Professional Documents
Culture Documents
Жан Приор
На корицата:
Книга трета от библиотека „Вечност“ представлява подбор от две произведения на големия
френски спиритуалист и философ Жан Приор – „Аурата на безсмъртното тяло“ и „Отвъдното, което
ни чака“.
Като се опира на последните научни открития и различните религиозни, езотерични, окултни,
философски и културни традиции, авторът изгражда стройна теория за живота след смъртта и за
човешкото съществуване като цяло.
Световната езотерична литература не познава единно понятие за ултрафизичното тяло, което
винаги е било известно на универсалната езотерична традиция и в същото време е било отричано от
науката, философията и теологията. Различните цивилизации са давали на това тяло най-различни
имена: ефирно, астрално, етерно, светлинно, духовно, метафизично, но тези наименования не са
синонимни.
Явявания, левитации, послесмъртни проявления, полтъргайсти, раздвоявания, идеопластии … - в
основата на всичко тези понятия стои общо явление.
Именно ефирното тяло е това, което остава след човека след разрушаване на физическото тяло.
Именно ефирното тяло позволява най-накрая да се излезе от философската главоблъсканица за
духа и материята.
Общо за хората и животните, за въплътените и невъплътените, това метафизично тяло е
съставено от атоми, то има форма, субстанция, тежест, цвят. То е като светлината, чието име понякога
носи поради вибрационното и прозрачното си естество.
„Аурата и безсмъртното тяло“, безспорно най-успешната творба на Жан Приор, е истински
шедьовър на световната езотерична литература, тъй като синтезира всичко онова, което досега сме
знаели за духовното тяло, обясняващо безбройните „паранормални явления“.
1
Това бе темата на лекциите, които Жан Прийор изнесе в България през м. юни т. г. Отпечатваме пълния текст, превод на
Вера Генова, специално за настоящото издание. (Бел. ред.)
2. АНГЕЛИТЕ И ДУХОВЕТЕ
Има само един Бог, но Бог не е сам.
Той, който е дух, Той, комуто Посланието към евреите даде красивото име Отец на духовете, е
заобиколен от мириади от тези същества Но какво представлява духът? Личност нематериална но
субстанциална, разумна, неделима и безсмъртна.
Вселената е съвкупност на реалното, на природно и духовно, на видимо и невидимо, на
физическо и метафизично.
Съществуват четири типа духове във вселената:
а/ духове на светлината, наричани архангели и ангели;
б/ духове на мрака, наричани демони. Не съществуват обаче вечно лоши духове: злото и злодеите
не могат да бъдат вечни;
в/ невъплътени духове: тези, които на земята неправилно се наричат мъртви. Днешните духове са
вчерашните хора;
г/ въплътени духове на земята или на други планети: наричат ги хора. Днешните хора са
утрешните духове.
Човекът по своята същност е дух. Нека не казваме, че той е физическо същество, притежаващо
дух, но че той е духовно същество, притежаващо физическо тяло. Духът - това е самият човек,
реалният човек, а не същност без форма, призрак без съдържание.
Първата обител на човека е земята, ниво, където всичко трябва да се задвижи и което съвсем не е
за подценяване, напротив, настоящият живот се оценява повторно чрез отражението си в отвъдния
живот.
Следващите жилища се наричат Хадес, или свят на духовете, място-състояние на подбор в
очакване на Ада или Рая.
3. ДУХОВНОТО ТЯЛО
Много хора не успяват да повярват в живота след смъртта поради единствената причина, че не
могат да си представят живот без тяло. Те издигат аксиомата, че не може да има съществуване без тяло
и имат право. Единствената им грешка е, че не отчитат съществуването на метафизичното тяло,
наричано във вековете и цивилизациите двойник, астрално тяло, духовно тяло. Ние ще възприемем
именно последния термин, тъй като е въведен от Свети Павел.
Човекът е триединен, той е дух, духовно тяло и физическо тяло. Духовното тяло е носителят и
средството за безсмъртие. То е истинското тяло, истинската форма на човека, тази, която не се
променя. Докато физическото тяло се подновява от година на година, променя се с възрастта,
остарява, чезне, метафизичното тяло не се променя. То е постоянната основа на нашата идентичност,
на нашата стабилност, на нашата личност.
Ние притежаваме духовното тяло още от тази земя. То се оформя заедно с физическото тяло. Тук
долу то се проявява при редки обстоятелства: обективни явявания на живи и починали, раздвояване
вследствие на преливане на кръв, на наркоза, на временна кома. В този последен случай цялото
съзнание, всички възприятия се изместват в двойника, който вижда физическото тяло като външен
чужд нему обект. Това преживяване, което някои хора (дори и материалисти) са имали, всъщност е по-
добно на преживяването на смъртта. Единствената разлика е, че смъртта е пълно и окончателно
раздвояване.
На Запад вярата в метафизичното тяло се е загубила от векове. Любопитно е, че тя ни се връща
чрез посредничеството на учени от Изтока, които откриха повече отколкото търсеха. Пътищата на
провидението наистина са неведоми. Докато някои западни теолози затъват в Евангелието по свети
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 2
Маркс и смеят да произнесат думите: „смъртта на Бога", съветските изследователи научно разкриват
съществуването на двойника.
От години насам Симеон и Валентина Кирлиян фотографират етерните тела на растения,
животни и хора под въздействието на електрически ток с висока честота. Свръхчувствителната им
камера регистрира нематериалната страна на съществата. Така те откриха, че всички живи -
независимо дали са растения, животни и хора, притежават освен физическото тяло съставено от атоми
и молекули, второ, което са нарекли биоплазмено тяло.
Руските учени, изследвали необикновеното откритие на съпрузите Кирлиян, заявиха: „Това
енергийно тяло не е просто съставено от молекули, то не е хаотична система. Това е обединен в себе
си организъм. Той действа като едно цяло; и като едно цяло енергийното тяло произвежда свое
собствено електромагнитно поле и представлява основата на биополетата."
Всичко това потвърждава онова, което знаем за единствения, единен и всеобщ характер на
метафизичното тяло. Единствен: защото има само едно неуловимо тяло, което трябва да се адаптира
към различните нива, през които преминава; единен: защото то е органично; всеобщ: защото го
притежава всяко живо същество, било то растение, животно, човек или ангел. Метафизичното тяло се
нарича „духовно тяло", когато се отнася до човек, и „тяло на славата", когато се отнася до ангели или
духове на светлината.
4. НЕЗАБАВНОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Другата страна на смъртта е незабавното възкресение. „Възкръсвам" трябва да се разбира в
етимологическия смисъл на „ставам отново". Човек става от тялото си както сутрин става от леглото
си. Незабавното възкресение не е отложено за края на света. Изразите „край на света" и „край на
времето" не са от Новия завет. Там се среща само „край на Века", т. е. край на цикъла. Ако приемем
възкресението на края на света, след изтичането на вековете, то всички гробове са пълни, а небето
празно. Бог е сам в едно пусто небе, тъй като тези, които отричат незабавното възкресение, с това
отричат и съществуването на светиите и съществуването на ангелите. В това второ становище няма
нищо съвременно, тъй като то е застъпвано от садукеите през първи век.
Незабавното възкресение се отнася до метафизичните, а не до физическите тела. То се състои в
невидимите светове, а не на земята. Накратко, възкресение на духовните тела в духовните светове.
Възкресението на физическите тела на земята е материалистическа концепция за духовното. Това
твърдят свидетелите на Йехова.
Незабавното възкресение е за всички хора, дори и за тези, които не вярват в него. Това е всеобщо
явление, би могло да се каже почти биологично, а не възнаграждение, отреждано на вярващите изобщо
и на християните в частност.
Незабавно възкръсналите преминават след това през една по-кратка или по-дълга фаза на
възстановителен сън. Този сън е временен. Не става въпрос за сън до края на света, до края на времето.
Невидимият свят не е гигантска обща спалня. Това не е безцветно царство на сенки: нещастни
ларви, очакващи завръщането на плътското тяло. Това е царство на живите. „Ние сме живи, по-живи
от всякога!" са думи, които достигат до нас от всички послания. Животът след смъртта е свръхживот.
9. ОТГОВОРНОСТТА И СЪДЪТ
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 5
Човекът-дух се озовава сред светлина и радост, ако изминалият му живот като цяло е бил
посветен на това, което е добро, но сред мрак и безпокойство в противния случай. Той се вижда такъв,
какъвто е бил: това е часът на съда. „Човек умира веднъж, после идва съдът" (Евреите IX, 28).
Гръцката дума, употребена в този съществен пасаж, е кризис (crisis), което означава
едновременно разделяне, подбор, решителен момент, съд, криза.
Човекът-дух произнася тази първа присъда и я прилага сам. Той се съди за своите деяния, за
своите мисли и своите пропуски, тъй като доброто, което е могъл да направи и не е направил, е
коварна и опасна форма на злото.
На земята доброто и злото, истината и грешката, сплетени неразривно, са в постоянен конфликт.
Поради тази бъркотия престоят на земята е много тежък. Още повече, че към днешна дата
съвкупността на злото изглежда надделява над съвкупността на доброто, което обаче трябва да има
последната дума.
В духовните светове доброто и злото не могат да съжителстват. Налага се разделяне и подбор.
Разделянето на овцете и козите е постоянна необходимост. Добродетелните трябва да бъдат отделени
от злосторниците, правдивите от лъжците; тези, които казват добра дума, от тези, които проклинат и
злословят.
И така човекът-дух достига нивото, което съответства на интелекта му и с което той е бил
свързан, съзнателно или не, приживе на земята. Това е законът на духовното сходство.
Така както един балон се издига по-високо или по-ниско, в зависимост от газа, който го надува,
човекът-дух се издига по-високо или по-ниско, в зависимост от чувството-желание, което го движи.
Това е законът за духовната плътност.
Тези два закона са двете страни на една и съща реалност.
По-високо или по-ниско: това е пространствен термин, но не разполагаме с никакви други.
Целият ни речник се състои от космически изрази. Но ние знаем, че в отвъдния свят понятието за
пространство и време е заместено от това за състояние на сходство. На земята човек зависи от времето
и пространството. Времето му е определено от слънцето, което се издига, както за праведните, така и
за неправедните. В отвъдния живот съществува друго време и друго пространство, като и двете
зависят от човека. Това време и пространство се определят от живота, който той води и от възгледите,
които застъпва. Всяко духовно общество живее в собственото си време.
Всяко деяние съдържа своите последици, както желъдът съдържа дъба. Това е законът за
причината и следствието, който може да се нарече също така карма, и който се изразява така: „Което
си посял, това и ще пожънеш. Който сее вятър, жъне буря. Който вади меч, от меч умира". Той ще
умре В отвъдния живот: иначе казано, ще познае страданията и страховете, които е причинил на
жертвите си.
Но този закон за разплатата има и положителна страна: компенсацията. Тези, които са сели в
сълзи, ще жънат в радост.
Хората не остават вечно в Света на Духовете, който е място на преход и подбор. Идва момент,
когато вътре в човека доброто трябва окончателно да бъде отделено от злото и истинското от
фалшивото.
Това е новият кризис, последният съд. Последен означава, че няма друг след него.
Ново разклонение: или втора смърт, или вечен живот.
Част първа
ИМЕНАТА НА БЕЗСМЪРТНОТО ТЯЛО
I
СЪЩЕСТВУВАТ ТЕЛА, КОИТО НЕ СА ФИЗИЧЕСКИ
Журналистите, интервюиращи различни деятели на литературата, театралното изкуство,
политиката или науката, редовно им задават два станали почти ритуални въпроса: дали вярват в Бога и
дали смятат, че има задгробен живот.
В техните представи двата въпроса са свързани и това наистина е така. И все пак от известно
време насам се забелязва, че някои от интервюираните заявяват вярата си в Бога и същевременно
отхвърлят мисълта за задгробния живот, докато други приемат съществуването му, без обаче да вярват
в Създателя на настоящия ни живот. Странно явление: веднага щом стане въпрос за духовни
реалности, много хора отхвърлят безгрижно принципа за непротиворечието и се смятат за
неподвластни дори и на най-простата логика.
Нашата цел не е да търсим мотивите на онези, които отговарят между две дръпвания от
американската си цигара: „Господ... знам ли?", и ние не смятаме, че това изказване застрашава
западноевропейската духовност, нито че Всевишният, който е чувал какво ли не, може да бъде
засегнат от него.
II
ВСЕОБЩНОСТ НА ДВОЙНИКА
Метафизичното тяло се нарича двойник, когато трябва да се подчертаят общите му свойства с
физическото тяло. Двойникът е също като подплатата, която се намира отвътре на дрехата: той се
намира вътре в нас. Поради това, че излъчва оцветена аура, някои смятат, че се намира извън
физическото тяло. А той излиза извън него само в два случая: при временното раздвояване
(билокацията) и при окончателното раздвояване (смъртта).
Терминът „двойник" бе постепенно забравен в Западна Европа с разпространението на
християнството и едва днес започваме да го преоткриваме. Днес разбираме, че в това гравитационно
поле, живо, непобедимо и ефирно, е същността на личността, на чувствата, мислите, подсъзнанието, и
че то всъщност е истинският деятел в свръхосезателните психически явления и във виденията.
По този повод си спомням една латинска история от „De Divinatione", която изглежда съвсем на
място в книга, посветена на проявите на двойника, бил той въплътен или невъплътен. Впрочем, двата
вида явления се редуват в нея по най-изненадващ начин.
Двама аркадийци пристигат в Мегара, град, разположен на Коринтския провлак. Цицерон не
съобщава имената им. Още по онова време хората, на които се случвали подобни неща, предпочитали
имената им да останат в тайна. За по-удобно ще ги наричам Примус и Секундус. Двамата приятели
решават да пренощуват на различни места: Примус у свой познат, а Секундус в една
страноприемница. След като се навечерял добре у домакина си, Примус си легнал и веднага заспал.
Към полунощ той видял в съня си своя спътник, който му викал ужасен: „Ела бързо, колкото се
може по-бързо, съдържателят е решил да ме убие. Побързай, убийците са пред вратата ми! Те всеки
момент ще нахлуят в стаята ми. Ставай! Ела ми на помощ!" Примус бил потресен от това съновидение.
Той бил готов да се втурне на помощ на приятеля си, но после разсъдил: „Но не, всичко това е
невъзможно и абсурдно. Какво ще кажат хората, ако нахлуя посред нощ в страноприемницата? Това е
само един кошмар."
Надвит от умората, той си легнал и отново заспал.
След известно време Секундус отново му се явил. Лицето му било изкривено, неузнаваемо,
обляно в кръв.
„Нещастнико! Нещастнико! Ти не дойде, макар че те умолявах. Сега е вече късно. Всичко
свърши. Те ме убиха. Остава ти само да отмъстиш за мен. На изгрев слънце ще срещнеш при градската
порта една волска кола. Спри я! Нареди да я разтоварят. Ще намериш тялото ми скрито под купчината
тор. Погреби го както подобава и изправи пред съда убийците ми!"
III
ЧАСТИЦИ И ТРЕПТЕНИЯ
Отдавна отмина времето, когато Ернст Хекел, професор от Йенския университет, бе заявил:
„Науката разреши всички проблеми на Вселената!", докато у нас Марселен Бертело твърдеше:
„Физиката може да се разглежда като завършена."
Науката, която отдалечава от Бога, бе засенчена от науката, която ни води към него. Днешните
учени са по-малко догматични, по-малко самонадеяни и много по-възприемчиви към новото от своите
предшественици. Така изглежда, че позовавайки се на собствения си опит, професор Лермит и
антропологът Пиер Бюкаро признават съществуването на астралното тяло.
Термините ..pattern" (схема, тип, прототип) и „gestalt" (форма, фигура), които негласно съдържат
това понятие, са редовно използвани в психологията.
„Pattern", „gestalt", Платон би казал „архетип", а и някои съвременни мислители без колебание
използват този термин, като например Артур Костлер в „The Ghost in the Machine" (и наистина,
човекът е един „ghost", в двойния му смисъл на дух и на призрак, затворен в един органичен
механизъм). Артур Костлер пише, че всичко се развива така, „сякаш някакви абстрактни архетипи
направляват прогреса на природата". Също Л. Гено и А. Тетри в „Биологичната еволюция" признават,
че природата по всяка вероятност се ръководи от архетипи.
Енергийното поле
Когато говорим за архетипи, се доближаваме до схващането за метафизичното тяло. Същото
става, когато се говори за енергийни полета, както прави например д-р Александер Лоуен в своето
произведение „Нервната депресия и тялото". След като обяснява, че човешкото тяло е обгърнато от
енергийно поле в радиус от 60 до 90 см около него, той добавя, че човекът не е единственият
организъм, който има такова поле, и че всички живи същества имат подобно излъчване: „Енергийното
поле на едно дърво е добре видимо; мисля, че това определя анимистките вярвания, според които
дървото е надарено с „душа" или „дух"... Примитивната мисъл в крайна сметка е логична: ако
благородната осанка и гордо изправената глава са дар от великия дух, то същият този дух дарява на
дървото правия му дънер, стройната, разлистена корона."
И водачът на новата школа американски практици не успява да се сдържи и добавя: „От
общуването си с естествените явления можем много лесно да станем мистици."
Биоплазменото тяло
Дали съпрузите Кирлиян са станали мистици под влияние на прекрасните снимки на ефирни тела
- растителни, животински и човешки - които са направили с помощта на високочестотен електрически
ток? Това не е известно. Известно е само, че те са нарекли своето откритие биоплазмено тяло,
енергийно тяло. Последният термин е особено удачен, защото самата енергия се състои от трептящи
полета.
Съветските учени, изследвали работите на Кирлиян, са стигнали до следното заключение: „ Това
енергийно тяло не е просто съставено от частици, то не е хаотична система. Това е вътрешно единен
организъм. Той действа като единно цяло; и като такова енергийното тяло създава свое собствено
електромагнитно поле и стои в основата на биологичните полета."
Това е една чудесна характеристика на метафизичното тяло, която съм готов да приема изцяло.
И все пак съпрузите Кирлиян са фотографирали не духовното, а етерното тяло. Духовното тяло
се описва от пратениците на отвъдното с термини от микрофизиката: „Ние изпращаме към вас - казва
Пиер Моние - лъчи, излизащи от сияйното ядро, около което блестят и гравитират флуидните атоми,
от които са изградени телата ни."
Неутриното
Микрофизиката предлага прекрасен подход към въпросите, които ни занимават. Почти всички
трудности, описани от класическата макрофизика, са намерили своите решения в микрофизиката. Тя
позволява да се разбере фактът, че метафизичното тяло е едновременно ефирно и субстанциално, не-
видимо и осезаемо; тя обяснява как трите човешки тела - физическото, етерното и духовното - могат
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 14
да се намират на едно и също място, да се разделят едно от друго, да преминават през препятствията,
да действат и да се появяват в отдалечени точки на пространството и отново да се събират заедно
невредими. Така достигаме до следния въпрос: дали атомите, които изграждат етерното тяло,
всъщност не са неутрино, тези физични частици, които не притежават маса на покой, така че могат да
преминават през всички прегради? Тези тайнствени частици, които бяха предсказани от Волфганг
Паули през 1930 година и регистрирани от Райнс и Корван през 1956 година в атомната
електростанция в Савана?
Дали неутриното не е именно онзи духовен атом, с чиято помощ биха могли да се обяснят
явленията на разума и на живота след смъртта? В правото си сме да издигнем една подобна хипотеза,
след като още един от сътрудниците на Айнщайн, проф. Банеш Хофтман, се е запитал дали тази елек-
трически неутрална частица с нулева маса, движеща се със скоростта на светлината, не притежаваща
нито магнитно поле, нито физически свойства, не е носителят на психическите явления.
Магнитното тяло
В посланията на Ролан метафизичното тяло обикновено бива наричано двойник. Само в едно от
посланията се появява нов израз: този за магнитно тяло. „Някои прелетни птици следват сезоните,
същото важи и за вашето магнитно тяло. Когато достигнете до едно определено ниво на развитие, вие
се насочвате към благоприятни за вас области."
Ако размислим добре, ще видим, че този термин „магнитно тяло" е един от най-добрите, които
могат да бъдат формулирани. Той е за предпочитане пред „етерно" или „астрално" тяло, тъй като ние
носим това тяло в нас, и за да се прояви, то не чака космическите време и пространство. „Магнитното
тяло" е за предпочитане пред „въздушно тяло", тъй като въздухът няма форма. Терминът е по-добър и
от „духовно тяло", тъй като последното се ограничава само в човешкия и ангелския род. Той е особено
за предпочитане пред „флуидно тяло", тъй като флуидите нямат друга форма освен тази на съда, в
който се съдържат.
За разлика от всички по-горни наименования, „магнитно" предполага идея за организираност, за
структура, която се разполага както на нашето ниво, така и на духовните нива, „магнитно" препраща
към естествени явления, в които всеки може да се увери от собствен опит.
