щ ш

Я м

рЧШ
Р

«ми

Ш шШм
 ч

|VЩ
 Мснлп Пялмъг Яъ\

От ц сге м о н т ш т я
Д9 ^гмапчнпт^ т т *■
 MADLY PALMCB H A LL

ш т с м ш н ф ш a ll
ЯН CDCYCLURCDIC W TLID C O F MASOTIIC, HCRMCTIC.
OABBALISTIC ADD ROSICRUCIAD SYMBOLICAL PHILOSOPHY

MCMXXVIII
( Щ Ъ )

Том III
VT цсрсмонналната магпа
Д О ^СРМСТПЧНПТС НАУ15И

За България © „МИРИАМ ПАБЛИШИНГ" ЕООД, 2011

© Превод от английски, Явор Иванов, 2009

© Съставител^предговор,
* Мария Арабаджиева, 2009

„ * ©Редактор,
Мария Арабаджиева, 2009

© Художеството оформление на текста и корицата,

- Делян Арабаджиев, 2011

Предпечатна подготовка, Делян Арабаджиев

„МАРИЯ АРАБАДЖИЕВА" ЕООД

Тази книга е предмет на авторско и търговско право на издателя. Използването на текста и

оформлението без съгласието на издателя е забранено. Продаването, препродаването, зае­
мането, наемането, пускането в обращение на изданието или на части от него по друг начин
освен по начин, определен от издателя и закона, е забранено. *

ISBN 978-954-787-085-7
 ; . TOM III
Отцрррм он ш лнятя м я т а
ДО ^РМ^ТЙЧНПТО НЯУВП
Пъпзо пздянпс
Пгаод от янглппш!-
’ ЯвогНвшгов

M ipiA M
- София
 тдпнпте ш п т
т вспчкп в г а с
Ш пш педпчно п зш д а ж
ня
мяш ш ггя, ?ш 1пш нятя,
жялпстпчнятя п
тЖРОПЦРГСКЯТЯ
спмвшчнн ф ш о т ф ш
пттгпрггяцга ня тяпнптс
уч ш й ,
п г г т т т в ттоалптр,
ялшурппте п мпотрттс ня
Ботявгемш
Мшп П. Я ш
МСШЯЩ
(192«)
 М ЕН ЛИ П АЛМ Ъ РХО Л
18 март 1901- 2 9 август
 Двадесетте и тридесетте години на 20 в. са времена на голям религиозен, фи­
лософски и духовен подем в Съединените щати. През този период в Америка се
появяват множество изтъкнати духовни водачи.
Роден на 18 март 1901 г. в Питърбъроу, провинция Онтарио, Канада, Менли
Палмър Хол е отгледан от своята баба по майчина линия, която го довежда в С ъ­
единените щати, докато той е съвсем невръстен. Още от ранната си младежка въз­
раст Менли Хол изучава многообразието на древните традиции на мъдростта по
света. За разлика от повечето си съвременници, той решава, че мъдростта не се тър­
си само по един път и не се открива само в една религия. Вместо това младия Хол
вижда мъдростта като виеше ниво на познанието, където философията, религията
и науката стават едно цяло, без граници помежду им. Малко след своя двадесети
рожден ден, през 1920 г., когато надареният младеж започва своята обществена ка­
риера, той е поканен да говори по въпроса за прераждането пред малка група хора
в една банка в Санта Моника. Следващата година Хол е помолен да проведе серия
от лекции в Лос Анджелис, след което той продължава да преподава и да пише в
продължение на повече от шест десетилетия. Менли П. Хол показва на хиляди хора
как вселенската мъдрост може да бъде открита в митовете, мистериите и символи­
ката на древните мистични учения и как тази мъдрост може да бъде превъплътена в
собствения им живот. Веднъж, когато един млад студент го моли за автограф върху
една от собствените му книги, Хол пише следното:

Да научаваш, означава да живееш, да изучаваш, означава да растеш, а рас­

тежът емерилото на живота. Умът трябва да бъде приучен да мисли, сърцето
- да чувства, а ръцете - да се трудят. Когато всички те бъдат научени да пра­
вят всичко възможно най-добре, тогава е дошло времето да се посветиш в помощ
на събратята си, но не и преди това.
 Първите публикации на Менли П. Хол са два негови малки памфлета - The
Breastplate o f the High Priest {Нагръдникът на първожреца) и Wands and Serpents [Же­
зли и змии) - те все още са преиздавани като част от книга, озаглавена SymbolicEssays
{Символични есета), В началото на 20-те години на 20 в. той пише две книги The
Lost Keys o f Freemasonry {Изгубеният път към масонското познаниеУ и The Ways ofthe
Lonely Ones {Пътищата на самотните), издавани и до днес в огромни тиражи в цял
свят.
П о това време Менли Хол започва да планира своя голям труд за символична­
та философия - The Secret Teachings o f A ll Ages {^Тайнитеучения на всички времена).
През 1923-1924 г. той пътува интензивно, като посещава много от най-големите
културни центрове на Европа, Азия и Египет. Едно от любимите места на Менли П.
Хол, където той издирва редки и ценни текстове, посветени на древната мъдрост, е
Британският музей в Лондон.

Най-големият център на познанието в Англия е Британският музей, с не­

говите километрични лавици с книги, предизвикали де Куинси? да седне и да се
разплаче, защото не би могъл да прочете всички томове. За да получи достъп до
двата основни отдела - първият за редки книги, а вторият за ръкописи - човек
трябва да разчита на спонсори. Аз имах късмета да бъда представен на генерал
сър Франсис Иънгхъзбанд, човекът който ръководи британската експедиция в Ти­
бет през 1903-1904г. и разполага на лагер войските си в подножието на Потола
е Ахаса. Докато един ден вечерях в Офицерския клуб, сър Франсис ми довери, че е
известен като завоевател на Тибет, но той приема това като съмнителна слава.
Истината е, каза ми той, че тибетската религия и философия са завладели него.
Една собственоръчно написана бележка от сър Франсис веднага ми осигури достъп
до най-ценните неща в Британския музей и имах възможността да разгледам и
проуча оригиналите на най-ценните книги и ръкописи на света.

(от статия в PRS Journal, зимата на 1959 г.)

Пътешествията и изследователската му дейност затвърждават убежденията на

Менли П. Хол за значението на сравнителното изучаване на религиите и задълбо­
чават неговите разбирания за значителния принос на тези изследвания за духов­
ното развитие на човека. Веднага след завръщането си в Съединените щати, той се

1. Книгата предстои да бъде издадена от издателство „Мириам“ в библиотечната поредица

„Ars Quatuor C oronatorum “ - Бел. изд.
2. Томас де Куинси (1785-1859) - английски писател и интелектуалец, автор на прочутата
новела Confessions o f an English Opium-Eater [Изповед на един английски почитател на оп­
иума, 1822 г.) и на множество други произведения. Творчеството му вдъхновява Е. А. По, Ш.
Бодлер, Н. Гогол, X. Борхес, Берлиоз и др.видни представители на символизма и сюрреали­
зма. - Бел. изд.
залавя сериозно за работа и започва своето Енциклопедично излож ение на запад­
ната езотерична традиция - The Secret Teachings o f A ll Ages (Т айнит е уч ен и я на всички
времена)у което описва по своеобразен начин най-древните теории на езотеричното
познание, които са в основата на Древните мистерии и свързаните с тях ф илософ ­
ски школи.
М енли. П . Х ол посвещава цели ш ест години, за да довърш и работата си по кни­
гата и да събере огромната за времето сума от сто двадесет и осем хиляди долара,
необходима за отпечатването на първото издание. П о време на този пери од той
развива кратка кариера на Уол Стрийт, като най-значимото събитие от тази карие­
ра е присъствието му на сам оубийството на един депресиран от загубите си човек,
както пише самият Х ол в Тайнит е уч ен и я на всички времена.

Тесните м и конт акт и със средите на големит е ф инансист и доведоха до сери­

ознит е м и съмнения относно бизнеса въобще, т акъв, какъвт о се осъщ ествяваш е
в онези времена. Очевидно беше, че м ат ериализм ът напълно конт ролирош е ико­
номическите ст рукт ури, чият о крайна цел беше личност т а да бъде погълнат а
от системата, осигуряващ а икономическа ст абилност за смет ка на човеш ка­
т а душа, разум и т яло.
Силно заинт ригуван да изследвам проблемит е на човечеството, неговият
произход и съдба, аз прекарах дълги часове в Н ю Й оркскат а библиот ека, просле­
дявайки объркания ход на цивилизацият а. С много м алко изклю чения повечет о
съвременни авт орит ет и подценяваха идеалист ичнат а философия и дълбокит е
аспект и на сравнит елнот о изучаване на религиит е. П реводит е на класически­
т е авт ори се различаваха сериозно, кат о в повечет о случаи най-благороднит е
м исли бяха пренебрегнат и и ли омаловажени. П роизведеният а, най-ясно и т оч­
но предст авящ и древната мъдрост, никога не бяха препоръчвани кат о задълж и­
т елно четиво, което свеждаше съвременното обучение до възприемане на чист
мат ериализъм. Тъй кат о съвременната система за обучение твърде м алко се ин­
тересуваше от древната мъдрост, най-раннит е текстове на човеш кат а ц ивили­
зация бяха абсолютно непознат и. Така ст игнах до идеят а да събера в колекция
произведенията на забравенит е мъдреци, на коит о светът дължи огромна благо­
дарност.

(от книгата на М енли П . Х ол

Тайнит е уч ен и я на всички времена)

П рез 1934 г. Х ол основава PRS - Philosophical Research Society (О бщ еството за

философски изследвания), като го посвещава на одухот воряванет о на всички изку­
ства, науки и занаяти. Той се отдава на една главна цел - да развива братството между
всички живи същества и да събере всички почитатели на мъдростта на едно място.
Това общ ество и до ден днеш ен провежда голям брой лекции, семинари, работни сре-
 щи и курсове по философски въпроси, като същевременно има собствена книжарни­
ца и библиотека. Още от своето основаване Обществото за философски изследвания
е разположено в Лос Фелис, един от кварталите на Лос Анджелис. През последните
десетилетия то се превръща в място за изучаване на всички духовните традиции, а
през 1994 г. Градският съвет на Лос Анджелис го обявява за културна забележител­
ност на града.
През 1973 г. Менли П. Хол е признат за масон от 33° (най-високата възможна
степен в Стария и Приет Шотландски Ритуал), на церемония, проведена в PRS
(Philosophical Research Society) на 8 декември. Без съмнение тази чест му е оказана
заради неговия живот, посветен на изучаването на философската основа на масон-
ството. Менли. П. Хол пише няколко книги по тази тема: The Lost Keys o f Freemasonry
(Изгубеният път към масонското познание) уMasonic Orders o f Fraternity (Масонските
ордени на братството) уFreemasonry o f the Ancient Egyptian (Масонството на древния
египтянин) у The Secret Destiny o f America ('Тайната съдба на Америка), Менли П. Хол
вярва, че континентът Америка е мястото, където древните философи осъществяват
велик експеримент за просветено самоуправление, като семената на този план са по­
сята около хиляда години преди християнската епоха и частично са разкрита в сим­
воликата на Големия печат на Съединените щати.

Преди хиляди години, е Древен Египет, тези мистични ордени са знаели

за съществуването на Западното полукълбо и големия континент, който ние
наричаме Америка, Те правят смелото заключение, че Западният континент
трябва да стане родното място на една философска империя. Кога точно е
направено това, сега е невъзможно да кажем, но определено решението е взето
преди времената на Платон, защото немного завоалираното му споменаване е
същността на описанието на П лат он на островите на Атлантите,

(от книгата на Менли П. Хол

The Secret Destiny o f America (Тайната съдба на Америка)

Н о, за да са спокойни поддръжниците на конспиративните теории, трябва ясно

да бъде подчертано, че Philosophical Research Society (Обществото за философски
изследвания) е една напълно независима организация, която няма никакви връз­
ки с масонското движение. За да разберете какъв човек е Менли П. Хол, трябва
да знаете, че той никога не използва Обществото за философски изследвания като
стъпало към членство в Масонския орден и онова, на което държи, е скритата фило­
софска традиция в масонството.
Сред всички адепти в историята на човечеството, Менли П. Хол вероятно дър­
жи най-много на сър Франсис Бейкън, виконт Сент Албан, чиито гений все още ни
залива със светлината си през вековете. Менли П. Хол е убеден с цялата си душа, че
Бейкън, посветен розенкройцер, е истинският автор на шекспировите пиеси, за-
ради което в публичното пространство се появява понятието „Бейкън-Ш експир:
розенкройцерски спор“.

Философските идеи, с които са пропити пиесите на Шекспир, определено

демонстрират, че техният автор е бил напълно запознат с определени доктри­
ни и принципи, характерни за розенкройцерството; всъщност, дълбочината на
шекспировите произведения определя техния автор като един от Илюмина-
т ите - Просветените в историята на човечеството. М нозина от онези, ко­
ито търсят решение за спора „Бейкън-Ш експир“, са интелектуалци и учени.
Но въпреки техния научен опит, те пропускат да отбележат онази важна
роля, която играе трансцедентализмът във философските постижения през
вековете. М истериите на свръхпсихиката са неподвластни на разбиранията
на материалиста, чието обучение не му дава възможност да оцени техните
отделни насоки и комплексността им. Все пак кой, ако не някой платонист,
каббалист или питагореец, би написал „Бурята“, „Макбет“, „Хамлет“? Кой,
освен някой дълбоко отдаден на парацелсианството, би могъл да напише „Сън в
лят на нощ ?

(от книгата на Менли П. Хол

Тайнитеучения на всички времена)

Да се опише живота и делото на Менли П . Хол не е проста задача, тъй като

той е изключително плодовит в своите занимания. Автор е на над двеста книги на
окултна тематика, вариращи от трудове по астрология, мистицизъм, източна и за­
падна философия, изследвания на Библият а, таро, сънища, религия, психология,
символизъм и прераждане, плюс хиляди статии и есета, заедно с публикуването на
месечно списание, наречено P R S Journal (Списание на Обществото за философски
изследвания). В продължение на повече от шест десетилетия той изнася над осем
хиляди лекции. Н а тях Менли П. Хол говори повече от два часа без прекъсване,
демонстрирайки огромните си познания в областта на древната мъдрост и фило­
софия. Той е добре известен както в Съединените щати, така и в Европа, особено
сред колекционерите на редки книги, като изключително ерудиран колекционер
на философски трактати и херметични (алхимични) ръкописи, като най-старите
сред тях датират от 15 в. и са световна ценност. Неговата колекция от книги слага
началото на PRS Library - уникалната Библиотека на Обществото за философски
изследвания, посещавана и днес от световно известни учени. Менли П. Хол заема
книги по алхимия от своята библиотечна колекция на професор Карл Юнг, когато
последният се залавя да пише своята сега вече прочута книга Psychology and Alchemy
{Психология и алхимия, 1944 г.).
Много са хората, които ценят и почитат Менли П. Хол по най-различни свои при­
чини. Той обикаля света, пропътува нашир и длъж Далечния Изток, откъдето науча-
ва много неща и прибавя към своята колекция хиляди ценни артефакти и ръкописи.
Н а всеки е приятно да чуе неговите истории за тези пътешествия. Някои го позна­
ват като световно известен колекционер на пощенски марки, а други са запленени
от неговите детски спомени, описани в книгата му Growing up with Grandmother {Да
порастнеш с баба). Н о едно винаги е неизменно - той говори с хората с достойнство
и респект и никога не се опитва да демонстрира превъзходството на своите енцик­
лопедични познания за духовните традиции на човечеството. Той е сред горещите
привърженици на идеалистичното философско образование, достъпно за всички,
според класическите традиции на Питагор, Парацелс, лорд Байрон, Платон, Сократ
и всички философи от историята, които вярват в рационалната световна духовност.
М енли. П . Х ол не иска нищо повече от това, освен да съдейства трудовете на великите
философи от историята да изпълнят достойната си цел да обогатяват и одухотворяват
народите и планетата:

Тъй като последователят на Древната мъдрост трябва да знае, че човекът

не е обикновена личност, а преди всичко дух.

Менли Палмър Хол

М енли Палмър Х ол, първият президент на Общ еството за философски изслед­

вания, е изследовател и почитател на мъдростта, което всъщност е една от най-точ­
ните дефиниции за философ. Той има смелостта и необходимата интелектуална
енергия, за да търси мъдростта на места, за които повечето хора отдавна са забрави­
ли или пък никога не са подозирали, че съществуват. Той живее във времена, когато
повечето американци дори не поглеждат, без известна доза високомерие, към други
култури и традиции. Н о дори и в тези времена, Менли. П . Х ол говори и пише мно­
го за мъдростта, която може да бъде открита във всички древни традиции. В една
епоха, когато сериозното изследване на „другите религии“ е анатема за повечето
учени, той открива дълбоките взаимни връзки и разкрива преплитането на коре­
ните на съвременните религиозни системи. Без да е гуру, нито светец, той дори не
претендира за съвършенство и държи да е далеч от подобни претенции. Н о това
не пречи неговият труд да превъзхожда значително останалите в тази област, както
със своята всеобхватност, така и с детайлния и точен синтез. Енциклопедичното
изследване на М енли П . Х ол ни предоставя задълбочено тълкуване на ученията на
древните философи, на темите от древната митология, философия, религии и риту­
али, разкривайки ни тайното познание, закодирано в тях през вековете. Менли П.
Х ол описва мъдростите във всяка една традиция, като съумява да се издигне до ни­
вото на техните прикрити и комплексни същности, докато същевременно се стреми
да изрази универсалните истини в тях. Уникалният му труд, публикуван за първи
път през 1928 г., е успеш но допълнен с петдесет и четири поразяващи илюстрации
на Аугустус Кнап и двеста гравюри от древни окултни манускрипти. Д о ден днешен
Тайните учения на всички времена на Менли П . Х ол остават ненадминато четиво за
всеки изкушен да изследва и постигне древната мистична философия.

издателство „Мириам“
05 август 2009 г.
 П Р И Н Ц Р А К О Ц И О Т ТРА Н СИ Л ВА Н И Я - ГРАФ Д Ь О СЕН Ж Е Р М Е Н
В еликият посветен, койт о се представя пред света като граф дьо Сен Ж ермен, не трябва да
бъде бъркан с ф ренския генерал със същото име, тъй като „ Човекът-чудо", както често е
наричан граф дьо Сен Ж ерм ен, не е п от ом ък на френска фамилия. Д ълго поддържаната хипо­
теза, че той е порт угалски евреин, сега вече е отхвърлена като неправдоподобна. Най-логичното
 Тайните философски системи от Древността са предмет на многобройни томо­
ве с коментари. Н о в повечето от тях разсъжденията за вечните истини за живота,
както и представянето на някои от най-великите мислители на земята, изглеждат
1с ; овехтели. Настоящ ият труд представлява опит да бъде създадена книга, достойна
за он ези пророци и мъдреци, чиито мисли ще откриете на страниците на този том.
О каза се доста трудно да създам тази смесица от Красота и Истина, но вярвам, че
резултатът ще окаже влияние върху разума на читателя, което повече от достатъчно
и щ е възмезди усилията ми.
Работата по текста на този том започна през първия ден на януари 1926 г. и
продължи почти непрекъснато в продължение на повече от две години. По-голя-
мата част от изследователската работа вече бе извършена още преди започването на

% 1 заключение относно неговия произход е, че той е син на трансилванския принц Ференц-Леополд

Ракоци. И в действителност през 1777 г. граф дьо Сен Жермен се появява в Лайпциг, пред-
>* ставяйки се като принц Ракоци. Той разказва на принца на Хесен, Карл, че е син на трансил-
р ванския владетел и е отгледан и възпитан от Джовано Гасто, последният херцог де Медичи.
Противоречивата информация относно граф дьо Сен Жермен е изпълнена с множество хроноло-
,: гични несъвпадения. Предполага се, че тайнственият адепт е роден през 1717 г., но същевременно
х графиня дьо Жержи твърди, че го е видяла във Венеция през същата година и тогава той е изглеж-
k дал на около четиридесет и пет - петдесетгодишна възраст. И макар в аналите на църквата в
Екенфъорд, херцогство Шлезвиг, да е описана датата на неговата смърт през 1784 г., известно е,
Ъ че е присъствал на масонска конференция през 1785 г . и е бил разпознат във Венеция през 1788 г.
ш Последният път, когото граф дьо Сен Жермен е забелязан, е през 1822 г. в навечерието на отпъ-
R туването м у за Индия.
 ръкописа. Събирането на справочния материал започна през 1921 г. и три години
по-късно плановете за книгата добиха определена форма. За да постигна пределна
яснота, премахнах всички бележки под линия, а различните цитати и препратките
към други автори включих в основния текст, подредени в логичния им ред. При­
ложих и обстойна библиография, за да помогна на онези, които искат да подберат
най-авторитетните и важни теми с цел бъдещо изучаване на древната философия и
символизъм.
Нямам никакви претенции, нито за непогрешимост, нито за оригиналност на
която и да е от тезите, представени в този труд. Дълго изучавах разпокъсаните пи­
сания на древните, за да разбера накрая, че опитите за едностранно разбиране на
техните догми са повече от дързост. Традиционните схващания са проклятието на
съвременната философия, особено на европейските школи. Въпреки че много от
твърденията в този трактат на пръв поглед изглеждат доста фантастични, аз искрено
съм се стремил да се въздържам от случайни метафизични разсъждения, като пред­
ставя материала, доколкото е възможно, по-скоро в духа на оригиналните автори,
отколкото като буквално тяхно повторение. Като поемам отговорността само за
грешките, който могат да възникнат по тази причина, се надявам да избегна обви­
нението в плагиатство, отправяни към почти всеки автор в сферата на мистичната
философия.
Тъй като нямам собствени пристрастия към някакъв вид ,,-изъм“, не съм се опит­
вал да правя предубедени забележки, нито пък съм изопачавал доктрини в опит да
изгладя неразрешимите различия, които присъстват в различните системи на рели­
гиозно-философската мисъл.
Цялостната теория в тази книга е диаметрално противоположна на съвремен­
ния начин на мислене, тъй като е свързана с теми, които са открито осмивани от
софистите на 20 век. Нейната истинска цел е да въведе разума на читателя до една
хипотеза за живот, който е изцяло отвъд рамките на материалистичната теология,
философия или наука. Обемният и труден за разбиране материал, поместен в тази
книга, не се поддава на съвършено подреждане, но, доколкото е възможно това,
свързаните статии са групирани заедно.
Езикът на книгата е богат, колкото са богати изразните средства в английския
език, но в него куриозно не достигат термини, подходящи за предаването на аб­
страктните философски предположения. Затова, за разбирането на древните мис­
тични учения, е необходимо известно интуитивно схващане на трудно уловимите
значения, прикрити в на пръв поглед неадекватни изрази.
Въпреки че болшинството от заглавията, споменати в библиографията, са от
моята собствена библиотека, бих искал да отбележа с благодарност помощта, която
получих от градските библиотеки на Сан Франциско и Лос Анджелис, библиоте­
ките на Шотландския ритуал в същите градове, библиотеките на Калифорнийския
университет в Бъркли и Лос Анджелис, както и Теософската библиотека „Кротона“
в Оджай, Калифорния. Специални благодарности за помощта дължа и на г-жа Макс
Хиндел, г-жа Алис Палмър-Хендерсън, г-н Ърнст Доусън и неговия персонал, г-н
Джон Хауел, г-н Пол Елдър, г-н Филип Уотсън Хакет и г-н Джон Р. Ръкстел. От­
делни книги вземах на заем от други лица и организации, на които също изказвам
благодарности.
Преводите бяха най-голямото предизвикателство в изследователската работа
по време на подготовката на този труд. Необходимите преводи от немски, които
отнеха почти три години, бяха направени любезно от г-н Алфред Бери, който от­
каза каквото и да е заплащане за труда си. С преводите от латински, италиански,
френски и испански се зае професор Хоумър П. Ърл. Текстовете на иврит бяха пре­
ведени и редактирани от равина Якоб М. Алкау. Другите кратки преводи и провер­
ки бяха извършени от различни личности, на които също благодаря.
Редакторската работа бе извършена от д-р К. Б. Роулингсън, чиито благородни
усилия постигнаха литературен ред там, където често цареше литературен хаос. Спе­
циални благодарности дължа и на персонала на „X. С. Крокър Къмпани“, който се
справи с техническите трудности по вместването на текста в необходимия формат и
обем. До голяма степен за литературните достойнства на текста съм задължен и на
г-н М. М. Сакстън, на който първоначално продиктувах целия текст и който в по­
следствие състави индекса. Блестящите постижения на г-н Дж. Аугустус Кнап, илю­
страторът, доведоха до появата на цели серии от цветни фолиа, които допринесоха
много за красотата и пълнотата на този труд. Печатът на книгата бе поверен на г-н
Фредерик Кийст от „Крокър Къмпани“, чиито огромен личен интерес към книгата се
изрази в неуморните му усилия за контрол върху нейното качеството. С любезното
съдействие на д-р Джон Хенри Наш, най-изявеният специалист в техническата ре­
дакция на американския континент, тази книга придоби уникален и много приятен
вид, който съчетава най-фините елементи на печатарския занаят. Многобройните и
специални литографии и офорти, както и изкусното майсторство на отпечатъка, ста­
наха възможни благодарение на г-н К. Е. Бенсън от „Лос Анджелис Енгрейвинг Към­
пани“, който вложи сърце и душа в производството на тази книга.
Предварителните продажби на книгата нямат прецедент в историята на книго­
издаването. Абонаментът за първото издание, в петстотин и петдесет копия, при­
ключи напълно цяла година преди ръкописът да влезе за печат. Второто, или изда­
нието на Цар Соломон, също от петстотин и петдесет копия, както и третото, или
Теософското (в двеста копия), бяха продадени преди завършената книга да влезе за
печат. За подобно издание това е уникално постижение. Тези невероятни продаж­
би дължим на г-жа Мод Ф. Галигър, която реши да не продава книгата по обичайния
за света комерсиален начин, а да я даде в ръцете на онези, които са особено заин­
тересувани от нейното съдържание. В тази посока ценно съдействие ми бе предло­
жено и от многобройните ми приятели, които присъстваха на лекциите ми и които
безкористно и много успешно осъществиха разпространението на книгата.
В заключение, авторът иска да изкаже благодарността си към всеки един от сто­
тиците абонати, чиито авансови плащания направиха възможно появяването на
 тази уникална книга* Както и на онези, които посрещнаха огромните разходи без
/ никакъв ^гоизъм, онези, които инвестираха в книгата без никаква гаранция, че тя
ще бъде прюизведена и по този начин изразиха своето доверие в почтеността на
автора.
И скрено се надявам, че всеки читател ще спечели от прочита на настоящата кни-
' га, тъй като дори аз самият спечелих от това, че я написах. Годините труд и обмис-
- ^л#не, които пожертвах за нея, означават много за мен. Изследователската работа
ми разкри множество велики истини; самото писане ми разкри законите на реда и
търпението; отпечатването на книгата разкри пред мен нови чудеса на изкуствата и
занаятите; а цялото начинание ми спечели множество приятели, които иначе нико-
га нямаше да познавам. И така, както казва Джон Бъниан:

Писах упорито,
Докато накрая т я видя бял свят,
' Написана надълго и нашироко,
И толкова дебела, колкото я виждаш.

Менли П .Х ол
. Лос Анджелис,Калифорния
28 май 1928 г.
 Читателят не би трябвало да се учудва, че публикуваме предговорите на автора
и издателството във всяка от шестте книги, обхващащи тематичноЪнциклопедич-
ното излож ение на М . П . Хрл. Така подредени, тези шест книги, макар и наричани
поредни том ове, не трябва да бъдат възприемани като такива, тъй като те предста­
вляват съвсем самостоятелни четива на конкретни теми от обширнотЪ познание
на тайните учения. Всеки, който е изкушен от изследването на тайното знание, би
могъл да ги чете в съвсем различна последователност, в зависимост от собствените
*си предпочитания и интереси. И естествено би могъл да реш и да притежава само
някои от книгите, които наистина са ценни за него. И менно затова поместваме
предговорите във всяка от книгите.

О т издателството
-
1*
 Ш1/

w.<sti\ 'i Va*?a!"«!' Л

r4i»V»v
&;♦»&
V*X*:<:
лчл>
Ш Mi

)2 Ш М &
HVJvil »*v V
AvJwJsbX

l i i
« Ш

/«ай
,**.V»V.\4 w i№ 4

'»»///'''.
Ч г***Ч
Qfegjem
c
) /•'««*«8
/
X»M,J *( Ш < |Ш ? f
<V»\\vW^

if*+****?£?
С*Ш
шв*~*h
sv s» /

;•» 5»vl*.*i ;»*ч\

.«
»*%
»»»*»»Л»'л'\Лъ•%
. -За»*.,*'
.£.•

Ч»м<<‘ p
Щ iщ
wЩt
| В ♦j &жщь&(
/^22;
,»m*S /!* •i» !*,|»\
f«*«\
':!;iih\

»!;••*.v/
■Mfei»**» •fr^yljj Hi

Sj»/#А^Л«;««««! \
r .f»\\V «>VT
'»*••; W:<
•.♦ASV/J.'IM«S»WAl!f,'7j 5j;j'AVA' s5& М и
5 4f *2

ЗАКЛИНАНИЕТО HA МЕФИСТОТЕЛ
М еф ист оф ел, н а й -п р о ч ут и я т от духовет е на злот о, е спом енаван често във връзка с жела­
н и я т а на д-р Ф ауст . Гьот е определя М еф ист оф ел кат о „част от онази сила, коят о твори
безброй доб рини, ж елаейки злот о на всичко". Величест венат а фигура на свръхсъблазнит еля,
познат а на вс и ч к и лю б и т ели на операт а, не е и ст и н ск и ят М ефист офел. Тайнит е архиви на
м а ги ч еско т о изкуст во съдърж ат им енат а и описаният а на м агически дем они, какт о и на м е-
 Церемониалната магия всъщност е древното изкуство за призоваване и контро­
лиране на духовете чрез научно прилагане на определени формули. Магът, облечен
в свещени одежди и с жезъл в ръка с изрисувани по него йероглифи, умее чрез си­
лата, която притежават някои думи и символи, да управлява невидимите обитате­
ли на стихиите и астралния свят. Във времената, когато изисканата церемониална
магия на Античността не е била задължително злонамерена, от нейните опорочени
практики възникват различни фалшиви учения за магьосничество и така се появя­
ва черната магия.
Египет, този велик център на знанията и месторождение на много изкуства и на­
уки, всъщност е идеалното място за трансцедентално експериментиране. Там чер­
ните матове на Атлантида продължават да демонстрират и усъвършенствуват своите
свръхчовешки способности докато успяват напълно да подкопаят и покварят морала
на примитивните Мистерии. Създавайки жреческата каста, те узурпират позициите,

mod ите за тяхното управление. За Мефистофел там е написано: „Той се намира под властта
j на Юпитер, а негов регент е Задкиел, един от тронните ангели на Свеи^ения Йехова. Може да
бъде заставен да се появи в ранното утро на срядата (денят и часът на Юпитер) или вечерта
на същия ден. Първоначално се появява във вида на огнена мечка, по-малко впечатляващото и
кр по-приятно негово въплъщение е във вида на малко, плешиво човече с черна широкопола шапка".
Мефистофел от церемониалната магия, който се появява при заклинанието на мага, се изпра­
вя пред него като уродливо джудже, но тежко на онзи вълшебник, който попадне под властта
Lf на това малко създание. Не всички знаят, че Жил дъоАавах барон дьо Ре, или Синята Брада
т* от приказките, всъщност е живял и е осъществявал своите търсения точно така, както го
разказват преданията. При това внимателно е бил прикриван истинският мотив за извър­
шените от него престъпления - черната магия. Чак след смъртта м у откриват параклис и
олтар с образа на демон върху него, използвани от Синята Брада, а замъкът м у бил пълен с
ш различни принадлежности за Черната Меса.
заемани преди това от посветените, и така превземат духовното управление на хората.
По такъв начин черната магия започва да диктува държавната религия и да парали­
зира интелектуалната и духовната активност на индивида, изисквайки от него пълно
и безспорно подчинение на догмите, създадени от жреците. Фараонът става марио­
нетка в ръцете на Аления съвет —съвет на върховните матове, издигнати на власт от
жреческата каста.
Тези върховни матове започват систематично да унищожават всички ключове
към древната мъдрост, за да не може някой да получи достъп до знанието, ако не е
член на техните Ордени. Те изопачават ритуалите на Мистериите, с извинението,
че по този начин ги запазват, така че дори когато неофитите преминават през раз­
личните степени на посвещение, те не получават знанията, които би трябвало да
натрупат. Тогава е въведено и идолопоклонничеството, за да бъде поощрено покло­
нението пред изображения, които в началото са изработени от мъдреците единстве­
но като символи за изучаване и размисъл. Символите и фигурите на Мистериите
получават лъжлива интерпретация и теолозите създават многобройни разработки,
за да объркат умовете на вярващите. Хората от широките народни маси, лишени
още по рождение от правото си да разбират нещата и затънали в невежество, стават
жалки роби на духовни самозванци. Навсякъде цари суеверието и черните матове
напълно контролират хорските дейности, като в резултат от това и до ден днешен
човечеството страда от софистиката на жреците от Египет и Атлантида.
Напълно убедени, че техните Свещени Книги им разрешават това, мнозина сред­
новековни каббалисти посвещават целия си живот на практикуването на церемо­
ниалната магия. Трансцедентализмът на каббалистите е основан на древните и ма­
гически правила на цар Соломон, който дълго време е разглеждан от евреите като
върховен церемониален маг.
Сред каббалистите от Средновековието има множество черни матове, които се
отклоняват от правия път на Сефер Иецира1 и са въвлечени в дебрите на демонизма
и вещерството. Те търсят магически огледала и свещени кинжали, чертаят магически
кръгове около пироните на някой ковчег, за да заменят с това добродетелния живот,
който, без помощта на сложни ритуали или подземни създания, може безпогрешно
да доведе човека до състоянието на истинско индивидуално съвършенство.
Онези, които търсят начин за контрол върху стихийните духове чрез цере­
мониалната магия, правят това с надеждата да получат от невидимия свят редки
1. Сефер Иецира (ивр. ОЕЛ ’’2ГНЛ, Книга на Творението) - един от основополагащите текстове в
учението Каббала, чието авторство традиционно е приписвано на Авраам. Според най-раз-
пространените версии текстът на иврит на Сефер Иецира е създаден около 300 г. Трактатът се
състои от 6 глави (общо 2500 думи) и достига до наши дни в 4 основни версии: кратка, раз­
ширена, каббалистична (създадена от Елияху бен Шломо Залман (1720-1797 г.) и версията
на Са‘адия бен Иосеф Гаон (882-942 г.). Сефер Иецира съдържа учението за Сътворението на
света, за времето и човешката душа, изразени чрез 10-те сефирот и 22-те букви от еврейската
азбука. - Бел. ред.
 знания или някаква свръхестестве­
на власт. Малкият червен демон на
Наполеон Бонапарт или прочутата
говореща глава на Медичите са ги­
белни примери за случаите, в които
на стихийните духове им е позволено
да диктуват проявите на човешкото
поведение. Въпреки че образованият
и богоподобен демон на Сократ из-
глежда е изключение, всъщност този
случай потвърждава правилото, че
интелектуалният и морален статус на
мага в реалността има много общо с
типа на стихийния дух, който може
да бъде призован от вълшебника. Все
пак дори и демонът на Сократ го из­
оставя след като философът получава
ДЕСЕТТЕ СЕФИРОТ НА НЕБИТИЕТО смъртната си присъда.
Изображение на свещения закон от Се- Трансцедентализмът и всички
фер Иецира: „Техният Край е заложен в останали форми на феноменалист-
т яхнот о начало, а т яхното Начало —в ката магия са пътища без изход —на
т ехния Край. (Глава I, м иш на 7) практика те са продължения на въл­
шебството на атлантите. Онзи, който
е свърнал от правия път на философията, почти неизбежно става жертва на тяхното
безразсъдство. Човек, който не е способен да контролира своите собствени апети­
ти, не е готов да управлява огнените и буйни духове на стихиите.
Множество матове губят дори живота си в резултат на това, че откриват такъв път
без изход, по който подземните създания могат да станат активни участници в хорски­
те дела. Н а какво се надява Елифас Леви, когато призовава духа на Аполоний от Тиа-
на? Дали удовлетворяването на любопитството е достатъчен мотив, за да посветиш
целия си живот на опасно и неползотворно изследване? След като Аполоний прижи­
ве е отказал да разкрие своите тайни пред профаните, дали изобщо има някаква ве­
роятност след смъртта си той да ги разкрие пред някого, който просто любопитства?
Самият Леви не се решава да твърди, че появилият се пред него дух е действително
духът на великия философ, тъй като прекалено добре познава и разбира склонността
на стихийните духове да се преструват на призованите духове на хора от миналото.
Повечето съвременни привидения в спиритичните сеанси не са нищо друго освен
стихийни духове, които се маскират в тела, създадени от мисловната субстанция на
човека, желаещ да се свърже с духовете на призованите от него хора.
 V
1
I

Om книгата на Леви „Dogme et Rituel de la Haute Magie"

(„Учение и ритуал на висшата магия"),1854 г.

