Dokumen - Pub 2012nbsped-9789542902119

От хилядолетия хората се възхищават на пирамидите, последното от седем
те чудеса на Древния свят. Те излъчват някаква тайнственост и загадъчност и

много хора като Щефан Ердман и Ян ван Хелсинг са влизали в Голямата пи
рамида, където са прекарвали някоя и друга нощ и могат да разкажат за уни
кални преживявания, видения и още куп странни неща. Как това се вписва в
общоприетата теория, че Голямата пирамида е била гробница? Или може би
е била място за посвещаване, както твърдят някои езотерици? В кое от тези
твърдения има някаква истина и доказана ли е тя? Или Голямата пирамида е
била нещо съвсем различно?
Щефан Ердман, който от 18 години прави изследвания върху платото Гиза,

се вълнува основно от няколко въпроса:
1. Защо пирамидите първоначално са били разположени в ограден със зид

воден басейн?
2. Защо в различни камери на Голямата пирамида могат да се открият ли
нии на нивото на водата?
3. Защо пирамидата няма вход?
4. Как в нея е попаднала тиня от река Нил?
5. Защо в т. нар. „шахта на Гантенбринк“ има медни електроди?
6. Каква е причината новите открития - подземният лабиринт, водните ка
нали и скритите камери - да бъдат пазени в тайна?
7. Какво се крие зад удължените назад черепи на намерените мумии?
8. Защо някои фараони са били руси?
От тайна среща с високопоставен египетски дипломат Щефан и Ян науча

ват за нови секретни разкопки и едно откритие, което хвърля съвсем нова и
неочаквана светлина върху смисъла и предназначението на Голямата пира
мида.
В тази книга двамата представят своите прозрения и открития, както и до

казателствата от необичайното си научно изследване, проведено благодаре
ние на съвременната наука, която го направи възможно.
ALL RIGHTS RESERVED. No part of this book may
be reproduced or transmitted in any form or by any means,
electronic or mechanical, including photocopying, recording
or any information storage and retrieval system, without
permission, in writing, from the Publisher, except for brief
quotations in critical articles, books and reviews.
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.

Никаква част от тази книга не може да се възпроизвежда,
в каквато и да е форма и по какъвто и да е начин -
електронен или механичен, включително фотокопиране,
аудиозаписване или използване на каквито и да било системи
за съхранение или извличане на данни, без предварителното
писмено съгласие на издателя, с изключение на кратки
цитати в критични статии, книги и рецензии.
Преводът е направен по:

Jan van Helsing und Stefan Erdmann, Die Jahrtausend Luge
Copyright © 2008 bei AMA DEUS Verlag
www.amadeus-verlag.com
© Камелия Вълчева, превод, 2012
© Огнян Илиев, художник, 2012
© Издателство „Дилок", 2012
ISBN 978-954-2902-11-9
ЯН BAH ХЕЛСИНГ
ЩЕФАН ЕРДМАН
ХИЛЯДОЛЕТНАТА
ЛЪЖА
По следите на загадката на пирамидите
Превод от немски
КАМЕЛИЯ ВЪЛЧЕВА
Редактор
ЙОРДАН ИВАНОВ
Дилок, 2012
Благодарности
За да се появи на бял свят книга с толкова наситено съдържание
не е необходимо само много време, но и стриктна дисциплина
- не само от страна на нас авторите, но и от страна на нашите
семейства. Докато ден и нощ размишлявахме над скали и схе
ми, прелиствахме купища книги, като междувременно няколко
пъти отскачахме до Кайро, а през останалото време прекарва
хме пред компютъра, за да направим наученото разбираемо и
достъпно, често личният ни живот оставаше на заден план. Зато
ва тук искаме искрено да благодарим на вас, нашите най-близки
до сърцето хора, които ни изтърпяхте такива, каквито сме.
Искаме да изразим нашата благодарност и на онези, които
срещнахме по време на многото наши пътувания и експедиции,
докато правехме проучванията си. Това са най-вече изследовате
ли, учени и автори, които ни позволиха да цитираме техни про
изведения и чиито специализирани познания бяха много полез
ни и поучителни за нас.
Сред тях се отличават Силвия Найцлер, която не само е отли
чен познавач на Египет, но и притежава толкова голяма прозор
ливост и разбиране за Голямата пирамида, каквито малко други
хора имат. Бихме искали да й кажем едно голямо благодаря за
нейната подкрепа и помощ, както и за създаването на графиките
и схемите в тази книга.
Към нея искаме да добавим и семейство Балдхаузер от Стеър
за съдействието им, както и нашия приятел Абдел Хаким Авиан
от Кайро, който за съжаление почина няколко седмици преди
книгата да излезе от печат.
Освен това благодарим на Андреас фон Рети, проф. Неген-
данк, д-р Ралф Битнер, Волфганг Щарк, Уве Beсп, д-р Бернд Ме-
лих, д-р Дитхард Щелцл, проф. Джеймс Хъртък, Петер Шнайдер,
Волфганг Видергут, д-р Ралф Битнер и останалите, които бяха на
наша страна и ни помагаха за всичко което беше свързано с пи
рамидите в Гиза.
Съдържание
Благодарности..................................................................................................... 5
Увод............................................................................................................................ 11
Първа глава
ДОКАЗАНО И НЕДОКАЗАНО
Обща теория.............................................................................................17
Египетското летоброене........................................................................ 22
Какво общо има Хеопсовата пирамида с фараона Хеопс?.........24
Картушът на Хуфу..............................................................................................26
Радиовъглеродни анализи...............................................................................31
Парчето от желязо........................................................................................... 33
Статуята на Хеопс и корабът...............................................................33
Инвентарната стела....................................................................................... 34
Хеопс и мъдрецът................................................................................................. 36
Грандомания - истина или лъжа?............................................................ .37
Съществувал ли е въобще фараонът Снеферу?............................... 38
Липсващи надписи, вместо това облицовки......................................39
Къде са мумиите на фараоните?............................................................41
Обобщение и преглед на следващата глава........................................ 44
Втора глава
СфИНКСЪТ - ВРАТАТА КЪМ ТАЙНСТВЕНО
ПОДЗЕМНО ЦАРСТВО
Шахтата на Гантенбринк......................................................................47
Проучванията пред 60-те години на миналия век.........................48
Станфордски идследователски институт (SRI)...........................50
Сфинксът..................................................................................................................51
Водата и геолозите - на каква възраст е Сфинксът
в действителност?............................................................................................55
Забрадката и брадата.....................................................................................60
Помещенията източно от Сфинкса....................................................... 63
Проучвания около Сфинкса............................................................................65
По-нататъшни проучвания (1978 г.)......................................................69
Розов гранит в основата на Сфинкса -
на 16 метра дълбочина....................................................................................71
Съдържание 7
Архивни снимки също доказват съществуването на кухини......72

Проучвания и открития през 20-те години на миналия век....... 73
Херодот говори да лабиринта.................................................................... 75
Мистериозните видеозаписи....................................................................... 77
Таен свързващ тунел в поддемното царство................................... 79
Интервю с професор Хъртък........................................................................82
Проучване на японските учени пред 1987 г......................................... 89
Проучвания в Голямата пирамида...........................................................90
И това е технически възможно..................................................................93
Обобщение и преглед на следващата глава........................................96
Трета глава
ПОМПЕНАТА СТАНЦИЯ НА ВАЛДХАУЗЕР
Основната идея..................................................................................................... 98
Голямата пирамида и нейната помпена систелш.....................106
Помпата и нейните части......................................................................... 112
Разликата между височините в платото.......................................118
Защо хипотезата на Валдхаузер не се приема насериозно?..... 120
Окончателното доказателство за довеждащия канал......... 123
Платото е било заобиколено от вода като остров..................124
Западният бряг.................................................................................................. 126
Къде е входът?.................................................................................................... 128
Недостатъци в теорията на Валдхаузер.........................................130
Хидравличният таран.................................................................................. 131
Обобщение и преглед на следващата глава..................................... 133
Четвърта глава
ИНСТИТУТЪТ „ФРЕЗЕНИУС"
Първа серия анализи 2006/2007.............................................................. 135
По-нататъшните ни търсения на тиня от Нил........................ 139
Втора и трета серия анализи 2007/2008.........................................142
Обобщение и преглед на следващата глава..................................... 143
Пета глава
САМО ПОМПЕНА СТАНЦИЯ ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ?
Интересни зависимости.............................................................................. 148
Пирамидални структури в мозъка........................................................ 150
Планетарната решетка и кубът, съставен от пирамиди... 157
Пирамидата и земното магнитно поле............................................161
Заснетите в Голямата галерия плазмоиди....................................166
функцията на „освобождаващите камери".................................... 168
8 ХИЛЯДОЛЕТНАТА ЛЪЖА
Ъгълът във формата на У в Голямата пирамида.........................174

Химичните компоненти...............................................................................177
Тайната на символа Y................................................................................183
У-образният ъгъл, руната Хагал и платоничното тяло....... 186
Свободната енергия, прешлените, Голямата галерия
и свещената колона „Ирминсул"............................................................. 187
Голямата пирамида функционира като клетките
на организма........................................................................................................ 191
Пренос на информация чрез светлината..........................................195
Резонансната честота на Шуман и пирамидите....................... 196
Водата като информационен носител............................................. 199
Живата вода........................................................................................................ 201
Съдържанието на вода в Голямата пирамида в Гиза..............206
Оргонната енергия...........................................................................................208
Шеста глава
ЛИПСВАЩИЯТ ИНВЕНТАР ОТ ГОЛЯМАТА ПИРАМИДА
В Голямата галерия........................................................................................... 213
В Царската камера..............................................................................................215
Седма глава
ИДЕЯТА ЗА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛАТА НА КРИСТОфЪР ДЪН
Принципът на действие...............................................................................218
Основата на пирамидата............................................................................220
Редонансите на Пречупената пирамида и Червената пирамида.... 222
Експерименти с пирамиди.......................................................................... 223
Други експерименти с пирамиди.............................................................228
Бръснарски ножчета......................................................................................228
Експериллентът с вода и растенията.............................................. 229
Експериментът с портокал......................................................................230
Загадката около върховете на пирамидите..................................230
Осма глава
КАК СА БИЛИ ПОСТРОЕНИ ПИРАМИДИТЕ?
Тайната на вадите от диорит...............................................................233
Древноегипетски високи технологии, прилагани върху саркофага..235
Египетският ротор........................................................................................238
Тайнственият Едуард Лийдскалнин.................................................... 244
У Т. Уолингтън....................................................................................................254
Съществувал ли е в античността бетонът?...............................256
Извод..........................................................................................................................259
Съдържание 9
Девета глава
КОИ СА БИЛИ СТРОИТЕЛИТЕ НА ПИРАМИДИТЕ?
Кемет - черната земя................................................................................... 271
Египтяните покоряват световните морета и океани.......... 276
Атлантида............................................................................................................ 279
Платон.....................................................................................................279
Съвременни разкази 3а Атлантида......................................................282
Версията на Едгар Кейси............................................................................. 282
Гъоринг и Атлантида....................................................................................286
Откъде произхожда името на Атлантида?.................................. 291
Руси фараони........................................................................................................294
Хиперборея (Задна Борея).............................................................................295
Хиперборейците са могли да летят!...................................................299
Великаните и титаните............................................................................ 301
Северните хора...................................................................................................303
Гигантски находки в Ajua и Африка.......................................................306
Други paзкази зa гигантски находки.....................................................309
Белите великани в Мексико....................................................................... 311
Продълговатият череп.................................................................................315
Черепът от Малта......................................................................................... 318
Зеп Тепи - „Първото време"........................................................................ 323
Арабските хронисти.......................................................................................323
Потоп....................................................................................................................... 324
Кой е бил тайнственият Гот?.................................................................327
Гот и седемте мъдреци от Едфу............................................................328
Седемте мъдреци от Шумер......................................................................330
Седемте мъдреци в Индия...........................................................................330
Книгата на Енох.............................................................................................. 331
Анунаките...............................................................................................234
Догоните.................................................................................................................346
Homo - пратеник на боговете и културен вестител.................349
Bupakoza..................................................................................................................349
Индусите................................................................................................................ 354
Интересът на масоните............................................................................. 358
Заключение......................................................................................................362
Приложение.....................................................................................................369
„Енеадата" в Голямата пирамида........................................................369
Царската камера и код „9"..........................................................................373
Тайнството на тислата 27 и 81 в масонството........................374
Други зависимости с пирамидите......................................................... 378
Авторите........................................................................................................... 381
Използвана литература............................................................................ 383
Бележки и библиография на източниците....................................388
Източници на изображенията.............................................................. 392
Увод
Уважаеми титатели,
Бихме искали да започнем с това, че повечето от нас, които

държат тази книга в ръцете си, са приветливи, оптимистични и
отворени, вероятно също и отзивчиви и с чувство за хумор наши
съвременници. Същото казват и за нас, авторите, срещайки ни
на живо. Когато обаче по-късно прочетат някоя наша книга, те
виждат едни съвсем различни, не толкова приветливи Ян ван
Хелсинг или Щефан Ердман. Как е възможно това?
Причината е, че има нещо, което не можем да понасяме, и
това е да бъдем лъгани. Щом като забележим, че някой ни пред
ставя очевидна лъжа, в нас се включва едно копче и започваме
да се чувстваме некомфортно! Това са многото лъжи в история
та, политиката и религията, които не ни дават мира и ни карат
да вникнем по-надълбоко в нещата и да си записваме всичко. От
друга страна се срещаме с едно все по-нарастващо невежество,
което за съжаление все повече се шири в обществото ни. Тази
тенденция е особено опасна, защото твърде много улеснява ма
нипулаторите на общественото мнение и на историята. „Където
има комфорт, душата доспива“ гласи една поговорка на лаплан-
дците от далечния север. А как е при Вас? Готови ли сте за нови
открития и знания, които да Ви накарат да бъдете отговорни?
Именно по тази причина в досегашните си книги разгледа
хме и теми като тайни ложи, задкулисна политика, алтернатив
ни технологии и неразгадани загадки понеже по тези въпроси
популярните медии, както и голяма част от утвърдената наука
ни заблуждават, при това съвсем съзнателно.
Една такава тема, по която твърде дълго и също така съвсем
целенасочено и „научно" сме били лъгани, въпреки че отдавна
съществуват нови открития, е тази за египетските пирамиди.
Въпросите, как е била построена Голямата пирамида в Гиза -
последното от седемте чудеса на Древния свят, кой е поръчал
изграждането й и по какъв начин е била използвана и до днес
занимават съвременния човек.
Тук някои ще възразят: „Но този въпрос отдавна е изяснен,
пирамидата е била гробница на фараон!". Че това определено не
е така, ще стане ясно от доказателствата, които сме привели в
настоящата книга. Но в нея също така ще докажем, че и твър
дението на противниковия лагер, този на езотериците, които
твърдят, че „тя е била място за посвещаване", е също толкова
абсурдно и лесно оборимо.
Но всъщност, ако човек посети лично Голямата пирамида
в Гиза и ако влезе там с отворени очи и ясен разум, ще разбере
следното: в никаква голяма пирамида в Египет не е откривана

мумия на фараон, т.е. на владетел. Независимо че в няколко дру
ги пирамиди са били открити костни остатъци, в нито една от тях
те не са на високопоставени лица. И най-важното - Голямата пи
рамида, т. нар. Хеопсова пирамида, е била празна! Да не говорим,
че едва ли е било възможно да се пренесе без да се повреди муми
ята на мъртъв фараон (ако въобще е имало такъв) през тесните и
най-вече стръмни коридори догоре в т. нар. Царска камера.
Откъде идва твърдението, че пирамидите са били гробници
на фараони - от самия Наполеон Бонапарт! А как е стигнал той
до тази идея ще разберем по-нататък в книгата.
Кое прави пирамидите толкова загадъчни?
Една от причините за многото предположения около възник
ването на пирамидите в Гиза е фактът, че няма нито сведения,
нито пък могат да се открият някакви чертежи за построяването
им. Или строенето на пирамиди е било нещо толкова обичайно
за египтяните, че не са намерили за нужно да изготвят чертежи,
или става въпрос за някакъв секретен проект. От египетската
история ни е известно, че фараоните са обичали да се перчат с
подвизите си. За построяването на пирамидите обаче не може
да се открие нищо - нито описания, нито рисунки във вид на
йероглифи, нито планове.
Представете си ако трябваше да си построите къща без архи
тектурен план. Резултатът би бил катастрофален. А какво бй ста
нало с една толкова сложна в техническо отношение, при това
висока 150 метра сграда? Значи трябва да има някакви записки
или чертежи, защото не вярваме, че са унищожени.
Посетителите на пирамидите ги занимава преди всичко
един въпрос: Как е възможно с тогавашните средства да се изсе
че каменен блок със средно тегло 2,5 тона, да се пренесе и да се
напасне към останалите толкова прецизно, че във фугите да не
може да се пъхне дори бръснарско ножче? Всичко това става за
5 минути. А, за да бъдат готови, докато фараонът (в конкретния
случай Хеопс) е бил на власт, те е трябвало да се строят денонощ
но цели 20 години без прекъсване. И този фокус не е бил правен
един или два пъти. До този момент в Египет са открити над 100
пирамиди, като официалният им брой засега е 109.
Тук можем да поразмишляваме откъде са се сдобили с тези
строителни проекти, ако въобще са съществували такива. Може
би от Александрийската библиотека, която по-късно е унищоже
на от пожар? Или от тайни подземни камери?
Един от проблемите е, че само малко историографи можем
да привлечем на наша страна, за да тръгнем по следите на тази
загадка. Някои от тях са с египетски или гръцки, а други с араб
ски произход. Гръцкият историограф Херодот е първият, който
Увод 13
разказва за тези чудеса. Той обикаля Египет през V в. пр. Хр., но

пирамидите вече са били там от преди повече от 2000 години!
Доколко надеждни могат да бъдат тогава неговите свидетелства?
Проблемът тук е също, че записките на отделните хронисти от
части са раздалечени във времето хиляди години и не се знае кой
от кого е преписал и после го е разкрасил цветно. По тази причи
на днес съществуват няколко теории за смисъла и предназначе
нието на пирамидите: гробници, места за посвещение, станция
за презареждане на космически кораби, енергоцентрали, астро
логично-астрономически конструкции, от които са били разби
рани звездните констелации, комуникационни съоръжения, ог
ромни справочници с математически формули или просто наро
дът е трябвало да се занимава с нещо. Съответно в литературата
и интернет можете да срещнете всички тези варианти.
Ако погледнем внимателно по рафтовете на една голяма
книжарница, ще ни направи впечатление, че през последните
години до общоприетите книги за Египет и пирамидите се на
реждат все повече публикации, в които се застъпва твърдението,
че Голямата пирамида е била преди всичко място за посвеще
ние. Тези данни в никакъв случай не са от научно естество, а са
прихванати чрез т. нар. „ченълинг", това ще рече, че са получе
ни по спиритичен път от същества от друго енергийно ниво на
съществуване (астрално) или от автори, които са го видели при
регресивна хипноза в минали животи (предишни прераждания).
Или просто са плод на фантазията на своите автори...
Това, че теорията за мястото за посвещение е абсурдна, става
очевидно от факта, че тази пирамида не е имала вход - той е бил
изкуствено създаден едва през 823 г. сл. Хр. от халиф Ал Мамун
- което означава, че въобще никой не би могъл да се качи в нея,
за да бъде посветен от някого си в нещо си. Но дори да имаше
такъв вход никой не би могъл да проникне до т. нар. Царска ка
мера, защото наклонът към нея е толкова стръмен и гладък, че
по него човек не може да се изкачи доникъде. За тази цел са не
обходими специални вендузи за ръцете, като на Джеймс Бонд,
който се катери нагоре по стъклената стена на някой небостър
гач. Днес до горните сектори на пирамидата може да се стигне
само защото впоследствие там са поставени дървени стъпала от
египетския Върховен съвет по старините.
Точно на това място духовно търсещият човек трябва да се за
пита кой е „източникът", от който даден автор е чул тази теза...
Да, но за какво са били използвани тогава пирамидите и пре
ди всичко Голямата пирамида? До голяма степен до отговора на
този въпрос се приближаваме благодарение на сензационните
открития на австрийския електроинженер Херман Валдхаузер,
който в средата на 70-те години на миналия век открива, че Го-
ламата пирамида в Гиза е била техническо съоръжение. Стре

снати от онова, което пише в книгата си Regenzauber der Pharaonen
(„Магията за дъжд на фараоните"), се отправихме на серия от
пътешествия до Кайро, за да изследваме основно това „налуд
ничаво" твърдение. Трябва всъщност да добавим, че и ние бяхме
смаяни от резултатите от това научно изследване и едновремен
но с това много скептични.
Но ние не се отправихме сами на това приключение, а взе

хме със себе си снимачен екип и техника, за да запишем на живо
нашите открития. Който вече е гледал игрално-документалния
филм, който направихме тогава, Die Cheops-Liige („Лъжата за Хео
пс") (80 минути), знае за какво става въпрос. Във филма проучи
хме тезите на Валдхаузер, част от неговите изследвания успяхме
да подкрепим с доказателства, други пък да опровергаем, но като
цяло стигнахме до изумителни прозрения. Това обаче беше през
пролетта на 2007 година. Междувременно дойде септември 2008
г. и представихме най-новите резултати от химичните анализи
на Институт „фрезениус" - най-известния концерн в Германия за
лабораторни анализи, които категорично доказват, че Голямата
пирамида е била пълна с вода и не само това, а преди всичко, че
тази вода не е била застойна, а е текла столетия наред в пирами
дата, може би дори е била изпомпвана! Но за какво е трябвало да
бъде изпомпвана вода в една пирамида насред пустинята?
Въз основа на тези научни доказателства в настоящата кни
га ви представяме напълно нова гледна точка към египетските
пирамиди и нейните строители - гледна точка, която наистина
ще разруши светогледа на някои читатели, но пък ще освободи
място за нов поглед към нашите прадеди и нивото на техните
познания. Едновременно с това сме съгласни и с твърдението, че
варовиковите блокове са били изливани от вид „античен бетон".
Възможно ли е това? Взехме няколко скални проби от различни
части на голямата пирамида и платото Гиза и ги дадохме за ана
лиз на Институт „фрезениус" в Дрезден, за да ги изследват за
следи от вода. Те откриха нещо съвсем различно...
Ще ви разкрием и още няколко „загадки" около Египет, кои
то са не по-малко интересни. Преди всичко ще разгледаме какво
значение и последствия за всеки от нас и за цялото ни бъдеще
може да има и вероятно ще има наученото. Ще бъдете направо
изумени!
Сега ще тръгнем по пясъка на египетската пустиня, където
ще преоткрием напълно един монумент, който занимава на
шите умове от толкова много столетия и който подтиква към
размисъл всеки египтолог и археолог. Ще предприемем заедно
голяма екскурзия до Древен Египет и ще посетим различни мес
Увод 15
та и местности, подобно на пътуване през земята по поречието
на Нил.
Ще разгледаме многото противоречия, свързани с пирами
дите и техните предполагаеми строители - фараоните.
Ще погледнем отблизо Сфинкса и различни подземни съо
ръжения, открити под платото Гиза и премълчани пред обще
ството.
Ще се оставим да бъдем завладяни от „теорията за водопо-
демните съоръжения" на Херман Валдхаузер, която обръща поч
ти всичко, което знаете за Голямата пирамида, с главата надолу.
Ще разгледаме оценките, които ни представи Институт
„Фрезениус" въз основа на резултатите от анализите.
Ще се оставим да бъдем омагьосани от физическите пара
метри на пирамидите, ще се сблъскаме със съвсем нови гледни
точки и научно-изследователско познание, преди всичко ще се
докоснем до идеите на Кристофър Дън, който като машиностро
ителен инженер е убеден, че Голямата пирамида е била електро
централа. Едновременно с това ще посетим един американец,
който през 30-те години на миналия век съвсем сам е успял да
повдигне и пренесе каменни блокове с тегло до 30 тона, и още
много, много други неща...
Ще се отправим по следите на истинските строители.
Тук искаме също да ви обърнем внимание, че първите глави
на книгата са написани много „египтологично", поради което са
и много научни. Постъпвайки по този начин не можем да избег
нем обаче, че за достоверността на това, което ще ви предста
вим в следващите глави, е много важно всичко да бъде логично
обосновано и максимално подкрепено с научни доказателства.
Защото различните автори изказват всякакви твърдения. Ние
обаче предлагаме тук научни доказателства! Сами ще се убеди
те, че си заслужава. Има и много други неща, които са повече от
интересни - как египтолозите мамят, изопачават и съвсем съз
нателно премълчават за своите находки...
И когато пристигнем в Кайро:
Представете си как привечер седите заедно с нас, сякаш ние
сме екскурзоводите, в градината на Mena House, най-стария хотел
в Кайро, в сърцето на платото Гиза, и ви разказваме за нашите
открития. За тази цел в книгата сме вмъкнали множество сним
ки, схеми, графики и сцени от филма, за да представим нашите
разследвания възможно най-живо.
А сега се насладете на едно приключение, което ще ви даде
познания, от които няма връщане назад. Когато една лъжа се
развенчае, тя започва да личи навсякъде... (започвате да я виж
дате навсякъде)
... смятат Ян ван Хелсинг и Щефан Ердтан.
Трите главни пирамиди в платото Гиза
Първа глава
Доказано и недоказано...
Обща теория
В целия свят циркулира и до днес единодушното мнение, че пи
рамидите са били гробници и са построени за тази цел. В една
анкета, която проведохме в Дрезден по време на нашите сним
ки за филма Die Cheops-Liige („Лъжата за Хеопс"), този факт се
потвърди повече от еднозначно. Почти всички анкетирани бяха
убедени, че пирамидите са издигнати първоначално като гроб
ници. Как всъщност се стига обаче до налагането на това исто
рическо разбиране?
Крайъгълен камък в тази връзка е поставен от похода на На
полеон.
През 1798 г. Наполеон Бонапарт пристига в Египет с над 300
кораба и войска от над 30 000 човека. Той иска да завладее за
булената в тайни земя по поречието на Нил, преди да завземе
Индия, с чието притежание франция окончателно е трябвало
да си осигури световно господство. Сред тези 30 000 човека, ко
ито Бонапарт взима със себе си на този завоевателски поход,
има и 167 учени - елитът на френската наука. Сред тях има 21
математици, 3 астрономи, 17 инженери, 13 природоизпитатели
и минни инженери, 4 архитекти, 8 художници, 10 хуманитари-
сти, както и 22 словослагатели на латински, гръцки и арабски.
Някои от тези учени били известни като отлични познавачи на
египетската история. С особена известност сред тях се славил Е.
ф. Жомар, който със своето описание поставя началото на нова
та вълна за тайната на пирамидите. Тогава са направени точни
измервания и са изработени планове. Учените с изненада уста
новяват например, че използваната за трите пирамиди в плато
то Гиза каменна маса би могла да стигне за издигането на стена
около франция, но не стигат до съществено прозрение за целта
на тези строежи.
Те представят пред Наполеон най-различни теории, но нищо
не го убеждава. Дали притиснат от времето или по някаква дру
га причина той издава декрет, в който се посочва, че пирамиди
те са гробници па фараоните. И сто ви я готовата теория!
За Наполеон обаче се носи легенда, в която се предполага, че

той е имал особено преживяване в т. нар. „Царска камера" във
вътрешността на Голямата пирамида в Гиза. Авторът на бестсе
лъри Андреас фон Рети описва тази случка по следния начин:
„Енергичният корсиканец поискал да бъде оставен за малко насам
вътре. Когато идлядъл, той очевидно бил пребледнял и объркан сякаш
току-що е преживял нещо наистина значимо и вълнуващо. Същото се
сторило и на един адютант, който си позволил по-скоро на шега въпр
са, дали преди малко с военачалника не се е случило нещо тайнствено,
което Наполеон реагирал доста рядко. Той не искал да говори да това
добавил нещо сдържано, сякаш искал повече никога да не бъде разпитв
да случката. Веднъж, много години по-късно, той направил няколко см
ни намека, че в пирамидата е имал някакви предчувствия за бъдещет
съдбата си, а малко преди смъртта си за малко щял да признае някак
тайна, но дори пред лицето на смъртта променил решението си и се
отказал. Той точно започнал да разкадва за случилото се, когато внез
но почти с примирение тръснал глава и казал: „Не, не. Няма смисъл.
Така или иначе няма да ми повярвате." Нещата останали до там и
Наполеон отнесъл със себе си в гроба своята египетска тайна."1
Да наистина, какво ли го е сполетяло тогава? Действат ли в

пирамидите сили, които предизвикват видения т.е. разширение
на съзнанието? Или в случая е имало само някаква халюцина
ция? Може би е изял нещо преди това - няколко египетски гъби
например?
Ако тази история наистина е вярна, значи Наполеон е знаел
от собствен опит, че постройката далеч не е само гробница, за
щото в една нормална гробница човек не получава видения...
Ако е имал такова видение, как така тогава твърди в пълно съз
нание, че става въпрос за гробница? Може би има връзка с това,
че бащата на Наполеон е бил Велик майстор на една френска ма
сонска ложа и се е постарал различното познание да бъде спес
тено на обществото? Към този въпрос ще се върнем по-късно, за
да го разгледаме по-задълбочено...
Това, че Голямата пирамида излъчва силна енергия, най-мал

кото не е тайна и можем да го потвърдим. През последните 18
години Щефан прекара много часове и нощи в Голямата пира
мида. Заедно много пъти сме били на върха й. Ян също спа два
пъти в Царската камера в т. нар. саркофаг. И двамата имахме
няколко много необикновени преживявания.
Доказано и недоказано... 19
Официално се знае, че житните зърна, които са намерени в
пирамидата, дори след хиляди години все още могат да покъл
нат. Този вид жито се нарича „жито на фараоните" или лимец.
Установено е също, че бръснарското ножче може да се наточи от
само себе си, ако бъде поставено на определено място в пира
мидата. Това показва, че в нея действат някакви сили. И по този
въпрос ще ви разкажем повече по-нататък...
Във всеки случай това е произходът на теорията за гробницата,

така влиза в обращение и се запазва чак до днешни дни в съзнани
ето на хората. Но, за да придобиете по-ясно впечатление за това,
което циркулира в обществото относно пирамидите в Гиза, ще
хвърлим поглед в интернет лексикона Уикипедия. Оттам науча
ваме например, че земята, върху която са построени пирамидите
в Гиза, е била важно гробище по времето на първата династия.
При разкопки там са намерени големи мастаби или надгробни
паметници от първата, втората и третата династии. Не е ясно до
каква степен тези стари гробове са разрушени от по-късно обосо
беното гробище и пирамидите на четвъртата династия.
„Самите пирамиди са построени някъде между 2620-2500 г. пр.
Хр. по време на управлението на четвъртата династия. Те са издигна
ти върху варовиково плато с размери около 1000 на 2000 м, като заедно
със строежа на пирамидите там са се появили и „съпътстващи" пи
рамиди, храмове, гробища и работнически селища.
Голямата пирамида
Най-голялшта и вероятно най-известната пирамида е тази на
фараона Хеопс. Той царува някъде между 2620-та и 2580 г. пр. Хр. Хе-
опсовата пирамида отначало е била висока 146,60 м (днес тя е 138,75
м), дължината на страните й е средно 238,70 м, а ъгълът на наклона й е
51 50'. Тя е построена от около 3 милиона каменни блока, чието средно
тегло е 2,5 ти е облицована изцяло с варовикови блокове. Във вътреш
ността й се намира Голямата галерия с височина 8,50 м и дължина
47 м. Строежът на пирамидата е ръководен от майстора строител
Хемиун. В края на галерията е камерата с царския гроб. В нея се нами
рат останките на гранитен саркофаг. Освен това съществуват още
Камера на царицата и първата гробна камера...
Средната пирамида
Средната от трите пирамиди е на фараона Хефрен. Той упра
влява от около 2558-ма до 2532 г. пр. Хр. Пирамидата на Хефрен
е била отнатчало с височина 143,50 м (днес тя е 136,40 м), дължината

на страните й е 215,25 м, а ъгълът на наклона й е 53°10'. Също както
и Хеопсовата пирамида тя е изцяло облицована с варовикови плочи.
Заради издигнатото си с около 10 м местоположение и почти същите
височина и размери тя изглежда дори по-голяма от Хеопсовата пира
мида, като върхът й се извисява над нея, поради което тесто може да
бъде взет.а от лаици за Хеопсовата пираллида...
Малката пираллида
фиг. 1:
Разрез на Голямата
пирамида с
нейната система
от камери.
Маркираното в
черно: първичното
скално ядро.
Най-малката от трите пирамиди е тади на фараона Микерин.

Той управлява между 2532-ра и 2503 г. пр. Хр. Отначало пирамидата
на Микерин е била с височина 65 м, с което тя не е била дори наполо
вина толкова висока, колкото другите две пирамиди. Страните й са
с размери 102,20 м на 104,60 м (средна дължина на основата. 103,40
м), а ъгълът на наклона й е 51°20', поради което тя е почти еднаква с
Хеопсовата пирамида. Горната част на пирамидата както и другите
две пирамиди - на Хеопс и Хефрен - е облицована с варовикови плочи.
Долните 16 слоя се състоят от облицовки от розов гранит... "2
Аха, всичко е ясно! Голямата пирамида датира от времето
на фараон Хеопс, била е камера за погребване на царете и в нея
има саркофаг. Но къде е тогава капакът на саркофага, къде е му
мията и как саркофагът е попаднал в камерата, чиито отвор е
по-малък от него? Защо саркофагът е бил празен, защо той из
глежда съвсем различно от другите „истински" саркофази, кои
то са намерени в Египет, като тези в Долината на царете? И защо
в Голямата пирамида няма йероглифи и стенни рисунки както

във всички останали гробници? За това не пише нищо!
А какво казва Уикипедия за предназначението на построй
ката?
„Общоприетата теорията функцията на пирамидите е, те те
са замислени като гробници на фараоните. В този случай шахтите в
Хеопсовата пирамида, които водят от Камерата на царицата навън,
са играли централна роля. Южната звездна шахта с размepu 20 на 20
см в древността е сочела горе-долу към звездата Сириус и е трябвало ве
роятно да позволи на душата на фараона да се издигне до тази звезда.
Пирамидите образуват центъра на огромен некропол на Старо
то царство. Според една друга теория пирамидите преди всичко са
имали ритуално предназначение.
За разлика от по-ранните разбирания днес съществува мнение, че
тези конструкции изобщо не са построени от армия роби. Още повече,
че би трябвало да са строени от селяни от цялата страна, привлечени
3а тази работа през такъв земеделски сезон, в който не се събира рекол
та или няма много работа.
Съгласно една много спорна хипотеза на Робер Бовал и Ейдриан Гил-
бърт разположението на трите пирамиди изобразява върху земята мес
тоположението на трите главни звезди в „пояса на Орион" през 10500
г. пр. Хр., като течащият наблизо Нил представлява Млечния път. За-
щото точно тогава според Бовал и Гилбърт променящата се с времето
констелация на трите звезди в „пояса на Орион" съвпада с разположе
нието на трите пирамиди в Гиза. Следователно пирамидите вероятно
са много по-стари, отколкото се смяташе досега. Данните 3а Големия
сфинкс в Гиза подкрепят тази теория, защото той трябва да е издиг
нат горе-долу по същото време. По мнението на двамата изследователи
през 10500 г. пр. Хр., точно в момента на равноденствието, Големият
сфинкс е гледал към съзвездието Лъв. Това би обяснило и защо сфинксът
има тяло на лъв. Но тъй като Бовал е използвал резултати от грешни
измервания, тази теория може еднозначно да се смята за оборена3.
И въпреки че в най-големия немски онлайн лексикон се

представят доста крайни тези (Бовал), такива алтернативни
твърдения веднага биват разгромявани. При по-внимателен
прочит „общоприетата теория" за пирамидите е тази, в която се
твърди, че те са гробници. Тя е точно това - теория и нищо пове
че, теория, която много хора са приели. Но нищо не е доказано.
Съвсем нищо.
Напротив, всичко се преправя, премълчава и изопачава.
Египетското летоброене ДРЕВНОСТ

Да останем още за малко при теория
та за гробницата. За да покажем, че тя в
действителност никога не е била доказана,
по-долу ще посочим няколко факта, които
ще породят сериозни съмнения. Това зася
га най-вече летоброенето!
Ако разгледаме египетската история,
трябва да започнем с появата на фарао
ните като владетели на така наречените ДРЕВЕН ЕГИПЕТ
династии (от гръцки dynastes = владетел). ХРОНОЛОГИЯ
Династия се нарича поредица от владетели до ок. 3150 г. пр. Хр.
и техните семейства (семейна династия) и Късен преддинастичен период
затова по времето на египетските фараони ок. 2920-2575 г. пр. Хр.
I-ва до Ш-та династия
говорим за династитно летоброене. За нача Архаичен период
ло на династичните периоди днес се смята ок. 2575-2134 г. пр. Хр.
3100 г. пр. Хр. Следващите царе управля IV-та до VIII-ма династия
Старо царство
ват 30 династии до около 331 г. пр. Хр. Съ
ок. 2134-2040 г. пр. Хр.
временните египтолози са на мнение, че IX-та до Х-та династия
преди този период в долината на Нил, до Първи преходен период
някъде сравнимо с европейската праисто ок. 2040-1640 г. пр. Хр.
Xl-та до XIV-та династия
рия, са живели нискоцивилизовани хора, Средно царство
което според периодизацията съответства ок. 1640-1550 г. пр. Хр.
на старокаменната, среднокаменната и но- XV-та до XVII-та династия
вокаменната епохи. Казано накратко пре Втори преходен период
ди 3100 г. пр. Хр. се предполага, че в Египет ок. 1550-1070 г. пр. Хр.

XVUI-та до XX-та династия
са живели ловци и събирачи. Ново царство
ок. 1070-664 г. пр. Хр.
XXI-ва до XXV-та династия
Мането Трети преходен период
Сега обаче имаме проблем, всъщност не 664-332 г. пр. Хр.
НИЕ, а уважаваните историци. Разделянето XXVI-та до ХХХ-та династия
Късен период
на епохата на фараоните на 30 династии се
дължи всъщност на египетския жрец Мане 332 г. пр. Хр.-395 г. пр. Хр.
XXXI-ва династия
то, който през III в. пр. Хр. пише на гръцки Гръцко-римски период
език историята на Египет от най-древни
времена до завладяването му от македон фиг. 2:
ците. Мането обяснява, че в своето произ Официално признатата
ведение се позовава на „знатително по-стари хронология
на съвременните
документи или царски именници", до които еегиптолози.
имал достъп като образован жрец.
Аха, какви ли са тези значително по-стари документи, по-
стари от времето на познатите ни 30 династии? Кой тогава ги е
написал, може би хората от каменната ера? И за кои царе пише
той, на неандерталците ли? Официално не познаваме тези царе
и те не са споменати в класическите произведения за египетска
та история. В своите записки Мането говори също и за „тайните
съчинения" на Тот. В египетската митология Тот приема образа
на ибис и е богът на Луната, магията, науката, мъдростта и ка
лендара и се смята за създателя на писмеността и йероглифите.
Самият Мането твърди, че има достъп до информацията от
надписите в подземния храм, които са гравирани върху камъ
ните лично от Тот. Благодарение на Тот той научава за един цар
ски именник, който изобщо не може да се впише в познатата
историческа представа. Колко неудобно...
Херодот
За аргументацията на историците става още по-лошо, защо-
то доказателствата, свързани със строежа на Голямата пирами
да, се позовават предимно на това, което ни е оставил историкът
Херодот. Херодот от Халикарнас (490/480-425 г. пр. Хр.) е дре
вногръцки историограф, географ и етнолог. Той дори е наречен
от Цицерон „бащата на историографията". При Херодотовата
история се сблъскваме със същия проблем - той също споменава
по-древни от познатите царски именници. Мането и Херодот са
двамата най-известни и значими стожера на официално призна
тото египетско летоброене! Защо се споменават царските имен
ници ДО 3100 г. пр. Хр., но не и царските именници ПРЕДИ този
период? Цензура? Ако е така, защо?
Трябва да сме наясно, че днес говорим за гръцкото летоброене, а

не за древноегипетското! Историци като Херодот са пропътували
земята по долното течение на Нил във вековете преди началото
на християнското летоброене. Ако се изходи от ортодоксалната
теория, между посещението на Херодот и първата династия има
около 2500 години! Представете си това във времево измерение.
За какви по-точно можем да смятаме твърденията и преданията
на тогавашното духовенство?
Голямата пирамида например още през епохата на фараони

те - това е до около „Новото царство" (1500-1306 г. пр. Хр.) - поч
ти напълно е потънала в забвение. Това са около 1000(!) години.
Ако разгледаме нашата съвременна историография, ще видим

в каква голяма степен, дори в рамките на 80 години, учените се
занимават със скалъпване на историята. Също така в минало
то е бил в сила и издържалият проверката на времето принцип:
„Историята се пише от победителите!" Колко от това, което от
криваме в древните документи, отговаря на истината? Доколко
можем да се осланяме на тези данни?
Нека обобщим: Съществуват египетски записи, датиращи

от периода до 3100 г. пр. Хр., които са признати от египтолози-
те и така са намерили път до съвременните исторически книги
(виж фиг. 2). Но има и записи, които датират няколко хилядо
летия преди това, които обаче не са признати от египтолозите.
Сред непризнатите от тях записи са древни царски именници,
които разказват за с хилядолетия по-ранни епохи, датиращи чак
от времето на т. нар. „златна ера", когато „боговете" още са жи
веели заедно с хората на Земята.
Защо тези записи не са признати? Досега никой не ни е раз
крил причината, но вместо това на обществото се обяснява, че
хората от онази епоха са били ловци и събирачи, т.е. хора от ка
менната ера.
Стигаме до следващия въпрос...
Какво общо има Хеопсовата пирамида

с фараона Хеопс?
Да хвърлим един поглед към фараона Хеопс и неговото се
мейство и да видим какво стои зад фасадата на съвременното
историческо тълкуване. Същинската „епоха на пирамидите" за
почва с четвъртата династия през 2650 г. пр. Хр. Основателят й,
цар Снофру (древноегипетски Снеферу), оставя траен отпечатък
върху тази династия. Съвременните експерти му приписват три
пирамиди - пирамидата в Мейдум (фиг. 8), както и двете пира
миди в Дашур (т. нар. „Пречупена пирамида" и „Червената пи
рамида", виж фиг. 9 и 10).
Но още при него се появяват първите съмнения, защото има
няколко неизяснени въпроса и най-вече това, че точният му
произход не е известен. Не е изяснена също и действителната
продължителност на периода на неговото управление (най-по
пулярното предположение на археолозите е 18-48 години).
А как стои въпросът при Хеопс, сина на фараона Снеферу?
Той управлява по време на четвъртата династия. Това е безспор
но. По какъв начин обаче той е свързан с построяването на Голя
мата пирамида?
Единственият открит артефакт за Хеопс е една 8-9 сантимет
рова фигурка от слонова кост. Дори само този факт вече навежда
на сериозен размисъл.
Би могло да се предположи, че тази статуя

е намерена в близост до Голямата пирамида.
Но не! Тя е открита през 1903 г. от У. М. ф. Пе-
три в Южен Египет, в храма на Озирис в Аби-
дос, който е разположен на стотици киломе
три южно от Кайро! Една напълно объркана
история според нас.
Защо за строителя на най-голямата пира
мида съществува само тази миниатюрна фи
гура? Къде са писмените свидетелства, тексто
вете за пирамидите и други артефакти, които фиг. 3:
биха могли да потвърдят, че той е нейният съз фараонът Хеопс -
дател? с големина
9 сантиметра!
Със сигурност има и други фигури, които
обаче са се запазили само отчасти. Някои биха могли да са на Хе
опс заради надписите с името му, но за съжаление липсват глави
те им. В останалите случаи са открити само разпаднали се и по
вредени безименни глави. Те също не могат да бъдат еднозначно
определени като негови. И накрая, но не на последно място, има
ненадписани статуи, които без съмнение се свързват с фараона
Хеопс заради тяхната стилистика и мястото, където са намере
ни. Но и тук въпросите са повече от отговорите. Само фактът,
че в платото са намерени статуи, които не могат окончателно да
бъдат определени на кого принадлежат и които не са надписани,
далеч не означава, че Хеопс е строител на пирамидата.
Съвременните египтолози игнорират също и факта, че този
фараон не е изобразен с египетската „двойна корона". Като вла
детели на двете царства - Горен и Долен Египет - царете са но
сили двойната корона (от египетски pestilent), която се състои от
„червената корона" на делтата на Нил и „бялата корона" на Горен
Египет (южното царство). Защо фараонът Хеопс е изобразен без
двойната корона? Явно няма да научим това от египтолозите!
Какви доказателства има още?
Картушът на Хуфу
Така нареченият картуш на Хуфу е намерен в една от осво
бождаващите камери и веднага е привлечен от египтолозите
като доказателство, че Хеопс е построил пирамидата. Под осво
бождаващи камери се разбират петте камери над т. нар. Царска
камера. През последните десетилетия тези камери не са били
достъпни за обикновения посетител, което преди всичко е свър
зано със сигурността и извънредно трудните възможности за
достъп.
С израза картуш с йероглифи, наричан също картуш на фараона
или царски картуш се обозначава използваният в египетската йе-
роглифна писменост овален тънък контур, който огражда името
на фараона (в този случай Хуфу/Хеопс), сякаш да го предпазва.
Но колко неопровержима е преценката за този картуш на Хуфу?
От години тя е тема на раздор между египтолозите, защото от
кривателят е обвинен във фалшификация.
фиг. 4:
Царската камера и разположе
ните над нея освобождаващи
камери, открити от Хауърд
Вайс. От долната страна
са гладко шлифовани, отгоре
са в естествен вид.
Какво се е случило тогава?

Историята на неговото откриване започва през 1835 г., кога
то някой си полковник Ричард Хауърд Вайс пристига за първи
път в платото Гиза. Интересът и изследователският стремеж на
Вайс произтичат от желанието му да направи значимо откри
тие, свързано с Голямата пирамида. Той е мотивиран и от про
учванията на италианеца Джовани Кавиля, който от известно
време вече търсел скрити камери в пирамидата. Вайс е толкова
обсебен от славата и безсмъртието в историческите книги, че
предлага на Кавиля сделка да финансира проучванията му при
условие, че бъде упоменат като съоткривател при всяко негово
откритие. Кавиля отказва предложението, при което техните
пътища се разделят, но не за дълго. Когато Вайс се опитва да взе
ме разрешително за разкопки в Гиза, го получава, но в него фи
гурирал и Кавиля и то, за най-голям ужас на Вайс, като трудов
инспектор. От този момент нататък съвместната работа била
много трудна.
Гунар Спервеслаге ни описва методите на Вайс:
„Вайс ангажирал инженер Джон Шей Перинг и по-късно изследвал
и документирал с него пирамидите. Те не се спирали пред никак
ви препятствия. Гранитните блокове били взривявани, части от
пирамидата били просто събаряни, а стените пробивани с борма
шина. Същото се случило и в Голямата пирамида.
Първо Вайс опитал чред взривове откъм южната страна на пира
мидата да открие друг вход на височината на северния, но скоро
след това се отказал. Още пред 1765 г. Дейвисън открива друга
камера над царската, над която Вайс предполагал, че има и още,за-
това използвал взривове и така открил още четири камери, т. нар.
„освобождаващи камери". Тук той направил своите сендационни
открития: графити с червено мастило, оставени от работници
те от времето на построяването на пирамидата."4
фиг. 5 и 6:
Отляво:
„драскулките" върху
картуша на Хуфу от
освобождаващата
камера.
Отдясно:
така изглежда един
„истински" картуш -
В една от тези освобождаващи камери са открити стенни ри

сунки, които обаче са толкова примитивни, че не биха могли да
са направени от професионални художници-калиграфи. Те веро
ятно са дело или на строителите на пирамидата, или на фалши
фикатори. Под стенните рисунки се намира вече споменатият
картуш на Хуфу, който се предполага, че носи името на фараон
Хеопс (Хуфу). Новината за сензационното откритие бързо се раз-
чува из Кайро. Експертът по йероглифите от Британския музей
Самюел Бирк анализира картуша и също потвърждава това. Все
пак някои неща се сторили странни на Бирк. За част от йерогли
фите британският експерт не намерил подходящи съпоставки.
Той забелязва, че името на фараона е изписано с опростени йе
роглифи, което, доколкото му било известно, става практика в

Египет едва столетия по-късно:
„Такива надписи вече са неколкократно откривани в гробовете на
придворните служители при управлението на четвъртата динас
тия. Единият картуш се тълкува като „Сауфу" или „Хуфу". Дру
гият съдържа символа на Хнум, „богът ваятел на човека", изобра-
дяван като човек с глава на овен, който може да бъде прочетен кат
„Сене-Хуф" или „Сене-Шуфу". [...] Картуш, подобен на тоди в ка
мерата на Уелингтън, е публикуван от Джон Гарднър Уилкинсън ощ
пред 1828г. като картуш на неиндентифициран цар[...] фонетични
те елементи, от които е съставен, са радчетени от Уилкинсън кат
„Сене-Шуфу", който той превежда като „брат на Суфис."5
Британският египтолог Джон Гарднър Уилкинсън (1797-1875)

коментира това откритие по следния начин:
„Виждаме Суфис или както са го идписали калиграфите Шуфу
или Хуфу - име, което лесно може да бъде идопатено като Суфис
или Хеопс."6
Британският изследовател сър Уилям Матю флиндърс Пе-

три (1853-1942) се изказва по този въпрос през 1883 г. и така се
присъединява към мнението на различни тогавашни експерти:
„Трябва да радглеждаме като катастрофална теорията, че Хнум-
Хуфу е идентично с Хуфу."7
Това откритие на Вайс не намира днес сред широката маса

от учени онова признание, което им се иска на някои египтолози.
От една страна, се дължи на факта, че само в четири от петте
освобождаващи камери има йероглифи. Става въпрос за четири
те горни камери, открити от Хауърд Вайс. Най-долната камера
обаче, т. нар. „Камера на Дейвисън", е открита много по-рано и в
нея няма йероглифи. Това вече е странно... в пирамидите има
йероглифи само в горните четири освобождаващи камери.
Сред експертите живо се обсъжда дали Вайс сам е измислил
това или с помощта на двамата си поддръжници - Хил и Перинг,
тъй като той е бил обсебен от идеята да направи голямо откри
тие, което личи и от записките в дневника му.
Авторът на бестселъри Зекария Сичин е един от онези, кои

то обвиняват Вайс във фалшификация. Гунар Спервеслаге заедно
със Сичин отнасят остро въпроса до съда:
„Основният аргумент е, че името на фараона Хеопс, на египетски
„Kh-u-f-и", е изписано неправилно. Йероглифът ,,Kh" не е изписан
с щрихован, а с празен кръг. Така името се чeme не „Kh-u-f-и", а
„Ra-u-f-и". Хауърд Вайс е копирал йероглифите от книга, чиито
автор е допуснал тази грешка.
Освен това йероглифите са изписани със семи-йератитески сим
воли или линейни йероглифи, на което египтологът Самюел Бирк
обръща внимание още през 1837 г. Този начин на писане обаче още
не е познат по време на Старото царство (2575-2134 г. пр. Хр.) и
се развива едва столетия по-късно...
Възраженията срещу тези обвинения са, че Сичин никога не е бил в
освобождаващите камери в Хеопсовата пирамида, а е изградил сво
ята теза з а фалшификация въз основа на копие на картуша на Хе
опс, който е видял в Британския музей. В самата пирамида името
всъщност е изписано правилно. Надписите в системата от каме
ри са публикувани от Вайс и Перинг няколко години след тяхното
откриване. Пред 1931 г. излида и една публикация на Райднър. И
в трите публикации въпросният царски картуш е пресъддаден с
правилния йероглиф с щрихован кръг. "8
С това бива оборено твърдението на Сичин, но приключва

ли се с всички упреци?
Още един друг аспект не може да се отхвърли с лека ръка.
Египетското йероглифно писмо е било виеше изкуство и винаги
е имало високи естетически критерии. Противно на прецизното
йероглифно изкуство знаците в освобождаващите камери са на
писани хаотично - вертикално или наобратно - и в сравнение с
други йероглифи са много по-големи и неточно изписани. Зато
ва някои автори твърдят, че Вайс ги е написал сам.
Това между другото също е опровергано. Каменните блокове
в таваните на освобождаващите камери са обработени гладко от
долната, но не и от горната страна. Следователно долната част
на камерите е неравна и блоковете вътре стърчат на различна
височина. Тъй като някои надписи са били частично закрити
от тези стърчащи блокове, това показва, че йероглифите пред
ставляват т. нар. каменоломни маркировки, поставени от тога
вашните каменоделци.
Написани през фугите?

Има обаче още една аномалия, която на пръв поглед гово
ри срещу факта, че написаните в освобождаващите камери цар
ски картуши и йероглифи са дело на египетските каменоделци.

Авторът на научно-популярни книги Ердоган Ерчиван твърди,
че йероглифите в освобождаващите камери са написани през
фугите на каменните блокове. Това без съмнение би било доста
странно. Но наистина ли е така?
Не, тук не става въпрос за фуги, а за маркировъчни линии за
височината, които са отбелязани след полагането на пластовете
камъни. Има много подобни маркировъчни линии, поставени
както отвесно, така и хоризонтално. Дори професор Щаделман
се е заблудил, защото повечето такива хоризонтални и верти
кални маркировъчни линии се срещат в камерата на лейди Ар-
бътнот, втората отгоре надолу освобождаваща камера (сравни
с фиг. 4) и могат ясно да се разпознаят в оригиналните рисунки
на Перинг заради по-плътните линии на четката. Следователно
може да се твърди, че Вайс не е донесъл сам картуша и не го е
фалшифицирал. Но какво разкрива този специален картуш за
Хеопс? Наистина ли върху него е написано името на фараона?
Начинът на изписване на Хуфу (Chufu) се счита от различни

специалисти за вид умалителна форма на името Chnum-Chufu и
би могло да е едно от имената, с които е бил наричан царят и ко
ето каменоделците са избрали да напишат. Това от друга страна
е още по-абсурдно, защото напълно противоречи на абсолютния
и божествен статус на един фараон. Може би името Chnum-Chufu
(изписвано също и като Khnum Khuf) е само обозначение на някой
ръководител на строителните работи или на бригада работници?
Още през XIX в. някои египтолози застъпват мнението, че
в египетската история има повече лица, носещи „името Хуфу".
Във всеки случай различни надписи доказват съществуването
на 67 „Хуфу жреци", предвождани от божеството Chnum и които,
чисто хронологично погледнато, са живели още столетия след
цар Хеопс.
Извод
Този картуш не представлява окончателно и необоримо до
казателство, че пирамидата е построена от Хеопс. Дори рено
мирани египтолози се съмняват в това, защото по това време
в Кайро винаги е ставало въпрос за много пари, слава, чест и
политика. Никъде обаче по света няма толкова много лъжи във
връзка с археологията и античните държави, колкото в Египет.
Тук тайно са дадени съответните рушвети, за да бъде скалъпена
истина, която да обслужва нечии лични интереси.
Както и да е, днес картушът и самият йероглиф не могат да
бъдат ясно идентифицирани - в това можахме да се убедим лич
но в миналото в споменатата освобождаваща камера. Все още
много слабо могат да се разпознаят очертанията на кръга. Меж
дувременно беше доказано, че Вайс не го е поставил там. Кой
тогава? Може би древните каменоделци?
Оскъдните доказателства, че Хеопс е построил пирамидата
(миниатюрната статуя, открита на стотици километри от плато
то Гиза и жалката скална рисунка) и небезоснователното пред
положение, че отношението към истината в Египет е непочтено,
позволяват непрекъснато да процъфтяват и да се разпространя
ват спекулации, че пирамидите, Сфинксът и различните храмо
ви съоръжения датират от по-отдавна.
И на всичкото отгоре съществува силно примамливата и
романтична идея, че Гиза е с няколко хилядолетия по-стара. Но
има ли доказателства за това освен древните записки на Мането
и Херодот? Ще видим...
Да останем още малко при фараона Хеопс, защото има една
друга много интересна концепция.
Радиовъгаеродни анализи
Много от вас ще се запитат защо отдавна не е определена
възрастта с помощта на станалия междувременно известен ме
тод С-14 или радиовъглерод. В действителност такива опити са
правени.
През ноември 1986 г. при международна среща на Centre
National de Recherche Scientifique („Национален център за научни
изследвания") към университета в Лион, франция, доктор Хер-
берт Хаас официално оповестява резултатите от радиовъглерод-
ните датировки на Голямата пирамида. Анализите са проведени
във федералния технически университет в Цюрих под ръковод
ството на професор Вили Вьолфли. За тази цел той взима 16 про
би от Голямата пирамида. Става въпрос преди всичко за парчета
дървени въглища, които естествено се срещат в слоевете на ва
ровиковите стени на пирамидата.
Резултатът дава разлика средно от 374 години, което озна
чава, че Хеопсовата пирамида трябва да е била построена най-
малко 374 години преди възцаряването на Хеопс. При една от
пробите разликата е дори 843 години преди Хеопс да се изкачи

на престола. Официалната теория естествено приема с неохота
тези резултати и говори за по-стар „културен материал", както
в случая на дървото, което отчасти е било използвано преди сто
летия за нещо друго и след това е послужило като дърва за огрев
при направата на хоросана за Голямата пирамида. Други радио-
въглеродни анализи, проведени години по-късно, дават подобни
резултати. Разликата в датите във всеки от случаите е 400-500
години преди Хеопс да се възкачи на трона.
Значи според изследванията с радиовъглерод Хеопс НЕ е по

строил пирамидата. Все пак трябва да си зададем въпроса до
колко е точен методът с въглерод С14. Всъщност при него все
още има някои неизвестни. Заради в повечето случаи ограниче
ните количества наличен радиоактивен въглерод измерванията
могат да бъдат принципно грешни, особено когато става въпрос
за сравнително стари проби. Границата на измерване е между
50 000-60 000 години и затова не играе решаваща роля за египто
лозите. Неточни резултати могат да се получат и поради косми
чески или други влияния върху земната атмосфера.
Решаващ аспект при пробите, взети от Голямата пирамида, е
фактът, че хилядолетия наред те са били изложени на въздейст
вието на атмосферния въздух. Освен това тя допълнително е об
ременена и от силното влияние върху околната среда на непо
средствено граничещия с нея многомилионен град Кайро. Дори
ако бъде направен опит да се вземат под внимание въздействи
ята на околната среда, точната оценка би била съмнителна, ако
не и съвсем игра на тото.
От друга страна, по данни на различни лаборатории, радио

активното разпадане вътре в пирамидата протича по-бързо от
нормалното, с което в крайна сметка всички резултати от и без
това спорните радиовъглеродни анализи на пробите от Голяма
та пирамида стават невалидни.
Освен това има и друг аспект, за който ще говорим в една от
следващите глави, факт е само, че резултатите от радиовъгле-
родните анализи показват, че Хеопс НЕ е построил пирамидата!
Наред следва...
Парчето от Желязо
През 1837 г. Хауърд Вайс открива парче желязо с ширина 10
и дължина 30 см, появило се при взривовете на южната страна
на пирамидата. Парчето желязо днес се съхранява в Британския
музей. Египтолозите веднага заговорват за фалшификация, ре
акцията е нормална. От друга страна в писмо до Британския
музей в Лондон Джеймс Р. Хил уверява, че парчето желязо е от
крито при взривяването на южната страна с цел разчистване на
изхода на шахтата от т. нар. Царска камера.
Повече от четиридесет години по-късно египтологът Флин-
дърс Петри също изследва парчето желязо и стига до заключе
нието, че в никакъв случай не става въпрос за фалшификация.
Той дори прави още едно интересно откритие, а именно, че сло
ят ръжда е покрит от нумулитен варовик, който би могъл да се
образува само ако то е престояло хилядолетия наред в стената.
През 1989 г. учените д-р Майкъл Питър Джоунс от „Импе-
риал колидж" в Лондон и д-р Сайед ел-Гайер от университета в
Суец подновяват изследванията на парчето желязо. Резултатът
бил изумителен. Според него, за да бъде обработено желязото,
то е трябвало да се претопи при температура 1000-1100° С. Това
обаче не е всичко. Учените откриват по долната страна на пред
мета следи от злато, което означава, че вероятно е бил обработен
изкуствено. В заключителния си доклад те стигат до извода, че
откритото от Вайс, Перинг и Хил парче желязо датира от много
ранна епоха.
Това отново не пасва на теорията за Хеопс...
Статуята на Хеопс и корабът

Да разгледаме едно друго „доказателство" на египетската
теория. През 1954 г. от южната страна на Голямата пирамида е
открит напълно запазен дървен кораб, за който между другото
главният консерватор д-р Хаг Ахмед Юсеф Мустафа, противно на
широкоразпространената теория, се изказва по следния начин:
„Ние незнаем. на кой египетски цар е принадлежал този кораб".
Това съответства на фактите, тъй като и в този случай няма

вградени надписи - нито по кораба, нито в ямата, от която е изва
ден корабът - благодарение на които да се смята, че е собственост
на фараона Хеопс. На практика този кораб е приписан на цар Хе-
oпс напълно своеволно, защото той слу

чайно е намерен до пирамидата.
Както забелязвате, всичко онова,
което египтолозите представят на об
ществото, е доста „научно". Точно тол
кова спекулативно е и това, което ще ви
представим по-нататък...
Инвентарната стела
През 1858 г. френският египтолог
Огюст Мариет открива т. нар. Инвен
тарна стела, известна още като „стела- фиг. 7:
та на дъщерята на Хеопс". Тя лежала в Крабът, намерен до Голя
един малък храм - храмът на Изида, мата пирамида.
господарката на пирамидата, право на изток от пирамидата GIc -
третата, най-южната съпътстваща пирамида. Намерената плочка
датира от „Саиския период" (XXVI династия).
От надписа върху плочата излиза, че Хеопс (Хуфу) си е издиг
нал този паметник, т.е. малката съпътстваща пирамида, защото
наредил храмът на Изида да бъде реставриран, а намерените в
него картини и емблеми на божества били ремонтирани. Съглас
но надписа върху стелата, която днес се намира в Британския
музей, Голямата пирамида и Сфинксът вече са били издигнати,
когато Хеопс се появява на сцената (платото Гиза):
„Да живее Хор Меджер (Хеопс)... царят на Горен и Долен Египет,
Хуфу, на който му е даден живот. Той намери дома на Изида, господар
ката на пирамидите, до дома на Сфинкса..."
По-нататък в надписа е посочено точното местоположение

на Сфинкса и се споменава, че мълния е повредила този полу-
човек полузвяр. В своя надпис Хуфу освен това споменава, че
до храма на Изида е построил пирамида за принцеса Хенутсен.
Археолозите също потвърждават, че едната от трите малки пи
рамиди на югозапад от Голямата пирамида е посветена на прин
цеса Хенутсен.
Нека да прекъснем за кратко тук. Според този надпис Голя
мата пирамида и Сфинксът са били построени, преди Хеопс да
дойде на власт. Това вече е върхът, не мислите ли? Египтолози
те естествено не могат да се примирят с този факт и стелата на
бърза ръка е определена като фалшификация - надписът бил из
работен „много след смъртта на Хуфу" и носил неговото име като

автор, „да да поддържа ротантитните представи на местния жрец".
На това мнение е например американският ориенталист
Джеймс Хенри Брестед, чиято книга „История на Древен Еги
пет", излязла през 1906 г., се счита за христоматийно произведе
ние относно египетските надписи. В нея той пише:
„Сведенията за Сфинкса и да т. нар. съседен храм по времето на
Хуфу превърнаха тоди монумент още от самото начало в обект на
голям интерес. Теди сведения биха били от изключително знатение,
ако монументът датираше от времето на Хуфу; но ортография-
та доказва убедително, че надписът е с по-късна дата."
френският египтолог Гастон Масперо (1846-1916), бивш ръ

ководител на египетската служба Service d'Antiquites Egyptiennes
(„Служба за египетските антики") и мудея в Булак (днешния Еги
петски музей в Кайро), е на друго мнение. Той е убеден, че ако от
ортографията може да се направи изводът, че датата е по-късна,
значи надписът е копие на по-ранен оригинал. И точно тук мне
нията се различават. Ако стелата датира от периода на управле
ние на XXVI-тата династия, т.е. от с две хилядолетия по-късна
епоха, по принцип не може да се предполага, че става въпрос
за „невинна лъжа" за една отдавна отминала, велика и бляскава
ера на държавата.
Някои египтолози са на мнение, че в „Саиския период" е има
ло обичай да се правят буквални преписи на по-стари тестове, за
да се запазят за по-дълго през вековете. По онова време старите
надписи със сигурност не са били фалшифицирани, фараонът Не-
феркара, известен още като Шакаба, някога открил древен папирус,
който вече бил „прояден от тчрвеите". Той разпоредил текстът да
бъде увековечен върху черен гранит, преди папирусът напълно да
се разпадне. Принципно от това може да се предположи, че дейст
вията на тогавашното жречество са били почтени и отговорни.
Подобно на „Инвентарната стела" стои въпросът и за един друг
артефакт. Отнася се за една плоча на победата на фараона Нармер,
която днес се намира в Египетския музей в Кайро. Съвременните
египтолози отъждествяват Нармер с Менес, който за първи път
обединява Горен и Долен Египет. Странно, но върху стелата откри
ваме йероглиф със символа на пирамидата, което въобще не може
да бъде вярно, защото според официалната теория през периода
на управление на Нармер все още не е имало пирамиди.
Отново установяваме, че всичко в египтологията е въпрос на
v
интерпретация и по-скоро ловим риба в мътна вода, отколкото
да откриваме ясни и недвусмислени факти.
Хеопс и мъдрецът
Да хвърлим сега един поглед върху известния папирус „Уест-
кар", създаден по времето на Хиксосите (XV династия, ок. 1650-
1550 г. пр. Хр.). Тук откриваме интересни сведения за фараона
Хеопс и неговото търсене на тайните съчинения на Тот. В тясна
връзка с папируса „Уесткар" не можем да не споменем името на
Адолф Ерман. Той се счита за пионер на модерната египетска
филология. Пет години са нужни на професор Ерман за превода
на папируса „Уесткар", а накрая той посвещава и собствена кни
га на неговата граматика.
Папирусът занимава с години съзнанието не само на Ерман,

но и днес той буди все така интерес сред изследователи и учени.
Бихме искали да ви представим някои интересни подробности
от него: един от синовете на Хеопс Джедефхор му разказал исто
рия за един стар мъдрец. Това бил някой си Джеди, който имал
голям апетит въпреки своите 110 години. Той можел да върне на
мястото й отрязаната глава на умряло същество, така че то да се
съживи отново. Той можел също да накара лъв да върви покорно
след него. Това, което най-много интересувало Хеопс обаче, било
знанието на Джеди за Храма на Тот и неговите тайни. Съществу
вали много храмове на Тот, но истинският бил този в Хермопол,
градът на върховната Огдоада. В него Хеопс предполагал, че има
тайни съчинения и скрито (окултно) познание, фараонът бил
много учуден, че никога не е чувал за стария мъдрец и наредил
да го повикат: „Как така нищо не сът чуваал за теб, Джеди?", а той
му отговорил: „Който го повикат, идва. Царят нареди да те повикат
и ето аз дойдох."3
Естествено Хеопс искал да се убеди със собствените си очи в

чудните способности на Джеди. Хеопс го попитал, дали е истина,
че може да съживява, като върне отрязана глава на мястото й.
„Дз, тога, о, Царю, господарю той!" - отвърнал Джеди. След това
той донесъл една гъска с отрязана глава. Джеди съединил отново
главата и тялото. Но това не било достатъчно на Хеопс и Джеди
трябвало да повтори цялата процедура още веднъж с главата на
теле. За царя било обаче много по-важно да научи за тайнствата

в храма на Тот. Хеопс попитал Джеди дали знае броя на тайните
камери в светилището на Тот. Джеди отвърнал:
„Моля да прошка, господарю и владетелю той, не днам броя им, но
днам мястото, където те, т.е. броят им или знанието да него, се
намира." Джеди продължил: „Има едно сандъче от кремък в едно
помещение в Хелиопол и в него се намира тади информация (пар
че папирус, върху което е записан броят на камерите)"10.
От древните текстове върху папируса „Уесткар" може да се

прочете още, че нещо е било „затворено" или „запечатано". Въз
основа на проучванията си Адолф Ерман стига до заключение
то, че става въпрос за „приспособление за затваряне на сграда".
Дали това не е Голямата пирамида?
Дори само фактът, че фараонът Хеопс, въплъщение на бо
жество и едновременно с това върховен жрец в свещения център
(например Хелиопол), е искал да разбере от някой друг, колко са
тайните камери в този център и къде се намират, е само по себе
си противоречие. Но ако зад „затворената сграда" в текстовете в
действителност се крие Голямата пирамида, това би означавало,
че Хеопс е искал да разбере от друг колко тайни камери има в
неговата собствена сграда. Много, много странно...
Грандомания - истина или лъжа?

Все още не можем съвсем да изоставим пирамидите в Гиза
и големите пирамиди на Старото царство (ок. 2700-2150 г. пр.
Хр.), защото е важно да уточним дали фараоните са страдали от
грандомания.
Представете си сега чисто логически каква грандомания
трябва да е тази, че да те накара да построиш дори само една от
големите пирамиди на Старото царство. Според ортодоксалната
теория една пирамида е била строена само, за да бъде погребан в
нея даден фараон, което обаче, както е известно, никога не е на
правено. Ако така неистово се опитват да подхранват теорията,
че пирамидите са гробници, би трябвало да има най-малкото
логична и последователна поредица от доказателства за това.
Но фактите не са такива.
Добър пример за това е Снеферу, бащата на Хеопс, който на
кратко споменахме по-нагоре. Ако днес искаме да припишем
грандомания на фараоните, Снеферу със сигурност ще бъде пър

ви в класацията, тъй като той нарежда да бъдат издигнати две пи
рамиди в провинцията и три огромни пирамиди в Дашур. Човек
трудно би могъл да си представи как Снеферу е наредил да бъдат
преместени 3,7 милиона кубични метра камъни, за да осъществи
мечтата си да има достолепие място, където да бъде погребан.
После е наредил да бъдат построени трите огромни пирамиди,
което продължава десетилетия наред, но не е погребан в нито
една от тях! Какво трябва да значи това? Къде е логиката?
Съществувал ли е изобщо фараонът Снеферу?

Възможно ли е нещо тук да е разбрано напълно погрешно?
Да не би да търсим мумия на фараон, който никога не е същест
вувал? Можем ли по този начин „някакси" да обясним „празни
те" пирамиди?
фиг. 8 (горе вляво):

Пирамидата в Мейдум (IV династия).
фиг. 9 (горе вдясно):

Пречупената пирамида (IV династия).
фиг. 10 (долу):
Червената пирамида (IV династия).
Гръцката историография, която и до днес бива поддържана

от ортодоксалните учени, е поставена под въпрос от много спе
циалисти. Египтологът, кеметологът и мистикът Абдел Хаким
Авиан е на същото мнение по този въпрос. Той довежда гръц
кото летоброене до абсурд, когато казва, че Снеферу не е име на
фараон, а епоха, която освен това датира доста по-отдавна. Тук
вероятно е налице едно от най-големите недоразумения в мо
дерната египтология.
За фараона Снеферу възниква въпросът защо не можем да
открием ясни писмени факти или йероглифни надписи в по
строените от него паметници, които категорично да доказват,
че той е издигнал пирамидите, които се смятат за негови.
Ако приемем, че е бил грандоман, би трябвало да допус
нем, че този владетел би отдал най-голямо значение на това да
увековечи създаденото от него чрез точно писмено наследство.
Абстрахираме се от факта, че по-късните владетели - каквато е
била практиката тогава - не са го заличили, а са използвали слав
ните дела на предшествениците си за повдигане на собствения
си авторитет само като са сменили имената им. В случая на Го
лемите пирамиди няма и помен в тази насока.
Към Големите пирамиди се числят пирамидата в Дашур
(Пречупената пирамида), Червената пирамида, пирамидата в
Мейдум, пирамидата на Хефрен, Голямата пирамида, пирами
дата на Микерин и пирамидата в Абу Роаш.
Липсващи надписи, вместо това облицовки

Остава фактът, че въпреки всичките интересни предания,
не можем да намерим никакви надписи в Голямата пирамида.
Това, което напразно търсим тук, е намерено в по-новите пира
миди, като тези на Унас и Тети (V-та и VI-та династия) в района
на съществуващия от праисторически времена град на мъртви
те в Саккара. Тук има стени и тавани, които са украсени с мно
жество тайнствени йероглифни надписи.
Приписваната на фараона Джосер „стъпаловидна пирами
да", която също се намира в Саккара, от инженерно-строителна
гледна точка представлява за египтолозите едно усъвършенст
ване на мастабите и несъмнено се числи към най-старите архи
тектурни паметници в Египет. Мастабите са строени от обеди
нението на царството до края на Средното царство (до ок. 1640 г.
пр. Хр.). В повечето антични общества мъртвото тяло е полагано
в земята или в пещери, които са много отдалечени от неприяте
ли (в Африка това е бил предимно чакалът). Древните жители
на Египет кеметите са копали дупки и накрая са ги затискали
с каменна плоча, която арабите нарекли мастаба. Официална
та теория утвърждава, че по време на управлението на III-тата
династия с някои изключения пирамидите заменят мастабите

като царски гробници, като същевременно мастабата продъл
жава съществуването под формата на частни гробове.
През 1925 г. обаче една изследователска група от Харвардския
университет под ръководството на Джордж Райзнър открива, че
и „стъпаловидната пирамида" е била облицована. Облицовката
е била от боядисани в бяло глинени тухли, а не от варовикови
камъни, както например е при пирамидите в Гиза.
фиг. 11:
Пирамидата на Унас
(края на V динас
тия); и тук нищо не
е останало от няко
гашните великолеп
ни инженерно-стро
ителни способности
на фараоните
от по-ранните
династии.
От това може да се заключи, от една страна, че облицовката

е направена впоследствие и от друга, че гладкостенните пира
миди от IV династия не представляват усъвършенстване на стъ
паловидния начин на строителство, както многократно се пред
полагаше. По-скоро може да се предположи, че пирамидите в
Гиза и няколко други големи пирамиди вече са били построени
по това време и гладкостенната облицовка е била научена или
имитирана именно от там.
Ако Стъпаловидната пирамида е имала първоначално глад
костенна облицовка, теорията на академичните археолози става
абсурдна. Нека разгледаме още веднъж фиг. 11. Според египет
ската хронология тази Стъпаловидна пирамида се числи към
пирамидите, които са построени след пирамидите в Гиза. В срав
нение с тях от инженерно-строителна гледна точка това би било
крачка назад към каменната епоха. Но инженерно-строителни
ят прогрес в действителност изглежда другояче...
Къде са мумиите на фараоните?

Само малцина посетили на Египет знаят, че в големите пира
миди не са намерени напълно запазени мумии.
По-точно в 100 от египетските пирамиди са открити само 4
напълно запазени мумии. Иначе има отделни човешки останки,
кости от ръце, крака или фрагменти от черепи, които отчасти са
били завити в платно. Наистина ли тези 4 мумии са били фарао
ни, строителите на пирамидите?
По-подробно вглеждане в тези находки бързо ще ни изясни
нещата:
1. Пирамидното поле в Абусир

Абусир се простира на юг от Кайро. Поради разрушеното им
състояние първоначално двете пирамиди въобще не били
считани за такива, а за гробове мастаба, за които в класиче
ската египтология се смята, че са предшествали пирамидите.
Те са изследвани едва през XIX век от немския археолог Карл
Рихард Лепсиус. В една от тези пирамиди (Аепсиус XXIX) ар
хеолозите се натъкват на разпаднала се мумия, която и до
днес остава загадка за учените и вероятно датира от по-къ
сен период. Експертът по пирамидите Мирослав Вернер из
лага своето становище по този въпрос във фундаменталното
си произведение „Пирамидата" по следния начин:
„В руините на гробната камера, между останките на саркофага
от розов гранит и отчупените парчета от ядрото на пирамида
та, освен фрагменти на оформлението на гроба е открита повре
дена мумия на около 25-годишна жена. Мненията на археолозите
и антрополозите за тази находка и досега не съвпадат напълно.
Археологическите дадености не изключват, че би могло да става
въпрос да собственичката на пирамидата. Името и за съжаление
не е открито никъде сред руините. И тъй като по отношение на
датировката не може да има съмнение, че гробът е от периода на
фараона Неусере, вероятно това е неговата съпруга (царица Ре-
путнебу?). Но това обаче противоречи на мнението на антропо
лодите. По мумията има следи от ексцеребрация - изваждане на
мозъка през пробитата носна преграда. Този метод започва да се
използва едва от началото на Средното царство. Яснота по този
въпрос биха могли да внесат резултатите от лабораторен анализ
на тъкан от мумията с помощта на съвременна техника да ид-
мерване, и най-вече на радиовъглеродния метод."
2. Пирамидното поле в Саккара

Втората запазена мумя от пирамида е на четвъртия владетел
от VI-тата династия Меренре I.
френският египтолог Гастон Масперо открива в Саккара
саркофаг със сравнително добре запазена мумия. Долната
челюст и няколко предни зъба липсвали, а главата почти ви
сяла върху тялото. Вероятно това са повреди, нанесени от
грабители на гроба преди това.
Все пак тази мумия поставя някои загадки пред египтолози-
те. Двата крака например лежали изкривени навън, може да
се предположи, че това е грешка на балсаматора. На главата
на мумията висяла къдрица отстрани, което по онова време
било обичайно само за децата и юношите. Значи, ако дейст
вително тази мумия е на Меренре I, това със сигурност по
казва, че е умрял съвсем млад. Става интересно, ако за малко
хвърлим един поглед към хронологията. Според официална
та теория Меренре би трябвало да е управлявал между 2283
и 2278 г. пр. Хр. Резултатите от анализите на експертите по
мумифициране нареждат мумията някъде към XVIII динас
тия, т.е. периода на Новото царство. Това е хронологическа
разлика от 700 години!
От гледна точка на погребението става въпрос за интрузивна
могила. Това означава, че първоначалните археологически
събития са променени впоследствие, когато както в случая
едно тяло от XVIII династия е погребано в пирамида на VI
династия.
С времето мумията потъва в забрава и днес се намира в Еги
петския музей в Кайро.
3. Пирамидното поле в Саккара

В разрушената гробна камера на пирамидата на Джедкаре
в Саккара археолозите откриват мумифицираните останки
на около петдесетгодишен мъж. Според радиовъглеродните
анализи явно става въпрос за фараона Джедкаре Исеси от V
династия.
4. Платото Гиза: пирамидата на Микерин

Главната камера на пирамидата на Микерин е отворена през
1837 г. от Хауърд Вайс и Джон Перинг. Великолепният базал-
тов саркофаг, който откриват във вътрешността на камера
та, бил празен. Точно до него изследователите намират част
от дървен ковчег с царското име

Мен-ка-у-ре и останките на мумия.
Естествено те били уверени, че в
действителност става въпрос за
Микерин. Така науката най-накрая
щяла да има доказателство, че той
фиг. 12.
е построил тази пирамида и че е Саркофагът в пирамидата
погребан в нея. Днес обаче знаем на Микерин е бил празен!
със сигурност, че това не е мумия
та на Микерин. Дървеният саркофаг датира от XXVI династия
(Саиския период, ок. 665-525 г. пр. Хр.), а мумията - от ранно-
християнския период. Саркофагът и съдържанието му тряб
вало да бъдат изпратени с кораб до Англия, но корабът потъва
заедно с ценния товар близо до бреговете на Испания11.
Чиято и да е била тази мумия, тя не е лежала в саркофага, а
в дървен ковчег. Какъв е смисълът в това? Безброй работни
ци в продължение на десетилетия да строят за теб гигантска
пирамида, и то със саркофаг в нея, а ти да искаш да бъдеш
поставен когато умреш до него в евтин дървен ковчег. Това е
нелепо! Не мислите ли?
Точно същото се случва и в другите пирамиди. Отварят се, а

в саркофазите няма мумии. В почти всички случаи това протича
както при фараона Сехемхет. Когато в средата на 50-те години
на миналия век египтологът Закария Гонхайм изследва пира
мидата в Саккара, открива неотворен саркофаг. Както и фарао
нът Джосер Сехемхет принадлежи официално към III династия.
Според Хауърд Картър и Пиер Монте Гонхайм е едва третият
египтолог, който се натъква на неповреден саркофаг. Той предос
тавя официалното отваряне на египетския културен министър.
Недокоснатият от грабежи саркофаг бил празен!
Днес се предполага, че повечето владетели все още лежат в

тайни, неотваряни гробове. Тази теза е още отпреди 2000 годи
ни и принадлежи на Диодор от Сицилия, живял през първото
столетие преди Христа и обиколил тогавашен Египет. Диодор,
авторът на четиридесеттомното произведение „Историческа
библиотека", за което по негови думи е черпил данни от древни
съчинения, пояснява:
„В пирамидата няма цар, който да е наредил да бъде построената
него и да е бил тържествено погребан в нея."
На това съответстват и твърде спорните разкази на халиф Ал

Мамун, който през 823 г. сл. Хр. намира известния днес „главен
вход", който за първи път позволява достъп до вътрешността на
Голямата пирамида. Ал Мамун съобщава, че Камерата на цари
цата и Царската камера в Голямата пирамида наистина са били
празни, но са открити други три помещения в пирамидата и то
като разклонения на един коридор, за който официално се знае
малко, както и за тайните камери със сводести тавани, които той
описва. В една от тези камери са намерени две мъртви тела - на
мъж и жена - които били добре запазени. Затова египтолозите
въобще не са съгласни с Ал Мамун. Неговите описания според
тях са чиста фантазия. Както ще видим подробно в една от след
ващите глави, такъв довеждащ канал съществува и през него са
били пренесени телата до тези камери, само че едва столетия
след построяването на Голямата пирамида.
Обобщение и преглед на следващата глава

Въз основа на много примери установяваме, че официалната
история съвсем не е задължително да отговаря на действител
ността. Много от онова, което учителите ни разказват за египет
ската история в училище или така наречените специалисти или
екскурзоводи при пътуванията ни до Египет далеч не е доказа
но. В много от случаите дори се опровергава.
Това, че Голямата пирамида не е била гробница, е сигурно, а
това дали тя има нещо общо с фараона Хеопс е повече от спорно.
Както успяхме да разберем няма убедителни доказателства, че
той е строителят на пирамидата. Напротив. Вместо ясни дока
зателства египтолозите представят неясни и много нелогични
теории. Дали не го правят нарочно?
Само в 10 от 109-те открити в Египет пирамиди са намерени
останки от мумии, като 9 от тях не са били на фараони, а на неиз
вестни други хора. Всички те датират от много по-късен период
и са попаднали в съществуващите по това време пирамиди сто
тици и дори хиляди години след построяването им. Единствено
то изключение тук е мумията на цар Джедкаре. Следователно
е открита само една мумия на фараон в една от всичките 109
пирамиди!
Това ни навежда на едно-единствено логично заключение:
пирамидите със сигурност не са гробници.
Твърдението, че пирамидите са построени само заради не
чия грандомания, също е нелепа. Тогава от такава мания щяха
да бъдат обсебени и строителите на пирамидите в Китай, Цен
трална и Южна Америка. Ако разгледаме идеалната геометрия,
закодираното астрономическо знание и математическата сим
волика на пирамидите, разбираме че вероятно става въпрос за
духовно посветени хора, чието познание е приложено на прак
тика в инженерното строителство. Вместо да стигнем до опреде
лени резултати с подобно проучване на пирамидите, се появиха
още повече въпроси:
• Ако не са били гробници, какво са били тогава?
• Как са били повдигани тези близо 70-тонни гранитни бло
кове?
• Защо има 109 пирамиди или дори повече?
• Защо в гробниците в Долината на царете намираме украси
и йероглифи, а в пирамидите - не?
• Има ли връзка между пирамидите в Египет, Китай и тези
на американския континент?
• Откъде идва познанието в областта на инженерното стро
ителство?
• Откъде идват математическите познания?
• Защо има различни видове пирамиди?
• Защо известни египтолози биха застъпили толкова нелепа
теория, каквато е тази за гробниците - защото са убедени
в нея или защото им е платено да го направят?
Ние твърдим, че големите пирамиди са хилядолетия по-ста

ри, отколкото се смяташе досега и първоначално са били пред
назначени и използвани за чисто технически цели. Това, дали
по-късно са получили функцията на гробници, е съвсем отделен
въпрос. И днес откриваме църкви и катедрали, в които са по
гребани царе и рицари. Но църквите не са били строени с тази
цел! Това е причината в някои пирамиди да са открити останки
от мумии или части от тела на хора, които са живели стотици
години след построяването им и са били погребани в тях.
Ако се доверим на уважаваните историци и египтолози, ще си
останем невежи и занапред. Самите те не знаят какво изкопават
и с това въвеждат в заблуждение онези, които вярват на техните
теории. Мислите ли, че това е дръзко и нахално твърдение?
Не. Още Лабиб Хабачи (1906-1984), който вече не е между жи
вите, бивш генерален секретар на египетския Върховен съвет по
старините, обръща внимание на това и настоятелно предупреж

дава своите прибързани колеги, че египтологията е дисциплина,
„в която едно-единствено случайно откритие може да опровергае дълг
поддържана теория". С оглед на такава възможност, според Хаба-
чи, египтолозите трябва да се откажат да правят „апокалиптични
изказвания" и да бъдат честни „да използват в своите констатации
достатътно наречия като „вероятно" и „може би"".
Междувременно се появяват все повече изследователи, ко
ито признават, че познанията за египетската история, особено
за египетската праистория, са пълни с празноти. Изследовате
ли и учени, които пробутват неверни и непотвърдени теории за
истина, могат да се класифицират по-скоро като псевдоучени. В
земята по поречието на Нил те са доста. И кой им дава правото
да омаловажават и дискредитират научните изследвания и ре
зултати на други учени?
Нека насочим вниманието си сега към втора глава и да на

влезем по-дълбоко в света на нелепостите, грешните интерпре
тации и целенасоченото заблуждаване на обществото. Да погле
днем по-отблизо Сфинкса и да се запознаем с многото истории
и легенди, като ще обърнем внимание повече на „секретните"
проучвания, които са били правени в течение на десетилетия в
платото Гиза.
Заповядайте с нас към...

