Стойчо Керев

ИЗМАМНА
РЕАЛНОСТ
Всеки има своята истина...

ИЗМАМНА РЕАЛНОСТ
Copyright © Стойчо Керев, 2021
© „Megachrom“ – оформление на корица
© ИК „БАРД“, София, 2021

http://4eti.me

ISBN 978-619-03-0088-5

https://novotopoznanie.com/
https://www.facebook.com/NovotoPoznanie/
 Съдържание
Анотация .................................................................................................. 4
Благодарности .......................................................................................... 5
Въведение ................................................................................................. 6
1. Манипулации на съзнанието .............................................................. 8
2. Подмяната на истината ..................................................................... 31
3. Кирилица ли е българската азбука? ................................................ 48
4. Небесните цивилизации.................................................................... 53
5. Конспирация „Кариера Земя“ .......................................................... 68
6. Тайните общества ............................................................................ 106
7. Подземните цивилизации ............................................................... 134
8. Конспирация Луна........................................................................... 146
9. Климатичните промени .................................................................. 159
10. Истината за водата ........................................................................ 166
11. Безсмъртието.................................................................................. 170
12 Думите, които остават ................................................................... 182
Послеслов ............................................................................................. 192

3
 Анотация
(от автора)

Тази книга е за хората, които са готови да приемат познанието като начин на живот. Които
не спират да се образоват и са любознателни изследователи на своето време. Години наред ние
живеем в една реалност, която заплашва да се превърне в наш дом. Но тя не е истинска. Тази
реалност е създавана да направи живота подвластен на понятия, лишени от морал, ценности и
стабилни основи.
Въпросите са трудни, а отговорите смущават. Откриваме тъмното в душата, което не е пред-
назначено за израстване, и въпреки всичко не спираме да се наслаждаваме на провала на дру-
гия. Как е възможно това?
Промяната се случва толкова бързо, че сетивата не успяват да я регистрират. Сякаш някакъв
странен ефект е обгърнал умовете ни и променя представата ни за света. Какво, по дяволите,
става с този свят?
Вярвате или не, оказва се, че сме в капан. Примка от заблуди, обгърната в понятия, забър-
кани в смъртоносен коктейл. Някои ще възразят, други ще се съгласят, трети ще надигнат от-
ровната чаша, самодоволно изпаднали в охолството на безпаметното си съществуване.
Книгата, която държите в ръце, насърчава противоположните мнения. Те винаги са били
полезни на обществата. Защото има милиони изгубени души и битката е за всяка една от тях.
Енергията на познанието крещи. Време е да прогледнем. Да свалим превръзката на очите
си. Приятно пътуване в „Измамна реалност“.

Стойчо Керев е журналист, продуцент и медиен експерт. Автор, лектор и комуникатор на

методики за поведение и анализ. Създател и продуцент е на предаването, станало платформата
за наука, мистика и конспиративни теории - „Новото познание“, продължение на авторския му
проект „Въпрос на гледна точка“. Негово дело е и последното телевизионно интервю на Тодор
Живков, излъчено в програмата „Всяка неделя“.
Автор на статии и редица публикации в електронни и печатни издания. От 1993 г. е член на
СБЖ. Работата му в областта на документалното кино включва и успешните проекти „Конс-
пирация 2017“ и „Измамна реалност“.

4
 Благодарности
Тази книга е в знак на благодарност към хората, без които нямаше да е факт. Призна-
телен съм на моята майка Славка, която в началото даде смела оценка на ръкописа и ме
окуражи. Тя бе и първият читател на черновата.
Благодаря на сестра ми за огромните усилия, които положи за мен. Мариана, ти си
експерт в опазването на здравия ми разум!
Специалното време изисква и смели постъпки. Признателен съм на дъщеря ми Деси,
която остави Лондон зад гърба си и застана до мен. Деси, благодаря ти за всичко!
Написването на тази книгата отне два пъти повече време заради пандемията и някои
други непредвидени събития около мен самия. Благодаря на моите приятели от УМБАЛ
„Св. Марина“, гр. Варна. На Тони Кондев и всички ангели! Те си знаят.
На вълшебниците в София от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, доц. Сираков и останалите
експерти по доброта!
Да си писател изисква да имаш приятели, които те подкрепят, насърчават и помагат
в трудни моменти. Моите са малко, но истински.
Благодаря на Ради Нейкова и Гошо Гинчев. Без тях светът за мен щеше да е различен.
Наистина различен.
Признателен съм на Ради Георгиев и Виктор Трифонов за подкрепата през невъзмож-
ния преход.
На моята колега от телевизията и приятел Инна Боянова съм благодарен за това, че
беше един от първите редактори и критици, и даде ценни съвети по текста и оформле-
нието на отделните части.
На Емо, Джу, Влади и моите колеги от БНТ за подкрепата и отношението към това,
което правим с толкова обич.
На приятелите, които не спират да ме окуражават. Благодаря за добрите думи!
Специални благодарности на редакторите ми от издателство БАРД. На Анелия Андо-
нова за доверието и личната ангажираност към проекта „Измамна реалност“.
На всички приятели, читатели на novotopoznanie.com и зрителите на телевизионния
проект „Новото познание“ благодаря за отзивите, насърчителните думи и любознател-
ността на откриватели на нови светове.

5
 Въведение
Днес сме свидетели на уникално по рода си явление. Най-краткото и точно определе-
ние за този разпространяващ се мълниеносно вирус звучи така: Духовното е модерно!
Литературата за самоусъвършенстване, за постигане на уникални резултати в духовния
път, за откриване на небесни учители и срещи с тях е завладяла всеки рафт. Тенденцията
не само не отслабва, но се превръща в духовно цунами. Бедствие, което е напът да от-
несе и малкото останали ценности у нас.
По време на срещите ми в градовете в страната и чужбина с приятели, почитатели,
читатели и зрители или просто любознателни хора отправям към тях призив, дори
молба.
В търсене на духовното нека останем здраво стъпили на земята. За мое голямо учуд-
ване откривам, че знакът „Стоп“ не важи за всички. Има такива, които са толкова нави-
соко в тропосферата, че няма сваляне. Оказва се, че желаещите да се преобразят в мо-
наси и да продадат скъпите си коли са повече, отколкото можем да предположим. Друг
е въпросът колко от тях са склонни да осмислят какво дава или отнема общуването с
невидимия свят. И едно пояснение. Този, който си продаде ферарито, вече си купи са-
молет.
Според мен, без да ви ангажирам с мнението си, по-ценно е да изградим собствената
си представа и система от възгледи на основата на образованост. Въпреки че бях малко
недисциплиниран ученик, в гимназията четях като невидял. По едно време налетях на
биографиите на Ленин и Сталин. Едва ли тогава съм осъзнавал колко силно е оръжието
на обществената манипулация на съзнанието. След падането на стената си дадох сметка
за значимостта на чуждите езици. Учил съм немски, руски, английски, италиански,
после арабски и разбрах, че езикът е най-бързата връзка към сърцата и умовете на хо-
рата. А дали ще настъпи времето да се разбираме без преводачи?
В тази книга ще откриете част от моята истина. Срещи и истории в сблъсъка с измам-
ната реалност. Такава, каквато я виждам и до днес. Защото въпросите, на които търся
отговори, ме вълнуват. И как така изведнъж нещо неочаквано промени живота на ми-
лиони българи, същите хора като мен. Омразният комунизъм си отиде и заживяхме де-
мократично. Наблюдавам новата реалност с удоволствието на хедонист. Но фактите са
стряскащи. За съжаление, няма институт, който да ги обори, фактите имам предвид.
Станахме ли по-глупави, по-управляеми и по-страхливи? И досега не намираме катего-
ричен отговор защо обществото е по-неграмотно? Въобще, нещо се срина в нас и бе
подменена цяла платка в главата на нашенеца. И повя суховеят. Страх за работа, страх
за сметките, страх за апартамента, страх за колата и чак тогава страх за децата. Болести,
много болести напъплиха домовете на хората. Че и по свинете тръгнаха, по кравите, по
кокошките, по лозята, по розите, по памука, по конете... болни хора, болни мозъци, бо-
лен народ.
А какво ще кажете за подмяната на исторически факти и замяната им с неясни кате-
гории, понятия и за още по-лицемерното налагане на постулати, отхвърлени от Светия
закон. Това не е залъгалка за деца, а целенасочен акт на фина манипулация и злоупот-
реба с нас. Това е закана към хората, които са готови да приемат познанието като начин
на живот. Дали е важно да не спираме да се образоваме и четем между редовете? Ваша
работа, вие решавате. Години наред живеем в реалност, която заплашва да се превърне

6
в неизбежна. Тази реалност не е истинска. Тя е създавана методично и с такъв хищни-
чески апетит, че прави живота измамен. Той става подвластен на понятия, лишени от
доброта. Борси, финансиране, средства, фондове, ливъридж. Защо е така ли?
Отговорите може и да ви смутят. Но те дават една различна гледна точка за планетата,
живота и душите. Вглеждаме се и откриваме тъмното, което е похлупак на светлите
души. То ни омайва, пременено като младоженец за сватба. Промяната се случва тол-
кова бързо, че сетивата не успяват да я регистрират. Сякаш някакъв зловещ механизъм
е блокирал умовете ни и променя виждането ни за света. Само за миг си представете
живота, който сте искали, и си дайте сметка какво и къде се обърка? Вярвате или не,
оказва се, че сме в капан. Примката от заблуди си играе с неистини, истини, факти и
лукави фрази, забъркани в смъртоносен коктейл.
Брокерите на души я изпиват на екс. Не, благодаря!
Противоположните мнения винаги са били полезни на обществата. Но те не са насър-
чавани в наши дни. Те се фабрикуват умело в секретни центрове. Играта включва усло-
вието дори най-големите манипулатори да предоставят на манипулираните възможност
за лично мнение. Те така умело заблуждават съзнанието, че понякога се питаме за какво
е цялото това зловещо забавление? Изобщо толкова привлекателно ни се представя би-
тието, че направо се мятаме с главата напред в басейна. И едва като скочим, разбираме,
че е празен.
А някой въобще интересува ли се какво се случва с душата му в такъв момент? Всеки
идва на тази планета със собствена мисия. Но същевременно сме и наблюдатели на жи-
вота около нас. От друга страна, се състезаваме със самите себе си, като препускаме
през хилядолетията, от живот в живот. В следващата глава ще разкажа за една среща,
която преобърна предопределената от Провидението участ за мен. След нея нищо вече
не е същото. И това ако не е преход в друга реалност, здраве му кажи. Въпреки всичко
ние сме тук и животът ни притиска да сме активни, пъргави, адаптивни. Последната е
от любимите ми думи. Животът е чудесно приключение. Колкото повече се забавляваме
и го предизвикваме, толкова повече ще сме подготвени за следващото пътешествие в
безсмъртието. Ако питате мен – никога не е късно за още едно приключение.

„Морален релативизъм е идеята, че пито един отделен набор от ценности или

норми не може или не трябва да преобладава.“
Франсис Фукуяма

„Така наречената цивилизована държава не е нищо повече от версия на примитивно

племе, оборудвано с високи технологии.“
Арнолд Тойнби

„Хомо сапиенс изобщо не е върхът на еволюцията. Човекът на бъдещето ще се раз-

личава и структурите на мозъка ще бъдат съществено променени.“
Владимир Вернадски

7
 1.
Манипулации на съзнанието
https://novotopoznanie.com/tag/психология-на-масите/

Приближава ли краят на човечеството? Възможно ли е да е започнал процесът на

промяна в последната позната ни цивилизация? И ако това е така, имаме ли силите, ко-
ито да възродят човечество с една напълно различна роля.
Милиони хора си дават сметка, че нещо се случва, и ние сме очевидците, които чув-
стват промяната с кожата си. Всеки от нас разполага със собствен регистратор. И смарт-
фонът промени окончателно реалността, в която живее човечеството. Тези малки умни
машини се сляха с човека и започнаха да диктуват всекидневието на планетарно ниво.
На всичкото отгоре изкуственият интелект, този от екрана, не спира да публикува
неистини. И в наши дни такова занимание се превърна в модна централа за преработка
на човешки души. Запитахме ли се защо всичко, което се отнася до истината, трябва да
бъде очернено и подменено?
„Към какви възгледи се придържат масите и към какви не – няма значение. На тях
може да им се предостави интелектуална свобода, защото те нямат интелект“, написа
Джордж Оруел в средата на миналия век. Тази максима звучи като прокоба. Сега се
намираме в периода, в който тя се сбъдва. В периода, когато разбираме какво има в
нашата храна, какво има във водата, на кого гласуваме доверие?
Теоретици на конспиративни теории отбелязват, че е започнал планетарен преход,
пазен в строга тайна. Но може би това е сладък ромон в нашите умове и игра на крие-
ница, за да бъдем въведени в заблуждение. Така никога няма да провидим в близкото
бъдеще и да открием какво е приготвила съдбата за нас.

8
 Всичко около нас, във всеки един момент е обективно, тоест всеки от хората, които
ни обкръжават, всеки камък, който пада от небето или отнякъде, всяко от природните
явления, които се случват и ни засягат, всяка дума, казана по отношение на нас, е обек-
тивна.
Това е част от сценария на света, който сме създали със собственото си съзнание. С
динамиката на съсредоточеното внимание проектираме в него всички свои интереси. А
те може би са изчислени от гигантска машина и заложени в суперкомпютър?
Уликите са твърде много, и те са пред очите ни. Въпросът е дали ги забелязваме, или
ги подминаваме? Дали пък точно така не работи Матрицата, която става все по-попу-
лярна не само като понятие. Вярвате ли, че тя е всичко около нас? Дори сега, в този миг
тя наблюдава, изчислява и направлява. Усещаме я, като отидем на работа, докато чакаме
на светофара, докато си плащаме данъците. Тя е всесилна.
Тя моделира всяка секунда света пред нас, за да укрие истината. Въпросът тук е коя
истина се прикрива? Отговорът е шокиращ. Ние сме роби. И като всеки друг роб сме
родени в окови, в затвор, който не можем да помиришем, вкусим или докоснем. Затво-
рът за нашето съзнание. За съжаление, Матрицата не може да бъде обяснена лесно. Да
спрем за миг и да се префокусираме в друга величина от средата, която формира нашата
реалност. Предлагам да се освободим от парадигмите на ученията, които следваме от
най-ранна детска възраст. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Всяка минута е ценна.
Всеки миг твори реалността, която виждаме. Грешка ще е да се впуснем в продължи-
телно изучаване на времето и пространството около нас.
Заблудите за нашата реалност и битие са толкова добре маскирани, че трудно можем
да разпознаем в каква среда живеем.
По време на снимките на филма „Измамна реалност“ се случиха необясними неща.
Още по-необяснимо е заснемането на всяко интервю с участниците в лентата. С дири-
гента Йордан Камджалов направо попаднах в друго измерение. И някак странно записът
изчезна, просто изчезна. Наложи се да възстановяме звук и картина от резервното копие,
което съвсем случайно направихме. По-късно установих, че думите, изречени на глас
от лекторите, пробиват тъпанчета на ушите. Предлагам да споделям моите впечатления
с кратки откъси. Започвам с Теди Москов: „Относно цивилизацията с голямо удоволст-
вие мога да кажа, че тя загива. Тъй като вече мозъците, особено на най-младите, прес-
тават да работят. Те, вместо да запомня, си гледат в телефоните – кой, какво и как?
Възприятията им стават сгъстени в един малък обем. Според мен нещата вървят на зле.“
Йордан Камджалов: „И точно заради това нямам търпение по един естествен начин
това нещо да остане в миналото.“
Веселина Вачкова: „В момента ние действително живеем в епоха, която не е епоха
нито на нациите, нито на културата. Но не бих казала, че е и епоха точно на цивилиза-
циите.“
Възможно ли е преходът да е факт? Сега ние ставаме свидетели на последните дни на
нашата цивилизация, такава, каквато я познаваме.
Тишината на собствените ни умове носи усещането за спокойствие. Ние се вглеждаме
в редовете, написани от бунтарите, и се възхищаваме на техните прозрения. Необхо-
димо ли е във всяко общество обикновените хора да живеят, като се съпротивляват на
съществуващия ред?
Пропагандните постулати и ценности на западната цивилизация може би са капан за
милиони обикновени граждани по света. Но какво и защо толкова силно ни кара да ос-
таваме със свити сърца и да очакваме един неизбежен край? Защото, когато гледаме на

9
ставащото отвисоко, като сценаристи на собствената си съдба, нещата изглеждат раз-
лични.
Концепциите на новите учения, добили популярност в последните години, са разп-
ространявани като на разпродажба в „АлиБаба“. Промиването на мозъци се превърна в
добре смазана машина за пари. И може би неслучайно най-налаганата, оказала се ши-
роко разпространена концепция „Ню Ейдж“ се нареди между основните религии. Моя
позната, която се бе увлякла сериозно, днес изпитва смесени чувства. Самата тя ми спо-
дели, че честно казано, си е живяла повече от добре с глава, зарита в пясъка. Можем да
теоретизираме дали тази религия, движение или концепция е изкуствено създадена в
секретни лаборатории като култура за влияние и разпространение на личностна зараза.
„Новата епоха“, както условно бихме превели от английски името на учението, насър-
чава развитието на собствената сила или божественост на човека.
„Колко удобно!“ — възкликват критиците. Потърпете и тепърва ще разберем, че на
тази планета всичко е контролирано. Всичко, без изключение. Дори хакерските атаки
или полезната информация, публикувана от Едуард Сноудън. Да не говорим за патока
Доналд, Алиса в Страната на чудесата, Мики Маус и още любими на хлапетата герои.
Когато става дума за божество, последователите на „Новата епоха“ не говорят за
трансцендентен, личен Бог, който е създал Вселената, а за висше съзнание вътре в себе
си. Човек, който е последовател на „Ню Ейдж“ може да гледа на себе си като на божес-
тво, космос, Вселена. Всъщност всичко, което той вижда, чува, чувства или си предс-
тавя, трябва да се смята за божествено.
Вероятно голяма част от читателите, запознати с творбите на Ницше, ще открият не-
щичко познато. Накратко казано: да се вгледаме в посланието. Това е свят, загърбил
светостта още в зародиша си и обърнал гръб на своя създател. Бог е мъртъв. Аз съм Бог.
Смъртта на Бог е начин да се каже, че хората и като цяло западната цивилизация не
могат повече да вярват в подобен глуповат мит. Смъртта на Бог ще доведе, според из-
вестния с бунтарското си поведение Ницше, не само до отхвърляне на вярата в косми-
чески или физически ред, но също така и до отхвърлянето на самите абсолютни цен-
ности – отхвърлянето на вярата в обективен и универсален морален закон.
Коварните умове от секретните централи отлично използват този сюжет за въвежда-
нето на новата култура. И забележете как загубата на основа за морал води до нихили-
зъм. За този нихилизъм Фридрих Ницше се опитва да намери решение чрез „преоценка
на всички човешки ценности“. Това за него означава да търси основи, по-дълбоки от
тези на християнските ценности. И той вярва, че повечето хора не признават Божията
смърт поради страх или тревога. Следователно, когато смъртта става широко призната,
хората се отчайват, което води до нихилизъм. Това е отчасти причината Ницше да раз-
глежда християнството като нихилистично по своята същност. Тези от нас, които жи-
вяха във времената на социализма, си спомнят що за отношение имаше към църквата,
религията, Бог. Ако социалистическите вождове бяха по-смели, всички днес можехме
да сме закърмени с „Ню Ейдж“. Сякаш спуснато от небесата, учението предлага на-
пълно различна, вярна на човека религия. Религия, която отрича всичко старо и пред-
лага спасение.
Изключително еклектична, „Ню Ейдж“ се представя като набор от древни духовни
традиции. Тя признава много богове и богини, също както в индуизма. Земята се разг-
лежда като източник на цялата духовност и има своя собствена интелигентност и емо-
ции, тя е божество. Но самият човек стои над всичко това.

10
 Самият човек е инициаторът, контролиращият и властващият над всичко. Няма реал-
ност отвъд тази, която човекът си определя. Камо ли тя да е измамна, или наречете я
както си решите там.
„Новата епоха“ учи на широк спектър от източен мистицизъм и духовни, метафи-
зични и психични техники, като дишане, пеене, свирене на барабан, медитация. Целият
този инструментариум е подчинен на задачата да се развие съзнанието и собствената
божественост.
Всяко негативно преживяване, като провал, тъга, гняв, егоизъм, болка, се смята за
илюзия. Последователите на „Ню Ейдж“ вярват, че са напълно независими и имат кон-
трол над живота. Нищо там не е погрешно, негативно или болезнено. В крайна сметка
човек се развива духовно до такава степен, че няма обективна външна реалност. Човек
става Бог, като създава своя собствена реалност.
Междувременно битката за съзнателно упражняване на влияние е в апогей. Напуд-
рени лектори и коуч експерти се надпреварват за вниманието на аудиторията с приказки
под шипковия храст и опияняващи методики за управление на емоциите. По-схватли-
вите читатели се досетиха, че въвеждам тази тема като част от измамната реалност за-
ради момичето в началото на разказа. Да, то е моя приятелка от онази реалност. И до
днес тя живее в свят, който ѝ дава абсолютен душевен мир. Но е пак там, където я срещ-
нах миналия век.
Гледната точка, че ние сме мултиполяризирани в множество сценарии и е важно
преди всичко да съхраним нашия фокус, е вид антидот.
Способни ли сме като израз на възгледите и ценностите, които изповядваме, да про-
явим силата да реагираме на всяко от обективните проявления на света около нас? В
най-голяма степен можем да резонираме там, където е нашият фокус, нашето самосъз-
нание. Ние живеем именно в този момент. Дори може би в част от мига ще бъдем спо-
собни да изразим същността си. Защо е така ли?
Защото Матрицата следи хората във всичките им проявления. Тя е безупречна, ели-
минирала е всяка грешка и знае следващите стъпки. Затова всяко движение встрани от
предначертаното предизвиква толкова силни промени в личен план. Замислете се, без
да хитрувате, моля. Какво става, когато рязко промените посоката? Когато неочаквано
напуснете работа, изоставите проект, разделите се без уговорки с приятел или просто
хукнете нанякъде без посока...
На Матрицата е необходимо време да преизчисли и подреди отново графика. Ако
правите това често, тя го отчита като бъг и примката ѝ отслабва. Не изчезва напълно, но
хватката ѝ става хлабава.
Това упражнение го изпитах на гърба си през 1995 година, когато два напълно раз-
лични по своята същност свята се сблъскаха и образуваха една нова реалност. А дото-
гава Матрицата ме бе проектирала в настоящето без никакви изгледи за трансформация.
Вероятно искате да научите какво е станало през 1995 година с мен? Ще ви кажа, но
искам да направите нещо. Искам да откриете къде във вашия живот е имало превключ-
ване на реалности и да признаете тяхното въздействие.
Август 1995 година. София, парк-хотел „Москва“. Уредена ми е среща, на която ще
представя важен проект. Срещата е планирана толкова грижливо, че съм уверен как си
тръгвам победоносно. В момента, в който приключих и погледнах очите на човека
срещу мен, картината ми се изясни напълно. Сякаш невидим офталмолог ме въоръжи с
чисто нов чифт очила. Бях надигран от Кеворк Кеворкян като по учебник.

11
 Сблъсъкът на две паралелни реалности току-що бе започнал. Часове по-късно бях из-
хвърлен от времевата линия, подготвяна така усърдно от Провидението за мен. Два дни
след колизията станах най-известният човек в България. Няма шега, няма измама. Съ-
битието от 1995 година и до днес си остава чисто и просто преминаване в друго изме-
рение. После имах още няколко подобни опитности. Привикнах и така пътувам в раз-
личните светове все по-уверено. Защото, повярвайте ми, те са тук. Предвидени, изчис-
лени, идват навреме като японски влак и нямат край.
В сериала „От другата страна“ този феномен е представен под формата на шпионски
трилър. Следва идеята за тези, които не са гледали епизодите. Хауърд Силк, главният
герой, е служител в разузнавателна агенция в Берлин.
Шпионският трилър за паралелните измерения ни отвежда в две реалности, които съ-
жителстват едновременно. Започва поредица от преминавания в двете измерения, чиято
цел е установяване на контрол върху противника от другото. Какво точно искат да под-
скажат сценаристите? Отговорът се налага някак неусетно. Рано или късно уроците би-
ват научени и споделени във всички наши проекции, във всички паралелни светове. По
един или друг начин следваме начертаните коридори от нули и единици, като си въоб-
разяваме, че имаме право на избор.
Ако сме успели за миг да изберем най-ценния за нас фокус, следва нещо уникално.
За няколко мимолетни мига ще преодолеем много години от нашите времеви примки и
ще открием неподозирани възможности за пътуване в пространството и времето. Се-
кунда е необходима за решението да направим възможно най-качествения, най-малко
егоистичния избор. Така ликвидираме опцията да се фокусираме в онези сценарии, къ-
дето сме направили най-малко качествен избор.
Авторът на „Матрицата V“ – Вал Валериан, в действителност умело въвлича читате-
лите си в една непрекъснато променяща се среда, точно по тази формула.
В такъв момент обикновено залитналите по източната философия ентусиасти се
включват в разговора и слагат на масата най-силния си коз. Това е част от различна игра
на съзнателно ниво, но тя се променя на всяко следващо в различните прераждания.
Предстои да поговорим за история, подмяна на факти и ще разберем колко динамично
се сменят кадрите от представлението. Дори въвеждането на думата „карма“ в този сце-
нарий не е никак случайно. Карма означава да страдаме заради налагани клишета, които
упорито отказваме да заличим. Ето стряскащи съзнанието примери: Ние сме избили бо-
гомилите – карма. Ние сме робски народ – карма. „Преклонена главица сабя не я сече“ –
карма. И за да е още по-болезнено за осакатените съзнания, идват кодираните в тялото
ДНК команди.
Болката е разплата за злото, за разбитите мечти. Ето как системата въвежда организма
в режим на деструкция. Защото удобното управление на реалността е свързано с нала-
гането на измамни понятия, облечени в силни фрази.
Съвременната битка се поднася на голям екран от същности отвъд нашите представи.
Тези създания идват от други измерения и са реално съществуващи. Вярвам, че сте го
разбрали вече.
Да спрем за минута с препускането в измеренията. Да се обърнем към нас и разбира-
нето за позитивно и негативно натрупване.
Налага се да внесем пояснение в концепцията, която невидимо ни насърчава сами да
избираме негативни последици на подсъзнателно ниво. Нека стане ясно, че такива от-
ношения се отнасят и за нашите, и за чуждите планове, за чието осъществяване сме
попречили. На брат, сестра, приятел, познат, майка, баща или който и да е.

12
 Щом сме внесли разрушителни изменения, не е важно дали тези мечти и планове са
били лоши, или добри. Важно е, че ние някак си сме им въздействали. Страхът от кар-
мична обремененост сработва и програмата е задействана. И ето тук е тънката отлика,
която ни прави мислещи.
Можем, дори без да знаем за какво, просто да проявим разбирането, че явно в нечий
или в нашия живот сме направили нещо грешно, и така да смекчим, да анихилираме
тези деструктивни обстоятелства и да изравним ответната реакция.
Казано накратко: кармата се връща с тази реакция, която сме получили, задето сме се
намесили в нечия съдба. Мястото на реалността, която обгражда и рефлектира върху
ума, е запечатано толкова дълбоко в нас, че сграбчваме първия възможен избор, без да
си даваме сметка как ще се развие сюжетът в следващите етапи.
Най-често срещаният пример е как някои хора реагират първично на спекулативния
сценарий – „Раздяла с любим човек“. Доста болезнено го изпитах преди време. Можем
да го определим като разбити мечти и планове. Когато единият иска да продължи връз-
ката, защото така му е удобно, а другият си тръгва. Измамна реалност като по учебник.
Раздялата идва, но това са обичайни състояния от живота и са кодирани с програма,
която се включва в точно определен момент. Както всички останали приложения, дейс-
тващи с ключ, и тя има кодова дума, в моя случай – „Писна ми“. Раздялата обикновено
идва с някакви силни настроения и чувства. Такива обстоятелства може да се проявят в
друга ситуация, по друг начин, но ще се проявят задължително. Това може да стане
веднага или след известно време. Матрицата просто изчислява верния момент, за да
даде урок.
Ето защо съществува максимата: Животът винаги е прав! Включително, ако нечие
поведение ни се струва неправилно. Защото всичко е програмиран сценарий като резул-
тат от деструктивни отношения, деструктивни обстоятелства и забележете — и всички
позитивни такива. Ние живеем по сценарий, одобрен от нас самите преди пристигането
ни тук. Разберете ме правилно, не съм адвокат на модела прераждане, но вярвам в по-
редните проявления на душата. Напълно нормално е да се запитаме как да противодейс-
тваме активно, как да се справим с тази клопка? Мнозина автори настояват, че е невъз-
можно да се укрием. Но според мен има изход и ще го споделя веднага.
В практиката ми на журналист се научих да бъда добър слушател. Когато имаш слух
и сетивност, можеш да предвидиш ситуацията. Интервюирал съм стотици хора с много
големи познания в областта на науката, изкуството, спорта, езотериката, политиката или
просто герои на деня. И съм им задавал напълно съзнателно въпроса: „Що за съдба си
пожелавате?“.
Отговорите са винаги пълни с емоция, цветни и описателни. През годините и хиля-
дите интервюта нито един запитан не е отговорил нехайно. Когато става дума за нашата
съдба, се отнасяме с голямо внимание към нея. Отнасяме ли се с внимание към капаните,
можем да ги преодоляваме безопасно като в компютърна игра. Избегнете ли грешките
от едно ниво, преминавате в по-горното. И така до края на играта.
Има и друго. Вероятно съвсем съзнателно търсим позитивното развитие, без да отда-
ваме значение на времето, в което сме попаднали.
Склонни ли сте на експеримент? Представете си, че сте на стола срещу мен. Каква
съдба си пожелавате? Вие какъв отговор ще дадете?
Стоп. Поемете дъх. Напишете думите на лист хартия. След време, или по-скоро във
верния момент, листчето ще се появи като по магия пред очите ви. Каква ли физиономия
ще направите? Ще разберете що за реалност сте избрали преди време и изненадата няма

13
да е единственото, което ще ви споходи. Но ако ви предизвикам с друг въпрос: „Какво
е реалност?“? Вероятностите за отговор са десетки, а има и бързаци, които, без да се
замислят, дават отговор.
Знаете ли, че милиони хора по света си задават този въпрос и не намират категоричен
отговор. Той едновременно е и най-простият, и най-сложният въпрос. В нашия пълен с
технологии свят сякаш сме забравили колко сме объркани от навлизането на изкустве-
ния интелект и новите технологии. Моят часовник дори ме подканя да ходя, да тичам...
добре, че все още не ми заповядва кога да правя секс. Но и това ще стане скоро.
Представата за света се свежда до жалка и на моменти прекалено оптимистична идея
за величината на творението, създадено незнайно кога, къде и от кого.
Напъните на науката да се срещне със Създателя на реалността, такава каквато я поз-
наваме, вероятно ще ударят на камък. Твърде арогантното поведение на съвременния
човек не е донесло нищо добро на научната общност.
Напротив, ставаме свидетели на нарастващо напрежение в системата и скоро то ще
намери най-краткия път навън. Като вулканите, те избухват винаги в перфектния мо-
мент.
Въпросът за реалността е „въпрос за един милион“, както биха казали някои привър-
женици на игрите на късмета. През вековете той е измъчвал философи, астрономи, фи-
зици, алхимици и служители на църквата.
В „Държавата“ Платон описва истинския свят като бледа сянка върху стена на пе-
щера. Странно или не, в българската пещера „Божиите очи“ (Проходна), която е на хи-
ляди години, се крие сериозна улика за развитието на божествения план. Пак там отк-
риваме и предизвикателството на различните времена, описани по изключително опрос-
тен и нагледен начин.
Картините рисуват отколешни времена и реалности, в които главен герой не е човекът
от наши дни. Защото е така и съмненията на мнозина начетени академици нямат тежест.
Митът за повярвалия в себе си Икар и неговия смъртоносен полет е олицетворение
едновременно на стремежа, но и на грешката. Грешката да не допуснем съществуването
на по-висш разум от свръхкомпютрите е направо фатална за цивилизацията.
Вгледайте се в нещо, което ви изглежда плътно, и ако имахте микроскопско зрение,
щяхте да установите, че го представлява маса от атоми. Разбийте тези атоми и ще отк-
риете мъничко здраво ядро от протони и неутрони, заобиколено от празни обвивки, със-
тоящи се от няколко орбитиращи електрона. Но дори тези елементарни частици могат
да бъдат разделени на по-малки: кварк, неутрино, бозон. Популярната в световен план
ЦЕРН (Европейска организация за ядрени изследвания) заплашва да продължи експе-
риментите си до постигането на единение с божественото на всяка цена. Мога да се
обзаложа, че опитите вероятно ще завършат фатално и след време учените ще затрият
горката планета. Но какво толкова е възможно да научат амбициозните наследници на
Айнщайн от швейцарските Алпи? Да поразсъждаваме заедно над възможните решения
на уравнението, ако то е такова.
Продължете да ровите още по-надълбоко и ще се озовете в странен свят, обитаван
само от вибриращи енергийни струни, които може би са огнените езици на Платоновите
танцуващи сенки, описани преди хилядолетия. Също толкова странно ще ви се стори,
ако се вгледате в нощното небе. Насочете взор към непонятния безкрай, безграничната
празнота, осеяна е милиарди галактики. И дори само това е възможно да ви накара да
настръхнете от възхита пред Твореца, а героите от ЦЕРН си играят на богове. Разумният
читател знае, че колкото по-надалеч гледаме в космоса, толкова повече осъзнаваме, че

14
естеството на Вселената не може да бъде разгадано, като наблюдаваме със страхопочи-
тание спиралните галактики и далечните супернови.
Може би истината се крие по-дълбоко? Може би тя е в самите нас? Такава идея оза-
рила учения и писател Робърт Ланза, когато се разхождал в гората и видял паяжина.
Ланза си представил как би изглеждал светът за висящия от нея паяк. За него паяжи-
ната била вселената му, а всичко отвъд било непонятно. Ученият бил толкова далече от
паяка, колкото и далечните космически тела са отдалечени от нас. Тогава в този миг
осъзнал, че и хората са в сърцето на паяжина, изградена от времето и пространството.
И тази паяжина е подчинена на закони, които се зараждат вътре в нас. Колко познато
звучи, нали? Ние сами можем да създаваме реалности.
Възможно ли е паяжината да съществува без паяка? Дали времето и пространството
са физически обекти, които биха продължили да съществуват, дори и ако нямаше живи
същества?
Какво е естеството на реалността? Серия от трудни за отговор въпроси не намират
своето логично обяснение. На планета, където логиката има друг смисъл и живот. След-
ването на човешката логика при търсенето на отговори е просто непресъхващ извор на
научни публикации. Гениални, глуповати, безидейни или просто такива за хонорар.
От хилядолетия философи и езотерици се опитват да разберат истинското естество на
нашата реалност. Обзалагам се, че няма да успеят, защото не ни се позволява да овла-
деем тази необикновена материя. Преди 300 години ирландският емпирик Джордж
Бъркли представя хипотеза, основана на негови наблюдения. Според него единственото
нещо, което можем да почувстваме, са нашите възприятия.
С други думи, съзнанието е частицата, с която разбираме космоса.
Цветовете, звукът, температурата и всичко друго, което съществува, са възприятия в
главата ни, а не самостоятелни явления. В най-широк смисъл ние въобще не можем да
сме сигурни в наличието на някаква външна Вселена.
В продължение на векове учените пренебрегват тази хипотеза на Бъркли и продъл-
жават да изграждат физически модели на базата на допускането, че Вселена е „нещо
отделно“, в което живите същества просто се озовават.
Според тези модели реалността би съществувала със и без нас. Но още от 20-те го-
дини на миналия век квантовата физика рисува различни картини в умовете на изследо-
вателите. Изведнъж ортодоксалната наука попада в собствения си капан. Написаното от
перото на новаторите е разчитано с недоверие. А за да разберем същността на измамната
реалност, е повече от задължително да имаме дух на изследователи. Предлагам всички
заедно да влезем в тази роля.
Резултатите в квантовите експерименти зависят от наличието на наблюдател. Това е
може би най-видно в така наречения „експеримент с двоен процеп“. При него субатом-
ните частици имат различно поведение в зависимост от това дали биват наблюдавани.
Има най-различни интерпретации на тези открития. Една от тях е теорията за биоцент-
ризма – животът и по-точно Съзнанието създават Вселената, и тя не може да съществува
без нас.
Състояние на несигурност, вероятно това е определението, което биха дали учените
след такова заявление. Но какво означава то?
Според квантовата теория един малък обект, като фотон или електрон, който не бива
наблюдаван, съществува само в състояние на неопределеност или непредвидимост. Той
няма посока, движение или форма и може да бъде в няколко състояния. Това е принци-
път на неопределеността на Хайзенберг.

15
 Според физиците само мисълта на експериментиращия е достатъчна, за да промени
свойствата на квантовите частици. Ехо, здравейте! Върнете се един ред назад. Някой се
опитва да ни каже, че мисълта може да формира реалност, или греша. Всеки наблюдаван
човек реагира по определен начин. Системата иска да наложи точно такава парадигма.
Тотален контрол без право на мнение. Тоест греша, системата дава право на мнение. Но
то е изчислено и проверено за негативни последици върху самата система. Огледайте се
и вижте как работят администрациите на големите световни играчи – Путин, Байдън,
Си Дзипин.
И какво решение предлагат квантовите пионери? Лесно и елементарно. Квантовите
частици преминават от състояние на вероятности към състояние на реалност. Какво се
случи току-що? Заедно станахме свидетели на умирането на една парадигма и ражда-
нето на цял един нов свят. Сега останете за миг сами със себе си.
Открийте моментите, в които мисълта се превръща в творческа енергия. Изстрелва се
във Вселената и ден след това я виждате материализирана под различни форми. А по-
някога и след час, минута или секунда. Възможностите са неограничени.
Но определени кръгове упорито не желаят да проумеем тази проста истина. Тя е ка-
зана преди две хиляди години от познавач на измамната реалност – Христос. Пратени-
кът, който се озова на точното място, в точното време и остави след себе си учебник по
квантова физика. Бестселъри като „Тайната“ потвърдиха отдавна известни факти, напи-
сани от Исус и неговите истински ученици. Ключовата дума е „истински“. Бих искал да
ви провокирам да включите и жените в играта. За да не сте като участници в онзи стар
виц: „Гърците открили секса. Римляните включили в него и жените.“
Как тъй в нашия модерен свят секретни институти изучават всеки ред от апокрифните
писания и търсят в редовете формули, заключени за поколенията, а ние оставаме със
затворени очи? Но квантовата физика не е единственият аргумент срещу стария модел
на реалността.
Съвършената Вселена не би могла да живее без познанието за връзката между раз-
личните измерения и светове. Много от фундаменталните закони, като заряда на елект-
рона и силата на гравитацията, създават представата, че всичко във Вселената е съвър-
шено създадено за развитието на живот. Според този принцип нищо в космоса не е „пре-
калено много“ или „прекалено малко“, а „точно толкова“, колко го е достатъчно, за да
има живот.
Някои смели автори обясняват тази мистерия с наличието на Бог. Според скептиците
това е просто едно невероятно съвпадение. Други научни хипотези отиват по-далеч и
твърдят, че нашата Вселена е само една от много други. Ето защо и теорията за различ-
ните реалности се налага така убедително в научните среди. Щом вече покойната ми
преподавателка по физика говореше за стотици вселени, си направете изводите сами.
Страхът от неприемане на новото е може би сериозен аргумент за консервативното
мислене, на което ставаме свидетели. В XXI век наши студенти сътвориха най-великата
глупост на всички възможни реалности, като обявиха, че няма извънземен разум, и зак-
леймиха българския астрофизик Лъчезар Филипов. И моят приятел Лъчо взе, че се раз-
боля. Тъпа и жалка постъпка, продиктувана от нечий зъл характер. Странно защо не
направиха същото със Стивън Хокинг или Мичио Каку например. Недоразуменията,
които произвеждаме на родна земя под чужда диктовка, изглеждат печални. Светът се
развива, с него и науката, с тях и методологията за въвеждане в заблуждение. Само у
нас не се научиха да ни лъжат гот, с финес. Тук всичко е голямо дърво, ако позволите

16
жаргона. Направиха ни безчувствени биологични единици. Направиха ли го всъщност?
Ха-ха-ха... друг път.
Но да оставим скандала за друго време, защото е твърде вероятно да бъдем обвинени
в простотия и некомпетентност от същата армия възторжени привърженици на тъмните
сили.
Предлагам да направим нещо различно. Фокусираме се за кратко върху теорията за
биоцентризма, според която животът създава Вселената, а не обратното.
С такава теза се разпалва все повече интересът към мистериозното, чийто отговор за
хората е в неспирно търсене на отговори. Нима въпросът за смъртта, към който ще се
връщаме често в тази книга, е толкова определящ за създаването на измамни реалности?
Това е най-спорната концепция за съществуването на живота в различни реалности.
И в следващите глави ще научим, че има нещо недомислено в начина, по който се пред-
ставя тази толкова важна тема. Всеки от нас е губил близък, но някак невидимо съзна-
нието се свързва с отвъдното. Дори повечето от хората имат усещания за истинско об-
щуване с невидимия свят.
Холивуд обожава да създава филмови продукции за смъртта. И какво откриваме в
тях? В научни доклади на медици, лекари, експерти и изследователи, посветили дълги
години на изучаването на смъртта, фактите изглеждат неоспорими.
Разкази на преживели клинична смърт надхвърлят представите за нормално. Но нали
точно кралете на големия екран са тук, за да обясняват, спекулират и заснемат. На тях
им е забранено да не дават право на избор на зрителя. Такава е командата на Матрицата,
в която живеем. Имате социална осигуровка. Плащате си данъците. Помагате на майка
си, изхвърляте боклука. Имате право на избор. Другият живот е в компютрите, където
сте известен с псевдонима, който ползвате. Там си мислите, че имате право на избор. За
единия от тези два живота има бъдеще. За другия няма. Каквото и да мислите, че знаете
за света, е без значение. Според мен има нещо нередно в този свят. Забило се е като
треска в мозъка и не дава покой. Не харесваме идеята друг да контролира нашия живот.
Но те го филмират, показват и контролират. Ако искате, вярвайте, ако искате, недейте.
Вие решавате. Почвам да търся часовник за майка ми и още същата вечер съм заринат
с реклами за часовници. Търся еднократно обувки и след часове пощата ми е пълна с
различни модели на десетки фирми.
Но да се върнем към изследванията на медицината и опитите в реанимационните
зали.
Дори и тогава, когато хората се събуждали от клинична смърт, подробностите, спо-
делени от тях, били толкова шокиращи, че научният свят отричал категорично такива
твърдения. А изследователите, които обърнали внимание, били категоризирани в най-
добрия случай като лаици. В по-лошата версия са смятани за фантазьори и лишавани от
средства за научната си работа.
За щастие, непокорниците, споделящи своите възгледи в личните си блогове, полу-
чават истинското одобрение на публиката. Защото дори в смъртта квантовата механика
пречупи мисленето на хиляди научни работници и консервативни професори. Спомена-
тият вече Робърт Ланза представи преди десетина години своя теория за живота,
смъртта и Вселената. Ще ви кажа какво съм научил от Робърт Ланза, защото то е опре-
делящо в наши дни за културата на свободното мислене.
Доктор в медицинския университет „Уейк Форест“, специалист по изследване на
стволовите клетки и автор на теорията на биоцентризма, Ланза заявява, че смъртта е

17
само една илюзия. Може би имаме сериозно основание да се вслушаме в неговите аргу-
менти. Защото цялата реалност е постройка на ниво съзнание. В книгата си „Биоцент-
ризъм: животът и съзнанието – ключове към разбирането на истинската природа на все-
лената“ Ланза обосновава теорията си с научни експерименти.
Той споделя и подкрепя теориите на известните философи Декарт, Кант и Шопенха-
уер, създадени въз основа на нашето субективно възприятие за Вселената като просто
възприятие на сетивата. Биоцентризмът, познат и под името „теорията на всичко“,
смята, че животът е този, който създава Вселената, а не обратното.
Животът е причината, а не простият резултат от някакви химични процеси. Според
биоцентричната теория биологията е по-висша от Вселената.
Ето как ненадейно съзнанието на всеки определя формата и размера на предметите.
Предстои да преоткрием мисълта и нейната възможност за материализация само със
силата на собствената енергия. Всички предмети, както и пространството, и времето са
форми на човешкото възприятие.
Накратко, според биоцентризма нито едно пространство или време не са реални, а
само инструментите на възприятията, създадени от нашия мозък. Те не биха могли да
съществуват самостоятелно отвъд тези възприятия.
Както се досещате, да се обхванат хилядите детайли, стотиците експерименти и тру-
дове на хората, повярвали в съществуването на реалности, захранвани от мисълта, е го-
лямо предизвикателство. И за да станат тези реалности факт, е необходимо наличието
на представи, които да са като код за отключване на всяка следваща.
Алберт Айнщайн казва на едно място: „Хората като нас знаят, че разликата между
минало, настояще и бъдеще е една огромна илюзия“.
Да добавим към казаното дотук и седемте принципа на биоцентризма, определени
още през 2007 година, и картината добива смисъл и по-ясни краски.

1. Всичко, което се наблюдава, зависи от този, който наблюдава. А реалността, ко-

ято наблюдаваме, е всъщност процес на нашето съзнание. Животът ражда Вселе-
ната, не обратното, както твърди класическата концепция за живота около нас.
2. Вътрешното и външното възприятие са свързани помежду си.
3. Поведението на частиците се определя от присъствието на наблюдателя.
4. Без помощ от съзнанието материята е само неопределена форма.
5. Вселената е структурирана и управлявана от закони и сили, които са в полза на
живота.
6. Времето и пространството не са реални.
7. Това, което е реално, са нашите разбирания, които носим със себе си така, както
костенурките носят своите коруби.

И ей така ние, четящите хора, започваме да се лутаме в различни хипотези, теории и

разработки, като забравяме най-важното. Животът може да отлети в търсене на позна-
ние, високи вибрации, духовност и какво ли още не. Буквално да отлети, защото и вре-
мето се забърза. Денонощието май не е от 24 часа, вие как мислите?
Ден след ден, сякаш да покаже колко сме незначителни и малки, научната общност
ни облива с нови хипотези, тези, концепции и трудове. Само за последните дни в мре-
жата се появиха няколко изненадващо „свежи“ статии за паралелните реалности, Все-
лената и началото на еволюцията. Щом се харесва на читателите, потреблението е в пик.
Има ли потребление, печатницата работи без почивка.

18
 „Безброй вселени“ е концепция, която буквално стана хит. В нея се говори, че свето-
вете са милиони и милиарди. А теория, наречена „Вечна инфлация“, гласи, че Вселената
се е разширила внезапно като балон след Големия взрив. Както ви казах, пазарът опре-
деля правилата.
Според теорията, предложена от космолога Александър Виленкин, има пространст-
вени джобове, които спират да се разширяват, докато в други области продължават. По
този начин се образуват изолирани „вселени балони“. Нашата Вселена, в която инфла-
цията е приключила, формирайки звезди и галактики, е само един малък балон в море
от пространство. А реалността в него може да бъде моделирана от висши същества. Шах
и мат.
Ще го напиша отново. Не, по-скоро ще е copy-paste. Нашата Вселена, в която инф-
лацията е приключила, формирайки звезди и галактики, е само един малък балон в море
от пространство. А реалността в него може да бъде моделирана от висши същества.
(Как да не ги харесвам братушките.)
Това пространство още се разширява и съдържа безкрайно много други балони, в ко-
ито законите на физиката са изцяло различни.
Друга идея, която произлиза от Струнната теория, е концепцията за мембранни све-
тове. Накратко казано, паралелни вселени, които се носят извън нашия досег и възпри-
ятия. Тази теория е предложена от Пол Щайнхард от Принстънския университет. Иде-
ята произлиза от възможността за съществуването на много други пространствени из-
мерения в нашата реалност освен трите, които възприемаме, и времето. Според учени
тези мембрани понякога се блъскат една в друга и създават повторни „големи взривове“,
които рестартират вселените отново и отново. Квантовата механика описва света с ве-
роятности, а не с дефинитивни последствия.
Според изчисленията всички възможни варианти на определена ситуация се случват
в различни вселени. Ако стигнете до кръстопът, където трябва да решите дали да про-
дължите наляво, или надясно, настоящата вселена ражда други две дъщерни вселени, в
които сте направили различен избор. Не ви ли се струва, че май Холивуд е изпреварил
всички учени и говори по темата много преди тях? Дали пък Холивуд не общува с из-
вънземни преподаватели по квантова физика?
Теди Москов, като режисьор с опит, описва много умело такава перспектива: „Вре-
мето според мен не съществува. Това е някаква условност, това е някакво временно ус-
ловие, в което ние в момента си играем играта. Аз съм режисьор. За мен животът е игра.
Усещам, че няма как да няма паралелен свят. Дори мисля да го направя на представле-
ние. За това как един човек се колебае наляво ли да тръгне, или надясно. И тръгва в
двете посоки. Едната част, която е решила да тръгне наляво, тръгва наляво, другата
тръгва надясно. И заживяват два паралелни живота, които накрая се събират в едно,
което ще е много странно“. С онова, с което ние в най-голяма степен можем да резони-
раме – там, където е нашият фокус, нашето самосъзнание, – именно там ще се проявим.
Възниква въпросът: Защо става всичко това? Отговорът може и да ви изненада. Често
се случват най-невероятни неща. Ние летим, пътуваме през Вселената, герои сме в най-
невероятни сценарии. Но тези неща не се случват в истинския свят, а във въображени-
ето. Да, скъпи приятели. Играта на реалности е във въображението. И въпреки това се
чудя, ако всички българи си представим в един и същи миг едно и също нещо, дали ще
се преместим в другата реалност. Там, където то ще е факт и ще сме си само ние.

19
 За мнозина от нас тези истории са сякаш реални, изпълнени с живот и емоции. Защото
понякога въображението може да е по-добро от реалността. Въображението възпламе-
нява страстта. В живота имаме задължения, които не можем да пренебрегваме. Трябва
да плащаме сметки, да работим за заплата, както и други задължения, които диктува
суровата действителност. Мечтаем за бъдещето и си припомняме какво е чувството да
сме страстни. Все пак понякога заради рутината забравяме защо правим това или онова
и страстта умира. Въображението също придава страст и цел на отговорностите. Мис-
лите създават нашето бъдеще. Сай Баба е казал: „Всички действия се пораждат в резул-
тат на мислите, така че мислите са това, което има значение“. Нашия творчески ум е
това, което реализира плановете ни. Ако винаги сме в настоящия момент, ние ще пре-
създаваме същите проблеми и преживявания отново и отново. Но ако позволим на въ-
ображението да създаде една напълно различна реалност, нашите действия и енергия
ще променят бъдещето.
„Въображението е всичко“ е казал Айнщайн. То е предварителен преглед на предсто-
ящите забележителности в живота. Въображението поощрява иновациите. Някои от
най-влиятелните открития и изобретения са плод на изобретателен ум, който се е запи-
тал как да направи нещо по-голямо, по-красиво или по-работещо. Конете и файтоните
са заменени от автомобили. Велосипедните механици, които мечтаели да летят – братя
Райт, конструират първия самолет. Паметната реч на Мартин Лутър Кинг е озаглавена
„Имам една мечта“. С други думи, въображението е ключово при развитието и напре-
дъка на всяка цивилизация. То е магически инструмент. Повечето от нас губят умението
да създават реалности колкото по-възрастни ставаме. Когато сме деца, виждаме света
по един магически начин, всичко е ново, всичко е странно, всичко е интересно. Позво-
лете си да видите света през детските очи, където всеки път води към приключение.
Изпълнете се с тази радост и почуда, които сте смятали за изгубени. Реалността наис-
тина може да е тежка. Понякога имаме чувството, че сякаш небето се стоварва върху
нас. Настроението е мрачно и негативно. „Такъв е животът.“ „Не е честно.“ „Няма какво
да направя.“ Колко пъти сме си казвали тези неща, когато се сблъскваме с неприятната
страна на живота. Това е чужда енергия, която желае да изоставим креативната си сила
и да изпаднем в менталното състояние на жертва.
Въображението поражда надежда. Ако имаме надежда, значи имаме и възможност за
трансформация, и стимул да създадем един по-добър свят. При мен лично точно този
модел е сработвал успешно. Взех книжка за кола от третия път. Честно казано, първите
два пъти бяха пълна катастрофа. На една равна улица, дълга цял километър, милицио-
нерът ми разказваше виц, аз блеех и малко преди края на улицата, ми каза: „Спри и слез.
Довиждане до следващия път“. Спрях и чак тогава се усетих, че цял километър съм ка-
рал на втора. Тъпия виц така и не го помня, но запомних друго. Като можеш да си на
трета, четвърта и пета, не карай на втора.
Простите решения и логиката могат да съществуват съвместно. И все пак някои хора
елиминират креативността в ума си още докато са млади. Не го правете, моля ви. Ми-
навайте директно на пета предавка и смело. А колите вече ги произвеждат с шеста,
седма, осма. Хайде, движение му е майката. Философите казват да намерим баланса,
когато използваме въображението, за да направим реалността едно по-добро място.
Състоянието на нашите мозъчни вълни има огромно влияние върху реалността, с която
се сблъскваме всеки ден. Човек има уникална по същността си мозъчна активност. Тя
притежава ритъм, модел и включва бета, алфа, тета и делта честоти. Ето защо се налага

20
мнението, че индивидуално изграждаме своята реалност и тя е единствена. Благодаре-
ние на немския психиатър Ханс Бергер днес разполагаме с устройство, което измерва и
записва честотата на вълните на електрическата активност в мозъка. Всяка от милио-
ните синапени връзки произвежда електрически импулси, които създават честотата. Тя
може да е бърза или бавна, хармонична или нехармонична, но каквато и да е, се отразява
на съзнанието. Днес с електро-енцефалограма наблюдаваме как определен външен ри-
тъм може да се отрази положително на мозъчните вълни. Тази идея идва още от древ-
ността и се е прилагала с биенето на шамански тъпан. Заговорихме за мозъчни вълни.
Алфа е свързана със спокойствието, въображението и визуализацията. Тези вълни са с
честота 7-12 Hz и се вярва, че са порталът към други светове на съзнанието. Бета отго-
варя за концентрацията, познанието и ориентацията. Това състояние на мозъка развива
по-бърза мисъл и стимулира по-добри решения и идеи. Тези вълни са с честота между
13-40 Hz. Тета е свързвана с медитацията, интуицията, паметта и вдъхновението. Тя
допринася за повишаване на възприемчивостта и води до видения и разкрития на заб-
равени спомени. Делта-вълните са с честота от 0 до 4 Hz. Това е състоянието на дълбок
сън. То е от изключителна важност за възстановяването на тялото и неговото лечение.
Гама е суперскоростна – над 40 Hz, и е последната открита честота. Още не се знае
много за това състояние на мозъка, но се смята, че е свързано с обработване на голямо
количество информация. Адаптация към забързания технологичен свят.
С изучаването на съзнанието и възможностите да го променяме придобиваме шанса
за по-голям контрол над живота си, както и да изградим реалността, в която живеем. Но
нека не бързаме да се радваме. Възможно е капаните, за които говорихме по-рано, да са
заложени умело и е необходимо голямо умение, за да не попаднем в тях. Мисловните
модели са една от най-удобните форми за промяна и казано направо, за подмяна на ре-
алност. Преди 50 години учениците у нас знаеха, че е имало турско и византийско роб-
ство. Днес хиляди български деца изучават напълно различна история, която по свой
невидим начин е променила тяхната реалност. И ако имате съмнения, то скоро ще оста-
нете поразени от мащабите на манипулацията.
Един такъв зловещ капан щракна. Той е свързан с подмяната на истината. Като граж-
дани на може би една от най-древните култури по света би трябвало да сме загрижени
какво учат децата на България. Когато един народ започне да печели много, той става
обект на завист. Друг е случаят с наследените територии, ресурси и промишленост. Ни-
как не е странно защо страната ни бе поставена на колене. Моля, не влизайте в безпо-
лезния спор Русия – Америка, великите сили, Антантата, мантантата и други подобни
лакърдии. Нещата не са толкова прости, колкото изглеждат. Кражбата, подмяната, заб-
равата нанасят повече вреди от африканската чума. Пък била тя само в главите на хо-
рата, не на свинете.
Представете си само какви мъже са управлявали тази държава хилядолетия наред, за
да я има днес. И дали те са мислили с категориите на свинската чума, задния двор, изп-
разнения язовир, сухата река, асфалта, боклука, или са имали ясната представа къде да
е мястото на народа след векове.
Манипулацията на съзнанието се превърна в хоби за управляващите не само по света,
а и тук. Колкото повече властта увлича едно съзнание, толкова повече то си мисли, че е
всесилно. Такава заблуда е причинила на планетата не една трагедия. За жалост, упраж-
няващите се в божественост не разбират как те самите са част от плана. Да си призная
честно, разговарял съм с такива хора. Не знам дали са хора наистина. В очите им съм

21
виждал нещо, което отсъства в зениците на приятелите ми. Сладострастно е да си обле-
чен във власт. Хедонизмът и перверзното сексуално чувство за наслада объркват човека.
И когато му се отнеме това усещане, идва злобата. Ненавистта към другите, омразата и
лъжата стават приятели. Колко е простичко, а? Погледнете ги, вижте ги на какво при-
личат, когато Олимп не е домът им. Отвратителна, жалка картина, която Гоя спокойно
може да нарече „Вторият разстрел“. И да, истината за нашите души е проста. Те или се
учат, или повтарят отново и отново урок след урок.
Спомням си отчетливо синята си връзка като чавдарче. Такава гордост ме бе обхва-
нала, че не се разделях с нея. След време видях същата връзка на врата си, само че чер-
вена. Като кръвта на загиналите герои за свободата. Душата ми подскачаше нагоре-на-
долу и се луташе между Ястребино и Митко Палаузов. Какво ли удоволствие съм дос-
тавял на този перверзен демиург? Този мръсник се е наслаждавал сладострастно на хи-
лядите червени пионерски връзки и е зареждал резервоара си с най-чистата енергия.
Детската енергия е желана навсякъде в галактиката на властелините. Чистотата е като
магнит за различни създания. Кардинали, отчета, ходжи, равини, учители, протестанти,
евангелисти... всеки от тях познава силата на младостта. И страстно я желае. Дали пък
застинали в нишата на тъмните вестибюли или от амвона на своята трибуна тези създа-
ния не рушат нас, останалите.
Най-фундаменталният принцип, основният код на всичко живо е съхранението на
енергия. Каквото и да правите, каквото и да харесвате, каквото и да ви доставя удовол-
ствие, това е психологическа реакция, която ви показва как по-ефикасно да използвате
енергията си.
Но какъв е източникът на тази енергия? Как можем да се сдобием с нея?
Как можем да развием съзнанието си и да повишим интелигентността си? Никола
Тесла открил отговора на тези въпроси. Приживе геният от Балканите е споделял своето
лично възприятие и го е разказал в интервю от средата на 30-те години на миналия век.
Повече енергия означава засилване на съзнанието. Колкото по-дълго поддържаме тази
енергия, толкова повече можем да научим от вселенския разум.
Но откъде идва енергията, която създава приливите и отливите, която кара вятъра,
дъжда и снега да се удрят в прозорците ни, която движи реките и локомотивите? Тази
енергия идва от един център, един-единствен източник – Слънцето.
Лудостта, религиозният фанатизъм и саморазрушителното поведение са негативни
сили, действащи в точно определена посока, нека ги наречем за удобство „спиращи –
фрикционни“. Спиращите сили винаги водят до загуба на енергия. Според Тесла фрик-
ционната сила, която има най-голям негативен ефект върху развитието на човека, е не-
вежеството. Днес можем спокойно да се съгласим с такова твърдение. Фактите са пред
нас самите. А и тези, които са присъствали на публичните срещи с аудиторията на пре-
даването, си спомнят за откритото ми говорене за необходимост от образование. Да из-
ползваме талантите си, за да преодолеем недостатъците си, е предизвикателство, което
е редно да приемем.
Намирането на баланса и елиминирането на фрикционните сили с помощта на разума
вътре в нас и около нас ни дава предимството да съхраним ума си от манипулации и
вредно влияние.
По този начин ще използваме енергията си по-ефикасно и ще елиминираме причината
за нейното ненужно изразходване. Като изразходваме повече енергия и я използваме
във възможно най-ефикасна посока, ние отваряме крановете за навлизането на нова. И

22
точно това е големият страх на манипулаторите. Те не желаят ние да обновяваме енер-
гията си. Светът е движен от машини в система, създадена чрез нашата задвижваща
сила. Човешката маса не се движи хаотично, а систематично като часовников механи-
зъм. Манипулаторите знаят отлично този урок. Ако намалят още задвижващата ни сила,
ще се озовем затворени в системата, която сме създали.
Затова увеличаването на задвижващата сила е ключът към повишаването на човеш-
ката енергия. А повишим ли енергията, повишаваме вибрацията, повишим ли вибраци-
ята, отключваме нови сили у нас. Очевидно максимата, че колкото повече хора работят
за една обща цел, толкова повече се постига с по-малко усилия, води до повишаването
на общата енергия. Вероятно се досетихте, че тогава се случват революциите, въстани-
ята, големите промени.
Но енергията във Вселената е безкрайна. Нашата енергия, без значение къде я израз-
ходваме, ще съществува завинаги и ще се разнесе, ако не ѝ дадем посока. Затова е изк-
лючително важно да фокусираме усилията си. С течение на времето ние ще постигаме
много повече, като използваме ефективно енергията си.
Сега бих искал да поразсъждаваме над още по-силните манипулативни техники, ко-
ито ни прилагат всекидневно. Да мислим критично, означава да правим обмислени пре-
ценки, в които има логика. Това е начин на мислене, при който не приемаме аргументи
и заключения прибързано, преди да сме ги оспорили и обмислили. Той изисква любо-
питство, скептицизъм и скромност. Хората, прилагащи критично мислене, са тези, ко-
ито се питат откъде идва съответна информация, дали тя е основана на доказателства,
дали има други алтернативни възможности.
Днес има три термина, които най-често биват използвани, за да предотвратят това. И
те са кръвожадно прилагани с цел манипулация на съзнанието. Ще се убедите сами,
защото съм сигурен, че сте ги срещали и продължавате да ги срещате.
Теоретик на конспирацията. Този термин се използва толкова често и свободно, че
вече е изгубил всякакъв смисъл. Но ако се вгледаме в значението му по-дълбоко, той
описва човек, който се опитва да разбере несправедливостите в света. Той се вглежда в
неудобните факти в търсене на негативно влияние, което днес е навсякъде. Но „теоретик
на конспирацията“ се е превърнал в уронващ епитет, който бива лепван на всеки, който
отказва да приеме „правилната“ версия.
Щом лепнат на някого прозвището „теоретик на конспирацията“, неговото мнение
автоматично бива смятано за недопустимо, още преди то да бъде обсъдено и обмислено.
Алтернативен е другият етикет, за който е добре да внимаваме.
Виждаме етикетът „алтернативен“ да се използва все повече и повече като описание
на нещо, което не съответства на общоприетите стандарти.
Алтернативни медии, алтернативни новини, алтернативна медицина и др. Послани-
ето, което се опитват да ни втълпят тук, е, че общоприетото е безопасното и правилното.
Когато повечето хора видят тази дума, те реагират със страх, ярост и презрение, дори
да става въпрос за сложни и чувствителни въпроси, които си струва да бъдат изследвани
и обсъждани.
И накрая ви представям словосъчетанието реч на омразата. Това е един от най-под-
веждащите и неясни термини в лексикона на политици и медии.
„Реч на омразата“ е любима фраза на манипулаторите на съзнание. Този топтермин е
използван от политици, диктатори и тирани. Все пак, какво би било по-опасно от омра-
зата? „Речта на омразата“ не е същото като престъплението от омраза. Една от най-опас-

23
ните заблуди е нововъведението в речта на журналисти, блогъри и други интелекту-
алци – „Словото е просто това, слово“. То не може да нанесе физическа вреда. Но нанася
една от най-дълбоките рани. По-болезнена, отколкото да получите два шамара на вра-
тата за сбогом. Интересно е как хората използват този термин толкова свободно, сякаш
словото може да е престъпление. Една от главните ценности на свободния човек е него-
вата свобода на изразяване. Като човешки същества ние не виждаме света по един и
същи начин и никога не бихме могли.
Ето защо е добре да внимаваме с храната, която ни сервират така удобно всеки ден.
При това на най-висока цена – нашата свободна душа. Ала и тя е подложена на неспирни
атаки на най-различно подсъзнателно ниво. А както добре знаете, киното е част от ма-
шината за манипулация на съзнанието. Представям ви любим мой сериал. И не само на
мен. Милиони зрители откриха използването на паралелни светове и реални в сценария
на „Игра на тронове“, което засилва въздействието върху аудиторията. Фенове на сери-
ала споделиха в социалните мрежи за осъзнати пътувания извън телата си след гледане
на епизодите и всичко това заради визуалните внушения. Дали е истина, или гигантска
спекулация в мрежата, за да засили въздействието над мозъка, можем да гадаем. Някои
от внушенията, използвани в сериала, са толкова силни, че заслужават специално вни-
мание. Следващите редове е вероятно да отключат у вас резонанс и към други продук-
ции, които използват подобни формули за манипулация на аудиторията.
И така, кой е кралят на белите бродници? Според легендата той бил 13-ят лорд-ко-
мандир на Нощния страж. За да добием представа за мащаба – Джон Сноу е 998-ят по-
ред. Та 13-тият командир открива мистериозна жена зад Вала. Тя имала кожа „бяла като
луната и очи като сини звезди“ и командирът се влюбил в нея на мига. Дали тя е била
бял бродник? Или нещо съвсем различно?
Каквато и да е тя, любовта на лорд-командира към нея му коства душата. И тук се
питаме: а защо това остана скрито от очите на зрителите? Командирът я води на Вала,
коронясва се за Нощен крал и заедно управляват 13 години, като извършват ужасни
жертвоприношения и други черни магии. Върнете се малко назад и прочетете отново
кой поред е нашият герой командир на стража? Номер 13, нали така? Да продължим с
разсъжденията, защото може да се окажат ценни за разбирането и на други сериали,
създадени специално за манипулация на съзнанието.
В страшните истории, които са се шепнели в Зимен Хребет, преди той да падне, раз-
казвачите се кълнели, че този страшен командир бил от рода Старк. Косите ни може да
настръхнат само при мисълта има ли бели бродници днес. Вие как мислите, дали всички
енергийни вампири не са кандидати за трона?
Друг пример за използването на реални в тази гигантска продукция е морската битка,
в която Тирион Ланистър заповядва използването на магически огън. Той е наречен „ад-
ски огън“, и целта е да унищожи вражеския флот, командван от Станис Баратеон. Гръц-
кият огън (използван от византийците) е с неизвестен състав, но вероятно е бил някакъв
запалим и по-лек от водата химикал. Така слоят от субстанцията, плаващ над водата,
можел да бъде запален и да изглежда, че самата вода гори. Основната разлика между
гръцкия огън и „адския огън“ е в това, че първият вероятно е направен посредством
наука. А вторият с магия. Ключовата дума тук е магия.
И сега любимата поява на секси воините доктраки. Ключова дума – секс. Доктраките
са опасна група номади, които живеят на континента Есос. Те са директна заемка от
историческата реалност. Но не ги бъркайте с траките. Нямат нищо общо с тях.

