Книга на знаците

Рудолф Кох

493 символа, използвани от античността до средновековието, събрани, начертани и

обяснени от Рудолф Кох

Тази необикновена колекция на праисторически, раннохристиянски и средновековни

символи е един от най-плодотворните източници на графични и декоративни идеи, достъпни днес.
Тя е и нагледна история на развитието на писмената комуникация, която предлага един особен
поглед към психологията и душевността на нашите предци.
Книга на знаците съдържа 493 класифицирани и документирани илюстрации събрани,
начертани и обяснени от знаменития типограф Рудолф Кох. Разделени в 14 категории, те
включват:
• Общи знаци
• Кръстът
• Монограми на Христос
• Християнски символи
• Монограми на средновековни църкви
• Четирите елемента
• Астрономически знаци
• Астрологични знаци
• Ботанически знаци
• Химически знаци
• Фамилни знаци
• Руни

За интересуващите се от печатарското изкуство може би ще бъде интересно да узнаят, че

Рудолф Кох е човек със забележителен принос за развитието на графичните изкуства в Германия,
спечелил си слава на дизайнер на шрифтове, на калиграф, художник и майстор на подвързии.
Този превод на неговата „Книга на знаците" съдържа 493 символа, използвани от древността
до Средновековието, които са събрани от Кох и неговите приятели от гравюри, надписи и
манускрипти. Сред тях са византийските монограми, кръстовете, свещените инициали, знаците на
четирите елемента, ботаническите, астрологическите и химическите знаци. Те са начертани и
обяснени от Рудолф Кох и гравирани върху дърво от Фриц Кредел.
Както ще забележат читателите, знаците в съвременния си вид притежават освен символика
и визуална красота.
А. Саймънс
 Бележка на преводача
Книгата излиза за пръв път през 1930 г. в Лондон, ето защо читателят трябва да има предвид,
че уточненията в текста от типа на „наши дни", „в наше време", „днес", „сега" и т.н. се отнасят за
времето на написване на книгата, т. е. началото на века. По същата причина се забелязва и
несъответствие между същността на използваните в книгата термини като знак, символ, форма и
т.н. и съвременното значение, което се влага в понятията със същите имена. Целта при превода бе
да се запази неповторимият стил на автора и специфичната атмосфера, която създава неговия
текст.

1. Общи знаци

Точката е знакът, от който водят началото си всички останали знаци, тя присъства в най-
дълбоката им същност. Затова най-старите масонски ложи са използвали точката като символ,
изразяващ тайното естество на тяхната организация.

Вертикалната линия представя Божието единство, или, най-общо, Божествената същност. Тя

символизира и мощта, спускаща се над човечеството от небесата, а в обратна посока, човешкия
стремеж към възвишеното.

Хоризонталната линия изобразява Земята, върху която животът тече равно и непроменливо и
всичко се движи в една и съща плоскост.

Ъгълът символизира срещата на небесното и земното начало. Тъй като нямат нищо общо, те
се срещат, но не се кръстосват. Знакът изразява взаимността между Бог и света. В
средновековните масонски ложи ъгълът е знак за Справедливост и Почтеност.

В кръста Бог и Земята са съчетани и са в

хармония. От двете прости линии е образуван
Всевиждащото Божие око,
завършен знак. Кръстът е много по-стар от всички
откровението: “Рече Бог: Да бъде светлина.
останали знаци и е откриван навсякъде, като
И биде светлина.”
находките са от дълбока древност, далеч преди
появата на християнството

Кръгът без начало и без край е също знак на Пасивното женско начало, стихията,
Бога, или на вечността, и за разлика от следващия която е в основата на всичко. “И Бог отдели
знак е символ и на спящото Божие око водата, що беше под твърдта, от водата над
 твърдта”.

Активното мъжко начало, което идва от висините; действеното във времето начало. “И
отдели Бог светлината от тъмнината”.

Когато мъжкото начало прониква в женското, произлиза сътворение, защото всичко,

принадлежащо към живия свят, е плод на сливането на мъжкото и женското. В Древния изток, а
също и в ранната митология на северните народи, това е знакът на Слънцето.

