Professional Documents
Culture Documents
Ето как д-р Бенсън описва един подобен случай през 1925 г.:
„Човекът, който разбере, че врагът е насочил кост към него,
представлява плачевна гледка. Той стои втрещен, очите му са
втренчени в коварния показалец, ръцете му са вдигнати, сякаш
да го предпазят от смъртоносната материя, която той си
представя, че се влива в тялото му.
Бузите му побледняват, очите му стават стъклени, а изразът
на лицето му се изкривява ужасно… Той се опитва да вика, но
обикновено звукът засяда в гърлото му и единственото, което
може да се види, е пяната на устата му.
Тялото му започва да се тресе, мускулите му потрепват
неконтролируемо.
Той се накланя назад и пада на земята. За кратко време
изглежда в припадък; скоро след това започва да се гърчи като
в смъртна агония, и покривайки лицето си с ръце, започва да
стене…
Смъртта му е въпрос на сравнително кратко време.”
Това определено е едно живо и ужасяващо описание!
Едва ли ще поискаме от вас да го моделирате. Това обаче е и
един от най-красноречивите примери за силата на
физиологията и вярата.
В традиционния смисъл, на този човек не му е било нап-
равено нищо, абсолютно нищо. Силите на собствената му вяра и
на организма му обаче са създали ужасяващо мощна
отрицателна енергия, която в крайна сметка го погубва.
Дали подобни случаи се срещат само в общества, които
смятаме за примитивни Не, разбира се. Точно същият процес се
извършва около нас всеки ден.
Бенсън споменава, че д-р Джордж Л. Енджъл от Университета
на медицинския център в Рочестър е събрал цяла папка със
статии от вестници от цял свят, в които се говори за внезапна
смърт при неочаквани обстоятелства.
Във всеки един от случаите във външния свят не е станало
нищо ужасно.
Причинители са по-скоро отрицателните вътрешни представи
на самата жертва. Нещо я е накарало да се почувства безсилна,
безпомощна и сама.
Резултатът практически е същият, както в ритуала на
аборигените.
Интересно е, струва ми се, че се правят повече проучвания и
се обръща по-голямо внимание на вредното, отколкото на
полезното влияние на връзката тяло-ум.
Непрекъснато слушаме за ужасното въздействие на стреса,
или за хора, които губят желанието си за живот след смъртта на
любимо същество.
Всички ние като че ли знаем: отрицателните състояния и
емоции могат буквално да ни убият. По-малко знаем обаче за
начините, по които положителните състояния могат да ни
излекуват.
Историята на Норман Къзинс.
В своята книга „Анатомия на болестта” той описва как се е
възстановил чудотворно от дълга и изтощителна болест, като се
смял до оздравяване.
Смехът бил единственото средство, което Къзинс използвал,
при съзнателните си усилия да мобилизира волята си за живот
и за успех.
Главното в неговия метод било следното: той прекарвал
значителна част от деня, погълнат от филми, телевизионни
програми и книги, които го карали да се смее.
Това очевидно променило непрекъснатите вътрешни
представи, които е създавал, и смехът радикално променил
физиологията му, а оттам и сигналите към нервната му система.
Той открил, че последвали незабавни положителни промени.
Започнал да спи по-добре, болките му намалели, цялото му
физическо състояние се подобрило.
В края на краищата той станал съвършено здрав, въпреки че в
началото един от лекарите му казал, че шансът му да се
възстанови напълно бил едно на петстотин.
Къзинс заключава: „Научих се никога да не подценявам
капацитета на човешкия ум и тяло да се възстановяват – дори
когато преспективите изглеждат най-печални. Възможно е
жизнената сила да е най-малко разбираната сила на земята”.
Напоследът започнаха да се появяват много интересни
изследвания, които хвърлят светлина върху преживяването на
Къзинс и на други като него.
Проучванията изследват как изразът на лицето ни влияе върху
начина, по който се чувстваме и стигат до извода, че ние се
усмихваме не защото се чувстваме добре, не само когато сме в
добро настроение.
По-скоро усмивката и смехът задействат биологични
процеси, които всъщност ни карат да се чувстваме добре. Те
засилват потока на кръвта към мозъка и променят нивото на
кислород, нивото на стимулиране на невропредавателите.
Същото става с други изражения. Променете израза на лицето
си така, че той да съответства на състоянията на страх, гняв,
отвращение или изненада и точно това ще почувствате.
Вижте още и → Нашите убеждения или седемте лъжи за успеха
– Тони Робинс