Ако хвърлим шепа железни стърготини върху лист картон, те ще нападат в безпорядък. Но ако
под листа поставим магнит, всичко се подрежда, очертават се силовите линии, изписват се симетрични
форми - появява се така добре назованият дух. Ефирното тяло - това е магнитът, magnet, както се казва
той на немски и английски. Физическото тяло - това са железните стърготини. Ако отдръпнем
магнита, всичко се разбърква и остава само пръснат метален прах.
Ролан не се поколебава дори да оприличи света, в който пребивава, на обширно магнитно поле:
„Дори и най-миниатюрната частичка от молекула или прашец от атом са свързани и зависими от
психичното притегляне, което се съдържа в отвъдното. Всеки предмет може да бъде отклонен от пътя
си от магнитното поле на по-висшето ниво!"
Ето ни отново в непрекъснатото енергийно поле, наречено биоплазма.
Тялото на трептенията
Общоизвестен факт е, че щом се заговори за разума, се прави незабавно разграничение между
естественото и свръхестественото, физическото и метафизичното, обективното и субективното.
Първите членове на всяка от тези двойки се групират от последователите на Жак Моно в категорията
на реалните явления, а вторите - в тази на въображаемите. Но физиката става от ден на ден все по-
метафизична; след като установи, че невидимото е също толкова реално, колкото и видимото, тя вече
лесно приема, че субективното може да бъде също толкова реално, колкото и обективното. При това
положение духовното вече не е онова, което е неразбираемо, извън природата, чуждо на природните
закони.
Светът е един: безкрайно малкото е също като безкрайно голямото, долу е също като горе,
видимото е като невидимото.
Светът е един, но съществуват множество стойности на трептенията, Космосът е безкрайна гама,
от която ние долавяме само няколко октави.
Джеймс Артър Финдли пише без колебание в „На прага на етерния свят": „Духът е най-висшето
състояние на трептения, което познаваме... Духът е част от вселената, също като физическата
материя... Духът, който оценява материята и може да й повлияе, е силата или движението, ръководещо
цялата вселена... Духът е субстанция, която трепти отвъд ултравиолетовия диапазон."
IV
ВЕЛИКОЛЕПИЯТА НА АУРАТА
Също както Земята, човешкото тяло, подобно на животинските и растителни тела, се намира в
променливо магнитно поле. Това магнитно поле на човека и на останалите живи същества е било
наречено аура.
Думата аура показва връзката си с aor, aor, ahoura, които на различни източни езици означават
светлина. На латински и гръцки аура означава бриз, лек вятър. Аурите са били полубожества с ефирна
и въздушна същност, подобни на силфидите от легендите.
Латинската еволюция на думата аура е интересна и съответства добре на реалността: първо
значение - лек ветрец, повей; второ значение - въздух, небе; трето значение - душа, живот; четвърто
значение - блясък, отблясък. Вергилий пише: Vitales auras carpere: да събираш живителния дъх, т. е. да
дишаш, да живееш... и auri per ramos aura refulsit: „блясъкът на златото грееше всред клонките."
Така ние открихме в източните езици идеята за светлина, а в европейските - идеите за
невидимост, ефирност, жизненост.
Aura, станала в старофренския ore, запазва само значението на повей, лек ветрец, докато при
алхимиците тя продължава своето тайно съществуване с истинското си значение на ефирно излъчване.
Тя се завръща официално във френския език едва през 1973 г. През 1846 г. твърде сериозният и твърде
категоричен речник „Литре" й дава следното чисто медицинско определение:
„Усещане за нещо като пара, която като че ли излиза от тялото и крайниците преди началото на
епилептичен или хистеричен пристъп."
Това магнитно поле обкръжава всяко живо същество: растения, животни, въплътени и напуснали
телата си хора. То съществува дори около някои минерали, скъпоценни камъни, магнити, метали,
кристали. В това няма нищо учудващо, след като кристалите например притежават някои свойства на
живата материя като размножаването. Инертните минерали като скалите и камъните изглежда нямат
аура. Затова пък свещените предмети - Библията и други свещени писания, християнски или не,
статуите, кръстовете, истинските реликви излъчват аура, долавяна от мистиците.
Ан-Катрин Емерих виждала реликвите на светците, обкръжени от ореол. В тази светлина тя
виждала цялата съдба на блажения, целия му живот на Земята и на небето.
„Трудно ми е да изразя с думи - казва тя - онова, което реликвите на светците ме карат да
изпитвам. От тях струи по-силна или по-слаба светлина, която се насочва към мен така, както
пламъкът следва посоката на въздушното течение. Този лъч ме привлича с неудържима сила; аз трябва
да се доближа до тези реликви със сърцето си... Водена от този тайнствен лъч и така въведена в
светлината, аз виждам тялото, духа, целия страдалчески и победоносен живот на светеца, с който те са
свързани."
Още преди да са извадени реликвите от мощехранителниците, тя е можела да уточни естеството
и формата им, и да съобщи подробности за светците, на които те са принадлежали. Това днес се
нарича психометрия и забележителното е, че тази психометрия е могла да се осъществи без пряк кон-
такт с предмета.
Магнитното поле на аурата е съставено от множество силови линии, То нараства и намалява,
излъчва и приема вълни.
Като всичко съществуващо и аурата е трептене. Като всичко и тя е подчинена на пространството.
С други думи, тя има субстанция, обем, форма, цвят. Субстанцията й е от светлинно естество, т. е.
съставена от трептящи частици. Нейният обем е твърде променлив. Едно обикновено същество, нито
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 17
добро, нито лошо, излъчва аура от около десетина сантиметра. Едно добро, духовно, положително
същество, лъчезарно в буквалния смисъл на думата, утроява този обем.
Според обстоятелствата и изпитваните чувства аурата се стеснява или разширява. При болест,
страх или емоционален шок тя се свива около тялото, сякаш за да го предпази, а в благоприятни
условия се разгръща хармонично. Загубата на самообладание предизвиква в нея смущения, подобни на
силно морско вълнение, а мислите за покой пораждат хармонични вълни.
Аурата се променя в зависимост от различните индивиди и от физическото и душевното
състояние на дадения индивид. Аурата на скъперника е изключително тясна, нейните очертания са
резки, цветовете й са контрастни. Обикновено аурата на нещастните хора е сгъстена и мрачна.
Вторичните аури, наречени просто излъчвания, се разполагат около определена част от тялото
според това какво значение й придава човекът. Така от пръстите на лечителите струят лъчи, ръцете на
енергичните хора и главите на мислителите са обкръжени от силни лъчения. Също така хората, които
постоянно се молят, имат около слепоочията си бляскава и широко аура, нещо, което още
средновековните художници са предусетили и са нарисували нимб над всеки от героите на светото
писание.
Излъчванията около гърдите са-много силни, когато се касае за любов; тогава всяко сърце сияе,
също като светото сърце.
Червените излъчвания
Общи свойства: Динамизъм, връзка между физическото и метафизичното.
Отрицателни страни: Червеночерно - егоизъм, скъперничество, жестокост, материализъм;
тъмночервено - чувственост, плътски страсти; розовочервено - незрялост; яркочервено - гняв. Това е
така дори на низшите биологични нива: разгневеният калмар става червен. Обратно - когато е влюбен,
той става многоцветен.
Положителни страни: Бляскавото, светло, прозрачно червено - великодушие, законна амбиция,
силна воля, пламенна и влюбена личност. Много светлочервено, почти розово - мистичност, вкус към
тайния и уединен живот, търсене на обкръжение от покой и красота.
Оранжевите излъчвания
ЧОВЕКЪТ Е ТРИЕДИНЕН
Метафизиката, яростно отричана по времето на Огюст Конт, но достатъчно значима и в наши
дни, винаги си е поставяла за цел да ни преведе през пропастта, съществуваща между човека и разума,
да ни разясни основополагащите принципи и върховните цели; метафизичното тяло, съвкупност от
ефирни тела, има същите амбиции.
Ако трябваше да класифицирам различните философски течения, щях да го направя по следния
начин: учения, които приемат съществуването на духовното тяло, и учения, които го отричат, като
последните в наши дни са далеч по-многобройни.
Измежду философските учения, които отричат метафизичното тяло, на първо място са
монизмите, т. е. системите, изградени върху единствен принцип. От тях най-известен, най-добре
структуриран, най-войнствен и най-разпространен на планетата е материалистическият монизъм. Той
отрича духа като сила, съществуваща отделно от материята. Според него материята е първична и
следователно единствено тя съществува реално. Последователни в своите схващания, материалистите
признават само тялото като основа на човешкото съществуване и отричат реалността на духа. Духът е
само една илюзия, едно съпътстващо явление, мисълта е само секреция на мозъка.
Енгелс пише: „Колкото и трансцендентни да ни изглеждат съзнанието и мислите ни, те са само
продукти на един материален, телесен орган - мозъкът."
Привържениците на тази теория твърдят, че материята може да съществува без дух, но духът не
може да съществува без материя. Тъй като духът не може да съществува без тяло, няма нито ангели,
нито демони, нито души, а още по-малко безсмъртни души. Когато тялото умре, умира и човекът:
всичко е свършено. Всяко съществуване е едно пътуване към смъртта. Само човечеството е
безсмъртно, а днес дори и това не е много сигурно.
Идеалистическият монизъм, твърде непривичен за западноевропейския светоглед, приема
съществуването единствено на духа. Той отрича реалността на външните предмети и утвърждава
единствено субекта. Материята е само едно екстериоризиране на мисълта, превръщането й в нещо
осезаемо. Физическият свят поражда у нас образи, които ние смятаме за реалности. Този път
материята е илюзия.
Дуализмът се опитва да съвмести тези две схващания, които в своята крайност достигат до
абсурд. Също като материализма той признава обективното съществуване на материята, също като
идеализма той признава обективното съществуване на духа. Светът съществува като отделна реалност,
а над него съществува Богът - дух, който го е създал. Дуализмът се нарича също така спиритуализъм.
Спиритуализмът не е доктрина на единствения дух, а на духа, противопоставен на материята или още
по-точно - на първичния и превъзхождащ материята дух.
Типичният спиритуалист, а следователно и типичният дуалист, е Декарт, който приема
съществуването единствено на две начала в човека: дух и тяло.
Неговата позиция бе приета от повечето християни и западноевропейски философи, които от три
века насам са изгубили връзката с езотеричната мисъл.
Но дуализмът също води до безизходица, от която можем да излезем единствено като се обърнем
към една трета философска категория, която приема съществуването на три начала.
Тя е толкова малко и толкова зле позната, че дори няма наименование. В книгата си „Свидетели
на невидимото" аз бях предложил термина „тривалентна философия"... По аналогия ще я нарека
философия на триализма или още субстанциален спиритуализъм. Тук съществуват три начала: духът,
душата и тялото.
Човекът е триада, съставена от духа - pneuma, animus, от душа - psyche, anima или метафизично
тяло, и от soma, corpus, или физическо тяло.
За материалистичната философия душата е термин, изразяващ съвкупността от емоционалните,
волеви и интелектуални дейности.
Духът - pneuma
Pneuma, или animus, или spiritus, е едно разумно начало. Неговият първоизточник е непознат:
началото на всички неща принадлежи към божиите тайнства. Можем само да формулираме хипотези:
какво е духът - спонтанно творение на Бога или излъчване, искрица от Божия огън?
„Духът не се отнася към материята като към своя противоположност, той я изгражда, той е
нейната единствена съставка." Това основно изречение не е произнесено от теолози, а от учени,
прочутите гностици от Принстън.
Като се основават на една изцяло научна и техническа култура и си служат с лабораторни
понятия, те дръзко се заемат с въпросите, които дотогава са били единствено присъщи на теолози и
философи.
В отговор на книгата на Жак Моно, чийто лайтмотив беше „Само случайността ръководи
биологичната еволюция", те твърдят: „Еволюцията съответства на намеренията на едно съзнание". Те
поставиха материализма на мястото му, нещо, което спиритуалистите от различните направления не
съумяха да сторят.
Основният момент в Принстънската теория е различаването на лицева и опака страна, което
напомня на различаването на външно и вътрешно, направено от Тейлхард, при което вътрешното се
свързва с психиката. По същия начин гностиците правят връзка между външността и съзнанието, и
добавят, че външността е определяща. Като установяват, че обективното наблюдение на света
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 24
позволява да се познае единствено опаката страна, те смятат, че всяка научна теория, независимо дали
се прилага към амебата, човека или някоя галактика, трябва да държи сметка за тяхната външност,
защото иначе ще достигне до погрешни изводи.
Именно техните изследвания, а не някакви априорни схващания, постепенно са ги довели до
приемането на идеята за всеобщата първичност на духа и до методичното разработване не толкова на
нова метафизика, колкото на нова космология.
Случайността и необходимостта... Колко далеч сме от всичко това!
Душата - psyche
Всяко растение, всяка клетка, всяка растителност, всяко животно, всяко човешко същество, всеки
дух, всеки ангел е тяло.
Тялото е нещо плътно, осезаемо, субстанциално, което образува едно цяло и съчетава в себе си
трите измерения; то е нещо подредено, организирано и органично; нещо, което има цвят, симетрия и
граници, и което се намира в пространството; нещо, което е, но което би могло да не бъде, следо-
вателно - нещо създадено.
Колкото по-близко е едно тяло до материята, толкова по-бавни са неговите трептения. Колкото
по-близко е до духа, толкова по-бързи са те. Духът е бърз, плътта не е нито слаба, нито презряна, тя
просто е бавна, а понякога и уморена.
Колкото по-бавни са трептенията в едно тяло, толкова по-големи са междумолекулните сили и
толкова по-твърдо е тялото. Колкото по-твърдо е тялото, толкова по бавни са промените му във
времето: пример за това са минералите.
Промените могат да бъдат много бързи: едно тяло, чиито трептения нарастват, преминава от
твърдо в течно и оттам в газообразно състояние. Например водата: когато нейните молекулни
вибрации са много забавени, тя се превръща в лед. Когато същите тези вибрации се ускорят, тя става
пара.
Друг пример: трите тела на човека. Ледът е образът на физическото тяло; водата - на етерното;
парата - на духовното. Само парата би могла да се възнесе нагоре в победоносен полет.
В йерархията минерал-растение-животно-човек-дух градацията е от най-бавния към най-бързия.
Трептенията на частиците, които изграждат материята, са толкова бързи, че тя ни изглежда монолитна.
Колкото и бързи да са трептенията на материята, те са бавни в сравнение с трептенията на
духовните субстанции.
Във вселената нищо не е абсолютно материално или абсолютно нематериално, но всичко е
трептение. Нито материалистите, нито идеалистите имат право.
Ефирното тяло е част от естествения порядък на нещата; то е едно от неговите чудеса. То не е
нито повече, нито по-малко изненадващо от яйцето, от което се излюпва пиленце или какавидата, от
която се ражда пеперуда. Ако ни изглежда чудо или тайнство, то е, защото в космоса всичко е чудо
или тайнство.
Ефирното тяло не е единствено присъщо на човека, то е общо за всички живи същества, животни
и растения, тъй като то е самото жизнено начало. Ефирното тяло е знак за живот, а не за духовност;
трябва да се стремим да избягваме широко разпространената грешка да объркваме психичното с
духовното.
Тук на Земята ефирното тяло осъществява свързаността на милиардите клетки, които съставляват
растителното, животинското или човешкото тяло. То поддържа устойчивостта на живата форма
посредством постоянно подновявания поток от атоми. То е ръководната схема. Тук е мястото да се
говори за структура и програма. Структура и програма, според които се подреждат материалните
частици.
Тук на Земята ефирното тяло осъществява устойчивостта във времето и пространството на всеки
биологичен организъм. Там горе духовното тяло осигурява вечността на нашата личност в едно ново
време и пространство.
Устойчивостта във времето се нарича памет, устойчивостта в пространството - субстанция. Ако
метафизичното тяло не съществуваше, настоящият и бъдещият живот щяха да бъдат невъзможни. Ако
то не съществуваше, всеобщият живот и вечният живот щяха да бъдат немислими.
Метафизичното тяло не е дим, който се губи из въздуха.
То е субстанция с форма, субстанция в най-пречистения й вид. То не е плосък призрак, релефно
очертан силует. То не е също така и празна и куха форма, подобно на сапунен мехур, тъй като в него
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 25
има нещо. Метафизичното тяло има същите органи като тези на физическото. То също има мозък, очи,
осезания, сърце.
То не е сянка, сянката е сива; нека не наричаме сянка онова, което е светлина. Сянката е нещо,
което ни следва: нека не наричаме следовник това, което е водач. Сянката е външна за тялото, което
представя: ефирното тяло е вътрешно. Вътрешно също както е вътрешен жълтъкът за яйцето. Но това е
„жълтък", който сияе като малко вътрешно слънце. Това сияние, възприемано от някои екстрасенси, е
аурата.
Ако продължим с нашето сравнение, физическото тяло е черупката на яйцето - твърда,
минерална, чуплива, крехка... и необходима, тъй като ролята на естествената материя е именно в това
да фиксира за известно време и да предпазва духовните субстанции.
Материята не е илюзия, нито нещо, което трябва да бъде презряно с мисли или с дела. В своя
първоизточник материята е добра, тъй като тя е била пожелана от Бога, тъй като тя е тялото на
неговото създание. Именно на земните нива се събира материалът за бъдещите градежи. Въз основа на
физическите нива човекът може да си изработи постоянна субстанция: небесното царство започва на
Земята.
Метафизичното тяло се намира в пространството; онова, което не е локализирано, което не
съществува никъде, не съществува изобщо. То е утопия в етимологичния смисъл на думата.
Речникът „Petit Larousse", отражение на народната мъдрост, твърди, че две тела не могат да
заемат едновременно едно и също място. Да, но това не е вярно! По време на въплъщаването двете
тела се взаимопроникват напълно. Впрочем, това става дори в ежедневието ни: чашата морска вода ни
дава задоволителен образ на две тела, заемащи едно и също място по едно и също време.
Можем да продължим сравнението: чашата е физическото тяло, което фиксира, поддържа и
задържа духовните и психични субстанции; водата е душата - psyche; солта, станала вездесъща в
разтвора, е духът - pneuma.
Духът е енергия, а не съществува енергия без субстрат. Тялото, било то физическо или
метафизично, е една необходимост. Тялото е абсолютно необходимо, за да се съществува и преживее в
дадена среда.
За да може духът да въздейства върху тялото от плът, той се нуждае от полуматериалното
посредничество на метафизичното тяло. Това тяло притежава форма и субстанция, ако имаше само
субстанция без форма, щеше да има същество, но не и съществуване. Тази човешка форма е формата
на всички духове, независимо дали са в плътта или извън нея, независимо дали те са от Земята или от
някоя друга планета.
Без тяло човешкият дух би бил неотделима част от Бога. Тялото е залог за нашата
самостоятелност, а значи и за нашата любов. За да обичаме, са нужни свобода и разстояние.
Между Божественото и материалното ниво се редят безброй междинни нива. И на всяко от тях
съответства едно тяло. Всеки дух трябва да се облече в тяло, хармониращо с нивата, през които
преминава .
Един век преди нашата ера Лукреций, отрицателят на отвъдното, на духовете и на боговете, се
провиква: „Какво е зрението без очи и слухът без уши?" Въпросът е добре поставен и ние можем само
да се задълбочим в него. За дадено възприятие органът на възприятие е абсолютно необходим. А ето и
чудото: съществуват духовни осезания и осезателни органи, също както съществува и духовно тяло.
Метафизичното тяло е едно истинско тяло и поради това има възприятия и осезания.
Неговите осезания и осезателни органи са били наричани „трето ухо" или „трето око". Ако те
действат още в този живот, за човека се казва, че има набито око, абсолютен слух, шесто чувство.
Освен органи духовното същество има и крайници, които в много редки случаи му позволяват да
се намесва в нашето ниво. Вече разказах как в мига, когато, обхваната от отчаяние, госпожа Марсел
дьо Жувнел се готвела да се хвърли в пропастта, тя внезапно усетила как една твърда ръка я хванала за
рамото и я задържала.
Същото нещо се случило през 1918 г. с госпожа Лавал, която по-късно започнала да получава
посланията на Сенбол.
Тогава тя била 23-годишна и току-що била изгубила мъжа си след седем месеца щастие, била
болна, обезсърчена и често я спохождали мисли за самоубийство. На нощната й масичка измежду
другите лекарства имало шишенце със силно приспивателно; тя го взела и го поднесла към устните си,
но тогава една невидима, но здрава ръка хванала нейната и я принудила да върне шишенцето обратно.
Тогава един глас изрекъл в ухото й: „Ами детето?" Госпожа Лавал била бременна.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 26
Тя се сепнала, огледала се, но била сама в стаята. За втори път посегнала към шишенцето. За
втори път една енергична ръка я спряла. За втори път тя чула: „Ами детето?"
Тогава сякаш в отговор на тайнствения си събеседник, тя изрекла на висок глас: „ Това дете е без
баща и скоро ще остане и без майка. Аз имам правото да не го оставям да живее." И отново поела
шишенцето.
