Ерих фон Деникен - Ловци на изгубеното знание - по следите на Забранената археология-Дилок (2009)

По следите на
забранената археология
ичдатеЛстно
дилок I НИКЕ
ЕРИХ фО Н ДЕНИКЕН
Ловци
на
изгубеното знание
По следите
на Забранената археология
Превод от немски
СВЕТОСЛАВ КОЕВ
Редактор
ЙОРДАН ДИМИТРОВ
София, 2009
За книгата:
Угепи и специалисти от разпити естествени и хуманитар
ни дисциплини съобщават да нови дагадъгни археологтески на
ходки. Всигки те стигат до знаменателния извод, ге в минало
то Земята е вила посещавана от извънземна интелигентност.
За съставителя:
Д-р хонорис кауза Ерих фон Деникен, роден през 1935 г. в
Швейцария, е един от най-популярните специализирани авто
ри в света. След излизането на бестселъра му „Спомени 3а бъде
щето" през 1968 г. неговите 27 книги са преведени на 32 езика.
Общият им тираж е повеге от 50 лгилиона екземпляра. Изследо
вателската му дейност полугава международни отлигия.
Ерих фон Деникен е съставител на четири други книги,

в които авторите от А. А.5. (Изследователско общество 3а ар
хеология, астронавтика и 5ЕТГ) публикуват изследванията си:
♦ Космически следи. Нови разкрития на древната астро

навтика от пет континента.
♦ Н ови косм ически следи. С ензационни р азк р и ти я на
древната астронавтика от пет континента.
♦ Чужденци от космоса. Космически следи: нови находки,
разкрития и феномени.
♦ Наследството на боговете. „Космически следи" по зем
ното кълбо.
Никога преди не сте итали толкова тного основание да опти-
тидът, ге в бъдеще ще откриеш идвъндетен и вероятно дори инте
лигентен идвънделген -живот.
Проф. Лоурънс Краус
(астроном, Сазе У^езЬет Кезегое ипгоегзНу, САЩ)
Може би, най-радвитите форлги на живот във вселената са

толкова /палки, ге нашите уреди не люгат да ги уловят. Може би,
те са по-блидко, отколкото лшслит?
Проф. Джон Д. Бароу
(астрофизик, СатЪпс1$е ЦпЬегзИу, Великобритания)
Търсенето на идвънделгна интелигентност навлида в напълно но

ва фада. Международният астронолшгески съюд също трябваше да
се съгласи с това и да приете „лгногостранн ите" идследвания, съоб-
радявайки се с хипотедите на лгодели, които в тиналото бяха отх
върляни като напълно ненаугни - наприлгерда действителното при
съствие на идвъндел\на интелигентност в Слънгевата систета.
Проф. Джеймс У. Диърдорф
(физик, Корвалис, САЩ)
и д-р Йоханес фибаг
(геолог, Бад Нойщадт, Германия)
Съдържание
Предговор: Ерих фон Деникен /1 1
I. АРХЕОЛОГИЧНИ ЗАГАДКИ
За смисъла от археологичното, астрономичното
и 5ЕТ1-изследване
Проф. Паскал Шивела / 15
Тезата на палео-5ЕТ1: какво е това?

Д -р Йоханес ф ибаг /1 7
II. ЗАГАДЪЧНИЯТ ЕГИПЕТ

Египтология и пожелателно мислене
(Ерих фон Деникен) / 23
Хеопсовата пирамида: открита ли е тайната камера?
Лук Бюргин / 30
Херодот, Ал-Каиси и платото на пирамидите

То,пас ф у с / 32
Тайните камери на Сфинкса

Д -р К,хаус Улрих Грот / 34
Гиза и великите пирамиди

Улрих Допатка (дипл. библ. н.) / 42
Решение за построяване на пирамидите

Д -р Алгунд Еенбоолх, Петер Белтинг, Петер фибаг
(преподавател във виеше угебно даведение) / 46
ОС-Х и загадката на египетските обелиски

Толлас ф ус / 50
И тя все пак свети!

Райнхард Хабек / 56
Електричество в древен Египет?

Проф. д-р Райнер Оде / 65
8 ЛОВЦИ НА ИЗГУБЕНОТО ЗНАНИЕ
Спешна медицинска помощ в древен Египет

Д -р Волфганг Малек и д-р Катарина Кьотер / 74
III. ЗАГАДЪЧНИЯТ ОРИЕНТ

Връзката Гилгамеш
Д -р Херлтн Бургард /8 1
Храмът на Езекиил в Хатуша

Юрген Хутман / 90
Слънчевите крила
франк Танер / 96
Скривалището
Д -р Йоханес ф ибаг и Пегпер фибаг
(преподавател във виеше угебно заведение) / 99
Откриване на първичната матрица
Николас Бенцин, Дит ер фогл, Йенс Тростнер /1 1 0
Тайнствените йероглифи
Томас ф у с /1 1 6
IV. ЗАГАДЪЧНАТА ЕВРОПА

Омфалът - пъпът на света
Д -р Клаус Щренге /1 2 3
Пирамидата в Гърция
Гиоргиос А. Цукалос / 125
Термес - каменни загадки от Испания

Томас Ритер /1 2 9
Митична, каменна Ирландия

Арлшн Шрик /1 3 5
Светци и легенди
Вили Гръ01плинг (преподавател във виеше угебно заведение) / 145
Полет към духа на Луната
Кристиан Брпхтхойзер / 152
фрайбергският „череп от въглшца"

Бернд Н030Н (геолог) /1 5 6
СЪДЪРЖАНИЕ 9
Нанотехника от ледниковата епоха

Хартвиг Хаусдорф /1 6 2
Писмеността от Глозел
Вернер К. Рюеди /1 6 6
V. ЗАГАДЪЧНАТА АМЕРИКА
Южноамерикански загадки
Д -р Йоханес ф ибаг /1 7 1
Странности в Наска
Ерих фон Деникен /1 7 9
Най-новият виц за Наска

Ерих фон Деникен /1 8 5
Перуанският старгейт
Валентин Нусбауллер /1 8 8
Скрити съкровища
Волфганг Зибенхар /1 9 1
Галерията на боговете-астронавти
Райнхард Хабек /1 9 5
Ембриология в древността
Д -р Алгунд Еенбоот / 202
К0500 - среща с боговете на майте

Рудолф Екхарт / 205
Тулум - загадъчната крепост на майте

Д -р Карл Грюн /2 1 0
Пакал и „Червената планета"

Рудолф Екхарт / 215
Беп-Коророти - звездни посетители?

Гадела Ер<пел /2 1 9
VI. ЗАГАДЪЧНАТА АЗИЯ

Мистериозна тръбна система - построена от извънземни?
Пешер фибаг (преподавател във виеше угебно даведение) / 227
П ирамидите в Средното царство

Дипипар Шрадер / 230
Дордже - оръжието на боговете?
То,пас Ритер / 238
Храмове и превозни средства на индийските богове

Валтер-Йорг ЛангбаИн / 242
Загадъчните храмове-вимани
Гиоргиос А. Цука.юс / 246
Островът на каменните чудовища

Анке и Хорст Дункел / 250
Космически култове
Пешер фибаг (преподавател във виеше угебно заведение) / 254
VII. И ОТВЪД...
Търсене на живот в космоса
Д-р Щесран Тиден / 265
Скоростта на светлината
Д -р Хорст Юнгникел / 272
Кога едно изследване е легитимно?

Д -р Щесран Тиден / 277
Палео-5ЕТ1 - аргументи, логика и последствия

Улрих Допатка (преподавател във виеше угебно заведение) / 279
Библиография и бележки / 287

Предговор
от Ерих фон Деникен
Утвърждава се нова наука. Как? Кьде? Кога? Защо? През про

летта на 1968 г. излезе книгата ми „Спомени от бъдещето''. В
нея изказах мнението, че преди хилядолетия, когато предни
те ни са били още в каменната ера, добрата стара Земя е била
посетена от извънземни. Древните не са знаели това и са ги
приели за богове. Ние обаче сме наясно, че богове не същест
вуват. И все пак - посещенията на онези „богове" са описани
във всички свещени текстове и древни исторически книги.
Реакцията от „Спомени от бъдещето" беше поразителна.
Критиката също. След май 1968 г. книгата се превърна в бес
тселър. Това продължи до късната есен на същата година. Тя
беше преведена на 32 езика; започна дискусия.
През следващите години, до 2003 г., написах нови 27 кни
ги на същата тема. Канеха ме да изнасям доклади, четях и
продължавам да чета лекции в редица университети, пред
варително ангажирани зали, в различни „клубове" като Поп,
АтЬаззайог, Кпоатз, Ко1агу и пред най-различни политически
партии. Международната ми дейност не е престанала.
Най-различни автори се заловиха за темата, посветиха се
върху отделни нейни аспекти, опитваха се да я оспорят, до
пълнят, привеждаха напълно нови аргументи. Появиха се
обемисти трудове, учени от различни клонове на науката пи
шеха и разискваха въпроса дали преди хилядолетия Земята
наистина е била посетена от извънземни. Всеки от тях, зани
мавал се задълбочено с темата, стигаше до един и същи из
вод: ние не сме сами във вселената и някога, поне веднъж,
планетата ни е станала свидетел на извънземно посещение.
По-късно, през 1971 г., американският адвокат д-р Джин
Филипс създаде АпсгепЬ А з1гопаи1 8ос1е1у, съкратено АА5 -
международна обществена организация, която - без да обръ
ща внимание на научните догми - се посвети на горещата те
ма. Организираха се държавни и световни конференции и са
мо за няколко години АА5 набра десетки хиляди членове. Тя
отпечата първите томове на антологията „Космически сле
ди". От АА5 произлезе „Обществото за археология, астронав

тика и 5ЕТ1" - новото А.А.З. (5ЕТ1 = ЗеагсН /ог ехЬгаЬеггезЬпа!
Ше1И$епсе, т.е. „търсене на извънземна интелигентност").
В Интерлакен, в планинските райони на Берн, Швейца
рия, се изгради специализиран парк, посветен на големите
световни загадки: Муз1егу-Рагк. Уникалното по рода си място,
за чието построяване се изразходваха 90 милиона швейцарс
ки франка, не е някаква езотерична или НЛО-сцена - Муз-
Ьегу-Рагк изумява посетителя и събужда пленителните вибра
ции на любопитството. В него цари плуралистично мислене,
всяка рационална възможност е спорна. След откриването си
през 2003 г., в парка ежедневно се стичат хиляди посетители.
МузЬегу-Рагк доказа на скептиците, че темата на книгата ми
„Спомени от бъдещето" не е загубила привлекателността и
очарованието си.
Два пъти месечно А.А.З. издава списанието За$епЪаДе
ЪеНеп („Легендарни времена"), в което публикуват учени и
лаици с различни професии. Те провеждат свои собствени
разследвания, пишат статии и дискутират въпроса: кое в на
шето минало не е вярно?
Настоящата книга съдържа статии, излезли от перото на
А.А.З.-автори - антология, която предлага горещ и актуален
материал, със сигурност много по-интересен и вълнуващ от
скучната вечер пред телевизора.
Сърдегни поздрави,
Ваш Ерих фон Деникен
А.А.З., РозЛасЬ, СН-38000 Веа1епЬег§

шу/ш.за^епЬаДегейеп.сот
АА5 КА, Е О. Вох 29075, Зап Ргапазсо, СА 94129, ИЗА

\угу\у.1е§епс!агу1:1тез.сот
I
А РХ Е О Л О Г И Ч Н И
ЗА Г А Д К И
(Въведение)
За смисъла от археологичното,
астрономичното
и 8ЕТ1-изследването
Проф. Паскал Шивела
В цялата човешка история - като започнем от австрааопите-

ка и стигнем до съвременния хомо сапиенс - любопитството
винаги е било двигател в усилията ни да разберем произхода
си и света, в който живеем. От ерата на „Люси" (ранния пред
шественик на човека, крачил по земята преди 3 милиона го
дини) до днес човечеството е изобретило най-различни ме
тоди и средства за събиране на знания и информация.
Складираме тези знания в „чекмеджета", носещи имена ка
то „физика", „физиология", „образование", „антропология",
„археология", „литература", „математика" и т. н. Зад всички
тях се крие любопитството. Човек иска да знае и да разбира.
Повечето от нас обаче са твърде избирателни. Това ни кара да
вървим по разнопосочни пътища. Различните ни интереси чес
то ни превръщат в противници и идеите, които не пасват в
съвременната представа на обществото, се отхвърлят - както
се е случило например с Айнщайн, когато предлага своята Тео
рия на относителността. „Образователната" система иска от нас
да сме щастливи с настоящите факти и знания. Както сполучли
во отбелязва Айнщайн: „Тези, които гледат със собствените си
очи и чувстват със собственото си сърце, не са много." Истори
ята показва, че неспособността да възприемаме новите идеи
(подобно на любознателността) е характерна човешка черта.
Само един определен вид хора учат, оставайки отворени към
доказателствата, които показват кое е възможно и кое не.
Въпросът „защо?"
Един от най-често задаваните скептични въпроси гласи:
„Защо им е било на извънземните да преодоляват милиарди
светлинни години, за да достигнат друга планета?" Отгово
рът би могъл да е: „Защо да изкачваме Еверест?'7 Защо изоб

що да правим нещо, което привидно няма „практическа"
полза? - „За да видим дали можем." Или: „За да видим дали
и от другата страна на върха тревата е зелена." Естествено
има отговори, които не са свързани с „любопитството", нап
ример: „За да си набавим суровини", „За да съберем нова ин
формация", „За да оцелеем като вид", „Заради приключени
ето". С м ал ко ф антазия ще н ам ер и м редица подобни
причини, които биха могли да обяснят усилията ни да видим
какво става „на другия край" на вселената.
Ако се вгледаме обаче в историята, ще установим, че ня
кои от натрупаните познания са неправилни или най-малко
то се нуждаят от корекции. Въпреки това повечето учени
пренебрегват интересната съвременна хипотеза, че е възмож
но Земята някога да е била посетена от космически същест
ва, които са създали звездна цивилизация на една далечна
планета. Те продължават да се противопоставят на вероят
ността за подобно посещение и отхвърлят голямото количес
тво документирани доказателства за контакти между хора и
субекти, които за нас принципно са извънземни. Учените ня
мат интерес да изследват данните от наблюденията на напъл
но разумни и уважавани хора.
Ето защо изследователите от А. А.З., „Изследователското об
щество за археология, астронавтика и ЗЕТ1", които са се заели
сериозно с темата, посветили са голяма част от живота си на
нея, изследват и анализират фактите, заслужават още по-голя-
мо уважение. Публикациите им (най-известен от тях е Ерих
фон Деникен) показаха на света, че не сме сами във вселената.
Дори зсгепН/гс соттипНу (научната общност) в крайна сметка
призна, че вероятно съществуват извънземни цивилизации, ня
кои от които са много по-напреднали от нашата.
Изследователите от иалео-ЗЕТ1 успяха да популяризират
хипотезата за космическо посещение - нещо, което преди ви
наги се поставяше в скоби. Те се противопоставиха и продъл
жават да се противопоставят на тези, които твърдят, че ня
мало никакви доказателства за междузвездни контакти. От
голямо значение е фактът, че хората от палео-ЗЕТТ продъл
жават да събират и изнасят данни, които подкрепят допуска
нето, че има извънземна интелигентност и че тя дори е била
част от историята на Земята.
Тезата на палео-8ЕТ1: какво е това?
Д-р Йоханес фибаг
През последните години търсенето на извънземна намеса в

човешката история набира скорост. Това се дължи на многоб-
ройните нови открития. Част от изумителните факти са на
ходките, които подсказват наличие на нанотехнологии през
ледниковия период, и артефактите от колумбийски гробове
с формата на самолети, чиито съвременни копия демонстри
раха съвършени авиационни качества при излитане и призе
мяване и неподозирано добра подвижност във въздуха. Ги
гантските древни постройки повдигат въпроси за инженери
те и техниките на строене. Преданията разказват за звездни
богове, дошли от вселената, които са предприели биологични
манипулации и са предали мъдри познания на предците ни.
Странно наистина: колкото повече навлизаме в материя
та и колкото по-дълбоко анализираме досегашните знания,
толкова по-възможен изглежда онзи контакт. Въпреки това
отзвукът в зсгепИ/гс соттипйу, научната общност, често е м но
го сдържан. Защо?
Лично аз мисля, че проблемът не е свързан толкова с до
казателствата, тъй като, обективно погледнато, те отдавна са
налице. Той засяга едно много по-дълбоко социално и може
би дори психо-социално ниво.
Просто липсва готовност да приемем новото, да надс
кочим себе си и да погледнем на света от една съвършено
различна перспектива. Подобно поведение не винаги е нео
бичайно - в историята на науката то винаги е било налице:
защо днес да е различно? Изглежда че съвременното знание
(или привидно знание) - което също е било завоювано с м но
го усилия и трудности - се пази като някакво безценно сък
ровище и се противопоставя на още по-новите познания. Го
ворим за типично човешка черта, кореняща се може би в
манталитета на ловците и събирачите от дълбоката древност.
„Страхотното" в буквалния смисъл на думата познание за
онази извънземна намеса в земната история очевидно се
нуждае от подходящо време, за да може да преодолее стени
те, издигнати около научния свят срещу „д ругомисл ещите".

Винаги се нуждаем от нови и смели прояви и застъпници на
хипотезата на палео-5ЕТ1, т.е. от допускането, че преди веко
ве, хилядолетия или дори милиони години Земята е била по
сетена от извънземни обитатели.
5ЕТ1 и палео-5ЕТ1
По същество хипотезата на палео-5ЕТ1 живее в умовете на
хората от незапомнени времена, но в миналото се е вярвало,
че забележителните същества, появявали се на Земята и из
вършвали неразбираеми за земляните неща, са били богове,
небесни духове, ангели или дори демони. Тъй като възмож
ностите не са били много, интерп ретац ията е била изк
лючително религиозна.
Междувременно обаче ние достигнахме технологично ни
во на развитие, което ни позволява да съблечем митоло
гичната дреха от събитията и да съзрем действителността. За
наше голямо учудване се оказва, че тя не е (както мнозина
съвременни консервативни учени продължават да смятат)
„въздух под налягане", а се състои от сравнително стабилна,
дори „технологична" материя. С други думи: без нуждата от
допълнителни хипотези много събития от миналото биха
могли лесно да се обяснят с решаващата за нашата бъдеща
интелигентност намеса на също така интелигентни същест
ва от дълбините на космоса. Напълно непонятните действия
на смятаните за „богове" субекти вероятно са подействали на
тогавашните хора като магия и не е странно, че всички до
някъде лични контакти с тях са станали част от религията.
Със „5ЕТ1" (Зепгск /ог ЕхЬгаЬеггезЬпа1 ШеШ$епсе) днес се
обозначава търсенето на извънземни интелигентни форми
на живот с помощта на радиоастрономията. Съответно „па-
лео-8ЕТ1" е търсене на идентични следи, но в нашето мина
ло. Тъй като въпросните същества изглежда са се намесили
радикално в нашето развитие, допускането е, че съзнателно
или не, те са оставили някакви следи, а в идеалния случай -
еднозначни доказателства за правилността на хипотезата на
палео-5ЕТ1.
АРХЕОЛОГИЧНИ ЗАГАДКИ 19
А.А.5.
Задачата на А.А.5. (Изследователско общество за археология,
астронавтика и 8ЕТ1) е да открие тези доказателства. Орга
низацията в днешния си вид е резултат от ЛпаепЬ АзЬгопаи!:
$ос1е1у, обществото, създадено от американския адвокат д-р
Джин филипс през 1973 г. По онова време той гледал теле
визионно предаване, в което се дискутирала книгата на Ерих
фон Деникен „Спомени от бъдещето". По-късно той писа:
„Идеите, които Деникен разпространи в научния свят, из
глеждаха логични. Отговорите му за прастарите въпроси на
човечеството като възникването на религията и произхода на
живота бяха много по-смислени от моделите на мнозина
учени."
Джин филипс се свърза с Ерих фон Деникен и заедно по
еха създаването на изследователското общество. Идеята им
беше да намерят доказателства за издигнатата от Деникен
хипотеза: някога сме срещнали извънземна интелигентност
и човешката история по различни начини е запечатала оне
зи събития.
Духът на новото общество е свободен и отворен, то не ро
бува на каквото и да било модерно учение или догми. На за
интересованите изследователи и лаици от цял свят се дава
възможност да се изявят в общ форум и да дискутират идеи
те си със съмишленици. От този кръг мислители възникна
Еогзскип^з^езеИзсиа^ /йг Агкао1о$1е-, АзЬгопаиНк- ипй 5ЕТ1. Беше
избрано това име, тъй като членовете смятаха за еднакво
важни археологическите и астрономическите изследвания.
Понятието ЗЕТ1 (абревиатура за Зеагск /ог ЕхЬ’а1еггез1па1 Ше1-
Н$епсе = търсене на извънземна интелигентност) обединява
двата научни дяла.
След 1973 г. А.А.З. успя да събере и представи голямо ко
личество свидетелства. С поредица вълнуващи репортажи,
проницателни анализи, математически модели и изследова
телски експедиции мъже и жени с най-различни професии и
възраст от всички точки на Земята проверяваха своите хипо
тези. В крайна сметка всички те достигаха до един и същ из
вод: някога планетата ни е станала очевидец на космическо
посещение.
Пионери на знанието
На първо място разполагаме само с индиректни доказателс
тва, но те като цяло са доста внушителни. Следователно за
момента е важно да предизвикаме интереса на повече хора
и да покажем, че възможността да сме били посетени от из
вънземни същества е много голяма, че редица исторически
обекти и постройки биха могли да имат връзка с тях. Нека
всеки за себе си прецени дали в древните артефакти ще виж
да „мистериозни култови предмети", или технологичната
интерпретация е по-убедителна.
Капчукът малко по малко издълбава камъка и аз съм си
гурен, че същото правило е валидно за тази толкова интерес
на и вълнуваща тема. Постепенно ще престанем лекомисле
но да се позоваваме на досегашните си познания (дори кога-
то се натъкваме на непробиваема преграда). Това се е случва
ло с много други революционери в науката и истината в
крайна сметка е побеждавала.
Мисля, че хората, които макар и хипотетично приемат
възможността Земята да е била посетена от космически при
шълци, са на километри пред останалите. Те отдавна са пре
одолели „непробиваемата преграда" на свещеното псевдоз-
нание и - убеден съм в това - един ден ще са пионери на но
вия светоглед. Пионерите, които са утъпкали пътя към кон
такта ни с други звездни цивилизации и извънземни култу
ри, посетили Земята. .
ЗА ГА ДЪ Ч Н И Я Т ЕГИПЕТ
Египтология
и пожелателно мислене
Ерих фон Деникен
На 17 септември 2002 г. всичко беше готово. На световната об

щественост беше „сервирано" предаване на живо от платото
Гиза. Ставаше дума за три неща:
1. Марк Ленър, уважаван египтолог от САЩ, представяше

находките си около Великата пирамида. Всички разкоп
ки (уж) доказвали, че са открити строителите на пира
мидата. Заедно с техните кухни, спални помещения, ръ
ководители на работници и инженери.
2. Захи Хауас, директор на Висшия съвет по антично нас
ледство в Кайро, отвори един запечатан (уж) преди 4500
години саркофаг. Хауас: „Най-старият саркофаг, който
все още не е разпечатан." На живо.
3. Същият Захи Хауас „ще покаже за първи път вътреш
ността на пирамидата". По-точно известната отпреди
около 10 години шахта „Гантенбринк". Там - заблужда
ваха публиката - за първи път (още веднъж!) щеше да
се пробие дупка в загадъчната врата в края на шахтата
и за първи път (!) ще се провре камера.
Предаването обещаваше много, човек трябваше да го гле

да. Аз естествено бях на линия, но малко по-късно вече не
знаех да си скубя косите ли, или да избухна в омировски смях.
Първо имаше форшпан1 с разговори и коментари. След
това р азб р ах м е, че златн и те м у м и и п ри н адл еж ат „на
значително по-късна епоха" от тази на Старото царство. Тъй
като Хеопс (мнимият строител на Великата пирамида) при
надлежи именно на Старото царство, той не би трябвало да
има златна мумия. „Ако арабите действително са открили
: Представяне на най-важните лица от радио или телевизионно преда

ване, например режисьор, артисти, продуценти и т. н. - Бел. прев.
мумия в саркофага на Хеопс, тя със сигурност не е била него

ва", гласеше коментарът. Значи Хеопс няма златна мумия?
Няколко минути по-късно: „Според египетските вярва
ния златото е било много повече от обикновен метал. То
представлявало плътта на боговете и пазело вечността на м у
мията. Златото дарявало гроба със светлината на Ра." Послед
но? Имало ли е злато, или не?
Най-накрая разбрахме, че никой друг египетски гроб не
бил толкова скъпо строен, както пирамидата на Хеопс. „Из
ключено ли е владетелят да подсигури своята гробница с въз
можно най-добре замислената система за сигурност, която
човек може да си представи?" По принцип нищо не е изк
лючено. „Най-добре замислената система" обаче не се впис
ва в знанията на онова време. Но за това по-късно.
Михаел Хаазе, млад египтолог и стар познат, беше на мне
ние, че „масивните блокиращи системи" изключвали въз
можността зад тях (шахтата „Гантенбринк") да се крие каме
ра. „Шахтата освен това е недостъпна." Според Хаазе тесни
те шахти в пирамидите са имали някаква „логическа функ
ция" и следователно имат „архитектурно основание".
Малко след това последва констатацията, че целият стро
еж е „елемент от колосална логическа система".
След тези интелигентни изказвания започнах да се задъх
вам. - Зад шахтата „Гантенбринк" не се намирало нищо, за-
щото блокиращата система пречи и защото тя и бездруго е
достатъчно малка, т.е. „недостъпна". Същевременно пост
ройката обаче е гигантска логическа система. Защо им е би
ло на находчивите логици от древен Египет да поставят „бло
киращи системи" пред врата, зад която не се крие нищо?
Повтореният отново (не само от Михаел Хаазе) аргумент,
че никой не би могъл да се провре през тясната шахта, камо
ли да скрие саркофаг или съкровище, защото била „недостъп
на" и следователно зад нея не би могло да се крие нищо, е нап-
раво върхът на глупостта. Да предположим, че халиф Абдула
Ал-Ма'мун - онзи, който разпечатва пирамидата през 827 г. сл.
Хр. - беше направил друг отвор от познатия днес. На ви
сочината на 74. каменен ред той щеше да открие вход и в
крайна сметка да се натъкне на камера. И виж ти, от нея ще
ше да излиза малка квадратна дупка с размери точно 20 на 20
см, която отвежда към вътрешността на пирамидата. По-къс
ните египтолози я откриват и я наричат „отвор на душите",
„моделен коридор" или, от мен да мине - „въздушна шахта".
ЗАГАДЪЧНИЯТ ЕГИПЕТ 25
Един ден се появява някой си Рудолф Гантенбринк и с помощ

та на малък робот успява да проникне на 60 метра дълбочина.
Там устройството спира своя ход, защото тунелът е преграден
от каменен блок. Според барикадния начин на мислене на
специалистите новооткритият тунел не би могъл да отвежда
до камера, защото бил „непроходим".
ф акт е, че шахтата, гледана отгоре, води до Камерата на ца
рицата. Чие безразсъдство забранява обърнатата перспектива?
В хода на телевизионното предаване беше показана ком
пютърна анимация, която демонстрираше, че която и да е
било шахта или пространство в пирамидата са били плани
рани от самото начало. Невиждани архитекти от времето на
Хеопс! Гении на каменната и медната епоха! Но въпреки то
ва зад шахтата „Гантенбринк" нямало нищо („непроходи
ма")! Все едно, че пространството зад нея не е специално пла
нирано, както всичко останало в пирамидата.
Освен шахтата „Гантенбринк" на южната стена в Камера
та на царицата има втора шахта, на северната стена. Със съ
щите размери. М еждувременно беше пуснат робот, който
достигна 64 метра дълбочина и се натъкна на абсолютно съ
щото преграждение с медни дръжки като в южната шахта.
Какво каза многоуважаемият египтолог Захи Хауас, директор
на Висшия съвет по антично наследство? - „Ние 'знаем, че
шахтите са били планирани на по-късен етап." (Цитат по Оге
ШИ от 24.9.2002 г.)
Безсмислена работа! Шахтите са „непроходими", защото
ширината им е само 20 см, зад тях нямало нищо, а сега пък
били и „планирани на по-късен етап". Страхотно. С блокира
щи системи за „Нищото", което се намира зад тях. Хеопс, за
Бога, помагай! Захи Хауас, неуморният спринтьор между Ка
мерата на царицата и 4500-годишния гроб, увери на живо из
пълнената с очакване публика:
- Става дума за най-стария саркофаг, намиран изобщо. -
И продължи в същия тон:
- Цял живот съм чакал този момент.
Защо? Запечатаният саркофаг на Сехемхет в Саккара не
беше ли по-стар? Преди да влезе в погребалната камера За
хи Хауас разкодирал един йероглиф: „познат на царя". Сама
та камера е без надписи.
Капакът на саркофага с усилие беше отместен. Никакви
предпазни мерки срещу гъбички или бактерии. Скелет. Ни
какви погребални дарове. Бедният „познат на царя".
Хвалебствия за някакъв саркофаг, който уж за първи път

се отваря на живо, а в него - някакъв скелет. В запечатаните
саркофази принципно има мумии. Още повече, когато се на
мират в двора на фараона като този.
Най-накрая роботът трябваше да влезе в шахтата „Гантен
бринк". Тръпнех в очакване, въпреки че предварително зна
ех какво ни очаква: поредната измама. Захи Хауас:
- Това е първият път, когато използваме хайтек-робот.
Няколко минути по-късно коментаторката попита:
- Никой ли преди това не е надзъртал?
Захи Хауас:
-Н е .
Шахтата и робота на Гантенбринк

(снимка:
Рудолф Гантенбринк).
За Бога! Още преди 10 години Рудолф Гантенбринк беше

използвал подобен робот, а настоящото шоу беше подготвя
но с месеци. Седмици наред робот на МаНопа1 Сео$гаркк бе
ше тестван многократно в шахтата и отворите във вратите
бяха пробити. Моето мнение е, че камерата е била прерове
на много отдавна и целият екип заедно с шефа си Захи Хауас
добре знаят какво е имало в нея. Разбирам, че продуцентите
искаха да направят телевизионното шоу по-вълнуващо - но
за това не са необходими лъжи.
Защо изобщо беше нужно цялото това упражнение? Още
преди 10 години роботът на Гантенбринк откри малък изря
зан триъгълник до долния кант на загадъчната вратичка.
През него отдавна можеше да се провре ендоскоп. Лекарите
го правят всеки ден. Но не - Гантенбринк беше изключен от
проекта, нямаха доверие на дискретността му. И с право.
Защо всъщност е нужна дискретност? В крайна сметка

египтолозите са убедени, че пирамидите не крият никакви
тайни. Всичко имало своя естествен еволюционен ход и стро
ителят на монумента е Хеопс. Защо е нужно потайничене?
Ако Захи Хауас играеше с открити карти, целият този театър
щеше да е безсмислен. Какво толкова има за криене? От го
дини слушам, че трябвало да уважаваме днешните египто-
лози. Те били чувствителни на тема национална гордост.
И ето - телевизионно предаване; в главната роля: супере-
гиптянинът Захи Хауас, който многократно и чистосърдечно
ни уверяваше:
- Мога да кажа пред света, че пирамидата е построена от
египтяни.
И за какво беше целият маскарад?
Египтолозите са приели, че Хеопс (2551-2528 г. пр. Хр.) е
строител на Великата пирамида. Какви обаче са фактите в не
гова полза?
Античният историк Херодот (484^425 г. пр. Хр.) пише, че му
разказали, че постройката е издигната от тиранин на име Хуфу
(= Хеопс). Той действително се появява в списъка на царете от
Абидос. След това, преди около 120 години, в най-горната ос
вобождаваща камера (над Камерата на царя) беше намерена
греда, на която с боя е написано „Хеопс". И най-накрая - около
Хеопсовата пирамида е пълно с гробове, пекарни, (недоказа
ни) спални помещения, трупове на строителите и т. н.
Какво говори срещу Хеопс?

Всички антични историци (без Херодот), посетили Египет
преди две и повече хиляди години, не познават строител, на
речен Хеопс. Дори го отричат. Гай ГТлиний Втори (61-113 г.),
който подробно изрежда имената на всички историци преди
него, писали за пирамидите, сухо отбелязва: „Никой от тях не
знае кой е истинският строител."
Арабските историци също не назовават Хеопс. Ал Макри-
зи (около 1360 г.) пише, че пирамидата е била издигната пре
ди големия потоп. Строителят бил цар на име „Саурид" и той
е същият човек, който юдеите наричали „Енох", а гърците -
„Хермес". Големият арабски историк Ал-Мас'Уди (895-956)
заявява, че строителят е Саурид/Енох. Арабският пътешест
веник и изследовател Ибн-Батута (14. век) ни уверява, че Са-
урид е издигнал пирамидата преди потопа, „за да съхрани в

нея научни книги и знания".
Съвременникът му Мохамед бен Абдала бен абд ал-Хакам
находчиво отбелязва: „Пирамидата би могла да е издигната са
мо преди потопа, защото ако беше построена след това, араби
те щяха да го знаят със сигурност." Отличен аргумент.
А списъкът на царете? Той не споменава никакви години
на управление на фараони от Старото царство. Откъде са взе
ти годините на управление на Хеопс? Те са плод на реконст
рукциите на археолозите. В списъка на царете няма нито
един йероглиф, който да показва, че Хеопс е строител на най-
внушителната постройка на човечеството. При останалите
владетели ясно се заявява какво са направили.
А надписът в освобождаващата катера?

Захи Хауас го каза. Става дума за „графити" на строителите.
- Ето го - каза той пред камерата. - Картушът за Хеопс.
Наистина ли? Той сочеше червен надпис (преди трябва да
е бил черен). След което направи следния коментар:
- Плацента за „х", пиленце за „у", усойница за „ф" и от
ново „у" = „Хуфу" (Хеопс).
„Плацентата" обаче не е плацента, „пиленцето" не е пи
ленце, а второто „у" има общо с първото колкото мравояд с
индуистки храм. В допълнение боята не продължава под дру
гата каменна греда, което се изтъква като доказателство за
автентичността на надписа.
Ако става дута да „графити" на строителите на пирати-

дата, дащо ита сато един?
Именно Захи Хауас и Марк Ленър са хората, които неумор
но обясняват на публиката колко прецизно е била организи
рана работата на строителите. Имало е различни екипи, ко
ито са се конкурирали взаимно. Семейни предприятия и над
зорници. Само един от хилядите обаче е оставил няколко
драскулки в освобождаващата камера. Трагично наистина.
Около пиратидата обаге ита и гробници, пекарни, спални по-

ллещения и т. н.
Те биха могли да докажат точно обратното на това, което За
хи Хауас и Марк Ленър искат да ни набият в главите. Ако пи
рамидата е съществувала дълго преди Хеопс, естествено е да
е била пилигримска цел - както днес фатима в Португалия
или Ерусалим в Израел. Пекарните и месарниците, силозите

за зърно и хранителните отпадъци не са останали от строи
телите, а от поклонниците. А това със „спалните помегце-
ния" е направо побъркващо! Правоъгълните вдлъбнатини в
земята трябвало да са „спални помещения". При това не са
плоски и във вътрешността на огражденията има допълни
телни, изкуствено направени издатини.
Вярващите евреи очакват завръщането на своя месия. Къ
де ще се разиграе събитието? - На източната порта на Еруса
лим. Ето защо там гъмжи от гробове от древни и по-нови
времена: всеки иска да присъства на неговото завръщане. -
Дали при Хеопс е било различно?
Във Великата пирамида липсват надписи по стените и ка
мерите, които да разказват за феноменалното постижение на
фараона Хеопс. Тотална анонимност. За мен има две възмож
ности. Или пирамидата не е дело на Хеопс, или той е нака
рал те да бъдат премахнати. „Строителите на пирамидата"
явно са били негови ревностни помощници. „Познат на кра
ля", разкодира Захи Хауас. Познат или съзаклятник?
И накрая, какви са личните ми възражения срещу Хеопс?
По принцип никакви, но не мога да търпя тъпите твърдения
на египтолозите, че времето на Хеопс оповестява края на ка
менната епоха. И изведнъж - о, чудо - появяват се гении на
организацията с прецизни планове за най-феноменалната
постройка на Земята, изпълнена с камери, шахти, системи за
сигурност, които за 20 години построяват Великата пирами
да. Да не говорим за предварителните планове, рампите, хра
мовете в долината, „подземните тунели, дълги почти 6 кило
метра" (Захи Хауас) и всичко останало. Не подценявам пос
тиженията на хората и най-вече, когато става дума за рели
гия (или идеология). Всяко архитектурно постижение обаче
се нуждае от отличен план и много, много знания.
И двете са липсвали по времето на Хеопс, който египто-
логията предлага.
В крайна сметка какво имаше зад шахтата? Приятели,
междувременно те станаха две! Допускам наличието на ка
мери, които отвеждат до други помещения. И още нещо: ако
зад каменните блокове се окаже, че има камери, които нямат
нищо общо с Хеопс, те и евентуалното им съдържание нико
га няма да видят бял свят. Да се обзаложим ли?
Хеопсовата пирамида:
открита ли е тайната камера?
Лук Бюргин
От десетилетия учени и лаици спорят дали Хеопсовата пира

мида е изцяло проучена, както твърдят специализираните из
дания. Възможно ли е монументът да крие доскоро неизвест
на тайна камера? Какво има зад тайнствената втора каменна
врата на южната стена в Камерата на царицата, открита през
2002 г.? Защо се възпрепятстват по-нататъшните изследвания?
Неочакваната новина, че тайната камера вероятно е била
открита отдавна, предизвика вълнение в научните кръгове.
Така поне заяви американският археолог Джон Ора Кинаман
(1877-1961) в средата на 20. век. По време на доклад пред м а
сонска ложа в Северна Калифорния през 1955 г. той спомена
ва, че заедно с прочутия египтолог сър Уилям флиндърс Пет-
ри се е натъкнал на таен вход за Хеопсовата пирамида.
По думите на Кинаман неизвестният до този момент про
ход се намирал от южната страна на пирамидата. В намираща
та се там камера двамата изследователи твърдят, че са открили
записки от Атлантида. От тях ставало напълно ясно, че пирами
дата е била издигната преди 45 000 години. Но има и още: Кина
ман и Петри видели и „антигравитационни машини".
На въпроса защо за това сензационно откритие не е пи
сано нищо, Кинаман отвръща, че двамата с Петри стигнали
до убеждението, че човечеството все още не било готово за
информацията. „Двамата се заклехме да не разкриваме ни
що до края на живота си."
Нека признаем: тази история звучи повече от фантас
тично. Как например е възможно Джон Кинаман и ф лин
дърс Петри да са разкодирали текстове отпреди 45 000 годи
ни, които със сигурност не са били египетски? Как двама ар
хеолози са разпознали „антигравитационните машини"? Ев
тина научна фантастика? Бихме могли да го предположим,
ако не беше професионалната репутация на Кинаман. Аме
риканецът е високоуважаван в научните среди. Репутацията
му като вицепрезидент на 5осге1у о/

1ке 51ис1у о/ Ьке Аросгурка и УШогш 1п-
зШиЬе о/СгеаЬ ВгИат, като редактор на
пет различни специализирани изда
ния и главен редактор на известните
Атепсап АпНциапап и ОпепЬ }оита1 е
безупречна.
Малко преди смъртта си Кинаман
създава организация, кръстена на не
гово име. Днес Ктпатап РоипйаНоп/ог
В1ЬИса1 апс1 Агскаео1о$гса1 Кесоп1 се ръ
ководи от Алберт Дж. МакДоналд, а
О1гес1ог о/ гезеагск е Щ ефан Мелер.
След 1994 г. Мелер се зае да проучи
завещаното от Кинаман. Между мно-
гото документи той намерил магне
Голямата галерия във
вътрешността на Хеопсо- тофонна лента със запис на спомена
вата пиралхида. Същест тия доклад. За него това било доста
вува ли неоткрито доскоро тъчно основание да разпита все още
поддетно пространство? ж иви и зследователи за К инам ан.
„Странното е, че в документацията
на Петри няма нищо за Кинаман", казва Мелер. „Индирект
ните връзки обаче са налице. Петри, както и Кинаман са м а
сони. По едно и също време те са били членове на една и съ
ща ложа."
Може би скоро ще разберем какво се крие зад фантас
тичните твърдения на Джон Кинаман. През октомври 1997 г.
Мелер инф орм ира издателя на ам ериканското списание
АНапНз К1зт$, че се е натъкнал на бележка в документите на
Кинаман, в която описвал по-прецизно местоположението
на южния вход. Вероятно е написал тези редове пет месеца
преди смъртта си. Ктпатап РоипАаНоп иска да осигури сред
ства, за да може да се заеме със случая. Чакаме с нетърпение.
Херодот, Ал-Каиси
и платото на пирамидите
(Открития близо до Сфинкса)
Томас фус
Изминаха почти 2500 години, откакто гръцкият историк Хе

родот е посетил пирамидите в Гиза. След като събира всички,
според него, достоверни информации за „Как" и „Защо",
свързани със световното чудо, той обобщава: „И така, пола
гането на улицата и на камерите в могилата, върху която се
намират пирамидите, продължило 10 години. Камерите са
построени от Хеопс за негова гробница. Строежът на самата
пирамида трае 20 години." Името на строителя и времетра
енето за издигането на монумента са възприети отдавна от
археолозите и египтолозите. Под въпрос остава съоръжение
то под Гиза, защото Херодот допълва, че не го е виждал с
очите си. Как хората се заблуждават...
Чрез предаване на живо на 2 май 1999 г. 30 милиона амери
канци се убедиха, че под пясъците на платото действително има
система от шахти с неизвестни до момента размери. Тръгвай
ки от вход на около 7,60 метра под земята, нерядко критикува
ният Захи Хауас показа тунел, който от едната страна отвежда
под Сфинкса, а от другата - до пирамидата на Хефрен (ниво 1).
Даденото от него име „водна шахта" се дължи на най-дъл
боката камера, която се намира на около 30 метра дълбочина
и е пълна с кристално чиста вода. До тази очевидно недовър
шена камера (Хауас говори за пещера) се стига чрез друга по
ложена над нея камера (ниво 2), в която има множество ниши
с гранитни саркофази. В една празна ниша на помещението се
открива друга шахта, която води до коридор. След разчистване
на руините и изпомпване на водата екипът се натъкна на шест
издялани в скалата ниши, в които бяха открити два гранитни
саркофага, както и кости и глютени съдове от 500 г. пр. Хр. Тъй
като обаче Херодот говори за почти едновременно възниква
не на подземните и надземните постройки в Гиза по времето
на Хеопс, останките вероятно са се появили едва по-късно.
фот ос на угастък от
проходите и „водната
шахта" под пира,пидата
(снитка: Нейджм
Скинър-Ситпсън).
Погребална камера на Хеопс?

Вдълбоките нива (25 до 30 метра) има останки от четири колони,
оградени от обработена стена, по средата на които лежи друг сар-
кофаг.Очевидно, когато е бил открит, капакът му е бил отместен.
Според д-р Хауас това е описаната от Херодот погребална камера
на Хеопс, защото се твърди, че саркофагът на фараона е ограден
от вода. Останки от скелет естествено не бяха намерени. На дъ
ното на саркофага беше идентифициран йероглифният надпис рг,
което означава нещо като „дом". Д-р Хауас го свързва със загла
вието „Дом на Озирис, господар на подземния свят", старо обоз
начение на платото Гиза. Още повече, че беше намерена и друга
камера, която според Хауас била символичен гроб на бог Озирис.
Възможно ли е обаче рг да не се отнася до „дома на Ози
рис"? В Хитата, сборник на арабския историк Ахмед Ал-Мак-
ризи (1364-1442), Великата пирамида е наречена АЬи Н1гт15,
„дом на Хермес". Хитатът също така споменава подземни ка
мери, но никой учен не иска и да чува за тях. От лекар на име
Ал-Каиси научаваме за помещения, в които били натрупани
мумифицирани тела. Ал-Каиси съобщава, че повгазките били
черни и тук-там крайниците, които имали вид на обработена
кожа, се подавали. За вида на мумиите той пише следното: „Те
лата им приличаха на нашите, но бяха по-дребни."
Нека видим какво ще се появи на бял свят, защото до най-
дълбокото ниво води още една шахта. По досегашни данни
тя е дълга само 6 метра и завършва в друга погребална ка
мера. Тъй като шахтата е много тясна, в нея по въже успя да
се спусне едно момче. То се върна с предмети, които могат
да бъдат датирани около 1550 г. пр. Хр.
Тайните камери на Сфинкса
(Разкритията на новите тайни
на платото Гиза предстоят)
Д-р Клаус-Улрих Грот
Още през 1988 г. в .монографията си 1а ргоркеНе вутЪоЩие Ае

1а $гапАе ругатШе X. С. Люис [1] публикува географски карти,
на които беше показан подземен тунел между Сфинкса и Ве
ликата пирамида. Въпреки това до 1992 г. официалната егип-
тология продължаваше да отрича съществуването му. През
май на същата година обаче бяха открити два прикрити вхо
да в околностите на Сфинкса [2].
Въпросът с работата на Люис е особен. Известно е, че с по
ходите си в Египет от 1799-1802 г. Наполеон не е преследвал
само военни цели. Той е водел със себе си и различни учени.
Постъпката му - и то със съществен принос - довежда до въз
никване на египтологията като официален археологичен дял.
Ж ан-франсоа Шамполион успява да разкодира йероглифния
шрифт, а Аугуст Марие - да създаде Националния музей в Кай
ро, чиито пръв директор е той самият. В родината си Наполе
он освен артефактите отнася и писмени документи. Между тях
са публикуваните от X. С. Люис планове. През последните два
века те попадат в кръговете на масонските ложи. Не е изне
надващо, че Люис, авторът на 1а ргоркеНе зутЪоИс\ие Ле 1а $гапАе
ругапиАе, е бил Ргетгег 1трега1ог Ас 1'0гАге Ас 1а Кове-Сгогх.
Географски карти на неоткрити помещения и тунели

1оляма част от произведението е трудно за четене дори и за те
зи, които знаят перфек тно френски, защото не засяга директно
темата, а разказва за историята, културата, земята и хората на
Египет. Специализираните места обаче са направо уникални.
Люис например публикува три скици с детайли, които през 1988
г. няма откъде да знае и не са бити известни по времето на На
полеон. Следващото изображение показва скица на Великата пи-
рамида, която разкрива сравнително познатата връзка между

Камерата на царя, Камерата на царицата, т. нар. Недовършена
камера, както и една белязана с въпросителен централна каме
ра. За съжаление картата не показва къде трябва да търсим ту
нела под Сфинкса, който завършва в Голямата пирамида.
Скица на камери във

Вел икаша пират ида.
В горната гаст се вижда
неоткрито до момента
пространство.
Второто изображение дава много повече информация: виж

даме не само тунел между Великата пирамида и Сфинкса, но и
подземни връзки към пирамидите на Хефрен и Микерин. (Из
ползвам тези имена, защото са се наложили, въпреки много
неща да показват, че пито Хефрен, нито богоподобният Хеопс
са строители на пирамидите.) Тъй като междувременно туне
лът от Сфинкса до Великата пирамида беше доказан, тази част
от картата отговаря напълно на истината. Може да се предпо
ложи, че тя е вярна и за тунелите към другите две пирамиди.
Естествено допускам, че това е добре известно на египтолози-
те, защото всичките три прохода тръгват от нещо като „пред-
верие" (Люис го нарича УезНЪШе соттип а 1ои$ 1е$ разза^ез). Сле
дователно този, който е открил тунела за Великата пирамида,
по необходимост трябва да е видял и другите два тунела, освен
ако съзнателно не си е затворил очите.
Още по-драматични са данните от третото изображение.
Надземните постройки са предадени напълно коректно. Под
Сфинкса и пред тунела до Великата пирамида обаче има не
що като будка, която Люис нарича 5п11е с1е гесерНоп зоиз 1с
зрИтх. Става дума вероятно за две архитектонично разделе

ни камери с общо 9 подпорни колони, таен вход далече пред
Сфинкса и тайна порта към подземните свързващи тунели.
И в този случай можем да допуснем, че те отдавна са извес
тни на египтолозите, но умишлено не се съобщават. Тунели
те не могат да бъдат пропуснати, защото, както вече казах,
още през 1992 г. проходите към подземните съоръжения от-
ВеоЬасп(ипв$1ш1е
К бш етпепкаттег
УгиеппНвсЬе Ра55аее
гиг Ругагтбе
К бт^ зк аттег
СгаЬ уоп
«СатрЬеП»
Уег51еееИе Тиг
\о г г а и т ги аИеп Сап^еп
Тетре!
01е 8 р к т х аиГ
а е т Васк бег 5(е1е Ткито515
ип1епгс!1$сНеп Кашшег АИаг 2М15сЬеп беп РГо1еп
51иГеп
И»_Р
Вег апееЬкске
8рктх-Т етре1
РПаЯегип^
АиГаапе г и т (\Уи51еп-) 8апс1туеаи
Сап§ г и т ЗскИТзкаГеп
а т N11
След публикуването на картата подземният тунел към Великата пирамида

беше официално потвърден с археологигески разкопки. Това ни кара да
мислим, ге съществуват и другит е два тунела.
ляво и отдясно на Сфинкса бяха картотекирани. Този, който

е попаднал на подземния коридор към Великата пирамида,
неминуемо е попаднал и в двете насрещни зали.
1 т т е г л сш оагег л и а г
' гнйсЬеп йеп РГо(еп «СгаЬ >оп СашрЬеН-
»аНг&сЬ(1п11сЬ 1«1сЬ!е М а и с т ,
йеп Сап^сп ги(>емеп<1е1
0игсЬвап8 г и т №1 2иг Ругаггп;]? -
С(Ьс1тег - ЕтрГап^хЬаПе
ип(сг йсг $рН1пх
Оригиналът на та$и скица е на 200 години и показва подземна храмова зала

под Сфинкса.
Наличието на подобни съоръжения само по себе си е сен

зация, въпреки че през 1990 г. всички египтолози се възмуща
ваха от съществуването на подземни камери и тунели. От
друга страна, публикуваните от Люис карти са толкова ста
ри, че появата им изпревари изследванията на университета
У\?а$ес1а в Токио (през 1988 г.) [3]. Без никакво съмнение те про
изхождат от Наполеоново време. Когато Люис ги публикува,
липсва официална информация за каквито и да било подзем
ни съоръжения под Сфинкса или платото Гиза. Странното е,
че достоверна информация по темата още в началото на м и
налия век даде американският медиум Едгар Кейси [4]. Как-
вото и да мислим за пси-феномените, трябва да отбележим,
че по отношение на пирамидите предсказанията на Кейси се
оказаха верни.
Въпроси към египтолозите

Все още недоказано остава предсказанието му за т. нар. „За
ла на знанието'', подземно помещение, в което за поколени
ята са складирани текстове и материали от предпотопни вре
мена. Възможно ли е този материал, споменат и от Ал-Мак-
ризи в Хитата, да е съхранен в подобните на будки помеще
ния под Сфинкса, а Висшият съвет по антично наследство и
Германският археологичен институт (ОеиЬзске Агскао1о$1$ске
ЪгзНШ, ОА1) да прикриват находката? Защо показаха на 30-

милионната американска публика само част от подземната
установка?
Личното м и мнение и прогноза са, че подземният свърз
ващ тунел към Сфинкса завършва в Недовършената погре
бална камера във Великата пирамида или в спускащия се
проход. Едва ли съществува и друг достъп, още повече, че ни
вото на подземния тунел и Недовършената (погребална) ка
мера е почти еднакво. По тази причина през ноември 1999
г., при пътуване заедно с Ерих фон Деникен до Египет, нас
тоявах да бъда допуснат до Недовършената камера или най-
малкото до спускащия се надолу тунел, но естествено се ока
за, че единственият ключ е в Захи Хауас. Не можахме да убе
дим асистентите му да ни отворят вратата. За мен остава из
водът, че зад затворения спускащ се тунел и Недовършената
камера има нещо, което умишлено се крие и което е напъл
но достижимо от завършващия там подземен тунел.
Въпросът ми към учените, работещи там, е: защо поне не
се каже, че има и други тунелни системи, които още не м о
гат да бъдат показани?
Подземни шахти и помещения

Редица данни подсказват тайни помещения в територията на
пирамидите. По данни на Люис [1] още през 1935 г. излиза
доклад на тогавашния доайен на египтологията проф. д-р Се-
лим Хасан за резултатите на ръководена от него експедиция.
Написаното е толкова сензационно, че ми се иска да преведа
няколко извадки, в които Люис цитира тук-там дословно ду
мите на професора.
Селим Хасан, който по онова време е с ранга на Марие,
Шамполион, Картър или Хауас, работи за университета в
Кайро. Той пише:
„Открихме подземно съоръжение, използвано от древните
египтяни преди 5000 години. То се простира под улицата (има
се предвид пътят, който се изкачва) и води от втората пирами
да до Сфинкса. Чрез него може да се премине под улицата от
гробницата на Хеопс... до гробницата на Хефрен. В подземното
съоръжение открихме множество шахти с дълбочина повече
от 38 метра, обширни камери и странични други помещения/'
Хасан продължава с описанието на тунела между храма на
пирамидата на Хефрен и този на Сфинкса и мимоходом спо

менава, че последният бил открит няколко години по-рано.
Трябва да е било между 1925 и 1930 г. Откритието на останали
те постройки вероятно е последвало три месеца преди публи
кацията. През 1909 г. е открит първият подземен храм в бли
зост до пирамидите и то едновременно с непознат до момен
та пасаж между него и Сфинкса. Ръководените от Хасан раз
копки изкарват на бял свят подземен паваж с 22 метра ширина
и около 450 метра дължина, който свързва пирамидата на Хеф
рен със Сфинкса и съседния храм. Цитира се ръководителят
на разкопната дейност на Хасан - Мохамуд Дарвиш [6]. След
ващата информация също трябва да бъде преведена:
„Улицата между пирамидата на Хефрен и Сфинкса е напра
вена от огромни каменни блокове и обхваща три разделени
области. Средната част преминава между два варовикови зи
да... Те са покрити с каменни фрагменти, които могат да бъдат
видени и на паважа... Откритото наскоро подземно съоръже
ние е направено от твърд пясъчник, в който има 2,40-метрова
пещера. В нея могат да влязат двама или трима души едновре
менно. В центъра на съоръжението има огромна квадратна
шахта с дължина на страните 2,40 метра, която пресича верти
кално варовика, подобно на рудник. Тя завършва в просторна
камера, в средата на която се намира друга шахта, която от
своя страна отвежда до голяма зала със седем странични по
мещения; в някои от тях имаше масивни саркофази от баласт
и гранит. В едно от седемте помещения е издялана трета шах
та, водеща до следващо помещение, което беше наводнено и
по всяка вероятно съдържа друг саркофаг... Общата дълбочина
на тази поредица от шахти е повече от 40 метра."
По-нататък в залите и камерите, разкрити в тайните туне
ли, се описва издялан в скалата жертвен параклис с три колони
в средата, които очертават триъгълник. В края на спускащия
се пасаж в западната част на жертвеника е открито още едно
помещение, напомнящо на погребална камера. В центъра й
има саркофаг от бял варовик и няколко превъзходни алабаст-
рови съда. Стените са прекрасно украсени с релефи, показва
щи сцени на посвещение. Важен символ в тях е лотосът.
За съжаление оригиналният източник на това описание
не е намерен [7]. Описаното, разбира се, е с относително
значение [8]. От друга страна обаче сериозността на Хасан и
Дарвиш е несъмнена. Те показват смайващи съответствия с
изнесените от Хауас [10] нови информации:
„Изкачвайки се от вход на около 7,60 метра дълбочина по

посока на Хеопсовата пирамида, под ръководството на Хауас
стигнахме до тунел, който от единия край отвежда под Сфин
кса, а от другия - до пирамидата на Хефрен... Прозвището му
„водна шахта" беше дадено заради най-ниската му камера, на
около 30 метра дълбочина, която постоянно е пълна с крис
тално чиста вода. До тази очевидно недовършена камера... се
стига чрез друга положена над нея камера..., в която има мно
жество ниши с гранитни саркофази. В една празна ниша на
помещението се открива друга шахта, която води до коридор.
След разчистване на руините и изпомпване на водата екипът
се натъкна на шест издялани в скалата ниши, в които бяха от
крити два гранитни саркофага, както и кости и глинени съ
дове от 500 г. пр. Хр. На това най-дълбоко ниво (между 20 и 30
метра) попаднахме на камера, чиито стени бяха внимателно
шлифовани. В средата на помещението имаше останки от ко
лони, поставени около друг гранитен саркофаг. Капакът му
очевидно е бил отместен още когато е бил открит. Според д-
р Хауас тази камера е най-важната находка, защото тя очевид
но потвърждава написаното от Херодот." [9].
Малко сравнение
Установяват се следните съвпадения:
- водеща в дълбочина и преминаваща през три нива сис
тема от шахти;
- подземният тунел между Сфинкса и пирамидата на
Хефрен с входа към прохода към Великата пирамида;
- пълната с вода най-ниско разположена камера;
- дълбочината според Хауас е 30 метра, а според Хасан -
40 метра;
- нишите с гранитните саркофази;
- допълнителна ниша, от която се стига до други шест из
дялани в скалата помещения;
- гранитни саркофази в тях;
- прецизно изработена долна камера с остатъци от коло
ни в центъра;
- саркофаг в най-долната камера.
Въпреки незначителни разминавания в описанието на ко

лоните и преценката на общата дълбочина е ясно, че описа
нията на Хасан съответстват напълно на изнесеното от Хау-

ас. Следователно няма съмнение, че Хасан и неговите хора са
изследвали подземното съоръжение още преди 1935 г. Няма
съмнение и че това е било известно на Висшия съвет по ан
тично наследство на Египет и отричането му е една от мно-
гото неистини, които постоянно изникват в хода на изслед
ването на платото Гиза - било от мързел, било за да се уни
щожи интересът на обществеността, или по необясними за
нас съзаклятнически причини. Хауас продължава да говори
за ново откритие [10].
Не можем обаче да направим едно нещо: да подценим За-
хи Хауас и то не само заради интелигентността му и между
народното му образование; той е забележителен египтолог,
работил на платото Гиза. П ротивно на разпространените
твърдения, че египтолозите и особено самият той били огра
ничени и с капаци на очите, той е учудващо толерантен към
чужди тези, например към предположението за възрастта на
Сфинкса на Шох и Уест [11], и дори се изказва по спорния
въпрос дали архитектоничната специфика на платото Гиза
може да има нещо общо с Атлантида, или с извънземна ин
телигентност. Ако такъв човек отрича факти, които, както
стана ясно, трябва да са известни поне в тесния кръг на егип
толозите, то това има начин да стане. За мотивите може
много да се спекулира [12].
Култът към Хеопс

През септември 2001 г. японски археолози откриха в
Саккара гроб на повече от 2500 г. (ок. 664-625 г. пр.
Хр.), който съхраняваше 15 статуетки. Едната от тях
носеше името на Хеопс (ок. 2620-2580 г. пр. Хр.), вто
рият владетел на Четвъртата династия, и го описва
като Цар на Горен и Долен Египет. „Статуи с името
на Хеопс са много редки", коментира ръководителят
на разкопките д-р Нозону Кавай. „По тази причина
находката ни е важно доказателство за това, че той е
бил почитан като Бог в Двадесет и шестата динас
тия." Засега не е доказано дали действително е има
ло подобен култ към Хеопс. Сигурното обаче е, че
1500 г. след управлението си той не е бил забравен от
египтяните.
Гиза и великите пирамиди
Гигантски модели на Земята, Венера
и М еркурий
Улрих Допатка
Какво би станало, ако един физик даде воля на логиката, неп-

редубеденото отношение, въображението и научната си педан
тичност? Възниква обемен труд с неподозирани изводи, както
се вижда от книгата на д-р Ханс Йелито от Техническия уни
верситет Хамбург-Харбург. Първоначално от любопитство, а
по-късно с изумление той анализира класическите и спекула
тивните теории на египтологията. Това, което излиза на бял свят
след дългогодишните изследвания, за негово собствено изум
ление се оказва много по-невероятно от досегашните модели.
Квинтесенцията [2] и резултатите от неговата работа са:
♦ Хеопсовата пирамида е толкова перфектно планирана и
построена, че предполагаемите неточности - ако ги разг
леждаме като умишлени - имат свой смисъл. Ако обеди
ним архитектурно-геометричните, математическите (па
раметри за дължина, ширина и обем) и геодезичните осо
бености (географско положение, дистанция от Северния
полюс и т. н.), се оказва, че Хеопсовата пирамида симво
лизира нашата собствена планета - Земята.
♦ Прецизните измервания показват, че пирамидите на Хеф-
рен и Микерин също имат свои планетарни аналогии -
Венера и Меркурий. Йелито се учудва не само от съвре
менните (постигнати едва с пътуването в космоса) ве
личини, които открива в постройките, но и от факта, че в
древноегипетските изчисления участват и такива като се
кунда и дори константата на скоростта на светлината, с
които те ловко са боравили. Послания за бъдещето, което
то (един ден отново) ще е в състояние да разчете?
♦ Изхождайки от този модел на коректна „частична плане-
тарна система", може да се определи и позицията на наше
то (имагинерно) Слънце. На практика то огражда указано-
Графиката показва съотношението между трите солети

пирамида в Гида (долу) и въдможна констелация на първите
три планети на Слънгевата система (горе). Идеята да връдка-
пт с планетите е публикувана да пръв път пред 1995 г. от
списанието на иддателсшво ,,Ке$с1Г'.
то пространство и би трябвало да се намира на около 726

(плюс/минус 15) метра южно от центъра на пирамидата на
Микерин. Външно там няма нищо - но нима някога изс
ледванията са го доказали? Не може ли да се направят
обикновени измервания с гама-лъчи? С тяхна помощ (на
фирмата Кот.Е1ск(готк) в основата на Хеопсовата пирами
да например бяха открити интересни странни неща.
♦ ф изикът математически доказа, че случайността е изк
лючена. ф актите бяха толкова прецизни, че с помощта на
компютърна програма Йелито успя да определи времето,

когато позицията на „планетите-пирамиди" е отговаряла
на египетското изображение. Периодът обхваща 3800 го
дини и един месец. Възможно ли е той да съвпада с пос
трояването на пирамидите? Възможно ли е да е по-точен
от циментираната датировка на египтолозите, възприета
въз основа на анализите с въглерод С14 на проф. д-р В.
Вьолфи? [4] Междувременно за десетки постройки от т.
нар. Старо царство беше доказано, че датировката се раз
минава с около 400 години. И така: или времето на Чет
въртата династия и строежа на Хеопсовата пирам ида
трябва да бъде изтеглено назад (до момента се смята, че
е около 2620 г. пр. Хр.), или пирамидите не са построени
от фараоните, на които се приписват.
♦ Ханс Йелито в буквалния смисъл на думата се „сблъска"
с много други загадки. Той беше изумен от детайли в ар
хитектурата, обработката на камъка и евентуалните пос
ледствия от транспортирането им. Структурите, образу
ващи фугите, при които каменните блокове са „отрязани"
почти без никакъв разход на материал и буквално са „сле
пени" един до друг, са само един от многото примери, ко
ито го карат да направи извода, че описаните в археоло
гичните книги техники са теория, неотговаряща на прак
тиката. С усещане за детайла Йелито изследва тайните на
конструкцията в Хеопсовата пирамида, прохода до недо
вършената погребална камера, използваните видове ка
мък и значението на т. нар. „освобождаващи камери".
Какво означават правоъгълните отвори в основата по ъг
лите на Хеопсовата пирамида? Защо първоначално точно
една четвърт от пирамидата на Микерин е била покрита
с гранитни блокове?
Всички тези въпроси и разкрития са намерили място в

книгата на Ханс Йелито „Пирамиди и планети". Търсейки от
говор на поставените въпроси, докторът по физика поставя
под въпрос редица стари „решения" - някои от които са част
от недосегаемите реликви на египтологията.
Според Йелито Гиза е „цялостен строеж" с категорично
астрономически конотации. Той обосновава съмненията си
относно нужния брой работници (30 000 до 100 000), които се
посочват като необходими за относително краткото време на
изграждане на постройките. Около 2,4 милиона каменни бло
ка, някои от които по 70 тона, изработени до милиметър, са

използвани за построяване на Хеопсовата пирамида с ви
сочина от около 145 метра: и то само за 20 години!
За мен лично методът на работа и резултатите на автора
са доказателство най-вече за това, че ние спокойно можем да
рискуваме да задаваме неудобни въпроси и да не се задово
ляваме с предложените ни отговори, дори на пръв поглед те
да изглеждат обосновани. Желанието ни е да разберем дали
„успоредно" или „вместо" описаните в книгите на египтоло-
зите събития е било възможно да са се случили други неща,
които за някои - например за Ханс Йелито - изглеждат като
научна фантастика. Той постепенно стига до идеята за обек
тивно изследване на темата на Ерих фон Деникен за извън
земно влияние [5].
От всички географски и други области, в които откриваме
следи от „фантастичното ни минало", Египет играе най-важ
ната роля. Кое ли ще е следващото сензационно откритие?
Решение за построяване
на пирамидите
Принципът на рампата
Д-р Алгунд Еенбоом, Петер Белтинг,

Петер фибаг
Как в древен Египет са били повдигани 2,5-тонни каменни

блокове? До момента този въпрос няма задоволителен отго
вор. Бихме искали да изложим нашето виждане, което е кол-
кото просто, толкова и гениално, и е напълно приложимо за
древен Египет.
Дискусията в научните кръгове до момента е следната: егип-
толозите са се заклели в гигантски системи от рампи: зигзаго
образни рампи на една от страните на пирамидата, вътрешни
рампи, отвесни рампи, сбор от рампи близо до основата, ком
бинации от различни видове рампи. Мащабите на концепции
те им обаче многократно надхвърлят действителното събитие
- построяването на пирамидите. По думите им излиза, че то
гавашните инженери е трябвало да се наричат едва ли не „стро
ители на рампи" вместо „строители на пирамиди". По наше
мнение представителите от палео-5ЕТ1 с основание поставят
теориите им под въпрос. Мартин Айслър предложи алтерна
тивна хипотеза за временни стълби. В експеримента МОУА д-
р Марк Ленър провери теорията в реални условия. При пост
рояването на миниатюрна пирамида на платото Гиза се оказа
обаче, че е необходима противоопора и държачи в блоковете,
за да може дървените греди да са стабилни, а „дървените под
пори бяха трудни и неудобни за манипулация".
Повечето от предложенията пропускат факта, че хората,
живели преди хилядолетия, ефективно са преодолявали тех
ническите проблеми с мултифункционални логически реше
ния. Нашата теория обръща внимание на това.
Изхождаме от основната идея да използваме растящото
тяло на пирамидата едновременно и като рампа. Подобен
кранов механизъм би изглеждал по следния начин: от външ
ната страна на тялото на пирамидата една до друга се изпра
вят три дървени конструкции. В отвесните греди има издъл

бани жлебове, напомнящи релси. Шпросни (стъпаловидни)
напречни съединителни елементи фиксират ширината на
гредите в зависимост от транспортните плъзгачни основи,
които (най-малкото) са познати от по-късната египетска епо
ха (например в Дванайсетата династия, 1991-1785 г. пр. Хр., от
гроба на Джехутихотеб в ел-Бергиех).
Каменният блок от 2,5 тона се поставя върху плъзгачната
основа в средната стълбовидна рампа. От лявата и дясната
страна на основата има завързани въжета, които на върха на
лявата и дясната греда на рампата достигат горната част на
строителната платформа. Въжетата, на които са нанизани
множество обли търкалящ и се елементи (доказано е, че та
кива вече е имало по време на строежа на пирамидите), са
привързани към ъгловите плъзгащи се подиуми, разположе
ни в лявата и дясната рампа.
Смята се за доказано, че древните конструктори са изпол
звали тежестта на човешкото тяло като „задвижваща сила".
В противен случай те никога нямаше да могат да използват
толкова находчиво търкалящ ите се техники и елементарни
те закони на лоста, както например при конструкцията на
плъзгащи се блокиращи блокове между Голямата галерия и
Камерата на царя.
За да се повдигнат 2,5-тонните каменни блокове до стро
ителната платформа, би могла да се използва „задвижваща
та сила" на тежестта на човешкото тяло. Ако на десния и ле-
Ка,пъните са били
повдигани по тоди нашн
- людел на ра,ппа.
(Снимка: П. Нелтинг)
вия плъзгащ се подиум застанат 25 души с тегло около 60 кг,

се получава 3000 кг тяга срещу 2500 кг противотежест на ка
менните блокове. Резултатът е повдигане на плъзгачната ос
нова в централната рампа до нивото на строителната плат
форма. (Образно можем да си го представим като примити
вен асансьор.)
След като каменният блок е разтоварен, работниците от
лявата и дясната страна на облегнатата върху тялото на пи
рамидата рампа биха могли отново да се изкачат до съответ
ното ниво на строителната платформа. Междувременно на
средната платформа са се качили двама души и вследствие
на тежестта им двата странични подиума отново са се издиг
нали в изходна позиция.
За намаляване на триенето биха могли да се използват
смазочни вещества, които са били налице в древен Египет -
например естествени мазнини или восъчни продукти.
При нужда височината и позицията на предложената кон
струкция лесно може да се промени с малко разход на време
и средства.
Едновременното идполдване на около 10 рам п и за всяка
страна на пирамидата би могло да доведе до безпроблемно
транспортиране на средно около 350 каменни блока на ден.
С нарастване на височината й броят на рампите намалява,
защото са нужни все по-малко каменни блокове.
Никоя друга рампа не е толкова ефективна. Само по този
начин би могла да се създаде постоянна подемна сила без до
пълнителна употреба на мускулната сила на работниците!
Остава въпросът как са били повдигани 40 или 50-тонни-
те блокове, използвани за стабилизиране на камерите на ца
ря и царицата? Нашето предположение е, че още след изг
раждането на първата каменна платформа гигантските м о
нолити са били влачени на всяко по-горно ниво. Използвани
те техники на повдигане към по-висок каменен пласт от
един метър са много по-приемливи логически от каквато и
да било конвенционална рампа.
Предоставихме конструкцията за проверка на строител
ния инженер Ралф Папендик. Според преценката му негови
те антични колегите без проблем са могли да я използват.
Възможен контрааргумент от „гледна точка на археоло
гията" могат да представляват натрупаните една върху дру
га строителни рампи, които Борхард откри в пирамидата в
Мейдум. Там бяха намерени останки от плъзгачна писта, как-
то и от „проход", който обаче беше превърнат от Марк Ле-

нър в „много тясна и учудващо висока права или лъкатуш-
на рампа за страничната повърхност на пирамидата". Това в
никакъв случай не е опровержение на теорията ни, защото
ако е трябвало да има такова съоръжение, то трудно би пос
лужило за транспортиране на огромни каменни блокове;
много по-удобно е за пренос на по-лек строителен материал,
инструменти, вода за работниците, зам яна на работните
смени и т. н. В заключение една толкова тясна рампа, както
и мини-рампите от стъпаловидната пирамида в Южен Аби-
дос, биха могли да имат донякъде връзка със съответното съ
отношение на вложените усилия и получените резултати.
Въпросът кои са истинските конструктори и логици на
пирамидите или кой е напътствал хората тогава, остава отк
рит. Египетската митология се позовава на учители, които не
са от тази Земя. Както в много други легенди, те са дали на
хората технически методи, разбираеми и приложими за тях.
Казаното съвпада с начина на действие в развиващ ите се
страни днес: вече не се изграждат високи технологии (както
беше през 60-те и 70-те години на 20. век), за които трябват
много средства за техническо обслужване, квалифициран
персонал, а не след дълго и ремонт. Те са заместени от лесна
за произвеждане, поддържана на място, разбираема техника:
и това дава резултат. Кой тогава е „помощникът" в развити
ето на човешката раса?
ОС-Х и загадката
на египетските обелиски
Антична космическа технология I
Томас фус
Изстреляни от рампите на стартовите площадки, 2000 годи

ни след Христос в космоса полетяха ракети със запомнящи се
митологични имена - Атлас, Титан, Лриана. 3000 години пре
ди Христос египетското божество Атум се възнася на небеса
та от „прамогилата", „мястото на стълба". Съвременните ра
кети постоянно отлитат към близкия космос, а прозвището
на Атум е било „Господар отвъд небесните граници". Наис
тина ли съвпаденията са само случайни?
Древен Египет: едва ли има друга антична култура, която
да ни е завещала толкова много загадки. Гигантски построй
ки, тайнствени текстове, чуждо изглеждащи изображения,
монументи - всички те разкриват народ, който е живял не са
мо „за", но и със боговете си.
Боговете и техните космически кораби

В стандартното си и ненадминато до днес произведение за
египетската история, излязло още през 1923 г., египтолозите
Адолф Ерман и Херман Ранк пишат следното [2]: „Според
египтяните в прадревни времена династиите са били оглавя
вани от боговете. О питвайки се да разберем коя власт е
наречена прадревна, се оказва, че тя е съществувала от вре
мето на Ре."
Времето на Ре, епохата на реалните богове, в която бог
Амун се е възнесъл на небето. Мястото на събитието: градът
на Слънцето, недалеч от Кайро - Хелиопол, родният дом на
египетското жречество и фараонската власт. Атум (проз
вището му „Владетел на Хелиопол" вероятно се е отнасяло до
„реално съществуващо божество"), както и другите „богове"
и „митични фигури" са имали „резиденция", която някога е
била най-големият архитектурен комплекс на Египет.