Триъгълникът е древна египетска емблема на божественото, а също и питагорейски символ

на мъдростта. В християнството той се разглежда като знак на триединния Бог. Това е и още един
символ на женското начало, здраво стъпило на земята и свързано със земните неща, но при това,
стремящо се нагоре, към възвишеното. В това схващане женското е винаги земно, светско.

Триъгълникът, застанал на върха си, е мъжкото начало. По природа небесно, духовно, то

винаги се стреми към истината.

Сега двата знака започват да се движат един към друг и когато върховете им се докоснат, те
образуват една нова фигура, съвсем различна на външен вид, без никоя от оригиналните фигури да
е нарушена или увредена по някакъв начин.

Когато обаче те преминат една през друга, природата им е изцяло променена, дори, както
изглежда, напълно заличена. Оформя се сложна и напълно симетрична фигура с изненадващо
нови части и взаимовръзки между тях, в който шест отчетливи малки триъгълника са групирани
около един голям централен шестоъгълник. Появила се е една красива звезда, въпреки че когато я
разгледаме внимателно, ще забележим, че двата триъгълника от които е съставена, са запазили
своята индивидуалност. Също като съвършен брак между мъж и жена.

Продължаваме движението на триъгълниците още една стъпка нататък, така че те се

разделят отново, като оформят ромб, застанал върху единия си връх. Триъгълниците имат обща
основа, но върховете им не сочат един към друг както преди, а навън. Фигурата е простата сума на
двата триъгълника, които лежат един до друг, без съвпадат. Това е и знакът на четиримата
евангелисти.
 Квадратът е емблемата на света и
природата. Ясно различим от триъгълника, той
е християнският символ на светското.
Квадратът символизира числото четири, като по
този начин придобива и други значения:
четирите природни стихии, четирите посоки на
света, четиримата евангелисти, четирите реки
на рая
Coxa, или вилка, е средновековният
символ на Св. Троица, а също и
питагорейската емблема на живота,
представен като издигащ се нагоре път,
разклоняван; се в две посоки към Доброто
и Злото. Този древен знак по всяка
вероятност е свързан със следващия

Три триъгълника се докосват в една Това е една стара емблема на слънцето с

точка, за да оформят нова фигура. За този три лъча. Линиите в края на лъчите
древен знак се знае само, че символизира символизират небесния свод
божествената същност.

Пентаграма, или петолъчна звезда, начертана с непрекъсната линия, с едно движение на

ръката. Този знак, както и много други, описани тук, е създаден от предисторическите хора и
сигурно е много по-стар от буквите. Знаците от този вид са най-древните свидетелства, които
притежаваме. В различните периоди От човешката история, пентаграмата е имала различни
значения. Питагорейците са я наричали пенталфа, а келтските жреци “стъпалото на вещицата”. Тя
е също и Соломоновия печат, познат през средновековието като “дяволският кръст”. Пентаграмата
представя и петте чувства, както и мъжкото и женското първоначало, чрез петте си върха. За
друидите тя е символизирала бог, а за евреите - Мойсеевото петокнижие. Широко разпространено
е било вярването, че знакът предпазва от демони, и по аналогия се е превърнал в символ на
безопасността. Вярвало се е също, че пентаграмата е символ на щастливото завръщане у дома, ето
защо тя се е ползвала като талисман или магически амулет още в древния Вавилон.

Октограм, или осемлъчна звезда, начертана с непрекъсната линия. За този знак не е известно
никакво обяснение.

Вилка. Този знак, който вече разгледахме, има още едно значение, а именно душа, изпълнена
с очакване, човек с протегнати нагоре ръце, отправил взор към небесата.

Същият знак, обърнат, изобразява Божията милост, която се спуска от небесата и се

разпростира над света отдолу.
 Двата знака се приближават един към друг и образуват нова фигура. С допирането си те
затварят пространството помежду си.

Те продължават да се пресичат и зъбците на вилката се появяват отново във фигурата.

