Шри Нисаргадатта Махарадж - Аз Съм Нероден

Аз съм нероден
(Разговори с Шри Нисаргадатта Махарадж)
“Ела до заключението: Аз съм нероден, бях нероден и ще остана

нероден.” – Шри Нисаргадатта Махарадж
Издадена от
ПРАДИЙП АПТЕ, Доктор
Съставена от
Виджайендра Дешпанде
БЛАГОДАРНОСТИ
Г-н Дамодар Лунд, Професор по Английски език и Естетика, дълбоко заинтересован

от мистицизма и Будизма и пламенен ученик на Шри Нисаргадатта Махарадж, беше
редовен участник в сатсангите, провеждани от Махарадж в неговото жилище. Тази
книга е продукт от бележките, които той е взел по време на срещите, които е оставил
след себе си, преди преждевременната си смърт. Г-жа Камала Лунд, неговата съпруга,
беше достатъчно добра да ми позволи да използвам бележките за подготвянето на
книгата. Тя искаше книгата да се разпространява свободно в Интернет, както Махарадж
би искал, ако беше жив. Г-н Прадийп Апте, въпреки неговия забързан график, беше
достатъчно добър да редактира бележките при подготвянето на книгата, за което аз съм
изключително благодарен. Благодарен съм и на моя приятел Г-н Гаджанан Нетравали,
който ме насърчи да поема тази задача, както и да пусна уебсайта за безплатни
материали за Махарадж. – ВИДЖАЙЕНДРА ДЕШПАНДЕ
МОЖЕШ СВОБОДНО ДА РАЗПРОСТРАНЯВАШ ТАЗИ КНИГА КАТО ЦЯЛО. НЕ СЕ

ДОПУСКАТ ПРОМЕНИ ПО ТАЗИ ЕЛЕКТРОННА КНИГА. ТАЗИ ЕЛЕКТРОННА
КНИГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНА ЗА ТЪРГОВСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ
ИЗЦЯЛО ИЛИ ОТЧАСТИ. ЗА ПОДРОБНОСТИ И ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ ЗА
КНИГАТА, МОЛЯ ПИШИ НА vijaydesh7@gmail.com
1
Съдържание
1. Играта на елементите ...........................................................................................................3

2. Небитие .................................................................................................................................5
3. Отверстието на Брахма ........................................................................................................5
4. Aферата ‘Аз съм’ ..................................................................................................................7
5. Диамантът Кохинор .............................................................................................................8
6. Неродени деца ....................................................................................................................10
7. Отвъд концепциите.............................................................................................................12
8. Битие ....................................................................................................................................14
9. Обожавай ‘Аз съм’ .............................................................................................................15
10. В дланта ти е! ....................................................................................................................17
11. Рана ....................................................................................................................................18
12. Нисаргадатта .....................................................................................................................19
13. Приеми това (‘Аз съм’) като съдба ................................................................................20
14. Умът не може да те интерпретира ..................................................................................23
15. Династията на битието ....................................................................................................26
16. Всеки слуша, малцина практикуват ...............................................................................27
17. Изхвърли мислите! ...........................................................................................................29
18. Знанието няма форма .......................................................................................................30
19. Раждането е илюзия .........................................................................................................32
20. Илюзорността започва с твоите родители .....................................................................34
21. Изкуплението на Пол .......................................................................................................35
22. Едно село без ден или нощ ..............................................................................................39
23. ‘Аз съм - ността’ е Бог .....................................................................................................40
24. Викът на себе-унищожителя (‘Хар Хар Махадев!’) .....................................................43
25. Ти си безграничен ............................................................................................................44
26. Унищожи себе си, чрез собствената си идентичност ...................................................45
27. Беззвучният звук ..............................................................................................................47
28. Просто бъди, за да реализираш Небитието ...................................................................49
29. Телескопът ........................................................................................................................52
30. Ти не си това, което преживяваш ...................................................................................54
31. Как срещна своите родители? .........................................................................................55
32. ‘Аз съм - ността’ е първичната илюзия .........................................................................57
33. Медитация означава сливане с битието .........................................................................58
34. Погълни битието ..............................................................................................................60
35. Телесната идентичност е илюзия ...................................................................................62
36. ‘Аз съм - ността’ е временно в Безкрайното .................................................................62
37. Трансцендирай ‘Аз съм - ността’ ...................................................................................65
38. Дъхът на питона ...............................................................................................................66
39. Възрастта на нероденото дете .........................................................................................67
40. Аз не съм това, което мисля ............................................................................................69
41. Ти си, така че просто бъди ..............................................................................................72
42. Твоята съдба не е смърт, а изчезването на ‘Аз съм’ .....................................................76
43. Ти си принципът, който отхвърля тялото ......................................................................77
44. Аз съм нероден .................................................................................................................79
2
45. От не-съзнаване, изведнъж ‘Аз съм’ ..............................................................................80
46. Свидетелстващият принцип винаги възтържествува ...................................................83
47. ‘Аз съм - ността’ е безформена .......................................................................................84
48. Гуру означава не-индивид ...............................................................................................85
49. Няма друг Брахман, по-велик от теб ..............................................................................87
50. Докосването на ‘Аз съм - ността’ е нереално ................................................................87
51. ‘Ти си’ няма форма ..........................................................................................................89
52. Рибата извън водата .........................................................................................................91
53. Пробуденото знание е медитация ...................................................................................97
54. Нищо.... ‘Нещо за известно време’.... Нищо ..................................................................98
55. Цветът на ‘Виждащия’ ...................................................................................................101
56. Всичко се случва в знанието ‘Аз съм’ .........................................................................127
3
1. Играта на елементите
30 ноември, 1979
Махарадж: Удоволствието на двама е това, което е причината за това раждане, това
тяло, а резултатът е страдание за цял живот за някого. Само рядък човек идва тук,
Гуруто му показва резултата на това удоволствие. Той му показва огледало, което
отразява истинската картина. За един Джнани, смъртта е най-висшето удоволствие.
Веднага щом Съзнанието се раздвижи, умът създава Вселената. Сътворението е
Пракрити, Пуруша (Съзнание), а Пракрити (Природа) като такава няма име или форма.
Това тяло има усещане, че краят идва. Аз знам, че тялото е есенцията на петте
елемента. Петте елемента винаги са в постоянна промяна един спрямо друг. Тялото
произлиза от тяхната есенция. Индивидът счита, че тялото е негово собствено. Ние
мислим, че чуваме и виждаме с нашите уши и очи, но това, което наистина вижда и
чува, е битието.
Петте елемента никога не умират. Ако се отъждествяваш с твоето тяло, ти
съгрешаваш и ще страдаш по време на смъртта. Центърът на Съзнанието е на върха на
твоята глава. Квинтесенцията на пет елементната дейност е Съзнанието и
квинтесенцията не познава смърт. Битието не е личност, разбери битието и смъртта.
Накрая, ти, Абсолютът, не си битието. Петте елемента постоянно са във война в теб и
навсякъде. Конфликтът е непрекъснат, пространството е във война с въздуха, въздухът
с огъня, огънят с водата, водата със земята и така нататък, и всички те са изразени в
тялото.
Взаимодействието на четирите елемента води до тяхното утихване в земята. След
това имаме растителност и видове, поддържани от храна, имаме индивидуални
образувания. Конфликтът на елементите е изразен в човешкото тяло, а човешкото
същество казва: “Моят лош късмет”. Взаимодействията на четирите елемента утихват в
утробата на земята. От сока на растителността идват видовете, но формите прегръщат
тяхната идентичност. Така, ние имаме 85 милиона вида, това е историята на тази земя.
Този, който разпознава този принцип, какво би било неговото качество? Този,
който разбира Съзнанието, ще бъде отвъд Съзнанието, отвъд петте елемента. Той, при
смъртта, става океан от блаженство. Другите, които приемат себе си за тяло-ум, ще
претърпят травматично преживяване на страдание. Отъждествяването с тяло-ума е
резултат от блаженството само за една част от секундата.
Контрастирай удоволствието на Джнани с това на удоволствието на двама.
Светецът Джнанешвара е написал коментар върху Бхагавад Гита (“Джнанешвари”).
След това той написал “Амрита Анубхава” – Преживяване на Безсмъртие
(Мрит=Смърт, Амрита=Без смърт) – бездънен океан от блаженство.
Петте елемента и трите гуни създават хаос във вселената. Но как Джнани е засегнат
от всичко това? Разпознавайки тази игра на елементите, той я е трансцендирал. Тази
работа на виждане и видяното, наблюдател и наблюдаваното, ще си отиде и нищо няма
да остане. Просто бъди, просто бъди тих. Не бъди обезпокояван и остави ума да бъде. В
кой принцип ще има пробив? Единствено във времето, а времето ще изчезне. Този,
4
който наблюдава промяната, може ли той да се променя? Само неизменното може да
види промяната.
2. Небитие
1 декември, 1979
Махарадж: Моето битие не беше там, то се появи и е временно, Aз нямам контрол
над него. Аз не мога да бъда клиент на това, което Бог трябва да даде, нека бъде велик,
Аз не съм заинтересован. Знанието не може да бъде дадено на всеки. Човек губи
интерес. Ако загубиш интерес, дори светът спира да съществува. Именно заради
химикала (битието), саттва гуна, фотографиите са направени и съответно тази единица
расте. Всички действия са механични, така че всичко се случва според план.
Аз говоря във връзка с какво? От какво то се поддържа? Това е битието. След като
битието си замине, има небитие, което е вечно. Няма знание, няма бог, няма Ишвара.
Какво мога да говоря? Битието ще изчезне. Аз винаги възтържествувам в небитие.
От небитието, се появява битието. Аз самият трябва да знам как това се е случило.
Някои хора ме възхваляват, че съм като планина. Аз знам, че нищо не съществува,
имената и формите са категории. Нищо добро или лошо не може да се случи на никого,
никога не се е случвало преди, нито някога ще се случи. Така че защо да се безпокоя?
Формата и битието се случиха несъзнателно, иначе как щях да вляза в мръсното място
за девет месеца. Дори ако един плъх е мъртъв, човек побягва.
Хората говорят за духовност, в процеса, те изключват тяхното основно Себе. Стой
в твоето Себе и говори. Изследвай за себе си. Абсолютът е вечен, състояние на небитие
и е реален. Битието е временно и заедно с него се появяват петте елемента и така
нататък, няма битие – нищо. Нищо не може да ти даде компания на постоянна основа в
този свят. Хората ще имат моите спомени, някои щастливи, някои досадни, върху мен
въздействието е нулево.
3. Отверстието на Брахма
Махарадж: В дълбок сън нищо не е. Опитай се да хванеш това в будното състояние.
Моето мислене сега е насочено към петте елемента. По който и начин да мисля, аз
заключавам, че всички форми са творения на петте елемента. Формите, заедно с трите
гуни, действат по различни начини. Основната гуна е Саттва. Пракрити и Пуруша са
началните точки – създателят на петте елемента. Има осъзнатост в отверстието на
Брахма, което говори. Шуддха (чистата) Саттва – като капка от гхи (пречистено масло)
– е отверстието на Брахма. Тази малка капка съдържа картината на цялата вселена.
Интелектът на всеки един е различен, така че силата на интелекта се различава,
разбирането се различава. Първичната природа на съзнанието не е да остане постоянна.
Обектите продължават да се променят; когато умът спре, има не-ум. Самата природа на
5
съзнанието е да се променя, но ти мислиш за едно нещо, след това, точно в следващата
секунда, за нещо друго; ако съзнанието стане стабилно, то ще бъде осъзнатост.
Думите, включително нама-рупа (име и форма), по природа не могат да имат
никаква устойчивост. Дори идеите за себе си, са длъжни да се променят. Дай ми идея за
това, което смяташ като себе си; ти не можеш, тя се променя. Умът не говори на
личността, тя е негово творение, умът говори на ума, приятел, приятелка и така
нататък, всички са движения в съзнанието. В този момент на съзнание, където умът на
човек осъзнава “Аз съм” (Аз съм - ността), думата, дъхът и умът са едно.
Аз отивам на някакво място, седя и мисля, и формирам мнения; всичко е ум,
неговите движения. Отверстието на Брахма е Саттва, хармония, а умът e нейния
резултат. Саттва е създала света. Умът също е неин продукт; когато движението на
Саттва спре, умът изчезва и хората казват ‘той е мъртъв.’ Но знаещият казва, аз не съм
съзнание, ум или Саттва, аз съм отделен от елементите и техните продукти. Всичко,
което е видяно, е от петте елемента, колкото и извисена може да е една единица, тя е
краен продукт на петте елемента. Къде са индивидите или Аватарите след смъртта?
Умът, думата, името и формата нямат независимо съществуване отделно от петте
елемента.
За мен няма смърт и раждане, за комбинацията на петте елемента, тяхната есенция,
техните продукти – формите – началната точка е Пуруша и Пракрити. Пуруша и
Пракрити нямат форми, така че как могат да бъдат унищожени? Всъщност, това е
‘муламая,’ основната причина за илюзията. Когато Съзнанието започне да раздвижва
формите и Вселената възникне, те са моето собствено тяло. От една малка капка
Саттва, възниква цялата Вселена. Моето собствено тяло и свят, в тази Саттва ли са? Аз
отказвам да приема, как това може да бъде? Това е лъжа. Там е тялото, така че аз
страдам, казваш: там е светът, как може целият да бъде илюзия? Но умът е концепция,
всички думи са движения в съзнанието, следователно, фалшиви. Когато видиш
фалшивото като фалшиво, умът се успокоява и изчезва.
Има различни човешки раси и веруюта, всяко възхваляващо и клеветящо другите.
Всички те са движения в Съзнанието, излъчвани от небитието. Моето битие вижда
фалшивото като фалшиво, затова аз не ги коментирам. Всичко, което придобиваш, дори
знание, е фалшиво, нула; опитай се да трансцендираш знанието. Само понякога, рядък
човек по време на смъртта, ще осъзнае, че той не е тялото; тялото се разпада в огъня и
се слива с петте елемента.
Брахман е една концепция, тъй като той няма да бъде в моята компания за дълго.
Само за кратък период, докато битието е там, светът е там. За този, който осъзнава
заминаването на битието, има блаженство. Невежите се въвличат в битието,
следователно има травматично страдание за тях. Всичко е страдание – будността,
дълбокият сън и състоянията на съновидение, петте елемента и трите гуни, осъзнай
това и се отърви от страданието. Невежият умира, докато този, който разбира, е
освободен. Умът трябва да пее ‘Аз съм’ без думи. Бъди освободен; ако мислиш, че си
придобил знание и това е твое постижение, тогава ти все още си далеч от Себе-
познание.
6
4. Аферата ‘Аз съм’
Махарадж: Има клиент за всичко, но каква е причината твоето битие да бъде
клиент? Първичната концепция е ‘Аз съм’, от нея са създадени всички други
концепции. Ти си дошъл от първичната концепция, докато имаш нуждата да бъдеш, ти
имаш този изобилен, чудесен свят и всички Богове са на разположение. Разликата
между света и Брахман е дошла, тъй като ти искаш да поддържаш твоето битие - ‘Аз
съм’; проявеният свят е направен важен от теб, тъй като ти искаш да бъдеш. Но когато
нуждата за битие не е чувствана както в дълбок сън или накратко, когато съзнанието не
е съзнателно, няма нужди. Когато съзнанието е там, то винаги ще се нуждае от
съзнание, когато съзнанието не е там, къде е нуждата от нещо изобщо? От каква полза е
наличността на света? Светът и неговия господ са единствено неприятност в моето
състояние. Нуждата да бъдеш е робство, няма нужди - няма робство. Аз няма да бъда
глупав и да питам как Аз съм в отсъствието на съзнание. Не може да се говори за
състоянието преди съзнанието. Преживяванията и всички разговори са в сферата на
съзнанието. Този, който е разпознал, разбрал и трансцендирал себе си, може да говори,
в противен случай, той е хванат в заклещващото движение на Мая; ти си хванат от
твоите собствени пипала (отъждествяване с тяло-клещите). Заради твоята собствена
заблуда, ти задаваш въпроси, ти си хванат и оплетен във все повече и повече
концепции.
Информация за мен, в отсъствието на съзнание, никой не може да ми даде. Аз също
нямам нужда от нея; тъй като това е така, ти си объркан от мен. Аз имам пълно знание
преди битието, което е вечно. В будното състояние има борба и умора, в дълбок сън
има релаксация, това е цикъл. Каква е целта?
Посетител: Да се поддържа съзнанието. Какво е отвъд него?
М.: Каквото е без него (съзнанието) е съвършено. Единствено това е, нищо друго.
Моето тяло е вселенско, не индивидуалистично. Каква е тази афера ‘Аз съм’? Разбери я
и бъди отделен от нея, трансцендирай я. Просто бъди.
П.: Къде е отишло егото на Махарадж?
М.: То не е индивидуалистично, то е способно да се проявява, но когато е проявено,
то вече не е индивидуално страдание.
П.: Каква е ползата от себе-реализация?
М.: Нишкам (стабилен) Парабрахман. Когато си ударен от болка, докторът ти дава
мехлем. Кой е клиентът? Болката е клиентът, не ти.
П.: Болката отива ли си?
М.: Тя е просто събитие, което се случва, разбери я и премини през нея. ‘Аз’
съзнанието е болка, както и щастието. Ти се събуждаш щастлив сутринта, а когато
денят непредне, има нещастие. Без ‘Аз’ съзнание, можеш ли да разбереш нещо? ‘Аз’
съзнанието е нещастие, затова ти търсиш щастие. Това, което правиш с усилие, е
нещастие. Дори сега, Аз говоря от дълбок сън, така че това идва от сън. Аз му се
насладих, така че Аз говоря. Сънят е мрак, пълен – това е невежество. В тъмнина,
7
невежество, Аз говоря. Знание от невежество е невежество. Това знание е илюзия. Едно
дете родено от невежество, казва аз съм Брахман.
П.: Кой прави това?
М.: Това е капанът на твоя ум. Ако не преживяваш твоя ум, ти си освободен. Защо
наричаш едно нещо логично? Състоянията на будност и дълбок сън са твои
преживявания. Ти не приемаш това, което казвам, защото ако го направиш, ти си нищо.
В действителност нищо не може да бъде дадено и взето, наречи го логика,
преживяване. Разбирай го както искаш, тук приемането и отхвърлянето са
трансцендирани. Родителите са ти дали име; като го оставиш настрана, можеш ли да ми
дадеш твоето име или отъждествяване? Атманът е безформен, имената и формите са на
тялото. Съзнанието също е илюзия, не-личностно, не-вербално. В момента, в който не
разпознаеш ума и тялото, ти не чувстваш лишение; можеш ли да кажеш, че небето е
болно?
Храната съдържа, както полезното, така и непотребното, така че това, което е добро
или лошо, е относително. Цветята в крайна сметка са мръсотия, но докато се купуват,
те струват петдесет рупии. Аз не обсъждам Брахман или Мая; Аз ти казвам моята
история, която е и твоята история. С Атмаджнана (Себе-познание) ‘Аз’ съзнанието не е
там. Тогава Аз не се безпокоя за Бог или илюзия. ‘Аз съм’ е началната точка както на
нещастието, така и на щастието.
5. Диамантът Кохинор
Махарадж: Като търсач ти е казано, че ти не си тяло-ума, въпреки че си в тялото, а
ти си знание. Така че ние виждаме това всепроникващо знание във всичко. Тялото –
мъж или жена – има форма, но съзнанието няма форма. Този, който се смята за мъж или
жена, не е търсач; търсач е този, който търси знание.
Преди появата на форма в утробата, хранителните продукти приемат формата ‘Аз
съм’ и това се появява за девет месеца. С раждането, телесните функции започват,
детето не знае, че то е. Когато детето започне да се идентифицира, чувството за ‘Аз съм
- ност’ приема форма, едва тогава майката може да учи на заблуждаващите заглавия
като име на тялото и така нататък.
Преди състоянията на будност или сън, е Парабрахман. Състоянието, което ти дава
знание, е Брахман.
Посетител: Необходимостта от себе-познание се различава от човек до човек;
интелектуалците нямат време за всичко това.
М.: Хората, които са получили знание, са обикновени хора.
П.: Решено ли е това при раждането?
М.: Знанието бидейки невежество, също не е задължително (в крайна сметка). Тъй
като твоята утроба не е чиста, ти таиш страх; когато си в утробата в продължение на
8
девет месеца, единствено знанието, че ‘ти си’ е там – нищо отвъд него. В утробата
знанието е там, но е латентно. В тази запалка (Махарадж държи запалката), пламъкът е
латентен, запалката знае ли пламъка? Какво смяташ, че си? Ако вземаш себе си за
тялото, ти си въвлечен. Ако вземаш себе си за знание, няма въвличане. Някой е
провокирал Гуруто в теб, именно Гуру е този, който получава знание и е този, който
говори.
П.: Не е ли възможно да се преструваш, че си Абсолюта?
М.: По-важно е да се отървеш от чувството за тяло-ума, вместо да се опитваш да
бъдеш Абсолюта, останалото ще се случи. След реализирането на Себето, всичко се
случва. Тогава не стои въпроса да ставаш въвлечен или не.
П.: Но може ли човек да преживее качествени промени преди и след това?
М.: Каквото си въобразяваш, че си, ще бъде погребано; каквото говоря, също ще
изостави тялото и ще изчезне. Да започнем с това, че ти си този принцип, който
изоставя тялото и избягва. Втора стъпка, отъждестви се с този принцип, който напуска
тялото. Трета стъпка, Джнана, разпознава това Божествено състояние и го
трансцендира. Повтарям, принципът, изоставящ тялото е Божествен, пълен със знание;
най-висшият е този, който разпознава този Божествен принцип и го трансцендира. Този
принцип, който напуска тялото, заради въвличането в тялото, си въобразява, че ще
умре. В действителност, тялото също няма смърт; то има живот във връзка с битието;
без битието, то е мъртъв плъх. Ти си този принцип, който изоставя тялото, след това
кой си ти? Тялото или този принцип? Така че къде е въпросът да се грижиш за този
принцип?
Проявеният свят реален ли е? Ти правиш от мухата слон, той реален ли е? Тук е
светът и на теб ти е казано да се държиш съответно, и времето минава. Опознай твоята
истинска идентичност и всичко ще бъде ясно. Всички писания са адресирани до ума,
докато аз говоря за откриването на това, което ти наистина си. Коренът на света е
абсолютно невежество, единствено невежество. Независимо от това, ти следваш
общоприети правила, за да прекарваш щастливо времето си; нещастията идват с
привързаност; стани цял, тотален, и тогава няма нещастие.
Да изследваш относно илюзията, е да отидеш да търсиш дете, родено от безплодна
жена. Така че целият ти живот няма да бъде достатъчен, за да го намериш. Хората
ходят на луната; те търсят края на космоса. Животът на Брахман също е илюзия; там е
краят на космоса. Тази илюзия (Мая) те изпраща да откриеш космическата граница;
виж нейната палавщина; тя не те изпраща в центъра!
В дълбок сън, ти се събуждаш и извикваш, кой създава илюзията? Нейното
съзнание, ‘Аз се събудих’; ти си основната илюзия, ти си женен за битието. Какъвто и
да е резултатът, ти ще знаеш, че самото битие е илюзия. Честно казано, знанието ‘ти си’
е най-непочтеният принцип; ти си женен за Брахман. Аз те засаждам в битието, което
‘ти си’, след това може да си ходиш. Разбери себе си и всички загадки ще бъдат
решени. Аз ти давам капитал, инвестирай го, изследвай и открий истината, изследвай
Себето.
9
Сънуваният свят реален ли е или е нереален? Самият инцидент ‘Аз се събудих’ е
нереален. По същия начин, твоето битие реално ли е или е нереално? Дори когато
мислиш, че ‘ти си’, не е ли това също концепция?
През цялото време аз казвах на Джоузеф да си ходи, но сега казвам, изчакай и
записвай. След моето заминаване, публикувай книга, те (хората) ще питат, наистина ли
срещна такъв човек? Диамантът Кохинор!
6. Неродени деца
Махарадж: В съня, съзнанието е латентно; когато станеш, съзнанието казва: ‘Аз
имах добър сън’. Може да му дадеш всяко име, което ти харесва – тяло, ум, но това е
атрибут, който е бил латентен в дълбокия сън; не е това, което сетивата ти казват.
Хранителното тяло винаги ще има желания; битието е ароматът на същото тяло. Преди
него, аз не знаех себе си; това беше лишено от преживявания състояние; внезапно,
осемте улики (петте елемента и трите гуни) на преживяване и съзнаване бяха захранени
с много информация – раждане, тяло и така нататък; с всичко това, аз започнах да
страдам. Моят Гуру ме посвети в изследване относно мен. Преживях ли моето раждане
и родители? Не съм, така че аз ги отхвърлих. В процеса, започнах да изследвам моето
собствено битие, то беше временно състояние, така че го изхвърлих. Аз съм свободен
от страх сега, тъй като знам, че това състояние ще си отиде. Аз нямам страх от моето
битие, тъй като ще преживея същото (заминаването на битието). Заради концепции,
смятах себе си за личност и поради това концептуално състояние, моето истинско
състояние страдаше.
Точно докато те мъмря, аз слушам моите приятели; техните мисли ми говорят, дори
се появяват видения; аз им казвам да млъкнат. Аз мъмря мислите и виденията. Някой
ще се кара ли с мислите си? Когато тези чужди или несвойствени мисли са оставени
настрана, Себето започва да покълва и да предава знание. Тогава именно реализираният
принцип е, който възтържествува, който никога не е бил създаван, но се държи сякаш е
създаден. Кой наблюдава или свидетелства тогава? ‘Аз, Абсолютът’. Ако няма мисли,
няма страх и тогава Себето покълва.
В отсъствието на битие, какво съм правил? Моите неродени деца, какво правят те?
Същото, което правих преди появата на това битие. Светът, умът и всичко е обширно;
как настъпи това бедствие с пристигането на битието? Така че аз трябва да изследвам
причината за бедата, която е битието. Помисли как дойде в този тяло-комплекс, вместо
да изследваш света.
Тялото пада, но какво се случи с мен? Понеже този принцип, за който нямаш
отговор, е съвършен, какъвто и отговор да получаваш е грешен. Ако аз мисля за този
свят, защо да не изследвам относно преди съзнанието? Ако се захвана с този въпрос,
трябва да изследвам, какво е този принцип ‘Аз съм’? Аз бих предпочел да играя с това
неродено дете, тъй като вечният Парабрахман и неродените деца са еднакви.
Ти искаш да имаш знание. Какво имаш предвид под това? Дръж се за този
принцип, който разбира, разпознава мислите и бъди тих. В името на твоето благо, какво
10
си ти? Изследвай това. Забрави кой кого измъчва; стабилизирай се в твоето най-
интимно битие, като каквото ‘си’. Какво си ти? Изследвай, проблемите на проявения
свят могат да бъдат решени по-късно. Няма правилен отговор на ‘кой си ти?’, няма
отговор е най-правилното; всеки отговор, който получаваш, не е вечен. Този вечен,
нероден принцип, който е бил обвинен в раждане, сега говори. ‘Аз чувствам, че съм
виновен’. Каквато и вина да приемеш, ти трябва да страдаш. В една държава, която не
си посещавал, се случва грабеж; полицията те арестува там. Ако приемеш, ти страдаш,
може би доживот. Аз не приемам обвинението; Аз не съм посещавал това място. Аз не
съм крадец. Аз пледирам това – ‘единствената ми вина е, че приемам, че съм роден’.
Остави я! Аз не бях роден по мое желание с моето знание; Аз нямах знание за моето
битие. Абсолютът няма обхват, той е нероден. Преди моята поява (битие), никога не
беше минавало, че съм бил, така че къде е възможността да се чувствам виновен? Ако
ти имаше мъдрост, ти би отхвърлил битието. Няма тяло означава няма знаене, няма
съзнание; в изначалното състояние, петте елемента и трите гуни не са там.
Този, който асимилира това, което казвам сега, няма причина да бъде нещастен.
Светът е пълен с емоционално нещастие. Един червей се ражда от разложена храна. Аз
не съм този червей, въпреки че е направен от храна; битието е продукт на храната.
За да реализираш Себето, сграбчи знанието, че ‘ти си’. Направи това в нозете на
твоя Гуру. Твоето битие означава ‘Ишвара’, което е и Гуру, което е Себето. Нозе
означава ‘чаран’, чар – да се движиш – това, което ти дава движение; този принцип
[битието] започва движението. Сливането на индивидуалното с вселенското, се случва
чрез садхана (практика).
Петте сетива на действие и петте сетива на знание, действат ли сами? Петте
елемента дават възход на петте сетива на знание. За проявлението, осем от тях - петте
елемента и трите гуни - произвеждат есенцията. Саттва гуна произвежда проявения
свят на форми; знанието, че ‘Аз съм’ е едновременно създадено. Това, което е
създадено, е знанието за съществуване; индивидът предполага, че това знание му
принадлежи. В тази стая има индивидуално съществуване. Но целият проявен свят е
Ишвара; Ишвара е като град, Той е там. Тъй като вярваш, че си индивид, ти умираш;
разликата е, че индивидът умира, докато Ишвара, цялото проявление, не умира; то няма
ограничения като тези на индивида.
Аз преживявам проявения свят, но преди него, аз преживявам ‘Бинду’, точката.
Когато аз съм това Бинду, всичко е, светът също е. Бинду и светът не са две. ‘Бин’
означава без, а ‘ду’ означава две, така че, няма дуалност. Бинду - точката на ‘Аз съм -
ността’ - аз преживявам това. Какво е това? Това е самото преживяване на петте
елемента и трите гуни – цялата вселена. Това е моята интимна връзка с единствено ‘Аз
съм’ – единствено Бинду.
Ти ходиш на поклонения, за да ти се случи нещо добро като на индивид. Но ти не
си индивид, ти си проявения свят. Това ‘ти си’ означава целия свят, на каквото и
проявление да се наслаждаваш, то е вселенско. Това знание е за малцината редки хора,
но вместо за това проявление (‘ти си’), ти се държиш за индивидуалността.
Каквото е наблюдавано в проявения свят е твоето собствено Себе, Наблюдателят е
‘Аз съм’, Той е вместилището на петте елемента и трите гуни. Цялата вселена е в
11
действие поради трите гуни. Играта на целия свят се основава на петте елемента и
трите гуни. Но ти се придържаш към твоето тяло; тялото също е игра на петте елемента
и трите гуни. Цялата вселена е в пълна игра, тя е като уринирането. Ти си една капка
ако смяташ себе си за индивид. Една капка от океана е солена, а соленият вкус е
знанието ‘Аз съм.’ Да предположим, че капката изсъхне, океанът не го е грижа – една
капка от океана изсъхва на скалата. Подобно, в пет елементната игра, ти си една капка;
или оцеляваш или умираш, елементният океан е незасегнат. Но как да бъде разбрана
тази проявена природа? Бъди вкуса, разбери вкуса. Милиони капки изсъхват, но
океанът е незасегнат. Милиони умират, но как са засегнати петте елемента? Понеже се
ограничаваш до тялото, ти страдаш.
Реализираният не може да таи идея за добро за себе си, за него дори ако целият
свят е унищожен, нищо не се случва. Реализираният, разбира се, не е повече човек.
Няма нищо друго освен ядрото на твоето Себе – Бинду, нищо друго не е. Единствено
Кришна е казал, че няма нищо друго. Медитирай непрестанно, за да постигнеш
Самадхи, но това знание ще покълне единствено от теб. Тъй като Аз съм преди това
(съзнание), Аз говорих за Бинду. Сега, какво се случва със съзнанието, когато ти си
преди него? В будното състояние, как разбираш, че си заспал? Какво правиш в дълбок
сън?
Посетител: Просто съм.
М.: Харесва ли ти това ‘просто съм’?
П.: Не.
М.: Твоето битие не се радва да бъде в дълбок сън. Осъзнат ли си, че си мъж или
жена в дълбок сън? Открий какво си; ти знаеш, че ‘ти си’; разбери, тогава; каквито и да
са изискванията за това, ти ще знаеш. Фината хранителна есенция е живот; все пак по-
фино е качеството на знаенето. Знанието ‘ти си’ е като частица от небето, тя е по-фина
от пространството и може да разпознае пространството.
П.: Каква връзка има тя с живота?
М.: Целият свят е издържан и поддържан от частицата знание ‘Аз съм’. Без ‘Аз
съм’ няма живот. Те са взаимозависими; няма едното без другото. Аз съм преди ‘Аз
съм’, което е истинско, вечно и неизменно. Битието, светът и тялото са обвързани с
времето, твоят живот не е завинаги, той се издига и залязва, както състоянията на
будност и спане се редуват. Тоталността на проявлението процъфтява, докато битието е
там. Дъждовната вода няма вкус, но от нея получаваш толкова много, ти добавяш
съставки към нея и пиеш. Аз ти давам чиста храна, но ти я намираш за безвкусна, така
че ти я замърсяваш, добавяш сол към храната в името на вкуса.
7. Отвъд концепциите
Махарадж: Аз принадлежа на природата на всичко и все пак на нищо. Аз не
заставам в движението, а в източника. Каквото казваш може да бъде единствено в
движението, в съзнанието. Аз заставам преди съзнанието, движението. Аз не съм
12
засегнат от твоите реакции, позитивното и негативното ще зависят от твоите реакции,
но аз съм незасегнат. Аз нямам средства за демонстриране на моята истинска природа;
думите излизат от състоянието, в което съм. Да приемеш тези думи или не, е твой
проблем; аз говоря, защото ти си дошъл.
Посетител: Вие сте унищожителя на тяло-ума.
М.: Аз не съм засегнат от реакции.
П.: Но има физиологически ефекти.
М.: Аз ги уважавам, но не съм засегнат от реакции. Именно според твоето
отношение, правилно или грешно, непълно или пълно, резултатите ще бъдат съответни
и реакциите ще те засегнат. Думите идват при мен, понеже ти си тук; във връзка с
моите думи, кой какво казва, аз не съм засегнат. Аз съм като пространство. Ти идваш и
си отиваш, аз съм неподвижен, вечен, аз не съм въвлечен в действията на петте
елемента. Нищо не ме докосва; аз съм неизменен, опитай се да разбереш. Страданието
ще бъде твое, ако вземеш някаква проба, тъй като тя ще е свързана с петте елемента; Аз
не съм в тази сфера. В проявеното състояние, пет елементната игра има форма и
дизайн, аз нямам форма; ако изобщо прегръщам елементите, това е защото всичко съм
аз, дизайнът е на елементите, не мой. Раджниш дава различни концепции; аз не мога да
бъда уловен от тези концепции. Концепциите са твои; аз не съм въвлечен в
концептуалния свят. Така че, когато ме погледнеш, аз не съм човек, аз съм проявеното,
не индивид. Ако искаш да ми припишеш форма, тя ще се отнася до петте елемента и
трите гуни. Петте елемента се разпадат, но аз не изчезвам.
Например, аз съм поканен да остана на някое място. Стаята, в която стоя, става
моята стая, но тя принадлежи ли ми? Всичко принадлежи на петте елемента. Основният
принос на петте елемента е ‘Аз съм’, петте елемента се разпадат, ‘Аз съм’ си отива и
човек е обявен за мъртъв. Където и да остана, аз винаги знам моето перманентно
жилище.
Раджниш излага знание за концепции. Те (мнозина) говорят на основата на
концепции, не от позицията преди съзнанието. Понастоящем, моето истинско
състояние е различно; ти си предан към моята форма като петте елемента; щом
разбереш, че всичко е илюзия, ти също си там, където няма отиване, няма движение.
Докато се нуждаеш от себе си, ти си важен, ако не, тогава не си. Каквото и да
наблюдаваш, ти не изискваш; този принцип, чрез който ‘ти си’, е по-велик. В будното
състояние ‘ти си’, така че ти имаш нужди; в отсъствието на ‘Аз съм - ност’, къде са
нуждите? Въпреки че си, нямайки знанието за битие, има не-битие; това състояние е
източник на покой. Пълната релаксация е забравянето на себе си; тогава няма
страдание. Всички нужди се излъчват, когато ‘ти си’; ти имаш желания (за материални
обекти), докато битието е там.
Усещането за вкус идва от елемента земя, възприятието идва от въздуха, а звукът
от пространството, но първичната концепция е ‘Аз съм’. Първо, без звук, ти знаеш ‘Аз
съм’ (както когато се събуждаш от дълбок сън), след това казваш ‘Аз съм’, с това идва
нуждата ‘да бъдеш’. Със заминаването на жизнения дъх, няма звук, няма език, няма
топлина – това е смърт, смъртта също е концепция. Независимо от това, всичко
пребивава в качеството на хранителната есенция (‘Аз съм’), когато това изчезне –
13
всичко свършва. За да поддържаме битието, продукта на храната, ние ядем храна, но
това не е твоята идентичност.
П.: Каква е ползата от стремежа към реализация? Ако човек е реализиран...
М.: Ако имаш порива да отидеш до тоалетната, ти ще тичаш. Подобно, нуждата на
невежия е поривът да има знание; той ще се втурне към него. В невежото състояние,
ако останеш тих, тогава принципът ще остане тих. Защо си приписваш авторство за
твоите състояния на будност и дълбок сън? Те се случват съвсем естествено, каква
власт имаш над тях? Дори идентичността на ‘Аз съм - ността’, можеш ли да
претендираш да я задържиш вечно? В невежото състояние, ти идваш и говориш тук.
Докато нямаш твърдо убеждение относно себе си, едно или друго нещо трябва да бъде
направено.
8. Битие
Посетител: Възможно ли е да се знае как сме със и без тяло?
Махарадж: За Джнани, да, реалността е позната от него и той пребивава в
недуалност. Но всичко което е, е единствено неговата форма. Дори и Господ Рама
трябваше да потърси помощ от петте елемента, но той не беше индивид. Сега в това
(Махарадж), ти виждаш форма, заради границите на пет елементните форми; ако
дойдеш тук (където е Махарадж), ти ще бъдеш свършен! Ти ще видиш вселената като
едно цяло. Докато твоето битие е, има форма; няма индивид, само елементите. Каквото
произхожда от земята само по себе си е невежество, така че всичко е невежество.
П.: Тази земя знание ли е или е невежество? Каквото се излъчва е невежество?
М.: Джнани трансцендира знанието; всички форми са от земята и се връщат към
земята. Що се отнася до това как те (Джнаните) са без форма, само те знаят.
П.: Какво е Аум? Аум Мая ли е?
М.: Аум и битието са едно и също; каквото се появява, ти просто му даваш име.
Моята вътрешна реалност е тиха, огънят е пламък, но тих. Докато индивидуалната
личност е там, ти имаш болка и удоволствие, няма индивид и всичко свършва. Огънят в
тази салфетка е невидим; в нея има пламък, но тих. От твоето съзнание идва
пространството, въздухът и огънят; веднъж щом разбереш истината, тогава няма
значение дали Мая съществува или не. Интелектуалните хора няма да ме познават сто
процента, докато обикновеният, прост човек, ще ме познае. Дори и с най-малката
интелектуалност е трудно; обаче, обикновеният, прост човек ще медитира лесно.
П.: Има ли знание, в която и да е дума?
М.: Този, който е Вечен, използва думите, за да говори. Щом знам какво съм и
какво не съм, аз няма нужда да се безпокоя за други неща. Аз съм Вечното без край, без
начало.
14
П.: Обикновеният човек има знанието, за да знае какво той не е, след това нищо
друго не е необходимо.
М.: Човек трябва да гледа към себе си като към това, което той е, не е необходимо
да се безпокои за другите. Ако някой каже, например, ти си това или онова, ти
изследваш и откриваш, че си по-велик, ти си Вечния принцип. Всички думи са само
ориз и къри! В крайна сметка, Саттва е това, което е родено, същата единица,
останалите са просто имена, баща, майка и така нататък, разширено съществуване чрез
битието. Животните, растенията и останалите, всичко e Саттва, съзнанието е родено.
Утроба означава скрит, ‘Хираня гарбха’ (златната утроба) означава скрит като огън в
утробата на кърпата. Кърпата е земя, хранителната обвивка е жизненоважна, както и
дъхът. Накъде се отправяте всички вие? Наникъде, това е окоп от концепции. ‘Аз съм’ е
обективно, именно ‘Аз съм’ е това, което изследва и е това, което ликвидира себе си и
се стабилизира във Вечността. Бебето от епруветката е създадено от соковете на
човешките същества, могат ли да създадат такова, от растителност? Дръж факел и там
има лъч светлина, как можеш да избягаш отвъд лъча на светлината? ‘Близо’ и ‘далеч’ са
качества на какво?
П.: В захарта има сладост, Битието е в какво? Какво го съдържа? Каква е причината
за битието?
М.: Хранителното тяло е причината за битието, сладостта на сиропа е от захар.
Тялото е направено от елементи; квинтесенцията или качеството (гуната) е ‘Аз съм’. Ти
попълваш хранителното тяло или ‘Аз съм - ността’ с храна и вода. Слушай това, което
казвам.
П.: Първо се появява ‘Аз съм - ността’?
М.: От Съзнанието, петте елемента, трите гуни и светът идват. Битие означава
космоса, вселената. Къде си ти преди раждането и след смъртта? Ти си в това Съзнание,
в слоевете на космоса.
9. Обожавай ‘Аз съм’