Втора глава
Сфинксът - вратата към тайнствено
подземно царство
Шахтата на Гантенбринк
През миналите десетилетия непрекъснато са правени научни

изследвания за откриване на още камери в пирамидата.
В тази посока са и изследванията на немския инженер Ру-
долф Гантенбринк. В началото на 90-те години на миналия век
той проучва южната шахта на Камерата на царицата със своя
миниробот Упуаут и прави сензационно откритие. Южната шах
та свършва след около 65 метра, където е запушена с каменна
врата. Следва затишие...
Един пример, който показва, до каква степен новите откри
тия могат да се превърнат в заплаха за съвременната историог
рафия, е продължаването на проучванията на шахтата на Ган
тенбринк едва през 2002 г. За това, че световната общественост
трябваше да чака години докато бъдат продължени проучвани
ята освен на Германския археологически институт (DAI) можем
да благодарим най-вече на д-р Захи Хауас, генералният секретар
на египетския Върховен съвет по старините, който отговаря за
платото Гиза, както и на още няколко други господа.
Когато след повече от осем години загадката на каменната
врата най-накрая трябваше да бъде разкрита, това проучване
беше използвано в действителност само от медиите - вероятно с
печалба от милиони. Обществеността беше залъгвана, че всичко
се случва на живо пред очите й, докато проникваха през камен
ната врата (фиг. 132). В действителност нямаше никакво преда
ване на живо, тъй като трябваше предварително да се уверят, че
зад каменната врата няма да се появи нещо, за което светът не
трябва да научава. По време на цялото проучване, което про
дължи няколко седмици, Щефан „случайно" поддържаше пряка
телефонна връзка с един от египетските археолози от изследо
вателския екип и винаги беше добре осведомен. Цялото пред
ставление с отварянето на „вратата", което беше предавано „на
живо" през септември 2002 г. в повече от сто държави, беше ша
мар в лицето на всички учени и изследователи! Още преди „жи
вото предаване" се е знаело, че зад „вратата" има само една мал

ка кухина, която е затворена с друга каменна врата. Едва след
това откритие, се разрешава предаването му по телевизията!
Проучванията npeз шейсетте години

на миналия век
През 1968 г. върху платото Гиза под ръководството на носи
теля на Нобелова награда за физика д-р Луис Алварес от Универ
ситета в Бъркли се провежда експеримент. Тогава за пръв път
се използва апаратура за „рентгенография" на твърди структу
ри. С тази техника Алварес и неговият екип се опитват да от
крият скрити камери в пирамидата на Хефрен. Резултатите са
разочароващи, а участващите учени не могат да дадат отговор
на някои въпроси. По тази тема репортерът Джон Търнстол от
лондонския ежедневник Times Saturday Review публикува много
интересен репортаж на 26.07.1969 г.:
„Учените, които се опитаха да изследват пирамидата на Хефрен
в Гиза с рентгенови лъчи (по-точно с космически лъчи), бяха оза
дачени от мистериозните влияния, които объркаха по непознат
досега начин стрелките и електронните лъчеви тръби на техни
те електронни уреди. С надеждата да открият тайните камери,
които вероятно са скрити под шест милиона топната каменна
маса на пирамидата, те записваха на магнитна лента повече от
година денонощно диаграмите на космическите лъчи, проникващи
във вътрешността на пирамидата.
Основната им идея беше, че космическите лъчи достигат до пира
мидата равномерно от всички посоки. Ако пирамидата е масивна и
в нея няма кухини, лъчите би трябвало да образуват еднородна диа
грама в уреда, който ги улавяше, разположен в подземната катера.
В местата на пирамидата, където евентуално има кухини, би тряб
вало да проникват повече космически лъчи, отколкото в масивните й
части. От записите на магнитната лента би трябвало да може да
се определи точното местоположение на тези кухини. За тази цел
бяха изразходвани повече от милион долара и хиляди работни часове
[...]. Д-р Амр Ел Гонеид от университета Ain-Shams в Кайро, кой
то отговаряше за измервателната апаратура в пирамидата, [...]
говори за трудностите, които се изпречиха пред проекта.
„Резултатите противоречат на всички известни природни зако-
ни“, каза той и взе една от магнитните ленти. Той я пусна на
Сфинксът - вратата към тайнствено подземно царство 49
компютъра, който начерта на хартия диаграма на космическите

лъчи. След това потърси записите върху магнитни ленти, напра
вени на следващия ден, и също ги пусна на компютъра IBM 1130.
Двете диаграми бяха съвсем различни.
„От научна гледна точка това е невъзможно" ми обясни той.
[...] Или досега принципно сме се заблуждавали да геометричната
структура на пирамидите, което обърка нашите измервания, или
тук има някаква загадка, да която има просто обяснение - нарече
те я както искате - окултни сили, проклятието на фараоните,
вещерство или магия. В пирамидите или някаква сила, която про
тиворечи на законите на приложните естествени науки."
По-късно Луис Алварес твърди, че журналистът Джон Търн-

стол си е съчинил тази история. За съжаление д-р Ел Гонеид ни
кога повече не се изказва по този въпрос. Затова не знаем какво
в действителност се е случило.
Това проучване във всеки случай е навлизане в една нова из
следователска епоха, свързана с платото Гиза и други места на
разкопки в Египет със съвсем нови постижения на техниката.
Тук възниква въпросът дали нарочно не се говори за „окултен
феномен", „вещерство" и „магия", за да се отклони вниманието
от това, че са открити камери и шахтови системи. Естествено,
това важи и за Голямата пирамида! За съжаление, по този на
чин, езотериката се използва като алиби за умело измъкване от
многото любопитни въпроси на хората. Представете си, че бъде
направено признание, че при тези проучвания действително е
намерено нещо. Тогава би било много трудно дълго време ре
зултатите да се крият от многото интересуващи се от тази тема
тика. Затова хората биват водени за носа и умело отклонявани
да мислят в друга посока, защото в противен случай, все някога
тайната трябва да бъде разгласена.
В рамките на нашата изследователска дейност всеки път си
задавахме въпроса дали изобщо е възможно тези огромни по
стройки каквито са пирамидите да бъдат изследвани с техни
ческо оборудване за рентгенография. Различните организации,
споменати в тази глава, които непрекъснато се стараят умишле
но да прикриват фактите, имат и финансовите възможности да
осигурят всички необходими технически средства, за да бъдат
започнати съответните проучвания.
Станфордски изследователски институт (SRI)

Една от организациите, която през изминалите десетилетия не
прекъснато се появява в Египет и търси скрити камери и анома
лии, е калифорнийският „Станфордски изследователски инсти
тут" (SRI). От началото на седемдесетте години на миналия век
SRI се смята за едно от водещите предприятия за извършване на
Remote Sensing (отдалечено наблюдение), т.е. наблюдение или сле
дене от въздуха, най-често с помощта на разузнавателен самолет
или сателит. Той е основан през 1946 г. като клон на Станфорд-
ския университет и получава името Станфордски изследовател
ски институт. Негови клиенти скоро стават ЦРУ и други военни
служби на САЩ. Заради това и други „разклонения" през 1970
г. Станфордският университет се вижда принуден да отдели SRI
от университета и да го направи независим, което довежда до
създаването на SRI International през 1977 г.
По това време по поръчка на ЦРУ SRI стартира проекта Remote
Viewing (виждане от разстояние). В основата си виждането от разсто
яние не е нищо друго освен отдалечено наблюдение без помощта на
технически устройства, т.е. наблюдение или „рентгенография" на
даден отдалечен обект без апаратура, а само със силата на ума. Пре
димството на това е неограниченият обхват на умствените техники
без необходимостта от преноса на физическите устройства. От дру
гата страна резултатите от виждането от разстояние са субективни
или дори спекулативни, но въпреки това са изключително интерес
ни. За виждане от разстояние SRI търси хора, надарени с паранор
мални способности. По-късно са създадени специално разработени
обучителпи програми, чрез които пси-агентите с паранормални
способности трябвало да усвоят виждането от разстояние.
Първоначално виждането от разстояние е използвано само
за военни и секретни цели. От SRI тръгва и Инго Суон, който
днес е един от най-известните екстрасенси, работещи в тази сфе
ра. Ури Гелър също работи за SRI.
Двата метода - виждане от разстояние (със силата на ума) и от
далечено наблюдение (с технически устройства) - се усъвършенстват
паралелно от различни отдели на SRI. Методите са прилагани и
при по-нататъшните проучвания, свързани с платото Гиза12.
Проф. Джеймс Дж. Хъртък, с който ще се позанимаем по
за дълбочено след малко, работи с тези методи и прави сенза
ционни открития! Нека първо да разгледаме само отдалеченото
наблюдение и в тази връзка...
Сфинксът
Твърде интересни проучвания и
съответните открития има около и
под Сфинкса. Още от древността на
известното смесено същество е отре
дено специално място във връзка с пи
рамидите в Гиза. Точно както в случая
на трите пирамиди в Гиза, историите,
легендите и отчасти странните теории
се въртят около неговия смисъл, пред
назначение и периода на построяване
то му. Днес египтолозите като цяло са
на мнение, че направата на Сфинкса
е била поръчана от фараона Хефрен. фиг. 13:
Доказателство за това според египто- Статуята на Хефрен.
лозите на първо място е една скулптура от диорит с висока худо
жествена стойност, която днес се намира в Египетския музей на
площад Тахрир в Кайро.
Но лицето на Сфинкса са изобразени черти на фараона Хе
френ. Може да се каже, че той е негово копие. През април 1991
г. в „Нешънъл джиографик", едно много уважавано списание в
САЩ, и година по-късно в английския „Кеймбридж аркиолоджи-
къл джърнъл" се появява статия по темата. Автор е самият Марк
Ленър от Института по ориенталистика към Чикагския универ
ситет. Ленър иска да представи неопровержимо доказателство,
че лицето на Сфинкса изобразява това на фараона Хефрен. С по
мощта на фотограметрични данни и компютърна графика той
създава майсторска компютърна симулация:
„Пред 1978 г. Захи Хауас, генералният секретар на египетския
Върховен съвет по старините, лге покани да участвам в неговите
разкопки (в близост до Сфинкса). През следващите четири години
ръководех проект, в който за първи път Сфинксът беше картогра
фиран. С помощта на фотограметрични методи създадохме анфа-
са и странитните профили... Първоначално на компютърния екран
генерирахте скелетен модел. Изображенията бяха превърнати в
2,6 милиона тoчкu от повърхнината,за да може „скелетът" да се
покрие с кожа. Реконструирахме идображенията на Сфинкса така,
както е изглеждал преди хиляди години. За реконструкцията на ли
цето изпробвах подходящи изображения на други сфинксове и фара
они върху нашия модел. С лицето на Хефрен Сфинксът оживя.. ."13
Това звучи убедително и разумно, още повече, че Марк Ле-

нър е общопризнат и уважаван учен. Въпреки това по-късно се
установява, че в цялата работа има един малък, но решаващ не
достатък. Както става ясно, за реконструирането на лицето на
фигурата Ленър не прави нищо друго освен с помощта на ком
пютърна техника да създаде триизмерен графичен модел, върху
който след това налага лицето на Хефрен. Между другото това
става ясно и от надписа под снимката на статуята на Хефрен от
диорит в „Нешънъл джиографик", където пише: „Това е лицето,
което авторът (Ленър) използува зa реконструирането на Сфинкса".
Във всеки случай от неговата работа следва важен и доказу
ем момент, който Ленър сам аргументира. Главата на Сфинкса е
твърде малка в сравнение с останалата част на тялото. Такава не
съразмерност не се среща при многото други сфинксове в Египет.
При тях пропорциите между тялото и главата са хармонични. В
случая на Сфинкса от Гиза е изключена творческа грешка. Това
между другото подкрепя широко разпространеното сред изсле
дователите мнение, че в течение на времето главата е променяна
от различните владетели поне един път, може би и повече.
Както установяваме, отново нищо не може да бъде доказано.

Статуя, намерена в един от храмовете, може несъмнено да даде
разяснение, дали владетелят, който се крие зад този портрет, е
вероятният строител или възложител на строежа на храма. Със
същия успех обаче тази статуя може да е попаднала на това мяс
то и по-късно.
Доказва ли това, че Хефрен е поръчал построяването на вто
рата пирамида или на Сфинкса? Не. И в тази пирамида не са
фиг. 14:
Несъразмерността
между главата и оста
налата част от тялото
на Сфинкса е доказа
телство, че главата е
променяна още преди
много хилядолетия и
то вероятно неведнъж.
намерени нито писмени доказа

телства, нито мумията на Хефрен.
Споменатите дотук факти и това,
че Сфинксът е разположен пред
втората пирамида, не са достатъч
но доказателство, за да бъде при
писана на Хефрен. Има ли нещо
друго?
Един все още актуален спорен
въпрос е гранитната стела, коя
то стои между предните лапи на
Сфинкса. Тя е издигната там в чест
на Тутмос IV (1401-1391 г. пр. Хр.).
В нея египтолозите виждат дока
зателство, че Сфинксът е построен
от Хефрен и датира от времето на
IV династия. Става въпрос за една-
единствена сричка върху гранит фиг. 15:
ната стела, която се смята за дока Сфинксът в Гиза. Между предни
те му лапи се виждат стелата на
зателство за това. Тутмос и ние!
От стелата научаваме следната история. Един ден Тутмос из

лязъл на лов извън Мемфис и попаднал на „свещената улица на
боговете", която водела от Хелиопол до Гиза. Той бил уморен и
полегнал в сянката на Сфинкса на място, което според Тутмос
се наричало „славното място на Първото време". Когато заспал
в съня му се появил Сфинксът и му казал: „Aз съм твоят праот-
ец Хор-ет Ахет, създаден от Ре-Атен". По-нататък той обещал на
Тутмос царския трон, както и дълго и щастливо царуване, ако го
освободи от пустинния пясък, който го покривал почти до глава
та. Историята продължава и по-нататък. Тутмос последвал „на
реждането" на Сфинкса, като го освободил от пустинния пясък и
така се изкачил на трона.
Ред 13 в историята върху стелата съдържа сричката „хеф". В
нея египтолозите виждат доказателството за това, че Сфинксът
е построен или поръчан от Хефрен.
Но и в този случай се оказва, че доказателствата не са верни.

Стелата е открита при разкопки на пътешественика Джан Батис
та Кавиля през 1817 г. По това време 13-тият ред вече е бил сил
но повреден. Днес вече го няма. Британският филолог Томас Янг,

бивш експерт по разшифроването на египетските йероглифи, има
възможността малко след разкопките да анализира една репро
дукция на надписа. Той превежда 13-тия ред по следния начин:
„...които носим за него: волове... и пресни зеленчуци; и ще просла
вила Венофер... Хеф... статуята, която беше направена за Атум-
Хор-ем Ахет... "14.
Както много други изследователи по негово време Томас Янг

приема, че Хеф означава Хефрен и добавя към него сричката
„ре" в квадратни скоби (Хеф [ре]), за да обозначи запълването на
празнина. През 1905 г. американският египтолог Джеймс Хенри
Брестед (1865-1935) анализира репродукцията и установява, че
преводът е грешен:
„Споменаването на фараон Хефрен е разбрано като доказателство
3а това, че Сфинксът е произведение на този фараон - едно неосно
вателно заключение; (факсимилето на) Янг не показва следи от
картуш..."15
Във всички надписи на египетските династии - през цялата

епоха на фараоните - имената им винаги са в овална рамка, на
речена картуш (виж фиг. 6). Изключено е името на един толкова
виден и силен владетел да бъде издълбано в гранитна стела без
да има картуш. Дори да е така, това означава, че след отдаване
то на почит и поставянето на стелата, грешката не е направила
впечатление на никого, което със сигурност също е изключено.
А ако грешката е била забелязана, тя веднага е щяла да бъде ко
ригирана. От това следва, че тук никога не е ставало въпрос за
името на фараона.
Дори ако зад сричката „Хеф" стои името на Хефрен, то не
доказва, че е поръчал построяването на Сфинкса. Всичко това е
доста странно, не мислите ли?
Впрочем след него няколко фараона - ще споменем за пример
само двама от тях Рамзес II и Тутмос IV - реставрират Сфинкса.
Със стелата на Тутмос се занимават също признати египтолози
като Гастон Масперо, бивш ръководител на египетския Върховен
съвет по старините към Египетския музей в Кайро. В онези годи
ни Масперо също е уважаван филолог. През 1900 г. той пише:
„На 13 ред върху стелата на Сфинкса в средата на една празнина
е написано (името) на Хефрен (...). По мое мнение съществуват
данни (за откриване и реставрация) на Сфинкса, предприети
по времето па тоди владетел, и следователно повече или по-малко

сигурното доказателство, че още по времето на неговите предше
ственици Сфинксът е бил засипан с пясък..."16
Въпреки това, както и преди, много от съвременните егип

толози твърдят, че Хефрен е построил Сфинкса. На нас ни е труд
но да проумеем това. Може би вие го разбирате?
Един от техните собствени редици се е изказал много точ
но. Това е уважаваният египтолог Селим Хасан, който изследва
Сфинкса през 1947 г.:
„С изключение на повредения ред върху гранитната стела на
Тутмос IV, който не доказва нищо, няма никакъв друг античен над
пис, който да свърдва по някакъв начин Хефрен със Сфинкса. Кол-
кото и смислено би могло да изглежда, трябва да разглеждаме това
доказателство като косвено, докато един ден някоя щастлива ло
пата земя не даде на света окончателно обяснение на подробните
обстоятелства, свързани с построяването на тази статуя..."17
Водата и геолозите - на каква възраст

е Сфинксът в действителност?
През изминалите години има много интересни проучвания
на Сфинкса, за окончателно изясняване на момента на неговото
построяване. Именно с тези проучвания бихме искали да ви за
познаем по-отблизо.
Отправна точка за проучването е неуморимата изследова
телска работа на американския учен и писател Джон Антъни
Уест, който през изминалите години винаги срещаме в Кайро.
Уест принадлежи към онази група изследователи и учени, които
смятат за вероятно цивилизация преди появата на династиите
да е поставила началото на египетския разцвет, както и че пира
мидите и Сфинксът датират от тогава. Той се опитва да докаже,
че преди 30-те династии в Египет не са живели никакви хора от
каменната ера, както пише в историческите книги, а е същест
вувала високоразвита цивилизация, т.е. много напреднали в тех
ническо отношение хора.
Джон А. Уест изследва сложните съчинения на многоуважава
ния френски математик и изследовател на символите Швалер дьо
Любич. Той става известен с трудовете си върху храма на Луксор.
В неговата публикация Le Temple dans I'homme от 1961 г. той говори
за заключенията, които могат да се направят за археологията от

определени климатични условия и наводнения, които вероятно
са се случили в Египет през последните 12 000 години:
„Големите движения, на водна маса, които са сполетели Египет,
са предшествани от автентична високоразвита култура, което
ни кара да приемем, чe Сфинксът, построен от скала, взета от за
падната чacm на платото Гиза, вече е съществувал по това време.
Това е същият Сфинкс, чието тяло на лъв с изключение на главата
показва бедспорно следи от водна ерозия."™
Когато следите от ерозия наистина се потвърждават, цялата

хронология се обръща с главата надолу - книгите по история тряб
вало да се пренапишат. По-нататък Уест стига до извода, че следи
те от ерозия не са предизвикани от прииждалия на река Нил:
„Проблемът е, чe до шията Сфинксът е силно ерочирал. За тачи цел
нивото на водите на Нил е трябвало да се покачu поне с 18 метра
в цялата долина. Наводнения от такъв мащаб е трудно да си пред
стави човек. Трябва да прибавим още, чe meopemuчнo вътрешните
варовикови блокове на т. нар. храм да жертвоприношения в края на
свързващия наклонен коридор, тръгващ от Сфинкса, също трябва
да са радрушени от водата, а това однагава, ze прииждащите води,
които би трябвало да са стигнали до основата на пирамидите, са
били с височина от още 30 метра..."19
Уест не се предава и през 1989 г. се обръща към проф. Робърт

Шох от Бостънския университет. Професор Шох е реномиран
геолог, стратиграф, палеонтолог и специалист в областта на еро
зирането на меки скали. За Джон А. Уест това било възможност
окончателно да изясни въпроса с помощта на научно обоснова
ните доказателства на един уважаван от всички учен и незави
сим експерт.
Проф. Шох първоначално гледа много скептично на тезата за
високоразвита култура, съществувала преди периода на динас
тиите, но подхожда към задачата напълно безпристрастно. През
1990 г. той за първи път посещава платото Гиза във връзка със
случая. Към този момент Шох все още няма разрешение за ди
ректен достъп и извършване на подробни проучвания. Въпреки
това от площадката за наблюдение на Сфинкса той успява да си
състави първоначална картина за начина, по който климатич
ните условия са оставили следи върху монумента. Още при това
първо кратко посещение той стига до заключението, че следите
от ерозия не се дължат на наводнения, а на продължителни вале

жи. Така обстоятелствата се изяснили и на Джон А. Уест:
„Сфинксът е ерозирал не от прииждания на Нил, а от дъждове
(...). „Ерозията вследствие на дъжд" разреши проблеела с един удар.
Източниците, на които се позовавах, говореха3а наводнения, свър
зани с продължителни дъждовни периоди, но като човек с недоста
тъчно специализация в тази област никога не ми е идвало на ума,
че именно дъждовете, а не периодичните наводнения, са истинска
та причина за ерозията..."20
При първото посещение на проф. Шох през 1990 г. директни

ят достъп до затворената територия на Сфинкса не е разрешен,
което не е нещо ново за платото Гиза. Все пак, със съдействието
на декана на Бостънския университет, по-късно той получава
разрешение от египетския Върховен съвет по старините за про
веждане на по-точни геологични проучвания на Сфинкса. Джон
А. Уест събира научен екип, в който освен него и Шох участва и
геофизикът д-р Томас Л. Добецки. Впоследствие екипът е научно
подкрепен и от един архитект, един фотограф, двама други гео
лози, един океанограф и автора на филми Борис Саид. В района
на Сфинкса Добецки провежда сеизмологични тестове и откри
ва данни за камери в скалата между предните лапи и отстрани
на Сфинкса. Според неговите изследвания размерите на една от
тези камери, намираща се на дълбочина по-малко от пет метра
е девет на дванадесет метра. Въз основа на правилната правоъ
гълна форма той предполага, че тази камера не се е образувала
по естествен начин, а е създадена целенасочено от хората.
Още по-интересни са резултатите на проф. Шох. Силно еро
зиралият Сфинкс и стените на неговия ров са изсечени от съща
та скала като сравнително незначително ерозиралите от въз
действието на вятъра гробове на „Старото царство" на юг (които
датират горе-долу от времето на Хеопс). За професор Шох било
немислимо да причисли тези масиви към една и съща епоха.
Според него ерозията на Сфинкса се дължи еднозначно на вода,
докато другите виждат в нея само въздействието от триенето
на пясъка. Трябва да признаем, че тази научна идея не е съвсем
безпочвена, тъй като величественият Сфинкс в продължение па
хилядолетия е покриван безброй пъти чак до главата с пясък.
Стичащият се пясък по подобие на оттичащата се вода вероятно
е станал причина за отвесните резки.
Разбира се, както може да се очаква, има и проблеми, този
път с д-р Захи Хауас. Американски

ят изследователски екип получава
необходимото разрешително от д-р
Ибрахим Бакр, тогавашния предсе
дател на египетския Върховен съвет
по старините. Захи Хауас, който по
това време е директор на платото
Гиза, се чувства пренебрегнат и об
винява изследователите, че хитру фиг. 16:
ват в работата си около монумента: Старо изображение на Сфинкса,
потънал до шията в пустинните
„Установих, чe работата ви се със
пясъци.
тои в това да монтирате ендоско-
пи във вътрешността на Сфинкса
и да заснемане ефектен филм 3а всички фази на проучването, вмес
то обективна научна лента. Затова ще спра изцяло работата на
тази псевдонаучна група и ще напиша доклад, който ще представя
пред постоянната комисия, която да прекрати по-нататъшната
дейност на групата... "21
Според твърденията на учените подаденото до комисията

заявление от страна на Хауас по-скоро е елегантна парафраза.
факт е наистина, че по този начин Хауас грубо изгонва аме
риканските учени от района.
До този момент обаче геолозите вече са събрали необходи
мите данни. След няколко месеца скептичният в началото проф.
Шох решава да потвърди пред обществеността резултатите от
своето проучване. От неговите геологични заключения след
ва логично изводът, че (по изключително предпазлива оценка)
Сфинксът е бил изсечен от скала някъде най-късно между 7000
и 5000 г. пр. Хр.
С това се връщаме отново при вече споменатите съперниче

щи си групи учени в Кайро. Египтолозите и до ден днешен са на
мнение, че по това време (7000 до 5000 г. пр. Хр.) Египет е бил на
селяван от примитивни хора от каменната епоха, които не биха
могли да издигнат монумент от такъв род. За другата група тези
датировки са доказателство за отдавна подхранваната от тях те
ория за по-ранна високоразвита цивилизация.
Колко противоречиви са мненията на двете групи показва
по-късно проведената отчасти обществена дискусия за резулта
тите от проучването на американските учени. „Това е смешно"
казва пренебрежително Петер Лековара, заместник куратор в

египетската секция на Бостънския музей на изящните изкуства:
„Хиляди учени от векове се занимават с този въпрос и хроноло
гията вече в значителна степен е ясна. Не ни чакат повече големи
изненади..."22
И други експерти от лагера на „ортодоксалните" египтоло

зи се изказват в общественото пространство по подобен начин.
Споменатият по-горе Захи Хауас, който още от самото начало се
противопоставя на проучването, споделя също толкова унищо
жителното си мнение:
„Американски фантасмагории! Уест е дилетант! Всичко това е
лишено от всякаква научна основа! В непосредствена близост има
по-стари монументи. Те със сигурност не са построени от извън
земни или от хора, дошли от Атлантида. Всичко това са глупос
ти и няма да допуснем нашите паметници да бъдат изполовани за
лично забогатяване. Сфинксът е душата на Египет."23
За Джон А. Уест реакцията на египтолозите не е голяма из

ненада. В течение на годините, в рамките на неговата изследо
вателска дейност в Кайро, често му се е налагало да се бори с
пречките и съпротивата на представителите на ортодоксалната
египтология и може да разказва много за това. Но след проуч
ването той има и подкрепата на известни естествоизпитатели,
което изглежда не устройва някои господа в Кайро.
От средата на 90-те години на миналия век, въпреки препо
ръката на западни учени и многото писмени запитвания, египет
ският Върховен съве т по старините не разрешава по-нататъшни
геологически проучвания в района на Сфинкса. Това само по себе
си е противоречие, защото след работата на американските учени
по-нататъшните проучвания са наложителни, най-малкото, за да
се опровергае съмнителната хипотеза за възрастта на Сфинкса.
През 30-те години на миналия век известният египтолог

Джордж Райзнър извършва разкопки в долината на храма на
Микерин, който се намира само на неколкостотин метра южно
от Сфинкса. По някои части на останките от храма има ясни
следи от разрушение от голямо оттичане на вода вследствие на
силни порои и дъждове. Една стена от глинени тухли в западния
край на храма е била направо отнесена от дъждовете. Това още
веднъж подчертава възможността не само Сфинксът, но и всич
ки храмови съоръжения в платото да датират много по-отрано.

Друга възможност би било и в по-късна епоха да се е стигнало до
тези аномалии след периоди на силни дъждове. От това изхожда
геологът Колин Рийдър, който от своя страна също приема, че
Сфинксът е построен по-рано. Той стига до извода, че по запад
ното ограждение на Сфинкса има видими следи от ерозия, която
той отдава на оттичането на голямо количество дъждовна вода.
За него, както и за Шох, пясъкът отпада като обяснение.
Трябва да имаме предвид, че платото Гиза от изток на запад

видимо се спуска надолу. Сфинксът е разположен по-ниско от
пирамидите. Колин Рийдър не вярва, че ландшафтът на платото
е изменен чрез изкопаването на камъни за строежа на пирами
дите и само Сфинксът е останал като монумент на отстранените
слоеве. Според Рийдър е по-вероятно Сфинксът да е издълбан от
съществуваща на това място отпреди монолитна скала.
Ако изходим от периодите на силни дъждове, водата би тряб
вало да е текла с бързо темпо по наклонената повърхност на Гиза
към ограждението на Сфинкса и там да се е стичала в пропастта
и това е възможно, само ако не е имало пречка пред водните
маси. Известно е, че на север от Сфинкса има каменна кариера,
която се приписва на фараона Хеопс и точно там се крие недоста
тъкът според Рийдър. Тази ниша с неправилна форма е влияела
върху движението на водните маси по платото толкова много,
че от този период нататък Сфинксът не е можел повече да еро
зира. Ако, както смятат много египтолози, Сфинксът е създаден
по време на управлението на Хефрен, т.е. след Хеопс, не би могло
изобщо да има наличие на ерозия по него. Това води само до
един извод, че Сфинксът вероятно датира от период преди IV
династия, след като показва такъв ерозионен модел.
Забрадката и брадата...
Друга интересна идея застъпва немският египтолог д-р Рай-
нер Щаделман, който не вярва, че Сфинксът е създаден през пе
риода на управление на Хефрен. Той посочва силно раираната
забрадка „немес" на Сфинкса. Такава забрадка е била „модерна"
в по-ранните периоди, но не и в епохата на Хефрен - по негово
време забрадките не били толкова раирани.
Друг интересен артефакт, за който много се спори, е брадата
на Сфинкса. Както много други изследователи и учени и нем

ският египтолог не вярва, че Сфинксът първоначално е носил
брада като символ на могъщество. Този логичен извод произти
ча дори само от факта, че брадичката е гладка. По камъка няма
място за прикрепяне на брада! Все пак има находки от брада на
Сфинкс, но те не са от периода на управление на IV династия,
тъй като брадата е сплетена като например брадата на известна
та златна маска на Тутанкамон (XVIII династия). Ако Сфинксът
първоначално не е имал брада, това със сигурност би трябвало
да означава, че смесеното същество няма нищо общо с Хефрен,
смята д-р Щаделман.
Щаделман вижда в чертите на лицето на Сфинкса по-скоро
тези на Хеопс. Считаме, че с това той отива също толкова да
леч, както с теорията за Хефрен, още повече че при единствената
добре запазена находка на Хеопс - малката фигурка от слонова
кост - няма място за прикрепяне на забрадка „немес". Разплита
нето на загадката продължава, а Щаделман най-малкото остава
сам със своята теория за Хеопс.
Във всеки случай изглежда много вероятно по-късно през
периодите на управление на отделните династии различните
владетели да са променяли облика на Сфинкса по свой вкус, за
което говори дори само по-малката пропорция на главата спря
мо тялото на Сфинкса!
Един съвсем различен, но според нас много важен аспект е

смяната с една изцяло патриархална епоха. Със сигурност вина
ги е имало владетели с религиозни амбиции, които да придадат
на първоначалните андрогинни черти на лицето на Сфинкса мъ
жествено изражение и да го променят според собствената си изо
пачена представа, ориентирана към политиката и религията.
Едно нещо със сигурност никога не се е отдало на тези владе
тели: да заличат спомена, тъй като в края на краищата Сфинк
сът в Гиза е един изключителен пример за периода на смесените
същества, един символ на преплитането на човешката и божест
вената страна у човека. Сфинксът символизира този процес на
промяна по несравним начин. Кулминацията на това обезобра
зяване, свързано със смяната на епохите, очевидно е фараонската
брада, която така да се каже е допълнително залепена на Сфинк
са. Изобразяването на владетелите без този символ е немисли
мо дори и в по-късни времена. Тази смяна със сигурност върви
ръка за ръка с възникването на „юдейските" религии (юдаизъм,
християнство, ислям), които от своя страна са чисто патриархал

но ориентирани и не оставят никакво място за жената. Нека да
ви припомним, че в течение на следващото хилядолетие религи
озните водачи и пророците са само мъже - Мойсей, Буда, Исус,
Мохамед и т. н.
Или да хвърлим един поглед към световната политическа
сцена, която през хилядолетията е свързана с водещите световни
религии. Цяло щастие е, че християнската църква е снизходи
телна, като въобще провъзгласява жени за светици и то редом с
всичките големи пълководци и военачалници. Колко опасна се е
струвала на църковния клир жената и нейната сила става ясно,
когато човек помисли колко т. нар. „вещици" са избити през ве
ковете и до каква степен църквата се е старала от една страна да
потиска древните обичаи и древното познание, а от друга да го
използва за свои цели.
Жалко е, когато човек си помисли какво са „натворили" заед

но „по мъжки" съвременните големи световни религии. Дори и в
новите текстове на Стария завет можем да открием достатъчно
доказателства за много по-древни източници. „По-добре да от
краднеш една добра чужда история, отколкото да нямаш нито една и
да останеш с празни ръце" - така можем да упрекнем авторите на
Библията. Щефан е описал това много подробно в двутомника
си „Банки, хляб и бомби". Колко радикално е било отношението
към жените и тяхното древно мистично значение става ясно още
от юдейския разказ за сътворението на света. В него се говори за
рая, Адам, Ева, ябълката и змията. Както е известно „черната
овца" е Ева, в образа на жена и прамайка, на която се приписва
вината за грехопадението на човечеството. Адам като мъж се от
ървава невредим. Не носи ли Ева - изкусителката, грешницата
- в тази фалшива представа цялата вина за „случилото се" и за
фиг. 17 и 18:
Отляво се вижда Сфинксът на
Хатшепсут (XVIII династия, ок.
1460 г. пр. Хр.) с брада, офор
мена право надолу според из
искванията през този период.
Отдясно се вижда част от бра
дата на Сфинкса в платото Гиза,
която е сплетена. Тази брада е
поставена впоследствие, през
новата епоха, т.е. столетия след
построяването на Сфинкса.
нещастията на човечеството? Това, че Ева стои едно стъпало по-

долу от мъжа, тъй като според библейската версия е създадена
от реброто на Адам, показва ясно, че авторите на Библията са
искали да придадат на жената много по-малко значение.
Няма вече и следа от мъдрите жени, нито можем да доловим
полъх от Авалон, Първото врете - епохата на боговете. Как се про
менят времената... В същото време това е емблематично за при
ближаващия край на епохата Кали-юга и свързаната с нея смяна
на епохите. Тази смяна може да означава повече женска енергия
за синята планета, която отново ще се превърне в майката Земя.
Според нас смесеното същество Сфинкс въплъщава женско
то начало, затова е в женски род (на немски Сфинкс е в женски
род. - Бел. пр.) и не изобразява фараона Хефрен.
Можем да обобщим, че до днес не е доказано окончателно,

дали наистина Сфинксът датира от периода 7000-5000 г. пр. Хр.,
т.е. че е по-стар, отколкото официално се смята. От друга стра
на ортодоксалната египтология и до днес не може да докаже, че
Сфинксът датира от периода на управление на фараона Хефрен
и че той е построен по негово нареждане.
Подозираме, че това, което открива екипът на проф. Шох -
една или няколко камери под Сфинкса - има общо със стремежа
всичко да се запази в тайна.
Сега да обърнем поглед към...
Помещенията източно от Сфинкса

Да останем близо до Сфинкса и да се оставим да бъдем зав
ладени за малко от неговата и до днес доловима магия. Скоро
нашият поглед ще се насочи на изток към разположените пред
него храмове, които днес се определят като Долинният храм на
фараона Хефрен и Храмът на Сфинкса. И тази класификация си
е чиста хипотеза, която не е доказана с нищо. Именно тук има
един много интересен геологически аспект, защото Сфинксът
и съседният на него храм имат обратно разположение на седи
ментните пластове. От околностите е добит материал, който
е използван за построяването на храма, като най-горните пла
стове е трябвало да отидат за направата на най-долните нива на
храма. Геологът Колин Рийдър ни обяснява резултатите от свои
те изследвания, а именно, че Сфинксът и Храмът на Сфинкса са

построени едновременно, но доста по-рано:
„Едно изследване на разпределението на фосилите във варовикови
те камъни на Гиза nokaзa, че зидарията, използвана за построяване
то на Храма на Сфинкса, е добита вътре в огражденията на самия
Сфинкс. Това говори, те Сфинксът и храмът вероятно са строени
по едно и също време. Взимайки под внимание геологичните докада-
телства... това подскадва, те двете постройки в тади местност
би трябвало да датират преди строителните проекти, правени
по време на управлението на. Хуфус (Хеопс). "23а
Египтологът Басам Шамах освен това вярва, че съседният

от юг Долинен храм на Хефрен датира от много по-ранна епоха.
Според Шамах тези два храма представляват особен случай в
целия Египет, тъй като в тях не са намерени никакви йероглиф-
ни надписи и релефи. От там следва, че те вероятно датират от
преддинастичния период, т.е. от една епоха преди фараоните на
Старото царство - „Те са издигнати преди да вледе в употреба езикът
на династитните фараони", смята египтологът Шамах и поставя
въпроса защо на фараоните им е трябвало това разточителство,
за да построят тези два толкова масивни храма, без да оставят
някакви текстове, без религиозни посвещения и рисунки на фа
раона, който е поръчал построяването им. В случая фараоните
от по-късните династии, както добре знаем, отдават голямо
значение на факта, имената им да бъдат свързани със създаде
ното от тях. Било е нещо съвсем обичайно буквално да изтри
ват предишните надписи и имена на царе и да ги подменят със
собствени картуши. Защо фараоните от Старото царство не са го
направили?
Имаме едно много логично заключение, към което се присъ
единяваме и ние. В тази връзка може да бъде зададен въпросът
за „грандомания" и с право, защото в този случай не срещаме
логично и разбираемо поведение.
Тогава остава да разгледаме още един въпрос - на кого или
на кое обстоятелство е посветен първоначално Долинният храм?
Египтолозите го приписват на Хефрен. На северната стена на
храма има два символа: един „анх" символ, който означава „жи
вот" и един „хоек" символ, чието значение е „любов, обичан". Не
посочват ли тези два символа ясно смисъла, целта и авторството
на храма? Вероятно те са останали от по-късен период, в което е
убеден и египтологът Шамах. Той обяснява това с облицовките
от розов гранит, които според него са поставени едва по-късно

като защитно покритие.
Последното е убедително твърдение, но въпреки това не мо
жем да се присъединим към него. Според нас облицовките от
розов гранит имат общо само с обстоятелството, че монументи
те са били постоянно в съприкосновение с вода. Розовият гранит
е използван като облицовка и при втората и третата пирамида,
а също така в много и по-стари храмови комплекси. Освен това
знаем, че пирамидите първоначално са били заобиколени от ог
ромни ограждащи стени и така да се каже са били потопени във
вода, което ни кара да предполагаме съвсем друг смисъл и цел.
Към този въпрос обаче ще се върнем отново по-късно.
Бихме искали да споменем още нещо във връзка с двата хра

ма. Според нас те са служели единствено и само за практични и
логистични цели - много вероятно е да са били товарни помеще
ния, тъй като се смята за сигурно, че точно пред тези помещения
е било свързано малко пристанище за акостиране. Същото важи и
за Голямата пирамида и другите големи пирамиди и храмови съ
оръжения от преддинастичната епоха (виж в тази връзка фиг. 41).
Проучвания около Сфинкса

В началото на 70-те години на миналия век техническият
отдел на SRI (Станфордския изследователски институт) прави
пробив с разработването на „георадар" (ground-penetrating radar)
за търсене на подземни тунели и камери в близост до Сфинк
са и под него. Проучванията са разрешени от тогавашната ЕАО
- Egyptian Antiquities Organisation („Организация за египетските
старини")- Това ново постижение на техниката се използва в пла
тото Гиза. Изследванията в Египет били поръчани на SRI не от
ЦРУ или някоя секретна служба, а от организацията на Едгар
Кейси A.R.E. (Association for Research and Enlightenment - Асоциация
за изследвания и просвещение) и ECF (Edgar Cayce Foundation -
фондация „Едгар Кейси"). Имайки предвид имената на тези две
организации е близко до ума, че става въпрос за изследване на
„Залата на записите", за която споменава Едгар Кейси.
Едгар Кейси (1877-1945), известен по света като „спящия про
рок", имал дарба на медуим, изпадайки в състояние на пълен
транс. Неговите публикации на английски език обхващат триста
тома. Той е роден във ферма близо до Хопкинсвил, щата Кен-

тьки. Докато бил дете дарбите му останали почти незабелязани
и били отдавани на прекалено богатото му въображение. Едгар
впечатлявал обаче своите родители с невероятно развитата си
фотографска памет. Когато като дете един ден играел в гората,
той получил видение, че през целия си живот трябва да помага
на другите. Той учел домашните си, като заспивал върху учебни
ците си и затова бил винаги добър ученик. Можел да разпознава
аурата и енергийното поле на всяко живо същество и често раз
говарял с умрели приятели и роднини.
Американската авторка Мойра Тимс пише за него:

„Много по-късно, докато бил млад продават на канцеларски мате
риали, гласът му бил застрашен от изчезване от постепенно прог
ресираща napализа на мускулите на глътката. Лекарите не могли
да открият причината за проблема, а хипнозата довела само до
временни подобрения. Едгар си спомнил да способността си от
детството да учи и помолил свой приятел да го научи на хипноза,
така че той да изпадне в предизвикан от самия него транс. За своя
собствена изненада тогава той съвсем точно разбрал какви лекар
ства и какво лечение да си предпише и така скоро оздравял.
Група от местни лекари чула да тази необикновена способност и
скоро Едгар Кейси вече поставял диагнози на техните пациенти.
Способностите му по време на транс се развивали толкова бърдо,
те той можел дори в отсъствието на пациента да постави ди-
агноза и да му предпише лечение. Достатъчни му били името и
адресът. Новината да изкуството на Кейси се разнесла бързо и след
една публикация да него в „Ню Йорк Таймс" хора от цялата стра
на запотнали да търсят помощ при него."24
Въпреки успехите си обаче Кейси се натъква на отказ, кога

то се опитва да установи контакт с известни лекари. Една по
ложителна статия на хомеопата д-р Уесли Кетчън му осигурява
пробива. През 1931 г. е основана Асоциацията за изследвания и
просвещение, която започва да събира всички статии за лечеб
ните успехи на Кейси.
За период от четиридесет години Кейси диагностицира по
вече от четиринадесет хиляди човека без нито една грешна диа
гноза. Диагностиката на болестите обаче е само една от многото
области, в които той използва своите дарби. Кейси прави без
брой пророкувания и предсказания за това, какво ще се случи
по света, за развитието на човечеството и неговия духовен про

грес. Кейси е важен не само заради своите видения за смяната
на хилядолетието, в които предсказва земни катаклизми и го
леми катастрофи, но и заради изказванията си за Атлантида и
египетските пирамиди. Съществуват повече от хиляда(!) лекции
на Кейси, посветени на Древен Египет.
В много от своите сесии, в които изпада в транс, американе
цът говори за епохата на Атлантида. Според него периодът на
атлантите свършва с потопа, случил се около 10 000 г. пр. Хр. Част
от атлантите успели да се спасят от катастрофата и попаднали в
долината на Нил и създали египетската цивилизация. Едно често
повтарящо се в състояние на транс описание на Кейси се отнася
до „сведенията" за Египет като място за съхранение на тайни
древни писания. По негови данни някъде през 10 500 г. пр. Хр.
било построено голямо подземно помещение, в което имало
библиотека - „Залата на записите" - в която се съхранявали тек
стове за атлантите и тяхната цивилизация:
„Тя има такова разположение, те когато Слънцето изгрее от во
дите, ивица сянка или светлина пада между предните лапи на
Сфинкса (...). Между Сфинкса и реката... "25
Кейси споменава и момента когато тя ще бъде открита - в

края на XX век, когато „настъпи времето".
До ден днешен „Залата на зanucume" не е открита официал
но, въпреки че през изминалите десетилетия във връзка с нея
се вдигна много шум и се направиха няколко проучвания около
Сфинкса. Наистина ли не е открита? Или отново общественост
та е водена за носа? Скоро ще разберем...
Днес, освен двете гореспоменати организации, в САЩ и още
25 страни съществува и Edgar Cayce Center (Център „Едгар Кейси").
Една от най-активните личности, работеща за A.R.E. и ECF, е най-
големият син на Едгар Кейси - Хю Лин Кейси. За по-нататъшните
изследвания и проучвания обаче за двете финансово силни орга
низации несъмнено е било решаващо да използват напълно ново
лице, с неопетнено име, което да им помага на място.
„Така се роди планът да намерят и подпомогнат подходящ кан
дидат. Откриват го в лицето на все още студента по това вре
ме Марк Ленър, който в периода 1971-1973 живее във Вирджиния
Бийч в обкръжението на ECF. Пред 1972 г. Марк Ленър даедно с
младежка група от ЕСЕ под ръководството на внука на Едгар Кей
си, Чарлд Томас Кейси, да първи път пътува до Египет. В края на
1973 г. той получава студентска стипендия от ECF и постъпва в

Американския университет в Кайро, където следва до 1976 г. Пос
ледващата практика, също е финансирана с изследователска сти
пендия, получена от ECF.
Пред 1974 е., по време на следването на Марк Ленър в Американ
ския университет в Кайро, издателството на A.R.E. публикува
неговата книга The Egyptian Heritage („Египетското наследство"),
която съдържа изчерпателно изложение на изказванията на Кейси
за Египет...
Според тълкуванията на Кейси това наследство скоро отново ще
бъде открито и то с революционни последици - не само за исто
рията от времето на фараоните, но и за всичко, което засяга на
шето физическо и духовно развитие и дори за бъдещето, което ни
предстои. "26
Тази кратка ретроспекция и връзката между A.R.E., ECF и

Марк Ленър показват, че търсенето на залите и камерите в пла
тото Гиза, които Кейси описва в своите транс сесии, никога не
е спирало. Не трябва да забравяме, че Марк Ленър днес спада
към уважаваните египтолози и най-малкото официално стои зад
теорията за гробниците. Същото важи и за Захи Хауас, за който
човек може да мисли каквото си иска. Той също е един от реши
телните и агресивни противници на всички теории, които могат
да разрушат неговите гробници на фараоните или поне на пръв
поглед. Напразно изпраща сина си във фондация „Едгар Кейси"
в САЩ, за да научи нещо повече27.
Ленър и Хауас се запознават още по времето, когато следват
в университета в Кайро. Между двамата започва тясно сътруд
ничество, което продължава и до днес, въпреки че за разлика от
Марк Ленър Захи Хауас не обръща вече толкова много внимание
на платото Гиза. За разлика от него Ленър ръководи разкопки в
платото и през миналите години. През 1974 г. вече се извършва
първото отдалечено наблюдение на платото Гиза, което настойчиво
бива продължено след 1977 г. През същата година американската
асоциация National Science Foundation („Национална научна фон
дация") подкрепя съвместен проект на университета Айн Шамс
в Кайро и SRI, представлявано от Ламбърт Долфин, бивш Senior
Research Scientist (старши учен-изследовател) в SRI International.
Изследователите проверяват съпротивлението на почвата в
околностите на Сфинкса чрез измервания на магнитните струк
тури. Резултатите отново показват някои странности, които са
описани по следния начин в заключителния доклад на SRI:

„Чрез измервания на съпротивлението близо до Сфинкса успях-
ме да установил! множество аномалии. Поради ограничената във
времето програлга, можахме да извършим само ограничен брой ид-
мервания. Екипът откри пет интересни места. Зад задните лапи
в северозападния край поставихме две редици с електроди, които
всеки път протичаха в една линия. И двете линии покадаха анома
лия, която вероятно е предизвикана от поддемен коридор, който
преминава от северозапад на югоизток.
Друга аномалия е разположена в средата на южната страна близо до
малък купол, който явно е бил поставен тук впоследствие по времето
на римляните. Тази аномалия беше установена чрез два пресичащи
се реда. Когато електродите бяха отдалечени на около два метра от
предния ред, аномалията сезасилваше. Това е типично да отвесна шах
та. Пред предните лапи на Сфинкса илш две аномалии, [...] което ни
кара да предполагаме, че на максимум 10 метра дълбочина има кухина
или шахта. Ако тази кухина наистина съществува, тя вероятно е
дапълнена с чакъл. [...] Аномалиите на съпротивлението, които от
крихме около Сфинкса, са достатъчно определени, за да ни подволят
с абсолютна сигурност да направим някакви заключения и ние слле на
мнение, че трябва да бъдат извършени подробни проучвания."28
През 1977 г. Захи Хауас става Chief Inspector of Antiquities (гла

вен инспектор по древните паметници) в платото Гиза, с което
едновременно става и пряк представител на египетския Върхо
вен съвет по старините. Благодарение на правомощията, които
му дава новата позиция, Хауас дава разрешение на Марк Ленър и
ECF за проучванията на Сфинкса. Можем да си представим какво
са търсили Марк Ленър и ECF там. Това означава, че и Захи Хауас
по това време трябва да е бил убеден, че в митичната „Зала на
записите", както я нарича Едгар Кейси, има нещо повече от обик
новено шарлатанство. В края на 1977 г. Ламбърт Долфин се среща
с представители на ECF и се договарят по-нататъшните проучва
ния в Гиза да бъдат провеждани от SRI от името на ЕСЕ
По-нататъшни проучвания (1978 г.)

Една година по-късно проучванията са продължени от SRI.
Проектът е наречен The Sphinx Explorations Project („Проект за из
следвания на Сфинкса"). За тази цел в Кайро се събират Хю Лин
Кейси и Захи Хауас. Всички се надяват на революционно откритие.

По това време SRI работи за двама възложители - за ECF,
които концентрират проучванията си върху Сфинкса и за друга
фирма с наименование Recovery System International (RSI), чиято
дейност е съсредоточена върху двете големи пирамиди. Както
често се случва и тук се стига до разногласия между страните и
проучванията са прекратени. Ламбърт Долфин обобщава:
„През 1978 г- Заеднос моите колеги (от SRI International, Менло
Парк, Калифорния) проведохте един ограничен по обхват преглед
на съпротивлението около Сфинкса като част от дарение на фон
дация „Едгар Кейси". След това направихте високочестотно сеиз-
тично сондиране върху цялата платфорлш [върху Сфинкса -б. а.] и
върху предната страна. Третата ни задача беше да пробиет някол
ко отвора с дебелина десет сантитетра върху талките аномални
(разломи), които открихте, и да поставим сонда с телевизионна
камера,за да ги изследвате."29
От тези думи на първо място може да се заключи, че очевид

но проучванията не са извадили на бял свят нищо необикновено.
Изследванията обаче потвърждават аномалия при Сфинкса, но
ECF правят само пет сондажа, въпреки че няма ограничения за
броя на сондажите. Все пак обаче са разрешени само сондажи,
които благодарение на измерените от SRI аномалии изглеждат
оправдани.
От използваните методи не може да се очаква стопроценто

ва надеждност, въпреки че те дават интересни данни. „Електрон
ното дистанционно наблюдение, радарните и акустичните сондажи
ни карат да предполагате следните аноталии", казва Андреас фон
Рети в книгата си „Загадките на платото Гиза":
„Една аноталия с радтери почти девет на тринадесет тетра под
дясната лапа на Сфинкса. Сигналите сочат да кухина, която за-
почва около пет тетра под земята. SRI прави сондажи тат, но
сато на дълбочина три метра, което с оглед на резултатите от.
изтерванията е най-талкото безстислено. Южно от Сфинкса, при
левия хълбок пред задната лапа се проявява една друга аномалия
на около два и половина до три aiempa под детята. Интересното
е, че изследователите се натъкват точно от другата страна, на
северния хълбок на тялото на лъва, на аналогична аноталия. Може
ли това да е просто едно съвпадение? Двата резултата изглежда
се подкрепят взаитно и водят до предположението, че вероятно
напреки под корема на голямата каменна котка преминава тунел.

Пред дясната лапа също така има едно нарушение, което започва
метър и половина под земята и вероятно се простира под мону
мента. Ако гръбначният стълб се удължи извън тялото назад с ня
колко метра, там - т.е. западно от опашката на лъва - се появява
още една аномалия, широка около два метра. "30
Pозов гранит в основата на Сфинкса -

на 16 тетра дъабочина
Друго много интересно откритие при разкопките североиз
точно от Сфинкса, е направено също през 1978 г. от египетския
Върховен съвет по старините. При тези разкопки той се натъква
на първична скала.
фиг. 19
Изглед отстрани на платото на Сфинкса: най-отляво се вижда 16-метровия сондаж
от 1980 г., при който изследователите се натъкват на розовия гранит.
Две години по-късно египетското министерство на напоява

нето извършва сондажи на около 15-20 м източно от тези раз
копки и на около 16 метра се натъква на мек чакъл върху твърда
основа. Ядковият сондажен инструмент стига до розов гранит.
Такъв гранит никъде в цялото плато не се среща естествено. От
сондажа не става ясно, какви са размерите на този слой гранит.
От Робер Бовал научаваме част от доклада на ECF:
„Почти по същото време Захи Хауас, днес генерален секретар на
египетския Върховен съвет по старините, извършва разкопки на
50 метра източно от храма на Сфинкса и още на 1,80 дълбочина се
натъква на твърда първична скала. Няколко месеца по-късно - през
1980 г. - египетските специалисти по напояването, които прове

ряват състоянието на подпочвените води, само на 30 метра от
мястото на разкопките без проблеми правят сондаж на дълбочина
над 15 метра, докато сондата не стига до твърдо масивно препят
ствие. След освобождаването на сондажната глава, 3а тяхна най-
голяма изненада, сондата изважда парче голям асуански гранит. [...]
Откриването на голямо препятствие от гранит на 15 метра дъл
ботина в близост до Сфинкса е най-малкото вълнуваща находка."31
Това откритие е безспорно много интересно и оставя след

себе си някои открити въпроси. В случая става въпрос за твърда
скала, която не се е образувала по естествен път, тъй като този
розов гранит произхожда от южните части на страната. Няма
отговор и на въпроса дали това не са останките на стар „храм".
От друга страна, находката потвърждава предположението, че
при разкопки под непосредствено граничещата със Сфинкса
част на града Назлет ел Саман (точно пред Сфинкса) биха могли
да се открият и други интересни находки.
Архивни снимки също доказват

съществуването на кухини
През 1980 г. в един институт в Париж са открити 200 архивни
снимки, направени по време на работите, извършвани по Сфинк
са в периода 1925-1936 г. По тази тема никога не е публикуван
официален репортаж. Едгар Евънс Кейси, най-малкият син на Едгар
Кейси, говори за тях в книгата си „Тайната на Атлантида":
„Снимките показват, те археолозите са разкрили голяма част от
каменната облицовка на Сфинкса при разкопките през 20-те години
на миналия век. Те са копали дори в тялото в търсене вероятно на
тайни камери. На две или три снимки изглежда, те има нещо като
кухина в северната част на тялото, в която стои човек на малко по-
ниско ниво от това на земната повърхност. На друга снимка съвсем
ясно се вижда отвор в южната задна лапа. Всички тези форми са
покрити отново със старите камъни и съвременен цимент."32
Бихме искали да обърнем внимание на още свидетелства и

разкази, които са много показателни, а именно древните запис
ки за подземни лабиринти. Тук отново ще срещнем уважавания
египтолог д-р Селим Хасан.
Проучвания и открития npeз 20-те години

на миналия век
Днес вече не е тайна, че между Сфинкса и двете големи пи
рамиди се намира голяма хитро изобретена система от шахти
и камери. Различни заинтересовани групи от десетилетия дават
най-доброто от себе си, за да запазят в тайна от широката об
щественост откритията или по-точно казано повторните откри
тия, но това никога не им се отдава напълно. Причината се коре
ни в човешката слабост, че парите оправдават средствата.
В началото на миналия век при разкопките в платото Гиза

учените се натъкват на приказно подземно съоръжение с шири
на двадесет и два метра и дължина четиристотин и петдесет ме
тра, с много разклонения, които свързвали разположените над
земята сгради.
Немският изследовател на пирамидите Клаус-Улрих Грот от
крива в книгата La Prophetic simbolique de la grande Pyramide („Сим
воличното пророчество на Голямата пирамида") цитиран от Хе
нри С. Люис репортаж за разкопките:
„Открихте подземно съоръжение, което е било използвано от древ
ните египтяни преди 5000 години, което се простира под улицата
и води от втората пирамида до Сфинкса. То позволява преминаване
то под улицата на Хеопс до гробището на Хефрен. В това подземно
съоръжение открихме серия шахти с дълбочина повече от тридесет
и осем метра и просторни камери, както и каменни стаи."
Репортажът за разкопките в действителност е публикуван

за пръв път от египтолога Селим Хасан през януари 1935 г. В
него Хасан описва проведените пет години по-рано последващи
работи след направеното през 1928 г. откритие. Проучванията
са съпроводени от сър флиндърс Петри (1853-1942). Дори лон
донският всекидневник „Дейли Телеграф" съобщава за публи
кацията на репортажа за тези разкопки. В репортажа се говори
за откриването на три различни нива на платото, в които има
подземен град. „Подземен град"?
Ръководител на разкопките на проф. Селим Хасан е Моха-

муд Дарвиш. В репортажа си за тях той не споменава нищо за
подземен град, но въпреки това неговите обяснения са крайно по
казателни:
„Откритото наскоро поддемно съоръжение е издълбано от твърд

пясъчник и е с височина 2,40 метра. Двама-трима човека могат да
вървят в него един до друг. В центъра на подземното съоръжение
се намира огромна квадратна шахта с дължина 2,40 метра, която
отвежда отвесно нагоре пред варовика също като минна шахта. Тя
свършва в просторна камера, в средата на която се намира друга
шахта, която от своя страна води до голяма зала със седем при
лежащи помещения, в някои от които има големи саркофази от
базалт и гранит. "33
Тази шахта с дължина четиристотин и петдесет метра най-
вероятно е „системата от Y-образни коридори", която френският
инженер Жан Керисел открива през 1996 г. и която се разклонява
под земята точно двадесет и пет метра северно от Сфинкса и се
простира на седемстотин метра в посока на Голямата пирамида.
Той самият разказва следното:
„Голямата улица между пирамидата на Хефрен и Сфинкса е из-
градена от огромни каменни блокове и обхваща три отделни учас
тъка. Средният участък преминава между две стени от варовик 0
посока към гробищата... Стените имат навес от каменни фраг
менти, каквито могат да се видят тук и по главния път."
През 1925 г. френският археолог Емил Барез отново прави
разкопки по Сфинкса и нарежда да бъде изградена защитна сте
на срещу по-нататъшни навявания. По време на разкопките той
открива два входа във Сфинкса. Първият се намира близо до
опашката (северно), другият, разположен от лявата страна меж
ду задните и предните лапи, води навътре в тялото. Малкият
отвор в корема води до помещение с неправилна форма, което
се спуска непосредствено надолу. Камерата има разклонение,
преминаващо в две шахти, които днес са блокирани от железни
прътове и дъски. Един от тези коридори води нагоре, а другият -
надолу. Входът отстрани води също така към подземни коридо
ри, но изглежда свършва след няколко метра. Смисълът и целта
на тези подземни галерии и до днес не е изяснен.
Относно тези две така наречени „слепи шахти" днешните
египтолози все повече са на мнение, че са изградени, за да обър
кват нежелани натрапници. Вероятно самите тези учени се на
мират на грешен път, защото зад шахтите със сигурност се крие
всичко друго, но не и объркваща маневра, нещо което изглежда
напълно безсмислено. Това или е система, която има съвсем ясно
предназначение и е свързана с голям подземен лабиринт или
подземните камери под Сфинкса са създадени много по-късно.
Остава фактът, че под Сфинкса има камери - но за какво са слу

жели те?
Това невероятно откритие скоро бива забравено, защото Барез

отново запечатва входовете с камъни и цимент. Той обаче скици-
ра своите находки и прави многобройни снимки. В края на 70-те
години на миналия век Сфинксът е реставриран. Проектът про
дължава десет години и още в началото на проучванията инспек
тиращият дейностите Мохамед Абдел Маутуд файед съобщава
на египетския Върховен съвет по старините (ЕАО) за разкриване
то на шахта. Предполагаме, че файед вече е знаел нещо за отвора,
защото още дядо му е работил за Барез. Това е същата шахта в
корема на Сфинкса, открита от Барез, която по-късно е затворена.
През 1980 г. Захи Хауас и Марк Ленър изследват този отвор и като
установяват, че не води никъде, загубват интерес към него. След
като се запознават с работата на Барез, двамата египтолози тър
сят да открият страничния вход. Ио и тази шахта се оказва „сля
па" и отново е затворена. И до днес обаче има достатъчно догадки
в тази насока. От една страна, се предполага, че не цялата истина
е излязла наяве и че шахтите не са само тези две. От друга страна,
съществуват съмнения, че неофициално разкопките продължа
ват. Какво обаче се спестява на световната общественост?
Интересното е, че дори уважаваният археолог д-р Селим

Хасан в един от своите изследователски доклади прави ясно и
реалистично изказване относно построяването и възрастта на
Сфинкса:
„Не са известни определящи факти да това каква е точната въз
раст на Сфинкса и на кого можем да припишем построяването
му, а ние не разполагамe с нито един надпис от онова врете, който
би могъл да ни даде отговор на тези въпроси"33.
Херодот говори за лабиринта

Да се върнем на Херодот, известния гръцки историограф и
неговия разказ за подземния лабиринт.
„Ад го видях (лабиринта) и той надминава всичко казано да него.
Ако съберем труда и парите, вложени във всички подобни зидани
конструкции и други постройки в Гърция, те ще са по-малко от
изразходваните само да този лабиринт. Да не забравяме, чe сред
тях са внушителният храм в Ефес и moзu на остров Самос. Със

сигурност пирамидите превъзхождат всички техни описания и
всяка от тях надминава много от големите шедьоври на гърците,
но лабиринтът превъзхожда дори тях. В него има дванадесет по
крити двора, чиито порти са разположени една срещу друга, шест
на север и шест на юг, всичките плътно една до друга. Те са огра
дени от стена. В съоръжението има два вида камери, подземни и
разположени върху тях надземни, общо три хиляди, по хиляда и
петстотин от всеки вид. За надземните камери, които видях с
очите си, говоря от собствен опит. За подземните камери само
съм чувал. Защото египетските отговорници в никакъв случай не
искаха да ни ги покажат и ни обясняваха, те там се намират сар
кофазите на фараоните, построили лабиринта, и саркофагът на
свещения крокодил. За подземните камери мога да разкажа само
това, което съм чувал, а надземните, които успях да видя с очите
си, са свръхчовешко творение... В ъгъла в края на лабиринта се из
дига пирамида с размери четиридесет сажена (72 метра - б. а.), в
която са поставени огромни фигури. Подземен коридор води към
вътрешността на пирамидата... Друго, още по-голямо, чудо е т.
нар. езеро Моерис, на чиито брегове е изграден този лабиринт...
Вижда се ясно, те то е изкуствено изкопано от товешка ръка. Защо
то в средата на езерото има две пирамиди, които се издигат на
висотина петдесет сажена (90 метра - б. а.) над водата и дости
гат толкова на дълботина под нея. Върху двете пирамиди е разпо
ложена колосална фигура от камък, седяща на трон..."33
Тези описания на Херодот поставят много въпроси. Лаби

ринт, по-внушителен от самите пирамиди? Напук на всички
спекулации, той навсякъде твърди, че е виждал с очите си над
земните камери. Разказите му за подземните камери днес не
оставят нищо повече от големи въпросителни. Няма данни от
първа ръка за съществуването на подземни лабиринти. Но тук
е интересен въпросът, дали и каква връзка с тайнствения подзе
мен свят под платото Гиза биха могли да имат тези лабиринти?
Някои археолози днес са на мнение, че тайнственият лабиринт е
открит още през 1843 г. от немския археолог Карл Рихард Лепси-
ус (1810-1884). В случая би трябвало да става въпрос за пирами
дата гробница и за тази на фараона Аменемхет III (XII династия
1844-1797 г. пр. Хр.) с околните руини, които Лепсиус локализира
по онова време близо до днешния оазис Ел фаюм.
Ако сравним с описанието на Херодот на подземния лаби
ринт можем да предположим, че древните руини до Ел фаюм

нямат общо със споменатия лабиринт. Нищо от покритите дво
рове, хилядата помещения, огромните фигури и колосалната ка
менна фигура не е открито в Ел фаюм.
Най-интересната част за нас от разказа на Херодот се отнася

до двете големи пирамиди и един довеждащ канал, водещ до голя
мата пирамида. По този повод отново ще се върнем към Херо
дот в следващата глава.
Мистериозните видеозаписи
Нека да се върнем отново в настоящето! През изминалите
почти двадесет години Щефан преживя доста неща в платото
Гиза. За един толкова дълъг период човек може да се запознае и
с различни интересни хора, всеки от които си има своя история.
Един от тях е Робер Бовал.
През 1996 г. писателят, инженерът и изследователят Робер
Бовал получава филмов материал, заснет от автора на филми
Борис Саид, който умира през 2002 г. Снимките са правени от
Саид по време на проучванията му в платото Гиза в периода
1991-1993 г. По онова време платото Гиза се изследва от двамата
учени Джон Антъни Уест и бостънския геолог проф. Робърт Шох.
В центъра на техните научни търсения са споменатите по-горе
следи от ерозия по Сфинкса. По време на проучванията през
1993 г. д-р Томас Добецки, който участва в тях в качеството си на
сеизмолог, успява да потвърди съществуването на тайна камера
под дясната лапа на Сфинкса с помощта на специална апаратура
за определяне на местоположението.
В книгата си „В подземията на Египет" Робер Бовал публи

кува дълги пасажи от филмовия материал. Между другото във
филма може да се видят Марк Ленър и Хю Лин Кейси. Очевидно
намерението на филмовия проект е било да открие описаната
от Едгар Кейси „Зала на записите". Хю Лин Кейси обяснява, че е
било планирано да се извърши сондаж в зоната на дясната пред
на лапа, защото това е мястото, което споменава Едгар Кейси.
Той, разбира се, не предполага, че „Залата на запиcume“ ще бъде
намерена под предната дясна лапа, а казва, че входът към про
хода излиза от предната дясна лапа. Всичко това оставя открити
и до днес много възможности за предположения, тъй като пред

ната лапа е дълга петнадесет метра.
Във филма Марк Ленър стои пред стелата на Тутмос между
двете предни лапи на Сфинкса. От древните египетски докумен
ти той прави извода, че може би е имало подземни съоръжения,
което в действителност е много интересно:
„...например плочките, оставени от поклонниците, които Селим
Хасан намира. Върху много от тях се вижда как поклонникът стои
пред Сфинкса, пред една репродукция на Сфинкса в Гиза. Намерени
са шестдесет такива плочки. И върху повечето от тях Сфинксът
е изобразен върху висока платформа, в която отдолу има врата.
По същия начин и тук, върху стелата на Тутмос, виждаме Сфинк
са върху повдигната платформа, в която също има врата отзад....
Интересен е начинът, по който са наречени Сфинксът и светили
щето на Сфинкса върху една от плочките - „камерата на Сокар".
Това е същият бог, който се появява върху рисунката в гробница
та (гробницата на Сети I, където върху една от стените е ичпи-
сана книгата Амдуат) в тайната камера между предните лапи
на Сфинкса. Тутмос IV нарита Сфинкса „светилище на Сокар".
Въчниква въпросът какво са мислили древните египтяни, които са
ичписали свещения текст върху стената на царската гробница -
„книгата за онова, което се намира в подземното царство"? Какво
са имали предвид, като са изобразили тайната камера в Сфинк
са на място, наретено „Ростау", което однатава „тайно място"?
Когато стане ясно, те това място е наречено [Гиза] Ростау и че се
смята за светилище на Сокар, богът на тайните камери, възник
ва въпросът: знаели ли са още тогава пред 1500 г. пр. Хр., те има
тайна камера под Сфинкса или ако попитаме по друг начин, дали
тази представа [за тайната камера под Сфинкса] е съществувала
тогава? Толкова ли е древна легендата, мистерията или митът
да тайна камера под Сфинкса? Върху рисунките в гробницата
Сфинксът е наретен още и „Акер" или „падител на входовете към
подземното царство"."34
В края на филма има още една изненада. Показана е сцена с

д-р Хауас, който е сниман как слиза в един тунел и мърмори:
„Даже Индиана Джоунс никога не би повярвал, че сме тук! Нами
раме се в тунел във вътрешността на Сфинкса. Този тунел никога
преди не е бил отварян. Никой не знае наистина, какво има в него.
Но ние ще го отворим да първи път... "34
Това обаче не е всичко. Чува се и гласът на говорителя:

„..че Едгар Кейси, известният „спящ пророк" на Америка, пред
сказва откриването на камера под Сфинкса - камера, която съдър
жа записана цялата история на товешката цивилизация. За първи
път ще ви покажем, какво има под тази голяма статуя (Сфинк
са)... камера, която тади нощ ще бъде отворена на живо пред на
шите телевизионни камери."34
За съжаление този филм никога не е излъчен и само оставя

много място за догадки. Става ясно обаче, че не Сфинксът е този,
който държи затворен входа към тайния, хилядолетен подземен
свят в платото Гиза, а няколко човека, които не го приемат тол
кова на сериозно и преследват свои собствени цели.
Това обаче не е целият филмов материал по темата. През 1998
г. бившият служител в НАСА Ричард Хоугланд се свързва с Робер
Бовал и малко след това му изпраща един почти готов за излъч
ване документален филм за подпомогнатото по-късно от „фонда
ция Шор" проучване в Гиза, проведено през 1995-1997 г., в което
участват Борис Саид като автор на филми и д-р Добецки в качест
вото му на учен. Заглавието на филма е „Тайната камера - Шор/
Саид. Неизлъчван видеоматериал от експедицията на Шор"34.
Този филм още веднъж потвърждава съществуването на ка
мера под предната дясна лапа на Сфинкса. Още по-интересното
е обаче, че тук става въпрос за една друга голяма камера в задна
та част на Сфинкса, от която би трябвало да излиза тунел, водещ
към втората пирамида. По този въпрос Робер Бовал пише:
„Би ли могъл този тунел да е входът към легендарната „Зала на
записите", която според Кейси се намира под скалата на Сфинкса?"34
Таен свързващ тунел в подземното царство

Естествено можем да си представим как групата на Шор
напразно се опитва да получи разрешение за извършване на
разкопки от египетския Върховен съвет по старините, за да про
дължи да разбулва тайните на подземния свят. Първоначално
тя се съсредоточава върху шахтата на Озирис, намираща се по
средата на пътя между Сфинкса и втората пирамида, под коя
то е разположен свързващ наклонен коридор, открит от Селим
Хасан през 30-те години на миналия век. Със сигурност не е слу
чайно, че групата продължава да работи тук, тъй като не е далеч
от ума логичният извод, че между онзи тунел, който е открит от

задната страна на Сфинкса и шахтата на Озирис трябва да има
свързващ коридор.
Захи Хауас както е известно също проявява голям интерес

към откритата от Селим Хасан шахта. За да бъдат започнати по
нататъшни разкопки, се налага водата да бъде изпомпана. През
1997 г. Борис Саид успява да слезе в долната „зала с колонадите",
от която водата вече била изпомпана почти напълно.
В експедицията участват още д-р Джеймс Хъртък, много из
вестен със своето спорно произведение „Ключовете на Енох", и
един малък телевизионен екип. Те разчистват и със скенери за
почват да проучват фундамента под лежащия на земята тежък
капак на гранитен саркофаг:
„Според нашия радар с висока степен на проникване дебелината на
капака беше около 18 инта (45 cm). По-нататък някъде около два и
половина метра надолу ита помещение с ширина 2,5 метра и с ку-
полообразен таван, наклонено под ъгъл 25 градуса надолу по посока
кът Сфинкса... "35
Изследователите около Борис Саид са дълбоко убедени, че са

открили входа към тунел, който води към Сфинкса и най-веро
ятно е свързан с тунела, който излиза под Сфинкса по посока на
шахтата на Озирис.
Както можете да се досетите египтяните не дават разреше

ние за продължаване на разкопките. Малко по-късно Хауас си
приписва чужди заслуги, като през 1999 г. организира спектакъл
за пред медиите около шахтата на Озирис. През тези години той
разбира се не пропуска в различни интервюта решително да ос
порва, че има някакъв подземен свързващ тунел. Дързостта, с
която се изказват тези лъжи, отива доста по-далеч от авантюри
зма във филмите за Индиана Джоунс. През същата година Хауас
представя на световната общественост на живо по телевизията
операцията Opening Tombs: Live from Egypt („Отваряне на гробни
ците: на живо от Египет").
Д-р Захи Хауас представя на обществеността система от ту

нели под пирамидите и платото на Сфинкса и няколко интерес
ни находки. Работата му започва със споменатата шахта на Ози
рис, която е наричана от много специалисти „водната шахта“,

Спускането към шахтата на Озирис.

Напречен разрез на шахтата.
фиг. 22 (вляво със стрелката)

Тук в скалата е прокаран нов коридор.
Дали той не води към свързван! тунел?
фиг. 23 и 24
Гробницата на Oзupuc: дългогодишната работа на египтолозите е възнаградена.
В центъра на техните изследвания стои т. нар. шахта на Oзupuc. Тя е известна от
десетилетия, но се налага често прекъсване на изследователските работи поради
пълненето й почти догоре с вода. Отводняването и почистването й отнема много
време и средства.
защото от години редовно се пълнела с вода. Най-долното ниво

на шахтата, състояща се от три нива, е с дълбочина тридесет и
пет-четиридесет метра. На второто ниво има няколко ниши, в
които се намират множество гранитни саркофази.
В една празна ниша в помещението има шахта, която води
към друг коридор. След изпомпването на водата екипът се на
тъква отново на „изрязани" в скалата ниши. Освен костите и
парчетата глина от по-късна епоха (около 500 г. пр. Хр.) в нишите
са открити гранитни саркофази с тегло от два до двайсет тона(!).
Изключително трудно от техническа гледна точка начинание е
те да са пренесени до местата си с механични помощни сред
ства. Органичните артефакти свидетелстват, че шахтата вероят
но е била използвана за други цели хилядолетия след построява
нето й. Освен това още Херодот говори за строеж на надземното
и подземното съоръжение в Гиза, който се извършва в близък
интервал от време.
Сега да се насочим към третото ниво. Според данните на
Хауас водата тук е стигала до тавана и цели два месеца са били
необходими за да се изпомпа. Екипът на Хауас се придвижвал
стъпка по стъпка, докато се натъкнал на помещение със сарко
фаг от черен гранит по средата, тежащ цели тонове. Капакът му
бил избутан настрана. Саркофагът бил ограден от четири коло
ни (виж фиг. 23).
През юни 1999 г. Щефан се срещна в Кайро с д-р Хауас, за да
поговори с него за шахтата на Озирис и да го види лично. В рам
ките на по-нататъшните ни проучвания и във връзка с филма ни
„Лъжата за Хеопс" проведохме след това интервю с д-р Джеймс
Хъртък за гробницата на Одирис.
Интервю с професор Хъртък

JvH/StE
Какво проучване проведохте - археологическо или геологиче-
ско - и какво Ви накара да дапочнете проучване на т. нар. шах
та на Одирис?
Д-р Хъртък:
Работата ми беше комбинация от различни дисциплини - ге
ологически и археологически, като беше приложена и нова научна
дисциплина, наречена „виждане от разстояние" (Remote Viewing).
Тя представлява идполдване на силата на мисълта, с помощта на

което могат да се локализират и видят отдалечени на голямо рад-
стояние цели, бед идполдването на фидически технологии и да се
получи конкретна и подробна информация да тях.
Пионер в тади дисциплина беше моят колега Ръсел Тарк от Стан-
фордския идследователски институт. Тя вече се идполдва навсякъде
по света, дори и по време на Студената война, да получаване на
данни да подпочвения пласт в Русия, да наблюдение на военни бади
иза получаване на данни от хиляди километри.
Аз самият имам такава способност и пред 1973 г. публикувах The
Book of Knowledge - The Keys of Enoch („Книгата на познанието
- ключовете на Енох"), в която става въпрос да някои местности
покрай Гиза и Нил в Горен Египет. Там е открита много важна
информация, показваща истинската история на Египет и значе-
нието на египетското наследство.
Ида да ви отговоря на въпроса - използвах всички тези техники,за
да посетя отново местностите в Гида и да докажа теоретичната
концепция, която видях с помощта на моята духовна техника да
отдалечено наблюдение и която функционира като въддушен радар
или георадар. С нея могат да се локалидират определени местно
сти, които след това се картографират и тади информация се
приднавада „събрана на място" (Ground Truth).
JvH/StE
Кога проведохте теди проучвания и кой египетски държа
вен орган Ви tiggage разрешителното да това?
Пред 1996/97 г. получихме (имат предвид ад и целият екип) документ
от проф. д-р Али Хасан, който по това време беше генерален секретар
на египетския Върховен съвет по старините в Кайро. Тоди документ
представляваше двойно радрешително -за идполдването на георадар
(GPR) и да даснемането на филм, в който подробно да документира
ме своите находки в поддемната камера, която по-късно се окада, че е
част от цяла серия свърдани помежду си поддемни камери.
JvH/StE
Какъв беше редултатът от Вашето проучване?
Ние бяхме първите, които открихме гробницата на Озирис в сре
дата на платото Гиза на дълбочина над 13 метра! Не само, че успяхме
да я открием и анализираме, но дабелязахме също, че има цяла серия
други, свързани помежду си камери и че вероятно става въпрос да един
подземен комплекс, много по-голям от разположения над деллята.
И това, което видяхме и усетихте още тогава беше, че 0 подзем

ния комплекс на платото Гиза беше скрита още една много по-голяма
конструкция, по всяка вероятност огромно подземно селище. Защо е
бил построен? Къде точно е построен? Какви технологии по наши дан
ни са изполдвани?
фиг. 25:
Откъс от филма „Лъжата за Хеопс".
Проф. Хъртък сочи към своя снимка,
на която се вижда и георадарът SRI-3.
Тук ви покадвам снимка на георадара, наречен SRI-3 - това е прено

симият уред, който използвах.
На заден план може да се види доказателство за наличието на те
таща вода, довела до ерозия на един от четирите опорни стълба, който
с течение на времето е разрушен от нея.
Смятаме, хе използването на „отдалеченото наблюдение" и „виж
дането на разстояние" е кратка напред към разрешаването на зогадкат
на. подземните камери, които са много на брой.
JvH/StE
Защо катерите са толкова много?
фиг. 26:
Джеймс Хъртък сочи
към една илюстрация
и обяснява, че вероятно
е имало довеждащ канал
към комплекса в Гиза.
(Откъс от филма
„Лъжата за Хеопс".)
Ние смятаме, че те са свързани с водните канали, преми

наващи през комплекса в Гиза - един, който е влизал и друг,
който е излизал оттам.
Каналите, изградени от експертите, построили основата на пи
рамидата, имат наклон, който се различава в четирите страни на
пирамидата най-много с 4,5 см, при това говорим за площ от около
52 600 кв. м - една масивна конструкция, която представлява най-
голямата по своя обем и най-високата по онова време сграда в света,
където се намират интересните камери. Според нас в подземните ла
биринти и тунели да водоснабдяване е изполдвана различна апаратура
и механизми на преливане да преместване и наместване на други кон
струкции, които е трябвало да защитават и пазят записите и арте
фактите и които, както видяхме от някои исторически документи,
съдържат определени сектори от учебно заведение.
Затова е много вероятно да говорим да откриване на базова струк
тура, която заедно с други части се нарича в „общността в Кайро"
„древната академия на Он" (Хелиопол - б. а.).
Както можем да видим, това е комплекс, който се простира на 6-7
км на юг чак до Саккара, и в който са радположени 24 масивни поддемни
камери. Това говори да виеше космологично и митологично познание на
египтяните, които са знаели как да свържат своята цивилизация със
силата на цялата вселена. Имзак, царството на звездните портали,
което - ако погледнем митовете, които стоят зад митовете - е вдъх
новявало големите архитекти, автори и каменоделци да създадат ця
лостна конструкция, която да представлява небесната космология и
по-специално констелацията на Орион, която според представите на
големите египетски мислители въплъщава небесния Дуат - мястото
на сътворението.
JvH/StE
Публикувани ли са Вашите резуатати?
Пред 1999 г., две години след като екипът ни приключи разкопките
и научните измервания на мястото, в едно телевизионно предаване,
излъчвано в целия свят, д-р Хауас направи общ преглед. По това време
капакът на саркофага вече беше напълно свален, така че можеха да се
видят интересните подробности от подземната структура.
Но това е само част от историята. Впоследствие много архео-
лози и геолози от целия свят се втурнаха към Гиза, защото вече знае-
ха с точност да съществуването на систелш от лабиринти, която в
действителност беше няколко пъти по-голяма.
JvH/StE
Каква е целта на съществуването на тези камери според Вас?
Ад съм на мнение, ге от практическа гледна moчka става въпрос да
камери за посвещение. Смятам също, те са открити съответните за-
писи, които доказват това. Както вече писах в „Ключовете на Енох",
Камерата на царицата в царската пирамида показва, чe съвсем набли-
до трябва да има „Камера на сина" или камера за посвещение, чието
откриване все още престои.
Това ще отвори напълно нова глава в египтологията и ще ни нака
ра да ги разглеждаме като събирателно място, което би могло да отго
вори на всичките ни въпроси и да разреши всички наши конфликти от
началото на египетското летоброене. Ще научим повече да златната
ера на боговете и духовете. На езика на модерната наука наритаме
това „променящата се древна земна реалност, която стои зад исто
рията на човетеството".
Освен това съм твърдо убеден, чe откриването на другите камери
ще ни даде повече информация за фантаститните подземни структу
ри в пустинята на Саккара, които са свързани с 24-те камери и които
са били много важна част от историята на Близкия идток, преди да
бъдат наводнени. С това искам да кажа,чe ще се съберат все още липс
ващите чacmu от пъзела - философски, теологитески, историтески и
лингвиститни.
Заслужава си да отбележа музикалните и акустични идмервания,
които направихме в Голялшта пирамида.
По същото време - 1996/1997 г., когато египетските власти
участваха заедно с нас в проучванията на гробниците и камерите,
можахме да измерим звуците и шумовете в Голямата пирамида, а
един път, когато успях да възпроизведа определена последователност
от хармонии/вибрации, идведнъж се получи енергиен тласък, който се
превърна в много силен лъч светлина. Съпругата ми успя да гозаснеме
да чacmu от секундата.
На снимката се вижда как се проявява енергийният лъг, който пре
мина над екипа ни. Намирахме се в галерията на Голямата пирамида.
А ако се върнете назад в епохата на древните египтяни, ще устано
вите, чe думата „Египет" на стария оригинален език ознатава „свет
лините".
Нашето мнение е, чe тук съществува последователност от акус-
muчни съзвучия, свързваща помещенията на повърхността с намира
щите се подземята,за която са необходими малко по-различни научни
познания, но която обаче трябва да бъде проучена по-внимателно.
Това би могло да означава, че Египет и по-конкретно Гиза е
била zacm от глобална система за снабдяване с енергия. (Подчер

таното е от авторите.)
И ако използваме още по-прецизни компютри в Голямата пирами
да, както вече сме го правили, бихме могли да видим, че тези съзвучия
въздействат и върху човешкото тяло. Открихме, че във вътрешност
та на саркофага в празната камера или в центъра на Царската камера
се забелязва честотен диапазон от 52 такта в минута, който съвпада
с биенето на човешкото сърце.
Освен това открихме, че вибрацията във вътрешността на пира
мидата съвпада с музикалния тон „фа", за който смятаме, че съот
ветства на вибрацията на Майката земя. А в смисъла на освобождава
нето на душата и тялото тези камери за посвещение са предназначе-
ни да uздuгam духа на човека на по-висше равнище на съзнанието чрез
посвещаване.
Според нас употребата на звуци и вибрации, т.е. алтернативно
то идполдване на акустични елементи в египтологията, ще повлияе
върху бъдещото знание за подземните камери. Това учение да съзнани-
ето би обяснило защо тези пирамиди през различните епохи са въз
действали на народите от западната цивилизация като архетипна
резонансна схелш върху човешката матрица. И ние открихме един вид
магнетична идентичност с пирамидата като еволюционен модел.
Това са в общи линии откъсите от интервюто.
Сега бихме искали да обобщим следните отличителни мо

менти:
• Проучванията доказват, че има редица други, свързани по
между си камери и че вероятно става въпрос за подземен
комплекс, много по-голям от този, който е разположен над
земната повърхност и че в основния комплекс в платото
Гиза е скрита още една много по-голяма конструкция, по
всяка вероятност огромно подземно селище, което се прос
тира извън платото Гиза чак до Саккара. Това предположе
ние следва логично, защото по-нататък южно от Сфинкса
има подземни системи от шахти и камери.
• Освен това те доказват, че камерите са свързани с водните
канали, преминаващи през комплекса в Гиза - един, който
е влизал и друг, който е излизал оттам (виж подчертаните
пасажи).
• Пирамидите в Египет и по-специално в Гиза биха могли да
са част от глобална система за снабдяване с енергия.
фиг. 27:
Безброй шахти като тази
водят в подземния свят
на платото Гиза.
• Д-р Хъртък е на мнение, че от практическа гледна точка

става въпрос за камери за посвещение и че са намерени
съответните записи, които потвърждават това. Наистина
ли тези помещения са били камери за посвещение или
тези преживявания за разширяване на съзнанието са само
страничен ефект на едно техническо устройство? Хъртък
предполага, както пише и в „Ключовете на Енох", че близо
до Камерата на царицата има „Камера на сина" или каме
ра за посвещение, чието откриване все още престои.
Любопитно е също, че не някой друг, а самият д-р Селим Ха-

сан в своите оригинални трудове споменава за тунел под свърз
ващия наклонен коридор между Сфинкса и втората пирамида,
когато разказва за строителите на шахтата на Озирис.
„По повърхността на causeway (свързващия наклонен коридор теж-
ду Сфинкса и втората пирамида - б. а.) те изграждат първо плат
форма във формата на мастаба, като използват камъни от руини
те на покрития коридор на causeway. В центъра на тази надземна
конструкция те спускат надолу шахта. Тя преминава на дълбочина
до девет метра през тавана и пода на тунела под causeway. "36
За подобен коридор д-р Селим Хасан говори и на още едно

място. А какво мислят съвременните египтолози за това? Какво
мисли д-р Захи Хауас? Той обаче продължава да твърди, че шах
тата на Озирис и Сфинксът не са свързани по никакъв начин, а
точно обратното! Това е напълно непонятно! Отново възниква
въпросът, кой тук напълно съзнателно лъже - уважаваните уче
ни и изследователи от САЩ, които даже са публикували част от
своите резултати или Хауас?
Такава система от коридори наистина съществува! На най-до
лното ниво на шахтата на Озирис е изкопана подземна галерия и

със сигурност никой не би положил такива усилия, ако нямаше
повече тунели и системи от коридори (фиг. 22 със стрелката). При
нашите собствени проучвания през 2007 г., по време на няколкото
престоя в Кайро, имахме възможността да наблюдаваме, какви
големи усилия бяха положени, за разкриване на различни шахти
между шахтата на Озирис и Сфинкса. Много интересно е също,
че работниците изнасяха от тях огромно количество тиня от Нил!
А тинята от Нил доказва недвусмислено, че шахтите водят към
подземен район, в който е текла вода от реката!
фиг. 28 и 29
По северната периферия на платото Гиза добре се разпознава останалата тиня от
Нил. На снимката вдясно Щефан показва там, където тинята от Нил лежи отгоре
върху естествената земя на платото Гиза.
Проучване на японските учени npej 1987 г.

През 1987 г. японски изследователски екип от университета
Уаседа търси скритите камери и кухини в двете големи пира
миди (Хеопс и Хефрен), като прави и измервания в района на
Сфинкса. Проф. Сакуджи Йошимура, ръководител на екипа, оп
исва резултатите от проучването по следния начин:
„Южна страна на Сфинкса: [...] катера на 2,5-3 м в земята при
югоизточния преден крак. В тялото на Сфинкса беше открита ку
хина с ширина 2 м, дълбочина З м и дължина 2 м, която е възможно
да отвежда под Сфинкса. [...]
Северна страна на Сфинкса: [...] В тялото на Сфинкса ита ку
хина, подобна на тази от южната страна, която е възтожно да
отвежда под Сфинкса. Т.е. под Сфинкса може да има тунел. Освен
това близо до свивката на предния крак беше открита камера с ге
ометрична форма (1 м х 1,5 м х 7 м), която е възтожно да съдържа
метал или гранит.
Източна страна на Сфинкса (при предните крака на Сфинкса): [...]

между двата предни крака беше открита камера с геометрична
форма (1,5 мх Зм). Подът не можеше ясно да бъде определен, тъй
като навярно е неравен или защото върху него има някакви пред
мети. Камерата е ориентирана от изток на запад, т.е. към гър
дите на Сфинкса, но една маса за жертвоприношения от гранит
попречи на по-нататъшните проучвания. От западната страна
до тази маса [...] можеше да се направи само грубо измерване. То
показа, хе има голяма вероятност да съществува камера на 1-2 ме
тра дълбочина. Тази камера би могла да е свързана със споменатата
по-горе (онази пред Сфинкса) и да продължава под Сфинкса."37
Японският университет Уаседа се налага да прекрати свое

то проучване, въз основа на разпореждания от най-високо ниво,
което е нещо обичайно в Кайро. Винаги, когато чуждестранните
изследователски екипи завършат своята работа успешно, често
дори предсрочно, и достигат до интересни резултати, разреше
ните преди това проучвания биват прекратявани по несъстоя
телни причини37.
Проутвания в Голямата пирамида

През 1986 г. един френски екип под ръководството на архи
тектите Жил Дормион и Жан-Патрис Гоадан успява да локали
зира много неоткрити до този момент кухини. Това проучване
е разрешено от тогавашния генерален секретар на египетския
Върховен съвет по старините Ахмед Кадри.
Двамата французи получават разрешение да пробият малки
отвори в коридора, който води към Камерата на царицата. Из
мерванията им показват аномалии, които свидетелстват за ня
колко кухини. В един от случаите, след 2,65 метра те се натъкват
на кухина с дълбочина 3 метра, чиято дължина от над 5 метра
успяват да проследят. За тяхно учудване откриват, че тази кухина
е запълнена със специален вид кварцов пясък. Дефицит при из
мерванията има и в североизточния ъгъл на Царската камера.
По-късно вече споменатият японски изследователски екип

продължава проучванията си, започнали около Сфинкса, в Голя
мата пирамида. След почти шестмесечни акустични анализи, из
следвания с радари и проучвания на електромагнетизма, екипът
под ръководството на професор Сакуджи Йошимура локализира

други кухини, част от които се намират до коридора, водещ към
Камерата на царицата. През есента на 1987 г. следва сензационно
то съобщение, че с помощта на звукови вълни японските изследо
ватели са открили неизвестни до този момент кухини:
• кухини до Голямата галерия и югозападно от Царската ка
мера;
• коридор от страната, която отвежда навън от Царската ка
мера;
• кухина северно от Камерата на царицата и
• тридесетметров коридор северозападно от Камерата на
царицата, който преминава успоредно на хоризонталния
коридор.
Последният споменат тридесетметров коридор отговаря на

кухината, която няколко месеца по-рано френските изследовате
ли вече са локализирали откъм хоризонталния коридор. В Science
Frontiers Online се съобщава накратко следното:
„Японски и френски експерти изучават нова тайна на пирами

дите. Защо в Голямата пирамида фараоните са строили кухини
с геометритна форма и са ги запълвали с пресят пясък, обогатен с
минерали? Погледната отвън пирамидата изглежда, те е постро
ена от солидни варовикови блокове. Но двама френски архитекти,
Жил Дормион и Жан-Патрис Гоадан, откриват кухини, които ве
роятно заемат 15-20 % от общата структура, френският екип
използва инструмент, който измерва разликите в гравитация
та, с помощта на който са локализирали кухините. След това те
правят малки отвори през дебелия един метър дялан камък и се
натъкват на пясък, но не обикновен пясък от разположената наб
лизо пустиня. Лабораторните тестове показват, те произходът
на пясъка е от друг регион на- Египет. Той бил пресят и обогатен с
определени минерали, преди древните архитекти да го поставят
в пирамидите. Впоследствие резултатите на французите се по
твърждават от японски екип. "37
Преди няколко години двамата френски изследователи Жил

Дормион и Жан-Ив Вердюр правят друго проучване. След като
не получават разрешение от официалните власти, те успяват да
проведат операцията неофициално. Двамата пъхат през една
цепнатина в преддверието на Царската камера фиброоптичен
кабел и така се натъкват на нови кухини. В тази зона преминава

южната шахта на Камерата на царицата. Според твърденията на
двамата френски изследователи по-нататък отдолу, западно от
Камерата на царицата, преминава ново помещение - нещо като
две камери, разположени една над друга.
Интересно мнение застъпва още от 60-те години на мина
лия век египетският археолог Халил Месиха (1924-1999), според
който шест метра под западната стена на Камерата на царицата
има друга скрита камера. При своите проучвания египтянинът
твърди, че е стигнал до няколко дълги над двадесет метра части
от коридори и кухини, водещи към друга камера. Това подкре
пя по-късните изследвания на французите и японците, както и
резултатите от тях.
И накрая още няколко думи за френските изследователи Дор-
мион и Вердюр и неофициалното им проучване, което естест
вено (друго не можеше и да се очаква) не е признато от разни
египетски „експерти". Техниката им заслужава внимание - това
доказва дори само фактът, че през 2000 г. с помощта на фибро-
оптичен кабел в пирамидата в Мейдум са открити две „скрити
камери". Според класическата египтология тази пирамида се
смята, че е на бащата на Хеопс Снеферу.
Не е ли странно, че египтолозите, които от десетилетия пра
вят изследвания в Мейдум, не са открили други камери? Всъщ
ност още тогава двамата французи не се обръщат към Захи Ха
уас и египетския Върховен съвет по старините, а към френския
египтолог Жан-Пиер Кортеджани от „Института за ориенталска
археология" в Кайро. Така френските и японските проучвания
през 80-те години на миналия век се провеждат в отсъствието на
Захи Хауас (мошеник без морал), който по това време се намира
в САЩ.
Въпреки че египтологът Кортеджани е впечатлен от резул
татите на сънародниците си, той иска от Жан-Пиер Барон от
Societe Апопуте Frcmcaise d'Etudes et de Gestion (SAFEGE) да ги про
вери. Барон най-накрая убеждава Кортеджани, че кухините в
пирамидата в Мейдум действително са изкуствено направени.
Дормион и Вердюр молят Барон да коментира и резултатите от
техните изследвания в Голямата пирамида и така най-накрая да
бъдат взети насериозно от египтолозите.
И това е технитески възможно...

