Мястото на душата

Гари Зукав

(из обръщението на Гари Зукав към посетилите неговия нов сайт в интернет)
Животът ми е посветен на раждането на новото човечество. Това става сега в момента. Всички
участваме в това събитие новото човечество се ражда в нас. Ние отваряме очи за нови възприятия и
нови ценности. Те ни водят към нови цели. Новото ни възприятие е, че вселената е жива, мъдра и
състрадателна. Тя е приятелски настроена, а не е като изпълненото с насилие безмилостно място, в
което често превръщаме своята част от нея. Новите ни ценности са ценностите на душата - хармония-
та, сътрудничеството, споделянето и уважението към живота. Новите ни цели са истинската сила -
настройването на личността с душата - и планета без конфликти.
Вашата душа е нещо много по-голямо от вашата личност. Тя е вашата същност. Тя е
съществувала много преди вие да се родите, и ще съществува, след като умрете. Започваме да
разбираме, че всичко, което избираме, което създаваме и което преживяваме, е част от един учебен
процес. Този процес спомага за еволюцията на душите ни. Това е основата на новия начин на
възприемане, който преобразява живота на човека. Това е многосетивното възприятие - способността
да виждаме и да усещаме далеч отвъд ограниченията на петте сетива. Нашият вид много бързо става
многосетивен.
Този интернет сайт служи на потребностите на възникващото многосетивно човечество -
жаждата за хармония, сътрудничество, споделяне и почит към живота. Сегашните социални
структури не могат да задоволят тези нужди и затова те се разпадат. Ние сътворяваме техните
заместители и сме седем милиарда творци...
Имаме толкова много, което да направим заедно.
Нека го правим мъдро, изпълнени с радост и любов.
Нека направим такъв човешкия живот.
С любов
Гари Зукав

„Когато енергията на душата се осъзнае, приеме и оцени, тя започва да пронизва живота на

личността. Когато личността започне изцяло да служи на енергията на своята душа, това е
истинската сила. Такава е целта на еволюционния процес, в който участваме, и причината за нашето
съществуване. Всяко ваше сегашно и бъдещо изживяване на тази земя ви насърчава да
хармонизирате личността с душата си. Всяко обстоятелство и ситуация ви дават възможност да
изберете пътеката, която ще позволи на вашата душа да блесне, да й позволите чрез вас да изрази в
материалния свят своята безгранична почит и любов към живота.
Това е книга за придобиване на истинска-та сила - хармонизирането на личността и душата, -
какво включва това, как става и какво създава. За да се разбере всичко това, необходимо е да се
осмислят неща, които изглеждат необикновени за петсетивния човек, но те стават естествени, щом
разберете еволюцията - това, че петсетивното възприятие е пътуване към многосетивното възприятие
и че не сме предвидени за вечна петсетивност."
Предговор
Докато пишех „танцуващите учители по у ли" и години наред след това, отново и отново ме
привличаха книгите на Уилям Джеймс, Карл Юнг, Венджамин Лий Уорф, Нилс Вор и Алверт
Айнщайн. Многократно ги препрочитах. В тях откривах нещо осовено, макар едва по-късно да
осъзнах какво точно е то: тези наши събратя вяха стигнали до нещо по-велико от онова, което може
да се изрази на книга. Осъзнали вяха повече, отколкото може да се изрази с езика на психологията,
лингвистиката или физиката, и са търсели начин да споделят прозрението си. Към тях ме притегляше
именно онова, което се стремяха да споделят посредством труда си.
Те са мистици. С тази дума бих ги нарекъл аз. Те не биха я използвали, но в себе си са знаели,
че са такива. Опасявали са се, че връзката с хора, които не работят в рамките на научния модел, може
да се отрази зле на кариерата им. Същевременно в дълбините на мисълта си всеки един от тях е
стигал до прозрения, твърде големи, за да бъдат ограничени от петте сетива. Трудовете им
допринасят за развитието не само на психологията, лингвистиката и физиката, но и на онези, които
 2
ги четат. Те са способни да променят хората, които се докосват до тях, по начин, неизразим с
директните средства на психологията, лингвистиката или физиката.
Когато, връщайки се назад, осъзнах притегателната способност на тези книги върху мен,
разбрах, че подбудите на тези мъже не са вили земните награди или уважението на колегите им, а
фактът, че влагат умовете и душите си в нещо, което ги отвежда на едно необичайно място. Там умът
вече не може да произвежда исканата от учените информация. Попаднали вили в земята на вдъхно-
вението, където интуицията навира скорост. Тогава те осъзнали, че съществува нещо повече от света
на времето, пространството и материята, повече от физическия живот. Те са знаели това. Не е вило от
първостепенно значение да го изразят с думи, понеже те самите не са владеели необходимите
изразни средства, но все пак са го усещали и творбите им го отразяват.
С други думи, осъзнах, че онова, което в действителност е мотивирало тези мъже и много
други, е едно велико прозрение, идващо отвъд отделната личност. Вече всеки един от нас по някакъв
начин е привлечен към същото това велико прозрение. То е повече от прозрение. Това е една
надигаща се сила. Това е следващата стъпка в нашето еволюционно пътуване. Сега човечеството,
човешкият род, копнее да се докосне до тази сила, да се отърси от всичко, което пречи на чистия до-
сег до нея. Най-значителната трудност при този процес е фактът, че още не са се родили думи, с
които може да се подходи към тази нова, вечна по своята същност сила.
В този момент и час на човешката еволюция речникът и средствата, помагащи ни да изразим
онова, което бленува да надхвърли религиозността и духовността и да заеме позицията на чистата
мощ, копнеят да се родят. Нужно е да назовем с думи онова, което ние, като вид, сега за пръв път
докосваме съзнателно. Трябват думи, които не са така мъгляви, за да може то ясно да се разбере в
делата и възгледите на човешката раса, да се види ясно, да не е забулено във воали от мистерия и ми-
стицизъм, а да се възприема просто като чистата мощ, която движи силовите полета на нашата земя.
Надявам се тази книга да помогне в тази насока.
За да илюстрирам това, което сме, и онова, в което се превръщаме, използвам термините
„петсегпивен" и „многосетивен". Многосетивността не е по-добра от петсетивността. Тя просто е по-
подходяща в сегашния момент. Когато една система на човешкото възприятие отмира, а друга
изниква, старата система в сравнение с новата може да изглежда несъвършена, но ако погледнем от
перспективата на вселената, не става дума за сравнение между по-низшето и по-висшето, а между
ограничеността и възможностите.
Възприятията на многосетивния човек не са толкова ограничени, както възприятията на
петсетивния човек. Те предлагат повече възможности за растеж и развитие и повече вьзможности да
се избягват ненужни затруднения. Във всеки един случай противопоставям изживяванията на
петсетивния човек с изживяванията на многосетивния, за да покажа разликите колкото се може по-
ясно, но това не значи, че петсетивната фаза на нашата еволюция, фазата, която напускаме, е
отрицателна в сравнение с фазата, в която навлизаме - многосетивната. Петсетивността просто вече
не е уместна по същия начин, както в миналото дошъл момент, в който използването на свещи
станало неуместно поради навлизането на електричеството, но това не прави свещите отрицателно
явление.
Кой сред нас е специалист в областта на човешките изживявания? Притежаваме единствено
способността да споделяме помежду си възприятията, което в най-добрия случай ви помогнало на
някой друг, тръгнал по своя път. Не съществуват специалисти в областта на човешките изживявания.
Човешкото изживяване е изживяване със свое движение, мисъл и форма, а понякога и един
експеримент със свое движение, мисъл и форма. Ние можем единствено да коментираме движението,
мисълта и формата, но тези коментари са с голяма стойност само ако помагат на хората да се движат
грациозно, да мислят ясно и да оформят като художници материята на своя живот.
Ние сме във време на дълбоки промени. Ще успеем да преминем през промяната по-лесно, ако
виждаме пътя, по който пътуваме, целта си и самото движещо се тяло. Предлагам написаното в тази
книга като прозорец, през който аз успях да съзра живота. Предлагам ви този прозорец, но не казвам,
че е необходимо да го приемете. Има много пътеки към мъдростта и сърцето. Това е нашето най-
скъпо богатство, което ми носи най-голяма радост.
Много неща трябва да свършим заедно.
Нека ги свършим с мъдрост, любов и радост.
 3
Нека ги превърнем в човешко изживяване.
Гари Зукав

1
Еволюция
Еволюцията, за която сме учили в училище, е еволюция на материалната форма. Преподавали
са ни например, че едноклетъчните организми в океана са предшественици на всички по-сложни
форми на живот. Рибата е по-сложна и следователно по-развита от сюнгера, конят е по-сложен и
следователно по-развит от змията; маймуната е по-сложна и следователно по-развита от коня и така
нататък, докато не стигнем до човека, който е най-сложен и следователно той е най-развитата форма
на живот на нашата планета. С други думи, учили са ни, че еволюцията означава прогресивното
развитие на организационната сложност.
Тази дефиниция е израз на представата, че организмът, който е най-добре приспособен да
контролира както обкръжаващата го среда, така и всички други организми около себе си, е най-
развит. „естественият подбор" означава, че най-развитият организъм в дадена среда е онзи, който е в
края на хранителната верига. Според това определение организмът, който е най-способен да осигури
собственото си оцеляване, най-пригоден да се самосъхрани, е най-развит.
Отдавна сме разбрали, че тази дефиниция на термина „еволюция" е неподходяща, но не знаем
защо. Когато две човешки същества влязат в контакт, те от гледна точка на еволюционната си
сложност са еднакво развити. Ако и двамата са еднакво интелигентни, но същевременно единият е
дребнав, подъл и егоист, а другият -великодушен и хуманен, казваме, че великодушният и хуманен
човек е по-развит. Ако един човек съзнателно жертва живота си, за да спаси друг, например
хвърляйки се да защити с тялото си някого от куршум или от връхлитаща кола, казваме, че той
действително е един от най-развитите сред нас. Знаем, че това е вярно, но то противоречи на нашето
разбиране за еволюцията.
Твърди се, че Исус е предсказал заговора срещу себе си, дори подробностите за това как
приятелите му ще действат и реагират, но не е избягал от онова, което го очаквало. Цялото
човечество е неумолимо оформено от силата и любовта на онзи, който даде живота си за другите.
Всички, които го почитат, и почти всички, които знаят за него, приемат, че той е бил един от най-
развитите представители на нашия вид.
Докато в себе си развираме, че истински развито същество е онова, което цени другите
повече, отколкото себе си и поставя любовта над материалния свят и неговите ценности. Трябва да
съгласуваме разбирането си за еволюцията с това свое дълбоко разбиране. Важно е да направим това,
понеже сегашната ни представа за еволюцията отразява еволюционната фаза, която напускаме. Като
изследваме това разбиране, ние ще преосмислим начина, по който сме се разбивали досега, и какво
оставяме зад гърба си. Като размишляваме върху едно ново и по-широко разбиране за еволюцията,
разбиране, което зачита нашите най-съкровени истини, можем да видим към какво еволюираме и
какво означава то от гледна точка на това какво усещаме, какво ценим и как действаме.
Сегашната ни представа за еволюцията е резултат от факта, че до този момент сме се
разбивали, изследвайки физическата реалност с помощта на петте си сетива. Досега сме вили
петсетивни същества. Тази еволюционна пътека ни е позволила да видим основните принципи на
вселената по конкретни начини. Чрез петте си сетива развираме, че всяко действие става причина за
някакво последствие и че всеки резултат има причина. Виждаме резултатите от своите намерения.
Виждаме, че гневът убива: отнема дъха - силата на живота, и пролива кръвта - носителката на
жизненост. Виждаме, че добрината е храна за душата. Осъзнаваме и чувстваме ефекта от един гневен
поглед и от една усмивка.
Усещаме способността си да възприемаме нови знания. Развираме например, че пръчката е
оръдие, и виждаме по какви начини можем да я използваме. Тоягата, която убива, може да се завие в
земята за подпора на по-крив. Копието, което отнема живота, може да се използва като лост и така да
облекчи човешкия труд. Ножът, който прорязва плътта, може да се използва за разрязване на плат.
Ръцете, които правят бомби, могат да градят училища. Умовете, които замислят жестокости, могат да
мислят за това как хората да си помагат.
 4
Виждаме, че когато делата в живота са изпълнени с почит, те се обагрят със смисъл и цел.
Развираме, че когато в действията няма почит, резултатът е жестокост, насилие и самота. Арената на
материалното е едно великолепно поле за учене. Това е едно училище, в което, като опитваме
различни неща, ние малко по малко развираме какво ни кара да се разбиваме и какво - да се сбиваме,
какво ни помага да растем и какво попарва растежа ни, какво храни душите ни и какво ги изтощава,
какво носи желания резултат и какво не.
Когато физическата обстановка се разглежда единствено посредством петте сетива, струва ни
се, че физическото оцеляване е основният критерий в еволюцията, понеже не забелязваме друг вид
еволюция. От тази гледна точка термините „естествен подбор" и „еволюция" ни се струват синоними,
а физическото надмощие сякаш е белег за напредък в еволюционното развитие.
Когато възприемането на материалния свят е ограничено от петте сетива, страхът става основа
на действията ни в материалния свят. Най-съществена изглежда властта над заобикалящото и над
околните.
Нуждата от физическо надмощие води до съревнование, което влияе върху всички аспекти от
живота ни. То се отразява върху отношенията между любовните двойки, между свръхсилите, между
братята и сестрите, между расите, между класите и половете. То разрушава естествената склонност за
хармония между нациите и приятелите. Същата енергия, която изпрати военни корави в персийския
залив, изпрати и войници във Виетнам, както и кръстоносни походи в Палестина. Енергията,
разцепила семействата на Ромео и Жулиета, е същата сила, която разделя семейството на черния
съпруг от семейството на вялата му съпруга. Енергията, противопоставила Лий Харви Осуалд срещу
Джон Кенеди, е вила и в основата на раздора между Каин и Авел. Братята и сестрите се карат по
същите причини, които пораждат сблъсъка между големите корпорации - те се стремят към
надмощие.
Силата да контролираш заобикалящото и околните е власт над онова, което може да се
докосне, помирише, вкуси, чуе и види. Това е външна сила. Външната сила може да се придобие и
изгуби като на стокова борса или на избори. Може да се купи и да се открадне, да се прехвърли и
наследи. Тя се смята за нещо, което се взема от някой друг или от другаде. Когато един човек печели
външна власт, приема се, че някой друг я губи. В резултат на това, че хората възприемат силата като
нещо вън от тях, те стават жестоки и разрушават. Всички-те ни институции - социалните,
икономическите и политическите - отразяват разбиранията ни за властта като нещо външно.
Семействата, както и различните култури, са или патриархални, или матриархални. Един
човек„държи властта". Още като малки децата научават това и то оформя живота им.
Полицията, както и армията са продукти на това възприемане на външната власт. Значката,
ботушите, рангът, радиопредавателят, униформата, оръжието и бронята са все символи на страха.
Хората, които ги носят, са страхливи. Воят се да навлязат в света, без да са защитени. Хората, които
срещат тези символи, също се страхуват. Страхуват се от властта, която те представят, от онези,
които се предполага, че представят тази сила, или и от двете. Полицията и армията, също както
патриархалните или матриархални те семейства и култури не са сьщинският източник на нашите
представи за външната сила. Те са само отражение на начина, по който ние, цялостно и като
личности, сме започнали да възприемаме властта.
Представата ни за силата като нещо външно е оформила и нашата икономика. Контролът над
икономиките на цели общности и държави и транснационалната икономика на света са
съсредоточени в ръцете на няколко човека. За да защитим работещите от тях, сме създали
профсъюзи. За да защитим потребителите, сме създали правителствена бюрокрация За да защитим
бедните, сме създали система за социални грижи. Това съвършено отразява начина, по който сме
започнали да възприемаме властта - малко хора я притежават, а мнозинството й служат като жертви.
Парите са символ на външната сила. Онези, които имат най-много пари, имат най-голяма
власт над заобикалящото ги и над околните, докато хората с най-малко пари имат най-малка власт
над заобикалящото ги и околните. Парите се печелят, губят, крадат, наследяват се, хората се борят за
тях. Ако ни дават чувство за сигурност, образованието, положението в обществото, славата и вещите
ни също са символ на външната власт. Всичко, което се страхуваме да не загубим - дома, колата,
красивото тяло, будния ум, дълбоката вяра, е символ на външната власт. Страхуваме се, че ще станем
по-уязвими. Това става, понеже възприемаме силата като външна.
 5
Когато властта се смята за външна, йерархията в обществените, икономическите и
политическите структури, както и йерархията във вселената влизат в ролята на индикатори за това
кой има сила и кой няма. Хората на върха сякаш имат най-много власт и следователно са най-ценни и
най-неуязвими. Хората на дъното изглеждат най-слави и следователно най-уязвими. От тази позиция
генералът е по-важен от редника, управителят - от шофьора, докторът - от служителката на
рецепцията, родителят - от детето, а божеството -от поклонника си. Страхуваме се да не
противоречим на родителите си, на шефа, на своя Бог. Всичките ни представи, че нещо е с по-висока
или с по-ниска лична стойност, са в резултат на това, че възприемаме силата като външна.
В сърцето на всяко насилие лежи съревнованието за външна власт. Външната сила е също така
втората печалба зад идеологическите конфликти като този между капитализма и комунизма,
религиозните сблъсъци като тези между ирландските католици и протестанти, териториалното
неразбирателство като това между евреите и арабите, както и семейните и брачните конфликти.
Възприемането само на външната сила разцепва психиката независимо дали се отнася до
психиката на индивида, на обществото, на нацията или на света. Няма разлика между една остра
шизофрения и една световна война. Няма разлика между агонията на една изтерзана душа и на една
изтерзана нация. Когато съпругът и съпругата се борят за надмощие,,движи ги същата сила, която
води хората от една раса в страха им от друга раса.
От такива подбуди ние сме изградили сегашните си възгледи за еволюцията като процес на
все по-засилващата се способност на човека да господства над околната среда и над другите хора.
Това определение отразява ограничеността ни, която се дължи на нашето пет-сетивно възприемане
на физическия свят. Тя отразява съревнованието ни за външна власт, което се подхранва от страха.
След хилядолетия, изпълнени с взаимна жестокост от индивид към индивид, от група към
група, сега е ясно, че несигурността, стояща в основата на понятието ни за външна сила, не може да
се излекува от натрупването на същата тази външна сила. За всички е очевидно, не само когато
гледаме новините и разгръщаме вечерния вестник, а и посредством собствените ни страдания като
личности и като част от човешкия род, че приемането на властта като нещо външно носи само болка,
насилие и разрушение. Така сме се разбивали досега, но ще оставим това зад себе си.
Нашият по-дълбок разум ни води към друг вид сила, сила, която обича живота във всяка
негова форма, сила, която не съди нищо по пътя си, сила, която усеща значението и смисъла дори на
най-малката подробност на земята. Това е истинската сила. Когато съгласуваме своите мисли,
чувства и дела с най-висшата част от себе си, изпълва ни ентусиазъм, усещане за цел и смисъл.
Животът е богат и наситен. Не ни спохождат язвителни мисли. Не си спомняме страха. Ние сме
щастливо и интимно свързани със своя свят. Така изживява човек истинската сила.
Истинската сила се корени в най-дълбокия избор на нашата същност. Тя не може да се купи,
наследи или натрупа в запас. Естествено силният човек не е способен да превърне никого и нищо в
своя жертва. Човекът, притежаващ истинска сила, е толкова могъщ, толкова надарен, че самата
представа за използване на насилие срещу някой друг му е непонятна.
Еволюцията не може да бъде разбрана правилно, ако не поставим в основата идеята, че ние
сме по пътя към истинската сила, която е цел на нашето еволюционно развитие и на живота ни. Ние
се разбиваме от същества, търсещи външна власт, в същества, стремящи се към изконна сила.
Изследването на материалния свят вече не е единственото средство за напредък. Този еволюционен
подход и съзнанието, ограничено от петсетивното възприятие, вече не са подходящи за това, в което
ни предстои да се превърнем.
От петсетивни същества ние се развиваме в многосетивни. Петте ни сетива заедно формират
единна сетивна система, предназначена да възприемаме физическата, материалната действителност.
Възприятията на един многосетивен човек се простират отвъд материалната реалност и обхващат по-
големите динамични системи, а нашата материална действителност е само част от тях.
Многосетивният човек е способен да възприеме и да оцени ролята на нашата материална реалност в
по-широката картина на еволюцията и динамиката, която е създала и поддържа нашата материална
действителност. Този свят е невидим за петсетивния човек.
Точно в този невидим свят се намира изборът на нашите най-дълбоки ценности. От
перспективата на този невидим свят подбудите на хората, които съзнателно са жертвали живота си за
по-висши цели, не ни се струват непонятни. Обяснима е силата на Ганди, а изпълнените със
 6
състрадание дела на Христос могат да бъдат разбрани в своята цялост, което е невъзможно за
петсетивния човек.
Всички наши велики учители са вили или са многосетивни. Те са ни говорили и са действали в
съответствие с усещанията и ценностите, които отразяват по-голямата перспектива на
многосетивното същество, затова техните думи и дела събуждат в нас осъзнаването на някои истини.
Съдейки от петсетивните си възприятия, ние сме сами в една материална вселена. От гледната
точка на многосетивния човек ние никога не сме сами, а вселената е жива, съзнателна, интелигентна
и състрадателна. Според петсетивния човек материалният свят ни е даден безусловно, озовали сме се
в него по необясним начин и се борим за надмощие, за да оцелеем. От позицията на многосетивния
човек материалният свят е една учебна среда, създадена съвместно от душите, които я обитават, и
всичко, което става там, им помага да се учат. На петсетивните им се струва, че намеренията нямат
никакъв ефект, резултатите от действията са единствено материални и не всички дела въздействат
върху нас или околните. От гледната точка на многосетивния човек намерението, стоящо в основата
на едно действие, е определящо за ефекта от него, всяко намерение въздейства както върху самите
нас, така и върху околните, а резултатите от намеренията се простират далеч отвъд физическия свят.
Какво имам предвид, като казвам, че съществува един „невидим" свят, в който се намира
изборът на по-дълбокия ни разум? Какви изводи трябва да си правим, ако приемем, че съществува
свят, който не може да се регистрира от петте сетива, но същевременно може да се опознае, изследва
и разбере посредством други човешки способности?
Когато се зададе въпрос, на който не може да се отговори в общоприетите рамки на
разбиранията ни, обикновено го класифицираме като безсмислен или го отхвърляме като
неподходящ. Другият вариант е човекът, задал въпроса, да разшири своето съзнание, за да обхване и
областта, от която може да се отговори на въпроса. Първите две възможности са най-лесният начин
да се измъкнем от сблъсък с въпрос, който ни се струва безсмислен или неподходящ, но търсещият,
истинският учен ви си позволил да разшири обхвата на разбиранията си до степен, в която търсените
отговори могат да бъдат разбрани.
Откакто е започнал да задава въпроси, човешкият род постоянно се е питал: „съществува ли
Бог?", „има ли божествено съзнание?" и „има ли смисъл животът?". Настъпил е моментът да
достигнем до нови критерии, чрез които ще можем да отговорим на тези въпроси.
По-широките критерии на многосетивния човек поболяват разбиране на качествено значими
те различия между личността и душата. Личността ви е тази част от вас, която се е родила, която
живее и която ще умре във времето. Да си човек и да имаш самоличност е едно и също нещо. Вашата
самоличност, както и тялото ви, е средство за вашата еволюция
Взетите решения и действията ви на земята са начините, по които се развивате. Във всеки
един момент извирате намеренията, които ще формират изживяванията ви, и нещата, върху които ще
фокусирате вниманието си. Този избор оказва влияние върху вашия процес на развитие. Това важи за
всеки човек. Ако извирате подсъзнателно, ще се разбивате подсъзнателно. Ако извирате съзнателно,
ще се разбивате съзнателно.
Емоциите на страх и насилие, които са започнали да характеризират човешкото съществуване,
могат да се изпитат само от личността. Само личността може да чувства гняв, страх, омраза, мъст,
мъка, срам, съжаление, безразличие, безпомощност, цинизъм и самота. Единствено личността може
да съди, да манипулира и да експлоатира. Само личността може да преследва външната власт.
Личността може също така да е любеща, състрадателна и мъдра в отношенията си с другите, но
любовта, състраданието и мъдростта не излизат от личността. Те са изживявания на душата.
Вашата душа е онази част от вас, която е безсмъртна Всеки човек има душа, но личността,
ограничена от своите пет сетива, не осъзнава душата си и затова не може да разпознае влиянията на
душата. Когато личността започне да става многосетивна, интуициите, предчувствията и фините
усещания започват да стават важни за нея. Тя усеща някои неща за самата себе си, за околните и за
ситуациите, в които попада, неща, които не могат да се основават върху информацията, предоставена
от петте сетива. Тя започва да осъзнава намеренията и да действа по-скоро според тях, а не според
делата и думите, които среща. Тя може например да види едно топло сърце зад сурова и гневна
повърхност, и в същото време едно студено сърце зад изтънчени и любезни думи.
Когато една многосетивна личност погледне в себе си, тя открива множество различни
 7
течения. От своя опит тя се научава да различава тези течения и да идентифицира емоционалния,
психологическия и физическия ефект на всяко от тях. Тя се научава например кои тачения
предизвикват гняв, разкол и разрушителни действия и кои течения създават любещи, целебни мисли
и съзидателни дела. С течение на времето тя се научава да цени и да се отъждествява с теченията,
генериращи творческа способност, лечебна сила и любов и при това да се изправи лице в лице с
теченията, създаващи негативност, дисхармония и насилие, и да се освободи от тях. По този начин
личността започва да изживява енергията на душата си.
Вашата душа не е една пасивна или теоретична цялост, която заема определено пространство
в областта на гръдния кош. Тя е една позитивна, целенасочена сила в самото ядро на вашето
същество. Това е онази част от вас, която развира безличностната природа на енергийната динамика,
в която участвате, която обича без ограничения и приема, без да съди.
Ако желаете да опознаете душата си, първата крачка е да разберете, че имате душа.
Следващата стъпка е да си позволите мисълта: „щом имам душа, какво точно е тя? Какво иска
душата ми? Каква е връзката между моята душа и мен? Как се отразява тази душа върху моя живот?"
Когато енергията на душата се осъзнае, приеме и оцени, тя започва да пронизва живота на
личността. Когато личността започне изцяло да служи на енергията на своята душа, това е
същинската сила. Такава е целта на еволюционния процес, в който участваме, и причината за нашето
съществуване. Всяко ваше сегашно и бъдещо изживяване на тази земя ви насърчава да хармонизи-
рате личността с душата си. Всяко обстоятелство и ситуация ви дават възможност да изберете
пътеката, която ще позволи на вашата душа да блесне, да й позволите чрез вас да изрази в
материалния свят своята безгранична почит и любов към живота.
Това е книга за придобиване на истинската сила - хармонизирането на личността и душата, -
какво включва това, как става и какво създава. За да се разбере всичко това, необходимо е да се
осмислят неща, които изглеждат необикновени за петсетивния човек, но те стават естествени, щом
разберете еволюцията - това, че петсетивното възприятие е пътуване към многосетивното възприятие
и че не сме предвидени за вечна петсетивност.

2
Карма
Повечето от нас са свикнали с убеждението, че участието ни в процеса на еволюцията е
ограничено до продължителността на един-единствен живот. Тази вяра отразява перспективата на
пет-сетивната личност. От гледна точка на петсетивната личност нищо от самата нея не продължава
отвъд този живот и в усещанията на петсетивната личност няма нищо освен самата нея.
Многосетивният човек също разбира, че нищо от него не продължава отвъд този живот, но
същевременно осъзнава безсмъртната си душа.
Животът на личността, която сте, е едно от без-четните преживявания на душата ви. Душата
съществува отвъд времето. Огромна е перспективата на душата, тя вижда отвъд ограниченията на
личността. Душите, които са избрали да изживеят материалната страна на живота, какъвто го
познаваме като своя еволюционна пътека, са въплъщавали енергиите си много-кратно в много
психологически и материални форми. За всяко прераждане душата създава различна самоличност и
тяло. Личността и тялото, които според петсетивния човек изграждат цялото му същество, за душата
представляват уникални, идеално отговарящи за целта на съответното прераждане инструменти.
Всяка личност допринася по свой начин, със специфичните си заложби и уроци за научаване,
съзнателно или не, за развитието на своята душа. Животът на майка, на воин, на дъщеря, на
духовник; чувствата като любов, уязвимост, страх, усещане за загуба и нежност; вървите срещу
гнева, пренебрежението, празнотата и ревността - всички те служат на еволюцията на душата. Всяка
физическа, емоционална и психологическа характеристика, изграждаща личността и нейното тяло -
силни или слави ръце, муден или проницателен интелект, ведър или мрачен нрав, жълта или черна
кожа, дори цветът на косата и на очите - всичко е съвършено съгласувано с целите, които душата
трябва да постигне.
Петсетивната личност не осъзнава множеството други прераждания на душата.
Многосетивната личност може да усеща тези прераждания или да ги изживява като свои минали или
бъдещи превъплъщения. Те представляват, така да се каже, семейство от животи, но не са животи,
 8
през които е преминала самата личност. Те са изживявания на душата.
От гледна точка на душата всички нейни прераждания са едновременни. Всичките й
самоличности съществуват по едно и също време. Следователно, когато едно от превъплъщенията на
душата се освободи от негативността, полза имат всички други превъплъщения. Понеже самата душа
не е ограничена от времето, миналото на личността, както и бъдещето й, се подобряват, когато тя се
освободи от вълните на страха и съмнението. Както ще видим, избавлението от негативността при
една личност се отразява положително на много други динамични страни на съзнанието.
Петсетивните хора забелязват някои от тях, но не ги смятат нито за динамични аспекти на
съзнанието, нито за нещо, свързано с личните им вътрешни процеси, като например съзнанието и
еволюцията на своя пол, раса, националност и култура. Други от тях се намират далеч отвъд
сетивните способности на петсетивния човек. Един съзнателно изживян живот следователно е нео-
ценимо богатство.
Личността и нейното тяло са изкуствените аспекти на душата. Когато те изпълнят своята
функция, в края на прераждането душата ги изоставя. Те умират, но не и душата. След прераждането
тя се завръща към своето безсмъртно и безвремево състояние. Отново се завръща към естественото
си състояние на състрадание, яснота и безгранична любов.
Това е контекстът, в който се явява нашата еволюция - безспирното раждане и прераждане на
енергията на душата върху материалната арена, в земното училище.
Защо се случва това? Защо е нужно дори да говорим за самоличностите и душите?
Превъплъщението на душата представлява едно огромно намаляване на нейната сила до ниво,
подходящо за физическата форма. Това е намаляване на една безсмъртна система на живот в рамките
на времето и продължителността на броени години. При това системата на възприятията, която е
способна да участва едновременно и пряко в безброй много животи, някои от които физически, а
други не, се свива до пет материални сетива. Душата доброволно извира да предприеме това
изживяване с лечебна цел.
Личността представлява онези части на душата, които се нуждаят от лечение заедно със
състраданието и любовта, които душата дава в служба на изцелението в този жизнен път.
Разкъсаните страни на душата, аспектите, които се нуждаят от лечение, трябва да влязат в контакт с
физическата материя, за да може всяка частица от развитото да се слее в едно цяло. Личността е като
една сложна мандала, образувана от тези частици плюс неразкъсаната, цялостната част. Тя идва
право от онези части, за чието изцеление душата е решила да работи в този живот, които се нуждаят
от преминаването през физическата материя, и онези части, които душата е отдала в помощ на този
ваш лечебен процес. Следователно в личността на един човек вие виждате разпокъсаните страдания
на душата, от която тази личност е изградена, както и спечелената от душата милост - способната на
обич част от личността.
Помислете колко мощна е душата, щом част от нея изпитва разтърсваща любов, друга част -
страхове, друга вероятно е неутрална, четвърта е шизофренична, а една част е покъртително
състрадателна. Ако някоя от тези части е незавършена, изградената от душата личност ще е
нехармонична. В една хармонична личност душата с лекота се влива в тази своя част, която е в
контакт с физическото превъплъщение.
Душата просто е. Тя няма начало и край, а тече към целостността си. Личността се явява като
една естествена сила, идваща от душата. Тя е енергиен инструмент, който душата адаптира за
функциониране във физическия свят. Всяка личност е уникална, понеже формиращата я
конфигурация от енергията на душата е уникална. Тя всъщност е, така да се каже, представителят на
душата, който осъществява контакта с физическата материя. Тя е продукт, формиран под влияние на
вибрациите на вашето име, на връзката ви с планетите по време на вашето раждане, на ефекта от
вибрациите на енергийната ви среда, както и от не цялостните аспекти на душата ви, които се
нуждаят от кон-такта с материята, за да довият своята цялост.
Личността не действа независимо от душата. Според степента, до която човек е в допир с
духовните дълбини, личността се успокоява, понеже енергията на съзнанието се фокусира върху
енергийния център, а не върху изкуствената фасада на личността.
Личността понякога се възприема като сила, която буйства на боля в света, без да е свързана с
енергията на душата си. При такава ситуация често се заражда онова, което наричаме зъл човек, и то
 9
може да стои в основата на една шизофрения. Това е в резултат от неспособността на личността да
открие своя произход или връзката със своята майка - душата. Конфликтите в човешкия живот са
правопропорционални на степента, в която енергията на индивида е отделена от душата, и
следователно, както ще видим, това е безотговорно отношение към сътворението. Когато една
личност е напълно балансирана, не можете да видите къде свършва тя и къде започва душата. Това е
един завършен човек.
Какво включва изцелението на душата?
Повечето от нас са свикнали с представата, че ние сме отговорни за някои свои действия, но
не за всички. Смятаме се отговорни например за доврите дела, които ни сближават с околните, и за
това, че имаме положително отношение към тях. Но не се мислим за отговорни, когато се караме с
околните и за негативната си реакция. Чувстваме се отговорни за сигурността на пътуването и затова
преди да тръгнем на път, проверяваме състоянието на колата, но ако изпреварим някоя кола, която по
наше мнение се движи твърде бавно и така едва не причиняваме катастрофа, смятаме другия шофьор
за виновен. Ако си осигуряваме храна и дрехи благодарение на успешния си бизнес, отдаваме
заслугите на себе си. Ако обаче се изхранваме от обири на апартаменти, виним тежкото си детство.
За много от нас да ни смятат за отговорни е равносилно на това да ни хванат на
местопрестъплението. Един приятел, който всяка година се завръща в родната си Италия, закачливо
ми разказа как веднъж вечерял в ресторант със семейството си. Когато дошла сметката, бащата на
моя приятел - педантичен човек - изследвал всяко надраскано на листчето ястие. След известно взи-
ране той успял да разбере, че последното написано в сметката е израз, който в свободен превод
означава „ако мине, мине". Той повикал сервитьора и го попитал:
- Какво е това ястие? Сервитьорът свил рамене и отвърнал:
- Е, не мина.
Много от нас смятат, че ако магазинерьт ни даде повече ресто, отколкото трябва, и ние го
вземем, животът ни е повлиян само доколкото сме получили неочаквана изгода. Всъщност всяко
наше действие се отразява върху нас по неизмерим начин.
Всяко действие, мисъл и чувство се мотивира от някакво намерение и това намерение е
причината, която се прелива в следствието. Ако участваме в причината, не е възможно да не
участваме и в следствието. Ето как по един много дълбок начин ние сме отговорни за всяко действие,
мисъл и чувство, с други думи, за всяко свое намерение. Самите ние опитваме от плода на всяко свое
намерение. Затова в наша полза е да осъзнаем множеството намерения, които изпълват нашето
съществуване, да разпознаем кои намерения какъв резултат имат и да извираме намеренията си
според резултата, който желаем.
По този начин още като деца опознаваме физическа-та реалност, а като възрастни
доизбистряме познанията си. Научаваме какво става, като плачем, когато сме гладни, и по-късно
използваме тази причина отново, за да получим резултата, който желаем. Научаваме какво става,
когато сложим пръст във фасунгата, и не повтаряме причината за този резултат.
За намеренията и техните следствия също научаваме посредством опита си във физическата
действителност. Обаче до разбирането, че намеренията предизвикват определени резултати, се
достига бавно, когато научаваме това единствено чрез взаимодействието си с плътната физическа
материя. Гневът например предизвиква дистанциране и неприязън. Ако ни се налага да научим това
единствено чрез физическия си опит, ще ни е нужно да преживеем десет, петдесет, сто и петдесет
ситуации, в които някой се отдръпва от нас или се държи вражески, преди да разберем, че това е
реакция, предизвикана от нашата склонност към гняв, от собственото ни намерение за дистанциране
и враждебност, а не от някое конкретно наше действие. Предимно по този начин учат петсетивните
същества.
Връзката между причината и следствието в света на материалните обекти и явления отразява
една динамика, която не е ограничена само до материалната действителност. Това е динамиката на
кармата. Всичко в материалния свят, включително всеки от нас, е малка част от движещите сили,
които са по-обширни от онова, което петсетивният човек може да възприеме. Любовта, страхът,
състраданието и гневът, които изпитвате например, са само малка част от любовта, страха,
състраданието и гнева на една по-голяма енергийна система, която вие не виждате.
В рамките на материалната действителност динамиката на карма се описва от третия закон за
 10
движени-ето: „на всяко действие има равно по големина и противоположно по посока
противодействие". С други думи, великият закон на карма, който управлява баланса на енергията в
нашата еволюционна система, е отразен в царството на материалните обекти и явления в последния
от трите закона на движението, управляващи баланса на енергията във физическата действителност.
Законът на карма е една безлична енергийна динамика. Когато ефектите му се олицетворяват,
тоест когато се изживяват от гледната точка на личността, те се възприемат като обръщане посоката
на движение -енергията на намеренията на човек се връща при него. Това е начинът, по който
личността изпитва безличната сила, описана от третия закон: „равно по големина и противоположно
по посока противодействие".човекът, който се отнася към другите с омраза, получава в замяна
омраза. Човекът, който се отнася към другите с любов, получава в замяна любов и така нататък.
Златното правило е принцип на поведение, основаващ се на законите на карма. Изказан от лична
гледна точка, законът на карма звучи: „получавате от света, каквото му давате".
Карма не е морален принцип. Моралът е създаден от човека. Вселената не съди. Законът на
карма управлява баланса на енергията в рамките на нашата морална система и системата на
околните. За човечеството карма е един безпристрастен вселенски учител по отговорност.
Всяка причина, която още не е произвела своето следствие, е събитие, което все още не е
достигнало своя завършек. Това е дисбаланс на енергията в процес на балансиране. Балансирането на
енергията невинаги става в продължение на един живот. Кармата на вашата душа се създава и
балансира от делата на множеството си самоличности, включително и от вашата. Често личността
търпи резултата от делата на другите самоличности на душата и обратно, тя създава енергийни
дисбаланси, които не може да уравновеси в рамките на този живот. Следователно, ако не познава
душата, прераждането и кармата, една личност невинаги може да разбере значимостта или смисъла
на събитията от живота си, нито да разбере резултата от отношението си към тези събития
Една личност например, която мами останалите, създава енергийно неравновесие, което
трябва да бъде възстановено, като премине през опитността тя самата да бъде мамена. Ако това не
може да бъде постигнато в живота на тази самоличност, някоя друга от самоличностите на душата
ще премине през тази опитност - ще бъде мамена. Ако тази личност не осъзнае, че като е мамена от
другите, тя изпитва резултата от предишна причина и че това изживяване приключва един
безпристрастен процес, тя ще реагира от лична гледна точка, а не от позицията на душата. Човекът
може да се ядоса, да пожелае мъст или да се депресира. Може да избухне, да стане циничен или да се
оттегли в своята мъка. Всяка от тези реакции създава карма, още един енергиен дисбаланс, който на
свой ред ще трябва да бъде балансиран. Ето така един кармичен дълг, тъй да се каже, бива изплатен,
но се създава друг или други.