Всичко в тази площ от около 900 000 кв. м (!), която не
прилича на храм, а на „база", оградена от 30-метров тухлен
зид (защо?), е свързано с авиация. Тук има:
1. Сграда на Ре-Харахте („Ре" не е само слънчевият диск, но

означава и „сияейки в диска". „Харахте" означава „кръго
зорът-Хор", т.е. „носещият се като Слънцето, далеч, нави
соко в небето сокол". От друга страна, за Хор се твърди,
че се появявал като слънчев диск с крила. В този си вид
той трябва да е победил бог Сет над град Едфу.)
2. Терен за кацане на предполагаемата птица „Бену " (Впи\ „из
дигащият се в сияние") или „феникс" (на гръцки: „Черве
ния"). В египетската книга за подземния свят се казва: „фе
никс, който прекосява вратите на Дат." Първоначално Дат
е звездното небе! Най-невероятното: след като „пратеник
Божи" отнася на „небето" библейския пророк Барух („И той
ме взе със себе си и ме отнесе там, където небето... е укре
пено"), той вижда „птица", която пратеникът нарича „ф е
никс".
3. Сграда на „господаря отвъд небесните граници" Атум,
както и споменатата могила, от която се е възнесъл. Ку
риозът: изкусните и с подчертано усещане към естетика
та египтяни не я изобразяват като такава, а като обелиск
или подобен на обелиск монумент (домът-Бенбен), който
е поставен върху платформа, чиито връх (подобно на сте
пен от ракета) силно се откроява и представлява позлатен
пирамидион (Бенбен на египетски - ЬпЬп).
Петер фибаг [1] беше първият, който направи задълбочен

и подробен анализ на понятията обелиск, пирамидион, ф е
никс и Хелиопол. В изследването си той стига до заключени
ето, че „обелискът символизира някакъв вид ракета, с която
Атум-Ре някога е дошъл на Земята и е дал тласък на египет
ската култура. Заради твърдостта и здравината на м атери
ала, по всяка вероятност металният космически кораб е бил
наречен „твърд камък", който „блести" и „приближава не
бето".
Пирамидионът (Бенбен) буквално има нещо „в себе си" и
често е изобразяван с личност, респективно божество, което
е застанало над или във него. Изследователят Зекария Сичин
допълва, че съгласно древноегипетските предания Бенбен е
твърд предмет, дошъл от небето. Не

бесната камера, с която бог Ре се е
приземил.
„Книгата на подземния свят" съ
държа интересни неща за т. нар.
„храмови божества": „Те обитават из
вън дома-Бенбен. Те виждат това, ко
ето Ре вижда и са допуснати до тайн
ствения му образ." (36. час, 39. сце
на) Няколко реда по-надолу самият
Ре казва на храм овите божества:
„Вие сте тези, които ограждат мис
терията ми, но аз пазя мистерията,
която се намира в дома-Бенбен. (36.
час, 39. сцена). Човек се пита: „хра
Обелискът на Тупипос I в мови божества" или „наземен пер
Кариак. Какво символизира
1110311 „стълб" в действител сонал"...?
ност? (Снимка: Томас фус) Въпреки че по-голямата част от
египтолозите и гнори рат подобни
текстове и не смятат комплекса в Хе-
лиопол за нещо повече от „светилище на Слънцето", някога
обелискът, съответно Бенбен, е бил от такава важност, че пър
воначалното име на града не е Хелиопол, а 1юти, съответно
Опиону, дословно „място на стълба", „място на обелиска".
Съвременният поглед: независимо дали в Кейп Канаверал
(Флорида), Куру (френска Гвиана) или космодрума Байконур
в Казахстан - на всички тях като „монументи" се извисяват
редица износени ракети, нещо като съвременни „места на
стълба"..., които все пак не са култови средища! И така, кой
или какво е представлявал „бога" Атум и онзи „стълб" преди
5000 години?
Въпреки че обелискът е един от най-разпространените
монументи в древен Египет, все още няма единодушие по
въпроса какво точно са искали да изобразят египтяните с те
зи 32-метрови (според античните източници е имало дори с
52,5 метра височина) и понякога тежащи над 450 тона камен
ни монолити. „Рационалните" опити за обяснение на сериоз
ните учени и египтолози се простират от слънчев лъч и сим
вол на плодородието през символистичното обозначение за
връзката между владетеля и Бога до фал ос и „божествена
сперма". До момента естествено беше фаворизирана споме
натата могила. Сериозност... с много фантазия!
Без внимание от страна на египтолозите остава и тезата

на палео-5ЕТ1, че почитаните най-вече в по-късно време обе
лиски са каменно изображение на космическия кораб на „Бо
га" [1]. Наистина ли теорията ни е толкова изопачена?
Експериментален кораб ОС-Х

В никакъв случай, защото въпреки всички въображаеми „ра
ционални" обяснения и отрицания тя се потвърди: през ля
тото на 1993 г. ОС-Х (ОеНа СНррег Ехрепте1гШ) прототип на
нова едностепенна ракета на фирмата МсВоппаШ Оои$1аз
Аегозрпсе полетя над тестовата площадка на КТА5А в Уайт
Сандс (Ню Мексико). Това беше реабилитацията на обелиска!
В рамките на поръчка за $ 58 милиона на ВМОО (ВаШзИс
МгззПе Ое/епзе Ог$ат2.аНоп, приемствен отдел на програмата
501) инженерите на ММО успяха да създадат многократно
използваема и въз основа на четири променливи двигателя
(КБ-10 А5, подобен на двигателите Атлас и Титан) маневре
на ракета, в която новото не беше само използваната техно
логия, а преди всичко ф орм ата.
Въпреки че последният тест на ОС-
X завъ рш и с експлозия зар ад и
грешка в управлението, авиацион
ните й качества бяха несъмнени. Ра
кетата ОС-Х е нова и въпреки това
древна. Заради подаването на гори
во, двигателите и аеродинамичните
си качества тя се оказа космически
кораб, който - както съветската ра
кета до Луната N-1 през 60-те годи
ни вече неочаквано потвърди - изця
ло наподобява египетски обелиск:
изправен стълб с ясно отделен пира
мидален връх (Бенбен/пирамидион)
с квадратна основа. Дословно преве
дено, обелиск означава копие, остра
Г)С-Х, съвременен „обелиск" колона или стълб. ОС-Х и обелискът
по време но първия си
тестов полет: той се
на Атум се вместват в това понятие!
издига. Лети и отново се От друга страна, е ясно, че егип
призе,пяво но огнения си лъг. тяните от второто или третото хи
(Снимка: МАЗА) лядолетие преди нашето летоброе
не не биха могли да опишат съвременните ракети. Напълно

естествено е Атлас, Титан, Ариана или ОеНа СНррег да бъдат
идентифицирани като „богове", съответно като „божествени
ладии" и „средства за придвижване", а местата, където са се
намирали - като „божествени светилища", а защо не и като
„мястото на стълба"? Дали обаче можем да говорим само за
египетски „случай"?
Очевидно не. Тясно свързаната с Египет еврейска култу
ра предлага допълнителни описания. В Стария завет има па
сажи, които придават съвършено нов смисъл на понятията
„колона" или описаната ракета ОС-Х: „И Господ вървеше
пред тях, денем в облачен стълп, за да ги управя из пътя, а
нощем в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват денем и
нощем..." (Изх. 13:21)
Казаното напълно съответства с описанието на ОС-Х. Ако
работят и четирите двигателя, през деня те изглеждат като
облачен, а през нощта - като огнен стълб.' Ракетата също та
ка е в състояние да се придвижва близо до земята в отвесно
положение. Както винаги става обаче, нито слънчевите лъчи,
нито изригванията на вулканите, нито червените изгреви на
Слънцето, нито Мойсей с факла в ръката могат по-точно да
обяснят смисъла на тези хилядолетни предания.
Следващият цитат показва, че става дума за „обожестве-
ни" летателни тела: „... дигна се облачният стълп отпреде им
та застана отдире им (варианти в превода - „и стъпи на зе
мята" - бел. авт.), и дойде между Египетското множество и
Израилевото." (Изх. 14: 19-20)
Тестовите полети, при които ОС-Х извършва същия ма
ньовър, носят името ТИ$Ъ1 Зепез 1. Стартиране - отвесно из
дигане - хоризонтално движение - отвесно снижаване - ре
ене близо до земната повърхност - приземяване. В Уайт Сандс
трябваше да се случи точно това. Но как би изглеждало, ако
летателен обект като ОС-Х ненадейно и относително бързо
се приземи сред човешко множество, което преди никога не
е виждало подобна технология (или е слабо информирано)?
Отговорът за този сценарий намираме в Стария завет:
„Но в утренната стража Господ погледна от огнения и об
лачния стълп на египетската войска и смути войската на
египтяните... (варианти в превода - „и предизвика страх и
ужас" - бел. авт.)." (Изх. 14:24)
„Божиите" летящи тела не веднъж се намесват във воен
ни конфликти и очевидно както египетските, така и еврейс
ките божества са разполагали с едни и същи системи - ф е

никс или огнени стълбове. Както разбираме от книгата на
Езекиил обаче, египетският Ону (Опи, на юдейски „Он"),
„мястото на стълба", бил трън в окото на израилтяните: „И
ще запаля огън в Египет... Младежите на Илиопул и на Пи-
весет ще паднат от нож (в немския превод - „Младият еки
паж на Он и Бубастус ще паднат от нож" - бел. прев.)... и ще
познаят, че Аз съм Господ." (Ез. 30:16,17,19)
Въпросът остава: младежите (младият екипаж)...? Въз
можно ли е преди хилядолетия да е имало борба за власт
между старите и новите богове - или трябва да говорим за
военни? Виждаме смайващите паралели със съвременността.
И тя все пак свети!
Спорът за „електрическата крушка" от Дендера
Райнхард Хабек
П озн авали ли са д р евн и те египтяни електричеството?

Използвали ли са електрически крушки? Когато преди 20 го
дини Петер Краса, електроинженерът Валтер Гари и аз изра
зихме мнение, че не е изключено релефът с круш овиден
обект в храма на богинята Хатор в Дендера да изобразява
електрическо светлинно тяло, никой не ни обърна внимание.
По онова време се знаеше малко за подземните крипти на
храма, а тесните, труднодостъпни и тъм ни като в рог поме
щения недалеч от Нил се разглеждаха само на оскъдна свет
лина. Никой не говореше за превод на йероглифните тексто
ве от храма. Междувременно се промениха много неща [1].
Ретроспективен разказ
За пръв път вниманието ни беше привлечено в края на 70-тс
години от две книги на Чарл Бераиц и Тонс Бруиес. В тях открихме
пасажи и илюстрации, за които се твърдеше, че са копие на хра
мовите изображения [2]. Последваха поява на оригинални сним
ки и две експедиции до Египет (през 1979 и 1980 г.). Разговорите
с реномирани учени показаха, че египтолозите естествено пред
почитат различно „обяснение" на изображението. Нашата ал
тернативна теза беше отхвърлена с възмущение. Те настояваха
(правят го и днес) за традиционна интерпретация, обременена
с необозрими абстракции, които наистина са им нужни, тъй ка
то не издържат логическата проверка. Ето част от обозначения
та, които би трябвало да служат за обяснение: „змийски камък",
чието значение е неизвестно, „култов обект", „плод на фантази
ята", „символ на вечността", „страж на храма", „слънчева ладия
с висяща рогозка" или „символи на плодородието".
Междувременно се появиха и мнения, че религиозните
изображения в храмовете и гробниците не били създадени да
информират, а да Въздействат [3]. Тезата е крайно неточна по
отношение на йероглифните текстове над и под изображени

ето в храма на Хатор, където пространството очевидно е из
ползвано за съхранение и предаване на информация.
Релефът в Дендера.
Някои изследователи говорят за „сексуални символи",

„змийската енергия Кундалини", „антични бормашини" и
„транспортни съоръжения".
В последно време в египтологията навлезе ново „предло
жение", според което подобното на мехур изображение показ
вало „различна представа за хода на Слънцето" [5] - но прави
ли то нещата по-ясни? Позитивно погледнато, след цялата оди
сея от „решения" съществува хипотеза, според която релефът
има нещо общо със „светлината" („Слънцето"). Твърди се, че
той изобразявал „определен слънчев цикъл". Според нашата
интерпретация изображенията показват различни видове елек
трическо разтоварване, изключено светлинно тяло и интензив
но светене. Пгедано по този начин, теорията ни е напълно съв
местима със светлинния цикъл. Може би различните гледни
точки все пак могат да се съгласуват?
Критиците
Има ли основателна причина, поради която египтологията
(въпреки че вътрешно е разединена) се придържа към догма
тични хипотези? Защо специалистите си затварят очите пред
изображения, за които най-малкото може да се каже, че

„приличат на..."?
За к р и ти ц и те този ар гу м ен т е недоп усти м : „А ко
прочетем йероглифите, свързани с релефа, лесно ще устано
вим, че става дума за акт на култово действие, а не за елект
ричество." [6]
Първо: когато през 1982 г. излезе книгата ни „Светлината
на фараона", все още никой не говореше за превод на йерог
лифите в Дендера. В противен случай задължително щяхме
да ги включим в работата си.
Второ: актуализираното издание на книгата излезе през
1992 г. Ние бяхме първите, които взеха отношение по текс
товете от храма. Дисертацията на египтолога-физик д-р Вол-
фганг Вайткус, която им беше посветена, излезе, когато под
готвяхме книгата си за отпечатване. Тъй като той с готовност
ни предостави части от предстоящата си (и изключително ак-
туална) докторска работа (макар че не споделя нашата теза),
имахме възможност първи да анализираме текстовете [7].
Следователно критиката е напълно безпочвена.
Трето: напразно се търсят понятия като „електричество".
Древните египтяни са си служели със съвсем различни израз
ни средства (в най-добрия случай - с описание на светлинен
източник) - и те наистина са налице, ако се спрем на пасажи
като „светещата змия, излизаща от лотосовия цвят".
Четвърто: аз не виждам противоречие между „акта на кул
тово действие" и тезата за „електричеството". Чий култ? Откъ
де се е появил той? Какво се има предвид с изобразените сим
воли, магическите практики и ритуалните актове? Защо да не
е вярно обратното: че от съвременна гледна точка наричаме
древното знание за електротехническите процеси „култ", за-
щото не знаем пъувонатлното му значение? Дилемата остава:
това, което не може да бъде обяснено, набързо се приема за
култово. Може ли подобно отношение да е убедителен „научен"
контрааргумент? Критиците от този род остават затворени в
собствената си аргументация - като култ - и те повече не се
интересуват от неговия произход. Позициите са много раз
лични: докато хора като Деникен, Лангбайн, фибаг или Допат-
ка продължават да търсят значението на определени митове и
легенди и се опитват да разкрият „ядрото" зад бремето на ре-
лигиозността, автори като Пьосл се чувстват призвани да прик
риват значимото с религиозно-украшателни декорации, твър
дейки, че точно те са основни.
ЗА ГА Д Ъ ЧН И Я Т ЕГИ П ЕТ 59
Когато през 1869 г. френският пионер-изследовател на Ден-

дера Аутуст Мариет публикува в петтомното си произведение
скици от храма на Хатор, естествено нямаше как да изникне
хипотезата за електрическа крушка. Томас Едисон успя да я еьз-
!
даде едва през 1871 г. Електрическата светлина не играе никак
ва роля в света на Мариет. „ Дори по онова време Мариет да не
е открил нищо необичайно", отбелязва Ден Брюне, „много е
странно, че днес не се прави опит за нова интерпретация, за-
щото от нивото на знанията ни за електричеството и елект
рическите процеси не трябва много фантазия, за да разпозна
ем изображението като източник на електричество." [8, 9]
„Култовият обект" срещу „тезата за електричество"

Виенският електроинженер и ръководител на проекти към
международния електрически концерн ЕНп Валтер Гарн вни
мателно разгледа наличните материали и изказа мнение, че
не вижда проблем за електротехническа интерпретация.
Критиците, напротив твърдят, че изобразеният крушови
ден предмет няма нищо общо с днешните електрически круш
ки и следователно не е осветително тяло. Вярно донякъде е са
мо първото твърдение: изображенията наистина не показват
„електрическа крушка", но точно пресъздават прехвърляне па
електрическа дъга или електрическо идпрадване във вакуум. Следо
вателно би могло да става дума за предвестник на лампите с
газово изпразване (например неонови или с живачна пара) [10].
Досега не са намирани находки на осветителни тела. Но
нима някой ги е търсил? Има ли целенасочени разкопки в
Реконструираният
,подел на инж.
Валтер Гарн.
околностите на Дендера? М ожем ли категорично да изк

лючим, че на няколко метра дълбочина под пясъците на све
тилището на Хатор няма останки от подобни предмети? Или
ще е много по-добре, подобно на галванизиращите елемен
ти от партското царство, да прибегнем отново до неловки
обяснения като „магични обекти" и „култови предмети" [11]?
Докога ще действаме по същия начин?
Примерът с предисторическия „компютър" от Антиките-
ра показва колко лесно се пропуска или игнорира светът на
технологията през Античността. През 1901 г. водолази наме
риха части от машина, които бяха занесени в музея в Атина.
Години наред никой не се заинтересува от тях. Дори когато ар
хеологът Валерион Стайос заяви, че останките напомнят часов
ников механизъм, колегите му отхвърлиха предположението
като твърде „авантюристично". Трябваше да минат 50 години,
преди Атепсап РкИо5оркка1 5оае1у да се заеме с находката и да
потвърди диференциален механизъм със сложни зъбни колела.
Не е изключено предметите от Дендера да са били отк
раднати, пренесени в сигурно скривалище или унищожени
при военни конфликти. Примерът с храма на остров филае
от 4. век показа как фанатизирани християни гшячкосват и
изцяло унищ ож ават последния бастион на египетското
жречество и принуждават тайнствените носители на писме
ността да замлъкнат завинаги.
Естествено липсват безспорни доказателства за правил
ността на хипотезата ни, но такива липсват и от страна на
египтолозите. Или може би някой изследовател е изкопал
„змийския камък", който учените предлагат като решение?
Струва ми се, че критиците прилагат двоен стандарт. Уж по
добни образувания са стоели пред входовете на храмовете -
в такъв случай къде са потънали [12]?
Нека отбележим, че ние нямаме стопроцентови доказа
телства - разполагаме обаче със следи, които подкрепят на
шата „теза за електричество". Има и още: тъй като идеята за
антични осветителни лампи звучи наистина фантастично, а
инженер Гарн беше скептичен, той създаде два функционира
щи идентични на изображението модела. Единият се състои
от стъклено тяло, в което са поставени две метални части.
Ако въздухът от него се изпомпа с около 40 шшН§ (напри
мер с водна помпа, основания за която дава изображението
до крушовидния предмет) и бъде пуснато напрежение, в
крушката се появява светлинен ефект, който лъкатуши като
змия от единия електрод до другия. Това се случва анало

гично на изображението на релефа в Дендера [14].
Вторият по-малко познат модел е на принципа на „прех
върляне на електрическа дъга", която предизвиква интензив
на светлина и заслепява останалото пространство; то може да
бъде изобразено като овална аура, наподобяваща електричес
ка крушка. Тук не е необходима помпа. Независимо дали ста
ва дума за „електрическа искра", или за „прозрачно стъкле
но тяло", реконструкцията функционира. Дори при възраже
ние, че релефът може да е само теоретичен, остава ясното
знание за електрическите процеси.
Момент, ще кажат критиците, в най-добрия случай има
ме само изображение, показващ о как би функционирал
„електрически заряд" - т.е. мястото, където „рамената" на т.
нар. „колони-Джед" влизат в „крушата" и докосват „змията".
А останалата част от релефа? Виждаме друга змия, която не
докосва колоната-Джед, следователно светлинният ефект е
изключен. Скептиците обаче се лъжат. Дори при .много по-
ниско налягане (под 0,5 т т Н § ) по права линия срещу елект
рода може да има изпразване. Нарича се „светлина на тлеещ
заряд". Куриозното в случая е, че тази змия видимо е по-пра
ва от другата, демонстрирана в предишния експеримент. Тъй
като отстрани е изобразен въздушният бог Шу (египтолози-
те също не го отричат), това би могло да послужи като дока
зателство за „слабо въздушно налягане" [14].
Не, не, ще кажат критиците, всичко това е случайност. Е,
когато публикувахме книгата си през 1992 г., бяхме наясно, че
за някои читатели хипотезата ще прозвучи богохулно. Меж
дувременно мина още едно десетилетие и научихме нови не
ща. Самокритично бих добавил, че някои от детайлите и ис
торическите датировки, които ние с Петер Краса изложихме
от тогавашното си ниво на познание, трябва да бъдат кори
гирани - наприм ер данните за възрастта на храма. Това
обаче не променя основната теза: „електрическото изпразва
не" е предадено в релефа по начин, по който бихме очаква
ли - с всички детайли.
Ние с В. Гарн и П. Краса не сме толкова самонадеяни да
твърдим, че сме открили „философския камък", но имаме
основания да смятаме, че сме прави. Опитахме се да изковем
нишка от доказателства, която подкрепя изложената от нас
хипотеза за познанията на египетските жреци за принципи
те на електричеството [15].
Липсват контрааргументи
Естествено не е задължително да споделяте нашата „електро-
теза". Но ломотенето за символи, без да се знае техният про
изход и многопластовото им значение, не е контрадоказател-
ство.
До момента критиката към нас не беше особено ласкава:
„несъстоятелността на жалката теория за електрическата
крушка в Дендера, която не може да бъде доказана по нито
един параграф", „няма загадъчни и непознати неща"; тя пре
дизвика хипотетични последствия от тезата ни за елект
ричеството - че „богът на Слънцето пътувал до подземното
царство по спуснат от небето кабел" и „в древноегилетските
градини не растели лотосови цветя, а фасунги".
Германският хоби-археолог Райнер Лоренц е особено вещ
в подобни „контрааргументи" и самовластно определя чрез
Интернет коя книга била „добра" и коя не, кой говорел „ис
тината" и кой - „глупости". Единственото нещо, което виж
даме в случая, е огромно високомерие. Ясно е, че Лоренц не
се е занимавал с техническата страна на въпроса за релефа в
Дендера.
И все пак, кои са много по-убедителните „научни аргу
менти", когато се говори за „култови обекти", „митични и те
ологични символи", „култова употреба", „богове в символна
форма", „напълно типични прим ери за космотеистична,
символна култура"? Критиците заявяват, че текстовете в Ден
дера не говорят за „изображения на електрически крушки"
и следователно, триумфират те, „и последният човек трябва
да е забелязал, че „приликата с някаква технология" не вър
ши работа". „Не съществува нито едно указание, което да бъ
де интерпретирано технологично." [16]
Те обаче се лъжат. Нека си припомним назоваването на
точните размери и използваните материали. Многото м ито
логични описания като „светеща змия" (наречена също и
НагзотШз) ясно показват, че подобните на круши осветител
ни обекти не показват някакъв си „слънчев цикъл". Изобра
зените предмети трябва да са съществували на практика. Тук
митологичното свършва. Съществуват няколко древни пре
дания за „вечно светещи лампи" и „вълшебни светлини".
Според мен има и още нещо, което е важно. Тъй като д-р
Вайткус, преводачът на текстовете от Дендера, предварител
но изключва възможността за „електрическа интерпретация",
той не би могъл да постигне разбираем в технологично от

ношение превод! Твърдя също, че ако дадем йероглифите на
десетима различни египтолози и ги помолим за превод, ще
имаме смислово еднотипни интерпретации на „светлинно-
слънчевите символи'7 и „култовете към боговете", но и десет
радиани превода.
Германският ми колега Еберхард Шнайдер дава следния
пример. Той цитира оригиналния превод, в който е въведен
„крушовидният обект". Според Вайткус в него дословно се
казва: „Думи, казани от Харсомтус, великия Бог, който пре
бивава в Дендера, живия Ба в лотоса на дневната ладия."
По мнение на Шнайдер свободният превод би бил по-раз-
бирасм: „Говорила за създаване на светлината, великата бо
жия сила, която се пази в Дендера; явление, което живее в
съцветието на медното въже."
Съвременният египтолог, който принципно не изпитва
антипатия към „електротехническото решение", вероятно би
се осмелил на още по-актуализиран вариант: „Изобразено е
създаването на изкуствена светлина, велика манифестация на
божествената сила, практикувана в Дендера; става дума за
жива светлина, излизаща от подобната на цвят фасунга на
медния кабел."
Еберхард Шнайдер случайно е станал свидетел на първи
те варианти за превод към дисертацията на д-р Вайткус. По
негово мнение Вайткус е направил превод, чийто смисъл на
пълно му е убягнал. Шнайдер ясно си спомня как те двал\а-
та с проф. Дитер Курт са си блъскали главите над текста в
един кабинет на Института по египтология в Хамбург. По
онова време той салшят е работил над свой обемен труд и е
наблюдавал как двамата египтолози са се съветвали дали тек
стът трябва да се преведе по един или друг начин, т.е. те не
са предавали пряко и с ясна убеденост смисъла му [18].
О бвиняват автори като мен, че сме призовавали към
„борба срещу науката". Това вероятно е недоразул\ение или
умишлено злорадство, защото е точно обратното. Аз заста
вам твърдо зад това релефът от Дендера да бъде проучен
наугно и да се направят разкопки на лгястото. Мисля, че ис
тината трябва да бъде намерена, че човек трябва да има ку
ража да изследва нещата не само еднострангиво от позицията
на властващата в момента доктрина, но да даде шанс и на
други хипотези, например при изследване на въпроса за тех-
нологигните знания в предисторически времена.
Мненията за значението на релефа в Дендера и йерогли

фите остават разединени. Ние обаче трябва да се опитаме да
анализираме наличния материал колкото съвестно, толкова
и неемоционално, за да изградим по-обективна оценка за
състоятелността на различните теоретични модели. Нека из-
бром гласовете „за" и „против". За целта е нужно всички
участници да си сътрудничат с други научни дисциплини, а
не да отхвърлят технологичната гледна точка като „безсмис
лица", само защото нейната хипотеза трудно се вмества в се
гашната научна представа. Днес, повече от когато и да било,
е важно да продължим изследванията. Египтолозите ще при
емат ли предложението ни? Без предразсъдъци? Любознател
но? Кое наистина осветява тунела?
Електричество в древен Египет?
Разсъждения за техническо решение
Проф. д-р Райнер Озе
Възможно ли е в царството на фараоните да се е добивала и

използвала електрическа енергия?
Подобни тези се издигат и подкрепят от изследванията на
палео-5ЕТ1. Д-р Ева Ауф [1] например допуска, че двойната
корона на Долен и Горен Египет е била снабдена с „батерия
Уреус", която е създавала електрическа дъга. Райнхард Хабек
[2] и Петер Краса [3] говорят за „електрическа крушка" в
Дендера.
При критическия анализ на теориите, че Египет на фара
оните е познавал добиването и използването на електроенер
гия, възникват въпроси, на които днес трудно можем да от
говорим:
Два основни въпроса

1. Възможно ли е древните египтяни наистина да са били в
състояние да разбират и превръщат различни форми на
енергия (например светлина, топлина, движение) в елект
ричество? И ако „да" - възниква въпросът как е станало това?
- Опит за отговор:
Различават се два вида електричество: електростатично
напрежение (акумулиране на заряд, например в конден
заторите) и стационарен (постоянен) електрически ток
(движение на заряд, например напрежение по провод
ник).
За акумулиране на енергия е нужно еднократно зарежда
не с енергия (зареждане на кондензатор). След това елек
трическият източник не е необходим. За получаване на
постоянен електрически ток, напротив - нужен е постоя
нен енергиен източник. Много неща показват, че в древен
Египет (едва ли не) е било използвано статично елект
ричество (постигнато с триене или други подобни) за пос

тигане на различни ефекти.
2. Защо египтяните са използвали подобни средства? Въз

можно е да са служели за религиозни цели или за демон
страция на могъществото на фараона. В случая отново
можем да се запитаме кой от двата варианта на елект
ричество би бил по-нужен?
- Опит за отговор:
Демонстрацията на властта на фараона вероятно е била
свързана с процес, който е бил „повтарян" по различни
поводи. Това (едва ли не) подсказва използването на ста
тично електричество. Между другото, до същия извод
стигат Петер Краса и Райнхард Хабек [3].
Царската корона и „батерията Уреус"

Двойната корона на Долен и Горен Египет (виж Изображение
1) е символ на обединеното царство и вероятно е била носе
на само по определени поводи. По принцип е запазена за бог
Хор, който често е изобразяван с нея (виж Изображение 3 [5]).
Тя се състои от бялата корона на 1орен Египет и червената на
Долен Египет. Както се вижда от Изображение 2 (по [4]), пър
во се е поставяла бялата корона със змията Уреус, а отгоре -
червената с металната спирала (от злато?). Не е изключено те
да са се заключвали по някакъв начин със змията Уреус ([5],
5. 118).
Г-жа д-р Ева Ауф [1] предполага, че в подобната на ваза ко
рона на Долен Египет би могло да има „батерия с високо нап
режение". Как обаче функционира тя? При подобна конфи
гурация вероятно е ставало дума за акумулатор, който едва
ли има висока товаропоносимост. Как слабото напрежение
от акумулатора („батерията Уреус") се е трансформирало във
високо напрежение? Нали това е предпоставката, за да въз
никне постулираната в [1] волтова дъга? За целта са необхо
дими технически средства. Били ли са древните египтяни
толкова развити?
Най-вероятно не.
Първо, трябва да са разполагали с някакъв товаропоно-
сим източник. Второ, добре да са познавали закона за индук
цията (и т. н.), за да произведат високо напрежение, напри-
Изображение 1
68 ЛОВЦИ НА ИЗГУБЕНО! ' • ШАНИЕ
мер на принципа на двигател с вътрешно горене („Ото"). Ба

терията би трябвало да се захранва с високо напрежение от
първична бобина, индуцирало се над нея чрез прекъсване на
първичната верига. Царството на фараоните едва ли е разпо
лагало с подобни научни познания.
Ако обаче са успели да отделят и да запазят двата заряда,
няма нужда от акумулатор. За около 5-сантиметрова волто
ва дъга (тя би била достатъчно въздействаща като акт на м о
гъществото на фараона) в суха въздушна среда са необходи
ми около 50 000 волта напрежение. Това е по силите на лен
товите генератори, които днес се използват в часовете по фи
зика. Генераторът превръща кинетичната енергия (произве
дена от задвижване на ръчна манивела) в топлинна (елект
рическа) енергия и по този начин възниква волтов заряд (раз
деляне на зарядите, виж [6]), който може да са акумулира в
кондензатор (двойната корона???). Кратковременното изп
разване (например между върха на бялата корона и метал
ната спирала на червената) постига желания ефект на елект
рическа дъга, ако спиралата сочи по посока на върха на бя
лата корона.
Друго предимство на това „техническо решение" е, че фа
раонът не трябва да носи на главата си акумулаторно уст
ройство с (например) киселинен или алкален разтвор (бате
рия Уреус). То е твърде тежко и опасно. По-подходящо би би
ло устройство, което се зарежда еднократно. Ако се внимава
електрическото изпразване да не настъпи преждевременно,
устройството може да бъде активирано в желания момент
(вследствие на скъсяване на дистанцията между двете коро
ни, например с помощта на металната спирала).
Въпреки че не вярвам в техническото предназначение на
двойната корона за създаване на волтова дъга, бих искал да
посоча електротехническата реализация на подобно устройс
тво.
Използва се кондензатор, показан на Изображение 4. Той се
състои от два цилиндъра с различен диаметър, които влизат
един в друг. Между вътрешната повърхност на външния ци
линдър и външната повърхност на вътрешния цилиндър има
изолация с достатъчно висока диалектрична проводимост е.
Цилиндричният кондензатор се зарежда с лентов генера
тор (петото изображение), който превръща енергията на три
ене в статично електричество.
За целта лентата завърта двата вала с помощта на мани-
вела. Чрез контактната четка възник

налият от триенето заряд достига ку
пола, където се акумулира. Устройст
вото може да разтовари заряда чрез
подвижен лост, който не е с нулев по
тенциал.
За зареждането на устройството,
куполът трябва да докосне за кратко
вътреш н ия цилин дър, след което
Цилиндричен кондензатор.
кондензаторът може да се сглоби.
Шестото изображение показва модел
от две тенекиени кутии и чаш а от
кварцов пясък. Чаш ата се поставя
във външен цилиндър, а вътрешният
цилиндър влиза в нея. Зарядът се по
ема чрез топчето (свързано с вътреш
ния цилиндър).
След като се заредят, цилиндрите
се разделят с помощта на изолираща
пръчка (виж шестото изображение,
Скица на лентов генератор.
долу). Съоръжението се „активира"
отново, когато двата ц и ли н д ъра
просто се поставят един в друг.
Не е задължително да се използва
лентов генератор. Със сигурност има
редица възможности за преобразува
не на триенето в електрическа енер
гия и няма съмнение, че египтяните
са познавали ефектите му (например
от шлайфането на розов гранит и т. н.
при строежа на пирамидите). Лично
аз обаче се съмнявам, че двойната
корона е представлявала гореописа
ното устройство, което фараонът е
поставял на главата си. Той със сигур
ност е имал много други възможнос
ти да демонстрира богоподобието си.
Цилиндричният
кондензатор в действие
(горе - сглобен,
долу - на гасти)
Р ел еф ъ т в Д ен д ер а
При първото ми посещение в храма на Хатор в Дендера

(както и при следващите) бях особено въодушевен от реле
фите в криптата. На приземиш! етаж на храма видях още
един (виж седмото изображение). Всички те показваха кру
шовиден предмет, който е облегнат на постамент (колона-
Джед) и от единия край е държан от жрец или фараон. Във
вътрешността на предмета има змия. От дясната му страна
е Тот, богът на мъдростта и науката, изобразен като павиан.
След по-внимателно разглеждане стигам до същия извод ка
то Р. Хабек в [2] и [3]: „Прилича на...!"
Приликата с електрическо съоръжение наистина е уни
кална. Колоната-Джед (символ на непрекъснатостта и стабил
ността) прилича на изолатор, върху който е поставена някак
ва свръхголяма „електрическа крушка". От фасунгата й (ло-
тосовия цвят) излиза въже, което напомня електрическо из
празване.
Изобразеният предмет едва ли е осветително тяло, но не
е изключено змиеобразното електрическо изпразване да е би
ло използвано в религиозните церемонии. Отново същият
въпрос. За еднократно електрическо изпразване във форма
та на змия е нужна „само" статична електрическа енергия,
„Електригеската крушка" от Дендера, изобразена в ст ратано помещение

в храма на Хатор.
която преди церемонията е създадена (да речем) с търкане и

е била акумулирана. Възможно ли е това да се е случвало в
Дендера (защото само там има такива изображения)?
Ако подобно устройство е било използвано в религиозни
те церемонии, нямаше да е лошо змиеобразната нишка да
показва някакво движение (поне около главата), което би се
постигнало с помощни електроди с различен електрически
потенциал.
Осмото изображение показва работен модел за подобна
симулация. За целта изследваният обект е пренесен върху
електропроводима хартия (белите пространства в осмо изоб
ражение). Светлосивото поле извън „лампата" не е електроп
роводимо. С помощта на проводящо сребро се полагат елек
тродите (в тъмно сиво). Ако по двата електрода пуснем елек
тричество (например + на „фасунгата на крушката" вляво, и
- на „вилицата" вдясно) по електропроводимата хартия се
създава електрическо поле. То може да бъде измерено и гра
фически изобразено. Възникват линии с еднакъв потенциал
(еквипотенциални линии и индукционни линии). Индукци
онните линии описват вектор по посока на най-ниския по
тенциал и очертават посоката на потока. Ако върху помощ
ните електроди (осмото изображение долу) поставим поло
жителен или отрицателен потенциал, индукционните линии
се променят според избраната полярност. „Змията" движи
„главата" си. Тя би помръднала и тялото си, ако левият осно
вен електрод, например на фасунгата, бъде полукръгов.
Чрез активиране на помощните електроди „змията" би
Опитен .подел на „електригеската крушка" в Дендера по [2] и [3].

могла да повдигне главата си нагоре. Деветото изображение

показва, че в ръцете на Тот има два ножа, които биха могли
да са помощните електроди. Той е стъпил на плоскост, която
би трябвало да е нулевият потенциал. Следователно, прилича
на. ..[2]!
Електрическа енергия
Под въздействие на вътрешнофизически ефекти из
точникът на напрежение има способността да уско
рява ел ек тр и ч ески те заряди . Той п р ед ава на
скачения за него консуматор напрежение и ток, т.е.
електроенергия.
От енергийна гледна точка източникът е технически
елемент за преобразуване на различни форми на
енергия в електричество. Под въздействието на топ
линната, светлинната и химическата енергия (и др.)
електрическите заряди се зареждат от източника
(получават подтик за движение от носителя на за
ряда).
За поддържането на електрически поток (транспор
тиране на заряд за единица време) е нужен посто
янен източник на електроенергия. Тя се нарича ста
ционарна (постоянен ток) или квазистационарна
(променлив ток).
За акумулиране на електрически заряд 0 е нужно
обаче само едно-единствено захранване. Конденза
торът с капацитет С акумулира стационарна елект
рическа енергия, ако бъде зареден с източник на нап
режение или ако бъдат разделени положителните от
отрицателните заряди в двете му пластини.

При зареждане от електрически източник зарядите
са предварително знаково обрем енени да бъдат
транспортирани до едната от двете пластини и да се
акумулират от нея. При разделяне на зарядите естес
твено трябва да се „полага" само един вид заряд (из
лишният заряд, който може да се предизвика с три
ене). Така в другата пластина „възниква" еднакъв по
големина обратен заряд. Следователно кондензато
рът е зареден с напрежение II = С2 / С и е акумули
рал енергия Ме| = 0,5 х С х II2.
При разреждане кондензаторът отново отдава тази
енергия, когато (в идеалния случай) частично или на
пълно се намали действието на изолационния мате
риал между двете пластини. Това дава възможност за
електрическо изпразване във въздуш на среда в
случай, че изолиращата й възможност (например
влажност на въздуха) е намалена или при големи за
ряди и малко разстояние между пластините на кон
дензатора (волтова дъга). Твърдото правило е, че при
ниска влажност на въздуха за п рШ Ж ртоколо 1 мм
във въздушна среда са необходими около 1000 волта.
Спешна медицинска помощ
в древен Египет
Опити с „теслата" на Хунефер
Д-р Волфганг Малек и д-р Катарина Кьотер
Изглежда, че в царството на фараоните медицината е била

неподозирано развита. Такъв беше изводът на д-р Андрсас
Оклиц през 1995 г., когато представи интерпретацията си за
ритуала по отваряне на устата [1, 2], част от погребалната
древноегипетска церемония. Н ай-известното му изобра
жение намираме в Раругиз Нипе/ег (Новото царство, около
1300 г. пр. Хр.) [3].
Оклиц забелязал приликата между „металната тесла", с ко
ято жреците извършвали церемонията по отваряне на устата, и
съвременния ларингоскоп. Тя напомня Н-образна шпатула, раз
работена в началото на 20. век от Магил [1, 2,4] и Джексън [5].
Хипотезата му гласи, че ритуалът по отварянето на уста
та се корени в реално оказвана медицинска помощ в ранно-
египетската епоха (около 2000 години преди папируса „Хуне
фер"). По-късно знанията са се изгубили и е останала само це
ремонията.
Т ео р е ти ч н а п р о в е р к а
Изхождайки от интерпретацията на Оклиц [1, 2], ние се опи

тахме да открием още доказателства за медицинските прак
тики в древен Египет. За целта в медицинската база данни
(МесШпе) за годините 1966-1996 търсехме следните понятия:
- апс1еп1 апс1 е$ур1

- {ЬгасНеоЬоту ог 1гасНео$1оту ог ШиЪаИоп) апс! (апсгепЬ ог М$-
Юпу).
Използвахме древноегипетски медицински текстове. Из

следването ни е непълно дотолкова, доколкото не търсихме
директно в специализираните списания за египтология.

Две плочи от раннодинастическата епоха (при царете
Ахаб и Джер, около 3000 г. пр. Хр.) показват седящ човек със
завързани на гърба ръце, към гърдите (гърлото) на когото
друг човек насочва нож. Някои автори наричат това трахео-
томия (разрез на трахеята). Тезата е предложена за пръв път
от Викентиев през 1949 г. Според други става дума за човеш
ко жертвоприношение [6-17]. В скоби трябва да отбележим,
че египетският историк Мането (по времето на Птоломей,
около 280 г. пр. Хр.) твърди за споменатия владетел Джер, че
е бил лекар и е написал трактати по медицина [12].
Раругиз 5тИН е известен и под името „Книга на чудесата".
Запазеният препис е от около 1550 г. пр. Хр. и вероятно е
фрагмент на много по-стар оригинал, от който са запазени
само 48 случаи за нараняване на глава, врат, ръка и гърди.
Допускането за по-древен оригинал се дължи на бележките,
в които се разясняват изрази, които не се употребяват през
1550 г. пр. Хр. [12, 18]. Вестендорф пише: „... езиковият анализ
несъмнено показва, че текстът е бил създаден по време на
Старото царство (около 2500 г. пр. Хр.)." Тази хипотеза не е на
пълно доказана.
Въз основа на историята на заболяванията и медицинския
преглед, диагнозите (т.е. назоваването на болестта, респек
тивно нараняването) в Раругиз 5тШг се поставят по начин,
който напомня съвременния:
-л е ч и м а („Болест, която ще излекуват.")’,

- съмнителна („Болест, с която ще се боря.");
- нелечима („Болест, която е нелегилт").
Накрая се предписва терапия: превръзка, зашиване на ра

ната или лекарства.
В случай 7 е описано нараняване на глава със засегната
челюст; там лекарят дава нареждане за храненето на пациен
та и „прави длето, увито с плат; то трябва да се постави в ус
тата (длетото участва в церемонията по отваряне на устата
на мъртвите)". Преводът и коментарът са на Вестендорф [17].
Две сцени от Рамзесеума (издигнат от Рамзес II храм в За
паден Тебен, около 1200 г. пр. Хр.) показват съживяване на удав
ник (изображения 1 и 2). Едното изображение показва прека-
лено грубия за нашата съвременност метод: пациентът е
обърнат надолу с главата, за да може стомахът му да се изпразни
от водата. Второто демонстрира метод за освобождаване на ди

хателния процес, който се учи в курсовете за първа помощ: нак
ланяне на главата с повдигане на брадичката [19].
Идполдване на метода на инверсията при Рамдес II.

(дясно): Идполдване на „Неас1-Н11-с1пп-Н/1"-метода по времето
на Рамдес II.
По-конкретно, в случая хетитите са тези, които съживя

ват съюзил се с тях принц, но след подписване на мирния до
говор изпросват от Рамзес II специализирана медицинска по
мощ [12]. Следователно можем да приемем, че медицински
те им познания не са били по-съвършени от тези на египтя
ните и че египтяните са познавали методите им.
И така, документите говорят за изкуствено дишане и осво
бождаване на дихателния процес в Новото царство (1550-1100 г.
пр. Хр.). При всички случаи сцените на съживяване показват
предполагаеми и недоказани медицински манипулации от ран
ната династическа епоха (около 3000 г. пр. Хр.). Известно е, че
самостоятелната медицинска наука (специализирани лекари, йе
рархични степени) съществува от разцвета на египетската кул
тура (времето на пирамидите, около 2500 г. пр. Хр.) [20]. До нас
обаче не са достигнали медицински трактати от този период.
Вестендорф пише: „Както много други области на египетс
ката култура (писменост, календар, архитектура, скулптура, ре
леф и изобразително изкуство, кралска догма, държавно управ
ление), в светлината на историята изпъква и медицината/" [17]
Експериментът
Теоретичното предположение трябва да бъде проверено на
практика [23]. През 1995 г. фирмата КР(^)-Ме(И2гп1есктк от Тут-
линген произведе за нас стоманено копие на „теслата" с де
белина 2 мм. Ориентирахме се по средния ръст на жреца,
който държи инструмента: около 160 см [21]. Предметите от
помощната масичка не бяха взети под внимание. Не беше
монтиран светлинен източник.
Изпробвахме „теслата" върху Ьаегба! Аггюау Мапа$етеп1
Тгатег {Изображение 3) - опитна кукла, използвана за упражне
ния по стабилизация на дихателния процес и поставяне на ди
хателна тръба в трахеята. Употребява се също и за тестване на
нови медицински инструменти при изкуствено дишане [22].
Изображение 3: Инпп/бация
с египетски инструмент
За спешна помощ.
През 1996 г. поръчахме на Зскгетет Неггтапп от Манхайм

модел на дървена дръжка с размер 2 х 4 см и стоманена шпатула
с 2 м м дебелина, 3 см широчина в основата и около 2 см на върха.
Нека отбележим, че на изображенията „теслата" е пока
зана отстрани, така че избраната ширина е произволна. Де
белината също беше плод на фантазията ни, защото:
- интерпретацията за основа с 2 см води до шпатула с 1 см

дебелина. Подобна дебелина никога не е използвана при
днешните шпатули;
- ритуалът по отваряне на устата по времето на Хунефер е
бил символичен акт, следователно инструментът е бил са
мо модел;
- възможно е тънката шпатула да е нарисувана по-дебела
заради яснотата.
И така, с произведената за нас шпатула на 21 септември

1996 г. направихме малък експеримент върху ЬаегАсй Ме$асоАе
Тгатег - кукла за опити, подобна на ЬаегАа! Ахпоау Мапа$етепЬ
Тгатег, но с цяло тяло. Това ни се стори важно заради реалис
тичната симулация на насочване на светлината. Куклата ле
жеше на пода с глава към прозореца. Светлинният източник
беше дневната светлина.
След кратка подготовка четирима души направиха по три
интубации (двамата автори и две сестри) с модела на древно-
египетската „тесла". Бяха тествани следните позиции: откъм
главата, възсядайки торакса и коленичейки до куклата.
Въпреки че осветяването беше значително по-лошо, от-
колкото при съвременната шпатула, която разполага с вгра
дена лампа, ларинксът се очертаваше ясно. Интубациите тра
еха средно около 9,3 секунди, най-дългата от тях беше 14,4 се
кунди. Всички те бяха извършени безпогрешно (коректно по
ложение на дихателната тръба след въвеждане, никакви по
ражения на зъбите). Допустимото време за спешни случаи е
30 секунди, следователно напълно можеше да се спази при
използването на „теслата" [24, 25].
Опитът не доказва хипотезата на Оклиц. Въпреки това не
вярвахме, че е възможна интубация с „тесла от желязо".
„В случай че", писахме през 1997 г. [26], „ритуалът по от
варянето на устата е символична форма на поставяне на ди
хателна тръба, той е революция в егинтологията и древное-
гипетската история на медицината." П о-нататъш ните ни
опити показаха, че тезата не е изключена.
Благодарности:
Благодариш на фирлште КР^-Мес^^7лп^:ес^^п^к от Тутлинген и
5сЬгетеге1 Н еггтапп от Манхайлх да съдействието и производ
ството на „теслата". Благодарил\ на Баеп1а1 Оеи1зсЬ1апс1, как-
то и на ]оЬат-1Йег-11п1аП-НШе в Манхайлхда предоставените ни
кукли 3а упражнения.
III
Загадъчният
О риент
Връзката Гилгамеш
М еж дузвездни елементи
в акадско-шумерския епос
Д-р Херман Бургард
В епоса за Гилгамеш, базиран на шумерски източници, се го

вори за т. нар. същества Б1ХС1К. Можем да преведем поня
тието като „богове". Езиковият анализ, който направих на
друго място [1], показа, че вавилонските клинописни знаци
произлизат от два шумерски корена: БШ означава „висшес
тоящ, съдия, съдник, господар", а СШ. - „меч, резач, летящо
тяло". Следователно ОИЧС1К. биха могли да са „господарите
от летящите тела".
Според съвременните преценки епосът за Гилгамеш, най-
старото голямо поетично произведение на човечеството, е ре
конструиран до около 90%. За превода помогнаха отломките
на шумерски, вавилонски, асирийски, хетски, хуритски, запад-
носемитски и др. езици. Проблемът в случая се дължи на тех
ните особености, на различията в текстовете и празнотите. Мне
нието на повечето изследователи, че става дума за героична
сага, която разказва за напразното търсене на вечния живот, е
погрешно. Повечето професори просто няма какво друго да
направят, освен да поддържат този тип хипотези. Аз лично се
уверих, че те са обвързани с академичния начин на мислене, и
заради съсловието, към което принадлежат, отричат между
звездните влияния върху древната история на Земята.
Г осп од ари те о т л е т я щ и т е т е л а
Ако някой без притеснения за кариерата си разгледа тексто

вете, анализира неконвенционалните хипотези и ги свърже с
написаното в над повече от 100 000 клинописни плочки, ще
стигне до съвсем друго заключение. Данните за извънземни съ
щества, предмети и събития са толкова много и преди всичко
така силно обвързани помежду си, че принципно не биха мог
ли да са измишльотини. Това е валидно дори когато не без ос

нование се твърди, че част от написаното е плод на фантазия
та на жреците, които искали да запазят влиянието и богатст
вото на храмовете. Между другото жреците и храмовете от
царството между Тигър и Ефрат също са толкова „анти-химер-
ни", колкото във всички други религии. Казано иначе: геИ$ю
(връзката с нещо по-висше) предполага основоположник или
най-малкото неопровержимо начално събитие.
Епосът за Гилгамеш разказва за основоположниците на
шумерско-акадската религия. Това важи както за очевидната
страна, така и за многопластовите и завоалираните аспекти
на творбата. 01ХС1К. са съществата, които шумерите наричат
„съдници (респ. господари) от летящите тела".
Според направените преводи на клинописите ОЕХСГО са
се „качвали и слизали от небето". Понятието „небе" е доня
къде неясно. Допълнителният анализ, за съжаление, е невъз
можен, защ ото оригиналните клинописи са недостъпни.
Транскрибираната на латински древна писменост също не се
публикува. Каква е причината...?
От наличния материал до момента можем да твърдим, че
„небе" най-често е било обозначавано с АХ. От етимологична
гледна точка трябва да го преведем като „горе", фактът, че с
„горе" е имало обмен обаче не ни придвижва много напред. Си
гурно е и че шумерите са използвали израза ЕП1Х, когато са
говорили за „горе". Изразът може да се преведе с „издигнатото
горе" или „намиращата се горе конструкция". Едва ли ще е неп
равилно, ако го преведем и като „конструкцията на господарите".
Друг израз, който също се превежда просто с „небе" - Е-
ВеИт - не е нищо друго освен „постройката на господарите".
Нека мимоходом обобщим: „съдниците от летящите тела" се
„качват и слизат" д о /о т „конструкцията на господарите", ко
ито се асоциират с „горе".
Повече информация за произхода на 01ХС1К. дава името
на мъжко същество, наречено МЕЗ.ЬАМ.ТА.Е.А. То означава
„героят/високият, който идва от ЬАМ".
В някои клинописни текстове ЬАМ е възхвалявано като
„мястото на изобилието". Ние го преведохме като „сияйното/
блестящото/светещото". Тьй като според множество различни
източници 01ХС1К са се „явявали в МЦЬ.АИХ", професорите
решиха, че ЬАМ сочело „съзвездието" Рало. МЪТЬ.АР1Х обаче
трябва да е „разораващ небето обект" и да обозначава звезда,
съзвездие, комета или дори космически кораб.
ЗАГАДЪЧНИЯТ ОРИЕНТ 83
И така, бихме могли да приемем, че:
♦ 01МС1К са се приближили близо до земната повърхност с

обект, който шумерите са нарекли М1Л-..АР11М, „кръстос
вал";
♦ Според намиращо се в Йена клинописно стихотворение
те са дошли с предмети „от вечен лед", което би могло да
визира студеното космическо пространство;
♦ Конкретно се споменава областта ЬАХ, наречена „място
на изобилието";
♦ Близо до земната повърхност - поне според нашата ин
терпретация - е имало изкуствено създадена установка за
пребиваване. Шумерите я наричат ЕП1Х или Е.ЬАМ, на
акадски - Е.ВеИт; т.е. „конструкцията на господарите",
„сияйното построение".
Според клинописите първото приземяване на колониза

тор ите-ОТМСЛК се е случило в града Е.К1.0П. Дословно пре
ведено - „конструкцията/постройката при далечния изход".
Съществата ОШС1К
Какво разказват клинописите за външния вид на 01МС1К?
Според шумерите те са приличали на хората, което се доказ
ва от множество изображения и текстове. В тях например се
казва, че са имали глава, крака и ръце. Подобно на хората са
били от мъжки и женски пол и, както изглежда, са имали
н орм ален сексуален живот. От пасаж ите става ясно, че
Й1ХС1К са ядели, пиели, спели и пътували. След престоя си
на Земята те отново се качвали „горе" (АХ отново е преведе
но с „небе").
Съществата обаче са притежавали и нетипични за хората
черти. Според древните предания те са значително по-едри
от шумерите, изглеждали са „съвършени", били са обгърна
ти от „божествен блясък", демонстрирали са голяма мъдрост
и са притежавали „изпитателен поглед", с който можели да
проникнат под външните форми.
В източниците за героя Утнапищим (идентичен на Ной и
Зиусудра2) се говори за някакъв особен въздух, който тряб
2 Шумерското име на Утнапищим. - Бел. пред.

вало да бъде „роден" или респективно „създаден" за същес

твата ОИЧтСШ. Освен обичайната храна те имали „хляб на жи
вота" и „вода на живота".
Някои неща са останали неразбираеми за тогавашните
земляни. Запазени са цитати, издълбани в глинените плочки,
които звучат мистично: „Никой не може да се прослави, че е
разбрал тяхното провидение." Или: „Тяхната същност е не
разбираема." Или: „Техният страховит блясък е непоносим."
Изказванията показват учудването от действията и появата
на загадъчните непознати същества. Ако се поставим на мяс
тото на предците ни, за които високите технологии биха би
ли напълно непонятни, може би ще разберем учудването им
от съществата „отгоре". Какъв ли ужас са преживели, когато
в нощта пред тях са светнали прожектори, пред очите им са
се появили издухващи газове тръби или е излетял космичес
ки кораб? Треперейки пред непознатото, те трябва да са ста
нали свидетели на неразбираемите действия на „другите".
Един от химните за ЕМ.ГЛЬ ясно разкрива впечатленията
на древните:
♦ Неговата „дива светлина" се издига и „наполовина осветява

неприятелската земя".
Възможно ли е да сме изправени пред радар или прожек
тор за следене?
♦ Той се насели 0 Е.К11К, изкуствената лгогила 0 Нипур. Талг се
налгира „най-важният предавател" и „връзката лгежду небето
и зеллята". „Търсещите прославиха" този град. От гледна
точка на технологиите на 20. и 21. век бихме могли да ка
жем, че мястото би могло да е представлявало радарен
или друг подобен център.
♦ „От благата,
които сякаш бяха замръзнали в лед,
той нареди голяма гаст да бъдат пренесени
като жертвени дарове в съкровищницата на изкуствената мо
гила "
Тази част от химна изразява благодарност на ЕМ.ПЬ за
стореното от него. Дълбоко замразената храна не е нещо
невероятно, но за шумерите отпреди 5000 години сигур
но е изглеждала като чудо.
В исторически по-ранните асирийски текстове се разказ

ва как „бог" Асур и останалите ОИЧСШ многократно се на-
месвали във войни и са прибягвали до оръжия, които позна

ваме - например лазерни лъчи и снаряди:
Цар Санхериб нахут от него и от Ищар „покоряващо оръжие",

3а да разгроми противниците... От небето Асур погуби неприя
телите и изсипа върху ит аккуллу-калхъни... Адад/1М.15Н.Кик съ
що унищожи враговете с а-Ьап зате, т.е. „небесни кахгъни".
Един женски 01КС1К предлага на Утнапищим много лю

бопитно превозно средство. Асирийският документ, познат
сред професионалните среди като плочка 6, го описва по
следния начин:
„средство 3а придвижване от син тетал и злато,

Златни бяха и колелата ту,
от слхесен тешал - крилата ту, които се въртяха,
Задвижвани от уреди, които правеха вятър..."
Ако вземем под внимание и факта, че подобни летящи

съдове са били наричани „великолепието на А1\т" и са изли
тали от земята в облаци прах, трябва наистина да сме слепи,
за да не видим очевидната прилика с кораба, който реконст
руира главният инженер на КТА5А Джоузеф ф. Блумрих съг
ласно старозаветната книга на Езекиил. След внимателен
анализ Блумрих, който конструира луноходи, създаде кос
мически кораб с форма на кегла и реактивен двигател, както
и въртолетно устройство за приземяване. Според казаното от
пророка видяното от него съоръжение е издавало непоносим
шум и е вдигало облаци прах. След приземяването си летя
щият съд можел да се движи на колела. Същото нещо се каз
ва и в асирийския източник.
„Изкуствената планина/
{погила" в Ур. Зикура
нгът (храм с тераси) е
най-разпрсстранената
постройка в шуахерски-
те градове и е напипан
като виеше свепгилище
на ОШС1К.
Земна база и предавателна станция

Друг интересен м ом ен т е къде се е нам ирала базата на
ОИ\тС1К.. Ако мястото бъде открито, не е изключено то все
още да съдържа останки от технологични съоръжения или
чертежи, които биха могли да докажат тезата на палео-5ЕТ1.
Съдейки по наличните текстове, аз мисля, че тя не е била в
царството на Тигър и Ефрат (днешен Ирак). Базата е на
речена К1Ш.5АС, „основната планина". Ако сравним клино-
писите, Библията, египетската „Книга на мъртвите" и египет
ската „Книга на двата пътя", всички от които споменават
централата на чужденците, и свържем понятието с днешни
те арабски имена, се налага изводът, че легендарната „Стра
на на живите" би трябвало да се намира във високопланинс
ката част на Асир3. Асир е част на югозападния арабски по
луостров. Не е изключено сателитните снимки на американ
ските совалки или археологичните подпочвени измервания
един ден да дадат тласък на изследванията.
Тъй като човек никога не е виждал 01МС1К да умира на
Земята, местността, където те са живели, е наречена „Стра
ната на оставащите в живота". Шумерските текстове равно-
поставят царството на безсмъртието с 01Ь.МЪТчт, „мястото на
преместването". Там ОЕКС1К на име ЬТТЬТ, господар на орло
вите същества, редовно се е изкачвал до „мястото на събра
нията".
Според текст, предхождащ прочутия епос за Гилгамеш,
героят иска да избегне смъртта и заминава за там, за да „пос
трои своето т/". Както обясних в друга моя студия, „му" оз
начава летящ съд. Нека погледнем на името 01Б.М1ТХ от то
зи ъгъл. Точният превод визира „вдлъбнато място", т.е. сни
шен терен, където има огън/скорпиони/летящ и съдове.
Според официалния вариант на това място (където ЪТТЪТ
„се възкачва" и Гилгамеш иска да получи летящ съд) героят
и Енкиду „повалят кедър". Енкиду унищожава неговия „ко
рен". В рамката на разказа подобен акт изглежда напълно
безсмислен. Ако анализираме думата С18Н.ЕК1\Т (в случая
преведена с „кедър"), се оказва, че тя има и второ значение:
нещо като „войнишко средство". За него се твърди, че може-
ло да се свърже с „боговете на подземното царство" и „опи
3 Провинция на Саудитска Арабия. - Беа. прев.