„Този път - разказва госпожа Лавал в своя увод към „Часът на откровенията" - невидимата ръка
стана груба, пръстите ми бяха разтворени насила, шишенцето падна и се счупи. В същия миг майка ми
отвори вратата, разбра всичко, започна да ме моли да помисля за нея и за баща ми... и аз обещах да
живея."
Във втората част на тази книга ще се запознаем със също толкова обективни и също толкова
изненадващи проявления на метафизичното тяло, станало самостоятелно.
Тялото - soma
Soma на санскрит е името на упойващото и свещено растение, от чийто сок пиели ведическите
индийци и което те поднасяли в дар на боговете, най-вече на Индра. Течността „сома", получена от
растителния сок, който на свой ред е получен от неорганичния свят, преминавала през кръвта, за да се
издигне на небесното ниво. По същия начин човешкото тяло - „сома" - е призвано да се издигне към
по-висши нива.
Тялото „сома" е третата съставка, видимото тяло, единственото, което е неоспоримо; то е твърде
добре познато и не е наша задача да го описваме; оставяме това на лекарите и физиолозите.
Обикновено вярващите от различните религии не обичат особено много физическото тяло, те го
корят, охулват и проклинат. Те включват и него в своето презрение към Земята, животинския свят,
красотата - всичко онова, което създава радостта и удоволствието от живота. Техният заблуден и бо-
лен мозък може да мисли за това чудо само с понятия като „дрипа, черупка, тяло от кал, низко и долно
тяло".
Обхваща ни ужас и отвращение, когато четем разказите за мъченията, които са си налагали
някои мистици: едни са се самобичували до кръв, други ближели храчките по пода, трети поглъщали
повърната храна.
Зад тези нездрави извращения и зловещи изстъпления, които се преструват, че водят към
святостта, се крие подлият пръст на дявола. Лукавият знае какво прави, когато атакува видимото тяло.
Като доказателство ще посоча само случая на младата Анелизе Михел от Клингенберг, обладана от
няколко „демона" (цялости от низките нива на астралното), които се вселили в тялото й и я накарали
така да го намрази, че се оставила да умре от глад.
Що се отнася до нас, също както говорим за бъдния живот и за висшите светове, без да
отхвърляме настоящия живот и земния свят, така и ще говорим за ефирното тяло, без да отхвърляме
тялото от плът. Ще останем верни на всеобщата езотерична традиция, като виждаме във физическото
тяло един микрокосмос или малка вселена, отражението на съвършенствата на макрокосмоса или
голямата вселена.
Ще се стремим да поддържаме в добро състояние този хубав и добър инструмент, ще се грижим
колкото можем по-добре за тази част от съзиданието, която ни е поверена, като й даваме полагащите й
се сън, храна, движение и почивка. Без да забравим полагащата й се част кислород. И наистина,
дишането е изключително важна дейност за всеки, който иска да напредне по пътя към здравата
духовност. Западноевропейците наскоро откриха това под влияние на йогата, но много преди тази
психофизическа дисциплина да бъде позната в Европа, един здрав мистик като Сведенборг бе разбрал
значението на онова, което наричаше „вътрешно дишане". Той започнал да се занимава с него от най-
ранна възраст и го обяснява в своите „Adversaria": „Когато казвах утринните и вечерните си молитви и
по-късно, когато специално проучвах великолепната съвкупност на белите дробове и сърцето, а най-
вече когато бях дълбоко вглъбен в писането на трудовете си, които публикувах през годините, често
забелязвах, че съществува нещо като мълчаливо, едва доловимо дишане, над което много съм
размишлявал... По-късно, когато небесата се разкриха пред мен и аз можах да разговарям с духовете,
дишането ми беше съвсем леко, като понякога в продължение на цял час вдишвах само количеството
въздух, необходим за процеса на мисленето."
Ние смятаме, че духът може по своя воля да освети и преобрази тялото или да го омърси и
оскверни. Тялото не е нечисто само по себе си, а бива обявено за такова от извратения дух. Не тялото
VI
НЕСЪЗНАТЕЛНОТО Е ЕФИРНОТО НИ ТЯЛО
Част втора
НЕГОВИТЕ ПРОЯВИ
3
А също и в книгата: „L' ame des animaux", 1991 („Душата на животните"), която се подготвя за печат на бълг. език. (Бел.
ред.)
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 31
VII
СПОНТАННИ РАЗДВОЯВАНИЯ
Метафизичното тяло не винаги чака отвъдния свят, за да се прояви: много са случаите, в които
ние, въплътените живи хора, го изявяваме. Съществото, дремещо спокойно вътре в нас, внезапно се
пробужда и действа самостоятелно.
При нормалните условия на земен живот ефирното тяло приляга към физическото също както
ръкавицата приляга към ръката, като ръкавицата - това е тялото от плът. Но ръката може да се измъкне
от ръкавицата при условията на така нареченото раздвояване.
Сън за летене
Радостни или зловещи, бляскави или мътни, ефирни или тежки, сънищата са предусещания за
послесмъртни състояния: Хипнос е брат на Танатос. И смъртта, и сънят разделят двете тела; и смъртта,
и сънят ни отнасят в света на духовете. Така сънят осъществява ежедневно, естествено и безопасно
раздвояване. Той ни позволява да предприемем приживе навлизания в паралелната вселена. Той ни
отпраща или в хармонични и спокойни места, или в потискащи и мрачни зони: всичко зависи от
качеството на живота и мислите ни. Сънищата са предвкусване на бъдещия живот, особено онези, в
които летим като птици, носим се из пространството - доказателство за спонтанно извършено
раздвояване.
Това се случва и с мен... рядко, много рядко. На здрачаване, огрян от червения залез, аз прелитам
над гори, поля, градове. Но хората, които виждам долу, не ме забелязват; а ако все пак ме видят, не се
учудват от това и аз оставам безкрайно обиден.
Сънят за летене често свършва с падане, което изразява важния момент на завръщане в тялото.
И наистина, процесът на завръщане почти винаги се съпровожда от силно безпокойство. Човекът
се бои, че няма да може да се завърне във физическото си тяло. Той кръжи като уплашена птица, която
не може да намери гнездото си. Когато най-накрая се завърне, когато двете тела отново прилегнат
едно към друго, сърцето бие до пръсване, човек изпитва усещането, че умира.
Аз сам съм изпитвал това по време на едно неволно раздвояване една нощ през периода на
заниманията ми с йога.
Същевременно не всички сънища са екстериоризации, разходки в психосферата; в повечето
случаи метафизичното същество остава пленник на физическото, на неговите материални грижи,
които то безредно си припомня и които преобразува по собствено желание.
Крайното изтощение
„Psychische Studien" от март 1897 г. разказва за един забележителен случай на раздвояване по
време на сън, предизвикан от физическо изтощение. Героят на това невероятно приключение е
Фридрих Рохлиц, приятел на Гьоте, с 20 години по-млад от него. Съветник в съда на Сакс-Ваймар, ав-
тор на приказки и комедии, главен редактор на „Алгемайне музикалише цайтунг", Рохлиц остава
прочут със своята кореспонденция с автора на „Фауст".
Фактите са следните: Една лятна вечер в проливен дъжд Гьоте и приятелят му, съветникът Клем,
се връщали пеша от Белведере във Ваймар. Внезапно поетът се спрял удивен:
- Господи, ако не знаех със сигурност, че приятелят ми Фридрих в момента е във Франкфурт, бих
се заклел, че това е той.
И избухнал в смях.
- Но това е той, наистина е той! Ти тук, във Ваймар! Но Боже Господи, драги мой, как само си се
издокарал... с моя халат... нахлупил нощната ми шапчица... обул пантофите ми... тук на пътя!
Клем, който не виждал нищо, се ужасил, убеден, че Гьоте е полудял.
- Хайде де, Фридрих, къде се скри? Драги Клем, не забелязахте ли къде отиде лицето, което
преди малко срещнахме?
Клем потиснато мълчал.
- А, разбирам - казал Гьоте, внезапно проумял всичко. - Това е видение. Какво ли може да
означава то? Да не би Фридрих да е починал внезапно? Сигурно съм видял духа му.
Замислен и потресен, Гьоте се върнал у дома си. Удивлението и ужасът му били безгранични,
когато там видял към него да се приближава Фридрих Рохлиц, облечен в неговия халат. Той му
викнал:
- Призрако, стой далеч от мен!
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 32
Вместо да се разсее във въздуха, „призракът" продължил да се приближава към него и му
протегнал ръка.
- Така ли посрещаш най-добрия си приятел, Волфганг?
- Е, този път това не е призрак! - радостно се провикнал Гьоте. - Това е същество от плът и кръв.
Това е той, моят Фридрих, съвсем жив!
И двамата мъже се целунали. Когато радостните изблици утихнали, Фридрих Рохлиц обяснил
какво е станало. Той пристигнал мокър до кости в къщата на Гьоте. Свалил сакото и жилетката си, и се
загърнал с халата на своя приятел. Събул се, нахлузил неговите пантофи и понеже бил страшно
уморен, се строполил в едно кресло и заспал. Тогава му се присънило, че отива да посрещне Гьоте, че
го вижда и поетът възкликва: „Ти, тук - във Ваймар! Но Боже Господи, драги мой, как само си се
издокарал... с моя халат... нахлупил нощната ми шапчица... обул пантофите ми... тук на пътя!"
Нека да се опитаме да разберем: само Гьоте вижда призрака на жив човек, който впрочем не
говори. Клем, който стои до него, не вижда нищо. Този призрак е двойникът на Фридрих, който без
негово знание се е измъкнал по време на съня му, тръгнал е да търси поета из целия Ваймар и из
околностите, и накрая го е срещнал; показал се е пред него, чул е думите му и ги е запомнил. Фридрих
е помислил, че е сънувал, а всъщност неволно е осъществил билокация. Гьоте е помислил, че има
халюцинации, а всъщност наистина е видял своя приятел в неговото екстериоризирано ефирно тяло.
Злополуките
Така многобройните в наше време злополуки по пътищата, в планината, във въздуха, от
електрически ток или от задушаване, понякога стават причина за спонтанни излизания извън тялото.
Индивидът, изхвърлен със сила вън от себе си, присъства със страх или с безразличие на всички етапи
от помощта, която му се оказва.
При събуждането си Елиан поискала да премести медната си нощна лампа. Когато я хванала, тя
получила силен удар от електрически ток. Поискала да пусне лампата, но не можела да разтвори
пръстите си. Опитала се да повика за помощ, но от гърлото й не излязъл никакъв звук, тя била като
парализирана. В този момент тя напуснала тялото си и се наблюдавала как лежи в леглото си,
разглеждала се спокойно, като че ли ставало въпрос за друг човек, и противно на младата жена от
следващия случай не се опитала да си помогне сама. Шокът бил толкова силен, че тя не разбрала какво
й се е случило.
За щастие сестра й, която я видяла вдървена, с изкривена в безмълвен вик уста, с изцъклени очи,
разбрала всичко. Тя скочила, хукнала към електрическото табло и изключила тока; Елиан пуснала
лампата и отново си възвърнала способността да говори, да се движи, да живее.
Понякога, но доста рядко, жертвата на злополуката се раздвоява, за да търси помощ. Крукол
цитира случая с една жена, която припаднала във ваната и главата й се отпуснала под водата. Тя
веднага напуснала тялото си, но понеже не можела да повдигне физическото си тяло, отишла да
подръпне за рамото мъжа си, който четял във всекидневната и не осъзнал присъствието й. Но той
усетил, че нещо го кара да тича към банята. Там светкавично извадил жена си от ваната и й направил
изкуствено дишане. Когато съзнанието й се върнало, тя заявила, че се е носила над мъжа си и
внимателно е наблюдавала всичко, което той правил, за да я спаси.
По време на тренировка по джудо след една рязка хватка на противника си Рене усетил как
прешлените на тила му изпращяват и се строполил на земята.
Ужасени, треньорът и спортистите правели всичко възможно, за да го свестят. В продължение на
тридесет и пет минути нямало никакъв резултат; у младежа се наблюдавали всички външни признаци
на смъртта.
Докато тялото му било безжизнено, двойникът на Рене се надигнал и отишъл на стотина
километра разстояние да посети годеницата си. Той се чувствал изпълнен със сила, радост и
оптимизъм.
- Здравей, Колет! Както виждаш, идвам по-рано от уреченото.
Той произнесъл още няколко думи, които по-късно забравил, после се свестил. Видял
надвесените над него напрегнати лица на треньора и на другарите му. Един от тях му казал:
- Ей, братле, ти се връщаш отдалеч!
Този израз би трябвало да се възприеме буквално. Все така объркан, Рене отвърнал:
- Знам, аз бях при Колет в Сейнт А.
- Но ти не си мърдал оттук! - провикнало се едно от момчетата.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 33
- Остави го - казало друго - след такъв шок нормално е да е малко мръднал.
За да бъдем сигурни, че става въпрос за раздвояване, а не за сън, би трябвало Колет да е видяла
Рене, или пък той да е видял при нея някакъв предмет, който не е бил там предишния път, или пък да е
можел да посочи какво точно е правила тя в момента на неговото посещение.
За съжаление, свидетелството по последното изискване е твърде неопределено. Самият Рене е
сигурен, че се е раздвоил... Но едното не пречи на другото: той е могъл да сънува в момент, в който е
бил извън тялото си.
Упойката
Случаите на раздвояване по време на хирургическа операция са добре известни. Случвало се е
пациентът да напусне тялото си под въздействие на упойката; той присъства на всички действия на
хирурга и на сестрите, и по-късно може да им разкаже за техните думи и жестове.4
Англичанката - медиум Ина Туиг разказва как се раздвоила по време на първата операция, на
която трябвало да се подложи. Тя се намирала в Малта, когато получила остра апендицитна криза;
била закарана в болницата „Кинг Джордж" и оперирана по спешност.
„Хирургът току-що ми бе дал упойка. Внезапно осъзнах, че част от мен се намираше на
операционната маса, а друга част висеше под тавана и наблюдаваше операцията. Можех да чуя всичко,
което казваха лекарите и техните асистенти. Когато скалпелът на хирурга се доближи до плътта ми, за
да я среже, аз си казах: „Горкичката, сега ще страдаш!" Но не усетих нищо. Така присъствах на цялата
операция. Когато си възвърнах контрола над тялото и съзнанието си, се намирах в бяло легло в
болничната стая, а над мен бе надвесено разтревоженото лице на Хари.
В будно състояние
За да се осъществи излизане извън тялото, изглежда е необходимо физическата личност да бъде
приспана, независимо дали този сън е мистичен екстаз, медиумен транс или хипноза. Същевременно в
изключително редки случаи физическата личност е напълно будна.
Така когато Емили Саже, учителка по френски в пансионата в Новелике в Ливония, пишела на
дъската, удивените й ученици виждали две госпожици Саже, като единствената разлика била, че
втората не държала тебешир, а подражавала на движенията на първата.
В столовата двойникът, изправен зад стола на госпожица Емили, я имитирал как яде.
В тези два случая жестовете са били синхронни, но понякога двойникът е действал
самостоятелно: ако тя била седнала, той ставал от стола или обратното; ако тя била легнала, той се
надигал от леглото.
Докато четяла на болната госпожица Саже, една ученичка, Антоанет Де Врангел, усетила, че на
учителката й прилошава. На самата Антоанет щяло да й прилошее, когато видяла в едно и също време
припадналата Емили, отпусната на възглавниците, и нейния двойник, който се разхождал из стаята.
В един друг случай девойката наистина припаднала. Госпожица Емили й помагала да се облече
за някакво празненство; в момента, в който й закопчавала роклята на гърба, ужасената Антоанет
видяла в огледалото как около нея се суетят две госпожици Саже.
При друг един случай всичките 42 девойки от пансионата били събрани да шият ръкоделията си
в голямата зала на приземния етаж, която гледала към градината. През френските прозорци те виждали
госпожица Емили, която беряла цветя. Внезапно на присъстващата учителка й се наложило да излезе...
и столът й останал празен... но не задълго: скоро той бил зает от двойника на Емили, която
продължавала да бере букети в градината. Но движенията й били станали забавени като на много
уморен човек. Две ученички се престрашили, приближили се до видението, докоснали го, дори се
осмелили да прекарат ръцете си през това нереално, макар и добре видимо тяло; имало плътността на
муселинов воал.
Когато по-късно попитали учителката си какво се е случило, тя им отвърнала: „Когато видях
празния стол, веднага си помислих: Боже мой, тези госпожици са останали сами, пак ще започнат да
вършат глупости - и изпитах желанието да дойда да ви наглеждам."
Също както става в отвъдното, самото желание е било достатъчно, за да я пренесе там, където тя
искала да отиде.
Случаят с градината разкрил още два факта:
4
Вж. „Живот след живота" на д-р Муди. (Бел. авт.)
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 34
- Когато Емили била загрижена, нейният двойник излизал вън от нея и използвал част от
енергията на нейното физическо тяло. Колкото по-голяма била степента на материализация на
двойника, толкова по-отпаднала се чувствала Емили; колкото по-активен бил той, толкова по-пасивна
и сънлива ставала тя. Вече видяхме как в момента, в който двойникът тръгнал из стаята, младата
учителка била почти в безсъзнание.
- Двойникът можел да се отдалечи на стотина метра от физическото лице и да върши други
дейности, да застава в други пози. Дотогава жестовете, било пред черната дъска, в столовата или около
огледалото, в което се оглеждала Антоанет, били симетрични.
Най-общо погледнато, раздвояванията на Емили Саже имали следните характеристики, които
обикновено присъствали поединично:
- Те се осъществявали посред бял ден, като лицето било в будно състояние, но не си давало
сметка какво става. Тя винаги научавала за това от другите.
- Те били установявани от множество свидетели: ученички, преподаватели, персонал, директори.
- Те се случвали противно на волята на Емили, на която причинили огромни неприятности в
работата.
И наистина, повечето девойки привикнали към тези чудеса, но не и семействата им: едно след
друго те протестирали пред директора и си прибирали децата. Нещастният господин Бух накрая се
оказал с дванадесет ученички вместо с четиридесет и две. Той бил принуден да се раздели с една
преподавателка, от която всъщност бил много доволен. Емили Саже му признала през сълзи, че била
уволнявана от 18 пансиона.
Това станало през 1845 година, по времето, когато не съществувала никаква социална
осигуровка: очаквала я мизерия, и то задълго, тъй като тя била едва 32-годишна. В средата на XIX век
всичките тези явления все още миришели на сяра; наистина, кладите били отдавна загасени, но
злепоставянето и подозренията оставали.
Принудена да се откаже от професията, която осмисляла живота й, госпожица Саже била
приютена от една своя роднина и се грижела за децата й, които не се бояли от двойника и намирали за
съвсем естествено да си имат „две лели Емили"...
Изминали няколко години... и един ден госпожица Емили заминала за Русия, без да се обади на
никого, и следите й били завинаги изгубени.
Нейната драматична история се разказва от царския съветник Аксаков в „Анимизъм и
спиритизъм"; той я научил от госпожица Де Гулденщубе, бивша ученичка на Емили Саже.
Пронизителните звуци
Две седмици след смъртта на дъщеря си Сали Розамонд Леман, авторката на „Прах" и „Покана за
валс", чула пронизителен звук, който вече била чула в момента, в който научила трагичната вест.
Докато монотонният звук постепенно ставал по-нисък, тя изпитала усещането, че нещо се изтръгва от
слънчевия й възел, място, откъдето започва сребърната струна; ушите й бръмчали, а после й се
сторило, че се издига във въздуха. Песента се засилвала и се превръщала в симфония, изпълнена със
сила и радост.
Розамонд Леман, която била изгубила съзнание (разбирайте съзнание за физическият свят),
усетила присъствието на дъщеря си вляво зад нея. И двете гледали напред, в една и съща посока;
погледите им били отправени към мъжа на Розамонд, който трябвало да посети приятеля им Д.
- Няма ли да придружиш баща си?
- Не - отвърнала Сали.
- Не искаш ли да посетиш Д.?
- Не.
Тя не виждала дъщеря си и не й говорела посредством членоразделния език, а чрез телепатия.
Разговорът не продължил по-нататък, тъй като Розамонд се върнала във физическото си тяло,
изпълнена с радост и увереност.
Забележителното в тази опитност е пронизителният звук. В книгата си „Вестители от отвъдното",
която написах много преди да чуя за психическото преживяване на Розамонд Леман, аз съм разказал за
преживяването на една млада жена, която наричам Мариан.
„Внезапно проехтя ловджийски рог, чийто звук идеше от гората, простряна зад тях, преминал
през стената на големите, шумолящи дървета. Този рязък, ален звук окончателно прогони съмнението
на Мариан. Тя се надигна:
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 35
- Да, сега зная! Зная, че всичко това е вярно. Зная, че той дойде. Зная, че той е жив. Дори да
допуснем най-лошото, дори да предположим, че вече не ме очаква никакво човешко щастие, остава ми
тази увереност и това, което е пред мен: тази нива с детелина, тези купи сено...
