Деян Пенчев

Християнската Кабала
Еврейското мистично учение Кабала добива популярност в Европа през
Средновековието, докато християнската Кабала се развива основно през Ренесанса.
Една от най-влиятелните ренесансови личности е философът Пико делла Мирандола
(1463–1494), който съгласува еврейската философия с християнството, еврейската
Кабала с християнската мъдрост, затова и от него започва направлението на
християнската Кабала.1
За сходствата между Мойсей и Христос е говорил още раннохристиянският автор
Лактанций (250–325)2, също така Реймонд Лулий (1232–1316) и Марсилио Фичино
(1433–1499), учител и приятел на Мирандола.3 В Новия завет също се казва, че самият
Христос, след възкресението си, тълкува на апостолите „от Мойсея и от всичките
пророци... писаното за Него във всичките писания“ (Лука 24:27). За Пико делла
Мирандола Кабала е една от науките, която може най-достоверно да докаже
божествеността на Христа и да тълкува думите и делата му. Тук ще разгледаме
някои основни положения на християнската Кабала за словото, светлината и Христос.
Словото е сътворило Преданието (устната Кабала), а чрез Преданието се е
появило Писанието (писмената Кабала). Затова Кабала не е просто писан текст, а е
преди всичко Божие откровение, изначално Божие слово, което разкрива Божиите
тайнства. То е толкова свещено, че се е съобщавало само на готовите ученици –
традиция, валидна и до днес. Така още от древността имаме в лицето на Кабала едно
езотерично учение, което според кабалистите води началото си от Мойсей.
Както Бог е вечен, така и Неговото Слово е вечно, затова и Кабала твърди, че
буквите на човешкото слово са изначално свещени и съдържат в себе си Божията
Мистерия, която човешкият дух може да познае. Затова една от основите в
кабалистичната наука е науката за буквите и числата – гематрията; в еврейския език
знаците на буквите съответстват и на числата. Поради свещеното си значение буквите
могат да образуват определени свещени думи и дори изречения.4 Затова и
християнската Кабала обръща внимание на Христовото слово, като казва, че то е
Божествено слово, със своя Божествена сила и смисъл. Чрез словата на Христос се
проявява Отец (Йоан 12:49,50), затова и Новия завет е една кабалистична книга,
написана по езотеричен начин и съдържаща кабалистични тайни.
Кабала е наука за свещените букви и числа, които са проявления на Твореца. Но
освен като букви и числа, в един онтологичен смисъл Божественото Начало (Ейн
Соф) излъчва от себе си десет свята, или нива на сътворението, които са
кабалистичните сефири, образуващи Дървото на Живота (Ец Хаим). Те са световете, в
които пребивават ангелите, духовете и хората. Дървото на Живота е израз на Божията
Благост, Любов и Мъдрост. Учителя Петър Дънов (1864–1944) казва: „Когато Господ
произнесъл за пръв път в света думата Любов, Той създал с това целия Космос,
образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити...

1
Вж. Пико делла Мирандола, Реч за достойнството на човека. ИК „Св. Иван Рилски“, С., 2005, с. 37.
2
Вж. Гочев, Н., Античният херметизъм. Изд. Сонм”, С., 1999, с. 43.
3
Вж. Корсети, Жан-Пол, История на езотеризма и окултните науки. Изд. „Мириам“, С., 1997, с. 167,
204.
4
Вж. повече при Даниел Цион, Кабала. С., 1942, с. 84-88, също и при Гершом Шолем, За Кабалата и
нейната символика. Изд. „Български художник“, С., 2005, с. 53-126.