От различните резултати от анализите и приложените техни
чески методи става ясно, че с наличните съвременни технически
средства е възможно много точно да бъдат изследвани пирами
дите за други кухини и шахтени системи. Същото важи според
нас и за други проучвания от външната страна. Днес, в 21 век,
благодарение на техниката можем да проникнем във Вселената
и да постигнем „чудеса" в космонавтиката. Защо да не може тех
нически да се извърши „рентгенография" на пирамидата? Как
ви техники съществуват за тази цел?
Вариант 1:
Сеизмометрия с голяма разрешаваща способност с използване
на томография: това дава цялостна картина за пирамидата и
кухините в нея. Разходите обаче биха били относително високи.
За тази цел по цялата пирамида отвън трябва да поставят мал
ки приематели и предаватели. Те се свързват с кабели (високо
технологичните използват радиовълни), но за това са необхо
дими огромни логистични усилия. Разрешаващата способност
обаче би била максимална и ще даде най-добри резултати.
Вариант 2:
Магнитометрия с голяма разрешаваща способност: тук
може да се работи с цезиев магнитометър, който работи в
диапазона на 0,01 нанотесла. Въпреки че той е изключително
чувствителен, разрешаващата способност не е толкова до
бра, както при вариант 1. Необходимо е изключително точно
локализиране на точките, а анализът е много обстоен. Но с
този уред операцията може да се проведе относително нео
безпокоявано, без да прави голямо впечатление.
И двата метода са сравнително нови, доколкото ни е известно

на не повече от десет години. Няма как да знаем с точност какви
са били техническите възможности преди тяхното публикуване.
Обичайно е например в университетите да бъдат изпробвани
различни „нови" постижения на техниката, които всъщност съ
ществуват от няколко години.
Изводът е, че предвид другите възможности, при всички
случаи е технически възможно да бъде направена „рентгеногра
фия" на пирамидата!
Тези технически възможности, както показва опитът, рано

или късно се изчерпват. Във връзка с работата на египетския
Върховен съвет по старините съществуват много влиятелни гру
пировки и организации, които имат голям интерес най-накрая
да бъдат разкрити тайните на пирамидата. Освен това влияние
то на чуждестранните възложители със сигурност е много силно
и подплатено с достатъчно финансови средства, за да бъде про
ведено такова проучване.
Множеството споменати факти показват, че винаги когато

учените и изследователите (най-вече чуждестранните) могат
да направят някое откритие, проучванията получават забрана
да бъдат проведени докрай. В много от случаите след това те
се продължават от египтяни, като често се сменят само чуждес
транните партньори, за да могат проучванията да бъдат научно
обосновани и доведени до успешен край благодарение на тяхно
то техническо ноу-хау.
Самите египтяни естествено също имат желание оконча
телно да се разгадае мистерията на пирамидите и платото. При
тези обстоятелства се предполага, че всички технически възмож
ности са използвани и се използват, за да се намери отговор на
въпроса дали съществуват други камери и шахтови системи в
пирамидите.
След като технически е възможно да се извърши рентгеногра
фия на пирамидите, могат да се направят два извода според нас:
На пирамидите вече е правена рентгенография и резултати
те се пазят в тайна, тъй като те окончателно биха отхвърли
ли установената, но недоказана хипотеза, че пирамидите са
гробници или
египетският Върховен съвет по старините пречи да бъде из
вършена рентгенография.
Според нас последното не е вярно. Други неофициални про

учвания, които се правят и до днес в Голямата пирамида по
твърждават, че обществеността продължава да бъде водена за
носа. При последните си посещения и проучвания в Кайро мо
жахме да се убедим лично в това. Например в най-долната ос
вобождаваща камера, т. нар. „Камера на Дейвисън", се полагаха
много усилия да бъде продължена работата по разположения в
южния край „тунел на Кавиля".
фиг. 30 и 31:
В Камерата на Дейвисън продължава да се копае и през изминалите години.
Защо? Какво се предполага, че има там?
Съществуват различни изказвания на изследователи, които

не успяват да избегнат неофициалните проучвания. Един от тях е
американският изследовател Лари Хънтър от „фондация Шор",
който стига до входа на освобождаващите камери по време на
други проучвания в Голямата пирамида през 1996 г.:
„В това помещение, което наритахте „Камерата на Изида" спо
койно можеха да се движат десет човека. В южния край на помеще
нието открихме пробит отвор и точно до него шахта с диаметър
22 сантиметра, която водеше директно от средата на пирамида
та към Камерата на царицата.''38
През изминалите години два пъти успяхме да влезем в осво

бождаващите камери - последният път в началото на 2007 г. Тук
бяха правени съвсем целенасочени разкопки. Колко масивни са
били разкопките може да се види от снимката на намиращата
се над тях „Камера на Уелингтън" (виж фиг. 34). И до днес тук се
съхранява голяма част от каменния трошляк от разкопките. По
всяка вероятност останалата част от него е извозена извън пи
рамидата, за да се предотврати разпространението на по-ната
тъшни слухове. Любопитно е да се види, колко много камиони,
натоварени с каменен трошляк, са изсипани северно от Голяма
та пирамида.
Явно египетският Върховен съвет по старините продължава
да се опитва да локализира максимално точно други камери и
шахтови системи.

В този край на платото Гиза са
изсипани много камиони, нато
варени с каменен трошляк от
различни разкопки.
фиг. 33:
Пробив за сонда в северозападния
ъгъл на Царската камера. Също
така и в Камерата на царицата...
фиг. 34 (долу вляво):
В Камерата па Уелингтън вре
менно се съхраняват чували с
каменен трошляк от разкопки
те в Камерата на Дейвисън.
Това показва фактът, че едва в близкото миналото е под

новено извършването на малки сондажи в Царската камера, а
вероятно и в Камерата на царицата, и то съвсем „официално".
Интересното е, че на писменото запитване на Щефан, дали в
момента има официални проучвания в и около Голямата пира
мида, отправено към „Немския археологически институт", той
получава писмен отговор, в който го уверяват, че към момента
не се провеждат никакви проучвания.
Всичките тези хора лъжат!

Ако трябваше да се напише роман на тази тема, той би запо
чнал с думите: „Търсенето никога не е спирало..." или „Как една
вековна хипотеза продължава да се натрапва на хората като до-
казана..или какво ще кажете за: „1001 приказки на египетския

Върховен съвет по старините"? Междувременно осъзнахме, че
това си е чисто и просто една „хилядолетна лъжа".
Многото скъпоструващи проучвания на пирамидите и
Сфинкса показват, че далеч не всички въпроси са изяснени. Мно
гото резултати от изследванията на уважавани международни
научни екипи водят до извода, че в бъдеще световната общест
веност я очакват още много открития в платото Гиза.
Трескавото търсене на подземни камери в платото Гиза про
дължава и до днес или по-точно казано продължава работата по
вече направени открития. По този въпрос египтолозите се дър
жат доста резервирано спрямо световната общественост. Но кой
може да им се сърди за това? Твърде много неща са поставени
на карта!
И в Голямата пирамида търсенето на скритите шахти и ка
мери е спряно. При това не трябва да забравяме, че под платото
има тайнствен „подземен свят", чиито първоначални цел и сми
съл очевидно са свързани с водата, което говори, че пирамиди
те в Гиза са били част от високотехнологична система и това е
единствената причина те да бъдат построени. Всички проучва
ния под платото Гиза показват две неща: тиня от Нил и вода!
Това е въведението ни и към следващата глава, в която ще

разкажем за Херман Валдхаузер и неговата хипотеза, че пира
мидите са били помпена станция, която е разгледана подробно в
книгата „Тайната на Ковчега на завета" и по-късно става основа
на филма „Лъжата за Хеопс". За да сме максимално подробни и
заради читателите, които за първи път се сблъскват с тази тема,
бихме искали да я разгледаме още веднъж накратко. Тъй като
при продължаващата ни изследователска работа през послед
ните две години успяхме да натрупаме нови познания по този
въпрос, ще направим и критичен преглед на някои моменти от
хипотезата на Валдхаузер.
Трета глава
Помпената станция на Валдхаузер
Били ли са пирамидите водна централа? Още през 70-те години
на миналия век австрийският електроинженер Херман Валдха
узер доказва, че Голямата пирамида вероятно е функционирала
като огромно водно помпено съоръжение, ако се добавят само
няколко подвижни части.
Поради тогавашната петролна криза той започнал да се зани
мава със слънчеви съоръжения и системи за затопляне на вода.
В тази връзка експериментира с различни геометрични фигури
и тела - първо с конус, а с след това с пирамида. И междувре
менно чрез неговия патент, подаден в австрийското патентно
ведомство, се потвърждава, че четиристенната пирамида с 52
градусов ъгъл на скосяване представлява оптималният вариант
за получаване на идеална повърхност на изпаряване.
Тогава той прочита в една книга, че ъгълът на Голямата пира
мида в Гиза също е 52 градуса, което може да се смята за начален
подтик за неговите проучвания. Той изчислява и експерименти
ра, като накрая построява точен модел на Голямата пирамида в
Гиза в умален мащаб (1:100), който веднага заработва като мини
атюрно водоподемно съоръжение.
Основната идея
Теорията, че Голямата пирамида е била проектирана и по
строена като огромна водна централа, като цяло е относително не
позната. Въпреки това тя е нещо повече от теория., тъй като чрез
построения по нейн образец модел на помпа Херман Валдхаузер
представя научно доказателство, че тезата му звучи правдопо
добно не само теоретитески, но работи и на практика1.
Основната идея се базира на много логични заключения,
които най-вече се отнасят до географското местоположение на
Египет.
Помпената станция на Валдхаузер 99
фиг. 35:
Описание на изобретението на Херман Валдхаузер 1.
фиг. 36:
фиг. 37:
Това е нещо за любителите на геометрията, начертано от г-н Вафруска.
фиг. 38:
фиг. 39:
Според Херман
Валдхаузер
коридорите
и шахтите
в пирамидите са били
водни канали.
На тази снимка той
стои до своя умален
(мащаб 1:100) помпен
модел на Голямата
пирамида, който
освен това работи!
Географски погледнато Египет представлява така наречения

речен оазис. Думата „оазис" означава, че Египет е заобиколен от
пустини. Само на север граничи със Средиземно море, където е
делтата на река Нил. Оттук реката се простира на юг. Обитаемата
област отляво и отдясно по течението на Нил е възникнала от го
дишните прииждания на Нил. Само една малка ивица земя е пло
дородна. На запад е разположена Либийската пустиня, на изток са
Арабските планини, както и Арабската и Нубийската пустини.
В Древен Египет най-ярката звезда на нощното небе през
зимата Сириус (Сотис) е имала особено значение. Появата на
Сириус на разсъмване съвпада с началото на прииждането на
река Нил. Според Херодот началото на прилива на Нил е някъ
де към 22/23 юни. Тези прииждания са били условието за пло
дородието на полетата край Нил в земята на фараоните, което
стои в основата на развитието на египетската култура. Всички
значими големи пирамиди са разположени в западния край на
плодородния район. Откъм Сахара равната и плодородна земя
е защитена от платото Гиза, върху което са построени трите го

леми пирамиди.
В тази връзка Херман Валдхаузер пише:

„Ако с едно идречение трябваше да обобщя най-важното за Еги
пет, нямаше да кажа, че е разположен край Нил, а че Египет е за-
обиколен от пустинята, и основният проблем на страната е и е
бил още от древността водоснабдяването! Близко до ума е да се
допусне, че още в далечното минало жителите на страната са се
опитвали да намерят подходящи средства и начини да осигуряване
на водоснабдяването. "39
Навсякъде по земята, където народите живеят в горещи и

сухи райони, въпросът за водоснабдяването е от първостепенна
важност за осигуряване на необходимите условия за живот на
хората. Недостигът на вода винаги е местен проблем, защото по
гледнато в глобален мащаб има достатъчно вода, която участва
в непрекъснат кръговрат.
Ако вярваме на преданията, фараоните от Старото царство
са били в състояние да предизвикат дъжд, когато поискат. За
майте се говори, че имат същата способност. По тази причина
хидротехническото строителство е било един устойчив продукт
на човешкото развитие. От друга страна предизвикването на дъжд
е било мощен фактор за властта и запазена територия само за
водачите на дадено царство - принципи, които и до днес не са се
променили. Това пазене на тайната очевидно е стигнало толкова
далеч, че днес никой вече не допуска възможността дъждът да
може да се предизвиква от човека. „Изкуството да предизвикване
на дъжд езапочвало винаги оттам, където са свършвали възможности-
те на хидротехническото строителство."40
Методът, за който говори Валдхаузер, се състоял в това да се

нагреят колкото се може повече камъни на слънцето и след това
да се облеят с вода. Това предизвиквало бързо изпаряване и съглас
но законите на физиката водата се издигала нагоре в газообразна
форма. В тази връзка Херман Валдхаузер пише: „Този влажен въздух
може да предизвика различни реакции в горните въздушни слоеве"40.
Задвижващата сила за тези съоръжения е била слънчевата
енергия. За постигане на максимална ефективност за този процес
са били необходими възможно по-мащабни съоръжения с голяма
повърхност на изпаряване, каквато откриваме именно в пирами
дите. Колкото по-големи били каменните повърхности и колкото

по-бързо протичал процесът на изпаряване, толкова по-големи
били шансовете за успех. Основно условие за това било, разбира се,
наличието на близко разположен водоизточник, какъвто бил Нил.
В един засушлив район или пустиня има недостиг на вода,
защото не се осъществява вертикален обмен на водата. „От не
бето не падат валежи и затова отдолу няма изпарение на вода във
въздуха.“*2 Само чрез предизвикване на процес на изпарение е
било възможно да се активира циркулацията на водата в даден
регион.
Херман Валдхаузер прави интересна забележка във връзка
с етимологията на думата „пирамида". На египетски, гръцки и
латински с пирамида се обозначава монументален храм на раз
лични култури. Гръцкият корен на думата „пирамида" е „пира-
мис". Има сведения, че произхожда от египетски. „Пер-ем-ус"
е название в геометрията, което описва понятието „издигане“.
Засега това е само идея на Валдхаузер.
Възможно ли е всичките изграждани през вековете теории за

смисъла и предназначението на пирамидите по света и в част
ност на Голямата пирамида в действителност да не са верни?
Може би целта на построяването на пирамидите е съвсем раз
лична от тази, която се е предполагала досега?
През 2005 г. за първи път взехме в ръцете си издадената през

1976 г. книга на Херман Валдхаузер Regenzauber der Pharaonen - Die
Pyramiden als Instrumente der Wetterbeeinflussung („Магията за дъжд
на фараоните - пирамидите като инструмент за въздействие
върху природните стихии") (от няколко години беше изчерпа
на). Да си признаем първоначално идеята ни се струваше напъл
но абсурдна, точно както вероятно и на вас в този момент, но
беше логична, научно обоснована и практически онагледена с
помощта на неговия модел. Харесаха ни и ясните му и логични
заключения и аргументи. Това, което ни накара да се занимаем
по-усилено с книгата, беше следният епизод: Херман Валдхаузер
построил своя модел, който можел да изпомпва вода. На опре
делени места в него, там където водата не можела да се покачва
по-нагоре поради образуващата се въздушна възглавница, има
ло линии на нивото на водата. До този момент Херман Валдхау
зер никога не е бил в Египет. Той си казал: Ако има нещо вярно
в тази теория, в истинската пирамида в платото Гиза трябва да
има линии на нивото на водата на същите места, тъй като ума

леният модел е нейно точно копие.
И какво открил той при посещението си на Голямата пира
мида в подземните камери, Царската камера и Камерата на
царицата? Линии на нивото на водата! От този момент нататък
за господин Валдхаузер, както и за нас става ясно, че има нещо
вярно в тази теория!
Затова сега ще разгледаме това помпено съоръжение по-под
робно.
Голямата пирамида и нейната помпена система

Един от проблемите, който стоял пред Херман Валдхаузер, бил
фактът, че важни части, необходими за функционирането на Го
лямата пирамида като помпа, не са намерени там. Възможно е,
нарочно или не, в някакъв момент те да са махнати. Затваряне
то на Голямата пирамида подкрепя тезата на Валдхаузер, защо
то досега са били предприемани напразни опити да се открие
„главен вход". Такъв вход в една система за изпаряване естест
вено не може да има. В своите разсъждения австриецът изхожда
и от възможността някои части да са махнати нарочно, за да не
може системата и технологията да бъде реконструирана. Това би
обяснило и защо знанието, свързано с пирамидите в Гиза, още по
времето на фараоните почти напълно е забравено.
„Ако разглеждаме надземните части от конструкцията на пира
мидата като огромни празни корпуси на помпи, от които са мах
нати всички подвижни части, като бутала., теглещи въжета и кла
пани, ще сме намерили отчасти ключа за нейното разбиране."43
В своите разработки Херман Валдхаузер ясно показва обща

та концепция, че надземните части (пирамидата) представляват
само отделен елемент от общата конструкция, който би бил без
смислен без останалите части.
1. Каналът
До пирамидата е можело да се стигне по воден път, защото
е била свързана с реката посредством канал. Всички строителни
материали са били докарвани на кораби и затова свързващият
канал е бил едно от най-важните условия за започването на стро
ежа на комплекса.
фиг. 40:
Основните видими части от конструкцията на пирамидата:
1. плавателния канал от Нил;
2. постройки в долината;
3. свързващият наклонен коридор;
4. главната сграда;
5. ограждащият зид;
6. дворът;
7. надземната част на конструкцията във формата на пирамида.
2. Постройки в долината
Херман Валдхаузер безспорно има право по този въпрос.
Двата т. нар. Долинни храма (постройки в долината), чиито ру
ини и до днес стоят пред Сфинкса и плащат данък на следите на
времето съвсем очевидно са били товарни помещения, са били
разположени непосредствено пред плавателното речно прис
танище. Тази теория е официално призната. Освен до товарно
то помещение подобен пристан безспорно е имало и в края на
свързващия наклонен коридор към Голямата пирамида. За съ
жаление по-нататъшното търсене на следи тук би било напраз
но, тъй като през последните десетилетия къщите на селището
Назлет ел Саман са се разпрострели непосредствено до платото.
Такива плавателни пристанища или това, което е останало от
тях, можем да открием и пред други пирамидни комплекси по
поречието на Нил.
фиг. 41:
Пред платото Гиза в миналото е имало пристанищно съоръжение. Това е офици
ално призната теория!
3. Свързващ наклонен коридор

Този коридор е свързвал постройките в долината с главна
та сграда и е представлявал наклонена равнина. Наклонът е бил
много малък, което и днес може добре да се види. В древните
текстове този коридор е бил наричан „наклонен коридор за тегле
не". Това е много сполучливо наименование, защото всичко, ко
ето е трябвало да бъде транспортирано до главната постройка е
било теглено по тази плавно изкачваща се равнина.
В тази връзка можем да си представим съвременна водна
пързалка на някой басейн. По гладката пластмасова повърхност
постоянно тече вода, благодарение на което е възможно бързо
то пързаляме надолу без наранявания на кожата. „Наклоненият
коридор" вероятно е функционирал по подобен начин. Според
тази идея през подземни канали по гладко полираните повърх
ности е била довеждана вода. Нека да си припомним многото
шахти, които могат да се видят из цялото плато (Втора глава).
Посредством тези шахти коридорът е могъл непрекъснато да
бъде снабдяван с вода.
Колко гениална трябва да е била тази система показва об
стоятелството, че наклоненият коридор не само че е можело
да се използва по описания начин като транспортна машина,
но и като шлайфмашина за обработката на повърхности, които
е трябвало да бъдат фино полирани. По този начин можем да
проумеем как облицовъчните камъни са могли да бъдат толкова

фино изработени. Както се вижда на фиг. 42 по тази технология е
било възможно да бъдат полирани не само опорните повърхно
сти, но и насрещните и скосените външни повърхности.
фиг. 42:
Шлайфмашината за големи повърхности.
4. Главната сграда
В горния край на свързващия наклонен коридор е главната
сграда, която е осъществявала връзката към главната част на
съоръжението.
„На това място при строежа се е намирала горната товарна
рампа, докато по-късно изградената сграда е трябвало да изпъл-
нява разнообрадни зagaчu, свързани с работата на съоръжението.
От една страна, тя е представлявала горната станция на по
демник и в тази връдка функцията й е била технитеска. От дру
га страна, тя е била, така да се каже, управляващата централа
и производствената сграда на голямото съоръжение, чиито раз-
нообразни нужди е трябвало да осигурява и при това положение
са били необходими помещения да персонала и различните мате
риали да производство. Освен изполдваните за тези чucmo прак-
muчecku цели помещения тук са били предвидени също култови
и представителни помещения."44
5. Ограждащият зид
Водата, която е текла надолу от Голямата пирамида в двете
шахти, се е събирала в басейн, който обграждал пирамидата на
разстояние 20 метра от долния й ръб. При по-внимателно раз

глеждане на сателитните снимки ограждащите зидове могат все
още слабо да се различат. И другите две пирамиди - на Хефрен
и Микерин - имат такива зидове, които са разположени на 20
метра разстояние около тях. Освен това те имат и още по един,
отдалечен на 90 метра от тях.
Ограждащият зид е бил един от съществените аспекти на

надземната част на конструкцията и още преди началото на съ
щинското строителство е имал важно значение при измервани
ята и изчислението на площта. Той образува четириъгълна ски
ца (виж фиг. 43) и така е можело да бъдат определени ъгловите
точки на надземната част на конструкцията още тогава, когато в
средата на строителната площадка е имало възвишение (скала),
какъвто както е известно е бил случаят с Голямата пирамида.
След изграждането на ограждащия зид строителната площадка
била потопена във вода и превърната в малко езеро. Причината
за това била, че целият материал можел да бъде транспортиран
по повърхността на това езеро докъдето е било нужно с много
по-малко усилия.
„В долната си част ограждащият зид е представлявал външната

стена на полегат воден басейн и взначителна степен е окадвал въд-
действие и върху случващото се във въздушното пространство
около комплекса на пирамидата. "45
фиг. 43:
Пирамидите в Гиза са били заобиколени от 01'раждащи зидове и така постоянно
са стояли във воден басейн. Според Херман Валдхаузер от така наречените „шах
ти на душата" в Голямата пирамида водата излизала и се стичала по външната
повърхност.
Концепцията за ограждащия зид е от голямо значение. Хер-

ман Валдхаузер правилно е разбрал това и го е обяснил в своята
теория с логическа последователност.
Може само да се правят предположения за височината на зи
довете и нивото на водата в басейна. Нека да допуснем три въз
можности: височина от 5,10 или максимално 15 метра. Не е ясно
също така как инженерите са разрешили проблема със статика-
та, за да се подсигурят, че зидовете ще издържат на налягането
на водата и няма да се разрушат. На фигури 44 и 45 забелязваме,
че те не приличат на обикновените градински зидове, които са
разположени отвесно, тъй като така не биха могли да препречат
пътя на водната вълна. Вероятно са били конструирани полега
то, нещо, което ни е познато от строежа на диги.
6. Дворът
„Дворът" (фиг. 40, 6) се намирал между ограждащия зид и
опорната повърхнина на надземната част на пирамидата. До
него можело да се стигне само през проход от главната сграда.
„Този двор по-скоро може да бъде наречен воден басейн, защото е бил
пълен с вода още от началото на строителството. След това е бил
използван като вид водна улица и по-късно като басейн за изпаря
ване иза поемане на вода при евентуални наводнения или дъждове.
Пред наклонения коридор е било възможно лесно и надеждно тя да
се отвежда в канала към Нил. Тук в никакъв случай не става въпрос
да прекомерни предохранителни мерки, защото както един опит
да привличане на дъжд би могъл да остане без успех, така може да
бъде предизвикан локален дъжд или порой."46
Първоначалната дължина на страната на Голямата пирами

да е била около 230,38 метра, което съответства на повърхнина
на основата от 53 075 кв. м. При едно разстояние от 20 метра
до ограждащия зид повърхнината във вътрешността на водния
басейн е равна на 20 030 кв. м. При височина на запълване с вода
от 5 метра се получава количество от 100 150 куб. м вода, при 10
метра - 200 300 куб. м, а при 15 метра - 300 450 куб. м.
7. Надземната част на конструкцията във формата

на пирамида
Тя не само е най-забележителната част от цялото съоръже
ние, а и нейното изграждане е продължило най-дълго. Главните
й части са: външната облицовка с голяма площ, основна зида
рия, включваща масивното скално ядро и намиращите се във

вътрешността камери. Както описахме по-нагоре, транспорти
рането на строителните материали се е извършвало по вода -
метод, който представлявал неимоверно облекчение най-вече за
работниците. Според тази идея работата била извършвана вина
ги на сухо, а материалите били транспортирани винаги по вода.
Потната и нейните тасти
фиг. 44:
Бележки към помпеното съоръжение, наречено Голямата пирамида
№ 1 днес се обозначава като първоначален вход , но може да е служел и като воден прелив
ник за изолиране на горните части на пирамидата например и за източване на водата при
работи по почистването или за отстраняване на натрупаната тиня от Нил. Това подчертава
и фактът, че в древните съчинения (на Стоабон) се говори за завъртаща се каменна плоча
при северния вход. Плочата трябва да е била толкова перфектно обработена, че да може
да влиза точно в стената, така че да не бъде разпозната отвън. Това потвърждава нашето
предположение, че вероятно става въпрос за чисто техническа шахта, през която водата е
преминавала навън или навътре.
№2 е предполагаема връзка, която може би е съществувала между водния басейн и
довеждащия канал от Нил, за да се поддържа циркулация на водата, евентуално и за
профилактика.
№ 3 е водният басейн, ограден от зида (№ 4)
№ 5 е свързващият наклонен коридор, който евентуално е можело да бъде използван като
преливник, когато е имало твърде много вода във водния басейн. Това е обяснено в един
цитат от книгата на Валдхаузер „Магията за дъжд на фараоните": „Ако говоримда последова
телността на изграждане, нормално е строителните работи за сазапогнали откъм постройките
в долината. При този нагин на работа е можело да се идполдва веге готовата таст от съоръжени
като транспортен път. Подземният довеждащ и изпускателен канал 3а водата нялш смисълда се
търси на друго място, освен под тоди наклонен коридор, защото всеки друг способ би предизвикал
ненужни допълнителни усилия."
№ 6 е притокът на вода от Нил. Предвидени са различни пива на водата на Нил, така че
посредством силно разклонена подземна система от канали да може да се насъбере доста
тъчно вода, за да не се стига до недостиг.
№ 7 е водохранилището за постъпващата и оттичащата се вода.
№ 8 е камерата пред шахтовия кладенец, която е служела като ударен клапан за хидра
вличния таран (виж раздела „Хидравличен таран").
№ 9 е подземният канал от Нил към най-долната камера на Голямата пирамида.
№ 10 е незавършената камера в скалата, която е служела като „въздушен резервоар" за
хидравличния таран.
№ 11 са двата изхода от шахтите, идващи от Царската камера, откъдето водата е излизала
навън и се е стичала по пирамидите надолу към водосъбирателния басейн.
№ 12 е Камерата на царицата, която вероятно е служела като „поплавък" за по-нататъш
ното транспортиране на водата нагоре.
№ 13 е Царската камера с петте освобождаващи камери.
Ns 14 е Голямата галерия, която стига до № 15 в така наречения възходящ коридор, където
съществува свързване с низходящия коридор от долното функционално стъпало на пира
мидата към горната част.
№ 16 е мястото на свързване от хидравличния таран към т. нар. „карбураторна система"
на горното стъпало на Голямата пирамида.
Херман Валдхаузер не преувеличава, като описва строите

лите като майстори на класическата механика. В наклонените
коридори, част от които водят далеч под опорните повърхности
на надземните части на конструкцията, той вижда правоъгълни
кухини, в които са били поставени бутала. Трябва да отбележим,
че подовите, страничните и покривните повърхности са полира
ни с изключителна точност. Според тази теория дългите накло
нени коридори са правоъгълни цилиндри.
фиг. 45:
Схема на нивата на пирамидно съоръжение:
1. Високо ниво на водата в канала от Нил.
2. Най-ниска точка на засмукване па помпата.
Оттук не бива да се прави заключение за някакво противо

речие с физичните закони, защото един цилиндър може да има
всякакво напречно сечение. При построяването на механизъм
от камъни се взима предвид само правоъгълното напречно се
чение. Размерите на построените механизми са били огромни
и цилиндрите заедно с буталата към тях и едно теглещо въже е
можело да бъдат използвани като хидравлични влекачи.
Как функционира помпата?

Нека сега да разгледаме същността на начина на работа на
помпата. Трябва да изходим от две предположения в теорията
на Валдхаузер:
1. Конструкцията на пирамидното съоръжение в Гиза е била
целенасочено и комплексно планирана. Строителите, които и да
са били те, не са оставили нищо на случайността, като са проек
тирали съоръжението до най-малката подробност и след това са
го осъществили на практика.
2. Според теорията на Валдхаузер камерите са служели един

ствено и само за транспортиране на вода до страните на надзем
ната част на конструкцията.
фиг. 46:
Надземната част на Голямата пирамида като съоръжение за изпаряване.
Наклонените коридори са помпени цилиндри; с изключение на въздушната

възглавница кухините са запълнени с вода.
фиг. 47:
1 Вододовеждащ канал от построй 14 Резервоар за изравняване на наля

ките в долината, изместен с 90° на гането.
схемата, който според описанието 15 Въздушна възглавница.
на Херодот съществува, но и до 16 Наклонено воден басейн.
днес не е открит. 17 Бутало на помощното стъпало.
2 Клапан в земята. 18 Цилиндър на помощното стъпало.
3 Камера в земята. 19 Дъсчен таван.
4 Въздушна възглавница. 20 Отвори в рампите.
5 Бутало на долното стъпало. 21 Странични рампи.
6 Цилиндър на долното стъпало. 22 Затвор на цилиндъра.
7 Вход в надземната част на кон 23 Изход на водата с клапан.
струкцията. 24 Каменен блок.
8 Теглещо въже на долното стъпало. 25 Дъсчена стена.
8а Теглещо въже на горното стъпало. 26 Междинна камера.
8Ь Теглещо въже на помощното стъ 27 Горен воден басейн.
пало. 28 Освобождаващи камери.
А Напорен водопровод. 29 Южен канал, по който преминават
В Клапан. въжетата и водата.
С Голям клапан. 30 Северен канал, по който премина
9 Смукателно гърло. ват въжетата и водата.
10 Клапан. 31 Херметични капаци.
11 Бутало на горното стъпало. 32 Херметични капаци.
12 Цилиндър на горното стъпало. 33 Каменна вана.
13 Хоризонтален коридор.
Херман Валдхаузер разделя водоподемното съоръжение на

две части: долно стъпало - от подземната камера до хоризон
талния коридор на височината на Камерата на царицата и горно
стъпало - над Камерата на царицата.
Долното стъпало
1. Чрез довеждащия канал от Нил (1) съоръжението първо
начално се пълнело с вода, докато помпата не станела са-
мозасмукваща. Водата преминавала през клапана в земята
(2), който предотвратявал нейния обратен ход, и пълнела
камерата в земята (3). Тъй като въздухът от тази камера
отчасти не можел да излезе, под тавана се образувала въз
душна възглавница (4), която трябвало непременно да е
налице. Буталото на долното стъпало (5) е било снабдено с
клапан, който се отварял при движение надолу и се затва
рял при движение нагоре. По този начин се осъществявало
транспортирането на водата нагоре по наклонения цилин
дър на долното стъпало (6).
2. Задвижването на буталото ставало чрез теглещо въже (8),
чрез което на механизма била предавана силата на екипа от
теглещи мъже. Колкото по-малко бил въздухът в камера
та в земята, толкова по-кратки били ходовете на буталото,
докато накрая въздушната възглавница трябвало да бъде
запълнена отново. Теглещият екип е бил разположен извън
ограждащата стена и за това стъпало би трябвало да се е със
тоял поне от стотина мъже. Долното стъпало можело да се
задейства независимо от другите части на съоръжението.
3. Напорният водопровод (А) свързва долното и горното
стъпало на помпата. Предназначението на този коридор
е също, за да могат двата горни резервоара за изравняване
на налягането да бъдат запълнени с въздух - и по-точно да
бъдат допълнени с въздух, без да се налага изпразване на
горното стъпало.
Горното стъпало
1. Смукателното гърло (9) свързвало долното и горното стъ
пало. Благодарение на клапана (10) водата можела да се
движи само в една посока, и по-точно отдолу нагоре. При
възходящия ход на буталото на горното стъпало (11) в ци
линдъра (12) се засмуквала вода.
2. Когато камерите се запълнели до определена точка с вода,
директното й издигане ставало невъзможно поради уп

ражняваното от течността налягане върху повърхността
на буталото. За тази цел би била нужна малка армия от
теглещи мъже. Но това отново било избегнато с помощта
на резервоара за изравняване на налягането (14) и съответ
ната въздушна възглавница (15) - така наречената Камера
на царицата - с който гъвкаво била овладявана противо
действащата сила на водния стълб.
3. Друга мярка е поставянето на голям и наклонен воден
басейн (16) - Голямата галерия - и второ бутало (17) в по
мощен цилиндър (18) за намаляване на натоварването на
буталото в споменатия по-горе главен цилиндър (12). Кога
то това бутало се движело нагоре и надолу с помощта на
теглещо въже, при хода нагоре се транспортирала вода до
Голямата галерия.
4. Едната от задачите на Голямата галерия била да неутрали
зира силата на устремилата се нагоре вода от помощното
стъпало, а другата да служи като утаител.
5. Междинната камера (26) и намиращите се в нея разпреде
лителни плунжери заедно със съответната противотежест
са служели за управление на въжето, както и за възпрепят
стване на движението на водата в горния басейн (27). Така
нареченият саркофаг, когато е бил цял и в добро състояние,
вероятно е бил водно корито с пречиствателни функции, а
някои неща говорят, че той е служел и за опора за необхо
димите в тази зона промени на направлението на въжето.
Смисълът на петте освобождаващи камери (28)

Първоначално намиращата се в горната част въздушна въз
главница е имала задачата да поема всички хидравлични уда
ри, произтичащи от помпения процес. Това е било необходимо
най-вече поради това, че двете шахти, през които преминавали
въжетата (29, 30), предизвиквали значително намаляване на на
пречното сечение нагоре.
Тази промяна на напречното сечение е нарочна и е имала
следното действие: Ако водата в наклонения басейн (Голяма
та галерия) и по-късно в горния басейн се покачвала, въздухът
можел да излиза от останалите кухини само дотогава, докато
вътрешните устиета на двете шахти, през които преминавали
въжетата, се намирали под водата. По-нататъшното изпомпване
на водата предизвиквало повишаване на налягането на въздуха
и той все повече се нагнетявал дотогава докато водата най-на

края не достигнела височината на външните устиета. Въпреки
това, изтичане на значителни количества вода на първо време
не е имало, защото са били взети подходящи мерки за неговото
предотвратяване (31, 32).
Едва след като повишеното налягане достигнело желаните
размери, пътят на водата бил свободен. След като с помощта на
подробно описания напорен тръбопровод въздушната възглав
ница е можело да бъде напълнена при нужда, желаното наля
гане е можело да се регулира. При това положение за няколко
минути е можело да преминат 150 000 литра вода на височина
осемдесет метра!
Двете шахти, през които преминавали въжетата (29, 30), са
били направени така, че при нужда са могли да бъдат използва
ни като цилиндри. За задвижването на горното стъпало са били
необходими два отделни влекача.
Разликата междy височините в платото

След като и трите пирамиди са имали ограждащи зидове за
водата, е интересно да се разгледа дефицитът във височините в
платото Гиза. Най-малката пирамида, тази на Микерин, е раз
положена най-високо. С малка разлика във височината следва
пирамидата на Хефрен и най-ниско е Голямата пирамида. Това
обстоятелство кара повечето

хора да смятат, че най-голямата
пирамида е средната. Така въз
никващата разлика в нивата в
местността позволява осигуря
ване на допълнителен приток на
вода към Голямата пирамида от
двете други големи пирамиди.
В заключение Херман Вал

дхаузер отбелязва, че резулта
тите от неговите изследвания не
претендират за изчерпателност
и че са възможни много други
фиг. 48. Графика на приблизителните
височини на релефа (не отговаря вариации.
на конкретен мащаб).
Изпитвате ли затруднения с разбирането?

Това, което може да звучи сложно, твърде технически и по
тази причина вероятно малко неразбираемо, само по себе си е
съвсем просто. В нашия филм „Лъжата за Хеопс" този процес е
онагледен с помощта на механичния модел на Валдхаузер, като
допълнително сме включили и една много сложна за направа
анимация, която представя същия процес по-разбираемо (виж
цветните илюстрации в средата на книгата).
Нека да завършим неговата гениална теория с няколко до
пълнителни резултата. По повърхността на пирамидите учени
те регистрират интересен факт, който първоначално не може да
бъде обяснен. Повърхностите на запазените до сегашния момент
облицовъчни камъни имат тънък повърхностен слой, съдържащ
химични елементи, които не се срещат в тези камъни в природа
та. Цветът на този слой, съдържащ твърде много силиций, се про
меня от глинено кафяв до сивочерен. При изпаряването си водата
оставя следа, която почти не може да се сбърка заради отлагането
на минерално съдържание. Ако страната на пирамидата е била
използвана като повърхност на изпаряване, там трябва да има та
къв слой. Слоят би трябвало да е там и той наистина е там, дока
то по подобни странични повърхности не може да се открие!
В края на книгата си Херман Валдхаузер обяснява обстоя
телствата, довели до това, че съоръжението е станало негодно.
Става въпрос за повредите по Голямата пирамида в зоната на
освобождаващите камери и долния цилиндър. Стените на гор
ната главна камера са се изместили с повече от два сантиметра
навън и невероятно големите и тежки покривни плочи отчасти
са се изтръгнали от носещата им конструкция. По негово мне
ние подобна повреда може да се случи само поради огромен на
тиск отвътре. Същото важи и за пукнатините в скалния масив в
долния цилиндър.
„Вероятно следствието от тези разрушения е, чe съоръжението е
станало негодно за предвидената цел и може да се предположи, чe
първо освобождаващите камери са били претоварени... Повреждане
то на горните освобождаващи камери е било началото на края, както
на Хеопсовата пирамида, така и на строителството на пирамиди
въобще. Не е бил възможен ремонт, без да се събори половината над-
земна чacm на конструкцията. От този момент нататък горното
помпено стъпало е станало неизползваемо. Когато след това в до-
ната на долната чacm пукнатините в скалния масив са направили
долния цилиндър също така функционално негоден, цялото съоръ
120 ХИЛЯДОЛЕТ1 IATA ЛЪЖА
жение не е било нищо повече от красиви декори. Една мечта на тове-

теството запогнала да губи своя, блясък и да избледнява.1'47
Може ли Херман Валдхаузер със своята революционна те

ория за смисъла и предназначението на пирамидите в крайна
сметка да се окаже прав? Това ли е причината още през епохата
на фараоните познанието, свързано с пирамидите в Гиза, почти
напълно да бъде забравено?
Защо хипотезата на Ваадхаудер

не се приета насериозно?
Всеки изследовател сам за себе си трябва да заеме активна
позиция по този въпрос, още повече след като при своето първо
пътуване до Кайро Херман Валдхаузер открива, че линиите на
нивото на водата съществуват.
За това има само едно логично обяснение. Основният аргу
мент на противниците на Валдхаузер е, че помпената станция
би могла да функционира само ако е имало довеждащ канал от
Нил. Но и до ден днешен такъв не е открит... Така Херман Вал
дхаузер няма никакъв убедителен аргумент, освен да се позове
на Херодот.
Какво казва Херодот по този въпрос? Той е роден в град Ха-
ликарнас, в югозападния край на Мала Азия. Политическата об
становка по негово време е много неспокойна, което вероятно е
една от причините да се превърне в пътуващ историк. Той оби
каля цяла Мала Азия, Италия, Сицилия, Южна Русия, Кипър и
Сирия. Във Вавилон остава за по-дълго време. През 448 г. пр. Хр.
той пристига в Египет, страната на фараоните. По време на прес
тоя си Херодот си води записки за всичко, което чува от различни
хора, с които разговаря. Той никога не е бил само историк и често
разказва и за географията и топографията на посетените местно
сти. „Всяка история трябва да се разглежда в контекста на нейния
географски регион и всеки географски регион има своя история."43
Първоначално Херодот пише за логични неща при постро
яването на пирамидите: колко човека са били необходими за
построяването й, за построяването на път за периода, докато
траело строителството, транспортната техника, времето за по
строяване и други. Към подготвителните дейности спада и сис
темата на подземните камери и коридори, както и направата на
подземен канал към Нил, който се простира непосредствено до

Сфинкса. Според Херодот по това време платото с пирамидите
било заобиколено с вода като остров (фиг. 53 и 54).
Египетските жреци категорично изтъкват пред Херодот „те
само до една от пирамидите (Голямата пирамида - б. а.) води ров от
Нил и в нея влида вода пред една иззидана тръба".
Написаното от Херодот потвърждават и други историци.

Плиний Старши (23-79 г. сл. Хр.) например пише:
„В най-голялшта пирамида има кладенец... смята се, те водата в
него е дошла от Нил..."49.
Според друга версия за това място цялата пирамида вероятно
е била пълна с вода. Най-древното описание на строежа на пира
мидата съдържа еднозначно сведение, че в Голямата пирамида е
била довеждана вода. Трябва да отбележим, че в историческите
си записки Херодот ясно подчертава, че вода е довеждана „само в
Голямата пирамида", а не например в пирамидата на Хефрен:
„И той (строителят на пирамидата на Хефрен - б. а.) е действал
по същия начин както и другият (строителят на Голямата пи
рамида - б. а.) в друго отношение и по-специално при строежа на
пирамида, която без съмнение не може да се сравнява по размери с
тази на другия (строителя на Голялшта пирамида). Точно нея из-
мерихме собственоръчно. Нито има камери под земята, нито има
ров, който отива към нея от Нил, както към другата; там водата
тече към нея по иззидана тръба... "49
Арабските хронисти също съобщават за камери под Голяма

та пирамида, и от това заключаваме, че са им били представени
сведения или древни писмени доказателства. Дори само днеш
ното название „шахтов кладенец" за шахтата в подземната ка
мера е повече от убедително, защото кладенецът винаги има
нещо общо с водата... към началото на XII век сл. Хр. арабският
учен Абд ар-Рахим ал Каиди (поч. 1169 г. сл. Хр.) пише в „Хитата"
за Голямата пирамида:
„ Ал Мамун беше отворил Голямата пирамида, която е разположе-
на срещу Ал-фустад... Аз претърсих вътрешността й и видях
голяма сводеста стая, тиято основа образуваше четириъгълник, до-
като отгоре беше заоблена. В средата имаше четириъгълен шахтов
кладенец с дълбочина десет, лакътя. Когато се следеше в него от вся
ка от четирите му страни можеше да се види по една порта, коя
то водеше към голямо помещение, в което лежаха трупове, синове
Адамови. Те бяха покрити с голям брой савани; върху всеки от тях

бяха поставени повече от сто савана, които поради възрастта си
бяха прогнили и черни."50
В друга история от „Хитата" (глава 26) се говори за съществу
ването на подземни порти:
Тези пирамиди имат кухини под земята, които (винаги) са свър
зани със сводест коридор. Всеки от коридорите е с дължина 150
лакътя (79 м).
Този разказ за Ал Мамун, за който споменахме още в раздела

за мумиите, е изключително интересен! Благодарение на него в
Голямата пирамида са открити не само довеждащият канал, но и
подземни камери, в които имало трупове. Т.е. тези мъртъвци не
са били настанени в Камерата на царицата или в Царската каме
ра, а дълбоко под земята в помещение със сводест таван. Само по
довеждащия канал е било възможно да се проникне в Голямата
пирамида. Не е имало никакъв друг вход! Защо? Защото пира
мидата е техническо съоръжение, в която е трябвало да се влиза
само с цел почистване или поддръжка. Труповете били донесени
едва векове по-късно и нямат нищо общо със строителите.
Щефан може да добави още една лична история. Преди ня
колко години той се срещнал с Кредо Мутуа. Кредо Мутуа има
слава на голям духовен лечител и ясновидец с изключителни спо
собности не само в Африка. При него идват хора от цял свят.
Дори известни личности като Нелсън Мандела почитат Мутуа
като лечител и ясновидец. Кредо Мутуа разказал на Щефан за
своя престой в Кайро преди няколко десетилетия. Тогава той по
сетил и Голямата пирамида. Щефан го попитал, дали има идея
кой може да е построил пирамидата и с каква цел.
На този въпрос Кредо Мутуа отговорил:
„Не мога да кажа кога точно е построена. Но когато бях в пирами
дата „видях" само вода, вода, не можех да видя нищо друго освен
вода навсякъде, която можех да „почувствам" и помириша..."
Тогава Щефан не знаел какво да прави с това твърдение и не

му обърнал повече внимание. Когато проучвал разработките на
Валдхаузер, отново си спомнил думите на Кредо Мутуа.
В своите съчинения отпреди хилядолетия историците гово
рят за този коридор. Но къде се намира той тогава?
Окончателното доказателство
за довеждащия канал
Египтолозите от по-ново време не могат да се похвалят с

особени успехи, като и до днес превръщат своето невежество в
жалки опити за обяснение. Самата камера, шахтовият кладе
нец, както и другата напречна шахта в подземната камера, коя
то преминава на юг били „незавършени проекти на строителите"
според тях. Технически проблеми накарали строителите да пре
къснат работата си в подземната камера и да предвидят Камера
та на царицата като място на погребване на фараона. По-късно
те преценили, че и тази камера не е подходяща и проектирали
Царската камера. За нас само обозначението „шахтов кладенец"
е повече от стимул да проучим по-нататък теорията на Валдха
узер и да потърсим убедителни доказателства за подземния ка
нал. По онова време и без това вече бяхме убедени, че трябва да
има такъв довеждащ канал.
Сега нашата цел беше да представим и научни доказателства,

че през пирамидата е текла вода. Така започна едно продължи
телно и обстойно вземане на проби не само в пирамидата, а и в
платото и местата на разкопките на другите големи пирамиди.
Търсенето на доказателства за съществуването на подземния ка
нал и подземен лабиринт в платото Гиза продължаваше. В тази
връзка е особено интересен един разговор на Щефан с проф. д-р
Джеймс Хъртък, проведен през ноември 2004 г. в Швейцария.
Джеймс Хъртък не беше никак изненадан, когато Щефан му раз
каза някои подробности за шахтовия кладенец и довеждащия
канал. Подчертавайки тогава този важен инженерно-строите
лен аспект, Хъртък му разказа за своите открития в шахтата на
Озирис, които съвпадаха с нашите възгледи.
В началото на 2005 г. Щефан се срещна с един египтянин, кой

то не само че имаше добри връзки с тайните служби и с висшите
етажи на властта, но беше и със статут на дипломат. (Уважаваме
молбата му да не назоваваме името му. За абсолютната му се
риозност обаче можем да гарантираме.) Този господин разказа
подробно на Щефан за наблюденията си през 2004 г., когато по
ради разкопки пясъкът е бил отстранен от шахтовия кладенец.
Той обясни:
„Стояхме пред шахтовия кладенец и слязохме по дървена стълба.

Надолу пътят вървеше направо и после наляво. Там имаше мал
ко помещение с височина около 60 сантиметра и ширина 60-70
сантиметра. Тогава влязохме. То водеше в по-голямо помещение,
което беше с ширина и дължина 2,50-3 метра и височина 2,10-2,20
метра. Стените бяха от пясътен варовик. По една от тях имаше
изписани йероглифи. По-нататък направо имше още една мал
ка шахта, която приличашие на проход. В него можеше да се влезе
направо и с джобното фенерте се виждаше, чe там или камъни и
пясък. Този проход беше изсечен в скалата и не беше толкова добре
обработен, колкото предния. Докъде водеше той не можеше да се
види, тъй като беше твърде тесен."
Трябва да споменем, че досега египетският ни познат не се

е интересувал особено от Голямата пирамида и от пирамидите
като цяло и че това посещение е станало съвсем случайно по
време на негов кратък престой в Кайро. До този момент той
никога не бил чувал за записките на Херодот за довеждащия
канал, още по-малко за теорията за помпената станция на Вал
дхаузер.
Това означава, че довеждащият канал, който официално не
е открит досега и е неотменима част от теорията за помпата на
Валдхаузер, съществува!
След още две години изследователска работа в тази насока
сме сигурни, че теорията на Валдхаузер дава съществен принос
за обяснението на смисъла и предназначението на Голямата пи
рамида.
Трябва да си представим, че...
Платото е било заобиколено от вода

като остров
Обитаемата местност от ляво и от дясно по течението на Нил
е възникнала от годишните прииждания на реката и само една
относително малка ивица е плодородна земя. От двете страни тя
граничи с пустини. Ако човек днес застане като посетител пред
пирамидите, ще забележи, че в сравнение с нивото на водата или
с настоящото корито на Нил те са разположени много високо.
Радиоизмерванията на климата за този регион обаче показват,
фиг. 49, 50 и 51: Кадри от филма „Лъжата за Хеопс"

Свидетелят (египетският дипломат) разказва как слиза по стълба в почистения
шахтов кладенец в подземната камера. Първо влиза в помещение с височина около
2,10 м, от което през един отвор се преминава в довеждащия канал от Нил.
че нивото на водата в течение на последните хилядолетия е било

много различно. Днес знаем, че някъде между 5500 и 6000 г. пр.
Хр. и след това отново през 3000 г. пр. Хр. в региона е било много
влажно. Така е било и между 11 000 и 8000 г. пр. Хр. Дълги фази на
засушаване и влажни периоди се редували неведнъж през хиля
долетията, както показват анализите на скалите.
По-нататък на изток се намира Мъртво море. Различни из
следвания в Сахара и на запад ясно показват, че и нивото на во
дата в морето се е колебаело. Това доказват палеоклиматичните
профили на Мъртво море, които показват много точно тогаваш
ните нива на морското равнище. През последните 11 000 години
морското равнище се е колебаело с 50-70 метра, преди това дори
с 200 метра. Подобни резултати от изследвания показват също,
че около 4000-5000 г. пр. Хр. равнището на водата в Нил е било
най-малко с пет метра по-високо от сегашното.
В този регион екстремно се сблъскват две мощни противо
положни влияния на различни климатични региони, защото на
запад е огромната пустиня Сахара. Най-общо за тази пустиня
важи, че морските равнища, доколкото са могли да бъдат въз
становени, всъщност не са имали отношение към местния кли
мат - прави впечатление, че всички притоци са били захранвани
от западните планини. Същото може да се каже и за Нил, чиято
вода идва от зеления юг и по-точно от района с мусонни влияния
на Индийския океан.
Нил отвежда тази вода на хиляди километри чак до делтата
си. По този начин в района на реката възниква климатичен па
радокс - в района може да бъде много сухо, докато в Нил има
съответно пълноводие. Вече можем да разберем какво са имали
предвид древните хронисти, когато пишат, че платото е било за
обиколено от вода като остров.
Западният бряг
Всички пирамиди в Египет са разположени на западния бряг
на Нил. Самият Нил тече от юг на север и през делтата се вли
ва в Средиземно море. Под влиянието на въртенето на Земята
около оста й се образува асиметричен профил в речното корито,
обусловен от съпротивлението от инерцията на водата. Студена
та вода с температура 4°С има най-високата плътност и следо
вателно напира към западния бряг. Поради нейната плътност и
фиг. 52, 53 и 54:

Горе: Пътят на река Нил днес - малко и директно през средата на милионния
метрополис Кайро. С белия кръг е отбелязано платото Гиза.
По средата и долу: Преди около 10 000 години водата е стигала до платото Гиза.
съответно по-високата скорост на движение не се получава ута

яване на седименти и речни камъни. По-топлата и определено
по-леката вода се събира на източния бряг. Хранителните веще
ства също се носят към западния бряг, защото тук става въпрос
за т. нар. положителен температурен гредиент, защото топлина
та винаги се движи срещу студа51.
Какви изводи могат да се на

правят?
За Голямата пирамида това е
означавало, че подземните водни
приемателни канали, дори и по
време на отлива, винаги са полу
чавали достатъчно приток на вода.
След като тук е преобладавала по-
високата скорост на движение на фиг. 55:
водата, това вероятно е служело тя Под влиянието на въртенето на
Земята около оста й се образува
да бъде „дресирана" навътре към асиметричен профил в речното
подземните канали. Освен това тук корито, обусловен от съпротивле
нието от инерцията на водата.
пирамидата е имала най-добрата
възможност да получи желаната вода за покълване с температура
от 4°С. Ако пирамидата беше построена на източния бряг, всичко
това нямаше да го има.
След като всички пирамиди са разположени па западния
бряг, се предполага, че всички те са разполагали с вода, макар
и водата да не е транспортирана директно през сградата на пи
рамидата, както е при Голямата пирамида в Гиза. Чисто хипо
тетично е възможно всички пирамиди да са били (и все още да
са) свързани под земята чрез система от канали и да са предава
ли на водата специфичната си вибрация. По този начин платото
Гиза навярно е служело за събирателен център.
Къде е входът?
Както Валдхаузер и ние предполагаме, че първоначално не
е имало вход към Голямата пирамида. Египтолозите смятат,
че след погребението входът е затворен, а по-късно, след един
случай на плячкосване от грабители на гробници, отново е за-
лостен, което не изглежда толкова нелогично. Но трябва да се
запитаме защо Ал Мамун, в случай че той изобщо е бил първи-
ят, който е отворил отново пирамидата, не е намерил първона

чалния вход?
Така нареченият от египтолозите „вход", диагонално разпо
ложен над днешния вход, не е никакъв вход, а само една техни
ческа шахта, за което много ясно подсказват затварящите или
блокиращите каменни плочи.
Друго предизвикателство за класическите египтолози са на

пример пробитите отвори в тези затварящи каменни плочи. Ако
целта им е била само да затворят пирамидата със сигурност по
тях нямаше да има такива отвори, които говорят, че по-скоро са
използвани за технически цели (виж фиг. 57). Може ли от тук да
е минавало въжето на теглещия екип от мъже, както смята Хер-
ман Валдхаузер? Подобна затваряща каменна плоча можем на
пример да видим и днес в шахтата на подземната камера (фиг.
56). По камъка от розов гранит има пробити същите отвори като
по онзи при горния вход.
Ако засега не можем окончателно да изясним целесъобраз
ното им предназначение, ни остава да се придържаме към иде
ята, че пробивите са направени с техническа цел, свързана по
някакъв начин с въздуха, светлината и водата. Това подчертава и
фиг. 56 и 57
факта, че подобни камъни с пробивни отвори откриваме напри

мер и в Абусир, независимо че и до днес не е изяснено с какви
технически средства са могли да направят толкова точни отвори
в розовия гранит. Във всеки случай при тогавашния технически
напредък, признат от съвременната научна доктрина, това не е
било възможно.
В музея „Петри" в Лондон се съхранява куха бургия от Дре
вен Египет (с каталожен номер U.C.16037). Тя е открита в края на
XIX век от флиндърс Петри в Гиза. Петри забелязва, че острието
й се е изкривило и вероятно затова е била изхвърлена от тога
вашните каменоделци. Все пак кухата бургия е била подходяща
само за обработване на меки скали, като например варовик, но
не и на по-твърди като розов гранит или диорит. Откритието на
Петри доказва, че древните египтяни са били запознати с прин
ципа на сондажа.
Въпреки това съществуват...
Недостатъци в теорията на Валдхаузер

По отношение на водоснабдяването в сухите райони, към ко
ито Египет принадлежи и днес, Валдхаузер е напълно прав, но по
този въпрос имаме съмнения и ще ви обясним защо.
Като начало трябва да допуснем, че Голямата пирамида е с
хиляди години по-стара от официално приетото. След края на
потопа (който теоретично допускаме, че се е случил) над Египет
започва продължителен дъждовен период, който свършва около
7000-8000 г. пр. Хр. Това пише в записките на арабските хронисти
и в езотеричните изследователски трудове. Ако при теорията за
помпената станция на Валдхаузер изходим от чисто климатично
обусловени предпоставки, тогава най-малкото строежът на Го
лямата пирамида преди потопа ще се окаже безсмислен. Според
теорията на Валдхаузер строителството би трябвало да е запо
чнало най-рано след края на този дъждовен период, т.е. около
7000-8000 г. пр. Хр., защото климатът е станал по-сух.
Бихме искали да отидем малко по-далеч в нашите разсъжде
ния и на първо време да оставим на заден план строежа на Го
лямата пирамида. Нека да разгледаме как днешното египетско
селско население в долината на Нил използва водата от реката.
Хората отвеждат водата от Нил към съответния земеделски ра
йон с помощта на обикновени канали и по този начин са създали

една доста голяма обработваема площ. Навярно още древните
египтяни са знаели как да го правят.
Преди хиляди години обаче в делтата на Нил не са живели
милиони хора, както днес. Можем да приемем, че те са били
най-много неколкостотин хиляди души. И за такъв брой хора
ежегодните прииждания на Нил са били съвсем достатъчни, за
да обработват нивите по поречието на Нил по най-простия на
чин. Погледнато от тази гледна точка със сигурност не е била
необходима огромна помпена станция. Значи трябва да е имало
някаква друга причина, за да бъде построена пирамидата тех
нически по този начин. Това ще разгледаме по-подробно в Пета
глава.
Има обаче и един важен технически компонент, на който

Херман Валдхаузер не е обърнал внимание в своите разсъжде
ния, и това е...
t
Хидравличният таран
Хидравличният таран е изработен според хидравличен прин
цип, с чиято помощ може да се повдига вода без захранване с
енергия. Той често се използва и днес.
На фиг. 58 виждаме необходимите компоненти. Необходим
ни е водоизточник - в случая на Голямата пирамида това е Нил,
който трябва да е разположен по-високо от така наречения уда
рен клапан, нагнетателен клапан и един резервоар със съответ
ната въздушна възглавница. Нил пълни подземния коридор към
камерата в скалата, което налага той да бъде под наклон. Следва
малката камера пред шахтовия кладенец, в схемата това е така
нареченият ударен клапан. Поради наклона на шахтовия кладе
нец водата тече нагоре към незавършената камера, която пред
ставлява резервоар с въздушна възглавница. Оттук водата може
да бъде транспортирана чрез напорен водопровод в напорния
резервоар, когато нагнетателният клапан се затвори вследствие
на образувалата се въздушна възглавница и така само пътят на
горе през напорния водопровод остане свободен.
През напорния водопровод водата попада в напорен резер
воар. В Голямата пирамида се намира т. нар. „шахта на граби
телите на гробници" в зоната на Голямата галерия, където се
фиг. 58:
Принцип на
работа на хидра
вличния таран,
представен с при
мера на Голямата
пирамида в Гиза.
Ако е бил използ

ван в пирамидата,
теглещия екип от
мъже е излишен.
Това означава,
че пирамидата е
можела да функци
онира като помпа
и без въздействие
отвън.
намира друго водоподемно съоръжение. Оттук се стига до Ка

мерата на царицата, която също работи като резервоар с въз
душна възглавница, като там отново трябва да е имало нагне
тателен клапан за пълнене на Голямата галерия с вода, която по
този начин е стигала до последния напорен резервоар - Цар
ската камера.
Второто стъпало на транс
портиране на водата нагоре
почти прилича на принципа на
съвременния карбуратор. Кога
то тези два принципа на хидра
вличния таран и на карбуратора
се обединят, теглителният меха
низъм посредством подвижни
клапани на Валдхаузер става
излишен. Принципът на горна
та и долната част на помпената
станция се запазва - на долното
стъпало действа принципът на
хидравличния таран, а на го
рното стъпало - принципът на
фиг. 59:
„Възловата точка" в Голямата карбуратора.
пирамида, където принципът на
хидравличния таран и принципът
на карбуратора се срещат, за да
транспортират водата нагоре.
Това означава, че ако принципът на хидравличния таран е

бил прилаган към Голямата пирамида, не са били необходи
ми никакви хора (според хипотезата на Херман Валдхаузер)
за задвижване на помпата, а тя вероятно е функционирала без
никакво въздействие отвън.

По въпроса за предназначението на пирамидите нека сега да
се съсредоточим върху доказуемите факти, които установихме
в рамките на нашите проучвания.
В зависимост от това от какъв ъгъл или от каква гледна точ
ка се извършват изследователските работи се гледа по различен
начин на съществените детайли. Представете си, че сте убедени,
че пирамидите са били гробници. Логично работата ви ще бъде
изцяло насочена към разглеждането на пирамидата и аспектите
на нейната конструкция от гледната точка на тази теория. В този
смисъл една каменна вана ще стане саркофаг, а шахтите, кои
то извеждат навън от пирамидата, изведнъж ще се превърнат в
„шахти за душата".
Същото важи и за онези, които изхождат от разбирането, че
пирамидите са били място за посвегцаване. Тогава „шахтите за
душата" придобиват астрофизическо значение, защото в опре
делен момент са били насочени към определени съзвездия. Това
във всеки случай звучи по-достоверно от опростената теория
за „шахтите за душата". Освен това на някой може да му стане
неприятно при тази мисъл, защото тогава всички фараони, по
гребани в другите пирамиди без „шахти за душите", навярно са
имали затруднения с възнасянето на душата.
Различните аспекти на конструкцията на пирамидите се ин
терпретират в зависимост от предпочетената теория, без обаче
в действителност да могат да бъдат доказани научно.
Това се отнася и за гледната точка по отношение на геологи
ята, която ни предстои да разгледаме. Нека да си припомним
големия американски изследовател Джон Антъни Уест и него
вите изследвания на Сфинкса. Той също не приема теорията за
гробниците и е убеден, че пирамидите и Сфинксът са с хиляди
години по-стари. В това има логика, защото с помощта на на
учни методи открива следи от ерозия по тялото на лъва и така
поставя началото на търсенията в тази посока.
Била ли е наистина Голямата пирамида помпена станция?

Херман Валдхаузер достига по-близо до първоначалния замисъл
за построяването на Голямата пирамида от много други изследо
ватели преди и след него. След всичките проучвания по темата и
най-актуалните събрани от нас данни смятаме, че Херман Вал
дхаузер по принцип е прав и по-точно, че Голямата пирамида е
била техническо съоръжение, което е работело с вода. Тя обаче
не е била използвана за въздействие върху микроклимата и за
предизвикване на дъжд в района (повече по този въпрос в Пета
глава).
За нас имаше два момента, които бяха от решаващо значе

ние да продължим да следим работата на Валдхаузер.
Първият беше фактът, че моделът на помпата веднага за
почва да функционира на практика. Вторият беше реалното съ
ществуване на линиите на нивото на водата. Въпреки че те мо
гат теоретично да са причинени и от прииждане на река Нил.
След отварянето на пирамидата от Ал Мамун, остава вход, през
който теоретично е могла да проникне вода.
Освен това на определени места - вписващи се в неговата те
ория за водната помпа - Херман Валдхаузер открива минерал
ни утайки, които отначало тълкува като солни отлагания. Той
взима проби със себе си в Австрия и ги дава на специалисти за
анализ, които потвърждават неговото предположение. Херман
Валдхаузер се убедил, че някога в пирамидите е текла вода. Но
наистина ли е така?
Всичко това е много хубаво, мислехме си ние, но хартията

търпи всичко, затова трябва да изясним въпроса сами. Ако Хер
ман Валдхаузер принципно е прав, трябва и днес да могат да
се открият видими следи, защото течащата вода оставя следи,
които могат да бъдат разпознати стотици, дори хиляди години
по-късно.
На няколко пъти ни се наложи да пътуваме до Кайро. За
период от около година освен референтните проби от платото
Гиза, Саккара, Дашур, Мейдум и Нил Щефан взе и над сто проби
за изследователски цели от скали, пясък и тиня от Нил.
След това той изпрати тези проби в...

Четвърта глава
Институтът „Фрезениус"
Първа серия анализи 2006/2007 г.

Тези анализи се ръководят от д-р Бернд Мелих от институ
та „Фрезениус" в Дрезден. Във фокуса на първата серия анализи
стои въпросът: „Имало ли е вода в Голямата пирамида?"
За целта той получава осем скални проби, които чрез про
верка за наличие на минерални фази ще му дадат отговор, дали
в тези камери е имало тетаща вода.
Проба 1: долна шахта (подземната камера)

Проба 2: шахта на 3,5 м над шахтената основа
Проба 3: стена на подземната камера запад
Проба 4: югозападна стена на подземната камера
Проба 5: таван на подземната камера
Проба 6: северна стена на подземната камера
Проба 7: външен камък от пирамидата, североизточен ръб,
1,5 м.
Проба 8: вода от Нил (20 см под нивото на водата)
След като докладът само от първия анализ е 32 стандартни

страници с формат А4, бихме искали да съпоставим само обоб
щените данни.
Обобщение на първата серия анализи

Анализът на наличието на фази в пробите се извърши с по
мощта на методите трансформираща инфрачервена спектро-
скопия, рентгенов анализ на фините структури, йонна хрома-
тография и оптична емисионна спектрометрия (ОЕС). В резул
тат на проведените анализи беше установено следното:
а) Стените на шахтата са съставени предимно от варовик
(калциев карбонат) с относително ниско съдържание на
гипс и глинест минерал. Според разположението на аб
сорбционните ивици на глинестия минерал се касае за ка
олин (това ще има значение по-нататък в книгата).
б) В долната част на шахтата стената е покрита с налеп от
кристали каменна сол (NaCl). Хабитусът на кристалната

фаза говори, че солта е получена от кристализация на во
ден разтвор. За определяне на произхода на солта тряб
ваше да се анализира първичната скала (напр. от ядкови
сондажи) в околностите на шахтата респ. на камерата. Та
кива отлагания на хлорид от водата на Нил, която съдър
жа само малки количества от това вещество, са възможни
само чрез дълъг процес на насищане при постоянно реду
ване на захранване с вода на камерите и последващото й
изпарение.
в) Стените на камерата, включително таванът, се състоят
също от варовик с различно съдържание на доломит. Те
съдържат съществени количества водоразтворими соли.
На някои места (стената на подземната камера на запад)
по повърхността има кристализация на каменна сол. По
стените се забелязва високо съдържание на нитрати и по-
специално калциев нитрат. Нитратът би могъл да е полу
чен от биологично разграждане на азотосъдържаща орга
нична субстанция с помощта на бактерии.
Само че отношението Na2O/MgO на солните отлагания
изключва те да са от морска вода. Д-р Бернд Мелих обяс
нява:
„Компактността и хабитусът на солните отлагания водят
до заключението, че тук е станала кристализация на разтворе
ни преди това соли, което означава, че в тази катера е имало по-
големи количества вода. Кристализацията на солта е станала
след изпарението на тази вода, като очевидно преди това тя е
разтворим съответните соли от околните камъни."52
Източникът на органична субстанция, чиито малки ос
татъци (най-вероятно бактерии) все още могат да бъдат
потвърдени, е неясен. Възможно е да става въпрос за бак-
терийни култури, които превръщат азота от въздуха в ни
трат. Ако обаче става въпрос за нитрат, който е продукт от
разлагането на азотосъдържаща органична субстанция, тя
трябва да е била внесена в камерата отвън.
Възможно е водата на Нил да я е донесла, защото тя пе
риодично със сигурност носи повишен органичен товар.
Анализът на пробите на водата от Нил не показа наличие
на такъв товар. В тази връзка трябва също така чрез ана
лизи на основната скала да се уверим, че в нея не се съдър
жат такива нитрати.
Институтът „фрезениус" 137
г) камъкът от външността на пирамидата има принципно

различен минерален състав от материала, взет от стените
на шахтата и камерата. Камъкът от пирамидата е от гипс.
Той или не е от масивната скала, върху която е построена
пирамидата, или трябва да има друго обяснение. В тази
връзка трябва да бъдат направени нови полеви изследва
ния на място и да бъдат взети още проби.
фиг. 60:
Д-р Бсрпд Мелих разяснява на Щефан резултатите от анализите на камъните
По молба на Щефан д-р Мелих обобщи още веднъж резулта

та от анализите в нашия филм „Лъжата за Хеопс":
Щефан: „Въпросът, който зададохме на института „фре-

Зениус" беше: „Имало ли е вода в пирамидата?"
Д-р Мелих: „Според досегашните анализи на предоставени

те от вас скални проби при всички случаи можем да
отговорим на въпроса ви положително, особено ако
разгледаме пробата от т. нар. шахтов кладенец...
Тази проба... ни направи впечатление още при първо
то сортиране на пробите. Всъщност ние очаквахлге
да открием пясъчен варовик, кварц или гипс. Не сме
предполагали, че ще има чиста каменна сол - още на
външен вид тази проба ни впечатли. А под микроскоп
се вижда, че структурата е много компактна."
Щефан: „Не може ли тя да се е образувала от повишена влаж

ност на масивната скала?"
Д-р Мелих: „Не, ако структурата се беше образувала no този на

чин, щеше да даде съвсем различна картина от тази.
Такъв тип структура може да се види например по
каменни стени, по които се е образувала калциева
селитра. Тя има повече нишковидни фини криста
ли, които върху стената приличат на брада, докато
това тук са твърди и компактни солни отлагания,
които не може да са кристализирали на атмосферен
въддух."
Щефан: „В доклада от анализа пишете за повишено сь-

държание на нитрати, което не можах да разбера
много добре."
Д-р Мелих: „Нитратното съдържание е изключително високо за

нашите представи. Не сме го допускали, защото та
кова обичайно не се открива в масивните скали или в
подобни каменни стени."
Щефан: „Как си обяснявате това?"
Д-р Мелих: Да, високото съдържание на нитрати би могло да се е

получило от микробиологичното разлагане на органи
чен материал. А органичният материал би могъл да е
дошъл с донесената от Нил гнилостна тиня, в случай
че е имало свързване между Нил и камерите.
Изводът: Тези анализи не само доказват наличието на вода

(виж подточка „б"'), но на течаща вода и то за относително дълъг
период от време. Именно това е интересното, защото крити
ците твърдят, че в пирамидите е имало вода, но само по време
на приижданията на река Нил. В такъв случай водата щеше да
бъде неподвижна и по-късно щеше отново да се понижи (като
изключим факта, че прииждащата вода от Нил би трябвало да
се е покачвала до височина 60 метра, което въобще не е възмож
но). Тези анализи обаче доказват, че водата е била течаща, т.е. в
постоянно движение - това е съществената разлика.
Оттук следва, че резултатите от анализите, направени от

института „фрезениус" не противоречат на тезата на Валдха
узер!
По-нататъшните ни търсения на тиня

от Нил...
С това първото препятствие, свързано с доказателствата, е
преминато. Как обаче стои въпросът с другите камери? Може ли
да се докаже и там наличие на вода и тиня от Нил?
Със сигурност вероятността да намерим останала тиня от
Нил след хиляди години е относително малка, но ние се заехме с
тази задача. Още през 1999 г. Щефан успя да влезе за първи път
в горните освобождаващи камери. На снимката (фиг. 61) може
добре да се види, че пред каменните насипи има значително
количество тиня от Нил. Интересно е също, че през 1999 г. във
втората камера - т. нар. „Камера на Уелингтън" - все още няма
трошляк от разкопки. Но тогава на Щефан, както на многото
други изследователи и учени, които през последните две столе
тия посещават освобождаващите камери, не му нрави голямо
впечатление тинята от Нил и нейното значение.
Те обаче не са търсели нея. Те са търсели съкровища, мумии
или тайни камери, но не и линии на нивото на водата или тиня
от Нил!
Едва след по-нататъшните проучвания на Щефан, започна
ли през 2006 г., ние стигнахме до заключението, че ако наисти
на в пирамидите е текла вода, тогава в горните освобождаващи
камери все още би трябвало да има остатъци от тиня от Нил
- при условие, че през изминалите години камерите не са били
почистени напълно от тези остатьци. Но за щастие тази работа
не беше свършена особено старателно от египетския Върховен
съвет по старините. Когато през пролетта на 2007 г. отново раз-
фиг. 61:
Пред каменните
пейки до преди
няколко години
още можеше да
се видят остатьци
от тиня от Нил.
гледахме внимателно горните камери, открихме много остатъ

ци от напластен материал, които предоставихме на института
„Фрезениус".
По този начин стигнахме до извода, че след като там има
тиня от Нил, водата, която я е транспортирала, трябва да е сти
гала до освобождаващите камери, и то с помощта на изпомпващ
процес!
Това обаче още не беше всичко. След излъчването на нашия

филм „Лъжата за Хеопс" открихме ново доказателство, че още
преди няколко десетилетия са намерени остатъци от тиня от
Нил в камерите на Голямата пирамида. През 60-те години на
миналия век споменатият във Втора глава египтолог професор
Халил Месиха провежда проучвания в Камерата на царицата и
се убеждава, че в пирамидата има още камери. По този повод
Месиха пише следното:
„Когато пред 1967 г. искахте да отстраним трите каменни кари
ери, намиращи се пред изтотната стена, ни се наложи преди това
да почистим целия под на камерата от слоя тиня, който беше с
дебелина десет сантиметра. Заради него остнатало съвсем не беше
лесно да се разбере, дали съществува вход, който води под Камера
та на царицата... "53
Има и още по-стари сведения. През 1765 г. Натаниел Дейви-

сън, бъдещият генерален консул в Алжир, прекарва ваканцията
си в Египет. По това време Дейвисън е запален, основно да про
учи пирамидите. При своите проучвания той открива над Голя
мата галерия и непосредствено под тавана правоъгълен отвор
с ширина шестдесет сантиметра. С известни усилия Дейвисън
успява да пропълзи в малката шахта. След около осем метра той
стига до малка камера, в която не може да стои изправен. Тази
камера имала същите размери като разположената под нея Цар
ска камера.
Така Дейвисън открива преливника, който води от Голямата
галерия към разположените над Царската камера освобождава
щи камери. Този преливник е важен инженерно-строителен еле
мент в хипотезата на Валдхаузер. В течение на своите изследва
ния различни египтолози приемат, че освобождаващите камери,
както издава и названието им, са служели за освобождаване на
Царската камера и първоначално са били затворени херметиче
ски. Но това не е вярно! Дори разсъжденията относно статиката
обезсилват тази теория на египтолозите, защото както е извест

но Царската камера не е разположена в центъра на пирамида
та, така че върху нея не се упражнява най-голямото налягане.
Именно такъв обаче е случаят с Камерата на царицата, така че
над нея такива камери да изравняване на налягането биха били за
дължителни. Казано по-просто, ако трябва да бъде изравнявано
налягането, което може да се види от всеки, занимаващ се със
статика, би трябвало да се използва Камерата на царицата. Но
там няма освобождаващи камери. Това означава, че така наре
чените освобождаващи калаери не служат като такива, а предста
вляват воден преливник според заключенията на Валдхаузер.
По същия начин стои въпросът и с цепнатината, която Вайс
и Перинг откриват в Камерата на Дейвисън. Една нощ през фев
руари или март 1837 г. Вайс заедно с британския строителен ин
женер Джон С. Перинг тайно се отправят към Царската камера.
Те знаят, че над почти шестметровия таван се намира плитка ка
мера, открита още през 1765 г. от Натаниел Дейвисън - първата
освобождаваща камера. Целта на Вайс и Перинг е да я изследват
отблизо. През една цепнатина в гранитния таван успяват да про
мушат тръстиково стъбло, без да се натъкнат на съпротивление.
Вайс има намерение да отвори тайната камера, като първона
чално нарежда на работниците си да издълбаят тунел през гра
нитната плоча с длета. Този начин на работа се оказва твърде
тежък и той си проправя път нагоре, като използва барут.
Скоро Вайс и неговите близки довереници, съоткривателят
Перинг и общият им приятел Джеймс Р. Хил се озовават пред
голямо откритие. На 30 март Вайс и Хил се покатерват за първи
път в камерата. Това е камерата, разположена над Камерата на
Дейвисън, която Вайс нарича на уважавания от него херцог фон
Уелингтън Камерата на Уелингтън. На 25 април 1837 г. е отворена
и третата камера, Камерата на Нелсън. Единадесет дни по-късно
на 6 май със сила е отворена Камерата на Арбътнот, а на 27 май
Камерата на Кембъл.
Има още едно интересно сведение по тази тема от XIX век.

Когато хората на Вайс отварят със сила втората освобождаваща
камера те забелязват, че лицата им са изцапани с „черна прах".
От взрива твърде финия слой тиня се завихря във въздуха и боя
дисва в черно лицата на хората на Вайс.
Най-вероятно цепнатината, която Вайс взема за малък ша
хтов отвор, е служела за преливник на водата към горните ка
мери, според описанието на Херман Валдхаузер. Според нашето

схващане тя е направена с цел и е част от конструкцията от осво
бождаващите камери!
Безспорно доказателство за това са нашите находки на тиня
от Нил от 2007 г. При последните ни проучвания на място в на
чалото на 2008 г. във всичките пет камери открихме още остатъ
ци от същия утаечен материал.
Невероятно е, че никой от изследователите през изминали

те десетилетия и векове не е обърнал внимание на остатъците
тиня от Нил, за да направи съответните изводи. Това се отнася
особено за остатъците от минерални отлагания, които обаче не
правят впечатление само на Валдхаузер. И други изследователи
като например екипът на Кристофър Дън, с когото ще се зани
маем по-подробно по-нататък, обръщат внимание на все още
запазилите се минерални отлагания.
Втора и трета серия анализи 2007/2008 г.

Като продължение на първата серия анализи институт „фре
зениус" трябваше да извърши изследвания на фазите на нови
скални проби от околностите на египетските пирамиди, осво
бождаващите камери и каналите от Нил. Благодарение на тях
трябваше да стане ясно, дали може химически да се докаже, че
тинята в освобождаващите камери на Голямата пирамида е от
Нил. След резултатите от втората серия анализи останаха още
неизяснени въпроси, на които се опитахме да отговорим, като
направихме трети анализ в Кайро.
Резултатът беше, че пясъкът, т.е. материалът, който бяхме
намерили в освобождаващите камери, не беше идентичен с този
от пустинята и не беше от таваните и стените на камерите. По
химичния си състав той съответстваше на тинята от Нил! Това се
виждаше от следите от глинест минерал в пробите. В сравнение
с референтните образци от тинята, която бяхме взели от днеш
ните водни канали на Нил обаче, структурата на глинестия ми
нерал беше различна. Точно това е важно да се изясни. От гледна
точка на химията резултатите бяха еднакви, но минералогията
говореше друго. Това от своя страна вероятно се дължеше на фа
кта, че успяхме да вземем референтни проби само от горните
слоеве вода в каналите на Нил.
Затова ще бъде извършен и друг анализ, който в момента е

в процес на подготовка. За тази цел е необходимо да стигнем до
много по-дълбоки, изсъхнали и много стари слоеве тиня в Нил
(до 5 м дълбочина), за да вземем убедителни референтни проби.
Предполагаме, че в по-дълбоките слоеве материалът има съща
та структура като пробите от освобождаващите камери, т.е. това
е наистина „древна" тиня!