24
 В света на „Игра на тронове“ доктраките ограбват кралството на Сарнор и градовете
на каатите няколко столетия преди появата на книгите или телевизионния сериал. Хоп
и капанът току-що щракна. Вие не знаехте за тази подробност, нали така? Това е срав-
нимо с монголската заплаха, коя го възниква за европейските и азиатските цивилизации
през ХШ век. Може да се сравни и с нахлуването на Атила и хуните през V век от н.е. в
Римската империя.
Най-добрите истории са онези, които съдържат известна доза реализъм. Тъй като се
основават на събития от реалния свят, те създават усещане за достоверност, защото
действително се е случило нещо подобно.
Това може би важи и за най-трайните митове. Те издържат толкова дълго вероятно
защото с тях е свързана някаква истина. Историята на „Игра на тронове“ е измислена,
но много от обсъжданите теми и събития са реалистични ситуации, които наистина са
се случили някога, случват се и сега. Просто героите вече са наричани президент, ми-
нистър-председател, генерален секретар.
Време е да отделим внимание на любимите ми конспиративни теории за всеобщо,
масово манипулиране на съзнания. Съществува теория, че човешките кръвни линии, то-
ест ние, не разбираме голямата картина и цялата истина за нашите цели и действия на
Земята. Другите с достъп до такава информация са линиите на така наречения елит със
синя кръв и потомци на древни същности, популярно наричани рептилии. Но дори и те
са били въведени в заблуждение от груповата душа на Луцифер. Следете мисълта ми
много внимателно, защото във филма „Измамна реалност“ не остана време да покажа
този детайл, според мен от най-важните за осъзнаването ни като личности. Възможно е
това да ни помогне да разберем и проявлението, и действителната сила на злото в нашия
свят.
В апокрифни текстове, открити в делтата на Ефрат, датирани на над 3200 години, се
описват извънземните и човешките кръвни линии със смесена кръв.
От древни писания, съхранявани във Ватикана, според теории на конспирацията, ко-
ито не можем нито да отречем, нито да потвърдим, научаваме повече за намеренията на
програмата на Луцифер, която е задействана тук на планетата в нейното трето измере-
ние. Земните кръвни „сини“ линии не са наясно с цялата картина. Те не са част от гру-
повата душа на Луцифер. Те просто имат зададено матрично поведение. Това обяснява
и действията или бездействията на определени кръгове в деликатни моменти от човеш-
ката история.
Целта им е „да управляват света“, да контролират и заробват и да създават макси-
мално много страдание и негативизъм. Невъзможно е да бъдат преброени конфликтите
и зоните с военни действия, не само в миналото, но и в наши дни.
Тези същности са наясно с „Жътвата“ и с необходимостта да постигнат 95% успех, за
да се измъкнат от третата плътност. Те са тук на Земята, за да послужат като катализатор
за генерирането на страдания, които захранват господарите им.
И определено не са част груповата душа от 6-то измерение, дошла тук, за да осигури
катализатор на промените. Следва текст, който може да приемете или отхвърлите, това
е изцяло ваше решение. Напомням, че разглеждаме конспиративна теория, а не доку-
ментален разказ, подкрепен с артефакти и свидетели. Продължаваме с повествованието.
Наследниците на така наречените рептилски династии са част от груповата душа от
3-то измерение на Яхве, която винаги се е стремяла да се издигне до по-висши реалии.
Достатъчно е, че те вярват, че трябва да управляват света и да постигнат световно гос-
подство чрез Новия световен ред. За груповата душа на Луцифер е ясно, че световното

25
господство никога няма да се осъществи. Това е просто главната част от заблуждението,
в което груповата душа на Луцифер е въвела човешките „сини“ кръвни линии, за да ги
убеди доброволно да играят в пиесата. За да се реализират изцяло техните собствени
цели за власт, секс и мечти за безсмъртие. Но това е измамна реалност.
Една от основните задачи на груповата душа на Луцифер на планетата е да създаде
структура, която да поддържа тази измама посредством методите за програмиране и
контролиране на ума.
По тази причина членовете на човешките „сини“ кръвни линии биват подлагани още
от детството им на обучение и въвеждане на код за постигане на целите на програмата.
Такова програмиране е изключително сурово, но за него се знае малко. А и казано нак-
ратко, не са много истинските фамилии, принадлежащи към тези кръвни линии, между
живеещите днес на Земята.
Идеологията, която подкрепя и подхранва такава грандиозна манипулация, се осно-
вава на лъжи и на интензивно програмиране на ума. Днес вече можем по-добре да раз-
берем как такова служещо само на себе си фундаментално „зло“ е успяло да си осигури
подкрепата на толкова много хора.
А вие какво мислите, възможно ли е и това да е част от една непрекъсната игра на
зловеща програма за заблуда на хората? Честно казано, мисля, че моят отговор е поло-
жителен. Не коментирам тук фантастичната роля на рептилии, ментилии, кръвни линии
и разни други същности. Важно е да разберем как работи концепцията за контрол и
манипулация. Останалото е орел, наблюдаващ ято гълъби. В подкрепа на думите ми се
запознах с теория, че хората е Rh (резус-фактор) отрицателен са с извънземно, или ка-
зано по друг начин, различно потекло. При хората има общо четири кръвни групи: А,
В, АВ и 0, а резус-факторът, генетичен фактор, е свързан с определен антиген. При част
от хората е положителен, а при други – отрицателен. До този извод се стигнало, след
като учени изследвали протеините антигени на повърхността на клетките, създадени, за
да отблъснат бактериите и вирусите в човешкото тяло. По-голямата част от хората се
раждат и с наличие на антиген D и това означава, че са с положителен резус-фактор.
Въпреки това обаче малка част от хората имат Rh отрицателен. От своя страна това е
знак, че те нямат този антиген. Отговорът, който може да обясни съществуването на
подобно съчетание в човешкия организъм, все още се търси.
Завладяващата ума теория, която споделям, твърди, че в миналото извънземни форми
на живот са дошли на Земята и чрез генетична модификация са създали днешния човек
с Rh отрицателен. Намерението им било да създадат раса, разпознаваема за тях по ня-
колко принципа и този бил отличителният. По мнението на специалисти това е причи-
ната, поради която Rh отрицателните майки не могат да износят фетуси с Rh положи-
телна кръв. Питах мой приятел гинеколог дали има нещо вярно в такова твърдение и
човекът бе откровен да сподели, че знае и за такива случаи.
Трудно е да се обясни, но със сигурност е възможно да е и резултат на древна гене-
тична манипулация. Когато се поразрових, разбрах, че има сведения за древните шу-
мерски времена, когато анунаките – термин, наложен от Зекария Сичин, – изключи-
телно интелигентна извънземна раса, дошли на Земята и започнали да създават първите
човешки общества. По този начин Rh отрицателен може би е наследството, което ануна-
ките са оставили на Земята преди много години заедно с някои други материали. Сега
се пригответе да научите нещо шокиращо.
Отрицателният резус-фактор е типичен за британското кралско семейство. Този факт
създаде теории на конспирацията, че те може би са с извънземни корени.

26
 Но дали е възможно и какво ще стане, ако тази малка част от хората на планетата,
носещи в себе си древен генетичен код, създаден в миналото от извънземни, бъдат ак-
тивирани по невидим път?
Макар и да не е научно потвърдено, много е вероятно Rh отрицателните хора да са
свързани с извънземни същества. А това може да промени цялата история на човешкия
живот. Вероятно се питате каква кръвна група съм? Ще ви кажа – нулева, с Rh отрица-
телен. А вашата каква е? В тази връзка, както е модерно да се казва, въвеждам в разказа
за манипулацията на съзнанието архонтите. За сведение на християните, те нямат нищо
общо с православната църква. В Античността архонтите били смятани за слугите на Де-
миурга, бога създател. Той стоял между човешката раса и трансцедентния Бог, който
може да бъде достигнат единствено чрез знанията и разгръщането на съзнанието. Ар-
хонтите били споменати в древни текстове преди опожаряването на Александрийската
библиотека. Хилядолетия наред мистериозните архонти били забравени. Но през 1947 г.
един фермер попаднал на невероятно откритие. В пещера близо до град Наг Хамади
били намерени 13 папирусни ръкописа, скрити в голяма делва. Това били тайните книги
на гностиците. Тези текстове са изключително важни, тъй като те не са били коригирани
или пренаписвани, както се е случило с Библията.
Те са останали непокътнати през изминалите 2100 години – един документ, описващ
изцяло друг свят в невероятни подробности. Гностицизъм обикновено се превежда като
освобождение чрез знания. Та в онези времена гностицизмът бил най-голямата и влия-
телна религия на Земята. Днес можете да преминете през университетски курс по исто-
рия на религиите и гностицизмът дори няма да бъде споменат. Името произлиза от гръц-
ката дума за знание – гносис. Гностиците вярвали, че свободата може да бъде постиг-
ната единствено чрез знанието.
Александрийската библиотека била управлявана от гностиците. Те били първите, ко-
ито събирали свитъци и систематизирали информация. Тази култура се разпространила
в Европа и Близкия изток. Гностиците проповядвали, че на Земята имало инвазия 3600
години пр.Хр. Те описали тази инвазия като вирус. Нашествениците били съществата,
наречени архонти. Те имали способността да копират реалността. Така те заблуждавали
човечеството. Завиждали ни, защото имаме същност, есенция, душа, която те не прите-
жавали. Текстовете от Наг Хамади описват архонтите. Някои от тях изглеждат като реп-
тилии, а други като ембриони. Те са нито живи, нито мъртви, а по-скоро полуживи. Ар-
хонтите създават измамна реалност в този миг, в който четете изречението. И щом чо-
вечеството изцяло повярва в нея и забрави истината, те ще спечелят тази война на хи-
лядолетията.
Според древните писания архонтите били способни на това чрез манипулация на съз-
нанието. Те са отговорни за разпада на културата, създавайки евтина фалшива фасада.
Пример за тази имитация в съвременния свят е телевизията. Гностиците твърдят, че
целта им на Земята е да създават конфликти и войни, като се хранят с негативната енер-
гия на човечеството. Според автора Джей Уайднър много от историите за Исус всъщ-
ност са митове на гностицизма за бунт срещу архонтите, които стоварили гнева си върху
бунтовника. Но според Уайднър идеята, че Месията ще се появи и ще спаси света, от-
ново е заблуда на архонтите. Шах и мат! Само с един ход бе заличена цялата философия
на Библията. Ами ако наистина се окаже, че тя е умело написан манифест и ние сме
просто неговите вирусоносители?
По този начин човечеството би било само свидетел на собственото си унищожение.
Ако се вгледаме в историята, ще забележим, че делата на тези, търсещи истината, винаги

27
са били саботирани по някакъв начин. Колективната сила на „несъзнателното“ унищо-
жава всичко, което се опитва да я прогони чрез светлина и да я прати в тъмнината. Това
може и да е последното изпитание пред човечеството – намирането на свободата в ис-
тината и знанието. Но заблудите не спират да облъчват умовете ни. Няма и ден, в който
фантастична теория да не пробие твърдата стена на основните медийни гиганти и да
направи световен фурор. Една такава преди време наистина гръмна като залп на руски
„Катюши“. Знаете, че яйцето е световен символ. Той е по-разпространен от кръста. Из-
следователи на артефакти твърдят, че яйцето е нещо, съдържащо голяма сила, която
може да бъде освободена. Според тях изглежда, че находката, за която ще стане дума,
сочи към източника на нашия произход.
През 1984 г. в Силвеш, Португалия, фермери, копаещи кладенец в местност с изглед
към древното пристанище, откриват мистериозен обект. Той се намира на 4.5 метра под
земята. Това е 1.8-метрово варовиково яйце с тайнствено релефно изображение на по-
върхността. Днес яйцето от Алгарве е изложено в музея на Лагуш.
Писателят Питър Доутри е изследвал яйцето подробно в опит да открие историята на
този загадъчен каменен артефакт. От музея категоризират яйцето като менхир. Пове-
чето подобни артефакти са просто големи парчета камък, които са били изкопани от
земята и почти не са обработени. „Много е интересно да видите тези различни яйца,
омфалоси или пънове на земята, разпръснати по целия свят. Символи на сътворението.
Всяка раса има такива“, казва Доутри.
По средата има жезъл, който през цялата история е бил символ на могъщество и тво-
рение. Мойсей е имал жезъл. А в Месопотамия жезълът е бил символ на мощта на бо-
говете. Твърди се, че това е своеобразен първообраз на жезъла, който се използва в ме-
дицината, с двете змии около него. Макар змията и яйцето да се смятат за символи на
плодородието, палеоуфолозите твърдят, че комбинацията от двата може да има друго
значение. Те смятат, че то може да изобразява извънземна технология и за доказателс-
тво сочат към яйцето на друидите или „змийския камък“. Друидските яйца са овални
или кръгли камъни, често изработени от калциниран материал. Според Плиний Стари
друидскиге яйца били използвани за лекуване на болести. А през дупката в тези камъни
можело да се видят свръхестествени същества.
Яйцето от Алгарве е артефакт, за който се предполага, че е на 5000 години. Върху
него има двойна спирала. Според изследователите му това може да се преведе с една-
единствена дума – „засяване“. Засяването на планетата.
В статия за списанието „Икар“ учените Владимир Шчербак и Максим Макуков гово-
рят за своето предположение. Те твърдят, че нашата ДНК съдържа генетичен код, съз-
даден от разумни същества. Стигнали до заключението, че в нашата ДНК има някаква
математическа точност, позната като „цифрова проверка“. Така както компютърните
кодове имат кодове за проверка, за да сме сигурни, че всички кодове са правилни. Спо-
ред учените генетичният код на ДНК е елегантен език, съставен от милиарди знаци,
перфектно подредени и подобни на машинния език на компютрите. Но той е толкова
сложен и точен, че генетиците все още не знаят откъде е дошла нашата ДНК.

28
 Фиг. 1.1. Яйцето от Алгарве

Шчербак и Мокуков предполагат, че ДНК не идва от Земята. Тяхната теория се ци-

тира като доказателство за панспермията – идеята, че ние всъщност сме били засяти от
звездите. Основната теза в теорията за „дирижираната панспермия“ е, че градивните
елементи на живота са били изпратени на Земята от напреднала цивилизация в далеч-
ното минало. И палеоуфолозите предполагат, че това може да е част от посланието, съ-
държащо се в историите за Космическото яйце.
Навсякъде по света има истории за светещи яйца, които се спускат от небето и дават
началото на живота. Изглежда, че това е символ на космическото яйце, на космическото
творение, от което се е появило всичко живо, включително и самото човечество. Други
автори предполагат, че този генетичен символ може да бъде намерен в целия древен
свят. Спиралата на ДНК е изобразена върху различни древни скали. Както и върху шу-
мерските цилиндрични печати. Там ще видим ДНК спирали между боговете. Там са и
така наречените летящи или крилати джинове. Между тях е изобразено нещо, което ар-
хеолозите наричат дървото на живота. Но ако се вгледаме в дървото на живота, ще ви-
дим, че то в действителност е спиралата на ДНК.
Космическото яйце, преплетените змии, ДНК – всички те са символи на самото чове-
чеството и на нашето създаване от извънземни същества. Няма читател, който да не си
зададе въпроса: А възможно ли е загадъчният символ върху яйцето от Алгарве да е ос-
тавен като улика, че ние сме продукт на генетична манипулация от извънземни?
Но още по-шокиращ е фактът, че има исторически рисунки и статуетки на хора, из-
люпени от яйца. Обяснението може да е свързано и с някакъв вид лаборатория, която е
„износила“ човека, преди да се появи такъв, какъвто го познаваме днес. За мен подобна
хипотеза е логична. Така или иначе, все още се намираме на територията на главата за
манипулация на съзнанието. И така нашите създатели решават да ни сервират различни
концепции, за да не научим истината. Вкарват в системата и религията, после тя се прев-
ръща в свръхцентър за обработка на информация, знание и забележете, пари. Много
пари. Толкова, колкото не можем да си представим. Опитайте се да оцените „Тайната
вечеря“ и ще ударите на камък. Да не говорим за богатствата в музея на Ватикана, а за
библиотеката дори не съм споменал.
Дори това са залъгалки за пресата и интернет конспираторите. Истината е в познани-
ето. А достъп до него имат само избраните. И тъй някак от нищото се налага хипотезата,
че Ватиканът държи планетата в свои ръце. За да бъдем още по-точни, елит от могъщи
29
фамилии чрез авторитета на папската тиара подбира внимателно реалностите, в които
да битуваме. Примерите може да ви озадачат, но да приемем това като гледна точка не
само на автора на настоящата книга. Кои са истинските властелини на света? Вероятно
сега вече си задавате този въпрос. Накратко казано: тези, които седят зад завесите и
управляват света чрез религията, финансите, собствеността, земята и чрез контрола на
световния пазар, са фамилиите от папските кръвни линии.
Всички тези фамилии са част от „Черната аристокрация“. Смята се, че са основате-
лите и на най-влиятелните тайни общества, за които знаем днес. Това са Комитет 300,
Римският клуб, Съветът за външна политика на САЩ, Кралският институт за междуна-
родни отношения – Кръглата маса, Билдербергската група и други. По-подробно за тях
ще говорим в следващите глави, но можем ли да бъдем сигурни в информацията, която
четем всекидневно? Не бих отговорил утвърдително на този въпрос. Както виждате, на-
уката и академичните среди в традиционния свят могат да стигнат само дотук. Ние про-
дължаваме да разчитаме на държавните институции за дефиниране на истината и реал-
ността и за очертаване границите на това, което е възможно. В много случаи тези места,
на които отиваме да „учим“, всъщност ограничават, а не стимулират нашите умения за
креативност и критично мислене. Това не означава, че няма добри аспекти на опита, но
като цяло сме лишени от достъп до пълния си потенциал. Когато информацията е скрита
и манипулирана, тя само предизвиква по-голямо любопитство сред хората. И това е
един от аспектите на настоящата промяна в съзнанието, която протича на нашата пла-
нета. Ние започваме да виждаме човешкия опит в различна светлина и да осъзнаваме,
че времето за промяна наистина е дошло.
Запознах се с разсекретени документи, които разкриват факта, че ЦРУ постоянно под-
държа връзка с развлекателната индустрия. Техни консултанти дават съвети за сцени и
посоки, както и как да се случват нещата в определени ситуации. Лично аз имам чувст-
вото, че филмовата индустрия в наши дни е до голяма степен използвана за прокарване
на манипулативни внушения и въздействия. Патриотизмът се налага на населението, за
да подкрепи съществуването на голямата армия в името на „националната сигурност“.
Така ние се заблуждаваме, че войните се водят за отбрана, а не за прокарване на поли-
тически идеи.
През последните няколко години възникнаха много възможности, които позволиха
на хората да видят това по-ясно. Едната беше епидемията от „фалшиви новини“, в която
се появиха доказателства, заплашващи глобалния елит. „Уикилийкс“ е може би един от
най-големите примери за това. Едуард Сноудън пък си остава най-голямата издънка на
американската разузнавателна общност за всички времена. На обикновените медии се
предлага насладата да етикетират всичко, което им е разпоредено, като „фалшиви но-
вини“. Мнозинството от хората смятат, че самите масови медии са истинската „фалшива
новина“. Което е още по-очевидно предвид информацията, представена по-горе. Не е ли
иронично постоянно да чуваме познатия възглас на измамната реалност: Крадецът вика,
дръжте крадеца.

30
 2.
Подмяната на истината
https://novotopoznanie.com/the-great-illusion-of-bulgaria-what-kind-of-memory-we-have-of-ancient-times/
https://novotopoznanie.com/bulgaria-the-land-of-the-goddess-mother/
https://novotopoznanie.com/world/

Лъжата за произхода и историята на българския народ се повтаря от сто години. И

това не е случайно. Тази фраза се превърна в шлагер в нашата интернет страница.
Наложеното с годините становище, че сме малък и незначителен народ, е обидно за
българите. Те не искат да приемат циничната подмяна на истината. А тя е толкова драз-
неща и очевидна, че чак някак глуповата изглежда. Видимо е кой желае да го направи и
какви са подбудите. По-късно ще коментирам. Да караме направо. Унизителното състо-
яние, до което бяхме докарани като нация, е повече от проклятие. По-скоро ми прилича
на изкопан гроб, в който ни побутват да скочим сами. И то само за да не си изцапат
ръцете и съвестта. Поколението от началото на 90-те години бе проектирано с такава
цел. Един ден някой от тях ще дръпне шалтера на държавата, ако не го изпревари друг,
защото му е откраднал лоста. Всеки път, когато чета за поредната гнусна манипулация,
се питам: Толкова ли сме глупави, та ни взеха на подбив. Просто ни взеха всичко. Ин-
телекта, парите, апартаментите, земите, водата, енергията...
Относно официалната антична и средновековна история трябва да изразя моите съм-
нения към българската историческа наука.
Паисий Хилендарски, Раковски и други са писали нашата история, като се опирали
на извори, съхранявани в оцелелите манастири и архиви в цял свят. Техният труд е ома-
ловажен впоследствие от Константин Иречек и цяла поредица слуги на чужди интереси.
Сигурен съм, че не е необходима справка за това кой е Иречек, но ще обърна внима-
ние на свързаните с тезата моменти от неговата биография. В различни източници четем
за Иречек: „След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в
Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на
новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време

31
на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир
Ернрот и в правителството без министър-председател.
По-късно е председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народ-
ната библиотека „Кирил и Методий“ в София“, край на цитата.
Следва важно уточнение: Той е чех, а не българин. Не случайно проследявам внима-
телно неговата биография. Никъде не е посочен реален мотив да зареже Чехия и да се
появи в България, освен ако не е изпратен нарочно. И наистина Иречек пристига у нас
през 1879 г., малко след Освобождението.
Как тъй изведнъж оставя Прага и богатата Виена? Не е ясно.
Този специалист без никакъв опит извън академичните среди и без да е работил на
терен е измислил българската история за една нощ, според различни авторитетни източ-
ници.
Само че въпросът, който всеки мислещ човек би следвало да си зададе в случая, е:
Защо Иречек би направил подобна глупост, преиначавайки историята на цял един на-
род?
Защо, без да съпоставя исторически извори, документи от антични хронографи, без
да изследва бит и култура, написва нещо, което обслужва всички други, но не и българ-
ските интереси. Какви логични мотиви би имал за това? Оказва се обаче, че Иречек има
такива.
Дядото на Констанин Иречек е Павел Шафарик – официалният историк на Австро-
Унгарската империя. Австро-Унгарската империя е спорела с Руската империя за пра-
вото да бъде покровител на славянските народи на Балканите, чиито земи се намирали
под властта на султана на Османската империя.
Целта е, разбира се, контрол над проливите. Обявявайки се за защитник на славяните,
двете държави се опитвали да разширят сферите си на влияние в посока Босфора. И ако
се наложи да воюват с Турция, ще оправдаят войната със защитата на населението в
този регион. Австро-Унгария първа прокарва теорията за панславизма. Не се заблужда-
вайте, тази империя не е вчерашна. В нея са се родили едни от най-могъщите властелини
на планетата, като броим и Адолф Хитлер.
Панславянски идеи за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижа-
нич в средата на XVII век. Само че може би идеята му е подсказана от високо място, и
го от много високо място. Не вярвам в случайности, особено когато се отнася за събития
с дълготрайни исторически последици, Хърватия е част от Австро-Унгария по това
време, нека не забравяме това. А първият, който формулира термина „панславизъм“, е
Ян Херкел през 1826 г. Отново чех, също като Константин Иречек.
Да се върнем на фактите. За да защитават интересите на славяните на Балканите и
особено на населението, живеещо близо до проливите, първото условие е там да има
славяни. Без значение дали реално е така, или не. Внасянето на яснота по въпроса е
задължително за правилното тълкуване на моментната ситуация.
Не бива да се бърка с настоящата българска политика и как тя се прави в момента.
При управлението на уважаващите нацията си държавници се изгражда дългосрочна
национална стратегия. Останалото е несериозно. По този повод се сещам за разговора
ми на четири очи с Тодор Живков. Накратко историята: Генералният секретар на ЦК на
БКП под домашен арест стои в Бояна. Аз отивам сам, без колегата редактор. И по едно
време ни в клин, ни в ръкав Живков ми казва: „На зле отива работата“.

32
 На зле отива и работата с българската история. Три десетилетия се полагат големи
напъни за ликвидирането ѝ и не спират. Намесата на Иречек и цяла кохорта чужди ис-
торици е само част от поредицата акции и задкулисни ходове на Австро-Унгария и Ру-
сия. И двете империи имат амбицията да владеят и управляват повече народи.
След постепенното прокарване на идеята за панславистка доктрина са минали ня-
колко десетилетия на политически договорки и ходове между Великите сили, преди да
се стигне до условията, при които е написана „История на българите“ от Константин
Иречек.
Действията му идват да затвърдят постигнатото до момента на политическо ниво.
После фактите, които не обслужват интересите на официалната доктрина, са оборвани,
осмивани, ликвидирани безпощадно.
Теорията на Иречек, че около десетина хиляди кривокраки татароподобни номади,
които не слизали от конете, са минали Дунав и са разбили осемдесетхилядна визан-
тийска армия от ветерани, размазали са арабите и са спрели настъплението им за около
50-60 години, е меко казано, нелогично построена. И после тази номадска група е съг-
радила, ей така, на принципа на разпъване на юрти и палатки, градове като Плиска и
Преслав, като за Плиска пътешественици са писали, че е спорел по хубост с Константи-
нопол.
Автори от различни националности минавали по нашите земи по онова време и опис-
вали видяното, и оставали без дъх от гледката. Та идеята на Константин Иречек, че тази
малка номадска група „се е претопила в славянското море“, не само не е фактологично
издържана, но мирише отвсякъде на „фейк нюз“. Само че тази идея идеално е обслуж-
вала интересите на Австро-Унгарската империя, чийто официален историограф е бил
дядото на Иречек. На руските имперски интереси такава стратегия също е служила от-
лично. И тя е взета на въоръжение от цели институти в Русия, а по-късно и в СССР.
Било е необходимо политическите претенции и международните ходове да се оправ-
дават въз основа на исторически и етнически доводи. По-късно и по време на комунизма
срамното поведение на българските политици е продължавало. Те са раболепничили по
очевидни причини, но това не ги оправдава. Мисля, че ще изгубим ценно време да изб-
рояваме недостойните антибългарски действия или бездействия по онова време. Георги
Димитров например откъде е имал такива идеи за Балканска федерация? Точно на ба-
зата на отровната доктрина за „панславизма“, от която даже на Сталин са му настръх-
нали не само косите. Но това е друга тема. Уточнявам, че не мразя Русия, камо ли руския
народ. И това не е антируска теза. В това, че всяка държава, освен нашата, си налага
интересите, няма нищо чудно.
Но да продължим да разсъждаваме с инструментариума на фактите. Русия е била за-
интересована да получи контрол над проливите. На нея много повече е бил необходим
излаз в посока Средиземно море, отколкото на Австро-Унгария. Затова постепенно тя
поема инициативата по „славянския“ въпрос. Става дума за търговия и сфери на влия-
ние. Търговските пътища, които е можела да си осигури със сериозното си влияние в
една силна и голяма България на Балканите според Сан Стефанския мирен договор, са
предвещавали да доведат страната до сериозен възход. Просперитет и за двете държави.
Новата България и царска Русия, което, разбира се, е противоречало на интересите на
останалите Велики сили и е една от причините за последвалия реваншистки Берлински
конгрес. Пълно фиаско. Убийство на цялата нация пред очите на света. Да забелязахте
да се е трогнал някой за нас?

33
 Да се върнем за кратко там, откъдето започнахме. Защо историята на Паисий, Раков-
ски, анонимния римски хронограф, арменски летописци и други не пасва с тази на Ире-
чек? Защо е обявено, че всичко, което са написали, е грешка?
Защото изброените, без Иречек, са черпили информация от книги, съхранявани в ста-
рите манастири преди Освобождението. Ето затова са толкова дразнещи гърлото разли-
ките между ментето и оригинала. Ще питате къде са тези документи, книги, извори?
Документирано е и са налични категорични доказателства, че веднага след Освобожде-
нието, докато е траело още руското временно управление, от България са изнесени над
120 товара книги. Така е записано – товара. Ние днес можем да го тълкуваме като 120
каруци или големи пратки. Тези книги са иззети от манастирите съвместно от руски и
австро-унгарски военни части.
Това не е мит, това не е предположение, то е реален факт. Реален факт е и унищожа-
ването от руски военни части на една плоча, намерена някъде по делтата на река Дунав,
на която са записани думите на Аспарух „Идвам тук при свои“. Убеден съм, че при едно
сериозно проучване от страна на любознателните читатели ще се намерят следи от това
покушение срещу паметта на нашата нация. Професор Симеонова твърди, че почти
няма исторически документи от Първото и Второто Българско царство. Според нея по
времето на „Златния век“ може би България не е била книжовен център, защото книгите
ги нямало сега. В желанието си да ни убеди, тя самата си противоречи. Твърди, че част
от нашата история била възстановявана от документи, свързани с кореспонденцията
между Франкската държава и Царство България. Твърди, че е чела редица документи,
съхранени в някогашните манастири на франките, и оттам е черпела информация, за-
щото при нас нямало сведения. И точно тук си противоречи. При една писмена корес-
понденция се предполага, че и двете страни пишат писма, пращат писма и получават
писма. Щом франките са получавали писма в отговор на техните, тогава къде е другата
половина от кореспонденцията, която е пристигала тук, в България? Къде са писмата от
Франкската държава, които са пристигали тук? Нали професор Симеонова не си въоб-
разява, че българите през Средновековието са писали на гърба на писмата на франките
и са им ги връщали, за да пестят хартия? Това, разбира се, е в кръга на шегата. Но честно
казано, никак не е смешно. Отговорът е, че през определен период тези писма, заедно с
много други писани извори на знание са унищожени или изнесени от страната. И това
е едно от косвените доказателства, че огромен брой книги и документи са били изнесени
от страната след Освобождението.
Заради принципа „теза-контратеза“ твърдението ме предизвика да открия разговора
от предаването „Въпрос на гледна точка“ с професор Симеонова. Позволявам си да го
публикувам тук с малка редакция заради фактологията.

Стойчо Керев: Професор Симеонова, може ли да се окаже, че наистина не познаваме докрай де-
тайлите на историята ни?
Лиляна Симеонова: Трябва да се прочетат внимателно изворите. Поне тези, които са запазени, и да
се осмислят. Това не е непременно проява на недоброжелателност. То е по-скоро внимателен, про-
фесионален, исторически прочит. Цар Симеон, подобно на много други велики личности от нашата
по-ранна и по-късна история, битува в съзнанието на българина с изключително опростен едностран-
чив образ. Историята се занимава с живи хора и истинските неща от живота. Там никой не е черно-бял
и никой не е лишен от плът.
Симеон е истинска историческа личност и той заслужава, подобно на всички наши велики личности,
да бъде внимателно изучаван. Много клишета, с които все още изобилстват нашите учебници, трябва
да бъдат изчистени и да бъдат вкарани в обращение нови по-реални и по-научнообосновани тези.

34
 Стойчо Керев: Ако приемем, че „Великата илюзия за България“ е метафора, налагана от недобро-
желатели, какво от тази метафора можем да изчистим и да го превърнем в действителност?
Лиляна Симеонова: През 1857 г. един от нашите първи медиевисти, Спиридон Палаузов, който по
това време живее и работи в Русия, публикува една статия. В нея въвежда две понятия, битуващи и до
днес. Едното е „Златният век на Симеон“, за което има известно основание, макар че започнатото от
Симеон се реализира пълномащабно при неговия син Петър. И то по отношение на книжнина и цър-
ковно строителство. Другото понятие, което въвежда, е „Симеон Велики“. Тогава българите се нами-
рат в разгара на църковните борби. Много силни са антигръцките настроения. Под влияние на тези
настроения всички средновековни български владетели, които са водели войни с Византия, са
обявени за велики и страшни.
Стойчо Керев: Какво искате да ни кажете?
Лиляна Симеонова: Съответно всички владетели, които са сключили траен мир и реално са се зани-
мавали с устройството и благоустройството на държавата си така, че тя според средновековните стан-
дарти да бъде добре устроена и да пребъде, всички тези владетели, като Омуртаг, Петър и прочие, са
наречени слаби. В XXI век нашият критерий за това, дали някой е добър или лош владетел, не може
да е колко гърци е избил. Ние не можем в XXI век да отъждествяваме гърците от XIX или от XX век с
византийците, живели 1000 години преди това. Ето откъде се раждат клишетата. И сега това е наша
задача, на учените, да преодолеем тези клишета. И отново внимателно да четем наличните извори.
Само този, който е ходил на война, ли е силен владетел, а не и този, който си е устройвал държа-
вата? Той също е добър владетел.
Стойчо Керев: Ние съжителстваме с Византия векове наред и те никога не признават българската
държава, така ли е?
Лиляна Симеонова: На теоретично идеологическо ниво българите са се настанили незаконно на
една територия, която е принадлежала на Римската империя. Византия е Римската империя. Тя ще
бъде наречена Византия едва от французите през XVI век, за научно удобство. Тя си е Римска империя
и те се наричат римляни. Българите са се настанили незаконно, затова тези земи легитимно си при-
надлежат на василевса в Константинопол. Следва, че тази държава няма как да бъде призната. И
всички войни, които българи и византийци са водили в Средновековието, няма как реално да бъдат
признати дори за войни. В гръцките извори, ако ги четете в оригинал, ще видите разликата в терми-
нологията. Войните, които Византия води с арабите, са означени с гръцката дума „ΠΌΛΕΜΟΣ“ (война).
Тези, които води с България са означени с думата „άπόπτωσις“, което е въоръжен метеж или бунт на
някакъв васал срещу легитимния му сюзерен.
По този начин са означени и всички Симеонови и Самуилови средновековни наши войни с Визан-
тия. Но това е на теоретическо равнище. Практически Византия има един доста реалистичен подход,
защото как с държава, която ти не признаваш, че е суверенна, непрекъснато сключваш мирни дого-
вори? Хем не я признаваш, хем сключващ мир. Признават арабите, макар че те също са се заселили
„незаконно“ на бивши римски територии, но след никоя война не се сключва мир. С България се
сключва мирен договор, а с арабите само временно примирие, защото пък ислямът не позволява да
се сключват мирни договори с неверници.
Стойчо Керев: А как така е ставало, че нашите царе са се обучавали във Византия и след това са
воювали срещу Византия?
Лиляна Симеонова: Това е нормално.
Стойчо Керев: Какъвто е примерът със Симеон?
Лиляна Симеонова: Какъвто е Симеон. По-трудно е обаче за Симеон да се каже дали е бил залож-
ник, или е бил един от тези четиресет младежи, за които се споменава в писмо на патриарх Фотий.
Това е патриархът, покръстил България, който пише до един монах, основал голяма школа там: „Изп-
ратиха ми от България 40 младежи, за да бъдат обучавани тук. Моля те, приеми ги и ги обучавай“.
Може би това е само хипотеза, Симеон е бил не заложник, а един от тези младежи, изпратени там.
По-точно в столичен манастир, да се обучават за бъдещи висши църковници, твърде е възможно.
Оттам може да е преминал вече в Магнаурската школа, имаме сведение, че той е завършил поне т.нар.
„тривиум“ – риторика, граматика и логика. Според едно писмо на византийския, разбирайте римския,

35
дипломат Лъв Хиросвакт, когото той е държал в плен в България за известно време, те спорят на аст-
рономически теми. Твърде е възможно Симеон да има и някакво образование по астрономия, именно
от „квадривиума“, което е най-горният курс на школата.
Стойчо Керев: Как реагира Византия след веспа за Владимир и намеренията за връщането за ези-
чеството?
Лиляна Симеонова: Затова Симеон, възпитаникът на Константинопол, идва на негово място. Прес-
лавски събор не знаем дали е имало, защото това е сведение, фолклорно сведение, проникнало в
един късносредновековен латински роман. А това може да означава художествена измислица. Това е
сведение от така нареченият „Дуклески презвитер“. Роман, който е писан на латински в най-късното
Средновековие, запазен в преписи от XVII век. Вътре има куп фолклорни приказки. Това са някакви
легенди, които се носят из Балканите. И някой в късното Средновековие седнал и ги записал на латин-
ски. Така че не знаем дали е имало Преславски събор и как е станала смяната на властта. Симеон може
да е излязъл от манастира. Но дали е свиквал събор, дали на него по дневен ред се е решавало първо,
второ, трето, както сме го учили в гимназията, можем да гадаем. Край на интервюто.

Мотивите на Руската империя не бива да ни учудват. Има достатъчно доказателства,

че е съществувал точен план временното руско управление на освободените земи да не
бъде временно. Знае се за един интересен момент, когато главнокомандващият руските
военни части по това време се е опитал да накара първия назначен български министър
на образованието да издаде заповед децата в училище да започнат да учат по руската
граматика. За всичко това има факти и доказателства.
Васил Левски е казвал: „Братя! Не чакайте някой да дойде да ни освободи. Този, който
ни освободи, той ще ни пороби отново!“.
По времето, когато Констанитин Иречек и други като него, подкрепяни от влиятелни
политически кръгове, са се напъвали с предположения колко точно Аспарух и армията
му са били близки до татарите и турците, един друг човек е работил усилено. Казва се
професор Ганчо Ценов.
Кой е Ганчо Ценов ще разберете от различни авторитетни източници. Теорията на
Ценов не е приета от академичните среди. Само че, поправка, тази теория не е приета
от академичните среди в България. Професор Златарски например я отрича, че как
иначе? Златарски и Мутафчиев са завършили школата на Иречек, те са неговите преки
приемници. Да не би да си скъсат дипломите заради истината?
Разбира се, проблемът никога не е бил само в дипломите. Основното влияние е ока-
зало задкулисието, партийни интереси и други фактори.
Но в Германия, след като Ценов е представил своите трудове, взели, че му повярвали.
Ганчо Ценов е говорел пет езика, сред които староеврейски, старогръцки, латински, бил
е в пъти по-ерудиран и начетен от своите критици. Това е пораждало и голяма завист.
Най-вече е представял доказателства в полза на тезите си за разлика от тях, съпругата
му е била заможна германска гражданка, финансирала е пътуванията и проучванията
му. Включително, за да може той да плати таксата за достъп до архивите на Ватикана,
за да сверява съпоставя и допълва данните, подкрепящи теорията му. На Ганчо Ценов
наистина сериозно са му повярвали в Германия. Хитлер не е третирал българския народ
като славянски. А нацистите са имали една сериозна организация „Аненербе“ и учените,
които са работили там, са разбирали от история. Има няколко района в България, в които
още се пази споменът за научните експедиции на Третия райх. А екипът на предаването
добре знае какво са търсели експедициите на окултните организации на райха. Но това
е друга тема.
„Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“,
чийто автор е Ганчо Ценов, не може да се намери в България. Аз поне лично не съм
36
успял да я намеря. Тя се продава в луксозни издания за 300 евро в Германия например
и, предполагам, в някои други западни държави. Десетки години след като комунизмът
си отиде, неговите книги още не се издават у нас. Той е бил обявен за фашист и нацио-
налист заради това, че в книгите си доказва, че българите са коренното население на
Балканите. Самият той заявява следното: „Противниците на моята теория не ме атакуват
по същество, а ме обвиняват в национализъм“.
Тъй като противниците на Ценов не са можели да го оборят с научни аргументи,
просто го обвинили в шовинизъм и национализъм. Така ли се прави наука и се пише
история, вие как мислите?
Историята, която Ценов е написал, се признава от германски експерти и не му е дошла
наум, докато медитира в калифорнийската пустиня. Не е получавал „свише“ тази ин-
формация, а я е търсел, записвал и анализирал, като е пътувал и събирал артефакти в
редица държави. Накрая е стигнал и до архивите на Ватикана.
Напомням, че книгите на Г. Ценов години след прехода не се публикуват в България
в пълно издание, а вместо това ни заливат с всякакви други лъжи.
Има редица спекулации с нашата история и произход. Включително ни се набива в
съзнанието и една друга теза: че понеже държавата ни е била на кръстопът, който е ми-
нал оттук, си е оставял гена. Ще ви разкажа един пример.
Факт е, че при изследвания на генотипа на българското население е доказано, че ня-
маме нищо общо нито с гръцките гени, нито с турските и че нашия генотип е различен
от този на другите народи.
На това място ще се позова на добрия мой приятел и участник в предаването „Въпрос
на гледна точка“, покойния вече академик Киряк Цонев, за да пресъздам правдоподобно
тезата.
Освен признат арабист, Киряк Цонев беше изследовател на древността по земите на
днешна България. Той представяше смелата си позиция за събитията в българската ис-
тория. Беше приятел на предаването и екипа. Позволявам си да споделя едно от най-
авторитетните му интервюта за произхода на българите и тяхната мисия.

Стойчо Керев: Проф. Цонев, Вие сте дългогодишен изследовател на историята по нашите земи.
Каква беше дългосрочната цел по време на тези изследвания и какво откриваме днес?
Киряк Цонев: Моята основна цел беше първо да се откажем от някои стари разбирания за произ-
хода на името българи, които някои искат да натрапят на България. Това се случва още от края на XIX
и началото на XX век. Още проф. Златарски развива тезата, че българите са тюрки, и изхождайки от
това, започват да се правят някакви заключения. Ние доказваме, че българите не сме тюрки. Ние сме
коренен народ на тази земя, който поради редица обстоятелства е бил принуден да се пръсне и после
отново да се събере на нея.
Стойчо Керев: Като казвате народ на тази земя, колко години назад – преди или след потопа? И
всъщност кога е бил този световен потоп, някой успя ли да го датира?
Киряк Цонев: Да, световният потоп вече е датиран. Професор Петко Димитров, заедно с американ-
ски изследователи доказаха, че потопът е бил 5400 години пр.н.е. и той засяга именно Черно море, а
когато говорим за Библейския потоп, той е с 2000 години по-късно, около 3200 години пр.н.е.
Стойчо Керев: Искате да кажете, че е имало два потопа?
Киряк Цонев: Даже три. Преди тях, около 10 000 години пр.н.е., е средиземноморският потоп, ко-
гато се открива Гибралтар и водите на световния океан навлизат в тази долина, която днес наричаме
Средиземно море. Така че ние говорим за три различни неща.
Стойчо Керев: Това означава, че ако Вашата хипотеза е вярна, българите са народ с история приб-
лизително около 12 000 години (близо 10 000 пр.н.е. и 2000 сл.н.е.), така ли?

37
 Киряк Цонев: Да, ние говорим за един и същи народ. Макар че името българи се появява значи-
телно по-късно. Българи е сбор от племена, които са били в Средна Азия. Това са едноезични племена,
забележете.
Защото например, когато говорим за траките на Балканите, те са били около 450 племена и са го-
ворили на различни диалекти на един същи език. Същото е и с българите. Понятието „българи“ се
появява като религиозно понятие, обозначаващо привърженици на определена религия. И тази рели-
гия впоследствие оформя и националното название на българите.
Стойчо Керев: Каква е тази религия, успяхте ли да я изучите?
Киряк Цонев: Има две понятия в името българи. Първото понятие е Бог Тангра. „Тан“ означава ре-
лигия. В Сибир и днес съществуват народи, чиито названия означават хора. Т.е. високопоставени над
другите. Другото понятие е божеството Баал. На арабски език Баал се произнася с дълбок гърлен звук,
който другаде не съществува. Арабското писане на Баал е като старото българско широко Ж.
Стойчо Керев: И какво следва от това?
Киряк Цонев: Оттук следва, че гърленият звук или е дошъл по-късно, или преди него е съществувало
това широко Ж. Старите български писатели и просветители са употребявали тази буква единствено в
названието българи.
Стойчо Керев: Проф. Цонев, този извод казва нещо ясно и категорично, какво е то?
Киряк Цонев: Че ние трябва да търсим понятието „българи“ извън тюркската теория, която все още
е господстваща в България.
Стойчо Керев: Каква е причината изследователи като Вас да смятат, че древните българи са се оп-
ределяли като народ на боговете?
Киряк Цонев: За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към едно старо събитие, което
става на Балканите по цялото Черноморие. Когато говорим за потопа, това означава, че точно по това
време Босфорът се е отворил – дали в резултат на природен катаклизъм, или нещо друго, това е друг
въпрос.
Но е доказано, че дотогава Черно море е било сладководно езеро, което е било със 140 метра по-
ниско, отколкото е днешното Черно море. Представете си как се отваря тази цепнатина и от нея нах-
лува солена вода, която потопява това сладководно езеро. Черно море е едно море, което аз съм
изучавал.
Когато бях ученик, се твърдеше, че мъртвата зона на морето е на 200 метра дълбочина и само оттам
нагоре е живата зона. Защото отдолу е загиналата сладководна фауна и флора на Черно море. Така
ние виждаме как е била потопена една цивилизация, за която се говори малко и която практически
още не е изследвана. Това е варненско-дуранкулашката цивилизация.
Стойчо Керев: Кои са нейните особени белези?
Киряк Цонев: Първо, това е цивилизация, която предхожда всички европейски цивилизации. Това
е най-древната цивилизация отпреди 5200 пр.н.е. И чрез изследвания е доказано, че ние продължа-
ваме да носим около 20 процента от тези гени.
Стойчо Керев: Ние двамата с Вас имаме гени на 5000 години?
Киряк Цонев: Да.
Стойчо Керев: Но и до момента няма една обща теза, която да даде онази увереност на нашенеца
относно това какъв е неговият праотец. С какво си обяснявате това?
Киряк Цонев: Първо, голяма роля е изиграло турското робство, унищожило една значителна част от
културните традиции на българския народ, което е било едно смазване на националното самосъзна-
ние.
Но българинът като представител на древен народ е съумял да се съхрани. Покажете ми друг народ,
който 500 години е бил под чуждо другоезично робство, който си е запазил езика, религията и е запа-
зил себе си като народ. Ето с това ние трябва да се гордеем.
Стойчо Керев: Как се отнасяте към твърдението, че братята Кирил и Методий са създали азбуката
под давлението на гърците?
Киряк Цонев: Ние направихме едно изследване за посещението на св. Константин-Кирил Философ
в двора на багдатските халифи. Малко хора знаят, че има такова посещение, но то е записано в жити-
ето на Константин-Кирил. Но това е тема за следващ разговор.

38
 Стойчо Керев: Богоизбраността на българина не е ли само една теза за вдигане на самочувствието
на този народ в трудни моменти?
Киряк Цонев: В определени моменти това може би е нужно на нашенеца. Дали някога са се смятали
за богоизбрани е един въпрос и дали сега се смятат за такива – това е друг въпрос. Някога те с право
са смятали себе си за богоизбрани.
Стойчо Керев: Какво друго Ви дава тази увереност да твърдите, че ние българите имаме силата да
оцеляваме?
Киряк Цонев: Това, че нашите прадеди отпреди потопа са основатели на една от най-древните ци-
вилизации.

Този толкова откровен диалог подсказва прекалено много и е редно да отдадем зас-
луженото на научната работа на академик Цонев и неговия огромен принос за осветля-
ване на тъмните ъгли на историята.
Проблемът не е в гените, а в душата на нашия народ. Тя е болна.
Иначе несъответствия при историците, колкото иска човек, само да е образован и да
чете между редовете.
Ето пример за подобно четене между редовете от пътепис, писан през отдалечената
във времето 1870 година. Свързан е с описание на загадъчна местност: „Извор, при
който се намира един изкусно изработен мраморен глобус (кълбо) до 100 оки тежък и
от двете му страни са вдълбани по една ръка с отворени пръсти“.
В непосредствена близост се намирала гора, в която растяла самодивската билка ро-
сен. Там всяка година през русалийската седмица се събирали много болни, които ле-
жали по една нощ в росена в търсене на изцеление.
За странния паметник край извора не се споменава нищо в по-късните съобщения –
той вероятно е бил унищожен още в годините на турското робство. Потвърждават се
сведенията за устойчивостта сред околното население на древните езически вярвания и
ритуали, свързани с това място.
И като четеш, няма как да не се попиташ – хем говорят за тракийско светилище, тра-
кийски обичаи и обреди, хем се чудят как местно население, което би трябвало да е
претопено от славяни от нищото, си държи на старите вярвания и тракийски обичаи от
незапомнено време.
Защото обичаите, народният бит, езикът могат да говорят също като книга. Тях никой
не може да затвори в архивите, в подземията на Кремъл, в Лангли или където и да е.
Самите руснаци признават, че ако се отворят тайните архиви на Кремъл от времето
на Руската империя, историята на Европа ще трябва да се пренапише. Изразът съм го
запомнил от книгата „Война без изстрел“ от Александър Горбовски и Юлиан Семьонов.
Има и други факти, за които не се говори или са теми „табу“ за нашите историци.
Интересен е случаят със сборника народни песни „Веда – Словена“ от началото на века,
в който са поместени редица песни на населението в Родопите. В тези песни се пее за
Великото преселение на народите, за индийският бог Вишну и други странни събития
и имена. Половината специалисти в Европа застават зад тезата, че песните са автен-
тични и категорично доказателство за това, че българите са коренно население на Бал-
каните.
Противниците на тезата за тяхната автентичност твърдят, че те просто не съществуват
и са измислица. Друг премълчаван факт е, че траките са имали писменост, но до ден
днешен в учебниците пише: траките нямат писменост. Траките са имали писменост и тя
е древна колкото египетската. Дори има твърдения, че тракийското писмо е абсолютно
аналогично и предшестващо египетското. В Египет има същите пиктограми, които са

39
идентични на тези у нас. Не говорим за подобни – а за абсолютно същите, но създадени
две хиляди години по-късно.
В Египет не ги е имало, когато в Тракия са били създавани. Изводът е логичен пис-
мото е възникнало в Тракия, пренесено е в Египет, където е доразвито. Тук може би е
редно да внеса уточнение като автор на „Новото познание“. В серия от предавания доц.
Веселина Вачкова е развивала своите виждания за връзката на историята по нашите
земи с тази на Древен Египет. Вероятно в друг формат ще представим повече подроб-
ности по темата. Спекулативни според мен са следващите твърдения, но пък е редно да
се запознаем и с тях.
Открай време има данни, че тракийски племена са дали началото на първите египет-
ски династии. А в самия Египет има район, в който допреди няколко години са се пра-
вили гайди, идентични с родопските гайди. Да не говорим за тези в Шотландия. Сам по
себе си този момент от историята дава повод за спорна теория, свързана с историята на
тайните общества и езотериката. Неведнъж много аргументирано и с факти сме гово-
рили за Хермес, най-почитания от елита на траките гети.
Хермес, наричан още Хермес Трисмегист, както и Тот Атланта, е този, който според
езотерични източници е дал началото на египетската цивилизация.
В повествованието „Изумрудените скрижали“ на Хермес Трисмегист се споменава,
че той, Тот, след потъването на Атлантида, което не е станало за един миг, е заминал на
юг и е стигнал при народа на Кем и ги научил на много тайни.
По този въпрос има още какво да се каже и да се представят детайли, но не искам да
рискувам да досадя е и без това вече доста дългото описание. Честно казано, по темата
е говорено в не едно предаване. В едно от тях имаше въпрос на зрител: знаете ли какво
е „Кибалион“? „Кибалион“ е сред настолните книги на много „ученици“ по пътя им към
посвещение в тайни общества, като на розенкройцерите, франкмасоните и други по-
добни. Според езотеричните източници наследството на Хермес, което е оставил, е дало
основа за написването на „Кибалион“.
Относно древната цивилизация в района на Варна и заговора против нашата история
и потопа в Черно море отдавна се водят научни спорове. Открай време от морето около
Варна се вадят странни и древни артефакти. Повечето от тях заминават по каналите за
антики в чужбина. В скоба ще кажа, че каналите за износ на антики преди 1989 г. са
били организирани от държавата и според мнозина това не е случайно.
Тогава също като сега се е криела българската история и свързаните с нея артефакти.
Това, че върху древният Севтополис е построен язовир, също не е случайно.
Внасям едно задължително уточнение. През годините сме се опитвали да направим
не едно предаване за язовир „Копринка“ и потопяването на цялото село ведно с огром-
ното историческо наследство, открито там, и все удряме на камък. Такава немислима
проява на безотговорно поведение към историята лично за мен не намира логично обяс-
нение освен страх. Разкриването на истината, лежаща на дъното на язовира, може да се
окаже достатъчен повод народът да се замисли сериозно за своите корени. Защо е важно
да познаваме историята на този язовир ли? Защо-то така с лека ръка ние погребваме
история. А това си е чиста проба измамна реалност. Ще си позволя да опиша цялата
небивалица, за да си дадем сметка колко лесно се пропилява богатството, което нашите
праотци са ни завещали. Фактологията, която излиза изпод укриваните сериозно тайни,
е очевидна. Първоначалното име на мащабното съоръжение е язовир „Георги Димит-
ров“. То се запазва до 1992 година, когато името е променено на язовир „Копринка“.

40
Твърди се, че при построяването му са дадени жертви, макар към момента да не е на-
лична повече информация по въпроса. Идеята за изграждането възниква в началото или
средата на XX век, но и това не е указано точно. Биват създадени воден синдикат и
проект за язовирна стена, но поради липса на средства проектът не успява.
През 1947 година тогавашното Министерство на строежите започва да изгражда под-
новения проект и го завършва през 1955 година. В изпълнението му участват бригадири,
международна строителна бригада и руски специалисти. Язовирът всъщност е вторият
построен в България, след язовир „Росица“.
Основите на язовирната стена включват огромни каменни блокове, които първона-
чално са били пренасяни с каруци, а впоследствие през 1950 година е била изградена и
теснолинейка за извозването им.
В периода от 1948 до лятото на 1949 година при строителството на стената се започва
и издълбаване на чашата, където е водосборът на реката, с цел увеличаване на обема.
Тогава се разкрива тракийското селище Севтополис. Извършени са спасителни архео-
логически разкопки, но по онова време по-скоро се е разсъждавало в посока за необхо-
димостта от язовира за производството на електричество и за напояване, а не за опазва-
нето на културно-историческото наследство от древни времена.
Все пак има известен брой съхранени находки от проучванията, кои го са се провели
под ръководството на проф. Димитър Димитров. Установено е, че градът е бил разпо-
ложен на площ около 7 хектара. Още в древността голяма част от стените и съоръжени-
ята на много места са били унищожени, а самият град преди векове е бил разграбен и
разрушен.
Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология. Градът на тра-
ките е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница
с данни за живота и бита на местните. Мястото, където е открит, бива разкопано на-
пълно, заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на
града – Севтополис. Сега се изкушавам да споделя малко повече за това специално за
мен място. Като карловец съм особено запленен от историята по земите в нашия район.
Злато на седем хиляди години от село Дъбене, Хисар, все градове с магична история
това е уникално богатство. Ето защо ще си позволя в тази книга да ви разкажа малко за
богатия град Севтополис.
Той е създаден от тракийския владетел Севт III през 323 г. пр. Хр. в сърцето на казан-
лъшкия край като столица на Севтовата държава. Просъществувал е до 270 г. пр. Хр. в
качеството си на славно и достойно място.
Археологическите разкопки показват, че градът се е състоял от едно укрепено се-
лище, обхващащо площ от около 5 хектара, и няколко предградия. Отбележете си, че е
бил строен върху развалините на укрепена царска резиденция и тракийско селище. Це-
лият този ансамбъл е втъкан в надречната тераса на река Тунджа, наричана тогава Тон-
зус, която го обикаляла от три страни. Опасан бил и от крепостна стена, дълга 890 метра.
От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пре-
сичали под прав ъгъл и оформяли голям градски площад със светилище на Дионис.
Твърди се, че в Севтополис са живеели около 50 семейства на одриската аристокрация.
Царската резиденция била в североизточния край на града.
Дворецът на Севт III бил двуетажен, с фасада, дълга 40 метра, и е богата украса. Сред
многобройните помещения особено се отличавала обширна зала, разкошно декорирана
с многоцветна мазилка, наподобяваща мрамор.

41
 Сред запазените находки има монети, керамика, съоръжения и един надпис, който е
клетвен договор между видни представители на одриската и македонската управляваща
династия. Сега даваме ли си сметка за каква реалност говорим и какво достойнство е
царяло но нашите земи. А къде сме ние днес?
До 1953 година не се е знаело точно, че намереното селище е Севтополис. Станало е
ясно едва когато е открит и разчетен голям надпис от вековен артефакт. Язовир „Георги
Димитров“ е първият язовир, при построяването на който са прокопани тунели през
планината за напояване на Старозагорското поле.
Но не само язовир „Копринка“, а и морето крие още много тайни. Над плажа на
Иракли има висок хълм. Всеки, който се покачи на него, при хубаво време може да види
огромни каменни блокове останки от мегалитни съоръжения, които продължават на-
вътре в морето.
Никой ли не ги е виждал през всичките тези години? Защо учените не са опитали да
ги изследват? Плажът там е девствен и природата трябва да се пази.
Но фалшифицирането и подмяната на реалност с измама е практика по нашите земи.
Българи, живели в Гърция, са виждали с очите си преди много години как от Партенона
са били извозвани останки и от други храмове, които днес не съществуват. Останки от
храмове на древна култура. Вероятно тази на пеласгите, тракийското племе, за което
Раковски пише, че негови потомци са българите.
Има критици у нас, които смело настояват, че целта на определени кръгове е да бъде
заличена всяка следа от други цивилизации в днешна Гърция, за да не се допуснат ни-
какви спорове по въпроса дали елинската култура е заимствала от други народи знания,
обичаи и религия.
Но все пак гърците не успяха да си присвоят всички знания и културно-исторически
наследства на други народи, за които твърдят, че са техни, протестират противниците
на конспиративната теория.
След разчитането на клиновидното писмо от плочките в Шумер и Вавилон се оказа,
че голяма част от знанията на Пигагор по математика са получени именно от вавилонс-
ката цивилизация и това вече е доказан факт. Тоест математиката не е измислена от
гърците.
От свой познат учен съм чувал, а съм попадал и на статии по въпроса, че редица от
топонимите в Гърция до ден днешен носят български имена или имена с български ко-
рени. Познавачът на родната история и голям българин Красимир Узунов, вече покоен,
е споделял с мен истории, които звучат фантастично.
Но и до ден днешен има местни хора, които си спомнят как през 70-те години на
миналият век величия от Политбюро са ходели на иманярски разкопки в района на све-
тилището Перперикон. Още тогава е бил известен този древен паметник по нашите
земи. Помнят също как бащите им са ги посрещали и са отговаряли за почивната база в
Хасково, в която са отсядали другарите. Вечер на маса висшите членове на ЦК са об-
съждали търсенето на злато. Какво е изнесено от Перперикон може само да се предпо-
лага. Някои ще кажат, че това е градска легенда, въпреки че една възрастна баба от се-
лата наоколо с учудване разбра, че Перперикон е „открит“ едва през 2000 година.
Тя си спомняше за руските вертолети, които изнасяли големи каменни саркофази в
средата на седемдесет и някоя си година. За репортажа с възрастната жена са говорили
в не един популярен сайт. Прикриването на много исторически артефакти със сериозно
значение за нашата култура и произход е ставало с участието или по-скоро по указания
на представители на СССР. По простата причина, че не бива да виждат публичност

42
неща, които могат да оборят доктрината за славянското наследство. В началото на 80-
те години при разкопки край Велинград археолози попадат на важен тракийски комп-
лекс. Обектът се оказва много важен, но така и не вижда бял свят. Малко след като
започват разкопките, на обекта пристигат военни, районът е заграден. Разкопките про-
дължават, но без участието на археолозите. Местните говорят, че преди няколко години
е имало жив очевидец, участвал в откриването, но не и в закриването на обекта.
Проблемът е, че докато истината си обуе ботушите, лъжата вече е обиколила света.
А лъжата за произхода и историята на българският народ се повтаря от 100 години и
това не е случайно. Надявам се истинската причина за това един ден да се разбере. Заб-
равата е най-добрият помощник на тези, които умело направляват ръката на историците.
Доцент доктор Веселина Вачкова изказва във филма „Измамна реалност“ хипотеза,
която също предизвиква въпроси. Ето извадка от нейните думи:

- И как ще изглежда историята, ние разбираме от програмната реч на Жозеф Ренан в Париж, в Сор-
боната, който казва какво е нация. Това е първото определение на нация. Той казва: „Нация, това са
хората, които помнят едни неща по определен начин и са забравили други неща“.
Значи, за да създадем нацията, ние създаваме едно сакато в историческо отношение общество,
което помни по еднакъв начин онова, което е запомнило, макар да не отговаря на действителността,
а от друга страна, то забравя радикално големи части от своята история. Какво собствено ние бълга-
рите сме забравили, за да станем нация, може би не е лошо да се каже. Ами забравили сме страшно
много. За да станем нация, първо сме запомнили, че освен че сме българи, трябва да бъдем и славяни.
Това пише във всички, дори и в най-добрите учебници. Край на цитата.

***

Идеята е да бъдем причислени към някаква общност, която ни дава сигурността за

принадлежност към голямата славянска общност. Това води автоматично до необходи-
мостта да забравим нещо друго. Че българите на практика са мегаетносът, който създава
България. И да забравим много тясната връзка между българите и местното балканско
население, наричано много отчуждено – траки. Би трябвало точно те да се наричат
всъщност протобългари. Така или иначе, ние си измисляме прабългари. Как след това
прабългарите стават българи, не е ясно. Но оттук нататък вече може да се говори за тази
нация. Тя забравя всичко онова, което е преди националната държава, създадена през
XIX век.
Дали е хубаво, или лошо да мислим в национални мащаби, или да мислим съответно
в глобални мащаби? Не е нужно да ги противопоставяме или да избираме между двете.
Отмирането на нациите, защото те отмират, показва нетрайността на една от най-ефи-
мерните човешки идентификационни форми. След Студената война вече масово за-
почва една реидентификация с какво ли не. Затова се говори и за новото средновековие,
тоест ние се връщаме в едни общности, които са по-скоро по интереси, общности, орга-
низирани по религиозен принцип и по какво ли не още, но не се идентифицираме по
национален признак.
Преди да продължим с подмяната на историята по нашите земи, да погледнем към
нещо, което звучи като конспиративна теория за студенти последен курс в Сорбоната.
Едно от националните съкровища на Франция е православна Библия, която е подарена
от съпругата на Анри 1, княгиня Анна Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри. В продъл-
жение на много столетия тази Библия се използвала при коронацията на френските
крале. Защо православна Библия е станала семейна ценност на крале католици? Не са

43
ли успели в продължение на няколко века дори най-големите умове на своето време да
забележат абсурдите в историята? Разбира се, че са забелязали.
Всяко ново поколение от учени срещало трудности със съгласуването на многото
данни от летописи с версията на Йозеф Скалигер. Исак Нютон в началото на XVIII век,
като се позовава на естественонаучни идеи, променя Скалигеровата хронология. Като
цяло, хронологията на Нютон е много по-кратка от днешната. Повечето от събитията,
датирани отпреди Александър Македонски, той премества нагоре по скалата на вре-
мето, тоест подмладява ги. Тази ревизия на хронологията на Скалигер не е толкова ра-
дикална, колкото в трудовете на по-късни учени. Но Нютон правилно е разбрал посо-
ката, в която трябва да се промени историята. Той не ревизирал след новата ера, като
сметнал, че от началото на IV век хронологията е правилна. Жан Ардуен, директор на
френската кралска библиотека, професор по теология, още през 1690 година твърди, че
повечето от древните произведения са фалшификати, написани от монаси през XIII век.
А Ардуен е неоспорим авторитет не само в теологията, но и в археологията, филологи-
ята и много други науки. В средата на XVIII век Ломоносов се противопоставя на новата
версия на руската история, която според него била създавана от немците Милер и Байер.
Той остро критикува наскоро появилата се дисертация на Милер за произхода на името
и народа на Русия.
Подобна съдба има историята на България, сътворена за една нощ от Константин Ире-
чек и Павел Шафарик, както стана ясно. Измислен е татароподобен народ, съчинени са
имена, дати и години. За историята на Древна Гърция, Троя, Рим велики умове на циви-
лизацията изказват сериозни съмнения.
Немският филолог от XIX век Роберт Балдауф изследва древната поезия на Омир,
Софокъл и Аристотел и установява, че стилът на произведенията напомня на стила на
средновековните трубадури.
А в латинския на Хораций личи влияние от италиански и немски език. Балдауф стига
до извода, че тези древни писатели най-вероятно са италиански хуманисти от епохата
на Ренесанса.
Теодор Момзен, немски историк от XIX век, е един от водещите представители на
научно направление, наречено хиперкритицизъм. Той не е бил съгласен с хронологията
на Римската империя. Именно той е посочил, че в датирането на такова важно събитие
като основаването на Рим има разлика от 500 години.
Нима това не е достатъчен повод за нови проучвания и изследвания? Повече от осно-
вателно е, но някак между другото се пропуска такова важно обстоятелство и то остава
неизследвано от така наречената ортодоксална наука. В конспиративната мрежа се раз-
пространява становище, настояващо за изключително сериозна намеса в изучаваната
история на обществата. Зад завесата на властта има друго, невидимо правителство, ко-
ето не носи никаква отговорност пред хората. То изгражда един свят по заповед на сили
извън планетата.
Политиката на правителствата се диктува от невидими сили над тях. Елитна група
хора и техните корпорации са придобили контрол върху почти всеки аспект от нашия
живот посредством финансите, оръжията, музиката и киното. Нашето виждане за поли-
тици и президенти до голяма степен се формира от основните медии, а не от способ-
ността ни да мислим критично за това, което се случва.
Става дума за програми със специален достъп, които не съществуват официално и не
се докладват публично, става дума за черен бюджет. И тези неща не се променят, неза-
висимо за кого гласувате.

44
 Това са институции, агенции и програми с огромни бюджети, които са над закона,
извън контрол и работят в почти пълна тайна. Може би търсим промяната на погреш-
ните места. Ако чакаме един човек да направи значителните промени, нищо няма да се
промени.
Ето защо започналата промяна в съзнанието на милиони хора по света е атакувана.
Властелините се страхуват, че повишеният интерес към истината заплашително нарас-
тва. Скоро ще се случат събития, които ще променят завинаги хода на историята, сигу-
рен съм.
Завесата, скриваща истината от масите, става все по-прозрачна. Нашите мисли и чув-
ства за света се променят и в резултат на това започваме да провиждаме скритите де-
тайли. А те, както знаем, са важните.
За нас българите е особено чувствителна темата за кражбата на история, тя прие ма-
щабите на унищожително цунами и заплашва да се превърне в бедствие с необратими
последици.
Една от най-страстно коментираните теми е очевидното присвояване на история от
съвременните македонски историци. Толкова много манипулативни новини се появиха
през последните няколко години, че дори корифеи историци остават с отворена уста и
нямат логично обяснение на случващото се.
Следващите редове са простичко доказателство за фамозното редактиране, украся-
ване и напудряне на историята. В този текст ще откриете съвършен метод за манипула-
ция, който представя уж различни гледни точки и позиции.
Но той е пример за изготвянето на съмнителни публикации от уж уважавани медии.
Същият този вестник е сред лидерите в битката за свобода на словото и против „фейк
нюз“.
Тоест предполагаме, че подобно нещо като фалшива или манипулативно поднесена
новина за редакцията е като дребна шарка. Друг е въпросът дали са имунизирани? Че-
тете и после си направете изводите.
В онлайн изданието nytimes.com от 14.12.2018 година откриваме следния текст:

Лидери на Православната църква, сред които Вселенският патриарх Вартоломей, съдят Принстънс-
кия университет заради хилядолетни ръкописи.
Те са собственост на университета, но са стигнали до него, след като били откраднати от българска
чета по време на Първата световна война, пише изданието, цитирано от БТА.
Мистериозното изчезване на ръкописите е описано като в холивудска продукция. Трите ръкописа
с цветни рисунки са на повече от 1000 години. Едновременно свещени текстове и произведения на
изкуството, те били дарени на университета „Принстън“ през 1942 година от член на настоятелството
и бивш възпитаник на учебното заведение.
Той твърди, че ги купил от германска аукционна къща 20 години по-рано.
Във федерален съдебен иск, заведен в четвъртък в американския щат Ню Джърси, ищците, сред
които Вселенският патриарх Вартоломей, твърдят, че ръкописите са били откраднати, и настояват за
тяхното връщане.
Версията на вестника за българската следа е шокираща. През 1917 г. българска чета щурмувала
манастира „Света Богородица Икосифиниса“ в село Кормища, Северна Гърция, и отнесла редица
древни текстове.
Манастирът, основан през V век, е един от най-старите в гръцката област Македония. В съдебния
иск пише, че преди да бъде плячкосан, той е имал „забележителна колекция от книги, реликви и ценни
византийски ръкописи“.
Представител на местните власти описал нападението срещу манастира в писмо до гръцката деле-
гация в София четири дни по-късно.

45
 В текста, който е на френски език, пише, че „банда от 60 престъпници“ е влязла с насилие в манас-
тира и е пребила безмилостно двама мъже, за да ги принуди да издадат къде се държат скъпоценните
предмети на светата обител. След това българите натоварили своята плячка на 24 мулета и си тръгнали
необезпокоявани.
Откраднатите ръкописи били отнесени в София, където се озовали у търговци, продавачи на книги
и аукционни къщи от цяла Централна Европа.
Версията на университета е още по-невероятно скалъпена. Според проучване на университета ръ-
кописите не са били плячкосани. „Според информацията, която имаме, не открихме никакво основа-
ние, че ръкописите, които притежаваме, са били откраднати по време на Първата световна война“,
обясняват от висшето училище.
Освен хилядолетните ръкописи православната църква настоява „Принстън“ да върне и вариант на
„Коментар на Евангелието от Матей“, писан през XVI век и също откраднат от българската чета. Той е
собственост на университета от 1924 г.
Вселенският патриарх за първи път поиска от университета да върне пет византийски ръкописа през
2015 г. Тогава от „Принстън“ обявиха, че два от тях още преди 1917 година са били собственост на друг
манастир, а не на обрания от българската чета.
Светата обител продала документите и така те попаднали в „Принстън“. Сега въпросните ръкописи
не са обект на иска на патриарха и другите висши духовници.

Чуден репортаж, както биха казали специалистите по връзки с обществеността.