Пресичането е завършено, и резултатът е още една шестлъчна звезда. Двата знака, които бяха
толкова решителни в стремежа си да се обединят, са напълно абсорбирани от новата фигура, която
излъчва сила във всички посоки от една централна точка и която, въпреки че самата е неподвижна,
поражда движение навсякъде около себе си.

Последните пет знака изобразяваха участта на човешката душа, а следващите пет

символизират природата на човешкия интелект.

Трите линии, независимо дали са хоризонтални или отвесни, дали са заедно или
самостоятелни, не постигат нищо, идвайки от нищото и завръщайки се в нищото, от което са се
появили. Само съзидателният интелект ограничава известно пространство и оформя ясна фигура,
като трите безтелесни линии се превръщат в реален обект, чийто символ е триъгълникът. Когато
интелектът е разстроен, фигурата отново се разпада, а линиите се завръщат в нищото, като се
прерязват взаимно в общата дезинтеграция.
Следващата поредица от знаци илюстрира превратностите на семейния живот.
 Порядък. Квадратът е знак на реда. Помества се съвършено в подобна фигура, а това е
основен принцип за всяко нещо, с което се обграждаме.

Това е унищожение, или безпорядък, при който съгласуваността изчезва и объркване заменя
хармонията.

Трицепсът, древен нордически символ, е знак на божествената мощ. Когато проследяваме

линията му, която започва от връх и се завръща обратно до връх, ние осъзнаваме значението на
думите:
“Божията воля, спускайки се над света, преминава над Земята и отново се завръща във
висините.”
 2. Кръстът
Латинският кръст, Crux ordina- ria, в
ранните времена наричан “Божият знак”, най-
въздигнатата емблема на християнската вяра,
знакът на всички знаци. Огромен брой символи
в западния свят се основават на формата или
поне на част от формата на кръста, независимо
дали са императорски монограми, масонски
знаци, фамилни емблеми, химически символи
или търговски марки.
Кръстът на св. Петър. Според легендата
св. Петър е умрял на един обърнат кръст.
Кръстът на св. Андрей, върху който
светецът е намерил мъченическата си смърт.
Наричан още Crux decussata заради приликата
си с римската цифра X, както и “граничен
римски кръст”, за- щото римляните са
използвали бариери с такава форма.
Кръстът на св. Антоний, египетски кръст
или Crux commissa. Наричан е още и “тау кръст
, от гръцката буква Т, тау. Св. Франциск се е
подписвал с този знак
 3. Монограмът на Христос

Гносгическият монограм на Слънцето. Двойният кръст също е много стар

Линиите в края на лъчите символизират християнски символ. Той е съставен от кръст и
небесния свод от гръцката буква “X”.

Христов монограм, съставен от “Ги Едно древно езическо слънчево колело,

гръцко “X”. интерпретирано от християните като Христов
монограм. “I” = Иисус, “X” = Христос.

Двойният кръст, поместен в кръг. По-нататъшното развитие на знака, с

втори кръг. Външният може да бъде
интерпретиран като знак на завършеността, а
вътрешният кръг като знак на Вечността

Монограмът на Иисус — първите три букви на името Иисус изписано на гръцки. По-късно
„Н“ е била смятана за латинска буква и значението, приписвано на знака станало: “In Нос Signo”,
т.е. “В този знак”. Той може да означава също: “Jesus Hominum Salvator”, т.е. “Иисус, Спасител на
човеците”. Често срещана в Германия интерпретация е: “Jesus Heil und Gelig- macher”, или “Иисус,
Спасител и Избавител”.

Най-разпространеният и най- известен Христов монограм. Вероятно произлиза от древно

източно изображение на изгряващото слънце, в което — по начин, който ни изглежда странен -
дискът на слънцето е изобразен над кръст, символизиращ слънчевите лъчи.

От него в по-късно време е произлязъл този знак:

 Тясно свързан с него е кръстът с дръжка:

Така нареченото “огледало на Венера”, символът на Венера, който също е свързан с един
стар

източен символ на Слънцето, който изглежда така:

Според легендата Христовият монограм

се явил в съня на император Константин Велики и се чул глас, който казал: “С този знак ще
побеждаваш . Императорът украсил бойното си знаме, наречено Laparum, с монограма. Той се
състои от двете начални букви на името Христос: X и “Р”. Знакът се нарича и “Signum Dei” и е
възможно като християнски символ да е по-стар от кръста.