ра в небето". Звученето на пасажа се променя напълно. Изг

лежда е описана радиомачта. Тя идеално пасва на това, кое
то Енкиду разруш ава, т. нар. „корен". От езикова гледна
точка еднакво добре може да се използва терминът „фунда
мент". И така, Гилгамеш и неговият приятел всъщност раз
рушават радиовръзката с очевидно неблагоразположените
„богове".
Епосът за Гилгамеш изобилства от подобни указания -
отчасти явни, отчасти завоалирани. Университетските препо
даватели обаче не могат или не искат да видят тази многоп-
ластовост.
Те не желаят да признаят първоначалното име на Шумер,
за което разбираме от клинописните плочки. Университетс
ките изследователи, които са пленници на „картонените си
кули", говорят за обединени градове в Южна Месопотамия
под името Кенги-Лига. Е, да, десетки писмени извори споме
нават тази територия, но всеки от тях я изписва по различен
начин. Ето защо не е чудно, че те не знаят значението на
„Кенги".
Налага им се обаче да признаят, че името е изписано и ка
то К1-еп-С1К. То се състои от две сричкови групи: „К1" дос
ловно преведено означава земя, място, суша или местност,
или зона на владение. „С1К", както вече видяхме, може да оз
начава летящ съд. „Еп" е означение за титла. Съответно ле
гитимният превод на „Кенги" (респ. Шумер) е „територията
на владетеля на летящите тела".
П о-нататък от един астрално-митологичен пасаж йод
формата на сравнение научаваме, че К1-еп-СШ е равнозначно
на ЕХ.Ь1Ь.К1. Началото на лрадревния химн насочва, че
ЕХ.ПЬ очевидно е върховният главнокомандващ на „госпо
дарите от летящите тела". Етимологично името му означава
и господар на бурите и ветровете. Той обаче би могъл да е
господар на думите, на комуникацията - и щеше да е шеф на
и н ф орм ац и ята... М еж ду в п р о ч ем е и м ал п розвищ ето
ми.пь.иц което означава „Този от летящото тяло на име
Дъх на вечността". Неговите „огнени лъчи", както разбира
ме след това, „карат рибата във водата да се свари".
Резюме
Ако трябва да обобщим, Шумер е бил територия на владе
тел от групата същества, наречени от местните „господари
те от летящите тела". Чужденците са използвали летящите
съдове, за да построят „конструкция" близо до земната по
върхност: „сияйното построение". Ш умерите са станали сви
детели на подобни събития и са информирали поколенията
за „разораващите небето обекти" - космически кораби, блес
тящи на слънчевата светлина. Те са знаели, че там, откъдето
идват тези обекти, цари вечен студ. Знаели са, че непознати
те колонизатори могат да направят необикновени неща. За
тях те са били съвършени, можели са като с рентген да про
никнат до невидимото, съхранявали са храна с дълбоко зам
разяване и са разполагали с впечатляващи военни средства.
Чужденците са създали радиобази и основна централа, коя
то вероятно се е намирала на арабския полуостров.
Остава въпросът откъде са дошли тези Е)11\ТС1К.. Може би
епосът за Гилгамеш ще ни даде отговор. Не е изключено те да
са дошли от областта на съзвездие „Дева". Шумерите са го на-
Шумерски езиково значение смислово значение

знаци
АN това, което е горе; небосвод,

„небе", висш 01МС1К
\ 1 /
/
N Ш1МС1К Съдници, господари
от небесните тела - „бог"
1. . __
К1Ж Планина
5АС Глава, висш, най-важен
К1 Зона, място, територия,

<Щ Ц > област, земя
У Построено, издигнато,
г Е
къща, конструкция, храм
*
ричали „богинята Е1ША". Анализът на този клинописен знак

ни открива сензация: според произхода на думата не става ду
ма за име на бог. Преведено, понятието означава „съзвездието
на произхода/пристигането на семето с конструкцията на гос
подарите". Ако си помогнем с още един начин на изписване,
ще получим дори: „съзвездието на произхода/пристигането на
семенния космически съд, който носи името Великолепието на
изобилието". Алтернативно може да се определи времето, свър
зано с изместването на пролетното слънцестоене (в прецеси-
онния цикъл). С това шумерите биха могли да подскажат, че
космическият кораб със семена на борда достига Земята в пе
риод някъде преди 15 600 до 12 450 години.
Няма съмнение, че прадревните легенди са съхранили по

тенциала си за хипотезата на палео-5ЕТ1. От нас зависи да от
крием първоначалния смисъл на информацията.
Храмът на Езекиил в Хатуша
Води ли библейска следа към Хетското царство?
Юрген Хутман
В годините между 593 и 572 пр. Хр. пророкът Езекиил вероят

но е станал свидетел на няколко приземявания на космичес
ки кораби на извънземни интелигентни същества. Благодаре
ние на сведенията му, запазени в Библията, през 1971 г. завеж
дащият отдела по космически конструкции към ХА5А Джоу-
зеф ф. Блумрих успя да създаде кораб, планиран като совалка.
През 1976 г. инженер Ханс-Херберт Байер започна реконструк
цията на храма, описан от Езекиил, в който извънземните
умишлено са го въвели, за да запамети пропорциите. От тога
ва изследователите на палео-5ЕТ1 търсят постройката нався
къде по света. Една от следите води към Хетското царство.
В Х етското ц ар ств о
На около 150 км източно от Анкара се намира град Богазкал

(„Крепосгга на дефилето”) в Анадола (Турция), който преди се е
наричал Хатуша (Хатуса) и е бил столица на Хетското царство
[3]. Цялата археологична област обхваща около 3,5 кв. км. На
северозапад са руините на храм 1 („Големият храм”) с размери
65 х 42 м. Постройката е нахъголемият архитектурен комплекс
на Хатуша - заедно с укритията, хранилищата и работните по
мещения той заема около 1,45 кв. км. Самият храм е правоъгъ
лен и е построен върху 8-метрова тераса. Блоковете на основата
са високи до 1,5 метра и са изработени от прецизно шлифован
варовик. Някои от тях са до 5 метра и тежат около 20 тона и
повече. Бихме могли да ги наречем дори мегалитни.
Смята се, че стените на основния храм са били направе
ни от солиден фахверк - кръстосани дървени греди, закрепе
ни в кръглите дупки на варовиковите блокове и запълнени с
кирпичени тухли. При разкопките не бяха намерени стени и
стълбище; възникна допускането, че храмът не е бил строен
на етажи, но въпреки това се е извисявал над останалите пос

тройки в околността.
Стените-фахверк са археоложко предположение, което се
основава на откритите в камъка отвори (виж по-долу). Това
естествено не означава, че няма по-стари етажи, както нап
ример при реконструкцията на храма на Езекиил/Байер. Яс
но се казва, че вътрешният правоъгълник не е бит с покрив.
Подът е павиран. Двете особености идеално съвпадат с ре
конструирания библейски храм.
Както е написано в книгата на Езекиил, на североиз
точния ъгъл на анадолското светилище тече поток - Бююкая
- което естествено може да е съвпадение, например за да се
интегрира в цялостната постройка (какъвто е случаят с Тео-
тихуакан в Мексико). Налице е и друго съвпадение. Същест
вува вход с две срещуположни „наблюдателни кули". Входът
на храма в Хатуша обаче се намира на югозапад, а не - както
при Езекиил/Байер в средата на източния зид. На североза
падния край на храма в Хатуша се забелязва „проход".
Основният чертеж на вътрешния храм - „светая светих"
- е правоъгълен (подобно на реконструкцията на X. X. Байер).
Останалият комплекс наоколо обаче е несиметричен; той не
се подчинява на дадените от Езекиил 500 х 500 лакти.
Търсене на храма
Въпреки приликите, едва ли става дума за търсеното свети
лище, където Езекиил е бил заведен от коменданта на кос
мическия кораб [1, 2]. Спорното събитие се е случило през
573 г. пр. Хр. По онова време от 600 години Хатуша вече е би
ла разрушена: през 1200 г. пр. Хр. хронистите, разказвали ис
торията на града, замлъкват.,Детското царство потъва в апо
калиптичен мрак, от който никога не излиза." [6] Дори 8-мет-
ровите стени не са успели да ги предпазят от инвазията на
тайнствените морски народи. Между другото през 1180 г. пр.
Хр. Рамзес III съобщава, че „никой народ не може да издър
жи срещу оръжията на хетите".
Според всички известни извори през 6. век пр. Хр. вели
ките и разкошни някога храмове на Хатуша вече са били
опустошени и забравени. Основният храм обаче е интересен,
защото показва архитектониката на Анадола, където бихме
могли да търсим истинския „храм на Езекиил".
Това, което ме изуми при изследването на монумента, е

следното:
1. Вътрешният храм е правоъгълен, без покрив, а подът е па

виран. Това би било удобно за приземяване на совалка.
2. Входът се охранява от наблюдателни кули по начина, по
който го описва Езекиил.
3. Храмовете на Хетското царство са издигани на височина
от 1200/1300 метра, което би могло да съответства на ка
заното от Езекиил - „на висока планина".
4. Многото околни лагери и занаятчийски работилници. В мяс
тото, което са заемали при разрушаването на храма през
1200 г. пр. Хр., има запазени хранителници. Вкопаните в зе
мята глинени съдове побират до 3000 литра [6]. Те напом
нят на съдовете от Кносос/Крета, за които се твърди, че са
„контейнери за олио". В книгата си „В името на Зевс" [4] Ерих
фон Деникен изразява мнение, че те все пак биха могли да
съдържат гориво за летящите съдове на боговете! Подобна
„авиационна площадка" има във Виджаянагара/Индия, а
Хорст Дункел допуска такава и в Лаос [5, 6]. До момента ар
хеолозите не могат да кажат нищо по-конкретно за съдър
жанието на делвите от Хатуша. Те обаче предполагат, че в
тях се е пазел „годишният данък на бога на Времето и боги
нята на Слънцето" [7]. Реално погледнато, постройките бли
зо до основния храм са издигани около делвите. Ясно е, че
„летящите богове" на хетите също са имали нужда от склад
за гориво и земна база, подобно на днешните автомобилни
бензиностанции и сервизни центрове.
5. Изказването на Езекиил „видях нов дом и ново устройст
во" добре пасва на архитектурата в Хатуша. Вавилон, къ-
дето пророкът е живял в изгнание, е не само отдалечен на
800 км разстояние, а го делят шест века от архитектурата
на залязлата вече култура.
6. Основният храм е посветен на висшите богове на страна
та: бога на Времето и богинята на Слънцето. Избрани све
щенослужители са се грижели за „нуждите на боговете".
Между атрибутите на хетските богове има дискове с кри
ла, с които са прекосявали небето. Виждаме ги изобразе
ни на много релефи и ролкови печати.
След залеза на Хетското царство боговете-астронавти все

още са се нуждаели от укрепление или са заели изоставен
храм, който са пригодили за целите си. Можем да предполо

жим, че мястото е било отдалечено от тогавашната цивили
зацията, за да могат да оперират свободно. Хипотезата се под
крепя от факта, че до нас не са достигнали никакви писмени
източници от 570 г. пр. Хр., които да опишат храма на Езеки-
ил от гледна точка на тогавашното население.
Мегалитна загадка
Нека допълним този сценарий с някои особености, свързани
с начина на строеж при хетите. Мегалитните зидове от осно
вата на „Големия храм" се издигат до 1,50 метра височина,
след което следва описаният фахверк. Каменните блокове на
помнят постройките на инките в Перу. Може би това е ин
дикация за помощта на учителите от космоса?
фахверк-стените се свързват с мегалитната основа чрез сгло
бяема конструкция. Но - и тук е големият въпросителен - как
хетите от 17. век пр. Хр. са пробивали дупки с такава точност, че
редицата от елементи точно да съвпадат с редицата от дупки?
Как е бил „фиксиран" размерът на сглобяемите части, за да м о
гат „да залепнат"? Конструкцията не е трябвало да се клати, в
противен случай всеки по-силен вятър би предизвикал срутва
не. Е, Юрген Зеер [3] поне не вижда никакъв проблем. В главата
„Принципът на хетската бормашина" той пише следното: „Пър
во пред избраното място се поставя дървено скеле. В него се зак
репва къса бронзова тръба, така че да е перпендикулярна на мяс
тото, където ще се пробива. След това
тръбата се завърта посредством омо
тано около нея въже - двама души
дърпат въжето напред-назад, като при
рязане с бичкия. С помощта на вода и
пясък (като шлайфащо средство) срав
нително бързо могат да се пробият
точни цилиндрични отвори. Опитът
показва, че при диаметър на дупката
от 3,5 см за един час може да се про
бие отвор с около 6-8 см дълбочина.
Каменната сърцевина, която остава,
по-късно просто се изкъртва. В осно
вата на много от отворите се забеляз-
к(ьпък с пробити отбори. в ат оста н к и о т нея.
В случая се говори за отвори, пробивани от хетите през

17. век пр. Хр. Сърцевината просто била изкъртена! Аз обаче
се питам: с какво? Това повече от наивно обяснение повдига
няколко въпроса към научния свят:
1. Как се фиксира а) дървеното скеле и Ъ) бронзовата тръба

в качеството й на „бургия", за да не помръдва при дър
пането на въжето „напред-назад"?
2. Тръбата трябва да е фиксирана, но въпреки това трябва да
се върти. По какъв начин е била закрепена в скелето с
толкова голяма точност?
3. Как е било омотано въжето към тръбата, че да предизви
ка въртеливо движение без просто да я избута?
4. Как през 17 век пр. Хр. са се произвеждали бронзови тръ
би? Ударението пада върху правилния и равномерен диа
метър с евентуално назъбен връх. Къде са тези находки?
5. Колко дълго би издържал подобен връх при пробиване на
варовик? По думите на Зеер само в храм 1 са открити не-
колкостотин дупки.
6. Под „неколкостотин" бихме могли да разбираме 500 или
дори 1000. Колко са в действителност? Точен отговор ня
ма. При всички случаи само за пробиване на дупките в
храм 1 са били нужни хиляди часове работа. В Хатуша
обаче има много подобни храмове, построени по същия
начин, да не говорим за цялото Хетско царство! Числата
утопично биха нараснали, ако приемем, че трябва да от
говаряме положително на всеки въпрос.
7. Какво е сечивото, с което е била изкъртена сърцевината
до самия й корен?
И така, хетите са пробивали дупки - на ръка, поне хиляди

пъти, с помощта на дървено скеле и медна тръба, като двама
мъже са дърпали въжето напред-назад. Доколкото знам, пре
цизната бормашинна техника е изобретена през 19. век. Мне
нията за този тип пробиви в древен Египет говорят за същото
нещо. Допълнителни улики за помощта на „боговете" в Хетс-
кото царство са релефите с изображения на богове. „Царство
то на хилядите богове" силно напомня на боговете и фараони
те на Египет с техните „корони" и „кобри". При хетите от
личителният знак на боговете често е рог. Забелязва се също,
че картушът с името на божеството започва с „диск с крила",
което напомня на египетските. В Микена се намира т. нар. „Лъв-
ЗАГАДЪЧ! 1ИЯТ ОРИЕНТ 95
ска порта"4 (както и още една порта - 5ркт$еп1ог). Сходството

с останалите антични народи е видимо. Защо тогава за летя
щите богове да е нямало и „стартова площадка", както в Хели-
опол, където „фениксът се издига от пепелта" [8]?
Въз основа на стадиите, в крайна сметка стигнах до зак
лючението, че хетите, подобно на всички антични народи -
това се твърди и в преданията им - са имали контакт с учите
ли от космоса. Изложените факти подкрепят тази хипотеза.
Напук на стражите на академизма.
Хетите
През второто хилядолетие преди Христа хетите съз
дават едно от най-силните царства в Мала Азия. Те
принадлежат към индоевропейската езикова общност
и развиват своя писменост. От Кападокия постепен
но налагат властта си върху местните княжества на
Анадола. Знае се, че през 18. век пр. Хр. някой си цар
Анита от Кусара напълно разрушава съществувалия
по онова време град Хатуша. Върху основите на гра
да неговият наследник Хатусили I издига новата сто
лица през 1590 г. пр. Хр. (Старото царство). Завоевател
ните походи в посока Сирия разширяват хетското гос
подство до границата с Египет (Новото царство, от
1370 г. пр. Хр.). Господството на хетите е застрашено от
нарастващия военен натиск на Асирия върху Север
на Месопотамия и Северна Сирия в края на 13. век пр.
Хр. Слабите реколти и болестите сломяват и обезлю
дяват страната, а цар Сугшлуилума II (ок. 1220-1200 г.
пр. Хр.) намира смъртта си в битка срещу нашества-
щите морски народи. Малко на брой ценности оцеля
ват от великото някога Хетско царство.
Царят едновременно е бил висш жрец на местното
божество. По тази причина основният храм в царс
ките имения вероятно е бил най-важното светилище
в страната, чиито архитектурен стил е копиран от ос
таналите храмове.
4Лъвската порта е основната порта на антична Микена, на северозапад

ната част на крепостната стена. Води името си от двата лъва, изобразе
ни в каменния триъгълник над нея. Портата отвежда до т. нар. Голяма
рампа, чието продължение прекосява града и отвежда до двореца (Ме-
трона). - Бел. пред.
Слънчевите крила
Описание на сателит в Апокалипсиса на Барух
франк Танер
Събитията, разиграли се през 597 г. пр. Хр. в Близкия Из

ток (борба за престола, въстания и война с тогавашната су
персила Вавилон), тласкат народа на Израил към пропастта.
Не е странно, че Библията разказва за четирима пророци, ко
ито действат от името на своя бог Яхве: Йеремия в Ерусалим,
а Даниил, Езекиил и Барух във Вавилон [1].
Изчерпателните трудове на конструктора от 1\ТА5А Джо-
узеф ф. Блумрих и германския инженер Ханс-Херберт Байер
развенчаха необичайните преживявания на Езекиил. Изводът
на двамата учени е, че старозаветният пророк е станал сви
детел на приземяването и излитането на совалка, която той
детайлно описва - толкова точно, че 2500 години по-късно ра
кетният инженер успя да реконструира описаното тяло и да
получи патент за изобретението си.
Книгата на Барух също прелива от завоалирани истини и
теологично интерпретирани образи. Очевидно и двамата -
Барух и Езекиил - описват среща с технологично високо раз
вита култура: Езекиил на Земята, Барух - в космоса.
Кой е Барух? Самият той се нарича приближен на Йере
мия. През 597 г. пр. Хр: е депортиран във Вавилон заедно с
цар Йоахин и политико-религиозния елит на Ерусалим. През
591 г. пр. Хр. „бог" (както Езекиил по същото време) обявява
предстоящия залез на Ерусалим. Във Вавилон Барух пише
второ-каноничния5 текст, познат ни от Библията6. Впоследс
твие владетелят на Вавилон Навуходоносор отново го изпра
5 (От гр. АеиШоз = двоен.) Някои текстове от Стария завет, които за ка
толиците представляват съставна част на Библийта, т.е. са „канонични",
за евреите и протестантите са апокрифни. „Протоканоничните" (или
първо-каноничните, от гр. рго1оз = първи) текстове, напротив, се прие
мат за канонични от еврейския и протестантския канон. - Бел. прев.
6 Липсва в българския превод на Библията. - Бел. прев.
ща в Ерусалим заедно с плячкосаните от храма богатства.

Там пише „апокрифен апокалипсис", който не е поместен в
Библията (естествено не е изключено, както при много от
апокрифите, той да не е писан лично от Барух, а от негов пос
ледовател или друг човек; това обаче не променя написано
то). Днес съществуват два варианта на „Апокалипсис на Ба
рух" - гръцки и сирийски [2].
В орбита
Написаното съдържа много интересни и технологично
интерпретирани пасажи. Барух например разказва за посе
щението на ангел, когото нарича „Власт", и продължава:
И той те вде и те отнесе тат, където е укрепено небето и къде-

то тегеше поток, който никой не тожеше да прекрати и никой по
вей на вятъра идллежду вситки ветрове, които Бог е създал, да дос
тигне. И той те вде и те отнесе на първото небе и ти покада огрот-
на порта. И када: „Пуснете ни да тинет."
Очевидно Барух описва посещението си в намиращ се в

орбита космически кораб, „укрепен в небето". Наблюдение
то му, че там не може да достигне никакъв повей на вятъра,
е вярно. Особено интересен е следният пасаж:
И видях птица да обикам около Слънцето, готша колкото де

вет планини. И попитах ангела: „Каква е тади птица?" А той ти
отвърна: „Това е падителяш на Зетята. Тя лети покрай Слънцето
и когато радтвори крила, приета лъгите ту, подобни на огън. Ако
не ги улови, то нито ювешкият род ще живее, нито която и да
било твар." И птицата радтвори криле и на дясното й крило ви
дях огротни букви. Това бяха златни букви.
Днес едва ли е трудно да кажем какво всъщност е предс

тавлявала тази „птица". Около планетата ни кръжат грамад
ни сателити и космически станции и то в орбита, която дава
възможност да се зареждат със слънчева енергия. Те прите
жават т. нар. „слънчеви крила" - странично монтирани со
ларни колектори, които улавят слънчевата светлина и я из
ползват за собствени нужди.
Руският модул Заря, заснет от

совалката Огзсооегу; на преден план
се вижда модулът 11пИу. Възможно
ли е преди 2500 години Барух
да е описал нещо подобно?
„Пазителят на Земята" вероятно означава сателит или

космическа станция за военни цели, т.е. за защита на плане
тата. А „огромните букви"? Казаното е достатъчно ясно:
ХА5А или ]РЬ, или 133А, или СССР, или каквото и да е било
Друго.
Всичко това показва, че около 590 г. пр. Хр. в района на
Близкия Изток са се разиграли не само важни геополитичес-
ки, но и важни меж дузвездни събития. Заслужава си да
потърсим още факти от онзи период.
Скривалището
Рицарите-тамплиери, машината за Манна
и скалата на храма
Д-р Йоханес фибаг и Петер фибаг

(преподавател във виеше учебно заведение)
През 1979 г., в Зохар, книга от юдейската Кабала, британски

те инженери Джордж Сийзън и Родни Дейл с голямо учудва
не откриват описание на хай-тек-устройство, което произвеж
да храна и е наречено от библейския народ „Манна".
Според старозаветните източници то е било предадено на
израштгяните през 1250 г. пр. Хр. и им е давало храна по вре
ме на почти 40-годишното бродене из пустинята.
Зохар нарича машината ОТЬГСНУМШ (ЛШк ]итгп), което
може да се преведе с „преносимото с резервоари". Тя работи
на принципа на размножаване на вид водорасли, захранва се
с вода (посредством извлечената от въздуха влага) и с енер
гия (посредством миниреактор).
Водораслите циркулират в система от тръби, в чиито цен
тър има силен лазерен източник, който стимулира растежа им.
Получената и богатата на хранителни вещества органична ка
ша минава множество фази на филт
рация, втечнява се, обогатява се с ви
тамини и микроелементи и в край
на сметка се източва като „Манна".
Веднъж седмично - през Сабата - ма
шината се изключва, разглобява и
почиства. Днес съществуват (еврейс
ки и християнски) традиции, свърза
ни с нея.
Машината 3 а Манна от реконструкцията

на Сейсьн и ДеПл (Сшипка: фибаг).
Средновековни източници
Неочаквано откриваме информация за машината-Манна в
поемата „Пърсифал" на германския поет Волфрам фон Ешен-
бах (1170-1220). Волфрам, който познава устройството под
името „Граал", описва функцията му (производство на хра
на), както и произхода му:
Той (Граалът) бе донесен някога от ято,

което отново към звездите отлетя,
защото невинността му го зовеше към дома.
Пасажът ясно показва космически произход. Библейски

те и другите предания навеждат на мисълта, че машината-
Манна (= Граалът) е донесена на Земята от извънземни инте
лигентни същества. Волфрам фон Ешенбах описва рицарите
на Граала, наречени ТетрШзеп, които представляват идеалис-
тичен литературен образ на историческите тамплиери.
В четири наши произведения изложихме подробно исто
рията за предмета, който според нас е с извънземен произход.
Въпросът, който поставяме тук, е: как и къде средновековните
тамплиери са успели да се сдобият с ценния предмет?
Изглежда че първите рицари са го открили през 1127 г. в
Ерусалим и по-късно са го почитали като „идола Бафомет".
Единственото средновековно изображение се намира в авст
рийския замък Локенхаус. Върху т. нар. „символен камък" в
„култовата зала" виждаме очертанието на устройството: раз
познават се горните, заплетени една в друга тръбни системи и
двата контейнера в долната част - по същия начин, по който
Сейсън и Дейл го реконструират, следвайки текста в Зохар.
Къде първите тамплиери, предвождани от Юг дьо Пайен
(един от основателите на ордена), откриват машината-Манна?
На планината Небо или на Синайския полуостров, където ве
роятно е била скрита от пророк Йеремия през 6. век преди Хр.?
А може би в укреплението на Ирод в Масада - последния въс-
танически център срещу римското господство, където е въз
можно да е била пренесена около началото на новата ера? Или
в дълбините на някогашния храм в Ерусалим? Чуват се все по
вече гласове, че там е имало голям лабиринт от тунели, откри
ти в началото на века от експедицията Милър-Ювелиус, а по-
късно и от израелски археолози. Изглежда е намерен дори ту
нелът, издялан в скалата от тамплиерите през 1127 г.
През 287 г. пр. Хр. следите се губят: за Ковчега на завета и

за машината-Манна [1]. Едно от най-старите указания за тай
но скривалище в Ерусалим се съдържа в апокрифния Апока
липсис на Барух (6, 4-10). В него се описва нападението на ва-
вилонците над Ерусалим и с мистичен тон се разказва как ан
гел скрива Ковчега на завета и другите ценности дълбоко под
някогашния храм.
Почти 2000 години по-късно, малко след Първия кръсто
носен поход, тесен кръг заговорници от рицари и монаси ре
шава отново да тръгне по следите на машината-Манна. Те
търсят още един тайнствен предмет - Ковчега на завета, мис
териозно хранилище за израилтяните, в което според нас е
пренасяно някакво устройство или части от него.
През 1119 г. под предводителството на Юг дьо Пайен седем
мъже от Троа тръгват за Палестина. Към тях по-късно се при
съединява Юг дьо Шампан. Целта на малобройната група, ко
ято устройва своя квартира върху руините на някогашния храм,
вследствие на което бързо получава името „тамплиери" (хра-
мовници), ясно се споменава: „свещеният Граал", мистифици-
раният ОТЪ1СНУМ1М, машината-Манна на израилтяните [2].
През 1127 г., така поне става ясно от документите, рица
рите явно откриват предмета и го пренасят във франция.
Там орденът се учредява официално. В увода към правилни
ка м у четем следното изречение: „С Божия помощ... делото
е завърш ено/' И така, къде е намерено устройството?
Научаваме повече от „Вавилонския Талмуд" [3]:
Р. Нахлган каза: угат ни и мъдреците твърдят, ге Ковгегът на

Завета се пази в камера на дървена конюшня. Р. Нахман 6. Жихак
каза: Ние също знаем. Единият от свещениците забелязал, те нас
тилката на лхястото е по-разлтна от останалата и го споделил
с друг, но преди да може да каже всигко, предал Богу дух.
„Най-свещените предмети"
Възможно е тамплиерите да са били насочени по вярна сле
да от текстове, които преди това са преведени в Клерво
(франция) от равините на Троа. Това показват действията на
някои монаси, както и писмените извори.
Още по времето на Първия кръстоносен поход са се носели
слухове за скривалището на Ковчега на завета - вероятно точно
това е събудило любопитството на 19-годишния по онова вре

ме Юг дьо Пайен и го е накарало да тръгне за Светите земи.
Според хрониката на Алберт от Аахен за Първия кръстоносен
поход, под скалната катедрала би трябвало да има вратичка,
която винаги е заключена: „Според някои хора там до ден дне
шен се съхраняват най-свещените предмети." [4]
Реално обаче там няма никаква желязна вратичка, фулко
дьо Ш артр също твърди, че в скалата на храма имало пеще
ри и проходи [5] и че „... Ковчегът на завета на господаря с
урната и плочите на Мойсей [в него] е заключен и запечатан".
Според него заповедта е издал цар Йосия, но малко след то
ва фулко се усъмнява във версията и пише: „Това противо
речи на написаното от Еремия във Втора книга на Макавеи-
те, защото самият той ги скрива в Арабия."
Цитатите показват объркването, царяло тогава. Но може
би точно то обяснява защо хората около Юг дьо Пайен са
имали нужда точно от девет години, докато най-накрая наме
рят търсения предмет - Ковчегът на завета, машината-Ман
на, свещения Граал.
Естествено не е изключено тамплиерите да са предпола
гали наличието на тайни тунели под някогашния храм, как-
вито е имало и на други места в Палестина.
Действително по-новите векове разкриха много такива
подземия. Още преди 150 години британски археолози се на
тъкнаха на тайни шахти и проходи южно от храма и още по
на юг, под т. нар. „град на Давид": Едуард Робинсън откри Ту
нела на Едекия, юдейски цар от 8. век пр. Хр., а през 1864 и 1867
г. Чарлс Уилсън и Клод Р. Кондор - Шахтата на евусейците.
Експедицията Паркър-Ювелиус
В годините между 1909 и 1911 се провежда прочутата експе
диция Паркър. Тя е ръководена от англичанина Монтагю
Паркър и в състава й влизат трима английски благородници,
един швед и един финландец - д-р Валтер X. Ювелиус, който
може да бъде смятан за духовния баща на операцията. Гру
пата решава да търси съкровищата на храма (преди всичко
Ковчега на завета) и да ги изнесе извън страната.
Нека обрисуваме политическата ситуация по онова вре
ме: Ерусалим е под турски протекторат, градът е в ръцете на
мюсюлманите, периметърът на храма е най-свещеното мяс-
то за исляма. Дори днес за местните археолози е трудно да

получат разрешение за разкопки, фундаментално настроени
ислямисти и крайни ортодоксални евреи утежняват научна
та работа и заплашват изследователите с насилствени актове
и убийства. •
Когато на 26 септември 1996 г. министър-председателят
Бенямин Нетаняху (който едва ли можем да наречем свобо-
домислещ и напредничав) отвори открития отдавна тунел за
обществеността, празненствата бяха почернени от кървава
баня между мюсюлмани и евреи. Загинаха около 100 души,
много повече бяха ранени.
В началото на 20. век нещата не са много по-различни. По
онова време в Ерусалим почти няма евреи (завръщането им
в новосъздадената държава Израел започва едва след Втора
та световна война). Местните мюсюлмани нямат никакво на
мерение да разрешат на европейците-неверници да копаят и
да търсят съкровища под техните светилища - джамията Ел-
Акша, скалната катедрала и територията на Соломоновия
храм. За тях това е кощунство, оскверняване на града. Хора
та от експедицията естествено са го знаели. Въпреки че по
лучават разрешение за разчистване на Тунела на Езекия и
Шахтата на евусейците, достъпът до могилата на храма ос
тава недостъпен. Мъжете копаят извън забранената зона, но
очакванията им да намерят друг вход остават неоправдани.
Операцията се крепи на идеята на Валтер Ювелиус. Той
смятал, че е открил таен код в книгата на пророк Езекиил,
който се отнася до храма и който ще го заведе директно до
скривалището на Ковчега на завета. Според него Езекиил и
Историгеска снимка
от експедицията
Паркър-Ювелиус
1909-1911 г.
(Снимка: Есо1е
Ш Ь^ие е(:
АгсЬсо1о$доие
Ргап^ахзе)
висшите свещенослужители, които са били изгнаници във

Вавилон, са знаели кода, но тъй като никога повече не са се
върнали в Израил, той е потънал в забрава. Независимо да
ли кодът действително е съществувал, или не, Ювелиус вяр
ва, че (след близо 2500 години) го е разгадал. Той чертае ски
ци, планове и карти и заминава за Ерусалим.
Цел: Ковчегът на завета

Целта на престоя му там е да провери правилността на раз-
кодираните символи. Ювелиус изглежда вярва, че всичко
съвпада точно по начина, по който го е пресметнал, защото
през следващ ата 1908 г. основава собствено друж ество
(].М.Р.РМ - според началните букви на имената на учас
тниците - Ювелиус, Милън, Паркър, ф о р т и Воугън), преда
ва го в ръцете на Монтагю Паркър и още през август 1909 г.
се завръща в Ерусалим. Тайното му намерение е да открие
Ковчега на завета.
Разкопките започват на около 600 метра южно от терито
рията на храма от външната страна на градската стена. Ин
формацията за развоя на работата дължим на шведския ин
женер Милън, който прави скици и през 1922 г. публикува
своя книга. За съжаление до момента не е направен английс
ки или друг превод, но ако съдим по думите на финландския
изследовател Кавели Миконен [7], книгата е изключително
интересна. Той пише:
„Милън съобщава, че през следващите три години са се
ръководили по картите и разкритията на Ювелиус, които са
се оказали верни. Без неговите книжа нито са можели да за
почнат, нито да довършат начинанието. Биха поели множес
тво рискове, които тогава са заобиколили/7
Реално погледнато обаче, те остават далече от скалата на
храма и затова прибягват до хитрост. Преоблечени като ара
би, отиват до нея през нощта и започват да копаят на точно
определеното място. Около седмица нещата вървят добре.
Тогава, през нощта срещу 19 април 1911 г., когато са близо до
мястото и се канят да отворят входа, се случва това, от което
се опасяват. Близо до тях спи мюсюлманин, който се буди от
ударите на чука. Крясъците му будят целия град. За минути
жителите изпадат в паника, а Паркър и хората му едва успя
ват да избягат. Преследвани от конниците на турския градс
ки наместник, те достигат Яфа. Закотвената им яхта бързо е

освободена и мъжете спасяват живота си. Зад тях в сутреш
ната сивота се чуват изстрелите на преследващите ги турци.
Повече никой от групата - нито Паркър, нито Ювелиус - не
се връща отново в Ерусалим.
Какво откриват в действителност?

Това е официалната версия на експедицията Паркър-Ю вели-
ус. Ако съдим по книгата на Милън обаче, това не е всичко.
Според него Паркър и Ювелиус са успели да проникнат в дъл
бините на храмовата могила! За съжаление твърденията му
не могат да бъдат проверени, защото до момента липсва ка-
къвто и да било превод. Затова нека още веднъж цитираме -
с всички уговорки! - Миконен [6]:
„Милън твърди, че в подземията на храмовата могила
има тристепенна система от тунели, лабиринти и водни ка
нали с различно предназначение. Входовете към тунелите са
били толкова внимателно запечатани, че без разкритията на
Ювелиус е нямало как да бъдат открити. Имало опасност
човек да бъде затрупан. Милън твърди, че в тунелите са се
натъкнали на отровно стъкло, което предизвиквало изгаря
не и виене на свят."
Ювелиус се боял от радиационно излъчване в района бли
зо до Ковчега на завета. Миконен пише:
„Според свидетелството на шведския изследовател Хенри
Киелсон, който познавал писмената кореспонденция между
Ювелиус и Милън, ставало ясно, че в тунела има повишено
радиоактивно излъчване."
Това естествено е много съмнително, защото прочутият
„Гайгеров брояч", който в случая би свършил работа, е изоб
ретен от немския физик Ханс Гайгер чак през 1928 г. Не е из
ключено да цари заблуждение и Киелсон да бърка допуска
нията на Ювелиус и Милън с техните (евентуални) открития.
При всички случаи излъчващият радиация обект трябва да е
приличал на „пясъчен часовник". Миконен също смята, че
„вероятно нито Ювелиус, нито Милън са видели предмета с
очите си, а по-скоро са разбрали за него чрез разбиването на
библейски код."
Както и да е. През 1950 г. Хенри Киелсон проведе собстве
ни изследвания с Гайгеров брояч там, където смяташе, че са
106 ЛОВЦИ НЛ ИЗГУБЕНОТО ЗНАНИЕ
проникнали колегите му от експедицията Паркър. Той не ус

танови по-високи радиационни излъчвания.
Противоречия
В хаоса на П ървата световна война картите на Ювелиус
изчезват. От 1919 г. до смъртта си през 1922 г. той изготвя но
ви скици, които би трябвало все още да са семейна собстве
ност. По думите на финландския духовник Воито Виро, при
ятел на семейството, е почти невъзможно картите да бъдат
интерпретирани, защото най-важният обект от изследвани
ята на Ювелиус, еврейската Библия - с помощта на която пра
ви разкритията си и в която вписва координатите - съгласно
собственото му желание е била погребана с него.
Като цяло всичко това изглежда малко конфузно. Сигурно
е само, че хората от експедицията Паркър откриват вход към
един тунел в района на храма в момент, когато са прогонени и
не успяват да спасят нищо друго, освен живота си. Твърдения
та за повишена радиоактивност не са точни. Странно е обаче,
че Сейсън и Дейп допускат малък реактор като източник за
енергия в машината-Манна. А уредът с форма на пясъчен
часовник? В книгата на Езекиил съществуването му не може
да бъде доказано, но машината-Манна трябва да е имала плек-
сигласов купол и на пръв поглед би могла да изглежда като пре
комерно голям пясъчен часовник. Не знаем каква част от ка
заното е истина и кое е част от слуховете, които междувремен
но плъзнаха около експедицията Паркър-Ювелиус.
И все пак...
В книгата си Милън твърди, че цялата храмова могила е
пронизана от тристепенна система от тунели и канали. На
пръв поглед това изглежда пълна безсмислица или най-мал
кото ненужно преувеличение. Но явно е истина!
От няколко години израелският археолог проф. Рони Райх ра
боти откъм западната част на храмовата стена. Изследователи
те проникнаха до пластовете, които съдържат свидетелства от
времето на Ирод Велики (1. век пр. Хр.). Бяха намерени дялани
камъни, покрити с юдейски знаци, които означават „свещен"
или „святост". Само на няколко метра археолозите се натъкна
ха на нещо напълно неочаквано. Рони Райх пише [7]:
„Абсолютно случайно забелязахме тайна шахта и това ес
тествено възбуди любопитството ни. Изследвахме старите
карти на британците, изготвени през последните години.

Знаците се трупаха и показваха, че сме по гореща следа. За
почнахме работа/'
Откриването на лабиринта
Проф. Райх работи съвместно с историка по подводна архео
логия Ричард Андрюс от университета в Оксфорд. Използва
на е съвременна техника [8]: „Измерихме стените и могила
та на храма с инфрачервени и топлинни скенери и можем да
кажем, че целият комплекс е прояден като пчелна пита от
тайни тунели, които трябва да бъдат изследвани."
По принцип това е същото, което се твърди, че е открила
експедицията Паркър в началото на 20. век: лабиринт от туне
ли, простиращ се под цялата територия на храма! Междувре
менно - напълно изолирани от общественото внимание - Райх
и Андрюс разпечатаха прохода, намерен от Паркър, и години
наред го разчистваха. Това очевидно е само началото. Андрюс
смята, че: „Постоянно откриваме знаци за нови пасажи и скри
валища, районът е пълен с тайни. Ако разсъждаваме логично
и последователно, ще стигнем до заключението, че Ковчегът
на завета вероятно е скрит тук някъде в дълбините. Има хора,
които са убедени в това. Ако наистина го намерим, това ще е
пай-голямото откритие на всички времена!"
Историята е наистина сензационна. Какъв ли ще е краят й?
Нека не забравяме трудните условия, при които учените рабо
тят. Всяко действие внимателно се следи от ортодоксални евреи
и недоверчиви мюсюлмани, а това че дейността им до момента
остава извън лицето на обществеността, е достатъчно странно.
В крайна сметка въпросът е дали там, долу, в лабиринта от
тунели, проходи, пещери, изкуствени каверни, шахти и кана
ли ще бъде намерен Ковчегът на завета. Все пак не е изключено
тамплиерите да не са го открили и ковчегът (не машината-Ман
на) все още да е някъде там. Има ли такава вероятност?
Тунелът на тамплиерите
1Треди около 20 години израелският археолог проф. Меир Бен-
] (ов доказа, че през Средновековието наистина е бил прокопан
проход в скалата на храма. Той дори успя да датира кога: през
12. век. Единствените, които попадат във фокус, са тамплиерите -

и това е повече от доказателство, че те са били в Ерусалим, за да
намерят Свещения Граал и Ковчега на завета. Бен-Дов пише [9]:
„Тръгващият от южната стена тунел отвежда на около 30
метра навътре, преди да бъде затрупан от камъни и чакъл.
Знаем, че той продължава, но се съобразяваме с условието да
не копаем в района на храмовата могила без предварително
съгласие от страна на мюсюлманските власти. Разрешиха ни
само да измерим и да заснемем разчистения участък. Не м о
жем да продължим разкопките. Приключваме работата си,
като преграждаме тунела с камъни."
И така, тунелът на първите тамплиери продължава да па
зи своята тайна - до деня, в който по-разбраните и по-свобо-
домислещите власти ще открият отново пътя към него. За
съжаление, надеждите за близкото бъдеще не са големи и
трябва да изчакаме резултатите на Рони Райх и Ричард Анд-
рюс. Но на каквото и да се натъкнат, то не само ще обогати
миналото, но вероятно радикално ще го измени.
Къде е машината-Манна?
Очевидно тамплиерите са успели да спасят безценна
та си реликва от Инквизицията и ф илип Хубави през
1307 г. Следите се простират от Шотландия до Оук Ай
лънд (малък остров пред бреговете на Канада), но за
нас днес те са безвъзвратно изгубени. Не е изключено
по време на експедиция през 1398 г. (т.е. точно 100 го
дини преди Колумб) шотландският принц сър Хенри
Синклер, обвързан с традицията на тамплиерите, да е
скрил уреда в изкуствено създаден лабиринт. През 1795
г. той случайно е открит от дървосекач на име Даниел
МакГинс. Всички опити за намиране на предполагае
мото пиратско съкровище до момента остават безре
зултатни. През 1970 г. десет пъти беше спускана под
водна камера в дупката до Мопеу РП (основната шах
та), но сандък не беше открит. Готфрид Кирхнер от еки
па Тегга-Х пише: „Черно-белите снимки на камерата
показват сивкави предмети с меки обли контури, ле
жащи на дъното на пещерата. Има отвесни, правоъ
гълни и тръбовидни обекти, които сякаш имат тънко
светло гипсово покритие." Описанието точно съответ
ства на (вероятно разпадналата се след две хиляди го
дини пробиви и копаене на шахти) машина-Манна.
Хронологична таблица
Около 1250 г. пр. Хр.

Предаване на машината-Манна на семитско номад-
ско племе и бродене из пустинята („Изход").
961-926 г. пр. Хр.
Време на управление на Соломон. Машината-Манна
се пази в „светая светих" на храма.
587 г. пр. Хр.
Разрушаване на Ерусалим от вавилонците. Скрива
не на машината-Манна в лабиринта под храма или
в планината Небо.
1119-1127 г.
Престой на първите тамплиери под ръководството
на Юг дьо Пайен в Ерусалим и намиране на маш и
ната-Манна. Пренасяне на уреда до франция и пазе
нето му в ордена (идола „Бафомет").
1200-1210 г.
Волфрам фон Ешенбах описва машината в „Пърси-
фал" като „свещения Граал".
Около 1290 г.
Равинът Мойсей де Леон записва разказваните устно
предания на Кабалата. Те (с книгата Зохар) детайлно
описват м аш и н ата-М ан н а, позната като
ОТЬВДУМШ.
12-13 октомври 1307 г.
Разпускане на тамплиерския орден. Машината най-
вероятно е пренесена в Шотландия.
1398 г.
Скриване на машината на Оук Айлънд (Канада) от
шотландския принц сър Хенри Синклер.
Откриване на първичната матрица
Спомените от бъдещето се оказват верни
Николас Бенцин, Дитер фогл, Йенс Тростнер
В края па 1999 г. членовете на А.А.5. Дитер фогл и Николас

Бенцин публикуваха специален текст по повод 400 години от
рождението па Джордано Бруно. Ж ивеещият в Италия ин
форматик фогл е специалист по криптография - техниката за
кодиране на информация. В произведенията на Бруно той ус
пя да намери ключ към феноменално знание, засягащо прас
тари юдейски текстове. Вследствие на това Николас Бенцин
откри биотехнологични аспекти относно Творението и
човешките гени. Неговата находка лежи в основата на заявен
патент, който вероятно ще изиграе важна роля в проучвани
ята на палео-5ЕТ1.
Годината беше 1968, когато Ерих фон Деникен публикува
първата си книга „Спомени от бъдещето" и постави начало
то на обществената дискусия за предисторическото посеще
ние на извънземни същества на Земята:
„В далечното мштало нашите предци са били посетени от
космоса! Въпреки че до молгента не знаем кои са били те и
откъде са дошли, аз съм убеден, че „чужденците" са унищо
жили голяма част от тогавашното човечество и са създали
нов тип човек - вероятно първия кото зар1епз." [1]
В края на книгата си Деникен пророчески заявява: „Чове
кът е изправен пред грандиозно бъдеще, което ще надскочи
грандиозното му минало. Нуждаем се от изследвания на кос
моса, от дързостта да се посветим на привидно невъзможни
проекти. Например на проекта за интензивно изследване на
миналото, който би могъл да ни дари със скъпоценни споме
ни от бъдещето. Спомени, които ще бъдат доказани и ще ос
ветят човешката история без апел към вярата. За благословия
на бъдните поколения."
Генетичното доказателство
За повече от 30 години се натрупаха стотици археологични,
м итологични, рели ги озн и и научни косвени сведения.
Всички те подкрепяха основната хипотеза на Деникен. Но кое
е доказателството, което ще убеди критиците? Къде да го
търсим? То би могло да се крие някъде на земното кълбо, да
е; станало жертва на войни или природни бедствия. Не тряб
ва да изключваме и унищожителните частици в околоземно-
ТО космическо пространство.
Ако човекът е възникнал чрез умишлено предизвикана
мутация, може би е логично да търсим посланието в човеш
ките гени, в ДНК? Свидетелство, което всеки от нас носи и
което доказва, че всички сме „деца на боговете". Хората при
тежават само 2 до 3% структурни гени, които отговарят за из
граждането и функционирането на тялото, функцията на ос
таналите 97 % е неизяснена. Природата обаче не позволява
такъв лукс, гласи едно от златните правила на биологията.
Нитап Сепоте РщесЬ успя - привидно невъзможното преди
години разкодиране на човешкия геном вече е факт. Очаква
ме с нетърпение посланията и ценните спомени за нашето
бъдеще, които човешкият геном ще разкрие.
Нека останем в биотехнологиите. През 1989 г. в книгата си
„Очите на Сфинкса" [2] Ерих фон Деникен говори за гене
тични експерименти на „боговете", вследствие на които се
появяват чудовища. В древен Египет трябва да е имало „жи
вотни на боговете" с черти на различни видове. Подобни съ
щества никога не биха възникнали по естествен път. Те не са
изолирани случаи, защото например познаваме минотавъра
от остров Крит - хибрид между бик и човек. Преди 12 годи
ни критиците се присмиваха на хипотезата за „животните на
боговете", но смехът им секна. Както Деникен подчертава,
миналото на боговете е наше бъдеще: спомени от бъдещето!
Това, което някога са можели създателите на хората в мина
лото, ще е възможно - рано или късно - за нас, хората. Днес
вече чуваме потропването на бъдещето.
На 6 октомври 2000 г. вестник Оге УУеИпубликува статия със
заглавие „Митологични същества в епруветка" от Ким Бран-
денбургер, с подзаглавие - „Полусвиня, получовек - експери
ментите на гениите технологии взривиха Творението." Според
информацията възникналите при експеримента ембриони са
били култивирани една седмица от фирмите 81ет Се11 Заепсез
Асирийско хибридно същество - полуговек, полуживотно. Хибридите са

известни от редица митологии. Възможно ли е асирийската скулптура да
показва манипулации на ДНК? (Пувъра, Париж, снимка: фибаг)
(Австралия) и Вю1гапзр1ап1 (САЩ). Хибридите са отгледани до

стадий от 32 клетки. Какво би станало, ако те се развиеха до
самостоятелни форми на живот? Не случайно авторът привеж
да примери със създанията от гръцката митология. За какво е
всичко това? Не става дума за клониране на животни, а за до
биване на тъкани и органи за медицински цели.
На 15 ноември 1998 г. на Интернет-сайта си ВегИпег Кипег
писа:
„Растящи органи за трансплантация. Американски учени
успяха да създадат нови ембрионални клетки от яйцеклетка
на крава и кожа на възрастен човек. Учените се надяват да м о
гат да произвеждат органи за трансплантация. Майкъл Уест от
биотехнологичната компания ААуапсеА Се11 Тес1то1о$у (АСТ) в
Уорчестър: „Ще успеем най-рано след десет години/'."
Не се наложи обаче да чакаме до 2008 г. След като стана
ясно, че науката на „боговете" ще изпревари земните техно
логии, е крайно време да бъде създаден нов научен клон:
„Приложни изследвания по палео-ЗЕТГ'.
ЗАГАДЪЧ] 1ИЯТ ОРИЕНТ 113
Тайният шифър е разбит

Първите стъпки в тази посока бяха направени. В условия на
игнориране от официалната наука и бойкот от медиите през
последните години се случи нещо почти невероятно. В края
на 1999 г. се състоя среща между Дитер фогл [3], признат ек
сперт по криптография, и Николас Бенцин [4], отличен поз
навач на натурфилософията на Джордано Бруно. Въз основа
на работата и дискусиите им относно различни аспекти на
делото на Бруно, на 8 април 2000 г. Дитер фогл успя да наме
ри ключ към древните юдейски предания. Откри се път към
сензационно знание, предавано хилядолетия наред от поко
ление на поколение. Въз основа на новооткрития шифър през
следващите четири дена ф огл успя да разработи:
♦ микробиологичен метод за генетична реконструкция

♦ на човешки органи,
♦ като се използват телесни клетки
♦ и наличната в тях наследствена информация.
Какво означава това? Първо се взема клетка от тялото, ко

ето се нуждае от нов орган. Тя се подбужда към делене. Тьй
като процесът би довел до възникване на цял самостоятелен
организъм - а това трябва да се предотврати при генетичната
реконструкция на отделни органи - в първата фаза на делене и
по време на митозата, когато хромозомните нишки се сгъстят и
станат видими, се отнемат хромозомите, които не са необходи
ми за съответния орган. Те се определят по международната
стандартизирана кариограма7 (конвенцията в Денвър 1960 г. -
22 двойки автозоми8, 1 двойка гонозоми, разделени в 7 групи).
Математическата формула за микробиологичния метод
за генетична реконструкция на органи е ((3) + 1). Трите основ
ни хромозоми са автозомните двойки 1, 13 и 21. Най-много
7 И зображение на заснети чрез микроскоп хром озом и на клетката,

структурирано на морфологичен принцип, т.е. големина, позиция на
центромера, модел на връзката. За целта клетката трябва да се намира
във фаза на митоза. - Бел. прев.
8 В генетиката автозоми се наричат хромозомите, които не принадлежат
към определящите пола хромозоми (гонозоми). Автозомите и гонозоми-
те съставляват общата наследствена информация, която се нарича геном.
- Бел. прев.
до три изключения те трябва да останат хаплоидни4. Допъл

нителната хромозома, свързана с органа, остава нито дипло-
идна*10, нито хаплоидна.
Този молекулярен процес на клониране в съд с циркули
ращи хранителни вещества и подаване на енергия води до
делене на клетката, но поради редуцирания брой на хромо-
зомите се стига до разграничаване па клетката по посока на
все още наличния наследствен материал, вследствие на кое
то се създава формата и функцията на определения орган.
Предимствата на метода са очевидни. С клонирането на
органи на базата на молекулярно биологичен процес се пра
ви реконструкция на човешки органи, като се използват те
лесни клетки и интегрираната в тях информация, така че все
ки нов орган изцяло съвпада с тялото на приемника. Преи
муществата на нашия метод са най-вече в това, че
♦ въз основа на генетичния процес на селективно клонира

не за кратко време възникват идентични органи за тран-
сплантация;
♦ досегашната зависимост от подходящ донор отпада;
♦ изключва се рискът от отхвърляне на трансплантирания
орган, защото клетките на всеки организъм са в състоя
ние да различават своите (зе!/) от чуждите (поЬ-5е1/);
♦ повече не са нужни потискащи имунната система и вред
ни медикаменти, и следователно -
♦ отпадат рисковите медикаменти за хората с транспланти-
рани оргахги.
Не бихме искали да вдъхваме фалшиви надежди, защото

до момента в епруветка не е създадено нито едно сърце,
черен дроб или бъбреци. Само изготвихме концепция за мик
робиологичен процес и призоваваме учените да развият тех
нологичен метод за него, за да бъде приложено на практика.
И макар че биолозите са на мнение, че нашето поколение ня
ма да види сърце, създадено в епруветка и най-вече от клет
ка на самия пациент - ние сме на мнение, че науката няма
4 Хаплоид е клетка или организъм, съдържащ един набор от хромозо-

ми. Броят им е представен в нормална зародишна клетка, който е ра
вен на половината от броя на нормалната телесна клетка. - Бел. прев.
10 Имащ два комплекта гени и два комплекта хромозоми - един от жен
ския и един от мъжкия родител. - Бел. прев.
нужда от 10, 20 или 50 години, за да успее да „произведе" би

ологични органи с индивидуален произход.
Въпреки това пред нас има още дълъг път, защото в рам
ките на „тъканното инженерство" с днешна дата не всичко е
постижимо. Проблемът е в това, че по традиционния начин
клетките не се клонират, а се размножават. Това е една от
причините за невъзможността да се създадат функционира
щи органи. Хората на науката, които работят над проблеми
те, не винаги са отворени за нови открития и алтернативни
методи. Това съвсем не е голословно твърдение. Една от ре
дакторките на ОеиЬзске Ргез$е-А%еп1иг например отказа разп
ространението на новината за метода ни, защото, от една
страна, бил развит с помощта на информатиката, а от друга
страна - ние не искахме да издадем името на професора по
биология, който теоретично провери метода ни.
Патентът на палео-$ЕТ1
Едва ли е нужно да споменаваме, че информирахме учените,
които работят над генетичната реконструкция на човешки ор
гани и дадохме подробна информация за всеки орган - Интер
нет-адрес у^у\у.СЪготоТес.ог§. Никаква реакция. Многобройните
читателски писма заляха научните редакции на радиото и печата,
вследствие на което през лятото на 2000 г. ежедневно беше съоб
щавано за новата възможност. Според медиите на учените им
остава само да открият кои процеси карат стволовите клетки да
развият определени видове клетки. Отново никаква реакция.
През май 2000 г. Николас Бенцин, специалист по админист
ративно право, и Дитер фогл подадоха молба за патент. На 8
юни 2000 г. тя беше заведена под номер РСТ/ЕР00/05311 в патен
тно бюро Мюнхен. Малко по-късно европейското бюро по патен
тите оповести, че методът е издържал предварителните тестове.
Междувременно членът на А.А.5. Йенс Тростнер основа
СкготоТес СтЪН, с което постави началото на първата светов
на компания за оползотворяване на патенти, появили се
вследствие на изследванията на палео-5ЕТ1.
Ако разработеният метод (който хилядолетия наред беше
наричан „акт на творение") бъде използван в практиката, то
гава прогнозите на Ерих фон Деникен в „Спомени от бъде
щето" ще се окажат верни и движението „Палео-5ЕТТ" ще по
лучи дългоочакваното доказателство за хипотезата си.
Тайнствените йероглифи
ДНК и загадката за продължителността
на живота
Томас фус
Постулираното от медиите през последните две години сил

но преувеличено изказване, че „Мечтата за извора на м ла
достта е стара колкото човечеството", се оказа невярно - по
не според цифрите в Библията. Желанието за „вечна м ла
дост", съответно „свръхчовешка" продължителност на живо
та, се заражда само тогава, когато човек е лишен от първо
начално дадената му наследствена информация.
Библейска старост
Библейските текстове документират старозаветната продъл
жителност на живота и показват постоянно намаляване от
около 3500 години насам. (Тьй като пълният списък съдържа
40 души, тук ще спомена само най-известните. Хроноло
гичната последователност е спазена.)
Адам - 930 години, Сет - 912 години, Матусал - 969 годи
ни, Ной - 950 години, Сем - 600 години, Арфахсад - 438 годи
ни, Пелег - 239 години, Регу - 230 години, Тарах - 205 години,
Авраам - 175, Яков - 147 години, Нафтали - 132 години, Дан
- 125 години, Мойсей - 120 години, Севулон - 114 години,
Исус Навиев - 110 години.
Цифрите, предавани от древни времена, нямат нищо об
що с „религията". Ако беше така, авторите на Стария завет
биха приписали на важна личност като Мойсей например
400, 600 или 900 години живот. Вместо това те разказват за
промяната (загубата) на наследствеността: продължителност
та на човешкия живот постепенно се съкращава.
Старите текстове дословно споменават по-бързото оста
ряване в бъдеще. В отхвърления от всички църкви еврейски
апокриф Книга на юбилеите се казва: „И той (Авраам) живя
ЗАГАДЪЧНИЯТ ОРИЕ11Т 117
три юбилея и четири годишни седмици, 175 години, и завър

ши пътя си възрастен и сит (съвършен). Защото дните на
предците - чиито живот беше по 19 юбилея, а след потопа по-
малко от 19 юбилея и имаха по-малко, и остаряваха по-бър
зо../' (1 юбилей = 49 години, 1 годишна седмица = 7 години,
бел. авт.)
Болестта на Алцхаймер, която тежко засяга старостта, е
описана трезво и специализирано: „И всички поколения, ко
ито възникнат отсега нататък... ще остаряват по-бързо, пре
ди да завършат два юбилея; и това ще се случи, когато изос
тавят разбирането (па духа си) заради старостта, и след това
всичките им знания ще се стопят. И когато в онези дни човек
изживее един юбилей и половината на живота си (1,5 юби
лея), ще казват за него: Той живя дълго." Сполучливо наис
тина!
Въпреки че съвременните учени не приемат за „работна
основа" подобни информации, точно те са тези, които пот
върдиха писанията, като доказаха, че процесът на стареене
при хората не е необратим. Това, което учените наричат „ес
тествена бариера", изглежда повече като „вграден предпази
тел" на Творението, а .методът, който в близко бъдеще ще го
деактивира, се нарича... гении технологии!
Решителната стъпка беше направена през 1953 г., когато
английско-американският екип на френсис Крик и Джеймс
Уотсън идентифицираха ДНК (дезоксирибонуклеиновата ки
селина) като носител на наследствената информация на клет
ките. Това подготви почвата за разбиране на генетичния код.
Днес знаем, че:
В нормалния случай цялата наследствена информация се
съдържа в 23 хромозомни двойки на всяко клетъчно ядро.
Всичко, което имаме, се съхранява в тях под формата на
ДНК. От своя страна ДНК се състои от гени, които фигура
тивно можем да си представим като страници от книга, вся
ка от които съдържа нови вариации, изписани само с чети
ри „букви на живота" - А, Т, С, и С: нуклеотидите аденин, ти-
мин, гуанин и цитозин. Те образуват общия „инженерен
план" на всеки човек, както и „същността" на човешкия вид,
заедно с продължителността на неговия живот.
Дотук с биологичната страна на въпроса.
Йероглифът ДНК
Известно е, че нишките на ДНК представляват „двойна спи
рала" (съгласно публикацията на Крик и Уотсън от 25 април
1953 г. в списание А/яйне). Тя се описва като „спираловидна,
усукана въжена стълба". По отношение на това (и споменати
те старозаветни предания) се набива на очи един древноеги-
петски йероглиф. Понятието „продължителност на живота" е
изобразен с въже (змия). Невероятното обаче е друго: въжето
е наречено „метуи" (Ме1ш) - дословно: „двойно въже"!
Рисунка от древноегипетс-
ката „Книга на портите",
сцена 36: двойното въже,
символизиращо продължи
телността на живота.
Рисунката на двойното въже не се среща често в египетс

ките изображения (например при теглене на слънчевата ла
дия). Реално погледнато, тя се съдържа само в „Книгата на
портите" - тематично приложена към темата за „продължи
телността на живота" в т. нар. „пета порта", озаглавена „Гос
подарката на живота". От сцена 31, час 5 научаваме за 12-те
безименни и безатрибутни богове, носещи двойното въже:
„Те са тези, които определят дните и продължителността на
живота." Според една от бележките към превода става дума
за конкретен „запас" от време за продължителността на жи
вота на всички същества. - Богове или генни технолози?
Приликата с дългата почти 2 метра двойна спирала едва
ли е само случайност, дори да става дума за символистично
изображение.
По-нататък в текста се казва: „Ре (Ра) им каза: О, богове,
които оглавявате Дат [небесният свят на звездите, бел. авт.],
които носите двойното въже, когато измервате продължител
ността на живота. Хванете двойното въже и измерете про
дължителността на живота, която е върху него."
Сцена 36, час 6, е още по-ясна. Дванайсет бога държат „двой

но усукано въже", увито около врата на божество, което при
лича на мумия, фигурата е назована Ацеп, а дванайсетте бога
„носят двойно увитото въже, от което произлизат часовете."
Ре казва: „С всяка намотка (на въжето) се ражда един час."
Предположението, че описанието и изображението към не
го са свързани с часовете на деня, изгрева и залеза на Слънце
то, очевидно не е особено сполучливо, защото безспорно се го
вори за продължителността на живота. Тя зависи от „двойно
то въже". Науката е доказала, че недоброто делене на клетките
принципно предизвиква и ускорява процеса на стареене.
Две са нещата, които водят към този постепенно все по-
силен неправилен процес на делене, който уврежда „подно
вяването" на организма:
1. При всяко делене на клетката краищата на хромозомите,

гениите секвенции, наречени „теломери", се скъсяват,
следвайки генетичната заповед. Когато този процес дос
тигне определена крайна точка, деленето престава и ув
редената функция предизвиква болестни състояния („С
всяка намотка"!)
2. При всяко делене на клетката възникват „пукнатини в
ДНК", които при следващото делене се копират. Въз ос
нова на делене на клетки на бирена м ая биолози от
МаззаскизеНез 1пзНи1е о/ Тескпо1о$у (Леонардо Гуаренте и
Дейвид Синклер) откриха, че се дели не само необходи
мата и запазващата живота информация (двойната спира
ла така да се каже копира информацията от едната лента
в другата), но и целият ненужен генетичен материал. То
зи „отпадък" се умножава и завзема отделни нови дяло-
ве. Резултатът е клетка, която вследствие на „вътрешна
липса на пространство" повече не може да се дели и сле
дователно допринася за процеса на стареене.
При такива условия ние никога няма да достигнем (поне

засега) възрастта на Матусал. Допускаме обаче, че това няко
га е било възможно и открихме кои са преодолимите „греш
ки в системата, наречена човек". Можем ли да кажем тогава,
че е само въпрос на време, докато библейската продължител
ност на живота и древноегипетското знание отново станат
реалност? Всичко сочи натам:
1995 г.: При изследване на водни Лервеи учени от Цпюег-

$И\/ о/ Со1огас1о под ръководството на молекулярния биолог д-
р Гордън Лайтгау откриха ген, който регулира процеса на ос
таряване. Манипулирането на т. нар. ген АСЕ1 в лаборатор
ни условия видимо забави процеса на стареене. Ж ивотът на
червеите се удължи до 65%.
1996 г.: Клетъчният биолог д-р Майк Уест и колегите му
от Сегоп СогрогаИоп в Сан франциско успяха да удължат жи
вота на различни опитни животни до 50%.
1997 г.: Американски учени успяха за първи път да удъл
жат теломер в епруветка и по този начин - да „подмладят"
телесни клетки.
Д-р Роналд Клац, президент на Атепсап АсаЛету о/ АпН-
а§т$ МесИсте коментира: „Новите техники са известни, оста
ва само да бъдат разработени. Още отсега можем да се под
готвим за неостаряващото общество. Остаряването ще се
превърне в лечимо заболяване."
Очевидно това е факт, който се доказва от библейските
извори. Какво например казва неостаряващият бог Яхве за
своите Елохими: „Ето човекът стана един от Мас..." (Бит. 3:22)
Още: „... и не ще може вече да им се забрани, какво да било
нещо, що биха намислили и направили." (Бит. 11:6)
IV
ЗАГАДЪЧНАТА
ЕВРОПА
Омфалос - пъпът на света
Д-р Клаус Щренге
В подножието на планината Парнас, над Коринтския залив,

на един планински склон край Делфи се намира живописно
то светилище на Аполон. В архаични времена капище на бо
гинята на Земята Гея и бога на морето Посейдон, то се посве
щава на „слезлия от висините на Олимп - върха на боговете
при древните гърци - сияен Аполон" [1]. М. Капел [2] вече
насочи вниманието към една от особеностите на храма: зид,
построен от големи многоъгълни камъни, почти без никак
ви фуги, който прилича на зидовете в Средна Америка.
Не по-малко важен е и омфалът, „пъпът на света". Според
легендата Зевс пуснал два орела - единият на изток, а другият
на запад, които се срещнали над Делфи и за древна Гърция то
ва било доказателство, че там се намира пъпът, средищната
точка на света. Интересното в случая е, че чисто теоретично
срещата на двата орела е възможна само ако Земята е кръгла,
което не е важало за по-късната космология.
Как изглежда „пъпът на света"? Омфалът е камък с фор
мата на кегла, който се намира в храма на Аполон близо до
мястото на Пития (пророчица на оракула в Делфи) и може
би е с архаичен произход. Когато Пития правела предсказа
нията си, тя поставяла едната си ръка върху него. В минало
то той вероятно е бил увит с кърпи и украсен със скъпоцен
ни камъни.
Преоткриване
По време на римската империя обаче жреците са го сметна
ли за прекалено остарял и го „погребали". На негово място е
поставен нов мраморен омфал, който е запазен до днес и е
изложен в музея на Делфи [3]. Едва в по-нови времена ори
гиналният камък беше намерен и поставен близо до съкро
вищницата на храма.
Както се вижда от двете снимки по-долу, омфалът е със за-
острен връх. Очевидно за римските художници формата не е

била толкова важна, колкото украсата, която издялали в м ра
мора. Оригиналната форма напомня тази на американска или
руска совалка от космически кораб или връх на ракета.
На,переният олхфал. (Снимка: С трейндж )

Опелата на Нарамдин. (Снимка: издателство СгаттопЬ)
Нека не пропускаме сходството с индийските кам ъни

„Лингам", както и анализирания от фибаг [4] камък Бенбен
на египтяните (върха на обелиските), който за съжаление не
може да бъде доказан от археологическите находки. Бенбен
трябва да е дошъл от небето. В него се е намирал бог Ре (Ра)
като Аполон - бог на слънцето и светлината. На стелата на
Нарамзин от 2370 г. пр. Хр., която се съхранява в Лувъра, съ
що се забелязва конусовиден камък, насочен към две слън
ца, пазен или почитан от акадския крал Нарамзин (Месопо
тамия). Зекария Сичин [5] изрежда още места на омфали,
най-вече в Египет.
Появата на еднотипни, необичайни форми в различни ан
тични култури едва ли е случайно и трябва да бъде изслед
вана.
Пирамидата в Гърция
Гиоргиос А. Цукалос
Всичко започна с една фонокарта: моят чичо ми я тикна в ръ

ката, когато бях в Гърция през 1997 г. В страната вече няма те
лефони с монети. Когато я разгледах по-внимателно, за мал
ко да изпусна слушалката: на нея бяха показани останки от
пирамида, която според написаното се намира в Аргус. Поз
навах Аргус. Аргус е в Гърция! Обзе ме вълнение. Трябваше
да замина за там. След множество телефонни обаждания ус
пях да разбера, че руините действително са близо до града,
но никой не знаеше точно къде. И така, импровизирахме ня
каква екипировка и на следващата сутрин в 4 часа поехме на
път - първо по пустите улици на Атина, по „Панелинската
магистрала" към Коринт, след това завихме наляво по посо
ка Триполи и след три часа бяхме в Аргус.
Въоръжени с фонокартата, разпитахме местните жители
и скоро събрахме достатъчно информация, за да продължим:
4 км по посока Триполи, десен завой при табелата „Ка!е11ап
3 к т , ЕШткоп 6 к т " , а след това следвахме малките сини та
белки с жълт надпис „Апаеп! Ругагтс! о! НеИеткоп". Извед
нъж тя се появи от дясната страна на платното - пирамидата
на Хеленикон.
Наистина, останки от пирамида насред Гърция! Конструк
цията се вижда ясно, само че самата тя е разрушена. Горните
две трети напълно липсват, сякаш са отрязани с трион. Раз
ходихме се из руините, а после направихме измервания. Ос
новата е 15 х 14 метра - т.е. не е квадрат. За да измеря ви
сочината, се изкачих на най-високата стена: 4,27 метра.
Входът на постройката е от източната страна. Прекосих го
и са качих на малкия зид. Бях в пирамидата и все пак под от
крито небе. Н икъде не видях останки от подпори, които
трябва някога да са държали покрива. Замислихме се дали
пирамидата е била покрита.
Най-интересен беше моделът на постройката: различен от
другите пирамиди, които съм виждал. Обичайно е те да са
от четвъртити каменни блокове. Случаят обаче беше друг.
Пирамидата иа Хеленикон купи гръцкия град Аргус.
Пирамидата на Хеленикон е строена като циклопски зид, ка-

къвто може да се види на различни места по света: само гру
бо издялани камъни, които прилепват добре един към друг.
Исках да науча повече и заедно с чичо ми се срещнахме с
кмета на селото. Той много се зарадва, че някой се интересу
ва от „неговата" пирамида, и разказа всичко, което знаеше за
нея.
Оформиха се две хипотези за времето, когато тя е възник
нала:
1. По времето на Александър Велики (ок. 356-323 г. пр. Хр.), след

като гърците вече са познавали пирамидите в Египет.
2. Между 3000 и 10 000 г. пр. Хр. Тоест преди 5000 до 12 000
години! Такова поне е мнението на Аккайегта АНгтоп, из
вестна археологична изследователска група в Гърция, изс
ледвала пирамидата в началото на 60-те години. Според
кмета на селото за два дена учените направили своите
заключения, прекратили работата си и повече никога не
се върнали.
Очевидно са датирали постройката според вида на стро

ежа. Той е архаичен. Не се вписва в традиционната археоло
гическа схема. „Не е възможно", смятат археолозите. Преди
5000 години гърците все още са живеели в пещери. Тъй като
не се знае нищо повече, учените мълчат. Ако се придържа
ме към датировката, трябва да преобърнем картонените ку
ли на човешката и гръцката предистория.
ЗАГАДЪЧНАТА ЕВРОПА 127
Туристите и авантюристите научават за пирамидата и за

почват да посещават на групи загадъчните останки. На екс
пертите това им изглежда съмнително и се опитват да огра
ничат потока им: уличните знаци, указващи пътя до пирами
дата, са свалени. Официално пирамидата повече не същест
вува и е потънала в забрава. Днес табелки до нея има само
по късите улички на Хеленикон - кметът лично ги е поста
вил, за да примами туристи.
Попитах го дали в пирамидата са били намерени някак
ви артефакти. Да, отвърна той, през 1910 г. някакъв амери
кански археолог открил редица предмети, които просто взел
и по-късно продал на колекционери. Днес не се знае нищо за
тях. За голямо съжаление не са били направени никакви
снимки.
Някога пирамидата трябва да е била 14 метра висока - и
затворена. Останките от „покрива" обаче отдавна са изнесе
ни и употребени за други постройки.
Върнах се обратно в САЩ. П рекарах дълги часове в
прашните катакомби на библиотеката на университета Кор-
нел в Итака. Търсех информация за пирамидата в Хеленикон
- кой я е построил и т. н. Търсенето почти не даде резултат:
в американския археологичен журнал Незрепа от 1938 г. на
мерих статия за пирамидата и се надявах, че тя ще даде от
говор на въпросите ми. За съжаление, не познах - 57-те стра
ници даваха само точно описание на монумента. Не пише
ше нищо за евентуалния строител и начина на градеж. В края
на материала авторът Луис Е. Лорд добавя, че „единствената
пирамида в Рьрция е въпрос без отговор". Прав е, наистина.
Нека отново повторя датировките, които научихме от
кмета на селото: едните твърдят, че е от времето на Алексан
дър Велики, между 324-338 г. пр. Хр., а според други пирами
дата е на повече от 5000 години.
Известно е, че методът С-14 има слаби места. Той е под
ходящ само за органични материи, като например кости, въг-
лжца, останки от дърво или дрехи. Неорганичните като ка
мъка не могат да бъдат датирани с него. При разкопки се
търсят органични останки, които се анализират. Ако се отк
рие парче плат от 50 г. пр. Хр., археолозите в повечето случаи
приемат, че постройката е издигната в онзи период. Но ако
монументът е отпреди хилядолетия, а платът е попаднал там
по-късно? Да речем, че някой е пребивавал или лагерувал на
мястото. В случая методът С-14 би ни подлъгал.
128 ЛОВЦИ НА ИЗГУБЕНОТО ЗНАНИН
Мисля, че подобно нещо се е случило с пирамидата на Хе-

леникон, но след това на хоризонта се яви светла нишка: на
29 октомври 1997 г. прочетох в едно списание, че „британс
ко-гръцки екип е извършил термолуминисцентни измерва
ния на варовика от вътрешността на пирамидата". Термолу-
минисценцията е метод, с който се правят датировки на ке
рамика. Тя действа по следния начин: „При нагряване фелд-
шпатът, калцитът или кварцът излъчват светлина. Термолу-
минисценцията се дължи на електрони, които са възбудени
чрез радиоактивни лъчи и са уловени в кристални замърси
тели. С времето броят на електроните расте." Следователно
колкото повече електрони се открият в пробата, толкова по-
стар е артефактът.
Пирамидата в Аргус беше датирана наново. Оказа се, че
е построена около 2700 г. пр. Хр. Излиза, че тя е по-древна от
Хеопсовата пирамида - ако нейната датировка е вярна. Мо
же би един ден ще бъде изобретен метод, с който катего
рично ще могат да се датират възрастта на пирамидите и ка
менните монументи. Тогава най-накрая ще разберем преди
колко хилядолетия жителите на гръцкия полуостров са за
почнали да строят пирамиди. Разбира се, това няма да даде
отговор защо са го правили.
Тиермес - каменни загадки
от Испания
Загадъчен бастион от пясъчник в Стара Кастилия
Томас Ритер
Грамадните руини на Тиахуанако в южноамериканските Ан

ди, Ратите - издялани в скалите сакрални катакомби в Маха-
балипурам в южноиндийския залив - или монолитните пост
ройки на Малта - несправедливо наричани просто храмове -
от дълго време са обекти на изследването на палео-5ЕТ1. По
добни загадъчни монументи обаче има и на европейския кон
тинент, така да се каже, под носа ни: например в Испания.
Монолитните постройки са издигат в област, която не се
споменава в пътеводителите за чуждестранни туристи: скал
ните масиви на Тиермес (северната испанска провинция Со-
риа) в сърцето на Стара Кастилия.
На пръв поглед неприветливата земя със сурова зима и го
рещо, прашно лято крие велика история. Келтиберите, римля
ните, вестготите, а през Средновековието и рицарите-тампли-
ери са оставили дири, които за разлика от повечето индустри
ализирани области на Западна Европа са останали непокътнати.
Уникалната по вида си постройка в Тиермес вероятно е
дело на келтиберите. Те са коренните жители на ивицата до
Рио Дуеро. Историческите им предания ни връщат повече от
2000 години назад. Испанските археолози, които работят в
бастиона от пясъчник на Тиермес, почти изцяло пренебрег
ват античното минало на местността. За тях историята на
Испания започва с нашествието па римляните.
Приказни легенди
Преданията на жителите на Сориа обаче казват друго. Техни
те спомени и легенди ни връщат към праисторическите вре
мена и разказват за човекоподобни същества, които отчасти
живеели под земята и очевидно са разполагали с някаква
приказна за тогава технология. Съществата, които били с чер

ти на влечуги, трябва да са построили Тиермес.
Според други сведения съоръженията в Тиермес имат
връзка с легендите около свързания най-вече с гръцката ми
тология „пратеник на Бога" Хермес, който еги птян ите
почитат като бог на Луната под името Тот. В Египет изобра
зяваният с глава на птица Тот е смятан за писар на „богове
те" и създател на писмеността и календара. В лунарния си ас
пект той участва в управлението па времето, а в качеството
си на магьосник познавал тайните на лечителското изкуство.
Легендата, която се разказва във всяко по-подробно описание
за Тиермес, е в очебийно противоречие с предположенията
на класическата археология.
Ясно е, че келтиберите - а след тях римските завоевате
ли, племената на вестготите и тамплиерите - са използвали
постройките в Тиермес. При разкопки в началото на 20. век
германският археолог Адолф Шултен откри предмети от би
та, украси и сакрални артефакти, които категорично могат да
се причислят към номадската епоха. Издигнатата през 12. век
от тамплиерите църква Кие$1т Зепогп с1е Леппез лежи върху
римски паваж. Пред апсидата11 на сакралната постройка ар
хеолозите се натъкнаха на гробове на вестготите.
Районът на Тиермес е
изпълнен с изкуствено
дялани камъни.
(Снимка: Т. Ритер)
11 От гр. свод, арка - първоначално апсидата е полукръгла или многоъ

гълна ниша на олтарите в предисторическите храмове, а по-късно в
християнските църкви. В християнските храмове базиликите са обърна
ти на изток и обикновено са нечетен брой. - Бел. прев.
Всички тези находки обаче нямат нищо общо с легендар

ните създатели на Тиермес. След себе си те не са оставили ни
какви предмети от бита, декорации или култови артефакти.
Майсторски издяланите скални форми са единственото сви
детелство за технологичното ниво и широките им познания.
Изглежда че най-древните постройки в Тиермес са едва ли не
перфектни. Те са издялани в чисто монолитен стил от не осо
бено мекия червен варовик. В очертанията на крепостта бя
ха открити рампи и врати, които на места са изрязани до 6
метра дълбочина и до 4 метра височина в скалата.
„СагНКлйз" в Испания
Съвсем уместно е да наречем Тиермес укрепление, тъй като
постройката има защитен характер; по-късно келтиберите и
римляните са я използвали със същата цел. За експертите
обаче е трудно да разграничат отделните епохи на строител
ство. Многото съоръжения просто са приписвани на римля
ните, защото по-голямата част от находките уж доказвали
тяхното ниво на развитие.
Пример за това е т. нар. „водно изкуство", чиито запазе
ни до днес останки силно напом
нят разпределителн а станция с
тръбопроводи и турбинни поме
щения. Нито археолозите, нито
инженерите обаче могат да обяс
нят дали скъпоценната влага е би
ла извличана от земните недра с
помощта на помпи, или със сифо-
ноподобни тръбопроводи.
В допълнение, при разкопки в
тази част на района археолозите се
натъкнаха на очевидно много по-
стари следи от тези на келтибери
те и римляните. През цялото пла
то на Тиермес преминават десетки
изкуствено направени паралелни
жлебове със средна ширина 17 см.
Саг1-Ки1$ в Тиермес. При Разстоянието м еж ду тези Саг1-
лагат ли на „шините на 1{и18, познати и от средиземномор
Малта"? (Снилхка: Т. Ршнер) ските острови Малта и Гозо, вари
ра от 1,40 до 2 метра. Загадъчната мрежа, на която повечето

археолози изобщо не обръщат внимание, се простира на ки
лометри и прилича на релсов път, по който някога са се дви
жили праисторически влакове с огромна тежест. Възможно
ли е той да е свидетелство за първите строители в местност
та? Убеждението ни се засилва, когато разгледаме формата на
съоръжението в контекста на местните легенди. Непознати
те строители - „древният народ" - трябва да са положили ли
ниите, за да се защитят от техните въздушни врагове. Ако вни
мателно анализираме руините на някогашното укрепление
(на повече от 150 хектара площ), се оказва, че те много по
вече приличат на перфектно издялан в скалата бункеров ла
гер, отколкото на антично укрепление. Изникват спомени за
Гьорем - загадъчното подземно укрепление в Турция с м но
гоетажните изумителни затворени тунелни системи.
Подземни тайни
Зидове, насипи и палисади (огради) - типичните отличител
ни знаци за предисторическия или античния замък - липс
ват. Тезата на класическата археология гласи, че строителите
на укреплението (има се предвид келтиберите) са използва
ли дървен материал за издигане на палисадите, е неубедител
на, защото в този район дървото винаги е било рядка стока.
Истинската тайна се крие в затворената за туристи под
земна зона. Платото е прорязано от безброй тунели с ви
сочината на човешки бой; най-големият е дълъг 140 метра.
На неравномерни разстояния от тях излизат кръгли шахти,
снабдени с издялани в скалата стъпала. Те наистина ли пред
ставляват „защитни ями" или „ями за филтриране на кана
лизационната система"? Това поне твърдят „сериозните" ар
хеолози. Те обаче грешат, защото подземната част на укреп
лението много прилича на известните бункери на Мажино
или Вествал от Втората световна война. Този тип бункери
всъщност са напълно неподходящи за защита, тъй като отб-
ранителите са блокирани от врага и лесно могат да бъдат об-
газени. За хората в окопите няма никаква възможност да се
сражават от открита външна позиция, което е типично за во
енните действия през Античността и до края на 18. век. В
случая липсват нужните за това кули и високи зидове. В
Тиермес има тунели, които напомнят защитни окопи и са
средно около 1,60-1,70 метра дълбоки. Те преминават в гале

рия с височина 3 и ширина 1 м, която покрива фланга на
скалния масив. Трудно е да си представим ефективните дейс
твия на бойците от тази тясна галерия, въоръжени с антични
оръжия като копия, пики, мечове, прашки, лъкове и стрели.
Още по-странен е т. нар. от археолозите „базар". Според
тях в дълбоките до 5 метра каверни и монолитни „помеще
ния за стока" са се подслонявали келтиберски търговци и са
предлагали стоките си, които в голямата си част са внасяни
чак от Индия. От предполагаемия търговски асортимент ня
ма и следа, а в „жилищните помещения" липсват каквито и
да било украшения. Очевидно е, че става дума за съвсем ути-
литарна сграда с отчасти гигантски зидове до 3 метра, които
са вкопани дълбоко в земята (понякога до 5 метра).
Защитни укрепления - срещу кого?