Още по-манипулативно и преднамерено звучат радиопредавания, текстове в офици-
озни медии и цели книги, написани да ни убедят в отсъствието на каквото и да е робство
по нашите земи.
Да не говорим, че гръцкото или византийското, както искате си го наречете, може би
е било с небивали размери.
В създаването на една измамна реалност най-важният елемент е да унищожиш обра-
зованието.
Пропадането в бездната на неграмотността води единствено и само до лесно управ-
ление и манипулиране на масите. В един момент самите маси искат да бъдат управля-
вани, защото те нямат капацитет да се справят със сложното човешко присъствие в со-
циалната среда. Очевидно нашите врагове и неприятели са разбирали необходимостта
да ни направят неуки и неграмотни.
Тази задача са си поставяли всички до един от неприятелите ни. Да не влизаме в де-
тайли, защото вероятно ще се наложи да променя изцяло концепцията на книгата.
Но бих искал да ви припомня още куп факти, свързани с подмяната на историята. И
това става по най-безцеремонен начин от различни фигури и фигуранти.
Те отразяват реалността, такава каквато я регистрират безпристрастно очите на хи-
ляди образовани нашенци. Безропотното приемане на лъжата не води до нищо добро.
Тя е вредна, включително и за манипулаторите на история. Когато една нация е на кръс-
топът, често се вглежда в миналото. То е като огледало на отминалите времена и за-
режда хората с оптимизъм. Съхраняването на частици от историята за поколенията дава
устойчивост за настоящето.
А бъдещето може да се формулира с няколко постулата на истинските родолюбци.
Преди това е редно да хвърлим поглед към очевидното.
В наши дни гласовете за разединение крещят неистово. Лъжебългарофили кръстосват
не само страната. Те превърнаха мрежата във вулкан от страсти, манипулации и откро-
вени неистини.

46
 Дали имперските амбиции на Русия всъщност са довели в България генералите от
Москва? Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското
общество, но незнайно защо туй е истина, позабравена у нас.
Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася
прозвището Цар Освободител. Тоест първо те са си го кръстили така и чак подир ние.
Младите хора все по-често дават урок на нас големите как се защитава честта на Бълга-
рия. Олимпиади, състезания и международни ученически прояви окичват с медали гър-
дите на талантливите наследници на Левски, Ботев, Каблешков, Бенковски и хилядите
опълченци мъченици. Сънародниците в чужбина забравят за всичко, което разединява,
и гордо носят българското знаме като символ на различност по спортни събития. Точно
това прави отликата от останалите народи. Националният трибагреник оцветява краси-
вите лица на момчета и момичета по стадиони и зали. А възгласът „Българи юнаци“
няма аналог в цял свят. Думата ми е за традиция, която е закодирана в кръвта и клетките
на българина.
Националното самочувствие и самосъзнание са елементи от първостепенно значение
за всички нас. Тези понятия нееднократно бяха поставяни под въпрос от съмнителни
ментори и чужди внушения. Не бих искал да влизам в спор с десетките глашатаи на
всемирната неолиберална линия на поведение. Знам само, че ако на края на света чуя
българска реч, ще се зарадвам от сърце. Сигурен съм – същото се е случвало на десет-
ките хиляди нашенци в чужбина.
Преди години в жарък ден онемях от изненада. Не, онемях е меко казано. Това стана
на рождения ми ден и се помни завинаги. Влизам в едно магазинче за минерална вода
далеч от родината. В Кипър, не се чудете къде е магазинчето. Обръщам се към прода-
вачката на английски. Усмихнатата жена ме изслуша внимателно. Връща ми монета и
казва: „Заповядайте“. Щях да изтърва бутилката от почуда. И като настана една приятна
суматоха... Малко приказки, малко смях. Разпознало ме момичето, похвали ме, аз я пох-
валих. Стана малко като халваджията за бозаджията, но имаше доброта.
В Щатите флагът е превърнат в символ за превъзходство. За комшиите на юг не искам
да говоря. Там байраците са колкото и сградите. Ние понякога гледаме на празниците
като на почивни дни. Може да се каже, че така се самовъзпитахме. Поправете ме, ако
греша.
Въпреки всички диващини, въпреки дупките, въпреки тунелите-убийци и напук на
вакханалията българинът носи специален код.
Той се активира в най-трудните времена. Сега сме в трудни, усилни времена.
Дали 3 март да е национален празник, или не? И такъв дебат има. Моят отговор е
простичък. За една обединена нация всеки ден е празник. Другото е подъл дебат. Дъвка
с лош дъх.
Гледам на празника като подвиг на народ от смели мечтатели. Вдъхновители и Апос-
толи на възраждането на всемогъщия български дух.

47
 3.
Кирилица ли е българската азбука?
https://novotopoznanie.com/tag/кирилица/

Думите изграждат силата на въздействието върху реалността, но когато един цял на-
род разполага със собствена азбука, която носи в себе си могъщи енергийни връзки с
Космоса, съдбата отрежда извечни битки за съхранение на знанието. В голямата битка
за доминация на словото и буквите нашият народ има едно значително предимство пред
всички останали, с които се съизмерваме. За някои може да прозвучи шокиращо, но да
се вгледаме във фактите и да ги приемем или да продължим да ги изследваме. Във
филма „Измамна реалност“ има една специална част, която стана причина за дебат. Спо-
ред Александър Димитров тази азбука е създадена от българи, в България, по поръчка
на българи. Това е политическа поръчка на българския цар Симеон. Кирил и Методий
създават глаголицата. Те я създават през 855 година, условно казано, защото няма съ-
вършено точни сведения. Истината е, че глаголицата умира. Тя съществува двеста-
триста години след като бива създадена. Но, обърнете внимание, Симеон не я използва,
въпреки че я има в ръцете си.
Замислете се. Защо при положение, че има току-що прясно написана глаголица от
Кирил и Методий, изведнъж на него му хрумва да каже: „Не, не, аз няма да ползвам
глаголицата“, която има подръка, а поръчва на Климент Охридски написването на нова
азбука. Тя бива създадена от Климент Охридски, с помощта, разбира се, на учениците
му. Безусловно той е имал, да го наречем ноухауто, знанието как се пише азбука, защото
Климент е един изключително даровит човек. Той следва Кирил и Методий по пътя им.

48
Бива научен. Това знание му бива предадено, но така или иначе тази азбука не е напи-
сана от Кирил. Кирил умира трийсет години преди тази азбука да се появи на бял свят.
Как може да бъде наречена кирилица? Учудващо е как гръцката азбука може да се на-
рича гръцка. Как се нарича арменската азбука? Арменска. Как се нарича грузинската
азбука? Грузинска. Как се нарича латинската азбука? Латинска. Как се нарича еврейс-
ката азбука? Еврейска. Как се нарича българската азбука? Кирилица. Бре, ти да видиш.
Азбука, написана от българи, в България, платена от българи, се нарича кирилица. И
вместо това да бъде основа за национално самочувствие и гордост, тя от българска аз-
бука се превръща в неутрална кирилица. Това мен много ме смути. Защото чрез деиде-
ологизацията ние изхвърлихме, както казват хората, и бебето заедно с мръсната вода. В
опитите си да реформираме едно общество, което беше твърде идеологизирано, ние от-
хвърлихме идеята за това, че идеализмът е твърде значим. Той е в основата на всеки
прогрес. Много е различно, замислете се. Едно е да кажем днес в съвременния ни свят –
трябва да българизираме интернет, защото има 300 милиона души, които пишат с тези
букви, ползват ги. И това е важно. Едно е да кажеш българизираме, друго е да кажеш
кирилизация. Кирилизация нищо не значи. А още повече, че не е вярно. Фактически не
е вярно. Всички статуи, на които са изобразени Кирил и Методий, как държат свитъка,
пергамента с азбуката А, Б, В, Г. Д, Е и така докрая, са фактическа лъжа. Това е една
голяма историческа абракадабра, чрез която Кирил и Методий пишат една азбука, а след
това – хоп, тази азбука се превръща в друга азбука.
Няма друга азбука в света, която да преследва такава цел и която да е създадена по
този начин – с молитва, всяка буква е свързана с езика на българите. Но така или иначе
някои букви са оставени, оставен е може би духът, който Кирил и Методий са вложили.
Не случайно след това българският език става четвъртият език, на който може да се чете
и да се проповядва християнството. Но нито гръцкият, нито латинският са създадени,
за да може да се препише на тях Библията за целите на християнското учение. Ние труд-
но бихме могли да намерим подобно конкурентно предимство в съвременния свят спря-
мо другите държави. Каквото ни дават, подаряват, изпращат ни от миналото нашите
велики владетели Борис и Симеон, и Петър, и много други след това, разбира се.
България е единствената държава, която разпространява своя цивилизационен код по
мирен начин. Без да пролее една капка кръв. И да постигне цивилизационно покритие с
планетарен мащаб. А Русия всъщност е функция на България. Русия е най-голямата бъл-
гарска държава на практика. Как ние продължаваме своята цивилизационна същност?
Като разпространяваме езика и културата си. Чрез писмеността, създадена от българи.
И им подаряваме азбуката. И по този начин те възприемат и нашия език, възприемат и
нашата същност. Руснаците не подозират, че са много повече българи, отколкото
изобщо могат да си представят. Нека да си спомним думите на Симеон Велики – една
вяра, един език, един народ. Това е била неговата мечта за България. За заблудите, свър-
зани с буквите на българите, можем да говорим дълго, но има становища за нещо недо-
там приемано от ортодоксалната наука и то е свързано с писмеността на траките, така
условно са наричани племената, живели по нашите земи.
Една много спорна и направо взривоопасна тема, която за някои специалисти изобщо
не съществува, за други е свързана с най-голямата конспирация в историята на българ-
ските земи, и това е темата, засягаща тайната на тайните в Европа – съществуването на
палеобалканската писменост. За това как траките през историята „изгубиха“ своите
букви, дали в Античността „траки“ и „елини“ са писали с еднакви знаци и кога всъщност
са възникнали основите на древните български писмености, познати ни от по-късните

49
извори с имената „кирилица“ и „глаголица“. Или накратко, съществува ли тракийска
писменост?
„В интервю за „Български дипломатически преглед“ директорът на института по тра-
кология проф. Кирил Йорданов изказа мнение, че траките са били безписмени“ – пише
Тодор Христов в статията си „Траките и тяхната писменост“.
Но за да се каже, че траките са безписмени, то трябва да се представят доказателства
за това.
И доказателства от няколко години вече безспорно има. Те обаче всъщност сочат към
обратното. Надписът от тракийското скално светилище Белинташ, открит за първи път
от туристи от Бургас през лятото на 2006 г., потвърждава тезата, че нашите предци от
Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката! Надписът е намерен в Белинташ,
светилището на бесите, посветено на бог Сабазий, в Родопите. В края на 2008-а е заснет,
измерен и документиран. Дълъг е 70 см, височината на знаците е 20 см и съдържа поре-
дица от 14 или 15 знака, издълбани в хоризонтална скала при древното скално свети-
лище Белинташ – на възраст около IV-V хил. пр.Хр.
Този надпис е поредното доказателство, че траките не са били безписмен народ.

Фиг. 3.1 Надпис на камък от Плиска (Плискова/Блескова) града

Сензационното в случая е не фактът, че при Белинташ се открива надпис, а наличието

на знака IYI. и то в самото му начало. Този знак, свързан изключително с прабългарите,
е намиран и в други тракийски светилища (напр. Щуд край Ситово). Традиционната
българска историография обаче твърди, че преди 681 г. българи в Родопите не е имало.

50
 Възниква резонният въпрос: как тогава най-значимият и характерен техен знак – този
на върховния им бог – се появява много преди Христа, изсечен в едно тракийско свети-
лище?
Отговор на този въпрос дава автохонната теория за произхода на българския народ,
която все по-убедително доказва тезата, че българите са коренното и най-старото насе-
ление на Балканския полуостров. Сам по себе си надписът от Белинташ е сериозно до-
казателство за правдивостта на тази теория, която тепърва ще получава все по-силна
подкрепа с развитието на историческата наука и с подробното изучаване на хилядите
древни свещени места из територията на България. В древните исторически извори ста-
рите българи са отъждествявани многократно с траките, като археологическите данни
показват също, че дедите ни са били най-древният автохонен палеобалкански народ.
Наскоро на територията на България бяха открити още находки с линеарно писмо тип
А и Б (предгръцка и предфиникийска писменост, която е открита и на остров Крит!),
които се съхраняват в Националния исторически музей в София. Тези факти, както и
откритите в България (Карано-во, Градешница, Варненско и Пловдивско) и Румъния
(Тартария) най-древни писмени знаци в света (глинени печати пинтадери) на възраст
над 6000 години показват, че в България е имало древна култура, предхождаща с поне
2000 години културите на Египет, Месопотамия и Китай!
Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите
гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани
с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древ-
ността. С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: „На тракийските таблички е
записано Орфеевото слово“?
Всяка истина може да се укрие. Достатъчно е години наред да се повтарят с фанати-
зъм едни и същи измислици. Човек запомня не това, което е логично, а това, което чува
най-често. След време повтаряното се загнездва така здраво в нашето съзнание, че става
трудно заблудата да бъде отстранена. Понеже за миналото на народа ни са изречени
безброй лъжи, доста от нас са попаднали в капана на заблудите.
Нека не забравяме, че измамите тровят съзнанието на повече от пет поколения бъл-
гари. Вече не просто „пресата“ и „образователната система“ промиват съзнанието, а
дори и нашите майки и бащи, които, закърмени със старите виждания, неволно ги пре-
дават и на нас. Като пример може да се посочи твърдението, че траките са безписмен
народ, а за надписите си са ползвали гръцката азбука. Ако подобно твърдение бе напра-
вено през XIX век, то оправдание можеше да има. По онова време не се знаеше, че де-
дите ни са първият цивилизован народ на Европа. На твърде малко хора бе известно, че
предците ни са дали най-способните императори на Рим, а също така и най-великите
пълководци на Римската империя. Малцина бяха тези, които осъзнаваха, че без Орфей,
Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и други гръцката култура щеше да е доста бедна и едва ли
щеше да се радва на днешната си популярност. Дори и в по-късни времена само огра-
ничен брой хора знаеха, че Ахил, Атрей, Менелай, Агамемнон, Пелей и други принад-
лежат на трако-пеласгийската общност.
В академичните кръгове е добре известно, че музите покровителки на музиката и из-
куствата са тракийски, но по редица причини това бе премълчавано. Не бе популяризи-
рана информацията, че доста преди Троянската война полуостров Пелопонес е колони-
зиран от тракийското племе фриги, а Атика е била обитавана от техни роднини. Не се
казваше никъде, че в Давлида, Фокида, е властвал живелият преди повече от 3300 го-
дини тракийски цар Терей. Виждаме, че огромно количество информация остава извън

51
общественото достояние. Това направи възможно изковаването на неиздържани теории
като тази за гръцката писменост. Незапознати с важните данни, днес милиони хора ис-
крено вярват, че гърците са заели азбуката си от финикийците, а после, преработвайки
я, са я дали на траки, етруски, келти. Несъмнено гърците имат значителен принос в из-
граждането на европейската култура. Това нито може, нито бива да се отрича. Талантът
на скулпторите Фидий и Праксител, красноречието на Павзаний и Страбон, мъдростта
на Сократ не могат да се подценяват. От друга страна, редно е да се признае и приносът
на траките в оформянето на гръцката култура и общество. Тъй както никой не отрича
ролята на етруските в изграждането на ранната римска държава, така не би било спра-
ведливо да се премълчи това, което дедите ни са дали на старите гърци. На първо място
трябва да се посочи азбуката. Държа да отбележа, че въпреки названието гръцка азбука,
тя не е създадена от гърци. Нито Херодот, нито пък Тукидид, Страбон, Павзаний, Пла-
тон, нито който и да е друг стар автор твърди, че гърците са създавали някога азбука.
Такова твърдение би било, меко казано, лесно оборено от учените. Причините да няма
такова официално твърдение, останало от древни времена, са прости. Ако някъде е било
записано, то щеше да бъде разгласено гръмогласно. Но такова доказателство науката не
е открила, за разлика от историческите извори, които недвусмислено дават предимство
на българската азбука. Азбука, създадена изцяло от българи. А дебата, че гръцкият ал-
фабет е дело на народ, живял по тези земи преди идването на племената, които днес
наричаме гърци, ще оставим на историците.

52
 4.
Небесните цивилизации
https://novotopoznanie.com/tag/izvanzemni-tsivilizatsii/

Съществува теория за сателит, който наблюдава планетата. Сателитът се нарича

„Черният рицар“. Име, което се свързва с мистерия, мит, непознатото друго над нас.
Казват, че наблюдава Земята хилядолетия наред. Според хипотезата това е извънзе-
мен сателит, който не е от нашия свят. За първи път за този обект се споменава през
1953 година. Точно четири години преди изстрелването на съветския „Спутник“ доктор
Линкълн Ла Пас от Университета на Ню Мексико прави това шокиращо откритие.
Малко по-късно, през август 1954 г., заедно с откривателя на Плутон, Клайд Уилям
Томбо, намират още два непознати обекта в орбита, но по-късно д-р Ла Пас се отрича
от публикацията си.
За „Черният рицар“ започва да се пише през 1960 година, когато списание „Тайм“
публикува статия, в която се твърди, че това е спътник. Конструкцията му и появата му
в небето е дефиниция за извънземно. Много ентусиасти са запленени от сателита, но
големите космически агенции и правителствата отричат съществуването му.
Тази дихотомия съществува по една причина – и двете страни грешат. Предлагам ви
гледната точка на режисьора и сценариста Деймън Т. Бери, която предизвика ожесточен
дебат дори в научните среди.
Ентусиастите на тема НЛО и космическите агенции са двете страни на една монета.
Едната е на вярващите, а другата се нуждае от доказателства. Различни изследователи
любители показват снимки на чужди обекти в небето. А организации като НАСА вся-
чески се стремят да докажат, че няма такова нещо. Тази игра на вярващи и невярващи

53
се разиграва от десетилетия. Но на този спор скоро ще се сложи край. Знание над зна-
нието напълно ще промени представите и ще донесе мъдрост на земните умове.
Има знание, което е над хората, независимо дали са вярващи, или невярващи. И това
знание е толкова силно, че ако веднъж бъде разкрито, ще премахне всички съмнения и
спекулации. Божието творение е дадено на човека и на Земята. Но за съжаление, е да-
дено на човечеството само по една причина – защото наближава краят на Земята. Прос-
тете, но съм скептик по отношение на такава крайна хипотеза.
Според еколози нашата планета страда и умира. И познанието, което идва, следва
само една цел – да спасим колкото можем повече. Това послание не е да спасим нашата
планета, а да спасим следващите човешки същества, които ще дойдат тук, след като
изчезнем всички ние.
Твърди се, че то носи след себе си и ужасяваща болест – когнитивен дисонанс. Тази
болест покосява мозъка. Мозък, който получава знание, много по-силно от това, в което
самият мозък вярва. Симптомите са ужасяване и реакция срещу факт, който вече знаем.
Щом чуете, щом разберете, всичко приключва.
Легендата за „Черния сателит“ идва от далечната 1899 година. Ученият Никола Тесла
прехваща странен сигнал от Космоса. По-късно той ще бъде идентифициран като сате-
лит. Това, което прави сигнала странен, е, че тогава сателитите още не са били изобре-
тени.
Мнозина скептици смятат наблюденията на Тесла за обикновен шум от Космоса. Но
на този етап от човешката еволюция трябва да разберем, че не ни остава много време и
не можем да го пилеем, съмнявайки се.
Сигналът, открит от Тесла, е бил най-активен през 20-те и 30-те години на XX век. И
тези две десетилетия осигуряват най-неоспоримото доказателство за непознатото. В
тези времена на скептицизъм как е възможно да докажем, че такъв извънземен сателит
съществува?
Първата стъпка е да разберем неговата цел. Сателитът е изпратен в орбита около Зе-
мята, за да направи само едно нещо – да комуникира. Той позволява аудио- и видеоко-
муникация и е почти невидим за средностатистическия човек.
А за тези, които го виждат, прилича на звезда. Тази шапка невидимка си има своята
цел. Сателитът също така се използва за наблюдение и шпионаж на живота на мъже и
жени, на цели нации.
Позицията му над Земята му позволява да я види цялата, както и да я опознае в де-
тайли. Да я разбере по-добре от всеки човек, който върви по нея. Това извънземно наб-
людение на Земята не е толкова ново, колкото ни се иска да вярваме. Всъщност е древно.
Сега знаем, че всичко, на което са ни учили за древното минало, не е вярно. Сега знаем,
че древното население на Египет е познавало технологиите.
Предците ни са били запознати с технологичното мислене. Мнение, което вече няма
как да бъде оспорвано. Не и интелектуално.
Египтяните са криели познанието си, уверени, че един ден ще се роди някой от нас,
който ще го разбере.
Пирамидите са символ на Слънцето и всеки йероглиф е символ на Рая, тъй като те са
част от кръга. Квадратът показва как да влезеш в Космоса, а кръгът – как да пътуваш в
него. Всеки древен символ, който има кръг, подсказва за обект, който е в Космоса и
който обикаля в кръг.

54
 Този символ е съвършено познание, защото се намира в окото на Бога. Египетският
символ показва окото на Бог и се нарича „Окото на Ра“ – бога на Слънцето. Тази кон-
цепция за „Черният рицар“ води след себе си още по-шокираща хипотеза. В древни
книги съзираме окото, което наблюдава всеки един от нас.
Американският долар е най-яркото доказателство за укриваното познание. Ние сме
под наблюдение от хилядолетия. Всеки опит да разрушим тази планета приключва фа-
тално за нас. „Черният рицар“ е натоварен с мисия. А тя е да не допусне хората да зали-
чат творението на неговите създатели. Днес повече отвсякога ние сме близо до края и
този край ще бъде за нас. Дали пък не ставаме неволни свидетели на преминаването в
друга реалност?
Подобна хипотеза ни кара да изглеждаме малки в голямата измамна реалност, която
определени кръгове се опитват да наложат с години. Знаем, че само едно предположе-
ние не може да отключи дебат. Вероятно така наречените големи разузнавателни цент-
рали разполагат с много повече информация по темата, но тяхното оглушително мълча-
ние събужда все повече спекулации.
Лин Бюкенън, един от участниците в програмата за дистанционно наблюдение на
ЦРУ „Старгейт“, твърди, че бил нает, за да събере информация за извънземни групи,
посещаващи Земята.
Участвалите в тази програма имат способността да виждат обекти и места, които те
никога не са посещавали, дори да са на милиони километри разстояние.
Повече за секретната програма на американското правителство можете да прочетете
в различни интернет издания. Но да се подготвим за това, което ще срещнем в мрежата.
Въпреки целия скептицизъм към резултатите от подобен тип програми те безспорно
са успешни, като направените открития често пъти са изключително точни и полезни.
Според доктор Джесика Утс, декан на факултета по статистика на Калифорнийския
университет, нещата стоят по различен начин. Това, „което ме убеди в истинността,
бяха натрупващите се доказателства, докато работех в тази сфера. Посещавах лаборато-
риите им, освен тази, в която работех, и се убедих, че науката, която се прави там, е
изключително точна. Била съм консултант в много на брой различни научни сфери, но
методологията и контролът в тези експерименти бяха по-добри и по-точни, отколкото
на всички други места, където съм работила“.
Трябва да се знае, че дистанционното наблюдение е нещо, което наистина работи,
според различни автори. Но то противоречи на представите и вярата на много хора, по-
вечето от които са в научните среди. Познавам хора в България и Европа, които са много
добри „визионери“.
Често пъти това е смятано за псевдонаука, без да е правен какъвто и да е опит за
изучаването ѝ. Вече няколко правителства са признавали, че проучват дистанционното
наблюдение и други феномени, които попадат в графата парапсихология.
Според Харолд Путхоф, учен, работещ за ЦРУ и основател на програмата за дистан-
ционно наблюдение в Станфорд, темата е дискусионна. Има значителни научни доказа-
телства, събирани години наред от различни лаборатории, които показват колко реален
е този феномен. Повечето хора са способни на това, а за много от тях е изненада, че
притежават подобна дарба. Те показват отлични резултати в лабораторните изследва-
ния, проведени от ЦРУ.
Имало е много успешни участници в програмата за дистанционно наблюдение „Стар-
гейт“. Един от тях е бил и Лин Бюкенън. Неговият статут е потвърден от разсекретени
документи на ЦРУ от 1995 година.

55
 Общата тема в показанията и информацията, която разкриват повечето участници в
програмите за дистанционно наблюдение, са извънземните.
Лин Бюкенън казва на едно място: „След като службата ми при военните приключи,
представители на правителството се обърнаха с молба към мен да съставя научен док-
лад, сравнявайки психичните способности на хората и извънземните“. Самото прочи-
тане на такъв абзац дава храна за размисъл.
„В изследването си, използвайки дистанционно наблюдение, разбрах, че можем да
разделим извънземните на четири различни категории въз основа на техния вид и наме-
рения. Има такива, чиито психични способности надминават нашите, и такива, които
все още не са се развили на подобно ниво в тази сфера“, категоричен е авторът. Той
прави следното заключение:
„Има такива, които са приятелски настроени, но и такива, които не ни харесват. Тези,
които са неприятелски настроени, но нямат подобни способности, не идват тук. За раз-
лика от тях приятелските извънземни без способности за влияние често ни посещават и
търгуват с човечеството“, продължава бившият експерт от тайните служби.
Според различни теории тези, които притежават способности и са приятелски наст-
роени, искат да ни помогнат да развием нашия собствен интелект и да станем по-силни.
Но последният вид – тези, които не ни харесват и притежават психични способности,
искат да ни изтребят, да ни заличат от планетата.
Бюкенън също така споменава и наличието на извънземни бази, които се намират на
планетата Земя. Те са пет на брой и са скрити в планини. Определени хора работят с
тези извънземни по най-различни програми и с различни цели.
Мнозина с подобни на Бюкенън способности също споменават тези бази в своите
проучвания.
Един от най-успешните участници в програмата „Старгейт“, Пат Прайс, описва че-
тири бази на извънземни в разсекретени документи на ЦРУ и Агенцията за военно ра-
зузнаване на САЩ. Прайс твърди, че видял и местоположението на базите:
Връх Зейл в планините Макдонъл, Австралия, Монте Пердидо в Пиринеите, връх
Инуангани в Зимбабве, връх Хейс в Аляска. Прайс описва извънземните като „подобни
на Хомо сапиенс, с изключение на дробовете, сърцето и очите“. Ако посетите онлайн
архивите на ЦРУ и напишете някое от споменатите имена, можете да намерите изклю-
чително любопитна и полезна информация.
Междувременно, преди време се появиха данни, които хвърлиха, меко казано, бомба
в средите на търсещите извънземен разум. И ако си мислите, че това е информация от
конспиративни автори, грешите. В последно време радиотелескопът „Аресибо“, разпо-
ложен в Пуерто Рико, регистрира цяла поредица от съобщения, имащи изкуствен про-
изход, съобщи Сет Шостак, главен астроном на Института SETI.
Институтът се занимава с търсенето на контакти с извънземни цивилизации от години
и е сред уважаваните научни центрове. Според данните става дума за 72 сигнала, излъ-
чени от неизвестен източник от галактика, намираща се на 3 милиарда светлинни го-
дини от Земята.
Експертите от SETI казват, че вероятно става дума за изкуствен интелект, създаден
от извънземен интелигентен живот.
Учените от „Харвард“ предполагат, че тези сигнали може да идват от мощни преда-
ватели, построени от свръхнапреднали цивилизации за връзка с междузвездни кораби.
Сега Шостак твърди, че сигналите са в „заплашителен формат“ и вероятно съдържат
заплахи за човечеството.

56
 Ако е така, то планетата Земя се намира в сериозна опасност. Според експертите е
много вероятно космическите сонди „Пайъниър 10“ и „Пайъниър 11“, пуснати от НАСА
преди 44 години, да са привлекли вниманието на извънземните. В различни източници
съм срещал подобна информация, но съм колеблив дали да се доверя безрезервно на
написаното. Ала какво става в действителност?
Апаратите, неочаквано за всички, промениха траекторията си, след като напуснаха
пределите на Слънчевата система. Те носят информация за точното местонахождение
на Земята, за устройството на човешкия организъм и данни за живота на планетата ни.
Този експеримент вече бе определен от редица учени, в това число и от покойния
Стивън Хокинг, за опасен, защото не знаем с какви извънземни ще установим контакт.
Сет Шостак и колегите му се надяват да успеят да разшифроват в близко бъдеще за-
сечените радиосигнали и да разберат какво точно се казва в тях и дали има опасност за
хората на Земята. Такова твърдение е недоказуемо, освен ако самите извънземни не се
появят официално. Но пък ние помним случая със странните светлини, видяни от хи-
ляди хора във Финикс, Аризона, в края на 90-те години на миналия век.
Телевизионният канал FOX 10 NEWS, част от веригата на FOX, съобщава преди
време за притеснени очевидци, които говорят за много странен „облак“ или „портал“.
Явленията са наблюдавани най-ясно в небето над Финикс и Хюм. През цялата нощ в
телевизията се получават десетки снимки и видеоклипове от хора от Финикс и Хюм,
Аризона, от долината Коачела, Калифорния, Менифи и Сан Диего, Калифорния. Теле-
визионният канал приканва всички очевидци на мистериозното явление да изпратят
снимки и видеоклипове в редакцията и информира, че се опитва да разбере какво е това.
През 1954 г. консолидирането на световния политически, финансов, стопански и во-
енен елит доведе до създаването на тайно общество от ново поколение, известно като
Билдербергската група.
През 1973 г. е налице следващата модификация т.нар. Тристранна комисия, насочена
към налагане на глобален контрол от страна на САЩ, Европа и Япония.
Дейвид Айк например смята, че този елит, който е на върха на пирамидата (а тя е на
много по-високо ниво от съвременните правителства), вече е способен да наложи свои
хора в по-горните етажи на властта на отделните държави.
Американският учен Боб Фризел твърди, че тайното правителство включва предимно
най-богатите хора на планетата. Те са около две хиляди души. Но отдавна контролират
нашите т.нар. правителства. Те определял кой и кога да бъде избиран на определен пост.
Кандидатите за президент и от двете партии се избират от тайните правителствени ор-
ганизации. Те контролират света чрез снабдяването с хранителни продукти, растежа и
спада на инфлацията на световните валути. Те решават дали да има война и кога да
завърши. Вие не можете да загубите, ако сте и от двете страни. А тези хора очевидно не
са защитници на никоя страна.
Правилата са прости. Първоначално създавате условията, които да доведат до война.
А след това предлагате решението на проблема. Позната ли ви е тази тактика? Разделяй
и владей. Стара е колкото света.
Според американски уфолози, работили по Проект „Феникс“ през 1954 г., президен-
тът Айзенхауер подписва таен изпълнителен меморандум NSC 5410 за създаването на
комитет. Той е наречен „Маджорити-12“, предназначен е да наблюдава и контролира
целия арсенал тайни операции по отношение на извънземни цивилизации. В структу-
рата на „Маджорити-12“ са включени „мъдреците“ Нелсън Рокфелер, директорът на
ЦРУ Алън Дълес, държавният секретар Джон Фостър Дълес. Също и министърът на

57
отбраната Чарлз Уилсън, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете
адмирал Артър Радфорд, директорът на ФБР Едгар Хувър. Те са членове и на тайното
общество от учени, наречено „Общество Джейсън“. Обществото подбира членовете си
от организации като „Череп и кости“ и „Свитък и ключ“ в университетите „Харвард“ и
„Йейл“.
„Мъдреците“ са ключови фигури в Съвета за външни отношения. Към него принад-
лежат 12 души, включително шест на висши държавни длъжности в „Маджорити-12“.
Сред членовете на тази група личат Гордън Дийн, Джордж Буш-старши, Збигнев
Бжежински. Както и Джон Маклой. Робърт Ловет, Аверал Харимап, Чарлз Боулън,
Джордж Кенън и Дийн Ексон. Важно е да се отбележи, че президентът Айзенхауер,
както и първите шест членове на „Маджорити-12“ са били и членове на Съвета за вън-
шни отношения.
Въпреки това „мъдреците“ не произлизат единствено от „Харвард“ и „Йейл“ и посо-
чените групи. Има поканени и от други места, по-специално от т.нар. „Източно учреж-
дение“. А популярното сред конспираторите „Общество Джейсън“ съществува и до
днес, като включва членовете на Тристранната комисия.
В продължение на хиляди години различни организации съзнателно играят ролята на
посредници между човечеството и други космически цивилизации. Ако е така, то е раз-
бираема упоритостта, с която се скрива информацията, че на това висше правителство
са били предоставени различни технологии за доминиране в света. В замяна на гаран-
тиране на неприкосновеността на личния живот и дейността на световната цивилизация
на „сивите“ от звездната система Зета Ретикули и ненамеса в делата им. За тези извън-
земни говори и писателят Сал Ракели в своите проучвания.
Изглежда, че тайното правителство е готово да направи всичко, за да съхрани тайната.
Съществува дълъг списък на британски учени, работили по проекти като „Междузвез-
дни войни“ и загинали при мистериозни обстоятелства в рамките на шест години.
Всички те са били ангажирани в развитието на електронното оръжие и изучаването на
НЛО. Най-известните са професор Кейт Боуден, загинал през 1982 г. в автомобилна ка-
тастрофа, и Джей Вулфенден, загинала при катастрофа с планер през юли същата го-
дина.
Твърде е възможно в общия брой на жертвите да се включва и президентът Джон
Кенеди.
„Решението да бъде убит е взето от Политическия комитет на Билдербергската група
и изпълнено от агенти в Далас, щата Тексас“, казва бившият офицер от разузнаването
на ВМС на САЩ Уилям Купър. Има информация, която косвено потвърждава, че Джон
Кенеди е убит, тъй като щял да разкрие пред американския народ политиката за конфи-
денциалност по отношение на НЛО.
Намеренията на президента предизвикали смут в тайните кръгове, особено след като
той по-рано отстранява от поста му директора на ЦРУ Алън Дълес, както и целия му
антураж. А такива грехове не се прощават. Изстрелите прозвучават на 22 ноември
1963 г. и предотвратяват може би най-сензационното признание в историята на чове-
чеството.
„Убеден съм, че за убийството на президента Кенеди беше използвано разузнаването
на ВМС на САЩ – казва Уилям Купър. – Убийството е дело на един разузнавач, който
бе седнал зад волана на президентската лимузина и застреля Кенеди в главата.“

58
 Преминаването на Кенеди е заснето от телевизионни екипи и частни лица. Но ЦРУ
прави всичко възможно да се изземат всички записи. В излъчените по-късно е изтрит
моментът, когато шофьорът се обръща и стреля в главата на президента.
Американският пилот Джон Лиър, прочут със своите седемнайсет световни рекорда,
също извършва свое частно разследване. Той успява да открие три оригинални филма.
Компютърен анализ доказва не само надеждността на тези филми, но също така позво-
лява да се види как водачът на президентския автомобил стреля по Кенеди с лявата ръка
през дясното си рамо и дори е възможно да се определи видът и калибърът на оръжието.
Твърди се, че оръжието е специално проектирано от ЦРУ за такива операции.
Уилям Купър и Джон Лиър дълго време се опитват да запознаят със своите разслед-
вания възможно най-голям брой хора, изнасят публични лекции и прожектират нере-
дактираните филмови записи. Очевидно на някои хора не се е поправило това поведение
и на една от лекциите срещу Купър е извършено покушение. Само по чиста случайност
той не е убит, но пострадал сериозно и изгубил десния си крак.
Според професор Лорънс Мерик тайната правителствена власт е толкова голяма, че
„нито един президент на САЩ след Кенеди не е събрал смелостта да каже на американ-
ците истината за НЛО“. А всъщност имало ли е среща на президента Айзенхауер с из-
вънземни представители? Този въпрос търси своя отговор години наред. Уликите, опис-
вани от различни изследователи, са в сферата на научната фантастика, но си заслужава
да бъдат прочетени.
През 1957 г. федералният маршал и свещеник, който имал достъп до свръхсекретни
документи в Пентагона, д-р Франк Странджес се запознава с извънземно същество на
име Валиант Тор. Тор тайно работи с правителството на САЩ. Странджес публикува
шокиращите си разкрития в своята революционна книга „Извънземен в Пентагона“.
Докторът разказва, че на 16 март 1957 г. Валиант Тор пристигнал с разузнавателен ко-
раб, който кацнал в полето край Александрия, щата Вирджиния, около 8 часа сутринта.
Полицаите пристигнали първи и разговаряли с него. Посетителят искал да се срещне с
президента Айзенхауер. Така че те го отвели в Пентагона, където той се срещнал с ми-
нистъра на отбраната. След това го завели в Овалния кабинет, за да се срещне с Айзен-
хауер, Никсън и всички началник-щабове.
Разказът на Странджес е подкрепен от Харли Бърд, племенник на адмирал Ричард
Бърд, който работил в Министерството на отбраната от 1957 г. до 1963 г. Бърд е участ-
вал в проекта „Синя книга“ – тайната военна програма, разследваща сведения за НЛО.
Тор останал в Съединените щати в продължение на три години и направил много. Об-
щувал с различни хора и обсъждал ситуацията в САЩ и в космоса. Според разказите
Валиант Тор е бил изпратен на Земята от Върховния съвет, за да се намеси от името на
междугалактическата общност. Те били притеснени, защото нашият ядрен потенциал се
бил превърнал в междузвезден проблем. Историята гласи, че Валиант Тор е имал кон-
такт с високопоставени членове на правителството на САЩ и военните. Включително
с началник-щабовете, като приятелски ги предупредил, че ако заедно е руснаците не
ликвидират ядрените си оръжия, всичко ще приключи е пълно унищожение и със зали-
чаване на човешката раса.
Дори членовете на семейството на президента Айзенхауер, включително неговата
правнучка Лора Айзенхауер, настояват, че историята е истинска. Тя твърди: „Валиант
Тор се появил около 1957 г. и бил представен на президента и вицепрезидента. Те му
дали ВИП статут за три години“.

59
 Айзенхауер наистина искал човечеството да знае за това, но министърът на отбра-
ната, ръководителят на ЦРУ и началник-щабовете се противопоставили. С тази тема се
занимава популярният сериал „Проект „Синя книга“ и отново поставя на дневен ред
миналото на президента на САЩ и спънките от страна на военните. Ако сте го пропус-
нали, ви го препоръчвам.
И въпреки че Айзенхауер имал намерение да се срещне с Общото събрание на ООН,
за да им представи тази история, това му решение също било блокирано. В крайна
сметка мисията на Тор, възложена му от федерацията, не била възприета. Тя била прек-
ратена и той не постигнал това, за което бил дошъл на Земята, защото решението било
взето не от самия президент, а от хора като министъра на отбраната и ЦРУ. И това е
било повратна точка в историята на САЩ и света.
Интересно е дали появата на Валиант Тор по това време е била част от по-голям план
и дали зад кулисите има наставници, които контролират човечеството. Спекулациите
по темата не спират и до днес.
Ако легендата за девет извънземни същества, които наистина наблюдават Земята, е
вярна, то си задаваме въпроса дали са тук, за да ни помагат, или имат по-зловещ мотив?
Може би ще получим отговор само когато те отново се свържат с нас, а ние сме подгот-
вени да приемем истината. Хипотезите не спират да запълват книги, интернет издания
и дори официални доклади на службите.
Висш служител на правителството на САЩ например разкри тайник на президента
Никсън с документи за извънземни и това отприщи нов спор за истинността на предос-
тавената информация на медиите. Подробностите са шокиращи.
Всичко това идва от един от бившите сътрудници на американското правителство на
име Робърт Мерит. Според него президентът на САЩ Ричард Никсън е оставил в Белия
дом капсула на времето. Тя съдържа секретна информация за извънземни и срещи с
чужди цивилизации. Скривалището се крие дълбоко в подземията под официалната ре-
зиденция на президента и само Никсън е знаел точното му местоположение.
Мерит твърди още, че президентът се осмелил да предприеме тази стъпка след афе-
рата „Уотъргейт“, когато държавникът разбира, че скоро ще загуби високия си пост.
Капсулата на времето е била скрита, за да могат бъдещите поколения да научат истината
за извънземните цивилизации и за огромното влияние, което оказват върху нашата пла-
нета. Тайникът съдържа подробна информация за разумно същество с извънземен про-
изход, което е заловено в края на 40-те години на миналия век от американски военни.
Никсън казва в посланието си, че учените от Националната лаборатория в Лос Аламос
в Ню Мексико се научили да общуват с извънземния посетител. Те получили от него
изключително ценна информация, която им позволила да направят различни открития
в сферата на науката и съвременните технологии. Една малка част от това е възходът на
изкуствения интелект.
Според Мерит Никсън не е искал ФБР и ЦРУ, както и другите политици, да научат
тази тайна. Той е убеден, че капсулата е скрита добре и затова вероятно все още се на-
мира на мястото си. Научавайки за това, бившият адвокат Дъглас Кади, защитаващ ви-
новните в скандала „Уогъргейт“, излиза със свое изявление. Той твърди, че се е свързал
с представители на Националното управление на архивите и регистъра, за да обсъди с
тях думите на Мерит. Оттам смятат, че ако тайникът на Никсън наистина съществува и
някога бъде намерен, то той със сигурност трябва да стане публично достояние.

60
 Каква информация е скрита в това уникално хранилище, остава дълбока мистерия.
Загадка остава и убийството на президента Джон Кенеди. В серия от публикации в за-
падната преса се твърди, че неговата смърт е поръчана от много високопоставени лица
от тайния елит на страната, свързан с търсенето на извънземен разум.
Живеем в епоха на разкриване на много деликатна информация. Толкова деликатна,
че въпреки всички доказателства на мнозина все още им е трудно да я осмислят, още
по-трудно – да я приемат. Джон Кенеди е знаел нещо много ценно и само десет дни
преди да бъде убит се случват шокиращи събития.
Според автора и изследователя на извънземните д-р Уилям Лестър, в отговор на не-
гово запитване за Закона за свобода на информацията ЦРУ му предоставили документи,
които му били необходими във връзка с написването на новата му книга. В резултат,
благодарение на статия в „Дейли Мейл“ се разбира, че само десет дни преди убийството
му, Джон Ф. Кенеди е изпратил писмо до ръководителя на ЦРУ с искане да бъдат пока-
зани строго засекретени документи за извънземните посетители. Това искане шокира
разузнавателната централа и тя взема мерки. Според „Дейли Мейл“ това е едното от
двете писма на Кенеди, с които той е искал подобна информация.
Потвърждение за това изтича и от дипломатическия канал на САЩ. На 27 февруари
2012 г. „Уикилийкс“ започна да публикува над пет милиона имейла от периода юли
2004-та до края на декември 2011 година. Един от документите съдържа информация от
Тимъти С. Купър, който според изследователи на случая оставил да изтекат предпола-
гаемите документи „Маджорити-12“, свързани с покриването на информацията за НЛО
и извънземните. В имейла се заявява, че скоро след като Кенеди станал президент, той
започнал да иска от ЦРУ информация за НЛО и изготвил строго секретен меморандум
за предишна дискусия относно прегледа на всички файлове на ЦРУ за НЛО, които биха
могли да засегнат националната сигурност.
На 12 ноември 1963 г., само десет дни преди да бъде застрелян в Далас, Тексас, Ке-
неди информирал ръководителя на ЦРУ, че действа, за да сподели с руснаците важните
данни на ЦРУ за НЛО чрез директора на НАСА. Въпросът е защо съществуват имейли
по тази тема? Най-интересното е, че Кенеди е бил президент по време, когато е имало
масирано прикриване на свързаната с тази тема секретна информация. Преди него пре-
зидентът Хари Труман е заявявал по националната телевизия, че на всяка конференция
с военните се е обсъждала темата за летящите чинии и „други неща“. Според думите
му, „такива неща стават непрекъснато“.
Днес президентите наистина не знаят много. Те нямат достъп или необходимост да
знаят нещо за неидентифицираните обекти и извънземните. Тогава кой има?
През последните години се появява все повече информация, че правителствата на ня-
кои държави са ангажирани със свръхсекретна дейност по изучаване на извънземни тех-
нологии и контактите с извънземни цивилизации. Само пълните лаици може да се съм-
няват в това. Има твърде много доказателства, водещи към едно и също заключение.
Всички улики и по-специално получените в САЩ документи по Закона за свобода на
информацията неизбежно сочат към факта, че в света се провежда безпрецедентна по
своя мащаб и значение политика на секретност по въпросите за НЛО. Всичко, свързано
с темата, упорито се избягва от иначе агресивните медии. И въпреки очевидната тър-
говска привлекателност на въпроса. Вместо това на хората се поднасят нискокачествена
фантастика и окултно мошеничество, целящи да скрият истинската същност на пробле-
матиката.

61
 Защо е тази политика на тайнственост и кой или какво стои зад нея? Цялата човешка
история е изпъстрена с доказателства за наличието на тайни общества. Не подлежи на
съмнение фактът, че те са съществували и в далечното минало. Такива съществуват и
днес. И според някои писатели и общественици дейността им засяга цялото човечество.
Като правило, членове на тайните общества са видни учени, мислители, политици.
Всички онези, чието интелектуално ниво е с няколко порядъка по-високо от нивото на
обикновените хора.
Дейността на тайните общества на планетата винаги е насочена към съществуването
на двустепенна наука: за елита и за масова употреба. При това по някои оценки изоста-
ването на масовата наука и технологии от елитарните съставлява от 30 до 80 или повече
години.
Съществуват достатъчно надеждни документи, че радиото е било известно още по
времето на Александър Пушкин. Това е поне 60 години по-рано от „официалното“ му
откриване от Попов (1895 г.) и Маркони (1897 г.). Нещо повече – има доказателства, че
прототип на съвременното радиооборудване е било използвано още през XVI век от
известния немски учен Йохан Хайденберг.
Съществува теория, че антигравитационните двигатели, за създаването на които нау-
ката днес все още мечтае, са били известни в края на миналия век. Ако това е вярно, то
е съвсем естествено обяснение на множеството свидетелства от края на XIX и началото
на XX век за странни летящи машини с хора на борда.
Финансовата обосновка на укриването на най-новите открития е ясна. Пари се правят
от това, което се купува. Такъв е и аргументът на една от компаниите за електрооборуд-
ване, която е закупила патента за „вечна“ електрическа крушка, изобретена през мина-
лото столетие. Твърди се, че три от тези крушки все още светят в една от най-старите
американски служби за пожарна безопасност. Очевидно по същите причини е била
скрита и цялата информация за най-значимите изобретения на гения Никола Тесла. И
по-специално на „преобразувателя на твърдо състояние“, който преобразува енергията
от пространството в електричество.
Устройството с размер на двулитрова бутилка е тествано в продължение на една сед-
мица и предоставяло електричество за движение на автомобил със скорост от 130 км/ч.
Това е било достатъчно, за да се обезпокоят петролните компании и производителите
на електроенергия. Логично е да се предположи, че има и други причини, поради които
тайните общества „спъват“ някои от научните и технологичните постижения. Измам-
ната реалност има свои правила и те са непроменяеми от хилядолетия.
Не е изключено много от иззетите и унищожени още от дълбока древност книги и
ръкописи да съдържат тайно знание. То е трябвало да се скрие по хуманитарни съобра-
жения. Ако някои открития и изобретения попаднат в ръцете на престъпници или пси-
хично болни хора, те ще представляват заплаха за цялото човечество. Не е трудно да си
представим например последствията от използването за терористични цели на открити-
ето на руския учен М. Филипов. Той твърди: „Мога да използвам къси радиовълни за
предаване на енергията на взривна експлозия. Взривната вълна се пренася от електро-
магнитна вълна. По този начин може да се предаде ефектът от взрив на заряд динамит
от Москва до Константинопол. Моите експерименти показват, че това явление може да
се предизвика на разстояние от няколко хиляди километра“.
През 1903 г. този уникален човек е бил убит в лабораторията си на възраст 45 години.
Защо? Не е трудно да се отгатне. Кой е убиецът? Историята мълчи и няма изгледи да
проговори.

62
 В лична кореспонденция от 2015 година с известния американски астронавт Едгар
Мичъл Джон Подеста разглежда възможността Ватиканът да знае за съществуването на
извънземен живот. В публикации на разсекретени документи „Уикилийкс“ също обърна
сериозно внимание на този въпрос със серия от разкрития.
„Извънземните искат да помогнат на човечеството, но се страхуват от злонамерените
действия на хората. Поради нестихващата война в Космоса мисля, че трябва да си на-
ясно с няколко фактора, както планирахме в нашия разговор“, пише бившият астронавт
на НАСА, известен с признанията си за съществуването на извънземни цивилизации. В
имейл до Подеста Мичъл определя извънземните като „добронамерени същества“, ко-
ито искат да помогнат на човешката цивилизация. Мичъл също споменава, че това може
да бъде преустановено, ако човечеството продължи да трупа ядрени запаси и да води
войни. Той твърди, че извънземните „не биха толерирали каквато и да е форма на военна
жестокост, както на Земята, така и в Космоса“ и дори могат да се намесят, ако човечес-
твото започне нова война.
Според разсекретените имейли от „Уикилийкс“ в кореспонденцията си Мичъл отбе-
лязва, че папата и Ватиканът винаги са имали неоспорими доказателства за наличието
на извънземен живот и за посещенията на други цивилизации на планетата Земя. В едно
от писмата на Подеста се споменава името на Тери Мансфилд. Той е представен като
директор на организация за връзка с извънземни същества. „Колегата ми Тери Манс-
филд ни споделя последните сведения на Ватикана относно извънземния интелект.“
Предоставените писма засягат кореспонденцията между Подеста и Мичъл, в която се
обсъждат рисковете от космическа война и извънземната намеса при избухването на
такава.
Позволявам си да ви цитирам в цялост разпространения от „Уикилийкс“ и вече спо-
менат имейл от Мичъл до Джон Подеста: „Джон, поради нестихващата война в Космоса
мисля, че трябва да си наясно с няколко фактора, както планирахме в разговора ни. За-
помни, че мирната извънземна цивилизация от съседната Вселена ни помогна да прене-
сем енергията на нулевата точка на Земята. Те не толерират каквато и да е било форма
на военна жестокост, нито на Земята, нито в Космоса. Информацията по-долу беше спо-
делена с колегата ми Карол Росин, който работи в продължение на дълги години рамо
до рамо с Вернер фон Браун преди смъртта му. Заедно е Карол работихме по Договора
за неразпространение на оръжия в Космоса, който е приложен за твое улеснение“.
Вторият имейл на астронавта до Джон Подеста гласи: „С наближаването на 2015-а
разбрах, че ще напускаш администрацията през февруари. Спешно трябва да се угово-
рим за дата и час и да обсъдим разкритието относно енергията на нулевата точка. Кол-
кото се може по-рано след напускането ти. Колегата ми католик Тери Мансфилд също
ще присъства, за да ни информира за последните сведения от Ватикана. Друг колега
работи върху нов космически договор с участието на Китай и Русия. Но като имаме
предвид обтегнатите отношения между Русия и Украйна, смятам, че трябва да изберем
друга посока за осъществяването на мир в Космоса и използването на енергията на ну-
левата точка. Имах среща с посланик Памела Хамамото (постоянен представител на
САЩ в ООН) на 4 юли в Женева и накратко ѝ обясних за иновативната извънземна
технология. Мисля, че можем да я включим в презентацията пред президента Обама
като доверено лице“.
Представените от „Уикилийкс“ информации може да бъдат видяни във все още съ-
ществуващия сайт на организацията. Може би под натиска на обществения интерес тай-
ните служби започнаха кампания по оповестяване на секретна информация.

63
 ЦРУ публикува онлайн близо 12 милиона страници с разсекретени документи. Сред
тях са доклади и разработки, свързани с извънземни цивилизации и близки срещи с тях,
програмата „Старгейт“, осъществявала психологически експерименти и изследвала ек-
страсензорни възприятия. Част от разсекретените документи хвърлят светлина и върху
дейността на ЦРУ във Виетнам, Корея и по време на Студената война. Досега тези до-
кументи бяха достъпни само през четири компютърни терминала в библиотеката на На-
ционалния архив, Мериленд.
Има архиви, свързани с изследването на паранормалните способности на израелеца
Ури Гелер през 1973 година. Други представят колекция от сведения за летящи чинии.
Документите са публикувани след дългогодишни усилия на активисти за достъп до ин-
формация и съдебна жалба срещу ЦРУ. Целият архив е от почти 800 000 файла с 12
милиона страници. Те включват документите на Хенри Кисинджър, който служи като
държавен секретар при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд, както и някол-
костотин хиляди страници анализи на разузнаването и научни открития.
Сега вече всеки може да има достъп до документите. Говорителят на ЦРУ Хедър
Фриц Хорнияк обяви, че публикуваните документи не са специално подбирани.
Историята, публикувана от интернет портала за конспиративни новини Whatdoesit-
mean.com, е за доклад, изготвен от руската Федерална служба за сигурност (известна с
руския си акроним ФСБ) въз основа на изтекли документи от Едуард Сноудън. Лично
опитах да направя интервю със Сноудън по темата, но любезен отказ спря проекта на
„Новото познание“.
В документите, за които се предполага, че са изтекли във ФСБ, се описва сътрудни-
чество между извънземните и правителството на САЩ. Те били в контакт и с нацистите
в Германия преди Втората световна война.
Според полуофициалната иранска информационна агенция Fars поне от 1945 г. Аме-
рика се управлява с кадри на извънземна разузнавателна програма, зададена от „Висо-
ките бели“.
Именно те помогнали за драстичното увеличаване на броя на германските подвод-
ници в края на 30-те години на миналия век. Тогава броят нараства от 57 на 1163. През
1954 година играта е променена и те станали съветници на президента Дуайт Д. Айзен-
хауер.
Според предполагаемия доклад на ФСБ „Високите бели“ са установили „таен ре-
жим“, който сега управлява САЩ. Бившият министър на отбраната на Канада Пол Хе-
лиър твърди, че извънземните живеят на Земята и отказват да споделят своите усъвър-
шенствани технологии, докато хората не постигнат мир помежду си. Според доклада
той направил тези изявления, след като получил достъп до документите. Очевидно из-
мамната реалност, създавана умишлено от определени кръгове, настоятелно обърква
умовете дори на учени и астронавти с разнопосочни сигнали. Това, от друга страна, е
похват, който дава предимство на конспираторите, но пък ги поставя в услуга на техните
противници.
И до днес не мога да си обясня как така всекидневно ставаме свидетели на публику-
ването на свежарски теории за извънземни и нито една от тях не е потвърдена от везде-
същата НАСА. Агенцията от своя страна не спира да настоява колко нови екзопланети
е открила и че там е пълно с живот. Без значение дали са клетки, водорасли или каквото
там решат от централата на космическата агенция.
Но неотдавна изпаднах в сериозна дилема, когато се запознах с човек, споделящ въз-
гледите на търсещ истината за чуждопланетен живот. В разговор, продължил над два

64
часа, ми бе споделено огромно количество информация и доколкото ноназнайвам исто-
рия и политика, тази информация бе близко до истината.
Човекът на видима възраст над седемдесет си призна, че е работил за тайни служби у
нас. Случайната среща просто се състоя извън страната. При мое пътуване в чужбина
този човек ме откри. Ще бъда откровен с вас. Получавам имейли и съобщения всеки
ден. Но за жалост, голяма част от тях са кьорфишеци. Докато, честно казано, този раз-
говор си беше направо откос с автомат „Калашников“.
Та, оказа се, че тайните служби у нас са изучавали явления, свързани с извънземни, и
са изследвали не едно свидетелство на очевидци. Една такава история заснех преди
време за голяма телевизия. Очевидецът описа две пурообразни летателни тела, които са
зависнали над военното летище в село Граф Игнатиево до Пловдив. В предварителния
разговор имаше и още шокиращи данни, но при записа отпаднаха от интервюто. Ще
споделя под секрет, че още е жив и здрав български офицер на най-високо ниво, който
може да потвърди информацията.
Интересното в този случай е, че думите на инженера по поддръжката П. П. от аерод-
рума се потвърдиха от тайнствения агент от службите. В детайлите, с които бях запознат
по време на снимките, открих сериозна доза съвпадения с думите на агента от ДС.
Държа отново да отбележа, че във видеоматериала в ефир попаднаха малко от нещата,
разказани от очевидеца. Тоест няма как този човек да е стигнал до такива подробности,
без да е запознат със „случката“ по друг канал. Или поне да е имал достъп до секретни
материали.
Споделям тази история, защото тя е симптоматична. В света има много такива шпи-
они, които на определен етап от живота си започват да споделят. Нямам представа какъв
е техният мотив. Бих могъл да гадая, но не желая да навлизам в тази територия. Битката
за дезинформация се води на световно ниво от различните разузнавания и неотдавна
спотайвала се в небитието новина изпълзя като събудена след зимен сън змия.
Разсекретен доклад на ЦРУ описва как група руски войници, които успяват да свалят
НЛО, са превърнати в камъни от оцелели извънземни. Страници от доклада са достъпни
на официалния уебсайт на агенцията. Каква е неговата достоверност можем само да га-
даем. Тази история е показателна за битката с измамната реалност. Изведнъж агенция
като ЦРУ прави признание с огромно въздействие върху конспиратори и търсачи на
силни усещания. Все пак от журналистическа гледна точка е добре да се запознаем с
фактите от първа ръка. Факсимилето на документа, разпространяван от разузнавател-
ната централа, може да е изфабрикувано, подправено и дори съчинено. Нищо от споме-
натото в доклада на агенцията не е потвърдено от руските агенции. Но това почти ни-
кога не се е случвало през годините. Дори е твърде вероятно двете централи да ни заб-
луждават, като си сътрудничат. Темата за извънземни и тайни общества е една от най-
удобните за управлението на нашата ведра и усмихната измамна реалност. А колкото
повече се спори и говори по темата, толкова по-лесно тя се размива и става дъвка за
балончета в устата на писатели, журналисти, учени и консуматори на този тип литера-
тура. Принцип, работещ десетилетия наред.

65
 Фиг. 4.1. Доклад на ЦРУ за НЛО в Русия

Връщаме се на новината за войниците, превърнати в камъни. Ей тъй от нищото ин-

формацията се появи в интернет миналата година, но започнаха да излизат подробности
по случая. Според мен напълно преднамерено. Какво се казва в разсекретените стра-
ници?

66
 Според набора от документи, предоставени от ЦРУ, руските войници са свалили не-
идентифициран летящ обект на територията на страната. След катастрофата екипажът,
разбирайте извънземни, се сблъсква с военните. Докладът на ЦРУ включва твърдени-
ето, че с оръжие като гигантска топка светлина 23-ма войници са били превърнати в
камък от извънземните пришълци. Страниците за ужасната трагедия са сред хилядите
разсекретени файлове, публикувани от Управлението онлайн.
Според друго британско издание „The Sun“, въпросният доклад, създаден на 27 март
1993 г.. е превод на ЦРУ от доклад на службите и информация, появила се в украинския
вестник „Тернопил вечерни“. В този момент можем да спрем да четем, но пък понякога
такива малко известни издания са използвани като ракета носител за фалшиви новини,
целящи да провокират голям интерес по определена тема.
Във вестника се посочва, че след като Михаил Горбачов е загубил властта през 1991
г„ много секретни документи на КГБ са попаднали у ЦРУ. Това е абсолютна истина и
тя няма как да бъде оборена. Но странното напасване на секретна информация със съ-
ществуващи лица и служби е ясен знак за внимание. В изданието се разказва включи-
телно за предполагаемо досие от 250 страници за изненадващата НЛО атака над Русия.
Там са описани и много свидетелски разкази и показания.
Да се върнем на новината, но този път със здравословна доза съмнение. Документът
твърди, че нисколетящата чиния се е появила по време на учение на военните в Сибир.
След което е свалена с ракета земя-въздух. Разсекретеният текст е суховат: „Пет ниски
хуманоиди с големи глави и големи черни очи изскочиха от обекта“. След което обектът
избухва, но преди това в последния момент превръща двайсет и трима руски войници в
камъни. Твърди се, че двама от военните са оцелели при атаката. Докладът на КГБ пот-
върждава, че останките на „вкаменените войници“ са били прехвърлени в тайна изсле-
дователска институция близо до Москва. Някои изследователи на феномена предпола-
гат, че източникът на енергия, който все още е неизвестен за хората, незабавно променя
структурата на живите организми, като ги трансформира във вещество, чиито пара-
метри не се различават от тези на варовика.
В края на текста агентът от ЦРУ анализира: „Ако файлът на КГБ съответства на дейс-
твителността, това е изключително опасен случай“. Всичко е отличен пример за уника-
лен по своята същност микс от факти и неистини. Но доказването на случая е повече от
невъзможно. И така той става част от огромния информационен поток. После бива под-
хванат от различни конспиративни сайтове и заживява свой собствен живот.

67
 5.
Конспирация „Кариера Земя“
https://novotopoznanie.com/?s=Кариера+Земя
https://the-truth-isout-there2422446.blogspot.com/2020/05/1780-1816.html

В историята на планетата има стотици доказателства, че земята е била населявана от

други цивилизации преди нас. Една такава теория циркулира от години в пространст-
вото и е с висока степен на достоверност. С нея ще ви запозная специално, защото тя
може да отключи невидими центрове в човешкото съзнание. След като се запознах с
нея, намирам все по-ярки доказателства за тази скандална, както е наричана, хипотеза.
За да съм откровен докрай, ще споделя, че фактите са пред очите на хората. Но ние не
желаем да провидим и си оставаме с превръзката за цял живот.
Индустриално развита цивилизация е съществувала на Земята десетки хиляди години
преди нас. Такова твърдение не присъства в нито един учебник по древна история и в
това няма нищо ново и изненадващо. Какво се случи преди години и предизвика моя
интерес по темата? Както знаете, като дългогодишен журналист имам прекрасни отно-
шения с колеги от различни страни. Минути след като се появи в мрежата, разпростра-
нена от руски автор, тази хипотеза натрупа хиляди прочитания. Но каква бе изненадата
ми след време. Постепенно теорията потъна в забвение или просто бе захлупена от прос-
товати щуротии, които заливат интернет. Време е да ѝ дадем заедно нов живот.
Всички градове на планетата са били построени от камък в античен стил с предвари-
телно изработени планове на улиците, булевардите и останалите съоръжения. Всички
68
градове са имали каменна крепостна стена, строителният обем на която често е бил ра-
вен по обем на самия град. С напредване на знанието за света постепенно е започнало
да става ясно, че последната ядрена война от миналото се е водила в периода 1780
1816 г. През 1816 г. ядрената зима вече е започнала. Три години в северното полукълбо
дори през лятото е имало слана. Светът вече е бил глобален преди началото на тази
война. Съществувало е инженерно и архитектурно училище, общо за цялата планета.
Това може да прозвучи като неистина, но аргументите „за“ са очевидни.
Когато провидите със собствените си очи, ще си дадете ясно сметка за каква огромна
манипулация на милиарди съзнания говорим. Защо живеем в непрекъсната измамна ре-
алност ли? Просто е, защото истината може да промени света, може да изхвърли от уп-
равлението фамилиите, запознати с истинската история на кариерата за добив на ценни
материали, наречена мило – Земя. Толкова сме заблудени от технологии, телефони,
електрически коли, влакове на магнитни възглавници и какви ли не още щуротии, че се
отказахме доброволно от мисловни процеси. А, да не забравя и постепенното унищожа-
ване и прочистване на цели територии от планетата. Какво става с водата в България?
Нали беше най-добрата в света? Оказва се, че е пълна с радиация, замърсена и на всичко
отгоре я получаваме на по-висока цена, отколкото в Африка.
Но да се върнем към разказа за колонията Земя, която как наричат истинските ѝ гос-
подари никой не знае. Реших да не публикувам много снимки в книгата, а просто изб-
рани такива. Ето защо ви насърчавам да потърсите каквото резонира най-силно с лич-
ните ви убеждения. Време е да започнем с изброяването на доказателствата, такива, как-
вито ги откриваме.
Факт 1: Преди предполагаемата световна война от 1780-1816 г. повечето градове на
планетата са построени в един и същ античен стил. Говорим за жилищни имоти. Сгра-
дите, които сега принадлежат към храмовите сгради и такива с неизвестна цел, като
пирамидите в Гиза, пирамидите на майте и др., са различни. Те идват от други цивили-
зации.
В Западна Европа най-добре е запазена старинната архитектура. В останалата част на
света повечето от градовете са напълно унищожени. Вероятно на пътуващи е направило
впечатление, че сгради от Виена си приличат с постройки в Лондон, Санкт Петербург,
Мадрид и в невероятния шедьовър Рим. Някои са пострадали частично, така че оцеле-
лите до наши дни са представени под прикритието на „колониална“, барокова и друга
архитектура. Това, разбира се, е заблуда. Тези, които са преформатирали света, не са
имали време да строят сгради в красиви като дизайн и изпълнение градове но време на
въстания и военни операции. Само си представете колко еднакви са понякога архитек-
турните планове на градовете в десетки европейски столици. Сякаш един и същ архи-
тект се е развихрил на територията на целия континент.
Факт 2: Всички древни градове на планетата са били заобиколени от гигантски цик-
лопски структури под формата на звезди, които сега се наричат бастионни укрепления.
Строителният обем на една такава звезда около голям град често е равен на обема на
строителството на самия град. Милиони кубически метри земна маса и милиони куби-
чески метри строителен камък. И камъкът не е просто обикновен, а обработен но спе-
цифичен промишлен метод. Като използвате Google Maps и Google Pictures, можете да
се убедите в истинността на споменатите по-горе факти, както и да разберете, че с при-
лагането на принципа „Разделяй и владей“ най-лесното е, след като си спечелил вой-
ната, да „изтриеш“ града и неговата архитектура от лицето на земята, и най-вече градо-
вете „звезди“. Това се прави, за да се прекъсне единственото все още съществуващо

69
архитектурно поле на планетата. Съвременното население не бива и за миг да предпо-
ложи, че светът вече е бил глобален. Играта на тронове продължава, а ние сме малки
пионки в голямата битка за власт.
В периода 1780-1815 година е вероятно да е станала термоядрена война. И още по-
вероятно, тя не за пръв път се е случила на нашата планета. Резултатът от тази поредна
война е ядрената зима, започнала през 1816 година. Наречена е от летописците „Годи-
ната без лято“. Англосаксонците я наричат „Eighteen Hundred and Froze to Death“. Ве-
роятно има читатели, които ще се усъмнят в подобна фантасмагория. На тях препоръч-
вам да включат на скорост своята любознателност и да открият сами някои факти за
използването на термоядрено оръжие преди двеста, триста години. Можете да проче-
тете различни мнения, блогове, като не сте длъжни да вярвате. Също така спокойно мо-
жете откриете десетки ядрени кратери, и то с помощта само на Google Earth на терито-
рията на Европа например. Стотици подобни кратери има в почти всички страни на ста-
рия континент. Има и у нас такива, да, в България. И моля, не ги бъркайте с американс-
ките бомби от Втората световна война. Тези голи баири и чукари без дървета по тях от
минимум триста години никак не пасват на всичко научено в училище.
В резултат на ядрената зима са измръзнали почти всички растения и са се уголемили
полярните шапки. Това потвърждава почти пълното отсъствие в северното полукълбо
на дървета по-стари от 250 години. Разходете се в нашите гори и ще откриете, че също
няма много вековни дървета. Или ако има, то те са единични случаи, като чинарите край
църквата на село Златолист или в центъра на Сливен, и забележете, са под закрилата на
държавата. Но дори буките, възпяти в не една песен, не са на 500 години.
Какво е станало с всички тези гори? Част от тях са изгорели през войната, част от тях
са измръзнали. За да оцените визуално това, напишете в търсачката на Google: „Roger
Fenton Crimea“ или „James Robertson Crimea“ и кликнете на изображения. Ще откриете
гледната точка на военния кореспондент. Сами си направете изводите. Ще видите
снимки на първите военни фотографи, изпратени в Крим през 1853 година. Това се
случва след ядрената война. Военните фотографи са изпратени на терен след около 40
години, за да снимат обсадата на Севастопол. Ако сравните растителността тогава и в
наши дни, ще останете поразени. Спокойно можете да ми се доверите. Не е необходимо
да ровите в интернет. Мозъкът ви може и да не приеме тази информация. Ето защо е
добре да сте подготвени. Но ако все още сте под заблудата на манипулативната измамна
реалност, напишете в търсачката: „Сибирь фото 19-того века“. Ще видите много снимки
от края на XIX век, на които дърветата тъкмо са започнали да растат. След тази война
сме се отклонили в развитието си до нивото на феодалното общество. Полза от цялата
тази вакханалия са имали англосаксонците, тъй като те най-малко са си изпатили. И
както е прието да се казва: Победителите не ги съдят.
Лондонските учени изобретили отново парния двигател на въглища и нещата тръг-
нали като по вода. Сега живеем в ерата на нефта и газа, ядрената енергия и нашият ин-
дустриално-промишлен комплекс използва цялата таблица на Менделеев, която той
изобретил уж насън. В действителност нея просто са я предоставили на земляците през
съзнанието на този находчив учен и философ.
Твърдението, че днешната цивилизация е само сянка на отминалата, може би не е
лишено от основания. Ние сме дена в сравнение с тях. Ако отминалата цивилизация е
била значително по-развита от нашата, то за функционирането на нейния индустриално-
промишлен и металургичен комплекс също е била нужна пялата таблица на Менделеев.