- И чучулигата, и невидимите щурци, които пеят наоколо. Остава ти основното. Тук са великите
събития на света. А този живот е посланик на другия.
- Какъв покой ме обзе изведнъж, какъв покой! - подела Мариан. - Сякаш това високо, нежно
трептене освободи нещо в сърцето ми; не смея да кажа, че съм щастлива.
- Напротив, кажи го! Трябва да го кажеш. Когато се чувстваме щастливи без никаква земна и
видима причина, това е истинското щастие, което никой не може да ни отнеме.
- Светът отново стана понятен за мен. Всичко е ясно, добро и спокойно. И аз се примирявам..."
В краткия си екстаз Мариан не достигнала до раздвояването, но един ясен звук чудодейно я
освободил от отчаянието и желанието за самоубийство.
Същото се случило с кралица Хортензия, която след загубата на петгодишното си дете 5 била
напълно рухнала, неспособна да говори и да се движи, с безизразно лице, със сухи и втренчени очи.
Станала нечувствителна към всичко и към всички, тя буквално се оставила да умре. Кралицата разказ-
ва в мемоарите си странния случай с трептенията.
„Майка ми6, набързо пристигнала от Париж, ме водеше всеки ден на разходка в полето из
околностите на Лаекен7. Нямах никакви желания, никакви предпочитания. Беше ме обхванало пълно
безразличие. Само когато бях сред много хора, се чувствах зле и това се виждаше ясно. Един ден се
намирахме в една от тези селски местности; собствениците редяха по наш адрес хиляди ласкателства,
на които аз не отговарях нищо, почувствах се така раздразнена, че тръгнах по една алея, обратна на
онази, по която вървяха всички.
Адел8 която нарочно притича заедно със сестра си, маршалката Ней, дойде при мен; аз се
отпуснах на една пейка и прекарах там четвърт час, без да кажа нищо, когато чух звука на ловджийски
рог. Неговият ефект върху мен бе поразителен..."
Нещо сякаш се пречупило в нея, нервите й се отпуснали, гърлото й задишало свободно. Най-
накрая, след седмици на апатия и мълчание, тя заплакала, заговорила - била спасена.
Нима можем да отминем връзката между пронизителния звук на Розамонд Леман, високата
вибрация на Мариан, тайнственият рог на кралица Хортензия и, от друга страна, тръбата на
Възкресението?
Пророческият транс
В Стария Завет Божият дух слиза властно над пророците, прониква мисълта им със своето
присъствие и им донася откровения. Понякога той ги носи на огнените си криле, води ги в
метафизичното им тяло към други места на този или на онзи свят, въвежда ги в бъдния живот, който
всъщност е постоянният живот. Под формата на символи и архетипи той им показва трансцендентните
истини, които по-късно са били разкрити пред хората. През това време физическото тяло на
вдъхновения свише остава заспало и безчувствено.
Глава X от Книга на Даниил излага ясно този процес:
„4. И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е
Тигър..."
Това става през третата година от царуването на Кир, към 534г, и две години след указа за
освобождението на еврейския народ.
„5. Като подигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе
опасан с чисто Уфазско злато."
Човекът, облечен в ленени дрехи, е небесна цялост; никога не се говори за криле у тези същества.
Поясът от чисто злато е знак за кралско достойнство.
„6. Тялото му бе като хрисолит, лицето му като светкавица, очите му като огнени светила,
мишците и нозете му бяха наглед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ."
Скъпоценен камък, светкавица, огън, лъскав метал: само тези чисти, светещи, трептящи,
неразрушими субстанции могат да напомнят за небесното тяло. Макар и съществото, принадлежащо
5
Принцът на Холандия заболял от круп на 2 май 1807 г. и починал в полунощ на 4 май 1807 г. (Бел. авт.)
6
Императрица Жозефина. (Бел. авт.)
7
Те се срещнали в Брюксел. Всяка била изминала половината път. (Бел. авт.)
8
Госпожа Дюрок. (Бел. авт.)
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 36
към най-висшата част на йерархията, да е приело човешка форма, то е над човешкото. Неговият мощен
глас изпълва пространството.
„ 7. Само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но
голям трепет ги нападна, та побягнаха да се скрият."
Само пророкът вижда, защото неговите духовни очи са отворени. Неговите спътници не
забелязват нищо, но усещат приближаването на свръхестествено същество, уплашват се и побягват.
„8. И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мен, защото
енергията ми се обърна в тление, та останах безсилен."
Жизнеността напуска физическото тяло, което започва да прилича на мъртво. Да си припомним
Емили Саже.
„ 9. Чух обаче гласа на думите му; и като слушах гласът на думите му, аз паднах на лицето си в
несвяст, с лицето си към земята."
Пророкът изгубва съзнание и физическото му тяло изпада в летаргия.
В Апокалипсиса става дума за същото строполяване на физическото тяло: „Паднах като мъртъв в
краката му". Често „падам" има съвсем точен смисъл в свещените текстове: „изпадам в транс".
Френските библии обикновено смекчават този глагол и го превеждат с „простирам се в краката на". Но
английската Библия не се опитва да избегне транса: „И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в
храма, дойдох в изстъпление..." (Деяния на апостолите, 22, 17)... „И след време огладня та му се ядеше;
но докато приготвяха, той дойде в изстъпление, и видя небето отворено..." (Деяния, 10, 10-11). „Каза:...
Който падна в изстъпление, но имаше очите си отворени..." (Числа, 24, 16)
В първия случай става въпрос за Павел, във втория - за Петър, в третия - за пророк Валаам.
В апокрифната Книга на Енох се говори по същия начин: „И тогава имах сън, и небесно видение.
Изпаднах в екстаз..." (XIII, 9)... „Целият треперящ, паднах с лице към земята и ми се яви видение."
(XIV, 13)
„10. И ето, ръка се допре до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете
ми."
Ангелът докосва Даниил и малко по малко го изправя в неговото духовно тяло.
„11. И рече ми: Данииле, мъжо възлюблени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав,
защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тая дума, аз се изправих разтреперан."
В този конкретен случай пророкът трябва да остане там, където е, не го пренасят в други места,
както това става с Езекия, който на три пъти казва: Духът ме грабна.
„12. Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откак ти приклони сърцето си да
разбираш, и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти."
Следователно, това видение идва в отговор на някаква молитва. Също както в Апокалипсиса, то
казва на ужасения човек: „Не се бой!" и откровението започва, тайнството се разкрива.
„13. Обаче князът на Персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена; но, ето,
Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз прочее останах непотребен вече там при
Персийските царе..."
Князът на Персийското царство не е Кир, а ангелът, управляващ този народ, една опасна цялост,
щом за да я победи, ангелът, който говори на Даниил, е трябвало да призове самия архангел Михаил.
Въпреки че видението се е появило в страната на Заратустра и Мани 9, в този стих не трябва да се
вижда алюзия за двойното сътворение, за вечната битка на троицата Бог - Свети Дух - светлина срещу
троицата Сатана - материя - мрак. И за евреите, и за християните от първите поколения материята и
нейните производни, плътта и половото разделение не са синоними на падение. Няма двойно
сътворение. Злото не може да сътвори нищо, то може само да разрушава; то не е вечно, писано му е да
бъде победено, а сътворението в основата си е добро.
Все пак никъде не се казва, че ангелът от Персия е сила на злото. Тук само е намекнато за онези
битки, които се развихрят в свръхсвета, титанични битки, чийто залог е човечеството.
„14. И сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни;
защото видението се отнася до далечни дни."
Ако пророчеството се осъществи дума по дума, ще знаем, че то е идвало от ангел, говорещ от
Божието име.
9
Мани - роден в Персия, основател на манихейската секта, според която в сътворението има две начала - добро (Бог, дух,
светлина) и лошо (Дявол, материя, мрак). (Бел. прев.)
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 37
Екстазът
Екстазът се определя като екзалтация на духа, съпроводена от неподвижност и вцепененост на
физическото тяло. Външните осезания са приспани, вътрешните се пробуждат.
Изпадналият в екстаз е съсредоточил цялото си внимание върху една-единствена мисъл и
вследствие на това неговите интелектуални способности не са замрели, а развиват изключително
бурна дейност. Съзнанието е идеално пречистено, нещо, което не е така в случаите на кома или
каталепсия. По време на екстаза човекът се намира извън себе си, извън физическото тяло, той напуска
материалния свят и влиза в небесния, без да минава през преходния свят и неговите превратности.
Тези възнасяния почти винаги стават по възходяща спирала, сякаш увлечени от вихър, всред бляскава,
но не ослепителна светлина. Апостол Павел е изживял такава опитност, бил е отнесен на третото небе
и четиринадесет години по-късно се запитал дали е бил в тялото си или извън него. Той видял сцени и
чул думи, които после си припомнил, но които нямал правото да сподели.
При екстаза споменът за видените и чути неща остава; не си спомняме часовете, които сме
прекарали в транс или обладани от дух, но винаги си спомняме часовете на унес: звездните часове са
свръхсъзнателни.
Унес: тази поостаряла дума е синоним на екстаз. Тя непременно трябва да се разбира в
етимологичния й смисъл, енергичния смисъл на „грабвам, отнасям". Отнесено е метафизичното тяло.
То е грабнато преждевременно в нивата на блаженството, откъдето скоро ще трябва да се върне. На
планината Табор може да се опъне палатка, но не и да се построи дом.
VIII
СЪЗНАТЕЛНИ РАЗДВОЯВАНИЯ
За съзнателното раздвояване са необходими изключително устойчиво психично равновесие и
идеално здраве. То не се препоръчва за хора с неустойчив темперамент, с егоистични намерения или
лишени от всякаква духовна основа.
Във всички случаи това е едно опасно занимание и има защо да треперим, когато четем в някой
рекламен проспект: „Ние ще ви научим да се раздвоявате!". Предлага ви се пътуване в астралното, все
едно че е пътешествие по море до Балеарските острови!
Положителното при тези опитности е, че онези, които са ги изживели, се завръщат от тях твърдо
убедени в реалността на надживяването на смъртта. Но има и други начини за убеждение. Нека се
ограничим с естествените процеси на раздвояване: естественият сън... или смъртта, и нека да оставим
астралните пътувания на онези, чието призвание са те, на онези, които си служат с тях, за да окажат
помощ или за да узнаят нещо.
По време на хипноза
Търсенето на двойника напредна изключително много с развитието на хипнотизма, който малко
по малко се отдели от животинския магнетизъм на Месмер. Тези опити, тъй често практикувани в края
на миналия и началото на сегашния век, се опитваха до докажат, че човешкото тяло не е целият човек,
че умствената дейност не е резултат от молекулярни трептения в мозъка, тъй като тя продължава да се
проявява и по време на неговото бездействие. По време на хипнотичния сън духът, т. е. истинският
човек, излиза от физическата обвивка, която остава неподвижна и пасивна дотогава, докато той отново
не влезе в нея. Често напусналият тялото си субект става свидетел на събития, случили се далеч от
мястото, където се намира тялото му от плът, и може, когато се върне в него, да разкаже с точност за
тях.
Това е така, защото хипнозата е придала на осезанията и съзнанието му изключителни острота и
обхватност.
Във Франция тези явления са били разкрити едновременно от Албер дьо Роша, Шарл Ланслен и
Ектор Дюрвил, работили независимо един от друг.
След продължително магнетизиране те успявали да отделят двойника на физическото тяло.
Когато той преминавал през екран, направен луминесцентен посредством цинков сулфид, той се
очертавал на него като прозрачен силует.
Полковник дьо Роша (1837 - 1914), продължител на Пюисегюр, Максуел, Дельоз и най-вече на
Райхенбах, някои от трудовете на който той превел и публикувал, установил обективността на
одическата светлина, открита от немския учен. Неговите обемисти трудове, посветени на онова, което
той нарича „неопределените сили", са били пренебрегнати от учените, от служителите на църквата,
боящи се да не би да възкресят средновековните магии, а и от социолозите, които поради липса на
достатъчно езотерични познания проучвали окултните традиции на така наречените примитивни
народи, без да ги разбират.
Полковник дьо Роша, директор на „Екол Политекник", осъществил излизането извън тялото на
чувствителността, първата крачка към раздвояването. Хипнотизмът, който той успешно практикувал,
го довел до извода, че интелектуалните способности, волята и дори осезанията са разположени в
двойника.
„Веднага след магнетизирането на субекта. - пише той - чувствителността на повърхността на
кожата му изчезва. Това е отдавна установен факт; но онова, което не беше известно, е че тази
чувствителност излиза извън тялото. Когато субектът изпадне в състояние на връзка, около тялото му
се оформя нещо като обвивка, разположена на няколко сантиметра над кожата. Ако магнетизаторът
или някой друг ощипе, убоде или поглади кожата на субекта, той не усеща нищо; но ако
магнетизаторът извърши същите операции върху чувствителната обвивка, субектът изпитва
съответните усещания."
Благодарение на хипнозата дьо Роша стига до извода, че човекът е дух и че този дух може да
пребивава извън тялото.
В своя основен труд „Извеждането на чувствителността извън тялото" (Париж, 1895 г.) той
описва проведените от него опити със субекти под дълбока хипноза. Ето един пример: той
магнетизира субекта А и го довежда до състояние на връзка. Този израз означава, че нервните вълни
на хипнотизатора трептят в синхрон с тези на субекта.
Докато А влиза в състояние на връзка, той гледа Б, когото току-що са започнали да магнетизират.
Субектът А вижда кожата на субекта Б сякаш обвита в светещ пух. Със заспиването на Б пухът се
превръща в бляскава обвивка, разположена на три-четири сантиметра над тялото, която възпроизвежда
астрална връзка
IX
РАЗЛИЧНИТЕ ЕТАПИ НА РАЗДВОЯВАНЕТО
Независимо дали раздвояването е случайно или съзнателно, основното условие е едно и също:
връзката между физическото и ефирното тяло у личността-медиум да е твърде слаба.
По-нататък нещата се развиват по еднакъв начин: субектът усеща изтръпвания в краката, които
обхващат цялото тяло, като че ли през него преминава електрически ток.
Той незабавно изгубва съзнание, физическото му тяло става вдървено и нечувствително, изпада в
нещо като каталепсия. В многобройни случаи той представя всички симптоми на смъртта: липса на
дишане, на пулс, на сърдечно биене. В това се състои разликата между съня с напускане на тялото и
естествения сън.
При излизането двойникът взима от физическото тяло различно количество материя. Ако това
количество е прекалено голямо, двойникът бива спиран от преградите: стени, затворени врати и
прозорци. Ако пък е недостатъчно, той няма усещането, че е организъм, а само една енергийна форма,
усеща се като в облак от памук, в прозрачен воал или в светлинен овал.
Така някои непълни форми могат да наподобяват кълба и без съмнение именно това е довело
Ориген до схващането, че възкръсналите имат сферична форма. Църквата, която учи, че се възкръсва в
човешка форма, с право е отхвърлила тази хипотеза.
Синодът от 543 г., свикан по заповед на Юстиниан, за да осъди доктрините на Ориген, казва в
петата анатема:
„Ако някой казва или поддържа, че при възкресението човешкото тяло е със сферична форма, ако
той отрича, че ние ще се възправим при възкръсването си, да бъде анатемосан."
11
Той загина заедно с още един мой приятел на 12 юли 1977 г. при автомобилна катастрофа. (Бел. авт.)
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 48
Тези странни пътешественици са наричани „делоги", което значи „завърнали се от отвъдното".
Ако разказите на делогите се различават по обходените места и перипетиите на пътуването, те
обикновено описват по еднакъв начин впечатленията на псевдомъртвеца като твърде приятни."
И наистина, често напусналият тялото си излиза от физическия свят и навлиза в астралния,
близък до него във времето и пространството. Там той рискува да има неприятни срещи: бивш крадец,
бивш убиец, бивша отровителка, бивша извършителка на криминални аборти. Тези изпълнени със
злоба цялости могат да го заплашат или да го нападнат, тъй като те не обичат натрапниците, но той
няма от какво да се бои, ако мотивите му са безкористни, а духовният му живот е богат и истински;
всяка молитва е убежище за него. Впрочем, нивото, до което той достига, винаги съответства на не-
говото развитие, на неговата стойност като човешко същество.
Ако той успее да премине през низшата част на астралното, ще има приятни срещи: негов
починал роднина или приятел ще дойде да засвидетелства грижите си за него и да му разкаже за
другия свят, в който той все още не бива да прониква. Често те го съветват да се върне в тялото си.
Нека всеки остане на мястото си - въплътените на земята, а напусналите плътта си - в света на
духовете! Посещенията от едно ниво в друго трябва да стават само когато са подбудени от любов или
желание за познание. Вън любопитните, циниците, осквернителите!
Ако напусналият тялото си има истинска духовност, той ще може да достигне до щастливите и
чисти нива на отвъдното, без да преминава през нивото на Хадес, което крие много клопки... В тези
сфери, подобни на рая, той ще срещне благотворни цялости, които ще го просветят за всичко, свър-
зано с небесното царство.
Когато се завърне на земята, той никога няма да забрави разговорите си с онези, които са
стигнали преди него в света на светлината.
X
ОКОНЧАТЕЛНО РАЗДВОЯВАНЕ
Смъртта е промяна в плътността
Ролан
Метафизичното тяло се ражда заедно с физическото; двата близнака израстват заедно. Те не
живеят един до друг, а един в друг, в неразделност. Тъй като са живи същества, те се развиват и това
обикновено става успоредно. Но тяхната свързаност не е вечна. Физическото тяло е изградено от плът-
на материя, а именно тя е подвластна на разрушението. Един ден плътната материя се разпръсква или
разпада.
Само това тяло бива погребано или изгорено. Бяхме го сравнили с яйчена черупка, а ефирното
тяло - с жълтъка. Можем да довършим сравнението: ефирното тяло се превръща в духовно, жълтъкът
става птиче, което се изплъзва от счупената черупка, пленникът се втурва вън от затвора си.
Независимо дали става въпрос за птица или за дете, физическото раждане е едно чудо. Смъртта
или духовното раждане е друго чудо. То не е нито по-лесно, нито по-трудно за разбиране.
Физическото раждане е съпроводено с прекъсване на пъпната връв. Духовното раждане - с прекъсване
на сребърната нишка. Така се нарича своебразната пъпна връв, която свързва двете тела. Тя е
съставена от маса молекули, трептящи при много високи честоти; в момента на смъртта тя се
прекъсва.
Размишлявах над този проблем, когато вниманието ми бе привлечено от радиатора, върху който
бях проснал да съхне една кърпичка. От нея се издигаше бяла пара... Скромното пране бе придобило
достойнството на притча. Тъй като нещата стават именно така: също като водата ефирното тяло е
течно, пластично, вездесъщо и невидимо. Също както водата напоява кърпичката, ефирното тяло
прониква във всички части на физическото. Също както превърналата се в пара вода преминава през
кърпичката, ефирното тяло преминала през физическото и се издига в атмосферата: Пиер нарича това
„преливане". За да означим смъртта, разполагаме с много думи, започващи с „пре": преображение,
прехвърляне, преход, превеждане, преместване, преминаване, пресаждане.
Нека се върнем към преливането: съществува една основна разлика между парата и духовното
тяло - парата се разпространява из цялото помещение, разтваря се в пространството и нейното
разсейване е подобно на унищожение, докато духовното тяло запазва своята свързаност: то винаги е
съсредоточено около духа, също както плодът около костилката си. То винаги е човешка форма,
неговата неизменна форма: tu es homo in aeternum.
Сведенборг пише по този повод:
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 49
„Достойни за доверие духове, с които разговарях, се оплакваха от невежеството, царящо в
църквата по въпросите за състоянието на Небето, за Духовете и Ангелите. Те възмутено настояваха аз
непременно да заявя, че те не са безформени умствени образувания или етерни повеи, а хора в
човешка форма, които виждат и чуват също като онези, които са на този свят."
Преди да се извърши разривът между двете тела, съществото изглежда надарено с нови
способности: често неговите духовни очи се отварят, често то вижда онези, които са го изпреварили в
отвъдното. Не бива да се казва, че в тези случаи става въпрос за илюзии, фантазии или мисловни
проекции, тъй като се е случвало умиращ да види човек, за чиято смърт не е знаел.
Един младеж, Симон, който знаел, че е обречен, настоял пред брат си да не му дават никакви
опиати под предлог за намаляване на страданията му; той искал да бъде с напълно бистър ум при
потеглянето си.
Когато краят бил близък, той се провикнал: „Колко много са те!" и назовал по име всички
покойници, дошли до го посрещнат. Внезапно промърморил изненадано: „Я, Морис също е тук!"
Неговият приятел Морис бил починал предишната седмица и близките му скрили от него тази смърт.
Последните думи, които Симон произнесъл с грейнало от щастие лице, били „Издигам се!"
