Ако не използвате силата на физиологията си

правилно – вероятно съвсем скоро ще се

намразите
Една стара поговорка казва: „За да бъдеш
могъщ, прави се на могъщ”.

Това са изключително верни думи – ако възприемете жизнена,

активна физиология, автоматично възприемате същия вид
състояние.

Не случайно най-мощното средство за въздействие, което

имаме във всяка ситуация е именно физиологията, защото тя
работи бързо и безотказно.

Физиологията и вътрешните представи са тясно свързани.

Ако промените едното, незабавно променяте и другото. Ако

промените физиологията си, т.е. стойката си, начина си на
дишане, напрежението на мускулите си, тембъра си – вие
незабавно сменяте вашите вътрешни представи и вашето
състояние.

Можете ли да си припомните момент, в който сте се чувствали

напълно смазани?

Как възприемахте тогава света?

Когато се чувствате физически уморени, когато мускулите ви са
слаби, или когато нещо ви боли, възприемате света по съвсем
различен начин,

…отколкото когато се чувствате отпочинали, жизнени и бодри.

Промените във физиологията са мощно средство за

контролиране на собствения ви мозък.

Ето защо е изключително важно да осъзнаем колко силно ни

въздейства тя. Това не е някаква странична променлива, а абсо-
лютно ключова част от кибернетичния цикъл на нашето
съществуване, която винаги е в действие.

Когато тялото ви се изтощава, положителната ви енергия също

се изчерпва. Когато физиологията ви се възстановява и засилва,
вашето състояние прави същото.

Така че физиологията е лостът за емоционалните промени.

Не можете да изпитате дадена емоция без съответната

промяна във физиологията. И не можете да имате промяна във
физиологията без съответната промяна в състоянието.

Има два начина да промените състоянието си

Чрез промяна на вътрешните представи, или чрез промяна на
физиологията.
Така че ако искате да промените вашето състояние за секунди,
какво ще направите? Щрак! Променяте физиологията си – т.е.
дишане, стойка, израз на лицето, движения и т.н.

Ако започнете да се изморявате, можете да направите с

организма си специфични неща, за да предадете това послание
на самите себе си: да свиете рамене, да отпуснете някои главни
мускулни групи и други подобни действия.

Можете да се почувствате изморени просто, като промените

вътрешните си представи, така че те да подават на нервната ви
система сигнал за умора.

Ако придобиете физиологията, която имате, когато се чувствате

силни, ще промените вътрешните си представи и това, което
изпитвате в момента.

Когато непрекъснато си повтаряте, че сте изморени, създавате

вътрешна представа, която ви поддържа изморени. Когато си
кажете, че имате ресурсите да бъдете бодри и в отлична форма
и придобиете тази физиология съзнателно, тялото ви ще бъде
бодро.

Като променяте физиологията си, променяте и състоянието си.

Тя кара плачещия човек да погледне нагоре…

Всичко, което учените откриват днес, подчертава едно: болестта

и здравето, жизнеността и депресията са често въпрос на избор.
Това са неща, които решаваме да направим с нашия организъм.
Те обикновено не са съзнателни решения, но въпреки това са
решения.

Никой не си казва съзнателно:

„Бих предпочел да бъда депресиран, отколкото щастлив”.

Какво обаче правят депресираните хора?

Мислим за депресията като за психическо състояние, но то има

много ясна, лесна за идентифициране физиология. Не е трудно
да си представим депресиран човек.

Депресираните хора често ходят с очи, сведени надолу. Те имат

достъп в кинестетичнен режим до всички неща, които ги карат
да се чувстват депресирани.

Те отпускат рамене. Извършват малки, повърхностни

вдишвания. Правят всичко, което поставя тялото им в състояние
на депресия.

Съзнателно ли решават да бъдат депресирани? Да, разбира се.

Депресията е резултат и той се създава от много специфични
образи на тялото.

Вълнуващото е, че можете също толкова лесно да създадете

резултата, наречен възторг, като промените физиологията си по
определени специфични начини.
В края на краищата, какво са емоциите?
Те представляват комплексна асоциация, комплексна
конфигурация на физиологически състояния. Може да се
промени състоянието на всеки депресиран човек за секунди,
без да се променя, която и да е от вътрешните му представи. Не
е необходимо да търсите и да си представяте какви картини
създава в съзнанието си депресираният човек. Само като
промените физиологията му и хоп – променяте състоянието му.

Ако стоите изправени, ако изпънете раменете си, ако дишате

дълбоко, ако гледате нагоре – ако се поставите в продуктивна
физиология – не можете да бъдете депресирани. Опитайте!

Изправете се, изпънете рамене, дишайте дълбоко, погледнете

нагоре, раздвижете тялото си. Вижте дали можете да се
чувствате депресирани в това състояние.