1
Господ е произнесъл досега само 10 пъти думата Любов. И върху тези 10 думи
почива всичката философия на кабалистите с техните сефироти.“5
Еманацията на сефирите е равнозначна на сътворението на буквите, и то, от своя
страна, е проява на безкрайната Божествена Светлина – Ейн Соф Аур. Както
слънчевата светлина по време на изгрев прониква в тъмнината и пронизва битието като
го обхваща във всичките му форми и създания, така и Божията Светлина дава
първичния тласък на Сътворението (Битие 1:3), което образува света на формите. Така
от Ейн Соф Аур се появява Дървото на Живота, което разгръща като клони проявените
си светове, сефирите. Ейн Соф Аур е виделината на Божествения свят, от която
еманират идеите и формите на по-долните светове. От този най-висш свят,
кабалистично наречен Ацилут, който е светът на изначалната потенция на Живота,
произлиза и Адам Кадмон – Божественият, Първоначален, Космически човек.
Духовната наука казва, че той е с формата на човешкото тяло, или по-точно казано –
човешкото тяло е с неговата форма. Учителя казва: „Всички хора на Земята могат да
се съберат в един общ организъм. Този организъм наричат организмът на Големия
човек, на Великия човек, на Космическия човек, наречен Адам Кадмон, в когото нищо
не умира, но всичко се изменя. Той взима грижата за всички същества, които
съставляват неговия организъм.“6 Той е архетипът на първосъздадения човек Адам,
породен от най-чистата и фина духовна субстанция на светлината.7
Дървото на Живота и Адам Кадмон – това са все имена на макрокосмическия
Христос. „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът“, казва Той (Йоан 14:6); чрез Него
Бог е създал всички неща, казва Павел (Ефес. 3:9), а Учителя директно посочва, че
„Дървото на Живота – то е Христос“ и добавя, че: „Когато проникне във вас тази
велика мисъл за Христа – не отвлечена мисъл, че Христос стои от дясна страна на
Отца, но Христос – силата, която е проникнала цялата наша Земя, и когато тази
струя проникне във всички същества от малки до големи, тогава ще настъпи
спасението.“8
Един от големите християнски кабалисти Кристиан Кнор фон Розенрот (1636–
1689) също твърди, че за „Светлината, излъчвана от Безкрайния чрез някой канал в
първичния Адам, или Месията, и съединен с него, може да се приложи названието
Син.“9 Пико делла Мирандола, който пръв открито заговаря за християнизирането на
Кабала, казва че: „Никой еврейски кабалист не може да отрече, че името на Исуса,
ако го тълкуваме според принципите и методите на Кабала, означава следното: Бог,
син на Бога и Премъдрост на Отца – съединен чрез Третото Лице на Божеството,
което е огънят на най-пламенната любов, с човешката природа...“10
И Йоханес Ройхлин (1455–1522), и Джон Дий (1527–1608), и Хайнрих Кунрат
(1560–1605), и Кнор фон Розенрот, и другите християнски кабалисти са разглеждали
Светата Троица като положена на върха на Дървото на Живота, в първите три сефири.
Самият Исус Христос, като Богочовек, може да изразява и средната, шеста сефира –
Тиферет, Красотата, която е сърцето, хармонията и центърът на битието. Тя свързва
всички сефири и обединява и контролира техните проявления и сили. За нея
кабалистите казват: „Когато цветовете се преплитат ги наричат Тиферет.“11 Тя е

5
Сродните души, НБ, 01.01.1922.
6
С Дух и огън, НБ, 12.04.1925.
7
Вж. Гершом Шолем, За Кабалата и нейната символика. Изд. „Български художник“, С., 2005, с. 165.
8
Великден, НБ, 22.03.1915.
9
Цитат по Блаватска, Е., Разбулената Изида, т. 2, кн. 1. Изд. „Астрала“, С., 1995, с. 292.
10
Вж. Грийо дьо Живри, Древни и нови мъдреци. Изд. „Логос и Теома“, В., 1993, с. 133 и Жан-Пол
Корсети, История на езотеризма и окултните науки. Изд. „Мириам“, С., 1997, с. 213.
11
Шайа, Л., Универсалният смисъл на Кабала. Изд. „Логос“, В., 1999, с. 94.

2
„посредникът“, „Слънцето“, „Царят“, „Синът“.12 За нея Дайън Форчън (1890–
1946) казва: „Кетер, Космосът, източникът на цялото съществуване, се отразява в
Тиферет, който действа като трансформатор и разпределител на първичната
духовна енергия. Ние получаваме тази енергия непосредствено чрез слънчевите лъчи и
опосредствано чрез хлорофила на растенията, с чиято помощ те оползотворяват
слънчевата светлина и които ние поемаме най-напред като зеленчуци в храната си и
чрез тъканите на тревопасните животни.“13
„Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“, казва Христос (Йоан 14:6).
Тиферет е шестата сефира и може би неслучайно числото 6 се свързва със Соломоновия
знак, хексаграмата. Това е взаимовръзката между висшето и нисшето, между Духа и
материята, между вътрешното и външното, между мъжа и жената, това може да бъде и
символ на Богочовека, въплъщаващ в себе си човешката и Божествената природа. Това
е и символ на свободната воля, на избора нагоре или надолу. Като всемирна хармония,
обединяваща противоположностите, Тиферет означава Красота.
Християнската Кабала показва, че Кабала не е притежание само на еврейския
народ, а е наднародностна, отвъд народностните различия. Тя е общочовешка, така
както Христос и Новия завет не са притежание единствено на християнските народи и
Църквата, а на цялото човечество.

Литература

Блаватска, Елена. Разбулената Изида, т. 2, кн. 1. Изд. „Астрала“, С., 1995

Гочев, Николай. Античният херметизъм. Изд. Сонм”, С., 1999
Дънов, Учителя Петър. Сродните души, НБ, 01.01.1922.
Дънов, Учителя Петър. С Дух и огън, НБ, 12.04.1925.
Дънов, Учителя Петър. Великден, НБ, 22.03.1915.
Живри, Грийо дьо. Древни и нови мъдреци. Изд. „Логос и Теома“, В., 1993
Корсети, Жан-Пол. История на езотеризма и окултните науки. Изд. „Мириам“, С.,
1997
Мирандола, Пико делла. Реч за достойнството на човека. ИК „Св. Иван Рилски“, С.,
2005
Форчън, Дайън. Мистичната Кабала. Изд. „Аратрон“, С., 1996
Цион, Даниел. Кабала. С., 1942
Шайа, Лео. Универсалният смисъл на Кабала. Изд. „Логос“, В., 1999
Шолем, Гершом. За Кабалата и нейната символика. Изд. „Български художник“, С.,
2005

2012

12
Пак там, с. 95, 98.
13
Форчън, Д., Мистичната Кабала. Изд. „Аратрон“, С., 1996, с. 202.