Махарадж: Аз се отделих от хранителното тяло. Цветята идват в различни цветове,
но те са съставени от същите пет елемента. Защо трябва да се безпокоя за различията?
От същите пет елемента възникват всички форми с различни срокове, никой няма
контрол над този срок. Различните форми, според тяхното мислене, имат различни
дейности.
Относно всички вас, вие имате желание за истината; то е възникнало от вашата
индивидуалност, така че вие го преследвате.
Посетител: Махарадж е обожавал Ишвара.
М.: Какво е Ишвара? Моят Гуру ми каза, че този, който слуша, е самият Ишвара.
‘Аз съм’ е Ишвара, има различни имена, дадени на това ‘Аз съм’, но това ‘Аз съм’ не е
твоето тяло. Твоето знание ‘Аз съм’ съдържа цялата вселена, в момента е трудно за теб
15
да повярваш, така че за момента го обожавай. Битието съдържа всичко, обожавай това
и всички твои изисквания ще бъдат изпълнени. В крайна сметка знанието е твое.
(Бележка: Обожаването на Махарадж е било в невежото състояние, сега неговото
състояние е различно. В момента той вижда теб като себе си, той съдържа всичко. Вече
няма индивидуалност, каквото виждаш е той и ти също се съдържаш в него. Той не е
индивид с форма, той е всепроникващ. При него няма въвлеченост, когато прави
бхаджаните, неговия Гуру го е помолил да прави бхаджаните, така че той ги пее.)
Всички форми имат петте елемента и водата е там във всички форми. Невежеството
е твое, тъй като ти вярваш, че си индивид, не е мое. Що се отнася до мен, няма раждане,
няма смърт, сътворение, унищожение и страданието ще продължи.
(Бележка: Махарадж е всепроникващ, той е тоталност и това е неговата Нисарга
(природа). Петте елемента, трите гуни и Пракрити и Пуруша продължават да създават
природата, всички форми възникват и се разтварят в нея; Буддха също се е слял с
природата. Няма индивид, няма проявление без елементите и Пуруша и Пракрити,
мъжкият и женският аспект. Ти мислиш от гледна точка на мъж и жена, но за
Махарадж, Пуруша и Пракрити нямат форми.)
Заради твоите тяло-ум, ти не можеш да разбереш Пуруша и Пракрити. Поради
тяхната дейност, сътворението продължава, в действителност няма мъж и жена. Има
стомана и има толкова много продукти, направени от нея; тя зависи от употребата,
която ние искаме да ѝ дадем. Съзнанието е еднакво във всички форми, но поведението
на всеки е различно, което е решено по време на раждането, различията продължават,
докато формата е там.
Формите се разпадат, но няма разлика в моето преживяване. Няма разлика между
качеството на роденото и нероденото дете, това са великите новини за просветлението.
Човек е роден или нероден, разликата е само в раждането или не-раждането, в
действителност няма разлика. Роденият изчезва и отново става идентичен с неродения.
Разликата е временна, моето тяло е подобно на нероденото и така аз съм щастлив. Това
съществуване е моментно, защо му отдаваш значение? Ние вярваме, че това е дълъг
период, но той е моментен като сън. Петминутен сън, но сто години живот се съдържат
в него. Филмът изобразява една история на живот, но това е умението на писателя; то
реално ли е? Животът е като това.
Всички създания, светът и Брахман са резултат от твоето битие. Въпреки че е
трудно да повярваш, повярвай го. Единствено Кришна е изложил това знание, всичко е
мен и аз съм всичко. Когато говоря с теб, Джоузеф, аз ти давам информация относно
теб. Ти може да мислиш, че аз говоря за някой друг. Моят гуру ми каза, аз говоря
относно теб и ето как аз разбрах; Джоузеф, ти имаш това знание. Преди смъртта, ще
кажеш ли с убеждение, че всички същества, светът и Брахман са мен? Можеш ли да
кажеш това с убеждение? Този свят е сън, но той е Аз; каквато информация чух, е
информация относно мен, кой може да каже това с увереност? Много е трудно да чуеш
такава увереност някъде.
Ние смятаме себе си за мъж или жена. Това е грешка, която извършваме, заради
отъждествяването ни с нашето тяло. Брахман не е нито мъж, нито жена. След като
получи това знание, чрез твоето собствено преживяване, ти ще станеш всеобхватен,
16
всепроникващ. Това тяло или мъжко-женското преживяване е болест. Не говори с
хората за другите, а се дръж за себе си. Бъди установен в Знанието, не говори за него,
имай твърдо убеждение. Когато разбереш, установи се, тогава ти не се нуждаеш от
думи, думите са излишни. Само рядък човек ще каже всичко това, Кришна е казал: ‘Аз
видях себе си, не света; каквото виждам, съм аз.’ Щом се установиш в това знание, ти
можеш да умреш във всеки един момент, който пожелаеш. Пророкът Мохамед и
Христос са били така; моята природа също е така. Те са се държали така, тяхната
природа е моята природа. Възползвай се от това знание, асимилирай го и ще загубиш
този навик да критикуваш другите; Кришна е казал, когато ти си това, кой кого ще
критикува?
Нисарга не познава правила на поведение, природата е такава, смъртта е
неизбежна, така че следвай твоя Гуру и умри, Гуруто казва, че ти си всичко, бъди това.
Каквото знание давам, тече спонтанно, аз не цитирам никого. Каквото не знам
директно, аз не го вярвам. Моето знание не е знание за Брахман или Ишвара, Брахман и
Мая са само местни жители на моята природа. Когато никога не усещах каквато и да е
нужда, това състояние беше съвършено. Когато чувствах нужди, изискванията
нарастваха и аз бях несъвършен. Смъртта е неизбежна, така че защо да не умреш с
пребиваване в думите на Гуруто: ‘Аз съм Брахман’. Този ‘Брахман’ като индивидуално
съзнание, разбира се, е ненадежден!
10. В дланта ти е!
Махарадж: Ти крещиш в пустошта, с което не можеш да доведеш до никаква
промяна индивидуално. Наблюдавай, бъди, наслаждавай се и не се опитвай да
довеждаш до промяна в проявлението, такова, каквото е. Най-доброто състояние е
просто бъдене, без да се желае. Ти говориш като индивид, вземайки под внимание
фрагменти, оттук и нещастието. Можеш ли да доведеш до някаква промяна в природата
на водата? Като индивиди в невежество, вие се страхувате от смъртта и бивате
унищожени от нея. Няма смърт ако отидеш до източника, откъдето произлизаш. С
натрупаното знание, ти искаш да го притежаваш, така че има нещастие. Каквото си
натрупал като знание, остави го да изтече и просто бъди. Когато се откажеш от всичко,
хората ще падат в твоите нозе, само гледай. От момента на битието до началото на
всичко, включително и това, което си днес, е все спонтанно.
Ти си приел това дегизиране (охра одежди), в твоята истинска природа; ти не
принадлежиш на това. Когато реализираш такова състояние, всичко ще бъде направено,
не участвай, просто гледай събитията без усилие. Раджниш, Муктананда и останалите
не правят нищо, всичко се случва без усилие. Аз ти казвам от гледището на моето
собствено разбиране. Логиката на духовността е това, което дава удовлетворение;
духовното различаване ти помага да не бъдеш нещастен. Като индивид, ти си склонен
да сравняваш и така ставаш нещастен. Този, който се е слял с неговия Гуру, не се
страхува от каквито и да е бедствия.
Светове се създават и унищожават; как оцелях и наблюдавах всичко това? Само
Този, който е трансцендирал всичко, може да използва такова различаване. Аз се
17
появих спонтанно, без моето знаене и всичко се случва спонтанно. След като си
осъзнал това, прави каквото ти харесва; дори ако седиш в пустиня, тя ще се превърне в
място за поклонение.
Моят Гуру каза ‘Източникът на целия свят е в дланта ти; ето го, ти не си това
битие’. От чисто провидение или добър късмет, някой е склонен да разбере всичко
това; в процеса, неговото собствено битие е доволно от него и му дава цялото знание.
Тази болест на битието е резултат от пет елементния хаос. Твоите собствени
концепции те карат да страдаш, ‘Аз съм - ността’ те кара да страдаш. Хората ме
наричат Джнани; само наблюдавай. Светецът Тукарам е казал: ‘наблюдавай с
признателност, възхищение и без въвлеченост’. Ти харесваш концепции, и те те карат
да страдаш вътрешно и външно. Можеш ли, чрез използването на каквито и да било
твои средства, да ограничиш проявената природа? Рамите и Кришните са дошли и са
изчезнали, но природата играе от само себе си, незасегната. Когато умираш, умри с
тоталност; ти си всичко, умри с това. Как разбираш себе си? По-добре е да кажеш ‘Аз
не разбрах’, отколкото да кажеш ‘Аз разбирам всичко’.
11. Рана
Махарадж: Можеш ли някога да завършиш нещо за един живот? Различни
проучвания, духовни практики като джапа, тапа и така нататък? Всички те не са от
полза. Единствено срещата с моя Гуру, който беше отвъд битието, Абсолютът, беше
трикът, който свърши работа за част от секундата.
Хранителното тяло е есенцията на битието; когато то си отиде, битието си отива; ти
не си битието. За този, който е убеден, няма нужда или необходимост от медитация.
Докато битието е там, медитацията ще продължава. В книгата ‘АЗ СЪМ ТОВА’
методът беше показан; ако Морис Фридман беше жив, аз щях да го изложа. Сега
книгата ‘АЗ СЪМ ТОВА’ е трансцендирана, понастоящем аз нямам форма или име.
Дръж се за знаенето, не за думите; каквото и да си, бъди там без усилие, абсолютно без
усилие; потвърди това, което чу; слушателят и изслушаната материя в крайна сметка са
безполезни. Пет елементната есенция, активирана от трите гуни, е битието. След като
знаеш, че не си битието, остави битието да бъде, ти не си засегнат. Целият разговор е
заради битието, битието прави цялото говорене, не ти.
Вземи примера за растението банан; то е засадено, расте, носи плодове и след това
отслабва и умира, въпреки че някои издънки от растението все пак ще бъдат там. След
навършване на четиридесет до четиридесет и пет години, силата намалява, накрая има
смърт. Подобно на растението, ние имаме раждане, сила и след това намаляване. Но
какво говори сега? Този рожден принцип – ‘Аз съм’, битието (детският корен). Накрая,
принципът на детското съзнание също изчезва; каквото и да ядеш, все пак този
принцип на детското съзнание отслабва, тялото отслабва. Мъртвото тяло е тежко, това
малко докосване (съзнание) е излязло; с това докосване, то се е раздвижило. Коренът
тогава е прероден, но чие раждане? Има толкова много раждания и толкова много
форми, всичко е играта на битието, първичната илюзия, мул-мая.
18
Целият разговор се отнася до моята смърт, която аз преживявам. Мъртвият човек е
кремиран, защо мислиш за него? След слушането на моята беседа, защо да мислиш
отново за това, тъй като накрая всички сме ликвидирани.
Посетител: Трудно е да получиш убеждение.
М.: Медитирай, битието е есенцията, но ти не си това. Защо се стремиш към
убеждение? Мъртъв означава мъртъв; веднъж щом ‘убеждението аз съм тялото’ си е
отишло, напомняш ли си отново това – ‘Аз не съм тялото’; нека тялото да вика, да
крещи или да умре. Интелектуалността или концептуализацията е много силна; тя се
държи за нас много силно, това е бедата. Аз разбрах това; затова тя няма контрол над
мен. Тази беседа трябва да бъде като рана за теб, непрекъсната болка, продължавай да
мислиш за това.
12. Нисаргадатта
Махарадж: Нисарга означава естествен, природа, няма раждане, няма смърт, просто
там. В тази вселена, видовете се раждат и се връщат обратно в природата, те не отиват
никъде. Саттва, Раджас и Тамас (трите гуни) са крайниците на природата, петте
елемента и трите гуни са присъщи в природата. Това тяло (деха) е родено в природата и
само в природата, нищо друго, и е без идентичност.
Светът е създаден от мръсотия, природните физически емисии се превръщат в
красиви човешки форми. Аз ще подпиша – НИСАРГАДАТТА – самата природа. Всяка
позиция има ограничения, но аз съм отвъд това; само природата, обширната природа,
няма очертание или форма и няма ограничения. Ако искаш да бъдеш Нисаргадатта,
прави само едно нещо, бъди в това състояние на хармония, което е съзнание; бидейки в
естествена хармония, всички загадки ще бъдат решени. След като човек е приел това
състояние (знанието за собственото просто бъдене), много неща могат да се случат.
Някой ще има дълъг живот; други ще имат зърване на това, което обикновено е
известно като рай, самото това състояние (битието) ще създаде рай. Битието е
причината и господа на всички проявления – Вишну, Ишвара. Когато това хранително
тяло изчезне, това битие също ще изчезне. В природата – Нисаргадатта – има милиони
години и животи, какво се е случило с тях? Какво правят те? Прераждането и
останалото са просто концепции, за да мине времето.
Има милиони риби, можеш ли да приложиш кундалини към тях? Заради
отъждествяването, ние сме създали беда. Рибите нямат беда, тъй като те нямат
идентичност; концепциите помагат само, за да мине времето. Всеки иска неща, когато е
жив, ние правим това и онова; след смъртта, когато дъхът си е отишъл, съзнанието си е
отишло, какво остава от човека? Природата не знае край, не знае начало, всички
концепции са само моменти в съзнанието; човек смята себе си за индивид и страда.
Какъв е процесът в медитацията? Аз и вселената сме едно, тази концепция е същата
като ума и дъха; няма дъх, следователно няма ум. Мога ли тогава да кажа, че искам
нещо? Следователно, кажи ми какво точно правиш в медитация?
19
Посетител: Не очаквам нищо или се опитвам да бъда едно с Рамана. Каква е
ефективността от медитацията?
М.: След четенето на книги, какво откри за себе си като себе си сам за себе си? Ти
може да правиш всичко; това, което си в момента, е съзнание; ‘Аз съм’ е единственият
ти капитал. Аз пих мляко сега; със силата, получена от млякото, аз седя тук и говоря;
млякото поддържа битието. Не завися ли от есенцията на храната? Ако знанието не е
подхранвано с храна, дъхът изчезва, съзнанието също ще изчезне. Ако снабдяването е
отрязано, къде е това ‘ти’? Колко мимолетно е битието? В същото време, битието е
господът на вселената. Затова, през цялото време, бъди с господа на проявлението и
всички твои проблеми и загадки ще бъдат изяснени. Това знание, че ‘Аз съм’, прави
възприятието възможно; направи го свое собствено. Каквото и да искаш, просто
направи това и ще имаш всичко. В това знание ‘Аз съм’ е цялата вселена. Съзнанието е
господът на цялото проявление, само заради тялото ние считаме това съзнание като
телесен принцип.
Това мое тяло е мъртво, аз самият никога няма да знам смъртта, или че съм бил.
Цялото това знание е от огромна полза, но веднъж щом е придобито, то няма полза.
Приеми това, бъди с твоето битие, няма нужда да се отказваш от нищо, продължавай да
правиш това, което правиш, но просто дръж това (битие) постоянно в ума. Едно момиче
навършва пълнолетие, тя се омъжва и нейните стари взаимоотношения избледняват, но
всичко това се случва, когато тя навършва пълнолетие. Тя е резултата от нейните
родители, родена от дуалността (двайта), ‘Аз съм’ е в търсене на съпруг, дуалност
(двайта). На каквото и да се наслаждаваш ще бъде незадоволително, докато битието е
там. Какво е основата? Колко дълго се нуждаеш от другия? Ние сме съгласни с едно
нещо, че битието, продуктът на дуалността, е божествено (тъй като то би те отвело
обратно към не-дуалност, адвайта). Бъди отдаден на себе си, Аз съм Това (Атман), бъди
едно с твоето битие, само тогава знанието ще покълне. Мъжът и жената се сливат за
няколко минути и всички страдания започват, защо? Просто за да поддържат тяхното
битие. Материята (спермата) е малка, но проблемът е огромен; просто капка от сперма
е това, което отива до корена на цялата пакост.
П.: Не чувствате ли, че нещо добро трябва да се случи от нашата среща, Махарадж?
М.: Реализацията няма цвят, няма очертание; твоята истинска идентичност няма
очертание, няма нужди. Този принцип не е разбран от ума. Заради петте елемента,
цялото сътворение страда. Без приемането на храна, няма възможност да кажеш ‘Аз
съм’, от есенцията на земята покълва растителността, а от това покълва ‘Аз съм’,
осъзнай това без зрение или интелект. Този принцип обича да плаче, да се наслаждава и
да се смее, но ти не си това, осъзнай само това. Стани едно с ‘Аз съм’, тогава можеш да
го трансцендираш, след това ‘Аз, Абсолютът’ не съм ‘Аз съм - ността’.
13. Приеми това (‘Аз съм’) като съдба

Махарадж: ‘Аз съм’ те кара да се отдалечаваш от реалността. За да осъзнаеш, не
вземай тялото като себе си; няма тяло, няма име. Опитай се просто да бъдеш; това е
20
твоето истинско себе. В този момент, без да вземаш себе си като тяло и име, можеш ли
да опишеш себе си? Това тяло е поради петте елемента, думите потичат и ти казваш,
‘моят ум’; това тяло и ум не си ти, те са поради петте елемента и трите гуни, и Пуруша
и Пракрити. Във всички, те са десет и с идването на тези десет се появява твоето битие,
знанието, че ‘ти си’, но ти не си тези десет. Петте елемента съставляват тялото, докато
трите гуни правят дейността възможна. Когато знаеш, че те съществуват и ти си
отделен от тях, тогава изгубваш тялото и ума.
Посетител: Когато няма тяло и ум, всичко едно ли е?
М.: Да вземаш себе си за Аз съм – ността (за индивидуална единица) е нещастие;
когато това си отиде, ти си всепроникващ и не си ограничен до тялото.
П.: Не е необходимо усилие, за да разбереш?
М.: Няма усилие, но заради твоите склонности, ти не можеш да останеш без да
полагаш усилия; къде се изисква усилието? Ти знаеш, че ‘ти си’. Ти приемаш храна, за
да поддържаш тялото и неговите дейности; че си узнал, че ‘ти си’ е нещастието, но
хранителният цикъл продължава, така че несъзнателно усилието продължава, въпреки
че може да не го искаш. Това битие е поради петте елемента, ти нямаш контрол,
въпреки че приемаш храна ‘за да бъдеш’. Битието идва спонтанно и ще си отиде
спонтанно, все пак ти го защитаваш и така то продължава. Как се появи това битие? То
се появи несъзнателно, положи ли усилие? Какво си ти тогава? Поради петте елемента,
ти знаеш, че ‘ти си’; без тях, ти не си, така че какво си ти? За момента, вземи себе си за
битието, не го отделяй от света. Ти, битието, и светът сте едно, но ти не си тялото; ти си
поради твоето битие (саттва), ако то си отиде, светът си отива.
П.: Аз създадох света?
М.: Да, несъзнателно, ти си го създал, несъзнателно и без усилие, той ще си отиде,
и двете са едновременни – заедно с битието, светът е. Самото това битие е ‘Бхагван’,
Господа. Защо искаш да полагаш усилие? Защо? Това е поради мая, първичната
илюзия. Твоята любов към себе си е мая, оттук и всички дейности. Всички дейности се
случват, тъй като знаеш, че ‘ти си’; самото това е мая, аз-обич.
П.: Каква е разликата между дейностите на невежия човек и дейностите на
мъдреца?
М.: Себе-любовта е мотивиращият фактор в случая на невежия, докато в случая на
Джнани, при отсъствието на себе-любов, мая или знанието ‘Аз съм’, няма свят.
Джнани, който знае тази реалност, вижда света като безполезна илюзия, това е всичко.
За Джнани, знанието няма форма, няма име, докато невежият човек смята себе си за
реален. Поради твоето знание, всички дейности и всички страдания ще се случват.
Цялото страдание е от себе-любов, ти обичаш себе си, така че ти правиш хатха йога.
П.: Страда ли Джнани?
М.: Джнани няма име или форма, така че кой е там, за да страда? Себе-любовта е
спонтанна; ти не можеш да имаш контрол над нея, и още, ти правиш всичко за нея. Как
дойде в този свят? Това е поради себе-любовта, ти не можеш да я избегнеш. Ти може да
мислиш, че ти си извършителя, но не си.
21
П.: В действителност, аз не страдам, така че дали е това, че аз просто мисля, че
страдам?
М.: Да, ти не страдаш, но само си мислиш така. Докато е там тази първична
илюзия, себе-любов или мая, ти не можеш да я избегнеш. Болката и удоволствието са
поради битието; в негово отсъствие, имаш ли ги? Всяко преживяване е поради битието,
каквото му харесва, то ще го направи, то идва спонтанно и си отива спонтанно.
П.: Няма контрол над страданието?
М.: Не, докато смяташ себе си за тялото.
П.: Но аз нямам контрол над това.
М.: Когато знаеш, че ти не си тялото; тогава няма да страдаш.
П.: Аз няма да страдам, но дейностите продължават?
М.: Дейностите не са твои, а на петте елемента. Дори проявлението на ‘ти си’ е
поради това.
П.: Невежеството също е поради петте елемента, така че какъв контрол имам? Как
да се отърва от невежеството?
М.: Не се опитвай да се отървеш от него, проникни го и то ще си отиде. Всичко е
спонтанно, щом имаш порива да бъдеш със себе си. Дори поривът да разбереш
невежеството трябва да дойде спонтанно. Поривът да дойдеш тук също е спонтанен,
въпреки че мислиш, че си дошъл по своя воля. Спонтанно, ти ще разбереш, че си
Абсолюта; няма съмнение в това.
П.: Всичко това е невежество и всичко е спонтанно, но за да разбереш, се изисква
някакво усилие?
М.: Поривът да дойдеш тук е спонтанен; той те е докарал тук, въпреки че може да
мислиш, че си дошъл тук по своя воля. Така че какво става тук? Целият този разговор
ти кликва, затова ти казваш: ‘Аз разбрах.’
П.: Не трябва ли да положа усилие, за да се отърва от невежеството?
М.: Независимо от това, ти имаш ‘ти си’, ти не си това, за което се вземаш, ти си
всепроникващ.
П.: Аз имам да изиграя роля, каква е тя?
М.: Единствено бъди убеден, че не можеш да направиш нищо, но твоята природа е
такава, че въпреки че нямаш избор, ти ще продължиш дейността.
П.: Мъдреците имат ли битие?
М.: Не.
П.: Следователно, когато те не знаят, че са, какво могат да направят за другите?
М.: Можеш ли ‘ти’ да направиш нещо?
П.: Значи битието е моето страдание.
22
М.: Да. Обожавай битието, което не е нищо друго освен страдание. Обожавай
нещастието и то ще става все по-малко и по-малко. Това също така ще ти помогне да се
отървеш от нещастието; самото това ‘Аз съм’ е нещастие, възползвай се от него, както
ти харесва. Ако искаш, може да го приемеш като прарабдха (съдба).
П.: Махарадж има ли чувство за ‘Аз-любов?
М.: Не ми трябва. Любовта е всепроникваща, целият свят е израз на Аз-любовта
(‘Аз съм’), но кой обича? Самата любов. Тъй като няма ‘Аз’, няма ‘Аз-любов’. Този,
който все още има личност, може да бъде хванат, но аз съм всепроникващ, как можеш
да ме хванеш? Тази единица, която е родена, трябва да настоява за знание, в противен
случай не можеш да го имаш. Ти задаваш въпроси; каквото знам аз, ти също го знаеш.
Откога се е появило битието? Обръщал ли си му внимание? За да получат това знание,
хората не отиват до източника, откъдето е започнало. Те трябва да се върнат и да видят
как се е случило; отиди до началото, за да разбереш края. Дай ми пример за твоето
знание.
П.: Знанието за света.
М.: Моето преживяване е сякаш тялото ми е в пламъци; то не е добре, оттук и
докторът. Докторът ще разбере какво? По-добре е да го преживее; как се случва това?
Това качество ли е? Поради себе-познание ли е? Ти можеш да кажеш каквото искаш,
все пак аз не чувствам болка. Аз нямам достатъчно сила да седя изправен, но когато
седя изправен, аз говоря; нямам желание за нищо. Единствено Кришна е казал ‘Аз съм
всичко’, моето битие означава всичко, Кришна е казал, че това, което виждаш, съм аз;
обожавай това, понеже всичко е моята форма.
Йогите, които са живели дълго, са страдали поради концепции. Какво биха могли
да направят относно сътворението и унищожението? Всички дейности са поради петте
елемента, какъв контрол може да има човек над тях? Някои казват, че ще се върнат в
следващото раждане; аз не казвам това. Каквото виждаш съм аз, аз съм там, винаги.
Битието е поради играта на петте елемента, самото битие е нещастие. В сферата на
съзнанието няма правила; бедният става богат, а богатият става беден, ти не можеш да
кажеш нищо.
14. Умът не може да те интерпретира

Махарадж: Този, който знае (няма атрибути), е Парабрахман.
Посетител: Появява ли се светлина, когато човек знае Брахман?
М.: Ти може да си там преди да видиш светлината.
П.: Какво е качеството на гуните? Саттва – свидетелстване ли е, раджас – дейност
ли е, тамас – ‘аз извърших дейността’ ли е?
М.: Всички са имената на саттва, поради нея, ти си. Саттва е ‘аз съм’, раджас са
склонностите към дейност или работа и тамас е да си припишеш или да кажеш ‘аз
23
направих това’; и трите нямат форма, те са безформени. През цялото време ти си
смятал себе си като едно или друго нещо, но то не е продължавало, името и формата ще
си отидат. Ти си това същество, което ще напусне тялото; ти не си тялото; за каквото и
да се вземаш, ти не си това.
П.: ‘Аз съм - ността’ е обвързана с времето, докато това, което ние наистина сме, е
вечно.
М.: Твоето битие е пламъкът; няма газ, няма пламък. Знанието ‘аз съм’ е поради
храната, ‘аз съм като това’ или ‘като онова’ (на външен вид и т.н.), нищо от това няма
да бъде с теб; дори твоята памет ще се провали. Какво си ти тогава? Каквото и да
смяташ, че си сега, ти не си това. Да вземаш себе си като нещо би трябвало да ти даде
перманентно щастие, като да бъдеш млад човек; ти се опитваш да поддържаш това, но
просто не можеш! Битието е резултата от саттва, но когато си стар, саттва също
изчезва.
П.: ‘Аз съм - ността’ е обвързана с времето, тя създава време. Има ли разлика
между хронологичното и психологическото време?
М.: ‘Аз съм - ността’ или битието, е приравнена с времето, слънцето, те са едно.
Битието е слънцето на знанието; самото то е времето или слънцето.
П.: Хронологичното време и психологическото време (като ‘аз съм’) едно ли е?
М.: Няма разлика. Ти имаш памет за тялото, аз нямам. ‘Aз съм тялото’, това е
твоята памет. Телесната памет е захарната заливка от щастие, която накрая се оказва
болезнена.
П.: Разликата между хронологичното и психологическото време, както аз я виждам,
коректна ли е?
М.: Ако ти не си, къде е слънцето и времето, произтичащо от него? Осъзнай, че
цялата тази вселена или проявление е кожата на твоето битие, кожата на твоето
озарение; цялото проявление е твой израз, ‘ти си’.
П.: Истината на това, което е, е изопачена от миналата памет.
М.: Какво имаш предвид под миналата памет?
П.: Ако ти си, тогава там е и миналото.
М.: Между теб (‘Аз съм - ността’) и съзнанието, каква е връзката?
П.: ‘Аз съм - ността’ варира от време на време; чувства се добре, зле и така нататък.
М.: Няма разлика във видовете ‘Аз съм - ност’, аз преживявам умора сега, добро
здраве по-рано, но общият фактор е битието, което не се е променило. Всичко е
илюзия, ‘аз съм’ е знание, но то също е илюзия, кажи каквото ти хареса, нищо не
възтържествува, освен знанието, че ‘ти си’. Ти предполагаш, че светът е съществувал
без твоето битие, твоят свят е с твоето пристигане, не преди него; ако ти не си, твоят
свят не е. Джнани е удовлетворен във вечността. Битието е семето на проявлението,
невежият мисли, че светът е бил и аз съм фрагмент в него, но Джнани знае, че той е
творение на битието. Твоят проявен свят означава ‘ти си’, а ‘ти си’ означава твоят
24
проявен свят. Битието означава себе-познанието ‘аз съм’; няма грива, няма лъв. Светът
не може да бъде преди твоето битие; когато твоето собствено битие се прояви, там е
светът.
Ти се опитваш да интерпретираш моето изложение; ти не асимилираш това, което
казвам. Ставайки проявен, ти получаваш толкова много склонности, но рядко някой
стои установен в съобщението ‘аз съм’; всички са отнесени от ума.
П.: Това е човешката природа.
М.: Първичното съобщение или вритти (умствена склонност) е ‘аз съм’; потокът от
думи, който е вътре, е умът, едно движение в главата.
П.: Човек бива отнесен.
М.: Заеми твърда позиция, за да не може умът да те интерпретира. Това, което
казва умът, не си ти; не се води по ума, ти не си ума. Умът те взема на разходка; ти
чувстваш, че отиваш на разходка, твоите умствени склонности искат да се наслаждават;
ти казваш: ‘Аз искам да се наслаждавам’.
П.: Умът, бидейки слугата, ще работи като ‘аз съм’ ли?
М.: Къде е необходимостта от ума за теб?
П.: За да бъде мой слуга.
М.: Когато си в дълбок сън, нуждаеш ли се от ума?
П.: Какво е да бъдеш пробуден?
М.: Означава, че ‘да не бъдеш буден’, е наистина да си пробуден. Има ли реална и
нереална будност?
П.: Под будност, аз имам предвид както сте Вие – Абсолюта.
М.: Без усилие, каквото и да си, ти си. С усилие, ти причиняваш разбъркване, ето
защо ти не си твоето естествено ‘ти’.
П.: Има ли разлика между наблюдаване и анализиране?
М.: Говоренето за мен е говорене за теб. Нека който и да е достоен човек да достига
каквито и да е висоти, където и да е, но той е обвързан с времето. Каквато и да е висота!
Това е просто преминаване на времето. Време означава слънцето – светът е поради него
– битието. Общата сума означава ‘ти си’, единствено битието; когато знанието ‘аз съм’
залезе, светът е ликвидиран, нивритти – няма съобщение ‘аз съм’. По природа,
първоначално и преди всичко, твоето състояние е на небитие; непредвидено се появява
битието. Когато не пребиваваш в битието, тогава ти си в тяло-ума. Понастоящем,
каквито идеи възникват, ще бъдат твоето знание; няма необходимост от научаване на
още умения; каквото е, остави го да бъде, просто пребивавай в това битие. Каквото
казвам се отнася до мен, не до обществото или хората, знанието е за мен; ако искаш да
го споделиш, ти си добре дошъл, стига да можеш да го издържиш. Точно сега, просто
слушай; ти може да не асимилираш веднага, така че, просто бъди. Въпреки всичко това,
ти обичаш да се скиташ и да угаждаш на твоите умствени склонности. Бедата е, че ти
си направил глада на ума, твой глад; ти претендираш, че е твой; разбери го и умът ще
25
утихне. Умът има сърбеж да вижда нови страни и градове; ти си свикнал да караш с
ума. Но отсега нататък, каквото и да казва умът, не се отнася до мен, формирай този
нов навик и умът ще бъде тих, и тогава ти би искал да бъдеш със себе си. След това
мислите възникват и ти се заплесваш; кажи на ума си да си отиде. Дори докато
приемаш храна, ти мислиш за другите; ти може и да консумираш деликатеси и да не
знаеш. Мнозина седят за медитация, но идеите идват и те се опитват да се борят с тях.
Това се случва, тъй като ти твърдо се отъждествяваш с твоите тяло-ум.
П.: Тогава какво трябва да правя? Да си напомням, че нямам тяло-ум?
М.: Необходимо ли е да си напомняш, че седиш тук? Направи това практика;
развий я постепенно; няма тяло, няма ум.
15. Династията на битието