Ако едно малко дете умре, ние не знаем какво споразумение е вило сключено между душата
на детето и душите на родителите или какви лечебни задачи трябва да се постигнат от това
изживяване. Въпреки че съчувстваме на страданието на родителите, не можем да съдим съдбата за
това. Ако ние или родителите на детето не развираме безпристрастната природа на движещата сила,
вихме се разгневили на вселената или един на друг, или вихме се почувствали виновни, че не сме ре-
агирали, както трябва. Всички тези реакции създават карма и се явяват още уроци, които душата
трябва да учи - допълнителни кармични дългове за душата.
За да постигне цялост, душата трябва да уравновеси енергията си. Тя трябва да понесе
резултатите от онова, което е причинила. Енергийните дисбаланси в душата са нейните непълни
части и именно те формират личността. Взаимодействащите си самоличности са всъщност душите,
които търсят своето изцеление. Дали при контакта си душите постигат изцеление или не, зависи от
това доколко личността съумява да види нещо отвъд себе си и другата личност и да прозре в начина
на взаимодействие между техните души. Това възприятие неизменно носи състрадание. Всяко
преживяване и всяко взаимодействие ви предлага възможност да го погледнете или от позицията на
вашата душа, или на вашата самоличност.
Какво означава това на практика? Как една личност започва да вижда отвъд себе си и да усеща
как душата й контактува с душите на другите?
Тъй като не можем да знаем какво бива лекувано посредством всяко взаимодействие - какви
кармични дългове приключваме, - не можем да преценяваме онова, което виждаме. Когато например
видим човек да спи в канавката посред зима, не знаем каква работа довършва душата. Не знаем дали
 11
душата в някой друг живот не се е отдала на жестокост и в този живот е избрала да изпита същата
енергийна сила, но от противоположната позиция, например като чака милостиня от другите.
Необходимо е да се отнесем със състрадание към положението на такъв човек, но не е нужно да го
смятаме за несправедливо, понеже нещата не стоят така.
Има себични, пълни с омраза и негативност личности, но дори в подобни случаи ние не
можем напълно да знаем какви са причините за тяхното съществуване. Те са неведоми за нас. Това не
значи, че когато се сблъскаме с отрицателни качества, не бива да ги разпознаваме като отрицателни,
а просто, че не трябва да ги съдим. Не това е нашата роля. Ако се намесим в някоя свада или
разтурим вой, не е уместно да съдим участниците в тях. В едно можем да сме сигурни - човекът,
насилникът дълбоко в себе си изпитва огромна болка, защото една здрава и уравновесена душа не е
способна да нарани друга.
Когато съдим, си навличаме отрицателна карма. Съденето е типично за личността. Когато
кажем за друг човек: „тя е заслужила" или „той не заслужава", ние си създаваме негативна карма.
Когато кажем за някоя по-стъпка: „това е правилно" или „това е грешно", отново си носим лоша
карма. Това не означава, че не трябва да реагираме адекватно на ситуациите, в които попадаме.
Ако колата ви например бъде ударена от друга, понеже шофьорът на втората е пиян, нормално
е да го подведете под съдебна отговорност, за да ви изплати вредите. Необходимо е да му бъде
забранено да кара под влиянието на алкохол. Важно е обаче в такива случаи да не реагирате, водени
от чувства на възмущение, праведност или на измамност Такива чувства са резултат от това, че
преценяваме себе си и другия човек и стигаме до извода, че в сравнение с него ние сме по-висши.
Ако действаме, изхождайки от такива чувства, ние не само увеличаваме кармичните
задължения на душата си, а също не съумяваме да влезем в тези чувства и да се поучим от тях.
Чувствата, както ще видим, са средството, чрез което можем да открием онези части от душата,
които тя цели да излекува. Те също ни помагат да над-никнем в начина, по който душата работи на
материално ниво. Пътят към душата ви минава през сърцето.
Ако възприемем гледната точка на душата, трябва да се въздържаме да осъждаме дори
явления, които ни се струват напълно непонятни, като жестокостта на инквизицията и холокоста,
смъртта на невръстно дете, мъчителната агония на болните от рак или терзанията на прикования към
легло. Не знаем какво бива излекувано при тези страдания, нито подробностите около енергийното
състояние, което е в процес на балансиране. Уместно е да си позволим чувства на състрадание, които
подобни обстоятелства естествено извикват, и да действаме според тях, но ако си позволим да съдим
тези явления и участниците в тях, само си навличаме отрицателна карма, която после трябва да
балансираме, а и ние самите ще се наредим сред душите, избрали да участват в подобни ситуации, за
да може да се постигне равновесие.
А ако не съдим, как може да има справедливост?
През своя живот Ганди неколкократно е ставал жертва на побой. Макар на два пъти едва не
умрял, той отказал да даде под съд нападателите си, понеже развирал, че те са направили „каквото са
смятали за правилно". Тази позиция на приемане, без да се съди, е основна в живота на Ганди.
Христос не е съдил дори онези, които са плюли в лицето му, и подложилите го на безмилостна болка
и унижение. Той молил за прошка, не за възмездие, за онези, които го измъчвали. Нима нито
Христос, нито Ганди са знаели значението на думата справедливост?
Те са познавали неосьждащата справедливост.
Каква е тази справедливост?
Да сте справедливи, без да съдите, означава да виждате всичко в живота, но да не ангажирате
отрицателните си емоции. Справедливостта, когато не съдите, ви освобождава от длъжностите, на
които сте се самоназначили: едновременно и на съдия, и на съдени заседатели, понеже вие знаете, че
всичко се вижда - нищо не убягва на кармичните закони. А това ви носи разбиране и съчувствие.
Неосъждащата справедливост е свободата да видите онова, което виждате, и да изпитвате онова,
което изпитвате, без да реагирате отрицателно. Позволява ви пряк допир до безспирния космически
поток от разум, сияние и любов, който изгражда и нашия свят. Способността да си справедлив, без да
съдиш, е естествено следствие от способността да развираш душата и нейния път на развитие.
Ето я тогава структурата на нашия процес на развитие: постоянни въплъщения и
превъплъщения на енергията на душата в материалната реалност, за да се изцели и уравновеси
 12
енергията според закона на карма. В тази рамка се разбиваме и като индивиди, и като вид, като
първоначално сме безсилни и постепенно добиваме сила, и все пак не е задължително изживяванията
ни от тук нататък да са като предишните.
3
Почит
Системата на карма и прераждане, в която ние се разбиваме, е неутрална. Действията и
противодействията на материалната арена задвижват енергията, като формират нашите
преживявания, и в този процес разкриват предстоящите уроци на душата. Когато делата ни всяват
смут у друг човек, самите ние в този или в друг живот ще чувстваме смут. По подобен начин, ако
делата ни носят хармония и усещане за сила у друг, ние също ще стигнем до усещането за хармония
и сила. Това ни позволява да усетим последствията от онова, което създаваме, и така да се учим да
действаме с отговорност.
Системата на карма и на прераждане е безпристрастна и предоставя на всяка душа според
делата на самоличностите й да премине през опита, който й е необходим, за да се разбива.
Следователно ориентацията или отношението, с което една личност подхожда към еволюционния
процес, обуславя природата на преживявани-ята, необходими за развитието на душата. Една гневна
личност например ви отвърнала на житейските трудности с гняв и така ще си навлече
необходимостта да изпита резултатите от гнева си; една тъжна личност ще отвърне с тъга и ще е
необходимо да изпита резултатите от мъката и така нататък.
Един човек, който е гневен, но все пак почита живота, ви отвърнал много различно на
житейските трудности от един човек, който е пълен с гняв и не почита живота. Човекът, който не
почита живота, не ви се поколебал да въстане срещу него. Насилието, което се освобождава при
убийството на друг човек или живо същество, е много по-голямо от жестокостта, която се
освобождава, когато човек говори гневно. Кармичният дълг - енергийният дисбаланс, - създаден от
убийството, може да се балансира само като се изпита съизмерима бруталност Така човекът, който
почита живота, автоматично е защитен от тежките кармични последствия, които ще сполетят
другите, които не го почитат.
Дори и целият човешки род да изпитва почит, това не ви сложило край на нуждата от
движение по пътя на еволюцията Това просто ви променило качеството на ученето в еволюционния
процес. С други думи, ако днес станем по-почтителни, не виха ни се опростили изискванията на
нашата еволюция, но качеството на изживяванията, през които ще преминем, ще е различно. Няма да
вредим на живота. Все същите неща ще научаваме, но в процеса на учене няма да се стремим да
нараняваме и да разрушаваме. Пътуването ни от безсилието към истинската сила ще продължи, но
природата на изживяването ще е коренно различна. Няма да се сблъскваме с преживявания, които
произтичат от това, че възприемаме света, без да изпитваме почит.
Смятаме живота за евтин. Този начин на разбиране властва над всичките ни възприятия.
Когато погледнем животинското царство например, виждаме всичко, ставащо в него, като
потвърждение на оценката ни за живота. Виждаме как животните взаимно се убиват и изяждат и
стигаме до заключението, че по-славите форми на живот съществуват единствено за да служат за
храна на по-силните. Оправдаваме начина, по който експлоатираме живота, със своето разбиране, че
природата е създала нещата по такъв начин. Осакатяваме и убиваме. Създаваме ситуации, в които
милиони хора умират от глад, докато ние държим житото си в силажни ями и изливаме млякото в
канализацията. Смятаме другите за плячка, която ще задоволи емоционалните и физическите ни
нужди. Казваме: „светът е безмилостно жесток" и за да оцелеем, трябва да измамим другите, преди те
да са ни измамили. Гледаме на живота като на състезание, в което има победители и поведени, и
нищо не е в състояние да ни обуздае, когато се чувстваме застрашени.
Държанието и ценностите ни до такава степен са формирани от нашето непочтително
отношение, че не знаем какво е да изпитваш почит. Когато проклинаме съперника си или лишаваме
от сила някой друг човек, ние се отдалечаваме от почтителността. Когато се стремим да получим, а
не да дадем, ние се трудим без почтителност. Когато се борим за сигурност за сметка на сигурността
на друг човек, ние се лишаваме от закрила-та на почитта. Когато преценяваме някой като по-висш, а
друг - като по-нисш, ние се отклоняваме от почтителното отношение. Когато съдим себе си, правим
Същото. Бизнесът, политиката, образованието, сексът, изграждането на семейството и
 13
личните отношения, когато не са изпълнени с почит, винаги водят към един и същ резултат - хората
биват използвани от други хора.
Човешкият род е станал арогантен. Смятаме, че можем да се разпореждаме със земята като със
своя собственост. Замърсяваме почвите, океаните, атмосферата, за да задоволим нуждите си, без да
мислим нито за нуждите на другите живи същества на тази планета, нито за самата планета. Смятаме,
че ние сме съзнателни, а вселената - не е. Мислим и действаме, сякаш нашето съществуване като
живи сили във вселената ще приключи с този живот и сякаш не сме отговорни нито за другите, нито
за вселената.
За изпълнения с почит човек не е възможно да експлоатира приятелите, колегите, града,
нацията или планетата си. Почтителните хора не са способни да създадат кастовите системи, детския
труд, парализиращия газ, нито ядреното оръжие. Затова не е възможно един почтителен човек да
натрупа кармата, която подобни неща създават.
Защо става така? Какво е почитта?
Почитта е да контактуваш дълбоко с живота до степен, която е далеч отвъд черупката на
формата, и да навлезеш в същността. Почитта е да се свържеш със същността на всеки предмет,
човек, растение, птица и животно. Това е общуване с центъра на тяхното съществование. Дори ако не
можете да усетите същността, достатъчно е да знаете, че формата, черупката, е просто един външен
слой и че под нея се крие истинска-та сила и есенция на човека или съществото. Точно пред нея се
отнасяме с почит.
Прекланяме се пред процеса. Разгръщането на живота, процеса на узряването, процеса на
израстването и натрупването на сила - към всички тях трябва да се подхожда с почит.
Жизнените цикли трябва да се почитат. Те съществуват от милиарди години. Те отразяват
естественото дихание на душата на самата Гея, съзнанието на земята, която движи силовите си
полета и насочва циклите на живота. Ако почитаме тези цикли, как може, имайки предвид колко
деликатна е екологията на нашата земя, да направим дори най-малкото нещо, което ви нарушило
баланса на тази система?
Почитта е отношението на благоговеене пред живота. Не е необходимо да сте човек,
притежаващ истинска сила, за да се отнасяте внимателно към живота и да го обичате. Има много
хора, които не притежават истинската сила, но са изпълнени с почит. Те не виха навредили на нищо.
Често те са най-състрадателните и любещи хора, защото са изстрадали най-много.
Дали човек е изпълнен с почит или не, зависи основно от това дали приема принципа за
светостта на живота, независимо как самият той определя светостта.
Почитта е просто усещането, че приемате целия живот като изконно ценен.
Почитта не е уважение. Уважението включва оценката. То е нашият отклик, когато виждаме у
някой човек качества, на които се възхищаваме или на които са ни научили да се възхищаваме.
Качествата, на които се възхищава една култура, може да не съвпадат с качествата на друга, или на
подгрупа или друго поколение на същата култура. Следователно онова, което някои хора уважават,
може да не е обект на уважение от страна на други. Възможно е да уважавате един човек, а да не
уважавате друг, но не е възможно да почитате един човек, без да почитате всички.
Почитта е начин на възприемане, но това е един свещен начин на възприемане. Ние не сме
свикнали да възприемаме светостта постоянно. Отнасяме се със свещена почит към религията, но не
и към еволюционния процес, нито към процеса на обучение на човешкия живот. Затова не
подхождаме към нуждата да се учим и към уроците от всички преживявания в своя живот с
разбиране за тяхната цел на фона на духовното развитие. Да се възприемат нещата по този начин е
истинска почит, понеже това ни позволява да погледнем какво изживяваме и да го видим в рамките
на еволюцията и от позицията на съзряването на собствения си дух. Това е истинска почит, понеже
ви позволява да осъзнаете всички еволюции, протичащи едновременно с вашата, във всички области
на живота. Можете напълно да ги оцените или поне да погледнете тяхното разгръщане по различен
начин.
Само когато гледаме през очи, в които няма почит, може да възприемем системата на взаимно
изяждане между животните например като жестока, а не като система, в която видовете се учат
взаимно да си дават, където има обмен и споделяне на енергиите между царствата. Това е екология -
естественото разпределение на енергията между царствата. Единствено нашето царство, човешкото,
 14
иска да складира енергия, да използва много повече, отколкото му е необходимо, и да трупа
останалото и така балансът драстично се нарушава. Ако всеки един от нас взема само онова, от което
се нуждае за деня, всичко ще е съвършено. Животните не складират като нас освен за зимата.
Почитта ни позволява да възприемаме взаимната зависимост между различните видове от
една по-цялостна и състрадателна гледна точка. Позволява ни да видим значението на всяко живо
същество и на неговия опит за състрадателното разгръщане на вселената. Много по-малко вероятно е
тази перспектива да създаде у нас през житейския ни път насилнически или разрушителни реакции,
понеже тя във всеки момент разкрива колко ценно е всяко проявление на живота.
Като подходим към живота с почит, ние сме в състояние да постигнем силата и да загърбим
жестокостта. Като работите върху постигането на почтителност, вашата склонност да вредите на
околните и на другите форми на живот намалява. Като довиете усещане за почит, вие разбивате
способността да размишлявате по-дълбоко върху стойността на живота, преди да обвържете
енергията си с някакво действие. Когато сте напълно изпълнен с почит, дори да не сте истински
силен, вие не можете да навредите на живота. Когато човек не изпитва почит, липсата на сила може
да представлява едно много жестоко преживяване, понеже немощният човек е изплашен, а ако един
изплашен човек няма почит, той ще наранява или ще убива безразборно.
Почитта е едно ниво на закрила и уважение към жизнения процес, така че докато човек узрява
по пътя си към истинската сила, той не вреди на нищо. Понеже не изпитваме почит, нашето пътуване
към силата често ни кара да превръщаме живота в своя жертва. Затова има хора, които са жертви, и
други, които ги превръщат в жертви. Процесът на разрушаване на живота, дока-то го изучаваме,
който характеризира еволюцията ни, ви спрял или поне ви вил много различен, ако подходим към
живота с почит.
Тъкмо защото нямаме усещане за почит и не притежаваме истинска вяра в светостта на
живота, разрушаваме и измъчваме този живот, оскверняваме го, осакатяваме го и го уморяваме от
глад, докато пътуваме от безсилието към добиването на сила. Ако въведем почит в еволюционния
процес, тогава, докато всеки от нас и целият ни род преминава през цикъла на добиване на сила,
множеството уроци, които се съдържат в този процес на растеж, няма да доведат до такава степен на
насилие и страх, каквито изпитваме сега.
Разрушаването на живота на хората, на растенията, на животните и планетата значително ви
намаляло и дори спряло, ако в рода ни съществуваше един действен принцип на почит, ако всички
ние развирахме, че макар да сме обвързани с изискващия личен опит еволюционен процес, това не ни
дава право да разрушаваме живота, докато се учим. Тогава няма да имаме кармичната енергия да
разрушаваме, а само да учим. Макар че и от разрухата могат да се извлекат уроци, кармичните
последствия от участието в жестокост и разрушение имат твърде висока цена.
С други думи, не е необходимо да научим урока си за сметка на нечий живот. Не е
необходимо прогресът и усещането за прогрес да са за сметка на разрушаването на природата. Не е
необходимо, но ако няма чувство на преклонение пред живота, кой го е грижа дали същият този
живот се разрушава? Без почит животът става много евтина стока, какъвто е случаят с нашата плане -
та, където целият процес и светостта на еволюцията не се възприемат, признават и уважават.
Ако можехме да погледнем на живота с почит и да разберем своя процес на развитие, вихме
започнали да благоговеем пред физическия живот и да крачим по земята с по-дълбоко чувство на
благодарност А днес има милиарди хора, изпълнени със съжаление, че са на тази земя, страдащи от
всепоглъщаща болка, отчаяние, обезсърчение, потиснатост, глад и болести Те властват на нашата
планета. Всички тези веди произлизат главно от факта, че хората живеят без почит.
Почитта е чувство на душата. Единствено личността може да възприема живота без почит.
Почитта е естествен аспект от истинското придобиване на сила, понеже душата се прекланя пред
целия живот. Следователно когато личността е в съгласие с душата, тя не може да възприеме живота,
без да изпитва почит. Когато подхождате към живота с почит, вие не само защитавате душата от
кармичните последствия, създадени от някои други самоличности на душата, които не уважават
живота, а също правите крачка към постигането на хармония между личността и душата, понеже така
извиквате един аспект на душата директно в материалната среда.
Какво означава на практика решението да подходим към живота с почит?
Това означава да поставим под съмнение възприятията и ценностите на петсетивния свят, в
 15
който няма почит. Това не винаги е лесно, особено за мъжете, които са възпитани да трупат външна
сила. Един мъж, притежаващ истинска сила, не се смущава, нито се чувства по-малко мъжествен от
това, че проявява загриженост за живота и за множеството същества на нашата планета. Точно това е
енергията на почитта. Следователно решението да се отнасяме към живота с почит често изисква
смелост не само от мъжете, но и от жените, приели тези ценности.
Решението да станеш изпълнен с почит човек е в основата си решение да станеш духовен
човек. В наши дни в науката, в политиката, в бизнеса и в академична-та общност за духовността няма
място. За един пет-сетивен човек, на който му липсва почит, бизнесменът или бизнесдамата, които
изпитват почит, сякаш са не-конкурентни, понеже те се ограничават в делата си. По същия начин
един почитащ живота политик може да ви се стори неспособен да ръководи в нашия свят, където
единствената призната власт е външната власт. Все пак за многосетивния човек един изпълнен с
почит бизнесмен или бизнесдама представлява човек, вливащ нова енергия в архетипа на
предприемача - фокусът на движещата сила е преместен - вместо да се води от приходите, набавени,
служейки на другите, изпълненият с почит бизнесмен служи на другите благодарение на приходите,
а политикът поставя под въпрос представата за външната власт и изважда въпросите на сърцето на
политическата сцена. Следователно решението да се подходи към живота с почит означава да
действаме и да мислим като духовни личности в един свят, който не признава духа. Това значи да се
движим съзнателно към многосетивното възприятие.
Да живееш с почит означава да желаеш да кажеш: „това е живот, не бива да му вредим" и
„тези хора са наши братя и сестри, не бива да ги унищожаваме", и думите да излизат от сърцето ни.
Означава да преосмислим начина, по който се отнасяме към животинското царство, което така
търпеливо ни служи. Означава да осъзнаем правата на земята. Нашият род дори не е стигнал до
идеята, че земята има права.
Многосетивната личност се разбива единствено в атмосферата на почитта. Тя носи чувство на
богатство, пълнота и ськровеност на съществуването. Тя носи състрадание и милостиви дела. Без
почит, без чувството за светостта на всичко светът става студен и пуст, същевременно механичен и
хаотичен, а това носи отчуждение и насилие. За нас не е естествено да живеем без почит, понеже
това ни отделя от същинската енергия на душата.
Почитта неизменно извиква на преден план търпението. Нетърпеливостта е желанието първо
да задоволите своите нужди. Когато те са задоволени, тогава имате търпение за нуждите на другите,
нали? Един изпълнен с почит човек благоговее пред живота във всичките му форми и проявления.
Мислите му не текат по начина, характерен за нетърпеливостта.
Почитта позволява да се достигне до неосьждаща справедливост. Душата не съди и затова,
извирайки да подходи към живота с почит, личността извира да изяви още една от характеристиките
на душата в материалната действителност. Уважаващият човек не може да смята, че стои над друг
човек или над друга форма на живот, понеже почитащият човек вижда божественото във всички
форми на живота и благоговее пред него.
Почтителното отношение улеснява прехода от логиката и разбиранията на петсетивния човек
към по-висшето ниво на логика и разбирания на многосетивния човек, защото както ще видим,
изборът на това по-висше ниво на логика и разбирания е в сърцето.
Без почит нашият живот е брутален и разрушителен. С почитта животът ни става
състрадателен и пълен с обич. Рано или късно ще започнем да се прекланяме пред живота. Ние
извираме кога ще стане това и какво ще е качеството на преживяването, от което ще се учим.
4
Сърце
Логиката, която досега е служила в петсетивното изследване на физическата реалност, не
може да осъзнае еволюцията без представата за времето или влиянието на настоящето върху ми-
налото. Тази логика не може да представи смислено съществуването на душата или процеса на
балансиране на енергиите, който води със себе си и свързва много прераждания. Петсетивният човек
не притежава личен опит, от позицията на който да проникне в тези явления. Ето защо е настъпил
моментът за едно по-висше ниво на логиката и разбиранията.
Логиката и разбиранията на петсетивната личност се раждат в ума. Те са продукт на
интелекта. По-висшето ниво на логиката и разбиранията, което е способно да отрази по един смислен
 16
начин душата, идва от сърцето. Следователно, за да достигнете до това по-високо ниво, се изисква
отблизо да следите чувствата си.
За един петсетивен човек централното място на сърцето в по-висшето ниво на логиката и
разбиранията, което е характерно за многосетивния човек, как-то и чувствителността към
емоционалните импулси могат да се сторят ненужни, понеже те не помагат в постигането на външна
сила. Тъй като сме свикнали съзнателно да търсим и да овладяваме външната сила, ние сме
започнали да възприемаме чувствата като безполезни придатъци, нещо подобно на сливиците - не са
ни нужни, но могат да ни болят и да създават проблеми. Така стремежът към външна сила води към
потискане на емоциите. Това важи за нас като индивиди и като цяло.
Това, че смятаме чувствата за ненужни, владее нашия начин на мислене и определя
ценностите ни. Възхищаваме се на неумолимия бизнесмен, който уволнява работниците си, за да
трупа външна сила. Възнаграждаваме военния, който е причинил на себе си и на другите болка и
смърт, за да постигне външна сила. Почитаме държавника, когото състраданието не може да докосне.
Когато заборим дверите на чувствата си, ние затваряме дверите на жизненоважните потоци,
които задвижват и изпълват с енергия мислите и делата ни. Ние оставаме чужди на процеса, чрез
който развираме влиянието на емоциите върху самите нас, върху природата и върху другите хора,
нито пък долавяме въздействието на емоциите на другите хора върху самите тях, върху природата и
върху нас. Когато не осъзнаваме емоциите си, не можем да свържем резултата от гнева, тъгата,
скръбта и радостта - в самите нас и в другите - с причината за тях. Не можем да различим в себе си
самоличността от душата. Без да осъзнаваме чувствата си, не можем да изпитваме състрадание. Как
можем да споделим страданията и радостите на другите, ако не съумяваме да изпитаме своите?
Ако не сме запознати отблизо с емоциите си, не можем да възприемем движещите сили в
основата на емоциите, начина, по който тези сили функционират, и целите, към които са насочени.
Емоциите са минаващи през нас енергийни потоци. Като осъзнаем тези потоци, ние сме направили
първата крачка в разбирането как и защо сме дошли на този свят.
Емоциите отразяват намеренията. Следователно осъзнаването на емоциите води към
осъзнаване на намеренията. Всяко разминаване между съзнателното намерение и емоциите, които го
съпътстват, води директно към нецялостната част от човека, която се нуждае от изцеление. Ако
например вашето намерение да се ожените причинява болка вместо радост, като проследите болката,
ще стигнете до подсъзнателните намерения. Ако намерението ви да напреднете в работата ви носи
мъка вместо удовлетворение, като проследите мъката, вие ще стигнете до подсъзнателните
намерения.
Когато не осъзнавате емоциите си, вие не сте способни на почит. Почитта не е емоция. Тя е
начин на съществуване, но пътеката на почитта минава през сърцето, а единствено осъзнаването на
чувствата може да отбори вашето сърце.
По-висшето ниво на логика и разбиране, което многосетивният човек притежава, разкрива
връзки между нещата и смисъл там, където петсетивният не може да го забележи. Един петсетивен
човек не е способен напълно да обработи информацията, идваща от сетивата. Възприемането на
действителността е накъса-но. Вселената сякаш е разединена.
Петсетивният човек може да стигне до извода, че вътрешните движещи сили се отразяват на
възприятията, и да формулира това правило като поговорка или клише, например: „усмихни се и
светът ще ти се усмихне". Може да открие и закономерности в материалната действителност и да ги
изрази в закони като: „едно тяло в праволинейно равномерно движение ще остане в движение, докато
не му въздейства някаква сила". Но въпреки всичко петсетивната личност не е способна да почувства
връзката между тези сфери и затова не може да учи за едната от другата. Не успява да усети еднаква
пълнота от всяка.
Науката например е отражение на божествения импулс да търсим връзките между аспекти от
живота, които на пръв поглед изглеждат несвързани. Тя е върховото постижение на петсетивния
човек, но все пак, когато плодовете на науката се възприемат само посредством логиката и
разбиранията му, вътрешните движещи сили - чувствата и намеренията, сякаш не са свързани с
материалния свят. Струва ни се, че нито суперновите, нито скоростта на разпадане на атомните
частици, нито нещата между тях се влияят от чувствата и мислите на хората.
Когато към откритията на науката се подходи с логиката и разбиранията на многосетивния
 17
човек, между вътрешните движещи сили и закономерностите при физическите явления изникват
дълбоки връзки. За многосетивния човек например законът: „едно тяло в равномерно праволинейно
движение ще остане в движение, докато не му въздейства някаква сила", отразява не само как
функционира една динамична сила в рамките на времето, пространството и материята, а също и една
по-дълбока движеща сила, която функционира и в нематериалната действителност.
Какво точно значи това?
В училището за кандидат-пехотински офицери имах приятел - висок, приветлив и приятен на
вид младеж от Кентъки на име Ханк. Ханк и аз веднага си допаднахме. На няколко пъти той ме
подкрепяше с физическата си сила, когато товарът ми тежеше, а аз му помагах да преодолее някои
интелектуални препятствия, например в изчисляването на артилерийската траектория. Минахме през
много приключения и приятелството ни се заздрави.
Когато завършихме, ни разпределиха в различни организации. Загубих следите на Ханк,
докато не се натъкнах на него в Сайгон. Той бе ранен и благодарение на приятелството си с някакъв
генерал бе разпределен в една част, която аз редовно посещавах. Докато служеше в сайгон, той се
запозна с една красива радиоводеща и те се сгодиха. Смятах ги за съвършената двойка - висок, хубав
капитан и красива, уважавана знаменитост.
Отново изгубих Ханк от погледа си, докато не напуснах армията. Един ден ми се обади и каза,
че жена му идва по работа в близкия курорт и ме помоли да се срещнем там. Когато се видях с Ханк,
който вече също беше цивилен, той ми се стори разтревожен, а типичната му небрежност сякаш беше
попарена. Каза ми, че си сменил името на хал и се извини, че жена му няма възможност да дойде с
нас. Известно време поговорихме, а когато го попитах какво всъщност прави, той отвърна:
- Търся си място под слънцето.
Последното, което чух за Ханк/хал, бе, че се е самоубил. Когато по-късно имах възможност да
се видя с жена му, тя ми разказа трагедията на техните брачни отношения, колко унил бил Ханк и как
се самоубил. Веднага след войната във Виетнам броят на самоубийствата сред ветераните бе
значително по-голям в сравнение със самоубийствата сред обикновените хора. Така че твърде
вероятно бе Ханк също да е страдал от преживяванията си във Виетнам Но все пак при него се
наблюдаваше и влиянието на една по-често срещана движеща сила.
За Ханк не бе присъщо да си задава задълбочени въпроси за живота. Не се интересуваше от
смисъла на своето съществуване върху тази земя, понеже това ви го заставило да промени начина си
на живот, а това не му харесваше. Живееше, без много да размишлява, и един ден усети
всепоглъщащата празнота и безпомощност.
Каква е връзката между живота на приятеля ми и първия закон на движението: „едно тяло в
равномерно праволинейно движение ще остане в такова движение, докато не му въздейства някаква
сила"? Какво се развира под „равномерно праволинейно движение" по отношение на човешкия
живот и каква е онази „сила", която променя това движение?
На вид животът на Ханк не бе праволинеен Израснал във ферма в Кентъки, той става военен
офицер, пътува на хиляди мили от дома си, оженва се за знаменитост и слага край на живота си.
Липсата на съзнателност в живота на Ханк обаче е постоянен фактор. Нито опитът от детството, нито
военната служба, нито бракът успяват да накарат Ханк да обърне сериозно внимание на по-дълбокия
смисъл на своето съществуване. Болките и радостите, преминали през него, не се отразяват върху
начина, по който възприемаше себе си и бъдещето си.
Ханк не се опита да проследи случилото се в живота му до неговия корен. Тъкмо напротив,
той се страхува да търси източника на нещата. В резултат на това животът му протича еднообразно
неосмислен, еднообразно неосъзнат, от раждането до освобождаването от тялото. Той преминава
през ситуациите, които вяха необходими за балансирането на енергията на душата му, реагира на тях
съобразно навиците, довити посредством кармата на душата си и средата, в която се е родил, и с
всяка реакция несъзнателно си създава нова карма.
Състраданието, което Ханк донася в този свят, крепеше много хора около него, включително
и мен, но той не му позволява то да стане негов основен център. Той не прави усилие да се устреми
към душата си. Прекарва живота си, опитвайки се да реализира стремежи-те на личността си, и се
пристрастява към тези стремежи до такава степен, че дори не се опитва да ги промени. Ето как
животът на Ханк бе „тяло в равномерно движение", което никога не срещна „сила".
 18
Каква е „силата", която Ханк не срещна?
Грегъри бе бял, произхождащ от средната класа, образован мъж от североизтока. Детството
му било емоционално трудно и той израснал, изпълнен с гняв и огорчение, свикнал да манипулира
хората. Не беше способен да се сприятелява, а избухливият му нрав караше хората да го отбягват.
Това още повече усилваше презрението, което Грегъри изпитваше към живота и към другите хора, но
той не спираше да се запита каква роля играе самият той в това, което се случва.
Когато най-сетне темпераментът му и неприятният му характер принудиха жената, с която
живееше, да го напусне, Грегъри изпадна в дълбоко страдание не само заради загубата, но и понеже
разбра, че това събитие е повторение на един отдавнашен модел, при който той винаги страда - да
бъде отхвърлян. Той твърдо реши да се изправи лице в лице с болката си и с този модел. Заживя в
уединение и започна да търси в себе си дълбоките причини за своята болка.
Когато след няколко седмици се върна в света, как-то възгледите му, така и ценностите му се
бяха променили. Започна да омеква и малко по малко старите му маниери започнаха да изчезват.
През следващите няколко години той стана по-чувствителен към околните. Цинизмът му отстъпи
място на изявяващата се радост, гневът му се стопи. Централно място в живота му заеха другите
хора. Сега животът му е плодотворен, а той черпи сили от добрините, които върши за околните.
Грегъри не стигна до тези промени без усилия. От един изпълнен с гняв и презрение човек,
свикнал да манипулира, той стана мили внимателен, но това пътуване през болката изискваше
огромна смелост. Въпреки всичко, като се отдаде на това търсене, той трансформира живота си. От
позицията на съзнанието на Грегъри равномерното движение на живота му е значително променено
от решимостта да се изправи срещу болката, като на помощ идва и решимостта му да изгради нов
начин за възприемане на света. „Силата", която променя „равномерното движение" в съществуването
на Грегъри, е решението да подходи към живота съзнателно. Без това решение животът на Грегъри
ви продължил като живота на Ханк - по пътя на подсъзнателното, създаден от кармата и реакциите
му спрямо извиканите от нея ситуации.
Нима можем да интерпретираме така първия закон за движението, който описва движението
на едно физическо тяло при идеални условия? Нима когато се интерпретира по този начин, първият
закон за движението не е просто метафора, която удобно ни служи да опишем една нефизическа
динамика, една нефизическа движеща сила? Нещата са по-дълбоки от това. Законът е отражение в
материалната действителност - в света на физическите обекти и явления - на една по-голяма
нефизическа движеща сила, която функционира в нефизическите сфери. Това е физиката на душата.
Когато науката и нейните открития се възприемат с овладяното от многосетивния човек по-висше
ниво на логиката и на разбиранията, те разкриват същото богатство, което самият живот изявява
навсякъде безспирно.
Възприятието на многосетивната личност не е накъсано. Многосетивният човек например
вижда, че парадигмите, формиращи историята на науката, разкриват също една история на начина,
по който нашият род е възприемал себе си на фона на вселената - птолемеевата астрономия отразява
човека, който се смята за център на вселената; коперниковата астрономия отразява по-задълбочената
и комплексна перспектива на човека, който се осъзнава като част от движението на вселената;
нютоновата физика отразява човека, който е уверен в способността да си да схване динамика-та на
материалния свят посредством интелекта; теорията на относителността отразява човека, който
развира ограничената връзка между абсолютното и личното възприемане на света; квантовата физика
отразява човека, който започва да осъзнава връзките между своето съзнание и материалния свят.
С други думи, от гледна точка на многосетивния човек научните открития хвърлят светлина
върху вътрешния и външния живот, върху физическите и нефизическите динамични сили. Едно от
основните открития в оптиката например е, че вялото и черното не са цветове като синьото, зеленото
и червеното. Вялото е комбинация от всички цветове във видимия спектър на светлината, а черното е
липсата на този спектър, а следователно и на вялото. Казано по друг начин, вялото е интеграция на
видимите лъчисти форми, а черното е липса на лъчение.
Какви нефизически движещи сили изяснява това откритие?
Ние свързваме вялото с чистотата, добротата и добродетелта Вялото е символ на
положителната и защитна енергия. Обличаме героите и героините си в вяло. Вялото представя
целостта на духа. Асоциираме Бог, божиите пратеници и рая с велия цвят. Рисуваме ангелите в вели
 19
одежди. Черното свързваме със злото. В черно обличаме злодеите. То е символ на разрушението. Ко-
гато стане голямо бедствие, казваме, че е настъпил черен ден. Черното символизира отчаянието,
гнева и яростта, при които липсва любов, състрадание и прошка. Казваме, че човекът, изпитващ
такива чувства, е в черно настроение.
С термина „тъмната епоха"1 назоваваме епохата, в която е липсвала „светлината на разума".
Страданията на една раздвоена психика, на психиката без излъчване, са „тъмната нощ на душата".
Наричаме дявола господар на мрака, а ада смятаме за място, където не прониква божията светлина.
Нима тогава възприемането на вялото като съвкупност или завършване, а на черното като
липса е нещо, чиято валидност е ограничена до физическата страна на явлението вяла светлина и
чернота? Не. Както езикът, така и митологията, религията и науката приемат вялото като отражение
на интегрираност, цялост или завършеност, а черното отразява тяхната липса. Многосетивният човек
директно вижда, че всяка от тези представи отразява едно и също нещо.
Многосетивната личност вижда божествеността, господ, божествения разум или каквато и
друга дума предпочита да използва за това като светлина. Вижда онези, през които вожественото
протича съзнателно -хора като Христос, Буда и Кришна, като светли същества, същества цялостни,
единни и завършени. Следователно в вялото от гледна точка на науката многосетивният човек вижда
едно отражение в рамките на времето, пространството и материята на целостта, единството и
съвършенството на вечната божественост Вижда злото, гнева, отчаянието, разрушението и яростта
като липса на светлина. Следователно в черното от гледище на науката многосетивният човек виж-да
отражение в света на физическите явления на незавършеността, на липсата на светлина.
Накъдето и да се обърне, многосетивната личност вижда едни и същи връзки, всяка
отразяваща един и същ свят. Петсетивната личност не може да види нещата по този начин и затова
нейната логика и разбирания не са така пълни. Природата на целостта и нейната липса, както и
ефектът от тях не могат да се проумеят, когато физическите явления се изследват от личност, не-
способна да види, че както физическите явления, така и връзките между тях са едновременно части и
отражения на по-големите жизнени модели.
Незавършената личност живее в състояние на разкьсаност, също както отделните цветове и
комбинациите между тях. Нераздвоената личност живее в състояние на цялостност, като вялата
светлина. Личността, която е загубила връзката си със своята душа, която е загубила източника на
своята светлина, е способна да върши злини, които ние представяме с черното.
Онова, което наричаме зло, е липсата на светлина или при всички случаи - на любов. Когато
говорим поетично за светлината, ние я свързваме с чистотата, с прозрението и божественото
вдъхновение. Както ще видим, този вид светлина не е просто поетична. Тя е истинска.
На душата може да й е трудно да следва пътя на светлината през цялото превъплъщение.
Може да от-крие, че да се научи да живее в светлина е трудно начинание. Посредством решенията,
които взема, докато е на земята - чрез избора на гнева вместо прошката например или на
порицанието вместо разбирането, душата натрупва отрицателна карма. Когато напуска тялото си, тя
остава обвита от светлината, която е довила при престоя си на земята. Когато душата трябва да
създаде нова самоличност, тя трябва да почерпи от този кладенец. Така тя ще създаде самоличност с
повече ограничения.
Личността с по-ограничено съзнание ще е по-склон-на към онова, което наричаме зло,
отколкото личността с по-широко съзнание. За първата личност изкушени-ята да тръгне по този път
ще са повече. Всички души са обект на изкушения, но навлизането в магнитното поле
На страха ще се стори по-привлекателно за индивидите с ограничено съзнание, защото те
няма да разберат каква е същината му. Те ще го възприемат като нещо друго, като нещо естествено за
живота.
Ето защо е много важно да разпознаваме злото. Злото трябва да се разбере правилно - то е
динамична сила, в която липсва светлина. То не е нещо, срещу което трябва да се борим, нито да
бягаме от него, нито да го обявяваме за незаконно. Когато разберем, че злото е просто липса на
светлина, ние автоматично ще посегнем към това, което наричаме светлина.