70
И всички изотопи на елементите са били познати. А почти всички елементи в периодич-
ната система се намират тук на Земята. За да докажем на все още невярващите, предла-
гам да разгледаме фактите за мащабни следи от изравяне на скали от планинските скло-
нове, от повърхността на земята и от недрата ѝ. Има следи по цялото земно кълбо. А
също така ще поговорим и за следите от преработените скали след обогатяването им в
обогатителните комбинати от миналото. С това ще се заемем веднага, но само да при-
помня нещо важно.
Разглеждаме действията на извънземните стопани на планетата, не на някакви си пи-
онери златотърсачи в Америка. И моля, не смятайте Земята за наша. Тя не е наша, ние
сме тук под наем. Да използваме метода на аналогията, тъй като той е много нагледен,
ще припомня началото на главата. До XVIII век жилищните домове са строени пре-
димно от варовик. За разрязване използвали съвременни машини, с чиято помощ изгот-
вяли правилни паралелепипеди. В междините на поставените варовикови блокове няма
да можете да пъхнете острие. Минават 200 години и във времената на развитото капи-
талистическо общество строим с тухли и зидария, която е повече от смехотворна в срав-
нение със строежа на пирамидите или Пантеона. В Крим има хиляди километри ката-
комби, в които режели варовик (вж. фиг. 5.1). Обемите са просто невероятни. При това
официално се твърди, че камъкът е добиван от времената на древните гърци до нашата
ера. Ако отидете на екскурзия в Аджимушкайските каменоломни, на тавана ще видите
следи от дискови пили, и то с дебелина на диска 4 мм. А в действителност може да не
ходите чак дотам. И у нас е пълно с такива примери. Кратка разходка до Искърското
дефиле ни прави свидетели на един такъв огромен каньон. Да не говорим, че неотдавна
бе публикувана 3D карта на любимото ни Черно море, което се оказва огромна мина за
добив на ценни материали.

Фиг. 5.1. Бяла скала, Крим, Белогорск

71
 Сега давате ли си сметка как ние, обикновените хора, сме въвеждани в абсолютна
заблуда и къде въобще се намираме. В миналото се е провеждало мащабно добиване на
варовик. Между другото, древни катакомби има под всеки град на планетата. Под
Одеса, която е от другата страна на Черно море, дължината на катакомбите е 2500 км.
И до днес никой не знае с точност какво е открито там. Има десетки места у нас, които
минават за пещери. Но трасетата им са толкова дълги, че няма как да бъдат изучени.
В десетки статии в мрежата се твърди, че има още по-голяма заблуда, която извън-
земните се опитват да втълпят на местното население. И тя е свързана с така наречените
природни образувания, като красиви скали, каньони и клисури. Но те всъщност са ка-
риери. Както много древни кариери, така и относително пресни, отпреди няколко хи-
ляди години. Примери в България колкото искате.
В цялата страна е пълно с такива специално обособени места, някои от тях обявени
за скални манастири, други за древни тракийски светилища. Изобщо у нас нещо от древ-
ността, след като не може да бъде дефинирано, се определя като тракийски комплекс
или светилище. Господарите имат способността да заблуждават нас, малките, както по-
желаят, но нямат право да се намесват в пътя ни на земята. Ако тази планета изобщо е
земна, при положение че над 70 процента от нея е вода.

Фиг. 5.2. Бахчисарайски район

Ето още едно доказателство, което е напът да ни убеди напълно в тази хипотеза.
Много удобно е да забравяме какво е постигнала цивилизацията, за какъв период от
време и не на последно място – да си дадем сметка кой управлява. Ако разгледате цвет-
ните илюстрации, представящи напълно достъпни в мрежата фотографии, ще поглед-
нете с други очи. Виждате ли този проход, от който са иззели варовика в Бахчисарайския
район (вж. фиг. 5.2)? Представят го за долина. Склоновете от варовикови отломки под

72
стените вече са покрити с дъбови горички. Същото е положението в Искърското дефиле.
Снимки и видеоматериали доказват безспорно твърдението.
Ето какво ще споделя с вас: мащабите на каменодобив само в европейската част на
Евразия впечатляват. Но това са дреболии. На Земята няма нито един кубик скали на
100 метра дълбочина по цялото протежение на планетата. Земята е гигантска каменна
кариера, от която по най-варварски начин добиват цялата таблица на Менделеев. И не
спират. Фирмите, които правят това, си купуват цели правителства без страх от прес-
ледване. Дори и да паднат правителствата, следващите пак са с тях. Защото те имат ста-
тут на стратегически инвеститори. Да, и наистина са такива в този сектор на галакти-
ката.

Фиг. 5.3. Лебединско находище

А сега разгледайте фиг. 5.3 и обърнете внимание на хоризонталния строеж на карие-

рите и мините. Това е добиване на желязна руда в Лебединското находище чрез открито
взривяване. Ето така изглежда и нашето Черно море, и колкото по-рано го разберем,
толкова по-добре за нас. И нека да не сме като онези животни с капаците. Дали ще ста-
нем по-богати, или по-бедни от това? Не си задавайте такъв въпрос. Важното е да не
влизаме в този филм. Да бъдем по-образовани.
Магнитната планина в Урал е доказателство за начина на правене на планини. Някои
от тях са обявени за свещени. В следващите страници на книгата ще разберете какво
точно имам предвид.
Медните рудници в Кънекът, Юта, САЩ (вж. фиг. 5.4) – напомнят ли ви на нещо?
Всичко това се случва с помощта на уникалното произведение на индустриалната ре-
волюция. То е определяно като най-големия възход на цивилизацията в добива на по-
лезни изкопаеми. Нарича се роторен екскаватор (вж. фиг. 5.5). Консумираната мощност

73
в района е 4-5 мегавата. Просто запомнете как машината изронва с много специфичен
срез скалата. Така фактически се формира каньон с големи редове.

Фиг. 5.4. Медни рудници, Кънекът, Юта, САЩ (Kennecott Utah USA)

Фиг. 5.5. Роторен екскаватор

74
 Вижте с очите си как огромният роторен екскаватор на снимката на редове срязва
планинския масив. Формирал е структура с прави ъгли, ако се гледа отгоре. Още един
екскаватор е изрязал скала в полукръг пред себе си. Запомнете точно тази форма, защото
я срещаме на различни места по света и ни я представят за географска забележителност.
И почти навсякъде подобни места са забулени в тайнството на мистиката. Ако не вяр-
вате, потърсете сами снимки на великата планина, обгърната в легенди – Кайлас (Кай-
лаш).
Да погледнем заедно с помощ от „Гугъл“ планини, планински хребети, клисури, ка-
ньони в практически ненаселени места с различни романтични названия. Често ги на-
ричат на името на техния „първооткривател“. Нима академиците и професорите по гео-
логия и география не виждат истината? Или просто казано, са в плен на измамната ре-
алност? Да повторя, без да ставам нахален, вие си правете изводите.
„Планини“ в Антарктида като тази на снимката (вж. фиг. 5.6). Ненормално е да ни
лъжат толкова елементарно. Издълбаната от роторния екскаватор скала в Антарктида е
била „току-що“ открита през 1820 година.
Антарктида е невероятно място и тепърва ще научаваме за зловещата експлоатация
на заледения континент. Тук даже следите от веригите на тежката техника са се запа-
зили. Всичко, което сте чели за леденото място, е невероятна компилация от научни,
псевдонаучни и дори художествени измислици. Този континент в действителност е една
огромна кариера за добив на ценни материали, използвана милиони години от свръхци-
вилизацията, която владее галактиката. Трябва да сме силно зомбирани от новите иг-
рачки, които услужливо ни поднасят на тепсия всеки ден, за да не провидим простата
истина. Само за миг променете гледната точка и ще разберете колко правота има в ду-
мите: Нашата планета не е наша. Ние сме пътници на нея и сме заблуждавани умело от
същества, изглеждащи като нас самите. Те притежават сили и власт, които отиват отвъд
представите за всичко, което сме виждали. Ние дори нямаме сетивата да почувстваме
могъществото им. Те са тук, сред нас. Невидими. Всеки застанал на пътя е отстраняван
елегантно или не толкова, зависи от степента на провинението.

Фиг. 5.6. Планини в Антарктида

75
 Фиг. 5.7. Антарктида

На фиг. 5.7 всичко се вижда с невъоръжено око. Не е необходимо да си геолог, за да

провидиш огромната лъжа. Въпросът е кога точно се е случило разграбването? Разгле-
дайте тази снимка и се запитайте: Майката природа ли направи ландшафта наоколо та-
къв? Ето и още снимки и факти:
Гренландия, планината Воткинс (фиг. 5.8). Как ви се струват мащабите?

Фиг. 5.8. Планината Воткинс, Гренландия

76
 Отново Гренландия. Снимката е направена от пътник на полета Франкфурт-Лос Ан-
желис (вж. фиг. 5.9).

Фиг. 5.9. Гренландия, снимка от пътнически полет Франкфурт – Лос Анджелис.

Гунбьорн, най-високата планина на Гренландия е 3700 метра. Цялата планина е из-

куствено образувана от изкопни работи (вж. фиг. 5.10). Гледайте внимателно.
На фиг. 5.11 виждате Свалбард, Норвегия. Северното сияние е на фона на кариера.
Ако разлистите илюстрациите, ще видите фотосите от роторните машини (вж. фиг. 5.25,
5.26, 5.27). Сравнете ги с красотата тук.

Фиг. 5.10. Гунбьорн (Gunnbjorn), Гренландия

77
 Фиг. 5.11. Свалбард (Svalbard), Норвегия. Северно сияние на фона на кариера

Трансантарктическите планини в Антарктида са система от кариери. Обърнете вни-

мание на изкопите на снимката (фиг. 5.12).

Фиг. 5.12. Трансантарктически планини (Transantarctic Mountains), Антарктида

78
 Особено внимание отделям на свещената планина Кайлас (Кайлаш) в Тибет с висо-
чина 6638 метра. Изключителен пример за кариера за добив на каквото се сетите ценно
от природата (вж. фиг. 5.13, 5.14).

Фиг. 5.13. Кайлас, Тибет

Фиг. 5.14. Кайлас, Тибет

79
 Свещената планина Кайлас (Кайлаш) в Тибет е обект на поклоннически посещения
от различни хора. И какво откриват там? Давате ли си сметка каква е реалността?
Връх на цинизма е отработените кариери да се наричат национални паркове от съот-
ветните правителства.
Сега гледайте с широко отворени очи атракцията на планетата – Гранд Каньон, Ари-
зона, САЩ (вж. фиг. 5.15). Това е просто гигантска кариера. Изпотрошена, ограбена и
безполезна територия. Милиони туристи мислят, че е едва ли не чудото на света, защото
така са им казали няколко велики учени. Спокойно можем да го определим за нечувано
престъпление.

Фиг. 5.15. Гранд каньон, Аризона, САЩ

Ето ви малко захаросани бадеми от „Уикипедия“ и моля, не се сърдете на учителите

си по география. Те са научени да преподават от техните учители, а те от техните и така
системата се самоподдържа.
Цитирам: „Гранд Каньон е един от най-необичайните геологични обекти на плане-
тата, поради което е много добре изследван. В него могат да бъдат намерени следи от
четири геологични ери и разнообразие от скали и пещери, съдържащи богат геологичен,
биологичен и археологичен материал. Каньонът се смята за един от най-добрите при-
мери за ерозия на почвата“.
Спирам дотук, защото ще повърна от измамни бози. Уникална лъжа. Безподобна заб-
луда и защо е всичко? И забележете колко нагло продължават с лъжите: „В началото
река Колорадо е течала по равнината, но в резултат на движението на земната кора

80
преди около 65 милиона години платото Колорадо се издига. В резултат на това изди-
гане се променя ъгълът на наклона на течението на река Колорадо, вследствие на което
се увеличава скоростта и способността ѝ да разрушава почвата, която лежи на пътя ѝ.
Първоначално реката отмива горните варовици, а след това започва с по-дълбоките и
стари пясъчници и шисти. По такъв начин се образува Гранд Каньон преди около 5-6
милиона години. Каньонът се задълбочава заради продължаващата ерозия“. А сега
вижте с други очи кариерата на Гранд Каньон и този срез на камък с дискова пила.
Кариерата в Австралия Сините планини (Blue Mountains) е другото място, на което
може да ни спре дъхът (вж. фиг. 5.16).
По-неприятното е, че точно такова е отношението на властелините към всичко, което
заплашва да направи на пух и прах господството над биологичните единици, наречени
мило човешки същества. Направо да се разплачем от умиление. Вижте поредната пор-
ция от специално подбрани фотографии. Нито една от тях не е компроментирана с об-
работка, просто са взети от свободната зона, която ни подариха от бъдещето – интернет
пространството.

Фиг. 5.16. Сините планини (Blue Mountains), Австралия

Капрок Кениънс, Тексас (Caprock Canyons State Park) е национален парк, създаден от
използвана кариера в САЩ (вж. фиг. 5.17, 5.18). Тази гигантска кариера е останала като
знак за нас, провиждащите отвъд завесата. Снимката се разпространява в интернет на-
пълно свободно.

81
 Фиг. 5.17. Щатски парк Капрок Кениънс (Caprock Canyons State Park), Тексас, САЩ

Фиг. 5.18. Щатски парк Капрок Кениънс

В използваните кариери, където има влага, много хора се занимават със земеделие.
Оризовите тераси на Банауе (вж. фиг. 5.19) са едни от най-известните в цял свят и са
снимани не един път от световни кинопродукции.
А ето и уникалния Каньон де Шели, Национален парк в САЩ (вж. фиг. 5.20). Оче-
видно тук с триони древните са правили планински пробив за улеснение на машините.

82
 Фиг. 5.19. Оризовите тераси на Банауе

Фиг. 5.20. Каньон де Шели (Canyon De Chelly National Monument), САЩ

83
 Пейнтед Хилс, или Боядисаните хълмове, в Орегон са другата заблуда (вж. фиг. 5.21).
Измамна реалност ли? Всичко е пред нас. Просто ни набутват хапчета всеки ден, всеки
час, всяка минута. Не желаят да провидим. Защото ще се избием един друг. Ще настъпи
хаос, ще има милиарди мъртви. А това не е добре за бизнеса. Ето на това място например
идват хиляди туристи годишно, особено интересуващите се от геология и палеонтоло-
гия. Привлича и голямо количество фотографи, търсещи вълшебни пейзажни снимки.
Пейнтед Хилс е област, охранявана от правителството на САЩ. Всичките 1267 хектара
земя представляват историческото наследство на съвременните американци.

Фиг. 5.21. Пейнтед Хилс, Орегон, САЩ

За да не останете с впечатление, че само в Америка е така, вижте националния парк

Тимна, Израел (фиг. 5.22). Обявен е за национален парк, а си е чиста мина (вж. фиг.
5.23).
На фиг. 5.24 е кариерата за добив на ценни материали, която ние пасторално наричаме
Зеления каньон в Китай. Да ви напомня на кадри от филма на Джеймс Камерън „Ава-
тар“? Между другото, Холивуд често се заиграва с темата, че Земята е кариера за добив
на ценни материали.
Май на тази планета няма естествени планини и клисури. Виждате ли снимката? Това
е гигантска кариера превърната в езеро, язовир или простичко казано наводнена изос-
тавена мина.

84
Фиг. 5.22. Национален парк Тимна (Timna national park), Израел

Фиг. 5.23. Национален парк Тимна

85
 Фиг. 5.24. Зеленият каньон в Китай

Преминаваме към най-страховитата част. Да научим заедно как се създават пустини

на Земята. Обърнете внимание на работата на роторния екскаватор, който снема слой
след слой скали от големи площи (вж. фиг. 5.25). Тези машини едновременно обработ-
ват два пласта от една площадка. В левия долен ъгъл има голям булдозер, забелязахте
ли го? Сега оценете мащабите сами, ако въобще можем да осъзнаем какво се случва
пред очите на хората. Твърде вероятно е да сме дотолкова изтръпнали, че доброволно
да сме станали част от масовата подмяна на съзнанието.
Лекотата, с която екскаваторът снема пласт с височина 30—40 метра, е поразителна.
Дъното на кариерата е огромна площадка и е абсолютно равно, просто е удобно за пре-
местване на екскаватора (вж. фиг. 5.26, 5.27).
Тези машини не са никак случайни. Тяхната технология на работа не е променяна
нито веднъж. Не от вчера, а от милиони години. От момента, в който сме заседнали на
тази планета като подчинени същества, завихрени в серия от прераждания. И то, за да
поддържаме енергията на господарите.
Оказва се, че на нашата планета има кариери с размерите на няколко страни, с разме-
рите на цели пустини. На територията на Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Аф-
ганистан, Казахстан, Иран например няма плодородни почви в по-голямата част. За-
щото от почти цялата площ на тези страни са снели слоя скали с дебелина 100 метра,
заедно с почвата и всичко в нея. В това е трудно да се повярва, но се налага да повярваш
на очите си, а не на официалната география. Изглежда, че Аралско, Каспийско и Черно
море са потопени кариери. Има хипотеза, че всички територии на планетата, оцветени
от Google Maps в жълто, са дъно на кариери.

86
Фиг. 5.25. Роторни екскаватори

Фиг. 5.26. Екскаватори на работа

87
 Фиг. 5.27. Екскаватор в близък план

Азовско море е добър пример за потопена стара кариера. Дъното е равно като тепсия,
по която са се движили роторните екскаватори. Максималната дълбочина е само 15
метра. Може да са добивали торий например. Напишете в „Гугъл“ на руски: „радиоак-
тивние пески Азова“ (радиоактивните пясъци на Азовско море) и четете колкото поже-
лаете.
Създава се впечатлението, че на планетата е работил някакъв изкормвач с огромни
остриета на разположение. В действителност това е поредната кариера, която дава пред-
става за мащабите на изкопните дейности. Между другото, да ви питам нещо, ако вече
не съм го направил. Кога за последен път летяхте до Варна? Може и обратно. Дали ос-
танахте изумени колко е изядена и опоскана България? В момента експлоатацията про-
дължава с пълна сила. Простичката истина е, че цялата тази манипулация е възможна,
заради съществуването на измамната реалност. Без нея светът определено няма да е съ-
щият. Популярното в цял свят плато Туебаир в Казахстан е пряко доказателство за една
от най-видимите намеси в нашата история на чужда цивилизация. Друг е въпросът, че
това може да сме ние и да става някакво странно преплитане на различните измерения,
в които битуваме. И днес, когато все повече хора отварят очи, виждат различните реал-
ности. Разгледайте следващите снимки без коментар и поразсъждавайте. На фиг. 5.28
виждате Монюмънт Вали (Monument Valley) в САЩ.
Намибия (вж. фиг. 5.29). Пустинята е дъното на кариерата, създадена там.
Египет (вж. фиг. 5.30). Сринат е горният слой заедно с почвата и сега това се предс-
тавя за невероятен пейзаж, сътворен от природата.

88
Фиг. 5.28. Монюмънт Вали (Monument Valley), САЩ

Фиг. 5.29. Намибия, пустиня

89
 Фиг. 5.30. Египет

Повече и по-големи лъжи едва ли сте чували по адрес на тази красота. Сега се замис-
лете следващия път, когато погледнете към планината Витоша. Какво според вас са уни-
калните природни феномени Морените и Каменната река?
По-голямата част от Австралия е срината напълно (вж. фиг. 5.31). Почва няма – само
червена пустиня.
Изводът, че пустините са изкуствено създадени области от ландшафта, може да бъде
направен без затруднение. Те са изцяло антропогенни. Появили са се в резултат на про-
дължителна рудодобивна дейност и даже нещо повече. Смело можем да заменим ду-
мите каньон, клисура, скала, овраг, плато, планинско езеро или равнинно езеро – с ду-
мите кариера, рудник, потопена кариера и потопен рудник.

Фиг. 5.31. Австралия

90
 На старите задгранични карти от XVI-XVII век, където територията на Украйна, Ру-
сия, Казахстан. Туркменистан и други често е отбелязана като Тартария, реките текат
повече или по-малко право, плавно завивайки. Съвременните реки на тази територия
силно криволичат, завоите са на 180 градуса. Единият бряг на такива реки обикновено
е по-висок от другия и това го обясняват със силата на Кориолис. Или казано накратко,
на помощ идва измамната реалност. Тя, без да се свени, ни разказва своята научна
гледна точка. Реките, които текат по направление на меридиана, в северното полукълбо
подмиват десния си бряг, а в – левия. Този закон се обяснява с кориолисовата сила и е
формулиран от руския учен Карл Баер (Karl Ernst von Baer) през 1857 година. Удиви-
телно, нали? Предлагам вместо това да видите снимка на река във Воронежска област.
Мястото се нарича Кривоборие (вж. фиг. 5.32). Река по този овраг по-рано не е имало.
Тя е потекла тук, когато се е изменила височината на ландшафта след изземането на
грунда от роторния екскаватор. Тоест след завършването на изкопните работи.

Фиг. 5.32. Кривоборие (Кривоборье), Русия

Кривоборие от друг ъгъл ще видите на фиг. 5.33. На островчето по средата, обрасло

с храсти, е стоял роторен екскаватор, който очевидно си е свършил работата отлично и
си е заминал. Кога е станало това, е неясно. Но пък да видим какво казва официалната
наука за тази кариера? Цитирам: „Кривоборие е огромен овраг, геоложки разрез, който
е ценен за изучаване на геоложкото минало на Воронежка област. По особеностите на
почвения строеж и органичните останки геолозите възстановяват природните събития,
които са станали тук преди няколко хилядолетия. Името си Кривоборие е получило в
чест на формите на гората, разположена на една от неговите стръмнини. Те са борови,
в тях обитават много големи диви животни. Понастоящем Кривоборие се смята за на-
ционален паметник на природата. На неговата територия е забранена всяка дейност, ос-
вен екскурзионна и образователна. Тук често идват студенти от геоложките и географ-
ските факултети, за да се заемат с изследователски разработки“.

91
 Фиг. 5.33. Кривоборие

Засега всички геолози на планетата не успяват да възстановят природните събития,

ставали в Кривоборие преди няколко хилядолетия. Ние спокойно можем да направим
това вместо тях. Огромен роторен екскаватор преди около 300 години, не 3000, съдейки
по склона, е издълбал каквото ценно е имало и си е тръгнал. И такава ситуация е харак-
терна за цялата планета.
Често в разговор на тази тема можете да чуете обвинения в конспирология. И ако се
разминете само с толкова, пак добре. В България е пълно с такива примери, но вие вече
имате ключа, за да ги виждате със собствените си очи. Иначе рискувам да бъда отведен
на Нареченските бани, а защо не и в Карлуково, за да съм по-близо до божия поглед и
да изучавам местния ландшафт колкото дълго си искам.
Критиците казват, че да се скрие нещо от обществото, е невъзможно в ерата на елек-
тронните медии и интернет. И в това има доза истина, ала тя е гарнирана със специален
код. Защо да се крие, като и без това всичко е на показ и никой не го вижда? Спомняте
ли си героя от „Западен свят“, който стои пред вратата и не вижда, че тя е там. Или его
друга лъжа. Очевидно е как огромен екскаватор е издялал скалата. Но на хората в Швей-
цария казват: Крю дю Ван (Creux-du-Van) е гигантска скалиста падина с формата на
подкова, с ширина 1400 метра и височина около 200 метра, природен амфитеатър, об-
разувал се в резултат на ерозията на скални образувания на територията на планинския
масив Юра в кантона Нюшател (вж. фиг. 5.34).

92
 Фиг. 5.34. Крю-дю-Ван (Creux-du-Van), Швейцария

И за финал нещо неповторимо в Сибир: Анабарското плато, река Джогджо (вж. фиг.
5.35). Платото е разположено в пределите на Сибирската платформа. Това е най-древ-
ната плоча в Средна Азия. Надморска му височина е 500-700 метра. Голяма част от те-
риторията е разположена в басейните на реките Долна Тунгуска и Подкаменна Тун-
гуска, Ангара и горното течение на Вилюй. Характеризира се със заоблени релефни
форми, плоски и широки междуречия. Най-високите му участъци са разположени на
северозапад, където масивите на платото Путорана се издигат на височина 1500—1600
метра. Тук се намира и най-високата точка на цялото Средносибирско плато връх Ка-
мен, 1678 метра.
Но стига толкова заблуди. Това си е просто една мина за добив на ценни материали.
Заработи ли вече контактът с централата? Започнахте ли да виждате света с отворени
очи? Сигурен съм, че системите в главата ви вече са готови да откриват сами измамната
реалност.

93
 Фиг. 5.35. Анабарското плато, река Джогджо, Сибир

***

Продължавам с анализ на прочетени от мен материали и статии, които несъмнено

дават храна за размисъл. Да поставим себе си на мястото на този, който ще изкорми
планетата, и да преминем към следващия металургичен етап.
Изкопаема руда с определеното съдържание на ценния елемент вече сме добили.
Какво да правим с нея по-нататък? Преди да я изпратим за претопяване или за извличане
на елемента от първа необходимост по някакъв друг начин, рудата може да се обогати,
за да се повиши процентът на съдържанието. Затова я изпращат в обогатителни комби-
нати. Там отделят концентрата, а отработената руда извозват на хълма от шлака или на
купчината с негодна за обработване руда.
Вие логично ще попитате къде са залежите от руда при такива гигантски обеми доби-
вана руда? Ще ги видим като дим в ясен ден. Заменете в своя речник думите хълм, мо-
гила, вулкан, малък вулкан с думите: купчина с негодна за обработване руда и хълм от
шлака. Направете го веднага. Без никакви уговорки. За да сработи системата от знания
в ума, е необходимо да сме малко по-смели в разсъжденията си. Така е по-добре, нали?
Всичко си дойде на мястото. Но по-добре веднъж да видиш, ще кажат скептиците.
Добре. Следващите редове са специално за тях. На фиг. 5.36 се виждат купчини с не-
годна за обработване руда от Дон-бас. Тяхната височина достига 300 метра. В тях про-
тичат химични реакции, те горят и понякога се взривяват, когато вътре се натрупа пре-
комерно налягане.

94
 Фиг. 5.36. Донбас

Сега се вгледайте внимателно в хълмовете на заден план (вж. фиг. 5.37). Да ви напом-
нят за тези в близост до Варна по пътя за Шумен? Защото цялата магистрала до Мадар-
ското плато е запълнена с такива хилядолетни отпадъци, които ние наричаме възвише-
ния.

Фиг. 5.37. На влизане в Донецк

95
 А на фиг. 5.38 е просто купчината с негодна за обработване руда, но за да впечатлява,
е наречена Везувий, и е с височина 1281 метра. Но него го именували вулкан, тъй като
той гори и веднъж избухнал. И са го нарекли така, за да не се досетите какво е в дейст-
вителност. После химичните реакции се обаждали от време на време, но до по-сериозно
изригване не се е стигнало. А то се случва при събуждане на процесите на обмяна на
токсичните вещества, натрупани при преработката на рудата.

Фиг. 5.38. Везувий

Да надникнем ли в неговия кратер? Ако това е вулкан, то стените на кратера трябва

да бъдат разтопени от течната лава. А ако е купчина с негодна за обработване руда, то
стените ще бъдат слоести и ще се състоят от насипани парчета, които може да се копаят
с лопата. Вглеждаме се внимателно и какво виждаме? Купчина с негодна за обработване
руда. Сега е моментът да си купя билет и да напусна веднага държавата, защото вероят-
ността да ме облекат с бялата риза с дългите ръкави нараства значително. А просто чета,
търся, сравнявам и представям една малка част от информацията. Апропо, тя е напълно
достъпна за всеки желаещ скептик и той може да я изследва с години. Ако, разбира се,
прояви смелост и не се примири със съдбата си на буболечка в парка на измамната ре-
алност. Парк, който е толкова сладък и запълнен с най-забавните игри.
На фиг. 5.39 е също купчина с негодна за обработване руда – хълмът на Ключевски.
Един от активните вулкани в Камчатка. Като знаем, че височината му е 4850 метра, мо-
жем да предположим какви процеси протичат там.
Ето ви и друга също купчина с негодна за обработване руда Санта Анна в Салвадор
(вж. фиг. 5.40).

96
Фиг. 5.39. Хълм на Ключевски, Камчатка

Фиг. 5.40. Санта Анна, Салвадор

97
 Взривеният връх на купчината с негодна за обработване руда Попокатепетл в Мек-
сико (вж. фиг. 5.41). Височината на този уникален пример за действащ вулкан е 5426
метра.

Фиг. 5.41. Попокатепетл, Мексико

Купчина с негодна за обработване руда е и Малий Семячик (Малый Семячик) в Кам-

чатския край (вж. фиг. 5.42).

Фиг. 5.42. Малий Семячик (Малый Семячик), Камчатка

98
 В „Уикипедия“ четем: Представлява къс хребет с дължина по върха около 3 км, със-
тоящ се от три слели се конуса, северният е най-висок (1560 м).
Все още ли не сте посетили склоновете на купчината с негодна за обработване руда
Фуджи в Япония? Побързайте – струва си (вж. фиг. 5.43).

Фиг. 5.43. Фуджи, Япония

С купчините с негодна за обработване руда приключихме. Сега преминаваме към

хълмовете от шлака, които нямат ярко изразена конусовидна форма. Тук правилото е
следното – ако е рохкав, слоест и може да се копае с лопата, то най-вероятно е хълм от
шлака, струпан от нашите предни.

Фиг. 5.44. Геоложки парк Джан-йе Данся (Zhangye Danxia), Китай

99
 Да вземем например шикозния геоложки парк в Китай Джанйе Данся (Цветните пла-
нини), красота (вж. фиг. 5.44). Под охраната на държавата, естествено. Туристите ги
водят само по проправените пътеки, за да не би да паднат в токсичния отработен мате-
риал.
Хълмът от шлака, наречен планина Шмидтиха, до Норилск е отличен пример (вж.
фиг. 5.45).
Планините на Пятигорск много приличат на купчини с негодна за обработване руда
(вж. фиг. 5.46).

Фиг. 5.45. Шмидтиха, Норилск, Русия

Фиг. 5.46. Пятигорск, Русия

100
 Филипините са едно от най-желаните места за посещение на планетата. Ако знаете
малко за Филипините, струва си да чуете нещо за известния в цял свят остров Бохол.
Известен става благодарение на „шоколадовите хълмове“, намиращи се на територия
около 50 квадратни километра (вж. фиг. 5.47). Обхваща 1268 възвишения с правилна
конусна форма с височина до 100 метра. Такива в България колкото щете. Както казват
по-възрастните: „С лопата да ги ринеш“.

Фиг. 5.47. Шоколадовите хълмове, остров Бохол, Филипините

Като цяло, разбрахте принципа. Видите ли хълм наоколо – вгледайте се и се замис-

лете. Той най-вероятно е ръкотворен. Освен това на Земята няма естествени пещери.
Всички пещери са с различна степен на древност планински подземни прекопавания,
често многоредови. Да, много от тях са се срутили и са започнали да изглеждат хао-
тично, но от това не са престанали да бъдат изкуствени.
В същото време имаме огромни количества пясък в пустините, чийто произход никой
досега не е обяснил, особено когато пустините се намират вътре в континентите. Много
вероятно е пясъкът да е отпадък от обогатителен процес. Ако провеждаме обогатява-
нето химически, необходим е по-добър контакт на химичното вещество с рудата. Тя
трябва да се надроби, за да се увеличи площта на повърхността. Тоест за тези цели пя-
съкът е най-добрият вариант. При това след обогатяване остава само отработена руда,
тоест силиций или кварц, а всичко останало, включително металите и техните съедине-
ния, преминава в разтвора. След това обработената руда просто я изхвърляме. В подк-
репа на тази версия говори фактът, че с пясък е пълно на всички континенти, даже в
средата на Сибир. При това много от пясъчниците са разположени сравнително недалеч
от местата на добива, както Големият каньон и пустинята Невада в САЩ (вж. фиг. 5.48).

101
 Фиг. 5.48. Пустинята Невада, САЩ

В Средна Азия, Близкия изток и в Египет пустините също граничат с планини, в които
има следи от разработки. Много пясък по долините на реките, което също подхожда на
тази версия. Пясъка, за удобство, са сипвали в реките, а течението го е разнасяло по
речното русло.
От тази история могат да бъдат направени следните изводи: Обемите на добив на
ценни материали са огромни. Очевидно на Земята е добре за живот, ако се консумират
5% от добитото. Недвусмислено нашата планета прилича на нечия гигантска кариера.
Възможно е човечеството просто да обслужва тази кариера. Възможно е да е създадено
и отглеждано с тази цел. Да служи на своите господари.
Хората идват и си отиват, държавите се появяват и изчезват, нациите се формират,
повеждат войни и загиват. Едно е неизменно. Божиите мелници мелят бавно, но точно,
както е казано в стихотворението, открито на глинени плочици в Шумер:

„Мелницата на Бога е много добра.

Мелницата на Бога мели, без да бърза.
Бавно, но точно се движи колелото.
Смляно ще бъде абсолютно всичко.“

Крайният пункт на нашия маршрут явно е съшият като съдбата на Червената планета.
Но даже в този случай Божиите мелници няма да спрат, тъй като ние хората ще разра-
ботим и построим самовъзпроизвеждащи се роботи, които ще заемат нашето място.
Имате ли някакви съмнения, че изкуственият интелект е следващото стъпало на еволю-
цията? Аз лично нямам и по всичко изглежда, че ни подготвят безропотно да приемем
съдбата си. Ние ще влезем в тунелите на Илон Мъск, а господарите ще останат на по-
върхността. Да ни изпратят в подземните градове, като всички останали преди нас, е
102
цел, а не фантазия на холивудски режисьор. Отгоре остават само избраните. Светът ка-
тегорично е потеглил в посока, която е предначертана предварително. Мой познат, ми-
наващ за научен работник, твърдеше упорито, че няма прераждане. Че животът е един-
ствен, че ние сме рециклирани биологични единици, собственост на интергалактическа
корпорация, която владее нашата Слънчева система. Чак не можех да повярвам на сме-
лите разсъждения, изказвани от този изглеждащ като австрийски градинар учен. Години
след нашия спор гледах филма на двамата, или двете, на кого както му е удобно, Уашов-
ски – „Изгревът на Юпитер“. Тогава споменът се появи чист като роса. Невярващият
учен с визия на отруден градинар бе доказал аргументирано съществуването на висша
колонизаторска цивилизация в галактиката. Новите „робохора“ няма да зависят от със-
тава на атмосферата, а ние като вид ще отидем в историята. Знаете ли, че кислородът на
планетата намалява драстично с годините? Не знаехте ли? Започнете да четете. Сигурен
съм, че троловете в мрежата първи ще попаднат в списъка за рециклиране. Просто та-
кава е методологията на работа на корпорацията. Първо започват от своите, защото те
нямат съпротивителни сили и са готови да се отдадат всецяло на господарите си.
Да не забравя нещо важно. Сега вече знаете какво представляват „вулканите“ на Марс
и какво се е случило там. И моля, бъдете с настървение за просветеност, а не заблудени.
Провиждането е качество на мислещите. Останалото отива в клоаката на словоблудст-
вото.
Планетата Марс е потвърждение на яростното използване на ресурси (вж. фиг. 5.49).

Фиг. 5.49. Марс

103
 Но логиката на процеса подсказва, че този, който има полза от това, няма да се разс-
трои особено от нашето напускане на сцената, борба или въстание против статуквото.
Мозъците вече са промити, пропагандата ни залива с розова боя и всичко приключва с
пост във фейсбук. Модерното робство на душите е факт.
Естествено, на нас по-лудите се иска да узнаем кой е той – Големият господар? Както
всички знаем, между Бога, чието име не е добре да назоваваме, а е желателно да пишем
с главна буква, и човека винаги има посредници. Те са богоизбраните папи, мюфтии,
равини, духовни учители от Изток и Запад, а за разкош и други разни пастори се включ-
ват в пейзажа. Тях трябва да питаме за хилядите неистини и заблуди. Изобщо в юдаизма
и производните от него религии в света фактите се представят от системата за управле-
ние на планетата, като най-позорно ни заблуждават. Периодично, когато работниците
попаднат на тази тема и започнат да се бунтуват, се налага системата да се рестартира
посредством организирането на войни и разрив между поколенията.
А щом сме се хванали да разгадаваме кое и защо, може би скоро ще започне и поред-
ното пренареждане на картите с някоя световна война. Но каквото трябва да стане, няма
да се избегне. Силата е в истината. А истината е, че обществото, живеещо в затворена
система, което непрекъснато се размножава и е с нагласата да консумира утре повече от
вчера, е обречено. Още щом достигне тавана за количеството на достъпната енергия или
територия, настъпва корекция на населението. Безкрайно да се развиваш и размножа-
ваш може само в безкрайната Вселена. Ако не се измъкнем от кариерата Земя, сме об-
речени да бъдем роби на Матрицата. Но от друга страна, ако са искали да скрият това,
то Сергей Брин никога не би направил общодостъпна услугата Google Maps, Google
Images, а и просто Google. И никой никога не би събрал смелост да пише по тази тема.
Така че не всичко е толкова просто. Друг е въпросът какво допускат да видим собстве-
ниците на сателитите в орбита около Земята. Ще припомня риторичния въпрос на моя
приятел, космонавта Игор Волк – „А вие откъде сте сигурни, че сме летяли в Космоса?
Търсете тези, които знаят отговорите на въпросите, и не се стеснявайте да питате“, каза
във „Въпрос на гледна точка“ летецът-космонавт и герой на СССР.
Колко ракети летят годишно в орбита и с какво са пълни товарните отделения? Грам
родий струва 650 долара за тройунция. Цената на тройунция осмий-187 е 6 милиона и
200 хиляди щатски долара. Но виж, калифорний-257 е нещо друго. Годишно се добиват
едва 30 40 микрограма от елемента, което обяснява високата му цена. От откриването
му през 1951 година в Калифорния досега са добити едва 8-10 грама от метала. Цената
на тройунция възлиза на 775 милиона долара. Платината е с цена около 1300 долара за
тройунция, а цената на златото можете да следите в реално време. Стига да разполагате
с тази стока, вие сте единственият Властелин. Всеки богаташ е ваш покорен васал. А
сега, внимание. При цена от 3000 долара за извеждането в орбита на 1 кг тегло изглежда
напълно рентабилно да се изнасят от нашата планета такива безценни метали. За ред-
ките елементи и изотопи дори не е необходимо да гадаем колко и къде се използват от
технологично развита извънземна цивилизация. Боклукът остава тук, а чистият продукт,
както казват древните шумери, е за стопанина на планетата. Ако искате, вярвайте, ако
искате, недейте. Животът е такъв, какъвто е и без нас. И той ще продължи да бъде нап-
равляван. Ето и едно ярко доказателство за общуването от най-древни времена на из-
вънземните богове с нас, човеците. „Преди залез сред облаците се виждаха колесници с
въоръжени войници. Освен това на празника, който наричаме Петдесетница, свещени-
ците казаха, че усетили трус и чули голям шум.“ Така Йосиф Флавий описва армията в

104
облаците непосредствено преди началото на Първата еврейско-римска война. Описани-
ето прилича на това в Откровението на Йоан. То е сравнимо и с посланието на Исус за
Второто пришествие. При неговото второ идване, на неговия съден ден, Той ще дойде
на Земята с войнство от ангели. Тази случка в облаците е записана от Йосиф Флавий
през 66 г. сл. Хр. Тя е станала в навечерието на войната, довела до разрушаване и ограб-
ване на храма на Йерусалим от римската армия. В древни времена евреите си задавали
въпроса защо техният Бог е позволил храмът на Йерусалим да бъде унищожен? Този
град е ценен повече от злато, вероятно заради наличието на невидим портал около него.
На преден план е дебатът за това какво Йосиф и неговите сънародници всъщност са
видели в облаците? Отговорът на екзоизследователите е изненадващ. Звезден портал,
който позволява навлизане в трета земна плътност на посетители от други светове. Ста-
рите еврейски текстове описват тези неземни кораби. А ние можем да потвърдим, че
има доказателства за намеса на висши сили в историята. Подобни разкази за странно
оформени облаци са записани по време на римската война срещу цар Митридат VI през
74 г. пр. Хр. Също така и по време на Втората пуническа война в Рим през III век пр.н.е.
Има сведения дори отпреди еврейската война. Ученият от НАСА д-р Ричард Стотърс
обяснява, че тези колесници е възможно да са били ранни наблюдения на космически
кораби на чужда цивилизация. Мистерията на колесниците в облаците продължава да
се обсъжда от учените. Включително описанието на Йосиф за войнство от ангели. Тези
ангели се движат с колесници по небето. Дали тези колесници са били неземни лета-
телни средства, действителни божествени армии, или странни облачни образувания в
небето? Земният портал Йерусалим ли е златната монета? А може пък и всичко да е
обикновен мит в помощ на историята на Йосиф Флавий. Но дори да е така, колесниците
на боговете играят важна роля в интерпретацията на една от най-големите войни в ис-
торията на древните евреи.

105
 6.
Тайните общества
https://novotopoznanie.com/tag/тайни-общества/

В един разказ за тайните общества в живота на нашата цивилизация могат да бъдат

открити стряскащи съзнанието детайли. Но тук ние няма да се впускаме в прекалени
подробности. Не един път и не една цивилизация е ставала жертва на такива общества,
както в тази реалност, така и в много други светове. Изобщо енигмата „тайни общества“
е прекалено удобна за прикриването на престъпления от планетарен характер.
Скандално е тайните общества да си приписват просветлението на народите, а някои
директно да признават за връзки с други селения. През годините в журналистическата
ми кариера съм срещал високопоставени масони, илюминати, членове на вампирски
култове, розенкройцери и тамплиери. Каквото и да си представяте за тях, не отговаря
на действителността.
Разговарял съм с хора, присъствали като гости на сбирките на определяния за всеси-
лен клуб „Билдерберг“. Някои от тях са изключителни учени и интелектуалци, но спо-
ред мен те не са истинският елит. Той винаги остава скрит зад завесата. Да вземем „Бил-
дерберг“ например. Те се срещат всяка година на различно място, но най-популярни са
събиранията в швейцарските Алпи. Обикновено са поканени около 130 участници от

106
двайсетина държави. През годините различни българи са участвали като гости в откри-
тите срещи на клуба. Направете разлика между открит и закрит форум. През 2019 го-
дина единственият български представител е политологът Иван Кръстев, който минава
за привърженик на Джордж Сорос. Което от своя страна, биха обобщили конспирато-
лозите, говори достатъчно за целите на играчите в него. Не забравяйте обаче, че това са
публичните срещи. Те умишлено се популяризират с невероятно позитивна пиар кам-
пания.
Темите, разглеждани на сбирките, са винаги от изключително значение за съхранява-
нето и опазването на цивилизацията. Сред участниците в последната сбирка откриваме
имената на Джаред Къшнър, зет и съветник на бившия американски президент Доналд
Тръмп, генералния директор на ЮНЕСКО Одри Азуле, генералния секретар на НАТО
Йенс Столтенберг, бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, холандския
премиер Марк Рюте, тогавашния германски министър на отбраната Урсула фон дер Ла-
йен, която бе избрана за председател на Европейската комисия. Изводите остават за вас.
Участниците в клуба „Билдерберг“ се подчиняват на специални правила. Най-важ-
ното от тях се нарича Chatham House Rule. Това правило, въведено още през 1927 година
от Кралския институт за международни връзки, задължава всички членове на клуба да
пазят мълчание за съдържанието на разговорите и произнесените слова.
Именно тази непрозрачност на срещите на клуба всеки път е обект на критики. Орга-
низаторите и участниците твърдят на свой ред, че това е рядка възможност да се говори
открито пред онези, които вземат важните решения. Тъй като медиите не са допуснати
да отразяват събитието, свободното говорене се насърчавало отвътре. Така хората, от
които зависи нещо в този свят, запазват мистиката около себе си.
Сведенията за срещите на клуба „Билдерберг“, въпреки пиар ефектите, са твърде ос-
къдни. Както казах, на тях се обсъжда спасяването на света – или поне се търсят реше-
ния за актуалните глобални проблеми. Според мемоарите на бившия американски пос-
ланик в Германия Джордж Макгий, клубът „Билдерберг“ имал значителен принос в под-
готовката на Римските договори, които са предвестник на днешния Европейски съюз. А
белгийският предприемач Етиен Давиньон дори твърди, че там е било „родено“ еврото.
Всичко това дава повод за множество подозрения, критики и въпроси. Като например:
Кой предизвика нефтената криза от 1973 година? Или пък: Как се стигна до обединени-
ето на Германия?
Когато става дума за клуба „Билдерберг“, поддръжниците на конспиративните тео-
рии имат сериозни основания да смятат тази организация за ключова при провеждането
на политика на масово обединение на всички народи и вкарването им в капана на новия
световен ред.
Първата среща на клуба се провежда през 1954 година в холандския „Хотел де Бил-
дерберг“, който става кръстник на инициативата. През първите 20 години клубът е ръ-
ководен от холандския принц Бернхард, който е принуден да се оттегли заради ролята
му в голяма корупционна афера, оставила траен отпечатък в историята на фамилията.
Каквото и да се говори за тази група от „специални“, никой не е в състояние да назове
истинските имена на реалните членове на тайното общество.
Преди време интервюирах сестрата на Симеон II, Мария Луиза Борисова Сакскобург-
готска. Трябва да е било зимата на 1997-1998 година. Кеворкян я беше поканил по не-
говите си канали. Всъщност за Кево, както го наричат приятелите му, мога да напиша
тритомник – с елементи на комедия, екшън и драма задължително. Но сега за Мария
Лиуза две думи. След края на интервюто жената любезно ме хвана под лъкът и каза:

107
„Господин Керев, интелигентен човек сте. Ще ви се обадим да помагате скоро“. Царят
се появи на сцената три години по-късно. Мачът, както казват на улицата, вече е бил
уговорен. После разказвайте, че няма тайни общества и елит в сянка.
Най-спорният въпрос през последните 2000 и повече години е дали сме управлявани
от тайно общество, което държи всички ключове за планетата. А бих казал и за Рая, и
за Ада. И това не е само локален, религиозен, социален или какъвто си искате казус.
Тези специални общества уж вярват в Архитекта, а в същото време не го зачитат кой
знае колко. Ние сме чували от тях, че Бог е началото и безкраят. Бог е неразрушимата
композиция, запечатана в душата на всеки човек. Откриват го тези, които са достатъчно
смели да мечтаят, изследват, търсят и творят. Но самият Той би се разсмял от сърце, ако
учените дефинират неговата същност и я напечатат в учебниците.
Какво е основното, което тайните общества използват в надпреварата за човешките
умове? Ето какво: Играта на верни поданици и богоизбрани е любим театрален похват,
дори в модерното общество.
Да бъдеш боклук или скъпоценност е право на избор. Има хора и хора. Винаги е било
така. Изборът е личен. Тайните общества просто манипулират изкусно човешките мечти
и желания. Ние сами сътворяваме реалност а, но това го казахме вече. Може да не го
съзнаваме, но е така. Австрия има своя собствена реалност. Със свои чисти улици, чиста
вода, свое мислене. И тя е творение на всеки един австриец. Ние имаме нашата реалност.
Рожба е на действията на всеки един българин. Творим или рушим, отговорни или бе-
зотговорни, крадци или не, позитивни или негативни – хората решават каква реалност
да изградят за себе си. И щом пожелаят да се отскубнат от кризата на духа, чудото става.
Няма да бъда маркетолог на модерния социален затвор, в който някои избират да се
заключат. Още по-малко ще влизам в ролята на обществен гуру. Просто наблюдавам от
известно време времевата линия, в която се развиваме заедно с вас. И какво откривам?
Човек попада в избраната от него среда абсолютно доброволно, без да е насилван. Хар-
тиените икони са във всеки портфейл. Отскоро принасянето на жертвоприношения пред
новите богове се превърна в кървава религия. И по всичко изглежда, че тя ще се налага
в следващите сто години. Междувременно иконите от портфейлите ще се преместят в
екрана на смартфона. След още сто години и те ще са демоде. За мен например е нор-
мално да има два пола. Странно как щяхме да се удивляваме на красотата на лъвовете,
пандите, тигрите, делфините. Те защо не решат да са еднополови? При тях всичко е
наред. При човеците става нещо шокиращо и неразбираемо. Но то е било преди, тук е
сега и ще бъде.
Винаги ще се намират аргументи за хипотезите, които модерната идеология защи-
тава. Но да спрем дотук. За тайните общества съм заснел не едно предаване. Самочувс-
твието идва със знанието. Знанието е в пъти по-силно от пропагандата на тайните об-
щества. Има моменти, в които си давам сметка за едно позабравено правило. Не прави
непоискано добро. Никога няма да ти го върнат. Ние сме прекалено ларж. Всеки иска
да притежава къс от историята на България. Едни искат буквите, други царете, трети
златото, четвърти просто я изпиват, защото са вампирясали отдавна. Каква истина може
да има за произхода на народ като нашия? Само една. Ние сме специални. Толкова спе-
циални, че всеки от нас е най-великият, най-известният, най-мъдрият, най-богатият. Но
има и друго. Велика, горка, изстрадана през хилядолетията участ, с непоносимо тежка
кръвнина за славния ни произход.

108
 Експертът и консултант на нашето предаване доц. Веселина Вачкова в един от епи-
зодите го каза много ясно и категорично. Основната заблудата е, че богомилите са из-
чезнали. И втората е, че са били гонени и преследвани. Нима те не са били едно от най-
тайните общества на планетата и са останали енигма и до днес? Униженията на един
народ идват с пренаписването на истинската му история. Някои казват, че това е прок-
лятие, което повтаряме 1000 години. Твърде вероятно е да го предизвикваме, без да ни
е налагано.
Ролята на световните тайни общества за провалите на България е очевидна. II налага-
нето на прозаичното обяснение – българите не са писали, те са воювали, е прекалено
плоско. Ако позволите да употребя жаргон. По нашите земи е заровена толкова история,
която в мига на появата си взривява разбирането за стария свят. Владетел и брат светец.
Къде го има това? Учение, което е живо и в наше време в цяла Европа. То носи енергията
на богомилството и е на стотици години. Представете си с какво гориво е заредена тази
философия, за да е витална в свят като нашия. И точно тук се връщам на тайните об-
щества.
Въпросът на въпросите е: Кои са фамилиите, управляващи планетата, и възможно ли
е тайното правителство да си е набелязало тази крайъгълна територия? Да я прочисти
първо и после да я насели с когото си реши? Отговорът на този въпрос ще оставя на
любителите на конспиративни теории. Но като следя процесите, си мисля, че същите
тези теории все по-често стават факт. Новините в последно време публикуват улика
след улика.
Една от най-коментираните теми и до днес си остава 11 септември. Неотдавна се по-
яви поредната книга за събитията, променили света завинаги. Този път четивото е раз-
лично. Теорията за разпрашаването на Кулите близнаци звучи повече от убедително.
Правилно прочетохте, да. Разпрашаване е терминът. Не съм сгрешил. Пулверизирането
на бетона е доказателствена точка на изследванията. За превръщането на големи коли-
чества бетон във фин прах, който се разстила като пирокластични облаци над Южен
Манхатън и от чието вдишване впоследствие страдат спасителните работници, е необ-
ходима енергия, много по-голяма от тази, освободена от падането на сградите под дейс-
твието на тежестта. Горната част на Южната кула, състояща се от няколко етажа, за-
почва да пада настрани, но малко след това е пулверизирана. Подобните на гъба експ-
лозии са с размер около три пъти диаметъра на Кулите близнаци. И не забравяйте, че
всичко това ни го показаха на живо по телевизията. От самото начало до края. После не
се чудете дали са ходили на Луната през 1969-а, по-рано или никога. Обратно към спек-
такъла на тайните общества, наречен „11 септември“. Изхвърлянето на отломки на де-
сетки метри разстояние, според архитекти и инженери от Движението за истината за 11
септември, също е необяснимо. Стоманени греди са изтласкани с такава сила, че са за-
бити в съседни сгради. Срутване само под силата на тежестта не може да обясни голя-
мото количество енергия и механизма на това явление. Наблюдаването на изтичане на
разтопен метал, най-вероятно течно желязо, от Южната кула минути преди тя да се
срути, остава необяснено. Наличието на втечнена стомана под развалините е друг факт,
водещ до заключението за употреба на експлозиви, а може би и нанотермит. НИСТ
признава, че пожарите не развиват достатъчно висока температура, за да се разтопи сто-
маната, но не изключва възможността това да е разтопен алуминий. Наличието на алу-
миний по-късно е опровергано след анализ. Пълното разрушение – според изчисленията
на инженера Гордън Рос блокът от горни етажи, който е поддал, няма достатъчен им-

109
пулс, за да унищожи напълно небостъргачите. Казано простичко, срутването би тряб-
вало да бъде ограничено или прекратено. В действителност видяхме как от сградите не
остана почти нищо. Има неимоверно много свидетелски показания за експлозии в Ку-
лите, включително от пожарникари и журналисти. Някои от тях твърдят, че е имало
експлозии в подземието на сградите, преди те да започнат да падат.
Тогавашният кмет на Ню Йорк Руди Джулиани заявява пред телевизия ABC, че е бил
уведомен, че се очаква Южната кула да се срути. Независими изследователи с право
задавал въпроса дали източникът на информация на Джулиани не е свързан с операци-
ята за контролираното разрушение. Добре е да припомним на читателя една удобно заб-
равяна истина. Никога преди това пожар не е причинявал пълното и катастрофално
срутване на небостъргач със стоманена конструкция. Ето защо пожарникарите не се по-
колебават да влязат в сградите и да извършват спасителни работи.
Сега насочвам вниманието ви към малък, но изключително важен детайл, който из-
мамната реалност умело е прикрила в новините от онова време. Братът на Джордж У.
Буш, Марвин Буш, и техният братовчед Уирт Уокър III са директори в компанията
„Секюраком“, която осигурява охраната на Световния търговски център до самия ден
на атентатите. В седмиците преди 11 септември в Кулите има ремонтни работи, изключ-
ван е електрическият ток и специално обучени кучета за търсене на експлозиви са из-
веждани от сградата. Компанията също така охранява международните летища, откъ-
дето излитат полети 77, 175 и 93.
Служители на Федералната агенция за борба с извънредни ситуации имат предвари-
телно насрочено учение в Ню Йорк за 12 септември 2001 г. и на 11 септември се намират
там, което позволява веднага да поемат управлението на „кота нула“.
През 2006 г. Джордж У. Буш заявява, че при разпит на Халид Шейх Мохамед, обявен
за ръководител и организатор на атентатите от 11 септември, е получена информация,
според която е планирано експлозивите в небостъргачите да бъдат поставени на доста-
тъчно високо ниво, така че хората в капана на пожарите да не могат да се спасят. Това
изявление се разглежда като непряко признание, че в небостъргачите са поставени екс-
плозиви.
През юни 2008 година сенаторът от Аризона Карън Джонсън внася официално писмо
в кабинета на сенатора Джон Маккейн с молба да се срещне с група професионалисти,
с които да дискутира събитията от 11 септември 2001. Тя също така произнася реч в
Сената на Аризона, с което дава подкрепа на теориите за контролирано разрушаване на
Кулите. В тази си реч тя заявява: „Не трябва да вярвате на всяка теория за 11 септември.
Всъщност съществуват теории, които трябва да бъдат отхвърлени незабавно. Но ако
вярвате, както тези учени, архитекти и инженери, че сградите са съборени е контроли-
рано срутване и предварително поставяне на експлозиви, трябва да се съгласите, че
имаме нужда от ново разследване. Аз мисля, че най-жестоката атака на американска
земя и в американската история заслужава и най-доброто възможно разследване“. Това
за сведение на читателя не се случи и тайната остана погребана под развалините на ку-
лите, а сега остава окончателно заключена под лъскавия стъклобетон на новата кула.
Въпросът е кога ще решат да съборят и нея? Вероятно тогава Земята ще нападнат враж-
дебни извънземни. САЩ ще победи гадните зелени, сиви и още по-сиви извънземни
рептилии. След бляскавата победа НСР (новият световен ред) окончателно ще постигне
диктатурата, която ще ни направи свободни.
В тази игра на добро и зло дори цветовете са размити напълно умишлено от сцена-
ристите. Тъмно и светло са понятия за заблуда на масите.

110
 Търсещите се вглеждат в реалността и откриват знаците. Понякога всичко е пред
очите, ала нямаме верния филтър, за да провидим. И не спират да ни втълпяват колко е
важно да сме позитивни, да живеем здравословно и дълго. В същото това време облъч-
ването не спира, заразите плъзват една след друга, обезлюдяват се цели територии. Пре-
местват се хора от Африка и Средна Азия в Европа. Содом и Гомор са девственици в
сравнение с нашата култура.
Да си режисьор на собствения си живот е повече от красиво пожелание. Ако решим,
че сме такива, може би ще получим усещането за контрол. Но нали не се заблуждавате,
че само режисьорът участва в спектакъла? Има главни роли, поддържащи роли, проду-
центи и куп други участници. Какво са приготвили те за нас е почти невъзможно да
разберем. В такива случаи на помощ идва опитът, който трупаме е годините. Знанията,
които притежаваме, са удивително ценни в моменти на изпитание. Балканските лидери
например си мислят, че те контролират събитията, но грешат. Най-дребният детайл
внася толкова различна вибрация в цялото, че гърци, българи, румънци, сърби, хървати,
тези северните също – цялата палитра от нации се оказахме в капана на империята отвъд
океана.
Как да се измъкнем от него? Дипломация или война? Сценарият се променя всяка
минута, затова животът е толкова шарен. Който иска да контролира, обикновено се
оказва в ролята на контролиран. Не е необходимо да давам примери, защото вече се
досетихте сами.
Има ли контрол над масите на ниво, което вкарва в матрица цели общества и народи?
Бих казал: Да. Това вече не е теория, за която са изписани хиляди страници, а факт.
Вижте, чипирането на австралийски граждани се е превърнало в мода. Авторитетни до-
кументални филми направиха разкрития за надпреварата на самотния континент да си
слагат чипове. Научни разработки в уважавани институти доказаха, че с чип в ръката
можете да бъдете ликвидиран буквално за миг. Не очаквайте от мен да отрека нещо
видимо. По темата е говорил ерудит като Ноам Чомски и въпреки спорните му изказва-
ния съм склонен да го подкрепя. Ще предпочета да насърча читателите да се вгледат в
историческите факти и научните разработки на тайните служби. Скриваните от очите
на хората проекти не са за публична употреба. Чомски например казва следното: „Ос-
новният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората
въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съоб-
щения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Това
е системата за отвличането на вниманието от съществената възможност хората да бъдат
лишавани от важни знания в областта на науката и икономиката“.
За тайните общества има написани много книги, но ето каква е причината да марки-
рам някои от най-вълнуващите конспиративни теории, хипотези, журналистически раз-
следвания и тълкувания на различни автори. Тези общества играят главна роля в живота
на хората. И това не е случайно. Няма значима фигура в човешката история, която да не
е била част от загадката на тайните клубове. Да си част от такова общество е елемент на
висше признание. Амбициозни дами, свръхбогати мъже, юпита всеки докоснал се до
елита желае неистово да е член на специално подбраните граждани. Вътре в обществото
има строги правила, ритуали и символика. А където откриваме такава орнаментика, е
повече от ясно, че става дума за орионизация. Заговорът „Орион“ е много специална
тема за мен. Но за него друг път. На другата страна на везните са обикновените прос-
тосмъртни.

111
 Шокиращото е, че половината човечество е убедено, че животът на планетата се вло-
шава. Всеки трети българин е готов да напусне родината в търсене на но-добър живот.
Но дори и статистиката да е безсмислена, ако сте останали с акъла си, ще попитате:
Какво става, по дяволите? Ето това става, драги мои приятели. Когато човек познава
скритите механизми на живота, има право на избор да ги използва за добро или за лошо.
Със следващите принципи на едно тайно общество беше унищожен целият свят пред
очите ни. За броени години дузина страни бяха поставени на колене и техният брой
невидимо нараства. Но как става това? Ето и правилата, които наводниха мрежата и
бяха обявени за фалшиви. Пренасям ги на хартия, пък решавайте сами какви енергии
носят. Ако ви звучат познато, то значи са използвани пълноценно срещу нас.
„Развалете това, което винаги е било хубаво в страната на враговете ви. Направете
боговете им за посмешище и създайте в страната секти и дори друга религия, като фи-
нансирането на храмовете им бъде поето от вас.
Подкопайте престижа на образованите хора, вкарайте ги в машинации и в подходя-
щия момент ги опозорете. Създайте конфликти и раздори на сатанинска основа. Наст-
ройте млади срещу стари. По всякакъв начин спъвайте работата на властта. Внедрявайте
навсякъде свои шпиони.
Омаломощете армията. Насаждайте потискаща музика. Използвайте спокойно нарко-
тици и проституция за упадъка на моралните устои на страната. Не пестете пито обеща-
ния, нито пари за подкупи, защото всичко това носи големи лихви.“
Е, как да не повярваш, като го виждаш да се случва. Тайните архиви са изучавани от
невидим елит като средство за контрол над масите. В наши дни този контрол е напът да
стане още по-лесен с въвеждането на чипове не само в Австралия. Запомнете това и
наблюдавайте процеса. Толкова е очевидно понякога всичко, че чак обидно да му стане
на човек. Световните правителства са част от едно голямо семейство и го трябва да бъде
пазено, съхранявано и отглеждано. За да изпълнява и следва плана за въвеждането на
Нов световен ред, прокламиран от Джордж Буш-старши още преди 1990 година. Мал-
цина са просветените и знаещите част от истината за бъдещето на света. Някои ги нари-
чат илюминати, други масони, трети ги определят като клуба на 300-те, но всички имат
план за бъдещето на цивилизацията.
Илюминатите се занимават с въпросите как е възникнал светът, какво е неговото
днешно състояние и накъде ще вървим. Това е надстроена структура на масонските ор-
ганизации, или поне така твърдят най-добрите автори. Работят върху доктрини, които
променят света, изследват сегашното му състояние и разсъждават накъде ще се движи.
Толкова е удобно, че чак е дразнещо. Преди време се появи слух, че ще изчезнат парите
и ще се появят виртуални. Не стана така, както го искаха и сега спекулират на пазарите
с биткойн, етериум, метериум и всякакви електронни пари. Всеки може да си направи
такива. Вие също. Някакви дори кръстиха парите на кучето си и станаха милионери.
И кой според вас управлява цялата тази мрежа от милиарди? Според новите концеп-
ции в света не могат да съществуват сегашните конвенционални политически системи.
Този тип общества не признават официалната история, те я подправят както им е
угодно. Това е само върхът на айсберга. Под повърхността остават измами, манипула-
ции и откровени лъжи. Днешните политици по нищо не се различават от придворните
дами и пажове от времето на Луи XIV. Дори са по-сервилни от онези с белите жартиери.
Уважавани автори, писатели и световни лектори потвърждават версията ми катего-
рично. Насилието, убийството и преселението на цели маси от беззащитни хора са
умишлено провокирани. Ето тази е причината да молим на колене за въвеждането на

112
желязна ръка в управлението. Отказ от определени свободи е следващата стъпка. Годи-
ната, предполагат, е 2050 от Христовото летоброене. Ако не настъпи по-рано от съоб-
ражения за сигурност.
Скоро жителите на Земята ще бъдат включвани и изключвани от всекидневните си
занимания със специални програми, изпращани от сателити в геостационарна орбита. И
ако в този момент ви звучи като научна фантастика и теория на конспирациите, потър-
пете до утре. Умни телефони, умни часовници, умни гривни... давате ли си сметка какво
означава? Ние доброволно си слагаме хомота. Даже тичаме към магазина, за да прите-
жаваме най-новия модел със суперкамера и микрофон. Е, честито!
Главата за тайните общества и намесата им в живота на хората е определяща за мен.
Животът се разгръща в полярен свят в редуването на две различни плоскости. Така ис-
кат те и го правят да изглежда като дебат за демократичните ценности. Дори темите за
смъртта и прераждането бяха прегърнати от тайните централи и въведени с такава сила,
че някои ментори вече изплискаха окончателно и спешно им намериха заместници.
Искате ли малко от напитката за безсмъртието? Да! Добре, заповядайте, следващите
редове са гарнирани с любов и безсмъртие за вас.
Когато се връщаме от отвъдното във физическото, говорим за реинкарнация, за въп-
лъщаване на душата или прераждане. Тук е силата на познанието, че в новата инкарна-
ция вземаме всички действия, добри и лоши, за да разберем приятното и неприятното,
което сме причинили на другите, преди тази основа да продължи духовното си развитие.
Това се причинява от закона за причината и следствието. Един ден ще трябва да пожъ-
нем всичко, което сме посели. Учението за прераждането говори за колелото на прераж-
дането. Някои вярват, че играта от раждане, смърт и прераждане продължава безкрайно,
защото постоянно вършим нови неща, които отново и отново ще трябва да изпитаме
върху себе си. Това едва ли е така. Цикълът се преустановява с постигането на една
определена степен на етика и съзнание, или казано по-просто, когато ние станем обра-
зовани и приятни същности, повече няма да се връщаме на Земята. Едва тогава ще прек-
ратим колелото на преражданията. Когато решим всички задачи, поставени от нас са-
мите, и всички събития, които желаем да преживеем, бъдат преживени, настъпва краят
на преражданията.
Древните текстове са категорични – ние сме творение на висша сила. Човекът не е
произлязъл от маймуната. Артефактите убеждават с лекота, че сме резултат от безк-
райна, продължила милиони години мултипланетарна цивилизационна намеса. Преди
нас е имало култури с далеч по-развита технология от нашата, но те са изчезнали. Има
хора от отминали светове, оттеглили се в тайни убежища, места дълбоко в океана, под-
земни градове. А те са постигнали ниво на съзнанието, което азиатците наричат състо-
яние на „самадхи“. То им дава възможност да контролират обменните процеси по такъв
начин, че телата им на практика са в състояние на безсмъртие и то очевидно може да
бъде удължено до безкрайност. Тези пещери „самадхи“ може да бъдат разглеждани като
генофонд, резервоар за всички досегашни типове хора, споделят немски изследователи
и пътешественикът д-р Ернст Мулдашев в своите книги. Това е съвкупност от населя-
валите планетата милиони години, а в случай на глобална катастрофа е възможно ви-
наги да бъдат реактивирани, за да оплодят отново Земята. Тези души, тези прадревни,
извънредно силни духовни потенциали са носители на огромни енергийни заряди. Тях-
ното съществуване поддържа високата земна вибрация и високото енергийно ниво, ко-
ето дава баланс на планетата.

113
 Дали да повярваме на тези твърдения, така както хората вярват в написаното в Биб-
лията, в Корана или където и да било другаде, не е толкова важно. Излиза, че преди
много години планетата е била обитавана от извънземни вестители на непозната до този
момент култура. Едни от тях идват от Сириус и Орион, други от Плеяди. Има и такива,
които пътуват от светове, близки до нашата Слънчева система. И всички те са тук сред
нас със своите енергии. Така вибрационният баланс на Земята, дори и крехък, все още
не е в полза на истинските хора, твърдят африкански шамани.
Спомнете си за догоните. Племето живее в Мали, Африка. Повече от 700 години го
разполага със знания, които за НАСА стават факт едва през 1970 година единствено
благодарение на съвременните технологии. От 700 години догоните знаят, че съзвезди-
ето Сириус е вляво от пояса Орион и има втора малка звезда, която го обикаля веднъж
на 50 години. Според тях тя е изградена от най-гъстата материя във Вселената, а тъй
като телескопите на американската космическа агенция не бяха забелязали подобно
тяло, етнолозите смятат историята за мит.
През 1970 година в крайна сметка е открита звезда бяло джудже, която се оказва не-
вероятно тежка със своите 55 килограма на кубичен сантиметър и обикаля Сириус за 50
години. Когато учените посещават догоните, за да разберат откъде знаят за нея, те от-
говарят, че преди около 700 години при тях се е приземил космически кораб, чийто
екипаж изкопал голяма яма и я напълнил с вода от кораба. Оттам изскочили амфибии,
доплували до брега и разказали на догоните тайната на Космоса. Според казаното на
Сириус живеели два типа раси: едните били амфибии, а другите достигали до четири
метра височина.
Ацтеките също имат подобни предания. Според тях преди много хилядолетия край
езерото Титикака се приземили космически кораби, от които излезли рибоподобни хора,
потопили се във водата, доплували до брега и разказали сходни истории. Както и при
догоните, знанията от милиони години са пренасяни през времето, за да стигнат до нас,
временните обитатели на Земята. И цялата тази информация умело се поднася на пор-
ции с разрешението на определен кръг. Хората в него, ако са хора въобще, имат ясна
представа за всичко ставащо по света, че и отвъд него. Ето защо е толкова чудновато
как елитът се стреми да бъде част от нещо тайнствено и да стане безсмъртен.
Темата съвсем не е нова за обществото, точно обратното. Но тя е умело направлявана
и манипулирана от могъщи тайни общества. Повярвайте, съществуват определени кръ-
гове, които не желаят да знаем каква е нашата истинска история. А когато става дума за
древна история, българите са не по-малко дезинформирани, отколкото повечето народи
на Земята. Въпросът какво ни прави различни от всички останали народи е с много от-
говори. Кодът на българите наистина е уникален. Той е свързан с мисията на народа.
Той сочи, че българите наистина са в известен смисъл от древните, но какви сме днес?
Нека се замислим, що за народ сме сега?
Лидерите на световната конспирация имат собствен план и той определено не корес-
пондира с желанието на нациите за просперитет. Скритите от очите на милиарди чо-
вешки същества властелини няма да променят пътя, по който са тръгнали. Те пазят тай-
ните си, защото са наясно каква участ ги очаква, ако ги споделят. Те знаят нещо повече,
което ние не знаем. Наричат се просветените и вероятно притежават неописуема власт.
Ще можем ли всички ние, търсещите светлина, да им се противопоставим? Имаме ли
шанс да открием важните решения? Каква е формулата? Можем ли да променим пред-
начертаната ни участ? Или завинаги ще останем под похлупака на задаващите се мрачни
времена?