Махарадж: Когато схванеш знанието, твоята идентичност, каста, верую и
останалото, трябва да си отидат. Тази реалност, твоето битие, поражда света.
Посетител: Знай това, което не си, и тогава това, което знаеш, остава.
М.: Какво имаш предвид под отрицанието?
П.: Аз вярвам, че ако видя себе си, виждам неистината на това. Това е отрицание
чрез виждане на фалшивото като фалшиво.
М.: Ти трябва да разбереш думите на Гуруто. Разбери битието, знай, че светът е
резултат от твоето битие. Така че, за да разбереш, ти трябва да бъдеш Ишвара,
медитирай, за да бъдеш Ишвара.
П.: Какви са насоките?
М.: Но аз вече ти казах, ти си Ишвара. Ти трябва да имаш убеждението ‘Аз съм
Това’, умствена решителност. С появата на знанието ‘Аз съм’, се появява
пространството и останалите четири елемента; твоето битие ги поражда, първо битието,
след това останалите. Духовността, която виждаш наоколо, е просто дейност,
обикновено забавление. Да знаеш, че битието е родителят на пет елементния свят, е
духовност. Връзката между битието и света, е тази като между родителите и
семейството. Някой умира с убеждението, че целият свят е моето битие, какво ще се
случи? Концепцията за мъж и жена ще остане, и ти ще умреш с нея. Накрая, ти не си
дори битието. Когато се отъждествиш с него и се стабилизираш в битието, ти не си
дори това. В знанието на Джнани (или Абсолюта), целият свят е спектакъл, Джнани е
отделен от знанието ‘Аз съм’.
П.: Каквото е наблюдавано, не е реално; каквото мисля, не съм аз; това, което ‘съм’
трябва да бъде чисто съзнание.
М.: С помощта на битието – шпионката – ти можеш да виждаш от стръкчето трева
до Брахман. Но битието не може да разбере Абсолюта, тъй като Абсолютът е отвъд
битие и небитие. Битието и Абсолютът не са части от едно и също нещо; като себе си,
26
те са недосегаеми. Вниманието е процесът на разтоварване на контейнера и
зареждането му отново със знание, но не на непознатото (Абсолюта); Абсолютът не
знае себе си, просто се отърви от всички концепции. Още от детството, ти придобиваш
информация или умения, каква е основата зад паметта? Разбери битието, но ти си
хванат в концепции и памет.
Ти си единствено Това; преди тях (концепциите и паметта) е ‘Аз съм’; когато се
оттеглиш още, е Абсолютът. Но повечето хора умират с памет и концепции. Кой
разбира, че паметта не работи днес? Това е знанието ‘Аз съм’. Отдай се на битието, от
него се случва всяко движение; отиди до източника на движението, което е битието.
Набий си го, че твоето собствено битие е родителят на цялото проявление. Битието ще
ти помогне в пребиваването в себе си; битието е наблюдавано от Върховното
(Абсолюта), което няма сетива, няма очи, но свидетелстването просто се случва. Аз те
посвещавам в собственото ти битие; първият етап е да медитираш върху битието,
пребивавай в него.
(Бележка: Състоянието на Махарадж е това на свидетелстване на битието от
гледището на Абсолюта. Това е състоянието на този, който е реализирал битието и го е
трансцендирал.)
П.: Да си го напомням постоянно?
М.: Просто го поддържай в паметта; тя не е от полза, докато не си това.
П.: Аз съм изгубен в различни дейности, трябва да си напомням.
М.: Отиде ли напред (в дейността), за да се оттегляш? Тъй като ти вече си твоето
истинско себе, къде е въпросът за оттегляне? Каква е ползата от храната? Да поддържа
тялото; подобно, мантрата е, за да поддържаш себе си. Какво означава това? Когато
отидеш в тази провинция ще разбереш, не сега. В чужда страна ти е казано, че
крайбрежието на град Мумбай е извито, как ще разбереш това?
16. Всеки слуша, малцина практикуват

Махарадж: Използвай мисълта, за да се отървеш от мислите.
Посетител: Да отстъпя и да гледам, когато те възникват, и да знам, че аз не съм тях?
М.: Също както на хората, които идват тук, на някои аз казвам ‘отивай си’, така и
относно мислите. Някои не са от полза, така че ги отпрати, запази полезните. Ако
получиш погрешно телефонно обаждане, съобщи го и затвори телефона. Подобно, не
давай прием на нежелани мисли; не ги приемай, но им обръщай внимание. Направи
това навик; отхвърляй нежеланите мисли като им обръщаш внимание, тогава това става
естествено. От детството, тяло-умът бива завладян от нежелани мисли.
П.: Да формирам добър навик?
М.: Тази информация не е дадена от други “Джнани”; те объркват, казвайки, че
умът е това или онова.
27
П.: Трябва ли човек да заменя негативните мисли с положителни?
М.: Да, да кажем, че имаш една мисъл ‘Аз не съм човек’, замени я с ‘Аз съм
безформен’. Всеки път, когато възникне някаква мисъл, разговорът започва в ума.
П.: Да.
М.: Така че изпрати обратно мисълта.
П.: Мислите предполагат тяло.
М.: Вместо да казваш така, кажи, че това има ефект върху саттва. Най-добре е да
бъдеш без мисли; ако това не е възможно, пей мантра; тя ще се разпространи по цялото
тяло чрез петте жизнени дихания. Садху няма тенденции или склонности, неговата
индивидуалност се е разтворила. Вярата в словото на Гуру е вяра в собственото себе, тя
автоматично променя човек. Ти можеш да се отъждествиш с Гуру, когато формата се
разтвори. Умът няма форма, интелектът няма форма, а ти си знаещият тези. Как можеш
да имаш форма? Това, че си безформен, трябва да бъде убеждение. Не се
отъждествявай с нищо, да се отъждествяваш с нещо е робство. В действителност, няма
разлика между ученика и Гуруто, ако Гуру не е освободен, такъв би бил и ученикът.
Всеки път, когато човек съзерцава по отношение на неговата идентичност, прогресът е
налице; човек стига там, където е Гуруто. За каквито и концепции да се държиш, ти
отиваш при Гуру; ако той е Джнани, той те отървава от всички твои концепции. Но
каква е основната концепция, от която зависи всичко? Тя е ‘Аз съм’, самото ‘Аз съм’ е
концепция. Тя е основният източник, от който всички други концепции потичат. Да
получиш твърдо убеждение относно себе си, е да станеш Садгуру (този, който е отвъд
‘Аз съм’). Каквото е наречено Парабрахман – Абсолюта – е твоето истинско Себе.
П.: Докато човек вижда Гуруто като форма, Гуруто ще дава концепции, към които
човек да се придържа. Например, Гуруто казва ‘ти си Парабрахман’, това е концепция.
М.: Да, но тази концепция помага да се отървеш от всички други концепции,
използвайки я; когато той (ученикът) се отърве от всички концепции, тази концепция
също ще се разтвори. За ученика това, което Гуруто казва, е концепция, но тя ще
продължи с медитацията. Когато човек гледа към цветята тук и към себе си, каква е
разликата? Поради Абсолюта ти узнаваш, че ти си; истината е това, което знае; в това
съзнаване е самата вселена, това съзнаване е всепроникващо. Обикновено, ние мислим,
че сме индивиди, това не винаги се променя и неизменното знае това. Много хора не се
променят, но този, който асимилира знанието, в него идва промяната.
Обикновено тенденцията е да се мисли за себе си като за тяло, така че има
отношения и асоциации; като индивид, ти искаш да преуспееш и човек не е готов да се
промени. Човек трябва да разбере реалността сам за себе си; Тя не може просто да бъде
‘разказана’. Аз знам, че не съм тялото, това е моята реализация; следователно, трябва
да има убеждение относно това.
П.: Убеждението идва от това.
М.: Всеки слуша, малцина практикуват. Това е много просто, но ужасно
усложнено. Аз видях, че за мнозина е много трудно да изрежат концепциите, по-лесно е
28
да изрежат пространството. Каквото и да чуеш тук, промените ще се случат според
него.
П.: Човек трябва да бъде отворен, лишен от концепции.
М.: Да. Ако нямаш вяра в този, който дава знание, тогава ти не печелиш нищо.
17. Изхвърли мислите!

Махарадж: Защо трябва да ни засяга, когато някой прави нещо?
Посетител: Защото ние мислим, че сме отделни.
М.: В този свят има много животни, засегнат ли си от тях?
П.: Но от хората ние сме засегнати.
М.: Със себе-познание ти няма да бъдеш засегнат; докато не знаеш себе си, ти си
засегнат от другите. Понастоящем, има един Бабаджи в Мумбай, някои хора го
посетиха; аз не го посетих, тъй като знам себе си. Аз знам това, което е той, аз знам
това, което е той докато седя тук, така че няма необходимост да ходя. Дори ако Господ
Кришна дойде отново и е само на две мили, аз няма да отида да го срещна, тази
единица, наречена Кришна, аз знам. Знай себе си и ти знаеш света, открий какво си.
Няма разлика, само дейностите и склонностите на хората се променят. Каквото Господ
Даттатрея направи, аз трябва да направя сега, само времето се променя и дейностите се
променят; дейностите се случват заради трите гуни.
(Бележка: Понякога ученици на други учители идват при Махарадж. Той не обича
да критикува никого; въпреки че той знае реалността. Все пак той ги съветва да следват
собствения си Гуру. Той им казва ‘моето знание е за това как се е появило битието;
същото важи и за другите’.)
Кришна е бил точно образа на своите родители, Васудев и Деваки. Те са плакали за
Кришна и са умрели невежи, но техният син е станал реализиран. Помни думите на
твоя Гуру и медитирай върху тях, аз имах вяра в думите на моя Гуру: ‘Аз съм Това’; не
е необходимо да цитирам някой друг, аз погледнах как бях преди битието и как ще бъда
по-късно. Всичко това се случи с вярата в думите на моя Гуру. Аз не намирам
недостатъци в другите религии; те са просто концепции, така че защо да ги
критикувам? Моите родители не ме познаваха, нито пък аз ги познавах, и все пак, Аз
съм каквото Съм. Аз бях обвинен в раждане, но открих, че няма раждане. Не
критикувай другите, единствено знай себе си и прекарвай време със себе си, за да
знаеш себе си.
П.: Как да се отърва от безполезните мисли?
М.: Подобно на погрешни телефонни обаждания, прекъсни безполезните мисли; не
ги приемай. Възползвай се от полезните и след това бъди свободен от мисли, доколкото
е възможно. Ти биваш погълнат от спомени; бъди внимателен, кажи, ‘отивай си, аз не
29
те искам’. С практика е възможно да бъдеш свободен от мисли; твоите собствени мисли
стават пречка в духовния ти прогрес.
П.: Ето защо ние идваме тук; по-лесно е да мислиш за него, отколкото за
телефоните.
М.: Каквото казвам, аз съм го практикувал; аз също получавах мисли, но запомних
това, което моят Гуру каза, ‘ти си, така че Просто бъди’. Аз ни най-малко съм
обезпокоен за другите, аз съм загрижен за себе си. Третирай мислите както някой би
третирал човек, помоли ги да си ходят. Когато се отпуснеш, мислите идват и се
оплакват, кой се оплаква от другите? Това са твоите собствени мисли, просто ги
изхвърли!
П.: Колко лесно!
М.: Да, но с практика. Ти ставаш свой собствен враг заради своите мисли.
18. Знанието няма форма

Махарадж: Всички науки зависят от предположения, но каквото и да се случва, се
случва спонтанно, няма създател. Какво си ти без битието? Битието е поради саттва
гуна (качеството). Поради земята, от пет елементните комбинации идват различни
телесни форми. Ако един пациент не може да спи или му липсва апетит, му се дават
подходящи лекарства; тези хапчета също са хранителен материал. Безброй телесни
форми са следствие от пет елементните триения в космическото пространство. Тяхното
поведение и дейности са решени там, но тяхното въздействие се усеща на земята.
Действията на Хитлер бяха следствие на това, което се е случило в космоса преди
неговото раждане. Индивидуалната душа съществува поради тялото и поради
съзнаването. Човек трябва да страда, не става въпрос за заслуга или грях; индивидът
страда заради съзнаването. Човек, който пише за науката, къде е позициониран? Той не
знае нищо.
Посетител: Какво задейства това, което се случва там навън?
М.: Има триене между петте елемента и заради това, телесните форми страдат.
Каквото се случва в космоса, е поради елементите. Но аз съм ‘Нисарга’, природа, тоест,
няма родители. Обикновено се казва, че Ишвара е създал света, но едно животно е
храна за друго; ще направи ли Бог такава глупост?
П.: Каквото посееш, това ще пожънеш.
М.: Това е казано само за да дисциплинира хората; петте елемента не разбират
никакъв контрол или дисциплина, те не могат да бъдат поучени.
П.: Желанието с петте елемента ли започва или с тялото?
М.: На всички форми ние даваме имена, за да припишем значение за момента; в
действителност няма никой. Никой няма контрол над това, което се случва, то се
случва; това е всичко. Дори и речта има форма, Ишвара няма форма. Във всеки атом
30
Кришна присъства; Мумбай е просто област, тази част ли е Мумбай ли е онази част е
Мумбай? Ишвара е подобно на това! Промените се случват заради склонностите в
саттва, която е квинтесенцията на храната. Няма индивид, няма склонности; есенцията
на храната е саттва и в нея покълва това знание ‘Аз съм’, и от него произлиза умът.
Така че има само склонности и характерни черти, качествата на саттва се променят с
формите и в съответствие с тях умът потича. Вземи примера за бисквитите, в тези
бисквити има пори, чийто брой и структура зависят от изпечения материал; имаш ли
контрол над порите? Така, съобразно саттва, дейността се случва.
Посочи ми точно единицата, която се ражда; щом формата се появи, битието се
появява. Ти не можеш да назовеш никаква единица, която се появява; съзнаването се
появява; това е всичко. Заедно с формата, будността, сънят и съзнаването се появяват;
раждането е на съзнанието. Сега, ти си тук, и да кажем, че се върнеш след петнадесет
години; през това време, кой ще движи шоуто?
Джнана (знанието) няма форма, няма природа. Знанието ‘Аз съм’, петте елемента,
трите гуни, Пуруша и Пракрити, Джнани не е нито едно от тях. Той е трансцендирал
всички тях; той е знаещият знанието; с края на тялото, свършват всички проблеми.
П.: Това тяло е само, за да се узнае, че човек не е тялото?
М.: Битието е подобно на сладостта в захарта. Кой е Бог и кой е поклонникът?
Никой от тях не съществува.
П.: Махарадж виждал ли е акашовите (космическите) записи в медитация? Виждал
ли е в медитация села и градове в Индия?
М.: Думите формират въпросите и думите формират отговора; точно сега няма
нищо. Докато тялото е там, има ‘ти си’. Ако ‘ти си’ не е там, Бог няма да бъде там.
Когато твоето битие не беше там, знаеше ли Бог?
П.: Не знам.
М.: Каквото знаеш понастоящем е невярно; ако ‘Аз съм’ е там, Ишвара е там. ‘Аз
съм’ е душата на Ишвара, а Ишвара е моята душа, двете съществуват заедно. Ишвара е
без граници; аз също съм така, като Ишвара, без пукната пара. Сега, просто забрави
всичко и разбери как ще бъдеш на постоянна основа? Целият този разговор за Бог и за
теб, е просто за убиване на време. Продължи нататък; няма Бог, няма аз; докато имаш
страстни желания, знанието няма да бъде твое; Ишвара умира пред мен.
П.: Махарадж приравнява Ишвара с Брахман.
М.: Ишвара, Бог, Брахман, Парабрахман, всички те са само думи, няма нищо в тях.
(Бележка: Парабрахман е Абсолютът, където битието отсъства.) Целият страх е заради
смъртта, заради който ходиш насам-натам да угаждаш на другите. Веднъж щом знаеш
реалността, няма страх; човек умира и така трупът може да бъде видян; виждал ли си
труп на огън или на Ишвара? Всички неща са в движение, битието е публично заради
проявлението, петте елемента са публични. Каква е твоята идентичност след смъртта?
Всичко съществува само в момента; както теб, нищо няма каквато и да е идентичност.
Ако нямаш идентичност, какво добро или лошо може да ти се случи? Имаш ли форма,
която ще ти пасва вечно?
31
П.: Не.
М.: Тогава защо се бориш толкова много? Няма форма сега, нито пък по-късно,
така че защо се безпокоиш? Тъй като аз съм като природата, това знание е отворено за
всички, ти не можеш да го получиш от другите, тъй като те имат заложен престиж, те
просто искат да ги следват. Никой не може да разреши твоите загадки, освен тези,
които знаят себе си и нямат интерес към бъденето. Сега какво ми е нужно? С
изключение на битието, всичко ще свърши работа; накратко, аз не искам нищо.
19. Раждането е илюзия

Махарадж: Поради газта (в запалката) има светлина. Подобно, в тялото, ако има
хранителен материал, има битие и поради битието, има съзнаване. Човек става щастлив
със своите дейности, в зависимост от състоянието, в което е. Един високо еволюирал
човек идва тук; аз му казвам: ‘нищо не може да ти се случи, просто забрави
концепциите’, това е достатъчно за него. За другите (тези, които не са високо
еволюирали) има различно лекарство; това е като да отидеш на лекар, който те таксува
125 рупии и плащайки тази сума, ти си наполовина излекуван; останалото е направено
от лекарството. Но ако лекарят взема евтино, дори със същото лекарство, ти нямаш
вяра в него.
Посетител: Можете ли да ме научите на чудеса?
М.: След като дойде тук, сега ти знаеш как се е появило битието, ти имаш това
знание.
П.: Да.
М.: От какво зависи то? Само от битието, ако знаеш от какво зависи то, ти си
трансцендирал смъртта. Какво е доказателството за твоето битие или твоето
съществуване? Сега ти знаеш това, това знание трябва да имаш. Ако имаш такова
знание, ти можеш да отидеш отвъд. Аз мога само да те заведа до определена граница,
отвъд това, ти трябва да се оправяш сам.
П.: Трябва ли да търсим или трябва да разберем?
М.: Прави каквото ти харесва, разбери или тръгни в търсене на това.
П.: Ако човек е сигурен, той преживява; тогава това е знание.
М.: Да, това е всичко. Знанието за себе си, твоето битие, зависи от нещо, от какво?
П.: От саттва, хранително тяло.
М.: Няма нужда да казваш, трябва просто да разбереш. Когато схванеш знанието,
ти изгубваш идеята ‘аз съм тяло’. След това преживяваш смъртта докато живееш, а
никой не може да си позволи това! Раждането е на трите състояния, будност, сън и
битие; ‘аз не съм тези три’, това е знание. Бяха ли там тези три състояния преди
32
раждането? Един ден будността, сънят и битието ще си отидат, тогава ще преживееш
ли смъртта?
П.: Зависи къде стои нашето преживяване, сравнено с това на Джнани.
М.: Все пак трябва да си сигурен, че ти не си будността, съня и битието. Когато
казваш ‘аз съм’, това включва будността, съня и битието; знанието ‘аз съм’ включва
всички тях. Ако премахнеш този компонент, всичко ще си отиде; всичко се появява и
изчезва заедно. Ако някой е тотално разочарован и повече не може да търпи битието,
тогава той е добре дошъл; ако все още можеш да го поддържаш, тогава не идвай тук.
Ако някое състояние продължава дълго, ти не можеш да си го позволиш, така че има
цикъл на различни състояния. Преди раждането няма будност, сън или битие (знанието
‘аз съм’), тези три са родени и зависят от хранителната есенция. Когато тази есенция
стане слаба, трите състояния си заминават. Кой е роден или умира? В отсъствието на
трите състояния, знаеше ли Бог? Знаеше ли, че си съществувал? В Индия, след смъртта
на някого, се дават дарения (храна, дрехи и т.н.) на Брамини, това ще стигне ли до
отишлия си човек в отсъствието на будността, съня и битието? Само концепция е, че
душата е жадна или гладна; в отсъствието на жизнения дъх, би ли могло това да бъде
възможно? В резултат на хранителната същност, саттва и трите състояния се появяват;
когато саттва е изтощена, трите състояния изчезват, тогава къде е душата?
П.: Какво дойде при мен и разговаря с мен? (Пол Кинг, за преживяванията си на
мъртви хора, идващи при него.)
М.: Хората, които имат себе-познание, не се появяват, ако себе-познанието не е
достатъчно силно, тогава те се появяват.
П.: Ако се научат между другото, тогава те не се появяват?
М.: Защо си дошъл тук? Ти имаше себе-познание в утробата, защо дойде (тук)?
П.: Ако човек е заседнал и страдащ, тогава той идва тук. Аз Ви се доверявам.
М.: Как идват доверието и вярата?
П.: Когато бях сам в планините, беше като радар – не това, не онова ... Преводач:
Видя ли неговата форма?
П.: В известен смисъл.
Преводач: Имаше ли негова снимка? Медитираше ли със снимката?
П.: Да.
М.: Птиците идват и сядат на рамото на този, който има сиддхи (сили). Един поет
пише според въображението си и това, което той пише се случва, нали? Раждането
реално ли е или е фалшиво?
П.: Фалшиво.
М.: Бъди сигурен в това, ти ще бъдеш свободен, когато това стане ясно; няма
раждане, няма съмнения. Когато знаеш, че самото раждане е илюзия, само тогава си
освободен, не преди това. Общоприетото знание или концепции те обгръщат; трудно е
да се отървеш от концепциите (преживяването на мъртвите на Пол Кинг се връща).
33
П.: Те (мъртвите) са били убедени, че тялото е реално, така че те идват обикаляйки
наоколо.
М.: Пребивавайки в това знание (‘аз съм’), ти можеш да разтвориш финото тяло.
Хапчето – трите състояния (будност, сън и битие) – се разтваря. Тогава няма идване;
дотогава финото тяло ще остане. Докато хранителната есенция е там, знанието ‘аз съм’
е там; щом есенцията е изтощена, съзнаването си отива.
20. Илюзорността започва с твоите родители

Махарадж: В крайна сметка, ти си отговорен за твоята форма, заради твоето битие,
ти си страдащия. В невежество ти е казано, обожавай Бог и така нататък. В
интелигентното състояние, ти знаеш себе си, така че няма нужда. Ти не харесваш моите
беседи; ти вземаш себе си за мъж и това или онова, така че ти се чувстваш оправдан.
Докато я има концепцията ‘аз съм тялото’, не може да има реализация. Трансцендирай,
стани търсач, но тези, които следват духовни идеи и все още вземат тялото си за
реално, те са преродени. В първия етап бъди убеден, че ти не си тялото. Поради саттва,
сънят, будността и битието се появяват, но когато разбереш, че ти не си там, тогава
какво?
Ако не вземаш под внимание твоите родители, ще бъдеш ли в състояние да
намериш себе си? Нашите родители са капитала, от който ние откриваме себе си. Ти
трябва да осъзнаеш, че състоянията на сън, будност и битие започват с родителите. Ти
трябва да осъзнаеш, че твоята илюзорност започва с твоите родители. За появата на
твоята форма, какво дариха или с какво допринесоха твоите родители? Това не е за да
бъде казано, а просто познато. Твоите родители са допринесли с нещо, за да се появи
твоята форма. Те са допринесли с част от тялото, така че формата се е появила. Всички
хора са картина на блаженството, на което техните родители са се наслаждавали.
Ние служим на нашето знание; ние правим всичко само заради него. Всички
дейности са извършвани от знанието ‘аз съм’. Ганг тече от главата на Господ Шанкара,
‘Ганг’ е знанието чрез петте сетивни органа. Брахма е изобразен с четири глави; те
представляват четирите типа реч, пара (дума от източника), пашянти (неосезаема дума),
мадхяма (осезаема дума или мисъл) и вайкхари (изречена дума). Например, ти
съчиняваш стихотворения от пара и пашянти; те се издигат до ума (мадхяма) и тогава
ти ги рецитираш (вайкхари). Аз не мога да ти дам знание, за да изкарваш прехраната си,
но то може да ти помогне да се извисиш в света. Хората, чийто ум е неподвижен, без
никакви думи, за тях себе-познанието ще бъде по-лесно. Ако след слушането на моите
беседи, твоят ум все още е активен, тогава себе-познанието е далеч. Ти може да седиш
тихо, но ако твоят ум продължава да се скита тук и там, това би означавало, че ти не си
достатъчно годен, за да имаш себе-познание. Умът трябва да бъде абсолютно
неподвижен или тих, никакви мисли изобщо.
34
21. Изкуплението на Пол
Махарадж: Мисли само за това, което ще ти даде компания за дълго време.
Посетител: Какво беше лицето ми преди зачеването?
М.: От всички твои преживявания, ще бъде ли някое преживяване вечно с теб?
П.: Понастоящем, всички преживявания са в съзнанието. Аз се опитвам да отида
отвъд преживяването, отвъд съзнанието.
М.: Това тяло ще си отиде. Жизненият дъх ще си отиде, умът ще си отиде, така че
как ще изглеждам?
П.: По начина, по който бях преди раждането.
М.: Светските преживявания, какво ще се случи с тях?
П.: Те ще си отидат заедно с тялото.
М.: Накрая, когато тялото и преживяванията са си отишли, тогава какво ще бъдеш?
П.: Това е нещо само по себе си.
М.: Когато тялото не се преживява, и денят и нощта не са там.
П.: Не са.
М.: Когато няма преживяване на ден и нощ, нито на битие, какво си постигнал?
П.: Нищо.
М.: Какъв е резултатът от постиженията, преживяванията?
П.: Изчезнали са като пари.
М.: Каквото се появява, в крайна сметка изчезва. Кой е неговият родител? От какво
зависи то?
П.: От тялото, а тялото зависи от битието, а битието....
М.: Зависи от битието. Така че няма съзнание, няма думи, за да опишеш?
П.: Да.
М.: Следователно, кой е установен в това знание? Как ще действа той?
П.: Различните хора ще действат по различни начини според природата. Махарадж
е Нисарга, по-развит, по-естествен. Каква е разликата между битието и ума?
М.: Този, който пита, умът ли е или е битието? Кой си ти?
П.: Моят ум пита.
М.: Кой казва това?
П.: Умът.
35
М.: Без битието, кой ще каже ‘умът’?
П.: Каква е разликата между ума и Съзнанието?
М.: Ти си знаещият ума и Съзнанието; Това си ти. Ти не си ума. В дълбок сън и
Самадхи, умът не е там, Ти все още си там.
П.: Да.
М.: Тази същност, която е през цялото време там, си ТИ. Без да вземаш предвид
мъжкия или женския пол, можеш ли да опишеш?
П.: Не.
М.: Ако ‘ти си Това’, тогава нуждаеш ли се от нещо?
П.: Аз имам всичко.
М.: Тогава?
П.: Аз съм ‘ТОВА’, а не имам ‘ТОВА’.
М.: Ако ти си Абсолюта и там няма Съзнание, тогава от какво се нуждаеш?
П.: От нищо.
М.: Съществуването на ‘Аз’ Съзнанието ще отсъства. Знаеш ли това?
П.: Аз знам това теоретично.
М.: Каквото и светско преживяване да имаш, то вечно ли е?
П.: Не.
М.: Състоянията на будност и сън ще бъдат ли вечни?
П.: Не. Те нямат нищо общо с Абсолюта.
М.: Каква е крайната печалба от духовните преживявания? Съзнанието ще изчезне
и ти няма да знаеш, че ‘ти си’.
П.: Няма печалба. Не може да става въпрос.
М.: Битието и каквото виждаш поради него, е илюзия, нали?
П.: Аз няма да остана. Всичко създадено ще изчезне, ще бъде унищожено.
М.: Веднъж щом знаеш, че битието и преживяването на света са илюзия, неистина,
как ще действаш? Въпреки че светът изглежда, че е истински, той истински ли е?
П.: Аз знам това чрез ума, но нямам физическо преживяване.
М.: Умът, ще бъде ли той вечно с теб?
П.: Не.
М.: Не отговаряй. Но как да действаш, ти трябва да решиш. Този, който е установен
в битието, губи интерес към света, няма желания и жажди.
36
П.: Как се случва това?
М.: Що се отнася до как това се случва, ти вече отговори. Докато смяташ себе си за
човешко същество с тяло, ще има желания, но ако вземаш себе си за Знаещия всичко...
П.: Зад мен има толкова много преживявания, аз първо трябва да се отърва от тях.
М.: Кой ги е натрупал?
П.: Тази единица, която се мисли за независим пакет от енергия в миналото.
М.: Имаш ли някакво преживяване на това раждане?
П.: Не.
М.: Тогава откъм знание?
П.: Да.
М.: Битието действа, смятайки себе си за тяло, но битието не е тялото, то също е
временно. Когато единицата не беше там, имаше ли някакви изисквания? Когато не съм
добре, аз приемам лекарства. Завися ли ‘Аз’ от лекарство, за да съществувам? Това
нещо (битието), което зависи от лекарство и храна, каква е неговата полза? Моето
битие зависи от лекарство, а лекарството (прието) става душата. Всеки човек зависи от
живота, за да съществува. В отсъствието на нужда от живот, какво ще се случи на
човека, който относно собственото си съществуване, зависи от храна-лекарство? Какво
може да направи Бог за него? Лекарството и храната стават тялото.
П.: Каква нужда има той от тялото?
М.: В отсъствието на битието, нищо не е от полза.
Друг посетител: След (придобиване на) това знание, ще продължиш ли с твоите
дейности?
П.: Да.
М.: Тези дейности, в резултат на какво се случват и чий са те?
П.: Джнани живее извън всички срещи. Той яде, когато е гладен; спи, когато е
сънлив и така нататък.
М.: Какво е върховното? Точно както в съня, не се прави съзнателно усилие;
подобно, Джнани действа така, сякаш този свят е сън. Ти можеш да виждаш с телескоп.
Но Виждащият и телескопът са различни. Този, който вижда, е различен. Джнани
свидетелства битието; какво е телескопът за Джнани? Ти имаш Джнани, света и
телескопа.
П.: Телескопът (за Джнани) е битието.
М.: Това битие е продуктът на хранителната есенция.
П.: Какво ще кажете за болката? Аз трябваше да имам болка, и все пак моето
преживяване не беше на болка, но блаженство. Аз имам проблем с глезена, но нямам
37
болка. Аз чувствах като облак около този глезен. Болката в света е като болката в съня,
казва Шри Рамана Махарши.
М.: Как се е появило ‘аз’ съзнанието? Разбери. Отговорът на Шри Рамана Махарши
е, че светът е сън. Целият свят е в една капка от хранителната есенция, саттва. Битието
зависи от храна, а храната е илюзия. Ти имаш знание и преживяването на света; защо го
имаш, сега ти знаеш.
П.: Да.
М.: Този свят изглежда стар. Каква е причината за тази чудна поява?
П.: Какво се появява в съня?
М.: Събуди се! Това знание – тази саттва, квинтесенцията на храната – е отговорна
за света.
П.: Да.
М.: Тази хранителна есенция може и да е нова, но светът в нея изглежда, че е стар.
Не е ли чудно това?
П.: Хранителната есенция е нова, но светът изглежда стар. Джнани не отдава
значение на болката, въпреки че я преживява?
М.: Да. Ти може да живееш пет години, но след пет години, светът в теб е свят на
четири века, не е ли чудно това? Десетки милиони години от света, ти преживяваш в
кратката продължителност на живота? Сега, кой е фалшив, ти или светът?
П.: И двете.
М.: Когато действаш в света, не забравяй това.
П.: Да.
М.: От твоето преживяване, каква е стойността на света и на теб?
П.: Никаква.
М.: Така че, когато знаеш и след това действаш, хората ще кажат, че ти си Брахма,
Кришна или Моххамед.
П.: Това не променя нищо.
М.: Ти нямаш единица, която да се променя.
П.: Джнани има преживявания, но не им отдава значение, докато от друга страна
ние имаме отговорности. Как да начертая линия между отговорностите и не-
отговорностите
М.: Недей да имаш строги правила, регулиращи това какво трябва да бъде
направено или да не бъде направено, това е робство.
П.: Във връзка със задълженията, ние няма да имаме проблеми?
38
М.: Кой изпълнява задълженията? Ти говориш за дейности; да кажем, че една змия
от гума ухапва някого. Той бива отровен; той е извършил всички дейности, за да се
отърве от отровата. Но каква е ползата от такива дейности? Въпреки лекарствата,
отровата не е намаляла. Каквото и да правиш, твоето убеждение относно това знание не
трябва да се разтваря. Тези, които идват тук, повече нямат раждане, това е последното
ти раждане, съгласен ли си Пол?
П.: Съгласен съм. Това ми харесва.
22. Едно село без ден или нощ