Ще откриете, че е почти невъзможно. Мозъкът ви получава от

организма послание да бъде буден, жизнен и продуктивен. И
мозъкът става именно такъв.

Тони Робинс споделя:

Когато при мен идват хора и се оплакват, че не могат да

направят нещо, аз им казвам: Дръжте се така, като че ли
можете да го направите”.

tony-robbinsОбикновено те ми отговарят: „Ами, не знам как”.

Тогава им казвам: “Дръжте се, като че ли знаете как. Застанете

по начина, по който бихте стояли, ако знаехте как да го
направите. Дишайте по начина, по който бихте дишали, ако
знаехте как да го направите още сега.

Накарайте лицето ви да приеме израза, сякаш можете да го

направите още сега”.

Щом застанат по този начин, дишат по този начин и поставят

физиологичните си процеси в това състояние, те веднага
чувстват, че могат да го направят.

Това работи безотказно, тъй като възможността да адаптираме

и да променяме организма си представлява невероятно
средство за въздействие.

Чрез промяна на физиологията можете непрекъснато да карате

хората да правят неща, които никога преди не са могли, тъй
като в момента, в който променят физиологията си,

…те променят и състоянието си.

Помислете за нещо, което бихте искали да направите, но си

мислите, че не можете. Как бихте застанали, ако знаехте, че
можете да го направите?

Как бихте говорили? Как бихте дишали?

Веднага, в момента, се поставете в колкото се може по-голямо

съответствие с физиологичното състояние, в което бихте били,
ако знаехте, че можете да го направите.
Накарайте целия си организъм да ви даде същото послание.
 Накарайте стойката, дишането и израза на лицето ви да
отразят физиологията, която бихте имали, ако знаехте, че мо-
жете да го направите.
Отбележете разликата между новото и предишното ви
състояние.
Ако поддържате непрекъснато правилната физиология, ще
чувствате „като че ли” можете да се справите с това, което пре-
ди сте си мислели, че не можете да направите.
Помнете, поведението на всички хора е резултат от
състоянието, в което те се намират. Ако се чувстваме силни и
продуктивни, ще се опитаме да направим неща, които никога
не бихме могли да постигнем, ако сме изплашени, слаби и
изморени.
Промяната във физиологията кара “плачещия човек” да
погледне нагоре.
Промяната във физиологията кара "плачещия човек" да
погледне нагоре
Като направи това, той има достъп до зрителните, а не до
кинестетичните аспекти на неврологията си. Почти веднага той
престава да плаче.
Опитайте сами – ако сте притеснени, или ако плачете и искате
да спрете, погледнете нагоре. Изправете рамене и преминете в
зрително състояние. Чувствата ви ще се променят почти
незабавно. Можете да направите това с децата си.
Когато се ударят, накарайте ги да погледнат нагоре.
Плачът и болката ще бъдат прекратени или най-малкото ще
намалеят рязко за секунди.
Същият метод може да се използва всеки път, когато
чувстваме, че не можем да направим нещо – че не можем да се
обърнем към тази жена или към този мъж.
Можем да променим състоянията си и да си придадем силата
да предприемем действия или като променим образите и диа-
лозите в съзнанието си, или като променим начина, по който
стоим и дишаме, като променим тона на гласа, който
използваме.
В идеалния случай можем да променим и физиологията, и
тона. След като сме направили това, веднага ще се почувстваме
продуктивни и ще бъдем в състояние да извършим действията,
необходими за получаването на желаните резултати.
Любопитно: поглеждането нагоре с очи се прилага и при
изключително популярния метод за контрол на ума “Силва”,
особено при опити за навлизане в ниво Алфа!
Това важи с пълна сила и за физическите упражнения. Ако
тренирате усилено и сте запъхтени и си повтаряте колко сте
изморени или колко дълго сте тичали, ще си позволите да
използвате организма си – да седнете или да дишате тежко –
така, че той да подкрепи това послание.
Ако обаче – въпреки че сте запъхтени – съзнателно се държите
изправени и управлявате дишането си, така че да е с нормална
скорост, ще се почувствате възстановени за секунди.
Освен начина, по който променяме чувствата си, а оттам и
действията си, като променяме вътрешните си представи и
физиологичните процеси, ние оказваме влияние и върху
биохимичните и биоелектрическите процеси в телата си.
Изследвания показват, че когато хората се чувстват
депресирани, имунната им система следва психическото им
състояние и става по-неефективна.
Виждали ли сте Кирлианова фотография на някого?
Тя изобразява биоелектрическата енергия на човека, която се
променя значително в съответствие с промяната на неговото
състояние или настроение.
Поради връзката между ума и тялото, в интензивни състояния
цялото ни електрическо поле се променя и можем да направим
неща, които при друго положение биха изглеждали невъз-
можни.
От къде идва огромната сила на Вуду магията?
От къде идва огромната сила на Вуду магията
Д-р Хърбърт Бенсън, който е описал изчерпателно
взаимозависимостта между ума и тялото, разказва изумителни
истории за силата на вуду магията в различни части на света.
В едно австралийско аборигенско племе лекарите магьосници
практикували обичай, наречен „насочване на кост”.
Заклинанието е толкова силно, че жертвата знае с абсолютна
сигурност, че ще претърпи някаква ужасна болест, а вероятно и
смърт.