Това е една често срещана форма на Христовия монограм, в която Р е опростено и изглежда
като кука, а на мястото на “X” имаме кръст.

Един знак, който вече срещнахме като октограм, тук се разглежда като четири кръстосани
 букви X • Той представлява прикрит Христов монограм.

Два знака, широко използвани в Християнската църква от ранни времена — Алфа и Омега,
по стиха в Откровението на св. Йоан, където се казва: “Аз съм Алфа и Омега”. Буквите често са
изобразявани с кръст, излизащ от тях. На следващата илюстрация формата на Омега е променена:

витие на Христовия монограм.

Понякога се спори дали розетката в това Изображението на риба е знак, използван

изображение има някакво специално значение.
В една от теориите се твърди, че омегата под
розата трябва да се чете като “S” и че знакът
означава Rosa Rosarum, едно от имената, с
които е известна Лева Мария. В такъв случай
още от първите дни на християнството.
Буквите на думата “риба” на гръцки език
(1X0YZ) са началните букви на пет гръцки
думи, означаващи “Иисус Христос, Син Божи,
Спасител”.
 значението на розата също става ясно.

Тук Христовият монограм е свързан с гръцката дума за риба.

Този знак се появява като печат върху нафората за причастие и означава: “Иисус Христос,
Спасител”.

Следващият знак е взет от мозайка в римските катакомби. Всъщност това са три Христови
монограма с различни размери, наложени един върху друг.

4. Други християнски знаци

 В някои от тях Христовият монограм е комбиниран с триъгълник, знакът на Бог-Отец. В
последния знак трите кръга представят трите единства, всяко от които е независимо и
завършено.
Едва ли е възможен детайлен анализ на всеки от знаците.

Следващият знак е един прост символ на Троицата и разбирането му не представлява

трудност за съвременния ум.

В тази фигура трите лица на Троицата са представени с възможно най-простите символи.

Монограм във форма на кръст, съставен от гръцките думи „светлина“ и „живот“.

На гръцки: МНТЕРА ʘEY, тук съкратено на МНР ʘY. Лините над този монограм са знак за
святост, както традиционния символ - ореола.

Едно очарователно тълкувание на този знак, наричан понякога “котвения кръст”, гласи: Това
е Христос, символизиран от кръста, роден от Мария, символизирана от лунния полумесец.
 Свещникът със седем свещи е символ на Стария завет.

Това е друг древен знак на Светата Троица. Всеки от кръговете има собствен център и затова
е завършен сам по себе си, като в същото време една голяма част от него е споделена с другите
кръгове. Само едно малко пространство в центъра е покрито едновременно и от трите кръга, и
това е истинското сърце на фигурата.

Символът на Вярата търпеливо очакване на спасението, идващо отгоре.

Символът на Вселената. Тъмният център съгласно древната представа за света, е сферата на

земята и водата, заобиколени от вътрешния кръг на въздушния океан и външния кръг на емпирея,
небесната твърд.

Два знака, използвани за прогонване на злите духове. И за двата знака, както и за

пентаграмата и октограма, си струва да се отбележи, че изискват известно умение и един несръчен
човек не би могъл да ги начертае.
 Това е опростено представяне на Земята. Според тази старинна концепция Земята е
разделена точно по този начин. В средата е Йерусалим, мястото, където дойде спасението на
човечеството. Горната част на сферата е Азия. Вертикалната линия символизира Средиземно море,
вляво и вдясно от което лежат съответно Африка и Европа. В раннохристиянското изкуство Бог е
изобразяван с тази сфера в ръка. В по-късни времена тя е променена на топка с кръст върху нея:

Още един знак, също изобразяващ света, който може би, принадлежи към същата категория.
Той е направен на основата на квадрата и позволява различни тълкувания.

