ЛИТЕРА

ПРИМА
 ЕРИХ ФОН ДЕНИКЕН

НОВИ СПОМЕНИ
ОТ БЪДЕЩЕТО
ЗАБЛУЖДАВАЛ ЛИ СЪМ СЕ?

С приноса на индийския учен

проф. д-р Дилееп Кумар Канджилал

Издателство „Литера Прима“

София • 1994 г.
 СЪДЪРЖАНИЕ

П РЕД ГО В О Р КЪМ М О И ТЕ Ч И Т А ТЕЛ И ................................. 5

НОВИ С П О М Е Н И ОТ Б Ъ Д Е Щ Е Т О .......................................... 13
превод Х ристо М инков

Ф А Н ТА С ТИ Ч Н А Д Е Й С Т В И Т Е Л Н О С Т ....................................77
превод Росица В елкова

ИНДИЯ — СТРАНАТА НА Х И Л Я Д И Т Е Б О Г О В Е ............ 123

превод Н иколай Попов

Л ЕТЯЩ И ТЕ М АШ ИНИ В Д РЕВ Н А И Н Д И Я ........................151

(от професор д-р Дилееп Кумар Канджилал)
превод Михаил М ихалев

Б И БЛ И О ГРА Ф И Я 177
 ПРЕДГОВОР КЪМ МОИТЕ ЧИТАТЕЛИ

„Едно от най-веселите из­

питания в живота е да слу­
жим като мишена без да ,
бъдем улучвани.“
Уинстън Чърчил
(1874 - 1965 г.)

11очти преди двадесет години написах моята първа книга. И две

години я предлагах из разни немски издателства. Известно време след
това получавах от тях в пощенската си кутия писма със стереотипни
начални редове: „Ние съжаляваме... Книгата не е подходяща за наша­
та програма...“
В отчаянието си събрах всичките си налични пари, седнах в моя
раздрънкан фолксваген и потеглих за Хамбург мри д-р Томас фон
Рнидоф, тогава научен редактор на „Ди цайт“, за да предложа няколко
части от книгата си за отпечатване. Господин Рандоф съобщи за мен
по телефона на един от собствениците на издателство „Екон“ Егвин
Барт фон Вереналп, пред чието голямо бюро в Дюселдорф стоях
няколко дена по-късно. Той ме погледна скептично над очилата си и
каза: „С един малък тираж, да кажем, зри хиляди броя, можем да
опитаме...“ Така през февруари 1968 г. излезе от печат книгата „Спо­
мени от бъдещето“ *.
Тогава главен редактор на швейцарския седмичник „01е \Уе11т>сЬе“
бе сега починалият д-р Ролф Биглср, който бе подпомаган от компе-
Iситния млад Юрг Рампек (днес заместник главен редактор на „01е
\Уе11\уосЬе“). Двамата господа отпечатаха моята книга с продължения
в седмичника.
След това последва една лавина от успехи. За кратко време само в
Швейцария бяха разпродадени 20 (Ю0 екземпляра. Успех последва и в
I ермания и Австрия. Издателство „Екон“ през март 1970 г. отпечата
тридесет тиража, при които бяха достигнати 600 000 екземпляра.

•Спомени от бъдещето. Издателство „Литера Прима“, София, 1993 г.

5
Изданията на „Спомени от бъдещето“ само в немскоговорящитс
страни достигнаха тираж 2,1 милиона броя. Книгата беше преведена
на 28 езика, преиздадена в 36 страни, по нея направиха филма „Споме­
ни от бъдещето“, който бе показан по американската телевизия... и
дискутираната от мен тема „Били ли са посещавани нашите прадеди
от други цивилизации от Вселената“ избухна по света.
С вълната от успехи дойде и критиката. Професор Ернст фон Куон
събра материали от седемнадесет учени в книгата си „Били ли са
боговете астронавти“. Някои от учените стриктно отхвърляха моята
книга, други добре я приемаха.
О ткакто в буквалния смисъл „Спомени от бъдещето“ заля всички
части на Земята, сякаш беше паднал пролетен дъжд - критиците я
оцениха високо и съдействаха за нейния успех. В излъчената по
телевизията дискусия от предаването „Наука“ често пъти нещата не
изглеждаха толкова научнообосновани. „При някои критици се из­
ползва изразът - казва Норман Майлер, - че разменят пишещатата си
машина с електрическия стол.“ Е, аз го преживях...
Заблуждавал ли съм се в „Спомени от бъдещето“?
Аз не се се смущавах (право на всеки начинаещ) да работя върху
тази тема, при което не така самокритично, както бих сторил със
собствените си познания и както ми бе втълпявано от господа крити­
ците. Много често се въодушевявах от постъпващата информация,
която преглеждах прилежно и от която по-късно бях разочарован.
Или разчитах на текстовете на сериозния научен автор, за да мога да
науча и разбера по-късно, че наскоро са били опровергани. По пътя на
това изпитание бях разпънат на кръст, а кръстът на такова опровер­
жение е едно голямо зло. Обвиняващият пристъпва, както аз със
своите лични виждания, т. е. негово право е да защити своята гледна
точка.
Пример:
Тогава писах за географските карти на турския адмирал Пири Рейс,
които се пазят в двореца Топкапия в Инстанбул - „Бреговете на
Северна и Южна Америка са прецизно очертани“. Това твърдение е
опровергано. В действителност контурите на Северна и Южна Амери­
ка се разпознават съвсем слабо. Но от тази поправка картите на Пири
Рейс не губят своя сензациозсн характер, защото показват бреговата
линия на Антарктида, която все още се намира под вечни ледове.
Остава един неразгадан въпрос - как са могли хората от времето на
Колумб да разбират толкова много от картография?

6
 Навремето получих съобщението, че в Китай в гроб в провинция
Чоу-Чоу били открити части на колан, изработен от алуминий. По-
късно узнах, че някога в тази страна се е търгувало с твърда сребърна
сплав, т. е. може би това не е алуминий.
По същия начин ми известиха за прастарите железни колони в
Делхи, които не корозират във влажния климат на Индия. И това
съобщение бе коригирано. Колоните ръждясват на някои места. Сам
го проверих.
Във връзка с фактите от епоса на Гилгамеш, датиран от 2000 г. ир.
н. е., говорех, че дали там споменаваната Слънчева врата в Конекс не
би могла да се съпостави с прочутата Врата на Слънцето в Тиахуанако
в Боливия. Че това беше голяма безсмислица, скоро ми стана ясно.
Вратата на Слънцето в Тиахуанако е получила името си едва преди
време от съвременните археолози, а как се е наричала преди, никой не
знае.
По време на моето първо пътуване в Египет през 1954 г. приятелят
ми Махмуд Гранд от Кайро ми разказа за малък нилски остров при
Асуан, наречен Слонски, защото, погледнат отвисоко, наподобявал
слон. Думите му потънаха в тъмната клетка на деветнадесетгодитна
забрава и по-късно излязоха наяве, защото точно пасваха на съвреми­
ето. Днес зная, че островът е бил южна гранична крепост, откъдето е
потеглила първата египетска експедиция към Нубия, която била
извършена със слонове.
Това са примери за моите заблуди, стоящи на първа линия, но е
гарантирано, че те не представляват пречки, които биха довели до
провалянето на моите хипотези. Каквото и да засягат заблудите ми, аз
поставям едновремено с това и въпроса за непознати и неизследвани
местности. Много често смятам, че пропускам основни елементи във
въпросите си. Но на това пък обръщат внимание моите безпогрешни
критици.
За мен е принципен въпрос, колкото е възможното по-пълно, да
съобщавам за предметите, които съм видял, изследвал, фотографирал
- един метод, който не мога да упражнявам винаги. Има утвърдени
книги на учени и инженери, които за мен изцяло или отчасти не ми
вършат работа. Как от нищо може да стане нещо, е разказал Йозеф ф.
Блумрих, който по времето, когато променя вижданията си, е бил
ръководител на проектантско-конструкторски отдел при НАСА в
Хюстън.
Блумрих разказва:

7
 „Цялата работа започна с един телефонен разговор между Л ош
Айланд и Хюстън. Нашият син Крчстоф между другото нира зка за, че
чел една изгсиочително интересна книга, която ние също непремено
трябва да прочетем; ставало дума за извънземни посетители на
Земята. Заглавието било „Спомени от бъдещ ет оА вт орът ? Някой
си фон Деникен.
Тъй като сме послушни родители, последвахме проникновения
съвет на нашия образован син и поръчахме книгата.
Какво м е накара да се съглася с тази поръчка? Знаех, че тези книги
понякога са доста увлекателни и доста вълнуващи. В далечни времена,
области и страни, понякога са се случвали и се случват луди неща,
които почти не могат да бъдат контролирани.
Но като инженер, започнал работа в салюлетостроенето през 1934 г.,
и конструиращ от единадесет години ракети и спътници, знаех,
разбира се, че всичко тайнствено е ясно до болка, стига да го провериш
грижливо. И така шест или седем седмици по-късно книгата пристиг­
на от Германия с още няколко други по-интересни. Е, Деникен можеше
да почака...
Когато лгу дойде времето, първо жена лш започна да го чете. Днес
не си спомням какво сълг вършил и чел тогава. Но си спомням лшого
точно, че тя безброй пъти прекъсваше естествения и важен ход на
мислите ми с възгласи и въодушевени констатации, че трябва и аз да
прочета книгата. Цитираше и извадки от нея.
А з -ученият - салю се усмихвах.
Така в нашия американски юг дойде ноември. И с него денят, в
който повече не можех да се спася от книгата на Деникен. Трябваше
набързо да я прегледам и да прочета някои откъси.
Това стана приблизително на 2-3 ноември вечерта. Как бих могъл
да забравя този час!
Е, четях, усмихвах се, гласно се смеех и дори започнах да се ядосвам.
Та аз знаех какво лш допада тук!
Тогава достигнах до мястото, където Деникен описва преживява­
нето на пророк Йезекиил. Вях възмутен! Тук имаше нещо техническо,
нещо, при което от собствения си опит, прозирах. Всички картини
бяха богато детайлизирани, така че можех да разбера. Необходимо
беше да отида до библиотеката да взема Библията и щях да докажа
веднъж завинаги па лю ят а жена и на себе си, че този Деникен не е прав.
Затворих книгата, поставихя на масичката и обясних на съпруга­
та си защо отлагам четенето.
После размислих и започнах отново да чета за пророк Йезекиил, за

8
който до та:ш вечер почти нищо не знаех. В първата глава срещнах
цитата:

„... а нозете им - нозе прави, и стъпалата на нозете им

- като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава
мед (и крилата им леки)...“
Иезекиил 1:7

За да се разбере за какво става дума, трябва накратко да разкажа

за моята работа. През 1962-1963 г. ръководих група със задача да
развие конструктивни решения за нови, досега нечувани изисквания и
решения. Една от задачите беше конструирането на спускаем модул
за лунната повърхност. Ние специално конструирахме пружинени
крака и „ходила чиято форма и големина трябваше да даде възмож­
ност добре да се разпредели товарът при кацане и да се улесни
стабилизацията върху лунния грунд.
Всичко бе конструирано, детайлно разработено и направено в наши­
те работилници. Последваха опити с тях.
Чрез това изследване, което продължи приблизително година и
половина - две, бях тясно свързан с изработката на подобен елемент,
който междувремеио може да видите на всички снимки и телевизион­
ни записи на кацането на „Аполо“ на Луната.
От книгата на Деникен м и стана ясно, че всичко, което Иезекиил
е видял, го е описал, както се описва картина. Само че той говори за
същества и ликове, вероятно защото такава била възможността му
за изразяване. Пророкът не е притежавал технически познания, за да
знае в действителност какво вижда и описва. Виждал е крака и кръгли
стъпала и лесно ги е описал, с което ни е доставил в директна форма
едно техническо описание, на пръв поглед възможно и привидно, изоб­
разено правилно.
Повече не се усмихвах. Любопитството м и беше се изострило. В
случай че описаното беше „истинско“, какво може да се открие по-
нататък?
Наблюдението протича изведнъж за миг, неочаквано и бързо. Вили
ли са краката действително крака, тъй като без съмнение остава, че
крилата са били крила, или ротори на хеликоптер, а ръцете са били
механизирани... ръце. Когато всичко казано се скицира заедно плюс
едно цилиндрично тяло, тогава пред пас изпъква образът, смутено
описван от пророка, който изтъква човешката му прилика, след това

9
 паправо говори за „живо с ъ щ е с т в о •
Накрая остана голелшят въпрос, как изглежда основното тяло на
истинския кослшчески кораб. Иезекши го описва само във връзка с
приликата му с хеликоптера. По аз продължих да търся. Заедно с жена
ми сравнихме текстовете на Библията вкъщи с тези в книгата на
Деникен и открихме още описания в други глави. По-добри опорни
точки за търсеното решение не можехме да намерим.
Бях достатъчно обхванат от огъня на изследователската страст,
за да се откажа и върна към моето досега негативно становище. Беше
късно след полунощ, когато внезапно си спомних за една нова форма на
летателно тяло, чието описание бях срещнал преди години някъде.
Беше направо чудовищно. Тази форма изведнъж решаваше всички проб­
лем и на целокупно предадената форма от пророка! Бях развълнуван,
когато с жена лш намерихме нов откъс от текст, който съвпадаше с
истинската м и представа за космически кораб. Но още не бяха се
показали действителните потвърждения. Оставаше въпросът - спо­
собни ли са да летят тези предмети? Работата изведнъж бе станала
сериозна.
Ето защо на следващия ден направих важни изчисления за теглото
на апарата. Резултатът бе решаващ. Нямаше никакво съмнение, че
можеха да летят. Налагаше се да се свърши огромна работа, за да се
намерят пълните доказателства. С проникването в материята из­
казването на пророка Йезекиил се оказваше изключително прецизно.
Беше наистина вълнуващо, неописуемо и очарователно врелге...
По-нататък прочетах докрай книгата на Деникен. Усмихнат. По
услшвката лш се беше пролгенила. “
В „Спомени от бъдещето“ писах: „Както е признато още, хипоте­
зата е и паяжина с много дупки. Липсват доказателства, ще кажете.
Бъдещето ще покаже как могат да се запълнят тези дупки.“
Всяка от тези дупки може да се запълни. Това нямаше да ми се
отдаде без помощта и подкрепата, без съветите и съдействието на
моите приятели. Дълбоко благодарен съм на г-н професора д-р Хари
Руне, лектор по космически технологии в Техническия университет в
Мюнхен, за много ценните указания. На г-н професора Вилдер-Смит
благодаря за неговите изследвания върху произхода на живота, които
с доста изненадваща последователност ми послужиха като опора на
моите хипотези. Благодаря на професор Ернст фон Куон за инициати­
вата му да предложи моята теория за научна дискусия. С тази нова
книга отправям и особен поздрав към професор Ролф Улбрих от
Свободния университет в Берлин за преводите от руски и към профе-

10
сор Дилеп Кумар Канджилал от Калкута за неговия изключителен
принос.
Дванадесетата ми книга е и един поздрав за моите верни читатели,
чиито 120 000 писма ме стимулираха и вдъхваха смелост. Книгата
служи и за поздрав към четирийсет и двамата издатели по целия свят,
които дръзнаха в самото начало да издадат моите книги. Тя служи и
за поздрав към шефа на издателство „Бергелеман“ - Пстер Гутман,
под чието крило винаги съм бил добре защитен. Благодаря на моя
сътрудник Вили Дюненбсргер, който доказа на дело, че е добър
придружител и благонадежден търсач на доказателства в множество­
то библиотеки. Благодаря на Урлих Допатка от главната библиотека
на университета в Цюрих, който като магьосник доставяше на писа­
лището ми най-нсдостижимите книги.
Благодаря на моята съпруга Елизабет, която повече от двадесет и
пет години понася с весело спокойствие всички несгоди в нашата
къща.

Първото изречение в „Спомени от бъдещето“ гласеше:

„Написването на тази книга беше въпрос на смелост - не по-малка
смелост е нужна тя да бъде прочетена.“
Същото е и мотото на „Нови спомени от бъдещето“. Накрая бих
искал да цитирам Гьоге:
„Противникът вярва, че ще ни опровергае, като повтаря своето
мнение, а не внимава за нашето.“

фелдбрунен,
юни 1985 г. Ерих фон Деникеп

11
 НОВИ СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО
„Нъдещето има много имена.
За славите то е недостижилю. За
страхливите е непознато. За сме­
лит е е шанс. “
Виктор Юго
(1802-1885 г.)

Младият мъж в униформа на американските военновъздушни сили

не беше много от приказливите. Кратко и неохотно отговаряше на
любопитните ми въпроси.
Беше осем часът сутринта на втори август 1984 г. Двамата с него
пътувахме по изпълнения със завои колорадски високопланински път
номер сто и петнайсет. Погледнах крадешком километража. От тръг­
ването ни бяхме изминали около пет километра, преди да спрем до
някаква незабележима сграда с неизвестното поне за мен име СНЕУ-
Е К ^ М О С ^ Т А ^ СОМРЬЕХ, пред която се простираше огромен
паркинг. Любопитно къде ли се бяха скрили шофьорите на безкрайни­
те редици от автомобили по него?
Във входа на сградата ме поздрави мисис К. Кормиер - офицерът,
отговарящ за връзката със средствата за информация на „118 8РАСЕ
СОМ \ЕА^О“ (Американски център за космически контрол). Тя взе
чантата и фотоапарата ми и ги подаде на един сержант, който ги
прегледа толкова основно, сякаш се намирах на някое голямо летище.
Провериха ми и паспорта и закачиха на ризата ми специална карта с
номер и дата. Преминах през рен тгенов апарат с две врати и телени
решетки, за да се провери наличието на оръжие и други опасни
предмети. Едва след това се качихме в зелен военен автобус, който
след плавен завой се гмурна в един много добре осветен скален тунел.
Скоро спряхме пред вероятно най-голямата и най-дебелата врата
на света - зри метра висока, четири метра широка, метър дебела,
здраво закрепена в гранитната скала и тежаща двадесет и пет тона!
След нова проверка вратата се отвори и само тридесет метра по-
навътре видях втора от същия калибър. Очарован, внимателно наб­
людавах безшумното й отключване и заключване.

13
 - За близо седем секунди вратата се отваря и затваря херметично
чрез хидравлични и електромагнитни ключалки - обясни мисис
Кормиер.
Не я чух. Стоях учуден на прага на огромен подземен хангар, който
можеше да побере едновременно няколко самолета „Боинг-747“. От
любезната мисис Кормиер научих, че 700 000 т скална маса е взри­
вена, за да бъде построено цялото съоръжение, в което навлизахме.
Сведение, което в случай на съмнение можеше спокойно да се прове­
ри, тъй като тук прилежно се съхраняваше информация от всякакъв
вид. Тези 700 000 т скали са изнесени изпод земята чак до паркинга
- едно доста голямо разстояние.
Стените и подовете на тунелите, свързващите галерии и залите са
осигурени против падащите скални отломъци със стоманени мрежи.
За да се постигне още по-голяма сигурност, в сами те скали здраво са
закрепени 110 000 стоманени болта (анкери) с дължина до 11 м.
С една дума, тук е сътворено едно внушително и непознато стро­
ително произведение на инженерната мисъл, което се състои от 15
триетажни стоманени сгради, закрепени на 1319 здрави стоманени
пружини. Всяка от които тежи по 500 кг. Помещенията на това
стоманено техническо съоръжение нямат директен допир със скали­
те, също не са свързани едно с друго. Гъвкавите съединения помежду
им трябва да понасят всяко сътресение при земетресение или атомна
експлозия и да гарантират стабилността на постройката.
Стана ми ясно при обиколката на кого принадлежат многобройни-
те автомобили навън. Притежателите им се числят към 6000-те души
персонал на Космическия център, от които нсколкос тотин работят в
подземния комплекс в планината Шайен при Колорадо Спрингс -
нервният център на Американския космически контрол.
Мисис Кормиер използва един апарат. Сякаш каза вълшебните
думи на Али Баба от приказката на Шсхерезада „Сезам, отвори се!“ -
пред нас се приилъзна една дебела врата и пристъпихме в полутъмна
зала. Вътре на две нива дузина мъже седяха пред екраните на компю­
търни терминали. На една наклонена стена светеха очертанията на
континентите, покрити с фини удължаващи се криви линии.

14
 КЪДЕ Е САЛЮТ 6?

- Какво е това тук? - попитах дежурния офицер, след като се

ориентирах, разглеждайки чудния свят, който ме заобикаляше.
- Тук ние контролираме орбитите на всички спътници, които
обикалят около Земята. '
- Всички спътници? Не само американските?
- Правилно чухте - всички спътници! - усмихна ми се офицерът.
- Ще ни демонстрирате ли нещо като пример? - погледнах го с
надежда.
- Моля! Ж еланието ни не е изненада за нас!
- Тогава кажете ми къде се намира сега станцията САЛЮТ 6? -
изтърсих аз, тъй като наскоро руснаците бяха обявили мистериозното
й изчезване.
Офицерът се наведе към близкия негов колега и му прошепна
няколко думи. Само с натискането на няколко клавиша по пулта на
екрана на компютъра се появи крива линия, която бавно се удължава­
ше.
- САЛЮТ 6 не е спътник, а космическа станция, която вече
неколкократно се обслужва от други руски космически средства -
заобяснява офицерът, докато ние следяхме орбитата й на екрана.
- Станцията е изстреляна на 29 септември 1977 г. - движението по
орбитата на САЛЮТ 6 спря. - Виждате ли, спирането показва сегаш­
ната й позиция. В момента тя се намира над Унгария.
- Това ли са точните изчисления за предполагаемата й орбита? В
действителност станцията движи ли се в посоката, в която кривата
продължава? - зададох едновременно два въпроса.
- Това е позицията на станцията в момента - усмихна ми се
снизходително офицерът и продължи да разказва.
От него узнах, че „там горе“ се намират над 15 000 обекта. Към тази
бройка са включени части от ракети и други космически отпадъци.
5312 спътника обикалят в момента планетата по регулирани орбити.
Горд, офицерът ми показа единствения в света 8РАСЕ САТА-
ЬОСШЕ (Космически каталог), който изглеждаше почти като ста­
ринна книга. В него точно се регистрира всяко изстрелване на спът­
ник, параметрите на орбитата му и още редица други данни.
Зад компютърните терминали нямаше много служители. Всичко
бе автоматизирано. Банката данни на Космическия център позволява

15
 нс само идентификация та на спътниците, но показна и всяка поискана
характеристика: цивилен ли е обектът или военен; каква функция
изпълнява; стабилна ли е орбитата му; всички уреди на борда му
функционират ли правилно.
При натискането на друг клавиш на екрана се видяха всички
видими орбити на 5312-те спътника в този ден - 2 август 1984 г.
Оттогава сигурно са станали много повече...
Компютърът не показва само началното състояние на спътници­
те. При въвеждане на специален код става възможно да се получат
бъдещи орбити в зависимост от датата, която желаем. Когато в
началото на 1983 г. радиоактивният руски спътник КОСМОС 1402
започна да се колебае в орбита, Американски космически център
набързое изчислил вероятната скорост на навлизане в атмосферата и
мястото му на падане на Земята.
Разказаха ми, че обект с диаметър приблизително 1 м има 5% шанс
да преодолее съприкосновението със земната атмосфера. Разбрах
също, че големите обекти, които представляват опасност за Земята и
хората, се разрушават с ракети.
Първото намерение на човека била земята, носле морето и чак
тогава въздушното пространство. Днес Вселената също се числи към
човешките намерения. Без съмнение руснаци те имат повече опит от
американците. Ако преброим дните и часовете, руснаците имат шест
пълни години в Космоса, американците само 300 дни.

КЪДЕ ФАНТАЗИЯТА СТАВА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ?

В Американския център за космически контрол фантазията отдав­

на е станала действителност. Цяла армия от изключително надарени
математици не би могла дори и за години да извърши това, което
компютрите правят за части от секундата. Те дават незабавно сигнал,
ако в близост до американски спътник лети неизвестен руски обект.
Кой човек може да реагира така мигновено? От този център се
наблюдават и контролират всички спътници на приятелски и съюзни­
чески държави - от Европа, Азия, Австралия. Тук се изчисляват
безопасните орбити на спътниците и се разделят на цивилни и военни.
Самата НАСА също оттук получава датата на старта и данни за
траекториятата на космическата совалка.
Тъй като, общо взето, в близкия Космос цари голяма навалица,
безопасните орбити трябва предварително да се изчисляват, а това

16
може да станс само оттук. Пред мен постъпва бърза информация, че
спътникът 8Т84 лети стабилно по орбитата си и е на 12 км от старо
ракетно тяло и че 8Т89, своевременно предупреден, е успял да мине на
някакви си 1300 м под разбит руски спътник.
Бях предаден на друг офицер.
- Добре дошли! - каза той и додаде: - Екипът носи много голяма
отговорност. Моля да не им пречите... и не говорете високо!
Стояхме в залата за далечно откриване на обек ти. Атмосферата
беше като в голяма университетска библиотека с малката разлика, че
нямаше книги, а беше пълно с компютърни терминали. Залата бе
затъмнена и оборудвана със специални въздушни антибактериални
филтри, така че въздухът, който дишахме, беше по-чист откъдетои да
било по света.
Досега се съмнявах дали със сигурност е възможно откриването на
подводните лодки дълбоко под водата. Тук съмненията ми бяха
разсеяни. Така както се определя позицията на даден спътник в
орбита, така е възможно да се определи и местоположението на всяка
подводна лодка - в океаните, в моретата и в пристанищата. Има и
едно изключение. Малките подводници, които нямат стратегическо
значение, засега остават незабележими. Сигурен съм, че не за дълго
време...
- Нашата система от сензори - заобяснява ми офицерът - е разпо­
ложена по всички континенти, под водата и в Космоса. Чувствителни­
ят сензорен елемент в спътниците е нещо като измерител на инфра­
червените лъчи. Нитосдин старт на ракета не може да бъде пропуснат
дори тогава, когато част от сензорите са изключени или повредени.
Само спътниковите сензори на всеки кръгъл час доставят от Космоса
дневно 20 000 бита информация. Веднага щом като бъде регистрирано
нещо необикновено (това може да е и изригване на вулкан или горски
пожар), данните влизат в централния компютър и ние ги имаме
директно тук, в залата за далечно откриване.
Централният компютър анализира съобщенията и проектира под­
робностите на тези пет големи екрана. Ще ви дам пример, за да
получите представа за времето на реагиране.
Една ракетна ядрена атака от площадката за излитане до Америка
средно трае около 1800 секунди. За ракети, изстреляни от подводници,
както и от кораби, времето за откриване съответно намалява на 600
секунди. Компю търът мигновено ни информира за часа на старта на
ракетата, точната позиция на площадката на излитане, посоката на

17
 *

движение, от какъв точно тип е тя и много други неща. Така че, след
като се подаде сигналът за опасност, ние трябва да сме абсолютно
сигурни, че не става дума нито за техническа неизправност, нито за
фалшив сигнал за опасност...
- Как установявате това? - попитах.
- Имаме телефони. Не трябва да се избира номер. Когато слушал­
ката бъде вдигната, нашият колега вече е на другия апарат. По този
начин сме свързани с всички важни командни пунктове.
По времето, когато компютърът проектира данните на екрана, ние
се свързваме по телефона, за да се уверим дали командните пунктове
например в Гренландия, Аляска или Саудитска Арабия имат същата
информация като нас. Едновременно компютърът получава инфор­
мация от другите видове сензори, които реагират на радиоактивност
или пресъздават изображението на обекта...
- Искате да кажете, че със сигурност знаете дали една ракета е
носител на ядрен заряд? - прекъснах го.
- Трябва да знаем как да различим обикновените ракети от истин­
ските ядрени носители - усмихна се офицерът.
Млъкнах. До този момент поради липса на информация предпола­
гах, че сдна-сдинствена заблудена ракета, един-единствен погрешно
действащ компютър можеха да предизвикат световна война. Сега
разбирах, че хора, компютри и наземни и стационарни сензори са
свързани в една верига на сигурност, при която чрез щателна проверка
се потвърждава „истинността на атаката“, преди да бъде подаден
сигнал за изстрелване на ракетите за ответния удар от Главния
стратегически команден пункт на САЩ...

В РУСИЯ БЕ ИЗСТРЕЛЯНА РАКЕТА

Докато разговаряхме, прозвуча на къси интервали някакъв сигнал.

В същия миг светна червен екран с надпис: КЛАСИФИКАЦИЯ -
ТАЙНА. Компютърът изчисти всички екрани и служителите прех­
върлиха вниманието си върху колони от числа, графики и изображе­
ния на няколко монитора. Едновременно с това с голяма скорост от
принтерните устройства забълваха безконечни хартиени ленти. Един
офицер вдигна близкия телефон и спокойно заговори с негов колега
някъде по земното кълбо. Какво се беше случило?
Точно в 10,33 часа местно време на 2 август 1984 г. от една руска
изпитателна площадка бе изстреляна ракета. За хората от Амсрикан-

18
ския център за космически контрол това беше нещо обикновено, но
за мен истинско впечатляващо преживяване. Само секунди след
старта някъде в Русия, в Колорадо Спрингс вече знаеха точното място
на изстрелването, беше идентифициран ракетният тип, изчислена
скоростта, точната траектория и посоката на полета. Мястото на
нанасяне на удара не беше тайна. Но целта, можеше само да се
предполага. Серии от данни се появяваха на екраните и се отпечатваха.
- Колко точно може да се определи мястото на нанасяне на удара?
- попитах.
- С точност до сто метра - каза съвсем естествено придружаващият
ме офицер.
Учудваща и успокояваща точност, зависима от компютъра, чиято
скорост на приемане, обработване и предаване на информацията дава
сигурност на хората.
Както ми разказа бригаден генерал Ърл С. ван Имвеген, вече се е
появило надминаваща този компютър ново поколение компютри,
много по-бързи, с изключителни способности за действие. На въпроса
ми защо чук не са включени тези компютри от новото поколение, той
отвърна, че новите компютри се използват едва тогава, когато стари­
те вече престанат да решават всяка въображаема и теоретически
възможна ситуация...
Американският център за космически контрол е военна институ­
ция, която няма ничо счратегически цели, нито възможности за
работа с космическите военни системи. Неговата единствена задача
е наблюдение на близкото до Земята космическо пространство, както
и идентифициране и класифициране на космическите обекти. Тук,
под планината Шайен, не работят политически фанатици или фантас­
ти. Тук работят от сержанти до генерали, всеки на своя пост, и
наблюдават Космоса с една цел: Америка и останалия свободен свят
своевременно да бъдат предупредени за изненадващо нападение.
Въпреки това опасността от атомна война съществува...

ЗВЕЗДНИ ВОЙНИ - ЧЕ КАКВО ОТ ТОВА?

На 23 март 1983 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън оповести

пред телевизионните камери „Инициатива за засилване на стратеги­
ческата отбрана“ (8ТКАТЕС1С ОЕРЕ1МСЕ Ш1Т1АТ1УЕ). Тази вечер
президенчът Рейгън призова учените на Америка „да ни дадат в
ръцете средство, което да намали вч>зможността за поява на ядрените
оръжия“.

19
 Призивът на Рейгън е надминат в историята единствено от апела
на Джон Е. Кснеди през 1961 г., с който поставя Луната като първата
цел за космически изследвания. Инициативата на Кснеди се прекъсна
на 3 март 1966 г.с кацането на безпилотния космически модул „ЛУНА
- 9 “ на Луната и на 20 юли 1969 г. с кацането на пилотирания „АПОЛО
11“ .
Рейгън продължи тази инициатива, но изпълнението й е много
различно от програмата „Звездни войни“ (8ТАК. \УАК8). Пътищата
до звездите все още са изключително дълги. Това, което Рейгън
предложи, ще се реализира от учените и инженерите, но резултатът
няма нищо общо със „звездните войни“. Мълвата за „звездни войни“
е отчасти цитирана и предадена по целия свят като нарицателно.
Смятам за необходимо да приложа важен пасаж от текста на речта на
Рейгън:
„Бих искал да споделя с вас бъдещата мечта, на която се надяваме
всички. Ние трябва да посрещнем предизвикващата страх съветска
опасност със защитни средства. Как ще стане това? Кога един народ
би могъл да живее в сигурност?
Знае се, че не може да се базира на един бърз ответен американски
удар срещу нападението на Съветите, а на това, че стратегическите
ракети могат да се унищожат, преди да достигнат Америка, и всичко,
свързано с нея. Зная, че това е една голяма техническа задача, която
не ще решим до края на този век. Но достигнем ли всъщност до
техническите решения, за нас ще бъде въпрос на чест да се захванем
с разработката на подобна отбрана... Аз призовавам учените, които
разработват нашите атомни оръжия, да използват великолепния си
талаш- в служба на човечеството и световния мир и да ни дадат
средство в ръцете, с което да направим атомното оръжие неефективно
и излишно... Тази вечер правя първата важна крачка. И давам препо­
ръката си за едно дългосрочно разследване с обстойни и интензивни
усилия за поставянето на програма за развитие с по-далечната цел да
отстрани произлизащата от атомното оръжие заплаха.“
Ще бъде ли възможно да се откриват ракетите при полета им в
Космоса, за да се „неутрализират“, преди да са достигнали своята
зловеща цел? Ще стане ли въобще мечтата на Рейгън действител­
ност? Не провокира ли той със своята реч другата страна - Русия - да
произвежда повече и по-онасни ракетни оръжия, които могат да
пробият предпазните чадъри?
И още един въпрос. Какво общо има политическо-военната конт-
раверсия с моята теория?

20
 Много, особено много неща!
Техниката, чието развитие се вижда на хоризонта на бъдещето,
изведнъж намира приложение... в миналото на човечеството. Аз
трябва да се занимая с бъдещите космически оръжия, за да може
читателят да разбере но-късно какво вече е имало в отминалите
времена.

ТАЙНИЯТ ПРОЕКТ „ЬМ“

През 1943 г. В Германия е разработен тайният проект „ЬМ“, което
означава линеен двигател. Дотогава, а и по-късно снарядите се изст­
релваха посредством експлозия та на специална смес в цевта на оръ­
дието. При линейния двигател снарядът се привлича и отблъсква от
магнитно поле и се предава по-нататък на друго магнитно поле, за да
се ускори до определена скорост. Действащите едно след друго маг­
нитни полета ускоряват снаряда много по-бързо, от която и да е
позната зарядна смес, безшумно и без детонации. През 1943 г. немски­
те учени са достигнали ускорение на 10 гтеж ък куршум от 1050 м/сек.
Целта им е била снаряд, тежащ 7 кг, да достигне ускорение чрез
магнитни полета от 2000 м/сск.
Американците развиват техния принцип в т. нар. „КА1Ь (Ш И “
(РЕЛСОВО ОРЪДИЕ). При техните експерименти в цев двукилогра-
мов снаряд е достигнал стартова скорост от 20 к м /сек- десет пъти по-
бързо, отколкото немския опит през 1943 г. РЕЛСОВОТО ОРЪДИЕ
на практика ускорява плазма*, а плазмата - снарядите, които са с
'голкова голяма скорост, че нито се забавят, нито се отклоняват от
балистичната крива на изстрелването при триенето с въздуха.
Само кинетичната енергия на снаряда действа разрушаващо, дори
„смъртоносно“ на ракетите.
Засега вероятно ефектно, но много сложно космическо оръжие е
рентгеновият лазер с ядрено „напомпване“ на веществото. Действи­
ето му почива върху квантовата теория на твърдите тела. Държана в
абсолютна тайна метална смес обвива в цилиндрична форма критич­
на маса ядрено вещество. За детонатор служи свободната топлинна
енергия, изпращана от рентгеновите лъчи върху атомите на „метал­
ната решетка“. Чрез снопа от концентрирани рентгенови лъчи се
*Плазма —йонизиран газ, съдържащ неутрални частици и свободни йони и електро
ни. Плазмата е диамагнетик, т. е. в изразено магнитно поле тя приема пропорционалната
на тона поле посока, но се противопоставя на магнетизирането. — Бел. авт.

21
освобождават няколко стотици милиарда вата енергия, която се
управлява от обвиващия метала заряд. Този вид лазер не може в
действителност да се концентрира в една точка, както оптичният
лазер. При отдалеченост на целта 4000 км разсейването е приблизи­
телно 200 м. Също така силата на лъча е достатъчна да нанесе
унищожителен рентгенов удар на летящата ракета, като разкъса
горивните резервоари по шевовете на заваряване или отклони ракета­
та напълно от курса. Недостатъкът на този принцип е, че ядреният
рентгенов лазер се саморазрушава чрез ядрена експлозия. Следова­
телно той трябва да се съхранява готов за изстрелване от Земята или
стационарна отбита. Но извеждането на ядрени оръжия в Космоса,
слава Богу, е забранено с договор между Изтока и Запада.

УНИЩОЖИТЕЛНИТЕ УЛТРАВИОЛЕТОВИ ЛЪЧИ

Тези ултравиолетови лъчи съвсем не са подходящи за нравене на

тен или за други неща, полезни на човека.
В търсенето на възможност да се унищожават ядрените ракети с
помощта на лазери е намерен един нов вид лазер, т. нар. „Ех21т е г
Ьазег“. Той работи на основата на съединението на благороден газ с
халоген и произвежда интензивни ултравиолетови лъчи с дължина на
вълната 0,3 микрометра (1 микрометър - 1/1 000 000 м). Главното тук
е, че лазерните лъчи се произвеждат на Земята, но действат от
Космоса. Как става това?
Едно параболично бойно огледалосе извежда в орбита на височина
1000 км, второ огледало рефлектор е изведено на височина 36 (Ю0 км
на геостационарна орбита. Това означава: вторият рефлектор се
върти синхронно със Земята или винаги стои над една точка от
земната повърхност. В момента на изстрелването на чужда ракета
сензорите на системата за далечно откриване улавят топлината от
ракетния двигател и дават сигнал. Огледалото на височина 1000 км
определя посоката (с оптичен лазер или радар) на летящия обект и го
следва по пътя му.
Геостационарният рефлектор на 36 000 км височина непрекъснато
е във „видима връзка“ с бойното огледало на 1000 км височина. До
земната станция се намира в готовност енергоцентрала, която за
части от секундите изпраща лазерен лъч. Ако целта е определена
окончателно като вражеска и командният пункт е заповядал изстрел,

22
всичко протича за наносекунди. Лазерът получава енергия от енерго-
централата и със скоростта на светлината се изпраща интензивен
ултравиолетов лъч към геостационарния рефлектор, оттам - към
бойното огледало, уловило вече целта. Обектът се унищожава с
енергия, която се изчислява на 160 мегаджаула, достатъчна да втечни
леден блок с тегло 142 кг за секунди. Безшумна светкавица, създадена
от ръката на човека. Разбира се, не са достатъчни само двете споме­
нати огледала за унищожаване на огромно количество ракети. По
план е изчислено, че са необходими приблизително 400 „бойни огле­
дала“, които трябва постоянно да обикалят около Земята или да са
готови за изстрелване от космодруми, или монтирани на ракети,
които за секунди да се изстрелят на предварително изчислените
орбити.

НАТРАПЕНАТА ДУМА НЕВЪЗМОЖНО

Това, което писаха авторите на научна фантастика и което учените
смятаха за авторска фантазия и го посрещаха с надменна усмивка,
вече е станало действителност.
Мрачната дума НЕВЪЗМ ОЖ НО често водеше и все още води до
абсурди.
- За НЕВЪЗМ ОЖ НО се смяташе падането на метеор от небето.
- За НЕВЪЗМОЖНА се смяташе възстарата мечта на човека да се
издигне във въздуха.
- НЕВЪЗМОЖНОСТТА да бъде премината звуковата бариера
беше фундаментален физичен закон.
- Идеята, че най-малката частица на веществото - атомът, ще
може да се разцепи, се смяташе за НЕВЪЗМОЖНА.
- Онзи, който мислеше за възможно, че човекът би могъл да
достигне до Луната или Марс, бе класифициран като НЕВЪЗМ ОЖ ЕН
фантазьор.
- Представата, че светлинните вълни, които се разпространяват
във всички посоки, могат да се концентрират в една точка, също бе
смятана като НЕВЪЗМОЖНА.
- НЕВЪЗМОЖНА се смяташе „спекулацията“, че генетичният код
може да се промени.
- НЕВЪЗМОЖНО, казваха, е пренасянето на мисли от мозък в
мозък
- НЕВЪЗМ ОЖ НО било да се преодолее силата на земното притег­
ляне или някога да се достигне надсветлинната скорост.

23
 НЕВЪЗМ ОЖ НО, всичко е НЕВЪЗМОЖНО, но вече голяма част
от него отчасти е реалност...
А който не вярва на реалистично мислещите пророци, трябва по-
внимателно да прочете Библията:

„... а на, какво са почнал и да правят; и няма да се откажат

от онова, що са намислили да правят...“
Битие 11:6

Китайските селяни имат поговорка за случая: „Който вижда небе­

то във водата, вижда и рибите по дърветата.“

КАТО МУХА В ТЪМНА СТАЯ

В изследователските центрове на Великите сили се развиват оръ­

жия, които ще изпращат на хиляди километри разстояние субатомни
частици с унищожително действие. Въпреки секретността вече се
знае, че в лабораторията Ливърмор - Калифорния, се експерименти­
рат оръжия, които изстрелват положително заредени протони и
отрицателно заредени електрони. Оръжията не пробиват дупки и не
разрушават ракети, но преминават през всякаква преграда и повреж­
дат компютрите. НЕВЪЗМОЖНО?! Изчакайте и ще видите...
НЕВЪЗМ ОЖ НО е да се улучи куршум от друг. На десети юни 1984
г. американските инженери задраскаха това НЕВЪЗМ ОЖ НО.
На този ден в 10,50 часа от полигона на Луфтвафе във Вандербсрг
стартирала ракетата „Минитман“. Целта и била малкият остров Мек,
отдалечен на 8000 км от Калифорния в атола Куайалеин в Тихи океан.
По време на стартовата фаза Американският център за космически
конзрол открил ракетата, компютърът изобразил данните й върху
мониторите и тя продължила да се води от радарната станция към
атола Куайалеин. Друг компютър от по-ново поколение изчислил
курса за унищожение на ракетата. Ракетата прехващай веднага била
изстреляна срещу „вражеския обект“, който се приближавал със
скорост 25 000 км/ч.
Датчиците в главата на ракетата прехващач работят с такава
висока чувствителност, че могат да уловят „топлината“ на леден блок
на фона на абсолютната температура на Космоса. Измерванията се
подават на бордови компютър, който управлява ракетните дюзи. На
200 км височина ракетата прехващач разгръща метална мрежа подоб­

24
на на чадър, с диаметър 5 м, е което гарантира, че няма да пропусне в
последния момент наближаващата „вражеска цел“.
Мрежата в случая се оказала ненужна. „Директен удар!“ - съобщил
компютърът в Американския център и след секунда допълнил: „Цел­
та е поразена!“.
С този тренировъчен изстрел на практика се доказва, че ракета,
летяща няколко пъти по-бързо от скоростта на звука, може да бъде
улучена от по-бързо летяща от нея ракета. НЕВЪЗМОЖНО! - мисле­
ха преди няколко години. Една ракета, отдалечи ли се от стартовата
площадка, нищо повече не може да я спре. Улучена? НЕВЪЗМ ОЖ ­
НО! И пак думата НЕВЪЗМ ОЖ НО се подм ятате като в кошче с
ненужни хар тиени отпадъци.
Американският изтребител Р-15 днес достига таван на летене 30
км. Изтребителят „Ас1уапсес1 Р]§Епег“ днес се конструира. Той трябва
да лети със скорост, три пъти по-висока от звуковата, на височина 40
км и притежава качествата почти на спътник. Подобни самолети биха
могли да транспортират под крилата си повече ракети прехващачи.
Сега вече много изтребители биха могли да летят в стратосферата и
оттам да унищожават спътници и орбитални станции. Световната
история не може да си представи финансовите разходи в битката за
високи технологии. По официални данни до края на този век трябва да
се инвестират 500 милиарда долара за въоръжаване. С това ще се
достигне ли определената цел? Защо се харчат толкова много човеш­
ки разум, работна сила и пари за подобни проекти? Неизбежно ли е
космическото оръжие? Докъде ще доведе всичко това?

ДУПКИ В ОТБРАНИТЕЛНИЯ ЧАДЪР

Досега на всяко оръжие е противопоставяно противооръжие. Уче­

ни с различни специалности вдигат глас против мили таризирането на
Космоса. В сборник от статии „Ракетната отбрана в Космоса“ четири­
ма учени разкриват пропуските в проектирания предпазен чадър.
11рависти обръщат внимание върху юридическите проблеми. А Вели­
ките сили и 80 други държави на 27 януари 1967 г. подписаха договор,
чийто член втори гласи:
„Космосът, включително Луната и другите космически тела не
подлежат на националните интереси на предявяващите претенции
силноразвити държави чрез окупация или други средства.“
Небето на Земята не трябва да се превърне в поле за сражения.

25
Красивите звезди не бива да бъдат унищожени поради'алчността,
имперските амбиции и жаждата за властване над света.
Член четвърти от същия договор засяга изстрелването на оръжия
в Космоса:
„Договорените държави се задължават в никакъв случай да не
извеждат ядрени оръжия или оръжия за масова поразяване в орбита
около Земята, нито да съоръжават космически тела с такива оръжия,
нито да стационират такива в Космоса.
Луната и другите небесни тела се използват изключително за
мирни цели. Изграждането на военни опорни точки, съоръжения и
укрепления, както и изпробването на оръжие от всякакъв вид и
провеждането на военни опити на космическите тела са забранени.
Използването на военния персонал за научни изследвания и други
мирни цели не е забранено. Също така не е забранено използването на
Луната и другите космически тела за мирни изследвания и всички
необходими за тази цел съоръжения.“

ВЧЕРА УГОВОРЕНО, ДНЕС ВЕЧЕ ИЗПЪЛНЕНО

От гледна точка на техническото състояние на 1967 г. с този

договор всичко изглежда ясно, но нищо не е ясно. Договорът забраня­
ва само част от „ядрените оръжия и оръжията за масово унищожава­
не“. Съпоставен с ракета, носител на ядрено оръжие, лазерът не е нито
едното, нито другото.
От Москва достигна една, може да се каже, гениална дезинформа­
ция. А именно, че от Кремъл е издадена паролата на „звездните
войни“. Така казал президентът Рейгън, и западните медии възприеха
хитрата формула. Оттогава се шири мнението, че Америка иска да
инсталира унищожителни лазерни оръжия в Космоса, докато Русия се
стремяла изключително към мирно съвместно съществуване. С това
твърдение мъглата не остана непроницаема. Трябваше да се вземе
доказаното с факти сведение, че Русия първа е извела спътник убиец
в орбита и през 1983 г. е изразходвала повече нари за въоръжаване от
американците. (САЩ бяха за втори път победени. Първият беше
полетът на Юрий Гагарин в Космоса на 12 април 1961 г.)
Ръководителят на Американската програма за стратегическа отб­
рана генерал Джеймс Абрахамсън казва в едно интервю от 1 декември
1984 г.:
„Русия прави изследвания върху лазерните оръжия вече доста

26
време. Пред мен стои една много интересна статия от руски източник,
написана през 1982 г.. В нея е нахвърляна цялата архитектура на това,
което сега ние експериментираме, и то много преди речта на прези­
дента Рейгън.“
„Световната история е сбор от това, което не би могло да се
избегне“ - пише носителят на Нобелова награда Бертранд Еърл Ръсел
(1872-1970 г.)
Не е ли това една спирала без край? О т изобретяването на лъка
съществуват и преговорите за разоръжаване. Враговете се уверяват
един друг да не използват в боя опасни оръжия. Е, защо се завърта
спиралата? Защо хората се страхуват един от друг, защо не се доверя­
ват? Защото нито едните, нито другите не знаят какво ги кара да
застанат зад щита. Кос е произлязло първо - яйцето или кокошката?
Винаги ще се откриват нови оръжия, защото контролът на въоръже­
нията е невъзможен. И спиралата на въоръжаването ще се върти като
перпетуум мобиле.

РАЗМИШЛЕНИЯТА НА ЕДИН НЕПОЛИТИК

Аз не съм агент на щатския департамент, а един страдащ от

конфликта Изток-Запад гражданин на Швейцария.
Моите читатели знаят, че наистина не съм политически заинтере­
сован или ръководен от някаква друга алтернатива освен мир и
техническо развитие в полза на човечеството. Но аз бях задълго в
САЩ и се уверих, че американският народ копнее не по-малко за мир,
отколкото всеки друг.
Между 1820 и 1977 г. Америка приема 48,06 милиона емигранти. От
Европа - 75,2 %, от Азия - 5,4%, от Канада и Южна Америка - 18,3 %.
Никоя друга нация освен американската не държи вратите си така
широко отворени за емигранти. Искат ли тези доброволно дошли гук
милиони война? Разбира се, че не. Те искат да работят и живеят
спокойно. А двете неща са изпълними само при мир.
След т. нар. реч „Звездни войни“ през 1984 г. Рейгън бе избран с
поразителното мнозинство от 220 милиона избиратели. Аз не припис­
вам на Русия по-малка загриженост за запазване на мира, но не мога
да го твърдя с такава сигурност. Благословията и проклятието на
демокрацията е, че всичко се знае - своеобразието и недостатъкът на
диктатурата са, че познатото не е известно и трябва да остане в тайна...
Затова приемам, че американците искат да избавят света от ядрения

27
терор, като премахнат атомните ракети, които никога повече няма да
се използват за унищожаване. .
В една телевизионна дискусия на 6 септември 1984 г. професор
Едуард Телер, който е един от учените, разработили атомната и
водородните бомби и един от инициаторите на проекта „Звездни
войни“, каза:
„Как да се избегне войната? Ако ме ударят и аз ще ударя, и моят
удар ще бъде така силен, че няма да се осмелят да ме ударят пак.
Хубаво беше това, че пито веднъж не се достигна дотам... Ние
вярваме, че уплаха та чрез отплата, чрез смърт би могла да се премах­
не, защото вместо отплата имаме отбрана... Важното е, че освен
защита чрез нападение, съществува и тази защита, за което споме­
нах.“
Телер се застъпва за развитието на оръжия, които не са против
човечеството, а са насочени срещу противниците. Като упрек всички
тези водещи технологии все още не функционират както трябва,
предполага Телер с изключително спокойствие. „Ние имаме далеч
по-добри възможности, за които обаче за съжаление не мога да
говоря...“
Преди векове отделни хора са воювали око за око, зъб за зъб.
Групирани в селища, ордите от едното селище са встъпили в бой с
другото с копия и стрели. Градоветс държави и кралствата са органи­
зирали различни въоръжени групи. Корабите станали като управля­
еми крепости. Като предшественик на танка на фронтовете се появи­
ли оборудвани с оръжия военни машини. Нови метали влезли във
въоръженията. Винаги някъде и някога някой човек е размишлявал
върху модерна технология за производството на оръжие. Градовете и
държавите са били свързвани под знака на общите интереси - на
оръжейните пазари да излизат оръдия, револвери и картечници, с
които все повече и повече хора да могат да бъдат унищожавани.
Скоро чрез самолетите войната е пренесена във въздуха и продъл­
жена под водата от подводниците. След станалите перфектни терени
за убиване земя, вода и въздух, човекът се прехвърлил в Космоса.
Едновременно с това са се водили преговори за мир и разоръжаване,
макар и независимо от тях, в хода на непрекъснатата човешка еволю­
ция оръжията да ескалирали. Това звучи като парадокс, макар че виси
като заплаха над човечеството.