Той се издига: неговото същество се отделя без болка от физическото му тяло.
Той се издига: вече е неподвластен на земното притегляне.
Той се издига: изживява по своему Възнесението, с тази разлика, че Христовото Възнесение е
било славно и видимо.
Той се издига към областите, където никой не може да умре.
Между западноевропейските вярвания и тези, разпространени на антиподите, съществуват
впечатляващи съвпадения. Ето свидетелството на един мисионер от миналия век, разказващ за
познанията на таитяните.
„Те вярват - пише той - че в момента на смъртта душата отива в главата, излиза оттам и
преминава през бавния и постепенен процес на възвръщане в Бога, от когото всички те са произлезли...
Фактът, че таитяните вярват в излизането на реална субстанция, приемаща човешка форма, е
любопитен и интересен. И те вярват в това благодарение на онези измежду тях, които са дарени с
ясновидска дарба и които твърдят следното: веднага щом умиращият спре да диша, от главата се
отделя пара, която се кондензира във въздуха недалеч от тялото и остава свързана с него посредством
нещо като нишка, изградена от същата субстанция. Те твърдят, че тази субстанция бързо увеличава
обема си, като в същото време приема формата на тялото, от което произлиза. И когато най-накрая
тялото е станало безжизнено и студено, нишката, която свързва душата с тялото, се прекъсва и
освободената душа си отива, както изглежда, подпомогната от невидими пратеници."12
В тези редове се долавя почудата на разказвача от съществуването на тази пара, на нишката, на
реалната субстанция, която „приемала" човешка форма и която, „както те твърдят", бързо увеличава
обема си. Преизказното наклонение, вметнатият израз и думите „както изглежда" са твърде крас-
норечиви: мисионерът знае за всички тези неща по-малко от онези, които покръства.
Особеното на смъртта, метафизичното тяло, което е било латентно в този свят, става видимо. То
вече съществува самостоятелно, движи се свободно и бързо. Двойникът се е превърнал в оригинал.
Той спонтанно се насочва към нивото, което му подхожда. Духът е agilis13, той е способен да изпълни
всичко, което иска, и неговото тяло излъчва бързи трептения; измежду всички субстанции неговата е с
най-висока степен на трептене.
Homo viator, човекът-пътник продължава в духовното си тяло пътуването, започнало във
физическото. Viator без impedimenta, пътник без багаж. Без материален багаж, разбира се.
Физическите недъзи са изчезнали заедно с едноименното им тяло. Те са слезли заедно с него в
гроба. В тази утрин на радостта куците вървят и тичат, глухите чуват, немите говорят, умствено
недоразвитите разсъждават. Тяхното ефирно тяло е било незасегнато и затова всички могат веднага
след възкресението си да се наслаждават на цялата пълнота на живота. И тогава слепите проглеждат в
един свят, където светлината трябва да бъде видяна, за да бъде обичана.
Недъгавите физически са били недъгави само на физическо ниво, а ефирните им тела са останали
здрави. Известно е, че претърпелите ампутация изпитват болка в изчезналия крайник. Те казват:
„Усещам крака си". Усещат етерния крак, който не е бил отрязан.
12
Metapsychical Magazine октомври 1893 г, цитиран от Боцано в „Явленията на билокацията“
13
В смисъла, в който св. Тома Аквински влага в тази дума. Agilis (лат.) – лекота, подвижност, сръчност.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 50
По този повод съпрузите Кирлиян са извършили един много интересен опит: отрязали лист от
едно растение, след което го фотографирали по своя начин, т. е. под високочестотни потоци. Те с
удивление установили, че ефирният лист все така бил на мястото си.
Ако някоя сърдечна трансплантация се окаже несполучлива, това може би е станало, защото
ефирното, постоянното сърце не се съчетава с новото физическо сърце. Ако в психосферата има
някакви недъзи, това са духовни недъзи: онези, които не виждат, са онези, които не вярват. Ето едно
свидетелство, вече цитирано в „Мъртвите" дадоха признаци на живот" 14: една жена сънувала, че
получава телеграма от покойния си съпруг. Посланието съдържало само пет думи: „Аз съм сляп и
глух". След една моя сказка тя ме запита: „Какво значи това?"
Аз я запитах на свой ред:
- Какво беше неговото отношение към Бога, душата, невидимия свят?
- Той не вярваше в нищо такова.
- Ето обяснението! Той е сляп, защото е отхвърлил светлината.
- Какво мога да направя за него?
- Да развиете вашия духовен живот, а също и да се запознаете отблизо с тези проблеми, за да
може той да черпи от вашето съзнание. Наистина, на отвъдната страна има наставници, но една земна
личност, позната и любима за него, по-лесно ще му предаде убежденията си. Наш дълг е да про учим
тези въпроси - заради самите нас и заради онези, които са ни предшествали отвъд.
Също както в този свят, а дори и в по-голяма степен, в света на духовете развитието на органа се
определя от функциите му. Ако новодошлият желае да вижда, ще му се дадат очи. Ако човекът, за
когото разказах по-горе, наистина бе поискал това, неговото духовно тяло би създало свои очи. Но той
е бил безразличен и хладен. При възкресението си той е бил затворен в пашкул. Пашкулът предпазва
от всякакви опасности, но животът в него не е истински живот.
Безразличните просто са понесли събитията, не са развили никаква привързаност, никаква
любов, които да ги подбудят към действие. Онези, които в отвъдното трудно осъществяват раждането
на духовното си тяло, са именно хората, които на земята са презирали, потискали, угасявали духа.
Съществото, надарено със свобода, е отговорно за своето съзнание, за думите и делата си както в
материалния свят, така и в ефирния. То е освободено от въплъщаването, но не и от миналото си;
потеглило от земята, то е следвано от делата си; неговото ефирно тяло ще притежава теглото на ми-
сълта му.
Ако тази мисъл е жестока, ако тя черпи радостта си от злото, той ще се озове в огъня, който тя
създава, огънят, наречен от хората „Ад", който тяхната жестокост продължава да поддържа от ера в
ера. Ако тази мисъл е егоистична, безволева, привързана към материалното, той няма да може да се
освободи от земното притегляне, както в буквален, така и в преносен смисъл. Тогава той ще се застои
в мътните области, наречени от Христос „външният мрак", външен и на земята, и на небето. Той ще
бъде сянка в света на сенките.
Ако мислите са насочени към Божията любов и любовта към ближните, като под „ближни" се
разбира всеки живеещ на този и на онзи свят, то човекът, оставил телесните си одежди, ще получи
бялата роба или славното духовно тяло.
Едно десетгодишно момиченце проумяло всичко това в последните си дни. То се казвало Дейзи и
било дъщеря на преподобния Дейвид Андерсън Драйдън, мисионер от методистката църква. То
починало от тиф в къщата на родителите си в Сан Хосе, Калифорния. Неговия случай е разказан в
„Journal of the American Society for Psychical Research" от 1919 г. според бележките, които майка й си
водила.
- Мамо, бих искала да можеш да видиш Али (починалото й малко братче), който е до теб. Той
казва, че не можеш да го видиш, защото духовните ти очи са затворени, а аз мога, защото духът ми е
свързан с тялото само с много тъничка нишка живот. (Дейзи никога не била чувала за сребърната
нишка.)
- Той говори ли с теб сега? - удивила се майката.
- Да, сега... а аз му отговарям.
- Как го правиш? Та нали не си мърдаш устните?
- Ние говорим с мисли - отвърнала Дейзи, която не знаела думата „телепатия".
- В каква форма ти се явява нашият Али? Виждаш ли го облечен?
14
Книга от същия автор.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 51
- Като че ли тялото му е обвито в нещо много бяло, нещо вълшебно. Само ако можеше да видиш
колко тънка, лека и сияйна е тази дреха, и колко е бяла! А никъде по нея не се виждат нито гънки, нито
следи от шевове - значи това не е дреха. И все пак колко добре му стои!
- Той е облечен в светлина! - казал мисионерът, цитирайки един псалм.
- О, да, точно така!
Сестрата пеела химн, в който се говорело за крилати ангели, и Дейзи възкликнала:
- Колко странно! Винаги сме си мислили, че ангелите имат криле; но това е погрешно, те нямат
нищо такова.
- Трябва да имат, за да могат да летят в небесата.
- Те не летят, а се пренасят от едно място на друго. Разбираш ли, когато си помисля за Али, той
усеща това и веднага пристига при мен.
Друг път майката запитала:
- Какво правиш, за да видиш ангелите?
- Не винаги ги виждам, но когато ги забележа, стените на стаята сякаш изчезват и погледът ми
достига безкрайно далеч (истинските ясновидци казват същото); духовете, които виждам тогава, са
безброй много. Някои от тях се доближават до мен: това са тези, които съм познавала в живота.
Другите никога не съм ги виждала.
В утрото на нейната смърт - пише госпожа Драйдън - тя поиска да й дам огледалце. Поколебах се
от страх, че видът на изпитото й лице ще я разстрои. Но баща й каза: „Хайде, нека разгледа клетото си
личице, щом иска." Подадох й огледалото и тя дълго гледа образа си със спокойно, но тъжно
изражение. После каза: „Тялото ми вече е износено: то прилича на старата мамина рокля, закачена в
гардероба. Мама вече не я носи, и аз също скоро няма да нося моята дреха. Но аз имам духовно тяло,
което ще я замести, и дори вече съм в него."
XI
ОНЕЗИ, КОИТО СА СЕ ЗАВЪРНАЛИ ОТТАМ
Метафизичното тяло проявява особено силно своята самостоятелност по време на
кръвопреливания, припадъци, временна или по-продължителна кома.
Тогава цялото съзнание се пренася в двойника, който се носи над физическото тяло и го вижда
като някакъв чужд предмет, проснат на леглото или върху операционната маса. В този момент
усещанията и мисълта са преминали в метафизичния мозък. Това е изключително важно за
разбирането на онова, което става в смъртния час. Състоянието на откъснатост и освободеност е
толкова приятно, че онези, които идват на себе си, т. е. във физическото си тяло, често се провикват:
„О, защо ме повикахте обратно! Чувствах се толкова добре!"
Обратният на гореспоменатия случай също е възможен: субектът, лежащ върху леглото си във
физическото си тяло, вижда своя двойник, който се носи над него. В този случай съзнанието остава
във физическия мозък.
Тези състояния на клинична смърт, последвани от истинско възкресение благодарение на най-
съвременните клинични средства, станаха многобройни през последните години. Известно е, че хора,
които в продължение на часове са показвали всички признаци на смъртта - спиране на сърцето и ди-
шането, равна енцефалограма - са били върнати в нашия свят благодарение на изключителни
реанимационни мерки.
В Съединените Щати д-р Елизабет Кюблер-Рос и д-р Реймънд Муди проучиха изключително
грижливо стотици подобни случаи. Те изслушаха и записаха изявленията на онези, които са
прескочили за миг в отвъдното, и техните доклади съвпадат изцяло с твърденията на писателите -
спиритуалисти. В предговора си към книгата на д-р Муди „Живот след живота" г-жа Елизабет
Кюблер-Рос пише:
„Всички тези болни са изпитали усещането, че се носят извън тялото си, усещане, придружено от
впечатление за покой и пълнота. Повечето от тях са съзнавали присъствието на някаква друга личност,
дошла да помогне при преминаването към друго ниво на съществуване. Почти всички са били пос-
рещнати от скъпи същества, починали преди тях, или от някоя религиозна фигура, оставила отпечатък
върху живота им, и, разбира се, съответстваща на техните вярвания."
От своя страна д-р Муди, обобщавайки множеството получени свидетелства, описва почудата на
човека, който току-що е умрял: „ Той вижда като зрител собственото си тяло на разстояние. От това
XII
ОЧИТЕ НА ДУХОВНОТО ТЯЛО
В обикновените условия на земния живот органите на метафизичното тяло не функционират на
съзнателно ниво. Но духовните очи в изключителни случаи могат да виждат още на тази земя. Това в
Светото Писание се нарича „да си с отворени очи" или „да виждаш с духа си".
За означаване на виденията в Новия Завет се използват два термина: orama (който се среща седем
пъти в „Деяния на апостолите") и orasis (който се среща два пъти).
Orama се открива само в едно евангелие, това на Матей (XVII, 9): „И като слязоха от планината,
Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение..." В случая става въпрос за
Преображението.
Тъй като думата „видение" не е на почит сред много богослови, понякога тя просто се пропуска.
Така синодалната Библия превежда: „Никому не казвайте за това, което видяхте"19. Нещо твърде
плоско, но затова пък успокояващо.
Съществуват религии, в които няма нито видения, нито ясновидци. Жалко за тях, защото „Без
откровение свише народът е необуздан" (Притчи Соломонови, XXIX, 18). С други думи, той се
разпръсква, разтваря се, вече не е сплотен, разпада се. Известно е какво става с религиите, които
потискат духа и презират чудотворствата и пророчествата.
Физическите очи съзерцават небесния свод, звездите, слънцето. Духовните очи съзерцават
Небето, ангелите, Христос. За онзи, който го търси с физическите си очи, Божественото е невидимо. За
онзи, който се стреми да го зърне с духовните си очи, Божественото може да се яви навсякъде. Една от
последиците на така нареченото грехопадение е именно атрофията на духовните органи, трагичният
разрив между невидимия свят и нашия, загубата на свръхестествените дарби. Тогава очите се затварят
и ушите не чуват повече нищо. Човекът е зазидан във все по-непрозрачната, все по-дебела стена на
плътта. Общенията с Бога, екстазите, виденията стават все по-редки. Скоро те биват окачествени като
илюзии. Правят се опити за обезценяване на всички тези божии дарби, като ги приравняват към
злокобните явления.
Духовните очи се отварят или по време на екстаза, или по време на сън, или, по-рядко, в будно
състояние. Необходимо е известно приспиване на телесните усещания. Необходима е също така и
голяма откритост, постоянна възприемчивост. Възприятието става най-лесно по време на сън.
За разлика от съновидението видението се съпровожда от пълно осъзнаване. Затова споменът,
който то оставя, е много ясен; също така ясно е съзнанието му. Аня Тейар забелязва, че мисълта й е
много по-ясна по време на видение, отколкото в обикновения, всекидневен живот. Тя пише за то ва в
„Непознато измерение": „Забелязвах по-добре детайлите, възприемах едновременно и с невероятна
бързина формата на явлението и вътрешния му смисъл. Сред срещите си с покойници се чувствах
отпаднала. Вероятно тези същества черпеха от моята жизненост, за да се материализират. Обратно,
когато виждах свръхестествени същества, се усещах отново заредена с енергия. Прозорливостта на
ума ми се запазваше."
19
Става въпрос за френския вариант на Синодалната Библия.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 62
„Отворените очи" могат да възприемат събития, които се развиват в пространствата на другия
свят. Така апостол Йоан вижда демони, които излизат от бездната. Той ги вижда в хибридни форми,
едновременно бозайници и насекоми: хора, лъвове, коне, скорпиони, скакалци. Силите на хаоса са
изгубили естествената човешко-божествена форма. Той вижда също така и възкръсналите в небесните
си тела, които вървят по кристалното море. Йоан възприема събития, които ще се случат по-късно,
много по-късно, в този свят и в другия, на голямо пространствено и времево разстояние от о. Патмос и
от I век.
Отворените очи могат също така да видят събития, които се развиват в същия момент и на този
свят, но много далеч от възприемащия. Така Аполоний Тиански, намирайки се в Ефес, видял
убийството на Домиций в Рим. Така Сведенборг, намирайки се в Гьотеборг, видял пожара в Стокхолм,
разрушил няколко квартала на столицата. Когато бил в Амстердам, той видял убийството на цар Петър
III в замъка Ропша в Русия.
Каква е разликата между виденията, възприети посредством физическите очи, и виденията,
възприети посредством метафизичните очи?
- При видението - orama, духовното видение, единствен субектът вижда, останалите не виждат
нищо и затова говорят за халюцинации и шарлатанства;
- Видението - orama не зависи от физическите очи: те могат да се затворят и отново да се отворят
- обектът, представен от духовния свят, все така присъства.
Метафизичните очи могат да виждат предмети-символи. Мойсей вижда в небето модел на
ковчега; Даниил - разнородна статуя; Константин - кръст от светлина. Нека да припомним по този
повод, че небесното отвъдно, също като Светото Писание, също като съновидението, избягва абстрак-
тния език, тъй като абстрактното води до повяхване и смърт на Духа. То показва посредством
проекции архетипни реалности. Нашата задача е да ги разберем. Отвъдното, Светото Писание и
съновиденията са скарани не само с абстрактното, но и с хронологията. Никога не бива да искаме от
тях каквато и да било дата. Те виждат всичко в едно вечно настояще.
Метафизичните очи могат да четат в етерното тяло на въплътен човек и тогава се касае за
автентично ясновидство. Истинският ясновидец донякъде чете в двойника на човека пред него; той
открива страстите и склонностите, които са вписани там. Още цветът на аурата го осведомява за
характера на чувствата на субекта.
Ясновидецът е също така и ясночуващ, намиращ се в моментна връзка с цялост, добре познаваща
човека пред него и способна да даде на екстрасенса автентични подробности. Ясночуващият често
използва израза: „Казват ми, че..."
Духовните очи могат да виждат дори ако физическите очи са изгаснали в този живот. Сам
установих това на 24 октомври 1968 г. Този ден придружих една моя приятелка, копнееща да получи
новини от сина си, загинал по време на лов, при сляпата Люси П., медиум, за голямо съжаление вече
покойница. Обстоятелствата около смъртта на момчето бяха останали неизяснени: дали това е било
самоубийство, нещастен случай, убийство, маскирано като злополука, или „самоубийство чрез
подставено лице", както бе писал един журналист?
Люси беше италианка, простичка жена, добра „мама", каквито могат да се срещнат от Торино до
Палермо. Тя добре знаеше френски, но поради недъга й съзнанието й не бе претрупано с много четива.
Г-жа Арно й даде снимка на сина си, медиумът внимателно я опипа, после я сложи на челото си и
започна да говори:
Люси: „Той не се е самоубил, било е нещастен случай." (Тя държеше с лявата си ръка дясната
ръка на г-жа Арно; аз си водех бележки).
Люси: „Той изглежда тъжен, прегърнал е врата ви. Дали не е нещастен? Около очите му има
сенки.20 Започва да говори с мъка. Сигурно се явява за първи път.21 Няма навика да се изразява така."
Филип: „Мамо, умолявам те, не плачи повече, недей да страдаш, защото аз съм обладан от покой.
Не би трябвало да ти казвам това, но съм щастлив в новото си състояние. Не исках да си тръгвам от
света. Не исках да те напускам, нито да напусна живота. Осъзнах, че си отивам. Но веднага щом
склопих очи, в мен се възцари велик покой. Ако не беше твоята скръб, щях да мога наистина да кажа,
че съм щастлив. Мога да те уверя най-искрено, че никога не ми е хрумвала мисълта за самоубийство.
Бях щастлив с теб и не се измъчвах от задни мисли."
Люси: „Когато е починал, баба му и дядо му са били до него."
20
Този характерен детайл е верен.
21
Вярно.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 63
Филип: „Това ми се видя странно. Не изпитвах мъка, като че ли всичко се случваше не с мен, а с
някой друг. Излъчвания на покой ме изпълваха с радост. Видях светлинни лъчи, които идеха много
отвисоко. Именно тези лъчи ми вдъхнаха безкрайната и нежна радост, която ми е трудно да ти предам.
Щях да съм щастлив в живота, но едва после разбрах; когато трябва да си отидем, ние си отиваме. Аз
съм слязъл на земята с листче, на което е била изписана датата на моето завръщане на небето. Още от
раждането ми тази дата е била неотлъчно до мен. Тя иде от по-висшите от мен същества. Бих искал да
повярваш, да придобиеш сигурност в това, че присъствам до теб."
Люси: „Виждам го,22 лицето му е много бяло,23 също като в момента на злополуката. Сега очите
му вече не са обградени с тъмни кръгове. 24 Той е красив, мускулест, с изправена стойка25. Носи
флуидна одежда, бяла и много дълга.26 В ръката си държи нещо като малко бележниче и си записва.
Той оставял ли е някакъв бележник?"
Г-жа Арно: „Да, той наистина остави започнати бележници."
Люси: „Сега той е лъчезарен. В краката му има животно. Сигурно е куче."
Г-жа Арно: „Той имаше ескимоско куче, което много обичаше."
Люси: „Той взема кучето в ръце. Целува го. Виждам метален жетон на нашийника му.27
Сгрешили сте, че сте дали кучето на други хора. Поискайте си го обратно."
Филип: „Направи го, мамо, много държа на това."
Авторът: „Той преминал ли е през чистилището?"
Филип: „Не разбирам думата „чистилище". 28 Щастлив съм. Започвам да пътувам. Целта ми е да
отида до други планети."
Люси: „Той вече се е опитвал да ви говори, но вие не сте го разбрала добре."
Г-жа Арно: „Открил ли е вярата?"