Като цяло от сегашните резултати можем да заключим, че в
продължение на дълги периоди в миналото през Голямата пи
рамида е текла вода, която е влизала в подземната камера през
подземния довеждащ канал. С помощта на друг анализ искаме
обаче да се опитаме да дадем отговор и на последния неизяснен
въпрос, свързан с освобождаващите камери.
Пета глава
Само помпена станция или нещо повече?
Нека да разгледаме по-отблизо различните теории за пира

мидата от гледна точка на фактора „вода в пирамидата". Те на
вярно ще се сторят твърде научни на някои читатели. Опитахме
се обаче да онагледим написаното с възможно повече илюстра
ции. Следващите около 50 страници са база за разбирането на
„техническите" теории за Голямата пирамида, които ще пред
ставят по-късно двама изследователи.
Във Втора глава сигурно ви е станало ясно, че аспектът вода
е от решаващо значение. Същото важи и по отношение на под
земните съоръжения в платото Гиза, които и до днес представля
ват тайна и вероятно има сериозна причина за това. Според нас
древните египтяни още преди много хилядолетия са ни превъз
хождали в множество отношения. Именно в предположението,
че учените в миналото все още не са разполагали с много от съ
временните знания в областта на естествените науки, се корени
една от основните грешки на нашето съвремие. Знае се обаче, че
съществуват много „тайни" от древността, които са разбудени
от някои египтолози, но които по известни причини трябва да
бъдат премълчавани или да продължават да се пазят в тайна.
Ние, авторите на тази книга, в истинския смисъл на думата
вярваме в съществуването на високоразвита цивилизация. От
тук същественият въпрос, който следва и на който ще се опита
ме да отговорим в по-нататъшното изложение е:
„Как е успяло да се изгуби това знание и защо високоразвити кул
тури, кът които наред с египетската спадат и гръцката, римска
та, шутерската, тези на таите и инките, изведнъж са изчеднали
от лицето на Земята?"
Едно от възможните обяснения можем да открием във връз

ка с индекса на активността на нашето Слънце. Двамата канад
ски естествоизпитатели Морис М. Котърел и Ейдриън Дж. Гил-
бърт установяват пряка зависимост между историческите епохи
и периодите на необичайна слънчева активност. В действителност
Само помпена станция или нещо повече? 145
може да се открие значима корелация между броя на слънчеви

те петна и възхода, съответно упадъка на известните ни високо
развити култури53а.
фиг. 62:
фигурата показва възхода и упадъка на високоразвитите култури в зависимост
от активността на слънчевите петна от 3000 г. пр. Хр. насам.
Тази диаграма е толкова интересна, че само по нея може да се напише цяла
книга. Обърнете внимание най-вече на стойностите при нарастването и намаля
ването на глетчерите и промяната па суровостта па зимата. Оттук става ясно, че
топенето на глетчерите е процес, който е свързан с активността на слънцето, а не
с емисиите въглероден диоксид, изпускани от нашите автомобили. Върху това
наистина си заслужава да се помисли!
Авторът на бестселъри Морфей пише в книгата си, посвете

на на тази тема Matrix-Code („Кодът на Матрицата"):
„Слънчевите петна са еквиваленти на екстремни влияния на маг
нитните полета и водят до съответни изригвания (слънчеви бури).
Частиците (електрони и протони) от тези изригвания се движат
в Космоса със скорост от два милиона километра в хас. Това от
своя страна води до промяна на магнитното поле на Земя
та, а въздействието на това поле, както беше описано по-
горе, има пряка връзка с човешкото съзнание и психика!
Съществува още едно също толкова съществено ниво на влияние на
частиците от слънчевите бури, т.е. електроните и протоните,
и то е, че те представляват носители на заряд (йони). Тези заря-
доносители променят разликата в напреженията между Земята
и атмосферата. А е известно, че при определени така създадени
атмосферни условия (енергийни полета) се появяват биологихни
феномени, които стигат до генетични промени.
Регистриран от концерна Ciba-Geigy европейски патент описва
лабораторна схема, която показва различни биологични системи
(растения и животни), поставени при подобни условия, като ме
тод да създаване на особено ефективни видове (по-устойчиви, с по-
голяма продължителност на живота, по-здрави и по-силни...).
Ето защо не е чудно, хе д-р Р. Бекер от болницата „Алберт
Айнщайн" в Ню Йорк още през 1963 г. доказва пряка коре
лация между броя на хората, приети в психиатрихните
клиники и слънчевите бури. Бекер говори и за промените в
земното магнитно поле, които се получават вследствие на
въздействието на слънчевите бури, и появата на нарушения
в поведението при хората в психиатричните клиники в тези
периоди.
Още през 1919/1920 г. физикът Александър Чижевски откри

ва дори взаимовръзка между промените в соларната активност
и биологичните процеси. Със статистически методи Чижевски
доказва, хе епидемии като холера, грип, петнист тиф и други се
случват при промяна на слънчевата активност.
Той открива, хе слънчевите бури могат да променят функционал
ното състояние на човешката нервна система. Освен това Чи
жевски установява взаимовръдка между слънчевата активност и
агресивното поведение при човека, като такава връзка може да се
наблюдава и в периоди на войни и революции.
Когато има слънчеви бури драстично се променя например пове
дението на душевноболните деца в сравнение с тяхното обичайно

поведение. Неговите данни подчертават обаче, че и здравите хора
се влияят от тях, което се изразява в повишена нервна въдбуди-
мост и изостряне на емоциите.
Ако проследим специализираната литература по въпросите на
магнитните бури от последните седемдесета години, ще откри
ем все повече резултати от проучвания на сериозни автори, които
доказват връзката между циклично проявяващите се силни маг
нитни бури (на всеки десет-единадесет години) и патологичните
явления при хората.
Още през 1934-1935 г. учените Дюл и Дюл съобщават за пряка за
висимост между човешкото здраве и „внезапните изригвания на
слънцето". В тази връзка те успяват да установят, че болести
те, свързани с мозъка, зачестяват през тези периоди на „активно
слънце".
Освен това двамата наблюдават, че в периодите на увеличаване
на броя на магнитните бури на слънцето нараства и честотата
на смъртните случаи, а процентът на самоубийствата достига
най-високите си стойности!
От по-голямо значение са резултатите от изследванията на два
мата канадски естествоизпитатели Морис М. Котърел и Ейдри-
ън Дж. Гилбърт, които установяват пряка зависимост меж
ду историческите епохи и необичайната слънчева актив
ност. В действителност се наблюдава значима корелация между
броя на слънчевите петна и възхода и упадъка на известните ни
високоразвити култури.
Как стои този въпрос днес? Съвременните анализи на астрофизи-
ците говорят за особено засилена активност на Слънцето, която
постепенно нараства с такава последователност, каквато не е съ
ществувала от по-късната история на човечеството до днес...
В тези професионални кръгове корелацията между слънчевата ак
тивност и промените на Земята е абсолютно позната. Още пре
ди петнадесет години, т.е. година преди падането на Берлинската
стена и началото на разпадането на Източния блок, учените са
Знаели за тези крайни промени благодарение на резултатите от
многогодишни измервания. Предполага се, че във връзка с това е бил
uзnpameн доклад на правителствата на някои страни.
Тези научни изследвания биха обяснили както катастрофалните
събития през последните години, така и актуалната обстановка
в света чред крайните промени на физическо ниво и в съднанието
на хората... "54
Това означава, че слънцето и съответно неговата активност

има пряко въздействие върху жителите на Земята. Казано в
прав текст възходът и упадъкът на високоразвитите цивилиза
ции и култури има връзка с цикличните изменения на слънче
вата активност. Дали пък въз основа на слънчевата активност не
би могло да се направи прогноза, какво ще е бъдещото развитие
на човечеството?
Нека първо да разгледаме как функционира човешкият мо

зък и защо реагира на активността на Слънцето.
Интересни зависимости
Нашият мозък функционира на базата на електромагнитни
вълни и в него тече микроток, което може да се види на всяка
електроенцефалограма. В този смисъл той прилича на голяма
радиостанция, която може да приема и излъчва мисли. Всяка
мисъл представлява вибрационно поле, което не може да бъде
спряно от черепната кутия. То просто „преминава през нея".
Мозъкът приема мисловна енергия от квантовото поле и ние
решаваме на кои мисли да обърнел! внимание и кои да отхвър
лим.
Квантово поле е полето на всички възможности, което се
възприема от мозъка чрез продълговатия мозък, като най-на
пред се обработва от малкия мозък. Таламусът е част от мозъ
ка, който е снабден с „придобит филтър" и който решава кои от
възможностите от квантовото поле да бъдат приети от нашия
модел на възпитание и кои - отхвърлени. Ние осъзнаваме само
приетите от нас модели!
За да може мозъкът ни да функционира правилно, се нуж
даем от стабилно земно магнитно поле. Ако земната магнитна
решетка липсва, се стига до сериозни проблеми в тялото и де
фицит на паметта. По тази причина в космическите станции се
създава изкуствено магнитно поле. В противен случай астрона
втите биха „превъртяли" в истинския смисъл на думата!
Дори леки колебания в това поле водят до нарушения на съня
и прояви на агресия. Този феномен се наблюдава и при пълнолу
ние, когато магнитното поле на Луната е най-близо до това на
Земята и предизвиква промени или взаимодействия.
Една от „по-новите ни придобивки" е т. нар. неокортекс -
фиг. 63 и 64:
И на двете снилгки е изобразена Нефертити - с шапка и гологлава. Странна е,
пали? Виждали ли сте някога такава глава?
главният мозък на човека. Обикновено в природата телесни

структури се образуват съответно развиват тогава, когато има
потребност от тях. Хората обаче използват само определен про
цент от мозъка си и повечето от нашите действия все още проти
чат напълно несъзнавано. Ако досега не сме използвали главния
си мозък, той нямаше вече да съществува. Това е все едно поло
вин година човек да седи в инвалидна количка и накрая вече да
не може да ходи. За това време тялото ни просто е разградило
повечето мускулни клетки. Ето защо нашият мозък трябва по
стоянно да работи - само дето не знаем какво точно прави.
При по-подробно разглеждане на главите на различни еги
петски статуи ще ни направят впечатление големият тил и про
дълговатият череп. Ако предположим, че наистина са същест
вували хора с такава форма на главата, това означава, че те са
имали значително по-голям малък мозък от нас и по този начин
вероятно са използвали „квантовото поле" по-добре. Този култ
бележи своя апогей в т. нар. епоха на Амарна на XVIII египетска
династия. Това е периодът на управление на един доста спорен
фараон в египетската история - Аменофис IV, който влиза в ис
торическите книги като „еретичния цар" Ехнатон и който по
наше мнение по-късните еврейски книжници са преименували
в своя Мойсей. И до днес много изследователи разказват само

лоши неща за Ехнатон, при което много от написаното за него
не отговаря на истината и все още не е доказано.
Въпросът ни е, дали черепът е деформиран, защото „богове
те", истинските строители на пирамидите, са имали по природа
такава глава, като например Нефертити и Ехнатон? Ако е така,
защо е била с тази форма?
Пирамидални структури в мозъка

За да разберем връзката между пирамидите и развитието на
нашия мозък, трябва първо да направим кратка разходка в пи
рамидалната базова структура на Вселената.
Ако предположим, че има само една елементарна частица,
която представлява съзнанието и от нея произхожда всичко,
трябва да я задвижим. Коя структура обаче може да й осигури
постоянно движение без разход на енергия?
Решението е сдвоената пирамида. Според Лотар Гьоринг във

всяка пирамида има закономерно движение, което предизвиква
концентрация на енергия на върха й и тя я излъчва към разполо
жената над нея пирамида.
Лотар Гьоринг е един от петимата човека, които имат достъп
до знанието от ковчега на Завета (кивота), който рицарите там-
плиери си присвояват през 1119 г. в Йерусалим. Става въпрос за
деветнадесет каменни саркофага, много скулптури и други ре
лигиозни украшения като ракли, които са натоварени на кораби
и пренесени в Южна франция. Всичко това е прибрано в една
пещера на връх Мон Шов, върху която по-късно е издигната пи
рамида (виж фиг. 70). В саркофазите има древни атлантически
съчинения и карти, които тамплиерите
дешифрират и които стават основата на
безмерната им власт.
От тези древни съчинения Лотар Гьо
ринг черпи информацията за силите, ко
ито действат в пирамидите. Според нея
след като в долната част на сдвоената пи
рамида протича същият процес, както и фиг. 65:
в горната, тази енергия се изпраща обра Сдвоената пирамида.
тно в първата пирамида. Така с течение на
времето се образува енергийно налягане

в зоната на върховете на пирамидите.
За да започне движение в тази структу
ра от сдвоени пирамиди, е достатъчна
само една мисъл - мислите не са нищо
друго освен енергия и вибрация. Всичко
във Вселената вибрира и има собствена
дължина на вълната. Това е едно от най-
важните открития в естествените науки
през последните десетилетия: Материятафиг. 66:
За да започне движението в
в действителност не е нищо друго освен тази сдвоена пирамида, е дос
вибрация, никъде не съществува съпри татъчна само една мисъл.
косновение и всичко е във вечно движение. Всичко, което вижда
ме, като масата и стола например, е вибрираща енергия, която
се е забавила и се появява пред нас „материализирана". Най-до
бре това може да се види с помощта на електронен микроскоп.
Реалността, която разпознаваме като действителност, по съ
щество не е нищо повече от заблуда! Това е само една милиардна
част от действителността, което означава, че в материализира
нето на дори само една-единствена единица маса, т.е. материя,
участва милиард пъти повече измерима енергия. Това означава:
„Видимите неща нямат форма, а невидимите имат".
Мислите може да са със
тавени само от тези елемен
тарни частици и да се дви
жат само в споменатата ге
ометрична структура. Така
те могат да бъдат наречени
„енергия в движение".
фиг. 67: Процесите на движение

Процеси на движение във вътрешността
на пирамида
във вътрешността на даде
на сдвоена пирамидална
структура протичат в т. нар. спинове или спирални форми. Кога
то задействаме движение в спираловидна форма, във вътреш
ността на спиралата автоматично възниква засмукване в проти
воположната посока. От това следва, че излъчена от нас мисъл
създава автоматично засмукване и чрез резонанса привлича
съответна енергийна форма. Австрийският естествоизпитател
Виктор Шаубергер доказва същите центростремителни вихрови
фиг. 68 и 69:
Как би изглеждал земният куб, съставен от сдвоени пирамиди, ако Земята беше
кръгла (отляво) и земният куб, такъв какъвто е днес, с ъгъла, който образуват
пирамидите от 51,50 градуса (отдясно).
потоци във вода. При този процес се осъществява обмен на ин

формация. На разговорен език той се нарича: ..целият живот е
даване и вземане".
Тези спинове възникват по ръбовете към диагоналите по-

средством процесите на движение в пирамидата и се срещат
при върха, където се получава концентрация на енергия, която
след това се излъчва от него. Спиралните форми се срещат пре
ди да достигнат ъглите (фиг. 67).
Според Лотар Гьоринг най-външната геометрия на нашата
планета представлява куб, който е съставен от три сдвоени пи
рамиди и чрез излъчването на енергия в центъра на тези сдво
ени пирамиди възникват гравитационни сили. Това означава,
че тази концентрация на енергия, наречена биополе, може да се
отъждестви с гравитацията. Интересно е, че солта също има ку
бична решетъчна структура, за която ще поговорим по-късно,
когато стане въпрос за пирамидите.
Днес знаем, че гравитацията е обвързана с времето. Силната
гравитация означава по-бързо протичане на времето, а по-слаба
та - по-бавно протичане. Например ако сме на Земята, времето
тече по-бързо отколкото ако се намираме на изкуствен спътник.
Следователно на върха на пирамидата времето би трябвало да
се държи по различен начин (да тече по-бързо) отколкото вър
ху земната повърхност съответно по диагоналите към земната
повърхност. Казано с други думи материята поглъща гравита
цията!
През сдвоената пирамидална структура на земния куб също
се извършва информационен обмен чрез спиновете по диагона
лите на пирамидите. Ако разгледаме нашата планета Земя, ще
фиг. 70 и 71:
Авторите са при пирамидата на рицарите тамплиери на връх Мон Шов в Южна
франция. Върхът й е разрушен. На горната снимка се вижда отворът към пещера
та, в която тамплиерите са прибрали саркофазите. На долната снимка са Щефан и
Ян, които са пренощували върху пирамидата. В далечината се вижда град Ница.
фиг. 72:
Посредством процесите на движение в
пирамидата по ръбовете към диагоналите й
възникват така наречените спинове.
установим, че земният куб не е квадратен - заради центробеж

ните сили Земята е по-широка при екватора, отколкото при по
люсите. Тя прилича повече на яйце, дори на мандарина. Ако тази
система не се стабилизира, има опасност Земята да се разшири
още повече при по-бързо протичане на времето (фиг. 68 и 69).
Ако допуснем, че Голямата пирамида е разположена в една

от точките на образуваните от куба осем диагонала, тя би могла
да допринесе за стабилизирането на магнитното поле на Земята
и по този начин и на функциите на нашия мозък. Казано по друг
начин вероятно Голямата пирамида захранва спина на единия
диагонал на Земята. Трябва да отбележим, че тя не е разположе
на точно в тази точка, а е залепена до нея!
Едновременно с това с помощта на координатите на Голяма
та пирамида бихме могли да определим координатите и на дру
гите диагонали върху земното кълбо (виж фиг. 73). Тези точки
по Земята са местата, от които можем да осъществим комуни
кация с други планети - от планетарен куб към планетарен куб
- например чрез мисловна енергия. Това би обяснило многото
паранормални възприятия в пирамидата, която всъщност е ог
ромен резонатор на формата.
Хангжу, Китай (Шанхай) Кайро, Хеопсова пирамида

с. 29,58 и. 121 с. 29,58 и. 31,08,03
фиг. 73:
Бермудският триъгълник
също се намира върху
един от диагоналите
на куба. Случайност
ли е това?
Нека да поразсъждаваме още малко за гравитацията и цен

тробежните сили. Това са два противоположни физични прин
ципа. Центробежната сила осигурява раздалечаване, а гравита
цията не позволява това да се случи. Да вземем малка чаша с
чай и да направим един експеримент. С лъжичка симулирайте
центробежните сили, като силно разбъркате течността в чашата.
Какво се случва? Чаят се движи близо до ръба на чашата. Взе
мете бучка захар и я сложете вътре. Къде пада тя? При всички
случаи не в центъра! Как тези сили влияят при възникването на
дадена планета? Според това, което сме учили, нашата планета
би трябвало да има ядро, състоящо се от желязо. Но това не е
възможно съгласно природните закони, чието действие демон
стрирахме по-горе!
Ако изхождаме от факта, че физичните закони важат нався

къде, значи Земята би трябвало да е куха отвътре, защото цен
тробежните сили водят до раздалечаване, което означава, че
всички планети би трябвало да са кухи отвътре.
Възможно ли е Земята да е куха отвътре? Всъщност има ня
колко публикации по тази тема, повечето от които разказват за
лични преживявания на хора, които твърдят, че са били там и
че са открили непозната за нас цивилизация. Сред тях е и ис
торията на американския адмирал Бърд. Съществуват обаче и
публикации, които представят гледната точка на физиците по
темата. Хората, които са били в този „вътрешен свят" разказват,
че там грее слънце. Как би могло всичко това да бъде съгласу
вано с постулатите на конвенционалната физика? Единствената
възможност е гравитационното поле да не се намира в центъра
на Земята, а да е нещо като сфера, прикрепена към земната кора
(виж фиг. 74 - Center of Gravity, 400 Miles down). При тези обстоя
телства става ясно, че живите същества във вътрешността не са
изпаднали от земната повърхност, както и защо слънцето може
да „стои" в центъра на кухината. То виси в пространството бла
годарение на сферичното гравитационно поле. От друга страна
това обяснява защо човек не би могъл да забележи преминава
нето от външната страна на Земята към вътрешността й.
Не искаме да разглеждаме подробно тази тема тук, а по-ско
ро да ви подтикнем към размисъл. (Който се интересува от нея,
може да намери повече в книгата на Ян Die innere Welt [„Вътреш
ният свят"].)
фиг. 74:
Модел на кухата земя от книгата на Реймънд Бърнард The Hollow Earth („Кухата
земя"). Обърнете внимание на плътната линия в кората на земната мантия.
Според тази теория тук трябва да е разположено земното магнитно поле (Center
of Gravity, 400 Miles down), а не в центъра на Земята.
Паанетарната решетка и кубът,

съставен от пирамиди
Според проф. Джеймс Хъртък Голяма
та пирамида е разположена върху гореща
точка от магнитна резонансна мрежа, коя
то свързва всички пирамидални енергийни
полета около Земята в плетеницата от връз
ки на икосаедър. Тази координатна решетка фиг. 75:
на икосаедъра е начертана след шестгодиш Икосаедър
ни изследвания от експертите по геомантия Крие Бърд, Бет Хей-
гънс и Бил Бейкър. Икосаедърът се нарича още двадесетостен
и се числи към петте „Платонови тела". Това са петте правилни
изпъкнали полиедъри (многостени), наречени на гръцкия фило
соф Платон, които се характеризират с това, че стените им са
еднакви един спрямо друг правилни многоъгълници с равни
многостенни ъгли.
Изходна точка за изчисленията на решетката на икосаедъра,
както и на куба, образуван от пирамиди, според Лотар Гьоринг
фиг. 76:
Планетарната решетка
е Голямата пирамида в Гиза. Ако сравним изчисленията ще от

крием общи неща между двете системи (виж таблицата по-до-
лу). Независимо че има леки отклонения в началните изчисле
ния на градусите и според Гьоринг Голямата пирамида в Гиза
не се намира точно върху диагонала на една от пирамидите на
куба, има точни съвпадения (маркираните в сиво в текста).
От една страна пирамидата произвежда енергия въз основа

на своята форма като резонатор на формата. От друга страна за
целта е важно в коя географска точка е разположена тя, за да
може с помощта на координатните решетки и земните излъчва
ния да функционира по най-добрия начин.
Посочените координати на планетарната решетка са според
Киара Уиндрайдър:
Тук трябва да се вземе предвид, че и двете изчисления са на

правени спрямо географските полюси - Южния и Северния. Би
било също толкова логично да се изходи от магнитните полюси,
защото тук става въпрос за енергийна решетка. В този случай,
поради ъгъла на наклона на Земята, ще се получи леко измест
ване на градусите.
Да разгледаме сега така наречените лей-линии. Това са въоб
ражаемите прави, които свързват най-различни праисторичес
ки култови центрове и центровете с важна духовна енергия за
човечеството, т. нар. енергийни центрове (църкви, мегалити, кул
тови места). Те се наричат още сакрални или драконови линии. Тези
линии могат да бъдат разглеждани като пулсиращи меридиани
на Земята, защото образуват около нея един вид енергийна ре
шетка. Там, където те се пресичат, се намират енергийните цен
трове, най-известните от които са Стоунхендж, черният монолит
в Мека (Кааба), Теотихуакан (градът на боговете на ацтеките),
пирамидите в Гиза, катедралата Нотр Дам, Мачу Пикчу в Перу.
Ако разгледаме „лей-линиите на Земята" и енергийните им
потоци, ще решим, че те си стоят винаги на едно и също място.
Лей-линиите обаче са като кръвоносните съдове в тялото. Те мо
гат да променят направлението си когато са запушени напри
мер. Тогава образуват т. нар. колатерална циркулация.
Земята също е живо същество. Ако например блокираме

нейните енергийни потоци (лей-линиите) чрез различни здания,
електросмог и други подобни, не е ли логично с времето те да
потърсят друго направление? След като Голямата пирамида е
построена преди хиляди години, няма как да сравним енергий
ната решетка на Земята тогава с днешната.
Пирамидата и земното магнитно поле

За да можем да проектираме светлинни вълни ни трябват
тригонални координати. Всяка от страните на пирамидата има
такива координатни точки. Ако я разгледаме отгоре, можем лес
но да ги забележим (виж в средата на фиг. 77).
Квадратът е разделен на четири триъгълници. При него три-
гоналните координати са подредени в триъгълна форма, която
открай време е символ на божествения принцип, триединството.
фиг. 77:
Квадратът е разделен на четири триъгълника (в средата). Около него е изобразен
28-дневния лунен цикъл.
Този принцип се характеризира винаги с три неща:

• Минало, настояще и бъдеще
• Баща, майка и дете
• Начало, край и път
• Озирис, Изида и Хор...
Проектираните с помощта на тези координати четири свет

линни вълни отговарят на четирите елемента: огън на север,
въздух на юг, земя на изток и вода на запад.
Във фиг. 77 е взет предвид също и 28-дневният лунен цикъл.
Сумата на цифрите 1+2+3+4+5+6+7 също е 28. Ако трябва да сме
точни цикълът на Луната е 27,3 дни, а не 28.
Ако извадим отделните триъгълници и ги съотнесем към
съответните зодиакални знаци, ще се получи следното:
фиг. 78, 79, 80, 81:

Четирите външни страни на пирамидата.
Ако тези четири равнобедрени триъгълници бъдат разте

глени така, че да се получат равностранни и бъдат разположени
един в друг, се получава астрологичният зодиак (виж фиг. 82).
Нека след това да разгледаме нашата планета Земя и отдел
ните електромагнитни заряди на север, изток, юг и запад. Заря
дите могат да се изравнят или казано по-точно „токът" може да
тече само тогава, когато минусът и плюсът са един срещу друг.
Както при магнита - плюсът и минусът се привличат, докато
два еднакви заряда се отблъскват.
Ако пренесем това към геомагнитните заряди на нашата
земна енергийна решетка се получава следното: посоката запад
и юг, както и изток и запад е оптимална. Тук има добър обмен на
зарядите. При направлението на потока от югоизток към севе
розапад обаче възниква паралелно потенциално поле (предста
вено с двете успоредни прави на фиг. 83).
фиг. 82:
Ако четирите триъгълника се наложат един върху друг, се получава астрологич
ният зодиак.
фиг. 83:
В посока север и юг, както и изток и запад обменът на зарядите е оптимален.
При направлението на потока от югоизток към северозапад възниква паралелно
потенциално поле.
В посока от североизток към югозапад може да възникне по

ток само тогава, когато обменът протича във формата на затво
рена осморка - знака за безкрайност, лемниската или лентата на
Мъобиус.
Точно в тази посока е обърнато цялото плато Гиза (виж фиг. 84).
Ако от североизток на югозапад изтеглим една 45-градусова права
през платото, се вижда, че всички югоизточни ъгли на пирамидите
съвпадат. Освен това тя пресича по една от малките, съседни на
фиг. 84:
Освен това правата се допира до:
• първата Пирамида на царицата до пира
мидата на Микерин (1);
• ъгъла на пирамидата на Микерин (2);
• храмът пред пирамидата на Микерин
(3);
• връхната точка на ограждащия зид на
пирамидите на Микерин и на Хефрен (4);
• ъгъла на пирамидата на Хефрен (5);
• храма пред пирамидата на Хефрен (6);
• ъгъла на Голямата пирамида (7) и
• минава през последната Пирамида на
царицата пред Голямата пирамида.
големите пирамиди постройки (т. нар. „Пирамида на царицата")

при Голямата пирамида и при тази на Микерин. Тази права минава
и през ъгъла на храма до пирамидата на Микерин, ъгъла на храма
до пирамидата на Хефрен, както и през прехода между големия
ограждащ зид на пирамидите на Хефрен и Микерин. Потокът на
енергията в посока североизток-югозапад се движи по лентата на
Мьобиус. Точно такава е траекторията на движение отгоре надолу
на елементарните частици в една сдвоена система от пирамиди!
Да се върнем към земното магнитно поле и зодиака. Ако взе
мем двата чертежа (фиг. 82 и 83) и ги наложим един върху друг,
се вижда различното качество на енергията, както и възниква
щите от това между тях напрежения в земното магнитно поле
(фиг. 85). Интересното е, че по този начин диагоналите автома
фиг. 85:
Ако двата чертежа се наложат един върху друг, диагоналите автоматично се раз
полагат в зоните на напрежение, т.е. точно там, откъдето спиновете преминават
нагоре по пирамидата!
фиг. 86:
Нито една от камерите в Голямата пирамида не минава директно през нейния
център.
тично попадат в зоните на напрежение, т.е. точно там, откъдето

спиновете преминават нагоре по пирамидата!
Да разгледаме сега Голямата пирамида и разположението на
камерите спрямо земното магнитно поле. Веднага става ясно, че
нито една от тях не минава директно през центъра на пирами
дата. (Размерите на камерите в чертежа не са съобразени с ма
щаба. фиг. 86 служи само за онагледяване!)
По този начин във вътрешността на пирамидата се образу
ват много силни енергийни полета или напрежения. Чрез тях
много от нормално протичащи феномени там се усилват значи
телно, като например образуването на плазмени сфери, наричани
още плазмоиди.
Какво представляват плазмоидите? Вероятно сте виждали
снимки, направени с цифрови фотоапарати, при които върху
изображението са се появили прозрачни сфери. Досега има раз
лични хипотези за това. Често те са взимани за песъчинки, за
станали пред лещата. На фиг. 87 е показана снимка от Голямата
галерия, върху която има няколко сфери. Те много си приличат
- около всяка от тях има пръстени. По тези пръстени има мал
ки точици или удебеления и наклонът на получената от тях ос
винаги е един и същ. Сферите имат нещо като двойна мембра
на, подобна на стената на клетката. Ако човек разгледа няколко
последователно направени снимки, ще забележи, че нарастват
на големина, т.е. те се образуват от малки точици и могат да
станат огромни.
Първоначално те изглеждат
като сивкаво-бели структури, а
по-късно се оцветяват. Подобни
плазмени сфери или плазмоиди се
образуват като сфери върху глава
та на човек, за да се отделят след
това от него. С нарастването на
концентрацията те се увеличават,
като дебелината на стените им
става значителна, докато накрая
консистенцията на стената не ста
не близка до тази на водата.
В книгата си Terra Incognita
(„Непозната земя") авторите фо-
фиг. 87:
зар и Блудорф правят препратки Плазмоидите, заснети в Голямата
към изследователската работа на галерия на Голямата пирамида.
Мирча Сандуловичу от Университета „Александър Куза" в Ру

мъния (Plasma Blobs hint a new form of life, публикувана в списание
New Scientist от 2003 г.), който стига до следните изводи:
,,Тези т. нар. плазмоиди или плазмени сфери са съставени от аргон
(химичен елемент). Те се образуват при много високи температу
ри или силни електромагнитни полета. Обвивката им е с поло
жителен заряд отвън и отрицателен отвътре. Във вътрешност
та си имат ядро, което също е съставено от аргон. Те могат да
нарастват, като взимат аргон от заобикалящата ги среда и са в
състояние да се делят и да продължават да нарастват независимо
едни от други. Интересното тук е, те те могат да комуникират
помежду си! Те излъчват електромагнитни вълни, които проник
ват в другите сфери, да да преобразуват тяхната чecmoma на ви
брациите или да я трансформират в своята собствена! За възник
ването си те се нуждаят от високо електромагнитно напрежение
или голяма температурна разлика. Bcuчko това, не е нищо друго
освен „дефиницията за живота!"
Като продължение на разсъжденията на Лотар Гьоринг мо

жем да кажем, че нашето тяло се състои от 9 сдвоени пирами
дални структури, които обитава човешката душа. С други думи
те касаят също структурата на мислите и намеренията ни. Ос
вен това разполагаме с 18 (9 по 2) от тези сдвоени пирамидални
структури за нови мисловни процеси, които протичат вътре в
нас през този живот и които се съхраняват в нас. Най-чистата
вода също може да има още 18 молекулярни структури! (Зна
чението на числата 9 и 18 и на другите числови величини като
например 27 и 81, които откриваме в Голямата пирамида, е обяс
нено по-подробно в приложението.)
Заснетите в Голямата галерия плазмоиди

Сега ще стане интересно! Нашите плазмоиди са съставени от
аргон! Аргонът е химичен елемент от периодичната таблица с по
реден номер 18 (18 протона в ядрото). С процентно съдържание
от 0,933 газът, който няма цвят и мирис, е най-често срещаният в
атмосферата благороден газ. Аргонът се разтваря във вода почти
толкова добре както и кислорода! Случайно ли е това?
Ако трите сдвоени пирамиди се обединят, се получава куб,
в който по-горе описаният процес протича в три посоки. Вече
имаме общо шест пирамиди. Да си представим, че една нова

мисъл се сгъстява при върха на пирамидата и от това се обра
зува плазмоид. Тя напуска тялото най-често през главата и пре
минава нагоре в мезопаузата на атмосферата, междинния слой,
който разделя мезосферата от термосферата. Тук тези плазмои-
ди се разтварят или образуват заедно голямо поле и могат с по
мощта на ултравиолетовите лъчи на светлината да транспорти
рат нашата информация обратно до Земята. Това поле е онова,
което наричаме колективна памет на го веществото, до която всеки
от нас теоретично има достъп. В нея се пазят всички мисли на
всички хора. Колкото по-често мислим за дадено нещо, толко
ва по-силно проявление под формата на обратна връзка ще има
тази мисъл на Земята, за разлика от онова, за което мислим по-
рядко. По този повод има един хубав израз: „...вярата може да
помести планини“.
Този информационен слой, това хранилище на мислите се
нарича още „хрониките на Акаша“. Британският физик Рупърт
Шелдрейк го нарича морфогенетично поле. Има хора, като Едгар
Кейси например, които могат да четат в хрониките на Акаша и
да извличат информация от тях. Именно от това информацион
но хранилище Едгар Кейси получава информация за Атланти
да, изчезнали култури или тайни камери в Голямата пирамида,
дори за проблемите и болестите на други хора.
Според Джеймс Хъртък мисловните форми, идващи от Кос
моса, навлизат в субстрата или основния материал на нашата
планета. Тук се намира пресечната точка на мислите - тези,
които ние изпращаме и кои
то посредством плазмоидите
се издигат до мезопаузата и
онези, които са изпратени от
други същества, други плане
ти или дори вселени и попа
дат в този субстрат.
Хъртък също така дефини
ра биоплазмата или плазмои-
да като епикинетично тяло, ко
ето може да бъде използвано
за проекция и телепортация в
рамките на едно измерение.
Той го описва като превозно фиг. 88:
средство за вибрациите на съз- Колективната памет па човечеството.
нанието, което може да проникне в общовалидните кинетични

парадигми за скорост и маса55.
Лотар Гьоринг обяснява този информационен обмен по след

ния начин. Новите мисловни форми и идеи преминават през
диагоналите на сдвоените пирамиди и напускат земния куб, за
да бъдат излъчени към други кубове. Веднъж зародилите се ми
сли остават в земната атмосфера и се отразяват обратно посред
ством светлината. Предполага се, че това е закономерност, която
е валидна за всички планети. Чрез мисловната енергия се пости
га непрекъснат взаимен обмен на информация. Само че хората
не го осъзнават.
Да се върнем сега отново в Гиза...
функцията на „освобождаващите катери"

Вече разгледахме освобождаващите камери и доказахме, че
по причини, свързани със статиката, не може да става въпрос за
камери, които служат за освобождаване на налягането в сграда
та. Въпросите, които възникват във връзка с освобождаващите
камери са: Защо са пет? Защо не е само една голяма? Защо подът
на тези камери не е равен, а има вградени каменни вани? Тези
въпроси представляват интерес и във връзка с идеята на Херман
Валдхаузер, че не само в Царската камера, но и в освобождава
щите камери е текла вода. Т.е. при тези камери би могло да ста
ва въпрос за малки водни басейни.
Ако разгледаме формата на
камерите, не можем да не ги
сравним с древното махало на
Изида. Когато обърнем махало
то, наблюдаваме същия прин
цип както при освобождаващи
те камери. Радиестезистите дос
та добре биха могли да обяснят
функционирането му от гледна
точка на енергията. Това означа 5 = обръщане на информацията
ва, че освобождаващите камери
имат същата функция, само че фиг. 89:
Векторите и съответните отклонения
са по-големи. на багетите според Ерих Кьорблер.
Само помнена станция или нещо повече? 169
фиг. 90:
Освобождаващите камери (отдясно) функционират като така нареченото
махало на Изида (отляво).
Какво е обяснението на радиестезистите?

Електроинженерът от Виена Ерих Къорблер (1938-1994) също е
радиестезист, който открива така наречените вектори. Той е ос
нователят на новата хомеопатия. В основата й стои разбирането,
че в тялото ни има различни енергийни центрове. Ерих Кьорб-
лер открива или казано по-точно преоткрива, че рисуването на
специални символи и знаци върху енергийните центрове или
дори директно върху болното място по тялото може да освобо
ди блокираната енергия.
Движението на енергията се възстановява, като с помощта на
символите излязлата от строя вибрационна матрица отново се
хармонизира. Знаците върху кожата функционират подобно на
антени и променят енергийната система на тялото. Често обаче,
заедно с рисуването на символ върху кожата се използва багета
или биотензор (пръчка, която се държи с една ръка).
Само по себе си това е преоткриване на древно познание, от
край време свързаните с природата народи като индианците на
пример използват знаци и символи, за да увеличат своята сила
и смелост. Върху известния леден човек Йоци също са открити
татуирани черти на местата по тялото, където е имал нараня
вания. Предполага се, че дори още Йохан Волфганг фон Гьоте е
знаел за тези неща, защото неговият „магически квадрат" често
се споменава във връзка с новата хомеопатия55а.
Тази система е доразработена от д-р Дитхард Щелцл, който

отчита и цветния спектър.
На фиг. 89 със стрелки са обозначени векторите и съответни
те отклонения на багетите. Този феномен на векторите може да
се използва не само при щрихкодовете, както прави Кьорблер,
но и при разположени едно над друго помещения.
Ако предположим, че от Царската камера е текла вода на

горе към така наречените освобождаващи камери, то тази вода
е служела като носител на информация за честотата на Царска
та камера. Според Кьорблер при една до осем черти съответно
помещения имаме промяна на енергийния заряд или честотата,
при пет се постига точния принцип на обръщане на информа
цията от системата и едва при девет се получава същият1 заряд
както по-рано, само че значително по-интензивен. Тъй като
камерите са пет, се получава „модулация" на честотата. Моду
лацията представлява повлияването на честотата на носители
те с цел пренос на информация по жичен или безжичен начин.
Тя предизвиква точно обръщане, за да бъде излъчена след това
през острия покрив на петата освобождаваща камера обратно
към корпуса на Голямата пирамида.
Тук, съгласно законите на процесите на движение, които
действат в пирамидата, преобразуваната информация от сис
темата се излъчва и излиза навън през върха на пирамидата в
магнитната решетка на Земята.
Именно в петата освобождаваща камера се намира голямата
каменна вана с най-голямата вместимост. Освен това каменни
те пейки в петата камера имат още една особеност - отдясно и
отляво на тях са разположени
каменни ями. Въпросът, който
възниква е, защо инфортацията
от системата е трябвало да бъде
обръщана наобратно? Възможно
ли е на друго място в пирамида
та този процес отново да е бил
променян в първоначалния си
вид или да е бил редуциран чрез
консумация на енергия? Дали
освобождаващите камери не
фиг. 91:
са били вид акумулаторни и Каменна вана в освобождаваща
трансформаторни станции? камера.
Ако разгледаме излъчваната през Царската камера енергия,

ще видим, че оттук през двете шахти е била отвеждана вода на
вън, която все още е била с честотата на камерата. Тя се е изпа
рявала от страните на пирамидата и е отивала в атмосферата.
Веднага възниква въпросът: Каква zecmoma е била произвеждана в
Царската катера и каква чecmoma е била noлучaвaнa при нейното ре-
версиране?
Целият принцип прилича на индукционна машина, която

чрез разделянето на заряди може да генерира много високи на
прежения - до няколко хиляди волта. Индукцията представлява
разделянето на зарядите в незареден проводник под въздейст
вието на електрично поле.
фиг. 92, която е взета от книгата Naturenergie verstehen und
nutzen („Как да разбираме и използваме природната енергия?")
на изследователя на трудовете на Шаубергер Калум Коутс, дава
представа за този процес, а авторът пояснява:
, „Падащите от дюзи А и В водни капки носят положителен или
отрицателен заряд. Понеже еднаквите заряди се отблъскват по
между си, всяка от тези капки се отдалечава от съседните. Това
води до разпределянето им в извита навън форма посредством по
ложително или отрицателно заредените полета. В това йонизи
рано състояние me започват да се uзкачват нагоре. Водните капки,
които са най-близо до цилиндъра с противоположния заряд, отно
во постъпват във водната струя над него."
След като Голямата пирамида е осигурявала достатъчно

насищане с водна пара на атмосферата, значи са се образували
макромолекули, т.е. дъждовни капки. При падането си на земята
тези капки са генерирали зарад и е възниквал разряд под форма
та на светкавици и съответно електричество. Според Шаубергер
една водна капка е еквивалентна на 2 милиона волта енергия!
В тази връзка нека се върнем още веднъж за кратко при плаз

моидите.
В пирамидата могат да се открият много плазмоиди, защото

в нея действат много силни електромагнитни полета, а благо
дарение на водата - и силни температурни колебания. Ако тези
плазмоиди са идентични с т. нар. биоплазма (или предполага
емото четвърто агрегатно състояние на материята), трябва да
Захратане с вода
фиг. 92:
Опитът с водните струйки: ако водата преминава през медна спирала, тя се
завихря нагоре.
добавим още нещо важно в тази връзка. Съгласно експеримента

с оргона на д-р Вилхелм Райх биоплазмата функционира точно
противоположно на ядрената енергия. При срещата на биоп
лазмата с радиоактивен материал се получава силна реакция, в
резултат на която радиоактивността намалява. За кратко време
обаче се образува опасен за живота страничен продукт.
Щом като пирамидата произвежда много биоплазма, която

отдава в атмосферата, това означава, че се повишава защитата
на земната обвивка срещу радиоактивните лъчи от Космоса и
така ние сме по-добре защитени. В такъв случай страничният
продукт би трябвало да е бил обезвреждан чрез друга реакция.
Възможно ли е това да е обяснението за производството на раз
лични честоти в пирамидата?
В книгата си Die magische Kraft der Pyramiden („Магичната сила
на пирамидите") Лучия Павези и Стефано Сикарди пишат, че
според данните на различни лаборатории радиоактивното раз
падане в пирамидите протича по-бързо от нормалното56. По
този начин всички съвременни и без това спорни С-14 анализи
фиг. 92 а, 6 и в:
Обикновено водната струя тече право надолу. Ако обаче преминава през медна
спирала върху медна пластина, която е свързана с разположената насреща спирала
чрез проводник, водните частици се завихрят нагоре - обратно на гравитацията.
са невалидни! Има обаче още една възможност, свързана с раз

делянето на зарядите. Когато в магнитната структура на земно
то магнитно поле се стигне до такова разделяне, се получават
изкривявания във времепространството. Това явление се нарича
„ротационно завъртане" и може да се сравни с изкуственото съз
даване на тунели във времето57.
Дали пък това не е причината хората като нас и много други

да имат видения от миналото? И дали Наполеон не е видял бъ
дещето си?
Ъгълът във формата на Y в Голямата

пирамида
Ъгълът във формата на Y (ипсилон) открай време има особе
но значение. От енергийна гледна точка той би могъл да се раз
глежда като вид концентрация на енергия, където три честоти
от различни посоки се срещат помежду си и предизвикват кон
центрация на енергия в центъра. Тук отново имаме тригонал-
ни координати, които определят базовата точка. От енергийна
гледна точка когато е отворена нагоре формата на Y винаги има
зареждаща функция.
Според д-р Дитхард Щелцл Y формите се използват за акти
виране на енергийните потенциали. Отвореният нагоре символ
Y служи за промяна на полярността от минус в плюс и активира
космическата енергия. (Повече подробности за символа Y ще на
учите в една от следващите глави „Тайната на символа Y".)
В Камерата на царицата са разположени двете вентилацион
ни шахти, които ако мислено се продължат се събират в обща
точка, която се пада северно от средната линия и под камерата.
При Царската камера вече е по-сложно. Тук на юг имаме
преминаваща нагоре водна шахта и три ъгъла, а на север дори
четири изменения на ъглите. Както и в Камерата на царицата
мислените продължения на всички ъглови формации се съби
рат под Царската камера (спомнете си за разкопките, направе
ни под Царската камера, и за Y-образната система от коридори,
която преминава под платото, виж Втора глава). Така се получа
ват общо пет Y-образни ъглови системи. Прави впечатление, че
първият Y-образен ъгъл е изменен в първата третина на Царска
та камера, а другите три в останалите две третини. Последният
5-ти ъгъл в Царската камера
фиг. 94
Разположение на ъглите в Царската камера.
пети Y-образен ъгъл се изменя в края на Царската камера при

прехода към освобождаващите камери, откъдето той продъл
жава без да се променя, докато водният канал не излезе навън
върху повърхността на пирамидата. На чертежа ъгловото изме
нение на ъгъл 1 спрямо ъгъл 2 е обозначено като диференциален
преход. Петият ъгъл е начертан в сиво и определя също и ъгъла
на излизане върху повърхността на пирамидата. Тук се вижда,
че пресечната точка на Y-образния ъгъл е разположена в „злат
ната среда" от южната страна на Царската камера.
Прави впечатление също, че ширината на първия и петия
ъгъл е далеч по-голяма от правия ъгъл, а на останалите „средни
три ъгъла" е винаги около 90°. (Тя всъщност никога не е точно
90°, което вероятно е направено нарочно, при франкмасоните
например правият ъгъл символизира Луцифер. Майсторът на ло
жата носи около врата си официален знак под формата на прав
ъгъл, който прилича на буквата „L". Този символ означава също
и Луцифер, наречен от масоните „ъгловият човек". Оттук идва и

сентенцията „Дяволът седи в правия ъгъл". По тази тема можете
да гледате нашия филм Jan van Helsing im Gesprcich: Freimaurer und
Tempter heute („Беседите на Ян ван Хелсинг: масоните и тампли-
ерите днес"), в който има интервю с високопоставен масон от
ритуала Йорк, който обяснява точно това!)
фиг. 95:
1. Линията пресича ъгловите краища на освобождаващите камери с ъгловото
изменение в северната шахта.
2. Y-образният ъгъл пресича Голямата галерия на мястото, където попада про
дължението на южната шахта на Камерата на царицата.
3. Хоризонталната права, преминаваща през покрива на Камерата на царицата,
свързва продължението на петия Y-образен ъгъл със северната шахта на Ка
мерата на царицата.
4. Продължението на ъгъла на Голямата галерия попада върху северния горен
край на Царската камера.
5. Продължението на вътрешния ъгъл на покрива на освобождаващите камери
преминава през преддверието на Царската камера.
6. Продължението на външния ъгъл на покрива на освобождаващите камери
попада върху външния ъгъл на покрива на Камерата на царицата.
7. Началото на покрива на петата освобождаваща камера попада върху пресе
чната точка, която се получава между южната шахта на Царската камера и
пресечната точка при Голямата галерия.
От тези ъгли се получава и ъгълът при изходите на двете во

дни шахти, който от северната страна е 83°5', а от южната 95°8'.
В следващия чертеж нагледно са представени взаимовръзки
те, които се получават от Y-образните ъгли. В него може да има
малки неточности или отклонения, защото не е възможно да бъ
дат направени настина точни чертежи на Голямата пирамида.
Химичните компоненти
Y-образните ъгли в Голямата пирамида не са избрани слу
чайно - трябва да е имало причина, както всичко друго в тази
пирамида. След като всички раздели на естествените науки като
физика, астрономия, електромагнетизъм и т. н. са свързани по
между си, възниква въпросът „А къде остава химията?"
Следните разсъждения за съвпадението на Y-образните ъгли
във връзка с химичните процеси се базират върху книгите на из
следователя Волфганг Видергут и неговите колеги съавтори. Той
подрежда по нов начин периодичната система на химичните
елементи на база на трудовете на Виктор Шаубергер, материа
ли от спиралната физика, разбирания във ведическата култура и
изследванията на немския химик д-р Петер Плихта58.
фиг. 96:
81 стабилни химични
елемента според
Волфганг Видергут.
В основата стои системата от 81 стабилни елемента, разполо

жени в кръг. Тези 81 стабилни елемента се срещат в разтворено
състояние в морската вода и в кръвта на човека.
Да приемем, че Y-образните ъгли ни показват данните за
размерите на отделните елементи от тази периодична система!
Имаме три енергийни потока, които се срещат в пресечната точ
ка на трите страни на ъгъла и така предизвикват концентрация.
Като отправна точка в тази система на елементите ще вземем
водорода, а дългото рамо на символа Y е базовата точка, която
съвпада с водорода (Н).
Избираме водорода затова защото водата е била елемента
рен съставен елемент за функционирането на Голямата пирами
да и като Н2О тя представлява дипол.
За базова точка да се приеме и кислорода (О). В периодич
ната система на Волфганг Видергут водородът и кислородът са
разположени един срещу друг. Пирамидата стои на земята, за
пълва се с вода (отдолу) и излъчва енергията си към атмосферата
(кислород). Оттук следва, че трябва да приемем водорода като
базова точка! Освен това той съставлява една трета от общата
маса във Вселената, въпреки че тя се състои основно от вакуум
и само от време на време се появява по някой водороден атом.
Всички други елементи следват от това разположение.
Ако разгледаме ъглите от
запад, се получава състав на
елементите, различен от със
тава при разглеждането им от
изток. Имаме общо шест ъгли,
които умножени по две (изток
и запад) правят общо дванаде
сет величини. На фиг. 99 и 100
са скицирани всички получени
по този начин ъгли. Различните
Y-образни ъгли притежават раз
лични енергетични свойства,
което означава че имат и раз
лична честота.
Тъй като всяка пирамида
автоматично създава в енергий
ното поле по една обърната пи
рамида, така наречената духов-
физическата и духовната пирамиди. на пирамида, се получават още
ъгли. Разликата тук е, че кислородът (О) образува базата за тези

ъгли. След химическите съкращения стоят съответните поредни
номера на елементите. Частично цифрите от поредните номера
на елементите са сумирани. Прави впечатление също, че всеки
следващ ъгъл взима само по един елемент - с изключение на
Царската камера между първи и втори ъгъл. Точно там е зоната
на така наречения диференциален преход.
Под елементите са разположени т. нар. три фази на движение

на пространството (масата) през времето (енергията) според Ви-
дергут. Една точка означава ротационно, две точки двойно рота
ционно, а чертичката линейно движение (виж фиг. 99 и 100)59.
Тези 12 ъгъла отново показват дванайсетте зодиакални знака
със съответните им характеристики.
Да започнем с Y-образния ъгъл на Камерата на царицата на

изток. Сумите от цифрите в поредните номера на елементите
As 33 и Еи 63 правят съответно 6 и 9. Поставени една до друга
тези цифри образуват знака на рака (фиг. 98). В староегипетската
писменост това е скарабеят, символът чрез който душата идва
на земята при прераждането си. Някога скарабеят като символа
на рака е обозначавал духа, даден от Слънцето, който се проявя
ва и усъвършенства на Земята и по-късно отново се връща при
Слънцето. От тази гледна точка са подредени и другите зодиа
кални знаци спрямо ъглите.
Ето какви ъгли с елементи се получа

ват за физическата (видимата пирамида):
фиг. 98:
Зодиакалният знак рак.
Ъглите на физическата пирамида
фиг. 99:
Ъглите на физическата пирамида.
Ъглите на духовната пирамида
фнг. 100;
Ъглите на духовната пирамида.
Резултатите от анализите на института „фрезениус" показ

ват, че навсякъде по стените на камерите в пирамидата има
соли или NaCl (натриев хлорид). Естествено е да предположим,
че произходът на натриевия хлорид е водата на Нил. Но наисти
на ли е така? Може би съществува и друга възможност?
Разглеждайки химичното разпределение в горната част на

физическата пирамида (в Царската камера), от два Y-образни
ъгъла можем да получим NaCl Възможно ли е на базата на фи
зическите структури да е създаден резонанс, който съответства
на основната матрица или на основната енергия на NaCl и така
да се е получил натриевият хлорид? Напълно е възможно!
Келтската дума за сол е hall и в нея отново се съдържа „звук",
„вибрация". Ако посипем пясък върху метална плоча и го из
ложим на звукови вибрации, се получава правилна шарка. Кол-
кото по-висока е вибрацията, толкова по-сложни стават шарки
те. Това би могло да е в унисон с една друга мистерия, на която
се натъква при извършването на серията анализи институтът
„фрезениус": в една от освобождаващите камери е открит бел
тък и никой не може да обясни как е попаднал там!
Да направим експеримента на Стенли-Милър. Той може да
се възпроизведе по всяко време и винаги дава един и същи ре
зултат. Опитът доказва развитието на ураминовите киселини
(които са основен елемент в структурата на белтъка) чрез симу
лиране на първичните условия на Земята, когато с изключение
на въглерода все още не е съществувала органична материя.
фиг. 101:
Руната „Маназ" символизира
човека, който е протегнал ръцете
си към небето за молитва или, за да
получи енергия „отгоре".
Според този експеримент основните предпоставки за въз

никването на живота са водата, въглеродът, магнитното поле,
гравитацията, електрическите разряди и ултравиолетовите
лъчи. Всичко това можем да открием както в пирамидата, така
и извън нея. В пирамидата е тъмно, така че не биха могли да
се образуват никакви аминокиселини, но водата отново напус
ка пирамидата през двете шахти и се стича обратно в басейна,
затворен от ограждащия зид. Там тя получава липсващата слън
чева светлина - вече всички компоненти, участващи в експери
мента на Стенли-Милър са налице. Вероятно там се е образувало
нещо като първична супа и се е стигнало до зараждането на жи
вота. След като аминокиселините са открити в пирамидата, това
подкрепя тезата, че водата е циркулирала - от басейна между
ограждащия зид тя се е връщала обратно в пирамидата. В про
тивен случай нуждата от вода от Нил би била твърде голяма.
А аминокиселините, както е известно, стоят в основата на
възникването на живота!
Тайната на символа Y
Още от древността символът Y (ипсилон) винаги е играл ва
жна роля. Тъй като в пирамидата има много шахти във формата
на ипсилон, открихме интересни обяснения за „въздействието"
на тази форма.
Нека да разгледаме първо енергийните му функции. Според
д-р Дитхард Щелцп символът Y се използва отворен нагоре или
надолу или с насочени нагоре и надолу рамена, т.е. два символа,
закачени един за друг. Отвореният нагоре символ осигурява на
физическо ниво изменение на полярността от минус в плюс и ак
тивира положителна програма с фини вибрации. Тук можем да
говорим за активиране на космическата енергия и особено ако
към него се прибави:
• червен цвят (стойност 9) (например розово-червения гра
нит в Царската камера)
• музикалния тон „сол" (съответства на 3) или
• честотата от 430 биохерца на този цвят с неговото силно
въздействие върху дясната сърдечна камера на човека.
Дори при най-малкото отклонение (435 биохерца), което все
още съответства на червената зона, се получава стрес. Тук се по
явяват между другото заболявания от типа на ангина пекторис.
При промяна на честотата до 440 биохерца човек е заплашен от

сърдечен инфаркт.
Отвореният нагоре символ се смята за „издишването на създа
теля" и се изобразява със златен цвят или положителната компо
нента „ян".
В човешката анатомия откриваме този символ при матка
та и яйчниците на жените, които също образуват Y. При жена,
която има здраво отношение към своето тяло, която не смята
редовната менструация за нещо безполезно и болезнено и не е
блокирала напълно функционирането на яйчниците си с хап
чета, се случва следното: ясновидците описват как пулсираща
синя светлина излиза от яйчниците и се предава на интервали
към гръбначния стълб (в поясно-кръстната област L3 и L4) или
казано по-точно към средния канал между ида и пингала (двете
енергии на кундалини). Този син импулс преминава по гръбнач
ния стълб нагоре до щитовидната жлеза и стабилизира т. нар.
пета чакра. Тук освен щитовидната жлеза се намират ушите,
гласните струни, носните кухини и самият нос. Добре стимули
раната пета чакра води до силно подобряване на интуитивното
възприятие чрез усещане и слушане. Една чувствителна жена е
в състояние тогава да усети дали някой й казва истината или не.
Гласът на жената става по-ясен и утвърждаващ. Тя просто знае
какво иска и благодарение на енергийния импулс получава ста
билна вътрешна сила.
Лекарите могат много лесно да разпознаят тази взаимовръз
ка. Жени, на които им е извадена матката и яйчниците (т.е. тех
ния Y символ, компонентата, която произвежда енергия), след
две до четири години има вероятност да започнат да страдат
от увеличена функция на щитовидната
жлеза. Тя се опитва да компенсира липс
ващото управление от яйчниците, което
за съжаление рядко й се отдава. И об
ратното, при проблеми с щитовидната
жлеза може да се стигне до нарушения в
областта на матката.
Каква особеност откриваме освен
това в областта на гърлото? В задната
част на щитовидната жлеза е разполо
жена околощитовидната (паращито- фиг. 102:
З/пията кундалини: тя пре
видната) жлеза. Тя представлява четири минава през седемте чакри
големи колкото грахови зърна телца, по гръбначния стълб.
произвеждащи паратиреоидния хормон (парат хормона), който
е важен за строежа на костите и управлява калциевия баланс. Без
достатъчен импулс от яйчниците не може да протече активация
на околощитовидната и щитовидната жлеза и могат да възник
нат проблеми с костната система като например остеопороза.
Споменатата по-горе кундалини идва от санскритски и сим
волизира сила, която живее във всеки човек. Тя си стои спокойно в
долния край на гръбначния стълб и символично се представя като
една заспала в най-долната чакра навита „змия" (от санскритски
кундала). Кундалини е най-близката до материята сила в човека. В
индуизма тя се активира чрез йога практики и започва да се из
качва, при което чакрите се отварят. Когато стигне до най-горна
та чакра се обединява с космическата душа и човек постига състо
яние на върховно блаженство. Едва тук, в своята трансформирана
форма, тя се съединява с духовните сили на Космоса.
Да се върнем на символа Y. Ако той бъде изписан наобра-
тно и едновременно с това е в черен цвят, символизира активи
рането на магнетичната енергия и заземяването. В символната
медицина той се използва при свръхфункцията на органите, за
да я смекчи. Обърнатият наобратно символ символизира също
„вдишването на Създателя" и се изобразява със сребърен цвят.
Това е отрицателно заредената компонента „ин". При промен
ливите функции се използва зелен, двоен символ Y. Интересното
е, че високоспециализираните антитела в кръвта и в тьканите
имат такава форма. Този дво
ен зелен символ Y активира
електрическата и магнитната
енергия.
В алхимията Y е символ на
двуполовия човек. Тук могат
да се направят впечатляващо
много паралели с християн
ската символика, която и днес
има голямо значение в много
тайнствени ложи. Пример за
това е Y-образният кръст в Га-
укирхе в Падерборн от XII век.
фиг. 103: Христос като Божи син стои
Антителата също са имат формата на Y. над разделението на половете
фиг. 104:
Исус, paзпнат върху руната „Маназ", Гау- и често е бил изобразяван вър
кирхе, Падерборн. ху Y-образни кръстове.
Да припомним тълкуването на думата от нашия добър еги

петски приятел Хаким, което прави във филма, а именно, че пи
рамида означава на древния кеметски език „огън, издигане". Y е
символ също на хермафродита, в който божественото единство
се превръща в двуединство. Два разположени един срещу друг
символа, събрани по средата, изобразяват древната германска
руна Хагал..
Y-образният ъгъл, руната Хагал

и платонигното тяло
Кварцът е вторият най-разпространен в природата мине
рал и всички видове кварц имат хексагонална (шестоъгълна)
структура. Те могат да съхраняват информация, като приемат
формата на геометрични фигури. Информацията се съхранява
посредством геометричната форма - точно както във вашия
компютър.
Един особен химичен елемент, който се вмества в тези струк
тури е германият. На наноравнище той образува от само себе си
пирамидални структури и така действа като антена върху елек
тромагнитното поле на Земята. (Наночастиците представляват
свързване на известен брой до няколко хиляди атоми или мо
лекули. Наночастици, съставени от по-малко от 1000 частици се
наричат клъстери.)
Органичните съединения на германия имат три отрицател
но заредени кислородни атома, които образуват основата за ку-
фиг. 105:
1 Руната Хагал; 2. Ъглова
формация от физическата
и духовната пирамиди;
3. Хексагон; 4. Воден крис
тал; 5. Куб; 6. Световно
дърво; 7. Додекаедър и
8. Икосаедър.
фиг. 106:
Германий.
бичен триъгълник. Два от тези триъгълници, чиито основи са

срещуположни, образуват молекула. По този начин германият
образува мрежови структури, които могат да се видят на фигу
рата60.
Свободната енергия, прешлените, Голямата

галерия и свещената колона „Ирминсул"
Още като прочете човек това заглавие, ще му се стори че в него
са събрани набързо напълно различни неща, между които обаче
има съществена връзка, която може да даде напълно ново значе
ние на функцията на Голямата галерия в Голямата пирамида.
Германското световно дърво „Ирминсул", руната Ис като
руна на връзката с висшето, както и жезълът на Хермес (с двете
змии) символизират „небесния стълб". Той е символ на гръбнач
ния стълб на човека и изкачващата се кундалини, неговото „Аз"
и неговата осъзнатост. Кундалини се нарича още змийската сила
и винаги символизира поток от фина енергия.
Гръбначният стълб на човека се състои от опашна кост, кръст
на кост, пет поясни прешлена, дванадесет гръдни прешлена, се
дем шийни прешлена и череп, където кундалини спира. Общо
костните единици са 27. В краниосакралната терапия се говори
за „краниосакралната вълна", която пулсира по гръбначния
стълб, активирана от ликвора (гръбначно-мозъчната течност).
Тя е по-добре обяснена в остеопатията и нейната усъвършенст
вана форма „краниосакралната остеопатия".
фиг. 107 и 108:

Жезълът на Хермес и
„Ирминсул" (световното дърво).
Остеопатията е холистичен, природен метод за лечение с

ръце, в който всички тъкани на тялото се възприемат в тяхната
взаимосвързаност и взаимодействие. Става въпрос за анатомич
но -физиологично-биомеханичните взаимовръзки на фино ниво.
Смята се, че остеопатията се е зародила през 1874 г. Амери
канският лекар Андрю Тейлър Стил (1828-1917) формулира кон
цепцията и открива първият обучителен център по остеопатия,
„Американска школа по остеопатия" в Кърксвил, щата Мисури.
Развитието на „краниосакралната остеопатия" като част от ос-
теопатичната концепция е свързано с името на Уилям Гарнър
Съдърланд. Съдърланд е обучаван лично от самия Андрю Стил.
През целия си живот той се занимава с еластичността и мобил
ността на черепа и разработва теории по тази тема, които и до
днес са в основата на различни изследвания и разработки.
Краниосакралната област, която стои в центъра на остео-
патичната терапия, се образува от оста на черепа, гръбначния
стълб и таза.
„Според остеопатичното разбиране черепът не е твърда капсула, а
се състои от отделни кости, които на местата на свързване към
черепа, подобно на шарнирите, позволяват много фини движения.
Традиционната медицина напротив отрита тази подвижност на
отделните черепни кости или поне при възрастните индивиди.
Обучените остеопати могат да усетят с умелите си ръце това
движение най-вече в областта на черепа (cranium) и кръстната
кост (sakrum).
Свързването на черепа и таза посредством гръбначния стълб е ана-
томична даденост. Нашата централна нервна система се състои
от разположения в черепа мозък, който като мозъчен ствол напуска
черепа през големия тилен отвор и преминава като гръбначен мо
дък по гръбнатния стълб. Централната нервна систелла „плува" в
гръбначно-мозътна течност, наречена ликвор, и е обвита с три paз-
положени една над друга обвивки, които покриват главния и гръб
начния мозък. На нивото на третия поясен прешлен, там където
свършва гръбначният мозък, обвивките се събират и при кръстна
та кост образуват довършващо нишковидно продължение, филум
терминале, доловено да дадната таст на опашната кост.
Активатор на фините движения в краниосакралната област е
първитният дихателен механизъм. Зад него се крие цикличното об-
радуване на нова гръбнатно-мозъчна течност. Тя постепенно допъл
ва мозъчните кухини и преди да бъде погълната от кръвоносната
систелла на черепа допълва пространството между централната
нервна система и мозъчните обвивки. Така възникват изключител

но фини, вълнообразни движения, които остеопатите могат да
усетят по цялото тяло и преди всичко в областта на кръстната
кост и черепа."61
След всичко казано до тук не е чудно, че можем да сравним

универсалната система на пирамидата с универсалната система
на човешкото тяло и да открием много общи неща между двете,
свързани с движението на енергията.
Човекът и пирамидите функционират по един и същ начин!

Ако вземем горната илюстрация, Голямата галерия би могла
да представлява гръбначния стълб, Царската камера и освобож
даващите камери - мозъка, а подземните камери, през които е
преминавала водата - кръстната кост.
Д-р Алфонс Зьодер и Хайнц Хитцерот успяват с помощта
на говежда кост експериментално да докажат, че тя има спо
собността да приема свободна космическа енергия, да я провежда
и да я предоставя на разположение на организма под формата
на жизнена енергия62. Говеждите прешлени, които използвали
като предаватели, генерирали енергиен лъч, обиколил Земята
със скорост 55,2 км/сек. Прешлените били от мъртво животно,
следователно геометричната форма би трябвало да е тази, която
е осигурила приемането на свободната енергия.
С други думи нашият гръбначен стълб и отделните негови
прешлени служи като приемник на свободна космическа енер
гия, която се предоставя на разположение на цялото тяло. С
него можем да сравним Голямата галерия в Голямата пирамида,
която също има 27 ниши отляво и отдясно. (Гръбначният стълб
се състои от 27 части.) Може да се предположи, че разположе
ните в средата геометрични тела имат функция, наподобяваща
тази на нашите прешлени. Голямата галерия е била запълнена с
вода също както гръбначният канал на нервната система. Следо
вателно има вероятност геометричните резонатори на формата
в Голямата галерия да са били в състояние да изтеглят водата
нагоре. Ако поставим тънък маркуч в корито, пълно с вода, и
всмукнем през него, водата сама потича, докато коритото не се
изпразни.
Запитвали ли сте се някога защо нашата нервна система, ко
ято работи с електромагнитни потоци, „плува" във вода? Нали
никой от нас не пъха кабелите на телефона си във водопровод
ния канал! Но именно в мозъка делът на водата е дори по-висок

от този в останалата част на тялото. Тук той е 90%! Как би из
глеждало тогава, ако чрез електромагнитното поле първо водата
получава информация и чрез нея тя се предава на нервната сис
тема, а не обратното, както винаги сме си представяли? Точно
този принцип откриваме в Голямата пирамида в Гиза, която, въ
преки че е била един вид техническо устройство, е „плувала" във
водата на каменния басейн също като нашия мозък в ликвора.
Тя е ориентирана към нашето земно магнитно поле и бла
годарение на своята геометрична форма сама произвежда спи
раловидна енергия, която съответства на независимия енергиен
поток на водата. Прави впечатление, че водата циркулира в пи
рамидата, както кръвта в човешкото тяло.
Ако разгледаме символа на германското световно дърво

„Ирминсул", формата му прилича на горната част на прешле
на (фиг. 109). Кундалини се движи нагоре по гърба около гръб
начния стълб във вид на две спирали (фиг. 102), поради което
се получава засмукване, което изтегля тази енергийна форма
директно в гръбначния стълб, което вече разгледахме по-нагоре
при спиновете в пирамидата.
Електромагнитните полета се ориентират посредством гео
метрични форми, а всички геометрични форми произхождат от
петте „платонични тела" в гръцката класика. По такъв начин те
представляват основните жизнени единици.
фиг. 109 и 110:

„Ирминсул" отляво и човешки
прешлен отдясно.
Голямата пирамида функционира

като клетките на организма
Ако разгледаме клетката на тялото, ще открием много общи
неща с начина на функциониране на Голямата пирамида. За да
стане по-разбираемо, ще направим малка разходка в клетката.
Професор фриц Поп открива „митозното излъчване" на клетки
те (митоза се нарича деленето на клетката). Това е биофотонното
излъчване на ядрото на клетката през неговото ДНК (дезоксири-
бонуклеинова киселина). Д-р Пьотр Гаряев от Руската академия
на науките успява да покаже, че ДНК-то действа като антена, ко
ято не само може да излъчва, но и да приема светлина.
Ако разгледаме клетъчното ДНК по-отблизо, ще забележим,
че и то има спираловидна форма. Спомнете си за спиралата на
мисълта! Щом като започне да протича енергия по нея, автома
тично се получава засмукване навътре в спиралата! Или казано
с други думи информационният обмен в клетъчното ядро на че
стотно или светлинно ниво се осъществява през ДНК.
Също и в геомантията линейно и спираловидно протичащи
те енергии винаги образуват едно цяло. Линейните се считат за
мъжки, а спираловидните за женски, като последните могат да
се самовъзпроизвеждат63.
Интересното е, че в нашата ДНК има четири нуклеинови

киселини, както и основната форма на пирамидата има четири
страни.
Ако тръгнем от светлинната информация, тя трябва първо
да бъде предадена на клетката. От една страна, това става чрез
тРНК (транспортна рибонуклеинова киселина), информационна мо
лекула, която записва „копие" на част от ДНК-то и го транспор
тира до клетката. Тя служи на рибозомите (клетъчни органели)
като ръководство за строежа на протеиновия синтез (производ
ството на бели кръвни телца). Едно такова копиране на ДНК-то
е възможно само тогава, когато двойната спирала е отворена на
това място в клетъчното ядро. Това отваряне се причинява от
силата на отблъскване на магнитното поле между ДНК нишки
те. Това магнитно поле се различава малко в отделните органи,
защото клетките в тях изпълняват различни задачи.
От друга страна енергийното хранилище в нашето тяло е
аденозинтрифосфатът (АТф). За да не се налага да седим по цял
ден включени в контакта, тялото ни трябва да има друг начин за
съхранение и транспортиране на енергията. При нужда от енер

гия от АТф се отделя един фосфат и той се превръща в аденозин-
дифосфат (АДф) (т.е. само с два фосфата). Тази реакция протича
хидролитично, което включва разлагане на химично съединение
с помощта на вода. След това АДф, нашата вече изтощена ба
терия, трябва отново да се зареди от АТф. Това се извършва от
малка органела в клетката, наречена митохондрия.
Това, което прави тя, е много интересно. Митохондрията се

нуждае от кислород, за да работи възможно най-ефективно, а
отпадъчният продукт от този процес е вода! АТф е съставен от
три фосфатни остатъци и един аденозин и следователно и тук
срещаме тригоналните координати, необходими за проекцията
на светлината. Аденозинът е съставна част на четирите нукле
инови бази. Професор Хъртък сравнява АТф с пирамидални
кристални антени64.
Като обобщение можем да кажем, че светлинната енергия се

приема от ДНК-то и след това се предава чрез геометричната
форма на АТф. Тя достига мястото на клетката, което има нужда
от енергия и бива преобразувана в производствени вещества на
клетката чрез тРНК. Такъв е резултатът и от научните изследва
ния на Жан Льобон и украинския биолог Александър Гурвич. Те
ги обясняват така:
„ДНК-то в клетъчното ядро действа като кух резонатор, но също
така и като универсална антенна система и източник на енергия,
който постоянно се стимулира от електролгагнитни вълни."65
В мускулната клетка АТФ се грижи наред с другото и за елек

тромагнитната връзка, която прави възможна контракцията
или свиването на клетката или на мускула. За разделяне на тази
връзка е необходим калций.
В следващата таблица ще направим сравнение между чове

ка/клетката и пирамидата:
Човек/клетка Голямата пирамида в Гиза
Състои се от 70-90% вода Достига пълна ефективност

предимно благодарение на
водата.
Преобразуване на енергията в мито- Преобразуване на енергията в

хондриите. Царската камера и в освобож
даващите камери.
Митохондриите имат двойна мем Образуващите се в пирами

брана. дата плазмоиди имат двойна
мембрана.
В мозъка има кухини с вода (ликвор), През някои камери в пирами

въпреки че текат електромагнитни дата е текла вода.
потоци. Тази вода е в постоянно дви
жение.
Нервните клетки не контактуват ди Шахтовите системи в Голя

ректно, а са отделени една от друга със мата пирамида също така
синапс (тук електромагнетизмът се свършват пред камерите или
преобразува в химична реакция). други шахти, без да са свърза
ни директно помежду си.
Нашата костна структура е с ъгъл 51°50' Ъгълът на пирамидата също

и съдържа голям процент калций. е 51°50' и външната стена е
съставена от варовик.
Човекът има опашна и кръстна кост, В Голямата галерия има общо
пет поясни прешлена, дванадесет гръд 27 ниши от всяка страна. Голя
ни и седем шийни прещлена и накрая мата галерия е дълъг коридор,
череп - общо 27. 27 се обозначава и който наподобява гръбначния
като число на творението. Двадесет стълб на човека. Тя има ъгъл
и седмият елемент в периодичната на наклона 26°. Двадесет и шес
таблица е кобалтът. Кобалтът у човека тият елемент в периодичната
се съдържа във витамин В12, от който таблица е желязото (Fe). Наше
се нуждаем за правилното функцио то тяло се нуждае от желязо за
ниране на нашата нервна система, т.е. кръвните телца, за да може да
за електромагнитното предаване на приема кислород.
информация.
Антителата имат формата на символа Y-образни ъгли могат да се
Y. От енергийна гледна точка той има открият на много важни мес
енергопреобразуваща функция. та в пирамидата (шахтите на
Царската камера/Камерата
на царицата и ъгъла на изхода
на водните шахти).
Информационният обмен между мо Информационният обмен в
зъка и тялото протича кръстосано на пирамидалната система про
така нареченото кръстовище на пира тича по диагоналите, т.е. също
мидалните пътища. кръстосано.
Двата бъбрека отделят' урината през пи Водата напуска пирамидата от
рамидите (всъщност те се наричат така, две места и се връща обратно
тъй като са с формата на пирамида) в във водосборен басейн.
бъбречното легенче.
Според Питър ферейра („Вода и сол") Сърцето на Голямата пирами

човешкото сърце функционира като да е Царската камера. В нея с
турбина, която се задейства от собст помощта на водата се акти
веното движение на водата съответно вират различни процеси на
на кръвта и така формира ритъм. Бла преобразуване, които предиз
годарение на този ритъм възникват викват честота на вибриране
електромагнитни вълни, които отново (ритъм), която се излъчва в
остават на разположение на нашия земното магнитно поле. По
мозък. средством това поле нашият
мозък приема информация.
ДНК има спираловидна форма, благо Водата се движи винаги спи

дарение на което поглъща електромаг раловидно (под формата на
нитни полета. меандър) и никога линейно.
(Наблюдавайте как изтича во
дата от домашната ви вана!)
Нашите клетки са пълни с вода и имат Камъните на пирамидата са

мембрана, която определя заряда на от варовик, който, ако влезе
клетката. в контакт с вода, я абсорбира!
Мембраната тук е външната
стена от розов гранит, а от
вътре има шахти и камери
също от розов гранит, който
не абсорбира водата!
Пренос на информация чрез светлината

Когато говорим за инфекциозна болест си представяме бак
терия, вирус или паразит, който напуска дадено тяло на физиче
ско ниво и навлиза в друго.
Терминът „инфекция" трябва да се дефинира по нов начин.
За тази цел ще обърнем внимание на изследователските трудо
ве на Влаил Петровия Казначеев от „Института за клинична и
експериментална медицина към Академията на медицинските
науки на СССР". Той използвал стъклена колба с бактериална
култура, която монтирал към друга, в която също имало бакте
риална култура. В едната от колбите той добавил вирус или от
рова, така че сред културата в нея бил предизвикан силен стрес.
Съседната култура останала непроменена. След това общо два
надесет двойки такива колби били закрепени към колело и вър
тени.
След известно време при до осемдесет процента от незара-
зените бактериални култури са наблюдавани същите признаци
на заразяване, както при „инфектираните" и то без да е имало
физически контакт между тях! Условие за проявата на този фе
номен е била пълната тъмнина, защото тогава клетъчните кул
тури започват да проявяват силна биофотонна активност, за да
могат да комуникират по-добре помежду си.
Този феномен се проявявал само тогава, когато стъклените
колби били разделени една от друга чрез кварцово стъкло, което
пропускало ултравиолетови лъчи в диапазона 220-360 наномет-
ра. С обикновено стъкло не се случвало нищо.
фиг. 111 и 112:

Съпоставка между мозъка и окото на Хор.
Значи трябва да е настъпила инфекция, която няма нищо общо

с телесната, а с преноса на ултравиолетови лъчи (биофотони).
Нека да отнесем всичко казано дотук към Голямата пирамида:

1. Тя работи с вода, въпреки че именно водата е веществото,
което тя обикновено извлича от органични материали.
2. Извършва се честотно преобразуване, а с това и промяна
на информацията и предаването на тази информация.
3. За информиране на водните молекули, така че те да могат
да приемат определени кристални форми, за една моле
кула са необходими 1 милиард активни светлинни кван-
ти, т.е. активни биофотони. По-точно това съотношение
е 1:9,746х108 (според италианския атомен физик д-р Карло
Рубия, носител на Нобелова награда за 1984 г. за открива
нето на тази достигната с математически методи природ
на константа). Във вътрешността на пирамидата царува
пълна тъмнина, което автоматично означава засилена би-
офотонна активност, която води до по-добро и по-бързо
информиране на течащата през нея вода.
4. Ако в Голямата пирамида наистина съществуват тайнстве
ните камери, пълни с кварцов пясък, това би означавало
наличието на още една запомняща и комуникационна
среда. Всички видове кварц имат хексагонална геометрич
на структура. Съвременните компютри работят благода
рение на тази технология.
5. Ако разгледаме съвсем повърхностно образуващите се
плазмени сфери, те имат много общо с митохондриите
или енергоцентралите в човешката клетка, при което ос
тава открит въпросът: Какво произвеждат?
6. Пирамидите се състоят от голям процент варовик - кал
циев карбонат.
Резонансната гестота на Шуман

и пирамидите
Според нейния откривател проф. д-р Шуман (Технически
университет Мюнхен, 1938 г.) тази честота съответства на резо-
нансната честота на Земята. Резонансната честота на Земята се
получава от съотношението между скоростта на светлината и
обиколката на Земята и съответства на 7,83 Хц. Тези 7,83 Хц по
казват забележително съвпадение с честотната матрица на чо

вешкия мозък в алфа диапазона (преходното състояние между
съня и бодърстването или при медитация). Увеличаващата се от
няколко години насам резонансна честота на Шуман се обяснява
с два фактора на външно въздействие, единият от които с из
куствен произход (HAARP), а другият може да се обясни с естест
вен процес. Този естествен фактор е влиянието на слънцето.
Честотата на Шуман е основната резонансна честота на пла
нетата Земя, която стотици години наред до преди две десети
летия е била константна величина от 7,83 херца в секунда. Въз
основа на изчисленията на руския и норвежкия учени резултати
те от изследванията на геолога и също така автор на книги Грег
Брейдън показват забавяне, което понякога достига до 13 херца
в секунда.
Едно сравнение на стойностите на честотите на Шуман и съ
ответните мозъчни дейности показва следното:
Цвят Музикален Дължина Честоти в био Мозъчни чес

тон на вълна херца (Хц) тоти в херца
та в нано- (Хц)
метри
Червен Сол 690 435 6,2 Диа-
Оранжев Ла 620 484 6,4 пазон
ТЕТА
Жълт Ла диез 590 509 7,2 Диа-
Лимонов Си 550 545 7,83х пазон
Зелен До 520 577 8,22 АЛфА
Тюркоазен До диез 490 612 8,4
Син Ре 460 652 9,562
Индиго Ре диез 440 682 10,03
Виолетов Ми 415 725 10,8
Пурпурен фа 380 768 12,12 Диа-
Магента фа диез 368 814 12,54 пазон
БЕТА
фиг. 113:
1 7,83 Хц съответства на най-ниската стойност на константната в миналото чес
тота на Шуман
2 8,2 + 9,56 Хц са други стойности на вълните на Шуман
3 10,0 Хц съответства на оптималното предаване на космическа информация
4 12,5 Хц е висока честота на жизнената енергия.
Сега да поговорим в тази връзка за ъгъла от 51°50' на пира

мидата. Голямата пирамида първоначално е била облицована с
варовик. Варовикът се състои предимно от калциев карбонат
(калцит). Ако разгледаме калцита под микроскоп и го измерим с
ъгломер, ще установим, че двата ъгъла при основата на триъгъл
ната молекула имат ъгъл 51°50'. Това означава, че молекулите на
варовика, с който е била облицована Голямата пирамида, имат
същия ъгъл като самата пирамида. Тя от своя страна пък има съ
щия ъгъл като магнитната решетка на Земята. Бихме могли да
го разглеждаме като космически ред, защото и човешките кости
са съставени от калциев карбонат със същия молекулярен ъгъл!
Тази информация е от много голямо значение, за да разберем
защо именно пирамидите и техните специфични геометрични
структури представляват възлова точка или по-точно „портал"
към Вселената. Едновременно с това не по-малко съществен
аспект е и човешкото съзнание. Влизането на човека през този
„портал" е възможно благодарение на молекулярната структура
на неговото тяло.
Доказано е, че благодарение на резонанса човешкият мозък
е непрекъснато свързан с тези земни честоти, чрез които човеш
кото съзнание търси същинското си съответствие. „Повече от
това1", пише Морфей в книгата си „Кодът на Матрицата":
„Резонансната чecmoma на Шуман може да бъде модулирана чpeз
мислите в човешкия мозък и така, като резонансна „обратна връзка",
да доведе до съответна промяна в съзнанието на Земята. Ако хора
та - всеки един поотделно - си повишат съзнанието, в облас
тта на естествената земна чecmoma, която от своя страна
съответства на честотата на любовта, могат да променят
цялата земя и своето бъдеще!"66
Дори изкуствено създадените резонансни честоти на Шуман

(около 8 Хц) могат да доведат до незабавна синхронизация на
тези ритми. Отдавна е известно, че процеси като лекуването от
разстояние, телекинезата или хипнозата могат да се практикуват
от човека тогава, когато той достигне до честота на вибрациите
в алфа диападона. Алфа състоянието се достига чрез определен
ритъм на мозъчната дейност, който се измерва с електроенце-
фалограма. Между високата мозъчна активност със стойност 21
Хц (бета) и най-ниската активност по време на дълбок сън 0,5 Хц
(делта) се намира идеалната стойност от 10 Хц в алфа диапазона
(7-12). Това знание от десетилетия успешно се използва и прода
ва по света в средствата за масова информация (телевизия, ре

клама и много други) - т.е. прилага се целенасоченото въздейст
вие върху съзнанието на хората или казано по друг начин това е
контрол на съзнанието.
Човешката способност за възприятие има две нива. Първото
е обикновеното ниво на съзнанието, на което човек се разглежда
като независимо същество, отделно от универсалното кослшгеско
съзнание. Второто ниво е разширеното паранормално съзнание и
се причислява към асоциативното мислене. Тук човекът се чув
ства като единно цяло с космическото съзнание. Точно това се случва
в честотния диапазон на Шуман67.
Имайки предвид цялата тази информация, не е чудно, че пи
рамидите въздействат върху човешкия мозък, съответно върху
нервната му система, че хора, които влизат в пирамидата в Гиза
преживяват състояние на разширено съзнание или получават
видения - един вид страничен ефект на техническото съоръже
ние.
Водата като информационен носител

Химическият състав на водата се състои от един кислороден
и два водородни атома. Нейната основна структура представля
ва тетраедър, чиито ъгли са образувани от водородните атоми и
двата кислородни орбитала. („Орбитал" е най-вероятното мес
тонахождение на отделните електрони, който може да приема
най-много два електрона.) Ако подредим един до друг четири
от тези тетраедри на водата, отново ще получим пирамида.
Водата е типичен дипол, тъй като кислородната молекула
е заредена отрицателно, а водородните атоми са положителни,
поради което водата се държи неутрално навън. Ъгълът между
кислородната и водородната молекула на стайна температура е
104,5 градуса. Според теорията Global Scaling (глобално мащаби
ране) този ъгъл е разположен вътре в гравитационната вълна и
по този начин става възможно предаването на информация чрез
водата.
Какво представлява Global Scaling? С него е открита една ком

плексна естествена наука, чрез която може да се разбере „как едно
нещо въздейства върху друго нещо" (Гьоте). Global Scaling принад
лежи към надеждните теории в съвременното естествознание и
досега беше преподавано само в елитните изследователски цен

трове на Руската федерация, физикът и математик д-р Хартмут
Мюлер, с когото участвахме в токшоу по secret.TV, разработва
Global Scaling в Руската академия на науките. За научното му
постижение Международната академична асоциация в Москва
му присъжда своето най-високо отличие - „Звезда на Вернадски
първа степен" - през 2004 г.
Основната идея в теорията изглежда проста. Вместо използ
ваните в днешно време във всички естествените науки линейни
мащаби за всякакви физични величини в Global Scaling се прие
ма, че използваният в природата мащаб не е линеен, а при пър
во приближение логаритмичен, а при по-подробно разглеждане
допълнително се подразделя на фрактален и хиперболичен. Тази
основна теза може успешно да се провери при безброй примери
в природата. Природата използва отлична система мерни еди
ници за всички физични величини (включително и за времето),
която математически може да бъде представена чрез множества
та на Мюлер (мерна единица, въведена от д-р Хартмут Мюлер).
Само чрез това научно постижение новите методи на изчисле
ние могат да бъдат използвани за оптимизация или за прогнози
ране на всякакви процеси.
В съвременното естествознание за всички физични величини
се използват линейни мащаби, докато в Global Scaling се използ
ват логаритмични мащаби, което означава че според тази теория
времето и пространството са непосредствено свързани.
В течно състояние молекулата на водата може да се свързва с
други молекули на водата и да образуват така наречените клъс
тери. Интересното е, че те могат да
бъдат и с икосаедрична и додекаед-
Триатомната водородна молекула рична форма. При загряване на мо
лекулата на водата ъгълът се про
меня на 109°5. Тази величина лежи
извън гравитационната вълна и
клъстерите се разпадат, водородни
те връзки отслабват и информаци
ята от водата се загубва. Най-голя-
мата плътност на водата се постига
при температура 4°С. Следовател
но можем да приемем, че това е
фиг. 114: идеалната работна температура на
Триатомната водородна молекула. Голямата пирамида в Гиза.
Живата вода
Благодарение на японския изследовател Масару Емото в це
лия свят е известно, че водата „...е жива и има способността да
приема и съхранява чувства и информация".
Масару Емото е роден през юли 1943 г. в Йокохама. Завършва

Университета в Йокохама по специалността „Социални науки"
със специализация „Международни отношения". През 1986 г.
основава корпорацията IHM в Токио. През 1992 г. Отвореният
международен университет му връчва докторска титла по ал
тернативна медицина. В контекста на това той придобива своя
опит от разработения в САЩ микроклъстер на водата и техноло
гията за анализ на магнитния резонанс. Оттогава той посвещава
цялото свое търсене на тайната на водата. Той разработва техни
ка, при която с помощта на мощни микроскопи, използвани в
изключително студено помещение, и високоскоростен фотоапа
рат може да заснеме новообразуваните кристали на замръзнала
вода например. Неговият извод е, че „здравата" вода образува
шестоъгълни кристални структури, докато „болната" вода - не.
Когато д-р Емото насочва към водата концентрирани мисли
или определена музика, кристалите на по-късно замръзналата
вода заемат различни форми. Той например рисува японските
йероглифи за любов и омраза върху водните чаши или пуска сил
но музика на Моцарт. При хеви метъл музика или отрицател
ни думи водата се разболява. Кристалите не стават красиви или
въобще не се образуват такива. При почти всякаква вода, която
тече във водопроводите, в еутрофицирани водни басейни или
такава, която е поставяна в микровълнова печка, се получават
асиметрични форми или просто тя остава сива, докато при Мо-
цартовата музика формите са много красиви. След десет хиляди
опита д-р Емото открива, че водата съхранява не само информа
ция, музика и думи, независимо дали добри или лоши, но и чув
ства и съзнание. След като човешкото тяло е съставено от близо
70% вода е ясно, че хеви метълът не само разболява този, който
го слуша, но и го побърква. Изводът е, че хубавата, хармонична
музика, като класиката например, влияе положително върху хо
рата, прави ги по-здрави и по-щастливи.
Това, че водата има още много различни свойства, като на

пример че може да се самопречиства когато е здрава, да се хра-
фиг. 115,116 и 117

Снимки на водни кристали, направени от Масару Емото след като е звучала му
зика на Моцарт, като реакция на думите „любов" и „признателност" и при хеви
метъл.
ни и дори да се размножава, за ловенето от нас звучи като на

учна фантастика. По-долу ще цитираме откъс от научен труд
на Петер Шнайдер, в превод от унгарски, за изследванията му
върху водата:
„По-голямата част от човечеството смята, че водата е химич

но вещество, което се обозначава като Н2О. Това сте учили още
в началното училище. Но именно тук се крие основната грешка!
Водата е живо същество! Това звучи побъркано и плашещо, а и
е необходима талко умствена гимнастиката да може човек да при
еме този факт.
В последния период от живота си Шаубергер нарича водата НСО,
защото разбира, че въглеродите са жидненоважни да водата.
Представете си, че се разхождате пред пуста местност в плани
ната. Там откривате планински поток със свежа леденостудена
вода. Първият ви радостен възглас сигурно ще бъде: „О, много ху
бава вода!" Имате право! Наистина това е хубава вода. Но никой
не обръща внимание на факта, че дори и в този поток попадат
различни неща и остават в него. Дъждовни червеи, жаби, листа от
дърветата, болни животни се разхлаждат във водата, умиращи
животни търсят облекчаване на болката си, горски животни хо
дят с мръсни копита и лапи във водата и пият от нея. Освен това
тези животни уринират и се изхождат в нея.
След това изброяване на човек ще му приседне да пие вода от този
хубав планински поток. Не се бойте! Водата наистина е хубава!
Ако тя беше само едно Н?О теди вещества щяха да я замърсят.
Водата обаче може да премахне всички тези нечистотии! Защото
тя е жива! И като всяко живо същество трябва да се храни с нещо.
Това, от което живее, са естествените „отпадъци", които попа
дат в нея. Към. тях спадат още изпражненията на рибите, особено

на пъстървите, тъй като те нямат отделна тоалетна, както и
отделна каналидация. Тук е мястото да разкажа за едно преживя
ване от моите първи изследователски дни. Бях монтирал една от
първите ти апаратури, така наречения Y-завихрител, в малък час-
тен плувен басейн. Този завихрител си работеше бечшумно месеци
наред в един от ъглите на плувния басейн. Басейнът беше покрит
със свалящ се алуминиев покрив, така че пред това врете водата
беше абсолютно на тътно.
Някъде кът края на септември искахме да изпуснем водата от ба
сейна, да го почистим и подготвим за зимата. Когато тримата
избутахме настрани тежкия покрив, на дъното на басейна видя
хме множество големи бръмбари, паяци и подобни твари (виж фиг.
118), които стояха върху краката си! Това беше сензация! Тъй като
всички живи същества, дори и рибите, когато са мъртви лежат
във водата настрани или по гръб. А тези насекоми бяха изправени
на краката си! Как е възможно да са допълзели на 1,20 метра дъл
бочина и да са стояли на краката си по дъното на басейна, когато
са умирали? Това искахме да проучим по-подробно! Затова взехме
много фин филтър и решихме да го пъхнем под тези животинки.
Но когато дори само докоснехме леко тези животинки, те изчед-
ваха пред очите ни - просто се разтваряха без следа! Това беше
следващата сензация!
Това, което всъщност виждахме, беше само една останала холог-
рама - водата беше изяла (вероятно с голямо удоволствие) тези
животинки. Абсолютно същото се случва и в природата. Всичко
с органичен произход, което попадне във водата, се изяжда от нея
наистина докрай! Ето защо весело течащата вода в планинското
поточе беше наистина здрава.
фиг. 118:
Паяците по дъ
ното на басейна
стоят върху
краката си!
фиг. 119:
Завихрянето на
водата, което
описва Петер
Шнайдер.
Трябва да споменем също, те водата в този басейн беше с отлично

качество и кристално чиста. Иначе не бихме могли да разподнаем и
да снимаме малките животинки по дъното на басейна.
Ето едно незнатително преживяване, което показва, те водата на
истина е жива. След преживяното с холограмите на животните
продължавахме да стоим около басейна и да го обсъждаме. Слънцето
огряваше кристално чистата вода. Ичведнъж, сякаш задвижена от
невидима ръка, водата близо до стълбата започна да се рачмърдва.
Пред очите ни се образува водовъртеж, който все повече се уголемя-
ваше и накрая се превърна в завихрена спирала с диаметър над по
ловин метър (виж фиг. 119). И тримата стояхме като гръмнати!
Какво беше това? Как се появи това завихряне? Какво трябваше
да ознагава? Не се усещаше дори лек повей на вятъра. От изненада
всъщност не успях да го снимам, въпреки те фотоапаратът висеше
на врата ми. Когато отново се опомнихме, имаше време да една-
единствена снимка, след коетодавихрянето идтедна.
Защо ви разказвам. това? Колкото и странно да звучи,завихряне
то беше наталото на едно така наречено „размножаване на вода
та", което Шаубергер многократно е наблюдавал. За някой лаик
това може да звути напълно безсмислено... Но факт е, те водата,
но само напълно здравата вода, може да се размножава. След като
водата е живо същество,значи не би трябвало да се учудваме, че тя
може да се самовъзпроидвежда също както животните, растения
та и хората.
За да бъде водата здрава са й необходими тъмнина, хладина, движе
ние и метали с противодействащо напрежение."68
В Голямата пирамида в Гиза откриваме всички тези компо

ненти - тъмнина, която допълнително увеличава и биофотонна-
та активност, и хладина, съответно една неизменна температу
ра. Който поне веднъж е медитирал в Царската или в другите
камери в Голямата пирамида знае, че температурата винаги е
постоянна и по-ниска от тази навън. При постоянен воден поток
с още по-ниска температура вероятно е било значително по-сту
дено. Водата също така се е движела постоянно през пирамидата.
А металите? Какво представляват металите с противодействащо
напрежение според Петер Шнайдер и върху какво въздействат?
„Стигнахме до „металите с противодействащо напрежение".