1 януари, 1980
Махарадж: Перспективата на всеки е различна, ти не можеш да видиш това, което
аз виждам.
Посетител: Така че най-добрe е да се обръща внимание на битието или ‘аз съм’.
М.: Въпреки че гледаш към битието, ти не си в него, ти си извън него. Чрез него
можеш да опишеш света, но Виждащият, този, който вижда, е отвъд. Думите са в
съзнанието, те не могат да опишат Знаещия. Твоето битие също е временно, то също е
концепция. С този телескоп (битието), ти можеш да виждаш; Този, който вижда, е
различен от телескопа; ти не можеш да видиш Виждащия с него. Всички думи са вътре
в битието, аз съм знаещият битието, аз не обвинявам никого в света, хората са бедни,
но най-бедни са богатите, те искат все повече и повече. Докато смяташ, че си вътре в
битието, ти ще имаш нужди; знаещият битието няма да има нужда от нищо.
П.: Как да постигнем първото зърване на установяването в знанието?
М.: Това знание, което зависи от интелекта, изобщо не е знание; знанието, което аз
давам, е вечно. Знанието за света, е за обработване на света. Когато казваме, че човек е
на тридесет, ние броим времето от момента, в който се е появило битието. Това не е
твоето време, така че животът е продължителността на битието. Преди появата на
битието, ти беше там, заедно с битието идват раждането и смъртта, но ти си вечно там.
Ти преживяваш деня и нощта заради битието; преди него, ти беше завършен, нямайки
нужда и от двете. Когато един хиромант предсказва живота ти, той предсказва
възрастта на битието, не твоята; ти беше там преди битието. Ти си този вечен принцип,
който свидетелства всичко, но тъй като се смяташ за човек, ти страдаш от
безпокойство.
П.: Кракът е счупен, така че има болка.
М.: Да, заради тялото. Битието е резултатът от тялото, така че има болка. Но няма
нищо лошо, това тяло е в завещанието на хранителната есенция, в тази есенция е
битието, а ти не си нито едното, ти си свидетелят на това. Този, който се смята за роден
като тяло, няма да хареса това знание, но този, който казва ‘аз не съм тялото’, ще го
хареса. Преди битието нямаше нощ и ден; животът означава преживяването на дните,
вариращи от 100 години до часове. Веднъж щом си установен в знанието, какво има за
правене?
39
П.: Каквото и да правиш, ти ще бъдеш по-добре. Не би имало страх.
М.: Страх от кого? Когато казваме раждане, това означава раждането на времето,
не твоето раждане; времето означава дни. Хората се отъждествяват с дните, оттук и
страхът от смъртта, иначе те са просто дни. Денят е свършил, значи е свършил. Дори
ако вършителят остане, това няма значение, ти си свидетел. Ти не си в битието, нещата
се случват, ти не правиш нищо. Заради битието има страдание, но ти си свидетелят на
това, което се случва. Твоите въпроси са от невежеството поради телесната концепция,
докато моите отговори са от гледището на това, което ти всъщност си, така че
въпросите и отговорите обикновено не си съответстват. С преживяването на деня и
нощта започна преживяването на удоволствие и болка. С битието започна тази
нуждаеща се природа; преди битието тя не беше там. Хората, които нямат себе-
познание, обикновено какво казват? Точно както държиш едно зърно в дланта си и го
виждаш ясно, знанието трябва да бъде толкова ясно.
Ти преживяваш състоянията на будност и дълбок сън, заради отверстието на
Брахма (Брахма - Рандхра) в главата. Какво е това, което виждаш? Сетивните органи са
в различни части на тялото, но преживяванията са в отверстието. Има толкова много
описания на това, но в крайна сметка то е много малко. Аз съм от Това Село, където
няма ден или нощ. Хиляди слънца изглеждат много, много слаби.
Ти смяташ раждането за твое раждане, но то е просто привидност и преживяване на
битието, и нищо повече. Твоите концепции са станали твоето робство. Аз не обвинявам
никого, тъй като битието не е в контрола на човек. Идването тук, следователно, не е в
твоя контрол, ти си автоматично привлечен. Вече си свободен; робството лежи в ‘мен’
и ‘моето’, това са пречките, които не ти позволяват да стигнеш до истината. Хората,
които имат много роднини, са далеч по-загрижени за тях (роднините), отколкото за
самите себе си, такива са техните пречки. Дори след като схванат това знание, те са
погълнати от семейния живот и секса; няма време за нищо друго. Освобождението е
вече там, но нашите концепции са нашето робство. Този живот е предопределен за
определен брой дни и след това той е свършен.
23. ‘Аз съм - ността’ е Бог

Посетител: Какво е Жизненият Дъх?
Махарадж: Жизненият дъх е движение, пулсации на знанието ‘аз съм’, което
свидетелства всички дейности; жизненият дъх означава също и ум, жизненият дъх и
умът са едно.
П.: Съзнанието съдържа ума?
М.: Съзнанието и умът независими ли са?
П.: Той е движение в съзнанието.
М.: Съзнанието свидетелства всички дейности и движения, включително и ума.
Всичко се появява едновременно – съзнанието, жизненият дъх и хранителната есенция.
40
Има енергия във водата, както и в тялото и също и топлина; когато температурата си
отиде, жизненият дъх си отива.
П.: Къде е границата между съзнанието и вярата? Вярата път към съзнанието ли е?
М.: За да живееш, какво правиш? Ти знаеш, че ‘аз съм’ е любов, именно поради
любовта да живееш, ти ядеш; самото ти битие е любов, твоето знание, че ‘ти си’, е
вярата, заради нея, ти работиш.
П.: Ако това е толкова просто, тогава няма повече въпроси.
М.: Поради твоята телесна концепция възникват всички проблеми. Вземай себе си
единствено за знанието.
П.: След известно време тя (телесната концепция) се връща, така че всеки път
трябва да си напомням, че ‘аз съм’.
М.: Странно; трябва ли да си повтаряш, че си жена?
П.: Не.
М.: Реалността не се нуждае от повтаряне; просто я знай. Ако не вземаш под
внимание тялото, можеш ли да кажеш, че си жена?
П.: Не.
М.: Какъв растеж в знанието е имало през последните пет години или откакто
последно дойде тук?
П.: Сега аз не мисля много за това, което правя, нещата просто се случват. Каква е
ролята на ръководството в духовните въпроси?
М.: Ползата от ръководството е да знаеш ‘новините’ и ‘след смъртта’.
Ръководството се изисква, докато тялото е там; когато тялото повече не е, как ще
бъдеш?
П.: Ръководството е сила.
М.: Да, То е сила.
П.: Можеш ли да работиш заедно с нея?
М.: Тази сила работи, само че ти не разбираш. Разходите за себе си и за света са
поради това, ти не си осъзната. За да живееш, ти ядеш; ако не ядеш, тялото пада; в този
случай, какво се случва? Разбери сега, ти също ли падаш? В случай, че не ядеш, ти не
можеш да продължиш; смущението в тялото означава смущение в храната; какво е
това, което умира? Всички молитви са за удовлетворяване на Бог, с неговата милост тя
(Майка Тереза) може да работи.
П.: Какво е Бог?
М.: Бог е според нейната концепция.
П.: Тя е вярвала в Бог, но когато седя тук, аз не знам какво чувствам.
41
М.: Всеки човек има различно усещане; това, което тя чувства, ти не чувстваш.
Животът на всички светци и мъдреци е различен.
П.: Концепцията за Бог същата ли е като чисто съзнание?
М.: Човек получава преживявания според собствените си тенденции, вярвания и
концепции. Чистото съзнание е без тяло (Бележка: Махарадж го приравнява с Бог и то
няма тяло.) Знанието ‘аз съм’ е това, поради което ти узнаваш, че ‘ти си’; то е любов,
смятай го за аз-любов и медитирай върху него. Но не го смесвай с тялото, то не е
тялото, това знание е чисто знание, Съзнание или Бог, понеже, ако го направиш, тогава
ще има беда. Знанието ‘аз съм’ е Бог, не трябва да забравяш, че ти и Бог не сте отделни.
Щом медитираш повече, това ще стане ясно и ти ще схванеш всичко. Майка Тереза е
успешна, тъй като тя има вяра, че Бог е в нея, тогава тя работи. Без милостта на Себето,
няма успех. Поради вярата в себе си, ти я получаваш. Ти може и да обожаваш Бог, но
не смятай Бог за отделен. Знанието ‘аз съм’ е в теб, с това убеждение обожавай. Този,
който медитира върху знанието, ‘аз съм’, всичко в сферата на съзнанието става ясно за
него. Той живее без да го казва, следователно, от това място, имай убеждението за себе
си, че знаеш, че знанието ‘аз съм’ е Бог, не може да има друга печалба. Има и такива,
които без да знаят себе си, започват да проповядват.
П.: Моят въпрос е за намаляването на знанието.
М.: Ден след ден твоето убеждение, че знанието ‘аз съм’ е Бог, трябва да расте. Не
се безпокой за тялото; чрез постоянна медитация, когато Бог е удовлетворен, ти ще
имаш пълно знание в сферата на Съзнанието. От него, ако е необходимо, кажи (на
другите) само част от него. Това себе-познание може да бъде предадено с няколко
думи, но те (другите) искат все повече и повече от него. Без твоето битие, какво е
важно? Бог може и да е велик, но без битието, кой ще каже това? Така че, когато
излагам знание, аз ти казвам за Себето (Атман) и неговата история. Ти може да отидеш
където и да е, но не забравяй, че самото знание ‘аз съм’ е Бог. Ти идваш тук заради
убеждението, че Махарадж е Бог. Без Себе-познание, всички дейности са безсмисени.
Дори и след постигането на Себе-познание, всички дейности са безсмислени; Себе-
познанието, след като го постигнеш, става безполезно. Преди да знаеш себе си, ти
страдаш, със Себе-познанието, това приключва.
Джнана е отвъд атрибути, извън времето; веднъж щом знаеш себе си, всичко е
безсмислено, включително и преживяванията, тъй като те са безсмислена илюзия.
Знаещият тях, е отвъд пространство и време.
П.: Довечера въпросите ще възникнат в съня; това, което произлиза от съня, може
ли да бъде реално?
М.: В Парабрахман всичко се появява и изчезва, включително и хиляди слънца. Ти
имаше Себе-познание преди раждането, но светът и неговото преживяване те накараха
да го забравиш. Както един цар сънува, че е просяк, ти си забравила себе си.
42
24. Викът на себе-унищожителя (‘Хар Хар Махадев!’)
Посетител: Цялата дейност е бесмислена, така че трябва просто да седим?
Махарадж: Веднъж щом осъзнаеш, че ти не си индивид, прави всичко, всичко е
твоя работа. В обхвата на петте елемента, всичко си ти. Дотогава (освен ако и докато не
осъзнаеш) продължавай работата си; но не мисли, че ти си тялото.
П.: Тялото не може да се наслаждава на сладолед? Той няма хранителна стойност?
М.: Кой яде? Растенията тук консумират вода, пламъкът (Махарадж запалва
запалката си) яде газ, абсорбира въздух, подобно, нещата биват извършвани. Яденето се
извършва от петте елемента; когато ядеш храна, след като я преглътнеш надолу в
гърлото, кой я храносмила? Битието излиза от петте елемента. Кой яде тогава? Кой
умира? Кой живее?
П.: Разбирам!
М.: Вниманието също е в битието; то също ще се разтвори. Когато се разкайваш за
действията, само тогава ти се променяш; в противен случай не. Големият грешник
Валмики се е разкайвал и впоследствие е медитирал, след това каквото и да напишел,
ставало истината (Валмики е написал Рамаяна).
П.: Така че качеството Саттва трябва да възтържествува.
М.: Да, в медитация саттва се откроява; при обожаването на Бог, следва
привличането към духовни практики. Навиците се променят с времето и човек трябва
да разбира индивидуалния и вселенски живот, това е възможно само когато човек знае
себе си. (Бележка: От 1921 г. Махарадж е в Мумбай, период от почти шестдесет години.
Преди 1921 г., той е бил в едно село, където тогава е имало малко къщи, всеки е
познавал всички останали, сега селото се е променило). В процеса на преданост и
асоциация със саттва, ти започваш да мислиш за себе си. Ти отхвърляш много неща,
оставяйки асоциациите, това са възнагражденията. Това ти разбираш с медитация.
Развиващото се село, където живеех, се е променило, дърветата са изчезнали, имало е
промяна на морето, сега, никой не ме разпознава. Така че подобно, в процеса на сатсанг
или медитация, настъпват развития, ти започваш да се променяш. Ти ми говориш чрез
телесното чувство, но аз не те приемам като това, което може да бъде дефинирано с
думи. Всъщност ти нямаш форма, идентичност или цвят. Ти самият създаваш своя
капан чрез своите думи-концепции. Веднъж щом осъзнаеш причината за битието,
раждането, ти си освободен. От коя точка разпознаваш себе си?
П.: От ‘Аз съм’.
М.: Откога?
П.: Откакто моите родители ми казаха.
М.: Докато зависиш от слух, ти няма да бъдеш освободен.
П.: Каква е причината за раждането?
43
М.: Родителите са ти казали много, но казаха ли ти за тайната на твоето раждане?
Понеже ти си, Господът е, и понеже Господът (Ишвара) е ‘ти си’, ‘ти си’ е
доказателство, че родителите са били там. Санатана Дхарма, от незапомнени времена,
родителите са били там; ти си бил там. Това битие е доказателството за вечността,
Санатана Дхарма, Безкрайността. Кога ме наричаш Джнани или защо използваш думата
Джнани?
П.: Защото нашите въпроси са от невежество.
М.: Разпозна ли невежеството?
П.: Да.
М.: Тогава как би могло да има страх, безпокойство или тревога за теб? Просто е,
първо е етапът аджнани (невеж), когато вярваш ‘аз не съм знание’ или ‘аз не съм
битие’. След това етапът мумукшу (склонен да учи), където има само склонност към
учене. После срещаш Гуру, ставаш садхак (сериозен търсач), този, който търси
искрено, садхакът, залепва като пиявица за дълбоките беседи на Гуруто, това е
граничният етап. Докато телесното отъждествяване е там, човек е мумукшу, все още не
е напълно духовен. Накрая, човек става сиддха (освободеният) и бива освободен.
Политиката е последното средство на един мошеник; духовният човек няма средство. И
накрая, изхвърляш Харихар, най-висшият от Боговете на Индусите е отпратен,
изхвърлен. Викът на себе-унищожителя ‘Хар Хар Махадев’ означава убий и бъди убит,
така че в крайна сметка Хар Хар Махадев също си отива.
25. Ти си безграничен
Махарадж: Тази форма просто се случи да дойде; докато не станах съзнателен, аз
не участвах, не направих нищо. Докато тази форма и битието не дойдоха, какво правих
за себе си?
Посетител: Един въпрос относно терминологията. Атма Джнана (Себе-познание) и
Брахман Видя (Брахма-познание), те едни и същи ли са?
М.: Няма разлика, знанието е Брахман и Брахман е знанието. Всички създания се
съдържат в него; това е просто една дума, говореща за друга дума, всичко това няма
значение, а знанието е безгранично. Именно защото се отъждествяваме и ограничаваме
до тази проклетия на индивидуалността, ние сме наследили затруднения. Но ако
приемем знанието като тотално, безгранично, без отъждествявания, няма да има
проблеми. Заради нашите концепции, ние сме ограничени. Аз съм безграничен,
знанието е безгранично.
П.: Концепциите са гвоздеи.
М.: Не се безпокой за това, което трябва да правиш или да не правиш. Мисли си, че
си безграничен, нероден и няма да умреш. Това отъждествяване с тялото те кара да
мислиш, че си роден. Докато нямах форма, аз нямах тревоги, аз дори не знаех, че съм
имал форма. Имах ли страдание преди отъждествяването с тялото? Не, всичко започна
44
след отъждествяването, че аз съм тази форма. Сега ти узна истината, сигурен ли си, че
всички твои преживявания са фалшиви? Не си ли осъзнат, че това, което имаш, е
обвързано с времето? Една неистина? Животът е ограничен; това, което е ограничено,
не е истината. Ти знаеш, че животът е ограничен и този, който знае това, има истината.
Единственият капитал, който имаш, е знанието ‘аз съм,’ бъди с битието и то ще реши
всички загадки.
П.: Това, че съществуваш, е едно убеждение? Човек трябва да бъде само с него и да
не гледа другаде?
М.: Каква е твоята идея за себе си?
П.: Аз не съм тялото; аз съм нещо друго, което сетивата не могат да схванат.
М.: Това заключение, какво прави това разбиране възможно?
П.: (Една французойка, практикуваща дзен) Харесва ми да бъда свързана с всички,
аз чувствам връзка. Връзки, които са вселенски и индивидуални. Моето усещане е за
единство с хората.
М.: В основата си, твоето разбиране не е ли поради битието, което ти казва, че
съществуваш? Именно това е, което те кара да разбираш всичко, това е знанието, че ‘ти
си’. Нещо ти казва, че ‘ти си’; остави всичко и се дръж за него. Докато нямаше това
знание, имаше ли нужди? Преди съзнанието имаше ли някакви нужди?
П.: Аз не знам относно това.
М.: Дори да кажеш така (аз не знам относно това), е само поради знанието, че ‘ти
си’, това е всичко; бъди едно с това, което ти казва, че съществуваш.
П.: Не се ли нуждаем от връзка на единство с другите?
М.: Няма нужда да говориш за единство, всичко останало ще бъде ясно, просто
бъди с това. Ходи където искаш, но бъди едно с това знание, че ‘ти си’, забрави
останалото. То ти казва, че ти съществуваш и то ще реши всички твои загадки.
П.: ‘Ти си’ ще премахне егоизма?
М.: Докато този глас (‘аз съм’) на съзнанието не дойде, аз не бях обезпокоен. Щом
той си отиде, аз също си отидох, така че бъди със съзнанието (‘аз съм – ността’), всички
учения се основават на това. Тази загриженост за света е поради съзнанието; тя ще бъде
там, докато съзнанието е там.
26. Унищожи себе си чрез собствената си идентичност

Махарадж: Просто обръщай внимание на себе си и всичко останало ще бъде наред.
Посетител: Ние работим усилено, основно за да запомним това, и с голяма
интензивност, вместо да използваме джапамала (броене на мъниста от молитвена
броеница); това също така звучи лесно, но аз бих оценил още от Вас, от Вашите думи.
45
М.: ‘Аз съм - ността’ е всичко, Богът, просто знай, че ‘Аз съм - ността’ е Бог, това е
първата стъпка, знанието ‘Аз съм’ си ти самият. Всички останали дейности ще
последват, ти просто се установи в знанието ‘Аз съм’; то е слънцето, а всички останали
дейности са лъчи.
П.: Всичко е излязло от ‘Аз съм’?
М.: Знанието ‘Аз съм’, без спомени и концепции, е всичко. Идеята ‘аз съм тялото и
ума’ не е това знание. Не се изисква усилие; основното нещо е, че ‘ти си’ (или ‘аз съм’);
когато ме слушаш и стоиш тук, ти ще разбереш, че знанието ‘Аз съм’ е независимо от
тяло-ума. Фридман е описал Себе-познанието възможно най-фактологически. Аз завися
ли от теб относно това, което знам? Помни това, че има хиляди преживявания, но какво
е преди всички преживявания? Ти си това.
П.: Ако ние просто сме осъзнати за ‘Аз съм’, това достатъчно ли е?
М.: Когато беше дете, знаеше ли, че беше там? Какво прави?
П.: Нищо.
М.: Разбра ли, че преживяванията на света и на себе си са без да правиш нищо?
П.: Да.
М.: Отиди до източника и бъди установен там, тогава няма промяна. Ти може би си
прочел Гита; кой е там, за да прецени нейната разумност? Знанието ‘Аз съм’ трябва да
одобри всичко, което е казано там. Установи се в Себето, каквото и да си, преди ‘Аз
съм’, установи се там. Когато това пребиваване в Себето е постигнато, всички
разговори ще звучат безсмислено. Аз изгубих срамежливостта си да говоря; всичко,
което изговорих, беше дълбоко. Знанието, в говоримия език, се упражнява в
невежество, както детето произлиза от невежество. Така че аз знам, че светското знание
е продукт на невежество и цялото истинско знание е преди Джнана – Абсолютът. Отдай
се на Гуруто и медитирай върху Себето. Напомнянето, че си имал родители, е
напомнянето, че ‘ти си’. Напомнянето, че родителите са били, е основният материал,
първичният източник на материал. Първичните съставки на съзнанието са еднакви.
Отърви се от гордостта, че си Джнани. Въпреки че се опитваш да хванеш това
състояние, границата между битието и Абсолюта, то е краткотрайно.
Обикновено дори мъдреците нямат знание за действителното състояние на нещата.
Как обединението на битието и петте елемента дойде от Абсолюта? Твоите родители ти
обясняват, но имаш ли наистина знанието, че те са били твои родители? Посоката,
която трябва да следваш, е: ‘Аз такъв дребен принцип, който е просто продукт на
родителите, ли съм?’.
Коя поза, позиция или дума е истинска? Дори и четирите Веди са възкликнали
‘Нети, Нети’ (не това, не това), но въз основа на кои текущи дейности по света, Ведите
са казали това относно реалността? Това е отвъд нас. Затова и при мен не е останала
правдивост; независимо от преживяванията, дори и Боговете са ограничени само до
думите. Няма история за Богове отвъд думите. Ако Кришна ме слушаше, той щеше да
каже: ‘Аз съм благословен с думите му (на Махарадж)’. Истината няма форма и няма
име, докато религиите се позовават на правила и ритуали. Думите не могат да бъдат
46
истински; въпреки това, ти трябва да разбереш с какви думи би искал да се
отъждествиш? С каква идентичност би искал унищожаване?
В търсене на Себето, Пророк Мохаммед и други мъдреци не са могли да стигнат до
някакво заключение по отношение на тяхната идентичност и да кажат: ‘Аз съм
Парабрахман’ или нещо друго, и как биха могли? Христос, Пророк Мохаммед и други
Мъдреци, казали ли са нещо за истината? Къде е доказателството за Парабрахман или
истината? Във всички светски дейности, ти си принуден да страдаш и да се
наслаждаваш, можеш ли да предоставиш доказателство за Парабрахман? Кой ще
приеме представеното доказателство и чрез чии авторитет?
Формата и името бяха насилствено наложени върху мен, първичната концепция е
битието, аз нямам име и форма; само емоционално разбиране. Унищожи себе си чрез
собствената си идентичност. Не се занимавай с това, което другите казват, коя е твоята
най-правдива идентичност? Няма съзнание, няма свят. Изследвай относно своята
идентичност; този, който е реализирал неговата идентичност, няма да смята нищо
друго като по-правдиво от нея, тъй като това отъждествяване с битието е измама.
П.: Не трябва ли да изследваме духовните преживявания? Ние имаме
преживявания, но нямаме истина.
М.: Имай преживявания, но изследвай относно преживяното, те правдиви ли са? В
първия дъждовен сезон имаше раждане, във втория имаше смърт, кой беше роден?
Дъждовният сезон ли или човекът? Само реализираният може да каже, тъй като той е
нищо, празнота. Каквото е, си отива, каквото не е, не е, и двете са изхвърлени, само
истината възтържествува. След заминаването и на двете, битието и не-битието, каквото
остава, е истината. Преди тази злополука на появата на телесно образувание, всеки я
знаеше (истината). Само този, който знае, че там няма нищо, може да каже, че там е
безкрайното и изобилието. Всички наши мисли са за другите, но не се безпокой за това,
което другите казват. Именно само поради тази злополука на раждането, аз страдам, но
всъщност аз нямам раждане.
27. Беззвучният звук

Махарадж: Състоянията на будност и дълбок сън, комбинирани, са битието, поради
него, светът е. Битието зависи от хранителната есенция, така че какво сме ние тогава?
Посетител: Какъв е пътят за следване?
М.: Медитирай върху Себето, не върху нещо друго; самото битие ще ти каже как е
възникнало и ще изчезне. Медитацията върху нещо е лесна, но медитацията върху
Себето е доста трудна. Буддха казал ли е всичко това?
П.: Съвсем същото.
М.: Директивите на Буддха следвани ли са?
47
П.: Всички кодекси за поведение, но не и есенцията. Милиони нямат идея отвъд
кодексите за поведение, като яж това или яж онова.
М.: Това знание ли е или просто начин да мине времето? Накрая, хората са роби на
времето; те следват диктатите на времето. Аз не знам нищо за прераждането, а само
това раждане, и разбирайки го, аз знам, че то не е. С телесната асоциация, така
нареченото знание е получено и хората се държат съответно. Какво знание имаш, освен
събраната отвън информация?
П.: Това е всичко, което получаваме.
М.: Какво получаваш?
П.: Не много.
М.: След като печатът на раждането е ударен, какво знание имаш тогава? Казано ти
е за раждането, каква друга информация?
М.: Това знание (‘аз съм’) трябва всеки един да го разбере и да бъде неподвижен в
него. Разбирайки Себето, ти разбираш света, какво друго е там? Ти си голяма, колкото
света; ако ти си, светът е, в противен случай не. С каква идентичност за себе си чете
книги? Като жена ли си ги чела?
П.: Не, не като жена или мъж.
М.: Ами читателят?
П.: Аз?
М.: Докато четеш, знаеш ли себе си като жена?
П.: Не.
М.: След като четеш?
П.: Жена.
М.: Бог или раят е моментен; нищо след това, и за мен, той изобщо е нищо. Всички
тези Богове, къде са те? Какво е тяхното обещание? Как съществуват те? В кое
състояние са те? Понастоящем, аз съм в това състояние, където битието е било
насилствено наложено; колкото по-дълго стои, толкова по-голямо е страданието, но то
ще изчезне. Поддържането е за момент; разбери момента, моментът откога? Колко
дълго и поради какво? Всички принадлежности на този свят, са негов израз. Този,
който осъзнава това, расте в интелигентност в процеса на събиране на тази
информация. По този начин, ти идваш до корена на знанието; реализирай го и го
трансцендирай, стабилизирай се преди интелигентността.
П.: Знанието, изложено тук, е ценно, но хората не са достатъчно зрели, за да го
разберат; с времето те може и да го разберат. Мнозина извършват покаяния и имат
дълбок порив, и все пак знанието не е достъпно за тях.
М.: Мислиш ли, че разбираш?
48
П.: Спомени, думи...
М.: Има два типа звуци, този, който чуваш и първичният, непредизвикания,
беззвучен звук. Моментът, в който чувстваш, когато се събудиш, това е
непредизвиканият звук. По-късно, ти знаеш, че си и всички останали звуци последват.
‘Ти си’ или ‘аз съм’, всички звуци се основават на това, това е език без думи;
непредизвикан, беззвучен. Той е нищо.
П.: Има ли паралелно състояние между състоянията на будност и дълбок сън от
една страна и съзнанието от друга, което е така нареченото раждане?
М.: Да, има много фино състояние, понастоящем е доста грубо, но в детството, то е
много изтънчено, фино състояние. ‘Аз съм - ността’ се използва като инструмент, като
гледка за окото; всеки път когато има гледка, там е светът; действителният наблюдател
няма цвят, няма дизайн. Капанът на раждането и смъртта, е поради ‘аз съм - ността’,
пребивавай в нея, реализирай я и я трансцендирай; този човек има знание. Всички
преживявания са обвързани с времето, как би нарекла това, което свидетелства
изчезването на мисълта? Помисли ако искаш; но мисловният процес ще изчезне. Ти
може и да събираш много знание, но все още си хваната в телесното съзнание.
П.: Събирането на знание е капан.
М.: Точно както мрежата на един паяк, концепцията за раждането е източник на
страдание. Докато се държиш за тази идея, ти няма да бъдеш освободена. Когато си
освободена, ти си Ниргуна (без качества), винаги освободена. Нирвана означава няма
шаблон, Сагуна (с качества) Брахман постига Нирвана. Битието е качеството да бъдеш,
Ниргуна означава няма качество и Нирвана също означава няма качество.
28. Просто бъди, за да реализираш Небитието