Люси: „Той търси своя път. Нещо се е отворило пред него. Той не е в началото на своето
развитие. Но не е също и много напреднал дух. Приживе той не е вярвал истински, 29 но сега вярва. От
него се излъчва покой."
Авторът: „Той спомня ли си за мен?"
Люси: „Той хваща ръката на Жан. Виждам утъпкан в пръстта път. На края на този път се намира
образ, Божият образ."30
Филип: „От твоите ръкописи31 се излъчва светлина. Всичките са в светлина."
Люси: „Те означават нещата посредством образи."
Г-жа Арно: „Ще бъда ли скоро отново с него?"
Филип: „Твоето време още не е дошло. Трябва да имаш търпение. Не трябва да желаеш смъртта
си, това е много лошо. Това се равнява на самоубийство. Не е пътят, който ще ти отвори небесните
двери... Аз не се познавам много добре, има голяма разлика между разбирането на земята и тук. За да
бъдеш отново с мен? Ние сме заедно всеки ден и всяка нощ. През нощта ми е по-лесно да ти говоря.
Когато спиш, духът ти излиза... аз не зная всичко... Сега не мога да остана повече. Каква радост ми
достави ти! Виждаш, че съм все така жив. Успях да ти се обадя. Много бих искал да замина за други
светове и ще го направя32.
22
„Виждам го" - казваше тази жена с незрящи физически очи. Тя го виждаше с духовните си очи, вече отворени още в този
живот. Тя виждаше чрез предизвестие метафизичния свят, където понастоящем се намира. Да можеха всички незрящи да
бъдат убедени, че тяхното нещастие ще трае само известно време, само земното време! (Бел. авт.)
23
Освен при злополуката, той изобщо беше с много светла кожа, нещо рядко в наши дни, когато хората са и искат да бъдат
загорели от слънцето. (Бел. авт.)
24
Явил се е с тях, за да бъде разпознат.
25
Точно и далеч не очевидно описание. Не всички младежи са красиви, мускулести и изправени. В този конкретен случай
медиумът не е можел да извлече информация от дадената му снимка.
26
Г-жа А. го е сънувала в подобна роба.
27
Въпросното куче, което по онова време беше живо, носеше метален жетон на нашийника си. Тук не става въпрос за
невъплътено животно, а за проекция.
28
Този термин не беше от умствения му багаж, обаче присъстваше в този на Люси, която беше католичка.
29
Вярно.
30
И наистина, към кого другиго бихме могли да се отправим? Пътят е от отъпкана пръст, а не асфалтиран: напредването по
него е бавно и трудно.
31
По онова време всичките ми трудове от духовно и психично естество бяха ръкописни.
32
Съобразно вкуса му към пътешествия и упоритостта му.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 64
За мен това бе едно голяма радостно изживяване. Не съжалявам за нищо на тази земя,33 освен за
това, че те напуснах.
Щастлив съм, че можах да ти говоря толкова време. Помагаше ми един приятел на Жан, един
много светъл дух. Не зная името му. Жан, той ти е помагал в твоите трудове."
В този момент Люси заспа; думите й, които бяха произнасяни твърде бавно под диктовката на
Филип, станаха бързи, решителни, дори заповедни. Трябваше да пиша много бързо, за да не ги
изпусна. Дори не успях да запиша няколко пасажа. Разбираше се, че новодошлият иска да предаде не-
що спешно.
- Аз съм Пиер; твоята книга се нуждае от някои важни поправки. Трябва да внесеш изменения, за
да придобие тя по-всеобщ смисъл.
Въпросната книга беше „Свидетели на невидимото", все още във вид на ръкопис; както ми
препоръча Вдъхновителят, оттогава се стараех да надхвърлям социалните, философските и
религиозните си категории.
В обикновените условия на живот метафизичното тяло на въплътените живи хора е невидимо.
Същевременно то може понякога да се появи, като залее със светлината си физическото тяло: това се
нарича „преображение".
Когато духовното тяло на невъплътен от междинния свят внезапно стане видимо, касае се за
явление на покойник. Те се представят с подробности, по които да бъдат разпознати. Духовната
субстанция е пластична и това им позволява да се явяват облечени с дрехите, които са носили
приживе, или временно да възстановят някои свои недъзи или белези от рани, с цел да бъдат
разпознати по-лесно.
Някои безмълвни явления са преди всичко потвърждения за присъствие и надживяване. Някои се
явяват като доказателства за непобедимата любов. Други - като угризения.
Някои явления произнасят няколко думи: те утешават, предупреждават за опасност, искат
възмездие за стореното зло, молят за приличен гроб или за молитви, заклинат останалите тук да
избягват техните грешки.
Много от тези нощни посетители предизвикват страх у посетения човек. Често самите те се
стряскат от вика, който той надава. В крайна сметка не се знае кой кого е изплашил.
Колкото до ужасяващите явления, ето една история за призраци, която може да се прочете в
Библията, в Книга на Йов, глава IV:
„И ето, към мен скришом долетя дума, и ухото ми улови нещо от нея. Всред размишления за
нощни видения, когато сън наляга човеците, мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
И дух премина над мене; космите ми настръхнаха. Той застана, но аз не разпознах образа му, само об-
лик беше пред очите ми; тихо веяние, и аз чувам глас: Човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист
ли е от своя Творец? Ето, Той и на слугите си не доверява и у Ангелите си съглежда недостатъци:
толкова повече у тези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-
скоро и от молец. Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш как ще изчезнат съвсем. Не
погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри. Викай, ако има кой да ти
отговаря". (Книга на Йова, IV, 12-21; V, 1)
В Оригинала се говори за разсипващи се въжета, които някои са помисляли за шатрени въжета;
всъщност това е отново споменаване на сребърната нишка.
Скришните думи, тихите веяния могат днес да бъдат записани на магнетофонна лента.
XIII
РЪЦЕТЕ НА ДУХОВНОТО ТЯЛО
Посредством възлагането на ръце благотворното излъчване на живия човек преминава от
неговото етерно тяло в етерното тяло на друг жив човек. Когато говорим за „живи", разбира се, не
правим никаква разлика между живите на земята и живите в скрития свят.
Един невъплътен може да възложи ръцете си над въплътен човек чрез посредничеството на
някой лечител; такъв е случаят на д-р Ланг и Джордж Чапмън, случай от първостепенно значение,
който ще разгледаме по-нататък.
Един невъплътен може да възложи ръце над друг невъплътен с намерението да излекува
духовното му тяло, запазило следи от болест или злополука. Такъв е случаят, представен в книгата
„Вестителите от другия свят": „Всички онези, които са обичали да помагат и са вършили алтруистични
33
„Не съжалявам за нищо“, а положението му на този свят беше изключително благоприятно и той бе получил всичко.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 65
дела, намират тук пълното си себеосъществяване. Нека отидем да видим онези, които се наричат
„лечителите", и които изцеряват посредством възлагане на ръце. Те се надвесват над пристигналите от
земята същества. Те им помагат в объркването им. Улесняват ги да се откъснат от земята. Те лекуват
изтерзаните им тела, измъчени и износени от живота, травматизирани от агонията... а понякога и от
кремацията."
За древните народи полагането на ръка върху главата на някого означавало, че му се предава по-
висша сила, дава му се свидетелство за привързаност и доверие. В народните събрания
ръководителите полагали ръка върху онези, на които се поверявала някаква обществена длъжност.
Бащата на семейство, който полагал ръка върху главата на дете в присъствие на съдиите, показвал на
всички по този начин, че го признава за свой син. Господарят правел същия жест, когато поверявал
задача на роба си и това означавало: „разчитам на твоята вярност".
Тази церемония е била позната на евреите: именно чрез възлагане на ръце Яков осиновил
двамата сина на Йосиф.
В началото на християнството тя се превърнала в основополагащо действие с най-различни цели:
благославяне, възкресение (в смисъла на завръщане на физическото тяло във физическия свят),
изцеление, изгонване на вселили се духове (често двете се постигат едновременно), предаване на
Светия Дух на нагърбилите се с проповедническа мисия.
Ето няколко примера, подбрани от Новия Завет: представят на Исус дечица, за да бъдат
благословени от него. Той ги поема и възлага ръце над тях. Яир се провиква: „Дъщеря ми току-що
умря; но дойди и възложи ръката Си на нея, и тя ще оживее." (Матея, IX, 18).
Исус вижда жена, прегърбена от осемнадесет години, повиква я, възлага ръка над нея и жената се
изправя. За да обясни чудотворството, той казва, че Сатаната е държал превита на две тази Авраамова
дъщеря. Сатаната, с други думи, общността на демонските сили, враждебни на Бога, враждебни на
хората, които те нападат в ума и в тялото им.
Известен ми е един подобен случай, станал в наши дни и в нашата страна. Една млада жена не
можела да движи едната си ръка. Завели я при терапевт-ясновидец, който забелязал зад нея един
обсебил я дух с лоши намерения. Той държал ръката неподвижна. Психотерапевтът властно изгонил
натрапника, освободил младата жена и недъгът й постепенно изчезнал.
При избирането на дяконите дванадесетте апостоли полагат ръце върху Стефан и другарите му.
Петър и Йоан възлагат ръце над самаритяни, които приемат по този начин Светия Дух. Павел пише на
Тимотей: „Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез
ръкополагането от презвитерите." (I послание към Тимотея, IV, 14) А във второто си послание той му
препоръчва да не възлага ръцете си твърде прибързано.
Обикновено апостолите и техните последователи възлагат ръце, когато кръщават, приемат във
вярата, поверяват духовна мисия; църквата е запазила тази церемония при кръщенетата, последното
миросване, конфирмацията и ръкополаганията.
Същевременно възлагането на ръце предполага в повечето случаи идея за изцеляване.
Благотворните трептения, които се излъчват от дланите на лечителя, проникват в етерното и във
физическото тяло на болния и тогава второто се възстановява посредством първото.
Христос и учениците му придават голямо значение на физическото здраве.34 За тях изцеляването
като завръщане към реда е една от формите на победата над злото. Те искат ние да сме здрави не само
духом, но и тялом!
Ако младото християнство беше само едно философско или нравствено учение като своя
съвременник - стоицизма, то нямаше да се разпространи така бързо и така трайно. То е познало
подобно разгръщане в пространството и времето именно защото се е вписало в телата, защото е
освобождавало и от физическите болки.
Изцеленията, извършени от Христос и от апостолите, не винаги са ставали чрез възлагане на
ръце. Изглежда че цялото им тяло е било заредено с това благотворно лъчение. Не само тялото, а и
дрехите, дори и сянката им. Тяхното духовно тяло зареждало физическото им тяло, което на свой ред
предавало целебната сила на робата и наметалото им.
Три разказа от Новия Завет ще илюстрират тези случаи на изцеление без възлагане на ръце, без
изрично желание на лечителя и без произнесена формула.
От 33 чудотворства на Христос 24 са изцеления. Последните му думи преди Възнесението са според Марко: „На болни
34
35
Тератология – наука, изучаваща аномалиите и изражданията у живите същества.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 67
В нашето така богато на чудотворства време такъв е например д-р Фриц, немски лекар, убит през
Първата световна война, който съвсем доскоро продължаваше да практикува посредством ръцете на
бразилеца Хосе Ариго.
В детството си Хосе чувал гласове, говорещи на чужди езици, и си мислел, също като всички
малки медиуми, че с всички хора е така. Когато пораснал, той бил избран от д-р Фриц и когато лекарят
се въплъщавал в него, той използвал за операциите си ножички за нокти, щипки за вежди или кух-
ненски ножове. С тези примитивни и нестерилни хирургически инструменти, и без всякаква
антисептика и упойка той човъркал в болни очи, тумори и рани, които после зараствали без
усложнения.
Но най-забележителният пример е този на д-р Ланг, който се въплъщава в Джордж Чапмън с
негово съгласие. Роден в Ексетър през 1852 г., д-р Уилям Ланг постъпил на осемнадесетгодишна
възраст в болницата „Уайтчапъл" в Лондон, получил през 1874 г. дипломата си за член на кралското
хирургическо дружество, шест години по-късно бил назначен за хирург в офталмологичното
отделение на болницата в Мидълсекс и през 1881 г. основал Британското дружество за офталмология.
Публикациите му по специалността са значителни и се ползват с авторитет и днес. Подобренията,
внесени от него в инструментите за хирургия на окото, са били широко оценени на времето, а някои от
тях се прилагат и в наши дни.
Този така изпълнен с труд и така полезен живот бил помрачен от огромна скръб: смъртта на сина
му Базил, също голям хирург, който често работел заедно с него по трудните случаи. Д-р Ланг не се
възстановил от удара; той заминал за Краунбъро в Съсекс и починал на 13 юли 1973 г.
През 1964 г. д-р Ланг разказал на журналиста Дж. Бърнард Хътън, когото спасил от пълна
слепота, как се е извършил големият му преход. Той бил посрещнат от Базил, първата си жена Сюзан и
втората - Изабел. Видял безжизненото си физическо тяло и чул звуци, които не успял да разпознае, но
не и човешки гласове. После потънал в сън без съновидения и тревоги. Тук може да се разпознае
поредицата от събития, единодушно посочвана от всички покойници, общуващи със земята,
независимо от тяхната религия, език или националност. Когато се събудил от този възстановителен
сън, Сюзан и Изабел го повели през областите на щастие в света на духовете; той със смайване открил
там градини, езера, планини... и болници, в които лекари-духове се грижели за травматизираните от
мъчителна агония покойници.
Тогава д-р Ланг поискал отново да започне работа: „ Медицината бе целият ми живот, бих искал
отново да използвам знанията и опита си, за да помагам на хората." „Ще трябва да се научите да
оперирате етерните тела" - му казал един от неговите колеги, който бил отишъл година по-рано на ни-
вото на духовете и бързо се бил преквалифицирал.
Тогава д-р Ланг се заел да изучава изкуството на етерната хирургия. Скоро той вече извършвал
операции върху духовни пациенти със същото усърдие и същия успех, както на земята. След известно
време обаче си казал, че там долу ще бъде много по-полезен, отколкото горе, където вече практи-
кували толкова много лекари и хирурзи. Той се доверил на колегите си, които му отговорили:
единственият начин да осъществите това ваше желание е да намерите медиум, чрез когото да можете
отново да се появите на земното ниво. Медиумът бил открит: това бил Джордж Чапмън, английски по-
жарникар от Ейлсбъри, който бил преди това чирак-механик в гараж, месар и войник в Кралските
въздушни сили. Сътрудничеството между доктор Ланг и Чапмън, който тогава бил тридесетгодишен,
започнало през 1951 г. и продължава и днес; Дж. Бърнард Хътън разказва историята му в „Той ни
лекува с ръцете си".
Хирургът от отвъдното обяснил на журналиста как действа: „Мога да видя етерното тяло, което
остава невидимо за вас, както и за повечето хора. В същото време мога да виждам и аурата, т. е.
отразена светлина, която е в постоянно движение и променя цвета си. Тази аура, която обгръща фи-
зическото тяло и се намира само на пет - шест сантиметра от него, се състои от оцветени трептения,
отразявани от телесните органи. Постоянните промени в цвета и движението се дължат на промени в
състоянието на органите. Всеки от тях, ако е здрав, се отразява в точно определена светлина. Ако е
болен, ако функционирането му е нарушено, отражението променя цвета си. Разбирате, че само като
погледна аурата на болния, получавам незабавна и цялостна информация за здравословното му
състояние. Това естествено ми помага да формулирам диагнозата си. Карам всички да легнат на
кушетката, говоря им, а после отделям съвсем леко етерното им тяло от физическото, по причините,
които ви изтъкнах по-горе. Дори в най-деликатните ситуации винаги успявам да създам атмосфера на
спокойствие, изчистена от емоционални напрежения, и едва когато болният е умствено и физически
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 68
отпуснат, в състоянието, в което е необходимо да бъде, за да получи лечението ми, започвам да
действам."
Тази спокойна атмосфера е съставена преди всичко от добросърдечност, топлота и алтруизъм.
Сам усетих всичко това, защото имах щастието да се срещна с доктор Ланг, когато Чапмън посети
Париж. Когато влизате в кабинета му, той се приближава към вас със здраво стиснати очи и ви пос-
реща с истинска сърдечност.
Когато временното вселяване, прието от медиума в името на хуманни цели, започне, се извършва
поразителен миметизъм. В момента, в който Чапмън приеме в себе си д-р Ланг, той внезапно остарява,
цялото му тяло се смалява, чертите му се вдълбават, той сякаш се снижава, гласът и поведението му
стават като тези на възрастен джентълмен от викторианската епоха.
Исках да поговоря с д-р Ланг за нещата от отвъдното, но той незабавно ми каза: „Легнете на тази
кушетка, млади човече!" Разбира се, за него, който в момента, в който пиша, е на сто двадесет и шест
години, аз съм един съвсем млад човек.
След като постави твърде точна диагноза на физическото ми тяло, като проведе ръцете си над
очите, синусите и сърцето ми, ние разговаряхме за Конан Дойл, с когото той се е познавал, за
Обществото за психични изследвания... и за Христос, който за него е бил лечител, медиум, срещнал
много затруднения, каквито би могъл да срещне и г-н Чапмън.
Това схващане за един напълно човешки Христос-чудотворец няма да изненада никого, ако
знаем, че д-р Ланг е починал, четейки „Животът на Исус" от Ренан.
- Д-р Ланг, вярвахте ли в живота след смъртта, докато бяхте жив?
- Да, винаги съм вярвал в съществуването на един невидим свят.
- А в това на етерното тяло?
- Моят приятел д-р Кенън ми бе говорил за него в последните години на живота ми, но аз изобщо
не му вярвах. Той дори искаше да ме лекува, като отдели духовното ми тяло от физическото. Впрочем,
именно с това се занимавам аз сега. Но скръбта ми бе много голяма и аз не исках повече да живея...
Съществуването вече не ме интересуваше, защото изгубих сина си и бях твърде стар, за да работя.
- А Бог, д-р Ланг?
- Някога рядко ходех на църква, но често мислех за Него... и се молех преди всяка операция.
Дори и днес никога не започвам лечебен сеанс, без да Му отдам възхвала. Той ми позволи да се върна
на земята. Ние всички Му принадлежим. Той лекува, а не аз.
„Лекува Бог, а не аз." Падре Пио казвал същото. Един болен, когото той изцелил на разстояние,
на четиридесет километра от „Сан Джовани Ротондо", дошъл да се хвърли в краката му в порив на
благодарност. Падре Пио бързо го вдигнал и възкликнал:
- Защо си дошъл дотук? Не усети ли във Фоджиа, че болестта ти е изчезнала? Не, не, не ми
благодари! Бог направи всичко.
По времето, когато е бил въплътен, Падре Пио се трудел от сутрин до вечер. Изглежда, че
откакто влязъл в отвъдния свят, който познавал и проявявал така добре, той не изгубил нищо от
ефикасността си. Също както в земните си дни този Божи човек продължава да се намира около онези,
които са болни или изкушени от отчаянието, продължава да се моли, да обича, да служи и да изцелява,
като че ли нищо не е станало.
Един петдесетинагодишен италианец, Антонио Баладино, бил от тридесет години с два
парализирани крака. Състоянието му се влошило и той бил приет в болницата „Сан Джовани
Ротондо". В четвъртък, 1 декември 1968 г., на зазоряване той бил разбуден от белобрад монах-
капуцин, който му наредил да стане и да тръгне без патерици. Той се подчинил и направил няколко
крачки заедно с капуцина, който след това му казал да се върне в леглото си, а после да отиде да се
помоли на гроба на Падре Пио, починал на 3 септември същата година. Малко по-късно същата сутрин
за почуда на болничния персонал и на останалите болни парализираният станал сам, за да присъства
на службата в болничния параклис.
На Бог, който му казал: „Хубаво, добри и верни слуго!... Влез в радостта на господаря си."
(Матея, XXV, 23), Падре Пио навярно е отвърнал: „Радостта? Още не! Господи, остави ме между
земята и небето, остави ме да продължа започнатото дело. Толкова много трябва да се върши там
долу!"
И Бог, който също като нас държи на нашата свобода, навярно е отвърнал: „Да бъде според
вярата ти! Класовете прегарят, а слугите са все тъй малобройни!"
XIV
СЕДЕМТЕ РАВНИЩА НА ТЕЛЕПАТИЯТА
Вече видяхме, че етерът е всеобхватност, която прониква във всичко съществуващо, също както
кръвта обгръща телесните клетки. Това всеобщо поле свързва едни с други всички същества от
естествения и свръхестествените светове; то наподобява океан, прекосяван от вълни на трептения.
Всяка от тези системи - атом, животно, човек или слънце - е магнитен център и зависи от всички
останали. Някои от вълните на трептения са видими и се наричат светлина. Други са невидими и се
наричат мисъл.