Звучи малко стряскащо, но всъщност е нещо съвсем просто. И в
това Виктор Шаубергер е пионер. Сред металите винаги има и
такива, които реагират електрически с друг метал - нещо като

двойка или мъж и жена, плюс и минус. Една такава двойка с про
тиводействащо напрежение са медът и цинкът. Когато тези ме-
тали имат съприкосновение с вода,запотва да тече „биоелектритен
ток", както го нарита Виктор Шаубергер. Този ток е абсолютно
естествен и напълно безвреден - т.е. не съществуват рискове и
странитни ефекти! Това е прав ток, който може да бъде измерен
със съответните измервателни уреди както като прав ток, така
и като променлив ток от около 1 волт. С обикновен волтметър от
магазина за електритески уреди можете сами да проверите.
И още едно малко отклонение в изследователската работа: уста
новено е, те при импулсна последователност от 2000 импулса чо-
вешката клетка губи своята саморегулация. Тези 2000 импулса не
са 2000 херца, а по-скоро могат да бъдат сравнени с последовател
ни барабанни удари. Струват ви се много, нали? Но не е така.
Тези импулси непрекъснато се генерират от нашите мобилни
телефони. В крайна сметка нали се нарича импулсно избиране.
Представите си, те някой се обажда например на телефон 0049
55668877, колко импулса ще се генерират? Това са 89 импулса в
рамките на няколко секунди! Представете си колко телефонни
разговори се провеждат всеки ден! Значи един ден е предостатъчен
да достигането на тези 2000 импулса. Резултатът е, че клетките
на човека, животните, растенията и водата просто престават
да се саморегулират. Така клетките вече не могат сами да сезащи-
тават, а. чакат нов сигнал да регулация, който, разбира се, никога
не може да дойде!
След като и самата вода е болна, тя няма съпротивителни сили
да се бори срещу образуването на водорасли. С химитеската помия,
която добавяте към водата,за да ограничите образуването на водо
расли само я „довършвате", тя умира от биологична гледна точка.
Ако обаче в играта влязат металите с противодействащо напре
жение, навсякъде във водата възниква описаният по-горе прав ток.
Няма как да спрем излъчването на мобилните телефони, но този
биологитен ток служи като дъждобран, който защитава биологич-
ните клетки от излътванията на технитеските устройства!
Резултатът е, че клетките отново могат да се саморегулират и
не са податливи на болести. "69
Можем само да предполагаме кои метали са били използва

ни в Голямата пирамида - мед, желязо? Не знаем със сигурност.
Строителите на Голямата пирамида при всички положения са
използвали мед, защото по каменните врати и на двете шахти

на Камерата на царицата има мед. Находките от желязо от XIX
век, споменати в Първа глава, също доказват съществуването на
метал.
Съдържанието на вода в Голямата

пирамида в Гизa
А сега да допуснем, че човешкото тяло и тялото на пирами
дата, в конкретния случай Голямата пирамида, функционират
като микро и макро космос. Човешкото тяло се състои от близо
70 процента вода. Всеки орган има в процентно съотношение
същото съдържание на вода, както и телесните клетки. Следо
вателно водното съдържание в пирамидата трябва също да е 70
процента. Ако водният обем (дебитът на помпата) е също така
70 процента, на базата на тези данни можем да изчислим остана
лите 30 процента твърди части на пирамидата.
Тези 70 процента от общия обем на пирамидата минус из
вестните ни камери, би трябвало да правят обема на неоткрити
те досега камери и кухини в Голямата пирамида. Следователно
при повече от 50 процента от общия обем би трябвало да става
въпрос за кухини или неоткрити камери. Знаем, че проучвания
та, проведени през изминалите десетилетия от различни учени,
говорят за много кухини или неоткрити камери. Да се върнем
обаче отново на понятието Global Scaling. Списанието raum & zeit
го обяснява по следния начин във връзка с водата:
„В основата на Global Scaling стои предположението, ze самата ма

терия вибрира хармонично на най-ниското енергийно ниво (вакуум).
Честотният спектър е построен логаритмично, хиперболично и
фрактално, като мелодия. Тази мелодия на творението е причина
та за глобалната мащабна инвариантност.
Възникващите в електрическия проводник вакуумни резонансни
честоти не само че са специфични да конкретния материал, но и
при определени условия (напр. във вода) са зависими от профила
на проводника, фракталните форми на проводника улесняват въз-
никването на вакуумен резонанс. Този ефект се изполдва в техни
ката при фракталните антенни системи. "70
Голямата пирамида в Гиза представлява перфектен резона

тор на формата, който насочен в магнитно поле функционира
като антена. Резонатор на формата означава, че въз основа на
формата/конструкцията си пирамидата привлича енергия съ
гласно закона за резонанса (подобното привлита подобното). Освен
това в Голямата пирамида имаме и усилване чрез течащата в
нея вода.
Тези фрактални форми са така наречените „криви на Кох"
или „триъгълници на Сиерпински". Не можем да отречем при
ликата им с пирамида...
„Този вид антени се нуждаят от по-малка повърхност, но гене

рират електрически капацитети и индуктивности. За тази цел
фракталните антени не се нуждаят от външни корекционни ком
поненти, да да демонстрират многодиапазонни или широкодиапа-
зонни свойства. "70
Изводът:
Изпомпвана в пирамида вода може да бъде снабдена или
обогатена с информация и енергия, които тя след това съхраня
ва (виж Емото). Каква информация обаче е била съхранявана
от водата? И с каква цел?
фиг. 120:
Триъгълници на Сиерпински
като фрактална форма.
Оргонната енергия
Терминът „оргон" води началото си от големия изследова
тел Вилхелм Райх. Той успява да докаже, че при разпадането на
материята от само себе си се образуват микроорганизми и този
процес всеки път е съпроводен от синя блещукаща светлина.
Така например сред горските служители е известно, че няколко
години преди да умрат горите загубват своята блещукаща свет
лина, която може да се види особено добре отдалече. (Тази синя
блещукаща светлина е първият слой на аурата при живите съ
щества, който може да бъде възприет от нашите сетива.) Райх
нарича откритата през 1940 г. жизнена енергия „оргон", която
според неговите представи представлява своеобразна природна
константа и етапът преди възникването на материята.
При експериментите с радий той установява, че оргонът от
слабва тази радиоактивност при което се получава DOR (deadly
or gone), т.е. вреден оргон. Той успява да го отклони с помощта
на вода и метални тръби - особено подходяща за тази цел е ме
дта. В атмосферата DOR води до застой на енергийните потоци,
като например не се образуват облаци или почвите изсъхват и
не са в състояние да задържат вода и много други последствия.
В нашия случай той се отнася до образуването на пустините. С
други думи там, където се появи радиоактивност, по-късно се
появява пустиня. Вследствие на резултатите от тези изследвания
възниква методът cloudbusting - разбиване на облаци, при който
с помощта на прости уреди от метални стружки, медни тръби,
желязо или стомана и кристали се изтегля DOR енергията и се
отвежда във водата или в земята, за да се прекрати инертността
на атмосферата. Именно този принцип или тези задачи перфект
но се изпълняват от Голямата пирамида в Гиза с нейните „водни
басейни" (освобождаващите камери). Резултатът е, че отново за
почват да се образуват облаци и да вали дъжд.
Тук трябва да отделим особено внимание на постиженията
на алжирския дипломиран инженер Маджид Абделазиз от Бер
лин, който с помощта на открития от Вилхелм Райх метод отно
во озелени пустинята Ел Оуед в Алжир. В Google Earth може да се
види как едно малко зелено петно се простира насред пустиня
та. С това възразяваме и на един вещ познавач на времето като
господин Been от телевизия ZDF. В едно интервю за филма „Лъ
жата за Хеопс" Господин Been говори за така наречения „метод
Доналд Дък".
фиг. 121:
Възстановяването на времето, приложено на практика в алжирския oajuc Ел Оуед на
05.05.2008 г.
Дипломираният инженер Маджид Абделазиз пуска в ход своя cloudbuster. Образу
ват се облаци на места, където преди това не е имало и вали дъжд. И това става
всеки път. Постепенно времето се възстановява от тежкия застой и оздравява.
За да се оправи са необходими все по-малко сесии и все някога балансът между
слънцето и дъжда, небето и земята се възстановява. Пустинята се раззеленява!
Според Been не е възможно в днешно време да се изстреля

нещо в безоблачното небе, което след съвсем кратко време да
предизвика дъжд. Тук трябва да се отбележи, че и Херман Вал
дхаузер в своята теория изхожда не от синьо небе, а от вече съ
ществуващи облачни формации, които се подбуждат, за да раз
пръскват дъжд. Все пак и „методът на Доналд Дък" функциони
ра, както постоянно доказват резултатите на Маджид Абделазиз
(www.desert-greening.com).
Естествено възниква важният въпрос, какво се случва с во
дата или почвата, които поемат негативната DOR енергия? Тази
вода, както и почвата са опасни за живота на човека. Те могат
да доведат до влошаване на заболяванията, които имат хората,
и до симптоми на лъчева болест, което означава, че тя действа
изключително деструктивно върху всички живи структури. Как
обаче да активираме оргона и едновременно с това да неутра
лизираме получената радиоактивност, без да се образува DOR
енергия? Как да неутрализираме получената DOR енергия, съ
ответно как да я преобразуваме отново в оргон?
Абделазиз усъвършенства технологията на Вилхелм Райх по
средством спирали и използване на египетските стълбове Джед
и така неутрализира енергията, че работата с апаратурата става
безвредна.
Символът на фиг. 122 означава ,,Yi", което има различни зна
чения в китайския език - „смисъл", „справедливост", „правед-
ност", „привързаност". От значението можем да заключим, че в
преносен смисъл става въпрос за подходящата, правилната пози-
ция, която човек заема.
Ако разгледаме как стои въпро
сът с енергията DOR при пирами
дите ще видим, че технологията е
била още по-напреднала и че този
проблем още тогава е бил разрешен
(виж раздел „функцията на осво
бождаващите камери"). След като
заради DOR можеха да се образуват
дори пустини, трябваше да намерим
още доказателства за нея. Когато по
фиг. 122: този повод разглеждахме сателитни
Отляво е египетският символ метеорологични снимки, стигнахме
Джед, а до него китайският йе
роглиф ,,Yi" („Стелата Ишан" до извода, че вятърът, а с това и об
около 219 г. пр. Хр.). разуването на облаци, е разпределен
в максимум три места по цялата земя. Първото е на Северния

полюс, второто е на Южния полюс, а третото в района на Кай-
ро(!), т.е. точно там, където се намират пирамидите в Гиза! Към
настоящия момент има един друг вид вихър, който може да
бъде наблюдаван в района на Исландия.
Светът е разделен на два метеорологични пласта, единият
върху Северното полукълбо, а другият върху Южното полукъл
бо. В Битието (историята за сътворението на света) пише: „И Бог
раздели водата на горна и долна, а между двете води трябваше да жи
вееш ти." Досега това винаги се е тълкувало като земя и небе.
Ако обаче предположим, че става въпрос за Северното и Южно
то полукълбо, ще се озовем в района на платото Гиза!
Благодарение на сателитните снимки могат да се видят атмос
ферните течения и вихърът, който се образува около Исландия.
Възможно ли е докато пирамидата е функционирала да е изтегли
ла този атмосферен вихър, който се формира около Исландия, към
района на днешния Египет? Тогава Голямата пирамида би могла
да променя и естествено да управлява климата по целия свят, като
превръща безплодни в плодородни земи и то без DOR енергия!
При срещата на оргон с радиоактивност допълнително се об
разуват квантови пукнатини, от които се получава светлина като
страничен продукт. Този факт би могъл да обясни защо в много
разкази, които днес се считат за митове, се говори за денонощна
светлина, която излиза от пирамидата. Тази светлина вероятно е
била, както я описахме по-нагоре, синьо светлинно явление.
фиг. 123:
Метеорологична снимка, направена с DWD Котр IR-ST на 05.08.2007 г. в 6:00 ч.
UTC (координирано универсално време). За да може да се види описаният ефект е
необходимо да се наблюдават няколко метеорологични снимки в анимирана после
дователност. Голямо влияние върху него има също така течението Гълфстрийм.
Сигурно има нещо вярно в това, защото откриваме сведения

за него в различни разкази от миналото. Един от тях е този на
Томас Гроф от 1897 г.:
„Преди около две седмици имах възможност да прекарам една нощ
в пустинята... към осем часа вечерта видях светлина, която из
глежда бавно се движеше около третата пирамида на около по
ловината й висотина. Приличаше на малък пламък или... падаща
Звезда. Стори ми се, че светлината обиколи три пъти пирами
дата и после изчезна. Към единадесет часа отново видях синкава
светлина. Тя бавно се издигаше, почти отвесно, и когато стигна
малко над върха на пирамидата, изгасна и изчезна. В онази нощ въз
духът беше много прозрачен, а температурата - ниска. Нямаше
почти никакъв вятър... Често бях забелязвал светлина при тези
пирамиди, без да ми беше ясен нейният произход. Впоследствие я
изследвах малко и установих, че тази светлина не се появява мно
го тесто и те понякога се случва почти пет часа след залед слънце.
Няколко справки и едно импровизирано проучване ме усъмниха, те
тези светлинни явления се дължат на излъчвания от вътрешност
та на пирамидата. Въздухът там е по-топъл от въздуха в пусти
нята, което предизвиква въздушни течения, които биха могли да
донесат със себе си излъчванията, които светят в момента или ще
светят. В миналото тези светлинни явления тесто са били наблю
давани и са станали извор на легенди и предания."7'1
Интересното тук е, че съвременните системи за манипулира

не на климата, които работят със скаларни вълни, произвеждат
подобни сини светлинни явления. Пирамидите вероятно оба
че са излъчвали в няколко цветове на светлината - бял, червен,
жълт, зелен и син. Никола Тесла, откривателят на променливия
ток, говори за „студена светлина", която може да бъде произве
дена с помощта на кислорода от въздуха и слънчевата енергия и
бед захранване с електрическа енергия!
Била ли е Голямата пирамида огромно климатично оръжие

за извличане на DOR от въздуха, с което да се предизвика дъжд
или дори да се промени целият климат в региона?
Шеста глава
Липсващият инвентар
от Голямата пирамида
В Голяллата галерия
Още Херман Валдхаузер предполага, че частите, необходи
ми за функционирането на Голямата пирамида, днес липсват.
Ето един пример. След като се изкачи Голямата галерия се стига
пред входа на Камерата на царицата. Тя преминава хоризонтал
но. Днес можем да се изкачим отляво и отдясно до галерията
посредством изградени за целта стъпала и парапети. Да раз
гледаме по-внимателно нишите в коридора към Камерата на
царицата. Тук се виждат по пет ниши отляво и отдясно. Отгоре
преминава надрез, който показва, че тук вероятно е имало друг
конструктивен елемент. Вероятно върху него е била поставена
каменна плоча с цел удължаване на вътрешната рампа в Голя
мата галерия до края на първия низходящ коридор. Предполага
се, че това е била плоча, а не някаква друга конструкция, заради
издълбаното гнездо в началото на рампата, водеща към Голяма
та галерия. Този прорез с височина 22 см и ширина 1,075 м отго
варя точно на ширината на рампата. Това не е пречело на вод
ното подаване към Камерата на царицата и Голямата галерия, а
напротив. Така наречената „шахта на грабителите на гробници"
целенасочено е превърната в подаващ канал, за да може от своя
сграна Камерата на парицата да се използва като въздушна въз
главница за насоченото нагоре водно подаване.
Вероятно този вид строи
телство е избрано с цел да се
осигури достъп до Камерата на
царицата за техническата й под
дръжка като например перио
дичното й почистване от тинята
от Нил. Според това, което по
казват снимките на рампата със
следите от търкане, може да се
приеме, че тук регулярно е бил
фиг. 124: теглен нагоре и спускан надо
В коридора към Камерата на царицата
се виждат пет ниши. лу някакъв предмет (фиг. 126).
фиг. 125 (отляво):

Таванът на Голямата галерия с оцветявания като в тези в Царската камера.
фиг. 126 (отдясно):
Следите от търкане в Голямата галерия.
Дали това не е била липсващата покривна плоча, която е стояла

пред входа към Камерата на царицата?
По преминаващата през голямата галерия рампа има три
следи от търкане, които отляво и отдясно са разположени на
едно и също разстояние помежду си. Тези следи доказват, че уле
ят в Голямата галерия е използван като шина или ограничител, в
който нещо се е движело или е било бутано нагоре и надолу.
Малко вероятно е това да са били цели каменни блокове,
както се твърди в други публикации, защото по-надолу и върху
пода няма други следи от търкане.
фиг. 127:
Таванът на Царската камера с тъмна вдлъбнатина от южната страна над саркофа
га. Тези тъмни петна не се дължат на образували се сажди от факли, тъй като тук
първо ясно се вижда, че използваният розов гранит е загубил полировката си и
второ петната са проядени в камъка сякаш от химическо изгаряне.
фиг. 128:
Линии на нивото на водата в Царската камера.
Липсващият инвентар от Голямата пирамида 215
В Царската катера
В общия план на тавана (фиг. 219) на Царската камера иви
ците се виждат добре. Прави впечатление, че в зоната, където е
разположен саркофагът, тези петна са тъмночерни, а в останала
та част на камерата се срещат на малко места. Те са много пра
вилни и може да се приеме, че в помещението е имало и други
уреди, които са предизвикали появата им.
Подобни петна има и по стените на камерата. По тях мина
ват две тъмни линии, сякаш събираната тук вода е имала две
различни нива и е образувала двете „линии на нивото на вода
та", за които говори Валдхаузер (фиг. 128).
Такъв феномен имаме и в Голямата галерия. Тези ивици се
появяват точно там, където преминават 27-те ниши отляво и от
дясно (фиг. 125). И тук вероятно е имало допълнителни части,
които са предизвикали появата на тези маркировки. Дали не е
следствие от въздействието на DOR (вредния оргон)?
Как водата е текла през пирамидата?

Според Виктор Шаубергер правият профил на потока на во
дата не е бил целесъобразен. Тя е трябвало да се движи спирало
видно, за да запази своята жизнеспособност. Освен всичко друго
недостатъкът на правия профил на потока е, че седиментните
наноси се утаяват по-бързо и не могат да бъдат транспортирани
повече. За да се компенсира този дефицит в проточния канал
е можело да бъдат закачени енергийни тела, които да предиз
викат надлъжно завихряне и така отново да активират водата.
Една такава възможност би могла да бъде използването на овал
ни енергийни тела, както е показано на долната скица.
фиг. 129
Вдлъбнатината в Голямата галерия. Броят им е по
27 отляво и отдясно. Към тях вероятно е имало
други конструктивни елементи, които са служили
за по-доброто транспортиране на водата нагоре
към Царската камера. Те са разположени отляво и
отдясно по стените точно под тъмните петна или
изгорените места в тавана.
фиг. 130:
Овални енергийни тела за активиране на водата в реките спо
ред Виктор Шаубергер.
В Голямата галерия би трябвало да са използвани енергийни
тела, които при спиране на водния поток, например при техни
ческа поддръжка на съоръжението, остават на мястото си. Една
от възможностите би могла да бъде синусоидна структура, коя
то е излизала нагоре в Голямата галерия в спираловидна форма.
Освен това най-целесъобразно би било активирането на водата
да се е осъществявало направо пред Царската камера, защото
оттук би могла да бъде използвана директно за „преработка".
Вихровият поток в Голямата галерия е много важен. Ето как

во казва по този въпрос Шаубергер:
„Течностите като тези във вихровия канал са. като емулсии. Как
то изклюгителната плътност, така и високата скорост на вър
тене в центъра на вихъра предизвикват повишена йонизация, коя
то от своя страна позволява нови комбинации и прегрупиране на
радличните елементи и така подпомага генерирането на електро
магнитни енергии."7'10
Сега ще стане наистина интересно! Върхът на всичко е...

Седма глава
Идеята за електроцентралата
на Кристофър Дън
След резултатите, които получихме от анализите, направе

ни от Института „фрезениус", както и нашите собствени про
учвания, касаещи линиите на нивото на водата и съществува
щия подземен воден лабиринт, вече няма да се дистанцираме от
убеждението, че Голямата пирамида в Гиза е техническо съоръ
жение. Възниква обаче въпросът какво е било предназначение
то на водата и за какво в крайна сметка е било използвано това
съоръжение.
Една интересна и горещо дискутирана възможност разглеж
да в своята книга The Giza Power Plant („Електроцентралата в
Гиза") американският машиностроителен инженер Кристофър
Дън, чиито идеи са подобни на тези на Херман Валдхаузер. В сво
ята научно-техническа книга той се опитва да докаже, че Голяма
та пирамида е гигантско акустично съоръжение, в което мето
дът на хармоничния резонанс се използва за преобразуване на
вибрационната енергия на Земята в микровълново излъчване.
Преведено на прост език това означава, че тя е била централа за
производство на енергия от вода.
Кристофър Дън пише за началото на своите изследвания:
„В рисунките и скиците на Голятата пирамида с нейните без
бройни катери и коридори и с тяхната точност и прецизност ня
как си започнах да виждам проект на голяма машина. Бях убеден,
те не може да е било нищо друго и запотнах да си представям как е
функционирала тази ташина. Моите усилия тогат да се сравнят
с онова, което се нарита процес на реконструкция. За да тожех да
постигна успех знаех, те трябва да намеря отговор на всеки от
делен детайл, който откривах в Голямата пирамида. Не биваше
да пренебрегват никой от тях, нито да го изопачават по няка
къв начин. Реших да напиша очерк, който е възтожно най-точен и
честен."72
Принципът на действие
Постоянно се случват малки земетресения. Земята вибрира
и има своя собствена честота. Тези земни трусове са форма на
енергия. Според Кристофър Дън Голямата пирамида е машина,
която преобразува тази кинетична енергия на земната често
та в електрическа. Дън твърди, че Голямата пирамида в Гиза е
акустично свързана със Земята и вибрира заедно с нея. Самата
Земя е енергийният източник, а Голямата пирамида е била на
строена на резонанса на Земята, за да вибрира в хармония с нея
като сеизмограф. И за да стане още по ясно можем да кажем, че
Голямата пирамида е функционирала като огромен акустичен
уред, работещ на принципа на резонанса, който преобразувал
вибрацията на Земята в микровълнови лъчи, като по този начин
произвеждал електричество.
В конструкцията на Голямата пирамида трусовете и вибраци
ите се преобразували в електричество. В такъв случай Царската
камера е работила като преобразувател на сигнали, който като
огромен камертон е предизвиквал постоянна вибрация: криста
лите в гранита се превърнали във вибрираща маса енергия.
Като машинен инженер, добре запознат с лазерната техно
логия, Дън бързо открива пиезоелектрическите възможности,
които има богатият на кварц гранит в Царската камера.
Във вътрешността на Голямата пирамида на първа линия има

ме гранит (розов гранит) със следния състав: алкален фелдшпат
30-65 %, плагиоклас < 30 %, (богат на натрий, An < 30), кварц 15-40
% и тъмен (мафичен) главен минерал биотит до 10 %.
Това, което ни интересува, е особено голямото съдържание на
кварц. При натиск кварцът реагира с т. нар. „пиезоефект" или по
точно с пиезоелекричество. Пиезоелектричеството е взаимодейст
вието между механичния натиск и електрическото напрежение в
твърдите тела. Във физиката този ефект е свързващото звено меж
ду елекаростатиката и механиката. На този ефект почиват между
другото и т. нар. кварцови резонатори, без които днес е немислимо
съществуването на радиопредавателна техника, компютри, квар
цови часовници, предаватели и много други. Правият пиезо ефект
е открит през 1880 г. от братята Жак и Пиер Кюри. При опити с
кристали на турмалина те откриват, че при механично натоварва
не по повърхността на кристала възникват електрически заряди,
чието количество е пропорционално на натоварването73.
Идеята за електроцентралата на Кристофър Дън 219
фиг. 132:
Медни пръчки стърчат от
каменната врата в шахта
та на Гантенбринк.
фиг. 133:
Относно двете медни
пръчки Дън е убеден, че
става въпрос за електро
ди и зад каменната врата
те преминават надолу
като кабели.
След като в Голямата пирамида е имало огромно статично
налягане както и налягането на течащата през нея вода, много
е вероятно там да са се получавали електрически напрежения,
т.е. електричеството да се е образувало от натиска върху крис
тали.
От своя страна двата химикала - водният разтвор на цинков

хлорид и разредената солна киселина - са се смесвали в Камера
та на царицата и са произвеждали водороден газ. Резонаторите в
Голямата галерия (наподобяващи съвременните резонатори на
Хелмхолц), настроени на различни хармонични честоти, са уве
личавали амплитудата. Тези повишени честоти от своя страна
са стимулирали водородния газ да приеме по-високо енергийно
ниво.
Кристофър Дън е на мнение, че идеалната точност на каме
рите и коридорите в пирамидата е била използвана за оптими

зиране на акустичните свойства на пирамидата. Ако е била в ре
зонанс с вибрацията на Земята, тя е станала свързан осцилатор,
за да може да транспортира земната енергия без обратна връз
ка. Според него Царската камера е била както беше разгледано
по-горе, енергийният център, а Камерата на царицата е била из
ползвана за производство на водород, с който е била задвижва
на електроцентралата. А водородът от какво се произвежда? От
вода, чието наличие в цялата пирамида успяхме вече да дока
жем - вода, която в миналото дълго време е текла там!
Няколко находки днес доказват, че строителите на пира

мидите са разполагали с висока технология, която е намерила
своето приложение в Голямата пирамида. Най-новите открития
- сред тях е и така наречената шахта на Гантенбринк - идеално
подхождат на теорията на Кристофър Дън. Двете метални пръч
ки, които стърчат от вратите на шахтата на Гантенбринк според
Дън са електроди, които са били необходими за електролизата
(виж фиг. 132 и 133).
Дън успява да преведе древните теории на един модерен тех
нически език и да обясни вътрешността на Голямата пирамида
със специализирани термини от машинното инженерство. Ано
малии като конструкцията на Голямата галерия и преддверието,
както и единственото място, на което е бил използван гранитът
в т. нар. Царска камера, които Кристофър Дън включва в своята
теория за електроцентралата, никога преди това не са били тол
кова подробно обяснени от египтолозите.
Основата на пирамидата
Днес облицовката на пирамидите от варовик вече я няма.
Само по горната част на пирамидата на Хефрен има малки оста
тъци. Прието е, че пирамидата има четири гладки повърхности.
Но дали това е вярно? Ако разгледаме ядрото на пирамидата
(на фиг. 135 то е представено в сиво), ще установим, че пирами
дите не са построени с квадратна основа, а са вдлъбнати навъ
тре и така те имат формата на черупка. Повърхностите са леко
извити, което обаче може да се забележи само от въздуха, преди
всичко върху стари снимки. Днес това най-добре се вижда при
пирамидата на Микерин.
фиг. 134 и 135:

Пирамидите в платото
Гиза имат по ядрото си,
а вероятно и по първона
чалната си външна обли
цовка, леки извивки.
Какво е наложило това усилие?

Според Херман Валдхаузер комбинирано с вода това леко
вдлъбнато огледало може да създаде огромна рефлекторна по
върхност. Имайки предвид, че шахтите излизат навън от се
верната и южната страна на Голямата пирамида, а не както би
трябвало да се очаква през нейния център, т.е. че са изместени,
водата би трябвало да тече надолу изместена. В това вдлъбнато
огледало водата вероятно е получавала завихряне, потичала е
отново към центъра и по този начин не е могла да описва ли
нейна траектория.
Според Виктор Шаубергер именно тук се крие тайната на во
дата! Водата в природата никога не тече линейно, а винаги по кри
ва линия. Само така тя може да запази жизнеспособността си74.
Според хипотезата на Кристофър Дън това леко вдлъбнато

огледало би могло да е служело обаче за улавяне на радио и ми
кровълни от Космоса. Той обяснява, че излъчваната честота от
атомарния водород се намира в спектъра на микровълновата
енергия и намеква, че това далеч не е всичко, което строителите
са знаели, и което идеално са интегрирали в конструкцията и
функционирането на Голямата пирамида. Дали не са осъществя
вали контакт със същества от Космоса, които са излъчвали сиг
нали? Според Кристофър Дън не е изключено.
Тези от вас, които се интересуват, могат да намерят подроб
но описание на пирамидите като съоръжение за производство
на електричество, онагледено с много илюстрации в книгата
на Кристофър Дън The Giza Power Plant („Електроцентралата в
Гиза").
Резонансите на Пречупената пирамида

и Червената пирамида
По повод на резонансите има едно изумително откритие.
Изследователят на Египет Стивън Мелер пише в книгата си The
Land of Osiris („Земята на Озирис"):
„Освен това проучванията в Червената пирамида потвърдиха
предположението, че става въпросна типичен Пер-Нетер (кемет-
ско, т.е. древноегипетско наименование на пирамидите), един
практичен обект за генериране, преобразуване, добиване и преда
ване на енергия. Робърт Воутър, дипломиран музикант, звуков
инженер и археолог успява да извърши първите си експерименти
през1997 г. направи записи на звуковете, които доказват, че
Червената пирамида създава хармонични резонанси, докато в от
делните катери на пирамидата вокалите се интонират. По-късно
чрез техническата си апаратура Воутър успява да изпрати своите
Записи и да пресъздаде честотна последователност. Той открива
промеждутъчни тонове и резонанси, които са в други честотни ди
апазони, неотдавна измерени от други изследователи на Голямата
пирамида. Този резултат ни кара да предполагаме, че първоначално
Пер-Нетер са били „настроени" една към друга на определени чес
тоти и са предизвиквали помежду си хармоничен резонанс."
Долното ниво на Пречупената пирамида се изкачва под

наклон от 55°, но по средата се накланя под остър ъгъл от 43°
(фиг. 9). Ортодоксалните египтолози днес все още са на мнение,
че Пречупената пирамида е построена преди Червената и че е
„сгрешена конструкция". Кеметологът Абдел Хаким Авиан, на
кратко Хаким, решително отхвърля това обяснение и съобщава,
че при тези сгради няма сгрешени конструкции и че Пречупе
ната пирамида е построена така, както е било предвидено, като
истинска техническа постройка. Тя е построена с цел производ
ство на енергия посредством последователност от определени
хармонични тонове и техните резонанси. А те очевидно се фор
мират благодарение на специфичната й пречупена форма.
Червената пирамида със своя ъгъл от 43° е можела да ви
брира в определен хармоничен резонанс с Пречупената пи
рамида и именно оттук може да е произходът на понятието
„двойна хармония" (на кеметски Снеферу), което се отнася за
място, а не за цар, както разясни Хаким в нашия филм „Лъ
жата за Хеопс". Освен това има голяма логика в това всички
големи древни пирамиди да са били в резонанс помежду си.
През май 1999 г., докато и двамата са в Египет, Стивън Ме-

лер провежда няколко обстойни разговора с Кристофър Дън. По
този повод той пише:
„През 1997 г- изследвахме по-специално района от югоизточния
ъгъл на Червената (север) пирамида до североизточния ъгъл на Пре
чупената пирамида. Взехме проби от почвата и открихме следи
от вода върху изсъхналите пясъчни дюни. Смятате, че там е има
ло канал на древна река."
В традиционната кеметска теория, върху която ще се спрем

по-подробно в следващата глава, се твърди, че днешният Нил
не е реката, която са познавали древните египтяни. Вероятно е
имало друга река - така нареченият „древен Нил", който течал
западно от пирамидите.
Стивън Мелер разказва още:

„Tези следи от вода и кални наноси се обясняват от египтолозите
с прииждането на река Нил, която по времето на Старото цар
ство наводнявала цели местности. Посоката на водата, идваща от
запад, опровергава, това твърдение. След като течението на водата
по всепризнато мнение е от запад на изток, няма как водата да идва
от днешния Нил. Ето защо трябва да бъдат направени още проуч
вания в Дашур, за да се установят повече неща за това място.
В откровено противоречие с признатите парадигми не мога да
твърдя, че Червената пирамида и Пречупената пирамида са по
строени от същата цивилидация, която е построила сградите от
глинени тухли през Средното царство, които откривате по-на
татък на изток. Моята хипотеза за по-нататъшни изследвания
е, че тези две Пер-Нетер (пирамиди - б. а.) са построени преди
повече от 10 000 години като енергийни съоръжения..."
Експерименти с пирамиди
Смятаме, че идеята с пиезоефекта, въпреки че звучи много
добре, принадлежи по-скоро към сферата на фантазията. Изсле
дователски екип от www.graviflight.de все пак е представил дока
зателство, че това е възможно на практика, независимо че в слу
чая става въпрос за умален мащаб.
Ето и доклада за експеримента:

„Така стигнахме до идеята да построим нещо подобно, за да до
кажем възникването на електрично напрежение. За да произве-
дем натиск върху нашите малки парчета гранит, ги затиснах-
ме с метална плоча! За да сме сигурни, че напрежението не идва
от електромагнитните вълни наоколо, т.е. те пирамидата не
функционира като антена, я покрихме с алуминиево фолио и го
заземихме.
Пирамидата всъщност беше малка глинена саксия да цветя, коя
то с известен късмет всеки може да открие в цветарския мага-
дин - ако не успеете, можете да си построите пирамида от дърво.
Тъй като нямахме толкова много парчета гранит, за да запълним
пирамидата, по-голямата част от нея беше пълна, с шпакловъчна
маса. За да симулираме налягането в големите пирамиди, притис
нахме 10-20-милиметровите парчета гранит между шпакловътна-
та маса и една метална плота. За целта използвахме един резбован
лост М12 с подходяща гайка.
Полути се напрежение от 0,5 волта. Силата на напрежението за-
висеше, разбира се, от упражнявания натиск и от съдържанието
на кварц в гранита. Възможни са много по-високи напрежения. За
създаване на електрически контакт всички парчета гранит бяха

покрити с алуминиево фолио.
Остана само да поставим парчетата гранит в пирамидата,
стоманената плота върху тях и да навием силно гайката. Сто
манената плота трябваше естествено да има подходяща дупка в
средата да резбования лост. Дебелата желязна плота отдолу слу
жеше да маса. Ако човек не иска да си направи труда да построи
тази пирамида, би могъл и по-просто да постигне основния
ефект, като покрие парче гранит с алуминиево фолио, след това
го изолира с няколко пласта хартия и го притисне с менгеме.
Волтметърът се вклютва към алуминиевото фолио и към менге
мето (служещо да маса).
Защо строителите на пирамидите са избрали именно тази
форма:
1. Пирамидалната форма е необходима да стабилността на кон
струкцията
2. Електростатичното поле в пирамидалната форма си взаимо-
действа с магнитното поле на Земята - защото пирамидите
са обърнати на север-юг - и по този начин вероятно са могли
директно да извличат енергия от магнитното поле на Земята.
3. Електрическите заряди се събират предимно около заострени
те части на конструкцията... Може да е бил монтиран остър
метален връх върху пирамидата (който днес вече липсва) като
колектор да електритеството.
Модификация на експеримента:
Махнахме голяма част от шпакловъчната маса в пирамидата, да
да поставим повече гранитни парчета (покрити с алуминиево фо
лио). Използвахме парчета от няколко гранитни находища и това
доведе до значително увеличаване на напрежението. Токът разбира
се (при тези размери) беше много слаб и не можеше зазапали дори
светодиод. Пирамидата би трябвало да бъде много по-висока и да
тежи няколко тона,за да произведе повече мощност.
Сигурно е обаче, те дори само електростатичният потенциал може
да има силно въздействие върху тялото. "75
Експериментът на австриеца Томас Травьогер е още по-успе

шен, тъй като той работи не с пиезо електричество, а построява
проста пирамида, в чиято вътрешност окачва преобразувател
на напрежението. През 2006 г. тази конструкция показва сред
но освобождаване на енергия от 8,4 волта / 0,8 ампера прав ток,
фиг. 137:
Видовете гранит, из
ползвани при втория
експеримент.
фиг. 138:
Значително повишаване
на напрежението при
употребата на повече
видове гранит.
който може да поддържа в постоянна активност малък вентила

тор (12 волта / 1,1 ампера).
И така, откъдето и да погледнем и завъртим фактите, каса
ещи пирамидата, винаги стигаме до темата енергия, ток и тех
нология.
Доказателство за факта, че преди хиляди години е имало из
куствена светлина, е една находка от Дендера, Египет. Върху ре
лефна рисунка в храма на Хатор има изображение, което напом
ня на електрическа крушка (фиг. 143). Изследователят и автор на
книги Райнхард Хабек я построява, съобразявайки се с точните
размери, които открива в египетските текстове, намерени в хра
ма. Научните изводи показват, че не става въпрос за електри
ческа крушка, но се стига до електрически разряд във вакуум
съответно до прехвърляне на електрическа дъга.
При налягане от около 40 тора от единия до другия метален
елемент (електрод) се извива вълнообразна светлинна нишка,
както е показано на фиг. 146.
фиг. 139,140,141
и 142:
Волтметър, включен
към
експерименталната
пирамида.
фиг. 143,144,145 и 146:

Върху релеф в храма на Хатор в Дендера се вижда рисунка, която напомня на
електрическа крушка. Райнхард Хабек е построил модел по тази рисунка и той
светнал!
фиг. 147 и 148:

Батерия на 2000 години!
Тези галванични елементи
са открити през 1936 г. при
разкопки близо до Багдад. В
един практически експери
мент през 1978 г. в музея Рьо-
мер-Пелицеус в Хилдесхайм
неговият директор заедно
с технолог-химик от фирма
„Бош" откриват че „култо
вите предмети" функцио
нират точно на принципа
на електричните елементи и
дори и днес изпускат напре
жение от 0,5 волта.
Да видим какви технически доказателства ще открием

още...
Други експерименти с пирамиди

През изминалите десетилетия винаги е имало не само лю
бители, но и учени, които са експериментирали с пирамидите.
Най-известният опит е „точенето на бръснарско ножче". Целта
му е да ни покаже, че през и около пирамидите действат сили,
сред които ние днес трудно можем да се ориентираме, но за ко
ито строителите на пирамидите в Гиза са знаели много и които
са използвали при построяването на техническото съоръжение
„Голямата пирамида".
Следващите експерименти с пирамиди могат да се постро
ят само с помощта на описанието. Базата за експериментите е
пирамида с квадратна основа и ъгъл от 52 градуса по подобие
на Голямата пирамида в Гиза. В раздела за основата на пирами
дата споменахме, че не само ядрото на пирамидата, но вероятно
също и първоначалната външна облицовка имат извивки. От
части с тази форма могат да се постигнат по-добри резултати от
експеримента, отколкото с обикновена четиристенна пирами
да. За опитите могат да се набавят различни материали (дърво,
пластмаса, картон и др.) и да се сглобят според инструкциите.
Тези материали трябва да са хомогенни и затова шперплатът
например не е подходящ. За извитата форма на основата на пи
рамидата са ви необходими още шарнири, така че да може да се
експериментира с различни ъгли.
За целта на експериментите с помощта на компас обър
нете пирамидата с дължината на една от страните на север
- само така опитите могат да се получат. Трябва да внима
вате по възможност да няма никакви електроуреди в стаята,
където е пирамидата. Чрез магнитното поле, което създават,
те могат да повлияят върху магнитното поле на Земята и да
попречат на експеримента. Важно при всички опити с пира
миди е всички неща, които поставяте в тях, да запазят ориен
тацията север-юг76.
Бръснарски ножчета
Да вземем едно ново бръснарско ножче и да го поставим
в пирамидата на една трета

от нейната височина. Нож
чето се поставя вътре с ост
рите страни така, че да гле
да точно в посока север-юг.
Оставете ножчето за около
една седмица да постои в
пирамидата. След това то
може да бъде използвано и
фиг. 149: след като се изхаби да бъде
Бръснарско ножче в пирамида.
поставено отново в пира
мидата.
С помощта на този метод ножчето може да се използва двес
та пъти. Ако искате да направите опита с вече изхабено ножче,
трябва да го оставите значително по-дълго в пирамидата, преди
да го можете да го използвате за пръв път - някъде около три-че-
тири месеца, за да бъдат резултатите наистина задоволителни.
Колкото по-висококачествена е стоманата, от която е направено
ножчето, толкова по-добри ще са резултатите. Може дори да се
окаже, че обработеното по този начин ножче накрая е по-остро
от едно ново от същата марка.
Лотар Гьоринг, който прави много експерименти с пирами
ди, ни разказва от своята практика следното:
„Бръснарските ножчета, които са оставени в пирамида ja три

месеца например, имат острота, която не може да се постигне с
нито една машина. Недостатъкът, който се появява е, чe металът
губи своята гъвкавост. Ножчето вече може да се огъва съвсем малко.
Ако човек се опита да го свие с два пръста, както това може да се
направи с ново и неизползвано ножче, то се чупи със силен звънтящ
Звук още при съвсем малък ъгъл на огъване. "77
Експериментът с вода и растенията

Вземете обикновено шише с вода, което се продава в мага
зините, и го оставете в пирамидата за една седмица. След като
измине седмицата сравнете водата от пирамидата и бутилка с
обикновена вода - ще откриете сериозни разлики.
Това, че водата от пирамидата е по-полезна от обикновената
вода можем да проверим с един експеримент с растения. Взе
мете две еднакви растения с еднаква големина и на една и съща
възраст.
Едното го поливайте с обикновена вода, а другото с тази от

пирамидата. Най-добре си записвайте всеки ден разликата в рас
тежа и състоянието на двете.
Подобен опит можете да направите в градината си. Засаде
те на разстояние две еднакви растения. Едното го поставете под
пирамида, която сте направили само от четири жички. Поставе
те в средата дървена пръчка и опънете от нея жичките. Внима
вайте дължината на едната страна на пирамидата да е насочена
към една от посоките на света. На известно разстояние до това
растение засадете другото.
Голяма разлика се забелязва не само при растежа на расте
нията, но и при степента на поражението им от вредители. Рас
тението под пирамидата е много по-малко податливо на такива
поражения и насекомите по-малко го посещават.
Експериментът с портокал
Вземете два еднакви портокала. Поставете единия в пира
мидата, а другият до него. След известно време портокалът в
пирамидата се мумифицира, докато в този до пирамидата про
тичат нормални гнилостни процеси. При този опит внимавайте
влажността на въздуха в помещението да бъде постоянна и да
няма директен източник на топлина наблизо, като например
парно отопление.
При тези опити ще установим, че мумифицирането се случ
ва по различен начин според обекта на експеримента. Едни из
съхват много бързо в началото, докато други по-късно. И тук
ви съветваме да си водите дневник, за да можете да установите
точно разликите78.
Загадката около върховете на пирамидите

И до днес има много предположения по въпроса от какъв
материал са били направени някога крайните камъни (пира-
мидион), т.е. върховете на древните големи пирамиди, защото
трябва да е бил някакъв много специален, след като всичките са
махнати.
Освен че са споменати в няколко надписа почти не са запазе
ни върхове на пирамиди от Старото и Средното царство. Както
не е трудно да се разпознае и днес, големи части от външната
облицовка на трите големи пирамиди в Гиза са свалени и са из
ползвани като строителен материал. Една от най-известните

джамии в Кайро, джамията Султан Хасан, е построена почти
само от камъни от Голямата пирамида.
От инженерно-строителна гледна точка има още един ас
пект, който подчертава специалното значение на върховете на
пирамидите. Някои от намерените камъни и каменните им ос
нови към пирамидите показват, че вероятно са имали приспо
собления, чрез които те направо са били закрепвани един за друг.
Според описанията на Ричард Лепсиус пирамидата на Хефрен
също е имала такова анкерно закрепване под формата на цокъл,
върху което върхът на пирамидата е можел да бъде поставен
точно. Подобна конструкция изследователите откриват и при
малкия пирамидион на Култовата пирамида G Ш-а на Микерин,
само с тази разлика, че в загладената долна страна на пирами-
диона има вдлъбнатина. От чисто статични причини такава сис
тема за закрепване не е била необходима, тъй като върховете на
пирамидите са имали достатъчно собствено тегло, за да стоят
стабилно.
Това, че върховете на пирамидите са имали специално зна
чение, се вижда особено добре при пирамидата на Хефрен. За
разлика от двете съседни пирамиди по нея все още е останала
част от горната облицовка. Все пак върхът на пирамидата липс
ва, което подсказва, че не е бил от обикновен варовик. Той е бил
особено ценен за иманярите, иначе те не биха си правили тру
да да откъртват на определено разстояние един от друг камъни
от облицовката от едната страна, за да могат да се изкачат и да
плячкосат „скъпоценния камък".
От какво биха могли да са
направени върховете? Дали са
били украсени богато, или може
би са били от кристал или ме
тал? Вероятно са блестели или
искрели на слънцето?
Има един артефакт, който

евентуално може да ни наведе
на вярната следа и който пред
ставлява парче, отчупено от фиг. 150:
така наречения свързващ накло Пирамидата върху еднодоларовата
банкнота с „всевиждащото око". От
нен коридор на Унас в Саккара, какъв материал е бил направен вър
върху което е изобразена сцена хът на пирамидата?
фиг. 151:
Реставрираният
пирамидион
на пирамидите
в Дашур.
на превозване на колони и камъни по Нил. В руините на накло

нения коридор на Сауре (първия цар от V династия) е запазен
релеф, който описва как те са били теглени от работниците с по
златения връх на пирамидата до работната площадка.
С каква цел обаче е бил позлатен върхът на пирамидата?
Има ли нещо общо това с енергията?
Както вече научихме от експериментите с пирамидите, елек
трическите заряди обичат да се събират около остри конструк
тивни елементи. Следователно един връх от метал е могъл да
служи много добре като колектор на електричество.
Тук отново имаме доказателство за техническо съоръже

ние...
Осма глава
Как са били построени пирамидите?
Тайната на вазите от диорит

Какво общо имат древноегипетските вази от диорит с често
тите, резонансите и звуковите вълни? Много.
Навсякъде в Египет откриваме вази от диорит, алабастър и
базалт (много твърд естествен материал). Те не са като съвре
менните вази от глина или порцелан например оформени ръчно
или с помощта на машини и след това изпечени, а са били офор
мяни от скала, по-твърда от гранит, и след това парчето е било
издълбавано отвътре. Същността на проблема е там, че това не
е възможно да бъде направено със свредло, тъй като с него въоб
ще не може да се достигне до определени места.
Провежданите от 1983 г. насам от Денис А. Стокс от катедра
та по археология към Университета Манчестър полеви опити с
древноегипетски каменарски свредла показват как функциони
рат предполагаемите от египтологията методи за обработка на
твърда скала. Той установява, че е възможно да се пробие дупка в
гранита с медна тръба и коляно. За да направи дупка с шестсан-
тиметрова дълбочина са му били необходими 20 часа.
фиг. 152:
Древноегипетски метод за издълбаване на съд от твърда скала според Бетина
Шмиц. При този съд е възможно да е използван метод за свредловане като този
на фиг. 153.
фиг. 153:
Изображение на метод за свредловане на каменен съд от времето на V династия.
фиг. 154:
Открити са обаче вази от диорит, чието гърло е толкова тясно, че не е възможно
прилагането на този метод за свредловане.
Ако се абстрахираме от факта, че диоритът е значително по-

твърд от гранита (за да се издълбае един толкова твърд камък
като диорита например е необходимо да се приложи натиск над
1000 тона) и са необходими около 100 пробива с дълбочина око
ло 30 сантиметра (виж фиг. 152), за да се издълбае ваза, това да
леч не може да обясни, как може да се дълбае около ъглите. Ваза
като тази, показана на фиг. 152, е възможно да бъде пробита и
издълбана отвътре. Това вероятно е отнемало няколко месеца, а
работникът е трябвало и много да внимава да не я счупи. Отвън
тя също е трябвало да бъде оформена!
Има обаче вази от диорит, при които отворът е толкова
малък, че със свредло въобще не е възможно да се достигне до
местата, които са шлифовани, при това идеално! На фиг. 154 сме
показали какъв е максималният радиус на отвор, направен със
свредло. Чисто технически не е разумно използването на свред
ло с необходимата дължина, тъй като опасността от счупване е
много голяма. Значи трябва да е била използвана друга техноло
гия, която днес наричаме висока технология. Висока технология
в Древен Египет? Независимо от това трябва да вземем под вни
мание въпроса, каква би могла да е целта на ваза, за която са по
ложени толкова много усилия, за да бъде направена от масивен
скален блок - за ценни масла или просто за цветя?
Нека да си представим, че тези вази не са били механично

издълбавани, а с помощта на звукови вълни. Съществуват исто
рически източници, които съобщават за високо ниво на техни
ческо развитие по онова време. В еврейския Талмуд се говори за
пробивен апарат - шамир. Буквалният превод на тази „машина"
е „режещ червей", съвсем й подхожда, нали?! В еврейския Зохар,
най-значимото съчинение на Кабала (1.74 а-b), този инструмент
се нарича „червей за разцепване на метал". Древните хронисти
пишат следното по този повод: „Никой не е бил и чувал нито
за чук, нито за брадва, нито за подобни инструменти от желязо.
Тъй като шамирът е разцепвал всичко, не е бил необходим друг
инструмент за работа." Нищо не е било невъзможно и много от
древното познание и техническите възможности на античност
та и.до днес са напълно недостъпни за нас.
Дали с този шамир не са обработвани и гранитните блокове?
Ако изходим от нашата теория, че в древността са работели
със звукови вълни, първо трябва да хвърлим един кратък поглед
към съвременните технологии. В медицината например използ
Как са били построени пирамидите? 235
ваме т. нар. екстракорпорална литотрипсия с ударни вълни за раз

рушаване на камъни в бъбреците и жлъчката. Това е специална
акустична ударна вълна, която се характеризира с висока по
ложителна амплитуда на удара с внезапно покачване и кратка
продължителност на импулса.
Нашите модерни уреди работят по три възможни метода.
Най-старият е електрохидравличният принцип на искровия
разрядник. Следват електромагнитният и пиезоелектрическият
метод. Именно пиезоелектрическият има предимството, че е с
висока точност на повторение и с добра възможност на дозиране
дори и в ниски енергийни диапазони. С него може да се постигне
идеално точно фокусиране.
Със сигурност не е имало някой египетски каменоделец, кой
то е седял и разбивал камъка, за да направи тази ваза, милиме
тър по милиметър. Трябвало е да се създаде електромагнитно
поле, което да възпроизведе точно обема на вазата и след това с
някакъв технологичен метод да се отстрани вътрешността й.
Дори нашето тяло ни показва, че подобно нещо е възможно.
То произвежда звукови вълни, които точно указват на да речем
чернодробните клетки например откъде докъде могат и къде
не могат да се простират. Там съществува вид енергийно поле
от звукови вълни, което има размера на човешкия черен дроб и
тези специализирани чернодробни клетки могат да се образуват
само в това поле.
Древно египетски високи технологии,

прилагани върху саркофага
Предвид на факта, че все още в нито един саркофаг в някоя
от пирамидите не е открита мумия, саркофазите/каменни
те сандъци вероятно са изпълнявали специална функция. При
„саркофага" в Царската камера трябва да се има предвид, че той
не би могъл да е пренесен през входа.
Нека да разгледаме още веднъж по-отблизо каменния сан
дък в Царската камера. Днес той е без капак, а от предната лява
част липсва голямо парче. Освен това не е съвсем ясно, кога точ
но е бил разрушен така. В книгата Cheops („Хеопс") от 1953 г. на
Питър Томпкинс има рисунки, които показват саркофага преди
да бъде разрушен. Дали наистина е бил цял тогава? Кой ли го е
обезобразил?
Ако разгледаме по-подробно гранитния саркофаг, ще ни на

прави впечатление, че той би трябвало да е имал капак. От за
падната му страна има три дупки, които както показват лазер
ните измервания, са твърде точни, за да са направени впослед
ствие. Освен това те са толкова точни и гладки, че дори и днес
ще имаме проблем да ги оформим по този начин.
Днес не само египтолозите, но и специалистите вдигат раме
не на въпроса:
„Как и с какво са успели древните инженери да оформят с тогност
до милиметър саркофага?"
Това е шедьовър, който изисква изключително големи позна

ния по физика на съвременно ниво. Типичният за тогава инстру
мент, с който са разполагали строителите, според официалната
теория, е примитивно лъковидно свредло, което е работело с
пясък или диаманти. Ако се абстрахираме от факта, че в Египет
въобще не е имало диаманти, работата би трябвало да е продъл
жила много години. Тук още тогава вероятно е бил използван
инструмент с мощност на машина, който е можел да постига ви
сока скорост на оборотите.
Освен това се забелязва и нещо като плъзгащ механизъм, по
който може да е бил плъзган капакът на саркофага. И днес могат
да се видят ръбовете.
Това че гранитът около горния ръб изглежда толкова необра
ботен и недовършен би могло да е вследствие на въздействието
на работата на Царската камера. Спомняте ли си за „химически
те изгаряния" по гранитния таван в Царската камера? Същата
сила би могла да е въздействала неблагоприятно върху саркофа
га и да е довела съответно до износване.
фиг. 155:
„Саркофагът" в Царската камера. Дали
той не е бил място за съхранение на
техническа апаратура?
Могат да се открият и други особености на саркофага в Цар

ската камера:
1. Няма сравним затварящ механизъм на саркофазите в му
зея в Кайро - единственото изключение е саркофагът в
пирамидата на Хефрен, по който има пробити отвори и
„плъзгащ механизъм''.
2. Капакът липсва.
3. Пробитите отвори изглежда са използвани като блокира
що приспособление, така че съдържанието в саркофага да
не влиза в контакт с вода например (виж същия принцип
в шахтата на Озирис).
Друга възможност е саркофагът да е бил покрит някога със
скъпоценен метал, вероятно злато, за да защитава от определе
ни излъчвания и честоти. Да си спомним библейската история
за кивота. Той вероятно е бил от злато или поне външното му
покритие и не е трябвало в никакъв случай да се отваря. Дали не
е заради високата интензивност на излъчването?
За златно покритие говорят и външните следи от износва
не, тъй като външните повърхности показват, че обработката не
е завършена. Ако изключим като вариант златното покритие,
това би означавало, че строителите не са се отнесли сериозно
към обработката на дългите външни повърхности. Възможно
ли е да е така? Не, защото от една страна това противоречи на
усилията, които са положени за оформяне на саркофага с точ
ност до милиметър. От техническа гледна точка вътрешната
обработка, особено в ъглите, е била доста по-сложна отколкото
тази по външната повърхност. От друга страна би било почти
богохулство, поне що се касае до теорията за гробниците, точно
саркофагът, вечният дом на фараона, да бъде оставен „в неза
вършен вид".
Безспорно е, че в саркофага в Царската камера е имало нещо,
което или не е трябвало да влиза в контакт с нахлуващата вода,
или самото съдържание е оказвало отрицателно въздействие
върху собствената вибрация или функционирането на Царската
камера.
Би могло в него да е имало нещо, което е поемало излъчване
то или вибрацията на Царската камера с цел зареждане (техни
чески уреди, батерии или други подобни), за да бъдат използва
ни другаде. Възможности има достатъчно.
Египетският ротор
Продължаваме с безпомощността на египтолозите да обяс
нят все още неизвестната и до днес технология за обработка на
твърдите скали. На фигури 156-159 сме показали един артефакт,
който е дефиниран като „ваза". Той представлява диск от вид
твърда скала, с диаметър около 58 сантиметра и дебелина на сте
ната от 2 мм. Погледнат отстрани дискът има елипсовидна фор
ма. Днес той е изложен в музея в Кайро като експонат № 71295 в
зала 3641. Намерен е през 1937 г. от египтолога Уолтър Б. Емери
в гробницата на принц Сабу от I династия в Саккара. Надписът
към диска гласи: „специална ваза за лотоси".
На фигурите се вижда дървеното краче, към което е прикре
пен дискът, за да може да стои. Именно елипсите имат навика
да падат настрани, едно малко неподходящо свойство за пълни
с вода вази! При това този предмет не може да бъде напълнен с
вода, тъй като през него преминава отвор, през който може да се
промуши пръчка. Как би могло в него да е имало вода или нещо
друго?
Каква мисъл е осенила Уолтър Емери и неговите колеги, за

да нарекат този диск ваза, остава загадка. Външният вид на ди
ска напомня на съвременните ротори, използвани в самолето-
строенето или при турбините, но пе и на ваза!
Петер Шнайдер от Унгария, за който разказахме по-рано във
връзка с живата вода, прави умален модел на този диск от мед и
приключва първите експерименти с вода с добър успех.
„Дискът е единствен по рода си. Той обаче е необикновено тежък,за
да се правят от него някакви неща. Bечe завърших първите опити.
Изглежда става въпрос за задвижващ диск да течни вещества. Не
успях зaceea добре да разбера движението на потока, но има въ
трешен и външен поток, които си взаимодействат. Досега моите
опити бяха само във вода, по-късно когато подобря и оптимизирам
дисковете ще включа и въздуха!
Оставам на мнението, чe дискът е задвижващ елемент. Но трябва
да се извършат още много изследвания и наблюдения. Изработка
та му е изключително трудна, само направата на инструменти
те ми отне дни. Но и те не помогнаха много, тъй като материа
лът беше изклюъително напрегнат и лесно се трошеше. Как ли са
произвеждали това нещо в миналото?"79
фиг. 156,157,158 и 159:

Намерената от Уолтър Емери „ваза за лотоси".
По данни на кеметолога Абдел Хакум Авиан, който работи по

това време заедно с Емери, неофициално идеята е била съвсем
различна. Заедно с диска е била открита още една много гладка
и тънка плоча от същия материал и както изглежда двете части
образуват едно цяло. Тази плоча също се намира в зала 3641 на
музея в Кайро точно до вазата.
По данни на Хаким дискът е трябвало да бъде поставен из
правен вертикално, за да се задвижи и така е предизвиквал звук,
т.е. звукова вълна, която е попадала върху гладката повърхност
на плочата. Честотата, която тя генерирала, е трябвало да пови
ши гравитационното поле между диска и плочата.
Опитите да се премахне ефектът на гравитацията не са

нови, но рядко стават достояние на обществеността. Виктор
Шаубергер също работи по тази тема в началото на XX век.
През 90-те години на миналия век това донякъде се отдава на
руския учен Евгений Подклетнов. Тогава той работи към фин
ландския университет в Тампере.
фиг. 160: (отляво)

Диск, намерен близо до
пирамида в Китай.
фиг. 161 (отдясно):

Моделът на „египетския
ротор" на Петер Шнайдер,
с който той прави опити
във вода.
Неговият уред се състоял от произведен в Русия свръхпро-

водящ диск, който се задвижвал ротационно с помощта на
електромагнит. В горната свръхпроводяща половина на диска
се образувал кондензат на Бозе-Айнщайн, състоящ се пре
димно от свободни електрони и свободно въртящ се в диска!
По време на процеса върху диска били поставяни различни
предмети и е било измервано теглото им. Проведени са хиля
ди опити с най-различни материали и във всички случаи било
установено намаляване на теглото. Най-голямото намаляване
се получавало при спирането на диска, когато концентратът
на Бозе-Айнщайн продължавал да се върти, докато дискът
бързо започвал да спира.
Подобен експеримент се провежда по-късно от Джон Шну-
рер в Колежа „Антиох" в САЩ. Американката д-р Ли също по
строява такъв модел с диск от свръхпроводим материал, който
при въртене премахва гравитацията. Тя успява дори да накара
различни обекти да се носят във въздуха над нейния диск, което
показва пълно премахване на гравитацията. Друг успешен екс
перимент прави физикът проф. фран де Акино от физическия
факултет на държавния университет Маранхао в Бразилия през
2000 г. Теоретичната база за него той публикува под заглавието
Gravitation and Electromagnetism: Correlation and Grand Unification
(„Гравитация и електромагнетизъм: корелация и пълна унифи
кация") и неоспоримо доказва, че между гравитацията и елек-
тромагнетизма съществува връзка79а.
Междувременно в Китай близо до една от пирамидите е на
мерен диск (фиг. 160). Той е малко по-голям от този в Саккара, но
вместо трите перки има релефни канали. Все още не е известно
за какво е бил използван796.
Да се върнем сега отново към Виктор Шаубергер. Той из

ползва своите дискове не за премахване на гравитацията, а пре
ди всичко за ревитализиране на водата. Шаубергер регистри
ра патент за получаване на енергия от

дълбините на морето, чиито начин на
функциониране може да бъде пренесен
към Голямата пирамида. За тази цел
в богата на въглерод, но бедна на кис
лород дълбоководна зона се поставя
тръба, към чиято горна част се подава
кислород. Водата от дълбочините с яд
рена температура от 4°С се стреми да се
обогати с кислород и по тази причина
се изкачва нагоре, като благодарение на
по-ниското водно налягане увеличава
обема си. На повърхността се инсталира
„лопатково колело", което се задвижва фиг. 162:
от изкачващата се вода. Ако това колело Абдел Хаким Авиан,
се включи към генератор той може да накратко Хаким.
произвежда екологичен ток!
Подобен принцип можем да открием и в пирамидата. Теча
щата под земята вода би трябвало да е била с ядрена температу
ра от 4°С (виж също и раздела „Западният бряг"), като посоката
й на движение е била към обогатяването с кислород, т.е. нагоре
към водните шахти. Вероятно за подаването на кислород е отго
варяла шахтата, която сега се нарича „коридор на грабителите
на гробници".
По тази тема Виктор Шаубергер пише обстойно още през

1933 г.:
„Нашите енергетици биха се отказали да произвеждат електри-

теската енергия по съвременния начин, ако знаеха, те тя би могла
да се получава директно от дълбоководните зони с помощта на
съвсем проста апаратура. Инструментите и апаратурата, кои
то обръщат света с главата надолу (напр. атомната енергия - б.
а.) бързо ще бъдат забравени в музеите, тъй като въобще няма да
се налага на човека да стига толкова далече, за да получи без усилия
и почти безплатно колкото иска светлина, топлина и други фор
ми на енергия. "80
фиг. 163:
Схема от книгата Naturenergie verstehen und nutzen („Как да разбираме и използва
ме енергията от природата") на Калум Коутс за наличната за свободно ползване
енергия от дълбоководните зони на моретата.
Излагането на такива турбини като египетския ротор в му

зеи, прилежното им номериране и обявяването им за „вази за
лотоси" не говори за особена интелектуална извисеност на мо
дерните учени и изследователи. Също така в почти нито една
книга не могат да се открият разкази за т. нар. фалшиви врати.
При това в Египет „гъмжи" от тях. Всички подобни фалшиви
врати имат най-малко по три преминаващи една в друга и ста
ващи все по-дълбоки „рамки". Прави впечатление, че в горната
им част без изключение е изобразена маса, върху която има ня
колко отвесни предмета и които всеки египтолог интерпретира
много различно. За един те представляват изправени парчета
хляб, за друг няколко пера на богинята Маат, а някои ги опреде
лят като музикален инструмент.
Досега никъде не сме видели някой

музикален инструмент да е изобразен по
този начин. Отвесните предмети са офор
мени симетрично и броят им значително
се различава върху всяка от вратите. От
всяка страна има от шест до единадесет
парчета. Най-добрата възможност за из
следването им предоставя музеят в Кай
ро. Вляво на долния етаж там има голям
брой такива врати.
Какво открихме дотук? Намерените
дискове-ротори с гравитационни свой
ства, получаването на светлина чрез еги
петската „електрическа крушка“, вази
от диорит, издълбани с помощта на не
известна нам пробивна техника, воден
таран и фалшиви врати... Който и да е
построил пирамидите, е бил технически
много напреднал. Възможно ли е с помо
щта на уреди, подобни на ротора, чрез
звукови вълни да се влияе върху гравита
фиг. 164: цията и да се намали теглото така, че да
фалшива врата в една от
малките пирамиди, раз може да се повдигне 100-тонен гранитен
положена пред Голямата блок? Как иначе е било възможно да се
пирамида.
помръдне нещо толкова огромно?
фиг. 165: Може би тайната знае...
Парчета хляб или музи
кален инструмент вър
ху една от фалшивите
врати.
Тайнственият Едуард Лийдскалнин

Едуард Лийдскалнин, по рождение Лете, е скулптор и инже
нер, който емигрира в Хоумстед, щата Калифорния и построява
величествено съоръжение от огромни многотонни блокове и то
съвсем сам!
Лийдскалнин, висок само 1,50 м, създава своя монумент „Ко
раловия замък" в памет на изгубената си любов Агнес Скъфс,
която искала да се омъжи за него. Той се обръщал към нея със
sweet sixteen, тъй като по времето когато били влюбени били на
16 години. Кораловият замък е така да се каже паметник в нейна
чест. Носи се слух обаче, че той е посветил своя храм на египет
ските богове, чиито тайни както и тази на пирамидите твърдял,
че знае.
За 26 години той обработва 1100 тона коралови скали, сред
които е една огромна стена с 9-тонна въртяща се врата, която
може да се отвори само с един пръст, вана със слънчево затопля
не, 2,25-тонна маса във формата на сърце и други монументални
конструкции. Повечето от камъните за тях са тежали над 6 тона,
т.е. те са били по-тежки от варовиковите блокове, използвани за
построяването на Голямата пирамида в Гиза. Някои от блокове
те са тежали до 30 тона.
Най-интересно обаче е, че той винаги работил след залез
слънце и през всичките години на строителство не е имал нито
един помощник или свидетел. Никой не знае как е издялкал,
обработил и повдигал блоковете. Ако някой се приближал до
неговия имот, той веднага прекъсвал работа. Самият Лийдскал
нин живеел много обикновено, хранел се със сардини, бисквити,
яйца и мляко и работел винаги по едно и също време - от залез
до изгрев слънце.
Когато Кораловият замък бил готов, той започнал да развеж
да посетители в съоръжението си срещу 25 цента. След завърш
ването на замъка той се отдал на занимания с магнетизъм и
космически енергии, въпреки че бил посещавал училище много
малко. Лийдскалнин разработил и магнитен генератор, с помо
щта на който произвеждал собствена енергия.
Единственият път когато приел чужда помощ било през 1936
г. когато преместил целия Коралов замък на 10 мили от град
Флорида. Той поставил огромните блокове в камион, който ги
закарал до съответното място. За тази цел наел шофьор, на кой
то обаче не било разрешено нито да пипа, нито да гледа как той
мести блоковете. Всяка сутрин, когато шофьорът пристигал на

строителната площадка, блоковете вече били качени на ремар
кето.
По-късно шофьорът разказва следната история. Веднъж ко
гато се подготвяли да натоварят на камиона 20-тонен обелиск,
Лийдскалнин го помолил да го остави насаме за малко. Като се
отдалечил, той чул силно изпращяване. Когато бързо изтичал
обратно, не могъл да повярва на очите си. Лийдскалнин бил мах
нал ръцете си от обелиска и го почиствал от прахта. Обелискът
вече бил натоварен на ремаркето на камиона!
Кораловият замък съществува и днес и може да бъде видян
от всеки. Интересно е, че преди няколко години 9-тонната вър
тяща се врата заяла. Два дни били нужни на шестима строители,
за да откачат вратата и да я закачат отново с помощта на въже
ни лебедки и кран. Друг път бил поканен един местен строи
телен предприемач да отсече малко парче камък от каменната
кариера на Едуард. С голям диамантен трион и кран с мощност
600 конски сили предприемачът имал трудности да отсече дори
един малък камък. Освен това в долния ъгъл той не могъл да го
отсече хоризонтално, а се наложило да го раздроби, за да може
да го отдели от каменната стена. За разлика от него Едуард Лий
дскалнин успял да отсече камъните от това място, което и до
днес се счита за физичен феномен.
Когато попитали Едуард как е построил своя Коралов замък,
той отговорил: „В действителност въобще не е трудно, стига човек
да знае как!" Веднъж той описал, че може да види около всеки
предмет светлинни точки, които според него били физическо
то присъствие на магнетизма в природата. Едуард твърдял, че
познанията на физиците за строежа на атомите и електричест
вото не са верни. По-нататък той обяснил, че всички форми на
съществуване се състоят от три компонента: северен и южен по
люс и неутрални материални частици. Той разбира по нов начин
законите за гравитацията, за мерните единици и за ефекта на
лоста. Според него в тях се съдържа познанието за връзката със
Земята и за изкуството на природата да се самосъздава - свеще
ната геометрия.
фиг. 166: (горе вляво):

Едуард Лийдскалнин до своя
генератор.
фиг. 167 (горе в средата):

9-тонната въртяща се врата.

Неговото жилище.
фиг. 169 (по средата вляво):

Масата във формата на сърце.
фиг. 170:
Общ изглед на Кораловия замък.
фиг. 171:
Лийдскалнин с една от своите трик-
раки конструкции, които той прави
от стари телефонни стълбове. Горе
се вижда поставената малка кутия!
В брошурата за посетителите си самият той пише:

„Открих тайната на пирамидите и знам как египтяните и ста
рите майстори в Перу, Юкатан и Адия са успели да построят
своите огромни монументи с помогцта на съвсем прости инстру
менти. "
Освен това той вероятно е усещал, когато някой се прибли

жи до неговия имот, за да види как работи. Сигурно е имал
някакъв вид сензитивност или дарба на медиум. Все пак има
няколко човека, които през всичките тези 30 години работа
са могли да го наблюдават. Един студент твърди, че е видял
камъните да се движат сами. Съседът на Едуард твърди, че
го е видял да „пее на камъните", докато държал поставени
ръцете си върху тях. Освен това група младежи твърдят, че
са видели как блоковете са се носели във въздуха „като пълни
с гад балони".
Тук можем да включим разказа за едно вълнуващо преживя

ване на шведския самолетен инженер Хенри Киелсон, поместен
в книгата му Die verlorenen Techniken („Изчезналите техники"):
„Докато учел в Оксфорд, моят приятел шведският лекар д-р Ярл
се сприятелил с един тибетски студент. Няколко години по-късно,
през 1939 г. д-р Ярл бил изпратен от английското кралско научно
дружество по работа до Египет. Там той бил потърсен от прате
ник на неговия тибетски приятел, който настойчиво го помолил
да дойде с него в Тибет, за да прегледа един високопоставен лама.
След като дали отпуска на д-р Ярл, той последвал пратеника и
след дълго пътуване пристигнал в манастира, където се намирали
старият лама и неговият приятел, който сега заема там висок
пост.
Д-р Ярл останал да известно време в манастира и благодарение на
приятелството си с тибетеца научил много неща, за които дру
ги чужденци нито са чували, нито са виждали. Един ден неговият
приятел го взел на едно място близо до манастира и му показал
една полегата поляна, която от северозапад била заобиколена от
високи отвесни скали. В една от скалите на височина около 250
метра имало голям отвор, който приличал на вход към пещера. На
площадката пред входа монасите били започнали строежа на висо
ка стена. До тази площадка те можели да стигнат, като се спус
нат с въжета. По средата на поляната на около 250 м разстояние
от скалите имало гладко шлифована скална плоча, в която имало
фиг. 172:
Около 200 монаси били застанали зад тромпетистите. Каменните блокове се носели
нагоре във вид на парабола.
издълбана вана, чието напречно сечение било 1 метър, а дълбочина

та й 15 сантиметра.
Един каменен блок бил движен в това пространство с помощта на
якове. Дължината на страната на блока била 1м,а височината му
1,50 метра. На разстояние 63 м от ваната в четвърт кръг били
поставени 19 музикални инструмента. Радиусът от 63 м бил съв
сем точно спазван. Музикалните инструменти се състояли от 13
барабана и 6 тромпета. 8 от барабаните имали напречно сечение 1
м и дължина 1,5 метра.
Четири барабана били със средна големина и с напречно сечение
от 0,7 метра и дължина 1 метър. Единственият малък барабан
имал напречно сечение от 0,2 метра и дължина 0,3 метра. Всички
тромпети били с еднаква големина - дължина 3,12 метра и отвор
0,3 метра. Големите барабани и всички тромпети били поставени
върху рамки, така че да могат да бъдат нагласени в посоката на ка
мъка. Големите барабани били направени от стоманена ламарина
с дебелина 3 милиметра, а теглото им било 150 кг. Те имали пет
части. Всички барабани били отворени от единия край, а дъното
фиг. 173:
Изглед от друга позиция: каменният блок се издигал на височина 250 м само с
помощта на звуци!
им било от метал. Монасите биели по него с големи кожени бухал

ки. Зад всеки от инструмент имало по още една редица монаси.
Когато каменният блок застанал на позиция, монахът зад малкия

барабан дал сигнал да начало на концерта. Малкият барабан издавал
много остър двук и даже можел да бъде чут сред останалите ин
струменти. Всички монаси отзадната редица пеели непрестанно
молитви и мантри и бавно увеличавали темпото на тези неве
роятни двуци. През първите четири минути не се случило нищо.
След това тъй като скоростта на барабанене и на издаваните
звуци се увеличавала, големият каменен блок се залюлял и изведнъж
започнал да се издига във въздуха все по-бърдо до височина 250 м по
посока на площадката пред отвора да пещерата.
След три минути той се приземил върху платформата. Веднага
след това на поляната били докарани нови блокове. По този начин
монасите пренасяли 5-6 блока на час по параболична траектория с
дължина около 500 м и височина 250 метра.
Д-р Ярл вече бил чувал да това тибетско „хвърляне на камъни".

Експерти по Тибет като Линауер, Сполдинг и Хък също говорят да
него, но никога не са го виждали. До този момент д-р Ярл бил един
ственият чужденец, който е имал възможността да наблюдава това
забележително представление. Тъй като в началото смятал, че е ста
нал жертва на масова психоза, той заснел два филма за описаното
събитие, филмите показвали точно същото, което видял с очите си.
Английското дружество, да което работел д-р Ярл, засекретява фи
лмите да 50 години."81
250 ХИЛЯДОЛЕТ1 IATA ЛЪЖА
Тогава те казват, че през 1990 г. двата филма ще бъдат разсек-

ретени, но това никога не се случва...
Дали Едуард Лийдскалнин е работел по същия начин? Или
се е ползвал от помощта на някаква механична апаратура? На
тази мисъл ни навежда една от снимките, на която се вижда той
на фона на трикрака конструкция, към която е закрепена въже
на лебедка. Но и с тази въжена лебедка сам човек не може да
премести 30-тонен каменен блок. Веригите, които е използвал
Лийдскалнин, са били много по-слаби и в никакъв случай не
биха могли да издържат тежест от 30 тона. Същото се отнася и
за дървените конструкции, които са били по-малки от най-голе-
мите обелиски и не е могло да бъдат използвани за построяване
на къща от тези блокове, както е направил Лийдскалнин (виж
фиг. 168).
За съжаление той отнася тайната си в гроба през 1951 г.
Все пак има един човек, който тръгва по неговите стъпки -

Кристофър Дън! Той много пъти разглежда Кораловия замък и
с погледа си на строителен инженер много бързо разбира каква
е тайната. Едуард Лийдскалнин очевидно бил открил метода на
работа на древните египтяни. Но всичко по реда си...
Ключът е скрит в това, което твърди Едуард Лийдскалнин,
че всички материи и материални обекти се състоят от отделни
малки магнитчета и че движението на тези малки магнитни
частички в обектите и в пространството предизвиква измери
ми феномени като магнетизъм, електричество и други. Навяр
но Лийдскалнин е прав, тъй като в крайна сметка именно той
притежава доказателството, че сам може да вдигне и премести
30-тонни блокове.
Ако погледнем по-отблизо неговия метод, ще видим, че той
се е състоял в това да намали до минимум гравитацията или на
пълно да я премахне, което твърдят и очевидците. Антиграви-
тация означава отменяне на закона за гравитацията. Магнитите
имат свойството да се привличат или отблъскват. Самата пла
нета Земя също е магнит и генерира магнитна енергия, която
следва определени силови линии или траектории. Те могат да се
сравнят с меридианите или с артериите в човешкото тяло. Това,
което е направил Лийдскалнин вероятно е следното. След като
магнетизмът на Земята привлича всички предмети, т.е. държи
ги на земята, а според Лийдскалнин всеки отделен предмет има
собствени магнити в себе си, той разработил метод с помощта на
който тези магнитни частички се обръщали наобратно и вместо

да бъдат привличани от Земята, те се отблъсквали от нея, т.е.
той ги е „превключил“ от плюс на минус.
Един познат метод за намагнетизиране на парче желязо е
като се постави в една ос с магнитното поле на Земята и се уда
ри с чук върху него. Този удар кара атомите в желязото да ви
брират и позволява магнетизмът на Земята да въздейства върху
тях. Резултатът е, че след спиране на вибрациите голяма част от
атомите в тази желязна пръчка се преориентират. Дали Едуард
не е направил нещо подобно със своите каменни блокове?
Кристофър Дън ни разказва за откритията си:
„Дали това е методът, който Лийдскалнин е идполдвал? Това е
проста концепция и когато видях приспособленията в работил
ницата на Лийдскалнин можех лесно да си представя приложение
то на вибрациите и електромагнетизма. Неговият, маховик (виж
фиг. 166) за проидводство на електричество в повечето случаи ос
таваше неподвижен с изключение на няколкото любопитни турис
ти като мен, които се въртяхме около него. След като го огледах
няколко пъти установих, че нещо липсва.
При обиколката на Кораловия замък ни разкадаха, че Лийдскалнин
е произвеждал електричество с това приспособление, да да светят
неговите електрически крушки. Твърдяха, че Лийдскалнин не е
имал никакъв ток в имението си. На мен обаче ми беше трудно
да си представя, че с този уред той е успявал да получи достатъч
но ток, особено като се има предвид, че Лийдскалнин е използвал
само едната си ръка за задвижване на маховика. След внимателно
изучаване на приспособлението разбрах, че става въпрос да стара
четирицилиндрова кривошипна камера. Нейният маховик е бил
прикрепен от предната страна на коляновия вал и е бил снабден
с магнитни пръчки, поставени между две пластини, горната от
които е била зъбно колело.
За да му придаде цялата тежест и с цел стабилизиране Лийдскал
нин огражда магнитните пръчки с цимент. Ясно ми беше, че сним
ката, на която Лийдскалнин сочи с пръст към една манивела не би
могла да представя целия процес.
Възможно е Лийдскалнин да е изполдвал манивелата само да да
стартира бутален двигател, който сега е махнат. В такъв случай
той е могъл да остави съоръжението да продължи да работи само
без негова помощ.
В този момент ме обхвана любопитство. Имах усещането, че
Лийдскалнин е изполдвал магнитните пръчки на маховика, да да
създаде вибрация в каменния блок, който е искал да премести. Тади

идея сама по себе си нямаше смисъл, ако се погледнеше вида на ма
териала, както и теглото и размера. Кривошипната камера по
мое мнение е била монтирана здраво към кораловия блок в неговата
работилница, а дори и да не е била монтирана, би трябвало да е
било голямо майсторство да бъде поместена.
Имаше едно обстоятелство, което трябваше да проуча, преди да
се върна в Илиноис. Бях проверил магнитните пръчки с джобно
ножче. Ножчето беше привлечено от всяка от пръчките. Трябваше
да проверя точното разположение на магнитите, за да видя дали
с този уред можеше да се произвежда електричество. В един желе-
зарски магазин наблизо си купих магнитна пръчка да 1,75 долара и
се върнах в Кораловия дамък.
Запътих се към работилницата и тествах магнита. Държах го
близо до всяка отделна спица на маховика, докато го въртях. И
установих това което и предполагах. Когато маховикът се вър
теше магнитът се привличаше и отново се отблъскваше от него.
Когато се огледах в работилницата, забелядах различни инстру
менти и приспособления, които бяха закачени или облегнати на
стената или просто лежаха някъде наоколо по земята. Имаше
радио регулатори, шишета обвити с медна жица, медни макари
и други пластмасови и метални части,заради които човек има
ше чувството, че е попаднал в радио. Освен това намерих вери
ги и други принадлежности, които могат да се видят по-скоро в
пункт за скрап. Въпреки това някои части липсваха. На снимките
на Лийдскалнин можеха да се видят различни трикраки конструк
ции, направени от телефонни стълбове, във всеки от които на
върха имаше поставена някаква кутия. Точно тези предмети обаче
не можеха да се видят никъде в Кораловия замък. Това което веднага
се забелядваше на една от снимките е, че кораловият блок, който е
трябвало да бъде преместен, стоеше до трикраката конструкция.
Вероятно Лийдскалнин е премесвал конструкцията, след като е
вдигнал блока. Едно друго интересно наблюдение, което направих,
бе това, че на снимката не се виждаше повдигателната макара,
която се намираше в неговата работилница. От друга страна се
виждаха медни макари и две пакетчета с медна жица, които вися
ха закачени на пирони на стената. Едната беше от кръгла, а дру
гата от плоска мед. В едно от описанията, които посетителите
могат да научат при посещението си на Кораловия замък, става
въпрос, че Лийдскалнин е бил видян веднъж да поставя мрежа от
медна тел навън. Лко разгледаме още веднъж снимката ще видим,
че около mpukpakama конструкция е омотан кабел, който стига до

земята. Вероятно тези конструкции са имали много повече общо
със закрепването на мрежата от медна тел отколкото със закре
пването на повдигателната макара.
Ако трябваше да се опитам да пресъздам шедьовъра на Лийдскал
нин, щях да изходя от факта, че магнитният маховик е използ
ван да създаване на едночестотен радиосигнал, който може да се
настройва. Кутията върху mpukpakama конструкция щеше да
съдържа радиоприемника (в работилницата на Лийдскалнин има
различни приемници), а кабелът, излизащ от кутията, щеше да
бъде свързан с високоговорител, който да издава звук, каращ кора
ловия блок да вибрира с неговата резонантна тестота.
След като атомите в каменния блок запотнат да вибрират (подоб
но на тези в железния прът) щях да опитам с помощта на елек-
тромагнитно поле да обърна магнитното им поле, което в нор-
малния случай се притегля от Земята (гравитация)."82
Въпреки че днес ние стоим с голямо удивление пред древ

ните мегалитни постройки, повечето от които са направени от
огромни блокове и обелиски, разбираме колко е логично, след
като вече разполагаме с метода на Едуард Лийдскалнин, използ
ването само на големи камъни, тъй като по този начин се пести
много труд. Помислете колко време би било необходимо, за да
се построи Голямата пирамида в Гиза, ако трябваше да се из
ползват тухлите, с които строим съвременните къщи. Този вид
строителство „със замах" е доста по-ефективен.
факт е, че Едуард Лийдскалнин е построил Кораловия замък

съвсем сам. За целта той е използвал метод, който най-вероятно
не е имал толкова общо с телекинезата, колкото с използването
на звука и електромагнетизма, с цел намаляване или премах
ване напълно на гравитацията на камъните. Както вече споме
нахме по повод на монасите в Хималаите те можели да местят
камъните с помощта на звук или определени звукови честоти.
Именно в това трябва да е ключът. Да си спомним за тръбите на
Йерихон, под чиито звуци рухнали стените на града (Исус Нави-
ев 6, 6-20):
„Тогава Исус, Навиновият син, повика свещениците и им каза:
Вдигнете ковчега на завета и седем свещеника нека държат седем
военни рога пред Господния ковчег. Исус каза на народа: Минете и
обиколете града; а въоръжените мъже нека минат пред Господния
ковчег. И така, след тези дути на Исус към народа седетте свеще
ника, които държаха седетте военни рога пред Господа, минаха и
свиреха с роговете; а ковчегът на Господния завет вървеше след тях.
И въоръжените тъже вървяха пред свещениците, които свиреха с
роговете. Докато свещениците свиреха с роговете и вървяха, зад-
ната стража крачеше зад ковчега... На седтия ден станаха рано,
при пукването назората, и обиколиха града седет пъти по същия
начин. Сато този ден обиколиха града седет пъти. И на седтия
път, докато свещениците свиреха с роговете, Исус каза на народа:
Извикайте, защото Господ ви предаде града... И така, народът из-
вика и свещениците свиреха с роговете. Когато народътчу звука
на рога и нададе тощен вик, стената падна на мястото си. Тогава
хората влязоха в града - всеки право напред, и превзеха града."
Не е ли интересно? Едните събарят стена чрез звуци, Едуард

Лийдскалнин и тибетските монаси повдигат многотонни камен
ни блокове с тяхна помощ, а вероятно така са правили и древни
те египтяни (египетския ротор). И така както Едуард Лийдскал
нин поставя кутия върху своята трикрака конструкция, така и
евреите са имали своята - Ковчега на завета. И при египтяни
те четем за ковчези, от които сякаш струи светлина и енергия.
Така отново стигаме до въпроса: Техническо приспособление ли
е онова, което е било скрито първоначално в саркофага?
У Т. Уолингтън
Заслужава си да споменем и американеца У. Т. Уолингтън,
който също въз основа на прости физични закони съвсем сам
преместил 10-тонен бетонен блок в своята градина (виж фиг.
174-176). Той твърди, че дори успял да помести сам и една
плевня. Малко преди това Уолингтън започнал да строи копие
на част от Стоунхендж, с 8 блока от по 10 тона с 2-тонни бло
кове върху тях, съвсем сам и без помощта на колела, диско
ве, въжета, въжени лебедки или други приспособления. Той
използвал само дървени греди и камъни. Уелингтън твърди
например, че с това което знае можел да построи Голямата пи
рамида в Гиза. При 40-часова работна седмица му трябвали 25
години. За целта трябвало да се включат още 520 работника,
които да транспортират блоковете до строителната площадка
и други 100 човека, с които да се сменяват. Това, разбира се,
фиг. 174,175 и 176:

У. Т. Уолингтън може сам да
помести многотонни бетонни
блокове дори цяла дървена
постройка.
е смело твърдение въпреки доказателството, че може сам да

мести в градината си 10-тонен блок. В тази връзка в неговия
интернет сайт можете да видите интересен видеоматериал
(www.theforgottentechnology.com).
Следователно когато става въпрос за вдигане на големи и

тежки блокове, не е необходимо това винаги да е свързано с ле-
витацията. С този пример У. Т. Уолингтън най-малкото ни показ
ва, че теоретично пирамидите може да са построени и по друг
начин - само чрез използване на природните закони и гравита
цията.
За всичко, което засяга пирамидите, все още има място за
спекулации. Все пак, независимо по какъв начин тежките блоко
ве се въртят и обръщат, разгледаното дотук ни показва нещата
по нов начин, а именно, че хората в Древен Египет са познавали
физичните закони и то далеч по-добре от съвременното общоо
бразователно ниво, и които закони до голяма степен са непозна
ти дори на сегашните „университетски гении". И те са използва
ли необичайните си технически познания, за да построят извест
ното необичайно техническо съоръжение.
Съществувай ли е в антигността бетонът?

Една група, съставена от толкова човека, колкото са тибет-
ците, би могла да построи Голямата пирамида в Гиза, състояща
се от 2,5 милиона камъни, за 70 години, ако повдига 6 каменни
блока на час при 16-часов работен ден. Тук не са включени 70-
тонните гранитни блокове.
Значи по този начин не е било възможно да се построи Голя
мата пирамида, нито някоя от другите 108 пирамиди в Египет.
Този метод определено е твърде бавен. Следователно няколко
въпроса остават отворени:
• Как е било възможно с тогавашните средства да се отсече
и обработи 2,5-тонен каменен блок, да се премести и след
това да се постави толкова прецизно, че във фугите, които
се получават, да не може да се пъхне дори бръснарско нож
че?
• И всичко това да се направи с количество от 2,5 милиона
блока с такъв размер?
• Възможно ли е всеки един от тях да е бил поставян за пет
минути, да се е работело непрекъснато, ден и нощ, в про
дължение на двадесет години, тъй като в противен случай
строителството не би могло да бъде завършено за периода
на царуване на фараона, в случая Хеопс?
• И как този фокус им се е отдал не веднъж или два пъти, а
повече от сто пъти, колкото са откритите днес пирамиди
в Египет?
Е, добре, това че с помощта на звуци или честоти могат да се

преместват огромни каменни блокове е друга история. Но как
да си отговорим на току-що поставените въпроси?
Най-новата теория по този въпрос е дело на френския архи
тект Жан-Пиер Уден, който представя в Париж резултатите от
осемгодишните си изследвания. Според тях горната част на пи
рамидата е била построена с помощта на спираловидна рампа,
по-голямата част от която е била разположена в самата струк
тура, подобно на тирбушон. Това обаче все още не обяснява как
каменните блокове са могли да бъдат така идеално обработени
и толкова точно поставени един върху друг...
Повече светлина върху това хвърлят резултатите от изслед
ванията на французина Йозеф Давидовиц, който в своята кни
га The Pyramids: an enigma solved („Пирамидите - една разгадана
енигма") още преди 30 години публикува хипотезата, че камъ

ните на пирамидата вероятно са изляти от вид древен бетон. За
тези си твърдения е бил подложен на много критики. Обръщаме
внимание на тази теория, защото в хода на търсене на доказа
телства за хипотезата на Валдхаузер взехме проби от различни
места в пирамидата, за да открием дали по или в тях могат да
се открият следи от вода. Както вече писахме в Четвърта гла
ва каменните проби бяха изпратени на института „фрезениус"
в Дрезден, където под ръководството на д-р Бернд Мелих бяха
разгледани под „електронна лупа".
По време на анализите д-р Мелих се обади на Щефан и му
съобщи, че са открили нещо, което напълно ще изненада него и
колегите му.
Сред пробите имаше такива, които бяха взети направо от въ
трешността на Голямата пирамида, но също така и от скалата,
върху която е изградена пирамидата, т.е. от първичната скала
(проба 7), която беше взета от североизточния ъгъл.
Д-р Бернд Мелих беше открил, че става въпрос за чист гипс.