Неясно е предназначението и на многото наклонени рампи
в рамките на „базара". На всички тях има коловози с шири
на 1,40 метра. Те биха увеличили риска за защитниците неи
моверно много, ако приемем, че постройката в Тиермес е
представлявала класическо укрепление.
Ако тя обаче не е отблъсквала войски, а заплаха от възду
ха (както преданията твърдят!), рампите биха могли да имат
някакво технологично предназначение. Възможно е да са
транспортирали противовъздушни оръжия, които под прик
ритието на монолитните бункери са били снабдявани с аму
ниции, а след това посредством рампите са издигани до пла
тото и пускани в действие.
П ример за такъв начин на отбрана е известен, както ка
зах, от Втората световна война. Останки от подобни укреп
ления има и в Йонастал при Ордруф (Тюрингия), където оръ
жията на Третия райх е трябвало да бъдат инсталирани и да
бъдат изваждани на повърхността дори през последните дни
на войната. Сравненията ясно показват, че необходимостта
от изграждане на укрепление от типа на това в Тиермес е на
личие на далекобойна артилерия или ракетна техника.
Всичко това разкрива съвършено нова картина на праис
торическите отбранителни укрепления в Тиермес. Те не са
някакъв „испански Помпей", както смята археологът Влас Та-
рацена, а бункери - в началото вероятно оборудвани с най-
134 ЛОВЦИ" н л ИЗГУБЕНОТО ЗНАНИЕ
модерни оръжейни системи и построени от същества, за ко

ито в Сориа днес продължават да се разказват легенди.
Според тях „древният народ" е бил раса от хуманоидни
същества, които са живели на планетата преди сегашното
човечество и са воювали с чужденци, пристигнали от космо
са. Бункерите в Тиермес трябва да са били построени в онзи
период. В по-късните, историческите епохи, изоставените
постройки са били използвани от келтибсрите, а след пороб
ването им - от римляните.
Да се надяваме, че бъдещето ще ни дари с още находки
от района на Тиермес, които ще подкрепят хипотезата ни, за-
щото укреплението е само 1 процент (!) от всичките 150 хек
тара. Очакваме нови открития и изненади от Европа.
Митична, каменна Ирландия
Тайната на К т $ /о г 1 з
Армин Шрик
След излизането на книгата на Ерих фон Деникен „Каменна

та ера е изглеждала съвсем различно", Ирландия - зеленият
остров със сензационните си монументални постройки на
мегалитната култура като Нюгрейндж, Наут или Доут - нав
лезе активно в изследванията на палео-5ЕТ1.
Малко известен обаче остава силно разпространеният по
острова феномен, наречен Кт$$ог1з. Днес се смята, че броят
им надхвърля 40 000 [1]; възрастта им ни отвежда към ран
ната бронзова епоха (между 1700 и 800 г. пр. Хр.). Кт§[ог[з
имат сходна архитектура, но се различават по сложност. Най-
елементарните структури - например в прекрасния манас
тирски комплекс Глендалог - има само един каменен пласт,
докато циклопските постройки по брега са с множество кръг
ли или овални пластови системи и вътрешни структури.
Основно се различават издигнати от камък фортове на
могилите (НШ РогЬз), фортове на брега (Соаз1а1 Рготоп1агу ппй.
СП//РогЬ) и направените от пластове пръст, наречени СазНе1
[2]. Доскоро беше изследвана малка част от тях, като внима
нието естествено беше насочено към по-атрактивните. Изс
ледователска програма, създадена през 1992 г. от Коуа1 1пзН
АспЛету, представи някои много интересни заключения, но
не даде отговор на въпросите за произхода и предназначени
ето им. Няма съмнение, че всичките 40 000 фортове не може
да са от бронзовата епоха. Много от тях са построени през
ран н ото С редновековие и 17. век. П реди 3000 години
значително по-старите постройки вероятно са изглеждали по
същия начин, както ги намираме днес. С течение на векове
те те са били използвани и леко променяни от различни пле
менни групи, но въпреки това продълж ават да са автен
тични. Това се дължи на факта, че ирландският народ, който
в сърцето си е келтеки, смята фортовете за замъци на феите,
което предполага известна боязън и почитание.
Укрепленията на западния бряг

Моето пътуването ме отведе до спираща дъха крайбрежна
улица, т. нар. Кт$ о/ Кеггу. Никъде другаде земните образу
вания на Ирландия не се открояват като тук: голи хълмове,
покрити само с тънък пласт трева, се редуват с романтични
песъчливи заливи и палмови (!) градини, които подсещат за
панорамния път на Прованс. Климатът е мек благодарение
на едно от разклоненията на Гълфстрийм.
На около 6 километра от главната улица се намира атрак
тивният 5Ш$ие Рог1. Неговите огромни странични зидове се
издигат на 5,5 метра и са с 4 метра дебелина! На пръв поглед
архитектурата на сградата е примитивна, защото камъните не
са перфектно шлифовани, както при други праисторически мо
нументи (например на остров Малта). Забелязва се обаче из
кусната подредба на камъните - без хоросан. Това предполага
силно чувство за стабилност - праисторическите каменни плас
тове са градени устойчиво, така че да не се срутят.
Две вградени в насипа овални камери с височина 2,1 мет
ра внасят особеност, която се срещ а и при останалите
Кт$/ог1з. Те са ориентирани на северозапад и югозапад. Вхо
дът към форта, както и към камерите имат идентична, под
пирана от правоъгълен каменен блок конструкция. Вътреш
ността им е покрита от купол, който ги изолира от водата.
Въпреки че разликата между датировките на Кт$(ог1з и ме-
галитни храмове като Нюгрейндж вероятно е около 2000 го
дини, между тях съществуват очевидни прилики, които ид
ват от съзнателно еднотипните архитектонични решения.
Ойп Аоп$1и1$(1. (Сни<пкл: А. Шрик)

Странен факт за социално общество, което, доколкото знаем,

не е разполагало с писменост. Мненията за предназначение
то на „клетките" са най-различни. Според някои те са били
складови помещения за хранителни продукти, което се под
крепя от водоустойчивата конструкция. Според други става
дума за затворнически килии, а трети изказват екзотичната
идея, че са били колиби за кучета-пазачи.
Най-впечатляващите каменни фортове се намират на раз
положените на 20 километра от западния ирландски бряг ос
трови Айрън; от милиони години Айнис Мор, Айнис Мейн,
Айнис Мор и Бурите (това е намиращата се срещу тях суша)
са една геоложка цялост. Последният ледников период по те
зи места вероятно е изтекъл преди около 10 000 години [3].
Този факт и неприветливите климатични и географски усло
вия са създали неповторим приказен карстов ландшафт, на
пълно неблагоприятен за растения.
Конструкции отвъд всяка логика

На слабо населените острови има огромни каменни форми:
Дан Аонгхаса, Дан Еогханашта, Дан Еошла, Дан Дукатеър,
Дан Конкуър, Дан фиърбей, Дан ф орм а (и други по-малки).
Дори учените са съгласни, че струпването на седем гигантс
ки каменни форта върху острови „на края на света" наисти
на повдига редица въпроси [4]. Неслучайно доайенът на но
вата ирландска археология Джордж Петри нарича форт Дан
Аонгхаса „най-прекрасния монумент на Европа".
Спиращата дъха постройка се намира на външния край
на 100-метрова стръмна скала в югоизточната част на остро
ва и окупира пространство, равняващо се на няколко футбол
ни полета. Оградена е от четири насипа, издигнати по раз
лично време, като между третия и четвъртия е поставено т.
нар. Скеуаих-с1е-/г1$е - поле, „минирано" от хиляди остри и ръ
бести каменни блокове с височина до 1,75 метра. Най-висо
кият насип е с внушителните 5 метра дебелина - представете
си какво количество каменна маса е била натрупана в него.
Общото между всички Кт^оНз е, че нямат входове, прозор
ци или кули, които биха предложили защита срещу неприя
теля. Друг характерен факт е липсата на водоизточници.
Измерванията, направени с С-14 в Дан Аонгхаса (както и
в други археологически обекти като Бейлихура Хил), ни от-
веждат в епоха отпреди бронзовата епоха. Най-старите наход

ки са датирани около 1516-1407 г. пр. Хр. [4, 5, в]. Изследван е
органичен материал, най-вече животински кости. До момен
та не са намерени човешки останки. Много интересен де
тайл, който често се пропуска, е съставът на органичните на
ходки в Дан Аонгхаса. За разлика от други археологични
обекти в Ирландия, намерените костни останки от овце са
много повече в сравнение с останките от говеда и свине. Как-
то показват резултатите с въглерод С-14, очевидно те са за
минавали в стомасите на тогавашните жители на не повече
от едногодишна възраст, фрапиращ ото обаче за археолозите
е липсата на кучешки кости [4].
Възникват следните важни въпроси:
1. Какво е било предназначението на Кт$/ог15?

2. Как са били конструирани?
3. Каква е била предполагаемата социокултурна среда?
4. Кои са били строителите?
П р едн азн ач ен и ето
Постройките изглеждат напълно негодни за живеене и при

разкопките в Дан Аонгхаса (както във форта, така и в окол
ността) не бяха открити находки, които да допускат подобна
хипотеза. Котър отбелязва [4], че топографското положение
директно върху стръмната скала е колкото неудобно, толко
ва и незащитено и постоянното пребиваване в постройката
е безсмислено. Едва ли на всяка цена трябва да допускаме во
енно предназначение - липсва вода, което при обсада би би
ло фатално; липсват кули, амбразури и други подобни отбра
нителни съоръжения.
Какво означава преведеното като „конските барикади на
фризийците" Ске1тих-с1е-/п8е? Дори полето да прегражда фрон
талната атака към вътрешността, то е препятствие и за хората
от вътрешната страна на насипите. Въпреки това каменните
късове приличат на първобитна барикада. Усилията те да бъ
дат побити в скалната основа сигурно са били огромни. Инте
ресното е, че полето е нетипично дори за Ирландия, защото се
среща само в Дан Аонгхаса и Дан Дукатеър. Нещо подобно на
мираме и в Испания, но все пак: коя конна войска и армия ще
иска да завзема такъв каменист и неприветлив остров?
Заради безизходицата възникнаха наистина фрапантни

опити за обяснение, някои от които са дори по-безпомощни
и от тезите за рисунките в Наска. Ето няколко примера:
жилитца на управляващата прослойка, грамадни килери, кел-
тски Спсиз Махипиз иди пасища за добитък. Всички те обаче
едва ли се нуждаят от тези до 5 метра дебели и високи на
сипи, да не говорим за Скеуаих-Ае-}пзе. Според една донякъ
де основателна хипотеза местността е била център на рели
гиозен или слънчев култ. Действително в някои от кръглите
фортове бяха намерени „церемониални камъни", за които
обаче археолозите и историците не могат да кажат нищо
повече.
Строежът
Построяването па Кт^огЬз - особено в подобно количество -
предполага силно развита организация. Строителният мате
риал едва ли е бил пренасян отдалеч, защото варовикът е съ
щият като този от острова. Въпреки това трябва да са били
положени огромни усилия; транспортът с (често изтъквани
те) дървени валове остава недоказан - такива не бяха откри
ти при разкопките и освен това дървото е материал, който и
до днес не съществува на островите и в Бурите [7]. Побива-
нето на каменните блокове на СНеуаих-(1е-/г1зе в земята тряб
ва да е било трудно.
Културната среда
Вероятно трябва да говорим за северно общество, при което
бавният преход от културата на ловеца към културата на съ
бирачите е започнал едва след последния ледников период.
Ако съдим по разнообразните находки от стария континент,
това е ставало през различни периоди. Ирландия никога не е
била част от силозите за зърно в Европа и затова днес про
дължава да е слабо заселена. На Аранските острови все още
липсват хранителни ресурси.
Друга черта на предполагаемото общество от ловци са
малобройните групировки, които са възниквали заради огра
ничените ресурси и бавно са се превръщали в земеделци. Не
е трудно да си представим ежедневието тогава: борба за оце-
%
ляване и запазване на рода! Естествено хората по онова вре

ме сигурно са имали своите празници, ритуали и религиоз
ни култове. При сливане на родовете са изграждали йерар
хична структура, начело на която са били водачите и жреци
те, притежаващи по-високо знание. Проблемът е същият ка
то при мегалитните култури: грандиозните строежи без при
нудителна причина трудно биха се вписали в подобен кон
текст. И още: достатъчно ли е това като мотив за издигане на
подобни структури?
Строителите
Наистина ли хората от бронзовата или ледената епоха, поз
нати ни от учебниците по история, са построили Кт$/ог1:з?
Или може би са били под доминиращо външно влияние? Из
броените по-горе подробности ме слисват. Защо не са наме
рени останки от „най-добрия приятел на човека"? Изглежда
е имало стада от овце, а кучето от древни времена е техен па
зач. От изследванията освен това излиза, че животните изоб
що не са доживявали възраст, в която биха служили като из
точник на вълна например. Читателите, които са посещава
ли островите, знаят нуждата тук от топли дрехи. Защо жите
лите в миналото са се отказали от тях? И накрая: какво да ка
жем за намерените житни зърна, които не могат да бъдат
причислени към нито един вид познати житни култури?
Паралели на „черния" континент

Ако погледнем фортовете Дан Дукатеър, Дан Еокла и Дан Кон-
куър отвисоко, ще установим прилика с руините на древно
Зимбабве. Уникалният за цяла Африка комплекс е непонятен
на археолозите. Има доказани следи от 400 г., които са припис
вани на народа Шона12. Учените предполагат, че постройката
е била издигната през 1100 г. [8]. Бяха направени рутинни ана
лизи с въглерод С-14. Дали датировката съвпада с реалното
време на строежа, остава в сферата на спекулациите. Липсват
12 Народностна група, населяваща северните и източните територии на

днешно Зимбабве. Състои се от шест основни групи народи и множест
во малки племена. - Бел. пред.
какви то и да било
писмени или устни
предания. Спорът да
ли комплексът не е
свързан с легендар
ната страна на злато
то Офир продължа
ва. Древно Зимбабве
е най-спекулативни-
ят район сред още
150 подобни терито
рии в Африка. Архи
тектурният му стил
изключително много
напом ня този на
кръгли те фортове:
липсват водоизточници, входове, амбразури, кули и други по
добни атрибути на военна крепост. Археолозите установиха,
че древно Зимбабве никога не е било населявано от по-голе-
ми комуни, а че поселищата са били разположени около пос
тройката [9]. Впрочем - знак за предпазливост относно дати-
ровките. През 1979 г. Ерих фон Деникен [10] направи интере
сен паралел с догоните в Мали. Ако разгледаме въздушните
снимки и наложим скиците на хартия, ще забележим прили
ката между Зимбабве и догонските изображения на система
та Сириус. Ще е интересно, ако ги сравним и с фотоси от въз
духа на Кт$/ог1з (например Дан Еокла). Възможно ли е на
Аранските острови да са изобразени космически констела-
ции? И ако отговорът е „да", от кого и с каква цел?
ТиаЙга с!е Оапаап - народ от богове?

В изследванията на палео-5ЕТ1 с основание се обръща голя
мо внимание на митовете и легендите. Ирландия също има
своето митологично предание: ЬеЬог СаЬа1а Егепп, книгата за
поробването на Ирландия. Става дума за сложен текст, чиято
пълна форма ни отвежда до късния 11. век. В него са комби
нирани прадревни устни предания, ранносредновековни и
библейски текстове [11]. Това подсказва, че творбата е била
записана на хартия след 8. век от монаси, които са гледали
на древните келтски легенди през очите на християнството.
Изображение върху
молитвена кутия от
Стоу, 11. век -
странно облеген воин.
Така ли са изглеждали
ТиаНт бе Оапаап?
(Снимка: А. Шрик)
Това неизбежно е довело до наслоявания върху същността на

преданията. Монасите, които често са пишели по поръчение
на властниците, сръчно са вплели древните легенди в старо-
заветните лютиви, за да легитимират генеалогията и претен
циите за власт на водещите ирландски кланове. За династи
ята 1МN6111 от Тара специално се твърди, че е от рода на Гои-
дел. ЬеЬог СаЬа1а Егепп всъщност разказва за историята на Го-
идел - от Творението до превземането на Ирландия.
Творбата е интересна с дадената информация за останали
те народи на Ирландия, покорили острова още преди Гоидел
[12]. Главата включва древни келтски легенди, които по вся
ка вероятност не са съществено променяни. Описват се раз
лични нашествия и става ясно, че по онези места е ‘живял
„древният народ" на форморианите (/оппопапз). формориа-
ните се отличавали с особени черти: описвани са като едно-
ръки, еднокраки и еднооки демони. В първата спомената
битка на ирландска земя с легендарния наследник на Йафет
- Партолон и неговия народ, продължила една седмица, не
бил убит нито един воин, защото в сраженията се използва
ли магични оръжия. Последвали нападения от други народи
- ф и р Богл и Туата де Данаан. Битката с туатите не минала
толкова безкръвно. Те са смятани за потомци на богинята Да-
ну; в по-късни времена отделни техни герои - като Ноденс,
Огма, Бригит и Луг - са почитани като богове [13]. Способ
ностите им били свръхестествени. ЬеЪог СаЬсИа Егепп ги на
рича ту хора, ту демони.
Те произхождали от остров в далечния север, където
изучили изкуството на магията, или били дошли директно от
небето. Инвазията им в Ирландия е невиждана: те кръстос

ват небето с тъм ни подобни на облаци тела и затъмняват
Слънцето в продължение на три дни. Изискванията им към
форморианите и ф и р Богл са очевидни: да се бият или да се
предадат. В две жестоки битки двата народа са разгромени;
броят на загиналите ф и р Богл е 100 000. Дори и цифрата да
не е съвсем точна, става ясно, че оръжията на Туата де Дана-
лн са били унищожителни. Туата обаче не били само у нищо -
жители, тъй като се смятат за строителите на царския дво
рец в Тара. Те притежавали четири легендарни съкровища,
едно от които е магичният камък па Тара. Той имал свойст
вото високо да крещи при избора на крал, като посочвал пра
вилния човек [14]. Легендата им приписва строеж и на някол
ко от кръглите фортове (например Спапап о/АИеаск). Туата де
Данаан се споменават и при построяването на големи мега-
литни комплекси в Нюгрейндж.
Нови хипотези
Възможно ли е Туата де Данаан да са идентични на остана
лите „божествени" същества, които многократно са описани
в изследванията на палео-5ЕТ1, и да имат неземни, т.е. извън
земни качества? Качества, които до момента са свързвани с
природните божества?
Ако това е така, трябва да погледнем на мистериозните
постройки на Аранските острови от съвсем различен ъгъл.
Иска ми се да вмъкна нови неща в консервативните исто
рически разяснени я. Д осегаш ните опити не успяха да
уточнят предназначението на фортовете. Представляват ли
някои от комплексите - например Дан Еокла - гигантски
изображения на съзвездия, какъвто по всяка вероятност е
случаят в Зимбабве? Възможно ли е останалите постройки в
Туата да не са крепости срещу човешки нашествия? Това се
подкрепя от Скегтих-йе-/г!зс, но и от херметическите камери
на 5Ш$ие РоН или Нюгрейндж. Те, бариерите от остри, ръбес
ти каменни блокове, „демаркационната линия" под форма
та на 5-метрови дебели насипи, липсата па входове и кули по-
скоро подсещат за „противовъздушна отбрана", отколкото за
традиционно укрепление. Искам съзнателно да оставя въп
роса отворен дали ф и р Богл или Туата де Данаан са постро
или комплекса, защото очевидно Туата не са били единстве-
ният „не-човешки" вид, ако приемем описанията на формо-

рианите насериозно. Конструкцията говори по-скоро за оп
ределено предназначение, отколкото за постоянен ежедневен
комфорт. Изглежда постройките са били издигнати набързо
и умишлено на неравен терен.
Находката на непознатия вид зърно би могла да е доказа
телство за храна, която не е била традиционно отглеждана от
хората. Очевидно господарите на Дан по-късно са се изхран
вали основно с агнета и не са зависели от топлата вълна. За
що иначе агнетата са били изколвани на по-малко от едного
дишна възраст? Защото са имали друг вид изолационен м а
териал, който е правел ненужна вълната? Обитателите не са
имали кучета или са ги избягвали. Може би защото са били
врагове на хората?
Кой знае, може би древната вяра във феи и духове на ир
ландците е имала съвсем реална причина, скрита в далечно
то минало на зеления Остров.
БеЬог СаЬа1а Егепп - легенди от всички времена

Според Стария завет Ной е имал трима сина: Сим,
Хам и Йафет. Докато Библията съхранява съдбата на
наследниците от Сим до Авраам, националният епос
на Ирландия - книгата БеЬог - пази следите на сино
вете на Йафет. При строежа на легендарната Вави
лонска кула някой от наследниците на Гоидел тряб
ва да е възприел език, от който се е развил „гоиде-
ликският77 или келтският. Историята на народа на
„Гоидел77 е идентична с тази на юдеите. Той също е
заловен в Египет, робувал е, освободил се е и при ве
ковните си странствания е преживял безброй аван
тюри. Среща се например със сирените и воюва с
амазонките. Ясно е, че в случая са се сплели и съзна
телно са били обединени европейски и християнски
мотиви.
Светци и легенди
Истории, които подкрепят тезата на палео-8ЕТ1
Вили Грьомлинг
Дали в миналото, или днес - хората продължават да имат ви
дения, които могат да се интерпретират в смисъла на палео-
8ЕТ1. Едно от най-интересните предания от този тип се отна
ся до загадъчната династия на М еровингите, управлявала
през ранното Средновековие някогашните земи на франция.
Произходът им е и си остава мистериозен, на владетелите се
приписват свръхестествени качества [1].
Най-известният от тях е крал Хлодвиг, живял от 466 до 511
г., за когото реномираният църковен и теологичен лексикон
лаконично заявява, че е от божествен произход [2]. Легенда
та разказва, че когато правел деца, се извивала морска буря
- каквото и да се разбира под това [3].
Т ай н ств ен о то п о я в я в а н е н а Х лодвиг
Когато човек реши по-отблизо да се занимава с фигурата на

Хлодвиг, се натъква на редица фантастични свидетелства, от
насящи се например до битката срещу алеманите край Цюп-
лих в Рейнланд. Става дума за две саги, разпространявани по
онези места. Едната разказва за битката с алеманите, а дру
гата - за инцидент при кръщаването на Хлодвиг.
Заклетият езичник Хлодвиг заявил, че ще приеме римо-
католическата вяра и ще бъде кръстен, ако победи силния си
противник - алеманите. През 496 г. той наистина печели вну
шителна победа. В боя, както разказва легендата, се случва
нещо странно. Потомъкът на Меровингите бил на края на си
лите си. Той е в беда и едва не е убит. Яздещият до него Ав-
релий му спасява живота, но самият той загива, прободен от
вражеско копие. Изпаднал в безизходица, Хлодвиг погледнал
к ъ м небето и в реш ителния м ом ен т в него се отразили
слънчеви лъчи. На друго място се отбелязва, че това било си
яние, по-светло от който и да било лъч. След този „божест-
146 ЛОВЦИ НЛ ИЗГУБЕНОТО ЗНАНИЕ
вен знак" царят се окуражил. Внезапно видели над него да

кръжи „орел". После Хлодвиг лесно побеждава алеманите [4].
Ако казаното е загадка за онова време, с право трябва да
опитаме да го обясним днес. Намесили ли са се извънземни
в битката? Появил ли се е кораб, който войниците от средно
вековието оприличават с орел? Изпратили ли са светлинен
лъч, който е интерпретиран като божествен знак?
Свидетелства за срещи с НЛО има както в библейски вре
мена, така и днес.
Нещата добиват още по-странен характер, ако се спрем
на втората легенда. През 496 г., по време на коледната меса в
чест на победата над алеманите край Цюплих, се случва не
що необяснимо. Празникът почти щял да се провали, защо-
то нямало нафора. Този, който чувал всички молби, бил пос
тавен на карта. Изведнъж се появил бял елен, който носел же
ланата нафора върху рогата си [5].
Както се вижда от следващата история, кошутата (или

каквото там'се крие зад нея) очевидно винаги е играла роля
в живота на Хлодвиг: -V
Кралят на Меровингите планувал завоевателен поход сре
щу вестготите. През 507 г. владетелят им Аларих II разпъва
лагер на 15 километра от град Воле, за да препречи пътя на
Хлодвиг (мястото е близо до Лоара край Поатие в Западна
франция). Както разбираме от хрониста Григорий от Тур (6.
век), когато потомъкът на Меровингите не знаел накъде да
поеме, се появила кошута, която превела Хлодвиг и войски
те му по сигурен път до отсрещния бряг. Хронистът пише и
за огнено сияние и светлина, които му помогнали в боя. Ала
рих II вече нямал стратегическо предимство и победата над
вестготите се оказала лесна [6].
Легенди за елени
Всичко е достатъчно странно. Появява се „кошута". Сияйна
та светлина очевидно също е от значение и моментално
всички трудности пред Хлодвиг отпадат. Да не би потомъкът
на Меровингите да е имал халюцинации? Сериозен ли е бил
хронистът му? Ако изследваме случилото се, ще стигнем до
други заключения.
Поведението на това животно спрямо различни хора ме
омагьоса. Когато продължих да

търся, установих, че легендите
преливат от елени и кошути.
Подобна легенда се разказва и за
Евстафий (Стафий), закрилник на
ловците. Евстафий е роден през
първи век и преди да бъде покръс
тен, се казва Плацид. Той е вое
началник на римски легион в Мала
Азия. За живота му се разказват
противоречиви неща [7]. В Ье$епс1а
аигеа обаче, прочутия сборник с ле
генди на Якоб Воражински [8], на
писан през 1263-1273 г., намираме
цялата легенда за свети Евстафий [9].
Тя разказва, че той ловувал и по
Албрехт Дюрер: Легенда да паднал на стадо елени. Единият от
свети Евстафий. Медна
гравюра. тях бил особено красив и голям. Ев
стафий го преследвал през дълбо
ката гора, но не успял да го хване, защото еленът се покачил на
стръмна скала. Изведнъж между рогата му се появил кръст,
по-блестящ от Слънцето. Еленът внезапно проговорил и попи
тал Евстафий защо го преследва. Римският легионер изпаднал
в безсъзнание. Когато се свестил, гласът го молел да се покръс
ти. Евстафий, който бил разтърсен от случилото се, го послу
шал и живял изпълнен със състрадание живот, докато починал
от мъченическа смърт на 118 години [10].
Красиви колкото легендата до нас са достигнали различни
картини, например от Антонио Писанело, Албрехт Дюрер,
Йохан Михаел фрайхтмайр или Йохан Георг Юблхер, разкри
ващи изумлението на хората от загадъчните случки.
Празникът на светеца е на 20 септември, в някои области
на 3 ноември - денят, когато се чества празникът на другия
патрон на ловците, Хуберт. Това е причината след 11. век Ев
стафий и Хуберт често да се бъркат [11].
Ж ивотът на Хуберт също е белязан от странна случка, в
която е намесена кошута. Разполагаме само с една сигурна
дата, годината на смъртта му - 727. За сметка на това исто
рията за сравнително познатия днес патрон на ловците е дос
татъчно живописна.
Както и при Евстафий, художници от най-различни епо
хи му посвещават свои творби.
Свети Хуберт е роден около 655 г. Той е син на херцог Берт-

ран от Аквитания и живее в Париж. Поради знатния си произ
ход заема поста пфалцграф’3 и е много отворен към светския
живот. Тъй като е горещ любител на лова, излиза за дивеч и на
Разпети петък. Хуберт преследва разкошен елен в дълбоката го
ра на Ардените. Когато го наближава, животното стояло до една
скала. Между рогата му се появил сияен кръст и той чул глас,
които го питал защо преследва своя спасител. Легендата раз
казва, че след случката Хуберт, по-късно епископ на Тонгерн/
Маастрихт и апостол на Ардените, заживял скромен живот.
След смъртта му мощите са пренесени в издигнатото от
него абатство „Св. Хуберт", което дълго време е едно от най-
посещаваните места за християнските поклонници. След
френската революция или, както се твърди - още след Рефор
мацията - мощите изчезват [13].
Нека споменем още един светец: Мейнолф или Мейнулф, из
вестен най-вече в земите около Падерборн, където се ражда през
795 г. Четиригодишен той е отведен от овдовялата си майка Вих-
труд, благородничка, в двора на Карл Велики [14], който става
негов кръстник. Кралят внушава на възпитаника си да намери
подходящо място за манастир. Случва се нещо необикновено. В
горския мрак един пастир видял неземна светлина и казал това
на Мейнолф. Двамата отишли до мястото, където прекарали ця
лата нощ. Появил се разкошен елен, между чиито рога светел
кръст. В Бьодекен, на около 3 часа от Падерборн, където трябва
да се е случило това, по-късно е издигнат женски манастир, пос
ветен на Богородица. Мейнолф умира през 847 г. [15].
Могат да се изредят още много светци, които са имали
преживявания, свързани с елени и светлинни видения.
Поява на елени през нашето съвремие

Загадъчните елени и кошути обаче не са част само от мина
лото - тяхното присъствие е документирано и днес. В извес
тната си книга „Контакт", в която се говори за похищения от
извънземни, приятелят м и д-р Йоханес фибаг [16] описва
преживявания на хора, които са видели елен:13
13 Служба в кралския двор. Като представител на владетеля пфалцгра-

фът стои начело на дворцовия съд и има различни водещи функции. Из
пълнява средищна роля между просителите и краля. - Бел. прев.
Още като дете берлинчанката Кони Парашудис имала

фантастични сънища с феномени, подобни на разказаното от
Ввстафий, Хуберт и Мейнолф. Младото момиче се озовавало
пред елен с рога, който я заговаря и й казва да го последва в
гората. Еленът я завежда до някакъв „обект" и изчезва. Поя
вяват се деца, които подканват Кони да влезе в „обекта", къ-
дето възрастен мъж й показва снимки и я пита кои от тях й
харесват [17]. Д-р фибаг смята, че в случая става дума за т.
нар. зсгееп тетопез или потиснати спомени: създадени от соб
ственото подсъзнание образи, които потискат травматично
то преживяване. Той допуска, че потиснатите спомени въз
никват от среща с похитители [18].
Д-р фибаг дава за пример почти същата случка, описана
от Бъд Хопкинс в книгата му „Отвлечени от НЛО" [19].
През 1950 г. седемгодишната Вирджиния Хортън е на из
лет с родителите си в горите, недалеч от Франкфурт на Майн.
Докато те се занимават с пикника, тя се отдалечава, навлиза
в гората и изведнъж вижда „необикновено красив елен", кой
то я гледал с големите си тъмни очи и я завежда до ослепи
телна светлина. След като се приближава, Вирджиния разби
ра, че е „космически кораб" [20]. Подобно на Кони, тя чува.
глас и влиза в него. Там среща някакви дребни същества [21].
Нека отбележа, че Кони и Вирджиния са получили нара
нявания. Кони имала кървяща рапа, липсващо парче кожа
[22], а Вирджиния - силно кръвотечение от носа, предизви
кано - както твърдят похитените от НЛО - от импланти, пос
тавяни през носа зад очите или през ухото в мозъка [23].
Изследователите на НЛО (например Бъд Хопкинс или
Дейвид Джейкъбс) винаги казват, че отвличанията от извън
земни са сравнително ново явление. През последните години
обаче излизат наяве все повече подобни случаи от миналото.
Авторите ни срещат с американец, който разказва нео
бикновеното преживяване на баща си, случило се през 1896
г., когато е бил на 16 години. На лов за диви патици около 11
часа той чул странен шум. Тръгнал в тази посока и заварил
пет дребни същества с големи глави, които събирали расте
ния и насекоми. Юношата тогава определя височината им на
около 120 см. Най-силно впечатление му направили големи
те им очи, които приличали на очи на елени. Когато едното
от тях се надигнало и го погледнало, м ом чето напуснало
скривалището си. След известно време, когато преценили, че
не съществува опасност, те се приближили до него, докосвай-
ки лицето и дрехите му. Малко след това изчезнали в гъста

лака. Когато свидетелят се прибрал вкъщи, забелязал, че вече
било 17 часа, въпреки че според него бил минал най-много
половин час. Липсвали 5 часа [24].
И така, при всички тези случаи нещата не приключват
„само" със среща на прекрасен, говорящ елен, който излъчва
неземно сияние, а следват още странни събития. Не знам да
ли светците, за кои то разказах, са преживели още необикно
вени неща. Легендите мълчат. Естествено би могло това да
не е всичко, защото след случилото се те са се оттегляли
объркани в самота [25].
Загадъчните елени и кошути вероятно могат да бъдат
обяснени с хипотезата за мимикрия. Тя е развита от амери
канския физик проф. Джеймс Диърдорф, британския астро
ном Мартин Дж. фогс, германския геолог д-р Йоханес фибаг
и неговия брат Петер фибаг.
Според хипотезата за м им икрията интелигентните из
вънземни същества, които ни посещават, са толкова техноло
гично развити, че могат да се „проектират" и напасват към
актуалните религиозни и социокултурни представи на хора
та, пред които се явяват [26].
Елените и кошутите се появяват в митовете и на други
култури. Гръцката богиня Артемида например превръща ло
веца Актеон в елен. За японския шинтоизъм животното е бо
жествено. Еленът се смята за ездитно животно и е изобразя
вано на японските сакрални свитъци [27]. В случая би било
добре да споменем, че в книгата си „Разгаданата предисто
рия" етнологът Карл ф. Коленберг пише, че еленът може да
' се разглежда като олицетворение на авиационни летящи съ
дове [28].
Изказването му се подкрепя от един унгарски мит, който
Ерих фон Деникен съобщава в книгата си „Видения". Древ
ното предание разказва за летящи елени, излъчващи сияние.
В мита за „вълшебната кошута", сзос{а52пгт5 (= Чодасавош)
унгарските хроники разказват за предците Хунор и Могар (в
Могар учените виждат името на унгарците Магиар, Ма$уаг).
Двамата преследвали кошутата, която обаче им се измъкна
ла по необикновен начин [29].
Описвана е като хибридно същество - пернато и крилато
светлинно създание, което на челото си носело Слънцето, а
на раменете си - Луната и звездите. Тя завела предците на ун
гарския народ на плодородна земя [30].
Между другото в Унгария Млечният път е наричан и „Пъ

теката на феите" [31]. Интересното в случая е твърдението, че
феите се превръщали в животни. Връзката им с елените би
ла специална [32].
Нека още веднъж обърна внимание на Евстафий, Хуберт
и Мейнолф. Както в Япония, така и в Корея се разказват ис
тории за феи, преобразени в говорящи елени, които са прес
ледвани от ловци [33]. И тук кръгът се затваря.
Оставям казаното в ръцете на читателя - нека той сам
прецени дали да приеме описаните истории в обичайния им
смисъл, или да ги интерпретира в духа на хипотезата за ми-
микрията.
Съвпаденията изглеждат странни: често се говори за бели
елени или кошути с кръст между рогата. Очевидно става ду
ма за видения, белязани от характерни особености за хората
тогава. Пред ловците например се появява елен, а пред хрис
тияните - кръст, а в други случаи (за които тук не стана ду
ма) - ангел или Богородица, ф еите също имат определено
място. Явява се сияние или силна светлина. Същото се твър
ди и от хора, които днес заявяват, че са видели НЛО [34]. Спо
менатите елени и кошути - или каквото се крие зад тях - по
магат на хора в безизходни ситуации, могат да говорят, съ
ветват или искат нещо. Желанието им е толкова силно, че
става действителност. Каква сила се крие в това?
Нека не забравяме, че зад древните легенди, саги, исто
рии и митове се крие истинно ядро. Паралелите със съвре
менните свидетелства за НЛО са неизброими. Ако вземем
това предвид, възниква въпросът дали от години не сме наб
людавани и контролирани от извънземни.
Вселената е толкова комплексна, че дори не сме започна
ли да я разбираме. Новите гледни точки и познания посто
янно ни карат да преосмисляме представите си и да ги про
меняме.
Разсъждавайки над възможността от съществуване на
други светове, писателят Джон Л. Рендъл пише:
„Това, което приемаме за „реалност", ежедневния живот
с три измерения и линейно време, не е нищо повече от абс
тракция на един много по-комплекссн универсум." [35]
Полет към духа на Луната
Небесните пътешествия на инуитите
Кристиан Брахтхойзер
Като цяло древните митове, преданията от предисторически

времена, античните хроники и средновековните текстове,
които разказват за огнени гинии от звездите, сребристи яйца в
небосвода или летящи кръгли герупки, описват един и същи фе
номен, интерпретиран и наблюдаван от гледната точка на съ
ответната културна епоха [1]. Днес тези явления се наричат
НЛО. Те обаче са много по-стари, отколкото предполагаме.
А л и гн а к , д у х ъ т на Л у н ата
Доказателства за това намираме във всички точки на глобу

са -д о р и в далечните територии на Антарктика. Натъкваме
се на тях в азиатския полуостров на чукчите, в Аляска, по
продължение на канадския мразовит бряг чак до Гренландия.
В самотата на тези сурови и ледени райони инуитите са ни
завещали приказни митове, които и сега се предават сред по
лярните народи от поколение на поколение.
Според религиозния светоглед на инуитите (на собствения
им език думата означава „човек"), които днес продължават да
бъдат наричани с по-неласкателното име „ескимоси" (т.е. та
кива, които се хранят със сурово месо), вселената има антро-
поморфен характер: божествата, съзвездията и природните яв
ления са следствие от приключенията на хората, които често
се разказват като анекдоти [2]. В един мит, който всеки инуит
познава, става дума за духа на Луната - Алигнак. Мисля, че от
гледна точка на палео-8ЕТ1 той заслужава по-голямо внима
ние, защото някои негови особености съвпадат с основните ха
рактеристики на НЛО, най-вече със случаите на похищение.
Характерно качество за духа на Луната е, че отвлича хо
ра. Самотният пътешественик, жената, която през нощта
отива за вода, или ловецът, който съзерцава лунния диск,
внезапно виждат как към тях се приближава „искряща звез

да". Хората ненадейно се оказват в „небето", носени на „шей
ната на Лунния бог", която изпуска „ярки пламъци". Ето
един живописен инуитски разказ:
„Имало едно врете един мъж, който от яд, ге по-големият

брат скрил греблото ту, отишъл в пустошта. Той тислел, ге това
е единственият нагин да уталожи гнева си, тъй като не люжел да
отплува със своя каяк. Както бил сам, изведнъж гул вълшебни пес
ни. Тръгнал кът мястото, откъдето идвали те, и идведнъж усетил
как се повдига от делхята и тръгва по пътя на мъртвите. Той бил
тесен и лхъжътдатънал до ралгене. Когато успял да се идлгъкне, съд
рал едно страховито кугс. Запогнал да бяга, но когато се огледал,
видял, ге го преследват ярки пламъци, които горели от всигки
страни. Мигът откраднал съднанието му и той паднал като ум
рял на делхята." [3]
И така, един инуит отива в снежната пустош, чува „въл

шебни песни" и изведнъж полита във въздуха. Не прилича ли
това на съвременните описания на похитени от извънземни?
Често се споменава, че преди срещата похитеният е бил сам
на улицата или в сградата и незабелязано за околния свят е
отвлечен против волята си от интелигентни същества, точно
както инуита от разказа [4, 5].
Преданието съдържа още един съществен детайл, който
говори за НЛО. Изследователите добре знаят, че .много от по-
хитените хора си спомнят за животни, които не са забеляза
ли по време на срещата (зсгееп тетопез) и в много случаи из
лизат на бял свят при ретроспективна хипноза като потисна
ти преживявания с чуждоземни същества, които съзнателно
се крият зад тях, за да могат необезпокоявано да действат [6,
7, 8]. П. фибаг вече обърна внимание, че при майте от кла
сическия, посткласическия и съвременния период могат да
бъдат идентифицирани подобни потиснати преживявания
[8]. Ж ак Вале [10] изхожда от генералната хипотеза, че в м и
налото има множество зсгееп тетопез, обрисувани с чертите
на тогавашната културна епоха, а В. Грьомлинг ги анализира
от аспекта на европейските страни. Случайност ли е, че ину-
итът разказва за „страховито куче", което се появява при от
веждането му на небето.
„Летящите шейни"
Има друга инуитска легенда за духа на Луната, според която
една жена се среща с него и дори му ражда дете. Приликата
с разказите за похищения на НЛО днес са очевидни:
„Имало едно време една жена, която не можем да има деца. Би
ла много нещастна. Това ядосвало лгъжа й и той я биел всеки ден.
Горката, тя нялгала и миг спокойствие, постоянно ходела с поси
нено око и бележи по тялото. Пред една дилгна нощ, осветена от
ясната и пълна Луна, тя идлядла да вделхе вода. Когато попегила
да напълни ведрата, усетила как някой се приближил и я полюлил
да седне в неговата шейна. Жената го послушала. Едва била седна
ла, когато видяла, ге тя се иддига и със свистящ двук полита във
въздуха. Станало й лошо и повърнала. (...) Иддигали се все по-нави
соко и когато жената се огледала, видяла, ге са следвани от пла-
лгък. Най-накрая пристигнали в някаква къща. Когато слядла от
шейната, спътникът й я полюлил да легне на нара. Жената, коя
то била идморена от пътя и вятъра, дагубила съднание. По-късно
не могла да каже колко дълго е продължило това." [3]
Отново срещаме мотива за небесно пътуване с шейна, обг

радена от пламъци. Или може би се разказва за странстване,
което използва шейната като символ за най-бърдия начин на
придвижване, познат на жители
те от арктическия регион? Коя
шейна е в състояние да се издиг
не във въздуха и да профучи в не
бето, изпускайки огън?
Повествованието съдържа
елемента, наречен тгззтд; Нте
(„липсващо време") - много по-
хитени разказват за „дупки във
времето", изминали часове, за
които не могат да си спомнят.
Жената-инуит не може да каже
колко време е била в безсъзна
Инуитска л\аска на „духа на ние. Случайност? А последвала
Луната" отпреди 2000 години. та бременност? Тя също е същес
Погребален дар от гроб на шаман,
Екбен (Уеаен), Чукотка. Дьргкабен
твен елемент в разказите на же
люсковски музей, „Народи от ните, похитени от НЛО [6]. Мо
Ориента". же би е случайност, че говорим
за феномен, който познаваме едва отскоро: ефектите на въз

душната болест? Жената-инуит преживява същото, което много
хора днес усещат при полет.
В обобщение можем да изтъкнем следните прилики с
НЛО и т. нар. „похищения":
- по време на небесните си странствалия инуитите разказ

ват за визуални и звукови възприятия („ярки пла*\гьци" и
„вълшебни песни");
- по време на срещата те са сами в пустошта. Очевидци на
събитието липсват;
- загуба на съзнание, чиято продължителност е неизвестна;
- елемент на зсгееп тетопез, потискане на спомените чрез
образ на животно;
- настъпила след срещата бременност;
- хората са отвеждани в небето с „бърза шейна".
За разлика от западния „модерен" свят и подобно на

всички п р и м и т и в н и народи и н уи ти те о тд ав ат голямо
значение на устните си (наративни) предания. Съмнения в
достоверността им не съществуват. При една от многоброй-
ните си експедиции в Арктика датският полярен изследова
тел, етнолог, географ и писател Кнуд Расмусен чул следното
изказване от един жител на Гренландия - бих искал то в по-
голяма степен да се взема под внимание при оценките (чес
то отрицателни) за теориите на палео-5ЕТ1, давани от пред
ставителите на „научната общност" (заепН/гс соттипИу):
„Всички наши легенди са преживявания на хора. Те са ис
тина. Разказите на нашите мъдри предци не са лекомислени
изказвания или лъжи." [11]
„Черепът от въглища"
от фрайберг
фрапантна фалшификация или реликт
на 15 милиона години
Бернд Нозон (геолог)
Загадъчните археологически находки винаги са поставяли

йод съмнение възприетия от науката ход на човешката ево
люция. Възниква въпросът дали те са фалшификация и ако не
са - дали съвременната представа за хода на човешката ис
тория е вярна. Някои от артефактите биха могли да са следи
или дори доказателства за теорията на палео-5ЕТ1. Това изис
ква непредубедено научно изследване.
Подобна находка представлява откритият през 19. век и
описан за пръв път през 1842 г. загадъчен „череп от въглища",
съхраняван в Техническия университет във фрайберг. Дори
и да се окаже, че той не е истински, снимките от компютър
ната томография показват концентрични слоеве, подобни на
годишните пръстени при дърветата, което е напълно неиз
вестен и донякъде безсмислен вид „фалшификация". За как
во става дума в действителност?
През 1842 г. в „Архива по минералогия, геогения14 и м е
талургия" (А гс/иТ’/йг Мтега1о$1е, Сео^позге ипй НйИепкипДе) К.
Керстен публикува изследователски доклад със заглавие
„Превърнат в лимонит и битум15 човешки череп".
Преди това минният инженер Лешнер представя пред
Рге1Ъсг$сг Вег^таппгзскеп Уегет („фрайбергско сдружение на м и
ньорите") загадъчната находка от завещанието на починалия
и Област от геологията, изучаваща възникването и развитието на земя

та. - Бел. пред.
15Твърд или подобен на смола продукт, съставен от въглеводородни сме
си, който възниква при вакуумна дестилация на петрол. Битумът влиза
в състава на естествения асфалт и е напълно или частично разтворим в
бензол, хлороформ, серовъглерод и други органични разтворители. - Бел.
пред.
фраИбергският герсп
от Въглища. фалш ифи
кация или аВтентигна
находка на милиони
години? (Снимка: архив
Нодон)
фрайбергски аптекар Льошер. Льошер, който е ученик на А. Г.

Вернер, не само притежава най-старата аптека (Е1е/апЬепаро1кеке)
във фрайберг до смъртта си през 1813 г., но е и главен миньор
при граф Тун фон Бьомен. Предметът видимо представлява
човешки череп от въглища. За съжаление в завещанието не са
посочени обстоятелствата и мястото на откриването му.
По-ранни изследвания
„Сдружението на миньорите" възлага на К. Керстен да го изс
ледва. Той пише: „... въпросният човешки череп... (долу)... запа
зил характерната си форма,... се е превърнал в химическа м а
са...". Тя е описана като кафява, землиста, матова субстанция, ко
ято лесно се разтрошава в тъмнокафяв прах. Твърдостта й на
помня мек талк. Тежестта на черепа е прекадено голяма („... 7
пфунда..."). Изследванията под лупа не показват наличие на кос
тно вещество. При суха дестилация не се освобождава амоняк,
което е признак за органична субстанция. Вместо това се откри
ва киселинно реагираща водородна пара, запалими газове и кат
ран. Типичните продукти за лигнитни въглища.
Утайката е твърда черно-кафява маслено-лъскава маса със
слаби магнитни свойства. Последващите изследвания с алко-
хол и вода водят до резултати, сходни с тези на въглищата.

Според количествения анализ половината от черепа е от лиг
нитни въглища, а останалата половина - от манганов оксид
и магнетит'*6.
През 1859 г. черепът от въглища е заведен под „Номер 1"
в Сп1:а1о$ йЪег УегзЬетегищеп йег кдт$Искеп Вег$акас1ет1е 2и
РтЪег$ („Каталог за вкаменелости на Кралската минна ака
демия във фрайберг") като „Вътрешен въглищен пълнеж на
човешки череп".
Находката е спомената и в публикация на Ото Щутцер
през 1923 г. Вследствие на това на етнографския отдел към ис
торическия музей на Историческия архитектурен комплекс
„Цвингер" в Дрезден е поръчано изследване. Заключението
на специалистите е унищожително: „... фалшификация, т.е.
моделиран от лигнитни въглища череп, с добавен лимонит
и магнетит". Присъдата беше произнесена и по-нататъшни
те изследвания се обезсмислиха.
фалшификация?
През 1988 г. проф. Герхард Розелт публикува нов доклад, в
който се описва микропетрографичният анализ на находка
та с форма на череп. В него се казва: „Правят впечатление те
жестта, формата, цветът и външното състояние на черепа от
въглища. В сравнение с размера, теглото изглежда прекомер
но. Очните кухини, леките изпъкналости на веждите и леко
скосеното чело - заедно с цялостната форма - напомнят по-
скоро на рецентен, отколкото на фосилен череп. ... Тъмният
м у цвят и напуканата структура изключват наличието на
кости. Само там, където формата е разрушена, ... изглежда
като че масата е била накърнена от дебелината на черепната
кост." При микроскопичния анализ Розелт освен различни
златно-жълти топченца открива катранено черно листенце,
остатъци от стебло и семена.
След изследване на откритата материя ученият заключва,
че черепът е „изкуствено направен". Той идентифицира злат
но-жълтите топченца като смола, която при сравнение с из-
:АОксид на желязото (Ре.,04) с голяма устойчивост към киселини и осно

ви, с магнитни свойства и кубична кристална система. - Бел. преб.
Снимки от компютърна томография на герепа от въглища.

(Снимка: ф. Каулен/С. Помплун - Рге1е Ргеззе, фрайберг)
160 ЛОВЦИ ПА ИЗГУБЕНОТО ЗНАНИЕ
ползваната във фармацията днес можем да наречем копало-

ва смола.
През 1998 г. „спокойствието" на черепа отново беше на
рушено. Репортер от местния вестник Ргеге Ргеззе убеждава
лекарите от болницата във фрайберг фритьоф Каулен и Зиг-
фрид Помплун да направят компютърна томография на на
ходката. Изследването ясно показва годишни концентрични
слоеве. Интересен обаче е фактът, че същата структура се
наблюдава и при завъртане на черепа на 90°.
Какво показват резултатите?

Както беше установено още през 19. век, черепът отчасти се
състои от лигнитни въглища. От откритото от Розелт катране
но черно листеице (ОихН) и от факта, че Льошер е бил миньор
в Бьомен, можем да направим извод, че територията на нами
ране (възникване) на черепа вероятно е в района на Бьомен.
Образуването на лигнитни въглища в бьомския басейн се
датира в миоцена, т.е. преди около 15 милиона години. Спо
ред съвременната теория човешки живот по онова време е
изключен. Земята трябва да е била населена само с древни
коне, камили, огромни диви прасета, невъобразими елени и
сродни на мастодонтите видове. Чий тогава ще е бил чере
път, ако допуснем, че „притежателят" му е обитавал Земята
преди 15 милиона години?
Моето мнение е, че трябва да се обърне внимание на осо
беностите, при които органичната субстанция се е превърна
ла във въглеродна материя и които са свързани с образува
нето на лигнитни въглища в региона. В края на терциера об
ластта е засегната от силни вулканични изригвания, предиз
викали процеси с високата си температура и поява на раз
лични химични съединения (газове, разтвори).
В заключенията си Розелт се придържа към това, че чере
път е бил създаден умишлено, т.е. той няма естествен произ
ход. Той приема за даденост, че някой някога го е моделирал
от смола, въглища и минерални смеси. По негово мнение из
ползваната смола се топи при 110 до 360° С.
Аз обаче се питам: кой ще си прави труда - преди почти
200 години! - да нанася слой по слой гореща 200-градусова м а
са? Ако трябваше да се моделира череп, щеше да е много по-
лесно той да се изработи от едно цяло парче материал. Това
ми се струва много по-логично. Един скулптор със сигурност

би го направил от една буца глина (съответно от едно парче
въглищно-рудна смес) и после би нанесъл подробностите.
И така - какво всъщност представлява фрайбергският

череп от въглища? Откъде произлиза? Наистина ли е на 15
милиона години? Разяснение в случая би могла да даде един
ствено датировката. Но тъй като черепът продължава да е
смятан за фалшификат, в близко бъдеще нито един институт
в Германия няма да направи подобен анализ.
Той обаче е наложителен; повод за това дава и изказване
то на д-р Арнд Леман, уредник в Музея на геологичните ек
спонати към минната академия във фрайберг: „Не съм го
очаквал. От двата разреза [на компютърната томография] яс
но се вижда, че въглеродната топка има концентрично-сло
еста структура. Засега не мога да кажа как е възникнала/'
Ако желаете да добиете по-ясна представа за мистериоз

ния „череп от въглшца", винаги бихте могли да разгледате ге
ологичната сбирка на Т1Г Вег^акайепйс РгегЬег^.
Нанотехника от ледниковата епоха
Лабораторни изследвания
на руска волфрамова спирала
Хартвиг Хаусдорф
В книгите си „Когато боговете се правят на Господ" [1] и Ап-

сгепЬ Зккз [2] разказах за невероятните прадревни метални
артефакти в Русия, създадени от неизвестна за нас култура,
която преди 100 000 години е познавала нанотехнологиите.
Бях упрекнат от различни страни, че такива неща просто ня
ма и че всичко е плод на фантазията ми. Новият снимков м а
териал, както и преведеният от руски лабораторен доклад от
Москва подкрепиха предположенията ми: вероятно сме изп
равени пред технологични средства с извънземен произход.
От 1991 г. насам по бреговете на реките Нарада, Кожим и
Балбашо в източната част на Урал се откриват спираловидни
предмети от волфрам, молибден и мед [1, 2]. По щастливо
съвпадение на обстоятелствата находките са намерени при
официален сондаж на терена. Заради запланувания добив на
цветни и благородни метали в района Централният научно
изследователски институт по геология и проучване на цвет
ните и благородните метали в Москва, който е подчинен на
Комитета на Руската федерация по геология и оползотворява
не на полезните изкопаеми, направи геологично-минерало
гичен анализ. Д-р Валери Оуваров (Санкт Петербург) лично
ми сподели, че на мистериозните „спирали" са правени до
пълнителни анализи от Руската академия на науките в Санкт
Петербург, както и от независимия Хелзинкски институт.
Разполагам с експертиза № 18/485 на споменатия москов
ски Централен научноизследователски институт от 29 ноем
ври 1996 г. [3, 4].
Примери уа намерените в Урал микроскопигни артефакти.
(Снимка: Архив Хаусдорф)
Научни изследвания
В нея г-жа д-р Е. В. Матвеева, научен сътрудник към „Отдел ге
ология, методология и икономия на залежите на благородни
те метали", дава информация за анализа и района на сондаж
на „нишковидните волфрамови спирали от алувиалните нано
си на река Балбаню". Централният научноизследователски ин
ститут точно локализира мястото: зона в алувиалните наноси
на трета наводнена тераса на левия бряг на река Балбаню, по
продължение на сондажна линия № 106. В зоната са открити
рохкави седименти със следните особености (изброени отдо
лу нагоре, т.е. от най-старите към по-новите слоеве):
1. Структурирана ерозивна кора (редуващи се варовикови и

въглеродосъдържащи шисти със сиво-синкави-кафеника-
ви-жълти ивици; видима дебелина - от 0,5 до 1,0 метра).
2. 0-0,2-метров залежен пласт от пясък, камъни, глина и си
тен чакъл като ерозивен продукт от слоя, описан в точка
1.
3. Отлагания от сив чакъл и наносен материал с различна
зърнеста големина с видима дебелина на слоя 1-1,7 мет
ра; те биха могли да съдържат злато.
4. Съдържащи чакъл пясъчни и глинени отлагания, сиви на
цвят, с видима дебелина 2,0 метра. В горната част на се
димента се забелязват следи от сондажи.
По отношение на възрастта на пластовете, съдържащи ар

тефактите от молибден и волфрам, д-р Матвеева пише: „На
носът, в който бяха намерени спираловидните обекти, може
да бъде характеризиран като каменисто отлагане в трето ни
во, което по наше мнение е резултат на вътрешноседимент-
на ерозия на полигенетични, акумулативни пластове [т.е.
пластове с материал от различен произход]. Наносът ориен
тировъчно може да бъде датиран на 100 000 години и съглас
но своите дялове [т.е. долните пластове] принадлежи на ми-
кулинския етап от късния плеистоцен." [3]
В геологията с понятието „плеистоцен" се обозначава дял
от четворния период (като цяло най-младата геологична епо
ха), който започва преди около 2 милиона години и завърш
ва преди около 10 000 години. След него следва холоценът, в
който се намираме днес.
По-нататък в доклада се описват направените сондажи
(между другото с помощта на електронен микроскоп от ти

па ]5М Т-330 на японската фирма }ео1). Докладът съдържа
многократни спектрални анализи на пластовете [5].
Налага се да обърнем внимание на заключенията на Мос
ковския институт. Експертиза № 18/485 установява, че „въз
растта и характерът на наносите изключват допускането не
обичайните нишковидни волфрамови кристали да са про
дукт от технологична космическа дейност, каквато би могла
да е например експлоатирането на космодрума Плисецк над
полярната уралска област." '
В прав текст: находките не биха могли да са остатъци от
ракетните опити в Плисецк. В заключението на доклада най-
накрая се стига до същността: „Изложените данни повдигат
въпроса за „извънземен" технологичен произход." [3]
Подобни изводи би трябвало да ме лиш ат от „неловкото
положение" и „псевдо-документацията", в които критиците
ме обвиняват. Напротив: ще се опитам да получа още изсле
дователски доклади, като тежестта ще падне върху независи
мия изследователски институт във Финландия.
Що се отнася до хипотезата ми за нанотехнологиите, аз
ще я поддържам и в бъдеще. Отскоро знаем, че учени от цял
свят разработват миниатюрни колби, зъбни колела, шалтери
и други конструкционни елементи, които се използват в на-
нороботите. Те са в състояние да извършват неща, които дос
коро щяхме да смятаме за научна фантастика [6].
И така, последната дума за находките в Урал все още не е
казана!
Писмеността от Глозел
Древна развита култура от старокаменната
епоха във франция?
Вернер К. Рюеди
През 1924 г. в яма под полето до Глозел (франция) двама се

ляни откриват гроб на човек, който вероятно е от старока
менната епоха. Сензацията: намерени са глинени плочки с
подобни на писменост знаци. Археолозите моментално обя
вяват находката за фалшификат. Това не се е променило до
днес. Наистина ли намереното е фалшификат на двама селя
ни, или Глозел крие една от най-големите загадки на Цент
рална Европа?
Районът около малкото селце Глозел се прочу през 1960 г.,
тъй като там е добит уранът за първата френска атомна бом
ба. Между 1970 и 1975 г. вестникарските заглавия писаха за
неколкократни свидетелства на НЛО в областта. С феномена
се занимаваха дори френските военни.
Нито едно заглавие през 1924 г. обаче не писа за пасящата
крава, потънала в полетата до Глозел толкова надълбоко, че
трябвало да я освобождават с лопати. По случайност бяха на
мерени кости и на вид предисторически погребални дарове.
Между тях имаше изписана глинена плочка. По-нататъшни
те разкопки извадиха на бял свят още разнообразни предме
ти - гравюри на древни диви коне и други животни върху
кости (които силно напомнят рисунките от палеолита във
франция) и фигури на мамути от слонова кост. Находките
изглеждаха древни. По същите места бяха открити глинени
урни с пепелта на умрелите, въпреки че официалната архео
логия „разрешава" изпичането на глина едва от 4500 г. пр. Хр.
Ж ителите на Льо Глозел изглежда не се интересуват от
случилото се.
Научен скандал
Историята с находките от Глозел е една от най-големите афе
ри в историята на археологията. Когато селяните Клод и
Емил ф радин занасят плочката на проф. Морле, са обвине
ни, че са я фалшифицирали. На 25 февруари 1928 г. член на
„френското общество по древна история " прави донесение
за археологична фалшификация срещу неизвестен извърши
тел. Емил ф радин е арестуван, вкаран в следствения арест и
разпитван. Полицията претърсва целия чифлик и полята на
около за пещ за археологични фалшификати - напразно. Ко
гато ф радин най-накрая е освободен, проф. Морле забранява
по-нататъшните разкопки - очевидно, за да не се налага да
ревизира собствените си представи за историята. Прави се
всичко възможно находките от Глозел да се изкарат фалши
фикати или най-малкото „подозрителни". Човечеството от
палеолита (старокаменната епоха) трябва да си остане глупа
во, контра доказателството се наказва със съдебна жалба.
Заради датировката на находките 70 години по-късно (през
1983 г.) археолози от Лион най-накрая отново започват разкоп
ки. Те отнасят оттам голям сандък с погребални дарове, но за
тях години наред не се чува ншцо. Когато междувременно съз
даденото общество „Приятели на Глозел" (Атгз Ле С1оге1) офици
ално поисква находките, през 1995 г. получава кашон с натро
шени и отчасти вече неясни предмети. Все още чакаме дати
ровката от страна на френс
ките археолози, но засега ни
кой не желае да се ангажира.
Все пак „чуждестранни
учени като проф. Арн Бьор,
ръководител на изследова
телския отдел към Нацио
налния исторически музей
в Копенхаген, и колегата му
проф. Вагн Месдал потвър
диха (с термолуминисцент-
на датировка) минимална
възраст от 2700 до 2900 го
дини. Н ам ерен ите кости
трябва да са дори на 7000 го
дини." [4]
Когато посетих Глозел, на 7. километър след Косет край

Бичи, забелязах планински масив с формата на пирамида.
Изглежда като природно образувание. Емил ф радин заявя
ва, че преди в „Полето на мъртвите" (Скатрз с1ез тогЬз) е има
ло менхир с усукана спираловидна форма. При смяната на
хилядолетието той се е съборил. Старците от околността му
казали, че в района има още такива паметници. Той допус
ка, че погребалните полета се простират на няколко квадрат
ни километра. Служат ли менхирите за „отваряне" на небе
то пред мъртвите, за ориентация на наследниците?
Слисано се питаме преди колко хиляди години е изобре

тена писмеността. До момента археолозите отричат всички
датировки в Глозел. Къде е изчезнала местната висока култу
ра? Защо никой специалист по древни езици не се опита да
разшифрова символната писменост от намерените глинени
плочки? Според германиста Петер фибаг [4]: „Дешифрира
нето на писмената система е предизвикателство за изследва
нето на палео-5ЕТ1, защото по всяка вероятност ще разкрият
моменти от религиозните и културните представи на древ
ните. Тьй като писмеността често е била прерогатив за тесен
кръг посветени, допускането, че можем да се натъкнем на
неочаквани събития или космологични представи, е оправ
дано - в случай че успеем да открием ключа към тях."
Колко още открития и археологични райони са обявени за
„съмнителни" или просто заблуждаващо не се обявяват пред
обществеността? Находки като тези от Глозел биха обърнали
човешката история, която днес се смята за безспорна, надо
лу с главата. Наука, която не може да се изправи пред фак
тите, не заслужава името „наука"!
Открита е още по-древна писменост?