Измежду необходимите условия за упражняване на телепатията трябва отново да се посочат на
първо място любовта, приятелството, нежността. Намираме се в областта на вдъхновението и на
чувствата. Някои са надарени за това изкуство, също както други имат музикална дарба. Ако това
обаче е даровитост, трябва веднага да добавим, че талантът се развива чрез навика и практиката.
Явлението телепатия, донякъде потиснато у западноевропейците, които разполагат с други
средства за общуване, действа по забележителен начин, когато е спонтанно. Когато е експериментално
предизвикано, неговите достижения не надминават стадия на няколко символа, изрисувани на картите
на Зенер. Обикновено разстоянието е без значение. Затова пък лошите атмосферни условия като силен
вятър и буря могат да попречат на процеса, а периодите на пълнолуние видимо го улесняват.
Интересно е да се отбележи, че същото важи и за посланията от отвъдното.
Телепатията е всеобщ, синтетичен език без думи, който се нуждае от силен емоционален подтик,
за да се прояви: ние вече говорихме за връзката на любовта, но редом с нея съществува и също толкова
ефикасна мисловна връзка на омразата, изразяваща се например в проклятията и злотворните
заклинания.
За да се осъществи връзката, е необходимо съществуването на най-малко два мозъка, които могат
да не бъдат задължително човешки, нито пък въплътени, а понякога (в третия случай) мозъкът е само
един.
С други думи, телепатията действа на всички равнища на съзнанието:
- между две животни;
- между животно и човек, и обратното;
- между растение и човек, и обратното;
- между двама въплътени;
- между невъплътен и въплътен, и обратното;
- между двама невъплътени;
- между въплътен или невъплътен, и небесните сили.
XV
ОБСЕБВАНЕ И СИМБИОЗА
Човешкият ред постановява: място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си. Божият ред
постановява: тяло за всеки дух и всеки дух в тялото си, по-точно, физическо тяло за всеки дух и всеки
дух във физическото си тяло.
С други думи, всеки при себе си: моят дух в моето тяло, твоят - в твоето, неговият - в неговото.
За съжаление поради свободата, възцарила се във всички светове, този Божи ред понякога бива
нарушаван; случват се аномалии: вместо един дух в едно тяло, няколко духа спорят за едно тяло;
вместо твоят дух в твоето тяло, ето неговият дух в твоето тяло.
Тези аномалии, тези нарушения на законите на Реда се наричат „обсебвания".
Нека се опитаме да обясним техния механизъм. Някои възкръснали не се чувстват добре в
етерната си обвивка; неудобно им е в духовното им тяло... прекалено духовно за техния вкус. Те не
знаят как да си служат с него. Какво учудващо има в това? Още на нашето ниво децата трябва да се
учат да си служат с тялото си; това не им е инстинктивно дадено. Ще трябва един ден да се научим да
боравим с духовното тяло, също както сме се научили да си служим с физическото.
Тези новопристигнали, разочаровани от духовото си състояние, изпитват нужда да се съединят
със земни обитатели, за да възстановят в някаква степен жизнеността си. Те изпитват носталгия по
въплъщението и биха искали да заживеят отново на нашето ниво и да си възвърнат онова, което са из-
губили. Те разбират, че плътта им е безвъзвратно разрушена и копнеят за физическо тяло, чрез което
биха могли да живеят.
В търсене на осезателни и чувствени удоволствия те се опитват да обсебят някой въплътен, който
им е близък с нещо. Тогава могат да се случат явления като вселяване, свързване и симбиоза, които ще
наречем така, защото думата „обсебване" е прекалено силна и може да стресне някого. Обсебването
винаги предполага нещо дяволско, което обаче не е задължителна характеристика на това явление.
Под „вселяване" трябва да се разбира умственото обсебване. То започва със завладяване на
тилната част на главата, за да унищожи волята и да изключи съзнанието.
Под „свързване" и „симбиоза" трябва да се разбира процесът на единение между дух, който
поема инициативата за това, и повече или по-малко съгласен с връзката смъртен.
За нас „свързване" и „симбиоза" са синоними. „Свързване", дума, пълна със съгласни, просъсква
малко страшничко в ушите ни. „Симбиоза" е по-благозвучна и също толкова точна дума. Речникът
„Робер" я определя така: „Симбиоза - трайна и взаимоизгодна връзка между две или повече живи съ-
щества."
Достатъчно е да променим малко това прекрасно определение: „Симбиоза - трайна или
моментна, рядко изгодна връзка между две или повече същества, едните от които живеят на земята, а
другите - в света на духовете."
За цялостите, които желаят да се присъединят към нас, за да им служим за тяхно тяло, за да им
предоставим осезанията си, най-лесната плячка са децата. Ето защо те трябва да бъдат кръщавани
възможно най-рано, за да ги предпазва знакът на светото кръщение.
38
Виж в „Мъртвите“ дадоха признаци на живот“ разказа „Хулио от Тонкин“.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 77
безгръбначен човек. Тук би могло да се потърси обяснението на убийствата без мотив, при които
убиецът се провиква: „Не разбирам... не зная какво става. Като че ли някакъв глас ми нареди да убия."
В трите предходни случая лошите излъчвания се съчетават с нездрава наследственост.
Същевременно не бива да се допусне опит за оневиняване на този вид престъпници посредством
обяснение за обсебване от низшите области на астралното, което да замести позоваванията на
нещастното детство и на прогнилото, нездраво общество, източник на всяко зло. Вината на такива
хора е в това, че не са се опитали да прогонят чуждата сила, която направлявала чувствата им и
диктувала действията им. За да се стигне дотам, те преди това са подготвили почвата с дълга поредица
от съзнателно лоши избори. Отстъпвайки от злото, те сами са вързали ръцете си и обсебването се е
задълбочило.
За съжаление, ако съзнанието е твърде слабо, ако разумът е зле развит, индивидът не успява да се
противопостави. Ето един такъв случай: в предградията на голям швейцарски град станали множество
криминални пожари. Накрая подпалвачът бил арестуван. Това бил един младеж, санитар в психична
болница, от който никой не можел да се оплаче. По време на следствието майка му разказала, че някои
вечери синът й казвал, обхванат от необясним ужас: „Мамо, моля ти се, затвори ме тази нощ. Затвори
ме, те искат аз да изляза." Кой би могъл да се крие зад това зловещо „те"?
XVI
ВДЪХНОВЕНИЕ И СИМБИОЗА
Симбиозата между духовното същество и поета, музиканта, художника или философа, е
благотворна, ако невъплътеният и въплътеният предават радост, красота, нещо ново в съществуването,
ако откриват перспективи към безкрайността.
Понякога целостта се настанява у човек, лишен от всякаква дарба и от всякакви умения, и
започва да твори чрез неговата ръка. Тогава миньор като Огюстен Льосаж създава фрески, подобни на
египетските и достойни за тях със смисъла, чертите и цветовете си.
Друг път тя стимулира съществуващата дарба, изпраща неочаквано послание, поражда образи,
които заживяват свой живот.
Ето един характерен пример: през май 1941 г. в Санта Те-реза (Рио де Жанейро) Жан-Пиер
Шаблоз участвал като цигулар в концерт на струнен квартет. Когато се върнал у дома си, той още се
чувствал потопен в света на музикалните трептения и внезапно се поддал на непреодолимата нужда да
рисува. Той нямал в съзнанието си предварително определена тема или сюжет, а оставил ръката си да
се движи свободно.
„Скоро - пише той - на листа се появиха линии, ритми, графични прогресии, осеяни с няколко
акцента, които създадоха върху хартията нещо като магнитно поле, откъдето се появи малко по малко
странно и вълнуващо малко човешко същество.
Като съдействах покорно за материализирането на това явление, в момента, когато трябваше да
нарисувам главата, аз първо я скицирах наведена надолу. Ала скоро усетих незабавната необходимост
да я наклоня в другата посока. Когато главата бе насочена натам, накъдето трябваше, тя се появи за
няколко секунди, заредена с жив дух, младежка, почти детинска, тайнствена, далечна, замечтана, с лек
израз на страдание.
Оставаше ми само да дам име на това същество, дошло от отвъдното; кръстих го Себастиен. И
наистина, то приличаше на Свети Себастиен по смирения си вид на пленник, по екстаза и едва
загатнатата болка, изписани на лицето му. За разлика от Свети Себастиен (поне дотогава) то не бе
пронизано от стрели; затова не носеше ореола на въздигнатите в светци мъченици. Малко далечно
братовчедче на Свети Себастиен, то беше просто Себастиен."
Контактът с висши цялости, благотворната симбиоза може да обясни случаите с децата-гении,
без да трябва да прибягваме до тезата за превъплъщението и да тревожим малкия Моцарт. Милият
малък Моцарт, колко често дотичваше в края на моите сказки в дрехи от синьо кадифе, връзката на
кока си и дантелените маншети! Малкият Моцарт, ultima ratio на фанатиците на предишния живот!
„Нима - казваха ми те - младият музикант не е донесъл в своето съществуване през XVIII век
всички достижения от едно предходно съществуване? С какво можете да възразите на това?"
Аз отговарях: „Първо, аз вярвам в човешкия гений; второ, младият гений е бил обгърнат от
музиката, той е бил идеално обучен от баща си - забележителен композитор, чиято преждевременна
слава засенчила таланта му. Геният на Волфганг може да се обясни с обучението, с наследствеността,
39
„Де Гол", който замести предходните личности, е изключително популярен в момента. (Бел. авт.)
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 79
Ако разглеждам само онези, които са ми известни, то могат да са преброят пет различни
Христоса.
- Католически Христос, който не познава добре Библията, но говори многословно за Дева Мария
и непорочното й сърце;
- Протестантски Христос, който никога не говори за майка си, но постоянно цитира Светото
Писание, което познава твърде добре;
- Христос с ляв уклон, който ругае буржоата, порицава отчуждението на работническата класа и
оповестява залеза на капиталистическото общество;
- Спиритуалистки Христос, за когото учениците на Алан Кардек са най-скъпите му чеда;
- Интегристки40 Христос, който нарича Негово преосвещенство кардинал Льофевр „Скъпи мой
епископе" и който е изпълнен с гняв срещу папа Павел VI.
Тези винаги назидателни духове не са злонамерени; просто за да придадат повече тежест на
думите си, те се представят с известни и многоуважавани имена. Обикновено техните сантиментално-
сладникави послания са отчайващо банални. Те използват неопределени и помпозни думи, и не ни
съобщават нищо ново. И наистина, ние знаем, че „обратното на добрината е злината" и че „войната е
най-голямото зло". Господин дьо ла Палис диктува много.
Обратно, духовете, дошли от Христовите области, на драго сърце признават своето
несъвършенство. Случва им се да кажат: „Не зная." Те знаят повече от нас, но не знаят всичко.
Така Пиер Моние признава неосведомеността си за божественото равнище: „Каква е била целта
на сътворението? Това е тайнство, което още не ни е разкрито. Наистина очите ни се отвориха за
новото познание, но не за пълното свличане на булото: Бог продължава да бъде загадка за нас."
Те не познават Бог и всички негови намерения, нито бъдещето във всички негови подробности.
Християнските пратеници не са гадатели. Дори и да им е известно бъдещето ни, те не искат и не бива
да го предсказват. Ролан заплашва, че ще се оттегли, когато майка му го пита: „Какъв ще бъде
утрешният ми ден?"
Понякога диалогът между диктуващия и приемащия дух е твърде бурен. Разликата между
личностите се долавя много ясно при Ролан и майка му. Той се е нагърбил с нейното духовно
обучение и се дразни, когато напредъкът й е твърде бавен. Габриел Марсел е бил поразен от
явлението, което нарекъл „обратното управление".
„Писма на Кристофър" представят напълно противоположния случай. Майката Рут Тристрам
направлява и успокоява сина си, внезапно преминал в невидимия свят по време на корабокрушение
през II световна война. Рут Тристрам знаела за отвъдния свят повече от много духове.
И наистина, има невежи духове. Именно те са най-забързани да отговорят. Всичко е като на
земята: онези, които говорят, не знаят. Онези, които знаят, не говорят. Тези неграмотни духове правят
правописни грешки, същите, които са правили приживе. Тук правописната грешка е изключително
ценен белег за самоличност.
Някои духове например нареждат: „Веднага зарежете всичко и се преселете в еди-кой си град,
или еди-коя си страна!" Познавам някои жертви на тези духове-преселници.
Някои заплашват: „Ако не направите това, което ви казвам, ще ви сполетят големи нещастия!"
Други дават медицински съвети, които могат да ви изпратят при тях в най-кратък срок.
Трети предлагат финансови съвети, които са довели много наивници до фалит. „Всяка вечер се
съветвахме с покойния ми баща за управлението на завода ни. В резултат сме разорени."
Четвърти обичат да ласкаят: „Вашата групичка бе избрана, за да донесе светлина на света,
човечеството ще бъде спасено благодарение на вас."
Дух, който нарежда, заплашва, мами или ласкае, не е Христов дух. Сам той не е извършил
възраждането си, своята metanoia.
Съществуват дори и духове-материалисти, които могат да дойдат и да ви съобщят, че Бог не
съществува и че всичко е Нищо.
Обитаваните от призраците къщи често са тяхно деяние; но за да могат да покажат присъствието
си посредством чисто физически прояви, необходимо е участието на екстрасенс, осъзнаващ или не
способностите си на медиум. Обикновено този медиум е някое дете.
Наистина злотворните духове често изпитват удоволствие, като ни насърчават в грешките ни или
ни вдъхват други. Те се радват, когато ни уплашат, предсказвайки ни нещастия, например близката
40
Интегристката доктрина цели да запази целостта на дадена религия; у католиците тя отхвърля всяко развитие на
католическата вяра.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 80
смърт на обичан от нас човек. Не бива да се боим. Бог не им е разкрил нашето бъдеще. То е негова
тайна.
Но на отвъдната страна няма само измамници; много са и измамените, особено измежду наскоро
починалите. Те често биват заблудени: поради това, че притежават етерно тяло, субстанциално тяло, за
което никога не са били чували преди, поради това, че усещат в себе си обикновен живот, те си
въобразяват, че са се превъплътили на друга планета и предават тази идея на своите събеседници.
Обикновено много духове, копнеещи на всяка цена да се свържат със смъртните, пригаждат мненията
си към тези, които изповядва повикалата ги групичка.
Посланията от небесата са рядкост, почти всички идват от психосферата, много близка област, в
която се намират различните ни религиозни и философски общности, в която се забавят всички, които
са запазили носталгия по физическия живот.
Бог е скрил от нас света на духовете. Но за да не бъде материалистическият мрак непоносимо
плътен и тежък, той е позволил да ни озаряват някои светлинки.
Бог е скрил от нас света на духовете, ограничил е общуванията, за да не могат лошите хора да се
свързват с духове, по-лоши и от тях. Общуванията са опасни; автомобилът, самолетът, мотоциклетът
също са опасни. Общуванията, също като автомобила, самолета и мотоциклета, са полезни: те дават на
онези, които се съмняват - а всички ние все някога сме се усъмнявали - доказателство за невидимите
съществувания.
Общуванията подтикнаха множество хора към размишления върху духовните реалности; без тях
те никога не биха се замислили за това. Общуванията имат поне това преимущество, че поддържат тук
долу известна вяра. Ако не бяха те, немалка част от човечеството би пропаднала в материализма.
В нашата удивителна епоха общуванията идват отвсякъде, валят като дъжд: всички им се отдават
- извънземните, назидатели41, изричащи мрачни предупреждения; добрите кучета, които се готвят за
превъплъщение в човешки образ, в което рискуват да изгубят всичките си качества; винаги бъбривите
и обичащи да устройват шеги гномове; феите, които все още владеят четирите елемента, като феята
Мирет, властваща над изворите, която също е обхваната от главозамайването на писмото.
Стойността на общуванията се определя от стойността на невидимия пратеник и неговия земен
партньор. И двамата могат да бъдат много извисени, едновременно духовни и рационални; първият
може да бъде извисен, а вторият - среден; и двамата могат да бъдат принизени.
Кажи ми кой си и ще ти кажа кой се свързва с теб. Ако си доверчив, ще улавяш думите на
самозванците; ако си объркан - на клеветниците. Ако си горделив, към теб ще дотичат ласкателите.
Ако приемаш всички, то всеки ще може да дойде и да се настани у теб. Ако съзнанието ти не е
рационално, в него ще отекнат словата на смахнатите. Ако пропускаш да се молиш, към теб ще се
втурнат дяволските духове.
Но ако си чист, ти ще привлечеш лъчезарни и искрени духове, които ще ти дарят сила и ведрост.
За тях не се говори много - доброто не вдига шум около себе си. Те не са привлечени от кръвта и
плътта на смъртните, не се стремят да се въплътят, да се вмъкнат вътре в нас, да проникнат с взлом в
нашето укрепление.
Те уважават тялото ни също както уважават свободната ни воля.
Те много рядко използват транса, защото го смятат за заробване. Не ни принуждават към нищо,
но не се и оставят да бъдат принудени. Те никога не биха участвали в публични експерименти,42
никога не биха се съгласили да предизвикат прословутите измерими и осезаеми физически ефекти.
Те раздават даром своето лъчение и не понасят намесите им да бъдат измервани в пари.
Те не се интересуват нито от паричните ни дела, нито от имотните ни въпроси. Не ни говорят за
съкровища, лежащи под някой камък, или за златни монети, скрити зад ламперията. Не ни диктуват
печелившите номера от конната лотария. Не ни залъгват с фалшиви надежди.
Тези духове играят честна игра, те назовават истинското си име. Това не е някое прочуто име,
защото те никога не се представят за свети Августин, свети Франциск или Жана Д'Арк. Името, което
те посочват, никога не е сред тези, които крещят от масмедиите или енциклопедиите. Това е името на
майка, син, годеница. Винаги някой, когото сме познавали, винаги някой, когото сме обичали и който
ни е обичал, някой, който идва да говори с нас в усамотение и самовглъбяване, и който желае нашия
духовен успех.
41
Често шарлатани от другия свят се представят за извънземни. (Бел. авт.)
42
С изключение на американските духове, които без колебание участват в телевизионни предавания.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 81
Те не държат особено да напуснат своето небе, не държат да се върнат в местата на заточението
си. Невъзможно е да бъдат принудени да се снижат.
Ако не могат да предадат писмени послания, те ще изпратят знак или, още по-добре, ще дойдат в
съня ни, към края на нощта, „като повеи на зората". И ще изчезнат с настъпването на деня като
утринна роса. Ще са ни оставили смелостта, която ще ни е необходима за всекидневната ни борба,
правилното решение на проблемите ни и истина за храна на нашите размишления!
I
СЪНИЩА И СЪНОВИДЕНИЯ, ВИДЕНИЯ, ЕКСТАЗИ И ТРАНСОВЕ. МЕДИУМИ,
ДУХОВЕ И ЯВЛЕНИЯ
Онова, което ние наричаме пророчески сънища, видения, екстази, трансове, медиумни явления,
раздвоявания, левитации, лъчения, ясновидства, предсказания, четене на мисли, власт над стихиите и
над животните, чудотворни изцеления, изгонване на зли духове, въплъщавания, излизания от тялото,
се срещат на всяка страница от Новия Завет.
Ако те не се бяха случвали така редовно, древното християнство нямаше да се разрасне по
толкова неудържим начин.
След изчезването на божиите дарби църквите склерозират; и все пак се запазват по инерцията на
нещата, също като дърветата, изпразнени от всякакъв жизнен сок, които обаче остават прави още
дълго време.
Сънища и съновидения
Необходимо е от самото начало да се направи съвсем ясна разлика между съня и съновидението.
Сънят се създава от самите нас с помощта на стари или скорошни спомени; на утолени или
незадоволени желания; на мъчителни или приятни физиологични усещания. Сънят, потпури от
приключения, е несвързан филм, който започва тридесетина теми и не завършва нито една. Той е
предпочитаната област на подсъзнанието, премахването на всекидневния живот. Той не надхвърля
естественото ниво.
Обратно, съновидението ни е пратено. То ни свързва с висшите нива и именно поради това има
значение за живота ни. То е съсредоточено върху една тема и е изградено със забележителна
свързаност, като често служи за предупреждение. Съновидението идва от онази област на
свръхсъзнателното, за която никога не се говори. При пробуждането то е оставило в паметта такава
ясна и дълбока следа, че напълно обърканият човек се пита дали е изживял или е сънувал случилото
се. Нужно му е известно време, за да се върне отново в реалността и той винаги запазва носталгия по
този звезден час.
Пророческото съновидение, съновидението-послание (послание от онези, които не получават
послания) се явява призори, когато тялото вече не е пречка за него, тъй като крайниците му са добре
отпочинали и процесът на храносмилане е изцяло завършил. За да определи този начин на общуване,
изключително значим и изключително чист, тъй като е даден, а не предизвикан, Пиер намира един
чудесен израз: „Ние сме повеи на зората!"
Къде преминава границата между съновидението и видението? Каква е разликата между тези два
начина на възприемане на скритите неща? Съновидението идва по време на съня. Видението се явява в
будно състояние: така на о. Патмос Йоан е напълно в съзнание и записва онова, което вижда и чува.