Това не може да е вярно! Или първичната скала не е никаква
първична скала, а е излята или има някаква друга грешка. Тряб
ва да прибавим, че в други проби той беше открил каолинит (ка
олин), който е познат като свързващ материал. Възможно ли е
Йозеф Давидовиц да е имал право с неговата идея, че древните
египтяни са използвали нещо като бетон?
Успоредно с нашето проучване ученият Жил Юг от френс

ката служба за аерокосмически изследвания и неговият колега
Майкъл Барсум от университета „Дрексъл" във Филаделфия
правят откритие, за което вестник „Ди велт" от 30 ноември 2006
г. пише:
„Пирамиди от бетонни блокове - дали египтяните не са идливали
камъните да пирамидите от някакъв вид антиген бетон? Съвре
менни изследвания покадват, ге в определени микроелементи на
камъните има следи от бърза химитна реакция.
Както писа френското списание Science et Vie в гетвъртък съвре
менните идследвания подкрепят тази теза. Според тях съставът
на камъните на пирамидата е „много по-сложен от този на ка
мъните от официалните кариери" в Тура и Маади, откъдето се
предполага, те проидхожда строителният материал от 5 мили
она каменни блока за гробниците в Гида. Вероятно става въпрос да
създадени от човека геополимерни камъни, изливани от варовик и

свързващи материали. Все пак това би могло да означава, че значи-
телно по-малко работници от тези, които се предполагаше досега,
са били необходими за построяването на пирамидите, тъй като
по тоди натин отпадат дългия път да транспортирането и рад-
биването им.
Това докадва едно идследване на утения Жил Юг от „френската
служба да аерокосмитески идследвания" и неговия колега Майкъл
Барсум от университета „Дрексъл" в американския щат Фила
делфия се твърди в статията. Те анализират камъни с рентге
нови лъчи и плазмени лампи и откриват, „че при определени ми
кроелементи в тези камъни има следи от бърза химична реакция".
Такава реакция е „необяснима"за камъни, които проидхождат от
кариера, но „съвсем разбираеми при условие, те са излети както се
излива бетон".
Анализите с електронен микроскоп са показали също, че спектъ
рът на пречупване на камъните на пирамидата ясно се различава
от материала от кариерите, продължава по-нататък статията.
Ги Думортие от белгийския университет в Намур установява, те
камъните на пирамидата съдържат повече флуор, силиций, маг-
незий и натрий от естествените. „Колкото и да не се нрави на
египтолозите, използването на геополимери да построяването на
пирамидите е най-въдможният вариант." Според химика Йодеф
Давидовиц, който преди 30 години застъпва тезата за геополиме-
рите, излетите камъни са съставени 93-97 % от естествен варо
вик и 3-7 % от свързващия материал каолинит."
Изглежда всичко води до това, че за строителните камъни

(не за гранитните блокове) е използван вид бетон. Все пак не е
точно така, както смята Йозеф Давидовиц. Идеята му на места е
уязвима, както правилно установяват франк Дъорнебург и дру
ги след него. Те твърдят, че анализите на гореспоменатия изсле
довател са извършени само по повърхността, т.е. по външните
стени, и са направени въз основа на използвания гипсов разтвор
за фугите. Щетите, нанесени от киселинните дъждове, и влияни
ята на град Кайро също са изопачили резултатите.
Това не засяга нашите проби от камъни, тъй като ние ги взе
хме от различни места в Голямата пирамида и първоначално
търсехме и очаквахме нещо съвсем различно. И в тях, както и в
пробите на двамата учени Барсум и Юг, можеше да се установи
наличието на свързващ материал каолинит, както и на гипс.
фиг. 177,178,179 и 180:

Щефан при вземането на проби в платото Гиза и в Голямата пирамида.
Нещата стигнаха дотам, че решихме да започнем нова се

рия анализи, в която да вземем съвсем целенасочени проби,
включващи и такива от дълбоките части на скалите, и да ги
дадем за анализ на института „фрезениус" за откриване на
„особености". Само така можем да разберем има ли нещо
вярно в това.
Извод
Общо взето всички гореспоменати материали и статии твър
дят, че Голямата пирамида в Гиза не е нищо друго освен техниче
ско съоръжение. Анализите на пробите от камъните, направени
от института „фрезениус", еднозначно доказват че в пирамида
та е текла вода или е била изпомпвана. Линиите на нивото на
водата сочат в същата посока.
Честно да си признаем до този момент не знаем сто процен

та като какво точно техническо съоръжение е функционирала в
крайна сметка Голямата пирамида, тъй като всички споменати
дотук варианти имат недостатъци. Все пак ще направим обоб
щение на различните варианти:
1. Въздействие върху атмосферните условия чрез конденза
ция („предизвикване на дъжд") - най-вероятно само около
района на платото Гиза. Голямата пирамида в Гиза обаче
навярно е била част от голям комплекс от пирамиди, тъй
като само в Египет досега са открити 109 от тях (Херман
Валдхаузер).
2. Въздействие върху атмосферните условия - но в големи ма
щаби - чрез изтеглянето на DOR енергията посредством
Голямата пирамида като огромен „разбивач на облаци".
По този начин е била възможна промяната на климата в
целия регион (Вилхелм Райх и Абделазиз).
Това съответства на твърдението, че пикът на последната
голяма климатична катастрофа на нашата планета - лед-
никовия период - е бил преди 21 000 години и е завършил
преди 10 000 г. пр. Хр. Геологът д-р Ахим Шнайдер е убе
ден, че ледниковият период е причината Сахара да е била
три пъти по-голяма от днес и да е била студена, безжизне
на пустиня. Тогава от Северния полюс до Берлин Германия
е била блокирана от ледена маса. А глетчерът Изар се е
придвижил чак до портите на днешен Мюнхен. Възможно
ли е благодарение на пирамидите климатът в плодород
ните обитаеми райони в затоплящите се тогава пустини
около Нил да се е подобрил? А дали енергията на пира
мидите не е спомогнала до голяма степен за приключване
на ледниковия период? И дали работата на пирамидното
съоръжение не е била спряна след като климатът малко се
е подобрил?
3. Според емпиричния опит на Масару Емото, свързан със
зареждането на водата с информация, е възможно да се
захранят огромни количества вода с определена инфор
мация - например, за да се накарат растенията около нея
да растат по-добре или по-бързо, а може би също за съз
даване на специална вода. Много от вас са чували за граф
Сен Жермен, когото са нарекли мъжът който „знае всичко и
никога не умира!". Ако се вярва на неговите съвременници
той е живял най-малко двеста години, като външният му
вид въобще не се е променил за това време. В разговор с

мадам Помпадур, метресата на краля на франция Лудвиг
XV, Сен Жермен обобщава тогавашния начин на живот по
следния начин: „Всички жени търсят вечната младост, а всич-
ки мъже камъка на мъдростта. Едните искат вечна красота, а
другите - вечно благополучие..."
Много от онези, които са познавали графа, смятат, че той
е открил и двете. Това се дължи на неговото дълголетие.
Веднъж той направил изказване пред Фридрих Велики, че
е открил еликсир, който е в състояние да удължи много
живота на човека и той може да живее над двеста години.
Друг път той казал на барон фон Алвенслебен: „Държа при
родата в ръцете си и както Господ е създал света и аз мога да
сътворя от нищото всичко, което поискам."
През 1758 г. старата графиня де Жоржи го среща в двора на
Лудвиг XV по време на бал, организиран от мадам Помпа
дур. Тя си спомня, че е срещала този мъж преди осемдесет
и четири години, когато придружавала своя годеник, тога
вашен пратеник на краля, до Венеция. Тя набрала смелост
и попитала графа, дали неговият баща е бил във Венеция
през 1710 г. „Не, мадам", - спокойно отговорил графът - „за-
губих баща си преди много години, но аз самият съм живял в
края на миналия и началото на този век във Венеция и имах чес
та да сезапозная с вас тогава. Вие бяхте така добра да оцените
моята малка баркарола, която изпяхме заедно."
„Моля да ми простите," - отговорила графинята - но това
е невъзможно, тъй като граф Сен Жермен, когото тогава по-
знавах, беше поне на 45 години, а вие изглеждате така, сякаш
още не сте достигнали тази въдраст." „Мадам", отговорил с
усмивка графът - „аз съм много стар". Удивена графинята
отвърнала: „Но тогава би трябвало да сте на почти сто годи
ни" „Това е напълно възможно", отговорил графът. Той сами
ят твърдял, че е открил „камъка на мъдростта" и че може
да прави диаманти, както и че е пътувал до Хималаите и
е открил там хора, „които знаят всичко". Освен това допъл
вал, че „пирамидите трябва да се изучат, така както направих
аз", за да бъде разкрита тайната им.
Има ли нещо общо всичко това с водата, която получава
ла информация чрез Голямата пирамида? Дали там той не
е открил своята „жива вода", този удължаващ живота му
еликсир?
4. Стабилизиране на земното маг

нитно поле - подобно на HAARP
съоръжението, но с положите
лен знак. Предполагаме, че Го
лямата пирамида, разположена
върху една от точките на един
от осемте диагонали, образува
ни от куба, може да допринася
за стабилизирането на земното
магнитно поле и по този начин
и за стабилизирането на функ
циите на нашия мозък. С други
думи Голямата пирамида оси
гурява спинът на единия земен
диагонал. Но за какво са остана фиг. 181: Граф Сен Жермен.
лите пирамиди, открити в раз
личните краища на света?
5. Защита на Земята от прекалено облъчване с радиоактив
ност от Вселената.
6. Производство на електричество, т.е. тя е функционирала
като електроцентрала. (Кристофър Дън.)
7. Производството на енергия, която да бъде използвана от
летателен апарат, т.е. нещо като бензиностанция.
8. Стабилизиране на атмосферата.
9. Някои геоманти говорят за планетна акупунктура, тъй
като се предполага, че на специални места от решетката
на магнитното поле около Земята са поставени пирамиди
като игли за акупунктура за възстановяване на енергийно
то равновесие.
10. Използвана е за излъчване на определена информация
в магнитната решетка на Земята (хрониките на Акаша)?
(Емото, Къорблер, Щелцл.)
Въз основа на представените резултати от изследванията за

сега можем само да предполагаме кой от вариантите е верният.
Може би е комбинация от няколко? Може би теорията на Херман
Валдхаузер е вярна, вероятно също и тази на Кристофър Дън, въ
преки че и двете, както стана ясно, имат своите слабости. Може
би истината се намира някъде между двете хипотези или пък те
са взаимнодопълващи се?
Едно знаем със сигурност. Предназначението на Голямата
пирамида в Гиза не е било нито да бъде гробница, нито храм за

посвещаване. Тези идеи, за които няма никакви доказателства,
са изградени въз основа на представите на древните народи! Все
пак формата на пирамидата - както видяхме в различни приме
ри (да си спомним за виденията на Наполеон или за рицарите
тамплиери, които се отварят към космическото духовно поле с
помощта на пирамида) - разширява съзнанието. Голямата пи
рамида работи на честотата на резонанса на Шуман, както на
шият мозък, с което могат да бъдат обяснени паранормалните и
свръхестествените явления. Всичко това непременно трябва да
се проучи допълнително и да се използва на практика.
Но нека да се върнем към Голямата пирамида. Да приемем,

че тя наистина е била някакъв вид електроцентрала или поне
някакво друго техническо съоръжение - тогава защо днес вече
не функционира?
Тук Валдхаузер и Дън са на едно мнение. Във вътрешност
та на пирамидата се е получило силно налягане, причинено от
експлозия (Дън) или от вода (Валдхаузер), което я е извадило от
строя и я е направило неизползваема. Следващите поколения не
са имали никаква представа за предназначението на намерени
те от тях монументи и са ги използвали за собствени цели - за
провеждане на ритуали или религиозни обреди, или са злоупо
требявали с тях. Хилядолетия след построяването на Голямата
пирамида - след като вече е спряла да функционира като техни
ческо съоръжение - тя е била сметната за място за посвещение,
което обаче няма нищо общо с първоначалното й предназначе
ние.
Сега ще разгледаме една последна теория за предназначени
ето на Голямата пирамида...
При всички положения тя е била постройка, която благодаре

ние на своята точна и хармонична конструкция е преобразувала
съществуващите енергии в нещо друго - тя е била резонатор на
формата. Използвани са съществуващите в природата закони,
като например преобразуване на кинетичната в електрическа
енергия, а самата сграда е построена по начина, по който расте
природата, по модела на Свещената геометрия и според любима
та сентенция на Виктор Шаубергер: „Да разберем, и да копирате
природата1." Изглежда строителите на пирамидите са умеели да
го правят до съвършенство!
фактът, че в по-късни времена около платото Гиза е има

ло издигната огромна стена, както и целият този стремеж към
тайнственост, свързан с лабиринтеното съоръжение, или новите
разкопки показват, че миналото на пирамидата като техническо
съоръжение все още е много актуално. Заради някакви си стари
мумии не се ангажират войски и то американски войски. Как
во е това, което се предполага, че се намира под пирамидата,
Сфинкса и във все още тайните камери и коридори или което
може би вече е открито? Дали някой не се опитва отново да пус
не съоръжението в експлоатация? Или да копира технологията
и да я използва за построяване на същото съоръжение на друго
място, което след това да бъде приложено в практиката?
Интересно защо днес съществува голям интерес от страна
на военните към пирамидата. Платото Гиза е забранена военна
зона и над нея не могат да летят частни летателни апарати. Кога
то снимахме нашия филм „Лъжата за Хеопс" в Кайро успяхме да
прелетим над платото само с хеликоптер на египетската армия.
В него пътуваше и един агент от египетските тайни служби, кой
то следеше всичко, което снимахме. По този повод нашия опе
ратор „се наложи" да остане един ден по-дълго, тъй като нашия
филмов материал трябваше да бъде видян от тайните служби и
да получим разрешение за него. Всичко това е много странно...
Глобалните паранормални енергии, каквито разгледахме в

тази книга, са мечтата на много властимащи. Пълен контрол
над нашата планета и хората чрез манипулация на климата и
вероятно чрез някаква форма на контрол на съзнанието.
Мечта? За съжаление не, тъй като това отдавна е реалност.
„Ключът за пирамидите" е същевременно ключът за знанието,
информирането на водата и за използването на енергии и че
стотни вибрации и то в гигантски размери. Най-вероятно, за да
се прави с тях добро и енергиите да се използват конструктивно.
Но както и при атомната енергия едно откритие или технология
може да бъде използвано с точно противоположна цел - напри
мер за контрол или влияние върху човешките маси.
Спомнете си аварията с атомния реактор в Чернобил. Добро
документално доказателство за това, което се е случило в дейст
вителност, е събрано от Вернер Алтникел. Той е бивш активист
на „Грийнпийс", двукратен носител на наградата за опазване на
околната среда на Олденбург, носител на „Германската соларна
награда 1997" и едновременно с това е най-известният немски
разузнавач за хилштески следи. Според него още през 1976 г. Съвет

ският съюз започва да облъчва електронно САЩ посредством
скаларни вълни. Съоръженията за изпращане на скаларни въл
ни могат за манипулират климата чрез загряване на йоносфера-
та и по този начин да предизвикат земетресения, катастрофални
засушавания и наводнения. С такива технологии разполагат не
само СССР и САЩ, но и почти всички индустриално развити
страни. От 2005 г. към тях се числи и „Институт Макс Планк" в
Германия. Най-известното съоръжение от този тип е американ
ският проект HAARP в Гакона, щата Аляска. Тези съоръжения си
взаимодействат с така наречения резонанс на Шуман на Земята,
както Голямата пирамида в Гиза.
По-напред в книгата установихме, че Голямата пирамида ра
боти на принципа на честотата на резонанса на Шуман. И точно
в този диапазон работи и нашият мозък, така че чрез нея може
да се постигне не само изменение на времето, но и да се въз
действа върху човешкото поведение. Тя засяга човешкото емо
ционално състояние и начин на мислене и може да излъчва сил
ни дисонантни вълни, които да разболеят тялото.
Войните днес не се водят по бойните полета, както в Европа,
така и по света! Те се случват в атмосферата на нашата планета и
това е така от години!
Да се върнем към Чернобил. Тук е трябвало да бъде постро

ено едно от най-големите съоръжения за излъчване на скаларни
вълни в Русия с общо 16 атомни централи, които е трябвало да
осигурят планираното антенно поле за микровълни с височина
150 м и диаметър 30 км. Планът на Русия с бил да нападне Лос
Анжелис посредством земетресение, при което американците
от своя страна реагират на нападението със скаларни вълни и по
този начин предизвикват експлозията в Чернобил.
факт е, че малко преди земетресението е можело да се види
синя светлина, която траела цели двайсет секунди, и едва тогава
започнали трусовете. Такива светлинни явления, които могат да
осветят нощта като ден, са типични при използване на скаларни
вълни. Според очевидци те са цветно проблясване, което се из
дига на височина от 100 метра! Земетресение при всички случаи
е било индуцирано от военно съоръжение! Истинските причини
за аварията в атомната централа остават в тайна, а снимките на
антените са цензурирани823.
Сигурно смятате, че изкуствените земетресения са нещо

твърде пресилено?
Една повече от интересна история по този повод ни разказа
живеещият в Япония американец Бенджамин фулфорд. Бивши
ят офис мениджър на списание „форбс" (едно от най-успешните
списания за икономика в световен мащаб) в югоизточна Азия
твърди, че не само цунамито в Индонезия и Тайланд, но и голя
мото земетресение в Китай, при което загинаха 80 000 души, са
предизвикани по изкуствен начин.
Очевидно се води скрита война между Азия и САЩ (и Изра
ел). Има ли това нещо общо с желанието на Китай да обмени 1
билион американски долара в евро, злато и сребро? Това би бил
краят на американската валута. Информацията на Бенджамин
Фулфорд сочи в тази посока.
В един видеоматериал от май 2008 г. той разказва за интер
вюто си с тогавашния финансов министър Хейзо Такенака от
пролетта на 2007 г., в което го пита: „Защо прехвърлихте контрола
върху японската финансова система на група американски и европей
ски олигарси (Ротшилд и Рокфелер)? Изненадващият отговор на Та
кенака е: „Защото Япония беше заплашена със земетресение!"83
Първоначално фулфорд не могъл да повярва на това изказ
ване. Когато обаче малко по-късно той публикувал някои неща
по темата за земетресението, японската служба за безопасност
му казала, че град Ниигата ще пострада от земетресение, щом
като е разгласил тази информация. Само няколко дни по-късно
най-голямата атомна централа в Япония близо до Ниигата беше
в епицентъра на две земетресения с магнитуд 6,8! Случайност
ли е това?
фулфорд е убеден, че това земетресение би могло да е пре
дизвикано от HAARP съоръжението. То се причинява от из
стрелване на микровълнов лъч с мощност от един милиард
вата в йоносферата. По този начин тя се вдига, за да падне от
ново обратно, а начинът по който пада предизвиква земетре
сение.
Предполага се че HAARP съоръжението със своето микро
вълново излъчване може да загрее подземната вода и по този
начин да предизвика земетресения на сушата или във водата.
При голямото цунами в Индонезия и Тайланд се предполага, че
американското правителство е призовало индонезийското да
отвори водния път през Макака за американските военни кора
би, за да подпомогне „борбата срещу тероризма". Индонезийци-
те обаче отказват. На 26.12.2004 г. последва печално известното

цунами, при което загинаха над 230 000 души.
А какво стана в Китай? В своя блог в интернет Бенджамин
Фулфорд пише, че това микровълново излъчване може да се
разпознае по цветовите промени в атмосферата и наистина след
земетресението в Китай се появяват видеоклипове, заснети от
частни лица, на които малко преди разлюляването се вижда оц
ветено небе. Това явление прилича на разпокъсана на парчета
„дъга7'. В един друг видеоматериал Фулфорд казва също, че тай
вански сателит над зоната на земетресението е измерил 50 про
центно намаляване на електронната плътност в йоносферата.
Случайност ли е това?
Какво общо има всичко това с Голямата пирамида? Вероят

но и в този случай, както често се случва, човешката история
се повтаря. Ако ние хората се изтребваме едни други с подобни
„оръжия", без повечето въобще да забележим какво се случва,
какво ще стане тогава? Ще се върне ли човечеството към най-
примитивните културни форми на съществуване? Дали след
хилядолетия нашите атомни централи ще бъдат открити? Така
както днес откриваме пирамиди като остатък от друга високо
развита цивилизация? фантазията ви може да се развихри до
безкрайност. Вероятно след хилядолетия откривателите на гро
бовете на нашите федерални канцлери или системата UMTS
(Universal Mobile Telecommunication System) ще си помислят, че това
са били „храмовете" на нашите богове.
Стигнахме до извода, че Голямата пирамида в Гиза е изпъл

нявала много задачи. Тя е била техническо съоръжение, но в нея
са намерени един голям кристал, надписи и някакво устройство
(повече по този въпрос в Девета глава). Въпросът е дали тези до
пълнителни принадлежности са поставени там от самите строи
тели или пирамидите в Гиза са били използвани по-късно не по
предназначение от други, живели по тези места хора, които са
оставили тези прибори...
Нека да чуем по този въпрос мнението на математика, физи

ка и доцент преподавателя в няколко университета д-р Хартмут
Мюлер, откривателя на Global Scaling, който през 2004 г. е удосто
ен с най-голямото отличие „Звезда на Вернадски първа степен".
Да припомним още веднъж: Теорията за Global Scaling описва, че
природните системи нямат х-производна маса, а само такава,

която е заела определени сегменти върху логаритмична права.
Всеки от тези сегменти е дълъг две логаритмични единици. При
родните системи игнорират секторите между тях. В превод това
означава, че природата може да расте и да се формира по опре
делен геометричен или математически принцип. Това нарича
ме свещена геометрия. Причината за тази специална система, по
която всичко се формира, е една стояща гравитационна вълна
във Вселената. Природата не може по друг начин освен да расте
според тази система - всъщност всичко във Вселената, не само
нашата Слънчева система, се формира от същата тази глобал
на стояща гравитационна вълна. Знаейки всичко това Хартмут
Мюлер изследва геометрията на сегашния вход на Голямата пи
рамида в Гиза и ето какво открива:
„Входът към Хеопсовата пирамида се намира на височината на
19 стъпало. Големината на Вселената е 2 х 9 х 9 = 162 природни
логаритмични единици, т.е. общо 18 х 9 стъпала. Нулевото стъ
пало (19 стъпало) маркира природното мерило - фотонната маса.
Познаването на тази стойност е ключът към Global Scaling."85
Той продължава описанието си:

„Не съм археолог и не знам реално на каква възраст са пирамиди
те в Гиза. Но съм сигурен, че строителите им, независимо кои са
били те, са владеели познанието за Global Scaling. Вероятно те
вече са знаели да съществуването на стояща гравитационна въл
на във Вселената. Предполагам, че тези монументални постройки
първоначално въобще не са били гробници или религиозни култови
места, а „места на мащабите". Много неща говорят да това, че
фараоните от Старото царство са намерили вече построените
пирамиди, като самите те са били впечатлени от гигантските
им размери, но тъй като не могли да разберат значението им, ги
свързали с божествата изатова ги превърнали в култови места.
В пирамидите няма обяснителни или дашифровани надписи, тъй
като по времето на строителите Global Scaling е общодостъпно
познание, което е трябвало да сезапазиза вечни времена. Затова не
са били избрани натоварените с културно-историческозначение и
преходни езици, думи и символи, а непреходният универсален език
на математическите пропорции на самата постройка.
Погледнато от тази страна пирамидите не са построени от
роби, а от свободни и свободомислещи, високообрадовани и моти
вирани хора, които са разполагали с технически средства, част от
тях далеч над нашите съвременни възможности. Те са оставили

на надарените с математитески и естествоизпитателен талант
идни поколения нагледно учебно пособие, което даже войните и
природните катастрофи не са могли да унищожат86."
Хартмут Мюлер стига до заключението, че не египтяните са

тези, които са построили пирамидите, тъй като те могат да се
открият по всички краища на света - само в Китай говорим за
над 90 открити пирамиди. Той е убеден, че не те са покорили
света и са построили пирамиди навсякъде, а много преди Ста
рото царство е съществувала високоразвита и разрастваща се
цивилизация.
С това преминаваме към последната глава от книгата, за да

си зададем въпроса...
Девета глава
Кои са били строителите на пирамидите?
Древният римски философ Луций Апулей казал някога:
„О, Египет, Египет! От твоето знание са останали само приказ
ките, които на идните поколения се струват невероятни."
Както ви разказахме в Първа глава при представянето на до

казателства за построяването на Голямата пирамида днешните
археолози се позовават предимно на съчиненията на историка
Херодот. Що се касае за летоброенето днешните учени се опи
рат на царските списъци на Мането, върховния жрец от Хели-
опол от 3 в. пр. Хр.
Във втората си книга „Историята" (глава 141, 142) Херодот
дава нагледен пример за това, колко е древна египетската исто
рия. Той пише, че жрецът на Тебен му е показал 341 статуи, всяка
от които представлява едно поколение висши жреци, които са
отпреди 11 340 години!
От своя страна Мането пише, че в произведението си „се позо
вава на значително стари документи или царски именници, до които
е имал достъп в качеството си на учен жрец".
Някои от царските именници, на които се позовава Мането,

са запазени и до днес относително добре. Единият от тях е цар
ският именник във формата на Камъка от Палермо (ок. V динас
тия), а другият е папирусът от Торино от XIX династия (ок. XIII в.
пр. Хр.). Освен това до днес са се запазили и царските именници
от Абидос.
Кои са били царете, които са царували преди официалните
фараони? Кой народ са управлявали? Те ли са построили пира
мидите? Откъде са имали тези познания по геометрия, мате
матика, гравитация и архитектура? Откъде произхождат? Про
дукт ли са на еволюцията? Как и поради какво се е стигнало до
гибелта на тази високоразвита цивилизация? Къде се е намирала
прародината на тази високоразвита култура? Това са въпроси,
на които сега ще се спрем.
Много хора ще подскочат при тези „кощунствени" запитва
ния. В крайна сметка в училище сме учили нещо съвсем различ
но...
Ако обаче погледнем зад кулисите, лесно ще разберем, че зад
Кои са били строителите на пирамидите? 271
това винаги стои някакво политическо и ре

лигиозно съдържание, което оказва реша
ващо въздействие върху актуалната пред
става за света. Казано направо историята на
Египет не бива да се различава значително
от възприетите схващания па водещите
световни религии дори и по отношение на
съвременната история. Известният изсле
довател и автор Джон Антъни Уест го изра
зява по много подходящ начин:
„Религиозните учени - все едно дали става
въпрос за християни, юдеи или мюсюлмани
- отказват с всички сили да признаят, че фиг. 182:
Египет е съществен първоизточник на тях Камъкът от Палермо.
ното вероучение."
Ето защо не може да има битие преди Битието иначе всичко

ще се обърка.
Кемет - черната земя

Окултистката Мъри Хоуп, проповядваща черна магия и сту
дентка по класическа мистика, публикува през 1990 г. книгата си
Im Zeichen des Sirius - Das Rdtsel der dgyptischen Vorzeit („Под знака
на Сириус - загадката на египетската дълбока древност"). В тази
книга тя споменава, че се е свързала с една група в Египет, която
все още спазва древните традиции. Тя нарича тази група „фон
дация Амонит" и обяснява, че тези хора никога не са сменяли
вярата си с ислямизъм или с коптско християнство и са запазили
една традиция отпреди най-малко 3000 години. Един от хората,
които я подхранват и до днес е Абдел Хаким Авиан (виж фиг.
162). Той е пазител на ключа, както повелява традицията. Често бя
хме придружавани от Хаким при нашите пътувания до Египет и
при снимките на филма ни „Лъжата за Хеопс". С него тръгнахме
по следите на древната кеметска култура по поречието на Нил.
Но кой е той всъщност?
Хаким обича да говори за древната традиция, с която се

чувства толкова свързан. Като момче той бил избран от жена
та старейшина на племето, за да съхранява и предава традици
ята. Освен традиционното си кеметско образование трябва да

споменем, че Хаким е завършил университетско образование
в Кайро по специалността „Археология и египтология" и освен
това е отличен лингвист. Той е работил в университета в Лайден,
Холандия и затова говори свободно холандски и немски.
Традицията на кеметите
Хората от античността наричали страната си не Египет, а
КМТ, което има множество различни начини на изписване: Ке-
тит, Кешп, Кет, Ал-Кет. Ние избрахме да я изписваме Кетет.
Езикът и хората се наричат съответно kememcku и кетети. Тра
дицията на коренното население, както ни проповядва Хаким,
е древно учение, което се основава на устни предания, отнася
щи се до време, в което не е имало писмени сведения. Това от
своя страна много наподобява традицията на западноафрикан-
ските коренни жители, гриотите, които много поколения наред
строго пазят и предават историята на племето си чрез подробни
устни предания. Гриотът е човек, който в определена ритмич
на и поетична песенна форма (речитатив) казва дълги текстове,
чрез които се предава значителна част от културното познание.
Спомнете си за съвременния рап, който е произлязъл от старите
традиции на гриотите. Така те са станали пазители на история
та, на устната литература и музиката на своя народ. Докато пеят
балади, разказвайки истории от прастари времена, те бият бара
бани и танцуват.
Какво е съхранено отпреди хиляди години?

Хаким държи на това, че Кемет („Черната земя") не показва
цвета на кожата или расата на кеметския народ (африканците),
а наименованието произхожда от целогодишните прииждания
на река Нил, които са придали на древния Кемет черния облик.
Хаким подчертава също, че кеметската и африканската култура
още преди повече от 10 000 години е била много напреднала863.
В една от централните лекции на традиционното кеметско
учение се споменава, че днешният Нил не е онази река, която са
познавали праисторическите кемети. Според нея в местността,
която днес представлява Западната пустиня на Египет, преди е
съществувала по-дълга река. Тази древна река е наречена от раз
лични геолози „пра-Нил" или „прото-Нил". По въпроса за ней
ното съществуване все още много се спори в научните кръгове.
Хаким обяснява, че четирите главни оазиса в Западната пус
тиня - Бахария, фарафра, Дакла и Карга - са останки от този

голям древен пра-Нил. Това според него е една от най-важните
научни отправни точки и доказателството на фундаменталната
идея, че античния Кемет е съществувал преди повече от 10 000
години, тъй като те са имали достъп до водните запаси на запад,
там където днес съществува само пустиня с оазиси.
Голямата промяна настъпва според Хаким преди около
11 500 години - към края на последния ледников период. Тога
ва по целия свят за много кратко време настъпват промени в
геофизическите и климатичните условия. Вече почти изчезнали
обилните дъждове в Северна Африка, които осигурявали буйна
растителност и пълноводие на езерата и реките. Това довело до
драстичен спад на водата във водоизточниците и станало усло
вие за развитие на днешната пустиня. Както за всяка една циви
лизация, водата играела много важна роля за живота и в древен
Кемет86Ь.
Според сведенията на Хаким Сфинксът е най-малко на 50 000

години. Съгласно тези данни и трите известни главни пирамиди
са няколко хилядолетия по-стари от съвременното схващане за
тяхната възраст.
Интересно е и едно друго изказване на Хаким, че така наре
чената пирамида на Хефрен в действителност е била първата по
строена върху платото. Той също споделя мнението, че Голямата
пирамида в Гиза е била техническо съоръжение!
В духа на своята традиция той представя идеята за високо
развита цивилизация, чиито народи преди 10 000 години са мог
ли да обработват твърди камъни като например гранит, диорит
и алабастър с идеална точност, което обаче напълно се игнорира
от съвременните египтолози и учени.
Според Хаким кеметският народ води началото си от 42
древни племена. Тук можем да открием основата на кеметското
учение. Тези 42 древни племена вероятно са били съставени от
всички известни днес раси от всички народности. Така можем
да стигнем до заключението, че Северна Африка е била люлката
на много народи, дори и извън Африка, и хиляди години пре
ди гърците или други по-нови високоразвити култури създава
великолепно развита цивилизация. Той е убеден, че тук са при
иждали много хора от запад (Атлантида) и север (Хиперборея),
вероятно също и от Азия.
Хаким счита за вероятна и онази известна теория, че в ран
ното развитие на човечеството е имало различни вестители на

културата „отвън", т.е. извънземни, които в различни периоди
и в различни региони на Земята са дали тласък за развитие на
културата на живеещите по тези места хора8бс.
Ако вярваме на легендите и преданията на древните египтя

ни и много други народи по света, „боговете" едно време са жи
вели на Земята заедно с хората в една отдавна отминала златна
епоха. Кои са тези богове? Дали са представители на високораз
вити култури, които някога са ни посетили и са останали тук?
Същото ли би било ако днес например се приземим с вертолет
някъде по поречието на Амазонка и напълно естествено споде
лим нашите познания за света? Няма ли и ние да сме богове за
коренните жители по онези земи?
Само че тази златна епоха е толкова далеч назад в човешката
история, че днес са останали само малко артефакти и строител
но-инженерни данни. Но все пак такива съществуват... В Луксор
например при разкопки изследователите се натъкват на стени
те на по-стар храм, върху който след това бил построен „нов"
храм - подобно на град Карлсруе, където старият град е по
строен върху стените на хилядолетен град (виж книгата Mythos
einer Sonnenstadt („Митовете на един слънчев град") на нашия за
съжаление вече покоен приятел д-р Йенс Мьолер). Това е един
изпитан принцип, който и до днес се използва при строежа на
църкви. Почти всяка средновековна катедрала е построена вър
ху т. нар. езически места на келтите или германите например,
т.е. на хора, които са били преследвани и убивани. Причината за
това е много проста. Винаги е имало свещени места - енергийни
центрове - върху които по-късно са били строени храмове, ка
тедрали и църкви. Само „религията" - култът - се е променяла
в течение на вековете и хилядолетията и се е слята в по-късното
християнство - по същия начин и езическите празници на зим
ното и лятното слънцестоене, жътвата и други след това се пре
връщат в християнски (Коледа, Великден...).
Друг интересен въпрос е как и по какъв начин тези високо

развити цивилизации са достигнали до разцвета си, тъй като
има факти за шумерската цивилизация например, от които по
всичко личи, че този разцвет настъпва изведнъж, без каквито и
да било видими предходни стадии на развитие. Как да си обяс
ним това? И колко дълго е продължило едно такова развитие
всъщност? Приличали ли са тези хора на нас? Използвали ли са

език и писмена реч такива, каквито ги познаваме днес?
Днес твърдим, че само една развита писменост създава на
истина развита култура или поне служи като нейна съществена
основа. Може би по този въпрос мислим твърде едностранчиво,
защото е имало високоразвити култури, които в цялостното си
развитие са били на по-високо равнище и са имали по-добра от
нашата система за комуникация. Възможно ли е това да е било
телепатията? Кой знае? Друидите например също не са записва
ли своите знания въпреки високото си ниво на познание. Дали са
съществували и други такива напреднали култури, които не са
имали своя писменост?
Не само в Египет, но и в много страни по света днес можем да
видим пирамиди - в Азия, Европа, Междуречието, на Канарски
те острови, както и в Централна и Южна Америка. Ако разгле
даме всички предания от различните части на света ще открием
навсякъде една и съща история. Имало едно време една златна
епоха, високоразвити култури преди шумерите и потоп. Една и
съща история, дошла от различни части на земното кълбо...
Същото е и с пирамидите. Преди хилядолетия древните
египтяни практикували култ към Слънцето и почитали бога на
Слънцето Ра. Култът към Слънцето се практикувал и от народи
те в Централна и Южна Америка и Полинезия. Те също почитали
бога на Слънцето Ра (по света са известни 90 слънчеви божества).
Същото важи и за мумифицирането на мъртвите. Този погреба
лен култ е практикуван както от древните египтяни, така и от
народите в Южна Америка. Това означава, че в древни време
на е имало култура, която е била разпространена по целия свят.
Това води до логичното заключение, че до далечните страни се е
стигало през океана и както ще видим по-нататък и по въздуха!
Що се отнася до моретата отдавна е доказано, че е имало об
мен на знания преди хиляди години, не на последно място благо
дарение на експедициите и резултатите от изследванията на Тур
Хейердал. Това означава, че много преди Колумб е съществувал
постоянен обмен между Стария и Новия свят.
Египтяните покоряват световните

морета и океани...
Не само викингите, но и древните египтяни са били в Аме
рика още преди Колумб. В тази връзка от значение са резултати
те от изследванията на българската патоложка д-р Ирина Балбо-
вана. При своите анализи на египетските мумии преди няколко
години тя открива следи от кокаин и никотин, които подобно
на сифилиса се срещали само в Америка. Естествено междуна
родната реакция на египтолозите срещу научните резултати на
доктор Балбована е много агресивна, тъй като това би обърнало
с главата надолу общопризнатата представа за света по този въ
прос:
Полутих редица писма, които бяха почти реални заплахи, обидни
писма, те всичко това са глупости и измислици и че е напълно не-
възможно да е вярно. Доказано е обаче, те преди идването на Колумб
такива растения не е имало никъде другаде по света освен в Аме
рика87.
Нейните изследвания са повторени и потвърдени върху още

много мумии!
Друг исторически факт е, че Христофор Колумб е разполагал
с подходяща карта, по която се е ориентирал в открито море,
когато „открива" Америка през 1492 г. Такива начертани най-
малко преди двадесет години карти на морските пътища, които
италианският учен Паоло Дай Поцо Тосканели прерисува от по-
стари документи, наистина съществували. Запазените писма на
Тосканели до Колумб от 1472 г. свидетелстват за това:
„Естествоидпитателят Паоло идпраща много поддрави на
Христофор Колумб! Научих за твоето чудесно и великолепно жела
ние да предприемеш пътуване натам, където растат подправки
те. В отговор на. твоето писмо ти изпращам копие на едно друго
доверително писмо, което някога преди кастилската война напи
сах до един довереник на португалския крал, в отговор на запит-
ването му до мен по молба на Негово Велитество. Изпращам ти и
същата морска карта, която изпратих на него. С това се надявам
да съм отговорил на молбата ти."88
Отговорът на Колумб на това писмо на Тосканели потвърж

дава, че той е получил морска карта, върху която били обо
значени американските континенти. Анализи на заледените
Кои са били с троителите на пирамидите? 277
области на отделни местности потвърждават, че картата е на

правена около 8900 г. пр. Хр. В писмото се говори също за антич
ни артефакти, както и за кръглата форма на нашата планета:
„Получих писмото ти и изпратените предмети, които ме из-
пълниха с голямо задоволство. Разбрах за твоя благороден и велик
план да отплаваш на Запад и с помощта на изпратената карта
да стигнеш до Източните земи. Планът би могъл по-добре да се
подготви с помощта на кръгла сфера. Радвам се, ти си ме разбрал
правилно. Пътят, да който споменах, не само е възможен, но съ
ществува и е сигурен. "89
Откъде са дошли тези карти ще научим по-нататък в раз

дела за Лотар Гьоринг, който като тамплиер е имал достъп до
т. нар. „Ковчег на Завета". Британският писател Оскар Уайлд
(1854-1900) също стига до това познание:
„Естествено Америка е била откривана още преди Колумб и то
често. Просто винаги това е било потулвано."
Доказан факт е, че още от 5000 г. пр. Хр. египтяните са из

вършвали експедиции, като една от тях е до тайната страна
Пунт, чието точно местоположение и до днес не може да бъде
локализирано. Пунт се е смятала за страната на боговете и древ
ните египтяни докарвали от там тамян и злато.
Освен устните предания, които Солон научава от египетски
те жреци от Саис и Хелиопол, има и други значими източници
от Египет, които го потвърждават. В йероглифни текстове древ
ните египтяни говорят за Аменти или „западния рай". Днес в
Санкт Петербург се пази египетски папирус номер 1115, написан
преди 4000 години, който разказва легендата за Аменти. Исто
рията започва с експедиция, изпратена от фараона, в „демята на
дападните". В открито море корабът попада в буря. Капитанът
разказва как тогава случайно откриват „континента на блаже
ните" - Аменти:
„Потеглих към мините на царя по море с кораб. Дължината му
беше 120 лакътя, а ширината 40 лакътя (ок. 63 м дължина и 21 м
ширина - б. а.). На борда се бяха катили 120 от най-мъдрите мо
ряци от висшия елит на Египет. Те наблюдаваха морето, наблю
даваха земята и сърцата им бяха неустрашими като на лъвове.
Тогава те съобщиха да виелицата, преди тя още да ни връхлети, и
за бурята - преди тя да се разрази."
Нещастието се случва, корабът се разбива на много парчета

и целият екипаж загива. Капитанът продължава разказа си как
бурята изпраща екипажа в ръцете на смъртта. Само той успява
да се спаси благодарение на парче дърво, което водата донесла, и
после течението го довлякло до един остров.
„Никой, от екипажа не беше останал жив, единствено аз бях из-
хвърлен от морска вълна на един остров."
След няколко дни на почивка капитанът тръгнал на разузна

ване из острова. Разказва, че на острова царувал рай и имало от
всичко в изобилие:
„Ад се наядох до насита и изоставих част от товара, защото но
сех твърде много на раменете си."
Той разказва по-нататък как изведнъж се стреснал. Райската

идилия била нарушена от голяма движеща се машина, която ви
дял да се приближава към него:
„Тогава чух силен грохот и си помислих: Това сигурно е морска
вълна".
Капитанът разбрал, че не става въпрос за вълна, а за непо

знат за него обект, който повалял всичко, което се изпречело на
пътя му:
„Дърветата пукаха, земята трепереше. Аз открих лицето си и го
видях. Беше Носителят на живота, Бог с формата на змия, който
идваше към мен. Големината му бе 30 лакътя, а брадата му - по
вете от два. Тялото му бе покрито със злато, веждите му бяха от
истински лазурит..."
Разказът на капитана не оставя никакви съмнения. Най-ве

роятно тук става въпрос за напълно ново и непознато превозно
средство, чиито шофьор, който явно е приличал на змия или ня
какво друго влечуго, е бил сметнат за някакво божество90.
Има и други сведения за това, че хилядолетия преди Колумб
египтяните са осъществявали обмен с другите континенти с цел
търговия или проучване на нови земи. Подобни сведения можем
да открием в Америка и Австралия. В Австралия съществуват
например голям брой постройки във формата на пирамиди. На
мерени при разкопки артефакти (статуи, изображения, йерогли
фи) потвърждават присъствието на египтяните там. Различни ан
трополози като Доналд Йохансън например стигат до извода, че
страни като Австралия още преди 60 000 години са били населява

ни от модерен народ, който още в онези времена е имал развито
корабоплаване. Въпросът обаче е: Египтяни ли са били тези, които
са дошли в Австралия, Северна и Южна Америка та чак до Китай
или това са били хора от една съвсем друга високоразвита циви
лизация, чието главно местонахождение е било някъде другаде и
освен Австралия, Китай, Северна и Южна Америка е посещавала
и Египет, където е разпространявала своята култура?
Да се отправим заедно към Пунт и Атенти - по-известни

като...
Атлантида
Както и Египет думата Атлантида и до днес за много хора
притежава едно почти магично обаяние, даже в известна степен
и романтика. Откъде идва това? Да видим...
Най-известният разказ за Атлантида принадлежи на Пла
тон. ..
Платон
На две различни места в своите съчинения Платон (429-349 г.
пр. Хр.) споменава за така наречената легенда за Атлантида. Ста
ва въпрос за диалозите „Тимей" и „Критий". В тях той говори
за произхода и съдържанието на легендата за Атлантида. Солон
(640-559 г. пр. Хр.), един от седемте мъдреци на Атина и автор
на първите демократични закони в своя роден град, посетил ня
кога Египет, за да събере „сведения за древните времена". За еги
петските жреци от Хелиопол, Тебен и Себенит се носела славата,
че знаели много древни предания и притежавали съчинения за
отминали времена, тъй като били събрали и проучили древните
надписи и папируси по своите земи. По тази причина хилядоле
тия наред Египет е бил цел на много учени, както и на гръцкия
мъдрец Солон.
„Солон бил приет с почести в Египет и когато разпитал запоз-
натите с древната история жреци за древните времена, разбрал,
че нито той, нито който и да било от гърците знае нещо за тези
неща" (Turn. 22 а).
Записките, които Солон взима със себе си от Египет не са

се загубили. След смъртта му те попадат в ръцете на неговия
приятел Дропид. Той ги завещава на сина си Критий старши,
който от своя страна ги предава на внука си Критий младши.
„Тези зanucku са при мен и аз още като младеж ги проучих", раз
казва Критий младши, съвременник на Сократ (471-400 г. пр.
Хр.) по време на една от известните беседи, организирани от
Сократ. (Крит. 113 б.)
Египетските жреци, най-вече Сончи от Тебен, Псенофис от
Хелиопол и Етемон от Себенит разказали много неща за отми
налите времена на Солон. Тези разкази били въз основа на събра
ните и проучени от тях надписи и папируси. Солон е привлечен
от един от тях, в центъра на който се говорело за неговия роден
град Атина и геройската борба на атиняните срещу нахлулите в
Гърция войски на атлантите (Тим. 21 г). Египетските жреци раз
казвали надълго и нашироко „достоверни и отговарящи на исти
ната истории за Атина" (Крит. 110 г), като „държали надписите в
собствените си ръце" (Тим. 24 а).
Освен всякакви детайли за град-държавата Атина, подробно
било описано и построяването на града. На едно възвишение,
оголено от земетресение и големи наводнения, някога е имало
крепост, оградена с каменна стена. На мястото на днешната кре
пост е имало извор, от който днес е останала малка вадичка, оце
ляла от земетресението. За някогашните жители изворът е бил
достатъчен за нуждите им. (Крит. 111-112). Атиняните от онова
време са имали отлично организационно устройство и силна
войска. След това обаче дошъл период на силни земетресения и
наводнения. И за едно ужасно денонощие цялата маса от гърци
била погълната от земята (Тим. 25 г).
Царството на атлантите също било сполетяно от тези ката
строфи. Тогава царският остров Базилея потъва в морето. Но
още преди това войските на атлантите сс обединили за мощен
военен поход. С концентрирана военна мощ те преминали през
Европа и нахлули в Гърция, където покорили всички гръцки гра
дове-държави с изключение на Атина. Атлантите имали план да
завладеят всички земи, които принадлежали на гърците и егип
тяните, както и всички земи в рамките на пролива (при Стълбо
вете на Херакъл [Гибралтар]) (Тим. 25 б).
Причината за цялата тази бъркотия и беди по онова време

са били ужасните природни бедствия, които обхванали цялата
земя. Египетските жреци припомнили на Солон старата гръцка

легенда за фаетон, който веднъж получил разрешение от баща
си да покара неговата слънчева колесница, но тъй като се откло
нил от пътя, се приближил твърде много до Земята. В резултат
на това големи земни територии изгорели или изсъхнали по
ради силната горещина и голямата суша. В тази древна легенда
има зрънце истина, тъй като някога, поради отклоняването на
звездите от тяхната орбита около Земята, наистина се е случило
нещо подобно - най-вероятно поради преминаването наблизо
на някакво небесно тяло. Пожарите нанесли много поражения,
но египтяните се спасили от тази беда благодарение на прииж-
данията на река Нил. Зевс бил принуден да порази фаетон със
светкавица и потушил огромните пожари и засушавания със
силни порои и наводнения.
В следващите глави на „легендата за Атлантида" има обстой
на информация за царството на атлантите, големината му, орга
низационното му устройство, разположението и въоръжението
на войските му, местоположението на царския остров, както и
още много други данни. В легендата се разказва, че атлантите
имали оръжия от мед и олово, дори и от желязо, че разполагали
с военни части с бойни колесници, кавалерия и могъща флота.
(Крит. 116, 117, 119.) По-голямата част от втория диалог опис
ва изключително точно природните дадености, архитектурата,
нравите и обичаите, формата на управление, религията, дори
флората и фауната на Атлантида.
Солон слушал с голямо учудване тези разкази на египетски
те жреци, които те му разказвали на гръцки език взимайки под
внимание древноегипетските надписи и папируси. Той старател
но си записвал на гръцки тези преразкази на древноегипетските
писания, защото искал да напише епос по тази тема и най-вече
за геройската съпротива на Атина срещу атлантите. Разрушени
ята, които Солон заварва в Атина след завръщането си от Еги
пет, обаче му попречват да изпълни намерението си.
На това място трябва да подчертаем, че за разказите за древ
на Атина се смята, че „не са измислица, а нещо, което наистина се
е случило“ (Тим. 26 г) и че „това не е измислена легенда, а правдив
разказ“ (Тим. 26 д), както и че „са една странна история, която по
всичко личи че е истина“ (Тим. 26 г)".
Има и още по-ранни сведения за Атлантида. Гръцкият поет

Хезиод, живял през 8. век преди Христа, разказва за „Острова на
блажените", който е станал част от гръцката митология и е бил

разположен в западния океан.
Друг хронист Омир (ок. 850-1200 г. пр. Хр.) още по-отдавна
ни е оставил сведение за Атлантида. В своята „Одисея" той го
вори за „земята на феаките". За съжаление Омир не е посочил
точното местонахождение на тази земя.
Съвременни разкази за Атлантида

Има и съвременни автори, тръгнали по следите на митичния
континент, които са написали много интересни и съдържателни
трудове за него. Сред най-известните от тях са Игнаций Донъли,
Люис Спенс, Джеймс Бромуел, Юрген Шпанут, Чарлз Берлиц,
Ото Мук и Едгар Кейси. Както вече ви разказахме, последният
има особено мнение по отношение на някои неща, свързани с
Египет - пирамидите, Сфинксът, древните писания от предди-
настичния период.
Освен това има една група известни окултисти и теософи,
които много се занимават с Атлантида. Сред тях е д-р Рудолф
Щайнер (1861-1925), основоположникът на антропософията,
който има подобен „контакт" с хрониките на Акаша като Едгар
Кейси и надълго и нашироко разказва за епохата на Атлантида,
за нейния произход, местоположение и гибел. Съществуват също
и най-различни версии на различни неща, свързани с темата и
естествено много място за догадки. Нека все пак да разгледаме
версията на Едгар Кейси по-отблизо, тъй като неговите изказ
вания за Атлантида имат значение не само за милиони хора по
света, но и за египтолозите Марк Ленър и Захи Хауас.
Версията на Едгар Кейси

В много от своите сесии, в които изпада в транс, Едгар Кей
си (1877-1945) говори за епохата на Атлантида и свързаното с
това пристигане на човечеството на Земята. Без съмнение той
поставя началото на ново научно разбиране по този въпрос.
Кейси обръща надолу с главата приетата до този момент сис
тема на мислене. Въпреки че в прекия смисъл на думата той
не е открил нищо, неговият принос, анализи и предсказания
са допринесли за утъпкването на пътя на ново схващане за
силата на човешкия дух. Ненапразно той е наричан „спящия
пророк", „най-големия медиум на Америка", „тайнствения
мъж от Вирджиния Бийч" и „човекът, който вижда настояще
то, бъдещето и миналото".
До днес съществуват 14 246 „разчитания" (което според кон

текста може да означава предсказание, пророчество, тълкуване,
прогноза или диагноза), които той прави в състояние на дълбок
сън или в състояние на автохипноза. Седемстотин от тези над
четиринадесет хиляди „разчитания" се отнасят за Атлантида. Те
са направени в рамките на около двадесет и две години. Разка
зите на Кейси започват с пристигането на човешката раса на Зе
мята преди около 10 милиона години и завършват с потъването
на Атлантида преди около 10 000 г. пр. Хр.
Когато били направени тези „разчитания", темата „Атлан

тида" е била приоритет само в сферата на окултното и науката
смятала този вид информация за неправдоподобна. Това и до
днес почти не се е променило. Различни изследователски ме
тоди, които не са съществували по времето на „разчитанията",
днес правят възможно на много от тях да се погледне обективно.
Голяма част от информацията, която Кейси дава преди няколко
десетилетия, тогава звучала много нереалистично, но постепен
но става част от основно направление в научното мислене. Дру
га част, въпреки че все още е спорна, се приема насериозно от
различни изследователи и се проучва внимателно. При своите
изследвания някои съвременни геолози например се позовават
на предсказанията на Кейси за бъдещи геологични катастрофи
(вижте Марк Ленър91).
При това „разчитанията" на Едгар Кейси не изискват сляпа
вяра, а в тях се твърди, че всички изказвания трябва да бъдат
проверени с доказателства и съответните данни.
Според версията на Едгар Кейси епохата на атлантите при

ключва с потопа през 10 000 г. пр. Хр. Той говори за големи
катастрофи по това време, при които в морето са потънали
острови и даже цял континент. Кейси не просто следва верси
ята на Платон или тази на окултистите, а говори за няколко
катастрофи, които се случват за период от повече от 40 000 го
дини.
Много от неговите твърдения се отнасят за египетската кул
тура. Някои от атлантите успели да избегнат катастрофата,
попаднали в долината на Нил и основали египетската цивили
зация. Една особено често повтаряща се картина по време на
състоянията на транс на Кейси се отнася до сведенията за Египет
като място, където се съхраняват тайни древни писания. По не-
фиг. 183:
Картата на Атлантида на Атанасиус Кирхер от 1664 г. На какво се основават изчис
ленията на Кирхер и до днес не е известно. Наистина ли Атлантида се е намирала
на това място и толкова ли е била голяма?
фиг. 184:
Тази карта на Антарк
тида на Оронтеус фи-
неус датира от 1531 г.
Официално Антарк
тида е открита 250
години по-късно. На
картата са показани
подробности, от които
става ясно, че върху
нея е изобразена Ан
тарктида, но не като
замръзнал континент.
От кого? Последният
топъл период в Ан
тарктида свършва
преди 6000 години...
фиг. 185 (rope):

Картата на Джеймс Чърчуърд (1931 г.) с
обозначените бежански потоци от Атлан
тида и Му.
фиг. 186 (вляво):

Картата на новогръцкия писател Канпа-
накис.
фиг. 187 (вдясно):

Картата на Паул Шлиман, който е изобра
зил Атлантида върху гърба на делфин.
гови данни някъде около 10 500 г. пр. Хр. трябва да е било постро
ено голямо подземно помещение, в което се съхранявала библи
отеката на познанието на загиналата цивилизация на Атлантида
- „Залата на Аменти":
„Тя има такова разположение, чe когато Слънцето изгрее над во
дите, ивица сянка (или светлина) пада между предните лапи на
Сфинкса (...). Между Сфинкса и реката... "92
Наречената на името на Кейси фондация „Едгар Кейси"

(ECF) може да се разглежда като завет на неговата необикновена
дарба, която от много десетилетия насам търси доказателства за
някогашното островно царство.
И при Едгар Кейси веднага прави впечатление датата 10 000
г. пр. Хр. и разказът за потопа! Скоро ще разгледаме това по-
подробно...
Гьоринг и Атлантида
Нека да си припомним накратко за Лотар Гьоринг, за който
говорихме в началото на Пета глава. Става въпрос за тайната на
тамплиерите, които след завладяването на Йерусалим намират
19 каменни саркофага.
В саркофазите имало древни писмени документи и инвен
тар, които били занесени в Южна франция. Там тамплиерите
прибират всичко в една пещера, върху която издигат пирамида
и започват малко по малко да изучават документите. По този
повод ще цитираме бестселъра на Ян „Не пипай тази книга!":
„През 1119 г. каменните саркофади най-накрая са пренесени от
тамплиерите в Мон Шов, блидо до Ница - както било указано във
видението. На определеното място - според напътствията на
Бернар от Клерво - тамплиерите издигат пирамида, която е за-
пазена до ден днешен; тя обаче не е много типична като форма, да
не говорим, чe почти е недостижима.
След като пренасят находките, рицарите започват да изследват
съдържанието и текстовете на саркофазите. Натъкват се на про
блем - всичко е написано на непознат език, за който по-късно се
оказва, че произхожда от Атлантида. "93
Ние лично се съмняваме, че саркофазите са „Ковчегът на за
вета", описан в Стария завет, защото в него се твърди, че става
въпрос за един-единствен предмет, а не за няколко. По-скоро
предполагаме, че самият кивот е бил само една част от огромна

та находка в Йерусалим.
„Някои историци смятат, чe саркофазите първонатално са били
скрити в Египет, може би под платото Гида, но това са недоказа
ни хипотези. Предполага се, чe юдеите са ги крили там и по-късно
са ги прекарали в Ерусалим, но не са могли наистина да оценят
съдържанието им заради неизвестната писменост. Между наход
ките има древни географски карти. Копие на една от тях е откри
та по-късно в Константинопол: сензационната „Карта на Пири
Рейс", на която освен Европа, Африка, Северна и Южна Америка,
е изобразена и незаледената Антарктида!
Бернар от Клерво имал и второ видение, в което му било казано да
отиде в пирамидата и да се отвори за комическото духовно поле
(хрониките на Акаша); Бернар видял хода на цялото Сътворение
фиг. 188:
Картата на света, която начертава адмирал Пири Рейс, датира от 1513 г. На картата
са възпроизведени много детайли, за които се смята, че по онова време още не са
били известни - например Антарктида без лед. Картата е малко разкривена, сякаш
е гледана от въздуха. Самият картограф казва, че тя е съставена от 20 по-стари кар
ти от времето на Александър Велики (род. 356 г. пр. Хр.), които показвали целия (!)
свят. Между Огнена земя и Антарктида на картата е изобразена сухоземна връзка.
За последен път това е било така преди 11 000 години. Кой е истинският автор?
от наталото до края и бил в състояние не само да осъзнае духовни

те закони, но и да чете текстовете на атлантите. Едва тогава
той и придружителите му (на които успял да обясни второто си
видение само отчасти) успели да систематизират и да използват
атлантитеското знание. То било изградено върху пирамиден език,
нещо като геометричен-универсален-език, тъй като не можели да
предположат кой и кога ще се натъкне на текстовете им и какъв
език ще е говоримият език тогава.
Който намери ключа за него, може да разкодира всяка буква и име,
независимо от какъв език, по отношение на смисъла да живота.
И ето,че тамплиерите получили знания за плана на Сътворение
то и разбрали механизмите, които носи животът в себе си."93
Изследвайки текстовете от Атлантида, рицарите се посве
щават в космическите закони, лежащи в основата на Вселената.
Разбират, че появата на всички живи същества (души) става с
участието на реално съществуващ творец (Бог) и че всички същ
ности са продукт на „менталната сила" на Твореца. Осъзнават
защо душите на създадените от Бога същества трябва да се ин
тегрират в материята и защо замисълът му не може да се осъ
ществи по друг начин.
Нека се вгледаме по-отблизо в последното твърдение:
„Текстовете от Атлантида показват, че съществува нещо като
„първичен бульон" - космическо духовно поле, което е съставено от
възможно най-малките частици, т. нар. мюон-неутрина; заедно
със същностите, образувани от частиците (мюон-неутрина) на
първичния бульон (космическото духовно поле), те се проявяват
посредством менталната сила на Бога.
Елементарните частици, наречени мюон-неутрина се свързват
помежду си съгласно различни физични закони, вследствие на което
възниква материалната същност, наричана „душа". Единството
на „частиците-на-душата" съдържа в себе си не само целия план
на сегашния живот, но и животите (холографски манифестира
щи във всяка частица като вибрация) на даден човек от момента
на създаването му като фино същество, както и всички негови пре
живявания като биологична система (след като се е инкарнирал в
материята)."93
Следователно Създателят е дал на човека (съответно душата)
ментална сила и той самият един ден ще се превърне в създа
тел.
„Тамплиерите осъзнали, чe целият Космос без изключение е струк
туриран от тези „частици". Съвременната квантова физика ги
класифицира като електрон-неутрина, мюон-неутрина и тау-не-

утрина.
Мюон-неутрината, които изграждат космитеското духовно поле,
съответно полето на съзнанието - наритано също и етерно поле,
хроники на Акаша или морфогенетитно поле - са частиците, ко
ито могат да бъдат променяни вибрационно чрез силата на ми
сълта: чрез промяна на вибрациите, в тях холографски започва да
манифестира образът на мисълта.
В космитеското духовно поле всичко, което е свързано no-между си
посредством вибрация, е обусловено от тази промяна - защото
между тастиците е налице постоянен обмен. Следователно био-
логитната система на хората непрекъснато и по всяко време се
повлиява позитивно или негативно от фреквенциите на полето.
В крайна сметка, това е доказателство за толкова пъти повта
ряната фраза на „древните" мистици: „Всичко е едно и едното е
всичко."94
Мюон-неутрино е елементът-носител на мисловните карти
ни, създадени от човека. Това означава, че всяка мисъл-форма,
която човек създава, се излъчва към космитеското духовно поле.
Ако става дума за „недасягаща настоящето" мисъл, която като
обратна връзка не може да бъде излъчена обратно в актуално
съществуваща форма или ситуация, тя се превръща в съставна
част от космитеското духовно поле и въздейства върху човешкото
съзнание толкова дълго, докато не се материализира.
С други думи тамплиерите разбрали, че силата на мисълта,
с която всеки създава своите мисъл-форми, е най-важното сред
ство, което човек притежава. Всяка помислена мисъл се пре
връща в елемент на космитеското духовно поле; като носител на
трептения тя се разширява сферично в Космоса и е отговорна за
всичко, което се случва в него.
Следователно човекът (съставен от атоми и молекули, а те от
своя страна - от мюон-неутрини) е съ-отговорен за състоянието
на нашия свят - в отрицателен или положителен план.
В изключителната си книга „Завещанието на Атлантида",
която съдържа оригиналните знания на тамплиерите, Хелга Хо-
фмап-Шмит пише:
„Те твърдят, те човекът се състои от системи, в които духовно-
материалната душа, резервоарът на мислите (психе-то) и физи-
теското тяло образуват три области; по Закона на резонанса по-
знанието на индивида, интегрирано в материалната душа, тряб
ва да се инкарнира отново и отново във физитеско тяло - докато не
остане никаква нереализирана мисъл-форма, създадена от говека.

Те преди всичко са осъзнали - както древните мъдреци на много кул
тури и мистиците от радзличните епохи - чe ВСИЧКО Е ЕДНО
и ЕДНОТО Е ВСИЧКО; чe целият Космос е изпълнен с непред-
ставими малки частици, които имат структура на две вплетени
пирамиди.
Днешната физика нарича тези частици мюон-неутрина, тау-не-
утрина и електрон-неутрина. Те създават космическото духовно
поле и не оставят никакво празно пространство.
Това ознатава, те ВСИЧКО, което съществува - независимо от това
дали го описваме като материално (груба материя), или като не-
материално (фина материя) -е от и във това космическо духовно
поле, респективно в тези частици, свързано е с тях и взаимно си
взаимодействат. "95
Това не е лесно да се осмисли. Ние самите прочетохме пъл
ния текст за Атлантида (около хиляда страници) и разбираме
как се чувствате.
Накратко можем да обобщим, че атлантическото знание
казва едно: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея
може да бъде Творец - да, той е не само част от Творението,
но е и част от Твореца и имаме силата и средствата да творим
сами! Т.е.: духът владее материята!
Опирайки се на това познание и работа със силата на мисъл
та (т.е. на съзнателното творчество), тамплиерите започнали да
привличат енергиите на своя страна, за да изпълнят задачата си:
да водят хората по пътя на Закона за резонанса. Те използвали
пирамидата като комуникационен център, в която съблюдавайки
определени условия, можели да осъществяват духовен контакт
с други същества (независимо дали със или без физическо тяло),
разгръщали духовното космическо поле по начина, по който го
правели някога атлантите. И отново други същества ги научили
на това.
Тамплиерите са притежавали и някакво, нека го наречем „ме
ханично комуникационно средство" - вид предавател и прием
ник за контакт с чужди форми на интелигентност. Това е била и
причината за тяхната безмерна власт, която те постигнали само
за няколко десетилетия и която ги превърнала във враг на почти
всички царски дворове и преди всичко на Ватикана. След пре
следването и унищожаването на Ордена на тамплиерите (1307-
1312) знанията, текстовете и приборите преминават в ръцете на
масоните, Ватикана, цистерцианците и на частни лица.
От текстовете, които намират в саркофазите, всъщност се из

ясняват две неща:
1. Преди атлантите са съществували други цивилизации, ко
ито са технически силно развити и са пътували в Космоса.
Те, както и атлантите са контактували с извънземни фор
ми на интелигентност и е имало оживена комуникация.
2. В текстовете от Атлантида се казва откъде са дошли инте
лигентните същества: от Сириус!
Древните документи разказват и за генетичните интервенции

на „сириусяните" тук на Земята, за да ускорят развитието ни.
Смятате, че казаното е прекалено, и много бихте искали да

имате доказателство?
Петима тамплиери получили задачата да разпространят
познанието на атлантите сред съвременното човечество, като
всеки от тях бил отговорен за една област от битието ни (наука,
политика, медицина, култура и религия). Един от тях - Лотар
Гьоринг, който получава част от документите, както и ориги
нални чертежи от саркофазите - отговарял за научната сфера.
Неговата задача била не само да усвои всичките знания, съдър
жащи се в тези документи, но заедно с други учени и изследо
ватели доколкото може да го провери на теория и на практика
във всички сфери с помощта на съвременното ниво на научно
познание. Освен това той трябвало да формулира знанията така,
че съвременният човек да може да ги разбере.
Самият Лотар Гьоринг пише, че във времето, в което живеем,
човечеството до такава степен е съзряло в своята духовна еволю
ция, че това познание може и трябва да му бъде предоставено в
съответствие с указанията и предпазните мерки на атлантите.
Или поне така пише в текстовете.
Откъде npouзхожда името на Атлантида?

Името Атлантида дължим на това, което са ни оставили ав
торите от гръцко-римската епоха, които обозначавали с поняти
ето един потънал континент и неговото някогашно географско
местоположение. В древните текстове северозападните афри
кански народи били наричани аталанти или атаранти, а автори
те от класическата античност, които ги смятали за остатъци от
атлантическото колониално население, ги наричали атлантиои.

Берберските племена от Северна Африка имат легенди за Ата-
ла, войнстващо царство пред африканския бряг, което освен бо
гатствата от своите златни, сребърни и оловни мини изпратило
и войската си на завоевателски поход в Африка96.
Галите, ирландците, уелсците и британските келти вярвали,
че техните предци са дошли от потънал в западното море кон
тинент. Последните два народа наричали този изгубен рай Ава-
лон97.
Баските от Северна Испания и Югозападна франция също
вярват, че са били свързани с Атлантида, защото езикът им въ
обще не прилича на нито един от другите европейски езици. Съ
щото се отнася и за берберите, чиито език донякъде прилича на
баския. В техните предания има запазени спомени за съществу
ването на друг континент на запад.
Също и в Португалия, Бразилия и някои области на Испа
ния вярата в съществуването на Атлантида още е жива, което
изглежда напълно логично ако помислим, че западната част на
Иберийския полуостров е разположена в края на Европа, а Ат
лантида е била най-близо до нея.
Също и на Азорските острови има легенди за Атлантида, но
те са донесени от португалците, които се заселили на необита
емите преди това острови.
Предполага се, че коренните жители на Канарските острови,
гуантите, са били „примитивна" бяла раса, високи на ръст и с
руси коси според по-късните разкази на испанските нашестве
ници. Те притежавали писменост и подробни предания, в които
се говори за техния атлантически произход. След нашествието
на испанците последвали много войни и тези предания се изгу
били. Запазило се е обаче името Аталая, което и до ден днешен
е име на селище.
Не трябва да забравяме и викингите. Според тях имало една
приказна страна на запад на име Атли, където се намирала
също и Валхала - тайнствена земя, където битките, празниците,
яденето и пиенето били вечни според тевтонските племена, фи
никийските и картагенските мореплаватели знаели за процъф
тяващ остров на запад, който наричали Антила. Вавилонците
разказвали за рай на запад, който наричали Аралу. Според ара
бите от древността най-старата култура била тази на страната
Ад, която била разположена в западния океан. В древните тек
стове на индийците - пураните и Махабхарата - могат да се от
крият сведения за Атала - белият остров - континент, намиращ

се в западния океан, на разстояние половин свят от Индия. Също
и в Мексико и северната част на Южна Америка отново и отно
во се натъкваме на името Атлантида. В Мексико например то е
във вариантите Тлапалан, Толан и Ацтлан (Астлан). Във Венецуела
конкистадорите откриват селище с името Атлан, чието населе
ние те описват като бели индианци.
В Северна Америка у много индиански племена съществуват
древни предания за остров в Атлантическия океан, откъдето са
дошли техните предци. В Уисконсин изследователите откриват
укрепено селище, чиито жители го наричали Асатлан98.
Проф. д-р Ото Мук един път отбеляза, че често говорим за

Атлантитеския океан, без да се замисляме много за произхода
на думата. Откъде е дошло името му? Ако разгледаме земното
кълбо погледът ни например ще се спре на Индия и на Индий
ския океан на юг от нея. Ако потърсим ще открием Персийския
залив близо до Персия, Полярното море недалеч от полюса, Се
верното море в Северна Европа. Навсякъде където някое море
е наречено на суша ще ги открием съвсем близо един до друг.
Само Атлантическият океан прави изключение! Той съществу
ва, но сушата, която би трябвало да му е дала името, липсва. Ин
форматорът на Платон казва по този повод кратко и ясно:
„.. .Но по-късно косато започнаха ужасните земетресения и навод
нения ja един-единствен лош ден и една-единствена лоша нощ це
лият мноеочислен войнствен род uзчезнa под земята, а островът
Атлантида потъна в морето...""
Малко по-различен поглед има Скот-Елиът, който искал да

получи информация с помощта на медуимните си способности.
Историята за Атлантида на Скот-Елиът датира отреди пет ми
лиона години, през което време са се случили четири големи раз
рушения. Първата катастрофа е отпреди 800 000 години. Преди
това Атлантида е заемала по-голямата част от Атлантическия
океан. Втората е довела до по-нататъшното й затъване. Третото
разрушение се е случило преди 80 000 години, когато остава само
разположената върху азорското плато Посейдия. Последното и
окончателно разрушение на Атлантида се случва някъде около
9500 г. пр. Хр. Интересното тук е че информацията за Посейдия
много се доближава до резултатите на сериозните изследовате
ли, като Мук например. Със сигурност традиционните учени се
мръщят когато някой теософ представя такива резултати, полу

чени по медиумен път. Въпреки това те могат да послужат като
отлична основа за научни изследвания.
Кой от двата варианта обаче е по-близо до истината - това че
Атлантида е загинала изведнъж или малко по малко в рамките
на един дълъг период - вероятно никога няма да узнаем. А и
няма особено значение. Важното е, че такъв континент наистина
е съществувал и е бил населяван от високи на ръст и напреднали
в много отношения хора.
Внезапното появяване на високоразвитите култури

Днес ни се струва така, сякаш древните високоразвити кул
тури на шумерите и египтяните са се появили изведнъж на све
товната сцена, без видими и научно доказуеми предходни ста
дии на развитие. Как е възможно това? И къде са доказателства
та и сведенията за тяхното вековно даже хилядолетно развитие
преди да стигнат до това високо културно ниво?
Ако хвърлим един поглед от другата страна на Атлантиче
ския океан, ще открием в един древен мексикански ръкопис
сведение за основа на пирамида, по чиито вътрешни стени е из
образено морето. В средата се издига пирамида, а върху основа
та й има надпис „Ацтлан". Така тук отново срещаме пирамида,
която е обградена от всички страни с вода. Със сигурност не е
случайно, че и от двете страни на Атлантическия океан същест
вуват имена като Ацтлан и Атлас, както и пирамиди, които са
обградени от всички страни с вода.
Открихме още неща, като например...
Руси фараони
В целия Близък и Среден Изток откриваме сведения за хора
с бяла кожа, сини очи и руси коси, а също така и при галилея-
ните, при финикийския морски народ, при коренните жители
на Канарските острови, дори при северноафриканските народи.
Да не говорим за културните вестители на предколумбовите и
други южноамерикански народи. Най-големите им герои, като
например Кетцалкоатл, Кон-Тики и други, са били с бяла кожа,
дори са носели бради.
Върху някои египетски стенни рисунки се появяват странни
руси хора, фараонът Хеопс например, синът на Снеферу, е имал
руса дъщеря, която е била омъжена за Хефрен. В нейната гробни
ца в платото Гиза тя е изобразена със златисто руси коси и сини
очи. фараонът Дидуфри (Дедефре) или Рамзес II също е бил с руси

или червеникаворуси коси със сини очи, както и много други
персонажи върху изображенията, датиращи от периода 2500 г.
пр. Хр. (вижте също и цветните снимки100).
Този човешки тип е известен под името татеху, с типичните

физически белези: висок ръст, руси коси, сини очи, издължен че
реп, тясно лице и изпъкнала глава.
Дали тези блондини идват от Атлантида или от...
Хиперборея (Задна Борея)

Гръцката представка „хипер" означава „над, свръх" като на
пример в модерния термин „хиперактивен". За първи път име
то на тази тайнствена страна се споменава от древногръцкия
географ Херодот (490-425 г. пр. Хр.). В преданията на други древ
ни народи освен за континента Атлантида и неговия народ се
говори и за хипербореите - тайнствен народ от полярния регион
някъде, където днес се намира Северният полюс. Там са живели
хора, които имали необикновен интелект.
За съжаление за Хиперборея има по-малко факти и доказа
телства, отколкото за Атлантида - поне на пръв поглед! Можем
обаче съвсем накратко да кажем, че хипербореите са били пред
шественици на атлантите и поради климатичните промени в
полярния регион са се преселили в Атлантическия океан. (Смя
та се, че поради една глобална промяна, а именно астрофизично
обусловено накланяне на земната ос, климатът през отделните
епохи се променя.) Не е тайна, че преди много време Гренлан
дия е била приветлива обитаема зелена страна (от английски
Greenland - зелена земя!)
В Сибир са открити мамути с палмови листа в стомаха, кое
то предполага, че е имало климатична катастрофа. Данните по
казват, че това се е случило някъде преди 18 560-10 000 години.
Основата за по-нататъшното ни наблюдение са предимно ле

генди, митове и свидетелства на географи, философи и историог
рафи, които са ни завещали истинско съкровище от знания.
Ето например Плиний Стари (23-79 г. сл. Хр.), от когото нау
чаваме следното:
„Живеещите отвъд Рипейските планини хипербореи поднавали

ден, който продължавал шест месеца и при тях се намирал центъ
рът (центърът на тежестта на света) с иседоните и арилшспите.
Това е страна, в която пред една продължаваща шест месеца нощ
преобладава ужасен студ, сняг и гъсти мъгли." Плиний завършва с
думите: „Няма съмнение, те такава раса е съществувала!"101
Географът и космограф Помпоний Мела, който през 43-44 г.

сл. Хр. прави описание на тогавашния свят потвърждава това с
думите:
„По адиатските граници в ужасни студове живеят скити, нареде
ни белкае. Нататък отвъд Рипейските планини са хипербореите,
тотно под центъра на тежестта на небосвода. "102
Друг известен географ от Александрия е универсалният учен

Клавдий Птолемей (100-175 г. сл. Хр.), който създава т. нар. „пто-
лемеева картина на света". Той говори за аримаспите, които
човек може да срещне по пътя от юг на север пред Рипейските
планини, зад които се намират хипербореите.
Изследователят и писател Марсел М. Хомет в своето произ
ведение Nabel der Welt - Die Wiege der Menschheit („Пъпът на света -
люлката на човечеството") се позовава на философския докторат
за гръцките и латинските текстове на Михел Якоб. Той му служи
като много ценен източник. Самият Михел Якоб пише:
„Изучаването на хипербореите е много полезно да разбирането
на гръцката религия, тъй като хиперборейските текстове тесто
имат връзка с Делос и Делфи от гръцката митология. "103
Въпросът за митовете за Хиперборея стои подобно на този

за потопа и легендите за Атлантида, тъй като по цялата наша
планета има древни предания, в които се разказва за тази ми
тична страна в далечния север. Свидетелства за нея можем да
открием в Китай, Тибет, Индия, Иран, Скандинавия, както и в
Гърция.
В шумерските и вавилонските предания също се споменава,
че те са потомци на отдавна преселил се от севера народ. В Ста
рия завет има едно изречение за това: „О! Отърви се, сионова дъще,
която живееш с вавилонската дъщеря, О! О! Бягайте от северната
земя." Има химн, посветен на богинята Ищар, в който към нея
е отправена молба да им помогне да победят „черноглавите".
Тези черноглави значи са били врагове на Вавилон. Това свиде
телство води до извода, че голяма част от шумерите и вавилон-

ците трябва да са били руси.
Да вземем и южноамериканските толтеки, в чиито преда
ния също се говори за „северната земя", откъдето смятат, че са
произлезли. Говори се за „свещената зетя на далечния север", при
„големите води" откъдето трябва да са дошли предците на нахуа,
т.е. толтеките.
В различни легенди от Централна Америка се споменава за
четирима прародители на племето киче, които искали да дос
тигнат до Тула, област на светлината. Там обаче те заварили само
лед, а слънцето не се показвало. Вследствие на това те се разде
лили и се пренесли в земята на киче. Тази Тула или Тулан, първо
началната родина на предците на толтеките, откъдето най-ве
роятно е произлязло тяхното име и на името на която нарекли
центъра на по-късно построеното от тях върху мексиканското
плато царство Тула, била смятана за „Земята на Слънцето". Оче
видно Тула съответства на гръцкото Ту ле.
Да видим какво разказват за това гърците. Почти на всеки

говори нещо култът към Аполон и Оракулът в Делфи. Почти
всеки от нас предполага, че при тях става въпрос за исконно
гръцко културно богатство. Но това не е вярно!
Немският писател К. О. Мюлер пише през 1844 г. „Хипербо-
рейците са основоположниците на култа кът Аполон; по-късно те
отиват в Тесалия или в Илирия. Гръцкият бог е роднина на келтския
бог..." и затова по-късно били изпращани ябълки в Гърция като
жертвоприношение. Интересно е също това, за което разказва
Цицерон (126-43 г. пр. Хр.): „Третият Аполон, синът на Юпитер
и Аето идва в Делфи от хипербореите." С изказването си той по
твърждава сведенията на Павзаний (който живее някъде около
170 г. сл. Хр.) и споменава, че дължи тази информация на „Боло",
жена, която съчинява химн за делфийците, в който се казва:
„Оракулът в Делфи е основан в тест на бог Аполон от хора, до
шли от Хиперборея, и тоди бог е първият, който е възпят в
хексатетри."104
Според гръцката легенда хиперборейците били щастлив на

род, живеещ на север, при който Аполон пребивавал през зимата.
В гръцката митология Борей е богът на северния вятър и син на
един от титаните и Аврора.
Гръцкият историограф Херодот уверява, че митовете не про
изхождат нито от Делос, нито от Делфи, а само и единствено от

хиперборейците.
Гърците смятали хиперборейците за най-благите и най-спра

ведливите хора, за любимците на боговете. Градините на Хеспе-
ридите няма къде да са били другаде освен в градината на Идун,
където се пазели ябълките, благодарение на които боговете за
пазвали своето безсмъртие. Интересно е също, че историята на
Омир и неговата „Одисея" не произхожда от гръцката митоло
гия, а от германската Едда, която е значително по-стара от нея.
Според Херодот хиперборейците изпратили с подаръци в Де
лос, рожденото място на Аполон, петима лични младежи и две
девойки, тъй като някога той бил тръгнал от тук на югоизток. Те
произхождали от кръвта на старейшините на всички народи и
основали светилищата в Делфи и Делос. Те донесли „указания"
за Оракула и богослужението и с това потвърдили, че някога на
север е съществувало виеше духовно световно ръководство.
Ако разгледаме обобщено преданията ще стигнем до извода,

както много автори и учени в предишните столетия преди нас,
че Оракулът в Делфи първоначално произхожда от Хиперборея.
Той е точно копие на онзи, който принадлежал на Аполон в Хи
перборея.
Омфалосът (от гр. пъп), свещеният камък в Делфи, който изо
бразява центъра на Земята, е точно копие според автора Марсел
Хомет на истинския център. Това бил разположения в непосред
ствена близост до Рипейските планини хиперборейски център,
тъй като омфалосите били в буквален смисъл „пъпа на Земята".
Той се намирал точно под Голямата мечка, която била наричана
„пъпа на небето"105.
През VIII век пр. Хр. известният поет на гръцката античност
и тайнствен писател от Йония - Омир - надълго и нашироко об
рисува различните аспекти на начина на живот на своите герои
в 28 000-те строфи на епосите „Илиада" и „Одисея". „Одисея"
на Омир прилича на духовно завръщане на човека в земята на
неговите прадеди. Но тъй като тази земя междувременно била
погребана под ледовете и морските вълни, пониженият в бог
на моретата древен бог на Слънцето Посейдон се разбушувал
срещу завръщането на Одисей в родината. Според Омир обаче
неговата родина не била Гренландия, а по-скоро остров Хелго-
ланд.
Ако гърците по времето на Омир са знаели за хиперборей-

ската земя, отвъд територията на Борей, богът на зимата и бури
те, за този идеален район, който гърците в по-ново време и тех
ните писатели напразно се опитвали да пренесат отвъд Скития,
за една земя, където нощите през лятото били кратки, а дните
дълги, и наоколо растели палми, тогава възниква интересният
въпрос: Откъде са знаели всичко това? Кой им е разказал за не
го'^?
Хиперборейците са могли да летят!

Много чудни неща се разказват за хиперборейците. Питагор
например смята, че те са владеели дори изкуството да летят.
Хипербореецът Абарис е бил летящ магьосник, който със своето
златно бедро се представя като инкарнация на хиперборейския
Аполон107.
Хекатей от Милет потвърждава това и разказва, че синовете

на Борей в Хиперборея пазели култа към Аполон и в момента
на религиозния обред посветените на Аполон лебеди отлетели.
В много северни легенди се споменава за Аполон и неговата съ
провождана от „пеещи лебеди" колесница. Това се потвърждава
от многобройните скандинавски скални рисунки, представящи
слънчев диск върху кораб с лебед отпред. Подходящ в този слу
чай е един стих от Хезиод (ок. 750 г. пр. Хр.), според който това
вероятно е вдъхновено от щита на Херакъл:
„И океанските вълни изглеждаха сякаш танцуваха около този раз-
кошно украсен щит. Издавайки силни викове, оттам излитаха
пеещите лебеди."
Марсел Хомет много точно формулира това, когато пише:

„Знаем, обаче, че летящите на юг „пеещи лебеди" никога не са стиг
нали по-далеч от полярния кръг. Още по-малко те могат да бъдат
видени около Средиземно море. Bcuчko това - „пеещите лебеди",
скандинавските скални рисунки, хиперборейските легенди, също
както и колесницата на Аполон с нейните крилати спътници по-
кадва еднозначно, те митът да Аполон произхожда от Хиперборея,
а не от Средидемно море. "108
По подобен начин стои въпросът вероятно и с култа към бог

Ра в Египет. Този култ има голямо значение в Египет особено по
времето на Новото царство. Слънчевата религия на Египет про
изхожда първоначално от Севера и по тази логика Ра е прием

ник на Кром, хипер борейския бог на Слънцето. С това думата
хиперборейски получава едно по-дълбоко значение.
Да си спомним за Свети Николаус, чиято шейна е теглена

от северни елени по снега. А тук имаме следното: на древно-
египетски „тем" е фонетичното представяне на йероглиф, кой
то означава „транспортно средство, шейна". В праисторически
Египет от север идвала слънчева рибарска лодка - шейна, която
участвала в шествията в чест на бога на Слънцето. Египтологът
Масперо констатира: „Статуята на бога на Слънцето видимо се
откроява, поради транспортното средство (шейната)" Тъй като в
Египет няма сняг, където да се движи тази шейна, тя би трябвало
да идва от север. Същото може да се каже и за слънчевата колес
ница на хиперборейския Аполон, че е теглена от хиперборейски
лебеди, както видяхме по-горе.
френският колега на Рудолф Щайнер Едуард Шуре (1841-
1929) пише по този повод в своята книга Die grossen Eingeweihten
(„Великите посветени"):
„Аполон, учителят на хората, обичал да пребивава сред тях. Той
харесвал да бъде сред младежите в градовете, да участва в поетич
ните конкурси и да посещава палестрата, но оставал там само
временно. През есента той се връщал в родината си, земята на
хипербореите. Това било тайнствената страна на сияйните и
прозрачни души, които живеели в пълно блаженство във вечната
утринна даря. Там се намирали неговите истински жреци и люби
ми жрици. Той живеел с тях в близко и дълбоко единение и когато
искал да направи царски подарък на хората, той им донасял от
страната на хипербореите една от онези големи сияйни души, за
да се роди на земята, където да учи и очарова простосмъртните.
Той самият сезавръщал в Делфи всяка пролет, когато се пеели хи
мните. Той идвал като посветен по неговия хиперборейски начин,
с колесница, теглена от пеещи лебеди. Връщал се, за да пази свети
лището, в което Питията възвестявала неговия, оракул и където
мъдреците и поетите го слушали в захлас. Тогава запявали славе
ите, фонтани от кристали бликали в сребърен блясък, в сърцето
на хората се леели потоци ослепителна светлина и божествена
музика чак до вените на природата. "W9
Нека да завършим тази глава за Хипер борея с Платон, кой

то в своята „Политея" описва по следния начин „златната епо
ха" в една земя с умерен климат и хиперборейски народ:

„При хипербореите, които живеят накрай света в подножието на
един храм на Аполон... Те възпяват онези, в чиито вени пулсира
кръвта на древните титани... те живеят в страната Борея със
своя предводител Аримап."110
От ференикос разбираме, че народът на хипербореите при

надлежи към древната раса на титаните, чиито непряк техен по
томък е Аполон, който самият е великан111.
Нека да обобщим накратко:

Разбрахме, че съществува земя на север, която не познава
нощ половин година и където живеят високоразвити същества,
които пътували с летящи апарати. Това определено е полярни
ят кръг. Хиперборейците очевидно са разпространявали своята
култура в Гърция и поради настъпващите климатични проме
ни са се преселили на Атлантида. Освен това те са били огро
мни на ръст.
Как ви се струва това? Не ви ли звучи познато? Не? Тогава да
разгледаме по-подробно...
Великаните и титаните
В преданията на древните народи навсякъде се натъкваме
на разкази за великани. Още в Библията, в която както знаем са
включени още по-древни предания, се говори за тях.
• Битие, глава 6, стих 4:
„В онези дни на земята живееха исполините; а при това, след
като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им
раждаха синове, които бяха онези силни и npoчymu старовре-
менни мъже."
• Второзаконие, глава 3, стих 11:

„Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите
от исполините; ето, леглото му беше желязно; то е още в Рава
на амонците. Дължината му беше девет лакътя и широтината
му- чemupu лакътя, според лакътя на мъж."
Исус Навиев, глава 12, стих 4

„И пределите на васанския цар Ог, който беше един от
последните рефаилш и живееше в Астарот и в Едраи...
Най-известната история е тази за малкия Давид и исполина

Голиат. Малкият Давид бил пастир и свирел на арфа. Голиат бил
великан, показвал надмощие и при това бил добре въоръжен:
„Той беше над три мempa висок и носеше шлем, броня и медни наколен-
ки.четем в Първата книга на Самуил, глава 17, стих 4-6.
Според Библията Голиат принадлежал към исполински на
род, наречен рафаими. За повечето от нейните представители
местността се наричала Гет, град от филистимската група (пен-
таполис). Във втората книга на Самуил, глава 21, могат да се про
четат следните заключителни редове (20-22) след описанията на
битките на Давид срещу филистимците:
„Отново избухна война в Гет, където имсше един висок и снажен
мъж, с по шест пръста на ръцете и на краката си, двадесет и те-
тири на брой. Също и той се беше родил на исполина. А когато
хвърли презрение върху Израил, Йонатан, син на Давидовия брат
Салшй, го уби. Тезичетиримата се бяха родили на исполина в Гет.
И всичките паднаха пред ръката на Давид и на слугите ту."
Днес е доказано, че тази история за Давид и Голиат евреите

са „откраднали" от египтяните, както и много други неща като
например разказа за Мойсей, известен още като Ехнатон.
Историята за Давид и Голиат е заимствана от много по-древ
ни източници и по-точно от древноегипетския разказ „Автоби
ографията на Синухе", и след това пренаписана. Историята за
Синухе възниква в Средното царство (около 2040-1650 г. пр. Хр./
XI-XIV династия) и винаги се е радвала на голяма популярност
сред египтяните. Така например цели осемстотин години след
нейното написване писарите в писарските училища на Новото
царство (ок. 1580-1070 пр. Xp./XVIII-XX династия) преписват за
упражнение цели пасажи от нея. Този разказ напълно заслужава
нашето уважение, тъй като по думите на носителя на Нобелова
награда за литература Ръдиард Киплинг, той е достоен да се на
реди сред шедьоврите на световната литература.
Тъй като историята за Синухе в различните нейни версии
съществува още от XX век преди Христа, между древната еги
петска версия и библейската история за Давид и Голиат има
разстояние от хиляда години. Заради тясната й връзка с вели-
ката египетска култура става ясно, че

авторите на Библията са били чували
този забележителен египетски разказ
за Синухе112.
В Стария завет също има някои
стихове, в които родът на исполини
те играе решаваща роля. Били ли са
исполините - да речем рафаимите -
реални същества, които са живели на
Земята, или всичко това са само ми
фиг. 189: тове и легенди? Имали ли са в такъв
От древноегипетския разказ за случай връзка с елохимите (божестве
Синухе и исполина възниква
по-късно библейската история ни същества) и дали са произлезли от
за Давид и Голиат. кръстосването между хората и „бого
вете", както научаваме от преданията
на другите антични народи по света?
За да разберем това, нека да погледнем малко встрани от
Стария завет и да се обърнем към далечния север и тамошните
легенди за...
Северните хора
• Например Локи, полубог, полудемоничен великан, който
можел да се превръща в орел, кобила или сьомга.
• Или Едда, в която се разказва, че великанът Вафтруднир се
състезавал с Один по мъдрост и спечелил.
• Имало също и един древен великан, на име Итир (Йоргел-
тир). В книгата „Гюлфагининг" той се посочва като първо
то живо същество в света. „Докато спял, се облял в пот и от
лявата ту ръка се появили мъж и жена, а от единствения ту
крак се родил син и така произлядло неговото пототство. Той
се хранил от кравата Аудумла. Синовете ту Бурс, Один, Вили
и Be го убили и от тялото ту изтекла толкова кръв, чe удавила
останалите великани. Само един - великанът Бергелмир - успял
да построи лодка, с която се спасил заедно с жена си."пз
• В най-далечния край на океана, в страна, обитавана от „се
верните хора" и великаните, срещаме великана Хресвелг,
нещо като „вампир", който е познат също и на майте и в
Ирландия. Той имал тяло на орел и неговите криле пре
дизвиквали бури, точно както в преданията от Централна

Америка.
• В Ирландия срещаме Бран, великана Бренус с прозвище
Бендигайт, което буквално означава същото като Макари
те, прозвището на бога на подземното царство. В една от
битките Бран бил смъртно ранен. Той оставил да му бъде
отсечена главата и я изпратил в Лондон. Той възложил на
приносителя, когато пристигне в града, да седне на масата
и да остане там седем години.
• Съществува и великан на име Балор, циклоп, чийто клепач
бил държан от четири човека, за да не се затвори. Кога
то по време на сражение вражеската войска погледнела в
това око, тя била унищожавана. Това напомня за циклопа
Полифем. от „Одисея".
• От времето на легендарния Мерлин, магьосника от Уелс,
познаваме историята за двамата великани Гог и Магог, ко
ито всявали страх и ужас в района. В отговор на това Мер-
лин изпратил при крал Артур младия великан Гаргантюа,
който убил двата колоса. В тези предания е интересен дори
само фактът, че откриваме едни и същи подробности на
континенти и острови, отдалечени един от друг на хиляди
километри, между които според съвременната наука не са
могли да съществуват комуникационни връзки.
• Кучулейн е смятан за келтски племенен герой (на ирлан
дците). Всяко от очите му имало по 7 очни ябълки, всяка
ръка и крак по 7 пръсти. Когато веднъж три вещици, пред
решени като гарвани, го изкушили да наруши забраната за
ядене на свинско месо, той загубил своята свръхчовешка
сила и умрял.
• Той куцал също като едноокия Вотан, но е бил както Тор
един вид галийския Таранис (келтския бог на небето и бу
рите на галийците). Ирландският черен великан е в няка
къв смисъл брат на черния великан на майте и - като Тор
- господар на гръмотевиците.
• Съществува също така ирландският Курой. Той приемал
образа на великан на подземния свят, предизвиквал опус
тошителни бури и се борил със станалия бог на Слънцето
Кучулейн. Така отново се озоваваме при гностическия мит
за борбата между бога на светлината и бога на тъмнина
та, който продължава и през Средновековието - в битката
между Св. Архангел Михаил и дракона.
• От английските предания научаваме за съществуването

на епоха на великаните. Тези предания разказват за време
то, когато те са живели там. Светилището „Стоунхендж"
също е било свързвано с великаните. Така например то е
наричано в древните легенди „Танцовата площадка на. вели
каните".
• И ирландският великан Исбададен е едноок. Неговите веж
ди така били надвиснали, че трябвало да бъдат подпрени
с малки вилички. И също като Балор той можел да убива
враговете с погледа си114.
• В Германия е известен планинският дух РюТецал. Останалите
още от 1783 г. писмени легенди за планинския дух великан
Рюбецал от Ризенгебирге силно наподобяват на разказите
за бог Один в германската митология. В древните легенди
се споменава и за Тенхел, който разбил скалите, заприщва-
щи водите на Рейн между Шварцвалд и Вогезите.
• През 1812 г. излизат приказките на братя Грим. Една от тях
е историята за храбрия млад шивач, в която се разказва за
двама великани, които от една страна изглежда били все
общо бедствие, което не може да бъде усмирено, и които
от друга страна въз основа на нарочно провокирана агре
сия се избиват помежду си.
Бихме могли да споменем още много други, но предпочита

ме да спрем тук.
Как и къде можем да впишем великаните? Те не подхождат
нито на креационистите (привържениците на старозаветната и
фундаменталната история за сътворението на света), нито пък
на еволюционистите (привържениците на теорията за еволю
цията). А за нестабилните доктрини и без това е опасно да от
стъпват, тъй като при великаните, титаните и свързаните с тях
хиперборейско-атлантически епохи винаги е възможно да става
въпрос за извънземен произход. А както е известно има също
така много предания от всички краища на земното кълбо, които
съвсем скоро ще разгледаме.
А сега да видим доказателствата:

Гигантски находки в Aзuя и Африка

Хайде да направим малка разходка във втората половина
на по-миналия век, за да видим дългогодишния спор, който се
води между признатата наука и смелите пионери изследователи.
Още в края на по-миналия век при разкопки на остров Суматра
холандският антрополог и геолог проф. д-р Йожен Дюбоа прави
взривоопасни открития. Той чул за човешки череп, отрит близо
до Ваджак на остров Ява. Жителите на острова знаели, че в Три-
нил на река Рио Соло имало гигантски кости на великан, наре
чен Ракакас, от които можели да се намерят парчета във всички
храмове на островите Ява и Бали. Дюбоа започнал да копае и
открил зъби, череп и други части от кости.
След задълбочени проучвания и анализи през 1894 г. той пуб
ликува първата си статия за питекантропус еректус, изправеният
маймуночовек. Натъква се на широко неодобрение в ортодок
салните среди и дори е обвинен в лъжа, тъй като предвид на
свързания с това риск не било възможно да се отиде на място и
да се провери как стоят нещата. Дюбоа не се обезкуражава дори
и при опасността скоро целият свят да застане срещу него. През
1895 г. той направил изложба на трудовете си. Духовенството
също се намесва, като обяснява че е „богохулство да се приписва на
Адам толкова гротескна глава и толкова недодялано тяло"115.
Както още няколко смели учени преди него Дюбоа трябвало

да се предаде. Съдбата му се решава, след като учените и духо
венството застават срещу него. Той предава веществените си до
казателства на един музей, който ги съхранява тридесет години
затворени в сандък. Междувременно Дюбоа умира.
През 1937 г., четиридесет години след неговото откритие,
работата му е оценена по достойнство, като е допуснато, че zo-
векът от Тринил най-вероятно е праотец на човека, великан, жи
вял преди около 500 000 години. Освен това е признато, че „този
човек вероятно е принадлежал към великанска раса, чиято гибел е била
предизвикана от земеетресения и наводнения по времето, когато Ява
е била все още свързана с Индия и Китай и е принадлежала към азиат
ския континент"116.
Тогава се появява големият немски антрополог и световно

известен професор д-р ф. Вайденрайх. Когато му представят на
мерена край Пекин огромна кост от долна челюст на гигант, той
го нарича питекантропус робуcmyc, тъй като въпреки че формата

на черепа, зъбите и т. нат. прилича на тези на човека от Ява, тя
се различава по това, че човекът намерен тук трябва да е бил
„пет-шест метра висок". Вайденрайх получава от Ява друга кост
от долна челюст, която вероятно е принадлежала на „великан е
ръст три-тетири метра", който той нарича мегантропус палеоява-
никус (огромен човек от древна Ява).
Доказателство за своите твърдения немският учен дава през