Ето как д-р Бенсън описва един подобен случай през 1925 г.:
„Човекът, който разбере, че врагът е насочил кост към него,
представлява плачевна гледка. Той стои втрещен, очите му са
втренчени в коварния показалец, ръцете му са вдигнати, сякаш
да го предпазят от смъртоносната материя, която той си
представя, че се влива в тялото му.
Бузите му побледняват, очите му стават стъклени, а изразът
на лицето му се изкривява ужасно… Той се опитва да вика, но
обикновено звукът засяда в гърлото му и единственото, което
може да се види, е пяната на устата му.
Тялото му започва да се тресе, мускулите му потрепват
неконтролируемо.
Той се накланя назад и пада на земята. За кратко време
изглежда в припадък; скоро след това започва да се гърчи като
в смъртна агония, и покривайки лицето си с ръце, започва да
стене…
Смъртта му е въпрос на сравнително кратко време.”
Това определено е едно живо и ужасяващо описание!
Едва ли ще поискаме от вас да го моделирате. Това обаче е и
един от най-красноречивите примери за силата на
физиологията и вярата.
 В традиционния смисъл, на този човек не му е било нап-
равено нищо, абсолютно нищо. Силите на собствената му вяра и
на организма му обаче са създали ужасяващо мощна
отрицателна енергия, която в крайна сметка го погубва.
Дали подобни случаи се срещат само в общества, които
смятаме за примитивни Не, разбира се. Точно същият процес се
извършва около нас всеки ден.
Бенсън споменава, че д-р Джордж Л. Енджъл от Университета
на медицинския център в Рочестър е събрал цяла папка със
статии от вестници от цял свят, в които се говори за внезапна
смърт при неочаквани обстоятелства.
Във всеки един от случаите във външния свят не е станало
нищо ужасно.
Причинители са по-скоро отрицателните вътрешни представи
на самата жертва. Нещо я е накарало да се почувства безсилна,
безпомощна и сама.
Резултатът практически е същият, както в ритуала на
аборигените.
Интересно е, струва ми се, че се правят повече проучвания и
се обръща по-голямо внимание на вредното, отколкото на
полезното влияние на връзката тяло-ум.
Непрекъснато слушаме за ужасното въздействие на стреса,
или за хора, които губят желанието си за живот след смъртта на
любимо същество.
Всички ние като че ли знаем: отрицателните състояния и
емоции могат буквално да ни убият. По-малко знаем обаче за
начините, по които положителните състояния могат да ни
излекуват.
Историята на Норман Къзинс.
В своята книга „Анатомия на болестта” той описва как се е
възстановил чудотворно от дълга и изтощителна болест, като се
смял до оздравяване.
 Смехът бил единственото средство, което Къзинс използвал,
при съзнателните си усилия да мобилизира волята си за живот
и за успех.
Главното в неговия метод било следното: той прекарвал
значителна част от деня, погълнат от филми, телевизионни
програми и книги, които го карали да се смее.
Това очевидно променило непрекъснатите вътрешни
представи, които е създавал, и смехът радикално променил
физиологията му, а оттам и сигналите към нервната му система.
Той открил, че последвали незабавни положителни промени.
Започнал да спи по-добре, болките му намалели, цялото му
физическо състояние се подобрило.
В края на краищата той станал съвършено здрав, въпреки че в
началото един от лекарите му казал, че шансът му да се
възстанови напълно бил едно на петстотин.
Къзинс заключава: „Научих се никога да не подценявам
капацитета на човешкия ум и тяло да се възстановяват – дори
когато преспективите изглеждат най-печални. Възможно е
жизнената сила да е най-малко разбираната сила на земята”.
Напоследът започнаха да се появяват много интересни
изследвания, които хвърлят светлина върху преживяването на
Къзинс и на други като него.
Проучванията изследват как изразът на лицето ни влияе върху
начина, по който се чувстваме и стигат до извода, че ние се
усмихваме не защото се чувстваме добре, не само когато сме в
добро настроение.
По-скоро усмивката и смехът задействат биологични
процеси, които всъщност ни карат да се чувстваме добре. Те
засилват потока на кръвта към мозъка и променят нивото на
кислород, нивото на стимулиране на невропредавателите.
Същото става с други изражения. Променете израза на лицето
си така, че той да съответства на състоянията на страх, гняв,
отвращение или изненада и точно това ще почувствате.
Вижте още и → Нашите убеждения или седемте лъжи за успеха
– Тони Робинс