БАФ О М ЕТ, К О ЗЕ Л Ъ Т О Т М Е Н Д Е С 1

1. Елифас Леви нарича образа, който помества в Dogme et Rituel de la H aute Magie (.Учение и ри­
туал на висшата магия) , „Козелът от Мендес“ вероятно следвайки описанието на Херодот на
бога на Мендес (гръцкото наименование на Джедет в Египет), описван от всички древни ав­
тори (Страбон, Диодор и др.) с глава и крака на козел, почитан като бог на плодовитостта. Н о
8
?
 Т горпя п пгшгпкя ня чргнятя магия
Известна представа за обърканата теория и практиката на церемониалната ма­
Iат гия може да бъде получена от един кратък преглед на принципите, залегнали в ней­
нш ната основа.
Първо. Видимата Вселена има свой невидим аналог, чиито висши нива са населе­
кШ! но с добри хора и прекрасни духове; низшите нива, тъмни и лоши, са обиталища на
1ле: зли духове и демони, ръководени от Падналия Ангел и неговите Десет князе.
Второ. Чрез тайните процеси на церемониалната магия е възможно да се влиза
в контакт с тези невидими създания и да бъде получавана тяхната помощ в някои
човешки дейности. Добрите духове охотно предлагат своите услуги на всеки, който
заслужава помощта им, но злите духове служат на онези, които живеят единствено,
за да извращават и разрушават света.
Трето. Възможно е да се сключват споразумения с духовете, благодарение на
които магът, поне за определено в споразумението време, може да властва над сти­
хийните духове.
Четвърто. Истинската черна магия се изпълнява с помощта на демоничен дух,
който служи на мага по време на земния му живот, а след смъртта си магът става
слуга на този стихиен дух. По тази причина черният маг предприема всякакви, дори
немислими, мерки да продължи собствения си физически живот, тъй като не го
ID; очаква нищо по-добро след гроба.

Магическата практика, независимо дали е черна или бяла, зависи от способностите на адепта
да контролира универсалната жизнена сила, която ЕлифасЛеви нарича велик магически посред­
ник или астрална светлина. Чрез манипулациии с тази течна същност се създават и трансце­
денталните феномени. Прочутият козел-хермафродит от Мендес е съставно създание, приз­
вано да е символ на тази астрална светлина. Този козел е тъждествен с Бафомет, мистичното
божество, пред което се прекланят практикуващите церемониална магия тамплиери, които
вероятно са заимствали този бог от арабите.

всъщност козелът от описанията на древните автори е прочутият Овен от Мендес - Бенеджед,

душата на Озирис, чийто култ, според Мането, е установен от владетеля от II династия Какау.
Елифас Леви създава комбиниран образ на Дявола от Марсилското таро и този на бога-козел,
наричайки го също „Оплодителя от Мендес“. — Бел. ред.
 Най-опасната форма на черната магия е научното извращение на окултната
власт в името на задоволяването на личните желания на мага. В по-малко сложна
и по-универсална форма това се проявява в човешкия егоизъм, който сам по себе
си е фундаменталната причина за всяко зло по света. Човекът разменя своята вечна
душа за временна власт и наистина, в течение на вековете, е създаден тайнствен про­
цес, който позволява да бъде извършена такава замяна. В своите различни разкло­
нения черното изкуство включва почти всички форми на церемониалната магия,
некромантия, вещерство, вълшебство и вампиризъм. Тук попадат и месмеризмът и
хипнотизмът, с изключение на онези случаи, когато те са използвани за чисто меди­
цински цели, но дори и тогава има голям риск при тяхното използване.
Въпреки че демонизмът от Средновековието изчезва, има обилни свидетелства
в полза на това, че много от формите на съвременната мисъл, особено така нарече­
ната „психология на процъфтяването“, метафизиката на „волята за власт“, както и
различните системи за развиване на уменията за продажби „чрез натиск над потре­
бителя“ са различни видове метаморфози на черната магия и макар названието да е
различно, нейната същ ност си остава непроменена.
Един от най-прочутите магове на Средновековието е д-р Йохан Фауст, по-извес­
тен като д-р Фауст. Той съумява, чрез изучаването на различни магически съчине­
ния, да постави в своя услуга стихиен дух, който му служи в продължение на много
години. За притежаваните от д-р Фауст магически сили се носят различни легенди.
Веднъж, докато се разхожда по пазара, философът решава да се пошегува и покрива
с плаща си кош ница с яйца, а когато открива кошницата, тя е пълна с новоизлюпе­
ни пиленца. Друг път му се случва да падне от движеща се лодка и когато отново го
качват в същата лодка, изумените свидетели виждат, че дрехите на д-р Фауст са абсо­
лю тно сухи. Н о също като всички магове и д-р Фауст свършва зле: открит е с нож в
гърба, а м нозина вярват, че убиецът е собственият му дух. Макар мнозина да смятат,
че Фауст на Гьоте е измислен герой, всъщност този маг наистина е съществувал през
16 в. Самият д-р Фауст пише книга, която описва неговите отнош ения с духа, а ние
привеждаме по-долу част от книгата.

^ • ...... .

Откъс от книгата на д-р Фауст, Витенберг, 1524 г.

(Съкратен превод от книгата на немски, унищожена по изрична заповед)

О щ е от раннот о си детство изучавах наукит е и изкуст ват а, от коит о бях при­

влечен и неуморно чет ях книги. Сред книгит е нам ерих един том, койт о съдържаше
всички видове за кли н а н и я и магически формули. И м енно в т ази книга аз от крих ин­
ф орм ацият а, че духът , независимо дали е огнен, земен, воден или въздушен, може да
изпълнява волят а на вълш ебника, койт о ум ее да го конт ролира. Освен това от крих
за себе си, че едни духове им ат по-голям а власт , а други —
п о-м алка, но че всеки от т я х е способен на някакви свръх­
ест ест вени дейст вия.
С лед кат о прочет ох т а зи въ зхит ит елна книга, на­
п р а в и х няколко експерим ент а, т ъй кат о исках да прове­
р я дали т върденият а в нея са т о чн и , О т начало вярвах
м а лк о в онова, коет о се обещ аваш е в книгат а, но още при
първот о м и за к ли н а н и е духът се появи пред м ен и поис­
ка да знае защ о съм го повикал. Н еговат а поява т ака м е
изум и, че направо не знаех какво да кажа. Н а кр а я го по­
п и т а х дали щ е м и служи в м оит е м агически изследвания.
Той м и от говори, че ако се разберем за определени усло­
ви я , т ова е напълно възможно. У словият а се съст ояха в
т ова, че т рябваш е да подпиш а договор с него. А з не исках
да п р а вя т ова, но поради своето невежество не очерт ах
около себе си м агически кръг, кат о по т ози начин не за ­
щ и т и х себе си и б ях в пълна зависимост от духа. Зат ова
не п осм ях да м у от каж а и се от дадох на неизбеж ността,
предполагайки, че най-мъдро е да се плава по вят ъра.
Тогава к а за х на духа, че ако т ой м и служи в т ечение
н а определен период от време, щ е подпиш а т ози договор.
С лед кат о пост игнахм е т ова споразумение, т ози могъщ
дух, чиет о им е беА ст ерот , м е запозна с друг дух, наречен
М арб уел, койт о т рябваш е да м и ст ане слуга. А з го по­
п и т а х доколко е подходящ за м оит е цели и колко бързо щ е
и зп ъ лн ява ж еланият а м и. „ С бързинат а на вят ъра - м и
к а за т ой. Това не м е уст ройва — к а за х м у аз, — т и не м о-

От книгата на ЕлифасАеви
„Magical Rituals o f the Sanctum Regnum "
(„Магическите рит уали на Свещеното Кралство"), 1892 г.

М АГИЧЕСКИЯТ МЕЧ
ЕлифасАеви описва изработването на магическия меч по следния начин: „Стоманеното острие
трябва да бъде закалено в часа на Марс с помощта на чисто нови инструменти. Ефесът тряб­
ва да бъде направен от сребро с примес на живак, а на него трябва да бъдат гравирани символите
на М еркурий и Ауната, а освен това имената на Гавриил и Самаел. Ръкохватката трябва да
бъде изработена от олово. На нея трябва да бъдат нанесени символите на Ю питер и името
на М ихаил. От ръкохватката по острието трябва да има не много голям меден триъгълник,
на който трябва да има символите на М еркурий и Венера. Петте Сефирот трябва да бъдат
гравирани на цялата ръкохватка, както това е показано на рисунката. На самото острие, от
едната страна, трябва да има гравирана думата М алхут , а от другата - Quis ut Deus. Мечът
трябва да бъде осветен в неделя.
 О т никога непубликуваната книга „The Complete Book o f Magic Science “
(„Пълна книга на магическата наукаи)

МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ
Показаната по-горе фигура е пълната и точна представа за магическия кръг; изобретен от
средновековните заклинатели на духове. Вълшебникът, на когото помага специален помощ­
ник, заема мястото в точката, където се пресичат централните линии, обозначени с думата
„магистър". Д ум и т е над кръга са имена на невидими, разумни същества, а малките кръстче­
та означават местата, където се произнасят определени молитви и заклинания. Малкият
кръг, разположен във вътрешността на големия означава мястото за призовавания дух и при
използването м у е желателно вътре в триъгълника да има име на разумно същество.
ж еш да бъдем м ой слуга. Върви си т ам от къдет о си дошъл ", Скоро след т ова се появи
друг дух на им е А н игуел. Задавайки м у същ ия въпрос, получих отговора, че т ой е бърз
ка т о п т и ц а във въздуха. А з казах: „ Ти си т върде бавен за мен. О т ивай обрат но т ам ,
от къдет о си дош ъл ". В същ ият м ом ент се появи друг дух, на им е А сиел. З а т рет и
пъ т п о п и т а х същ от о и т ой м и от говори т ака: ,Т>ърз съм кат о човеш кат а м исъл ",
„ Значи т и щ е м и служ иш " — к а за х м у аз. Този дух м и беше верен много дълго време,
но да разкаж а к а к м и служеше е невъзмож но в т олкова м алка книга и зат ова само щ е
ви каж а к а к да заклеват е духовет е и к а к да си черт ает е кръгове за за щ и т а от т ях.
И м а м ного духове, коит о позволяват на човека да ги призове и ст ават негови слуги.
О т т ези духове аз щ е спомена само някои:
А с и е л : Н а й -м о гъ щ и ят от всички духове, коит о пост ъпват на служба п р и хора­
т а . Той се п о явява с п р и ят н а , човеш ка външ ност и височина около 1 м и т рябва да
бъде за к лет т р и п ъ т и преди да се появи в предварит елно очерт ания за него кръг. Този
д ух дост авя богат ст ва и всякакви вещ и от всякакви м ест а, според ж еланият а на
въ лш ебника. Той е бърз кат о човеш кат а мисъл.
А н и гу е л : Този дух е м ного услуж лив и изтслючително полезен, появява се в образа на
десет годиш но момче. Той също т рябва да бъде за клет т р и път и. Н еговат а специал­
ност е т ърсенет о на скрит и в зем ят а съкровищ а и ценни м инерали, коит о предост а­
в я н а вълш ебника.
М а р б у е л : Това е духът , койт о е ист ински повелит ел на п ла н и н и т е и е бърз кат о
п т и ц а в полет . Той е прот иворечив, неспокоен и т руден за уп р а влени е дух. П о явя­
ва се във вида н а М а р с (воин в теж ко снаряж ение). М арбуел снабдява вълш ебника с
т а к и в а нещ а, коит о р а ст а т по зем ят а и л и се нам ират под зем ят а. В част ност ,
т о й е п о ве ли т е ля т н а т .нар. П ролет ен корен. (П ро лет ни ят корен е т айнст вено
раст ение, вероят но червеникаво на ц вя т , на коет о средновековнит е м агове п р ипис­
ва т способност т а да от блъсква и л и да от варя всичко, до коет о се докосне. А к о бъде
допрян до заклю чен а врат а, т я се от варя на м ига. Х ерм ет ицит е вярват , че кълва­
чът , с червена качулка, им а способност т а да от крива т ози корен. Зат ова т е см я­
т а т , че т р яб ва прост о да се от крие гнездот о на т акъв кълвач и да се чака. К ълвачът
л е т и насам -нат ам т ърсейки корена и когат о го нам ери го от нася в гнездот о си. След
т о ва в гнездот о м у не може да бръкне никой, т ъй кат о коренът от блъсква всички,
независим о дали е човек, ж ивот но и л и п т и ц а . Н о вълш ебникът може да си вземе коре­
на. В ъ лш еб н и ц и т е вярват , че заради неговат а ст рукт ура еф ирнот о т яло на корена
мож е да бъде използвано кат о средство за изразяване на определени ст и хи й н и духове,
ко и т о п р о явява т склонност към от криване на н яка кви нещ а.)
А с и е б е л: Този дух е м огъщ ият владет ел на м орет ат а, конт ролиращ , какт о по­
върхност т а, т а к а и дълбинит е на свет овния океан. Той от крива нещ а, изпуснат и
във водат а: в р еки , езера и океани; т ой нам ира пот ънали кораби и съкровищ а. К олко-
т о по-рязко се произнася клет ва т а към него, т олкова по-бързо се появява т ози дух.
М а х н е л : Този дух се по явява в образа на прекрасна девойка и с нейна помощ въл­
ш ебн икъ т дост ига благородно и дост ойно състояние. О нези, на коит о служи т ази де-
 войклу ст ават богат и и почит ани, добри и благот ворни. Този дух помага във всички
дейност и на съда и справедливост т а. Д евойкат а не се появява, ако не бъде заклет а
два път и.
Б а р уел: Той е м айст орът на всички изкуст ва. П роявява се кат о занаят чия и за­
т ова се появява с работ на прест илка. Този дух може за м иг да научи м ага на повече
нещ а, от колкот о може да се научи от всички м айст ори на свет а за двадесет години.
Този дух т рябва да бъде за клет т р и път и.
Това са духовет е, коит о служ ат на хорат а. Освен т я х им а и ощ е много други, но
поради недост иг на м яст о не м ога да ги опиш а всичкит е. И т ака, ако вие искат е да
п о луч и т е пом ощ от няко й дух, първо т рябва да начерт ает е знака на т ози дух, кого­
т о искат е да призовет е. З н а къ т т рябва да бъде изписан т очно пред кръга, начерт ан
преди изгрев, в койт о ст оит е вие и ва ш и ят пом ощ ник. А ко ви т рябват пари т рябва
да призовет е А сиел. А к о ви т рябва нещ о друго, черт ает е друг знак. Н а мяст от о, къ-
дет о възнам еряват е да начерт ает е знака, първо т рябва да нарисуват е голям кръст,
с го лям м еч, от койт о ни ко й не може да бъде ранен. П осле т рябва да очерт ает е т ри
ко н ц ен т р и ч н и кръга. В ъ т р еш н и ят кръг т рябва да бъде очерт ан от т ънки лент и
чист пергам ент , окачени на дванадесет кръст а, направени от дърво с бодли. Н а пер­
га м ен т а т р яб ва да са изписан и им ена и сим воли, подходящ и за онзи, когото призова­
ват е. О т въ нш нат а ст рана на т ози кръг се прави вт ори кръг.
П ърво взем ет е н и ш к а от усу к а н и червени копринени конци, коит о са у в и т и не
н а дясно, а н а ляво . С лед т ова слож ете на зем ят а дванадесет кръст а, направени от
ла вр о ви ли с т а , и си пригот вет е пр а зни бели ли ст а ха р т и я . Н а ли ст а т а с ново перо
т р яб ва да н а п и ш ет е букви и сим воли. П осле наниж ет е т ези ли ст а на коприненат а
н и ш к а и п р и кр еп ет е н и ш к а т а към кръст овет е от лаврови лист а. Сега вече можете
да н а п р а ви т е н а й -въ н ш н и я кръг, също от л е н т и чист пергам ент , и ги окачет е на
кръст ове от свещ енот о палм ово дърво. К огат о т ези т р и кръга са направени, влезт е
в т е х н и я цент ър и н а ч ер т а й т е т а м пент аграм а, коят о т рябва да ст ига до края на
кръст а, н а ч ер т а н преди кръговет е. И т огава, за да ст ане, изпълнет е всичко т очно
по описаниет о и когат о произнасят е за к ли н а н и ет о назовет е им ет о на духа, когото
призовават е. М но го е важ но им ет о да бъде произнесено изклю чит елно от чет ливо.
О свен т о ва т р яб ва да се съобразит е с деня и часа, т ъй кат о всеки дух се призовава по
определено, свое време.

М акар че черният маг, п о време на подписването на договора със стихийния де­

м он , м ож е да е напълно убеден в своите сили и способн ости да контролира безкрай­
ните сили, които м у се дават в разпореж дане, често пъти той остава излъган. П ре­
минават няколко години и той вече устремява всичките си сили към собственото си
оцеляване. С ветът на ужаса, в който сам се е въвлякъл заради алчността си, го набли-
жава всеки ден и накрая магът се оказва въвлечен във водовъртеж, като всеки момент
очаква да бъде погълнат от бездната. Боейки се да умре, защото тогава ще стане слуга
на духа или на своя собствен демон, магът извършва престъпление след престъпление
от стремеж да продължи своето нещастно земно съществуване. Разбирайки че живо­
тът съществува с помощта на тайнствената универсална жизнена сила, която е общо
свойство на всички живи създания, черният маг много често се превръща в окултен
вампир, който краде енергията от другите. Според средновековните суеверия, чер­
ният маг се превръща във върколак и броди през нощите, нападайки беззащитните
жертви, търсейки жизнената сила, която съдържа кръвта им.

Модус упсряндп прп з я ш н я н п я т я ня дуяувс

По-долу е приложен малък откъс от древен манускрипт, като типичен пример

за ритуала при церемониалната магия. Откъсът е изваден от Пълен сборник на нау­
кит е на магията, непубликуван ръкопис, съхраняван в Британския музей, в който
са цветните магически фигури, споменати от Франсис Барет в неговия труд Magus
(М агът),

Н ачална молит ва

Всемогъщи и Вечен Боже, който си казал на всички създания да семолят на Тебе

и да т и въздават слава в името на спасението на човека, моля Те да ми изпра­
тиш един от твоите духове от Ордена на Юпитер, един от посланиците на
Задкиел, който Ти помага да управляваш небесния свод, за да ми покаже той
охотно, точно и с готовност онова, което измоля от него, и той наистина да
изпълни моето желание, И все пак, о, Господи, нека това да бъде Твоята воля, а
не моята и да се извърши т я чрез Иисус Христос, Твоят Син, Господи, Амин,

Заклинание

Магът, облечен подходящо и с всичко необходимо под ръка, стои в защитения

кръг и призовава духа да се появи и да влязат в преговори.
Д ухо ве, за н и ят о пом ощ м о ля , виж т е зн а к а и С вещ енит е И м е н а на Б ога, и з­
п ъ лн ен и със сила. П о д чи н ет е се на си ла т а на т ова за к ли н а н и е; излезт е от
п ещ ер и т е и т ъ м н и т е д упки; п р екр а т ет е своит е зл и за н и м а н и я с онези не­
щ а ст н и см ърт ни, коит о м ъ чит е; и злезт е н а м яст от о, къдет о Бож ест венат а
Д о б р о т а щ е н и съедини; бъдет е вн и м а т е лн и към н а ш и т е заповеди и и зп ъ лн я­
ва й т е т очно онова, коет о искам е от вас. Н е вярвайт е, че ва ш а т а съпрот ива
щ е н и за ст а ви да п р ек р а т и м н а ш и т е дейст вия. Н и щ о не мож е да ви спаси,
освен подчинениет о ви н а нас. З а п о вя д ва м ви с т а й н ст вен и т е им ена E lohe,
A g la E lo h im A d o n a y G ibort, А м и н .

П р и зо ва ва м т еб, З а д ки ел, в И м е т о н а О т ц а , С ина, С вет и я дух, благословена­

т а Т роица и неизразим от о Е д инст во.
З а к л ев а м т еб, З а д ки ел, в т о зи час да се вслуш аш в дум ит е и м олб ат а м и , кои­
т о и зп о лзва м в т о зи ден, в С вещ енит е И м е н а н а Б ога - E lo h e E l E lo h im E lio n
Z e b a o th Escerehis Ia n A d o n a y T etragram m aton.

М о л я m e u m e призовавам , д ух З а д ки ел, със следнит е С вещ ени им ена H agios о

Ih eo s Isciros A th a to s P aracletus A g la върху A lp h a u O m ega lo th A n g la n b ro th A b ie l
A n a th ie l T etragram m aton. И c всички други вели к и и славни, свещ ени и неизра­
зи м и , т а й н с т ве н и и всемогъщ и, непост иж им и И м е н а н а Б ога, за да п р о н и к­
н еш в дум ит е, ко и т о и зл и за т о т м о и т е у с т а и да м и и зп р а т и ш П а б и ел и л и
н я к о й друг свой слуга, дух, ко й т о би м огъл да м и покаж е т а к и ва нещ а, ка кви т о
щ е поискам о т него в И м е т о н а О т ц а и С ина, и С вет и я Д у х . А м и н .

З а к л ев а м т еб, П а б и ел, във всички Д у х о в е н а Н ебесат а, С ераф им и, Х ерувим и,

Тронове, В ла д ен и я , С видет ели, С и ли , П р и н ц и п и , А р х а н ге л и и А н гели , свет ци­
т е, ве ли к и т е и сла вн и А н ге л и O rp h a n iel T etra-D ragiel S a la m b la A cim o y p a sto r
p o ti, да се п о я в и ш и да се покаж еш , за да мож ем да т е виж даме и чуваме, да го­
ворим с т е б и т и да мож еш да и зп ъ лн и ш н а ш и т е ж елания, а в т во я т а звезда,
коят о е Ю п и т ер , и във всички съзвездия н а Н ебет о и във всичко, на коет о т и се
п о д ч и н я ва ш , за клева м т еб, с т во я т а буква, коят о т и даде и т а к а пот върди,
че си дош ъл, ка т о се съгласи с н а ш а т а м олба и исканет о, коет о извъ р ш и х в
И м е т о на В сем огъщ ия Б ог, за да м и и зп р а т и ш един от т во и т е духове-слуги,
ко й т о би м огъл с ж елание, ист и н ски и вярно да и зп ъ лн ява всички м ои ж елания
и т о й да се я в и във вида н а прекрасен А н ге л, изп ъ лни т елен, сръчен, веж лив, п р и ­
вет ли в, см ирен и преговарящ с м ен, койт о да не позволява н а н и ка къ в зъл дух
да се приближ и до м ен с нам ерениет о да м и нанесе вреди, да м е н а п ла ш и , да м е
о т влече и л и да м е изм ам и. С добродет елит е н а Н а ш и я Б ог, И Х , в чиет о им е
т е заклевам , ч акам т во я т а поява. О добри м олб ат а м и . О добри м олбат а м и.
О добри м олб ат а м и . А м и н . А м и н . А м и н .
Р а зп и т ва н е на духа

П ризовавайки духа, вълшебникът започва да го разпитва по следния начин:

Д а л и т и си дошъл ем ир, в И м ет о на О т ца, С ина и С вет ия Д ух?

А духът му отговаря:
Д а.

П ривет ст вам т воет о изкуст во, о, благороден Д ух. К а к е т воет о И м е?а

И духът отговаря:
П абиел.

А з т е призовах в И м ет о на И исус Христ ос от Н азарет , пред чиет о И м е всич­

к и падат ничком на зем ят а, на небето и в ада, и всеки език признава, че ням а
друго т акова И м е, кат о И м ет о на Иисус, койт о въздава сила на човека и я
прави послуш на и подчинява всички нещ а на своето Свещено И ме, за онези,
коит о вярват в своето спасение. Ти посланик л и си на Задкиел?

Тук духът отговаря:

Д а.

Ти щ е пож елаеш л и да се предадеш в мое разпореж дане и съгласен л и си да м и

покаж еш нещ ат а, коит о искам да узн а я, да м е научиш как мога да увелича
зн а н и я т а и мъдрост т а си и да м и покаж еш всички т айни на магическото из­
куст во и всички свободни науки, т ака че да мога да умнож а своите успехи в
прослава на Всемогъщ ия Бог?

И духът отговаря:
Д а.

Тогава т е м оля, ост ави своя от печат ък в мен, за да мога всеки път да т е при­
зовавам с т рикрат нот о заклинание и освен т ова направи т ака, че да дам
клет ва да спазвам завет а в имет о на Всемогъщия Бог и аз щ е серадвам да т е
прием ам всеки път , когат о се появиш пред мен.

Разреш ение да си тръгне.

Тъй кат о дойде бързо и с м ирни нам ерения и отговори на м оит е въпроси и на
м о ят а молба, аз т и благодаря смирено и сърдечно за т ова, че се появи в И мет о
 на Всемогъщия Бог, с чиет о И м е аз т е призовах и сега вече т и можеш да си
отидеш в своя свят и в своя ред и да се върнеш при м ен от ново т огава, когат о
произнеса заклинаниет о и ли имет о на т воя дом, и ли имет о, което т и е да­
дено от Господа, и т огава власт т а на Бог щ е е с м ен и с т еб и над всичко щ е е
волят а Бож ия. А м и н .
Д а славим О т ца, С ина и С вет ия Д у х.

Jfo r m of JBottb of S p i r i t * <©iben in 1 5 7 3 .

3. JJabifI, ministering Spirit anb mesaenger of the pcesibing anb
ruling Spirit of Jupiter, appointeb thereunto bp the Creator of all things
bisible anb inbisible, bo *toear, promise, anb plight mp faith anb troth
unto thee in the presence anb before the great mm anb the tohole companp
anb host of Beaben, anb bp all the S>olp Jflamea of Sob bo *toear anb
fainb mpeelf unto thee bp all the content* of Sob’* Sacreb Cflrit, bp the
Incarnation, Beatfj, anb Pa**ion, bp the &e*urrection anb glorious As­
cension of J C . bp all the holp Sacramento, bp the /Hercp of Sob. bp the
Slorp of Jops of Beaben, bp the forgibene** of sin anb hope of eternal
ealbation, bp the Sreat Sap of Boom, bp all Angela, Archangel*. Sera*
phim. Cherubim, Semination*, (Throne*, principalities, potorr*. anb
Virtue*, anb all the other ble**eb anb gloriou* companp of Beaben. bp all
the constellation* of Beaben, anb bp all the seberal Potoer* anb V irtue*,
abobe rehearseb, anb bp tohatsoeber el*e l* holp or binbing, bo 3 *biear.
promise, anb boto unto thee that!bull appear, come,anb ba*te unto thee anb
at all time* anb place* anb in all hour*, bap*, anb minute*, from thi* time
fortuarb unto thp life'* enb toheresoeber thou *halt call me bp mp name or
bp mp office, anb 3 toill come unto thee in tohat form thou *halt besir c, either
bi*iblp or iitbisiblp, anb toill anstoer all thp be*ire* anb gibe te*timonp
thereof anb let all the potoer* of Beaben toitne** it.
3 babe hereunto *ub*cribeb mp banb anb confirm mp *eal anb
character unto thee. Amen.

|gM83CT
fict^or Sac^ieCJ

Om „The Complete Book o f M agic Science" („Пълната книга на магическит е науки")

Ф О РМ АТА Н А Д О ГО В О Р С Д У Х А Н А Ю П И ТЕР
„Горепосоченото Задължение наД уха, заедно с печата и подписа на планет арния ангел,, трябва
да бъдат нанесени на чист пергамент и да бъдат представени на Д уха за подпис; веднага, при
неговата поява. През това време заклинат елят не трябва да губи присъствие на духа, да бъде
търпелив, твърд, уверен, настойчив и да обърне особено вним ание на това, да не иска от Д уха
нищо, освен онова, което се върши за Славата Божия и което ще бъде от полза за неговите
събратя. Предавайки своите желания наД уха, заклинат елят може да разреши н а Д уха да си
отиде".
 Забележ ка: Онзи, който произнася заклинанието, трябва да остане в кръга ня­
колко минути след като произнесе разрешението за тръгване. Ако ритуалът е про­
веждан на открито, той трябва да унищожи всички следи от кръга и да се върне
бързо в дома си. Н о ако ритуалът е изпълняван в изоставена част от дома или на
друго подобно място, кръгът трябва да остане, защото така ще може да послужи
при бъдещи ритуали, но стаята или дома трябва да бъдат заключени, за да бъде из­
бегнато нахлуването на странични лица.

Изложеното по-горе съглашение е пример за чисто церемониална магия. В слу­

чаите на черна магия съглашението или договорът се подписва не от духа, а от въл­
шебника. Когато вълшебникът взема на служба при себе си стихиен дух, започва
битка на умовете и обикновено демонът печели. Вълшебникът подписва със собст­
вената си кръв договора с демона, тъй като в аркана на магията е записано, че „ду­
шата се контролира от онзи, който контролира кръвта на другия“. Докато вълшеб­
никът не допусне грешка, стихийният дух стриктно изпълнява своите задължения,
но въпреки това демонът всеки път се старае да попречи на вълшебника да изпълни
своите задължения. Когато заклинателят, обкръжен от магическия кръг, призова­
ва духа, когото иска да контролира и говори за своите намерения, духът може да
отговори примерно така: „Аз не мога да приема твоето предложение, ако не ми
обещаеш, че след петдесет години ще отдадеш душата и тялото си в моето пълно
разпореждане“.
Ако вълшебникът откаже, започва обсъждането на другите условия. Духът може
да каже: „Аз ще ти служа, ако ти всеки петък идваш на главната улица и раздаваш
милостиня в името на Луцифер. И веднага щом не успееш да изпълниш това, ти ще
станеш мой слуга“.
Ако вълшебникът все още отказва, разбирайки, че демонът иска да му наложи
невъзможни за изпълнение условия, започват и други предложения дотогава, дока­
то не бъде постигнато съгласие. Споразумението може да изглежда така:

С долуподписания документ аз обещавам на Великия Д ух Луцифер, Ц ар на Д е­

моните, че всяка година ще му принасям в жертва човешка душа, за да прави с
нея каквото си поиска. В замяна на това Луцифер обещава да ми предостави
съкровищата на земята и да изпълнява всяко мое желание по време на моя ес­
тествен живот. Ако аз не изпълня своите задължения, тогава моята душа ще
му принадлежи.

Подпис. . .

Заклинателят поставя подписа си със своята собствена кръв.

 От книгата на Леви „Dogme et Rituel de la Haute Magie"
(„Учение и рит уал на висшата магия"),1854 г.