114
 Последните години бяха специални. Елитите изпитаха на гърба си смяната на светов-
ното управление. Едни марионетки бяха захвърлени, за да бъдат заменени с нови. Съп-
ротивата на отстранените се впива в по-слабите места на държавите и търси нечистоп-
лътна среда за живот. Но така само удължава агонията на своя край. Световното прави-
телство в сянка провижда настъпващите космически промени и умело ги направлява.
Подхвърлят ни трохи, а ние си мислим, че сме взели каса топъл хляб. Въпреки това
отношение по-бързо отвсякога ние научаваме факти, които преди време бяха заключени
и укривани. Дори и в личния живот промените настъпват по-бързо, защото времето е
по-динамично и часовете започват да текат по-бързо. Динамиката на процесите се изп-
лъзва от ръцете на досегашните елити.
След 2017 година станахме свидетели как бе подменена парадигмата и светът вече
няма да е същият. Цивилизацията достигна критичната си точка на нарушения баланс
между материалното и духовното. Няколко пъти се е случвало досега в историята на
цивилизациите. Сега настъпва този нов преломен момент. Връзката между нас и древ-
ните цивилизации, живели на планетата, е очевидна. Но също така е очевидно, че има
голяма вероятност да последваме тяхната участ.
Спомнете си как Америка и Европа подкрепиха движенията от Арабската пролет под
натиска на могъщи тайни общества. Те смятаха, че ако допуснат до властта свои мари-
онетки, ще могат да ги контролират и да управляват емиграцията. Барак Обама разчи-
таше да получи облаги, но сгреши. Ислямският елит цели да се възобнови борбата
между Русия и Запада, настоятелно твърдят близкоизточни анализатори, някои са били
и мои гости в предаването. Във финансово-политически, хуманитарен и материален ас-
пект светът започва да се устройва по съвършено нов начин. Контратезата е приятна за
ухото, но дали не е спусната от същите тези в съзнанието ни умишлено.
Управителите на Земята следват свои собствени закони милиони години и няма сила,
която да промени тези правила. Целите могат да бъдат от господство на мисълта до
пълната загуба на мисъл. Тя трябва да бъде използвана единствено по начин, който е в
услуга на господарите. За Твореца това е просто елемент от наблюдението на нашите
действия. В смисъла на доброто, което не оценява и не съди, всеки може да спаси само
себе си. Никой не може да промени света. Ако променим нас самите, ще променим и
света. Всеки може, за добро или зло, да направи нещо лично за себе си и ще отговаря за
себе си и пред нашия Създател. Сами извървяваме пътя на хаоса, за да открием хармо-
ния. Ние създаваме обстоятелствата около нас и ние можем отново да върнем всичко на
мястото му чрез познания, самоопределяне и действие. Кое ни отклонява от пътя? От-
говорът е категоричен илюзиите и завистта.
Ученият от БАН Лъчезар Филипов твърди: „Всяко нещо, разградено на елементарни
частици, е разпространено в цялата Вселена като вълна. Един от основните елементи на
квантовата механика е, че ако искате да видите една частица, вие трябва да я гледате, да
я измерите, т.е. да погледнете срещу нея, иначе тя продължава да бъде като вълна. В
това се заключва един от фокусите на квантовата механика. Второто нещо в квантовата
механика е принципът за неопределеност. Вие не можете да хванете една частица на
едно място и да определите скоростта ѝ. Може да кажете, че има скорост, но не знаете
къде се намира, или обратното, че тя е тук, но не знаете каква скорост има“. Това са
едни от възможностите на квантовата механика. Тя за първи път сблъсква понятието
субект и обект. До момента материализмът говореше така: материята съществува неза-
висимо от нас. Материята е първична, а съзнанието е вторично.

115
 Тук е разковничето. Квантовата теория ни дава възможност да разберем защо толкова
странно е устроен светът. Той непрекъснато се размножава във форми и същности. Въп-
роса за промяната в начина на мислене на настоящата цивилизация ученият тълкува
така: „Преход в парадигмата. Той се прави в основата на всички неща. Трябва да осмис-
лим къде сме стъпили накриво. Всяка наука се гради на база на някакви основополагащи
принципи, аксиоми, постулати. Ако преосмислим тези постулати, може би ще проме-
ним и парадигмата, че всичко, което е около нас, е вакуум. Останалото пространство е
празно. В това се заключва голямата парадигма на класическата физика и квантовата
механика“.
Критиците на неговата хипотеза са яростни привърженици на ортодоксалната наука
и дори да допускат, няма да признаят съществуването на знание, поднасяно на света от
тайни общества през хилядолетията. Тамплиерите са осъзнали, след като прочели тай-
ните архиви от Йерусалим, че целият Космос, без изключение, е структуриран от малки
частици, наречени електрон-неутрина, мион-неутрина и тау-неутрина, класифицирани
също от съвременната квантова физика. Мион-неутрината изграждат космическото ду-
ховно поле, съответно полето на съзнанието, хрониките на акаша, или морфогенетич-
ното поле. Те могат да бъдат променяни вибрационно чрез силата на мисълта. Същест-
вува голям космически план, планът на творението, матрица или хелиографско копие,
което в текстовете от Атлантида, открити от тамплиерите, е наречено алфа-омега про-
ект. От оригиналните документи научаваме следното: „В тези текстове ще намерите
светлината за истината. Предполага се, че имате духовна зрелост и притежавате силата
на толерантността, чрез която любовта съществува във всички форми. По волята на на-
шия Създател познанието за законите на Космоса и за законите, определящи всяко би-
тие, ще бъде открито още веднъж. Да може човешката раса да осъзнае и разбере смисъла
на живота си на Земята. Това се прави за благото на хората. Те могат отново да разберат,
че същността им като дух, привързан в духовната реална душа, нерушим с космическите
закони, е божественото начало. С несъзнателния си живот и действия човекът сам си
причинява страдания. Те го карат да овладява мисълта, за да осъзнае последствията от
нея и действията си в редица прераждания. Когато страда, всеки разбира, че притежава
най-силната творческа сила да има достоен живот на създател, подобно на Бога битие.
В зависимост от действията Творецът ни е оставил правото да бъдем щастливи или да
страдаме“.
Понеже тамплиерите живеели изцяло по космическите закони на Бог, нашия Създа-
тел, за кратко време спечелили безмерно знание и материално богатство. Те се превър-
нали в най-властните мъже по онова време. Рицарите били в състояние да направляват
съдбата на човечеството по начин, който е бил и продължава да бъде тяхна задача. Има
още една тайна, която сплотява тамплиерите. Става дума за история, разпространена в
Йерусалим, в която се твърди, че са намерени доказателства за истинската история за
разпъването на Христос. Твърди се, че след свалянето му от кръста той е прибран на
сигурно място от своите ученици и доживял дълбока старост. Според легендата той
дълго пътувал по света, най-вече в Индия и Тибет, умрял по-късно във Франция и днес
е погребан до съпругата си Мария Магдалена. От текстовете, открити в подземието на
Соломоновия храм, в крайна сметка излиза, че знанието за пълноценен живот е тук и
сега. Въпросът е да не мислим за миналото и не чак толкова за бъдещето, а да се захва-
нем с това, което е непосредствено пред нас.
Желанието за работа, новото партньорство, радостите от успехите на децата ни, гри-
жите за родителите, преодоляването на страховете и конфронтациите ни. Именно в това

116
е началото, животът и промяната. От древни времена знанието за живота и смъртта се
споделя от малцина избрани. Всяка религия и философия за вселенската мъдрост за-
почва с алфата и омегата на космическите закони. Само чрез тях ние, последната чо-
вешка цивилизация, можем да преустановим самоунищожението, към което стреми-
телно летим. Истинските адепти ни напътстват по невидим начин. Нека не забравяме,
че всичко е игра на полярности. Тъмно и светло са само думи, определящи отборите. Но
нали вие самите знаете как довчерашни врагове заиграват в един отбор. Вземете Ро-
налдо или Неймар например. Овчедушието, самозадоволяването на политическата
класа доведе до това низко поведение, завладяло хиляди съзнания. Подмяната на исто-
рията, позволяването на своеволия на хора, наричани удобно бежанци от медиите, дават
повод за срам. И нищо друго. Срам за достойните българи, умирали на Дойран, Слив-
ница, Каймак Чалан, Шипка, Плевен, Стара Загора, Люле Бургас. Армията, не позво-
лила нито едно нейно знаме да попадне в плен, е раздран чувал днес. Народът не желае
и други да го тъпчат.
Тези „мигранти“ не бягат. Крайно време е да го разберем. Те са армия, която завоюва
територия. Страдаме за чужденец със счупен череп, но забравяме удобно за помлените
от бой нашенци под път и над път. Дали има намеса на тайните общества в пренареж-
дането на ДНК картата на света? Вероятно е точно така. Нашият общ дом е такъв, ка-
къвто го съградим днес. Утре може да не настъпи. Ние решаваме. Дали има специален
план, разработен от тайно общество, за разграбването на страната ни? Вероятността да
съществува такава директива е много голяма. Но за това друг път. Сега е време да обър-
нем поглед към една от най-тайнствените фигури на всички времена и неговата роля
като ръководител на тайно общество. Роля, която никой не оспорва.
Леонардо да Винчи е може би най-загадъчната фигура в света. Малцина знаят, че ця-
лата му колекция от картини наброява едва 15, включително и двете най-известни. Да
Винчи е използвал кодове и шифри в много от документите и картините си. Майсторът
е решил един математически въпрос, над който мнозина са се мъчили безуспешно. Иде-
ята на Витрувианския човек е, че конструкцията на храмовете и сградите трябвало да се
основава на човешките пропорции, тъй като те били съвършени. Човешкото тяло, с из-
пънати ръце и крака, трябва да се вписва в идеалните геометрични форми: окръжността
и квадрата. Кръгът и квадратът са тангентни само в една точка – основата. Леонардо
вкарал в рисунката няколко скрити уравнения. Дължината на разперените ръце на чо-
века е равна на височината му. Ширината на раменете е една четвърт от нея. От лакътя
до върха на най-дългия пръст е една пета от височината. А разстоянието от долната част
на брадичката до носа, както това от основата на косата до веждите, е едно и също.
Леонардо записва кодовете и наблюденията си в шифрованите си записи над и под
рисунката. Един много стар метод за кодиране на послания в художествени произведе-
ния е кабалистичната интерпретация, наречена „гематрия“. Този метод приписва числа
на буквите. Така „Мона Лиза“ може да бъде представена със следното уравнение. Оби-
колката на картината е 84. Ако съберем числата от името на Леонардо, отново получа-
ваме 84. Възможно ли е загадъчната дама да е самият автор?
„Тайната вечеря“ на Да Винчи е също толкова загадъчна, колкото и „Мона Лиза“. Лин
Пикнет, съавтор на „Прозрението на тамплиеритс“, казва, че по времето на Леонардо
все още е имало голямо тамплиерско влияние. До Исус например има един апостол,
който размахва доста заплашително пръст в лицето му. Исус сякаш нехае за това, но е
така. Наричаме този жест „жестът на Йоан“, той е съвсем очевиден. Сякаш в „Тайната
вечеря“ апостолът казва на Исус, „Спомни си Йоан“. В „Тайната вечеря“ Леонардо е

117
нарисувал себе си като един от апостолите в края на масата, който се е извърнал от Исус.
Това е израз на крайно отвращение от „Светото семейство и Исус“, казва още Пикет.
Също в „Тайната вечеря“ до Исус е тази фигура, която се е наклонила настрани, извес-
тна като „младия св. Йоан“. Но при вглеждане изследователи установяват, че този св.
Йоан всъщност е жена. Тя носи малка златна верижка. Има и бюст. Формата, която об-
разува заедно с Исус в композицията, е като огромно разперено М. Това М съответства
на Мария Магдалена. Нима това не е тайно послание на един от магистрите на „Ордена
на Сион“? Тамплиерите вярвали, че Мария Магдалена е била любовница на Исус, нещо
като наложница, партньорка в свещения секс. И в стенописа Леонардо изразява това
схващане.
Според стари документи целта на организацията била да възстанови кръвната линия
на Меровингите на европейските тронове. Орденът смятал, че Исус не е умрял на
кръста, а всъщност се е оженил и е създал поколение. Логичният въпрос е откъде Лео-
нардо да Винчи е получил тази секретна информация и дали самият той не е пазителят
на тайната? Този отговор трябва да се търси 400 години преди времето на Да Винчи в
една група от деветима мъже, която може би е източникът на сериозната информация,
с която разполагал Леонардо. Всичко свързано с рицарите тамплиери съдържа елемент
на мистерия относно появата им. Да Винчи вероятно е знаел за тайните, които Църквата
се опитвала да укрие през по-голямата част от историята си. Учени намериха неотдавна
сензационна находка, която се определя като първото писмено доказателство за живота
на Исус Христос, за който Леонардо говори с кодове. Древният комплект от табли по-
казва най-ранния портрет на Исус Христос, който е приблизително на 2000 години. Ме-
талните „страници“, скрепени с пръстени, са били открити в Йордания през 2008 година
от местен бедуин. В тях се споменават Исус Христос и неговите последователи.
Учените Дейвид и Дженифър Елкингтън стигнали до заключението, че таблите дати-
рат от времето, когато Исус е проповядвал, след детайлен анализ на оловото и превод
на думите върху него. Това, което те разкриват, може да се окаже сензационно не само
за християнския свят, но и за евреите и мюсюлманите. В текстовете е написано, че Исус
не е създавал своя религия, а е възстановявал стара традиция от времето на цар Давид,
датираща отпреди хиляда години. В текстовете се споменава, че Богът, на когото Исус
се е кланял, е бил както мъж, така и жена. Самата книга е основана върху идеята, че
Исус е насърчавал поклоненията в Храма на Соломон, където се е вярвало, че може да
бъде видяно лицето на Господ.
Едната от книгите има прилики с описанията в Откровение на Йоан. Тя има седем
печата. Авторите на мащабното проучване Дейвид и Дженифър Елкингтън полагат уси-
лия за признаването на кондиките и тяхната защита. Но според тях християни еванге-
листи се опитват да ги заклеймят като фалшиви. Артефактите са открити в отдалечена
част на Йордания, в която избягали сподвижници на Христос са се укрили след падането
на Йерусалим, и така са се запазили до наши дни. И ето че днес си задаваме въпроса:
Нима нашият Спасител е бил член на древно тайно общество, изпратило пратеник сред
хората?
Неотдавна група учени се натъкнаха на древен египетски апокриф, който хвърля нова
светлина върху личността, обкръжението и живота на Исус Христос. Изображение с
част от текста от ръкописа дава различен прочит на историята на Исус. Намерен в Еги-
пет през 1910 г., артефактите бил купен заедно с други ръкописи от Дж. П. Морган през
1911 г. и по-късно е дарен на обществеността. Текстът е на повече от хилядолетие и

118
половина и разказва различна история за живота, залавянето и убийството на Исус. На-
писан е на коптски език и обрисува Пилат като верен ученик и последовател на Исус, а
не негов екзекутор. Древният египетски документ разказва още и за неизвестна на ис-
торията вечеря с Исус, на която присъствал Пилат, който дори предложил да принесе в
жертва собствения си син, за да спаси от смърт Месията. Копия от този текст са били
открити в два древни ръкописа. Единият е бил намерен в библиотеката-музей „Морган“
(Morgan Library & Museum) в Ню Йорк. Вторият в музея към Университета на Пенсил-
вания. Любопитно е, че според този древен египетски текст Исус Христос е бил аресту-
ван във вторник, а не в четвъртък, както е официалната версия. Апокрифът обяснява и
каква е причината Юда да идентифицира Христос с целувка, за да го заловят. Според
текста Исус е бил в състояние да променя формата си и затова е било невъзможно да
бъде заловен. Цитат от преведения текст гласи: „Евреите казали на Юда: Как можем да
Го арестуваме, ако Той няма определен вид и се променя. Понякога той е рус, понякога
той е бял, понякога е червен. Понякога с цвета на пшеница, понякога бледен като аскет,
понякога е млад, друг път е старец“. Тогава Юда дава предложение да го целуне, за да
могат да го разпознаят. Тъй като, ако само го посочи, рискуват той да се промени.
В египетския текст Тайната вечеря и арестът на Исус са пресъздадени във вторник. В
документа е написано, че всъщност Исус споделя последната си вечеря не с учениците
си, а с Пилат. И ето как тайната остава скрита от очите на вярващите християни за хи-
лядолетия. От 13- до 29-годишна възраст няма никакви сведения или писания за место-
положението и живота на Исус в Палестина.
Познат като „Изгубените години“, този неописан период остава мистерия до неверо-
ятното откритие, направено през 1887 г. През XIX век руският лекар Николай Нотович
пътувал из Индия, Тибет и Афганистан. Той хроникирал преживяванията и откритията
си в книгата си от 1894 година „Непознатият живот на Исус.“ По време на пътешестви-
ята си, през 1887, Нотович счупил крака си и намерил подслон в тибетския будистки
манастир Хемис, в град Ле. Там монаси показали на Нотович два големи тома, написани
на тибетски, озаглавени „Животът на свети Иса“. Нотович превел документа, който раз-
казвал историята на дете на име Исус (Иса – божият син), родено през първи век в бедно
семейство в Израил. Исус бил наричан божи син от ведически учени, които го обучавали
според свещените будистки текстове от 13- до 29-годишна възраст.
Местният лама обяснил на Нотович нивото на просветление, до което достигнал
Исус: „Иса (Исус) е велик пророк, един от първите след двайсет и двама Буди. Той е по-
велик от който и да е Далай Лама, защото е част от духа на нашия Господ. Той ви прос-
вети, върна в лоното на религията душите на заблудените, позволи на всяко човешко
същество да различава добро и зло. Неговото име и делата му са записани в нашите
свещени писания. И четейки за прекрасния му живот, минаващ между грешни и заблу-
дени хора, ние скърбим за ужасния грях на езичниците, които го предадоха на мъчени-
чество и смърт“. Откритието за живота на Исус в Индия идеално пасва на Изгубените
години от живота на Исус, както и на нивото на значимост на неговото раждане в Близ-
кия изток. Когато някой изключително значим будист или духовен човек умре, мъдре-
ците се обръщат към звездите и други знамения, за да намерят бебе, което е негова ре-
инкарнация. Когато детето навърши подходяща възраст, то бива взето от родителите му
и възпитавано според будистката вяра. Според редица експерти оттук произхожда ис-
торията на Тримата влъхви, или Тримата мъдреци, които взели Исус на 13-годишна въз-
раст.

119
 По това време будизмът вече бил учение с 500-годишна история, а християнството
още не се било зародило. Местният лама в манастира Хемис разказал на Нотович: „Исус
посетил нашите земи и Кашмир, за да учи будизъм“. Той бил вдъхновен от мъдростта и
принципите на Буда. Древните писания били изучавани и от други, включително и от
руския философ и художник Николай Рьорих, който също търсел тайната на Изгубените
години. Рьорих пише: „Исус прекарал време в няколко древни градове в Индия, като
Варанаси и Бенаресе. Всички го обичали, защото той живял в мир с всички около него“.
Знаете ли, не съм склонен да вярвам на подобни текстове, но някак хипотезата за пъ-
туването на Исус в Индия звучи правдоподобно. Исус е проповядвал в свещените гра-
дове Джаганатх. Бенаресе и Раджагриха, заради което брамините го изгонили в Хима-
лаите. Там той продължил обучението си в течение на още шест години. Местните пък
твърдят, че Исус прекарал целия си живот в Кашмир, където починал на 80-годишна
възраст.
И ето как благодарение на различните сведения за живота на Месията, разпространя-
вани удобно от различни източници, времевата линия, измерваща живота на Христос,
се променя в полза на мистификацията. Десетки тайни общества с променлив успех си
оспорват ролята на преки наследници на учението на християнския водач. Но най-зна-
чимо си остава тайното общество, обитаващо хълма с древните римски гробища, сега
известен като площад „Свети Петър“ в Рим. Повече от очевидно е как наместникът на
Бог на земята узурпира успешно главната роля в този спектакъл. Дали тези, които се
крият зад завесите и управляват света чрез религията, финансите, собствеността, земята
и с контрола над световния пазар, са фамилиите от папските кръвни линии? Фамилии
като Ротшилд, Рокфелер и Буш стоят по-ниско в йерархията и са подчинени на папските
кръвни линии и йезуитското благородничество. Личностите, за които често смятаме, че
са на върха, са поставени в по-ниските нива на властта и влиянието. Някои от тези струк-
тури на властта датират още от времената, когато Римската империя била в апогея на
величието си, от основаването на Католическата църква или дори от Античността. Ве-
кове наред те използват крале, царе, президенти и други световни лидери като техни
пионки.
Кои са фамилиите, дърпащи конците? Главните властващи според италиански разс-
ледващи журналисти са: Орсини, Медичи, Борджия, Брейкспир, Алдобрандини, Фарне-
зе, Конти, Киджи, Палавичини, Есте, Памфили, Колона. Те осъществяват контрол чрез
Йезуитския орден. Малтийския орден и Тевтонския орден. Техният контролен център
се намира на „Борго Санто Спирито“ във Ватикана и е защитен дори от ракетни атаки.
Мнозина смятат, че най-влиятелният човек на света е „римлянин“ и това е Пепе Ор-
сини. В момента никой на света не притежава повече власт от него. Той бива наричан
Сивия папа. Други твърдят, че на върха на най-влиятелните тайни общества седят Си-
вият и Черният папа – генерал на Йезуитския орден. Но за разлика от Пепе Орсини нас-
тоящият папа – Франциск, и Черният папа – Артуро Соса, не произхождат от благо-
родни семейства. Затова те са подчинени на фамилиите. Самият Йезуитски орден бил
основан през 1534 г. от папа от кръвната линия на династията Фарнезе папа Павел III.
Всички тези фамилии са част от „черната аристокрация“. Това били фамилии във Ве-
неция и Генуа, които притежавали монопол над цялата търговия през XII век.
Така те имали контрол над почти всеки аспект от живота на хората. До 1171 година
те установили пълен контрол над Венеция, като властта е все още в техните ръце.

120
 Но влиянието на венецианската „черна аристокрация“ се простира много отвъд гра-
ниците на града и днес то се усеща във всяка точка на света. Не забравяйте, че съвре-
менната банкова система била създадена в Италия през 1150 година. „Черната аристок-
рация“ са основателите на най-влиятелните тайни общества, за които знаем днес. Това
са Комитет 300, Римският клуб, Съветът за външна политика на САЩ, Кралският инс-
титут за международни отношения, Кръглата маса, клуб „Билдерберг“.
Търсенето на истината е редно да продължи и въпросите се трупат.
Можем ли да бъдем сигурни в информацията и знанията, които притежаваме? Не е
ли логично да се запитаме: Кой ли седи на върха на пирамидата?
Човешката история е потулвана и премълчавана в продължение на векове по най-ма-
щабния и дългосрочен начин досега и Ватиканът крие огромни тайни. Светият престол
осъществява постоянно наблюдение на небето над Земята с телескоп на име LUCIFER
(Large Binocular Telescope Near-infrared Utility with Camera and Integral Field Unit for
Extragalactic Research), докато тайно се подготвя за пристигането на своите извънземни
господари. Изследователи твърдят, че умишлено се създава нещо, което ще постави Ри-
мокатолическата църква в челните редици на официалното разкриване съществуването
на извънземни. Историята е буквално пренаписана. Археологическата и научната общ-
ност целенасочено биха искали да вярваме, че преди хиляди години човекът е бил не-
андерталец. Този неандерталец е бил в състояние да построи колиба. Но в същото време
и невероятни мегалитни структури, които присъстват навсякъде по света. Как е въз-
можно това? Тези, които контролират миналото, контролират и бъдещето, и никоя ор-
ганизация на Земята не се придържа по-добре към тази максима от Римокатолическата
църква.
Тимъти Алберино, режисьор на документалния филм „Истински легенди“ (True
Legends: The UnHoly See) представя редица доказателства. Светият престол стои зад ог-
ромното фалшифициране на историята преди Големия потоп. Църквата е убивала в ми-
налото и е готова да убива и сега, за да опази тайната.
Светът преди потопа е загадъчен и изглежда, е бил редактиран в историята, която
изучаваме. И това е направено, за да може да се вмести в библейските идеологии. Стра-
тегия, използвана за отдалечаване на човешката раса от взаимодействие с извънземни
цивилизации. Но възможно ли е наистина цялата човешка история да е контролирана от
Светия престол и неговите верни организации?
Много независими учени откриват, че историята е пренаписана от могъщи сили. До-
казателствата за това идват под формата на артефакти и научни статии, които са били
скрити или унищожени. Църкви и катедрали са строени върху езически свещени места,
за да завладеят народи и да прикриват останките отпреди потопа, твърдят автори. Така
човечеството е подведено да вярва, че хората са били неандерталци и внезапно след това
са се превърнали в разумна човешка цивилизация. Но доказателствата показват друго.
Защо католическата църква толкова силно се стреми да ги скрие? Може би защото ци-
вилизацията преди потопа е посещавана от чужд вид.
Според много автори тези чужди пришълци са „посели“ ранните човешки популации,
за да ги доведат до мястото, където сме днес. Ала потопът заличил много от тези дока-
зателства. Ако човечеството знаеше за тази предишна цивилизация, нямаше да е възмо-
жен контрол над населението. Освен това езическите светини, върху които са били пос-
троени много от църквите, служели като портали за извънземни при пътуванията им във
Вселената. Някои доказателства за това може да се открият както в останките на гиган-
тските скелети, така и при тези с други генетични деформации.

121
 Защо католическата църква ще стигне толкова далеч, че да организира такова прик-
ритие? Дали тези аномалии се дължат на смесването на нечовешки видове с хората?
Дали потопът е бил начинът да се изтрие нежелана страница от историята на планетата
Земя? Може би точно затова Ватиканът затвърждава идеологиите на Библията в опит да
скрие останалите доказателства.
Изследователите свързват неизвестните и представят доказателства за дългата исто-
рия на Ватикана в изопачаването на историята на света. В същото време целта на Вати-
кана е да подготви човечеството за пристигането на техните космически господари, ко-
ито ще донесат със себе си друго, съвършено различно евангелие. Холивудските режи-
сьори си падат по такива сценарии и неведнъж сме ставали свидетели на ленти със съ-
държание, което показва такъв контакт. И въпреки това католическата църква продъл-
жава да бъде едно от най-тайните общества на света. Телеграфно споменавам „Опера-
ция Кламер“, а запознатите с темата ще си направят изводите. Връзките на „Светия
отец“ с нацистите са реалност, която неловко се подминава година след година. Това не
е освобождаване от отговорност, то просто е реалност. Дали тя е измамна? Преценете
вие.
„Първото ми пътуване в чужбина като президент на САЩ ще бъде в Саудитска Ара-
бия. После в Израел, а след това на място, което кардиналите ми много обичат, Рим“,
заяви Доналд Тръмп след инагурацията си. Мислите ли, че това е случайно? После се
оказа, че нищо случайно не става по света. Това са ходове, планирани достатъчно дълго
време, преди да бъде избран президентът на САЩ. Бляновете, които тайните общества
проповядват – че ще ни поведат към един нов свят на светлина и добро, – са пропагандна
измислица. Малцина си дават сметка, че всички са служители на извънземни сили. Щом
участваш в ритуала, а не си негов автор, ти си просто слуга на могъщ господар. Във
времена на духовна криза най-лесният начин да превземеш цяла държава не е огромна
армия. Необходими са десетина души, които да са изкусни лъжци и предатели. После
пътят към властта им се разчиства и хоп, готово. Имате цяла държава в джоба си. При-
мерите по света за такива изкусни измамници нарастват. А масоните продължават да се
заблуждават, че са значими. Това е една от най-големите неистини. Много преди масон-
ството да се появи отново в България, то вече е било подложено на критика и неговите
просветителски идеи са поставени под въпрос.
„Открай време свободното зидарство е наказвано заради любовта си към истината.
Но ние бяхме уверени, че пътят на светлината ще надделее. Затова за нас е много важно
да се уверим, че тази светлина преобладава и продължава“, пише Менли П. Хол.
Той е признат за един от водещите световни учени в областта на религията, митоло-
гията, мистиката и окултизма. Много умове са привлечени от неговата работа, включи-
телно Карл Юнг, който в своята психология и алхимия е взел материали от частната
колекция на Хол.
Окултното и тайните общества е тема, привличаща вниманието на хора от всички
възрасти. Тя предоставя възможност да се заговори открито за нематериалните светове,
за които вече знаем, че са реалност, посредством изучаването на нематериалната наука,
заключена в древни текстове и трактати за космоса.
През 1926 година Менли Хол издава книгата „Тайните учения на всички времена“.
Тя е енциклопедично изложение на масонската, херметичната, кабалистичната и розен-
кройцерската символична философия. Книгата разкрива как тайни общества съществу-
ват от хиляди години и как информацията, знанията, „магията“ и други способности са
били в ръцете на хора, използвали тези учения в полза на желанието си за власт. През

122
1947 г., 21 години след написването на книгата, Менли Хол е признат за масон от 33-та
степен. За 70 години той изнася около 8000 лекции в САЩ и в чужбина. Автор е на над
150 книги, есета и безброй статии в списания.
Произведенията на Хол са силно препоръчителни, тъй като е трудно да се намери
истински учен в тези области, особено когато те са обгърнати в тайна. Дори сред онези,
които са на „върха“ на съвременното зидарство и тайните общества. Те често са изпол-
звани като пешки. А тези зад кулисите, които не са известни на никого, са истинските
пазители на определена „мъдрост“. Основният извод от книгата му може би трябва да е
фактът, че множество древни тайни общества са водени от добрата воля и желанието да
донесат изобилие на всичко живо на планетата и да я защитят. Днес обаче тайните об-
щества имат лоша репутация.
Почти всички тайни общества от миналото са се посветили да премахнат изопачава-
нето на различни доктрини и вярвания, на изкривяването в политическите среди. Всеки
ден, по всякакъв начин, братята работят. Понякога тайно, но винаги непрекъснато.
Следващите години ще бъдат от най-голямо значение за масонството. Ситуацията е се-
риозна. Всеки ден водата става по-лоша, Земята – по-замърсена, въздухът – по-вреден.
Унищожаването на природните ресурси, удължаването на войните, усъвършенстването
на разрушителни оръжия, всичко това не спира и ако продължи достатъчно дълго, нещо
ще се случи. Нещо извън нас ще ни напомни, че човек няма право да унищожава това,
което не е създал, няма право да вземе един красив свят, с всичките му привилегии и
възможности, и да го превърне в сметище.
Тайните общества са изключително заинтересовани от едноличното притежаване на
елитарните знания и високите технологии. Неочаквано се прекъсват перспективни изс-
ледвания, изчезват обещаващи учени. От каталозите и справочната литература се зали-
чават имена на учени и заглавия на трудове. Къде и за кого продължават да работят те?
Твърди се, че има цял списък от научни и технически области и направления, инфор-
мацията за които е табу. Ето някои от тях: „психологическа оптика“, известна в Древен
Египет и намерила своето развитие в творчеството на Гьоте и тайните лаборатории на
Мусолини; преобразуване на химичните елементи в условия на обикновена температура
(студен ядрен синтез, алхимия); безжичен пренос на енергия на разстояние, антиграви-
тация, управление на пространство-времето; някои аспекти на генното инженерство и
парапсихологията (особено на психичното въздействие от разстояние). Твърди се, че
списъкът, съставен за нуждите на френската армия, съдържа повече от 800 такива заг-
лавия. Към това се отнася и информацията за НЛО. Въпреки че между тайните общества
винаги е съществувала скрита конкуренция, в началото на XX век се установи тенден-
ция за обединение и глобализация на дейностите.
Според Дейвид Айк, един от водещите изследователи на задкулисието, „към днешна
дата можем да кажем, че вече има доста мощна тайна организация, която е в състояние
да повлияе сериозно върху различни аспекти на човешкия живот. Тя далеч не е всемо-
гъща, но амбициите ѝ са големи – да се превърне като минимум в тайно световно пра-
вителство“.
Основните очертания според него са започнали да се проявяват още в началото на
века. Тайните общества на илюминатите („Просветените“) от Великобритания и САЩ
се обединяват през 1919 г. в структура, наречена „Кръгла маса“. Видимата част на този
айсберг в Англия се превърна в Кралски институт по външните работи. А в Новия свят –

123
Съвет за външни отношения. Всичко на нашата планета се върти около парите. И фра-
зата: „Ако нещо не се купува с пари, се купува с много пари“, не е никак случайна. Тя
реално отразява състоянието на отношенията в живота ни.
Светът познава банкнотата от един долар, но какво означават знаците и надписите
върху нея? Загадката и до днес е една от най-интересните за изследователи, конспира-
тори и сериозни автори. Как започва и истинска ли е историята за банкнотата? Какво са
кодирали създателите и защо?

Фиг. 6.1. Еднодоларова банкнота

Известно е, че проектът е поръчан на руския емигрант Сергей Макроновски от вицеп-

резидента на САЩ Уолъс. Но кой се крие зад това име? Според някои специалисти става
дума за самия Николай Рьорих – художник, мистик и философ. Много факти говорят в
полза на тази версия.
През 1920 г. Рьорих пристига с жена си в САЩ, основава обществото „Агни Йога“ и
създава Института за обединени изкуства в Ню Йорк. Приятелство го свързва с мистика
Хенри Уолъс, който по-късно станал близък помощник на Рузвелт. Според друга версия
на Рьорих едва ли биха му позволили да рисува на националната валута каквото му
скимне. Вероятно е имало човек, който е направил поръчката. Ала това не е бил Уолъс,
който все още нямал толкова силен политически авторитет. По това време Рузвелт още
не мислел за президентството, тъй като бил губернатор на Ню Йорк. Вероятно зад
Хенри е имало много влиятелен човек или група лица, които променили дизайна на на-
ционалната валута. Банкнотата е пусната през 1928 г. Буквално на следващата година
икономиката на САЩ се сгромолясва за броени дни. Настъпва Голямата депресия. Епи-
демията се прехвърля и в Европа. Най-тежко е за Германия и на фона на кризата тогава
на власт идва Хитлер. Налага се Рузвелт да лекува Америка от депресията пет години
след възхода на странната банкнота.
Днес американците много говорят за „новия курс“ на Рузвелт, който излекувал стра-
ната от депресията. Всъщност този легендарен New Deal се превежда като „нова
сделка“. Тя била сключена между държавата и едрия бизнес, който бил задължен да
отделя част от доходите си, за да не загуби всичко.

124
 А истинският нов курс, зашифрован на новата доларова банкнота, не се афишира.
Това е курс на изтласкване на фунтовете стерлинги като единствена световна валута от
1840 г. и установяването на нов световен ред, в който ще властва Доларът.
Защо хората, които стоят зад Рьорих, избират обикновената еднодоларова банкнота,
а не купюра със стойност 100 или 10? Много тайни общества от стари времена придават
на единицата сакрално значение, тя се издига над другите числа.
За тамплиерите единицата е „единство в многообразието“. Според учението на тамп-
лиерите единицата означава също, че няма никаква разлика между доброто и злото. Това
е отбелязано върху флага на тайните рицари – четири редуващи се бели и черни квад-
рати. Белите са символ на доброто, черните – на злото. На латински: „Е PLURIBUS
UNUM“ (от многото един).
Нека да погледнем по-внимателно белоглавия орел, символ на САЩ. В клюна му се
развява лента, на която се чете надписът „Е PLURIBUS UNUM“, който се състои от 13
букви.
Гърдите му прикрива щит с 13 ленти. В единия си крак стиска 13 стрели, в другия –
маслинова клонка с 13 листа и 13 маслини. 32-те пера на едното крило на орела са чис-
лото на посветеността в обикновените масонски ложи. 33-те пера на другото крило са
символ на 33-ата висша и много тайна степен. Над самия орел, т.е. над САЩ, свети
звездата на Давид, символ на „избрания народ“, съставена от 13 бели звезди.
Отляво на еднодоларовата банкнота Рьорих разполага големия печат на САЩ. Върху
него има пирамида, един от главните символи на свободните зидари. Така се наричат
братята масони, които твърдят, че водят родословието си от жреците и тайните общес-
тва в Древен Египет. Но тази пирамида е някак странна, пресечена. Тя е изградена от 13
стъпала. Изследователите я наричат „пирамидата на илюминатите“. Това е цяла група
старинни масонски ложи.
Структурата на илюминатите се състои от 13 степени на посвещението, което е наг-
ледно отразено в 13-те стъпала на пирамидата на еднодоларовата банкнота, на които е
зашифровано числото MDCCLXXVI. или 1776 г., а това е годината, през която е основан
тайният орден на илюминатите. Над обезглавената пирамида в триъгълник се вижда
още един масонски символ – всевиждащото око.
Специалистите го наричат освен „Всевиждащото око“, и окото на „Великия архитект
на Вселената“ шефа на всички масони, и още „Окото на Луцифер“ (на самия Сатана).
Над окото има надпис на латински, пак от 13 букви: „Annuit Coeptis“ (То ни поддържа
(благославя)!). Има се предвид загадъчното око в триъгълника. Отдолу пирамидата е
обрамчена от лента с девиза на латински „Novus ordo seclorum“ (Нов световен ред). В
този план интересен изглежда фактът, че ако се нарисува звездата на Давид, се получава
думата M-A-S-O-N.
„Благословен да бъде Новият световен ред!“ Този, който е основан на принципите на
масонството. Всевиждащото око, Луцифер, цари над пирамидата над всички народи по
света.
За приелите новите условия – клонка от маслина в лапата на орела. За непокорните –
стрела!
Най-главната тайна Рьорих зашифровал в центъра на банкнотата. Отгоре се чете над-
писът „Съединени американски щати“.
Малко по-надолу е благочестивата на пръв поглед фраза: „In God We Trust“ (На Бог
се уповаваме!). На кой Бог? САЩ официално е християнска страна, но няма нито един
християнски символ на еднодоларовата банкнота.

125
 Навсякъде властва носещото нещастие според простите хора число 13. Минимум де-
вет пъти се повтаря то на малката хартийка.
Не е ли странно това? В какъв Бог се предлага да вярват американците и целият свят?
Отговорът е даден в центъра на банкнотата с големи букви.
Орелът, пирамидата и окото ги обединява думата „One“. Какво означава това? Най-
простият отговор е: това е номиналът на банкнотата. Но този надпис вече го има по-
надолу. И във всеки от четирите ъгъла е нарисувана единица (с цифра и дума).
А това е изписаната с най-едър шрифт дума от три букви и стои по особен начин, без
всякакви допълнения. И не е случайно. Масоните обичат символите. Погледнете техния
девиз в клюна на орела – „Единство в многообразието!“ или може да се дешифрира като
„От многото – един“.
Специалисти по тайните символи съветват внимателно да погледнем графичното из-
пълнение на думата ONE. Големите букви стоят отдалечени една от друга, те са три, а
значи множество. Но всяка следваща буква има точка на пресичане с предишната. Оттук
идва впечатлението, че надписът е цял, монолитен – ЕДНО. На банкнотата се дава след-
ният еднозначен отговор: Съединени американски щати; Ние вярваме в Бога; Той е
ЕДИН; Един ДОЛАР.
Девет пъти по тринайсет. Деветката е знак за „грешния съблазнен човек“. Получава
се следният израз: „Грешният човек съблазнява Бог“.
Ако 13 се умножи по 9, се получава 117 = 1 +1 +7 = 9. Това означава, че колкото
повече долари има човек, толкова е по-грешен, защото е престанал да вярва в силата на
Бога, а е започнал да вярва в силата на банкнотата, заради която е готов да извърши
всичко.
През октомври 2003, когато САЩ започват да въвеждат новите банкноти, на които
няма гореизброените знаци с присъствие на 13, а се появяват сегашните с 52 звездички,
се случва нещо необяснимо. Банкоматите отказват да ги приемат.
Мрежата на Международната свободна преса в Канада не е религиозно сдружение,
нито е политическа организация, а световноизвестна изследователска агенция по пе-
чата, в областта на политиката, икономиката, медицината и отбраната. Агенцията е спе-
циализирана в изследвания и публикуване на специални доклади, както и на аудиоре-
портажи, показващи скритата действителност в Обединените нации, конспирацията,
свързана с налагането на Новия световен ред. Тяхна основна задача е да предложат на
хората информация, за да разберат, че списъкът на събитията, довеждащи Новия свето-
вен ред, не е просто една илюзия, сън или параноидна теория, а всъщност част от един
случващ се проект. Какво цели този проект? Да премахне традиционната християнска
религия, като подмени всички религии с една универсална религия, изградена върху
култа към човека. Да премахне националните идентичности и националната гордост,
като на тяхно място се изгради една световна идентичност и новопридобита гордост за
„гражданство на света“. Да премахне семейството, познато в досегашния му вид, и го
замести с индивидуалности, всички до един работещи за процъфтяването на Новия све-
товен ред. Да разруши уникалните артистични и научно-творчески способности, за да
приложи едностранното виждане на Новия световен ред.
А това обявяване на война от страна на Обединените нации е за изпълнение на все-
общото задължително членство в Обединените нации, за засилването на ООН като съюз
чрез мултивоенни, мултиполицейски сили, чрез Световна организация за правосъдие в
Обединените нации с Международен трибунал, Световно търговско споразумение, за-
сягащо всички нации, край на „Студената война“ и локалните войни, каквито все още

126
има, и задължение за мир, подкрепено от държавните конституции. И така... после идва
ред на Новата световна религия и Новата култура за всички по света.
Ако искаме да проумеем какво представлява проектът на НАСА „Синият лъч“, добре
е да се върнем малко назад към „зората на Ерата на Водолея“. Тя е свързана с 1982
година и тогава е трябвало да се случи отварянето навън на конспирацията за Водолея,
точно преди налагането на Новия световен ред, което е трябвало да започне през 1983
година.
Трябва да поясним, че „Синият лъч“ като проект е бил предназначен за 1983 година.
Бил е отложен, не се знае защо. Но от този момент – 1983 година, авторите на проекта
реално са усъвършенствали своите нови технологии и нововъведения в областта на хар-
дуера и софтуера, с които тяхната Система, т.е. Проектът, част от друг по-глобален Про-
ект, може да стане възможен за осъществяване.
И така, целите на ню ейдж движението, чрез които Обединените нации осъществяват
своя план, са на позицията: намиране на нов световен „месия“. Средствата на Новия
световен ред са: Международна армия, Международна полиция, Световна инвестици-
онна банка, Световно правителство под флага на Обединените нации, Световна банка
за опазване и съхранение на планетата, което значи всички „зелени“ движения да бъдат
обединени под покрива на тази институция, иначе са принудени да изчезнат.
Световна религия, при която доктрините на досегашните църкви ще бъдат разрушени
из основи и заменени с една нова световна религия на „Ерата на Водолея“.
Световна класификация за седемте раси, включваща определяне положението на чо-
веците роби, предназначени да изпълняват определени задачи, независимо дали искат,
или не.
Концентрационни лагери на Обединените нации за тези, които не възприемат Новата
система.
Световна земеделска система и Система за осъществяване на контрол върху храните
и витамините.
Новият световен ред ще бъде междуправителствена организация, включваща Русия,
Великобритания и Съединените щати.
Това трябва да бъде нов политически и духовен свят, който да измести стария, под
чийто флаг живеем сега.
Какви са плановете на Новия световен ред?
Планира се унищожаване на всички хора, които вярват в Библията или се прекланят
пред Исус Христос, както и пълно отстраняване на християнството. За да се постигне
този план, Новият световен ред постепенно променя националните закони, имащи
връзка с християнските вярвания и символи. Така например кръстът (вече в някои
страни) бива поставен извън закона, а религиозните християнски празници и церемонии
се подменят е нюейдж фестивали по целия свят.
Предвижда се елиминиране и пълно унищожаване на всички тайни общества и брат-
ства, храмове и светилища, намиращи се извън контрола на служителите на Новия ред,
смятани от тях за сериозна заплаха, особено след като бъде приложена единната све-
товна религия и единното световно управление. Новият световен ред планира също и
премахване на националните валути, както и въвеждане на трансфер по електронен път
в сферата на търговията, с помощта на т.нар. високотехнологични магистрали. В наши
дни ставаме свидетели на приемането на еврото от европейските страни и това ще про-
дължи до пълното въвеждане на валутата в страните членки на съюза. Далновидните

127
британски аристократи оттеглиха страната си от Европейския съюз, с което недвусмис-
лено подсказаха какво да очакваме.
Християните трябва да се откажат от своите вярвания, за да бъдат приети в този Нов
ред, следователно посвещението ще бъде върху тази основа, вътре в рамките на новата
християнска църква, която ще бъде реорганизирана и стриктно контролирана. Тя ще
наподобява масонски храм, окултна организация, изградена върху Луциферианското
просвещение.
Това, което трябва да бъде разбрано, е, че никой няма да остане свободен да поддържа
своето старо вярване и в същото време да влезе в новата религия. Ще бъде невъзможно.
За тези, които не приемат Новия световен ред, които го отхвърлят, неговите служители
са подготвили преобразователни лагери.
Разследването твърди, че се планира класификация на децата според техните здравни
картони, подмяна на родителите и въвеждането на понятие като свободна родителска
любов, позволяваща деца да биват използвани като сексуални роби. Ще бъде въведена
класификация на затворниците според медицински експерименти, при които наркотици
и нови технологии се тестват върху хора.
Това е на практика класификация на здравите затворници за международен донорски
център, те ще предоставят витални органи от своето тяло, а механични устройства ще
заместват липсата. 3D принтери вече създадоха такива образци. И забележете, неверо-
ятно благородна здравна система за всички подземни работници ще се грижи за тяхното
благополучие.
Новият световен ред е изграден върху диктатура. Диктатура, която създава илюзия за
демокрация. И за да се поддържа тази илюзия за демокрация, лагерите и робският труд
ще бъдат скрити под земята под формата на масивни колонии, които се изграждат в
момента, докато четете тази книга. Самият гуру на свободната енергия Илон Мъск пред-
ложи вкарването на хората в тунели за по-бързо придвижване. Този план включва и
класификация на т.нар. несигурни затворници. В международния „преквалификацио-
нен“ център политическите и религиозните затворници ще бъдат преобучавани със съ-
ответните мерки според случая, така че да станат способни да възприемат международ-
ната телевизионна програма, възхваляваща добродетелите на световното правителство
в името на благото на цялото човечество.
Издателят на материала в Канада твърди, че авторът на доклада и неговият колега са
намерени убити. Единият в Канада, а другият – докато е бил на посещение в Ирландия.
Конспирация или не, бъдете сигурни в едно. Ние сме част от грандиозен спектакъл. И
щом съзнаваме мащабите на представлението, дайте си сметка колко по-внушително е
то в действителност. Едно е усещането за живот, когато апартаментът ви е на нивото на
улицата, друго е на третия, а съвсем различно на 101-вия етаж. Сега си представете, че
нашите господари живеят на няколко светлинни години от Земята. Как според вас гле-
дат на нас те? Тайните общества вървят ръка за ръка с извънземните посетители. Това е
аксиома. Никой от целия световен елит не си прави илюзиите, че извънземните не съ-
ществуват. Бъдете сигурни.
Преди много време извънземните са осигурили основните инструменти и познания с
идеята, че в крайна сметка ще се превърнем в обществото, което сме днес. Възможно ли
е все още да сме наблюдавани? И ако се замислим без задръжките на ортодоксалната
наука – отговорът е категорично „да“. Съвременните изследователи, наричани някак
несериозно „уфолози“, „палеоуфолози“ или просто „конспиратори“, твърдят, че посред-
ством извънземен проект сме станали толкова технологично взаимосвързани. Ние сме

128
наблюдавани не само от правителствените агенции, но и от същества извън нашия свят.
Кратък задълбочен прочит на публикации в мрежата навежда на мисълта, че този курс
е зададен в далечното минало. Можем да намерим данни за съществуването на специ-
алните пратеници в древни текстове за група извънземни, известни като „Наблюдате-
лите“. Още по-странно е, че такива текстове има в тайните архиви на Ватикана и те са
достояние на затворен кръг. Но са достъпни и за нас, обикновените хора. Стига да имаме
очи да провидим.
В четвърта глава от Книгата на пророк Даниил „Наблюдателите“ са описани като
група божествени надзиратели, по-късно асоциирани с ангелите. Те по същество са пра-
теници. Затова и много учени ги смятат за вид ангели. Тяхната задача е да управляват
Земята и да бдят над хората. Някои от тях са добри и си вършат работата съвестно. А
други са лоши. За „Наблюдателите“ се казва, че всичко на Земята се случва по тяхно
нареждане и се изпълнява от агентите им.
Един от най-известните извори е „Книгата на Енох“. Тя съдържа историята на прадя-
дото на Ной, която била премахната от Стария завет на събора в Лаодикия през IV век.
В третата книга на апокрифния текст Енох казва, че един ангел, известен като Наблю-
дателя, го отвежда на борда на огнена колесница, която се възнася на небето. Разказът
му е изключително подробен и съобщава за кристални стени, със светлина, излизаща от
тях. И забележете, за кристални стаи. Звучи така, сякаш някой с примитивни езикови
умения се опитва да обясни една научнофантастична реалност. В много отношения това
прилича на отвличане от извънземни, те го вземат на космически кораб, показват му
Земята и му дават специални инструкции. Книгата на Енох също така посочва, „че 200
от Наблюдателите слезли на Земята“. Причината е следната: Да надзирават човечест-
вото и да подпомагат напредъка. Казва се, че Наблюдателите са научили човечеството
на най-различни изкуства и науки, които преди това са били известни само на небесните
ангели. А това включва астрономията, метрологията, използването на оръжия. Приме-
рът с бога на инките Виракоча е показателен.
Ако извънземните наистина са дошли на Земята, за да подпомогнат човечеството,
какво се е случило с тях? Вероятно отговорът може да бъде намерен в едно от най-мо-
гъщите тайни общества на древния свят, което съществува и днес.
През 2014 г. в Холандия 58 световни лидери се събират на Световния форум в Хага
за третата среща на високо равнище относно ядрената сигурност. В средата на залата се
върти гигантска холограма на пирамида, с три по-малки обърнати пирамиди вътре в нея.
Този символ, който е носен и като значка от делегатите, е официалното лого на срещата
на върха. Но някои твърдят, че той представлява нещо друго – всевиждащото око на
илюминатите. Конспиративните теории предполагат, че това многовековно тайно об-
щество съществува и през XXI век. Това е видно от символите на знаменитостите, ин-
дустриалните магнати и дори държавните глави.
Орденът на илюминатите е основан от Адам Вайсхаупт в Германия. Той съставя план
как групата му да проникне във всички ключови нива на обществото – в политическата,
банковата и медийната сфера – в края на XVIII век. Днешните илюминати са най-могъ-
щото тайно общество. Това са хората, които дърпат конците зад кулисите.
Възможно ли е рицарите тамплиери, техните предвестници, наистина да са били в
контакт с демоните, които са срещнали при Храмовия хълм? Според писанията, рица-
рите се опитали да общуват с тези неземни същества. Тяхното схващане за демоните е
доста различно от нашата представа за тях. По същество демонът е бил неземно същес-

129
тво, същество, което не е от тази Земя, евентуално извънземно същество. Думата „из-
вънземен“ означава „не от тази Земя“. Някои уфолози казват, че тамплиерите са били в
контакт със същите извънземни, които в библейски времена са били известни като Наб-
людателите. И за доказателство сочат най-известния символ на тамплиерите, същия,
който е присъствал на срещата в Хага – всевиждащото око.
Този символ, който понякога е само око, но често и око в пирамида, е бил използван
от древните египтяни, от тамплиерите, розенкройцерите, масоните, илюминатите, че
дори е включен в Държавния печат на САЩ. И символът означава, че някой или нещо
ни наблюдава. Окото на провидението символизира идеята за всезнаеща, интелигентна
Вселена, която следи делата ни на Земята.
Възможно ли е Наблюдателите от Библията и Книгата на Енох наистина да са отго-
ворни за днешната цивилизация? И да продължават да променят нашия генетичен код?
Или може да има друго обяснение? Легендите казват, че Наблюдателите в наши дни се
борят помежду си и манипулират части от човечеството, за да изпълнят своята прог-
рама. Следователно тъкмо те подтикват народите да тръгнат на война и да се бият за
техните цели, а не за нашия напредък.
Живеем във време, в което всеки носи камера и микрофон в ръката си, а те може да
се активират дистанционно от АНС или от други разузнавателни служби и дори хакери.
Вероятно благодарение на технологиите извънземните засилват наблюдението си и сле-
дят всичко, което се случва. Те искат да отгледат на Земята цивилизация, която прите-
жава технологично мислене.
Но има и такива, които вярват, че силната взаимосвързаност ще доведе до още по-
шокиращи последици. Секретни документи сочат, че правителството на САЩ разполага
с доказателства за поне три извънземни групи, конкуриращи се геополитически. Те са в
конфликт помежду си. Намесата им на практика може да е положителна за напредъка
на хората. Но съществува и възможността да си имаме работа е разумни същества, които
искат да ни навредят и дори вече са го сторили.
Възможно ли е, както твърдят конспиратолози, Наблюдателите наистина да същест-
вуват? Все още да са тук и да следят всяка наша стъпка? Може ли да сме насочвани не
от една група Наблюдатели, а от няколко? А може би таен конгломерат от най-влиятел-
ните лидери е взел страна в този извънземен конфликт? Навярно някога ще открием, че
извънземните са били сред нас през цялото време. Наблюдаващи и насочващи действи-
ята на не една нация. Създатели на тайни общества с още по-секретен план за контрол
над цялата планета.
„Една пътека води към зората. Светлината е в тъмнината. Добре е да прегърнете тъм-
ното, за да достигнете до светлината, а това е трудно. Но изплуването от другата страна
на болката ни свързва с толкова красота“, казва Шери Айме. Всички ние преминаваме
през така наречената тъмнина.
Понякога тъмните периоди продължават няколко седмици, а понякога – години на-
ред. Разбираме отлично, че е невъзможно „да избягаме от живота“, без да изживеем
„нощта“ на душата, без да познаем страданието, болката и страха.
Преживяваме тъмното, за да разберем светлото. Преживяваме тъмното, за да се вър-
нем към целостта. „Епохата на мрака“ предизвиква духовно пробуждане и ни помага да
се свържем с енергията на състрадание, любов и с онези по-високи нива на разбиране
за живота.
През 2010 г. Шери Айме преживява смъртта и споделя опита си пред света. Днес
Айме е член на Съвета на директорите на Форума за трансплантации в Медицински

130
център на Колумбийския университет и сътрудничи на „Форбс“. Тя е една от най-влия-
телните личности в области като брандирането, иновативното лидерство и личностното
развитие. Шери Айме разкрива опита си от „целувката на смъртта“, когато преминава
от другата страна и придобива мъдрост за духовния избор и пътешествието на Земята.
Според нейния разказ нашите души са тук, за да изпитат целия спектър на човешките
емоции, преживявания и състояния с единствената цел да опознаят вселенските закони
и да се завърнат към целостта. Озовавайки се „на тъмно“, човешката същност лесно
може да изпадне в отчаяние и да развие депресивна нагласа към живота. В тези моменти
ние се чувстваме сами, безполезни и объркани, а това ни отклонява от мисията ни.
Тук Шери напомня, че като посещава други сфери на съществуване, разбира, че Ду-
ховните помощници ни извеждат от Мрака към Светлината и в този смисъл трудностите
представляват портали за нива на развитие. „Всяка една душа притежава път и тема,
които се появяват и остават с нея чрез избор на време, пространство и живот. Обстоя-
телствата, в които се намираме в днешната ни реалност, са симптоми на това, което
душата изпитва“, споделя Айме. Тя доразвива идеята, че животът ни е израз на нашата
душа и уроците, които тя избира да преживее. Не е задължително да създаваме събити-
ята, които се разгръщат около нас. Става въпрос по-скоро за огледален ефект, при който
душата ни проектира нещата навън в реалността, за да ни помогне в оформянето ни като
личности и за да ни насочи към целостта – нашата най-висша съдба. Шери разкрива, че
е преминала през подобни уроци в многобройните си животи. Тя получава знания за
собствената си времева линия и вижда, че личните ѝ теми се повтарят, докато не намери
начин да ги разреши и освободи. Въпреки че това звучи изтощително, душата ни е тази,
която копнее да предприеме пътуването. Земята може да бъде тежко измерение и когато
сме в период на тъмнина, е лесно да осъдим себе си или другите и да продължим по
спиралата надолу. Именно затова е важно да изтрием поривите за осъждане, защото те
ни задържат в тъмнината за по-дълго време и могат да останат с нас през няколко жи-
вота. Илюзията на триизмерната реалност и ключът към целостта. Светлина, стремежът
към светлина е всесилен. Очите я търсят като спасение от невежеството на заблудите.
Във висшите сфери понятията за добро и зло не съществуват.
Всичко е причинно-следствен процес, свързан с житейския опит. Това, което наис-
тина има значение за „времето“, е дали сме останали верни на себе си и сме поели отго-
ворност за собствената ни енергия, независимо от събитията, които са възникнали по
пътя. Според Шери „енергийната честота е ключът към целостта“. Вие сте отговорни за
енергийното си присъствие. А вашето присъствие в света има по-голямо значение, от-
колкото си мислите. Вие сте светът и вашите действия могат да прекъснат или продъл-
жат Универсалното съзнание. За да се настроим на най-високата си енергийна честота,
е нужно да бъдем себе си по автентичен начин. А да „знаеш кой си“ всъщност е непре-
къснатото пътешествие, отклоняващо се както към светлината, така и към мрака.
В него ние откриваме своите силни и слаби страни, желанията и болките, и това, което
наистина е важно за нас. Растем, развиваме състрадание и се учим да синхронизираме
живота си с нещата, за които си струва да се борим. По време на пребиваването ѝ „от
другата страна“ Шери Айме провижда, че дори в най-тежките времена на тъмнина и
раздори ние никога не сме сами. „Нашите енергии не са отделни. Вселената е с вас, за
да ви подкрепи, когато вземате решение, отново и отново, за да продължите напред. Не
е лесно да си на планетата и да се опитваш да се разбираш със седем милиарда души.
Но всички сме заедно в това.“ Когато се озовем в тъмнината, това наистина е възмож-

131
ност за преосмисляне на основните ни ценности и промяна на фокуса за нашата реал-
ност. Никога няма да успеем да измислим всичко, но можем да се доверим и да знаем
със сигурност, че в крайна сметка ще намерим пътя, защото притежаваме потенциал. И
това ни е подсказвано непрекъснато.
„Писмените извори обхващат последните около шест хиляди години и проследяват
само няколко човешки крачки на тази планета. И дори тези сведения са пълни с праз-
ноти, които превръщат историята в оръфан, прояден от молци килим. Най-важното е,
че тъкмо в тези „дупки“ са потънали много от най-големите загадки, които чакат своето
преоткриване, включително жизненоважни промени – изключително редки събития, ко-
ито дават нова насока на цивилизациите“, споделя Джеймс Ролинс в романа „Окото
Господне“.
И честно казано, мога безрезервно да се съглася с него. Много често след подаването
на някаква информация ги се казва: „Вече си информиран и знаеш“, особено популярно
сред духовните среди. Но това не е вярно.
Защото информацията не е знание. И нищо не може да бъде по-представително за
тази истина от днешното пренаситено с информация общество. Примерите са нався-
къде. Всъщност само един бегъл диагонален поглед през човешката история би доказал,
че нищо не се променя наистина. През всичките тези векове на „напредък“ в най-добрия
случай сме се превърнали в супермаймуни. Не можем да лекуваме почти нищо холис-
тично и всеки път, когато открием лек за нещо – изскача нова суперболест, характерна
за духа на времето. Защото кодът има нужда от конфликт, за да се регенерира. Решени-
ята на колективните проблеми водят до още проблеми – просто от друго естество.
Всичко е цикъл, всичко се повтаря и винаги присъства идеята, че „за новото поколение
нещата ще са по-добри“. Чували сте го от родителите си, нали? Но нещата са винаги
същите, просто декорът е различен. Новото предизвестява повторението. Затова е и
„ново“ защото има „старо“. Тази дуална зависимост е отразена дори на ниво език. Дори
когато имаме „ново“, то не е наистина такова, нали така? То е ново спрямо отправна
точка, която задава формат. Тази отправна точка е „старото“, което в един минал момент
също е било „ново“ за някого някъде.
Затова съществува и сентенцията, че: „Новото е просто добре забравено старо“. По-
неже цялата навързана гирлянда в поредицата „старо-ново“ е базирана на цикъл, в който
няма нищо ново. И човек смята, че с още информация за механизма на нещата този
механизъм ще започне наистина да работи за него, но това никога не се случва.
Ето защо в днешно време хората се отдалечават все повече и повече от същината на
онова, което мисленето наистина представлява, и всичко се свежда до поведение като
по сценарий. Това може да се види най-лесно в институциите от държавен или частен
тип. Има определен набор от фрази, които генерират даден тип отговори, те са очаквани
и водят след себе си до друг тип шаблонни въпроси/отговори. Този поведенчески модел
започва да заприличва все повече и повече на начина, по който се държи един изкуствен
интелект. Според мен напълно умишлено е насърчавано и неговото присъствие в жи-
вота. Поради тези причини днешният свят постоянно бълва информация и спам.
Един познат наскоро много прозорливо отбеляза: Информацията вече е толкова ма-
сова и повсеместна, че тя стига до теб отвсякъде дори и да не искаш. Тя е толкова много,
че вече е невъзможно да бъде обработена. Това постоянно забързва живота, защото ин-
формацията е равна на повече светлина, а тя е равна на повече време. Колкото повече
информация, толкова по-голям дебит и респективно по-висока скорост на живот. Оттук
идва и мотивът със забързването на самото време, което съм сигурен, че усещате и се

132
чудите защо. Месеците вече се нижат като седмици, годините като няколко месеца.
Всичко става все по-ускорено и по-ускорено, информацията не стига, трябва по-голяма
скорост и компресия, което се изразява в по-кратки форми на комуникация. Но тайните
общества не комуникират така. Те са бавни, мислят стотици години и хилядолетия. Ис-
тинските тайни общества знаят, че днес няма почти никакъв шанс някой от новото по-
коление да седне да прочете цяла машинописна страница в интернет, защото внимани-
ето и интересът се губят бързо. На никого не му се задълбочава в нищо. Във всеки след-
ващ момент фокусът просто вече е някъде другаде. Има нова информация, която се по-
явява: някой ти пише във фейсбук, отвсякъде изскачат нови прозорци, спам какво ли не!
Решетката те глътва мултиизмерно. Постоянно ти се набива информация, отвсякъде те
гледат квадратни прозорци. Все повече и повече спам. И естествено – все по-висока
скорост на нета. Неограничен интернет, да живее мрежата! А както вече съм отбелязвал,
това е мрежа, решетка от светлина, от информация.
Тук дори няма нужда от метафори – през оптическите кабели, които те свързват с
мрежата, минава светлина! Това поставя буквален знак за равенство между светлината
и информацията. Искаме или не, онези, които владеят света, го разбират по-добре от
нас. Те не са в интернет-кафетата, говорят тихо, не ядат пластмасова храна, не пият за-
разена вода и не слушат популярна музика. Те са тихи и не правят впечатление. Не се
кокорят в екраните на телефоните. Те са властелините на света и ни разрешават всичко.
Само да не нарушим техния покой и благоденствие. Защото, когато прекалим с пискли-
вите си гласове – идва потопът.

133
 7.
Подземните цивилизации
https://novotopoznanie.com/?s=Подземни+цивилизации

Един от многото така наречени неразрешими пъзели, който показва реалната струк-
тура на нашата Земя, е повече от шокиращ. Земята е куха и в нея живее цивилизация от
великани. Има ли доказателства за цивилизация или за атмосфера, способна да под-
държа живот дълбоко под повърхността на Земята? Каква е истината за митичната ци-
вилизация Агарта и теорията за кухата Земя? Какво още можем да научим за планетата
ни?
В не много далечни времена мнозина смятали, че планетата е куха черупка и в нея
живее древна цивилизация. Френският писател Жул Верн написал „Пътешествие до
центъра на Земята“, когато идеята за подземни общества била в пика си.
Преди французина, през XVII век, концепцията за кухата Земя била предложена от
Едмънд Халей, откривателя на Халеевата комета, която преминава покрай Земята на
всеки 75 години. Халей смятал, че Земята е съставена от няколко на брой концентрични
сфери, разделени от техните собствени атмосфери. Според него най-външният слой бил
с дебелина 900 километра. Отдолу има две вътрешни концентрични обвивки и вътрешно
ядро. Обвивките били разделени от атмосфера и всяка от тях имала свои собствени маг-
нитни полюси. Сферите се въртели с различна скорост. Той предположил, че всяка
сфера е в състояние да поддържа живот, защото е обляна със светлина от атмосферата.
Тази светлина изпълва всяко от вътрешните пространства. Халей вярвал, че феномени
като Северното сияние са резултат от движението на тези няколко пласта.
Леонард Ойлер е швейцарски математик и физик. Създал е голяма част от съвремен-
ната математическа терминология, аналитичната теория на числата, степенните редове

134
и експоненциалната функция е комплексни числа. Той се смята за един от най-великите
математици на всички времена и има около хиляда публикации. Вместо концентрич-
ните обвивки на вътрешната Земята, Ойлер предположил, че Земята е напълно куха.
Според него тя има централно слънце с диаметър шестстотин мили. В кухата вътреш-
ност може да се влезе през дупки в Северния и Южния полюс. Но ако те съществуват и
до днес, са блокирани от Google Earth.
Преминавайки един век напред във времето – между Голямата депресия и Втората
световна война, виждаме адмирал Ричард Бърд от военноморските сили на САЩ да
предприема редица проучвания на полюсите. Сред няколкото пътувания към арктичес-
ките територии има едно постижение на Бърд, което изпъква пред другите: това е поле-
тът му над Северния полюс за рекордно време. Според записките в дневника му, напра-
вени по време на полярния му полет, Бърд се натъкнал на топъл климат и видял жи-
вотни, подобни на мамути, както и древна човешка цивилизация, живееща под повърх-
ността на Земята. Но историята продължава и не спира дотук. Човеците от центъра на
Земята поели контрол над самолета, като стигнали до него с летящо устройство във
формата на диск.
Това, според по-стари текстове и книги, била митичната цивилизация Агарта. Вели-
каните изразили тревогите си относно използването на атомни бомби от страна на чо-
вечеството. Те използвали Бърд като вестоносец, за да предаде послание на американс-
кото правителство.
11роблемът тук е, че записките в дневника са направени през 1947 г. Цели 21 години
след полета на Бърд над Северния полюс от 9 май 1926 г.
Ако се вгледаме още по-внимателно в историята, ще видим, че Бърд най-вероятно
дори не е стигнал до Северния полюс, а си приписал успехите на друга група открива-
тели. Според мен е добре да обърнем внимание и на една от най-строго пазените тайни
от Пентагона – „Операция „Висок скок“, в която адмиралът има водеща роля. В измам-
ната реалност похватите, използвани от елита, за да ни заблуди, включват различни ин-
струменти. Видимо дезинформацията е от основните.
„Висок скок“, според статии в пресата и интернет, е от най-големите операции, про-
веждани в Антарктида, с участието на над 4500 войници от различни родове войски,
включително и авиация. Те са изпратени на специална мисия да изследват континента
в продължение на 8 месеца. Експедицията включвала 13 кораба, самолетоносач и помо-
щен персонал. Въпреки че правителството е отричало по онова време, по-късно става
известно, че една от целите на операцията е била разширяване на суверенитета на САЩ
над най-големите използваеми зони на континента Антарктида. Русия научава за воен-
ната операция едва след нейния край. Но с каква цел били отделени целият този труд и
средства?
След години Ричард Бърд казва в малко известно интервю пред репортер от чилийс-
кия вестник „Ел Меркурио“, че американците „трябва да са готови за възможността за
вражеска атака от летящи обекти над полярния регион“.
В тайни древни хроники, които се съхраняват в архивите на Ватикана, е описано, че
в центъра на Земята живеят най-старите народи, населявали планетата. Те притежават
знания и опит, несравними с нашите технологии. В другата крайност стои науката, ко-
ято твърди, че сърцевината на земята е нагорещена мантия, която се върти около ядро
от твърдо желязо. Убеден, че цивилизацията, описана в архивите на папата, съществува,

135
Адолф Хитлер изпратил експедиция на Южния полюс с цел достигане центъра на Зе-
мята. Той е бил категоричен, че там е мястото, през което може да се влезе във вътреш-
ността на Земята.
Фюрерът вярвал, че там живее свръхинтелигентна раса от хора, високи 3,65 м. Гер-
манският лидер е имал за цел да убеди тази свръхразвита раса да излезе на повърхността
и да се сражава за Германия. Или поне се надявал да се сдобие с военни технологии от
тях. Но въпросите остават, а с тях и най-същественият. Как се е зародила тази цивили-
зация? Можем да продължим да спекулираме и в интерес на опознаването на различ-
ните гледни точки избираме този подход. В разказите за другата земя всичко звучи като
фантастика, но нали и походът към Луната е с подобен привкус.
Въпросът, който си задаваме в този момент, е: Нацистите стигнаха ли до центъра на
Земята преди всички останали? За наше щастие и в интерес на истината изследването
на континента от страна на нацистите е добре документирано. Там те установили редица
бази и използвали територията за тестове на новите си оръжия.
Но заешката дупка е дълбока, както се казва в една поговорка. Съществува конспира-
тивна теория, че Хитлер е успял да избяга в този подземен свят. Оттам той е направлявал
пътя на технологичното развитие на оцелелите от войната. Твърди се, че има нацистки
карти, които евентуално сочат пътя към Агарта. На едно от тези писания си заслужава
да обърнем внимание. Според писмо от Карл Унгер, навигатор по време на войната,
подводницата U-209 стигнала до предполагаемата Агарта и Земята наистина се оказала
куха. Нацистите направили проучвания и експерименти и установили нещо шокиращо.
Всъщност ние, нашата цивилизация, живеем на един от вътрешните пластове на Земята.
Агарта освен всичко останало е и своеобразен мит, разказващ за древните култури, на-
селявали планетата преди нас.
Почти всяка от тях има истории за вътрешните измерения на Земята, както и за други
цивилизации, живеещи в центъра на планетата. Някои разкази се отнасят за чистилище,
където отиват душите на мъртвите. Много от тези подземни светове били религиозни
инструменти – и все още са, ако питате мен – за контрол над хората.
Все пак и в култури на хиляди километри от полюса откриваме описания на Агарта.
Разказва се за градове и пътища, стигащи дотам, и за цветуща цивилизация на хора,
общуващи телепатично. В тибетския будизъм има легенда за таен град, наречен Шам-
бала, намиращ се дълбоко в Хималаите. Според някои изследователи митичният град
вероятно е свързан с Агарта. Според индуистките и келтските поверия за изчезнал пра-
исторически град съществуват пещери и подземни пътища към светове под повърх-
ността.
За някои това е индуисткият Аряварта, или „дом на превъзходните“, земя, владяна от
свръхестествена раса преди хиляди години. Вярва се, че тази древна раса е от същия вид
като цивилизациите на Атлантида, Лемурия и Му, които били погубени от война и при-
родни катаклизми.
Според алтернативна информация и онлайн теории Земята може да е кухо тяло с вът-
решно земно слънце. Така смятат проучилите въпроса за кухата Земя и размишлявали
по въпроса как са формирани планетите.
Земната кора е с дебелина приблизително 800 километра и има две входни дупки към
Вътрешната Земя на Южния и Северния полюс. Още през 1818 година инженерът и
офицер от армията Джон Кл. Саймс се обръща към американския Конгрес с молбата да
се финансира експедиция за търсене на проход във вътрешността на Земята. В онази
далечна година той пише до Конгреса: „Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре.