5. Монограмът
Монограмът е знак, който се състои от букви, преплетени една с друга. Латинските унциални
букви, от които е произлязла съвременната писменост, са знаци с изключителна възвишеност и
простота.

Ние, общо взето, сме толкова свикнали със звуците, свързани с изображението на тези букви,
че се изискват известни усилия да забравим за звуковата им стойност и да ги разглеждаме
единствено като символи.

Същото се отнася и до арабските цифри. Те, разбира се, произлизат от абсолютно

противоположната част на света, но знаковият им характер ни е не по-малко познат.

Монограмът играе важна роля в света на знаците. Гърците са неговите откриватели и той
достига върховете на своята слава по време на византийския период. Понякога монограмите
трудно се поддават на интерпретация, тъй като буквите им често са замаскирани, поставени в
обратен ред, или начертани само отчасти така, че често е необходимо голямо умение да се
разгадаят имената, скрити в тях.
 В много византийски монограми откриваме окончанието за родителен падеж OV.
Документите от този период са завършвали с името на автора, поставено в родителен падеж и
монограмът е представлявал краят на документа.

Един монограм оформен с християнския „тау“-кръст.

Друг монограм, издаващ християнско влияние. В него откриваме голяма прилика с

Христовия монограм, показан по-горе.
В този монограм също се забелязва влиянието на християнската религия.
 Два монограма на Отон Велики, от които първият има връзка с неговото име.

Византийските монограми са най-добрият пример за композиция, изградена от букви, и

конструкцията им е свидетелство за голямо майсторство и задълбочена мисъл. Тази глава
завършва с красивия византийски императорски монограм, чийто смисъл за съжаление не е
 разтълкуван.

6. Масонски знаци
Това са знаците, с които зидарите през Средновековието са отбелязвали своята завършена
работа. Могат да се видят гравирани върху много германски катедрали и други средновековни
сгради.
Масонските (зидарските) ложи са били влиятелни гилдии на зидари и каменоделци, като за
най-важна от тях се е смятала масонската ложа от Страсбург, която е имала авторитет и влияние
сред всички останали ложи в германско говорещите страни. Членовете на гилдиите били тясно
свързани чрез своята професия. Първоначално масонските ложи били изцяло контролирани от
Църквата, но скоро се отърсили от влиянието на религията. За дълго време обаче те оставали
сдружения на хора, забележителни със своята принципност и строго придържане към църковните
норми.
При завършване на обучението му калфата бил удостояван от майстора със специален знак, в
който се съдържала фигура на ложата майка, различна за всяка масонска ложа. Тези фигури са
базирани на няколко основни знака триъгълник, квадрат, трилистник и четирилистник. От тези
знаци можем с точност да определим откъде е бил пътуващият зидар, работил на определена
сграда.
Безчестното поведение водело до лишаване на зидаря от неговия знак и до изключването му
от ложата. Първото задължение на калфата при пристигането му при нов майстор по време на
неговите пътувания било да построи знака на своята ложа майка пред събраните си колеги, и след
това да го обясни символично. Майсторите зидари имали право да включат в собствения си знак
изображение на щит.
Шест романски масонски знака, забележителни с красивата си яснота и простота на формата.
За съвременното ни светоусещане те изглеждат типични за бурната епоха, която ги е създала.

Най-често срещаните масонски знаци са тези върху готическите сгради, които още
съществуват. Те нерядко се намират в голямо изобилие и свидетелстват за находчивост и
техническа сръчност. Следващите две страници са илюстрирани с такива примери.
 Тази глава завършва със знак, съставен от други осем знака, който е взет от един
френски календар. По всяка вероятност той изобразява осемте посоки на небесната сфера, а
цялото образува циферблат на компас.

7. Четирите елемента

Тълкуванията са почерпани от средновековната мистика, в която четирите елемента имат

важно място.
За четирите елемента съществуват и символи във формата на кръг:
 Въпреки че от знаците на предходната страница първите два са ясни — огънят, хвърлящ
пламъци нагоре към небето, и водата, потъваща надолу в земята, интерпретацията на кръговите
знаци изглежда по-логична за съвременния ум.