Светлината на съзнанието е равносилна на божествеността, на божествения разум. Там,
където божественият разум липсва, върлува мракът. Просто настъпва тъмнина и ние се спъваме.
1
друго наименование на ранното средновековие. Бел. Пр.
 20
Съществуването в мрака не е вечно. Всяка душа рано или късно ще бъде напълно просветлена.
Душата, за която няма светлина, винаги ще достигне до светлината, понеже във всеки един момент
всеки от нас получава неимоверно голяма помощ. Както ще видим, има много светлина, която
непрекъснато обгражда тази душа, макар и да не успява директно да проникне в нея. Дори душите,
които упорито живеят в мрак, получават подкрепа. Те постоянно са насърчавани да насочат дори
само една своя мисъл към светлината. Рано или късно те винаги успяват.
Да се разбере злото като липса на светлина не означава, че не трябва да му обръщаме
внимание.
Каква е най-подходящата реакция срещу злото?
Липсата се лекува с наличие. Злото е едно отсъствие и следователно не може да се изцери с
отсъствие. Като мразите злото или този, който върши злини, вие допринасяте към липсата, а не към
присъствието. Мразенето на злото не помага за неговото намаляване, а за увеличаването му.
Липсата на светлина кара личността да страда. Болезнено е. Когато мразите, вие си навличате
страдание. Омразата към злото се отразява на човека, който мрази. Тя го превръща в озлобен човек, в
човек, който се е разграничил от светлината.
Да развирате злото като липса на светлина не означава, че трябва да станете пасивни или да не
обръщате внимание на злините и озлоблението Ако видите например как тормозят дете или как
потискат някакви хора, важно е да направите всичко възможно да защитите детето и да окажете
помощ на хората, но ако в сърцето ви няма състрадание и към онези, които тормозят и потискат - към
онези, на които липсва състрадание, нима и вие не ставате като тях? Състраданието се събужда от
сърдечните постъпки и от енергията на любовта и е устремено към тях. Ако въстанете срещу мрака,
без да изпитвате милост, вие самите навлизате в мрак.
Да се развира злото като липса на светлина е едно предизвикателство към възприемането на
силата като нещо външно. Нима една липса може да бъде поведена? Един лош човек може да бъде
арестуван, но нима можете да арестувате злото? Една престъпна група може да бъде вкарана в
затвора, но нима злото може да лежи в затвор? Едно състрадателно сърце ви свършило повече работа
в борбата със злото, отколкото една армия. Армията може да поведи друга армия, но може ли да над-
вие злото? Състрадателното сърце се насочва право към злото - то може да хвърли светлина там,
където тя липсва.
Да се разбере злото като липса на светлина изисква да осъзнаваме решенията, които вземаме,
във всеки един момент - дали те ни водят към светлината, или ни отдалечават от нея. Това позволява
да погледнем със състрадание онези, които вършат злини, дори онези, на чиито злини се
противопоставяме, и така да се предпазим от лошата карма. Това ни позволява да видим, че мястото,
от което ще започнем да изкореняваме злото, е в самите нас. Ето го най-подходящия начин да
отвърнем на злото.
По-висшето ниво на логиката и разбиранията, които характеризират многосетивния човек, му
позволяват да учи много по-бързо, отколкото петсетивният човек успява посредством информацията,
предоставена от сетивата и обработена от интелекта. Достигнали сме пределите на интелекта.
Изучили сме обхвата и дълбините на петсетивната реалност и сме открили ограниченията на
външната сила и външната власт.
Следващата стъпка в нашата еволюция ще ни отведе към многосетивността и природата на
истинската сила.
Това изисква сърцето.
5
Интуиция
Главното усещане на много-сетивния човек е, че той не е сам. На многосетивния човек не му
се налага да разчита единствено на своето възприятие и тълкуване на събитията, понеже той съзна-
телно общува с други, по-развити форми на разума. Това не означава, че многосетивният човек е
облагодетелстван и не му се налага във всеки момент сам да решава каква посока да поеме в живота
си. Означава просто, че когато анализира възможните алтернативи и вероятния изход от тях и когато
изследва различни части от своята същност, многосетивният човек има съзнателен достъп до
състрадателна и безпристрастна помощ.
Петсетивният човек също не е сам, но той не осъзнава подкрепата, която непрестанно му се
 21
оказва, и затова не може съзнателно да черпи от нея. Петсетивният човек трябва да учи предимно от
физическия си опит, а това отнема по-дълго време, защото учението по този начин трябва да премине
през плътността на физическата материя. Човекът, който има нужда да се научи например на
доверие, ще изпитва недоверие към околни-те. Това недоверие ще създаде недоразумения, а те ще
доведат до напрежение и неприятни преживявания. Един петсетивен човек ще продължи да изпитва
неприятните резултати от недоверието си, докато в този или в друг живот не разбере посредством
взаимодействието си с другите какъв е източникът им и не вземе мерки срещу недоверчивостта си.
Ако човек не е способен да се доверява, той например грешно ще интерпретира думите и
делата на околните. Ако една съпруга каже на своя съпруг, че трябва да отиде на събрание, макар да
желае да е с него, а съпругът не й се доверява, той може да сметне, че тя се мъчи да го отблъсне или
че работата й е по-важна за нея, отколкото той. Недоразумението възниква поради неспособността на
съпруга да приеме думите на жена си за верни, от неспособността му да й се довери. Когато жената
постоянно търпи недоверието на съпруга си, тя изпитва изненада, мъка, разочарование, гняв, обида и
в края на краищата идва и отблъскването, което съпругът си е въобразявал Така посредством
динамиката на недоверието съпругът превръща най-големия си страх в действителност.
Загубата на съпруг или съпруга, приятел или колега, на когото не се доверявате, не е
наказание за вашето недоверие. Тя е резултатът от това, че отказвате съзнателно да разгледате в себе
си въпроса за доверието. Това преживяване е резултат от неизменното ви решение да не се
доверявате. Недоверчивият ще продължава да създава неприятни и болезнени ситуации, докато тези
ситуации най-сетне не го доведат до проблема за доверието. Процесът може да коства пет болезнени
преживявания, или пет живота, пълни с болка, а може ви и петдесет, но в края на краищата тази
пътека ще го доведе до големия урок на доверието и ще го преведе през него.
Същият е пътят при всяка черта от характера, която не е израз на състраданието и хармонията.
Един гневен човек например ще създава неприятни, дори трагични ситуации, докато не се изправи
срещу гнева си и не го унищожи, понеже гневът блокира състраданието, любовта и енергията на
душата. Същото се отнася и за алчните, егоистите, използвачите и така нататък. Това е начинът, по
който сме се разбивали досега.
Многосетивният човек учи много по-бързо от пет-сетивния. С помощта, която му се оказва,
многосетивният човек може по-бързо да разбере смисъла на преживяванията си, това, което ги
предизвиква, какво представляват те и каква е ролята на самата личност в създаването им. Той няма
нужда да премине през дванадесет, двадесет или двеста болезнени преживявания, за да научи
основните уроци на доверието, отговорността или смиреността. Това не означава, че многосетивните
личности не попадат в болезнени ситуации, а означава, че те са способни да учат по-бързо от
петсетивните и затова по-бързо правят своя избор мъдро и с повече състрадателното
Не е задължително човек да чува гласове, за да бъде ръководен и да черпи от източниците на
помощта, които ни обграждат Напредналият многосетивен човек действително общува по този
начин, но пътят към тази способност е изпълнен с радост и разбива усещането, че винаги имаме на
разположение мъдро и състрадателно ръководство, и ни показва как съзнателно да го използваме в
живота си.
Как става това?
Петсетивната личност приема всеки импулс и прозрение като свой, произлизащ от
собствената й психика. Многосетивният човек знае, че това невинаги е вярно. Импулсите,
предчувствията, внезапните прозрения и фините усещания са ни помагали в еволюционния път още
от зараждането на нашия род. Фактът, че не признаваме истинския произход на оказваната ни
помощ, е следствие от това, че възприемаме реалността само с пет сетива. От петсетивна гледна
точка прозренията и предчувствията няма откъде другаде да дойдат.
От многосетивна гледна точка прозренията, интуицията, предчувствията и вдъхновението са
послания от душата или от по-висши разумни същества, които помагат на душата в нейния път на
развитие. Следователно многосетивната личност за разлика от петсетивната почита интуицията.
Петсетивните хора смятат предчувствията за нещо странно. За многосетивните те са връзка с едно
разбиране и състрадание, което е по-всеобхватно от нашето.
За петсетивната личност интуитивните прозрения и предчувствията идват неочаквано и на тях
не може да се разчита. За многосетивната личност интуитивните прозрения са регистрирани в
 22
съзнанието й сигнали от един любещ помощник, който постоянно подкрепя и насърчава развитието
й. Затова многосетивната личност се стреми врьзката й с тази водеща сила да е все по-осъзната.
Първата стъпка към това е да се осъзнаят чувствата. Като следвате чувствата, ще стигнете до
техния избор. Единствено чрез емоциите ще откриете силовото поле на собствената си душа. Това
накратко е човешкият преход.
Неспособният на доверие съпруг например сигурно е вил изпълнен с гняв, срам, възмущение
или хлад към жена си, когато му е казала за събранието Ако можеше да изпита чувствата си
съзнателно, да се дистанцира от тях, да проследи как енергийните потоци протичат през тялото му,
той ви се запитал: „защо новината за това събрание ми подейства така?" това ви му позволило да
открие, че в действителност се чувства отхвърлен, или смята, че за жена му събранието е по-важно от
самия него.
Ако в този момент той се върне към думите на жена си, ще се сети как му е казала, че
предпочита да е с него, но не може. Това ви му позволило да се запита: „защо тогава съм толкова
разстроен?", и така ви стигнал до отговора: „понеже не й вярвам, че наистина ви предпочела да е с
мен". По този начин, като осъзнае чувствата си, без да си позволява подсъзнателно да действа под
тяхно влияние, той ви стигнал до проблема с доверието.
След като проникне толкова дълбоко, той вероятно ви се запитал: „животът ми с моята
съпруга подкрепя ли съмнението ми, че тя ме лъже?" ако отговорът е: „не, от опита си с нея съдя, че
тя е честен човек", съпругът ще осъзнае, че неговите вътрешни изживявания не са вили свързани с
жена му, макар нейните думи да са ги предизвикали. Това ви му позволило да види истинските наме-
рения на жена си и чувствата му към нея виха се смекчили. Тя ви се отнесла към него топло, като към
обичан съпруг и нямаше да се обиди от ревността му.
Ако съпругът бе поел по този път, той нямаше да си провали следобеда, нито своя брак. Щеше
успешно да се поучи от емоциите си и от въпросите, свързани с тях. Същия урок ви научил, макар и
след доста време, посредством неприятните преживявания, причинени от липсата на доверие. В
рамките на едно преживяване той щеше да види резултатите от недоверието и от доверието.
Всеки въпрос, който човек си задава, например: „защо новината за това събрание ми
подейства така?", „защо толкова се разстроих?" и „досегашният ми опит подкрепя ли съмненията
ми?", призовава за помощ. Всеки път, когато молите да ви се даде правилна посока, вие получавате
напътствие. Всеки път, когато се питате: „каква е мотивацията ми?", вие молите вселената: „помогни
ми да разбера", и помощта идва. Може невинаги да чувате отговорите на въпросите си, когато ги
задава-те, а и отговорите невинаги ви се дават под формата, която очаквате, но те неизменно идват.
Понякога отговорът се появява под формата на чувство - чувство за потвърждение или чувство на
отрицание, понякога под формата на спомен или мисъл, която в този момент ви се струва, че няма
отношение към проблема. Понякога отговорът идва в съня, понякога го получавате благодарение на
нещо. Което става на следващия ден.
Никой въпрос не остава нечут и без отговор. Правилото е: „поискай и ще ти се даде", но
трябва да се научите как да искате и как да получавате.
Интелектът не е предназначен да вреди, а да разширява възприятията, да им помага да стават
по-силни и съвършени. Интелектуалният опит е знание. Знанието е сила и на всяко ниво на познание
вие носите отговорност за начина, по който го използвате. Познанието, което просто влиза във вас,
без някак да се обработи и използва в полза на другите, може да се окаже пагубно за вашето тяло.
Кармичният дълг, създаден чрез преднамерената злоупотреба със знания, чрез съзнателно нанесените
физически и душевни вреди върху другите, е по-тежък, отколкото дългът, създаден от невежеството.
В нашия свят, където силата се смята за нещо външно, интелектът често функционира без
състрадателното влияние на сърцето. Това създава ситуации, в които интелектуалната мощ се
използва като оръдие във вреда на околните - проява на боля без нежност. Когато интелектът се
употребява за изобретяването и разработката например на оръжия, той не се използва по
предназначение. Когато една индустрия или завод се проектира, построява и ръководи, без да се
взема предвид въздействието му върху земята, върху човешкия живот и околната среда, интелектът
не се използва по предназначение. Когато планирате да извлечете полза за нечия чужда сметка, вие
не използвате интелекта си по предназначение.
В един свят на петсетивни същества, които възприемат силата като нещо външно,
 23
интуитивното познание не се смята за познание и следователно не му се обръща внимание. То не
достига до интелекта. Не се опитваме да го разширим, нито да го изучим, нито да го разберем и
овладеем. Точно както са ни учили да разбиваме и прилагаме познавателната си способност - да
обмисляме добре нещата, по същия начин можем да се научим да разбиваме и да прилагаме
интуицията си - да молим за помощ и да я получаваме. Точно както има методи за овладяване на ума
като аналитичното мислене, ученето, повторението и уважението към механизма, има и методи за
събуждане и възпитаване на интуицията.
Първият метод е постоянно да отдаваме почит на емоционалното пречистване. Ако сте
емоционално блокирани и не можете или не знаете как да чувствате или сте блокирали чувствата си
така успешно, че сте станали неемоционални, вие сте се превърнали в негативни хора и по този
начин създавате болести в телата си. Като поддържате яснота за емоциите си, емоционалната
негативност не може да живее във вас и вие ставате все по-леки и по-светли. Това отваря вашия
интуитивен канал, защото ви позволява да усетите чистата обич в себе си. То ви довежда по-близо до
безусловната любов и вие не можете да вредите. Така да се каже, честотата на вашата същина е
олекотена и затова помощта, която получавате, чисто и безпрепятствено влиза във вас.
Това изисква вие всекидневно да се пречиствате от емоционалните си влияния. Както
изхвърляте телесните отпадъци и токсини, точно така изхвърляйте и емоционалните отпадъци и
токсини, като довършвате несвършената емоционална работа, като не си лягате, изпълнен с гняв,
като се уверявате, че не се чувствате емоционално замърсен, и като се научите да работите със своите
емоционални енергийни потоци и да ги уважавате.
Вторият метод е пречистващ режим на хранене. Токсините в тялото възпрепятстват
интуицията.
Третият метод е да се вслушвате в напътствията, крито получавате. Емоционалното и
физическото пречистване води до интуицията, а тук се учите как да откликвате. Трябва да сте готов
да се вслушвате в онова, което интуицията ви нашепва, и да действате съобразно Много хора не
искат да чуят онова, което толкова лесно се чува, затова отричат, че чуват каквото и да било.
Четвъртият метод е да си позволите да сте отборен за живота и вселената, да подхождате към
проблемите в живота си с чувство на сигурност и вяра, че за всичко, което се случва, има причина и
тази причина по своята същност винаги е състрадателна и добра. Това е една основна мисъл, която
трябва да е налице, за да се активира и култивира интуицията.
Какво представлява интуицията и как действа?
Интуицията е възприятие отвъд физическите сетива, което е предназначено да ни помогне.
Това е сетивна система, която функционира без информацията на петте сетива. Вашата интуитивна
система е част от вашето превъплъщение. Когато напускате тялото си, вие оставяте зад себе си
интуитивната система, която е вила разгърната за вас, тъй както изоставяте и самоличността си,
понеже тя вече не ви е необходима.
Интуицията играе много роли. Тя служи на оцеляването. Предизвиква ви да следвате онова,
което на пръв поглед като че ли няма някакъв особен смисъл за оцеляването. Предчувствията за
предстояща опасност: например за това кое е рисковано и кое не, за това коя улица е безопасна и коя
не е или импулсът да проверите двигателя на колата, ви помагат да останете в материалния свят.
Интуицията служи на творчеството Тя ви казва каква книга да купите за вашия проект. Казва
ви къде да се срещнете с колегите, които трябва да видите, и кои идеи от една научна сфера допълват
идеи от друга. Това е усещането, че някоя картина трябва да се нарисува в сиво, а друга - в розово.
Това е чувството, че някоя идея, която не е вила изпробвана преди, може да се окаже успешна.
Интуицията служи на вдъхновението. Тя е внезапният отговор на един въпрос. Тя е смисълът,
който изплува в мъглата на объркването. Светлината, която прониква в мрака. Тя е присъствието на
божественото.
Интуицията може да се възприеме като електрическа инсталация, която може да се използва
от различни източници. Един от тези източници е душата. Интуицията е, така да се каже, телефонна
линия между личността и душата. Общуването се осъществява посредством по-висшата същност.
Висшата същност е връзката, когато душата говори с личността си. Тя е диалогът между
личността и нейната безсмъртна същност. Общуването личност-душа е опитност на висшата
същност, но личността не общува с душата в нейната пълнота.
 24
Не цялата енергия на душата се превъплъщава. За да се превъплъти, душата създава личност
от онези свои части, които имат нужда от лекуване в материалната среда, и онези свои части, които
тя дава, за да се осъществи процесът на лечение в този живот.
Енергията на душата е толкова мощна, че тя не може да навлезе във физическа форма, без
буквално да накара тялото да експлодира. При създаването на личността, за да навлезе в човешкия
свят, душата калибрира някои свои части, намалява части от себе си, за да приеме човешки живот.
Вашата по-висша същност е този аспект от душата ви, който е във вас, но това не е душата ви в
нейната цялост. Това е една малка душевна същност. Следователно „висшата същност" е друг
термин, с който назоваваме душата, но душата е нещо повече от висшата същност.
Представете си чаша, кана и казан вода. Казанът е душата. Един аспект от душата става кана.
Тази кана все още е душа, но не е цялата душа. Това е онази част от душата, която, тъй да се каже,
предприема мисия. Личността е чашата. Чашата контактува с каната, висшата същност, но не и с
пълния казан вода.
Общуването между личността и нейната душа е интимен интуитивен процес. Процес, който е
естествен за вашата вътрешна система. Например вземането на решения, което е ваш процес, може да
е интуитивен процес, в който вие черпите информация от ума, сърцето и интуицията си, като
разчитате на помощ от страна на висшата същност. Всеки от тези източници е част от вашата
енергийна система. Личността и висшата ви същност са част от душата.
Интуицията посредством висшата същност може също така да позволи на личността да
получава информация от други по-висши души, души, различни от душата на тази личност. Образно
казано, от вашата радиостанция могат да се хващат вълните на други източници на напътствия .това
не е същото като интуитивния процес. Това е процес, при който получавате помощ чрез каналите на
интуицията.
Да се получава информация чрез каналите на интуицията е доста различно от това да се
получава информация посредством интуитивния процес. Да се получава информация чрез
интуитивния процес е все едно сами да си готвите вкъщи. Да получаваш информация чрез каналите
на интуицията е равносилно да поръчваш храна отвън.
Помощта, която многосетивният човек получава посредством интуитивния процес и
интуитивните канали, е толкова необходима за неговото благосъстояние и израстване, колкото
слънцето и чистият въздух. Чрез интуицията си многосетивният човек започва да развира и да
изживява съзнателно истината.
Какво представлява истината?
Истината е онова, което не ви омърсява, а ви дава сила. Следователно има степени на
истинност, но в основни линии истина е онова, което не вреди. Не може да вреди.
Когато висшата същност се свърже с учителите в нематериална форма, се постига едно ниво
на истина, което е добро не само за вас, но и за всеки, което влиза в контакт с него. Ако от помощта,
която получавате чрез интуитивните канали, отстраните всичко, което е лично за вас, ще остане едно
ядро от истина, приложимо и за другите (най-малкото вихте усетили присъствието на безусловна
любов), докато голяма част от информацията, която получавате от личния си интуитивен процес, ви
послужила единствено на вас. Това е разликата между личната и всеобщата истина. И двете са ис -
тина, но личната истина е ваша, а общата принадлежи на целия свят, тоест на всеки човек. За да
растем, се нуждаем от истина също така, както са ни необходими витамини, приятелство и любов.
Понякога истината, която ви достига чрез интуитивния процес или по интуитивните канали,
може да бъде замърсена от вашия собствен страх. Точно тук трябва да приложите интелекта си. С
други думи, мислите, че получавате чисто интуитивно послание, но ако го изследвате разумно, ако го
„разглобите", ще успеете да видите, че то е вашата нестабилност По същия начин въпросът: „опитът
ми с моята съпруга подкрепя ли подозрението ми?", ви позволил на съпруга да види, че произходът
на емоционалния му отклик е собствената му нестабилност, а не енергийният процес, свързващ го с
жена му. Отговорите, идващи чрез интуитивния ви процес или по интуитивните канали, може да са
предизвикателство за онова, което вихте желали да сторите. Вашата нисша същност, личността ви,
няма да ги постави под въпрос, а ще ги осмисли.
Естествено е да се издигнете до едно ниво, на което можете да се научите да разграничавате
източниците, от които получавате насоки. Петсетивният човек смята идеята за интуитивното
 25
напътствие за странна. Изградената върху опита на петсетивната личност психология дори не
признава интуицията по същия начин, по който признава, изучава и се стреми да разбере
физическите възприятия, афектите и познавателната способност. За многосетивния човек е
неестествено да не разчита на истините, които получава от висшата си същност и посредством
висшата си същност - от по-напреднали души.
Личността никога не е отделена от душата си, а душата и нейните личности постоянно
получават помощ и напътствия с безпристрастно състрадание и мъдрост. Това важи както за
петсетивния човек, така и за многосетивния, но петсетивният не осъзнава душата си, нито
подкрепата, която получава от висшата си същност и от по-развити души. Многосетивният човек
усеща душата си, стреми се да е в хармония с нея, стреми се да стане физическото въплъщение на
висшата си същност и съзнателно извиква и получава обичната помощ на собствената си душа и на
душите, които й помагат.
6
Светлина
Душата не е изградена от физическа материя и при все това тя е вашето силово поле. Висшата
същност не е материална и при все това тя е живата опора на развития човек, на напълно
пробудената личност. Интуитивните усещания не могат да се обяснят в рамките на петте сетива,
понеже те са гласът на нематериалния свят. Следователно не е възможно да разберете нито душата
си, нито висшата си същност, нито интуицията, без да приемете съществуването на нематериалната
действителност.
Познанието в научния смисъл на думата не може да предложи доказателства нито за
нематериалната действителност, нито за Бог. Такива доказателства за нематериалната
действителност, каквито рационалният ум търси, не съществуват в измерението, в което той ги
търси. Следователно когато питате: „съществува ли нематериална действителност?", от гледната
точка на една петсетивна личност истинският ви въпрос е: „ако не мога да докажа съществуването на
нематериалната действителност, трябва ли да смятам идеята за нелепа? Дали да приема, че отговор
на въпроса няма, или да се разгърна до такава степен, на която мога да получа отговор?"
Когато един ум си зададе въпрос, който предполага различно ниво на истина, независимо
какъв е въпросът, учените, търсачите на истината, винаги прилагат метода на разгръщането. В един
момент от нашата еволюция например вил зададен въпросът: „има ли жизнени форми, по-малки от
видимото с просто око?" от петсетивна гледна точка отговорът вил „не". Някой обаче не се примирил
с този отговор и вил изобретен микроскопът. Тогава възникнал въпросът: „има ли нещо в природата,
което е толкова малко, че да не може да се види дори с микроскоп?", и отново петсетивните казали
„не", но питащите настоявали и напук стигнали до представата за атомната и субатомната структура.
Когато сме създали уредите, с които да виждаме онова, което някога сме смятали за
несъществуващо, то е започнало да съществува, но първо е трябвало да се разгърнем.
Предизвикателството, задачата за напредналия или за разгръщащия се ум е да се разгърне до такова
ниво, че въпросите, на които не може да се отговори според възприетото разбиране за истинност, да
получават отговор.
Какво представлява нематериалната действителност?
Нематериалната действителност е вашият дом. Вие сте произлезли от тази нематериална
действителност, ще се върнете в нея, а по-голямата част от вас в сегашния момент живее и се развива
в нея. Същото важи и за всяко едно от милиардите човешки същества, живеещи на тази планета.
Следователно повечето от взаимодействията ви с другите хора се осъществяват в нематериалната
действителност. Когато например си мислите с любов за някой близък, вие променяте качеството на
своето съзнание и това се отразява на енергийната система на този човек.
Ако например една дъщеря, таяща неприязън към баща си, погледне задълбочено на връзката
си с него, като осъзнае кармичната роля, която той е изиграл, за да започне тя да обича и да поема
отговорности, и ако намерението й да излекува себе си и да заздрави връзката си със своя баща е
дълбоко и чисто, не мислете нито за секунда, че баща й не осъзнава това, дори тя да не му говори.
Той няма да го усеща съзнателно, но цялото му същество ще чувства какво прави тя. Съзнателният
му ум може да го долови чрез внезапни мигове на разнежва-не, идващи от мисли, които не са му
хрумвали преди, или нещо в сърцето му може да трепне, ако неочаквано съзре снимки на дъщеря си
 26
като малка, макар и да не развира защо изпитва тези чувства и защо постъпва така.
Вие участвате в този, образно казано, взаимен обмен в вазата данни заедно с всички близки на
вас души и до известна степен с душите, до които някога сте се докосвали. Когато раздвижите своя
принос в вазата данни, информацията, която изпращате на някоя друга душа, се обработва
посредством нейната система. Тъкмо на това ниво причините и следствията от вашите намерения,
начините, по които оформяте енергията си, влияят върху другите.
Как става това?
Вие, както и всички същества, сте система от светлина. Честотата на вашата светлина зависи
от Вашето съзнание. Когато преминете към друго ниво на съзнанието, променя се и честотата на
вашата светлина. Ако например предпочетете да простите на някой, който ви е причинил зло, вместо
да го намразите, вие променяте честотата на светлината си. Ако изберете чувството на любов или
близост към някой човек, пред сдържаността и хладината, вие променяте честотата на светлината.
Емоциите са потоци от енергия с различна честота. Емоциите, които смятаме за отрицателни,
като например омразата, завистта, презрението и страха, имат ниска честота и по-малко енергия,
отколкото емоциите, които считаме за положителни, като обичта, радостта, любовта и
състраданието. Когато изберете да замените един нискочестотен енергиен поток като страха
например, с високочестотен, като енергийния поток на прошката, вие издигате честотата на свет-
лината си. Когато предпочетете да позволите на високочестотните енергийни потоци да потекат през
организма ви, вие усещате повече енергия. Когато един човек например е отчаян или тревожен, той
се чувства физически изтощен, защото се е слял с нискочестотен енергиен поток. В това положение
човек става тромав и унил, докато веселият човек е изпълнен с енергия и се чувства жизнерадостен,
защото през организма му минава високочестотен поток.
Различните мисли създават различни емоции. Мисълта за отмъщение, насилие и алчност или
мисълта да използваш някой друг например причинява емоции като гняв, омраза, ревност и страх.
Това са нискочестотни енергийни потоци и затова те намаляват честотата на вашата светлина, на
вашето съзнание. Съзидателните мисли, мислите, носещи любов, както и грижовните мисли
предизвикват високочестотни емоции като признателност, прошка и радост и издигат честотата на
вашата система. Ако мислите ви са такива, че да привличат нискочестотни енергийни потоци, вашето
физическо и емоционално състояние ще се влоши и ще ви връхлетят психически и физически
болести, докато мислите, привличащи високочестотни енергийни потоци, ще ви донесат физическо и
емоционално здраве.
Нискочестотните системи теглят енергия от високочестотните системи. Ако не осъзнавате
емоциите и мислите си, честотата ви ще се понижи от някоя система, по-нискочестотна от вашата,
тоест вие ще загубите енергия. Казваме например, че един депресиран човек „изцежда" или
„изсмуква енергията". Една система с достатъчно висока енергия ви успокоява, облекчава и освежава
поради въздействието на нейната светлина върху вас. Тази система „излъчва".
Като подвирате мислите си, като решавате от кое емоционално съдържание да се освободите и
кое да подсилите, вие определяте качеството на светлината си. Вие определяте своето въздействие
върху другите и природата на онова, което преживявате.
„Светлината" представлява съзнанието. Когато не развираме нещо, казваме, че трябва да го
„осветлим". Ако сме объркани, казваме, че се нуждаем от „светлина по въпроса". Когато една
внезапна идея пренарежда мислите ни, казваме, че ни е „светнало", а когато някой човек е напълно
осъзнат, го наричаме „просветлен". Когато се освободите от някоя негативна мисъл или чувство, от
организма ви се отделят нискочестотни енергийни потоци, а това буквално позволява честотата на
съзнанието ви да се увеличи.
Да мислим за вселената като за нещо, изградено от светлина, честоти и енергии с различни
честоти - представа, позната ни от физическото изследване на светлината, не е просто една метафора.
Това е естествен и силно въздействащ начин на възприемане на вселената, понеже физическата
светлина е отражение на нефизическата светлина.
Физическата светлина не е светлината на вашата душа. Тя пътува с определена скорост. Не
може да се движи по-бързо. Светлината на вашата душа е мигновена. Мигът, в който дъщерята
праща на баща си мисъл, изпълнена с любов, и мигът, в който душата на бащата я получава,
съвпадат. Следователно мигновеността е една съществена част от живота ви. В нематериалната
 27
действителност решенията, които вземате, в смисъл как предпочитате да използвате енергията си,
имат мигновен ефект. Те и вие сте едно и също нещо.
Енергиите, които се излъчват от вашата душа, имат мигновен характер. Енергиите, излъчващи
се от вашата личност, следват пътя на физическата светлина. Страхът например се изживява от
личността. Душата може да е объркана и да е далеч от светлината, но тя не чувства страх. Ако в част
от душата няма светлина, личността усеща тази липса под формата на страх. Страхът идва от
личността и следователно се ограничава от времето и пространството. Безусловната любов идва от
душата, следователно тя е мигновена, всемирна, необвързана
Тъй както видимата светлина е една частица, като октава, в континуума от степенувани по
честотата си енергии, които се простират далеч под и над онова, което окото може да съзре, така и
континуумът от нефизическа светлина се простира, образно казано, далеч отвъд полето на човешкото
съществуване. Човешкото съществуване е един определен обхват от честоти в континуума от
нефизическа светлина, също както видимата светлина е един определен честотен обхват в
континуума от физическата светлина.
Други форми на интелект обитават други честоти. Тези форми на живот не съществуват извън
нас. Тъй както инфрачервената, ултравиолетовата и микровълновата светлина и много други честоти
и полета от честоти съществуват съвместно с видимия спектър, а са невидими за нас, така и
успоредно с нас съществуват жизнени форми, характеризиращи се с честоти на нефизическа
светлина, различни от нашата, и ние не ги виждаме. На мястото, на което вие седите сега, живеят
много същества и групи същества, всяко от тях активно и разбиващо се по свой начин в своята
действителност. Тези действителности се смесват с вашата, точно както микровълновите лъчи
съществуват успоредно с видимата светлина, но са невидими за човешкото око.
Нашият вид се придвижва от едно честотно поле в спектъра на нефизическата светлина към
друго, по-високочестотно поле. Това е еволюцията на петсетивната личност в многосетивна.
Многосетивната личност е по-сияйна и изпълнена с енергия от петсетивната. Тя осъзнава светлината
на душата си, умее да открива и да общува с форми на живот, невидими за петсетивната личност.
Вселената е една йерархия без връх и без дъно. Между слоевете на йерархията съществува
съглашение, че по-висшите възприятия могат и се насърчават да бъдат част от живота на духовете от
по-нисшите нива, до-като те се опитват да разширят своето осъзнаване. Така винаги по-високите
нива помагат. Вие сте част от този процес, макар личността ви да не осъзнава това, понеже то става
на нивото на душата ви.
Петсетивната личност не осъзнава много неща. Дори и напълно осъществилият се
многосетивен човек не си спомня доста неща, докато в края на живота си не се върне към
нематериалната действителност. Вие например не осъзнавате множеството прераждания на миналите
и бъдещите личности на душата си, но голяма част от връзките ви с хората и пълнотата в някои
аспекти от живота ви идват именно от тези други животи. Ако някоя страна от същността ви се
проявява на физическото поле, например същността ви на учител
Или на воин, тогава тя е свързана с нефизически аспекти, които също са активни и участват в
учителстващата или воинската динамика. Те съществуват в нематериалните светове, с които сте
свързан и от които сте част. Аспектът от вашата същност, който решавате да изведете на преден план
в даден момент, представя една многократно по-значима и сложна сила.
Нефизическата помощ, която получаваме, идва от сфери на нефизическа светлина, които са
по-високочестотни от нашата. Разумът, който ни помага и направлява, при петсетивните хора -
подсъзнателно, а при многосетивните - осъзнато, е с по-висок ранг в творението от нас и
следователно дадените от него напътствия и помощ са такива, каквито ние не можем да си дадем
взаимно.
Петсетивната личност свързва ранга в една йерархия със степенуваното ниво на стойностност
и асоциира по-ниския ранг с по-малка ценност, с по-малка способност да се контролират околните и
с по-голяма уязвимост. От гледна точка на вселената всички рангове на творението са равностойни,
всички са скъпоценни. Когато се гледа през очите на истински силен човек, едно създание с по-висок
ранг в творението има по-голяма възможност да вижда безпрепятствено, има по-развита способност
да живее в любов и мъдрост, както и по-голяма способност и желание да помага на другите да
еволюират до същото ниво на любов и светлина.
 28
Всяка човешка душа има както водачи, така и учители. Водачът не е учител. Водачите са нещо
като експерти в определени области, които викаме за консултация. Ако например пишете книга,
разработвате проект или организирате някакво мероприятие, вие получавате водач, притежаващ
топлотата, творческата настройка или вдъхновението, които вие искате да вложите в работата си.
Учителите работят, така да се каже, в един по-личен план, макар те да са енергии без образ, на
които ние даваме лице и с които усещаме лична връзка. Един нематериален учител ви довежда още
по-близо до душата. Той насочва вниманието ви към вертикалната пътека и към разликите между
вертикалната и хоризонталната пътека.
Вертикалната пътека е пътеката на осъзнаването. Тя е пътят на съзнанието и на съзнателния
избор. Човекът, който реши да се отдаде на духовния растеж, да си изгради чувствителност към
своята висша същност, върви по вертикалната пътека. Вертикалната пътека е пътеката на яснотата.
Общуването с нефизическия учител се характеризира с настъпването на яснота.
Хоризонталната пътека е пътеката, която задоволява личността ви. Бизнесменът или
бизнесдамата, отдали се на трупането на пари например, вървят по хоризонталната пътека.
Независимо колко разнородни са дейностите им, в същността си те са еднакви. Ако изкарват пари, те
радват личността, а ако губят пари, те я натъжават, но не служат на висшата си същност. Не служат
на духовния си растеж.
Човекът, който търси интимни връзки само за да задоволи емоционалните или сексуалните си
нужди, ще открие, че всички връзки в основата си са едни и същи, че всеки човек в неговия живот
може да се замени, че преживяванията с един или с друг са в същността си еднакви. Това е
хоризонталната пътека. Всяко ново преживяване в действителност не е ново. То е същото като
предишното. За да има дълбока и смислена връзка, човек трябва да подходи и да влезе в нея
съзнателно и със загриженост за другия. Така е във вертикалната пътека.
Това не означава, че не може да се учи във всички ситуации и че когато хоризонталната
пътека вече не е подходяща за обучението на една душа, тя няма да я изостави. Рано или късно всяка
душа ще се обърне към истинската сила. Всяка ситуация служи за тази цел и всяка душа ще я
постигне. Вертикалната пътека започва с решението това да се прави съзнателно.
Водачите и учителите помагат на душата при всяка фаза от еволюцията й. Броят на водачите и
учителите, които душата има, зависи от това какво се стреми да постигне тя и от нивото, на което
осъзнава нещата. Душите, които се заемат с по-мащабни задачи, привличат повече помощ.
Душата ви познава водачите и учителите си. Тя е черпила от мъдростта и състраданието им,
когато е чертаела въплъщението, което сега сте вие, и онази част от душата ви, която сте вие, ще
бъде прегърната от ръцете им, които я очакват, когато преражда-нето ви приключи, когато се
приберете у дома. Във всеки един момент получавате помощ с обич и напътствие. Във всеки миг сте
насърчавани и подтик-вани към светлината.
Решенията, които вземате, са лично ваши. Един нематериален учител не може да изживее
вашия живот вместо вас, а и не ви сторил това. Той 1 ще ви помогне да преминете през уроците на
живота. Отговорите, които той може да ви даде, зависят от въпросите, които задавате - като
изследвате собствените си подбуди, като се молите, медитирате и оставате отворени за отговора или
като питате директно, което се отнася за многосетивните хора, развили тази способност. Когато
зададете едни въпроси, пред вас се отварят едни врати, а когато зададете други въпроси - отварят се
други врати.
Във всеки случай учителят или учителите ви ще ви съветват с безпристрастно състрадание и
яснота. Учителят ще ви помогне да изследвате вероятните резултати от всяко решение, което
вземате. Той ще докосне чувствата ви по начин, който ще доведе съзнанието ви до областите,
нуждаещи се от лечение. Той ще отговори на въпросите ви, но вие трябва да ги зададете и така да
дадете насока на собствената си енергия. Той ще ви изясни кои пътеки до какъв резултат водят и ще
продължава да ви съветва с мъдрост и състрадание, независимо какво решавате да сторите.
Учителят не може нито да ви натрупа карма, нито да ви освободи от нея. Никое същество,

1
за избягване на половата дискриминация, когато става дума.за нематериалния учител, Гари Зукав използва неутралната
форма „it" "то"). В бьлгарския превод обаче, за да се запази благозвучието (но за сметка на точността на превода), сме
превели това като „той". Бел. Ред.
 29
дори и един нематериален учител, не може да поеме отговорност за вашия живот, за начина, по който
решавате да използвате енергията си, но нематериалният учител може да ви помогне да разберете
какво представляват решенията и преживяванията ви. Той също може да ви предостави познанията,
които ще ви позволят да извирате отговорно и доколкото е възможно - мъдро. Следователно
способността съзнателно да черпите от нематериалната помощ и подкрепа, да общувате съзнателно с
един нематериален учител е неописуемо съкровище, съкровище отвъд думите и понятията за
ценност.
Всяко решение, което вземате, ви приближава или към вашата личност, или към душата ви.
Всяко ваше решение е отговор на въпросите: „как извирате да опознаете любовта? Как извирате да
опознаете истинска-та сила - чрез страх и съмнение или чрез мъдростта?" това стои в същината на
историята за райската градина. Дървото на истината, дадено на целия човешки род, казало: „учете!
По кой начин искате да се учите?"
Това в края на краищата е и първият акт на свободната боля: как искате да учите? Въпросът ви
преследва във всяка житейска ситуация. Той е вечният въпрос. Той, така да се каже, е най-дълго
играното представление на Бродуей. Независимо от обстоятелствата, независимо от момента,
въпросът от райската градина продължава да се задава. При всяка ситуация всеки път възможностите
могат да се синтезират във въпроса: „кое ще избереш - пътя на съмнението и страха или дървото на
мъдростта?"
Дървото на живота, познанието, истината, мъдростта е една възможност, един архетипен
въпрос. Адам и Ева, мъжкият и женският принцип в райската градина, възприели ябълката
символично и злоупотребили със знанието. Предпочели да злоупотребят със знанието и затова
създали срама. До този момент той не вил част от човешката природа. Злоупотребата със знанието, с
истината и мъдростта довела до срама и стеснението. Те пък родили чувството за вина. Вина та
родила страха и ето така започнала еволюцията на човешкия род.