Посетител: Как се случват нещата около Джнани? В случая на едно дете,
развитието се случва заради родителите.
Махарадж: Поради битието, телесното образувание в света е спонтанно, докато
самият Джнани е природата, така че е проблем на природата да се грижи за него.
П.: Някои йоги живеят в продължение на стотици години, с главата надолу, без
вода и какво ли не.
М.: Те правят това за удължаването на техните животи, за лично удовлетворение и
от чувство за дълг към духовното поле. Битието зависи от какво? Ти се опитваш да
удължиш своя живот, но когато нещо се обърка, това води до смърт. Увереността и
знанието, че ‘ти си’, от какво зависи? Битието става небитие и небитието спонтанно
става битие, така че кого трябва да питаме? Ти сам трябва да изследваш това; каква е
опората на ‘аз съм - ността’? От какво зависи вярата, че ‘ти си’? Защо битието е там?
Защо аз съм? Как аз съм? Хората мислят само за тялото и ума, след това идва смъртта и
вярата ‘аз съм’ изчезва.
49
П.: Някои искат да удължат живота, те имат аз-обич, те хванати ли са в мая?
М.: Веднъж щом трансцендират идеята ‘аз съм тялото’, дълголетието няма
значение; за тяхното съществуване, те не зависят от нищо. Без да зависиш от нещо, ти
трябва да намериш себе си. Всеки път когато мислиш, ти мислиш за нещо друго, което
не си; как да мислиш за твоето себе? Ти не можеш, само трябва да бъдеш свободен от
мисъл. Ти можеш да си помислиш, че няма Ишвара, но не можеш да мислиш за своето
себе. Какво правеше осем дни преди зачеването? Ти знаеш ли, аз знам ли? Осем дни
преди влизането в утробата, само ти можеш да кажеш за това състояние. Какво ще
кажеш за битието преди зачеването? Ако беше осъзнат за битието, щеше ли да искаш
да влизаш в утробата?
П.: Не помня.
М.: Това не е възможно, тъй като това е лишено от внимание състояние. С битието
започва вниманието, в утробата то е латентно. Границата между битието и небитието,
тази точка е едно славно състояние, състояние на не-внимание. Какво беше името на
тази запалка (Махарадж държи запалката си), преди да е била произведена? Когато е
болен, човек взема лекарство; там е битието, затова ние медитираме и се стремим към
знание, в противен случай, къде е нуждата? Няма нужда от знание преди битието. Дори
Вишну затвори очите си в самадхи и изчезна.
П.: И не правиш нищо?
М.: Какво могат да направят? Понастоящем ти чувстваш ‘ти си’, поради
асоциацията с жизнения дъх. Когато тази асоциация не е там, можеш ли да направиш
нещо?
П.: Мога ли да направя нещо, за да получа знание?
М.: Не прави нищо, освен да се държиш за себе си, бъди в Битието. Просто бъди и
ще осъзнаеш как то ще се превърне в небитие. Сграбчи, пребивавай и съзерцавай върху
битието. Просто бъди.
П.: Цял ден?
М.: Кой казва ‘Цял ден’? Кой друг може да каже освен битието? Битието може да
улови всичко в своето съзерцаване, но битието не може да улови себе си.
Преводач: Звукът може да отреже всичко освен себе си.
П.: Поради карма ли е това, че се върнах?
М.: Няма карма в състоянието на ‘Парабрахман’.
П.: Защо е необходимо да се върнеш в телесна форма?
М.: В тази стая, пространството е там, защо се е разпростряло? Защо и как? Вън
пространство и вътре пространство, съществува само пространство, винаги. Къде е
въпросът за как и защо?
П.: Защо се връщаме в телесна форма?
50
М.: Това е от значение за теб, докато ‘ти си’. Докато тялото има енергия, там са
светските преживявания. Осем дни преди зачеването, това, което беше, възтържествува
дори сега. От какво страдаш в момента? Това е от името и асоциацията на телесната
форма и битието. Размишлявай над това (преди зачеването) и ще получиш мигновено
решение.
П.: Каква е връзката между ‘Това’ състояние и кармата? Карма е това, което
създаваме?
М.: Кой те създава? Който създава теб, създава и карма; кармата е движение или
дейност. (Към Илейн, ученик) Аз се опитвам да те държа уловен, все едно си в
утробата. Просто слушай внимателно и всичко ще покълне.
П.: (Илейн) Аз не мога да понасям грешен въпрос.
М.: Малка досадна грешка е това, че тръгваме и се отъждествяваме с телесната
форма, първата и последната грешка. Помни семето, което е създало тялото, неговия
живот; ти преживяваш света поради него, семето си отива и ти си във вечното
състояние. Точно както дървото от едно семе е битието и целият този проявен свят.
П.: Моето его, другите егота, каквото и да чувам, всичко е в битието?
М.: Да, твоите сънища. Въпросите покълват според нивото на човек и те са
правилни. Понастоящем, ако изобщо трябва да се интересуваш от нещо, това са осемте
дни преди зачеването; състоянието ‘Парабрахман’. ‘Егото’ се използва днес, но към
какво е прикрепен този етикет и кога? Всичко е най-свято и всичко е най-несвято.
Всичко това е така, докато битието е там; самата аз-обич е илюзия. Всеки иска битието,
‘аз обичта‘ е илюзия, и все пак други мъдреци я възхваляват. Преди осемте дни, как
беше? Един интелектуалец би казал: ‘аз бях в латентно състояние в есенцията на моите
родители’, това е един конвенционален отговор. Опитай се да проследиш своя родител
и отиваш във вечността, този принцип в латентна форма отива във вечността. Има два
подхода, или се установяваш в състоянието преди битието, или биваш хванат в разни
концепции и не успяваш да изследваш своята истинска природа. Като такова,
конвенционалното знание не е унищожено и няма причина за неговото унищожаване,
тъй като в основата си то е неистина.
Друга основна концепция е тази на ‘Пурна Пуруша’, съвършеният (или завършен)
човек. Съвършеният принцип е този, който е съществувал преди раждането на някого.
Има известно сходство между невежото дете в люлката и Джнани, детето не прави
разлика между урината и фекалната материя; както само детето знае как знае себе си,
така е и за Джнани.
П.: Тогава трябва ли да се откажем от всичко и да станем дете?
М.: Къде е въпросът за наименуването на всичко? То е дошло спонтанно; разбери
само, че ти страдаш поради битието. Ти ли отиде и го сграбчи? Не, то дойде спонтанно.
Детето няма никакви концепции, идеи и его. Джнани, разбирайки състоянието на
нещата, трансцендира всички тях и пребивава вечно в състоянието преди битието,
независимо от това дали битието е добре или не. С каква идентичност ще отидеш сега
за него?
51
М.: Сигурен ли си? Ако е така, тогава има ли някаква цел или необходимост от
духовни преследвания?
П.: Всъщност не – Няма причина изобщо.
М.: Какво е невежеството? От будността до дълбокия сън до състоянието на битие,
всичко означава невежество. Това невежество, наречено раждане, е будността,
дълбокият сън и състоянието на битие; веднъж щом знаеш това и си убеден в това, ти
си свободен. Единствено виж фалшивото като фалшиво. Тогава чувството на
извършител също си отива; твоето правене на това или намиране на онова няма да те
засегне. Преди появата на битието, в продължение на векове, ти беше съвършен и
завършен като Парабрахман. Джнани не отдава никакво значение на състоянията на
будност, дълбок сън и битие. Няма въже, няма змия. За да кажеш, че всичко това е
фалшиво, нуждаеш ли се от каквото и да е усилие, Пол? Веднъж щом знаеш, няма
място за усилие; отхвърляш го като невежество и няма регистрация.
29. Телескопът
Махарадж: Петте елемента са в пълна активност без никакъв егоистичен мотив.
Подобно, всичко тук се случва, няма аз-идентичност. Със заминаването на битието, има
пълно осъществяване на Себето, което означава, че също така съм го трансцендирал.
Пространството е навсякъде, всички останали елементи – въздух, огън, вода и земя са
стремящия се, където трите гуни работят, но няма егоизъм. Заедно с битието възниква
егоизмът, чрез растителността. Всички спорове, войни и конфликти са в пет
елементния свят, но петте елемента нямат интерес към тях. Няма полза от добри мисли
или лоши мисли, всичко това е игра на петте елемента.
Посетител: Човек винаги ли е субект на петте елемента, докато тялото не се
разтвори?
М.: Какъв е този обект, наречен ‘човек’? Когато е мъртъв, той е кремиран, как той е
отделен от петте елемента?
П.: Има ли човек, който има контрол над елементите?
М.: Това се случва спонтанно; ако тук има огън, аз веднага ще се втурна да го
изгася. Докато пет елементният сок, есенцията, има надмощие, тоест докосването на ‘аз
съм’ – дейностите ще се случват.
П.: Реализираният човек не е субект на петте елемента, докато е в тяло? Преводач:
Неговото битие и тяло ще бъдат подчинени.
М.: Но днес, къде са чудотворците? Къде бяха те преди телесната форма?
П.: Гаутама, Буддха е казал: ‘Погледни ме там, накъдето води старостта’, това е
природата на Нисаргадатта, самата природа.
52
М.: Казвам ли нещо различно? Чудесата се случват; но какво от това? Каква
промяна са направили в петте елемента? С цялата тази игра, биха ли могли промените
от момент към момент да предизвикат този арсенал на природата? Кришна, Христос и
другите са дошли и са си отишли. Аз соча към състоянието преди тяхното битие и как и
кога са се появили в проявения свят; те са се появили поради есенцията на пет
елементните сокове, знанието ‘аз съм’; къде са те сега? Как се случи да бъдеш? Ако
предположим, че светът съществува, каква е причината за твоята поява? Ти имаш един
телескоп; той е обект, чрез който наблюдаваш космоса, но наблюдаващият е отделен от
телескопа. Ти няма да получиш покой чрез светско знание; този телескоп (тялото) има
безброй нюанси и титли. Да се изфабрикува със суровия материал на петте елемента,
отне девет месеца, и чрез него, ти наблюдаваш всичко, но наблюдаващият не е в
телескопа.
П.: Какво правехме осем дни преди зачеването?
М.: Да кажеш ‘Аз наблюдавах’ преди етапа на зачеването, е некоректно; на този
етап, то (битието) знаеше ли себе си? И небитието, и битието, е форма за Брахман;
преди зачеването то е несъзнаващо себе си. Какво е телескопът, въплътен в тялото? Не
е ли битието това, което пазиш? Но ти, Абсолютът, не си битието.
Ти няма да получиш покой чрез светско знание; този телескоп има безброй нюанси
и титли, изфабрикувани със суровия материал на петте елемента, което отне девет
месеца. Чрез него, ти наблюдаваш всичко, но наблюдаващият не е телескопа.
П.: Имало ли е някога време, когато не съм бил въплътен?
М.: Поради телескопа има наблюдение на проявеното, когато телескопът си отиде,
наблюдаващият също ли е унищожен? Наблюдаващият няма качества.
П.: Наблюдаващият не може да бъде дефиниран без телескоп?
М.: Веднъж щом разбереш пет елементната игра, ти си незасегнат от нея; стоиш
отделно от нея. Аз преживявам света поради какъв инструмент? Как този инструмент
се случи да бъде? Каква е причината за него? Мъртвите не се бъркат на живите хора.
Този, който е разбрал и реализирал битието – наблюдаващият – няма връзка със и няма
интерес към него. Изхвърли тотално всички светски разговори и концепции. Умът
продължава да бърбори и ти искаш да бъдеш едно с него, просто се дръж настрана от
него и се събуди. Бърборещият ум се синхронизира с жизнения дъх; той ти говори за
духовни преследвания. Помни, ти си преди бърборещия ум. Дишането продължава,
бърборенето продължава – бърборещият ум те е довел тук в името на духовността, но
преди него, ти беше.
Ти се събуждаш от дълбок сън; тази граница е Паравани, отвъд думите. Когато се
движиш, ставаш съзнателен, чувстваш ‘аз съм’, тогава умът поема командването,
думите поемат ръководство и ти си въвлечен в света. Паравани е нещо различно от
езика, ‘Пара’ означава ‘друг’ или ‘трансцендирам’ – езикът на просто бъденето без
думи, но Аз, Абсолютът, не съм това. Психическите преживявания на Пол са
спонтанни.
П.: Какво ги е породило? Петте елемента и след това Кундалини са дали шок?
53
М.: Основният въпрос е да знаеш ‘аз съм – ността’ и просто да бъдеш там.
30. Ти не си това, което преживяваш

Махарадж: Джнани, който е отделен от телесното отъждествяване, не е засегнат от
нещастията, които тяло-умът носят. Джоузеф, от какво гледище ще ми пишеш?
Посетител: (Джоузеф) От ‘аз съм’.
М.: Тя писа в продължение на около месец тук. От какво гледище ще пишеш?
П.: Трябва ли да отговоря?
М.: Ще пишеш ли в същото състояние? Този, който се опитва да пребивава в
Себето, изгубва тъждествеността със своето его. Самата идентичност ‘аз съм’ се
разтваря. Твоята истинска идентичност – Абсолютът – е преди ‘аз съм – ността’. Как
можеш да й дадеш униформа (охра одежди)?
П.: Ние приемаме възгледа за живота на всеки човек; по-рано това беше по-
неприемливо, отколкото сега. Сега аз толерирам толкова много неща; това, че всеки
гледа през своя телескоп.
М.: Да, но играенето с концепции не е пребиваване в истинското Себе.
П.: За да открие Себето, човек трябва да ходи на тихи места, това ми харесва. Но
когато човек има прозрението, това не е необходимо.
М.: Кой казва, че търси тишина? По-рано аз предполагах, че съм бил създаден, по-
късно, след като слушах моя Гуру, аз разбрах, че преживяването е било създадено или
се е появило, а не аз. Сътворението на това битие, това преживяване, е резултат от
петте елемента и техните взаимодействия. Заедно с възгледа ‘аз бях създаден’ идват
страховете от живота и смъртта. Аз просто възтържествувам в резултат на петте
елемента, а това преживяване на битието е създадено без причина. Аз, Абсолютът, не
съм създаден; това изключва Абсолюта. Наблюдаващият (зад телескопа) не е
създаденият; обектът е бил създаден. Ти искаш да бъдеш в тишина без медитация,
която не правиш. Какво правиш? Откъде знаеш, че ‘ти си’? В ‘съзнаването’ се крие
всичко. Ти си предположил, че си зад телескопа, но не си разбрал; каквото и да
разбираш, е нещо друго, ти не разбираш себе си.
П.: ‘Аз не мога да разбера’, каза той.
М.: Каквото и да разбираш, ти не можеш да бъдеш това. Ти поставяш въпрос като
този: едно магаре върви по пътя и ти питаш относно него; как си засегнат от това? Ти
знаеш, че не си магарето. Каквото и да преживяваш, не си ти. По тази тема, ти няма да
удовлетвориш сърбежа си чрез говорене; другаде може да говориш и да бъдеш
удовлетворен. Какво е медитация? Медитация е да отхвърлиш всички преживявания, да
бъдеш в лишено от преживявания състояние. За да реализираш този трик, ти трябва да
бъдеш в медитация. Какво е преживяването? Преживяването ‘да бъдеш’, също я
потиска. Този, който наблюдава и двете, състоянията на небитие и битие, е в
54
истинското състояние. Ти получаваш преживявания само на това, което не си, битието
също е преживяване; слей го с небитието. Битието отива в небитие; Абсолютът не знае,
че е, той само възтържествува. За да превърнеш битието в небитие, усърдно следвай
медитация, иначе ти ще бъдеш като подскачащо теле. Бъди в медитация и ще се
стабилизираш, и след това спри там, иначе ти ще бъдеш като едно теле, чието ухо има
въздух в себе си.
П.: Да медитираме е да реализираме, че ние не преживяваме.
Преводач: Първичното преживяване ‘ти си’, това също трябва да бъде отречено.
М.: Преживяването трябва да стане невидимо заедно с ‘аз обичта’, бъденето.
П.: Ами шумът в медитацията?
М.: Твоите сетива и крайници са все още активни; те не са под твой контрол. Чрез
медитация, тази слабост на твоя ум трябва да бъде победена. Колко интензивно трябва
да медитира човек? Докато Кабир медитирал, едно куче го ухапало; някой дошъл и му
казал: ‘Едно куче те е ухапало’, Кабир отговорил: ‘Кучето знае и кожата знае’. Трябва
да има дълбок копнеж, както когато си обезпокоен за нещо, ти ще мислиш за него:
‘следващата сутрин нещо трябва да бъде направено за пари’ и поради това не е имало
сън; ти щеше да отидеш направо за парите, ти отчаяно се нуждаеш от него и така ти
продължаваш да мислиш за него. В духовното поле ти трябва да напредваш толкова
интензивно, че продължаваш да мислиш за това (твоята истинска идентичност), с
усърдие; ти достигаш, но трябва да го искаш много силно.
31. Как срещна своите родители?

Махарадж: Докато дишането продължава, умственият поток продължава. Ако
вземаш себе си за тялото, умът ще оказва влияние върху теб. Знанието означава да се
отървеш от всички концепции, не да придобиваш, но да се отървеш от концепциите
като раждането. Дори на това раждане, ти нямаш преживяване. Не приемай нищо
казано, не е нужно и да се консултираш с мъдреци; ти знаеш, че ‘ти си’, така че светът
се появява. С това знание, обръщай внимание на това знание, тогава знанието ще ти
каже какво си. Когато узна, че ‘ти си’, ти сам знаеше това, както храненето в утробата е
автоматично. Родителите обикновено не знаят, истинското раждане е преди деветте
месеца, след това е така нареченото раждане. Само на възраст около три, детето
разпознава майката и започва да учи, което е невежество.
Посетител: Има едно съзнание, но има толкова много форми, защо?
М.: Това е качеството на съзнанието да се проявява в многообразие, душата е една,
от петте елемента възникват различните форми. Именно поради погрешното
отъждествяване с тялото, това знание (‘Аз съм’) е необходимо. Атман е Аз-обичта; той
те е довел тук безопасно; обожавай го като Господа, Ишвара. Вземай себе си за
Ишвара, и тогава ти знаеш какво си, а щом знаеш какво си, всички желания ще бъдат
изпълнени. Знанието, ‘Аз съм’, е като сладост; то няма форма. Ти ядеш риба, едно тяло
е храна за друго; това тяло е храната за ‘Аз съм - ността’. Хората задават въпроси, аз
55
гледам на тях като на невежи деца; на възраст от три, те започват да учат това така
наречено знание. (Бележка: Махарадж е преди битието, той знае това състояние, така че
те, тоест хората, са все деца за него.)
Твоята идентичност е в непрекъсната промяна; като старец, ти си хранен с лъжица,
ти нямаш памет, никоя идентичност не е вярна и правдива. След Себе-познанието,
твоята вяра и твоят егоизъм отпадат. Поради отъждествяването с тялото, ти казваш, че
си мъж или жена; ако няма тяло, как можеш да кажеш, че си мъж или жена? Ти нямаш
раждане или преживяване на раждане, но невежият много се страхува от смъртта. За
този, който трансцендира това битие, докато жизненият дъх си тръгва, той няма страх,
няма концепция, само велика радост.
Моля, всички тези събрани тук са егоистични, те се интересуват само от Себето.
Истинското знание е да знаеш, че нямаш идентичност.
П.: Необходимо ли е усилие за Себе-познанието?
М.: Какви въпроси задаваше преди да срещнеш своите родители? Тишина означава
без дейност, тотално прекратяване на дейността. Защо отиваш в едно място на дейност?
Когато няма нужда от думи и техните значения, тогава има тишина, ‘Аз съм Брахман’
(АхамБрахмасми) означава Абсолюта. Ако няма тяло, няма гуна (качество); моето
учение е просто, аз не съм тялото и аз не съм битието; битието, което е продукт на
хранителната есенция.
Няма правила за съзнанието; в утробата преживяването на царя не се различава от
това на обикновения човек. Няма битие в Абсолюта и няма правила за битието. По
милостта на моя Гуру, аз знам как се е появило битието. ‘Аз съм каквото бях преди
битието’, Аз не съм роден. Не може да има свидетел на моето преживяване, ако има
свидетел, тогава то не може да бъде истинско. Необходима е постоянна медитация, за
да схванеш това знание.
П.: Роднините митхя ли са?
М.: Да, може ли слънцето да види своите мъртви лъчи? Това е гледището на
Джнани. Докато вземаш себе си за тяло, ще възникват проблеми; Джнани е
трансцендирал тази илюзия. Просто забрави всичко и съзерцавай, как срещна своите
родители? Ако съмненията не са изчистени, отиди до момента на твоето запознанство,
когато се запозна с твоите родители.
П.: Ако всъщност там няма нищо, как може Джнани да накара другите да чувстват
нуждата от Джнани?
М.: Всички, от растенията до създанията, искат и знаят, че ‘Аз съм - ността’ е там;
веднъж щом имаме съществуване, ние искаме то да продължи. Твоето преживяване е
поради битието, светът зависи от битието; то щастливо ли е или е нещастно? Когато
твоето битие не е там, то (преживяването) щастливо ли е или е нещастно?
П.: Защо Рамана работеше върху своята майка да се реализира преди смъртта?
М.: Реалността, това, което беше неговата майка, той я знаеше, но той направи това
от любов.
56
П.: Любов към какво?
М.: Когато няма битие, обезпокоен ли си от нещо? Знанието ‘Аз съм’ е цялата
вселена, не само тялото.
П.: Значи Рамана няма майка?
М.: Самият той не съществува, Джнани е Абсолютът. Ако някой обожава Джнани,
той не знае това. В обожаващия битието все още е там, а Джнани, въпреки че не го
знае, все пак му помага. Полето на Съзнанието е една мистерия; бъди смирен, не бъди
горд, сприятели се със Себето и то ще ти каже всичко. Семето има цялостната снимка
на растението; едно семе от ориз няма да произведе пшеница, как? Отиди там, до
източника. Едно голямо дърво идва от семето, то съдържа цялото дърво; подобно,
битието съдържа цялата вселена.
32. ‘Аз съм - ността’ е първичната илюзия

Махарадж: Аз говорих много в пълен безпорядък сутринта, но докато това не се
случи, творението на Ишвара няма да премине. Аз говорих за секрети, без които
Ишвара няма да бъде създаден. Аз казах, че съм Рама, Кришна, Мохаммед и така
нататък, но откога? Докато не пребиваваш в своето действително състояние, тези неща
(черна магия) ще се случват. Точно както обясняваш как заминаващите Лами разказват
за бъдещите си раждания, това е защото те обичат да бъдат и обичат прераждането.
Някои сиддхи дори имат силите да се превъплъщават или да влизат в тялото на някой
друг, както Шанкарачаря е направил.
Посетител: Как можеш да се превъплътиш, когато не се превъплъщаваш?
М.: Да, това е и моето разбиране. Кога човек узнава, че родителите му са били или
са? Само в сънувания свят на неговия рожден сън; ‘гати’ означава движение, а ‘шрути’
означава памет, те са едновременно създадени. Ти не си обикновен човек, ти си хитър и
умен, и ми задавай въпроси от това. Ти си се справил със света и след това дойде тук,
докато другите са обикновени типове. Ти си велик шпионин, който се опитва да
извлече тайни в духовността.
П.: Тайните са за развитие, не за издаване на книги.
М.: ‘Прагати’ означава прогрес и също така означава движение към някого.
Движенията към някой друг помагат ли ни да разберем Себето?
П.: Зависи кой е този ‘някой’.
М.: ‘Някой’ е концепция.
П.: Не.
М.: Стани свободен от концепции; няма концепции, включително ‘Аз съм –
ността’.
П.: ‘Аз съм - ността’ е Муламая?
57
М.: ‘Аз съм - ността’ е първичната концепция, първичната илюзия.
П.: Едновременно с нея е раждането?
М.: Самата първична концепция, за поддържането си, е създала толкова много
субстанции, като пшенично брашно и пшенични продукти. От докосването на ‘Аз съм -
ността’ са възникнали толкова много концепции и различни имена.
Втори посетител: Той (Махарадж) е преди Бог?
П.: Да.
М.: Първичната концепция развива толкова много умения като ‘Чая Шастра’ (‘Чая’
експертът предсказва минало, настояще и бъдеще от Чая или Сянка или снимка). Аз не
съм удивен от тях.
Втори посетител: Той не иска да бъде безпокоен?
М.: Защо трябва да се безпокоя? Моето его е заличено, ликвидирано. Въпреки че се
усеща, то всъщност е изтрито. Какъвто и образ да е концептуализиран от някаква
концепция, би ли могъл да бъде правдив или перманентен? Всеки, който (ме) посещава,
ще има голяма енергия, той ще бъде предизвикващ, но в момента, в който дойде тук,
той ще се разсее.
П.: Светотатствено ли е да опишеш учителя си?
М.: Твоят приятел ще настоява да му кажеш.
П.: Аз бих споделил с него на нивото, на което е той. Сега е трудно да се каже.
М.: Има много Себе-реализирани хора, но те не използват думи, само тишина! Те
може да лежат в мръсотия, но лежейки в екзалтирано състояние.
П.: Някои хора, лежащи в канавка в Индия, може да са в това състояние.
М.: Слушай беседите, но не пребивавай в субстанцията на петте елемента. Няма
унищожаване на ‘Аз съм - ността’. Водата се изпарява, но тя става изобилна; подобно,
битието, когато изчезне, става изобилие.
33. Медитация означава сливане с битието

Махарадж: Раждането на гуните (качествата), битието и сферата на битието биват
използвани, но аз не съм това. Хората тук поздравяват, такова е качеството на саттва
гуна. От трите приети гуни, саттва гуна е в ядрото на Себе-познанието.
Битието не е върховното Себе-познание, въпреки че то има висши титли като
Брахма, Вишну и Махеш - създателят, поддръжникът и унищожителят. Този, който
свидетелства появата и изчезването, наблюдава без очи.
Посетител: Мисли ли Джнани?
М.: За целите на комуникацията, той трябва да използва думи.
58
П.: В действителност няма нищо?
М.: Да.
П.: Има ли разлика между чувствата и емоциите?
М.: Изразът на емоциите и чувствата е традиционното излияние на трите гуни.
Битието е един гост, то ще си отиде, то е гост на Абсолюта. Цялото твое светско знание
е безполезно, и все пак играта на битието и трите гуни ще продължи, а ти не си тях.
Когато всичко си отива в медитация, това, което остава, е това, което е господствало
преди 10000 години, състояние, което е господствало в отсъствието на будността,
спането и битието.
П.: Как да избегна навлизането в самадхи в медитация?
М.: Не се опитвай да възпираш самадхи, то ще идва и ще си отива, самадхи е
естествената игра на трите гуни.
П.: Моят Гуру каза: ‘Не навлизай в самадхи’.
М.: Медитация означава сливане с битието, пребиваване в битието е ‘дхяна’.
П.: Битието е свой собствен обект?
М.: Да, както златото е обектът на златото, водата е обектът на водата, така и
битието е обектът на битието. Твоят Гуру каза ли ти къде срещаш знанието ‘Аз съм’
или в какъв момент срещна своето битие?
П.: На това не може да бъде даден отговор.
М.: Само един Джнани може да каже какво е невежество.
П.: Всичко, което идва и си отива, е невежество.
М.: Състоянията на будност и дълбок сън идват и си отиват; тези две формират
битието; без тези три, как ще повдигаш въпроси?
П.: Няма, така че ги използвам.
М.: Процесът на придобиване се отнася до трите гуни, но дестинацията е отвъд тях.
Медитацията също не е истинска.
П.: Тя е последното препятствие.
М.: Дестинацията на медитацията е истинска. Една книга ще бъде по-полезна за
този, който е по-невеж от друг. Друг пише в грандиозен стил всичко за невежеството си
и читателят бива погълнат. Виждал ли си някога луната и всичко преди появата на
битието, Брахма или тази илюзия? Въпреки че ‘Аз съм - ността’ е обширна и изобилна,
тя е илюзия, която предизвиква множественост. Този проявен свят е динамична игра на
петте елемента и няма възможност за индивид. Точно както един диамант излъчва от
всички страни, подобно, в дълбока медитация, ще осъзнаеш, че ти си цялото това
проявление.
П.: ‘Лила’, един ресторант в Париж, има една лампа, отразена в 1000 огледала.
59
М.: Ти ще осъзнаеш, че принципът, самото битие, осветява целия свят, светът е
неговото тяло. По телевизията, драмата продължава, това е игра на светлината.
Подобно, проявеният свят е твоята игра, играта на битието; така че, осъзнавайки това,
ти навлизаш в тишина. В битието, редица вселени играят наоколо; всички хора,
включително европейците и останалите, са продукти на играта на петте елемента.
П.: Това е красива игра.
М.: Велики инкарнации са идвали и са си отивали, но те не са били способни да
спрат тази игра на петте елемента. Една форма на живот е храна за друга, има ли
някаква промяна в това? Има една общност за състрадание към животните, те просто
удължават живота им и ги карат да страдат по-дълго. Някой спирал ли е сътворението?
Има ли някакъв прогрес в семейното планиране – човешко или животинско? Никой
няма властта да спре играта на петте елемента.
34. Погълни битието

Махарадж: Във формата е битието, в битието е ‘аз обичта’.
Посетител: Веднъж щом си свидетел, а не мислещ, колко време отнема да отидеш
отвъд това?
М.: Спри да задаваш глупави въпроси. От тази капка течност е произлязло цялото
битие, така че къде е въпросът за отвъд? От влажността, то е дошло спонтанно, аз не
съм молил за него. Как възникна този въпрос за свидетелстване? Аз ти говоря за това,
което ‘ти си’, ти си създаден от емисиите, от битието, а това битие е наистина окаяно.
Разбра ли? Твоят егоизъм е това, което трябва да бъде изхвърлено. Когато си свидетел,
ти не си това или онова, какво е твоето настоящо състояние? Казвам ти. Аз посочвам
етикетите, прикрепени към твоето битие, те не са реални, само показателни.
П.: Битието е свидетел, така че питам.
М.: Свидетелстването на нивото на битието се отнася до изразения груб свят. Аз ти
казвам как е произлязло битието. Хората са отнесени от чудеса, но най-голямото чудо е
битието, целият свят е негов израз. Аз обяснявам моето състояние, какво съм аз?
Едновременно със света, аз получих моята форма; това е най-голямото чудо. Откакто
срещнах моя Гуру, аз изследвах само себе си. Аз не обръщах внимание на нищо друго;
обръщах внимание само на себе си. Моето присъствие е най-големият фактор пред мен;
аз нямам нужда от други мъдреци и подобни. Моят Гуру ме научи какво е ‘аз съм’, аз
съзерцавах само върху това. Моето съзнание се появи заедно с телесната ми форма.
Моето оригинално състояние е да бъда в това състояние, където няма ‘аз съм’. Аз
обяснявам моето състояние на нещата, от мое гледище ти трябва да реализираш себе
си. Като ‘аз съм - ността’, ти свидетелстваш какво?
П.: Всичко е и не е.
М.: За това битието трябва да бъде там. Тогава къде е въпросът за свидетелстване?
Свидетелстване на какво? Аз посочих как се случва въплътяването. Освен тази течност,
60
какво си ти? Така че къде е въпросът за добро или лошо? Аз мога да запазя преценката
си за капката течност, в която целият свят е свързан. Това е прост подход; как се случи
това, че наблюдавам света и чувствам, че ‘аз съм’? В дълбока медитация, моят Гуру
посочи как тази форма и битие дойдоха заедно и също и света. Това ми беше посочено
в дълбока медитация. Кришнамурти никога няма да отвори тази тайна черупка, той ще
разкрие това единствено насаме.
П.: Знаещият знае ли себе си?
М.: Да, въпреки това, което моят Гуру каза, аз осъзнах; най-важното е моето
състояние преди битието, когато битието не беше там. Ако съобщението битие не е
там, кой би свидетелствал това чудо?
П.: Кой ли ги е създал?
М.: Това е спонтанно съзидание; няма създател на битието. Едно семе покълва и
ние имаме растение; ние казваме, че Бог е създал, но всичко е спонтанно. От едно
малко семе, покълва голямо баняново дърво. Заради страха от смъртта, хората
обожават Бог; това е защото те са приели смъртта.
П.: Това, което е преди битието, съзнателното преживяване на Махарадж ли е?
М.: Това е вечното състояние. Аз говорих за съзнателното състояние, където
битието е краткотрайно и аз не съм това. Каквото е преди това, е вечно.
П.: От опит ли знае Махарадж?
М.: Тъй като аз възтържествувам преди всичко, Парабрахман или Параматман са
моите титли преди съзнанието. В това състояние, аз нямам асоциация с нищо.
П.: Това важи ли за всички? Някои знаят, докато други не знаят?
М.: Аз не съм загрижен за другите, кой друг би могъл да бъде, освен ‘Аз’? Когато
погълнеш битието, каквото остава, е това състояние. Аз нямам асоциация в това
състояние; аз съм сам в това състояние, сам без думи, преди думите. Има едно
изречение, ‘Аз съм сам, нека бъда много’, това е мая.
П.: Не се ли чувствате самотен в Парабрахман?
М.: Това изречение възникна, когато битието се появи, когато имаше вибрация. Аз
отхвърлям Упанишадите, те поучават дълбоко, но не ме докосват; Упанишад означава
‘излез’. Каквото е написано в името на философията, използваният суров материал, не е
нищо друго освен невежество. Трите гуни са емоциите и те не са истината. Тази голяма
измама, този измамлив свят е създаден от плюнката. Те (хората) са инстинктивно
засрамени, ето защо те искат да ги скрият (срамните части). Като се има предвид този
аспект, как можеш да имаш его? Това е най-окаяното състояние, откъдето е произлязло
и накъдето продължава!
П.: Отникъде наникъде.
М.: Тази течност, би ли искал да я покажеш на обществеността? Танцуващите
момичета имат момчета приятели във всяко село. Едно такова момиче се натъкнало на
велик човек и тя изгубила идентичността си с него, с този велик човек, тя нямала
61
идентичност. Срещайки го, всички грехове от нейните минали раждания били
изпепелени. Кабир е казал, че е рецитирал свещеното име милиони пъти, извършвал е
аскеза, но е нямало реализация, докато не срещнал съвършения Гуру, който го хвърлил
отвъд всички светове в съвършенство. Битието не е истинско, светът също не е
истински, той е просто израз на нежеланото битие. Как някой може да постигне покой
просто чрез преживяване? Всички преживявания са фалшиви; има ли някой, който е
накарал ‘аз съм - ността’ да се успокои чрез прибягване до преживявания? Ти можеш да
отидеш в тишина, само когато битието е напълно удовлетворено и забравя себе си, тъй
като само в небитието се намира покоят.
35. Телесната идентичност е илюзия

Махарадж: Кришнамурти говори за тоталното проявление, докато аз посочвам
това, което е довело проявеното в съществуване. Каквото и да е направено, ако
мислиш, че ти си вършителя, това е суетата в теб. Кришнамурти не е личност; той е в
това състояние, което описвам. Върховното битие е във всеки, един Джнани приема
това; само един на милион ще го реализира. Освен интелектуални преживявания,
повечето хора искат само някаква облага чрез тялото. Вместо само да извличаш облага
чрез тялото, стабилизирай се в себе си; ако твоята истинска идентичност не е
реализирана, ти ще умреш заедно с телесната идентичност и име.
Знанието ‘Аз съм’ е в самия център. Откъде преживяваш проявения свят и тялото?
Не е ли поради центъра? Ако центърът ‘Аз съм’ не съществуваше, щеше ли да
преживяваш тялото? Откажи се от идентичността, че си жена; привързаността към
мъжката или женската форма е сама по себе си илюзия.
Посетител: Интелектуално, аз знам, че женствеността е илюзия, но затруднението
е, че съм отделна и все пак...
М.: Веднъж щом разбереш, тогава не си хваната в затруднението, ти си освободена.
36. ‘Аз съм - ността’ е временно в Безкрайното

Посетител: Рамана Махарши е говорил за милостта на Гуруто, какво бихте казали
Махарадж относно това?
Махарадж: В Индия, милостта на Гуруто е от голямо значение. Милостта винаги е
там, тя зависи от ученика, той се облагодетелства според собствените си вярвания. В
писанията, Гуруто е споменат като върховната реалност, така че ученикът обожава
Гуруто. Кришнамурти казва, че не е необходим Гуру, той също е прав.
(Бележка: Има така наречени Гурута, но Махарадж е Абсолютът. Има Гурута,
които може да са измамници, сред тях има конкуренция за ученици. Но ти можеш да
62
разбереш съотношението, на 10 милиона, има една рядка възможност за Гуру и
повечето от тях са недостъпни, те не се интересуват от предаване на знание).
Моята вечна собственост е моят Гуру, Садгуру, всичко друго е нетрайно в сферата
на петте елемента. Толкова много разтваряния на вселени и хаос са възниквали, но моят
Гуру не е засегнат. Каквото ученикът разбира Гуруто да бъде, той става това; разликата
изчезва, те стават едно. На първата среща, Гуруто казва: ‘Ти не си тялото или името’,
докато си без тях, ти си реалността.
Моето съществуване не е от полза за мен, аз станах безполезен от моя гледна точка,
и аз вече съм отвъд концепции. Хората приемат концепциите, които харесват и,
съответно, биха се облагодетелствали.
(Бележка: Той не обича да говори; ако има въпрос, той ще отговори. По-рано той
създавал проблеми и ги решавал. Той вече няма интерес, той говори от гледната точка
на това какво разбира да представляват въпросите. Всеки въпрос, който все още се
основава на идеята ‘Аз съм тялото’, няма да бъде отговорен. Отъждествяването с
тялото е смърт, отъждестви се със знанието (‘Аз съм’) и няма да има смърт. Но хората
все пак се придържат към тялото).
П.: Той разглежда ли ‘Аз съм - ността’ като подобна на реализацията?
М.: ‘Аз съм’ съзнанието е рекламата на Абсолюта. Абсолютът е непознат; това,
което наричаш Ишвара, Брахма и така нататък, са рекламните пана на Абсолюта.
П.: Този, който е свободен от ‘Аз съм - ност’, е Джнани?
М.: За Джнани не е необходимо да бъде свободен от докосването на ‘Аз съм -
ността’. Себе-реализираното състояние е по-фино от пространството, Джнани е
трансцендирал съзнанието. Този, който няма будност, спане и битие, е Джнани. Точно
както Пол Брънтън даде публичност на Рамана Махарши, подобно, Ишвара или Брахма
е публичният отдел на Абсолюта.
П.: Двама мъже ходят на улицата; единият свободен от ‘Аз съм - ност’, другият
себе-реализиран...
М.: Себе-реализиран означава твърдо убеждение за върховното знание на Себето,
тогава няма отклонение от Абсолюта.
П.: Какво представлява процесът на Себе-реализация?
М.: Първият е търсач, веднъж щом убеждението (за Себето) е там, ти си от другата
страна. Извършваш ли самоубийство с концепция или спонтанно?
П.: Самоубийството е самоналожено, извършваш ли самоубийство спонтанно?
М.: В истинското вечно състояние не се изисква никакво доказателство за
нереалност. В нереалността ти търсиш доказателство, това е хаосът на нереалността.
П.: Реализацията може да се случи само в тялото; този, който е невъплътен и
плаващ в небето, не може да има реализация.
М.: Абсолютно вярно, в реализацията няма цвят, няма дизайн, няма форма, това
убеждение трябва да се стабилизира.
63
П.: Какво се случва, когато човек умре с концепции?
М.: Според концепцията, тя ще приеме конкретна форма; тази конкретна
концепция ще приеме осезаема форма.
П.: Когато хранителното тяло се разтвори, концептуализацията си отива с него?
М.: Чий концепции се разтварят?
П.: На тялото.
М.: Когато Джнани напусне тялото си, той е трансцендирал битието.
П.: Ако един човек е въвлечен в концепцията за битието, тогава докосването на ‘Аз
съм - ността’ не е разтворено?
М.: Вечното съобщение ‘Аз съм’, каквото и да е, е сготвено в този момент.
Съобщението ‘Аз съм’ – химикалът – се отъждествява с тялото и казва ‘Аз съм’. Едно
родено дете няма име, ти му даваш име.
П.: Джон Смит има идея, че при смъртта, той ще бъде неутрон, ‘Аз съм - ността’ се
разтваря, къде е закачена концепцията сега?
М.: Тя ще е закачена в сферата на петте елемента. Концепцията, че Джон Смит ще
влезе в утробата е само твоя; всичко е игра на петте елемента.
П.: Но Вие казахте...
М.: Това е игра на думи.
П.: Но аз представям Нисаргадатта на света, концепцията за Джон Смит е в петте
елемента.
М.: Този, който има сърбежа от концепцията, ще се наслаждава или ще страда от
образа ѝ. Ами ти? Този, който няма сърбеж, няма да страда; не се отдалечавай от
Себето, не отивай във всичко това, изследвай за себе си, ти имаш отговорите, вече
пребиваваш във върховното, и все пак задаваш въпроси? Давай отговори на своите
читатели от своето истинско гледище; в противен случай, дръж си устата затворена.
Казах ти, ти не си химикала и неговите качества, така че защо се безпокоиш? Но ти
танцуваш на мелодията на въпросите; ти си истината, тази ‘Аз съм - ност’ се е появила
само временно. Аз знам, че този проявен Брахман или Космос е нереален, ограничен от
времето и нестабилен. Съобщението ‘Аз съм’ е дошло спонтанно и е коренът на
проявения свят. Съобщението ‘Аз съм’ e сграбчило тялото като своя идентичност и
страданието е започнало. ‘Аз съм - ността’ се е случила и светът е бил сготвен. Дори
тази информация, ти получи по-късно; когато ‘Аз съм - ността’ влезе в триене, разпозна
тялото, майката и така нататък, преди това, ти нямаше съобщението ‘Аз съм’, ти
съществуваше, но не знаеше. В това не-субективно състояние, субектът започна. В
безкрайното състояние, състоянието на ‘Аз съм - ността’ е временно; не се отказвай от
твоето истинско гледище, в противен случай, ти ще бъдеш заблуден. До каквато и
степен да провеждаш търсенето си, то все още би било в сферата на ‘Аз съм - ността’.
Не я задържай (‘Аз съм - ността’) в паметта, тогава ти ще бъдеш щастлив. Аз знам как
се случи сливането между моето истинско състояние и ‘Аз съм - ността’, така че сега,
64
по какъв начин съм заинтересован от Кришна и Арджуна? Веднъж щом узнах за
съобщението ‘Аз съм’, драмата приключи.
Шива е обожавал Рама, дори когато той не е бил въплътен; той е казал, че Рама е
‘Парабрахма’. Рама не е знаел това; когато е бил роден, неговият Гуру му е казал. В
състоянието Парабрахман няма съзнаване; Рама, Парабрахма, знаел ли е, че Шива го е
обожавал?
37. Трансцендирай ‘Аз съм - ността’