1946 г. в Apes, Giants and Man („Маймуните, гигантите и чове
кът"). По същото време е публикувана още една негова статия
за забележителните находки на великани, които са направени -
също на Ява - от известния немски палеонтолог проф. д-р Густав
Хайнрих фон Кьонигсвалд117.
За Кьонигсвалд мегантропусът е свидетелство за основната
линия на развитие на човечеството с огромни размери. Той от
крива също така няколко гигантски зъба, които обаче приличали
на човешките, поради което ги приписва на едно още по-голямо
създание - гигантропус. В него той вижда огромен съвременен
маймуночовек (вероятно роднина на орангутана). Най-старите
следи водят някъде преди един милион години. Един по-малък
вид гигантопитекус (от лат. гигантска маймуна) вероятно дори е
на шест милиона години. Палеонтолозите днес допускат, че през
еволюцията гигантските маймуни са ставали все по-големи. Те са
живели предимно във Виетнам и Китай. Според анализите ги-
фиг. 190,191 и 192:

По света има много вкаменели отпечатъци от ръце и крака на великани, които
определено са с човешки произход, като например в Глен Роуз, щата Тексас. Пра
исторически отпечатък от крак е открит още през 1912 г. в Южна Африка. Той е
с размери 130 см дължина, 69 см ширина и 18 см дълбочина. Този отпечатък се
намира в гранитна скала (на снимката с проф. Хъртък), чичто геологична възраст
е няколко милиона години. Анализите показват, че в случая не става въпрос за
фалшификация!
гантската маймуна е тежала към 500 кг и е била висока около три

метра. Гигант в истинския смисъл на думата, като си помислим,
че човекоподобната горила достига ръст 1,85 см и тегло до 300 кг.
Защо преди 200 000 години гигантопитекусът изведнъж изчезва
от хоризонта и до днес не е станало ясно - както и много други
въпроси, свързани с еволюционната теория.
При много други изследвания се разиграва винаги един и
същ сценарий. Това продължава 33 години, докато хомо хабилис
не бива признат за предшественик на човека, който е живял пре
ди 1 750 000 години в района на езерото Танганайка в Централна
Африка.
Смели учени откриват при своите изследвания праистори
чески останки от предшественици на човека и гиганти. След
проучвания и анализи те непрестанно се натъкват на пълно от
хвърляне от страна на научно признатите кръгове и в повечето
случаи това води до прекратяване на работата на смелите пи
онери. Така се случва и с австралийския анатом и палеоантро-
полог Реймънд Дарт, който заедно със своя колега професор д-р
Робърт Брум влиза в научен спор в Южна Африка, без да го е
грижа за последствията. През 1936 г. двамата най-накрая под
новяват разкопките и се натъкват на различни скелети, които
те наричат австралопитекус трансвааленсис („грацилни") и паран-
тропус робустус („масивни"). Тези предшественици на човека са
живели в пещери или примитивни колиби и възрастта на наход
ките според геолозите е 120 000-800 000 години. Естествено Дарт
е наречен „псевдоучен". През 1946 г. той публикува статия със
заглавие The South African Fossil Ape-Man („Южноафриканският
праисторически маймуночовек").
Дарт имал право, но ортодоксалната наука не искала да бъде

така и за нея и нейния светоглед това си е било чисто обявява
не на война. Този път „Комисията за историческите паметници
на Южна Африка" повдига официално обвинение срещу Брум в
„унищожаване на геологичните пластове в пещерите и премахване на
важни доказателствени материали 3а по-нататъшни изследвания".
На Брум е забранено да извършва всякаква дейност в облас

тта на праисторическата антропология. Той не се отказва и мал
ко по-късно, след като университетът в Йоханесбург му разре
шава да продължи разкопките си, той открива праисторически
таз, който ясно показва, че притежателят му е ходел изправен.
По-късно той открива зъби, които са наполовина по-големи

от вече намерените. За този огромен маймуночовек той избира
името парантропус красиденс (едрозъбестия). Едрите зъби при
личали на онези от Ява. По-късно са открити още кости, сред
които кост от долна челюст, принадлежала на огромен гигант.
С времето много от гласовете на критично настроените учени
и на духовните кръгове заглъхват. Точно те би трябвало да се
чувстват подкрепени, тъй като това е доказателство за тяхното
„свещено писание", в което пише, че някога на Земята са живели
исполини. Но и до днес представителите на двата лагера - креа-
ционистите и еволюционистите - се борят срещу съвременните
находки, които без съмнение доказват, че митовете често са ос
новани на реалността.
Други pазскази за гигантски находки

През XIX век в САЩ са отворени много надгробни моги
ли, в които са открити човешки скелети с височина 2,10-3,70
метра. В тази връзка има много предания и рисунки на север
ноамериканските индианци, които разказват за епоха, в която
на Земята са живели великани. Двамата изследователи и съав
тори Клаус Дона и Райнхард Хабек в книгата си Im Labyrinth des
Unerklarlichen („В лабиринта на необяснимото") съобщават и за
други находки:
• Около 1800 г. в провинциите Уилямсън и Уайт били наме
рени скелети с височина 2,10 метра.
• През 1879 г. в Маунд (надгробна могила) близо до Бруърс-
вил, щата Индиана, бил открит скелет с височина 3,40 ме
тра.
• През 1883 г. при разкопки в Ломпок Ранчо, щата Калифор
ния, войници откриват скелет на мъж с височина 3,70 ме
тра. Скелетът е погребан с черупки от миди и камъни с
гравюри, които обаче не могли да бъдат разшифровани.
Освен това в гроба има огромна каменна брадва. Друга
забележителност е, че по горната и долната челюст велика
нът има двоен ред зъби.
• През 1926 г. миньорите в подземна галерия на въглищна
та мина Игъл Бей Криик (щата Монтана) откриват големи
човешки скулови кости. За голяма изненада на антрополо
зите зъбите са скрити в скален слой, който е най-малко на

30 милиона години.
• По думите на авторите в една гробница в Юта са намерени
няколко човешки скелета с големина 2,20-2,40 метра. Ня
кои костни маси говорели дори за височина до 3 метра. В
гробовете са открити също различни предмети (сандали,
части от мрежи). Освен това са открити непознати писме
ни знаци, издълбани в каменните стени. Все още обаче не
са направени ДНК анализи (към 2004 г.).
• През 1998 г. в пещерните комплекси в Боливия италианска
група археолози открива човешки скелети с височина 2,40
метра118.
Двамата автори Дона и Хабек разказват и за други интерес

ни следи, както и за гигантските скелети в Еквадор. Впоследствие
Петер Карлос Вака намира през 1962 г. в пещера в провинцията
Лоя 70 % от човешки скелет. Предполагаемата височина е 7,60 ме
тра. В началото на 90-те години на миналия век еквадорски учени
изследват части от скелета. Те стигат до извода, че наистина става
въпрос за гигантски кости. Най-новите анализи в Австрия ясно го
потвърждава. Така например един професор по анатомия в уни
верситета във Виена успява да идентифицира една от находките
като os occipitale - тилната кост на човека. Професорът удивено до
бавя, че този човек трябва да е бил висок 7,50 метра119.
Има различни други разкази и находки, които бихме могли

да изброим тук, като в тази връзка в най-скоро време основно в
Южна Америка,щели да бъдат открити още неща, както предпо
лага Клаус Дона. През изминалите години са провеждани различни
експедиции сред които и тези в Еквадор, но до този момент те все
още не са приключили напълно. И там също можем да открием
различни легенди за великани: В „Попол Вух", свещената книга на
майте киче (Кодекс Рамирез 1883 г.) пише, че киманите от долината
на Мексико са били великани. И в трите периода на мексиканските
май между потопите е имало великани като божеството Хунахпу.
При ацтеките също можем да открием подобни сведения.
Всъщност и в страната на фараоните могат да се открият сви

детелства за съществуването на великани в древните времена.
За цар Сетенес пише, че е бил голям като великан. Според хро
нистите височината му е била пет лакътя и три ширини на длан
та, което се равнява на около 2,85 метра. Това би могло да обясни

гигантските саркофази на древните египтяни, които днес можем
да видим в музеите или в храмовете (например в Саккара).
Белите великани в Мексико

Други предания разказват за „белите" великани:
„Щом Луната и Слънцето пронизали тъмнината, великаните по
искали да наблюдават с очume си изгрева и заледа на Слънцето. Те
стигнали дотам, където започвало морето, там, където живеели
белите. Накрая поискали да се изкачат до Слънцето и решили да
издигнат кула. Тогава Господарят на сътворението казал на дру
гите богове: „Не бива простосмъртните да се издигат до нас."
Затова те унищожили с гръмотевици и мълнии творението на
великаните, които избягали уплашени. Но хората по Земята, кои
то до този момент говорели един едик, вече били разделени и запо-
чнали да говорят на разлитни езици. "J20
Според древните предания този мексикански текст разказ

ва за пристигането на великаните в Америка. Една друга древ-
номексиканска космогония разказва за четири различни епохи,
всяка от които загинала от природни катастрофи. През първата
епоха Тецкатлипока се отправил към Слънцето, а тогавашните
хора били великани. Чрез своята надменност те предизвикали
залеза на епохата, настъпила катраненочерна нощ и великаните
били изядени от ягуари. Ацтеките смятали културата на Теоти-
хуакан с неговите величествени пирамиди северно от Мексико
за доисторически разцвет на една потънала епоха, през която са
живели великани, тъй като само такива великани са можели да
построят монументални постройки като тези в Теотихуакан и
още по-големите пирамиди в Чолула. Според едно народно ска-
зание на майте в Юкатан четири великана подпирали небесния
покрив в четирите посоки на света.
„Има тетирима бакаби,за които в преданията се казва, те единият
е бил съвсем бял на цвят и той се намирал на север, където духа
силният вятър, който носи нещата на изток."121
И в митовете за сътворението на света в културата на Тиа-

хуанако белите великани идват от езерото Титикака в Боливия
(Андите). В Южна Америка са известни още древните богове/
вестители на култура като Кетцалкоатл, Виракоча, Кон-Тики,

Мамкоча и други.
Те са били големите бели учители на предводителите на ол-

меките, толтеките, майте, ацтеките и пиките, които някога до
шли през голямата вода. Толтеките и майте твърдели, че чужде
нците дошли от далечния север и се връщали там.
В „Попол Вух", свещената книга на майте, се разказва за
„белите богове". Принцеса Папан - сестрата на Монтезума - ги
чакала да дойдат. Когато вместо „белите богове" през голяма
та вода дошъл Ернан Кортес, който също бил бял, всичко било
много лесно за испанските завоеватели, тъй като тя ги взела за
белите богове от древните предания.
През 1639 г. Патер Кристобал де Акуня пише в 63 глава „Река
та на великаните" на своята книга за района на Амазонка. Става
въпрос за Пурус, която извира от Андите източно от Кузко. По
бреговете на реката освен другите племена са живели и великани
- куригери - чиято височина достигала до 16 дължини на дланта.
Накрая да прочетем мнението на изследователя и писател

Марсел Хомет в неговото произведение Die Sohne der Sonne („Си
новете на Слънцето"):
„Вероятно ви се е случвало да се лутате из легендите на народите.
Северните замъци Валхала са построени от гиганти. В гръцката
митология титаните са първите деца на небето иземята, които
воюват с боговете, а великанът Атлас е осъден да носи небесния
свод на раменете си. А на циклопите се приписва построяването
на Циклопските стени. Та нали самият Платон пише за нападе
нието на „голяма сила" над „древните атиняни", които в никакъв
случай не са били негови съвременници. В тази връзка много стран
но звучат думите, които той поставя в устата на Критий: „За
коя друга голяма сила, завладяла вашата страна, би могло да става
на въпрос в текстовете, ако не онази настъпваща от Атланти
ческия океан, която самоуверено е тръгнала на кръстоносен поход
срещу цяла Европа и Азия. Някога морето на това място било про
ходимо. Пред протока, който вие наричате на вашия език Стъл
бовете на Херкулес, имало остров. Той бил по-голям от Либия и
(Мала) Азия взети заедно, от него можело да се пътува до други
острови, а от тези острови към разположената срещу вас суша,
заобиколена от онова истинско море... Преди всичко нека първо да
си спомним, че откакто е започнала войната между онези, които
са живели отвъд стълбовете на Херкулес, и всички, живеещи от

сам тях са изтекли девет хиляди години..." Този могъщ род ще
остане в спомените на хората като великани, които са живели в
митични вретена и са построили огромни каменни постройки. И
техните останки, които ние откривате даже на север от района
на Амазонка, навсякъде са придружени от мегалитни паметници,
тежащи по няколко тона. Къде е била родината натезu „велика
ни" и техните потомци, които вероятно поради идклютително
благоприятните външни условия са станали особено висок човеш-
ки род и затова били смятани от ниските на ръст, живеещи в ми
зерни условия xopа „гиганти"? Всичко сочи, те тяхна прародина
вероятно е бил островният континент с благоприятен климат
между Европа и Америка, който по-късно потънал. "122
Резюме по темата за Атлантида, Хиперборея и великаните

Като обобщение можем да кажем, че в писмените и устни
те предания по целия свят се говори за древна земя в Арктика.
Хиляди години се съхранява знанието за един високоразвит чо
вешки род, което е пуснало корени дълбоко в подсъзнанието на
различните народи. В тази връзка можем да споменем и светов
ните епохи, които описват дългите периоди на развитие и пре
селение. Причината за преместването от арктическия регион са
били промени в климата.
Но какво е отличавало този човешки род? Да кажем прос

то, че това са били гигантски „богове", не стига. Вярно е, че по-
късно шумерите, египтяните, гърците, цивилизациите от Южна
и Централна Америка, които са сред по-значимите по-късни
„проявления" на древните жители на полюса, наричат този сла
вен род „богове", което обаче не означава, че те не са били съ
щества от плът и кръв. Това, от една страна, вероятно се дължи
на факта, че времето, за което говорят в своите митове, отдавна
е отминало. Причината обаче по-скоро е в техните специални
атрибути, както можем да научим от учението „ватан". ВАТАН
е езотерична представа за света на нашите германски предци,
отразена в руните и дървото на живота - така да се каже в „Биб
лията на севера". Във ВАТАН се разказва за извънземен произ
ход на първоначалното „човечество, живеещо на полюса". Това е
нашата отправна точка.
Защо именно този извънземен произход и до днес се прикри

ва с всички сили от някои религиозни и политически фракции е

съвсем ясно. Защото ще загубят своята власт!
Дълго обсъждахме дали да не включим на това място „тео

рията за коренните раси" на теософите, но накрая се отказахме.
Според Елена Блаватска има пет коренни раси - полярната раса,
хиперборейците, лемурийците, атлантите и днешната раса.
Проблемът е, че теософията описва хиперборейците например
като етерни създания, нещо което не можем да приемем насе-
риозно, тъй като нито съвпада с митовете на гърците, толтеките
и други народи, нито отговаря на скелетните находки, а още по-
малко на описанията на великаните, идващи от север с летящи
кораби.
Ако приемем, че някога наистина е имало великани - не само

в Южна Америка, но и в Египет - тогава тези камъни въобще не
са били толкова „големи" за техния ръст. Освен това смятаме, че
те са владеели техника (нека си спомним за тибетците и Едуард
Лийдскалнин), благодарение на която не им се е налагало да по
лагат свръхчовешки усилия.
Високите „бели" богове най-вероятно са били и боговете на

Египет. Много от тях са били руси, имали са огромна глава със
специфична форма и са били много по-напреднали от съвремен
ниците си. Сигурно искате да знаете как са изглеждали тези еги
петски богове?
Моля, заповядайте...
Продълговатият череп
фиг. 193 (горе вляво) и 194 (горе вдясно):

Всички същества, царували някога в Египет, са имали продълговат череп и то не
само възрастните, но и децата (горе вдясно снимката е дадена с увеличение).
фиг. 195 (по средата вдясно):

Дъщерята на Хеопс също е била с продълговат череп.
фиг. 196 (долу вляво):

Дългият череп на неизвестна египетска царица от 1350 г. пр. Хр., който се намира
в Египетския музей в Берлин.
фиг. 197 (долу вдясно):

Нефертити.
фиг. 198:
Ехнатон не само е имал продълговат череп, но както и други представители на
неговия вид е имал много широк таз и голям корем.
фиг. 199:
Имало ли е различни раси в Египет? За разлика от малкото до него високото съще
ство има съвсем различна форма на главата, която е силно изтеглена назад.
Тези същества не са живели само в Египет, както доказват

намерените черепи и скелети. Нека отново да прекосим Атлан
тическия океан и отидем в столицата на Перу, Лима. В частния
„Музей на златото" могат да се видят някои черепи на някогаш
ните владетели, всички до един гигантски. Те са още едно дока
зателство, че великаните наистина са съществували.
Сега ще разгледаме по-подробно един от огромните черепи
в „Музея на златото" в Лима - един от онези черепи, за които
медицински е доказано, че не е оформен така чрез „снаждане" в
фиг. 200 и 201:

По цялото земно кълбо могат да се от
крият артефакти на т. нар. „продълговат
череп". Защо някогашните народи са запо
чнали изведнъж да деформират черепите?
Със сигурност има логично обяснение за
това! Но защо този култ се среща по целия
свят и как е могло да бъде осъществяван
културен обмен между континентите, след
като традиционната теория отрича да е
имало такъв?
детска възраст, а че се е развил

по естествен начин. Това обаче е
от второстепенно значение при
него, тъй като по размер е два
пъти по-голям от черепа на съ
временния човек. Мумията на
този владетел е висока 2,70 м -
гигантски ръст преди всичко в
сравнение с дребните перуанци,
чиито среден ръст е някъде око
ло 1,60 метра. Наметалото на
владетеля е извезано със злато и
е дълго 2,50 метра. Рамената му фиг. 202:
Черепът на перуански владетел, висок
са два пъти по-големи от тези 2,70 метра.
на днешните футболисти, а из-
ложените в музея златни ръкавици са с размер на тенис ракета.
Освен това разполагаме с разказа на американския автор
доц. Глен Кимбал (той е бил и лектор на конференцията за НЛО
през 1999 г. в Невада), който някога помагал при развеждането
в един друг частен музей в Перу. В него имало изложени други
мумии на инки с размери до три метра, които също носели дре
хи, извезани със злато.
Това си е направо безумие! Представете си ако пред вас заста
не мъж, висок 2,70 метра...
Черепът от Малта
Да се върнем отново в района на Средиземноморието, и
по-точно в Малта, където ще открием подобни черепи. В под
земния мегалитен храм в Хал Сафлиени (днес част от културно-
историческото наследство на ЮНЕСКО) са погребани хора с ог
ромни черепи и то не само един, ами много! Те датират някъде
от 4100-2500 г. пр. Хр. Човек има чувството, че са принадлежали
към особен човешки вид и че може би те са връзката между Ме
сопотамия и Древен Египет. Става въпрос за вид, приличащ на
змия или влечуго, за който се споменава в древните текстове.
Малко история:
До 1985 г. черепите на тези същества, открити в праистори
ческите малтийски храмове в Таксия, Гантия и Хал Сафлиени,

могат да се разгледат в археологическия музей във Валета. От
тогава насам вече няма достъп до тях. Днес само снимките на
малтийските изследователи д-р Антон Мифсуд и неговия колега
д-р Чарлз Савона Вентура свидетелстват за съществуването на
черепите и доказват тяхната абнормалност.
Случвало ни се е да срещнем черепи с деформации. Когато
обаче пред себе си човек види черепи, като тези в Малта, които
са израснали по съвсем различен начин, значително са удълже
ни и при това са забележимо по-големи от останалите, като на
всичкото отгоре нямат и сагитален шев (sutura sagittalis), тогава
напира въпросът: Чии са тези огромни черепи?
В храма Хал Сафлиени има кладенец, посветен на богинята
майка. Там може да се види и малка статуя на спяща богиня, а до
нея един друг артефакт с гравюра на змия. Нас ни интересува пре
ди всичко един от тези черепи, който показва силно изразен доли-
хоцефал или удължената задна част на черепния свод. Освен това
липсва и вече споменатият сагитален шев. Точно това от гледна
точка на анатомите и медиците е напълно невъзможно. Но не и от
патологична гледна точка, тъй като има един познат такъв случай
сред малформациите. Анализите потвърждават, че удължената
структура не се е получила чрез „снаждане", а е възникнала по ес
тествен начин. Но идва по-лошото: в праисторическите времена
на двата острова Гозо и Малта е съществувал т. нар. култ към зми
ите с жреци-змии. Възможно ли е този череп да е принадлежал на
един от тези жреци-змии? Или на жрица-змия?
Изчислено е всъщ
ност, че благодарение
на един такъв продъл
говат, изтеглен назад
череп човекът би мо
гъл да прилича на змия,
тъй като поради разпо
ложените по различен
начин лицеви мускули
очите и кожата са из
теглени нагоре и назад.
Преди всичко тежестта фиг. 203 и 204:
на черепа, поради огро -Вляво: така изглежда черепът на „нормален" човек
с венечен и сагитален шев. Долният „продълговат
мната си изпъкналост череп от Малта" е значително по-голям, по-обемен
назад, трябва да е била и при него липсва сагиталният шев!
голяма, така че съществото вероятно е имало проблеми да вър

ви изправено. Може би то понякога или винаги е пълзяло като
змия или гущер?
Интересно е също да споменем, че сред намерените черепи
има един, при който е установена деформация на дължината на
черепа, която е получена нарочно чрез „снаждане". По този на
чин категорично може да се установи, че останалите са израсна
ли толкова дълги по естествен начин. Това доказва и че някогаш
ните обитатели на Малта са се опитвали да „оформят" черепите
на някои деца, за да приличат на змиеподобните хора.
Какво означава това за нас?

Черепите датират от 2500 г. пр. Хр., което съвпада с края на
малтийската мегалитна епоха. Били ли са тези змиеподобни хора
последната жреческа каста, която никога не се е смесвала с обик
новеното население, преди да измре? Или може би въобще не са
измрели напълно, а само са се оттеглили? Може би под земята?
Когато триста години по-късно дошли финикийците и завзели
Малта, те също построили там храм на богинята майка, която
наричали Астарта, богинята, чието лице приличало на змийско!
Дали не са открили змиеподобните хора?
Историята от Малта се покрива с находките на скелети в
Египет, направени през 30-те години в Саккара от проф. Уолтър
Б. Емери (1903-1971). Въз основа на тяхната възраст и мястото,
където са намерени, тези скелети могат да бъдат отнесени към
преддинастичния период. Значително по-големите и удължени
назад черепи ясно показват, че тази група хора няма нищо общо
с обикновеното население, при това те са имали светла, отчасти
руса коса, били са високи на ръст и с по-здрав скелет. Емери тъл
кува тези находки на скелети като принадлежащи на жреческата
каста, която не се е чифтосвала с народа, а със себеподобните си,
като смята, че това са били Шемсу Хор.
Шемсу Хор се споменават в царските именници на Абидос и
Емери пише следното за находките си:
„Към края на четвъртото хилядолетие преди Христа се появил
народ, известен като „Служителите на Хор" (Шемсу Хор), като
една силно доминираща аристократична каста, която управля
вала цял Египет. Теорията за съществуването на тази раса се
потвърждава от откритията в преддинастичните гробове в се
верната част на Горен Египет, където са намерени анатомични
останки на индивиди с по-големи черепи и с по-висок ръст от
местното население. Този ръст толкова се различава,чe може да се

изключи тези два народа да имат един и същ произход, т.е. не биха
могли да са от една и съща раса.''123
Това ли са елохимите, падналите ангели от Стария завет? Да

не би именно едно такова същество да е била онази „змия", ко
ято е изкушила Адам и Ева? Това може би съвсем не е толкова
абсурдно, тъй като сред текстовете от Кумранските свитъци е
„Завещанието на Амран", в което пише:
„Един от тях имаше страшен вид - приличаше на змия и кожата
му беше с различни цветове. Лицето му беше като на змия с огро
мни очи."
Това съвсем не е единственият източник за Адам и Ева и

„змията" в рая. Щефан разглежда тази тематика още преди го
дини в книгата си Den Gottern aufder Spur („По следите на богове
те") и посочва още интересни източници. В произведението си Р.
А. Буле използва предимно еврейски съчинения, които древни
те евреи нарочно са пропуснали да включат в Библията, заради
съдържащите се в тях неловки моменти. Към тях принадлежи и
Хагада (сборник устни равински предания). Именно от Хагада
Буле цитира една история за Адам и Ева:
„Първият резултат беше, чe Адам и Ева останаха голи. Преди
това тялото им бе покрито с рогова кожа и обвито в облак от
великолепие. Още щом престъпиха наложената им забрана обла
кът от великолепие се вдигна и роговата кожа се свлече на земята
и те стояха там, голи и засрамени."124
По-нататък Буле цитира една друга гностична версия за

Адам и Ева:
„Сега Ева повярва на думите на змията. Тя огледа дървото. Взе си
няколко от неговите плодове и ги изяде и даде и на своя мъж да яде
от тях. После техният дух се откри. Защото докато ядоха им
се яви светлината на познанието; те осъзнаха, чe са голи заради
своето знание. Когато видяха своите създатели, те се погнусиха,
защото бяха с животински образ. Те разбраха много неща.''125
В тези текстове откриваме свидетелство за това, че Адам и

Ева може да са били рептилоиди. Така вече ни става малко по-
ясно, защо ранните християни са премахнали много от древните
текстове126.
Свидетелства за това, че не само на

Малта, но и в Египет е съществувала
змиеподобна жреческа каста, открива
ме при стенните рисунки и статуите,
изобразяващи хора със змийски глави.
Намерените скелети и черепи също го
ворят, че тези „полубогове" наистина са
съществували. Интересно, нали?
фиг. 205:
Ехнатон.
Трябва да се отбележи още, че освен змиеподобни хора, които

ходели изправени, имало и такива, които отчасти се придвижва
ли пълзейки. Авторите Виторио ди Чезаре и Адриано форджоне
са на мнение, че тази змиеподобна жреческа раса първоначално
е господствала като Шемсу Хор в Египет, преди да се разпростре
повече и да стигне чак до Малта, където през 2500 г. пр. Хр. отно
во изчезва. Различни изследователи обсъждат въпроса, дали тази
раса не е дошла в Малта откъм Европа и едва след това да се е
отправила към Египет, т.е. движението да е започнало от север.
В Египет те живяли още няколко хилядолетия и през 1351 г.
пр. Хр. издигнали един от техните хора на трона - най-извест
ният, но и най-мистериозният египетски цар, когото познаваме
- Ехнатон\
Ехнатон, както и неговата сестра Нефертити (виж цветни

те снимки) имал огромен, издължен череп, съвсем различно по
форма тяло от „нормалните" египтяни и лицето му имало спе
цифично изражение - било изтеглено назад с много големи устни
и големи очи, разположени далеч назад върху главата. Били ли са
Ехнатон и неговите роднини потомци на змиеподобните хора?
Били ли са елохимите „божествената династия" на египтяни

те? И били ли са полубоговете и великаните, служителите на Хор
или Шемсу Хор техни преки потомци127?
За да разберем това, сега ще се потопим в тази епоха на „бо
говете", наречена...
Зеп Тепи - „Първото врете"

„Египтяните вярвали, чe отначало тяхната земя е била управля
вана от династия на велики богове, последният от който бил Хор,
синът на Изис и Озирис. След него дошла династия на полубо-
жествени създания, така наретените „служители на Хор", които
от своя страна отстъпили лшсто на историческите египетски
царе. "128
В древните египетски предания се говори за „Първото вре
ме" (Зеп Тепи) и за Нетер и Шеллсу Хор или „служителите на Хор".
Според тях преди епохата на династичните или светските царе,
започнала от фараона Менес, е имало две преддинастични епо
хи. През първата епоха Египет е управляван от Нетеру, което оз
начава „нетер" или „богове" до царството на Хор, сина на Изис и
Озирис. След епохата на Нетер следват т. нар. Шемсу Хор. Шемсу
Хор или „служителите на Хор" продължават божественото ро
дословно дърво на Хор до епохата на династичните царе, която
започва около 3100 г. пр. Хр. с Менес, първия фараон на Долен и
Горен Египет.
Тоест имало е „Първо време" когато боговете сами са цару
вали. След този период, когато „боговете" изчезват (накъдето и
да е това), господствали нещо като полубогове, които се опит
вали доколкото могат да продължат творението на „боговете".
Едва след това дошла епохата, която днес познаваме като „офи
циално" египетско летоброене (виж отново фиг. 2).
Нека сега да проникнем по-навътре в тази епоха. Тя започва
първо с...
Арабските хронисти
Вероятно най-известният останал и до днес арабски текст е
произведението „Хитат" на религиозния учен Ахмад Ал-Мак-
ризи (1364-1442 г. сл. Хр.) - сборник с различни арабски научни
текстове (на лекари, архитекти и други кабинетни учени), които
се занимават с историята и топографията на Египет. Едва през
20. век части от неговата историческа книга са изследвани по-
подробно от Хуго Бунц. Той установява, че в произведението си
Ал-Макризи частично дори дословно е заимствал някои изрече
ния и цели пасажи от по-древни арабски историци. В „Главата за
пирамидите" Ал-Макризи включва всички известни по негово

време документи, с които разполага129.
Изхождайки от нея Голямата пирамида не е построена от
Хеопс, а от далновидния цар Саурид. Самият Бог го въвежда в
„Познанието за звездите" и му дава да разбере, че на Земята ще
настъпи катастрофа, но една част от света, където ще има нужда
от науки, ще остане. В отговор на това Саурид, известен още като
Тот или Хермес Трисмегист, построява Голямата пирамида:
„Има хора, които казват: Първият Хермес (Саурид/Tom), наре-
тен „Триждимогъщ"заради качествата си на пророк, цар и мъдрец
(той е, който евреите Енох, синът на Яред, на сина на Маалалеил,
на сина на Кенан, на сина на Енос, на сина на Сит, на сина на
Адам, наричат избавление и това е Идрис), прочете no звездите,
те ще дойде потоп. И нареди да се построят пирамидите и всичко,
за което се грижеше и което можеше да се загу би и да изчезне, той
покри там,за да го закриля и пази."130
Ето какво смята по този въпрос арабският историограф Абд

Ал-Хакам:
„Според мен пирамидите е можело да бъдат построени само пре
ди потопа, дащото ако са били построени след това, хората щяха
да знаят повече за тях."'13'1
По-нагоре споменатият жрец Мането, който се предполага,

че е получил своите знания от надписите върху колоните на под
земния таен храм в Тебен, също говори за...
Потоп
Потвърждение за голямо наводнение откриваме не само в
текстовете от Междуречието или Месопотамия (Гилгамеш) и
текстовете в Библията (Ной), но и при ацтеките, майте, в ин-
дуизма, при индианците хопи, както и при много примитивни
народи. Много интересна и смайваща е приликата между раз
личните предания. Сценарият и съдържанието са винаги едни и
същи. На едно място главното действащо лице се нарича Ной (в
Библията), на друго Утнапищим (в епоса за Гилгамеш), на трето
Зиусудра (при шумерите), а на четвърто Атрахадис (при акади-
те). Също и ирокезите, индианците чибча и гуарани и инките
разказват за потоп. Това е червена нишка, която преминава на

всякъде132.
Освен тези почти двеста устни и писмени свидетелства от

всички краища на света, които разказват за потоп, има и архе
ологически доказателства за голямо наводнение в шумерския
град Ур, датиращ отпреди 6000 години. Учените откриват слой
с дебелина два и половина метра от пропита с вода глина, който
покрива район от 100 000 кв. м. Той е разположен от Междуре-
чието северно от Багдад до брега на Персийския залив, т.е. ра
йон към който днес принадлежат части от Иран, Ирак и Кувейт.
От размерите на земния слой учените стигат до извода, че при
ливната вълна е била с гигантски размери и вероятно тогава са
намерили смъртта си всички хора от шумерската цивилизация,
които не са се скрили навреме на безопасно място132.
Александър и Едит Толман пишат в своята книга Und die

Sintflut gab es doch („И наистина е имало потоп"):
„Заслужава си да не отхвърляме традициите на народите, като
ги смятаме само да легенди и мистерии, а да се доверим на прин
ципната истина, която стои в основата на едно така упорито
съхранявано сред традициите видово преживяване..."
Ако си спомним фиг. 62, на която бяха показани възходът

и упадъкът на високоразвитите култури, ще видим как един
голям слънчев цикъл приключва 10 000 години преди Христа.
Точно по това време свършва последният ледников период. А
какво се случва, когато един ледников период свършва? Точно
така - снегът се топи! Следователно е логично да се стигне до
наводнения, които приличат на потоп. Това е било предвидимо
за по-образованите хора... И е било съвсем разбираемо писмени
документи, технически прибори и други подобни да бъдат скри
ти на сигурно място от нахлуващата водна маса.
Но кои са били обаче тези хора, които по някаква причина
са били в състояние да разберат, че настъпва краят на ледников
период и че съпровождащото го топене на ледовете ще доведе
до повишаване на морското равнище? Съвсем очевидно е, че те
са били по-образовани и са обикаляли света повече от другите.
Вероятно са имали познания по астрономия и затова са може-
ли да изчисляват слънчевите цикли? Може би дори са имали
възможността да наблюдават света отвисоко? Като от летате-
фиг. 206, 207 и 208:

Археолозите предпочитат да
твърдят, че тези златни самолети,
открити в Колумбия през 500 г.
сл. Хр., са птици или насеко
ми. Но самолетните инженери
разглеждат артефактите и по
твърждават еднозначно, че те
представляват свръхмодерни
аеродинамични конструктивни
детайли, които не се срещат в
природата. През 1995 г. немският
пилот и конструктор на макетни
самолети Петер Белтинг доказва
това, като построява по техен мо
дел самолет с размер около един
метър и с него надминава всички
очаквания. Още от излитането,
приземяването, рулирането та
чак до лупингите - всичко можел
да прави, без да показва каквито
и да било слабости по отношение
на аеродинамиката.
лен апарат? Може би не те самите, а някой който им е дал тези

знания?
За тях вече научихме - за атлантите и хиперборейците, кои
то са дошли с въздушни кораби. За това свидетелстват и наме
рените в Колумбия артефакти във вид на самолети. Пилотът и
конструкторът на макетни самолети Петер Белтинг построява
по техен модел самолет, който излита без никакъв проблем!
Познаващият въздухоплаването може да наблюдава всичко

отвисоко - разпределението на ледените маси, бреговите региони
и т. н. Отново възниква въпросът, кой е научил атлантите и хи
перборейците на всичко това? Скоро ще можем да разберем ...
Що се отнася до Тот - за който се говорят всевъзможни чуда
ти неща - ще разгледаме отново твърденията на Мането и Ал-
Макризи. От древните текстове съдим, че Саурид, наричан още
Xepмec Тристегист или Енох или Тот е наредил да бъде построена
Голямата пирамида, заради очаквания потоп и е записал исто
рията на „боговете". Надписите, според разказа на Мането, са
поставени върху колоните собственоръчно от великия египет
ски бог и културен вестител Тот. Вероятно вторият син на Тот
Агатодаймон е този, който според преданията с много усилия е
прехвърлил след потопа „херметичните надписи" върху папи
руси, които след това отново са скрити на безопасно място в тай
ните подземни храмове.
Кой е бил тайнственият Тот?

Тот (от древноегипетски - Джехути) играе определяща роля
в древните предания, свързани с построяването на Голямата пи
рамида. Преданията за Тот също така ни връщат обратно към
жреческите центрове в Хермопол (от гръцки - град на Хермес)
и Хелиопол (от гръцки - град на Слънцето), от където той някога
е творил.
Тот се отъждествява с много имена. Известен е като „триж-
димогъщият Хермес" (Хермес Тристегист) и същевременно като
Сурид или Саурид, Идрис, Онурис и библейския Енох. Тот, който
често е изобразяван с глава на ибис, от митологична гледна точ
ка може да се разглежда като мъдър секретар на боговете при
всяко тяхно божествено действие. За древните египтяни той е
преди всичко културен вестител и пазител на тайните, централ
на фигура, свързана с жреческия център в Хелиопол. От друга
страна той може да се разглежда като Господар на времето и този,
който „разделя епохите, месеците и годините".
Този символизъм намира отражение и в палмовото листо,
върху което той като върху рабош отбелязвал годините. Ето защо
рабошът заедно с калема са най-важните му атрибути. Калемът
го отличавал като господар на писарите и въобще на писарство-
то. Също и библиотеките, архивите и „къщата на живота" били
под негова закрила („пазител на записите"). В неговия храм в Хе
лиопол е имало известна библиотека. Говори са за тайнствени и
скрити коридори, в които се съхранявали изписаните собствено
ръчно от него папируси. В преданията пише: Чрез своето знание
Тот получил власт над нещата. Той „владеел вълшебна сила".
Той умеел да работи и със забележителни прибори, например
едно „вълшебно огледало" (видеотелефон), в което можел да
вижда неща, които се случват далеч от него. Разказва се също и
за „птичка, която слуша и която пее", с чиято помощ той можел
да чува новини отдалече (телефон/радиотелефон). От древните
надписи научаваме, че Тот е дошъл на Земята със „своя корав".
Други легенди разказват, че божеството (Тот) още в древността
се е „спуснало от небето върху лотус" и предало на древноегипет-
ската жреческа каста своето знание.
„На него било предадено да прилага правосъдие, когато боговете
и хората така се умножили, те имали нужда от регулирано об
щуване. Така боговете и хората възхвалявали неговата мъдрост,
с която той назначавал и устройвал богослуженията и жертво
приношенията. Той научил хората на писмо и на изкуството на

словото. Напътствал чиновниците как да се грижат за храмовете
и дворците на боговете и царете. И така нищо от неговата мъд
рост не било забравено, нито занаятчийските изкуства тъкане и
плетене, лов и земеделие... "134
Тот и седемте мъдреци от Едфу

Свидетелства за преддинстичния период, т.е. периодът преди
официалното египетско летоброене, ще открием измежду дру
гото и по стените на храма в Едфу, който се намира в Горен Еги
пет между Луксор и Асуан. Храмът в Едфу, в днешния му вид, е
построен между 237 и 57 г. пр. Хр. Части от вътрешната и външ
ната западна оградна стена днес сочат към по-стари постройки,
датиращи отпреди хилядолетия чак от епохата на пирамидите.
Текстовете по стените на храма ни предоставят многобройни
свидетелства за преддинастичния период и се смятат от съвре
менните учени за единствените останали запазени образци от
една много по-древна и по-обширна космогония (теория за про
изхода на Космоса). В текстовете служителите на Хор се отъж
дествяват и смесват с други „митични" създания, които поня
кога имат божествена, после отново човешка природа и винаги
са представяни като преносители и пазители на знанието през
хилядолетията.
Египтологът И. Реймънд от университета в Манчестър раз
яснява, че текстовете съдържат скрити сведения „за определени
митични събития (...), при което полагането на основите, строежът
и използването на историческия храм са пренесени в една митична
епоха. Историческият храм се тълкува като творение на самите бо
гове и като конструкция с митичен характер. Това (...) води до за
ключението, че според тогавашните вярвания историческият храм е
бил непосредствено продължение, проекция и отражение на митичен
храм, който възниква в началото на света..."135
Началото на света би могло да е равнозначно на „Първото

време" (Зеп Тепи), на онази епоха, която разгледахме и за коя
то става въпрос върху един паметен обелиск между лапите на
Сфинкса. В това „Първо време" думите на мъдреците на Тот, бо
гът на изкуството на писането, са записани в книга, която описва
положението на някои определени „свещени хълмове" по поре

чието на Нил. Според надписите заглавието на тази безследно
изчезнала книга е „Описания на хълмовете на праисторическо
то време". „Праисторическият хълм" се отъждествява от много
експерти с естествената скална група, върху която се намират
пирамидите.
В древните надписи в храма в Едфу се говори за група от се
дем мъдреци. Особеното на тези мъдреци било, че те били „един
ствените божии създания, които знаели как трябва да бъдат постро
ени храмът и свещените градове". Те са тези, които организирали
строителните работи върху „праисторическия хълм". Процесът,
в който взел участие и Тот, обхващал плана и построяването на
първоначалния миститен праисторически храм. Щом като „пра
историческият хълм" се отъждествява с платото Гиза, можем да
тълкуваме надписите, че Голямата пирамида е „праисториче
ският храм", построен от седмината мъдреци с помощта на Тот.
Това естествено би подчертало недвусмислено вече споменатите
описания на Ал-Макризи, включително неговите записки, за ли
чността на Тот, във връзка със строежа на Голямата пирамида, и
тези за подземните лабиринти.
Съвременните египтолози малко се занимават със свидетел
ствата за седемте мъдреци и тяхната самоличност. Те са устано
вили само, че вероятно „седемте мъдреци са играли роля в една
много по-обширна и обща теория за произхода на свещените области
и храмове".
Има още нещо съществено в контекста, в който мъдреците

са описани. Става въпрос за картини на потопа, в които „пра
историческите води", от които се издигал „праисторическият
хълм", бавно се отдръпнали. Това ни напомня на Ноевия ковчег
върху планината след потопа.
Надписите в Едфу в Горен Египет разказват също, че седемте
мъдреци идвали от остров, наречен „родината на първите хора".
В текстовете се говори, че този остров бил унищожен от потоп.
Това станало неочаквано и повечето от „божествените му обита
тели" се удавили. След като малкото оцелели дошли в Египет, те
станали „боговете строители, които творили в праисторитеското
време... които отгледали потомството на боговете и хората... "136.
Друго свидетелство ни оставя и храмът в Дендера на север от

Едфу. Там надписите върху постройката издават, че „големият

план", който следвали нейните строители „е записан в древните
текстове, които са им предадени от служителите на Хор"137.
Седемте мъдреци от Шумер

Седемте мъдреци се срещат и в други предания. В един древ-
новавилонски текст се говори, че те са живели „преди големия по
топ" и са построили стените на свещения град Урук. Според шу-
мерските царски именници Енмедурана е бил седмият цар преди
потопа и царувал в Сипар шест обиколки на планетата Нибиру,
преди да стане върховен жрец и да получи името Ентедуранки.
От кореспонденцията на един асирийски цар разбираме за
цар, който превъзхождал по знания „вситки мъдреци на подземно
то царство", защото е бил потомък на мъдреца Адапа. За друг ва
вилонски цар той твърди, че притежавал „мъдрост, която далет
надвишавала дори онова, което се съдържало в съставените от Адапа
текстове". Тук става въпрос за Адапа, мъдрецът от Ериду (цен
търа на цар Енки в Шумер), който дал на Енки необятно знание,
едно „широко разбиране" на „строежа на демята" и така му раз
крил тайните на науките за Земята. Енки бил божествен владе
тел и олицетворение на мъдростта.
Седемте мъдреци в Индия

И в индийските предания срещаме седетте мъдреци. Тук те
са наречени риши. Те са оцелели от потопа и са получили поръче
нието да предадат мъдростта на древния свят преди потопа на
бъдещите поколения. Навсякъде, където в древните митове се
появяват седемте мъдреци, те са представени като просветители,
оцелели от катастрофа, в която загинало почти цялото човечест
во и са поставили след нея началото на една нова епоха („Първо
то време" на Древен Египет).
Нека да обобщим:
Самите вестители на културата като Тот не са били богове,
но са били обучавани от тях (или от полубогове), за да съхраня
ват и предават знанията им на хората. За съжаление са останали
само оскъдни древноегипетски записи за Тот. За сметка на това
обаче в Книгата на Енох откриваме много подробни разкази за
това, как Тот (наричан още Енох) е имал оживени контакти с бо
говете елохими и много пъти през живота си е напускал Земята с
летателна машина.
Книгата на Енох
Ако прочетем неканонизираната (апокрифната) Книга на
Енох ще научим за делото на Тот от еврейска гледна точка. Спо
ред нея той е посветен в мистериите и тайните лично от библей
ския „Бог", защото „Енох постоянно се разхождаше с елохимите".
Кои са елохимите? В книгата „Битие" на Стария завет се казва:
„Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие" (Битие
1:26) и те видяха „чечовешките дъщери бяха красиви, вземаха си3а
жени от всички, които избираха". (Битие 6:2.)
Елохимите са онези, които са слезли от Небето на Земята,

създали са хората и са влезли в интимни отношения с техните
жени. Те са били извънземни!
При едно свое пътуване до Етиопия шотландският естество
изпитател Джеймс Брус (1730-1794) открива три екземпляра на
Книгата на Енох. Етиопската църква игнорира нареждането на
висшия църковен клир и така книгата на Енох попада под ка
нона на абисинската църква. Освен това се появява и един сла
вянски вариант. По мнението на учените оригиналът възниква
през второто столетие преди Христа. В книгата срещаме и така
наречените „божии синове" (както и в първата книга от Петокни-
жието на Мойсей Битие 6:1-4). Тук те са прекръстени на ангели. В
7 и 8 глава от Книгата на Енох подробно се описва това падение
на „божиите синове":
„В началото на света, когато децата на човешкия род се умножиха,
родиха се момичета стройни и красиви. Ангелите, деца на небето,
ги видяха и се влюбиха в тях. Тогава си казаха: „Хайде да си избе
рем жени измежду хората и да имаме деца от тях!" Семиаз, тех
ният началник, ги предупреди, те това е неизпълнимо и не бива да
се прави. Той беше уплашен, те ще бъде наказан за техните престъ
пления. Но те му отвърнаха: „Ние се заклеваме, че ще се обвържем
помежду си с взаимна омраза, без тебе. Не желаем да променим
намерението си и ще изпълним онова, което сме замислили." И те
наистина се заклеха и се обвързаха с ненавист към небето. Те бяха
двеста на брой паднали ангели, които слязоха в Ермонската плани
на, на мястото, наречено Арадис. Тази планина бе наречена така,
Защото там се заклеха и се обвързаха взаимно с омерзение. Всеки
от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те научиха жените
си на магии и чародейства, разкриха им тайните на различните
храсти и дървета. Азазел освен това научи хората да произвеж-
gam оръжие - саби, ножове, щитове, ризници и огледала. Той ги

посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си
боядисват веждите и клепките, да изполдват скъпоценните камъ-
ни и всякаквите багрила така, те да изглеждат порочни и покваре
ни. Беззаконието растеше; прелюбодеянието се умножи; човеците
престъпиха божиите заповеди и onoзoзрuxa целия си живот. Алш-
дарак пък научи хората на всякакви магии и чародейства; разкри
им всички тайни на билките. Армерис им предаде изкуството да
разплитат всяка магия. Баркаял им показа как да наблюдават дви
жението на звездите. Акибеел ги посвети в тайните на знаците.
Тамиел ги въведе в астрономията. Адарадел им разкри движението
на луната..."
Този пасаж ни разказва, че Енох прекарва седемдесет години от жи

вота си сред хората. Другите 295 години той е обучаван и подготвян от
слохимите (божиите синове), за да се върне при хората и да предава
тези знания като „божествен учител“. Раждането и животът на Енох
протичат съвсем нормално. Във всеки случай никъде не се говори за
необикновено или „неземно“ раждане. Той е дете на Яред и неговата
жена Барака според Книгата на юбилеите 5:16. По-нататък научаваме,
че елохимите са планирали нещо по-специално за него:
„Той бил първият от човешките синове, роден на земята, който
се научил на писмо, и знания, и мъдрост." (Книга на юбилеите,
4:16.)
По-голямата част от живота си Енох прекарва далече от семейство

то си при „божиите синове“ елохимите. За него се разказва:
„Той бил взет изсред децата човешки..." (Книга на юбилеите, 4:23)
,, ...и никой не знаеше къде бе отнесен, нито какво се бе случило с

него. Всичките тези дни той прекара със светите мъже и с наблю
дателите. “ (Енох 12:1-2.)
„И ето той беше с Ангелите Божии в продължение на шест годи

ни и те му показаха всичко, което е на земята и на небето... и той
записа всичко. “ (Книга на юбилеите, 4:21-22)
Има още подробни описания на великаните и живота при елохими

те. Следният откъс от Книгата на юбилеите е особено интересен. По
време на своя престой при елохимите, той научил нещо много важно,
което до голяма степен му било като съвет занапред.
„Хвана те (един от светите мъже) и те накара да стигна чак до

вратата. А очите ти бяха наведени кът зетята. Тогава, обръщай
ки се кът тен, той ти каза: Слушай! Слушай те без страх о, пра
ведни Еноше, о писарю на справедливостта. Приближи се и туй
тоя глас." (Книга на Енох 14:24,15:1.)
Гласът продължил да говори на Енох:

„Иди и кажи на наблюдателите, които те изпратиха да се застъ-
пиш да тях: Вие трябваше да се молите за хората, а не хората
да се молят за вас! Защо сте напуснали свещените небесни виси
ни, ваше ветно обиталище,за да отидете да се скверните с жени?
Защо се увлякохте по дъщерите человечески, направихте ги свои
съпруги и вършехте с тях онова, което вършеха децата на земята,
и народихте едно нечестиво поколение? Вие, които бяхте небесни
духове, свети и вечни, се осквернихте с жени, поддадохте се на плъ
тта; вие направихте да се зачева в кръв, и се уподобихте на онези,
които са от плът и кръв." (Енох, 15:2.)
Елохимите очевидно са били много ядосани на поведението на ня

кои от техните редици, най-вече на онези, които са се забавлявали с
дъщерите на Земята... в края на живота си, след като голяма част от
него Енох прекарва при елохимите, той се връща за последен път при
семейството си на Земята - той и жена му имат шест сина и една дъще
ря - за да изпълни мисията си:
„Тогава тримата свети тъже те взеха, пренесоха те назетята и
те поставиха пред вратата на къщата ти. И ти казаха: Обясни
всички тези неща на сина си Матусала..." (Енох 80:5.)
Той в известна степен имал ясни указания и по отношение на

времето. Така например четем:
„Цяла една година ще те оставит с твоите деца, докато придо
биеш предишната си сила и бъдеш в състояние да поучаваш сетей-
ството си, да опишеш всичко, което си видял и да го обясниш на
своите деца. Но на следната година ще бъдеш отделен от близките
си и сърцето ти ще намери първичната си сила." (Енох 80:6.)
Задачата на Енох е била да предаде на своите потомци цяло

то знание, което е получил от елохимите:
„Ето, сине той Матусала, аз ти казах всичко; всичко ти написах;
разкрих ти всичко и ти дадох ръководство да всяко нещо. Запази,
сине той, книгите, написани от ръката на твоя баща и ги предай
на бъдещите поколения. (Енох 81:1.) „А сега извикай тук всички

твои братя и събери всички синове на твоята майка..."
Енох изпълнил мисията си, както му било наредено. Той пре

дал всичко, което знае на своите потомци, сред които бил и не
говият внук Ламеш (синът на Матусала): „След това прадедът ми
Енох ме започна с тайните, които съдържаше неговата книга и ми
обясни мъдрословията, които му бяха разкрити..." (Енох 67:1.)
Но Енох не бил единственият, който поддържал контакт с

„боговете". Такъв извод може да се направи от един текст във
втората книга от Петокнижието на Мойсей „Изход":
„А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в
огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата пла
нина се тресеше силно." (Идход 19:18.)
Подобна информация ни е оставил и удивеният пророк Еде-

кил в разказа си от 6. век преди Христа. Това е едно подробно оп
исание на космически кораб и неговите космонавти (виж Езекил
1:4-28 и 2:12-13). Авторката Гизела Ермел в своята статия „Къде
са останали?" изброява най-различни контакти с боговете, фор
мулирани много ясно в митовете и легендите за сътворението
и възникването в почти всички световни религии. Известен е
примерът на пророка Илия, който изчезнал в небето с „огнена
колесница":
„Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена
колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се
понесе във вихрушка към небето." (4 Царе 2:11-12.)
Авторката открива и други „преселници", споменати в

митологичните предания, като разглежда и техните „летящи
обекти":
„Можем и да се смеем на „огнените колесници" и „огнените коне",
но очевидно нашите предци не сазнаели как по друг начин да опи
шат „това изглежда като". Нищо друго не е хрумнало на автори
те на Библията, с което да нарекат средството да придвижване
освен „коне". Известни в митологията летящи коне са например:
АЛБОРАК - сребърният кон на архангел Гавраил, върху който
на пророка Мохамед му било разрешено да направи небесно пъте
шествие;
БАААХО - кон в индийската митология, на който дори имало

място за петстотин пътници;
СААЙфЪР - „желеден кон" в германската митология, който мо-
жел да пътува в Космоса. В новите дни той трябвало да пътува от
Асгард до Земята и обратно. Това е било „ездитното животно" на бог
Один.
ХОфВАРфЪР - също идвестен на германите „кон", препускащ в
небесния простор. Гна, пратенитката на богинята фрея, го използвала
когато „била изпращана от нея по работа по всички части на света".
ПЕГАС - първоначалното име на този известен от гръцката ми
тология летящ кон трябва да е било „гръм и мълния на Зевс"."
В „Речника на религиите" в разделите „Пътища на боговете"

и „Небесни пътувания" откриваме още информация за небесно
то пътуване на Исая, за космическите пътувания на Мохамед, за
„огнения бог" Агни във ведическата религия, за Утнапищим от
епоса за Гилгамеш и за божествения юноша Ганимед, който бил
отнесен на Олимп. Ще разберем всичко това по-лесно, ако взе
мем предвид, че древното, но неразбираемо знание за „божест
вените пратеници" най-често става мит, когато се „предава" уст
но хилядолетия наред.
Синовете на Бога слизали от небето, общували и се женели

за дъщерите на Земята и се случвали отвличания - в летателни
апарати! И колкото и да увъртат и отричат теолозите и учените,
това е факт!
Това съвсем ни отдалечи от Атлантида и Хиперборея. Ако

досега смятахме, че вестителите на културата са били просто
високоразвити посетители от други континенти, значи сме се
лъгали. Малко по-нагоре поставихме въпроса откъде атлантите
и хиперборейците са имали познанията си по математика, ас
трономия, архитектура, статика и така нататък и откъде са се
научили да летят. От тези елохими? От извънземни?
Точно за това разказват шумерските клинописи. От тях нау
чаваме, кои точно са елохимите, откъде идват и защо посещават
Земята. Но в шумерските глинени плочки те. не се наричат ело
хими, а...
Анунаки
През 1840 г. англичанинът сър Остин Хенри Лейърд получава
от Британския музей първата поръчка за извършването на раз
копки в Междуречието (Месопотамия) между реките Тигър и
Ефрат. Под огромните хълмове (наричани на еврейски tells') той
открива древни шумерски градове. При разкопките на древни
те „библейски" градове са открити и най-древните досега писме
ни свидетелства на нашите предци - хиляди глинени плочки и
древни ролкови цилиндри. Това откритие било сензация!
Информацията е много обширна и възпроизвежда много
ясно картината на тогавашното общество: старинни договори,
текстове от закони, дворцови заповеди, свидетелства за граж
дански брак, медицински предписания, философски и теологич
ни текстове, както и исторически разкази. Особено интересни
обаче са историите за сътворението и вероятно най-старата
звездна карта на света!
По всичко личи, че шумерите са имали значителни познания
за Слънчевата система. Много учени твърдят с право, че един
от цилиндричните печати представлява стара звездна карта.
Ролковите цилиндри са изобретение на древните шумери, кое
то можем да сравним със съвременните печатни преси. Това са
малки цилиндри, които обикновено са направени от полускъпо-
ценни камъни. Те са дълги 2,5-7,5 см и широки два пръста. По
повърхността на цилиндъра има издълбани различни мотиви.
След като бъде отпечатан върху мека глина, се получава непре
къснато изображение - нещо като древен „комикс". Тази техни
ка се използва във всички по-късни култури в Месопотамия (ва
вилонската, асирийската и акадската).
Цилиндровите печати представят сцени от ежедневния жи
вот като например сцени от митологията, исторически действия
и събития, които според печата са се случили хилядолетия преди
изработването на ролковия цилиндър.
Станалата известна по света „звездна карта VA/243" в музея
„Пергамон" в Берлин далеч не е единственото писмено доказа
телство за познанията по астрономия на шумерите, но със си
гурност е най-интересната. Нашата Слънчева система, такава,
каквато я познаваме днес, е изобразена от древните астрономи
върху ролковия цилиндър в строго мащабно съотношение138.
.Звездната карта VA/243" ни представя вярната подредба

фиг. 209:
Цилиндричният печат „VA/243" - на
фигурата по-долу е представен отпе
чатък от него.
фиг. 210:
Така наречената най-стара „звездна карта" на света върху акадски цилиндричен
печат, около 2300 г. пр. Хр. Снимката показва цилиндричния печат „VA/243" след
направен отпечатък в глина.
- малкият Меркурий, еднаквите по големина Венера и Земя,

Луната (спътник на Земята), Марс, значително по-големите
планети Юпитер, Сатурн, планетите близнаци Уран и Нептун
и най-накрая Плутон. За разлика от Слънчевата система, коя
то познаваме днес, върху „старата звездна карта" астрономите
са изобразили и още една непозната планета между Юпитер и
Марс.
От тази „звездна карта" излиза, че астрономите на древна

та шумерска култура са познавали строежа на нашата Слънчева
система с всичките нейни планети. За сегашното ниво на разви
тие това означава, че нашите предци са разполагали със знание,
което ни е дадено едва през последните стотина години или ка
зано по-точно отново ни е дадено. Днес между Марс и Юпитер
има забележимо голяма празнина, в която се намира астероид-
ният пръстен.
От шумерските клинописи научаваме следната история за
нашата Слънчева система. Първоначално тя се е състояла от три
планети (Слънце, Меркурий и Тиамат). След възникването на
другите планети, тя вече е била съставена от Слънце и девет пла
нети. Тогава от открития Космос в нея проникнала една друга
планета - Нибиру. Тя преминала покрай Нептун, Уран и Сатурн.
Вследствие на нейното нахлуване и настъпилите поради това
промени в гравитационните сили на всички планети (Нибиру
се е въртяла обратно на тях!) се стигнало до големи експлозии
фиг. 211: фиг. 212:

Изображението върху цилиндричния За сравнение: Слънчевата система,
печат показва нашата Слънчева систе която познаваме, с една допълнителна
ма с една допълнителна планета. непозната планета.
Кои са били строителите на пирамидите?
----------------------------------------------------------------——------ 339
----------
и катастрофи, от които се образували новите спътници. Тогава
се стигнало до сблъсък между Тиамат и един от спътниците на
Нибиру. След като нашественикът (Нибиру) направил още една
обиколка около Слънцето, последвал вторият и последен сблъ
сък. Един от спътниците на Нибиру/Мардук откъртил горната
част на Тиамат. Тази част била запратена в нова орбита и при
това завлякла със себе си спътника Кингу. Те останали двойка и
се превърнали в Земя и Луна.
Най-значимото писмено свидетелство от Месопотамия за
нас обаче остава епосът „ Атрахазис", запазен в много добро със
тояние. В него се разказва не само за времето преди потопа и раз
витието на човечеството на Земята, но и че планетата Нибиру е
била населена! Епосът разказва за анунаките (тези, които дойдоха
от небето на Земята), пристигнали преди около 450 000 земни
години от споменатата планета Нибиру, която обикаля Слънце
то за 3600 години, за да добиват злато, което било спешно необ
ходимо за планетата им. Това се случило милиони години след
разрушението на Тиамат.
Заради условията си (например наличие на животворна вода

в атмосферата, постоянна и зелена вегетация) и екосферата (оп
тимално разстояние до Слънцето) планетата ни вероятно се е
сторила много подходяща на анунаките. И те избрали Земята!
Нека за момент си представим как е била устроена по онова
време, а именно средата на втория голям ледников период (пре-
фиг. 213:
Планетата Нибиру обикаля Слънцето за 3600 години.
ди 430 000-480 000 години), майката Земя. Една трета от тогаваш

ната суша вероятно е била покрита с лед. Валяло е много рядко.
Морското равнище по време на ледниковите периоди (първият
започва преди около 600 000 години) според някои изчисления
е било с около 250 м по-ниско от сегашното. Причината е голя
мото количество замръзнала вода на континентите. Там, където
днес се намират морета и брегове, тогава е било суша138.
Реките, например долините на Нил, Ефрат и Тигър, се оказват
подходящо място за колонизацията на новодошлите анунаки.
Първата група анунаки се състои от петдесет души. Те се
приземяват в Арабско море и поемат в посока Месопотамия,
където на границата на блатата е издигнато първото им земно
селище {Ериду - далечният дом).
Шумерските царски именници описват заселването и вре
мето на царуване на първите десет владетели анунаки преди го
лемия потоп. Те измервали времето в шар (1 шар = 3600 години
= една обиколка на Нибиру около Слънцето). Според текстовете
от първото приземяване до потопа са минали 120 шара. За този
период Нибиру обиколил Слънцето 120 пъти - което отговаря на
432 000 земни години. Шумерският царски именник представля
ва хронологично изброяване на владетели, градове и събития. За
съжаление, името на първия „Бог" на Земята, проектирал пър
вия „божествен" царски дворец в Ериду и останалите четири гра
да, не се чете. Другите текстове са единодушни, че става дума за
предводителя Енки {господар на земята), на акадски ЕА {господар
на водните дълбини). Той освен това носи прозвището Нудимуд
{тоди, който прави нещата) и бил мъдрец, един от вестителите на
културата, отличен учен, учител и инженер. Енки е син на Ану
{Ан), владетелят на планетата Нибиру, и на богинята Нуму.
Той избрал за лагер края на блатата и казал: „Тук ще се засе-
лим." Оттогава земята на Енки се превръща в дом на владетеля и
главно култово място. След като анунаките дълги години и при
тежки условия добивали злато в „Абцу" (дълбоките находища),
недоволството им нараснало. И при посещението на брата на
Енки Енлил в мините избухнал бунт. Работниците вече не иска
ли да работят... и една от причините междувпрочем била, че по
време на работата си били изложени на земните гравитационни
сили, които водели до ускорен процес на стареене (този на който
сме подложени и ние самите). Т.е. те стареели на Земята значи
телно по-бързо!
Бил свикан „Съвет на боговете" и на него от Нибиру дошъл
владетелят Ану. Той застанал на страната на анунаките. Тогава

Енки намерил решението: трябва да бъде създаден Аулу - при
митивен работник! Анунаките одобрили предложението.
От обозначенията и описанията на шумерите става ясно, че
първият човек е създаден изкуствено и то с една цел - да работи
за „боговете". Оттогава той трябвало да понася робството, затова
при шумерите е наречен и Лулу амелу (примитивен работник).
Кога се е случило всичко това?

Според шумерските плочки с клинописи бунтът на ануна
ките бил около 144 000 години (т.е. 40 шара) след приземяване
то, значи вероятно те са пристигнали преди около 450 000 годи
ни. Следователно трябва да допуснем, че хомо сапиенс, нашият
предшественик, е бил създаден преди около 300 000 години.
Когато анунаките са дошли на Земята по време на леднико-
вия период, най-вероятно са заварили типа хора, които ние днес
наричаме неандерталци. И до днес твърде краткият преход от
приматите към човека, т.е. към хомо сапиенс, създава главобо
лия на учените. Преходът, който в професионалните кръгове се
нарича missing link (липсващото звено), днес остава необяснен.
Анунаките имали проблеми помежду си и потърсили ре
шение. Това бил примитивният съвременник, който заварили в
района. В какво се е превърнал той, разбираме ясно от подроб
ните сведения върху шумерските плочки, които ни казват кое
е свързващото звено между хото еректус и хомо сапиенс. Според
тях първият „човек-работник" (Адам) бил създаден изкуствено
от боговете анунаки. Била извършена генетична манипулация,
която предизвикала огромно ускорение в развитието на човеш
ката раса. Енки (ЕА) е този, който според древните текстове е дал
идеята, след което било взето решението да бъде създаден един
„Адамо".
Кой е Енки, създателят на хомо сапиенс?

Вероятно Енки е бил синът на царя на тези извънземни. Име
то „EN.KI" означава „Господар или княз на света". Според древ
ните шумерски текстове името му обаче пе се оказало особено
сполучливо, защото след безкрайни съперничества и интриги
- от които владетелите на тази извънземна цивилизация, както
изглежда, винаги са се възползвали - той загубил властта си над
големи части от планетата от полубрат си ЕНЛИЛ.
На Енки се приписва не само „създаването на хората", но и
много други дела. Той вероятно е пресушил блатата в Персий

ския залив и ги е превърнал в плодородни земеделски земи,
строил е диги и кораби и, както изглежда, е бил добър учен.
Но това, което ни интересува най-вече, е благоразположе

нието му към собственото творение. Според месопотамските
текстове на съвета на извънземните Енки се застъпва зa новия
земен вид. Той протестирал срещу жестокостите, които остана
лите извънземни, включително и полубрат му Енлил, налагали
на хората. От плочките става ясно, че той не е искал човекът да
бъде роб - въпрос, по който останалите са на различно мнение.
Хората, които за господарите си не били нищо повече от товар
ни животни, били третирани ужасно. Клинописите разказват за
глад, болести и други неща, които днес бихме нарекли биологична
война. Когато този геноцид не довежда до желаното редуциране
на човешкото население, е решено то да бъде заличено от го
лям потоп и най-вече да бъдат унищожени създанията, които не
били „особено сполучливи" - хибриди, мутанти и човекоподоб
ни животни.
Тук имаме друго свидетелство за потопа, но в различен ва

риант. ..
Според шумерските текстове, Енки разказал на един месопо-
тамец на име Утнапищим. за плана на извънземните и го посъвет
вал да построи кораб и да отплава със семейството си, като вземе
фиг. 214:
Раждането на „първия" човек според асирийски цилиндричен печат. Това обаче
не станало от раз. За тази цел били правени експерименти, от които се появили
хибриди, част от тях злокачествени.
малко добитък, злато, няколко занаятчии и диви животни.

Историята за Ной, както много други истории от Стария за
вет, са произлезли от древните месопотамски текстове. Юдеите
променят само имената, а еврейската религия превръща много
то „богове" в един „Бог".
От животните, почитани в миналото, няма по-уважавана от

змията, и то защото била символ на един кръг посветени, оказал
силно влияние върху ранните култури от двете полукълба. Става
дума за образовано общество, наречено „Братството на змията",
което било отдадено на разпространението и постигането на ду
ховни знания и свобода. То се борело срещу поробването на ду
ховни същества и се опитвало да освободи хората от робството
на извънземните. (Старата библейска дума за змия е nahash, про
излиза от корена NHSH и означава „разчитам, намирам".) Осно
вател на „Братството на змията" бил бунтарски настроеният, но
конструктивен княз Енки. В текстовете се казва, че Енки и баща
му Ану били морално и духовно високо образовани и именно
това е знанието, което по-късно е символизирано в библейската
история за Адам и Ева. Енки е представен като виновник, който
дал на човека познание за неговия произход, за Създателя (из
вънземните) и му съдействал за постигане на духовна свобода.
В градината E.DIN, овощната градина на анунаките, където ра
ботели няколко роби от рода хомо сапиенс, било забранено да се
яде от едно определено дърво - дървото на познанието140.
Защо е било забранено? Защо една ябълка е била толкова
опасна? Нека видим какво се е случило според Стария завет. В
първата книга от Петокнижието „Битие" пише:
„А змията беше най-хитра от вcuzku полски зверове, които Господ
Бог беше създал. И тя peчe на жената: Истина ли каза Бог да не яде-
те от всяко дърво в градината? Жената peчe на змията: От плода
на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото,
което е всред на градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да
се допрете до него, за да не умрете. А дмията peze на жената: Ни
как нялш да умрете, но знае Бог, чe в деня, когато ядете от него, ще
ви се отворят oчume и ще бъдете като Бога, да познавате доброто
и злото."
Всеки, който вярва в Стария завет, трябва да си отвори ушите

добре, дори и само за този пасаж, защото „Бог" лъже! Адам и
Ева не умират...
„Бог" всъщност не е никакъв Бог, т.е. Създателят на всичко, а

това е Ану, бащата на Енки и Енлил, който познавал свойствата
на ябълката - нар!
Кое е толкова особеното? Ще разберем от Морфиъс, който в
бестселъра си Matrix Code („Матричен код") обяснява програма
та на творението, в която живеем, от научна гледна точка:
„Семките на нара и кората на корена на дървото съдържат едно
особено вещество - DMT. Ако човек го погълне, изпада в подобно
на просветление състояние. Както бебетата, които се раждат с
пропит от DMT мозък и имат директна връзка с хиперпростран-
ството. DMT е вещество, съдържащо се в семките на нара. Явно
по времето на Адам и Ева това е трябвало да бъде избегнато. И
тогава настъпва повратният момент от товешката история: из
гонването от рая!"141
Яденето на този плод и последвалото „познание" се оказват

съществени, защото така за хората се появява възможността за
размножаване - те се осъзнават. До този момент те са безплодни
хибриди, кръстоска между две различни раси. (Според Зекария
Сичин шумерският текст ни смята за смесица между анунаки и
хомо еректус, предшественика на хомо сапиенс.)
Да спрем за момент на това място. Това познание не е ли по

тресаващо? В Египет, Малта и на други места по света открива
ме огромни черепи, чиято форма и разположение на мускули
те подсказва, че приживе тези същества са имали змиеподобен
външен вид, а някои и люспеста кожа, но преди всичко са били с
продълговат череп. В кумранските свитъци, в малтийските гра
вюри и в шумерските текстове откриваме ясни свидетелства за
това, че на Земята е съществувала раса, дошла „отвън", която
така да се каже е „възпитала" човечеството. Според шумерските
клинописи „змията" от Стария завет е Енки, синът на царя на
анунаките и владетел на планетата Нибиру, срещу който той се
опълчва. Енки е бил еретик, защото не е изпълнявал заповедите,
не е спазвал законите на своя баща и е подкрепял новата раса,
наречена „човек", като неин приятел и учител.
Ако погледнем към Египет ще видим, че и там е управлявал
един от тези царе с продълговати черепи - Ехнатон, който влиза
в историята като „царят еретик"! Той се опълчва срещу древни
те принципи на предходните владетели, извършва реформи и
променя много неща. Въз основа на тези разкази бихме могли
предпазливо да попитаме: Анунаките и Енки са имали продъл

говати черепи и са приличали на змии на външен вид, Ехнатон
и неговата сестра Нефертити също, както и жреческите касти
на Малта и вестителите на културата на други места по света
(Южна Америка). Анунаките ли са били първата божествена
каста в Египет и те ли са построили пирамидите? Или това са
били потомците на анунаки полубоговете Шемсу Хор?
Естествено анунаките не били особено въодушевени от жела
нието на хората за размножаване, защото по никакъв начин не
искали да загубят контрола над творението си. В крайна сметка
не са дошли на тази планета, за да си губят времето, а да добиват
суровини и то възможно повече и за по-кратко време. Все пак
анунаките остават на Земята само докато Нибиру е била близо
до нея...
Познанието, което по онова време хората получават чрез
яденето на плода, не било толкова от научно естество, а по-скоро
знание за създаването на потомство - възможността от стерилен
хибрид да се превърнат в раса, способна да се размножава. Това
силно разгневило анунаките и хората били изгонени от градина
та E.DIN. Енки, който позволил на робите да се превърнат в нова
раса, като ги убедил да ядат от плодовете, не е застанал, както
твърди Библията, срещу Бога, а срещу ужасните дела на извън
земните „богове", съответно своя баща, царя на извънземните.
Въпреки добрите им намерения обаче, е очевидно, че Енки
и „Братството на змията" не успели да освободят хората. В ме-
сопотамските плочки се твърди, че „змията" (Братството на
змията) скоро е превзета от други заговорнически извънземни
групировки. Енки е заточен на Земята и оклеветен от проти
вниците си, за да е сигурно, че никога повече няма да намери
поддръжници измежду хората. Титлата на Енки от „Княз на Зе
мята" става „Княз на тъмнината" - той е падналата Зорница
(Исая 14:12 - „Но как си паднал от небето, ти Деннице, сине на
зората! Как си отсечен земята, ти, който поваляше народите..."),
Носителят на светлината, защото е най-красивото и най-силно
то същество на своето време. Той е Носителят на светлината за
древните германи, при гърците е известен като фосфорус, при
римляните като Митра и при ранните християни като Луци-
фер. Той е превърнат в дявол! Представят го за смъртен враг
на върховното същество, в случая на баща му, командира на
космическия кораб, но от гледна точка на земните жители той
е враг на техния създател (което в действителност не е лъжа).
На хората им се казва, че всичко лошо на света идва от него и

че той искал да пороби техните души.
Така стоят нещата в случай, че Енки и Луцифер са едно и
също лице.
Хипотезата, че нашата планета е била посетена от различни

форми на живот, дошли от дълбините на Вселената, които създа
ват нова раса, след което напускат Земята, е всичко друго, но не
и „изсмукана от пръстите". Гръцката митология ни разказва за
богове, живели на Олимп. Хавайската песен „Хула-Хула" напри
мер разказва как един космически кораб се приземил на вулка
на „Маунакеа" в Биг Айлънд, най-смелият между воините се из
качил до този кораб, оженил се за жената, излязла от него, и така
се появила днешната хавайска раса. Майте и хопите разказват,
че идват от Плеядите. Според тях те първоначално живеели на
континент, който се намирал в Атлантическия океан, но по-къс
но потънал и те успели да оцелеят в подземни градове, преди да
се заселят в Северна и Южна Америка. Австралийските абори
гени разказват, че и при тях някога са се приземили космически
кораби, екипажите им дали бумеранга и ги учили на спиритиче-
ски знания.
Ако смятате, че това вече е прекалено, трябва да ви успо
коим - всичко е много по-налудничаво. Ще добавим само, че
бихме искали да можехме да го обясним на света по-просто, но
не става. Животът е много по-сложен отколкото можем да си
представим. Още по-интересно и по-странно ще стане, ако се
върнем отново на юг към африканския континент и обърнем
поглед към...
Догоните
Племето на догоните, живеещо в Мали, Африка, вече пове
че от 700 години разполага с подробни знания по астрофизика,
които за NASA станаха факт едва през 1970 г., и то единствено
благодарение на съвременните сателитни технологии. От 700
години догоните знаят, че до Сириус, вляво под пояса на Ори-
он, има втора малка звезда, която го обикаля веднъж за 50 го
дини. Според тях тя е изградена от най-гъстата материя във
Вселената. Тъй като телескопите ни не можеха да забележат
подобно космическо тяло, етнографите смятаха историята за

мит. През 1970 г. в крайна сметка попаднахме на малка бяла
планета-джудже, която се оказа невероятно тежка със своите
55 кг на кубичен сантиметър и която обикаля Сириус за 50,1
години. Когато учени посетили догоните, за да разберат откъде
знаят за нея, те отговорили, че преди около 700 години при тях
се приземил космически кораб, чиито екипаж бил от Сириус
и им предал тези знания. Догоните разказали много обстойно
за приземяването на „кораба" и за „завихрянията", които били
предизвикани от приземяването. От „силата на удара земята
запуши... Той се плъзна над земята". По-нататък за „кораба" или
„летящия обект" се разказва, че когато докоснал земята от него
излезли пламъци и станал огненочервен. От там слезли съще
ства, които приличали на „рибочовеци" и разказали на догони
те за родината си Сириус, която на места представлявала воден
свят. Част от тамошните разумни същества амфибиите, живее
ли при тези условия.
Според тях, Homo, предводителят, както го наричали, щял да
се върне и да има „възкръсване на Номо". Освен това той бил пре-
дохранителят на Вселената и баща на човешкия род, пазителят
на духовните принципи, разпределителят на дъжда и господа
рят на водите.
Според преданията на догоните не всички номоси са дошли
на Земята. Един от тези, които не са дошли, е Номо-дие или
Големият Номо - той останал на небето при владетеля Амма и
бил негов заместник. Имало още три различни Номо видове -
„Номо титияйне", пратениците на Номо-дие - това били точно
онези номоси, които дошли на Земята с летящия обект. Втората
група номоси се наричали „О-номо" (номо от езерото):
„Той отговаря 3а разчистването и реорганизацията на Вселената
и затова ще бъде пожертван... Той ще се върне на Зелшта в човешка
форма заедно с предците на хората в кивот... След това ще прие
ме отново първоначалната си форма, за да властва от водите и да
даде многочислено потомство."
Третият вид Номо бил непокорният, бунтарят! Наричал се

Ого или Номо-Анагоно. Той се опълчил срещу Създателя и съз
дал безредици в Космоса. За него догоните знаят следното:
„Номо ще раздаде своето тяло на хората,за да ги нахрани. Изато-
ва е казано: тъй като Вселената „пие от своето тяло", като даде
на хората да пият, Нолю ще им предаде всичките принципи на
живота. Той е Господарят на езерото или Господарят на водите,

първият голят вестител на културата за хората."142
Ориенталистът Робърт Темпъл, който за първи път чул за

мистерията Сириус през 1965 г., я публикувал в първата книга за
догоните, наречена Das Sirius-Ratsel („Загадката Сириус"). За тях
му разказал неговият приятел, философът Артър М. Йънг. Това
събудило интереса на Робърт Темпъл да започне проучвания по
въпроса. Йънг му дал и един непубликуван превод на основния
текст за догоните от Гриол и Дитерлен със заглавие Le renard pale
(„Бледата лисица"). Точно това произведение било откраднато
от работния кабинет на Темпъл в Лондон. По-късно той научил,
че крадецът е работел по поръчение на ЦРУ. Явно ЦРУ е било
силно заинтересовано да попречи на работата на Темпъл, за да
не публикува произведението си. След излизането на книгата
„Загадката Сириус" ЦРУ упражнява многократно натиск върху
Темпъл и го следи и заплашва повече от петдесет години.
Повече от очевидно е, че ЦРУ е било силно заинтересовано
да наблюдава внимателно действията на Темпъл, свързани с тази
щекотлива тема, тъй като загадката на Сириус е врата към дру
го, още по-необикновено познание. Това само подсилва факта, че
интерес към него са имали и Британските тайни служби МИ5,
които са правили проверки и дори е налице тяхна оперативна
сводка за ориенталиста!
Изведнъж и масоните проявяват голям интерес към Робърт

Темпъл. Един ден с него се свързва високопоставен американски
франкмасон на име Чарлз И. Уебър 33-та степен масон според
„Стария и Приет Шотландски Ритуал". Първоначално Уебър
се опитва да завербува Темпъл да стане масон, за да може като
член на ложата да говори с него по-открито и да не разгласява
тайни на външни лица. Все пак той му разкрива някои неща:
„Много сте заинтригу вани от вашата книга „Загадката Сириус".
Установихте, че сте я написали, без да знаете нищо за масонската
традиция. И - въпреки, чe не сте били наясно - сте направили ня
кои открития, свързани с най-главните традиции; сред тях има
дори неща, които никой от нас не знаеше."143
Интересно е, какво е искал да узнае писателят Робърт Антон

Уилсън от тайните масонски кръгове. Според него тайната па
33-та степен на „Стария и Приет Шотландски Ритуал" се състои
от сведения за извънземни форми на живот, за които се предпо

лага, че произхождат от системата Сириус144.
Hoмo - пратеник на боговете и културен

вестител
Каква е ролята на рибочовеците? Историята за догоните и
Homo не е единствена. От древните разкази на архиваря Алек
сандър Полихистор от Милет (I в. пр. Хр.), който се позовава на
вавилонския жрец Берое (3 в. пр. Хр.), научаваме следното за ри
бочовеците оаннес:
„Цялото тяло на животното приличало на риба, под рибената
глава имало друга и под тялото имало крака, подобни на товеш-
ките. Те идлидали идпод рибята опашка. Гласът и речта му били
ясни и човешки. И до днес се пази негова рисунка. Когато слънцето
залязвало съществото гледало да скочи в морето, в дълбините на
което прекарвало цялата нощ,защото било амфибия."145
При Берое откриваме сведения, че след оаннесите от Ерит-

рейско море се появява друго същество с името Одакон (или
дагон). Берое нарича рибочовеците аннедоти, което означава
нещо като „отблъсквам" или „отвратителен". Другите имена на
рибочовеците са еудокос, енеугамос, енеубулос или анементос. Спо
ред запазените фрагменти, които могат да се припишат на фи
лолога Хеладий, някога от Персийския залив дошъл мъж па име
Ое. Той имал тяло на риба и се приземил в „летящо яйце".
Подобни разкази ще открием и в Южна Америка, свързани с...
Виракоча
Б Южна Америка „следите на боговете" ни отвеждат до наро
дите, живеещи в Андите. Тук смятат виракоча за първите големи
културни вестители. Описват ги като големи, слаби, бели мъже
на средна възраст, с роби и сандали. Ако се вярва на хронистите
първият от тези виракоча е бил това, което си представяме кога
то чуем за „свят човек" и знаел всичко за живота и естествените
науки. Разказват, че той бил лекар, който излекувал болните и
карал слепите да прогледнат. Той бил много висок - над два ме
тра. Притежавал изключителни способности. За него се говори,
че винаги когато животът му бил в опасност, Виракоча използ
вал силата на огъня като оръжие. Той извършвал големи чудеса

с думите си. Когато дошъл в района на Канас, там близо до едно
място, наречено Каша, хората се надигнали срещу него и го за
плашили, че ще го убият с камъни. Тогава той коленичил и вдиг
нал нагоре ръцете си все едно моли за помощ. Хората видели
огън в небето, който щял да ги обгради отвсякъде. Изплашени,
те се приближили до него и го помолили за прошка, че искали да
го убият. След това видели как огънят угаснал по негова заповед.
Даже камъните били толкова разтопени от огъня, че човек мо
жел да отчупи цели парчета от тях сякаш били от корк146.
След това той напуснал мястото, където се случило всичко
това и тръгнал надолу към брега. Там разперил мантията си,
тръгнал към вълните и изчезнал завинаги.
Като културен вестител Виракоча въвел хората в новата епо

ха и с много доброта и търпение ги учел на медицина, селско
стопанство, металургия, скотовъдство и други. На него хората
дължали и познанията си по архитектура, както и писмеността
си. Самите инки разказват, че голяма част от мрежата им от пъ
тища, както и много подземни системи от тунели не са построе
ни от тях, а че са завещани от високите, белокожи мъже, живели
хилядолетия преди тях.
Патер Хосе де Акостас в „Естествознание и история на оби

чаите на индианците" разказва, че и инките говорят за потоп,
сполетял тяхната страна. Те съобщават, че всички хора са се уда
вили в потопа. Тогава от водите на езерото Титикака излязъл ня
какъв виракоча, който се установил в Тиахуанако, където и до
днес има много древни руини и постройки, за които още не се
знае откога са. Оттам той се запътил към Куско и така човечест
вото отново се умножило.
В един друг мит се разказва следното:

„Големият Бог създател Bupakoza решил да сътвори свят, в който
хората да могат да живеят. Първо съддал земята и небето. След
това изваял гиганти от камък и им вдъхнал живот; това били
хората. Отначало всичко вървяло добре, но след известно време
гигантите започнали война помежду си и отказали да работят.
Някои той отново превърнал в камък..., останалите унищожил с
голям потоп."147
фиг. 215:
Рисунка на ацтеките на бог Кетцалкоата, който според легендата дошъл на Земята
на „перната змия" и донесъл културата на ацтеките и толтеките.
Ясно се вижда приликата със Стария завет, както и с шумер

ските първоизточници. Нека си спомним въстанието на ануна
ките в африканските мини - те също отказали да работят тежка
та работа и се вдигнали на бунт.
И в други култури откриваме „историята за сътворението на
хората", където се казва, че те са създадени от „боговете".
Ацтеките
Тук се разказва как културният вестител Кетцалкоатл сля
зъл в подземното царство Миктлан, за да поиска от Миктлан-
текутли и неговата съпруга костите на човешките прадеди за
създаването на човека. На въпроса на Миктлантекутли за какво
са му Кетцалкоатл отговорил: „Боговете желаят някой да обитава
Земята"
След като Кетцаакоатл излязъл от подземния свят, той се
отправил заедно със скъпоценната си торбичка към Тамоанген,
тайнственото място на началото. Там старата „богиня" Кихуако-
атл (или жената-змия) смелила костите, които поставила в спе
циален керамичен съд. „Боговете" се събрали около съда и ос

тавили капка от тяхната кръв да капне върху брашното от кос
ти. Така според ацтеките днешният човешки род е създаден от
смесването на смлените кости и жертвената кръв на „боговете".
Паралелите с шумерските предания няма как да ни убегнат,

защото и тук се вижда, че създателите са знаели значението на
кръвта и костите (костният мозък!)148.
Майте
Майте също разказват за различни „културни вестители".
Двамата създатели били Кукуматц, пернатата змия от дълбини
те на морето и Хуракан, който стоял на небето в образа на тройна
мълния. На двамата богове създатели им трябвали повече опити
и според разказите първоначално нямали успех при създаването
на човека. Те го моделирали от глина. (И тук намират отражение
преданията от Месопотамия и по-късните преписи на Библията
- от една страна изкуственото създаване, а от друга един от три
те използвани за това материали [земя, глина или кал], в случая
глина.)
Те разказват също и за унищожението на една междинна раса
от потоп. Едва след като Земята била освободена от демоните
(след потопа) боговете успели да създадат „правилния човек"149.
Ескимосите
В една легенда на ескимосите за реката Ноата в Аляска откри
ваме друг интересен текст за създаването на хората. Тя разказва
за същество на име Тулунгерзаг, което ескимосите наричали още
татко Рабе и за време и място (Земята) на небето. В началото на
това време татко Рабе оформил същество от глина(!), което при
личало на него. Този „човек" обаче не се харесал на татко Рабе
и затова го хвърлил в една пропаст, където той се превърнал в
лош дух.
Веднъж Тулунгерзаг се сетил за пропастта, в която хвърлил
първия човек. Той изпратил вътре малко врабче, за да я изслед
ва. Птицата му донесла новината, че долу имало нова земя, „коя-
то започнала вече да хваща коричка..." Тук явно се описва един ранен
период на нашата планета. Тулунгерзаг се превърнал в гарван,
слязъл долу и така попаднал на нашата Земя.
Според преданията на ескимосите между хората и животни
те нямало голяма разлика! Хората можели да стават животни и
обратното. Легендата за сътворението разказва още, че Тулун-

герзаг научил хората на Земята на всякакви неща за живота150.
Хопите
Недалеч от майте и ацтеките при индианците хопи в Се
верна Америка можем да открием истинско съкровище от зна
ния. И тук се говори за много светове и раси. Първият свят е
бил разрушен от огън, а вторият - от лед. Винаги имало оцелели
хора, които преминали от първия свят във втория и от втория в
третия. Последният се наричал „Каскара", което означава „ро
дина". По-голямата част от този континент е била разположена
южно от екватора. В преданията се разказват интересни неща
също и за Атлантида - „бялата мечка". В третия свят Каскара
имало континент, който понеже бил разположен на изток бил
наречен „източната земя" - Талавайтичкуа.
Хопите разказват за високото ниво на развитие на техноло
гиите на атлантите, до което днес още не сме достигнали. Имало
дълга и жестока въздушна война между Каскара и Атлантида
- третият свят загинал и потънал в океана! Друго интересно пре
дание на хопите е това за катинас {висшите знаещи). Те били тук
от памтивека, още от времето на първия свят. Там се наричали
киаптина. Те са били божествените същества, вестителите на кул
турата, дошли от Космоса. Но те не са дошли от нашата планет
на система. Името на тази планета според хопите е Тоонаотанна,
което означава „съюз на планетите" или „групата на дванадесе
тте планети".
Тук откриваме паралел с Нибиру, който при своята обикол

ка, продължаваща 3600 години, образува така наречената пла-
нетарна група с една дванадесета планета. Дали вестителите на
културата при хопите също са били анунаки?
Летящите обекти на качинас били наречени „летящи щито
ве". Според легендите на хопите те летели с помощта на маг
нитна сила и имали различни размери и имена. Един от тях бил
наречен от хопите Паатоова - „обектът, който може да лети над
водата".
Преди да загинат Каскара и Атлантида, качинас открили
„нов свят", който се издигал направо от водата (Топка). Там сис
тематично се извършвало преселение още преди окончателната
гибел на Каскара.
Индусите
Книгата „Дзиан" е също така древен текст, вероятно най-
старата антропогенеза. Древният санскритски текст разказва,
донякъде по-ясно от преданията от Месопотамия и Библията,
за създаването на човека от много раси и за връзката между „бо
говете" и хората. Има също и много сведения за т. нар. „водни
хора" подобно на историята за езерото Титикака. Книгата раз
казва подробно за различни раси, населявали Земята в праисто
рическо време.
„Зетята каза: господарю на сияйното лице,

къщата ти е прадна...
Изпрати синовете си, да да населят Колелото.
Тогава господарят на сияйното лице казал:
Ще ти uзnpama огън,
когато започне твоето творение...
Тя не искаше да вика синовете на небето,
тя не искаше да толи синовете на мъдростта.
Тя ги сътвори от собствената си утроба.
Тя роди водните хора,
ужасни и зли..."152
Появили се и други раси и отново загинали.