Решението да се вземе ябълката вило решение от най-висша важност в еволюцията, важност,
която не може бъде разбрана дори със значителни усилия в кон-текста, в който схващаме едно
човешко решение. Да се говори за решение в рамките на индивидуалния човешки живот или в
рамките на по-голяма група човешки живо-ти е съвсем различно от това да се говори за начина, по
който еволюцията и учението на човешкия род са започнали преди милиарди години.
Решението да се откъсне ябълката в историята за райската градина не се отнася за едно
решение, взето от двама души, които действително са живели в такива обстоятелства. То не е
същото, както когато вие или аз се питаме: това ли да избера или другото?" историята за райската
градина описва началото на целия житейски опит на земята и на човешкия род. Отнася се за
принципи на енергия, които са започнали да въздействат върху по-големи маси от групово съзнание,
при които е имало стрес, формиращи енергии, творчески енергии. В процеса на формиране на
собствените им полярности, полярности, които по-късно стават полярности на човешките
изживявания, съмнението и страхът са противоположното на доверието и светлината и така започват
своето съществуване.
Все пак не е неправилно да приемем историята за райската градина като история за избора на
човека между съмнението и страха, от една страна, и мъдростта от друга, понеже изборът дали да
учим с мъдрост или със съмнение и страх е до голяма степен част от всяко едно предизвикателство, с
което всеки човек се сблъсква всяка минута от всеки ден и това предизвикателство отразява
динамичните сили, които на едно по-високо ниво на еволюцията са свързани с нашата еволюция
Това ни довежда до връзката между избора, светлината и материалната действителност.
7
Намерение
Не всички форми са физически. Мисълта например е форма. От какво е изградена мисълта?
Мисълта е енергия, или светлина, формирана от съзнанието. Никоя форма не съществува без
съзнание. Има светлина и съзнанието извайва тази светлина в различни форми. Това се нарича
творение
Енергията непрестанно се излива през вас, като влиза през върха на главата ви и се спуска
надолу по тялото. Вие не сте статична система. Вие сте едно динамично същество на светлината,
което във всеки момент формира енергията, протичаща през него. Правите това с всяка своя мисъл и
 30
с всяко свое намерение.
Светлината, която протича през организма ви, е космическа енергия. Това е светлината на
вселената. Вие давате на тази светлина форма. Чувствата, мислите и държанието ви, вашите ценности
и това как живеете живота си отразяват начина, по който формирате протичащата през вас светлина.
Това са мисловни, емоционални и действени форми, които вие сте дали на светлината. Те отразяват
строежа на вашата личност, на вашето същество, което пребивава във времето и пространството.
Вие променяте начина, по който формирате течащата през вас светлина, като променяте
съзнанието си. Правите това, когато например отправяте предизвикателство към някой отрицателен
модел на държа-ние като гнева и съзнателно решавате да го замените със състрадание, или когато
предизвикате нетърпението и съзнателно решите да развирате и уважавате нуждите на другите. Това
дава различни форми на мислите, чувствата и делата. Това променя вашия живот.
Всяко преживяване и всяка промяна в живота ви отразяват някакво намерение. Намерението
не е просто желание. То представлява начина, по който използвате волята си. Ако например не
харесвате връзката си с вашия съпруг или съпруга и вихте желали тя да се преобрази, това желание
само по себе си няма да я промени. Ако наистина желаете да се промените, това започва с
намерението да я промените. Как ще се промени зависи от намерението, което влагате.
Ако възнамерявате връзката ви с вашия съпруг или съпруга да стане хармонична и нежна,
вашето намерение ще ви отбори към нови възприятия. Това ще ви позволи да видите любовта, която
вашият съпруг или съпруга изразява към вас по свой собствен начин, ако има
Любов. Ще ви позволи да видите липсата на любов, ако любов няма. Ще ви преориентира към
хармонията и любовта, така че от тази перспектива да видите ясно какво във вашата връзка се нуждае
от промяна и какво може да се постигне.
Ако възнамерявате да прекратите връзката си, краят започва с намерението за прекратяване.
Намерението ще ви направи неспокойни. Ще се чувствате все по-неудовлетворени от съпруга или
съпругата си. Ще се чувствате отворени към другите по непривичен начин. Висшата ви същност е
започнала да ви търси друг партньор. Когато този партньор се появи, вие ще почувствате влечение
към него и ако го приемете, което също е намерение, за вас ще се открие нова пътека.
Ако имате противоречиви намерения, вие самите ще въдете разкъсани, защото сте задвижили
две сили, които взаимно се противопоставят. Ако не осъзнавате всичките си намерения, най-силното
от тях ще надделее. Може например да имате съзнателно намерение да подобрите брака си, а в
същото време - подсъзнателно намерение да приключите с него. Ако подсъзнателното намерение е
по-силно от съзнателното, динамичните сили на неспокойствието, липсата на удовлетвореност и
други в края на краищата ще надделеят над съзнателното намерение да започнете да влагате повече
любов и нежност в брака си и накрая той ще приключи.
Ако съзнателното намерение да трансформирате брака си е по-силно от подсъзнателното
намерение да го прекратите и ако вашият съпруг или съпруга ви под-крепят, ще успеете.
Същевременно силата на противоположните намерения във вас ще доведе до обърканост и терзания
може ви и за двамата партньори, понеже се отваряте към новото усещане за любов и хармония в
брака ви, а в същото време ще изпитвате неспокойствие, неудовлетвореност и отвореност към други
партньори.
Такива са усещанията на разединената личност. Не-цялостната личност се бори със себе си.
Ценностите, възприятията и държанието на разединената личност не са единни. Разединената
личност не осъзнава всички свои части. Изпитва страх. Тя се страхува от някои свои аспекти,
застрашаващи онова, което търси, и онова, което е постигнала.
Разединената личност възприема обстоятелствата в живота си като по-силни от самата нея.
Нецялостният човек, който има съзнателно намерение да подобри брака си, но и едно по-силно
подсъзнателно намерение да го приключи, след разпадането на брака ще чувства например, че
въпреки усилията му, въпреки старанието му бракът не е вил успешен. Това обаче не е така. Нещата
са станали точно според намеренията, но понеже в него са се борили противоречиви намерения,
потокът на светлината през този човек е вил, така да се каже, силно разбунен
Ако противоречивите намерения бъдат донякъде балансирани и ако човекът не желае или не
може да признае, че един или няколко аспекта от него противоречат на съзнателното му намерение,
се стига до силен стрес и емоционална болка. Това може да причини шизофренични състояния и
 31
телесни заболявания. При по-леките случаи мъката може да е също толкова болезнена.
Разединената личност се нуждае от изцеление. Когато личността започне да става съзнателна
и единна, тя лекува онези свои части, които душата е въплътила в тази личност, за да бъдат изцелени.
Светлината, която протича през цялостната личност, се фокусира в един-единствен ясен лъч.
Намеренията й са мощни и ефективни. Тя се превръща в лазер, светлинен лъч с координирана
светлинна фаза, лъч, в който всяка вълна прецизно подсилва всяка друга.
Цялостната личност не е като лазер. Лазерът е като цялостната личност. Лазерите са
физическо отражение на една енергийна динамика, която до много скоро не заемаше централно
място в живота на хората. Изобретяването на лазера в средата на този век отразява една динамика във
физическата сфера, която показва към какво еволюира човешкият род.
Ние ставаме един вид от цялостни индивиди, които осъзнават природата си на светли
същества и оформят светлината си съзнателно, мъдро и милостиво. Ето затова сме стигнали и до
физическото явление лазер -светлина, която, така да се каже, не се бори със себе си. Това е ново
явление за хората и отразява новата енергийна динамика на цялостния човек. С други думи,
постиженията на науката не са плод на лабораторните постижения на отделни индивиди или нации, а
на духовните способности на нашия вид.
Намеренията се отразяват не само върху връзките между хората. Намеренията задвижват
процеси, които се отразяват върху всеки аспект от живота ви. Ако например желаете да смените
работата си, тази промяна започва с намерението за промяна. Когато намерението да напуснете
сегашната си работа изникне във вашето съзнание, започвате да се отваряте за възможностите да
работите другаде или да вършите нещо друго. Започвате да се чувствате все по-неуютно на
сегашната си работа. Висшата ви същност е започнала да ви търси ново работно място.
Когато се яви такава възможност, вие сте готови да я приемете. Може да ви трябва
допълнително време да встъпите съзнателно в новата ситуация, да я прегърнете като своя, понеже за
човешката природа е типично да се противопоставя на промяната, но ако вие я приемете,
намерението ви ще се изяви материално. То ще довие физическа форма.
Решения като това къде да работите, с кого да се обвържете и къде да живеете не са
единствените, които трябва да вземате, нито пък са от онези решения, които имат най-голямо
влияние в живота ви. Във всеки миг вие вземате решения, отразяващи отношението ви към
вселената, към другите хора и преди всичко към самите вас. Вие постоянно вземате тези решения и
преживяванията ви във всеки момент са създадени именно от тях. Вие сте същество, вземащо
решения.
Едно-единствено решение да се противопоставите на гнева си и да го замените с разбиране не
променя отношението ви моментално, но посредством чувствата и като вземате съзнателно,
отговорно и мъдро решенията в своя живот, отношението ви започва да отразява вашите решения.
Рано или късно най-дълбоките процеси на вземане на решения във вас - онези, които във всеки един
момент формират светлината, протичаща през вас, - влизат в хармония с онова, което извирате
съзнателно, също както са вили в хармония с подсъзнателните ви решения, преди да изберете пътя на
осъзнаването.
Вие сами създавате действителността си със своите намерения.
Как става това?
Намеренията формират светлината. Те задвижват светлината. Всяко намерение - гняв,
алчност, ревност, състрадание, разбиране - задвижва енергията, задвижва светлинните модели.
Физическата материя е най-плътното и тежко ниво на светлината.
Физическата действителност не е една мъртва и празна сцена, върху която се развива животът.
Всички физически форми, както и нефизическите, са светлина, оформена от съзнанието. Никоя
форма не съществува отделно от съзнанието. Във вселената няма нито една планета без активно ниво
на съзнанието, макар че ние може да не приемаме това за съзнание.
Материалната действителност и организмите и формите в нея са системи от светлина в
рамките на други системи от светлина и тази светлина е същата като светлината на душата ви. Всяка
от тези светлинни системи се формира от съзнанието. Материалната действителност в земното
училище се формира от решенията на онези, които са в него.
Каква е връзката между материалната действителност и решенията, които вземате в живота
 32
си?
Действителността е многопластово творение Нито един човек няма същата действителност
като някой друг.
Първият пласт от вашата действителност е вашата лична действителност. Това е личният ви
живот, личната ви сфера на влияние. Тук решенията ви са най-ефективни и се усещат директно. Като
извирате да се отнасяте сърдечно вместо резервирано, вие променяте честотата на съзнанието си и
така променяте своя живот. В рамките на личната ви действителност вие можете да решите дали ще
сте егоист или ще се раздавате, дали ще гледате на себе си и на околните с бруталност или със
състрадание, дали ще служите на себе си или на другите и на земята. Всяко от тези решения оформя
протичащата през вас светлина и създава действителността във вас. Тази действителност се разпрос-
тира и към действителността на хората около вас.
Вторият пласт от вашата действителност е семейството ви. Когато индивидуалните човешки
души се съберат, те формират групово енергийно поле, духовната енергия в групата се слива.
Следователно решенията, които вземате в личната си действителност, като решението дали да сте
всеотдайни или егоисти, дали да сте изпълнени с гняв или да сте благосклонни, допринасят за
формирането на реалността, която споделяте със семейството си. Същото важи и за всеки член от
вашето семейство. Благонадеждността или пиянството на вашия баща например допринасят за
нивото на вашата реалност. По същия начин влияят стеснителността или самоувереността на майка
ви, ревността или подкрепата на сестра ви и така нататък. Преминавайки в този пласт от
действителността си, вие се придвижвате в една атмосфера, включваща другите хора в живота ви. Тя
също е лична, но вие излизате извън интимността на личната ви действителност.
Следващият слой на вашата действителност е вашето училище или работното ви място. Това
ниво на реалност също е съвместно творение и е по-малко лично от действителността, която
споделяте със семейството си. Не всички неща, основни в личната ви действителност, са основни и в
тази реалност. Може ви сте забелязали например,че когато се молите, получавате отговори, но това
не е задължително да е валидно за подобна ситуация във вашия университет или в работата ви. Може
ви е по-добре да не споделяте това ваше заключение с човека, седящ до вас в университетската
аудитория, или със секретарката.
Следващият слой на вашата действителност включва хората, с които общувате във
всекидневния живот - хората, от които си купувате билет за самолета, хората в плод-зеленчука,
шофьорите на автобусите и магазинерите във вашия град. Убежденията ви като участник в този и в
още други по-малко лични пластове от вашата действителност не са толкова интимни и персонални,
колкото убежденията ви във вашата лична действителност. В тези сфери вие споделяте онези свои
убеждения, които смятате за хармонични с по-широката обща атмосфера от убеждения на нашата
планета. С други думи, като излизате от личната си действителност, вие преминавате към външните
енергийни пояси, споделяни от все повече на брой индивиди, с които имате доста общо на ниво
вибрации. Повечето хора например развират думите „град" и „окръг". Повечето развират „Европа" и
„съединените щати". Това са колективни понятия, но те не са така еднакво разбирани, както
понятията „вода" и „въздух", които са универсални понятия на нашата планета.
Не всички хора на земята знаят, че има място на име „Европа". „Европа" е понятие, познато на
мнозинството от хората на планетата ни, но не е универсално понятие като „въздух". Съзнателното
получаване на отговори на молитвите не е преживяване на мнозинството от хората на земята.
Следователно вие сте свободни да казвате на познатите си в плод-зеленчука, че когато се молите,
получавате отговор, но може от чувство за сигурност да предпочетете да не споделяте това свое
преживяване, понеже развирате, че съзнанието на другите хора може да не е подготвено да приеме
това.
Следващият пласт на действителността ви е вашият град или село, следващият - вашата
област или щат в държавата, а после идва вашата култура или нация. Нацията е аспект от
самоличността на Гея, душата на земята, която сама по себе си развива своята самоличност и
душевност. Груповата динамика, наричана съединени американски щати, е един аспект от
самоличността на Гея, също както груповите динамики на Канада и на Гренландия и на всяка една
нация. Индивидуалните човешки души, които участват в еволюцията на съответните аспекти на Гея,
формират тези групови енергийни динамики и същевременно развитието на хората е обслужвано от
 33
типичните кармични енергии на техните нации.
Да вземем например съединените щати, които са единица енергия, развиваща се с определено
съзнание. Индивидуалните души, преминаващи през това колективно съзнание, го разширяват,
създават действия, мисловни форми, причини и следствия и така натрупват карма. Връзката между
тези души и тяхната нация е като връзката между клетките и тялото. Вашето съзнание се отразява
върху всяка клетка от тялото ви и всяка клетка в тялото ви се отразява върху вашето съзнание. Има
взаимност, всеки индивид в колективното съзнание, наричано съединени щати, може да се смята за
клетка от тази нация, в непрестанен диалог с нея.
Земното училище и земята не са едно и също нещо. Земята е планета. Със или без човечество
тя ще съществува. Целта на тази планета е, образно казано, двойна. Тя има своя собствена еволюция,
но част от нейната еволюция е да дава подслон на един вид, наречен „човешки". Земята се е
съгласила да общува с човешкия вид и да позволи развитието на този вид да се слее със собственото
й съзнание. Част от това съглашение може да се развира като споразумение, че материята на тази
планета ще бъде сътворена съвместно със съзнанието на земята. Тъй като земята вече притежава
творчески настроени обитатели, тя отвръща на тяхната енергия. Нашият вид и земята изграждат
система, в която са зависими едни от други. Това става точно както в природата и също така е едно
съвместно съзидателно приключение.
Колкото по-далеч от първия слой отивате, толкова по-малко лични стават пластовете на
вашата действителност. Следващият пласт на действителността е вашата раса. Ако сте чернокож,
вие, вашата душа, сте избрали да участвате в еволюцията от позицията на чернокож човек. Чувствата
ви на веселие, гняв, мъдрост и доброта помагат да се формира тази енергийна динамика без
определено лице.
Следващият пласт е вашият пол. Ако сте жена, вие сте избрали да участвате в еволюцията на
женското в човешкия род.
Ако разгледате тази структура като обърната надолу пирамида, в която личната ви
действителност е най-отдолу, всеки пласт от действителността над вашата лична реалност включва
все повече неща и е все по-малко личен. Най-горният слой, най-широкият и най-малко личен пласт, е
животът на цялото човечество.
Като индивид вие участвате в груповото съществуване и едновременно сте самостоятелна
единица, тъй както можете едновременно да сте мъж, баща и съпруг или жена, съпруга и майка. Тези
преживявания са едновременни. Някои от тях са колективни, други - индивидуални. Можете
например да имате индивидуален опит като баща, а да работите като бейзболист в някой отбор. Там
участвате в една групова енергийна система.
Вие допринасяте за създаването и развитието на всяко от колективните съзнания, в които
участвате. Ако един човек е французин, той допринася за еволюцията на груповото съзнание,
наричано „френско". Ако човек е католик, той допринася за груповото съзнание, наричано
„католическо".
С други думи, динамиката, създаваща действителността, действа на повече от едно ниво.
Докато сте тук, вие участвате в създаването както на личната си реалност, така и на не личната. Тъй
както можете да участвате в строежа на една сграда, която ще остане дълго време, след като вие сте
си заминали, така вие участвате и в еволюцията на груповата енергийна динамика, която ще остане
след вашата смърт.
Създаването на една сграда е колективно усилие. Няколко души участват в строежа на тази
действителност. Тя се строи с групова, а не само с индивидуална енергия. Затова тя е независима от
индивидите, които са я строили. По същия начин вие участвате в еволюцията на съединените
американски щати, но все пак, когато умрете, мястото, наречено съединени американски щати, ще
продължи да съществува.
Животът ви е изграден от пластове и посредством тези пластове съществувате. Като
напредвате през индивидуалните преживявания и стигнете до по-голямото усещане за семейството,
от което сте част, вие преминавате в динамиката на груповата енергия. Груповата динамика на
семейството е част от по-голямата групова динамика на общността, което е част от по-голямата
групова динамика на нацията. Груповите динамики преминават през системата, а цялата система -
цялата обърната пирамида - е душата на човешкия род.
 34
Душата на човешкия род понякога неточно се нарича колективно подсъзнание. Това е душата
на човечеството. Вашата душа е миниатюрно копие на душата на човешкия род. Тя е микровариант
на макроварианта. Тя има също толкова индивидуална енергия и мощ. -като част от микрото вие
имате силата на макрото, приспособена към индивидуалната ви форма с определена честота. Вие
формирате колективните енергии, помагащи на цялото да се развие, макар самите те да не са души и
да нямат души. Между микрото и макрото стоят множеството преживявания, позволяващи на отдел-
ната човешка душа да учи в група, да участва в груповата еволюция, каквато е еволюцията на една
държава, на една религия. Там стоят и индивидуалните лични преживявания, изграждащи човешкото
съществуване.
Като се придвижвате от най-горния етаж на обърнатата пирамида към слоя под него, вашето
усещане като част от цялото на човешката еволюция се смалява до част от еволюцията на мъжката
или женската енергия. На по-долния етаж вие сте част от еволюцията на хората от вялата, черната
или жълтата раса. На следващия етаж вие сте част от еволюцията на енергийното поле на
съединените щати. На по-долния етаж вие сте част от еволюцията на един индивид, чийто живот
включва аспект, участващ в еволюцията на войската, аспект, участващ в еволюцията на учител,
аспект, участващ в еволюцията на един баща и така нататък. Пласт по пласт така изглежда
действителността на всеки отделен човек.
От най-горния етаж, представляващ цялото човечество, всичко присъщо за хората, всеки
следващ етаж ви обособява все по-индивидуално и специфично. Първият пласт е най-неличното
съзнание, човешкият род. По-нататък съзнанието приема по-характерни лични качества. Това, че сте
част от съединените американски щати, е нещо специфично за вас. Лично вие сте вял мъж от
съединените щати или цветнокожа жена. Това са някои части от вашия личен опит и характеристики,
служещи за еволюцията на цялото.
По аналогия един университет представлява една групова динамика. Всеки от факултетите -
по икономика, медицина, право, също е групова енергийна система, една по-ограничена колективна
групова енергия на души, които се разбиват. Нещата, случващи се в рамки-те на факултетите, се
отразяват върху целия университет. Освен това всеки един факултет е изграден от преживяванията
на отделните курсове, които са по-лични, а след това идват и преживяванията на самите студенти,
които са съвършено лични.
Действителността на всеки човек се създава от неговите намерения и от намеренията на
другите. Онова, което смятаме за наша обща материална действителност, е всъщност една смесица
или огромно наслагване от взаимно свързани реалности. Това е постоянно променящо се масивно
съзнание, в което всеки от нас съществува независимо от другите и все пак е свързан с тях.
Онова, което ние като цяло и като отделни индивиди започваме да осъзнаваме, е влиянието на
съзнанието върху този процес.
8
Намерение 2
Вие сте продукт от кармата на душата си. Характерните черти, способностите и манталитетът,
с които сте се родили, служат за обучението на душата ви. Когато душата ви научи уроците, които са
й нужни, за да балансира енергията си, тези характеристики стават ненужни и се заменят от други.
Ето така растете. Когато например осъзнаете, че гневът не ви довежда доникъде, той започва да
изчезва и на негово място идва едно по-зряло отношение към преживяванията ви. Онова, което преди
ви е разгневявало, сега предизвиква съвсем други реакции.
Докато не осъзнаете следствията от вашия гняв, вие продължавате да се гневите. Ако не
достигнете това съзнаване преди завръщането си у дома, душата ви ще продължи този урок и в друго
прераждане. Тя ще превъплъти друга личност, подобна на вашата. Онова, което не е научено във
всеки живот, се пренася към други, съвместно с нововъзникналите уроци за душата, новите кармични
дългове, натрупани благодарение на ре-акциите на личността в различните житейски ситуации.
Уроците, които душата е научила, се включват също и в други животи и така душата еволюира.
Личността узрява с времето, а душата еволюира във вечността.
Вашите характерни черти, способности и манталитет отразяват намеренията ви. Ако сте
гневлив, страхлив, обидчив или отмъстителен, вашето намерение е да държите хората на разстояние.
Спектърът от човешки емоции може да се разложи на два основни елемента - любов и страх. Гневът,
 35
обидчивостта и отмъстителността са прояви на страха, каквито са и чувството за вина, съжалението,
притеснението, срамът и тъгата. Това са нискочестотни енергийни потоци. Те носят усещане за
умора, слабост, безсилие и изтощение. Най-високочестотният поток, най-висшият поток от енергия, е
любовта. Той носи жизненост, блясък, лекота и радост.
Намеренията ви създават действителността, която усещате. Докато не осъзнаете това, то става
подсъзнателно. Затова обръщайте внимание на онова, което проектирате. Това е първата крачка към
истинската сила.
Може например да търсите близост и топлина, но ако подсъзнателното ви намерение е да
държите хората на разстояние, вие отново и отново ще преживява-те раздели и болки, докато не
разберете, че вие самите ги предизвиквате. В края на краищата ще предпочетете да създавате
хармония и любов. Ще изберете да привличате към себе си най-високочестотните енергийни потоци,
които всяка ситуация може да предложи. На-края ще разберете, че любовта лекува всичко и е всичко.
Това пътуване може да отнеме много прераждания, но вие ще го завършите. Невъзможно е да
не го завършите. Не трябва да се питате дали, а кога. Всяка ситуация, която създавате, служи на тази
цел. Всяко преживяване служи на тази цел.
Целебното пътуване на човешката душа през преражданията й на материалната арена е процес
на цикли на творението:
Карма -> личност -> намерения + енергия -> преживявания -> реакции -> карма -> т.н.
Кармата на душата определя характеристиките на личността. Тя определя материалните,
емоционалните, психологическите и духовните обстоятелства, при които се ражда личността. Тя
определя начина, по който личността е склонна да възприема случващото се с нея. Тя определя
намеренията, с които личността формира своята действителност. Намеренията създават
действителността, която осигурява на душата във всеки момент преживяванията, необходими за
балансирането на енергията й, и която дава на личността възможност да извира дали да се учи чрез
мъдростта или чрез съмнението и страха. Посредством тези намерения личността формира
светлината, протичаща през нея, в оптималната за развитието и еволюцията на душата й
действителност.
Начинът, по който личността реагира на преживяванията, които си е създала, създава друга
карма. Реакциите изразяват намеренията. Те определят бъдещите преживявания, а начинът, по който
личността реагира на тези нови предизвикателства, създава още карма и така нататък, докато душата
не освободи тази личност и това тяло.
Когато душата се завърне у дома, натрупаното в този живот се претегля с милостивата помощ
на нейните учители и водачи. Явили са се нови уроци за учене, нови кармични дългове за изплащане.
Опитът от току-що приключилия живот се преразглежда с пълно разбиране. Мистериите в него вече
не са такива. Разкриват се причините за тях, техният повод и приносът им за развитието на душата и
за еволюцията на душите, с които тя е споделяла живота си. Онова, което е вило уравновесено и
научено, води душата все по-близо до нейното изцеление, обединение и цялост.
Ако душата сметне за необходимо, с помощта на учителите и помощниците си тя ще избере
ново прераждане. Ще привлече към себе си учителите и водачите, които са подходящи за
начертаните от нея цели. Ще се консултира и с други души, чиято еволюция, как-то и нейната, ще
бъде подпомогната от взаимодействие помежду им на материалната арена. После отново ще
предприеме огромното доброволно сбиване на енергията си, преливането на енергията в материя,
калибрирането на енергията на душата до подходящия обхват и ниво на честотите, което
представлява прераждане-то в учебната атмосфера на земното училище, и процесът отново започва.
Светът, какъвто го познаваме, е изграден без осъзнаване на душата. Изграден е със съзнанието
на личността. Всичко в нашия свят отразява енергията на личността. Ние вярваме, че в света
съществува единствено онова, което можем да видим, помиришем, докоснем, усетим и вкусим.
Смятаме, че не сме отговорни за последствията от делата си. Действаме така, сякаш когато вземаме и
вземаме, и вземаме, това не ни засяга. Борим се за външна власт и в тази битка създаваме пагубна
надпревара.
Въвеждането на съзнанието в цикличния процес на творението, посредством който душата се
разбива, позволява да се създаде един свят, построен върху съзнанието на душата, отразяващ
ценностите, възприятията и преживяванията на душата. Това ви позволява съзнателно да изведете
 36
енергията на душата си на материалната арена. Позволява съзнанието на свещеността да се слее с
физическата материя.
Светът, в който живеем, е вил създаден несъзнателно с неосъзнати намерения. Всяко
намерение, независимо дали го осъзнавате или не, задвижва някаква енергия. Във всеки момент вие
творите. Всяка изречена от вас дума носи съзнание. Нещо повече - тя носи разум и следователно е
едно намерение, което формира светлината.
Когато например говорите за „брак", вие извиквате един определен тип съзнание, определена
енергия. Когато двама сключат брак, те стават „съпруг" и „съпруга". „съпруг" значи господар на
(същата, на домакинството, управител. „Съпруга" значи жена, свързана в брак с даден мъж, стопанка
на дома. Понякога това означава жена със скромно потекло. Връзката между съпруга и съпругата не е
равностойна. Когато двама „сключат брак" и мислят и говорят за себе си като за „съпруг" и
„съпруга", те навлизат в тези форми на съзнание и разум.
Казано по друг начин, архетипната структура на „брака" може да се разглежда като една
планета. Когато две души сключат брак, те попадат в обвитата или в гравитационното поле на тази
планета и следователно въпреки собствените си индивидуални намерения те приемат
характеристиките на тази планета на име „брак". Тези хора посредством своето участие стават част
от еволюцията на самата структура.
Архетипът е колективна човешка идея. Архетипният брак целял да помогне физическото
оцеляване. Когато двама души сключат брак, те участват в една енергийна динамика, в която
обвързват живота си, за да си помогнат за взаимното си оцеляване. Архетипният брак вече не е
функционален. На негово място е дошъл нов архетип, целящ да помогне духовното развитие. Това е
архетипът на духовното, или свещеното партньорство.
Предварителното условие на духовното партньорство е свещената ангажираност на
партньорите да си помагат взаимно в духовния растеж. Духовните партньори признават своята
равнопоставеност. Те са способни да различават личността от душата и затова могат да обсъждат
динамиките помежду им, своите отношения на основа, която не е толкова емоционално изградена,
както основата между съпруга и съпругата. Тази основа не съществува в брачното съзнание. Съще-
ствува само в съзнанието на духовното партньорство, понеже духовните партньори виждат пределно
ясно, че причината да са заедно е много дълбока и тази причина е непосредствено свързана с
еволюцията на душите им.
Понеже духовните, или свещени партньори могат да виждат от тази перспектива, те участват
в една динамика, която се различава от динамиката между съпруга и съпругата. Съзнателната
еволюция на душата не е част от структурната динамика на брака. Тя не съществува в рамките на
тази еволюция, защото когато за нашия род е вил създаден еволюционният архетип на брака,
динамиката на съзнателния духовен растеж е вила твърде зряла представа, за да бъде включена. Оно-
ва, което изгражда едно духовно, или свещено партньорство, е фактът, че душите в него осъзнават,
че са заедно в обвързващ ги съюз, но обвързването не е за физическа сигурност. То се отнася по-
скоро за една връзка с физическия живот на другия като отражение на духовното съзнание.
Връзката между духовните партньори е толкова истинска, колкото връзката в брака, но
съществува поради съвършено различни причини. Духовните партньори не са заедно, за да успокоят
своите финансови страхове, нито за да построят дом в предградията или поради други подобни
причини. Разбирането, съзнанието, което духовните партньори влагат във връзката си, е различно и
затова връзката им е динамично различна. Обвързването на духовните партньори е в подкрепа на
взаимния им духовен растеж; те оценяват, че и двамата вършат точно това на земята и че всичко
служи на еволюцията.
Духовните партньори се свързват с разбирането, че са заедно, понеже за душите им е
подходящо да се разбиват заедно. Те осъзнават, че техният растеж може да ги накара да вървят
заедно до края на дните си в това прераждане и отвъд него или може да продължи шест месеца. Те не
могат да кажат дали ще са заедно завинаги. Продължителността на тяхното партньорство се определя
от това колко време е подходящо за тяхната еволюция да бъдат заедно. Всички овети, които един
човек дава, не могат да попречат на духовната пътека да пробие и да разруши тези клетви, ако духът
трябва да продължи движението си. За духовните партньори е важно да останат заедно само докато
могат да растат заедно.
 37
Духовното партньорство е една динамика, която е по-свободна и духовно вярна от брака,
понеже духовните партньори се събират от духа и съзнанието. Въпрос на свободна боля е как
духовните партньори се сливат и дооформят представата си за своето партньорство. Стига да
осъзнават, че внасят последствията от своите решения във връзката си и развират пълния размах на
тези решения, тези неща влияят върху характера на партньорството и посоката, в която то поема.
Духовните партньори се обвързват с една динамика на растежа. Обвързването им е всъщност
обещание към собствения им растеж, към духовното им оцеляване и усъвършенстване, а не към
физическото.
Архетипът на духовното партньорство е нов в човешкия опит. Понеже все още няма социално
установена традиция в областта на духовното партньорство, духовните партньори може да решат, че
социалната институция на брака, интерпретирана според собствените им нужди, е най-подходящият
материален израз на тяхната връзка. Тези души преливат в архетипа на брака енергия от архетипа на
духовното партньорство, както правят и брачните партньори, които в съвместния си живот са
открили, че връзката им всъщност е подчинена на взаимния им духовен растеж, а не на физическото
оцеляване, сигурност и удобство.
Тъй както външната сила вече не е подходяща за нашата еволюция, така и архетипният брак
вече не е подходящ. Това не означава, че брачната институция ще изчезне изведнъж. Браковете ще
продължават да съществуват, но успешни ще са само онези, в които съществува осъзнаването на
духовното партньорство. Партньорите в тези бракове посредством участието си в тях ще допринасят
за архетипа на духовно партньорство.
Когато доведете съзнанието на душата си до процеса за настройване на намеренията, когато
решите да влезете в хармония с душата, а не с личността си, вие създавате една действителност,
която отразява душата, а не личността ви. Когато погледнете на опита, довит в този живот, като на
кармична необходимост, когато реагирате на преживяванията си като на резултат от една
безпристрастна енергийна сила, а не като на резултат от определени контакти, вие въвеждате
мъдростта на душата си във вашата действителност. Когато предпочетете да отвърнете на труд-
ностите в живота със състрадание и любов вместо със страх и съмнение, вие създавате „рай на
земята" -сътворявате едно по-балансирано и хармонично ниво на действителност.
Когато в цикличния процес на творението в момента на намерението и в момента на
реакцията се внесе осъзнаване, имаме избор. Това позволява да се извира между алтернативи. Прави
еволюционния процес осъзнат. Вашите намерения и вниманието ви формират вашите преживявания.
Онова, което възнамерявате, посредством плътността на материята, посредством най-плътното ниво
на светлината, става ваша действителност. Вие отивате там, където е насочено вниманието ви.
Ако отвръщате внимание на отрицателните аспекти от живота, ако предпочетете да се
съсредоточите върху недостатъците на другите, върху грешките и слабостите им, вие привличате към
себе си нискочестотните енергийни потоци на презрението, гнева и омразата. Вие се дистанцирате от
другите. Слагате прегради пред обичта си. Енергията и вниманието ви бавно се придвижват през
сферата на личността, през арената на времето, пространството и материята. Ако насочите енергията
си към това да критикувате другите с намерение да ги лишите от сила и власт, вие си трупа те
отрицателна карма.
Ако предпочетете да съсредоточите вниманието си върху силните страни на хората, върху
добродетелите им, върху онази част от тях, която се стреми към най-висшето, вие пускате през
организма си високочестотните потоци на уважението, благосклонността и любовта. Вашата енергия
и влияние мигновено се излъчват от една душа към друга. Вие ставате ефективен инструмент на
конструктивната промяна. Ако намерението ви е да настроите личността към душата си и ако
съсредоточите вниманието си върху възприятията, които във всяка ситуация привличат към вас най-
високочестотните енергийни потоци, вие правите крачка към истинската сила.
Когато започнете да развирате силата на съзнанието си, онова, което е, така да се каже, зад
очите ви, става по-силно от нещата, които са пред тях.
Вътрешните и външните усещания се променят. Не можете да въдете милостив към себе си,
без да сте състрадателен към другите, или да сте милостив към другите, без да сте милостив към
себе си. Когато сте милостив (съм себе си и към другите, вашият свят става състрадателен.
Привличате към себе си други души с подобна честота и заедно създавате чрез намеренията, делата и
 38
взаимодействието си един състрадателен свят.
Когато започнете да търсите и да виждате добродетелите, силните страни и благородството у
другите, започвате да ги търсите и да ги виждате и у себе си. Когато във всяка ситуация привличате
към себе си най-високочестотните потоци, вие излъчвате тази честота на съзнанието и променяте
ситуацията. Ставате все по-съзнателно и по-съзнателно същество на Светлината.
Да започнете да усещате връзката между съзнанието си и материалната действителност
означава да започнете да развирате кармичния закон и да виждате как той действа. Разбивате се в
зависимост от намеренията си. Ако възнамерявате да вземете от живота и от околните колкото се
може повече, ако мислите как да вземете, а не как да дадете, вие създавате действителност,
отразяваща намеренията ви. Привличате към себе си души с подобна честота и заедно създавате
реалност на използвачеството. Тогава вашите преживявания ще отразяват собствената ви ориентация
и ще я потвърждават. Гледате на хората около себе си като на личности, които вземат, а не които
дават. Не им се доверявате и те не ви се доверяват.
Творческата динамика на намерението, връзката между намерението и преживяването, стои в
основата на квантовата физика - най-задълбоченият опит на нашия род да проникне във физическите
явления от пет-сетивната перспектива. Квантовата физика е родена от едно интензивно и натрупващо
се усилие да се разбере природата на физическата светлина.
Възможно е да се създаде уред, разкриващ вълновата природа на светлината, който показва
как светлината предизвиква явления, които могат да бъдат породени само от вълни. Възможно е
също да се изработи уред, долавящ светлинни частици, подобни на малки топчета, и да измери
силата и влиянието на всяка частица. При все това не е възможно да опишем светлината като
изградена едновременно и от вълни, и от частици. С други думи, не е възможно да опишем
природата на светлината - буквално формата на физическата светлина, по начин, който е независим
от използваната експериментална техника, изборът на която зависи от намеренията на учения.
Научните постижения на нашия род отразяват до каква степен човечеството осъзнава
нефизическите динамики, нефизическите динамични сили, които се разгръщат върху арената на
материята и времето, в света на петсетивната личност. Фактът, че формата на физическата светлина
зависи от намеренията на учения-изследовател, отразява по един ограничен, но точен начин как
формата на нефизическата светлина зависи от намеренията на душата, която я оформя, тъй както
природата на физическата светлина отразява по един ограничен, но точен начин природата на
светлината на вселената.
Създаването на човешките преживявания посредством намеренията, преливането на
светлината във форма, енергията в материя, душата в тяло са все едно и също нещо. Разстоянието
между вас и начина, по който развирате сътворяването на материята от енергията, е същото като
разстоянието, съществуващо между осъзнаването на личността ви и енергията на вашата душа.
Динамиката на душата и личността е същата динамика на превръщането на енергията в материя.
Системата е идентична. Тялото ви е вашата съзнателна материя. Личността ви е енергията на
душата ви, превърната в материя. Ако не е осъзната, предава се нейната разединеност. Ако е
осъзната, започва да става цялостна.
Динамиката душа-личност, енергия-материя лежи в основата на митологията, свързана със
сътворението, с историята за рая. Нима в метафоричен смисъл не сте в райската градина, във вашата
собствена творческа действителност, в която вие всеки ден извирате как да създавате своята реалност
с помощта на мъжкия и женския принцип във вас, принципа на Адам и Ева, а дърво то представлява
собствената ви енергийна система, вашата връзка с познанието? Как ще използвате тази сила? Ще
създадете ли рая или ще въдете прокудени, така да се каже?
За всеки човек предизвикателството е да твори.
С почит ли ще творите или с небрежност?
9
Избор
В центъра на еволюционния процес е изборът. Той е двигателят на нашата еволюция. Всяко
решение, което вземате, е избор на намерение. Може да решите в дадена ситуация да замълчите и
тази ваша постъпка да послужи за постигане на намерение за наказание, за съчувствие, за постигане
на отмъщение, за проява на търпение или любов. Ако предпочетете да говорите с чувство, това
 39
действие може да послужи за постигане на същите намерения. Онова, което извирате с всяко
действие и с всяка мисъл, е едно намерение, качество на съзнанието, което влагате в действието или
в мисълта си.
Разединената личност има няколко или много аспекти. Един от тях може да е обичащ и
търпелив, друг -отмъстителен, трети - великодушен, а четвърти -егоистичен. Всеки от тези аспекти
има свои ценности и цели. Ако не осъзнавате своите различни части, най-силната от тях ще довие
надмощие над всички останали. Личността ще използва намерението на този аспект, за да формира
действителността си. Великодушната ви част например може да желае хванатия в дома ви крадец да
не бъде задържан, но ако отмъстителната ви част е по-силна, вие, макар и с известна неувереност, ще
настоявате той да бъде арестуван.
Не можете съзнателно да извирате своите намерения, докато не започнете да усещате всички
различни аспекти от същността си. Ако не осъзнавате всяка своя част, ще откриете, че искате да
кажете нещо или имате намерение да направите нещо, а без да се усетите, казвате или вършите нещо
друго. Ще искате животът ви да потегли в една посока, а той ще се насочи в друга. Ще желаете да се
освободите от някой болезнено повтарящ се модел в своите изживявания, а ще го вижда-те отново и
отново.