ПЕНТЛГРЛМ ЛТЛ
Пентаграмата е фигура на микрокосмоса, магическа формула на човека. Това е единицата,
издигаща се над четири - човешката душа, която се издига над състоянието на животинската
природа. Това е истинската светлина - Звездата на утрото. Тя означава положението на пет­
те тайнствени центрове на силата, чието пробуждане е висшата тайна на бялата магия.
 Пшяггямятя

В символизма преобърнатата фигура винаги означава извратена или зловредна

сила. О бикновеният човек дори не подозира окултните свойства на магическите
фигури. П о този повод великият Парацелс пише следното: „Без съмнение, м но­
зина ще се смеят на описаните в книгите печати, на техните букви и фигури, както
и на тяхното използване, тъй като им се струва неправдоподобно, че металите и
знаците, които са мъртви, могат да оказват някакво въздействие върху хората. И все
пак, никой не е доказал, че металите и знаците, които ние познаваме като мъртви,
наистина са мъртви: та нали солите, серните съединения и квинтесенциите на ме­
талите са висшите пазители на човешкия живот и са много по-висш и от останалите
прости вещества“.
Черният маг не може да използва символите на бялата магия, без да привлече
върху себе си нейните сили, което за него би било фатално. Той трябва така да и з­
врати йерограмите, че те да изразяват някакъв окултен факт, който сам по себе си би
бил нарушаване на принципите, изразени чрез символите на бялата магия. Черната
магия не е фундаментално изкуство. Тя е злоупотреба с фундаменталните изкуства.
Следователно, тя няма собствена символика. Тя просто взема символите на бялата
магия и като ги преобръщ а, опорочава и превръща, ги прави символи на ляват а
ръка> или на злото.
Д обър пример за тази практика е пентаграмата, или звездата с пет лъча, образу­
вана от пет съединени прави. Тази фигура е отдавна почитан символ на магическите
изкуства и означава петте свойства на Великия Магически Елемент, петте чувства
на човека, петте елемента в природата и петте завършека или крайници в човешко­
то тяло. Чрез пентаграмата вътре, в собствената си душа, човекът може не само да
управлява всички създания, които са по-низш и в сравнение с него, но и да предявя­
ва изисквания към по-висш и създания от него самия.
Пентаграмата е често използвана и в черната магия, но това нейно използване
има три аспекта: звездата може да бъде разкъсана в една точка, така че да не се п оз­
воли на линиите да затворят фигурата. Пентаграмата може да е преобърната, така
че единият от върховете й да гледа надолу, а двата - нагоре. И ли пък пентаграмата
 От непубликуваната средновековна
„Book of Spirits" („Книга на Духовете")

МАГИЧЕСКИТЕ ФИГУРИ НА
СЕДЕМТЕ ПЛАНЕТИ И ПЕЧАТИТЕ
С ПОДПИСИТЕ НА
ПЛАНЕТАРНИТЕ АНГЕЛИ
Седемте големи кръга са магически­
те фигури на планетите, а малките
кръгове под тях съдържат печатите и
подписите на разумите, които упра­
вляват планетите.
 може да бъде неправилна и нейните върхове да са на различно разстояние от ней­
ния център. В черната магия тази звезда е наричана Раздвоено копито, или Отпеча-
|Тък от крака на Дявола. Звездата с два върха нагоре е наричана също така Козелът
| от Мендес, тъй като преобърната по този начин пентаграмата има формата на козя
глава. Когато става дума за самият процес на обръщане на звездата, при който гор­
ния връх отива отдолу, този символ означава падането на Утринната Звезда, или
Зорницата.
 Г*
(
\
*
I

л
 МАГ, ПРАВЕЩ ЗАКЛИНАНИЕ НА СТИХИЙНИ ДУХОВЕ
М а гъ т , след кат о очерт ава около себе си кръг, прави за к л и н а н и е на с т и х и й н и т е духове, коит о
се появяват от своит е об ит алищ а. О т З е м я т а под кракат а м у се излизат гном и, от водите
на о ко ло - у н д и н и , от огъ ня - салам андри и от въ здуха - к р и ла т и т е силф и. С т ранен, п р и ли ­
чащ на п р и зр а к , дем он от говаря нещ о на м ага. В кн и га т а си „П риш ест виет о на ф еит е" Л р-
т ъ р К о н а н Д о й л защ ит ава същ ест вуванет о на пр и р о д н и т е духове, коит о м ного векове наред са
 За най-пълното и елегантното излож ение на окултната пневматология (раздел
във философията, който се занимава с духовните субстанции) човечеството е задъл­
ж ено на Ф илип Аурелиус П арацелс (Теофраст Бом баст фон Х охенхайм ), кралят на
алхимиците и херметичните философ и, истинският притежател на Ц арската тайна
(Ф илософ ският камък и Елексирът на ж ивота). П арацелс вярва, че всеки от чети­
рите първични елементи, познати на древните хора (зем я, огън, въздух и вода), е
съставен от фин газообразен елемент и груба телесна, или физическа, субстанция.
С ледователно въздухът е двойствен по природа и представлява, както осезаем а­
та атмосфера, така и неосезаемата, летлива субстанция, която м ож е да бъде наре­
чена духовен въздух. О гънят е видим и невидим , различим и неразличим . Т ой е ду-

см ят ани за продукт на въображението. Древнит е мист ерии учат посветените, че за да стане

господар на ст ихийнит е духове, магът, който прави заклинаниет о, не трябва да се страхува
от елементите. О нзи, който се бои от огън, не може да управлява саламандрите, коит о го
обитават. О нзи, който се бои от вода, никога ням а да може да стане повелит ел на ундинит е,
или водните духове. Затова много от рит уалит е в езическите М ист ерии са разделени според
различнит е елемент и. По този начин в инициацият а със зем я кандидат ът дълго скит а из
м рачни пещери, в инициацият а с вода той преплава в от крит а лодка т айнствено море или
бързей с водовъртежи. В инициацият а с огън кандидатът прескача през огнен или дим ен кръг,
а в инициацият а с въздух кандидатът се окачва над някоя пропаст, като виси на пръст ена си
или го карат да пълзи по тясна път ечка над гибелна бездна. Н якои от средновековните изсле­
дователи твърдят и това, че никой от онези, в които не са от крит и добродетелните свойства
на елементите, не би могъл да управлява ст ихийнит е духове. О нези, коит о не могат да обуз­
даят своите страсти, стават играчка за саламандрите, а тези, коит о проявяват скъперни­
чество, не могат да управляват гномит е, които се подчиняват единствено на хората, чужди на
егоизма. Гномите се управляват чрез щедрост, ундинит е —чрез твърдост, саламандрит е - чрез
спокойствие, а силфите - чрез постоянство.
 ховният, ефирен пламък, който се проявява чрез материалния, веществен пламък. \
Водата е разглеждана като съставена от плътна течност и потенциалната същност ■;
на течната природа. Земята също има две съществени части, като низшата от тях е
неподвижна, земна, а висшата е разредена, подвижна и виртуална. Общият термин
елементи е приложим към низшите, или физически, фази на тези четири първични
елементи, а терминът стихийни същности (elemental essenses) е приложим към тех­
ните невидими, духовни съставки. Минералите, растенията, животните и хората
живеят в свят, съставен от общото съчетание на тези четири елемента, а от различ­
ните техни комбинации са създадени живите организми.
Хенри Драмънд1, в своята книга Natural Law in the Spiritual World (Естествения
закон е духовния свят), описва този процес по следния начин: „Ако направим анализ
на онази материална точка, от която започва животът, ще открием, че тя се състои
от желеобразна субстанция, която няма структура и напомня яйце. Тя е съставена
от въглерод, водород, кислород и азот. Нейното име е протоплазма. Това е струк­
турната единица, от която започва животът не само на живите тела, но и тяхното
развитие по-нататък. Както казва Хаксли12, протоплазмата, обикновена или с ядро,
е формалната основа на целия живот. Това е глината на Грънчаря“.
Водният елемент на древните философи в съвременната наука е наричан водо­
род; въздухът става кислород, огънят —азот, а земята —въглерод.
Както видимата природа е населена от безкрайно количество живи същества,
така, според Парацелс, невидимият духовен аналог на видимата природа (съставен
от разредени елементи на видимия свят) е населен от интересни същества, които
той нарича стихии и които по-късно са прекръстени на природни духове. Парацелс
ги разделя на четири групи, наречени от него гноми, ундини, силфи и саламандри.
Той учи последователите си, че те всъщност са живи същества, по много неща на­
помнящи човешките същества и населяващи свой собствен свят, който не е познат
на хората заради недоразвитите им сетива, неспособни да проникнат отвъд грубите
елементи.
Цивилизациите на Гърция, Рим, Египет, Китай и Индия вярват в сатири, духо­
ве, феи и гоблини. Те населват моретата с русалки, реките и изворите - с нимфи,
въздухът —с феи, огънят —с лари и пенати3, а земята —с фавни, дриади и хамадриа-

1. Хенри Драмънд (1851—1897 г.) —шотландски евангелист, писател и лектор, автор на някол­
ко книги, първата от които е Natural Law in the Spiritual World (Естествения закон в духовния
свят), 1883 г. —Бел. ред.
2. Томас Хенри Хъксли (1825-1895 г.) - английски биолог, пламенен защитник на теорията
за еволюцията на Чарлз Дарвин, заради което си спечелва прозвището „булдога на Дарвин“.
—Бел. ред.
3. Лари (лат. lares) - в религията на Древен Рим божества, покровители на дома, семейство­
то и на общината като цяло. Фамилните лари са свързани с домашното огнище, семейната
трапеза, с дърветата и горите. На тях се молят по време на раждане, бракосъчетаване, смърт.
Култът към тях произлиза от почитането на мъртвите. Вярва се, че следят за спазването на тра­
дициите в семейството и наказват тези, които не ги почитат; —Пенати (лат. penates, от penus
ди1. Тези духове са на особена почит, което личи и от пищните приношения, кои­
то им устройват. Понякога, в зависимост от атмосферните условия или във връзка
с особената чувствителност на хората, вярващи в тях, тези духове стават видими.
Мнозина автори пишат, че са общували с духове, обитатели на фините сфери на
природата. Според мнението на много от авторитетите в тази област, боговете от
Античността всъщност са стихийни духове, тъй като повечето от тези невидими съ­
щества на практика имат впечатляваща външност и възхитителни маниери.
Гърците наричат демони някои от стихийните духове, особено онези от висшата
йерархия, и им отдават религиозна почит. Вероятно най-прочутият от тези демони
е тайнственият дух, който направлява действията на Сократ и с когото философът
разговаря в най-висок стил. Онези, които са посветили много време на изучава­
нето на невидимата структура на човека, смятат, че е напълно вероятно демонът
на Сократ и ангелът на Яков Бьоме да не са всъщност стихийни духове, а да са сен­
ки на божествената същност на самите философи. В бележките към своя превод на
произведението на Апулей De Deo Socratis (За Бога на Сократ)1, Томас Тейлър казва:
„Фактът, че демонът на Сократ е без всякакво съмнение от висшата йерархия, може да
се разбере от интелектуалното превъзходство на Сократ над другите хора и поради
това Апулей е прав, когато нарича демона Бог. А това, че демонът на Сократ наистина
е божествен, се доказва и от твърдението на самия Сократ в диалога Алкивиад Р , тъй
като там той казва съвсем ясно: „Аз дълго се придържах към мнението, че Бог още не
ме е насочил към разговор с теб“. И в Апология* той недвусмислено говори за това, че*1234
—„хранителни запаси“) - в религията на Древен Рим божества пазители, чиито култ е свързан
с обожествените духове на умрелите предци. Римляните имат два вида пенати: домашни и
обществени. Домашните са наследствените духове-покровители, пазители на дома, на запа­
сите от храни. Техните изображения са поставяни до огнището. Обществените пенати са па­
зителите на държавата и на нейното благополучие. В тържествените клетви те са призовавани
заедно с Юпитер. Статуйките им, които Еней донася от Троя, отначало са пазени в Лавиний,
а впоследствие са съхранявани в храма на Веста в Рим. —Бел. ред.
1. Дриади (ст. гр. SpuaSo^, от Ьрщ —дъб) —в древногръцка митология нимфи, покровителки
на дърветата. Първоначално са нимфи на дъба, но впоследствие са приемани за пазителки на
всички видове дървета; -Хамадриади—разновидност на нимфите на дърветата, които умират
заедно с дървото, на което принадлежат. —Бел. прев.
2. Луций Апулей (ок. 124 - ок. 180 г.), древноримски писател и философ платоник, в своето
произведение De Deo Socratis (On the God o f Socrates) описва естеството на демоните като посре­
дници между боговете и хората. Трактатът му е яростно критикуван от св. Августин. —Бел. ред.
3. Алкивиад I —философски диалог, за чийто автор е смятан Платон, макар че след 19 в. някои
учени оспорват авторството му. Наричан е още Големия Алкивиад, за да се подчертае значение­
то му пред Алкивиад II, друг диалог, приписван на Платон. В диалога на Сократ с атинския
военачалник Алкивиад се обсъждат качествата, които трябва да притежава един политик. —
Бел. ред.
4. Апология или Апология на Сократ —произведение на древногръцкия философ Платон, кое­
то се състои от три речи на Сократ, произнесени по време на процеса срещу него в атинското
Народно събрание. —Бел. ред.
за този демон е предназначено божествено, трансцедентално състояние, което поз­
волява да стигнем до заключението за неговото високо положение сред демоните“.
Разпространената дълго време сред хората идея, че невидимите елементи, обкръ­
жаващи Земята и живеещи в нея, са разумни създания, е невероятна за прозаичните
умове на нашето време. Н о тази идея е смятана за правдоподобна от много изтък­
нати мислители. Силфите1 на миланския философ Фаций Кардан, саламандрите,
които вижда Бенвенуто Челини, панът на св. Антоний и малкото червено човече, или
гномът на Наполеон Бонапарт, заемат своето място в историята.
Литературата е пропита с концепцията за духовете на Природата. Палавото
Снопче в творбата на Шекспир Сън в лятна нощ, стихийните духове в розенкрой-
церската поема на А. П оуп12 The Rape o f the Lock (Влизане c взломJ, тайнствените съз­
дания в романа Занони на лорд Литън3, безсмъртният медникар Бел и прочутите
холандски старчета от планините Кетскил, които са част от историята за Рип ван
Уинкъл4 - всички те са фигури, добре известни на онези, които изучават литера­
тура. Фолклорът и митологията на всички народи са пълни с легенди за тези тайн­
ствени малки същества, населяващи стари замъци, пазещи скрити в земята съкро­
вища и живеещи под шапките на отровни гъби. Феите предизвикват възхищението
на децата и повечето от тях трудно се разделят с вярата в тях. Не чак толкова отдавна
в тях вярват и някои изтъкнати мислители, а все още е под въпрос до каква степен
хора като Платон, Сократ и Ямблих не са прави, открито признавайки тяхното ре­
ално съществуване.
Парацелс, описвайки субстанциите, от които са съставени телата на стихийните
духове, разделя тяхната плът на два вида. Първият вид сме наследили от Адам -
това е видимата, телесна плът. Другият вид плът, която не сме наследили от Адам,
тъй като е по-разредена, не подлежи на ограниченията на първата. Телата на сти­
хийните духове са направени от тази транссубстанционална плът. Парацелс казва,
че разликата между телата на хората и телата на природните духове е същата, каква-
то е разликата между материята и духа.

1. Силфи - духове на въздуха в средновековния фолклор. Ж енските силфи, наричани силфиди,

са роднини на феите и нимфите. Всички силфи умеят да левитират и да стават невидими, надаре­
ни са със способности за магии, особено свързаните със стихията на въздуха. - Бел. прев.
2. Алекзандър П оуп (1 6 8 8 -1 7 4 4 г.) - английски поет и писател от 18 в., реформатор на англий­
ските стихотворни просодии (героически куплети). Обявен от английската Академия за най-ве­
лик поет и сатирик на 18 в., той е и автор на епитафията на гроба на Исак Нютон. - Бел. прев.
3. Едуард Булвър-Литън, (1 8 0 3 -1 8 7 3 г.) - английски писател, който получава благородниче-
ската титла за своите постижения в литературата. Член на обществото на английските розен-
кройцери. Литън се интересува от окултизъм и много от произведенията му трябва да бъдат
разглеждани именно в този контекст. Романът Занони, публикуван през 1842 г., се превръща в
култово четиво за окултните общества от 19 в. - Бел. прев.
4. Рип Ван Уинкъл —новела на американския писател Уошингтън Ирвинг, публикувана през
1819 г. Рип Ван Уинкъл е главният герой в нея. - Бел. ред.
 »Д а —добавя той, —стихийните духове не са просто духове, защ ото те имат плът,
кръв и кости, те живеят и раждат потомство, хранят се, говорят, спят и т. н., следо-
] вателно, не могат да бъдат наречени просто духове. Те заемат нишата между хората
; и духовете, напомнят по своята структура и форма мъже и жени, а по бързината на
I движ енията си са духове“ (Вж. Philosophia Occulta (О култ нат а философия), преведе-
! на от Ф ранц Хартман). По-нататък същият автор нарича тези създания сложни, или
съст авни, тъй като субстанцията, от която са създадени, е смесица между духа и ма­
терията. П арацелс използва цветовете, за да обясни тази своя идея. Съчетаването
на червеното със синьото дава новия, пурпурен цвят, който не напомня нито пър­
вия, нито втория и все пак е съставен от тях. Такъв е случаят и с природните духове:
те не напомнят нито духовните създания, нито материалните същества и все пак са
създадени от субстанция, която можем да наречем духовна м ат ерия, или ефир.
П о-нататък П арацелс добавя, че докато човек е съставен от м ного материи (дух,
душ а, ум и тяло) съединени в едно цяло, стихийните духове съдържат само един
елемент, или п р инцип, а им енно ефир, от който са съставени и в който живеят. Ч и­
тателят трябва да пом ни, че под ефир се подразбира духовната същ ност на един от
четирите елемента. Съществуват толкова ефири, колкото са елементите и има тол­
кова семейства природни духове, колкото са ефирите. Тези семейства са напълно
изолирани в своя ефир и не влизат в отнош ения с обитателите на другите ефири,
н о тъй като човекът има съзнание, което е чувствително към всичките четири еле­
мента, при определени условия той мож е да влезе в общ уване с всички семейства на
п ри родни те духове.
П ри родн ите духове не могат да бъдат унищ ож ени от видимите елементи, като
материалния огън, земята, въздуха или водата, тъй като тези духове функционират с
н и во на вибрация, по-високо от това на зем ните субстанции. Тъй като са съставени
сам о от един елемент, или принцип (т.е. от ефира, който те обитават), те нямат б ез­
смъртен дух и при смъртта си се разпадат отново на съставните части на елемента,
от който са създадени. С лед смъртта индивидуалното им съзнание не се запазва, тъй
като няма по-висш е вместилищ е за духа, което да го съхранява. Тъй като телата им
са направени от една субстанция, между отделните им части и органи няма триене и
следователно ж ивеят м ного дълго. О н ези , които са съставени от зем ен ефир, ж ивеят
по-м алко от другите, а он ези , които са създадени от въздуш ния ефир, ж ивеят най-
дълго. П родълж ителността на техния ж ивот се колебае между триста и хиляда годи ­
ни. П арацелс твърди, че те ж ивеят в условия, близки до наш ето зем но обкръж ение,
и някои от тях са излож ени на заболявания. П редполага се, че тези създания не са
сп особн и да се развиват духовно, н о голяма част от тях са с висок морал. За ефирите
на стихийните духове П арацелс пиш е: „Те ж ивеят в четирите елемента: нимфите -
в елемента на водата, силфите - на въздуха, пигмеите - на земята, и саламандрите
- на огъня. О свен това те се наричат ундини, силвестри, гном и, вулкани и т.н. Всеки
вид се движ и само в елемента, към който принадлеж и и който е за него е същ ото,
което е въздухът за нас или водата за рибите, и нито един от тях не мож е да ж ивее в
елемент, принадлежащ на друг вид. За всеки стихиен дух елементът, който му при­
надлежи, е прозрачен, невидим и пригоден за дишане, както е нашата атмосфера за
нас.“ (Philosophia Occulta (Окултната философия), преведена от Франц Хартман)
Читателят не трябва да бърка стихийните духове с истинските вълни на живота,
които пронизват невидимите светове. Докато стихийните елементи са съставени
само от една ефирна същност, ангелите, архангелите и другите висши трансцеден­
тални същности са сложни или съставни организми, които много приличат на чо­
века, разбира се без неговото физическо тяло.
Според философията на природата за духовете се смята, че те имат източен про­
изход, вероятно брахманистки, а Парацелс получава своето познание за тях от из­
точните мъдреци, с които контактува по време на своите пътешествия. Египтяните
и гърците получават своите сведения от същия източник. Сега ще разгледаме че­
тирите вида природни духове, според учението на Парацелс, на абат дьо Виляр1и
някои други автори, чиито съчинения са ни достъпни.

П ш м тт

Елементите, обитаващи в изтощеното тяло на Земята, наричано земен ефир, са

групирани под общото название гноми. (Названието, очевидно, е производно на
гръцката дума геномус, т.е. земен обитател.)
Точно както много типове хора възникват чрез обективните физически елемен­
ти на природата, много типове гноми възникват чрез субективното ефирно тяло на
природата. Тези земни духове работят като елементи толкова близо до вибрацион­
ното ниво на материалната Земя, че имат колосална власт над скалите и растенията
и дори над минералните елементи в животинското и човешкото царство. Някои
от земните духове, например пигмеите, работят с камъни, геми и метали и както
се смята са пазители на скрити съкровища. Те живеят в пещери, далеч в земите, на­
ричани от скандинавците Нибелунген. Във възхитителния оперен цикъл на Вагнер
1. Никола-Пиер-Анри дьо Монфокон, абат дьо Виляр (1635-1665 г.) —френски писател, ав­
тор на прочутия окултен трактат Le Comte de Gabalis: Entretiens sur les Sciences Secretes {Граф дьо
Габалис: Беседи за Тайните науки), 1670 г. Абатът е убит при странни обстоятелства, а причина­
та, вероятно, е разкриването на Философските мистерии в споменатата книга. —Бел. ред.
 О т книгата на Геллеруп „Den JEldre Eddas G udesange"
(„Стиховете на Ст арат а Еда")

О БИ КН О В Е Н И ТЕ Г Н О М И
Най-често срещания тип гноми е домашният гном или домашното джудже - грот ескна м а л ка
фигурка, с височина 3 0 -4 0 см, в зелени или кафяви дрешки. Повечето от т ях са м ного ст ари,
често с дълги бели бради и доста тлъстички. Те могат да бъдат забелязани под или около боро­
ви дървета и понякога изчезват, сякаш се разтварят във въздуха.

Пръстенът на Нибелунгите Алберих става крал на пигмеите и кара тези малки съз­
дания да събират за него съкровищата, които са под земята.
Освен пигмеите, съществуват и други гноми, които се наричат горски или дър­
весни духове. Към тази група принадлежат силвестрите, сатирите, пановете, дриа-
дите, хамадриадите, дурдалисите, елфите, мургавите и малките старчета в гората.
Парацелс твърди, че гномите си строят домове от вещество, което напомня алаба­
стър, или мраморен цимент, но истинската същност на веществото е неизвестна
и то няма аналог. Гномите се събират в комуни и живеят в същата субстанция, с
която работят. Например, хамадриадите живеят и умират заедно с растенията или
дърветата, от които са част самите хамадриади. Всеки храст и всяко цвете имат свой­
ствен за своята природа дух, който често използва за обиталище физическото тяло
на растението. Древните философи - осъзнавайки принципа на разумност, който

А
 се проявява във всяко явление в природата - вярват, че качеството на естествения
подбор, което се вижда при създанията без високо организирани умствени способ­
ности, е резултат от дейността на самите природни духове.
Чарлз М. Гейли1, в своята книга Classic Myths in English Literature (.Класически ми­
тове в английската литература), казва следното: „Интересна особеност на древ­
ното езичество е любовта към проследяването на всяко действие на природата до
действието на някой бог. Въображението на гърците населва земята и водата с бо­
жества, на чието действие се приписва действието на естествените закони“. По такъв
начин, от името на растенията, с които работят, елементите приемат или отказват
храна, отделят оцветяващи материали, пазят и защищават семената и изпълняват
много други задължения. Всеки вид растение е обслужвано от съответния тип при­
родни духове. Например, онези духове, които работят с отровните растения, имат
безобразен вид. Казват, че духът на отровния бучиниш много прилича на малък чо­
вешки скелет, покрит с полупрозрачна кожа. Духът живее в растението и ако отре­
жем клонка от растението, то той ще се окаже в нея и ще умре заедно с клонката, но
докато цялото растение има каквито и да са признаци на живот, в него може да бъде
открито присъствието на неговия стихиен дух-пазител.
Огромните дървета също имат своите природни духове, но те са много по-го-
леми от елементите на малките растения. Трудовата дейност на пигмеите се със­
тои в извличане на кристали от скалите и разработването на рудни жили. Когато
гномите работят с животни или хора, то работата им се ограничава до тъканите,
които са свойствени на природата им. Те работят с костите, които принадлежат към
царството на минералите, и древните хора вярват, че възстановяването на счупени
части от тялото е невъзможно без сътрудничество със стихийните духове.
Гномите имат различни размери, но повечето от тях са по-малки от човека, ма­
кар някои от тях да имат способността да променят размера си по желание. Това
води до необичайна подвижност при функционирането на стихийните духове.
Абат Монфокон дьо Виляр пише следното за стихийните духове: „ Земята е пълна,
от недрата до повърхността си, с гномите, които са народ с малки размери, пазители
на съкровищата, минералите и скъпоценните камъни. Те са изобретателни, друже­
любни към хората и лесно управляеми“.
Н е всички авторитети по въпроса са съгласни с твърдението, че гномите са дру­
желюбни. Мнозина смятат, че те са хитри и злобни създания, които са настроени
предателски и са неуправляеми. Всички автори, обаче, споделят мнението, че ако
завоювате тяхното доверие, гномите ще бъдат верни и предани към вас. Философи­
те и посветените от Древния свят са инструктирани за този тайнствен малък народ
и знаят как да общуват с гномите и как да получават помощта им в особено важни

1. Чарлз Милс Гейли (1 8 5 8 -1 9 3 2 г.) - американски учен, професор по английски и класиче­

ски езици в Университета в Калифорния. Автор на няколко книги, сред които най-известна е
Classic M yths in English Literature (Класически митове в английската литература), издадена през
1893 г. - Бел. ред.
дейности. Матовете винаги предупреждават, че никога не трябва да се злоупотребя­
ва с доверието на стихийните духове, защото в такъв случай невидимите създания,
работейки чрез субективната природа на човека, могат да му причинят безкрайна
мъка и дори смърт.
Докато мистикът служи на другите, гномите ще му помагат, но ако той търси по­
мощта им егоистично, за получаването на временна власт, те ще се нахвърлят върху
него с неотслабваща ярост. Същото ще се случи, ако той се опита да ги измами.
Земните духове се срещат през определено време на годината на Велико събра­
ние, описано от Шекспир в неговата комедия Сън в лятна нощ, на което стихийните
духове празнуват красотата и хармонията на природата и предсказват добра реколта.
Гномите са управлявани от крал, когото те обичат и почитат. Този крал се казва Гоб и
затова неговите поданици често са наричани гоблини. Средновековните мистици от­
дават по една от посоките на света на всяко от четирите царства на природните духове
и затова земният характер на гномите е приписван на Севера, разглеждан от древните
хора като източник на мрака и смъртта. Един от четирите основни човешки темпера­
мента също е приписван на гномите и тъй като повечето от тях обитават тъмнината
на пещерите и горите, техният темперамент носи следи на меланхолия, мрачност и
необщителност. Н о това не означава, че самите те имат такъв темперамент —по-скоро
гномите управляват елементи с такава консистенция.
Гномите се женят и имат семейства, а жените им се наричат гномиди. Някои от
тях носят дрехи, изтъкани от елементите, в които живеят. В други случаи дрехите
им са винаги върху тях и растат съобразно ръста на носещия ги, като кожите на
животните. Гномите имат ненаситен апетит и прекарват голяма част от времето си
в ядене. Н о се хранят внимателно и със старание. Повечето от тях са скъперници и
обичат да крият нещата си в закътани места. Има огромно количество свидетелства,
че децата често виждат гноми, тъй като техният контакт с материалната страна на
природата още не е пълен и завършен и те все още, повече или по-малко съзнател­
но, са потопени в невидимите светове.
Според Парацелс „човекът живее във външните елементи, а стихийните духо­
ве живеят във вътрешните елементи. Стихийните духове имат облекло и домове,
маниери и навици, език, обществени връзки и свой предводител, аналогичен на
царицата при пчелите и водачът в стадо животни“ {Philosophia Occulta (Окултната
философия).
Мнението на Парацелс за външните ограничения, налагани на природните ду­
хове, е различно от това на гръцките мистици. Швейцарският философ предполага
че природните духове са съставени от фин, невидим ефир. Според тази хипотеза,
те са видими само в определено време и само от тези, които са в съзвучие с техните
ефирни трептения. От своя страна, гръцките мислители предполагат, че повечето
природни духове имат материална структура и са напълно в състояние да функцио­
нират във физическия свят. Често нашите преживявания насън са толкова живи, че
по-късно оставаме с убеждението, че наистина сме преживели физическо явление.
 Трудността ясно да бъде преценено къде свършва физическото явление и къде започ­
ва ефирната визия може да бъде обяснена с различните гледни точки.
Н о дори това обяснение не е достатъчно, за да разберем случая със сатира, кой­
то, според св. Иероним, по времето на император Константин е заловен жив и е
изложен пред любопитния народ. Той има човешко тяло, но също така има рога и
крака на козел. След смъртта му сатирът е поставен в бъчва със сол и е показан на
императора, за да може той да потвърди истинността на събитието. (Тази история
е напълно правдоподобна и може да бъде разгледана от съвременната наука като
случай на уродливост.)

От книгата на КонрадЛикотен „Prodigiorum ас Ostentorum Chronicon"

(„Хроника на странното и чуднотоV

РУСАЛКАТА
Вероятно най-известни сред ундините са митологичните русалки, познати на всички народи
от Седемте морета. Вярата в съществуването на тези създания, чиято горна част е човешка,
а долната - рибешка, е инспирирана по всяка вероятност от пингвините или пък от тюле­
ните. В средновековните описания на русалките се твърди, че косите им са зелени, подобно на
водорасли, и че носят венчета от подводни растения и морски анемонии.
 Унд пнтт

Така както гномите са ограничени в своите функции от елементите на земята,

така и ундините (име, дадено на цялото семейство на елементалите, обитаващи
водата) функционират в невидимата, духовна среда, наричана влажен (или течен)
ефир. Трептенията на този ефир са близки до трептенията на водата и затова унди­
ните са способни, в значителна степен, да контролират поведението на тази течност
в природата. Красотата е главното сред определенията за водните духове. Всеки
път, откривайки тяхно скулптурно или графично изображение, виждаме, че те са
изпълнени с грация и симетрия. Контролът над елементите на водата, която винаги
е била женски символ, води по естествен път до това, че символ на водните духове
става жената.
Съществуват много групи ундини. Едни от тях обитават водопадите, където мо­
гат да бъдат видени в пръските вода, други обитават речните води, трети живеят във
влажните места, блатата, в калните локви, а четвърти обитават кристално чистите
планински езера. Според философите от Античността, всеки извор има своя нимфа
и всяка океанска вълна - своята океанида1. Водните духове са известни с различни
имена, като ореади12, нереиди3, лимониади4, наяди5, русалки, морски девици, пота-
миди6. Често водните нимфи са наречени по името на ручеите, езерата или морета­
та, които обитават.
Когато описват някои характерни особености на ундините, много често изсле­
дователите споделят едно мнение, а именно, че повечето ундини наподобяват хо-

1. Океаниди - в древногръцката митология това са нимфи, трите хиляди дъщери на титана

Океан и Тефида. - Бел. прев.
2. Ореади (от гр. 6ро<; —„планина“) —в древногръцката митология са нимфи, покровителки на
планините. - Бел. прев.
3. Нереиди - в древногръцката митология са морски божества, дъщери на Нерей и океанида-
та Дорида. - Бел. прев.
4. Лимониади - богините на ливадите в древногръцката митология. - Бел. прев.
5. Наяди - в гръцката митология са дъщери на Зевс, нимфи на водните стихии и роднини на
нерсидите. - Бел. прев.
6. Потамиди - в гръцката митология са нимфи на реките. - Бел. прев.
 рата п о форма и размери, макар онези от тях, които обитават малките ручейчета
или вирове, да са с по-малки размери. Изследователите предполагат, че тези водни
духове умеят да приемат външния вид на хора, като в действителност се превръщат
в мъже и жени. Съществуват много легенди за тези духове и за живота им в семей­
ствата на рибари, но преданията разказват, че почти всеки път, когато ундинът чуе
зова на водите, той се завръща в царството на Н ептун, морският цар.
За ундините от мъжки пол на практика не се знае почти нищо. Водните духове не
живеят в къщи както гномите, а в коралови пещери или сред тръстиките и камъша по
бреговете на реките и езерата. Келтите имат легенда, че някога, в древните времена,
Ирландия е била населена от странен народ с полубожествен произход; когато на ос­
трова пристигат съвременните келти, древният народ отстъпва в блатата и водоемите,
където живее и до наши дни. Малките ундини живеят под листата на водните лилии
и в малки къщички от мъх, там, където падат пръските от водопадите. Ундините рабо­
тят с жизнени вещества и течности от растенията, животните и хората, като присъст­
ват буквално навсякъде, където има вода. Когато ундините са видими, те наподобяват
статуите на древногръцките богини. Те се издигат от водите, обвити във водни пари
и мъгла и не могат да съществуват дълго време извън нея.
Съществуват много семейства ундини и всяко от тях има своите ограничения.
Не е възможно всички да бъдат разгледани в подробности. Те обичат, почитат и
вярно служат на своя владетел, на име Некс. Темпераментът им е жив и енергичен
и на тях е даден тронът на западната част от света. Те са емоционални същества,
дружелюбни са към хората и обичат да им помагат. Понякога ундините са изобразя­
вани да яздят делфини или други големи риби от океана. Те много обичат цветята и
другите растения, на което служат така предано и разумно, както и гномите. Древ­
ните поети казват, че песните на ундините могат да бъдат чути когато духа западни­
ят вятър и че животът им е посветен на разкрасяването на материалния свят.

Сялдаювдгпте

Третата група стихийни духове са саламандрите, или духовете на огъня, които

живеят в този нагорещен духовен ефир, невидимият огнен елемент на природата.
Материалният огън не може да съществува, кибритът не може да се запали, а сто­
маната не може да произведе искри от камъка без помощта на саламадъра, който се
появява веднага (или поне така твърдят мистиците) при триенето на твърди пред-
 О т книгата на Парацелс „Auslegung von 30 magischen Figuren"
(„Тълкуване на 30 магически фигури")

САААМ АНДЪР
Е гипт янит е, халдеите и персите често възприемат саламандъра, заради неговото великолепие
и огром на сила, за Бог. Гърците, следвайки техния пример, почитат като богове духовете на
огъня и в т яхна чест пред олтарите непрекъснато горят ароматни билки.