136
Тя се състои от няколко твърди концентрични сфери, поместени една в друга, и има
отвори на полюсите от 12 до 16°. Необходими са ми сто смели другари, за да тръгна от
Сибир в края на лятото със северни елени и шейни. Обещавам, че ще намерим топли и
богати земи, изобилстващи от полезни изкопаеми и животни. А може би и хора. Наемам
се да докажа истинността на това твърдение и съм готов да изследвам вътрешността на
Земята, ако институциите ми помогнат“.
Саймс се опитал да осигури финансиране на експедиция до Антарктида за търсене на
дупката до центъра на Земята. Но не му е предоставена субсидия.
И така, на 2300 мили отвъд Южния полюс съществува вход към центъра на Тера. Тук
според изказванията на познатия ни вече адмирал Ричард Е. Бърд съществува много по-
еволюирала от нас човешка цивилизация. Тези, които са населявали планетата, са се
заселили в подземието преди около 100 000 години. Война, избухнала в онова далечно
време, е унищожила повърхността на Земята.

Върджил Армстронг, бивш агент на военното разузнаване, описва живота в недрата

на планета в доклад: „Те са безсмъртни хора, контролират атмосферата и пътуват със
скорост 3000 мили в час. Наследници са на атлантите и лемурийците. И разполагат с
летящи чинии“.
Ричард Бърд от своя страна декларира в интервю през 1974 година, че на 2300 мили
отвъд Южния полюс, е попаднал на територия с много топъл климат, растителност, пла-
нини, езера, реки. Бърд без никакво колебание отбелязва в дневника си това, което
вижда по тези географски ширини.
„Хората, които живеят тук, общуват телепатично. Всъщност те не живеят на повърх-
ността. Под земята на няколко мили дълбочина има град, много голям, с милиони жи-
тели, който се казва Агарта“, пише Бърд в тайния си дневник.
Точно тези извадки от дневника на откривателя са предоставени на бившия агент от
разузнаването Върджил Армстронг, който поддържа хипотезата, че Бърд е живял в
Агарта близо месец и „подземната цивилизация е по-висша от нашата“. Армстронг нас-
тоява, че летящите чинии, които се появяват из небесата на нашата планета, са превоз-
ните средства на подземните жители, а част от технологията за произвеждането им е
била разкрита на Пентагона.
Невидимият самолет с технология „Стелт“ например е следствие от тези напреднали
познания. Освен тези разкрития на агента на военното разузнаване съществуват и още.
Веднага след разкриването на дневника на Бърд, записите, отнасящи се за Агарта, са
били класифицирани от службите като секретни. Наредено е в зоната на входа към под-
земния град да бъдат поставени американски военни служби, които да не позволяват в
никакъв случай да навлязат нарушители.
Адмирал Бърд подчертава на няколко пъти в дневника си, че в подземните градове
живеят „хора с деликатни черти, но те знаят тайната на физическото безсмъртие“. Вър-
джил Армстронг е на мнение, че подземната цивилизация може да ни спаси от Апока-
липсиса, но само ако прецени, че сме достойни за спасение.
Улики за кухата Земя могат да бъдат открити в историята на множество древни ци-
вилизации. Вавилонският герой Гилгамеш посетил своя прародител Утнапищим в нед-
рата на земята. В гръцката митология Орфей се опитва да спаси Евридика от подземния
свят.
Смята се, че египетските фараони контактували с подземния свят, до който можели
да стигнат чрез тайни проходи, намиращи се в пирамидите.

137
 Будистите вярват, че скрита от нас милионна цивилизация живее в подземен свят –
Агарта.
И когато си помислим, че тези истории са просто митове, плод на въображението,
отново стигаме до улики, които сочат, че под краката ни може би се крие нещо, което
дори не можем и да си представим как изглежда. Винаги съм се питал как така в нашия
фолклор има толкова много приказки за подземния свят, долната земя, за орела, прена-
сящ хората през земите. Честно казано, моята баба много ги обичаше и често ми ги раз-
казваше, та и до днес си ги спомням. И нали знаете, че във фолклора всичко е истина.
То се предава от поколение на поколение и знанието не се губи. А в наши дни бабите
лека-полека престават да разказват и това знание ще бъде погребано завинаги от измам-
ната реалност.
Въпреки че има милиарди подобни на Земята планети и някои от тях вече са иденти-
фицирани, кой знае какъв тип среда и какъв тип енергия за друг живот съществува там?
Би могло да има форми на живот, които дори не се нуждаят от храна изобщо. Възмож-
ностите са неограничени, но ние сме ограничени от нашите вярвания и от това, което си
мислим, че знаем за науката. Скорошна статия на института „Смитсън“ съобщава, че на
дълбочина повече от километър под повърхността на Земята са открити живи микроор-
ганизми.
Това навежда геомикробиолога Тулис Онстот на мисълта да започне да търси живот
на най-невероятното място. В скали на повече от 200 милиона години се съдържат ме-
хурчета от газ със следи от бактерии. Тези скали са първите доказателства, че на кило-
метри под Земята е съществувал живот. Неговото разнообразие е било по-голямо, от-
колкото се е предполагало. Наскоро беше открит огромен океан от вода под Източна
Азия, най-малко колкото обема на Северния ледовит океан.
Двама астрономи от института SETI заявиха пред Комисията за наука и технологии
на Конгреса на САЩ, че без съмнение Земята е обитавана от развити общества. Все по-
голяма част от научната общност вече е наясно с факта, че цивилизациите преди нашата
са реални и че има съществени доказателства в подкрепа на хипотезата за съществува-
нето им. Няколко древни текста споменават за същества от „друг свят“, който е в рам-
ките на нашия собствен. Един такъв свят, посочен в тибетски, будистки и индуистки
текстове, е Шамбала. Шамбала е скрито царство в рамките на нашата планета, на място,
което е трудно да се намери.
През 1985 г. по време на посвещение в Калачакра Далай Лама заявява: „Въпреки че
тези, които са специално посветени, действително са в състояние да отидат там чрез
кармичната си връзка, това не е физическо място. Ние всъщност не можем да го наме-
рим. Можем само да кажем, че това е чиста земя. И независимо от кармичната асоциа-
ция, до него не може да се стигне в действителност“.
Според съвременното теософско учение, въпреки че Шамбала все още не е локализи-
рана географски, тя действително е земя или област. Там е седалището на най-голямото
братство на духовните адепти и техните ръководители на Земята днес. От Шамбала в
определени моменти в историята на света, или по-точно на нашата собствена пета ко-
ренна раса, излизат посланиците и пратениците за духовен и интелектуален труд сред
нас хората.
Николай Рьорих, известен руски изследовател, също пише, че Шамбала се намира в
северната част на света. Той казва, че по време на разговор с Далай Лама, същият му

138
казал, че великата Шамбала е далеч отвъд океана. „Това е най-могъщото небесно дос-
тояние и няма нищо общо с нашата Земя. Само в някои места, в далечния север, може
да се различат бляскавите лъчи на Шамбала.“
Шамбала е митичен град, описан като рая на Земята. За него се споменава в древния
текст „Калачакра тантра“ на тибетската народност джан-джун. На санскрит името му
означава „място на покой“ или „място на тишина“. Според легендата там живеят само
тези с чиста душа. Това е място, където властват любовта и мъдростта, а хората са за-
щитени от страдания, бедност и старост.
Легендата за Шамбала съществува от хиляди години и е описана не само в древни
текстове. Индуистката книга „Вишну Пурана“ посочва Шамбала като родното място на
Калки, последното въплъщение на Вишну, който ще въведе нова Златна епоха. Будист-
кият мит за изгубения град е адаптация на по-ранната индуистка история.
Първият текст, в който Шамбала е подробно описан, е „Калачакра“. В него се набляга
на комплексното и езотеричното обучение и практика на тибетския будизъм. Има ли
път към този мистичен град?
В книгата Шамбала е представен по-няколко начина. Единият от тях е като реално
съществуващо място, до което обаче имат достъп само избрани хора с чиста карма.
Друга интерпретация на Шамбала е вътрешно състояние на тялото и ума, до което се
достига чрез медитация.
Четиринайсетият Далай Лама се изказва за Шамбала така: „Тези със специална кар-
мична връзка могат да отидат там, това не е физическо място, което може да бъде посе-
тено. Знаем само, че то е непорочно място в човешката реалност“. Концепцията за све-
щеното място има важна роля за представата на бъдещето в тибетската религия. „Кала-
чакра“ разказва за разпада на човечеството, покварено от материализма. И по всичко
изглежда, че това време е настъпило. „Когато „варварите“, които следват тази идеоло-
гия, се обединят от зъл крал, Шамбала ще разкрие себе си от замъглените снежни вър-
хове. Тогава тя ще бъде нападната от огромна войска. Кралят на Шамбала ще спре тези
тъмни сили и ще настъпи Златна ера на земята.“
Теолозите смятат, че това предсказание се отнася за вътрешната битка на хората
срещу собствените им пороци, тъй като будизмът проповядва мир, а войната е противна
на това учение. Въпреки множеството експедиции и пътешественици, които търсят мес-
тоположението на легендарния град, то все още остава загадка.
Има хора, които твърдят, че вече са били там, но никой от тях не е успял да представи
и едно доказателство. Според редица вярвания Шамбала се намира на границата на на-
шата реалност и представлява мост между видимия свят и това, което се намира отвъд
него.
Но ако продължим да се ровим, ще открием още и още невероятни разкази. През 2016
година отделих известно време за изучаване на темата за Антарктида и легендите, свър-
зани с тази земя. Разговарях с колеги от Москва, Лондон, Рим и Женева.
Гигантските пирамиди в Антарктида може би са най-старите на планетата ни. Въз-
можно ли е под километри лед да са ключовете, с които човечеството да преоткрие
древното си минало? Защо нацистите са се интересували от Антарктида? Дали летящи
чинии са излитали от водата и са изстрелвали някакъв лъч, буквално разсичащ корабите
наполовина? Възможно ли е Антарктида да е запазила изгубени останки от извънземни
цивилизации, които са съществували там преди много хиляди години? Тези и други
въпроси за енигматичния континент започвал да получават своите отговори трудно, мъ-
чително, но все пак ги получават. Поради враждебния си климат, включващ средни

139
дневни температури от -45 градуса по Целзий и вятър със скорост 320 километра в час,
Антарктида остава до голяма степен недокосната от човечеството. Според исторически
сведения съвременният човек дори не е стъпвал на този континент до 1853 година, ко-
гато капитан Меркатор Купър е слязъл на бряг, познат сега като Овесения бряг на Зе-
мята Виктория.
Днес между 1000 и 5000 души, в зависимост от периода, пребивават в изследовател-
ските станции, разпръснати из целия континент. Те се борят е екстремните условия с
надеждата да научат повече за този мистериозен пейзаж. Забележителното при Антарк-
тида е, че повече от 98% от нея са покрити от лед. И само тук-там има малки простран-
ства, свободни от него. Високи части на планини, хребети и върхове. Антарктида е най-
малко проученият континент, дори Северния полюс, който е само от лед, е бил изслед-
ван повече. Това е мистерия, но я има точно тук. Леденият континент е може би послед-
ната голяма неизследвана част от планетата ни. Антарктида е един огромен замръзнал
свят, за който знаем твърде малко. Ледът там е дебел до пет километра на някои места.
И онова, което се намира под него, е все още до голяма степен загадка за учените.
Повечето геолози вярват, че Антарктида е замръзнала напълно и е станала необита-
ема преди повече от 12 милиона години. Може би защото така е лесно и удобно. Според
мен и след информацията, която ми бе споделена, това си е чиста проба неистина. До-
казателства, че е така, са фотографии от 2012 г., които разкриха формации в пейзажа,
поставящи под сериозно съмнение такова схващане. Мистериозни пирамидални струк-
тури излизат на повърхността от топящия се лед, и то една след друга. Повишаването
на температурата на Земята ще разкрие още много неща. Наскоро в редица доклади е
описано откриването на пирамиди в Антарктида. Има различни фотографии, показващи
перфектни четиристранни пирамиди, много сходни по структура с тези от Гиза в Еги-
пет. Напълно разбираемо снимките бяха обяснени от повечето учени като нищо повече
от естествени наземни образувания. Анализатори на сателитни изображения, като Джо-
зеф Уайт, не са напълно убедени.
През март 2013-а той открива онова, което смята, че е доказателство за още една пи-
рамида, намираща се южно от отдалечената планинска верига Шакълтън. Първоначално
той се натъква на структурата, докато разглежда сателитната карта на местността.
„Всъщност търсех някои твърде странни бели петна, съществуващи в Антарктида, ко-
гато попаднах на много голяма квадратна структура, която приличаше на вид постройка
или вероятно дори пирамида, но със сигурност много голяма и много квадратна.“ За
негово учудване постройката се съчетава перфектно с посоките от компаса – север, юг,
изток и запад. И това му подсказва, че става дума за една структура, в която е вложен
разум, защото произволните структури, като планините, не са позиционирани според
компаса.
Както знаем, структури, произлезли по неестествен начин, изглеждат симетрично.
Прави ъгли, равностранни триъгълници и форми, които нормално не биха се намерили
в природата, ги отличават от всичко останало. Макар и да изглежда немислимо, тези
пирамиди наистина съществуват в Антарктида. През последните години археолозите
откриха пирамиди навсякъде по света, те са били загубени за векове, припознати като
естествени структури или скрити в най-невероятни места. Такива са пирамидите в рав-
нините на северно Перу, зарити под пръст и чакъл, в Индонезия, даже босненските пи-
рамиди влизат в този списък.

140
 Навсякъде по света намираме доказателства за пирамидални структури. Трябва да за-
почнем да обмисляме възможността Антарктида да е била населена с разумна цивили-
зация, а може би съществуваща и сега. Въпросите дали става дума за изгубена цивили-
зация, или за извънземни астронавти скоро ще намерят обяснение. А може би най-ран-
ните паметници на собствената ни цивилизация произхождат тъкмо от Антарктида? Ако
тази гигантска пирамида в Антарктида е изкуствена структура, тя вероятно би била най-
старата пирамида на планетата. И фактически би била пирамидата еталон за всички ос-
танали пирамиди на планетата Земя, създадени да изглеждат като нея. Направени са
обширни изследвания на пирамиди по целия свят от гледна точка на структурата им, за
да се определи какво са те в действителност. Забелязваме, че все повече учени се насоч-
ват към тезата, че пирамидите са енергийни генератори. От това следва, че тези пира-
миди са разположени стратегически по света, за да генерират енергия. Тоест напълно е
възможно да създадат основна носеща вълна около света, която е по същество безжичен
преносител на енергия.
Древните кораби с високи технологии, в чието съществуване никак не се съмнявам,
биха могли да използват тази взаимосвързана безжична енергийна система, за да пъту-
ват навсякъде. Ето защо би имало смисъл да съществува някакъв вид световна енер-
гийна мрежа от пирамиди. Напълно нормално в такъв случай изглежда и на Антарктида
да има пирамиди. Основният въпрос е: Откъде идва самата идея за тези пирамидални
структури? Защото те не са нещо произволно. И съществуват по цял свят. И ако в дейс-
твителност са съоръжения, сътворени от човека, как изобщо е възможно да са построени
на място, което е било покрито с лед отпреди 12 милиона години?
Според теоретиците изследователи Антарктида не може да е била замръзнал конти-
нент толкова дълго, колкото учените предполагат. В Сибир през 2013 година е открит
вълнест мамут, внезапно замръзнал в ледника, като процесът е протекъл така бързо, че
кръвта и мускулната му тъкан са идеално запазени. И той е само един от десетките,
намерени в сибирските ледове от началото на XX век. Много от тях, изглежда, са зас-
тигнати, докато са в летаргия. Някои с храна в устата и растителност в стомасите, а тя
би растяла само при много топъл климат. Откриването на вълнестия мамут, замръзнал
внезапно, повдига някои любопитни научни въпроси. Случило ли се е нещо на мястото
с вълнестия мамут, което да го е замразило много бързо? Но възниква също и въпросът
колко бързо наистина се е променил климатът. В действителност не спирам да си зада-
вам още въпроси, които търсят логичен отговор. Било ли е вид катаклизъм? Бил ли е
внезапен и неочакван?
През 1958-а Чарлз Хапгуд, учен от Харвардския университет, публикува книгата
„Преместването на земната кора“. В нея той изказва предположението, че части от зем-
ната кора са изпитали стихийно и внезапно разместване по време на земната геоложка
история. Теорията му, позната като „Изместването на земната кора“, приема като факт,
че Сибир и континентът Антарктида са били разположени в малко по-умерен климати-
чен пояс преди края на последния ледников период – преди около 12 000 години. Но
след това някаква неизвестна катастрофа ги е запратила в настоящата им ситуация.
Професор Хапгуд представя идеята, че предишната позиция на Северния полюс е
била в района на залива Хъдсън. И после се е изместил към мястото, където е днес. А за
Южния полюс смята, че районът на Антарктида преди също е имал умерен климат,
който бива изместен внезапно от сегашния дълбок лед и суров смразяващ климат. Той
смята, че това се е случило приблизително преди 12 000 години. Когато разсъждаваме
научнообосновано върху теорията за изместването на земната кора и тектониката на

141
плочите, ни се иска да си мислим как земната кора основно плава върху магмата и е в
състояние да се измества и приплъзва. Знаем, че тя е съставена от множество парчета.
Така че можем да видим как континентите са се сливали един в друг, накъде са се прид-
вижвали и как са се разделяли през дълъг период от време.
Но въпросът е дали нещо с размера на Антарктида би се придвижило ненадейно, или
е твърде голямо? Тези размествания на земната кора, според Хапгуд, биха могли всъщ-
ност да се случат дори за дни. И така, ако сте имали процъфтяваща цивилизация, тези
измествания в земната кора са настъпили много, много бързо. Възможно е действително
Антарктида да е замръзнала за много кратък период от време. Макар че теорията за
внезапното мащабно преместване на земната кора не е била приета единодушно, Алберт
Айнщайн е бил „наелектризиран“ от нея и даже написал предговора към книгата на
Хапгуд. Хапгуд намира допълнителна подкрепа за теорията си, когато през I960 година
се рови в архива на библиотеката на Конгреса. Там той открива необичайна карта, пуб-
ликувана през 1531 година. Картата, приписвана на математика и картограф Оронтеус
Финиус, изглежда, изобразява континент без лед, забележително сходен с картографи-
раната днес Антарктида. Това е първият пробив в ортодоксалната наука и замитането
на следите за този изключителен континент.
Фактите са неопровержими. Едва през 1820 г. учените добиват реална представа как
изглежда Антарктида. И все пак на картата на Финиус от 1531 година е изобразена Ан-
тарктида. Как е възможно? Изследователите са объркани как карта на Оронтеус Финиус
би могла да включва континент, който не е бил открит преди повече от 300 години, и са
още по-смаяни от факта, че Антарктида е изобразена без лед. Ако пътешественици ня-
как бяха открили Антарктида през 1500 година, то тя би била напълно обледена.
Забележително е, че картата на Финиус не само показва детайлно бреговата ивица
свободна от лед, но и целия континент, включително и вътрешни елементи като реки,
долини и планини. На картата се виждат планински вериги, по чиито склонове се стичат
реки.
Според преценката на климатолозите на това място не е имало ледена покривка най-
малко отпреди 6000 години. Така че как е възможно да съществува тази карта? Имал ли
е Финиус достъп до по-стара карта? Такава, датираща отпреди хиляди години? Нещо
още по-объркващо. Картографи от военновъздушните сили на САЩ, на които са били
изпратени картите през I960 година, заключили, че те са изготвени с използване на съв-
ременна сферична тригонометрия със забележителна точност, макар да са съставени
преди стотици години.
Фактът, че откриваме нещо, което е препратка към съвременна технология на картог-
рафиране, но връщащо ни обратно към XVI век, подтиква към мисълта, че е възможно
да е била използвана някаква напреднала радарна технология. Защото, за да се изработи
карта, на която да са очертани областите, би трябвало да се издигнете на височина от 80
мили. Така че, как е било възможно това? А може ли базовите елементи на тези карти
да са заимствани от карти, създадени от извънземни геодези и топографи? Загатването
на всичко това и добавката на пирамиди наистина би означавало, че е имало някаква
древна цивилизация в Антарктида. Преди 12 000 години на този континент е кипял жи-
вот.
Но що за цивилизация е била тя? Възможно ли е това да са нашите прародители и
създатели? Възможно ли е Антарктида да е била обитавана от свръхсъщества в далеч-
ното минало? Изучавали ли са този континент, или са се възползвали от благата му?
Ако е така, какво се е случило?

142
 Ако следваме линията на световното цивилизационно развитие и прогрес, повече
следи може да се намерят в египетската история, описваща съдбовни катастрофи на Зе-
мята. Храмът на Едфу е един от най-големите и най-запазените храмове на древното
царство, датиращ от 237 г.пр. Хр., разположен е на западния бряг на Нил. Този храм е
от огромно значение. Влизайки вътре, сякаш попадаш в една книга. Буквално е изпъл-
нен с текстове. Всяка стена, всяка колона, всяка стая, всяка камера са изписани с текс-
тове. В света на науката са известни като текстовете от Едфу. Наистина интересното е,
че повечето от тези текстове говорят за сътворението на света.
Според тях Земята е била създадена от могъщи богове, дошли от небето. И тези бо-
гове първо създали едно място, познато като остров на яйцето. Двама богове направили
остров в средата на безкрайното езеро. Сътворението е започнало с този остров. Обита-
телите на този първичен митичен свят били много странни същества. Имало три групи
сред тях. Едните са наричани мъдреци, другите са наричани строителите, а третите са
наричани шебтиу. Никой не е знаел кои са били те. А те са особено мистериозни, защото
се казва, че са се появили от водата.
Египтяните вярвали, че поредица богове са дошли и са построили първите храмове.
И тези градежи стават образци за всеки храм в Египет. След като всички богове творци
са свършили работата си по сътворението на света, те се срещнали с голямата си птица
и се издигнали в небето. Древните египтяни вярвали с цялата си душа, че всичко регис-
трирано и изписано по тези стени е истина. Ако стените казват, че има един остров в
средата на нищото, където боговете ще отидат и ще се издигнат в небето, тогава древ-
ните египтяни, посветените, ще вярват, че островът съществува. Според текстовете от
Едфу не всички от колонизаторите са си отишли.
И след много поколения островът бил сполетян от ужасна участ. Текстовете са доста
различни относно случилото се с колонизаторите, тези странни богове. Изглежда, че те,
веднъж появили се, построили храмовете, предали творенията си чрез историческа при-
емственост и след това си заминали. Но е имало война. Армиите на тези божества са
били водени от бог сокол, който воювал с враг, представян като змия. В небесата се
появява, както е известна, змията враг. Наричали са я „Великата подскачаща“. Говорело
се, че веднага с появяването ѝ е настъпила тъмнина. И внезапно е станало наводнение,
което е унищожило този свещен остров. А когато водата се оттеглила, тези първични
същества, които са били познати като „древните“ или „старейшините“, не били открити.
Може би „Великата подскачаща“ е всъщност напомняне за кометата, която, навлизайки
в Слънчевата система, се взривява, като причинява опустошения и разрушения.
Възможно ли е разказите за тази древна катастрофа, изписани по стените на храма
Едфу, да описват природно явление? Или е било умишлена атака, насочена срещу ци-
вилизация, съществуваща на континента, познат като Антарктида? В историята за Ат-
лантида Платон дава много важен детайл. Описва я като огромен остров с размера на
Либия и Северна Африка, взети заедно. Има само един остров на планетата, който е по
средата на океана и съвпада с това описание, и това е Антарктида. Любопитно е, че
островът континент, изобразен върху картата на Оронтеус Финиус, показва изместване
на Южния полюс на 7,5 градуса или почти на 1000 мили от позицията му днес. Може
ли това изместване да потвърди реалността на значително катастрофално събитие в да-
лечното минало? Ако е така, би ли могъл митът за сътворението, записан в Едфу, да е
нещо повече от митология? Катаклизмът, който е изместил Антарктида, би погубил ци-
вилизацията, която е била там. А след това с течение на времето всички сгради и пира-
миди, построени там, са били покрити с лед.

143
 Така цялата идея, че Антарктида крие под ледената си покривка някаква древна ци-
вилизация, е много интригуваща и е доста вероятно да е вярна. Би ли имало всъщност
доказателства за древна извънземна цивилизация, погребана под леда на Антарктида?
Теоретиците на древната астронавтика казват „да“ и вярват, че именно дългата история
на присъствие на извънземни там е довела друга окупационна сила до замръзналите
брегове – нацистите.
През декември 1938 г., пет години след идването на власт на Адолф Хитлер като фю-
рер, в Хамбург той започва установяването на тоталната си диктатура, поставяйки под
пряк контрол германските военни. Но на ръба на Втората световна война Хитлер е за-
месен и в много по-странни начинания, които остават скрити за обществеността. Той
използва всеки наличен ресурс за търсене на древни реликви, за които вярва, че съдър-
жат невероятни сили.
На 17 декември 1938 г. германският товарен кораб „Швабенланд“ отплава на една от
тези строго секретни мисии. Говори се, че в 33-членния екипаж са включени учени, во-
енни експерти, строителен екип и ключови членове на обществото „Туле“. Трийсет и
два дни по-късно пристигат до местоназначението си, Антарктида. Самите нацисти са
били хипнотизирани от древните цивилизации и легендите за изчезнали суперраси. Тър-
сили са този загубен арктичен дом, мислейки, че арийците са дошли от там. Търсели са
го по целия свят и това е включвало и Антарктида. Членовете на „Туле“ наистина са
вярвали, че са мистици и екстрасенси, и че могат да общуват със съществата, за които
твърдели, че са от извънземен произход или принадлежат към древна свръхразвита ци-
вилизация. Смята се, че те са дали информация за построяването на модерни летателни
апарати, летящи чинии и бази, където се пазят много от тези модерни технологии.
По време на престоя в Антарктида нацистите са картографирали големи пространства
от ледения пейзаж от въздуха. Теоретиците на древната астронавтика смятат, че също
така е бил създаден сложен подземен щаб, познат като База 211. Хитлер и нацистите
били особено заинтригувани от Антарктида. Наистина са вярвали, че нещо се случва
дълбоко под леда. Винаги са съществували слухове, че нацистките подводници са имали
достъп до подводни пещери, малки градове, където избягали след Втората световна
война. Според тези твърдения, когато германците стигнали в Антарктида, намерили
внушителни градове, които били високотехнологични. И тези сгради били не само на
повърхността, а стигали дълбоко под повърхността. Така че нацистите преместили го-
лямо количество оборудване и персонал в Антарктида, като възстановили тези древни
съоръжения и ги заселили.
През 1946-а, една година след края на Втората световна война, правителството на
САЩ стартира своя собствена мащабна мисия в Антарктида. За операция „Висок скок“
вече говорихме достатъчно. Остава въпросът: Дали американските военни, както и
други правителства, знаят за структури и пирамиди под леда? Или може би са наясно,
че там има някакъв вид древна цивилизация и не бива по никакъв начин да се навлиза в
нейната територия. Изследователи и учени от САЩ и Канада смятат, че доказателство
за високотехнологично присъствие в Антарктида би могло да се намери в праистори-
ческо езеро, погребано под три километра лед.
С водна площ 12 500 квадратни километра, то е най-голямото от всичките приблизи-
телно 400 континентални езера, покрити напълно с лед. През 2001 година пилоти, съби-
ращи данни, са регистрирали необичайни и екстремни аномалии в магнитното поле в
югоизточния край на езерото. Разпростирайки се на забележителните 105 на 75 кило-
метра, аномалната зона е излъчвала необикновено високо ниво на магнитна енергия.

144
Тази аномалия е имала диаметър приблизително 80 километра и е била съизмерима с
магнитното поле, генерирано от цял град. Установени са магнитни аномалии, които
всъщност са преливали от едно място на друго, т.е. движели са се. Крайно рядко и изк-
лючително необичайно. Учените не са в състояние да определят какво би причинило
подобна аномалия. Тя е напълно необяснима. И разбира се, това е породило теории, че
може би тук има нещо друго.
Може би е някаква извънземна база, може би дори останките на изгубена цивилиза-
ция. НАСА прекратява всякакви по-нататъшни изследвания и мястото се превръща в
забранена зона.
Восток не е единственото езеро с ограничен външен достъп. Седем различни страни
разполагат с територии в Антарктида, която все още е едно от местата с най-ограничен
достъп в света. Там има 68 международни бази, много от които изискват допуск или
специално разрешение за посещение. Те не са обслужвани само от учени, а също и от
военен персонал.
Опасявам се, че е време да навлезем в една от най-спорните теми, описваща измам-
ната реалност, защото тя някак магично е свързана с непознатите цивилизации на Зе-
мята. Пригответе се за пътуване до Луната.

145
 8.
Конспирация Луна
https://novotopoznanie.com/tag/луна/

От дълги години Луната е обвита в мистерия. Според надеждни източници и проуч-

вания тя не е това, което изглежда. От десетилетия тази информация се приема като
налудничава конспиративна теория. Дали наистина има извънземно присъствие там?
Един от хората, опитал се да разпространи тази информация, е полковник Рос Дедрик-
сън. Той отговарял за поддръжката на ядрени оръжия в САЩ. Малко преди смъртта си
Дедриксън съобщава на света, че САЩ се опитали да осъществят детонация на атомна
бомба на Луната с научна цел. Той добавя, че същества от друга планета спрели проекта,
тъй като те нямало да позволят да бъде взривена атомна бомба в космоса.
Дедриксън е един от стотиците военни на висок пост, които се опитват да разкрият
такъв вид информация. Според разсекретен доклад на Центъра за ядрени оръжия на
BBC (Air Force Nuclear Weapons Center) от 1959 година, този проект – A119, бил съвсем
близо до осъществяване.
Други, давали подобни показания, са хората с необикновени способности от програ-
мата „Старгейт“. Чрез дистанционно наблюдение те били в състояние да опишат места,
намиращи се на милиони километри. Тези „визионери“ описват странни хуманоидни
същества на Луната. Има хиляди предположения и спекулации точно какво и кой се
намира на Луната.
Но други изключително важни въпроси са: Какво е Луната? Куха ли е Луната? И за
мое учудване десетки интелектуалци по света мислят така. От различни разкрития се
знае, че според изследванията на лунни камъни, вътрешността ѝ е много по-различна от
тази на Земята. Тоест тя има много малко ядро или дори такова липсва.

146
 Едно от най-невероятните доказателства, че Луната е куха, се появява през 1969 го-
дина. След като екипажът на „Аноло-12“ се връща в командния модул, от центъра оста-
вят лунния модул да се разбие на повърхността. Той пада на около 60 километра от
мястото, където се прилунява „Аполо-12“. Суперчувствителна сеизмична техника за-
сича нещо много странно и неочаквано. Луната кънтяла като камбана в течение на 1 час.
Въпреки многобройните научни теории, като тази, че Луната се е оформила на друго
място в галактиката и по-късно е попаднала в орбита около Земята, или че се е форми-
рала вследствие на сблъсък между Земята и друго тяло, те все още не са подкрепени с
доказателства.
Луната прекалено много се различава от Земята, за да е съставена от земни останки.
И е прекалено голяма, за да бъде „уловена“ от земната гравитация.
Според учените ротацията ѝ също е изключително странна. Тя винаги показва само
едната си страна на Земята. Това е странно, защото центърът на тежестта ѝ се намира
на два километра от геометричния ѝ център и подобно нещо не би трябвало да е въз-
можно. Според експертите е трудно да се повярва, че прецизната орбита на Луната е
просто случайност. Също така е невероятно съвпадение, че Луната е на точното разсто-
яние от Земята, за да закрие Слънцето при затъмнения.
Тя е в перфектна позиция и пасва почти идеално на позицията на Слънцето. От наб-
людаваните планети това се случва единствено на Земята. Дали земният спътник наис-
тина е изобретение на същества от други краища на космоса? Дали те все още са там?
Наближава ли времето, в което ще открием истината? Ето въпросите, на които ще тър-
сим отговори в следващите редове.
През последните години е писано много за различни по вид странни артефакти и
обекти, които са наблюдавани от астронавтите от мисията „Аполо“ на Луната. През
1968 г. НАСА публикува каталог на лунните аномалии, в който се споменават около 600
от най-загадъчните наблюдения на Луната. Те са направени в продължение на четири
века и не са получили никакво обяснение и до днес.
В каталога се обръща специално внимание на видените на 26 ноември 1956 г. голям
малтийски кръст, точки, триъгълници, светещи квадрати, изчезването на кратерите,
движещи се светещи обекти, светлинни лъчи, пресичащи кратери и планини, геомет-
рични форми, ярки проблясъци от светлина.
Съществуват много документирани свидетелства за наблюденията на Луната и ней-
ните странни светлинни явления.
За едно от най-ранните се смята съобщението на сътрудника на Френската академия
на науките Жак Йожен дьо Лувил. То е описано в документите на Френската академия
на науките. На 3 май 1716 г., при наблюдението на лунното затъмнение около 9:30 по
Гринуич, Жак Йожен дьо Лувил видял в най-западния край на Луната моментни проб-
лясъци на светлинни лъчи. Те били много краткотрайни и се появявали от едно място
на друго, но винаги от страната към Земята. Едновременно с изследванията на Лувил,
във Великобритания лунните проблясъци наблюдавал и известният астроном Едмънд
Халей.
В началото на XX век са разкрити сведения от Уилям Хершел, английски астроном
от немски произход, който видял по време на пълното затъмнение 150 много ярки точки,
разпилени по повърхността на Луната. Десетки други наблюдатели тогава съобщили за
ярка синя светлина, забелязана на лунния диск. Те били определени като „светлинни
петна“. Съществуват и съобщения за наблюдавани клъстери от бели светлини в района
на морето на Луната – Маре Крисиум.

147
 През 1824 година немският професор Франц фон Груйтуйзен наблюдавал лунна свет-
лина, която свети в една точка без прекъсване в продължение на половин час. В Маре
Крисиум проблясъци от светлина се наблюдават повече от 120 години.
В началото на XX век научни списания дори пишат за светлини от сигнален тип, ко-
ито са виждани на лунната повърхност. Разположението на тези светлини е било изкус-
твено. Две светещи линии се движат успоредно една до друга, а между тях има тъмна
ивица, покрита със светещи точки. Точно такова е разположението и според Фон Груй-
туйзен, който наблюдава кратера Месие. За тази ярка светлина е свидетелствал през
1847-а Хъдсън. В периода 1864-1865 г. в мистериозното Маре Крисиум астрономът
Джон Гол вижда малка точка светлина, която сияе като звезда. Тази звезда била забеля-
зана и от други астрономи, а след това изчезнала, оставяйки след себе си облак.
Берг и Елгер обединили своите усилия заедно с други изследователи, за да съставят
карта на Луната и да започнат изучаването на феномена. Светлините са фиксирани на
място, без да променят интензитета си. През месец април 1871 г. са записани около 1600
случая, в които са наблюдавани струпвания на светлини в кратера Платон. През 1887 г.
там се наблюдава „светещ триъгълник“. През същата година кратерът изглежда като
тъмна равнина, близо до северния край на Луната.
Загадъчните феномени на светлината на Луната неведнъж са били регистрирани през
XX век. Дори и в наше време НАСА признава: В кратера Аристарх около 112 пъти са
фиксирани различни оптични явления. Подобни феномени се наблюдават и 29 пъти в
кратера Платон, 15 пъти в кратера Шрьотер, 16 пъти в Маре Крисиум. Такава активност
не може да бъде случайно съвпадение. В продължение на десетилетия преди космичес-
ката ера са направени много карти на странни „куполи“, наблюдавани в нарастващите
градове.
Виждани са и сенки на правилни геометрични форми. Уилям Хершел през XVIII век
обръща внимание не само на светлините на Луната, но и наблюдава по повърхността ѝ
линии и геометрични форми.
През декември 1915 година в кратера Аристарх се появила тънка черна стена, прос-
тираща се от центъра на кратера до неговия край. През 1922 година „строителството“
на Луната се усилило. В дъното на кратера Архимед се появили три дълбоки образува-
ния, които постепенно оформили триъгълник. По същото време френското списание
L’Astronomie съобщава за впечатляващи линии във формата на арка, които наподобяват
земни мостове.
Съвременната технология позволява да се наблюдава Луната. През 1979 г. любителят
астроном Дейв Дарлинг използвал 12,5-инчов телескоп, през който видял обект с дъл-
жина 16 км и диаметър около 2,5 км.
Обектът имал сребърен металически цвят и хвърлял ясна сянка на повърхността. На
12 август през същата година Дарлинг отново наблюдавал обект с формата на пура по
ръба на кратера Ромер. Неговата дължина достигала 20 км, цветът е сребристометали-
чески, а формата продълговата, с две „крила“. По-късно обектът е изчезнал. Дарлинг
видял също и голяма платформа с дължина от 8,6 км и височина 1,5 км на юг от кратера
Архимед.
По неизвестни причини тази платформа не е попаднала на лунните карти, но тя е съв-
сем ясно запечатана на най-малко 20 фотографии, направени от космическия апарат
„Орбитер“ и кораби от типа „Аполо“. Повече от десет години японецът Яцуо Мицусима
провеждал систематични наблюдения на Луната с помощта на голям телескоп.

148
 При това той неведнъж успял да заснеме с видеокамера някои тъмни обекти в раз-
лични части на Луната. Получените материали са впечатляващи: диаметърът на обек-
тите е средно около 20 км, а скоростта на движение – около 200 км в секунда. Честно
казано, един от най-честно задаваните въпроси в предаванията ми за извънземните е:
Има ли някого там горе на Луната?
Неотдавна НАСА изтри 40 ролки със заснет материал от мисията „Аполо“ и лунните
експедиции на американската космическа агенция. Обясненията, дадени от агенцията,
са по-скоро зле скалъпен сценарий, отколкото сериозен отговор на заинтересувана от
науката страна. Изпълняващият длъжността заместник-директор на НАСА по пилоти-
раните програми Кенет Бауърсокс постави под съмнение плановете за изпращане на
американски астронавти на Луната през 2024 година, написа вестник „Вашингтон
Пост“. Изданието цитира изказването на представителя на НАСА, направено по време
на изслушване пред комисията по наука, космос и технологии в Палатата на представи-
телите на американския Конгрес. Бауърсокс изтъква, че космическото ведомство полага
всички усилия за спазването на поставените от Белия дом срокове. „Но аз не бих гаран-
тирал, че те няма да бъдат просрочени“, казва специалистът. По неговите думи е много
добре, че пред НАСА е поставена толкова амбициозна цел. Но за да има шансове за
успех през 2024 година, ще трябва ведомството да даде отговори на куп технически и
финансови въпроси.
„Най-важното за нас е да осъществим старта тогава, когато сме готови, и мисията да
се увенчае с успех. Много опасно е да се поставят конкретни срокове“, заяви Бауърсокс.
Но ако питате мен, силно се съмнявам и това е поредното разтягане на локуми.
През есента на 2019 година НАСА обяви, че новата програма за усвояване на Луната
е получила названието „Артемис“ (Артемида). Артемида, както знаете, е богиня на Лу-
ната, а нейният брат Аполон е олицетворение на Слънцето. Вероятно вече се досещате,
че успешната космическа експедиция до спътника на Земята е наречена „Аполон-11 “.
Брат и сестра, Аполон и Артемида. НАСА като че ли се забавлява с измислянето на тези
оригинални позивни. И сега малко за детайлите. Програмата ще се състои от три етапа.
„Артемис-1“ предвиждаше непилотиран полет на космическия кораб – забележете,
„Орион“ около Луната и завръщането му на Земята, заплануван за втората половина на
2020 година. Това не се случи.
Вторият етап — „Артемис-2“, си постави за цел прелитане около естествения спътник
с екипаж на борда през 2022 година. А това дали ще се случи, според вас?
Мисията „Артемис-3“ предвижда кацането на Луната на астронавти през 2024 година.
Е, как така нация, кацнала на Луната още в далечната 1969 година, сега не може да го
повтори? Пълни глупости, бих възкликнал и без удивление ще чуя още хиляди възкли-
цания. На фона на нестихващите критики към космическата агенция подобни изявления
просто наливат вода в мелницата на конспираторите и скептиците по въпроса дали от
НАСА въобще са били на Лупата.
Членовете на американското планетарно дружество SETI публикуваха статия в „Спи-
сание за космически изследвания“ относно някои характеристики на обратната страна
на Луната, които се появяват в кратера Парацелз С. Откриваме интересна теория. Ма-
териалът е озаглавен „Анализ на изображенията на необичайни структури на обратната
страна на Луната в кратера Парацелз С“.
Шокиращото твърдение е, че тези структури, видими на сателитни кадри, може да са
с изкуствен произход. И че друг, а не човешко същество, ги е построил и поставил там.
Противно на общоприетото схващане, версиите за изкуствени структури на Луната са

149
често срещани и постоянни. Подобни твърдения има в книгата на Джордж Леонард от
1976 г. „На Луната има някой“. Също и в книгата на Фред Стеклинг от 1981 г. „Отк-
рихме извънземни бази на Луната“. Има още много надеждни източници, за които ще
споменем.
Карл Сейгън и неговите проучвания са сериозен източник на знания за Луната. През
1963 г. Сейгън споменава възможността за извънземно посещение: „Не е изключено ар-
тефактите от тези посещения все още да съществуват или дори в рамките на Слънчевата
система да се поддържа някаква база, за да се осигури приемственост на последовател-
ните експедиции. Поради климатичните условия и възможността за откриване и намеса
от жителите на Земята, би било за предпочитане такава база да не се прави на повърх-
ността на Земята. Луната изглежда като приемлива алтернатива“.
Ново изследване описва как са направени седем изображения от „Аполо-15“ и четири
изображения от „Орбитер“ (Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO). Те съдържат загадъчни
обекти в лунния кратер Парацелз С, които се различават значително от скалите, разп-
ръснати около повечето кратери на Луната.
Извличайки информация от множеството изображения, направени по различно време
през лунния ден и от различни ъгли спрямо Слънцето, авторите посочват как е въз-
можно да се предскаже приблизителната форма на обектите. Използва се софтуер за
реконструкция на повърхността с помощта на техниката за автоматично генериране на
дигитален модел на терена и посредством единична дигитализирана снимка от въздуха
на повърхност със слабо съдържание на сигнала. Този тип 3D представяне им позволява
да летят около гледката, за да видят доколко странни изглеждат предметите, разполо-
жени в рамките на югозападния квадрант на кратера с диаметър около 24 километра.
Въпросът, който сега задават учените, е: Дали тези обекти са изкуствени?
Ако е така, кога са били произведени и от кого? Според тях една мисия с луноход към
Парацелз С вероятно ще даде някои много интересни отговори.
„Въз основа на представените в статията доказателства вярваме, че тази област в Па-
рацелз С си заслужава да бъде проучена чрез орбитални мисии и луноходи. И двете
анализирани неравности в тази област са статистически различни от околния терен“,
твърдят учените.
Един от тях е Марк Карлото, анализатор и визуализатор на изображения с 30-годишен
опит в сателитното дистанционно наблюдение и дигиталната обработка на изображени-
ята. Той посочва, че тези лунни характеристики изглеждат като „необичайни струк-
тури“ и дори „галерии“. „Чрез комбиниране на множество изображения ние показваме,
че по-голямата неравност, ориентирана в посока североизток/ югозапад, не е просто
стена. А две стени, разположени от двете страни на тясна долина или „проход“.
Поглед под обратен ъгъл към югозапад показва прохода, завършващ при издигнатия
терен в другия край. Вероятно водещ под земята. Теренът около двете структури не е
равен, а изглежда „изкопан“ от някакъв неизвестен механизъм, естествен или изкуст-
вен.“
„Дами и господа, моето правителство, НАСА, за което много от нас в САЩ казват,
че никога не дава директен отговор, изтри 40 ролки филмова лента със записи по прог-
рамата „Аполо“. Полетът до Луната, полетът около Луната, кацанията на Луната, ходе-
щите насам-натам момчета. За бога, та те изтриха 40 ролки от тези събития! Говорим за
няколко хиляди кадъра, за които т.нар. власти решиха, че нямате право да виждате. Вбе-
сен съм.“ Цитатът е от Боб Дийн, старши сержант от резерва на НАТО, служил като

150
анализатор на разузнавателна информация и във Върховния щаб на обединените въоръ-
жени сили в Европа (SHAPE).
Приблизително 21 часа след кацането на Луната лунният модул „Орел“ излита, за да
се върне в командния модул „Колумбия“ и да потегли обратно към Земята. Астронав-
тите вземат със себе си 21,5 кг лунен материал и оставят някои неща, като научна апа-
ратура, американското знаме и малка паметна плоча в чест на мисията „Аполо-11“. Но
може би най-любопитен от оставените на Луната предмети е малък пакет, съдържащ
златна реплика на маслинова клонка и силициев диск със записани послания за мир и
добра воля от 73 световни лидери. Защо тези символични послания са били изпратени
в космоса?
Някои автори предполагат, че мозъкът зад програмата „Аполо“, Вернер фон Браун, е
очаквал да открие на Луната повече, отколкото НАСА е искала обществото да знае. Той
е казал, че следващата световна война ще бъде войната срещу извънземните. Изявлени-
ята му били изключително спорни. Някои смятат, че е имал предвид, че друга световна
война е невъзможна, след като вече имаме атомно оръжие. Други предполагат, че е
знаел нещо и е намеквал за някаква ужасна истина. Трета история разказва, че хора от
екипа са знаели, че „те“ са ни помогнали да излезем в космоса.
Ако някой е знаел нещо за извънземните, трябва да е бил именно немският учен. Има
предположения, че извънземните не само са ни помогнали да стигнем до Луната, но и
че там сме открили ново доказателство, че не сме сами. Съществуват твърдения, че най-
силното доказателство може да се открие, като изследваме последния пилотиран полет
до Луната – мисията на „Аполо-17“ през 1972 година. Определено не ни е казано всичко
за кацанията на Луната. „Аполо-17“ всъщност беше мисия за спасяване на техниката.
Изглежда, че преди нас там е бил геолог. Част от нея е свързана със самото място на
кацане.
В района има няколко падини, които не изглеждат като падини. Едната от тях е шес-
тоъгълна. Те поразително приличат на изкуствени съоръжения. Астронавтите се насо-
чили директно към тази шестоъгълна падина. Паркирали на хълма над нея и след това
излезли от лунохода. Интересното е, че през следващите 20 или 30 минути НАСА уста-
новява контрол над камерата на лунохода и показва всичко, с изключение на това, което
астронавтите правят. Те са имали достатъчно време да се спуснат в тази конусовидна
падина. Странното е, че не виждаме нито един от астронавтите, докато не се връщат при
лунохода. Мистерията е какво са търсили и какво са намерили, би ли могло да е древна
извънземна технология?
Палеоуфолозите предполагат, че още по-убедително от шестоъгълното образуване е
това, което е било заснето на друго едно място: кратерът Шорти. Но най-голямата изне-
нада се появява, когато погледнете в кратера. Виждат се обекти, които на пръв поглед
приличат на скали, но ако ги погледнете с окото на инженер, ще видите механизми. А
точно в средата има един много интересен обект, който, ако го увеличите, започва все
повече и повече да прилича на човешка глава.
И така започват повечето конспиративни теории, които не дават мира на изследова-
телите. Какво има на Лупата и коя цивилизация е била или е там и сега?
Според документ, публикуван в „Уикилийкс“, Съединените Щати имали тайна база
на Лупата, която била унищожена от Русия. Това е един от многото документи, загат-
ващи за мистериозни и странни неща, ставащи на нашия сателит.
Нека научим какво съдържа документът, озаглавен „Доклад за унищожението на сек-
ретна военна база от Съветския съюз“. Документът не е електронен и затова пълната му

151
версия е трудно да бъде намерена онлайн. В общи линии това е доклад, отнасящ се за
космическите войни, които се развиват без обществото да подозира.
Заглавието на документа разкрива не само реалността на тези космически войни, но
и „Секретна военна база на Луната“, принадлежаща на САЩ. Можете да го видите в
архива на „Уикилийкс“ по всяко време. Въпреки всичко казано в пресата и интернет,
който замени официалните медии, нещата излизат извън контрол. На кого му дреме,
както казват на улицата, за Луната, при положение че светът отива незнайно накъде? За
климатичните промени имаме какво да споделим, но за това в следващата глава. Сега
да се върнем на една от най-впечатляващите измамни реалности – Луната.

Фиг. 8.1. Доклад за унищожението на секретна база на Луната от СССР

Каква друга информация можем да намерим за странните събития на Луната? Един

подобен документ, съставен от издателската служба на правителството на САЩ, по-
казва стремежа на правителството да построи база на Луната още през 1966 г.
В част от документа Джордж П. Милър пише: „Вярвам, че ще постигнем целите, пос-
тавени от президентите Кенеди и Джонсън да изпратим човек на Луната преди 1970
година. Толкова съм сигурен в науката и технологиите ни, че вече мога да видя и осъ-
ществяването на още по-големи постижения. Може би дори установяването на една или
няколко постоянни бази на Луната“. Други разсекретени документи, показват мотива-
цията и интереса към заселването на Луната.
Превземането на Луната от американците е малко налудничаво, при положение че
според мен са имали представа какво могат да очакват там.

Фиг. 8.2. Откъс от документ на ЦРУ

152
 Фиг. 8.2 представя откъс от документ на ЦРУ, отправен към директора на агенцията
от генерал Короневски. Част от него гласи: „Планират се определени проекти, които
предлагат изграждането на различни структури под повърхността на Луната“.
Целият документ е изпъстрен с внушения. В него ясно личат намеренията за разра-
ботка на „космически оръжия“ в случай на бъдещи войни.
От друг разсекретен доклад научаваме за предотвратените детонации на ядрени оръ-
жия в космоса. Една от задачите на полковник Рос Дедриксън била да отговаря за ядре-
ния арсенал на САЩ.
В документа той казва: „Научих и за няколко инцидента, свързани с ядрени оръжия.
При един от тях две ядрени оръжия били изпратени в космоса и по-късно унищожени
от извънземни. В началото на 80-те се опитахме да поставим ядрено оръжие на Луната
и да го детонираме за научни цели. Но извънземните унищожиха оръжието, преди то да
достигне до Луната“. Дедриксън е само един от мнозина бивши военни, учени и астро-
навти, направили подобни разкрития. Но обществото все още приема това за луди тео-
рии на конспирацията. Измамна реалност е просто меко определение за всичко, което е
ставало зад гърба на човечеството.
В отговор на това, че британското правителство арестува основателя на „Уикилийкс“,
Джулиан Асанж, който беше предаден на полицията в Лондон от персонала на еквадор-
ското посолство, бе публикуван първият сериозен разобличителен материал – предуп-
реждение към властите на САЩ. Видеото показва как в павилионите на Холивуд се е
снимал „полетът на американците до Луната“. На никого във Вашингтон не му трепна
окото от подобно разобличение. И знаете ли защо? Защото непукизмът се е настанил в
живота и е напът да се превърне в уникална ценност. Колкото повече не ти пука, толкова
по-дълго живееш.
Като че ли целенасочено в интернет веднага след ареста бе публикувана и конспира-
тивна информация за съдбата на американските астронавти от „Аполо-1“, които според
съобщението на „Дейли Стар“ умират през 1967 година. Със запалването на двигателите
на ракетата още на земята те се задушават по време на пожара и умират. Това са Вър-
джил Грисъм, Роджър Чафи, Едуард Хигинс Уайт.
Според източници от НАСА именно тези астронавти са подготвяни да „завладеят Лу-
ната“, но те разбрали, че „лунната мисия“ ще се проведе в холивудските павилиони.
Тогава категорично отказали да участват в това приключение. Върджил Грисъм бил
особено категоричен, като според твърдения на очевидци от онова време той дори зап-
лашил ръководството на НАСА да каже на журналистите за всичко това.
Възможно е останалите му другари да са били премахнати просто като част от цялото.
За да се придаде по-голяма убедителност на катастрофата на кораба по време на изст-
релването.
Някои други членове на „Аполо“ също загиват при странни обстоятелства. Като То-
мас Байрън, който лично подготвил доклад до Конгреса на САЩ за причините за по-
жара на „Аполо-1“.
Операция на НАСА по отстраняването на неудобните може и да е проведена наис-
тина. Напълно възможно е Байрън да е разбрал и да е заявил пред конгресмените, че в
действителност станалото е умишлено убийство на астронавтите, и затова и той е
просто премахнат.
А онези, които не били премахнати, очевидно са се съгласили да запазят мълчание,
както и се намерили съгласни астронавти – Нийл Армстронг, Майкъл Колинс, Бъз

153
Олдрин, които две години след гибелта на „Аполо-1“ отишли на Луната на, забележете
номера на кораба, „Аполо-11 “.
Причината за пожара на кораба „Аполо-1“ така и не е изяснена. Според сина на по-
чиналия астронавт Скот Грис, дори и това, което е било открито, много приличало на
неумело фалшифициране от страна на ЦРУ.
Никой от роднините на загиналите космонавти не бил доволен от резултатите от раз-
следването на НАСА, техните близки остават да живеят с убеждението, че нещата не са
чисти.
Между другото, добавяме само, че починалият Върджил Грисъм, както твърдят близ-
ките му хора, се отличавал с абсолютна нетърпимост към всяка лъжа и удивителна твър-
дост на характера. Това му позволило да стане астронавт, но очевидно е станало и при-
чината за неговата преждевременна смърт.
В продължение на хиляди години хората забелязвали светкавици, идващи от Луната,
но все още никои не е разбрал защо това се случва или какво го причинява. Странното
явление е известно като Временен лунен феномен (ВЛФ).
Астрономът Хакан Каял от университета във Вюрцбург, Бавария, работи по проект,
който може да разкрие причините за случващото се на Луната. Той използва съвсем нов
тип телескопска система, базирана в Испания, и вече напредва. Каял описва премигва-
нията на ВЛФ като изблици на светлина, които се случват за секунди.
От списание „Популярна наука“ отбелязват, че са наблюдавани някои „проблясъци“,
които осветяват повърхността на Луната в продължение на часове. Други експерти
описват светлинните шипове като блестящи с червен или розов цвят.
Феноменът се наблюдава няколко пъти седмично и понякога оставя тъмни петна на
Луната. И ако прочетем конспиративните теории или изказванията на Едгар Мичъл и
други учени и астронавти за Луната, ще се усъмним в познанията си за спътника на
Земята. Популярните обяснения за необичайното явление включват метеоритни въз-
действия и газ, освободен от лунните пориви, които отразяват светлината по необичаен
начин.
Първото потвърдено наблюдение за ВЛФ било направено от руски астроном през
1958 г. След тази година Европейската космическа агенция създала специален телескоп,
наречен „Нелиота“. Той открил, че миганията се случват много по-често, отколкото хо-
рата си мислят.
Обяснението на мигащата Луна е много трудно, тъй като се случва често и може да
съществуват много причини за явлението. Новата телескопска система на Каял, която
все още се разработва, включва два телескопа. Те наблюдават постоянно Луната с ка-
мери и предават това, което виждат, на компютри, задвижвани от изкуствен интелиген-
тен софтуер. Този софтуер е разработен така, че да разграничава лунните светлини от
други ярки явления като метеорити. Така различните причини за ВЛФ може да се сведат
до минимум. Едно от нетипичните обяснения, което е много популярно в определени
среди, е теорията за холограмната Луна. Астрономите обаче смятат, че е важно да се
разбере какво точно причинява явлението, преди хората отново да кацнат Луната, тъй
като посещаването ѝ може да бъде опасно.
Въпросите и съмненията остават, а загадката дали въобще сме били на Луната ще
бъде пазена възможно най-дълго.
И още една тайна според мен ще остане задълго далеч от очите и ушите на обществе-
ното мнение. Неестествените структури на Луната са причина да бъдат смятани за до-

154
казателства за наличието на база, която НАСА прикрива. Странно изглеждаща извън-
земна структура също е забелязана да се издига на повърхността на спътника на Земята
след обстоен преглед на засекретен снимков материал. Екип от радикални журналисти
споделя, че подобният на диск обект е възможно да представлява мобилна лунна база
на извънземни. Въпросът, възможно ли е НАСА да прикрива доказателства за извън-
земни бази на Луната, спокойно може да получи позитивен отговор.
През 60-те години Михаил Васин и Александър Щербаков от Академията на науките
на СССР излагат хипотезата. че всъщност нашият спътник е създаден по изкуствен на-
чин. Тази хипотеза се състои от осем основни постулата, наречени от хората „загадки“,
които анализират някои от най-удивителните моменти, отнасящи се до Луната.
Въпросът: Дали Луната е изкуствен спътник?

Първата загадка на Луната: изкуствена Луна или космически обмен?

Всъщност орбитата на движението и големината на Луната са физически почти не-
възможни. Ако това е естествено, може да се твърди, че е много странен „каприз“ на
космоса.
Факт е, че големината на Луната е една четвърт от големината на Земята, а съотно-
шението между другите спътници и планетите им е винаги много по-малко. Разстояни-
ето от Лупата до Земята е такова, че размерите на Слънцето и Луната изглеждат ед-
накви. Това ни позволява да наблюдаваме такъв рядък феномен като пълно слънчево
затъмнение, защото Луната изцяло закрива Слънцето.
Ако Луната беше тяло, което в даден момент е било привлечено от Земята и е полу-
чило естествена орбита, би трябвало тази орбита да е елипсовидна. Вместо това тя е
поразително кръгла.

Втората загадка на Луната: Неправдоподобната кривина на повърхността ѝ.

Неправдоподобната кривина на повърхността на Луната е необяснима. Луната не е
кръгло тяло. Резултатите от геоложките изследвания водят до извода, че този планетоид
е всъщност куха сфера. Учените все още не могат да обяснят как Луната може да има
такава странна структура, без да се поддава на разрушение. Едно от обясненията, пред-
ложени от гореспоменатите учени, е, че лунната кора е направена от твърд титанов кор-
пус. И наистина беше доказано, че лунната кора и скали имат необичайно високо съ-
държание на титан. По оценките на руските учени Васин и Щербаков дебелината на
титановия слой е 30 километра.

Третата загадка на Луната: Лунните кратери

Обяснението за наличието на огромно количество метеоритни кратери на повърх-
ността на Луната е широко известно – отсъствието на атмосфера.
Повечето космически тела, които се опитват да проникнат до Земята, срещат по пътя
си километри атмосфера и всичко завършва с това, че „агресорът“ се разпада. Луната
няма способността да защитава повърхността си от белезите, оставени от всички вря-
зали се в нея метеорити кратери с всевъзможни размери. Това, което остава необяснимо,
е малката дълбочина, на която са проникнали гореспоменатите тела. Наистина, сякаш
слой от изключително здраво вещество не позволява на метеоритите да стигнат до цен-
търа на спътника. Дори кратерите с диаметър 150 километра не надвишават 4 километра
дълбочина. Тази особеност е необяснима от гледна точка на нормалните наблюдения,
че кратерите трябва да са с дълбочина най-малко 50 километра.

155
 Четвъртата загадка на Луната: Лунните морета
Как са се образували така наречените „лунни морета“? Тези гигантски области от
твърда лава, произхождаща от вътрешността на Луната, лесно биха могли да бъдат обяс-
нени, ако Луната беше гореща планета с течна вътрешна част, където те биха могли да
възникнат след ударите на метеоритите. Но физически много по-вероятно е Луната, съ-
дейки по нейните размери, винаги да е била студено тяло. Друга загадка е местополо-
жението на „лунните морета“. Защо 80% от тях са на видимата страна на Луната?

Петата загадка на Луната: Масконите

Гравитационното привличане на повърхността на Луната не е хомогенно. Този ефект
вече бе отбелязан от екипажа на „Аполо-7“ при полета му около зоните на лунните мо-
рета. Масконът (от „масова концентрация“ – концентрация на маса) е място, където се
смята, че има вещество с по-голяма плътност или в големи количества. Това явление е
тясно свързано с лунните морета, тъй като масконите са разположени под тях.

Шестата загадка на Луната: Географска асиметрия

Доста шокиращ науката факт, за който все още няма обяснение, е географската аси-
метрия на повърхността на Луната. Знаменитата „тъмна“ страна на Луната има значи-
телно повече кратери, планини и елементи на релефа. При това, както вече споменахме,
повечето морета, точно обратното, се намират на страната, която можем да видим.

Седмата загадка на Луната: Нейната ниска плътност Плътността на нашия спът-

ник е 60% от плътността на Земята. Този факт, както и различни изследвания доказват,
че Луната е кух обект. Няколко учени се осмелиха да предположат, че гореспоменатата
кухина е изкуствена. В действителност, като се има предвид разположението на повър-
хностните слоеве, които са били идентифицирани, учените твърдят, че Луната прилича
на планета, която се е формирала „обратно“, а някои използват това като аргумент в
полза на теорията за „изкуствената отливка“.

Осмата загадка на Луната: Произходът

През миналия век са били условно приети три теории за произхода на Луната. Понас-
тоящем по-голямата част от научната общност приема хипотезата за изкуствения про-
изход на Луната като не по-малко обоснована, отколкото другите теории. Една от тео-
риите предполага, че Луната е фрагмент от Земята. Но огромните различия в природата
на двете тела правят тази теория практически несъстоятелна.
Друга теория се състои в допускането, че даденото небесно тяло е образувано по съ-
щото време като Земята, от един и същи облак от космически газ. Но предишното зак-
лючение е валидно и по отношение на това съждение, тъй като Земята и Луната би тряб-
вало да имат поне сходна структура.
Третата теория предполага, че Луната, скитайки се из космоса, е попаднала в земното
притегляне, което я е хванало и превърнало в „пленница“.
Големият недостатък на това обяснение е в това, че орбитата на Луната е практически
кръгла и циклична. При подобно явление (когато спътникът е „уловен“ от планетата)
орбитата би била достатъчно отдалечена от центъра или най-малкото би била елипсо-
видна.

156
 Четвъртото предположение е най-невероятното от всички, но то може да обясни раз-
личните аномалии, свързани със спътника на Земята, тъй като, ако Луната е създадена
от разумни същества, законите на физиката, които ѝ въздействат, не биха били еднакво
приложими към другите небесни тела.
Загадките на Луната, представени от учените Васин и Щербаков, са само някои ре-
ални физически оценки на аномалиите на Луната. Освен тях съществуват и много други
видео и фотографски свидетелства и изследвания, вдъхващи увереност на тези, които
приемат възможността нашият „естествен“ спътник да не е естествен.
Едно обобщение на спекулативните теории води до следните предположения:
На земната орбита изобщо няма Луна. Има само плоска проекция.
При това тази проекция е доста примитивна технически, ако нейните създатели са
били принудени да създадат именно плоска проекция, и точно затова Луната е обърната
към нас с едната си страна. Това е просто икономия на ресурси за поддържането на
видимата част на Луната.
Да, на орбитата на Земята наистина има обект, чиито размери съответстват на това,
което виждаме, но всъщност то е само маскировка. Това, между другото, обяснява защо
никой не лети до Луната. Мисля, че всички държави, които са изпращали свои апарати
на Луната, прекрасно знаят, че под маската на това, което виждаме от Земята, се крие
съвсем друго.
В полза на тези версии са фактите, които отдавна изненадват със своята нелогичност.
Защо човечеството изпраща апарати в далечния космос, но напълно пренебрегва най-
близкия до нас сателит? Защо всички снимки на Луната, предавани от земните спът-
ници, са с толкова лошо качество? Защо астрономите, които разполагат със съвършени
телескопи, не могат да правят снимки на лунната повърхност с качество, сравнимо поне
донякъде с това на снимките от Марс или от земните спътници. Никой не може да каже
защо на американските учени им е необходимо да се изясни продължителността на де-
нонощието на нашата планета преди един и половина милиарда години. Самото изслед-
ване разкрива много измами в областта на науката и доказва, че под името теория може
да се побере всичко за една перфектна манипулация.
Днес скоростта на отдалечаването на Луната от Земята е известна и тя е 38 милиметра
годишно. При това Земята, благодарение на лунните приливи, постепенно забавя своето
въртене, поради което изглежда, че е лесно да се изчисли продължителността на дено-
нощието на нашата планета преди един и половина милиарда години, както и тогаваш-
ната орбита на Луната около Земята.
Но всичко се оказа не толкова просто. Ако от днешните числови стойности за отда-
лечаването на Луната от Земята започнем да смятаме назад, то преди милиард и поло-
вина години Луната не би трябвало да е съществувала. Тя, според изчисленията, дотол-
кова би трябвало да се е приближила, че нашата планета би я разкъсала на части, твърди
проф. С. Мейерс от Университета на Уисконсин в Мадисън. Излиза, че тогава Луната
не е съществувала, което отдавна е потвърдено и без тези изчисления от древните ръко-
писи и легенди, а както знаем легендите не се раждат случайно, тоест нея не я е имало
дори преди няколко десетки хиляди години. Ала американските изследователи решиха,
че тези „неудобни данни“ не трябва да се вземат под внимание. Те отхвърлиха и двете
теории за изкуствения произход на нашия „естествен“ спътник, които се различават
само в едно – кой го е направил: дали една от най-древните цивилизации на самата Земя,
предшестващи човечеството, или извънземните? И то при положение, че именно аме-

157
риканците доказаха, че Луната е куха и кънти при удар като метална камбана, с изкуст-
вено създадена титанова обвивка. И това въпреки огромния принос на всевъзможни
американски изследователи, включително сътрудници на НАСА, за теорията, че Луната
е заета от извънземни, че Вселената всъщност живее по все още не докрай изследвани
от човека закони.
Плюс това манипулацията на едни факти и явното пренебрегване на други просто
озадачи мнозина учени: защо изобщо е било необходимо подобно изследване? Нима
само за да се докаже, че в далечното минало нашата планета се е въртяла малко по-
бързо? Това е само един от стотиците примери за използването на науката за подмяна и
манипулация на очевидни факти. Оставям на вас, читателите, да прецените в какво да
вярвате и в какво не по отношение на тази така спорна и спекулативна тема.