Посетител: Кой казва ‘Аз съм съзнанието’? И ‘Аз съм съзнанието’ ли е това, което
проследява въпроса до спомените?
Махарадж: Недей просто да отхвърляш притежанието на тялото и името, тъй като
ти си, но гледай да фокусираш вниманието си върху ‘Аз съм - ността’ и всички въпроси
ще бъдат отговорени.
П.: Какво ни попречва да получим милост?
М.: Качеството на твоята вяра трябва да бъде интензивно, твърдо и трайно.
П.: Желанието да бъдеш свободен също ли е на тяло-ума?
М.: Не, то не е в телесен смисъл. Щом се отъждествиш с ‘Аз съм - ността’, лишена
от тялото, ти трябва само да пребиваваш в Себето.
П.: Това също ли е желание?
М.: Не, това е много силно убеждение, че ти не си тяло-ума.
П.: Кришнамурти е казал, че желанието поражда безпорядък. Този ежедневен
живот, тежка работа и изучаване, могат ли да бъдат пречка в Себе-познанието?
М.: Кой пита това?
П.: Аз съм.
М.: Сграбчи само това ‘Аз съм’ и всички пречки ще се изпарят. Ако ме разбираш
правилно, ти ще бъдеш отвъд сферата на тяло-ума. Много пъти се случва, че ученията
са погрешно разбрани. Тъй като ‘Аз съм - ността’ е там, тези въпроси възникват; ако
‘Аз съм - ността’ не е там, никакви въпроси не могат да възникнат. В сферата на ‘Аз
съм’ всичко е възможно, но ако бях достатъчно бдителен, мислиш ли, че щях да бъда в
това тяло? Джнани е този, който знае, че битието, светът и Брахман са нереални.
Разбирайки ‘Аз съм - ността’, аз я трансцендирам и стигнах до заключението, че всички
три същности са нереални, и тогава какво още остава да бъде ликвидирано?
‘Парабрахман’ е без атрибути и Аз съм ‘Парабрахман’; Аз не съм битието, нито света,
нито Брахман.
65
38. Дъхът на питона
Махарадж: На всички вас аз казвам пребивавай в ‘Аз съм - ността’ и всичко ще ти
бъде ясно. Останалите се интересуват само да изследват в света, те винаги искат неща.
Моята насоченост беше към Хари (Бог), аз не исках нищо друго освен само Хари и
самият Хари разкри, че той е Мая (илюзията).
Посетител: Между божествата и Абсолюта има ли нещо неопределено – вселенски
ум?
М.: Какво е неговото име? Той е Махататва, Мулмая, Първична Илюзия, ‘Аз съм -
ност’ (Со Хам) или ‘Аз съм проявеният Брахман’. Проявеният Брахма е ‘Аз съм -
ността’, какъвто и принцип да е преди изказването на звука, този принцип се
самозаявява. Това, което настоявам, е, че ти трябва да се стабилизираш в това
състояние. Рецитирането на мантрата ‘Со Хам’ трябва да бъде в продължение на много
дълго време, тя е преди думите. Когато този ‘Со Хам’ принцип е удовлетворен, този
принцип, символизиран от тези думи, излага знание.
П.: Всеки ли трябва да повтаря ‘Со Хам’, понеже наблягате на джапа?
М.: Джапата ‘Со Хам’ непрестанно продължава в твоя пулс, посочвайки чувството
‘Аз съм’; настрой се към него чрез рецитиране. Тази ‘Со Хам’ енергия без думи е
суровият материал на въплъщенията, а въплъщенията са рекламните пана на първичния
принцип. Първичният принцип е ‘Парабрахман’, неговата реклама е направена чрез
движение, раздвижването на ‘Со Хам’. Чрез нейното движение, тя възхвалява
първичния принцип; този рекламен материал е Мулмая (Първичната Илюзия).
П.: Тъй като въплъщенията знаят, те не са хванати в Мулмая.
М.: Този въплъщаващ принцип – Мулмая – дава знание на въплътените. Слънцето
изгрява от тъмнината и е източникът на светлина; то е в светлина и не може да види
тъмнина, те не са запознати помежду си; пребивавай в Себето, за да живееш в това
знание. Този динамичен принцип, Мулмая, прониква всичко в света и се движи, но
растежът не е вечен, ограничен е от времето. Динамичният растеж на едно 4500
годишно дърво е спрян; корените му извличат вещества от земята, така че ‘Аз съм -
ността’ извлича храна чрез своето хранително тяло. Каквото и знание да имаш, то е
замесено с тялото. Това телесно чувство трябва да бъде изгорено и ти трябва да
пребиваваш в ‘Аз съм всичко’. Твоята любов се основава на ‘състоянието на аз - обич’,
това е Мая. Има много гори и има огромни животни; това докосване на ‘Аз съм -
ността’ е израснало в проявен свят. То е принципът Мая. Ти трябва да извършваш
аскеза със силна решителност и да пребиваваш в докосването на ‘Аз съм - ността’; това
‘Аз съм’ е всичко.
П.: Една жена заедно с Пол нямаше място за паркиране, така че имаше проблем. Тя
каза: ‘Аз обхващам това’ и тогава имаше свободно място за паркиране.
М.: Мястото за паркиране е поради решителността ‘Аз съм всичко’. Предаността на
обикновените хора е искане на първо, второ, трето и така нататък; тя е като пазарене, те
не обръщат внимание на вечното. Хатха Йогите в процеса на Хатха Йога придобиват
66
Сиддхи (сили), така че те са атракция за масите, но те застояват там и няма вечна
реализация. На каквото се наслаждава умът ти, там попадаш в яма. Дъхът на питона
достига много далеч, много животни са привлечени към него. Подобно, Кундалини е
събудена и хората стават жертва на това. Един човек отивал до Бенарес; по пътя в едно
село имало богата вдовица. Той се оженил за нея и имал семейство; той никога не
достигнал Бенарес. На каквото се наслаждава умът ти, там е ямата. Ти никога не се
опитваш да трансцендираш ума, не опитваш да се насочиш към вечността.
Следователно, ти трябва да имаш остро различаване; аборигените имат знание за
питона, те носят сърп със себе си, и когато са хванати от питона, те го срязват и
избягват. Така че имай различаване, за да избягаш от изкушенията. Йогите, които имат
Сиддхи (сили), не ги използват за препитание.
П.: Интелектуалната атракция също е като това?
М.: Знанието на Себето не е от полза, когато е събрано от другите. Изучи, разбери и
реализирай Себе-познанието сам за себе си. Когато човек бива напълно погълнат в
знанието ‘Аз съм’, тогава знанието покълва в него. Въпреки че изглеждам като теб, аз
не съм като теб. Един човек, който спи в света на притурките, сънува поради ‘Аз съм -
ността’ и приема сънуваното тяло. Подобно, ти вземаш това тяло в този свят за реално.
Аз съм в състоянието на притурките, поради командата на моя Гуру. Много така
наречени мъдреци говорят за въплъщенията, но аз съм в Абсолютното състояние;
каквито и нужди да има, аз заповядвам на битието да се въплъти и да се погрижи; аз не
съм засегнат от света. В света, който виждам, каквото и да се случва, не се случва на
този принцип, ‘Парабрахман’; може да се нещо случи само на тялото. Този принцип
продължава да бъде и е издържал многобройни разтваряния на вселени.
Един на милион ще слуша, ще разбере и ще съблюдава съвета на Гуруто, че ‘ти си
всичко’; той приема с убеждение и става думите на Гуруто. В повечето случаи, битието
предполага, че е тяло, което е приело форма, така че човек вярва, че е роден и ще умре.
Когато няма смърт и няма раждане, човек никога не може да бъде роден и да умре.
Отъждествяването с тялото е толкова силно, като хватка на змия, че не е лесно да се
разделиш с него. Но ние сме вечния принцип, а не това, което изглежда, че сме; този,
който знае семето на този свят, осъзнава, че то е илюзия, седи тихо и не надува
фанфари за това. В този свят, ако започнеш да изследваш всичко, това би било
умопомрачително. Веднъж разбирайки, че всичко това е Мая, човек става безмълвен.
Враната яде семето и от екскремента ѝ израства баняново дърво; дори върху една
крепост, корените ще излязат. Аз ти говоря за твоето семе; разгледай твоето творение,
чрез какви емисии се е появило, и така не таи гордост за своята индивидуалност.
39. Възрастта на нероденото дете

Махарадж: Какво е твоето разбиране за това да бъдеш напълно просветлен?
Посетител: Този, който няма его осъзнатост или няма осъзнатост за ‘аза’.
М.: Отговори с две думи.
67
П.: Не мога да отговоря.
М.: Това, което е цялото или завършеното, е ‘Джнани’ и това е възрастта на
нероденото дете. Възрастта на нероденото дете е завършена, цяла и тотална. Този,
който не е роден, каква възраст може да има той?
П.: Възрастта е концепция.
М.: Какво още можеш да направиш, освен да използваш думи?
П.: Хората са думи.
М.: Каквото знание имат мъдреците и каквото знание си придобил сега, е поради
твоето запознанство с него. Всеки път, когато има промяна, то нараства все повече, но
какъв е този вечно променящ се принцип?
П.: Това, което преживявам.
М.: Какво преживяване?
П.: Това, което имам точно сега.
М.: В това преживяване точно сега, ти имаш много преживявания, но каква е
основата? Чрез говорене на думи ли си в това състояние? Ти нямаш пари, за да купиш
провизии, а казваш ‘Аз съм цар’.
П.: Всички правят това.
М.: Кои са всички? Ако ‘ти си’, само тогава всички биха могли да бъдат.
П.: Всички са в моята субективна вселена, аз виждам да правя единствено това.
М.: В сферата на докосването (‘Аз съм’), ти намираш мъдреци; не си ли засрамен?
Ти биваш посветен от тези, които са в сферата на ‘Аз съм’. Така че, когато аз съм
Пурна (завършен), това е като посочване възрастта на неродено дете; думите биват
смаяни. Затова аз не посещавам Джнаните, ако срещна такъв, аз предлагам моите
поздрави. Аз ти казах, че постигнах това състояние, където можеш да отсъдиш
Джнаните; всички останали просто търгуват с думите на другите хора.
П.: Аз не искам да правя това.
М.: Сега медитация; какво е съдържанието на медитацията и в какво се разтваря?
П.: В Дзен медитацията, човек медитира върху това какво е било лицето му преди
да е бил заченат.
М.: Кой медитира?
П.: Те работят и върху това.
М.: За невежия, знанието е скъпоценно, но за този, който е установен в Абсолюта,
това знание е като вода от месечно къпане, но те имат чанти, пълни със сиддхи (сили).
П.: Тези са очевидните, но тези, които обучават с книги, които са написали, са
голяма опасност.
68
М.: Вземи примера за Джанардана, който не говорил, и все пак имал сърбеж да има
наследник; един Джнани би ли го било грижа да направи такова нещо?
П.: Ако мислех, че би го било грижа, аз бих го отхвърлил. Ако имам очен проблем,
защо трябва да ходя при лекар на крака?
М.: Каква е отправната точка? И накъде бие?
П.: Махарадж коментира, че видях нещо в книгата на Раджниш; аз чувствам, че
нямам нужда от това.
М.: Аз не съм заинтересован от това, но какво е твоето истинско вечно състояние?
П.: ОК.
М.: Какво е твоето коренно състояние? В това истински осъществено състояние
няма възможност дори за пространство, какво остава за думи. В процеса на разбиране
на думите на моя Гуру за това как ‘Аз съм’, аз осъзнах, че ‘Аз не съм’. В това състояние
няма и непредизвикан звук. Това се случва в процеса на Нети, Нети (не това, не това); в
състоянието на ‘Аз съм - ност’ накрая всичко изчезва и ти се стабилизираш. Ако го
осъществиш и се стабилизираш, тогава дори ако си тих, хората ще падат в твоите нозе.
П.: Падането не е важно.
М.: Това е смайващ етап, и какво е това? Но за тях, аз ще препоръчам медитация (за
обикновените, които не са като Пол). Това е етапът, където аз изкоренявам
медитацията; всеки път, когато медитацията започне, аз я изкоренявам в този разговор.
Сега, ако си погълнал многото мъдреци и все още се опитваш да намериш кука, ти не
си стабилизиран.
П.: Аз искам да закача преживяванията на кука.
М.: Те осезаеми ли са, за да бъдат закачени? За да задържиш една светлина, коя
кука ще избереш?
П.: В моите преживявания, докато се уча да пея, аз не казвам направи това или
направи онова, отваряйки устата си. Аз се придържам към това, което той (Гуруто)
довежда и стоя с него; духовният учител също работи така, това е моята концепция.
М.: Ти имаш умна и активна интелигентност.
П.: Хубаво е да знам това.
40. Аз не съм това, което мисля

Махарадж: ‘Субектът’ е абстрактен, но става проявен с раждането на тялото и
неговата смърт. По произход, никое съзнание не е реално в тялото за определен период
от време; накрая, то отново ще стане абстрактно, а изходящото състояние е абстрактно.
Ако човек просто говори за това, може ли той да знае нещо за него? Всяка мисъл,
субект или концепция възниква, докато съзнанието е там. Това, което е било ‘не-
69
субект’ е станало ‘субект’, след пристигането на съзнанието; накрая ‘субектът’ отново е
‘не-субект’. Ако изобщо искаш да удовлетвориш Бог, удовлетвори този Бог, който е
битието. То е единственият Бог; ‘Аз съм - ността’ е единственият Бог, който трябва да
бъде удовлетворяван. Каквото знаеш понастоящем за Бог, е само пазарлък. Самото ти
съществуване или битие е доказателството, че Бог съществува. Ако Аз не съм, Бог не е.
Съществуването на Бог е поради съзнанието, ‘Аз съм - ността’; удовлетвори го и то ще
те заведе до своя източник.
Съзнанието, когато действа в света, действа чрез жизнения дъх и ума. То е
тоталното проявление; дейността на ума всъщност е дейността на съзнанието.
Движението е присъщо на съзнанието; то е самата му природа. Всеки камък или
скъпоценен камък има стойност в себе си, може да има сребро в него.
Посетител: Как е създадено съзнанието?
М.: Когато си едно със съзнанието, тогава ще узнаеш, а не отвън. Бъди едно с него
за дълго време и самото то ще ти покаже.
П.: Как идва?
М.: Каталогът на отговорите е вътре в самото съзнание; никакъв външен фактор не
може да даде отговори.
П.: Християнската религия има отговори, какво е Вашето мнение?
М.: Ако ми кажеш, ще ти кажа, не знам.
П.: Бог е взел решението: ‘Нека има творение’.
М.: Това е само една концепция, но дали той го е направил или не е, ще ти бъде
известно, само когато станеш Бог. Твоята асоциация е с тялото, материалния свят и
химикала (битието), но ти не си никое от тях.
П.: Това чувство ‘Аз съм’ трябва да бъде отвъд думите. То чувство в тялото ли е
или е отвъд думите?
М.: Знанието, че съществуваш, спонтанно ли дойде или някой трябваше да ти
каже?
П.: Спонтанно.
М.: На тази основа, какъв е твоят въпрос?
П.: То чувство ли е или отвъд чувството?
М.: Всяко име за всеки обект е същото име, съзнанието.
П.: То отвъд чувството ли е? Чувството е конкретно.
М.: Преди което и да е чувство, ти не си ли там?
П.: Значи то е преди чувството, преди думите.
М.: Дали някой те разтресе и ти каза, че съществуваш?
70
П.: Но кой съм аз?
М.: Ти вярваш, че тази форма си ти; веднъж щом знаеш, че ти не си тялото и си
убеден в това, това, което си, ще ти се разкрие. Това, което е, е вътре в тялото и не идва
отвън.
П.: Трудно е да се определи; ако няма тяло, вътре или вън?
М.: Каквото и да говориш, значението е в думите.
П.: Да.
М.: Значението е в думите, не е отделно. Така че в това тяло, направено от петте
елемента, е есенцията, саттва. Самото Съзнание е вътре в тялото, без да е молило за
това или да е било призовано. От колко време си в духовността?
П.: Шест години.
М.: Какво правиш относно проявеното, извън или вътре в теб? Или, когато мислиш
по тези въпроси, какво вземаш за своя идентичност? Кой казва, че е трудно и всичко
това?
П.: Звучи доста просто, но е трудно, когато човек мисли за това.
М.: За каквото и да мисля, това не съм аз.
П.: Аз казах отвъд...
М.: Отвъд какво?
П.: Концепциите.
М.: Откажи се от концепциите и ето къде си.
П.: Когато изследвам какво е това ‘Аз съм’, аз не мога да го видя, дори когато съм
тих.
М.: Този, който знае и отива в тишина, това е, защо трябва да му даваш име?
Просто се откажи от думите.
П.: Съпругата на някой си тръгва и отива другаде, тя не пренебрегва ли съпруга си?
Човек няма да отиде другаде, ако той е убеден в потенциала на своя Гуру, само ако има
съмнение, той ще отиде там.
М.: Той вярва ли в абсолютната необходимост от Гуру? Ако можеш да се справиш
без него, направи го. Ако имаш нужда от ръководство, тогава отиди при някого и кажи
‘Той е моят Гуру’.
П.: Книгите заменят ли Гуру?
М.: Да, книгите могат да заменят Гуру. На един етап ти сам ставаш Гуру; тогава
откриваш, че книгите вече не са от полза. Гуруто е този, който знае началото,
протичането и края на неговия живот, и разбира ума, върху който околната среда има
толкова голямо въздействие.
71
П.: Това чувство от дясната страна на гърдите, за което Рамана говори, как е
свързано с ‘Аз съм - ността’? Духовното сърце е от дясната страна.
Преводач: Махарадж смята центъра на главата в тялото за центъра на съзнанието,
‘Отверстието на Брахма’ (Брахма Рандхра), където един йоги отвежда своето битие и се
центрира и вдъхва думи в цялото тяло. Според него, центърът е ‘Отверстието на
Брахма’; когато той изчезне, докторът казва ‘всичко свърши’.
М.: Какви са твоите помощни средства в духовността?
П.: Ауробиндо, Гурджиев...
М.: Събирай и чети, но след това изхвърли всичко и ела тук. Важното е с каква
идентичност четеш? Правиш ли това като личност?
П.: Чрез интелекта.
М.: Когато ходиш, нямаш ли концепцията, имам предвид, европеец?
П.: Не мога да забравя това.
М.: С интелекта ли четеш или с този, който използва интелекта?
П.: Вие използвате интелект.
М.: Интелектът е средството за разбиране, но ти не си интелекта.
П.: Знам.
М.: Ти не си тялото, интелекта или ума, тогава какво си ти?
П.: Ако мисля за това, би било концепция.
М.: Кой е преди концепцията? Той мисли ли?
П.: Той е само чувство.
М.: Кой е този, който чувства и разбира това като чувство? Какво наричаш това,
което съществува преди процеса на мислене?
П.: Човек не може да обясни.
М.: Това, за което не можеш да обясняваш, си ти; всичко, което можеш да обясниш,
не си ти.
П.: (Без отговор).
М.: Човек не може да има отговор за себе си. Това, което е преди, е просто там, то
не може да има отговор за себе си. Ти научаваш и забравяш; това, което забравяш, не е
това, което научаваш, ти си преди него.
72
41. Ти си, така че просто бъди
Посетител: Връзката между Гуруто и ученика подобна ли е на телепатия?
Махарадж: Да, телепатията може да функционира, ако възприемчивостта е добра.
Някои имат череп като на бивол; никакво количество бой не повлиява на това тъпо
животно.
П.: Би ли поговорил Махарадж за връзката между Гуруто и ученика?
М.: Гуруто прави връзката на ученика със Себе-познанието и ученикът я поддържа.
Гуруто те свързва със Себе-познанието, това е твоят Гуру, поддържай го. Знанието ‘ти
си’ е Гуруто; веднъж щом е свързано, не нарушавай връзката чрез отъждествяване с
тялото. Щом една жена се омъжи за мъж, край, всеки трябва да се държи по съответния
начин. Веднъж щом си свързан с Гуруто, ти не трябва да се отъждествяваш с тялото.
Знанието ‘ти си’, бъди там с пълна преданост, знанието ‘Аз съм’ не е тялото.
П.: Това е чудото.
М.: Да, наистина е такова, но ти го заявяваш.
П.: Това е естествено.
М.: Безполезно е да се тръгне в търсене на причина за нещо, което е естествено;
естественото не трябва да бъде; естествено означава ‘ти само си’. Всъщност, в
истинското състояние, аз нямах преживяване на себе си и другите; това да чувствам
преживяването на себе си и на другите идва с появата на ‘Аз съм’, това е чудото. Прави
каквото ти харесва, дръж се както ти харесва, но ако нямаш преживяването, че ‘ти си,’
тогава ти не можеш да имаш преживяване на света.
П.: Как узнаваш ‘Аз съм’?
М.: Това вече е там, ти знаеш, че ‘ти си’, просто го дъвчи.
П.: Как да спра отъждествяването с тялото?
М.: Не знам, това е моята ръка, но аз не съм ръката.
П.: Трябва ли да фокусираме вниманието си върху саттвичните или тамастичните
качества?
М.: Не стои въпросът за саттва гуна, просто съзерцавай, не да го повтаряш и да го
изричаш, а да бъдеш там в знанието ‘Аз съм.’ Ти седиш тук без да изричаш някакви
думи или казваш ‘Аз седя’?
П.: Човек използва ли медитацията като инструмент?
М.: Кой разпознава интелигентността?
П.: Умът.
М.: Кой казва, ‘Това е ум’?
П.: Аз, егото се отъждествява с интелигентността.
73
М.: Его означава ‘Аз имам форма’, формата разбира ли, че тя е ума? ‘Аз съм
формата’ е егото. Няма знание във формата; тялото, когато е изгорено след смъртта,
вика ли?
П.: Не.
М.: Как може тялото да знае в отсъствието на ‘Аз съм’? Когато Себето не е там,
може ли умът да знае, че е кремиран?
П.: Не и без знанието на Себето.
М.: Знанието вече е там, преди изричането на някаква дума, включително думите
‘Аз съм.’ Ти си седиш тихо, една спица улучва тялото ти и ти извикваш, но преди да
извикаш, ‘ти си’. В момента на будност след дълбок сън и преди да кажеш нещо, ти
вече си там.
П.: Откъде идва страстното желание?
М.: То идва в момента, в който се събудиш, в дълбок сън няма желание или
копнеж.
П.: Как мога да спра да желая?
М.: Къде е необходимостта да спираш това? Веднъж щом отхвърлиш
идентичността, че си тялото, няма желания и ти не им отдаваш никаква стойност. Ако
не се събудиш, къде са желанията? Когато се събудиш, ти се отъждествяваш с тялото,
оттук и желанията.
П.: В съня има ли желания?
М.: Докато сънят е там, желанията ще бъдат там.
П.: Сънува ли Махарадж?
М.: Аз нямам сънища, ‘Аз съм - ността’ проявява себе си. Това е осветяването на
‘Аз съм - ността’, моята светлина; моето осветяване е вселенско осветяване. Докато
имаш идентичност, ти няма да разбереш; веднъж щом заключиш, че ти не си тялото,
твоят ръст ще достигне небето. Как заспиваш и се събуждаш? Какво правиш, за да се
събудиш? Подобно на това, спонтанността е моето знание; тук няма място за твоята
начетеност.
П.: Има ли някакъв паралел със самовнушението преди да отидеш да спиш, това, че
ще се събудиш? Практиката на това да не се отъждествяваш с тялото, подобна ли е?
М.: Няма паралел; ти знаеш, че ‘ти си’, остани там. Трябва ли да практикуваш това?
Подобно, ти не си тяло, така че къде е възможността за самовнушение?
П.: Ние рецитираме или извършваме джапа, това е самовнушение, като ‘Аз съм
Брахман’.
М.: Ти вече си Брахман, тази джапа вече продължава вътре, така че къде е въпросът
за извършване на джапа? В крайна сметка всичко това е невежество. Слънцето е родено
в тъмнина, това не е ли факт? Но има ли раждане на тъмнината? Аз не ти позволявам да
74
се спираш на каквито и да е думи. Толкова много концепции са дадени в името на
духовността, но никоя концепция не е перманентна.
П.: Човешките работи са отражението на пет елементните взаимодействия?
М.: Да, каквото и взаимодействие да има в космоса, то се спуска, чрез
растителността, човека, животните и накрая има проявление. В космоса дъждът отива в
калта; който отива в растителността и с това, ние имаме вкусна храна. Всичко това е
кръговрат,, поради случващото се в космоса. Всички са тела от ориз, пшеница
(хранителни тела), чиято квинтесенцията е качеството ‘Аз съм’. В утробата на захарта
се намира сладостта; това качество ‘Аз обич’, ‘Аз съм - ността’, е в утробата на
хранителната есенция; каквото и да се случва, е резултат от това, което се спуска от
космическото пространство.
П.: Значи всичко е дейността на хранителната есенция?
М.: Тя е посадена в космоса и тази хранителна есенция създава разбойници, захар,
злато и от златото, орнаменти. Пет елементните взаимодействия кулминират в
човешкото тяло и чрез него, ние имаме интелигентност и умение. Веднъж щом
разбереш всичко това, каква идентичност ще поддържаш?
М.: Това, което се случва в космоса, е пренесено на земята, това тяло има петте
елемента и те нямат правила за поведение, нито пък имат страх от смъртта. Дори
дяволите, Брахма, Вишну и компания, са продукти на пет елементната игра. Джнани
разбира тази игра, предлага ѝ поздрави и стои отделно от всичко това. Чии имена са
Христос или Кришна? Не са ли имена на саттва гуна, която е дошла от петте елемента?
От позитивните взаимодействия е някой като Буддха; този индивид, който казва ‘Аз
съм Брахман’, е от петте елемента и идва от хранителната есенция.
П.: Значи, някой като Буддха и неговите дела са естественото излияние на петте
елемента? Няма вършителство?
М.: За да имаш и да искаш форма, е необходима хранителна есенция. От нея, се е
появило качеството ‘Аз съм’, казвайки: ‘Кой съм аз’?
П.: Махарадж прави ли нещо повече от това да свидетелства експлозията на
водородната бомба и подобни войни и т.н.?
М.: Колко е часът сега?
П.: 06:20 вечерта.
М.: 06:20 е часът на какво? Какво посочва това? Не е ли просто мярка за време?
Наистина ли си свидетелстваш времето или свидетелстването се случва на теб?
П.: Случва се.
М.: Това е всичко.
П.: Махарадж разпознава ли интелигентността, замесена в емисията на искрата от
триенето?
75
М.: Но това е искрата на съзнанието.
П.: Когато Махарадж говори за съзнателните явления, те съответстващи
комбинации на химикалите ли са? Махарадж разпознава ли интелигентността в
космическите условия? Или те са просто съвпадения?
М.: Интелигентността там е вродена, както огънят в клечката кибрит. Крайната
кулминация на елементното взаимодействие е човешкото тяло, където се появява
докосването на ‘Аз съм’. Раждането е като искра, идваща от триенето на камъни; има
елементно триене и имаш искрата ‘Аз съм’. Качествата на един Бодхисаттва са поради
знанието ‘Аз съм’, но това е временно, и така съвършеният Джнани казва: ‘Цялото
проявление е нереално, само ‘Парабрахман’ е реален’.
42. Твоята съдба не е смърт, а изчезването на ‘Аз съм’

Махарадж: Имената се отнасят до проявлението на пет елементната игра и ‘Аз съм’
е продуктът; ти ще отидеш отвъд съмнения и нужди, когато се стабилизираш в ‘Аз съм
- ността’. Ако човек се върне към източника, откъдето ‘Аз съм - ността’ е произлязла,
тя е пет елементната игра. Пет елементната игра не може да свидетелства източника, но
източникът знае играта. Ти чувстваш, че твоите съмнения са били изчистени, но
хватките на пипалата на индивидуалността са толкова здрави и фини, че дори няма да
бъдеш осъзнат за тях. Този телесен пакет от петте елемента бива обусловен от егото
или индивидуалността. Когато трансцендираш тялото, пребивавай в ‘Аз съм - ността’ (в
проявлението), на този етап ти знаеш, че всичко е пет елементната игра. Докато ‘Аз съм
- ността’ възтържествува или ‘Аз съм - ността’ е реализирана, също така е осъзнато, че
има друг Абсолютен принцип, на който свидетелстването се случва, и Този Абсолютен
принцип е отвъд времето. Съзнанието е еднакво навсякъде; вземи обичайната есенция
на пшеничното брашно, ще кажеш ли, че чапатитата (вид пшеничен хляб) са различни?
Посетител: Но личностите са различни.
М.: Подобно на златото, орнаментите са различни, но златото е едно и също.
Дъждовната вода е безвкусна и без миризма, но когато дъждовните капки падат на
земята, растат различни видове растителност. Ти не отиваш до корена и не намираш
единството; ти се отъждествяваш с тялото и мислиш, че си различен в основата са петте
елемента.
П.: В основата е ‘Аз съм - ността’.
М.: ‘Аз съм - ността’ е центърът или есенцията на хранителното тяло, което е
резултат от петте елемента. От специфичната дейност има вода, растителност и така
нататък, така че ‘Аз съм - ността’ е кулминацията на пет елементната дейност. Тази ‘Аз
съм - ност’, всеки път когато е усетена отвъд тялото, е твоята съдба. Когато пребиваваш
в съдбата като ‘Аз съм’, ти осъзнаваш, че смъртта не е твоя, а има изчезване на ‘Аз съм
- ността.’ Ти просто пребивавай в нея и самата тя ще ти разкаже собствената си
история. Ти отиваш в търсене на Гуру, търсиш неговите благословии и падаш в нозете
76
му; това е защото не си пребивавал в собственото си Себе, ето защо ти не си в позиция
да толерираш твоето битие. Ти отиваш, тъй като не си реализирал своето Себе.
Един диамант сияе отвътре и отвън, така и проявлението на света е отвътре и
отвън. Защо плачеш и викаш? Това е защото не можеш да толерираш своето битие. Ти
си неспособен да отидеш в тишина; затова ходиш наоколо и клюкарстваш, както когато
дамите пътуват с влак, те си шият. Всеки има едно или друго занимание, просто за да
толерира докосването на ‘Аз съм - ността’; те искат съпруга и семейство, тъй като
искат някакво занимание, за да толерират битието. За страданието от това битие, ти
даваш лечение във формата на светски дейности, но всъщност твоето истинско
състояние е отвъд проявлението. Хората обожават различни богове, но какво е Бог?
Той означава Себе-познанието ‘Аз съм’. Когато пребиваваш в ‘Аз съм - ността’, ти
получаваш нейното знание и в процеса го трансцендираш, и след това ти си в своето
истинско състояние, тогава повече не се нуждаеш от Себе-познание. Ти може да се
опиташ да оцениш света, боговете, но веднъж щом си постигнал своето истинско
състояние, ти си най-висшето.
Дори преди твоето така наречено раждане, ‘Аз съм - ността’ е в латентно състояние
в растителността. Впоследствие, след растителността, заедно с тялото, тя се появява.
Кой е Джнани? Джнани е този, който е стигнал до заключение относно суровия
материал на ‘Аз съм - ността’, и който стои отделно от него. Ти предполагаш, че имаш
много знание, и все пак не си бил способен да се отървеш от своята идентичност, но
дори ако държиш в ума си само две думи, твоята работа е свършена.
43. Ти си принципът, който отхвърля тялото