Археолози от Харвардския университет откриха ве
роятно най-древната до момента писменост: в Хара-
па (Пакистан). Знаците са издълбани върху плочки,
вероятно на 5500 години. Така те се оказват с 2 до
3000 години по-стари от свидетелствата, намерени в
гроба на фараона „Скорпион" в Южен Египет.
Уникалното в слугая е, герацит е от Харапа лгного при-
лигат на те$и от Глозел. Съвпадение - или лгного повеге?
ЗА ГА ДЪ Ч Н А ТА
АМ ЕРИКА
Южноамерикански загадки
Разкрития в Наска, Ика и Тиахуанако
Д-р Йоханес фибаг
При залеза на Слънцето те почти стават мистични: зага

дъчните линии на Наска в Перу. Ако човек се покатери на ня
кое от ниските възвишения встрани от Панамерикана, ще ги
види в топлата светлина на потъващото зад хоризонта Слън
це: прави линии и пресичащи извивки, които се простират
през цялата пустиня.
Т ай н и те н а Н аск а
Още по-завладяваща обаче е гледката от самолет. Прави ка

то по конец линии, дълги до 22 километра, които разрязват
планините и долините; грамадни трапецовидни фигури, пре
сичащи се или подредени една до друга прави, които внезап
но образуват чупки или звездовидно се събират в някое от
възвишенията. Прочутите животински фигури - на кондори,
колибри, маймуни и риби - почти се губят сред плетеницата
от геометрични маркировки.
Когато прелетяхме над равнината, имахме усещането, че
Паска е по-загадъчна от когато и да било. Групата се състое
ше от Ерих фон Деникен и хора от А.А.5. (Рогзскип^езеИзскаЬ
/йг Агскао1о$1е, Аз1гопаиИк ипЛ 5ЕТГ), екип от нетрадиционни
изследователи, които искаха да видят с очите си това, за ко
ето бяха чели в книгите.
Над Наска витаеха огромни въпросителни: пред какво
сме изправени? Пред гигантски календар? Въпреки направе
ните компютърни изчисления, не бяха открити съответствия
с познати съзвездия. Улици на инките? Малко вероятно - ли
ниите не водят никъде. „Програма по заетостта" като пречка
за безразборната раждаемост сред индианците? Сериозно из
ложена хипотеза, която обаче се оказа безсмислена, колкото
и представата, че Наска е представлявала игрище, на което
състезателите са чертаели линии, за да спечелят обещаните

награди. Религия на геометрията? Авиационна площадка за
балоните на инките? Или дори спомен за някогашните при
шълци от звездите? Кой знае...
Линиите на Наска обаче са само част от неизвестните. В
планините на юг наскоро бяха открити нови фигури - линии,
трапци и преди всичко изображения на хора. Вятърът и от
лагането на пясък са ги заличили почти изцяло; те се забеляз
ват само при подходяща светлина. Изглежда говорим за най-
старите изображения в Наска.
Местните свалят горния слой тъмен пясъчен лак (рудно
покритие, натрупало се по камъка от съдържащия манган
пясък с течение на милиони години) и разкриват долния по-
светъл каменен или пясъчников пласт.
Посрещат ни загадъчни фигури. На индианци? На вождо
ве? Шамани? Богове? Някои от тях носят дрехи и шапки. Една
от тях разбива тази представа: пилотите сполучливо са я на
рекли „извънземното". Става дума за дребна човешка фигура
с голяма глава и кръгли очи. Тя е оградена от пламъци или змии,
а в ръцете си държи неизвес
тни предмети. Събуждат се
спомени, паралелите се нат
рапват от само себе си: за
д неш н ите похищ ения от
„малките сиви човечета".
Друга фигура на „извън
земно" е позната отдавна. Тя
също е издълбана в могила,
но лежи на самата равнина.
С извънредно големи очи.
Кой или какво символи
зират тези гледащи към не
бето фигури? Какво изобщо
представлява равнината на
Наска? Изглежда, че през ве
ковете местните жители не
са правили нищо друго освен
да дълбаят човешки, живо
тински и геометрични фигу
ри в пясъчника. Защо? Как-
Могила тНаска: ва е 6ила истинската при-
фигура с големи оги. чина?
ЗАГАДЪЧНАТА АМЕРИКА 173
Пясъчни картини - тук и там

Загадката е още по-голяма, защото гигантски пясъчни изобра
жения има не само в Перу, а също в Северна Африка и Русия.
Да споменем и Марее. Едва ли някой е чувал за него. Ма-
рее е малко пустинно селище с 60 жители. Намира се на око
ло 700 км северно от Аделаида в Южна Австралия. Там ни
кой не се запилява без основателна причина.
Въпреки всичко през 1998 г. Марее попадна в заглавията,
когато на около 60 километра от него, посред песъчливото ка-
СИ1Е51М ТНЕ ОЕ5ЕКТ

I Тг»(Ь» !«>*»».«* М а м гг
М>п « 1ЧК11Г Ь т г Ьггя ’»
к »КЬ Ь ( « г 1« ) 1п II»» | г м | * |
5. Ч » » к г Г « * 1 » и Н < Н 1 .» (Н | | № ( г г
»л1<1Мг «г> чд»
1!1 !Ь» I I
I Л К ит! н**гЪ *
* ьлги •'Ил* п Х и м н »»п ги е 1Кг
п*м г 1« гг(пгя< г
( « И м <»*>(<!(<» |:> ||!| М< Ош мМ
М в л г II ««II т« п < К -п «I Ние Н гдп ; Ц
и)1.
I Л тч1г»> 1.111|» »1и
Ь*« |к 'г |||» к г » « > 1 » ( 1>г«|<-чМспа1
V/ 1п»1 гмтгпи<к>п «>«■*(!' и»с«1Ь>
1Ьг |)|-1гл( г ( й т и и г (П )1*|Ь1 >
4 Т к с |« м 1 , Н л « Ь I»
»»М«<1«л мин М1г<Ь1т
дЛЬМгт.П
(»|>и1р|>1*(нг»п|я«|<к«)
<> 1иЦ1)»1П1|<н«п1>|11|« М ш г г
««У*.
Изображение на тъжа в Марее, Австралия

менно плато за една нощ изникнаха 4-километрови линии,

изобразяващи коренен австралийски жител. Смешното е, че
извършителят не беше намерен. Един „ландшафтен худож
ник", живеещ в Австралия, се обяви за „невинен" - това не
бил неговият стил. След мистериозната поява през 1998 г.
следствието не напредва. Марее получи неочаквана популяр
ност и привлече туристи (месеци наред над изображението
летяха самолети), но никой няма и най-малка представа кой
е нарисувал фигурата.
Преди да бъде открита, селището не е посещавано от
чужденци, които евентуални биха могли да са го извършили.
Около Марее на практика няма нищо - само пустиня, която
може да бъде прекосена за дни. Извън огромното земно
изображение липсват следи: от „лагер", уреди, трактори, бул
дозери или други. Странното е, че никъде не са намерени
„пробни творби". Изобразеният човек е уникален.
Заради поройните дъждове след 1999 г. образът бавно за
почва да избледнява. Шансовете за откриване на автора пос
тепенно намаляват; възможността, която остава, е той да се
„разкрие" сам.
Ясно е, че който и да е бил, трябва да е имал цял екип,
който е боравил с модерна строителна и друга техника. Спе
циалистите са единодушни, че без сателитни навигационни
уреди не е възможно да се очертае толкова прецизна кило
метрична фигура. Просто не става.
Не ми се иска да се впускам в спекулации кой би могъл
да е авторът. Искам само да отбележа, че виждаме нещо по
добно на друг континент - естествено много по-древно. В
Наска има грамадни изображения и линии, които като по ко
нец прорязват планините и равнините. За образа в Марее
трябва да са били използвани високи технологии.
А в Наска? Нима с помощта на въжета и лостове, без ни
какви пеленгаторни и сателитни навигационни средства ин
дианците са успели да изрисуват подобни изображения - ед
на „творба", която (подобно на Марее) може да се види в ця
лост само от въздуха? Едва ли. Който и да е издълбал изоб
ражението в Марее, е посочил (несъзнателно) тези в Наска.
Ако днес подобно нещо е възможно само със съвремен
на, космическа технология, както признават всички, които са
видели „мъжа от Марее" - защо в Наска да е било друго...?
З а г а д к а т а на И к а
Перу крие и други тайни. След 60-те години научихме за

спорната колекция на д-р Хавир Кабрера от Ика. Кабрера,
който почина през 2001 г., е лекар, директен наследник на из
вестен испански конквистадор и собственик на най-нео-
бичайната каменна колекция в света. Върху стотици базалто-
ви вулканични камъни от района на Андите индианците са
гравирали сцени, които се изплъзват от каквото и да било
обяснение и историческа класификация: динозаври заедно с
хора, митологични същества, модерни медицински и гине
кологични операции, астрономически изображения.
Въпросът не е дали те са създадени от индианците, а кога са
създадени. Д-р Кабрера смята, че е станало преди милиони го
дини, през Кредата и Юрата, по времето на динозаврите. Това
обаче е съмнително, защото камъните са намерени в речно ко
рито. След няколко десетилетия гравюрите щяха да са заличени.
Векове или хилядолетия - каква е тяхната възраст? Въп
росът е валиден поне за част от тях, защото някои от гравю
рите бяха патинирани, за което трябва време. По принцип
трябва да бъде изследван всеки камък поотделно, за да се от
делят оригиналите от фалшификатите. Подправени артефак
ти естествено има: трябва само да потъркаме някой от тях с
пръст и той почернява - паста за обувки, с която индианци
те „състаряват" камъните.
Преди няколко години телевизионен екип на ВВС откри
семейство-фалшификатори в .малко село близо до Ика. Камъ
ните се издраскват, полират с паста за обувки и след това се
варят в магарешка тор. После за няколко солеи се продават
на д-р Кабрера.
Той обаче не върти търговия с тях и е убеден в автентичност
та им. Същото се отнася и за невероятната купчина предмети,
която три години преди смъртта си ни показа - за пръв път на
външни лица. Преди години той е показал на Ерих фон Дени-
кен тайното си скривалище. Намирахме се пред двойно зак
лючена дървена врата, която бавно се отвори пред нас.
Залата на ужасите на д-р Кабрера? Някак си не можах да
потисна това чувство. Дълго, подобно на тунел помещение,
краят на което се крие някъде в мрака. Три мъж дукащ и
крушки на тавана едва осветяват вътрешността. На двете сте
ни има рафтове. Пълни с ... да, с какво? Глинени фигури. Сто
тици. Хиляди. Динозаври. Хора и динозаври. Неясни фигури.
„Тайната катера"
на д-р Кабрера.
Хиляди глинени
фигури със
същите лютиви
като каменните
гравюри.
физиономии. Маски. Ужасяващи персонажи. Медицински

операции. Невероятно, направо секва дъхът. Призрачни сце
ни от друг свят.
Автентични? фалшификати? Мотивите са същите като на
камъните. Лицата са със същите гримаси - може би същест
ва от прадревни времена, от някаква отдавна забравена епо
ха. Или може би от друга планета?
Наистина ли са древни? Или отново са фалшификати,
направени от бедните индианци, за да припечелят дребни па
ри? Д-р Кабрера ни даде парчета от счупена фигура. Той
лично не се съмнява в автентичността им, за него те са
„прадревни".
След като се върнах в Германия, дадох парчетата на д-р
Ернст фрайбург от Института по минералогия и геология в
Хале. Резултатът: предметът е направен от неизпечена глина,
поради което датировката е невъзможна. Но: между отдел
ните парчета беше открита свързана вода. Тя по-скоро показ
ва скорошно възникване.
Все пак глината съдържа органични частици и може да
бъде направен анализ с С-14. Едва тогава с ио-голяма точност
може да се каже каква е възрастта на предмета: години, ве
кове или хилядолетия.
Ако твърденията на д-р Кабрера са истина, фигурите
трябва да са взети от т. нар. „депо" - дълбока подземна пе
щера или изкуствено прокопан тунел. Там уж имало стоти
ци хиляди подобни пластики. Истина или фантазия? Изглеж
да д-р Кабрера отнесе отговора със себе си.
Южна Америка обаче крие още много тайни.
Загадъчните градове в Андите

Гол, неприветлив ландшафт. Духа силен вятър. Небето е об
лачно. Въпреки това човек лесно може да изгори.
Намираме се на 4100 метра височина в центъра на боли-
вийското плато Алтиплано в Андите. Пред нас са загадъчни
те руини на Тиахуанако и Пума Пунку. Не само Ерих фон Де-
никен е убеден, че тук някога са живели богове.
Един върху друг са разхвърляни грамадни каменни блоко
ве, изработени с несравнима прецизност. Така ги заварват ис
панците при завземане на царството на инките Тиахуанако и
Пума Пунку. Рошили, че са изправени пред творение на дявола.
През изминалите години археолозите се опитаха да ре
конструират Тиахуанако. От разпръснатите наоколо камъни
беше издигнат зид, за който се предполага, че някога е бил
част от основния храм.
Това обаче е много несигурно. Принципно никой не знае
как са били свързани блоковете, къде и как са били подредени.
В съседното Пума Пунку подобен опит не е правен - там бло
ковете изглеждат по същия начин, както преди хилядолетия.
Някои от тях тежат по 1000 тона. Не знаем как са били прена
сяни през планината и долината от отдалечената на повече от 83
километра каменоломна. Използвали ли са дървени валове? Тук
горе не расте нищо, дори и дървета. Индианците трябва да са ги
секли от далечната амазонска джунгла и то в огромни количества.
Не знаем как хора, разполагащи само с каменни и медни
сечива, са обработвали твърдия гранит, диорит и андезит. Не
обичайната каменоделска работа днес ни изглежда безсмис
лена: прецизни до милиметър жлебове, фини пробиви.
Подобни отвори откриваме в един от най-големите бло
кове. До момента неописан и неизобразен в литературата,
той е свидетелство за невероятните технически възможнос
ти на строителите на Пума Пунку.
Монолити с чудновато изглеждащи ниши, празнини и яс
но изработени издутини си приличат като две капки вода. Още
преди години те бяха измерени от Ерих фон Деникен и данни
те бяха обработени с компютър: „Резултатът е невероятен. Ка
менните блокове пасват един в друг като парчета от „Лего"."
Възникна идеята, че блоковете биха могли да са отливани.
На практика видът на обработката им - например при т. нар.
„водни канали" - напомня този на съвременните бетонни еле
менти. Направените проби обаче показаха, че става дума за
естествени и извънредно твърди дълбинни каменни пластове.

Това обаче не прави нещата по-малко мистериозни, фините
улеи и отвори не са по силите на каменгогге и медните сечива.
Със сигурност. В някои от отворите само с няколко милиметра
в диаметър дори открихме спираловидни следи от бургия! Без
писменост, без задълбочени познания по геометрия и матема
тика и предварителен инженерен план подобна технология
обаче е невъзможна. Хора от каменната ера? Наистина ли?
Какво всъщност разрушава Тиахуанако и Пума Пунку?
Земетресение? Може би. Тогава възниква въпросът защо ня
кои постройки, като например разкопаната днес Лунна пи
рамида, са напълно недокоснати? Човек почти е готов да по
вярва, че миналото е станало свидетел на умишлени взриво
ве, които са разрушили монолитните монументи.
Сигурното е, че културата на Тиахуанако представлява пов
ратна точка. Малко след настъпването на новата ера вярвани
ята в боговете-животни и почитането на ягуара отстъпват пред
култа към един антропоморфен бог: Виракоча, „господарят".
Около главата му има сияен венец; той е изобразен на неразга-
дан до днес фриз върху прочутата порта на Слънцето.
Сияйните същества вероятно все още са част от Тиахуана
ко. Когато през пролетта на 1996 г. аз и Хартвиг Хаусдорф во
дихме друга група на А.А.5. в Боливия, чухме необичайна ис
тория. Половин година преди това в затворената археологична
зона на Тиахуанако трябва да се е приземило НЛО. На улицата
между руините и малкото село са били видени две лъчисти съ
щества, които внезапно се появили пред ужасена група инди
анци от падащ от небето лъч.
„В Тиахуанако", твърди Ерих фон Деникен, „боговете са
създали хората. Така разказват легендите. Кой знае, може да
са били пришълци от космоса, които са издигнали неприс
тъпна крепост, а когато са напуснали Земята, са я взривили.
След тях е останала хаотична купчина камъни - едновремен
но загадъчна и фантастична."
Възможно ли е на Земята някога да са живели „богове",
пътници от дълбокия космос? Хората, посетили руините на
Тиахуанако и Пума Пунку, трудно ще се освободят от усеща
нето, че на това място митовете са били реалност.
Засега е ясно едно: древните индиански култури на Южна
Америка все още не са издали тайната си и всеки, който разг
леда континента с отворени очи (и с малко късмет), отново ще
преживее мистичното, тайнственото - да, дори невероятното.
Странности в Наска
Геометрични и други загадки
Маска обикновено се свързва с грамадните земни изображе

ния (на хора и животни), линиите и пистите, които прорязват
равнинните пустинни области в Перу. Този път обаче открих
нова загадка, на юг от известното плато, в планините Палпа.
Когато за пръв път съзрях фигурата под себе си, помис
лих, че е оптическа измама. Помолих пилота Едуардо да се
върне отново и отново, и отново... Когато машината се приб
лижи на 800 метра височина, забелязах друг феномен, съеди
нен с първия. Освен обичайните направих и две моментал
ни снимки. По-късно, на хладно питие в сенките, се взирах в
едната от тях; още не знаех, че следващият ден ще ми подне
се и други изненади.
Първо забелязах голям кръг, на чиято линия имаше над
60 точки. След това видях втора, по-малка окръжност с м но
жество точки. По средата се очертаваха два правоъгълника,
поставени един над друг и разделени на осем четириъгълни
ка (Изображение 2). В тях се пресичаха линии, а в центъра има
ше сноп от 17 лъча. Какво означаваше всичко това? Втората
снимка беше запечатала по-голям план на изображението. То
беше оградено в рамка от два огромни четириъгълника, ко
ито лежаха по диагонал един към друг.
Първата м и асоциация беше за мандала. Така тибетците
и индийците наричат религиозните изображения на наслада
та и ставането. Североамериканците също имат нещо подоб
но. Наричат ги пясъчни картини. Те са с най-различни цве
тове и форма. Ако рисунката пред мен представляваше ман
дала, вероятно беше някаква съвременна фалшификация.
Или някой учител е отишъл в Наска с учениците си и си е
позволил палава лудория.
Заснех изображението в Палпа на около 12 минути полет
от летището в Наска. Планината е суха и камениста, районът
прилича на пъкъл. Геометричната форма е толкова сложна и
грамадна - по приблизителна преценка около 500 метра в ди

аметър - че фалшификаторите трябва доста да са се потру
дили. Би трябвало да са оставили следи. Там никой не отива
пеша. Продължавах да се пуля в снимката пред мен. Имаше
множество линии, които не бяха част от диаграмата. Чак по-
късно, след като диапозитивите от другия фотоапарат бяха
готови, стана ясно, че слабо забележимите линии са част от
тези на Наска. Помолих Едуардо и още един пилот за помощ:
„Кой е издълбал тези съвременни фалшификати?" - попи
тах аз.
„Защо да са фалшификати? Винаги са си били там!"
Успях да разбера, че диаграмата от Палпа съществува от
давна и не е част от платото в Наска, и второ - че никой ни
що не знае за нея. Трябваше да се примиря с мълчанието.
Геометричната диаграма обаче не ми даваше мира. На
следващия ден отново отлетях до мястото. Чак сега от по-го-
ляма височина видях, че първата „мандала" е свързана с вто
ра, а от още по-високо забелязах - и с трета. Беше ужасно!
Вчерашната ми идея за фалшификация очевадно трябваше
да отпадне - заради мащаба на изображението. Диаметърът
му вероятно беше повече от един километър. На всичко от
горе в центъра имаше изкуствено врязано място. То започва
ше от едната страна на вътрешния правоъгълник, премина
ваше през двете окръжности и излизаше извън очертанията
на ограждащия цялата композиция четириъгълник. Влудява-
Новата „картинна галерия" на Наска: ^агадъгни фигури и символи.

(Снимка: Ерих фон Деникен)
щото беше, че всички точки на окръжността и линиите съ

що преминаваха през парцела - като че за автора на диагра
мата участъкът не е бил от никакво значение.
Отляво продължението на основата на големия квадрат е
център на двойна окръжност. Същото е и отдясно. Отново
два концентрични кръга. От центъра излизат линии към
четирите небесни посоки. От голяма височина трите диагра
ми представляват феноменална гледка. Отпред е основният
кръг, ограден от два квадрата, а на заден план отляво и дяс
но са двете допълнителни окръжности. Всичко това е навър
зано с различни линии.
Обикаляхме дълго и на различни височини около неиз
вестната до момента диаграма. Напразно си блъсках главата
за предназначението й. Геометрична структура с формата на
стрела? И маш е ли още загадъчни неща? Едуардо поклати
глава. Понякога, каза той, се забелязвали обекти, които изчез
вали толкова внезапно, колкото се и появявали. Всичко зави
село от светлината. Помолих го да отлетим до съседните до
лини, докъдето водеше една от линиите на диаграмата.
Гигантските диаграми
Изведнъж от кафявата пустинна местност се мерна нещо
пред очите ми. Какво ли беше? Едуардо описа голям кръг.
Напрегнато гледах надолу. През отворената врата имах по-
добра гледка от неговата. След първия кръг дойде разочаро
ванието: въпреки очакването си, не видях абсолютно нищо.
На третата обиколка започнах да викам:
„Виж, Едуардо, виж! Невероятно! Тук, точно под мен!“ Той
леко наклони самолета наляво. И го видя: на един от планинс
ките масиви лежеше шахматна дъска от бели точки и линии.
По продължението й имаше още нещо подобно. Пред очите
пи се простираше огромно правоъгълно шахматно платно, ко
ето преминаваше в малка съседна местност. Вляво от него -
четири тесни „линии-Наска“, две по две. „Шахматната дъска“
се състоеше от 36 напречни и 15 линии по дължина. Подреде
ни като Морзова азбука - в точки и черти. Изображението ле
жеше върху неравна планинска местност. Вдясно - стръмен
склон, а долу в низината - пресъхнало речно корито.
Беше ми напълно ясно, че шахматното платно и грамад
ната геометрична диаграма не са дело на индианците, очер-
тали фигурите в Наска. Случаят беше друг. Нямаше ги пис

тите, фигурите на хора и животни; геометричната диаграма
в случая не позволяваше на някой странстващ проповедник-
археолог да дойде и да заяви, че местността е запечатала
изображения на боговете. Хоровата песен за водните богове
също не върши работа, никой хитрец в случая не би дрън
кал глупости за „фата Моргана" или „групова терапия".
В случая - това поразява всекиго - става дума за геомет
рия и математика. Но с каква цел? Разбрах веднага едно:
„шахматната дъска", както и геометричните знаци бяха ви
дими само от въздуха. Всеки „не-летец" нямаш е никакъв
шанс да ги забележи. Дори ако човек случайно се натъкне на
диаграмата при безумен за тези жеги излет в планината, не
би могъл да разбере нищо. От там не минава никакъв път и
обаятелните планински богове не биха могли да помогнат:
шахматното платно и диаграмата са създадени за летците.
Всеки пилот е виждал нещо подобно.
Към тази мисъл ме наведе Петер Белтинг от Аурих, ра
дарен офицер от Луфтвафе. Той обясни, че такива изображе
ния се наричат УА515 или РАР1. УА815 е съкращение от Угзис!
АрргоасИ 5Ме ЪгсИсаЬог ЗузЬет. Авиационна система, която по
казва на пилота дали се намира прекалено високо, ниско или
странично от пистата на летището. Същата функция има и
РАР1, Ргеазюп Арргоаск РаЬк 1псНса1ог, оптически наземен ин
дикатор. Тези наземни средства си служат със светлини и цве
тове. Благодарение на светлинните сектори пилотът разбира
местоположението си спрямо идеалния ъгъл на приземява
не. Днес УАБ15 и РАР1 са електрически системи, но биха мог
ли да функционират и без ток. Благодарение на изображение,
геометричен модел или цвят пилотът разбира дали трябва да
промени положението си. Същото се отнася и до автомати
зирания пилотаж.
Какво обаче означава правоъгълното изображ ение с
точките и чертите от планинския склон? То едва ли е УА51Б
или РАР1. Знак за боговете? Послание с бинарен код? Трииз
мерна кодирана информация? Не бих могъл да кажа и с не
търпение очаквам отговорите.
Любопитен съм какви този път ще са забавните идеи на
често наивните ни опоненти. Великолепното изображение в
Наска представлява истинска находка за теорията на палео-
5ЕТ1. На критиците ще им е трудно да го преглътнат. Както
винаги те отново ще се потупват по рамото за измислените
си „решения", които ще измъкнат от курника за култура. Е

да, в курника на кокошките магарето е цар.
Открит е нов „е1 Аз1гопаи1а" в Перу

В Наска, както и на други места в южноамериканския конти
нент, има и издълбани в земята изображения на непознати съ
щества, символизиращи връзката на човека с космоса. Едва ли
е само с л у ч а й н о с т , че образите приличат на „астронавти".
„Е1 АизДопагДа" е името на 29-метрова фигура, заемаща цял
един хълм в пустинята Наска в Перу. С едната си ръка фигура
та сочи небето, а с другата - Земята. Интересното в случая е, че
точно тази е позата, която заемат турските дервиши по време
на продължителното си ритуално въртене. Позата им катего
рично показва връзката между небето и Земята. Странно.
В Северно Чили, на гол планински склон над пустинята
Таракатар, от хилядолетия е залепнала 121-метрова фигура.
Наречена е „великанът от Керо Унитас". От главата й изли
зат три греди, сякаш някой някога се е опитал да нарисува
антени. Тялото на фигурата е четвъртито, долната му част за
вършва с напречна греда. Ръцете са присвити и завършват с
подобни на клещи образувания.
Странното е, че на един от склоновете на Наска открих
същата фигура. Вдясно от нея - друга, от чиято глава стърчат
цветя или стилизирани пера. От рамената растат дълги тен-
такули (власинки). Двете фигури са високи около 17 метра.
Разстоянието по въздух между „великана от Керо Унитас" в
Чили и могилата в Наска е около 1300 километра.
Картинната галерия в Наска

Наскоро пилоти се натъкнах на картинна галерия в планинс
ките възвишения директно над градчето Наска. Между тях
има, и как би могло да е иначе! - фигури с обли глави и антени.
Недалеч от Ика, на 120 километра въздушна линия от
Наска, беше открит най-новият „е1 АзЬюпаШа". фигурата е
висока 31 метра и въздейства доста завладяващо. Краката за
вършват в големи напречно сложени обувки. Едната ръка от
мощното тяло почива на гърдите. Главата от няколко елемен
та се слива със скалата. Пилотите, превозващи туристи за
Наска, наричат изображението „астронавтът от Ика".

Като цяло по планинските склонове и могили на Наска
има 28 фигури с атрибути на богове. Изглежда че индианци
те от местността много добре знаят кой е имал честта да бъ
де рисуван. Аз също.
Най-новият виц за Наска
2 февруари 2001 г., вестникарска будка на гарата в Интерла-

кен. Зачитам се в дебелите букви от жълтия плакат на швей
царския вестник ВИск: И СЕГА КАКВО, Г-Н ЕРИХ фО Н ДЕ
НИКЕН? От страниците на най-разпространеното в Швейца
рия издание разбирам, че тайната на 11аска била разкрита и
една от основните атракции в моя МузЬегу Рагк била застра
шена. Ден преди това вестник ВгШ излезе със същото загла
вие - че тайната на Наска е разкрита. Докато четях двете ста
тии, направо се превивах от смях - чак устната ми се сцепи.
Оказа се, че германският археолог д-р Маркус Райндел
попаднал на купчина с камъни. В непосредствена близост
открил (цитат от ВШ) „50 малки, кръгли постройки, всяка
една от които между 3 и 5 метра в диаметър“. Г-н Райндел
експертно заключава: „Това са храмове на плодородието. Ка
мерите за жертвоприношения са пълни с останки от плодо
ве, миди, царевица и текстилен материал - всичко, от което
иманярите и миш ките не се интересуват.“ Д-р Райндел от
крива „изображения на богове, изрисувани като летящи де
мони“, което го кара да направи категоричния извод, че ви
сокото плато Наска е било култово място на ритуалите за
починалите. ВгШ допълва: „Следователно историята на Нас
ка трябва да бъде пренаписана - тя не е площадка за НЛО,
а град на боговете.“
Предишният ден журналистът от ВИск Лукас Рютиман ми
позвъни, за да научи мнението ми. Обясних какво означава
„карго-култ“, насочих го към книгата си „Знаци за вечност
та“ и потвърдих, че за мен Наска не е площадка за НЛО. Ве
роятно го надцених, защ ото на следващ ия ден прочетох
точно обратното. Казах също, че отделни могили в Наска са
били изкуствено заравнявани. Можех да го докажа. И какво
писа вестникът? Бил съм казал, че платото не е дело на
човешка ръка.
О, свещена простота! Какво още трябва да направи гор
кият Ерих фон Деникен, за да бъде цитиран коректно от пре
сата? Особено когато става дума за .Наска глупостите нямат

край. Никога не е ставало дума за пустинното плато, а за от
делни възвишения, които са заравнявани от човешка ръка.
Не обратното. Въпросът е само защо, от кого по-точно и с
каква цел?
Естествено нито ВИс1, нито ВИск бяха публикували снимки
с необяснимите линии на Наска, а само фигурата на т. нар.
„колибри". (Скъпи журналисти, следващия път питайте.
И мам няколко хиляди снимки от Наска.) Вместо тях - сним
ка на археолога д-р Райндел: гледащ сериозно, все едно е обе
зоръжил чирачета като Деникен и Ко.
Теориите за Наска
До момента съм чувал следните теории за Наска: календар -
звездна карта - атмосферна карта - картинна книга - коша
ри за свещени животни - парцелирана нива - пътеки със сак-
рално значение - култ към водните богове, планинските бо
гове или тези на земеделието - математическо послание - ду
ховен и шамански култ - групова терапия - миражи ала ф а-
та Моргана - огромен тъкачен стан - културен атлас на
човечеството - знаци от извънземни - площадка за приземя
ване на НЛО - спортна площадка отпреди инките - церемо
ниални улици - знаци за боговете. А сега според д-р Райндел:
култово място за починалите. Покъртително! Каква ли ще е
следващата глупост? Или интерпретаторите на Наска не са
летели достатъчно дълго над местността, за да съзрат истин
ската загадка, или умишлено дрънкат глупости. Всички гово
рят за „култ" и вадят от вълшебната шапка доказателства ка
то останки от някакви незнайни постройки или фигурите на
Наска. Никой не се опитва да обясни грам адните, п р и
личащи на писти линии, геометричните послания, изкустве
но заравнените планини; никой не сравнява Наска с подоб
ните местности по земното кълбо и в крайна сметка никой
ясно не заявява, че всички фигури и линии са забележими са
мо от въздуха!
Според д-р Райндел ставало дума за „храмове на плодо
родието". Страхотно! И тогава какви са тези тесни линии през
пустинята? Това били съединителните линии между отделни
те храмове. Изглежда че д-р Райндел няма понятие от броя
на „съединителните линии" - те са повече от 4000! А „писти
те"? Наираво отиват в небитието, за тях нищо не се казва.

Стоп! А може би не! Може би са церемониални улици за про
цесии? Започват и свършват в нищото, никой път не води до
тях, но кого от картонената кула на археолозите го е грижа?
Следващата снимка от Наска, която направих преди ня
колко месеца (наред ’с много други), прави излишен какъвто
и да било коментар. Тя говори сама за себе си:
Снимка от Наска
Перуанският старгейт
М онументална „порта към други светове"
или „само" прецизен скален разрез?
Валентин Нусбаумер
Светът (и специално Южна Америка) е изпълнен с изненади

- включително с такива, които засягат темата на палео-8ЕТ1.
Реших да си направя екскурзия: разбрах, че била открита го
ляма, монолитна, подобна на порта структура в планинския
регион Хаю Марка на юг от Перу.
С това единствено указание и с една (по-скоро лоша)
снимка от Интернет през октомври 1998 г. заминах да търся
тамошния „Старгейт" (прозвището й в Интернет-пространс
твото). Заедно с приятеля ми Иван Бонети, който помогна
много с отличния си испански, се опитахме да намерим не
познатия до момента .монумент. И успяхме!
От древните предания местните индианци познават Хаю
Марка, разположен на около 35 километра от град Пуно до
езерото Титикака, като „града на боговете". Заради проряза
ния от пукнатини релеф на планината той обаче никога не е
бил изследван внимателно. В областта заварихме няколко из
куствено обработени скални формации, които имат своето
място в индианските легенди. Още при подготовката, както
и по време на престоя ни в Перу имахме усещането, че м но
го от местните предания никога не са били записвани. Във
всеки случай не открихме нищо в университетската библио
тека в Берн, въпреки съдействието на библиотекаря.
Мястото ни порази! Голямата „порта" (1а Риег1а с1е1 01аЬо1о
= „портата на дявола") беше прецизно издялана в естествена
скала, висока 7 .метра. Или по-точно: сякаш изрязана от мас
ло. Лицевата И част сочи на изток, цялата формация се нами
ра недалеч от пътя за Копакабана/Ла Паз. В центъра й, в ос
новата на вратата открихме втори, по-дълбок разрез, висок
точно 2 м етра, дълбок и ш ирок около м етър. П редн аз
начение: неизвестно. Какво ще е .мнението на археолозите?
Вероятно „категорично" биха го квалифицирали като култо-
„Портата к ш света иа боговете" - сато макет в скалата или лхного

повеге?
во място и то завинаги би потънало в обичайните архиви. До-

колкото знаем, до момента за монумента няма каквато и да
било археологична или научна публикация.
Ключ към други светове?

Хосе Луис Делгано Мамани, откривателят, се натъква на ска
лата по време на изследователски поход в района през юли
1998 г. В качеството си на местен туристически гид той искал
да опознае местността по-добре. След откриването на „порта
та" тя буквално е „нападната" от археолози и историци на ин-
ките. Чак тогава се разбра, че местните имали легенда за „пор
тата към страната на боговете". Тя разказва за герои, които ня
кога в далечното минало прекосявали вратата, за да посетят
боговете и да получат безсмъртие. В редки случаи те отново
се завръщали през портата, този път заедно с боговете, за да
инспектират „всички държави от царството".
Друга легенда разказва за времето, когато испанските
конквистадори нападат Перу, заграбват златото на индианци
те и разруш ават храмовете им. Ж рецът на инките Араму
Мару от „Храма на седемте лъча" имал късмета да се измък

не непосредствено преди това. Той успял да се спаси от сее
щите смърт и разрушение испанци благодарение на малък
златен диск. Дискът се наричал „ключът към боговете на се
демте лъча".
Араму Мару бяга в планинския регион на Хаю Марка.
Стигайки до „портата", той показал златния диск на пазещия
индианец и по тайнствен начин отворил портала. Според ле
гендата във вътрешността имало тунел, облян в синя светли
на. Ж рецът предал на слисания индианец златния диск и
прекрачил прага. Повече никога не бил видян. Не е известно
какво се случва с диска.
Доколкото успяхме да разберем, археолозите предполагат,
че вдлъбнатината с размерите на длан от дясната страна на
малката врата е мястото, в което според легендата е поставен
златният диск, за да се отвори „портала". Индианците разказ
ват още, че един ден боговете щели да се върнат отново през
същата порта.
Завладя ни зловещо чувство. Несъмнено местата, където
някога се е осъществявал директният контакт между хората
и боговете, съществуват. Бяхме ли изправени пред едно от
тях? Пропуснахме ли нещо? В земята, в скалата, някъде в
околността... Доказателства за „невъзможното"?
Заради интересните и съдържателни митове, както и за
ради прецизния разрез на скалата е крайно наложително да
научим повече за загадъчната „порта".
Скрити съкровища
Улики за извънземни артефакти?
Волфганг Зибенхар
Изследователите на палео-5ЕТ1 не трябва да търсят следи за

пребиваването на извънземни на Земята само в археологично
то наследство на древните народи. В рамките на интердисцип
линарното изследване е добре да не се пропускат области, ко
ито на пръв поглед нямат нищо общо с хипотезата на А.А.5.
Например търсенето на скрити съкровища. Основание за то
ва ни дават пазените в музея в Богота и грешно интерпрети
рани като насекоми златни модели на самолети [1, 2].
Какво да кажем например за „огнената змия" на ацтеки-
те - онзи загадъчен предмет, унищожавал редиците на вра
говете и за последен път използван (макар и напразно) сре
щу испанските завоеватели [3]? Ще е интересно да разберем
за какво е ставало дума, защото загадъчното оръжие все
трябва да е някъде. Може би в някоя неоткрита камера?
В района на Централна и Южна Америка има множество
ненамерени богатства, които местните някога са крили от ис
панските завоеватели. Към предметите с „божествен" произ
ход, доколкото са съществували, би трябвало да е проявено спе
циално отношение и да са били скрити по най-добрия начин.
Испанският хронист фелипе де Помарес от 16. век ни е
завещал следната любопитна информация:
„Добре известни и приемани от всички са слуховете, че в
крепостта на Куско (Саксаяхуаман, Перу) има тайно помеще
ние, където се пази несметното богатство под формата на злат
ни статуи на князете на инките. Една все още жива жена на
име доня Мария де Ескивел, съпруга на последния инка, е била
там; тя м и разказа как е стигнала до скривалището и какво е
имало в него. Дон Карлос [внук на инка Паулу, по-малък брат
на последния законен инка Хуаскар], съпруг на госпожата, не
живеел по подобаващия според потеклото му начин. Доня Ма
рия го упреквала, че всъщност била подмамена от беден инди
анец, който я заблудил със знатните си титли.
Натяквала му го толкова често, че една нощ дон Карлос

не издържал: „Жено моя! Искаш ли да разбереш дали наис
тина съм беден, или богат? Ако наистина искаш, ела с мен и
ще се убедиш, че имам повече съкровища от който и да би
ло цар на Земята."
От любопитство Мария приела мъжът й да й завърже
очите, който след много обиколки я завел в подземно поме
щение, свалил й превръзката и тя се изправила пред приказ
но богатство. В нишите на стените имало статуи на инки в
цял ръст, направени от чисто злато, както и много златни и
сребърни съдове и пластики - толкова много, че тя се убеди
ла, както ми сподели по-късно, че в стаята е скрито най-нес-
метното богатство в света."
Експедиция в смъртта
Хиляди туристи ежедневно посещават руините на Саксаяху-
аман. Не е изключено на няколко крачки под земята да се на
мира несметното богатство на инките, което би могло да ни
разкаже много за миналото им и за неизвестните строители
на Саксаяхуаман [7]. До днес тунелната система на Саксаяху-
аман не е проучвана. Според слуховете тя се простира чак до
град Куско, под чиято катедрала би трябвало да има мрежа
от проходи. Това се подкрепя от едно съобщение на АКО от
6 юли 1996 г.:
„Лима: търсейки легендарното съкровище на инка-княги-
нята Каталина Хуанка, учени от перуанската столица се на
тъкнаха на разклонена система от катакомби. Все още не се
знае къде отвеждат те; може би до съкровище. Според леген
дите княгинята заповядала да закопаят златото и среброто в
околността, за да не попадне в ръцете на испанците."
Още през 1962 г. англичанинът Бейкър-Кресуел организи
ра експедиция в слабо изследваната до днес област ТеггИогю Ле
Леге - северно от триъгълника Перу-Боливия-Бразилия. Той
търси богатствата, които през 1528 г. последният законен инка
Хуаскар наредил да бъдат скрити от войските на брат му Ата-
хуалпа. Информацията е почерпена от признанията, изтръгна
ти с мъчения от Тупак Амару, наследника на Хуаскар. Изглеж
да съкровището е било толкова ценно и тайнствено, че цяло
едно племе е било принудено да го пази, вярвайки, че в про
тивен случай богът на Слънцето ще ги накаже. Законният соб
ственик можел да се идентифицира само чрез заклинание, ко

ето се предавало от поколение на поколение.
Бейкър-Кресуел е видян за последен път заедно с прид
ружителя си в Кю Ригиз през декември 1962 г. Две години по-
късно търсач на диаманти открива неговия скелет и дневни
ка му. Той съдържа записки за хода на експедицията и пот
върждава много от казаното от Тупак Амару. Според напи
саното експедицията е достигнала широк 50-метров кратер,
от който местните се страхували, защото вярвали, че техни
ят Бог е дошъл на Земята през него. Много отдавна на това
място той слязъл от бълващо огън кану [6]:
„Тупак Амару говори за божествено, пръскащо огън кану,
което пристигнало в ТеггИогю с1е Асге през една нощ още пре
ди първия инка. То дошло с грохот, сто пъти по-силен от гръ
мотевица, и огнената му опашка опожарила всичко по пътя,
откъдето минало/'
Въпреки че описанието би могло да се отнася до падане
на метеорит, то вероятно означава нещо съвсем друго, имай
ки предвид съкровището на инките.
Последната записка от 26 декември 1962 г. споменава тре
тото указание за местонахождението на съкровището - неес-
Крепостта Саксаяхуаллан. Под това неправилно приписвано илге на

постройката на инките се крият неизследвани подземни тунели.
(Снимка: Зибенхар)
тествено голямото изображение на кондор: „Бяхме вървели

около половин час, когато вождът посочи надолу. На около
100 метра дълбочина имаше плато, в центъра на което има
ше знак на свещения кондор, изпълващ почти цялото прост
ранство. Напомняше за огромните изображения на паяк или
колибри, чиито снимки от въздуха видях в Лима. Клюнът
сочеше срещуположния планински склон. Там се намира зла
тото на Хуаскар! Както е предал Тупак Амару, на десет
крачки от клюна има пещерен вход, запечатан с ланки - ци
мента на инките... След това се спуснахме към платото. Ко
гато пристигнахме, се оказа, че от там не се вижда нищо, т.е.
знакът на кондора изцяло се губеше в общия пейзаж на на
пуканите скали."
Не знам нито причината за неуспеха на експедицията, ни-
то какви са съкровищата в планините. Всичко обаче показва,
че става дума за нещо необичайно, ако образът на мащабния
кондор е първото и до момента единственото „земно изоб
ражение" на източната, обърната към амазонската котлови
на част на Андите. Бейкър-Кресуел сравнява видяното със
снимките от Наска, които е разглеждал в Лима. Остава въп
росът, повдигнат от Ерих фон Деникен в книгата му „Знаци
за вечността" [8]: Какво всъщност сочат някои от линиите и
фигурите на Наска? Към нещо подобно като в ТеггИогю с1е
Асге? Ако да - какво е то?
Галерията на боговете-астронавти
Митология от керамика и камък:
кои са били моделите?
Райнхард Хабек
През 2000 г. подготовката за изложбата ЦпзоЪеА Мг/зкпез ме

доведе до архивите и хранилищата на различни музеи, как-
то и до частни колекции, съхраняващи необичайни експона
ти, които по правило не се показват пред обществеността.
Истински „съкровищници" се оказаха частните колекции от
Колумбия и Еквадор на Вапсо Сеп1га1 Ле1 ЕциаЛог, Мизео
УУеИЪсшег в Кито, както и музеят на Католическия универси
тет в Еквадор, който със сигурност не може да бъде подози
ран, че „вярва на Деникен". Въпреки това точно той пази
изобилие от керамични фигури и миниатюри на глави с не
обичайни черти. Много от пластиките, които са нови дори и
за познавачи на материята на палео-8ЕТ1, разкриват същест
ва с гащеризони и затворени каски.
Я гу ар и л и в ъ н ш н о с т н а ас тр о н а в т?
Повечето от доказаните предколумбийски артефакти са наме

рени в труднодостъпни пещери в Еквадор. Те поставят архео
лозите пред загадка. Предполага се, че първоначално са били
с „култово" предназначение и са свързани с митовете на мес
тното население. Известно е, че някои южноамерикански пле
мена почитат лова на глави като нещо ритуално и свръхестес
твено. При индианците живаро от Еквадор обичаят се запаз
ва до 60-те години на 20. век. Това кара учените да смятат, че
въпросните пластики са символи за „лов на глави", а според
други - за „странстването на душите". Въпреки всичко „кос
тюмите" на фигурките наистина са объркващи. Особено нео
бикновена е една керамична глава, не по-голяма от 4 см.
Почитателите на научната фантастика вероятно биха сравни
ли затворения й шлем със съвременна рисунка на утопичния
литературен герой „Пери Родан". Какво прави пластика с вън

шност на астронавт в джунглата на Еквадор?
Тя се приписва на културата Ла Толита и е датирана меж
ду 600 г. пр. Хр. до 400 г. сл. Хр. Наистина ли е само случай
ност, че главата носи нещо, което прилича на мотористки
или космически шлем [1]? Случайност ли е, че произходът на
скулптурата е в тясна географска и времева връзка с друга ед
на пластика - известната миниатюра на „златния самолет ?
Археолозите допускат, че скулпторите са искали да изразят
силно разпространения „култ към ягуара", намерил място в
митологичния и религиозния светоглед на Централна и Южна
Америка. Според тях става дума за „антропоморфно изобра
жение на ягуар - свръхестествена комбинация на котка и
човек". По време на церемониите шаманхгге поставяли кожа
от ягуар на главата си и така той получил голяма популярност.
Изображения за почитта на ягуара се срещат в цяла Сред
на и Южна Америка. Сред военния елит на ацтеките (Мек
сико) има „воини-ягуар", които имитират тотемното живот
но, включително с маска-шлем, от чиято челюст се подавала
главата на воина. Нерядко „богът-ягуар" е смятан за посред
ник между свръхчовешкото и човешко-животинското ниво;
при различните народи то има най-различни изражения. Ол-
меките в Мексико често изобразяват божествени хора-ягуа
ри, майте (Мексико/Гватемала) увековечават ягуара в голе
ми изображения върху щ укатурата17 на централния камък в
пирамидите си; в Еквадор пирамидите и могилите се изди
гат във формата на ягуари, общият план на древната столи
ца на инките Куско (Перу) следва очертанията на ягуар и още
традиционната, майчината култура на Америка - в Чавин
(Перу) - почита боговете-ягуари.
Кой е митичният „ягуар"? Как се заражда легендата за не
земната му същност? Става ли въпрос само за иредци, духо
ве и демони, появили се вследствие на първобитните м ито
ве? Или метафизични явления? Първобитна вяра на шаман-
ските общества? Или по-скоро е феномен, запазил спомена
за посетителите от космоса [2]?
17 Пластична декорация от хоросан, поставяна обикновено върху арки,

стени и тавани. Щукатурата е основна техника за украса на вътрешни
помещения и фасади още от Античността. - Бел. авт.
Примери 3 а богове в „шлемове" и/или

гащеризони. (Снимки: Бернхард
Мъоспме/ип$о1оес1 Му$1епез) Показа
ните експонати са от колекциите на:
М изео с1е 1аз СиНигаз АЪоп^епез
(Еквадор) и М изео МеПЪаиег (Кито,
Еквадор).
При цяла галерия от миниатюри на глави разумно обяс

нение липсва. Някои от портретите показват непознат тип
хора. Глава с около 5 см големина и азиатски черти повдига
въпроса за влиянието на други далекоизточни култури. Мно
го от реликтите се приписват на културата Вакдива, която
прилича на керамиките от японската култура Йомон. Коре
ните им ни връщат до 3500 г. пр. Хр.
Повечето от глинените глави са открити по тихоокеанс

кия бряг - в граничните области между Колумбия и Еквадор;
те са приписвани на културите Ла Толита и Тумако. Тези пе
риоди отпреди около 2000 години завещават множество ха
рактерни стилове, които се отличават с прецизно изработе
ни пластики. Много от тях изобразяват необичайни богове с
лица на две различни същества. Някои от тях са с нещо като
шлемове. Археолозите предполагат, че авторите са искали да
изразят „маймуноподобно" същество [3].
Маймуна, аура или звезден бог?

Проблематично се оказва и тълкуването на пластики, чиито
тела очевидно са облечени в екипи, оборудвани със съвремен
ни на вид принадлежности. Става ли дума за кривотьлкувана
технология, предадена чрез глина? Някои от статуетките с
квадратни или триъгълни шлемове, украсени със зъбци, изра
зяват ритуални пози и държат неидентифицируеми предмети
в ръце. Една от тях е облечена с нещо като гащеризон, а стига
щият до гьрба накрайник създава впечатление, че изобразени
ят има намерение да тръгне на експедиция. Изследователите
на древността обясняват подобни необичайни атрибути като
„антропоморфизъм", според който божеството може да при
добива както божествена, така и човешка форма.
Ясно е, че „маймунската глава" не може да е обяснение.
Но кого все пак са искали да изобразят древните скулптори?
И то в такова неповторимо облекло? Астронавти от далечния
космос, които са почитани като богове? Някои изследовате
ли виждат обяснение за „антропоморфните" фигури в „рели
гиозните форми" на ш аманизма, който продължава да се
практикува от много първобитни народи (също и като „нео-
шаманизъм" в Европа). Жреци и лечители изпадат в екстаз,
отдават се на духовни пътешествия, за да осъществят контакт
с боговете. Състоянието на транс, постигано с психологичес
ки методи (танц, песни, дихателни техники), се нарича тран
сформация. Антрополозите не могат да кажат със сигурност
кои са така желаните богове [4]. Възможно ли е подобна ме
тафизична комуникация, позната ни от съвременната лите
ратура за НЛО, в крайна сметка да е друга форма на извън
земен контакт?
Ние твърде слабо познаваме митовете на южноамерикан
ските народи. Разполагаме само с устни разкази на отделни

племена и множество археологични находки, приписвани на
божествата. Небесната шатра се почита като място, където
живеят неземни същества с отчасти животински черти или
имат необичайни атрибути и облекло.
Между многото натуралистични изображения се срещат
и чудати образи, които археолозите наричат „метафизични
същества на тропическите гори". Една 16-сантиметрова чове
коподобна фигура от червено-кафява глина с глава на влечуго
например има доста зловещо въздействие. Дясната й ръка
обаче е вдигната като за поздрав. Ако се вгледаме в главата,
ще установим, че тя прилича на шлем, който в областта на
устата има нещо като кръгла мембрана. Продължението на
шлема пада на раменете като широка, подобна на яка за
копчалка. Етнолозите я оприличават на мандала - инстру
мент, с който шаманите се ориентират по време на трансо-
вите си пътешествия. Освен това в дясната си ръка същест
вото държи малък объл съд или пръстен. На гърба се забе
лязва придатък, който ни дава основание да мислим, че пър
воначално статуетката е била закрепена към друга пластика.
Кой е бил странникът, пресъздаден с такива подробности?
Наистина ли той е само рожба на фантазията? Какво е нака
рало художниците от древността да изработват толкова
странни фигурки [5]?
Същото се отнася и до „сияйните венци", украсили глави
те на много от пластиките. Подобно нещо откриваме и във
великолепни скални рисунки навсякъде по света - например
в планината Тасили, Алжир, или в североиталианската Вал
Камоника. Праисторическото наследство се обяснява с изра
зи като „неземни същества" или „лечители в тяхното специ
фично облекло". В легендите от цялото земно кълбо божест
вата се свързват със „светлина", „лъчи" и особена „аура". В
християнската религия тази роля изпълнява ореолът, който
е рисуван около ангели и светци и е знак за доброто. Същото
е при будизма и древните култури. Както вече знаем от съв
ременните средства за фотография, всеки човек, всяко живот
но притежава такава невидима аура. С невъоръжено око тя е
видима само в изолирани случаи. Благодарение на медита-
тивните си упражнения шаманите би трябвало да умеят да я
виждат. Но защо митологичните богове са описвани като си
яйни, светещи същества, които заради ослепителната си свет
лина никой човек не може да гледа? Мойсей дори си скрива
лицето, защото иначе би ослепял при вида на Бога. Някои

статуетки от Мизео УУеИЪаиег имат ореол около главите. Неза
висимо от значението му, нимбът изглежда подчертава важ
ността на изобразената личност [6].
Гмуркачи или небесни същества?

Несигурната класификация на подобни експонати понякога
води до несръчни опити за обяснение. Непозната фигура от
Еквадор официално беше подредена в рубриката СипозШйо
(„Куриози"). Тя притежава чудновати аксесоари, които ни ка
рат да мислим за съвременните астронавти. С един поглед
отзад разбираме, че черепът на фигурата е деформиран. От
страна на дирекцията на музея се спекулира, че пластиката
изобразява „старовремски водолаз". Учените не изключват
предколумбийският скулптор да е имал реален модел и дейс
твително да е виждал подобни същества.
След като се допуска, че не е изключено в древността да е
имало „водолази", изследвали морското дъно, защо да изк
лючваме възможността от космически пришълци? В крайна
сметка всички митологии разказват за неземни същества,
дошли от небето с бляскави кораби, за полу-хора, иолу-живот-
ни, крилати змии и най-различни други създания. Доколкото
знам, никъде не се говори за праисторически „водолази" [7].
Къде се коренят легендите за небесните посетители? Мне
нието на учените е разпределено право пропорционално по
въпроса дали митовете трябва да бъдат смятани за история,
или за народни приказки. Какво да кажем обаче за предани
ята, които намират потвърждение в археологическите наход
ки? Нека си припомним гръцкия м ит за Троя. Хайнрих Шли-
ман приема „Илиада" и „Одисея" на Омир за исторически
извор и в края на 19. век успява да докаже пред научния свят,
че Троя действително е съществувала. Защо и други, пренеб
регвани до момента предания, да не са исторически?
Индианците Махингуанга от перуанската джунгла напри
мер разказват за „хора в небето, дошли на Земята по сияйна
небесна пътека". Възможно ли е легенди от този тип да
почиват на реални преживявания за среща между хората й
„небесните същества"? Следователно можем ли да кажем, че
неестествено изглеждащите фигури на богове в екипи, шле
мове и ореоли са спомени за пришълци от космоса [8]?
Когато преди известно време започнах нови разкопки във

Вал Камоника заедно с етноложката от Южен Тирол Кристи-
ане Ладурнер, имахме щастието да бъдем придружени от д-
р Аусилио Приули. Италианският изследовател и директор
на музей е един от световните познавачи на скалното изкус
тво. От десетилетия той проучва и документира скални гра
вюри от бронзовата епоха близо до Бресциа. Поисках да уз
ная мнението му за гравюрите с шлемове и ореол на глава
та. Много от археолозите ги смятат за „ритуална сламена ук
раса за глава" или за „ловец с качулка".
„Възможно ли е изобразените същества", попитах д-р
Приули, „да са извънземни?" [9] Експертьт по скално изкус
тво ме изненада с откровения си отговор: „Смятам, че са ша
мани или митологични същества. От позицията си на екс
перт обаче не мога да изключа, че изображенията биха мог
ли и да са на създания, дошли от далечния космос. Сигурно
е, че ако в дишалото Земята действително е посрещнала меж
дузвездни посетители, праисторическият човек едва ли ги е
смятал за „извънземни", както бихме сторили днес. Прите
жаваме знания, които ни позволяват да говорим за извънзем
ни. Но не и човекът от миналото. Той ги е почитал като „вис
ши същества"." [10]
Нима Ерих фон Деникен и останалите „следотърсаги на бого
вете" твърдят нещо друго?
Ембриология в древността
Прадревни биологически знания
Д-р Алгунд Еенбоом
На изложбата „Светът на необяснимото" през 2001 г. във Ви

ена беше показан много интересен експонат, намерен в Ко
лумбия и зает от Мизео УЯеИЬаиег, Богота. Артефактът, за кой
то говоря, е наречен „генетичен диск". Предметът с форма
на диск сее объркване сред лаиците и експертите.
Гравираните в лидита знаци показват знание, което при
добихме едва преди няколко десетилетия.
Студии по ембриология от древността

Странният реликт е от черен камък с диаметър около 22 сан
тиметра и тежи около 2 килограма. Геолози от университета в
Богота датират възникването му в праисторическата епоха.
По предната и задната страна на предмета има символи и от
делни елементи, разделени от напречни черти. По ръба на диска
е гравиран символ на змия. В средата има дупка - може би следа,
че някога е бил нанизван на пръчка и е можел да се върти.
Могат ли знаците да бъдат разш ифровани? Какво оз
начават те? Наистина ли съдържат генетична и биологична
информация?
Проф. Джайме Гутиерес Лега (от университета Йорге Та-
деа Лозано, Богота, Колумбия), настоящ притежател на дис
ка, в разговор с изследователя Райнхард Хабек през пролетта
на 2000 г. изказа мнение, че върху диска е изобразена еволю
цията от амфибия до човек:
„Забелязват се биологични детайли като човешки сперма
тозоид, яйцеклетка, гюлови органи, оплодено яйце, зародиш
и растящ ембрион. На едно място се виждат две същества,
вероятно близнаци. От другата страна са изобразени фигури,
които е възможно да се интерпретират като делене на клет
ка, и жаба в различни етапи на развитие." [1, 2]
Аз като медик естествено съм на мнение, че в случая ста

ва дума не за генетика, а за знание, свързано с възникването
и развитието на човека.
Въпреки митологичното влияние, от медицинска гледна
точка са забележими някои етапи от развитието на човека.
На челната страна на външ ния кръг лесно се разпознава
човек в ранна ембрионална фаза с жълтъчна торба. Ако при
емем, че шайбата е нещо като циферблат и потърсим къде
се намира единицата, ще видим, неутрален ембрионален ста
дий преди образуването на специфичните за пола органи.
Следващите две изображения (съответно на 2 и 3 часа) показ
ват полова диференциация.
5 или 7 часа показва ембрион с женска и мъжка характе
ристика. Много характерни са лежащите навън очи, както и
ш ирокият носов сегмент. Това са характеристики на всяко
ранно развитие на главата в ембрионалната фаза.
От обратната страна на диска на 11 часа се забелязва яй
цеклетка преди оплождане (с безструктурна вътрешност),
вдясно от нея - клетка след оплождане с видимо удебелена
клетъчна мембрана, както и ясно структурирано ядро. На 6
часа ранноисторическият скулптор е изобразил сперматозо
ид в три части: глава, контактно тяло и опашка.
Въпросът е откъде древните лекари са се сдобили с подоб
на информация. Микроскопът, с който може да се наблюда
ват процесите на оплождане, допреди няколко века не бяха
открити дори в евразийските високи култури. В случай че из
лож еният във Виена обект не е фалшификат, той би оз
начавал сигнал в подкрепа на хипотезата на палео-8ЕТ1.
Генетигният диск. (Снимка: Хабек, Виена/СпзоКтс! Му51епез)

фалшификация или античен оригинал?

Нищо обаче не показва, че е фалшификат. Проф. д-р Рудолф
Дистелбергер [2], директор на Виенската съкровищница, е
един от признатите в света експерти по скъпоценни камъни.
По време на подготовката за изложбата той разгледа диска
от лидит и стигна до следното заключение:
„Дискът като съдържание е много сложен. Изправени сме
пред проблем, който не сме в състояние да обясним, но все пак
става ясно защо някои учени или музейни експерти го отхвър
лят или смятат за фалшификация. Той не може да намери мяс
то в южноамериканската културна система, която познаваме
до момента. Защо обаче трябва да се фалшифицира нещо, кое
то не може да се класифицира? Това е безсмислено. Нали тряб
ва да изкарат пари от него. Ако някой например иска да про
даде старинен съд на инките, защото има висока стойност на
пазара за изкуство, той ще иска да прилича на оригинала."
Допълнителните анализи, проведени от Природо-исто-
рическия музей във Виена, доказаха, че предметът не е нап
равен от изкуствен материал (напр. цимент), а от естествена
силициева шиста с примеси от въглища, наречена лидит.
Според експертизата на д-р Вера М. ф. Хамер [2], специалист
по минерали и скъпоценни камъни, по предмета има следи
от наранявания, предизвикани от атмосферните условия.
Самият материал не е подходящ за фалшификации. Шис
тата се цепи лесно, поради което обработката й става с еле
ментарни инструменти. За създателя е по-трудно да израбо
ти объл диск с диаметър 22 сантиметра, защото шистата се
трош и и е мъчна за създаване на миниатюрни изображения.
Ако „дискът на ембриологията" не е фалшификат, тогава
откъде е? Точната културноисторическа класификация тряб
ва да бъде направена след още изследвания. Засега се прие
ма, че артефактът е от предисторически времена и е от ра
йон, който се нарича Пре-Музика.
„Възможно ли е мистериозната находка да е принадлежа
ла на залязла висока култура, притежавала равностойни на
нашите знания? Легендите за потънало царство могат да до
бият смисъл. Възможно ли е „генетичният диск" да е наслед
ство от подобна епоха?", пита Райнхард Хабек, който заедно
с Клаус Дона успя да представи на Европа любопитния пред
мет. Или самите „звездни богове", астронавтите от далечния
космос, са предали на нашите предци знания за човешката
биология, за да разш ирят духовния им хоризонт?
К0500 - среща с боговете на майте
Рудолф Екхарт
Археолозите проучват глинените съдове с голям ентусиазъм.

Да не говорим за изследователите На майте. Те се опияняват
от чирепи, нащърбени гърнета и вази, които намират в голе
ми количества при разкопките. Малцина от тях обаче се за
мислят за картинните изображения върху тях.
Многоцветно изрисуваната керамика заслужава специал
но внимание. Илюстрации върху цилиндричните гърнета
разкриват божества, дворцови сцени и демонични образи от
друг свят. Кодексите (древните сборници с ръкописи) веро
ятно също са били украсени с картини от „свръхестествения
свят", но за съжаление никой от тях не е надживял времето
си. Съдовете разказват епизоди от митологията на майте, не
зависимо дали сме в състояние да ги разчетем, или не. П о
някога обаче ни се отдава да открием интересни нови перс
пективи; една от тях ни води към странната вселена на кла
сическата керамика. Попадаме на недокосната от вековете
иконография на фантастични същества, които са заети с не
подозирана до момента дейност. Кой учен би се осмелил да
каже, че изображенията по съдовете имат връзка с хипотеза
та на архео-5ЕТ1 (съответно палео-5ЕТ1)?
Рисуваната керамика показва, че голата, почиваща само
върху анализа на кодексите бедна представа за индианския
пантеон е недостатъчна. Съществуват стотици богове на м а
йте, повечето от които живеят в Ксибалба. Ксибалба означава
„място на страха" и не е непременно подземният свят. Днес
различни народи на майте продължават да наричат Млечния
път „Пътеката на Ксибалба" - представа, чиито корени ни от
веждат до класическия период. Предполага се, че древните
м ай са смятали Млечния път за Световно дърво, от чието
стъбло боговете са можели да преминават от единия свят в
другия. Буквите от нашата азбука са недостатъчни за оз
начаване на всички богове на майте. Някои от тях, като Бог
С или Итзамна (Игатпа), Бог Е и Бог N (РаиаШип), властват в
Ксибалба, но след тях се нарежда цяла редица от животни,
чудовища и хибридни същества. За специалистите по исто

рия: на изкуството едни от най-изразителните картини на м а
йте са локализирани на две места: по дрехите на изобразени
те върху каменните монументи аристократи (става дума за
невероятно съдържателен аранжимент с иконографски де
тайли) и върху керамиката.
Тримата „звездни воини"

До края на 80-те години зад кулисите на научния декор царя
ха множество неуредици. Като реакция на неконтролирани
те и очевидно неподдаващи се на контрол грабежи и разкоп
ки, които извадиха всички тези съдове на бял свят, се образу
ва силна група от експерти по културна история на майте,
които изповядват догмата, че въпросните артефакти не тряб
ва да се изследват научно, защото са легализирани чрез гра
беж. Един от ортодоксалните полеви археолози многократно
заяви, че всеки керамичен съд, който не е открит от отори
зиран изследовател, трябва да бъде унищожен. По принцип
това са хора, които биха направили па пух и прах надгробна
та плоча в Паленке с изображение на владетеля Пакал II, ако
тя не беше открита от мексикански археолог.
Друг израз на лицемерие е безпомощността за интерпре
тация на иконографиите. Проблемът не засяга толкова спо
ровете за грабеж, а нещо много по-важно: някои от съдовите
изображения не пасват в художествената - или дори изкуст
вената - представа за религиозния свят на майте. Рисунки от
този род са взривоопасни и сензационни, защото са пречка
пред научния свят и предизвикателство към прогресивния
начин на мислене.
Съдът е обозначен като К0500. Разгънатото изображение

показва три същества в странни униформи. Образите са тол
кова ясни и категорични, че дори официалната интерпрета
ция гласи: „звездни воини". Повече обяснения няма. Нито ед
на разумна дума. Очевидно работата не се взема насериозно.
Нека останем при израза „звездни воини". След като ни
то епиграфиката18, нито археологията предлагат адекватен
18Археологическа и историческа помощна дисциплина, която изучава древ

ните надписи върху дърво, камък, мрамор, метал, кожа и т. н. - Бел. ирев.
Разгънато изображение от 60311.
отговор, се налага да спекулираме. Съществата носят на гла

вите си плътни шлемове с тесни зрителни процепи. Виждат
се само очите им и основата на носа. Шлемовете имат пет
ниста окраска, която напомня кожата на ягуар.
Е, да - скептиците сигурно вече триумфират. Не става ду
ма за „шлемове на астронавти", а за маски на ягуар. Мисля
си обаче, че в случая разполагаме с прекрасен пример за кри
воразбрани технологични средства! Древният художник, нес
пособен да разбере научното, е скицирал това, което е видял
с очите си и което е научил от преданията.
Знанията на лакандоните
Една от многото народностни групи, които продължават да го
ворят езика па майте, са лакандоните. Днешните лакандони на
ричат езика си 1шх Рап - „истинския език". Сигурно е, че той е
бил говорен в предколумбийско време, т.е. в класическия пери
од на майте - къде, не е уточнено. Според някои археолози ла
кандоните произхождат от Юкатан и при нашествието на ис
панците бягат към Чиапас, непроходимите девствени гори на
Южно Мексико. Според други те винаги са живели в „Селва Ла-
кандона" и са наследници на аристокрацията в Паленке. Както
често се случва, днешните лакандони свързват нишката на Ари-
адна10 директно с Паленке и класическите май.

Много от нещата, които научаваме от спорадичните ръ
кописи на ранната колониална фаза за културата на майте,
все още са живи. За устно предание те използват само една
дума: ШкЬа1 - „разказано". Всички информации за идването
и действията на боговете попадат под тази категория. Лакан-
доните разказват следното за т. нар. „пътуващи богове" [1]:
„Ра^ка^ва се, те пътуващите богове и дори истинските богове

се превръщали в ягуари. Ако ги видиш, ти нялга да видиш говек, а
ягуар. Те са като ягуари."
Повече от ясно. Боговете, които се превръщат в ягуари,

изглеждат като ягуари. Ако лакандоните обожествяваха ди
вата котка, думата „като" щеше да е напълно излишна.
„... много рядко виждахме истинските ягуари от горите.