мети. Човекът не м оже успеш но да контактува със саламандрите заради огнения

елемент, който те обитават, тъй като всичко, до което се докосват те, се превръща в
пепел. Ф илософите от Д ревността, подбирайки специално билките и ароматите, са
в състояние да изработват много видове благовонна. Благодарение на парите или
изпаренията от тези благовонна, използвайки ефирната страна на тези изпарения,
стихийните духове стават видими,
Саламандрите, същ о като ундините и гномите, са разделени на групи и подгру­
пи. Съществуват много семейства саламандри, които се различават по форма, разме­
ри и знатност. П онякога саламандрите могат да бъдат видени като малки светлинни
 кълба. Парацелс пише: „Саламандрите стават видими във формата на огнени кълба,
които бягат над полето или дори влизат в домовете на хората“(Philosophia Occulta
(Окултната философия).
Средновековните изследователи на природните духове са на мнението, че най-
общата за саламандрите форма е тази на гущер, дълъг около 30 см, който се извива
сред огъня. Друга група саламандри представляват гигантски пламтящи фигури,
облечени в бляскави огнени доспехи. Някои автори, сред които и абат дьо Виляр
предполагат, че Заратустра (Зороастър) е син на Веста (която, според предположе­
нията, е жена на Ной) и най-великия саламандър Оромазис, или Ормузд1. От тези
времена вечният огън е поддържан постоянно на персийските олтари в чест на ог­
нения баща на Зороастър. Един от най-важните видове саламандри са актничите.
Тези създания се появяват единствено във вида на неразличими кълба. Те се плъзгат
нощем по водите и понякога се явяват по върховете на мачтите (т.нар. „огньове на
св. Елм“). Саламандрите са най-силните и най-могъщите сред всички стихийни ду­
хове и техен повелител е възхитителният дух на име Джин, който има ужасяващ вид.
Саламандрите са опасни и мъдреците са предупреждавани да се пазят от тях, защо-
то ползите от тяхното изучаване са нищожни по сравнение с цената, която трябва
да бъде платена за това. Тъй като древните хора свързват огъня с Юга, тази част от
света е приписвана на саламандрите като техен трон и те разпростират влиянието
си върху всички същества с огнен темперамент. В животните и хората саламандрите
се проявяват чрез тяхната емоционална природа, чрез телесната им топлина, чер­
ния дроб и кръвообращението. Без саламандрите в света нямаше да има топлина.

СПЛФПК

Когато мъдреците казват, че силфите, четвъртият вид стихийни духове, живеят в

елемента въздух, те имат предвид не естествената атмосфера на Земята, а невидима­
та и неосезаема духовна среда или онази ефирна субстанция, чиито съставни веще­
ства наподобяват земната атмосфера, но са много по-фини. В последния разговор
от диалога на Платон Федон осъденият философ казва следното:

1. Ормазд или Ормузд, наричан в Авеста Ахура Мазда (Мъдрия Бог) —авестийско божество,
провъзгласено от пророка Заратустра за Единния Бог, за Творец и Създател на всичко, за вла­
детел на света, за висш обект за почит от зороастрийците. Главният атрибут на Ахура Мазда е
светлината - Бел. ред.
4

СИЛФИТЕ
Силфите са летящи, променящи се създания, които се появяват и изчезват с бързината на
мълния. Те работят с газовете и ефира на Земята и са много дружелюбни към хората. Почти
винаги са изобразявани крилати, понякога като малки, изящни същества, а понякога и като
изтънчени феи. (По рисунка на Хауърд Ууки)

С редм ногот о същ ест ва, коит о населяват З ем ят а , са и силф ит е; едни ж иве­
я т в дъ лб инит е н а суш ат а, други - във въздуха, какт о и ние се заселвам е н а брега
н а м орет о, т р е т и - на ост рови, обкръж ени от въздуха и разполож ени близо до
м а т ер и к а . К а за н о накрат ко, каквот о са за нас и н а ш и т е нуж ди водат а и м оре­
т о, същ от о е въздухът за т я х , а каквот о е въздухът за нас, същ от о е еф ирът за
т я х . Г орещ инат а и прохладат а са т а к а съчет ани в т я х , че т ези същ ест ва не
боледуват никога (П арацелс не е съгласен с т ова т върдение - М . Х о л ) и ж ивеят
по-дълго от нас. Те се о т ли ч а ва т от нас със своето зрение, слух, р а зум и всичко ос­
т а н а ло дот олкова, доколкот о въздухът се от ли ча ва от чи ст а т а вода и л и ефи­
р ъ т от въздуха. Те и м а т и храм ове, и свещ ени горички на боговете, а боговет е
н а и ст и н а об и т а ва т т ези свет илищ а и чрез зн а м ен и я и пророчест ва общ уват с
т я х . И т ези силф и виж дат С лънцет о, Л ун а т а и звездит е т а к и ва , ка кви т о са
т е в същ ност т а си. И спъ т ник на всичко т ова е пълнот о блаж енство.

М акар някои изследователи да смятат, че силфите ж ивеят на облаците или в о б ­

кръжаващ ия ни въздух, всъщ ност техният истински дом са върховете на планините.
 В бележките на редактора към книгата на Салверт1Des sciences occultes ои Essai sur
la Magie, lesprodiges et les miracles (За окултните науки или есе за магията и чудесата)
Антъни Тод Томсън казва:

Феите и Фейрите (Fayes and Fairies) очевидно са от скандинавски произход,

макар че името Фейри (Fairy) по-скоро е производно от персийското Пери, озна­
чаващо измислено доброжелателно същество, което пази хората от възмездие­
то на злит е духове. Предполага се, че тези малки въздушни същества, красиви и
подвижни, са благотворни, когато са в плътски съюз със смъртните и населяват
област от света, наричана Фейри Земя, или Алф-хайнер. Появявайки се от вре­
ме на време на Земята те оставят следи от своите визите на прекрасни зелени
полянки, където влажните треви пазят отпечатъка от техните танци на
лунна светлина.

Древните хора приписват на силфите оформянето на снежинките и събиране­

то на облаците. Последното те вършат с помощта на ундините, които осигуряват
влагата. Ветровете са техните карети и древните ги наричат духове на въздуха. Сил­
фите са най-висшите сред стихийните духове и елементите им трептят с най-висока
честота. Те живеят стотици, а някои от тях дори хиляди години и при това никога
не остаряват. Техният предводител носи името Паралда и живее на най-високата
планина на Земята. Ж енските силфи са наричани силфиди.
М нозина от древните автори предполагат, че силфите, саламандрите и нимфи­
те са свързани с оракулите в Древността; и по всяка вероятност точно те са тези,
които говорят от дълбините на земята и от въздушните висини. Понякога силфи­
те приемат човешки образ, но само за кратко. Те променят размерите си, но като
правило не са по-големи от хората, а често са и значително по-малки. Говори се, че
силфите често приемат хора в своето общество и им позволяват да живеят там зна­
чително време. Парацелс пише за подобен случай, но, разбира се, това не се случва
докато човек е в своето физическо тяло. Н якои смятат, че музите на древните гър­
ци всъщност са били силфи, тъй като тези духове се събират около ума на мечтате­
ля, артиста или поета и го вдъхновяват с тайни познания за красотата и начина на
действие на природата. Н а силфите е дадена източната част от света. Характерът им
е радостен, изменчив и ексцентричен. Редките качества, които отличават гениал­
ните хора, произлизат от общуването им с тези създания, но при това общуване се
добавя и непоследователността им. Силфите работят с газовете в човешкото тяло
и косвено с нервната система, където се проявява тяхното непостоянство. Те нямат
постоянен дом и бродят от място на място. Стихийните духове са чергари, те са
невидимите, но вездесъщи сили на разумната активност на Вселената.

1. Й озеб дьо Салверт (1 7 7 1 -1 8 3 9 г.) - френски политик и писател, автор на множество тру­
дове, сред които и критическото изследване на историята на магията, издадено през1847 г. в 2
тома със заглавие Des sciences occultes ои Essai sur la Magie, lesprodiges et les miracles (За окултните
науки или есе за магията и чудесата). —Бел. ред.
 V b m пзводп

Н якои от древните философи, за разлика от Парацелс, предполагат, че царства-

Цта на стихийните духове могат да воюват едно с друго и обясняват борбата между
р* елементите с разногласията между царствата на природните духове. Когато мълния
Г| удря скала и я разцепва, това става заради нападение на саламандри срещу гноми.
' Това, че стихийните духове не се нападат един друг в границите на своята плоскост
I на ефирните си същности, се обяснява с факта, че те нямат общ знаменател на ви-
\ брациите си в ефира и откриват такъв в материалната субстанция на физическата
, вселена, над която всички духове упражняват значителна власт.
Войните, също така, могат да се водят и вътре в семействата: например, една ар-
] мия гноми да нападне друга армия гноми и между тях да започне гражданска война.
Философите отдавна решават проблемите на привидните противоречия в природа-
j та чрез индивидуализация и персонификация на всички нейни сили, като им при-
if писват темпераменти не много по-различни от човешките и очакват от тях типично
I човешка непоследователност. Четирите фиксирани знаци на Зодиака са приписва-
1 ни на четирите царства на стихийните духове. Гномите носят върху себе си следите
В от влиянието на Телеца, ундините са Скорпиони по своята същност, саламандрите
I проявяват характера на Лъва, а силфите манипулират еманациите на Водолея.
Християнската Църква обединява всички стихийни същества под названието
I демони. Тази неправилна употреба на термина има сериозни последствия и за обик-
I новения разум думата демон означава дяволска твар, а всъщност природните духове
{ не са по-злонамерени, отколкото са минералите, растенията и животните. Много
I от Отците на Ранното християнство твърдят, че са се срещали и са беседвали със
I стихийните духове.
Както вече споменахме, природните духове не са безсмъртни, макар че някои
I философи твърдят, че в отделни случаи духовете даряват с безсмъртие някои адеп-
I ти и посветени, които разбират някои от най-фините принципи на невидимите
| светове. Разпадът има своето място във физическия свят и същото става с ефирния
| аналог на физическата субстанция. При нормални условия смъртта на природния
| дух води до това, че той се завръща в прозрачната първична същност, от която е
I индивидуализиран преди това. Всяко еволюционно израстване, ако се случва въ-
I обще, се проявява единствено на нивото на съзнанието на тази първична същност
или елемент, а не на нивото на временно индивидуализирания стихиен дух. Тъй
като нямат сложността на човешкия организъм и неговите духовни и умствени спо­
собности, природните духове отстъпват на човека по интелект, но благодарение на
това, че изпълняват функции, ограничени в един елемент, те са развили способност
за разумна дейност, която с много изпреварва човешката именно в работата с тези
елементи.
Термините инкуби1 и суккуби1
2 са използвани и прилагани безразборно от Отци­
те на Църквата към стихийните духове. Н о инкубите и сукубите са дяволски и неес­
тествени създания, докато названието стихийни духове обединява в себе си общия
термин за всички обитатели на четирите същности. Според Парацелс, инкубите и
суккубите (съответно мъжки и женски) са паразитни създания, които съществуват
чрез злите мисли и емоции на астралното тяло. Този термин също така е прило­
жим към свръхфизическите организми на вълшебниците и черните магове. Съще­
временно тези larvae (личинки) по никакъв начин не са въображаеми същества и
въпреки това са отражения на въображението. Древните мъдреци ги разпознават
като невидимите причини за пороците, тъй като те кръжат в ефира около морално
слабите хора и постоянно ги подстрекават към засилване на деградацията. По тази
причина те предпочитат атмосферата на наркоманските свърталища и публичните
домове, където се прилепват към онези нещастници, които се отдават на неправед-
ни дейности. Позволявайки умъртвяването на своите чувства, привиквайки към
наркотици или алкохол, човекът влиза временно в контакт с тези обитатели на ас-
тралната плоскост. Хуриите3, които са виждани от пушачите на хашиш, или страш­
ните чудовища, които терзаят хората с пиянско бълнуване, са примери за такива
неземни същества, явяващи се само на онези, които извършват лоши постъпки и ги
привличат като магнит.

1. Инкуби (incubus, от лат. incubare, „лежи на“) - според терминологията на Средните веко­
ве, демони от мъжки пол, много хитри, свирепи и коварни, подстрекаващи жертвата си към
ужасни злодеяния и ликуващи при извършването им. Инкубът е демонично създание, често
асоциирано с вампир. Те нападат хората нощем, когато са потънали в дълбок сън. Възможно
е наименованието инкуби да произхожда от древната практика инкубация - обред, при който
човек се отправя към храма на божеството, за да пренощува там. Според старинните книги
инкубите са паднали ангели, демони, съблазняващи спящите жени. - Бел. ред.
2. Суккуби (от лат. succubus - sue, „под“ и cubare>,лягам“, което означава „който ляга отгоре“) -
в средновековните легенди демони от женски пол, които съблазняват по време на сън мъжете
(особено духовниците), подтиквайки ги към сношение, чрез което те изсмукват силите им до
пълно изтощение или смърт. - Бел. ред.
3. Хурии - според Корана вечно девствени, едрогърди, чернооки жени, предназначени за пра­
ведниците в Рая. В Рая Аллах ще дари вярващите с наслади за тялото и душата. Хуриите са
красавици с белоснежна кожа и черни очи. Те са очистени от телесна мърсотия и душевни
недостатъци. Вярващите хора ще лежат на прекрасни ложета и ще се наслаждават на райските
плодове и неописуемото общуване с хуриите. - Бел. прев.
 Вампирите, които силно се различават от стихийните духове, инкубите и сук-
кубите, според П арацелс са астралните тела на хора, които са живи или мъртви (но
п о-често е второто). Вампирите се стремят да продължат съществуването си във фи­
зическата реалност, като отнемат от живите тяхната жизнена енергия и я използват
за собствените си цели.
В своя труд D e E n te Spirituale Парацелс пише за тези злобни същества следното:

Здравият и чист човек не може да бъде нападнат от тези ларви, тъй като
т е дейст ват единствено върху хора, които имат място за т ях в разума си.
Здравият разум е замък, койт о е невъзможно да бъде превзет, ако господарят му
не иска т ова; но ако на ларвит е бъде позволено да влязат в човека, т е възбуждат
ст раст ит е на мъжете и на жените, събуждат в т ях желания, насочват ги към
лош и м исли и действат разруш ит елно върху мозъка им; т е изострят ж ивотин­
ския разум и задуш ават чувството за морал. Дяволскит е духове овладяват само
онези хора, в коит о доминира ж ивотинската природа. Умовете, просветени от
духа на ист инат а, не могат да бъдат подвластни на вампирите. Само онези,
коит о по навик се водят от своите собствени низки импулси, могат да попад­
нат под т яхнот о влияние.

Абат дьо Виляр в Граф дьо Габалис прогласява една неприемлива за повечето
хора странна концепция по повод на т.нар. Непорочно зачатие. О т негова гледна
точка Н епорочнот о зачат ие е съюз на човешко същество със стихиен дух. Сред ре­
зултатите от подобни съюзи той поставя Херкулес, Ахил, Еней, Тезей, М елхизедек,
бож ествения П латон, А полоний от Тиана и Мерлин Магьосника.

ш
 4«:4Va'*' iV tw

^ Щ (# Ш
r * » * '^ r w H r ;

< я& т w ш
\ Чyji!
# ;>?ЛЩ
\;л>5;::\
>!;

//•■*!
&Л'Л%
п
vt£v«~l

(*AV»v^;

ч. •*#»'
\'«««!
\ ч,,5

Yf,!

ilWiiC

i l K

Ш Я № » »S..V//;

ОЛННЕС - ЧОВЕКЪТ-РИБА
Берое описва Оаннес така: „По това време във Вавилон е цяло стълпотворение от различни наро­
ди, населяващи Халдея, и тези народи живеят без какъвто и да е закон, като диви зверове. Тогава
от към Еритрейско море, което е на границата на Вавилон, се появява животно на ил\е Оаннес,
с тяло на риба (според Лполодор), но вътре в рибешката глава то има още една глава, а краката
м у са като на човек. Гласът и езикът, на който говори, също са човешки, а изображението м у е
запазено и до наши дни. Това същество прекарва времето си сред хората, но изобщо не се храни. То
дава на хората писмеността, науката и различните изкуства. То ги научава да издигат градове,
да строят храмове, да се подчиняват на закони, а също така им обяснява принципите на геомет­
ричните знания. То научава хората да сеят ниви, да събират плодове; накратко, то научава хора­
та на всичко, което може да омекоти нравите и да подобри живота на човечеството. Оттогава
насам нищо съществено не е добавено към неговите поучения. Със залеза Оаннес си отива в море­
то, където прекарва цялата нощ, защото е амфибия. След Оаннес се появяват и други животни,
подобни на него" (виж. „Антични фрагменти" на Престън Кори).
 Създанията, които населяват водата, въздуха и земята, са почитани от всички
! народи на Античния свят. Разбирайки, че видимите тела са само символи на неви­
димите сили, древните хора почитат Божествената сила чрез низш ите царства на
природата, защ ото п о-просто устроените създания реагират с по-голяма готовност
на творческите импулси от страна на боговете. М ъдреците от Д ревността изучават
живите неща, имайки предвид, че познанието за Бога става най-съвърш ено чрез
познанието на Н еговото най-изкусно творение - живата и не-живата природа.
Всяко създание проявява някои аспекти от разума или волята на В ечния Е ди­
нен, което не може да бъде разбрано по друг начин, освен чрез изследване и осъ зн а­
ване на Н еговите изброим и, но непостиж им и части. А ко някое създание е и збр ан о
от човешкия ум, за да е символ на някой абстрактен принцип, то това е п осл ед­
ствие на факта, че им енно създанието дем онстрира невидим ия принцип в своите
видими действия. Рибите, насекомите, ж ивотните, влечугите и птиците населяват
религиозния символизъм на почти всички народи, тъй като формата и п оведен и ето
на тези създания, а същ о така и средата, в която те съществуват, са в близко съ отн о-
 шение с природните сили на възпроизводството и зараждането, разглеждани като
първостепенно доказателство за Божията намеса във всичко.
Древните философи и учени знаят, че целият живот произлиза от водата и за­
това за тях рибата е символ на зараждащия се живот. Фактът, че рибите са с най-го-
лямата плодовитост сред всички останали създания, прави подобно сравнение на­
пълно подходящо. Затова древните жреци, макар и да нямат инструменти за анализ
на сперматозоидите, по умозрителен начин стигат до извода, че сперматозоидите
приличат на риби.
За древните гърци и римляни рибите са свещени, доколкото са свързани с по­
читта към Афродита (Венера). Интересна отживелица от времената на езическите
ритуали е обичаят в петъците да се яде риба. Богинята Фрейя, която дава името на
този ден от седмицата {friday - петък)), е скандинавската Венера и за много народи
този ден е посветен на почитта към богинята на красотата и плодородието. Тази
аналогия още повече свързва рибата с мистерията на зараждането. Петъкът е све­
щен ден и за привържениците или последователите на пророка Мохамед.
Думата пип означава както „риба“, така и „растеж“ и затова Инман1 казва: Ев­
реите са водени към победата от Сина на Рибата, чиито други имена са Иешуа или
Иисус (Спасител). Нун, също така, е названието за „силно вярваща жена“ в христи­
янската традиция. Сред най-ранните християни Троицата е представяна чрез сим­
вола на три риби. Рибата е един от осемте свещени символа на великия Буда. Забе­
лежителен е фактът, че делфините са смятани за символи както на Аполон, така и на
Нептун. В Древността съществува поверие, според което именно на гърба на тези
риби претърпелите корабокрушение мореплаватели попадат на небето. Ранното
християнство представя делфина като символ на Христос, тъй като за езичниците
това прекрасно създание е приятел и благодетел на хората. Може би именно от този
древен символ на запазващата сила на Бога идва титлата на наследника на френския
трон „дофин“ {dauphin). Първите пропагандатори на християнството сравняват
новопокръстените с риби, които по време на своето кръщение „отново се завръщат
в морето на Христос“.
Примитивните народи вярват, че морето и сушата са населени от странни съз­
дания и древните книги по зоология изобразяват любопитни риби, животни и
влечуги, които няма как да са съществували по време на писането на тези книги.
В древните ритуали за посвещаване в Персийските, Гръцките и Египетските мис­
терии жреците се появяват във вида на съставни създания, като по този начин сим­
волично представятразличните аспекти на човешкото съзнание. Те използват риби
и влечуги, на които приписват измислени качества, привички и места на обитаване,
като символи на различни божества и често тези символи прерастват в направо гро-

1. Томас Инман (1820-1876 г.) - придворен хирург в Ливърпулската кралска болница, писа­
тел и изследовател на митологията на древните народи, автор на ценното изследване Ancient
Pagan and M odem Christian Symbolism {Древната езическа и съвременна християнска митология)*
публикувано за първи път през 1869 г. —Бел. ред.
 Гравюра на Бернар Пикар към „Ceremonies et coutumes religieuses de tous les peuples du monde"
(„Религиозните церемонии и обичаи на всички народи по света")

ПЪ РВОТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ВИШНУ, ИЛИ М А Ц И Я А В АТА Р

Рибата винаги е асоциирана със Световните Спасители. Вишну, индуисткият Изкупител,
който приема десет въплъщения за изкуплението на света, при своето първо въплъщение се
появява от устата на риба. Когато държи в ръце младенеца Хор, Изида често е изобразявана с
риба, украсяваща нейната глава. Оаннес, халдейският Спасител (заимстван от брамините) е
изобразяван с глава и тяло на риба, в които тук-там се вижда зачатък на човешка форма. Иисус
също често е представян чрез символа на риба. Той казва на своите ученици, че те трябва да
станат „риболовци на хора". Знакът на рибата, също така, е първият монограм на Христос.
Тайнственото гръцко име на Иисус, IX& YL, означава „риба". Рибата е приета като символ
на Христос от значителен брой от ранните Отци на Църквата. Св. Августин оприличава
Христос на опечена риба, а освен това казва, че плътта на тази риба е храната на праведните
и светите хора.
 тескни форми. Но всичко това е символичен израз на определени духовни и транс­
цедентални истини, които по този начин са прикривани от профаните. Фениксът
си вие гнездо от тамян и пламък. Еднорогът има тяло на кон, слонски крака и опаш­
ка на див глиган. При кентавъра горната част на тялото е човешка, а долната е на
кон. Пеликанът на херметиците храни дечицата си от своята гръд и на тази птица
са приписвани множество тайнствени свойства, чиято истинност е приемана чисто
алегорично.
Макар че мнозина средновековни автори вярват, че подобни създания същест­
вуват наистина, нито едно от тях, с изключение на пеликана, никога не е същест­
вувало извън пределите на символизма в Мистериите. Много е вероятно за своята
поява те да са задължени на слухове за не особено известни по това време живот­
ни. Н о в храмовете измислените създания се превръщат в реалност, защото там те
означават многообразните характеристики на човешката същност. Мантихората
(mantichora) например, има нещо общо с хиената, а еднорогът напомня носорог е
един рог. За изследователя на тайната мъдрост тези съставни животни и птици са
просто различни сили, които действат в невидимите светове. Това обстоятелство,
от моя гледна точка, е несправедливо пропуснато от почти всички автори, които
пишат за средновековните чудовища, като Улисс Алдрованди1, Monstrorum Historia
(История на чудовищата),1642 г., и Гаспар Шот12, Physica curiosa siveMirabilia naturae
etartis ( Чудодейни и любопитни образи в природата и изкуството), 1697 г.).
Има и легенди, които твърдят, че много преди появата на хората съществувала
раса от съставни създания, която била унищожена от боговете. Храмовете от Антич­
ността съхраняват свои собствени писмени свидетелства, отнасящи се за доистори-
ческия свят и тази информация никога не е разкривана на непосветените. Според
тези записи, човешката раса произлиза от създание, напомнящо амфибия, тъй като
първите хора били частично покрити с люспи и дишали с хриле. На определен етап
от своето развитие човешкият ембрион потвърждава възможността човечеството да
е съществувало в подобна среда. Вследствие от теорията за произхода на човека от
водата се появява и теорията, че рибата е прародител на семейството на човека. Това
обстоятелство обяснява преклонението пред рибата при халдейците, финикийците и
брамините. Американските индианци вярват, че водите на езерата, реките и моретата
са населени с тайнствен народ, когото наричат „водните индианци“.

1. Ушсе Алдрованди (1522-160$ г.) - италиански учен от епохата на Ренесанса, хуманист,

лекар, ботаник, ентомолог и зоолог, автор на множество научни трудове, сред които и ценно­
то изследване за животните-чудовища Monstrorum historia сит Paralipomenis historiae omnium
anim alium ( 1642 г.). Той организира създаването на ценна колекция от 17 тома рисунки, както
и гравюри, на растения, животни и минерали. - Бел. ред.
2. Гаспар Шот ( 1608-16661 г.) - германски йезуит, учен, специализирал в областта на физика­
та, математиката, естествената философия и магията, ученик на Атанасий Кипхер. Автор е на
множество научни трудове, както и на уникалния сборник от рисунки и разкази за чудовища,
странни животни и физически аномалии Physica curiosa sive M irabilia naturae et artis ( Чудодейни
и любопитни образи в природата и изкуството), 1697 г. - Бел. ред.
 Рибата е използвана също така и като символ на проклятието, но при китайци­
те тя е символ на доволството и късмета и често се появява върху различни моне­
ти. Когато Тифон или Сет, египетският демон на злото, разчленява тялото на бог
Озирис на четиринадесет части, той хвърля една от тези части в Нил, където тя е
изядена от три риби —lepidotus (вероятно lepidosiren - рядък вид риба от семейство
двойнодишащи, т.е. които имат и хриле и нещо като бял дроб\phagrus и oxyrinchus
(сладководна хищна риба от рода на щуките). По тази причина египтяните не из­
ползват за храна тези риби, предполагайки, че в противен случай ще погълнат част
от тялото на своя бог. Използвана като символ на злото, рибата представлява земята
(низшата природа на човека) и гроба (гробницата на Мистериите). Трите дни, през
които пророкът Йона пребивава в търбуха на „рибата-великан“, са аналогични на
трите дни, през които Иисус е в гроба.
Някои от Отците на Ранната Църква вярват, че „китът“, който поглъща Йона,
е символ на Бога-Отец, който, когато невнимателният пророк пада зад борда, го
приема в Собствената Си същност, докато не стигнат до безопасно място. История­
та на Йона всъщност е легендата за инициацията в Мистериите; „рибата-великан“
представлява тъмата на невежеството, която поглъща човека, когато пада от кораба
(раждането) в морето (живота). Обичаят корабите да бъдат строени във формата
на птица или риба, приет още в Древността, може да е повод за историята за Йона,

От книгата наХърбърт Стенли Редгроув„BygoneBeliefs"(„Отминали вярвания“)

М АНТИХОРА
Най-впечатляващото от всички алегорични създания е мантихората, описвана от Ктезий от
Книдос като същество с тяло в огнен цвят, което по форма наподобява лъвското тяло. М ан ­
тихората има по три реда горни и долни зъби, човешка глава и уш и, сини очи, опашка, която
свършва с топка от жила, шипове като на скорпион и глас, който наподобява тръба. Това син­
тетично четириного е обсъждано нашироко и напълно сериозно в средновековните трудове по
естествена история, въпреки че никога, никой не го е виждал, тъй като мантихората обитава
недостъпни и безлюдни местности и е много трудно да бъде видяна.
 който, по всяка вероятност, в действителност е прибран от друг кораб и откаран
до пристанището. Може просто видът на кораба да е такъв, че да го описват като
„риба-великан“ ( Veritatis simplex oratio est —Вярвай на простите думи). Още по-ве­
роятно е „китът“ на Йона да е измислен на основата на езическото митологично
създание хипокамп, частично кон, частично делфин, защото ранните християнски
статуи и барелефи изобразяват именно това създание, а не кит.
Разумно е да предположим, че тайнствените морски змии, изпратени в Мексико
от боговете, според легендите на майте и толтеките, всъщност са били корабите на
викингите или халдеите, построени във формата на съставни морски чудовища или
дракони. Блаватская е автор на теорията, според която думата cetus (риба-великан),
произлиза от думата Keto> едно от имената на бога на рибите Дагон, и всъщност
Й она е настанен в каюта, издълбана в гигантска статуя на Дагон, след като е зало­
вен от финикийски мореплаватели и е отведен в някой от техните градове. Няма
съмнение, че има някаква тайна, свързана с гигантската форма cetus, която все още
съществува като название на съзвездие.
С поред множество запазени фрагменти, съхранени в музеи и частни колекции,
низшата природа на човека е представяна чрез символа на огромно неугледно съз­
дание, което напомня морска змия или дракон и носи името Левиатан1. Всички
символи, които имат змиевидна форма, означават слънчевата жизнена сила в една
от многото присъщи за нея форми. Следователно, огромното и неугледно морско
създание представлява слънчевата жизнена сила, която е във водна обвивка. То
означава и божествената енергия, която преминава по човешкото тяло, където се
проявява, докато не бъде преобразена в навито на пръстени гърчещо се чудовище,
а пръстените представляват човешката алчност, страстите и похотта. Сред символи
на Х ристос като Спасител на хората има и такива, които се отнасят към тайната на
Неговата божествена природа, скрита в личността на низшия Иисус.
Гностиците разделят природата на Християнския изкупител на две части, като
едната от тях е И исус—смъртният човек, а втората е Христос, персонификацията на
НуСу принципът на космическия разум. Върховната същност Нус прекарва цели три
години (от кръщението до разпятието) в плътта на смъртния човек (Иисус). Имен­
но за да могат да направят тази гледна точка явна и в същото време да я прикрият
1. Левиатан (Дракон, древноевр. - навит, лъкатушен змей) - библейски демон и „чудовище
морско“ с формата на змей, понякога отъждествявано със Сатаната. В Книга на Нов е наречен
Цар {Нов 4 1 :26). Във формата на змей (Ofis) прониква в Едем и се опитва да освободи първи­
те хора, но Бог го поразява с меч (Исаия 27:1) в африканската пустиня, и го дава за храна на
етиопците (Пс. 73:14). Но според други версии Левиатан не загива, а след сражението с Бога
се оттегля в Океана, където и до днес спи (Нов 3:8, Пс. 103:26). Йоан Богослов отъждествява
Левиатан (Дракона) със Сатаната, чийто цвят е червеният {Апок. 12:3-17). Сразеният Леви­
атан попада на Земята, която управлява чрез Звяра (Апок. 13). След време Ангел ще победи
Левиатан и ще го низвергне в бездната за 1000 божествени години {Апок. 20:2-3). В угаритска-
та митология Левиатан (Латану) е многоглаво морско чудовище, спътник на бога на морето
Йамму. - Бел. ред.
от очите на невежите, гностиците прибягват до странни и отблъскващи създания,
които изобразяват грубата телесна обвивка, криеща под себе си възхитителния ор­
ганизъм. В своите коментари към Книга наЕнох Кинили1прави следното наблюде­
ние: „Очевидно е защо гъсеницата е символ на Месията; защото под низшия, пъл­
зящ и напълно земен аспект гъсеницата прикрива прекрасната форма на пеперудата
с нейните бляскави крила, в които има всички цветове на Дъгата, Змията, Сьомгата,
Скарабея, Пауна и умиращия Делфин...“

Н асш ш те

През 1609 г. е публикувана книгата на Хайнрих Хунрат Amphitheatrum Sapientue

AEtema (Амфитеатър на вечната мъдрост)12, Елифас Леви казва, че на страниците
на тази книга са изложени всички тайни велики истини на магическата философия.
Н а една от рисунките в книгата е показано изключително добре как през 17 в. хер­
метичната наука е подложена на нападки от страна на фанатици и невежи учители.
За да изрази своето пълно презрение към клеветниците, Хунрат ги изобразява във
формата на съставни животни, като на един от тях добавя магарешки уши, а на Друг
- опашка. Той отрежда горната част на картината за дребните злосторници, на кои­
то придава различни форми. Въздухът е изпълнен със странни създания: гигантски
водни кончета, крилати жаби, птици с човешки глави и други причудливи форми,
които не се поддават на описание и са символи на злината, сплетните, злобата, кле­
ветата и разни други лошотии, използвани за преследване на тайната мъдрост. Ри­

1. Едуард Воган Кинили (1819-1880 г.) - ирландски адвокат и писател, полиглот, автор на
множество преводи от латински, гръцки и други древни езици, както и на книгата The Book
o f God: the Apocalypse o f Adam-Oannes (Книга на Бога: Апокалипсиса на Адам-Оаннес), в която
твърди, че е „дванадесетия пратеник на Бога“ и потомък на Иисус Христос и Чингис хан. -
Бел. ред.
2. Хайнрих Хунрат (ок. 1560-1605 г.) - германски философ-мистик, алхимик и каббалист.
Според Франсис Иейтс той е свързващото звено между философията на Джон Дий и Розен-
кройцерството. Подобно на Парацелс, той обединява идеите на каббалата и алхимията с биб­
лейската теософия. Основното му произведение е Amphitheatrum Sapientia AEterme (Амфитеа­
тър на вечната мъдрост)укоето е издадено в Хамбург през 1595 г. (странното е, че М. П. Хол
посочва по-късна дата, вероятно разполагайки с издание от 1609 г.). - Бел. ред.
сунката говори за това, че тези нападки са безполезни. О тровните насекоми често
са използвани като символ на мъртвата сила на човешкия език.
П о това време всички видове насекоми са разглеждани като символ на природ­
ните духове и демони, тъй като и едните, и другите населяват атмосферата. Н а мно­
жество средновековни рисунки са изобразени вълшебници, които заклинат духове,
обитатели на други светове, изобразявани често като съставни създания с части от
насекоми. Древните философи се придържат към мнението, че сама по себе си чу­
мата е живо същество, но под това те имат предвид не микробите, а цялата болест
като индивидуална същност, изобразена като отвратително същество заради разру­
шителното й действие. Тъй като чумата се предава по въздуха, неин най-подходящ
символ са птиците и насекомите.
Благотворните сили на природата са изразявани чрез прекрасни и симетрични
форми, а злонамерените и противоестествените сили - с изродени и ненормални
фигури. Дяволът е изобразяван в отвратителен вид или в облика на презрени жи­
вотни. П рез Средновековието е разпространено суеверието, че Дяволът има крака
на петел, а преди това египтяните приписват на Тифон (Дявола) тялото на глиган.
В Древността поведението на насекомите е предмет на внимателно изучаване.
М равката е разглеждана като символ на трудолюбието и предвидливостта, тъй като
трупа запаси от храна за зимата и премества неща, които тежат много пъти пове-

С К А Р А Б Е Я Т Н А ЕГИ П ЕТСКИ ТЕ Ф А РА О Н И
О бикновено на корем а на скарабея са изписвани надписи, в които е посочвана династията, по
чието врем е е изваян скарабеят. П онякога скарабеите са използвани като печати. Скарабеите
са изработ вани от обикновен или скъпоценен кам ък. Понякога са правени от глина, а след това
ф и гуркит е са изпичани и покривани с глазура. Повечето от м алкит е по размер скарабеи са из­
ползвани кат о м ънист а. Н якои от ф игуркит е на скарабеи са изработвани от толкова твърд
м ат ериал, че с т ях може да се реже стъкло. На ри сун ка А - фигурката на скарабеи, гледана
отгоре и от ст рани, а на В —отдолу, кьдет о е изписано името на династията в централен
карт уш .
че от нея самата. Мароканските скакалци, които се събират на облак, затъмняват
Слънцето и унищожават всичко зелено, са смятани за подходящ символ на страст­
та, болестите, ненавистта и борбата за надмощие, защото тези емоции разрушават
всичко добр о в душата на човека и я опустошават. Фолклорът на различни народи
приписва на някои видове насекоми специално значение, но въпреки всичко на
най-голяма почит и преклонение се радват скарабеят, цар на света на насекомите,
скорпионът, най-големият предател, пеперудата като символ на метаморфозата и
пчелата като символ на трудолюбието.
Египетският скарабей е една от най-впечатляващите символични фигури, които
изобщ о някога са измислени от човешкия мозък. Тази символична фигура възник­
ва (в резултата на човешката изобретателност) от едно обикновено насекомо, което
обаче е интересно със своите навици и формата си. Скарабеят символизира силата
на тялото, възкресението на душата, Вечният и Н епостижим Творец в Неговия ас­
пект на Повелител на Слънцето. Сър Уолис Бъдж1 разказва за преклонението на
египтяните пред скарабея по следния начин:

В древни времена е разпространено и такова мнение: сякаш Земята предста­

влява гигантска ливада, по която пълзи огромен бръмбар, тикащ пред себе си
Слънчевия диск. Този бръмбар е богът на Небето и аналогията произлиза от
наблюденията на бръмбара скарабей (Scarabeus sacer): той бута със задните
си крачка топче, в което по онова време предполагат, че се намират неговите
яйца. Египтяните вярват, че Богът на Небето също търкаля кълбо, в което са
яйцата му, и че Слънцето е негова издънка. Но благодарение на изследванията
на видния ентомологЖ. Фабр12 ние вече знаем, че топчето, търкаляно от бръм­
бара скарабей, не съдържа неговите яйца, а е направено от тор, който служи за
храна на неговите яйца, снесени на внимателно подготвено за целта място.