Махарадж: Свидетелят свидетелства себе си. Този, който казва: ‘Разговорът не
слиза надолу в гърлото ми’, е съвършен, останалото е отхвърлено. Пребивавай там,
откъдето си покълнал, остани там в източника; как ти се случи, че ‘ти си’ и кога?
Посетител: Защо трябва да срещна или да видя истината?
М.: Намаляваш отъждествяването си с тялото, в този процес знанието ‘Аз съм’,
което знае себе си, ще бъде ясно. Ако прегръщаш телесното чувство, ще има много
въпроси. Ако знанието ‘ти си’ не е там, някой ще държи ли това тяло? Принципът,
който отхвърля или се отказва от тялото, е твоето Себе.
П.: Какво се случва с тялото, когато телесната идентичност си е отишла?
М.: Когато ти не си тялото, светът и ти сте идентични, тогава ти си света.
П.: В медитация, в най-откъснатите моменти, има желязна завеса между това, което
е наблюдавано и наблюдението му. В този момент, има ли отделяне от наблюдението?
М.: В този момент има отделеност между наблюдението и наблюдаваното, по-
късно двете стават едно.
П.: ‘Аз съм’ Атман ли е?
77
М.: Какво имаш предвид под ‘Аз съм’ или чувството за ‘ти си’? Всички имена се
отнасят до ‘Аз съм - ността’, Атман също е нейно име. Ако няма ‘Аз съм - ност’, чии
имена могат да бъдат всички тези? Ти не можеш да кажеш това и онова съзнание,
твоето съзнание е само твоят свят. За да разбереш и реализираш напълно всичко това,
прави медитация. Този звук, тихото бръмчене ‘Аз съм’, е звукът Ишвара. Той е
напомняне, че ‘ти си Бог’, но ти отхвърляш беззвучния звук, чрез отъждествяване с
тялото. От твоя страна, в отсъствието на принципа ‘Аз съм’, какво можеш да
направиш? Да ядеш? Да дефекираш?
П.: Нищо.
М.: Следователно, знанието ‘ти си’ е Ишвара, Божественият принцип, пребивавай в
него. Без него, какво можеш да направиш? Можеш ли да уринираш? Основата, на която
‘ти си’, означава ‘ти си Бог’, ‘Аз съм - ността’ означава единствено Бог. Пребивавай в
нея и ще я реализираш, която сама по себе си е Атман, Богът. ‘Аз съм - ността’
отхвърля милиони тела, но изчезването ѝ не е видяно, виждал ли си Атман мъртъв?
Няма Мая, просто я забрави. Принципът Ишвара, Божественият принцип ‘ти си’, е
покълнал от само себе си. Неговата любов към Себето, природата на ‘ти си’ е
единствено любов; Атма Према (‘ти си’) е Мая. Има различни езици, като френски и
т.н., но кой ги използва? Това е този принцип на съзнанието. Разпознаваш ли ума, както
възрастен човек разпознава едно дете?
П.: Умът е невежество.
М.: Ти не си невежество, можеш ли да бъдеш ума?
П.: Не.
М.: Докато говоря за Дхарма (религия), аз говоря за ‘Сваруп-Дхарма’ (религията на
Себето). Твоята природа е тази на Себето, ти трябва да пребиваваш там. Обикновено,
като какво е разбрана религията? Тя е следването на определени кодекси за поведение,
но всъщност това не е религия.
П.: Буддхистката психология говори за пречистване на ума на етапи, Махарадж
вижда ли реализацията на етапи или изведнъж?
М.: За някои моментално, за други постепенно.
П.: Това поради Карма ли е?
М.: Всичко е Карма, в този динамичен проявен принцип, Кармата (действието)
непрестанно се случва. Брахма означава действие, той е необхватно изражение,
безкрайно, и от това, ти се гордееш с фрагментите и казваш ‘Аз съм тялото’. От
невежество и бъркотия възникват много въпроси, но след слушането на тези беседи,
човек отива в тишина и в тишината, отговорите идват. Така че стабилизирай ума,
просто игнорирай или бъди безразличен към неговите лудории. Изследвай в така
наречения ‘мой ум’, ‘моето’, открий това ‘аз’, това ‘мое’.
78
44. Аз съм нероден
Махарадж: Каквото е посадено тук, няма да отиде на вятъра, точно както младите
дами узряват в различно време; някои рано, други по-късно, като водата, изтичаща от
полетата. Семето на едно величествено дърво е малко, но съдържа бъдещото
величествено дърво; аз-принципът на проявлението е в есенцията на семето. Един
добър градинар може да различава различните семена, той е този, който инспектира
семената; той едно от семената ли е или е отделен от тях? Моят Гуру ми посочи с думи
моята вечна позиция; каквото и да си, отиди до корена, до чувството ‘Аз съм’. Отиди и
стани това, то е коренът на проявлението. По-нататъшният прогрес оттук нататък е да
разбереш себе си. Естественото състояние е там, откъдето е дошло семето. Този
принцип на ‘Аз съм - ността’ преживява себе си и света едновременно. Семето е от
родителите, така че ние си мислим, че сме от родителите. Но един добър градинар знае,
че той не е семето; този, който знае ‘Аз съм - ността’, не е семето. Отиди до корена и
заключи ‘Аз съм’... да... да..., казваш ‘Аз съм’, без думи. Изследването ще разкрие, че
това е резултат от пет елементната игра. Има и друг принцип, който наблюдава ‘Аз съм
- ността’ и елементната игра.
Посетител: Това ‘Аз съм’ е първичният принцип?
М.: Поддържан от кого? Не е ли поддържан от качеството на хранителната
есенция?
П.: Да.
М.: Формата на хранителната есенция означава формата на тялото. В храната, това
качество ‘Аз съм’ е там, не е ‘нечия’ ‘Аз съм - ност’. Тъй като тя е продукт на храната,
Джнани казва: ‘Аз не съм това’, докато невежият казва ‘това тяло’. Есенцията на
храната е ‘Аз съм - ността’, така че формата на човешкото същество (хранителното
тяло) не е ли храната?
П.: Тя е храната.
М.: Откъде си произлязъл и накъде отиваш? Знанието, само на думи, не означава,
че си се отървал от желания и страсти. ‘Аз съм - ността’ означава целият този
спектакъл, който виждаш; по-късно, ти също така виждаш, че редица вселени играят в
това ‘Аз съм’. Когато разбереш всичко това вербално, ти може да станеш псевдо-Гуру,
което не е реализация. Трябва да осъзнаеш, че ти само наблюдаваш и не си това, ти не
си това ‘Аз съм’, в което вселените играят.
П.: Какво е състоянието на Джнани, който е отделен от семето и дървото?
М.: Нирвана, Ниргуна (без качества), Парабрахман (Абсолют), той е Садгуру (друг
термин за Абсолюта) и не се нуждае от забавление, той е наблюдаващият и
наблюдаваното. Джнани постига стабилизиране в истинското вечно състояние; той
никога не е отделен или отломен от вечното. Състоянието Садгуру трябва да бъде едно
с вечното състояние и да остане неотчупено от него.
П.: Можете ли да дадете допълнителни подробности как Джнани вижда вселените
да играят в ‘Аз съм - ността’.
79
М.: Осъзнай природата на спонтанността, не можеш да направиш нищо; този
принцип беше в латентно състояние, след това тялото беше формирано, ти направи ли
нещо? Всичко е спонтанност; състоянието Парабрахман е винаги непроявено, всички
проявления са от състоянието Парабрахман. Мъдреците и въплъщенията са реклами на
състоянието Парабрахма; къде са те сега? Те са се разтворили в Парабрахман,
Абсолюта. Очевидно изглежда, че аз извършвам всички дейности, всъщност те са
просто случвания и моето състояние е отвъд ентусиазъм и желания.
‘Аз съм - ността’ има осем страни (петте елемента и трите гуни или качества), но
все пак тя има вкуса на ‘Аз съм’; за мен този ‘Аз’ вкус е ароматът на цялата Брахманда
(Вселена); ‘за мен’ означава Абсолюта.
В момента на зачеване, ти не знаеше, че си, а сега мислиш за смъртта. Майката
може ли да си спомни първия момент в утробата? Знанието ‘Аз съм’ е безкрайно малко,
но в него са Брахмандите (Вселените).
П.: С какво човек преживява рая и ада, когато тялото и умът са унищожени?
М.: Как може да има преживяване след смъртта, когато и двете са разтворени? Кой
продължава по-нататък?
П.: Защо няма преживяване на ‘Аз съм’ до две годишна възраст, когато тялото и
жизненият дъх са там? Чисто съзнание ли е тогава?
М.: Това е нещо като сурово манго; сладостта е латентна в него. В детето, ‘Аз съм -
ността’ е в латентно състояние, затова тя не може да се прояви. В суровия плод,
неговия краен вкус е там, но е латентен.
П.: Какво е значението на Брахман?
М.: В Брахман всичко е илюзия, свидетелстването на това се случва на
Парабрахман. В този Брахман е проявена промяната; като дете, ‘Аз съм дете’, в
тийнейджърска възраст ‘Аз съм тийнейджър’, коя е твоята идентичност? Къде можеш
да се хванеш? Това е принципът Брахман, така че всичко в него е Брахман, илюзия.
П.: Няма раждане, но на някои Вие казвате, че има?
М.: На невежите, които са обсебени от смъртта, аз казвам да, има раждания. Само
на този, който е способен да разбере, аз ще дам знание. Какво знаеш за това раждане?
Те (невежите) не знаят за своето раждане, а говорят за бъдещите раждания на другите.
Знаеше ли в момента на раждането, че имаш родители? Ела до заключението: Аз съм
нероден, бях нероден и ще остана нероден.
45. От не-съзнаване, изведнъж ‘Аз съм’

Посетител: Има два различни подхода, Будисткият и Вашият; ‘Аз съм - ността’ е от
храна е Вашият, докато в моята практика, разбирането на чувството ‘Аз съм’ идва от
желанието, което го захваща; колкото по-силно е то, толкова по-силна е ‘Аз съм -
ността’.
80
Махарадж: Добре, сега това означава ли, че колкото по-силно е желанието, толкова
по-силно е чувството за ‘Аз съм - ност’?
П.: Да.
М.: Това било ли е преподавано от Буддха? Дали би казал това?
П.: Усещането за чувство е от желанието.
М.: Какво имаш предвид под Буддха?
П.: Моето разбиране е за основната природа; истината, която всички ние имаме.
М.: Опиши я.
П.: Не знам.
М.: И все пак казваш: ‘Аз съм Буддхист’?
П.: Аз нося това (облекло), за да ходя в манастири.
М.: Хората следват дисциплини, концепции или униформи; цялата този показност е
докато ‘Аз съм - ността’ е там. Каквито концепции човек избере, светски или духовни,
той пребивава в тях.
П.: Буддха е казал: ‘Цялото знание е относително’. Това, което виждам в
медитация, полезно ли е или е бреме?
М.: Каквито и откровения да получаваш, не се въвличай в тях, просто наблюдавай
и стой отдръпнат в ‘Аз съм - ността’. Това обсъждане и размишление продължава цял
ден в обикновеното човешко същество. Аз говоря за проявения и непроявения принцип.
Ти говориш за индивидуалния принцип, включващ ума и тялото; аз те моля да се
оттеглиш.
П.: Каква е връзката между проявеното и непроявеното?
М.: Между този пламък и неговата обител, има ли мост?
П.: Не.
М.: Между уханието на ароматната пръчица и огънчето, има ли някаква връзка или
мост? Какво е мост? Дали е път, връзка или пролука?
П.: Абсолютът включва проявеното и непроявеното?
М.: Непроявеното и проявеното са само две думи; когато непроявеното се слее с
проявеното, няма разговор. Когато проявеното дойде от непроявеното, има изобилие от
разговори. Преминаването по мост означава пресичане, свързване на две точки; а
пламъкът, който е загасен, къде е отишъл? Към неговата естествена обител,
непроявеният пламък.
П.: Каква е целта на ‘Садханата’ (дисциплината)?
М.: Търсещият иска да търси; да кажем, че той иска да хване автобус; сега, да
бягаш или бягането е дисциплина. Той е търсил автобуса и го е хванал чрез бягане
(дисциплина). Думите дават значение, думите се карат с думи; няма думи и има
81
тишина. Ние събираме думите на някой друг, използваме ги и се караме, и така това
продължава. Аз имах седем магазина, но щом срещнах моя Гуру, напълно загубих
интерес към всички светски въпроси. Това беше ефектът от думите на Гуру; аз получих
откровение. След моя Гуру, аз не срещнах никой друг; никога не почувствах желание
да разгръщам светския живот. Сега хората единствено ме наблюдават поставен в
светския живот, но всичко е направено от теб. Аз не съм направил нищо; аз няма да
имам връзка с това 85 години по-късно. Разговорите излизат, но аз нямам склонност,
строг контрол или порив да формирам верую. Според своята собствената
възприемчивост, човек ще долови дали някой е измамник или Джнани. Тоест, тяхното
откровение би било според ръководството, дадено им от Атмана. Каквото и значение да
е получено според ръководството, дадено им от Атман и каквото и значение да е
получено от Себето, ще бъде приложено върху мен. Това не е по вина на слушателя,
това е начинът, по който неговия Атман го е ръководил. Аз казвам, че Кришнамурти е
завършен Брахман, тъй като моят Атман ме ръководи да кажа това. Моят Атман казва,
че той не е отделен от мен и аз не съм отделен от него.
П.: Върху значението на думите ли съзерцавате или върху Себето?
М.: Трябва да има някой, който да обръща внимание на обект, за да извършва
дейност; този някой не е тях; той няма форма, няма име.
П.: Той е кух.
М.: Ти даваш имена на своята мисъл, за да разбираш, така че да си удовлетворен.
Никой не иска да бъде отведен до тази точка, където няма налични думи и където
думите се провалят, състояние, където няма преживяване на думи. Аз съм излишно
обвинен в раждане; в моето истинско състояние, аз никога не съм роден. Случва се
грабеж в Калкута, полицията ме арестува, но аз никога не съм виждал Калкута!
П.: Ако истинското състояние не може да бъде преживяно, как може Махарадж да
говори?
М.: Заради моята форма, аз пребивавам в това състояние и наблюдавам, че този
свят на ‘Аз съм’ е дошъл и ще изчезне. Някой ми каза, че в неговия сън, аз съм бил
един Баба, но това не е моето преживяване. В моя сън аз видях десет раждания, аз съм
невъзприемчив в моето първо раждане или живот, как се е случило това? Аз изследвах
това.
П.: Как човек знае, че той е Абсолютът?
М.: Това състояние не трябва да бъде преживяно, ти не можеш да говориш за това.
Просто бъди това състояние; това, което е преживяно, не е истина. Това, което е
преживяно, не е истина, това е изначалният проблем. Аз не знаех, че съм в това
състояние, изведнъж аз разбрах, Аз съм, оттам всички неприятности. В това състояние
нямаше съзнаване, изведнъж ‘Аз съм’ и сграбчих тялото. Моята идентичност на ‘Аз
съм - ност’ е цялото проявление, не индивидуално тяло. Всички неприятности
започнаха с ‘другостта’, едно качество, което дойде с ‘Аз съм - ността’. Всеки път,
когато има проблем, ти питаш: ‘Нека да открием състоянието на нещата такива,
каквито са’, не се опитвай да блъфираш и тогава решението идва. Така че в тази
измамна игра на проявения свят, аз отидох да намеря действителната позиция; ‘Аз съм -
82
ността’ означава светското проявление и тя е състояние ограничено от времето, така че
защо трябва да се безпокоя? Понастоящем, ‘Аз съм - ността’ се пени и предизвиква, но
всичко това е ограничено от времето; гордостта ще върви заедно с ‘Аз съм‘ (Со Хам),
по-късно няма ‘Аз съм’ (Но Хам). Каквото и да правиш, е според твоите концепции;
нищо не е, тук или там. В отверстието на Брахма има покълване на ‘Аз съм - ност’,
също и на цялото проявление, но аз не съм това. Йогите, след като проникнат всички
‘чакри’, отвеждат дъха в Брахма Чакра и бездействат. Ако тялото не се подуе, неговото
‘Аз съм’ е в тихо състояние в отверстието, но веднъж щом ‘Аз съм - ността’ е
разтворена, неговото тяло ще се подуе. Всяко същество, когато е родено с това ‘Аз съм’
все още вътре, ще има външен проявен свят; всяко същество има свой собствен
вътрешен и външен свят. Този, който е постигнал целта, повече не е индивид, така той
няма его; когато егото си е отишло, ще бъде осъзнато, че ‘Аз съм - ността’ не е
чувствана повече.
46. Свидетелстващият принцип винаги възтържествува

Махарадж: Просто се опитай да бъдеш в тази ‘Аз съм - ност’, не се опитвай да
полагаш усилие и концентрация.
Посетител: Просто бъди или просто бъди в ‘Аз съм - ността’?
М.: Когато ‘ти си’, това е ‘Аз съм - ност’; когато ‘ти си’, битието е автоматично
там. Ти се опитваш да бъдеш, какво е това?
П.: Аз съм само битие, каквото е, е, и с изчезване на времето, няма чувство за ‘Аз
съм’.
М.: Това, което си, без извършването на каквото и да е усилие, бъди там. Не се
опитвай да интерпретираш ‘Аз съм - ността’. Ти си без телесно чувство; когато се
отъждествиш с тяло-ума, тогава започва бедата.
П.: Има отъждествяване с тялото.
М.: Да, сега ти чу, че ‘ти си’ е отделно от тялото. Кой ти каза за това пространство?
Този, който може да разпознае пространството, трябва да бъде преди пространството,
този, който говори за него.
П.: Аз имах предвид място.
М.: Все пак кой казва място?
П.: Аз, аз имам преживяване на това да бъда свидетеля, но то от само себе си ли
идва?
М.: Кой знае покълването на свидетелстването?
П.: То е просто там, аз никога не съм бил способен да видя това състояние да
възникне.
83
М.: След изчезването, ти си почувствал, че извършваш свидетелстване, извършване
или преднамерено извършване?
П.: Автоматично.
М.: Защо каза, че си свидетелствал?
П.: Но има отъждествяване със свидетеля.
М.: Кога се забърка със свидетеля, преди или след това?
П.: По време на това.
М.: Какъвто и да е този принцип, този принцип е дори преди свидетелстването да
започне.
П.: Не знам.
М.: Той е много фин; преди будността, този принцип е бил там, свидетелствайки;
будното състояние се случва на този принцип, който вече е там и впоследствие има
свидетелстване на проявлението.
П.: Свидетелстващият принцип не може да бъде познат.
М.: Да, свидетелстващият принцип не може да свидетелства или да знае себе си.
Той винаги възтържествува; той не е буден или заспал, той е нещо отделно, той
наблюдава.
47. ‘Аз съм - ността’ е безформена

2 февруари, 1980
Махарадж: Умът мисли за външния свят, в резултат на дъха, който влиза и излиза;
мислите на ума поемат впечатления според обстоятелствата. Когато се докоснем до
един мъдрец, умът се оттегля вътре. Това всепроникващо знание е дошло спонтанно в
тялото и спонтанно излиза и се смесва с всеобхватното съзнание. Когато дойде
спонтанно, то погрешно се отъждествява с тялото и местните обстоятелства, и така
погрешно поема страдания и нещастия. В действителност, то е част от всеобхватното
съзнание, и като такова, то не е засегнато от конкретно обстоятелство и тяло. Дори
когато един индивид умира със страх, всичко ще отиде в елементите, а съзнанието ще
се смеси с вселенското съзнание.
В струнните инструменти, звукът се слива с пространството, така е и със
съзнанието. То не се появява никъде, и все пак се проявява в тялото като ‘Аз съм’ и
наблюдава жизнения дъх, така че не тялото, а жизненият дъх е това, което
възтържествува навсякъде като пространство. ‘Ти си’ означава единствено съзнанието,
но с раждането на тялото и жизнения дъх, ти правиш себе си достоен за ‘Аз съм -
ността’, която е безформена. Силното тяло означава само, че съхранението на храна е
силно; жизненият дъх заедно с устните и езика почистват тази хранителна есенция, а
вследствие на дъвчене, са получени впечатленията, които се носят навън. Рецитирането
е процес на ума, а ти не си нищо от това. Когато хранителната есенция е там, тя започва
84
пулсирането или дишането в тялото. Знанието ‘Аз съм’, когато е поддържано от тялото,
е наречено Сагун (с качества) Брахман; състоянието на ‘Аз искам да бъда’ или ‘Аз съм’
няма дизайн или форма. Жизненият дъх, ‘Аз съм’ и умът нямат очертание или форма,
формата е само за приемственост. Себето е всепроникващо, но неговият израз е само
чрез хранителното тяло. Излишната храна е използвана, елементите се размърдват,
пулсирането започва и ‘Аз съм - ността’ се появява. Тази жизнена сила е
всепроникваща и е в храната в латентно състояние, тя е същият принцип в насекомото
и в теб. ‘Аз съм - ността’ в телесна форма може да постигне най-висшето състояние;
ако я приемеш и пребиваваш там, избягваш раждането и смъртта. Просто бъди в този
принцип, няма дисциплини за това. Ако извършваш аскеза, това е защото си съгрешил
в предишни раждания, но ако наистина срещнеш мъдрец, той ти показва твоята
истинска природа.
Толкова много мъдреци се движат по земята, но както съм аз, къде трябва да ходя?
Аз господствам навсякъде; на този етап няма място, където ти не си. Ако съзерцаваш и
попиеш ‘Аз съм - ността’, никакви допълнителни действия не трябва да бъдат правени
в духовността. С това, каквото и действие да извършваш, ти ще осъзнаеш, че всичко е
действието на динамичния принцип, просто игра. Ти може да оцелееш в продължение
на сто години, но всички дни са забавление за теб, ако не се отъждествяваш с тялото и
останеш точно както ‘си’. Ти се отъждествяваш с това, което не е и това е адхарма
(богохулство); ако пребиваваш в себе си, няма нещастия, в противен случай, по време
на смъртта, ти ще имаш страха ‘Аз ще умра’. Всъщност ние нямаме директно
преживяване на раждане и смърт, имаш ли някакво знание за раждането и смъртта? Не,
това е само слух, не директно знание. Раждането идва от пет елементната игра, то се
появява и изчезва при смъртта; във всичко това, кой си ти? ‘Аз съм - ността’ е
навсякъде, но тя се изразява в храната като жизнен дъх в тялото. Ти си нероден;
каквото и да наблюдаваш, е създадено и изчезва. Докато не получиш истинската
идентичност на собственото си Себе, ти няма да намериш покой; каквото си придобил,
трябва да си отиде, включително твоята настояща идентичност. Хората са твърде заети
със светски дейности; това е фино разбиране, което те са неспособни да схванат.
В името на духовността, хората приемат дисциплини и униформа, което е причина
за още робство; духовното знание трябва да води до освобождение. Този, който
разпознава концепциите, е свободен от концепциите. Атманът няма раждане, това
докосване на ‘Аз съм’ е рекламното пано на Абсолюта и само рекламата изчезва. ‘Аз
съм - ността’ е илюзия, временна; този, който знае това, знае вечния принцип. На
каквито и преживявания да се наслаждаваш, са едно несъвършено състояние. Ти се
въвличаш в практики, тъй като умът не те оставя да бъдеш тих.
48. Гуру означава не-индивид

Махарадж: ‘Аз съм - ността’ е в латентно състояние в утробата, тя е невежо
състояние. Как би могла да знае себе си? На около три годишна възраст знанието ‘Аз
съм’ идва спонтанно с формирането на тялото. На около средна възраст, то е във
връхната си точка, докато в старостта, качеството на ‘Аз съм - ността’ е намаляло. Най-
85
накрая ‘Аз съм - ността’ изчезва и идентичността също е изчезнала. По каква причина
ти продължаваш? Има две отверстия, за приемане и за изхождане.
Идеите, които са били там в процеса на търсене на Себето, са такива, че просяк или
цар, в едно отшелническо жилище и двамата ще получат себе-познание. Времевият
фактор определя пътищата според резултатите от взаимодействията в Космоса.
Произтеклата дейност на земята и в растежа, след това бива посадена в утробата на
майката; пространството на земята е в утробата. Родителите са груба материя; тяхното
произтекло действие е част от пет елементната игра. Детето се появява и накрая ‘Аз
съм - ността’ покълва спонтанно. Когато ‘ти си’, ‘ти’ не питаш, а значението на твоята
мисъл е това, което пита. Каквито мисли възникват, съответно ти съставяш въпроси;
мисълта е това, което формира въпроси.
Концепциите, които давам, взривяват твоите концепции. Понастоящем аз нямам
изобилие от мисли, само такива, които се отнасят единствено до ‘Аз съм‘. Един
обикновен човек чувства, че неговите надежди и желания биха били изпълнени, така че
животът е важен за него. След слушането на беседите тук, надеждите и желанията не са
изпълнени, а ги трансцендираш. Защо да има лоши мисли като такива на конкуренция,
ревност или омраза? Единствено ти си засегнат от тях.
(Бележка: Някой тук попита за Махарадж дали той ще умре. Преводачът отговори:
‘Не се опитвай да го преценяваш от своето гледище; по-важно е да намериш това, което
си.’)
Всъщност няма нищо; нещо става егото, така че умът започва своята дейност,
източникът е нищото. Каква твоя съдба ще умилостиви твоята идентичност? Според
нея ще дойдат ползите. Ако мислиш, че това тяло е твоята идентичност, животните
също мислят така и смъртта е сигурна. Аз ти говорих така, защото ти си изгубил своя
път (както правят животните) и си дошъл тук; сега, тъй като си дошъл тук, дай обет да
намериш своята истинска идентичност, тогава не е необходимо да ме виждаш отново.
Тези цветя могат ли да оцелеят на захар? Не, те са подхранвани с мръсна тор.
Подобно, ‘Аз съм - ността’ е подхранвана от хранителното тяло; когато то започне да се
разлага, или когато храната е изконсумирана и разградена, тогава можеш ли да си
представиш неговата миризма? Докторът ще се втурне към теб, ако тази храна не е
вмирисана в процеса на храносмилане; тайните на природата понякога не са достойни
за разкриване.
Отиди при един семеен човек, той ще говори за другите, но не и за себе си. Когато
двама такива човека се срещнат, те просто клюкарстват, това е всичко; те никога няма
да кажат похвална дума за другите. За да се отървеш от подобна ситуация, пребивавай в
благодатта на Гуруто и се опитай да попиеш неговите думи. Гуру не означава индивид;
знаещият и свидетелят на този принцип, съзнанието, което се появява и изчезва, е
Гуруто.
Кой е Садгуру? Той е този винаги господстващ принцип, който свидетелства
появяването и изчезването на нереалното. Моите беседи водят до фино знание, което е
трудно да се регистрира и задържи в паметта. Рама не е знаел, че той е Парабрахман,
докато неговият Гуру не му е казал: ‘Ти си Парабрахман’; дори Парабрахман трябва да
бъде напомнен. В процеса на разбиране по този начин, аз (Махарадж) бях унищожен.
86
49. Няма друг Брахман, по-велик от теб
Посетител: Природата на ума е желание, как да се отиде отвъд това?
Махарадж: Не е необходимо да отиваш отвъд или да трансцендираш. Наблюдавай
каквото идва и си отива - умът, мислите и т.н.; бъди там, където си. Атманът или
Себето не идва и не си отива, той само е там и навсякъде; само мислите идват и си
отиват.
П.: Какво още можем да направим, освен да се отдадем?
М.: Кой се отдава? Този, който се отдава, има ли той име и форма? Един човек с
име може да се отдаде, но всъщност нямаш име и форма. Твоят въпрос показва
отъждествяване с тялото.
П.: Тя (посочвайки към някого) е направила сто Гурута.
М.: Нека тя разбере, че това, което са ѝ казали другите, е невежество. Не прави
нищо и то ще се разтвори; въпреки многото Гурута, ти оставаш ли себе си?
П.: Да.
М.: Премахни Гурутата и бъди с това единствено ‘ти си’.
П.: Аз не правя нищо, и все пак нищо не се случва.
М.: Ти знаеш, че ‘ти си’? Това е достатъчно, повече от достатъчно.
П.: Понякога свидетелят е там, но понякога изобщо няма свидетел в продължение
на месеци. Как да остане по-дълго?
М.: В будното състояние, свидетелстващото състояние е винаги там. Няма друг
Брахман, по-велик от теб; приеми това и тръгвай, ти си най-великият.В тази малка
кръгла клетка се съдържа цялото пространство; в нея са Космосът и земята; тази малка
клетка е принципът ‘Аз съм’. В момента, в който тя е там, пространството е проявено;
утробата е пространство, започнало от малката клетка ‘Аз съм’. Каквото и да си
получил от другите Гурута, е невежество; ти трябва да приемеш тази преценка на
знанието и да бъдеш тих.
50. Докосването на ‘Аз съм - ността’ е нереално

Махарадж: Самият този Бог, в когото вярваш, че ще реши проблемите ти, не може
да реши собствените си проблеми! Не е ли светотатско! Има само Нисарга, Абсолютът;
от него, петте елемента и трите гуни (качества) излизат да играят, но от тази игра не
остава белег, въздействие върху този принцип. Науката се занимава с пет елементната
материя; чрез нея се определя възрастта на който и да е материал. Никой няма да бъде
способен да прецени възрастта на Нисарга, Абсолюта, той е отвъд мярка, Аз съм отвъд
87
ума; в човешките същества, Божественият принцип е вътрешно присъщ; когато човек
го умилостивява, той се проявява; в противен случай, ти се придържаш към телесната
идентичност. Има множество златни изображения, но златото не знае нищо за тях. Аз
винаги възтържествувам, без да завися от докосването на ‘Аз съм - ността’.
Посетител: ‘Аз съм - ността’ е там и светът е там, идващи от Абсолютното
състояние; има ли процес на свидетелстване, макар и ‘Аз съм’ да не е там?
М.: Битието трябва да бъде там, тъй като битието е светът. Аз съм съзнаването
означава света. Аз съм съзнаването е като озаряване; то е фокалната точка на
покълването на света. Цялата множественост е проявена от принципа Ишвара; тя
покълва от принципа ‘Аз съм’. Ишвара или ‘Аз съм’ е проявеният принцип, той не
може да реши собствените си загадки. Хората казват, че аз съм син на Бог, но все пак
Бог не е бил способен да реши собствените си проблеми. Веднъж щом се стабилизираш
в Абсолюта, светът и неговите значения изчезват; те вече не могат да бъдат започнати.
Така наречените мъдреци казват: ‘Аз подкрепих този или онзи бог’, но все пак този бог
има свои собствени проблеми. Защо за мен казват, че съм безразличен? Аз съм Нисарга,
отвъд времето; аз съм Нисарга, който не е привързан към нищо. В говоримия език
Нисарга означава ‘безразличен’. Толкова много еони и разтваряния са преминали, но аз
оставам недокоснат от тях. Аз не познавам добавяне или изваждане.
П.: Когато човек е в Абсолюта и гледа към света, дали би изглеждало, че няма
център или че няма стойност?
М.: Целият проявен свят е свидетелстван от Джнани в капката от океана. Какво е
това, което разбира?
П.: Да виждаш през ‘Аз съм - ността’?
М.: Но трябва да има материали, за да поддържат ‘Аз съм - ността’, както пламъкът
се нуждае от газ, като гориво. В този свят има изобилие от неща, но, за твое добро,
какво си ти? Говори от това гледище; тялото не си ти, накрая времето ще го
изконсумира. Веднъж щом се случи да разпознаеш ‘Аз съм - ността’ като цялата
вселена, ти ще бъдеш освободен. Максимално добро може да бъде направено, когато
човек осъзнае, че докосването на ‘Аз съм - ността’ е нереално.
П.: След смъртта ‘Аз съм - ността’ изчезва ли?
М.: Преживявал ли си смъртта директно?
П.: Няма телесно чувство; ти релаксираш, в този случай си мъртъв. По време на
дълбок сън, мъртъв ли си?
М.: С чия помощ използваш света?
П.: Тялото.
М.: Защо не изследваш в началото на тялото и битието? Ти си разтревожен за
смъртта; защо не отидеш до началото на тялото и битието? Ако искаш да бъдеш
Ниргуна (без качества), отиди до източника на битието, отиди до точката на сливане на
гуна (качества) и Ниргуна. Ниргуна означава отсъствие на ‘Аз съм - ност’, а Сагуна
означава присъствие на ‘Аз съм - ност’.
88
П.: Човек не може да схване Ниргуна.
М.: Тя е отвъд концепции.
П.: Дори не е преживяна?
М.: Къде е необходимостта от преживяване в Ниргуна?
П.: Ако Ниргуна не може да бъде преживяна, каква е ползата от Абсолюта?
М.: Гуна означава ‘Аз съм’, Ниргуна означава без ‘Аз съм - ност’, така че кой е там,
за да се наслаждава на състоянието Ниргуна?
П.: Когато работя, забравям себе си.
М.: Ако не забравиш себе си в продължение на четири дни, ти ще умреш. Ти не
знаеше, че си, изведнъж ти почувства, че ‘ти си’ и с ‘Аз съм - ността’ започна да
отброяваш възрастта. Кога точно почувства, че ‘ти си’? Пребивавай там, съзерцавай
над това. До каква степен можеш да обсъждаш? Как някой учен ще обсъжда това? Как,
защо и къде се е появила ‘Аз съм - ността’? Изследвай и осъзнай; веднъж щом
осъзнаеш, всичко свършва. Хората имат силна вяра в тялото, ето защо те харесват
концепцията за друго тяло.
51. ‘Ти си’ няма форма

Махарадж: Трябва да има добър ум като помощно средство за светските дейности,
но ти не си ума. Ти си в позиция да свидетелстваш ума и жизнения дъх; тази
реализация трябва да бъде постепенно развита в теб. Ти имаш крайници като
инструменти за дейностите, които те извършват, а умът помага за провеждането на тези
дейности. Умът абсорбира впечатленията и е израз на жизнения дъх, и двете нямат
дизайн или форма. Този самоосъществен принцип ‘Аз съм’, който свидетелства ума и
тялото, е вече там в тялото; той не е нито ума, нито тялото, нито жизнения дъх. Трябва
да бъде постепенно реализирано, че този принцип няма форма; той е по-фин от ума.
След това имаш органите на дейността и разбирането, а този принцип не е активността
- умът, жизненият дъх и крайниците. Той също така наблюдава заминаването на дъха от
тялото, той не отива никъде, просто изчезва. По погрешка, ‘Аз съм - ността’ приема
тялото за себе си, тя е изключителен принцип, отделен от тялото, ума и жизнения дъх.
Посетител: Как да се коригира тази грешка?
М.: Мисли си, че това (тяло и ум) е мое, но аз не съм това. Аз го свидетелствам като
мое, но аз не съм това.
П.: Това техника ли е?
М.: Ти свидетелстваш ума, така че ти не си ума; има ли някакъв допълнителен
принцип на тази логика? Аз седя тук, необходимо ли е да казвам ‘Аз седя тук’? Ти
знаеш нещо, защо? Защото знаеш, че ‘ти си’; ако ти не си, тогава не може да става
въпрос за нещо; ти не се опитваш да знаеш, просто знаеш. Това, което ‘ти си’, е светът
89
или Брахман, проявеният принцип. Тогава ще осъзнаеш, че ти не умираш, а жизненият
дъх си отива, и ти не си това.
П.: Колко скоро?
М.: Точно сега ти си този проявен Брахман принцип; помни само това; това е да
помниш също и мен. Ако искаш да ме помниш, помни, че ти не си формата или
жизнения дъх, а си проявения Брахман. Това знание е достатъчно добро за теб, то ще те
отведе по-нататък. Разбираш ли думите, когато абсорбираш значението?
П.: Да.
М.: Никое знание няма да има каквато и да е форма. Получавам шамар, аз имам
знание за него; то има ли някаква форма? Сладостта има ли форма?
П.: Не.
М.: Знанието никога не може да има форма, как може да има форма за знанието, че
‘ти си’ там, а ‘Аз съм’ тук.
П.: ‘Аз’ знанието е там, едното на един интелектуалец, второто на един цар.
М.: Може да има разнообразие от съдържатели на знание, но самото то няма форма.
П.: Да.
М.: Ако дребнавото светско знание няма форма, тогава може ли знанието ‘Аз съм’
или състоянието Ишвара да има някаква форма? Ако приемаш това, тогава приеми го и
тръгвай, и не ходи другаде, просто пребивавай там. Нека всяка дейност да се случва
чрез твоето знание ‘Аз съм’, което няма форма, а е само неин свидетел. Знанието ‘ти
си’ няма форма, така е и за другото знание. ‘Ти си’ е първичното знание. Как се
наслаждаваш на живота? Ти знаеш, че съществуваш, но поради какво чувстваш, че се
наслаждаваш, как?
П.: Поради моя вечен принцип.
М.: Хвърли този вечен принцип зад борда! Ти се наслаждаваш на живота поради
знанието ‘ти си’ или ‘Аз съм’. Знанието ‘Аз съм’ е вътрешно обитаващят принцип, този
всепроникващ принцип ‘Аз съм’ е всичко.
П.: Той чисто битие ли е, отвъд знание и невежество?
М.: Не се въвличай, сега просто пребивавай в ‘Аз съм’. Кой отсъжда чисто и
нечисто? Не е ли знанието ‘ти си’?
П.: Необходимо ли е да знаем, че ‘ние сме’?
М.: Аз говоря за знание; каквото и да е знанието ‘Аз съм’, това е знанието. Ти
живееш, за да поддържаш това знание ‘Аз съм’, оттук и твоята борба. Ако това знание
си отиде, какъв интерес би могъл да имаш? Ти си като лекар, който полага грижа;
знанието ‘ти си’ подхранва и защитава тялото. Помни това; ако искаш да ме помниш,
помни знанието ‘Аз съм’. Предците ни казаха да медитираме върху мен, да помним
мен, но те също така казаха, че знанието ‘Аз съм’ също е мен.
90
П.: Съзнанието, то на битието и ума ли е?
М.: Аз ти казах достатъчно; това, което е, е принципът ‘ти си’. Това знание се слива
със съзнанието или ‘Аз съм’, което се слива с вечния принцип, който може да бъде
наречен ‘осъзнатост’. Той е обителта, в която ‘Аз съм’ да си почине и да отиде в
забвение. Ти никога няма да бъдеш способен да разпознаеш осъзнатостта, тъй като
няма да има ‘твое съзнание’, когато знанието се слее с най-висшето; само знанието ще
извлече полза. Ако ме помниш, което означава ‘ти си’, ти ще бъдеш завършен и
цялостен, и ще преливаш, и ще бъдеш полезен за другите.
П.: Ние ще помним това.
М.: Океанът помни ли една глътка вода? ‘Ти си’ означава всепроникващо знание,
‘ти си’ е навсякъде. Аз помня моя Садгуру и затова всички беседи текат лесно, това
знание никога не пада мъртво; ако хората умрат, знанието би ли паднало мъртво?
Прави каквото искаш, но никога не забравяй себе си или знанието ‘Аз съм’.
52. Рибата извън водата