8. Астрономически знаци

Символите на планетите са сред най-често използваните. Те заемат важно място в

астрономията, на която и дължат произхода си. Повечето от тях са съставени от кръстове, както
и от знаците на елементите и символите на Слънцето и Луната, които означават съответно
активност и пасивност.
Останалите символи на планети имат по-късен произход и са плод на различни асоциации и
идеи.

Знакът на Веста представлява олтар с жертвен огън върху него. Нептун е представен от
тризъбец.
Знаците на зодиака се отъждествяват със съзвездията и датират, както и знаците на
планетите, от древността. Те са едни и същи при всички народи.
Докато следва пътя си по небесната твърд от неподвижни звезди, Слънцето пресича
зодиакалните съзвездия. Всеки месец е наречен на съзвездието, в което се намира слънцето по
това време. Положението на съзвездията се променя постепенно е всяка календарна година така,
че в наши дни началото на месеца вече не съвпада с навлизането на Слънцето в ново съзвездие.
Приблизително първите две трети от месеца принадлежат на предходното съзвездие и само в
последната трета от месеца концепцията е все още валидна.
Водолей е представен от вълни, Овен от рога, Телец от бича глава, Близнаци от две
паралелни линии. Първоначално знакът на Рака представлявал два рака, обърнати един срещу
друг. В знаците за Лъв и Козирог очертанията смътно напомнят самите животни; знакът на Девата
е всъщност монограм на Дева Мария. Везните са представени с рамото на една везна, Скорпионът
може да бъде разпознат по жилото, а Стрелецът – по стрелата.

Не е трудно да се разбере символиката на тези знаци, илюстриращи зараждането и

умирането на живота или запазването му зад стените на дома от студа и снега.
 9. Астрологически знаци
Тези знаци се използват за съставянето на хороскопи, в които планетите и знаците на зодиака
се намират в пряка връзка Изчисляването на хороскопа зависи освен от многото други условия и
от положението на планетите една спрямо друга. Планетите могат да се намират една спрямо
друга в аспект на:
 Не е необходимо да навлизаме в детайлите на астрологията и съставянето на хороскопи.
Интересуват ни единствено знаците, които имат съществен принос за запазване на тайните на тази
окултна наука. Знаците обаче имат и практическо значение, тъй като представят един кратък начин
за изразяване на определени идеи. Колко е важно това практическо значение, се вижда в
математиката. Дори и за най-простото изчисление използваме знаци, които не даваме тук, просто
защото са познати на всички, но които би трябвало да споменем заедно с разгледаните в тази
глава, защото те са взаимно свързани.
 10. Ботанически знаци

11. Химически знаци

Това са знаци от старата химическа система, които са същевременно и философски знаци за:
 Сред голямото разнообразие на знаци, използвани в ранните дни на химията, има много,
които се отличават с особената си красота. Въпреки че значението на много от знаците е почти
забравено, в композицията им личи дълбочина на чувството, в тях виждаме с какво богатство на
емоционални идеи нашите предшественици са свързвали тези неща.
 12. Фамилни знаци
Семейните знаци са били първоначално лични знаци на селските собственици. Отначало
използването им е било ограничено във фамилните имения за белязане на цялата движима
собственост.
Знаците са били използвани на много места и нанасяни по различни начини:
- набивани с матрица в дървените трупи, спускани по реката, за да бъдат сортирани в края на
пътя;
- изрязвани върху ушите на домашните животни и по ципата на краката на водните птици, по
кожата на конете, върху горната част на човката на птиците;
- рисувани с боя върху чувалите, както и върху руното на овцете;
- изоравани в нивите;
- гравирани върху дърветата и върху пръчиците за теглене на жребий;
- бродирани върху килими и дрехи;
- дамгосвани върху кожата или рогата на добитъка;
- гравирани в железните и дървените части на инструментите и сечивата.
В по-късни времена фамилните знаци започват да се използват като лични и често
претърпявали промени в ръцете на различни членове на фамилията. Впоследствие те са
използвани като търговски марки или като знаци на занаятчии и художници. Предположението, че
произхождат от руните може би е вярно само в отделни редки случаи. Най-простите семейни
знаци се състоят от резки, като в повечето от тях преобладават правите линии. Извивките влизат в
употреба много по-късно и предполагат методи, различни от рязането и дялането, по-близки до
рисуването и писането.