П осветените в Египетските мистерии понякога са наричани скарабей, лъвове

или пантери. Скарабеят е пратеник на Слънцето и символ на светлината, истина­
та и възраждането. Каменните скарабей, наричани скарабей на сърцето, с размери
около 7.5 см, са слагани в сърдечната област на починалия, след като изваждат и
балсамират отделно сърцето на покойника. Н якои изследователи смятат, че камен­
ните бръмбари са поставяни сред лентите, с които се увива вече мумифицираното

1. Сър Ернест Алфред Томпсън Уолис Бъдж (1857-1934 г.) - британски египтолог и линг-
вист. След завършването на образованието си през 1883 г. работи за Британския музей, а от
1894 до 1924 г. е уредник на Департамента „Египет и Асирия“. Работи по разкопките в Асуан,
Мерос, Семна и в Нубия. Бъдж е автор на превода на Египетската книга на мъртвите, както
и на сто и четиридесет произведения, посветени на историята на Египет. Получава рицарска
степен заради заслугите му към египтологията и Британския музей. - Бел. ред.
2. Ж ан Анри Фабр (1823-1915 г.) - френски ентомолог и писател, член на множество научни
общества и автор на десетки ценни научни трудове. - Бел. ред.
тяло. Във великата книга на египетското посвещаване Книга на мъртвите има такъв
откъс: „И ето, ти имаш скарабей от зелен камък, който ще бъде положен на гърдите
на човека и ще извърши заради него „отварянето на устата“.
Погребалните обреди на много народи приличат поразително на церемониите
по посвещаването в техните Мистерии.
Ра, богът на Слънцето, има три много важни аспекта. Като Творец на Вселената
той е представян от символа глава на скарабей и е наричан Хепри, което означава
възраждане на душата и нов живот след преминаването на жизнения цикъл. Сар­
кофазите на египетските мумии почти винаги са украсявани със скарабей. Обичай­
но един от тези бръмбари, с разперени криле, е изобразен на саркофага, точно над
гърдите на покойника. Откриването на огромен брой каменни скарабей говори за
това, че тези бръмбари са любимите украшения на египтяните. Тъй като скарабея
се съотнася към Слънцето, той е символ на божествената част в човешката приро­
да. Обстоятелството, че неговите прекрасни криле са скрити под сякаш гланцирана
обвивка, се интерпретира като аналог на прикриването на крилатата душа на чове­
ка под неговата земна обвивка. Египетските воини носят украшения-скарабеи като
специален символ на плодовитостта, силата и храбростта, тъй като по това време
хората смятат, че всички скарабей са само мъжки.
Плутарх забелязва, че скарабеите търкалят своето интересно торно топче напред
със задницата си. Това обстоятелство също е изключително подходящо за символ­
ното изобразяване на Слънцето, защото според представите на древните египетски
астрономи, Слънчевото кълбо се търкаля от запад на изток, макар да изглежда, че се
движи в обратната посока. Египетската алегория твърди, че изгревът на Слънцето
прилича на отварянето на крилете на бръмбара, които разпростират прекрасните
си цветове покрай неговото тяло —Слънчевото кълбо, а когато бръмбарът прибира
крилете си, под тъмната им гланцова обвивка настъпва нощта. Хепри, аспектът на
Ра с глава на скарабей, е изобразяван често как пресича морето на небесата на въл­
шебен кораб, наричан Слънчевата ладия.
Скорпионът е символ едновременно на мъдростта и на саморазрушението.
Египтяните го наричат проклето създание; периодът от годината, когато Слънцето
навлиза в знака на Скорпиона, е смятан от египтяните за време, в което управля­
ва Тифон. Когато бъдат съпоставени дванадесетте знаци на зодиака с дванадесетте
апостоли и бъдат установени съответствията между тях, знакът на Скорпиона съот­
ветства на Иуда Искариот, предателят.
Скорпионът жили със своята опашка и затова египтяните го наричат клеветник
и измамник. В своята книга Dictionnaire historique et critique de la Bible (.Исторически
и критичен библейски речник) Антоан Калме1казва, че скорпионът подхожда за сим-

1. Антоан Августин Калме, известен като Дом Калме (1672—1757 г.) —бенедиктински монах,
екзегет н ерудит от Лотарингия, автор на множество исторически библейски изследвания, на
превод и коментарии към Библията, какго и на 2-томния Dictionnaire historique et critique de la
Bible (Испюрически и критичен бибгейскиречник), издаден в Париж през 1722-1728 г. -Бел.ред.
вол на злонамереността и преследването. Сред древните египтяни е разпростране­
но мнението, че сухите ветрове на Египет са изпращани върху страната от Тифон,
който хвърля в пясъка на пустинята жегата на адския свят и жилата на скорпионите.
Това насекомо е символ и на т.нар. гръбначен огън, който според Египетските мис­
терии може да разруши човека, ако стигне до опашните прешлени (опашката на
скорпиона). Червената звезда Антарес1, на гърба на небесния Скорпион, е смятана
за най-лошата светлина в цялото небе. Древните арабски астрономи наричат К а лб
ал А краб, или Сърцето на скорпиона, спътника, или според тях помощника на Марс
(виж бележките към труда на Птоломей Tetrabiblos ( Тетрабиблос). Древните смятат,
че Антарес разваля очите и предизвиква слепотата при новородените деца, ако по
време на раждането им тази звезда е над хоризонта. Тази алегория може да бъде
свързана и с пясъчните бури, които ослепяват невнимателния пътник.

СКОРПИОНЪТ-ТАЛИСМАН
През Средновековието скорпионът често е използван като талисман и амулет. Според пове­
рията йероглифното паякообразно може да лекува болести. Скорпионът, показан на рисунка­
та, е изработен от няколко метала и е направен под влиянието на определени конфигурации
на планетите. Парацелс съветва този талисман да бъде носен от онези, които страдат от
болести на половата система.

Скорпионът също така е символ на мъдростта, тъй като контролираният от него

огън е способен както да излъчва, така и да поглъща. Посвещението в египетските
Големи мистерии се провежда само тогава, когато на небето се вижда съзвездието
Скорпион. В П апируса А ни {Книгата на мъртвите) една болна сравнява себе си и
своята душа със скорпион, казвайки: „Аз съм лястовица, аз съм скорпион, аз съм
дъщеря на Ра!“ В своя трактат, озаглавен L ife symbols as related to sex symbolism {Сим­
волит е на живота във връзка със сексуалния символизъм ), Елизабет Голдсмит твърди,
че скорпионите често са използвани като символ на Серкет, египетската богиня на

1. Антарес (a Scorpii, алфа от Скорпион) - най-ярката звезда в съзвездието Скорпион и шест­

надесетата най-ярка звезда на нощното небе. Наред с Алдебаран, Спика и Регул тя е една от
четирите най-ярки звезди в близост до еклиптиката. Звездата е назована Антарес поради чер­
вения си цвят, твърде сходен с цвета на планетата Марс. Гръцката дума Антарес {анти Арес)
означава Съперник или Равен на Марс. - Бел. ред.
писмеността, а също така са почитани от вавилонците и асирийците като пазители
на портите на Слънцето. Изида е съпровождана от седем скорпиона, когато тръгва
да търси разхвърляните от Сет (Тифон) останки на Озирис.
В своята книга Chaldean Account o f the Genesis (Халдейските възгледи за сътворе­
нието на света) Джордж Смит, опирайки се на клинописни източници, описва
странстванията на героя Изду бар (Нимрод), които хвърлят някаква светлина върху
пазача на бога на Слънцето - скорпионът. Глинената табличка с клинописа не е съх­
ранена особено добре, но значението на написаното върху нея е достатъчно ясно:
„ ... онези, които всеки ден пазят издигащото се Слънце. Короната им е във върха
на небето, а краката им са в ада (гръбначният стълб). Хората-скорпиони стоят край
портите и излъчват изгарящ ужас, видът им е подобен на смърт, пред тяхната мощ
треперят горите. Те пазят Слънцето и при изгрев, и при залез. Издубар ги видя и
срах и ужас се отразиха на лицето му“. Една от най-успешните бойни машини на
латините се нарича „скорпион“. Тази машина хвърля големи стрели и вероятно е
получила своето име заради дългата китка трева, която е привързана към опашката
на стрелата и напомня опашката на скорпион. Самите стрели, изхвърляни от тази
машина, също са наричани „скорпиони“.
Пеперудата (под името Психея, изобразена като прекрасна девойка с крила с
цвета на опал) е символ на човешката душа и на онези стадии, през които тя пре­
минава, за да може да развие своите сили за полет. Тези три стадия в развитието на
пеперудата в значителна степен напомнят трите степени в Школата на Мистери­
ите - те са разглеждани като завършек в развитието на човека, когато той получа­
ва символични криле и тогава вече може да се рее в небесата. Човекът, който не е
преминал през това възраждане и е невеж и безпомощен, е изразяван чрез символа
на стадия между яйцето и личинката. Човекът, който търси истината и изпада в раз-

Л И Л И Я ТА Н А Ф РАН Ц И Я
Пчелата е използвана кат о символ на кралския произход и най-вероятно лилията на Франция
е просто обикновена пчела, а не цвете. Според древна гръцка легенда деветте м узи понякога
прием ат формата на пчели.
мишления, е изразяван чрез символа на стадия между личинката и какавидата, ко-
гато насекомото влиза в какавидата (гробницата на Мистериите). Третият стадий,
от какавида до имаго (от което произлиза съвършената пеперуда) изразява симво­
лично въздигането на освободената и просветлена душа на посветения от гроба на
неговата първична природа.
Нощната пеперуда е символ на тайната мъдрост, защото тези пеперуди са трудни
за виждане и скрити в тъмата (невежеството). Някои от нощните пеперуди, каквато
е Acherontid apropos, нощната пеперуда с череп на гърба и горната част на крилете
си, представляват символ на смъртта. Пазачът на смъртта, или бръмбарът, който
според поверията предупреждава за наближаващата смърт със специфичен цъкащ
звук, е друг пример за насекомите, намесени в човешките съдби.
За паяците съществуват различни мнения. Формата прави паяка подходящ сим­
вол за нервния възел в човешкото тяло. В някои европейски страни убиването на
паяк е смятано за изключително тежка прокоба, вероятно защото паякът е смятан
за пратеник на Дявола, с когото никой не иска да се кара. А всички създания, кои­
то имат жлези, отделящи отрова, са обвити в тайна, като това особено се отнася
за насекомите. Парацелс твърди, че паяците са посредници на могъща и зла сила,
използвана от черните магьосници в техните нечестиви занимания.
Н а практика при всички народи е разпространено преклонението пред редица
растения, минерали и животни, които са характерни с особената си чувствителност
към астралния огън —тайнственият посредник на природата, с който науката се
сблъсква чрез електричеството и магнетизма. Магнетитът и радият, в минералния
свят, както и различните паразитни растения, в растителния свят, са изключител­
но възприемчиви към този космически електрически огън, или универсална живо­
творна сила. Матовете от Средновековието се обкръжават с такива създания, като
прилеп, паяк, котка, змия или маймуна, защото умеят д използват жизнените сили
на тези видове от животинския свят за постигането на собствените си цели. Някои
от древните школи за мъдрост учат, че всички отровни насекоми и влечуги са поро-
j дени от дяволската природа в човека и когато разумното човешко същество преста­
не да развива в себе си ненавист, тогава ще изчезнат злите животни, отвратителните
[ болести, отровните растения и насекоми.
В традицията на северно американските индианци има легенда за Човека-Па-
* як, чиято паяжина свързва небесните светове със Земята. Тайните школи на Ин­
дия представят някои богове, участвали в създаването на Вселената, като тъкачи
на мрежа-паяжина, която свързва света на светлината и света на тъмнината. Затова
строителите на космическата система, които са свързали с паяжина зародиша на
Вселената с невидимата сила, са наричани Богове-Паяци, а техният предводител е
Великият Паяк.
Масонският символ на кошера напомня за това, че щастието и благоденствие­
то могат да бъдат открити единствено в усърдието и упоритата работа. Пчелата е
символ на мъдростта; точно така, както пчелата събира нектар от цветовете, така и
 УРЕУС
Гръбначният стълб е изобразяван чрез символа на змия, а змията, извита на челото на еги­
петския посветен, представлява Божествения Огън, който се издига като змия по Дървото на
Живота.

човекът извлича мъдрост от опита си във всекидневния си живот. Пчелите са пос­

вещавани на богинята Венера и според мистиците това е една от онези няколко
форми на живот, попаднали на Земята от планетата Венера преди много милиони
години. Подобен произход е приписван на пшеницата и на банана. Това обстоя­
телство сякаш обяснява неуспешните опити да бъде проследен произходът на тези
три форми на живот. Самият факт, че пчелите са управлявани от царица, е още едно
обяснение на това, защо пчелата е смятана за символ на женствеността.
Индийския бог Прана, който е персонификация на жизнената сила, понякога е
изобразяван обкръжен от пчели. Заради своята роля в опрашването на цветовете
пчелата е смятана за символ на зараждащата и възпроизвеждащата сила. Н а вре­
мето пчелата е била символ и емблема на френските крале. Техните наметала били
украсени с изрисувани или избродирани пчели, а балдахинът над леглата им - с
гигантска скулптура на това насекомо.
Мухата е символ на мъчителя, заради онези мъки, които причинява на живот­
ните. Халдейският бог Ваал, или Баал, е наричан често Ваал-Зебул, или бог на оби­
талищата. Думата „зебуб“ или „забаб“ означава муха и оттам Ваал-Зебул става на
Ваалзебуб или Велзебуб и така стигаме до Велзевул, което може да бъде свободно
преведено като „Мухата на Ю питер“. Мухата е разглеждана често като притежаваща
божествена сила, заради своите способности да унищожава отпадъците и продукти­
те на разпада и по този начин да дарява здраве. Своето име вероятно мухата дължи
на произвеждания от нея при полет звук, който е описан със съчетанието „зебуб“.
Томас Инман вярва в това, че името на Велзевул, когото евреите насмешливо нари-
чат „Повелител на мухите“, всъщност означава „Повелителят, който жужи“.
В тази връзка Инман си припомня за пеещия Мемнон в египетската пустиня
—гигантска фигура с еолова (т.е. вятърна) арфа на главата си. Когато задуха силен
вятър тази фигура въздиша или жужи. Евреите променят името Ваалзебуб на Вел­
зевул и го обявяват за цар на дяволските сили, интепретирайки думата daemon като
„демон“1. Н оде12, защитавайки Вергилий от обвинение в магьосничество, се опитва
изцяло да отрече извършените от Вергилий чудеса, но проведените от него разслед­
вания ни убеждават, че обвиненията са напълно оправдани. Сред останалите стран­
ни деяния, извършени от поета, има и такова: Вергилий направил муха от медни
жички и след това, с тайнствена церемония, я поставил над една от градските порти
на Неапол. В резултат от тази негова постъпка през следващите осем години в града
нямало нито една муха.

В лечугите

Змията е смятана за най-важна в цялото семейство на влечугите. Почитта към

змията, в една или друга форма, прониква във всички части на Земята. Змийски­
те могили на американските индианци, каменните изваяния на змии в Централна
и Южна Америка, кобрите в Индия, Питон, великата змия на Гърция, свещените

1. Думата daemon или daimon е латинизирана форма на гръцката дума Saipwv (daimon) - „бо­
жество“. До 5 в. пр. Хр. в древногръцките митове и религиозни представи „даймон“е дума за
“божество”. След 4 в. пр. Хр. с думата започват да се означават и по-низши божествени сили. Съ­
временното понятие за демоните се заражда в западноевропейското Късно средновековие във
връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство. Тази представа се корени в ранно-христи­
янската традиция, която нарича демони „нечистите духове”. Според апокрифната и народната
иудео-християнски митологии демоните са ангели, изгонени от небето. През Средновековието
се смята, че ако човек продаде душата си на дявола, може да подчинява демоните. - Бел. ред.
2. Габриел Ноде (1600-1653 г.) - френски учен и библиотекар, главен архивист на библио­
теката на кардинал Мазарини. Ноде е също така изследовател на тайните учения и по-специ­
ално Розенкройцерството, автор на множество произведения по езотерика и магия, както и
на ценния труд Apologte pour les grands hommes soupfonnez de magie (.Апология за великите мъже,
подозирани в магьосничество), 1712 г. - Бел. ред.
1

змии от М идгард на скандинавците, Нагите от Бирма, Сиам и Камбоджа, брон­

зовите змии на евреите, мистичната змия на О рфей, змиите при оракула в Делфи,
които се преплитат около трипода, на който сяда жрицата, както и самият трипод,
изработен във формата на преплитащи се змии, свещените змии в египетските
храмове, уреусът, който обвива главите на фараона и на жреците —всичко това са
свидетелства за универсалната почит към змиите. Жезълът, около който са увити
змии, е символ на лекаря в Древните мистерии. Ж езълът на Х ермес остава символ
на медицинската професия. П очти при всички народи змията е смятана за символ
на мъдростта или на спасението. Антипатията, изпитвана от християнството към
змията, е основано на зле разбраната алегория за Едем.
Змията е истинският принцип на мъдростта, доколкото тя тласка човека към са-
м опознание. Следователно, познанието за самия себе си произлиза от неподчине­
нието на човека пред Демиурга, Йехова. П о какъв начин змията попада в градини­
те на Едем, особен о ако имаме предвид, че всички твари, сътворени от Бога за шест
дни, са добри, това и до днес не е обяснено задоволително от интерпретаторите на
Б и б ли ят а . Дървото, което расте посред градината, представлява огъня в гръбнач­
ния стълб; знанието за това, как да бъде използван този огън, е именно подаръка на
великата Змия. Въпреки противоположните твърдения, змията е символ и прото­
тип на Универсалния Спасител, който откупува световете, давайки на създанията
познание за самите тях и разбиране за доброто и злото. А ко това не е така, то защо
тогава М ойсей поставя бронзовата змия върху издигнатия в пустинята кръст, за
да могат всички, които я видят, да бъдат спасени от отровата на по-малките змии?
Дали медната змия не е пророчество за предстоящата поява на разпънатия Човек?
А ко змията е само символ на злото, то защ о Х ристос казва на своите ученици да
бъдат мъдри като змията?
Разпространеното мнение за това, че змията е символ на злото, просто не може да
бъде доказано. Дълго време змията е разглеждана като символ на безсмъртието. Тя е
и символ на превъплъщението и метемпсихозата, защото ежегодно си сваля кожата и
всеки път се появява в ново тяло. Съществуват древни суеверия, че змията никога не
умира от собствената си смърт и че ако не бъде убита, тя ще живее вечно. Древните
вярват съща така, че змиите поглъщат сами себе си, което става източник на символа
на Върховния Създател, който периодично поглъща собствената си Вселена.
В своята книга Разбуленат а И зида Блаватская прави следното забележително
заключение за източниците на почитта към змиите: „М ного време преди нашето
зем но кълбо да стане яйцевидно или кръгло, то било дълга космическа опашка от
прах или огнена мъгла, движещ о се и извиващо се като змия. Това, както свиде­
телстват обясненията, бил заелият се с хаоса Дух на Бога, който по-късно, със свое­
то дихание, породил космическата материя и й придал формата на змия, поглъщаща
собствената си опашка —символ на вечността в духовния смисъл и на нашия свят
във физическия смисъл“. Седемглавата Змия представлява Върховния Бог, който
се проявява чрез Своя Елохим, или Седемте Духа, с чиято помощ Той построява
Вселената. Пръстените на змията са разглеждани от древните езичници като символ
на движението, а също и на орбитите на небесните тела, и е напълно вероятно, че сим­
волът на два пъти обвитата около яйцето змия, общ за много от Древните мистерии,
представлява привидното движение на Слънцето около Земята и лентата на астрал-
ния свят, или великата мистична сила, която непрекъснато движи планетите.

О т книгат а на Томас М орис „Indian A ntiquities"

(„И ндийскат а античност")

Д О Б Р О Т О И З Л О Т О , БО РЕЩ И СЕ З А У Н И В Е РС А Л Н О ТО ЯЙ Ц Е
М ит ра, персийският И зкупит ел и Серапис, египет ският бог на Зем ят а, са изобразяваничрез
символа на извити зм ии. Тази изключит елна ри сун ка изобразява принципит е на доброто и
злото в Персия, А хуром азда и А хри м ан , които се борят за Яйцет о на Зем ят а, като всеки от
т ях се старае да го изм ъкн е от зъбит е на другия.

Змията е и символ на електричеството, тъй като и то е свързано с движение.

Електричеството преминава между двата полюса като искра, като змия при сво­
ето придвижване. Силите, които пронизват атмосферата, са наричани Великата
Змия. Като символ на универсалната сила, змията е както израз на доброто, така и
на злото. Силата може да разрушава така бързо, както може и да създава. Змията,
погълнала собствената си опашка, е символ на вечността, тъй като при това поло­
жение нейното тяло няма нито начало, нито край. Главата и опашката на змията, в
този случай, представляват положителния и отрицателния полюс на космическата
жизнена верига. Посветените в Мистериите често се наричат помежду си змии, а
тяхната мъдрост е смятана за аналогична на божествено вдъхнатата сила на змията.
Няма никакво съмнение в това, че „Крилатата змия“ (серафим?1) е име, в дадено на
невидимите йерархии, които работят по Земята в първите дни на Сътворението.
Има легенда за това, че в началото на света на Земята управляват крилати змии.
Това вероятно са полубоговете, които предхождат историческите цивилизации
при всеки народ. Символичното съотнасяне на Слънцето със змията намира сво­
ето буквално отражение във факта, че животът остава в змията дотогава, докато не
залезе Слънцето, след което тя може да бъде рязана парче по парче. Индианците от
племето хопи смятат, че змията е в близки отношения със Земния Дух. По време
на ежегодния си змийски танц те изпращат своите молитви към Земния Дух, като
отначало освещават голям брой от тези влечуги, а след това ги пускат обратно на
земята, докато цялото племе изрича молитви.
Поразителната скорост, с която се придвижват гущерите, ги прави символ на
Меркурий, Пратеникът на боговете, който се придвижва с мигновена скорост на
своите крака, снабдени с криле. Известният изследовател д-р Харис Санти, в своя
труд Anatomy o f the Brain and Spinal Cord (Анатомия на мозъка и гръбначния стълб),
обръща внимание на следното обстоятелство, което трябва да се има предвид при
изучаването на символизма, свързан със змиите: „Влечугите имат две шишарковид-
ни образувания-жлези, предна и задна, като задната от тях е неразвита, а предната
образува рудиментарно циклопско око. При един гущер в Нова Зеландия, наричан
хаттерия, тази жлеза-око преминава през теменната кост и сама по себе си предста­
влява несъвършена очна леща и ретина, с нервни окончания в тях“.
Египтяните разглеждат крокодила и като символ на Тифон, и като емблема на
Върховния Бог. Последното се обяснява с това, че намирайки се под водата, кро­
кодилът може да вижда - както обяснява Плутарх - през тънка мембрана, която
покрива очите му. Древните египтяни твърдят, че колкото и далеч от брега да сне­
се яйцата си крокодилът, водите на Н ил ще стигнат до тях при следващия разлив.
Това означава, че крокодилът притежава тайнствено чувство, което му позволява да
знае всичко за предстоящия разлив месеци преди събитието. В Нил има два вида
крокодили. По-големият от тях и по-отвратителният е ненавиждан от египтяните
и те сравняват неговата същност с тази на Тифон, техният демон на разрушението.

1. Серафим (ивр. йЛНС сараф, мн. ч. tZHS'D, срафим; др. гр. (герафцл) - ангели с шест крила, осо­
бено приближени до Божия престол, като в системата на ангелската йерархия това е първият
ангелски чин. Серафимите са описани в Книгата на пророк Исаия, 6 :2-3. Произходът и значе­
нието на думата „серафим“ не са съвсем ясни. Предполага се, че имат древноперсийски произ­
ход —близка по корен дума обозначава митологично животно с физиономия на змия - Serapis
или Saraphen. Друга теория сочи еврейския корен на думата за възпламеняване, изгаряне - т.е.
ангел, който гори и се възпламенява. -Бел.ред.
Тифон чака всички онези, които не преминават успешно Съда над мъртвите, кой­
то се провежда в Залата на Справедливостта, разположена между Земята и Ели-
сейските полета. Антъни Томпсън описва така по-малкия и по-кротък крокодил,
когото египтяните смятат за въплъщение на доброто: „Тези крокодили са хранени
ежедневно и от време на време ги поят с вино, изсипвайки го в устата им. Ушите
им са украсявани със златни обици и скъпоценни камъни, а предните им крака —с
гривни“.
Символ на дълголетието за китайците е костенурката. В един от храмовете в
Сингапур са отглеждани няколко костенурки, почитани като свещени, а възрастта
им е отбелязвана на гърбовете им. Американските индианци използват гребен, от
долната част на корубата на костенурка, като символ на Великата Граница между
живота и смъртта. Костенурката е символ на мъдростта поради причината, че се
скрива в себе си и нейната защита пак е самата тя. Също така тя е и фалически сим­
вол, което е свързано с нейното дълголетие. Според възгледите на индусите, Вселе­
ната е поставена върху гърбовете на четири огромни слона, които на свой ред стоят
върху невероятно огромна костенурка, която бавно се придвижва през хаоса.
Египетският сфинкс, гръцкият кентавър и асирийският бико-човек имат много
общо помежду си. Всички те са съставни създания от човешки и животински части.
В Мистериите почти всичко сочи съставната същност на човека; там има и едва
доловимо посочване на йерархиите на небесните същества, които отговарят за съд­
бата на човечеството. Тези йерархии са дванадесетте свещени животни, които сега
са известни като съзвездия, или групи звезди, които са просто символи на непер-
сонифицираните или безличните духовни импулси. Хирон, кентавърът, който учи
синовете на хората, означава разума на съзвездието Стрелец, където е хранилището
на тайното учение по онова време, когато Слънцето (в геоцентричната представа)
преминава през знака на Близнаците. Асирийският бико-човек на пет крака, с ор­
лови криле и глава на човек, напомня, че невидимата същност на човека има крила
на бог, глава на човек и тяло на животно. Същата концепция е изразена в сфинк­
са, стражът на Мистериите, който не пропуска профаните през входа на храма. По
този начин сфинксът, който е по средата между човека и неговите божествени въз­
можности, също така представлява и самата тайна доктрина. Детските приказки са
изпълнени със символични животни, което е разбираемо в светлината на древния
мистичен фолклор.
I

s
} ■

? r m , в д с ш ш ,

гспвитнп, ВЛЕЧУГИ п птпцп

Чяст II

" \
V / ■» '
 СКЪПОЦЕННИЯ КАМЪК НА РОЗАТА И КРЪСТА
Пеликанът, хранещ птиченцата си от рана, която си е причинил сам, е символ на жертвого-
товността и възкресението: за християнския мистик пеликанът е символ на Христос, кой­
то спасява човех1еството (пиленцата), като жертва Своята собствена кръв. Пеликанът, също
така, може да бъде разглеждан като символ на Слънцето, чиито лъчи (кръвта) дават живот
 К ато приемливи символи на различни бож ествени и човешки свойства, птиците
са включени в рели ги озн и те и философските систем и на символизма, както на ези-
чеството, така и на християнството. С имвол на ж естокостта е птицата ястреб-м и­
ш елов, на храбростта - орелът; на саможертвата - пеликанът, на гордостта - паун­
ът. С п особн остта на птиците да напускат земята и да летят нагоре към източника на
светлина, води д о това, че хората започват да ги свързват със стремеж а към чистота
и красота. Затова на м ного зем ни създания са добавяни криле като олицетворение
на усилията за преодоляване на материята. Тъй като обиталищ ата на птиците често
са разп олож ен и сред клоните на свещ ените дървета, в пазвите на древните гори,

на седемте философски планети, изобразени като потомството на пеликана. В Мистериите