Махарадж: Съзнанието е фино като светлина; то не извършва действие, цялата
дейност е чрез ума и жизнения дъх.
Посетител: Как да се достигне?
М.: Не се опитвай, просто бъди. Когато си в състояние на преживяване, правиш ли
нещо? Как влезе в съзнанието?
П.: Аз не разбирам.
М.: Навлез в тишина, Медитирай!
П.: Трябва ли да вземем името на Бог?
М.: Без съмнение, ти трябва да го рецитираш в ума си. Чрез ума, друг принцип
наблюдава това рецитиране в ума, ти си преди ума. Чрез рецитиране, умът, тялото,
петте сетива, чрез жизнения дъх, стават пречистени.
П.: Някаква конкретна мантра?
М.: Може да рецитираш каквото свещено име ти харесва, аз също може да ти дам
нещо. Чрез рецитирането му, процесът на пречистване започва.
П.: Светското творение е мистериозно, толкова много души на хора, наистина ли е
така? Или само го виждаме така?
М.: Ти си постигнал този етап, тъй като ‘ти си’; твоят свят си ти, но ти си отвъд име
и форма; ‘ти си’ е проявеният свят.
П.: Поради ‘Шуддха Чайтаня’ (чистото съзнание) всичко е.
М.: Те са създадени от твоето ‘Аз съм’.
91
П.: Това е от ума.
М.: Когато слънцето изгрява, светът е възприет с неговата светлина; подобно,
когато ‘Аз съм’ (ти си) изгрее, светът е създаден.
П.: Какво се случва, когато спим?
М.: Когато се събудиш, поради ‘Аз съм’, твоят свят е.
П.: Кога човек е лишен от желания?
М.: Не се опитвай да потискаш и да бъдеш без желания; както хората, които идват
и си отиват, просто наблюдавай или не се въвличай. Себето е наблюдателят, а каквото е
видяно, е светът.
П.: Себето и Бог идентични ли са?
М.: Първоначално, поради твоето отъждествяване с тялото ти, ти си замърсил Бог.
Поради твоята асоциация с тялото, ти имаш страх от смъртта. Няма смърт, само
жизненият дъх заминава и ‘Аз съм’ изчезва. Тялото е поддръжката на ‘Аз съм - ността’
или Атман.
П.: Поради това, което съм направил в минали раждания?
М.: Ти се осмеляваш да говориш за минало раждане! Имаш ли знание за
настоящото?
П.: Защо е раждането тогава?
М.: То никога не се е случвало.
П.: То е илюзия?
М.: Да казваш ‘Аз съм тялото’ е илюзия. Ти казваш, че едно дете е родено, ами ти?
Докато не узнаеш своя източник, приеми, че нямаш знание. Когато в утробата
природата се грижеше за теб, ти не правеше нищо. Дори и днес природата се грижи; ти
неоснователно си приписваш всичко, асоциирайки се с тялото.
П.: Не се изисква специално усилие?
М.: Говорейки за усилия, до тригодишна възраст полагал ли си някакво усилие?
Записът на раждането е десет месеца след зачеването; ти беше безгрижен в
продължение на десет месеца. Каква е твоята идея за знание? Тя е каквито идеи си
започнал да събираш като дете.
П.: Как да се откажа от това?
М.: Къде е необходимостта да изхвърляш? Каквото и да чувстваш е уместно, тъй
като си влязъл в това болнаво състояние на отъждествяване с тялото.
П.: Как да се отърва от него?
М.: Разбери, че тяло-умът е храна и вода, но ти не си материя.
П.: Защо тогава има мъж и жена?
М.: Защото твоят критерий е тялото или отъждествяването с тялото и формата.
92
П.: Поради желанията ли е това, че има отъждествяване?
М.: Поради невежество, ти се отъждествяваш с тялото, така че има женски и мъжки
пол, и след това всякакво количество преданост е безплодно.
П.: Няма ли полза от ходенето в храмове без ‘Атма Вичара’ (Себе-изследване)?
М.: Това е храмът; ако ‘ти си’, тогава другите са.
П.: Защо има невежество?
М.: То просто е невежество; ти гледаш един филм, той истината ли е?
П.: Така че нека просто желанието да идва и да си отива? Но с желанието идва
усилието. Ако то не е изпълнено, има гняв.
М.: Не се опитвай да фокусираш вниманието си върху желанието; ти не си
проявлението на ума във формата на желание.
П.: Защо има мисъл?
М.: Ти имаш ароматна пръчица, ако искрата е там, благоуханието е естествено.
Моя ли е вината, че желанията и мислите идват?
П.: Аз се нуждая от милост, за да реализирам.
М.: Тази милост винаги е на разположение. Този, който има силен копнеж, ще я
има; никой не е предан на Себето, всички са предани само на тялото.
П.: Всичко се случва по волята на Бог?
М.: Докато не си реализирал своето Себе, ти ще имаш концепцията, че Бог
извършва. Това няма значение; ако ‘ти си’, Бог е.
П.: Бог и Вие сте едно?
М.: Когато реализираш, ти ще знаеш, че ти си Бог.
П.: Всичко е илюзия?
М.: Да, преди дълбокия сън, будността и ‘Аз съм’, какви са твоите нужди?
П.: Не знам.
М.: Кой казва? Някакъв принцип трябва да казва.
П.: Някакъв индивид или вселенската душа?
М.: Когато си проявеният принцип, повече няма тяло.
П.: Веднъж щом всеки канал е отворен, може ли да бъде затворен?
М.: Къде е необходимостта?
П.: Как идват Вашите думи?
М.: Пространството е природата на думите; думите са продукти на пространството,
движи ли се пространството?
93
П.: То е еднакво навсякъде.
М.: Тази светлина там е слаба, тук е ярка; този, който казва това, не е ли свидетелят
на качеството на светлината? Ако можеш да прецениш качеството и на двете, какво
трябва да бъде твоето качество? Просто чрез слагане на етикети с думи, като ‘Пурна-
Пракаш’ (пълна или завършена светлина), най-висшето състояние не може да бъде
разбрано.
П.: То като наводнение ли идва?
М.: Да, известно е като Пуруша, чистo наводнение. В медитация ще дойде като
наводнение. Пуруша е мъжкият аспект на дейностите, които се случват, докато
Пракрити е женският аспект; и двете нямат форма. Шива-Шакти е просто име, аз ги
приемам просто като думи, но ти ги приемаш като индивиди, ти имаш навика да слагаш
етикети с думи.
П.: Това е общоприетият начин.
М.: Всички разбират по същия начин; всички са там, понеже ти си там. Бог е велик;
ако ти си там, тогава Бог е велик, ти си доказателството, че Бог съществува.
П.: Какво е смъртта?
М.: Ти само си чул концепцията; ти нямаш преживяване на смърт.
П.: Защо тогава е страхът?
М.: Имаш ли знание за смъртта или само си чувал? Ти нямаш знание за раждането,
така и за смъртта, но смъртта ще те застигне поради отъждествяването с тялото.
П.: Тогава аз не съм тялото?
М.: Кажи ми твоята информация, когато ти не си тялото?
П.: Не мога да дам.
М.: Прави само това.
П.: Защо има дуалност?
М.: Тя никога не е там; това тяло съдържа толкова много сокове, всеки атом
говори, но ти мислиш, че ти говориш.
П.: Защо тялото става съществуване, аз виждам това.
М.: Съвсем естествено, в утробата ти си нараснал естествено.
П.: Защо се случва?
М.: Спонтанно е.
П.: Творението също е спонтанно?
М.: Да, кой е накарал това цвете да расте?
П.: Защо има творение?
94
М.: Кой казва това? Бъди Бог и разбери. Когато си на десет години, можеш ли да
знаеш как да станеш баща? Ти се оженваш и тогава разбираш. В невежество, как
можеш да се ожениш и да разбереш; в невежество, как можеш да получиш зрялост?
П.: Как идва зрелостта?
М.: Едно малко баняново дърво става величествено, как?
П.: От само себе си.
М.: По същия начин.
П.: Зрелостта и Джнана са необходими?
М.: Да.
П.: Тогава защо да се полага усилие?
М.: Усилието е твоя концепция, имаш нужда от някакво занимание. Когато ти
говоря, аз знам, че нямаш знание, въпреки че може да си учен.
П.: Как да се отървеш от невежеството?
М.: Чрез самосияйност.
П.: Как?
М.: Как слънцето прогонва тъмнината?
П.: Това милостта на Гуру ли е?
М.: Твоето искане на милостта на Гуру трябва да бъде интензивно, като риба извън
водата.
П.: Как така всяко желание е беда?
М.: То е качество на хранителното тяло. Един човек идва и говори големи
приказки, той е имал допълнителна напитка. Това е проявление на напитката.
П.: Значи тялото също е беда?
М.: Тялото е хранителна есенция, затова всички качества на света имат значение.
П.: Значи аз не съм тялото?
М.: Недей просто да отхвърляш тялото; разбери, че ти не си ограничен и отхвърли
идентичността с него.
П.: Когато шефът вика, не трябва да има гняв?
М.: Ядосвай се с двойна интензивност, но казвай, че ти не си нито тялото, нито
неговото качество. Първо, ти не си неговото качество, второ, ‘Аз съм’ е цялото
проявление и трето, Аз, Абсолютът, не съм проявлението.
П.: Вие може да ръководите?
95
М.: Къде е пътят? Няма отиване. Ако уча на път, ти ще стигнеш до злоупотреба със
знанието; най-много мога да кажа: ‘Следвай пътя от стаята, от която дойде’. Може ли
пространството в една стая и това в друга, да се срещнат?
П.: Просто да помня?
М.: Един или друг Джнани не може да даде форма на пространството. С твоята
телесна идентичност, кажи ми името си?
П.: Рамчандра.
М.: Кажи ми името си, отхвърляйки тялото и формата. Ако няма име, може ли да
има форма? Може ли да има дейност? Ти си чул, че Параматман е отвъд качество, но
какво е Ниргуна? Гуна означава битие, храната поддържа битието без думи, което е
Гуна. Сат е да бъдеш със съществуването, което не е нито добро, нито лошо. Колкото
повече доближаваш ‘Аз съм‘, толкова повече ще бъдеш унищожен.
П.: Гуру е какво?
М.: Гуру е знанието ‘ти си’? Когато отидеш при мъдреца, ти се отдаваш на това
обитаващо вътре знание; тялото не е Гуруто. Ако знанието не е самосияйно, тогава
каква е разликата между касапина и трупа?
П.: Знанието може да бъде доставяно на другите?
М.: Може да бъде разширено; Гуруто ти показва: ‘Ето го’, и то вече е там. Аз
казвам, ако искаш да запомниш това посещение, помни знанието ‘Аз съм’ или помни
знанието ‘ти си’.
П.: Ние дойдохме по милостта на Гуру?
М.: Ти може да използваш всякакви думи за твое удовлетворение, но това знание
има ли някаква форма? Няма форма, няма мярка.
П.: Ако знанието е отвъд разбиране, как да разбереш?
М.: Кой казва, че знанието е в теб? Това е защото прегръщаш тялото. Бъди в
битието, просто бъди и забрави, че пред теб седи себе-реализиран човек, говорейки.
Като стана дума за смъртта, жизненият дъх напуска тялото, то пада и битието изчезва.
Върни се до утробата, преди зачеването няма ‘Аз съм’; в утробата, ‘Аз съм’ не знае себе
си. Може ли дълбокият сън да знае дълбокия сън? Няма дуалност. Може ли Абсолютът
да знае Абсолюта? Тази дуалност дойде с ‘Аз съм’ и дойде от само себе си, никоя
причина сама по себе си не е основна причина. Наричай ме както искаш, но аз нямам
знание, всичко идва за невежеството, аз нямам знание. Кришна е свирил на флейта и е
карал Гопите да танцуват. Само състоянията на будност и дълбок сън са родени и това
е качество на хранителното тяло, което не е нищо друго освен есенцията на петте
елемента и храната, която ядем. Тялото възниква от емисиите, а емисиите са есенцията
на храната, така, това тяло не е нищо друго освен храна. В него е битието или
съществуването, което е последствие или резултат; следователно както тялото, така и
битието са временни.
П.: Безкрайното има ли желание?
96
М.: Просто повтаряй ‘Ом’ и достигни най-висшето. Всичко е правилно, щом
осъзнаеш своята първична грешка, дотогава рецитирай ‘Ом’. В момента, в който има
позиция, има устойчивост.
П.: Вие нямате позиция?
М.: Нямаше и дисциплини.
53. Пробуденото знание е медитация

(Бележка: Махарадж говори за малката точица битие, което има различни имена;
той не говори за индивиди. Милиони имена може да бъдат дадени, но какво е това,
което говори за съзнанието? Проблемът е, че ние мислим само за индивидуалността, но
това, което съществува, говори, което е във всичко, и което прониква цялата вселена.)
Махарадж: Попитай нещо и ще получиш бърз отговор, но ти няма да бъдеш в
състояние да го използваш, тъй като той идва от вселенското съзнание, а ние очакваме
да го използваме като индивиди. Всяко знание, независимо дали светско или духовно,
няма ефект върху Джнани. Ти може да бъдеш най-интелигентен в света, но знаещият
това знание никога няма да дойде и да те срещне. Ето защо знанието няма ефект върху
Джнани, той нито съществува, нито може да умре като индивид. Всеки вид знание,
което е направено за възприемане чрез неща, е Джнана, не Джнани.
Посетител: Какво е най-дълбокото значение на кум кум [яркочервен пигмент]?
М.: Лесно, този символ на светлина в теб, пази го.
П.: Светлината е в сърцето.
М.: Тя е дори в ума. Ти имаш орнаменти от злато; можеш ли да кажеш, че златото е
само в един сегмент?
П.: Защо червено?
М.: Това е просто един цвят, но в основата си знанието няма цвят.
П.: На юг, те поставят три ленти от вибхути (пепел).
М.: Това е символ на индивид, за който се предполага, че е изгорил своята
индивидуалност до пепел.
П.: Трите тела?
М.: Да, да, ако това те удовлетворява, можеш да го кажеш. След като чу тези
отговори, какво ще поставиш в джоба си като своя идентичност? Най-важното нещо си
ти самият, ако ‘ти си’, те са. Ние предполагаме, че придобиваме духовно знание, но не
се отказваме от нашата идентичност. Ако няма битие, няма свят, що се отнася до мен.
Какво е семето на целия свят? Има ли медитация в знанието или знание в медитацията?
П.: Всичко е знание, това вярно ли е?
97
М.: Да, но ако нямаш знанието ‘ти си’; кой ще медитира и кой ще каже това?
Когато знанието е пробудено, това е медитация.
П.: Буддха е казал: ‘Сега аз знам всички Богове и всички Карми’, но когато
неговият ученик го е попитал за неговата Карма, той е казал: ‘Не се безпокой’.
Въпросът ми е, всички тези проявления, Богове и Карми, те наблюдения на Джнани ли
са? Или са само концепции? И Джнани просто ги наблюдава да растат
М.: Това, което Буддха е имал предвид, е, че тя (неговата Карма) е била
еквивалентна на екскремент, но това е било след като той е имал знание, това не е
предназначено за нас. (Бележка: Какво знание е имал Буддха? Буддха е имал знанието,
което Махарадж има, това е всичко. Той разбира това, което той е и това, което е бил;
ако си разбрал от какво са направени тялото, умът и съзнанието, и че ти не си нито едно
от тях, тогава всичко е ясно).
54. Нищо.... ‘Нещо за известно време’.... Нищо

Посетител: Имам болка в бедрото, за мен е трудно да кажа: ‘Аз не съм тялото’.
Махарадж: Няма алтернативно присъствие; постепенно ти ще имаш ясното
усещане, че тази болка е движение в съзнанието. Ти си различен от това, което се
движи в съзнанието и самото съзнание. Например, ако потопиш памук в аромат и го
държиш затворен, ще дойдат изпарения от аромата. Но ние сме наясно, че не сме нито
памучния аромат, нито миризмата на парфюма, това убеждение постепенно ще дойде.
Семената на дървото може да бъдат напоени, но в много случаи едно семе покълва
без вода, тъй като то вече съдържа необходимата влажност. Това, което е родено, е това
битие, заедно с него са родени състоянията на будност и дълбок сън. Съзнанието е
семето не само на състоянието на будност и дълбок сън, но и на цялата вселена. От
нищото има нещо, което просто се случва за известно време.
Това качество на ‘Аз съм - ността’ е саттва гуна (качество на хранителната
есенция). Аз съм Абсолютът, аз не съм това докосване на ‘Аз съм - ността’; докато ‘Аз
съм’ е там, свидетелстването ще се случва спонтанно на Абсолюта. Зората и слънчевата
светлина зависят от времето, но техният наблюдател не зависи от времето.
‘Аз съм - ността’ в едно дете е латентна, тя не знае себе си, но тя е там; в подходящ
момент тя узнава себе си и като човек знае ‘Аз съм’. Отиди до корена, началото на
детето; когато разбереш, че ти не си съзнанието, стабилизирай се там; разбери и се
измъкни. Няма нужда за Абсолюта да навлиза в Самадхи; той не отива никъде, той
винаги е там, докато Самадхи е променящо се състояние. ‘Аз съм - ността’ става ‘не –
Аз съм - ност’ в Самадхи; будността и дълбокият сън са фази на ‘Аз съм’, не на
Абсолюта.
Всички взаимоотношения се отнасят до Мая или илюзията, но вместо Мая, е
казано, че са Бог, Божествени или Ишвара. Преживяващото състояние е Ишвара, а в
преживяването, каквито и дейности да се случват, са наречени Мая. Най-висшето не е
преживяващо състояние, то е без думи и значение. Абсолютът е твоята обител, докато
98
твоите влечения са в непрекъснато променящото се състояние. Каквото и да знаеш, е
нереално и където и да казваш, че знаеш, също е нереално.
П.: Значи аз трябва да казвам: ‘Не знам’?
М.: Но засега, знаеш ли или не?
П.: Умът разбира, но трансформацията все още не се e случила.
М.: Каквото се трансформира, няма да остане; никое трансформируемо състояние
няма да остане. Ако си реализирал знанието правилно, ти никога няма да знаеш, че
умираш.
П.: Аз ще видя трупа да умира, както Фридман беше толкова щастлив, когато
умираше.
М.: Самият инструмент, чрез който наблюдаваш, ще изчезне. След така наречената
смърт, къде е инструментът за наблюдение? Самият инструмент или съзнанието няма
да бъде там.
П.: Повечето велики мъдреци изглежда казват, че се завръщат в светлината.
М.: В тази тотална светлина или озарено състояние, не стои въпросът за изгряване
или залязване на светлината.
П.: На едно по-ниско ниво, ние избираме нашето въплъщение. Настоящото раждане
е мое дело, така че няма нужда да мърморя.
М.: Това са го казали другите и ти го приемаш, какво е твоето директно
преживяване?
П.: Никакво.
М.: Тогава защо го приемаш?
П.: Невежият човек се позовава на концепции.
М.: Къде е въпросът за вяра, когато валидността на ‘Аз съм - ността’ е
опровергана? Когато всичко приключи, човек казва, че няма значение къде умира,
понеже когато заключиш, че смъртта сама по себе си е фалшива, какво умира? И има ли
значение къде се случва?
П.: Аз помня с радост истината, която съм чул.
М.: Ти си свидетел на това, което помниш.
П.: Имам една хижа, която наричам ‘Ачал’ (недвижима).
М.: Защо не я наречеш ‘Парабрахман Садан’ (обителта на Парабрахман)?
П.: Пощальонът би бил затруднен.
М.: От камък ли я построи?
П.: Камък.
М.: Какви са размерите?
99
П.: Четиристотин и петдесет квадратни метра.
М.: След теб, кой?
П.: Не знам.
М.: Тя е празна.
П.: Говорил ли е Махарадж за красотата?
М.: Това, от което си привлечен, е красота.
П.: Когато съм близо до Махарадж, аз чувствам привличане.
М.: Да.
П.: Аз виждам красота в неговите очи; трябва да говоря за това.
М.: Качеството на гледището във всеки човек ще е различно.
П.: Значи няма дефиниция за красота?
М.: Да, каквото и определение да е дадено с думи, винаги е непълно. Пребивавай в
това, което ставаш, след слушането на моите беседи; каквото и да се случи, ‘просто
бъди’. Накрая, това, което е останало в теб, като ‘ти си’, бъди там. (Бележка: Сутринта
Махарадж каза, че след слушането на тези беседи, ти няма да бъдеш в позиция да
медитираш, тъй като не е останал обект, върху който да се медитира. Състоянието на
не-обект е медитация, не е останало нищо).
П.: Всеки път медитацията е вътрешна, а не позиция. Аз питам Махарадж за
неговото преживяване?
М.: Аз започнах медитацията през нощта, но тя намаля и спря, тъй като
медитативното настроение се стабилизира, не-умът се стабилизира. (Бележка: Всички
етапи, през които Махарадж е преминал, са описани в ‘Бхаджаните’ или песните на
преданост.) Каква е кастата и общността на състоянията на будност и дълбок сън? Дали
е еврейска, християнска или мюсюлманска? Или дали е мъжко-женска? Всички тези
различия са само поради отъждествяване с тялото.
П.: Да.
М.: Би ли могло да има битие в отсъствието на будност и дълбок сън? С този цикъл
‘ти си’, в противен случай как можеш да бъдеш?
П.: Моето преживяване е на състоянието на будност и дълбок сън.
М.: ‘Аз съм - ността’ е там, при условие, че тези етапи са там; сама по себе си тя не
може да бъде. Едновременно, всички тези три етапа са продукт на хранителната
есенция. При отсъствието на телесно чувство, има ли някаква общност на състоянията
на будност и дълбок сън? Имай това утвърждение, забрави духовността и пребивавай
там (в ‘Аз съм’).
100
55. Цветът на ‘Виждащия’
Махарадж: Няма ‘Аз съм - ност’ за мен; с нея, аз мога да говоря нещо, но в моята
сфера тя няма стойност. Откога започна да рецитираш ‘Аз съм - ността’? Можеш ли да
направиш фотография на значението на думите? Фотографира ли значението на
думите?
Посетител: Аз се опитвам да ги отпечатам в моето разбиране.
М.: Ако кажеш, че наистина е регистрирано, тогава каквото и да си събрал в своя
ум, трябва да го изхвърлиш като стари дрехи. Изхвърли ли всички концепции?
П.: Аз се придържам към тях.
М.: Телесната идентичност не може да получи това знание, знанието ‘Аз съм’
трябва да получи това знание ‘Аз съм’; когато знанието пребивава в знанието, има
трансцендентност на знанието. През повечето време, докато седя, това е лишено от ум
състояние. Как може човек с окупиран ум да излага знание? Ако аз съм въвлечен в
концепции и ум, как мога да ти предам знание? Ако ти си роб на концепции, те ще те
заблудят напълно. Аз не приемам никаква твърда позиция за себе си, аз никога не
бивам обусловен от някакво концептуално положение, и все пак аз правя ‘Бхаджани’
(песни на преданост). Моят Гуру ме посвети и попита: ‘Как ще се отплатиш?’. Той каза:
‘Прави Бхаджани за невежите, не за себе си’, Бхаджаните трябва да бъдат по
отношение на Гуруто. Днешната дейност е за днес, утрешната за утре, няма
ограничения, няма пренасяне напред. Ти чувстваш, че днес е подобно на вчера, но това
не е така, всеки ден е свеж. Вчерашното слънце е залязло, днес има друго.
П.: Човек не трябва да бъде хванат в мисъл и чувство, а да отиде отвъд светлината
на възприятието?
М.: Тези мисли и концепции все още те тормозят.
П.: Аз получавам покой на ума, не съм тормозен.
М.: Движението на твоя прогрес трябва да се стабилизира в теб, в Себето.
П.: Ние се връщаме към неизменния свидетел.
М.: Нищо няма да се случи, самата идея, че нещо ще се случи на някого или не,
трябва да си отиде. Великите мъдреци са дали мястото, където човек трябва да
пребивава; без да търсиш, ти трябва да бъдеш в това състояние, тъмносиният
хомогенен (Кришна) ‘Мегх-Шям’, тъмносивият син облак, но без търсене, без очи.
П.: Цветът на лицето на Кришна?
М.: Това е известно като Господ Кришна, който се вижда без зрението на твоята
изначална идентичност, идентичността в източника. Затваряйки си очите, ти ще видиш
Кришна, което означава ‘Гопал’, това, което подхранва сетивата, принципът отвъд
сетивата. Затвори очите си и виж този принцип, самият цвят, дълбоко тъмносиньо, е
цветът на ‘Виждащия’, от който идва всичко.
101
П.: Вчера Вие говорихте за цветята и уханието.
М.: Това само илюстрира символа, признакът на твоето раждане.
56. Всичко се случва в знанието ‘Аз съм’

Махарадж: Докато човек има чувството за въвлеченост, само тогава има желание за
освобождение, веднъж щом това си отиде, кой или какво е там, за да търси
просветление? Сега ти съществуваш поради съзнанието, преди това имаше ли някакви
идеи или нуждата от Бог, докато това чувство за битие не изгря?
Посетител: Самият факт на идване, четене, слушане е пречката.
М.: Това желание да дойдеш и да имаш знание не е пречката, но трансцендирането
на ‘битието’ е; когато нямаше съзнание, имаше ли някаква пречка?
П.: Не.
М.: Цялото проявление зависи от съзнанието, от съзнанието, че ‘ти си’; открий
какво ‘си ти’. Ти не можеш да разбереш своята природа, но има съзнание, че ти
съществуваш, това е достатъчно. Чрез твоето съзнание ти знаеш, че светът съществува.
Но това съзнание съществува само в твоето тяло или е изразено чрез твоето тяло, за да
живее. Имай предвид едно нещо, това, което ‘ти си’, съществува в теб като съзнание;
разбери, какво е това ‘ти си’ в твоето тяло? Да предположим, че човек се грижи за
мъжко и женско агне, те се размножават до петстотин; помисли за този принцип, който
е създал две плюс петстотин. Идентичен е принципът, който работи в цялото творение;
той създава всичко. Дори ако скиташ наоколо в продължение на години, ти няма да
разбереш принципа на освобождението. Това съзнание, което човек има, неговото
местопребиваване е в тялото. Агнетата са се хранили с естествена храна и тяхното
потомство беше резултат от храната, с която двете са се хранили. Цялата мистерия ще
бъде разбулена, ако съзерцаваш върху този принцип, чрез който агнетата изядоха
храната и е произвел още и още. Принципът, който е създаден чрез храна и чрез агнета,
разгледай този принцип и цялата мистерия ще бъде разбулена.
Това съзнание или ‘битие’, което е резултат от хранителната есенция, е това, което
обичаш и искаш да защитиш по всяко време. Ако тази хранителна есенция, която е
твоето тяло, изсъхне, това ‘битие’, чувството, че съществуваш, също ще изсъхне.
Тогава, когато тялото загине, това, което остава, свободно ли е или е в робство?
П.: Свободно е.
М.: Това е слух; ти нямаш негово преживяване. Чрез какъв инструмент знаеш, че
‘ти си’? Освободи това съзнание, което се отъждествява с тялото или смята себе си за
тяло и е в робство; този, който иска да знае без това отъждествяване, ще узнае. Никой
няма нищо под контрол; от изгнилата храна идват червеи, по какъв начин тези червеи
са различни от човешката форма? Ние придаваме важност само на човешките форми.
П.: Червеите не са знаели за своето раждане.
102
М.: Ти знаеше ли за своето раждане?
П.: Аз съм осъзнат за нещастието, така че аз търся, аз съм съзнателен.
М.: Да, но отдели това удоволствие и болка от хранителната есенция, кой иска
освобождение тогава?
П.: Превъплъщението тогава е измама?
М.: Да, всичко това са надежди и страхове, дадени на наивни хора, така че те
работят цял живот и след това умират. (Обръщайки се към един лекар, Махарадж
попита) Какво точно е това, което се опитваш да спасиш? Този, който мисли, че ще ги
спаси, го прави, тъй като очаква отплати. Но кой остава, за да се наслаждава на
плодовете? Толкова много съвети са дадени, прави това или прави онова; след
умирането, хранителната есенция си отива, тогава кой претендира за заслуги от добри
дела?
П.: Каква е разликата между животните и човека?
М.: Няма разлика, няма дори и при слънцето и луната, всичко просто се случва.
Някой те слуша и казва, че си глупак; той е прав, тъй като малките капчици от
съществуването знаят за своето отделно съществуване. Те ще наричат тялото глупак,
който е капка вода; Аз, Абсолютът, не съм това Съзнание. Лекарството също е храна, в
него, това съзнаване е в инертно състояние, когато то отиде в човешка форма,
човешката идентичност влиза в сила, ако отиде в жена, то е женската идентичност.
П.: Отвъд Себето няма нищо?
М.: То е безкрайно, но в отсъствието на съзнанието, кой се безпокои? Какво би
могло да бъде безпокойството на този принцип? Каква би могла да бъде нуждата на
този принцип? Това е като нуждата от Бог за детето на една безплодна жена. ‘Сваруп-
сиддха’ (стабилизиране в себе-идентичността на Себето), какво точно е това? Много
хора посещават това място и искат да бъдат щастливи, но тези, които посещават това
място, няма да се нуждаят от щастие, те ще бъдат отвъд него. Когато един мъдрец се
стабилизира в своя център, той навлиза в тишина. Ти говориш, когато хранителната
есенция е там, но разбирайки и двете, той трансцендира и знанието и, невежеството.
Този Абсолютен принцип не знае себе си; изчисти всички свои съмнения относно
собственото си себе.
П.: Необходимо ли е да знаеш ‘чакрите’ (духовните центрове), за да отидеш отвъд
телесното отъждествяване?
М.: Когато съзнанието е погасено, къде е въпросът за отвъд? Тъй като ти имаш
порив да разбереш, прави каквото ти харесва. Всеки път, когато си тих, придържай се
към себе си, медитирай само върху Себето, единствено това знание само по себе си ще
ти даде цялото знание.
П.: Но аз правя това за кратко.
М.: Започни с по-кратки периоди и в подходящ момент ще реализираш това, което
‘ти си’. Стой само в ‘ти си’, тогава ти ще осъзнаеш, че всичко се случва в знанието ‘Аз
съм’.
103
Смирено се покланям на моя Гуру за завършването на тази работа.
- Прадийп Апте
104

Шри Нисаргадатта Махарадж - Аз Съм Нероден

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Шри Нисаргадатта Махарадж - Аз Съм Нероден

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Аз съм нероден

(Разговори с Шри Нисаргадатта Махарадж)

“Ела до заключението: Аз съм нероден, бях нероден и ще остана

Г-н Дамодар Лунд, Професор по Английски език и Естетика, дълбоко заинтересован

МОЖЕШ СВОБОДНО ДА РАЗПРОСТРАНЯВАШ ТАЗИ КНИГА КАТО ЦЯЛО. НЕ СЕ

1. Играта на елементите ...........................................................................................................3

9. Обожавай ‘Аз съм’

13. Приеми това (‘Аз съм’) като съдба

14. Умът не може да те интерпретира

15. Династията на битието

16. Всеки слуша, малцина практикуват

17. Изхвърли мислите!

18. Знанието няма форма

19. Раждането е илюзия

20. Илюзорността започва с твоите родители

22. Едно село без ден или нощ

23. ‘Аз съм - ността’ е Бог

26. Унищожи себе си чрез собствената си идентичност

27. Беззвучният звук

28. Просто бъди, за да реализираш Небитието

30. Ти не си това, което преживяваш

31. Как срещна своите родители?

32. ‘Аз съм - ността’ е първичната илюзия

33. Медитация означава сливане с битието

34. Погълни битието

35. Телесната идентичност е илюзия

36. ‘Аз съм - ността’ е временно в Безкрайното

37. Трансцендирай ‘Аз съм - ността’

39. Възрастта на нероденото дете

40. Аз не съм това, което мисля

42. Твоята съдба не е смърт, а изчезването на ‘Аз съм’

43. Ти си принципът, който отхвърля тялото

45. От не-съзнаване, изведнъж ‘Аз съм’

46. Свидетелстващият принцип винаги възтържествува

47. ‘Аз съм - ността’ е безформена

48. Гуру означава не-индивид

50. Докосването на ‘Аз съм - ността’ е нереално

51. ‘Ти си’ няма форма

52. Рибата извън водата

53. Пробуденото знание е медитация

54. Нищо.... ‘Нещо за известно време’.... Нищо

56. Всичко се случва в знанието ‘Аз съм’

You might also like