Не е лесно разединената личност да стане цялостна, защото само някои нейни части се
стремят към цялостност. Другите части, понеже не изпитват такова чувство на отговорност, не са
така милостиви и състрадателни като частите, желаещи цялостност, и теглят в обратната посока. Те
се стремят към онова, което ги удовлетворява, към което са привикнали. Тези части от личността
обикновено са силни и здраво вкоренени. На разединената личност постоянно й се налага да извира
между противоположни части от себе си. Тази ситуация е гръбнакът на еволюцията ни. Това е фунда-
менталната ситуация - моментът на избора.
Изборът на намерение е също и избор на кармична пътека. Ако говорите или постъпвате
гневно например, вие създавате кармата на гнева. Като говорите или постъпвате със състрадание, вие
създавате кармата на състраданието и пред вас се открива една различна пътека. Това става
независимо дали осъзнавате или не различните части от себе си, не зависи дори от това дали
осъзнавате решенията, които вземате във всеки момент. Досега нашият вид се е водил от
подсъзнателната еволюция през плътността на физическата материя, чрез преживяванията, създадени
подсъзнателно от подсъзнателните намерения. Това е подсъзнателният път към истинската сила.
Съзнателната еволюция, осъществяваща се посредством отговорно взетите решения, е
ускореният еволюционен път на многосетивната личност и на постигащата многосетивност
петсетивна личност. Отговорният избор е съзнателният път към истинската сила.
Какво означава отговорен избор?
Като следвате чувствата си, вие започвате да осъзнавате своите различни части и различните
им желания. Не можете да имате всички желани неща едновременно, защото много от тях си
противоречат Онази част от вас, която иска повече пари и по-голям дом, е в конфликт с онази ваша
част, която страда заедно с бедните и гладните. Онази ваша част, която се стреми със съчувствие да
открие красотата у другите, е в противоречие с онази ваша част, която желае да използва околните за
своя полза и облага. Когато задоволите една своя част, потребностите на друга остават незадоволени
Удовлетворяването на една част от вас носи страдание на друга или на други, а вие се чувствате
разединен.
Тъй както квантовият физик не може с един експеримент да докаже, че физическата светлина
е съставена от частици и че е изградена от вълни и трябва да реши в подкрепа на коя теза да проведе
експеримента
Си, така и вие, като формирате нематериалната си светлина, трябва да решите кое
преживяване да създадете.
Като осъзнавате различните части от своята личност, ставате способен съзнателно да
изживявате вътрешните сили, надпреварващи се да получат израз, във всеки момент да обсебят всяко
ваше намерение, формиращо действителността ви. Когато навлезете в тези динамики съзнателно, вие
възпитавате у себе си способността да извирате съзнателно между силите вътре във вас, да извирате
къде и как да съсредоточите енергията си.
Решението да не извирате е решение да останете неосъзнати и следователно да използвате
 40
силата безотговорно. Осъзнаването на факта, че личността ви е разединена и е необходимо тя да се
обедини и да стане цялостна, води след себе си необходимостта да извираме съзнателно. Всяко
решение изисква да извирате кои части от себе си желаете да култивирате и от кои да се освободите.
Отговорният избор е изборът, вземащ предвид последствията от всяко ваше решение. За да
решавате отговорно, при всеки свой избор вие трябва да се запитате: „до какво ще доведе това?
Действително ли искам да постигна това? Готов ли съм да поема всички последствия от този избор?"
пренесете се в бъдещето към събитията, които вероятно ще станат, ако изберете съответната
възможност. Направете го не с енергията на намерението, а просто за да се потопите и да усетите
онова, което възнамерявате да сътворите. Проверете как се чувствате. Задайте си въпроса: „това ли
искам наистина?", и тогава решете. Когато пренесете последствията от избора си в своето решение и
изберете да осъзнавате, това е отговорен избор.
Единствено чрез отговорния избор можете да изберете съзнателно да култивирате и да се
грижите за нуждите на душата си и същевременно да се изправите срещу желанията на личността си
и да се освободите от тях. Вие извирате яснотата и мъдростта, извирате съзнателната трансформация.
Извирате високочестотните енергийни потоци на любовта, прошката и състраданието. Извирате да
следвате гласа на висшата си същност, на душата. Това е решение да се отборите за водачеството и
подкрепата от вашите водачи и учители. Това е пътеката, която съзнателно ви води към истинската
сила. Как става това?
Вероятно осъзнавате, че като излъжете някой, вие не действате в хармония с душата си, но все
пак го правите, за да получите лична изгода или да спасите някоя връзка, която все още не сте готови
да изгубите Може ви знаете, че по пътеката на състраданието трябва да споделяте мислите и делата
си, но все пак решавате да не ги споделяте с другите, понеже мислите, че това ви би коствало пари
или сигурност. Когато предпочетете енергията на душата - когато предпочетете да творите,
изхождайки от намеренията на любовта, прошка-та, смирението и яснотата, вие печелите сила.
Когато изберете да се учите посредством мъдростта, вие печелите сила. Когато предпочетете да
творите с енергията на личността си, с гняв, ревност и страх - когато решите да учите посредством
страха и съмнението, вие губите сила. Следователно вие губите или печелите сила в зависимост от
избора, който правите.
Личността се интересува от себе си. Тя, тъй да се каже, обича сензациите. Тя често не се
чувства отговорна, нито изпитва милосърдие или любов. Душата е енергията на вселенската любов,
мъдрост и състрадание. Тя твори, използвайки тези енергии. Личността смята силата за нещо
външно, възприема я в рамките на съревнованието, заплахата, печалбата и загубата, които се
измерват спрямо постиженията на другите. Когато се отъждествите с личността си, вие давате сила
на света на петте сетива, на външните обстоятелства и предмети. Отнемате собствената си сила.
Когато започнете да осъзнавате духовната си същност и произход, собственото си безсмъртие, и
предпочетете да живеете преди всичко съобразно с тях и чак на второ място съобразно с физическата
си същност, вие премахвате пропастта между личността и душата. Започвате да усещате истинската
сила.
Когато общувате в рамките на личността, на петте си сетива, съществува една илюзия, която
вие не виждате. Спорът между двама приятели например не е толкова спор, а по-скоро изява на
някои аспекти на всеки от тях, проявяващи се, за да бъдат изцелени. Ако душите им не са се
съгласили да бъдат заедно, те въобще не виха се срещнали. Ако един баща например копнее да
присъства на раждането на сина си, но обстоятелствата го отвеждат другаде, усещането му, че е
другаде, е илюзия. Той е със сина си. Когато личността постигне целостта си и довие своята сила, тя
е удовлетворена и оставя илюзията да играе игрите си.
Това е сътворяването на динамиката на душата, според която, независимо в каква ситуация се
намира, тя създава най-добрия възможен свят, благодарение на силата, която привлича към
ситуацията. Ограничената от възприятията си личност не е способна да разбере хората, които на вид
сякаш вземат нелепи решения или не се интересуват от това, което ги заобикаля, докато всъщност те
просто пият от най-чистия нектар на действителността и са напълно доволни да оставят илюзията да
се разгръща.
Разединената личност не е удовлетворена Удовлетворението, което изпитва в един момент, в
следващия е заменено от гняв, страх или завист и така несъвместимите аспекти от личността се борят
 41
помежду си. Начинът, по който реагирате на борбата между несъвместимите части от същността ви,
определя вашия път на развитие: съзнателен или несъзнателен, посредством отрицателна или
положителна карма, чрез страх и съмнение или чрез мъдрост. Самите борби не създават карма и не
определят пътя ви на развитие. Решаващ е начинът, по който реагирате на тях.
Ако борбата ви с противоположните части у вас е съзнателна, вие успявате съзнателно да
извирате как да реагирате, така че да създавате кармата, която желаете. Когато решавате, ще
осъзнавате произхода на всеки избор и последствията от него и ще можете да решавате адекватно.
Когато съзнателно навлезете в динамиката на собствените си решения, вие съзнателно влагате волята
си в творческия цикъл, посредством който душата ви се разбива, и навлизате съзнателно в
еволюцията си.
Това изисква усилия, но нима наистина е по-трудно, отколкото да преживеете последствията
от едно решение, взето в момент на гняв, егоизъм или страх, когато знаете, че решавайки да
действате без състрадание, самите вие ще изпитате душевния смут, страха и терзанията, които
причинявате на другите? Нима не си струва усилията всеки път, преди да изберете, да прекрачите
напред във времето към вероятните последствия от своята постъпка и да видите как вихте се
почувствали при всяка от възможностите; дали сте еднакво спокойни при всеки от резултатите, дали
онова, което ще сторите, ще ви позволи да пожънете любов, състрадание и истинска сила?
Усилията, които влагате в своите решения, за да съгласувате себе си със своята душа, се
възнаграждават многократно. Онази част от вас, която се стреми към светлината, може да не е най-
силната в момента, в който съзнателно извирате пътя към истинската сила, вертикалната пътека, но
именно това е частта, подкрепяна от вселената.
Когато например стане необходимо физическото и емоционалното тяло на човека да бъдат
изцелени, често неизменно се налага решителна промяна в храната. Човекът трябва да изостави
старите си хранителни навици и да ги замени с нови, включващи определени храни с висока
вибрация. Деветдесет процента от личността може да не искат да се подчинят на радикалната
промяна, но останалите десет извират тази пътека в името на здравето и целостта и в края на
краищата те са по-мощни от деветдесетте процента, борещи се да останат на старото си място,
защото вселената под-крепя десетте процента, а не деветдесетте.
Помислете какво значи да извирате и се опитайте цялостно да постигнете хармония с
отговорно взетите си решения. Придвижвайки се към изцелението на своята същност и пътувайки по
съзнателния път към онова, което искате да сте, усетете, че вселената под-крепя частта от вас,
носеща най-чистото намерение.
Вие постоянно сте напътствани и подкрепяни от водачите и учителите си, както и от самата
вселена. Когато съзнателно извирате да се насочите към енергията на душата си, вие привличате това
водачество. Когато помолите вселената да ви благослови в усилията да сте в хармония с душата си,
вие отваряте коридор между вас и вашите водачи и учители. Вие подкрепяте техните усилия да ви
помогнат. Вие призовавате силата на нематериалния свят. Това именно е благословията: отварянето
на коридор между вас и нефизическото водачество.
Личността, която осъзнава разединението си и съзнателно се бори да стане цялостна, не се
нуждае да си създава отрицателна карма, за да се разбива, за да се научи да твори с отговорност, за да
постигне истинската сила. Когато съзнателно се борите дали да предпочетете желанията на
личността или нуждите на душата си, вие навлизате в една динамика, посредством която ви се дава
възможност да се разбивате, без да трупате отрицателна карма. Това е динамиката на изкушението.
Какво представлява изкушението?
Изкушението е състрадателният начин на вселената да ви позволи набързо да преминете през
нещо, което ви вило вредна кармична динамика, ако му разрешите да получи материален израз. Това
е енергията, посредством която на душата се дава благоприятна възможност да пробва „на сухо"
определен житейски урок - ситуация, която, ако виждате ясно, можете да изолирате и излекувате в
рамките на личния ви енергиен свят, без да я разпростирате в по-голямото енергийно поле на други
души. Изкушението е генерална репетиция за кармичното преживяване на негативността.
Цялостната динамика на изкушението представлява един състрадателен начин да видите
потенциалните капани пред себе си и да се пречистите, преди да започнете да влияете върху живота
на хората. Тя е вид примамка, в която от вас нежно бива изтеглена негативността, преди да сте си
 42
натрупали карма. Реагирайки на примамката, посредством изострената си чувствителност, вие се
пречиствате и в края на краищата не ви се налага да преминете през преживяването. Пречиствате се,
без да си навличате карма и без да взаимодействате с другите души. Какво невероятно нещо е изку-
шението! То е магнитът, който привлича съзнанието ви към онова, което, ако остане неосъзнато, ви
би донесло отрицателна карма.
С други думи, изкушението е една мисловна форма, целяща да извлече съществуващата
негативност от енергийната система на човека, без да навреди на околните. Душата развира това. Ако
я оставим да решава сама, тя ви функционирала изцяло в рамките на индивидуалната си енергийна
система, без да се разпростира и върху колективното съзнание и да го замърсява.
Изкушенията не са капани. Всяко изкушение е възможност, посредством която душата може
да се учи, без да трупа карма, да се развива единствено чрез съзнателните решения. Динамиката на
изкушението е енергията, която може да се възприеме като предизвикателство-то в човешкия живот,
принципа на Луцифер. Тя служи като помощник в еволюцията на силата.
Луцифер означава „носещ светлина". Изкушението, принципът на Луцифер, е динамиката,
посредством която на всяка душа състрадателно се дава възможността да се изправи срещу онези
свои части, които се противят на светлината. Змията олицетворява енергията на Луцифер в историята
за райската градина. Тук е представен фактът, че едно нечовешко присъствие може да изкушава, но в
никакъв случай не може да властва над хората. Енергията на Луцифер ви изкушава, изкушава
тленната, петсетивната страна на човека, но змията не може да разруши душата. Тя може просто да
застрашава онази част от вас, която твърде тясно се е обвързала с материалното. Змията принадлежи
на земята. Когато сте прекалено близо до земята, когато някак си започнете да се прекланяте пред
Боговете на земята и я превърнете в своя Богиня и господарка, вие също ще въдете ухапани.
Енергията, носеща светлина, енергията на Луцифер, изкушавала Исус от Назарет, който стана
Христос, изкушавала Сидхарта Гуатама, който стана Буда, е същата енергия, която изкушава и вас.
Тя изкушава счетоводителя да присвоява, ученика да преписва, съпрузите да изневерят, човека да се
стреми към външна сила. Тя противопоставя светлината, принадлежаща на безсмъртната ви душа, на
физическата светлина на личността ви. Тя ви предлага вертикалната и хоризонталната пътека. Каква
е същността на трансформацията? Тя е състрадателният път на изкушението.
Изкушението е милостивият начин всяка душа да се запознае със своята сила. Когато
външните обстоятелства ви съблазняват или застрашават, вие губите силата си. Те вземат надмощие
над вас. С всяко решение, което е в хармония с енергията на душата ви, вие добивате все повече сила.
Така се добива истинската сила. Тя се изгражда крачка по крачка, решение по решение. Не може да
се извика чрез медитация или молитва. Тя трябва да се спечели.
Когато например решите да се освободите от гнева, вие създавате един енергиен шаблон,
около който ще се формират преживяванията ви. Този енергиен модел ще привлече към
повърхността вътрешния ви гняв, за да го освободите. Когато решите да се изправите срещу някой
свои отрицателен аспект и да се отървете от него, този аспект излиза на преден план. Всичко започва
да служи на тази цел. Вашите сънища ви показват архетипните динамики на вашия гняв. Сякаш
постоянно попадате в ситуации, предизвикващи гнева ви. Животът започва да кръжи около гнева,
защото сте избрали да се изправите срещу него и вселената милостиво откликва на решението ви.
Когато съзнателно извикате развитието, съзнателно извикате мъдростта, вие съзнателно
извиквате на преден план в живота си онези свои части, които не са цялостни. С всяка нова проява на
гняв, ревност или страх вие получавате и възможността да се изправите срещу тях или да отстъпите.
Когато се изправите срещу тях, те губят сила, а вие печелите. Всеки път, когато сте изкушени да се
разгневите, да изпитате ревност или страх и се изправите срещу това чувство, вие добивате сила. Ако
решенията, които вземате, не изискваха дисциплина и твърдост, те не виха ви донесли сила.
Ако решите, че не можете да устоите на някое изкушение, в действителност вие си
позволявате да действате безотговорно. Неустоимите желания и импулси, на които не можете да се
противопоставите, за които не ви достига сила да ги преодолеете, са като наркотици за вас. Нуждите
на някои части от личността са много силни, вие сте пристрастени към тях, но те не са чувствителни
към нуждите на душата ви. Това са онези аспекти от личността ви, от превъплътената ви душа, които
най-много се нуждаят от изцеление. Те са най-сериозните ви недостатъци.
Може да сте пристрастени към храната, наркотиците, гнева или секса. Може да сте
 43
пристрастени към повече от едно нещо. Във всеки случай не можете да се освободите от
зависимостта си, докато не разберете динамиката, стояща в основата й. Зад всяка зависимост се крие
фактът, че силата се възприема като нещо външно, като способност да контролираме и използва-ме
околната среда или другите хора. Зад всяка зависи-мост стои проблемът за силата и властта.
Пътят към душата започва с разбирането, че човешкият род е призван да се сблъска с
проблема за силата. Всеки човек усеща причините за своите решения и по-следствията от тях,
желанието да запълни празнините в себе си. Може да се каже, че тази динамика се дължи на
несигурността на човечеството, но това е просто очевидното. Механизмът, който действа, е
пътуването към истинската, същинската сила.
Ето защо всеки човек така страстно се бори с въпроса за силата - с липсата й, с това как да я
получи, с проблема какво представлява тя всъщност, как трябва да се отнася към нея. В основата на
всяка криза - емоционална, духовна, физическа и психологическа, стои проблемът за силата. В
зависимост от очилата, които сте си сложили, за да интерпретирате кризата си, с нейна помощ ще
направите или крачка към душата си, или крачка към земята.
Пътуването към целостта изисква да погледнете честно, открито и смело навътре в себе си, в
динамиките, които стоят в основата на чувствата, възприятията, ценностите и постъпките ви. Това е
пътуване през защитните механизми и отвъд тях, за да можете съзнателно да изпитате природата на
личността си, да се изправите срещу онова, което тя е създала в живота ви, и да решите да го
промените.
10
ПРИСТРАСТЕНОСТ
Докато не приемете факта, че сте пристрастени към нещо, не можете да започнете да се
освобождавате от тази своя зависимост. До-като не осъзнаете пристрастеността си, не сте способни
да намалите властта й. Личността се мъчи да оправдае пристрастеността си. Придава й
благоприличен вид. Представя я пред себе си и пред другите като нещо желателно и полезно.
Човекът, пристрастен на-пример към алкохола, уверява себе си и другите, че той му помага да се
отпусне, да си отпочине след един напрегнат ден, повдига настроението му и затова е нещо
положително. Човекът, пристрастен към секса, уверява себе си и другите, че случайните сексуални
срещи са из-раз на близост и любов, че те отразяват развити, либерални възгледи и следователно са
нещо желателно.
Да признаете собствената си зависимост изисква вътрешно усилие. Изисква да сте наясно със
зоните в живота ви, в които губите сила, в които сте контроли-рани от външните обстоятелства.
Изисква да преминете през всичките си защити. Дори когато се стреми-те към яснота или външните
обстоятелства сочат за наличието на пристрастеност, например шофирайки пиян, причинявате
катастрофа или проваляте своя брак заради разгулния си живот - вие често упорито продължавате да
възприемате зависимостта си просто като един проблем - първоначално като малък проблем, по-
късно като по-голям, а после и като значителен.
Защо личността отказва да признае своята пристрастеност?
Да признаете пристрастеността, да приемете, че сте пристрастени към нещо, означава да
признаете, че част от вас е извън контрол. Личността отказва да признае пристрастеността си, защото
това я принуждава да реши дали да остави неконтролируемата част такава, каквато е, или да я
промени. След като признаете, че сте пристрастени, не можете да се преструвате, че не сте. Не
можете да се отървете от зависимостта, без да промените живота си, без да промените начина, по
който възприемате себе си, без да промените цялостната си сетивна и мисловна нагласа. Не искаме
да направим това, защото да се противопоставяме на промяна-та е в нашата природа. Затова
отказваме да признаем и пристрастеността си.
Пристрастеността не е просто привличане. Естествено е мъжете и жените да изпитват взаимно
възхищение, обич и привличане. Пристрастеността е повече от това. Тя се характеризира с
магнетизъм и страх. Има привличане плюс страх, плюс неестествено силен прилив на енергия.
Привличането е приятна страна от живота. То може да бъде задоволено и оставено, но не и
пристрастеността.
Тя не може да бъде задоволена. Пристрастеността към секса например не може да се задоволи
с правенето на секс. Това е първият признак, че наблюдаваната динамика, която на вид прилича на
 44
сексуална зависимост, не е сексуална. Изпитваното маниакално сексуално привличане (или
отвращение) служи на една по-дълбока динамика.
Пристрастеността може да се сложи под упойка. Ако се страхувате да не загубите сигурността
в брака си например, вие можете да притъпите своята сексуална мания, но не можете да я излекувате,
ако не признаете, че я има, и не разберете стоящата в основата й динамика. Ако не сторите това,
пристрастеността ще разруши връзката ви или ще разбие фасадата на моногамията в момента, когато
сте най-уязвими или най-застрашени. В такива моменти ще почувствате сексуално привличане към
други хора.
Сексуалната пристрастеност е най-разпространената сред хората, понеже проблемът за
властта е най-тясно свързан с опознаването на човешката сексуалност. Сексуалността и властта са
били създадени в човешкия род, за да се допълват взаимно. Затова всеки човек, чиято сексуалност е
извън контрол, в действителност има проблеми с контролирането на собствената си сила. По своята
същност те са идентични. Човек не може да бъде в центъра на силата си и същевременно
сексуалността му да е извън контрол или да е подвластен на сексуалния си енергиен поток. Двете не
могат да съществуват едновременно.
Каква е динамиката, стояща в основата на сексуалната мания?
Маниакалното сексуално привличане е сигнал за човека, който го изпитва, че в този момент
му липсва сила и желае да се „нахрани" с една по-слаба душа. Това е динамиката зад всички
пристрастености - желанието да се улови някоя душа, по-нестабилна от вашата. Това звучи грозно, а
също толкова грозно е и да го преживееш, но то е ядрото на всичко отрицателно в човешкия род.
Сексът без почит, както и бизнесът без почит, и политиката без почит, и всяка друга дейност,
вършена без почит, представляват едно и също. една душа дебне друга, по-слаба от нея душа.
Следователно начинът да се измъкнете от сексуалната пристрастеност е, кога-то изпитате
привличане, да си напомните, че в този момент ви липсва сила и желаете да впримчите някоя по-
слаба от вашата душа.
С други думи, когато изпитате влечението на сексуалната мания, осъзнайте, че в този момент
сте безсилни и това предизвиква на преден план да излезе желание-то да използвате друг човек. Това
желание се изразява под формата на сексуално влечение. Ясно си припомнете какво точно се
разпалва във вас. Това не означава, че на физическо ниво вие не изпитвате връзка с другия човек или
влечение към него, но под това се крие истинска-та причина да желаете да предприемете действия
-динамиката на безсилието.
Позволете на това разбиране да проникне дълбоко във вас и ако в този момент решите да се
отдадете на пристрастеността си, вие трябва да преминете през собствената си действителност.
Какво означава това?
Ако сте женени или имате стабилна връзка, напомнете си, че действайки импулсивно, вие
може да разрушите брака или връзката си. Запитайте се дали онова, което желаете да направите, си
струва загубата. Ако сте здрав човек, напомнете си, че ако последвате им-пулса, можете да навредите
на здравето си, понеже не знаете дали избраният партньор не е болен от нещо, например от СПИН.
Запитайте се дали си струва да рискувате.
Припомнете си, че човекът, към когото сте привлечен, по всяка вероятност също като вас
изпитва влечение към други и че и той изпитва към вас повече любов, отколкото вие към него или не.
Можете да сте сигурни, че това е вярно, защото сексуалното влечение, което сте усетили към този
човек, показва, че във вас функционира система за откриване на по-слабите от вас, с която изследвате
хората наоколо. Когато системата намери някой, който е достатъчно слаб, за да му въздействате, да
го прелъстите, във вас се задейства механизмът на сексуалното привличане. Ще пуснете ли в ход
вашата мъжественост или женственост, за да експлоатирате слабостта на този човек? Ще ви донесе
ли това удовлетворението, на което се надявате?
Напомнете си, че и двамата сте предпочели да общувате сексуално по начин, който не
разпалва чувствата ви, понеже ако чувствата ви се събудят, те само биха ви показали, че човекът, към
когото изпитвате влечение, също като вас не се чувства емоционално обвързан с вас. Едно е да
смятате, че сте сексуално обвързани с някого, без да изпитвате каквото и да било, и съвсем друго да
разберете, че и партньорът ви не изпитва нищо към вас.
Разгледайте отблизо динамиката, в която сте по-паднали, и ще видите, че когато една душа се
 45
стреми да вкопчи някоя по-слаба душа и по-слабата откликне, то и двете души са слаби. Кой кого се
мъчи да хване? Логиката на петсетивната личност не може да схване това, но по-висшата логика на
сърцето го вижда ясно. Нима действително има разлика, когато две съзнания се опитват да се
свържат в една динамика, която в края на краищата би довела до баланс, ако и двете имат еднакви
липсващи части? Онова, което причинява нуждата да властваме например, е същото, което
предизвиква нуждата да се подчиняваме. Въпросът е коя роля ще предпочете душата, за да премине
през тази борба.
Навлезте в собствения си страх, в желанието за алкохол или секс с друг партньор. Заставете се
сериозно да преразгледате всички случаи в живота си, когато сте мислили, че ще спечелите много от
постъпките си, и вижте какво всъщност сте спечелили.
Дръжте се за мисълта, че сами създавате преживяванията си. Страхът ви идва от мисълта, че
някоя част от вас създава такава реалност, каквато иска, независимо дали вие я желаете или не а вие
се чувствате безпомощни да го предотвратите. Но това не е така. От изключителна важност е да
разберете, че вашите пристрастености не са по-силни от вас. Не са по-силни от онова, което искате да
сте. Макар да ви изглежда така, това ще стане само ако вие му позволите да стане. Както с всяка
слабост, пристрастеността не е по-силна от душата или от силата на волята. Нейната сила по-казва
единствено степента на усилието, което ще ви е нужно, за да осъществите промяната, да станете
цялостни в тази област на живота си.
Осъзнайте, че когато се страхувате, че ще ви изкушат и че няма да успеете да устоите на
изкушението, вие създавате ситуация, която ще ви позволи да действате безотговорно. Възможно ли
е сами да се подложите на изпит, който да не можете да издържите? Да. Когато искате да бъдете
изкушени, за да бъде това като изпитание за вас, вие създавате възможност да действа-те
безотговорно, да си кажете. ,,Знаех си, че няма да се справя", и да се отдадете на пристрастността си.
Като създавате изкушение, надхвърлящо способността ви да му устоите, вие искате да не носите
отговорността за своя избор.
Колкото по-силно е желанието на душата ви да се излекува от своите пристрастия, толкова по-
висока е цената, която ще платите, ако решите да ги запазите. Ако вие, ако вашата душа, сте избрали
да се изцелите от някоя мания сега, ще откриете, че решението да я запазите ще ви коства най-
скъпите за вас неща. Ако това са съпругата или съпругът ви, вашият брак ще бъде противопоставен
на пристрастеността. Ако става дума за кариерата ви, тя ще бъде разменната монета.
Това не е дело на една жестока Вселена или на зло-желателен бог. Това е състрадателната
реакция на желанието ви за изцеление, за цялостност. Вселената ви казва, че несъвършенствата ви са
толкова сериозни, че единственото, което може да ви спре, е нещо със същата или с по-голяма
стойност. Същата тази динамика в пространствено-времевите измерения се изразява от втория закон
на динамиката. „Промяната в движението на едно тяло е право пропорционална на силата, която му
въздейства, и е в посоката на въздействащата сила". Можете да прецените колко важно за душата ви
е да излекувате пристрастеността си и да измери-те силата на собственото си вътрешно намерение да
я излекувате според размера на онова, което ви коства този процес.
Опитайте се да разберете и наистина разберете, че онова, което стои между вас и различния
живот, е въпрос на отговорен избор. В моментите на страх вашата мисъл е замъглена и не усещате
силата и възможностите на собствения ви избор. Почувствайте силата на собствените си решения.
Вие не сте оставени на произвола на своите недостатъци. Намерението, кое-то ще ви донесе сила,
трябва да дойде от онази ваша част, която подсказва, че вие действително сте способни да избирате
отговорно и да извличате сила от решенията си, че можете да вземате решения, които ви носят, а не
ви отнемат сила, че сте способни да по-стъпвате като цялостна личност. Поставяйте на изпитание
способността си да решавате, защото всеки път, когато изборът ви е против пристрастеността ви, вие
все повече и повече я лишавате от власт и увеличавате личната си сила.
Като си проправяте път през своите слабости и усещате пластовете на маниакалното
привличане, за-давайте си съществените въпроси на духа. Следвайки тези импулси, увеличавам ли
своята просветленост? Носи ли ми това истинска сила? Ще ме направи ли по-любещ? Ще ме направи
ли по-цялостен? Задайте си тези въпроси.
Това е пътят, който ви извежда от пристрастеността. Заставете се да го извървите крачка по
крачка. Скитайте се да осъзнаете последствията от вашите решения и нека те определят избора ви.
 46
Когато усети-те в себе си маниакалното привличане на секса, алкохола, наркотиците или на нещо
друго, припомнете си думите. Вие стоите между света на нисшата си същност и света на своята
пълноценна същност. Нисшата ви същност ви изкушава и властва над вас, защото тя не мисли за
последствията, не обича и не е дисциплинира-на, затова ви зове. Другата част от вас е цялостна, по-
отговорна, любеща и силна, но тя изисква вие да следва-те пътя на просветления дух - съзнателния
живот. Съзнателният живот. Другата възможност е подсъзнателно да си позволите да постъпвате, без
да осъзнавате. Това е изкушаващо.
Какво избирате?
Ако решите да постигнете цялостност, придържайте се към решението си. Няма да бъдете
изкушени и из-плашени чак до такава степен. Следвайте избора си и отново и отново си повтаряйте.
Вие стоите между света на нисшата си същност и света на своята пълно-ценна същност. Избирайте
мъдро, защото сега властта е изцяло във ваши ръце. Не подценявайте силата на съзнанието. Ако
всеки ден и във всеки момент избирате съзнателно, вие се изпълвате със сила и по-нисшата ви
същност се разпада.
Като избирате да притежавате сила, онази ваша част, срещу която се изправяте, изкушението,
срещу което въставате, отново и отново ще се появява. Всеки път, когато се изправите срещу него,
вие печелите сила, а то губи. Ако например предизвикате пристрастеността си към алкохола и същия
този ден дванадесет пъти изпитате силата на влечението си към него, всеки път се противопоставяйте
на тази енергия. Ако гледа-те на всяка нова поява на тази притегателна сила като на поражение или
знак, че намерението ви е неуспешно, вие избирате пътя на страха и съмнението. Ако гледате на
всяко ново предизвикателство като на възможност, която ви се предоставя в отговор на вашето
намерение да се освободите от недостатъка си и да добиете надмощие над него, вие избирате да
учите по пътя на мъдростта.
Първия път, когато предизвикате пристрастеността си, както и втория, и третия, може да не
усещате какво постигате. Нима мислите, че истинската сила се получава толкова лесно? Като
отстоявате намерението си и отново и отново избирате да станете завършена личност, вие трупате
сила, а пристрастеността, която сте смятали за непобедима, губи силата си над вас.
Когато се изправяте срещу някоя своя зависимост и избирате да станете цялостна личност, вие
влизате в хармония с нефизическите си помощници. Работата трябва да се свърши от вас, но винаги
можете да разчитате на помощ. Нематериалният свят, делата на вашите водачи и Учители, оказват
въздействие върху вас по най-различни начини - мисълта, която ви носи сила, споменът, който ви
напомня, изненадващата случка, която потвърждава предположението. В нематериалния свят
настъпва неописуема радост, когато някоя душа се освободи от своя силна отрицателна черта и
качеството на нейното съзнание премине в по-висшите честоти на Светлината. Затова не страдайте от
само-та. Самота не съществува.
Погледнете на себе си като на човек, стремящ се към изцеление. Вижте и колко сложно е
онова, което трябва да се излекува. Не мислете, че сте сами, без други, също толкова сложни
човешки същества. Целият човешки живот представлява пътешествие към целостта. Погледнете
хората около вас и със сигурност ще откриете, че те не са цялостни. Те са в процес на постигане-то на
цялост. Ако бяха завършени, нямаше да са във физическа форма на нашата планета. С други думи,
вие сте в компанията на милиарди души.
След усилен труд отделете време да оцените направеното. Не се взирайте постоянно в
разстоянието, което ви предстои да изминете. Зарадвайте се на собствените си постижения заедно с
нематериалните си Учители и водачи. Това не означава отново да изпаднете в предишните си
състояния на пристрастеност. Означава да си позволите почивка, когато ви е нужна, да усещате кога
сте изморени и да си позволите милостта да знаете, че дори най-достойните се изморяват.
Да разберете динамиката, стояща зад пристрастеността, е едно, а да осъществите
действително емоционалната връзка, за да я отхвърлите, е съвсем друго. Зависимостта ви не е
непреодолима. Не е всесилна. Ако продължава да ви се струва такава, то е, защото дълбоко в сърцето
си смятате, че сте неспособни да се освободите от зависимостта, макар и да разбирате с какво ви
привлича. Ако пристрастеността ви не бърза да си отиде, запитайте се дали наистина желаете да се
освободите от нея, защото в сърцето си явно не го искате.
Докато не запълните непълнотите на своята личност, вие винаги ще имате пристрастености. За
 47
да се освободите от зависимостта си, е необходимо да на-влезете в тези непълноти, да разберете, че
те са истински, и да ги доведете до светлината на съзнанието, за да бъдат изцелени. Необходимо е да
проникнете в онези свои части, които имат такава власт над вас, да осъзнаете ясно колко дълбоко се
намират те във вас и да ги видите колкото се може по-честно. Може да се окаже, че това, към което
сте пристрастени, е доставило едно от малкото истински удоволствия в живота ви. Кое е по-важно за
вас - вашата цялост и свобода или удоволствията, които извличате, като задоволявате зависимост та
си?
Когато разберете, че пристрастеността ви е следствие от вашето несъвършенство, на преден
план излиза въпросът как ще реагирате на недостатъка си. като посегнете към бутилката, като се
впуснете в ново сексуално изживяване или като протегнете ръка навътре към нещата, които изпълват
цялото? Преценете силата на зависимостта си, дълбочината на влечението, което изпитвате, и се
запитайте. моментът наистина ли е подходящ, за да се освободите от тази форма на учене. Вие трябва
да си зададете този въпрос и да му отговорите. Може да чуете напътствията на нематериалните си
Учители и да усетите, че те ви предлагат пътека на по-висша мъдрост, но същевременно да
чувствате, че все още не сте готови да поемете по тази пътека. Може да решите, че моментът не е
подходящ, че още не сте достатъчно силни, за да живеете по опре-делен начин. Може действително
да ви се наложи да се сблъскате с това.
В последна сметка ще поемете по по-висшата пътека, но ако решите да отложите пътуването с
един ден, седмица или седем живота, пак ще го сторите. бледна-та точка на Учителите не включва
представата за времето. За вас разбирането, че рано или късно ще тръгне-те по пътеката на
съзнанието, е най-дълбока мъдрост. Ако това е пътеката, по която така или иначе ще тръгне-те, защо
да чакате? Все пак има моменти, в които мъдростта чака останалата част от вас да се подготви за
пътуването. В това решение няма нищо срамно.
Вселената не съди. Рано или късно ще постигнете истинската сила. Ще познаете силата на
прошката, скромността, яснотата и любовта. Ще се развиете отвъд човешкия опит, отвъд земното
училище, отвъд учебната среда, ограничена от времето, материята и пространството. Няма начин да
не еволюирате. Всичко във Вселената се развива. Въпросът е единствено по кой начин ще
предпочетете да учите, докато се развивате. Изборът винаги е ваш и всяко решение носи доза
мъдрост.
Когато се завърнете у дома, когато изоставите личността и тялото зад себе си, вие ще
изоставите и своите несъвършенства, страховете, гнева и ревността си. Те не съществуват и не могат
да съществуват в царството на духа. Те са изживявания на личността, на времето и материята. Вие
отново ще навлезете в собствената си пълнота. Ще възприемате с обичащи очи и състрадателно
разбиране преживяванията от живота си, включително и онези, които са имали такъв контрол над
вас. Ще видите на каква цел са служили. Ще направи-те преглед на наученото и ще вземете тези
неща със себе си в следващото прераждане.
Ако решите да живеете с пристрастеността си, вие избирате да преминете през отрицателна
карма. Избирате да творите без състрадание. Избирате да не осъзнавате. Избирате да учите
посредством преживяванията, създадени от подсъзнателните ви намерения. Избирате да учите
посредством страха и съмнението, понеже се страхувате от пристрастеността си и се съмнявате в
способността си да се справите с нея.
Ако решите да се опълчите срещу пристрастеността си, съзнателно да поемете към целостта,
вие избирате да учите посредством мъдростта. Избирате съзнателно да творите преживяванията си,
да внесете хармония между възприятията и енергията на личност-та ви, от една страна, и душата ви -
от друга. Избирате в рамките на материалната действителност да сътворите действителността, която
душата ви желае да създаде. Избирате да позволите на душата си да премине през вас. Избирате да
позволите на Божествеността да формира света ви.
Когато се борите с една зависимост, вие работите директно за излекуването на душата си.
Работите директно с основното в живота си. Това е трудът, кой-то трябва да се положи. Като
навлезете в най-големите си борби, вие посягате към най-висшата си цел. Като осветлите, излекувате
и освободите най-дълбоките отрицателни потоци в себе си, вие позволявате на енергията на душата
директно да навлезе във вас и да формира преживяванията и събитията от материалната
действителност и така безпрепятствено да постигне задачите си на Земята.
 48
Това е работата на еволюцията. Това е работата, която сте родени да свършите.
11
ВРЪЗКИ
Съществуват определени развиващи се динамики, които могат да се проявят единствено в
динамиката на обвързването. Без обвързване не можете да се научите да се грижите за някой друг
повече, отколкото за себе си. Не можете да се научите да цените растежа на силата и яснотата в някоя
друга душа, дори и това да застрашава потребностите на вашата личност. Когато оставите
потребностите на собствената си личност, за да насърчите и дадете възможност за развитие на някой
друг, вие влизате в съзвучие с неговата душа. Без обвързаност вие не можете да се научите да
виждате другите, тъй както душата ви ги вижда - като краси-ви и силни духове от Светлина.
В човешкия род се заражда архетипът на духовното партньорство - партньорството между
равнопоставени личности, целящо духовен растеж. Той е различен от архетипа на брака, който е бил
създаден, за да подпомогне физическото оцеляване, и в който партньорите невинаги се смятат за
равностойни. Когато индивиди-те влизат в брак, способността на всеки от тях да оцелее физически се
увеличава. Заедно те по-лесно намират огън, подслон, храна и вода и взаимно се защитават.
Архетипът на брака отразява възприемането на силата като нещо външно.
Архетипът на духовното партньорство отразява съзнателното устремяване на многосетивните
хора към истинската сила. Духовните партньори признават съществуването на душата и съзнателно
се стремят да допринесат за развитието й. Те осъзнават нефизическите динамики, които
функционират в света на времето и материята. Възприемат материята като най-плътното и тежко
ниво на Светлината, което постоянно бива оформяно от душите, населяващи това учебно поле.
Съзнателно създават съвместния си живот за-едно с една жива Земя, която обожава дивота, и с една
състрадателна Вселена.
Съществата, нациите и културите - всичките ни колективни творения, са изградени въз основа
ценностите и възприятията на петсетивната личност, ценности, които откриваме и в архетипния брак.
Те са предназначени да служат на физическото оцеляване на човека. Те също така отразяват
решението на хората да се учат посредством страха и съмнението.
Целият ни свят е изграден върху енергията на пет-сетивната личност, избрала да се учи
посредством страха и съмнението. Едни нации се страхуват от други, едни раси се страхуват от други
и половете се страхуват един от друг. Изследването на материалната действителност, което е
свързано с външната сила, можеше да се осъществи и в дух на сътрудничество със Земята, и в дух на
благодарност към нея. Вместо това нашият род е избрал да я изследва от позицията на властник и
експлоататор. Това е пътят на учението посредством страх и съмнение - страх от материалната
околна среда и съмнение дали ние се вписваме в нея естествено.