28
 ЕВОЛЮЦИЯТА НАВЛИЗА В КОСМОСА

Историята на големите политически противоречия едновременно

е и история на епохални технически открития независимо дали това
ни харесва или не. И по всяко време би трябвало да се запитаме: Какво
ще последва утре и какво вдругиден?
Представата, че една суперсила може да победи другите, е абсурд­
на. Непрекъснатото развитие на нови оръжия димен тира равенство то
в силите, което, погледнато исторически, само за секунди може да
бъде поставено на везната, която в решаващата минута веднага ще се
залюлее.
Навлизайки в техническата еволюция, трябва да кажем, че Земята
и Космосът не трябва да бъдат наследявани като саксия за цветя. За
това няма да достигнат земни, духовни и технически ресурси на един
властващ блок. Това ще станс задача на всички нации. Мисля и се
обзалаг ам, че тази истина все още не е осъзната нито от американци­
те, нито от руснаците. И двете суперсили не са летели до звездата
Алфа от съзвездието Центавър (разстояние 4,3 светлинни години от
Слънцето), но екип от различни националности, пратеници на мирна­
та кауза на човечеството, би могъл до го стори?
Първото плахо съзнание, че навлизането в Космоса е нещо съвсем
различно от всичко досега, звучи в международния договор от 1967 г.:
„При изследване и използване на Космоса, включително и другите
космически тела, договорените държави по принцип могат да извър­
шват съвместна работа и да се подкрепят една друга.“
А записаното в член 5 трябва да бъде иостулат и послание за
гавръщането ни към звездите:
„Космонавтите трябва да се подкрепят като пратеници на човечес­
твото.“
Без натиска и сграха от война много по-бавно действа еволюцията
в техническото развитие. В демократичните държави всекидневната
конкуренция води до нововъведения. Като поощрение служи за про­
изводителите производството на все по-добри, все по-практични и
опростени продукти, с все по-нови възможности за приложение.
Добрият пазар води до добро благосъстояние и социална сигурност,
тимул за всички деини хора в стопанския живот на една страна е да

29
излязат едни гърди пред конкуренцията. Там, където размяната на
информация е забранена, пътуването.към желанията на сърцето е
немислимо. Там, където са забранени откровените разговори между
учени и инженери, където конкуренцията е осъдителна, пътят към
благополучието чрез усърдието на всеки индивид поотделно е блоки­
ран. Напредъкът е следствие само на заповедите отгоре по посока на
законната цел независимо дали това е производство на гланцирана
хартия или ракети.
Затова никак не бих се учудил, ако в решаващия момент съревно­
ванието бъде спечелено от американците.

ПРЕЗ 2000 Г. И СЛЕД ТОВА

Бих искал да дам реален пример как се зараждат идеите в Америка.

О т 15 до 19 януари 1984 г. в университета „Аустин“ в Тексас се
състоя организирана от НАСА среща. Нейната тема беше „Техничес­
ките възможности на въздушния транспорт през 2000 г. и след това“.
От другите универси тети дойдоха 21 представители, 28 - от индустри­
ята, 30 - от държавните учреждения като НАСА, американските ВВС
и флотата.
Срещата не беше среща на господа с добре ушити костюми и
вратовръзки, дошли безцелно тук, а на млади изследователи с,така да
се каже, още „неконсумирано вдъхновение“. Бяха образувани седем
основни групи, към които гостите се насочваха по интереси и знание:
- аеродинамика;
- компютри;
- навигация;
- материали;
- двигатели;
- конструкции;
- човешки фактор.
Всяка работна група избираше сама председател. А въпросите, на
които трябваше да о тговорят, бяха следните:
1. Какъв ще е желаният тип самолет през 2000 г.?
2. Какви възможности трябва да има той? Тежък и бавен, бърз и
лек или комбинация от двата варианта? Трябва ли да може да лети във
всички слоеве на атмосферата или само в стратосферата?
3. Колко бърз трябва да е той?
4. Какви изисквания ще се поставят за материалите?

30
 5. Трябвали бъдещият самолет да може да каца и излита вертикал­
но?
6. Какви нови материали трябва да се приложат?
7. Какви нови двигателни механизми трябва да се конструират?
8. Какви трябва да бъдат ограниченията за шума?
9. Колко дълъг трябва да е неговият полет без зареждане?
10. Какви трябва да са изискванията за навигацията и компютрите
на борда?
11. Щс може ли човек да създаде необходимите компютърни
системи?
12. Разумна и желателна ли е симбиозата между човека и компю­
търа?
Всеки участник поднася идеите си, предварително съгласувани в
разговор с участниците от другите работни групи за реализиране и
решаване на смелите технологии.
Например работната група, отговаряща за материалите, стига до
решение, че ще бъдат необходими нови метални сплави, за да замес­
тят алуминия, които ще намалят теглото и ще издържат на високите
температури, възникващи при високите скорости вследствие триене­
то във въздуха.
Предложени бяха керамични сплави, стъклена керамика, графит­
ни смеси, фибростъкло или водородни съединения като ксвлар.
Компютърните специалисти дадоха например предложение как би
могло да се редуцира с 50% времето на излитане и възможностите за
различните видове стартирания чрез нови контролни системи за
управление.
Стотици пъти по-ефективни и по-компактни от днешните ком­
пютри трябва сами да решават задачи за сигурност, като с голяма
бързина следят действията на пилотите и евентуално коригират
техните грешки.
Бе отбелязано като технически възможно създаването на безпило­
тен напълно автоматизиран експериментален самолет, който ще
бъде управляван от „АгбПси! 1п1еШ§спсе“ - интелигентен компютър с
възможност да взима човешки решения.
По времето на развиващата се техническа враждебност на всички
европейски страни американската младеж разбра, че може да оформи
своето бъдеще само с технически средства. Американците съхраниха
своя следколумбов Нов свят, нещо, което днес е повече от красив
епитет.

31
 На срещата в университета „Аустин“ думата НЕВЪЗМОЖНО не
се споменаваше в дискусиите. Не се спомена дори тогава, когато се
постави въпросът, дали може да сс построи икономически изгоден
летателен апарат, който да е в състояние да лети и извън атмосферата,
макар че участниците бяха уверени в съпътстващите такова решение,
почти непреодолими трудности. В атмосферата могат да летят само­
лети с витлови и реактивни двигатели, но в безвъздушното простран­
ство действа само единият тип. На самолетните конструкции във
въздуха действа неправомерно по-малко налягане, отколкото на кос­
мическите кораби в безвъздушното пространство. При евентуално
повторно навлизане в атмосферата външната обвивка на космически­
те кораби от триенето с въздуха се нажежава, докато реактивните
самолети не могат да достигнат такава скорост.
В космическите условия са необходими много по-здрави матери­
али за изолация, отколкото при обичайните полети в земната атмос­
фера, а също и въздух за нормалното дишане на пътниците и екипажа.
В Космоса няма въздух, затова трябва да се носи всичко или да се
произвежда.

ВСЕ ПО-ВИСОКО, ВСЕ ПО-БЪРЗО

Проблеми като тези предстоят да бъдат решени, ако не днес, то

утре или вдругиден. Те съществуват и у нас, в Европа. Учените спорят
помежду си, от което страда науката и което означава, че основата на
нашето елементарно битие не се е променила.
Ще построят ли американците самолет, който ще оперира във и
извън земната атмосфера? Съвсем сигурно.
П роектът е известен под обозначението „ТгапзаШюзрЬепсУеМНе“
(ТАУ). Апаратът ще наподобява на доказалата своите качества кос­
мическа совалка, която се изстрелва посредством ракета носител и се
завръща на Земята като самолет. Д-р Джери Арнет, проектант на
„\Уги»Ь1 РаПегзоп-Ан Рогсе-Вазе“ в Охайо, каза през ноември 1984 г.:
„Принципната разработка на ТАУ е вече разгледана и ние имаме
намерението технологията да ни бъде на разположение, за да се
построи първият прототип от това поколение.“
„Детето“ от първото поколение на ТАУ вече отпразнува рождена­
та си дата. То ще има стартова м асаот500до 800т, ще достига 29 пъти
скоростта на звука и ще може да оперира на височини от 80 до 100 км
- изисквания, които се предявяват към спътниците на Земята. Оби-

32
 кол ката му по орбитата щс трае близо два часа, а полетът от Калифор­
ния до Европа - 30 минути.
Такива ще са способностите на първия ТА V. Следващите трябва да
достигнат височина над 100 км. За по-голямага мощност на новото
поколение апарати се налага да се разработи нов комбиниран двига­
тел (реактивен или ракетен).
Разработката на такъв двигател вече лежи върху проектантските
бюра. Казва се 8СКАМ (Яирегшшс СотЬи$1юп К.ат)е1 Еп§те).
Апаратът стартира с обикновени ракетни двигатели, които го
ускоряват приблизително до два пъти скоростта на звука. Едва тогава
пилотът превключва на двигателя 8СК.АМ, работещ на принципа на
изгарянето на течен водород в кислородна среда. Двига телят доставя
необходимия кислород директно от въздуха, докато ракетите трябва
да го носят със себе си.
Със силата на двата двигателя апаратът достига скорост 3700 км/
ч и когато навлезе в горните слоеве на атмосферата, ускорението му
достига до 6400 км/ч, което го извежда на височина 35 км.
На тази височина въздухът е силно разреден и сега се включва
отново ракетният двигател. С него ТАУ достига до височина 150 и
повече километра.
Целесъобразна инвестиция ли е проектът на разгледания косми-
чески/земен самолет?
Специалистите от най-големите заводи за строеж на въздушни
апарати „Мак Доналд Дъглас Корпорсйшън“ в Сент Луис са на
мнение, че:
-Т А У може светкавично да ликвидира специални разузнавателни
спътници на големи височини;
- ТАУ може да оказва помощ на катастрофирали астронавти;
-Т А У може да попречи на атака или да се извърши атака но дадена
космическа станция;
- ТАУ може да служи като бърза свръзка между Земята и един
бъдещ космически град;
- ТАУ може да каца на всяко по-голямо летище;
- ТАУ ще бъде по-бърз и ще лети по-високо от космическата
совалка. За 8,34 минути, при скорост 7424 км/ч ще достига 117 км
височина;
- ТАУ ще е прототип на бъдещия трансатмосферен пътнически
самолет.
Последната точка зависи най-вече от нас - жителите на Земята.

33
Конструкторите на големите американски фирми, производители на
самолети, вече обръщат внимание на това, че въздушното простран­
ство близо до повърхността в следващия век ще бъде безнадеждно
препълнено от различни летателни апарати, и че пътническите само­
лети не би трябвало повече да замърсяват въздуха.
Международният самолет на бъдещето сигурно ще бъде ТАУ. Той
ще пътува в стратосферата и ще се спуска на всяко по-голямо летище
безпрепятствено.
Мелвин Салвей, мениджър - проектант на „Локхийд Аиркрафт“ в
Бърбанк, Калифорния - завод със 100 000 работници и специалисти,
трети по-големина във въздушната индустрия - каза:
„Не се съмнявам, че след двадесет и пет години всички полети на
дълги разстояни, ще минават през Космоса...“
За 1984 г. американските ВВС предоставиха на разположение на
големите самолетни компании „Мак Доналд Дъглас“, „Боинг“, „Лок­
хийд“, „Нортроп“, „Груман“, „Дженерал Дайнамикс“ и „Рокуел“ над
един милион долара за развитието и изпробването на сигурен, изд­
ръжлив в условията на Космоса материал.
Конкурентните корпорации са се включили в тази разработка с най-
добрите си специалисти и са приложили най-развитите си технологични
^)едстпа. Нещо, което е съвсем естествено. Дебелият 1 000 000 долара
залък е доста апетитен.
Накрая ще споменем, че инженерите на „Локхийд“ са конструира­
ли пътнически въздушен гигант, който трябва да се задвижва с атомна
енергия. Изчислено е, че този нов самолет може да лети 10 000
летателни часа без дозареждане - нещо немислимо на този етап на
нашето развитие.
Нека да имаме предвид горното, понеже по-нататък в книгата ще
стане дума за „невъзможни летателни апарати“, които никога не
трябва да се дозареждат. Съществували са в иредисторическо време...

ИНДУСТРИЯ В КОСМОСА

М илитаризирането на Космоса присъства като заглавие в повече-

то от вестниците. Пише се също за индустриализацията на Космоса,
защото края на земните запаси от суровини вече се вижда. Въпросите
са: как могат да бъдат заменени те с други материал и от други планети
или, да кажем, Луната? Футуролозите се питат как ще се изхранва
постоянно нарастващото население след 100 години, като сега мили­
они страдат от хроничен глад.

34
 Развитието неизбежно е съпровождано от свежи творчески фанта­
зии. Нанраво е престъпно, ако педагозите, на които се доверяваме,
особено ако те се влияят от идеологически подбуди, виждат в младеж­
ката фантазия враждебни, немотивирани идеологически технически
решения. Виждал съм да излиза пяна по устата на такива възпитатели,
когато чуят че Космосът трябва да се комерсиализира. За мен те
просто не виждат по-далеч от носа си. Може би специално за тях
Ларошфуко в книгата си „Размишления“ ясно пише:
„Способността за въздържание полага грижи да ни предупреди за
всичко, което надвишава нашия хоризонт.“
Ричард Клайн, директор на Американското Аатронавтско дружес­
тво на 19 юни 1984 г. започна речта си пред членове на американския
Конгрес, представители на науката и техниката с тези думи:
„Ценя възможността да говоря пред вас за комсрсиализирансто на
Космоса. Сега, когато функционира космическата совалка, е възмож­
но навлизането в нова фаза на цивилните космически програми, която
почива на нашия технически капацитет, и ползата се пренася в
комерсиалния сектор.“
Клайн обяснява, че много американски фирми „искат сериозно да
развиват тяхната дейност в Космоса. От години НАСА има добри
контакти с индустрията и редица дела вече се обсъждат от изследова­
телските групи с цел тяхното комерсиализиране.“
Като основа можем да допълним. Има молекулярни съединения,
произведени само във вакуум, които могат да послужат за създаване­
то на нови видове лекарства. Има много научни експерименти, нес­
вързани с военните, които могат да се провеждат само в Космоса.
I (апример: как се променя генетичният код при безтегловност? Може
ли да се отглеждат в Космоса растения с по-бърз растеж? Два
въпроса, от чиито отговори се нуждае населението на света през
следващия век. Какво ще дадат астрономическите изследвания, без да
им пречи атмосферата?
Клайн предложи на сенаторите три неща:
- Назначаването на висок пост в НАСА на сътрудници, които са в
състояние да проверяват новостите и да предприемат самостоятелни
|>етения.
- Междуполетното време на космическата совалка да бъде по
кратко.
- Полетите на космическата совалка в бъдеще да се планират като
разписанието за въздушни полети.

35
 Така космическите дейности ще се държат йод контрол 0'г държа­
вата и планомерните връзки с Космоса ще бъдат осигурени. Чрез тези
предложения, каза Клайн, индустриалците и банките ще инвестират
големи суми в космическата индустрия и дори ще вземат участие в
строежа на една постоянна обитаема космическа станция.
Трябва да кажем, че от другата страна на Земята - в Русия, въпреки
идеологическата зависимост не мислят ио-различно, което е доста
радващо.

ЕВРИКА!

Като аналог на биологичната еволюция, започнала със „спорите“,

една малка, изработена от човека капсула, се включва в модулната
система на но-голяма космическа станция. Чрез скачване в орбита
непилотираните от човешка ръка спътници намират приложение в
орбитални космически станции, които могат да бъдат използвани
многократно. *
Европейската космическа асоциация построи и изведе в орбита
такъв спътник през 1987 г. Той се казва ЕВРИКА, но не заради
възклицанието на великия Архимед (287-212 пр. н. е.). Наименовани­
ето идва от „Еигореап К.ебеуаЬ1е Сагпег“ (Европейска платформа за
многократна употреба). Космическата совалка изведе тази новост в
орбита на височина 296 км.
От тази точка нататък ЕВРИКА продължи със собствени, коман­
двани от Германия, двигатели до истинската си орбита на 50) км от
земната повърхност. ЕВРИКА извърши няколко експеримента, след
което чрез манипулатора на космическата совалка бе взета и върната
обратно на Земята. И веднага е подготвена за нова мисия. Освен да
действа самостоятелно, ЕВРИКА може да се свързва с други подобни
на нея в по-големи обединения. Затова говори нейният производител
фирмата МВВ:
„Втори, непилотиран сегмент с многократна употреба се прибли­
жава* към целта. След като той достигне орбитата на ЕВРИКА,
маневрира така, че да се доближи на точно сто метра, след което
започва скачването. ЕВРИКА е снабдена с пасивен куплунг - „ловец“,
който улеснява нещата.“
Вторият скачен сегмент може да изтегли данните, които поради
някаква причина не са могли да бъдат изпратени по радиото. Може да

36
достави гориво за ракетните двигатели и да зареди батериите. Може
да не се остане само с тези два сегмента. Може да се вържат още
няколко и така ще се получи истинска космическа станция с много по­
добри параметри и качества от руските.

МЕЧТАТА ЗА ДАЛЕЧНИТЕ ЗВЕЗДИ

Следващите поколения непрекъснато ще добавят нови сегменти и

сто накрая в Космоса ще израсне една управляема свободно летяща
космическа система.
Президентът на САЩ Роналд Рейгън в речта си пред нацията на 25
януари 1984 г. каза:
„Ние можем да следваме нашата мечта за далечните звезди, ние
можем да живеем в Космоса и да работим за развитието на американ­
ската икономика. Тази вечер ще поставя на НАСА задачата в продъл­
жение на едно десетилетие да разработи и изстреля една непрекъсна­
то обитавана космическа станция.“
В друга статия от 12 август 1984 г. Рейгън допълва:
„Космическата станция ще бъде база за научни и комерсиални
дейности, като поощрява интернационалната съвместна работа и
окуражава американската индустрия да се разположи в околоземна
орбита.“
Американска та администрация, която не може да прокара и реши ,
нищо против вота на доверие на народа, се старае да спечели одобре­
нието на гражданството за високите цели при завладяването на
Космоса. Космически изделия се появяват на пазара под формата на
играчки, с които децата постепенно свикват. През лятото на 1984 г.
възникна Младежка космическа програма, която трябваше да стиму­
лира младите хора да изучават космическите технологии. По-късно
програмата се доразви от НАСА и Националния космически инсти­
тут. Младежите, решили да вземат участие в тази програма, започват
с космическите игри, минават през компютърната техника и лазерни­
те технологии, всичко естествено, на разноски на държавата. По
време на обучението си посещават НАСА, а най-добрите получават
шанса да вземат участие като туристи в космически полет.
Леонард В. Дейвид от Националния космически институт дори
говори за подготвянето на „космическа раса“ хора.
За съжаление в Стария свят - Европа, нищо не се прави за подго-

37
товката на младежта за новото космическо поприще. Европа ще бъде
„надмината“ от исторически „по-новите нации“. Тя се вълнува от
изстрелването на незначителни спътници за предаване на телевизи­
онни програми и смята полетите с космическата совалка на няколко
избрани хора от населяващите я народи за „ефективно участие“ в
завладяването на Космоса. Трогателно!
Както в САЩ усилия за въодушевяване на младежта, за радост, се
правят също и в Русия, но може би не така доброволно...

НЕ Е ФАНТАСТИКА

Първата американска космическа станция ще има орбитална маса

36 т и двеста кубически метра климагизирани помещения. В станци­
ята ще работи екип от 6 до 8 астронавти. Приблизително през два
месеца чрез космическата совалка екипът ще се сменя с нов. Това е
началото.
До края на века не остава много време. Така че трябва да се
разшири станцията с повече сегменти, за да стане многофункционал­
на. Тези сегменти ще включват лаборатории за учени и инженери,
обсерватории за наблюдение на Космоса и Земята, спасителни стан­
ции за аварирали астронавти от други космически средства, фабрики
за специализирани космически продукти, стартова площадка за по-
далечни космически полети - основата за по-големи структури.
Искам да запозная читателя именно с тези по-големи космически
структури, от което да получи представата за космическите градове,
обикаляли Земята преди хиляди години.
Преди седемнадесет години в моята първа книга „Спомени от
бъдещето“ написах:
„Епохата на космическите пътувания вече не е епоха на тайни.
Космически пътувания, които са устремени към Слънцето и звезди­
те...“
Помня, че когато пишех това, се усмихнах. Бях твърде неинформи­
ран. Доводите, които излагах, извличах единствено от научнофантас-
тичните произведения на различни автори. Космически град за десет
милиона жители? По онова време дори самата мисъл си беше чиста
фантастика...

38
 ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО НА ЕДИН КОСМИЧЕСКИ ГРАД

Там, където се строи, трябва да се доставят материали. Като

космически благонадеждни транспортни средства междувременно са
се наложили „Колумбия“, „Челинджър“ и „Дискъвъри“. През есента
на 1985 г оборудваният с модерни технологии и девет тона по-лек от
„Колумбия“ „Атлантис“ допълни космическата флота. „Атлантис“
излетя от космическата база на Пснтагона във Вандерберг, на 240 км
западно от Лос Анжелес с военна мисия. Всяка от космическите
совалки струваше два милиарда долара.
За следващите години се планират месечно по два техни старта, а
за деветнадесет години са извършени приблизително 35. Предвари­
телната планировка на полетите е все още с твърде малък обем и
възможности. Всеки товароносител би трябвало да излита веднъж на
шест седмици, затова престоят му на Земята се налага да се намали
съобразно времето му на стоене в Космоса. Също така само четири
совалки, финансирани от бюджета на НАСА, няма да са достатъчни.
Чарлз X. Елдред, вицепрезидент на „УеЬ1с1е Апа1у$д>“ от изследова­
телския център на НАСА в Лангли, предсказва:
„Комсрсиализираните космически дейности ще бъдат придвижва­
ни много по-бързо напред от бюджета на НАСА и скоро вероятно ще
надминат държавните разходи по цивилните космически проекти.“
Следващите космически совалки вече работят. Всяко космическо
превозно средство за масова употреба трябва да се произвежда се­
рийно, да струва много по-малко, отколкото досега произведените, и
да има активно време за употреба 15 години. Продължителността на
всяка мисия или полет трябва да се скъси на 2-3 дена, а времето на
земния престой - до една седмица.
Според плановете на НАСА бъдещите совалки трябва да могат да
излитат и кацат при всяко време. С подобно подобрение полетите на
всяка ще са четиридесет на година. Десет със своите 400 полета биха
били достатъчни като количество. И изстрелването им ще става всеки
ден.
При сегашния капацитет от 30 т на совалка при 400 полета ще
доставя годиш но в К осмоса 12 000 т м атериал, или за 10 години
- 120 000 т. Но къде е казано, че ще се построят 10, а не 50? Въпросът
е само до финансиране (не само от държавата), а силната американска

39
 индустрия бързо ще ги произведе. Печалбата ще е бърза. Обзалагам
се за това!
До 1976 г. заселването на Космоса беше тема на научната фантас­
тика. Тогава с този проблем се заел професорът по въздушни и
космически пътувания от високореномирания Масачузетски техни­
чески институт (М1Т) Джерард К. 0'Н ийл. Той искал точно да знае
дали има рационално зърно във фантазията на авторите на научно-
фантастични произведения. Съмнявал се
-д а л и би било възможно построяването на космически станции с
над 100 жители;
- дали би било икономически целесъобразно;
- дали би могъл да се финансира космически град с 10 000,1 (К) 000,
дори с 1 000 000 жители;
- дали би могла да живее, да се изхранва и да се движи подобна
човешка популация в Космоса;
- дали би била в помощ на Земята такава чудовищна постройка;
- дали би могла да извършва търговия между Земята и някоя
колонизирана планета и с какво жителите й ще заплащат закупените
стоки?
Всичко това професор 0'Н ийл пресмятал, моделирал и дискутирал
със специалисти. Скоро събрал резултатите в статия, която не искало
да отпечата нито едно научно списание. На редакторите им изглежда­
ла твърде неясна връзката разходи-полза-изгода.
НАСА нямаше да има такива успехи, ако не търсеше винаги
новото. Заедно с 0'Н ийл тя организира изложба в Космическия
център Кенеди във Флорида. На изложбата бяха изложени моделите
и чертежите на космическите селища, лишени от фантазията на
научната фантастика, за да ги разгледат и разберат повече хора.
Година по-късно 0'Н ийл продължил изследванията си за заселване на
Космоса по поръчка на НАСА. Скоро към създадената „Пшусшйек
$расе КезеагсЬ Аззошайоп“ се присъединиха 55 университета.
Създадените работни групи изследвали техническите възможнос­
ти за създаването на големи структури в Космоса. О т техните публи­
кации се заинтересува основаният през 1977 г. „ГпзШШе о! $расс
$1исИе$“ в прочутия университетски град Принстън в Ню Джърси.
Откакто професор 0'Н ийл най-после публикува в общодостъпна
форма своите неща, въодушевлението на американците нямаше гра­
ници. За няколко месеца в създадената асоциация се записаха стотици

40
хиляди членове. Предстои издаването на книгата на 0'Н ийл „Нашето
бъдеще в Космоса“ и на немски език.
При моите описания за гигантските космически градове аз се
придържам към нея.
Предпоставките за строеж на космически градове са три:
- Необходим е носител на товари, с който да се извеждат в орбита
хора и материали. Задачата е изпълнима с космическите совалки.
- Трябва да се намери идеалното местоположение или идеалните
местоположения в Космоса.
- Доставените от Земята материали няма да стигнат за създаване­
то на огромни структури с къщи, заводи, съоръжения за почивка,
необходими за космическите жители. Откъде трябва да се намерят
необходимите материали, как по-удобно да се доставят достроителна-
та площадка?

ВЪПРОС НОМЕР ДВЕ - НА КОЙТО Е ОТГОВОРЕНО ПРЕ­

ДИ 200 ГОДИНИ

Къде може, къде трябва да се построи един космически град?

11реди 200 г., по-точно през 1772 г., математикът Ж озсф Луис Лаг-
ранж (1736-1813 г.) е отговорил на този въпрос. Преподавал деветна­
десет години в гр. Турин, през 1766 г. той последвал призива на
Фридрих Велики да отиде в Берлинската академия на науките. След
смъртта на Фридрих отива в Париж. Неговите съвременници не са
таели нищо за математическите му теории. Но скоро важни матема-
шчсски принципи започнали да се свързват с името на учения -
вариационни математически формули, теорията на функцията и прин­
ципите на механиката.
В епохата на космонавтиката неговото произведение „За задачата
1а трите тела“ е все още актуално. На базата на законите за гравита­
цията, създадени от Исак Нютон, Лагранж се заинтересувал от стран­
ното свойство на втората „мъртва точка“ в орбитата на Юпитер.
Първата от тези точки минава но пътя на орбитата на планетата
около Слънцето на шейсет градуса напред, докато втората точка я
следва на същото разстояние. Лагранж изчислява, че тези „мъртви
ючки“ се получават от гравитационното действие на другите плане-
1И, и прави извода, че метеорите, минали през такава точка, би
Iрябвало да останат завинаги на това място. По-късните изследвания
потвърждават откритието на учения.

41
 Сега можем да го проверим с по-модерна технология. Действител­
но в точките на Лагранж (наречени още точки на либрация) малките
метеорити остават на постоянна орбита. Днес няма сериозен справоч­
ник, в който принципът на Лагранж да не е даден кратко и разбираемо:
„Точки на либрация, либрационен център. Точки в равнината на
две маси, движещи сс една около друга (като Юпитер и Слънцето).
Тяхното положение съответства на строгото решение на задачата за
трите тела, формулирана от Ж . Л. Лагранж (точки на Лагранж).
Дадено трето тяло остава в покой в либрационната точка или посто­
янно орбитира в нейна та сфера.“
Пресметнатите точки на Лагранж за орбитата на Юпитер се
означават с Ь-4 и Ь-5, а малките орбитиращи постоянно в тяхната
сфера тела са астероиди и се наричат „троянци“ и „гърци“.
Днес с помощта на компкттри са изчислени много повече от две Ь-точки.
Следователно за да се определи либрационната точка между Земя­
та, Луната, Слънцето и друго тяло, трябва да се търси решението на
задачата за четири тела. .
Именно това заедно със своите съзрудници е направил професор
0'Н ийл. Изчислено е като идеално местоположение на космическите
градове точката Ь-5. Оттук произлиза и името „Ь-5 - 8ос1с1у“.
Втората предпоставка - локализиране мястото на космическия
град - е изпълнена.

БЕРЛИН ИЗВЕСТЯВА

Откъде е по-изгодно да се получи строителният материал и как да

се достави той до „Ь-5“? Този материал лежи пред нашата врата -
предлага ни го Луната. Експлоатацията и транспортирането му ще са
по-прости, отколкотоси представяме, и дори са възможни и днес. „За
да се види ясно, достатъчна е честата смяна на посоката на погледа“
- е казал Антоан дьо Сент-Екзюиери (1900-1944 г.). Точно така
действат и в Берлин.
Под ръководството на професор Хайнц Перман Косл от Инс титута
за въздушен и космически транспорт в техническия университет н
Берлин през 1983 г. възникна един проект - „Проектоплан за изграж­
дане на лунен завод“. Професори и студенти са инвестирали в него
2000 работни часа, за да отговорят на въпроси като:
- Възможно и икономически изгодно ли е изграждането на заводи
на Луната?

42
 - Какво може да се произведе на Луната и как могат произведените
продукти да се транспортират?
- Какви са техническите разноски, колко души ще са необходими?
- Колко голяма трябва да е лунната станция?
- През кой век щс се реализира проектът?
- Кои държавни и международни организации биха го финансира­
ли?
Направени са следните изводи:
- Техническите проблеми, свързани със строителството и експло­
атацията на един лунен завод, са решими в кратки срокове.
- Космическите транспортни системи, които са на разположение
сега, могат да изпълняват свързаните със завода задачи, като се
развиват и експлоатират, без да се изискват за това нови технологии.
- За изграждането на един лунен завод е изчислено, че е необходи­
мо време от 15, максимум 20 години. Поради физическите и енер­
гийните проблеми от 2000 до 2005 години биха били особено подходя­
щи за строителството на лунен завод.
- Реализирането на производство на Луната би довело до дългос­
рочно разтоварване на земната биосфера.
- Реализирането на лунен завод в международни рамки, т. е. на
основата на взаимното доверие, съществено би поощрило съвместна­
та международна дейност за няколко десетилетия напред.
Багери ще копаят минералите в повърхността на Луната. Получе­
ното ще се обработва и сортира чрез магнитен способ, а „по-нататък
се извършва електростатична кондензация на елементите“ (нроф.
Коел). В специални химични съоръжения за първоначална преработ­
ка ще става „разтварянето на много финия материал от флуороводо-
родна киселина и сортирането му чрез различни отделителни мето­
ди“. Суровините щс се обогатяват механично до форма, която улесня­
ва транспортирането им до Земята или други точки в Слънчевата
система.
Това са дейности, които могат да бъдат извършвани от роботи, но
професор Коел предполага, че „хората няма да позволят този завод да
работи сам“.
На Луната може да се произвежда, примерно като вторична дейност,
кислород - елемент, необходим за живота и като гориво за ракетните
двигатели. Проектирано е в голяма степен и самозадоволяване с
хранителни продукти, за което са предвидени градини с хидропонни
култури, дори обори за животни със запазени качества.

43
 Няма ли така получените продукти да са оскъдни и прекалено
скъпи? Не! „В точката на Лагранж между Земята и Луната, на разсто­
яние 38 500 км от лунната повърхност е предвиден соларен космичес­
ки енергиен завод, който ще превръща енергията, получена от Слън­
цето, в насочена лазерна светлина и ще я предава до лунния завод.“
Космическият енергиен завод ще дава половината от необходимата
енергия, а другата ще се произвежда наираво на Луната. Както е
известно, в безвъздушното пространство няма ветрове и вятърни
мелници и течното гориво поради липсата на кислород не е използва­
емо. Така че ни остава само един вид гориво - многоотричаната, но
доказала своите предимства ядрена енергия.

КОЙ ТРЯБВА ДА ПЛАЩА ВСИЧКО ТОВА?

Берлинският проект разглежда всички производствени разходи,

включи тел но и строежа и експлоатацията на тежък товарен транс­
портен летателен апарат. Изчислената годишна финансова потреб­
ност е 20 милиарда долара за времетоот 1986 до 2002 г. Тогава лунният
завод вече ще е амортизиран.
Природозащитниците могат да тържествуват! Лунният завод ще
снабдява Земята с енергия и ценни суровини и земната биосфера може
спокойно да си отдъхне. Не е ли това целта, която оправдава разходи­
те? Не можем да захвърлим индустрията. Без нея сме заникъде.
Тогава да я изнесем навън в Космоса!
Между другото това може да бъде постигнато само с помощта на
високите технологии.
Американски изследователски екип потвърди резултатите от ра­
ботата на колегите си от Берлинския университет. На тридесет и
петия конгрес на Международната федерация по астронавтика, състо­
ял се от 7 до 13 октомври 1984 г. в Лозана - Швейцария, учените от
НАСА - М. Дюк и У. Мендъл, както и господин С. Н азетот Калифор­
нийския космически институт, потвърдиха:
„Резултатът от космическите изследвания неизбежно ще бъде
една постоянна лунна база... Базата ще бъде построена в помощ на
икономическите потребности на столетието... Тя ще бъде първото
извънземно селище на човека...“
След тридесет години само отегчени земни туристи ще могат да
посещават спокойно Луната. Ще прекарват празничните и почивните
си дни заедно с космическите жители в дълги тунели от стъкло и

44
изкуствени материали и няма да се чувстват неудобно.
В някои проекти се предлага изграждането на хотели и ресторанти,
райски паркове и спортни площадки, банки и пощенски станции,
снабдени с техническите сервизи. През 2020 г. на Луната ще имаме
първите родени бебета, които ще прекарат детството си в безтеглов­
ност и далеч от родната планета.
Добивът от злато от цялата Земя през последния век в сравнение
с възможностите, предложени от Луната, ще бъде утроен. Лунните
заселници ще бъдат богати. Лунните морета съдържат много добро­
качествено желязо. Титанът, който на Земята се намира трудно, там
е в изобилие. Залежите на боксит - суровината, необходима за произ­
водството на алуминий - там са неизчерпаеми. Силицият, необходим
за производството на соларни елементи, на Луната се намира в големи
количества.
И най-главното - на Луната нищо не ръждясва, г. е. няма окисля­
ване! Както е известно, там няма въздух, който е причината за този
процес. Така че лунните съкровища могат да се добиват направо от
открити мини.

ИНФРАСТРУКТУРА

В проекта на Берлинския технически университет за транспорти­

ране до Луната се предлага лунен автобус, задвижван отедностсиенни
ракетни двигатели. Той няма да транспортира директно стоките, а ще
ри доставя доокололунна орбита, приблизително на 100 км височина
от повърхността, където ще се скачи с лунна станция и ще бъде
разтоварен.
Непрекъснатата връзка между Луната и лунната или околоземната
станция ще се извършва от друго транспортно средство, което въпре­
ки огромните си възможни размери ще се нуждае от малко енергия,
тъй като полетът му ще протича изключително в без въз душното
пространство. Кратък ракетен тласък ще е достатъчен да го задвижи
и няма да са необходими огромните и скъпоструващи двигатели,
които се използват за излитане от планетите. Освен това той изцяло
ще бъде построен в Космоса от отделни части, доставени от космичес­
ките совалки.
Строежът на втора, много по-голяма станция от вече обучените
космически строители ще бъде много по-лесен от първия. Проблеми­
те остават за профсъюзите - на Земята обработката на частите е

45
тежкофизическа работа, но за техните колеги в Космоса манипулаци­
ята с тях е играчка. По каква тарифа трябва да се заплащат двете
еднакви дейности - ето това ще са проблемите. Е, може би ще има и
други...
За истинските космически градове ще с необходим друг вид тран­
спорт. На професор 0'Н ийл му хрумнала друга идея:
„Ние трябва да предположим, че в продължение на няколко години
лунната база може да преработи милиони тонове лунен материал...
Казано с други ду м и, летателните апарати трябва да бъдат в състоян ие
да превозват материал хиляди пъти повече от всичко познато досега.
Това не може да бъде постигнато със съществуващите ракети. Ето
защо е необходимо до се разработи транспортно средство, което да
може да превозва полезния товар от лунната повърхност, без да я
напуска.“
Как може да се постигне това?
Във връзка с „електромагнитното оръдие“ вече говорихме за
линейния двигател. На базата на неговото действие професор 0'Н ийл
разработва „електродинамичния ускорител на материал“. Ето как той
си представя работата му.
На Луната на разстояние 67 км ще бъдат положени „магнитни
релси“, които в началото и в края си имат специални устройства за
даване първоначално ускорение и съответно за спиране. На „релсите“
са поставени тежки платформи, на които само предната стена се
отваря автоматично по сигнал. „Магнитният влак“ се товари със
суровини и материали и чрез магнитни импулси се ускорява до 2,38
км/сск - Втора космическа лунна скорост. След изчисленото от
компютрите направление „влакът“ спира внезапно, предната „врата“
се отваря и в същ ата секунда автоматично се освобождава и товарът.
Поради слабото лунно притегляне той се отдалечава под ъгъл от
повърхността в предварително определената посока със скоростта на
„електродинамичния ускорител на материал“. „Влакът“ се връща
обратно за нов товар.

СВРЪХБЪРЗ

Построяването на предложения от професор 0'Н ийл „електроди-

намичен ускорител“ преди няколко години беше невъзможно. Проб­
лемите за високата скорост и оттам за високото съпротивление на
въздуха от триенето бяха решени от немските фирми МВВ, АЕС и

46
ВВС. Тс построиха „Ма^петЬаНп Тгат-К.ар1с!“ („Сиръхбърз магнитен
път“) и от 1984 г. в Емеланд на изпитателните участъци се тестват
скорости от 31,5 до 400 км/ч, близки до скоростите на приземяващите
се самолети.
Ж елезопътните линии са известни с проблемите на триенето на
колелата с релсите, които поставят граница за по-високи скорости. С
помощта на магнитния път този проблем може би ще бъде забравен
в бъдеще, тъй като той ще разполага с носещи, водещи и задвижващи
системи: „При магнитнотранспортиращите системи носещата част,
управлението и задвижването ще се изпълняват от вградени електро­
магнити. Магнитният път ще функционира независимо от триенето
па колелата в релсите, защого там тях просто няма да ги има.“
Който не вярва, че подобно нещо съществува, нека в близкото
бъдеще посети Емеланд и хвърли един поглед на опитния участък
между селищата Дьоргрен и Латен!
На Луната ускорителят на материали, наподобяващ магнитния
път, ще намери идеалните условия. Там няма съпротивление на
въздуха. Суровината в платформите няма да бъде издухана от голяма­
та скорост и т. н.
Опитният участък в Емеланд показва как трябва да си представяме
този ускорител на материали - магнитна релса, положена в стъклена
тръба, най-доброто разрешение.

МЯСТО ЗА СТРОЕЖ Ь-5

В каква посока ще се отправи отпратеният от лунната повърхност

материал? Към втората точка на Лагранж, разбира се!
Знаем, че метеоритите стоят като „залепени“ в либрационните
точки. Следователно товари, строителни части и други строителни
елементи ще се събират около Луната. Там ще се намира малка
космическа станция, чийто екипаж ще сортира доставените стоки до
<|юрмирането на част от няколко тона, която ще се придвижи от
космически влекач до точка Ь-5, където трябва да бъде построен
първият скромен в началото космически град.

ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ

Планът разписание за времето на първото стъпало всъщност е

технически реализуем, ако навреме бъдат взети съответните полити-

47
чсски решения. Вероятно това няма да стане, тъй като, както смята
полският сатирик Станислав Йержи Лек: „Все пак се намират ескимо-
си, които казват, че са жители на Конго, каквото и да правим с тях.“
Е, в случай, че някой ескимос не заяви твърдото си желание да работи
като инженер, без да има и най-малката представа какво е това,
валидни са следните данни:

1986 г. Космическата совалка транспортира малка

космическа станция на околоземна орбита.
Следва т екипажи.
1987— 1990 г. Космическите совалки доставят предвари­
телно приготвения на Земята строи телен мате­
риал на космическата станция. Тя се разширя­
ва. Населението й се увеличава.
1990— 1995 г. Строи се втора космическа станция — евен­
туално трета, четвърта...
1995—2000 г. Сглобяват се от предварително изготвени
модули две ио-големи станции. В тях ще се
складират за дълго време хранителни припаси,
вода, кислород и т. н. Междувременно косми­
ческите совалки ще достигнат 400 полета го­
дишно.
1995—2005 г. Лунната станция се превръща в селище. Пус­
ната е в действие малка ядрена централа. Изг­
раждат се лунните космодруми. Роботизирани
механизми започват добива на суровини. В
строеж е електродинамичният ускорител на
материали.
2000—2005 г. Завършена е една голяма космическа стан­
ция. Космически влекач я буксира близо до
Луната в точка Ь-5. Между Луната и станция Ь-
2 има непрекъснат трафик.
Втората космическа станция напуска земна­
та си орбита и също е фиксирана в точка Ь-5. Тя
е основата на първия космически град, наречен
от професор С Н ийл „1К8ЕЕ I“.
2002 г. На 38500 км. разстояние от Луната е пусната
в действие първата космоелектроцентрала. Про­
изведената от нея енергия ще се доставя дирек-

48
11ред вероятно най-голямата и най-дебелата врата на света

Частичен изглед към подземен сладководен резервоар

Триетажната сграда няма директна връзка със скалите. Вляво и вдясно
се виждат стоманени болтове с дължина 11 м, които стабилизират ска­
лите.

Командният пост. Един голям цветен екран показва очертанията на

континентите.
Сградата почива върху 500-килограмови пружини

— •
М А Г [
1— . > 1

I юглед в залата за далечно откриване на обекти. Залата е напълно обо­

рудвана е електроника и се намира дълбоко под планината Шайен
Атмосферата тук е като в голяма универститетска библиотека

Модел на бъдещ изтребител. Самолетът трябва да достигне скорост

три пъти скоростта на звука и таван 40 км
Модел на ултравиолетов сензор
Така през април 1984 г. изглеждаше макетът на първия ТАУ

В аеродинамичния тунел на ПА­

СА изпитания на модел на бъ­
дещ свръхзвуков самолет
Рисунка на първата автономна многоцелева лаборатория ЕВРИКА. Тя
с конструирана и построена от Европейската космическа асоциация и
индустриалния консорциум „Спейслаб“ под ръководството на МВВ
ЕК.1^А Бремен. По време на първия си полет през 1987 г., ЕВРИКА из­
върши 12 важни експеримента.

Дженеръл Дайнамикс конструира тази ракета „Центавър“ като това­

рен влекач
Модел на началната степен на космическа станция изработен от конст­
рукторското бюро на „Локхийд“

Космическата совалка - неуморим Манипулаторът на совалката из­

носител на товари - ляво вежда спътник в орбита
Космическата совалка транспортира предварително произведена част
към мястото на строежа в Космоса
Първите домове на космическите жители приемат форма
Така изглежда проект на НАСА за селище на съседна близка планета
Проект на НАСА за един нов голям лунен център
За пътуване на къси разстояния ще се
използват „реактивни столове“. Пър­ Скафандрите ще стават все
вото поколение от тях премина успеш­ по-леки, по-удобни, по-под-
ни изпитания на полигоните на НАСА вижни и по-елегантни

Изглед от индустриални и жилищни съоръжения на Луната

Свръхбърз магнитен път - изпитателна отсечка в Емсланд
11а заден план „лунен автобус“ и търбопроводите на „електродинамич-
ния ускорител на материали“

11редварително изготвеният на Земята модул пътува към пър­

вия космически дом на човечеството
В точка Ь-5. Обратната страна на Луната с осветена. Вляво - космичес­
ки завод със спомагатални съоръжения. Вдясно горе - соларни елемен­
ти на площ 5x10 км
11рез 2020 г туристическа цел ще бъде седмият спътник на Сатурн - Рея

Изгражда се огледалото на една слънчева електроцентрала

Така конструкторите на НАСА си представят индустриалната зона
един космически град

От чертожната дъска на НАСА - проект на космически град. Огледа

ният пръстен отклонява слънчевата светлина към вътрешността
Така жителите на една колония, които прелитат покрай Сатурн, ще ви­
дят повърхността на спътника му Титан
Вътрешността на космическо населено място през XXI в

Рисунка на космическа колония във формата на огромно колело

фографирани планети и техните луни от Слънчевата система
В безкрая на Вселената - космическа колония
 тно до лунното селище, чрез микровълнов ла­
зер. През същата година на Луната ще се роди
първото бебе, първият извънземен човек.
„ТАУ“ с бързи темпове влиза в експлотация.

точка Ь-2

ЛУНА
^ град
тежък транспор­
тьор доставя пред
варително изгот­
вени елементи на
Луната
транспортен
космически кораб
лети между точка
Ь-2 и космическия
Изгражда се кос­
мически град
точка Ь-5
слънчева електро­
централа

стационарна гео-
синхронна орбита

49
 *

2004 г. Лунните заводи транспортират първите су­

ровини. Родени са междувременно 10 лунни
бебета. Трябва ли те да се оставят на Луната,
или е необходимо да растат и да се възпитават
на Земята?
2005 г. Към станцията Ь-5 се транспортират все по­
вече и повече части и материали. Възниква
необходимост от работна сила. Пръстеновидна­
та структура на ,,^ 8 Е Ь I“ вече се разпознава.
От Луната редовно постъпват суровини.

МЕЖДИННО ПОЛОЖЕНИЕ

Да си отдъхнем малко ог нашето пътуване в бъдещето.

Запасът от технически възможности на човечеството дори на този
етап от развитието ни е смайващ. Аз винаги се доверявам и следвам
научните постижения, като си оставям място и за малко съмнение.
О ткакто размислих върху „Спомени от бъдещето“, съм по- въздър­
жан да правя прогнози. Сега по-точно разбирам възможностите на
момента. Почти незабележимо развитието продължава по-нататък.
Дали е възможно техническото осъществяване в рамките на пла­
нираното двадесетгодишно развитие не е въпрос само на техническа­
та мисъл, но и на навременни политически решения. Тъй като вярвам
твърдо в бъдещето, мисля, че глобалното развитие ще принуди поли­
тиците да направят компромиси. Още Ж ан Ж ак Русо (1712-1778 г.) го
е знаел, затова казва:
„Човек не започва да мисли лесно. Но скоро, изведнъж, началото
започва и никога повече не спира...“
Държавите по Земята ще зрябва да достигнат „принудително“ до
основно съгласие. Националните енергийни ресурси ще намаляват
все повече и повече. Замърсяването на околната среда няма да спре.
Населението ще нараства. И един глобален контрол на раждаемостта
скоро ще стане необходимост, защото гладът ще надвисне над главите
ни. Световен упадък? Може би...
Сбъдват се песимистичните прогнози на „С1иЬ о1‘ К о т е “ и „С1оЬа1
2000“ - човешкият разум е скован от действия та на шепа управлява­
щи. Неслучайно в издадената от тях книга „Планетата се плячкосва“
на хоризонта на бъдещето е издигнат знакът на предупреждението.

50
 Досега човечеството е преживяло всички аиокалипсиси. Винаги,
когато водата стигне до шията на земния жител, той започва да плува.
Срещу пристъпващата с бързи крачки катастрофа човекът е само
привидно безсилен. Необходимо е той да мобилизира отбраната си, да
алармира мислещите хора, да възбуди своята собствена фантазия,
„фантазията е по-важна, отколкото знанието“, е казал Алберт Айн­
щайн и е бил прав.
Откакто страните - членки на ОПЕК, започнаха да увеличават
цените на нефта, бе прието предизвикателството - да се развиват и
поощряват алтернативни източници на енергия. Какво ще стане, ако
изворите на нефт пресъхнат?
Убеден съм, че автомобилите ще продължат да се движат,тъй като
„необичаната“ ядрена енергия или водородните двигатели принуди­
телно ще запълнят празнината. Освен тях изобретателният човешки
ум може би ще измисли нещо друго.
Нали не искате да се самосъжаляваме!
Ковчежето с проблеми стои отворено сред хората от вечността. До
него е ковчежето с решенията. Който търси решение, може да го
отвори. От нея е изскочила и игЪ1 е1 огЬн (голямата идея) за космичес­
кия град.
Планетата ни е доста изчерпана пече и няма да може да осигурява
нуждите на непрекъснато увеличаващото се население. През 1982 г.
населението на Земята надхвърляше 4,5 милиарда души. През януари
1985 г. Световната банка прогнозира до края на века удвояване, а до
2020 г. - утрояване на населението. Този прираст съответства на
създаването на една голяма държава годишно, за ден - два големи
града, за секунда - че тиричленно семейство.
11а Запад са приютени 25% от населението, които създават 75% от
световната продукция. В развиващите се страни живее 60% от населе­
нието - от него 10% се занимават с търговия, 15% с производство.
Г рижата за правата на човека по Земята е твърде малка. „Океанът“
може да бъде „изпомпан“ по-бързо, отколкото си мислим. Навсякъде
натоварването над околната природа е станало непоносимо.
Водата се покачва, но още не е стигнала до шията. Може би, когато
човек започне далу пва, ще започне да мисли, че е време да излезе
извън своя свят, извън старата Земя.
1Лйта гапо (последното средство) може би ще е единствено -
индустрията, електроенергийните източници и градовете да бъдат
разположени в Космоса.