158
 9.
Климатичните промени
https://novotopoznanie.com/tag/klimatichni-anomalii/

Как ще изглежда планетата след 100 години? Този въпрос започваме да си задаваме
все по-често и с все по-голяма тревога. Не съм чул досега някой да се е наел да даде
точна прогноза какво очаква планетата ни. В съвременната измамна реалност битуват
две основни хипотези по темата. Първата обвинява човешката дейност и пагубното по-
ведение на цивилизацията за планетата. Привържениците на втората твърдят че не съ-
ществува такова нещо като климатични промени, причинени от човека. Как да се ори-
ентираме в тази яростна битка на мнения, няма никакво значение. И в двата случая пе-
чели планетата или поне нейните истински стопани. Въпреки това в тази глава предла-
гам да се запознаем с повече информация и после да решаваме.
Специалисти от НАСА направиха редица сериозни теоретични моделирания на база
климатичните промени на Земята. От получените резултати става ясно, че се очертава
мрачната картина на бъдещето, което очаква човечеството. След 100 години на Земята
толкова ще се видоизменят условията, при които ще живеят нашите потомци, че би било
трудно те да се определят като благоприятни, твърдят от НАСА. Един от главните „ви-
новници“ за това е глобалното затопляне, което очевидно е станало необратимо. Лед-
ниците, които вече се топят прекалено бързо, ще изчезнат, морското равнище ще се по-
виши, морето в крайна сметка ще започне да поглъща огромни територии. Милиони
хора, чиито домове ще бъдат потопени в океана, ще се превърнат в бежанци. В същото
време ще се увеличи броят на природните бедствия, предизвикани от температурни ано-
малии. Вследствие на тези процеси много видове животни и растения ще изчезнат. Уве-
личаването на нивата на въглероден диоксид в атмосферата ще унищожи голяма част

159
от кораловите рифове, като по този начин сериозно ще се промени океанската екосис-
тема.
От НАСА отбелязват, че е трудно да се предскажат последиците от тези процеси. Но
във всеки случай картината, очертаваща бъдещето на Земята и човечеството след 100
години към днешна дата, не изглежда никак добре. Ако след тази катастрофична прог-
ноза все още сте с мен, ви обещавам да останем заедно до последната страница. Предс-
тоят ни още вълнения по темата, в която участие вземат всички възможни блогъри, вло-
гъри, журналисти, експерти и граждани на света.
Фактите говорят, че над 150 милиона души по света живеят в райони, които може да
бъдат залети или направо потопени при повишаване нивото на световния океан. Пре-
дупреждение отправи и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун на среща на високо
равнище в рамките на Световната конференция за климатичните промени в Маракеш.
Малка скоба, подсетете ме колко холувидски продукции предрекоха ставащото преди
години? Десетки, нали така? Сега да продължим с цитат на генералния секретар на
ООН: „Трябва да гледаме фактите в очите и да се подготвим за преодоляване на пос-
ледствията от бъдещи природни бедствия“, посочи Мун. Той изтъкна също, че „ниско-
въглеродната икономика и климатичната устойчивост ще спомогнат за постигане це-
лите на устойчивото развитие. Трябва да се стремим да ограничим вредните емисии, за
да не доведат до затопляне от над 2 градуса по Целзий, или още по-добре – от 1,5 гра-
дуса“. Бан Ки Мун настоява „държавите да проявят смелост, мъдрост и далновидност
при изпълнение на поетите отговорности за защита на идните поколения и на цялата
планета“.
Фактите не са пълни с оптимизъм и ще продължа да ги споделям безпристрастно,
защото е важно да осмислим мащабите на случващото се. Причината според мен е проз-
рачна. Промените са започнали и ги крият от нас поради страх. Погледнете със собст-
вените очи какво се случи с климата у нас? Четири сезона, друг път. Чудесно име за
хотелиерска верига и нищо повече.
Световната метеорологична организация към ООН направи списък с най-високите
температури, измервани някога в Антарктида, като даде нова информация как измене-
нията на климата се отразяват на един от най-чувствителните региони на планетата.
Карта с най-високите температури от ключово значение за разбирането на метеороло-
гичните модели и въздействието върху естествената променливост на климата на про-
мените, създадени от човека, бе разпространена за първи път.
„Проверката на максималните и минималните температури помага да изградим кар-
тина на времето и климата в една от крайните граници на Земята“, сподели неотдавна
полярният експерт Майкъл Спароу от Световната програма за климатични изследвания,
част от СМО.
Четете внимателно следващите редове. Според официални данни най-високата тем-
пература в антарктическия регион, взета от всички територии и ледени площи под 60
градуса южна ширина, е 19,8 градуса но Целзий и е регистрирана на 20 януари 1982 г.
Това се случва в изследователската станция на остров Сигни. За самия континент най-
високата температура е от 17,5 градуса и е регистрирана на 24 март 2015 г. край север-
ния нос на Антарктическия полуостров.
На Антарктическото плато, което е над 2500 метра, най-високата температура е била
минус 7 градуса, измерена на 28 декември 1980 г. Простирайки се на площ, два пъти по-
голяма от тази на Австралия, ледената шапка на Антарктида е дебела до 4,8 км и съ-
държа 90% от прясната вода на планетата. Достатъчно да увеличи нивата на океаните и

160
моретата с до 60 метра, ако се разтопи. Тревожните новини обаче изпревариха всички
прогнози. Западният полуостров на континента, близо до Южна Америка, вече е сред
най-бързо затоплящите се региони на планетата. Там е регистрирано покачване на тем-
пературите с 3 градуса по Целзий само в рамките на един век. Това е с три пъти повече
от средното покачване за цялата планета. Ако не сте разбрали мащабите на ставащото,
продължавам с фактите и моля, не ме причислявайте към феновете на госпожица Грета.
Но за нея и други загрижени за климата предстои да поговорим.
Бих искал да ви припомня, че бившият президент на САЩ Доналд Тръмп беше про-
тив всичко това. Той е убеден в противоположната теория. Така или иначе, Земята нав-
лиза в период на затопляне и фактите са налице. По-тревожното е, че учените не знаят
или не желаят да споделят с нас истината. Започнала ли е например смяната на по-
люсите? Магнитното поле на Земята обгражда нашата планета като невидима сила, за-
щитаваща живота от вредното слънчево лъчение, като отклонява заредените частици
далеч. Това поле се променя непрекъснато. Историята на нашата планета включва поне
няколкостотин глобални магнитни реверсии, където на север и на юг магнитните по-
люси си разменят местата.
Кога би могла да стане следващата такава промяна и как ще се отрази тя на живота
на Земята?
Геофизиците Джон Тардуно и Винсънт Хеър от Университета в Рочестър, за чиито
изследвания вече стана дума, смятат, че причината за отслабването на земното магнитно
поле през последните 160 години е Южноатлантическа аномалия в магнитното поле
между Зимбабве и Чили. Магнитното напрежение в тази област е толкова слабо, че раз-
положените над нея спътници на практика не са защитени от космическата радиация.
Източникът на Южноатлантическата аномалия е скрит в недрата на планетата, между
ядрото и мантията, в района под Южна Африка. Според двамата геофизици магнитното
поле над Южноатлантическата аномалия ще продължава да отслабва, което предвещава
смяна на магнитните полюси на планетата. Те смятат, че събитието ще повлияе върху
работоспособността на наземните и орбиталните електронни системи и навигационното
оборудване.
При евентуално обръщане магнитното поле няма да бъде нулево, а ще приеме по-
слаба и по-сложна форма. То може да падне до десет на сто от днешната си сила и дори
едновременно да съществуват множество „северни“ и „южни“ магнитни полюси.
Според учените последната пълна реверсия, наречена по името на учените, които я
посочват – Брунес-Матуяма (Brunhes-Matuyama), е настъпила преди около 780 000 го-
дини. Но дали това е наистина така, никой не се наема категорично да твърди.
Откакто са започнали измерванията на силата на магнитното поле през 1830 година,
то непрекъснато отслабва, а в последните години това се случва с все по-бързи темпове.
Самият факт, че магнитното поле на Земята в момента отслабва с 5% на всеки сто
години, е довел до предположения, че то може да се обърне в рамките на следващите
2000 години. Но да се определи точна дата, засега за учените е трудно. А и нищо чудно
да го крият от страх.
Една от най-мощните слънчеви бури е ударила Земята със скорост 2,5 милиона кило-
метра през юни 2016 година. По време на атаката магнитният щит се огънал и на ня-
колко места планетата се оказала без животоподдържащата защита. Тогава пробивът в
магнитосферата е бил за около 2 часа, но учените заключават, че планетата може да се
окаже много по-уязвима пред слънчевата радиация, отколкото сме допускали досега.

161
Именно пагубният резултат от слънчевия вятър е описан в научна хипотеза за изчезва-
нето на атмосферата на Марс. Но да погледнем към фактите, преди да правим каквито
и да е преднамерени заключения. 2019 е годината е най-сериозни климатични аномалии,
откакто се води статистика. Така е според данни на американската метеоагенция НОАА.
Средната температура на сушата и водата е била с 0,87 градуса по Целзий по-висока от
средните стойности за XX век, отчитат от управлението. Най-топлата досега година в
историята е 2016 г., когато с отчетена температура с 0,99 градуса по Целзий по-висока
от средните стойности. От агенцията признават още, че прогнозите не могат да бъдат
точни за дълъг период от време. Арктическият морски лед продължава да е под сред-
ните стойности. И това е повече от стряскащо. Но за съжаление САЩ, основният про-
тивник на идеята за глобални климатични промени, и бившият президент Доналд Тръмп
досега не обръщаха по-сериозно внимание на проблема.
Девет от десетте най-високи глобални температури за периода януари-септември са
измерени след 2005 г. Изключение прави единствено 1998 г., настояват от американс-
ката агенция. Тя води статистика за глобалните температурни рекорди на сушата и во-
дата от 1880 г. В Арктика почти винаги е по-топло, отколкото е било преди 30 и повече
години. А през зимата аномалиите са буквално апокалиптични и достигат 15 и дори 20
градуса в някои месеци и области. Поради тази причина планетарното общо затопляне
няма как да ни гарантира, че всички зими в България ще са снежни.
Очевидно и синоптичните прогнози се движат в рамките на два до три дни, за да бъдат
поне малко адекватни на обстановката. Топлата Арктика често поднася необичайна ат-
мосферна циркулация и като последствие, страхотни „изненади“. Няколко сравнително
нормални зими у нас бяха последвани от най-студената за поне 50 години зима на 2012 г.
После имаше четири последователни меки или много меки зими и отново зимата на
2016-2017 година беше доста студена, макар че не успя да победи по този показател
февруари 2012.
Съобщението на американската агенция по климата и океаните, че предстоят редица
много топли години, е плашещо и поради друга причина. Няма агенция по света, която
да се наема с отговор на въпроса: Какво става с познатите ни процеси? Забележете колко
бърза е динамиката на процесите само в последните две години. Тихоокеанската осци-
лация заема огромни площи и освобождава в атмосферата гигантски количества вре-
менно акумулирана топлина, като следва пик в температурите по цял свят. Температур-
ните рекорди в Европа в последните години направо накараха термометрите да полу-
деят. Но станахме свидетели и на небивала снежна покривка от близо метър в Кас-
тельон, курортен град на испанското средиземноморско крайбрежие през януари.
Не пороите и бурите в България и зимите без сняг са доказателство за резките клима-
тични промени. Дали пък наистина не ставаме свидетели на постепенна смяна на по-
люсите на планетата?
„След 2018 г. ще настъпи голяма криза, глад. Ще има дни, в които хората няма да
сложат и залък хляб в устата си“, предупреждава Петър Дънов. Учителя предрекъл, че
гражданските войни ще отключат големи земетресения и наводнения. Цели континенти
ще потънат. Два месеца преди смъртта си Петър Дънов дал последни напътствия към
своите настоящи и бъдещи следовници, а информацията отново била спусната от неви-
димия свят.
„Ще дойдат гражданските войни. Ще се яви голяма омраза между двете класи, край-
ните елементи. Ще станат големи кръвопролития. Но който народ е по-близо до Бога,

162
лесно ще мине“, дал надежда за смутните времена пророкът. Дънов казвал, че тогава
Силите небесни, самата Природа ще се възмути. И ще дойдат големите земетресения.
„Където е суша, ще стане вода, а където е било вода, ще стане суша. Които се спасят
след тези страдания, ще влязат в Царството Божие, където е безкрайна красота“, казва
той в една от беседите си през есента на 1943 година. Едно от пророчествата, което се
сбъдва пред очите ни, разказва, че „Велико преселение“ на народите ще смеси славянс-
ката кръв. В резултат на всичко това Старият континент ще бъде разтърсен из основи.
„Европейските народи ще оголеят и оскотеят, ще изгубят силата си. Тогава ще нас-
тане невиждан глад. Кокошки, пуйки, агнета, прасета почти ще изчезнат. Но не само
това, и хлябът ще намалее, дневно ще има по едва 200-300 грама на човек“, пророкува
Дънов през лятото на 1917 година.
Относно климатичните промени той видял, че в близко бъдеще половин Европа ще
бъде залята от потоп. Ще настъпят и големи изменения в сезоните. Там, където има
вода, ще стане суша, а където е било суша, ще настанат невиждани дъждове и заблатя-
ване. Позволете едно малко отклонение от климатичните промени. Да обърнем внима-
ние на предсказанието на Учителя, цитирам отново: „...кокошки, пуйки, агнета, прасета
почти ще изчезнат. Но не само това, и хлябът ще намалее, дневно ще има по едва 200-
300 грама на човек“. Вече се досетихте за различните видове чуми, които се появиха по
нашите земи, нали така? Ето как всичко си идва на мястото. Водата на Перник, Хас-
ково... свинете, козите, овцете, кокошките... спирам дотук, за да не предизвиквам про-
видението. И ако не останем с акъла си, както казват старите хора, сме си заминали.
Връщам се на климатичните промени, от които страдаме ние, жителите на планетата,
но не и нашите задкулисни господари.
Изчисленията сочат, че Аляска повишава температурата си по-бързо от всяка друга
територия на планетата. Запомнете, вечните ледове вече не са вечни. През последните
20 години температурите в Аляска са се повишили два пъти по-бързо от очакваното. В
резултат на това повишаване на температурата се ускорява и топенето на ледовете.
Предполага се, че с тази скорост до края на века 76% от тях ще са изчезнали.
Глетчерите вече се топят с двойно по-висока скорост от тази, регистрирана в периода
1962-2006 г. Последствията от този природен катаклизъм няма как да не засегнат дивата
природа не само в Аляска. Застрашени от изчезване са също морските животни и ри-
бите, които обитават водите в региона. На ниво животински свят е започнало масово
апокалиптично преселение. Естествено, всички тези промени ще засегнат сериозно и
местните жители.
Прогнозите на учените са, че системата за водоснабдяване ще се влоши и ще се появят
инфекциозни заболявания, които не са се срещали преди това. Не по-малко опасна е
загубата на традиционните източници на естествена храна както за животните, така и за
хората. Очевидно ще се наложи и масово преселване на жителите на полуострова.
Местното население с вековната му култура и утвърдени модели ще бъде претопено.
Някои автори в Канада са доста категорични и посочват къде според тях климатичните
промени се отразяват пагубно. Най-голямата жертва на глобалното затопляне е Аляска
и тя първа „ще умре“. Така апокалиптично завършват заключенията на изследователите
на глобалното затопляне относно най-големия щат в САЩ.
Учените подчертават, че въпросът дали глобалното затопляне е причината за екст-
ремните метеорологични условия не е правилен. Вместо него вниманието е редно да се
насочи към това как глобалното затопляне е помогнало ураганите да станат още по-
разрушителни отпреди. Ураганът „Ирма“ например, който удари толкова скоро след

163
тропическата буря „Харви“ преди време, и другите извънредни ситуации, свързани с
екстремните метеорологични условия, повдигат допълнителни въпроси за ролята на
климатичните промени. Въпросът дали климатичните промени „са причинили“ някое
конкретно явление е грешен. Вместо това е добре да разберем как климатичните про-
мени влияят на екстремните метеорологични условия.
Европейските авиокомпании са изправени пред несигурно бъдете на фона на Евро-
пейския зелен договор, разработен от комисията на Урсула фон дер Лайен.
Най-очевидните оръжия, които Еврокомисията може да използва, е да отмени изклю-
ченията от акцизите за горивата и безплатните кредити за въглеродни емисии за авиа-
цията. Грета Тунберг може би е по-голяма заплаха за сектора всъщност. Авиокомпани-
ите в момента са източник на под три процента от въглеродния диоксид в света. Този
дял обаче ще се увеличи със засилването на авиотрафика и преминаването към възоб-
новяема енергия на мястото на традиционните електроцентрали и задвижването на ко-
лите с петролни продукти.
Дотогава шефовете на компаниите ще продължат да прибягват до проекти за компен-
сиране на емисиите най-вече като плащат за засаждане на дървета – като защита срещу
регулаторите и младата шведска актвистка. Нискотарифната „Изиджет“ (Easyjet) нап-
ример обеща да харчи 25 милиона британски лири годишно за подобни цели.
Такива инициативи все пак е малко вероятно да отклонят вниманието на Еврокоми-
сията, чийто най-лесен отговор би бил да накара авиокомпаниите да плащат акцизи за
горивата. Ако регулаторите използват вече приетите ставки в търговския оборот, това
би оскъпило с 21 евро всеки 1000 литра гориво, или с близо 5 процента.
Друг подход би бил да се спрат безплатните кредити на авиопревозвачите по евро-
пейската система за търговия с въглеродни емисии. При текуща цена от 24,6 евро на тон
въглероден диоксид за „Райънеър“ (Ryanair) например това би се равнявало на 114 млн.
евро или 12 процента от прогнозираната оперативна печалба за 2020 година. Тук се
включва Грета Тунберг с идеи, според мен продиктувани от друг. През 2019 година
нейната инициатива за отказ от летенето по климатични причини е допринесла за спад
с четири процента в броя на пътниците на шведските летища, според наземния оператор
„Суедавия“ (Swedavia). Ако тази тенденция се прехвърли в Европа, то авиокомпаниите
ще бъдат изправени пред голям проблем.
При 5 процента акциз за самолетното гориво и премахване на безплатните въгле-
родни кредити 580-те млн. евро прогнозирана оперативна печалба на „Изиджет“
(Easyjet) за 2020 г. ще намалее до 465 млн. евро.
Ако се добави обаче и четирипроцентно намаляване на пътниците заради „Ефекта
Грета“, то печалбата ще се срине до едва 150 млн. евро. При „Райънеър“ (Rayenair) по-
казателят ще се свие повече от двойно – до 437 млн. евро.
Тази прогноза е само върхът на айсберга, тъй като отчита едва една трета от 700-те
милиона пътници по вътрешноевропейски маршрути през последните години. Това
струпване на негативни фактори, разбира се, може и да не се случи, а авиокомпаниите
със сигурност ще отвърнат на удара. Секторът обаче изглежда все по-уязвим с натруп-
ването на доказателствата за климатичните промени и техните последици. Темата
„Грета“ е показателна за лицемерието на измамната реалност, която ни манипулира
както и когато намери за добре. Вземам назаем от добрия приятел и консултант на „Но-
вото познание“, психиатъра д-р Илия Илиев следните редове, публикувани във вестник
„Труд“ в средата на декември 2019 година.

164
 Обозначената като знаменосец на екологичния активизъм Грета Тунберг, вече е меж-
дународната награда „За достоен начин на живот“ за 2019 г., съвсем спря да ходи на
училище, обикаля по белия свят за участия в протести срещу климатичните промени.
С този прозорец към света, наречен телевизия, се формират „образи на врага“, налагат
се персони и цели типажи в управлението, прокарват се или се обезсилват политики,
закони и правила. Колкото всичко това да е невярно, измамно, вредно и дори налудни-
чаво в началото, то се инсталира в главите на хората като нужно.
Крайно опасното за християнска Европа нахлуване на емигранти под формата на „бе-
жанци“ е обяснено с остро необходима квалифицирана работна ръка. Накрая като
златна възможност за европейците е чувство за вина се предоставя да обгрижват горките
малцинства независимо от наличната сред тях неблагодарност, враждебност и крими-
нална настройка. Разумът заспива, идва часът на демоните. По горните етажи на властта
в големите и малките като нас „демокрации“ знаещите са заменени е назнайващи, мис-
лещите с вярващи, будните със сънуващи. „Гретите“ се презентират чрез срещи с висши
политици, поучават в ООН и други представителни форуми, получават престижни наг-
ради, издават книги, на ръце ги внасят в политиката.
Нестандартната ориентация се представя за стандартна. Натискът върху най-уязви-
мите – децата – е всестранен.
Унищожаването на семейството е главната им цел.
През 1562 г. фламандският живописец Питер Брьогел Стари (Селски) рисува няколко
стряскащи картини, показващи ужаса да живееш в Ниската земя и въобще в Европа.
Безкрайни войни – колониални, граждански, религиозни, съпроводени от масови убийс-
тва на мирно население, грабежи, палежи, отчайваща мизерия.
Епидемии и глад косят измъчени люде, неспирно горят клади, хора ядат корени и
жълъди, потънали в неизвестност за бъдещето и сковаващ страх.
В „Триумфът на Смъртта“ армия от скелети щурмува Земята на фона на безплоден
пейзаж с преобладаваща червено-кафява палитра. Безносата върху кльощав червен кон
коси наред млади и стари, бедни и богати.
Повечето са се смирили със съдбата, някои се съпротивляват, само двама влюбени не
забелязват предстоящото и за тях. И днес имаме война, хибридна в Европа, гореща в
страни от Азия и Африка.
Според официалната информация: В британския Родерам за 16 години пакистанци са
изнасилили 1400 малолетни момичета. В Телфорд в продължение на десет години са
изнасилени 1000 момичета, като предпочитанията на престъпниците били към 11-го-
дишни симпатични англичанки.
Медиите настояват да не се споменава националната принадлежност на престъпни-
ците. В съда те обвиняват жертвите си в „бял расизъм“. Във Франция мълчат за честите
нападения на определени лица върху катедрали и синагоги.
През XX век смъртта коси десетки милиони невинни в Европа, Азия и Африка по
времето на военния комунизъм, националсоциализма и маоистката „културна револю-
ция“. Американецът Джон Голдбърг в „Либералният фашизъм. История на левите сили
от Мусолини до Обама“ през 2012 г. пише: „Американският либерализъм фактически
се гради върху фундамента на фашизма и всъщност е една от неговите прояви“.
Знакови са и установените диагнози: аутистична психопатия на Аспергер, обсесивно-
компулсивно разстройство. Толерантността в тяхното разбиране е сигурен път към то-
талитаризъм, това ясно прозира в публичните им изяви и прилаганите методи за дейст-
вие. Всепозволеността винаги се следва от преследвания, забрани и наказания.

165
 10.
Истината за водата
https://novotopoznanie.com/tag/вода/

Но да погледнем към нещо изключително ценно. Нещо, без което животът престава
да съществува – водата. След като учените обявиха, че водата има памет, пред човечес-
твото се откриха невероятни перспективи. Човекът се доближи до разгадаването на
главната тайна на водата. Какво представлява водата? Целият живот е изграден върху
водата. Водата е близо до свойствата на живо вещество. Има дори твърдения, че тя не е
вещество, а същество. И това е почти доказано научно. Изглежда, че водата крие сто-
тици тайни. Трябва да внимаваме с нея, защото тя много лесно се променя и може да си
отмъсти на глупавите хора. Така, както ние се отнасяме безхаберно към нея, предоста-
вяме я на концесионери, за които тя е средство за печалба. Перник се превърна в сино-
ним на престъпно отношение към най-ценното, без което няма живот. Да, водата е уни-
кално същество. Същество, защото има памет и запомня всичко, което я обкръжава.
Техническите съоръжения, гората, полето, товарачите в магазините, продавачите. Всич-
ко, което я пречиства и което я възстановява. Всичко, което виждаме, чуваме, усещаме,
е съчетание от светлинни, звукови, електромагнитни и много други вълни. Всяка форма
на живот – бактерия, насекомо, животно или човек, ги приема различно, в точно опре-
делен диапазон.
Ето един пример. В секретна германска лаборатория през 60-те години на XX век
става необяснима случка. Лаборантка изпуска в съд с дестилирана вода запоена ампула
със силна отрова. Оставя я да си лежи вътре, за да не бъде наказана. Ампулата е наме-

166
рена едва след три дни. Тъй като е херметична и няма особена опасност, изваждат ам-
пулата и решават да забравят инцидента. По-късно дават тази вода на лабораторните
мишки. След известно време мишките са мъртви. Веднага подлагат водата на най-пре-
цизен анализ. От химическа гледна точка тя се оказва безупречно чиста. Тоест водата,
без да има контакт с отровата, е приела нейните свойства и е получила негативната ин-
формация. Това означава, че информацията или се състои от вода, или живее в нея.
Само водата е в състояние да приема целия спектър честоти в природата и под тяхно
въздействие става жива или мъртва. Живата има алкална основа. Мъртвата – киселинна.
Водата наистина е един от най-чувствителните индикатори за наличието на някакви
влияния в обкръжаващото пространство. Въздействайки на водата, те променят нейната
структура. За човешките сетива водата си остава същата. Няма нито вкус, нито цвят,
нито мирис. Но на Земята е невъзможно да се намери „еднаква“ вода. Тя е като чист
лист. И най-мъничкият щрих може да го промени.
„Хората изпитват ползите от водата, независимо дали са близо до океан, езеро, река,
плувен басейн, или само като слушат успокояващия звук на фонтана“, казва биологът и
автор на книгата „Синият ум“ Уолъс Никълс.
Повечето селища са построени в близост до водни басейни не само поради практи-
чески причини, а защото ние хората сме привлечени от синьото пространство. Много
поети, художници и моряци споделят за усещането за мир, което ги обзема, когато са
близо до вода. Сега учените определят количествено и положителните когнитивни и
физически ефекти на водата. Оказва се, че живеенето по крайбрежие води до подобрено
чувство за физическо здраве и благополучие. И контактът с вода предизвиква медита-
тивно състояние, което ни прави по-щастливи, по-здрави, по-спокойни, по-креативни и
по-способни на страхопочитание.
Водата се смята за еликсир и източник на живот. Тя покрива повече от 70% от повър-
хността на Земята, съставлява почти 70% от тялото ни и представлява над 70% от сър-
цето и мозъка ни. Тази дълбока биологична връзка предизвиква незабавна реакция в
нашите мозъци, когато сме близо до вода. Всъщност самото виждане и слушане на во-
дата увеличава притока на кръв към мозъка и сърцето и предизвиква отпускане. Освен
това учените твърдят, че водата е антидот за състояния на безпокойство, създадено от
засилената урбанизация и почти постоянното разчитане на технологиите.
Доклад от 2017 г. на Американската асоциация по психология за стреса и технологи-
ята отбелязва, че почти половината от всички възрастни и 90% от младите хора са ста-
нали „постоянни пулове“, ангажирайки се с екрани и социални медии през цялото
време. Ако прекарват времето си в океани, реки, езера, водопади, фонтани и дори ду-
шове, хората могат да се противопоставят на това. Водите отблъскват депресията и без-
покойството, насаждани от сравнително новите технологии. Контактът с водата помага
да се противопоставим на „сивия ум“. Така изследователите наричат прекарването на
прекалено много време в затворено помещение, залепени за монитори, което може да
доведе до състояние на летаргия, липса на мотивация и недоволство. Учените откриват,
че дори само да погледнете изображение на вода, ще се почувствате по-спокойни.
Майкъл Венгер, декан в университета на Сан Франциско, препоръчва да се слуша
шумът на вода, за да се изчисти умът. Споделям всичко това с една цел – да се научим
да уважаваме водата повече.
Светената вода лекува, защото структурата ѝ е различна. Какво променя структу-
рата ѝ ли? Руски физици доказаха целителната сила на Бога. За целта те взели проби от

167
различни водоеми. А след прочитане на молитвата „Отче наш“ и прекръстването на про-
бите се оказало, че количеството на вредните бактерии в тях намаляло повече от 1000
пъти. Как става това чудо ли? Не е важно да разбираме всички чудеса на света, важно е
да ги споделяме и ценим. Всъщност как се прави светена вода? Общоприето е следното
виждане: След като престои в сребърен съд, в който има сребърен кръст, водата се ос-
вещава, като се пее „Отче наш“ на честота осем херца. С тази честота трепти и Земята.
С тази честота се пеят молитвите в свещените храмове на всички религии по света. С
тази честота водата се облагородява и става жизнена и енергична, превръща се в най-
добрия антибиотик на земята. Има сведения за опит, на който, ако искате, вярвайте, ако
искате, недейте. От един извор се наливат два съда с вода. Над единия чете молитва
свещеник, извършващ водосвет. След това двата съда се оставят на открито. В неосве-
тената вода започват да се появяват мехурчета, постепенно тя започва да се разваля.
Водата, взета от същия източник, която е била осветена по време на водосвета, даже и
оставена на открито, остава чиста и свежа. От молекули на водата, свързани по опреде-
лен начин, може да се изгради ДНК, вируси, дори и пълно водно копие на човек.
Колко пластмаса съдържа бутилираната вода?
Фактите за отношението ни към водата днес са неприятни. Според учени от Нюйор-
кския университет един литър бутилирана вода съдържа средно 325 частици микроп-
ластмаса. Проби за изследването са взети от 259 бутилки вода от девет страни. Изслед-
вана е и водата на известни марки. Според резултатите от химическия анализ само в 17
бутилки е имало следи от микропластмаса, в останалата част от бутилките съдържани-
ето им в литър вода достига десетки хиляди частици.
Повечето от тях са с размери от 6 до 100 микрометра, което съответства на размера
на човешки косъм. Според портала Geektimes въздействието на пластмасата върху чо-
вешкото тяло не е напълно проучено, но експертите нямат никакво съмнение, че тя има
някакво отрицателно влияние върху здравето. Размерите на частиците микропластмаса
им позволяват да проникнат във всички органи на човешкото тяло, където те се натруп-
ват в тъканите. Това може да е свързано с различни заболявания. Учените изследват
този факт и още не се наемат да дадат сериозен отговор на въпроси, задавани от здравни
организации. Имайте предвид, че според науката човечеството е успяло да произведе
осем милиарда тона пластмаса от появата на технологията за нейното производство.
Почти една трета от това количество понастоящем е в депа за отпадъци или на повърх-
ността на Световния океан.
Японският изследовател д-р Масару Емото, един от пионерите в изследването на во-
дата, публикува данни преди време, че човешките мисли, думи и чувства влияят пряко
на водните молекули. Емото и неговият екип подлагат проби от вода на различни поло-
жителни и отрицателни въздействия, като поставят етикети на пробите или се обръщат
към тях устно. Използвайки високоскоростна фотография, учените открили видими раз-
лики в кристалите, когато са подложени на разрушителни мисли, в сравнение с обрабо-
тените с мисли за любов и признателност.
Изследователите на паранормални явления предполагат, че тези открития може да
имат дълбоки последствия не само по отношение на съществуването на доброто и злото.
Те са важни и за отношенията ни с висшите същества и невидимите сили. Особено ако
водата е била третирана с негативни енергии. А най-употребяваната напитка е водата.
Без нея няма живот. Ето защо определени сили се стремят да овладеят водните запаси
на планетата и тяхното разпределение.

168
 В света на духовете може да има паразитни създания, които преживяват с негативна
енергия. Те акумулират и използват тази енергия като храна. А водата е доказано сред-
ство за достъп до повече хора заради всекидневната ѝ употреба в световен мащаб. Ко-
гато даваме нашата енергия на определени създания, като изпращаме концентриран им-
пулс към тях, те имат повече възможности да се проектират в нашата реалност.
Дали въздействието на положителните и отрицателните енергии върху структурата
на водните молекули е доказателство, че тъмните и светлите сили съществуват? Ако е
така, може ли ескалиращото насилие в днешния свят да има по-дълбоки корени, откол-
кото осъзнаваме? Има изследователи, които смятат, че отговорът е „да“ и че хората при-
тежават силата да го спрат. Силите на светлината не могат да съществуват без силите
на мрака.
И всеки човек трябва да избере сам дали ще премине към тъмната, или към светлата
страна на силата. Съществува сила на доброто и сила на злото. Всяка търси попълнения,
с чиято помощ да победи другата. Може би тези сили имат периоди на възход и периоди
на падения. И ни остава да гадаем кой ще победи. Великият гений Леонардо да Винчи
отбелязва в записките си: „Водата приема различен характер толкова пъти, колкото са
различните места, през които тече“. Старостта е намаляването на водата в клетките на
организма. Ние хората сме одушевена вода. Колкото по-рано го разберем, толкова по-
бързо ще се научим да уважаваме най-ценната течност на планетата.

169
 11.
Безсмъртието
https://novotopoznanie.com/bezsmartieto-na-choveka-istinata-koyato-ochakvame-da-nauchim/

Колко продължава животът между началото и края? Детство, юношество, зрелост,

старост. Всичко свършва сякаш прекалено бързо. Времето лети и е безпощадно към
всички нас. И идва финалът. Смъртта премахва социалните различия. Тя не прави раз-
лика между общественото положение, образоваността, пола, възрастта или постижени-
ята. Тя почуква на вратата на всеки като неочакван гост.
Ето защо най-големият въпрос си остава. Как би могъл човек да знае какво става след
смъртта? Дали тя е краят на всичко? Съществува ли живот след смъртта? Има много
въпроси за смъртта, на които е трудно да се отговори. И мъртвите не дават отговор на
живите. Времето изтича за всеки. Може да не живеете толкова дълго, колкото си поже-
лавате. Какво се случва, когато човек умре? Смъртта ли е краят на всяко съществуване?
Или тя само променя начина на съществуване? Различни религии проповядват живота
след смъртта. Християнството, ислямът, индуизмът като цяло не оспорват преражда-
нето.
Само системите, които отричат Бога, отговарят отрицателно. Вярващите в Бога знаят,
че има място на съвършен мир и радост за добрите хора и място на крайна болка и ми-
зерия за лошите. Пътят след смъртта се определя от начина на живот, изживян тук на
Земята. Тази максима е широко разпространена. Но има и други идейни разбирания по
тази така деликатна тема.
Въпросът за безсмъртието на душата е основата на проблема за разбирането на те-
мата. Има ли доказателства за приемане на идеята за живот след смъртта? Това опреде-
лено е най-сериозната контратеза. Със сигурност има и в следващите редове ще ви дам
няколко примера.
Почти всяко племе, културни и некултурни, образовани и необразовани, древни и
съвременни, мъже и жени са кодирани да вярват в живота след смъртта. Откъде е дошла
тази концепция? Имало ли е преди хилядолетия всеобщ международен форум, където

170
въпросът е бил обсъждан и където е било взето решение да се вярва в живота след
смъртта? Определено не. Тогава как на човека му е хрумнала тази идея? Бих искал да
стане ясно, че това е най-старата идея, записана в съзнанието на човечеството. Всички
усилия, философски и научни, не успяват напълно да изкоренят вярата в безсмъртието
на човека.
Социализмът и комунизмът не успяха да го направят. Въпреки десетките унищожени
символи на божественото. Историята дава не едно свидетелство за безсмъртието. Всеки
студент по археология ще се съгласи, че човечеството винаги и навсякъде е преследвало
безсмъртието. Египетската „Книга на мъртвите“ потвърждава вярата на хората в живота
след смъртта. Храни и напитки били поставяни в гробовете за храна на мъртвите. Изри-
чали се молитви и формули за водене и защита на мъртвите в отвъдния свят. В индуизма
смъртта се смята за временен край, тъй като душата ще се върне, след като поправи
грешките си в друга физическа форма. Индуистът вярвал и копнеел атман да се присъ-
едини към Параматмата (Върховната душа), за да постигне вечно блаженство. Индуис-
тите стриктно провеждат много церемонии за мъртвите, така че душата на покойника
да постигне мокша (освобождение от цикъла на преражданията).
Будистите вярват в съществуването на двайсет и четири небеса. Те имат много мо-
литви и церемонии, които строго съблюдават, за да помогнат на мъртвата душа. Вави-
лонците вярвали, че милостивите сред боговете ще възвърнат живота на мъртвите. Пер-
сите вярвали, че голото тяло на мъртвите ще бъде облечено е небесната светлина. Гър-
ците вярвали в живота след смъртта. Сократ вярвал в безсмъртието. И не на последно
място бих искал да припомня колко много сме слушали за траките, както условно нари-
чаме живелите по нашите земи, и отношението им към смъртта като портал.
Как възникват идеята и вярата в живота след смъртта? Бог е поставил съвест или душа
във всеки човек. Логично погледнато, безсмъртието на душата е най-разумното нещо, в
което трябва да вярваме. Законът на природата е живот от смъртта. Сътворяване от уни-
щожаване. Ако пшеничното зърно остане такова, каквото е, то няма да се възпроизведе.
Но ако се посее в земята, ако бъде погребано в почвата и бавно умре, от него излиза
ново растение. В един сезон то умира, за да се появи в друг сезон. Гъсеницата престава
да съществува като гъсеница, но излиза от пашкула си като пеперуда. Науката учи, че
нищо не погива. Теорията за запазването на енергията позволява само промени в състо-
янието и комбинации. Макс Мюлер, философ и ориенталист, казва: „Без вяра в личното
безсмъртие религията е като арка, положена само на един стълб, или мост, завършващ
в бездна“.
Човекът е същество, състоящо се от тяло и душа (дух). Така сме сътворени и си има
причина. Да пофантазираме малко на крилете на научната фантастика, съгласни сте,
нали? Ето един разказ, който може и да ви смути, но може и да е полезен. При смъртта
духът (душа) се отделя от тялото. Тялото се завръща към земята. Но къде отива духът
(душа)? – ще попитаме ние. Отговорът „Не отива никъде“, не е отговор. Духът (душа)
действа активно в тялото. Разумно мислене, логично решение, съзнателно поклонение,
морално поведение. Внезапно те са престанали да съществуват. Нелогично е да вярваме,
че и душата спира да съществува. Та нали материята и енергията не могат да бъдат уни-
щожени. Така поне настояват учените на планетата взети заедно.
Налице са две разумни възможности за човека след смъртта: пълно унищожаване на
живота без никакво съществуване или отговорен живот след смъртта. Ако няма живот
след смъртта, значи няма „нито печалба, нито загуба“ от сегашния живот на Земята.

171
Защо тогава търпим всякакви страдания, когато можем да прекратим всичко, като избе-
рем смъртта? Ала никой не избира смъртта. Вместо това всеки иска да живее по-дълго.
Каква е причината?
Другата възможност е да живеем отговорно на тази Земя, тъй като има живот след
смъртта, чието качество се определя от начина на живот тук. Човек се надява да поправи
грешките си от днес, като утре живее по-добре, за да спечели награда след смъртта.
Затова човек би понесъл и силна болка, но да живее един ден по-дълго. Нима не е така?
Какво мислите?
По-добре ли е да вярваме в живота след смъртта и да водим трезвен, разумен и мора-
лен живот? Скачащият в непознати води е по-мъдро да бъде подготвен за възможността
да попадне или на плитка, или на дълбока вода, където лесно може да се удави. Ето защо
толкова упорито настоявам на всяка публична среща да оставаме здраво стъпили на зе-
мята и в ментална кондиция. Човешката душа е безсмъртна. Тя пътува в измеренията и
вековете, повярвайте за миг в тази максима. Няма да ви навреди.
Онова, което се е родило, никога не умира, го просто не е способно да умре. Ние с вас
сме обречени да живеем постоянно. Живот след живот, форма след форма, отново и
отново, векове след векове, като сменяме планета след планета. Каквото и да се опит-
ваме да направим със себе си в своето невежество или отчаяние, ще си оставаме е на-
шата изначална способност вечно да живеем. Само да живеем, без да умираме никога и
без да забелязваме смяната на телата, смяната на вековете и хилядолетията.
И когато най-накрая осъзнаем, че притежаваме вродената сила да творим със своите
мисли и желания всичките си беди, болести и „смърт“, то в този момент ще разберем,
че точно по същия начин, от момента на раждането си, сме способни да творим и своите
радост, здраве, благополучие. И разбира се, своето физиологично безсмъртие.
„Смъртта“ като обществено явление в нашия живот съществува само в онези реал-
ности, в които развитието на „човешкия“ колективен разум все още не е достигнало във
времето онази критична маса, необходима за активното усвояване от хората на безкрай-
ните простори на Космоса.
По-голямата част от законите са били специално създадени с една-единствена цел. Да
плашат и поробват хората. Да осигуряват на тайните правителства най-надеждните лос-
тове за контрол над всеки човек, над всяка негова постъпка, дума, мисъл и желание. В
течение на хилядолетия всичко се е правело единствено за да се ограничава „личната“
свобода. А не тя да се въздига, та никой от нас да не се поставя над закона, над държа-
вата, над властта, над потисничеството. Това се е случвало и се случва само поради
факта, че не разбираме безкрайността и сме в неведение за нашето безсмъртие – основен
признак на нашата изначална Божественост.
За да станем безсмъртни, е добре да освободим самосъзнанието си от всички измис-
лени закони. Прекалено заключени сме във всякаква догматична вяра, във всякакви ог-
раничаващи ритуали. И за да станем наистина безгранични в нашето мислене и възпри-
ятие, е необходим свободен дух. Нашият собствен живот може да стане съвършено без-
граничен само тогава, когато осъзнаем този факт безпрекословно.
Тогава ще можем да освободим в себе си онази сила, която винаги е в състояние от-
ново да твори и отново да възстановява и нас, и нашия живот. Ние сме способни да се
влеем хармонично в света около нас с осъзнаването на истини, които променят свобо-
дата на мисълта. Нещо, което религията не разрешава.
Ще си позволя да преразкажа една метафизична статия. Цялата структура на мироз-
данието е организирана според принципите на тоталната икономия и оптимизация на

172
процесите. Това се отнася за развитието на всяка форма на колективен разум. Следова-
телно наблюдаваното от нас явление „смърт“ изглежда като съвсем „неикономично“
разточителство на творческия потенциал на света.
Това напълно противоречи на еволюционната тенденция на самото мироздание. Ако
тази тенденция реално съществуваше, то за хората щеше да е предвидена възможност
за предаване на културата, знанията и опита не на ниво ДНК (чрез потомството), а по
някакъв друг, по-съвършен начин.
Щом такъв не съществува, то за по-нататъшното развитие на хората остава само една
перспектива. И тя е осъзнаване на илюзията на „смъртта“ и приемане на собствената си
безсмъртна природа.
На една среща разговор в Пловдив преди време младо момче сподели, че се страхува
от смъртта, и ме попита как да преодолее този страх. Ето какво му отговорих: Добре е
да изкорените от своето мислене всичко излишно, привнесено отвън и измислено, спо-
собстващо за осъзнаването от вас на страха от „смъртта“. Защото именно по тази под-
съзнателна причина след половото съзряване основните хормони постепенно престават
да се изработват в организма. По този начин те пускат в действие активизираната от
нашите ограничени представи програма на „смъртта“. И ние автоматично се префоку-
сираме не във формите, които не познават стареенето, а в „сценарий на развитие“, в
който нашето тяло започва бързо да се износва, да боледува, да грохва и да „умира“.
Избийте си го от ума и се радвайте на всяка секунда. Не ви моля, заповядвам ви да го
направите!
Като си купуваме скъпи застраховки и средства за лична безопасност, като избираме
предварително различни начини за защита от предполагаеми врагове и „смъртоносни“
ситуации, като си купуваме предварително място на гробището и си набавяме дрехи за
бъдещото си погребение, ние правим абсолютно всичко възможно, за да ускорим про-
цеса на настъпване на своето остаряване и смърт. Тъжните мисли за бъдещата старост,
за това, че тялото скоро ще остарее и умре, ни извеждат на най-късата финална права,
водеща към смъртта.
Никога не мислете колко дълго ви остава да живеете, защото ще живеете вечно. Да
се избавим от всякакви понятия, фактически потвърждаващи това, че сме смъртни, е
нелеко упражнение. Но като се освободим от всичко, което намеква за възможен край
на тялото, играта се променя. Включително и честването на рождените ни дни като па-
метни дати са най-трайните и нагледни свидетелства за неотменното увеличаване на
броя на изживените от нас години. Ето защо просто спрях да го правя, а забелязвам, че
и моите познати елегантно се оттеглят от този тежък ангажимент.
Оттук нататък именно това е добре да стане истинската свръхзадача на нашето само-
съзнание. Ако се решим на осъзнато безсмъртие, при това веднага, без да отлагаме за
утре, прекратяваме стария начин на живот, построен върху осъзнаването на нашата
„смъртност“, и започваме да формираме съвършено нов живот. Живот, надеждно бази-
ращ се на безупречното знание, на дълбокото разбиране на всеки изживяван от нас миг
в хармония.
За тази цел не е необходимо да нравим нищо със своята сегашна форма и вид. Не бива
да променяте пито дрехите си, пито прическата си, нито очилата. Става дума не за вън-
шно визуално преобразяване, а за многобройни вътрешни промени, засягащи цялото
самосъзнание и устройство на живота. Може и да ви звучи нереалистично, но в самото
начало направих уточнението, че това не е за всеки ум. При толкова много кал и тиня у

173
нас подобно мислене само помага. При условие, че си плащате данъците редовно, во-
дите децата на градина и училище, гледате родителите си, гласувате за разлика от дру-
гите и сте здраво стъпили на земята, можете да си вярвате в каквото пожелаете. Голе-
мият брат все още не контролира мозъците ни напълно. Представяйте си безсмъртие,
любов, свобода, богатство, благоденствие. Хубаво е, нали така?
Науката все още не може да постигне консенсус по този въпрос. От изследвания на
хора минути преди смъртта им се правят заключения какво се случва с нас в този мо-
мент. Специалистите са единодушни в едно.
Човек чувства известна безтегловност и гледа себе си сякаш отвън. Пред очите като
на лента се въртят моменти от живота. Обикновено това са най-важните. Именно такова
състояние описват и хора, които са били в клинична смърт. Те говорят за тунел, в края
на който има светлина, за пълно спокойствие и вътрешна хармония. Религиозните при-
емат тези разкази като доказателство за съществуването на живот след смъртта и Бог
като цяло. Научната проверка е просто невъзможна, защото учените не могат да про-
дължат пътуването с мъртвия човек. Единствено може би е възможно в първите няколко
минути след спирането на сърдечната дейност да се „свали“ изходящата информация от
мозъка, докато той все още е в състояние да предава сигнал.
Въпреки смъртта на човешкото тяло умът продължава да живее още няколко минути,
знаем това от уроците по биология. Мозъкът предава импулси, а те може да помогнат
да разберем какво се случва със съзнанието на починалия. По този въпрос науката из-
бягва да влиза в дебат с църквата. Учените все още провеждат изследвания и събират
факти, каквито са в състояние да получат. Често можете да чуете призиви, че не бива да
се страхуваме от смъртта, защото след нея човека го очаква нов весел и безгрижен жи-
вот в отвъдното. То изглежда като някаква паралелна вселена, където мъртвите получа-
ват вечен покой. Но това е прекалено опростено мислене. През последните години бе
постигнат голям напредък в изучаването на живота и смъртта на човека.
Човечеството е по-близо отвсякога да стане безсмъртно благодарение на откритията
на велики хора. Но ще съществува ли планетата, на която хората да се поберат, е трудно
да се каже. Може би това ще доведе до пълна загуба на разсъдък и упадък на цивилиза-
цията. Предлагам точно сега да не се тревожим за развоя на събитията след 100 години.
Няма да е честно, ако не ви подскажа поне една от популярните научни теории за безс-
мъртието, завладели мрежата. Пък и нали ще се срещаме вечно, добре е да се опознаем
по-добре.
Според двама популярни учени човешкият мозък всъщност е „биологичен компю-
тър“, а съзнанието е програма, управлявана от квантов компютър. Тази супермашина е
разположена в мозъка и продължава да съществува и след смъртта. Духовни учители
обясняват, че след като хората умрат, душата им се връща във Вселената, тя не умира.
Но дали е така наистина? Предизвикателен отговор идва от скандалната теория на уче-
ните Пенроуз и Хамероф.
От известно време в научните среди все повече се обсъжда темата, че душата не
умира, а се връща във Вселената. Още през 1996 година д-р Стюарт Хамероф, амери-
кански физик, и сър Роджър Пенроуз, математик и физик в Оксфордския университет,
работят по революционна квантова теория за съзнанието. Провокативната хипотеза
гласи, че човешката душа се съдържа в мозъчните клетки. Или по-точно в структурите
вътре в тях, наречени микротубули. Освен това учените настояват, че това, което възп-
риемаме като „съзнание“, е резултат от квантово-гравитационни ефекти. Теорията ра-

174
зяснява, че когато хората навлизат във фазата, известна като „клинична смърт“, микро-
тубулите губят квантовото си състояние, но запазват информацията, която се съдържа
в тях. Ако пациентът се възстанови, тоест съживи, тази квантова информация може да
се върне обратно в микротубулите. „Но ако пациентът умре, е напълно възможно тази
квантова информация да съществува извън тялото като душа“, обяснява доктор Хаме-
роф.
Неотдавна имах среща разговор с приятели и симпатизанти в Пловдив по теми, об-
съждани в „Новото познание“. На нея стана дума за доверието, за разсъжденията като
форма на израстване, за космоса. Говорихме и за смъртта и душата. Но някак останаха
необсъдени още въпроси по темата. Времето ни притискаше и избирам да споделя мо-
ите допълнителни разсъждения по темата сега. Затаете дъх, защото започва общото ни
пътешествие във вечното приключение, наречено живот. Ето какво ме кара да вярвам в
безкрайния път на нашата най-висша форма на единение с Бог. Според мен съществува
суперкомпютър на Вселената. Един специализиран склад на цялата информация за
всеки отделен човек, който някога е живял през цялото съществуване на Космоса. Да се
вгледаме внимателно в казаното. То би означавало, че разполагаме с цифров запис на
събитията в нашия живот. Отразено е всяко действие, дело, дума, мисъл, чувство, емо-
ция, намерение и мотив. И след като разполагаме с дигитален инструмент, можем да си
служим с него както и когато пожелаем. Стига да имаме достъп до неговия първичен
код. А той от своя страна е вътре в нас. И винаги на наше разположение. Представите
си, че смартфонът в джоба ни е точно такъв. Ние сме го заключили и ние можем да го
отключваме, когато пожелаем.
Информационното поле, нашето собствено, в определени моменти се активира с ко-
дировката, определена като безкраен опит. Тя активира безпогрешно онази увереност,
наречена шесто чувство. Обикновено този импулс идва при вземането на решения. На-
ричаме го интуитивен импулс, или интуиция, но вие се досетихте, преди да го напиша.
Някак отвътре се изстрелва конкретна мисъл, която се закотвя в съзнанието. Математи-
ците имат страхотен термин – решение на уравнението. В действителност е гениално
просто. Всемогъщата, пътуваща през вечността душа реагира на силните вълни, излъ-
чени от мозъка. За миг тя си припомня събитие, реакция, решение и го поднася на тър-
сещия ум като интуиция.
Забелязвам, че в наши дни все повече хора вярват в тази хипотеза. Но е необходимо
да се познаваме много добре. Имам предвид самите себе си да познаваме. В противен
случай съществува вероятност да се заблуждаваме. Очевидно информацията, за която
говоря, е редно да съдържа цялата история на всяка душа от зората на сътворението.
По-горе споменах американските учени, които потвърдиха подобна теория. Или казано
по друг начин: Душата си води дневник за събитията, фактите, реакциите, решенията,
емоциите и други детайли. Тя е гениално творение на Създателя, което няма да спре да
съществува през еоните.
Това, казано накратко, означава, че всеки един от нас пише историята на живота си
чрез своите мисли и дела. Ние също така взаимодействаме с останалата част от матери-
ята и нематерията. Тази информация има могъщ ефект върху нас. Ето защо понякога се
шегувам, че бих станал покорен слуга на този от вас, който успее да върне секундата,
изтекла в този миг. И тъй като все още това е мисия невъзможна, редно е да се вслуш-
ваме в съветите на душата. Тя контролира всеки миг от съществуването на обвивката, в
която е избрала да бъде.

175
 Душата има директно влияние върху нашия живот. Тя определя с кого да се срещаме,
какво да работим, с кого да излизаме, колко деца искаме, каква кола да си вземем, да се
разведем или да укрепим брака си. Ние притежаваме уникален подарък от Бог. За по-
добър не можем и да мечтаем. Душата ръководи вечното си движение с размаха на все-
ленски диригент. И колкото по-добър е оркестърът, толкова по-хубаво ще е изпълнени-
ето на произведението „Вечен живот“. Доказателства за такова становище открих в док-
лад на д-р Сам Парния от Нюйоркския университет. Той е прекарал цели шест години
в изследване на 2060 случая на пациенти, претърпели сърдечен удар. Само 330 от тях
оживели. След това 40% от тях казали, че били в съзнателно състояние на клинична
смърт. Много от пациентите помнели какво е ставало, докато докторите са се опитвали
да ги върнат обратно към живота. Те можели да дадат подробно описание на тези
случки, като звуците в стаята или действията на хората около тях. Най-често преживя-
ванията в състояния, близки до смъртта, са описвани по следния начин: Чувство на спо-
койствие и тишина. Различно усещане за потока на времето. Проблясък на ярка свет-
лина. Силно чувство на страх. Чувство за отделеност от собственото си тяло.
Други проучвания са стигали до същото заключение: Съзнанието е отделно от мозъка
и може да съществува извън него.
Знаем, че според науката съзнанието е продукт на мозъка, но дали всъщност мозъкът
не е само инструмент, чрез който съзнанието се изразява в тази реалност. Робърт Ланза,
експерт по регенеративна медицина и автор на теорията за биоцентризма, за когото ви
говорих в началото на тази книга, вярва, че съзнанието отива в друга Вселена след
смъртта. Според него смъртта е само илюзия, произлизаща от факта, че хората се само-
определят чрез физическото си тяло. Но съзнанието съществува извън времето и прос-
транството, следователно и извън физическото тяло. Ланза се опитва да докаже твърде-
нието си чрез квантовата физика. Според нея една частица може да бъде на няколко
места едновременно. Когато умрем в една Вселена, продължаваме да живеем в друга,
като този процес е безкраен. „Енергията не може да бъде създадена или унищожена, тя
може единствено да премине от една форма в друга“, казва Алберт Айнщайн.
Това е още един закон на физиката, който според някои изследователи показва нали-
чието на живот след смъртта. Ако възприемем душата, или по-скоро съзнанието, като
енергия, това означава, че то не може просто да умре или да изчезне. След физическата
смърт то преминава в друга форма. Всичко в природата е циклично.
Денят дава път на нощта, сезоните е сменят. Всичко в природата умира през зимата,
за да се съживи отново през пролетта. Защо и при животните и хората да не е същото?
Енергията, която напуска тялото и става едно с Вселената, отново става част от някое
живо същество. Когато човек е преминал през портата на смъртта преди много време,
настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло. Това се случва след десе-
тилетия, защото животът ни в духовния свят протича много по-бавно, отколкото във
физическия. Трийсет години в духовния свят съответстват на една година във физичес-
кия. Във физическия свят човек бърза. В духовния свят той прави едно завъртане в
много по-голям кръг, отколкото тук, във физическия свят. Докато се развива между
смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-вни-
мателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн
прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката на Земята. Поради тези при-
чини не защото са знаели по-малко от днешните астрономи древните са смятали Сатурн
за най-външната планета, която „принадлежи“ на Слънчевата система.

176
 Трябва да измине поне една такава духовна година, тоест трийсет земни години, за
да може душата, ако е достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, да
е в състояние да въздейства не само върху навиците. А също и върху възгледите и целия
духовен живот на онези, които са останали тук или са се присъединили по свободна
воля. В начина си на живот ние носим импулсите на отдавна умрелите хора. Като цяло
връзката на миналото с бъдещето се изразява в този отзвук от мъртвите, който присъс-
тва в живите. Според окултното познание прякото откровение на мъртвите действа чрез
етерното тяло, от което те са се освободили. Другата намеса е в навлизането им в нави-
ците по описания начин. Това влияние е непрекъснато и продължава отвъд. И само ко-
гато се осъзнаят тези неща, може да се разбере смисълът на съзнателната еволюция на
душата. Но съществуват и сериозни съмнения във всичко казано дотук.
Професор Шон Карол от Калифорнийския институт отрича всякакво възможно въз-
действие на човешкото съзнание след смъртта. Като доказателство за твърдението си
ученият описва принципа на работата на човешкото съзнание. Той казва, че за да има
задгробен живот, съзнанието трябва да е напълно отделено от физическото ни тяло. А
това не било така. По-скоро съзнанието в основата си е серия от атоми и електрони,
които по същество ни дават разума. Всичко наоколо, а и целият живот на планетата се
състои от прости движения на атоми и молекули. Какво става после? След смъртта на
човек абсолютно цялата дейност на съзнанието като цяло престава да съществува и за-
почва разлагането, в което няма място за мисловна активност.
„Твърденията, че някаква форма на съзнание продължава, след като нашите тела ум-
рат и се разпаднат на съставните си атоми, са изправени пред едно огромно и непреодо-
лимо препятствие – законите на физиката, които стоят в основата на всекидневния жи-
вот и са напълно изучени. Информацията, съхранена в нашия мозък, не може да устои,
след като умрем“, заявява професор Карол. Ако животът продължава в някаква форма
след смъртта, тестовете на квантовото поле биха разкрили така наречените „духовни
частици и сили“. Същият този професор Шон Карол се обосновава в научното списание
„Сайънтифик Американ“ (Scientific American): „Ако няма нищо друго, освен атоми и
известните ни сили, очевидно няма начин душата да оцелее след смъртта“. Моите пред-
почитания за теория, на която да симпатизирам, определено не са на страната на профе-
сора. Вие спокойно можете да избирате на кого да се доверите. Имам предчувствието,
че резултатът от играта на живот и смърт е дефиниран веднъж завинаги и остава непро-
меняем независимо от нас. Защо е така ли? Защото е модерно да се говори и пише по
темата. Кастанеда, Охеда, Чопра, Опра... световните звезди обожават темата за живот
след смъртта. Безсмъртието дърпа като мощен магнит всеки смъртен в своята орбита.
Знаете ли, че има още по-невероятно звучаща теория, описваща четири фази в процеса
на смъртта? И всички те, забележете, зависят от начина, който сме живели. При първата
фаза Ангелът на смъртта идва да вземе душата ни и това става, след като всички функ-
ции на тялото спрат.
Ангелът на смъртта е познат с различни имена в различните култури. Той разделя
душата от тялото. Пътят на материалното тяло свършва. Ангелът ни води през тунел от
светлина, където напълно да забравим миналото си. Системата „Изтрий всичко“ е за-
действана на този етап от пътуването. Ние се изпълваме със спокойствие и удовлетво-
рение, докато приближаваме ярка светлина, която става все по-голяма и по-голяма.

177
 Втората фаза е достигането до мястото, към което ни води Ангелът на смъртта. Той е
изпълнил задачата си и ни оставя сами да поемем към искрящата светлина. В нея виж-
даме Бог във формата, в която сме вярвали, че Той съществува. Бог ни приветства и ни
кани в измерението на светлината и мира.
Третата фаза е определяща за бъдещите ни задачи. Тук преразглеждаме и оценяваме
целия си живот. Всички наши действия, всяка наша крачка. Въпреки че този процес трае
само един миг, той показва каква енергия сме създали през живота си. Фазата помага на
душата да разбере грешките, които е допуснала по време на земния си път.
Четвъртата фаза е училището на отвъдното. Душата научава уроците, които са били
предназначени за нея по време на земния ѝ живот, без тя да бъде съдена за грешките си.
След като изпитът е издържан, започва новият живот на душата. Тя избира нови роди-
тели и нова среда, в която я очакват нови уроци. Този процес е различен за всички,
защото всички ние сме на различно ниво на духовни преживявания. Общото при всички
по време четирите фази е, че те са изпълнен с любов и признателност. Дори съгреши-
лите или извършилите ужасяващи дела по време на живота си продължават напред. Е,
сами се досещате, че техният път ще бъде осеян с трудности. Как ви звучи? По-привле-
кателно ли е, отколкото да оставаме без изход от картините, които ще запомним от пос-
ледното прераждане?
Да преметнеш, както казвахме като деца, човешкото съзнание, не е толкова трудно.
И най-големите играчи си намират рано или късно майстора. Знаете това правило. Жи-
вотът е много голям учител. И може да поощрява, но и жестоко да наказва. Наблюдавах
с възхита в кафенето до парка една и съща гледка в продължение на дни. Тъжно, въз-
действащо и утвърждаващо живота представление. Достолепна дама в инвалидна ко-
личка, обгрижвана от друга с доста сходни черти. Според мен нито една от двете не си
представяше и за миг да се раздели с безценния си живот. Жената в количката отпиваше
със сламка някаква жълта течност, приготвена специално за нея, постояваше на открито
около час, без да проговори, но с очи, вперени в светлината на деня. На следващия ден
етюдът се повтаряше. И така, докато не си тръгвах от мястото. Вероятно, ако отидете в
кафенето до парка час преди обяд, ще ги забележите. Очевидно са майка и дъщеря, ко-
ито са пропуснали да бъдат заедно. Сега Провидението е решило вместо тях. Неотдавна
попаднах на изследване на Центъра за палиативни и хосписни грижи в американския
град Бъфало, щат Ню Йорк, за последните дни от живота на човека.
Направено било необичайно и интригуващо откритие. Оказало се, че малко преди
смъртта си по-голямата част от хората започвали да сънуват един и същи сън. Разгледах
детайлно написаното от доктор Кристофър Кер, ръководител на изследването, но не бих
се съгласил напълно. Въпреки това съм склонен да споделя с вас прочетеното. Просто
защото достолепната дама и дъщеря ѝ оставиха сериозен отпечатък в съзнанието ми. Та
този доктор Кер – аналогията с Керев е напълно случайна – наблюдавал безнадеждно
болни в течение на дълго време. Той и колегите му установили, че около три седмици
преди смъртта човекът започва да сънува много ярки и приятни сънища с един и същ
сюжет. В тях той се срещал с починали роднини, приятели, любовници и дори с до-
машни любимци, като изпитвал много топли чувства, които може и да не е имал в реал-
ния си живот. Сънищата облекчавали прехода на човека. В съня си пациентът често си
стягал куфара и си купувал билет за самолет или влак, очевидно поемайки на послед-
ното си пътуване. При това далеч – на хоризонта или отвъд него, имало изумителни

178
пейзажи: вековни гори, безкрайни полета, топли морета, високи планини. Много паци-
енти се събуждали след тези сънища разплакани и дълго не можели да се успокоят въп-
реки прекрасните преживявания.
Не можем просто да не повярваме. Така е станало с около 88% от изследваните над
13 хиляди души. Необичайните сънища започвали при неизлечимо болните пациенти
10-11 седмици преди смъртта. А три седмици преди нея те ставали още по-фантастични
и впечатляващи. Специалистите все още не намират рационално обяснение за това яв-
ление. Материалистите предполагат, че по време на неизбежното си угасване мозъкът
освобождава така наречените „хормони на щастието“, за да облекчи последните дни на
умиращия. Има и метафизично обяснение, според което преди смъртта на тялото чо-
вешката душа вече започва да се отделя от него, отплувайки все по-реално в други из-
мерения.
Едно е сигурно: тези видения успокояват хората и намаляват страха им от предстоя-
щата смърт, а следователно – и техните страдания. И като заговорих за страдания, знаете
ли за какво съжаляват повечето хора преди смъртта си? Открих при подготовката на
книгата един интересен за мен автор – Брони Уеър. Уеър е прекарала живота си, гри-
жейки се за възрастни хора на прага на смъртта. В книгата си “Само любовта остава!“
(с оригинално заглавие „Петте най-големи съжаления на умирането“ - The top five regrets
of the dying) тя ни представя най-често срещаните съжаления на стотиците хора, с които
е останала до последния им дъх. Какво можем да научим от тях? Ще ми се да имах
куража да живея живота си верен на себе си, а не живота, който другите очакваха да
живея. В края на живота си хората най-често съжаляват, че са преминали през дните си,
опитвайки се да угаждат на другите. Когато погледнем назад, лесно е да видим всичките
си неосъществени мечти. Повечето хора осъзнават, че причината за това са решенията,
които са вземали през живота си. Възползвайте се от възможностите си и осъществете
колкото се може повече от вашите мечти. Дължите го на себе си! Ще ми се да не бях
работил толкова много. Не само аз, но и много други хора са пропуснали да видят как
децата им растат и не са отделяли достатъчно време на партньорите си. Дали си е стру-
вало да прекарат толкова голяма част от живота си, заклещени в работен цикъл, прода-
вайки безценното си време?
Опростете живота си и вземайте осъзнати решения. Направете място за близките си
и за нови възможности, които може и да са по-подходящи за стила ви на живот. Ще ми
се да имах смелостта да изразя чувствата си. Хората потискат чувствата си, за да се
харесат на другите и да избегнат конфликти. В резултат те се примиряват с посредст-
вено съществуване и не стават такива, каквито биха могли да бъдат. Ние не можем да
контролираме реакциите на другите хора. Въпреки че те могат да реагират остро, когато
сте искрени, в крайна сметка това ще има положителен ефект.
Или взаимоотношенията ви ще се подобрят, или ще преустановите връзката с човек,
който не иска най-доброто за вас. Често пъти животът ни повлича и забравяме скъпо-
ценните си приятелства. Не им отделяме нужното време и усилия, които заслужават. В
последните дни на живота си хората си спомнят единствено любовта и връзките, които
са създали. До самия си край повечето хора не осъзнават, че щастието е избор. Страхът
от промяната ни кара да лъжем както себе си, така и другите, че сме задоволени от жи-
вота. Но дълбоко вътре в себе си знаем, че това не така. Когато сте на смъртното си
легло, това, което мислят другите за вас, е далеч от ума ви, то няма значение. Колко
прекрасно би било да се освободим от тези неща и да се усмихнем отново, много преди
да посрещнем смъртта си. Или просто да изберем да останем безсмъртни.

179
 Открих една завладяваща съзнанието история, описваща пътя на човека след смъртта
и преминаването му в другите светове. Имам огромно желание да я споделя с вас. Раз-
казът е на свидетел, наречен „Пътникът“ от Николай Рьорих. Рьорих научава за отвъд-
ните светове под дълбока хипноза. Свидетелството е изучавано от различни духовни
школи като източник на надеждна информация за отвъдното. Ще ви припомня, че ако
сте предубедени по темата, сега е моментът да спрете да четете. Ако обаче имате жела-
ние да изследвате света около вас, продължавайте смело напред.
Та великият Рьорих разказва: „Аз напуснах физическото си тяло завинаги. Макар че
излизах от него всеки ден по няколко часа, винаги се завръщах. Това се наричаше сън.
Но този път го отхвърлих съвсем. Така че повече да не го обличам като старо, износено
палто. Тъй като настъпи срокът за излизането ми от плътния свят. Този срок е бил оп-
ределен от господарите на Кармата при раждането ми. Оставеното от мен плътно тяло
ми бе послужило за „контейнер“ през живота в плътния свят. Освободен от физическите
тела плътното и етерното, се озовах в друг свят. Това е финият свят, който сега стана за
мен видим и реален. С това тяло, с неговите органи за възприятие и фино зрение веднага
бих могъл да взема участие в живота на този чуден свят и неговите обитатели.
Финият свят съдържа седем плана или сфери, съответстващи на различните стремежи
на неговите обитатели и на различните нива на духовно и интелектуално развитие. Това
деление на слоевете на финия свят не съвпада с условните класи на Земята. Ако в плът-
ния свят човек, като се преструва, може да скрие истинската си същност и да заема
място, несъответстващо на неговото развитие, то във финия свят това е абсолютно не-
възможно. Там всеки попада в такава сфера, до каквато е достигнал в духовното си раз-
витие. Във финия свят всяка подбуда веднага извиква съответна промяна във външния
вид. Зверските апетити оформят финото тяло в зверски образи, лошите страсти го обе-
зобразяват до ужасна степен. И кое е най-забележителното при това – самият човек ни-
кога не вижда преобразяването си.
Сферите на финия свят се отличават една от друга по плътност. Тези различия в
свойствата на материята на финия свят са причината съществата, намиращи се в една
сфера, да са отделени от съществата, намиращи се в друга, и само обитателите на една
и съща сфера са в състояние да общуват.
Финият свят е устроен така чудесно, че обитател на която и да е сфера може да посе-
щава всички по-нискостоящи сфери. Но за да се издигне в по-висшите сфери, той трябва
да достигне съответното развитие. Обитателите на финия свят са източници на свет-
лина. Те самите светят и изпълват със светлина пространството, където се намират. Но
способността на всяко същество от финия свят да свети зависи от достигнатото от него
по-малко или по-голямо съвършенство, оттук е разбираемо и разделянето на светли и
тъмни. Светъл е този, който свети, а тъмният не излъчва светлина.
Освободен от физическото тяло, се почувствах свободен от много притесняващи ме
задължения. Във финия свят не е нужно да си приготвяш храна, не е нужно да се грижиш
нито за квартира, нито за дрехи, а също така няма нужда и от почивка. Ето защо тук аз
имах много свободно време, което посветих на разширяване на съзнанието, наблюдение
на небесните светове и изучаване законите на природата“.
Колкото и странно да звучи в наше време такъв разказ, той е показателен за дълбоката
промяна на съзнателно ниво, която съпътства нас хората през земния ни път. Пътуване,
което не е съпроводено с приготвяне на храна, намиране на квартира, закупуване на
дрехи и всякакви други необходими вещи. Но ако погледнем от забавната страна на
нещата, ви предлагам да отидем за малко до центровете за духовно израстване на Изток

180
и да вземем назаем техники за връщане в минали животи. Чувствали ли сте някога, че
сте били на конкретно място дори и да го посещавате за пръв път? Ето за това става
дума. Може би усещате незабавна връзка с напълно непознат човек? Или може би имате
необяснима фобия, която не е свързана с лош опит? Сега ме разбирате, нали така?
Всичко сочи, че преживявате мимолетен спомен от минал живот. Бъдете сигурни, така
е. Като изследваме миналите си животи, откриваме чудесен начин да разберем, че ду-
шата ни е безсмъртна. Себеосъзнаването позволява да се излекуваме и заедно с това да
почувстваме духовен мир. Има няколко възможности да проучим миналите си животи
и да получим уроци от тях.
Изпаднете в състояние на дълбок транс. Намерете си тихо място, на което няма да
бъдете обезпокоявани. Затворете очи и се фокусирайте върху дишането си. Докато се
успокоявате, си представете, че стоите пред дълъг коридор, който има врата в края.
Тръгнете целенасочено напред, знаейки, че ще отворите тази врата и ще видите нещо от
миналия си живот. Приемете всичко, което видите от другата страна на вратата, и си
позволете да го видите в детайли. Ако не видите нищо, помислете си за някое ваше
любимо хоби, умение или туристическа дестинация. Помислете дали това може да е
свързано с минал живот. След медитацията вземете лист хартия и напишете всичко, ко-
ето сте видели, включително дати и часове.
Има и друг начин за получаване на чувствителна информация. Преди да заспите, по-
молете Вселената да ви покаже откъслечни моменти от ваши минали животи. Дръжте
лист и молив близо до леглото си и запишете всички подробности, които сте запомнили
от съня. Първоначално това може да бъдат просто няколко думи, но с практиката ще се
изненадате колко много може да си припомните. Позната и често използвана методика
е автоматичното писане. Лично съм го пробвал, при мен не работи. Ето как се практи-
кува то.
Концентрирайте се и дишайте дълбоко. С помощта на лист хартия и химикалка, за-
пишете всичко, което ви идва като информация. Не се цензурирайте, докато правите
всичко това, тъй като то може да блокира процеса. Просто позволете на химикалката да
се движи свободно по листа и вижте какво ще се получи. Съберете цялата информацията
и подробностите, които сте получили за миналия си живот, и си водете дневник, за да
можете да свържете събитията. Направете си списък с всякакви конкретни места, храни
и периоди от време, които да ви помогнат да разберете къде точно сте живели в миналия
си живот. Фобии, страхове и всякакви присъщи ви таланти, които имате, също може да
ви дадат насоки. Бъдете отворени към възможността за минал живот и това може да ви
даде по-ясна представа какви сте всъщност. Знаете ли, а може би просто е добре да се
забавляваме и наслаждаваме на живота. Толкова е кратък, по дяволите...