Когато ги срещнеш, ги убиваш."
Индианските хронисти ясно разграничават нещата.
„Ако видиш лгного ягуари, големи ягуари, те не са истински.

Това са пътуващи богове, господарите на дъгата, които обикалят
горите. Талг те странстват и пътуват. Никога нялга да видиш
господарите на дъгата като хора, винаги ще виждаш ягуари. Те
много прилитат на тях, но не са ягуари. Те са като хората, но ние
не ги виждалге като хора."
Богове, които са като хора, но приемат формата на голе

ми ягуари? Нима чужденците са изглеждали толкова ужас
ни и застрашителни като ягуари? Нека в скоби отбележа, че
един от боговете на лакандоните се нарича Каззап-ко1кап.
Името означава „пазител на небесната порта". „Елементите
на ягуара" по шлемовете на „звездните воини" от съд К0500
не противоречат на хипотезата на архео-5ЕТ1. Извънземното
измерение добива смисъл с „карго-култа", който местните 19
19 Според гръцката митология нишката, която принцеса Ариадна пода

рява на Тезей. С нейна помощ той се ориентира в лабиринта, където е
затворен Минотавърът. След като го убива, Тезей успява да напусне ла
биринта. Използва се като израз на спасително средство, водеща нишка.
- Бел. прев.
празнуват след срещата си с технически по-развита цивили

зация, почитайки пилотите като богове.
Господарите на дъгата
Ако „херметическите" шлемове бяха единствената улика, ед
ва ли щях да си губя времето с К0500. Човекоподобните съ
щества обаче са облечени в подобни на съвременните водо
лазни костюми: тесни, черни екипи. Напомнящите на длан
емблеми може би някога са означавали знак за по-висок ранг.
Ако, от друга страна, става дума само за оптическо подобие,
какво носят „звездните воини" в ръцете си? Може би факли?
Непознат светлинен източник? Оръжия? Ако се вгледаме, на
зъбените „горящи предмети" не са държани, а са продълже
ние на ръката! Идеята за факлите отпада, защото средната
фигура държи обекта с насочена надолу ръка. Нека отново
прибегнем до преданията на лакандоните:
„... Разказва се, че господарите на дъгата (пътуващите бого

ве - бел. авт.) изпепеляват гората, откъдето минават... Запалват
пътя си и той гори. Виждаме пътя им във всички цветове."
Боговете изпепеляват пътя, по който минават! Ако това

забележително описание означава, че те са били придружа
вани от непознато (?) светлинно явление, тогава възможнос
тите за интерпретация на изображението от К0500 стават
много по-очарователни.
Човешката фантазия винаги се реализира чрез нещо, кое
то действително съществува или за което вярваме, че същес
твува. Аз естествено нямам конкретен отговор и няма да се
пресилвам с рецепти за патенти в подкрепа на хипотезата на
архео-5ЕТ1, но по всичко личи, че изображението е запечата
ло непознати за тогава технически средства. Те не са били
разбрани от тогавашните художници, макар на нас и да ни
изглеждат познати.
Според правилото, че ако нещо е непознато, то не може
да съществува, съд К0500 не нам ира място в обемистите
стандартни произведения за майте. Дръзки хипотези като
тук изложената обаче биха могли да променят и дори да пре
обърнат нещата. Точно в това е тръпката.
Тулум - загадъчната крепост
на майте
Падналият Бог
Д-р Карл Грюн
Само на няколко часа път с кола от туристическия метропо-

лис Канкун, полуостров Юкатан (Мексико), се намират руи
ните на град Тулум. Прекрасният приканващ плаж и прибо-
ят, плискащ скалите, върху които се издигат руините на ня
когашния храм, превръщат Тулум в един от най-разпростра-
нените фотомотиви от родината на майте. Градът обаче пред
лага и археологически атракции; дори нещо повече.
Поклонническа дестинация
Името Тулум („зид") идва от могилата - украсена с високи до
5 метра стени и наблюдателни кули; тя има размери 380 на 165
метра и някога е защитавала центъра. Процеп в зида, тесен
колкото да мине само един човек, е единственият вход към
вътрешността. Тулум, на чиито наблюдателни кули вероятно
денонощно е горял сигнален огън, е единственото по рода си
морско укрепление. Самите май са го наричали 7.ата. Името
вероятно идва от 2.ата1, т.е. „зора". Заради местоположението
в карибския басейн и ориентацията на изток е много вероят
но той да е получил името си от своите строители.
Стела 1 е съхранила най-старата дата - годината на майте
9.16.10.0.0, т.е. 564 г. сл. Хр. Предполага се обаче, че календар
ната плоча е била донесена от другаде, вероятно от близкия
град Танках. Официално се признава, че основите на града са
положени около 1000 г. сл. Хр., т.е. по времето на ранния пос-
ткласически период (1000-1200 г. сл. Хр.). След 1200 г. Тулум
се превръща в значим религиозен и астрономически център,
откъдето пилигримите били прекарвани към остров Козу-
мел. Козумел, древният Лк-атпИ, „Градът на лястовиците",
е поклоннически център на богинята Икс-Чел - покровител

ка на раждането, медицината и тъкачното изкуство.
По километричните павирани улици в Тулум се стичали
поклонници-маи от Чичен Итза, Коба, Яксуна и Уксмал, за да
се прехвърлят в Козумел. Въпреки че според археолозите м а
йте не са познавали колелото, покритите със скални късове
и светъл атмосфероустойчив слой улици приличат на истин
ски магистрали: „пилигримската пътека", която свързва мет-
рополиса Коба с Яксуна, е широка 10 метра [1]. Причината
за размерите, постигнати с огромни усилия, остава загадка.
Дълго след конквистата - до 1554 г., Тулум е населяван от
наследниците на строителите. 36 години по-рано, за Европа
това е 1518 г., там пристига испанска експедиция под ръко
водството на адмирал Хуан де Грихалва, който малко след то
ва открива остров Козумел. При вида на белия храм и кули
те върху крайбрежните скали завоевателят трябва да е наре
къл града „големия Кайро" и да е сравнил блестящите му
цветове с разкоша на испанска Севиля. Разказва се, че от
страх Хуан де Грихалва никога не е влязъл в Тулум. Според
хронистите жителите на Тулум били канибали; не е изк
лючено страховитите зидове и страхът от канибали да са на
карали иначе не толкова чувствителните испанци да се отка
жат от превземането на града, флотата отплува. Във всеки
случай през 1511 г. двама корабокрушенци - Джеронимо де
Тулум, градът па „падналите богове ".

Агуилар и Гонзало Гуереро - го виждат, след което са откара

ни като роби на остров Козумел.
По време на разцвета политическият и церемониалният
живот не излиза извън стените на града; обикновените хора
работят извън него. Днес в укрепения център на властта все
още има неколкоетажни постройки, които свидетелстват за
някогашната слава на управляващата класа. Нека споменем
Е/ СазНПо, Е1 Тетро Де Г)юз ОезсепйепЬе („Храмът на падналия
Бог"), Е/ Тетро с1е 1оз Тгезсоз („Храмът на фреските"), Саза с1е
СепоЬе („Домът на жертвения кладенец") и Е/ Тетро йе 1а Зепе
1тс1а1 („Храмът на най-ранната година").
Падналите богове
В издигнатия върху по-стара постройка Храм на падналия
бог откриваме щукатурно изображение на Итзамна. Итзам-
на, който се среща многократно в Тулум, има крила на ра
менете си и е с птича опашка: ясни атрибути за летене. Той
кръжи над земята по корем, разперил крила. Божеството, ко
ето слиза от небето, има цветни изображения и в други пос
тройки. Понякога е обградено с подобни на маркуч приспо
собления, които познаваме от астронавтите, излезли в откри
тия космос. Във вътрешността на главния храм се намира
единствената камера, чиито стени са украсени с изображения
- звездно небе, прорязано от орбитата на Венера и осветено
от далечни звезди; между тях е свещената змия [2, 3].
Опитите за обяснение на небесния Бог на юкатанските
май са безбройни. Някои виждат в него кацаща пчела, други
- залязващата Вечерница или залязващото Слънце. За едно
от местата, наречено „Зорницата", това обаче изглежда безс
мислено. Защо да се посвещава храм на бога на залязващото
Слънце? Кой или какво е Итзамна?
На езика на майте Итзамна означава „небесна роса" или
„дом на росата". Според легендата самият Итзамна издига
град 112,ата1 („Градът на могилата"), който се намира по про
дължението на правата Тулум-Чичен в Северен Юкатан.
В книгата си „Божият план" Петер фибаг [2] обръща вни
мание, че Итзамна може да бъде причислен към най-стара
та генерация богове и по всяка вероятност е идентичен на Бо
га-Творец. Надписите разказват, че Итзамна е дошъл от звез
дите, от дълбокия космос - източното небе. По-късно той от-
„Приземяващите се богове " на Тулут.
ново се завръща в родината си. Те говорят за небесен фено

мен и звездно тяло. След „смъртта" си небесният Бог (или по
не онова, което е останало след излитането му) е бил разде
лен на три части и погребан под могилата на град Итзамал.
На мястото се издигат множество храмове. Най-значимият от
тях е КшсН-кактд - „Храмът на слънчевата птица с огнено ли
це". Необяснимо е защо археолозите отдават толкова малко
значение на Итзамал и не провеждат интензивни разкопки,
въпреки че това е един от най-свещеиите градове за майте.
Пристигането на Итзамна на Земята - щукатурните изоб
ражения показват точно това - се е запечатало в церемони
алния танц „Воладор" [2, 4]. „Летящите мексиканци" се при
земяват с кръгообразни движения надолу с главата от висо
ки пилони, завързани с въже - така, както предците им сим
волично са предали спомена за необичайното събитие.
Според митологията на майте Итзамна е съпруг на Икс-Чел
- богинята, на която е посветен разположеният срещу Тулум ос
тров Козумел. Там, подобно на много египетски култови цент
рове, се почита семейна двойка богове. Съществуват ли обичаи
(както в страната на пирамидите), в които ладията с образа на
падналия Бог поема на път към небесната си съпруга?
Когато човек застане пред Са$Ш1о, и пред двата храма, от

ляво и отдясно, в стената, обърната към морето, се забелязват
малки отвори. Предназначението на два от тях беше установе
но едва наскоро. Ако от вътрешната страна на дебелите зидове
бъдат поставени две лампи, отвън се образуват лъчи, които се
кръстосват в морето. Точката на пресичане маркира мястото,

през което корабите безпроблемно могат да прекосят рифа.
Предназначението на останалите все още не е разгадано. Въз
можно ли е - както в обсерваторията на Чичен Итза - те да мар
кират определени астрономически явления? Наблюдение на
началото на пролетта и есента или траекторията на свещената
за майте Венера? За какво е служел малкият храм, обозначен с
номер 45, в който има светлинен отвор, сочещ приблизително в
южна посока? Над входа от отсрещната страна има символ. Той
случаен ли е, или в определено време върху него се отразява
звезда? Какво означават светлинните ефекти, каква е тяхната
цел? Било ли е необходимо жреците да съобщават на селяните
подходящото време за сеитба или за прибиране на реколтата?
За земеделската си работа са си служели с ориентири от типа на
равноденствието. Какво тогава са целели със светлинните лъчи
строителите? Дали са искали да кажат на поколенията: „Вижте,
днес, на този ден, аз се възнесох, за да бъда едно с космоса" или
„Вижте, днес, на този ден, аз дойдох от дълбокия космос"?
Остава още един аспект от загадъчния Тулум. Майте от Юка-

тан винаги издигат градовете си близо до кръгли, подобни на
кладенци водоизточници - т. нар. сепо1ез, които създават чрез
пробиване на горната част на подземни карстови пещери [5].
Не е странно, че и в Тулум има достъп до подобен подземен
резервоар: Саза с1е СепоЪе, „Домът на жертвения кладенец".
През 1996 г. този втори по големина в света пещерен водо
източник беше проучен. В продължение на няколко седмици
водолазите се провираха през пещерите, нерядко на края на
силите си. Изследваха непознати видове животни и поставиха
нови рекорди по спускане. И тогава, насред подземната река,
един ден от тъмнината изникнаха огромни сталактити и ста
лагмити - свидетелство за време на суша, когато подземните
реки не са течали. Възможно ли е скелетът, който водолазите
откриха (датиран на около 10 000 години), да е от същия пери
од? По онова време не е имало май. Какво е принудило човека
да търси убежище в пещерата? Може би същата причина, по
ради която хората от Деринкую, Анадола (Турция), са строили
пещерни жилища? Или хората тогава са били завладени от лю
бопитство и стремеж към подземния свят?
Сред туристите Тулум е познат повече с плажовете си, от-
колкото с археологическите загадки, които, ако погледнем
нагоре, вероятно ще достигнат звездите.
Пакал и „Червената планета"
Какво се е случило преди
един милион години на Марс?
Рудолф Екхарт
Градският владетел на майте е символизирал земната мани

фестация на Бога. Един от тези монарси е Пакал II, великият
владетел на Паленке от 7. век. Той е пряк наследник на
слънчево божество, известно в специализираната литература
като С III. Като посредник между Бога и хората той има
властта да пази свръхестествените сили на Универсума [1].
Тайнствената дата
Анонимният индиански хронист на западната плоча с йерог
лифи от „Храма на надписите" в Паленке, където е гробни
цата на Пакал И, упоменава „легендарните" периоди при м а
йте. На езика на мезоамериканските индианци периодът
между възкачването на престола на първичното божество,
Паленке. (Стипка: фибаг)

чиито глиф по всяка вероятност се асоциира с планетата

Марс, и коронясването на Пакал II на 29 юли 615 г., са изми
нали 7са1аЬ1ип, 18 ркШп, 2 ЬакЬип, 9 каЬип, 2 1ип, 12 ита1 и един
определен ден (1ап). Гигантският интервал между двете съби
тия е 455 393 761 дни.
Основанията за тази гротеска до момента са неизвестни,
но резултатьт в изчисленията е верен. За да вникнем в неща
та, трябва да се запознаем със сложната календарна система
на майте, която е истинско интелектуално постижение. Те
имат календар, който е съставен от 365-дневен, а от друга
страна - от 260-дневен цикъл. Между тях има „дълго избро
яване" (серия от инициали), което започва с дата отпреди
около 5000 години. Не се безпокойте, ако от първия път не ус
пеете да разберете системата; очевидно математиците на м а
йте също не са създали своя календар за един ден.
Всяка дата от „дългото изброяване" се състои от следни
те числови стойности: ЬакШп, равен на 40 х 360 дни, каШп, ра
вен на 20 х 360 дни, 1ип, 360 дни и ита1, който е 20 дни. Към
тях се добавя една дата-ден, наречена кт. Тъй като подобен
начин на изчисление е бил сложен дори за майте, по време
то на испанското завоевание те са използвали само т. нар.
„кратко изброяване", което представлява нещо като завър
шен период (подобно на нашите векове). Завършеният пери
од се състои от 52-годишен цикъл [2].
Коронясването на Пакал II е на 5 1ата1 1 Мо1 (29 юли 615
г.). Майте са вписали този ден в 52-годишния цикъл. Ако от
тази дата пресметнем 455 393 761 дни назад, резултатът 1
татк 10 Ъгс фиксира записаната (във връзка с божеството)
комбинация между 260-дневната година (Ьт.о1кт) и 365-днев-
ната година (кааЬ) от календара на майте. Мост през време
то, надхвърлящ 1 246 826 години. Казано с думи: един мили
он двеста четирийсет и шест хиляди и осемстотин двайсет и
шест години! Възможно е обаче да не става дума за времева
връзка, а за пространствена - за мост до Марс.
Тук едва ли ще ни стигне мястото да избродим всичките
нива от космоса на майте с всички техни богове. Много по-
лесно ще е да хвърлим бегла светлина върху важните „стра
нични занимания" на жреците: например астрономията, ко
ято естествено (няма защо да го крием) е тясно свързана с ас
трологията. По онова време народът също е ценял изкуство
то на предсказанията, базирани на небесните знаци, много
повече от трезвото изчисление на планетарните орбити. Ед-
но издание от жълтата преса днес е достатъчно да ни убеди,

че въпреки технологичния напредък хората не са се проме
нили много от времето, когато майте в религиозен екстаз са
прекарвали бодлива тел през своите езици и пениси.
Богове и астрономи
Астрономите на майте, които са броили дните от своя свят
като диаманти, не са били неграмотни относно границите на
небесната механика. Те са майстори в изчисленията! Един
пример: днес пресмятанията на дългия низ от дни в кален
дара се извършва с помощта на компютър, но обикновените
калкулатори не могат да смятат осемтдифрените стойности от
циклите са1аЪ1ип (1 са1аЬ1ип = 160 000 х 360 дни). С помощта
на таблица естествено бихме го изчислили за около една ми
нута. Без подобни трикове, само с наличните формули, аз
лично отчаяно щях да се боря с чудовищните цифрови коло
ни от вигесималната математика на майте. (Вигесималната
система се базира не на десетични цялости, а на двайсе-
тични.) [3]
Как обаче да обясним връзката на Пакал II със звездното
божество и Марс? Изчислителната или астрологичната игра
изисква първо да направим астрономически изчисления за
деня на коронясването.
Една добра астрономическа компютърна програма ни по
казва, че 29 юли 615 г. съвпада с първата точка в 780-степен-
ния синодичен период на Марс. Наблюдава се разделяне меж
ду правото и обратното движение на планетата спрямо звез
дите. Синодичният период означава промеждутъка, в който
дадено небесно тяло се явява на една и съща позиция в небе
то спрямо Слънцето и Земята, т.е. при планетите това е вре
мето между две опозиции. Сидеричният период от своя стра
на фиксира две следващи една след друга позиции на небес
ните тела спрямо неподвижните звезди. Коронясването на
Пакал II - този извод се налага от само себе си - се е ръково
дило от определени астрономически наблюдения. За да из
бегна предварително възраженията, ще кажа, че в случая „из
вънземната помощ“ не е задължителна. Доколкото можем да
отхвърлим събитието като числова ексцентричност или не-
верифицирана астрология.
„Може ли нещо да Се обърка“, когато звездите са благоп
риятни за коронясването на краля? Както казах, днес астро

логичните аспекти (планетни констелации и други) продъл
жават да се ценят. Хората ги свързват с благоприятни и неб
лагоприятни влияния и лична съдба. Ако трябва обаче да
обобщя - някои глифи са напълно разшифровани, а други
частично - мисля, че основният въпрос остава без отговор.
Защо се изчисляват точно 455 393 761 дни? Естествено е, че
Пакал II ще иска да се легитимира като пряк наследник на
боговете. Но какво се е случило преди 1 246 826 години в на
шата планетна система?
Не е тайна, че спекулацията е част от научната игра. Като
образован скептик и умерен поддръжник на хипотезата на
архео-5ЕТ1 (палео-5ЕТ1) аз съзнателно ще премълча преуве
личените предположения и ще започна да размишлявам ед
ва след като фактите са на масата. В конкретния случай е
нужна обсерватория с професионален калкулатор, който да
провери дали в деня, който майте фиксират с такова стара
ние, Марс действително е в специална констелация спрямо
Земята. Нека не се заблуждаваме, че изчисленията им биха
могли да са фиктивни. От друга страна обаче, точността при
останалите дати е толкова категорична и показателна, че
обективното изследване би извадило на бял свят или реални
те граници на астрономическите им знания, или наука, коя
то допуска намесата на извънземна интелигентност.
Последното оставям в ръцете на теоретиците за извън
земни астронавтски събития. Епохалното откритие се нуждае
от още факти. Въпреки това разполагаме с прецизна дата,
свързана с древно звездно божество, която хвърля мост над
астрономическия континуум.
Самият факт на съществуване и специфично изчисление
на времевите периоди при майте естествено също повдига
въпроси. Един пример за техния мащаб: Ното егесШз (изпра
веният човек) още е крачел през източноафриканските сте
пи, когато космическият Бог на майте се е възкачил на прес
тола. Какво е целял Пакал II, когато е заповядал храмовете и
монументите да бъдат покрити с живописни династически
изображения? Същото божество се появява и в надписите в
Наранхо, където е наречен свръхестествен прародител и све
товен учител (!). Не толкова вманиачената страст на кралете
на майте да легитимират властта си, а по-скоро данните, пот
върдени от съвременната астрономия, ни карат да се замис
лим върху „посланието на боговете".
Беп-Коророти - звездни посетители?
Преданията и сламените облекла на бразилски
примитивни народи подкрепят мита
на индианците Каяпо
Гизела Ермел
В „Семето на космоса" от 1972 г. Ерих фон Деникен за първи нът

представи мита за Беп-Коророти. В него важно място заема из
работеният от бразилските индианци Каяпо и използван в ри
туалния танц сламен костюм, който много прилича на съвре
менните астронавтски екипи. Според мита, разказан от Дени
кен, Беп-Коророти, „небесният посетител", е носил такива дрехи.
Критиците на интерпретацията в духа на палео-5ЕТ1 въз
разяват, че днешните Каяпо биха могли да са заимствали сла
мения костюм от съвременните авиационни екипи. Хора от
племето, които от десетилетия са в контакт с т. нар. модерна
цивилизация, вероятно са го видели в списания, вестници
или по телевизията. Подобно възражение обаче лесно може
да бъде оборено.
Сламените облекла на Бакаири

Още през 1884 г. по време на експедиция при индианците Ба
каири в Централна Бразилия етнологът Карл фон ден Щай-
нен [2, 3] прави снимки на подобен сламен костюм, който на
мира малко изпокъсан в една колиба (виж втората снимка).
Той не заснема частта, която се поставя на главата; останали
те три елемента отдясно и отляво са от други танцови облек
ла. Бакаирите казали, че наричат „дрехата" киа1уНе - „къща",
а частта, която се поставя на главата - „глава на къщата".
Обяснили също, че киа1уНе се облича през врата (където ши
рочината е 1 гА метра), след което се пристяга с въже. Горната
част се поставя отделно и покрива цялата глава. Материалът,
от който Бакаири изработват екипа, е слама от палмови лис
та - същият като при индианците Каяпо.
Беп-Коророти. Индианец-Каяпо,
облеген 0 сламен костюм, който
прилига на астронавтски екип.
(Снимка: Ерих фон Деникен)
Сламеният костюм, даснет пред

1884 г. от етнолога Карл фон
Щайнен. (Архив: Г. Ермел)
Бакаирите твърдят, че техният небесен вестител на култу

рата Кеп е носел такива дрехи. Индианците си спомнят да
лечното време, когато между небесните и земните жители е
имало постоянна връзка. Един ден те видели как небесните
отпътуват за космоса със своя очевидно подвижен, разполо
жен близо до Земята „небесен свят".
Вестителите на културата на Кауа и Карая

В началото на 20. век етнологът Теодор Кох-Грюнберг [4] също
заварва подобен „гащеризон" (както той го нарича), но този
път при индианците Кауа в Рио Негро (Бразилия). За него кос
тюмът, който тотално се различава от всички останали риту
ални облекла, е „особена маска", символ на вестителя на кул
турата. Кох-Грюнберг го описва като изплетен от лико, с
крачоли, покриващ цялото тяло и наставка за главата, в която
Кауа са направили обли, очертани с черна боя отвори за очите.
Танцьорът, който символизира героя, нахлупва подобен на
Та^и рисунка на сламен костюм на индианци

те Карая е публикувана от Паул Ерснрайх.
(Изображение: П. Еренрайх, архив: Г. Ермсл)
шлем накрайник. През 1909 г. Кох-

Грюнберг пише, че „появата на костю
ма не се дължи на европейците, за-
щото такива маски са открити при изо
лирани племена в района на Ксингук-
юел". Важното му заключение засяга и
открития от Карл фон ден Щайнен сла
мен костюм. Тъй като Кох-Грюнберг
говори за племена в множествено чис
ло, той вероятно е познавал поне още
едно племе в района на Ксингукюел,
което познава сламения костюм. В бе
лежка към книгата си „Две години между индианци", излязла
през 1909/10 г., Кох-Грюнберг пише, че етнологът Паул Ерен
райх също е открил изплетени сламени костюми с крачоли при
„рибарското племе" Карая от Централна Бразилия.
Индианците от Рио Негро твърдят, че са първите, видели
облеклото при вестителите на културата, които в древни вре
мена пътували по света като учители. Те живеели в „камен
ни домове", извън които ходели облечени с този костюм. П ъ
тували из индианските земи и навсякъде, където са били, ту
земците играели танц с маски, които ги изобразявали и ими
тирали. По-късно, според легендите на индианците от Рио
Негро на Кох-Грюнберг, учителите (които между другото ги
научили да обработват земята) отпътували в небето. Кауа си
представят, че те продължават да обикалят там, където са,
облечени в странните си костюми.
Всички тези митове за необичайни одежди са почти едно
типни: дрехата е видяна при един или няколко вестители на
културата, за които се вярва, че са „дошли от небето"; те учат
индианците на различни неща - например как да обработват
земята си - и отново се връщат в небето.
Митът на Каяпо
Същото се разказва и в мита на индианците Каяпо. Те съоб
щават на етнолога Антон Лукеш [5, 6, 7], живял с изследова
телска цел между тях от 1954 до 1970 г. (с едно прекъсване),

че техният Беп-Коророти „отишъл в небето", където, както
те вярват, все още живее. За Каяпо населеното „небе" не е ек
зотична представа, защото според легендите им преди м но
го, много години техните предци са живели на небето в по
добен на нашия свят. Част от тях отпътували, след което от
крили „Земята долу" (нашата планета). Тъй като харесали хо
рата, те решили да „слязат". Каяпо Лукеш разказват, че част
от тях трябвало да останат в родината си, защото по време
на „преселението" са били възпрепятствани. Наследниците
на останалите в родината все още живеели в небето.
Преданието става още по-интересно с твърдението, че
Беп-Коророти не се е върнал обратно, а е заминал за друга
небесна точка, наречена „мястото на изобилието". От там той
отново дошъл на Земята и по-късно дъщеря м у посетила Ка
япо. Тя се омъжила за един от индианците и му родила деца.
По време на период на глад тя заминала в небето при Беп-
Коророти, а когато се завърнала, носела със себе си различни
плодове и растения, между които и едно от основните хра
нителни средства в Бразилия - маниоката. Днес Каяпо про
дължават да разказват, че дъщерята на Беп-Коророти е пока
зала на предците им как да опожаряват земята за земеделски
площи и да отглеждат и култивират небесните растения [8].
Бразилската легенда за небесните учители и вестители на
културата е само върхът на айсберга. Рамката на статията
обаче не ми позволява да изброя всички, които потвържда
ват и допълват казаното. Сламеният костюм, който толкова
много напомня този на астронавтите - и както видяхме, е
познат на много бразилски племена - идеално пасва на ин
дианските митове. Ясно е, че той имитира тяло, което изця
ло е защитено от екип, за пръв път видян при един или ня
колко небесни учители, които отново се завръщат в „небето".
Ето защо той е атрибут от древната астронавтика.
Знаем, че и днес примитивните народи обичат да имити
рат предметите и поведението на хората от чужди за тях ци
вилизации (обикновено технически). При едно от посещени
ята си през 1947 г. при племе от Централна Бразилия етноло
гът д-р Хербер Балдус [9] среща момиче, което освен от
личителната черна краска на племето имало и едно от разп
ространените средства за разкрасяване на белите дами: чер
вено изрисувани устни! Нека обърнем внимание и на широ
ките сламени шапки при южно бразилските индианци Каин-
ганг, навлезли в културата им чрез белия човек; днес те, кои

то са изместили традиционните клинове в устните, се носят
още от невръстна детска възраст чак до края на живота. Ка
къв обаче, би попитал изследователят на палео-5ЕТ1, е бил
първоизточникът на клиновете? Според Карая техният вес
тител на културата, който ги е научил да отглеждат цареви
ца, маниока и ананас, е имал такъв...
Извод: бразилските митове, танцови маски, ритуални

предмети, култови танци и т. н. са части от мозайката на
древната астронавтика. Сламеният костюм на Каяпо катего
рично не е изкопиран от съвременните екипи - това се до
казва от намерените още през 19. век (например през 1884 г.)
модели. Въпреки всичко той е почитан като облеклото на по
сетителите, дошли от „небето" и завърнали се отново в него.
Изглежда че в Бразилия миналото пи също е било много по-
фантастично, отколкото твърдят учебниците по история.
VI
ЗА ГА ДЪ Ч Н А ТА А З И Я
Мистериозна тръбна система -
построена от извънземни?
Брой 4 от 2002 г. на 5а$еп}ш/1е 7.еИеп публикува сензационно

съобщение със заглавие „Извънземна постройка в Китай". В
подобно на пирамида и високо около 60 метра образувание,
в западната провинция Кингхай е открита система от пеще
ри, в които са намерени ръждясали предмети, обработени
камъни и тръби. Според легендите тук някога е имало стар
това кула на извънземни пришълци. Отново ли сме изпра
вени пред новина от Китай, която в крайна сметка не може
да бъде проверена?
фактите
До момента те са следните: с „ъпдейт" от 25 юни 2002 г. офи
циалният уеб-сайт на Хткиа обяви, че през юни същата го
дина група от деветима китайски учени е заминала за про
винция Кингхай, за да изследва находки, които биха могли да
са от извънземен произход. Изрично се подчертава, че за
пръв път учени сериозно ще проверяват хипотеза, разпрост
ранена в района (граничната област между Монголия и Ти
бет). Мистериозното място, наречено „ЕТ-реликт", се нами
ра в планината Байгонг на около 40 км югозападно от Делин-
гха в пустинната област Кайдам.
В северната част на Байгонг има две езера, наречени „Езе
рата на влюбените". Те имат странни качества: едното е слад
ководно, а другото - солено. Т. нар. ЕТ-реликт е на южния
бряг на соленото езеро. Там се извисява грамадно - вероятно
изкуствено - образувание, подобно на пирамида, в предната
страна на което има три пещери с триъгълни входове. Сред
ната е най-голяма: подът й е на 2 метра височина, а таванът
- на 8 метра; диаметърът й приблизително е около 6 метра.
В нея има тръба с диаметър 40 см, която преминава от тава-
на до вътрешния край на пещерата. Втора тръба преминава

по пода (отчасти е видима). В горната част на пещерата има
още десетки тръби с различна дебелина (между 10 и 40 см),
положени във вътрешността на планината. Съоръжението де
монстрира високо умение в монтажната техника. Всички
тръби, както и скалата около тях, са с червеникаво-кафяв
цвят. Пещерата създава впечатление, че е била създадена от
интелигентни същества, защото подът й е покрит с фин
пясък.
Една от мистериозните тръби от двойното езеро.

Входът към средната пещера.
Другите две по-малки пещери са срутени и засега са неп

роходими. Около тях и на брега на соленото езеро има м но
жество ръждясали предмети, тръби с различен диаметър и
странно оформени камъни. Някои от тръбите директно от
веждат до езерото (посока изток-запад), което е на около 80
метра. Част от тях са само 2 до 4,5 см дебели и имат нети
пична форма. Други са тънки като клечка за зъби, но въпре
ки изминалото време не са се запушили. Още по-странното
е, че има и такива, които преминават малко под водната по
върхност на езерото.
Анализ на материала
По мнение на Кин Янвен, ръководител на отдела за връзки с
обществеността от администрацията на Делингха, вече е нап
равен анализ на античния ръждясал материал. Резултатът е
неочакван: артефактите съдържат 30% железен оксид, както
и голямо количество силициев оксид и калциев оксид. 8% от
ЗАГАДЪЧН АТА АЗИЯ 229
състава не може да бъде идентифициран. „Голямото съдър

жание на силициев оксид и калциев оксид може да възникне
само при дълго взаимодействие между желязото и пясъчни
ка. Следователно тръбите трябва да са били там от много
време", заявява привлеченият към опитите инж. Лиу Шао-
лин. „Резултатът прави нещата още по-загадъчни", коменти
ра Кин Янвен.
Районът на мистериозните находки е почти безлюден, без
индустриални обекти. Северно от планината, където възду
хът е разреден, живеят само малко на брой помади. След из
казването на Кин Янвен беше допуснато, че мястото е било
използвано от извънземни за кацане, защото областта е иде
ална за космически наблюдения.
Всъщност, само на 70 километра от мястото се намира
МоипШп ОЪзегуаШу на Китайската академия на науките. Из
глежда че учените там вече са информирани за находките,
защото се цитира изказване на Ян Джи, експерт от обсерва
торията: „Логично е хипотезата за извънземен реликт да бъ
де изследвана по-внимателно, защото наука означава да се
доказва кое е истина и кое не." Остава само да чакаме и да
видим кога и дали ще бъдат публикувани резултатите от из
следванията. До момента не са оповестени дори имената на
участващите в експедицията.
Пирамидите в Средното царство
Китайски загадки
Дитмар Шрадер
В края на септември 1999 г. малката ни групичка, в състава

на която влизаха съпругата ми, двамата строителни инжене
ри г-н Бирл и г-н фю рнридер и аз, заминахме за страната на
пирамидите. Но не за Египет, а за Китай, където пирамиди
те са много повече от тези по Нил. Само в района между го
лемите градове Кси'ан и Ксианянг има стотици от тях. Дъл
го време в Китайската народна република не се знаеше ни
що за тях, защото попадаха във военна зона или Бяха далече
от населените пътища.
Глобалният феномен на пирамидите

През октомври достигнахме целта: Куфу. В Куфу има множес
тво забележ ителност като храма на Конфуций, неговото жи
лище, откритата през 1970 г. императорска гробница Минг и
отворената през 1997 г. 3000-годишна гробница от епохата на
Чжоу (11. век-356 г. пр. Хр.). Ние обаче бяхме тук заради пи
рамидата на Шао-Хао, сина на легендарния жълт император
Хуан Ди (ок. 2697-2598 г. пр. Хр.).
Година по-рано бях посетил мястото, но не успях да науча
много за него. Този път бяхме придружавани от специален екс
курзовод, г-жа Юя, която ни разказа много повече. Каменната
пирамида се приписва на Шао-Хао (ок. 26.-25. век пр. Хр.). На
североизток от пирамидата има земно възвишение: могилата,
на която се е родил легендарният владетел Хуан Ди.
Посетителите първо прекосяват парк с езеро, на левия и
десния бряг на което има два внушителни монумента. На от
делен постамент има големи костенурки, които са уникални
на земното кълбо. Тежестта на една от скулптурите заедно с
паметната плоча, която носи на гърба си, е около 300 тона.
Общата височина на постройката от 13. век, представлявала
ЗАГАДЪЧНАТА АЗИЯ 231
някога част от резиденция (10. век), е 16,90 метра. Изпълне

ни с очакване, продължихме по посока на пирамидата, но
преди да достигнем парковото пространство, където се на
мираше тя, бяхме преведени през множество дворове и мал
ки зали.
По време на третото си посещение в Китай бях решил да
измеря различни постройки. И така, малкият ни екип за
почна да записва. Височината на пирамидата е 18 метра, дъл
жината на страните - 15,2 метра, ъгълът на наклона - 38 гра
дуса, дължината на основата - 28 метра, големината на гор
ната платформа - 9,55 на 9,50 метра. Дебелината на каменния
слой при цокъла е 65 сантиметра и намаляваше до 40 см, а
ширината на отделните каменни блокове е 50 см.
На мястото на върха имаше платформа - подобна на те
зи в Средна Америка. Храмът лежи върху колона от 10 000
камъка, достигащи основата на пирамидата, и точно както
теотихуанаките, майте или ацтеките, античните китайски ар
хитекти са издигнали сградата върху тази основа. Случайно
ли е това?
Каменната пирамида на Шао-Хао не е издигната, докато
е бил жив, а 3500 години по-късно, вероятно през 1111 г. сл.
Хр., през ерата на династията Сонг (960-1127 г. сл. Хр.).
Във вътрешността й е поставена каменна скулптура на се
дящия император Шао-Хао, която е намерена близо до пи
рамидата. По вид и размер тя много напомня на скулптура
та на седящия египетски фараон Хеопс (ок. 2545-2520 пр. Хр.).
Той е управлявал по време на Старото царство - времето, ко-
гато са издигнати египетските пирамиди. Мисля, че това е
много интересен аспект, който ме кара да се замисля защо
при определено ниво на развитие хора от толкова различни
култури стигат до едни и същи идеи за архитектониката? От
говорите са два.
Желанието да се издигат постройки с формата на пирами
да, така да се каже, е било „предопределено“ и те неминуе
мо се появяват, когато хората са имали техническата възмож
ност да ги построят. Същевременно идеята е свързана с м и
тологично-религиозна концепция, която се предава със сама
та пирамида и е валидна за цялата култура. Питам се обаче
кое е накарало хората да действат по този начин.
Вторият опит за обяснение на глобалния феномен на пи
рамидите е идейният трансфер, осъществяван между разви
тите култури на миналото, за който доскоро изобщо не по-
дозирахме. Кое подкрепя тази теория? Не е ли странно, че

императорският град на Шао-Хао се нарича Куфу (()и/и)? ф о
нетично погледнато, то е почти същото като името на египет
ския фараон Хуфу (Ски/и, Ски/шскпит). По-точното име на Хе-
опс, на когото се приписва издигането на Великата пирами
да в Египет. Вероятно по едно и също време това се е случило
и в Китай. Знаем, че контактите между Римската империя и
Китайската империя продължават 2,5 хилядолетия след пос
трояването на пирамидите. Доказано е, че по един от най-из-
ползваните търговски марш рути тогава, Пътят на коприна
та (дълъг 6500 километра), са транспортирани стоки като зла
то, стъкло и коприна [3]. До момента не е установен по-ра
нен контакт и изследванията в тази посока се падат на бъде
щите археолози.
Не е ли възможно обаче, тези, които са отговаряли за
„проекта на пирамидите" в Египет, да са същите, които са ре
ализирали подобен п р о ек т и в К и тай (по н еизвестни
причини)? Когато около 2600 г. пр. Хр. император Шао-Хао,
син на Жълтия император, управлява „Средното царство",
той е бил смятан за син на боговете - точно както владетеля
на Нил.
Заслужава си да обърнем повече внимание на Шао-Хао.
Предисторията на Китай е белязана от уседнала каменна кул
тура. Първата епоха, запечатана в паметта на Китай, е леген
дарната пред династическа ера и ранните императорски ди
настии. Изворите ни връщат до третото хилядолетие пр. Хр.
Легендите за внезапното развитие на културата и държавата
- както при много древни народи - са свързани с поява на
учители и първите императори. Според по-късните писме-
Китайската пирамида
на императора.
(Снимка: Хаусдорф)
ни източници легендарните владетели са живели между 2852

и 2205 г. пр. Хр.
Първият вестител на културата в Китай е фукси, който до
несъл уменията за лова, риболова и опитомяването на живот
ните. Сенон (Шен-Нун) е божественият земеделец, който до
несъл плуга и научил хората да отглеждат просо. Трети е Жъл
тият император Хуан Ди (Хуан-ти). Той научил хората да из
ползват календара, да строят дървени къщи, да използват тран
спортни средства и да правят глинени съдове и оръжия [4,5].
Китайският исторически епос „Книгата на планините и
моретата" съдържа конкретна информация за Шао-Хао, си
на на Хуан Ди, и неговите наследници: „Наследниците на
Шао-Хао бяха хора само с едно-единствено око по средата на
челото. Шао-Хао беше роден от голяма звезда с формата на
небесна дъга, надвиснала над майка му. На него се приписва
откривателството на лъка и стрелата."
След Шао-Хао следва император Джуанцу. Той разделя
боговете от хората и небето от земята. В епоса се казва, че
при всичките 30 владетели Шан (с изключение на първия)
вторият знак от изписването на името им указвало едно от
десетте небесни племена (тиан-цау), от които те произхожда
ли. Всички наследници на династия Чжоу (от 11. век пр. Хр.)
също имат претенции да са от божествено потекло и наричат
себе си „тианци", т.е. синове на небето [4].
Дълго време учените приемаха тези предания чисто и
просто за митове. В по-ново време обаче се оказа, че сведе
нията за „златната епоха" може донякъде да се докажат ар
хеологически. Смятаната доскоро за легендарна и познатата
от по-новите писмени източници династия Ксиа (21-16. век
пр. Хр.) се оказа идентична на културата Ерлитоу. Предания
та наприм ер съвсем правилно обясняват откриването на
бронза през тази епоха [6]. Следователно съвсем не е изк
лючено „божествените и небесните" разкази да съдържат не
поклатими исторически факти.
Смятам, че в случая могат да бъдат намерени множество
парчета от мозайката за ранната история на човечеството, из
цяло в смисъла на тезата на палео-5ЕТ1. На китайските вла
детели между впрочем се приписва необичайно дълъг живот.
Баща и син, Хуан Ди и Шао-Хао, са управлявали по сто годи
ни. Разположената само на 50 метра от пирамидата могила,
където се е родил Хуан Ди, днес продължава да се нарича
„могилата на дълголетието".
234 ЛОВЦИ НА ИЗГУБЕНОТО ЗНА11ИЕ
Петер Краса и Хартвиг Хаусдорф [7, 8] вече обърнаха вни

мание, че архитектите на пирамидите в Египет и Китай ве
роятно са едни и същи. През 1994 г. в разговор с китайския
археолог проф. Ванг Ципинг от Кси'ан, професорът казал, че
в забранена зона на 30 километра от Кси'ан също са открити
пирамиди. Едната от тях е точно в геометричния център на
всички континенти, което предполага знание за кълбовидна
та форма на Земята, както и за разпределението на сушата.
До подобен извод стигат и изследователите на Хеопсовата пи
рамида.
Уважаваният китайски археолог изказва и мнението, че
пирамидите са ориентирани спрямо определени звезди и
следват древното изкуство на „фън-шуй". То произхожда от
свещената геометрия. Допуска се, че същият принцип е при
ложен и при египетските пирамиди, макар че при тях са из
ползвани допълнителни изчисления. Пирамидата на Ш ао-
Хао, подобно на Хеопсовата, също е издигната според прави
лата на „златното сечение".
Възможно ли е да е имало не само трансконтинентални
контакти между китайската и египетската култура, но и пре
зокеански връзки с южноамериканските народи? При първо
то ми пътуване до Китай - през 1994 г. заедно с Хартвиг Ха
усдорф [7] - официалният ни придружител г-н Ксионг Вей, та
ка да се каже от „официална страна", ни обърна внимание на
приликите между гробниците на императорите от династия
Хан и пирамидите в Мексико. Тъй като паралелите звучаха
невероятно за международните пресаташета на Китай, кои
то работеха в редакцията на „Китай днес", през 1996 г., кога-
то излезе докладът ми, те се свързаха още веднъж с екскур
зовода г-н Ксион Вей, който напълно потвърди казаното [1].
Странното е, че приликата не е само външна. В книгата
5Нап На1 }т$ („Планини и езера"), създадена по времето на
династия Шан (17.-11. век пр. Хр.), се разказва историята на
Шан. Хронистът твърди, че предците на клана, от които про
излиза император Шао-Хао (около 2600 г. пр. Хр.), са живели
на около 10 000 китайски ли (1 ли = 500 метра) източно от
провинция Шандонг. Тази територия на географската карта
е в съвременно Мексико. Друга особеност е, че емблемата на
династия Шан е много подобна на символиката на древно
Мексико: слънце с различни видове птици. Естествено в то
ва сравнение зее пропаст от над 1000 години, защото най-ран
ната до момента мезоамериканска култура, свързана с пира
мидите, на олмеките, е съществувала приблизително през

1500 г. пр. Хр. Загадките в крайна сметка обаче са за това, да
бъдат решавани.
Постройките на династия Хан

Пътуването ни продължи към пирамидите на Кси'ан и Кси-
анянг. Без две от пирамидите на династия Чжоу, управлява
ла преди 3000 години, в 12 от тях (от глинени тухли) са пог
ребани императори от династия Хан. Това се случва в пери
ода от 206 г. пр. Хр. до началото на новата ера. Двете пира
миди на династия Чжоу са високи 15 метра. В едната от тях
е погребан известният и днес император Вуван. Негов родо
началник и изобщо на цялата династия Чжоу (1066-256 г. пр.
Хр.) трябва да е бил Хуан Ди, Ж ълтият император. Очевидно
потомците на Хуан Ди и неговия син не наследяват само
престола и титлата „хуанди" (божествен владетел), но и иде
ята за пирамидите.
Най-старите пирамиди на династия Хан са северно и юго
западно от Кси'ан и Ксианянг, разделени от Бялата река, ръ
кав на прочутата Жълта река. Посетихме първо пирамидата
на император Ксуан (74-49 г. пр. Хр.). Тъй като тя е издигната
в късния период на западната династия Хан, формата й е
почти непокътната. Както всички останали, тя също няма
връх, а малка платформа.
Ако човек посети района на Кси'ан и Ксианянг, естестве
но не трябва да пропусне будистките и даоистките храмове.
Усилието си струваш е и заради прекрасната гледка над
речната долина (като в „Каотанг си"). След това тя отново ни
отведе до пирамидите. „Маолинг" е друга импозантна пира
мида-гроб на династия Хан, издигната за император Вуди
(141-87 г. пр. Хр.). Измерихме височината на постройката (съ
що от глинени тухли): 46,5 метра. Сплеснатата част на пира
мидата се оказа правоъгълник с размери 39,5 на 35,5 метра, а
квадратната основа е с дължина 240 метра.
На следващия ден проучихме другите пирамиди на ди
настия Хан. Ъгълът на наклона е от 25 до 35 градуса, което
приблизително е откос от п = 1:2 до 1:1,5.
Освен 12-те пирамиди на Хан съществуват още 12, издиг
нати в чест на техните жени и деца. Пирамидите на импера-
торките са високи от 15 до 20 метра. Само около гроба на Ан-
лин преброих 9 малки до средни пирамиди.

Последна беше пирамидата „Янлин". Под това изкустве
но възвишение през 141 г. пр. Хр. е бил погребан император
Джин Ди. Строителството на прави и удобни улици, които
свързват летището в Кси'ан с вътрешността на града, даде
добра възможност за изследвания. Досега са открити повече
от 700 глинени цветни фигури (червени, сини, кафяви). Плас
тиките с индивидуални черти на лицата пресъздават воини,
ездачи, благородници и слуги от двора на императора, кои
то трябвало да му служат и в отвъдното. Част от високите
около 50 см фигури са завити в коприна, но въпреки това
почти всички са без ръце. Намерени са и пластики на жи
вотни. Групите скулптури бяха складирани едни върху други
на пластове в отворените до момента 10 гробници, разполо
жени непосредствено до гроба на Янлин. От две години те
зи, както и други находки (монети, върхове на стрели, посу-
да от бронз), могат да се видят в новия музей близо до пира
мидата.
Големите тайни
„Слънчевите гробници" на Кси'ан и Ксианянг, често подре
дени в групи по четири или пет, днес постепенно се отварят
за обществеността. Много от тях обаче остават без внимание.
Тъй като голяма част все още не са разкопавани, можем са
мо да предполагаме дали не крият по-малки или големи до
пълнителни помещения. Тук-там избитите тераси подсказват
това. Можем само да предполагаме и количеството на архе
ологически съкровища, скрити в забранените зони на Китай.
П реоткриването на културните пам етници предстои;
предстои и разпечатване на редица пирамидални мавзолеи.
Китай продължава да е страна на загадки и пътуването до
там винаги ще си заслужава.
Погребалната могила на културата Ксиксиа

През 1038 г. Ли Юан Хао поставя началото на нова
династия, която влиза в историята с името Ксиксиа.
Произлязъл от различни етнически групи, народът
на Тангут, който идва от тибетското плато Кингхай,
става доминиращ. Постепенно новодошлите прие
м ат културата и будисткото учение на китайците-
Хан, създават и развиват нова култура.
Техните гробове днес се наричат „пирамидите на Из
тока" [13]. Помпозните постройки се простират на
повече от 50 км 2 по продължение на южната част на
планината Хелан. До момента бяха открити 9 импе
раторски гробници и още 270 пирамиди-гробове на
негови служители. Те са с червени зидове, зелени ке
ремиди и големи арки над входовете.
Там по продължение на древните сребърни улици за
Нинксиа днес 1зсе още има над 20 000 скални рисун
ки, дело на предците на Ксиксиа. Те разкриват пред
нас необикновени същества, странни рисунъци и
често повтарящи се звездни мотиви. Особено любо
питно е изображението на глава с големи кръгли очи
и ореол. „То е едно от най-интересните между тях и
прилича на извънземен посетител: човешка глава, от
която излизат антени - картина, за която се смята, че
е богът на Слънцето при номадите." [14]
Дордже - оръжието на боговете?
Томас Ритер
Основните божества в ранния индуизъм са боговете на Слън

цето и по-рядко - на Луната. Митологията на индийците е
всичко друго, но не и фантастична. Тя предрича свобода и по
беда на човека. Не е странно, че при това положение често
се изобразяват гневни божества с техните божествени оръ
жия. Едно от най-могъщите от тях е т. нар. „дордже", срав
нимо с „гръмотевицата" на Зевс [1]. Подозрението е, че ре
лигиозната практика, възникнала около този артефакт, всъщ
ност е карго-култ [2, 3, 4].
Карго-култовете се характеризират с поведението на хо
ра, които са се сдобили с предмети на технически по-разви-
та цивилизация, вследствие на което придават на „ценност
та" (англ. саг$о) религиозно значение. Те са убедени, че обек
тите имат „божествен" произход.
Силата на дордже
Една съвременна пластика на дордже е направена от брон
зова сплав. Основната й форма е цилиндричен или многоъ
гълен жезъл със заоблена дръжка в средата. От двете страни
на жезъла има орнаменти, които много приличат на стили
зирани корони. Те символизират огъня. Той вероятно е знак
за най-мощната енергия, която би излязла от дордже.
Днес дордже се интерпретира предимно като духовна си
ла и по тази причина предметът е неделима част от редица
ритуали. Намираме дордже не само при индийците, но и в
тибетския будизъм, където изцяло е забулен от множество
религиозни церемонии и медитации. Винаги обаче остава
символ на (духовна) „сила, власт и умножение на енергията".
Все цдк индийските свещенослужители и будистките м о
наси от манастирите на Тибет и Ладак са единодушни, че ня
когашният първоизточник на днешните ритуални предмети
не е произвеждал само духовна енергия, а и физически енер-
гийни потоци, които могат да се сравнят с плазмата във вът

решността на ускорител за частици.
В ранния индуизъм, по време на нахлуването на идващи
те от вътрешността на Азия арийски племена в района на
днешен Пакистан и Индия, дордже се е смятало за оръжие на
бог Индра, управител на различни други богове. Индра не е
точно владетел, а по-скоро герой. Последователите му са го
смятали за всемогъщ. Според Ведите най-великата му пос
тъпка е победата над Вритра - символ на хаоса, незнанието
и тъмнината. Победата е извоювана благодарение най-вече
на дордже - унищожителното божествено оръжие. Така поне
пише в Ригведа, създадена около 1200 г. пр. Хр., най-стария ве-
дически текст. Митът описва Вритра като „огромен демон",
същество от друг свят, което мразело всичко земно.
Някои от тълкуванията на Ригведа обаче приемат Вритра
като символ за по-древен космически ред, който Индра е раз
рушил. В борбата си срещу него Индра е използвал дордже,
унищожителна мълния и кънтящ гръм, с които в крайна
сметка го погубва.
Деструктивното действие на дордже може да се сравни с
„небесните стрели" на боговете и героите, използвани в смър
тоносната „битка на десетте богове". Тя е описана в най-стария
индийски епос Махабхарата. Махабхарата се състои от 108 000
двойни стиха, което я прави най-дългата поетическа творба,
писана някога. Части от нея са от 4. век пр. Хр., но източниците
й са много по-стари - някои от събитията са били добре извес
тни през 1000 г. пр. Хр. Индра, богът на Слънцето от Ведите,
който през 4. век пр. Хр. едва ли е бил само литературен персо
наж, се споменава и в по-ранните текстове на Махабхарата. В
книга 8 за небесните стрели се казва следното:
„Гуркха запрати от ръба па своята Витана едиа-единствеиа

небесна стрела кът Пархаспур, тройния град. Нажежено до бяло
кълбо дит - десет хиляди пъти по-ярко от Слънцето - се издигна
над равнината и потопи града в руини и пепел."20 [5]
20 Преводът е мой. - Бел. прев.

Съвременно въоръжение
Подобният на „небесна стрела" снаряд има ефекта на съвре
менните оръжия за масово унищожение. Не по-малко пора
зяващи са мълниите на дордже, които Индра запраща срещу
Вритра според Ригведа. Виждаме паралелите със съвременни
те оръжия, подобни на насочените електромагнитни вълни
или лазерите от американската програма 5Ьаг УУагз, изпроб
вани през 80-те и 90-те години на 20. век.
Могъщото оръжие на „бог" Индра е било имитирано хиля
ди години наред; в паметта на хората очевидно се е запечатало
унищожителното му въздействие, но не и начинът на действие.
Така то става част от религиозните обреди на индуизма, в които
жертвата има централно място. В следващите векове миролю
бивият будизъм адаптира символа на унищожителната мощ на
Индра като знак за сила и власт, който вещае закрила от висши
те сили. Като ритуален предмет в индуизма и тибетския буди
зъм дордже постепенно завладява Азия. От някогашно (техно
логично) оръжие то се превръща в религиозен символ.
Статуя на най-голялюто 0 света дордже, отпред с поставка да жертво

приношения. (Снимка: Т. Ритер)
Този факт ясно се вижда от посетителите на храма на Сва-
юмбонадх в днешен Непал. Там нещата са уникални по особен
начин. На могила над Катманду, столицата на Непал, близо
едни до други се издигат множество ступи21 и индуистки хра

мове. Те са построени върху една и съща земя. Без никаква
конфронтация в съседство се молят будистки и индуистки
монаси - едните за основателя на своята релия, другите - за
многото си богове.
В едно от пътуванията си между храмовете и ступите от
крих огромна статуя на дордже. Тя вероятно е най-голямата
в Азия и е еднакво свещена за двете религии. Будистите
почитат образа на оръжието на ведическия бог Индра като
знак за сила и закрила.
Днес - дори и да приемем, че изследователите са специа
листи по ведически ръкописи (записани някога на палмови
листа) - начинът на действие на дордже е неизвестен; най-
малкото без допълнителни реконструкции. Историята обаче
показва, че оръжието на почитаното като „бог" същество се
е превърнало още преди хилядолетия в култов предмет и в
крайна сметка е станало незаменима част от церемониите на
втората по разпространеност световна религия.
И ма ли доказателство?
Андрто Томас и Петер фибаг стигат до заключение
то, че оригиналът на дордже би могъл да е от епоха
та на боговете-астронавти. Томас [11] съобщава, че
по време на пътешествията си в Тибет през 40-те и
50-те е слушал много истории за „презареждането на
дордже". Те излъчвали „неописуем блясък", „горе
ли", издавали „бръмчащ звук" и около тях имало
„сияйна мъгла". В началото на 60-те години двама съ
ветски учени трябва да са видели истинско дордже,
от което останали напълно объркани. Петер фибаг
[12] изказва предположение, че една от свещените
реликви се съхранява в манастира на Галдан, близо
до тибетската столица Лхаса. Там би могло да се крие
доказателството за хипотезата на палео-5ЕТ1.
21 Монументи-символи на будизма, в които се съхраняват религиозни ре

ликви. Разпространени са в Индия и най-вече в Непал. - Бел. прев.
Храмове и превозни средства
на индийските богове
Кули на храмове, каменни релефи
и необяснима архитектура
Валтер-Йорг Лангбайн
Древната култура на И ндия, преданията, митологията -

всички те станаха важна част от хипотезата на палео-5ЕТ1
след излизането на книгите на Ерих фон Деникен. Пътуване
то до Индия обаче си заслужава и по друга причина: заради
храмовете.
Днешните светилища естествено са копия на копия на ко
пия. Материалите на някои от тях ни връщат към 500-200 г.
пр. Хр.; повечето обаче са строени едва през 17., дори през 18.
и 19. век.
Същото е валидно и за храмовете от новата ера: те са
строени по закони отпреди хилядолетия. За индиеца Стхапа-
ти, едновременно свещеник и архитект, не е важно само да
построи „дом", в който да се отслужват ритуали. Храмовете
са били и са „пластично материално измерение на Бога" [1].
Какво да мислим?
Храмът на Слънцето в Конарак

Според индийските предания богът на Слънцето някога сля
зъл на Земята с летяща кола. „Митичният факт" е запечатан
в импозантния храм в Конарак. В пътеписа на Марко Поло
[2] кратко и ясно се казва: „В средата на нищото се намира
мистичната кола на бога на Слънцето Суря, теглен от седем
коня, върху 12 двойки колела."
Храмът трябва да е бил издигнат през 1250 г. сл. Хр. Той е
монументален; само каменните колела са с диаметър 3 мет
ра. Едва ли обаче се е появил от нищото. Следвайки сакрал-
ните закони на строителното изкуство, той вероятно е копие
на по-древен храм, който от своя страна е копие на още по-

древен храм. По него пластично са изобразени еротични сце
ни и различни сексуални пози. Не липсват изображения на
странни хибриди - създания, които не биха могли да възник
нат от естествената земна еволюция.
Цялата мозайка е „изтъкана" от знаци. Тя представлява
свещено предание, което разказва как Бог слязъл с небесна
колесница. Тя е увековечена в камъка и се превръща в храм,
в център, в който вярващите се събират и отдават благодар
ност на своя Бог. Релефът съдържа хибридни същества, кои
то могат да бъдат видени и в изображенията на вавилонците
и древните египтяни - като „продукти" на боговете, както
констатира историкът Евсевий.
Чудото на Махабалипурам
В миналото, а и сега Махабалипурам - разположен непосред
ствено на морската ивица - е идилично рибарско селище. Той
крие загадки: храмове, които за векове потъват в пълна заб
рава. Говорим за изящни модели на строителното изкуство,
някои от тях издялани
н ап раво в естествените
скали. Учудва наприм ер
най-големият в света край
морски барелеф. Учените
спорят какво изобразява -
„слизането на Ганг от Не
бето", твърдят някои, „по
каянието на Арджуна, ге
роя от Махабхарата, който
иска от боговете да му отс
тъпят небесното оръжие",
казват други. Според напи
саното в епоса неговото
въздействие м ож е да се
Хора, богове и хибриди, които

не биха могли да са продукт
на природата.
(Снимка: В.-Й. Лангбайн)
сравни с това на лазерните лъчи и атомните бомби. Описа

ната конструкция напомня съвременна високотехнологична
апаратура [3].
Релефът съдържа образи на „богове" и „митични същест
ва" с черти на хибриди. Ерих фон Деникен беше първият,
който подложи на дискусия основанията за подобни изобра
жения. Въпросът му наистина е логичен: недостатъчните
умения на каменоделеца ли са родили тези чудовища? Едва
ли! Непосредствено до тях има например слонове, и те са
толкова реалистични, че поне според мен всеки момент би
ха могли да започнат да се движат.
Река, идваща от небето, реещи се небесни същества, Ард-
жуна, който моли боговете за страшното оръжие, хибриди,
които биха могли да са създадени в генетичните лаборатории
на извънземните посетители. И светилища: летящ ите ко
лесници на боговете, които древните книги на индийците
описват с такива подробности, че вероятно не би могло да
става дума за друго, освен за космически кораби, с които ин
телигентни извънземни същества са пристигнали на Земята
преди хилядолетия! Виждаме машините им издялани в ка
мъка на множество храмове, описани в епосите, чиито пър
воначални варианти възникват хилядолетия преди нашето
християнско летоброене.
Праисторическите летящи тела на боговете се наричат „ви-
мани". Днес основната кула в редица храмове продължава да
е „вимана". „На юг кулата се нарича вимана, а каменният й
връх - „сокхара" или „стуипика", което пък е обозначението за
цялата кула-Нагара22." [4] По време на пътешествието си из Ин
дия видях стотици подобни кули. Най-вече в Бубанесвар. Из
дигнатият около 750 г. сл. Хр. „малък" храм на Парасумавесва-
ра е доминиран от такава кула - както и този на Раджарани,
построен 250 години по-рано в същия град. Какво се казва в
древния свещен текст На7пясастра от Бхарата? - „Храмовете са
издигнати по образец на небесните колесници."
На Шива, кръстосвал с летящата си колесница небето на
22 Архитектурен индийски стил, появил се около 8. век след храмовете

на стила Дравида, който е по-стар. Възниква по източния крайморски
регион Ориса в каменни светилища, издигнати на мястото на по-стари
бамбукови постройки. Неговата най-характерна черта е кулата, която не
е пирамидална и етажна като южноиндийската вимана, а е с гладък кон
тур и прилича повече на пчелен кошер. - Бел. прев.
Върху кулата на сакралния храл\ на Брадисвара е поставена

„витана" - издяланата от ка.пък летяща колесница на
боговете. (Снимка: В.-Й. Лангбайн)
Индия преди много години, е посветен един от най-големите

храмове. По мое мнение той е чудесен пример за увековечен
в камъка космически кораб: става дума за храма Брадисвара
в западната част на град Танджоре [5]. Колосалната постройка
е ориентирана в посока югоизток-североизток. Ако човек вле
зе от югоизток, в обширното помещение с множество колони
следват залата за събирания, предверия и накрая самото све
тилище. Отгоре се извисява 74-метрова кула, наречена кула
та-пирамида. На върха е летящата колесница на божеството.
Храмът би трябвало да е завършен през 1003 г. след седем
годишна работа - наистина невероятно постижение. Най-
странно обаче е следното нещо: на 70 (!) метра височина се
извисява изобразената божествена колесница. Тя е направена
от един-единствен гранитен блок, който тежи невероятните
80 тона! Никой не може да каже с какви средства каменният
колос е издигнат на толкова голяма височина...
Загадъчните храмове-вимани
Гиоргиос А. Цукалос
Вимани, ступи, рати... Те винаги ще ни очароват. В Индия са

безброй. Храмовете с кули се наричат рати (КаЬказ). В превод
ратата означава „небесен град", „божествен дом" или дори
„небесен кораб" [1]. На върха на всяка рата има по една ви
ш н а . М ожем да п реведем виш на като „божествена ко
лесница" [2]. Днес в Индия „вимана" продължава да означава
просто „самолет". Следователно когато говорим за виш ни,
трябва да имаме предвид някакво летящо тяло, машина, с
която боговете са кръжали в индийското небе. В древноин-
дийския м ит Махабхарата намираме архаични описания, ко
ито разказват за богове, които гордо летели в златните си не
бесни кораби и присъствали на множество битки:
„Небесни цветове с леко спускащо се ухание изпълниха

въздуха.
Светли небесни коли, подредени, се плъзгаха по безоб
лачното небе."
(Книга 1, глава 4. [4])
„Небесните цветове" вероятно не са цветове на цветя. Древ

ните индийци добре са го знаели. Знаели са и че летящите тела
сполучливо могат да се опишат като падащи цветове. Това се
вижда от втория ред, в който изрично се споменават „светли
те небесни колесници", които летят подредени в небето.
Медна плоча в храма Калаисанатха в Елура (Западна Ин
дия) също говори за виманите, летящите колесници на бого
вете [3]. В Вибказгттт ВггИаЬ Кажа 5к1окозат$гака, прадревеи
текст, който е открит и възстановен през 12. век и преведен
през 1908 г. от французина феликс Лекот, се казва:
„Сутринта, в бе^облагното небе аскетите гуха тътнеж, кои

то изпълни въздуха. „Какво е това?", попитаха летящото същес
тво. „Това е звукът на тъпана на летящите великани, които са
Затворени в търбусите на колесниците си; той прилига на звук
от гръмотевица. (...) на водопад от барабани над небесната пъте

ка (...)."
Само фантазии от приказките ли са това - коли, които ле

тят и издават невъобразим шум и в тях са „затворени" вели
кани (или по-добре: пасажери)? Нещата стават още по-ясни:
взлатно великолепие те (колесниците) изпълваха цялата не

бесна шир, с армия от колесници, изпаднали в забрава от невъобрази-
лгия блясък на разлигни бижута, се появиха аскетите от далегината
на небето. Колесниците приближиха, тази на Шакраватан спря до
вратата на ерлгитажа, останалите продължиха към планините и ур
вите. Колесницата на върховния крал на Видяхарите бешесфорлла на
лотосово цвете, г/красено с 26 листа от рубини." [4]
Според индийските епоси боговете обитавали големи гра

дове в небето. Варуна, пазителят на небесния закон, трябва да
е живял „на небето в златен дворец, ограден от хиляди коло
ни и врати" [2]. В Дрона Парва, страница 690, се казва:
„Преди асурите23 иллаха три небесни града. Всеки от тях беше

разкошен и голям. Единият е от желязо, вторият - от сребро, а тре
тият - от злато. Златният град принадлежи на Калтлокша, сре
бърният - на Таракакгиа, а третият, от желязо - на Видянлшлин.
(...) Когато обаге те трите се събраха на небосклона (!)..." [4]
В случая авторът съзнателно говори за „небосклон", а не

за „небе", както подчертава и Ерих фон Деникен в „Божест
веният шок". Това изглежда много по-логично, защото не е
изключено действително да е имало „летящи градове". Ко
гато се говори за „небе", лесно можем да приемем, че всичко
би могло да е плод на фантазията. Тук обаче изрично се каз
ва „небосклон" - и разликата е забележима.
Как обаче от Земята боговете достигат обратно своите
градове (или, както днес бихме казали, космическа спирка)
в земната орбита? Според текстовете те са използвали вилла-
ните. А ратите? Да не би да са били само стартова рампа за
тях? Не вярвам, защото:
„Синът на Прияврата, мъдрият цар Сакадвипа, ме нака
23 В индуизма асурите са демоните, противници на светлинните деви или

сури. Според индийската митология те са деца на богинята Дити. - Бел. пред.
ра да построя божи храм,

който да прилига на божестве
ната колесница." [1]
О ттук м ож ем да напра
вим извода, че постройките
като цяло изобразяват божес
твените колесници и че хра
мовете (с характерните кули)
са образ на летящите маш и
ни. В книгата си ЬгсИап Тетр1ез
апб Ра1асез („И ндий ските
храмове и дворци") Майкъл
Едуарде пише: „храмовете са
маш ините, които са произ
веждали магически сили" [3].
К акви м аги чески сили?
Може би „сили" за летене?
Едуарде продължава: „Кон
Кулите на храмовете са гаст от ц епц ията, че и н д уи стки те
всяко светилище в Индия. Възможно храмове са архитектонична
ли е формата им да копира космигес-
ки кораби като ОС-Х например?
реконструкция на домовете
(Снимка: К. Каникесварам) на боговете, набира скорост."
Предложението ми е в бъде
ще да приемаме ратите и вилханите като част от една и съ
ща концепция.
ОС-Х
Ако разгледаме снимки на планираната нова совалка ОеНа

СНррег ОС-Х, наистина бихме повярвали, че пред нас има изоб
ражение на потънала в огън и дим рата/вилхана. В 5рге$е1, брой
18/1995 г. се казва: „МакДонадц Дъглас иска да създаде Цук-
рова21 ракета, която да може да се приземява по начина, по
който излита. Прототипът ОеИа СНррег Ехрегипеп1а1 (...) вече
направи първия си скок в пустинята на Ню Мексико." [5]
Любопитното в случая е, че външно тя е почти съвършено
копие на древноиндийски храм, например на Удайесвара. Въз-
24 Цукровата глава (Рао бе АдЕсаг, дословно „хляб от захар") е стръмна,

396-метрова скала със заострен връх, която се намира на полуостров Ур-
ка в залива Ганабара (Бразилия). - Бел. прев.
можно ли е индийските богове още преди хилядолетия да са

разполагали със „скачащи Цукрови глави"? Това допускане се
подкрепя най-малкото от индийската литература: ратите/ви-
тачите също са били съпровождани от дим, огън, грохот и зе
метръс - както при старт, полет и приземяване на ОС-Х.
Теорията ни се базира и на друго - Шива, богът на разруше
нието, често е изобразяван като лингам, фалос. Честно казано,
при подобни обекти на мен ми е трудно да разпознавам прок
ламирания от археолозите „фалос". По-скоро си мисля, че от
ново липсва кураж да се признае изображението на летящ ко
раб, който по форма прилича на съвременния ОС-Х.
Много от древните индийски храмове, които изобразяват
рати/битани, имат външна, но не толкова вътрешна украса
[3]. Защо? Изглежда че строителите не са познавали сияйни
те прототипи отвътре или са знаели, че - гледано от коман
дната кабина - няма какво толкова да изобразяват.
Възможно ли е ОеНа СНррег да е нещо като отдавна изгу
била се в миналото технология, която ние днес отново пре
откриваме? Приликите вече не са свързани само с информа
цията от текстовите извори (например, че ртпите/ви,пачите
са издавали непоносим шум и са изпускали огън), а и с на
шите съвременни авиационни технологии.
Като че ли историята се повтаря. Каменните рати/бшшт на
Индия са издигани като дан към боговете. Ако се придържаме
към древните предания, хората са се опитали да споделят това,
което са видели с очите си. Ако рапште/ви,пачите наистина са
изглеждали по описания начин, очевидно ВеИа СНррег не е пър
вата подскачаща „Цукрова глава", на
която планетата ни е станала свидетел.
ОС-Х обаче има паралели не са
мо с храмовите кули в Индия, а и с
обелиските на Древен Египет, както
П етер ф и б аг [6] и Томас фус п о
сочиха в настоящото издание.
Кой знае - може би някога и ние
ще използваме подобни средства на
друга планета, за да достигнем от
кораба-майка до повърхността й, а
после отново да се завърнем в него.
Защо нещо такова да не се е случило
преди много, много години и тук, на
Земята?
Островът на каменните чудовища
Необяснимите загадки на мегалитите
от Полинезия
Анке и Хорст Дункел
Тихоокеанските острови - противно на общото мнение - изо

билстват от археологични загадки. Само на Маркизките ост
рови (северната част на множеството екваториални архипе
лази) има изобилие от все още неразтълкувани фигури, хра
мови платформи и дори свидетелства за ранна и непозната
писменост върху камък. Кои все пак са били изобразените на
толкова много места тики - и как е била осъществена несъм
нената връзка с Южна Америка?
Антрополозите разглеждат Полинезия - източните остро
ви на Океания, като грамаден триъгълник. На север - Хавай,
на запад - Нова Зеландия и на изток - Рапа Нуи, Великденс
кият остров. Толкова надалеч са се разселили полинезийците
за повече от 30(70 години. Според тях някогашната им роди
на е в далечния Запад.
Една от важните „междинни станции" при океанските им
странствания са Маркизките острови, които са напълно изо
лирани в крайния североизточен район на днешните презо
кеански френски области. Първият европеец, Алваро Менда-
на, ги открива през 1595 г. Преди това той напразно търси на
Соломоновите острови митичното Златно царство на биб
лейския цар.
Приземихме се на Нуку Хива, най-големия от островите
на архипелага, разпръснат на над 1000 км 2. От централното
селище Таиохае лъкатушна планинска пътека води на северо
изток към Таипивай. Съпровождани от местен човек, ние
навлязохме в безлюдните възвишения. Крачихме един час
през гъстата джунгла, когато пред нас неочаквано се разкри
необичайно плоско поле. Намирахме се на тохуа, територия
за погребения или събрания на древните маркизци. Дърве
ните палисади, които някога са защитавали светилището, от
давна се бяха разпаднали, но паепае, каменната платформа,

върху която са издигани гробниците на мъртвите герои, беше
оцеляла от разрушенията на вековете. По ъглите на огражда
щия зид се спотайваха тикита, каменни колоси с човешки
облик. Те мълчаливо пазят свещеното място. Но от кога?
Кой ги е издигнал? Вероятно вече са били там, когато пър
вите полинезийци, предци на днешните обитатели, са се на
селили на Маркизките острови през 300 г. сл. Хр. Ако това е
така, значи тики са били построени от друг, неизвестен на
род. Чий образ са те? За А\естните хора тики са неизменна
част от религията им; скулптури на древни богове или заги
нали герои, жреци и воини, чиито невероятни дела са им от
ворили пътя към кръга на „небесните". Статуите наистина
респектират, човек чувства загадъчната магия. Тяхната сила
благославя тези, които са ги създали, и наказва тези, които от
казват да им принесат жертва или ги оскверняват с допир.
Огромните платформи
Маркизките острови са особена археологична находка. Изоб
ражения от предисторическо време, човешки фигури и зага
дъчни символи, чието значение не познаваме, изпълват пок
ритите с мъх скали. Отлетяхме за Хива Оа, втория по голе
мина остров. В непроходимата джунгла постоянно се натък
вахме на огромни стъпаловидни тераси, които преминават
в могили. Теренът вероятно е бил заравняван, носени са то
нове скали, за да бъдат превърнати в зидове и стени. Неиз
вестно колко хиляди кубически метра земя и камък са пре
несени за издигането на монументалните постройки. Кои са
били гениалните архитекти и инженери? Коя вяра ги е нака
рала да постигнат нещо подобно?
На въпроса за миналото на предците си местните отвръ
щат, че те са дошли от страната на изгряващото Слънце фи-
ти Нуи, „великия Изток". Това изцяло противоречи на леген
дите на останалите полинезийци, чиято някогашна родина
Хавайки се намира далеч на Запад. Възможно ли е обитатели
те на М аркизките острови да са се преселили от другаде?
Дошли ли са, както предполага Тур Хейердал, от Южна Аме
рика, на около 8000 километра отвъд бушуващото море,
много преди полинезийците да се разселят на острова?
Според митовете на маркизците техният Бог-Творец е ти-
Паеппе - каменна
платформа
3 а загиналите
герои на остров
Н уку Хива.
(Снимка: Дуикел)
ки. Легендарният цар, който някога е довел предците им на

острова, обаче също носи това име. Възможно ли е той да е
получил ти тлата си директн о от боговете, както е при
слънчевите царе на древен Египет, Мексико и Перу? Нека си
припомним легендите от Андите, за Виракоча, божествения
учител. Като „син на Слънцето" той трябва да се е появил за
пръв път на езерото Титикака, на чийто бряг основава град
Тиахуанако. След това трябва да се е спуснал към тихоокеан
ския бряг и изчезнал зад морската шир. Едното от прозвища
та му е „Кон-Тики". Само случайност?
Тур Хейердал вероятно също си е спомнил тази легенда,
когато кръщава сала си Кон-Тики, с който през 1947 г. преко
сява океана от Перу. Сензационният му опит доказа, че кон
тактът между Южна Америка и малката суша насред Тихия
океан е бил възможен много отдавна, но въпреки това теори
ята му за преселението на народите се оспорва. Утвърдената
научна общност продължава да приема колонизация в посо
ка запад-изток, която е валидна за целия тихоокеански район.
Лами и „чудовища"
Въпросът за произхода на първите заселници е свързан с как
ви ли не аргументи, ф акт е обаче, че впечатляващите статуи
липсват в западната част на Тихия океан или Централна П о
линезия и са само на островите, които са непосредствено сре
щу Южна Америка - на Маркизките острови, на Австралийс
ките острови и най-вече на Великденския остров. Не липсват
и следи, които биха могли да осветят тъмнината около засел

ването на Маркизките острови.
Все пак, от началото на света в долината Пуамау се изви
сяват най-големите статуи на френска Полинезия. Едип от
тиките е легнал по корем на каменна платформа с протег
нати крайници. Той се отличава от другите. Разгледахме цо
къла по-отблизо и не повярвахме на очите си; нямаше никак
во съмнение - в камъка беше издялана лама. Ламите обита
ват високите части на Андите, където са отглеждани (както
доказват пещерните рисунки) отпреди 7000 години.
Как животното е стигнало до тук? За нас обяснението е
само едно: релефът е създаден от художник, който е виждал
лами. Което от своя страна навежда на мисълта, че неговата
родина трябва да е била някъде из планинските региони на
Южна Америка.
Кои обаче са каменните чудовища? Нима са само про
дукт на фантазията на каменоделците от една изгубена вече
култура? Нека приемем, че култът към тики едва ли е въз
никнал на Маркизките острови, а по всяка вероятност е до
несен от първите заселници. До днес идентичността им е за
гадка, но като че ли очилата на лицата им показват, че явно
не са от този свят (виж снимката долу). Устните им са плът
но прилепнали, все едно искат да онагледят непознатото м и
нало: няма да издадем тайната си. Търсете и изследвайте, ако
искате да научите истината.
Загадъгпите „гудови-
ща" от Хива Ао.
Богове? Детони?
Същества от др уг
свят?
(Снимка: Дункел)
Космически култове
Петер фибаг
Нашият свят, белязан от Интернет, компютри и генно инже

нерство, изглежда е забравил корените, от които някога е из
раснал. Митичните времена са никъде в далечното минало.
Но има и хора, които все още живеят с изконните си религи
озни представи. Така всеки от нас има възможност да се по
топи в някогашния свят. Там ни очаква фантастично посла
ние: хората са се срещали с посетители от звездите.
„Това е вило изкуството на предците ни,

това е било изкуството на дедите ни.
Първите ни предци са дошли от небето,
нашите деди отвъд сполгените
някога са пристигнали от звездите."
Тези древни стихове, казани от един анимистки жрец, са

записани през 1960 г. от холандския изследовател д-р ван дер
Веен по време на архаичния празник Марок на тораджите от
остров Сулавеси (Индонезия). Часовниковият механизъм на
праисторическата бомба тиктака: как нещо подобно, преда
вано векове - и то устно - сред народ, който живее напълно
изолирано във вътрешността на един остров, намира пътя
към нас, които се каним да отлетим в космоса.
Деца на звездите
Когато за пръв път посетих набраздения остров Сулавеси, ня
когашен Целебес, пътят през гъстата джунгла ме отведе до
тропически планински свят, източно от Борнео. Пътеката
покрай стръмните урви лъкатушеше към висините, към Та-
на-Тораджа - прелестна местност, изпълнена с възвишения,
реки и терасовидни смарагдови зелени поля, окъпани в зла
то бамбукови горички и греещи под лазура цветя. В долини
те местните жители са съхранили своя традиционен начин
на живот, защото планините са ги защитили от войнолюби-

вото царство на крайбрежието и колониалните господари от
Португалия и Холандия.
Дойдох тук, за да участвам в архаична церемония - риту
ал към мъртвите, зад който се крие космическо пътуване до
Плеядите.
Докато водеха жертвените животни за празника, чер-
нокожи мъже в типичните за местността поли „Саронг" тан
цуваха под звуците на традиционните МаЪайоп - песни ста
ри, колкото и самите тораджи. В непрестанното песнопеене
прозира сърцевината на древните религиозни представи, за
щото тораджите се смятат за деца на звездите: техните бого
ве и предци са дошли от космоса.
Песните им звучаха хипнотизиращо; те танцуваха със зат
ворени очи, унесени в транс. С широки жестове на ръцете се
опитваха да „изгладят невидимото пространство", за да може
починалият да се възнесе към звездите. Едва ли обаче предста
вата им за пътуването към космоса е духовна. Напротив: торадж
ите разказват пластично за него, то звучи почти съвременно:
„Ето, звездите са лгеЖдд него и нас...