51
 Че защо трябва да нараняваме родната си планета, когато сурови­
ните могат да бъдат извличани от Луната, по-късно от - астероидите?
Защо да строим опасни ядрени централи на Земята, когато можем да
ги пренесем за по-разумно в Космоса? Да, може да бъде направено, но
• преди това на планетата ни трябва да има мир...
Плановете са неограничени. Ако разположим тежката индустрия
в т. нар. точка Ь-5, суровините ще се преработват до полуфабрикати...
Чувам нападките срещу мен от неинформираните ми опоненти, че не
всичко е възможно да се прави в безтегловност!
Не съм казал, че ще е в безтегловност. Техническите проекти
предлагат огромното колело на станцията бавно да ротира около оста
си като центрофуга на пералня. Ако сте наблюдавали - колкото по-
бързо се върти барабанът с прането, дрехите толкова по-силно се
притискат към стените. Р.то по този прост начин от центробежната
сила ще се създава изкуствена гравитация в космическите заводи и
градове.
Освен с гравитация орбиталната индустрия ще разполага и с .
неограничени енергийни ресурси от Слънцето, които може да изпол­
зва както намери за добре. Отсъствието на кислород ще бъде лесно
компенсирано. Той ще се добива ка то вторичен продукт при преработ­
ката на много суровини. Известно е, чс лунните скали съдържат 20%
силиций, 30% метал, 40% кислород и 10% други компоненти. Така че
спокойно и без необходимата техника за получаване кислородът може
да се добива без допълнителни разходи.
Има друг начин, който и сега намира приложение в пилотираните
космически средства -рециклирането на въздуха. Но той едва ли ще
се прилага при това изобилие на кислород.
При добива на необходимото за живота (включително кислород)
ще остава отпадъчен ма териал, който спокойно може да се използва
при изграждането на космическия град, а пепелта и шлаката - като
хумус в новосъздадените градини.
Пълните приложения едва ли може да се прогнозират, ф изикът
Питър Вайджик от лабораторията „Лоуренс“ към университета в
Ливърмор Калифорния пише:
„Тук на Земята се предприе производство на сплав от алуминий с
материал, съдържащ антимон. Двата метала имат различна плът­
ност. Ако се разтопят, алуминият изплува на повърхността и много
скоро започва да се втвърдява отново. По тази причина сплав между
двата метала на Земята не може да се получи в икономически изгодно

52
количество. А от нея могат да се произвеждат соларни елементи е
повече от 35% по-голяма ефективност, от произвежданите сега.“
В космическите лаборатории ще се получават фармацевтични
продукти, които могат да се произведат само в състояние на безтег­
ловност или по-малка сила на тежестта. Оптичната индустрия ще
отлива „съвършени“ лещи и специални медицински уреди. Но при­
оритетната задача на космическите колонии ще бъде задоволяването
на Земята с енергия.
Слънцето като съвършен термоядрен реактор губи повечето от
енергията си из Вселената. Явно добитата от него енергия няма да ни
помогне и извади от притесненото положение. Разстоянието от про­
изводителя до потребителя е твърде голямо. Земният климате твърде
несигурен, така че достатъчно много от подадената енергия ще се губи
в атмосферата. Затова може би тя ще трябва да се превръща в
електричество и посредством микровълни или лазери да се препреда­
ва на Земята. Това би била изгодна и ефективна помощ за пренаселе­
ните страни, които днес строят още електроцентрали, макар че не
могат да си го позволят.

ДО ЛУНАТА И ОБРАТНО

Накрая трябва да споменем и за космическите туристи. Ако някой

бюрократичен разум не се противопостави, тогава хората ще разпола­
гат с повече свободно време. На Земята всички места за отдих ще са
претъпкани. Вероятно през 2010 г. полетът до лунната база ще бъде
събитие. Кой няма да пожелае да отиде дотам?
Очарованието, което се чувства при срещата с чужд континент, ще
се нретрансг|>ормира в „лунно преживяване“.
Крафт А. Ерик, дългогодишен сътрудник на Вернер фон Браун в
Хюнсвил, Алабама, дори говори за развитие на туризма в посока
Марс: „Там има вулканични гиган тски планини, от които най-висока­
та (25 (XX) м) е планината Олимп с диаметър в основата 6(Х) км. А
планината Маринър е дълга 2500 км и има разклонени долини,
хаотични пейзажи с неземна красота, големи кратери с гигантски
колкото кули пясъчни дюни и красиво оформени титанични плата.
Розовото небе и великолепните слънчеви изгреви и залези без съмне­
ние ще привлекат много почитатели на Марс.“

53
 ГРАНДИОЗНА ИДЕЯ

Една грандиозна идея би могла да смути космическите заселници.

Тя е изказана преди двадесет години от „Бащата на космическите
пътешествия“ професор Херман Оберт, почитан от Вернер фон Браун
като негов учител.
В Космоса трябва да се построи съоръжение, съставено от огром­
ни, автоматично управляеми огледала. Професор Оберт обяснява
тяхното предназначение така: „Първо: може да освети от Космоса цял
голям град през нощта и да се спестят разходите за осветление. Второ:
огледалата може да се нагласят така, че в изложените на опасност от
студове региони да се избегнат мразовитите нощи. Трето: огледалата
могат целогодишно да поддържат коробоплаването в арктическите
води. Има още многообхватни възможности за намеса в земния
климат. Може да му се повлияе например така, че в пустинните
области да завали дъжд и те да станат плодородни или да се попречи
на наводненията.“
За да знае читателят какъв е приносът на професор Оберт към
космонавтиката, достатъчно е да се спомене, че той още през 1917 г.
(не е печатна грешка!) е скицирал ракета с дължина 25 и диаметър 5
м, с полезен товар 10 т. В издадената през 1923 г. книга „С ракети до
планетите и Космоса“ той описва главните елементи на съществува­
щите днес ракети. О т 1938 до 1940 г. прави опитите си във Висшето
техническо училище във Виена, а от 1941 г. започва работа съвместно
с Вернер фон Браун в Пенемюнде. Тогава излиза от печат книгата му
„Хора в Космоса“.
Благодарен съм на съдбата си, че ми позволи да познавам професор
Оберт, и много горд, че на 17 януари 1985 г. при лекцията ми в зала
„Майстерсингер“ в Нюрнберг гой се намираше сред аудиторията. Аз
го поздравих, а публиката го аплодира със ставане на крака.

НАВ1ТАТЕ*

Космическите жители ще се нуждаят от правото да спортуват, от

места за отдих и особен вътрешен интериор.
Според мнението на професор 0'Н ийл „ЦМЗЕЬ I“ трябва да се

*НаЬн1а(е произлиза от латинското НаЬйаНо — жилище, дом. — Бел. авт.

54
построи и точка Е-5. Силата на притегляне ще бъде същата като на
Земята. Специални огледала ще управляват светлината, за да се
редуват денят и нощта.
В неговата биосфера ще има ливади, цветя, дървета... и животни.
Въздухът, тъй като се филтрира и преработва, ще бъде по-чист от
земния. Ж ителите му не бива да бъдат лишавани от нищо, необходи­
мо за живота им. Това може би ще накара мнозина да се изселят от
родната планета и да поемат пътя към Космоса. Тогава безспорно ще
се наложи изграждането на ,,^ 8 Е Е II“, което, като се има предвид
опитът от първия, ще бъде по-лесно.
Съгласно плановете на 0'Н ийл гигантският пръстен на „Ш 8ЕБ II“
трябва да е с диаметър 1,8 км, с обиколка при екватора 6,5 км. В него
ще живеят 140 000 души. Горите, парковете, потоците и езерата вътре
ще са центърът, около който жителите ще прекарват свободното си
време. Любимите животни също ще се намират там.
Гледката на искрящите звезди - диаманти, на близките планети и
произведеното от човека ще бъде единствено по рода си. В бъдеще
правителства и концерни могат да си купуват нанраво готови такива
космически градове колонии.
Но въпреки строгия контрол в тях пространството за живот скоро
няма да е достатъчно. Ето защо ще започнат да се изграждат нови.
Професор 0'Н ийл е изчислил, че следващият „Ш 8Е Ь III“ ще има вече
диаметър 6,5 км и дължина 32 км и няма да прилича на гигантско
колело, а на цилиндър, който се върти около надлъжната си ос.
П олезната му площ ще е 1000 квадратни килом етра, достатъчн а
за 1 000 000 души.

РАЗХОДИ - ПОЛЗА

В САЩ във връзка с космическите пътешествия динамично се

развива една нова индустрия. Основава се НАСА като общополезна
цивилна организация с намерение да прилага колкото е възможно по-
бързо печелившите космически технологии в индустрията и живота.
От документацията на швейцарския специалист по космически
науки д-р Бруно Л. Станск „Комерсиализирани космически пътува-
ния - „възход“ към XXI век“ извадих плодовете на космическата
епоха:
- От 1958 г. НАСА съобщи около хиляда патента, от които всички
се възползвахме - нови видове изкуствени материи, лепила, съсдинс-

55
ния за затваряне на чанти и джобове, стъклонласти, видове оптични
влакна,слънчеви клетки-солари, конструкции за апарати, поддържа­
щи сърцето, климатични съоръжения, медицинска апаратура за над­
зор в интензивните отделения, микропроцесори и много други подоб­
ни.
Не войната вече е „Бащата на обстоятелствата“, а космическите
пътешествия! НАСА веднага дава резултатите ог своите изследвания
в индустрията за директна употреба от всички, с което си възвръща
значителна част от разходите за инвестиции.
- Със спътниците за комуникация се доказа, че може да бъде
създадена мрежа за връзка без традиционните далекопроводи, които
са десет пъти по-скъпи. Сега за тридесет минути се доставя картината
за облачността по цялата планета.
- На всеки тридесет минути на фермерите във Флорида се доставят
температурни карти, с което през последните години се избягва загуба
годишно от 45 милиона долара. Студените нощи са опасни за повечето
културни растения.
- С извеждането в орбита на телекомуникационните спътници,
телефонните разговори между континентите значително поевтиняха.
От три милиона годишно през 1965 г. се увеличиха през 1980 г. на
двеста милиона.
- Спътниците, следящи за климата, ежечасно предупреждават за
времето, други откриват извори на питейна вода и находища на
полезни изкопаеми.
Информация се предоставя и на по-бедните страни.
- Индонезия чрез спътниците успя най-накрая да свърже своите
хиляди острови с телефонни линии и телевизионни предавания. Раз­
ходите са много по-малки, отколкото щеше да плати за прокарване на
подводни кабели.
- Чрез спътника „БАИОЯАТ“ Бразилия успя да картографира от
Космоса труднодостъпните амазонски райони.
-А ф риканските държави получиха възможност да проследяват от
спътници кълчищ ата от скакалци и навреме да ги унищожават. Бяха
спестени огромни количества време и инсектициди.
Д-р Станск е записал един впечатляващ ф а к т - Скайлаб струва два
милиарда долара, но чрез него американците откриха полезни изкопа­
еми на стойност приблизително петнадесет милиарда, които ще
стигнат близо за петнадесет години.
Между 1968 и 1972 г. НАСА изпълни програмата, която й възложи

56
през 1961 г. Джон Кенеди - пилотираният „Аполо“ кацна на Луната.
Тежкият 5,8 т космически модул с диаметър на основата 3,9 м и
осигуряващи възли, съответно 25 и 16 т, струваше 50 милиарда долара.
Сега се предлага изграждането на „Ш 5ЕЬ II“ за двеста милиарда
долара, разпределени за двадесет години, което ще се финансира от
консорциум от държави, банки и индустрии. През 1984 г. списание
„Тайм“ съобщи, че резултатът от „технологичните и икономически
печалби ще надвиши разходите в съотношение 14:1“.
След тридесетина години може би ще съществува едно независимо
от Земята космическо селище. За неговото изграждане няма пречки
от технологично и финансово естество. За нас остава да го започнем,
а, ако потрябва, следващите поколения ще го довършат.

КАТАЛОГ НА ВЪПРОСИТЕ

От обемистата по въпроса литература подбрах само най-важните

данни, необходими да се разбере едно голямо пътуване в бъдещето.
Вих могъл да започна с „Представете си, че някога е имало огромно
космическо селище“, но тогава моите читатели щяха да ме смятат за
писател на научна фантастика. За да избегна тази класификация,
дотук извадих фактите за строителството на космическите ж илищ а-
колонии.
Всеки може да си помисли какво може да се случи в тези космичес­
ки селища. Каталог от въпроси като тези се натрапва в съзнанието ни,
без да го искаме: •
На кого ще принадлежат селищата? На финансисти, отделни
държави или богати предприемачи? Или, след като за опреде­
лен период се амор тизират, ще са на самите космически засел­
ници?
Кой ще даде първоначалната вноска, кой ще я контролира?
Възникналата в Космоса град-държава ще бъде ли демокра­
тична или бюрократична?
Социалната структура ще остане ли стабилна, или ще се
развие друга?
Какво ще се прави с починалите? Ще има ли урни-гробници
или погребения ще се извършват направо в Космоса? (Едва ли.
Има опасност мъртъвците да паднат обратно на Земята!)
От особените условия ще се развие ли нов правен кодекс?

57
 Целите ще бъдат ли определяни от родната планета, или
космическите жители ще я определят сами?
Могат ли космическите селища да станат заплаха за Земята?
В течение на времето ще се самосъздадат ли непознати
бактерии и вируси, срещу които само родените в Космоса ще
имат имунитет?
Ще се развият ли „там горе“ други морални закони, различни
от „там долу“?
Продължителността на живота ще бъде ли по-къса или по-
дълга? Ще се развие ли нов вид валута? Ако не, как ще се
заплащат доставките от Земята например?
Ще има ли имоти, поземлена собственост, наследство?
Ще живеят ли обитателите на различните жилища мирно,
или ще се натъкнат отново на земния бацил на непрекъснати
спорове за наследство?
Заплашен ли е от война този малък човешки свят?
В какво ще се състои конфликтът с планетата Земя? Може ли •
да е под влиянието на нововъзникнал вид индустрия или нови
оръжия?

СПЕКУЛАЦИИ

Този каталог не предявява претенции за яснота. Цялата книга

може да се запълни с въпроси от този вид. Отговори няма, но едно е
сигурно - „там горе“ няма да има перфектно общество! Сред хората
винаги се срещат такива, които си имат своите слабости и недостатъ­
ци.
Нека да поспекулираме малко с фактите:
След стотина години може би заселниците няма да имат повече
роднини на Земята. Те ще са лишени от спомени от и миграционната
страна, както са например днешните имигранти второ или трето
поколение. Но ще се гордеят със своето битие и в един момент може
да решат да кажат „сбогом!“ на нашата Слънчева система и като
предшествениците си да поискат да продължат пътя си нататък из
Вселената, да търсят нови приключения в нови измерения.
Или:
Космическият град се окупира от научен елит, който скучае в
точката на Лагранж. Изследователското любопитство подбужда ця­

58
лото селище да се насочи към дълбините на Вселената.
Или:
Развила се е една лъжспросветна монархия или президентска
демокрация. Кралят или президентът искат неограничени права.
Договорите със Земята са пречка. Правителството подобно на позна­
тите ни на Земята партийно-държавни управления заповяда на народа
си да пътува към друга звездна система, за да бъдат най-после свобод­
ни от всички условия и договори.
Или:
В космическата колония се развива нова религия - „8епсНш> -
Мйьмоп“ (мисия - послание). Вярващите са набожни, не таят зло,
молят се в църкви и съвсем естествено мислят, че тяхната вяра е
създадена от Духа на Вселената и тя трябва да се разпространи из нея.
Ж еланието им е да бъдат първите мисионери, защото са открили
единствената в Космоса истинска религия. И „8епсПп§ - М15$юп“
започва...
Четири сценарии от многото все пак откриват нови хоризонти.
Предпоставките биха били достатъчно силни двигатели, за да може
космическата колония да напусне Слънчевата система. Всичко, как-
вото е направено сега, би могло да се направи и в бъдещето, казва
професор Хари О. Рупе, ординатор по космически технологии в
техническия университет в Мюнхен, в своето блестящо произведение
„Безграничните измерения на космическите пътувания“. Когато го
прочетох, разбрах, че моите уж примерни спекулации напълно се
покриват с възможните причини. Все пак остава един основен проб­
лем - достатъчно мощните двигатели.
Но след като се намира в безтегловност, на космическото селище
е необходимо едно малко по-голямо ускорение за началото и, подпо­
могнато от гравитационните сили на друга планета, дългото пътуване
към Вселената може да започне. НЕВЪЗМ ОЖ НО - ще си помисли
някой! Нека да видим.

ФАНТАСТИЧНИ ИДЕИ

През март и април 1972 г. четири междузвездни сонди вече се

отправиха към Космоса -„РЮ ИЕЕК. X“ и „ Р Ю ^ Е К Х 1 “. През август
и септември 1977 г. стартираха „УОУАСЕК. I“ и „УОУАОЕК. II“.
Сондите нямат двигатели. Каква е тайната. По предварително изчис­
лена траектория те преминават покрай гравитационните полета на

59
планетите и се ускоряват от тях, без да бъдат привлечени към повър­
хността. Така от планета на планета скоростта им се увеличава до
необходимата, която им позволявала напуснат Слънчевата система.
През януари 1986 г. „УОУАОЕК II“ премина покрай отдалечената на
2,8 милиарда километра планета Уран. Три години по-късно и чети­
рите сонди напуснаха системата на нашата звезда.
Принципът на тези малки сонди без двигатели може да бъде
приложен временно и при космическите градове. Увеличаването на
скоростта на движение при тях дори трябва да е повече от възможно,
защото те притежават все пак някакъв вид двигатели, за да избягват
примерно преките попадения от метеорити.
Тъй като говорим за двигатели, ето няколко вероятни решения,
обявени от Робърт Л. форуърд от Научноизследователската лабора­
тория „Ни§Не$“ в Хюстън:
- ядрено импулсен двигател - На разстояние от космическия кораб
се възпламенява водородна бомба. Полученото при експлозията наля­
гане среща отражателната плоскост на кораба и го тласка в необходи­
мата посока. Така с всяка експлозия скоростта му се увеличава.
(Моето мнение е, че тази идея ще ни помогне да се отървем отведнъж
от всички водородни бомби на планетата ни.)
- антипротонен двигател - Антиматсрията под формата на антип-
ротони се смесва с „нормална“ материя, от което следва грандиозен
взрив. Ако посоката на изтичане бъде насочена в дадено направление,
то корабът ще поеме в другата посока. (В европейския ядрен център
„СЕК№‘ вече се произвеждат антипротони.)
- микровълнов двигател - За двигател служат микровълни.
-лазерен двигател-Л азерен лъч е фиксиран в един вид „космичес­
ко платно“ и вследствие налягането на снопа от концентрирана
светлина тласка кораба напред - също като при платноходите.
- електрически двигател - Ядрен реактор произвежда електро­
енергия, което чрез сложна система от уреди и апарати действа като
задвижващ лъч.
- правоточен двигател - Огромно параболично огледало хваща
разсеянит е из Космоса водородни атоми. Именно те служат за „гори­
во“ на ядрен реактор, който отдава енергията си на реагент - пример­
но хелий, - който при изтичането с голяма скорост, придвижва кораба
в дадената посока. Този вид двигатели имат гориво, което няма да
свърши никога.
Опити с тях е правил специалистът по ракетна и космическа
техника Еужен Сьонгер (1901-1964 г.), като ръководител на изследо­
вателския институт но лъчеви двигатели при Висшия технологичен
институт в Щутгарт.

60
 Днес идеите за подобни двигатели се възприемат като фантастич­
ни, независимо че тяхната скорост в космически мащаб ще бъде
смешно малка.
И все пак не бива да ни се вижда много чудно, че умни хора
разсъждават дали с бавното движение на космическите селища е
възможна колонизацията на нашата Галактика. Но Вселената ще ни
научи да станем безсмъртни, тъй като и най-бързите ни кораби, дори
до най-близката до нас звезда Алфа от съзвездието Центавър, биха
пътували стотици или хиляди години.

КОМИСИЯ 51

През 1982г. „1А11“ (1п1егпа1юпа1е А$1гопоткчсЬе 11то п - Междуна­

роден астрономически съюз) реши да създаде една нова научноизсле­
дователска група - Комисия 51/ Търсене на извънземен живот. В нея
влизат астрономи и астрофизици като: Карл Сейгън, Джон Билингам,
Франк Драк, филии Морисън и Едуард Пъркъл, общо 210 души и 40
човека от други специалности. За ръководител бе назначен професор
Михасл Д. Паиагианис, астроном академик от университета в Бостън
- реномиран учен, който търси решенията на проблемите и не се крие
зад стената с надпис НЕВЪЗМ ОЖ НО.
В началото на своите размишления професор Паиагианис винаги
поставя факта, че в периода на последните сто години човек е увели­
чил разстоянието си на пътуване средно десет на шестнадесета стенен
пъти, а скоростта - 4000 пъти.
Ето какво твърди той:
„Изглежда, е абсолютно разумно да се приеме, че през следващия
или по-следващия век ще бъдем в състояние да достигнем една десета
повече... Това би ни позволило да увеличим скоростта с 400 пъти,
което е 1-3 % от скоростта на светлината, а дистанцията на пътуване
ще се повиши десет на степен петнайсет пъти - т. е. на разстояние от
десет светлинни години. Това ще ни позволи да достигнем близките
звезди...“
И още:
„При скорос т два процента от светлинната, достижима с помощта
на ядрения синтез, разстоянието от десет светлинни години до съсед­
ните звезди ще бъде преодоляно от един кораб приблизително за
петстотин години.“
Професор Паиагианис взима присърце мисълта на Алберт Айн­
щайн - „Най-добрите основни идеи на науката са прости сами по себе
си и могат да се дадат като правило на един разбираем от всички език“
и нрави следните заключения:
61
 За по-малко от 400 г. Америка можа да стигне от волската кола до
Луната. Защо да не допуснем тогава за разумно, ако една космическа
колония спре на друга планета за 500 години. Ж и телите й ще разпо­
лагат с научни и технически знания, в екипажа й ще има геолози,
металурзи, атомни физици и много други специалисти. Ще разполагат
също с готовите планове за нова космическа колония.
От извеждането на първия спътник в орбита бяха преодолени
небивали трудности и проблеми, но фактът вече е налице-достигнах­
ме Луната и скоро може би другите близки планети. За космическата
колония няма да е проблем дали ще спре до планета от земен тип, до
нейния спътник, астероид или безжизнена планета. Всички те са
еднакво важни за добива на суровини. Ето защо трябва да се научим
да мислим за големи периоди от време напред.
Президентът Роберт С. Макнамара даде нагледен пример:
„Ако изобразим историята на Вселената като дълга една миля
черта, тогава човекът ще е само частица от последния сантиме тър.“
Следователно, ако продължим мисълта си, ще излезе, че петсто-
тингодишното пътуване на космическата колония и още петстотинте
години, прекарани на планетата X, малцина ще продължат със стара­
та или модернизираната космическа колония. „Това означава, че
колонизаторската вълна ще напредва със скорост, приблизително 10
светлинни години на всеки хиляда земни (500 за път и 500 за изграж­
дане на нова колония), или, да кажем, със скорост от светлинна година
на век“, казва професор Папагианис.
По този начин нашата Галактика ще се колонизира за 10 милиона
години. Немислим период от време! Възрастта на Млечния път е
определена на 10-15 милиарда години. За 10 милиона би се извършила
колонизация на една хилядна от нея.
Както всички учени и професор Папагианис в своите изчисления
не се придържа към максимално оптимистичните цифри. Предполага
. само, че на всяка светлинна година път ще срещне по една звездна
система. Звездата Прокасима от съзвездието Центавър е отдалечена
на четири светлинни години от Земята. В радиус от десет светлинни
години има вече десет звезди, в радиус двадесет - седем десет и пет,
т. е. на всеки шест светлинни месеца, по една звезда. На разстояние
сто светлинни години звездите вече са 400 000.
Разбира се, те не са една след друга, а са разположени в простран­
ството. Ето защо, ако космическата колония не желае да пътува пет
светлинни години, тя може да спре до най-близката планета, която
намери.

62
 КОСМОНЛВТСКА МРЕЖА

Какво още може да се случи в Космоса? За да бъде разбрано по-

добре от читателя онова, което по-късно искам да изложа, ще следвам
следния сценарий.
Космическите колонизатори от представените по-горе четири
възможни причини ще създадат поколение в Космоса. Там ще умират
и ще се обичат. Ще се забавляват, ще спортуват. Децата ще ходят в
детски домове, възрастните ще се образоват в библиотеките. Ще се
работи изключително за най-необходимото.
В Колонията ще бъде избран ръководен екип, който ще направлява
„държавните“ дела, наличната техника, ще избягва метеоритнитс
опасности, като се придържа към най-добрия курс. Работещите ще
смятат неработещите за излишни. След бунт на борда ще се създадат
нови закони. Който не ги спазва, при следващата възможност ще бъде
изоставен на някоя планета. Така от недоволните и непокорните ще
се образуват първите малки колонии.
Елитът ще посещава предпочитаните от него библиотеки и заведе­
ния. Децата им ще завършат строги учебни заведения с факултети по
астрономия, астрофизика, навигация, генетика, компютърни техно­
логии и гравитационни науки. Учените ще спорят разгорещено за
структурата на Вселената, ще спорят за човешката същност след
смъртта. Отпадъчни продукти няма да има, всичко повторно ще се
преработва... С една дума, типично космическо битие.
Но напрежението на очакване винаги ще виси във въздуха. Всяко
поколение ще узнава нови неща. Едно ще бъде свидетел на създаване­
то на първия разумен компютър, друго ще вземе участие в небивали
астрономически открития, от които няма да има ни най-малката
представа. Трето ще се сблъска с красотата на друга звездна система
или ще извърши разузнавателен полет с най-бързия ТАУ. Всичко,
което ще се случи, няма връзка с нашите съвременни представи. Ще
се открият нови видове енергия. Нови видове двигатели. Нови плодове
и зеленчуци, генетично смайващи и изключително вкусни, ще се
отглеждат, както е правил Грегор Йохан Мендел*, в жилищата.
Ще се раздават всяка година награди за открития или изобретения,
донесли на жителите голяма полза. Те ще бъдат раздавани с подоба-

*Грегор Йохан Мендел (1822-1884 г.)-кривателят на законите за наследствеността.

Известните си опити с кръстоската на грах и боб прави в собствената си къща. - Бел. ав г.

63
 ваща церемониална тържественост, на национален празник, народни
празненства, съпроводени от лазерна музика.
Не, не описвам Рая. От древни времена през хуманоидите, през
съвременния човек, до космическите колонизатори злото ще остане.
Ще възникват предпоставки за спорове, ревност и злоба... Може би
тези човешки негативни качества ще се решават по силата на закона
в откровени разговори пред света, извинете, пред ръководството на
„НАВ1ТАТЕ“?
В лабораториите учените ще създават биороботи, необходими за
поддръжката вън и вътре на космическите кораби. Конструкторите
ще предлагат начини как една неприветлива планета може да се
превърне в обитаема за човека.
Връзката с планетата Земя с увеличаване на разстоянието ще става
все по-трудна и скоро, след деветото поколение, ще се прекрати.
Земята няма да може да предложи повече нищо. В компютрите за нея
ще останат само спомените за прародината, складирани в тяхната
памет. След 10 000 години в космическата колония може би ще се
образува комисия, която ще подготвя посещение на Земята. Друга
комисия ще пита дали си струват разходите за това посещение и какво
интересно ще бъде намерено на старата планета?
Т. е., както и сега, човек и тогава ще се смята като най-великото
създадено нещо във вселената - „Венецът на Сътворението“...
В тази атмосфера може да се развие Тиранията, като форма на
управление. Ще се образуват касти. Една част от жителите, като
извършители на по-нсквалифицирани дейности, ще се смятат за по-
низши. Те ще извършват най-опасната дейност - обслужването на
реакторите например - и тяхната продължителност на живот ще
намаля ва значите л но. Средната кл аса - у ченитс, служ ител ите и ин же-
нерите - ще се обедини и ще дава на командващите колонията
предложения за укрепване на тяхната власт. Което ще им позволи да
наказват и възнаграждават. Изследванията ще се разпространяват
само сред определени хора, експериментите ще са под ст рог контрол.
Информационните средства също ще бъдат държани под здрав конт­
рол - критиката в тях ще е забранена. Властващите ще са навсякъде
- ще подслушват жилищата, работните места, местата за отдих...
Оръжие ще носят само служителите на властта и пазителите й.
Където и да отиде жителят на колонията, пред него внезапно ще се
появява холограмата на властващите. Така ще се създаде атмосферата
на покорство и страх, което наблюдаваме в някои страни от нашия
свят.

64
 В космическата колония овладяна от „8спсКп^-Мкч8юп“ ще господ­
ства манастирска атмосфера, фанатизираните й жители ще са винаги
готови да разпространяват вярата си из другите светове. Коленичили
пред стартовите ракетни канали, те ще възхваляват Духа на Вселена­
та. Всички ще се чувстват еднакво, ще се грижат един за друг. Който
иска да продължи образованието си в основно училище, ще върши
това съгласно правилата на Ордена. Научните опити ще се извършва т
на определени места. А жизненоважните системи на Колонията ще са
достъпни само за богоизбрани специалисти. За обикновените жители,
както при всички религии, ще има свещени зони „табу“.
Предпочитаните науки ще са следните: молекулярна биология,
генетика и радиоастрономия.
Стимул за колонистите ще бъде да изпращат сонди с техния
Генетичен материал из Вселената. Тях ще ги назовават ласкаво „би­
ологични бомби“, ще ги смятат за прелестни играчки и ще ги
изстрелват по периферията на срещнатата по пътя звездната система.
Помежду молитвите и песнопенията си жителите ще пресмятат
момента на срещата на тяхната бомба с определената цел. За този миг
изотопният часовников механизъм е предварително програмиран.
Тогава биобомбата ще се освободи от генетичния материал.
Братята от „8епсНп§-М|!58к>п“ знаят, че в действителност голяма
част от този материал ще изгаря в звездите или ще пада на неподхо­
дящи за живота планети. Но се надяват, че поне малка част ще
достигне подходящото за целта им небесно тяло и там ще се възроди
темето на техния разум, с което ще започне началото на една нова
еволюция. С това задачата им ще бъде изпълнена!
По време на мисията дванадесетте духовни водачи на двадесет и
шестото поколение ще дискутират как да направят нещата по-добре.
Как да се ускорят разпространението на семето на разума? Как по-
ефективно да служат на Духа на Вселената? Какво не са догледали или
пропуснали?
Тогава би възникнала една нова идея - идеята за създаването на
нови светове. Може ли от неподходящите за живот планети да се
направят обитаеми светове! Понякога може да стане така, че да не
могат да си послужат със „8епсНп—МБ$юп“. „Там, където срещнем
примитивен живот“, ще резюмира единият от духовните водачи, „ще
Го подпомогнем да направи еволюционен скок чрез изкуствена мута­
ция...“
Позволих си да изградя една фантастична хипотеза за живота в
космическите колонии, която да тласне мисълта на читателите в гази
насока. Не напуснах пътеката на благоразумието, като не писах нищо,

65
което не е научно или технически невъзможно. Предложените косми­
чески съоръжения - от ТАУ, лунните станции и „Пч'8ЕЬ 1“ до косми­
ческите колонии - е възможно да бъдат построени. Смятам, че:
- Рано или късно еволюцията ще тласне човека във Вселената;
- За разпространението на разумните форми на живот свръхбързи-
тс космически кораби са ненужни;
- Ж ителите на космическите колонии няма да са свръххора. Те ще
притежават всички добродетели, способности и пороци на хората от
угасващия двадесети век. Докато се наложат като така наречени
„богове“, трябва с векове във всичко да превъзхождат хората. Те
трябва да покажат едно съвършено „нечовешко“ държание, което не
може да се втълпи насилствено или по принуда.
- Извънземните космическите колонии са уязвими. Техните запа­
си са съвсем изчерпани и затова търсят нови свето не

ИНТЕРЕСНИ ТЕМИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ

В дванадесет книги събрах доказателства, които подкрепят посе­

щението на Земя та преди хилядолетия от извънземни същества. С
движението си към бъдещето трябва да осветим и разберем нашето
най-ранно и потънало в тъмнина минало. В тази представа няма нищо
нелогично освен гордостта, че ние сме единствената разумна форма
на живота във Вселената.
Предполагам, че има учени, чийто поглед към върха на кариерата
е основното занимание и които не разбират, че реалността на нашето
минало ни принадлежи като наследство.
Каква е ползата от Дарвиновата теория за произхода например,
когато учените не са в състояние да схванат несъвместимото и
неразбираемото в нея. ф актите се изтъкват само защото не са подхо­
дящи за търгуващия с теория научен пазар. Имануел Кант (1724-1804 г.)
смята, че: „Няма нищо по-практично, отколкото една добра теория“,
което не означава, че неясните въпроси трябва да се оставят неразре­
шени.
Изложените по нататък не само мои мисли трябва да се проверяват
с модерните технически средства, които са на разположение на
висшите учебни заведения. От разговорите ми със студентите научих
колко много се интересуват от темата, но зная също, че те не могат да
я развиват. Новите идеи не са подслонени в „циментираните сгради на
мисълта“ на компетентните учени. Търси се подходящото жилище -
пространството за новите аспекти на нашия произход и бъдеще-
Предположенията за посещение на Земята от извънземни биха

66
 дали свеж импулс на повечето от научните отрасли. Свободен от
обичайните „решения“ такъв въпрос непременно трябва да се изслед­
ва. И, ако е възможно, да се намери подходящият отговор за следното:
- Как е възникнал животът на Земята? Този въпрос е почти
забравен, никой сериозен учен повече не се занимава с него.
- Как човекът е станал разумен? Чрез предполагаемата еволюция,
селекция и приспособяване или чрез спонтанна мутация от Космоса?
(Носителят на Нобелова награда Френсис Крик предполага, че живо­
тът на Земята е възникнал целенасочено или случайно, като зароди­
шите му са дошли от Космоса. Британският астрофизик Фред Хойл
смя та за възможно възникването на спонтанна мутация, чрез генети­
чен материал от Космоса.)
- Какви са били поводите за възникването на най-старите религии?
Природни събития? Психологически внушени начини на поведение?
Или тълкувани погрешно неразбираеми технически феномени, които
будят необяснима почит към извънземни те посетители?
- Как е възникнало, откъде се е образувало глобалното единно
ядро, субстанцията на всички митологии?
- По каква причина свещени ръкописи предават винаги сведения
за поява на богове, свързани с огън, земетръс, дим и шум?
- Какво означава списъкът с имена на „паднали ангели“? Какво
означава наименованието „небесни синове“, не само в Книгата на
Енох, който на възраст 365 г. „изчезва“ в небето?
- Защо описанията на „Божествения съд“ са свързани с унищоже­
нието на цели страни?
- Какво можем да си представим под митологични те образи, които
изчезват с грохот „към небето“?
- Какво е накарало народите в ранноисторическите времена да
строят и до днес наразбираеми строежи, като пирамидите, Стоун-
хендж и огромната каменна „ограда“ в Бретан, Франция.
- Как са се разбирали изобразените в много предания и легенди
периоди от време? Защо някои хора са се смятали за „богове“ от друга
епоха'
- Защо всички религии са единни в спомена си за завръщането на
боговете? Защо хората се страхуват от това завръщане?
- Защо хората са срещали и търсели „боговете“ винаги във високи­
те планини? Защо техните олтари са издигани предимно на високи
върхове? Каква е целта на там принесени жертви?
- Откъде идва подбудата за прастарите религиозни символи?
Откъде идва култът към звездите и Слънцето, кул тът към „летящите
лодки“?

67
 - Как се с появил култът към съвършените технически уреди -
Кивотът, летящ ата колесница на Соломон* и др.? Как са възникнали
индийските божества, разполагащи със специфични особености?
- Защо независимо един от друг много народи по Земята изобразя­
ват фигури на „божества с шлемове“? Защо мотивите на скалните
рисунки си приличат навсякъде по света?
- Защо хората в древността са хвърляли толкова труд, за да
трасират само разпознаващи се от въздуха картини?
- Защо хората създават храмове, които са обитавани от „божест­
ва“? Защо строежите на храмовете често са истински дубликати на
„небесни резиденции, или на „летящи жилища на боговете“?
- Откъде майте са взели смайващите си познания по математика
и астрономия? О къде са взели тяхната „таблица на затъмнения та“,
която показва всяко лунно и слънчево затъмнение в миналото и
бъдещето? Кой е дал данните за орбитата на Венера, които са толкова
прецизни, че след шест хиляди години трябва да се коригират с един
ден?
- Как може старите хронисти и пророци да твърдят, че са получили •
своите познания от „небесни учители“?
- Колко истина има в твърдението, че прастарите „богове“ са
сътворили Земята на етапи, заедно с живите същества?
Науката има думата. От отговора на въпросите ще възникне една
нова картина на света. Както казва моят съотечественик Йохан
Каспар Лаватер (1741-1801 г.) „Да се разпознае, че човек се е заблуж­
давал, е нужно само признанието, че днесс по-умен, отколкото вчера“.
След като изложих техническите възможности на човечеството,
искам да ви представя някои допълнителни неща от смятаното сега за
фантастично.

ТЕКАГОКМШС (ТЕРАфОРМИРАНЕ)

Джеймс Едуард Обсрг работи ка то диспечер по полетите в космичес­

кия център на НАСА „Джонсън“ в Хюстън. През 1981 г. той публикува
забележи телната си книга „Нови земи“. В нея застъпва фантастичната
възможност да се преобрази цяла планета с помощта на изкуствени
средства. „Това може да звучи смайващо“, казва Оберг, „но концепци­
ята да се преобрази цяла планета с изкуствени средства не е револю­
ционна! От векове тя е тема на литературата и митологията.“

"Подробности в книгата на Ерих фон Дсникен „Пътуване към Кирибатп“. Издател­

ство „Литера Прима“, София, 1993 г.

68
 В специализираната терминология процесът на преобразяване на
планети непригодени за живот, в светове, обитаеми от човека, се
нарича „ТегаГогтт^“ (Тераформиране). Наименованието се появява
за първи път през 1930 г. в романа „Първите и последните хора“ от
Уйлям Олаф Степълдън и означава преобразяване на Земята или
пресътворяванс на нови светове.
В книгата си Оберг го конкретизира по-точно:
„Като първа кандидатка за тераформация се предлага Венера.
Някога се смяташе, че тя е сестра близнак на Земята, но днес вече
знаем, че това не е така. Условията на повърхността й са близки до
тези на средновековните видения за ада. Венера е твърде гореща
планета. Атмосфрега й съдържа въглероден окис и сярна киселина и
се върти около оста си твърде бавно.“
Как да променят тези условия, конструкторите тераформисти
мислят непрестанно. Би могло чрез ядрени взривове да се отклонят
коме ти от техните орбити, така че да се сблъскат с Венера. Кометите
съдържат голяма част ледени образоувания, които ще се разтопят в
нажежената й атмосфера и ще възникне необходимата за живота
водна пара. Също чрез комети или астероиди може да се предизвика
по-бързо въртене на планетата около оста й и изменение на денонощ­
ния цикъл. По този повод Оберг допълва: „Новата скорос т на въртене
на планета ще увеличи силата на магнитното й поле, а оттам ще се
намали интензитетът на слънчевото лъчение...“
Другият не по-малко грандиозен начин за тераформиране е произ­
веждането в генетични лаборатории на особен вид анаеробни орга­
низми. Трябва да бъдат създадени няколко хиляди тона и да се
разпръснат в атмосферата на планетата. Тези анаеробни организми
ще притежават уникалните свойства да живеят при високи темпера­
тури, да устояват на други неблагоприятни условия и масово да се
размножават, като използват за това не енергията на кислорода, а на
въглеродния двуокис. В резултат от тяхната дейност въглеродният
двуокис ще намалява и като вторичен и ненужен продукт в атмосфе­
рата ще се изхвърля кислородът, което ще продължи, докато атмосфе­
рата на Венера не се промени изцяло.
Но на съседката ни все пак ще е още твърде горещо, а освен това
съществува и така нареченият парников ефект. Джеймс Оберг не се
смущава да предложи решение и на този проблем: „създаващи сянка
огромни изкуствени прашни облаци“, които ще задържат слънчевите
лъчи и парата. След няколко века, по неговите изчисления, на Венера
със сигурност ще има климатични условия, които ще съответстват
приблизително на тези на екватора на Земята.

69
 Разбира сс, всичко няма да стане толкова гладко и лесно, както го
описах. Най-големитс проблеми вероятно ще бъдат създадени от
атмосферното налягане на Венера - сто пъти но-голямо от земното.
На човека му е необходимо налягане приблизително от 215 грама на
кубичен сантиметър. Малко по-ниско или по-високо той може да
понесе без специален костюм. Н окаквотои да направи, налягането на
атмосферата на Венера би го „премазало“.
Всички изказани хипотези са още в зародиша си. Но с темата за
тераформиранссе занимават и такива известниучсни като починалия
швейцарски астрофизик ф риц Звиски, бивш преподавател в Кали­
форнийския технологичен институт, или световноизвестният профе­
сор от Корнуелския университет в Ню Йорк Карл Ссйгън.

ОТ ГОРЕЩАТА ВЕНЕРА КЪМ СТУДЕНИЯ МАРС

Какви са условията на Марс, четвъртата планета от Слънчевата

система? Налягането на повърхността е приблизително 6 милибара,
което съответства на налягане на Земята на височина 31 000 метра. •
Сравнително тънката Марсова атмосфера се състои главно от въгле­
роден двуокис. Тъй като планетата се намира на голямо разстояние от
Слънцето, там е по-студено, отколкото на Земята (средното разсто­
яние Слънце/Зсмя е равно на 150 милиона километра, Слънце/М арс-
228 милиона километра). На Марс липсва необходима за живота вода.
Ето защо гераформистите смятат за необходимо температурите на
повърхността на планета да се повишат, за да се разтопят ледените
шапки по полюсите, а може би и предполагаемото количество лед под
почвата.
За да стане това, съществуват няколко възможности:
- С космическо огледало, голямо 1000 км, да се улови допълнител­
на слънчева светлина и с нея планетата да се затопли;
- Да се изкопае от спътниците на Марс фобос и Деймос съдържа­
щото се там черно вещество и то да се разсее но вечно замръзналите
области. Покритите с веществото ледници биха се разтопили и обра­
зували реки и морета.
- За да се компенсира липсата на вода, към планетата да се насочат
ледени комети и астероиди.
- Да се изведе в орбита около планетата мощен микровълнов
предавател, с който да се затопли почвата. Необходимата енергия ще
се взима нанраво от Слънцето.
Джеймс Оберг е направил изчисления какво ще се случи, ако
астероид с диаметър 67 км и плътност три грама на кубичен метър сс

70
сблъска с Марс. На повърхността ще се образува кратер, дълбок 41 км.
13 кратера ще възникне налягане от 500 милибара, половината от
необходимото за живота човека.
Както при проекта за Венера, така и на Марс, няколко хиляди тона
анаеробни организми ще превърнат въглеродния двуокис в кислород.
Предполага се, че с повишаването на температурата, кръговратът на
водата, познат ни от Земята", ще се възстанови и на Марс. След векове
на повърхността могат да се заселят други земни форми на живот - от
бактерии и гъби до полезни насекоми и риби, които ще образуват една
саморегулираща се екосистема.
Препоръката към първите Марсови заселници тогава сигурно ще
е: „Растете и се множете, властвайте над растенията и животните,
станете жители на Марс.“
Човекът се е приспособил към най-различни видове климатични
особености. Той живее в гренландския студ, в сухите пустинни горе­
щини, във влажните екваториални джунгли, в редкия въздух на висо­
копланинските земи на Андите... Днес макар и на теория, основана на
фантастични разсъждения (но почиващи на сигурните технологични
и биологични знания), че горещата Венера и студеният Марс могат да
се преобразуват в обитаеми светове, той мисли и за тях.
„Безпомощността и недоволството са първите предварителни ус­
ловия на напредъка“, е казал Томас АлваЕдисон (1847-1931 г.), когато
е правел „невероятните“ си променили света технически открития.

ПОЗИЦИЯТА НА ЗЕМЯТА

Слънчевата система се състои от звезда и девет планети. В сравне­

ние с 200 милиарда звезди в нашата галактика Слънцето е една съвсем
обикновена звезда с диам етър 1,4 м илиона килом етра, т. е. „са­
мо“ 100 000 пъти по-голямо от Земята.
От деветте планети само Земята е на идеалното разстояние - нито
е твърде студено, нито твърде горещо, с една дума, мечтани условия
ш всички форми на живот.
На Марс и Венера условията са неподходящи, това го разбрахме. На
другите планети въобще животът не е възможен поради екстремно
високите или ниските температури. Ето защо идеалното разстояние
на Земята от Слънцето прави от нея „човешка планета“.
На какво обстоятелство дължим благоприятното ни положение в
Космоса?
Хората в древността са били убедени, че Земята е център на
Вселената и Слънцето се върти около нея. През 280 г. пр. н. е. младият

71
 природоизслсдовател Аристарх бил осмиван и подиграван, но днес е
известно, че неговото предположение и било вярно - Слънцето се
намира в центъра на нашата звездна система. 400 години по-късно
. (сто и петдесет години след раждането на Христос) египетският
астроном Клавдий Птоломей от Александрия (120-180 г.) допълва
тогавашните познания с неговата „Птоломсева световна система“, в
която Земята стои в центъра и около нея се движат Луната, планетите
и Слънцето. Далеч от тях в един кръг се намират неподвижните
звезди.
Птоломеевата световна система съдържа в себе си всички знания
ог астрономията и математиката и нищо чудно, че остава валидна
почти едно хилядолетие. Едва през 1543 г., когато Николай Коперник
от източнопруския град Торн (1474-1543 г.) дава публичност на труда
си „Шест книги за движението на небесните тела“, птоломеевата
система е отхвърлена от всички.
Коперник твърди, че не Земята, а Слънцето е центърът на нашата
звездна система и движението на звездите по небето е резултат от
въртенето на планетата. Но и той се е заблуждавал, тъй като е давал
орбитите на планетите като кръг около Земята.
Тритият закон на Кенлер (1571-1630 г.), който носи неговото име,
разбулва истината:
- че орбитите на планетите са около Слънцето
- че планетите в най-близката си точка до Слънцето се движат най-
бързо, в най-отдалечената по-бавно
- ч ете обикалят около Слънцето по разтеглени елиптични орбити.
Законът на Кенлер е допълнен от Исак Нютон (1643-1727 г.), който
по време на следването си в Кеймбридж попада на трудовете на
Кенлер. Нютон, макар и теоретик, е и внимателен наблюдател на
всекидневния процес и си поставя въпроса - защо хвт>рленият във
въздуха предмет пада образно на земята? Отговорът откриваме в
неговия голям труд „М атематични начала на естествената филосо­
фия“, къдсто е описан за първи път прочутият Нютонов закон за
гравитацията. Законът гласи: „Две маси се привличат със сила, която
е правопропорционална на произведен ието от масите, и е обратнопро-
порционална на квадрата на 'тяхното разстояние.“ По-просто казан о-
между разстоянието на една планета до Слънцето, нейната маса и
скоростта и на движение но орбита има пряка връзка.
Слънчевата ни система, с изтеглените елиптични орбити на плане­
тите, сякаш е създадена по разписание. Какво ще се случи, ако
например по някакъв фантастичен начин вместим в системата на
Слънцето още една нова и неизвестна планета или ако й отнемем една

72
от съществуващите? Равновесието ще бъде нарушено, силата на
привличане между масите на планетите ще се наруши. След известно
време нещата ще се подредят отново, но ще бъдат различни. Марс
например ще обикаля по-близо до Слънцето, Меркурий ще бъде
погълнат от него. Следователно ще се създадат нови подходящи за
живот свстове, ако по-студените планети се приближат до по-близки
орбити до звездата ни, а по-горещите, като Венера, се отдалечат. За да
стане това, вече няма да е необходимо инсталирането на големи 1000 км
огледала, също и прашни облаци за охлаждане на горещите планети.
Но как могат да се раздвижат планетите?
Дори най-смелата техническа фантазия не може да измисли този
вид енергия, която е в състояние да измести планетите от техните
орбити. Двигателите, които могат го да направят, все още принадле­
жат на далечното бъдеще или на необузданата фантастика. Но всичко
това не плаши инженерите по тераформиране. Те казват: да създадем
нови условия за гравитация в една звездна система! Да взривим една
планета и да принудим другите небесни тела да се движат по нови
орбити. Новите орбити могат предварително да се изчислят точно до
всеки 10 000 км, независимо от разстоянието.
ХИПОТЕЗА
Да си представим, че космическа колония пътува от петстотин
години и наближава една звездна система подобна наслъчевата. Х-тото
поколение заселение нямт ни най-малкия интерес да търси нов свят,
подобен на планетата, от която идва - неговият дом е космическата
колония.
Но след дългото пътуване колонията трябва да попълни своите
енергийни запаси. Затова още пред да навлязат в новооткритата
звезда система, астрономите са открили шест планети, изчислили са
техните орбити и чрез спектрални анализи са измерили температура­
та на повърхностите им. Роботите сонди бързо са открили какви са
шансовете за живот на планетите. Резултатите са пред нас:
Планета първа: изключително гореща. Планета втора: температу­
ра на повърхността над 700 градуса. Планета трета: температури на
скваторадо 20 градуса, огромни полярни ледени шапки, ураганни бури
от пясък и водни пари. Намерен е примитивен живот. Планета
четвърта: под замръзналата повърхност има многогодишен лед, ат­
мосфера почти няма - 96% въглероден двуокис; 2% азот; 1% аргон;
0,7% въглероден окис и 0,3% кислород. Планета пета: изцяло се
състои от лед, без атмосфера, богата на полезни изкопаеми. Планета
шеста: огромно небесно тяло, атмосфера предимно от метан и амо­
няк, няма живот.