181
 12
Думите, които остават
https://novotopoznanie.com/smelite-sa-narichani-diktatori-strahlivite-predvidimi-partnyori/
http://drugata-realnost.com/стойчо-керев-сражението-е-за-нашите-ду/

От детството си възприемаме историята като носител на ценна информация за мина-

лото. Древен Египет, Вавилон, Рим, империята на Александър Македонски и Карл Ве-
лики, Средновековието и великите войни. Съществуват обаче огромни съмнения към
това, което ни се поднася като дати и събития. Да не говорим за хилядите фалшифици-
рани артефакти, които заливат частни колекции и дори авторитетни музейни сбирки.
Стотици от тях са показвани на екстравагантни мероприятия като оригинали. Ако вни-
мателно се вгледаме в нашето минало, ще забележим много несъответствия и стран-
ности. Защо например внимателните към историческите детайли средновековни худож-
ници рисуват библейските и античните персонажи като свои съвременници? Как древ-
ните воини са убивали враговете си с бронзови мечове, нали в онези времена бронзът
не е бил открит?
Пълната заблуда е факт и тя е налагана методично, а ние я приемаме безропотно. И
откъде има в Древен Египет оръжие от желязо?

182
 Темата за строителите на пирамидите в действителност е най-голямата заблуда и из-
мама, която ни се сервира. Пирамидите и Сфинксът очевидно са на повече от 10 000
години и са създадени от цивилизацията преди нашата. Дори може би от още по-пред-
ната. Ала по-стряскащото е, че там има рисунки на самолети, подводници, танкове,
електроцентрали, но този факт се подминава умишлено, нагло и арогантно от учени с
титли и обявявани за гурута в археологията. Фалшивата датировка убива историята.
Друга великолепна измама е датирането на фактите, които преподават в училище.
Ние всички сме били пухкави зайчета в училище и ако само мръднеш встрани от орто-
доксалната наука, ти режат ушите. Много е трудно, ако не разполагаш с безпогрешни
инструменти и методология, да установиш точния ден. Почти е невъзможно. Но грешка
от един ден дава грешка в хронологията например от около 100 години. Ако хронологът
сгреши пет дни, във времевата линия това се равнява на около 500-600 години.
Върху такива неточни изчисления е била построена хронологията на Скалигер и за-
едно с нея общоприетата днес история. За прикриването на гигантски фалшификации
на исторически факти от най-авторитетните институти не е необходимо много.
Все още има запазени много списъци на египетските фараони например, те съдържат
само имена, без деянията им да са означени по дати. Освен това е възможно имената да
са не само на фараони, но и на висши сановници. И въз основа на тези имена египтоло-
зите са съставили безброй династии. Което е чиста проба фалшификация.
За да е пълна мистификацията, египтолозите са усреднили времето на управление
приблизително на по трима фараони на столетие. Представяте ли си подобна наглост?
Това е повече от фалшификация. Нарича се глупост. Египтолозите просто са се догово-
рили помежду си, че всички имена са на фараони и всеки е царувал средно по 33 години.
Много интересен „научен“ подход. Общо взето в такова състояние се е съхранила хро-
нологията до наши дни. А най-древната цивилизация, живяла в земите на Египет, е из-
вънземна. След това всички фараони копират начина им на живот, но без особен успех
и както знаем, истинският Египет изчезва.
Днес историците основно работят по вече създадени таблици, без да ги проверяват,
без да знаят или разбират как тези числа са попаднали там. Те използват таблиците
просто за да придадат научна тежест на днешните си фантазии. Независимо от факта,
че повечето от съществуващите текстове, свързани с историята на Египет и написани
на гръцки, не би трябвало да съществуват.
А историята на Индия – там няма документи, които могат да се датират без съмнения.
Има само легенди, народни предания и много малко писмени документи. Но това не е
попречило на хронологията на Скалигер да нарече историята на Индия една от най-ста-
рите в света. Каква наглост(!), би възкликнал всеки нормален учен, но не. Такива възк-
лицания не чуваме от нито един авторитетен университет. Сякаш хората на науката са
дали омерта.
Светът, който обитаваме, е пълен с измами, фалшива история и подправяне на важни
събития. Раждането и смъртта на Христос и Мария Магдалена, историята по нашите
земи, основаването и историята на Римската империя – всичко е фалшифицирано, и то
заради пари. Постиженията на цивилизациите преди нас са несравними дори с днешните
инфраструктурни проекти. Пирамиди, Колизеум, аквадукти, пътища и послания като
платото Наска никога не могат да бъдат построени от нашата цивилизация. Защото сме
с подрязани крила. И хипотезата, че е възможно преди около 300 години да е имало
ядрена война, никак не е лишена от смисъл. Католическата църква изиграва най-дест-
руктивна роля в умишленото забраняване на напредничави идеи, наука и технологии.

183
 Истината за цивилизацията е добре да бъде познавана, изучавана и разказвана. Но
днес това е най-голямата и най-строго пазената тайна на планетата.
Защото е възможно да се окаже, че сме жертви на безпрецедентна подмяна на съзна-
ние.
През последните години сферите на личностното развитие, духовността, позитивната
психология и подобни практики присъстват значително в живота. Те са популярни и
това е добре, защото виждаме знак за нарастващо внимание към психичното и емоцио-
налното здраве на човека. Хората, които се чувстват добре в кожата си и се грижат за
себе си, се свързват по-лесно с другите и спонтанно излъчват светлина. Можем ли да се
съгласим, че всичко това си има добри страни? Нека разгледаме някои случаи, които ще
отговорят на този така важен въпрос.
Добре е да умеем да се дистанцираме и да си „имаме едно наум“, тъй като всички тези
области не са „безоблачни“ просто защото са свързани с понятието „развитие“.
Нека разгледаме капаните на „свръхстремежа“ към вътрешно израстване. Знаем
колко е вълнуващо да четем, да гледаме репортажи, да ходим на конференции. Понякога
имаме толкова силна жажда за учене, че навлизаме във фаза на булимично възприемане.
Разбира се, знанието може да бъде предпоставка за развитие, но то не е самодостатъчен
елемент. Рискът тук е да започнем да се „интелектуализираме“ прекалено и да се стре-
мим към прилагането на съвети, без да сме разбрали истински съдържанието, все едно
извършваме физическа тренировка. Започваме да се изолираме, затваряйки съзнанието
си в писмени работи, в знания и в „теоретично майсторство“. Хората в един момент
забравят, че живеем, че сме тук, за да експериментираме със себе си и да правим грешки.
Като цяло се нуждаем от баланс и затова е нужно да „пуснем разума“, за да послу-
шаме сърцето, интуицията и емоциите си. Да не забравяме, че най-голямата, най-бога-
тата и най-достъпната енциклопедия е животът. Ние сме тук, за да изпробваме, да рас-
тем, да чувстваме, да се смеем, да плачем, да падаме и да ставаме. Всичко това развива
устойчивост. Стигаме най-далеч, когато сме изправени пред изпитания, когато мина-
ваме през емоциите, когато приемаме, че грешим, че не сме съвършени, че се проваляме.
Повечето хора възприемат понятието „личностно развитие“ като инструмент за интрос-
пекция и експанзия. И това е нормално, това е една от основните му цели. Не означава
обаче да се заточим в самотна кула и да се откъснем от околните.
Необходимо е също да осъзнаваме кога сме готови да се завърнем към заобикалящия
ни свят, за да се свържем отново с него. Това, както казват хората обикновено след
прекратяване на връзка, са малките бягства. Е, признавам, и аз съм практикувал изчез-
ването за известно време като лекарство.
Една от най-големите клопки на личностното развитие е сравняването с други лич-
ности. Този механизъм рядко идва сам при нас. Той се намира в компанията на прияте-
лите си: вина и обезценяване на това, което сме изградили.
Всъщност е толкова лесно да повярваме, че даден автор, оратор или духовен водач е
съвършен. Запазете хладнокръвие и винаги помнете колко струвате. Да осъзнаваме на-
шите качества и да си припомняме трудностите, пред които сме се изправяли, ето това
е сила на духа.
Винаги си спомням провалите и успехите, които са ме оформили като личност. Да се
върна към себе си за момент е толкова ценно. От друга страна, ефектът от отровата
„сравнение“ ни кара да загърбим себе си и да забравим кои всъщност сме.
Всички ние напредваме със собствен ритъм, със собствени средства и възможности.
Предлагам да не се доверяваме на това, което притежава перфектна външност, а по-

184
скоро да възприемаме всички страни на човешкото същество. Така бързо ще осъзнаем,
че не всичко е толкова съвършено. Преди всичко, ние сме хора и един водач не би бил
добър, ако не е преживял сътресения в живота си. Не само че губим понякога търпение
и не сме съвършени, но и в допълнение, ако някой днес е в състояние да ни подкрепи,
то това е, защото е преминал по същия път.
Знаете ли, винаги съм смятал за невероятно силна практика да бъда търпелив към
себе си. Нормално е да се чувстваме обезкуражени, когато оставаме с впечатлението, че
не можем да намерим вътрешен мир. Или когато смятаме, че не бива да се разстройваме
или да губим търпение. Всъщност е напълно нормално и здравословно да си позволим
да изразим емоциите, предизвикани от трудностите, които се стоварват една след друга
върху нас. Това означава само едно – ние се самоуважаваме.
Ако някога ми поискат съвет как да преодолеем заблудата, той ще бъде кратък: Па-
зете се от капана „търсене на съвършенство“. Той откъсва човек от чувствата му, от
истинската му същност и може да подведе слабите да обикнат илюзията за превъзходс-
тво над другите. По-скоро е добре да се стремим към образованост, да израстваме, да
бъдем по-цялостни, но не и да блестим повече от другите или да властваме над тях, като
изглеждаме фалшиво перфектни. Имал съм срещи с такива хора. Честно казано, след
време съм съжалявал горчиво, че са ме подвеждали с убедителните си думи за любов,
за дълбоки отношения, разкази за богат живот и общество на избраните. После всичко
се е оказвало измамна реалност.
Останете близо до сърцето си и го слушайте. То винаги разполага с всички отговори.
Понякога е още по-сложно, повярвайте ми. Когато прелистваме поредната книга с по-
ложителни мисли за личностно развитие, е лесно да се подведем. Изцелението не е само
въпрос на вземане на решение и фантазия. Разбира се, да бъдем участници в нашето
ментално оздравяване е прекрасно, но решението да подобрим състоянието си, да видим
добрата страна на нещата и да повтаряме положителни мантри невинаги е достатъчно.
Този процес може да ни накара да се почувстваме виновни, че не достигаме до желаното
място. Естествено, средата, доброто състояние на духа и здравословният начин на жи-
вот са от решаващо значение за нашето здраве. Особено в наши дни, когато виждаме
какво са причинили на водата, с която се гордеехме доскоро. Каква храна ни сервират,
какъв въздух дишаме. Само че да знаем как да разграничаваме нещата и да признаваме
собствените си грешки, също е важно. Така че не всичко е толкова просто. Необходимо
е да бъдем внимателни и да не се увличаме в мисълта за собствената ни непогрешимост.
Мисля, че да запазим интуицията си критична е най-ценното за всеки осъзнат човек.
Светът е несъвършен, особено този, в който понятието за личностно развитие е така
повсеместно. Развивайте критичния си дух, не спирайте да го правите. Подхранвайте
интуицията и не се колебайте да вземете за придружител доверен човек, ако е необхо-
димо. Защото ние сме невероятно талантливи в самозалъгването. Бъдете доброжела-
телни към себе си и си позволете да бъдете превъзходно несъвършени. Целта на вът-
решното развитие не е съвършенството, а самореализацията. Четете, трупайте знания и
съвети колкото си пожелаете. Но не забравяйте да преминете към последната и необхо-
дима стъпка: преживяването на реалността и разгръщането на крилата ви е свързано със
знанието за вас самите.
Животът на съвременния човек се комерсиализира и материализира твърде бързо и
сякаш почти необратимо. Човекът на XXI век е все по-малко одухотворен. Да прогониш
Христос е модерно. Да убиеш в името на Мохамед е бизнес. Да наложиш Буда като

185
модел е стилно. Да откриеш Кабала е средство. Да признаеш великия Архитект е меч-
тано. Боговете са търговски марки. Те са брандовете на новото време. Тяхната пазарна
стойност се измерва в купени души и скоро ще се появи на фондоваза борса в цял свят.
Технологиите започнаха да превземат умовете по-бързо, отколкото предполагаха тех-
ните създатели. Насърчавани от други светове, творците на технологичен наркотик за-
личават световната памет с часове.
Сбърканата система не е сбъркана. Тя е създадена, за да изкорени ценностите. Злов-
редни същества обхождат света с лозунги за нов световен ред. Хората са най-желаният
вид във Вселената само когато са с отровени умове. Тялото и материята управляват
днес. Очевидно фракцията на искащите безсмъртие чрез телесното взема връх над вис-
шата ценност за вечност на духа. Финансирането на проучвания за намирането на лек
против смъртта е факт. Финансирането на търсенията на духа е чисто и просто небива-
лица.
Живеем в една безумна, сляпа Европа с умиращи институции. Бюрократи, превзели
властта, за да се къпят в заразната кал на фалшивия либерализъм, която изтича пак от
калта на невежи и безродни управници. Този двуостър меч се вряза в плътта на едва
отдъхналата си богиня Европа. Херодот я смята за дъщеря на финикийски цар, отвле-
чена от критски търговци.
Днес тези търговци са назовани с име на божествен пратеник, а в действителност слу-
жат на сили извън разхлабения си ум. По-зла участ нямаше как да сполети любимата на
всички преродени низши същности, напъплили люлката на отиващата си последна ци-
вилизация.
Легендата за Европа открито се свързва с източния зооморфизъм. Животинските
страсти са обречени на успех тук. Страданията по нашите земи никога не са свършвали.
Лъжата, че живеем седемдесет години в мир, е тиражирана успешно от злоумишлени
слуги на тъмните колоси. Адът се стовари много преди ноември върху ръждясалите
плещи на всички управляващи. Срамната истина е, че неприкосновените граници на де-
сетки държави рухнаха под напора на тълпи, които са всичко друго, но не и бежанци.
Съдбата на Европа е изкована навсякъде другаде, но не в Брюксел, Берлин, Париж или
Лондон. С какви очи гледат всички останали на нас, европейците? Що за завист има в
раниците на тълпите, късащи със зъби бодливата тел, и що за страх е сковал белите ризи
на подпухналите от алкохол и наркотици скъпо платени бюрократи?
До няколко години нахранените с нашите трудно изработени пари ще започнат да
изнасилват нравите ни и да налагат страховити правила на раболепния разлигавен ев-
ропеец. Някой извратен умишлено е дал името на континента такова, каквото е.

***

Смелите днес са обиждани, жалките са предвидими партньори. Думите за единство

са отрова, поръсена с шоколадови пръчици върху сметана, и се разпространяват в ог-
ромни тиражи. Ден след ден, месец след месец, година след година Европа спря да
ражда безстрашни войници. Дори не разбра как армия от тренирани млади мъже мар-
ширува по „Шанз-Елизе“ и убива безмилостно. Европа не кове съдба, Европа моли за
милост. В тази среда на измамна реалност и размити категории ни говорят за евроцен-
ности и специална мисия. Но мисията е нещо лично. Тя е избор, направен още преди да
се родим.

186
 Казват, че Бог е началото и безкраят. Че Бог е неразрушимата композиция, запечатана
в душата на всеки човек. Откриват го тези, които се осмеляват да мечтаят, изследват,
търсят и творят.
Това е моят прочит за Архангелите на промяната. Междувременно Бог би се разсмял
от сърце, ако учените дефинират неговата същност и я напечатат в учебниците. Човекът
от XXI век е все по-малко одухотворен. Но дали това е временна криза? Не съм съгласен
с всякакви псевдоконцепции за духовно развитие и личен просперитет.
Да бъдеш паве или скъпоценен камък е право на избор. Има хора и хора. Винаги е
било така. Изборът дали да бъдем от светлите, или от тъмните е личен. А нима кризата
преди три века е била по-малка? Ние самите сътворяваме реалността. Може да не го
съзнаваме, но е така. Както казах вече, Австрия има своя реалност. Със свои чисти
улици, чиста вода, свое мислене. И тя е творение на всеки един австриец. Ние имаме
нашата реалност. Рожба е на действията на всеки един българин. Какво общо има за-
падната цивилизация тук? Ние сме цивилизацията. Творим или рушим, отговорни или
безотговорни, крадци или не, позитивни или негативни – хората решават. И щом поже-
лаят да се отскубнат от кризата на духа, чудото става.
Защо все повече се говори за човека, лишен от своята цивилизационна, културна и
полова същност? Защо иконите, ценностите и моралът изглеждат демоде?
Спекулациите с генетичния код на българите не спират. Каква според вас е истината
за произхода ни, защо не си даваме сметка за играта на измамните светове, а гледаме
като хипнотизирани?
Какво не знаем за богомилите и артефактите, останали от тях? Униженията на един
народ идват с пренаписването на истинската му история. Някои изричат проклятие и го
повтаряме 1000 години. Твърде е вероятно да го предизвикаме, без да ни е налагано.
Как така една империя, каквато е била България, не е оставила нито един писмен па-
метник? И прозаичното обяснение – българите не са писали, те са воювали и управля-
вали. Ако позволите да употребя жаргон – пълни глупотевини. Разбира се, че сме оста-
вили – Именника на българските ханове, надписа на Омуртаг, творбите на Климент,
Константин Преславски, Черноризец Храбър... Патриарх Евтимий и неговата школа,
Четвероевагелието на Иван Александър. Вярно е, че голяма част от българска книжнина
е в чужбина, а огромна част е унищожена, но това не означава, че я е нямало.
По нашите земи е заровена толкова история, която в мига на появата си взривява раз-
бирането за стария свят.
Като следя процесите, мисля, че същите тези теории, описани тук, все по-често стават
факт. Новините от света на политиката дават улика след улика. Тъмно и светло са по-
нятия за заблуда на масите. Може би цветовете са съвършено различни, не мислите ли?
Търсещите се вглеждат в реалността и откриват знаците. Понякога всичко е пред очите
ни. Просто сме със замъглени зеници и нямаме верния филтър, за да провидим.
Можем ли да контролираме събитията в живота, е най-нормалният въпрос, който си
задаваме по всяко време. Но да си режисьор на собствения си живот е повече от красиво
пожелание. Ако се възприемем като режисьори, може би ще имаме усещането за конт-
рол. Но нали не се заблуждавате, че само режисьорът участва в спектакъла? Има главни
роли, поддържащи роли, продуценти и куп други участници. Какво са приготвили те за
нас е почти невъзможно да разберем. В такива случаи на помощ ни идва опитът, който
трупаме с годините. Знанията, които притежаваме, са удивително ценни в моменти на
изпитание. Редица лидери си мислят, че те контролират събитията, но грешат. Дори най-
дребният детайл внася толкова различна вибрация в цялото, че индивидът се оказва в

187
капан. Как да се измъкнем от него? Дипломация или война? Сценарият се променя всяка
минута, затова животът е толкова шарен. Който иска да контролира, обикновено се
оказва в ролята на контролиран. Авторитетни документални филми предлагат своите
гледни точки. Научни разработки на уважавани институти се публикуват всеки месец.
Дори бих отишъл по-далеч. Българите са едни от най-духовните същности и е нор-
мално да имат повишен интерес към такива теми. Все по-често скриваното от очите на
хората познание става обект на изследвания от различни автори. Днес мнозина се питат
каква е причината да ни заблуждават различни управляващи планетата кръгове? Отго-
ворът е повече от категоричен – упражняването на власт. Точно сега в тези последни
дни хватката над умовете на човечеството започва да отслабва и невидимото става ви-
димо.
„В света на лъжите трябва да лъжеш, за да оцелееш. Истината няма място в този свят.
Истината ще остане жива само ако си решен да лъжеш, за да я опазиш. Разбираш ли
това, братко?“ – така звучат тайните послания, скрити от очите на хората. Прочиства-
нето на планетата от излишните човешки същества се осъществява по различни начини
и никой не мисли да спазва тънката граница.
Новото познание за ставащо в наши дни не признава граници и възраст. То предиз-
виква хората. Виждам го в пълните зали на нашите срещи. В тези зали звучат и тежки
въпроси. Къде са новите водачи? Но дали търсенето на водачи в определени истори-
чески периоди е позитивно за един народ? Да, то изостря сетивата му за непреодолимата
тъмнина и го кара да запали светилника сам. Да се отстраним от пътя и да попаднем
някъде в небитието е повече от наказание. В дни като тези ми се струва, че кодираното
в кръвта на българите е започнало да се бунтува. Все повече талантливи деца се връщат
тук. Все повече изобретатели, писатели, хора на науката и изкуствата се раждат по на-
шите земи. Вгледайте се в тези знаци, някъде там са новите водачи. И те със сигурност
ще са различни. Такъв ярък пример имат какви не трябва да бъдат, че шансът да сгрешат
е минимален. Но има и друга важна максима. Мъдростта да управляваш изисква отда-
деност.
Цялата концепция за човека е, че гой съдържа в себе си божествена частица, енергия
и вибрация, която може да го изгражда. Ако говорим за пътя ни през хилядолетията, то
това развитие винаги е имало една посока, към Създателя. Никога човек не може да стои
на едно място. Застоят е вреден, както за здравето, така и за душата.
През 2003 година е започнал експеримент, продължил до 2013 година, той установил
нещо невероятно: частицата протон е намаляла с 4%. Изменило се е всичко неговата
скорост, въртене, направление, диаметър, а след него и цялата органика, тъй като тя се
състои от водород. По законите на триизмерния свят това е невъзможно, но се потвър-
ждава от астрофизици и техните изчисления за многоизмерността на нашето простран-
ство.
Живеем в друго измерение и това е простата истина. В периода януари – март 2013
година са направени радикални научни открития в астрономията и астрофизиката. Нем-
ският телескоп „Шпицер“, който е по-точен от „Хъбъл“, е наблюдавал ултрачервеното
излъчване. Това е нов термин, означаващ още по-дълбоко проникване в материята на
галактиките.
През декември 2012 година ултрачервеното излъчване не го е имало, а през 2013 се е
появило. Какво е причинило тези промени? Разкрила се е материя, която до 2013 година
не е била проявена, а сега се е появила и физическите прибори могат да я засекат.

188
 До 2013 година ни плашеха, че Слънчевата система се движи към черна дупка, а сега
такава дупка няма. Два месеца след разгласяването му това откритие беше потулено.
Паметливите си спомнят за интернет страница, в която учените публикуваха свои отк-
рития, сега това електронно списание е свалено от мрежата. Спекулативната хипотеза
е, че въпросната черна дупка е врата, през която сме преминали и която се е затворила,
но вместо нея се е появил друг обект – научното откритие е от 2014 година магнетар.
Пулсираща звезда, но не пулсар. Звездата разпръсква течно магнитно поле. По-скоро
някаква субстанция, която все още няма наименование, но това не е плазма. Та този
магнетар е бил чут през март 2014 година в радиодиапазона – твърди се от независими
учени, че не е фантасмагория на уфолози. Още през 2005 година неврофизиолозите от-
криха в хипокампуса на човека участък, който се нарича „сиво или синьо петно“. Сам
по себе си мозъкът на човека е черна кутия. Мислим, че го познаваме и сме го изслед-
вали, но сме едва в началото.
И ей тъй от нищото през лятото на 2014 година петното в мозъка започнало да свети
при всички. Хипокампусът се проектира в точката на живота и го управлява в невиди-
мия план. Понякога този син цвят се вижда като сияен ореол над главата – това е ново
органично тяло и то пулсира съзвучно с онази звезда, която наричат магнетар.
Чували сте за акаша стотици пъти, нали така. Именно това е златната структура, на-
речена „Протей“, Елена Блаватска също го споменава. И така: „Протей“ премина във
въплъщение, стана наша втора нервна система. Сега тя е наситена със светлината на
„Протей“. Ние изграждаме нова нервна система и постепенно ще престанем да виждаме
в триизмерност, ще имаме други очи. През последните 26 000 години в очите си всеки
имаше така нареченото сляпо петно. Това е оптичен нерв, който отива дълбоко в черепа,
той е затворен от някаква протеинова тъкан. Това сляпо петно е закривало три четвърти
от сферичното ни зрение. Наличието на сляпо петно ни е позволявало да живеем в три-
измерното пространство ограничено. Същото сляпо петно в окото е започнало да се раз-
тваря и да изчезва, и сега се открива достъп до виждането на многоизмерността.
Тимусната жлеза също се е променила. Тя сама по себе си е много свещена. Сега в
тимуса живее същият този „Протей“. Тук той се локализира, а след това се разпръсква
по всички наши фини нервни канали.
Следващата промяна в тялото е в амигдалата. Вместо „бий се“ и „бягай“, започва да
се проявява осъзнато възприемане на текущия момент. Сега всичко е според случая: ще
дойда и ще се справя. Живеем тук и сега. Не е необходимо да знаем как да го правим,
новата ни органика се справя сама. Живеем както сме живели, а органиката сама се про-
меня. Преди отговаряхме за постъпките си, сега ще се учим да отговаряме за своите
мисли.
В главния мозък се разтварят старите невронни връзки. Как се проявява това във все-
кидневието? Старите невронни връзки са всичките ни материализирани навици, влезли
на нивото на автопилота в нашата кръв, плът, във всичко, което правим механично. Нас-
тъпва псевдозагуба на памет, освобождава се място за нова и в нужния момент започ-
ваме просто да знаем нещо. Идва яснознание – сега опитът се появява сам, като дар.
Виждате ситуацията едновременно от няколко страни, и то не с цел да осъдите, а просто
да се информирате.
Всичко описано дотук е първият етап. Времето, енергията, възприятията са се изме-
нили. Установена е например връзка между депресията и остеопорозата – колкото по-
вече човек пребивава в депресия, толкова повече костите му започват да омекват.

189
 Смехът променя съзнанието – това са същите вибрации, които резонират със синия
магнетар в центъра на галактиката. Да се посмееш, означава да влезеш в резонанс с кос-
моса. Усмихвайте се на себе си пред огледалото.
Мнозина се раждат, растат и умират като роби на Матрицата. В култовия филм от
1999 г. се говори за реална и симулирана реалност, за липсата на осъзнатост сред насе-
лението.
Говорим за измамната реалност, но дали вече не сме нейни роби?
Матрицата не е само филм, а набор от вярвания, културни норми, нагласи и условни
състояния, широко разпространени в обществото. Те се създават в икономическа среда,
която предлага продукти и услуги на гражданите.
За целта се рекламират теми, идеи и идеологии, които да убедят хората да станат кон-
суматори. Особено актуална е темата сега, в обстановката на пандемията Covid-19.
И вижте как тази информация се вгражда в обществото, създава културни норми и
отклонява хората от истината. Така ставаме подчинени на властта. Неусетно започваме
да се придържаме към определени нелогични културни конструкции. В резултат, както
плуващата риба не осъзнава водата, така ние не осъзнаваме контрола.
Но кои са показателите, че живеем в заблуда?
Прекарваме по-голямата част от времето си за изплащане на заеми вместо да се нас-
лаждаваме на живота. Мерило за успеха са колата, квартала, в който живеем, или пък
размера на къщата, която притежаваме. Богатите, които ограбват земята, биват възнаг-
раждавани. А онези, които се опитват да я спасят, биват осмивани.
Не харесвате работата си и мислите, че спечелените пари ще компенсират това. Вяр-
вате, че като вземете хапче, болестите ви ще бъдат излекувани.
Мислите, че купуването на стоки ще ви направи щастливи, и сте убедени, че новините
по телевизията са истината. По-фокусирани сме върху почивката, отколкото върху
околната среда, от която зависи оцеляването.
Да се съгласявате със статуквото и да не подлагате нищо на съмнение, да приемате,
че задръстванията и замърсяването са част от нормалния всекидневен живот, е просто
бягство.
Особено опасно е да вярваме, че има разлика между политическите партии. Мислим
си, че те ще наложат истинска промяна. Мислим, че зад всеки ъгъл има терористи и те
са заплаха за нас. Но има 150 пъти повече шанс да бъдем засегнати от мълния, отколкото
от терористична атака.
Приемаме, че да ядем ГМО храна, плодове и зеленчуци, пръскани с пестициди, е нор-
мално. Но особено опасно е да смятаме, че основните медии са независими и безприст-
растни. Да вярваме, че новините за разсейване със спорт, любопитни факти и клюки за
знаменитости са дневният ред на човечеството, не е изход.
Вярваме, че да живеем близо до клетъчна предавателна кула е супер, защото получа-
ваме по-добър сигнал, и се редим на опашка за следващото издание на най-новата тех-
нологична джаджа.
Въпросът как да се изключим от измамната реалност е преди всичко свързан с начина
на живот. Няколко прости правила могат да помогнат.
Яжте здравословни органични храни, защото те не интоксикират организма ни. Въп-
реки цялата рекламна индустрия все още се намират такива възможности. Да опитаме
по-дълго време да сме далеч от новите технологии. Вглеждането в синята светлина на
смартфоните е типичен пример за пристрастеност.

190
 Една от суперформулите е проста. Да бъдем адекватни на финансовите си възмож-
ности и да избягваме да влизаме в серия от кредити.
Природата е нашето спасение. Това е една от най-въздействащите среди за отблъск-
ване от кея на матричното мислене.
Обмислете къде да живеете. В малко селище сред природата или в голям град? Това
е един от най-трудните избори, като знаем колко сме зависими от парите и работата.
Светът се е разделил по време на квантовия преход – именно това е разделяне на ре-
алността: едните – надясно, другите – наляво.
Има една вълшебна фраза: В моята реалност всичко се получава лесно и изящно! Не
е необходимо да се повтаря дълго.
Всичко е лесно и бързо, казваш го и отиваш на работа. Основното е да почувстваш
какво казваш, да се научиш да се доверяваш на пространството. Това може да се при-
ложи в отношенията с децата, към самочувствието, спрямо държавна институция, за
транспорта, за получаване на информация, за закупуване на това, което ви трябва. При-
емете го като малък трик, с който да се забавлявате, без да търсите какъвто и да е втори
план.
Днес виждам колко още имам да уча за неповторимия чар и магията да бъдем пъте-
шественици в нашата реалност. Дали е измамна, или не, зависи само от нас. Но в крайна
сметка всичко е въпрос на гледна точка.

191
 Послеслов
https://novotopoznanie.com/secrets-programs-changed-the-history-of-the-planet-elites-are-preparing-
for-immortality/
https://novotopoznanie.com/povyarvahte-ili-ne-zhiveem-vav-vremena-na-nevizhdana-hipnoza/

От дълго време светът живее във войни, финансови катастрофи и беди, които са оп-
ределяни като просперитет на цивилизацията. Очевидно това е поредната заблуда, в ко-
ято умишлено сме натиквани, твърдят противници на тезата. И ако думата „натиквани“
ви звучи недружелюбно, то помислете колко и какви промени се случиха пред очите ни
само за две десетилетия. Модата да се лети в космоса мотивира живота на богатите.
Приключенията на Джеф Безос, Ричард Брансън, а защо не и на Илон Мъск, са като на
Алиса в Страната на чудесата. Звездите, планетите и красотата на Земята отгоре са съв-
сем различни. Там не се усеща мръсният въздух, не се забелязват всекидневно умира-
щите видове, болестите и бедността. Едва ли има и един ден, в който някъде по света да
не се водят войни, да не се убиват хора или да не се промиват мозъци. Простичко казано,
тухлите в стената, ако се вслушаме в песента на „Пинк Флойд“, разделиха хората зави-
наги. А и правенето на пари от космически пътешествия обещава да се превърне в едно
от най-доходоносните начинания в следващите години.
Произходът и развитието на човешката цивилизация вече не може да се смятат за
напълно разгадани мистерии. Най-новите научни открития, свързани с планетарните
бедствия, определяни от цикличните явления, като промяната в магнитните полюси и
някои случайни магнитни разминавания, налагат по-задълбочен прочит на историята.
До миналия век развитието на цивилизацията, изглежда, не срещаше пречки и пре-
пятствия, но в последните години излизат наяве редица противоречия. Сателитът „Ор-
стед“ (разработен от НАСА в края на 90-те години на миналия век) вече няколко години

192
е в орбита с мисията да направи карта на земното магнитно поле. Спомняте си, че гово-
рихме по темата. На пръв поглед не се забелязва нищо странно и смущаващо. Обаче в
публикувана наскоро статия в списание „Нейчър“ се цитират данни, предсказващи не-
избежна магнитна революция. Изведнъж за това спря да се пише.
Дори се твърди, че НАСА е засекретила данните от изследванията. Сравнението на
резултатите на „Орстед“ с тези на сателита „Магсид“ дава възможност да се наблюдават
и анализират промените на нашата планета през последните 20 години. Смяната на маг-
нитните полюси ще промени не само климата на Земята. А това, както сте забелязали,
вече се случва.
Установено е, че два региона на Земята (южната част на Африка и Северният полюс)
са прегърнели драматични изменения на местното магнитно поле. Френският геофизик
Готие Юло (и другите съавтори на споменатата статия) настоява, че сегашното състоя-
ние на Земята много прилича на силно асиметричните компютърни симулации, които
описват периодите до обръщане на магнитното поле в бъдеще, ако терминологията е
вярна.
По време на тези периоди то става все по-слабо и по-слабо, докато накрая изчезва, за
да се появи отново с обратен знак. Темата бе анализирана и от Марко Пицути в статии
и поредица от публикации в началото на 2000 година. Заблудата на масите може да про-
дължава вечно и безпроблемно за елитите, но в светлината на новите геоложки, архео-
логически и палеонтоложки открития сме напълно в състояние да отхвърлим 4000 г. пр.
Хр. като абсолютна отправна точка на научния и културния напредък.
Като подменим напълно идеята от XIX в. за линейния път на цивилизацията, в насто-
ящето преоткриваме онова, което вече е известно от древните традиции. Периодично
културите процъфтяват и умират поради внезапни и разрушителни промени в околната
среда и така биват изяснени много загадки от миналото. Ако се разходите до местността
Карандила край Сливен, ще откриете толкова раковини, че ще се чудите какво нравят
там. Но да продължим с анализа.
Всички проведени изследвания за технологичното развитие на древните народи са
постоянен обект на наблюдение и строга цензура. Най-могъщите разузнавателни цент-
рали са първите, които получават достъп до резултатите.
И това не са журналистически измислици от жълтата преса. Независими изследова-
тели описват сериозни аномалии в методите на работа на официалната наука и така на-
речената алтернативна.
Съществува идеологическа предубеденост, стремеж да се спасят и укрепят академич-
ните догми, вместо да се напредва в знанията.
В другия случай определени препятствия принуждават най-интересните открития да
съществуват по крайно унизителен начин – полулегално.
Съвсем очевидно е, че ако официално бъде признато съществуването на технологии
от времето на каменната ера, това би означавало да се унищожат основите на ортодок-
салните теории. Естествено, този факт е крайно неудобен и неприемлив за тези, които
са се облагодетелствали със слава, влияние и пари благодарение на съвременните тео-
рии, властващи още от XIX век. В подкрепа на твърдението перуанският Саксайуаман
е строеж, за който думата „исполински“ е единствено възможната. Той е изграден от
огромни мегалити, някои от тях с внушителното тегло от цели 360 тона (в днешно време
има много малко специални кранове, които са в състояние да вдигнат такива тежести).
Хълмът, където се издига гигантският строеж, е обграден от три реда стени, някои от
които на места достигат височина 18 метра.

193
 Тройна крепостна многоъгълна стена с дължина 540 м. опасва град Куско и дава на
целия комплекс характерен профил – зъб на трион. В неговата най-висока част някога
се е намирал Храмът на Слънцето.

Варовиковия монолит „Камъкът на бременната жена“ е над 1200 тона, Баалбек

В днешен Египет все още се изработват тръстикови лодки, които можем да видим
възпроизведени в най-древните йероглифи. Това означава, че става дума за една хиля-
долетна традиция в строителството, чийто произход се губи в дебрите на времето. Изг-
лежда, египтяните не са били единствените, които са използвали този тип корабостро-
ене през хилядолетията.
Край бреговете на езерото Титикака (намиращо се между Боливия и Перу) живее друг
народ, който съхранява същия тип традиция – индианците аймара, съществували преди
инките. Тази етническа група има общи обичаи с древните египтяни: мумифициране на
мъртвите и изкуствена деформация на черепа чрез стягането му при новородените с
тясна превръзка, за да стои изправена главата и по този начин той да се издължи (доли-
хокефален череп). Откритието е цитирано от Мъри Хоуп в книгата му „Тайната на Си-
риус“. В нея авторът показва изненадващи резултати от анализа на дарени мумии от
XVIII династия на Египет (Аменхогеп и Тутанкамон), които са имали кръвна група А.
Най-широко разпространената кръвна група в Египет е била група 0 (-) (нулева, с Rh
отрицателен), необичайно, но факт. Изненадата е още по-голяма, защото кръвна група
А обикновено се среща при бялата раса (или кавказката).
Същият резултат е получен при изследването на мумии на инки с висок ранг, нами-
ращи се в Британския музей в Лондон. Загадъчните улики в разрез с ортодоксалната
наука може да бъдат продължени със стотици.
Въпросът опира до друго. Каква е причината всичко това да бъде определяно като
еволюционно развитие? Може би, за да бъдат обучавани поколения учени, преподава-
тели, студенти, ученици и деца в неистина.

194
 И дали не ставаме свидетели не само на грандиозна подмяна на истинската история
на планетата, а и на нейното умишлено пренаписване?
Елитите винаги ще имат една-единствена цел – собственото си благоденствие, а то е
обвито в захаросаното усещане за вечен живот. Днес това е илюзия, но утре вероятно
ще стане реалност. И нека почакаме още малко, за да установим как безпроблемно сме
станали подвластни не само на новите технологии. В наши дни подмяната на реалността
не е толкова проста. А не сме ли и ние активни участници опита за подмяна? Различни,
но силно влиятелни източници атакуват умовете. Киното, музиката, телевизията, ради-
ото, пресата и литературата проникват в съзнанията с една цел. Диктат. Да управляват
настоящето за тях вече не е цел. Те искат бъдещето. Възможно ли е това да стане?
Един от начините е в ход от няколко години и ние го посочихме, но нека не се заб-
луждаваме. Промяната на етническата карта на Европа обезличава всекидневно и цен-
ностите, които сме изповядвали като свободни граждани. Може да ви се струва недотам
обосновано, но погледнете Харманли и ще си дадете сметка за тайфуна, който се задава.
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп по време на посещението си във Вели-
кобритания посъветва европейците: „По-добре внимавайте за себе си. Миграцията про-
меня културата и средата за сигурност. Не вярвам, че това е добре за Европа и за нашата
страна“.
Израел не желае да е разпъван на кръст и ето как премиерът по онова време Бенямин
Нетаняху безпрецедентно се отказа от споразумение с ООН за разселване на бежанци.
През последните седмици се обостриха протестите на активисти в Тел Авив, където
в южните райони са настанени повечето от африканските бежанци.
Хърватия също каза „не“. Условията в бежанския приют край Загреб са по-добри от
условията в 90% от хърватските училища, казва хърватският вътрешен министър в ин-
тервю за „Дойче Веле“. Според него много хървати живеят по-зле от бежанците. И така
Хърватия реши да се оттегли от споразумението с ООН за разселване на бежанците.
Австрийският канцлер Себастиан Курц заяви: „Отнасяме се много критично към ня-
колко точки от пакта за миграцията, сред които смесването на поискана защита и тру-
дова миграция“. По думите му някои текстове от документа представляват заплаха за
националната сигурност на Австрия. И отказа страната му да става заложник на нез-
найно чий болен мозък.
САЩ не приема да участва в тази манифестация на лицемерие и безчовечност, дири-
жирана от някакви невидими чиновници в ЕК и ООН.
Австралия настоя, че няма да подпише споразумение на безпринципна основа, и го
доказа: „Не приемаме националната ни сигурност и демократичните ни устои да бъдат
поставяни под въпрос“.
Унгария е първата страна, отказала споразумението. Виктор Орбан не го прие и про-
видя сериозна заплаха за християнските ценности и културната идентичност на унгарс-
кия народ.
Министър-председателят на Унгария отказа страната му да участва в споразумени-
ето, написано от служители на Сорос и предоставено на слугите им в ООН, както съоб-
щиха унгарски медии.
Андрей Бабиш влезе в списъка с национално отговорни мъже, тръбяха местните из-
дания. Чешкият министър-председател Андрей Бабиш заяви тогава, че иска да изтегли
своята страна от споразумението на ООН за миграцията.
Вътрешният министър на Полша Йоахим Бруджински препоръча на правителството
да се оттегли от договора на ООН за миграцията преди окончателното му приемане.

195
Според министъра това споразумение ще насърчи допълнително миграцията към Ев-
ропа, съобщи в „Туитър“ министерството. На мигрантите, които нямат паспорти, тряб-
вало да се издадат нови документи. Но нали Европа има вече горчивия опит с даване на
нова самоличност на стотици хиляди мигранти? След това се оказа, че сред тях са се
промъкнали десетки членове на „Ислямска държава“, които носят в телефоните си
снимки на отрязани човешки глави. Тази репортерска справка дава ясна представа какво
ни очаква. Мигрантски натиск, подмяна на етническата карта на Европа, дехристияни-
зация на обществата в уважаваните държави. Ако тази вълна не бъде овладяна със се-
риозна дига, тя заплашва да залее целия Европейски съюз. Ревизия на отношението към
тази сериозна тема е просто задължителна. И ако все още се чудите каква е правилната
реакция, то Естония даде пример на всички европейски партньори. Естония е готова да
помогне на Гърция и България за сдържането на потока от бежанци с оглед на надига-
щата се нова миграционна криза, заяви естонският външен министър Урмас Рейнсалу,
цитиран от руското издание „Спутник“.
„Талин е готов незабавно да обсъди оказването на помощ на граничните сили на Гър-
ция и България както с оборудване, така и с изпращане на допълнителни полицаи и гра-
ничари, ако страните от региона сметнат това за необходимо“, каза той. Външните ми-
нистри на двете балкански страни са благодарили на Естония за готовността ѝ да по-
могне, отбелязва Рейнсалу във „Фейсбук“.
Подобно изказване направи и вътрешният министър на Естония Мартин Хелме.
Той посочи, че агенцията на ЕС за граничен контрол „Фронтекс“ като колективен
орган за охрана на границите на Евросъюза трябва да окаже на Гърция и България мак-
симална помощ в създалата се ситуация, и то колкото се може по-скоро, за да се избегне
неконтролираното нахлуване на нова мигрантска вълна в Европа.
Прочетете официалната реакция на властите в Естония от март 2020 година и преце-
нете сами как държавите със самочувствие реагират на ставащото: „При необходимост
Естония е готова да изпрати допълнителни сили на външните граници на Европа, за да
прояви по този начин своята солидарност“.
Хелме отбеляза още, че неговата страна е готова при нужда да възстанови пълния
контрол по външните граници на балтийската република във връзка с разпространени-
ето на новия коронавирус, както и заради новия бежански поток. Това би означавало
стриктна проверка на личните документи и „организиране на екстрадицията или изола-
цията на нежеланите или опасни за държавата хора“. Според Хелме новата миграционна
вълна от Сирия и продължаващото разпространение на коронавируса са източници на
заплаха за здравето и сигурността на хората.
Около шейсет бивши бойци от свързана с „Ал Кайда“ сирийска ислямистка група са
влезли в Германия като кандидати за убежище още през 2017 година. Това твърди сед-
мичното списание „Шпигел“, като се позова на източници от службите за сигурност.
Според изданието тези около шейсет бивши бойци са участвали в множество избивания
на заловени сирийски войници и цивилни. Германските служби за сигурност са уверени,
че в страната пребивават още бивши бойци, за чиято самоличност и минало няма кате-
горични данни. Тайните служби са създали специално звено, което да се справи с проб-
лема. Но тази оценка на ситуацията сякаш очертава една от най-важните теми. Ще ус-
пеем ли да преборим нарастващата вълна от мигрантска престъпност? А плановете за
въвеждане на нови правила за достъп до Европейския съюз така не са осъществени. Те
бяха обявени през 2015-а, но години по-късно тишината в Брюксел си остава все така
оглушителна.

196
 Как би се променил светът, ако хората решат, че интересите на човечеството са с пре-
димство пред националните? Имат ли шанс тогава тайните общества и различните из-
вънпланетарни фракции да установят окончателно и завинаги властта си над хората?
Неправдите от страна на държавите все по-често надхвърлят границите на допустимата
тежест. Кой имплантира античовешки заповеди в главите на президенти и диктатори?
Възможно ли е да си представим човечеството като правен субект, от което ще следва,
че всички свободни технологии, които съществуват и се създават, ще бъдат собственост
на цялото човечество, а не на отделни държави или корпорации? И най-важното условие
за просперитета на човека във Вселената: представителството пред извънземни цивили-
зации ще се състои от делегати на човечеството, а не от президенти на държави или
генерален секретар на международна организация.
Този въпрос е много важен от гледна точка на личното изграждане на самосъзнание.
Теоретично можем да допуснем, че всеки човек има божествен произход. Не просто
създаден от Бог, който му нарежда какво да прави и очаква определено поведение, който
би го наказал за друго поведение, или нещо подобно. Говоря за Първоизточник, любяща
сила, която желае да изследва себе си и избира една от формите на това изследване да
бъде човешката.
Тази богата форма с голям генетичен потенциал, която помага на Бог да разбере по-
вече за себе си, сме ние. Или казано накратко – всеки човек е божествено проявление.
До какво би довела такава хипотеза, ако я приемем дори за миг? На първо място – ог-
ромно самоуважение и огромно уважение към всички останали. Защото, ако вие блоки-
рате нечие развитие и принуждавате някого да върши нещо или се държите нехуманно
с него, то вие пречите на божествения източник да развива себе си и да разкрива своя
потенциал. От ключово значение е как изграждаме социалните връзки между хората –
дали са такива, които са от полза на едно хармонично развитие, или са в негов ущърб.
Тази божественост дава надстройка, която ще доведе до определянето някой ден на
човечеството като правен субект. Такава надстройка е нещо различно от съвременния
социален ред, защото, ако трябва да сме честни, той не подхожда с презумпцията, че
всеки човек е еднакво значим с всеки друг. Още по-малко го разглежда като микрокос-
мос на някакъв макрокосмос.
Представете си само какъв би бил достъпът до блага и начинът за разпределяне на
блага. А какво ще кажете за данъчната политика на страните? Но идеята в момента не е
да упрекваме някого. Идеята е да намерим нов социален ред.
Правя уговорката, че започваме да разсъждаваме философски по тази тема.
Както става ясно, няма недостиг на ресурси на нашата планета. Има недостиг на фи-
нансови средства, твърдят финансисти, защото лихвата не е в обращение. Или казано
по друг начин – винаги имаме дълг към всички останали. Но това е финансово-иконо-
мическа логика, която е избрана, за да подчинява. Икономическите блага – това, което
имаме като ресурси на планетата, са абсолютно достатъчни за представителите на чове-
чеството и могат да бъдат разпределяни за бъдещите поколения. Такава концепция от-
съства днес. Защото, както знаем, хората много често насочват негативна енергия към
държавите или техните корпорации. Но не бива да се забравя, че корпорацията е явле-
ние, което държавата е създала и поддържа. Така изграждат конкурентните отношения,
необходими за развитие на икономиката. Но нито една корпорация не обича конкурен-
ция. Как може корпорацията да живее спокойно и да съществува нормално, да се раз-
вива сама? За тази цел на нея ѝ се дава да използва ресурса, който е подръка, а именно

197
човешкия ресурс. И тя започва да се държи с него по един нехуманен начин. Защото
самата тя като субект, като частно лице е принудена да оцелява и просъществува.
Има различни корпорации, нека го признаем. Има социално отговорен бизнес. Има
фондации или организации, частни субекти, които се стараят в тази среда да направят
нещо различно. Със сигурност има директно влияние от външни фактори. Държавни и
недържавни. Не бих желал да спекулирам по въпроса. Може ли една корпорация да съз-
даде нещо градивно за човечеството? Естествено, че може, и го е правила много пъти.
Въпросът е може ли това, което е създала, да се използва още по-добре в интерес на
човечеството? Краткият отговор е да, може. Защото днес на практика ние организираме
икономическия ред на базата на концепцията за една корпорация. Основният бизнес,
основните трудови отношения са в частния сектор. А частният бизнес решава за какво
да използва даден човек. Той не се интересува дали човекът се самоосъзнава като мик-
рокосмос. Не се интересува дали има достатъчно свободно време за своите близки. За-
щото корпорацията е принудена на практика, поради данъчното бреме, да гони печалба.
Въпросът, как да изградим социално по-хармоничен начин на живот, е вероятно най-
важният за нас. Някои автори предлагат да започнем с малки организации. Изобщо ня-
мам предвид някаква социалистическа революция, която да убива излишните за систе-
мата. Напротив. Не може пътят на човечеството да бъде защитаван с налагане на нечии
интереси или с унищожаване на групи хора, или чрез расово превъзходство на едни над
други. Това са изключително ограничени концепции.
Да подходим рационално. Както споменахме, не е правилно американски или руски
президент, или китайската комунистическа партия да представляват човечеството. Нито
поотделно, нито заедно. Нито папа, нито патриарх, нито лама няма това правомощие,
няма тази представителна власт. Ако някой представлява човечеството, той ще извър-
шва действия, които обвързват цялото човечество. Нека пофантазираме малко. За да
може да извърши подобен акт, нашият герой е на космически кораб и се среща с извън-
земна цивилизация. „Кой сте Вие, кого представлявате?“, питат го. Ако каже: „Аз съм
американски президент“, значи представлява само 300 милиона. За да се формира пред-
ставителната власт на планетата, е необходимо човечеството да се самоосъзнае като су-
бект. Вероятно на голяма част от читателите това звучи доста нереално, хипотетично,
забавно, но все пак е възможно. Който не го вярва, нека го разглежда като игра на мис-
ловен експеримент. Обаче за държавници, които са наясно със съществуването на из-
вънземни цивилизации и чакат да видят какво ще се случи, това е просто една допълни-
телна концепция, която може да помогне за разрешаването на определени проблеми.
В моите представи човечеството е звездна раса с огромен генетичен потенциал. С
достъп до кодове от много високи нива, тя може да подпомогне раси, които са загубили
пътя си, но без да бъде заробвана от тях. И има една основна мисия, която е свързана с
планетата Земя, и по-специално с възстановяване на доброто функциониране на темп-
лара на планетата. Внасяне и вливане в ядрото на Земята на тези енергии, които ще
позволят планетата да продължи своята мисия и своя път.
Да, човечеството е било заробено, вече всички го виждат. Дали ще го наречем иконо-
мическа зависимост, или форма на пренебрегване на интересите на повечето хора, това
е неоспорим факт. И да не забравяме, че откриваме постоянно артефакти, които говорят
в подкрепа на такава смела хипотеза. Колкото до древните цивилизации на Земята,
добре е да се знае, че в различни периоди те са имали различни цели. Декларирали са,
че са по-големи звездни братя, които ще помогнат на човечеството, а всъщност са же-
лали да попречат на събуждането на неговия генетичен потенциал. А възможно ли е

198
точно те умишлено да се опитват да заключат присъщи на човечеството функции, като
докосване до съвсем нови технологии, докосване до изключително мощни ментални
състояния? Излишно е да казвам, че все по-често се наблюдава телепатичен разговор
между хората, например. За съжаление, трябва да кажем ясно, че те се стремят да уп-
равляват и процеса на отключване на нови умения. Запознават ни с технологии, които
са и вредни за човечеството. Изглеждат привидно добри, ала на практика са технологии,
които вредят на околната среда, независимо че изглеждат безплатни за използване. Или
установяват контакт с човека, който е готов за такъв контакт, като му дават грешна ис-
тория на човечеството, с цел да го подчинят и да може той да извършва действия, които
са изгодни за тях. Някъде бях срещал много задълбочено изследване, че е възможно
декодиране, което да доведе до изключително пагубни действия за човечеството. Това
обикновено се случва в моменти, когато (както обичаме да казваме) ситуацията е на
кантар. И да, ситуацията при нас е на кантар от 20-30 години. Много времеви линии са
разиграни и много изненадващ е пътят дори за тези, които смятат, че контролират чове-
чеството. Някои от нещата ще стават, както са били планирани, няма как. Но те ще се
случват, колкото да се даде възможност някой да бъде тестван дали би пожелал да под-
мами отново цялото човечество. Това е тест. Тест за онзи, който е решил да спорим по
теми, които в момента са важни за обединяване на човечеството. Н само наблюдавайте
как тъй уж от нищото се появи коронавирусът.
Някой желае да ни въвлече в негов проект, мисъл, космогония. Това нещо, естествено,
ще бъде оставено да се случи, точно защото е тест за самата организация, за самия човек.
То е тест и за обществата – до каква степен са способни да разпознават подобен тип
лъжи. Имам лична вътрешна убеденост, че ние сме подготвени за тази стъпка. Дълбоко
в себе си човекът има могъща енергия, която чака да бъде отключена. Но светове, раз-
лични от нашия, нямат това качество и се опитват да го откраднат от нас... Създава се
ситуация, в която Земята се е превърнала в „лудница“, с хора, които имат нездравос-
ловно, нехуманно мислене и всякакви извратени програми. Ами ако на тези същества
им е даден шанс в тази „лудница“ изправителна институция – да поправят своето пове-
дение? В един момент те въстават и превземат въпросната институция и поробват док-
торите и персонала, започват да им налагат собствените си правила за това какво е нор-
мално. Въвеждат ред, който смятат за единствено възможен. Убеден съм, голяма част
от хората не споделят такъв свят, а просто се примиряват и намират начин да лавират в
некомфортната среда. Това, което провиждам като възможно за следващите десет го-
дини, е на първо място, че тази вълна на промяна ще се отключи. Първата стъпка ще
бъде най-вероятно опит за религиозно обединение нещо, което наблюдаваме вече. Бър-
зам да кажа, че по никакъв начин не се повишава представителната власт на организа-
циите, които са заявили, че са християнски, мюсюлмански, будистки или каквито и да
е там. След което може би ще започнат проекти в Близкия изток за арабско-мюсюлман-
ско обединение. Това също е процес, който вече протича. После този проект ще пред-
вижда сблъсък с християнския западен свят. Ще противопостави двете основни фрак-
ции, както и останалите по-малки фракции, в опит да се контролира процесът, а също и
ресурсът. Моята надежда е, че този ресурс – човекът – ще започне да се самоосъзнава
още по-категорично. И ще откаже да бъде въвличан във военни конфликти, зад които
стои една и съща организация. Всичко, което наблюдаваме в момента, се разпределя на
една маса.
Няма да бъда маркетолог на модерния социален затвор, в който някои избират да се
заключат. Още по-малко ще влизам в ролята на съдник. Просто наблюдавам времевия

199
континиум. И какво откривам? Човек попада в избраната от него среда абсолютно доб-
роволно, без да е насилван дори. Новите икони са във всеки портфейл. И по всичко
изглежда, че тенденцията ще се развива през следващите сто години. Междувременно,
иконите от портфейлите ще се преместят на екрана на смартфона. След още сто години
и те ще са демоде. За мен например е нормално да има два пола. Странно как иначе
щяхме да се удивляваме на красотата на лъвовете, пандите, тигрите, делфините. Те защо
не решат да са еднополови? При тях всичко е наред. При човеците става нещо шокиращо
и неразбираемо за Създателя.
Самочувствието идва със знанието. Знанието е в пъти по-силно от пропагандата. Има
моменти, в които си давам сметка за едно позабравено правило. Не давай назаем скъпа
дреха. Никога няма да ти я върнат. Ние сме прекалено дашни на история. Всеки желае
да притежава къс от историята на България. Едни искат буквите, други царете, трети
златото, четвърти просто я изпиват, защото са вампирясали отдавна. Каква е истината
за произхода на народ като нашия? Само една. Ние сме специални. Толкова специални,
че всеки от нас е най-великият, най-известният, най-мъдрият, най-богатият – смъртен.
Но има и друго. Велика, горка, изстрадана през хилядолетията участ, с непоносимо
тежка кръвнина за славния ни произход.
В тълковния речник на българския език е записано, че мисията е отговорна задача,
поръчение. Да, хората имат мисия. Всекидневна и такава за цял живот. Един я преследва
неотлъчно. Друг не толкова отдадено. Разликата между двамата е в успехите, които пос-
тигат. Да имаш мисия е божествено призвание. Да следваш мисията си е удовлетворение
от постигането на онова дискретно познание, което остава и в отвъдното. Ако не си
достатъчно прилежен ученик, повтаряш класа. И докато се усетиш, животът е излетял.
А ти дори не си се докоснал до твоята задача. Горко на хората, отстъпили от мисията
си. Но компасът, този вътрешен ориентир, е със силно поле и рано или късно стигаш до
въпроса кой съм и каква е моята мисия? И преди да се впуснеш в преследването ѝ,
трябва да си дадеш сметка подготвен ли си за нея? Не очаквайте от мен да отрека нещо
очевидно. По темата са говорили ерудити като Ноам Чомски, Умберто Еко, Джордж
Оруел, Солженицин... и спирам дотук. Ще предпочета да насърча читателите да се вгле-
дат в историческите факти и научните разработки. Чомски например казва следното:
„Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за
хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни
съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг“.
Така действа системата за отвличане на вниманието от съществената възможност хо-
рата да бъдат лишавани от важни знания в областта на науката и икономиката.
„Не разкъсвай цветния воал, който живите наричат Живот.“ Такова послание ни е
оставил Пърси Биш Шели в един от своите поетични шедьоври. А Цветан Стоянов пише
в предговора към поезията му: „Големите пророци са поети, големите поети са пророци.
Те не само усещат, всеки може да усеща, но и предусещат и при тях сетивата проговарят
на истинския си език“. Бих добавил, че това предусещане е свързано с обширността на
магичното прозрение да създаваш реалност в бъдещето. То е особената черта на избра-
ните да променят нашето съвремие. Нито един от адептите не осъжда, не настоява, не
заповядва.
При тях поезията, думите, словото са река от снопове енергия, пътуваща през безвре-
мието на Вселената. За мнозина тя е сбъдване на предсказание, за други е поглед в ог-
ледалото и внезапно осъзнаване. Но има и такива, които просто остават на място и за-
въртат фотоните около себе си. Нашият видим живот се движи от невидим свят. Този

200
невидим свят е по-силният. В него са кодирани мислите ни, емоциите, приемането и
отхвърлянето. Докосването до незримия портал е способност, която все повече хора ус-
пяват да възпитат. Различни гуру експерти воюват помежду си с една цел. Да овладеят
нашите души. Сега е лесно да си експерт, още по-лесно е да си гуру в свят на прераж-
дащи се животински духове. Опасното е да имаш възможност да видиш отвъд. Летенето
с мисъл няма резервен изход, има само възможности за овладяване на пространството.
Искаш ли да имаш друг поглед върху живота, задай си въпроса – каква е причината
да го търсиш точно днес? Някой пречупил ли е крилата на мисълта ти, или просто си
застинал на ръба и се страхуваш да полетиш?
Идеалът е невъзможен, заличен от спомена. Той е като последния самороден къс
злато на планетата, за който воюват извънземни владетели. Знанието се съхранява в ог-
ряна от неземна светлина зала.
Рицарите, охраняващи залата, си отиват един след друг, поразени смъртоносно. Чо-
вече, готов ли си да заемеш тяхното място? И кое тук придава друг смисъл, когато си
погледнал отвъд? Да прогониш лудостта е толкова трудно в наши дни, колкото и да
избегнеш смъртта. Очакването и еквилибристиката между двете водят до труден избор.
От едната страна е животът на луд човек. От другата – великото неизвестно. Отлагането
на неизвестното е най-предвидимият изход от разходката по тази тънка линия, начер-
тана от Провидението.
Но ако си позволим да флиртуваме с Лудостта, може да се окаже, че приемаме пре-
дизвикателството да надникнем в неизвестното, без да се налага да пазим равновесие.
Когато изчезнем от радара на видимото и навлезем в обиталището на невидимото, въо-
ръжени с Екскалибур, откриваме една дума – Вечност. Никой смъртен не е нормален.
Но и никой луд не е безсмъртен.
Защо тогава не тръгнем всички заедно към великото неизвестно, като съкратим дните
на пребиваването си в този откачен свят?
Вероятният отговор е: ние просто предпочитаме да ни определят като луди пред пъ-
туването към неизбежната Смърт. Мнозина се смятат за безсмъртни. Те са така силно
влюбени във видимото, че няма да усетят как са отишли в невидимото... при това заб-
равили да натоварят своите дворци от сребро в празните си души. А душите не са това-
рен влак за отвъдното. Точно тогава, в тази сакрална наносекунда, горката душа приема
участта си. Обръща поглед назад, готова да замени всички богатства на света, за да има
още един миг живот. Покаянието е присъщо на смелите живи. Богатството, обгърнало
туловището на човек, го държи властен във видимото и вечен несретник в невидимото.
Можем да избираме своето бъдеще днес. Ето защо е наложително да се научим на вър-
вим уверено по ръба на тънкото острие, наточено до краен предел от Ковача на светове,
приживе. Цената на това усилие е Вечността. Технологиите започнаха да превземат
умовете по-бързо, отколкото предполагаха техните създатели.
Насърчавани от други светове, творците на технологичен наркотик заличават светов-
ната памет с часове. Отказът от четене на книги, от играта на двора, от карането на
колело е планиран извън планетата.
Иначе няма как да си обясним повсеместното оглупяване. Малко останалите дос-
тойни хора намират себеподобни все по-трудно. Децата са завладени от раждането си,
мнозина родители, все още незасегнати от необратимите процеси на бездуховност, по-
лагат вселенски усилия да опазят умовете на кристалните чисти. Западната цивилизация
е далеч от мечтата за един благоденстващ свят. Тя се провали на входа на XXI век. Там
бяха оставени най-ценните качества на човешката идентичност.

201
 Измамната проза на 11 септември разпали невиждани досега в последната оцеляла
земна цивилизация войни и прекъсна завинаги връзката с истинските богове. Те, от своя
страна, са напът да отвърнат лицето си от нас завинаги.
Има една искра, тя бе запалена неотдавна от ангелите на просвещението. Дори тук
съпротивата расте като дълго подготвяно въстание от народни апостоли. То е толкова
еретично, че върху него се изсипва цунами от злоба и ненавист. Думите на противни-
ците са като бронебойни куршуми, поразяващи мигновено. И само свободният, неконт-
ролиран ум е диамантената защита на духа. Няма западна цивилизация, която да се е
справила с бездуховност в каквито и да е размери. Историята на Европа е зловещ учеб-
ник по търговия с религия.
Светът е огромен трап, в който са заровени над сто милиона човешки същества само
от две войни. Къде тук има духовност? В името на Бог убиват всички изпратени на зе-
мята да разрушат възхода на Истинските в реалност, която се случва на всеки сто го-
дини. Като непреодолимо ниво в космическа игра хората затъват, измамно обгърнати
от пелената на сладострастни думи за толерантност, ненасилие и либерални принципи.
Западната цивилизация има нова религия и тя е факт. Нима не виждаме, че Христос е
предаден? Голямата битка е за планетата. Държавите са без значение. Сражението е за
нашите души. Те са стока за неземни изгладнели същности. При това най-скъпата въз-
можна в галактиката.
След като търговията с божествените брандове излезе на фондовата борса, започва
акцията по купуването и продаването на души.
Началото на процеса на подбор е поставено преди много години, дори невъобразимо
много години. Сега идва времето на жътвата. Бих искал да си спомня кога не е водена
нито една война на земята. Преселението на народите е омесването на човеците в една
обща биологична маса. Представете си бяло, черно, жълто, червено месо, изсипано в
световната месомелачка. И какво според вас излиза от тръбата? Нашите създатели са
бели, създателите на червените са червени, тези на черните – черни, и на жълтите жълти.
Красотата е в многообразието. Расизъм, робство, унижение на половете са средството
за постигане на целта. Унищожението на красотата е в еднообразието.
Сбърканата система всъщност не е сбъркана. Тя е създадена, за да изкорени ценнос-
тите. Зловредни същества обхождат света с лозунги. Хората са най-желаните биоло-
гични единици във Вселената само когато са с отровени умове. Нека бързат за работа,
нека бързат да живеят, нека бързат да забогатеят, да станат по-известни, по-желани, по-
секси. Тялото и материята управляват днес. Очевидно фракцията на искащите безсмър-
тие чрез телесното взема връх над висшата ценност за вечност на духа. Финансирането
на проучвания за намирането на лек против смъртта е факт. А какво стана с намирането
на лек против коронавируса? Финансирането на търсенията на духа е чисто и просто
небивалица.
Мисията е лична. Тя е избор, направен още преди да се родим. Някои се готвят за нея
цял живот и я изразяват в единствен миг. Други изпълняват мисията си всекидневно,
без да роптаят. Трети са щастливци на почивка с мисия. Няма човек без мисия, тя е
второто ни Аз. Или поне така е кодирано в тази времева линия. Терзанията са присъщи
на търсещите, не бива да се тревожим от тях. Те пораждат въпросите и отговорите.
Как да определим дали сме успешно общество? Къде отиде славната ни мисия на из-
брани или това е безумна претенция? Толкова усилия се хвърлят да изчезнат ценнос-
тите, съхранили буквите, езика, вярата. Провалът на българина е небивал успех за вра-
говете му. Българинът няма приятели извън себе си. Той е конник с меч, лък и стрели.

202
Войната е възпитала характера на българина. Робството е вложило смирение. Вярата
дава издръжливост. Буквите ни отделиха от останалите народи. Българинът воюва с
всички и побеждава всички само тогава, когато младенците с мисия, облечена в само-
жертва, надделяват.
Бъдещето на българина? Мнозина се опитват да го изпеят като будистка мантра.
Други да го изкашлят всяка сутрин с дъх на тютюн.
Стотици са готови да убият за богатство. Няколко гладници за власт оглозгват до ко-
кал кльощавите от недохранване нашенци.
Загърбете ги, не им обръщайте внимание. Не им отдавайте силата си. Защото има и
българи, хиляди храбреци, сражаващи се за нас.
Те са хората на честта, буквите, словото, вярата. Те са хората с мисия да бъдат Ар-
хангелите на промяната.

203
 Стойчо Керев

ИЗМАМНА
РЕАЛНОСТ
Всеки има своята истина...

ИЗМАМНА РЕАЛНОСТ
Copyright © Стойчо Керев, 2021
© „Megachrom“ – оформление на корица
© ИК „БАРД“, София, 2021

http://4eti.me – безплатни книги

ISBN 978-619-03-0088-5

https://novotopoznanie.com/
https://www.facebook.com/NovotoPoznanie/