Това е знак, изрязан върху пръчица за теглене на жребий. Различните стопанства в селските
общини теглели жребий, за да решат кой ще представлява общите интереси. Тегленето ставало с
пръчици, които носели знаците на имената и се поставяли в шапка, откъдето ги изтегляли
участниците в жребия. Тези пръчици се правели наново за всеки жребий, най-често от върбови
клонки с еднаква дължина, като кората била изрязана така, че отдолу да се показва бялата
дървесина.
Няколко семейни знака с проста форма:
 Дори в наши дни някои занаятчии маркират инструментите си по този начин. Знаците за чин
върху униформите принадлежат към същата категория. Съществуват много фигури, които се
повтарят многократно като основа на семейните знаци, за тях е била измислена специална
терминология. Тя е създадена по-късно от знаците и произхожда от асоциациите, които будят те.
Не е съвсем сигурно дали един знак е създаден, за да изобрази тиган или кръгът с вертикална
чертичка към него е описан като тиган, когато се появи нужда знакът да бъде обяснен с думи.

Тези две фигури са описани като вилици.

 Знакът често се среща и обърнат, както и много други знаци, но това по никакъв начин не
променя значението им.
Начинът, по който са се променяли знаците, може да бъде илюстриран най-добре точно от
знака на Хермес, който е послужил за основа на много търговски марки и занаятчийски емблеми.

Това са трите варианта на знака:

Следващата поредица показва нагледно как едно семейство са видоизменили за личните си

нужди фамилният знак:
 Знаците принадлежат на четирима братя и са основани на кръста.

Личен знак, изграден върху изображението на гъба, вдясно са знаците на брата и сина на
притежателя му.
Следват няколко семейни знака, основани на квадрата:

Съвсем естествено е желанието на членовете на едно семейство да отличат работата му чрез

определен знак, както е нормално и желанието на всеки член от фамилията да отличи своята
собствена работа. В следващата поредица от знаци идеята е обяснена и илюстрирана още по-
задълбочено.
В тази генеалогична таблица е показан начинът, по който един знак е използван от
следващите поколения в семейството:
1. Основателят на семейството. 2. Най-големият син. 3. Най-големият внук. 4. Вторият по
възраст внук. 5. Синът на най-големият внук. 6., 7. и 8. Синовете на втория по възраст внук,
подредени от ляво на дясно по възраст.
 По линията на първородство знакът не се променя. По-младите синове прибавят различни
линии, а техните наследници видоизменят допълнително знака, с изключение на най-големия син,
който винаги запазва непроменен знака, който е получил от баща си.
Сега ще проследим развитието на знаците от втората линия.
Във втората линия се наблюдава подобен процес на модификация, който се извършва
независимо от другите родови линии. След четири-пет поколения, както и в останалите
второстепенни линии на родство, натрупването на добавени елементи става объркващо, така че
процесът не може да се проследи през много поколения.

Всички тези знаци са получени като към оригиналния знак са правени добавки. Начинът се
използва и в други случаи. По същия начин могат да се посочат деликатно различията, без да се
нарушава единството. Когато допълнителните линии са отделно от основния знак, те се наричат
контрамарки или допълнителни белези. Тук е показан такъв пример; тези старинни знаци са
маркировка за различни степени на качество или чистота на една и съща стока, разделени по
същия принцип, по който днес качеството на стоките се определя като първо, второ и трето:
 Контрамарките играят важна роля и в старите търговски марки, където се срещат различни
видове: кръстчета, точки, кръгове и т.н. Повечето от тях се отнасят до по-късен период.

Още няколко фамилни знака, забележителни с находчивата си композиция:

 От тези знаци в по-късни времена произлизат първите печатарски емблеми, повечето от
които съдържат името на притежателя в една или друга форма.