73
 Духовните водачи на „Зепс1т§-М155юп“ ликуват - третата планета
е подходяща за отглеждането на живот. Но според техните съвремен­
ни разбирания трябва още малко да се приближи до звездата. Тогава
ледените полярни шапки ще се стопят, ще се образуват океани,
температурата ще се покачи и ще се стимулира Кръговратът на
природата. През това време хвърлените анаеробни организми ще
произвеждат кислород, след което ще се появят примитивните форми
на живот, а по-късно растенията и животните от всички видове.
Като връхна точка на предприетото би била една насочена изкус­
твена мутация - Сътворението на разумни същества.
Главната грижа на научния елит на колонията е добивът на енер­
гия. Слънцето над новата планета свети обилно, на нея не липсват
необходимите суровини, не липсва и време. Родените във Вселената
поколения дълго се радват на живота на починалите си отдавна
прадеди. Нищо не им пречи да останат 500 години на новооткритата
планета и да наблюдават експеримента по създаването на живота.
Също нищо не им пречи междувременно да се отправят към следва­
щата звездна система и след 2500 години да се върнат обратно, за да
проследят как е преминало започнатото.
Изчисленията научените показват, че да се решат двата проблема,
мисията на колонията и добивът на енергия, трябва да се взриви
петата планета. Прокарани са дълбоки десетки километри тунели в
нея, които са заредени с водородни заряди. Колонията маневрира и се
отдалечава да не бъде засегната. Както е изчислено, взривът на петата
планета ще промени структурата на звездната система. Третата и
четвъртата планета ще се приближат по-близо до звездата, шестата
ще се отдалечи от тях. Част от парчетата на петата планета ще се
ударят в другите небесни тела, но повечето ще се съберат в един
астероиден пояс и бързо ще се охладят. Това означава, че директният
добив на суровини и енергия от тях ще премине без затруднения и
енергийният проблем е решен. Сензорите ще съобщават в кое парче
има желязо, в кое лед, уран или титан. Вярващите в своето виеше
предназначение братя от „8епсПп§ - М1$5юп“ - да създават живота - ще
получат тяхната идеална за това планета и тераформирането може да
започне!
Лудо! Тайнствено! фантастично! - би възкликнал някой. Не, така
е само на пръв поглед. Макар и първопричината да не е казана, ето как
звучи в Библията:

„И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на

едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под

74
 небето се събра на местата си и се яви суша.)
Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И
видя Бог, че това е добре.
...И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава
семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава
според рода си на земята плод, чието семе е в него. Тъй и
стана. ,
И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой
род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята)
плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че
това е добро.
...и рече Бог: да произведе земята живи души според
рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода
им. Тъй и стана.“
Битие 1:1

Съзнавам, че шокирам с тази алегория. Ще ме упрекнат, че техни-

зирам божествения акт на Сътворението. Но според мен възгледите
ми не са еретични. За да потвърдя, че същото са извършили чужди
астронавти, ми отне доста от свободата и времето. И пак прастарите
въпроси - откъде идваме, кога е започнало всичко и как? - остават без
отговор в пространството.
Предавали ли са се разумните форми от звездна система на звездна
система? Това разработва в книгата си „Самият живот“ носителят на
Нобелова награда Франсис Крик.
Не е ли възникнал разумът случайно, чрез дълго приспособяване,
или чрез насочена изкуствена мутация „отвън“?
Известно е, че животът и разумът освен на Земята могат да
възникнат и някъде другаде из Вселената. Но къде да ги търсим? На
звездата на Барнард-отдалечена на 6 светлинни години? На Алфа от
Центавър? На Сириус?
Не, на тези близки разстояния ние хората сме сами. Където и да
търсим извънземния живот, първо трябва да започнем да го изследва­
ме в собствената си слънчева система. Другите светове все още са
извън нашите възможности и затова нямаме избор. Може би подобен
въпрос безпокои и друга цивилизация. И може би като тях трябва да
зърсим отговора предимно в собствената си звездна система.
Американският- астроном Джон А. Бол в своя хипотеза повдига
въпроса, дали всъщност човекът е един особен експеримент на извън­
земни същества, които ни наблюдават от Космоса, както ние изучава­
ме дивите животни в резерватите.

75
 За същото говори и астрофизикъг от университета в Мюнхен
Николаус Вогг: ■
„Ние трябва да предприемем едно разумно търсене на извънземни
разумни същества в нашата собствена слънчева система. В случай, че
ние живеем действително като животните в резерватите, трябва да се
опитаме да преминем решетките и да открием нашия пазач. Може би
той се намира някъде из астероидния пояс или на планета извън
слънчевата система...“
Вместо заключителни думи ще цитирам Вилхелм Йенсен (1837-1911
г.):
„\Уег е1\уа8 аПеп уог§ес!ас1и,
лу1гс! ]аЬге1ап§ ег$1 аи8§е1асЬ1.
Ве§геШ шап сНе Епк1ескип§ епсШсЬ,
80 пепп1 81С]асЗег 8е1Ь81уегз1апсШсЬ.“

(Който нещо предишно на всички припомни,

подиграван е години наред.
Но схване ли човек откритието после,
всеки го нарича просто.)

76
 ФАНТАСТИЧНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

„Миналото и настоящето са
. нашите средства. Само бъдеще­
то е наша цел. “
Блез Паскал •
(1623-1662 г.)

Какво ще с поведението на хора, напълно конфронтиращи се със

същества и предмети, които никога не са виждали дори и насън? Как
ще реагира човек от каменната ера на неочаквано попаднал върху
него лъч от джобно фенерче? Какво впечатление ще оставят фойер­
верките, които от нощното небе с гръм посипват звезден дъжд върху
жителите на пустинен остров в южните морета? Какво ли ще помис­
лят праисторическите жители на Австралия, ако покрай пещерите им
внезапно преминат танкове? Как ще реагират пигмеите от африкан­
ската джунгла, ако хеликоптер се приземи шумно пред сламените им
колиби? Колко ужасени ще са ескимосите при вида на подводница,
придвижваща се през ледените блокове в близост до техните иглу?
Как ли е било по времето, когато първите белокожи завоеватели са
посетили изненадващо индианците в Южна и Централна Америка?
Конфронтация на кул тури се нарича срещите на технически по-
високо развити с по-примитивни култури. Колкотое по-голямо разли­
чието на срещащите се светове, толкова по-огромни са въздействи­
ята.
Примитивният човек не вярва на очите и на ушите си и не разбира
какво става. Той претърсва всички гънки на мозъка си, но не намира
никъде нищо, с което може да сравни току-що преживяното. Племето
се събира, съветва се, нравят се предположения. Откъде идва това,
което виждат пред себе си? Какво искат от тях чуждите същества?
Опасни ли са чуждите предмети? Разговарят, обсъждат и поради
липса на достоверно обяснение се появяват слухове, легенди... и нови
религии, защото конфронтациите на културите крият в себе си семе­
ната за нови култове. Нещо, което е доказано и утвърдено.
Така е било преди столетия, когато извънземните астронавти „се
появили“ пред примитивните ни предци, когато последните видели
неразбираеми за тях технически устройства. Те никога не са виждали

77
нещо подобно и нямало с какво да го сравнят. Така с било завчера и
вчера, когато белите завоеватели проникнали в рая на „дивото“. Ние
знаем какво се е случило завчера, вчера и какво става днес. Да
потърсим няколко примера и да направим съответните изводи.

ИЗСЛЕДВАНИЯ В НОВА ГВИНЕЯ

Нова Гвинея е едно от последните бели петна на световната карта,

колонизирана първо от холандци, англичани и германци, сменени
през 1920 г. от австралийци, които завладели всъщност само крайбре­
жието. През 1930 г. в планините на Нова Гвинея живеели все още над
един милион туземци, които никога не били чували за бял човек. Те
живеели в племена във времето на каменната ера и не познавали
техническите постижения на новото време. Какво са чувствали, какво
ли са мислели тези късни първобитни хора, когато са се срещнали с
цивилизацията на 20-о столетие?
Австралийските изследователи Боб Коноли и Робин Андерсон •
потърсили отговор на този въпрос. Това, което открили, заснели на
документален телевизионен филм. Двамата предположили, че има
живи австралийци от онази група хора, които първи са се срещнали с
туземците. Те се надявали и на контакт с местни обитатели на Нова
Гвинея, кои'1'о като деца или младежи са се срещнали с белите
откриватели, т. е. можели да опишат събитието от своя гледна точка.
Коноли и Андерсон имали късмет.
През 1926 г. в Нова Гвинея, втория по големина остров в света,
разположен под Австралия, избухнала златна треска. Хиляди австра­
лийци потърсили щастието си в горещите крайбрежни райони на
чуждия свят. Треската не продължила дълго, тъй като маларията
намалила броя на младите търсачи на приключения, освен това и
златните залежи били твърде малко. Малцината издържали били
завладени от мисълта, че във вътрешността на страната има големи
количества от желания жълт метал.
Сред тези златотърсачи били и братята Михаил, Бенжамин и
Джеймс Лихи. Тези упорити австралийци имали хоби да правят
снимки и филми. Винаги носели със себе си освен пушките, ситата за
промиване на злато на гърба и фотоапарати. Първият им контакт с
местните жители бил заснет и е единственият по рода си документ.
Сега, през осемдесетте години, техните сънародници Коноли и Андер­
сон използвали тези документи. Те преекспонирали снимковия мате-

78
риал от 1928 г. и успели да идентифицират местата, където е снимано,
и да ги преоткрият отново. Имало и снимки на хора, които те показали
на по-възрастните жители.
Някои по-стари туземци се познали. Днес те изглеждали по по-
различен начин - носели обувки, панталони и ризи, а на снимките
преди 50 години са с набедреници и въоръжени с копия. Един старец
споделил:
„Тогава бях още дете. Баща ми ме беше взел на лов и видяхме
първия бял човек. Уплаших се до смърт и започнах да плача. Мъжът
сс появи ненадейно. Никога не бяхме виждали такова същество.
Откъде ли идва? От небето или от реката? Бяхме съвсем объркани.“
Братята Бенжамин и Джеймс Лихи потвърждават това впечатле­
ние: „За тях бяхме нещо съвсем чуждо, нещо, което не бяха виждали
никога.“ Местните жители, пишат братята Лихи, са стояли смаяни
пред всеки обект от типа на кибритената клечка, консервната кутия,
молива или ножицата. Какво е ставало в този момент в главите им,
съобщават живите още туземци. За тях имало само две възможности
- или тези чужденци са слезли от небето, или са духовете на мъртвите
им прародители.
„В нашето село се разпространи вестта, че са дошли светкавици.
Мислехме, че белите хора са светкавици от небето. Други казваха, че
това са нашите предци, които са се върнали от царството на мъртви­
те.“
Какво друго биха могли да си представят? Съществували старите
предания, от които знаели, че боговете някога са слезли от небето и
научили хората на някои дейности, показали са им и загадъчни неща.
Съществувал и култ към мъртвите, вярата в другия свят на прароди­
телите.
Туземецът, който е преживял първата среща с белия човек, описва
раздвоеността на вълнувалите ги тогава мисли. Белите носели големи
цветни раници „Мислехме, че вътре са жените им.“ Страшно голямо
било учудването от панталоните на чужденците. Питали се къде тези
същества изхвърлят изпражненията си. „През това нищо не може да
премине!“ Логично. Така в главите им се загнездила мисълта, че
белите трябва да са дошли от небето, докато един ден някой от
туземците видял от скривалището си как един от белите свалил
панталоните и очевидно се освободил от изпражненията. „Едно от
тези небесни същества го направи току-що!“ - съобщил той по-късно.

79
Няколко смслчаци подушили оставеното от белия човек и открили, че
небесното изпражнение вони също както тяхното земно.
С групи от носачи братята Лихи преминали планината и навлезли
във вътрешностите на страната. След многодневно пътуване постро­
или лагера си и тогава туземците се приближили до тях смирено и им
дали захарна тръстика и други подаръци.
Братята Лихи разбрали, че няма да могат да осигурят подкрепления
от брега в джунглата, нито да транспортират намереното злато до
брега, и се постарали да намерят самолет. Успели да организират
туземците за построяване на импровизирана малка писта. Местните
не разбирали за какво става дума, но работата им доставяла удоволс­
твие. Хиляди мъже, жени и деца, пеейки, тъпчели земята с крака, за
да я изравнят. „Те бяха просто щастливи, че можеха да тъпчат земята
с крака“, записал Бенжамин Лихи.
Преди самолетът да бъде извикан но радиото, братята обяснили на
местните жители, че от небето ще дойде голяма птица, която ще
донесе много хубави неща и дори ще има хора в корема й. Разбира се,
хиляди любопитни туземци пристигнали, за да видят приземяването
на самолета. Една стара жена разказала, че при пристигането на
голямата птица се е хвърлили на земята и си скрила лицаето. Мнозина
са били толкова уплашени, че се напикали от страх. Едни избягали и
се скрили, други се прегръщали силно и викали от страх. Бенжамин
Лихи отбелязал: „Хората изпаднаха в паника, защото не знаеха какво
слиза от небето.“
Бавно и постепенно туземците разбрали, че тези странни белоко-
жи не били небесни същества, но останали с убеждението, че те не
принадлежали на този свят. Сигурно са духовете на предците! От
незапомнени времена съществувала традицията да се изгарят м ърт­
вите и прахът и костите им да се хвърлят в реката. А какво правели
чужденците? Те стояха с часове в реката. Миели пясъка, пресявали
малки жълти камъни в странни съдове. Сигурно са мъртвите им
предци, които търсели собствените си останки в реката. Как иначе
може да се обясни странното им поведение?
Минали години. Недоразуменията се изяснили. Белите останали,
дори пристигнали още повече и новото поколение туземци било
изпратено в училища, организирани от белите. Ограничаващата ези­
кова бариера била счупена, местните жители започнали да се обуча­
ват. Но какво би станало, ако след кратък престой белите си бяха
заминали. Ако в продължение на поколения не бе се състоял нов

80
контакт с цивилизацията на белия човек?
Нов култ, нова религия щеше да бъде създаден, култ към завръща­
щите се предци, които търсели костите си в реката - култ към белите,
които се спуснали с огромна птица от небето и отново изчезнали
натам. Точно това щеше да се случи.

ПОНЯКОГА СЕ ПОЯВЯВАТ КАРГО-КУЛТОВЕ

Това, което се е случило преди столетия, когато чуждите астронав­

ти са посетили праисторическите хора, се случва и в нашето столетие.
Карго (Саг§о - англ.) е английска дума и означава стока, товар.
Етнолози и теолози знаят, че на отдалечените острови от Микронезия
и Меланезия съществуват многобройни карго-култове. Какво означа­
ва карго-култът и как се създава?
Завоеватели, мисионери, търсачи на приключения, военни носят
винаги със себе си някакви предмети (= карго), когато се срещат с
неизвестни, неоткрити от цивилизацията местни племена. „Стока“ е
всичко- пушката, консервената кутия, мрежата против комари, също
шапката, очилата, фотоапаратът, бельото или изкуствените челюсти.
Трябва да си представим, че туземците не познават нещата, които за
нас са ежедневие, както обикновените, така и луксозните. Наблюда­
ват заинтересовано какво правят чужденците с всички тези неща.
Тогава се проявява и желанието им също да притежаватудивителните
за тях предмети. Но как? Откъде имат чужденците богатствата си, за
които явно не са се трудили? В главите на „диваците“ се появяват две
алтернативни решения на загадката: Чужденците са получили пред­
метите или от небето, или от мъртвите предци.
Ако благословията идва от небето, туземците биха могли да прите­
жават някога каргото. Затова те се опитват да установят добри
отношения с чужденците и копират, колкото могат, действията им.
Ако каргото идва от предните им, то предметите им принадлежат но
право. Легендите на туземците засилват това предположение. Мърт­
вите предци живеят в друго царство, където няма лишения, където
всичко, което пожелаем, се предлага от богато по-богато, в това друго
царство няма нищета. Собствените им наблюдения ги водят към

81
заключението, че мъртвите са се върнали и са донесли ценно карго,
ценна стока от богатото си царство за самите тях! Така се създават
карго-култоветс.

КЛАСИЧЕСКИ КАРГО-КУЛТ

Новите Хибриди се намират в западната част на Тихия океан, към

тях спадат 80 острова. Един от най-малките острови е Тана, само 50
километра дълъг, но с 11 000 жители и един активен вулкан. Литера­
турата ни дава класическия пример за карго-култа, който съществува
и до днес на този остров.
През май 1941 г. туземците напуснали внезапно селата си и се
скрили в джунглата. Мисионерите адвентисти и презвитерианци,
които приобщавали островния народ към християнството, се изпра­
вили пред истинска загадка. Какво стана така внезапно с тези хора?
Скоро разбрали, че в единия край на острова, при Грийн Пойнт, се
е появил „Джон ф р ам “ и е обявил ново царство, в което никой не ще
трябва да работи, защото огромни количества карго ще бъде раздаде­
но на хората. До днес не е ясно кой е бил този „Джон ф рам “, дали зад
него стои жив човек или това са само слухове. Слуховете при така
наречените „примитивни“ народи се приемат за истина по същия
начин, както и в нашия привидно цивилизован свят.
Истински или измислен, този „Джон ф рам “ объркал социалната
структура на малкия остров Тана. Островитяните танцували в див
екстаз нощи наред, очаквайки обещаното карго, напивали се и пода­
рявали имуществото си, защото очаквали да получат много и хубави
неща. Защо да работят, щом „Джон Фрам“ щял да раздава скоро
голямото щастие! Когато се появили австралийският хидросамолет
„Каталина“ и американският самолетоносач, екстазът на Тана пре­
минал всякакви граници.
По това време се пуснал слухът, че „Джон ф рам “ имал трима сина:
Исак, Якоб и Ластуан (от 1аз1 опе - последният).
Всъщност трима островитяни, облечени в дълги дрехи като „про­
роци“ на „Джон ф р ам “, се движели наоколо и обещавали идващото
карго. Когато американците се приземили на Тана, ситуацията стана­
ла още по-объркана. Островитяните видели чернокожите американ­
ски войници също като тях самите. Това било неоспоримото доказа­
телство, че каргото не принадлежало само на белите. Американците
подарявали на туземците много предмети: дъвки, шоколад, консерви.

82
стоманени ножове, играчки. Всичко, което богатите завоеватели
носели в раниците си. Туземците взимали предметите като нещо
разбираемо, нещо очевидно - каргото им било обещано и им се
полагало. Знаели само, че „богът“ Джон ф рам и пророците му имали
право. И не били доволни. Мислели в сравнение с количествата
предмети, донесени от военния кораб на острова, че получавали
твърде малко, тъй като царството на белите разполагало с огромни
количества стоки. И всичко това, което разтоварвали големите птици
(транспортните самолети) върху импровизираните писти, ги карало
да стават още по-алчни. Искали да имат такива самолети, за да може
благословеното карго да идва наираво от небето при тях.
Във фазата наоргийно го очакване на идващото щастие островитя­
нинът Нелоягсе обявил за преродилия се Джон ф рам и едновременно
с това за предопределен крал на САЩ и Тана. Нелояг накарал съна­
родниците си да построят писта на платото Икелан, за да може
каргото да идва в бъдеще директно при тях от небето. Изпадналите в
блаженството островитяни си татуирали за всеки случай буквите
САЩ на тъмната кожа и били сигурни, че благодарение на този
вълшебен знак при тях ще дойде карго.
Ситуацията се изострила. Мисионерите помолили американците
да прекратят неразборията. Били арестувани 46 жреци, а Нелояг,
„кралят на САЩ и Тана“, бил заточен на друг остров.
Островитяните обаче не се отчаяли и започнали да отдават почит
като на кралица на жената на Нелояг. Карго-култът на Джон фрам е
жив и до днес. Хората очакват все още завръщането на Джон фрам.
Когато преди няколко години един търговец налепил стоките си с
етикети с името на Джон ф рам - Джон фрам-санун, Джон фрам-
цигари, Джон фрам-риба тон, Джон фрам-нож, - те се продавали като
топъл хляб.

ДЪЛГИТЕ СПИСЪЦИ ОТ КАРГО-КУЛТОВЕ

Карго-култът на Джон Фрам не е единичен случай. И туземците на

Тана не са прекалено наивни. Случилото се на Т ан а-все пак строител­
ство на летище за духове - се повтаря в подобен вариант и на други
места.
Германският теолог Фридрих Щайнбауер през 1971 г. в докторска­
та си дисертация за карго-култовете е изброил над сто случая на
народи, които през последните 150 години изповядат карго-култове.

83
Всички ли са побъркани, лековерни хора, отклонили се от „правия“
път? На какви ли недоразумения, заблуди и погрешни оценки се
базират големите религии? Мисля, че е арогантно да се квалифицират
култовете на „примитивните“ като глупави, детински и наивни. Как­
во ли си мислят другите за нашия начин на живот и за религиозните
ни обичаи? Когато ние, християните, приемаме нафората и виното
като Тялото и Хляба Господен, следваме ли друг тласъ, освен този на
иранародите? Не е ли възпроизвеждането на Тайната вечеря на Исус
с неговите апостоли преди залавянето му едно настоятелно усилие
чрез повторението да се получи защита, благословия, вътрешно спо­
койствие и опрощение на всички грехове? Вярващите се надяват да
получат за молитвите си награда, ако не на земята, то във всички
случаи - на небето.

ПРАТЕНИК НА БОГА ОТ ДАЛЕЧНАТА НЕБЕСНА СТРАНА

Остров Нова Британия е един от 200-те острова на Бисмарковия

архипелаг. Байнингите, планински жител и, са били потискани години
наред от крайбрежните жители, които са ги нападали и са отмъквали
от тях роби. Затова не е чудно, че потисканите и преследваните чакали
своя „освободител“. Тяхно предание говори за небесното същество
Намуха, което е живяло първо сред байнингите, но ги е напуснало,
защото не са се вслушвали в съветите му. През 1930 г. се е очаквало
връщането на Намуха и с него е трябвало да започне златното
столетие - вече нямало да работят, всичко щяло да бъде в излишък, а
враговете им щели да бъдат унищожени. Съседите на байнингите,
племето „Киленге“, казвали, че единственият божи пратеник е бил
завързан за паяжина „в далечната небесна страна и някога ще се
завърне“.
Тук звучи не само живото у всички народи очакване на месията, но
и споменът за едно същество, което „изчезнало“ в небето. Не е чудно,
че островитяните погрешно са виждали у всички бели светци или
освободители. Те наблюдавали действията им и се опитвали да ги
копират. Останки от техния инстинкт за подражание могат да се
намерят и до днес.
Белите хора, които през 1943 г. навлезли в източните планини на
Нова Гвинея, намерили в долината Маркхам направени от бамбук
„радиостанции“ и навити от листа „изолатори“. Високи колкото къщи
бамбукови стебла предезавлявали „антени“, колибите били свързани

84
с „проводници“ от усукани растителни влакна. Населението застава­
ло пред „радиостанциите“ и се упражнявало с тръстикови пръти
вместо пушки. По време на церемонията момичетата и момчетата са
били намазвани с бои и кокосово масло, факли са се издигали вместо
„сигнални лампи“, хората пеели песни, а водачите им говорели без
почивка в малки, направени от дърво „микрофони“. Имитация та на
предметите може лесно да се обясни. Разузнавачите на байнингите са
наблюдавали от сигурни скривалища белите хора по крайбрежието. С
барабани те разпространили радостното съобщение: небесните или
предните са се завърнали и те носят очакваното благосъстояние -
каргото. Но тъй като дългоочакваните същества не нравели опити да
отидат от брега при тях във вътрешността на страната, то те се
постарали да привлекат вниманието на чужденците. За да получат
каргото, те подражавали на всичко, което белите правели.
Този пример ни кара да направим някои обобщения. За някои
фантазията е нещо като накърняване на природните закони - едно
бягство от реалноезта. Карго-култовсте са по-скоро примери за липса
на фантазия. Това, което се приема за продукт на развита фантазия, е,
точно казано, абсолютно нормално, почти банално човешко подража­
ние. Всичко, видяно при белите, се копира с наличните възможности
- антени, радиостанции, пушки, микрофони, т. е. предметите не са
продукт на фантазия, те са имали своите оригинали. Този, който
изследва култовете, често иронизира. Но „иронията е почти винаги
превръщане на безизходицата в превъзходство“, твърди Томас Ман...

ОТКЪДЕ СМЕ ВЗЕЛИ НАШИТЕ ОБРАЗЦИ?

Откъде самите ние сме взели образците за предметите на култа?

Нашите култови украси, култовите ни одежди? По кой древен модел
е направена короната, а по кой - владишкият жезъл? Откъде е
изкопирано, че определени действия могат да се извършват в предва­
рително определени но протокол облекла? Какво наподобяваме, ко-
гато на процесията на тялото Господне носим „небето“ по улиците?
Защо в олтара е заключено най-свещеното? Откъде идват оригинали­
те на ангелите с крила и лъскавите ореоли? Откъде е моделът за
скинията, главния олтар и небесния трон? Откъде ние, жителите на
Земята, сме получили чудатата представа за Възнесението Господне?
Сами ли сме открили „непорочното зачатие“, „първородния грях“ и
„спасението“ на месията?

85
 Смисълът на създадените в нашето столетие култове и подражани­
ето на днешните първоби тни хора представлява огледалото, в което
самите ние се откриваме отново. Причината за развитието на карго-
култа и на други подобни култове ни дава възможност да хвърлим
поглед в собственото си минало, където ще трябва да потърсим
първопричината за нашата вяра.
Кои са били нашите образци и учители?

КОГАТО РУСНАКЪТ БЕ ОБЯВЕН ЗА БОГ

През септември 1871 г. руснакът Миклухо Маклай слиза от кораба

„Витяз“ в Бонгу, на брега на Нова Гвинея. Населението го наблюдава
скептично, държи се на дистанция и е резервирано. Но руснакът е
добродушен, приятелски настроен и здрав-п реж и вява убийствената
но онова време малария. Веднъж туземците видели Маклай през
нощта с фенер да обикаля наоколо и от този момент били убедени, че
е човек от Луната. Маклай им обяснил с големи усилия, че идва от
Русия, а не от Луната, което те не могли да си представят. За тях
руснакът бил особено съществ, не само заради бялата кожа, но преди
всичко, защото пристигнал с такъв голям кораб и така внезапно.
Туземците го обявили набързо за богът Тамо Анут, а корабът му се
превърнал в божествено возило. Когато един ден на брега била
изхвърлена божествена статуя от разбит кораб, те я обявили за
почетен символ на новия си бог Тамо Анут. След завръщането на
Маклай в Русия през 1886 г. боготворенето му се разпространило още
повече. Когато по-късно пристигнали холандци и германци, те се
натъкнали навсякъде на култовите аксесоари на бога Тамо Анут,
чието завръщане байнингитс очаквали с нетърпение.

ВЕЧНОТО ЗАВРЪЩАНЕ

Очакваното завръщане на изчезнал мним бог е част от арсенала на

представи те при всички народи. Зепик е най-голямата река в Нова
Гвинея. Ж ителите по долното й течение разказвали на белите хора
историята за техния „небесен човек“ Лаи-тамо. Този Лап-тамо дошъл
веднъж от небето и подарил на хората нови плодове. Когато бслоко-
жите пристигнали, туземците изпратили кошничките си с култови
предмети, защото предположили, че е пристигнал и Лаи-тамо, който
ще ги познае веднага. В горното течение на реката белите изслсдова-

86
голи за голямо тяхно учудване се натъкнали на малки дървени модели
на самолети, закрепени като украса по покривите на колибите или
използвани при култови обреди.
Култовите предмети са били нещо като таен код между хората и
„боговете“ и всичко, което „боговете“ или други неразбираеми същес­
тва са нравили или оставили след себе си, било повтаряно като лозунг
или копирано под някаква форма. Така през 1945 г., малко след края
на Втората световна война, на Нова Гвинея, близо до Вевак, се
появило истинско летище за духове. Туземците са видели приземява­
щите се самолети на големия съседен остров, разбрали, че самолетите
кацали на „широка ивица“ и решили, че със сигурност това били много
големи небесни птици. Построяването на „широка ивица“ на техния
малък остров било абсолютно задължително. Изсечена била част от
гората, изравнили я и я подготвили за идването на небесните птици,
които да стоварват при тях големи количества товари.

АМЕРИКАНЦИТЕ КАТО ПРАТЕНИЦИ НА БОГОВЕТЕ

В началото на 1945 г. американците превърнали областта Холандия

и Нова Гвинея в базов лагер. Понякога там се се събирали до 400 000
войници. С ам олети се призем явали н еп рекъ сн ато и возели
подкрепления за войната в Тихия океан. Обитателите на джунглата,
предимно папуаси, наблюдавали оживлението на чужденците с
подозрение и без разбиране. Те нямали представа от световна политика
и за опустошителната война. Техният свят били храсталаците.
Чужденците, кои то за една нощ навлезли в техния свят, изглеждали
неописуемо богати, те раздавали карго с шепи. Но големите странни
птици изчезнали изведнъж така бързо, както се появили, вероятно се
отправили към небето. Островитяните се уплашили. Какво били
сторили погрешно? Те свикнали на благодеянията от каргото и не
искали да се откажат от лесно получаваните подаръци. Най-после
стигнали до заключението, че трябва да се равняват по чужденците, за
да получават предмети от тях. На изоставеното крайбрежие построили
с материал от гората огромни „хангари“, където искали да пристигнат
подаръците. От слама и дърво били построени самолети по подобие
па американските машини. Трябвало да има и „лазарети“, подготвени
били „лекари“ и „медицински сестри“. Младите туземци поддържали
военната строева подготовка. Холандските служители на острова
наблюдавали тази шутовщина неразбиращо и дори се присмивали.

87
Скоро настъпило тъжното пробуждане. В хангарите не постъпвало
карго. Всичко останало такова, каквото било преди появата на
американските пратеници на боговете. Останала само надеждата, че
следващ ите поколения ще могат да получат нещ о от карго-
благословията, ако вършат старателно онова, което всекидневно са
наблюдавали.
Детинско суеверие ли е това? Би било измамна надменност, с
която потискаме неразбираемото у себе си. „Най-големите злини,
които човек е сторил на хората, произлизат от силната вяра в правотата
на погрешни убеждения“, казва Бертранд Ръсел. Ние преднамерено
пропускаме факта, че „нашата“ религия едва ли се е появила но друг
начин. Мисля, че е илюзия твърдението, че западните религии
произхождат от думите Божии, от Божия пример. Между нашите
религиозни представи и форми и тези на карго-култа съществува
разлика предимно по отношение само на броя на вярващите и
столетията на времето, изминало от раждането на религията. Но
милионите вярващи и изминалото време не свидетелствуват за това,
дали в началото е била само една заблуда, едно погрешно разбиране на
техниката. Пророкът от Стария завет Иезекиил описва „господа“,
който с голям трясък се приземил пред очите му на земята в „кола“ с
„криле“ и „колела“. Само времето, изминало оттогава, позволява това
събитие да се приеме за „божествена манифестация“.

ПОДРОБНОСТИ ОТ КРЪГА НА КАРГО-КУЛТА

Приятелят ми Улрих Допатка, библиотекар в Университетската

библиотека в Цюрих, събира, разглежда и съхранява карго-култове от
столетията, когато по време на големите открития се появили
конфронтация на културите. Допатка, който още работи над книгата
си, ми позволи да ползвам някои разкази, представляващи перли от
миналото.
На 16 октомври 1978г. Би Би Си— Лондон излъчи в документалната
серия „Панорама“ филм за излитането на ракети в Заир, Африка.
Камерата показваше група негри, която наблюдаваше събитието.
Преводачът попита какво им е впечатлението от видяното. Един от
негрите отговори: „Това са нашите мощни приятели, които пращат
огън в небето!“ Би трябвало да се отиде на място, за да се установи
дали се е развил култ към ракетите...
Когато етнолози за пръв път издирили с хеликоптер племето

88
Тазадай на Филипините, една старица се хвърлила на земята и скрила
лицето си, а племето наблюдавали с възторг небесното чудовище от
сигурно разстояние. След вним ателен кон такт с тузем ците,
изследователите скрили микрофон в една пещера на Тазадай, за да
проучат реакциите на хората, тъй да се каже, от извора. Върху „нещото,
което краде гласа“ били записани думи на страхопочитание пред
„голямата птица“, която им донесла карго и големи подаръци. Те
изказали надеждата, че постоянно ще могат да получават хубавите
чужди подаръци, ако са в добри отношения с населяващите „голямата
птица“.
Тазадай са пример за това, че хората, изненадани в примитивния си
свят, първо са изпълнени с любопитство и страх и се мъчат да
запълнят чуждата за тях технология с понятия от познатото им
обкръжение. Аналог за това е „огненият дим“ при индианците, излизащ
от първите парни локомотиви, телеграфните жици по железния път,
наричана „пееща жица“. Често представителите на първобитните
народи се опитват да възпроизведат технически конструкции. Така
през 20-те години франк Хърли по време на експедицията си в Нова
Гвинея установил, че туземците от селото Каймари са направили
копие на неговия хидросамолет и го подарявали като играчка на
децата си.
Венецуелскатаетноложка Л. Барчело съобщава за един характерен
случай на съвременна поява на мит. Изследванията й са сред
индианското племе Пемон в областта Гран Сабана във Венецуела.
Според преданието култът на Пемон е богът Хирикавай, който след
посещението си на Земята се е върнал към звездите, но някога щял
отново да си дойде. По време на търсенията си госпожа Барчело
открила и по-нови скални рисунки на индианците Пемон. Това, което
видяла, много я учудило. Индианците нарисували в небесата на бога
Хирикавай един чужд обект, който не съществувал в по-старите
рисунки. Етноложкага попитала върховния жрец на Пемон и той
Отговорил съвсем спокойно: „Това са руснаците!“
Госпожа Барчело тръгнала по следата на неразбираемото. Един от
членовете на племето разказал, че руснаците изстреляли в Космоса
„небесно превозно средство“ — спътник. Съобщението се разчуло.
11емон били сигурни, че с помощта руснаците могат да изпратят вест
па своя бог Хирикавай. Трима грамотни от племето бързо съчинили
писмо до руснаците и го доверили на един мисионер, за да го прати по-
нататък. Писмото било отпечатано в един мисионерски вестник и се

89
превърнало в един от най-куриозните документи за отношението на
първобитните народи към чуждата техника:
„Многоуважаеми руснаци,
Мо.гя Ви да изпратите това писмо на м оя зет Хирикавай, който
преди няколко години замина за една от звездите, която е близо до
Луната.
Ш и и зетко Хирикавай,
Пращам Ти това писмо с помощта на руснаците, за да Ти съобщя
новини от роднините Ти и да Ти кажа, че след отпътуването Ти ние
живеем зле и много тежко. По-рано индианците не умирали и бяхл 1е
многобройни, но днес слге малко, защото канамайс (белите) ни убиват.
Изпрати ни няколко хубави путки, не такива, каквито получаваме от
Бразилия, а като тези от Уараиапи, които карат земята да кънти.
Така ще унищожим каналите и щеубшем лшого дивеч. Ти как си там
горе? Тук има много катар, много диария, лшого комари, от които не
люжсл1 да спили Мили зетко, трябва да правил! лшого неща, тъй като
никой не се грижи за нас. Благодарение на лшеионерите знаем, че за нас,
страдащите, ако слге добри, след този живот ще има и друг, по-добър.
Иначе не зналг какво ще стане с нас. Талг горе носите ли дрехи, или
ходите още с набедреник? Изпрати ни парче червен плат. ИскалI да
зная и как залита за тези звезди, защото колкото и да мисля как, не
мога да го разбера. Може би си залитал с лешояд нагоре? Днес
руснаците ни уверяват, че скоро ще може да се пътува нагоре. Най-
добре е Ти да дойдеш тук долу, за да им кажеш как си отпътувал нагоре
и да не си блъскат толкова главите. Ако не разбереш писмото, което
е писано на испански, изпращал! Ти следните няколко думи на индиански:
СИтсахш асШке поп ропа ас1отЬаЮп р1ак! Хирикавай, ела долу на
Земята у долха при роднините си. Това е всичко.
До виждане! Твой зет Уайпаюри“

ИСТОРИЧЕСКИ КУЛТУРНИ КОНфРОНТАЦИИ

„Те ни приветстват така, като че ли идваме от небето“, писал

Х ристофор К олумб (1451— 1506 г.) в корабния дневник при
пристигането си на един от Бахамските острови. Това очевидно
недоразумение е използвано безсрамно от неговите испански
наследници Хернандо Кортес (1485— 1547 г.) и франциско Пизаро
(1478— 1541 г.). Те били подпомогнати от вярата на аптеките и инките,
които мислели, че пристигането на завоевателите съвпада по време

90
със завръщането на боговете Кецалкоатл и Виракоча.
Туземците от Хаити мислели, че английският мореплавател и
откривател Джеймс Кук (1728— 1779 г.) е техният завърнал се бог
1’онго, който според легендата е напуснал острова им на „кораб от
Облаци“. На мореплавателя Уолтър Рали (1552—1618 г.), изпратен от
кралица Елизабет I да търси приказната страна Ел Дорадо, е било
организирано триумфално посрещ ане. Педро Алварес Кабрал
(1468— 1526 г.), който открил и завладял Бразилия за краля на
I юртугалия, споделил същия бурен израз на преданост към него от
страна на туземците. Този ентусиазъм не кореспондира с грубостта на
мвоевагелите, които обаче били гледани като завърнали се богове.
А сега нещо за настоящето. Когато Ханс Бертрам разказваше за
приключенските си полети, той не пропусна да отбележи как едни
обикновени пилотски очила (по негово време Кокпит бе отворен) му
спасили живота в Австралия. Аборигените не нападнали него и
спътника му, защото от скалните рисунки познавали същества, които
имали такива дебели очила, а това били техните богове. „Веднъж в
живота си изглеждах като бог и това ми спаси живота от ужасните
аборигени!“, разказва Ханс Бертман.
Не само хора са били асоциирани в света на боговете, но също и
предмети. Изоставени от белите завоеватели, тези предмети били
боготворени, франсис Дрейк (1540— 1596 г.), получил през 1580 г.
благородническа титла, завладял калифорнийския бряг за Англия. За
1Нпотвърди собствеността на земята към английската корона, той е
шбил захваната на масивна греда месингова пластина, в която била
вградена шестпенсова монета с изображението на кралица Елизабет I.
I редата и месинговата пластина станали център за религиозни ризуали
на туземците.
Подобно нещо се е случило през 1565 г. във Флорида. Там френският
капитан Ж ан Риболт, пак за да демонстрира собственост, построил
колона и я украсил с герб. Години по-късно неговият сънародник
Ландониер открил на площада колоната, украсена с гирлянди и
оградена с жертвени дарове, а той самият бил затрупан с подаръци. На
същата географска ширина в цяла Африка, където португалци и
испанци са маркирали границите със символи или са ги отбелязали
само с оцветени греди, могат да се открият култове в памет на появата
на тайнствения бял човек.
Начините на боготворене са понякога комични. Недокоснали се до
техниката, туземците не знаят дали техническото устройство, което

91
се движи, е живо същество. Когато ф ранк Хърли започнал през 20-те
години експедицията си в населените с папуаси области на Нова
Гвинея, разбрал, че туземците приемат не само него за божествено
същество, но и боготворят водния му самолет като нещо „божествено“
— всяка вечер се появявали със заклано прасе, което принасяли в
жертва до предната част на машината.
Склонността към създаване на култове не изисква дори персонални
срещи. През 1964 г. се появява съобщение за положителните мерки,
взети от американския президент Линдън Б. Джонсън, което стигнало
до тихоокеанския остров Ню Хановер. Не се знаело нищо друго, освен
че това е добро дело. У островитяните се се изградила веднага
представата за изключително добрия президент и човеколюбец, който
ще направи нещо и за подобряване на тяхното положение. Като
епидемия се разпространи от село в село култът Джонсън. През март
1965 г. вождовете, поклонници на Джонсъновия култ, предали на
мисионерската станция няколко чувала с монети. Искали с тях да
купят президента! Пасторите върнали островитяните с чувалите и им
обяснили, че не могат да купят президента. Независимо от това
култът Джонсън има и до днес своите привърженици. Дори принц
Филип, Единбургският херцог, съпругът на английската кралица,
може да се радва на своя култ — племето Юнханас на остров Тана го
обяви за свой бог. Най-съкровсното желание на туземците е „Бог
Филип“ да живее сред тях. За да може винаги да се приземи при тях от
небето, те са направили писта за кацане на небесното му возило (да
отдадсм почит на този, който я заслужава!) и постоянно за появата му
са готови три девици. Хубаво е да си бог.
Изследователят но етнология професор Иренойз Айбл-Айбесфелд,
ръководител на групата по психология на поведението в института
Макс Планк в баварския град Зеевизен и завеждащ катедра в Мюнхен,
наблюдавал съвременен случай на поява на култ в Западна Нова
Гвинея. Там, в северната част на централната планинска верига,
живее народът Мек. Този народ вярва, че прародителят Ялеенйе се е
появил от планината с „тътен и оглушителен шум“, полетял вън
въздуха и създал човека и растителния свят. Когато белите се
приземили със самолетите си, се повторило онова, което било
наблюдавано и при други първобитни народи. П лем ето Мек е
почувствало необходимостта да построи летателна писта, за да даде

92
нъзможност на духовете да ги открият. Айбл-Айбесфелд пише:
„Пистата бе за тях мястото за поява на нов култ, с него бе свързано
религиозното повторение на сътворението на света и получаване на
силно желаните блага.“

КАРГО — ТАМ, К Ъ Д ЕТО ДУХЪТ СЕ ЗА БЛ У Ж Д А В А В

• „ДУХА“ !

Пътят за осъзнаване на реалността е обсипан със заблуди и най-

унорити обърквани и вмъквати езикови етикети. Приели от
първобитните народи, дори и етнолозите обозначават внезапно
появилите се бели завоеватели като „духове“. В народните поверия
духове се наричат множество същества от планините, моретата,
горите и степите. На тях се предоставя неограничената сила да се
справят с болестите и катастрофите. Духовете са свързани със
суеверието, т. е. където нещата са неясни се появяват духовете. На
пътя на духовете застава гласът на духовете и се чуват ужасни
заклинания. В началото не са били възможни задълбочени разговори
с местните жители поради липсата на преводачи, които биха внесли
определена яснота. Ако ги е имало, щяло е да стане ясно, че
„примитивните хора“ са определили внезапно появилите се бели за
богове затова, защото е било невъзможно смисловото обозначаване
на изненадата. По тази причина не ми харесва определянето на
появилите се първи бели хора като духове, защото те са били много
далеч от „духовете“, а бойните кораби и самолетите са всичко друго,
но не и „инструменти на духовете“. Те наричат „новопоявилите се“ по
този начин, защото събитията са били неразбираеми за тях. Когато по
литературни източници духовете действат, реалните персонажи се
превръщат в призраци, а техните машини в природни феномени.
Светът на духовете преглъща всичко, каквото му се поднесе. Неотдавна
прочетох в творчеството на Гьоте нещо, което той е продиктувал на
секретаря си Екерман: „Правото е на страната на старата истина.
Всъщност ние имаме очи и уши само за това, което познаваме.“
Туземците нямат нужните очи и уши, защото не са познавали
представителите на един чужд свят.
Дипломатът поет Ервин Викерт описва в появилия се през 1985 г.
|юман „Изоставеният храм“ историята на гениалния хайделбсргски
математик, който открил формулата на времето, с която се пренася в
Италия в третото столетие, живее сред богове и накрая самият остава

93
в един храм до свещената колона — много интересна връзка между
минало и настояще. П ътникът във времето е често срещана фигура в
научнофантастичната литература. Професорът, който открива
машината на времето и с нея пътува през поколения в миналото също.
Материализиран, той се появява в съвременните офиси за ужас на
секретарки и шефове, не говори нашия език, оглежда се, вижда
календара и разбира, че се е приземил в погрешната година. Веднага
възниква въпросът: Като какъв приемат секретарките и началниците
им човека от бъдещето? Като „дух“. Логично. По-иравилно би било да
се каже, той се появи като дух, а не той е дух, защото във версията на
научната фантастика той е бил там от плът и кръв. Аз не съм апологет
на неидентифицираните летящи обекти (НЛО), но искам нещо да
споделя. Всезнаещите са на мнение, че първо НЛО не съществуват,
второ в най-добрия случай те представляват една заблуда на съзнанието,
трето, дори са „налудничава проява“. Но ако НЛО все пак съществуват,
дали техните екипажи ни се подиграват по същия начин, както някои
много големи умници се подиграват на карго-култа.
Аз не ниша дисертация, която трябва да се хареса на научния ми
ръководител. Аз изследвам карго-култа и другите подобни култове не
затова, че де факто в тях се говори за „духове“ (на предните!).
Туземците наричат духове човешки същества. Ясно ми е, че около
тези култове има много загадки, че в тяхната основа са и погрешно
разбрани природни феномени. Не са ми достатъчни опростените
обяснение, тъй като те не обръщат внимание на извънземния елемент,
на реалното посещение на „небесни същества“, които са оказали
честта на древните ни прародители. Всички обяснения биха могли да
се приемат, ако и този аспект намери мястото си в разсъжденията.

ИРОНГГАЛИ

Местното население на Соломоновите острови в Тихия океан пази

един объркващ мит за сътворението на света, представящ една
централна фигура, която не може да се свърже нито с духове, нитосъс
земни хора. Тази фигура се нарича Иронггали и преведено означава:
Този, който гледа всичко отгоре. Митът описва Иронггали като
същество, което винаги е живяло във въздуха и никога не се е
нуждаело от земя; то е било тук ден и нощ и „отпадъците“ си е
изсипвало в морето, живяло е само за себе си и само от време на време
е заставало над морето, за да поклати краката си. По-късно Иронггали

94
е създал дървета, плодове, животни и хора. При Иронггали всичко е
така приказно, както в цирк който учудва малки и големи.
Митовете не са се създавали от нещо неизвестно. Преди повече от
стотици години не е имало летящ човек, който би могъл да лети над
Тихия океан, който да не е използвал земя под краката си. Духовете не
произвеждат отпадъци, които, за да не замърсяват природата, са
изхвърляли в морето. Който слуша и гледа внимателно, ще открие
разликата, която „примитивните хора“ правят между духове и реални
същества. Ако на „духовете“ са давани хубави жени и ако се е стигало
до полови сношения, то това не са били наистина духове.

КАКВО НАПИСА БЕРОЕС

Когато Александър Велики завладял Вавилон — около 350 години

преди новата ера, — там живял жрецът на Мардук (наричан също Бел
или Ваал) Бероес. Според вавилонски документи Бероес е написал на
гръцки тритомна история (Вавилоника): Първият том бил посветен
на астрономията и сътворението на света, вторият — с десетте
праисторически крале преди потопа и с 86-те крале, които следват.
Третият том е бил чиста история, описваща събитията до Александър,
фрагменти от Вавилоника са се запазили в цитатите на Луций
Сенека, а Йозеф флавий, връстник на Исус, отнася Бероес към
големите учени на миналото. Разбира се, жрецът на Мардук е
разполагал с документи от предишни столетия, от които до нас са
достигнали само фрагменти, защото всички големи библиотеки на
света — във Вавилония, Пергамон, Йерусалим, Александрия и Рим —
са бил и унищожени. Бероес е писал, позовавайки се на много по-стари
източници:
„През първата година в Еритрейското море (днес Арабско море),
което граничи с Вавилония, се появило разумно същество на име
Оапес. То имало тяло на риба. Под главата на рибата била израснала
друга, човешка глава, човешки крака излизали от опашката, гласът му
бил също човешки. Изображението му се съхранява и до днес. През деня
това същество общувало с хора без да се храни и им предавало познания
т писмените знаци, също и научни познания, както и разнообразни
занаяти, обучавало ги каксестроят градове и храмове, как се създават
закони и как се измерва земята. Показало им как се садят и жънат
плодовете, въобще всичко, което се отнася до човешкото всекидневие.
От онова време досега не е открито нищо съществено ново. Оанес е

95
написал книга за създаването и построяването на държавите, която
дал на хората. “
Къде е захвърлено това важно съчинение от малкото учени, които
са се занимавали с него? Сред приказките ли? Бероес, големият учен
от онова време, е бил низвергнат, защото неговият груд не отговарял
на научните познания. Писателите, които цитирали Бероес, се
причислявали автоматично към разказвачите на приказки.
Пропуснато ли е или нарочно се забравя, че в Свещената книга на
персите ,Д веста“, под името Има от морето е излязъл тайнствен
учител и е обучавал хората. При финикийците съществото с подобен
произход и възможности се нарича Таут, а в стария Китай по времето
на императора фук-Хи се разпространява, че от водите на Менг-хо „се
появило чудовище с тяло на кон и глава на змей, а на гърба си носело
табела с надписи“.
Оанес, Има, Таут и съществото от Китай не трябва да ни се
представят сериозно като „духове“. Те нямат „научни познания и
познания за писмените знаци“, не могат и да научат как се строят
„градове и храмове“, как „се въвеждат закони и се измерва земя“.
Духовете обикновено не „пишат книги и не ги дават на хората“. През
второ столетие от н. е. живял учен, койтое записал нещо, предназначено
за колегите му от края на 20-и век. Това е философът, рсторик и софист
Апулей, който е живял по времето на император Марк Аврелий
(161— 180 г. от н. е.). Апулей е бил начетен мъж, следвал е в Картаген
и Рим, познавал египетските жреци и храмове и имал достъп до
старите предания на народите от Нил. Той писал пророчески в
„Метаморфозите“ си:
„Ще дойде времето, когато ще изглежда, че египтяните са служили
на божеството напразно набожно и ревностно, защото божеството ще
се върне от Земята на Небето и Египет ще бъде изоставен... О, Египет!
Египет! О т твоето познание ще останат само легенди, които ще се
струват невероятни на идните поколения.“

РЕЗЮМЕ

С моя преглед на култовете, предимно на карго-култовете, искам

да докажа, че:
— нови култове (и религии) се раждат от конфронтациите с
неразбрана техника,
— предмети от по-висшата култура се почитат от по-низшата като

96
„божествени обекти“,
— принадлежащ ите към по-ниските култури се опитват да
привлекат вниманието към себе си,
— те често вярват, че техническите устройства са живи същества,
— имитират неразбраните действия на чужденците.
Началото на историята на култовете не трябва да се търси в
мъглата. Карго-култовете се появяват и в нашето столетие, това са
култове към големи завоеватели и мореплаватели в исторически
видно време. От тази верификация е известно как и защо се инициират
култовете. Не е ли възможно този начин на поведение да се пренесе
върху народи от праисторическите епохи, тъй като множество от тях
съдържат характеристиките на карго-култовете? Кои са били
ори ги нали те на ку л то ви те о б е к ти , съ зд ад ен и от хората в
праисторическо време? Ако вземете техническото средство за
оригинал, когато описвате начините на въздействие на неразбраното
в техните митове, може да се попитате какво ли са видели те? Те искат
да привлекат към себе си вниманието. Кого целят обаче да впечатлят
със своето държание? Построени са храмове по подобие на небесни
резиденции, но кои са били техните оригинали, какви са били чертежите
»а тя х н о т о строителство? Чие внимание искат да привлекат с
изписването на гигантски знаци по земята, знаци, които могат да се
видят само от въздуха? Кому и какво искат да сигнализират?
Има четири алтернативи:
— Култовете и религиите водят началото си от фантазията, от
недосегаемия „дух“ като желана мечта, възбудена от естествени
феномени.
— Народи и племена са били конфронтирани с хора от по-развита
култура (цивилизация) ощ е преди хилядолетия — един вид
праисторически карго-култ.
— Преди хилядолетия е имало земна техническа цивилизация,
която е повлияла на примитивни условия на живот.
— Почитаните и копирани „богове“ са били извънземни.
По принцип всеки от вариантите е възможен, но нека да изключим
първите два за много от култовете, но не за всички. Това доказват
Фундаменталните исторически студии, това твърдят добрите предания.
IШлият свят знае, че нито владетелите на инките, нито Юлий Цезар,
пито пък Сократ или персийските императори са познавали самолетите
или космическите кораби. Митове, предания и исторически книги от
праисторическо време съобщават обаче за летящи богове, за опитите

97
да сс подражава на летящите същества. Твърди се, че небесни учители
са ги обучавали на жизнено важни неща. Това не може да бъде видяно
от по-стари народи, защото самите те не са имали представа от
преданията. Третата алтернатива също трябва да се изключи за някои
култове. В историческите трудове не е писано за технически
високоразвити цивилизации от праисторическо време с изключение
на легендата за Атлантида. Ако е имало Атлантида, то тя трябва да сс
включи към четвъртата алтернатива, защото тя трябва да е създадена
от богове и населявана от тях. Преданията не говорят за земни
същества, не говорят за хора, които са търсели предишните земни
жители, а винаги за небесни същества, дошл и от небето или от още по-
далеч. Там обаче, където, както при карго-култовете, хора са
посещавали хора, местните жители от по-ниско културно равнище
забелязвали все пак, че обожествяваните същества са хора, за това
допринасят усилията на днешните изследователи, които изучават
бързо езика за да могат да кажат от коя страна идват. За да търгуват,
те все пак трябва да се връщат от време на време. Колкото и да им са
се молили, доколкото знам, не са се върнали нито богът на инките
Вирако'а, нито богът на майте Кецалкоатл, а и летящите величества,
„пазителите на небето“ от сказанието на пророка Енох, са изчезнали
в небитието.
За мен е ясно, че само четвъртото предложение е дискусионно.
Освен ако имаме тъж ната смелост да окачествим всички хронисти от
праисторическо време като лъжци. Трябва да подчертая, че по онова
време е нямало осведомителни агенции. Защо тогава описанията си
приличат по същество? Всички праисторически дописници ли са
посещавали едно и същ о небесно училище?
„Който се отказва от сигурното и преследва несигурното, той губи
сигурното, а несигурното също е загубено“, пише в староиндийската
Веда, Нараяна, Хитопадеза I, 205.