Светът ни отразява основната мисловна форма, че живот след смъртта не съществува, че
единственото, което осигурява сила в земния живот, е собствеността и печалбата. Понякога говорим
за живот след смъртта, но в действителност не вярваме, че след като напуснем Земята, все още носим
отговорност за решенията, които сме вземали там. В противен случай решенията ни биха били
съвършено различни.
Човешкият род вече не е смирен. Не изпитва почит. Той е арогантен и преситен от
собствените си технологии. Постоянно се поддава на своята илюзия, че контролира нещата, а
същевременно създава хаос и отказва да види, че не е възможно действително да контролира. Ние
взаимно се ограбваме, а ограбваме и Земята. Разрушаваме горите, океаните и атмосферата. Взаимно
се поробваме, измъчваме, пребиваме, унижаваме и убиваме.
Когато архетипът на духовното партньорство -партньорството на равноправни индивиди,
свързани с цел духовен растеж, възникне на ниво общество, то създава ценности и възприятия,
типични за многосетивните хора. Тъй както когато двама души, обвързани в духовно партньорство,
решат да изразят връзката си в социалното явление брак, те преливат енергията на духовното
партньорство в брачния архетип и така създават нови ценности и нови роли в брака, по същия начин,
когато хората се обединят в духовно партньорство на ниво организация, град, нация, раса или пол, те
изпълват колективното съзнание на тези нива с енергията на духовното партньорство и създават нови
ценности и начини на поведение в тези пластове.
Еволюционният процес, протичащ на индивидуално ниво, е същият, който протича на всяко
 49
ниво на взаимодействие между индивиди. Когато един индивид призове енергията на архетипа на
духовното партньорство, това се отразява не само върху партньорство-то, което той формира с друг
индивид, но и върху цялата общност, върху нацията и върху глобалното село. Решението ви да се
развивате съзнателно посредством отговорен избор допринася не само за собствената ви еволюция,
но и за еволюцията на всички онези аспекти от човечеството, в които участвате. Не само вие се
развивате посредством решенията си, но и цялото човечество.
Ако желаете светът да стане по-любящ и състрадателен, самите вие трябва да станете любящи
и състрадателни. Ако желаете да намалите страха в света, намалете собствения си страх. Това са
даровете, които вие можете да дадете. Страхът, който съществува между нациите, е един
макрокосмос на страха, който съществува между индивидите. Възприемането на силата като нещо
външно разделя както нациите, така и индивидите, а любовта, чистотата и състраданието,
съществуващи в личността, която съзнателно решава да е в хармония с душата си, е същата любов,
която кара половете, расите, нациите и съседите да живеят в разбирателство. Друг път няма. Макар
всеки човек да отговаря за качеството на Живота, който води, същевременно това се простира и
върху макрокосмоса.
Заплахата от ядрено унищожение например е една макрокосмична идея или представа,
засягаща нашата Земя, и за да изчезне тя, се изисква да постигнем цялост-на еволюция на
микрокосмичното. Докато хората, борещи се за хармонично съвместно съществуване на нациите,
носят в себе си гнева и насилието, които се стремят да излекуват на ниво нации, хармонията, която се
опитват да постигнат на макрокосмично равнище, няма да може да се осъществи. Синова, което е в
единицата, е и в цялото, така че в последна сметка всяка душа носи отговорност за целия свят.
Когато се обвържете в духовно партньорство с друг човек, вие пренасяте енергията на
архетипа на духовното партньорство върху материалната арена. Започвате да се оформяте и да
живеете според ценностите, представите и делата, отразяващи равнопоставеността между вас и
партньора ви, и сте обвързани както със своето, така и с неговото или нейното духовно развитие.
Започвате да оставяте настрана потребности-те на вашата личност, за да подпомогнете
потребностите за духовно развитие на партньора си, и като правите това, самите вие растете. Така
функционира духовното партньорство.
Започвате да виждате, че онова, което е здравословно за партньорството ви, е същото като
онова, необходимо за личния ви духовен растеж, че всеки от вас носи частиците, които липсват на
другия. Ако например сте ревниви, вие ще откриете, че именно ревността изважда на повърхността
онези части на партньора ви, които се нуждаят от изцеление, а те от своя страна се оглеждат и във
вас. Започвате да цените приноса на партньора си за вашето развитие. Вие разбирате, че неговите
възприятия и наблюдения са ви от полза, дори са незаменими за вашия растеж, че при общуването си
навлизате в дълбоки води.
Като изграждате вашето партньорство, вие научавате ролята на любовта, обвързването и
доверието. Разбирате, че само любов не стига, че без доверие не можете да давате и да получавате
любовта, която и двамата изпитвате един към друг. Узнавате, че вашата връзка трябва да се
преобрази във форма, която задоволява и вас, и партньора ви. Научавате се да цените потребностите
на своя партньор толкова, колкото и своите, понеже партньорството, което и двамата желаете,
изисква два здрави и вътрешно стабилни индивида.
Научавате се не само на доверие един към друг, но също и на способността да израствате
заедно. разбирате, че като избягвате онова, което смятате пагубно за връзката ви, вие я излагате на
най-голям риск. Не е лесно да изразите онова, което се таи във вас, особено онова, което ви прави
уязвими причинява ви болка или мъка. Това са емоции, подтикващи ви към думи, които или биха ви
навредили, или биха ви донесли чудесно изцеление. Научавате, че единствената подходяща
възможност е да споделяте тревогите си с внимателно отношение и намерение за изцеление, и се
доверявате на този процес. Като подхождате към нуждите си със смелост, а не със страх, вие
вдъхвате чувство на доверие. Истинският човешки живот е най-съвършен, когато няма тайни. Той
нищо не крие, а съществува в чиста любов.
Научаваме се да не постъпвате един към друг нелепо и невнимателно. Разбирате, че само да
искате не е достатъчно. И двамата трябва дълбоко да желаете това и да го творите всеки ден, да го
изградите и да го задържите със своите намерения. Когато съзнанието и на двама ви се пречиства,
 50
вашето партньорство става по-богато.
Научавате се каква е стойността на това да се отнасяте с разбиране към позицията на другия.
Като се превъплътите в другия човек, като наистина премине-те през страховете му, а после отново
се завърнете към собствената си същност, вие позволявате на общува-нето ви да надхвърли личното
и да се превърне в лечение на нелично ниво. Това ви позволява да се възприемате като духовни
приятели, които играят заедно и същевременно лекуват слабостите си. Дори в най-тежките мигове от
работата си върху чувството на несигурност вие можете да изпитвате лекота и да си напомняте, че
сте души, предприели едно пътуване през материята, и имате много по-голяма сила, отколкото
показвате в този момент на слабост.
Нещата, които един индивид трябва да научи при духовното свързване с друг индивид, са
същите, които групите, общностите и нациите учат при духовната си връзка с други групи, общности
и нации. Проблемът е дали да се учи посредством страх и съмнение, или чрез мъдрост. Трябва да
изберете между нискочестотните енергийни потоци на личността и високочестотните потоци на
душата. Ако гневът на една личност към друга всява хлад, срива близостта и я кара да се отбранява,
гневът на една нация или на една религия спрямо друга пред извиква същите реакции. Така е и в
борбата между половете. Ако загрижеността на една личност към друга води до близост, до чувство
на разбиране и взаимно уважение, загрижеността на една нация, религия или общност би произвела
същия ефект. Динамиката е идентична.
Вие сте свързани с всяка форма на Живот върху тази планета и отвъд нея. Когато душата ви се
развива, вие преминавате към едно по-висше разбиране за природата на тази връзка и за отговорност,
която носите.
В рамките на човешкия род съществуват степени на душевно съзнание. Значението на
еволюцията на отговорността е, че по пътя към своята цялостност човекът преминава през няколко
нива на отговорност. С други думи, когато душата избере урока на отговорността, при
превъплъщението си тя ще попада в атмосфера, носеща повече потенциал за въздействие върху
човечеството. Личността също трябва да одобри избраното от душата. Ако вие съзнателно не сте
готови, за да се защити душата ви, няма да бъдете поставени в положение, от което можете да
оказвате влияние върху много хора.
Една душа, за която човешкият живот е нещо ново например, душа, преминала през
животинското царство и започваща пътя на човешката еволюция, макар на този етап да има много
малко такива, започва с определена честота и за свое добро се преражда в едно ограничено поле на
човешкия опит. Тя сигурно ще се прероди в някой отдалечен район, за да може спокойно да свикне с
материалното измерение на човешкия опит. Когато добие известни познания за човешката сетивна
система и интелект, за връзката между тялото и енергията на душата, за онова, което се очаква в едно
човешко прераждане, способността й в следващото прераждане да се придвижи към някой по-
отговорен център на дейност нараства. Център на дейност не означава някой град или университет, а
дейност с кармични пропорции.
С други думи, човекът, живеещ в някой отдалечен район, където понятията за добро и зло са
доста по-ясни и няма толкова много изкушения, не е в същия кармичен център като душата, избрала
да се прероди там, където би имала по-голяма сфера на влияние върху семейството, общността или
нацията. Центърът на дейност на една душа се отнася до степента, до която се простира кармичното
и енергийното й влияние. Една душа трябва да е по-напреднала, за да се справи с възможностите,
свързани с разширението на нейните кармични енергийни влияния. Това е значението на еволюцията
на отговорността.
Когато душите съзнателно решат да участват в по-широки нива на влияние, те поемат
тежестта не само на личната си трансформация, но и на по-големите общности, в които участват.
Представете си, че съзнанието ви е физическа светлина. Тази светлина сияе, но по-ярката светлина
има по-широк обхват от мъждивата. Степента, до която се простира светлината ви, е ши-рината,
дълбочината и дължината на кармичното ви влияние. Ако сте основна светлина, вие греете върху
цялото земно кълбо. Ако сте на път да станете главна светлина, но все още не сте, вие греете в един
определен обхват, за който сте кармично отговорен, но потенциалът ви да промените качеството на
собственото си съзнание и качеството на съзнанието на другите хора е също толкова голям.
В сферата на възможностите и вероятностите за душата съществуват много благоприятни
 51
възможности, включително и възможността душата да предпочете най-непривичния си път на
развитие вместо онзи, които, така да се каже, е най-естествен за нейната енергия. Ако в интимността
на собствените си духовни решения тя придобие вяра, смелост и съчувствие към човешкия род,
душата действително може да отвори вратата, водеща към по-висшето осъзнаване, към по-голямото
кармично влияние и отговорност. Макар вероятността за това да е била малка, когато душата е
навлизала в превъплъщението си, понеже вратата се от-варя само при определени условия (ако еди-
какво си се случи, а след това ако последва нещо друго), душата действателно може да открие как да
стигне до тази пътека.
Всяко микросъзнание, или индивидуална душа, оказва влияние върху макросъзнанието в
зависимост. от качеството на своята Светлина, от честотата на съзнанието си. Една душа, която се
съгласява да се прероди в човек, който има значителен потенциал да окаже ние върху живота на
много хора, е велика душа. Тя е бална. Способността й да се докосне до живота на милиони и
милиарди хора е реална, но такъв ще бъде и кармичният й дълг, ако се провали в задачата си да
помогне за напредъка на човечеството. Тя ще носи кармична отговорност за милиарди души.
Великите души на планетата, както и всички оста-нали, трябва да вземат решения във всеки
един момент. Погледнете множеството души на Земята, които зае-мат отговорни длъжности и са
способни да направляват живота на хиляди, милиони, милиарди човешки същества, и се опитайте да
ги разграничите от личностите им. Макар една душа да има власт да въздейства върху живота на
милиарди хора, дори на цялото човечество, личността й пак е обект на изкушения.
Когато личността Исус се сблъскала с принципа на Луцифер, принципа на
предизвикателството в нашия живот, когато получила предложение да властва над цялата планета и
да осъществи всичко, което може да си помисли, нима не е била изкушавана? Да, била е. Ако не е
така, в решението на Исус нямаше да има сила. Ако решението му да следва възвишения път не бе
противопоставено на друга също толкова привлекателна възможност, как щеше да извлече такава
сила от избора си. Не можете да добиете истинска сила, ако не вземате решения, които ви
затрудняват.
Когато една душа избере вертикалната пътека, когато реши да се развива съзнателно,
вземайки отговорни решения, тя е способна да се освободи от собствените си отрицателни страни. Тя
се стреми към истинската сила. Тя, тъй да се каже, се заема да работи със собствения си негативизъм,
с подсъзнателните намерения на разкъсаните части от личността си. Когато една личност стане
осъзната, когато се превърне в многосетивна и постигне целостта си, честотата на съзнание-то й се
усилва. Тя става завършена. Отрицателните й страни изчезват и качеството на съзнанието й се
прояснява. Започва да гледа на себе си и на околните със състрадание и яснота, с мъдростта на
душата си.
Когато една душа избере съзнателно да участва в по-широки нива на взаимодействие, тя
започва директно да съдейства за освобождението на своето семейство, група, общност или нация от
негативността, която присъства и действа на тези нива. Тя също така поема риска да се зарази от тази
негативност. С други думи една душа, която се стреми да доведе по-високото качество на съзнанието
до едно по-широко ниво на човешките взаимодействия, рискува да се зарази от страха, гнева и
егоизма на това ниво.
Великите души, като душата на Ганди например, рискуват сериозно да се заразят. На ниво
контакт между душите великата душа трябва да се справи не само със собствения си личен страх, но
също така да поеме еволюцията на колективния страх на целия човешки род. Под тази тежест
великата душа рискува сериозно да се зарази, но съществува и възможността да освободи
колективното съзнание на човешкия род от страха.
Съзнанието на една велика душа е символ на по-висшето съзнание, на макросъзнанието, което
носи същи-те ценности, страхове и чувство за вина. Това макросъзнание може да е колективното
съзнание на Съединените щати, на Съветския съюз или на Етиопия. Множеството души, които
формират този колектив, са в постоянен диалог с него. Великата душа е човекът, кой-то е поел
задачата да донесе промяна. Ако успее да превъзмогне страха и да действа смело, цялата група ще
бъде облагодетелствана и всеки човек в личния си живот ще стане по-смел, макар да не разбира
защо.
Не всички души успяват да изпълнят задачите, които са си поставили. Ако погледнете хората,
 52
заемащи ръководни позиции на нашата планета, можете да види-те дали със своите решения те
спомагат за напредъка на човечеството или не. Някои са избрали ролята на марионетки да се
нагаждат към отмиращото съзнание на петсетивния човек, което съществува в колективно-то
съзнание на всяка нация. Те, с други думи, са предпочели да са представители на една разпадаща се
система, затова и системите, които изграждат, се разпадат пред очите им. Съмишлениците им са
покварени. Правителствата им са корумпирани.
Тези души представляват една форма на власт, коя-то вече не е ефективна, но те не са успели
да го разберат. Те са привлекли към себе си личности, чието съзнание като символи и разбирания е
близко до съзнанието на властниците. Те са избрали да следват променливия модел на страха и
егоизма. Те проявяват огромна параноична енергия и затова привличат към себе си, в свои-те
правителства и войски, хора, които имат същото параноично желание да унищожат живота, сякаш
разрухата ще спаси планетата, но това не може да стане.
Посредством решенията, които вземат, тези души отказват да признаят, че старите форми на
власт, възприемането на силата като външна, вече не са приемливи на Земята. Независимо от това
преходът от външна към истинска сила започва да се извършва с нарастваща скорост и затова
техните решения засягат само начина, по който ще се осъществи промяната. Те са избрали пътя на
страха и съмнението, на травмата и болката.
Разликата между една велика душа, която действа в хармония с откритостта, растежа и
взаимната зависимост, която превъзмогва страха заради себе си и околните, и душата, която не прави
това, е във факта, че душата, избираща откритост, има различно активно ниво на смелост, интуиция и
мъдрост, а другата е отслабена значително под влияние на колективния страх. Решение след
решение, негативност след негативност и ето че е създаден един Хитлер. Душата на Хитлер също е
имала голям потенциал.
Всяка душа, която съзнателно приеме да приложи на нивото на човешките взаимоотношения
любовта, състраданието и мъдростта, които е постигнала, се опитва посредством енергията си да се
противопостави на страха на колективното. Това е архетипният модел, въведен в рода ни от Учителя,
Исус. Това символизира Той с живота Си и с начина, по който го изживява. Той е освободил
отрицателните кармични модели на колективното подсъзнание, които са били натрупани преди Него.
Във всяка велика душа се наблюдава един и същ модел - тя се заема да трансформира цялото
посредством силата на съзнанието си.
Когато една душа се стреми към истинската сила и съзнателно избере да пренесе тази сила до
нивата, на които взаимодейства с други души, тя навлиза в тази динамика. Тя внася в колективната
енергийна система съзнанието на истинската сила и посредством тази сила се заема да трансформира
колективното.
Следователно еволюцията ви към истинската сила засяга не само вас. Когато честотата на
съзнанието ви нараства, когато качеството на съзнанието ви отразя-ва чистотата, смирението,
прошката и любовта на истинската сила, тя се простира все по-далеч. Когато изкушенията ви станат
по-големи, нараства и способността ви да решавате разумно. Когато започнете да светите по-ярко,
когато Светлината и силата ви нарастват с всяко отговорно взето решение, израства и светът ви.
12
ДУШИ
Всеки човек има душа. Онова, което разграничава човешкото царство от царства-та на
животните, растенията и минералите, е индивидуализирането на душата. Индивидуална душа
съществува единствено в човешкото царство. Затова творческите му сили са така огромни.
Процесът на душата преминава през степени на осъзнатост. Животните например нямат
индивидуални души. Те имат групови души. Всяко животно е част от една групова душа. Всеки кон е
част от груповата душа на конете, всяка котка е част от груповата душа на котките и т.н. Груповата
душа не е като индивидуалната.
Да вземем например груповата душа на бизоните. Съществува една групова душа от огромна
безлична енергия, наричана „бизонска". Тя представлява колосална и обширна сфера от безлична
енергия, която представлява съзнанието на бизоните. Тя съществува просто на ниво енергийни
динамики, а не на индивидуални същества. Тази енергия е в непрестанно движение. Когато повиши
честотата си, тя може да прелее на следващо-то ниво, а може също да абсорбира други честоти от
 53
някое по-ниско ниво и така душата не престава да съществува. Тя е групова душа, не индивидуална.
Няма индивидуални бизонски души в рамките на цялото. Съществува само една душевна енергийна
система, в която няма индивидуалност. Присъщо за груповата душа е инстинктивното поведение.
Представете си, че се движите от устието на Мисисипи. Като вървите нагоре по течението,
реката става все по-тясна и по-тясна, докато не достигнете до точката на силата. Районът на
широката делта е аналогичен на една групова душа. Нейният размер, колективната й същност са
груповата душа. Това е природа-та на душите в минералното, растителното и животинското царство.
С други думи, „котка" означава душата на котките, „делфин" означава душата на делфините и така
нататък.
В рамките на животинското царство има степени на интелигентност и осъзнатост. Например
делфинът, конят и кучето не са на една и съща дължина на вълната. Съзнанието на делфина е по-
близко до съзнанието на човекоподобната маймуна, а следващото по близост е съзнанието на кучето,
докато на по-ниското ниво стои съзнанието на коня. Възможно е човешката душа да бъде по-родена
посредством еволюцията на животинското царство като колективна енергия от животинската душа.
Как става това?
Душата на делфините например еволюира посредством всеки отделен делфин. Определеният
напредък на всеки делфин кара самата душа на делфините да получи напредък. Общността се
развива посредством постиженията на отделните делфини. Същият механизъм се наблюдава и в
човешкото царство. Груповата душа на човечеството, която наричаме колективно подсъзнание, се
развива посредством индивидуалния напредък на всеки човек. Така се осъществява еволюцията и
при делфините, и при всички други видове.
Нека приемем съвсем произволно, че кучешкото съзнание е с двадесет процента по-ниско от
съзнание-то на делфините. Ако груповата душа на кучетата из-лъчи съзнание със силна Светлина,
възможно е това съзнание да се освободи от груповата душа на кучета-та, да напредне и да проникне
в съзнанието на делфините. По подобен начин е възможно (и това става) душите на хората да
произлязат от напредналата душевна енергия на душата на делфините или на човекоподобните
маймуни и да започнат еволюционния си процес в човешка форма.
За разлика от животните вие имате индивидуална душа. Вие сте индивидуална енергийна
система, микроскопична частица от макроскопичното. Като част от макрото вие притежавате цялата
негова мощ, калибри-рана до една индивидуална форма, съобразена с опреде-лени енергии.
Животните не са миниатюрни копия на макрото. Котките например нямат индивидуални души или
его енергия. Те са просто материален израз на една огромна макросистема. Пактът, че някои котки са
страхливи, а някои - гальовни, се дължи единствено на милионите честоти, които си взаимодействат
в груповата душа на котките.
Животните за разлика от нас не се развиват посредством отговорно взети решения. По-скоро
честотата на тяхното съзнание се просветлява и олекотява в пълнотата на тяхната групова еволюция
като душа. Това не означава, че животните сами по себе си не са способни на индивидуални прояви
на любов. А какво да кажем за животното, което отдава живота си за своя господар? Това е
породеното от любов пожертване на живота, както е и в случая, когато то се прави от човек, понеже в
този момент животното осъзнава, че доброволно предава живота си. Така това животно преминава
към прераждане в човешка форма или към следващото в конкретния случай по-високо ниво.
Природата на груповата душа може да се разбере посредством проявленията й. Природата на
душата на делфините например се изразява от делфините. Същото важи и за нашия род. Природата
на човешката душа може да се види чрез природата на хората.
Душата на делфините напуска Земята - с други думи, те са изчезващ вид. Делфините изскачат
на бреговете. Те сами си създават болести. Това е техният отказ да живеят на тази Земя. Чувстват, че
не могат да осъществят целта, за която са се родили. Затова те си тръгват. Тяхната смърт не е
самоубийство, понеже те не са изплашени. Те се чувстват изтощени.
Раждат се делфини - душата на делфините се проявява във физическото измерение, за да внесе
любов, живот и съзидателност в океаните. Те се явяват, за да създадат мост от радост, любов и разум
между водно-то и човешкото царство. Но все пак не успяват да го сторят. Ние подхождаме към
душата на делфините с жестокост.
Духът на делфините - как само страда той. На-стъпил е момент на огромна скръб. Дошъл е
 54
моментът, в който трезво да погледнем дълбоко в ценностите и поведението си, произхождащи от
факта, че възприема-ме силата като външна. Време е да скърбим заедно с душата на делфините и да
се помъчим да я утешим.
Ако желаете да утешите душата на делфините, представете си от сърцето на съзнанието на
делфини-те, че енергията ви плува в дълбоки, чисти, топли и ласкави води. Когато усетите как
навлизате във водното царство, отпуснете се и започнете да излъчвате мисли към тези същества,
които заедно с нас населяват планетарния ни дом. Представете си как им изпращате любов, докато те
вървят по своя еволюционен път, докато напускат земното училище. Усетете как скърбите заедно с
тях, но знаете, че и те като вас са безсмъртни. Изпратете им тези мисли. Нека те разберат, че не си
тръгват, неразбрани от гората. Нека чуят думите ви. ,,Аз ви разбирам."
Можете ли да го сторите?
Това ще осмисли скръбното им пътуване.
Източниците за формиране на индивидуалните души са повече от един. Част от
еволюционната последователност в нашето глобално село включва процеса на на-предване от
царство в царство, но ако една душа, коя-то не е била преди това на нашата планета, избере да се
прероди като човек, за нея не е задължително да премине през царствата на еволюцията. Тя ще
избере онази ситуация в рамките на материалната среда, която е най-подходяща за нея.
Има души, които никога не са преминавали през човешкия живот. Когато говорим за душите,
идващи на физическата арена, за да получат изцеление и балансиране на енергията и да изплатят
кармичния си дълг, говорим за еволюцията на Живота, какъвто го познаваме на Земята. Не говорим
за другите галактики, нито за Живота на другите нива, които не са материални в нашия смисъл на
думата. За да се постигнат някои форми на напредък, невинаги е необходимо да се премине през
физическото. Ако е нужно, то се насърчава.
Идва един момент, в който материалният опит вече не е от полза на душевното съзнание и
затова душата избира да се учи в нематериалния свят. Тя например може да реши да се учи, като
стане нематериален водач. Всяка индивидуална човешка душа е микровариант на макрото,
представляващо душата на човешкия род, но душата на човечеството не е микровариант на някое по-
голямо макро. С други думи, не съществува по-голяма човешка душа освен душата на човечеството.
Отвъд нея идва животът на духовния учител, преживяване, при което се придвижваме в по-
напреднали нива на Светлината, нетипични за човека.
Нашите нематериални Учители принадлежат на тези нива на Светлината. Затова не трябва да
ги възприемаме като личности. По-подходящо е да ги смятаме за безлични съзнания, каквито
всъщност са те, идващи от непонятни за човека светове. Те например не носят при-знаците на
личната разединеност, специфични за нас. Те, така да се каже, нямат тъмна половина. Има ли
Ангелът душа? Самият Ангел е душа, пълната й проява.
Тази е разликата между онова, което е цялостно и единно, и онова, което е в процес на
развитие към тази цел. Двойствеността съществува само на някои нива, не на всички. Двойствеността
е една учебна динамика. Тя носи собствен ритъм и напрежение и не съществува отвъд една степен на
учене и развитие. Вие за разлика от нематериалните си Учители живеете в двойственост.
Това, така да се каже, не е техният дом. За нашето ниво те са учители. Те могат да преподават
на нивото ни, без да му принадлежат. Вашият нематериален Учи-тел не става част от вашето ниво,
когато ви напътства, тъй както и родителят не става дете, когато учи детето си. Това не е
необходимо. Това ниво на еволюция се достига в присъствието на родителя. Просто такава е
естествената динамика на еволюцията.
Ние сме предопределени да надскочим природата на двойствеността. Двойствеността е това,
което се възприема и разбира във времето и в пространството.
Когато еволюирате отвъд тях, а и когато напуснете физическото си тяло и се върнете в своя
дом на нематериалното ниво на съществуване, вие няма да сте в обсега на двойствеността и
чувствата на гняв, тъга и страх, така присъщи за сегашното ви състояние, ще из-чезнат. Те нямат
власт в света отвъд двойственост-та, където царува всеобщо съвършенство. Когато на-пуснете
физическата си форма, вие ще отпътувате към нематериалното ниво, което съответства най-добре на
честотата на вибрациите ви в момента на отделянето от тялото.
Къде отиват напредналите човешки души?
 55
Има много форми на Живот, които са продължения на тази. Съществуват буквално милиони
възможности. В много галактики има живот. Наред с нашата планета съществуват милиони, даже
милиарди планети, изпълнени с живот. Няма нито една планета, на която да липсва някакво ниво на
активно съзнание. На някои от тези планети съзнанието е приело форма, подобна на нашата, а на
други формата е съвсем различна, но съзнанието все пак е съзнание според нашето определение.
Съществува свят, който религиозният език на Запада нарича „царство на Ангелите". Това е
съвкупност от същества от различни честоти и качества на съзнание-то, много от които ни
направляват и общуват с нас на Земята. Този свят е в съвършено равновесие с другите сили, но ние
не можем да го схванем с ограничените си човешки разбирания. Еволюцията продължава и в този
свят, макар там да властва „хармония" и ,,съвършенство", както бихме се изразили ние. Можем да
приемем Ангела като сила на съзнанието, която в своето развитие е станала подходяща да обучава на
планетното селище на име Земя, а може и да е била част от еволюция-та и на други галактики и
форми на Живот.
Домът на Ангела е това царство - Ангелското царство и разнообразието от нематериални
форми на живот, съществуващи във, под и над тази вибрационна сфера. Ангелите продължават
еволюцията си също както другите обитатели на този свят, също както съзнанията на нашите
духовни учители - онези, на които сме нарекли земните си религии. Еволюцията продължава, но
наместо съзнанието да се смесва с материята, както става в нашето земно училище, там царува
съвършенство.
Кармичният закон важи ли и за нематериалните същества?
Законът на карма е универсален в смисъл, че няма форма на Живот, която да не носи
отговорност за енергията си, но в нематериалните измерения карма не бива да се разбира, както я
разбираме ние. Пред един Ангел не стоят бариерите, които стоят пред нас. Ангелът на-пример съзира
нещо, а ние не. Тази разлика е бариерата. За Ангела нашите бариери не съществуват, затова той не
може да създаде кармата, която ние създаваме. Той има едно ниво на виждане и познание, което
предотвратява някои действия просто поради дълбочината на познанието, присъщо на неговия ранг в
света.
Великият закон на карма все пак действа, защото Ангелът притежава воля, но един Ангел е
въоръжен с далеч повече, отколкото човекът със своите ограничения. Ангелът не се страхува от
смъртта. Той е нетленен. Той е безсмъртен. Той е с всичко съществуващо. Не се съмнява. Вижда
Светлината и живее в нея, така че компонентите, които създават карма в човешкия опит, не са част от
личната действителност на Ангела. Макар той да има воля, не можем да си представим обстоя-
телства, в които той би се подвел в погрешна посока, ако такава посока въобще съществува, или в
отрицателна посока. В известен смисъл Ангелът може да се смя-та за същество, развило се до такава
степен, че не е нужно да се поставя на изпитания, затова няма и карма. Съществуват и други нива
като например нивото, което невъплътените духове са тясно свързани с материалността си в
конкретната среда на земната арена. Тези духове не пътуват към своята висша същност, а запазват
връзката си със своето индивидуално нематериално състояние близо до Земята.
Представете си, че вашата личност, характерните ви черти и част от нематериалната ви
същност желаят да останат непокътнати и да не продължат по пътя на еволюцията си. Процесът, в
който душата се освобождава от присъщото за личността, не се осъществява. В енергийната система
настъпва силна ре-акция и задръстване. Обикновено това става, когато една душа не може да приеме,
че трябва да продължи напред и да остави някое прераждане зад себе си. В някои случаи душата се е
вкопчила в личността, защото тази личност е имала особен успех или власт в съответния живот.
Настъпващото задържане на еволюционния процес води до явленията, които наричаме зли
духове, призраци или обладаване от зли сили. Тези духове предпочитат да останат свързани със
Земята, със земната аура. Наистина ли те са зли? Те са отрицателни, това можем да приемем, но дали
са зли е друг въпрос. Насърчават ли те към негативност? Да, но това е част от закона за привличането
- тяхната енергия е привлечена от подобни на нея енергийни сили, тоест от подобни слаби места. С
вредните си дела тези духове могат да доведат до допълнително натрупване на отрицателна карма в
нашето царство.
Ето защо можем да говорим за развитие отвъд кармата, какъвто е случаят с Будите. Те имат
предвид кармата на Земята, където винаги можем да изберем как да учим, по коя пътека да поемем.
 56
Будите имат предвид Земята, човешкия живот и начина, по който е устроен - със свободна воля,
избор между вярата и съмнението, доброто и злото, дуализма, създаден от хората. Тъкмо тази карма
имат предвид, а не кармичните модели, кои-то престават да съществуват, щом вие като душа вече
нямате нужда от учение в света на двойствеността. Макар Ангелите да имат воля, те не трупат
кармата, която ние познаваме. Тя не е част от тяхното измерение. При все това те имат воля. Законът
на карма, какъвто го разбираме, е кармичният закон за физическата материя и духа, а не за духа
изобщо.
Много нематериални светове не са ангелски. Освен света на безплътните човешки същества,
които са при-ковани към Земята, съществува например общността на Девите на нашите Природни
царства. Има безброй много светове с нематериален живот. Отвъд света на Ангелите има цели
светове, изпълнени с разум, който ние смятаме за Бог.
В рамките на човешкия род съществуват степени на душевно съзнание. Не всички хора
осъзнават душите си в еднаква степен. Тогава всички хора ли имат еднакъв потенциал?
И да, и не. Това е един сложен въпрос. Прост отговор на него няма, защото душите, намиращи
се в една и съща ,,честотна лента", като тези в Земното училище, са обединени от общото качество на
съзнанието си, но все пак има разлики в обхвата на съзнанието им. Един индивид, който не е
разширил способността си за осъзнаване, не е равен в обичайния смисъл на думата на индивида с по-
развито осъзнаване. Съществува неравенство. Но това неравенство все пак не остава такова завинаги.
То е просто едно временно ниво на движение в потока на еволюцията.
Душата няма начало и край и при все това някои души са по-стари от други. И двете
твърдения са верни. Всички души идват директно от Бога, но въпреки това няма един-единствен
начин, по който се формират индивидуалните души. И двете са верни. Душата може да ви се стори
парадоксална само когато в мисленето си поддържате представата, че нещата имат начало.
Всичко съществуващо може да се превърне в индивидуални капчици съзнание. Понеже вие
сте част от всичко съществуващо, вие винаги сте съществували в буквалния смисъл на думата, но все
пак е имало един момент, в който се е формирал вашият индивидуален енергиен поток. Приемете, че
океанът е Бог. Той винаги е съществувал. Сега посегнете и гребнете чаша вода. В този момент
съдържанието на чашата става индивидуално, но то винаги е съществувало, нали? Същото е и с
душата ви. Имало е един момент, в който вие сте станали чаша, пълна с енергия, но съдържанието е
дошло от безсмъртната изначална Същност.
Вие винаги сте съществували, защото онова, което сте, е Бог, или божественият Разум, но Бог
приема индивидуални форми, капчици, като смалява силата си до частици индивидуално съзнание.
Това е една огромна редукция на силата, но все пак тя е също толкова мощна в капчицата, както и в
цялото. Тя е също толкова без-смъртна, творческа и експресивна, но в по-умаления си вид енергията
се редуцира до степен, подходяща за тази форма. Когато тази умалена форма добива все повече сила
в своята самостоятелност, в собственото си самоосъзнаване, тя става все по-голяма и все повече
заприличва на Бога. В края на краищата тя се превръща в Бог.
Този процес е паралелен на извършващия се с личността (която принадлежи на душата) ви
процес - личността се разраства и достига висшата си същност и така постига пълната сила на
превъплътената душа. Подобен процес се извършва и когато личността и висша-та ви същност се
завръщат в пълнотата на душата ви, когато напускате Земята. Като индивидуална душа вие оставате
индивидуална душа. Вие сте както индивид, така и едно с всичко съществуващо.
Душата е индивидуалната единица на еволюцията. Тази представа е нова за нас, защото ние
като род досега не сме усещали съществуването на душата. В религиозното си мислене сме
признавали, че съществува нещо, наречено душа, но до този момент не сме я възприемали така
сериозно, че да се замислим какво означава съществуването на душата в нашето всекидневие, в
радостите, болките, мъките и постиженията, изплитащи човешкия живот.
Не сме обръщали внимание на нуждите на душата. Не сме се замисляли какво се изисква за
здравето на душата. Не сме изследвали душата, нито сме се стремили да й помогнем да получи
необходимото за еволюцията и здравето си. Поради своята петсетивност ние сме съсредоточавали
силите си върху тялото и личността. Развили сме до високо ниво познанията си за физическия
организъм, който душата приема при превъплъщението си. Познаваме аминокиселините,
невротрансмитерите, хромозомите и ензимите, но не познаваме душата. Не знаем как
 57
физиологичните функции служат на душата, нито как се влияят от нея.
Стремим се да излекуваме нарушените функции на тялото, като контролираме неговата среда
на молекулярно ниво. С други думи, подходът ни към лечението се основава на факта, че
възприемаме силата като нещо външно. Този тип лечение може да помогне на тялото, но не лекува и
не може да лекува душата.
Имайте предвид, че хората, които са били възпита-ни по този начин, са свикнали да учат за
Живота, като изследват мъртвата материя. Те се мъчат да научат за Живота, като изследват
животински и човешки трупове. Как могат да видят духа, щом изучават само онова, което няма дух?
Даже когато хвърлят поглед към безбрежната галактика, тези умове не могат да забележат Живот,
понеже са убедени, че в цялата галактика няма Живот освен този, който те познават и
идентифицират. Ето защо формите на Живот, братята и сестрите ни от другите галактики, остават
скрити и ще останат скрити, докато основната идея., че Животът е всичко, което съществува, и
прониква във всичко, кое-то съществува, че съществува само Живот, не стане централен принцип на
онова, което наричаме наука. Тогава ще изследваме физиката на душата. Тогава ще изучаваме
Живота посредством ^Кивот, а не чрез мъртва материя, опитвайки се да й вдъхнем разум и цел, като
режем човешки и животински трупове в своите лаборатории. Един ден това ще се смята за много
примитивна форма на учене, понеже в нея липсва съзнание.
Тялото е инструментът на душата. Ако пианистът е болен, може ли да му помогне поправката
на пианото? Звукът, който излиза от един инструмент, зависи не само от състоянието на
инструмента, но и от музи-канта. Ако музикантът свири тъжна мелодия или пък лети от радост,
инструментът го следва. Дори един настроен и излъскан инструмент в идеално състояние не може да
свири весело, ако музикантът предпочете меланхолията и мъката. При вашето тяло и душа
инструментът става тъжната мелодия или лети от радост. Ако музикантът е обзет от мъка, гняв или
меланхолия, инструментът се разпада. В някои случаи счупеният инструмент може да се поправи, но
поправката на това ниво не може да излекува причината за разпадането.
След няколко години брак със своенравния си съпруг, една моя позната осъзна, че това
съжителство я задушава и тя не може да изрази най-дълбоките си желания и да се изяви творчески.
Една зимна сутрин джипът на съпруга й, паркиран на стръмния път до дома им, се спуснал по
нанадолнището и я прегазил, като счупил таза й. Хирургията и лекарствата излекуваха костта и
облекчиха телесната й болка, но нима хирургията може да поправи вредата, нанесена на една жена,
когато творческото й начало - представено в този случай от нейния таз, способността й да ражда,
физическият символ на женското съзидание - е пречупено от неконтролираната груба мъжественост
на съпруга й - представена в този случай от връхлетялата я кола? Нима лекарствата могат да облекчат
една страдаща душа?
Случайност ли е, че един човек развива сърдечно заболяване, а друг рак? Макар за тези
заболявания да допринасят фактори като храненето, движението, начина на живот и
наследствеността, тези съответстващи фактори не могат да прикрият факта, че животът за някои хора
е сърдечна болка, а други позволяват да бъдат погълнати, изядени живи от отрицателните събития в
живота си. Могат ли байпасът или химиотерапията да излекуват тези състояния?
Нима в многото начини, по които се развиват физическите заболявания, няма закономерност?
За някои хора здравето е въпрос на сърце, за други - какво могат да смелят или да елиминират през
живота си, за трети проблемът е, че са неспособни или да чуват, или да виждат, или да преминат през
живота си гъвкаво, или да стъпят здраво на земята, или да са самостоятелни. Това са проблеми, които
трябва да се разгледат прямо, открито и откровено, когато се твори здравето.
Това не означава, че не е важно да се грижим за тяло-то или да не ходим на лекар, когато се
разболеем. Макар, образно казано, материалното да не е толкова истинско колкото нематериалното,
то все пак е най-нисшата и плътна проекция на духовната същност и затова трябва да се почита.
Трябва да се почита. Тялото се нуждае от почивка, от грижи, но зад всеки аспект от здравето или
болестта на тялото стои енергията на душата.
Истинската цел на човешкия живот е здравето на душата.
Всичко служи на тази цел.

13
 58
ПСИХОЛОГИЯ
Думата "психология" означава познание за душата. Означава наука за духа, но тя никога не е
била такава. Психологията е науката за умствените процеси, възприятията и афектите. Тя е наука за
личността.