Той се издига на юг...
Сега се възнася кът небосвода.
Насотва се кът звездите..."
Подобно на култа към мъртвите, актът на бракосъчета

ние също би могъл да изглежда като прекрасна, екзотична
церемония. За торадж ите обаче тя е много повече. Всеки
брак ги връща към спомена за началото: Талгбороланги, техни
ят звезден бог, съпровождан от грохот, гръмотевици и свет
кавици, слиза от небесните селения на Земята. Той не дости
га планетата ни веднага. Първо се отворя небесна „врата", от
която се спуска плаващата му „къща". (От съвременна глед
на точка бихме могли да допуснем междузвезден космичес
ки кораб и един по-малък, за приземяване.) След като каца,
Татбороланги „плува" между небето и Земята. „Висящата му
къща" продължава да се рее и спира над Кандора - планина
на около 5 километра южно от град Макале в земите на то
раджите. Звукът от барабаните имитира шума от наближа
ващия кораб. След това гостът от космоса се влюбва в прин
цеса и се оженва за нея. Тази церемония се е превърнала в
модел за всички последвали бракосъчетания.
Тораджите рецитират следната песен:
„Той се издигна кълг небосклона;

той е път кълг това, което огражда всемира.
Тал\ той ще е Бог;
той става гаст от Плеядите;
там, в широтата на небесната сфера.
Там, в зенита той се превърта."
Космически кораб от Плеядите

Изпълнени с древна символика са дори типичните за то
раджите домове Тонгконан. Тонгконан се интерпретира космо-
логично. Покривът се асоциира с крила. Те са символ на кос
моса. Много отдавна, пеят тораджите в митовете си, небето
се спуснало към Земята. Божественият Томбороланги дошъл от
звездите. Той многократно се качвал и слизал с небесната си
къща и се приземил на планините Улин в Сулавеси. Така до
мовете им станали копие на космическия кораб, с който Толг-
бороланги дошъл от Плеядите.
„Прототипът" се е запечатал в песните като „дом от желя
зо", направен в небето. Тораджите описват предния фронтон
като „порта на боговете", а една друга част на фасадата - като
„път на боговете". В песента тегок ясно се описва как след ид
ването си божествата се събрали близо до летящата къща.
Кои са те, които се приземяват с космически кораб от ме
тал, отварят люка и като истински астронавти се спускат по
стълбицата? И днес тораджите наричат религията си „това,
което дойде от небето". Наистина ли са богове, или предис-
торически астронавти?
Недалеч от столицата на Сулавеси, предишния Макасар, се
е намирала резиденцията на царете от Това. Там лежи невз
рачният „владетелски камък на царете". Въпреки че не е пи
щен, той е най-голямото съкровище в страната, защото обоз
начава къде са слезли първите говски царе. Там е стъпил
„Н ийл А рмстронг на Това". За него това е била- „м алка
крачка", по както самият Армстронг продължава, същевре
менно и „огромен скок за човечеството"! Мястото се превръ
ща в център на силно царство и до днес остава табу; там до
1955 г. са коронясвани царете на народа Буги. За нас камъкът
също е от значение, защото за пръв път попадаме на тогно
указание за възможно приземяване на космически кораб.

Между другото днес като спомен за случилото се аристокра
тите продълж ават да носят имена като Мапигип сИЬап§1'
(„той-слезе-от-космоса").
Повече от странно е, че една и съща митологична струк
тура и съдържание се среща в толкова отдалечени краища на
света. Съвременното изследване познава сходни култури. Го
воря за карго-култовете от 19. и 20. век.
Австралийският учен ф ранк Хърли описва как е реагира
ло населението на Папуа Нова Гвинея през 20-те години при
приземяването на неговия хидросамолет. Ж ивеещото все
още в каменната ера племе почитало него и пилота му като
богове. Самолетът бил сметнат за мистично, живо същество,
на което всеки ден носели по едно прасе за храна. Те изработ
вали от дърво непонятния за тях самолет, копирайки го до
най-малкия детайл.
Аналогията с ритуалите и представите на тораджите е
удивителна. Те казват същото за дървените си къщи: че са
подобие на „летящите, направени от желязо домове на бого
вете, дошли от небето". Очевидно тораджите са действали по
начин, който са наблюдавали и членовете от експедицията на
Хърли, разпознати от местното население като богове.
Племето каимари от Папуа Нова Гвинея носи всеки ден като
жертва по едно прасе на самолета на Хърли и вярва, че то му се
е усладило. При тораджите са се запазили същите обичаи. Ко-
Тонгкоиан, къща на тораджите, построена като дведден кораб.

гато строят къща, на олтарите се жертва прасе. Днес те про

дължават да смятат, че сводестите постройки са едновремен
но домове, но и самостоятелни - живи - същества.
Очевидно някога са преживели същото, но не са разбрали
повечето неща. С тях вероятно се е сблъскала по-развита кул
тура. Тораджите продължават да вярват, че предците им са се
приземили с небесни коли и че умрелите отиват при звезди
те. Д-р Лоурънс Блеър, професор по психоантропология към
университета в Южна Калифорния, САЩ, прави впечатлява
що описание на погребението на последния им цар:
„Тялото на царя беше поставено... в саркофаг, който при
личаше на украсен малък космически кораб, върху носилка.
Тя бясно се разлюляваше, за да улесни завръщането на душа
та при звездите."
За най-сигурен начин на пътуване към звездите се смята
гробът във високите варовикови скали, където мъртвият м о
же спокойно да чака корабите от Плеядите и както пише
проф. Блеър, „откъдето може да се впусне в дългото си кос
мическо пътуване към звездите, от които някога е дошъл."
Преданията на тораджите са чудесно доказателство за хи
потезата на палео-5ЕТ1, която приема някогашния контакт с
извънземна интелигентност. Изследванията доказаха, че м и
тологичният разказ винаги има за цел да запази спомена за
нещо особено важно. Моментът обаче е неподходящ за изс
ледвания, защото съвременните масмедии и туристите вече
се настаниха на Сулавеси.
Космически странствания
Една жрица, наречена 1о 1итЪап$, разказва следното, докато
песента таго постепенно усилва своето темпо:
„„Завъртях се във вятъра;

превърнах се в хала".
Тя се насогва извън халата,
пътят й излиза извън нея.
Тя лети по-нататък и достига небето.
Не спира.
Тя е щастлива от състоянието си, лгакар ге не люже
да стъпи повеге на Зелшта -
и се носи като господарка на духа."
От етноложка страна неуспешно се прави опит горните

редове да се интерпретират като „екстатичен опит". В случая
обаче не става дума за жена, която в мистичното опиянение
преживява своите фантазии; на съвсем прост и ясен език се
описва как от Земята излита космически кораб. С промяната
на Аз-перспективата („завъртях се") и външната гледна точка
(„тя се насочва извън") образно се описват стартирането и
полетът в атмосферата, достигането на близкото до Земята
небесно пространство.
Следващите редове биха могли да са извадки от протокол
на първите космонавти:
„Станах като ехтяща камбана,

като малко, кръгло тоте,
което се раздрусва насам-натам."
След това се описва как 1итЪап$ вижда всичко наоколо от

новата си позиция, което не е никакво чудо за този, който се
намира в орбита около Земята:
„„А3 наистина Вървя на ръба на небето...

Веге се доближавалг до знака,
който е на половината път..."
Тя постоянно лети, не се спира.
През цялото време просто се рее.
Ще се приземи само на земята отвъд (небето)..."
Това са преживявания на астронавт. Той се рее безтегло

вен в космоса, факт, за който разбрахме едва през 20. век. Ко-
гато се кръжи на орбитална позиция около земното кълбо,
изглежда така (както е и описано), като че има ръб към без
крайния космос. Знакът, за който се говори, би могъл да е
например ориентировъчен сателит.
„Те казват,
ге от тук небето е лгного далег.
Далеге е, но едноврелгенно е и близко.
Далеге от тук е,
но и обратно - то е близо до нас..."
Изглежда че в случая космическата пътничка разговаря с

тези, които е взела със себе си. Извънземна интелигентност,
познаваща космическото пространство. Днес знаем, че в око-

лоземна орбита астронавтите вече са сравнително близо до пла
нетата и не може да се говори за истинско астрономическо пъ
туване. В същото време те все пак са в сферата на космическото
влияние. Следователно така те са едновременно близо и далече.
„И след това тя достига небето:

то се радлива отсреща под нея,
краката ни крагат между дведдите,
прекосявалге Слънцето под нас."
Естествено, никой не може да прекоси Слънцето, но това

може би е светеща космическа станция - или както космо-
навтката на тораджите казва: „фалшивата Земя, която е „още
по-далеч от небосвода"":
„Завърнах се от своето пътуване,

в което видях небосвода,
от внилгателно радглеждане на небето,
от областите отвъд Зеллята,
давърнах се от за1а-рас1ап$, „фалшивата Земя"
Най-накрая опасното пътуване приключва; описва се при

водняване, при което героинята - подобно на приземяваща
се космическа капсула „Аполо" - потъва във водата. От док
ладите на съвременните астронавти разбираме, че описано
то от тораджите е точно.
Историкът Козелек убедително показа, че „няма исто
рическо действие, което да не се основава на опитите или
очакванията на извърш ителя". До подобен извод стига и
проф. Лауфер, който остро напада всички, които искат да кла
сифицират древните предания само като продукт на фанта
зията, и поставя въпроса как тогава възниква митът. Той е на
мнение, че човешкият дух не може да измисли неща, които
не са част от реалността.
Ако още веднъж повторим колко фундаментални за ре
лигиозните, социалните и политическите обичаи на редица
култури са преданията за съществата, дошли на Земята с
обекти, подобни на космически кораби, и от друга страна,
разгледаме карго-култа от последните векове, ще намерим
отговор за съхраненото историческо знание, в което прозира
опитът на човечеството.
Доказателството
Има ли доказателства, че някога на Земята са живели извън
земни? Конкретни доказателства? Отговорът е „да". Дори
знаем къде се намират някои от тях. Търсенето ни на подхо
дящи артефакти ни кара да бъдем оптимисти. От сравнени
ята с карго-култовете научихме, че оставените от посетите
лите предмети стават неразделна част от религията и култа.
Етноложката д-р Рьотгер-Рьослер пише: „Важна част от
религията на цяло Южно Сулавеси е култът към древни ис
лямски реликви. Според местните представи става дума за
предмет, който първата княгиня, слязла от небето на богове
те, оставя при възнасянето си на небето тук, на Земята, и от
този момент той се превръща в институция за управление на
селото. Реликвата на Бонтолове се пази на малък поднос в ед
на определена къща. Той не само легитимира властта на уп
равляващия в селото (който по тази причина винаги трябва
да е пряк потомък на божествената княгиня), но представля
ва и най-ефективният посредник към висшето божество."
Дали резултатът от търсенето на хората от палео-5ЕТ1 ще
бъде положителен, или отрицателен? Сигурно е едно: този
обект е веществен, налице е и наистина си заслужава да бъде
анализиран по-внимателно. Така нашето поколение може би
за пръв път ще има шанса да докаже съществуването на из
вънземна интелигентност.
VII
И О ТВЪ Д ...
Търсене на живот в космоса
М еж дузвездни проучвания
и технически възможности
Д-р Щефан Тизен
Многообещаващите методи, с които човек като учен, може

да изследва темата на А.А.З., вероятно са най-точната про
верка на контрааргументите на утвърдените научни теории.
Непредубеденият анализ би могъл значително да промени
някои твърдения, които на пръв поглед изглеждат стабилни.
Естествено не всички научни мнения са празни приказки. Ре
визирането на научните схващания принципно е възможно
само за специалистите. Лаиците рядко успяват (с късмет или
необичайни дарби) да разклатят основата на научната пред
става за света.
За и п р о т и в
Не липсват и случаи, при които с кратки логически разсъж

дения могат да се разкрият грешките в аргументацията на
известните учени. Бих искал да дам един пример. В минало
то популярният германски астроном проф. Камински от Бо-
хум постоянно привеждаше един и същи сериозен аргумент
срещу възможността извънземни да са посетили Земята.
Междузвездните разстояния са огромни, твърдеше той, и
дори някоя интелигентна, пътуваща в космоса цивилизация
от Млечния път да успее да преодолее дистанцията, това би
било голяма рядкост. Тя ще пътува само до място, за което е
сигурна, че ще получи желаното. Той допускаше, че „желано
то" би могла да е подобна на Земята планета. Ако на нея жи
вее технически развита цивилизация, аргументира се той, тя
може да бъде открита с помощта на радиоастрономия. Урав
нението на Дрейк дава приблизителния брой на технически
те култури в галактиката ни. Резултатът: такива Слънчеви
системи трябва да са отдалечени една от друга на няколко
хиляди светлинни години. Самите ние излъчваме радиосиг-

нали от около 100 години. За това „кратко" време извънзем
ните култури не са прихванали нищо; те все още не са забе
лязали Земята и нямат никаква сериозна причина да си поз
волят лукса да пътуват до нас.
Проф. Камински, който между другото е световно приз
нат експерт по радиоастрономия, всъщност има право - но
само ако се уповаваме на астрономията от 70-те и 80-те годи
ни. Разсъжденията му не са разумен аргумент срещу хипоте
зата на палео-5ЕТ1. Защо?
От една страна, уравнението на Дрейк е повече философ
ско, отколкото научно, тъй като съдържа множество неизвес
тни, за да можем да кажем много или нищо. То по-скоро е
прогностично за онова, което не знаем, и не толкова прогнос
тично за това, което знаем. От друга страна, стойността за
средното разстояние между цивилизациите е гола статисти
ка. Тя се базира на идеята, че в галактиката възможните ци
вилизации са равномерно разпределени. Защо обаче това да
е валидно за планетите, където има живот? Реално погледна
то във вселената почти нищо не е равномерно разпределено.
Представете си чиния със сварен ориз, която изсипвате на
пода. На някои места има цели купчинки, на други - отдел
ни зрънца или съвсем нищо. Същото е и в космоса - гигант
ските „празни пространства" се редуват с натрупана гъста
маса. •
Вероятно е така и при живите планети. Възможно ли е в
нашия ъгъл на Млечния път зараждането на живота да се
подкрепя от неустановена причина - например металността,
т.е. съдържанието на по-тежки елементи в звездите и в пла
нетите?
По-новите резултати на мисията на ИАЗА ЗЬагЛизЬ доня
къде показаха, че Слънчевата система се намира в средата на
ограничен поток материя, излизащ от центъра на Млечния
път. Не трябва да елиминираме възможността непознатият
доскоро поток от многокомплексни органични молекули да
има пряка връзка с възникването на живота в Слънчевата
система. Ако е така, не е изключено около слънцата на други
звездни системи с подобен поток също да се е зародил жи
вот.
Допускането, че се нам ирам е в нещо като космически
оазис на живота с диам етър няколко стотици или хиляди
светлинни години, не е по-абсурдно от предположението за
и отвъд... 267
равномерно „растерно" разпределение на живите планети.

Образуванията в природата рядко са линеарни.
Идеята, че „желаните" планети могат да бъдат открити

чрез радиовълните на тамош ните (телевизионни и радио)
сигнали, съдържа още една фундаментална слабост: допуска
нето, че моментните ни способности са истина от последна
инстанция. Това не е вярно нито по принцип, нито за конк
ретния случай.
Обърнахме внимание на радиосигналите при търсенето
на подобни на Земята планети само защото те могат да бъ
дат заслепени от своята централна звезда и да не успеем да
ги открием с другите обичайни методи на наблюдение (ка-
мо ли да ги изследваме по-внимателно). Но невъзможно ли
е по принцип? Това, което ни интересува за едно такова кос
мическо място, не винаги е дали там вече живее някой; не
по-малко важно ще е да разберем дали там бихме могли да
„опънем палатките" си за по-дълго време. А това принципно
може да се установи и с наличните за момента технологии.
Таг§е1 5е1есНоп 81га1:е§у

Може би първият начин за търсене на подходящи цели в дъл
бините на космоса е м етодът на изклю чването. Още в
началото на 90-те МАЗА представи подобен систематичен
метод (т. нар. Таг$е1 5е1есНоп 51га1е$у) във връзка с планира
ния тогава 5ЕТ1-проект МОР, който днес в малко видоизме
нена форма се развива самостоятелно от института-5ЕТ1.
Идеята е да не се търсят радиосигнали във всички звезд
ни системи, а да се набележат само най-подходящите „кан
дидати". Така на практика пристъпихме в територията на все
още младата наука за международни проучвания.
Първо, със средствата на класическата астрономия биха
могли да се направят редица прогнози за звездната система
и принадлежащите й планети, а след това да се прецени въз
можността за живот. Звездите с голяма маса ще отпаднат за
ради краткия си живот, както и тези, в чиито спектър не м о
же да се докаже наличие на тежки елементи. Около тях няма
планети, подобни на Земята, които да са съставени преди
всичко от тежки елементи.
Същото се отнася за звезди с прекалено бърза ротация:
при възникване на звезда от прахов и газов облак, когато об

лакът колабира в звезда, се запазва скоростта на цялата сис
тема. Подобно на състезател по фигурно пързаляне, който
прибира ръцете си, звездата се върти все по-бързо и по-бър
зо. Ако обаче същевременно възникне и планетна система,
нещата заприличват на кънкьора, който разтваря ръце. Тя за
почва да се върти значително по-бавно, защото импулсът се
разпределя между планетите и майчината звезда.
Много горещите млади звезди, например тези от съзвез
дието на Плеядите, също отпадат. Развитието на стабилната
планетарна екосистема - според всичко, което знаем за ево
люцията - продължава много милиарди години. Това важи за
вече откритите планетни системи. Със съвременните средс
тва за междузвездни проучвания бяха открити преди всичко
системи с планети-гиганти с близка орбита около майчината
звезда. Съгласно нивото на знанията ни те също би трябвало
да отпаднат от списъка на населените небесни тела, защото
нямат стабилна планетарна орбита на нужното разстояние от
централната звезда. Постулатът за „правилната дистанция"
от дадено слънце като предпоставка за живот се базира на
един-едипствен пример - нашата Слънчева система.
Накрая остава значително по-малък брой слънчеви сис
теми, които бихме могли да изследваме много по-подробно.
Всъщност вече има замислени проекти (по които се работи),
с чиято помощ не само могат да се откриват планети, а и да
научаваме много за тяхното устройство, въпреки голямата
им отдалеченост.
Проектът „Дарвин"
Един от тях е проектът „Дарвин" на Е5А. Името показва ам
бициозната цел на мисията: търсене на живот. В космоса на
общо рамо бяха инсталирани шест телескопа с големината на
„Хъбъл", които са свързани помежду си за по-добра резолю
ция. Тя не зависи от детекторната повърхност на телескопа,
а от радиуса му. Това вече беше направено с двата телескопа
Кеск в Хавай, с европейския Уегу Ьаг$е Те1е$соре в Чили и пре
ди всичко с антените на УЕВ1, при което дължината им дос
тигна няколко хиляди километра.
Детекторът „Дарвин" е планиран като високочувствите
лен инфрачервен интерферометър, защото в този спектър
планетите са много по-светли, отколкото на видима светли

на. Късовълновата светлина на майчината звезда се абсорби
ра от повърхността на планетата, превръща се в дълговълно-
во (инфрачервено) лъчение и се отразява. „Дарвин" може да
отдели този вид излъчване от светлината на звездата и да го
анализира.
Отразеното от повърхността на планетата инфрачервено
излъчване е добре познато като спектрални качества. То
обаче трябва да проникне в атмосферата на небесното тяло,
където атмосферната абсорбция го изменя така, че разбира
ме повече за състава й. Водата например предизвиква опре
делени, характерни абсорбционни линии в спектъра; също
то се отнася за всички останали елементи. Особено внимание
се отделя на търсенето на озон, защото той е толкова неста
билен газ, че озоновият слой може да се запази само при пос
тоянно доставяне на големи количества кислород от ниски
те пластове на атмосферата. Засега единственият познат из
точник за отделяне на свободен кислород са растенията.
За Земята това означава, че най-малко от 400 000 000 го
дини тя излъчва в космоса отпечатъка на живота - ясен за
всеки, който умее да го интерпретира. За този, който умее да
го тълкува, планетата ни представлява светлинен сигнал на
живота! Това би могло да даде отговор на често поставяния
въпрос защо точно Земята е била посетена от извънземна ин
телигентност.
Съществуват обаче и много по-амбициозни проекти от

„Дарвин". Представете си, че имахме телескоп, с който бих
ме могли директно да наблюдаваме повърхността на плане
тите от Слънчевата система. Изглежда невъзможно, защото
той би трябвало да е с диаметър няколко стотици хиляди ки
лометра!
По стечение на случайността обаче в случая природата е
на наша страна, защото всяко тяло с голяма маса предизвик
ва изкривяване на пространството във вселената, което се
предава и върху светлината. Близкото до нас небесно тяло,
което наистина е с голяма маса, е Слънцето - с диаметър 1,2
милиона километра.
Светлината на далечните звезди се фокусира от гравита
ционния ефект на Слънцето като с лупа. В зависимост от дъл
жината на вълната на светлината, фокусът попада на разсто
яние между 550 и 1000 астрономически единици от Слънце
то. Тази студена космическа област е до хиляда пъти по-да

леч от Слънцето, отколкото е Земята.
Въпреки че в сравнение с периметъра на досегашните ас
трономически мисии дистанцията е далеч по-голяма, съвсем
не е невъзможно там, на ръба на Слънчевата система, много
зад орбитите на Нептун и Плутон, да бъде изпратена кос
мическа сонда с антена и /и л и оптичен телескоп. За разлика
от плоската леща, кълбовидната форма на Слънцето прите
жава множество фокуси, които попадат в области около
Слънчевата система. Оказва се, че в крайна сметка задъл
боченото изследване на планетите от нашата система е само
въпрос на финанси и технически разходи. С телескопи във
фокусните центрове на Слънцето е възможно ясно да карто
текираме дори повърхностите на екстрасоларните планети
от съседни звездни, системи!
Още през 80-те години ]е{ РгориШоп ЬаЪогаЬогу в Калифор
ния направи поръчк^ за изпълним проект под кодовото име
ТАИ (Ткоизапй Аз1гопотгса1 11пНз - „хиляди астрономически
единици"). Теоретически изпълнимостта на макета и матери
алното му осъществяване не подлежат на коментар, но реа
лизирането, както често се случва с бюджета за цивилни из
следвания, за сега куца. Очевидно производството на бойни
ракети е по-важно от мирното изследване на космоса.
Във всички случаи посочените от мен два примера показ
ват, че цивилизация, която е малко по-развита от нашата, ня
ма да има никакви проблеми да различи между останалите
една жива планета. Кой знае: може би извънземен телескоп
е съзрял китайската стена още преди хиляди години. Проект
от типа „Дарвин" в друга слънчева система би могъл да ви
ди в Земята люлка на живота и то на хиляди светлинни го
дини разстояние.
Уравнението на Дрейк в популярна форма е следното:
N=8xРxЕxВxIxРx^
като
N = броят на техническите цивилизации, чиито ра-
диосигнали можем да прихванем.
5 = броят на звездите, които подпомагат възниква
нето на планетни системи.
Р = частта от звездите с планети.
Е = среден брой на планетите, съответно планетни
те системи, на които има условия за възникване на
живот.
В = вероятността, че на някоя от тези планети наис
тина е възникнал живот.
I = частта от планетите, на които има интелигентен
биологичен живот със способност за междузвездни
контакти.
Е = броят на цивилизациите, които могат да осъщес
твяват междузвездна комуникация и го правят на
практика.
Ь = продължителността на живота на дадена тех
ническа цивилизация, изразена като част от време
то, изминало от зараждането на живота на дадената
планета.
Скоростта на светлината
Действителна граница във физиката?
Д-р Хорст Юнгникел
Всеобщо известно е, че скоростта на светлината е пределна

скорост. Никой радиосигнал не може да се предаде по-бър
зо. Според този засега несъмнен факт радиовръзката с Луна
та (средно разстояние около 384 000 км от Земята) е 2,5 секун
ди в двете посоки, до Марс - на около 200 000 000 км - 22 м и
нути. Това е направено. За връзките с други галактики обаче
стойностите са напълно условни. Разстоянието до Алфа от
Кентавър например е 4,3 светлинни години. За да се върне из
пратеният до нея от Земята сигнал, са нужни около 8,6 годи
ни. При това Алфа от Кентавър е „близка" звезда! Съзвездието
Андромеда е на около 2, 3 милиона светлинни години от нас.
В случая границите на нормалното въображение не помагат.
П о -б ъ р зо о т с в е т л и н а т а
Разбира се, нещата не опират толкова до „тривиални" ради

овръзки, а за съвсем прагматични контакти между „хора" и
космически кораби. До днес не сме изобретили двигатели,
които дори малко да се приближават до скоростта на светли
ната. Отношението между обем и маса на необходимите го
рива за нужната товароспособност на корабите ни поставя
пред утопична ситуация.
фотонните двигатели очевидно също не могат да се спра
вят с проблема. Макар че могат да задвижат космически кора
би със скорост, близка до светлинната (по-бързо е невъзможно,
защото фотоните са светлинни частици), те функционират са
мо във вакуумно пространство. За ускорението ще са нужни
години. В допълнение фотоните също трябва да се произвеж
дат, а за това, от друга страна, са необходими горива.
Следователно с досегашните технологии не може да се
постигне по-бърза скорост от тази на светлината!
Лко за момент си представим, че сме посетени от извън

земни, дошли преди няколко хиляди години отвъд граници
те на Слънчевата система, и вероятно продължават да го пра
вят и днес (има достатъчно улики за това), ще се окажем на
истина пред парадоксална ситуация. Ако скоростта на свет
лината е граница на движението, тези посещения щяха да са
илюзии - критиците ни биха имали право и Ерих фон Дени-
кен и всички останали застъпници на хипотезата на палео-
5ЕТ1 щяха да са само мечтатели. (Алтернатива остава бавно
то придвижване в космоса с т. нар. „кораби на поколенията".
В случая трябва да се анализират други проблеми [1].)
Най-новите изследвания обаче показват, че нещата стават
по-бързо от скоростта на светлината! В началото имаше по
добни проблеми с наука като египтологията: който разклате
ше признатите аксиоми, дори да са неправилни, си нав
личаше проблеми. Аналогично на това години наред беше
възпрепятстван друг клон на археологията - маиологията -
разшифроването на йероглифните текстове, и то само защо-
то подтикът идваше от непрофесионалист [2].
Основа за тълкуванията на физиците е Теорията на отно
сителността на Айнщайн. Тя е вярна и скоростта на светли
ната има своята валидност. Но - и това е същественото - са
мо когато става дума за разпространение на вълни, напри
мер светлина или електромагнитни вълни (светлината също
е електромагнитна вълна). Но ако вместо тях се използва
друг физически ефект (върху който Айнщайн не е работил,
защото по негово време все още не е познат), нещата стават
„по-бързи от светлината", без това да поставя Айнщайнова-
та теория под въпрос.
Това обаче е проблем за някои физици. На чия хипотеза
да вярваме? За момента липсва единна теория за „по-бързо
от светлината". В тази ситуация повечето от учените извед
нъж се оказаха прагматици. Още преди 40 години се появиха
изчисления, които предсказваха скорост, по-бърза от свет
линната. Тъй като обаче те противоречаха на Айнщайн,
всички заминаваха в кофата за боклук - удобният начин да
не се занимаваме с нови идеи.
За нас подобни академични ябълки на раздора не са съв
сем адекватни. Далеч по-важно е друго: съществуват прак
тически опити, при които се пренася информация с по-бър
за скорост от светлинната. Публикациите обаче са рядкост.
Кой научен орган ще иска да се излага? Ясно е, че военните
също надутиват подобни неща. И лесно всичко ще потъне в

мълчание.
Това, което винаги ми е правило впечатление, е, че по-
вечето студии авторите посвещават най-вече на това защо не
е възможно да има скорост, по-бърза от светлинната. И не е
трудно. Просто цитират Айнщайн.
Излъчи се интересно предаване от Клаус Зимеринг по
важната тема: „По-бързо от светлината. Границата на физи
ката" [5]. Информацията не беше забелязана от съответните
учени. За какво става дума?
Тунелни експерименти
Научихме от три места за проведени експерименти. Проф.
Гюнтер Нимц от университета в Кьолн (Втори институт по
физика) твърди, че е преодолял светлинната скорост. В екс
перимента са използвани микровълни. Заради специалните
си качества те могат да се пренасят през вълновод (кух про
водник). По принцип диаметърът му зависи от честотата на
микровълните. При съответния резонанс вълните премина
ват безпрепятствено през проводника. В него има стеснение
- нещо като тунел.
Въпреки че той е твърде тесен за излъчените вълни, инфор
мацията преминава от другата му страна. Сигналът трябва да
бъде усилен максимално, за да може опитът да бъде доказан.
Тьй като диаметърът на тунела е много по-тесен за вълните, те
трябва да се преобразуват. Този процес е наречен „тунелване"
(ЬиппеЪг). Тунелбането от своя страна води до чувствителна за
губа на силата на сигнала. Като доказателство, че при този про
цес няма загуба на информация, беше пренесена музика. Най-
големият проблем обаче е измерването на постигнатата ско
рост на информацията. В случая се твърди, че е доказана 4,7
пъти по-бърза скорост от тази на светлината.
Не липсват трудности при интерпретацията на измерва
нията. Темата е толкова чувствителна, че на една конферен
ция на физици в Брауншвайг, на която присъстваха 300 висо-
коуважавани учени от целия свят, тя беше една от основните
точки на обсъжданията. Не липсваха дискусии и за свръхсвет-
линната скорост.
Някои скептици бяха готови да анализират по-сериозно
проблема. Германският физик д-р Дирк Краймер от универ
ситета „Йоханес Гутенберг" в Майнц например намери тео

ретично решение за по-бързото преминаване на музиката
през тунела. Други учени не оспорват опитите в Кьолн, а по-
скоро интерпретацията. Описание и обяснение на експери
мента можете да прочетете в [4].
Проф. ф еренц Краус от виенския Технически универси

тет, катедра „Квантова електроника и лазерна техника", съ
що проведе експерименти за свръхсветлшша скорост. Той из
прати ултракъси лазерни импулси - отново през тунел. В
случая, съгласно качествата на лазера, той е огледален. В нор
малния случай те се отразяват, но част от тях са преминали
огледалото. Както и при другия експеримент, измерванията
и систематизацията се оказаха проблем, но свръхсветлинна-
та скорост категорично беше доказана. Резултатът: независи
мо от дължината на тунела, времето за преминаване е нула.
В тунела не съществува време! През него обаче преминава
само част от информацията, загубите са големи. Този опит
косвено доказва експеримента от Кьолн.
Но това не е всичко. Екипът на проф. Реймънд И. Чао от
ипЬегзНу о/ СаН/отш в Бъркли, САЩ, ОерагШеп[, о/ Ркузкз,
проведоха опити с фотони (най-малките частивдРна светли
ната). За тунел служеше много тънко огледало. Според пос
ледната информация, която успях да получа, тенденцията в
Бъркли е да постигне дори по-висок резултат в скоростта.
Перспективите
Теоретично импулсите могат да достигнат безкрайна или до
ри отрицателна скорост. Последното е трудно за разбиране
- че импулсът е пристигнал преди изпращането от първои
зточника. Забележителен ефект, който трудно може да се
обясни със стандартната теория на Максуел и квантовата м е
ханика. В Бъркли беше проведен експеримент-демонстрация.
Какви бяха заключенията?
До момента телепортацията е част само от ефектите във
фантастичните филми и романи. Хора, космически кораби и
различни предмети се транспортират със свръхсветлинна
скорост на други места. Според квантовата механика теоре
тично това е възможно. Засега само за микроскопични час
тици като електрони и протони, но може би някога и за ато
ми. За хора и космически кораби телепортацията е невъз

можна - засега! Според проф. Чао вероятността е много ми
нимална, но не и нулева.
Въпреки всичко за изследването на палео-5ЕТ1 резултати
те са оптимистични. Вероятно след 100 или 1000 години на
Земята ще бъде използвано нещо подобно. Това не е нищо в
сравнение с развитието на космоса и човечеството. Кос
мическите „посетители" могат да са само от високоразвити
извънземни светове. Със сигурност и те са имали нужда от
стотици години, за да достигнат нивото, което демонстрират
при посещенията си. Според преценките между първите и
днешните посещения са изминали 10 000 години. За такъв пе
риод високонапредналите цивилизации биха могли да нап
равят истински скок в развитието си. Вероятно всичко това е
несъвместимо с фантазиите и представите на съвременния
човек. Защо да сме нетърпеливи? Важно в случая е научното
познание, че Е ВЪЗМОЖНО - кога, знаят само звездите.
Кога едно изследване е легитимно?
Д-р Щефан Тизен
Всеки, който сериозно се е занимавал с тематиката на палео-

БЕТ1, рано или късно ще се сблъска с проблема дали утвърде
ните учени ще почнат да го приемат несериозно. Съмнения
биха могли да възникнат и в съвсем други доказани области
на науката. В Германия например научната общност е толко
ва консервативна, че дори търсенето на „населени планети в
други слънчеви системи“ (което междувременно е една от ос
новните цели на КАЗА) е „научно недостатъчно релевантна“.
Кое обаче прави научното изследване релевантно? Моят
контрааргумент за липса на сериозност е, че години наред кул
турата игнорира едно важно основание (да не кажа най-важно
то) за научна активност. Това основание (или още по-добре за
дължение) се нарича обществен интерес. Ние учените не тряб
ва да забравяме, че данъците на хората са тези, които правят
възможно скъпото ни образование. Това задължава да употре
бим уменията и знанията си за отговори на напълно основа
телни въпроси, поставени от същата та^и общественост!
Атракцията „извънземни"
И нвестират се милиарди във външ но погледнато „езоте-
рични“ проекти - за военни и мирни цели, от които данъкоп
латецът има минимален или никакъв интерес. За голяма част
от тях това е така, защото учените рядко са в състояние да
обяснят на разбираем език какво представляват изследвани
ята им. Със сигурност е интересно, че беше открит теоре
тично допусканият ъп-кварк (ир-риагк); от гледна точка на на
уката е дори по-важно кондензата на Бозе-Айнщайн да се
окаже ново състояние на материята... - но това не говори ни
що на хората.
Ето защо също толкова „легитимно“ е (мисля, че фило
софското и културологично мислене е не по-маловажно) да
се даде отговор за съществуването на извънземни форми на
живот. Според мен фактът, че науката в Германия не обръща

внимание на биоастрономически теми, е проигран шанс. Об
ществото се очарова от търсене на живот в космоса; в САЩ
и останалите държави отдавна стана ясно, че въодушевлени
ето е начин науката да се приближи повече до учениците,
студентите и широките маси. Традиционните курсове по фи
зика, химия и биология съвсем не са толкова атрактивни,
колкото семинар със заглавие „Търсене на живот в космоса".
Поставяне на въпроси
Растящият брой на популярни публикации, както и големи
ят брой на частно финансираните проекти за прихващане на
радиосигнали от други космически цивилизации (5ЕТ1), де
ло на ентусиасти, учени и аматьори от цял свят, показаха, че
това се харесва на обществото. Учените, които отхвърлят лю
бопитните въпроси като „врели-некипели" - въпреки че без
интензивни проучвания не може да се даде отговор - според
мен тотално са сбъркали професията си. Спомням си думи
те на един мой професор по физика в Мюнстер по време на
въвеждаща лекция: „Най-глунавият въпрос е този, който не
може да бъде зададен." Само така може да има научен нап
редък. Нека продължим спокойно да питаме, дори въпроси
те ни да са дръзки и да противоречат на общоприетата нау
ка. В крайна сметка природата и историята не се интересу
ват от научните мнения!
Палео-8ЕТ1 - аргументи,
логика и последствия
Улрих Допатка (преподавател
във виеше учебно заведение)
Не са много темите, засягащи научни въпроси и неизвестни,

които предизвикват толкова силни дебати и дори крайни
„черно-бели" реакции, както спора дали планетата ни няко
га е била посетена от извънзем на интелигентност (ЕТ1).
Причината вероятно се крие - освен в личните мотиви за
„изпуснатите" емоции - и в самата тематика, защото ако те
зата на палео-5ЕТ1 бъде доказана, това ще е едно от епохал
ните открития в човешката история с последствия върху раз
лични области на културата.
Независимо от това спорната тема за ЕТ1 може и трябва
да бъде изследвана логично и аргументирано, макар че не е
сигурно дали измъчените скептици ще искат да го приемат.
В спора за палео-5ЕТ1 има факти, но също и улики, вероят
ности, хипотези, естествено и спекулации от различен харак
тер, поради което темата се оказа експлозивна за общество
то. Хората могат - и трябва - да участват в нея. На какво се
основава дискусията, каква е нейната основа? Нека нахвър
ляме някои неща. Кратко и сбито.
Е Т Ь ц и в и л и за ц и и
Ние изхождаме от идеята, че съществуват извънземни цивили

зации. Живот има при най-различни условия: планетите крият
не само следи. Въпреки че когато става дума за космически ци
вилизации, екзобиолозите и изследователите на 5ЕТ1 не могат
да представят безспорно доказателство, преценките като цяло
са оптимистични. ЕТ-цивилизации? Няма съмнение!
Космическата миграция на човека в галактиката, която се
отхвърляше в миналото, днес е част от научните хипотези.
5сгепН/гс Атепсап (юли 2000 г.) отново повдигна този въпрос.
Въпреки ограничението, че експедициите до други галакти

ки са изключени... (сравнявайки поведението на учените пре
ди години), можем да кажем, че се налага нов начин на мис
лене. Дали ще последва експанзия с т. нар. „кораби на поко
ленията" (грамадни космически кораби, в които хората жи
веят с поколения, преди да достигнат набелязаната планета),
или по някакъв друг начин, още не можем да кажем. Прин
ципът за космическа миграция на дъщерни цивилизации по
метода на мултипликацията (принципът 1, 2, 4, 8 и т. н.) пра
ви възможно заселването на галактика с интелигентни съ
щества, които ще задействат принципа на лавината.
Стремежът към други планетни системи може да е про
диктуван от различни мотиви и належащи причини. П ри
мер: необходимост от миграция, когато човечеството устано
ви, че на Слънцето му остава малко живот.
Ако се замислим за „другите", както ги нарича д-р Йоха
нес фибаг, фактите и вероятностите остават. Как да си предс
тавим извънземните същества? Образът им се диктува от
еволюционните конвергенции. Това означава например край
ници с подобни на пръсти окончания, очи, които виждат три
измерно и т. н. Необходима е също така атмосфера, подобна
на нашата, заради необходимите процеси на окисляване (нап
ример за добив на метали). Не са изключени и други интели
гентни когнитивни (способни да разбират) същества (напри
мер водни животни като делфините). Само ако искаме да пъ
туваме в космоса, ще срещнем същества, които в широк сми
съл бихме могли да наречем „хуманоидни" (подобни на чове
ка). Естествено и тук трябва да изоставим ограниченията.
Трудно е да се направят други прогнози за големите не
известни - за детайлите и логическите (или еволюционните)
тенденции. ЕТ1 може би познават това, което наричам е
„научно-технически прогрес". В противен случай нямаше да
могат да летят в космоса. Любопитството, борбата за оцеля
ване, желанието да се разпространяват... вероятно и при тях
това са моторите за развитие. Новото за нас за тях би могло
да е от централно значение: например самоуправлението, т.е.
изкуствената намеса и собствената еволюция. Какво би мог
ло да означава това - нека си представим, че става дума за
цивилизация на милиони години - е тайна дори за научната
фантастика, която често е в плен на земните представи.
Култури от този тип биха могли да попаднат в категори
ята на „магичното". Тоест развитието на ЕТ1 би могло да е не
само технологично, но и биологично, и философско. Не е из

ключено между човечеството и извънземните да съществу
ва огромна пропаст.
От наша гледна точка прогнозите и заключенията за

„контакт с извънземна цивилизация" са ясни: само условно
можем да кажем каква е стратегията на „другите". Това, ко
ето бихме могли да твърдим, е, че ако други интелигентни
същества са посетили (или посещават) Слънчевата система,
биха могли да използват освен „Ьго^еск" и технологии, кои
то убягват на детекторите ни. Същото се отнася и до радио-
астрономичните доказателства, поради което през последни
те два дена от конференцията на 5ЕТ1 прочутият астроном
проф. ф ранк Дрейк ни посъветва да обръщаме внимание на
неконвенционалните разсъждения и да скъсаме с традицион
ното. Той даде добър пример с туземците от самотен остров:
когато ги попитали как ще узнаят дали в океана не се крият
други племена, отвърнали - „по ударите от барабаните, го
лемите огньове и димните сигнали"; с други думи, „техноло
гиите" им ги карат да мислят ограничено, докато в същото
време смятат ]5М-ите за чудо... Ние също ще преживеем по
добно учудване при срещата си с извънземните.
формулираната от д-р Йоханес фибаг теория за мимик-
рията би могла да обясни много неща. Вероятността извън
земните посещения да са постоянни, е много голяма. Те биха
могли да продължават и днес. фактът, че няма видима оку
пация на планетата ни (сравнима със завоеванията от коло
ниалните времена), показва, че или Земята като изолиран
обект е интересна и дори важна, или че за извънземните е
по-добре да се срещнат с независимо развила се цивилиза
ция. Не е изключено влиянието им да подтиква развитие в
определена посока.
Можем да го сравним с етнолозите, които се появяват са
мо от време на време, наблюдават и съзнателно предизвик
ват определени реакции. Хипотетично се допуска, че „изкус
твеното ембарго" предлага шанс за възникване на определе
на среда. Логично би било, да контактът - или нека да бъде
дори „демаскирането" - да има смисъл чак когато другата
цивилизация е достигнала културен стандарт, при който ще
могат да приемат ЕТ1 като такива. Космическите пътувания
са критерий, който допуска интелектуален контакт с извън
земните. Посещенията им в Слънчевата система вероятно са
на големи интервали (както изследванията на етнолозите

при различни племена), но човекът ще може да го установи
едва когато сам полети в космоса.
С оглед на времето е много по-вероятно да допуснем, че

нашата планетна система е била повлияна от извънземни в ми
налото, отколкото че това е станало днес. Освен въпроса дали
ЕТ1 идват спорадично или непрекъснато и с каква цел, не трябва
да изключваме вероятността подобните на роботи конструк
ции, които могат да се поправят сами, увеличават и дори да се
развиват, да са конструирани от извънземните. В заключение
казаното дотук показва, че търсенето на извънземен живот в
Слънчевата система и тук, на Земята, е основателно. Може би
(ако го допълним със смисъла от подобно откритие) всички
усилия на 5ЕТА (ЗеагсН /ог Ех1гаЬеггезЬпа1 ЛгИ/ас1з = търсене на
извънземни артефакти) ще са не само оправдани, но и важни.
Търсенето на следи от извънземни е научно оправдано.
Търсенето
Търсенето на следите е многостранно - човек може да ги отк
рие съзнателно, по случайност или, без да иска, да ги допъл
ни. Останките, независимо от какъв вид, „депонирани" нап
ример на Луната, Марс или на астероидите, имат много по-
голям шанс да оцелеят (заради липсата на ерозия, типична за
Земята) и предимството да бъдат открити от „подходящото"
поколение хора, чието ниво на развитие позволява сами да ле
тят в космоса и са в състояние научно да интегрират или сан
кционират теорията за съществуване на друг интелигентен
живот в галактическата ни родина. Убеден съм, че следващи
те космически експедиции ще ни донесат много изненади.
5ЕТА, както се нарича проектът за издирване на такива арте
факти, естествено е част от темите на конференциите на па-
лео-5ЕТ1. Братята Йоханес и Петер фибаг, както и други, пуб
ликуваха изследванията си за обекти в Слънчевата система,
които категорично не са със земен произход (например от
КАЗА и др.) и не се държат като естествени небесни тела. Чуж
ди извънземни сателити?... Дори КАЗА (това вълнува проек
тът 5ЕТА) е насочила камерите си към „лицето на Марс"! От
криването на следи в Слънчевата система има голям шанс -
предстоят големи открития през следващите години.
Не е изключено следи от извънземни да има и на Земята

- както се казва, на една ръка разстояние. Но не е толкова
просто. Пречка №1: и най-ясните следи не биха допринесли
с нищо, ако са намерени от хора, които теоретично не са за
познати с темата за извънземните. Това важи за всички епо
хи преди нашата, както и за все още съществуващи народ
ности, които не познават „фактора ЕТ". Един пример: вкаме-
нелостите не са палеонтологични реликти, а „мощи на бед
ните души от потопа".
Когато засягаме смисъла и основанието за палео-5ЕТ1,
проблемът днес е само в това, че живеем в „преход", в който
узряват все повече знания, подобни на гореописаните, с кое
то става възможна интерпретацията на привидни или дейст
вителни загадъчни културни свидетелства. Едновременно с
това съвременници показаха (и те са прави от своята гледна
точка), че може да се даде задоволителен отговор и без „фак
тора ЕТ". В определени случай обясненията им са уместни, в
други - само някои от тях, а в част от случаите интерпрета
цията в стил „научна фантастика" се подкрепя от много по
вече хора. Остротата в споровете по темата може да се обяс
ни и с тези различни подходи.
„Слепотата" да се разпознаят следите от извънземни до
някъде се дължи на зависимостта от научно-технологичния
„бекграунд" на епохата: новата интерпретация започна да си
пробива път чак в нашия век и естествено няма как да не вле
зе в конфликт с досегашните санкционирани знания.
Но дори и необременено да се огледаме на нашата пла
нета Земя, едва ли ще е толкова „тривиално" да открием ули
ки или доказателства. При тукашните условия останките са
изложени на силна ерозия. Не само природната - „културна
та ерозия" на хората също променя и унищожава повечето
неща. Колко са днес военните съоръжения от последната све
товна война?
Промените са подвластни и на устната традиция, която с
поколенията вероятно е загубила яснотата на основополага
щото събитие. Ритуалите се променят или изчезват. По съ
щия начин знанието се изгубва или в най-добрия случай -
„забулва". Знание, което - ако е съхранило контактите с из
вънземните - вероятно достига твърде видоизменено до по
колението, което може да разбере за какво всъщност става
въпрос. Само цивилизация, познаваща космическите пътува-
ния, може да търси следи от извънземни и да ги разпознае!
Нужни са много усилия, докато се филтрират доказателства

та от комплексното културно наследство.
От голямо значение за палео-5ЕТ1 са многото нива, в ко
ито се търсят следите или дори доказателствата. Могат да се
категоризират следните области:
♦ Директни следи, Наг^/асЬз, т.е. реални предмети с катего

рично неземен произход. Да бъдат открити е само едната
страна на д\едала, другата е находката да бъде изследвана,
категорично доказана и резултатите да бъдат публикувани.
♦ Индиректни „твърди" доказателства, т.е. следи от обра
ботка, постройки или индикации за технологии {Н^Н-Ьеск),
които са били използвани, но нямат нищо общо с изпол
званите от местното население средства. Това са свидетел
ства, в които не може да бъде доказана „еволюция на тех
ническите средства".
♦ Индикации за научно и технологично Кпоги N010 (ноу-хау
в най-широк смисъл), дадено в ръцете на народностна
група или на отделен човек. В този случай говорим за те
оретично знание, което не може да се докаже и изглежда
като „предадено". Често се разказва, че то е било донесе
но от чужди „вестители на познанието".
♦ Митове и други предания, в които (също в детайли) се раз
казва за събития, които трудно можем да причислим към
сферата на фантазията. Освен символиката, местните или
дори психологическите обяснения, които естествено имат
културно-историческо обяснение, са възможни и нови фра
пиращи интерпретации, в случай че се допусне „факторът
ЕТ". Разказаното в случая е по-скоро описание от типа „из-
глежда-като" и сравнението се прави на базата на познати
те за съответната култура образи и предмети.
♦ Широкият спектър от етиологични изследвания, в които се
наблюдават събития, различни от типа „паметта на човечес
твото". Ако е имало паметно свидетелство (появата на ЕТ1
винаги представлява сензация), то би могло да се е запечата
ло в ритуалите, танците, маските, скалните рисунки и т. н.
Споменатите области не изключват наличието на „хитре

ци", които биха направили всичко, за да докажат наличието
на ЕТ1 или съзнателно вършат манипулации и лъжат за фак
тите, най-общо засягащи генетиката, биологията и земната
еволюция.
Мега-пъзел
Ако следваме логиката, че „боговете са били астронавти", би
трябвало да могат да се установят преки връзки между кул
турите. Най-вече между развитите култури, отколкото с изо
лирани примитивни народи като ескимосите. Грубо казано,
за да отсеем зърното от плявата, силните от привидните ули
ки, се оказва труден процес. За да изясня как палео-5ЕТ1 м о
же да направи интелектуален пробив и какви са пречките,
които трябва да бъдат преодолени, често си служа с приме
ра за големия пъзел. Ако човек си е играл с пъзел и е успял
да нареди определено количество от парчетата му, започва
да разбира какво трябва да представлява общата картина,
въпреки че все още има празни места. Нашият мозък прос
то ги запълва. Важен е фактът, че това не се получава, когато
сме се спрели само на определен ъгъл от пъзела или ако не
сме играли достатъчно дълго. Ако го пренесем върху палео-
5ЕТ1, това означава, че някой, който не се е сблъсквал доста
тъчно дълго с улики (пъзел) или е работил изолирано върху
едно-единствено нещо, ще му е трудно да съзре общата „кар
тина" и да я проумее: в смисъл на „виждам цялото", „разби
рам посланието", прословутото „аха-хрумване", че контакти
те с извънземни са (и) фактор от миналото.
За разлика от истинския пъзел, в случая имаме работа с
друг тип „игра", в която не само трябва да подредим части
те географски, но да преминем и през времето. Тоест нещо
като четириизмерен пъзел. Трудността се допълва и от фак
та, че между парчетата има и други, които също образуват
картина, но тя е съвсем друга и няма нищо общо с тази на
палео-5ЕТ1. Все едно между парчетата на нормалния пъзел да
има и други, които не пасват никъде. Когато човек купува
пъзел, знае, че всички части са в кутията. В нашия случай
парчетата не са в пакет, а трябва да се търсят отнякъде или
дори да се набавят с хитрост от други (не е задължително, но
не е и изключено това да са научните музеи). И 1аз{ ЬиЬ по1
1еа51..*г накрая за съжаление се нарежда и обстоятелството, че
когато дадено парче намери мястото си, веднага ще се наме
рят хора, поне така мисля, които ще се опитат да го премах
нат. Хора, които искат от нас „да защитаваме парчето", вмес
то (допълнение към дискусията!) да ни помогнат да завър
* Последното, но не най-маловажното. - Бел. ред.

шим пъзела. Не се изненадвам, че палео-5ЕТ1 е процес, кой

то може да се наложи само последователно. Нужни са едва
ли не цели поколения с растяща степен на толерантност: ме-
га-пъзел палео-5ЕТ1!
В бъдеще очаквам нови познания и открития за описани
те тенденции. Основите са поставени, някои части от мега-
пъзела са подредени или са в ръцете ни, или най-малкото
знаем къде да ги търсим. Нужна е креативност!
Търсене на следи от извънземни означава да се разкоди-
ра „послание". Палео-5ЕТ1 е комплексна работа, която обаче
заради очарованието на темата се върши с много ентусиа
зъм. При участниците се забелязва растяща готовност да пог
леднат над „собствената си камбанария" и да рискуват с но
ви интердисциплинарни и неконформистки перспективи.
Ще бъдат вълнуващи години!
Библиография и бележки
Д -р Клаус Улрих Грот Т ай нит е к а т ер и па С ф и н к с а

[1] ЬеуДз, Н. 5.: Ьа ргорЬ еке з у т Ь о ^ и е с!е 1а §гапс!е р у г а т М е .
УШепеиуе-51. Сеог§ез, 2. АиЯ., 1988.
[2] У§1. Сго*Ь, К. II.: 1\юсЬтаЬ>: 2 и т АЬег с1ег 5р Ь тх. 1п: МеЬпег, ТЬ.
(?!§.): Оаз СгоВе Е хр еп теп Ь 5иЬ11994, 5. 2 4 2 II.
[3] УозМ тига, 5., Мака§а\уа, Т, ТопоисМ, 5.: N 011 -0105кисЬуе Р у га тИ
1пуезЬ§аЬоп. ЗЬкНез т Е§урЬап СиЬиге N 0 . 8, Токуо 1988.
[4] У§1. Саусе, Е. Е.: Саусе-ЗсЬдуаг^гег, С. ипс! О. С. КкЬагсЬ: Оаз
АЯапЬз§;еЬе1тт5. МипсЬеп 1990.
У§1. Сагкг, Е. С: РгорЬегешп§еп т Тгапсе. 3. АиЯ., Сеп! 1992. У§1.
КоЪЬтз: ЕЯ§аг Саусез ВепсЬ* у о п ЬТгзргип§ ип<1 В е зЯ т т и п § скз
МепзсЬеп. 7. АиЯ., ВегЬп 1990. У§1. Саусе, Е. Е.: Ес1§аг Саусе оп
АЯапйз. № \ у Уогк 1968.
[5] А1-Макп21, А.: Нкак Ье1р 2 1 § 1911 (111 с!ег йЬегз, у о п ЕпсЬ Сгаек).
[6] ОагмлзЬ 151а1з Со-Аоког ги §е\у1ззет \у1ззепзсЬаЯ1кЬеп К иЬт §е1ап0{;.
У§1.: Н аззап/ ОагуЛзЬ: ЕхсауаЯопз а1 С1га. Уо1. V, Како 1944.
[7] N3011 Ь е т з ЬапЯеЬ ез зк Ь и т е1пе еп§Н5сЬзргасЬ1§е, т Ка1го
Ь ега и з§ е§ еЬ еп е ипс! т Ь опЯ оп егзсМ еп еп е агсЬао1о§1зсЬе
РасЬгекзсЬпД уоп |апиаг 1935, сИе а т а^уркю ^зсЬ еп ТеЬгз1иЬ1 ос!ег
1т а§урНзсЬеп М и зе и т у о п ЬопВоп \уаЬгзсЬет1кЬ аизЯпсИ§ ги
тасЬ еп \уаге. 1п НеИе1Ьег§ ипс! \\Яеп ЬаЯе с1ег УеДаззег Ье1 зе т е г
5исЬе к е т е п Ег1о1§. ]ес!ег Н т\уе1з 151 с1езЬа1Ь ууШ коттеп.
[8 ] Е1§епагЯ§ег\уе1зе ЯпЯеп зкЬ аисЬ 1т гШ егкп СгаЪип^зЪепсЬ! у о п
Наззап ипс! О а г т зЬ (о. Рп. 6) ипс! т Наззап: ТЬе БрЬтх, к ГПзкгу
1п 1Ье 1л§Ь1 о! Кесеп! ЕхсауаЯопз. Како 1949, к е т е епкргесЬепскп
ЬкогтаЯопеп ос1ег \у е т § з к п з \уексг1ьЬгепс1е Н т\уе1зе.
[9] 5 к Ь е Ризз' Векга§ т сЯ езет ВисЬ: НегоЯо*, А1-Ка1з1 ипс! Яаз
Ругани с!епр1а1еаи.
[10] ТЬе т у з к п б з \Уа1ег 5ЬаЯ о! 1Ье 8 р т х (о. Рп. 3).
[П] На\Уазз, 2.: ТЬе кие А§е о! 1Ье 8р Ь тх. 1п: № \ уз Ягот 1Ье РугапиЯз
(о. Рп. 3); На\уазз, 2. ипс! ЬеЬпег, М.: Кетпапк о! а юз! СмН гайоп.
1п: Ьигр:// §иагсЬап5.пе1/Ьа\уазз/гетпап15.Ькп.
[12] В тази връзка е много интересно, че след напускане на постовете
си представители на установената наука изведнъж заемат друга
позиция. Уволненият и смятан за крайно консервативен дирек
тор на Германския археологичен институт в Кайро проф. Д-р Рай-
нер Щ аделман например за ужас на своя наследник проф. Гюн-
тер Д райер изостави бастиона на властващата парадигма и зая
ви, че Хефрен в никакъв скучай пе мож е да е построил Сфинкса.

Повече за това в С Е О 3/2000, 5. 167.
Улрих Допатка Гида и вел и к и т е п и р а м и д и

[1] Напз 1еНКо: РугагшЛеп ипс1 ИапеЬеп. Е т уегтетШ сЬ ег Ме131еЬ1ег
ипЗ е т пеиез СезатЙйМ с!ег Р угатИ еп уоп С1га. 1999.
[2] Сгепг^еНе^е аег УЛззепзсЬаЬ. С еоте1п е ипс! Апогс1пип§; аег §го!Зеп
РугатМ еп уоп С1га. ТеП I ипЛ II. КезсЬ Уег1а§, А-5010 1пп5Ьгиск,
С1У 4 4 /1 (1995) 3 ипа С\У 4 4 /2 (1995) 99.
[3] Кот-Е1ек1готк: А§ур1еп-РогзсЬип§, Ьйр:// \у\у\у.гот-е1екЬ:отк.ае/
ае§ур1еп.Ь1т1.
[4] \УП1у \Уо1Ш: АгсЬаою§1е т Ь е т е т 5сЬ\уепопепЬе5сЬ1еит§ег. 1п:
РЬуз1к т ипзегег 2еЬ. 25,1994.
[5] ЕпсЬ уоп Оаткеп: 01е Аидеп Лег З р Ь т х — пеие Рга^еп ап ааз аЬе
Ьапа а т ЬШ. МипсЬеп 1989-1992.
Томас ф у с ОС-Х и з а г а д к а т а па е ги п ет с к и т е обелиски

[1] Р1еЬа§, Р: Оег ОЬеЬзк — 5утЬо1 1йг е т Каит1аЬггеи§? 1п: Е.у.
О аткеп (Н§.), № и е козпизсЬе Зригеп, 5.124-138. МипсЬеп 1992.
[2] Е гтап п , А. ипЛ Капке, Н.: А§ур1еп ипЛ а§урНзсЬез ЬеЪеп 1 т
А Ь еН ит. ТиЬт§еп 1923.
Райнхард Хабек И т я вс е п а к свет и !