КОРОННИЯТ ДОКУМЕНТ НАСКА

Земята ни гъмжи така да се каже от реликви на открити „небесни

резиденции“ и от „летища на духове“. Вместо да говоря за всички тях,
бих искал да обърна внимание на класическото, многодискусионно
доказателство на платото Наска, намиращо се южно от Лима, в Перу
Чувам читателите да стенат: Отново Наска! А критиците с радост щс
се хвърлят отгоре ми. Това обаче ме тревожи най-малко, защото

98
„критикът е като кокошката, която кудкудяка, когато другите снасят
яйца!“ (Джованино Гуареши, 1908-1968, баща на Дон Камило и
Псноне). Няма да отегчавам читателите си - да не съм луд! Но
времето за изясняване на нещата е назряло.
Преди 17 години в „Спомени от бъдещето“ писах:
„Шейсеткилометровото плато на Наска, гледано от въздуха, оста­
вя ясната представа за летище.“ И: „Дали е погрешно предположени­
ето, че линиите са създадени, за да кажат на „боговете“: Приземете се
тук! Всичко е приготвено така, както „вие“ заповядахте! Дали създа­
телите на геометричните фигури не са знаели какво нравят. Сигурно
са знаели какво трябва на „боговете“, за да се приземят.“
След тази провокационна хипотеза във всички медии бяха публи­
кувани толкова много глупости за загадъчното пустинно плато в
Перу, правеха се някакви изводи дори и в училищата, при това без
никакво основание. Във всяка дискусия с мен се изстрелва винаги
темата Наска. И още в началото става ясно, че дискутиращите въобще
не знаят какво всъщност съм писал. Класически пример за това, как
биха желали да отведат жертвата на заколение. Аз не ставам за
заколение, защото се намирам в по-добра позиция.
Не искам да отбягна борбата. Искам подробно да предам това,
което науката е представила като загадката Наска. За да има в бъдеще
материал за измислица, ще започна със същите дадености, които не
се отнасят към платото Наска.
Спорното изображение се намира южно от Лима върху земята на
перуанската пампа.
В продължение на 1500 г. много поколения са вървели или пътува­
ли по платото Наска. Никой не е забелязвал издълбаното по земята,
докато през 1939 г. д-р Пол Козок от университета Лонг Айлънд в Ню
Йорк не се издигнал във въздуха. Козок прелита с едномоторен
спортен самолет разстоянието между градчетата Пална и Наска
пустинната област и вижда под себе си по ръждивокафявата нажежена
земя тъмната ивица на Панамерикана, СаггеШга 1п1егатепсапа, както
се казва пътят на испански. Причината за полета на Козок е проста.
Казано му било, че по дългата 60 км пустинна ивица са маркирани
странни линии. Колкото и да търсил, не открил нищо на земята. От
въздуха видял обаче ясно светли трапецовидни рисунки на тъмнока­
фявия фон. Той прелетял по опънатите като връв линии, които
преминавали в километрични, подобни на писта правоъгълници.
Самолетът на Козок бръмчал над перфектна спирала, очертана с

99
чуплиии линии. Нс изглежда ли това като огромен паяк? Той се
снижил до 500 метра и предположението му било потвърдено: ясно
издълбан в земята паяк. Козок не могъл да скрие учудването си. Видял
очертанията на маймуна с навита опашка, после риба, гущер и най-
после на склона, обърнат към небето - 30-метрова човешка фигура с
две лица и глави, обвити с лъчи.
Д-р Козок се занимавал всъщност с изследване на каналите и
водопроводите на инките, защото те нс можели внезапно да изчезнат.
При търсенето на следите той открил най-голямата и най-загадъчна
книга с картини на човечеството. Спонтанно си спомнил линиите на
летищата и потърсил съвет при археолози. По негово мнение не би
могло да са летища, защото летищ ата са бил и създадени едва в нашето
столетие.
Започнало разгадаването на загадката. Предполагало се, че това са
стари пътища на инките, но скоро тези обяснения отпаднали. За какво
са им паралелно разположени пътища, които започват внезапно и
също така внезапно свършват?
Тъй като на платото Наска много често се появявали трапецовид­
ни форми, възникнало предположението, че става въпрос за символи
на някакъв вид тригономстрия. Към това обаче въобще не пасвали
останалите фигури на спирали и животни.
През 1946 г. немската математичка и географ д-р Мария Райхе и
американецът Козок се срещнали. Рисунките и няколкото фотосним­
ки впечатлили младата изследователка така силно, че тя се заела с
изясняването на загадката Наска. Госпожа Райхе се заселила в Хаци-
енда Сан Пабло близо до рисунките и системно започнала да измерва
линиите и фигурите. Три години по-късно заедно с Пол Козок публи­
кувала есето „Старинни рисунки в пустинята на Перу“.
Изминаха 40 години.
Мария Райхе е поддържана от различни институции и от перуанс-
ките въздушни сили. Загадката Наска продължила да я впечатлява.
Днес тя живее в Наска, в хотел Туристас, където перуанското прави­
телство в знак на признателност за усилията й е предоставило дожи­
вотно стая.
Почти 40 години изследователска работа в нажежената от слънце­
то и изсушена Пампа! Решена ли е междувременно загадката на
човечеството?
В началото госпожа Райхе считаше, че зова е „асзрономически
календар“, защото две от многобройните тесни линии преминават

100
точно по смяната на ля тното и зимното време. После изследовател-
ката предположи, че е астрономическа книга с картини, защото някои
от издълбаните фигури могат да се оприличат на съзвездия. Днес
говори скромно за „магически линии“.
В специализираната литература прочетох, а по телевизията видях
и чух, че става въпрос предимно за изображения на животни. Това
създавано у нас впечатление е абсолютно погрешно. Първо в пустиня­
та се различават писти, подобни на улици линии с ширина 30, 50 и
повече метри и често дълги над 2 километра. Между тях, до тях и над
тях има множество тесни, понякога само метър широки линии, които
са съвършено прави, като чели изчертани с линия, които в продълже­
ние на много километри се вливат в големите „писти“ като лъчи. И
тогава, о, чудо! линиите се катерят прави като връв по склоновете на
планините и преминават до петия паралел. За да си представим
многообразието, е отбелязано, че някои от тези линии пресичат
„пистите“ под прав ъгъл, а други - под различни остри ъгли. От един
ъгъл, отдалечен само на няколко метра от Панамерикана, се спускат
50 линии на север, юг и запад. Между тесните линии и „писти“ има
големи, до 800 метра дълги трапеци. Линии с различна ширина се
виждат от въздуха; между тях са разположени сравнително малките
изображения на риби, птици, паяци, маймуни и хора. Поотношение на
размерите става въпрос за например относително малка риба, точно
25 метра дълга, паякът е само 46 метра, маймуната - 50 метра, само
кондорът, който е и най-голямата птица на Андите, е разперил криле
на 110 метра ширина и тялото му е 120 метра дълго. Тайнствената
птица е дълга заедно с човката си 250 метра.
Изображенията на Наска щяха да са едва забележими днес, ако
госпожа Райхе заедно с помощниците си не ги бе изчистила с метли
от пясъка и камъните. Линиите и „пистите“ са толкова силно врасна-
ти в земята, че дори без усилията на почистващите групи щяха да
привличат небесни същества. Различното качество на линиите и на
фигурите позволява да се мисли, че са правени по различно време.

ЗАГАДЪЧНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ С МНОГО ВЪПРОСИТЕЛНИ

С какво ли само не се спекулираше в тази „голяма книга с илюст­

рации на човечеството“. Например проф. Алдон Мейсън казва, че
според хипотезите на госпожа Райхе тези фигури „представят вероят­
но божества“ и „без съмнение са създадени за окото на небесни
божества“.

101
 Непрофесионалният археолог Джим Уудмън оживи дискусията,
когато попита съвсем скромно за какво биха послужили огромните
рисунки на индианците, тъй като те се забелязват в тяхната цялост
само от небето! Учените бяха единни, че въздухоплаването е непозна­
то на праисторическите племена и като резултат Джим Уудмън
констатира: „Това, че учените не знаят досега нищо за летящите
съоръжения на старите перуанци, не означава, че тези индианци
наистина не са можели да летят!“
Уудмън цитира подробности. Ако не със самолети (или космичес­
ки кораби) те биха могли да наблюдават панорамата с въздушни
балони пълни с горещ въздух! Непрофесионалистът археолог потърси
информация от Обществото на международните изследователи във
Флорида. Един от сътрудниците си спомнил за пощенската марка от
едно крузейро от 1944 г., на която бил изобразен стар въздухоплавате­
лен балон - балонът, който португалецът Бартоломео Луранчо де
Гусмао през 17-о столетие пуснал над Лисабон. Балонът е с форма на
пирамида, опряна на върха си. Както казах вече: Джим Уудмън
искаше да знае всичко подробно. Поръчал да му ушият такъв балон -
25 метра висок, 25 метра широк с 2250 куб. метра въздух. Кръстил го
КОНДОР I. Под балон закрепили гондола-2,5 м дълга и 1,5 м висока,
- изработена от лека тръстика от индианците аймара от брега на
езерото Титикака. Обществото на изследователите поело разходите
но изработването и платило на индианците за фуда им цели 43
американски долара!
Балонът е изпробван близо до Кахуачи, бившата столица на инди­
анците от Наска. Горелката е насочена към балона. Джим Уудмън и
Юлиан Нот от изследователите залегнали в гондолата. КОНДОР I се
издигнал до 130 метра височина и се спуснал бавно на земята. Двамата
пилоти се измъкнали от гондолата. Освободен от човешкия баласт,
балонът направил скок и затанцувал като детско балонче. След
няколко километра КОНДОР I се приземил някъде на пустинното
плато.
Неуправляваният полет на балона довел изследова телите от Ф ло­
рида до следната мисъл:
В Перу слънцето грее почти всеки ден и платото Наска е силно
нагорещено. Възможно ли е един черен балон от много лек материал
да се загрее сам в течение на деня? Може би инките са погребвали
умрелите си по този въздушен начин или са поставяли починалите
владетели в гондолата на балон, за да полетят към слънцето. Нали

102
инките сс наричат „синове на слънцето“? Дали са вярвали, че божес­
твените им владетели е трябвало след смъртта си да се върнат към
слънцето?
Много интересен и дързък е проектът на Уудмън. Може би инди­
анските владетели са наблюдавал и с удоволствие отвисоко рисунките
по земята, може би са се извършвали царствени въздушни погрсбени-
я. Но аз се питам: Нужни ли са „писти“ за пускането на балони? Преди
всичко Джим Уудмън изхожда от заблудата, че вождовете на инките
са пращани в небето като „синове на слънцето“. Но създателите на
фигурите и линиите на Наска не са били инки! Те са живели много
преди инките. Няма никакви доказателства, че владетелите преди
инките са били наричани „синове на слънцето“. Трябва да приемем
тогава оригиналния опит за такъв, какъвто е - неуспешен старт.
Перуански археолози ми заявиха, че става въпрос за „земеделски
линии“. Безумие! В тази област не расте дори стрък трева. А източно-
германецът Зигфрид Ваксман мисли, че е открил в множеството
линии „културен атлас на човешката история“.

ОЛИМП В ПАМПА!

Непрекъснато се появяват нови предложения за решения. Здраво

стъпил на земята, мюнхенският патентен специалист и адвокат Георг
А. фон Бройниг превърна издълбаните на земята изображения в
реликви на гграинков Олимп. Равнината е била нещо като гигантска
спортна площадка - индианските бегачи трябвало да нанасят следи от
линии и фигури преди да се изкачат на стълбичката на победителите.
Професор Хоймар фон Дитфурт, който работи в телевизията, се
опита да се заеме сериозно с гази идея. Но когато бегачът взима завоя,
то в него трябва да има повече камъни и пясък, отколкото но правите
линии. Де факто измерванията потвърдиха този резултат. Може ли да
се приеме сериозно нещо, което тази част на света никого не е
виждала. На платото Наска вали най-много половин час в годината,
земята е изсушена, нищо, абсолютно нищо не вирее тук. Защо - това
знаещият всичко професор не е споделил - праинкските племена са
организирали своя Олимп именно на това изсъхнало плато. Бегачите
биха изчезнали и от най-зорките очи в тази равнинна част, която заема
площ от над 1000 квадратни метра. Зрителите не биха ги различили,
защото те ще изглеждат големи като мравки. Нито един инка не би
могъл да разбере - защото това се вижда само от въздуха - около коя

103
фигура сс движи спортистът. Освен това има множество фигури по
склоновете. Имали ли са спортистите възможността да тичат по
скалите? Господата фон Бройниг и Дитфурт трябваше бързо да
забравят гротеската „Олимп върху платото Наска.“

УБИЙСТВО НА „АСТРОНОМИЧЕСКИЯ КАЛЕНДАР“ НА

ГОСПОЖА РАЙХЕ

Остава само „астрономическият календар“ на госпожа Райхе. На­

уката прие по най-добрия начин хипотезата, отбелязано бе, че някои
линии показват в определено време от годината дадени положения на
небесните тела, например съзвездието Плеяди.
Джералд Хоукинс, професор по астрология в Смитонската астро-
физичсска обсерватория в Кеймбридж, Масачузетс, посетил Наска
заедно със сътрудниците си. Изследователската група носела със себе
си най-модерни уреди за измерване и компютър със запаметено
разположение на звездите - такива, каквито са били през последните
6900 години. Компютърът много бързо отговорил на въпроса, къде са
били разположени Плеядите над Наска през пролетта на 3100 година
пр. н. е.? Къде са се намирали те през есента на същ ата година?
След дълга работа по и зм ерван ето и въвеж дането ком п ю тъ ­
ръ т бил запитан: Кои линии към кои звезди соч ат между 5000 г.
ир. н. е. и 1900 г. от н. е.?
Колонитес числа, разпечатани от компютъра, бяхаунищожителни
за хипотезата на госпожа Райхе. Ето какво казва професор Хоукинс:
„Не, тези линии не са били насочени към съзвездията... Разочаровани
трябва да се откажем от идеята за астрономическия календар.“
Независимо от това еднозначно заключение непрекъснато се по­
явява твърдението, че е доказано, че рисунките по повърхността на
Наска възпроизвеждат огромен астрономически календар. Очевидно
е, че за госпожа Райхе е било ужасно един компютър да разруши труда
на живота й. Остава епохалното постижение за измерването и катало­
гизирането на Наска. Без тези данни професор Хоукинс и хората му не
биха могли да извършат изследванията.
Търсенето на обяснение за Наска продължава. Антропологът про­
фесор У илиам X. Исбел от Нюйоркския Държавен университет откри
и реши всички работни проблеми на индианците. Те не са имали,
казва той, през изминалите столетия складове за съхраняване на
реколтата си, поради което при плодородни години е имало опасност

104
Остров Нова Гвинея - копие на самолет напрвено от слама

... и летище за духове

При слизане на сушата в Хаити Колумб е бил обсипан с дарове от ту­
земците
Туземците от Хавайските острови са се хвърляли със страхопочитание
в краката на Джеймс Кук
Френският мореплавател Жан Риболт построил паметна колона. Тя би­
ла приета от туземците като „Божествена колона“ и, за да почетат бога
си, те оставяли пред нея жертвени дарове. Медна гравюра от 1590 г.

На носа на двуплощния воден самолет туземците пренасяли в жертва

по едно прасе всяка вечер
Научната фантастика мисли, че може би е било така
Изображение на вави­
лонския бог Оанес -
2000 години по-стар
от жреца Бсроес
(Иракски музей, Баг­
дад)
Петте най-известни рисунки на плато­
то Наска
 Поглед към ти­
пична „писта“
на Наска

Седем тесни линии са част от фигура.

От панорамната кула на Панамерикана туристите виждат тези линии.

Гигантско същество разположено напречно на склона на планината.

Кой спортист от инките би могъл да го обиколи? Пилоти, които днес
1СТЯТ над платото Наска, наричат фигурата Е1 а$1гопаЩа (астронавтът -
Г пр.)!
Въздушни снимки на Наска. Снимките говорят сами за себе си.
Линиите се пресичат - извиват се на зиг-заг... Тук няма да ни помогне и
нишката на Ариадна, ако се загубим

Поглед към „летището“ Наска при приземяване

Странни изгледи! От правоъгълната „писта“ преминават прави е кило­
метри линии и отиват, сякаш в безкрая

На 14 април 1981 г в калифорнийската пустиня Моаве се приземи кос­

мическата совалка. Тя създаде за света впечатление подобно на това от
Маска
Трапецовидната като ски-шанца „писта“ преминава в три тесни ивици
Два вида керамика от Наска. Те представят изображения на хора с кри­
ла, типични за имитаторството при карго-култа

Речни меандри до „пистите“! Дали под легендарното плато гиганската

канализация не е прокопана нарочно, за да предотврати попадането на
йода върху рисунките?
Прекрасните цветни тъкани от Наска изобразяват същества е крила
Част от платото Наска
Блите. Както на платото Наска и тук камъните от ръждивокафявата
почва са отстранени

Част от голямата змия в Адаме Каунти, Охайо. Изображението е дълго

над 400 метра и е създадено вероятно от индианци от аденската култу­
ра през 500-100 г. пр. н. е.
Разтегната на 800 м геометрична фигура се намира в пустинята на Сау­
дитска Арабия
Великанът от Серн Абас Англия
Един от загадъчните зелени триъгълници в руската пустиня Устюрд

Загадъчните фигури на Наска - гледани от небето

Тази скица на Мария Райхе онагледява съотношенията в големините
на стилизираните фигури върху лампата при Наска. Най-голямата (на­
несена тук) фигура е дълга почти 250 метра.
да се размножават прекомерно, а в години с лоша реколта - да умират
от глад. Какво можели да направят, пита Исбел? „Решението на
проблема се състояло в това да поддържат интереса на населението
към съвместни церемонии, които са изисквали много енергия, за да
обират системно икономическите излишества.“ Било е съвсем безин­
тересно, счита нюйоркският шегобиец, дали индианците могат да
наблюдават сами произведенията на занимателната си терапия, това
е било само работа, „с която са намалявали броя на населението“. За
такова нещо човек трябва да се досети! По този метод би могло да се
регулират например излишествата от реколтата в ЕО или в САЩ.
Трябва „само“ да се реши каква безсмислена строителна площадка да
се започне, за да остане тя за много поколения. В богати години
мазнините ще се топят, работещите ще бъдат така притеснявани, че
да загубят желание да правят деца. По онова време - според теорията
на И сбел-ж реците наинките са давали на народа нужните калорийни
таблетки. Тази дейност би могла да се възприеме днес от световните
здравни организации.
Хелмут Трибуч, професор по физикохимия в Свободния универси­
тет в Берлин, реши гювечето световни праисторически загадки. В
книгата си той казва съвсем ясно, че големите праисторически кул­
тови градове са „създавани винаги на онези места, където често се
появяват миражи“. Това са например полетата с менхири в Бретан,
Франция, Стоунхсдж в Англия, светият Олмекен в Ла Вента, Мекси­
ко, египетските пирамиди и - разбира се ! - Наска. Какво е поощрява­
ло хората да създават загадъчни произведения? Какво ги е принужда­
вало към неразбираеми действия?

ЗИМЗАЛАБИМ - ВИНАГИ фАТА МОРГАНА

На небето се изнасят „прекрасни цветни представления“, виждат

се далечни острови, гори и строежи: „Само на големи разстояния се
виждат понякога храмовете, отразени в небето, което пък води до
обяснението защо трябва да са големи и да оспорват привилегията на
светостта. Култовите градове на ф ата Морганаса станали контактни
зони с отвъдното.“ По мнение на Трибуч това важи и за линиите на
Наска и поради това, че аз, след посещението си, не мога да съобщя за
ф ата Моргана, то получавам професионална плесница. „Деникен
твърди скромно и просто, че огромните писти в пустинята Нас-
ка-Палпа са построени от астронавти от други планети като писти за

105
приземяване.“ Не се притесних, че „астронавтите, които при пътува­
нето си са преодолели огромни разстояния, не са могли да се осланят
на самолети с носеща площ“. Ще се върна към плесницата. Не исках
да осмивам идеята на професор Трибуч. Що се отнася до създаването
на определени култове, може би има нещо в нея.
Но за платото Наска тя не е вярна. Там има - и кой може да го
опровергае? - не само хоризонтални линии и фигури, но и фигури и
линии по склоновете на планината. По повърхността на пустинята
няма вода, нещо задължително за ф ата Моргана, там почти никога не
вали. Под земята обаче има вода. Търпение. Ще се върна на това
противоречиво твърдение; първо искам да изградя последователнос­
тта на теориите.

КЪЛБОТО НА АРИАДНА ЗА НАСКА

Ариадна, дъщерята на критския цар Минос, е помогнала на Тезей

да не се заблуди в лабиринта, като дала на героя кълбо прежда, с което
той си белязал пътя към свободата.
Намерил ли е швейцарецът Хенри Щиерлин кълбото на Ариадна,
коеето ще ни изведе от загадъчния лабиринт на Наска? Появилата се
през 1983 г. в Париж негова статия носи гордото заглавие: Наска,
ключът към тайната. Щиерлин определя линиите на Наска като
„гигантски следи от гигантски изтъкани вериги“. Предположението
му се базира на факта, че индианците от Наска са били отлични
тъкачи. В множество гробове около Наска, Пална и Паракас са
намерени индиански тъкани с чудесни цветове и фантастични моти­
ви. Повечето тъкани са без ръб и са изтъкани от един конец, който е
дълъг километри. В Паракас са открити тъкани с дължина 28 метра
и ширина 6 метра, в които преработените конци са дълги буквално 50
километра.
Ясно е, че и бабата на най-стария владетел не е могла да държи
такива конци навити около раменете си, за да помогне на най-
работната си снаха. Щиерлин предполага, че праколумбовите индиан­
ци не са познавали нито колелото, нито диска, както и мотовилката.
Как, ще попита практичният човек, са се съхранявали конците, как са
се подреждали, за да не се обърка или заплете многоцветната прежда
за тъканите? За Наска отговорът е ясен: конците са се поставяли на
земята, за което свидетелствуват, казва Щиерлин, дългите подредени
линии. Т. е. те са остатъци от огромни тъкачни работилници на
индианците.

106
 Не му липсва фантазия, но аз не мога да си представя тази гиган­
тска тъкачница. Трябвало е хиляди индианци да вървят по горещото
плато и с бавен ход да подреждат преждата. Да я полагат в абсолютно
прави линии по команда, да я взимат пак и предават по-нагатък?
Тъкачките пък, мислейки за шарките на тъканта, е трябвало да
издърпват ритмично до 50 километра дълги конци с различен цвят. От
какъв здрав материал е трябвало за целта да се изработя т конците?
Шарките са изисквали непрекъсната смяна на цвета. Не ми се побира
и главата как тъкачите биха могли да застанат фактически на стана!
('амо трябва да си представим индианците, които с конци в ръка
прескачат от линия на линия. Би трябвало с течение на времето да
»клавят до линиите отпечатъци от краката си върху земята, а тук горе
следите се консервират почти така добре както и на Луната. Но такива
следи не се виждат. Страхувам се, че линиите се пресичат в много
точки и това би довело до невероятно объркване на преждите. Ориги­
налното предположение на Щиерлин търпи пълен крах, ако трябва да
се обяснява как носачите на прежда са се оправяли с фигурите по
склоновете.
Мисля, че е добре толкова мозъци да се занимават със загадката на
11аска. Всяка нова идея трябва да се приветствува - докато тя не
ш ючне да се разглежда като „научно“ решение. За лаик като мен това
е една малко спорна научност.
Професор Фредерико Кауфман - Дойг, първият археолог на Перу,
обозначава линиите като „магически линии“; търси началото им в
старата перуанска култура, в някоя от „летящите котешки същества“
на Хавин де Хуантар в Северноперуанските Анди. Може би, смята той,
чиниите са водели към места за жертвоприношения. А изображени­
ята на фигурите? Индианците са били убедени, че „летящите котешки
богове“ са получили името си, защото знаели да летят. Това ми се
струва, че е крачка в правилната посока. Други археолози приписват
чиниите на някои планински богове, които са почитани като богове на
водата. В тази връзка линиите трябва да символизират връзките към
изворите.

. ПРИНОС ОТ ИЗТОКА

И зад желязната завеса загадката на Наска краде от почивката на

учените. Золтан Зелко от Будапеща е търсил години наред как да
фъгне по следите на феномените, докато най-после стига до извода,

107
че линиите „фактически съответстват на 800 километра дългата и 1(Х)
километра широката карта на местността на езерото Титикака“. Как
ли се стига до такъв извод?
Около езерото Титикака са разположени точно 40 руини от време­
то на инките и отпреди тях. Ако се свържат тези руини с определени
възвишения в басейна на Титикака и акосе прекарат линии между тях,
тогава ще се получи системата на Наска. В тази система от линии,
предполага Золтан Зелко, има система за пренасяне на новини: „Но­
вините са се предавали със светлинни сигнали с помощта на отража­
телни златни и сребърни пластини, а нощно време - сигнали с огън.
Вероятно тези сигнали са били необходими в мястото на скалите, за
да насочват работниците в полето и да ги предупреждават от евенту­
ални нападения.“
Кол кого по-далеч, толкова гю-зле. Между езерото Титикака и
платото Наска има планинска верига с върхове, високи по 5 и 6 хиляди
метра. Ако са нужни „новини“ и „сигнали за работещите в полето“,
защо трябва да е толкова сложно! Огнени и димни сигнали от планина
към планина, както се практикува от Швейцария и както се демонс­
трира днес на швейцарския национален празник, би могло да се
осъществи и без чудовищно сложните и трудоемки линии. За прена­
сяне на новини по времето на инките е могло да бъдат използвани
щафетни бегачи, които са били надеждни вестоносци.
Резултатите от научните предположения ми изглеждат, да ме
прощават, твърде неясни. Във всеки случай те не изпълняват научна­
та максима да бъдат „близко“ до истината. Непрекъснато се пледира
за „следващото, истинското решение“, но това, което се изнася, не е
близко до някоя от истинските предпоставки. Тъй като бих желал
искрено да възприема едно убедително решение, но досега всяко
такова се отхвърля с няколко аргумента, то ще трябва да представя
предположението си за загадката на Наска, нищо че е вече на 20
години. Засегнал съм го в книгите си „Завръщане към звездите“ * и
„Моят свят в картини“. То бе показано в документалния филм по
книгата ми „Спомени от бъдещето“.

*Ерих фон Деникен, „Завръщане към звездите“. Издателство „Литера Прима“,

София, 1993 г.

108
 МОЯТ ПРИНОС ЗА НАСКА
Да приемем, че космическата колония с извънземни същества е
обикаляла нашата планета. След като екипажът е провел целенасоче­
ни изследвания за възможната земна област, се изстрелва космически
кораб и се изпраща към повърхността на Земята. Огромната пустиня
на платото Наска е била чудесна за целта. Непосредствено до него се
наблюдават разумни форми на живот. (Приземяване в Сахара не би
позволило на етнолозите да правят изследвания на някакъв вид
интелигентни форми на живот.)
Ясно! Естествено чуждите астронавти не се нуждаят за приземява­
нето си от „писти“ - нямало и кой да подготви тези писти. (Високотсх-
ничсски космически кораб няма да кацне на гумени колела. Може би
са използвали хеликоптерния принцип, както казва инженерът от
НАСА Йозеф Блумрих, може би и са се приземили на въздушни
възглавници но принципа Хоувъркрафт.) Ефектът е същият: там,
където корабът се приземява, във въздуха се повдигат най-много
пясък и камъни - от неколкостотин метра височина ефектът е мини­
мален. Космическият кораб (днес можем да говорим за космическата
совалка) не се приземява вертикално. Ръководителят на полета ще
избере мястото, което мисли за най-сигурно.
Противопоставя ми се фактът, че земята под повърхността на
Наска е много мека, за да може да носи тежки машини. Не се ли
сблъскаха американците със същия проблем преди кацането на Луна­
та? Когато Аполо 11 се приземи на 20.07.1969 г., когато на 7.08.1971 г.
феерата Ийгъл полетя към Луната, това всичко бе нова земя, защото
никой не знаеше дали повърхността ще издържи тежестта. За една
напредничава технология трябва да се предположи, че ще се справи с
този проблем.
С приземяването върху платото Наска се образуват трапецовидни
следи. Трапецът е най-тесен там, където задният лъч е въздействал
най-малко върху повърхността поради височината на возилото, а най-
широк е там, където корабът се е приземил. Сега да си представим, че
чужденците са започнали своята работа, взели са проби ог земята,
направили са микроскопски изследвания, измерили са плътността на
въздуха и сместа от газове в него. От разстояние са наблюдавали
възбудата на туземците, а след свършване на работата са им оставили
вероятно и подаръци.

109
 Със страх и удивление следили индианците ог хълмове и планини
неразбираемите движения на „боговете“. Те видели от небето да слиза
„нещото“, което бълва огън и вдига шум, което като ураган е вдигнало
пясъка и камъните от повърхността. Сега вече било тихо в пустинята.
Човекоподобни същества в сребристи и златисти кожи се разхождали
наоколо, правели дупки в почвата, събирали камъни и си служили със
странни уреди. После един ден се чул невъобразим шум. Индианците
се отправили към наблюдателните си постове... и видели как „божес­
твеният кораб“ се възнесъл в небето, оставяйки следа от огнени лъчи.
На платото настанало отново тишина. Най-смелите се упътили
към мястото на случилото се. Стояли слисани там, без да знаят какво
е станало. Какво може да е било? Дори най-мъдрите от племето не
можели да дадат обяснение, жреците също мълчали. Тотемите, мис­
тичните помощници, били помолени за помощ, но и те останали неми.
От всичко случило се не останало нищо друго, освен трапецовидните
форми на повърхността, освободена от камъни и пясък, останали и
няколко реквизита на „боговете“.
Преследвани от неудовлетворено любопитство, малки групи от
хора се връщали непрекъснато към мистичното място. Дискутирали
и си доказвали, че наистина се е случило нещо, което ги притеснявало. !
Онова нещо дошло от небето, т. е. небето е населено с „богове“,
защото подобните им не могат да летят като силния кондор. Но какво
им казват знаците, оставени от боговете по освободената от пясък и
камъни повърхност? Трябва ли да подготвят такива повърхности за
„боговете“? Какво означават стеснените линии, които стигат до
другия хълм и там изчезват?
Ж реците заповядали и народът се подчинил. Той започнал да
прави линии, да планира повърхности. Предложили на „боговете“
множество линии, тесни, широки, във всякаква последователност.
Работили упорито с надеж дата, че „б оговете“ ще се върн ат и че
за вр ъ щ ан ето им са нужни тези линии, това бе ясно доказан о от
сам и те тях.
М инали години, поколения се раждали и умирали. „Божествени­
те“ същества не се показвали. Нещо сбъркали ли са в старанието си?
Прадядовците са видели чужденците със собствените си очи!
У мът на жреците стигнал до извода, че трябва да съобщят на
небесните същества, че ги чакат. Трябва да изпратят знаци към
небето. Това трябва да е решението.

110
 Отново започнала напрегната работа. Под ръководството на жре­
ците индианците събирали камъни, за да изградят големи знаци. Но
като вдигнали камъните от пустинната земя, долната част светнала
по-контрастно, отколкото камъните могли да го сторят. Отново се
посъветвали жреците. Съгласили се да отстранят камъните и по този
начин да се получат изображенията. Поколения наред създавали
картините на Наска.
Нека си припомним само как се появиха карго-култовете в нашето
столетие. Туземците създаваха летищата на духовете, които копираха
от американските „богове“.
Със скорост на кацане 347,5 км/час на 14 април 1981 г. се приземи
първата американска космическа совалка на пистата на пустинята
Моаве, Калифорния. С помощта на спътници можахме да наблюдава­
ме това грандиозно приземяване. Когато совалката се приземи на
пистата с дължина 4572 метра, целият свят видя - с километри дълги
тесни прави линии пресичаха пустинната писта по диагонал, минаваха
паралелно и свършваха внезапно в жълтия пясък. Снимка като на
платото Наска.
Кой може да твърди сега, че космическите кораби не се нуждаят от
писти? Линиите в пустинята Моаве бяха направени от НАСА като
повърхностна маркировка с цел да окажат помощ на пилотите на
голяма височина при приземяването. Те са били напръскани със
специални препарати! -
Дали историята ще се повтори? Дали някога археолозите ще се
чудят на тези линии и писти и ще предполагат, че това е гигантски
календар? Дали истинското решение ще се игнорира отново? Дали
пустинята Моаве ще се счита за тригонометрична религия? Дали
линиите от приземяването ще станат магически линии, културен
олтар на човечеството? Ще се премести ли тук олимпийското градче?
Или ще го приемат като работна терапия на старите американци? Ще
се появи ли нова ф ата Моргана или тъкачница на мамути? Ще се
постави ли тук абсурдна информационна система?
Смешно е всъщност, но мисля, че е възможно да е така, ако не се
откажем от онази логика, която създава фантастични и невероятни
„естествени обяснения“. Пустинята Моаве би се превърнала в маги­
чески фоку,с ако не се запазят картините, които да представят ф акти-.
те. И тези картини ще станат някога стари предания!

111
 СЪЗДАВАНЕ НА ИЗСТЪРГАНИТЕ РИСУНКИ

Големи цветни шприц-дюзи не са били на разположение на създа­

телите в Наска, но изпълнението на фигури те по платото не е вълшеб­
ство. Линиите е можело да се направят с опънати въжета, парче но
парче, индианците биха могли, разположени на голямо разстояние, да
визират с викове или със сигнални знаменца работниците. Сложното
е с фигурите, които трябва да се разпознават от голяма височина.
Издълбаните фигури поставят въпроса за геодезични помощни сред­
ства, а прецизното изпълнение допуска тяхната наличност. При това
обаче използващите ги не могат да се причислят към примитивните
народи. Кой е изготвил скиците за фигурите? Мария Райхе счита, че
фигурите са „планирани и нарисувани предварително в по-малък
мащаб“. При това матсматичката оценява точно проблемите:
„Само този, който е запознат с практиката на зсмлемера, може да
оцени напълно каква подготовка е необходима на хората, които са в
състояние да пренесат малката скица и да я възпроизведат в огромен
мащаб с точни пропорции. Древните перуанци са имали вероятно
инструменти и помощни средства, за които нищо не знаем...“
Кой е притежавал тогава инструментите? Праисторическите ин­
дианци от района Наска според специалистите ни препращат към
керамичните фигури и датировката им по въглеродния метод С 14. В
центровете на културата на Наска, в близката пустиня на Паракас са
намерени много гробове на индианци, в които освен мумифицирани
трупове са намерени керамични фигури и тъкани платове, чиито
цветове са издържали на времето. Често върху керамичните съдове и
платовете са изобразяване летящи хора. Аз бих се учудил, ако такива
изображения не се изследват подробно. И тук имитациите на чужди
летящи същества се проявяват като типично карго-преживяване.
Археолозите обърнаха внимание на керамичните фигури, които п
отделни случаи имат значителна прилика с фигурите на Наска. Ти­
пични примери са рибата и птицата. От приблизително точното
дат иране на керамика та се правят изводи за възрастта на изстъргани­
те фигури.
За мен този метод е неточен. О т възрастта на керамичните съдове
не следва непременно, че художници и грънчари са живели по същото
време, когато са изстъргани и фигурите. Може би тези фигури са
съществували отдавна на земята, когато индианците са ги взели за

112
модели на купи, вази и чаши. Къде е изобщо началото на сътворява­
нето на „голямата книга с картини на човечеството“? Възможно ли е
фигурите и системите от линии да са създадени от носители на древна
култура и в течение на стотици и хиляди години да са реставрирани от
други народи например?
Всяка култура има свой център, казват специалистите. Къде е бил
центърът на културата на Наска?

КЪДЕ Е БИЛ ЦЕНТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА НА НАСКА?

Днес се приема, че центърът на културата на Наска е бил в

долината на Наска на брега на Рио Гранде де Наска, в областта на
сегашната Хациенда Кахуачи. Там е бил открит цял град, който е имал
къщи за няколко хиляди жители. Освен това е намерена 22 метра
висока пирамида с малка дървена светиня на върха. Още едно впечат­
ляващо откритие има в покрайнините на града Кахуачи. Стотици
остатъци от рожкови дървета, забити в почвата в редици като за
отглеждане на селскостопанска култура. Намерен бе един странен
комплекс, състоящ се от четириъгълник с 12 реда по 20 кола, забити
на разстояние от два метра в земята. Забележителната подредба е
била обяснена с календара. А какво друго? Американският изследова­
тел Дънкан Стронг намери в непосредствена близост до издълбаните
рисунки един дървен кол и по метода на С 14го е датирал към времето
около 525 г. от н. е., плюс-минус 80 години. Извод: Ако тези, които са
правили фигурите на Наска, са забили този кол, то те са работили на
платото около 525 г. от н. е.
Археолозите предполагат, че този кол е бил забит „за да се ориен­
тират самите създатели на рисунките в сложния лабиринт от линии“.
Защо обаче само това единствено парче дърво? Ако е използвано с
такава цел, то там горе трябва да гъмжи оттакива маркиращи колове!
И кой може да твърди със сигурност, че този кол не е забит в земята,
след като отдавна е имало „писти“, линии и фигури? Аз не съм
присъствал тогава. А присъствали ли са археолозите?
Не може да се каже със сигурност кога платото Наска е получило
„лицето“ си, което го прави днес голяма загадка. Това може да е
станало преди 1000, 1500 години или още по-рано. Не е ли също
мислимо, че фигурите са издълбани много по-късно от технически
развити народи.

113
 КОГАТО НАСКА МЕ ПОЧЕТЕ

Има нещо, което не ми е ясно от сравнително простото занаятчийс­

ко изкуство на по-старите жители на Наска. През есента на 1979 г.,
когато бащите на града Наска ме почетоха и ме направиха почетен
жител, кметът ме заведе с джипа си в подземните галерии на ръба на
долината Наска. Слязохме в 20 метра дълбока дупка под изсъхналата
земя. Там течеше канал с вода, какъвто и старите римляни не биха
построили по-добре. От големи издялани монолити се стичаше вода
в един тунел, в който можех да стоя изправен. К метът ме заведе до три
дупки и навсякъде видях същата картина. Този подземен тунел е
дълъг с километри, каза кметът на града, а водата се събира далеч горе
в края на планинската верига на Андите и е прекарана по галерии към
долината.
Още една, почти неспомснавана загадка.
Рио Гранде де Наска тече заедно с Рио Ингенио, съседната, източно
разположена река, от Андите в посока към Тихия океан. Рио Ингенио
е почти безводна и тече от северната страна на платото Наска. При
високо ниво на водата платото дори се наводнява. През годината
върху платото пада дъжд максимално за половин час, но това не пречи
на реката да носи чакъл и вода от Андите. Дали някоя обикновена
индианска култура не е прекарала водата вместо над земята под
земята по монолитните галерии? Освен това преди 1500 и повече
години не може да е имало експлозия на раждаемостта, която да е
изисквала създаването на аграрни ферми, на земеделски продукти в
огромни количества. Индианските селяни са могли да разположат
малките си ниви в долината Наска или Палпа директно до водата. Как
и защо са създадени тези подземни галерии?
Кметът на Наска заяви, че подземните канали имат обща дължина
от неколкостотин километра. След това компетентно съобщение си
задавам въпроса кои строители и работници са могли да създада гтази
мощна система, инфраструктурно постижение от първи ранг. В стила
на културата на Наска не може да се получи. Хора, които са в
състояние да обработват монолитни блокове под земята, щяха да
строят с тях и над земята, но културата на Наска не е оставила такива
мегалитни свидетелства. Съществували ли са подземните водни гале­
рии преди началото на културата Наска? Служили ли са при изсуша­
ването на платото?

114
 Снимките в приложението показват, че наводненията, предизвик­
вани от реката Рио Ингснио, заобикалят „пистите“, а където понякога
малък поток наводни тесните линии, той не ги разрушава. Забележи­
телно. ф ак тът предизвика у мен спекулативния въпрос, дали канали­
те под платото са направени така, че да хващат водите от наводнени­
ята на Рио Ингснио в подземни галерии. Това спекулативно предпо­
ложение би характеризирало като едни и същи строителите на канала
и създателите на мрежата от линии. Ясно е едно - около Наска през
цялата година е имало достатъчно вода.

НАСКА И НЕГОВАТА КОНКУРЕНЦИЯ

Завързах вече букета от основните цветове на тълкуванията за

Наска. Използваните само за Наска теории бледнеят, когато „непов­
торимостта“ на забележителноститс на платото се губи със спомена­
ването на местности, които имат същите характеристики, а именно:
- На повърхността на пустинята Майес и Зихуас в перуанска-
та провинция Ареквипа са разположени огромни подронени
рисунки отпреди времето на инките.
- Неотдавна перуанскияг пилот Едуардо Гомес де ла Торе
откри в Пампа Сан Йозе, южно от платото Наска, гигантски
линии и рисунки. На 27 август 1984 г. пилотът предаде снимки­
те, направени от въздуха, на музея по етнология в Лима. Това
новооткрито „плато Наска“ е по-голямо от старата „голяма
книга с картини на човешката история“.
- 13 Северно Перу, във Вале де Зана, има издълбани изобра­
жения на човекоподобни същества с огромни очи.
- На 400 километра разстояние но въздуха от Наска, от
южноперуанския град Молендо до пустините и планините на
чилийската провинция Антофагаста, са разположени големи,
насочени към небето маркировки върху пустинно плато и по
склоновете: огромни правоъгълници, сгрели, стълби с изкриве­
ни летви, склонове, пълни с орнаментално запълнени четири­
ъгълници. В пустинята Тарапакар видях на труднодостъпна
скала кръгове с лъчи, насочени навътре, овали с мостри на
шахматна дъска и една почти вертикално стояща 121 метра
висока, приличаща на робот фигура с малка маймунка.
- Югоизточно от Лос Анжелос, недалеч от градчето Влит на
река Колорадо, лежат големи, издълбани в земята изображения
на хора и животни.

115
 - Близо до градчето Закатон, Аризона, има огромна фигура,
изрязана в земята.
- От реката Колорадо до Мексико, от Роки Маунтин до
Апалахите от северната част на Америка са- намерени точно
5000 (!) т. нар. хълмове Индиан Маундс (изкуствени хълмове),
с картини на бизони, птици, змии, мечки, гущери и хора. Някои
от тези хълмове са гробници, но общо от въздуха се разпознават
като картини.
- Разтегнатите полета от лава на мексиканската пустиня
Зонора са покрити с големи знаци, насочени към небето.
- В Англия са най-известни: „Белият кон от Уфингтън“,
Беркшир, 110 метра дълъг и „Високият мъж от Уилмингтън“,
70 метра висок. Различими само от въздуха са цяла верига от
хълмове с картини. Най-значимите:
- Ход Хил, Стоурпейн, Дорсет
- Хамбелдон Хил, Килд Оукфорд, Дорсет
- Бадбъри Хил, Шапуик, Дорсет
- Чизелбъри Камп, фовант, Уилдшиър
- фигсбъри Рингс, Уинтърбоурн, Даунтси
- Хамшил Дитчес, Барфорд Сейнт Мартин, Уилтшиър
- Гасидж Каудаун, Гасидж Сейнт Михаел, Дорсет
- Огбъри, Дърнфорд, Уилтшиър.
- 200 метра южно от Табук, близо до границата с Йордания
в пустинята на Саудитска Арабия са направени множество
геометрични фигури със 100 до 200 метра дължина. Върховете
им сочат към „комини“ - изтеглени във вид на пирамида
триъгълници. Върхът на „комините“ има огромен черен пръс­
тен, чийто диаметър е по-голям от основата на пирамидата. В
центъра на пръстена - дебела челна точка. Всички фигури се
различават само от въздуха.
- При оценката на сателитни снимки на областта около
Аралско море руски геолози направиха сензационно откритие:
От Кап Дуан до вътрешността на сухия полуостров Устюрд са
намерени в почвата странни триъгълни образувания. Странна­
та гледка всред безлюдната пустинна област се вижда от само­
лет.
Снимките показват объркващи неща. В почти непрекъсната вери­
га се подреждат в продължение на стотици километри огромни
триъгълници със страни до един и половина километра, а също и

116
опали. Археолози и геолози е хеликоптери се опитали да изяснят
какво е това странно нещо, което лежи на земята.
Покритите със загадки области се оказали издълбани в почвата
рисунки. Археологът Всеволод Ягодин, шеф на отдела по археология
на узбекската Академия на науките, записал в архивите:
„Обикновените методи на археологични изследвания на областта
в дадения случай са неподходящи. Гигантските размери на системите
ги правят необхватни за човека. Релефът им е толкова гладък, че
неколкостотин пъти може да си преминавал по тези „части“, без да
знаеш, че под краката ти се намира своеобразен археологически
паметник“.
Най-големиге, непрекъснато повтарящи се фигури, приличат на
огромни чували с поставени върху тях триъгълни стрели, на върха на
триъгълника са разположени пръстени с диаметър 10 метра. Списа­
ние „Съветска култура“ писа:
„Циклопската система е била изследвана досега на дължина 100
километра. Учените са убедени, че тя ще продължи в Казахстан и в
разтегната форма съответства на световноизвестната система на
тайнствените линии и фигури от перуанската пустиня Н аска- това по
своите мащаби е сравним археологичен феномен“.
Какво трябва да си представяме под „чуваловидни образования“
със „стрели“ ? Тъй като преди години бях подведен по невярна инфор­
мация, в практиката ми е да не съобщавам за археологични забележи-
телности, преди да съм ги видял и фотографирал. За пътуване в
Съветския Съюз границите са твърде високи и дебели, особено за
области, където и руснаците не бива да пътуват свободно. Писах на
приятели в Русия и ги помолих за информация и по възможност за
снимки. Скоро пристигнаха подробни отговори и от професори, чиито
имена не трябва да споменавам за съжаление. Те ми изпратиха копия
от специализирани публикации, които са недостъпни за населението,
а също статии от официални списания. Калейдоскоп от кирилски
букви просветна пред очите ми и нищо не ми каза. Но защо пък човек
има приятели?
Трябва да благодаря на професор Ролф Улбрих, славист в Свобод­
ния университет в Берлин, за бързата и небюрократична помощ. Така
се оказах в състояние да филтрирам прецизна представа от руската
информация.

117
 „НОВАТА НАСКА“ НА РУСКОТО АРАЛСКО МОРЕ

Един изследовател се приземил с малък самолет при една „стрела“.

В доклада му било написано, че загадъчните области приличали на
гигантски зелени линии, гледани от небето. „Те се издигаха от бяло-
каф яво-свстлозеления фон като тъм нозелени ивици плат.“ В
зависимост от сезона областга се покрива с рядка степна трева, с
трънливи храсти и с бялосинкав средноазиатски пелин. Скоро след
това всичко изсъхва и тогава, по време на сушата, зелените линии
светят като гигантски сигнали към небето... От земята обаче те не
могат да се разпознаят. Малката група знаела от наблюденията
отгоре, че се намира в непосредствена близост до една „стрела“, но не
могла да види нищо от нея. Промъквали се несигурно около мястото,
където бил кацнал самолетът. За да разгледат малко по-добре
площадката двама мъже се качили на крилата насамолета и повдигнали
трети на раменете си. Той съобщил, че на около 200 метра от тях се
издига тъмнозелена линия. Мъжете тръгнали натам. В близост до
зелената ивица те открили едва забележимо възвишение от верига
камъни, нисък вал, който в най-високата си част бил 80 сантиметра.
Този „обект“ е доказателство за изкуствено съоръжение в безлюдната
степ. На равномерни разстояния мъжете откривали изкуствено
създадени хълмове от варовик, а в тях - скелети и керамични късове.
Преживели фантастична реалност. Когато заставали на една от
зел ен и те ли н и и , м ож ели да н аблю дават н равите линии на
неколкостотин метра разстояние, но ако се дръпнели на няколко
метра назад, цялата линия изчезвала като че ли с магическа пръчка.
Образуванията бил и измерени. Маркирали началото на една линия
и я следвали. Средната дължина на страните на „чувалната линия“
била от 800 до 900 метра, всички конфигурации се разтягали на 1,5
километра. О т вътрешните страни на „чувалните линии“ имало често
малки гробове, като че ли това било предназначението им - да
отклоняват рядко падащата дъждовна вода. „Ст релите“ съответстват
на огромни равнобедрени триъгълници, в краищата на които има
малки „стрели“. На снимката от въздуха (виж приложението) може да
се види триъгълникът в средата. От неготръгваедва различима линия
към средния край на изображението, а втора линия - към долния ръб.
Това са външните шевове на „чувала“. „Чувалът“ сочи на север, а
„стрелите“ имат различни посоки. До днес, когато пиша тези редове,

118
са изнестни такива образувания в разтегнато състояние - до 150
киломе тра. Но професор Вссволод Ягодин предполага, че системата
се простира на двойно ио-голямо разстояние.
Сходствата с платото Наска са очевидни. Там, както и на руския
полуостров Устюрд, маркировката е невидима за пешеходните. На
Наска, превърнала се в атракция за туристите, е построена панорамна
платформа, за да се получи частично впечатление от системата,
същото може да се види и със самолет. В Устюрд, както и на Н аска-
в усилена работа са били вдигнати камъните от земята, за да све тнат
линиите отдолу.

КАКВО? КОЙ? КОГА?