Понеже психологията се основава върху възприятията на петсетивната личност, тя е
неспособна да прозре в душата. Не може да разбере динамиките, които стоят в основата на
ценностите и в поведението на личността. Тъй както медицината се стреми да излекува тялото, без да
зачита енергията на душата, стояща в основата на здравето или болестта му, и затова не е способна
да изцери душата, така и психологията се стреми да излекува личността, без да зачита силата на
душа-та, стояща зад строежа и преживяванията на личност-та, и затова не може да лекува на нивото
на душата.
За да развиете и укрепите ума и тялото си, трябва да осъзнаете, че имате ум и тяло. За да
лекувате директно на ниво душа, на първо място трябва да признаете съществуването на душата си.
Ако имате душа, нима тя е онази митологична празнота в гръдния кош? Не. Ако в такъв случай
душата наистина я има и тя вибрира от сила и жизненост, какво е предназначението й?
За да развиете един здрав и дисциплиниран ум и интелект, който да може изцяло да изпълнява
всякаква задача, не е достатъчно само да признавате, че умът съществува. Иска се да разбирате как
функционира той, какво желае, какво му вдъхва сила и какво го отслабва и да прилагате тези свои
знания. По същия начин не е възможно съзнателно да помагате на душата в еволюцията й просто
като признавате, че тя съществува. Необходимо е да разберете темперамента на душата, да научите
какво е приемливо и неприемливо за нея, какво благоприятства здравето й и какво го разбива. Трябва
да обърнете внимание на тези неща.
Не са създадени все още средства за това. Не е раз-вита последователна и систематична наука
за душата. Ние не разбираме по какъв начин нашите постъпки и навици се отразяват на душата.
Когато видим нездрав човек, не се замисляме какво разкрива това за душата. Личността обаче
представлява сбор от някои аспекти на душата, редуцирани във физическа форма. Следователно
проблемите на личността не могат да се разберат, без да разбираме душата.
Страховете, гневът и ревността, които деформират личността, не могат да бъдат разбрани, ако
се абстрахираме от кармичните обстоятелства, на които те служат. Когато разберете, истински
разберете, че вашите преживявания са ви необходими, за да балансирате енергията на душата си, вие
успявате да не реагирате на тях като на нещо лично, да не трупате повече отрицателна карма за
душата си.
Взета сама по себе си, болката е просто болка, но когато към чувството за болка се прибави и
разбиране-то, че то е с благородна цел, болката се превръща в страдание. Страданието има смисъл.
То може да се изтърпи, понеже целта, към която води, си струва. Каква по-достойна причина за
страдание може да има от еволюцията на душата ви?
Това не значи да се превръщате в мъченик. Когато разберете, че като служите на духовната си
еволюция съзнателно, вие допринасяте най-много за своя свят, вие съзнателно започвате да се
трудите за добруването и за духовното развитие на хората, които заедно с вас се учат как да живеят.
Ако сте сурови към себе си, вие ще сте сурови и към другите, ако сте невнимателни към себе си,
няма да сте внимателни и към другите. Единствено като изпитвате състрадание към себе си, можете
да изпитате състрадание и към околните.
Ако не обичате себе си, не можете да обичате и другите и няма да можете да гледате как те
получават обич. Ако не се отнасяте към себе си приветливо, вие ще се възмущавате от хората, които
са приветливи към околните. Ако не можете да обичате себе си, за вас е много болезнено да обичате
и някой друг и само на моменти това ще ви е приятно. С други думи, любовта към околните и
отношението ви към самия вас е собствената ви доза от вашето лекарство, което давате
едновременно на себе си и на другите.
Онези, които са възприели една мъченическа форма на поведение, смятат, че напълно се
раздават на други-те. За тях това е форма на обич, но истината е, че любовта им е заразена от
съжалението, което изпитват към себе си. Чувството за вина и безпомощност замъглява енергията в
сърцата им и затова когато друг човек изпита тяхната обич, тя не му е приятна. Другият човек я
усеща някак натежала от нужда, нужда, която не е изречена. Тя е като цимент, който те тегли надолу.
 59
Когато сте способни да правите добро на себе си, вие разбирате какво значи да сте способни
да обичате себе си. Тогава можете да погледнете околните, които отчаяно се нуждаят от любов и
доброта, и се радвате да им ги дадете, но не с чувството на покровител, а просто с чувството на
човек, изпълнен с радост. Това е енергията на душата. Това са възприятията на душата. Когато няма
състрадание, когато има чувство за вина, разкаяние, гняв и тъга, тогава съществува възможност за
изцеление на такава душа. Каква е връзката между тези усещания и здравето на душата? Какво
представлява здравата душа?
За отговора на този въпрос е необходима една духовна психология, една нова наука за духа,
която действително се занимава с него, в чийто център стои човешката душа. Еволюцията на хората
и на духа в материална форма е строго специфична. В нея няма нищо случайно. Не е хаотична. Тя е
изключително точна. Когато някои важни процеси при съзряването на съюза между духа и материята
не се почитат, духът грохва. Психолозите се опитват да обяснят тези разстройства с езика на
психологията. Ние можем да продължим да използваме тези термини, но само като позволим на
психологията да включи и езика на духа. Това в последна сметка ще стане основният език на
психологията и всички психози и нервни разстройства ще бъдат наречени с най-подходящия за тях
термин - съсипан дух.
Прераждането и ролята на кармата в развитието на душата ще заемат основно място в
духовната психология. Характеристиките на личността - качествата, правещи една личност различна
от друга, - не могат да бъдат оценени, без да разбираме кармата, която ги е създала. Тези
характеристики невинаги могат да бъдат разбрани, като поглеждаме към историята на съответната
личност, защото може да отразяват опитност, предшестваща възникването на тази личност, в някои
случаи цели векове преди нея. Следователно не става въпрос за отпечатъците от гнева, ревността,
недоволството и мъката върху личността, а върху душата.
Не е необходимо да разберем всяка от самоличностите, всяко от превъплъщенията на
съответната душа. Многобройните прераждания на душата не са еднакво важни за развитието на
всяка от нейните личности, но ако не осъзнавате преживяванията от онези прераждания, които
влияят пряко върху проблемите на вашата личност, вие не можете да разберете размаха на онова,
което се лекува посредством преживяванията ви или което се опитва да стигне до някакъв завършек.
Ако на-пример душата ви е била римски центурион, индийски просяк, мексиканска майка, номадско
момче и средновековна монахиня наред с още други прераждания и ако кармичните модели,
активизирани в тези животи, са активни и у вас, ако не осъзнавате опита си от тези прераждания, вие
няма да разбирате склонностите и интересите си или начина, по който реагирате на различните
ситуации.
Може например средновековната монахиня от вашата душа да е развила способност да вижда
някой Ангел. Какво изключително духовно постижение. Нематериалният ви Учител ще дойде при
вас на същите Светлинни честоти. Монахинята ви дава плодовете на своя живот, прекаран в
размисъл, борба, болка и смелост. Римският центурион от душата ви не е мъртъв от хилядолетия.
Неговата енергия може буквално да встъпи във вашето тяло и от любопитство да поиска да хване в
ръка някое съвременно оръжие.
Отблъскват ли ви определен тип хора? Като дете привличала ли ви е медицината? Страхувате
ли се от тесни пространства? Подобни реакции невинаги могат да се обяснят с опита от този живот.
Лечебната сила в ядрото на психологията е силата на съзнанието. Процесът на изцелението включва
да намерите неосъзнато-то -това, което може да оказва влияние върху личност-та, - смело да се
изправите срещу него и да го извадите в Светлината на съзнанието. Когато не признавате
съществуването на онова, което трябва да извадите в съзнанието си - например животите, през които
сте преминали на други места и в друго време, - то не може да бъде излекувано по този начин.
Напускали ли сте някога съпруг, съпруга или интимен партнъор? Били ли сте изоставяни?
Може би душите на двама ви благородно и състрадателно са се съгласили да претворят в този живот
ситуация, през която са преминали заедно в друго прераждане или други прераждания, ситуация,
която все още носи лечебен потенциал и за двама ви. Може би душите ви са се договорили взаимно
да балансират енергиите си, така че едната от тях да изпита същата болезнена загуба, която преди
това е причинила на другата. Подобни преживявания не целят да донесат безсмислена болка.
Нищичко във Вселената не е без състрадание.
 60
В това прераждане най-близки са ви душите на вашите родители и тяхното влияние върху вас
е най-голямо. Това е вярно, дори да ви се струва, че не е така, дори например ако още при раждането
си сте били разделени с единия или и с двамата си родители. Вашата душа и душите на родителите
ви са се договорили за тази връзка, за да могат да балансират енергиите, които всеки от вас има
нужда да балансира, или да активират един в друг динамиките, съществени за уроците, които трябва
да усвоите. Ако не осъзнавате своите кармични взаимодействия, преживяванията от другите
прераждания на своята душа, вие не можете да разберете дълбините на потенциалните пробуждания,
които могат да бъдат предизвикани от връзката ви с вашите родители, бра-тя или сестри.
Централно място в духовната психология ще заема изучаването и разбирането на интуицията.
Интуицията е гласът на нефизическия свят. Тя е комуникационната система, която освобождава
петсетивната личност от ограниченията на нейната петсетивна система и която позволява на
многосетивната личност да бъде многосетивна. Тя е връзката между личността и нейна-та висша
същност, нейните водачи и Учители.
Психологията дори не признава интуицията освен като куриоз. Следователно тя не признава
познанието, добито посредством интуицията, и затова този тип познание не се обработва от
интелекта. Петсетивната личност обработва единствено познанието, което събира и потвърждава
посредством петте си сетива. Многосетивната личност придобива познанието си посредством своята
интуиция и като обработва това познание, тя стъпка по стъпка влиза в хармония с душа-та си.
Съзнателният път към истинската сила изисква да признаем нефизическите измерения на човека, на
душата и все по-добре да разбираме какво представлява душата и какво иска.
Духовността ще бъде в основата на духовната психология. Духовната психология ще е
ориентирана към духовността, а духовните кризи ще се смятат за основателни страдания. Духовната
психология ще очертае и разбере функционалната връзка между кармата, прераждането, интуицията
и духовността.
Духовността е свързана със самия безсмъртен процес. Вие например притежавате своята
интуиция, но духовността ви не се ограничава с вашата личност и с интуитивната й система.
Духовността ви обхваща цялото пътуване на вашата душа, а интуицията е начинът, по който душата
ви може да общува с вашата материална същност, за да й помогне да оцелее, да твори или да чувства
вдъхновение. Тя е начинът, по който чрез висшата си същност вие можете да искате помощ от други
души, от Учителите и водачите си и да я получите. Вашата духовност принадлежи на безсмъртното
във вас, а разработената за това тяло интуитивна система ще изоставите в момента на смъртта,
защото тя вече няма да е необходима.
Духовната психология е последователна и систематична наука за онова, което е нужно за
здравето на душата. Тя ще посочи определени начини на поведение, които се противопоставят на
хармонията и целостта, противопоставят се на енергията на душата. Тя ще обърне внимание на
ширещите се елементи на негативност и ще определи колко нейни форми съществуват и как влияят
те на душата.
Всичко, което задълбочава разединението в даден човек, съсипва и душата и по някакъв начин
намалява силата й, което не означава, че тя престава да бъде без-смъртна. Когато се смалява, за да се
вмести във физическото превъплъщение, душата носи със себе си копие от холизма, от целостността.
В нея присъства един, така да се каже, генетичен духовен холистичен модел и когато личността
действа извън генетичния холистичен модел, възникват затруднения.
Духовната психология ще осветли ситуациите, които разтърсват духа. Жестокостта например
разтърсва човешкия дух. Душата не може да търпи бруталността. Тя не може да толерира излишната
болка и безразсъдността. Не може да търпи да я лъжат. Помислете доколко тези неща са част от
живота на нашата планета. Душата не може да търпи липсата на прошка. Не понася ревността и
омразата. За нея те са зарази, отрови.
Когато личността се държи по този начин, тя сякаш отново и отново поглъща арсеник. Точно
така се получава. Това поведение, също като отровата, деформира, замърсява и разрушава устоите на
душата. Физически редуцираното копие на душата, наричано личност, приема тъкмо тези
деформирани части на душата, за да ги пречисти, за да могат и другите души да ги видят и да й
помогнат.
В центъра на духовната психология стои разбиране-то на тази динамика. Това е основата,
 61
върху която се гради духовната психология, така че когато забележим някаква болка, ние не я
осъждаме, избягваме или отритваме, а я разглеждаме като страдание на една разбита душа. По този
начин при подобни обстоятелства ние ще си кажем. ,,Нека го излекуваме. Нека я излекуваме. Нека не
бягаме от непривлекателния вид на съсипаната душа."
Личността на разбитата душа не осъзнава това. Личността и душата на човек са в процес на
постоянен обмен. Въпросът е дали го осъзнавате или не. Ако не го осъзнавате, тогава общуването не
е пряко. То е непряко и потоците му трябва да преминат през гъстотата на съмнението и
неосъзнатостта. Ако осъзнавате водачеството на висшата си същност и сте отзивчиви към него, тази
чувствителност позволява на водачеството да протече през вас моментално и незабавно. Ако не
осъзнавате и отричате съществуването на каквото и да било ниво на по-висша мъдрост и водачество
в живота ви, това водачество трябва да премине през гъстотата на материалните събития.
Първото осъзнаване спохожда неосъзнатата личност в момент на криза. Когато личността не е
свърза-на с чистата духовна енергия, тя е съблазнена от материалността на битието. В резултат
винаги настъпва личностна криза, понеже необходимата сила и водачество, които трябва да протекат
през личността, са били прекъснати. Личност, която не осъзнава или отрича съществуването на
своите по-висши източници на мъдрост, не може да черпи от напътствията, от интуицията си, нито
пък от другите механизми, които помагат на човешкия род. Затова идват и кризите.
Кризите от самото начало ли са предопределени да заемат основно място в нашия растеж? Не.
Този модел се е развил посредством решенията, които е вземал човешкият род. Не е било
задължително потокът на еволюцията ни да преминава през кризисни ситуации. Не се е налагало той
да включва болки или травми от емоционално или физическо естество, нито пък насилието е било
необходимо за растежа ни. Отредено е било по Божествен път човешкият род в един момент от
еволюция-та си да постигне цялостност. Посредством решенията как да насочваме енергията в
земното училище ние сами трябвало да определим начина, по който постига-ме това и по който се
учим в процеса на еволюцията си. Съмнението било създадено от самите човешки решения и се
превърнало в основен учител. Човешкият род е избрал този път на учение и така е задвижил
определени кармичните модели, кармични модели на натрупването.
В процеса на развитието си, докато човешкият род изпитвал целия спектър от страхове, от
желания, от привързаност към материалното, колективно и индивидуално някои решения започнали
да характеризират и да формират пътеката, която ни е най-позната. Пробуждането на
необходимостта да се докоснем до нещо по-вече, да докоснем собствената си духовна енергийна
система, вече е добре отъпкана пътека, по която човек първо се оказва физически безсилен в рамките
на земно-то училище и едва тогава душата се устремява към истинската си сила.
С други думи, стигнало се е дотам, че личността съзнава потенциала на душата си едва когато
загуби някой близък, когато детето й умре, бизнесът й фалира или при някаква друга ситуация, в
която индивидът остава безпомощен. Загубата на външна сила е задължително условие. За
петсетивната личност това е криза.
Духовната психология се обръща към тази ситуация, като директно разглежда проблема за
истинската сила. Тя е своевременна, защото идва в един момент, когато човечеството се развива
отвъд петсетивността, отвъд учението посредством петсетивното изследва-не на физическия свят,
отвъд външната сила и открива многосетивността, нематериалния свят и съзнателно-то пътуване към
истинската сила посредством отговорно взети решения с помощта на нематериални водачи и
Учители.
Личността, включително и петсетивната личност, не е нито положителна, нито отрицателна.
Тя е инструмент на душата, естествена част от прераждане-то. Развитието на петте сетива било едно
тържество, в което интелектът бил разширен и нашият род получил възможността да учи
посредством физическата материя. До търсенето на външна сила, породено от чувството за
несигурност, се стигнало не заради ограниченията на петсетивната личност, а поради решението на
човека да учи посредством страх и съмнение вместо чрез мъдрост.
На нашия род отново се дава възможност да избере как да учи и как да се развива. Време е
ние, като род и като индивиди, отново да изберем. Това е една възможност за нас като вид и като
индивиди да изберем другия път, да решим да се научим да обичаме посредством мъдростта, да
поемем по вертикалната пътека на яснотата, на съзнателното развитие и на съзнателния живот.
 62
Ние приближаваме края на една фаза от еволюцията, която е била написана много преди да
започнем съществуването си. Когато учението и еволюцията на на-шия род са били разработени, те
са били замислени така, че да допълват определени цикли, велики цикли, властващи във Вселената, в
нашата и в други галактики. Тези цикли преминават през материалната форма с опреде-лена скорост,
като служат на определени цели и балансират енергиите.
Цикълът, който ние сега едновременно приключваме и започваме, е момент, в който три
цикъла привършват и отново започват. Тези цикли действат един в друг. Тъй както Луната обикаля
около Земята, която обикаля около Слънцето, така има и цикли, включващи други цикли.
Приближаваме края на един велик астрологичен цикъл - цикъл от две хиляди години, още по-голям
цикъл от два-десет и пет хиляди години, който е свързан с края на цикъл от сто двадесет и пет хиляди
години. Затова в този момент от еволюцията ни се случват такива неща. Те са предвидени да станат
сега.
Негативността на последния цикъл от две хиляди го-дини се натрупва сега, за да може да се
изхвърли и транс-формира, така че следващият цикъл от две хиляди години и започващите
едновременно с него цикли от двадесет и пет хиляди години и сто двадесет и пет хиляди години -и
трите да започнат едновременно на чисто.
В това се състои сегашната ситуация на Земята -раждат се напълно различни възможности,
възможности да се освободим от моделите, които вече не са ни нужни. Колкото повече Светлина има
в буквалния смисъл, колкото по-просветлени сте вие, толкова по-вероятно е да изберете други
пътища.
Духовната психология ще подкрепи избора да учим посредством мъдростта, избора да се
освободим от негативните модели, от съмнението и страха, които вече не са подходящи за сегашната
и бъдещата ни същност. Тя ще изясни връзката между личността и душата, разликите между тях и
начина как да разпознаем тези разлики. Тя ще хвърли светлина върху следствията от
взаимодействието между личностите от гледна точка на безличностните енергийни динамики, които
те задвижват, и ще покаже как тези динамики могат да бъдат подчинени на изцелението.

14
ИЛЮЗИЯ
Всеки контакт между хората е част от една постоянна учебна динамика. Когато общувате
помежду си, съществува една илюзия, коя-то е част от тази динамика. Тя позволява на всяка душа да
възприеме онова, което й е необходимо да разбере, за да бъде излекувана. Тя като едно живо кино
създава ситуациите, които помагат на нуждаещите се от изцеление аспекти на душата да станат
цялостни.
Илюзията е средство за учението. Тя е част от личността. Когато умрете, когато се завърнете у
дома, ще изоставите илюзията. Все пак една личност, която живее в любов и Светлина, която,
метафорично казано, гледа с очите на душата, може да види илюзията и същевременно да не позволи
да се увлече по нея. Такава личност притежава истинска сила.
Илюзията е съвършено индивидуална в зависимост от потребностите на съответната душа.
Всяка една ситуация служи на всички хора, които участват в нея. Няма да срещнете и не можете да
срещнете нито една ситуация, нито един момент, който да не служи пряко и непосредствено на
необходимостта на душата ви от изцеление и цялост. Всяка душа създава илюзията си чрез своите
намерения. Следователно във всеки един момент илюзията е жива и готова да създаде най-
подходящите събития за изцелението на душата ви.
Илюзията е гъвкава. Това не означава, че онова, кое-то сътворяваме заедно в рамките на
илюзията, не е независимо от индивидуалните души, участващи в създаването му. Означава, че няма
възприятие, което да не може да се излекува, както няма и намерение, което да не може да се
промени или да се замени с друго. В центъра на духовната психология стои знанието за начина, по
който възниква илюзията, по който функционира тя, за динамиките, лежащи в основата й, и за ролята
й в еволюцията на душата.
Духовната психология позволява на личността да се откъсне от илюзията и по този начин да я
погледне от една по-мъдра перспектива, да я види как действа. Тъй както например един учен,
запознат със съвременната медицина, би могъл да живее по времето на бубонната чума в Европа и да
 63
не се зарази от нея, така и личността, която познава илюзията и начина, по който тя функционира,
може да живее в нея и все пак да не й е подвластна.
Чумата се разпространява от бълхите по гризачите. Ние знаем това сега, но навремето не е
било известно. Като поддържа средата си чиста, като избягва всичко, привличащо гризачите, и като
спазва лична хигиена, човек не само може да оцелее, но да предпази и другите. Когато изпитваме
страх, гняв или ревност, ние се озоваваме в една илюзия, предназначена да ни помогне да осъзнаем
онези части от душата ни, които се нуждаят от изцеление. Тези неща всъщност не съществуват. За-
това, като следваме техния път, ние няма да получим сила. Между душите съществува само любов,
единствено любов. Като разбере това, човек може да остане буден в илюзията, съзнателно да приеме
лечебните възможности, които тя предлага, и да помогне на другите да получат изцеление. И в двата
случая силата на осъзнатостта и на познанието е еднаква.
Когато забравяте, че сте един мощен дух, приел материална форма, за да учи, вие сте в плен
на илюзията. Тя властва над вас, когато сте тласкани от нуждите, импулсите и ценностите на вашата
личност. Тя властва над вас, когато вие се страхувате, мразите и тъгувате, когато се тровите с гняв
или пък посягате на друг в момент на ярост. Тя няма власт над вас, когато обичате, когато
състраданието отваря сърцето ви към другите, когато творческият импулс протича безпрепятствено
през вас и изпълва с радост настоящия момент. С други думи, илюзията няма власт над личността,
която е в пълна хармония с душата си.
Илюзията се ръководи от една безлична енергийна динамика. Първоначално тя се формира от
кармичния закон. Конфигурацията на всяка личност, вродените й подсъзнателни намерения се
определят от кармата на душата. Тези намерения формират илюзията на личността, нейната
действителност в земното училище, до-като те не бъдат заменени от други намерения, съзнателни
или подсъзнателни. Ако реакциите наличността създават допълнителна карма за душата и ако тази
карма не може да бъде балансирана в рамките на този живот, тя допринася за формирането на друга
личност, а намеренията на тази личност създават нейната илюзия, действителността й в рамките на
земното училище и така нататък.
Дори след като една личност започне да осъзнава и разбира своята илюзия и настрои
намеренията си съобразно с това познание, все още остава необходимост-та да посреща кармичните
задължения на душата си. Кармата си е карма. Енергията е енергия. Будната личност разбира това и
не реагира на преживяванията и събитията с гняв, страх, мъка или ревност, което би натрупало
допълнителна отрицателна карма за душата й. Тя отвръща на тях със състрадание и вяра, че във
всеки момент Вселената се грижи за потребностите на душата. Това привлича към тази личност
души, които са със същата честота на съзнанието.
Всяка личност привлича към себе си личности, чие-то съзнание е с подобна на нейната
честота или пък притежават подобни слабости. Честотите на гнева извикват честоти на гнева,
честотите на алчността привличат алчност и така нататък. Това е законът за привличането.
Негативността привлича негативност, също както любовта привлича любов. Затова светът на един
гневен човек е изпълнен с гневни хора, светът на един алчен човек - с алчни хора, докато любящият
човек живее в свят от любящи хора.
Законът за привличането създава около всяка личност един своеобразен пашкул от подобна
енергия, така че когато тя се стреми да излекува гнева, страха или ревността си, метаморфозата да
бъде засилена и ускорена, да бъде доведена до центъра на осъзнаването. Алчността вижда гнева или
страха не само в себе си, но и на-всякъде извън себе си. Ако личността съзнателно реши да излекува
гнева или страха си, всяко обстоятелство, всяка среща започват да възбуждат гнева й или да я плашат
- така Вселената милостиво отвръща на желание-то на тази личност за цялостност.
Когато в една личност се натрупа твърде много гняв или страх, нейният свят все повече и
повече отразява гнева или страха, който трябва да бъде излекуван, дока-то най-сетне личността не
види, че тя сама създава собствените си преживявания и възприятия, че справедливият й гняв или
оправданият й страх се пораждат в самата нея и следователно единствено собствената й сила може да
ги замени с други емоции и преживявания.
Тъй както честотата на гнева извиква подобна честота на съзнанието у хората около една
гневна личност, така и честотата на любовта предизвиква подобен отклик. Именно намерението
определя резултата. Ако онова, което предлагате на околните, не е чувствително, ако не ги подкрепя
 64
и поддържа, ако не им дава, а им отнема сила, на някое ниво вашата обезсилваща и контролираща
енергия ще срещне съпротива. Дистанцията и студенината в отношенията винаги са резултат от
търсенето на външна сила.
В рамките на тази безлична структура функционират динамиките на изкушението и на
отговорния избор.
Човешката емоционална система може да бъде раз-делена в общи линии на два елемента.
страх и любов. Любовта идва от душата. Страхът - от личността. Илюзията на всяка личност се
генерира и поддържа от емоциите, произтичащи от страха - гняв, ярост, отмъстителност, омраза,
ревност, завист, самота, злоба, мъка, отчаяние, тъга, съжаление, алчност, похот, арогантност,
отчуждение, самосъжаление, летаргия, вина, обида, чувство за малоценност, чувство за
превъзходство. Подобни емоции водят до съответния начин на поведение като егоизъм, проявен
спрямо хората, животните, Земята и царствата на Земята, като желание да се възползваме от другите
- материално, сексуално или емоционално, като измама, манипулиране, насилие, жестокост,
нетърпение, присмех и осъждане.

Когато личността е неосъзната, всеки страх или всяка емоция, която произтича от страха, води
до отрицателно поведение, поведение, което натрупва отрицателна карма за душата. Всяка породена
от страха емоция може да предизвика различен начин на поведение, основаващ се върху страха.
Ревността например може да доведе до лъжа или до присмех, които са форми на манипулиране, а
може да доведе и до насилие. Алчността може да предизвика нетърпение, което е форма на егоизъм,
 65
на осъждане или на използване на другите хора.
Ако например не осъзнавате онази своя част, която изпитва гняв, ако не съзнавате, че сте една
разединена личност, вие, без да мислите, ще действате под силата на гнева. Ще нападате или ще
отстъпвате, ще се подигравате или ще намерите друг начин да изразите гнева си. Вашият гняв ще се
изсипе извън личната ви енергийна сфера и ще залее колективната енергия на хората около вас и ще
създаде отрицателна карма. Като се сблъсквате с резултатите от гнева си, които се връщат при вас
посредством законите на карма и привличането, вие (или някоя друга от самоличностите на вашата
душа) в последна сметка ще се научите да творите по един раз-личен начин. Така ще стане и с всички
ваши отрицател-ни емоции, които произлизат от страха.
В основата на страха стои безсилието. Като посягате навън, за да запълните онези места във
вас, в които няма сила, вие малко по малко постепенно разбирате, че те не могат да бъдат запълнени
по този начин. В края на краищата независимо дали в този живот или след хиляда живота вие ще се
обърнете към истинската сила. Такъв е несъзнателният начин на учене. Това е учене посредством
преживяванията, създадени от неосъзнатите части на личността, и посредством преживяванията,
създадени от несъзнателния отклик на тези преживявания.
Ако една личност осъзнава своята разпокъсаност, ако например осъзнава не само гневния или
отмъстителния си аспект, но и своя състрадателен и разбиращ аспект, тя може да се облагодетелства
от динамиката на изкушението. Тя успява предварително да разгледа последствията от евентуалната
си връзка с протичащата през тялото й енергийна честота на гнева, да прецени тези последствия,
преди да ги причини, и да реши дали си струва да изрази напиращия гняв. благодарение на
решението си да предвижда човек може да предвиди как потокът на гнева в този момент ще се отрази
на него и на хората около него. Може също да предвиди и последствията от проявата на разбиране и
състрадание.
В момент на гняв или на ярост неосъзнатата личност не усеща, че в нея има аспекти, които
биха пред-почели тя да отвърне със състрадание и разбиране. Ако в този момент тя можеше да вижда
ясно, тя би им обърнала внимание. Какво да кажем за онези части от личността, които страдат от
самотата и отчуждението - последствия от израза на гнева? За онези части, които копнеят за топлина
и приятелство, за дълбока и силна връзка, каквато е невъзможна за хората, живеещи в гняв, страх или
ревност?
Ако подложената на изкушения личност реши да влезе в хармония с любовта, яснотата,
мъдростта и състраданието, тя става по-силна. Подтикът към гняв, презрение или отмъщение губи
властта си над тази личност и така стъпка по стъпка, след множество съзнателно взети решения, тя
добива истинска сила. Ако реши да остане неосъзната, да избягва отговорността за своите постъпки,
тя позволява на отрицателни-те енергийни потоци да формират думите и делата й. В резултат идва
отрицателното поведение, което води до лоша карма.
Как се отнася това към илюзията?
Отрицателното поведение води до отрицателни емоции у вас и у околните и така създава
повече възможности или да спечелите сила, като избирате отговорно, или да си натрупате лоша
карма. Лошата карма означава, че личността, предпочитаща негативното поведе-ние, ще изпита
същото негативно поведение от друга личност и отново ще получи възможността или да прекрати,
или да продължи този начин на обучение.
Такава е илюзията. Тя е илюзия, защото вие и другите, свързани с нея души, състрадателно и
мъдро сте се съгласили да участвате в учебните динамики на земно-то училище, за да можете да
бъдете излекувани. Това е една илюзия, защото в рамките на нематериалната действителност не
съществува нито пространство, нито време, нито гняв, нито ревност, нито страх. Това е една илюзия,
защото когато се върнете у дома, тя ще престане да съществува.
Как тогава можете да съдите една душа, която участва в този учебен процес? Какво можете да
отделите от цялото и да кажете. ,,Това е грешно" или „Това е достойно", „Ето тук тя успя, а той не"?
Не можете да съди-те учебния процес на една душа въз основа на начина, по който тя го
осъществява, без да си натрупате отрицателна карма. С други думи, една душа може да се изследва в
хода на нейното развитие. Вие можете да си зададете въпроса. „Откъде идва гневът ми?", и да
осъзнае-те, че той произтича от множество динамики, някои от които са задвижени преди векове,
дори още по отдавна, и чак сега те достигат своя край, че това е един вътрешен енергиен поток, от
 66
който се мъчите да се освободите, за да можете да излекувате душата си и да балансирате кармичната
си енергия. По същия начин не можете да съдите другите за една-единствена гневна постъпка, сякаш
сте съдия в съда. По-добрият подход ще е да разберете, че в този момент наблюдавате раз-връщането
на един процес, и да добавите към това влиянието на кармата.
Можете да отсъдите само, че душата по собствена воля е предприела един процес на лечение
и че също като вас и цялата Вселена тя се развива. Това е неосъждащата справедливост. Това е
справедливостта, която не съди процеса на развитието на душата, а просто приема с любов факта, че
тази душа се стреми към любов.
За Вселената не е присъщо да гледа през очилата на доброто и лошото, на провала и успеха.
Как знаете кое е ,,успех"? Можете ли да видите цялостните причини за вашето съществуване, за
постъпките и за думите си и последствията от тях? Тогава как знаете какво е успехът и как въобще
можете да си представите какво е провалът? Нима "провалът" не е просто една причина и следствие?
Синова, което наричаме ,,провал", представлява просто една причина и последствията от нея,
представлява просто процесът на причината и следствие-то в действие. Признак на мъдрост е да си
повярваме, че динамиките, които смятаме за „успех" и ,,провал", в действителност не съществуват,
понеже това е така. Те не съществуват от позицията на истинността, а само от позицията на съденето.
Как можете да кажете кое от тази илюзия е стойностно и кое не? Като кажем, че нещо не е
,,стойностно", ние имаме предвид, че не е съвършено, но я се огледайте. Нима виждате у всеки човек
пълното съвършенство, макар в своя процес на развитие всички да сме съвършени и стойностни?
Именно процесът е постоянно ценен и съвършен и така вие изпълнявате успешно задачата си.
Как можем да знаем какви цели да преследваме в тази илюзия и какви не?
Запитайте се каква е разликата между вашите основни потребности и придобитите от вас, или
казано по друг начин, изкуствени потребности. Какви са истинските ви потребности и какви са
потребностите, които сте си създали поради други причини. за да контролирате и направлявате
околните или за да привлечете вниманието им? Разграничете ги в ума си. Изследвайте себе си
достатъчно задълбочено и ясно, за да разпознаете кое във вас е изконна човешка потребност и кое сте
създали с определени други цели -- за да бъдете забелязани, за повече престиж, за да изпъкнете като
индивид. Научете се да определяте характера на потребностите си, а след това да изберете с кои от
тях искате да живеете.
Например раздразнението, което изпитвате от шума на съседа, резултат от истинска
потребност ли е, която не можете да задоволите, или е изкуствена? Синовна или измислена
потребност отразява досадата, която ви навява звукът на боклукчийския камион, или желанието ви
магазинерът в плод-зеленчука да се отнася с вас по-любезно? Научете се да разграничавате
истинските си потребности, онова, което действително ви е необходимо като човек и като душа, от
потребностите, основаващи се на външната сила и непроизлизащи от потребностите на душата. Щом
веднъж усетите ясно това, вие започвате да отделяте истинската си същност от изкуствената и ще
бъдете способни ясно да избирате как да реагирате, а когато позволите на изкуствените потребности
да надделеят, сам ще си потърсите отговорност.
Истинските потребности принадлежат на душата. Необходимо ви е например да обичате и да
бъдете обичани. Необходимо ви е да се реализирате творчески, не-зависимо дали като създадете
семейство или като оглавите държава. Необходимо ви е да култивирате духа си, да работите
съзнателно, за да хармонизирате личност-та и душата си. Необходими са ви съветите и
безпристрастната мъдрост на нематериалните ви Учители и напътствията на нематериалните ви
водачи. Това са някои от вашите истински потребности.
Неистинските потребности принадлежат на личността. Тях вие приемате в материалния си
живот, за да можете да контролирате земното пространство, което сте си отредили. Изкуствените
потребности са онези, които предизвикват натрупването на отрицателна карма. Като се стараете да ги
задоволите, без да се освободите от тях и без да се подчините и адаптирате към ситуацията, ако сте
твърдо решени да ги удовлетворите, вие можете да си навлечете много отрицателна карма.
Неистинската потребност е бариера. Нито нациите, нито индивидите се нуждаят от всичко,
което имат. Това са изкуствени бариери, изградени с цел да се натрупа външна сила. Втората полза
от тях, така да се каже, е изкуствената сила. Погледнете ясно и ще я види-те навсякъде. в браковете, в
международните отношения, във всеки конфликт.
 67
Не е възможно да почувствате душата си в цялата й пълнота, когато сте обсебени от
изкуствени потребности. Тогава всичко, което вие виждате, са изкуствени потребности и вие ги
възприемате като безкрайно важни и значителни, но нима те наистина са такива? Погледнете своите
не съвсем истински потребности и се опитайте да видите как те изсмукват вашата енергия. Докато на
първо място в живота ви стоят неща, произхождащи от нисшата ви същност, вие не можете директно
да се докоснете до висшата си същност.
Истински са потребностите, които самата Вселена винаги задоволява. Именно Вселената
удовлетворява вашите истински потребности. Вие например постоянно получавате възможност да
обичате и да бъдете обичани, но задайте си въпроса колко пъти в живота сте пропилявали тази
възможност.
Като се научите да откликвате на истинските си потребности и като оставите изкуствените да
отпаднат като ненужни защитни механизми, вие ставате все по-отворени, чувствителни и милостиви
към околните. В течение на всеки човешки живот съществува естествен обмен - даване и получаване.
Всеки човек има истински и неистински потребности и именно оттук произлиза естественият
характер на потока между нас в жизнената среда. Вие започвате да се учите да давате и да вземате,
когато разберете какви са истинските ви потребности. Учите се да правите компромиси, да давате и
да се издигате над нещата, когато стигнете до потребностите, които не са действителни или не
съдействат за вашето развитие.
Ако осъзнаете ясно истинските си потребности, вие ще видите, че онова, което всъщност ви
плаши, когато изпитвате някоя изкуствена потребност, е загубата на вашата сила, и затова вместо да
се обърнете към това директно, вие създавате една изкуствена потребност, която е израз на това
вътрешно усещане. Научете се да се обръщате към истинската потребност, за да не ви се налага да се
натоварвате с поведенчески модели, кои-то не са привични за вашата същност, които биха ви
обременили или създали някаква изкуствена самоличност, която постоянно да трябва да защитавате.
Започнете, като искрено разгледате как функционират вашите потребности - къде те са
истински и къде не. Там, където не са, очаквайте да изпитате отрицателна емоция. Старайте се да
своите на една крачка разстояние от това чувство, за да не може вече да ви заслепява, нито да убягва
от вниманието ви. Застане-те крачка встрани, за да му позволите да навлезе във вас, без да проникне
така дълбоко, че да ви накара да на-правите нещо, да си помислите нещо отрицателно, да се
отдръпнете емоционално или да реагирате по друг специфичен за вас начин. Застанете крачка
встрани от това чувство и всеки път, когато го усетите, ще бъде-те все по-далеч и по-далеч от него.
Ще започнете да виждате как действа илюзията, а това е част от истинската сила.
15
СИЛА
Каква е природата на силата?
Какво значи да си истински силен?
Силата не е способността да наложиш волята си върху някой друг. В този вид сила няма
вътрешна сигурност. Тя е атрибут на времето и с течение на времето тя се променя. Имате силно тяло
и никой не може да ви победи? Това ще се промени. Какво ще правите тогава? Имате красиво лице и
тяло и можете да ги използвате, за да влияете на другите? Това ще се промени. И какво ще правите
тогава? Имате остър ум, с който подчинявате околните? Какво става обаче, когато сте твърде
уморени, за да го използвате, или когато пропуснете някоя благоприятна възможност?
Ако не се чувствате удобно в света, вие живеете в страх, който никога не ви позволява да се
отпуснете и да се наслаждавате на Живота. Нима това е сила? В страха няма сила. Сила няма и в
постъпките, водени от страх. Няма сила в мисловна форма, предизвикана от страха, дори да е
подкрепяна от армията. Армиите на Рим са изчезнали преди повече от хилядолетие, но жизнената
сила на един-единствен човек, когото римските воини осъдили на смърт, продължава да оформя
развитието на нашия род. Кой е бил по-силен?
Силата ви зависи от силата на онова, което е най-важно за вас. Може би за вас парите в
банковата сметка и големият дом са най-важни? Може би най-важно е да имате привлекателна
съпруга? Може би най-важно е да наложите своето становище на другите? Това са позициите на
личността, стремяща се да задоволи своите желания. Може би за вас най-важни са съвършеството,
красотата и състраданието на всяка душа? Може би отстоявате силата на любовта и яснотата на
 68
мъдростта? Може би живеете с прошката и смирението? Това са позициите на личността, която е в
хармония с душата си. Това е позицията на истински силната личност.
Силата е енергия, която се формира от намерения-та на душата. Тя е Светлина, оформена от
намеренията на любовта и състраданието, водени от мъдростта. Тя е енергия, съсредоточена и
насочена към изпълнението на земните задачи на душата и развитието на личността като материален
инструмент на душата, пригоден за тези задачи. Тя е въздействието, формиращо илюзията по
образите на душите, които я създават, а не на техните личности.
Какво означава това?
Между душите съществува постоянен обмен на енергия. Когато личността е разединена, този
обмен е нарушен. Енергията, силата напуска разединената личност през всяка от частите й. Ако една
част от вас се страхува от загубата на работата ви, друга от загуба-та на брака ви, а трета се опасява
от сблъсък с неприятен колега, силата изтича от вас, без да я контролира-те съзнателно. Ето така
функционират енергийните динамики на безсилната личност.