пеликанът олицетворява възкръсването на кандидата от мъртвите. Птицата-майка е оли­
цетворение на онези божествени институции, притежаващи тайното знание, което е духов­
ният живот на човека. В Древността хората вярват, че три дни след като пеликанът-баща
убие своите пиленца, майката ги възкресява със своята кръв от рана, която си е нанесла сама.
В масонския символизъм кръвта на пеликана означава онези тайни действия, чрез които човек
се „ извисява" от робството на невежеството към свободата, която м у дарява мъдростта. Тъй
като Розата и Кръста са част от роценкройцерския и херметичния символизъм, трябва да
смятаме, че пеликанът изобразява един от съдовете за алхимичния експеримент, а неговата
кръв - тайнственият разтвор, в който основните метали (седемте птиченца) се превръщат
в духовно злато. Розата и пеликанът представляват висш израз на човешката и божествената
любов. Любовта на майката към своите пиленца е символ на чувствата на Създателя към
своите творения, по време на Седемте свещени дни. Думата „Роза" е обикновена анаграма, за-
щото при преподреждането на нейните букви се получава думата „Ерос" (Rose - Eros) - името
на гръцкия бог на любовта. Вместо пеликана, често е изобразяван феникс, което може да бъде
разбрано по клюна на птицата.
437
птиците са приемани като посланици на дървесните духове и боговете на природа­
та, които живеят в тези свещени гори. Древните хора вярват, че чрез чистите птичи
гласове говорят самите богове. За обяснение на блестящото оперение на птиците са
измислени много легенди. Един такъв, вече много известен пример, е историята с
пауна на Юнона, върху чиито пера на опашката му са поставени очите на Аргус. В
много от легендите на американските индианци за птиците се говори за произхода
на различните цветни пера. Една от легендите на племето навахо разказва, че кога-
то, спасявайки се от Потопа, всички живи същества се покатерват на едно бамбу­
ково дърво, дивата пуйка седи на най-ниския клон и опашката й попада във водата,
затова от нея са отмити всички цветове.
Гравитацията, която е закон в материалния свят, е импулс, насочен към центъра
на материалността. Левитацията, която е закон в духовния свят, е импулс, насочен
към центъра на духовността. Птиците сякаш умеят да неутрализират действието на
гравитацията и затова те споделят същността на по-висши създания, отколкото са
земните създания. Перата на птиците заради своята поддържаща сила са смятани
за символ на божествеността, смелостта и осъществяването. Известен пример за
това е използването на пера от индианците, особено на орлови, които означават
достойнствата на човека, който ги носи. Ангелите също са снабдени с криле, защото
подобно на птиците, те са смятани за междинни създания между боговете и хората
и населяват въздуха, който е междинното царство между земята и небето. Точно
така, както небесният свод е уподобаяван на череп в готическите Мистерии, така и
прелитащите по небето птици са смятани за мисли на Бога. По тази причина двама­
та посланици на бог Один, гарваните Хутин и Мунин, са наричани мисъл и памет.
Римляните и гърците смятат орела за птица, посветена на Юпитер и следовател­
но означаваща бързото движение на силите на Демиурга; затова орелът е смятан за
земен цар на птиците в противоположност на феникса, който е символ на небесния
повелител. Орелът представлява Слънцето в неговата материална фаза, а също така
и неизменния закон на Демиурга, на който се подчиняват всички земни създания.
Орелът, също така, е геометричен символ на сярата и олицетворява тайнствения
огън на Скорпиона, най-дълбокият по значение знак от Зодиака, както и Порта-
та на Големите мистерии. Тъй като е един от трите символа на Скорпиона, оре­
лът, също като Козела от Мендес, служи за символ на теургичнито действие и онези
тайни процеси, чрез които низшият огън на Скорпиона се превръща в духовната
светлина-огън на боговете.
Буревестникът е почитан особено много от някои индиански племена в Северна
Америка. Според техните легенди това божествено създание живее над облаците и
размахът на неговите криле предизвиква бури, а блясъкът на очите му е причината
за мълниите. Птиците олицетворяват и диханието, вдъхващо живот, а сред древни­
те египтяни е разпространена символика, чийто израз са соколообразни птици с
човешки глави, които носят в ноктите си символите на безсмъртието. Те летят над
мумифицираните тела на мъртвите и очевидно олицетворяват освобождаването на
 душата от тялото. В Древен Египет соколът е свещен символ на Слънцето, а Ра, Ози-
рис и Хор често са изобразявани с глава на сокол. В Мистериите на Самотраки пе­
телът е символ на Кашмала, или Кадмил, а освен това е фалически символ, посветен
на Слънцето. При древните гърци петелът е символ на Марс (Арес) и олицетворява
предпазливостта и защитата. Когато е поставен на ветропоказател, петелът означа­
ва Слънцето, по средата между четирите посоки на света. По време на откриването
на Елевсинските мистерии винаги, като жертва към боговете, е убиван петел. Сър
Франсис Бейкън умира в резултат от опитите си да замрази в снега тази птица. Дали
това не е посвещаване на Бейкън в езическите Мистерии, които все още съществу­
ват по негово време?
Паунът и ибисът също са обект на почит, тъй като те унищожават отровните
влечуги, смятани за пратеници на низшите богове. Паунът е възприеман като сим­
вол на мъдростта, заради многото очи на опашката си, а външността на тази птица
е причина тя да бъде бъркана често с приказната птица феникс от Мистериите. Съ­
ществува и интересно поверие за това, че месото на пауна не гние дори много време
след смъртта му. Това поверие прераства в разпространеното убеждение, че паунът
е символ на безсмъртието, тъй като духовната същност на човека, като плътта на
тази птица, не подлежи на разложение.
Древните египтяни почитат ибиса; да убиеш тази птица е ужасно престъпле­
ние, дори да е извършено случайно. В онези времена е разпространено мнението,
че ибисът може да живее единствено в Египет и ако бъде пренесен в друга страна,
I там той ще умре от мъка. Тази птица е смятана за пазител на реколтата и освен това
| гони крилатите змии, който вятърът донася в Египет от Либия. Ибисът е посветен
| на Тот. Когато тази птица скрие главата и шията си под своето крило, контурът й на-
! подобява човешкото сърце (вж. Antiquitas explanatione et schematibus illustrata (Древ-
\ ността, обяснена и представена в изображения) на Бернар дьо Монфокон). Черните
I и бели ибиса са посвещавани на Луната; всъщност, всички видове ибиси са на по-
j чит, защото те унищожават яйцата на крокодилите, които са символ на отвратител-
1 нияТифон.
Подходящ символ на магьосничеството и тайните божествени науки са нощните
| птици: на магьосничеството, тъй като черната магия не може да бъде извършена в
\ светлината на истината (т.е. през деня) и царува само когато е оградена от невеже-
| ството (нощта); и на божествените науки, защото те притежават тайнствената сила
I на виждането през тъмнината на невежеството и материалното. Затова совите и при-
■лепите са приемани като емблема както на магьосничеството, така и на мъдростта.
* Гъската е възприемана като символ на първичната субстанция, от която са съградени
' световете. В Мистериите Вселената е оприличавана на яйце, снесено в Пространство-
; то от Космическата Гъска. За символ на хаоса и хаотичната тъмнина, предшестващи
; светлината на Сътворението, е смятана враната, заради своя черен цвят. Грацията и
чистотата на лебеда са изрази на духовната грация и чистотата на посветените. Тези
птици олицетворяват Мистериите, които развиват споменатите качества в човечест­
 вото. Това схващане обяснява алегорията за въплъщаването на боговете (тайната мъд­
рост) в тялото на лебеда (посветения).
Ястребът, мишеловът и кондорът, които са лешояди, олицетворяват онази фор­
ма на божествената сила, която, като се избавя от отпадъците и другите опасни за
живота вещества, предпазва здравето на човечеството чрез очистване на низшите
сфери. Тези птици са възприемани като символи на процесите на разлагане, кои­
то въпреки видимата си разрушителна дейност всъщност водят нещата към добро.
Някои религиозни системи погрешно възприемат тази дейност като дяволска. Вра­
ните и папагалите са почитани и за това, че могат да имитират човешки глас, което е
възприемано като проява на връзката между човешкия и животинския свят.
Гълъбът, възприеман от християнския свят като символ на Светия Дух, е един Щ
изключително древен и почитан символ на пророк Йона. В много от античните
Мистерии гълъбът е третото лице в Сътворяващата Триада, или Строителят на
света. Също както низшите светове започват съществуването си чрез процес на по­
раждане, така и гълъбът е отъждествяван с онези божества, които притежават въз­
произвеждащи аспекти. Гълъбът е свещен в култовете към Астарта, Кибела, Изида, I
Венера, Юнона и Афродита. Заради кроткото си поведение и предаността си към
потомството, гълъбът е смятан за въплъщение на майчиния инстинкт. Тази птица
е символ на мъдростта и олицетворява силата и реда, чрез които са утвърдени низ­
шите светове. Дълго време гълъбът е възприеман като посланик на божествената
воля и олицетворява активността на Бога.
Оракулите и пророците са наричани „гълъби“. „Истинското име на гълъба е
Йона или Ионас и то е свещено и на времето общоприето при евреите, а мистич­
ният Гълъб е смятан за символ на всички онези, които са част от Божията Църква I
още от времената на Ной. Пророкът, изпратен от Бога в Ниневия в качеството на I
посланик, е наричан Йона, или Гълъб. Предтечата на нашия Господ, или Неговият
Кръстител, е наричан от гърците Иоанес, а като Апостол на Любовта и автор на
четвъртото Евангелие и Апокалипсиса също е наричан Иоанес (вж. Analysis o f Ancient
Mythology (Анализ на античната митология)™*. Дж. Брайън).
В масонството гълъбът е смятан за символ на чистотата и невинността. Забе­
лежителен е и фактът, че в езическите Мистерии гълъбът на Венера е разпънат на
четирите спици на Великото колело, като по този начин предсказва тайнството на
разпъването на Бога на Любовта. Въпреки че Мохамед маха гълъбите от храма в
Мека, понякога е изобразяван с гълъб, кацнал на рамото му, което в случая е символ
на божественото вдъхновение. В древните времена на горния край на владетелския
скиптър е извайван гълъб и това е символ, че владетелят притежава божествени |
прерогативи. В средновековното изкуство гълъбът е използван често като символ
на божествената благословия.
 Ф ениксът

Климент, един от Отците на Църквата, от времената преди Никейския събор,

през 1 в. след раждането на Христос описва природата и навиците на феникса по
следния начин: „Има такава птица, която е наричана Феникс. Тя е единствена по
вида си и живее петстотин години. А когато дойде неговото време да умре, феник­
сът си свива гнездо от мирта и други благовонни материали, ляга в него и умира.
Но в резултат от неговото разлагане се получава червей, който, нахранен със сока на
мъртвата птица, се покрива с пера. Когато в него се появява сила, той вдига своето
гнездо с костите на родителя си и го пренася от Арабия в Египет, в града Хелиопол.
И изведнъж, пред очите на всички хора, той оставя гнездото на олтара на Слънце­
то, а след това се устремява обратно. Тогава жреците проверяват своите анали и се
оказва, че са изминали точно петстотин години.”

О т книгата наДж. Гарднър Уилкинсън „Manners and Customs o f the A ncient E gyptians"
(„Традиции и обичаи на древните египт яни")

ЕГИПЕТСКИЯТ СФ ИН КС
Понякога египтяните изобразяват феникса във вид на създание с тяло на човек и криле на пти­
ца. Това създание има оперение на главата и на ръцете; които са сключени като за молитва.
Тъй като фениксът е символ на възраждането, оперението на главата може да е символ на
активността на епифизата, или третото око, чиято окулт на ф ункция е осъзната добре от
древните жреци.
 Признавайки, че самият той не е виждал феникса (защото по това време е ос­
танал жив само един единствен екземпляр) Херодот допълва описанието на Кли­
мент: „Те разказват една история, която според мен не заслужава доверие, за това
какво прави тази птица: фениксът изминава целия път от Арабия и донася своята
птица-родител, цялата обвита в миро, в храма на Слънцето и там погребва тялото и.
За да направи всичко това, отначало фениксът прави топка от миро, толкова голяма,
колкото може да носи; след това издълбава топката и поставя в нея своя родител, а
след това запечатва дупката с прясно миро, като топката си остава същата, каквато
е била и в началото. Фениксът донася топката в Египет и я поставя на олтара на
Слънцето. Такава е историята, която те разказват за тази птица“.

От книгата на Конрад Ликостен „Prodigiorum ас ostentorum chronicon“

(„Хроники на странното и чудесното“)

ФЕНИКСЪТ В ГНЕЗДО ОТ ОГЪН

Фениксът е най-почитаното от всички символични създания, създадено от Древните мисте­
рии за прикриването на великите истини на езотеричната философия. Въпреки че съвремен­
ните изследователи на естествената история говорят за феникса като за митично създание,
Плиний описва залавянето на една такава птица и историята за това как тя е била показвана
на Римския форум по времето на император Клавдий.
 Херодот и Плиний отбелязват голямата прилика във формата между феникса и
орела. Това наблюдение е особено важно за съвременния читател, тъй като е съвсем
разумно да предположим, че съвременният масонски орел всъщност е феникс. Тя­
лото на феникса, според описанията, е покрито с гланцови, преливащи в цветовете
си пера, а опашката му е от сини и червени пера. Главата му е със светъл цвят, а
на нея има златен плюмаж (украшение от пера). Отзад на главата си фениксът има
особена китка пера, което е доста очевиден факт, макар да е пропуснат от повечето
пишещи за символизма автори.
Фениксът е посветен на Слънцето и продължителността на неговия живот, от
500 до 1000 години, е възприемана като стандарт при измерването на пътя на не­
бесните тела, а освен това и като времеви цикъл, използван в Мистериите за обозна­
чаване на периодите на съществуване. Никой не знае с какво се храни тази птица.
Някои писатели твърдят, че тя се храни с въздух, други - че тя яде много рядко и ни­
кога не го прави в присъствието на човек. Съвременните масони изглежда схващат
някакво специфично масонско значение на феникса, тъй като в техните изображе­
ния тази птица използва клонки от акация, за да си свива гнездото.
Фениксът, или митологичната персийска птица Рух, е също така името на едно
от южните съзвездия и следователно има астрономическо и астрологично значе­
ние. По всяка вероятност фениксът е лебедът на гърците, орелът на римляните и
паунът на Далечния Изток. За античните мистици фениксът е най-подходящият
символ на безсмъртието на човешката душа, защото точно както фениксът седем
пъти се възражда от смъртта, така духовната природа на човека отново и отново
триумфално излиза от своето физическо тяло.

< s g j S i» № \

J Ш и и n

£ M ilsЛ

ФЕНИКС ИЛИ ОРЕЛ?

Отляво е главата на птицата от първия Голям печат на Съединените щати (1782 г.), а отдясно
- от Големия печат от 1902 г. Когото е изработен първия Голям печат, представената на него
птица е съвсем различна от орел. Всъщност, шията е доста по-дълга, а оперението и горната
част на главата са доста странни. Клюнът никак не прилича на орлов. И изобщо, цялата птица
е доста по-тънка от орела, а крилата й са доста по-къси. Не е необходимо голямо въображение,
за да бъде свързан този така наречен орел, или птицата от Големия печат, с феникса от Ан­
тичността. Освен това има причина фениксът да е символ на една нова държава, възникваща от
стара такава. На едно място дори Бенджамен Франклин отбелязва, че орелът не е птица, която
има добри характеристики от морална гледна точка!
 Средновековните херметици разглеждат феникса като символ на завършването
на алхимичното превръщане - процес, който е еквивалентен на човешкото пре­
раждане или възраждане. Името феникс е дадено на една от най-тайните алхимични
формули. Пеликанът, известен ни от Степента на Розата и Кръста, който храни с
късчета от тялото си младенец, всъщност е феникс, което става ясно след внима­
телно вглеждане в главата му. Главата на феникса прилича повече на глава на орел,
отколкото на глава на пеликан, ако от нея махнем долната, не особено красива част.
В Мистериите е прието посветените да бъдат наричани феникси, или хора, които са
родени отново. Защото точно както физическото раждане води до появата на човеш­
кото съзнание във физическия свят, така и неофитът, след деветте степени в лоното
на Мистериите, се ражда в съзнанието на духовния свят. „...ако се не роди някой
отгоре, не може да види Божието царство.“ - казва Иисус Евангелие от Йоана,
3:3) и Т ой го казва за тайното посвещение. Фениксът е напълно подходящ сим­
вол за това духовно раждане.

От книгата на Гейлърд Нънт „The history of the seal of the United States"
(„История на печата на Съединените щати")

ЛИЦЕВАТА И ОБРАТНАТА СТРАНА НА ГОЛЕМИЯ ПЕЧАТ

НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
Значението на мистичното число тринадесет, което често се появява на Големия печат на
Съединените щати, всъщност не означава броя на колониите, от които първоначално са със­
тавени Съединените щати. Свещената емблема на древните инициирани, която тук се със­
тои от тринадесет звезди, се появява над главата на „орела". Девизът съдържа тринадесет
букви. „Орелът" държи с десния си крак клонка с тринадест листа и тринадесет плода, а в
левия си крак - връзка от тринадесет стрели. Фасадата на пирамидата, с изключение на па­
нела, върху който е датата, е съставена от 72 камъка, подредени в тринадесет реда.
 Европейският мистицизъм е още жив, когато са създадени Съединените амери­
кански щати. Ръката на Мистериите очевидно ръководи създателите на новата дър­
жава, тъй като символиката на Мистериите все още може да бъде видяна на Големия
Печат на Съединените американски щати. Внимателният анализ на печата показва
маса окултни и масонски символи, а най-важният сред тях е така нареченият амери­
кански орел - птицата, която според Бенджамен Франклин не е достойна да бъде
избрана за символ на големия, силен и прогресивен народ. Тук, обаче, изследовате­
лят на символизма отново трябва да разглежда нещата в основата им и да разбира,
че американският орел на Големия печат е просто един стилизиран феникс, което
се вижда особено ясно при разглеждането на първата версия на печата. В своето из­
следване The History o f the Seal o f the United States (История на печата на Съединените
щати) Гейлърд Хънт прилага множество доказателства, че този печат на лицевата
си страна има изображение на феникс, а на обратната страна - Голямата пирамида
в Гиза. Н а цветния проект на печата, направен през 1782 г. от Уилям Бъртън, има
феникс в огнено гнездо. Този факт сам по себе си илюстрира тенденцията в използ­
ването на тази птица като символ.
Ако някой се съмнява в масонското и окултно влияние, оказано при създаване­
то на Големия печат, той трябва да се запознае с коментарите на проф. Чарлз Елиът
Нортън отХарвардския университет, който пише по повод недовършената пирами­
да и Всевиждащото око на обратната страна на печата следното: „Рисунката, приета
от Конгреса, на практика не може да бъде обяснена, при никакъв подход; едва ли тя
може да бъде разглеждана иначе, независимо от изкусното майсторство на худож­
ника, освен като безвкусен символ на Масонското братство“ (вж. The History o f the
Seal o f the United States {История на печата на Съединените щати).
Орлите на Наполеон и Цезар, както и зодиакалният орел на Скорпиона, всъщ­
ност са феникси, защото именно тази птица, а не орелът, е символ на духовната
победа и постижение. Масонството ще може да реши много от своите проблеми
при разбирането на тайните езотерични доктрини, когато осъзнае, че едноглавият,
както и двуглавият, орел всъщност е феникс и че за всички посветени и философи
фениксът е символ на превръщането и възраждането на творческата енергия, което
в алхимията е наречено завършване на Великото Творение. Двуглавият феникс е
прототип на човека андрогин, защото, според тайните учения, ще настъпи време,
когато в човешкото тяло ще има два гръбначни стълба, с помощта на които самото
човешко тяло ще бъде поддържано във вибрационно равновесие. Работата не е само
в това, че много от създателите на Съединените щати са масони; при създаването
и устройството на тази държава на тях им помагат множество тайни и августейши
организации в Европа, но със специална цел, известна единствено на малцина из­
брани. Големият печат е знак на това Братство, което е невидимо и неизвестно за
мнозина. А незавършената пирамида на обратната страна на печата представлява
просто символичните препятствия, които са задачите за преодоляване, поставени
пред правителството на Съединените щати от самото начало на неговата дейност.
 ffitw ra n re

Лъвът е цар на животинския свят и, п одобн о на владетеля на всяко царство, той

е посветен на Слънцето, чиито лъчи са изразени чрез символа на лъвската грива.
А легориите на М истериите (например Лъв, който отваря тайна книга) означават,
че слънчевата енергия отваря семенната кутийка, освобож давайки съхранения в нея
живот. В Д ревността е разпространено лю бопитно поверие, че лъвът спи с отворе­
ни очи и затова е избран за символ на бдителността. Ф игури на лъвове, разполож е­
ни от двете страни на вратите или портите, са символ на това, че Богът пази това
място. Ц ар С олом он често е изобразяван във вида на лъв. Дълги векове сем ейство­
то на котките е обект на почит. В някои М истерии, осо б ен о в Египетските, ж реците
носят кожи от лъв, тигър, пантера, пума или леопард. Херкулес и С ам сон (освен, че
и двамата са слънчеви символи) убиват лъва от съзвездието Лъв и обличат кожата
му, което означава, че те представляват сам ото Слънце на върха на небосклона.
В Египет, в град Бубастис1, има храм на прочутата богиня Баст, богинята-котка
на П толомеите. Египтяните почитат котката, особен о в он ези случаи, когато нейна­
та козина е в три цвята или очите й са с различен цвят. За ж реците котката е символ
на магнетичните сили на природата и те се заобикалят с тези ж ивотни заради ас-
тралния огън, който излиза от телата им. Котката, същ о така, е символ на вечност­
та, тъй като в съня си тя лежи свита така, че главата и опашката й се докосват. П ри
гърците и римляните котката е свещ ено ж ивотно на богинята Диана. И ндийските
будисти придават на котката особен о значение, но по съвсем различни причини.
Котката е единственото ж ивотно, което отсъства в момента, когато великият Буда
умира, тъй като по това време тя е заета с лов на мишки. В случая е забележ ително,
че този символ на низш ите астрални сили не трябва да присъства при освобож да­
ването на душата на Буда.
За котките Х еродот пиш е следното: „К огато някъде избухне огън, котките изпа­
дат в омагьосано състояние, което ги заставя да се стремят към огъня. Прескачайки
през главите на своите стопани, те скачат право в огъня. Египтяните носят траур по

1. Бубастис, Бубастос (др.-гр. Вои^аотк;, Вои(5аот6$, лат. Bubastus) - град в Древен Египет (еги­
петското му име е Пер-Баст), разположен в югоизточната част на Делтата на р. Нил. Същест­
вува от 3 хил. пр. Хр. до средата на 1 хил., като главен център на култа към богинята Бастет
(Баст). - Бел. ред.
загиналите котки. Ако котката умре от естествена смърт в къщата, то обитателите
и с и обръсват веждите. Ако в дома умре куче, тогава се бръсне главата и цялото
тяло. Египтяните балсамират умрелите котки и ги отнасят в Бубастис за поставяне
на телата им в свещен дом” (вж. Antiquitas explanations et schematibus illustrata {Древ­
ността, обяснена и представена в изображения) на Бернар дьо Монфокон.
Най-важният от всички животни-символи е Апис, египетският бик от Мемфис,
който е смятан за свещен носител на душата на бога Озирис. Според древните еги­
петски преданият Апис е заченат с мълния. Процедурата по избора на свещения
бик и неговото посвещаване на бога е един от най-впечатляващите ритуали в Дре­
вен Египет. Бикът трябва да е от определена порода и с определен цвят. Според
Херодот бикът трябва да е черен с квадратно бяло петно на челото, с петно във
формата на орел на гърба, с петно във формата на бръмбар на езика, а козината на
опашката му да се разделя на път. Други автори твърдят, че бикът трябва да има
двадесет и девет свещени символи-петна, а от дясната си страна да има голямо бяло
петно във формата на полумесец. След освещаването бикът е държан в специален
обор в храма и в празнични дни е извеждан от специално предназначени за тази
цел служители по улиците. Древните египтяни имат поверие, че дете, върху кое­
то попадне дъхът на Апис, по-късно ще стане изтъкнат и уважаван човек. Когато
Апис достигне определена възраст (25 години), бикът е отвеждан или до Нил, или
до някой свещен извор и там, под съпровода на плача на събралото се множество,
давят свещения бик. Скръбта и опяването продължават до намирането на новия
Апис. Когато жреците обявяват, че Озирис се е въплътил отново, скръбта отстъпва
мястото си на буйна радост.
Почитта към бика не се ограничава единствено в Египет и е практикувана при
много народи от Древния свят. В Индия свещеният бик на Шива, Нанди, все още
е обект на религиозна почит, а персите и евреите смятат бика за важен религиозен
символ. Асирийците, финикийците, халдеите и дори гърците обожествяват това
животно, след като Юпитер се превръща в бик, когато отива да открадне Европа.
Бикът е изключително силен фалически символ, който означава родителската и съ­
зидателна енергия на Демиурга. След смъртта му бикът често е мумифициран и е
погребван с почести, отдавани на Бога, в специално изработен саркофаг. Разкопки­
те в Мемфис показват, че подобни погребения са често разпространена практика в
Египет (там са открити около 60 такива погребения). Тъй като зодиакалният знак,
който се издига над хоризонта по време на пролетното равноденствие, представля­
ва звездното тяло на ежегодното въплъщение на Слънцето, бикът е символ не само
на Слънчевия Човек, но, доколкото пролетното равноденствие протича под знака
на Телеца, този знак е наричан и първи в годината. По тази причина в астрономи­
ческия символизъм бикът често е изобразяван да разбива с рога ежегодното яйце.
Апис означава, също така, че бог Ум е въплътен в тялото на животно и следователно
физическата форма на животното е свещено въплъщение на божествената природа.
Низшата природа на човека е представена чрез Апис - въплъщението на Озирис.
 От книгата на Атанасиус Кирхер „Sphinx mystagoga"
(„Мистагогът на Сфинкса") (

СВЕЩЕНИЯТ БИК ИЛИАПИС

Важността на бика като символ на Слънцето по време на пролетното равноденствие е обсъ­
дена в главата „Зодиакът и неговите знаци" - „Тайните учения на всички времена" том II.
Бикът е древна емблема на елемента Земя, а следователно и на самата планета. Той също
така изобразява и животинската природа на човека и поради тази причина бикове са жертвани
на олтарите на такива Древни мистерии, каквито са Мистериите на евреите и на друидите.
Плутарх пише: „Апис трабва да бъде възприеман от нас като най-прекрасен и най-красив
образ на душата на Озирис". Озирис представлява духовната природа на човека от низшия
свят, която е убита и разсеяна по субстанцията на физическите сфери. Апис е емблема на I
материалния свят, в чиято вътрешност съществува и духовна природа - Озирис. Апис, също
така, е символ на екзотеричното учение, т.е. учението за профани, в противоположност на
езотеричното, или божественото учение, което е представено чрез символа на уреуса върху
челата на жреците. Оттук произлиза митологичната алегория на Серапис, който в определен
смисъл е не само сложната фигура на Озирис и низшия свят, в който е въплътен, но е и фигура
на Мистериите, които са земни тела, съдържащи тайни учения, или духовна душа.
В резултат от тази комбинация се появява и Cop-Апис (Серапис) —материалната
душа като владетел на ирационалното материално тяло. След определен период от
време (определян като квадрат на 5 години) тялото на Апис се разрушава и душата
му се освобождава чрез водата, в която потъва материалният живот. Това говори
за отмиване на материалната същност чрез кръщелните води на божествената свет­
лина и истината. Удавянето на бика Апис е символ на смъртта; възкръсването на
Озирис в новия бик е символ на вечното обновяване на света. Свещеният бял бик е
и символ на посветените, който означава одухотворените материални тела както на
човека, така и на Природата. Откакто пролетното равноденствие вече не премина­
ва под знака на Телеца, богът на Слънцето се въплъщава в съзвездието Овен и зато­
ва агнецът става въплъщение на слънчевата сила. По този начин Слънцето, което се
издига в знака на Небесния Агнец, възтържествува с победата си над символичната
змия на мрака. Агънцето е познат символ на чистота, заради мекотата и белотата на
неговата вълна. В много езически Мистерии то означава Универсалният Спасител,
а в християнството е символ на Христос. Ранната църковна живопис изобразява
агънце, което стои на малък хълм, а изпод неговите четири крака извират четири
ручея жива вода, които са символи на четирите Евангелия. Кръвта на агънцето е
слънчевият живот, който се влива в света чрез знака на Овена.
Козелът е както фалически символ, така и символ на храбростта и целеустре-
меността, заради това, че е бързоног и е способен да се изкачи и на най-високите
върхове. За алхимиците главата на козел е символ на сярата. Сред древните евреи
е разпространен обичаят да се избира козел на отпущението (т.е. на откупуването,
или опрощаването)- който всъщност е алегория на Слънчевия Човек, козелът на
отпущението за света, комуто са приписвани всички грехове на дванадесетте домо­
ве (колена) на небесната Вселена. Истината е Божият Агнец, когото убиват заради
греховете на света. Още от времената на възникването на света Боговете-Спаси­
тели на всички религии са олицетворения на тази Истина. Златното руно, което
търси Язон със своите аргонавти, е Небесният Агнец - духовното и интелектуал­
ното Слънце. Тайното учение също често е представяно като Златно руно, Прежда
на Божествения Живот, лъчи на Слънцето на Истината. Според Суидас1 Златното
руно е книга, написана върху кожа, в която се съдържа формулата за получаване на
злато по химичен начин. Мистериите са интитуция, изградена за преобразуването
на обикновеното невежество в безценно просветление. Драконът на невежеството,
ужасното създание, което пази Златното руно, представлява мракът на старата го-

1. СуиЬас (гр. 2ош$а$), по-правилно Суда (гр. 2ои§а) - византийска историческа енциклопедия
на древния средиземноморски свят от 10 в., съставена под формата на енциклопедичен лекси­
кон с 30 000 статии, много от които заимствани от древни източници, по-късно загубени.
Името Суда идва от византийската гръцка дума SouSa, означаваща „крепост“ или „укрепле­
ние“. Алтернативното име Суидас произлиза от грешка на Евстатий, който взема заглавието за
собственото име на автора. За първи път Суда е издадена в Милано през 1499 г. През 1581 г. в
Базел излиза от печат преводът й на латински език. - Бел. ред.
 дина, който се бори със Слънцето по време на неговото преминаване през пролет­
ното равноденствие.
Еленът е свещено животно в гръцките Мистерии на Бакхус или Вакх, а участни­
ците в тези Мистерии се обличат в еленови кожи. Еленът е свързван с преклонение­
то пред богинята на Луната и вакханалиите се провеждат нощем. Грацията и бър­
зината на това животно го правят подходящ символ на естетичната непринуденост.
Еленът е обект на почит за много народи по света. В Япония, например, край всеки
храм пасе стадо елени.
Вълкът обикновено е свързван с принципа на злото, заради тъжния му вой и
злобната му природа. Вълкът Фенрир в скандинавската митология е един от сино­
вете на Локи, низшият бог на огъня. В храма на Асгард боговете под предводител-
ството на Один се сражават насред кръг от огън, водейки последната битка против
хаотичните сили на злото. С пяна от бяс по пастта Фенрир изяжда Один, като по
този начин разрушава Вселената на Один. В този мит Фенрир представлява онези
безумни сили на природата, които разрушават първичното творение.
Еднорогът, или моноцерос, е най-любопитното създание в представите на древ­
ните посветени. Томас Бореман1 описва еднорога така: „Ж ивотното, в чието съ­
ществуване се съмняват много писатели, е описвано от древните автори така: то
има само един рог, но доста голям, който расте от средата на челото му. Главата му
прилича на еленова, краката му са слонски, опашката му е глиганска, а останала част
от тялото му е конска. Рогът му е с дължина около 50 см, а звуците, които издава на­
подобяват мучене на бик. Гривата и кожата му са с жълтеникав цвят. Неговият рог е
по-твърд от желязо и по-груб от пила, извит или закривен, като остра шпага, остър
и изцяло черен, с изключение на самия връх. Н а еднорога се приписват поразител­
ни свойства, в частност той може да прогонва отровите от тялото и да лекува някои
болести. Това животно не е обект на лов", (вж. Хърбърт Стенли Редгроув, Bygone
Beliefs (О т минали вярвания).
Въпреки че еднорогът е споменат няколко пъти в Светото Писание, за неговото
съществуване няма никакви доказателства. В няколко музеи могат да бъдат видени
чаши, за които се предполага че са направени от рог на моноцерос. Все пак е по-
разумно да предположим, че тези чаши са изработени или от рог на носорог или
от рог на Друг вид бозайник. Д ж . П . Лънди твърди, че рогът на еднорога е символ
на рога на спасението, споменат от св. Лука. Този рог пробожда сърцата на хората,
обръщайки вниманието им към спасението чрез Христос. Средновековните хрис­
тиянски мистици използват еднорога като символ на Иисус и затова еднорогът

1. Томас Бореман (18 в.) - английски издател, автор на книгите, които издава, който първи се
специализира в издаването и разпространението на детски книги. Той е автор и издател на
няколко ценни книги: A Description o f three hundred animals (Описание на триста животни),
1730 г., A Description o f a great variety o f animals and vegetables (Описание на множество животи и
зеленчуци), 1736 г., A Description o f some curious and uncommon creatures (Описание на някои любо­
пит ни и необичайни същества),1739 г. - Бел. ред.
 От „Енеида" на Вергилий

ЕНЕЙ И ХАРПШТЕ
Сред митологичните същества на Мистериите са хартите - проекции в материалната суб­
станция на същества от невидимия свят на природата. Гърците ги описват като съставни
създания, с глави на девици и тела на птици. Крилете на харпията са от метал, полетът им
е съпроводен от ужасното тракане на клюновете им. По време на своите скитания Еней, тро­
янският герой, слиза на острова на харпиите заедно със своите спътници и храбро се сражава с
тези чудовища. Една от харпиите сяда на самотна канара и оттам пророкува, че нападението
над харпиите ще навлече гибел на Троя.
 би трябвало да означава духовния живот на човека. Единственият рог на еднорога
представлява по-скоро шишарковидната му жлеза, или третото му око, което е цен­
търът на духовното осъзнаване в мозъка. Еднорогът е възприеман в М истериите
като символ на просветената духовна природа на посветения, а неговият рог —като
пламтящ меч, готов да защити духовното учение.
В Книгата на Агнеца (Lamspring Nobilis Germani et Philosophi antiqui Libellus, De
Lapide Philosophicoy\6 § l) която е изключително рядък херметически трактат, има
гравюра, която изобразява елен и еднорог, стоящи един до друг в гората. Картина­
та е пояснена със следния текст: „Мъдреците наистина казват, че в гората има две
животни: едното от тях е големият и силен елен —славен, изящен и прекрасен, а
другото е еднорогът... Ако прибегнем до притчите на нашето изкуство, ще наречем
гора тялото... Тогава във всеки случай еднорогът ще е духът. Еленът не заслужава
друго име, освен душа... Онзи, който знае как да ги приложи в изкуството, да ги
съедини заедно и как да ги изведе от гората, може по справедливост да бъде наречен
Майстор
Древният египетски дявол Тифон е изобразяван често чрез символа на чудови­
ще, наречено Сет, чиито произход е неясен. Това чудовище има страшен, подобен
на зурла нос и стърчащи уши, което го прави да прилича на хиена. Чудовището Сет
живее в пясъчните бури и странства по света, разпространявайки злото. Египтя­
ните свързват воя на пустинния вятър със стенещия вой на хиената. Когато посред
нощ се раздаде тъжният вой на хиената, той звучи като последни отчаяни вопли на
душа, попаднала в ноктите на Тифон. Сред заниманията на това дяволско създание
е и това —да крие и пази телата на умрелите египтяни от гробарите.
Сред многото други символи на Тифон е и хипопотамът, посветен на бога Марс,
тъй като Марс седи на трона на знака Скорпион, домът на Тифон. Н а този древен
египетски демон е посветено и магарето. Иисус, който влиза в Йерусалим на мага­
ре, е аналогичен наХермес, който стои над проснатия Тифон. Ранните християни са
обвинявани, че се прекланят пред магарешка глава. Друг любопитен символ е гли­
ганът или свинята, посветени на Диана и често използвани в Мистериите като сим­
вол на окултното изкуство. Пример за използването на този символ в Мистериите
е глиганът, който убива Атис.
Според учението на Мистериите маймуната сама по себе си представлява чо­
века, преди душата да влезе в него. Следователно това животно изразява типа на
ирационалния човек. Н якои маймуни са разглеждани като вид, който не е одухо­
творен от йерархиите. Друга гледна точка за маймуните е, че те представляват паде­
нието на човека, лишен от своята божествена природа, в резултат на израждането
му. Античните мислители, които са еволюционисти, въпреки това не разглеждат
маймуната като прародител на човека; маймуните, от тяхна гледна точка, трябва да
бъдат разглеждани като напълно отделени от главния поток на прогреса. Понякога
маймуните са използвани като символ на обучението. Кинокефалът, песоглавецът,
или павианът за древните египтяни е онзи йероглиф, който означава писменост и е
свързван с Тот. Павианът е символ на Луната, а Тот —на планетата Меркурий. Тъй
като древните хора вярват, че Луната съпровожда Меркурий през небето, песогла-
вецът е описван като верен компаньон на Тот.
Заради неговата вярност, кучето означава онези отношения, които трябва да
съществуват между ученика и учителя или между посветения и неговия Бог. Ов­
чарското куче е символ на жреческия занаят. Способността на кучето да усеща и да
преследва дори невидим за него човек в продължение на цели километри е символ
на транцеденталната сила, с чиято помощ философът следва нишката на истината
през лабиринта на земните си грешки. Кучето, също така, е символ и на планетата
Меркурий. Звездното куче Сириус, или Сотис, е свещена звезда за древните егип­
тяни, защото нейния изгрев предшества ежегодния разлив на Нил.
Натовареният кон е символ на човешкото тяло, носещо бремето на своята ду­
ховна същност. Съществува и обратната интерпретация, според която натоварени­
ят кон е символ на духовната същност на човека, носеща върху себе си бремето на
материалната му същност. Хирон, кентавърът, менторът на Ахил, сам по себе си
представлява примитивно създание, което е прародител и учител на човечество­
то, според предположенията на Берое1. Крилатият кон и вълшебното килимче са
символи на тайното учение и одухотвореното тяло на човека. Дървеният троянски
кон, събрал в себе си отряда, готов да завладее града, представлява човешкото тяло,
криещо в себе си безкрайни възможности, които по-късно се развиват и завоюват
всичко наоколо. Или пък, подобно на Ноевия ковчег, той представлява духовна­
та природа на човека, която се състои от скрити възможности, чиято реализация
предстои. Обсадата на Троя е символична представа за похищението на човешката
душа (Елена) от човека (Парис) и нейното окончателно освобождаване след теж­
ката битка под знака на тайната доктрина (гръцката армия под командването на
Агамемнон).