Отново възникват старите въпроси: Кой, какво и кога е искал да

представи?
Пустинята на Устюрд покрива почти половината от моста между
Каспийско и Аралско море. Тя се отнася към сухите райони на Русия.
Първо тук са живели номади, а днес се намират там големи човешки
гробове. Първите керамики носят харак теристични белези на номадите
от седмо и осмо столетие на н. е. Когато руските археолози разкопали
под номадски гроб един каменен вал, те намерили дълбоко в земята
инструменти от непознат народ, който по тяхно мнение е живял в
първото хилядолетие пр. н. е. Още по-дълбоко в земята са били
открити каменни инструменти от трето и четвърто хилядоле тие пр. н. е.
Досега не е открито кой от тези народи е създал гигантските
картини в пустинята.
В началото се направиха-както при Н аска-т. нар. непосредствени
гъл кувания. Археолозите предположиха, че става въпрос за „оградени
участъци за гигантски лов с обгражданс на диви животни“, степни
магарета или антилопи. Първи те предположения бяха, че животните
са били вкарвани в „чувалите“, а по краищата са били разполагани
пастири, за да ги спират. Скоро руските археолози отхвърлиха тези
идеи. За лов „чувалите“ са неизползваеми, тъй като е трябвало да
бъдат преградени, за да спират животните - с един скок те са можели
да прескочат пастирите. Остатъци от огради не са били откри ти, а и
в степта не е имало дървета. Също и сочещите във всички посоки
„стрели“ не се вписваха в концепцията. Списание „Съветска култура“
говори открито за „археологично чудо“.

119
 Д-р Владимир Иванович Авински, геолог и минералог, член на
руската Академия на науките, вижда в съоръженията в степта на
Устюрд „Знаци на извънземни същества“.
Дали и за Устюрд сме също така безпомощни, както и за Наска,
обективно ли е да се каже и за двете съоръжения, че знаците им се
разпознават само от голяма височина... Противоположно на Наска,
къдсто линиите и фигурите се виждат от близките хълмове и планини,
по платото на Устюрд няма никакви възвишения. Бих могъл да
приема за двата феномена някои от предложените обяснения, ако
линиите и фигурите можеха да се видят от земните жители, ако не бяха
насочени така еднозначно към небето. Освен това доказан е и фактът,
че тези две съоръжения не са единствени по рода си. Безсмислено е
обяснението за Наска - само защото е открито по-рано - да се пренесе
на Устюрд. Това нищо няма да допринесе.
Преди точно 40 години, когато ние „венецът на творението“,
трябваш е полека да свикнем с м и съ л та(за някои с огромно
неудоволстви), че не сме единствените разумни живи същества във
Вселената, дойде идеята как да съобщим за нашето съществуване на
чуждите форми на живот. Тогава се говореше за три възможности:
- И злъчват се радиосигнали в Космоса.
- Светлинни сигнали се изпращат на други планети.
- На определени земни точки се нанасят ясно различими оптични
маркировки.
Първото предложение бе изпълнено, но досега не е получен отговор,
второто предложение също остана без обратен сигнал.
За построяването на оптична маркировка бе предложено големи
площи да се засадят с ярки цветя така, че от контраста да се образуват
геометрични и математичнисимволисунивсрсалнозначение. Огромен
Питагоров триъгъл ник, например, можеше по бедрата да бъде засаден
с картофи по продължение на стотици километри; в триъгълника би
могло да се засади кръг с пшеница. По този начин всяко лято един
ж ълт кръг в зелен триъгълник ще осветява небето. Периодичната
поява на този знак ще сигнализира, надяваме се, на извънземните:
Внимание! Там долу живеят разумни същества!
Тогава се предполагаше, че ни наблюдават и че наблюдателите не
са много далеч от нас. Междувременно с 99 % сигурност може да се
приеме, че в Слънчевата система ние сме единствените представители
на разума. Това са нови изследвания. Нашите предци не са ги знаели
преди 2000 години.

120
 Те са наблюдавали движенията в нощното небе, гледали изгрева и
залеза на звезди и планети, появата и изчезването на комети. За тях
небето е било живо. Дали жреците от онова време са виждали в
движещите се съзвездия „кораби на боговете“ или „небесни возила“?
Искали ли са да предадат сигнали - както се дискутираше и при нас
преди 40 години - във Вселената? Преди хилядолетия не са знаели от
каква височина ще могат да се разпознаят издълбаните рисунки.
Споменавам това, защото винаги ми се натяква, че това е въпрос на
оптика. От днешните сателити могат да се четат заглавията на
вестници, които тук долу държим в ръка.
От множеството разговори ми става ясно, че заинтересовани учени
си играят с мисълтаза знаци за боговете, но не искат да приемат
съществуването на летящи извънземни. Знаци за боговете-да! Знаци
за извънземни посетители-никога! Противоречиво създадените днес
карго-култове се приемат информативно, никой не се решава (все
още) да пренесе процеса върху предишни времена. Затова Гьоте е
казал, че „Заблудата е нещо добро. Една нова истина не е по-вредна от
една стара заблуда.“

121
 ИНДИЯ - СТРАНАТА НА ХИЛЯДИТЕ БОГОВЕ

„Който иска да се грижи за бъ­

дещето, трябва да приема мина­
лото със страхопочитание и недо­
верие. “
Жозеф Жуберт
(1758- 1824 г.)

Южноиндийският град Мадрас в пътеводителите е известен с

„топлия си климат“. Не уцелих такова „хубаво време“ при моите
четири посещения през 1968, 1975 и 1980 г. Винаги беше толкова
горещо, че при най-малкото движение ризата залепваше за гърба ми.
Разбира се, по-богатите се разхлаждаха с палмови ветрила, усърдно
раздвижвани от слугите им.
„Зимни те дни“ на 1984 г., ако се вярва на сезоните, ми изглеждаха
но-горещи от преживените преди. Не съм привикнал на такъв климат,
но какво да се прави. Не бях дошъл в Индия заради приятното
безделие по бреговете на Бенгалския залив. Бяха ме поканили да
изнеса две лекции по моята тема: в „Купусвами Састри Резеарх
Институт“ - известно в Индия училище с преподаване насанскритски
език, и в университета „Анна“. Освен това имах намерението да
посетя и няколко известни индийски храма.
На летището в Мадрас ме посрещна професор Махадеван - нисък,
подвижен учен от британски произход. Според местния обичай бях
окичен с венец от жасмин и сандалово дърво от един от придружава­
щите го. Казаха ми, че този обичай допринасял за добро то нас троение
и освежавал обонянието на пристигналия.
В продължение на четвъртчасоното пътуване към хотела професор
Махадеван набързо ме запозна с най-важното: град Мадрас има
население три милиона и половина души; намира се на 2188 км от
столицата Делхи; седалище е на множество научни институти и
сдружения, музеи и библиотеки; разполага със значително развита
индустрия в областта на вагонното и тежкотоварното автомобилост­
роене; градът е един от водещите в електротехническата промишле­
ност, а също така и във филмовата индустрия...
Действителността, която виждах през прозореца на колата, проти-

123
норечеше на думите на професора. На едно кръстовище видях змиеук-
ротител да насърчава схватката между кобра и мангуста. Докато
светофарът светеше червено, вързаната с дълго въже мангуста се
държеше настрана от змията. При жълтата светлина тя се пригови за
скок. При зелената кобрата вече лежеше бездиханна на земята. Не чух
аплодисмен гите на зяпачите, но ги видях да ръкопляскат.
Движението из Мадрас е хаотично. Чужденецът има чувството, че
слабите мургави жители сякаш нарочно се шляят и блъскат. Тичат и
кряскат мъже с рикши; промъкват се луксозни таксита; от нещо като
подвижни сергии се провикват продавачи на вестници и сладолед... С
една дума, доста непривична за европееца картина.
Един жалък, потънал в мръсотия просяк, втренчи очи в мен.
Отворих прозореца да му дам няколко рупии. Лъхна ме такава мириз­
ма на пот и урина, че за малко не ми стана лошо. Тогава разбрах
истинското предназначение на дадения ми венец и с чувство на
облекчение зарових нос в него.
Пристигащият от други климатични зони трябва бързо да се
адаптира към средата, иначе е загубен. Скоро стигнахме хотела. Имах
време да взема един душ, да сменя дрехите си и веднага се запътихме
към института „Купусвами Састри“.

ЛЕКЦИЯ В САУНА

Лекцията трябваше да се проведе в една ниска сграда. На тясната

страна на салона имаше маса с микрофон. На стената отзад висеше
ярко оцветена рисунка на индийски богове. Силни вентилатори с
мъка задвижваха сгъстения от топлината въздух. Столове нямаше
освен около масата. Ученици и преподаватели седяха в особена поза
лотос на пода - поза, в която един европеец едва ли щеше да изкара
повече от десетина минути.
Окичиха ме отново с венец и направо сред навалицата ми предста­
виха един млад човек - електротехник, който трябваше да се заеме с
диапроектора. Набързо се разбрахме относно процедурата на изпъл­
нението: палец нагоре от негова страна трябваше да означава, че
диапроекторът е готов за работа.
Докато директорът на института изказваше своите поздравления,
аз наблюдавах „моя електротехник“, който, вклещен сред облечената
в бяло маса от хора, се мъчеше да доведе ток до проектора. Усети, че

124
го наблюдавам и през главите на учениците ми изпрати една безпо­
мощна усмивка.
Директорът свърши със словото си и се отстрани. Бяхме се разбра­
ли, че след него е мой ред. Надигнах се от стола и с ужас видях с
крайчеца на очите си „моя електротехник“ да сочи с палец надолу, с
една дума, диапроекторът не е готов за работа. Бях доволен от
нежните ръце, които ме върнаха обратно на мястото ми.
Думата взе другоратор, после втори, трети, четвърти... Говореха на
тамилски, така че единственото, което разбирах, беше моето име.
Едва след четирийсет и пет минути ми бе дадена думата. Поклоних
се на всички страни и изпотен се приближих до микрофона. Беше
станало толкова тихо, че игла да паднеше, щеше да се чуе.
Отворих уста да започна, но преди да произнеса и дума, скочиха
двама младежи и запяха подобна на литургия песен. Професор Шри К.
Хандрасекаран ми зашепна на ухото, че това е един химн от „Ригведа“
-сборника от най-старите индийски митове, в които са възхвалявани
хилядоглави и хилядооки създания от Вселената. Песента звучеше
приятно.
В същия миг „моят електротехник“ вдигна палец нагоре, че е готов.
Това ме зарадва. Но, преди да започна, удостоих химна но достойнство
и тогава помолих да изгасят светлината, за да може да се виждат по-
добре диапозитивите.
Загасиха светлината, но с това спряха и вентилаторите... и диапро-
екционният апарат остана без ток. Светнаха отново. „Моят елект­
ротехник“ ми кимна, в смисъл „Не се тревожете! Всичко ще е окей!“.
Измъкна от кутията с цигарите си сребърния варак, поиска от хората
наоколо да му дадат още и... с тези подръчни средства свърза някакви
два кабела. Еврика! Проекторът светна! А през същото време аз три
пъти се изпотих.
Така в нещо като финландска сауна започна моята първа лекция...
На другия ден в пресата на английски имаше много благоприятни
отзиви за нея, но никъде не пишеше какво преживях.
След лекцията заедно с ръководството на инстшгута седнахме на
чаша чай с мляко и лимон. В Индийските щати Тамил Наду и Гуаярат
съществува забрана върху спиртните напитки. Забраната е по-слабо
изразена в другите щати Бихар, Западна Бенгалия и Кашмир. Така че,
ако на някой турист му се прииска алкохол, може спокойно да отскочи
дотам.

125
 Между разговорите помитах професор Махадеван какво значение
отдават на червените, жълтите или кафявите кръгчета по средата на
челото. Виждах ги при жени и мъже. Истина ли е, че те сигнализират
на околните кой е женен, сгоден или имат някакво друго обяснение.
Професор Махадеван се изсмя.
- Всичко това са глупости! Центърът на нервната система на
човека преминава през средата на челото, точно при основата на носа.
Кръгчетата на това място са символични, слагат ги за охлаждане на
тялото. Обикновено се взема малко прах от сандалово дърво, но често
и отварата от корените, примесена с гасена вар.
Кръгчето има и религиозно значение в зависимост дали е поставе­
но по дължина от горе на долу или обратното. Когато кръгчето е от
горе надолу, то символизира БогВишну. Отдолу на горе символизира
Бог Шива - един от главните богове в индуисткия пантеон, бог на
разрушението и здравето.
Когато индусът слага тези кръгчета, той съзнава, че от прах е
създаден и на прах ще стане.
Често кръгчето се изтегля към челото и се прибавя още една черта.
Но има хора, които не носят никакви цветове, само поставят малко
прах на челото си.
Другият мой събеседник беше доктор Махалингам, на който по­
бързах да благодаря за поканата в Мадрас. Как го по-късно установих,
той е много известен в цяла Индия не само като превъзходен физик и
инженер, но и като многогодишен член на индийския парламент. Сега
работи в реномиран институт и ,кактосе казва, държи ключовете към
много врати.
Той ме запозна с професора по археология от държавния универси­
тет Р. Нагасвами. По-рано Р. Нагасиами е бил директор на музея в
Мадрас, днес е главен археолог на щата Тамил Наду. Високият, слаб
и чернокос учен ме поздрави като стар приятел. Оказа се, че е чел
някои мои книги и без предубеждение показа, че се интересува от
моите хипотези. От своя страна аз се зарадвах, че срещах един
компетентен човек, чрез чиито задълбочени познания можех да си
изясня доста неясни неща от археологията на Индия.

126
 МАХАБАЛИПУРАМ

При първото съвместно пътешествие е професор Нагасвами към

храмовия град Махабалииурам ни придружаваха професор Махадеван
и доктор Махалингам. Махабалииурам е отдалечен от океана на
едночасово пътуване с кола. Отначало пътят, наречен „Марина“, се
виеше покрай крайбрежието, така че добих впечатление от финия бял
пясъчен плаж (може би вторият по-големина в света), който се
простира по целия Бенгалски залив. На връщане вечерта плажът
гъмжеше от хора, търсещи освежителната хладина на вятъра и водата
от парализиращата горещина. Казаха ми, че религията не разрешава­
ла да свалят белите си дрехи. В случай, че решат да се изкъпят, не
бивало пък да влизат във водата, защото имало много акули...
От плажната ивица пътят води през Слум, слсд зова минава през
суха местностс редки палми и кирпичени колиби, покрити с палмови
рогозки. И тук зад мизерните си щандове търговците предлагаха на
гуриститс плодове, понякога коприна или памук. Пред мангали с
дървени въглища клечаха майки с деца и варяха царевица или пържеха
почти безвкусни палачинки. Сладникавата миризма се смесваше с
вонята на откритите тоалетни.
Аз притисках към носа си сандаловия венец, който сутринта полу­
чих като подарък, и бързах да отмина. Казаха ми, че венецът бил
символ на дългогодишно приятелство. Така е - никога няма да го
забравя, както и всичко свързано с него.
На брега точно се намира пететажният храм Яаласиана, построен
през VII в. от цар Райасимха. Имало и друг храм, но приливите и
отливите на океана го разрушили.
Продължаваме към Махабалииурам.
Първоначалното впечатление от дългия двадесет и пет метра и
висок девет метра скален храм е наистина омайващо. Направо в
пясъчника са издълбани фигурите на богове, животни и духове.
- Този скален храм - каза професор Нагасвами - е най-големият в
художествено отношение паметник в Индия. Барелефите показват

727
сцени от живота на Арджуна, герой от „Махабхарата“. Преданието
разказва, че той летял с „небесната колесница“ на „Царя на боговете“
Индра и мятал по демоните тайното си оръжие, наречено „Вадша“,
което изхвърляло смъртоносни боздугани. След това Аржуна отпъту­
вал към Всемира. Там видял много небесни колесници и планети,
които му светели като лампи, „макар че това са големи тела“.
Застинала в камъка картина най-често е наричана „Поклонението
на Арджуна“, а също и „Спускането на Ганг от небето“, защото се
разделя на две от символа на реката Ганг, бог Ганг - човек със змийско
тяло.

ПАМЕТНИК НА АРДЖУНА

Там, където се срещат скалите и земята, в камъка бяха изсечени

осем „мандапам“ - пещерни храмове. Макар и в литературата да са
познати с наименованието „пещерни“, то не е съвсем подходящо. Аз
бих ги определил като по-скоро големи скални ниши.
Пред „Ямапури Мандапам“ са изваяни от един монолит могъщи
слонове. Отдясно върху скален ръб е балансиран голям каменен къс,
който сякаш всеки миг ще се катурне. Въпреки видимото камъкът
вече 1300 г. се държи в рискованото си положение и не пада.
Някога Кришна (инкарнация на бога Вишну) получил и овладял
благопристойния за „бога на пастирите“ метод за обработка и прера­
ботка на камъка „като масло“. Почитан един вид като „Спасител“ от
индусите, Кришна е поставил камъка в това положение, за да си
спомнят хората за неговата мощ. По-точно мисля, че богът е направил
това, за да забрави за своята несполука, разказана в една легенда,
свързана с млечното момиче, което наблюдавал при къпане.
Двестатонният къмък прикрива и легендата за Арджуна, който
вдигнал с малкия си пръст планината Гавардахана.
Къса пътека води от балансирания монолит към гранитен блок, в
който е издълбана вана с диаметър два метра. Във ваната Кришна
оформял и обработвал камъните „като масло“.
Подобни методи на издълбаване на скалите са известни в Южна
Япония и високопланинските плата в Перу. Технология, която винаги
ме е изумявала.

128
 ОБРАЗЦИ ОТ ТИПА РАТХА

Най-голямата атракция в Махабалииурам са петте божествени

колесници Ратха. Те са моделирани от камък и са напълно неподвиж­
ни, не като божествените колесници в другите индийски храмове,
които са направени от дърво или метал и чиито колела могат да се
въртят. Дори и днес такива Ратха продължават да се теглят от слонове
или хора при религиозните процесии.
Всяка от колесниците носи фигурата на бога, нейния притежател.
Петте Ратха са посветени на братята Пандави* - Юдищира Бима,
Арджуна, Накула, Шахадева и на принцеса Драупади.
Едната Божествена колесница е копие на проста колиба. Втората
е посветена на Арджуна и има покрив във формата на пирамида.
Покрита е с чудесни скулптури на огромни лъвове, слонове и волове,
притиснати един до друг. Третата Ратха се състои от малка къщичка
и малко храмче, в което седи героят бог. Четвъртата е многоетажна,
на върха с осмоъгълна малка кула. Петата Божествена колесница
изглежда най-загадъчна. Тя стои някак встрани от другите, пред
туловището на могъщ слон, който сякаш има намерението да я
отмести.

ИНДИЙСКИЯТ ПАНТЕОН

В пантеона на уважаващата божественото Индия са събрани кръг­

ло 40 000 образа на божества, като на всяко е придадена определена
способност. Ние, свързаните с монотеистичната религия европейци,
определяме като суеверие политеизма и не можем да видим и схванем
неговия смисъл. Мислим си: как може да уважаваме Шива, който е
представен като намазан с пепел от човешки труп аскет, с трето око
в средата на челото? Как Гаруда, благородният „господар на птиците“,

"Пандави - главни герои от „Махабхарата“, преки потомци на „Лунната

династия“. Според Пураните долината на Ганг се владеела от две велики династии
- Лунна и Слънчева. Династическите списъци са съхранили имената на над сто
царе, един от които е Бхарата, седемнадесети потомък от династията.
Махабхарата - в превод „Великата (война) на потомците на Бхарата“ - описва
борбата за надмощие на двете династии - Пандави (Лунна) и Каурави (Слънчева).
- Бел. ред. .

129
 може да бъде язден от Вишну? Как да осмислим Ганеша, синът на
Шипа - мъж с глаиа на слон и огромен корем, който често е яхнал
плъх?
40 СХХ) пъти може да си зададем подобни въпроси.
По-рано всички тези особености се т{>етираха като суеверие или
езическа представа, предизвикана в човешкото съзнание от култовата
особеност. Същността на индийската митология била да представи
идващите от небето богове силни като слонове, хитри като плъхове,
бързи като тигри, летящи като птици, виждащи всичко с хиляда очи,
хващащи с много ръце. Не можем да видим представеното просто
като погрешно описана техника или технология, а се борим, както
казва Волтер, като „гладиатор с вързани ръце“ да доказваме против­
ното. Колко по-лесно е да се обяснят митологичните загадки със
съвременните знания, стига човек да умее да ги свърже чрез мисълта
си.
Между скулптурите в индийските храмове се срещат марутитс,
небесни младежи, които стоя т до боговете и наблюдават заедно с тях
как Арджуна извършва своето поклонение. От „Ведите“ са познати
една група богове, наречени „деца на облаците“, които светят като
огън. Небесната колесница, на коя то се возят, е по бърза от светкави­
ца; носят на раменете си подобно на стрели оръжие; на глезените си
-м етал н и пръстени; пред гърдите им виси метална плоча с гравирани
по нея непознати знаци.
Марутитс също носят някои технически неща - огнени езици,
главите им са покрити с шлемове. Защо?
Във „Ведите“ младежи с блестящи дрехи се сражават за Индра,
Господаря на небето. Това е описано по-подробно в „Ригнеда“ *, по-
специално в „Химна на боговете“, така:
„Хвалете... които в далечното въздушно пространство или в далеч­
ните простори на необятното небе са израснали...
Елате тук вие марути от небето, от въздуха, от дома, не се
оттегляйте в далечината. (Елате) вие със светкавични лъчи лгъже, с
камъни замерващи, силни като вятъра, планини разтърсващи, вие
марути със страшна сила. Ние обучените преминавате нощите и

*„Ригведа“ - най-старият и най-важният сборник химни от «елинската литература,

написан на трудно разбираем архаичен всдийски санскрит. Сборникът съдържа десет
мандали (книги) с 1028 химна. Времето на написване е вероятно границата на второто
и първото хилядолетие преди новата ера. - Бел. ред.

130
дните, въздуха, пространството...
Вие, които преминавате равнини или местности без пътища,
никога не сепокваряваите. Когато вие марути, вие слънчеви мъже, вие
мъже на небето, сте изоставени, не оставяйте вашите коне при
техния бяг хлабаво вързани. И един ден ще стигнете края на пътя.
Вие, прекосилите със сила въздушното пространство, заедно роде­
ни, заедно израснали, порастете и за красотата. За уважение е вашето
величие, вие марути, чудна е вашата гледка като тази на Слънцето.
Накъдето сте реишли, натам вървете, вие марути, и вие ще пъту­
вате към небето и към зелия та... “
От химна можем да си извадим заключение за външния вид,
способностите и целта на „децата на облаците“. Но все пак дали те са
сътворени от необузданата човешка фантазия, или действително
описани образи? Ако са съществували реално, тези божества трябва
да са нахлули като вълна от Всемира на Земята, тъй като в храмовете
има хиляди техни скулптури. Това трябва да се докаже независимо
дали ще се сравняват текстовете от химните със скулптурите. Загад­
ката на техниката, с която разполагали марутите, трябва да се разбуди.
Освен марутите встароиндийскитс предания има и други интерес­
ни богове и герои, които се налага да се проучат сериозно и без
предубеждение. Самият аз открих сред скулптурите на един храм
красив женски образ с добре оформени гърди, който първоначално
помислих за халюцинация. Отстъпих крачка назад и същата фигура се
показа в друга перспектива - като мъж. При всяка крачка наляво или
надясно фигурата пак променяше своя пол.
Не, това не беше халюцинация. Просто скулпторът бе изваял един
двуполов образ, с всичките му подробности. Вероятно не е бил наясно
какъв пол има божеството.
Остава открит въпросът как е създал този образ? Дали го е видял
при общуването си с боговете, чийто образи са измамни, и които
могат всичко, или си го е измислил сам? Отговорът се крие в
миналото.
Продължихме по брега на океана и стигнахме до ссдеметажен
храм, вътре в който се виждаше грамадният гол образ на бога Вишну
Свстодържеца. Малко встрани се издигаше черен петнадесетръбов
стълб. •
- Този стълб представлява Лингам - каза доктор Махалингам и се
усмихна, защото наименованието беше част от неговото име, и на
практика означаваше „белег“ и „фалос“.

131
 В гръцката и много други митологии фалосът е символ на силата
и плодовитостта. В индийската митология лингамът има три симво­
лични значения. Той е идолът на бог Шива (среща се и като съвсем
реалистичен полов член), символ е на творческата сила, а също така
е и огненият образ на Световния дух. Най-често се среща насочен към
„майчиния скут“, т. е. символизира природната сила на съзиданието.
Когато излязохме от храма, доктор Махалингам продължи мисъл­
та си:
- Тук под прибоя са закопани много доказателства за нашата
праистория. Преди повече от четири-пет века е имало седем храма. Не
знаем също колко стари са нашите „Веди“. Доста дълъг път трябва да
изминем, за да опознаем миналото си. Но от всичко познато досега -
легенди, митове, предания - едно е ясно: в началато са били боговете.
Тръгнахме да се връщаме. Селяните подвикваха по полето под
падащия здрач. Воловете теглеха древните плугове - една почти
предпотопна идилия. Скриперумпудур-няма да забравя никога името
на техните колиби. До една такава колиба в края на улицата видях
дървена Божествена колесница с избледнели цветове, която никога
нямаше да потегли в религиозна процесия. В несигурната светлина на
здрача се помъчих да я снимам с три различни обектива. Наблюдаваха
ме внимателно множество момичета, облечени в сари, както и наха­
пани момчета, седнали на своите мотоциклети.
Когато тръгнахме, фотоапаратът, който бях поставил на покрива
на колата, е паднал незабелязано. Секунди по-късно един мотоцикле­
тист ни настигна, каза ни да спрем и ми го подаде. За благодарност
исках да му дам няколко рупии, но той не ги взе. Това също е Индия.
Ж ителите на Мадрас, изглежда, са влюбени в цветовете повече,
отколкото в другите градове. Тамилските жени обичат копринени
тъкани в ярки тонове охра или сини, жълти или зелени, червено и
резеда. Тези цветове като чели убиват сивото улично еднообразие. Не
зная защо, но много от минувачите носят цветни гирлянди на врата си
- може би и те като мен са чужденци. Повечето мъже навиват
пъстроцветни тюрбани на главите си, а момичетата се кичат с цветя
по косите. .
В Мадрас се намира църквата на светия мъченик апостол Тома.
Вътре се пазят неговите мощи. В Индия се проповядва, че по намере­
ните документи погребаният тук свети Тома е онзи същ ият „Тома
Неверни“, който се съмнявал във Възкръсването на Иисус Христос.

132
 В Индия той е уважаван от сирийските ортодоксали като закрил-
ник на гностическата азбука. Казват, че края на живота си е прекарал
в Мадрас.

СТАРОИНДИЙСКИ ТЕКСТВОЕ В ЕДНО ЕЗОТЕРИЧНО

УЧЕНИЕ

Световното седалище на Теософското общество е в Адиар до

Мадрас. Противно на много мнения същността на теософията е, че
еволюцията достига над човешкия свят чак до Космоса, че една
невъзприемчива за сетивата материя може да бъде обяснена чрез
свръхсетивни способности на изследване.
Теософското общество е основано през 1888 г. в Ню Йорк от
родената в Украйна Елена Петровна Блаватска (1831-1891 г.). Общес­
твото има клонове почти във всички страни с изключение на кому­
нистическите. През 1888 г. в Лондон е излязъл тритомният труд за
езотеричното учение на Блаватска. Той веднага е станал сензация.
Авторката сочи не само в предговора всички източници, от които са
взети части - стари индийски и тибетски предания, но тя дава и
местата, къдетотс се намират. Всички тези древни ръкописи дотогава
не са били проучвани или са отхвърляни с подигравка от учените.
Основата на езотеричното учение е книгата „Дзиан“. Кога е била
написана, не е известно. За нас със символиката си изглежда неразби­
раема, даже безсмислена. Днес се знае, че тя не е писана от един човек,
нито от множество богове - тя е обобщение на всички знания от
прадревните тибетски предания - книгите „Канджур“ и „Танджур“,
които са 225 тома.
Текстът на книгата е издълбан в дъсчици с ширина 1 м, дебелина
10-20 см и височина 15 см. Преведена е една стотна от съдържанието,
в което се говори много за боговете и тяхната дейност на Земята.
Дадената датировка, че „Диан“ е по-стара от Земята, не се приема от
другата страна на Хималаитс - в Китай, Япония, също и в Индия.
Известна част от книгата все пак е преведена на санскритски.
Не е чудно, че госпожа Блаватска е подпомагана от известни
индийски учени като популярният през 1890 г. в Индия Свама Да-
инянд Сарасвати. Когато индологът Макс Мюлер, професор в Окс­
форд, се изказал негативно за източниците на Блаватска, Сарасвати
възразил:
„Ако господин Мюлер беше дошъл при мен, аз щях да го заведа в
една пещера близо до Окее Мат в Хималаите, където ще намери

133
изворите на текстовете и ще открие, че те са само захвърлени късчета
от някои наши свещени книги. Има едно първоначално откровение и
то съществува, но ще бъде загубено завинаги за света и ще се появи
само ако ние, хората, го чакаме...“

КОСМИЧЕСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Тайнственото учение на Блаватска и до днес е отречено от езоте-

ричното и теософското общество. Съвременната, основаваща се на
материалното, наука не може да намери нищо в книгата „Дзиан“. Аз
не крия, че също се отнасях скептично към нея. Но сега трябва да
кажа, че гледам на нея с други очи.
Днес ние имаме реалните технически възможности да сгроим от
отделни модули обитавани космически станции, които могат да
пътуват от звезда до звезда. За да предизвикаме изкуствена гравита­
ция, можем дасъздадем свободно въртящи се около осите си огромни
колела.
Не без основание разказах в първата част за бъдещите извънземни
жители. Дръзко, но при това възможно е една част от обитаваните от
земни хора космически градове да прекарват в дълбок сън с цел да се
спестят храна и енергия.
Понякога авторите на научна фантастика изпреварват действител­
ността. Един автор например пише за милиони оплодени яйцеклетки
в близост до една звездна система, които по изкуствен нът създават
дадено същество (методът е широко дискутиран).
Всичко това и още много повече обаче е написано в книгата
„Дзиан“ !? Написано е от неизвестен автор. Ето защо в първата част
бяха дадени бъдещите обитаеми космически градове - за да отпаднат
неправилните тълкувания на уж неразбираемите древни текстове.
Тук са дадени строфи от книгата „Дзиан“. В тях под линия се чете:
Космическа еволюция!
„... Пе е имало време, защото т я лежеше в безкрайните скути на
времетраенето...
Мрак изпълваше безкрайния Всемир. Бащата, лшйката и синът
бяха в едно, а синът небеше се още събудил за новото колело и за своето
странстване...
... Животът пулсираше в световните простори...
... По къде беше „Дангма“, като „Ллайя на света в „Парамарха"
беше и голямот о колело „Анупадака“?

134
 ... Къде бяха строителите, бляскавите синове на здрачаващата
„Манвантара“?... Създателите на формата от безфорлшето, коре­
нът на света?...
Часът не беше още ударил, лъчът не беше ок (е в зародиша блеснал;
„Матршшдма“ не беше още напълнял.
... Чуйте вашия учител вие синове на земята, синове на огъня.
Учете, че няма нито първо, нито последно, защото всичко е едно-
сдинствено число, което от без числеността е произ.гязло.
Чуйте, което ние, потомците на първичното, които от първона­
чалния пламък сме родени, от нашите бащи сме научени... от блясъка
на светлината, която вечната тъмнина осветява, изтича в прост­
ранството на всесьбуждащатата се енергия...
... Когато той своята работа започва, той определя искрите на
долните царства, които се носят животрептящи в техните блестя­
щи жилища, и се образуват зародишите на колелетата. Той ги поста­
вя в шест направления в пространството, а едно е в средата, най-
главното.
... Една тълпа от синове на светлината се намира на всеки ъгъл и
една „Липака “в средното колело. Те казват: това е добре. Първият
божествен свят е готов.
... „фохат "прави пет крачки и образува едно колело с крила във всеки
ъгъл на четириъгълника...
... Накрая се въртят седелг малки колела, от които едното движи
другото.
... Той ги построи като копие на по-старите колела и ги закрепи в
непреходни центрове.
... Как са от „ф охат “построени? Той взема огнен прах, прави кълба
от огън, тича със същите наоколо и ни снабдява с живот, тогава ги
поставя в движение - едни в това, други в друго направление.
... И четвъртият ще заповяда на синовете свои портрети да
направят. Те ще страдат и страдания ще причиняват. Това е първата
борба.
... По-старите колела се въртят нагоре и надолу... Майчиният
хайвер изпълва всичко. Представени са борби между творците и руши­
телите и борба за пространството, а семето се явява и явява
отново. “

135
 В ЕДИН ЧУЖД СВЯТ

Този оригинален текст, прочетен внимателно, не се нуждае от

коментар. Могат да се противопоставят упреците, че източниците на
книгата „Дзиян“ са неконтролирани. Ето защо аз исках да намеря
един безупречен източник. На следващия ден попитах за това профе­
сор Махадеван, който заедно с доктор Махалингам дойде да ме вземе
от хотела:
- Професоре, има ли такива места, където да се намират стари,
преди всичко непознати за науката и още непреведени писмени
документи?
- Разбира се, че има - за мое учудване, без ни най малко да се
развълнува, отговори той. - Такива сборници с древни текстове са
скрити в манастири и храмови училища. Там са консервирани и
съхранявани като съществена част от нашата ис тория, тъй като някои
от тях са напълно изгнили. Те трябва да се огкогшрат - една тежка
работа, на която висококвалифицирани специалисти се налага да
посветят целия си живот.
- Мога да ви покажа един чудесен сборник - намеси се професор
Нагасвами, който току-що се беше присъединил към нас. - Намира се
недалеч оттук.
Излязохме от Мадрас и след зри четвърти час стигнахме до една
малка двуетажна къща. Кустос, един достолепен старец, поздрави
професор Нагасвами с поклон и допрени пред гърдите ръце - поздрав,
който ме впечатли.
Тъй като не разбирах водения на тамилски език разговор, стоях
мълчаливо настрани, но по изражението на лицето на Кустос разби­
рах, че е готов да ми покаже своето съкровище.
След малко ме информираха за историята на този сборник. Събран
е от доктор У. В. Сваминатха Лиер, който обикалял десетки години
Индия да купува преданията, за да ги запази от унищожаване. В тази
къща се намират над 3000 ръкописа, по-голямата част от които
въобще не са преведени. 91 книги носят името на починалия д-р Лиер
в знак на особено уважение.
Професор Нагасвами се нас с ролята на водача. По металните
стелажи лежаха, подредени грижливо, стотици около 10 см дебели, 30
до 40 см дълги, вързани с върви дъсчици. Професор Нагасвами
внимателно взе една връзка, отвърза връвта и започна „да прелиства“
дървените дъсчици. Помежду си те пазеха още по-тънки дъсчици или
палмови листа. Някои отляво или отдясно имаха дупки, през които

136
минаваше шнур, други се разтваряха като ветрило.
По повърхността им бяха вдлъбнати малки писмени знаци. Профе­
сор Нагасвами отвори още няколко такива пакета и обясни, че всеки
знак е издълбан толкова фино само с върха на нож. При това по време
на работата не можело да се проверява за евентуални грешки, тъй като
дъсчиците първо трябвало да се изчеткат от праха, за да се направи
написаното видимо.
- Какво пише тук? - иолюбопитствах.
Професор Нагасвами вдигна рамене.
- Това са части от текстовете на „Ведите“, също много древна
тамилска книга. Някои от текстовете тук са копирани върху хартия,
други са преведени, но повече от половината не са дешифрирани.
До като говореше, аз си мислех за тези скрити и непреведени,
притиснати между дъсчиците хиляди палмови листа. Дали целите и
намеренията на неизвестните хронисти са били да пазят тези текстове
неразбираеми? Дали са се договорили за това или са ги писали по
някакво негласно правило? Дали са мислили или знаели, че цялото
съдържание на написаното ще се разбере в едно отдалечено от
тяхното време?
Струва ми се, че е било много важно за старите хронисти да запазят
написаното за по-умните и по-знаещите поколения, както са направи­
ли например с книгите „Канджур“ и „Танджур“.
Трябва да е имало някакъв особен смисъл, някакво „заклинание“,
което да е карало сред такъв огромен обем от религиозни и митоло­
гични предания по-късните преписвани да не променят текстовете, за
да ги запазят непокътнати за бъдещите поколения.
За съжаление същото не може да се каже за нашите християнски
библии. Те са редактирани, осакатявани и нагаждани с нови думи
съобразно времето, а неприятните и неудобните текстове са затваря­
ни в апокрифната книжнина. Тези, които са направили това, са
забравили, че думата „религия“ означава още - запазвам , задърж ам ,
т. е. нищо не бива да бъде променяно, а запазено за бъдещите
поколения.
Слава Богу, че по Земята съществуват и по-мъдри общества и
„богове“, които, както в Индия и Тибет, са имали грижата преданията
да останат запазени, а заключените в тях послания да останат непо­
кътнати за вековете на космическия възход на човечеството.

137
 ТРОЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА „ЛИНГАМ

След час и половина път с кола към Каншииурам - един от

градовете, религиозни центрове на Индия със 124 храма - попитах
професор Нагасвами за целия смисъл на лингамите, срещани във
всички индийски храмове.
- Лингамът не е само фалически символ - каза професорът. - Той
има и значение, както казах вече, и на огнен стълб. Но всъщност
съществуват з ри допиращи се тълкувания - огнен стъб като символ
на космическия огън, мъжки член като създател на живота и като
пепел на света.
Когато го запитах дали няма някаква погрешна интепретация,
професор Нагасвами ми обясни следното:
- Едно индийско предание разказва, че боговете Брама и Вишну
спорили кой двамата е по-голям. Между тях имало космическа сила
във формата на огнен стълб. Вишну се превърнал в нерез, слязъл до
основата на огнения стълб и започнал да копае земята, за да стигне до
неговите корени. Но стълбът нямал нито начало, нито корени. Брама
се превърнал в лебед и поел нагоре но стълба, но той нямал край.
Оттогава стълбътс останал като символ на Космическата сила, която
няма начало, няма и край.
В храмовете на Индия, продължи да разказва професорът, се
съхранявали стотици хиляди лингами, но от тях има един особено
свещен, който крие в себе си един „Вимана“ * - божествената кола,
върху която е издигната кулата на храма.
Нагасвами смяташе, че тук се крие старо недоразумение. Може би
в центъра на „вимана“ е „горял“ космическия т огън, което довело да
го смя тат за символа на лингама.
Научих и още нещо. Свещениците ежедневно предприемат пред­
писани от хилядолетия ритуални очистения на всички лингами. Точ-

* Международната академия засанскритски изследвания в индийския щат Майсур се

е осмелила да превърне в световно понятие не един санскритски текст. Във връзка с
„Вимана“ са открити следните текстове: „вимана“ е „един апарат, който се движи от
вътрешна сила... той може да се движи от място на място...“. Съществувала е тайната
„хвърчащи апарати да строят...“, тайната „да се установяват направленията на полетите
на хвърчащи чужди апарати...“ и т. к., и т. н...
Санскритският колеж в Бангалор ми потвърди безупречното качество на преводите.
— Бел. авт.

138
Лекция в Сауна

Професор Нагасвами
Покаянието на Арджуна
Тук богът спасител Кришна е преработвал и оформял камъните „като
масло“

Храмът с изсечен в скалата

На една от петте Божествени колесници от типа Ратха
Слонът, изглежда, има желание да премахне този неразгадан Ратха

Тази колесница се намира точно на улицата

Божествената колесница на Арджуна е най-голямата и най-хубавата от
всички други
Професор Махадеван беше винаги мой постоянен спътник
 По металните стилажи
има стотици „дървени“
ръкописни свитъци

Върху тънки дъсчици или палмови листа са издълбани писмени знаци с

милиметър големина
Истински страх внушават божествените монументи в Мадрас

Пирамидите на
храмовете са от­
весни и високи,
също като тези
.<шп‘ при майте
На върха на кулата на храма е Божествената колесница
 Не ми позволиха да взема фо-
тоапартите си в храма на Шива

** V * уи
Рг .
"• ■;
1

Професор Нагасвами отговаря на въпросите ми

Снимка с „моите професори“ пред Божествена колесница, построена
сто години преди раждането на Христос в чест на мъдреца Дирувалу-
вар
Още една величествена небесна колесница
Танцуващият Шива Пример за богатствата на формите

„Рамаяна“, „Махабхарата“... съдържат неразбираеми за нас текстове.

Но от височината на храмовете в Каншипурам аз си мисля, че те напо­
добяват ракетна база...
Типична улична картина - колиби и остатъци от един храм

•*—

___’ - - - - --
Един „Вимана“ Един „Лингам“
но какво правят, не мога да го възпроизведа по простата причина, че
то ще бъде сложно и неразбираемо за читателите.

КАНШИПУРАМ

Градът на храмовете Каншипурам е един от най-старите градове на

Индия. Тук пет века преди Христос е проповядал своето учение Буда.
Тук три века преди Христос индийският владетел Ашока е построил
първия будиски храм (сега от него няма и следа). Тук през VII в.
пр. н. е. е била резиденцията на Палавасите- династия, която от 573 г.
пр. н. е. владеела цяла Южна Индия.
По време на нейното властване архитектурата и строителството са
процъфтявали. В продължение на 150 г., от 6(Х) до 750 г. пр. н. е., са
построени хиляда храма, от които до наше време са се запазили само
124. Това са големи пирамидални храмове, затрупани от фигурите на
митологични същества, по-малките от които съдържат телата на
починали индуси и такива, които са изградени от селските общества,
за да измолят благодеянието на боговете за своята дейност.
Над храмовете днес бдят стари брамински фамилии, в повечето
случаи зорко следящи нищо тук да не се прави даром. Деца предлагат
услугите си като разводачи из храмовете. И като капак на всичко става
ясно, че свещеният град Канхипурам е едно Ел Дорадо не само за
туристите, но и за безбройните магьосници, просяци и улични тър­
говци.
Стари жени в черни дрехи, с внучета, вързани на гърба, просят
всичко - от химикалки и цигари до връзки за обувки.
Преди да влезем в най-големия храм на Шива, пазачът ни спря и ни
накара да си събуем обувките, а аз да оставя фотоапаратите. Вътре бе
задушно, влажно, горещо и малко неприятно. Миризмата на човешка­
та пот от тълпите се смесваше със миризмата на сандалово дърво.
Изпаренията и миризмата на мухъл от безбройните гниещи цветя
правеха въздуха почти негоден за дишане. От полумрака на храма с
висок тон се обади някаква флейта, придружена от ритмичните удари
на сихар (вид национален инструмент, наподобяващтимпан). Научих,
че този вид музика е свързана с определени дни, защото чрез нея по-
добре се приемат цветовете и настроенията, и че тя е звучала петсто­
тин години преди раждането на Христос.
Пред оцветените с ярки цветове и украсени с гирлянди цветя
божествени фигури седят и се молят хиляди вярващи. Горят свещи в
различни цветове.

139
 Някои от божествените ск у л ту р и са обвити в скъпа коприна и
държат определени неща в ръцете си. Застанал в йогийската поза
„лотос“ в една жълто оцветена ниша се моли свещеник. В индийската
религия на лотоса се гледа като на символ на чистота.
Свещеникът забеляза отдалеч нашето присъствие, потънал в мис­
лите си, потопи показалеца на дясната си ръка в чаша с червен прах и
докосна челата ни. Погледнах се крадешком в джобното си огледало.
На челото имах една „запетая“, която сочеше от долу на горе. Свеще­
ни кът сигурно е служител на бога Шива, тъй като ни даде знака на своя
бог.
Богът Шива е най-важният в индийската митология. Едновремен­
но той е разрушител и възстановител, още „унищожи тел на времето“
и „господар на танца“. Индусите са убедени, че техният учител в
изкуството на танца е именно този бог. Любимият цвят на Шива е
пурпурночервеният, затова в неговите храмове се срещат пурпурно-
червени и червени фигури с демонични лица. Успях все пак да
фотографирам „Танцуващият Шива“ с разтворени в движение крака,
разперил четирите си ръце, които показват четирите посоки на света.
В центъра на храма стои един „вимана“ - небесната колесница на
Шива. Колесницата е обградена от 28 ниши - като прозорчета - и във
всяка ниша има съдчс с олио, в което плуват горящи фитили. Меката
светлина обвива фигурите на хора и богове - атмосфера, която пред­
разполага за молитви.
Наблюдавах индусите и правех същото, каквото правеха всички.
Въпреки че червената точка на челото ми служеше за мимикрия, аз се
покланях със задължителните поклони, чувствах се сигурен и хвърлях
деликатни погледи на чудесните занаятчийски работи на ранните
художници. Шива, Кришна, Рама и Брама бяха изработени точно така,
както бяха описани в митологията. Със същ ата изработка се отлича­
ваха и съпътстващите ги многобройни слонове, лебеди и волове. Само
ярките цветове ми се струваха малко безвкусни. Но си мисля, че на
такова място за молитвено съзерцание, в такава дрезгава светлина, те
са необходими, за да могат уважаваните божествени образи да добият
един особен вид действаща аура.
Излязохме навън. Слънцето блестеше силно. Пред нас се издигаха
отвесните високи стени на пирамидалния храм и ми се стори, че нещо
подобно съм вече срещал в Централна Америка.
Качихме се на петнадесет метра нагоре през една монолитна врата
от гранит. Долната част на храма също е от гранит, но останалата част

140
с от пясъчник. Разглеждах всичко е половин око, защото професор
Махадеван се спираше при всяка фигура и ми разказваше за предназ­
начението й.
Седнах до професор Нагасвами на една стеничка. От главата не ми
излизаше направеното преди малко сравнение на Каншипурам с
Централна Америка. Тук, както и там, скулгпуриге са боядисани в
ярки цветове, боговете седят в пози „лотос“; тук и там има богове,
които танцуват; тук, както и там храмовете наподобяват пирамиди;
тук, както и там хората са с еднакъв цвят на кожата и движения та. И
тук, и там модерни те градове си приличаха. В Мадрас ми се струваше,
че съм в Мерида, Юкатан. Без да мога да го докажа, чувствам и мисля,
че набиващата се в очите на човек прилика не е случайна. Възможно
е в миналото оттук към Юкатан да са се преселили голяма група
жители и там да са подновили най-важното от своята кул тура.
Днес знам малко повече - те не са се изселили, те са излетели...
Илюстрациите за това са в тази глава.
Пред вида на 124-те храма в Каншипурам в главата ми звучат
въпросите: От какво са произлезли храмовете? Кой е започвал и
завършвал техния строеж - духовници, владетели, народът или бого­
вете? Кой е плащал на майсторите? Имало ли е традиционна концеп­
ция?
Не издържах и ги зададох на професор Нагасвами. Той извика нещо
и един млад човек му донесе две дървени пръчки. Едната заби в земята
и ми каза, че сянката й показва изток.
- Решения за строеж на храмове е имало по различни поводи -
започна да обяснява той. - В Каншипурам инициатори са били мно­
жество владетели от династията Палави. В строежите са се включва­
ли също цели села или манастирски училища, за да има тяхното
общество място, където да се молят и да разговарят с боговете. Често
храмовете са се сравнявали както училищата или университетите.
Може би именно желанието да се говори с боговете е било едно от
основанията за техния строеж. Както знаем, строителните места са
фиксирани в предварително предписани точки. Основата трябва да е
твърда, примерно от гранит, земя та да има хубав цвят, водата за пиене
да е наблизо и да е достатъчна за живот.
Дали това планиране на строителната площадка е било на опреде­
лено л и ц е -н е зная. Мисля, че гя се е определяла по небесните посоки.
Свещенослужителят забива една пръчка в земята. При изгрев слънце
нейната сянка показва запад, при залез - изток. Главната ос на храма

141
 е определена.
Майсторът строител завързвал за пръчката един шнур и с обикаля­
ното около нея е определял големината на храма. Паралелно на оста
зап ад - из ток са теглени и линиите. На пресечната точка помежду тях
и кръговете от обиколката са се получавали стойности, които са се
намирали по-близо или по-далеч от центъра. Ц ентърът фактически е
бил святото място, свързано със седалището на боговете. Тук в този
храм, в средата, е закопан един лингам, около който по-късно е
издигната пирамидата. Тоест от средата блести Божествената сила
към различните направления и посоки. Нишите около центъра са
запазени за олтари на боговете. Няма храм без дванадесетте календар­
ни божества. Символите на дванадесетте месеца могат да са разполо­
жени и в края на храма, по мес тата за молитва към боговете, свързани
с небето и звездите.
Едно светлокафяво момче само с една синя кърпа около кръста и
една жена с лакирани нокти на краката прекъснаха професора. Двама­
та се стараеха да ни обърнат внимание със звънеца на колелото, което
бутаха със себе си. Момчето спря пред нас и отвори една кутия. Вътре,
замръзнали сред кубчета лед, се виждаха плодови сокове. Не пожелах­
ме да купим.
- Аз знам кой е той - каза провокиращо момчето и прокара ръка по
една скулптура на стената на храма.
- Ако познаеш, ще получиш от мен десет рупии - каза професор
Махадеван.
- Това е „Танцуващият Шива“, боговете „Парнати“ го гледат.
- Добре! - призна Махадеван. - А кой танц играе Шива?
Момчето се замисли и каза:
- Той танцува „Небесният Танц“.
Прибра подадените му рупии и гордо се отдалечи с колелото.
- Това наистина ли е „Небесният Танц“ - попитах аз.
- По-скоро „Комическият Танц на разрушението и творението“. До
Шива виждате боговете, койито свирят на цимбали, флейти и други
инструменти. Веднага след това е Индра, Господарят на света, със
свитата си от марути - бойците от въздушните битки - обясни ми
професор Нагасвами.
„Бойците от въздушните битки“ живо ме заинтересуваха. На след­
ващия ден професор Махадеван ми донесе текст от „Рамаяна“, част от
втория голям индийски епос „Махабхарата“. Ето какво прочетох там:

142
 „По-бързо, Марути - каза Индра. - Побързайте с моята небесна
колесница. Дано Рама улучи своите неприятели...
Марутите направляваха колесницата по слънчевите лъчи, които
осветявали мястото, където Рама чакаше своя неприятел.
- боговете подпомагат справедливите - ка т Индра. - Качи се в
моята колесница и божествените сили ще ти помогнат. А з ще бъда
твоят водач и ще ускоря нейните гърмящи сили.
Облечен в божествена материя, Рама се качи в колесницата и се
хвърли в борба, каквато човешките очи по-рано не бяха виждали.
Боговете на смъртта гледаха треперещи как Рама се срещна с непри­
ятелската колесница. Облаците от битката затъмниха образите на
небоасюпа. Задушно стана на бойното поле.
Хълмове, долини и океани бяха за м иг изтрити от лицето на
земята от ужасния вятър, който вдигаха колесниците. Самото
слънце изглеждаше сякаш избледняло.
Битката не преставаше. Тогава в своя гняв Рама взе оръжието на
Брама, което беше натоварено с божествения огън. Това беше хвър.гя-
що светкавици светлинно оръжие. От кръглите дъги на светлината се
взе силата му и проби металическото сърце на Раван.
Когато всичко се успокои, върху кървавото поле заваляха цветя.
Звучни невидими арфи подеха от небето успокояваща музика../'
За такива като горният текст освен от индийските учени и акаде­
мици не съм срещал други приемливи изказвания. Ако някои от моите
критици се затрудняват какво да кажат, нека използват езика на
средновековната тъмна еснафщина. Преди това обаче нека прочетат
внимателно „Рамаяна“...
Отзвук от въздушни битки с необикновени оръжия освен в „Рама­
яна“ се среща и в петата книга на „Махабхарата“. Там божествените
оръжия просто се натрапват на читателя. Те убиват всички войници,
които носят ио тялото си метал. В случай, че войниците разберат за
това оръжие, късат метала от тялото си, скачат в реките и се мъчат да
измият всичко. Под въздействието на това оръжие на воините им
опадват косите и ноктите на ръцете и краката. Всичко живо изл инява,
защото е покрито с „дъха на боговете“. Ето какво казва „Махабха­
рата“:
„От жарта на оръжието се опърлят, върти се светът от горещи­
ната, слоновете се обгарят и се клатушкат насам-натам... Водата
ври, всички риби измират... Дърветата падат подред, бойните колес­
ници изгарят... Вижда се една ужасна гледка. Труповете бяха обезоб-

143
ра чени от страшната горещина и не изглеждаха вече човешки. Никога
по-рано не е имало такова страшно оръжие, никога не сме чували за
такова..."
Горното изглежда като рапорта за резултатите отхвърлената на 6
август 1945 г. над Нагазаки атомна бомба. „Спомени от бъдещето“ в
„ Махабхарата“?
Заздрачаваше се. Горещината иоутихвашс. Горе на върха на храма
трепна светлина. Там имаше някакво подобно на гърне образувание.
- Ж ивее ли горе някой? - попитах.
- Не - отвърна търпеливо професор Нагасвами. - Никой не живее.
О т етаж към етаж водят тесни стълби, които са направени с цел да
покажат на хората колко труден е пътят към небето. Кръглото горе,
което определихте като „гърне“, символизира превозното средство,
което трябва да е близо до небето.
- Да взема ли буквално думите ви, или да ги разбирам като
алегория? - погледнах го аз.
Професор Нагасвами вдигна рамене, сякаш искаше да ми каже да
правя както намеря за добре и отклони въпроса:
- Искате ли да купите коприна? Южна Индия е център на копри­
нената индустрия, макар че фабриките се намират в съседния щат
Майсур, до столицата му Бангалоре - той се усмихна. - Вие, евро­
пейците, можете да правите много неща, но коприна като нашата...
Той не се доизказа.