„.. .тогава третата и гетвъртата раса се въдгордели
и навирили нос. Ние сме царете, ние сте
фиг. 216 и 217:

С куклите качина индианците хопи
пазят живо знанието за божествените
културни вестители.
боговете. Те си взели жени, които вили

красиви, но от бездушните,
глупавите. Те родили тудовища..."153
Последната строфа изумително напомня на известния ни

стих от Битие 6:1—4. Свещената книга на индусите разказва, че
след една космическа катастрофа „боговете" започнали сами да
оформят човека. И тук се говори, че са били необходими някол
ко опита, докато бъде намерен подходящият екземпляр. Били
създадени също уроди и мутанти! Тогава, както може да се очак
ва, дошъл потоп. Хората, които оцелели, могат да се причислят
към днешната раса! Боговете летели с въздухоплавателни сред
ства (вилганас):
„Апарат, който се задвижва от вътрешна сила като птиците и
върви по земята, водата или във въздуха, се нарита вимана... "154
Различни индуски текстове дават най-подробните в целия

свят описания на летателните машини. В някои глави откриваме
описания на облеклото на астронавтите и на различни метали и
сплави за конструирането на виманас (вимани).
Африка
Откъде идва името Кайро? Известният през 19. век египто-
лог Д. Е. Камерън разказва, че истинското име на Кайро е Ал
Кайра, което означава Марс. Според един друг разказ Кайро ве
роятно се е наричал първоначално Мансурия.
„Един голям контингент от роби бил застанал готов с инстру
менти за копаене около мястото, което трябвало да стане град,
и чакал камбанен сигнал. Имало астролози, които трябвало да оп
ределят точния момент за началото на строителството. Най-
неочаквано обаче камбаната ударил един гарван (символът на ок
ултното познание в индианската традиция). Силен страх обзел
астролозите и те решили да нарекат града Ал Кайра в тест на
Марс, който точно в този момент изгрявал на хоризонта. Те се бо
яли от Марс, защото според легендата оттам дошли хора, които
завладели техните земи и построили пирамидите и Сфинкса."'155
Нещо подобно разказва и южноафриканският зулус Кредо

Мутуа, с който Щефан се срещна в Йоханесбург. По думите на
Мутуа африканците вярват, че звездите са източникът на знание
и че цялото знание на Земята не произхожда от главите на ней
ните жители, а от онези просветлени същества, дошли при нас

в далечното минало. В езика на много африкански племена ду
мата „звезда" означава „даващ знания". Африканските народи
столетия наред разказват, че съществуват странни, но могъщи
същества, някои от които са в човешки или човекоподобен об
раз, а някои от тях не са нито от единия, нито от другия вид.
Що се касае до произхода на тези вестители на културата в
цяла Африка се споменават основно две звездни системи - Сири
ус и Орион. Марс също има важно значение.
В своята книга Song Of The Stars („Песента на звездите") Кредо
Мутуа разказва за страшна и продължителна война в „Червения
свят":
„Казват, че жените в този свят господствали над мъжете. Един
ден тъжете се вдигнали на бунт и запотнала голялла война. При
една битка тежду тъжете и жените били пуснати страшни сили,
сред които и демоните, които можели да „изядат" звездите и
които в нашата митология наричате „гунгангу". Герой на име
„Моротудзи" и няколко други герои се сражавали срещу демоните
и ги изгонили от Червения свят. „Моротудзи" имал меко сърце
и не можел да намрази жените. Затова поискал примирие. Един
ден той се влюбил в красивата Китантирева, която забретеняла с
останалите жени. Те решили да напуснат Червения свят заедно
с няколко отбрани тъже. По врете на войната светът бил почти
напълно разрушен."156
Тук трябва да подчертаем, че и Мутуа както и много други

предания на древните народи разказва, че Червеният свят бил
разрушен напълно. По-нататък Кредо Мутуа продължава:
„Моротудди, Китантирева и другите се качили в корета на един
дракон, който можел да лети от една звезда до друга. Те били мно-
го стели, тъй като летели в непознатата тъмна бездна, далеч от
Слънцето. След много врете те пристигнали на една звезда, която
наричате „Пери ойфити оритбиди" (Сириус) и която е известна в
езика шона и в Зитбабве с итето „Наледияпири" и „Нанадияфи-
ти". Тя била наритана още и „Инджа", което ознатава „куче" (Сири
ус днес се нарита също и „кучешката звезда"). Ние я наритате „звез-
дата на вълка". Тогава те намерили воден свят - планета, която
обикаляла тази звезда.
Това било красив свят и хората тожели да живеят на островите.
Той обаче бил населяван от други разумни същества, живеещи във
водата. Те приличали на атфибии и оставили хората в техния
свят да живеят свободно. Царят на тези водни хора бил много мъ
дър и обичан. Неговото име било Номо.
Двете раси дълго време живели свободно. Тогава се случило нещо,
наречено „непростим грях". Хората започнали да упражняват на
силие. Те убили една от амфибиите и я изяли. Това било все едно
някой от съседите ви първо да ви убие и после да ви изяде.
На едно голямо събрание водните хора решили да зanoчнam вой
на с хората. Казват, 1e при тази ужасна война било унищожено
почти цялото човечество и чe цар Номо съчувствал на хората и
изпратил своите двама синове Воване и Мпанку да го спасяват.
Братята близнаци, които били силни почти като богове, летели
пред космигеската бездна и намерили голямо яйце. Те го населили с
останалите оцелели хора. Двамата силни братя изтърколили яй
цето по небето в открития космос. Те го изтърколили обратно до
звездата, откъдето хората дошли. Не е ясно защо, но те прелетели
покрай света на червения пясък - вероятно защото хората са ги
помолили за това -и се приземили в друг свят, където имало вода
и земя."157
Тълкуването на Кредо Мутуа е, че хората някога са избягали

от Марс на Сириус.
Бихме искали да отбележим още нещо във връзка с шире
щото се днес описание на Червената планета или Червения свят,
защото е съвсем неизвестно. В древните култури Сириус е оп
исвана като червеникава звезда, червеникава като Марс\ Сега тя
свети в блестящо бяло. И до днес все още не е изяснен въпросът
как една фиксирана звезда може да си промени цвета само за
близо хиляда и петстотин години. Подобни промени от червено
към бяло продължават доколкото е известно на съвременната
наука няколко стотици хиляди години. Този феномен все още е
загадка за звездната астрономия. Това би могло да означава, че
в преданията на древните народи е ставало въпрос не за Марс, а
за Сириус, когато се споменава за Червения свят158!
Нека отново да обобщим

Колкото и трудно да е за мнозина да го приемат, преди шу
мерите и египтяните е имало високоразвити култури - Атлан
тида (в Атлантическия океан), Хиперборея (на север), а в някои
предания се говори също и за Лемурия (в Тихия океан) и Му
(близо до днешна Япония и евентуално днешна Антарктида).
За последните споменати не сме говорили в тази книга, тъй
като биха ни отдалечили много от същинската тема.

Населяващите ги народи са били силно развити в културно и
техническо отношение и са познавали въздухоплаването. Върху
тях са оказвали влияние посетители от други съзвездия, а може
би дори са били техни преки потомци. Астронавтите са дошли
от различни планети - Сириус, Нибиру, Орион (според Бовал),
някои говорят за Алфа от Кентавър, Ян пише в една от книгите
си за Алдебаран, други споменават Вега, Плеядите или Марс.
Това няма особено значение. Нас ни вълнува предимно фа
ктът, че е имало подобно влияние и обмен с посетители извън
Земята. Гостите от Космоса са станали основатели на културите
на атлантите, хипербореите и други. Само така може да се обяс
ни големият напредък в развитието им.
Много по-важен ни се струва въпросът дали тези посетители

са напуснали завинаги Земята или ще се върнат отново? Може
би част от тях въобще не са си отивали?
Интересът на масоните
Специалният интерес на масоните към пирамидите е без
спорен. Дори банкнотата от един долар на САЩ, върху която е
изобразена пирамидата, говори за тяхната идеология. Не трябва
да забравяме и морският орел, който също е изобразен върху
банкнотата и който е пряко свързан с древноегипетския феникс
и по-късно с тайните на древния жречески център Хелиопол,
също както и с обелиските. Днес египетски обелиски има не
само в големите градове по света, но и пред големите „центрове
на властта" в Лондон (Ситито), във Вашингтон, в Ню Йорк и на
площада „Св. Петър" в Рим. (Повече по тази тема и символика
та на числата можете да прочетете в приложението.)
Това, което важи за световната политика, отчасти засяга и

Египет, тъй като през изминалите години, десетилетия и сто
летия интересът на определени влиятелни групи към Египет и
преди всичко към платото Гиза значително нарасна. През по
следните два века това са масоните, които подпомагат финан
сово изследователите. Американският египтолог проф. Хенри
Бристед (1865-1935) следвал при известния немски филолог
проф. Адолф Ерман. Последвалата му успешна научна кариера

е била подпомагана не от кой да е, а от масона с най-висша сте
пен Дж. Д. Рокфелер, с който поддържат приятелски отношения.
Рокфелер младши прави възможно и създаването през 1924 г. в
САЩ на първата катедра по египтология. Чрез по-нататъшна
финансова подкрепа Бристед успява да направи Института по
ориенталистика към Чикагския университет един от водещите
факултети в света.
И други известни британски изследователи, като например
У. М. флиндърс Петри, баща му Уилям Петри или полковник
Хауърд Вайс и неговия изследователски екип, също принадле
жат към това братство.
През лятото на 1906 г. флиндърс Петри се среща с Джеймс
X. Бристед в Лондон. Бристед е придружаван от млад мъж на
име Джон Ора Кинеман, който също се запознава с флиндърс
Петри. Петри и Бристед стават известни египтолози, които и до
днес формират образа на консервативната теория.
Археологът Джон О. Кинеман (1877-1961) също имал много
успешна и сериозна кариера. Малко преди смъртта си той ос
новава фондация, която днес се нарича „фондация Кинеман за
библейски и археологически изследвания", ръководена от Ал-
бърт Дж. Макдоналд. Във връзка с Кинеман е интересно да от
бележим, че при ревизията на неговото наследство са открити
голям брой скици и разкази, и по-специално от изследователски
те пътувания на археолога, сред които са и тези до Египет. При
осемте си престоя там, започнали от 1929 г., той се среща шест
пъти с флиндърс Петри и два пъти с Дж. X. Бристед. Първона
чално никой не отдава голямо значение на тези срещи, докато
отнякъде не се появява магнетофонна лента със запис на гласа
на Кинеман. Речта е записана през август 1955 г. на среща на ма
сонската ложа на Северна Калифорния, на която той изнася лек
ция на тази тема. В нея се говори за откритията, които Кинеман
искал да направи в Голямата пирамида през пролетта на 1928
г. заедно с флиндърс Петри: „В Голямата пирамида съществуват
доказателства отпреди 45 000 години." Кинеман твърди, че още
през 1925 г. заедно с Петри отварят едно помещение в Голямата
пирамида. В него имало две съседни камери, които водели на юг.
Съхранявало планини от свитъци с йероглифи и някаква друга
писменост, както и непознати технически прибори, „.. .неприна
длежащи на този свят". Всички тези артефакти давали точна ин
формация за истинските строители на пирамидата.
Сега сигурно ще се запитате защо досега не е съобщено за

това сензационно откритие? Самият Кинеман обяснява, че и
той, и Петри са стигнали до убеждението, че човечеството не
е дораснало за подобен род информация: „Ние се заклехме да не
разгласяваме пред обществото това, което сме открили, докато сме
живи."158*
Следователно връзката между идеологията и символизма на

масонството и Голямата пирамида не трябва да се игнорира. Тя
може да се възприеме като косвено доказателство, че Бристед,
Петри и Кинеман наистина са направили значимо откритие, ко
ето са спестили на обществото.
Преди всичко ни вълнува къде са изчезнали намерените от
тях технически прибори и текстове? Съхранени ли са от тайните
общества, а може би дори са анализирани?
Не е тайна, че предимно заможни и влиятелни хора от раз
лични тайни общества са онези, които спонсорират различните
проучвания в Кайро. Следователно е съвсем вероятно през из
миналите столетия да са направени други открития и да са на
мерени още артефакти, които да се пазят до днес в тайна от спо
менатите организации. И без това отдавна е известно, че важни
и значими артефакти, открити по време на разкопки в Египет,
често не стигат до обществените музеи, където им е мястото, а
остават в частните колекции на състоятелни хора159.
Защо великите сили по света са поставили египетски обелис
ки в техните столици? Заради разпадащите се мумии и древните
легенди? Не, те, както и ние, изследват тази тематика - Атланти
да, пирамидите, древните високоразвити цивилизации, извън
земните форми на живот, анунаките...
И ако разказите на тези членове на ложите (илюминати) са

верни, значи сме успели да осъществим контакт с тези вестите
ли на културата, тези „богове" от древните предания. В своята
предпоследна публикация („Не пипай тази книга!") Ян публи
кува откъс от негово интервю с един от илюминатите, който
обяснява, че техническите прибори, намерени в пирамидата и
на други места по света (например в каньона Бойнтън), са се ак
тивирали отново и са влезли в контакт със своите създатели.
Тези контакти естествено си остават тайна. Никой не иска да
навежда „простата маса" към погрешни помисли...
Благодарение на тези контакти и комуникацията със „стро

ителите на пирамидите" става ясно, че намерените от Кинеман
технически прибори и текстове са онези, които някога Тот при
бира на сигурно място. Те вероятно са оставени и за да може този,
който ги открие, да влезе отново в контакт с „боговете". Точно
това се случва! Както разказва Ян в книгата си „Не пипай тази
книга!" един млад американски адвокат научава от домашна
та помощница в една от най-могъщите фамилии на планетата,
че веднъж месечно в тяхното огромно имение в Хюстън, щата
Тексас, каца летяща чиния и от нея излизат змиеподобни или
рептилоидни същества, които носят цели куфари с пари. Оче
видно отдавна между двете групи се извършва търговия, най-
вероятно със суровини, защото освен от други неща, известната
фамилна династия печели парите си от тях.
Освен това явно в Голямата пирамида има и други камери,

в които се съхраняват още технически съоръжения и свитъци,
сред които има и информация за начина на работа на „Голямата
пирамида" като техническо съоръжение и как тя би могла евен
туално отново да започне да функционира.
Заключение
Уважаеми читателю, вече сме в края на нашето литератур
но пътешествие из Египет. Ако си представите, че слизате от
самолета и разкажете какво сте преживели на семейството си,,
вашата история определено ще се различава от тази на другите
посетители на Египет...
Изводите от досегашните ни проучвания са следните. Голя
мата пирамида в Гиза е била техническо съоръжение, задвижва
но с вода. Определено тя не е служела за гробница, нито е била
предназначена за място за посвещаване. Нейните строители са
били много напреднали в техническо отношение. Те са били ат
лантите, хиперборейците или извънземни (или комбинация от
тях), които по онова време са оказвали влияние върху развитие
то на различни сфери на Земята, свързани с културата, техноло
гията и гепетиката.
Най-вероятно те са го правили по чисто икономически при
чини, търсейки суровини и създавайки базови лагери, които да
служат като трамплин за пътуванията им до други планети, а
не защото са смятали земните жителите за много симпатични...
Това трябва да ни стане ясно!
Когато днес посещаваме Луната или Марс ние също не го
правим с цел да се запознаем с тамошните жители (които ако
наистина съществуват, живеят под повърхността), а заради су
ровините или за да създадем междинна станция за по-нататъш
ното ни проникване в Космоса. Естествено, че бихме осъществи
ли комуникация и обменили знания с тамошните жители, стига
да съществуват, а ако не са много отблъскващи, поради дългата
абстиненция и отдалечеността си от земните жени, може да се
стигне и до някой и друг любовен роман. Всъщност такова нещо
май вече се случи. За жителите на Луната посещението ни там
вероятно е било нещо като грехопадение на „боговете". Не ми
слите ли?
Ако са верни всички разкази на очевидци, намерените ар

тефакти са използвани за установяване на контакт с „боговете",
което е довело до лично общуване и обмен на знания и техно
логии.
Както ви разказахме, тамплиерите, независимо от откри

тията в Голямата пирамида, анализират съдържанието на 19-те
Заключение 363
саркофага, намерени в Йерусалим, които активират отново та

мошните технически прибори и те също установяват контакт.
След преследването на тамплиерите артефактите преминават в
ръцете на масоните, на неколцина частни лица и във Ватикана.
Всички споменати заинтересовани групи пазят това в тайна

- ВСИЧКИ!
И всички използват придобитото само за себе си.
Защо това знание не се споделя с останалата част от чове

чеството? Защото тези хора, както става ясно от разговора на Ян
с един от посветените в това знание, са убедени, че голяма част
от живеещите днес на Земята хора са т. нар. „измет", не струват
нищо и нямат право да го осъзнават. Преди всичко се опитват с
всички средства да попречат на различни (фанатични) религи
озни групи да научат за тези неща, защото виждат в това голяма
заплаха за световния мир. Можете ли да си представите как едно
извънземно, което прилича на Нефертити (виж цветните сним
ки), се появява на екрана на телевизора и обяснява, че онова, ко
ето пише в различните „свещени книги" няма никаква връзка с
реалността и те могат да бъдат изхвърлени на боклука?
Можете да си представите какъв проблем ще имат различ
ните религиозни течения да го приемат...
Големият въпрос, който стои пред всеки от вас, скъпи чита

тели, е следният: Какво да правя с тази информация? Какво ми
носи тя? За какво ми е всичко, което научих?
Има различни отговори според това, накъде е насочен ваши

ят интерес:
1. Можете да игнорирате всичко написано дотук и да се пра
вите, че никога не сте го чели.
2. Можете отново да разгледате фигурата за възхода и упа
дъка на високоразвитите култури и да пресметнете кога
евентуално отново ще дойде следващата голяма промяна.
На базата на това можете да използвате своите познания,
за да се подготвите, както са направили много други за
можни и влиятелни семейства и организации. Бихте мог
ли да си купите едно сухо местенце в някой от подземните
градове в света, построени за елита. Най-новият от тях е в
Норвегия и побира хиляди хора. Под Ватикана също има
достатъчно място. Или можете да решите да последвате

частните банкери от Банката за международни разпла-
щания в Базел. Освен подземния коридор до летището, те
са си построили и подземно съоръжение в Швейцарските
Алпи.
3. Можете да пробвате да се издигнете до върха в йерархията
на масоните или розенкройцерите. Това ще ви отнеме 15
години. Стига да имате толкова време и издръжливост...
Може би по този начин обаче ще се срещнете лице в лице
с някой анунак, кой знае?
4. Можете да се ожените или омъжите за някой от семей
ствата на илюминатите или на „Черната аристокрация"
(виж актуалния списък на Комитета на ЗОО-ге) и по този
начин да попаднете в обществото на странни на външен
вид хора. Остава въпросът дали съществата, които рабо
тят със семействата на илюминатите, ще ви посрещнат
приятелски? Защото както си спомняме само няколко от
анунаките бяха благоразположени към хората. Но вина
ги става въпрос за това, какви цели се преследват...
5. Тъй като някои потомци на тези „божества" вероятно
блуждаят по Земята или някъде другаде в галактиката, би
трябвало да може да се осъществи телепатичен контакт с
тях. Не е необходимо непременно това да са анунаките.
Очевидно има още няколко други народи - от Сириус,
Алдебаран, Орион... Тук вероятно ще бъдат от полза тех
никите, използвани от ЦРУ, например „виждане от раз
стояние" (дистанционно наблюдение). Вероятността да
срещнете симпатични наши съвременници на тези съще
ства изглежда доста голяма.
6. Или можете да направите онова, което правим ние двама
та:
Да не се задоволявате само с четенето на книги, с ровенето
в интернет, с медитация или с ченълинг, а да използвате
всяка свободна минута, за да съберете куфара или рани
цата си, за да обиколите света, като тръгнете по следите
на загадките, за да можете, от една страна, да разгледате
местата, а от друга, да намерите свидетели, автори и чле
нове на ложите и да им зададете своите въпроси, а може
би и нещо повече... И тогава ще установите, че не само все
повече се приближавате до разплитането на загадките, но
и ще забележите, че сте водени от невидима сила. Човек
има чувството, че в ухото му нашепва някой Тот, Ехнатон

или Сен Жермен или че някой го държи за ръката и поле
ка го води към целта. Рано или късно човек установява,
че подобно поклонническо пътуване, едно такова търсе
не на същността на световните тайни променя личния му
живот и мирогледа му по отношение на религията. Той
вижда взаимовръзките в собствения си живот, вече не се
чувства сам, а съпровождан от една сила, една енергия, ко
ято му дава смелост и увереност.
Дори само това си струва да бъде наградата за онези, ко
ито наистина полагат усилия и правят сериозни проучва
ния. Това е така не само в ложите, но и в истинския живот
навън! Изследването на световните тайни е същевремен
но и духовно пътешествие в дълбините на душата.
Да бъдат държани хората в пасивност и да не им се раз
крива съществена информация си има своето ясно ос
нование. Както научихме от текстовете на тамплиерите
нашите мисли могат да се материализират, когато имаме
ясни цели и идеи и умеем да ги фокусираме. (В момента са
много модерни „книгите, свързани с изпълнение на жела
нията'7, които дават информация в тази насока.)
Но ако не знаем, какво искаме, формулата за изпълнение
то на желанията няма да ни помогне.
Ако тази книга е събудила любопитството ни например,
за да се срещнем с нашите предци с продълговати черепи,
и е запалила огъня на изследователя в нас, за да насочим
мислите си натам, по закона на резонанса ще започнем да
привличаме такива неща в живота си, към които сме ги
насочили - и като по чудо най-накрая може да открием
онова, за което сме копнели.
Когато накрая постигнем целта си и търсенето приклю
чи, стигаме отново до мястото, на което трябва да решим
дали да запазим за себе си онова, което сме открили или
да го споделим с останалите, като по този начин със сигур
ност ще се подложим на заплахата да бъдем осмяни или
оспорени. Може би тогава ще ни стане по-ясно защо хо
рата основават тайни общества, за да говорят на подобни
теми необезпокоявани. И защо някои автори не споделят
всичко, което са преживели...
Важното е какво вие ще направите с прочетеното в тази
книга.
И ето, накрая констатираме, че тръгнахме от пирамидите

в Кайро, а стигаме на съвсем друго място. Сега повече от вся
кога разбираме, че Голямата пирамида е нещо повече от едно
световно чудо. Дали не идва от друг свят? Може да се каже. Дори
нашата модерна наука ни дава свидетелства за това, че пирами
дата крие много „послания", а те всъщност са послания от „друг
свят". Това е този „друг свят", за който открихме множество
удивителни доказателства - от гледна точка на физиката, исто
рията и въобще от много аспекти.
Сигурно ще имате нужда от малко време, за да „прерабо
тите" всички нови идеи. Вероятно ще е необходимо още много
време, докато смелите изследователи и честни учени ускорят
развитието и разгадаването на големите тайни на нашата пла
нета. Тогава Голямата пирамида като ценно „космическо посла
ние" за всички хора с добри намерения, ще бъде освободена от
своя музеен затвор.
Както „В наталото бе Словото...", така и почитаното като све

товно чудо послание край Нил е оставено вместо неразбраните
слова от земното минало и все още неразбраните слова от едно бъ
деще, което неминуемо приближава.
За нас авторите е особено важно тези слова да бъдат използва
ни за благото на човечеството и чрез тях нашата жива планета,
а с нея и ние хората да стигнем до по-високи нива на вибрация.
Дали тайните във вътрешността на това колосално, техническо
послание не ни дават информация за това, което се намира въ
тре в нас хората?
В различни тълкувания на митологията водата винаги е има

ла някаква връзка с многообразието на човешките чувства и
точно те дремят все още в голяма степен неизучени у всички
нас.
В този смисъл можем да благодарим на Голямата пирамида
за нейното търпение и разбиране за факта, че с човешката си
жажда за търсене на съкровища и не по-малко изразеното же
лание за търсене на слава винаги сме постъпвали „несправедли
во" с нея. Голямата пирамида продължава да чака с безгранично
търпение, докато бъде разбрана по-добре и освен техническото
въплъщение да може да ни подари и много „духовни съкровища"
- вътрешния божествен дух. От хилядолетия хората напразно
го търсят навън, така както, казано символично, разголиха чрез
демонтиране ценните облицовки на пирамидата. Още веднъж

„Голямо благодаря за твоето търпение!".
С посланията от един „друг свят" имаме предвид и бъдещи

измерения на познанието, към които ни води все по-ясно Голя
мата пирамида. Защото ако изследванията на пирамидите, зна
нието за тях и нашата вътрешна религия ни карат да отворим
съзнанието си, това може да постави началото на едно „ново
време". Нека тогава най-накрая да забравим за самоунищожи-
телното повърхностно желание за власт и неконролируемото
консуматорско мислене, заради които след 2016 г. вероятно няма
да останат много от нас, както някога се е случило с високораз
витата цивилизация на строителите на пирамидата. Трябва ли
историята винаги да се повтаря?
В думите на откровението в херметическото познание се

казва:
.Но преди вситко това да настъпи, казва пророкът, ще дойде вре
те, в което египтяните напразно ще се молят на боговете и всич-
ки техни божествени служби ще бъдат бедплодни, защото богове
те ще са напуснали египтяните и ще са се издигнали на небето.
Египет щезаприлита на сирак, след като бъде напуснат от всички
свои богове. Тогава в страната ще дойдат чужденци и ще властват
в нея. Те ще пречат на египтяните да ичвършват обичайното ча
тях богослужение и ще накачват всеки, когото видят, че тайно
служи на старите богове. Тогава тази страна, която някога е cчu-
тана за най-набожната в света, ще стане нечестива. Тя няма вече
да бъде изпълнена с храмове, а с гробове, и не с богове, а с трупове...
И тогава тази страна ще бъде лишена не само от боговете, но и
от египтяните..."160
Ако днес отидем в Кайро, ще видим, че това пророчество

отдавна се е изпълнило. Затова бихме искали да се надяваме,
че най-накрая на хората, които имат да кажат нещо за плато
то Гиза, ще се вразумят. А на вас, скъпи читатели, пожелаваме
нашите изследвания да са ви накарали да станете по-активни и
да тръгнете по следите на световните загадки. Може пък да се
срещнем при някое от нашите пътувания...
Малко преди книгата да бъде предадена за печат ми се обади
един приятел, който ми разказа, че в Мексико е наблюдавана ле
тяща чиния, която изчезнала в една планина. Дали става въпрос
за секретна военна база, в която се тестват нови технологии, или

за база на пришълци от Космоса?
Ще разберем това, ако сами проверим...
В този смисъл искаме да ви пожелаем да не вярвате вече на

всичко, което ви казват могъщите медии, както и на представи
телите на различни религиозни течения и на някои автори на
книги за ченълинг. Опитайте се сами да разберете доколко да
дено нещо е вярно и само така ще придобиете вътрешна увере
ност. Така че тръгвайте на пътешествие по белия свят!
И знайте, че никога няма да бъдете сами в това пътуване!
С най-сърдечни поздрави,
Ян ван Хелсинг и Щефан Ердтан
Приложение
„Енеадата" в Голямата пирамида
Прави впечатление, че числото девет се среща твърде често

в Голямата пирамида. Загадката на числото девет е неразривно
свързана с тайното познание на древните жреци и през столе
тията представлява централна концепция в доктрините на поч
ти всички масонски и розенкройцерски ложи. Енеадата се среща
още при древните германи. Северният бог Один виси девет дни
и нощи на световния ясен Игдразил (обърнат на обратно игрек),
преди да открие руните и мъдростта - той научил 18 (2 по 9) въл
шебни песни. Световният ясен има девет клона, простиращи се
до деветте свята. Според вярванията на германите Вселената се
състои от тези девет свята. Розенкройцерите имат девет обичая
на посвещаване. В кабала девятката представлява новото, слива
нето с духа и означава, че земната карма е преодоляна, а разви
тието на космическото съзнание намира своя завършек в нея.
Девятката представлява също неразрушимото и божественото
зрънце у всеки човек. При таро деветата карта е „Отшелникът",
която означава мъдрост. В нумерологията девятката означава
знание и често за нея се казва, че е „числото на Христос", защото
символизира „превръщането на материята в дух" т.е. освобож
даване от връзките с материалния свят.
С енеадата се потапяме в митологичните, магическите и ок
ултните дълбини на древен Египет. При всички древни слън
чеви религии централно място заема тайната за Слънцето и
свързаните с това окултни аспекти. Вече знаете за резонантната
връзка на човешкия мозък и свързаната с нея възможност за из
лизане от времето и пространството или спирането им. С това
пирамидата придобива едно особено качество: тя представлява
в микрокосмически аспект най-висшето духовно благо - мисъл
та на Твореца.
Сред многото жречески центрове на древен Египет по поре

чието на Нил като Тебен, Хермопол и Мемфис, вероятно с най-
голямо значение е Хелиопол. Хелиопол (на египетски Юну, на
библейски Он) е на североизток от Кайро и на около двадесет

километра североизточно от платото Гиза. Днес на това място
няма други забележителности от древността освен един обе
лиск на Сезострис I и няколко насипа и гробове под предгради
ето Матари. От древногръцката епоха насам (началото поставя
Александър Велики около 336 г. пр. Хр.) древните паметници на
града се разпръсват най-вече в страните в Европа основно в Рим
и Англия.
Бившият жречески център се е разпростирал на площ от 90

хектара и е бил заобиколен от огромен ограждащ зид. Възрас
тта на съоръжението все още не е установена, но корените му
могат да се проследят назад поне до III династия (2700-2575 г.
пр. Хр.). Най-старият открит досега египетски календар идва от
Хелиопол и датира от 4240 г. пр. Хр. Това означава, че е на повече
от шест хиляди години!
Хелиопол е смятан за най-важният световен университет.

През периода на Новото царство (XIX династия) там са работели
над 12 000 жреци. Самият факт показва колко важно е било това
свещено място. Областите на науката включвали физика, геоме
трия, аритметика, астрономия, астрология, медицина, химия,
геология, метеорология и музика. При победоносния си поход
освен Персепол Александър Велики разрушава и информацион
ния център на египтяните и то от съображения за сигурност. Той
е искал веднъж завинаги да унищожи географския, а така също
и политическия фундамент на Старото царство.
В Хелиопол, както и в Хермопол (градът на Хермес Трисме-
гист и голямата Огдоада), централно значение имала една група
прабогове.
Хермопол и Огдоадата
За осемте прабогове в Хермопол се разказва, че са господства
ли преди възникването на света. Божествата не олицетворявали
подредената Вселена, а първичното състояние и едновременно
с това първичните елементи преди създаването под формата на
четири двойки богове. Нун и Наунет били боговете на първич
ните води. Хух и Хуахет олицетворявали безкрайността на прос
транството. Кук и Куакет символизирали започващата първична
тъмнина. Амон и Амтунет съответствали на голямата празнота,
на безкрайността на пространството, както и на тайнственото.
Приложение 371
По същество тук опростено се описва, че в началото на „еги

петската" вселена е имало симетрия между четирите първични
сили, за които говорят и днешните учени.
Огдоадата е изобразявана и във формата на жаби или змии
(култ към жабите и змиите). В чест на Огдоадата град Хермопол
е носел древноегипетското име Кемену, „градът на осемте". От
нея произхожда коптският Шмун, който отвежда до днешното
име Ешмун. Кемену е наименованието на Египет. Кемет означава
„черна земя".
Странното е, че някога са считали прабоговете за смъртни.
За Огдоадата се смята, че е погребана под един хълма в Джем.
Там през късната египетска епоха на всеки десет дена потомците
на прабоговете, живите богове, принасяли по една жертва.
Хелиопол и енеадата
За разлика от Хермопол Хелиопол е бил изходна точка на го
лямата божествена Енеада, където са били подслонени „деветте
тайни предмета" на бога на слънцето Ра. Точно в центъра имало
храм, посветен на бог Атум („Съвършения"). През епохата на пи
рамидите Атум все повече бил изместван от бога на слънцето Ра,
който накрая заел мястото му, а Атум деградирал до „старото
слънце", символ на залязващото на запад слънце. Първоначално
преди т. нар. епоха на пирамидите Атум е бил „единствен Бог",
което съответства на нашата християнска представа за един Бог
Отец.
фиг. 218:
Пирамидион/
камък, служещ
за връх (Бенбен),
с всевиждащото
„божествено
око".
Праисторическият хълм, от една страна, се свързва с ес

тествената скална група в платото Гиза, а от друга, с хълма в
Хелиопол, където е бил „първият изгрев на слънцето". Дадено
то по-късно от гърците наименование на Хелиопол („град на
слънцето" в чест на гръцкия бог на слънцето Хелиос) е всъщност
подправяне на първоначалното египетско име на стария център
„Он", което означава „място на стълбовете". В центъра на хра
ма на феникс преди епохата на пирамидите е имало един стълб
или колона, върху който се намирал т. нар. Бенбен, тайнственият
камък с конична форма.
Нека сега да си поиграем малко с числата 8 и 9:
Тук става въпрос за така наречената „свещена математика“, осно

вата на „свещената геометрия“. Осмицата има най-забслежителните
математически свойства сред другите числа. Тя притежава пълната де
лимост, защото без затруднение се дели без остатък на едно, „единство
то“ и божественото. Тази особеност прави осмицата съвършеното чис
ло за древните и мъдреците. Така можем да си обясним как последната
и най-висша тайна, скрита в числата от 1 до 9, е събрана във „висша
та свещена осмица“. Над осмицата обаче стои единицата, единството,
„творческият принцип“, който наричаме Бог, защото 8 плюс 1 прави 9
(осем деца и един цар). Така се получава „свещената девятка“, съвър
шенството в „материалния принцип“. Десет се приравнява отново към
едно.
Осмицата описва космическото силово поле. Обърнатата настрани

осмица от памтивека е известна като знак за безкрайност. Във
формата на осмица се движат около нас и потоците на живота
- „творческият принцип" - божественото. За разлика от нея съ
вършенството, съответно трансформацията, се символизира от
девятката.
Ако свържем сега култовете към Слънцето и пирамидите в

различните краища на света с тяхното по-дълбоко значение и
погледнем отвъд Атлантическия океан, ще видим удивителни
сходства. В календарния камък на ацтеките се виждат девет пен-
таграми. И тук девятката е числото на творческото съвършен
ство и в преносен смисъл всеобхватната божествена мъдрост.
Деветдневното богослужение е религиозен завършек; според
традицията на ацтеките човек трябва да премине през девет
етапа, за да постигне вечна свобода, а слънцето се движи в девет
небета според преданието.
Според свещената книга на майте киче „Попол Бух" девятка
та символизира божествените енергии. Първата енергия е тази
на Твореца, а деветата на изпълненото тайнство.
В резюме бихме искали да кажем, че заедно с Голямата пира

мида Хелиопол е бил нещо като „пъпът на света" върху магнит
ната решетка на Земята, където енергийните астрофизически
закони са действали най-силно.
Царската катера и код „9"

Да си спомним за изследователската работа на Лотар Гьоринг.
Според него нашето тяло се състои от 9 структури от сдвоени
пирамиди, в които се намира душата на човека. Те касаят също
така структурата на мислите и намеренията ни. Освен това раз
полагаме с 18 (9 по 2) от тези сдвоени пирамидални структури за
нови мисловни процеси, които протичат вътре в нас през този
живот и които се съхраняват в нас. Най-чистата вода също може
да има още 18 молекулярни структури!
Ако преброим видимите каменни блокове в Царската каме
ра, използвани за построяването на стените, винаги получаваме
число, чиито сбор от цифрите прави 9. Единственото изключение
е западната стена. Тук преди трябва да е имало отвор в стената,
така че вероятно фугирането на втората отдолу нагоре редица
с камъни от лявата страна не е оригинално - същото можем да
предположим и за пода. Ще приемем все мак, че са 18 камъка.
Ако ги броим за един, ще се получат общо 18 камъка, а сборът от
цифрите на числото пак е равен на 9.
фиг. 219:
Строителите на пирамиди
те са знаели тайната на чис
лото 9 и неговата честотна
вибрация. Затова навсякъде
в Царската камера срещаме
това число.
Изключение прави подът

с 19 камъка, които първо
начално също са били 18,
но след разкопките са сме
нени, без да се съблюдава
първоначалният им брой.
Щефан разполага със сним
ки, на които се вижда как
от пода са извадени цели
блокове - същото важи и за
втората редица с камъни на
западната стена.
Таванът на Царската камера се състои от девет каменни гре

ди, които продължават нагоре към освобождаващите камери.
Ако мислено си представим отново векторите според теори

ите на Ерих Кьорблер или д-р Щелцл тези девет греди действат
за усилване на енергията, без да променят самата енергийна ви
брация.
Следващият раздел ще посветим на две други „свещени

числа" имащи централно значение във връзка с Голямата пи
рамида.
Тайнството на чucлama 27 и 81
в масонството
Сумата от цифрите на числото 27 отново е девет. То се счи
та за творческото число и освен в Царската камера можем да
го открием и в Голямата галерия на пирамидата. Тук отдясно и
отляво има 27 ниши. В тази връзка нека да си припомним алхи
мичният принцип, описан в свещените тайнства: когато огънят
и водата се свържат в прав ъгъл, може да се твори, т.е. да се използ-

ва принципът на творчеството.
Орденът на Майстора на ордена Бикарий на Соломон
(превъплътено божество или „заместник на Христос") в
масонството представлява два пъти по девет кръста в редуваща
се последователност. В средата е разположен гербът, който също
е с девет символа, показващи пътя към Бога и възможността за
сливане с Него. Върху кръста се намира символът на прероде
ния, а от обратната страна са посочени средствата за получаване
на Божията милост за постигане на прераждане. Това са симво
лите в християнското масонство {шведската система) - пътят от
тъмнината към светлината и от унищожения и разпилян Ози-
рис към сияйния, прероден в Христос човек. Този път е пътят
на всеки отделен човек и пътят на всички хора и затова върху
ордена трябва да стои онзи, който ще бди тази доктрина да не
бъде опетнена. Символите показват пътя към Бога (към „твор
ческия принцип") през смъртта и трансформацията до сливане
то на човека с „творческия принцип". В края на този път стои
затварянето на квадрата, което също можем да представим чрез
цифрата девет. Това е жадуваният път на търсещите светлина и
съдържанието на първоначалната доктрина на масонството.
Числото 27 в масонството винаги е обозначавало Словото.

Нека да си спомним за думите в Евангелието на Йоан, които
казват: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога."
Словото винаги е било реализиращата сила, който владее
Словото, може да господства над материята и да я управлява.
„Който илла Словото, има силата!" „Най-мъдрият магистър на
ордена" има 27 резки върху своя жезъл. Числото 27 минава като
червена нишка през различните масонски ритуали за посвеща-
ване, но смятаме да не навлизаме в тази тема обаче.
Във връзка с числото 27 трябва да отскочим още веднъж за

малко до Рим, в града на обелиските - на площад „Св. Петър" -
където има 27 обелиска. При своите проучвания, свързани с обе
лиските, в края на 90-те години на миналия век в Рим Щефан
открива 28-мия обелиск (виж фиг. 222). Двуизмерният 28-ми обе
лиск е пред катедралата „Св. Петър" и съдържа в себе си числото
27, тъй като е сформиран от 27 обелиски. Повечето посетители
стигат до пл. „Св. Петър" в центъра на Ватикана по „Виа дела
Кончилиационе". Отстрани на тази улица има алея от пирами
ди. Алеята е оградена отляво и отдясно с по 13 обелиска и един,

който се намира на самия площад - така общо стават 27. Всяка
от 13-те пирамиди се състои от 13 каменни блока като пирами-
дионът върху американската банкнота от един долар. Всеки от
обелиските с неговия триъгълен пирамидион има 13 стъпала,
разположени върху каменен постамент, всеки състоящ се от по
четири блока (квадрат).
Невидимият („неоткритият") 28-ми обелиск се вижда, кога
то човек прекара мислено по една свързваща линия през обелис
ките от двете страни на „Виа дела Кончилиационе" в посока на
катедралата „Свети Петър" и там от двата последни по още една
линия до обелиска на площада. Алеята с обелиските е построена
през последното столетие.
Как действа този магически обелиск, можем само да гадаем,
като имаме предвид „свещената мистика на числата". Става въ
прос за силата на словото: „Който илла Словото, има силата и може
да владее говека и материята." Това става съвсем разбираемо, ако
вземем предвид, че римската църква успешно съществува от
две хиляди години и има над един милиард последователи.
Как обаче невидимият обелиск би могъл да въздейства енер
гийно върху катедралата „Св. Петър"? Той се зарежда, съответно
фиг. 220 и 221:

„Виа дела Кончилиационе" е улицата, воде
ща директно до катедралата „Св. Петър" в
сърцето на Ватикана. Отляво е обелискът
с 13 стъпала. На дясната снимка се вижда
алеята на пирамидите, излизаща директно
на площад „Свети Петър".
мултиплицира чрез милионите хора, които със своите енергий

ни тела („вярата Ви лаоже да премества планини!") минават всеки
дневно по „Виа дела Кончилиационе" право през този обелиск в
посока катедралата/Ватикана. Разположените отдясно и отляво
обелиски вероятно са заредени положително и отрицателно, по
добно на колоните в църквите и катедралите. Тази мултиплици
рана енергия вероятно има огромно въздействие и е насочена
директно към катедралата „Св. Петър “.
Както в случая с тайните общества и за Ватикана може да
се приеме, че наистина знаещата върхушка познава „световната
тайна" и както в случая с 28-мия обелиск - я използва на Земята,
за да господства.
Още няколко „слова" за Рим. Още преди години Ян писа в
една от своите книги, че от няколко столетия във Ватикана са
проникнали илюминати и до днес
той се управлява и ръководи от тях. Катедралата „Св. Петър"
Доказателство за това е името на град
Рила, в който Ватиканът е установил
своята власт. ROMA е енергийна „ин-
версия" на AMOR (любов). Така Рим
носи енергия, противоположна на
любовта. По законите за привлича
нето и полярността тук се намира и
свързва следното: античната могъща
светска империя (тронът) с новата
могъща църковна империя (олтарът) -
„наместникът" на Бог в града, носещ
името „инверсия на любовта". Иро
нично тук можем да кажем с оглед на
Евангелието на Йоан: „В питалото бе
Словото и Словото бе у Ватикана".
Нека сега да се върнем обратно от

нашата малка екскурзия до Рим и да
поговорим за числото 81.
IX или 9 е числото на озарените от
„божествения дух" - например в ма
сонския ритуал на Адонирам или на фиг. 222:
последния велик майстор на Ордена Невидимият обелиск във Ва
тикана - символ за невидима
на тамплиерите Жак дьо Моле или та сила, действаща в града на
на „единствения" син на Бога, самия „любовта".
Христос, чието лично число е равно на 9 по 9 или 81.

Във „вътрешния кръг" под разпятието върху олтара, като
символ на „триединството на Бога", изрично се казва, че орде
нът на йоанитите (тайнството) се открива със запалването на
деветте свещи. Затова членовете на капитула на ордена може да
бъдат само 9 по 9 или 81 и затова в капитулната зала горят 81
свещи и 81 свещи има на ковчега на Моле.
Накратко толкова за „свещените числа" и великата символи

ка в ложите. Това беше само един малък откъс от една тема, по
която може да се напише цяла книга. Искахме само да покажем,
че „свещеното тайнство" на Голямата пирамида е и централна
доктрина в масонството и други тайни общества. И можем да
ви уверим, че в масонството въобще не се говори за теорията на
гробниците...
Други зависимости с пирамидите

Ако разгледаме „свещеното число" 81 и от химична гледна
точка, мистичното му значение ще стане вероятно по-разбира-
емо за нас.
Сборът от числата на броя на стабилните елементи в химия
та 81 отново прави девятка. Ако хвърлим един поглед към сис
темата на химичните елементи според Уолтър Ръсел ще видим
девет октави, всяка от които с по девет главни елемента, което
също прави 81. Тъй като в неговата система първият и послед
ният елемент са идентични (там са разположени благородните
газове), трябва да извадим девет и тогава остават 72. Това е сред
ната сърдечна честота на човека на минута. Обръщането на това
число дава отново 27, чиито сбор на цифрите отново е девет.
Нашата планета е разположена на 27 градуса в Стрелец по
време на зимното слънцестоене (в периода 1998-2016 г.) и така
попада в директното енергийно излъчване на централното слън
це, наречено още „галактически център" или „център на нашата
галактика".
В този момент е най-директното „енергийно излъчване"
на нашето централно слънце, което се случва веднъж на 13 000
години (виж фиг. 223). По време на зимното слънцестоене през
2012 г. това централно слънце, нашето Слънце и нашата планета
Земя ще бъдат разполо Галактическият це|

на 27° в Стрелец
жени един зад друг в една
линия.
Пол Ла Вайлът, авто-
рът на книгата Earth Under
Fire предполага, че тази
галактическа „енергийна
вълна" може да предизви
ка възникването на нулева
точка, където съществува
възможността за разру
шаване на магнитното и
гравитационното полета.
Това от своя страна би до
вело до засилени мощни
протуберанси на Слънце
то, които да окажат въз
действие върху цялата
Слънчева система. Тук се проявяват теориите за т. нар. „скоко
ве на полюсите" - обръщането на магнитната полярност. Това
може да доведе до смяна на мъжката с по-женска полярност и
се случва на всеки 13 000 години в момента, в който елиптична
та орбита на нашата Слънчева система стигне до половината от
цикъла си от 25 920 земни години161.
При такива „скокове на полюсите" се получава разрушава
не на електромагнитното поде на Земята и вероятно до тотален
отказ на нашия мозък. Това може да доведе и до пълното разру
шаване и унищожаване на цяла една цивилизация, тъй като спо
мените просто изчезват (спомнете си за диаграмата на фиг. 62).
Това не означава нищо друго освен, че е съвсем възможно на
Земята отдавна преди нас да са живели високоразвити култу
ри, далеч по-напреднали от нас. Едва сега можем донякъде да
разберем това. Така въпросът, който си зададохме в увода, „Как
египтяните са тогаи да знаят вситко това?“ отпада. Вероятно чове
чеството не преживява за първи път подобно глобално събитие.
Една клетка у всеки човек, както и самата Земя, е заредена

отрицателно, което съответства на женската основна вибрация.
Навън преобладават положителните заряди, които съответстват
на мъжкото начало. При един „скок на полюса" (може да се на
рече също и „мембранен скок") вътре в човека преобладаващ
може да стане положителният, а навън отрицателният заряд.

Тъй като зарядите въздействат върху мозъка, това може да стане
причина за смяната на патриархата с матриархат или обратно
то. Понеже такъв преход не се случва за един миг, за времето
до 2016 година би могло да се получи изравняване, което хармо
нично да уравновеси всички мъжки и женски аспекти. А дали
„Roma" тогава няма да се нарича „Amor"?
Авторите
Ян ван Хелсинг
Ян Удо Холей, известен още като Ян
ван Хелсинг (род. 1967 г.) е автор на
много специализирани книги, соб
ственик на издателство Ата Deus и на
телевизия secret.TV. От 1985 г. той оби
каля нашата планета и прави различ
ни открития, преди всичко при екс
педициите си в САЩ, Египет, Южна
Америка и Азия, които поставят под
въпрос нашата „ясна" гледна точка за
света. При своите пътувания той сре
ща интересни личности от кръговете
на тайните служби, ложите на рицарите тамплиери и масоните,
както и хора, принадлежащи към тайнствени съюзи, и научните
знания, които обменя с тях, в крайна сметка довеждат до напис
ването на поредица от книги.
Най-успешно от тях е произведението му „Не пипай тази
книга!", излязло през май 2004 г., което очевидно улавя духа на
времето.
В своите досега единадест книги той не само предсказва мно
го преди да се случи какво ще бъде политическото и научното
развитие, но и убедително разяснява как чрез (целенасочено
предизвикания) глобален тероризъм, зад който е маскиран кон
тролът над гражданите, е въведен нов световен ред.
През 2007 г. той влиза във филмовия бизнес със собствен те
левизионен канал (www.secrct.tv) и веднага пожънва голям успех
със своя игрално-документален филм Die Cheops Luge („Лъжата за
Хеопс"), в който самият той играе една от главните роли.
Можете да посетите Ян ван Хелсинг в интернет на адрес:

www.secret.tv и www.amadeus-verlag.com
Щефан Ердман
Щефан Ердман (род. 1966 г. в Хановер) живее
от 1968 г. на Щайнхудер меер. Квалифицира
ният лечебен възпитател работи самостоя
телно от 1993 г. През 1990 г. Щефан започва да
планира преустройството на селското имение
Виделхоф, строено през 1884 г. и останало му
от неговия дядо Вилхелм Видел, в модерен
социален дом за възрастни хора със 100 мес
та, който той ръководи до края на 2008 г.
Независимата му изследователска дейност започва почти па
ралелно със самостоятелната му професионална кариера в края
на осемдесетте години на миналия век и едновременно с това
тя е начало на множество негови научни дирения, експедиции
и публикации. Дотогава любимите му области са религиозните
науки и широкото поле на граничните науки. Търсенията на Ще
фан в Египет започват през 1990 г. при негово изследователско
пътуване с още няколко човека. От този момент нататък Египет,
Голямата пирамида в Гиза и египетската цивилизация с многото
си неизяснени въпроси и феномени не излизат от мислите му.
Щефан навлиза все по-дълбоко в сферата на граничното по
знание, откъдето се убеждава, че на един по-ранен етап от разви
тието на човечеството върху него е оказала влияние високораз
вита цивилизация. Освен детайлното изучаване на източниците,
той върви по следите на въпроса за произхода на човечеството
при различни свои изследователски пътувания и експедиции в
Скандинавия, Южна и Централна Америка, Хималаите, Индия
и много африкански страни.
При научното си дирене за книгата Geheimakte Bundeslade („Се
кретният документ, наречен Ковчег на завета") той се среща с
различни тайни религиозни общества и открива връзки между
тамплиерите, масоните, цистерцианците и „Обществото Туле".
Той попада на досега непубликувана и силно взривоопасна ин
формация, която не само че дава още сведения за митичната
Атлантида и културата на пирамидите, разпростираща се по
всички краища на света, но следите й директно водят към съ
временната световна политика.
Повече информация за Щефан Ердман ще намерите
на неговата лична страница:
www.erdmann-forschung.de
Използвана литература
(1) Waldhauser, Hermann: Regenzauber der Pharaonen, Steyr 1976

(2) Mehler, Stephen: The Land of Osiris, Adventures Unlimited Press, 2001
(3) Hurtak, James J.: Die Schlussel des Enoch, USA 1973
(4) Baigent, Michael: Das Ratsel der Sphinx, Miinchen 1998
(5) Retyi, Andreas von: Geheimakte Gizeh-Plateau, Kopp-Verlag, Rottenburg 2005
(6) Retyi, Andreas von: Die Stargate-Verschworung, Kopp-Verlag, Rottenburg 2000
(7) Retyi, Andreas von: Geheimbasis 51, Kopp-Verlag, Rottenburg 1998
(8) Pavesi Lucia, Siccardi Stelano: Die magische Kraft der Pyramiden, Mailand 1997
(9) Dimde, Manfred: Die vierte Pyramide, Miinchen 2002
(10) Ercivan, Erdogan: Das Stemtor der Pyramiden, Miinchen 1997
(11) Ercivan, Erdogan: Nerbotene Agyptologie, Kopp-Verlag, Rottenburg 1997
(12) Ercivan, Erdogan: Imhoteps Grab, Kopp-Verlag, Rottenburg 2007
(13) Geramb V. v.; Mackensen L.: Arabische Berichte, Berlin/Leipzig 1927
(14) Horn, Roland M.: Erinnerungen an Atlantis, Lubeck 1998
(15) Larners, H. J./Goring, L. W./Seger, P. G.: Das Phanomen Leben,
Roermond/Niederlande 1992
(16) Goring, L. W.: Apokalypse der Seele, Velden a. Worthers
(17) Goring, L. W.: Das Geheimnis der Pyramiden-Energie, H&H Clausen 2006
(18) Burgin, Luc: Geheimakte Archaologie, Miinchen 1998
(19) Hoffmann-Schmidt, Helga: Das Vermachtnis von Atlantis, Rosegg2000
(20) Bream, Harald: Die Geheimnisse der Pyramiden, Wien 1992
(21) Ley-Hutton, Christine: Herodot Historien/1. Buch, Stuttgart 2002
(22) Ley-Hutton, Christine: Herodot Historien/2. Buch, Stuttgart 2005
(23) Eggers, Stefan: Das Pyramidenkapitel in Al Makrizis' Hitat, Hamburg 2003
(24) Noetling, Dr. Fritz: Die kosmischen "Zahlen der Cheops-Pyramide, Stuttgart
1921
(25) Haase, Michael: Das Ratsel des Cheops, Miinchen 1998
(26) Haase, Michael: Im Zeichen des Re, Miinchen 1999
(27) Haase, M./Sasse, T.: Im Schatten der Pyramiden, Dusseldorf 1997
(28) Roestel, Jorg: Agyptische Magie, Miinchen 1988
(29) Bauval, R./Gilbert, A.: Das Geheimnis des Orion, Miinchen 1994
(30) Bauval, R./ Hancock, G.: Der Schlussel zur Sphinx, Miinchen 1998
(31) Hancock, Graham: Die Spur der Gotter, Bergisch Gladbach 1995
(32) Lemesurier, Peter: Geheimcode Cheops, Freiburg 1978
(33) Tompkins, Peter: Cheops, Miinchen 1973
(34) Lehner, Mark: Geheimnis der Pyramiden, Miinchen 1999
(35) Habachi, Labib: Die unsterblichen Obelisken Agyptens, Mainz 1982
(36) Lorenz, Rainer: Das Vermachtnis derAgypter, Band 1 u. 2, Neuss 1997
(37) Berlitz, Charles: Geheimnisse versunkener Welten, Frankfurt 1972

(38) Melchizedek, Drunvalo: The Flower of Life, Band 1; Sedona/USA 1999
(39) Melchizedek, Drunvalo: The Flower of Life, Band 2; Sedona/USA 2004
(40) Haich, Elisabeth: Die Einweihung, Ergolding 1985
(41) Beck, C. H.: Das Abenteuer Archaologie, Miinchen 1967
(42) Black, J./Green, A.: Gods, Demons and Symbols of Ancient Mesopotamia,
London 1992
(43) Hornet, Marcel F.: Nabel der Welt- Wiege der Menschheit, Freiburg 1953
(44) Wendt, Victor K.: Das Geheimnis der Hyperb oreer, Basel 1984
(45) Thompson, Cremo: Verbotene Archaologie, Augsburg 1997
(46) Santillana, Giogio de/Dechend, Hertha von: Die Miihle des Hamlet, Boston ‘69
(47) Habeck, Reinhard: Die letzten Geheimnisse, Wien 2003
(48) Dona, Klaus/Habeck, Reinhard: Im Labyrinth des Unerklarlichen, Rottenburg
2004
(49) Hausdorf, Hartwig: Dieweifie Pyramide, Miinchen 1994
(50) Hausdorf, Hartwig/Krassa Peter: Satelliten der Gotter, Miinchen 1997
(51) Bauval, R./Hancock, G.: Der Schliissel zur Sphinx, Miinchen 1996
(52) Bauval R./Gilbert A.: Das Geheimnis des Orion, Miinchen 1994
(53) Erdmann, Stefan: Den Gottern auf der Spur, Fichtenau 2001
(54) Erdmann, Stefan: Banken, Brot und Bomben, Bd. 1, Fichtenau 2003
(55) Erdmann, Stefan: Banken, Brot und Bomben, Bd. 2, Fichtenau 2003
(56) Erdmann, Stefan: Geheimakte Bundeslade, Fichtenau 2005
(57) Godwin, Joscelyn: Arktos, Die hohle Erde, Peiting 1997
(58) Cayce, Edgar Evans: Das Atlantis-Geheimnis, Miinchen 1991
(59) Robinson, Lytle W.: Edgar Cayce's Berichtvon Ursprung und Bestimmung des
Menschen, Freiburg 1990
(60) Blavatsky, H. P.: Die Geheimlehre, Kosmogenesis, Den Haag o.J.
(61) Blavatsky, H. P.: Die Geheimlehre, Anthropogenesis, Den Haag o.J.
(62) Blavatsky, H. P.: Die Geheimlehre, Esoterik, Den Haag o.J.
(63) Blavatsky, H. P.: Isis Entschleiert, Wisscnschaft, Den Haag o.J.
(64) Blavatsky, H. P.: Isis Entschleiert, Theologie, Den Haag o.J.
(65) Mutwa, Credo Vusamazulu: Indaba My Children, Johannesburg 1964
(66) Mutwa, Credo Vusamazulu: My People, Johannesburg 1965
(67) Mutwa, Credo Vusamazulu: Let Not My Country Die, Pretoria 1986
(68) Mutwa, Credo Vusamazulu: Song Of The Stars, New York 1996
(69) Lattacher, Siegbert: Viktor Schauberger, Steyr 1999
(70) Alexandersson, Olof: Lebendes Wasser, Steyr 1999
(71) Hendel, Barbara/Ferreira, Peter: Wasser und Saiz, Herrsching 2001
(72) Emoto, Masaru: Die Antwort des Wassers Band 1, Koha-Verlag, Burgrain 2002
(73) Daniken, Erich von: Die Augen der Sphinx, Miinchen 1989
(74) Daniken, Erich von: Der Gotter-Schock, Miinchen 1992
(75) Daniker> Erich von: Wir alle sind Kinder der Gotter, Miinchen 1973
(76) Daniken, Erich von: Der jiingste Taghat langst begonnen, Augsburg 1998
(77) Daniken, Erich von: Erinnerungen an die Zukunft, Dusseldorf 1968
(78) Daniken, Erich von: Die Gotter waren Astronauten, Miinchen 2001
(79) Charroux, Robert: Vergessene Welten, Diisseldorf 1974
Използвана литература 385
(80) Fischinger, Lars A.: Gotter der Sterne, Weilersbach 1997

(81) Bramley, William: Die Gotter von Eden, Wien 1990
(82) Blumrich, J. F.: Kasskara und die sieben Welten, Miinchen 1985
(83) Horn, Prof. Arthur D.: Gotter gaben uns die Gene, Gullesheim 1997
(84) Hoffmann, Gabriele: Versunkene Welten, Bergisch Gladbach 1985
(85) Grierson R./Munro-Hay: Der Pakt mit Gott, Bergisch Gladbach 2001
(86) Riedl Oskar M.: Die Maschinen des Herodot, Wien 1960
(87) Braasch, Dieter: Pharaonen und Sumerer - Megalithiker aus dem Norden,
Tubingen 1997
(88) Muck, Otto: Alles uber Atlantis, Dusseldorf 1976
(89) Muck, Otto: Cheops und die GroEe Pyramide, Berlin 1980
(90) Berlitz, Charles: Der 8. Kontinent, HH/Wien 1984
(91) Berlitz, Charles: Das Atlantis Ratsel, HH/Wien 1976
(92) Spanuth, Jurgen: Atlantis, Tubingen 1965
(93) Pritchard, James B.: Die Archaologie und dasAlte Testament, Wiesbaden 1980
(94) Morpheus: Matrix-Code, Wien 2003
(95) Me Taggart, Lynne: Das Nullp unkt-Feld, Miinchen 2002
(96) Sheldrake, Rupert: Das Gedachtnis der Natur, Miinchen 2003
(97) Dopatka, Ulrich: Die grofle Erich von Daniken Enzyklopadie, Miinchen
(98) Langbein, Walter-Jorg: Geheimnisse der Bibel, Berlin 1997
(99) Langbein, Walter-Jorg: Bevor die Sintflutkam, Miinchen 1996
(101) Gorsleben, R.J.: Die Hochzeit der Menschheit, Koehler & Amelang, Leipzig
1930
(102) Tollman, Alexander und Edith: Und die Sintflutgab es doch, Miinchen 1992
(104) van Dieten, Joky: Messengers of Ancient Wisdom, Niederlande 2002
(105) Charroux, Robert: Die Meister der Welt, Diisseldorf 1972
(106) Goldsmith, Donald: Die Jagd nach Leben auf dem Mars, Miinchen 1996
(107) Pohorilles, Noah Elieser: Polpol Vuh, Hamburg 2004
(108) Gadalla, Moustafa: Der Betrug mit der Geschichte - die unveroffentlichte
Geschichte des Alten Agypten, Greensboro, NC, USA 2001
(109) Gadalla, Moustafa: Tut-Ankh-Amen, The living Image of the Lord, Bastet
Publishing, Erie, Pa., USA 1997
(110) Gadalla, Moustafa: Egypt- A Practical Guide, Greensboro, NC, USA 1998
(111) Gadalla, Moustafa: Pyramid Illusions, A Journey to the Truth, Bastet
Publishing, Erie, Pa., USA/Cairo/Egypt 1996
(112) Gadalla, Moustafa: Egyptian Cosmology, The Absolute Harmony, Bastet
Publishing, Erie, Pa., USA/Cairo/Egypt 1997
(113) Gadalla, Moustafa: Egyptian Divinities, The All who are the One, Greensboro,
NC, USA 2001
(114) Hartel, Matthias: Das Geheimnis unserdr eiskalten Sonne, Lehrte 2007
(115) Lattacher, Siegbert: Viktor Schauberger, Steyr 1999
(116) Schauberger Viktor: Unsere sinnlose Arbeit, Bad Ischl2001
(117) Paganini, Rico/Risi, Armin: Die Giza-Mauer, Neuhausen 2005
(118) Sheldrake, Rupert: Das Gedachtnis der Natur, Miinchen 2003
(119) Me Taggart, Lynne: Das Nullpunkt-Feld, Miinchen 2002
(120) Neumann, Erich: Formenergie, Peiting 2003

(121) Alke, Dr. Harald: Energiepyramiden, Florsheim-Dalsheim 1997
(122) Stelzl, Dr. Diethard: Heilen mit kosmischen Symbolen, Schirner-Verlag,
Darmstadt 2004, www.huna-seminare.at
(123) Peter Krassa/Reinhard Habeck: Das Licht der Pharaonen - Hochtechnologie
und elektrischer Strom im alten A gyp ten, Herbig 1999
Религиозни текстове
(124) Die Bibel, Ubersetzung nach Martin Luther, Frankfurt am Main 1693
(125) Die Bibel, Ubersetzung nach Martin Luther, Halle a. S. 1898
(126) Die Bibel, Ubersetzung nach Martin Luther, Stuttgart 1978
(127) Die Bibel, Die Gute Nachricht des Neuen und Alten Testamentes,
Stuttgart 1982
(128) Nene Jerusalemer Bibel, Einheitsiibersetzung, Freiburg im Breisgau 1985
(129) Die Bibel, Haus- und Familienbibel, Druck und Verlag vom
Bibliographischen Institut, 1831
(130) Krupp, Michael: Der Talmud, Gutersloh 1995
(131) Der Talmud'. Ubersetzung von Reinhold Mayer, Miinchen 1980
(132) Der Babylonische Talmud, Ubersetzung von Jakob Fromer, Wiesbaden 1998
(133) Der Koran: Ubersetzung von Max Henning, Stuttgart 1992
Енциклопедични речници
(134) Sauneron S./Yoyotte J.: Lexikon der Agyptischen Kultur, Miinchen 1960
(135) Biedermann, Prof. Dr. Hans: Knaurs Lexikon der Symbole, Miinchen 1998
(136) Lurker, Manfred: Lexikon der Gotter und Symbole der alten Agypter, Miinchen
1987
(137) Meyers Lexikon, Mannheim 1973
(138) Lennhof, E./Posner, O.: Internationales Freimaurer Lexikon, Zurich-Leipzig-
Wien, 1932
(139) Lennhof, E./Posner, O./ Binder, D. A.: Internationales Freimaurer Lexikon,
iiberarbeitete und erweiterte Neuauflage der Ausgabe von 1932, Miinchen
(140) Schoeps, Neues Lexikon des Judentums, iiberarbeitete Auflage, Giitersloh
2000
(141) Bertelsmann Volkslexikon, Giitersloh 1956
(142) Das Oxford-Lexikon der Weltreligionen, Diisseldorf 1999
(143) Lexikon der Agyptischen Kultur, Wiesbaden 1960
(144) Kraus, Heinrich: Kleines Lexikon der Bibelworte, Miinchen 1998
(145) Langbein, Walter-Jorg: Lexikon der biblischen Irrtiimer, Miinchen 2003
(146) Knaur: Das Deutsche Worterbuch, Miinchen 1997
(147) Duden: Etymologic der deutschen Sprache, Mannheim 1997, Bd. 7
(148) Duden: Das Fremdworterbuch, Mannheim 1997, Band 5
(149) Dopatka, Ulrich: Diegrofle Erich von Daniken Enzyklopadie, Miinchen 1997
Използвана литература 387
Митове
(150) McCall, Henrietta: Mesopotamische Mythen, Stuttgart 1993
(151) Taube, Karl: Aztekische und Maya-Mythen, Stuttgart 1994
(152) Hart, George: Agyptische My then, Stuttgart 1993
(153) Belz, Walter: Die Mythen derAgypter, Dusseldorf 1982
(154) Parrinder, Geoffrey: African Mythologie, Verona 1967
(155) Ions, Veronica: Agyptische Mythologie, Wiesbaden 1970
(156) Peter Schneider, H-8747 Garabonc, Balatonmagyarodi ut 2, Tel. und Fax:

0036-93-340-617 (am besten abends anrufen)
Бележки и библиография
на източниците
(1) Рети, Андреас фон: (23а) виж (5), стр. 232 който стига до входа на
„Звездният портал. Се (24) (27, стр. 146-147) освобождаващите ка
кретни разследвания (25) 53, стр. 274 мери по време на други
в Египет", глава 7 - (26) 117, стр. 169 и сл. проучвания в Голямата
Непознати сили, изд. (27) 53, стр. 249 пирамида през 1996 г.
Дилок, 2008 г. (28) 117, стр. 170 и сл. (39) 56 и 1, стр. 8 и сл.
(2) www.wikipedia.de: (29) 5, стр. 197 (40) 56 и 1, стр. 10
Pyramiden von Giseh (30) 5, стр. 198 (41) 56 и 1, стр. 12
(„Пирамидите в (31) 117, стр. 173 (42) 56 и 1, стр. 13
Гиза") (32) 117, стр. 176; виж (43) 56 и 1, стр. 18
(3) виж (2) също Кейси Евънс, (44) 56 и 1, стр. 33
(4) Спервеслаге, Гунар: Едгар: Das Atlantis (45) 56 и 1, стр. 355
Die Konigskartusche in Geheimnis („Тайната на (46) 56 и 1, стр. 35 и сл.
der Cheopspyramide Атлантида") (47) 56 и 1, стр. 121 и сл.
(„Царският картуш в (33) 53, стр. 264; виж (48) 53, стр. 261
Хеопсовата пирами също Херодот, „Исто (49) Херодот, „Исто
да"), www.mysteria3000. рия", том 1 и 2 рия", книга II, 127,1-2
de, брой 1/2002 (34) Саид, Борис, Secret (50) 53, стр. 270
(5) 11, стр. 294 и сл. Chamber („Тайната ка (51) Naturenergie verstehen
(6) 11, стр. 294 и сл. мера"), документален und nutzen („Как да раз
(7) 11, стр. 294 и сл. филм. Снимките са бираме и използваме
(8) виж (4) правени от Саид по енергията от природа
(9) 53, стр. 276 време на проучвания та"), Калум Коутс, стр.
(10) 53, стр. 276 та в платото Гиза в пе 255
(11) 53, стр. 197 риода 1991-1993 г., виж (52) Институт „фрезе-
(12) 117, стр. 168 и сл. Бовал, Робер, „В подзе ниус", Дрезден, про
(13) 53, стр. 199 мията на Египет", ИК токол от изследване:
(14) 53, стр. 202 Бард, 2002 г. 06-773665-303
(15) 53, стр. 202 (35) 5, стр. 212 (53) 12, стр. 192
(16) 53, стр. 203 (36) 5, стр. 164 (53а) Морфиъс: Matrix-
(17) 53, стр. 204 (37) 117, стр. 180 Code („Матричен код"),
(18) 53, стр. 204 (37а) Science Frontiers, Trinity-Verlag
(19) 53, стр. 205 бр. 55, яну/фев 1988 г., (54) 94, стр. 244 и сл.
(20) 53, стр. 206 www.sdence-frontiers.com (55) 3, стр. 575
(21) 53, стр. 208 (38) Изказване на изсле (55а) www.wellnessbera-
(22) 53, стр. 208 дователя Лари Хънтър tung24.de
(23) 5, стр. 232 от „фондация Шор", (56) 8, стр. 151
Бележки и библиография на източниците 389
(57) 3, стр. 220 томври 2008 г., ел. „Ба- на боговете"), стр. 29
(58) Raum & Zeit, спе латонмагиароди" 2/ (80) 116, стр. 10, част 2
циален 7, Freie Energie Унгария, тел. / факс: 0036 (81) Превод от www.
(„Свободна енергия"), 93 340 617 igeawagu.com
стр. 63 и сл. (69) виж (68) (82) Дън, Кристо
(59) Raum & Zeit, спе (70) Raum & Zeit, специ фър: The Coral Castle
циален 7, Freie Energie ален 1, стр. 223 Mystery, Excerpted from
(„Свободна енергия"), (71) 8, стр. 101 и сл. The Giza Power Plant:
стр. 63 и сл. (71а)69 Technologies of Ancient
(60) Organic Germanium (72) Дън, Кристофър: Egypt („Мистерията
(„Органичен герма The Giza Power Plant на Кораловия замък",
ний"), Miracle Cure, („Електроцентралата в откъс от „Електроцен
Japan Publications Inc. Гиза"), САЩ 1998 г. тралата в Гиза": Техно
(61) Osteopathie fur (73) www.wikipedia.de логиите на Древен Еги
Frauen („Остеопатия за (74) 1, стр. 56 пет), Bear & Company,
жени"), Биргит Гиле- (75) www.graviflight.de Санта фе 1998 г., www.
мот/Кристоф Невигер, (76) 8, стр. 119 и сл. gizapower.com
TRIAS Verlag, Щутгарт (77) Das Geheimnis (82а) Вернер Алтникел,
2002, стр. 29 и сл. der Pyramiden-Energie www.chemtrial.de
(62) Raum & Zeit, спе („Тайната на енерги (83) www.benjamin-
циален 7, Freie Energie ята на пирамидите"), fulford.com
(„Свободна енергия"), Гьоринг Лотар, Н&Н, (84) като (83)
стр. 89 и сл. Клаузен 2006 г. (85) Raum & Zeit
(63) Raum & Zeit, специ (78) Das Geheimnis 107/2000, стр. 86
ален 12, Neue Geomantie der Pyramiden-Energie (86) виж (85)
(„Нова геомантия"), („Тайната на енергията (86а) Милър, Стивън:
Прумбах, стр. 14 и сл. на пирамидите"), Гьо The Land of Osiris („Зе
(64) 3, стр. 499 ринг Лотар, Н&Н, Кла мята на Озирис"),
(65) узен 2006 г., виж също
Щелцп, д-р Дитхард: Adventures Unlimited
Heilen mit kosmischen Павези Лучия, Сикарди Press, 2001; стр. 54
Symbolen („Лечение c Стефано: Die magische (866) виж (86а), стр. 131
космически символи"), Kraft der Pyramiden и сл.
Schirner-Verlag, Дарм- („Магичната сила на (86в) виж (86а), стр. 55
щат 2004 г., стр. 14 пирамидите"), Милано (87) Die grossen Ratsel
(66) 56, стр. 338 и сл., 1997 г., стр. 119 и сл. unserer Welt, My then und
виж също 94, стр. 231 (79) виж (68) Mysterien/Die Sintflut
(67) 56, стр. 338 и сл. (79а) www.graviflight.de („Големите загадки на
(68) Изследване на во (796) Хаусдорф,Хартвиг/ света", Митове и мис
дата: Петер Шнайдер, Краса, Петер: Satelliten терии/Потопът; DVD,
Н-8747 Гарабонк, 1 ок der Gotter („Сателитите 2004).
(88) 11, стр. 38 и сл. 143 и сл. джоне, сп. HERA, Рим,
(89) 11, стр. 38 и сл. (113) 43, стр. 198 Италия, от уебсайта
(90) 56, стр. 70 и сл. (114) 43, стр. 197 и сл. на Андрю Колинс, сп.
(91)56, стр. 58 и сл., виж (115) 43, стр. 32 HERA, Рим, Италия, от
също и Кейси Евънс, (116) 43, стр. 32 уебсайта на Андрю Ко
Едгар: Das Atlantis- (117) 43, стр. 33 линс, възстановен бла
Geheimnis („Тайната на (118) 48, стр. 179 и сл. годарение на уебсайта
Атлантида")/ Мюнхен (119) 48, стр. 183 WayBackMachine
1990 г., стр. 21 и сл. (120) 48 (128) Хасан, Селим: Die
(92 Разчитане 378,/16, (121) Хомет, Марсел Sphinx, Кайро 1949 г.
29.10.1933 ф.: Die Sohne der Sonne (129) 53, стр. 108, виж
(93) 19, стр. 10 („Синовете на Слънце също: фишингер, Ларс
(94) 19, стр. 10 и сл. то"), Висбаден, 1972 г., A.: Gotter der Sterne
(95) 19, стр. 10 и сл. стр. 202 („Боговете на звезди
(96) 90, стр. 19 (122) Хомет, Марсел те"), Вайлерсбах 1997 г.
(97) 90, стр. 19 ф.: Die Sohne der Sonne (130) 56, стр. 349
(98) 56, стр. 70 („Синовете на Слънце (131) 56, стр. 349
(99) Ризи, Армии: Un- то"), Висбаден, 1972 г., (132) 56, стр. 68
sichtbare Welten („Неви стр. 203 и сл. (133) 56, стр. 68
димите светове"), Ной- (123}Емери, Уолтър Б.: (134) 53, стр. 298
хаузен 1998 г., стр. 18 Archaic Egypt („Древ (135) 53, стр. 287
(100) Брийм, Харалд: ният Египет"), Лондон (136) 53, стр. 289
Die Geheimnisse der 1961 г. (137) 53, стр. 289
Pyramiden („Тайните на (124) 53, стр. 108, виж (138) 53, стр. 49 и сл.
пирамидите"), Мюн също: фишингер, Ларс (139) 53, стр. 54 и сл.
хен 1992 г., стр. 161 A.: Gotter der Sterne (140) 53, стр. 68 и сл.
(101) 43, стр. 23 и сл. („Боговете на звезди (141) 94, стр. 80
(102) 43, стр. 24 те"), Вайлерсбах 1997 г. (142) 53, стр. 173
(103) 43, стр. 23 (125) 53, стр. 108, виж (143) 53, стр. 177, виж
(104) 43, стр. 25 и сл. също: фишингер, Ларс също (6), стр. 84
(105) 43, стр. 25 A.: Gotter der Sterne (144) 53, стр. 176, виж
(106) 44, стр. 48 и сл. („Боговете на звезди също (6), стр. 84
(107) 44, стр. 47 те"), Вайлерсбах 1997 г. (145) 53, стр. 88
(108) 43, стр. 28 (126) 53, стр. 108, виж (146) 53, стр. 174
(109) 44, стр. 48 също: фишингер, Ларс (147) 53, стр. 175
(110) 44, стр. 66, виж A.: Gotter der Sterne (148) 53, стр. 128
също Платон: Politeia („Боговете на звезди (149) 53, стр. 128
(„Държавата") те"), Вайлерсбах 1997 г. (150) 53, стр. 130
(111) 43, стр. 197 (127) Виторио ди Че- (151) 53, стр. 129
(112) 54, стр. 11, стр. заре и Адриано фор- (152) 53, стр. 131
Бележки и библиография на източниците 391
(153) 53, стр. 131 (158) 53, стр. 167 2002, стр. 312 и сл.
(154) Махариши Бха- (158а) От наследството (159) 56, стр. 352 и сл.
радваджа. Академия на Джон Кинеман, уп (160) 53, стр. 299
за санскритски изслед равлявано от Стивън (161) Уиндрайдър,
вания Мелер, цитат от Ерчи- Киара: Das Portal zur
(155) 56, стр. 326 ван, Ердоган, „Забра Ewigkeit („Порталът
(156) 53, стр. 382 и сл. нената египтология", към вечността")/ стр.
(157) 53, стр. 383 Kopp-Verlag, Ротенбург 158 и сл.
Източници на изображенията
(1) Хаазе, М./Засе, Т.:вImрозовия кварц пред (46) като (35)
Schatten der Pyramiden Сфинкса (47) като (35)
(„В сянката на пира (20) като (5) (48) като (21)
мидите"), Дюселдорф (21) Архив на (49) като (25)
1997 г. авторите/С. Найцлер (50) като (25)
(2) Хронология, по об (22) като (21) (51) като (25)
разец на тази на Марк (23) като (21) (52) като (25)
Ленър от книгата му (24) като (21) (53) като (25)
Das Geheimnis der (25) Откъс от филма (54) като (25)
Pyramiden, Op бис Die Cheops Luge (Лъжа (55) като (21)
(3) www.knerger.de та за Хеопс) (56) като (5)
(4) Архив на Силвия (26) като (25) (57) като (5)
Найпдер (27) като (5) (58) като (21)
(5) Архив на авторите (28) като (5) (59) като (21)
(6) http://etc.usf.edu/ (29) като (5) (60) като (25)
clipart / 6100 / 6153 / (30) като (21) (61) като (5)
hieroglypics_lhtm (31) като (21) (62) Морфиъс: Matrix
(7) www.wikipedia.de (32) като (5) Code („Матричен код"),
(8) като (5) (33) като (5) Виена 2003 г.
(9) като (5) (34) като (5) (63) като (5)
(10) като (5) (35) Валдхаузер, Хер- (64) като (5)
(11) като (5) ман: Regenzauber der (65) Архив на авторите,
(12) www.gutenberg.org Pharaonen („Магията за виж също Гьоринг, Ло-
(13) като (5) дъжд на фараоните"), тар: Apokalipse der Seele
(14) като (5) Стеър 1976 г. („Апокалипсисът на ду
(15) като (5) (36) като (35) шата") и Хофман-Шмит,
(16) La Description de (37) като (35) Хелга: Das Vermachtnis
1'Egypte (Описание на (38) като (35) von Atlantis („Завеща
Египет), репродукция (39) като (35) нието на Атлантида"),
на оригинала, 1801 (40) като (35) Розег 2000 г.
(17) http://flickr.com/ (41) Паганини, Рико: (66) като (65)
photos/ maulleigh/ Giza Vermachtnis („За (67) като (65)
1652668362 вещанието на Гиза"), (68) като (65)
(18) www. Марктобердорф 2008 г. (69) като (65)
br itishmuseum. com (42) като (35) (70) като (5)
(19) Силвия Найцлер, (43) като (25) (71) като (5)
по образец на стара (44) като (35) (72) като (65)
графика на сондажа (45) като (35) (73) като (21)
Източници на изображенията 393
(74) Бърнард, Реймънд: (97) като (21) бално мащабиране"),

The Hollow Earth („Ку (98) като (21) специален, стр. 223
хата земя") (99) като (21) (121) Архив дипл. инж.
(75) (100) като (21)
Уиндрайдър, Киара: Маджид Абделазиз от
Das Portal zur Ewigkeit (101) Горслебен, Рудолф Берлин, www.desert-
(„Порталът към веч Джон: Die Hochzeit der greening.com
ността"), стр. 158 и сл. Menschheit („Тържество (122) като (21)
(76) то на човечеството"), (123) Метеорологична
Уиндрайдър, Киара:
Das Portal zur Ewigkeit Verlag Koehler & Amelang, снимка, направена с
(„Порталът към веч Лайпциг 1930 г. DWD Komp IR-ST на
ността"), Lippert-Verlag, (102) като (21) 05.08.2007 г. в 6:00 ч. UTC
стр. 93 (103) www.nhl-info.de (координирано универ
(77) като (21) (104) Гебелайн, Хелмут: сално време)
(78) като (21) Alchemic („Алхимия"), (124) като (21)
(79) като (21) Diederichs-Verlag, 2000, (125) като (21)
(80) като (21) стр. 177 (126) като (21)
(81) като (21) (105) като (101) (127) като (21)
(82) като (21) (106) като (21) (128) като (21)
(83) като (21) (107) като (101) (129) като (21)
(84) като (21) (108) като (101) (130) Коутс, Калум
(85) като (21) (109) като (21) Naturenergie verstehen
(86) като (21) (110) като (21) und nutzen („Как да
(87) като (21) (111) като (21) разбираме и използва
(88) като (21) (112) като (21) ме енергията от при
(89) като (21) (113) родата"), Omega-Verlag,
Щелцп, д-р Дитхард:
(90) като (21) Heilen mit kosmischen 1999, стр. 244
(91) като (21) Symbolen („Лечение c (131) www.matthnelson.
(92) като (21) космически символи") com
(92а,б,в) Кутил, Ханс: (114) като (21) (132) като (131)
филм Wasser in Ekstase - (115) (133) като (131)
Емото, Macapy: Die
Der Wasserfadenversuch Antwort des Wassers („От (134) като (21)
nach Lord Kelvin („Во говорът на водата"), том (135) като (21)
дата в екстаз - Опитът 1, Koha-Verlag, 2002 г. (136) www.graviflight.de
c водните струйки по (116) като (115) (137) като (136)
лорд Келвин") (117) като (115) (138) като (136)
(93) като (21) (118) Петер Шнайдер, (139) като (136)
(94) като (21) унгарски (140) като (136)
(95) като (21) (119) като (118) (141) като (136)
(96)По Волфганг Видер- (120) Raum & Zeit: (142) като (136)
гут: http: //bindu.ufo.at/ Global Scaling („Гло (143) Петер Краса/Райн-
хард Хабек: „Светлината (164) като (21) панакис

на фараоните", ИК „ Ли- (165) като (21) (187) Картата на
тера Прима", 2005 г. (166) www.daltramonto- Пол Шлиман, www.
(144) Райнхард Хабек allalba.it и www.coral- bibliotecapleyades.net
(145) Райнхард Хабек castle.com (188) като (184)
(146) Райнхард Хабек (167) като (166) (189) като (5)
(147) Д-р Сесил и Ли (168) като (166) (190) http:/ /fishinger.
дия Догърти, Клебърн, (169) като (166) alien.de IBeweise.html
Тексас 1971 г. (170) като (166) (191) www.zillmer.com
(148) Хичинг, фран- (171) като (166) (192) www.affs.org
сис: Die letzten Ratsel (172) като (166) (193) като (5)
unserer Welt („Послед (173) като (166) (194) като (5)
ните загадки на нашия (174) www.theforgot- (195) като (5)
свят"), Umschau-Verlag, tentechnology.com (196) като (5)
1982 г., стр. 154 (175) като (174) (197) като (5)
(149) като (21) (176) като (174) (198) като (5)
(150) Американска ед- (177) като (5) (199) като (5)
нодоларова банкнота (178) като (5) (200) Дона, Клаус/Хабек,
(151) като (5) (179) като (5) Райнхард: Im Labyrinth
(152) www.mysteria3000. (180) като (5) des Unerklarlichen („В
de, оригиналът е на Бе- (181) като (5) лабиринта на необяс
тина Шмиц (182)www.crystaliks.com нимото"), Kopp-Verlag,
(153) Кларк и Енгел- (183) Хичинг, фран- Ротенбург 2004 г.
бах: Ancient Egyptian сис: Die letzten Ratsel (201) като (200)
Masonry („Древноеги- unserer Welt („Послед (202) www.mysterious-
петското каменодел- ните загадки на нашия world.com
ство"), стр. 203 свят"), Umschau-Verlag, (203) www.wikipedia.de
(154) като (4) 1982 г., стр. 154 (204) www.bibliotecap-
(155) като (21) (184) Unsolved Mysteries leyades.net
(156) като (21) („Неразгаданите тай (205) като (5)
(157) като (156) ни") - изложбен ката (206) като (184)
(158) като (156) лог на едноименната (207) като (184)
(159) като (156) избожба от 22.06. - (208) като (184)
(160) като (21) 23.09.2001 г. във Vienna (209) като (5)
(161) Изследване на Art Center Schottenstift, (210) като (5)
водата: Петер Шнай- Клаус Дона, стр. 183 (211) Сичин, Зекария:
дер, Н-8747 Гарабонк, 1 (185)Чърчуърд (1931 г.), „Дванадесетата пла
октомври 2008 г. www.altarcheologie.nl нета"
(162) като (5) (186) Картата на ново (212) като (211)
(163) като (130), стр. 209 гръцкия писател Кан- (213) като (211)
Източници на изображенията 395
(214) като (5), виж също Silberschnurverlag, Гю- (217) като (216)
Ердман, Щефан: Den лесхайм 1994 г., стр. 219 (218) Египетски музей,
Gottern auf der Spur (216) Допатка, Улрих: Кайро
(„По следите на бого Die grosse Erich von (219) като (4)
вете7') Daniken Enzyklopadie (220) като (5)
(215) Хеземан, Михаел: („Голямата енцикло (221) като (5)
Geheimsache U.F.O. („За педия Ерих фон Дени- (222) като (5)
секретените НЛО"), кен"), Мюнхен 1997 г. (223) като (5)
Търсете нашите книги във всички добре заредени книжарници
и на па. Славейков. Можете да ги поръчате във всеки обект
3а продажба на книги, както и по Интернет на адреси:
www.bgbook.dir.bg,www.helikon.bg
или директно от издателството на тел.:

02/879-43-55.
e-mail: dilok@mail.bg
Посетете ни на адрес: www.dilok.net
Немска. Първо издание.
Превод Камелия Вълчева

Редактор Йордан Иванов
Художник Огнян Илиев
Излязла от печат през 2012 г.

формат 16/60/90
Печатни коли 25
Издателство „Дилок" - София
Компютърна обработка Екатерина Рускова

Dokumen - Pub 2012nbsped-9789542902119

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Dokumen - Pub 2012nbsped-9789542902119

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

От хилядолетия хората се възхищават на пирамидите, последното от седем

те чудеса на Древния свят. Те излъчват някаква тайнственост и загадъчност и

Щефан Ердман, който от 18 години прави изследвания върху платото Гиза,

1. Защо пирамидите първоначално са били разположени в ограден със зид

От тайна среща с високопоставен египетски дипломат Щефан и Ян науча­

В тази книга двамата представят своите прозрения и открития, както и до­

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.

Преводът е направен по:

Архивни снимки също доказват съществуването на кухини......72

Ъгълът във формата на У в Голямата пирамида.........................174

Бихме искали да започнем с това, че повечето от нас, които

следното: в никаква голяма пирамида в Египет не е откривана

разказва за тези чудеса. Той обикаля Египет през V в. пр. Хр., но

ламата пирамида в Гиза е била техническо съоръжение. Стре­

Но ние не се отправихме сами на това приключение, а взе­

За Наполеон обаче се носи легенда, в която се предполага, че

Да наистина, какво ли го е сполетяло тогава? Действат ли в

Това, че Голямата пирамида излъчва силна енергия, най-мал­

Във всеки случай това е произходът на теорията за гробницата,

е била отнатчало с височина 143,50 м (днес тя е 136,40 м), дължината

Най-малката от трите пирамиди е тади на фараона Микерин.

в Голямата пирамида няма йероглифи и стенни рисунки както

И въпреки че в най-големия немски онлайн лексикон се

Египетското летоброене ДРЕВНОСТ

ди 3100 г. пр. Хр. се предполага, че в Египет ок. 1550-1070 г. пр. Хр.

Трябва да сме наясно, че днес говорим за гръцкото летоброене, а

Голямата пирамида например още през епохата на фараони­

Ако разгледаме нашата съвременна историография, ще видим

Нека обобщим: Съществуват египетски записи, датиращи

Какво общо има Хеопсовата пирамида

Би могло да се предположи, че тази статуя

Какво се е случило тогава?

В една от тези освобождаващи камери са открити стенни ри­

роглифи, което, доколкото му било известно, става практика в

Британският египтолог Джон Гарднър Уилкинсън (1797-1875)

Британският изследовател сър Уилям Матю флиндърс Пе-

Това откритие на Вайс не намира днес сред широката маса

Авторът на бестселъри Зекария Сичин е един от онези, кои­

С това бива оборено твърдението на Сичин, но приключва

Написани през фугите?

ски картуши и йероглифи са дело на египетските каменоделци.

Начинът на изписване на Хуфу (Chufu) се счита от различни

пробите разликата е дори 843 години преди Хеопс да се изкачи

Значи според изследванията с радиовъглерод Хеопс НЕ е по­

От друга страна, по данни на различни лаборатории, радио­

Статуята на Хеопс и корабът

Това съответства на фактите, тъй като и в този случай няма

oпс напълно своеволно, защото той слу­

По-нататък в надписа е посочено точното местоположение

работен „много след смъртта на Хуфу" и носил неговото име като

френският египтолог Гастон Масперо (1846-1916), бивш ръ­

Папирусът занимава с години съзнанието не само на Ерман,

Естествено Хеопс искал да се убеди със собствените си очи в

теле. За царя било обаче много по-важно да научи за тайнствата

От древните текстове върху папируса „Уесткар" може да се

Грандомания - истина или лъжа?

грандомания на фараоните, Снеферу със сигурност ще бъде пър­

Съществувал ли е изобщо фараонът Снеферу?

фиг. 8 (горе вляво):

фиг. 9 (горе вдясно):

Гръцката историография, която и до днес бива поддържана

Липсващи надписи, вместо това облицовки

династия с някои изключения пирамидите заменят мастабите

От тайна среща с високопоставен египетски дипломат Щефан и Ян науча

В тази книга двамата представят своите прозрения и открития, както и до

ламата пирамида в Гиза е била техническо съоръжение. Стре

Но ние не се отправихме сами на това приключение, а взе

Това, че Голямата пирамида излъчва силна енергия, най-мал

Голямата пирамида например още през епохата на фараони

В една от тези освобождаващи камери са открити стенни ри

Авторът на бестселъри Зекария Сичин е един от онези, кои

Значи според изследванията с радиовъглерод Хеопс НЕ е по

От друга страна, по данни на различни лаборатории, радио

oпс напълно своеволно, защото той слу

френският египтолог Гастон Масперо (1846-1916), бивш ръ

грандомания на фараоните, Снеферу със сигурност ще бъде пър

Ние твърдим, че големите пирамиди са хилядолетия по-ста

старините, обръща внимание на това и настоятелно предупреж

Нека насочим вниманието си сега към втора глава и да на

вото предаване" се е знаело, че зад „вратата" има само една мал

намерени нито писмени доказа

От стелата научаваме следната история. Един ден Тутмос из

Въпреки това, както и преди, много от съвременните егип

от ерозия не се дължат на наводнения, а на продължителни вале

При първото посещение на проф. Шох през 1990 г. директни

път с д-р Захи Хауас. Американски

С това се връщаме отново при вече споменатите съперниче

И други експерти от лагера на „ортодоксалните" египтоло

За Джон А. Уест реакцията на египтолозите не е голяма из

на Сфинкса. Както много други изследователи и учени и нем

християнство, ислям), които от своя страна са чисто патриархал

Жалко е, когато човек си помисли какво са „натворили" заед

Бихме искали да споменем още нещо във връзка с двата хра

Въпреки успехите си обаче Кейси се натъква на отказ, кога

по света, за развитието на човечеството и неговия духовен про

През 1977 г. Захи Хауас става Chief Inspector of Antiquities (гла