[1] Кгазза, Ре1ег/НаЬеск, КетЬагс!: 1лсЬ1 1иг аеп РЬагао, ТихетЬигд
1982.
[2] ВегШг, СЬагюз: Оаз В егтиаа-О ге 1еск, \У 1еп /Н а т Ь и г§ 1975.
[3] РегзопНсЬе МИ;1еПип§еп а§ур1о1о§1зсЬег РасЬ§е1еЬг1:ег, аагип1ег
Ц ту.-О ог. Ог. Не1тиНа 5а1гт§ег (\АЛеп), Цту.-РгоГ Ог. Ргапаз АЪа
е1 Ма1ек СЬаЬез (Кайо) о^ег Цту.-РгоТ Ог. ЕпсЬ \\Нп1ег (Тпег).
[4] РегзопН сЬе М Ш еН ип^еп, и. а. уоп 01р1.-1п§. Н е г т а п п Н §
(КеиШп§еп).
[5] Рбззе1, Магкиз: РЬапГазНзсЬе УЛззепзсЬаД, К етЬ ек Ье1 Н атЬ и г§
2000.
[6] КпМк уоп Юаиз К1сЬ1ег аи! уегзсМ еаепеп акЬшНеп 1п1егпе1зеНеп,
и. а. Ье1 С\УЦР
— С езеП зсЬ аН ги г \у1ззсп5сЬаН Н сЬеп Ц п1егзисЬ и п§ уоп
Рага\У15зеп5сЬаДеп.
[7] \УаИкиз, \Уо11§ап§: 01е Тех1е т аеп ип!егеп Кгур1еп уоп ОепЛега
ипа Шге Аизза§еп гиг РипкЬоп ипа Веаеи1ип§ ахезег К а й т е (Охз-
зеНаЬоп), Н атЬ иг§ 1991.
[8] МапеНе, Аи^из1е: 5йп1Ъапа1§ез \Уегк иЬег Оепаега, Рапз 1869.
[9] Вгипез, Топз: Епег§1еп аег ЦггеИ, 2 и § 1977.
[10] Кгазза, Ре1ег/НаЬеск, Ке1пЬага: Оаз 1ЛсЬ1 аег РЬагаопеп, МипсЬеп
1992
[11] К б т § , \ЛШЬе1т: 1 т Уег1огепеп Рагаа^ез, Вааеп/УЛеп 1940.
[12] К еез, Н е г т а п п : 5сЬ 1 а п § еп з1 ет е ипа Нзге Ве 2 1 еЬ ип § ги а е п
Ке1сЬзЬеШ§Штет, Те1р 2 1 § 1922.
БИБЛИОГРАФИЯ И БЕЛЕЖКИ 289
[13] 1п уегзсМеЛепеп РегпзеЬзепс1ип§еп з о м е аи! Меззеп ипс1 МееЬп§з

\уигс!е сЬз »С1иЬ-Ь1теп«-Ехрептеп1т РипкЬоп е т е т т1егез51ег1еп
РиЬНкит ргазепЬег*, и. а. 1992 1т ТесЬтзсЬеп М и зеи т т У\Леп.
[14] С а т , \А/аЬег: 01е КеаНз1егип§ е т е г аЬа^урЬзсЬеп КеЬеЬ1аг51е11ип§
аиз с1ет НаЙюг Тетре1 у о п Оепс1ега, АпЬап§ х и т ВисЬ: 1лсЬ1: 5иг
<1еп РЬагао ( у о п Ре1ег Кгазза ипс! КетЬагс! НаЬеск, ЬихетЬиг§, 1982).
[15] II. а. ЬезсЬпеЬеп т НаЬеск, КетЪагс!: Оаз ЦпегкШгИсЬе, \У1еп 1997,
ипс! хи1е1х1: т : НосЬ!есЬпо1о§1е с!ег РгйЬхей, УЛеп 2001.
[ 16] Н о т ер а ^ е у о п К атег Еогепх ипс! У/ог1те1с!ип§еп аи!уегзсЬ1ес1епеп
РогитзеЛ еп, \ у о с!аз Т Ь ета хиг Огзкиззюп з1апс1.
[18] БсЬпеИег, ЕЬегЬагс!: регзбпИсЬе МШ;е11ип§, 17.10.1994, Ваг§1:еЬе1с1е
Проф. д-р Райнер О зе Е л ек т р и ге с т во в д р е в е н Е гипет ?

[1] Аи1, Е.: А§урЬзсЬе Кот^зкгопеп ипс! сЬе 11гаиз-5сЬ1ап§е. 5а§епЬаДе
2еЛеп 1\1г. 2, Веа1епЬег§, 2001.
[2] НаЬеск, К.: ТЛпс! 31е 1еисК1е! с!осЬ! 5а§епЬаДе 2еЬеп N 1 2, Веа1епЬег§,
2001.
[3] Кгазза, Е; НаЬеск, К.: Оаз 1лсЬ1 с1ег РЬагаопеп. МйпсЬеп, 1999.
[4] С1ипк, Е К.: Р угатИ еп . Ьое^уе-Уег1а§, 1992.
[5] Мй11ег, Н. Щ: ТЬ1е т , Е.: 01е 5сЬа!хе с!ег РЬагаопеп. \Л/еЬЬПс!-Уег1а§,
1998.
[6] ЕЬегЬагсИ:, \У.: 51ис1ш т С епега1е — Е х р еп т еп !:а 1 у о г!га § е.
РасЬЬосЬзсЬи1е ВгаипзсЬ\уе1§/\Уо11епЬйЛе1.
[7] О зе, К.: Е1ек1го1есЬтк 1иг 1 п § е т е и г е . Вапс! 1: СгипсПа^сп.
РасЬЬисЬуег1а§ Ье 1рх 1§, 2001.
А птегкип^ с!ез УеНаззегз:
Описаните основи на електрониката бяха силно съкратени с оглед на

разбираемостта. Целта на статията не е да докаже съществуването на
„вълшебната корона“ или антична „електрическа крушка“.
Д-р Волфганг М алек и д-р Катарина К ьотер С пеш на м ед и ц и н ск а п о

м о щ в д р е в е н Е гипет
[1] ОскШх, А: Оаз Мипс1бЯпип§5пЬ.1а1 с1ег АЬеп А§ур1ег. А п аеп ! вюез
1 9 /1 ,5 . 8-11,1995.
[2] ОскШх, А: КйпзШсЬе Веа1тип§ т Л ТесЬтзсЬеп НШзтШе1п зсЬоп
у о г 2000 ЦЬгеп?
Апаез1Ьез151:45,5.19-21,1996.
[3] Раи!кпег, К. О: ТЬе АпНеп! Е^урНап Воок о { 1Ье Оеас1. ВгШзЬ М и
з е и т Ргезз, Еопс1оп 1993,5. 54.
[4] Ма§Ш, I. \У.: Ап хтргоуес! 1агуп§озсоре 1ог апез1ЬеЬз1з. Ьапсе!1, 5.
500, 1926. [5] |аскзоп, С: ТЬе 1ес1и^ие о! тзегЬ оп о! т*гаЬгасЬеа1
тзиШ аЬопз 1иЬез. 5иг§егу, Супесо1о§у апс! оЬзбЛпсз,17,5.507-509,
1913.
[6] УгкепЕеу, V: Оеих гкез с1и ]иЪИе гоуа1 а Геро^ие рпкоЕупазНдие.

ВиИеЕп <1е Ппзйске с!'Е§ур1е, 32,5.171-200,1949.
[7] СЬаНоип^ш, Е: ТЬе Н оизе о! 1л1е. В. М. 1згае1, А тзЬ сгй ат 1973, 5.
90-92.
[8] 5ЬеЬа1а, М. А.: Н1з1:огу о! 1агуп§еа1 ЬкиЪаЕоп. МШсНе Еаз! ]оигпа1
о! Апез1Ьезю1о§у, 6, 5. 49-55,1981.
[9] В1е1е1, К. ипс! Рпз1§, \У.: ТгасЬео1огтеп уог 1800. Сезпегиз, 4 5 ,5 .521
5 3 8 ,1988.
[10] РаЬог, А. Ь.: Еаг, Ь1озе апс1 ТЬгоа! т Апспеп! Е§ур1, Рай II. рзигпа! о!
Еагуп§ою§у апс101ою§у, 106,5. 773-779,1992.
[11] 31ейег, С: Г)епп а11ез з1еЬ1 зей Е\У1§кей §езсЬпеЪеп. 01е §еЬе 1т е
М есИгт с!ег РЬагаопеп. (^ш пкззепг, МйпсЬеп 1990,5. 43.
[ 12] |ипп, }. Е: А п аеп ! Е^урНап МесИсте. Ц т у егзк у о! Ок1аЬота Ргезз,
1Чогтап 1996, 5. 25-30,42,131 ипй 169.
[13] Зегсег, А.: 2000 ЦЬге ТгасЬео1огте. СлЬа-Зутрозш т, 10,5.78-86,1962.
[14] \УеШ, К.: КесЬегсЬез зиг 1а 1ге ЦупазЬе. 1пзЕ1и1 Ргапса1з сГАгсЬсою^хе
Опеп1а1е, Ка1го 1961, ТеН 2, Карке114.
[15] Е тегу, Щ В. ипс! Заас!, 2. У.: ЕхсауаЕопз а! 5а^^а^а. ТЬе ТотЬ о!
Н етак а. С оуегп т еп ! Ргезз, К ако 1938, 5. 35.
[16] Е тегу, \У. В.: АгсЬак Е§урЬ Р еп §и т , Ьопсюп 1991. 5. 59.
[17] КНрре, И. ]., ЬбЬг, }. ипс! Кгое^ег, С: Н 1з!опзсЬе Азрек1е гиг
ЕпЬУ1ск1ип§ с1ег епс!окасЬеа1еп ЬкиЬаЬоп. Ргах15 с!ег Рпеиотою §1е,
35,5. 413-120,1981.
[18] \Уез1епс1ой, \У.: ЕпуасЬеп с!ег НеккипзТ 01е М есИ гт 1т АЙеп
А§ур!еп. А й е г т з & \Утк1ег, 2ипсЬ 1992, 5.129-144.
[19] Ре1ка1, Р: А 2 и]гаеюз2 1 ез 1 к1зег1е!:ек е1зб п у о т а аг окоп Е§у1р1отЬап.
О гуоз! НеШар, 127,5.1709-1712,1986.
[20] СЬа1юип§ш, Р: ТЬе РЬузкйапз о! РЬагаотс Е§ур1. Уег1а§ РЬШрр уоп
2аЬегп, Ма 1П2 1983,3. 16-23.
[21] Маюск, \У., КбЙег, К., Ре 1 го 1апи, С: П 1е Ка1ге аи! с !е т ЬеШ§еп
В1есЬЕзсЬ. А п аеп ! Зюез 1 9 /5 ,5 .10-12,1995.
[22] Ма1еск, Ш Н., Кбйег, К. Р, Ваиег, М., 1УеЪег, М., НегсЬе!, }., РеЬхйапи,
С. А.: Секшск! ос1ег аиккТкЪаг? Рйп! Тагуп§озкорзра1е1 1т ТезЬ
Апаз1Ьезю1о§1е & 1п1епз1УтесЬ21п 37, 5. 621-624,1996.
[23] Е е п Ь о о т , А . ипс! В е Н т § , Р: А п й к е Р 1 и § 1 есЬ тк еп ( т й
П и ^ Е ет о п зй а Й о п ). Р г о § г а т т Еег Апаеп1-Аз1гопаи1:-5ос1е1у-
\УеЬкоп1егеп2, Вегп, 18. ипс! 19. А и§из11995, 5. 48-49.
[24] А т е п с а п Н еай АззоНаЬоп. АйиЬ Айуапсес! СагсЬас Ьке Зиррой.
1АМА 268,5.2201-2241,1992.
[25] Еигореап КезизскаЬоп СоипсП. СиМеНпез 1ог 1Ье айуапсес! т а п -
а§етеп1 о! !Ье агпуау апс! уепШаВоп с!ипп§ гезизскаЬоп. Кезизска-
Ьоп 31,3. 201-230,1996.
[26] Ма1ек, \У., Кбйег, К. ипс! С. Ре^гчлапи: Капп1еп сПе А ^уркг Л е
»ОезорЬа§еа1 Це!ес!ог Оеу1се«?, 1п: О аткеп, Е. V. (Н§.): Оаз ЕгЬе
с1ег СббЙег. МйпсЬеп 1997.
Д-р Херман Бургард В р ъ зк а т а Гилгам еш

[1] Виг^агВ, Н.: Огик: »... \уо уогп Н1ште1 ЬегаЪ§езВе&еп уу]г(1«/ А п -
аеп1Бк1ез,3/1998.
[2] Кгатег, 5. Н.: ТЬе Бипаепапз, О туегзЬ у оГ СЬкга^о, 1963.
[3] Рарке, Щ: Охе Б1егпе уоп ВаЬуюп. МйпсЬеп 1985.
[4] Рагго!, А.: Б итег ипВ АккаВ. МйпсЬеп 1983.
Ю рген Хутман Х р а м ъ т на Е^екиил в Х а т у ш а

[1 ] В 1итп сЬ ]. Е: Оа ВВ з 1 сЬ Вег Р П т т е ! аик 01е В е§е§пип§ Вез
РгорЬе 1 еп Е2 есМе 1 т Ь аиззепгсИзсЬег 1 п 1еШ§еп2 . ВегНп 1994
[2] Ве1ег, Н. Н.: Кгоп 2 еи§е ЕгесМеГ Б е т ВепсЬ! — Б е т Тстре1 — Беше
КаитзсЬШ е. ВегНп 1996.
[3] БееЬег, НаВизсЬа РйЬгег. 1з*апЪи1 2002.
[4] О а т к е п , Е. V.: 1 т N 311:100 уоп 2 е и з . М йпсЬеп 1999. [5] У§1.:
БоппепЪег^, К.: Оаз Ка1зе1 Вег М а§агте. 1п: О аткеп, Е. V. (Н§.):
КозгтзсЬе Бригеп. МйпсЬеп 1988, 5. 46-53.
[6 ] Оипке1, Н. ипВ А.: Ип{:ег§е 0;ап§епе КиЬигеп 5йВоз1аз1епз. 1п
5а§епЬаДе 2е1сЬеп 1 /2 0 0 2 ,5 . 20-23.
[7] Вго\ уп , О. М.: АпаюНеп: БсЬте12йе§е1 аНег КиЬигеп. АтзЬегВат 1996.
[8 ] р1еЬа§, Р: С еЬ е1 т т ззе Вег №1игуб1кег. МйпсЬеп 1999.
[9] 01е Аиз1йЬгип§еп Вез РгорЬе4еп ЕгесМ еЬ коппеп т ]еВег В1Ье1
пасЬ^еюзеп \уегВеп. 7лх етр!еЬ1еп 151 аЪег е т е тб^НсЬз* §епаие
ОЬегзеВшпд, у.. В.: ТЬе И е\у А т е п с а п В1Ь1е, Уогк 1970.
ф р а н к Танер С л ъ н геви т е кри ла

[1] 01е В1Ье1. Рге1Ьиг§ 1 т Вге13§аи 1980.
[2] \Уе1Вт§ег, Е. (Нгз§.): 01е АрокгурЬеп. Аи$зЬиг§ 1988.
Д-р Йоханес ф и б а г и П етер ф и б а г С к р и ва л и щ ет о

Ш Баззооп, К. ипВ Оа1е, К.: 01е М аппа-М азсЬте. Каз1аВ 1979, ВегНп
1995.
[2] НеЬа ^ , }. ипВ Р1еЬа§, Е: 01е Еий^кеНз-МазсЬте. МйпсЬеп 1998.
[3] Со1ВзсЬгтВ1, Ь: Оег ВаЬуютзсЬе Та1шиВ. ВВ. II, Наа^, 1933.
[4] А1Ьег! уоп АасЬсп: СезсЬ1сЬ1е Вез егз!еп Кгеи 2 2 и§ез. ОЬегз. Уоп
Негшапп Нае1е1е, 1епа, 1923.
[5] Ри1ко Ве СЬагВгез: ТПзВзгу о! 1:Ье РДз!: СгизаВе. С'Ьегзе121 уоп Маг^Ьа
Еуе1уп МсСНЬу, ЬопВоп, 1941.
[6 ] М1ккопеп, К.: Е)г. УаЬег ДауеНиз апВ Вае Агк уоп Нае СоуепапГ Ап-
а е п 1 БНез (115-Аиз§аЬе), 18/3,1991.
[7] Ке1сЬ, К., 1п*сгУ1е\у ш: АизЬ 5.: ВеНха§ т КиЬТ1г-2еН, БаЬ 1,1997.
[8 ] АпВгсауз, К., 1п1ег\че\у т : Аиз 1, 5.: ВеИха§ т Ки1Шг-2еЬ, 8аЬ1, 1997.
[9] Веп-Ооу, М: 1п Вае БЬаВоу/ о! Нае Тешр1е. № \у Уогк, 1985.
Николас Бенцин, Дитер ф огл , Йенс Тростнер О т к р и в а н е на п ъ р в и гн а -

та м ат рица
[1] О аткеп, Е. V.: Епппегип§еп ап В1е 2икипД. МйпсЬеп 1968/1992.
[2] О аткеп, Е. у.: 0 1 е Аи§еп Вег БрЬтх. МйпсЬеп 1989.
[3] Уо§1, О.: 01е СПТе с!ег козгтзсЬеп Рогтег. Сге1г 2000.
[4] В еп гт, N .1 2 и т 400. ТоТез*а§ е т е з ГшЬеп ЗЕТТ-РогзсЬегз: СюгТапо
Вгипо. 1п: 5а§епЬаДе 2еНеп, Веа1епЪег§/5сЬ\уе12, Кг. 4 /2 0 0 0 ,5 .1 7 .
Томас ф у с Тайнствените йероглифи

[1] Ногпип§, Е. (ОЬегз.): 01е Цп*епуе11зЪисЬег Тег А§ур1ег. 2 й п сЬ /
МипсЬеп 1992.
[2] Каи1зсЬ, Е. (0Ьегз./Н §.): 01е АрокгурЬеп ипс1 РзеиТер 1§гарЬеп Тез
АНеп Тез1атеп1з. ТиЪт§еп 1900.
[3] К1т§Ьо1г, К. (Н§.): 01е \УеЬ пасЬ Мав. Н атЪ иг§ 1988.
[4] Росиз ТУ у о т 11.5.1997.
[5] ВегНпег Мог^епроз* у о т 19.6.1995.
[6] В 2 (ВегНпег 2еНип§) у о т 9.1.1996.
[7] Ризз, Т Н. А.: Зре 21 ез Ас1ат. МагююЪегТоН1999.
Д-р Клаус Щ ренге Омсфалос - пъпът на свет а

[1] Ме1е1215 5. ипс! Р араТ аИ з Н: Ое1р1и. М ипсЬеп, 2 й п с Ь 1964.
[2] Карре1, М.: 01е Кипз! с1ег СгоВз1е1пЬеагЬеНип§ 1гп аНеп СпесЬеп1апТ.
Апаеп* 5к1ез 4/1996. [3] Оироп! Ке1зе1йЬгег: СпесЬепктТ.
[4] ИеЬа§ К: Оег ОЪеНзк: 8утЬо11йг е т Каит1аЬггеи§? 1п Е. V . О атк еп
(Н§.): № и е козпизсЬе Зригеп, МипсЬеп 1992.
[5] З й сЬ т 2.: ЗиТеп гиш К о зт о з, Цп1ега§еп.
Гиоргиос А. Цукалос П ирам идат а в Гърция

[1] ТНе РугагтТ о! Аг§оНз. НЕ5РЕК1А, Уо1. УП, №. 4, ЗеЬеп 481-538,1938.
[2] МШеПип^еп с1ез Ка1зегНсЬеп Оеи1зсЬеп АгсЬао1о§15сЬеп ГпзНииз,
А1ЬетзсЬе АЬ1еНип§, Вапс126, ЗеНеп 241-246,1901.
[3] № \у 5аепйз1, № . 2102,1997, ЗеНе 11.
Томас Ритер Т и ерм ес - к а м ен н и д а г а д к и о т И спан и я

[1] ОаУ1з, V. И.: У/е§е ги с1еп Соиегп. 1п: А§ур1еп — ЗсЬ аРгкаттег с!ег
РЬагаопеп. КаНопа1 Сео§гарЬ1е 5ос1е1у, \УазЬт§1оп 1989.
[2] с!е Сгааа, А. А.: Рог Тгеггаз Те Зопа, Та Шо]а у Сиас1а1а]ага, Зопа 1997.
[3] 01аг 01аг, А.: Т1егшез.
[4] ОНуег, ]. Ь. А.: Сша Те1 Уаапйеп1о у Мизео }ип!а Те СазНПа у Ьеоп,
УаНаТоНТ 1995.
[5] КЬсЬпег, С.: Оег 5сЬа1г Тег Тешре1гШ:ег. 1п: Тепа X — ЗсЬа^гзисЬег,
КШег ипТ У атр й е, МипсЬеп 1995.
[6] ЗсЬиНеп, А.: ТегтапНа — Е т е 3*аТ* Тег КеШЪегег. № и е УаЬгЪисЬег
Тиг Таз к1азз15сЬе АНег1ит. 1Ь§. 14, ВТ. 27/28, Ъе1р 2 1 §/ВегНп 1911.
[7] ЗсЬиНеп, А.: Бге Ке1НЬегег ипТ 1Ьге К пе§е шН Кош К итапН а. 01е
Ег^еЪтззе Тег Аиз§гаЬип§еп, МипсЬеп 1914
[8] ЗгсМегтапп, Н.: РипТе т З р а т еп , 2ипсЬ 1977.
[9] Торрег, Ц.: Б аз ЕгЬе Тег СН^аШеп. Цп1;ег§ап§ ипТ КисккеЬг Тег
А*1ап1ег. РгехЬиг§ ь Вг. 1977.
А рм ин Ш рик М ит игна, каменна Ирландия

[1] СозНп§, Е: АгсЬаео1о§1са11пуеп!огу о ( Соип1у Са1\уау. Уо1. 1.: \Уез!
СаЬуау. ОиЬНп 1993.
[2] 0 ШогЛат, 5. Е: А п ^ и Ш ез о! Йле 1пзЬ СоипЛузМе, ЬопЛоп 1979.
[3] РееЬап, ТЬе Сео1о§у о! 1Ье Агап 1з1апЛз. ТЬе Воок о! Агап,
Не\у1:о\Уп1упсЬ 1994.
[4] СоЛег, С: 1Уез!егп 51опе Рог! Рго]ес1:, ОиЬНп 1995.
[5] СоЛег, С: С а Ь егсо тт а и п Рог!, Со. С1аге: А геаззеззтеп ! о! Лз си1-
1ига1 соп!ех!, ОиЬНп 1999.
[6] ОооЛу, М.: ТНе Ва11уЬоига НШз Рго]ес!, ОиЬНп 1999. [7] \УаЛЛе11, ТЬе
АгсЬаею^у о! 1Ье Агап 1з1апс1з. ТЬе Воок о ( Агап, Кте\у!о\уп1упсЬ 1994.
[8] КоеНег, О. Щ: АЛпса 5ои!Ь о! 1Ье ЗаЬага СЬгопою§у, СЬ1са§о 1999.
[9] ЕШапЛ, Е. е! а1.: Сгеа! 21тЬаЬ\уе. Меза 2000.
[10] О аткеп, Е. V.: ЕгорЬе! Лег Уег§ап§епЬеЛ, ОйззеМог! 1979.
[11] Сагеу, А пе\у тЛоЛисНоп 1о ЬеЬог СаЬа1а Егепп, ОиЬНп 1993.
[12] К оЬ тзоп, Т.: Зюпез о! Агап — Е П §пта§е, ЬопЛоп 1986.
[13] КопЛгаЛеу, А.: Оапи апЛ ВНе: ТЬе Рг1тогсНа1 Рагеп!з? ВеаНате 1998.
[14] МасаНз1ег, К. А. 8: ЬеЬог СаЬа1а Егепп. ТЬе Воок оГ !Ье Такт§ о!
1ге1апЛ, ОиЬНп 1941.
В или Грьомлинг С вет ц и и л еген ди

[1] У§1.: НаЬп1, А. 1п: б е г О отзсЬ а !2 уоп Ке1тз, 1985, 5. 41 ипЛ 72;
У§1.; З с Ь г а т т , Р Е.: Оег К б т § уоп Ргапкге1сЬ. Оагшз^аЛ! 1960, ВЛ.
1 ,5 .1 4 6 ипЛ 5 . 153; У§1. ВюсЬ, М:: Без го15 1Ьаита1иг§ез, 8ЛазЬоиг§
1924,3. 61;
У§1. 01е СезсЬкМззсЬгеФег Лег Леи!зсЬеп УоггеЛ, ВЛ 9, II,
У§1.2еЬп ВапЛс ЬгапИзсЬег СезсЬкМе Лез В13сЬо1з Сге§ог уоп Тоигз,
Ъе\р'А% 1913, ВЛ. 3, 5. 40.
[2] Но1ег, КаЬпег, К.: Ьех 1 коп 1иг ТЬео1о§1е ипЛ ЮгсЬе (= ЬТЬК),
Рге1Ьиг§ 1 . Вг. 1962/1986, ВЛ. 7 , 5р. 311.
[3] М СН 55 гег. Мегоу, Наппоуег 1978, ВЛ. 2, ВисЬ 3, Кар. 9 ,5 . 95.
[4] Н е г т е з, К.: СЬюЛ\у1§за§еп т ипЛ и т 2и1р1сЬ, т : СЬ1оЛ\У1§ ипЛ Л1е
5сЬ1асЬ! Ье1 2й1р1сЬ — СезсЬ 1сЬ!е ипЛ Му1Ьоз 496 — 1996. 2и1р1сЬ
1996,5.190-195.
51еЬе аисЬ: 0 1 еЛ еп сЬ з,Ь и Л \У 1§, 1Т; т : СЬ1оЛуЛ§ ипЛ Л1е 5сЬ1асЬ!
Ье1 2и1р1сЬ, а.а.О.,5. 271,272.
У§1. Ми11ег, Щ: СЬюЛ\У1§. 1п: Ьоге1е1 — КЬе1тзсЬе 5а^еп, Кб1п 1851,
5.220-222; У§1.01е СезсЬ1сЬ!ззсЬге1Ьег Лег Леи!зсЬеп УоггеЛ, а. а. О.,
ВЛ. 8, Ее 1р 2 1 § 1911, ВЛ. 1,5.106. [5] Н е г т е з, К., а. а. О., 8 .1 9 0 ,1 9 2 ,193.
[6] ТиЛ\У1§, И., а. а. О., 5. 268, 270;
51еЬе: 01е СезсМсТЛззсЬгеПзег Лег Леи!зсЬеп УоггеЛ, а. а. О., ВЛ. 8,
Ье1р21§ 1911, ВЛ. 1,5.118,119.
[7] ЗсЬаиЬег, V и. 5сЬтЛ1ег, Н. М.: НеШ^е ипЛ М атеп зраЛ оп е 1т
1аЬгез1аи1. Аи§зЬиг§ 1993,5. 488 ипЛ 489;
У§1. 1лЬК, а. а. О., 1959, 5опЛегаиз§аЬе 1986, ВЛ. 3, 5р. 1201;
У§1. К 1ет, О. Н.: Оаз §гоВе НаизЬисЬ Лег НеШ§еп, МипсЬеп 2000,5.
462.
[8] 1еп5, \У. (Но;.): КтсИегз № и е з ЕЬегаШгкххкоп, МипсЬеп 1988, Вс1. 8,

5. 569, 570.
[9] Ег§ег1, В., ЗаШе, К, 5сЬ\уепк, 5.: Оеи1зсЬез } а § а т и з е и т МипсЬеп,
ВгаипзсЬчлге1§ 1992,5. 88.
[10] У ога§те, ]. с!е: Охе Ье§епс1а аигеа, Не1с1е1Ъег§ 1963, 5. 886-894;
У$1.: Ег§ег1, В. и. а., а. а. О., 5. 88;
У§1.: ЗсЬаиЬег, V и. З сЬ так г, Н.: а. а. О., 5. 489;
У&1: Ю ет , О.: а. а. О., 5. 462;
У§1. МекЬегз, С: Цаз §го(Зе ВисЬ аег НеШ§еп. МипсЬеп 1999,5. 376.
[11] ЗсЬаиЬег, V, а. а. О., 5. 489;
У§1. и Ь К , а. а. 0., В4. 3;
У§1. МекЬегз, С, а. а. 0., 5.449;
У§1: Ю ет, О., а. а. О., 5. 553.
[12] Ег§ег1, В., а. а. О., 5. 88,90;
У§1. ЗсЬаиЬег, V, а. а. О., 3. 563.
[13] ЕЬепс1а., 5.563,564;
У§1. Ю ет., О., а. а. О., 5.551,552;
У§1. МекЬзгз, С, а. а. О., 3. 449;
У§1. и Ь К , а. а. О., Ва. 5 ,1 9 6 0 ,5р. 503.
[14] ЗсЬаиЬег, V, а.а.О., 5. 518;
Ю ет , Б., а. а. О., 5. 501,502.
[15] ЕЬепаа., 5. 501-505;
У^Г МЬК, а. а. О., Ва. 7 , 5р. 241, 242.
[16] Р1еЬа§,Ц Коп1акЬ МипсЬеп 1994, 3.124-128.
[17] ЕЬепВа, 5.124,125.
[18] ЕЬепаа, 5. 350.
[19] Н о р к т з, В.: Уоп ИРОз епЛйЪгЬ МипсЬеп 1982, 5. 210- 231.
[20] р1еЬа§, Копкк!, а. а. О., 8.125.
[21] ЕЬепВа, 5.126.
[22] ЕЬепВа, 5.126.
[23] ЕЬепаа, 5.127,347,348.
[24] КааЬ, Щ (Н§.), Ш о-КероП, Уо1.10, N 0 . 4 ,2 0 0 1 ,5 .9 ,1 0 ;
С)ие11е: Ь Ь р://ш \у\у.саиз.ог§/рс030799 Ь1т.
[25] У огадте , }. ае, а. а. О., 5. 886-894.
Ю ет , О. а. а. О., 5. 552.
МекЬегз, С, а .а. О., 5. 449.
[26] Цора^ка, Ц.: Ц1е §го(Зе ЕпсЬ-Уоп-Оаткеп-Епгукюраа^е, МипсЬеп
1997, 5. 70, 232-236; р 1еЬа§, Коп1ак1, а. а. 3. 348;
НеЬа§, Ц 01е Апаегеп. МипсЬеп 1993, 5. 297-318. [27] Вхеаегтапп,
Н.: Кпаигз Еех1коп аег З у т Ь о к . МипсЬеп 1989, 3. 196,197.
[28] КоЬ1епЬег§, К., Е, ЕпЬгакеЬе УоггеЬ. МипсЬеп 1970,5.282,283,378,427.
[29] О аткеп, Е. V.: ЕгзсЬетипдеп, МипсЬеп 1976, 5. 266;
У§1. Ооравса, Ц.: а. а. О., 5. 310, 314,384;
У§1. С п т а 1, Е (Н§.): МуОаеп аег Уо1кег, Ва. т , РгапкЬлгЧ 1967,5.155;
У§1. ВеШпдег, С.: Кпаигз Ьехакоп аег МуЙюю^е, МипсЬеп 1989,5.200.
[30] Ве1ип§ег, С: а. а. О., 5. 105.
[31] К б т § , О.: 01е УУеЬ аег Рееп — Му1Ьеп, МагсЬеп ипа Ье§епаеп.
МйпсЬеп 1998,5. 328.

[32] ЕЬепЛа, 5. 66,240.
[33] ЕЬепЛа. 5. 240.
[34] НаЬеск, К.: ЦРО — Оаз /аЬгЬипЛег!:рЬапотеп. \У1еп 1997, 5. 28,30.
[35] ВогЛ, а. а. О., 5. 256.
Кристиан Брахтхойзер П ол ет кът д у х а н а Л у н а т а

[1] Р1еЬа§, }. (Уопуог*). 1п: ВгасЬЛлаизег, СЬ.: 1ш ЗсЬаЛеп <1ег ИРОз —
Аи1 с1ег ЗисЬе пасЬ с1еш Игзргип§ е т е з РЬапотепз.
[2] С пш а 1, Е (Н§.).: МуЛаеп Лег Уб1кег. ВЛ. 3. Ргапк1иг1/М. 1967. [3]
Вагйзке, Н. V . (И§.): Езк1тотагсЬеп. Ойззе1Лог1 1969.
[4] Р1еЬа§, 01е Апс1егеп. МйпсЬеп 1993.
[5] Р1еЬа§, 51етеп1оге. МйпсЬеп 1997.
[6] Р1еЬа§, Коп*акЬ МйпсЬеп 1994.
[7] ИеЬа§, ].: Уоп АНепз епЙйЬгк Ойззекюг! 1997.
[8] Маск, ]. Е.: АЪЛисЛоп. Уогк 1994.
[9] КеЬа§ Е: 01е Мазкеп с1ег АзЬго-СбЛег. 1п: НеЪа^ , }. (Н§.): Оаз 1ЛЮ-
ЗупЛ гот. МьпсЬеп 1996.
[10] Уа11ее, 01теп зю п еп . Ргапк1иг*/М. 1994.
[11] КпиЛ К азтиззеп: 01е СаЬе с1ез АсИегз — Езк1тоту1Ьеп аиз А1азка.
ВегЬп 1996.
Бернд Н озон ф р а й б е р гс к н я т „ ге р е п о т в ъ гл ч щ а "

[1] К егз1еп, С. : ОЬег е т е п т В гаи п е 1 з е п з 1 е т ипс1 В й и т е п
ит§е\уапЛеЬеп МепзсЬепзсЬаЛеГ А гсЬ1у 1йг Мтега1о§1е, Сео§поз1е
ипс1 НйЛепкипЛе. 16,1842, ВегЬп. 5. 372-375.
[2] ЗШЬгег, О .: КоЬ1е. ВегЬп 1923, 5. 274 А п т . 3.
[3] КозеЬ, С .: 2 и т КоЬ1езсЬаЛе1 Лег Рге1Ьег§ег 5 а т т 1 и п § — Ег§еЬтззе
Ъ1зЬеп&ег ипс1 пеиег ЕЬЛегзисЬип^еп. 2еЬзсЬпЙ Гйг ап§еу/апЛ1е
Сео1о§1е. 34,1988.11 5. 344 Й.
[4] Нег1еГ, Р. : КоЬ1езсЬаЛе1 т с1ег З а т т 1 и п § Лег Вег^акаЛепие,
регзопИсЬе МШеИип§.
Хартвиг Хаусдорф Н а н о т е х н и к а о т л е д н и к о в а т а еп о х а
[1] НаизЛог!, Н.: 1Уепп СбЛег С ой зр1е1еп. МйпсЬеп 1997.
[2] НаизЛой, Н.: ЗепзаЬопеПег Рипс! т КиШапЛ. А п аеп ! Зкгез, 2,1997.
' [3] Ма!луе]е\уа,Е. \У:5сЬ1и(11о1^егип§еп2ис1епРипс1епап1ас1еп1огт1§еп
\Уо11гашзр1га1еп т Леп а11тйа1еп АЬ1а$егип§еп Лез Р1иззез Ва1Ьап)и.
2ГчПСИ-Апа1узе 18/485 у о т 29.11.1996.
[4] 1сЬ Лапке Леш ОЪегзеЬшпдзЬйго А1Леа т Кб1п.
[5] Мапо^есЬпо1§1е. Рак!ог X, 5/1997.
Вернер К. Рю еди П и ст ен о ст т а о т Глодел

[1] С1оге1 — Ье §га\гигез Ли зИепсе. ЕЛШопз ВСС Тозсапе, 1994. Уа^ие,
37, гие |еап ЗггаЬшге, Р-31400 Тоиюизе.
[2] Со1е, Ь.: С1оге1 — Ьа Сгиегге Лез Вг^иез. ЕЛШоп Ь'Е1Ьег Уа§ие, 37,
гие ]еап 312аЬшге, Р-31400 Тои1оизе.
[3] Р1еЬа§, Р.: 01е 5сЬгШ!а1е1п у о п СюгеГ1п: М уз!епеп. Вс!. 4, МипсЬеп

2003.
[4] Р1еЬа§, Р.: 11пЬекапп!е БсЬпЙеп \уе1ЬуеИ:. За^епЬаЙе 2екеп, 4/1999,
5.18-20.
В ол ф ган г З и б е н х а р Скрити съкровища

[1] Оашкеп, Е. V.: Аиззаа! ипс! К о зт о з, ОиззеИоН 1972. [2] Е епЬ оот, А.
ипс1 ВеШп§, Е: А т д е п ! А егопаиЛ с ТесЬпо1о§у. Уог!га§, А А 5-
\Уе11коп1егеп2,3.-8. Аидиз! 1997, Ог1апс1о, Р1опс!а, 115А.
[3] 51еЬепЬааг, У/: СеЬе 1т ш з и т Оак 1з1апс1. А п аеп ! 5к1ез, 5 ер !ет Ь ег/
Ок1оЬег 1988.
[4] М. }. В.: Мигс!е сЬе М аппа-М азсЬте аи! Оак-1з1апс1 уег§гаЬеп? Ап-
а еп ! Зкгез, 5ер1етЬег/Ок!оЬег 1988.
[5] Р1еЬа§, Е: Оег СбЙегрюп. МипсЬеп 1995.
[6] Р1ека1к1е\У1С2, Оа Не§1 СоМ! МипсЬеп 1971.
[7] \Уо11§ап§ 51еЬепЬааг: Ц1е 1пказ \уагеп ез шсЬк 1п: Ьозз!, С. (Н§.):
Рга-Аз!гопаиЬк . е т е ТЬезе уЛгс! \уаЬг! СбШп§еп 1982.
[8] Оашкеп, Е. V.: 2е!сЬеп 1йг сИе Е\У1§кеИ:. МипсЬеп 1997.
Р ай н хард Х абек Галерията на боговет е-аст ронавт и

[1] НаЬеск, К. (Н§.): 11пзо1уес! Муз1епез — 01е У/еЬ с1ез 11пегк1агПсЬеп.
АиззкИип^зкакю^;. \ЛТеп 2001.
[2] У/НИз, К. (Н§.): Му*Ьеп с!ег \Уе11. МипсЬеп 1994.
[3] Техбп1оз с!ег 5ат т1и п §еп »Ше11Ьаиег«, Есиасюг ипс! Того, Ко1итЬ!еп,
<Зийо ипс! Во§о1а, 2001.
[4] МйПег-Казраг, 11. (Н§): 1.ех1коп с!ез АЬег§1аиЬепз, 3 Вс!е. \У1еп 1996.
[5] у§1. НаЬеск, К. (Н§.): 11пзо1уес! Муз1епез, а. а. О.
[6] В1ес!егтапп, Н.: \Уипс!егууе5еп — У/ипс!ег\уеЬеп, Сгаг 1980.
[7] РегзбпНсЬе МШеНип^еп с!ег М изеитзю Ь ипд У/еПЬаиег ап с!аз Т еат
уоп »11пзо1уес! Муз1епез«, (Зийо 2000.
[8] СойегеП, А.: 01е \УеЬ с!ег Му!Ьеп ипс! Ее^епс!еп, МипсЬеп 1990.
[9] Ьайигпег, СЬ.: В е§е§п и п § т й с !е т Ргетс1еп, Ма§1з!:егагЬей,
Цшуегзйа!: \У 1еп, М оуетЬег 1998. [10] НаЬеск, К.: 1 п!егУ1е\у тг!: Ог.
АизШо РпиИ, СаросЬроп!е 1998.
Д -р А л г у н д Е е н б о о м Е л гбри ологи я в д р е в н о с т т а
[1] НаЬеск, К.: Н осЬксЬпою ^е с!ег РгйЬгей. ТТпегИагЬсЬе агсЬаою§1зсЬе
Еп!с!ескип§еп, УЛеп 2001.
[2] НаЬеск, К. (Н§.): М и5еитзка1аю § ги с!ег АиззкПипд »01е У/еЙ с!ез
Нпегк1агИсЬеп«, УЛеп 2001.
Р у д о л ф Е к харт К0500 - среща с боговет е на т аите

[1] Ка1зсЬ, С. ипс! Ма'ах, К'ауиш: Е т К о зт о з 1 т Ке§етуа1с1, МипсЬеп
1994.
Д -р К ар л Грюн Тулул 1 - дагадъгн ат а крепост на таите

[1] Оашкеп, Е. у.: Охе Бригеп с!ег АиВепгсЬзсЬеп, МипсЬеп 1990.
[2] НеЬа§, Р: Оег СбЛегр1ап, МипсЬеп 1995.

[3] РхеМз, V. М.: ТЬе копо^гарМ е НегЛа^е о! !Ье Мауа ]ез!ег Сос1. 1п:
КоЬегкоп,
М. С. (Н§.): 51х1Ь Ра1еп^ие Коипс! ТаЬ1е 1986, Гчюгтап 1999.
[4] О аткеп, Е. V.: Оег Та§ ап Леш сЬе СбЛег к а т еп , МипсЬеп 1984.
[5] НеЬа§, }. и. Р: М ззепзсЬ аД зЬ у^епе ипс! Ра1ао-5ЕТ1.1п: О аткеп, Е.
V. (Н§.): Р гетск аиз с1ет АП, МипсЬеп 1995, 3. 287-296.
[6] 51еЬе: ЬЛр: / / \уипу.сауесЬуе.сот
Рудолф Екхарт П акал и „Ч ер в ен а т а п л ан ет а"

[1] ЗсЬе1е, Ь. ипс! Б. РгеМе1:01е ипЪекагиЛе Мек с!ег Мауа, МипсЬеп 1991.
[2] И езе, В.: 01е Мауа, МипсЬеп 1995.
[3] ТЬошрзоп, ]. Е. 5.: 01е Мауа, МипсЬеп 1976.
Гизела Е р м ел Беп-Коророт и - звездн и посетители?

[1] О аткеп, Е. V.: Аиззаа! ип<1 К о зт о з. Оиззекюг!, \ЛЬеп 1972.
[2] ЗЛппеп, уоп скп К: ОигсЬ СепЛаРВгазШеп, С е \ р тл % 1886.
[3] Оегз.: 11п!ег Леп №Л1ГУб1кегп 2епЛа1ЬгазШепз, ВегЬп 1894.
[4] КосЬ-СгипЬег§, ТЬ.: 7мге1 |аЬге ип!ег Леп ЬкЪапегп, ВегЬп 1909/1910.
[5] ЬикезсЬ, А . : ВеЬ§огогоЬ — е т е ту1Ьою§1зсЬе Сез!аП Лег СогоЛге-
1п<Лапег. \У1епег Уб1кегкипЛЬсЬе МЛ1еПип§еп, № и е Ро1§е 2 /7 , \ЛЛеп
1958.
[6] Оегз.: ЬеЬеп ипЛ МуПлоз Лег Кауарб, \\Ьеп 1968.
[7] Оегз.: ЗсЬ атапеп а т Шо Х т § и . МЬеп, Кб1п 1990.
[8] У§1. Мегхи аисЬ РигЛир, К.: 01е Сепе ипс1 сЬе АивепгЛгзсЬеп. 1п:
5а§епЬаДе 2еЛеп 6/1999.
[9] ВаМиз, Н.: Охе }а§иаг 2 \уПЬп§е. Каззе11958.
П етер ф и б а г М и с т е р и о зн а т р ъ б н а сист елга - п о с т р о е н а о т и зв ъ н

зем н и ?
[1] УаЬоо 1п1егп(: № \ уз, 19.6.2002.
[2] ОМ* ЬЛете* NеVV5/ 25.6.2002.
[3] »С Ь тезе заепПз1з !о е х а т т е зизрескЛ ЕТ геЬсз«, А п а п о у а .с о т /
пе\уз 19.6.2002.
[4] »М уз!еп оиз Р1рез ЬеЛ Ьу ЕТ«. Керог!еЛ Л о т ф1п§Ьа1. ПрсТаГес!
25.6.2002. ЬЛ р://еп§ЬзЬ.реор1е.сот.сп.
Д итм ар Ш радер П и р а м и д и т е в С р е д н о т о ц а р с т в о
[1] ЗсЬгаЛег, О.: Ке1зе г и Леп »сЬтез1зсЬеп РугагтЛеп«. 1п: С Ь та Ьеи!е.
Вефп^; 1996, №. 10.
[2] ЬаЛзЛЛкг, 0. и. ТтЬаг!, 5.: С Ь та ипс! |арап, НеМе1Ьег§ 1983.
[3] Вгиппег, Н. и. а. (Н§.): Тех1коп АЬе КиЬигеп, МаппЬеЬп 1990.
[4] СЬпзПе, А.: С Ь т езе Му!Ьо1о§у, № \ у Уогк 1987.
[5] СЬап§, К. С: ТЬе АгсЬаео1о§у о! А п аеп ! С Ь та, № \у Н ауеп, Уа1е
И туегзЛ у, 1983.
[6] НаизЛогЛ, Н.: 01е \уеЬЗе РугапгЬЛе, МипсЬеп 1994.
[7] Кгазза, Р и. Н. НаизЛогЕ 5а1е11Леп Лег СбЛег, МипсЬеп 1995.
[8] Вго^п, О. М. (Н§.): Оаз §1апгуо11е Ке1сЬ с!ег МШе, Атз1:егс1ат 1994.
[9] Рй11т§, О.: С Ь та Ре1зеЬ1Ьгег, Оитоп1-Уег1а&, 1998.
[10] Козпу, О: СЬап-На 1-Клп§, А п ^ и е Сео$гарЬ1е сЬтсйзе, Рапз 1891.
[11] Мазрего, Н.: Са С Ь т е А п ^ и е , Рапз 1927.
[12] П Топ§: \У1ззепз\уег1:ез иЬег сЪе Х1х1а-Ки14иг. 1п: С Ь та Неи1е, В ецт^
2000, № . 10, 5. 36—4-2.
[13] Оп 1Ье Коас11о №п§х1а. 1п: А н С Ь та, 2000, 5.17-30.
Т ом ас Р и т ер Д о р д ж е - оръж иет о н а б о го в е т е ?
[1 ] ЗасЬтапп, Н.-\Л/.: 1п ЗсЬиН ипс! АзсЬе. Ше Агзепаю <1ег Цпз1егЬНсЬеп,
Ва<1еп-Вас1еп 1989.
[2] Т отаз, А.: 5ЬатЬЬа1а, Оаз1з <1е Ьиг, Вагсеюпа 1980.
[3] р 1еЬа§ , }. и. Р: Охе Е\У1§кейз-М азсЬте, МипсЬеп 1998.
[4] Цора1ка, Ц: 01е §го(Зе ЕпсЬ-Уоп-Оаткеп-ЕпгукюресЬе, ОиззеИогТ
1998.
[5] У§1. Сеп*ез, Ь.: 01е У/нкНсЬкеЬ с1ег СбЬег, Еззеп 1996.
[6] СЬИсЬезз, О. Н.: У1тапа АЬсгаЬ А п а е п ! 1псИа а т ! АНапЬз,
Кетр1оп/1Шпо13 1999.
[7] ОпппепЪег§, Е.: Уоп Сеуюп х и т Н1та1а]а, ВегНп 1926.
[8] КШ:ег, ТЬ.: Оаз Ка1зе1 <1ег М апепегзсЬетип§еп, 5иЬ11995.
[9] Шиег, ТЬ. и. А.: О е т 5сЬ1скза1 аи! с!ег Зриг — Оаз Ка1зе1 <4ег
Ра1тЬ1аиЬ1ЬНо1:Ьекеп, 5иЬ11998.
[10] \Уа1егз1опе, К.: 1л у т § УЛзсют ГпсЬа, Ьопсюп 1995.
[11] Т отаз, А.: \У1г зт<4 тсЬ1 <Т1е сгз1еп, Вопп 1972.
[12] р 1еЬа§, Р: С еЬ е1 т т ззе с1ег МаЬлгУб1кег, МипсЬеп 1999.
В а л т е р -Й о р г Л а н гб а й н Х р а м о в е и п р ево дн и с р е д с т в а н а и н д и й ски т е
б о го ве
[1] УоЬдгаЬзеп, А. и. ЗЬегНп, Н. (Н§.): 1псЬеп, о. О. и. ].
[2] Магсо-Ро1о-Ке1зе1иЬгег: 1тДеп, ОзШМегп, о . }.
[3] Сеп1ез, Ь.: 01е УЛгкЬсЬкеИ с1ег СбЬег, Еззеп 1996.
[4] Ргапгеп, Н. С: Оаз АЬе 1псЬеп, МипсЬеп 1990.
[5] Тап§Ъет, \У.Ц.: Оаз 5рЬ тх-5упс1гот, МипсЬеп 1992,
Г иоргиос А . Ц у к а л о с З а га д ъ гн и т е х р а м о в е -в и м а н и
[1] Оашкеп, Е. V.: Оег СбЬег-ЗсЬоск, МипсЬеп 1992.
[2] 1опз, V: 1псЬап Му1Ьо1о§у, Ме\у Уогк 1967.
[3] ЕВ^агЛез, М.: 1псЬап Т етрю з апс! Ра1асез, Ие\у Уогк 1969.
[4] Огаке, \У. К.: Со<Зз апЛ З р а сет еп т 1:Ье Апс1еп1 Еаз!, ТопЗоп 1973.
[5] Рпуа1Ли§ т з А11, Оег 5р1е§е1,18,5. 226-229, Мг. 18,1995.
[6] Р1еЬа§, Р: С еЬегтш ззе Зег Ма4игуб1кег, МипсЬеп 1999.
А н к е и Х ор ст Д у н к е л О с т р о в ъ т на к а м е н н и т е г у д о в и щ а
[1] Неуегс1аЬ1, Т.: \Уе§е йЬегз Меег, МипсЬеп 1978.
[2] 5Ьп§1, М.: Оаз 1е1г1е РагасЬез, Ъ е[ргщ 1986.
[3] уоп Зеп 51етеп, К.: Му *Ьез та^ ш згепз, 2еЬзсЬгШ: 1иг Е О тою ^е, 1934.
П етер ф и б а г К ост и геск и к у л т о в е

Статията се бази р а на книгата: Р1еЬа§, Р: С с Ь е х т ш ззе Лег
№1игуб1кег, Еап§еп-Ми11ег-Уег1а§, МипсЬеп 1999. Оог! ЪеЛтЗе! зкЬ
е т аиз&ЬгИсЬез ф иеП епуеггекЬтз.
Иг. 5!е!ап ТМезеп: Б ге Зи ске п аск ЬеЪеп гт АП

[1] Ооу1е, К. (Н§.): Скситз!е11аг НаЪкаЪк 2опез, РгосеесИп§з оГ !Ье Ркз!
1п!егпа!юпа1 Соп1егепсе, Тгаухз Ноизе, 1996.
[2] Огаке, Р, Огаке, Р. ипс! 5оЬе1, 0.: 1з Апуопе Ои! ТЬеге?, Ое1асог!е Ргезз,
№ \ у Уогк, 1992.
[3] Ьепа, Р: ОЬзегуа!юпа1 А зкорЬ узкз, А&А ГлЪгагу, № \у Уогк, 1988.
[4] Массопе, С: М1ззюп Оез1§п !о Се! !о !Ье 5о1аг Роа, 1АГ-94-А.6.054,45!Ь
Соп§гезз о! !Ье 1п!егпа!юпа1 Аз!гопаи!ка1 Рес1ега!юп, Ос!. 9-14,1994/
^ г и з а к т , 1згае1.
[5] МапоШ, Ье§ег, А., Меппеззоп, В. ипй ОШуюг, М.: Ое!ес!юп апс!
СЬагаскпгаЬоп о1Еаг!Ь-1лке Р1апе!з, РгосеесЬп^з о5 !Ье 5!Ь т!егп а-
!юпа! Соп1егепсе о! Вк>аз!гопоту, 1997.
[6] \У к к г а т а з т § Ь е , С. ипс! Ноу1е, Р. е! а1: 1п!гагес1 З^паШ гез о!
РгеЪю1о§у ог Вю1о§у, РгосеесИп§з о! !Ье 5!Ь т!егпа!юпа1 СогЛегепсе
о! Вю аз!гопоту, 1997.
[7] Т Ь к зеп , 5.: Сгипс11а§еп с!ег К Н татос1еШ еги п §, И т у . Мипз!ег, 1992.
[8] Т М езеп , 5.: 5рек!гозкор13сЬ е 51§па!игеп а1з НШ згш!!е1 гиг
СЬагак!епзкгип§ ех!газо1агег Р1апе!епа!тозрЬагеп, азкопопнзсЬез
Ко11о^и^ит, Мипз!ег, 1996.
[9] ТЬкзеп, 5.: 3!аг Тгек Зскпсе — сИе 2икипЛ Ьа! зсЬоп Ъе§оппеп,
МипсЬеп, 1997.
[10] ТЬ1езеп, 3.: 5!аЬШ !у Р а г а т е !е г з о 1Р Р1апе!агу Е с о з у 5 ! е т з /
0155ег!а!юпз5сЬг Л!, Нопо1и1и, 1997.
[11] Т Ь кзеп, 5.: С И та!е Рокег — а ]ои гп еу !о оиг Ргесю из Р1апе!,
МтсК^иез!, 1999.
Д-р Хорст Ю н гн и к ел С к о р о с т т а на с в е т л и н а т а
[1] 0'М еШ , С . К.: И п зеге 2 и к и п А 1т К аиш , Вегп 1978.
[2] Сое, М. О.: Оаз С е Ь е 1 т т з скг Мауа-ЗсЬпЛ, Р ет Ь ек Ье1 Н атЬ иг§
1995.
[3] ЗсЬпеИег а1з йаз ЬкЬ1; сЬе Сгепгеп йег РЬуз1к, ВисК ипс! К е§к К1аиз
• 31ттепп§.
Егз!зепс1ип§ а т 06.09.1995 (!) г т МИР, \УкскгЬо1ип§ а т 03.11.1997
т 3-5АТ [4] ГЛпЛг, С.: ЗсЬпеИег а1з <1аз 1лсЬ!?, РЬуз1к ипзегег 2ек . 28
(1997) № . 5.
фондацията на Ерих фон Деникен
През 1996 г. Ерих фон Деникен заедно със съпругата си Ели

забет фон Деникен основава фондация „Ерих фон Деникен"
в Интерлакен, Швейцария. Семейната двойка дари финансо
ви средства и част от огромния си архив от книги, диапози
тиви, филми, ръкописи, картини и др. Очаква се да бъдат до
бавени и още елементи от делото на Деникен. Целта на фон
дацията е изследване на големите световни загадки и най-
вече енигматичните реликти на древните култури. Тя желае
да стане инициатор на изследвания, които до момента изг
леждаха невъзможни - такива, които м акар да съдържат
научни постижения, не позволяват да бъдат ограничени от
научните догми.
фондацията осъществява контакти между изследователи
от различни области на науката, които в рамките на интер
дисциплинарни проекти искат да намерят отговори на мно-
гото въпроси, свързани с човешката история.
Тя представя техните резултати и документации пред ши
роката публика и предлага реферати по темата на училища
и образователни институти.
фондацията споделя и подкрепя научни проекти, които из
следват най-големите загадки на нашия свят. Ето два примера:
Н а й -г о л я м а т а и л ю с т р и р а н а к н и га на ч о в е ч е с т в о т о
На 450 километра южно от столицата на Перу Лима се нами

ра високото плато Наска. Американски учен, който през 1939
г. прелита със спортен самолет над кам енната пустиня,
случайно открива странни линии, които приличат на писти,
или огромни фигури - например 50-метрова маймуна с на
вита опашка или кондор с разперени 110-метрови крила. На
планинския склон има и друга фигура - човек, вдигнал ръка
за поздрав към небето. Днес той е наричан е1 а51гопаи1а, аст
ронавтът.
Още по-впечатляваща е гигантската мрежа от хиляди ли

нии и писти, която разрязва цялата местност. Те са широки
до 80 метра и са дълги до 23 километра. Някой от тях са опъ
нати като по конец през планинските склонове. Между тях
има широки трапецовидни и огромни геометрични изобра
жения. Всички тези линии, писти и фигури имат нещо общо:
те се виждат само от въздуха! С каква цел са създадени? От
кого? Кога? С какви средства?
Само от страна на науката днес има 14 теории. Всяка от
тях има значителни слабости. В случая би могла да се наме
си фондация „Ерих фон Деникен" - да ангажира утвърден
научен институт, за да проведе анализи, които класическата
археология не би приела. Например химически и физически
изследвания - има ли изкуствени бои в земите на Наска? На
каква дълбочина? Има ли промяна в излъчванията? В кои из
лъчвания? Равномерно ли е магнитното поле? Така би могло
най-накрая да се разкрие тайната на „най-голямата илюстри
рана книга на човечеството".
М ен х и р и в Б р е т а н
Откакто хората в Северна франция помнят, там има големи

колони и камъни. В село Кермарио има 1029 менхира в ко
лони по десет с дължина над един километър; в малката мес
тност Менек менхирите са 1099, този път подредени във во
енна колона с дължина повече от един километър. Край Кер-
лескан има 540 камъни в редици по тринайсет, а в Керзеро
още 1129 менхира в колони по десет.
Преди около 5800 години в околностите на днешен Карнак
трябва да е имало около 10 000 камъни. Най-големият от тях,
наречен 1е $гап(} Мепкгг Ьпзе, е 21 метра висок и тежи 350 тона.
Защо непознатите строители са избрали военните реди
ци или десет и тринайсетколонното подреждане? Какво е
предназначението на големите самостоятелни менхири и по
лукръговете в началото и в края на редиците? Как е възмож
но менхирите да са поставени на големи разстояния един от
друг в хълмисти местности и геометрични зависимости, ко
ито според днеш ните разбирания никой не е познавал по
онова време? Кой е поръчал тази геометрична загадка? От
къде е черпел математическите си знания? Как са измерили
областта? Как са били транспортирани камъните? За какво е
служила каменната „джунгла"? фондация „Ерих фон Дени-

кен" трябва да съдейства за отговорите на тези въпроси.
С т а н е т е сп о н со р и на ф о н д а ц и я т а
„Е рих ф он Д ен и к ен "!
Изследването на най-големитс загадки на нашия свят е прик

лючение. Станете част от него, станете участници и спонсо
ри на фондация „Ерих фон Деникен". С Вашия принос, кой
то можете да изпратите на дадената банкова сметка, Вие ак
тивно ще подпомогнете многостранния проект на фондаци
ята. Всички дарители един път годишно получават информа
ция за нейната дейност.
Банкова сметка:
Роз1:коп1о ЕпсЬ уоп Оашкеп-ЗИВип^,
СН-3800 1п1ег1акеп,
КопЮ-№. 30-666741-4
АсДеззе: ОЪеге Вбт§з1:гаВе 100 - СН-3800 1п*ег1акеп
ет а П : т 1 о @ е \гс15Ш1ип§.сЬ
Н о т е р а ^ е : \у\у\у.еус!5Й 1и т§.сЬ
А.А.8.
И зсл ед о в а тел ск о о б щ еств о за ар х ео л о ги я,
а с т р о н а в т и к а и 8ЕТ1
„Ако говек изследва тезата на палео-$ЕТ1 непредубедено и от

крито, скоро ще разбере, ге нищо в нея не противореги на строги
те наугни закони и нашето разбиране 3а вселената."
Проф. д-р Луис Е. Навиа. философ, Ню Йорк, САЩ
От години учените, авторите и лаиците дискутират хипо

тезата за космическо посещение. Тя все повече се приема нав
сякъде по света, защото с пробива на човека в космоса се
промени и съзнанието ни за мястото на човека в космоса.
Мислите ни станаха по-отворени. Идеята за космическо по
сещ ение доби по-ясни очертания и възникна конкретен
научен интерес, който обедини хиляди хора от целия свят в
едно изследователско общество: А.А.5.
Идеята на палео-ЗЕТ1 открива нови възможности за ин
терпретация на загадъчни до момента събития от нашата
предистория. Изследването на А.А.5. ни връща далеч назад
в минало ни. Говорим за археологични загадки, за прадрев-
ни текстове и митологични предания на отминалата епоха.
А.А.З. е дружество, основано от Ерих фон Деникен съглас
но швейцарското право. Паралелно с него съществува амери
канското д ъ щ ерн о общ ество А .А . 8 К.А. (Агскаео1о$у,
.
АзЬгопаиНсз & 5ЕТ1 Кезеагск АззосгаИоп), председател на което

е Гиоргиос А. Цукалос.
Целта на А.А.8. е да намери доказателство за историчес
ко и /и л и праисторическо извънземно посещение на нашата
планета Земята.
Станете и Вие член на А.А.8.!

Изследвайте великите мистерии на нашия свят.
А.А.З.: РозДасЬ, СН-3803 Веа1:епЬег§;

А.А.З. Е.А.: Е О. Вох 29075, Зап Ргапазсо, СА 94129, ЦЗА
йгту.за^епепЬаДегеЛеп.сот или 1е§епс1агу1:1те5.сот
Е р и х ф о н Д е н и к е н е р о д е н п р е з 1 9 3 5 г. в Ш в е й ц а р и я и
е е д и н о т н а й - у с п е ш н и т е м е ж д у н а р о д н и а в т о р и . С л ед
с в е т о в н и я б е с т с е л ъ р о т 1 9 6 8 г. ууС п о м е н и о т б ъ д е щ е -
т о “у к н и г и т е м у се п р е в е ж д а т н а 2 8 е з и к а . Д о м о м е н т а
с а и з л е з л и о т п е ч а т н а д 2 0 з а г л а в и я в т и р а ж н а д 51
м и ли он а екзем п л я ра.
И зв ести я та от и зч езн ал и к у л т у р и все ощ е съ щ еству в ат.

Е рих ф он Д ен и к ен п р е д с т а в я н ай -н о ви я, с п и р а щ д ъ х а
р а з к а з з а н е р а зга д а н и я п ъ зе л в Египет, Ю ж н а А м ер и к а
и А зия. У ченият р а згл е ж д а за б р а н е н а досега археологи я,
и зп ъ л н ен а с м и сти чн и м еста, с н ароди , о б гъ р н ати от л е
генди и м аги ческа култура, за д а р а зк р и е тай н ата: ран ното
човечество е и м ал о к о н т а к т с и зв ъ н зем н и ц и ви л и зац и и .
А р х ео л о ги ята и и сто р и ч еск и те и зс л е д в а н и я сто л ети я н а
ред са п р ен еб р егв ал и и п о ти ск ал и н а й -в а ж н и т е в л и я н и я
в ъ р х у ч о в еш к ата и стория. Ерих ф он Д еникен, свето вн о и з
вестн и ят учен и авто р н а бестселъри , п р ед ставя съвм естн о
с н ау ч н и р аб о тн и ц и и и зсл ед о в а тел и н ай -н о ви те п ри м ери
з а а л т е р н а т и в н а и сто р и о гр аф и я, к о ято не б и м огла да
б ъ д е п о -у в л ек ател н а: О тк р и ти л и са при п и р ам и д и те в
Гиза ск р и т и кам ери? П р и т е ж а в а л и л и са ф а р а о н и т е т а й
н и технологии? Р а з к а з в а т л и д р ев н и те ш у м ер ск и т е к с т о
ве з а п р и зем я в ан и я н а к о см и ч еск и кораби? И м ал о л и е
н ан о тех н о л о ги и ощ е в к а м е н н а т а ера? Н а п р а в и л и л и са
ч у ж д и си ли м и стер и о зн а к а н а л и за ц и я в Китай? Защ о п р а
и сто р и ч ески те „творци " са с ъ зд а в а л и к ам ен н и чудовищ а?
С ъ д ъ р ж а т л и д р евн и те д окум ен ти д о к а за т е л с т в а за генни
м ан и п улац и и ? П о к а зв а т л и зв езд н и те к у л то в е н а остров
С у л ав еси к о н т а к т с и звъ н зем н и те?
ОТПРАВЕТЕ СЕ ЗАЕДНО С ЕРИХ Ф О Н ДЕНИКЕН ПО

СЛЕДИТЕ НА ЕДНА НОВА КОСМИЧЕСКА АРХЕОЛОГИЯ.
Посетете ни на адрес:
\у\у\у.(Шок.пе1
Цена: 15 лв.

Ерих фон Деникен - Ловци на изгубеното знание - по следите на Забранената археология-Дилок (2009)

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Ерих фон Деникен - Ловци на изгубеното знание - по следите на Забранената археология-Дилок (2009)

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

По следите на

Ерих фон Деникен е съставител на четири други книги,

♦ Космически следи. Нови разкрития на древната астро­

Може би, най-радвитите форлги на живот във вселената са

Търсенето на идвънделгна интелигентност навлида в напълно но­

Предговор: Ерих фон Деникен /1 1

Тезата на палео-5ЕТ1: какво е това?

II. ЗАГАДЪЧНИЯТ ЕГИПЕТ

Херодот, Ал-Каиси и платото на пирамидите

Тайните камери на Сфинкса

Гиза и великите пирамиди

Решение за построяване на пирамидите

ОС-Х и загадката на египетските обелиски

И тя все пак свети!

Електричество в древен Египет?

Спешна медицинска помощ в древен Египет

III. ЗАГАДЪЧНИЯТ ОРИЕНТ

Храмът на Езекиил в Хатуша

IV. ЗАГАДЪЧНАТА ЕВРОПА

Термес - каменни загадки от Испания

Митична, каменна Ирландия

фрайбергският „череп от въглшца"

Нанотехника от ледниковата епоха

Най-новият виц за Наска

К0500 - среща с боговете на майте

Тулум - загадъчната крепост на майте

Пакал и „Червената планета"

Беп-Коророти - звездни посетители?

VI. ЗАГАДЪЧНАТА АЗИЯ

П ирамидите в Средното царство

Храмове и превозни средства на индийските богове

Островът на каменните чудовища

Кога едно изследване е легитимно?

Палео-5ЕТ1 - аргументи, логика и последствия

Библиография и бележки / 287

Утвърждава се нова наука. Как? Кьде? Кога? Защо? През про­

ди". От АА5 произлезе „Обществото за археология, астронав­

А.А.З., РозЛасЬ, СН-38000 Веа1епЬег§

АА5 КА, Е О. Вох 29075, Зап Ргапазсо, СА 94129, ИЗА

В цялата човешка история - като започнем от австрааопите-

рът би могъл да е: „Защо да изкачваме Еверест?'7 Защо изоб­

През последните години търсенето на извънземна намеса в

те, издигнати около научния свят срещу „д ругомисл ещите".

На 17 септември 2002 г. всичко беше готово. На световната об­

1. Марк Ленър, уважаван египтолог от САЩ, представяше

Предаването обещаваше много, човек трябваше да го гле­

: Представяне на най-важните лица от радио или телевизионно преда­

мумия в саркофага на Хеопс, тя със сигурност не е била него­

Един ден се появява някой си Рудолф Гантенбринк и с помощ­

Хвалебствия за някакъв саркофаг, който уж за първи път

Шахтата и робота на Гантенбринк

За Бога! Още преди 10 години Рудолф Гантенбринк беше

Защо всъщност е нужна дискретност? В крайна сметка

Какво говори срещу Хеопс?

урид е издигнал пирамидата преди потопа, „за да съхрани в

А надписът в освобождаващата катера?

Ако става дута да „графити" на строителите на пирати-

Около пиратидата обаге ита и гробници, пекарни, спални по-

или Ерусалим в Израел. Пекарните и месарниците, силозите

От десетилетия учени и лаици спорят дали Хеопсовата пира­

му като вицепрезидент на 5осге1у о/

Изминаха почти 2500 години, откакто гръцкият историк Хе­

Погребална камера на Хеопс?

♦ Космически следи. Нови разкрития на древната астро

Търсенето на идвънделгна интелигентност навлида в напълно но

Утвърждава се нова наука. Как? Кьде? Кога? Защо? През про

ди". От АА5 произлезе „Обществото за археология, астронав

рът би могъл да е: „Защо да изкачваме Еверест?'7 Защо изоб

На 17 септември 2002 г. всичко беше готово. На световната об

Предаването обещаваше много, човек трябваше да го гле

: Представяне на най-важните лица от радио или телевизионно преда

мумия в саркофага на Хеопс, тя със сигурност не е била него

Един ден се появява някой си Рудолф Гантенбринк и с помощ

От десетилетия учени и лаици спорят дали Хеопсовата пира

Изминаха почти 2500 години, откакто гръцкият историк Хе

Второто изображение дава много повече информация: виж

зрИтх. Става дума вероятно за две архитектонично разделе

Наличието на подобни съоръжения само по себе си е сен

пирамидата на Хефрен и този на Сфинкса и мимоходом спо

Въпреки незначителни разминавания в описанието на ко

вят три дървени конструкции. В отвесните греди има издъл

Изстреляни от рампите на стартовите площадки, 2000 годи

твърд предмет, дошъл от небето. Не

ките божества са разполагали с едни и същи системи - ф е

отношение на йероглифните текстове над и под изображени

околностите на Дендера? М ожем ли категорично да изк

змия от единия електрод до другия. Това се случва анало

той не би могъл да постигне разбираем в технологично от

Мненията за значението на релефа в Дендера и йерогли

ричество (постигнато с триене или други подобни) за пос

2. Защо египтяните са използвали подобни средства? Въз

мер на принципа на двигател с вътрешно горене („Ото"). Ба

вела. Чрез контактната четка възник

Изхождайки от интерпретацията на Оклиц [1, 2], ние се опи

Използвахме древноегипетски медицински текстове. Из