ЗАЩО КОПРИНАТА ПАЗИ ПРИРОДАТА

Професор Нагасвами започна да ми обяснява за коприната. Много

преди ние, европейците, да започнем да отчитаме времето, коприната
е била рентабилен експортен продукт. По известния Път на коприна­
та тя е тръгвала от Китай през Централна Азия и Индия до Европа.
Времетраенето на това дълго пътешествие е било от шест до осем
години. Срещу коприна обратно са били докарвани от благородни
метали и луксозна за онова време стока до семена от детелина,
праскови, бадеми, които по-късно стават основни културни растения
в тази част на Азия.
Професор Махадеван накара шофьора да спре пред малка невзрач­
на къщица. Говори известно време със собственика и ни повика да
влезем вътре. Изухме обувките си според обичая и ни въведоха в една
стая, чийто под бе така полиран, че буквално лъщеше като диамант.
В стаята в позата „лотос“ седяха две индийки и един индиец. Професор
Махадеван се настани до тях в същ ата поза. Направих същото, макар

144
че се съмнявам дали се справих както трябва.
След проведения кратък разговор една от жените стана и донесе
топ коприна. Разгъна го на пода и коприната магически заблестя в
наситен морскосин цвят, осеян тук-там с белите съцветия на жасмина.
Казах на Махадеван, че предпочитам неоцветена коприна. Навиха
топа и ми показаха други - очите ми просто се преситиха от толкова
красота. Не липсвате нито един от цветовете на дъгата.
Накрая поисках да ми отрежат няколко метра и помолих да ми
покажат как създават това съзвучие от красота, втъкано в цветовете.
Отправихме се към задния двор на къщата. От някакъв стелаж
собственикът свали кошница от лико. Вътре стотици, дълги колкото
цигара, буби усърдно гризяха купчина черничеви листа. Бубите са
ларвите на копринената пеперуда, която е около 300 вида. Най-
важният вид е така наречената черничева пеперуда-сивобяла на цвят
с жълто-кафяви черти по крилата. Тъй като този вид вече се развъжда
в Азия над 4000 години, той не може да лети, а само трепти с крила.
Ж енската копринена пеперуда снася около петдесет яйца с голе­
мина милиметър и една седмица след това умира. Десет месеца по-
късно от снесените през края на лятото яйца се излюпва бубата, която
започва веднага да се храни с листата на бялата черница. Пет седмици
след излюпването гя започва да изгражда копринения си пашкул. От
секрета на слюнните жлези във въздуха се втвърдява нишка с дължи­
на около 4000 м. Пашкулът е готов за три-четири дена.
Професор Махадеван нещо се договаряше със собственика на
копринарницата. Оказа се, че той е създал нещо като музей настаните
на развитието на копринената буба.
-А к о гъсениците продължат развитието си в продължение още на
две седмици, ще се излюпят пеперуди - каза професор Махадеван. -
Затова ги поставят в нагорещена пещ, където от температурата
умират. После поставят пашкулите над гореща нара или в кипяща
вода, ог което копринената нишка се втвърдява. Остава да се намери
началото й и пашкулът да се развие - доста труден процес.
- Колко коприна дава един пашкул? - попитах собственика.
- От два до четири километра. Бубите са много лакоми. Хранят се
по шест пъти на ден.
- Колко пашкула трябва да се обработят, за да се получи килограм
коприна?
- Около 10 000. И слава на Бога, че така е наредил нещата, иначе,
ако се бяха превърнали в пеперуди, те щяха да унищожат цялата
страна!
На връщане към Мадрас всеки от нас потъна в мислите си.

145
 Шофьорът внимателно заобикаляше дупките и теглещите своите
рикши индийци.
- Колко имена на Вишну знаете? - наруши мълчанието професор
Махадеван.
Погледнах го.
- Че колко има?
- Хиляда!
- Налага ли се да се знаят всичките?
- Всеки учен трябва да ги знае - отсече професор Махадеван.
- Кажете ми ги тогава - избъбрих сконфузено аз.
Започна, като на всеки десет имена правеше пауза. След малко,
нещо, което не допусках, се намеси и шофьорът и също започна
монотонно да ги изброява. Скрито натиснах хронометъра на часовни­
ка си. След девет минути и тридесет и пет секунди мъжкият дует
изброи хилядата имена.
- Няма ли синоними, които да обхващат всички? - попитах аз.
- Само думата „Рама“. Кога го искате закрила от Вишну, достатъч­
но е да го повикате с „Рама“ - каза без ни най-малко да се затрудни
професор Махадеван.
Отново потънахме в мълчание. Като чета Индийската митология,
главата ми се замайва от имената на боговете. Ако един европеец не
е зап о зн ат с индологията, много трудно ще се справи с имената
на 40 000 богове. И въобще няма да е наясно къде започват и къде
свършват!

БОГОВЕТЕ В РАННАТА ИСТОРИЯ НА КОСМИЧЕСКИТЕ

ПОЛЕТИ

Съобразно моята цел аз трябваше да опозная и селекционирам

онези богове, които са пряко свързани с пътищата към Космоса -
Рама, Индра, Арджуна, марутите... Има още цяла група, които според
„Махабхарата“ и „Ведите“ „ходят но небето“.
Такива са например божествените близнаци Ашвини, обикалящи
в края на деня Земята със светлата си колесница. Богът на слънцето
Сириа е влязъл в историята с лотоса в ръцете си, с колесницата, с
която обикалял света и с това, че виждал навсякъде всичко.
Роденият от лотос Бог на огъня Агни също имал златна и блестяща
колесница. С нея той носел изгорената жертва на боговете. На небето
изглеждал като светкавица, на земята като огън.
Такъв е „Господарят на птиците“ Гаруда. Той помагал на Вишну да
се движи по-бързо, но действал самостоятелно - мятал бомби, разгон-

146
вал с огън воините и стигал дори до Луната. Такъв е Вишвакарман,
строителят на боговете, който построил на Индра не един палат и като
уважение за майсторството си получил хубава небесна колесница.
Във „Вишну-пурана“, датирана от 1У-У в. ир. н. е., има предания, в
които в определен период от време „древните бащи на човечеството“
със собствено „летящо средство“ идвали от небето.
„До като Калки говореше, от бляскаво оръжие закриляни, дойдоха
от небето две прилични на Слънцето, блестящи от благородни камъ­
ни и очи от всякакъв вид, само по себе си движещи се колесници...“
Калки също е изпол звал небесна колесница, „която се управлява от
волята на невъоръжен пилот “.
В съчинението си „Предистория на авиацията“, издадено в Чикаго
през 1928 г., Бертолд Лауфер съобщава за „Човека Виквила“, който
избягал от един царски палат със съпругата си „но въздуха“.
Цар Руманват направил такъв небесен кораб, в който се побирали
жителите на цял град. За това говори индийската легенда:
„... И така седна царят със своята свита, със своите жени, с
неговите удостоени хора и с по една група от всяка част на града в
небесната колесница... Те достигнаха далечината на небосклона и
следваха посоките на вятъра. Небесната колесница прехвърча зелшта
и океана и се отправи в посоката па град Авантис, където имаше
празненство. Машината спря, за да може царят и тия с него да
присъстват на празненството. След едно късо застояване пред очите
на веселите зяпачи, които се чудеха и дивяха на колесницата, царят се
качи в нея и отправи обратно... “
Множеството богове от индийската митология и санскритска
литература се подреждаха според свойствата на техническите съоръ­
жения, с които те са разполагали.

УРОК ИО МОРАЛ

Мислите ми бяха прекъснати от една комична гледка. Всички

започнахме да се смеем.
На улицата, недалеч от малък храм, две леки момичета (те се
познават веднага по целия свят) се подиграваха публично с един
войник. Сваляха шапката от главата му, той я вдигаше и пак я
поставяше. Това се повтори няколко пъти, докато войникът успя да я
грабне и побърза да изчезне. Едното от момичетата вдигна полата си
до задника в посоката, в която той избяга, което на езика на междуна­
родните жестове можеше да означава само едно: „Ти не си мъж!
Можеш само веднъж!“. .

147
 - Това да не са блудници от храма? - попитах аз с най-непосредст-
вена швейцарска доверчивост.
Особеният поглед на професор Нагасвами ме възпря да продължа.
- В индийските храмове няма проституция. В ритуала на молитви­
те понякога са включени танци, песни и музика, както в други големи
немонотеистични религии. Избрани неомъжени момичета преди го­
дини са се занимавали с изучаване на изкуството на танца.
Едва през осемнайсти век с пристигането на европейците традици­
ите са се изменили. Те бяха тези, които поради прелестите и красотата
на танцьорките се мъчеха да се домогнат до тях. Британците не знаеха
нищо за храмовите ритуали и приемаха, че танцуващите момичета са
блудниците на духовниците. Една абсурдна мисъл - проституция в
свято място!
В Индия няма случаи в храмовете да се е правил секс. Преди
тридесет години танците в храмовете са забранени със закон - напрано
глупаво и неоснователно. Стари и достойни фамилии танцьорки,
чиито прадеди от хиляда и осемстотин години са усъвършенствали
танците, останаха без прехрана. Колко жалко!

„ВИМАНА“ НАВСЯКЪДЕ

Преди да отлетя за Калкута, професор Нагасвами ме отведе в

държавния музей, където се съхраняват археологическите находки от
цялото южноиндийско културно развитие от древни до по-нови вре­
мена.
„Виманите“, летящите резиденции на боговете, се срещаха нався­
къде. Лингамите също.
Пред една бронзова пластика на „Танцуващият Шива“ Нагасвами
започна своето обяснение:
- Шива танцува, но с единия си крак стои върху гърба на легнал
човек, което означава, че е застанал върху невежеството. В едната си
лява ръка размахва звънец, който пък символизира музикалните
вълни, „трептенията на Вселената“. В едната си дясна ръка държи
пламък - алюзия, че Космосът се е издигнал от пламъци и отново ще
потъне в тях. Третата му ръка трябва да се разбира като универсалната
защита...
Професор Нагасвами е бил дългогодишен директор на този музей,
така че познава всеки ъгъл от него. П азачът почтително го поздрави.
А аз със задоволство наблюдавах учителите и децата, които с трепет
преминаваха пред експонатите. Затова почти се сблъсках в бронзова­
та фигура на човек с хобот на слон. Познавах подобни чудовища от

148
Централна Америка - на двадесет хиляди километра оттук.
- Тези същества с хоботите как ги наричате? - запитах професора
аз.
- Това е една от представите за Ганеша - един от петимата главни
богове на индуизма, служи тел на Шива. Ганеша още е отстранител на
зрудностите и покровител на предприемчивостта.
- Той от древните традиционни богове ли е?
Професорът поклати глава:
- Най-много да е на две хиляди години, но вероятно е по-стар. Той
същевременно е син на Шива и, кактосе споменава във „Ведите“, той
го е повикал да дойде тук.
- Какво означава неговото име?
- Ганеша на санскритски е събирателно име. „Ганас“ означава
група или групи, приставката „ига“ се превежда като „господар“.
Името му може да се преведе като „Господар на групите“.
Докато се разхождахме из музея, през цялото време си мислех как
да отстраня трудностите и да събера целия материал. Не очаквах кой
знае какви затруднения, но все пак...

ИЗНЕНАДА В КАЛКУТА

Калкута е главен град на индийският щат Бенгалия и според мен е

най-мръсният град на света. В самолет а по пътя прочетох във вестни­
ците, че имало епидемия от дизентерия. Който иска, може спокойно
да зачеркне града от своите планове - тук винаги има някаква епиде­
мия. А онзи, който преживее Калкута, завинаги ще е имунизиран
срещу мръсотията. Толкова за този град.
На летището ме посрещнаха моят бенгалски издател Аджит Дут и
професор Канджилал.
С професор Канджилал се запознах преди десет години на една
лекция по моята хипотеза. Той беше между слушателите и ме атакува
със своите задълбочени познания по санскритски. После разбрах, че
Канджилал заема особено място сред индийските учени. Този нисък
чернокос мъж с дебели очила е завършил санскритския колеж в
Калкута, следвал е в Оксфорд, бил е ректор на известния „Викгори
Колеж“ в Кокбехар в щата Западна Бенгалия. Днес е представител на
индийската държава по санскритски ге въпреки в Азиатското общес­
тво на народите и професор в университета в Калкута. Като специ­
алист по санскритски думата му тежи навсякъде.
Тримата седяхме притиснати в едно такси, когато професор Кан­
джилал каза:

149
 - Страхувах се да ви го кажа, но ще призная, чс имате право!
- Как да разбирам думите ви? - погледнах го учудено.
- Това ще ви обясни всичко - отвърна той и ми подаде 321
машинописни страници, написани на английски език.
Прочетох заглавието: „Летящите машини в древна Индия“.
През нощта набързо погълнах текста и веднага разбрах, че той е
толкова сензационен, че моите академични критици ще се откажат
веднага от твърденията си. Не мога да опиша какви чувства ме
вълнуваха тогава. Важното беше, че разработките на професора зву­
чаха като откритие за мен. Затова си позволявам с негово разрешение
да дам адреса му. Който се интересува, ще го намери.

РК .0Р Е 80К Ог. ОЛеер К итаг Капф1а1

„N18111 - 8 агап“
КаЛрикиг КоаЛ
ОезКЬапсЛнта^аг
Са1ста - 59

Професор Канджилал ми разреши да публикувам откъс, който той

е избрал, от неговата книга. Остава да кажа, че авторът още във
въведението казва, че е изследвал цялата ведийска литература, класи­
ческите санскритски текстове и будистката санскритска литература
за следи от извънземни същества. Привличал е за консултанти свои
колеги, дискутирал е с известни професори но света и в Индия.
Резултатът е съкрушителен за противниците на моите хипотези.

„Необходимо е повече смелост, за да измениш своето мнение,

отколкото да останеш верен на него“ - казва фредерик Хабъл
(1813-1863 г.).

150
 ЛЕТЯЩИ МАШИНИ В ДРЕВНА ИНДИЯ
от професор д-р Дилееп Кумар Канджилал

В „Ригведа“ има доста текстове, посветени на божествените близ­

наци Асвини, Рбхуси и други божества. В тези химни се появяват
първите сведения за транспортни средства, способни да летят с живи
същества на борда. Тези летящи машини се означават в „Ригведа“
като „ратха“1. (Думата може да се преведе по смисъл като „превозно
средство“ или „кола“.) Рбхусите конструирали летяща колесница за
близнаците Асвини, които били смятани за лекари сред боговете2.
Колесницата била извънредно комфортна. С нея можело да се лети
навсякъде, даже и в най-високите облачни слоеве и дори в „небесата“3.
В химните се споменава, че тази машина била по-бърза и от мисълта
4. Летящият апарат бил голям, състоял се от три части и имал
триъгълна форма. Обслужвал се от не по-малко от трима души.
Машината имала три колела, които се прибирали но време на полет.5
Допълнително се споменава, че летящата кола била обхваната от три
„пилона“.6 Според разказите на „Ригведа“ машините били изработва­
ни от злато, сребро и желязо, но във ведически ге текстове се спомена­
ва най-често злато с чуден блясък.1 Машината била стегната от
иглообразни и нишковидни тъкани.8
Описваната бойна кола се задвижвала от течности, чиито имена
днес не могат да бъдат преведени точн (думите „мадху“ и „анна“ са
най-близко до „мед“ и „течност“). Колата се придвижвала по небето
по-леко от птица, завивала към Слънцето и Луната и се приземявала
със страхотен тътен.9
Забележителен е фактът, че в „Ригведа“ се споменават горива,
които се съхранявали в различни резервоари.10 При това изрично се
пояснява, че летящата машина се придвижвала по небето без помощ­
та на впрегатни животни.11Когато машината се снижавала от облаци­
те, на земята се събирали големи човешки маси, за да наблюдават
приземяването. Освен за споменатите трима пилоти машината пред­
лагала място за спасения от корабокрушение цар Бхуджу, за дъщерята
на Суриа, за г-жа Чандра, както и за други двама-трима пътници.
Следователно колата можела да пренесе всичко седем-осем души.
Освен това тя би трябвало да има качествата на амфибия, тъй като
можела да каца без повреди върху морската повърхност и оттам да
отлита към брега.

151
 В „Ригведа“ 1.46.4 се описват цели три летящи бойни машини,
които извършвали различни спасителни операции. Описани са пове­
че ог 30 подвига, между тях спасителни операции от морето, от
пещери, от вражески бойни редове, от килии за мъчения. По разкази­
те на „Ригведа“ тези бойни коли били много просторни, изпълнявали
различни операции и създавали страхотен шум на старта.12
В гази трудна връзка някои думи във ведическите текстове изиск­
ват специално внимание. Тези думи са „мадху“, „анна“, „триврт“ и
„трибандхура“. В класическия санскрит „мадху“ означава „мед“, но в
речника присъс тва и като „сома“, „течна субстанция“.12„Анна“, която
се отнася обикновено до варен ориз, чук се превежда като ферменти­
рал оризов сок. Има се предвид вероя тно смесена течност от алкохол
и сома, която сс съхранявала в резервоарите исс използвала за гориво.
Забележително е още, че летящ ите машини оставяли следи от коле­
лата, когаго се придвижвали по земята. Някои апарати старзирали и
се приземявали по твърд летателен график: три пъти дневно и три
пъти през нощ та.14
В пасажите от „Ригведа“ 1.166.4-5,9 е описан много достоверно
полетът на „марутите“. Сградите се клатели, малки дървета и храсти
били изтръгвани от корен, ехото от шума на старта било връщано от
пещери и хълмове, небето сякаш било разтърсвано от тътена на
излитащата машина и всеки момент щяло да се разкъса.15
Тук бих искал да кажа нещо като специалист но повод на думата
„вимана“. „Вимана“ в смисъла на летяща машина се появява най-
напред в „Яджур“ 17.59. Преди това думата е използвана н различен
смисъл, нещо като „небесен огън“, „равносметката на деня“ или като
„Творецът на небесата“. Във всички тези производни думата се
свързва с небосвода и неговите размери. Но в „Яджур“ 17.59 и следва­
щите еднозначно се превежда като летателен апарат.
Думата, която в тези стихове се използва в именителен падеж, се
отнася до нещо, което „изпълва небосклона с блясък (разкош)“,
„което осветява цели области“, което „съдържа течна субстанция“ и
което може да следва изгрева и залеза на Слънцето и Луната. В цяла та
класическа и иураническа литература „вимана“ е родовото понятие за
летателен апарат.
Извадка от тестове, които трябва да потвърдят как в героичните
епоси на „Рамяна“ сс използуват думите „ратха“ и „вимана“ за летящи
обекти:
„Заедно с Кхара той се качи в летящата колесница, която беше
украсена с бижута и лица на демони. Тя се придвижваше с шум, която

152
наподобяваше гръмотевица“ (3.35.6-7)
„Качи сее тази колесница, която е обсипана със скъпоценни камъни
и може да се издига в небето. След като прелъсти Сита (жена на един
цар), можеш да отидеш където поискаш. Лз ще те преведа по въздуха
до Лаика (днешен Цейлон)... Така Равана и Мариха се качиха на небесна­
та колесница, която приличаше на палат (вплита)..." (3.42.7-9)
„Мошенико, мислиш ли, че ще станеш богат, като си набавиш този
летателен апарат?" (3.30.12)
„Тогава в Лаика заедно обедните Сита и Триджата се появи отново
летящата машина, която имаше скоростта на мисълта." (4.48.25­
37)
„Това е блестящата като слънцето великолепна летяща колесни­
ца, наречена П у с п а к а (4.121.10-30)
„Летящият обект, украсен с лебед, се издигна със силен тътен в
небето. “ (4.123.1)
„Всички далш от харема на маймунския цар Сугрива завършиха
бгьрзо приготовленията си, се качиха в летателния апарат... “ (4.123.1-55)
Текстовете в „Рамаяна“ описват изострени отпред бързо придвиж­
ващи се небесни возила с блестящ като злато корпус. Те имали големи
стаи и малки, обсипани с перли прозорци. Във вътрешността се
намирали удобни, богато декорирани помещения. Долните етажи
били украсени с кристали. Вътрешните помещения били застлани с
килими и постелки. Колесниците - просторни и притежавали всички
удобства. Описаните в „Рамаяна“ небесни колесници можели да
пренасят 12 души. Те стартирали сутрин от Ланка (Цейлон) и дости­
гали Айодха следобед с междинни капания в Кискиндха и Васистхас-
рама. Следователно превозните средства преодолявали разстояния от
около 2880 кш за 9 часа. Това отговаря на средна скорост от 320 км/ч.
С изключение на два във всички останали пасажи думата „вимана“
винаги се използва за описание на летателен апарат.
Досега изброените пасажи дават възможност да се заключи, че
небесните колесници са превозвали „божествени“ или „небесни“
същества. Летящите конструкции са били използвани от избран и хора
като владетелски фамилии или пълководци. Но в санскритската
литература се сочи винаги, че техниката за конструиране на летящите
обекти произхождала от боговете. Има също ясни разлики между
боговете в техните огромни космически градове. Освен това
съществували избрани хора, които в изключителни случаи можели да
посещават подобни градове.

153
 Така например в описанието на пътешествието на Арджуна по
небето се съобщава, че той трябвало да прекоси много небесни
области и да наблюдава стотици други летящи обекти. Някои от тези
кораби били в полет, други били на Земята, а някои били готови за
отлитане.16
ЕЗ текстовете на „Сахабхапарван“ се дават детайлни описания на
тези „небесни същества“. Те, изглежда, са дошли в ранни времена на
Земята, за да изследват хората. Тези „небесни“ същества се придвиж­
вали по всички посоки на Космоса и на Земята.17Описва т се различни
конструкции, наречени „Сабха“, които се придвижвали по своите
орбити подобно на днешните спътници.18 От вътрешността на тези
гигантски сателити, които днешният човек би описал ка то космичес­
ки конструкции или космически колонии, излитали различни видове
„вимана“. Тези конструкции били огромни и блестели като сребро на
небето. Те съдържали храни, напитки, вода, всички удобства на
живота, какао и страховити оръжия и боеприпаси за тях.
Един от тези въртящи се около своята ос космически градове се
наричал Хиранапура, което би се превело приблизително като „град
от злато“. Той бил построен от Брахма за жените демони Пулама и
Калака. Градът бил непревземаем и бил така успешно защи таван от
двете, че даже и боговете го отбягвали.
Въпреки това по-късно се стигнало до битка. Тя се описва в глави
168, 169 179 на „Вапарван“ (част от „Махабхарата“). Арджуна, божес­
твеният герой на „Махабхарата“, таял неприязън към демоните,
които неимоверно се размножили. Когато Арджуна се приближил
към орбиталния град, те се отбранявали със страховити оръжия.
„Разгоря се ужасна битка, по време на която градът беше изхвърлен
във въздуха, след което отново се върна към земята. Той се люшкаше
от една посока в друга. С.лед дълга бо[>ба Арджуна метна смъртоносен
снаряд, който разкъса града на парчета и го събори на земята.
Оцелелите демони се изправиха изпод развалините и продължиха да се
бият упорито. “
Все пак накрая всички демони били унищожени. Индра и друг ите
богове признали Арджуна за герой.
Във „Вапарван“ има и други орбитални градове, които се въртели
около своята ос.19 Те се наричали Вайхаяси, Гаганчара и Кхечара. В
„Сабхапарван“20 се описват своеобразни постройки, конструирани от
бога Майа и транспортирани впоследствие до космическите градове.
(Терминът, използван за тези градове, не е съвсем уточнен. От

154
 кореновата дума би могло да се изведе „изпълнени помещения“).
Важен в тази връзка е фактът, че около земята кръжали орбитални
станции, чиито отвори на хангарите били достатъчно широки, за да
поемат летателните машини. Старинните описания се приближават
до днешните представи за орбитални космически станции.
От тези станции стартирали летателни машини към земята, а на
земята също били строени летящи колесници. Голяма част от тях
носят името „вимана“. Само в „Махабхарата“ има 14 текста, в които
се упоменават летящи „вимана“. Често е трудно да се уточни раздели­
телната линия между излитащите от космическите градове „вимана“
и тези, конструирани на земята. Следващите изречения могат да
потвърдят тази констатация:21
„Боговете създаваха всяко механично съоръжение с определена цел. ,<22
„Великодушната личност, която се качи на небесната колесница,
възхити боговете. “ 23
„О, ти, Упарихара, голямата летяща кола ще дойде при тебе и ти
ще си единственият човек, който ще изглежда като божество, когато
седнеш в тази колесница. “24
„Чрез магията на една молитва бог Яма дойде при Кунти с
летящата си колесница. “25
„(), ти, потомък на рода Куру, онзи сърдит човек дойде с летящата
си колесница, която може да се придвижва навсякъде и която е
известна като Саубхапура... “26
„Когато той излезе от полезрението на смъртните, видя високо в
небето хиляди странни летящи апарати. “Т
„Той пристъпи в любимия па Индра палат и видя хиляди ле-тящи
апарати, някои в покой, други в движение. <<2Х
„Трупите марути пристигаха в божествени летателни апарати, а
Ма)пали, след което беше говорил така, взе мен (Лрджуна) в своята
летяща колесница и ми показа другите лета/пелни апаратил 9
„По небето се придвижваха хора с летателни апарати, които бяха
украсени с лебеди и бяха просторни като дворци. <<30
„Великият господар му предаде самостоятелно придвижващ се
летателен апарат.“*'
„Боговете се появиха с своите собствени летящи возшш, за да
наблюдават борбата между Кримакаритеи Арджуна. Самият Индра,
господарят на небето, дойде със специален апарат, който можеше да
поеме 33 божестве/ш същества.“**

155
 В обширни те текстове на будистката литература терминът „вима-
на“ се среша на различни места в смисъл на летателен апарат. Така
във „Вимана Видху“ , която е част от „Махабхарата“, местата, които
служели на щастливите „духове за жилища“, се наричат „вимана“.
Така се говори за блестящ дворец, който плувал във въздуха. Някои
учени са склонни да тълкуват понятието „вимана“ в будистката
литература като дворци, които служели за жилища на боговете и
щастливите духове. Думата „вимана“ обаче изключително рядко се
използва във връзка с човешките поселения. Така изразът „вимана“
в първата част на „Сулавамсан“ еднозначно означава въздушно пре­
возно средство. Точното тскстоописанис гласи: „...Огромният град
беше пълен със стотици въздушни колесници от злато, скъпоценни
камъни и перли и изглеждаше като звезда на небосклона.“
Голямата част от будистката литература разглежда понятието
„вимана“ като подвижен небесен палат или въздушна колесница. В
този смисъл то се използува както във ведическата, така и в пурани-
ческата и по-късно в класическата ли тература. Три примера са доста­
тъчни за илюстрация:35
„Великият бог слезе от въздушната колесница. “
„От небето се появи божествена небесна колесница, управлявана от
Матали. “
„Когато цар Супарна отиде да играе на зарове, неговата жена
Сугроши слезе от летателния апарат. “
Една друга автентична връзка с летящ ите апарати в древна Индия
може да се открие в творбите на Комдаса. Той описва с подробни
детайли и научна точност различните фази на въздушния полет на
Рама от Ланка (Цейлон) до Айодхя.36 Когато той летял във висините,
пред него се открила панорамна гледка към развълнуваното море,
морските животни и подводните формации. Морският бряг наподобя­
вал формата на ръба на тънко желязно колело.37Въздушната колесни­
ца се издигала и се снижавала, летяла понякога между облаците, после
в по-ниските слоеве, в които летели птиците, и се издигала нагоре по
„пътищата на боговете“.38 След пътешествието над част от океана,
реки, езера и едно обиталище на самотник небесната колесница се
приземила в Утаракосала. Хората, които' се събрали на мястото на
приземяването, разглеждали колесницата с голямо удивление. Рама я
напуснал по една стълба от блестящ метал.
След срещата Рама заедно с Бхарата влязъл в декорирания със
знаменца небесен транспортен съд по същата стълба. Бхарата иодне-

156
съл своите почитания на Сита, която била във вътрешността на
самолета.40 Корабът летял около една миля с малка скорост, носле се
ускорил и достигнал Айодхя, столицата на Рама.41
Много нагледно описание на въздушно пътешествие повече от
2900 км. И то от Ланка (Цейлон) за Айодхя през Сетубандха, Мисоре
и Алаахабад.
Калидаса споменава за няколко смайващи подробности, които би
трябвало да ни накарат да се замислим. Когато цар Дуспанта слязъл
от кораба на Индра, той за свое учудване забелязал, че колелата на
въздушния кораб ниго вдигали прах, нито издавали шум, макар че се
въртели. Смаян, той регистрирал, че те не докосвали земята. Матали
пояснил, че това било от превъзходното качество на въздушната
колесница на Индра. Това сведение потвърждава, че е имало едни
самолети, създадени от боговете, и други, изработени в земни рабо­
тил НИЦИ.42'43-44
Пример за една земна самолетна конструкция е историята с двама­
та братя Пранандхара и Паядхара. Те се научили от демона Майа как
да произвеждат самостоятелно механични летателни апарати. Конс­
труираната от тях машина можела да прелети 3200 км без спиране и
с нейна помощ двамата братя напуснали страната си, за да достигнат
един далечен континент.45В същата история се описва пътешествието
на цар Нарабаханадута с един огромен въздушен транспортен съд.
Тази гигантска въздушна колесница можела да пренесе повече от
хиляда души и завела много хора в Каусамби.
„Катхасаритсагар“ е сборник с предания от различни епохи, който
съдържа исторически сказания и митове от отминали времена. И там
се говори за летящо транспортно средство, което никога не „трябвало
да зарежда“ и можело да пренася хора в далечни страни отвъд морето.
От тези предания може да се заключи, че хората от древна Индия са
познавали най-различни типове летателни машини. Не само това -
има безброй сведения за технически и механични съоръжения, като
например водни часовници, изкуствени кукли, механични напоител­
ни съоръжения, изкуствени птици и изкуствено предизвикани дъж­
довни облаци.46
В търсенее на произхода на тези прастари знания за летенето
„Махабхарата“, „Висвакарма“ и др. отбелязват, че поименно изредени
наследници на боговете служели като „главни архитекти на боговете“
и строели летящи колесници. Част от тези знания попаднали у хора­
та.4^ В „Сабхапарван“ на „Махабхарата“ се намеква за друго предание,

157
според което Майа, главният архитект на „демоните“, проектирал не
само летящи машини, но и гигантски космически градове, познати
под името Гиганакарасабха. При това удивителни дворци носели
печата на неговите проектантски умения. Ако се поеме тази следа,
може да се открие в текстовете на „Самаранганасутрадхар“, че самият
Брахма в ранни времена е сътворил най-големите въздушни кораби,
които се знаят даже по име: 1. Ванрая, 2. Каиласа, 3. Пусиака, 4.
Маника, 5. Трибистана.48 Притежатели на тези огромни въздушни
кораби били Брахма, Сива, Кувсра, Яма и Индра. В същата творба се
формулира един основен принцип за строителството на дворци. К ате­
горично се застъпва мнението, че храмовете се строят като архитек­
турни копия на небесните колесници.4*В различни творби, например
в „Манагара“ от 7-и век пр. н. е. се потвърждава това древно предание.
Дворците и храмовете съответстват по своите контури на древните
летящи машини. Огромните главни храмове били умалено копие на
могъщите космически формации, малките местни храмове предста­
вяли символично летящ ите колесници на ио-низшитс в йерархията
същества. При това се тегли рязка граница между използваните от
боговете небесни транспортни средства и тези на смъртните.
При тези древноиндийски предания възниква въпросът, дали бо­
жествените същества, управлявали летателните апарати, са били от
плът и кръв или не. Ако боговете се разглеждат като абстрактни
скици или като персонификация на природни сили, то това противо­
речи на представата за живи същ ества в самолетоподобните конст­
рукции, които сновели между Земята и Космоса. Ако пък припишем
на боговете човешки дейности и човешки характер, то възникват нови
противоречия. Ведическите текстове говорят със сигурност, че е
имало 35 от тези небесни богове. Пураническите текстове обаче
установяват броя на небесните Асури на 100. Във ведическите тексто­
ве божествените близнаци „Асвини“ се описват като много млади.50
Те имали човешки образ и човешки качества. При това Сайана в
коментар към „Ригвсда“ твърди ясно и безусловно, че боговете дошли
от далечна точка на „небето“.51
В стария научен спор дали боговете са от духовно или физическо
естество авторът на „Нирукита“ Яска заема компромисна позиция.
Той защитава тезата, че и двете твърдения са верни. Боговете били
както дух, така и материя. Изследванията на главните особености на
ведическите божества потвърждават мнението, че боговете са мате­
риални същества, които преди много време са навлезли в нашата

158
Вътре в огромния орбитален град
Скалните рисунки близо до гр. Гхатсила изобразяват гигантски фигури
с шлемове. За съжаление вандалите не са се отказали от това да над­
раскат имената си

Еволюция в изобразяването на бога слон Ганеша: Вляво - грубото чо­

вешко изображение със слонска глава и странично изсечен хобот (Му­
зей на Денпасар - Бали, Индонезия); в средата - хоботът се е превърнал
в маркучоподобно образувание; вдясно - хоботът окончателно се е пре­
върнал в маркуч
Главният храм на Прамбанан с посветен на Шива
Колега на Ганеша от Коста Рика Версия на Ганеша от Монте
Албан в Мексико

Същества с хоботи охраня­

ват стъпалата
От релефите - Рамаяна

Ангелоподобни същества в индийската митология

156 симетрични „скрина“ заобикалят храма
Каменни епизоди от жизнения път на Буда
Борободур

Борободур - една
мистична диаграма
Изкачване към Борободур

На върха - каменният кръг със ступата

1300 релефа = 2.5 кгп картини

1472 ступи украсяват Борободур

Каменни епизоди от жизнения път на Буда
Каменни епизоди от жизнения път на Буда
Слънчева система. „Махабхарата“, която се опира на по-стари източ­
ници, описва тези богове като телесни същества, които не се потели,
техните очи не мигвали, изглеждали вечно млади и техните „венци“
(имат се предвид вероятно излъчвателите около тялото) никога не
увяхвали.
При наличието на множество различни описани летящи обекти
човек може логично да се запита,защо не са намерени археологически
останки от летателните апарати. При по-близко изследване се устано­
вява, че е имало малко пионери на техниката, които владеели науката
за летателните апарати. Майа и Висвакарма били двама от тях. Освен
това употребата на тези апарати била ограничена в рамките на елита
и не била разпространена сред простолюдието. Дори и днес полетите
със самолет са при вилегия на богатите и бизнесмените, дока го масата
в развиващите се страни не може да си позволи този лукс. Летателната
технология била добре охранявана тайна. Освен това в древна Индия
било обичайно да се ограничават решаващи аспекти на познанието в
тесен кръг от учени и ученици. Боговете дори възлагали на техните
човешки рамене задължението да опазват тайните за летящите апа­
рати. В „Сама-анганасутрадхар“ се твърди еднозначно, че технически­
те иод-робности трябва да останат тайна. Коментарът „Бодхананда“
на Ваиминика Шастра постановява, че има само един човек, владеещ
тайните на „вимана“, който може да управлява самолета. Преди един
бъдещ пилот да започнел да практикува, той трябвало да изучи 32
тайни на „вимана“.
Тъй като „вимана“ можели да бъдат използвани не само като
транспортно средство, но и като стратегическо оръжие, стават ясни
потайностите около техния състав и произход.
Друга причина за забравата на изкуството за летене от хора и
богове са различните битки и катастрофи хиляди години преди наша­
та ера. Една група индийски астрономи е на мнение, че би тката при
Кхуруксетра се е състояла през 3102 г. пр. н. е. Тази дата се изчислява
въз основа на астрономически наблюдения, които се споменават във
връзка с тази битка. Друга група датира битка от войната Бхарата към
2449 г. пр. н. е., докато европейски учени смятат, че събитието се е
произвело в 1000 г. преди Христа.52Консервативните индийски учени
определят появата на четирите веди, на „Брамаяна“ и „Упанишадите“
между 6000 и 2000-а г. пр. н. е., някои от тях даже и в по-ранно минало.53
Дори такъв учен като X. Якоби датира създаван ето на ведите
към 4500 г. пр. н. е.

/59
 В „Махабхарата“ се описват огромни разрушения, предизвикани от
мощните оръжия на боговете. Чудовигцността на описаните ситуации
е сравнима само с тази на съвременната ядрена война. Разрушенията
били толкова ужасни, че на преживелите били необходими много
години, за да организират ново общество. В този междинен период е
била прекратена употребата на летателните машини.
В различните санскритски текстове се потвърждават световни
катаклизми. Катастрофите донесли непоправими загуби на човешка­
та цивилизация. Различните разрушителни вълни имали различен
произход, от които в санскритската литература се описват следните:
- космическа катастрофа (война на боговете);
- естествени катастрофи като наводнения и земетресения;
- регионални или световни войни.
Според индийските предания човешката цивилизация е много
стара и не може да бъде вместена в определените от модерните
изследвания времеви граници. От всички тези причини става ясно
защо в археологическите разкопки не са намерени реликти от лета­
телните апарати. В Европа днес едва ли могат да се намерят останки
от Първата световна война, а предмети от Тридесетгодишната война
могат да бъдат видени в най-добрия случай в някой музей.
В индийските санскритски текстове се разглеждат не няколко
столетия, а хилядолетия. Не бива да ни учудва, че знанието за употре­
бата на летателните машини е било пренесено с времето във ведите
и често е било трансформирано в легенди. Военните разрушения и
последвалите катастрофи изтрили познанието за конструиране и
строителство на летателни апарати, но останал споменът в епична
форма. Част от тези древни възпоминания живеят и днес във фолкло­
р а - в китайските летящи дракони и индийските божествени коли.
Остава въпросът защо хората имитирали в техните храмове божес­
твените транспортни средства.
Тези божества били за хората, живели преди хилядолетия, нещо
непонятно, което силно ги впечатлявало. За боговете се издигали
дворци с манастири и с всички удобства. Тези дворци в религиозната
общност били познати като ,грам ове“. При конструирането се опит­
вали да наподобяват различните летящи творения на небесните съ­
щества, за да могат боговете да се чувстват на Земята така удобно,
както в техните небесни резиденции.
Първите богове преминали огромни разстояния в Космоса.55 Как­
то може да се разбере от „Випарвана“, те живеели в извънредно

160
големи и комфортни градове извън Земята. За един такъв град се
разказва, че бил светещ и с много домове. Имал дървета и водопади,
четири входа, охранявани от стража, която била въоръжена с най-
различни оръжия. В гл. 3 на „Сабхапарван“ (част от „Махабхарата“) се
разглеждат подобни градове. Разказва се, че Майа, архитектът на
Асурите, проектирал за Юдищира, най-стария от Пандавите, една
чудна зала от злато, сребро и други метали и която заедно с 8000
работници била занесена в небето. Когато Юдищира запитал учения
и мъдреца Нарада дали преди това е била създавана такава прекрасна
зала, последният му разказал, че подобни небесни зали има за всеки
един от боговете Индра, Яма, Варуна, Кубера и Брама. Тези космичес­
ки градове се намирали постоянно във Вселената. Те били оборудвани
с всичко необходимо за удобен живот. За града на Яма се знаело, че бил
заобиколен от бяла стена, която блестяла, когато творението се движело
по своя път в небето. В санскритската литература се описват дори и
размерите му. Градът на Кубера трябва да е бил най-хубавият в цялата
Галактика. Той имал размери (според днешните мерки) 550 х 850 км,
висял свободно във въздуха и имал блестящи като злато постройки.
Описанието на подобни летящи градове е съставна част на древно-
индийските епоси от незапомнени времена, чиято истинност не може
да бъде поставяна под съмнение. Трудността идва оттам, че ние едва
отскоро можем да разбираме точното значение на думи като „вайха-
яси“ (= летене), „гаганакара“ (= въздух) или „вимана“ (= летящ
апарат). Само знанието за модерната техника позволява редица ин­
терпретации.

И ЗВ О Д И

Академичната работа на проф. Канджилал* изяснява някои досе­

гашни нелепости. Има очевидни съвпадения в описанията в книгата
„Дзиан“. Твърдението, че „Самен“ е дошъл от Космоса, се потвърж­
дава от санскритските текстове. Говори се за „големите колела“, с
които пристигнали съществата от Космоса.
Канджилал се натъква на огромен космически кораб, който „нико­
га не зареждал“. За такава реална възможност свидетелства съвреми­
ето: техниците на Локхийд са изследвали огромен въздушен гигант от

*Проф. Канджалал дава с цифри точните места в текстовете. Затова е сведение: голяма
част от цитиранатасанскритска литература може да бъде намерена на английски. - Бел.авт.

161
 оризови дъски, който можел да прелети 15 000 часа без презареждане,
задвижван от ядрена енергия.
0 санскритските текстове се говори, че хора били транспортирани
в далечни страни отвъд морето. Може би те са били заведени в
Централна Америка? Тогава би се намерило обяснение за паралели те
между Индия и Централна Америка. Археолозите са доказали, че в
Северна, Централна и Южна Америка е имало преселение на народи­
те от север на юг. Но на юг са открити находки, които са много по-
стари от това, кое то народите на севера донесли със себе си, следова­
телно преместването е било не само изключително в посока север-юг.
Работата става още по-сложна: намерени са останки от култури,
чиито „носители"4 не са местни! Те се появили изведнъж и без
родословие по тези места. С помощта на санскритските текстове
проблемът е решим: групи от хора - често хиляди наведнъж - транс­
портирани по въздуха, обясняват кулзурите без предистория.
Откритията на Канджилал внасят светлина и върху смисъла на
насочените към небето маркировки - сигнали на нашата Земя, от
които платото Наска е най-значимият представител. И мало е два типа
летателни апарати: такива, които били управлявани от хора, и други,
запазени за „боговете“.
Така става понягсн култът на нашите ранни предци към транс­
портни съоръжения (карго-култ). Те поставяли знаци за описаните
различни типове летателни апарати, но знаем, че има по-висши
кръгове, които били забранени за хората: свстът на „боговете“.
Често ме питат защо трябва това да са били извънземни, а не хора
от древността. Доказано е, че в исторически проверените времена
хората не са владеели летателното изкуство, но много по-рано - и в
това аз съм твърдо убеден - може да е имало пилотирани от хора
летателни апарати. Аз съм посочвал и друг път управляемите балони
с горещ въздух на цар Соломон*. Едва като знаем за задвижваните и
управлявани от хората летателни апарати, можем да си обясним защо
цели народи изведнъж буквално потъвали в земята, окопавайки се и
подготвяйки се за продължи тел но пребиваване там. Те са се страхува­
ли от въздушните пирати, които пускали бомби и тероризирали
хората. Такива древни убежища - в сравнение с които нашите са
просто бедни - човек може да намери в Деринкю и Каймакли (Тур­

*Подробности в моите книги „Предсказание за миналото“ и „Пътуване към Кири-

бати“. - Бел. авт.

162
ция), в Сан Аугустин (Колумбия), край Канджсри (Индия). Тс са
извънредно комфортни.
Дотук беше приемливо предположението на моите опоненти, че
това може да са били хора, умеещи да пилотират. Междувременно
подозирах, че праисторически полети не може да обяснят всичко. Има
предания за извънземни същества. Бих искал горещо да благодаря на
проф. Канджилал за откритието в книгата „Сабхапараван“:
„Те дойдоха от едно много далечно място на небето, за да изследват
хората.“
На път са били галактически етнолози!
Бих искал да подхвана нещо, което проф. Канджилал споменава, но
но мое мнение не изяснява съвсем. Къде са останали всички тези
летателни апарати, той цитира десетки?
Преди 40 години завъ рти Втората световна война. Колко самолета
на немците, американците, англичаните, поляците, руснаците, фран­
цузите, канадците и японците закриваха небето като рояци стършели?
Хиляди, хиляди. Много от тях бяха свалени и изгоряха. Други след
края на войната бяха нарязани и превърнати в отпадъци. Само малка
част от тях стоят в музеите. Колко ли биха останали след хиляди
години? Вероятно някой ден някой орач или играещи деца ще намерят
ръждясали части, но дали ще ги свържат със самолет, е под въпрос. В
никакъв случай обаче в бъдеще няма да може от единичното да се
изведе цялото. Как бихме могли да се отнасяме по различен начин
към описаните в санскритската литература летателни апарати, из­
ползвани преди хилядолетия? „Нищо не е преходно“, казва Хераклит.
Също и самолетите от днешно време могат да бъдат споменавани в
предания след хилядолетия, но едва ли от тях ще са останали много.
„Боговете“ пристигнали в нашата Слънчева система в обемисти
космически градове. Който няма нито време, нито възможност да
прегледа санскритската литература, може да заеме от най-добрите
библиотеки тома „Дрона Парва“ от „ Махабхарата“. Аз лично я наме­
рих в Базелската университетска библиотека. Ако това издание от
1888 г. го няма, може да си го поръча по междубиблиотечния обмен.
На стр. 690 в стих 62 може да се прочете:
„Боговете, които бяха долетели, се върнаха. Всъщност и до ден
днешен те се бояха от Махеквара. Отначало смелите Лсури имаха три
града в небето. Всеки един от тези градове беше голям и беше
превъзходно направен. Един беше от желязо (изглеждаше като от
желязо), вторият от сребро и третият от злато. Златният град бе

163
 на Камалакша, сребърният - на Таракша и третият, от желязо - на
Видгонмалин. Въпреки оръжията си Магхавайт не успя да впечатли
небесните градове. Изт.гаскани, боговете потърсиха закрила приРудра.
Всички богове с Вашава като говорител отидоха при него и казаха:
„Тезиужасяващи обитатели на (небесните) градовете получиха подк­
репа от Брахман! Като последица от тази подкрепа те заплашиха
Вселената. О, господарю на боговете, никой освен тебе не е способен да
ги победи. Затова, о Махадева, унищожи тези врагове на боговете!'1
В стих 77, стр. 691, сс описва унищожението на небесните градове:
„Шива, който летеше с тази превъзходна кола, състояща се от
всички небесни сили, се готвеше за унищожението на трите града. А
Стхану, този пръв сред първите сред унищожителите, този убиец на
Асурите, този снажен боец с неимоверна храброст, който възхищава­
ше небесните... заповяда да заемат позиция... Когато трите града на
небосвода се събраха в едно (попаднали в най-изгодна позиция за
обстрел), бог Махадева ги прониза със своя страхотен лъч от три
ивици. Данавите не можеха да видят този лъч, оживен от Йога-огън,
и състоящ се от Вишну и Сома. Парвати тръгна натам, за да
наблюдава зрелището. “
Освен това стих 6 от книгата Дзиан:
„Имаше битки между създателите и разрушителите, имаше бит­
ки за пространство."
Така преданията преминават през ранната човешка история. А
повей от тези битки витае дори в християнската религия. Нима в
часовете по вероучение не се говореше, че Луцифер се опълчил на
Господ Бог с думите „Ние няма да ти служим!“? И не заповяда ли
Господ Бог на архангел Гавраил да унищожи бойците на Луцифер?
След важните разкрития на Канджилал за кой ли път някои се
опитват да прикрият ясните контури на тези текстове в митологично-
психологична мъгла. В „Дрона Парва“, казват те, се говори за „небе­
сата“, а не за Космоса. Познавачи на санскрит обаче са ми казвали, че
думата „небе“ в никакъв случай не се отнася до „блаженство“, санск-
ритската коренова дума значи „високо горе“ и „над облаците“. Когато
проф. Протап Мандра, най-известният експерт по санскрит на своето
време, през 80-те години на миналия век преведе „Махабхарата“ на
английски, не е имал ни най-малка представа за бъдещите орбитални
градове. Той превежда част от текста като „три града в небето“ - т
Ьеауе 1Ьгее сШез. Всъщност той е имал предвид три града в Космоса,
затова той е превел стих 50 така: „ ТНе 1йгее сШез саше Ю§е1Ьег ш 1Ье
Пгшапет - Трите града дойдоха заедно на небосклона.“

164
 Всеки опит да се забулят неудобните космически градове в мъглата
на всеобщото суеверие ще пропадне, защото трябва да се подчертае,
че в „небесата“ се водят страховити битки със страховити оръжия, че
„небето“ на дело е бойно поле, а не раят на блаженството. Би ли било
такова небе желана цел за вечен живот?
Със съвременното знание за мен не е трудно да си представя
орбиталните градове и тяхното разрушение. Човекът никога може би
няма да разбере, какво се е имало предвид по „Йога-огън“, който се
състоял от „Вишну“ и „Сома“, но може да си представи без угризения
комбинация от лъча на ексимерен лазер и сноп от елементарни
частици.
Старият завет представя бога на израилтяните като ревнив владе­
лец:
„Да нямаш други богове освен Мене!“
(Изход 20:3-5)
Този бог си е избрал един народ, макар да знае, че „на Земята има
и други народи“ (Изход 33:16). Господ позволявал да се преговаря с
него, дори съжалявал за своите наказателни мерки:
„И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще
стори на своя народ “
(Изход 32:14)
Ако погледнем санскритските текстове, става понятно защо богът
от Стария завет постъпва така. Бог и боговете са били извънземни и
са образували в различните орбитални градове различни партии. Една
група от тях изследвала и наставлявала човешката раса, други живе­
ели в охолство, а трети експериментирали с избран народ: „Той
получи изкуствено (химически?!) произведена храна - манна.“8

ИНТЕРНАЦИОНАЛ НА БОГОВЕТЕ

Подробно документираните индийски божества се вписват в ми­

тичния свят на други народи - понякога изкривени, често в зачатъци.
Ще изброя малка част от интернационалната общност на божествата:
- Виракоча, богът - творец на инките, бил учител, който живеел на
небето.
- Четирите прабога на майте слезли при хората от чернотата на
Вселената.
- Всички богове от района на Тихи океан: Тагалоа от Самоа; Кане
от Хаваите; Таароа от Дружествените острови; Мауи, Раивавае от

165
Рупс и Нова Зеландия и много други слезли от небето с гръм, мълнии
и тътен.
- Боговете Катчина били небесните учители на индианците хопи,
Аризона.
- Допотопният пророк Енох изрежда имена и действия на онези
„небесни синове, които слязоха на планината Хермон“.
- Китайците почитали Панку, владетеля на Вселената. От неза­
помнени времена летящ ият дракон е символ на божественост и
безсмъртие.
- Шумсрите, вавилонците, персите и египтяните почитали „небес­
ните богове“, които се описват картинно като „летящите гении“,
управляващи „колела с крила“ или „ладии в небето“.
Този списък би могъл да бъде продължен до размерите на малък
телефонен указател.