В Стария Завет има множество примери за пророчески сънища: съновиденията на Фараон, на
Яков, на сина му Йосиф... Те са толкова многобройни, че за тях би могло да се напише отделна книга.
В Новия Завет само Евангелието на Матея ни разказва за шест важни съновидения: на Йосиф, на
влъхвите и на жената на Пилат,.
Първо съновидение на Йосиф: „Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария;
защото зачнатото в нея е от Светия дух." (Матей, I, 21)
Ако Йосиф бе отблъснал Мария, тя щеше да бъде обвинена в прелюбодеяние и бичувана до
смърт... а заедно с нея щеше да умре и детето, което тя носела.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 82
След известно време влъхвите също са „предупредени от Бога насъне." (Матей, II, 12)
Второ съновидение на Йосиф: „Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там,
докато ти река..."
(Матей, II, 13)
Трето съновидение: „Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха
ония, които искаха живота на детето." ( Матей, II, 20)
Четвъртото съновидение предупреждава Йосиф да не се установява в Юдея, където царува синът
на Ирод, и му препоръчва да се оттегли в галилейските страни. Тогава той остава в Назарет.
Съновидението на Клавдия Прокула, жената на Пилат. Обстоятелствата са известни: управителят
е попитал тълпата: „Кого искате да ви пусна? Варава ли, или Исуса, наречен Христос?" (Матей,
XXVII, 17). Той знаел, че го предават от завист. Докато седял на съдийския престол, жена му пратила
да му съобщят: „Не струвай нищо на тоя праведник; защото днес много пострадах насън поради Него."
(Матей, XXVII, 19)
Клавдия Прокула, която не знаела нищо по еврейските въпроси, е разбрала (накарали са я да
разбере), че Исус е невинен. Ако тя знаеше израза „божи човек", то би го употребила. Някой от другия
свят й е съобщил, че ще се извърши ужасно престъпление, което трябва на всяка цена да бъде пре -
дотвратено.
Тя била много пострадала. От какво е страдала - от разпъването на кръст? Или от бъдещата
немилост на мъжа си?
Забележително е, че след получаването на това съобщение Пилат също твърди, че Исус е свят!
„Аз съм невинен за кръвта на тоя праведник" (Матей, XXVII, 24) - казва той, като си измива ръцете,
смятайки, че така ще отклони предчувстваните от жена му бедствия.
Винаги е непредпазливо да се нападат божиите пратеници. Жана Д'Арк предупредила съдиите
си: „Вие сте в голяма опасност!"
47
Ксеногласия – говорене на чужд език.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 85
Колкото до явленията на Исус, те сами по себе си заслужават отделно проучване. Той се е явявал
не само на учениците си, но и на тълпа от петстотин души. През целия I век той се е явявал редовно и
често, така че може да се говори за две части на Новия Завет:
- първата, която разказва за земната му мисия: това са Евангелията;
- втората, която обхваща периода от Деянията на апостолите до Апокалипсиса: това е небесата
му мисия. От Божия свят все така живият Исус говори на хората, понякога пряко, но най-често
посредством вдъхновените от него.
II
РАЗДВОЯВАНЕ, ЛЕВИТАЦИЯ, СИЯНИЯ, ЧУДОТВОРСТВА, ЗНАМЕНИЯ И ЧУДЕСА.
ПРЕДСКАЗАНИЯ И ПРОРОЧЕСТВА
Предсказания и пророчества
Сбъднатото пророчество спомага много за вярата в света на невидимото, тъй като то придава
истинност на всичко, свързано с него. Физическото събитие е доказателство за реалността на
духовното събитие.
Ако пророкът е казал истината за неща, които можем да проверим тук долу, длъжни сме да
признаем, че той е казал истината и за нещата, които засега не можем да удостоверим, но за чиято
проверка ще разполагаме с цялото си време там горе.
Когато Исус се провиква:,, Дъщери ерусалимски, недейте плака за мене, но плачете за себе си и
за чадата си!" (Лука, XXIII, 28), той твърде ясно сочи, че именно следващото поколение ще познае
ужасите на обсадата.
48
В противен случай това би означавало смърт: раздвояване без възможно завръщане. (Бел. авт.)
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 86
Той е бил разпнат на 7 април 30 г., а римляните са нахлули в Ерусалим през април 70 г. Точно
четиридесет години делят пророчеството от неговото сбъдване. Четиридесет: числото на изпитанието
в очакване на великото изпитание.
Но има пророчества, чието осъществяване се простира в продължение на векове, като например
това, което са направили евреите сами за себе си: „Кръвта му да бъде на нас и на чадата ни." (Матей,
XXVII, 25) Непредпазливи слова, които обаче нито позволяват, нито оправдават двадесет века погро-
ми и антисемитски преследвания.
Една вдъхновена свише жена също направила пророчество за самата себе си, както била един ден
на гости при своя роднина: „И ето, отсега ще ме ублажават всичките родове!" (Лука, I, 48)
Ако има сбъднато предсказание, то е именно това. Ако е имало непредвидимо с нищо събитие, то
е било това: по времето на написването на Евангелията и на Посланията личността на Мария е още в
сянка и ще трябва да изтече много време, преди всички родове (поколения) да започнат да я славят
като блажена.
III
ЦЕЛИЯТ ОТВЪДЕН СВЯТ Е В ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА, XVI
I
19: „ИМАШЕ НЯКОЙ СИ БОГАТАШ, КОЙТО СЕ ОБЛИЧАШЕ В МОРАВО И ВИСОН, И
ВСЕКИ ДЕН СЕ ВЕСЕЛЕШЕ БЛЯСКАВО."
По всяка вероятност богаташът от Лука, XVI, който живее весело с петимата си братя, е същият
от Лука, XII. Да си спомним, че нивите му бяха родили много плод, и той се питаше какво да прави:
„Ирече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера
всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много
години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това,
което си приготвил, чие ще бъде?" (Евангелие от Лука, XII, 18-20)
Като много други хора, и богаташът от глава XVI на Лука се смятал безсмъртен на земята.
II
20: „ИМАШЕ И ЕДИН СИРОМАХ, НА ИМЕ ЛАЗАР, ПОКРИТ СЪС СТРУПЕИ, КОГОТО
ТУРЯХА ДА ЛЕЖИ ПРЕД ПОРТАТА МУ..."
Лазар е бил извън къщата на богаташа. Легнал е пред вратата му, проснал се е на прага му, а не
се е скрил в някой далечен бидонвил. Той наистина е бил твърде близо. Богатият не можел да
пренебрегне съществуването му, не можел да не го види.
Това, че беднякът е назован с името си, предполага, че Лазар е реален човек, а не алегорична
фигура. Героите на другите притчи не са назовани: това са сеяч, жена, търговец, цар, съдия, овчар;
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 90
рибари, слуги, девици...
Напълно възможно е Исус да е познавал приживе богаташа и Лазар, а погледът му, който
прекосявал световете, да ги е проследил в следсмъртната им орис: онези, които са били с отворени
очи, са видели небесата, чистилищата и бездните.
Възможно е той да е чул драматичния диалог между един пленник на Хадес и един наставник на
име Авраам. Обикновено се казва „притчата" за богаташа и за Лазар, и в първия ни абзац не
изменихме на този навик, но трябва да се отбележи, че разказът не се предшества от обичайната
формула: „И той им разказа следната притча". Може да се каже същото и по повод разказа за
самаритянина, който също притежава всички черти на истински случай.
Някои християни, а дори и някои божии служители, пред които цитирахме този разказ като
доказателство за незабавното възкресение в духовния свят, се провикнаха: „Да, но това е само една
притча!" Почти щяха да добавят: „Това е просто една басня!" А ако баснята е един напълно измислен
разказ, то притчата подплатява реалността също както ефирното тяло на хората, животните и
растенията подплатява физическото им тяло. Наистина съществува жизнена и екзистенциална връзка
между притчата и реалността.
III
21: „... КАТО ЖЕЛАЕШЕ ДА СЕ НАХРАНИ ОТ ПАДНАЛОТО ОТ ТРАПЕЗАТА НА
БОГАТАША; И КУЧЕТАТА ДОХОЖДАХА И ЛИЖЕХА РАНИТЕ МУ."
Богатият не оставял на Лазар дори трохите от своя излишък. Колкото до Лазар, опитвайки се да
се нахрани с огризки, той се принизявал до кучетата, които го приемали между тях. Като
допълнително унижение той станал спътник на тези презряни животни, които целият Изток счита за
нечисти. Само кучетата проявяват милост към него по своеобразен начин, като ближат раните му.
Реализмът на този детайл затвърждава още повече убеждението ни, че разказът е за нещо наистина
видяно.
IV
22: „ УМРЯ СИРОМАХЪТ; И АНГЕЛИТЕ ГО ЗАНЕСОХА В АВРААМОВОТО ЛОНО. УМРЯ И
БОГАТАШЪТ, И БЕ ПОГРЕБАН."
Богатият бил погребан, със сигурност най-тържествено. От това и от премълчаването на
противното може да се заключи, че Лазар е бил хвърлен в общ гроб. Лишаването от гроб, най-
голямото изпитание за един евреин, е върховата точка в един живот на мизерия и болести.
Изразът „Авраамово лоно" може да изненада съвременния читател. Всъщност тук е употребена
думата kolpos, която означава също „залив, лъкатушна извивка". В латинския текст на Свети Йероним
думата е sinus , която също така има този двойнствен смисъл. Ето защо има основания да се преведе:
„И ангелите го занесоха към Авраамовите брегове"
„АНГЕЛИТЕ ГО ЗАНЕСОХА..." Ангелите и подобните на тях покойници имат задължението да
посрещат душите на праведниците, които се издигат от земята. Тъй като обителите са многобройни,
всеки се присъединява към онова ангелско общество, което му съответства, тъй като всеки вярва в
своето небе. Също както един добър израилтянин бива приет в Авраамовото небе, обител на
праведниците от Стария Завет, един добър мюсюлманин отива в небето на Мохамед, един добър
будист - в небето на Буда. Вечният живот не е предназначен само за християните.
Лазар е приет в едно небе, което не е най-високото от небесата; но той ще може да се изкачи още
по-нагоре, неговото развитие ще продължи от светлинно ниво към светлинно ниво, или, по думите на
свети Павел, от слава към слава. Много Библии са превели „от слава към слава" с „все по-славен", но
това накърнява и разрушава смисъла.
Онзи, чието царство не е на този свят, бе казал също така: „Ще ви приготвя място, ще се върна и
ще ви взема със себе си... За да може там, където съм, онези, които си ми дал, също да са с мен."
А онзи, който говори така, не е в сън, а в съзнание и дела; той не е в очакване, а в осъщественото
обещание; той не е в бездната, а в неунищожимото; не в света на злите призра ци, а в този на ангелите.
Възкръсналият на третия ден обещава на своите едно подобно възкресение. Те ще бъдат с Някого, за
да извършат нещо. Те ще бъдат в онзи пълноценен живот, където Той иска да вземе своите със себе си.
Едни от последните му слова утвърждават именно незабавното възкресение. Дори да имахме
само тях, те щяха да бъдат достатъчни. Обещанието, които той дава на своя събрат в агонията, Той го е
дал на всички онези, които го признават: „ Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая." (Лука
XXIII, 43) Днес, а не след тлението на вековете.
52
Йов XVII, 13-16: „Ако очаквам Шеол за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината, ако съм викнал
към тлението, Баща си ми ти,- към червеите, Майка и сестра ми сте, то де е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата
ми? При вратите на Шеол ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта." Псалом LXXXVIII, 6-13: „Положил
си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места в бездните. Натегна на мене твоя гняв, и с всичките си вълни ти си ме притиснал.
Отдалечил си от мене познайниците ми; направил си ме гнусен на тях; затворен съм, и не мога да изляза. Окото ми чезне от
скръб; Господи, тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към теб ръцете си. На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или
умрелите ще станат и ще те хвалят? В гроба ли ще повествуват твоето милосердие, или в мястото на погибелта верността
ти? Ще се познаят ли в тъмнината чудесните ти дела, и правдата ти в земята на забреите? Но аз към тебе, Господи, извиках:
и на ранина молитвата ми ще те предвари."
Еклесиаст, IX, 4-6: „Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; понеже живо куче струва повече
от мъртъв лъв. Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже
споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, нито ще имат вече някога
дял в нещо що става под слънцето." (Бел. авт.)
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 95
Също така във Втора книга Макавейска, VII,9 се открива следното: „Ти, мъчителю, ни лишаваш
от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони."
Така след дълги премеждия понятието за вечния живот се появява като светлинка в най-новите
книги от Стария Завет. Същевременно дори и един вдъхновен свише пророк като Даниил го разполага
в края на всички времена, след възкресението от Последния ден, което е чисто еврейско схващане.
Между смъртта и далечното и всеобщо възкресение се намира „Шеол", място на безсъзнателност и
сън, което трудно може да се отличи от бездната.
Някои християни са запазили и до днес това еврейско схващане за безкрайния сън в очакване на
възкресението в Последния ден. За тях Бог и Христос са сами в своето небе-гробница.
Колкото и да е странно, има и християни, отричащи живота след смъртта. Те ще ни възразят с
думите на Матей, XXII, 32 и Марко, XII, 27: „ Той не е Бог на мъртвите, а на живите." Те цитират това
изречение, като го откъсват от контекста му и по този начин му придават обратен смисъл. Според тях
в него се казва: „Бог се грижи само за живите, мъртвите не го интересуват." Така те се доближават до
идеите на Еклесиаст, един библейски Сартър.
Когато се цитира: „Той не е Бог на мъртвите, а на живите" в подкрепа на идеите на Стария Завет,
това е пълно изопачаване на смисъла, тъй като изречението е взето от пасаж, посветен изцяло на
възкресението. Изкривяването на смисъла се получава и от това, че за цитиране се предпочитат Матей
и Марко, които и двамата са записали непълно тези важни думи на Христос. Те могат да бъдат открити
в цялостния им вид у Лука, XX, 38: „Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички
са живи."
Всички са живи: както въплътените, така и напусналите телесните си обвивки. Всички са живи,
дори и онези, които неправилно наричаме мъртви. Бог не е Бог на мъртвите, тъй като мъртви няма.
Няма смърт: тя съществува само като брод, а не като състояние; като преход, а не като постоянност.
Ако Бог се грижеше само за онази безкрайно малка част от настоящето човечество, наречена
„живите" (а вътре в нея - за миниатюрното малцинство, наречено християни!), то той не би бил Бог на
любовта, Всеобщ Отец.
Евангелието, благата вест, блажената новина е именно това: смъртта е преход, а не състояние.
Вечният живот, който Лазар е получил като свой дял, не чака тлението на вековете, за да започне да
царува.
XII
30: „А ТОЙ РЕЧЕ: НЕ, ОТЧЕ АВРААМЕ; НО АКО ОТИДЕ ПРИ ТЯХ НЯКОЙ ОТ МЪРТВИТЕ,
ЩЕ СЕ ПО-КАЯТ."
С други думи, едно послание, идещо от покойник, когото те са познавали, едно явление, което те
ще могат да доловят, било наяве или насън както става най-често, ще ги впечатлят много повече,
отколкото четенето на някой стар текст. Този аргумент има своята сила: колко пъти сме го чували!
XIII
31: „И ТОЙ МУ КАЗА: АКО НЕ СЛУШАТ МОИСЕЯ И ПРОРОЦИТЕ, ТО И ОТ МЪРТВИТЕ
ДА ВЪЗКРЪСНЕ НЯКОЙ, ПАК НЯМА ДА СЕ УБЕДЯТ."
Отговорът на патриарха, който е и отговорът на Христос, е от първостепенно значение. Авраам,
който преди малко е казал: „Небето u Хадес не могат да се докоснат, тъй като са разделени от огромна
бездна", не твърди, че общуването между небето и земята е невъзможно или забранено от Бога.
Той казва само: „Едно подобно общуване е ненужно, тъй като онези, за които то е
предназначено, са закоравели. Дори ако Бог извършеше чудо заради тях, те не биха били убедени.
Дори ако някой покойник се върнеше, за да ги призове да променят начина си на живот, те не биха го
послушали. Безразличието и неверието са толкова големи, че и най-удивителните явления не успяват
да убедят онези, които отказват да бъдат убедени."53
Петимата братя не искат да слушат за другия свят, който им додява. Защо едно явление би
успяло там, където Божието слово се е провалило? Явленията се изпращат само на чисти и
добронамерени хора. Дори най-красивите, най-истинските и най-възвишени послания няма да могат да
убедят онези, които самият Христос не е успял да убеди.
Без нито да настояваме, нито да насилваме текста, а само като се опирахме от една страна върху
многобройни пасажи от Новия Завет, а от друга - върху логическата дедукция и обикновеното
здравомислие, ние открихме в притчата за богаташа и Лазар следните твърдения:
53
Един съвременен философ бе казал, че ако на улицата му бъде извършено чудо, той няма да си направи труда да отиде да
го види.
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 96
I. Троичност на духовния свят:
а) Хадес или чистилище, или Свят на Духове.
б) Ад или геена, или пропаст.
в) Небеса или вечен олтар, или Дом на Отеца.
Всяко от тези места - състояния е множествено и се подразделя на многобройни обители: има
много отвъдни светове.
II. Съществуване на духовно тяло, позволяващо на покойниците да живеят, т. е. да чуват, да
познават и дори да страдат.
Богаташът страда в пламъци, защото още в този свят в него е пламтял гневът, горчивината и
амбицията са го изгаряли. Обкръжението ни в отвъдното съответства на нашето съзнание.
III. Необходимост да се дава сметка за онова, което сме вършили на този свят.
IV. Надживяване на съзнателната личност с нейните спомени, желания и чувства.
Всяка човешка личност е неповторима. И скоро всеки преценява сам себе си.
V. Изключителна възможност за контакти между невидимите светове и Земята: вдъхновения,
явления, послания.
VI. Роля на ангелите и на духовете, които приличат на тях при преминаването от този свят в
другия.
VII. Незабавно възкресение.
И наистина, основният момент в този основен разказ е възкресението на третия ден в духовния
свят.
Привържениците на възкресението в края на всички времена така добре са усетили това, че се
отървават от тази притча, като отъждествяват богаташа с еврейския народ, а Лазар - с християнския.
Те, които обикновено приемат всичко буквално, внезапно се понасят във вихъра на алегорията.
Тълкуването на Светото Писание се колебае между две крайности: „Всичко е в писмото" и
„Всичко е в духа".
„Всичко е в писмото": така например спасените са само 144 хиляди, нито повече, нито по-малко;
а това наистина не е много, съотнесено с милиардите хора, които са живели и ще живеят на земята.
„Всичко е в духа" е много удобно за премахване на обезпокоителните неща; на онова, което
противоречи на личното богословие, на което са държи повече, отколкото на Писанието; за
пренебрегване на онова, в което не може да се повярва поради липса на езотерични познания.
Ето няколко примера: ангелите съществуват само „в духа" - това са нашите добри мисли;
чудесата стават „в духа", т. е. в съзнанието на зрителите; мъртвите оживяват „в духа", т. е. в нашите
спомени; Христос е възкръснал „в духа", т. е. в духа на своите ученици от всички векове.
„Всичко е в духа" позволява да бъдат изпразнени думите и делата от тяхното обективно и
конкретно съдържание. Това е елегантна и сложна форма на съмнението. Това е върховната хитрост на
един скептицизъм, който не смее да се назове.
За да бъде плодотворен, един прочит на Светото Писание трябва да се прави на няколко нива,
като срещу всяка дума от пълното и уважавано слово се поставя духовно същество или предмет, които
съществуват независимо от нашето съзнание.
Плодотворният прочит на Библията трябва да се опира върху верен превод, който предава
правилно глаголните времена. Не бива да имаме доверие на онези, които поради своята неприязън към
схващането за незабавното възкресение превеждат Лука, XX, 36 по следния начин: „Те няма да могат
вече да умрат, понеже ще бъдат равни на ангелите", когато оригиналът е: „И не могат вече да умрат,
понеже са равни на ангелите."
IV
САДУКЕИТЕ (ОТ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА)
ТВЪРДЯТ, ЧЕ НЯМА ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ НИТО АНГЕЛИ, НИТО
ДУХОВЕ
Такива са реалностите, които под претекст за демитологизиране много бихме искали да
премахнем от Новия Завет. Проповедниците, които приемат този вид богословие, успяват да четат от
амвона разказа за ходенето по водата или за Преображението, без да споменат нито дума за
свръхестествените реалности, които те крият; а ако все пак го направят, те приписват всички тези
факти на смущението, наивността или лошата памет на учениците. Но всичко това е било казано преди
тях от Ренан, на много по-хубав език, с повече уважение и много носталгия.
54
Върховната наивност е в това да се смята, че всички хора от миналите векове са били наивници. (Бел. авт.)
Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев 100