1. Берое, или по-правилно Беросс, на гръцки Byjpo(7C7o^, лат. Berossos, елинизирана форма на
аккадското име „Бел-уцур“, (ок. 350/340 — 280/270 г. пр. Хр.) - вавилонски историк; жрец
на бога Бел във Вавилон; съвременник на селевкидския цар Антиох I Сотера (281 - 261г. пр.
Х р .). Берое става прочут с написването на гръцки език на съчинение за историята на Древ­
на Месопотамия, наречено Вавилонска (халдейска) история (Babyloniaka, Chaldaika) в 3 книги
(томоси), което посвещава на Антиох I Сотер. Съчинението на Берое е запазено до наши дни
само като отделни откъси и цитати, възпроизведени от редица антични автори, като Йосиф
Флавий, Александър Полигистор, Гергий Синкел и Абиден. - Бел. прев.
 # s
Щ

шзш, рястщ и.
ПЛЩ Ш П ДЪГБШ X

. I

Ж
+0 # . *1
ш
Г
№
*■&&
 lyAV.ii»' (М М щ

ЩНР1НР1РШРМР1

т ш м >««»*>

/ /«• >VAVi
!вМ ч\
f.'.vA
iW»\v^k *Д i ¥ r 4 w # .\
(Ш| шШ щ|
» V/t
А'*‘Л а д г ^

' 'c s
й® \
>'////<

к*ж *

>»»%%♦<

1f^M
^**■*5
44X
b’',rf,,
p 9 &i
<*•••' asfKw&«
>»\v/

/^•» ш р *з

••‘.V.VaC:
fK-isS^i

>'•>’•.-ifssA
;.v /♦*«V '<;\‘.'V /

L*»\V
rx\VA'j »!»^ ч«!

ДЪРВОТО ИГДРАЗИА
В Гинунгагап, огромната пукнатина в пространството, все.\енският Отец сътворява огромен
ясен —Игдразил - символ на живота, времето и съдбата. Трите корена на дървото се наричат ду­
ховен корен, земен корен и адски корен. Тези корени, според Климент Шоу, означават съответно
духът, организацията и материята. Духовният кормен взема своето начало от Лсгард, обителта
на асирите, или боговете, и се напоява от извора Урд. Зелшияш корен взема своето начлко от
Мидгард, обиталището на хората, и се напоява от водите на Мимир. Адският (или инферна-
лен) корен започва от Нифлхайм, обителта на мъртвите, и се напоява от Хвергелмир. Трите
клона на дървото поддържат Мидгард, или земята, в чиято среда се издига свещената планина,
с разположения на нея град на боговете. Земята е обкръжена от огромното море, в което живее
Йормунганд, земната змия, която поглъща собствената си опашка. На края на морето се на­
мират скалите и ледовете, сътворени от веждите на Имир. Домът на боговете е свързан с оби­
талищата на хората и адските създания, чрез моста Биврест. На най-горния клон на дървото,
наречен Аерад, което означава „Онзи, който дарява мира", стои огромен орем Между неговите
очи се е разположил соколът Ведфелнир, чийто остър поглед забелязва всичко във Вселената. Веч­
нозелените листа на Божественото дърво служат за храна на козата на Один, Хейдрун, която
храни боговете. Елените - Дейн, Двалин, Дунеир и Дуратрор - също ядат листата на дървото
и от рогата им капе мед по земята. Рататоск, катерицата, е въплъщение на духа на слуховете
и бягайки напред-назад между орела и Нидхег, змията иска да ги помири. В света на мрака Нид-
хег постоянно подкопава корените на Божественото дърво. Помагат м у многобройните червеи,
които се стремят да погубят Дървото на живота, заедно с което ще падне и властта на богове­
те. От двете страни на огромното дърво стоят първобитните гиганти, които хвърлят лед и
пламък в Гинунгагап.
 Йонното и фалосът са почитани от почти всички древни народи като символи
на творческата сила на Бога. Градината на Едем, Кивотът, Вратата на Храма, Покри­
валото на Мистериите, рибешкият мехур, или овалният нимб, и Свещеният Граал
са сред най-важните примери за символ на йони; пирамидата, обелискът, конусът,
свещта, кулата, келтският монолит, камбанарията, Майското дърво и Свещеното
копие са примери за фалически символ. При разглеждането на обожествяването на

1. Йони (от санскрит —yoni) —санскритската дума за женски гениталии, източникът на всеки
живот. Противоположното на йони е лингам —фалосът. - Бел. прев.
Е
 Приап твърде много изследователи съдят за езическите стандарти от своята кам­
банария, борейки се с калта на собствената си вулгарност. Елевсинските мистерии
— най-голямото от всички древни тайни общества - имат най-високия стандарт
на морала и етиката, които изобщо някога е познавал светът. Н а онези, които кри­
тикуват използването в Мистериите на фалическа символика, трябва да напомним
язвителните думи на крал Едуард III: „Honi soit qui mal y pense“ („Позор за този,
който мисли зло“).
Неприличните ритуали, практикувани към залеза на Вакханалиите и Диони-
сиевите празници, не са представителни за стандартите на морална чистота, които
поначало са налагани в Мистериите, точно както оргиите, устройвани от време на
време от привържениците на християнството чак до 18 в., не са характерни за при­
митивното християнство. Сър Уилям Хамилтън, британски посланик при двора на
краля на Неапол, разказва, че през 1780 г. християнската община в Изерния (Ита­
лия) практикува фалически церемонии на езическия бог Приап, под името на св.
Козма (вж. Two Essays on the Worship ofPriapus {Два очерка за култа към Приап) на
Ричард Найт).
Бащата, майката и детето съставят естествената троица. Мистериите прославят
дома като висша институция, която осъществява функционирането на троицата
като единно цяло. Питагор оприличава Вселената на семейство, казвайки, че точно
така, като висшият огън на Вселената се намира вътре в небесните тела, така и по
аналогия висшият огън на света се намира вътре в сърцата на хората. Питагорей-
ците и другите философски школи предполагат, че единната божествена същност
на Бога се проявява в троичността на Бащата, майката и детето. Тези три съставни
части на Божественото Семейство обитават в Творението и техен естествен и спе­
цифичен за тях символ е 47-та теорема на Евклид. Богът Отец е духът, Богът Майка
—материята, а Богът Дете —продуктът на първите две и сам по себе си представлява
сбора от живите неща, родени от природата и нейните съставни части. Семената на
духа са посети в утробата на материята, а чрез непорочното (чисто) зачатие се поя­
вява тяхното потомство. Дали не е истинско тайнство самото събитие, когато Бого­
родица държи в ръцете си Светото Дете? Кой ще посмее да каже, че такъв символи-
зъм не е подходящ? Тайнството на живота е най-голямото тайнство, което разкрива
пред посветените мъдреци от всички векове цялото си божествено благородство,
обявено и възхвалявано от тях като виеше постижение на природата.
Днешните превзети нрави, обаче, разглеждат самото това тайнство като непри­
емливо за хората, които се стремят към святост в мисленето. В пълно противоречие
с разума, мнозина предполагат, че невинното разпространение на невежеството е
за предпочитане, пред добродетелта, родена от знанието. Н о независимо от това,
човекът трябва да разбере, че никога не трябва да се срамува от истината. Докато
не се научи на това, той лъже своя Бог, своя свят и самия себе си. За съжаление,
в това отношение християнството пропусна своя шанс да извърши своята мисия.
Провъзгласявайки човешкото тяло за жив храм на живия Бог, в същото време хрис-
. тиянството твърди, че субстанцията и функциите на този храм са нечисти, а тяхно-
! то изучаване осквернява чувствата на праведниците. Подобна позиция представя
( човешкото тяло, обиталището на Бога, като нещо унизително, което не заслужава
! да бъде възхвалявано и почитано. И въпреки това, самият кръст е фалически сим-
| вол, а изтеглените тесни прозорци на храмовете са символ на йони-то, т.е. на онези
езически Мистерии, които успяват да оживеят, въпреки гибелта на родилите ги по-
древни Мистерии. Самата християнска Църква заимства всички символи на култа
на Приап, тъй като дори самата земя, на която е издигната всяка християнска черк­
ва, бидейки основа на плодородието, е пръв и най-важен символ на йони-то. Но,
тъй като присъствието на тези символи в християнството или не се осъзнава, или
просто е неизвестно за широката публика, иронията в тази ситуация е очевидна
само за малцина. Само онзи, който е запознат с тайния език на Античността, може
да разбере божествената същност на тази символика.
Цветята са избирани за символи по много и различни причини. Огромното
разнообразие на флората позволява да бъде намерено някакво растение или цвете,
което е подходящо по формата си да бъде символ на някое абстрактно качество.
Растението може да бъде избрано и заради това, че е свързано с някакъв мит, напри­
мер митовете за Дафне*1и Нарцис2, или може да бъде избрано заради специфичните
| условия, свързани с неговото израстване, какъвто е случаят с орхидеите и гъбите.
Или пък се взема под внимание формата, както е например при страстничето3или
великденската лилия. Причина могат да бъдат красотата или ароматът на цветето, а
пример за това са вербената4и лавандулата. Може да бъде взета под внимание трай­
ността, както е при безсмъртничето (Haberlea rodopenzis); или пък интересът да е

1. Дафне (гр. Д сЦгуу], лаврово (дафиново) дърво) - в древногръцката митология нимфа-дриа-

I да, дъщеря на Гея и речния бог Пеней (или на дракона Ладон). Легендата за нея и Аполон е
I разказана от Овидий в Метаморфози. Дафне дава обет за целомъдрие и безбрачие, а Аполон
! безумно се влюбва в нея, защото Ерос го е уцелил с една от своите стрели, ядосан на бога,
! че му се присмива. Аполон преследва Дафне и тя, уморена от бягането, се обръща за помощ
; към своя баща П еней да промени облика й, за да се спаси от Аполон. Боговете я превръщат
в лаврово дърво. Аполон си прави венец от клонките му. По-късно в Делфи победителите в
състезанията са награждавани с лаврови венци. - Бел. ред.
■ 2. Нарцис (по-точно Наркисс от гр. NApKi<7<70^) - в древногръцката митология красив юноша
; от областта Беотия, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопа, или на Ендимион и Селена.
} Според Овидий в него се влюбват и девойки, и юноши, но той отхвърля любовта им. За да го на-
I кажат, те призовават богинята на правосъдието Немезида да отмъсти за тях. Веднъж, връщайки
1 се от лов, Нарцис вижда във водата своето отражение и се влюбва в него. Гледайки красивото си
; лице той, разсват красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси. - Бел. ред.
, 3. Страстниче, или пасифлора, наричана още „часовниче“, „цвете на страстта“ —род пълзящи,
; топлолюбиви растения, които цъфтят често и в много цветове. - Бел. прев.
; 4. Вербена (лат. verbina) —род растения от семейство Вербенови, който съдържа около 250
вида. —Бел. прев.
 Д Ъ РВ О ТО Н А РИЦАРИТЕ О Т КРЪГЛАТА М А С А
Тази витраж от замъка в Пиерфон, м алък град в Северна Франция, е изключителен прим ер
за използването на дървото като символ. На дървото има седем клона, като всеки от т ях
завършва с общоприетата форма на цвят. На всеки клон е поставен рицар, който държи в
ръката си лента със своето име. Централният ствол завършва с най-големия цвят, от който
изниква самият крал Артур. Дървото е най-любимият символ в хералдиката. Структурата
на единия ствол с израстващите от него клони е използвана често за генеалогичните описания,
откъдето произлиза и терминът „генеалогично дърво".

W- __ I
предизвикан от необичайното поведение, както е при слънчогледа и хелиотропа1,
почитани като свещени заради очевидната им свързаност със Слънцето.
Растенията са възприемани като достойни за почит и заради това, че от смлени­
те им листа, цветове, стъбла и корени могат да бъдат извлечени вещества за мазила,
есенции и лекарства, които въздействат върху природата и разума на човека. Има и
растения като мака и други, от които се добиват вещества, използвани при предска­
зания, пророчества и ясновидство. Растенията са полезни при лечението на мно­
го болести, защ ото техните плодове, листа и корени напомнят по цвят или форма
части и органи на човешкото тяло. Например, пречистеният сок от няколко вида
папрати, мъхът, който расте по дъбовете, и копривата помагат за растежа на косата.
Дентарият, тъй като напомня с вида си човешки зъб, е смятан за болкоуспокояващо
при зъбобол. Палмата Кристи, заради формата на листата си, лекува всякакви забо­
лявалия на ръцете.
Цветът е репродуктивната система на растението и нищо не е по-подходящ о за
символ на сексуалната чистота - една от абсолютните предпоставки на Древните
мистерии. П о такъв начин цветът наистина означава идеала за красота и възражда­
не, които в М истериите все някога трябва окончателно да заместят похотта и из­
раждането.
С ред всички цветове на растения, използвани за символи, най-важните са лото­
сът на Египет и И ндия и розата на Ордена на розенкройцерите. В тези символични
системи лотосът и розата са смятани за тъждествени. Източните езотерични уче­
ния, които всъщност са основани на символиката на лотоса, са продължени в Евро­
па от доктрини, опиращи се на символизма на розата. Розата и лотосът са символи
на йони, като най-вече означават майчината тайна на сътворението, а великденската
лилия е разглеждана като фалически символ.
Брамините и египетските посветени — които без съмнение разбират тайните
системи на духовната култура, чрез които латентните центрове на космическата
енергия в човека могат да бъдат стимулирани - използват цветчето на лотоса за
изобразяване на извитите вихри от духовна енергия, локализирана в различни точ­
ки от гръбначния стълб, наричани чакри, което означава въртящи се колела. С е­
дем от тези чакри имат първостепенно значение и съответстват на нервните възли.
С поред тайните учения кръстният нервен възел се нарича четирилистен лотос,
простатата — шестлистен лотос, надчревният възел —десетолистен лотос, сърдеч­
ният нервен възел—дванадесетолистен лотосов цвят, нервният възел на мъжеца е
шеснадесетлистен лотос, а щитовидната жлеза, или неизвестният нервен възел до
нея, се нарича хилядолистен лотосов цвят. Цветът, размерът и броят на листчета­
та, съставящи цветчето на лотоса, са основните ключове към неговото символично

1. Хелиотроп (лат. heliotropium; от др. гр. ijho^ helios - „слънце“ и др. гр. трдш1У, tropein - „въртя
се“) - род растения от семейство Грапаволистни (Boraginaceae) , в което влизат около 300
вида. Името на растението е свързано с факта, че в течение на деня цветовете му се обръщат
след Слънцето. - Бел. прев.
 значение. Намеци за развитието на духовното разбиране, според тайната наука на
Мистериите, могат да бъдат открити в историята за тоягата на Аарон, която пуска
филизи, а също така в операта на Вагнер Танхойзер, където пускащият филизи жезъл
на папата означава препратка към свещения жезъл на Мистериите - гръбначният
стълб на човека.
Розенкройцерите използват гирлянди от рози, за да обозначат същите духовни
вихри, които в Библията са наречени Седемте светилника или Седемте църкви на
Азия. В изданието от 1642 г. на The historie o f the reigne o f King Henry the Seventh {Ис­
тория на царуването на Хенри VII), фронтисписът на Франсис Бейкън изобразява
лорд Бейкън с розенкройцерска роза на токата на обувката.
В индуистката философска система всяко листче от цвета на лотоса е свърза­
но с някакъв символ, който дава допълнителен ключ към значението на лотосовия
цвят. Освен това източната традиция използва растението лотос за означаване на
израстването на човека през три периода на съзнание: невежество, старание и раз­
биране. И така, както лотосът съществува едновременно в три елемента (вода, земя
и въздух), така и човекът живее в три свята - материален, интелектуален и духовен.
Точно така, както растението израства с корените си в калта и почвата, прораства
през водата и накрая разцъфва във въздуха и на светлината, така и духовното из­
растване на човека върви от тъмнината на действията и желанията към светлината
на истината и разбирането. В този случай водата служи за символ на вечно проме­
нящ ия се свят на илюзиите, през който душата трябва да премине борейки се, за да
достигне накрая състоянието на духовно просветление. Розата, както и нейният из­
точен еквивалент - лотосът, като всички прекрасни цветя представляват духовното
развитие и духовните постижения и затова източните богове често са изобразявани
седнали на неразтворените листа на лотосов цвят.
Лотосът, също така, е универсален мотив в египетското изкуство и в архитекту­
рата на Древен Египет. Покривите на много от египетските храмове са поддържани
от колони-лотоси, символ на вечната мъдрост. Украсеният с лотос на върха скип­
тър, символ на развитието и божествените прерогативи, присъства често в религи­
озните процесии. Когато цветът на лотоса има девет листенца - това е символ на
човека, дванадесет - на Вселената и Бога, седем - на планетите и закона, пет - на
чувствата и М истериите, три - на главните богове и световете. Розата, използвана в
хералдиката през Средновековието, има или пет, или десет листчета, като чрез това
показва отнош ението към духовното тайнство на човека, чрез пентадата и декадата
на питагорейското учение.
 Cunui flfWRUM - Култът към д ъ гв у ту

Почитта към дърветата, като наместници на Бога, е разпространена в целия

s Античен свят. Често храмовете са издигани в свещени гори и нощните церемонии
I са провеждани под клоните на огромни дървета, украсени фантастично в чест на
техните богове покровители. Често древните вярват, че самите дървета притежават
атрибути на божествената сила и божествения разум и затова молитвите на хората
са насочени към тях. Красотата, благородната осанка, големината и силата на дъбо­
вете и кедрите са причината за тяхното ползване като символи на мощта, целостта,
вечността, жизнената сила и божествената защита.
Някои антични народи, особено скандинавците и индийците, разглеждат Ма-
5 крокосмоса, или Голямата Вселена, като божествено дърво, което израства от семе,
1 посято в пространството. Гърците, персите и халдейците, както и японците, имат
| легенди, които говорят за дървото като за ос или пръчка, на която се върти Земя-
! та. Капила*1 казва, че Вселената е вечното дърво, което израства от неосезаемото и
I необяснимото семе - материалната монада. Средновековните каббалисти си пред-
! ставят божественото творение като дърво, чиито корени са в реалността на духа, а
I клоните му са в илюзорното, необяснимо съществуване. Затова Дървото на 10-те
| сефирот на каббалата е обърнато на обратно, с корени на небето и клони на земята,
j Елена Блаватская отбелязва, че Голямата пирамида е разглеждана като символ на
\ това преобърнато дърво, чиито корени са във върха на пирамидата, а клоните му се
| простират в четирите посоки, към нейната основа.
Скандинавското световно дърво Игдразил поддържа със своите клони девет
I сфери или светове, които египтяните изобразяват чрез символите на деветте ти-
I чинки на кайсията или авокадото. Всички тези девет светове или сфери са затво-
j рени във вътрешността на тайнствената десета сфера, или Космическото яйце . .
« . неописуемият Шифър на всички Мистерии. Каббалистичното дърво на евреите

i 1. Капила - ведически мъдрец, описан в Бхагавата Пурана и други Пурани, и смятан за съз-
дател на основните принципи на индуистката философска система санкхья, изложена в кла-
; сическия философски текст Санкхья карика, състояща се от 70 сутри. В Махабхарата Капила
1 е описан като един от седемте сина на Брахма, а във Вишну Пурана и Бхагавата Пурана като
аватара на Вишну. - Бел. ред.
 Илюстрация от „Женевската Библия", 1599 г.

ДЪ РВОТО НА НОИ
Повечето Библии, издадени през Средновековието, съдържат генеалогични таблици, които по­
казват потомството на Адам, чак до Иисус Христос. Дървото, израснало от покрива на Ков­
чега, само по себе си представлява тялото на Ной, а неговите клони - синовете на Ной: Сим,
Хам, Иафет. Народите, основани от тях, са изобразени в кръговете на клонките на дървото.
Макар тези имена на народите да са безнадеждно неверни исторически, от символична гледна
точка тяхната алегорична интерпретация е изключително интересна.
също е съставено то девет клона, или светове, които произлизат от Първопричи­
ната, онази Корона, която обкръжава своите еманации, както черупката обгражда
яйцето. Единственият източник на живота и безкрайното разнообразие на негови­
те прояви намират своята превъзходна аналогия в структурата на дървото. Стволът
представлява източникът на цялото разнообразие, корените, потънали дълбоко в
земята, са символи на прехраната или зареждането с енергия, а множеството клони,
излизащи от централния ствол, представляват безкрайността на вселенските ефек­
ти и последствия, зависещи от една единствена причина.
Дървото е разглеждано и като символ на Микрокосмоса, т.е. на човека. Според
езотеричната доктрина отначало човекът съществува потенциално - в ствола на
световното дърво, а впоследствие се ражда като цветна пъпка и прераства в обек­
тивните манифестации, чрез клоните на това дърво. Според една легенда на ранни­
те Гръцки мистерии Зевс създава третата раса на хората от дървесна пепел. Змията,
която често обвива ствола на дърво, обикновено означава разума, силата на мисълта
и вечното изкушение, както и нуждата, която води всички разумни създания към
окончателното разкриване на реалността и по този начин отхвърля властта на бо­
говете. Змията, скрита в листака на световното дърво, представлява космическия
разум, а в човешкото дърво е символ на индивидуалния интелект.
Концепцията, според която целият живот произлиза от едно семе, е причината
за възприемането на зърната на различни растения като символи на човешкия спер­
матозоид, а дървото е разглеждано като символ на организирания живот, развиващ
се от примитивния зародиш. Израстването на Вселената от това примитивно семе
може да бъде сравнено с израстването на могъщ дъб от малкия жълъд. Въпреки че
дървото очевидно е много по голямо от своя източник, все пак източникът съдър­
жа в себе си потенциално всеки клон, всяка вейка, всеки лист, които впоследствие
израстват на дървото.
Почитта на човека към дървото като символ на абстрактните качества мъдрост
и устойчивост, води до това, че хората, притежаващи тези божествени качества в
свръхестествена степен, са изобразявани чрез символите на различни видове дърве­
та. Просветените в най-висша степен философи и жреци са наричани често дърве­
та или хора-дървета. Такъв пример са друидите (чието наименование, според една
от интерпретациите, означава „хората от дъбовете“) или посветените в някои от
Сирийските мистерии, наричани ливански кедри. Всъщност, много по-правдопо-
добно и вероятно е, когато става дума за прочутите ливански кедри, отсечени за
строителството на Храма на цар Соломон, да става дума за просветени и посветени
мъдреци, които участват в строежа. Всеки мистик знае, че истинските подпори на
Дома на Славата Божия са не дървените колони, които са подвластни на гниенето,
а безсмъртните и нетленни интелекти на жреците на дървото.
Различни видове дървета са непрестанно споменавани и във Ветхия и в Новия
Завет, както и в свещените писания на различните езически народи. Дървото на
Живота и Дървото на Познанието за Доброто и Злото са споменати в Книга Битие,
Горящият и неизгарящ храст, в които ангелът се появява на Мойсей, прочутата лоза
и смоковница в Новия Завету маслинените гори в Гетсиманската градина, където
се моли Иисус и чудотворното Дърво на Откровението, на което висят дванаде­
сет вида плодове, а листата му са използвани за изцеление на народите - всички те
са свидетелство за почитта, с която в Светото Писание се отнасят към дърветата.
Буда получава просветлението си под дървото бодха край Мадрас. Н якои източни
божества са изобразявани как седят в медитация под кичестите клони на могъщи
дървета. М нозина от най-великите мъдреци и спасители на човечеството носят със
себе си жезли, тояги и пръчки от свещени дървета. Примери за това са тоягите на
М ойсей и Аарон, Гунгнир - копието на Один, отрязано от Дървото на Ж ивота,
свещеният жезъл на Хермес, около който са преплетени змии.
Разнообразните начини, чрез които древните хора употребяват дървото и не­
говите плодове, имат значителна роля в символизма. П очитта към дървото се ос­
новава, поне отчасти, и на ползата от него. П о този повод Джон Лънди пише след­
ното: „Дървото заема важно място в кръговрата на природата чрез привличането
и отблъскването на влагата, опазването на водите и почвите, като по този начин
предотвратява превръщането на Земята в пустиня. Дърветата дават на хората сянка,
плодове, лекарства, дърва за горене, дървен материал за строителството на домове и
кораби, за производството на покъщнина и инструменти. Н ям а нищо чудно в това,
че такива забележителни дървета като дъбът, върбата, палмата и маслината са свеще­
ни и са почитани като богове“ (вж. M onum ental Christianity, or, The art and symbolism
ofthe prim itive church {Монументалното християнство, или изкуството и символизма
на раннат а Църква).
О тците на ранната Християнска църква понякога използват дървото като сим­
вол на Христос. Те вярват, че християнството трябва да расте като могъщ дъб и да
засенчи всички останали религиозни вярвания на човечеството. Тъй като дървото
ежегодно сменя шумата си, то е разглеждано и като подходящ символ на възкре­
сението и въплъщаването, тъй като, въпреки привидната му смърт, всяка пролет
дървото отново разцъфва с нова зеленина.
П од названията Дърво на Ж ивота и Дърво на Познанието за Доброто и Злото е
скрита най-голямата тайна на Античността - мистерията на равновесието. Дървото
на Ж ивота представлява духовната точка на баланса - тайната на безсмъртието.
Дървото на Познанието за Доброто и Злото, както следва от самото му име, предста­
влява полярността, или липсата на баланс - тайната на тленността. Каббалистите
откриват това, наричайки Дърво на Ж ивота централния стълб на своята диаграма
на Сефирот, а двата странични стълба —Дърво на Познанието за Доброто и Злото.
„Небалансираните сили загиват в празнотата“ - твърди един от тайните трудове
на каббалистите и тогава всичко ни става ясно. Ябълката представлява познанието
за възпроизводствения процес, с чието пробуждане се заражда материалната Все­
лена. Алегорията за Адам и Ева в градината на Едем е космически мит, разкриващ
методите на универсалното и индивидуалното пораждане на нещата. Буквалният
смисъл на тази история, приемана векове наред от неспособния за размисъл свят,
е една безсмислица, но пък творческата мистерия, чийто символ е наглед нелепата
история, се оказва една от най-дълбоките истини на природата. Орфитите (които
почитат змиите) боготворят змията от историята за Адам и Ева, защото именно
тя е причината за индивидуалното съществуване на отделния човек. Въпреки че
човечеството все още се лута в света на доброто и злото, то все някога ще стигне
до съвършенството и ще изяде плодовете от Дървото на Живота, сред илюзорната
градина на земните неща. П о такъв начин Дървото на Живота е подходящ символ
за Мистериите, а вкусвайки от неговите плодове човекът получава безсмъртие.
Дъбът, борът, ясенът, кипарисът и палмата са петте дървета с най-голямо симво­
лично значение. В Мистериите често почитат Бога-Отец под името или формата на
дъб; Богът-Спасител е почитан под формата на бор, а това дърво често е използвана
и като символ на Бога-Мъченик; световната ос и божествената природа на човечест­
вото са почитани под формата на ясена; а богините, или материалния принцип, са
почитани под формата на кипариса; положителният полюс на зараждането е изо­
бразяван и почитан под формата на съцветието на мъжката палма. Боровата ши­
шарка във всички времена е фалически символ. Тирсът на Вакх е дълга пръчка, увен­
чана с борова шишарка или връзка плодове, обвита с бръшлян или лозови ластари,
а понякога и с цветни ленти плат. Тази украса означава, че чудесата на природата
могат да станат единствено с помощта на мъжката сила на Слънцето, която е изра­
зена чрез символа на шишарката или връзката плодове. Атис, вездесъщото Слънце-
Спасител във Фригийските мистерии, умира под клоните на бор (препратка към
Слънчевия диск по време на зимното слънцестоене) и по тази причина въпросното
дърво става свещено в неговия култ. Борът е свещено дърво и в Мистериите на Дио-
нис и Аполон.
Древните египтяни и евреите изпитват най-голяма религиозна почит към ака­
цията, или тамариска. Клоните на акацията, кипариса, кедъра или изобщо на вечно­
зелените дървета и до днес са почитани и разглеждани от съвременните масони като
особено важна символика. Гоферовото дърво, използвано от синовете на Израил за
построяването на Скинията и Ковчега на Завета, всъщност е вид акация. Албърт
Пайк описва това свещено дърво по следния начин: „Истинската акация всъщност
е бодливият тамариск, същото дърво, което израства около тялото на Озирис. Това
дърво е свещено и за арабите, които изработват именно от него идола Ал-Уцца, раз­
рушен по-късно от Мохамед. В пустинята Тур тези храсти растат в изобилие; от
акациеви клонки е изработен и „трънения венец“ на Иисус Христос. Заради своята
издръжливост и жизнеспособност акацията е символ на безсмъртието. Известно
е, че когато бъде посадено пред прага на дома, това дърво веднага пуска корени и
I израства, обвивайки входа на къщатаГ (вж. Морал и догма)
Напълно е възможно голяма част от почитта, отдавана на акацията, тя да дължи
на мимозата, едно много нежно растение, което древните народи често отъжде­
ствяват с акацията. Съществува коптска легенда, че това нежно растение е първото
 От книгата на Кирхер „Magnes sive de Arte Magnetica Opus Tripartitum"

СЛЪНЧОГЛЕДЪТ
Показаната по-горе рисунка-диаграма илюстрира любопитен експеримент с магнетизма на
растенията, възпроизведен заедно с други експерименти в рядката книга на Атанисий Кирхер
за магнетизма. Няколко растения са свещени за древните египтяни, гърците и индийците
заради любопитното си свойство, свързано с въздействието върху тях от Слънцето. Докато
на човека м у е много трудно да гледа в Слънцето, без да бъде ослепен, тези растения следват
Слънцето, което е смятано за проява, във висша степен, на извисена душа. Тъй като Слънцето
е смятано за персонификация на Върховния Бог, то онези форми на живот, които изпитват
неговото влияние по такъв начин, са почитани като посветени на Самия Бог. В последните
няколко века слънчогледът, заради неговата особена чувствителност към Слънцето, заема осо­
бено почетно място сред свещените растения.
от трите растения, използвани за изразяване на почитта към И исус Х ристос. Бър­
зият растеж на акацията и нейната красота стават причина тя да бъде избрана за
символ на плодовитостта и зараждането. Използването на акацията като символ е
интересно в четири отделни аспекта: (1) Акацията е символ на пролетното равно­
денствие - ежегодното възкръсване на слънчевия бог; (2) Акацията е чувствител­
но растение, което се свива и потрепва при човешко докосване, затова е емблема
на чистотата и невинността, което се подразбира и от гръцкото название на това
дърво; (З)Акацията е символ на човешкото безсмъртие и възраждането, тъй като
вечната зеленина представлява безсмъртната част на човека, която надживява раз­
рушаването на неговата видима същност; (4) Акацията е древен и почитан символ
на М истериите и кандидатите, по време на церемонията преди поредицата от мъ­
чителни изпитания, носят със себе си клонки от това свещено дърво или букети от
неговите цветове.
Албърт Маккей насочва вниманието ни към факта, че всяка М истерия има свои
собствени избрани растения, посветени на боговете или на богините. Тези свещени
растения по-късно са приети като символи на различните степени. П о този начин
в М истериите на А донис свещено растение е марулята, за египтяните и брамините
свещ ен е лотосът, за друидите това е хмелът, а за гърците - миртата (вж. Encyclopedia
o f Freemasonry (Енциклопедия на франкмасонството).
Тъй като легендата за Хирам Авий (или Абиф, според католическата Библия) е
създадена на основата на древните е Египетски мистерии и в частност на ритуала,
свързан с убийството и възкресението на О зирис, то е напълно естествено ролята
на акацията в качеството й на символ, да бъде запазена при церемонията по възкре­
сяването на Хирам. Сандъкът с тялото на О зирис е изхвърлен на брега край Библос
и засяда в корените на тамариска, или акацията, а след това растението израства
до могъщо дърво, което е обхванало в ствола си тялото на мъртвия бог. Това без
никакво съмнение е източникът на историята, която разказва, че гробът на Хирам
е украсен с акация. М истерията на вечнозеленото дърво, украсяващо гроба на слън­
чевия бог, намира своето продължение в символа на коледната елха.
Кайсията и дюлята са известни символи на йони-то, а гроздовете и смокинята
са фалически символи. Наровете са мистичния плод на Елевсинските мистерии;
когато ги изяжда, П розерпина се привързва към царството на Плутон. В този слу­
чай плодовете означават чувствения живот, който, ако човек го опита дори веднъж,
лишава опиталия го от безсмъртието му. Като имаме предвид голямото количество
семена в нара, можем да си обясним защо този плод е възприеман като символ на
плодовитостта. П о същите тези причини Джейкъб Брайън в своята книга Ancient
Mythology (Антична митология) отбелязва, че древните ни предци преобразуват
този плод в символ на Ноевия Ковчег от Потопа, който съдържа в себе си семената
на новата човешка раса. В Древните мистерии нарът е разглеждан като божествен
символ с толкова голямо значение, че неговата истинска същност не е обект на раз­
гласяване. Тази същност на нара е наричана от Кабирите забранената тайна. М но-
го от гръцките богове и богини са изобразявани с нар или с цветовете на това дърво
в ръцете, което очевидно означава живот и изобилие. Началните букви на името
на нара (pomegranate) са изрисувани на колоните Яхин и Боаз, пред входа на Храма
на Соломон и по повелята на Йехова цветовете на нара стават част от украсата на
долната част на ефода1 на Върховния жрец.
С илното вино, произвеждано от гроздето, е разглеждано като символ на лъжов­
ния живот и лъжовната светлина на Вселената, защото то се произвежда чрез лъ­
жовен процес - изкуствената ферментация. Способността за рационално мислене
се понижава рязко от тази силна напитка и животинската природа, освободена от
юздите си, започва да управлява човека. Този факт има огромно духовно значение.
Точно както низшата природа е вечният изкусител, който въвлича човека в изли-
шества, подтискащи неговите духовни наклонности, така и гроздето и неговите
производни са използвани като символи на Дявола.
О т гледната точка на древните египтяни сокът от гроздето наподобява човеш­
ката кръв повече, отколкото което и да е друго вещество. Всъщност те предполагат,
че гроздето взема жизнените си сили от кръвта на мъртвите, погребани в земята.
П лутарх казва: „Ж реците на Слънцето от Хелиопол никога не държат вино в свои­
те храмове... и ако те все пак го използват като приношение за боговете, то това не е
защ ото те намират, че природата на виното е подходяща за боговете, а защото, про­
ливайки виното на олтара, те го представят като кръвта на своите врагове. Тъй като
те смятат гроздето за растение, което пуска своите първи филизи, след като земята е
наторена с онези, които са паднали в битка против боговете. И това, от тяхна гледна
точка, е истинската причина, заради която употребата на вино в големи количества
прави човека буен, като го изпълва с кръвта на собствените му предциГ (Вж. Изида
и Озирис).
В много култове алкохолното опиянение е разглеждано като състояние, близко
до екстаза; освен това древните хора вярват, че в това състояние в човека се вселя-
ва У ниверсалният Дух на Ж ивота, чието земно въплъщение е виното. В древните
Гръко-римски мистерии гроздето често е използвано като символ на похотта и раз­
врата, заради деморализиращ ото въздействие на виното върху емоционалната при­
рода на човека. Н о под внимание е вземан и фактът, че ферментацията е очевидно
свидетелство за присъствието на слънчевия огън и затова гроздето е разглеждано
и като символ на Слънчевия Дух - вдъхновителят на божествения ентусиазъм. П о