ГЛАВНИЯТ СВИДЕТЕЛ ХЕЗОИД

Един случай трябва да бъде описан отделно:

Около 700 г. пр. н. е. в Гърция живял постът Хезиод. В своята
„Теогония“ той подрежда систематизирано смайващото изобилие на
божествени родове, описва интимните връзки на боговете със земни
жени, от които произлезли героите. В „Митове на петте човешки
поколения“9 той пише:
„Най-напред безсмъртните създадоха златното коляно от немощ­
ни хора. Те бяха другари на Кронос, който управляваше небето.“
Хезиод установил, че описаните събития са станали много преди
неговото време и че хората били разпръснати от боговете в далечни
части на Земята и потвърждава - както се твърди в санскри гските
текстове - за състояли се битки:
„Великият род на онези герои се наричали полубогове, които
населявали безкрайната земя във времето преди нас. Тях ги унищожи­
ли пагубна война и страшни битки.“
В старата история до класическите времена на гърците и римляни­
те доминирали кръговите символи по изображенията на боговете.
Знаели ли са древните жители на Земята, че в Космоса божествени
същества са обитавали огромни колела?
Небесни колела са намирани по скални рисунки, в първите визуал­
но-артистични предания в храмовете, посветени на Юпитер, Зевс,
Ваал и други богове, във вавилонски кули, по келгските монети; в

166
цялата римо-келтска Европа са били почитани небесните колела.
Археоложката Джейн Грин говори за „доминантен небесен култ“ и за
загадъчни „богове от колелата“.

СТОУНХЕНДЖ

Само в Европа съществуват над 200 каменни монумента с овална

или кръгова форма. Те били посветени на Зевс, „бога на висините“,
Гръмовержеца, които владеел всички сили. Тази следа ни води до
Стоунхендж. Дворцовият архитект Иниго Джоунс (1573-1652 г.) бил
първият, който по поръчка на крал Джейкъб I (1603-1625 г.) се
занимал основно'с „висящите камъни“.
Стоунхендж представлява каменни кръгове, намиращи се край
Салисбъри, Уилтшир. Старите хроники говорят, че в своя доклад до
краля Джоунс твърди, че Стоунхендж бил построен в чест на бога
Коелус (от лат. „небесен“), който други наричали Уран. Джоунс пише
до краля:
„Позволявам си, ако това не се сметне за дързост, да съобщя какви
предания са запазени от нашите прадеди за Коелус.“
Историкът Диодор Сикул пише:
„Този, който най-напред господствувал над атлантите, бил Ко­
елус... Той събрал хората да живеят заедно, да обработват полетата,
да създават градове. Той възпитал диваците в цивилизован живот...
Той владеел голяма част от земята на изток и на запад. Той бил
брилянтен звездоброец и обяснявал на хората какво ще се случи.
Според положението на звездите разделил годината на месеци...
Заради огромното му знание за звездното небе хората го обсипали с
големи почести и го почитали като бог. Те го нарекли Коелус заради
знанията лгу за небесните тела... Всички тези издигнати в античнос­
тта паметници са символични огньове... с които се почита небето...
В тази античност са събрани много камъни като имитация на
различни звезди, събрани в кръг, наречен небесна корона... Стоунхендж
е бил построен, защото е посветен тъкмо на този небесен бог Ко­
елус... “
Дворцовият архитект И. Джоунс отбелязва източниците, които
цитира и резюмира от всичко, че каменните кръгове са положени като
паметник на Коелус, за да могат хората във всички времена да си
спомнят за „Небесния“.
- Огнените камъни (лингами) като възпоминание за боговете,

167
каменни кръгове като спомен за „Небесния“, който донесъл календа­
ра - има още много други загадки, от които бихме могли да се поучим,
ако ги изследваме основно.

ПРЕНЕБРЕГНАТАТА ИСТОРИЯ

Защо етнолози и археолози не сравняват видимите находки но

Земята, които търсят своя отговор? Не става дума за тайни текстове,
за монументи, на които не се знае местонахождението, това е обясни­
мо за всички. Вероятно една от причините е високата степен на
обособяване на различните специалности. Отдавна си задавам въпро­
са, дали има археолози, които са запознати с някои аспекти на
космонавтиката и оръжейната техника? Дали някога сравнителната
археология ще разгледа достигналите до нас митични писания? Етно­
лозите разработват своите полета, американистите - своя терен,
индолози ге -- своя субконтинент и т. н. Дали ще си разменят познани­
ята?
Друга причина за това изоставяне на изследванията в тази насока
е, че никой учен, който държи на репутацията си, няма да се заеме
сериозно със запазените в митовете факти. Етнолозите си имат
оправдание за това. Преди 120 години един от първите високоуважа-
вани мъже в своя бранш - цроф. А. Е. Волхайм да фонсека, който се
занимавал с митовете на древна Индия, е писал:
„Този, който вижда тук само безсмислени басни и красиви алего­
рии, няма никакво понятие за тяхното значение (на митовете, Е. ф.
Д.). Митологията е нещо съвсем друго: тя е величествен израз на най-
великата истина... но тя е нещо много повече: тя е праистория на
човечеството.“
Колко прав е бил Волхайм, смятайки, че митовете съдържат много
истини, се вижда от „Самарангана Сутрадхара ог Бхоя“. Там се
намират цели 230 линии (= редове), посветени на основните конст­
руктивни принципи на летателните машини. При това се отбелязва
изрично как могат да се нападат видими и невидими обекти.13
Във взаимодействие с археолози етнолози те биха могли да опреде­
лят възрастта на преданията. Южно от Бхонал се намира скалният
лабиринт Бхимсбетка с много и добре запазени скални рисунки -
между тях голямо колело, до него изображение на бог, за които се
предполага, че е Кришна. Символиката богове - колела възниква
вероятно в каменната ера, толкова стари би трябвало да са и митовете

168
за К.ришна. Западно от Калкута, близо до Гхатсила, работещите в
урановите мини намерили стена със скални рисунки, между които
големи човекоподобни изображения с кръгли черепи. (Преди 25 г. в
планината Тасили в Сахара бяха намерени подобни фигури от „епоха­
та на кръглите глави“.) Самият бог Ганеша се появява в индийското
скално изкуство в човешка фигура със слонска глава. С този „уш!що-
жител на преградите“ се запознах документално в Индия, Ява и в
нашите университети. Наистина този Ганеша е удивителен.

ПОПУЛЯРНИЯТ ГАНЕША

Ганеша бил син на Шива. Неговото име на староиндийски значи

„Госнодар на Ганитс“, духове служители на Шива. Ганеша бил смятан
за връзката между човека и всеМогъществото и често е бил описван в
началото на санскритските текстове. Той е бил символизиран като
дебел мъж със слонска глава (и един бивник), с четири ръце, яздещ
плъх.
И до днес Ганеша е най-популярният индуистки бог. Това не бива
да ни учудва, защото „унищожителите на препятствията“ са почитани
в цял свят - например при строежа на къща. „Когато индусът строи
дом, той най-напред поставя на строежа изображения на Ганеша.
Когато пише, поздравява най-напред Ганеша. Ганеша се появява в
заглавната част на официалните писма, на него се молят в началото
на всяко пътуване.“15
Картини или скулптури на „Унищожителя на преградите“ предуп­
реждават по кръстовища, поздравяват по гари и магазини, бдят от
входните врати на банките за ред. От Индия до Непал през Китай, Ява,
Бали, Борнео, до Тибет, Сиам и Япония дори нито една филмова
звезда не може да се сравнява по популярност с Ганеша.
Как е постигнал този шишко такава популярност?
Той е най-старият син на бога Шива и богинятаПарвати, но това не
е съвсем точно: той не е роден, а е бил създаден по-скоро от мозъка на
родителите си. Преди посещението си на Земята небесните същества
обсъдили въпроса, как да преодоляват препятствията в този чужд
свят, тъй като те трябвало да строят летища за своите транспортни
средства, освен това трябвало да създават непристъпни каменни
крепости. Съвещанието помолило Шива за подкрепа:16 „О, триоки,
бог на боговете, властелин на тризъбеца, само ти си в състояние да
създадеш същество, което да унищожава преградите...“ Шива и Пар-

169
вати измислили Ьъщество с човешко тяло и слонска глава, което
виждало във всички посоки и можело да сграбчва е ръце, крака и хобот
- Ганеша, създадения от мозъка на своите конструктори многоцелеви
бог. Ранните описания рисуват как квазисинтетичната издънка на
боговете се „спуска от небето“ 17 със свещен меч. В индуистките
храмове той е свързан с деветте планети.
На остров Бали,<най-западния от малките острови Сунда, посетих
т. нар. Пещера на слоновете, която е посветена на Ганеша. Там той е
наречен Гана, „бог с хобот“. При това на Бали никога не е имало
слонове!18 А в храмовете така е възпято пристигането на Гана:19

„Прости ми, почитаеми Шива!

Твоят слуга ти носи отбран
горещ и благоуханен дим
от сандалово дърво и тамян.
Нека слезе бог Гана,
помощникът на боговете,
нека слезе от небето на боговете...“

В една немска дисертация20са систематизирани с научна упоритост

названия и особености, които в течение на времето се приписват на
Гана: кормчия, победител над препятствията, носител на успеха, с
висящ корем, с извит хобот. Като робот е бил поставян на псют „пред
врати и входове“, за да възпира всеки, комуто е бил забранен достъпът
- затова и единият бивник е счупен. (Подобен робот пазач е описан в
шумерския епос за Гилгамеш. Това е за сведение на тези, които търсят
паралели!)
Какво прави уникален бога слон? Надявам се, че никой няма да ми
противоречи, ако отрека съществуването на хора със слонски хобот.
Във всички случаи фигурата не може да бъде налудничава идея на
сюрреалист. Създания с човешки тела и нещо наподобяващо хобот
загадъчно се появяват като „летящи гении“, хора с крила, лъвове с
крила, от които музеите гъмжат. Защо, мисля си, един хермафроди т
трябва да има хобот, защо крила украсяват животни, които не могат
да летят? Моето мнение е, че постоянно се имитират образци на
движещи се средства - карго-култ! - нещо съвсем неразбираемо за
нашите предци.
Апелирам към внимателния поглед на моя читател. Нима днес
няма „хора с хоботи“? Ами войникът с противогаз, астронавтът с

170
шланга за кислород, роботът с кабела за захранването например?
Дали Ганеша се среща само в древна Индия? Съвсем не. И други
народи са имали същества с хоботи:
- В Коста Рика има каменна пластика на човешко същество с
фрапиращо големи очи и странно сплескан череп. От огромните уста,
минаващи от ухо до ухо, излиза маркуч (хобот може би?), минаващ
през рамото и завършващ в някаква кутия на гърба, подобна на
резервоар.
- Сред каменните останки на майте в Тикал, Гватемала, фотогра­
фирах много подобна фигура, преживяла хилядолетията: на гърба -
назъбена кутия, от която излиза маркуч с диаметър около 10 см,
завършващ в шлема на съществото.
- В археологичекия музей на Мексико Сити съм разглеждал масив­
на коленичила фигура с широк плосък череп и силно раздалечени очи.
Хоботът излиза от средата на черепа и завършва в една „издутина“ на
гърдите.
- На една храмова стена в Монте Албан, Мексико, фотографирах
един, така да се каже, класически образ на Ганеша. Този Ганеша е със
слонска глава, обкръжена от венец от лъчи и отново с хобот. Остана­
лата част от тялото е с човешки пропорции, даже има панталони над
обувките. Ръцете обслужват някакъв прибор.
Нека картините сами да говорят!
Археолозите са на мнение, че преди 12 000 години в Централна
Америка може да е имало слонове, които са преминали през замръз­
налия Берингов пролив. Добре. Ако е така, господата трябва да
изяснят нещо: преди 12 000 години в Централна Америка не е имало
народ, който да строи храмове и пирамиди! Е, какво ще кажете?
През 1972 г. в сбирката от куриозни метални плочи на покойния
отец Креели от църквата Мария Ауксилиадоре аз фотографирах плочи
и фолия, на които са изобразени хора с маркучи. Заснех и една метална
плоча с 56 писмени знака, към които никой не знаеше как да подходи.22
Модерни фалшификати - казваха специалистите. След това учените
обаче определиха 52 от 56-те като старобрамански.23 Просто само
„чудо“ за онези, които никога няма да признаят, че някога извънземни
са облитали Земята!
Проф. Канджилал пише, че много храмове по конструкция и
изпълнение са копия на небесните транспортни средства на боговете.
В този дух той ми изреди като примери храмовете в Врхадисвав,
Танджор, Удайесвара, Гвилиар и Вирупаска край Бомбай. Той каза, че

171
във всеки голям храм има изображения на „небесните резиденции“, от
чието съдържание може да се разбере, кой бог с коя небесна „вимана“
е свързан.

Т РА Н С П О РТ Н И СРЕДСТВА НА БОГОВЕТЕ В КА М ЕН Н И ТЕ
О Б Е Л И С К И И ХРАМ ОВЕТЕ

В големия храм на Шива в Прамбанан на о. Ява намерих потвърж­

дения на тази информация. Това съоръжение е издигнато през 9-и в.
от царете на династията Сайкендра. Археолозите обаче откриха, че на
същото място е имало строеж, който е бил много по-стар.
Главният сред повече от 100 индуистко-будистки храма, намиращ
се недалеч от Йогокарта, се състои от здрава кула, обкръжена от две
по-малки кули, предназначени за Брама и Вишну. Други три също
така малки кули били определени за „Колесница на боговете“. Около
тези 6 кули са подредени в квадрат 156 симетрични, еднакво големи
„скринове“ за съпровождащите богове. Четири много тесни стълби с
извити перила водят към мощни портали.
Каменната статуя на четириръкия Шива - глава с овална аура - е
в централната „вимана“. Той носи тиара и превръзки на ръцете над
китките. До него в една стая слухти Ганеша. 24 пазачи охраняват
сцената, от балюстрадите 22 музиканти и танцьори се грижат за
забавлението на боговете по време на дългото пътуване.
Д о всяка група музиканти са наредени наблюдатели, всеки от тях
в грациозна поза. Оградата на балюстрадата разказва в каменни
картини цялата индийска история така, както е предадена в „Рама-
яна“. Лицата на боговете изразяват ярост и надежда, гняв и радост; те
се отразяват във физиономиите на героите, слугите и злодеите.
Представено е летателното средство, с което била отвлечена цари­
цата Сита, и това, с което я освободил цар Бхима. Не отсъства и
Гаруда, както и маймунският цар Хануман, който прелетял със своя
апарат от Индия до Цейлон.

/72
 БОРОБОДУР

Близо до провинциалната столица Йогиакарта в средна Ява сс

намира най-значимият и голям монумент в южното полукълбо -
Борободур. Преди повече от 20 години, през 1963 г., свещеното място
стана шлагер на пресата. Храмът беше заплашен от разрушение
подобно на скалния храм Абу Симбел от дохристово време на запад­
ния бряг на Нил. По поръчка на ЮНЕСКО от 1964 до 1968 г. Абу
Симбел беше повдигнат цели 65 м над подронващите обекта води на
Нил и преместен в оригиналния си вид на нов място. Викът за помощ
„Спасете Борободур!“ намери отзвук и 28 страни предоставиха в
рамките на ЮНЕСКО финансова помощ, техника и специалисти, а
1ВМ подари компютър. Археолозите простенаха: „Ние имаме нужда
от специалисти, пари и работници, а не от компютър!“ Хората на 1ВМ
обаче убедиха индонезийското правителство и археолозите в незаме-
нимостта на техния безмълвен помощник. Без помощта на компютъ­
ра 55 000 м3 разрязани андезитни блокове, 1460 релефа върху терасите,
които бяха разхвърляни в невъобразим хаос, не биха могли да намерят
мястото си след реставрацията. Компютърът пое в своята непогреши­
ма памет почистените и нарязани камъни и запази правилния ред за
възстановяването. Така въпреки наличието на повече от 10 000
работници нямаше бъркотия.
Борободур е съграден през 800 г. от н. е., бил е забравен и открит
отново през 1835 г. Ако не е било преместването, щяло е да продължи
да се мисли, че храмът е изграден върху естествена геоложка могила.
Днес обаче се знае: могилата е бил натрупана ас! йоск! Виж ти
постижение!
Първоначално пирамидата на храма е била висока 42 м, днес тя
е 35 м по-висока. Девет тераси са наслоени като каменна торта. Над
5 квадратни тераси поддържат три кръгли платформи, завършващи в
каменен кръг със ступа*.
Девет тераси както при пирамидите на майте. Архитекти от съща­
та школа?
Квадратът в основата е със страна 123 м, следващите са малко по-
къси, така че се образува проход, по който може да се обиколи

*Ступа- иолусфериченсакрален строеж за съхраняване на реликви, свещени писани,

често чисто култова постройка. - Бел. ред.

173
пирамидата. Стените на прохода показват на посетителя 1300 релефа,
представящи живота на Буда - роденият в Непал основател на рели­
гията; наредени един до друг, те имат обща дължина 2,5 км. Не само
това! Има още 1212 орнамента от всякакъв тип, 1740 триъгълни
плочи, 1(X) резервоара за вода във формата на чудовища, 432 фигури на
Буда и 1472 ступи - смайваща оргия на фантазия, богатство и занаят­
чийско изкуство, „химн в камък за пътя на Буда към спасението“.24
Борободур означава приблизително „планина на натрупването“, „гос­
подари на свещения хълм“.

БУДА И НЕГОВИТЕ БОГОВЕ

Индуизмъте възникнал от симбиозата на ведическо-браманистич-

ната религия, доарийските религии на дравидска Индия и вярванията
на пришълци. За разлика от други религии индуизмът, който се
изповядва от 300 млн. души, не познава основател - тя е „вечна“
религия, всеки може да й принадлежи, стига да вярва във „Веда“ и
безкрайния пантеон от божества.
Буда (560-480 г.) настароиндийски означава „пробуден“, „просвет­
лен“. Отначало се е казвал Сидхарта, на староиндийски - този, който
е постигнал целта. Той произхождал от благородно семейство, раснал
е в княжеския палат на баща си в полите на нсиалските Хималаи. На
29 г., разбрал ненужността на своето съществувание, напуснал родния
си дом и потърсил пътя на познанието, усъвършенствал седем години
изкуството на медитацията, намерил, както казват будистите, „сред­
ния път“. Отдавна в митове, предания и легенди съществували неиз­
броимите богове на небосклона и Буда живял сред тях. В душевна
вглъбеност той стигнал до убеждението, че божествата от ранните
времена не помагат непосредствено на човека, а само чрез медитаци­
ята, че всеки човек трябва сам да достигне до освобождението по свой
път. Възприемайки себе си като инкарнация на небесното, той пропо­
вядвал „четирите истини“, онзи път, по който всеки би могъл да стане
Буда, просветлен.
Буда не е определил наследници, негово наследство трябвало да
бъде чистото учение. Кои думи са негови, е неизвестно, но се приема,
че сентенциите на „свещения език“ са будисткият О-тон, тъй като
традиция на неговата страна била да се запазват устно текстовете и
чак някога да се записват - както „Ведите“ и „Махабхарата“. Все пак
възникнали школи, които интерпретирали по различен начин думите

174
на Буда и добавяли „свои“ богове.
Така в Борободур наред с живота и боговете на Буда били увекове­
чени и много по-старите богове на религиозните предни. Виждат се
небесните области, които Буда обходил, слънчевият бог Курия, лунни­
ят бог Агни, бога на огъня и много вимани, представени като небесни
дворци, Буда в разговор с боговете, Буда, издигащ се нагоре, слизащ на
Земята. Разветите флагове и знаменца по колесницата загатват, че
той е летял. Машината, с която Буда търсел полетата на облекче­
нието и щастието, била ступа - вид камбанообразно полукъл бо с остри
кул ички. Ступите имат различна форма, но всички имат една „ръчка“.
Будистите придават на ступите различен смисъл - като символ на
края на жизнения път, като център на творческите сили. В нейното
триединение - основа, купол и кула - се отразява будисткото триедин-
ство; „зри“ се смята за „характеристична размерност на пространст­
вото“25. Ступата бил също така превозно средство към света на
боговете и „продължение на прастара традиция“.
По своята същност в основата си Борободур е колосална ступа.
„Като ступа Борободур принадлежи към категорията на най-свещени-
те строежи на будизма, формата на ступа се повтаря не по-малко от
1500 пъти.“26 Само горе върху третата тераса стоят 32 с гупи, над нея,
на втората - 24 и на най-горната - 16, всичко 72. А заключителната
ступа стои като корона със своето сочещо към небето острие.
философзл Карл Вит пише:
„всичко, което се вижда като даденост в този строеж, е една
огромна дъга, огромен купол от пространствени чупки, които се
съзират в кристализираните форми на масата. От всички посоки
шуми оформеното пространство... Пространството разкъсва ог­
ромните маси, без да ги взривява, придава на строителната маса
вибрираищ еластичност, дълбока мекота, мощно напрежение, под­
вижност и свръхреална възбуда... Всички тези форми на масата потис­
кат пространството; пространство и маса се сливат в едно... Тази
маса се надига и пламти от експанзия..."
Индия си заслужаваше моята четвърта експедиция. По време на
полета към дома самолетът на Ер Индия направи междинно кацане в
Мадрас. Проф. Махадеван ме посрещна с някои вестници и списания.
Дори само от снимките можех да схвана репортажите за моите
доклади в университетите на Мадрас и Калкута. .
В очите ми се наби цветната корица на едно списание от Шри
Ланка. На нея беше отпечатана вертикално - така, както изискват

175
 археолозите, известната надгробна плоча от Паленке*, намираща се
дълбоко под земята в една пирамида на майте.
Меко казано, рисунката ме разтърси! Тя показваше тристепенната
конструкция на сауната! Вътре беше изобразен „Буда“ - с боси крака,
с грациозно протегнати ръце, тиара на главата - също както го бях
виждал стотици пъти в Борободур.
Кое е първичното - яйцето или кокошката? Кое е в началото:
духовната представа за обекта или възпроизвежданото? Безспорно
пито едно произведение на изкуството не възниква без конкретната
представа за изобразяваното.
Понастоящем в света в 2400 електронни информационни банки са
съхранени 5 (XX) (XX) факта от всички области на науката, техниката,
медицината, хуманитарните науки, спорта, изкуството, религията,
икономиката и др. За минути може да се извика нужната информация
и да легне разпечатана на вашето бюро.
Защо археолозите и етнолозите не се възползват от този подарък
на техниката, за да получават данните, да ги сравняват, за да надраснат
своите фикс идеи?

„ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ ГРЯ ЕВА ДА

ИЗВЪРВИ СВОЯ ПОХОД ПО ПЪТЯ КЪМ
ПРОГРЕСА. ПОКОЛЕНИЕ , КОЕТО ОТС­
ТЪПВА ВЕЧЕ СПЕЧЕЛЕНА ПОЧВА, УД­
ВОЯВА ПЪТЯ НА СВОИТЕ Д ЕЦА.“
Дейвид Лойд Джордж
(1863-1945)

*Подробно разгледана в моята книга „Денят, в който дойдоха боговете“. - Бел. авт.

176
 БИБЛИОГРАФИЯ

I. №.Е1Е ЕК1^ЕКЕ1МОЕН ЛN [МЕ 2Е1К11МЕТ

1. Ве(Ье, Напх А .; ОагиЛп, ШсЬагс! Ь.; ОоИГпес!, Киг1; Кепс1а11, Непгу
\У.:Каке1епаЬ\уеЬг 1 ш \У е к г а и т , т : ЗРЕК-ТКУМ ПЕК. \У 1 8 5 Е ^ С Н А Ь Т ,
О е /е т Ь е г 1984,Не1с1е1Ьег8.
2. \\'о1Г, 1)1с1ег О. А.; Н оозе, НиЬсг1их М.; Оаихех, МапГгсс! А.: 01е
М Пкап 81егип§ с1ех ^^екгаитз - Ки81ип§5\уси1аиГ т с1ег ус1г(еп П т ю п зю п ,
К оЬю п/ 1983.
3. КлеПпдег, Т Ь отах: <^ег 3 1 е т - > > А Ь и е Ь г е т е г Вес1гоЬипе - с1а8181 с1ег
К сгп < < , ш: 1)1 Е ^ Е Ь Т , N 1-. 282 уош 1. П с /е т Ь е г 1984.
4. Е'сгп8еЬсН8ки 8810 П 1 гп \У1)Е 3 уош 6. 8ер1етЬ ег 1984, 23.00 Е1Ьг.
5. Ко8еп, С.; Виг^ег, К.; З^аИ а, А.: » Аегопаи1лса1 ТесЬпою^у 2000: А
Рпусс1ю п оГАсКапссс! УеЬ1с1еСопсер18 « , УогЧгац-Мг. А 1А А -84-2501 §еЬа11еп
а т А 1А А /А Н З/А ЗЕ Е А тсгаВ 1)ех1§п 8у81еп8 апс! ОрегаЕопз М ее1т& уогп 31.
Ок1оЬег 1984 т Зап 1)1е§о, С аШ огта.
6. 31етЬисЬ, Каг1: 1)1е гссН1е 2и к ип В , М ипсЬеп 1981.
7. Т г е т а т е , 3. А.; А гпеи, .1еггу В.: > > Т гап ха1то8р Ь епс УеЬ1с1е8 - А
СЬаИепце Гог 1Не пс.\( С еп1игу<<, Уог1а§-Мг. А 1А А -84-2414 §сЬ а11епат А 1А А /
А Н 5/А 5Е Е А тсгаП 1)е81§п Зу81сгп8 апс! ОрегаНопх М е е 1 т § \’о т 31. Ок1оЬег - 2.
И оустН ег 1984 т Зап 1)1е^о, СаНГогта.
8. 8кис1е1пу, Не1<!е: 1_Гп1епуее8 т к МасЬ 2 9 ,т : Н О В В У , М а д а г т сю гТ есЬ тк ,
N 1*. 12/1)е7етЬ ег 1984.
9. КПпс, ШсЬагс! Ь.: Зрасе С о т т е г а а Н г а 1 ю п а8 у1е\уес! Ьу О г и т т а п
Аегохрасе СогрогаНоп, Неапп^Б оГ 1Ьс 13. 8. Н оизс оГКерге8еп1а!Кех С о т т к 1 е е
оп Зс1епсе апс1 ТесЬпою^у, УУахЬт^1оп, I). С . 19..1ит 1984.
10. КЬпе, ШсЬагс! Ь.: О г и т т а п А егозрасс; Н 0К 1201М 8, У о1.19 N 0 . 2 , 8рсаа1
герппЕ
11. М ВВ-ЕКГ40 8расс 8рес!а1, 91Ь Уо1. Ечяис N 0 . 2, ЗиЬ 1984, В г е т е п /
ОНоЬгипп.
12. Е е т к е , 1)1е1псЬ: 1)1с К а и т х 1 а 1 1 оп к о т т 1 ! 1п : З Т Е К N Е Е1М!)
^ Е Ь Т К А Ь ТМ,23ЛаЬг§ап^, Аи§и81/Зер1етЬег 1984,Не1с1е1Ьег§-К.отв$и1Ь1.
13. ТЬе С о ю т Ь и з 1>18ра1сЬ уош 12. Ли^иБ! 1984: Кеа^ап агПс1е сх1о1з тап п ес!
8расе 81а1юп.
14. Г)а\ас1, Ееопагс! \У.: Зрасе а8 то11Уа1юпа1 ргори1хюп, Уог1га^-Кг. 1АЕ-84-
407 ееЬаНеп а т 35. Коп^гезз с!ег Н М Т Е ^ А Т Ю И А Е А5ТКСЖАЕ1Т1САЕ КЕ1>
ЕК А ТIО N у о т 7.-13. Ок1оЬег 1984 111 Ьаихаппе, ЗсЬчуег/.

11. Н ови спомени от бъдещ ето 177

 15. Е1с5гес], СЬагю.ч Н.: ЗНиШе Гог 1Ье 2181 СепШгу, т : Л Е К 08Р А С Е ЛМЕ-
К1СА, Уо1.4, Арп1 1984, 1Мс\ у Уогк.
16. 0*МеП1, Сегагс! К.: Е1п8еге 2икипВ 1 ш Каиш, Вегп/ЗШИвагс! 1978.
17. Кос11с, Н е т /.-Н е г т а п п и.а.:Еп1\уигГете8Рго)ек1р1апе8 ГйгсИс ЕгпсЬШпв
е т е г Мопс1ГаЬпк, 1ЬК Мк1. 123/1983 (15.8.1983) с!ег 1п81ки18 Гиг ЬиГ1-ипс1
К.аитГаЬг1,ТесЬгп8сЬе 11гиуег8ка1 ВегИп, 8а!/иГег 17-19, ВегИп.
18. МогеНе, 8.; 1)ике, М.; Мспс1е11, \У.: \ЧлКа1 (Ье Мооп ОГГегз Мапкшс! - А
К сушуу ОГ 1Ье Ьипаг 1шйа1луе,Уог1гав-Мг. 1АР-84-197,веЬакеп а т 35. Коп§гс88
с1ег 1Г4ТЕК1МЛТ1СЖАЕ Л ЗТК О М А Ц П С Л Е РЕ1)ЕКАТЮМ уош 7.-13. ОкюЬег
1984 т Ьаинаппе, ЗсЬ\уе1г.
19. Вго8сЬйге с1сг ТКЛМЗК.АР11) ЦМТЕКТ^ЛТКЖАЬ, 31етзсюгГ81г.13, 8000
МйпсЬсп 22.
20. Уа]к,Ре1ег .р: 1п<3и81пеп т с1ег Егс1иш1аиГЬаЬп, т : АЕ1Е [N8 АЬЬ - Е1п8сгс
2икипГ1 1 ш \У еК гаит, Ьг8§ . уоп Ьаггу О е 18 ипс! РаЬпсе Н оп п, Ва8е1/ЗсЬ\уег/. 1980.
21. ЕЬпске, КгаГВ А.: МеЬг Ми1, сПе Вгйске т с т е §гоЬс 2икипВ 2 и
Ье1гс1еп,т: 01Е М ЕЬТ, Мг. 304, 31. О егетЬ ег 1982.
2 2 .1 т е т е \ у пак РгоГ. П)г. Н егтап п ОЬе1Ь, т : НОВВV, М а ^ а /т с1сг ТесЬшк,
Мг. 6 Д и т 1984, Н атЬ иг§.
23. Т 1те М а в а гт е , N0.48, МоуетЬег 26, 1984: К о а т т в 1Ье Ш§Ь Ргоп1лег.
24. Кирре, Наггу О.: Охе вгеп7еп1°$е 01теп8ю п КаитГаЬг!, Вапс! 14-Ц,
ОиззеИогГ 19804-1982.
25. Ропуагс!, К.оЬег1 Ь.: Оа8 Рагас1охоп с1ея т1ег81е11агеп УегкеЬгз, т : 1)1Е
ЗТЕКМЕ, 60. Вапс1, НеВ 4, 1984,8. 237-245, Ье1Р21в/01Ж .
26. Рарад1апп18, М1сЬае11).: ТЬс 1 троП ап се оГсхрю ппв 1Ье а81сго!<3 Ьек, 1п:
АСТА А 8ТК О М А 1/П СЛ Уо1.10, 8. 709-712, 1983, Р егв ато п Рге88 Ш .
27. Рарав1апп!5, М1сЬае1 I).: Вюа81гопогте - Нсгаи8Гогс1египвеп ипс1
Ое1евепЬекеп Ьс1 с!ег а81гопогш8сЬеп 8исЬе пасЬ аиЬепгскзсНет ЬсЬеп, т : 01Е
ЗТЕ1Ш Е,60. Вап<3, НеП 4, 1984,8. 201-211, Ее1р7лв/Е>1Ж.
28. ОЬегв, .1ате8 Ес1\уагс1: № \у ЕаНЬз - Ке81гис1иппв Еаг4Ь апс1 ОШсг
Р1апе18,Мелу Уогк 1981.
29. ОЬегв, З а т е з ЕсКуагс!: РагасИезе уош КеИЗгеП, т М а в а гт О М М , Мг.4/
Л рп! 1984, 2ипсЬ/8сЬ\УС12.
30. С п ск, Ргапспз: 1)а8 ЬеЬеп 8е1Ь81, МипсНеп 1983.
31. Ва11, .юЬп А.: ТЬс 2оо Нуро 1 Ье818 , т : 1СЛВЕ18 19, 8. 347-349, 1973.
32. У о в и М1ко1аи8: СЛЬ1 е8 аиЬепгсН зсН е 1гПеШ веп2? 1 п:
М А Т Ш \У 133Е М 8С Н А РТ иС Н Е КЕПЧЮЗСНАи, 36. ЗаЬгв-, НеП 5/Ма! 1983,
8 1 иПваП.
33. 31апек, Вгипо Ь.: К о т т е т е П е КаитГаЬг! - > > 0 1 Ь о о т < < с!е8 21.
ЗаЬгЬипс1ег18? ]. Уоп1оЬе1, Лапиаг 1985, 2ипсЬ .

178
 II. РНАМТА8Т18СНЕ ШЯК1ЛСНКЕ1Т
1. ЕсгзеЬзепсЗип^ Vот 4. Запиаг 1985 1Ж8: ЛЬ8 01Е \УЕ188Е1Ч ОЕ18ТЕН.
КАМЕИ (\Ую сИе Рариаз уог 50 .1аЬгеп Пие Еп1с1есксг ег1еЬ1еп), НПт уоп ВоЬ
СоппоПу ипс1 КоЬт АпПегзоп.
2. 81етЬаиег, НпеПпсЬ: 1)ю Саг§о-Кике - А18 гсИ§юп8§с8ск1с1и!сЬе8 ип<1
т188юп81Ьео1о218сЬе8 РгоЬ1ет, ЕНащгеп 1971.
3. 2еИ8сЬпП: СА8А У С 08А 8 ОЕ ЬА М18101М Е)Е КАМАКАТА, }%. XXII,
N 0. 252, РсЬгиаг 1960, 8. 46-47.
4. ЕгЬ1-Е1Ье8Гс1с11, Еепаиз: 81е Ьйсксп ипз Гйг О е 181ег, т : ОЕО, №.1/.1апиаг
1984, НашЬигв-
5. А гат, Киг1: Ма§1е ипс! 2аиЬсге1 т с!ег акеп \Уек, ВегПп 1927.
6. Ко8ок, Раи1 апс! К.е1сЬе, Маг1а: Апспеп1 Пгагут^з оп 1Ье 1)с8ег1 оГ Реги/
,ЛН.СНЛЕОЬООУ II, 1949.
7. КсмеЬе, Мапа: О еЬе^ттз с1ег \Уйз1е, 81и11§аг1 1968.
8. Мазоп, А1с!еп 3.: 1)аз аИе Реги, 2йпсЬ 1965.
9. \Уоос!тап, Л т : № /с а , МйпсЬеп 1977.
10. \У а х т а п п , 8 1 с§Гпес1 : Ш зеге Е е к г т е 181ег аи8 с !е т К с з т о з , ЕЪсгзЬасЬ/КПз
1982.
11. 1)кГиг1Ь, Нсмтаг уоп: \Уагит <3ег МепзсЬ х и т Кеппег \уигс1е, т : ОЕО,
№ . 12/Ое/етЬег 1981, НатЬиг§.
12. На\укт8, Оега1с1 8.: Веуопс! 81опеЬепес, Ьопсюп 1973.
13.18Ьс11, ДУПНат Н.: 1)1е Вос1епге1сЬпип^еп А11-Региз, т : 8РЕКТКУМ ПЕК
\У188ЕМ8СНА КГ, 1)е/.етЬег,1978.
14. ТпЬи18ск, Не1ши1:1)аз К.а1зе1 сЗсг О оН ег- Еа1а Мог^апа, ЕгапкГиЛ 1983.
15. ЗИегПп, Непп: 1Чагса, 1а с1еГ с!и туз1еге, Рапз 1983.
16. Ваитапп,Ре1ег:Му81епеп Ак-Атспка8-8ригспс1еи1ипй т с!еп Ап<3еп,
т:1)ЕК ТЛОЕ88Р1ЕОЕ1,№.1 1589уош 6.1 1.1983 ипс! № .11595 уош 13. 11.
1983, ВегНп.
17.181с1а8Е1П1еп8у81ет т с !е г 1Ма7.са-ЕсШпеетеЬапс1каПе? 1п: УОКЛКЬВЕК.-
С Е Я 1ЧЛСНЯ1СНТЕМ,16.Ма1 1981,Вгее еп/./Аи81па.
18. В1итпсЬ, ЗозеГВ.: Оа 1а1 81ск с!ег Ш тте1 аиГ, ОиззеМогГ 1973.
19. 81т§1, МПоз1ау: 1)1е Iпказ, 1)й88е1с!огГ 1978.
20. 1Ж §еЬс1тп18Уо11сп РГеНе уоп Уз^иЛ, Аиз: 80\УЗЕТКУЬТ1Ж уош 11.
Аи^из! 1981.

III. ИМЕНЕН - Ь А М ) 1)ЕЯ ТАУ8Е1ЧО ООТТЕЯ

1. Ворр, Егап/: ЛпЗзеЬипа^ Яе 18е ги 1пс!га’8 ЕП тте!, ВегПп 1824.
2. ОеИпег, Каг1 ЕпесксЬ: Оег Я1§-Уес1а, II. ТеП, \У1езЬас1еп 1951.
3. В1а\'а18ку, Не1епа Р.: 01е ОскеипюЬге, Вапс! I К.озто§епе 818, А, КозпизсЬе

179
 Еуо1иОоп, 1)еп Наа^ о.
4. Яатауапа: ТЬе \Уаг т Сеу1оп, о. Л.
5. ЬаиГег, Вег1Ьо1с!: ТНе РгеЬ181огу оГ А\чайоп, т : Ие1с1 М изеит оГКа1ига1
Н1з1огу, Ап1Ьгоро1о^1са1 Зепез УокХУШ, N 0 . 1, СМса^о 1928.
6. АЬ姧, ЕтП: 1)ег Мезз^аз^ЬшЬе т 1псИеп ипс! 1гап, ВегНп 1928.
7. Коу, СЬапс!га Рго1ар: ТЬс МаЬаЬЬага1а, Огопа Рапа, Са1си11а 1888.
8. Заззооп, Оеог^ре и. Г)а1е, К.ос!пеу:0|е Маппа-МазсЬте, Каз1а11 1979.
9. КсНЬ, Кис1о1Г: 1)ег МугЬоз уоп с1еп РипГМепзсЬепйС8сЬ1есЬ1егп Ье1 Незюс!,
т : Уег/еюЬшз с!ег 1)ок1огеп, >>С1е РЬПозорМзЬс Ракика1<<, ТйЬт§еп 1860.
10. Огееп, М1гапс!а Лапе: ТЬс \УЬее1 аз а Сик-8утЬо1 т 1Ье К.отапо-Сек1с
\Уог1с!, т : Со11ес1юп Ьа1отиз, Уо1. 183, ВгихеПез 1984.
11. 1опез, 1т|>о: ТЬе т о з! по1аЬ1е Лп1лчш1у оГ Огеа1 В гкат уи1§аг1у саПес!
51опеЬеп^е, 1655, герпп1ес11п Ьопс!оп 1973.
12. \Уо11Ье1т с!а Ропзеса, А. Е.: Му1Ьо1о[>1е с!сз аИсп 1пскеп, ВсгЬп 1856.
1 3 .1)1кзЬкаг, V. К. КатасЬапс!га: \Уаг т Лтлеп! 1псЬа, Масказ/Ьопсюп 1944.
14. \Уапке, Ьо1Ьаг: 7еп1гаПпсИ8сЬс Ре1зЪПс!ег, Огаг 1977.
15. Т Ь отаз, Р.: Ер1сз, Му1кз апс1 Ье^епсЬ оПпсИа, ВогпЬау 1973.
16. Као,Т. А. Сор1па1На:Е1стсп15 оГНтс!и 1сопо^гарЬу, Уо1.1-Раг11, Мас!газ
1914.
17. Се11у, ЛЬсе: Оапеза - А МопоцгарЬ оп 1Ье еюрГап! Тасос! Сос!, ОхГогс!
1936.
1 8 .1 Ои811 А§ипдОес!е Ри1гаи. 31иаг1-Еох, ОаУ!сЛ.:ТЬс Е1ерЬап1 Сауе -О о а
Оа^аЬ ВаН, Оепразаг 1977.
19. Нооукааз, С.: А ВаНпезе Тетр1е Ро811Уа1, !)сп Наад 1977.
20. К.азза1, НапзТоасМ т: Оапеза, с т о ип1егзисЬип§ йЬсг НегкипВ, \Уезсп
ипс! Кик с!ег е1еГап1епкорП§еп ОоиЬек [псПепз, (1)1ззег1а1юп) ТйЬт{*сп 1955.
21. Ерих фон Дениксн, „Пътуване до Кирибати“, 1993.
22. 1)ашкеп, ЕпсЬ уоп : М ет е \Уек т ВПс!егп, 8 . 157 и. 161, З о\ ую Е’агЬ1аГе1
3. 2 2 8 , 1)иззе1с!огГ 1973.
23. Капр1а1,1)Пеер Китаг: Г)ес1рНсгтеп1 оГ 1Ьс (}иепса Зсг1р1 - КеУ1зкес!, 1п:
А пс1сп1 Зкюз, Уо1. 9, 1Мг. 3, НщЬ1апс1 Рагк, Ш./ЛЗА 1982.
24. Нок,С1а1ге:Лг( т 1пс1опез1а-Соп1тик1е8апс1СЬап§е,11Ьаса, N. У. 1967.
25. ОоУтсЗа, Ь ата Лпа^апка: 1)сг 31ира - РзусЬокозгтзсЬсз ЬеЬепз - ипс!
Тос!е5зутЬо1, Рге[Ьиг§1. Вг. 1978.
26. ТЬс1зеп, Нс 1с!е: ВогоЬис!иг, Аи8з1с11ип^ 1ш КипзгЬаиз 2йпсЬ \ о т 21.
Ок1оЬег 1977 Ь1з 8. .1апиаг 1978.
27. \УкЬ, К.аг1: Ое1з1,К.ипз1 ипс1 ЕеЬеп Л 81епз, Вапс! 11ауа, На^еп 1920.
28. О аткеп, ЕпсЬ уоп : О егТ а^ ап дет ГХс ОоПег К атеп , МипсЬеп 1984. Риг
тсЬзсЬе О биегпатеп, Ог1е ипс! Тетре1ап1адеп §1Ь1 ез т ЬкегаШг ип1егзсЬ1есШсЬе

180
5сЬге1Ь\уе18еп. Шз аиГ сЪе 2ка1е ЬаЬе 1сЬ Гиг а11е Веуг(ГГе сНе ЗсЬге1Ь\уе1зеп с!ез
СЖ 055ЕN ВК.ОСК.НАШ, Аиз§аЪе 1983, иЬсгпотгпеп.

2Е1М ВЕ1ТКАО УСЖ РКОЕЕ35СЖ КАКИ ЬЛЬ

1. Уе<1а Уо Утагп рас!ат аШапкзепа §аЬа1ат К1^ес1а 1.25.6.
2. К.1ууес1а 1.111.1.
3. Наведа 1.20.3.
4. Надуела 1.25.111.
5. Наведа 1.30.18-20
6. Наведа 1.34.8-9; 1.47.1-42; 1.47.6-7; 1.52.1-2; 1.111.1; 1.157.3.
7. К1^ес1а 1. 182.4-9; 1. 182. 1-2; 4.44.1-5.
8. Ка§уес1а 5.62.7; 5.73.3
9. На^'ес1а 1.117.1-25; 1.119.3
10. К ^ е ^ а 4.45.1; 4.43.1-5; 4.44.1-5 е1с.
И . Кщуес1а 4.36. 1-2; 1.12.1
12. Кщуеда 5.73.6; 1.181.3-4;1.180.2
13. Ма1зуа Мас1уа Ш акс 5уап<3ап1е 6.5.27 М^ЬапИтуЛ!
14. Ка^уес1а 1.34.1-2; 1.66.4-5,9; 1.183.1
15. Ка§\ес!а 1.116.3; 7.4.68
16. МаЬаЪЬага1а, ВЬагкЗагкаг Опеп1а1 КезеагсЬ 1пз1ки1е, Ес1п. Уапа-рагуа СЬ.
43, У88. 8-10,28.
17. 1Ь. ЗаЬЬа-рагуа СЬ. 11, Узз. 1-4.
18. Па. Уапа-рагуа СЬ. 9, У88.25-61; СИ. 3, У88.168-170; СЬ.181, Узз. 33-38; СЬ.
200, Узз. 50-60; СЬ. 207, Узз. 6-8; Ла1раг\ап СЬ. 43, Узз. 8-10,28; СЬ. 134 Г. п. 301;
С Ь.57, Узз. 13-14 е1с.
1 9 . 1Ь. Уапарагуап СЬз. 168,169,173.
20. 1Ь. ЗаЬЬарагуап СЬз. 3, Узз. 6-10.
21. ОЧ^еШ, Сегагс! К.: ТЬс НщЬ Нгоп1аег.
22. МаЬаЬЬага1а, ВЬапс1агкаг Ог1еп1а1 НезеагсЬ 1пз1Пи1е, Е<3п. АсП-рагуа СЬ.
33, Узз. 2-4.
23. 1Ь. АсИрагуа СЬ. 56, Узз. 8-12.
24. гЬ. АсИрагуа СЬ. 63, 11-16,21-24.
25. Пз. АсИрагуа СЬ. 122, Узз. 2-6.
26. «Ь. Уапарагуа СЬз. 14. 15-22.
27. 1Ь. Уапарагуа СЬ. 42, Узз. 30-34.
28. 1Ъ. Уапарагуа СЬ. 43,Узз. 7-12.
29. ;Ь. Уапарагуа СЬ. 168, Узз. 10-11.
30. »Ь. Уапарагуа СЬ. 200, Узз. 52-56.

181
 31. 1Ь. Уапарагуа СН. 207, Узз. 6-9.
3 2 .1Ь. Уапарагуа СЬ. 247, Узз. 15-17; СЬ. 275, Узз. 32-35. ЛЬЬ. 8ак, Ас11Л1,7.
33. У1тапа УаНЬи Ьеюпдз Ю КЬис1с1акаткауа оГ 1Ье 5ииатра1а М. V. ХШ .
59.
34. 5и1ауатза Раг1 I, СЬ. 78 106.
35. 1а1ака зЮгу N 0 . 488. У1за1а1ака N 0 . 360 Зизгот1а1ака апс! N 0 . 489 Зигиа
]а1ака.
36. К.адЬиуатзат N. 3. Р. Ес1п. Сап1о 13.1-79.
37. 1Ь. СапЮ 13.18.
3 8 .1Ь. Сап1о 13.19.
3 9 . 1Ь. СапЮ 13.69.
40. 1Ь. СапЮ 13.77.
4 1 .1Ь. СапЮ 13.79.
42. ДЬЬ. 5акип1а1а 5к1. СоИеде. Кез. Зспез N0.90, Раде 336 оГзк.тедЬарас1аУ1т
ауаЕтаЬ зтаЬ .
43. хЬ. Ас1 7, Раде 335.
44. хЬ. Раде 334 ауатеуа за1акга1оз1ауа са гаШазуа У1зезаЬ
45. Ка^Ьазагкзадаг. ЬатЬЬака 7 СЬ. 43, Узз. 21-40.
46. Кас1атЬап Ес1. Н. ВЬаНасЬагуа Р. 122... 1)1ууау1тапаза1а1га1аткг1а
47. МаЬаЬЬага1а, ВЬап<1агкаг Опеп1а1 КезеагсЬ 1пз1ки1е, Е(3п. АсВрагуа СЬ.
66
48. 5атагапдапази1гас1Ьаг, Оаек\уа<1 Опеп1а1 8ег1ез Ес1п. СЬ. 49. 1-15.
49. хЬ.СЬ. 49, 10-20.
50. ШдуесЗа 1. 181.8.
51. Надуела 5.61.1-4; 7.24.3; 5.2.11.; 6.40.5.
52. ТЪе \уоп<Зег 1Ьа1 \уаз 1псИа, Ьу РгоГ. А. I>. ВазЬаш, раде 690.
53. ТЬе Опоп ог КезеагсЬез тЮ 1Ье апЕцику оГ 1Ье Уес1аз - В. С. ТПак,
ВотЬау 1893.
54. ШзЮгу оГ 1псИап ЬкегаШге, Ьу V. М. \Ут1егпкг, раде 294.
55. Клдуес1а 5.61 ;4 8ауапа‘з с о т т е т а г у 1Ьегеоп.

формат 60/84/16 печатни коли 16,5

Издателство „Лигсра Прима“ София
Печат ИК „Цанко Церковски“