Когато поради страха и недоверието енергията из-тича от вас, тя не може да ви донесе нищо
освен не-разположение и болка. Когато поради страх и недоверие енергията изтича от организма ви,
вие усещате физическа болка или неприятно чувство в онази част от тялото, която е свързана с
губещия сила енергиен център. Когато се страхувате, че не сте способни да се защитите и да се
грижите за себе си в света - да си платите наема например или да се предпазите от емоционална или
физическа травма, когато виждате сила-та като нещо външно, което не ви достига, за да гарантирате
благоденствието и сигурността си, вие усещате едно неприятно чувство, една болка в стомаха, около
слънчевия сплит. Онова, което наричаме ние Бога, представлява изтичане на сила през разположения
в тази област на тялото енергиен център. Един пристъп на безпокойство представлява огромна загуба
на сила през този енергиен център. Загубата на сила се отразява и върху околните части на тялото.
Загубата на сила през този център например може да предизвика нарушено храносмилане. Ако тя е
хронична или остра, може да предизвика язва в стомаха.
Когато чувствате, че способността ви да обичате или да бъдете обичани е застрашена, когато
например се страхувате да изразите собствената си любов и да получите любов от някой друг, вие
усещате физическо неразположение или болка в областта на гърдите, близо до сърцето. Синова,
което изпитваме като сърдечна мъка, представлява усещане как поради страха и недоверието силата
ни напуска през този енергиен център. Може би сте изживявали загуба на съпруг, дете или скъп за
вас човек? Анализирайте преживяното. Осъзнайте какво сте изпитали. Ще откриете, че сте имали
болки в тялото, че ви е боляло в областта на сърцето. Силата ви е изтекла през този енергиен център.
Тъкмо това представлява сърдечната мъка - загуба на сила през центъра на сърцето. Ироничната или
голяма загуба на сила през този център води до сърдечен удар в буквалния смисъл. До инфаркт на
миокарда, до сърдечен удар, не води просто високото ниво на холестерола в кръвта и други
физически състояния.
Всяко страдание и нарушение на телесните функции, всяка болест може да се разглежда като
загуба на сила през някой от енергийните центрове в тялото, причинена от външни обстоятелства или
обекти. Вие губите сила, когато се гневите на някоя несправедливост. Губите сила, когато сте
застрашени от друг човек или хора. Губите сила, когато поради презрение или язвителност, поради
чувство на разочарование, малоценност или превъзходство се отдръпнете от други-те хора. бубите
сила, когато копнеете за нещо или някой, когато тъжите и когато завиждате. Зад всичко това стои
страхът, страхът, че сте уязвими, че няма да се справите без човека или ситуацията, която ви липсва,
че понеже не притежавате обекта на завистта си, вие сте в неблагоприятна позиция. Всеки път, кога-
то се страхувате, вие губите сила. Това представлява загубата на сила.
Като отказвате да признаете страха си, като притъпите чувствителността си, вие не спирате
загубата на сила. Пътят към истинската сила винаги минава през онова, което чувствате, през
сърцето. Пътят на сърцето е път на състраданието и емоционалната чувствителност. Следователно
никога не е за предпочитане да потиснете някоя емоция или да пренебрегнете чувствата си. Ако не
знаете какво изпитвате, не можете да опознаете разединената същност на личността си и да се
изправите срещу онези аспекти и енергии, които не служат на вашето развитие.
Запазвайки силата си, вие не се превръщате в една статична енергийна система, която се
запасява с енергия. Превръщате се в стабилна енергийна система, способна съзнателно да постъпва
 69
съсредоточено и според намеренията си. Вие се превръщате в магнит за просветлелите и за
желаещите да бъдат просветлени. Ос-тава въпросът за начина, по който енергията ви напуска. Когато
енергията изтича от вас по начин, който не е свързан със силата и доверието, тя може да ви донесе
единствено болка и неудобство. Следователно истински силен е човекът, който отдава енергията си
единствено чрез обич и доверие.
Какви са характерните черти на един истински силен човек?
Истински силният човек е смирен. Това не е фалшивото смирение на човека, който умишлено
се снишава, за да бъде на нивото на по-нискостоящите. Това е ши-ротата на човека, който откликва
на душевната красота във всяка срещната личност и в постъпките й съзира делата на въплътената на
Земята душа. Смирението е безобидността на човека, който цени, почита и се прекланя пред Живота
във всички негови форми. Загрижени ли сте за Земята? Именно смирените никога не вредят на
Земята.
Какво значи да си безобиден?
Това означава да бъдеш толкова силен, че да нямаш нужда да вредиш на никое същество.
Означава още следното: да бъдеш толкова способен и надарен, че самата представа да демонстрираш
сила, като вредиш, да е чужда на съзнанието ти. Без искрена смиреност вие не можете да имате
такава сила, защото когато чувствате, че дадена ситуация или човек не ви карат да се чувствате
уважавани, силата ви изоставя.
Смиреният дух крачи в един познат свят. Хората за него не са странници -- те са негови
спътници на Земята. Смиреният дух не иска повече, отколкото му е необходимо, а онова, което му е
необходимо, му се дава от Вселената. Смиреният дух е доволен, когато истинските му потребности
са задоволени и не е натоварен от изкуствени.
Смирените са свободни да обичат и да бъдат самите себе си. Те нямат изкуствени цели, към
които се стремят. Не ги привличат символите на външната сила. Не се борят за външна власт. Това
не значи, че не се гордеят с нещата, които вършат добре, нито че не влагат всичко от себе си в тях,
нито пък означава, че когато е необходимо, не позволяват на околните да ги тласкат напред.
Да се съревновавате значи да се борите за нещо заедно, съвместно, да се стремите към нещо,
да се опитвате да го постигнете, да търсите нещо с другите. Ако онова, към което се стремите, е да
имате престиж, да ви забележат или да получите златен, а не тенекиен ме-дал, съревнованието е
мотивирано от личността. Вие се борите да добиете сила за сметка на другите, да утвърдите
надмощието си над някой човек или над група хора. Борите се за външна сила. Като се борите за една
или друга награда, вие карате света да оцени и признае стойността ви, преди вие сами да се оцените.
Поставяте чувството си за преценка в ръцете на другите. Дори и да спечелите всички златни медали в
света, вие не притежавате сила.
Ако онова, към което се стремите, е радостта от безрезервното раздаване, от това да отдавате
целена-сочено, с радост и съзнание всичко, което имате, за онова, което съграждате съвместно с
другите, съревноваването ви е проява на вашата душа. Когато усилието, което завърши последно,
започне да има за вас същата стойност като онова, което финишира първо, когато започнете да
почитате безсмъртната, вечна душа по-вече, отколкото временната самоличност и временно-то тяло,
когато започнете да давате, без да ви възпира страхът от уязвимостта, когато размерът, цветът или
формата на онова, което получавате или не получавате, престанат да са от значение, вие ще познаете
сила-та на смирения дух.
Човекът, който притежава истинска сила, прощава. Прошката не е въпрос на морал. Тя е
енергийна динамика. Когато прощават, повечето хора искат другият човек да запомни, че са му
простили и са забравили. Този вид прошка манипулира човека, който получава прошката. Това не е
прошка. Това е средство за извличане на външна сила.
Да простиш значи да отхвърлиш товара на преживяното. Когато решите да не простите, това,
което не прощавате, остава при вас. Когато решите да не простите, вие сякаш си слагате зацапани,
страшни очила, които изкривяват всичко, и тъкмо вие трябва всекидневно да гледате Живота през
тези нечисти стъкла, защото сте предпочели да ги запазите. Желаете всички други да виждат света по
същия начин, защото самите вие искате да го виждате така, и това наистина е светът, който гледате,
но само вие го виждате такъв. Гледате през стъклата на собствената си нечиста любов.
Да простите значи да не търсите отговорност от другите за собствените си преживявания. Ако
 70
не поеме-те отговорността, вие я прехвърляте на някой друг и ако не сте доволни от живота си, ще се
мъчите да го промените, като манипулирате този човек. Оплакването и недоволството например са
прояви на тази динамика. вие искате някой да поеме отговорност за преживяванията ви и да ги
промени.
Оплакването е вид манипулация, но вие сте свободни да направите следващата крачка. да
започнете да усещате и да споделяте, без да манипулирате. Важен в случая не е фактът, че споделяте,
а намерението, което стои зад него. Когато вместо да споделяте, вие се оплаквате, изживяването е
негативно. Всичко зависи от начина, по който извайвате, оформяте споделянето, от намерението, с
което споделяте. Преди да споделите, запитайте се. "Какво е намерението ми, като споделям това?
Определена реакция ли търся ?" Чрез тези въпроси можете да изясните отношението си, преди да
вложи-те своята енергия в думи. Когато поемете отговорност за изживяванията си и споделите опита
си в приятелски дух, вие все едно, че прощавате.
Когато търсите отговорност от някого за преживяното от вас, вие губите сила. Не можете да
знаете какво ще направи другият човек. Затова когато разчитате на някой друг за жизненоважните ви
неща, вие постоянно живеете в страх, че човекът няма да оправдае вашето доверие. Представата, че
някой друг е отговорен за вашите преживявания, стои в основата на идеята, че прошката е нещо,
което един човек дава на друг. Как можете да простите на някой друг това, че сте предпочели да не
сте силни?
Когато прощавате, вие преставате да сте критични както към себе си, така и към другите.
Олеква ви. Вече не сте вкопчени в отрицателните преживявания, причинени от решенията, които сте
взели, докато сте се учили. Това е съжалението. Съжалението е двойна негативност, представляваща
вкопчване в негативност-та. Когато съжалявате за нещо, вие губите сила. Ако един човек страда от
преживяванията си, а друг се смее, на кого му е по-леко? Кое от двете състояния е по-безобидно?
Сърцето, което танцува, е невинно. Човекът, кой-то не може да се засмее, е обременен. Именно
танцува-щото сърце не може да навреди.
Това не значи, че вие не се учите от преживяното и не го прилагате всеки път, когато вземате
решения. Това наричаме отговорен избор. От душата не се иска нищо друго, освен да правите всичко
възможно до предела на способностите си, колкото се може по-добре.
Истински силният човек мисли и възприема ясно. Яснотата води до мъдрост. Тя означава да
виждаш мъдро. Тя е способността да долавяш и да разбираш илюзията и да я оставиш да се
разиграва. Яснотата означава да можеш да прозираш отвъд постъпките на дадена личност чак до
силата на безсмъртната й душа. Тя е умението да можеш да разбираш какво се стреми да бъде
изявено - здравето и единението на личността и еволюцията на душата. Тя е способността да
разпознаваш явяващите се в света на времето и пространството нематериални динамики. Тя означава
да разбираш законите на кармата и привличането и тяхната връзка с онова, което преживяваш. Тя е
умението да можеш да прозираш ролята на отговорния избор и във всеки момент да решаваш както
трябва.
Яснотата е способността да виждаш проявите на душата в материалния свят. Тя е резултат от
решени-ето да се учиш чрез мъдростта, а не чрез страха и съмнението. Яснотата ви помага да се
отнасяте към околни-те със състрадание, без да ги съдите. Нима не виждате кармата, която хората си
създават, като избират потоците на гнева и алчността? Нима самите вие не сте избирали същото?
Нима не сте се чувствали уязвими? Нима не сте посягали на другите? Яснотата изважда на преден
план истинското състрадание, способността да споделяте страстта с другите. Тя позволява на
енергията на сърцето да потече.
Яснотата превръща болката в страдание. Тя вижда коя динамика в личността причинява
болката и връзка-та на тази динамика и на това преживяване с еволюция-та на душата. Чрез нея
можем във всеки момент да усещаме как всичко е предназначено да бъде цялостно и съвършено и
всеки аспект в крайна сметка служи на красивото учение. Истински силният човек вижда как всяка
ситуация и всяко преживяване са съвършено пригодени за еволюцията на всяка душа и за
съзряването на всяка личност. участваща в нея. Яснотата навсякъде вижда съвършенство и в най-
малката подробност. Накъдето и да погледне, тя съзира божията ръка.
Яснотата прогонва страха. Тя ви позволява да изберете вертикалната пътека и да се задържите
на нея. Тя ви позволява да разберете динамиките, които стоят зад вашите пристрастия - на какво
 71
служат те и как действат, и да вземете решения, които ще им отнемат силата и ще я дадат на вас. Тя
ви позволява да предизвикате не само някаква сила, която не разбирате (като увлечението по
алкохола, наркотика или безразборния секс), а една динамика, чиито причини и следствия са ви ясни.
Тя ви позволява да решавате съзнателно и да знае-те защо избирате този начин.
Яснотата ви позволява да виждате света на физическата материя, какъвто той е. учебно
пространство, създадено съвместно от намеренията на душите, кои-то го населяват. И така, вие имате
възможност да раз-познаете действените последствия от намеренията, които формират личната
действителност на всеки човек на онези нива от действителността, които създаваме съвместно. Тя ви
позволява например да проверите до каква степен отношенията между нациите се формират от
енергията на личността и до каква -от енергията на душата и ще откриете, че на това ниво, а и на
повечето други енергията на душата напълно отсъства.
Яснотата ви помага да видите, че процесът на вземане на решения в човешкия живот е свързан
с еволюцията на другите хора, помага ви да видите и начина, по който става това. Тя ви позволява да
видите, че посредством решенията си вие участвате в еволюцията на общите енергийни динамики, на
архетипите - колективните човешки представи, за свещеното партньорство, за мъжествеността и
женствеността, за съпругата, за свещеника и т. н. Тя ви позволява да видите, че именно чрез своите
ежеминутни решения вие допринасяте за еволюцията на душата си и че тези решения са въплътени в
материалната действителност, която споделяте със своите събратя.
Истински силният човек живее в любов. Любовта е енергията на душата. Любовта лекува
личността. Няма нищо, което да не може да се излекува с любов. Съществува единствено любов.
Любовта не е пасивно състояние. Тя е активна сила. Тя е движещата сила на душата. Любовта
не само внася мир в конфликтите, но и кара света да съществува по друг начин. Любовта носи
хармония и жив интерес за благосъстоянието на околните. Тя носи грижовното и приветливо
отношение. Тя носи Светлина. Тя помита грижите на личността. В Светлината на любовта има
единствено любов.
Между любовта, силата и промяната в качеството на преживяванията в цялото земно училище
съществува връзка. Видът сила, който се опитвате да промени-те в себе си, е видът сила, който се
нуждае от трансформация на Земята като цяло. Има безброй много хора, които изпитват влечение
към насилието - фантазиите и постъпките им го отразяват. Повечето от тях се основават върху факта,
че самият индивид се чувства безсилен и се възприема като жертва и затова желае поне за малко да
живее с друг човек, с усещането за сила, но така не може да се открие истинска сила.
Именно чрез еволюцията на съзнанието си, като се съсредоточите върху решения, които ви
носят все по-вече и повече сила, вие се отдалечавате на достатъчно разстояние от негативните си
емоции и постигате изцеление, при което сте недосегаеми за жестокостта. За изцеление на насилието
е нужна любов.
Любовта е енергията на душата и следователно, като давате и получавате любов, като живеете
живот, изпълнен с любов, личността ви се чувства задоволена. Личността постоянно се стреми към
любов. Несъзнателният стремеж към любовта може да доведе до гняв и страх. Това става, когато
личността не вижда ясно онова, към което се стреми. Така е и с пристрастеността.
Ако например се стремите към една маниакална сексуална връзка, вие се стремите към любов.
Илюзия е, че се стремите към нечия мъжественост или женственост. Вие се стремите към любов, но
нито си го признавате, нито се мъчите да се справите с това и у вас се на-трупва гняв, понеже носите
едно ниво на енергия и емоция, която копнее да бъде проявена, но никога не получава тази
възможност.
Емоционално и духовно е невъзможно да имате сексуален контакт с някого, без да
възпламените определени емоционални модели, а когато няма връзка или истински чувства,
моделите неизбежно водят към задънена улица. Следователно съществува определено ниво на
грубост и неудовлетвореност, което в края на краищата води до емоционално разстройство, и понеже
е била нанесена огромна вреда върху един от най-важните модели, се стига до физически
заболявания. Запомнете, че каквото повикало, такова се обадило.
Като търсите любов, вие търсите енергията на душата. Тя носи със себе си искрената
загриженост за другите. Не можете да използвате някого, за чието благосъстояние сте истински
заинтересувани.
 72
Когато се мъчите да наложите интелекта си или своите възгледи за света, вие се стремите към
любов, но поради желанията на своята личност вие подкопава-те стремежа си. Вие търсите външна
сила. Там има само празнота. Когато се стремите да властвате над някой друг, вие не властвате над
никого, а обезсилвате себе си. Колкото по-безсилен се чувствате, толкова повече изпитвате
необходимост да контролирате всичко външно. Любящата личност не се стреми да контролира, а да
се грижи, стреми се не да властва, а да дава сила. Любовта представлява протичащото през вас
богатство и пълнота на душата.
Смирението, прошката, яснотата и любовта са динамиките на свободата. Те са основата на
истинската сила.

16
ДОВЕРИЕ
Всяка душа идва на Земята със своите дарби. Душата не се въплъщава единствено, за да
получи изцеление, да балансира енергията си и да изплати своя кармичен дълг, но и за да даде своя
неповторим принос. Всяка душа носи своята специфична конфигурация на Жизнената сила и я
отдава за потребностите на земното училище. Тя прави това целенасочено.
Преди да се прероди, всяка душа приема да изпълни определени задачи на Земята. Тя сключва
свещено съглашение с Вселената да осъществи определени цели. Вързва се в този договор с целостта
на своята същност. Затова когато една душа успее да постигне целта си, като изпълни онова, за което
се е споразумяла, животът на нейната личност е особено наситен и красив. Останалите души - както
тези, които имат материална форма, така и останалите, оценяват и почитат това.
Всяка душа поема определена задача. Задачата може да е да отгледа семейство, да изложи
писмено определени идеи или да трансформира съзнанието на някоя група хора, например на
бизнесобщността. Задачата може да е да разбуди осъзнаването на силата на любовта на национално
ниво, дори пряко да допринесе за еволюцията на съзнанието на глобално равнище. Каквато и да е
задачата, която душата ви се е съгласила да изпълни, каква-то и да е договореността й с Вселената,
всички ваши преживявания служат да си припомните този договор и да се подготвите за неговото
изпълнение.
безсилната личност не може да доведе докрай задачата на душата си. Тя вехне, усещайки
вътрешна праз-нота. Тя се стреми да се изпълни с външна сила, но това няма да я задоволи.
Усещането за празнота, за липса на нещо, усещането, че нещо не е както трябва, не може да се
изцели, като се задоволят потребностите на личността. Като задоволявате потребностите, изградени
върху страха, вие няма да стигнете до пробния камък на целта. Независимо колко добре личността се
справя с постигането на своите цели, тези цели няма да са достатъчни. В последна сметка тя ще
изпитва глад за енергията на душата си. Гладът ще бъде утолен едва когато личността тръгне по
пътеката, избрана от душата.
Следователно сдобиването със истинска сила и изпълнението на земните задачи на душата не
са различни динамики. Истинската сила е необходима, за да може душата напълно да осъществи
мисията си. Същевременно, добивайки истинска сила, вие се приближавате към изпълнение на
сключения с Вселената договор, а като се приближавате към това изпълнение - като съзнателно се
движите към енергията на душата си, вие получава-те сила. И вие, и дейността на вашата душа върху
Земята взаимно се обогатяват. Двете паралелно растат и се развиват.
Когато една душа се превъплъти, споменът за сключения с Вселената договор се притъпява.
Той заспива и чака преживяванията, които ще го разбудят. Не е задължително това да са
преживявания, които личността би избрала. Все пак те са необходими да се активира в съзнанието на
личността представата за силата и за мисия-та на душата и да се подготви личността за тази задача.
Как се чувства човек, когато си спомни задачата на душата?
Когато най-съществената част от вас се ангажира с онова, което вършите, когато постъпките и
делата ви станат приятни и целенасочени, когато вършената от вас работа е полезна и за вас, и за
другите, когато не чувствате вътрешна умора, а търсите сладостното задоволство от собствения си
живот и дейност, вие вършите онова, за което сте родени. Ангажираната със задачите на душата си
личност е изпълнена с жизненост. Тя не е обременена с негативност. Не се страхува. Тя е
целенасочена и вижда смисъл във всичко. Радва се на своята и на чуждата работа. Тя е удовлетворена
 73
и удовлетворяваща.
Общуването ви с вашите родители и с хората с които сте решили да споделите близостта си,
както и общуването с онези, с които измежду милиардите души на нашата планета споделяте по
някакъв начин части от живота си, служи да активира във вас съзнанието за вашата същност и мисия.
Болките, от които страда-те, самотата, която срещате, бедите и злощастията, пристрастеностите и
привидните капани в живота ви са врати към осъзнаването. Всяка от тях ви предлага възможност да
прозрете отвъд илюзията и служи за балансирането и растежа на вашата душа.
Във всяко болезнено или отрицателно преживяване се таи възможност да се изправите срещу
възприятие-то, стоящо в основата му, да се изправите срещу таящия се зад него страх и да решите да
се учите чрез мъдрост. Страхът няма незабавно да изчезне, но като действате смело, той постепенно
ще рухне. Когато страхът престане да ви плаши, той трябва да си отиде. Когато решите да се учите
посредством мъдростта, да се развивате съзнателно, вашите страхове един по един изплуват на
повърхността и вие трябва да ги прогоните чрез вътрешната си вяра. Това и става - вие прогонвате
злите си демони.
Вашите водачи и Учители постоянно ви предлагат Светлина. Те постоянно ви насърчават да
се стремите към цялостния си растеж и развитие, но не могат да ви предпазят от това да се учите, да
растете или да преминавате през преживяванията си, без те да ви влияят. Това е така дори и да
можете да общувате с Учителите си съзнателно и директно. Преживяванията ви ще ви люшкат
наляво или надясно и вие ще задавате на Учителите си различни въпроси. Ако сте вляво, въпросът ви
ще е напълно различен от въпроса, който бихте задали, ако бяхте вдясно, и действителността, която
разгръщате чрез този въпрос, ще бъде съвършено различна.
За душата няма една-единствена оптимална пътека. Има много такива пътеки. С всяко свое
решение вие мигновено създавате няколко пътеки, една от които е най-добрата. С други думи,
оптималната пътека за вашата душа е изборът да осъзнавате, изборът на вертикалната пътека. Щом
изберете нея, могат да се очертаят най-различни ситуации.
По какъв начин тогава ви помага нематериалното водачество?
То е партньорство, което ви предизвиква да се сблъскате с пълната ширина, дължина и
дълбочина на истинската сила и отговорния избор. То не означава, че разрешавате да бъдете
безмозъчно манипулирани. То означава, че разрешавате да ви се покаже вашата пълна сила и да
бъдете насочени как да я използвате.
Когато изцяло зависите от преценката на личност-та за това какво е най-добро за вас, вие
можете да загърбите богатството, което ви чака. Как ще разберете какво ви е приготвила Вселената,
ако не премахнете ограниченията си? Ако сте решени животът ви да се разгърне по един точно
определен начин, а не по друг, ако например сте вложили цялата си съзидателност в това да трупате
пари, имайте предвид, че цялата ви реалност ще се изгради около това. Вселената не може да ви
помогне по начина, по който би могла да го стори, ако й се доверявате, защото не може да засенчи
или проникне в избора ви. А какво става, ако онова, което вършите, би се разгърнало по-добре в
социалната, отколкото в икономическата сфера? С други думи, какво става, когато начинанието,
което се мъчите да развиете, е по-скоро пътека към някой булевард, за който дори още не знаете?
Положението става безизходно, защото не може да продължи по подходящата си пътека - вие сте
сложили ръката си върху една врата, която сте решени да отворите, но тя няма да ви заведе никъде.
Разбирате ли ?
Освободете се от онова, което смятате за заслужено възнаграждение. Съставете го. Доверете
се. Творете. Бъдете самите себе си. Останалото зависи от не-материалните ви Учители и Вселената.
Свалете ръце от кормилото. Кажете на Вселената. „Да бъде Твоята воля", и осъзнайте това в
намеренията си. Размишлявайте върху това. Помислете си какво значи да кажеш. „Да бъде Твоята
воля", и позволете на живота си напълно да премине в ръцете на Вселената. Последната крачка в
стремежа към истинската сила е да изоставите собствената си воля в ръцете на една по-висша форма
на мъдрост.
Много преди ние като род да сме осъзнали, че има измерения като света на нематериалните
водачи и Учители, всеки човек е бил ръководен по един прекрасен на-чин от множество
нематериални Учители. Макар да не сме го виждали, това водачество се е осъществявало по един
съвършен и балансиран начин. Това се случва и сега. Разликата е, че като ставаме многосетивни, ние
 74
за пръв път започваме да го осъзнаваме, можем да дадем имена на нематериалните си Учители и да
имаме усещане за лична връзка с тях. Все пак тъкмо онова, което изживяваме, винаги е най-
подходящо за нас и винаги ще се движим към най-висшата мъдрост на развитието и водачеството си.
Напомняйте си, че получавате подкрепа, че не сте сами на Земята. Живейте в компанията на
нематериалните си Учители и водачи. Не преценявайте за какво може да питате и какво трябва да
питате и за какво да си говорите. Просто приемете връзката между вас и живейте в нейната красота.
Не се страхувайте от зависимостта. Какво лошо има в това да зависите от Вселената, независимо
дали се отнася за Учителите ви или за божествения Разум? Правете за себе си каквото е необходимо
и Вселената и нематериалните ви Учители и водачи ще ви помагат. Те никога няма да свършат ваша-
та работа вместо вас. Нямат такава възможност. Радвайте се на зависимостта си. Позволете на
Учителите и водачите ви да се приближат до вас.
Когато помолите за напътствие и помощ, просто приемете, че те мигновено ще потекат към
вас. Може би ще ви е нужно да поработите известно време, за да успокоите ума си, за да може да
възприема, или пък може би трябва да обядвате, да отидете в центъра на града, въобще да направите
нещо, за да успокоите ума си така, че да можете да чуете или да почувствате напътствията. Все пак
трябва да живеете с пълната представа, че в момента, в който помолите за помощ, тя се излива върху
вас.
Гледайте на живота като на красива и добре организирана динамика. Доверете се на
Вселената. Да се доверите означава да знаете, че обстоятелствата в кои-то се намирате, са за ваше
добро и ще доведат до най-подходящия за вас изход. Не трябва да мислите „кога" и „дали". Това е
самата истина. Съставете изискванията си и кажете на Вселената. „Открий ме там, където знаеш, че
трябва да съм". Откажете от се своите изисквания и повярвайте, че Вселената ще се погрижи за вас и
това ще се случи. Съставете всичко. Съставете висша-та си същност да изпълни своята задача.
Позволете си да се помолите. Мнозина са попадали в ситуация, в която страданието и болката
са толкова огромни, че хората не могат да разчитат на собствени-те си сили, за да простят, затова е
достатъчно да се помолят да получат благословията, чувствителността, висшата Светлина, която би
им позволила да простят.
Без молитва за вас ще е невъзможно да завършите процеса на сдобиването със сила. Не е
достатъчно да искате, да възнамерявате или да медитирате. Трябва да се молете. Трябва да говорите.
Да поискате. Трябва да вярвате. Това е партньорство.
Приемете, че просто встъпвате в партньорство с Божествения Разум - партньорство, в което
вие започвате да споделяте грижите си и знаете, че съществува чувствителен към вашите думи Разум,
помагащ ви да творите в собственото ви пространство от материя и енергия най-оптималните
динамики, които ще ви направят цялостни. Не бива да мислите,че творите сами. Трябва да усещате,
че получавате голяма помощ, за да можете най-ефективно да претворявате всичко необходимо за
вашето изцеление, за изпълнението на до-говора с Вселената.
Възприемете намеренията и медитациите си като част от молитва. Скитайте се в намеренията
и медитациите си да кажете. ,,Моля за помощ и насока", и очаквайте да ги получите. Истински
очаквайте да ги получи-те. Освен чрез нивото на отговорния избор на енергия и на начина, по който я
формирате в материя, уповаване-то на молитвата ви подпомага да привлечете и извика-те Божията
милост. Чрез молитвата влизате в лична връзка с Божествения Разум.
Невъзможно е да има молитва, без да има сила. Невъзможно е да имате тайни мисли, защото
всяка енергия бива чута. Когато се молите, вие притегляте и извиквате божията милост. Милостта е
незамърсена съзнателна Светлина. Тя е божественост. Молитвата носи милост, а милостта ви
успокоява. Такъв е цикълът. Милостта е успокоително лекарство за душата. С милостта идва и
познанието, че всичко, което преживявате, е необходимо. Тя ви успокоява със своето усещане за
мъдрост.
Отпуснете се в настоящия момент. Направете каквото трябва в настоящия момент. Не е ваша
работа да се тревожите за онова, което наричаме „бъдеще". Това не значи да не обмисляте
последствията от всяко свое решение. Като вземате предвид последиците от решенията си, вие
избирате отговорно. Това означава в на-стоящия момент да творите всеотдайно. Не пилейте силите
си в колебание. Можете да се колебаете безспир-но и безкрайно. Пазете силите си за сегашното, за
на-стоящия момент. Пазете силите си единствено за този ден, в който живеете тук, и не ги пилейте за
 75
утрешните маневри.
Използвайте всичките си светски връзки, но не водени от паника или страх. Правете каквото
трябва да се направи от ваша страна. Изборът ви идва, когато знаете подходящия момент, имате ясна
мотивация и се доверите. Позволете на интуицията си да ви посочи най-подходящия момент.
Поемете го в себе си, запитай-те се как се чувствате и тогава продължете напред. Позволете си да
усетите какво означава стъпка по стъпка да се учите на свободата, идваща, когато не сте обвързани с
някакъв определен резултат, а действате с открито сърце.
Не си мислете, че Вселената функционира като хората, защото не е така. Не настоявайте
Вселената да се подчинява на вашата представа за нея. По-вярната позиция е, че на Земята не
съществува нищо без стойност и че е невъзможно да се създаде каквато и да било форма на Живот,
която няма стойност. Следователно не е възможно да се извърши и постъпка без стойност. Може да
не я виждате, но това е без значение. Живейте с вярата, че когато настъпи подходящият момент, не-
щата ще си дойдат на мястото и вие ще виждате ясно.
Доверието ви позволява да извикате на преден план отрицателните си черти, за да ги
излекувате. Позволява ви да последвате чувствата си през всичките си защитни стени, да достигнете
до техните извори и да извадите в Светлината на съзнанието онези свои аспекти, които не се
поддават на единение, които живеят в страх. Пътуването към истинската сила изисква да осъзнаете
всичко, което чувствате. Извличането и лекуването на вашите отрицателни черти може да ви се
струва безкраен процес, но не е така. Вашите уязвими страни, слабостите и страховете ви не се
различават от тези на който да е друг човек. Не се отчайвайте, защо-то вашата човещина се събужда.
Почувствайте намеренията си в сърцето. Не чувствайте какво ви казва умът, а какво ви казва
сърцето. Вместо да служите на измамните богове на ума си, служете на своето сърце, на истинския
Бог. Няма да откриете Бог в интелекта си. божественият Разум е в сърцето.
Разтворете се за околните. Позволете си да усети-те какво чувствате към тях и да чуете какво
те изпит-ват. Общуването ви с тях формира основата за вашия растеж. Когато се страхувате какво ще
откриете в себе си или в другите, ако си позволите да чуете какво ще ви кажат те, вие обръщате гръб
на възможностите, кои-то Вселената ви дава да откриете силата на сърцето си, силата на
състраданието. Започвате да израствате едва когато натрупате достатъчно смелост, за да има-те
връзки с хората.
Състраданието е взаимно състрадание. Физическото тяло се успокоява и ободрява от
енергията на сърцето, а ниските честоти на гнева, яростта, страха и насилието ви разкъсват. Когато се
отнасяте към някого грубо и се разграничите от сърцето си, страдат както другите, така и вие, а
когато се отнесете към някого със състрадание, вие се отнасяте добре и към себе си. Когато
съзнанието ви се разгърне и вие осъзнаете какво чувствате, вие започвате да осъзнавате двойния
ефект от състраданието и от неговата липса. Започвате да осъзнавате вредата, която нанасяте на
собственото си тяло, когато чувствате и по-стъпвате без състрадание.
Изправете се срещу страховете си. Страхът от растежа и от трансформацията ви карат да
желаете да се откъснете от сегашната ситуация и да потърси-те друга. Когато чувствате, че при
вашия модел на поведение вие искате онова, което нямате, а не това, което имате, и смятате, че
тревата на съседа е по-зеле-на, защото е чужда, противопоставете се на този модел. Изправяйте се
срещу него всеки път, когато го усетите, като всеки път осъзнавате, че при неговото идване вие
преставате да живеете в настоящия момент, не сте ангажирани в настоящата си енергийна динамика,
а оставяте енергията ви да изтече в едно несъществуващо бъдеще.
Всеки път, когато се почувствате негативно, спре-те, признайте си, че изпитвате това чувство,
и съзнателно се освободете от него. Запитайте се какво чувствате и къде се корени. Веднага хванете
корена и докато се опитвате да го изтръгнете, погледнете положителната му страна и си припомнете
по-висшата истина, че съществуват дълбоки духовни механизми, които действат, че животът ви не е
случаен, че сте сключили договор.
Внимавайте с думите, които използвате, и с дела-та, които творите, осъзнайте кои сте и как
използва-те силата си. С други думи, когато говорите, когато се обвързвате, когато формирате силата
на живота си, бъдете наясно, че вие сте това, което казвате, че сте, че влагате зад думите си сила, и се
съобразявайте с това. Ако не осъзнавате намеренията си или подозирате, че в делата ви има скрит
умисъл, запитайте се. ,,Какво всъщност става?" Проверете мотивацията си. Това автоматично извиква
 76
водачество. Няма да бъдете сами в оценката си.
Доверието ви позволява да давате. Даването е щедро. Както давате, така ще ви се даде. Ако
давате съдейки, скъпернически и с ограничения, в живота си ще получавате по същия начин. Синова,
което казвате на други-те, ще се сбъдне за вас. Такъв е законът на кармата и ще получавате в
зависимост от начина, по който обичате и служите на другите. Ако излъчвате любов и състрадание,
вие ги получавате. Ако излъчвате страх, съмнение и желание да се дистанцирате от хората, при вас
идва негативността, защото вие сте я призовали.
Доверието ви позволява да изпитате блаженство. Когато вярвате, че Вселената постоянно се
грижи за потребностите на душата ви и че винаги имате на раз-положение напътствията и помощта
на своите нематериални Учители и водачи, вие сте свободни да се наслаждавате на взаимното
общуване с другите хора и да изоставите тежките честоти на манипулирането и стремежа да се
опазите. Мудността е блажено, а не болезнено състояние. безкрайно радостно е. То е напълно
балансирано и хармонично състояние. То е всичко това и нещо повече. Вертикалната пътека носи
яснота, а не болка.
Доверието ви позволява да се смеете. Можете да израствате и като се смеете и шегувате, а не
само като сте сериозни и загрижени. Духовните партньори гледат от перспективата на
безпристрастността и взаимно си помагат от тази перспектива да видят смисъла на преживяванията
си. Те могат да се смеят на богатство-то, красотата и игривостта на Вселената. Те взаимно се
наслаждават на присъствието си. Разбират истинската същност на притесненията, породени от
желани-ята на личността ^ това са уроци, понякога важни уроци за душата.
С всичко, което правите във всекидневието, вие творите най-необходимото и съвършеното.
Вложете в този процес съзнание. Това е доверието. Макар онова, което срещате и правите във всеки
момент, да е съвършено и подходящо за еволюцията на душата ви, формата на вашите преживявания
все пак се определя от решенията, които вземате. Именно вие избирате дали да тънете във
възмущение, да се измъчвате от гняв, да се обвиете в мъка или да изоставите тези нискочестотни
енергийни потоци. Всяко решение дали да тъне-те в негативност или да живеете в сърцето си, служи
безпогрешно на еволюцията на душата ви. Всички пъти-ща водят към дома.
Ако предпочетете гнева, мъката, негодуванието или ревността, вие ще научите урока на
любовта, но ще го научите чрез болка, травма и чувство на загуба. Няма да спрете развитието си.
Това не е възможно. Вие сте на поход в търсене на истинската сила. Не можете да изоставите това
търсене. Единствената ви дилема е дали да търсите съзнателно или не. Според това как реагира-те на
житейските трудности, можете да изберете дали да вложите цялостната сила на душата си. Това е
съзнателната пътека към истинската сила.
Така или иначе ще се развиете над нивото на земното училище, отвъд потребността да имате
личност и тяло и ще надскочите илюзията, в която страхът, гневът и несигурността изглеждат
действителни, защо е необходимо да избирате вертикалната пътека?
Това трябва да решите сами. Пътеката, по която вървите сега, не е непозната за Вселената.
болките, скърбите и жестокостите, които изпитвате, са пътни-те знаци по избрания от вас път. Ако
сте избрали например да следвате пътеката на учението чрез ревността, ще изпитвате тревога и страх
да не изгубите онова, без което смятате, че не можете да живеете, понеже тези преживявания са част
от учението чрез ревност-та. Можете да си представите, че този път изглежда по такъв начин между
двадесетия и тридесетия кило-метър. Ако изберете пътя на учението чрез гнева, вие ще бъдете
отхвърляни и ще сте обект на насилие, ако изберете пътя на любовта, ще бъдете обичани от
околните, защото изборът на определена пътека е също и избор на определен вид преживявания. От
гледна точка на Вселената вие не тръгвате по нов път.
Преживяванията, с които ще допринесете за еволюцията на своята душа и за душите на
човешкия род, се определят от това дали ще продължите да търсите външна сила, което не ще ви
доведе доникъде, или ще решите да изградите в себе си истинската сила и да влезете в хармония с
еволюционната пътека, по която сега върви нашият род. Независимо от решенията си вие
допринасяте по най-подходящия и съвършен начин за своята еволюция, както и за еволюцията на
околните. Това е самата истина. Все пак защо избираме да се учим несъзнателно? Получавали ли сте
чувството за сигурност, задоволство и удовлетворение, което сте търсили по този начин?
Какво искате да допринесете и да изпитате, дока-то ние като цяло и индивидуално правим
 77
еволюционен преход от петсетивното към многосетивното възприемане на Вселената, от развитието
чрез изследване на материалната действителност с петте сетива, към развитие посредством
отговорни решения под ръководството и с помощта на нематериални водачи и учители? Приятна ли
ви е мисълта, че Вселената е чужда и мъртва и се свежда само до онова, което възприемате с петте си
сетива? Как откликва сърцето ви на мисълта, че Вселената е жива и състрадателна и че заедно с нея и
съвместно с множество силни и Светли души вие се учи-те как да претворявате действителността,
която изживявате?
Разгледайте бъдещите възможности, разкриващи се пред нашия свят, изграден от енергията на
личността, и възможностите пред един друг свят, изграден с енергията на душата. Кой свят бихте
избрали?
Позволете си да осъзнаете чувствата си. Разрешете си да изберете най-положителния начин на
поведе-ние във всеки един момент. Като се освобождавате съзнателно от отрицателна енергия и
настроите намеренията си според желанията на сърцето си, като предизвикате и освободите своите
страхове и реши-те да бъдете изцелени, вие настройвате личността в съзвучие с душата си и се
превръщате в Светло, цялостно, силно и вътрешно стабилно същество. Смирението, прошката,
яснотата и любовта, всичките дарове на духа, пускат корени и разцъфват във вас и вие привличате
най-великия дар на Вселената - хората с открити сърца.
Вместо да сте душа в тяло, станете тяло в душа. Протегнете се към душата си. Протегнете се
дори отвъд нея. Творческият импулс и истинската сила - равновесната точка между енергията и
материята - това е мястото на душата. Какво означава да се докоснете до това място?
Вълнуващо е да станете духовно пълнолетни.