13. Знаци с различен произход

Знакът тринакрия, или трискелион, вероятно е съставен от три триъгълника, застанали на

върховете си, от които е отнета по една страна. Фигурата създава впечатление, че се движи напред
по въображаема повърхност, като се върти около централната си точка; ето защо, в по-късни
времена от нея е произлязло изображението на същество, което се състои само от три крака,
тичащи бързо един след друг.
 Трикветрумът често заменя предходния знак, той съдържа същата идея за движение под
формата на въртящо се колело.

Този талисман дължи произхода си на гностическата концепция за света; за него не се знае

нищо, освен че представя четирите елемента.

Новата и старата Луна, между които минава пътят на живота, знакът символизира огромното
и понякога решаващо влияние, което оказва Луната върху човешкия живот.

Един източен символ за странстващата през живота човешка душа - тя се изкачва през
четирите пояса на света, или четирите стихии, към своето пречистване, като се стреми от мрака
към светлината.

Когато два триъгълника са съединени по този начин, горната част на знака е водният
триъгълник на добрината, умереността и благородството, докато долната половина е
триъгълникът на огъня, или пламенният божи гняв. Следващите знаци са достигнали до нас от
старите германски народи:
 Слънчевият кръст или кръстът на Вотан

Добавени са няколко знака, които представляват силно стилизирани изображения, и затова не

се нуждаят от обяснения.

Старият знак на лилията, който често се среща върху рицарските доспехи; от горната му част
произлиза хералдическата лилия и по-късно гербът на френския кралски двор.
многобройни. Тя оставя впечатление за бодрост и щастие.
 Шестолъчната звезда носи същото настоятелно послание, което и четирилъчната звезда, но е
с по-завършена и по-богата форма. Това е истинска звезда, фигура, която се приближава най-близо
до общата представа за звезда.
В седемлъчната звезда се повтарят атрибутите на петолъчната звезда, а в осемлъчната —
тези на четири- и шестлъчната звезда.

14. Руни
Още през втори век готите се научават да ценят гръцката култура и създават серия от знаци,
развити от гръцкото и от латинското курсивно писмо. Тези знаци се наричат руни.
Следвайки примера на гърците, готите дават на всеки знак звучно име. Формата на буквите е
съобразена с начина, по който се изписват, и с тяхната употреба. Повечето от готските надписи са
издълбани или гравирани, ето защо руните са съставени почти изцяло от прави линии, като
преобладават вертикалните.
През четвъртото столетие руническото писмо се разпространява в Германия и останалите
тевтонски страни. В скандинавските страни руни се използват чак до седемнадесети и
осемнадесети век.
Руническата магия е специфична за Северна Германия, по тази причина до нас е достигнала
само фрагментарна информация за нея. Руническата буква се превръща в самия обект, който
представя, и с нея може да се постигне и добро, и зло. Магическите свойства на руните са били
известни на малцина избрани. Така Ф носи победа, X предпазва от отрова, Р* причинява лудост.
Руни, надраскани върху съд с напитка, носят забрава на всеки, който пие от него. Чаша, напълнена
с отровна напитка се преобръща, ако върху нея са изписани добри руни. Пример за рунически
магьосник е скандинавският бард Егил, който оперил, че болестта на една девойка е причинена от
руните, изписани под леглото и, и я излекувал, като издълбал на тяхно място благотворни руни.
Едва през четиринадесети век започва разпространяването на епископски декрети срещу
руническата магия.
Руните са използвани само индиректно за гадателство: вярвало се, че с тяхна помощ могат да
бъдат съживени мъртвите, които могат да предсказват бъдещето.
 Руните често са използвани обърнати обратно и понякога ъглите им са заобляни.
Направените напоследък проучвания показват, че руните са широко използвани от старите
германци и заемат много по-значимо място в историята на тази нация, отколкото се смята.
В много от знаците, показани в книгата, се усеща ясно нордическото, северното влияние.
Основните форми обаче със своята символика и богатството от значения несъмнено ни връщат
назад, към неясните и неразгадани векове на човечеството в далечните източни страни.