1. Ефод (ивр. NDi7, ефод) - част от одеждите на Първосвещеника, които се носят по време на
богослужение. Ефодът се изработва от платна от скъпа материя, изтъкана от златни нишки,
висон (тънък, преден лен) и вълна, със син, пурпурен и червен цвят. Ефодът прикрива само
гърдите и гърба на свещеника, а предното и задното платно са съединени от два нараменника,
като на всеки от тях има оникс, обрамчен в злато, с изписани имената на израилските колена. В
напръстник, закрепен с верижки за ефода, се пазят урим и туммим (Изход, 28:30) - двата камъ­
ка, с чиято помощ свещеникът узнава волята на Бога. Именно в тази връзка ефодът е споменат
в Първа Книга Царства, 23:6-23; 30:7. - Бел. прев.
 От книгата „Мивзеит Hermeticum Reformatum et Amplificatum"

ДЪ РВО ТО HA АЛХИМИЯТА
Обичайно алхимиците използват дървото като символ на металите, имайки предвид че всич­
ките седем метала зависят от единния ствол на слънчевия живот. Точно така, както седемте
Духове произлизат от Бога и са клони от дървото, чиито корени и ствол е Той, така и духов­
ната земя, която храни тези корени, и единният ствол хранят всички множествени форми,
от които е съставена Вселената. В трактата „Глория Мунди", от която е взета тази илюс­
трация, има важна мисъл за отглеждането на металите, което е подобно на отглеждането
на растенията: „Всички животни, дървета, растения, камъни, метали и минерали растат и
достигат своето съвършенство и без да ги докосва човешка ръка. Защото семето им пораства
от земята, разцъфва и носи плодове просто чрез процеса на естествените въздействия. Точно
така, както това става с растенията, става и с металите. Докато металите лежат в сърце­
вината на Земята, в състава на естествената руда, те растат и се развиват ден след ден, под
влиянието на четирите елемента: от огъня те черпят благотворното влияние на Слънцето
и на Луната; Земята всмуква в своето лоно великолепието на Слънцето, като така сгрява
семената на металите, също както семената в полето... Точно както всяко дърво има една
присъща на него форма и свои характерни плодове, така и всяка планина има своя собствена
руда, а камъните и земята са онази почва, в която растат металите."
същия начин християните приемат виното за символ на кръвта на Христос, упо­
требявана от тях по време на Светото причастие. Христос, екзотеричният символ
на Слънчевия Дух, казва: „Аз съм виното“. П о този начин Той е обект на почит в
състояние на екстаз, от опиянение с вино, също както неговите езически прототи­
пи - Вакх, Дионис, Атис или Адонис.
Mandragora ojficinarum, мандрагората, според поверията има най-забележител-
ните магически свойства. Н ейното наркотично въздействие е добре известно на
древните гърци, които я използват като седативно средство при хирургическите
операции. Тя е отъждествявана и с баарас, както евреите наричат мистичното рас­
тение, с което възпират или викат демоните. В Иудейските войни Й осиф Флавий
описва начините за бране на баарас, който според него изпуска светлина и убива
всеки, който го докосне, ако не спазва някои правила, за които се предполага, че са
създадени от самия цар Соломон.
Окултните свойства на мандрагората, макар и не напълно разбрани, са причина­
та това растение да бъде разглеждано като талисман, който може да увеличи количе­
ството на всичко, до което се докосне. Заради подобния на фалос външен вид, това
растение смятано за безотказно средство срещу безплодие. То е един от символите
на П риап, почитани от рицарите от О рдена на тамплиерите, обвинени по-късно и
заради това. Корените на растението, които доста напомнят човешко тяло, често
имитират глава, ръце и крака на човек. Тази удивителна прилика между човешкото
тяло и мандрагората е една от загадките пред естествените науки и истинско осно­
вание за почитта към растението. В Разбулената Изида мадам Блаватская отбеляз­
ва, че мандрагората обитава онази земна точка, където се срещат растителното и
животинското царство, както това се отнася и за зоофитите и полипите в морето.
Тази мисъл открива огромни пространства за спекулации относно същ ността на
това животно-растение.
Според едно разпространено суеверие мандрагората се свива от човешкото до­
косване и при това издава човешки писък, опитвайки се отново да се скрие в почва­
та, от която са я изтръгнали. О нези, които са чули тези писъци, или веднага умират,
или полудяват. За да бъде предотвратена трагедията, трябва предварително да се
подкопаят корените на растението, така че да бъде отслабено скрепването на манд­
рагората със земята, след това да бъде овързано стъблото, а другият край на връвта
да бъде завързана за куче. Кучето, отзовавайки се на вика на своя стопанин, ще и з­
тръгне корена от земята и ще стане необходимата жертва на проклятието на манд­
рагората. Веднъж изтръгнат от земята, коренът на мандрагората става безопасен.
П рез Средновековието красотата на мандрагората предизвиква внимание и са
създадени множество произведения на изкуството, посветени на приликата между
корените на мандрагората и човешкото тяло. П одобно на повечето суеверия, вяра­
та във вълшебните сили на мандрагората е основана на древното тайно учение за
истинската същност на растенията. „Тя е леко наркотична - казва Елифас Леви - и
древните народи й приписват свойствата на афродизиак, заради което тя е обект на
 търсене от тесалийските вълшебници за производство на съответните лекове. Но
дали коренът на това растение не е пъпният белег на нашия земен произход, как-
то предполагат мнозина мистици? Не можем да твърдим сериозно подобно нещо,
въпреки че човекът произлиза от земната прах и неговата първа поява трябва да
е била във вида на груб рисунък. Аналогът с природата ни кара да приемем това
положение, поне като възможност. В този случай първите хора са семейство гигант­
ски, чувствителни мандрагори, оживени от Слънцето, които сами са се показали от
Земята.“ (вж. Dogme etR ituel de la Haute Magie (Учение и ритуал на висшата магия).
За древните египтяни обикновеният кромид лук е символ на Вселената, защо-
то неговите кръгове и слоеве представляват концентрични окръжности, на които
египтяните разделят Творението в Херметичните мистерии. Лукът, също така, е
смятан за носител на огромен брой медицински свойства. Заради особения си вкус
чесънът заема важно място в транцедентната магия. И до ден днешен не е открито
по-добро средство за лечение на обсебените от зли сили. Вампиризмът и отделни
форми на безумие, особено онези, които са резултат от „урочасване“ и стихийните
сили, реагират остро на терапията с чесън. През Средновековието връзките чесън
в дома го предпазват от нечистата сила.
Трилистните растения, например детелината, са използвани в много религиоз­
ни култове, като символ на Троицата. Говори се, че св. Патрик е използвал детели­
ната, за да илюстрира учението за триединния Бог. Причината за особената почит
към четвъртото листо на детелината е тази, че четвъртият принцип на Троицата е
човекът и присъствието на този лист следователно означава изкуплението на чове­
чеството.
П о време на посвещаването в тайната доктрина са използвани венци от расте­
ния, носени и по време на четенето на свещените книги. Това означава, че ритуа­
лите са посветени на боговете. За символизма на тези венци Ричард Найт пише
следното: „Н а монетите често са изобразени фигури, които вместо огърлици но­
сят венци от листа, в повечето случаи от маслина, мирта, бръшлян или дъб. Всички
тези венци са посветени на определен бог, защото имат определени свойства за това
и като правило всички вечнозелени растения са на Дионис, т.е. са символи на за­
раждащата сила, означаващи продължаване на младостта и бодростта, точно както
герданите и диадемите означават продължаване на съществуването“. (Вж. Symbolical
Language o f Ancient A rt and Mythology (Символичният език на древното изкуство и
митологията),
 J* фш!ая:
H __ _ - ’- *>
' ' - 'v -

#
/ >$s z
v

sr
i * t*’ ~Y1

ШМЪНП, МШЛП 7#~Ф

n скъпщ ш ж т 1 1

If , ь
":■% » *

1 J

■ч. Л
/*■ "\
 'jtui,;'»
'>£
& !?т
/#/Олд
**шЗл
Щмщ

щ щ т т Ш
щщ§ |Щ
\.у -7 ;
\х $
/ #1
'#****» V

| H

/ 'M
//■■ ?
»!
/<P.V ?j!
W^sush
к&щ

’;'.v»v.>••.”?/

//»■«! ;SS»\
!&:»\

IBM
\« й щ|Ь£

;г ^ \
Msxf/fl
Ш&&ВД
Ш ?
ш .
X *Z0S**t ;\A w /

ШИ 0
•V**, *у>
0ЯШ»1*>л* ! #•>>*>$5»:Д
^**tvA iUeam~X
K»*>s
Д'м**
(ilW iji

ФИЛОСОФСКИЯТ КАМЪК
Философският кам ък е древен символ на съвършенството и възраждането на човека, чиято
божествена същност сияе през неговата телесна обвивка. Точно така, както необработеният
диамант, т оку що извлечен от графита, е безжизнен и непривлекателен, така и духовната
природа на човека в неговото състояние на падение проявява твърде малко своята лъчезарност.
 В секи от четирите първични елем енти, сп ор ед учени ето на древните ф илософ и,
им а своя аналог в зем н ото превъплъщ ение на човека. С калите и пръстта са анало­
гични на костите и плътта, водата - на различните телесни течн ости , въздухът е ана­
лог на газовете в човеш кото тяло, а огънят - на телесната топлина. Тъй като костите
са конструкцията, на която се държ и телесната структура, те могат да бъдат приети
за п одходящ сим вол на духа - он ази бож ествена основа, на която се крепи цялата
структура на ума, душ ата и тялото. За п осветени те смъртта, в обр аза на скелет с коса
в р ъ ц е, означава С атурн (К р о н о с), Бащ ата на боговете, който държ и в ръ цете си
сърпа, с к ой то осакатява собствен и я си създател - Уран.

Точно така, както в ръцете на изкусния бижутер безформеният камък се превръща в блестящ
диамант, така и Божественият Бижутер полира човешката душа до такава степен, че всеки
неин атом започва да излъчва Слава за нейния Творец. Усъвършенстването на Диамантената
душа, чрез философското, алхимично изкуство е тайната цел на херметичното розенкрой-
церство. Албърт М аккей вижда съответствие между Философския камък и масонския храм,
т ъй като и двете понятия представляват реализация на идеала. Във философията Камъкът
на мъдростта е „висшият, неизменен разум. Да намериш абсолютното в безкрайното, в нео­
пределеното и в крайното - това означава да постигнеш magnum opus, Великото Творение на
мъдреците, което Хермес нарича Творение на Слънцето". Онзи, който притежава Философ­
ския камък, притежава истината, най-голямото съкровище и затова е собственик на такова
богатство, което не може да бъде оценено; той става безсмъртен, защото разумът не признава
смъртта и затова той е излекуван и от невежеството - най-отвратителната болест. Хер­
мет ичният кам ък е божествената сила, която искат да притежават всички хора, но която
откриват само онези, които охотно дават за нея земните си сили. За мист ика Философският
кам ък е съвършената любов, която подлага на трансмутация всичко низше и „вдига за живот"
всичко мъртво.
 На езика на Мистериите духовете на хората означават натрошените на дребно
кости на Сатурн. Този бог е почитан винаги като символ на основаването и зараж­
дането, тъй като Сатурн е разглеждан като същество, предшестващо сътворението.
Митът за Сатурн има исторически корени във фагментарните сведения за някакъв
цар, който управлява древния континент Хеперборея, както ни разказват легенди­
те на гърците и финикийците. Полярис, Хиперборея и Атлантида, континентите,
които лежат под съвременния океан, често са представяни чрез символа на скали,
на които са разположени днешните земи, раси и империи. Според Скандинавските
мистерии, скалите и канарите са образувани от костите на Имир, изначалният ги­
гант от кипяща глина. Според Гръцките мистерии скалите са създадени от костите
на Великата Майка, Гея.
След Потопа, изпратен от боговете за гибел на човечеството, живи остават само
Девкалион и Пирра. Молейки се в един разрушен храм, те, чрез оракула, получават
видение, според което трябва да излязат от храма и със забулени глави и разтворени
дрехи да разхвърлят след себе си костите на своята майка. Разбирайки, че скритото
послание на бога означава, че Земята е Великата Майка на всички същества, Девка­
лион казва на Пирра да прави същото като него и започва да събира камъни и да
ги хвърля зад себе си. О т хвърлените камъни израства нова, мъжествена раса, като
от камъните, хвърлени от Девкалион, се раждат мъже, а от хвърлените от Пирра
- жени. Тази алегория представлява мистерията на човешката еволюция; та нали
духът, който одушевява материята, се заселва в нея като сила, която бавно, но неот­
стъпно издига минералите до състоянието на растения, растението до състоянието
на животно, животното - до човек, а човека - до нивото на боговете.
Слънчевата система е организирана от сили, които действат отвън навътре, за­
почвайки от Големия пръстен на сферата на Сатурн. И тъй като началото на всички
неща е под управлението на Сатурн, най-забележителният извод от това е, че първите
форми на религиозна почит са свързани със Сатурн и неговия символ - камъкът. П о
такъв начин вътрешната същност на Сатурн е синоним на онази духовна скала, на
чиято основа е издигнат Слънчевия Храм, а нейната противоположност, или нейната
низша октава, е представена във вида на земната скала, планетата Земя, която поддър­
жа върху своята неравна повърхност цялото разнообразие на земния живот.
Въпреки че произходът на религиозната почит към камъка е неясен, тя, без
съмнение, е най-ранният от всички видове религиозни ритуали. „По целия свят -
пише Годфри Хигинс - първият обект на идолопоклонничеството е обикновеният,
необработен камък, поставен на земята, като символ на зараждащата се и творче­
ската сила на природата“ (вж. The Celtic Druids (Келтските друиди). Останките от
тези камъни, които са служили за обекти на религиозна почит, са разхвърляни по
цялото Земно кълбо, а характерни примери за това са менхирите в Карнак (Бре-
тан, Франция), където няколко хиляди гигантски, неодялани камъни са подредени
в единадесет реда. Много от тези монолити се издигат на 6 метра над повърхност­
та и някои от тях тежат повече от 100 тона. Някои изследователи предполагат, че
 От книгата на Винченцо Картари „Imagini degli Dei degli Antichi"
(„Античните изображения на боговете")

САТУРН, ПОГЛЪЩ АЩ КАМ ЪКА,, КОЙТО М У Е ДАДЕН ВМЕСТО Ю ПИТЕР.

Сатурн, предупреден от своите родители, че едно от собствените м у деца ще го свали от тро­
на, изяжда всяко свое дете още при раждането м у. Накрая Рея, неговата съпруга, за да спаси
Ю питер, неговото шесто дете, подменя бебето с камък, завит в пелени. Сатурн, който не
подозира за измамата, поглъща камъка. Ю питер е скрит на остров Крит докато не възмъжа-
ва. Тогава той заставя баща си да извади обратно от корема си петте деца, които е погълнал.
Камъкът, който е погълнат вместо Ю питер, е поставен от самия него в Делфи, където е
почитан много векове.
 под менхирите лежат съкровища, но най-правдоподобна изглежда версията, според
която Карнак е паметник на астрономическите знания от А нтичността. Разхвърля­
ни по Британските острови и Европа, тези менхири, долмени, мегалити и кромлехи
стоят като мълчаливи, но изразителни свидетели на съществуването и постиж ения­
та на вече изчезнали раси.
О собен интерес представляват т.нар. балансирани камъни, които ярко илюс­
трират изкуството на древните народи в механиката. Тези реликви представляват
канари, поставени една върху друга и докосващ и се в една или две точки по такъв
начин, че дори най-малкото въздействие ги кара да се клатят, но дори значителните
и силните усилия не са достатъчни, за да ги съборят. Гърците и римляните ги нари­
чат ж иви камъни\ а най-прочутият от тях е Гигорианският камък край Гибралтар.
М акар че този камък може да бъде накаран да се заклати дори със стебло на нар­
цис, той не може да бъде съборен с усилията дори на десетки мъже. И ма легенда, че
Х еркулес повдига такъв камък и го поставя върху гробовете на двамата синове на
Б орей, които убива в схватка. Той поставя камъка така изкусно, че дори полъхът на
вятъра го разклаща, н о никаква сила не може да го събори. Н яколко такива камъ­
ни са открити в Британия, а и днес ощ е могат да се видят следите на един от тях в
С тоунхендж (вж. The Celtic D ruids (Келт скит е друиди). И нтересно е да отбележим,
че зелените камъни, които образуват вътрешния кръг на С тоунхендж , според пре­
данията са донесени от Африка.
В м ного случаи върху м онолитите няма никакви надписи или рисунки, защ о-
то те, без никакво съм нение, предш естват във времето както писмеността, така и
инструментите, с които мож е да се пиш е по камъка. В някои случаи камъните са
съставна част от колона или обелиск, както е с руническите паметници, индийски­
те лингам и или камъните м а к т и . В други случаи камъните са обработени повърх­
н остн о във формата на човеш ко тяло, както е на остров П асха, при скулптурите
на централноамериканските индианци или кхмерите в Камбоджа. Едва ли можем
да разглеждаме първите, лош о обработени камъни като изображ ение на някой бог.
П о-ск ор о тези камъни са груби опити на примитивния човек да изобрази върху
вечния материал, камъкът, зараждащ ите се атрибути на абстрактния Бог. И нстинк­
тивното осъзнаване на стабилността на Бога съществува през целия промеждутък
от векове, разделящ примитивния човек от съвременната цивилизация. Достатъч­
н о силни свидетелства за оцеляването през вековете на почитта към камъка могат
да бъдат открити в такива имена като С калат а на прию т а, на която е трябвало да
бъде основана Църквата Х ристова, К райъгълният камък, поставян от строителите,
К ам еннат а възглавница на Накова която той си прави и полива с масло, П раш кат а
на Д а ви д или Ремъчният камъкуХ ълм ът М ор и а, на който е издигнат олтарът на Х ра­
ма на цар С олом он, Б ели я т камък на Откровението и С калат а на вековете.
К амъните са на голяма почит сред доисторическите хора предим но заради тях­
ната полезност. О стрите краища на камъните, вероятно, са първите оръдия на труда
за човека; канарите и скалите са неговите първи укрепления и от тяхната височина
той хвърля камъни по нападателите си. Първите хора намират подслон от свире­
пите природни стихии в естествените пещери. Те поставят камъни и на гробовете
си, за да не ги разравят животните. П о време на миграциите, както става ясно от
изследванията, хората от примитивните народи носят със себе си камъни от пре­
дишните си жилища. Тъй като мястото, обитавано от народа или месторождението
на расата са свещени, тези камъни са смятани за символ на прародината за идните
поколения. Тази вяра е универсално разпространена сред всички примитивни на­
роди. Откритието, че при удар на един камък в друг може да се получи огън, води до
още по-голяма почит към камъка. Н о новите хоризонти, свързани с използването
на огъня, пораждат култа към огъня чрез култа към камъка. Тъмният, студен Отец,
камъкът, поражда от себе си яркото сияние - Сина, а новороденият пламък, замест­
вайки своя родител, става най-впечатляващият и тайнствен от всички религиозно-
философски символи, които оцеляват през вековете и стигат до наши дни.
Физическото тяло на всяко нещо е сравнявано със скала, обработена във форма­
та на куб или на пиедестал, докато духът на всяко нещо е сравняван с с внимателно
издялана фигура. Съответно, олтарите са издигани като символи на низшия свят
и върху тях е пален огън, който означава духовната същност, просвещаваща тяло­
то, което е украсено от духа. Квадратът всъщност е едната страна на куба, неговият
аналог в планиметрията и неговият чисто философски символ. Следователно, раз­
глеждайки земята като елемент, а не като тяло, гърците, брамините и египтяните
винаги говорят за нейните четири страни, макар напълно да осъзнават, че планетата
е сфера.
Тъй като техните учения са основата на цялото познание и първа стъпка към
постигането на съзнателното безсмъртие, Мистериите често са изобразявани във
вида на кубични или пирамидални камъни. И обратното, самите тези камъни ста­
ват символ на това условие за постигането на богоподобност. Фактът, че камъкът
е неизменен, го прави подходящ символ на Бога, неподвижният и неизменен И з­
точник на Съществуването, както и на божествените науки и на Неговото вечно
Откровение към човечеството. Като персонификация на рационалния интелект,
който е истинската основа на човешкия живот, по същия начин са изобразявани
Меркурий, или Хермес. Квадратните или цилиндрични стълбове, украсени отгоре
с брадатата глава на Хермес са наричани herma (херми) и са поставяни на публични
места. Термин, богът на границите и едно от въплъщенията на Юпитер, също така
е изобразяван със символа на квадратния камък и оттук произлиза думата terminal
(терминал). Този камък, често украсен с главата на бога, е поставян на границите
между териториите и на местата, където се пресичат важни пътища.
Камъкът на философите всъщност е Философският камъку тъй като философията
е сравнявана с магически, скъпоценен камък, чието докосване превръща основни­
те субстанции в безценни съкровища, като самият него. Мъдростта е алхимичния
прашец на развитието, който хиляди пъти превръща собственото си невежество в
скъпоценната субстанция на просветлението.
 С к ггсш п тс ня Зсгсстя

Н а върха на планината Синай Мойсей получава от Йехова два камъка, на които

с ръката на Самия Бог на израилтяните са написани Десетте заповеди. Тези камъни
са направени от божествения сапфир Шетия, който Всевишният отчупва от собст­
вения си трон и захвърля в Бездната, за да стане основата, която ще заражда свето-
вете. Този свещен камък, създаден от само себе си от небесната роса, се разделя на
две от диханието на Бога и на двете негови части с черен огън са изписани буквите
на Закона. Скъпоценните писания, сияещи с небесна благодат, са връчени от Госпо­
да на Мойсей в съботния ден. Мойсей може да чете горящите букви и от обратната
страна, тъй като огромният скъпоценен камък е прозрачен (Във връзка с подробно­
стите за тази легенда вж. Артър Е. Уейт The secret doctrine in Israel; a study o f the Zohar
{Тайнотоучение на Израил: изследване на Зохар).
Десетте Заповеди са десет сияещи скъпоценни камъни, хвърлени от Пресветия
в сапфиреното море на Битието и в дълбините на материята отраженията на тези
съкровища се виждат като закони, управляващи подлунните сфери. Тези десет запо­
веди са Свещената десятка, чрез която Най-висшият Бог поставя печата на Своята
Воля върху лицето на природата. Това е самата онази декада, която питагорейците
почитат под формата на тетрактиса, триъгълникът на семенните точки, който раз­
крива на посветения цялата система на космическото устройство. Защото десет е
числото на съвършенството, ключът към Творението, собственият символ на Бога,
човека и Вселената.
Заради това, че израилтяните почитат идоли, Мойсей решава, че този народ не
е достоен да приеме сапфирените скрижали и ги строшава, за да не може тайната
на Йехова да бъде нарушена никога. Мойсей ги замества с два скрижала от груб ка­
мък, на които лично изсича десет древни букви. Ако първите скрижали разкриват
целия блясък на вечните истини, споделяйки Божествените атрибути от Дървото на
Ж ивота, то каменните скрижали, споделяйки същността на Дървото на Доброто и
Злото уразкриват единствено временни истини. По този начин древната традиция
на израилтяните отново се завръща на небето, оставяйки само своята сянка при де­
цата на Дванадесетте колена.
Единият от двата камъка, дадени от Законодателя на Неговите последователи,
засяга устната традиция, а другият - писмената, а на тях се основава цялата школа
 -------------щ
на равините. Авторитетните изследователи се разминават силно по повод размери­
те и материала на скрижалите. Някои ги описват като толкова малки, че могат да
бъдат държани в шепа. Други говорят, че скрижалите са с дължина десет или двана­
десет лакътя и тежат изключително много. А трети дори отричат скрижалите да са
от камък, като твърдят, че са направени от дърво, което според мюсюлманите расте
в изобилие в Рая.
Двата скрижали означават, съответно, висшия и низшия свят, бащинския и
майчиния принцип. В тяхното космическо, неразделно състояние те представля­
ват Космическия Андрогин. Счупването на скрижалите означава разделянето на
висшите и низшите сфери, а също така и разделението на половете. Гърците и егип­
тяните, в своите религиозни процесии, носят ковчег или съд с поставени в него ка­
менни скрижали, шишарки и глинени гърнета с различна форма, които са символи
на размножителния процес. Ковчегът на израилтяните, който е правен по образа
на свещените сандъци от Мистериите на Изида, съдържа три свещени обекта, като
всеки от тях има важна фалическа интерпретация: гърне с манна (храната на бого­
вете), клонка с филиз и Скрижалите на Закона - първият, вторият и третият Прин­
ципи на творящата Триада. Манната, разцъфналата клонка и каменните скрижали
са съответните образи от каббала, мишна и писания закон - духът, душата и тялото
на иудейството. Когато Ковчегът на Завета е поставен във Вечния Дом на цар Соло­
мон, в него са само Скрижалите на Завета. Дали това не означава, че даже и в онези
далечни времена тайната традиция е вече загубена и е останал само буквалният об­
раз на откровението?
Тъй като представляват сила, която създава низшата сфера, или сферата на Де-
миурга, скрижалите от камък са посветени на Йехова. Скрижалите от сапфир, точ­
но обратното, означава мощта, която устройва висшата небесна сфера. Без съмне­
ние каменните скрижали имат своя прототип в каменните стълбове или обелиски,
които стоят от двете страни на входа на езическите храмове. Тези стълбове са от
едно толкова древно време, когато човекът почита Твореца чрез неговия зодиака­
лен знак Близнаци, чийто символ все още са фалическите стълбове на Небесните
Близнаци. „Десетте Заповеди - пише Харгрейв Дженингс - са записани в две групи
по пет, във формата на колони. Петте отдясно, гледано от олтара, са Законът, а петте
отляво - Книгите на Пророците. Десният камък е мъжки, а левият е женски. Те съ­
ответстват на двете отделни кули, на светилището и на храма в езическите времена“
(вж. The Rosicrucians: Their Rites and Mysteries (Розенкройцерите: техните ритуали и
мистерии). Същият автор казва, че Законът е мъжки, защото той е даден непосред­
ствено от самия Бог, докато Книгите на Пророците от Ветхия Завет са женски, тъй
като са създадени чрез природата на човека.
Освен това, десният скрижал означава Я хин {Иахин - според православната
Библия) - белият стълб светлина; левият скрижал е Боаз (Боаз - според православ­
ната Библия) - тъмният, обикновено червен, стълб на мрака. Това са имената на
двете колони, изработени от мед и поставени на прага на Храма на Соломон. Те
 От старинна Библия
МОЙСЕЙ ПОЛУЧАВА СКРИЖААИТЕ НА ЗАКОНА
Когато описва Скрижалите на Закона, написани от Божия Пръст, Моше Маймонид, велики­
ят еврейски философ от 12 в., разделя всичко съществуващо на две основни групи: произведения
на природата и произведения на изкуството. Бог твори чрез природата, а човек твори чрез
изкуството, твърди философът в своя трактат „Поучения за озадаченитеПо такъв начин
Словото Господне е ръката, или активният принцип, по който волята на Твореца оставя сле­
ди по лицето на Неговото творение. Само Таннаим, или посветените в еврейската школа на
Мистериите, притежават пълното разбиране на значението на Десетте Божии Заповеди.
Тези закони, от езотерична гледна точка, са съответни на десетте степени на размишление на
Пътя на Радостта, който води през четирите свята и завършва в сиянието на АИН СОФ.
са високи по осемнадесет лакти и са украсени с прекрасни орнаменти. На върха на
всяка от двете колони има ваза, погрешно наричана кълбо или глобус1; едната ваза,
по всяка вероятност, съдържа вода, а другата - огън. Небесното кълбо (първона­
чално това е вазата с огъня) е върху дясната колона (Яхин) и е символ на божест­
веното в човека, а Земното кълбо, или вазата с вода, е върху лявата колона (Боаз) и
е символ на земното в човека. Тези две колони, съответно, означават активното и
пасивното изражение на Божествената Енергия, Слънцето и Луната, Светлината и
Мрака, Доброто и Злото. Между тях е разположена вратата, която води към Дома
на Бога, а тъй като колоните са пред входа към Светилището, те напомнят, че Йех­
ова е едновременно андрогинен и антропоморфен Бог. Като две паралелни колони
те обозначават зодиакалните знаци на Рака и Козирога, които присъстват в залата
за посвещения като символи на живота и смъртта - двата края (или по-скоро нача­
лото и края) на физическия живот. Двете колони, също така, означават съответно
лятното и зимното слънцестоене, които в наши дни са известни сред масоните като
празниците на Благочестивите св. св. Йоан Кръстител и Йоан Богослов12.
В тайнственото Дърво на Сефирот на евреите, тези две колони са символи на
милосърдието и жестокостта. Поставени пред входа към Храма на Соломон, тези
колони имат същото символично значение, което имат и обелиските пред входа на
египетския храм. Интерпретеирани според каббалата, имената на тези две колони
означават: „В сила Моят Дом ще бъде изграден“. Във великолепието на умствено­
то и духовното просветление, между колоните, стои Висшият жрец като мълчалив
свидетел на съвършената добродетел на равновесието - онази хипотетична точка,
която е еднакво отдалечена от всички крайности. Той олицетворява божествената
същност на човека, във вътрешността на неговата сложна структура - тайнствена­
та питагорейска монада в присъствието на дуадата. От едната му страна се издига
грамадната колона на интелекта, а от другата му страна - медната колона на плътта.
Между тях стои прочутият мъдрец, но той не може да достигне това състояние без
предварително да е страдал на кръста, образуван от тези две колони. Древните ев­
реи представят тези две колони като краката на Йехова, като по този начин казват
на съвременните философи, че Мъдростта и Любовта, в техния най-възвишен вид,
поддържат всеобщия ред в Творението, както световното, така и космическото, или
свръхземното.

1. В православната Библия е използвана старата и странна дума „главуняк“ - Бел. прев.

2. Рождението на св. Йоан Кръстител е чествано на 24 юни както от Католическата, така и от
Православната църкви. Римокатолическата църква чества св. апостол и евангелист Йоан Бо­
гослов на 27 декември. Православната църква възпоменава живота и кончината (успението)
на св. Йоан Богослов на 26 септември, а на 8 май от стари времена в деня на неговата смърт
е наредено празнуване за възпоминание на благодатните чудеса, които се извършват на гроба
му. - Бел. ред.
 Свтакнпят гг т \

Също като сапфира Шетия, Lapis Exilis, един камък от короната на архангела Лу-
цифер пада от небето. Михаил, архангелът на Слънцето и скритият Бог на Израил,
начело на ангелската войска напада Луцифер и неговите легиони от въстанали духо­
ве. По време на битката Михаил избива с огнения си меч проблясващия Lapis Exilis fl
от короната на своя враг и зеленият камък пада през всичките небесни кръгове в
мрака на неизмерната Бездна. От лъчистия камък на Луцифер е направен Свещени­
ят Граал, от който, според преданията, пие Христос по време на Тайната вечеря.
Има спорове по въпроса дали Граалът е чаша, или чиния, но в изкуството го
изобразяват като бокал със значителни размери и несравнима красота. Според ле­
гендата, Йосиф от Ариматея донася Чашата на Граала на мястото на Разпятието и 1
събира в нея кръвта от раните на умиращия Назаретянин. По-късно Йосиф, кой­
то става пазител на свещените реликви - Свещеният Граал и Копието на Лонгин1 |
- ги отнася в далечна страна. Според една от версиите неговите потомци оставят
тези реликви в абатството Гластънбъри, в Англия; според друга версия, вълшебни­
ят замък в планината Салват в Испания, построен за една нощ от ангелите, става
мястото, където са съхранени реликвите. Под името Джон Престън, последният
от кралете на Граала, Пърсивал, отнася чашата със себе си в Индия и тя изчезва за­
винаги от Западния свят. Последващите експедиции за издирването на Граала ста­
ват основен мотив в разказите за множество рицарски приключения, в легендите
за Артур и преданията за Кръглата маса (вж. сър Томас Малъри, Le Morte dArthur
( Смъртта на Артур).
Дори в наши дни няма задоволителна интерпретация на Мистериите на Граала.
Някои изследователи смятат, че рицарите на Кръглата маса са могъща организация
на християнски мистици, които продължават традициите на Древната Мъдрост,
чрез ритуалите и тайнствата на оракулската Чаша. Търсенето на Граала всъщност
е вечното търсене на истината и Албърт Маккей го разглежда като вариант на ма­
сонската легенда за Изгубената Дума, търсена толкова дълго от Братството на май- I
сторите. Съществуват и свидетелства в полза на възгледите, че историята с Граала е
разработка на по-ранен езически мит, запазен и пригоден към християнския култ.

1. К опието на Л онгин (К опието на Съдбата) - копието, с което римският центурион Л онгин

прон изва в бедрото разпънатия на кръста Иисус Христос. - Бел. ред.
О т тази гледна точка Свещеният Граал, без съмнение, е нещо като ковчег или съд, в
който се пази животът на света и следователно е символ на тялото на Великата Майка
—природата. Зеленият цвят на чашата я свързва с Венера и мистерията на възражда­
нето, а също така с вярата на Исляма и неговия свещен зелен цвят, където еврейската
събота и християнската неделя са заместени от петъка, денят на Венера.
Свещеният Граал е символ на низшия (или ирационалния) свят и телесната
същност на човека, защото те са обителите за живите същности на висшите све-
тове. Такава е мистерията на изкупителната кръв, която, слизайки до условията на
смъртта, преодолява последния враг, вдъхвайки живот на цялата субстанция със
своето собствено безсмъртие. За християните, чиято мистична вяра набляга особе­
но на елемента любову Свещеният Граал олицетворява сърцето, в което постоянно
протича водовъртежът на вечния живот. Освен това, за християните търсенето на
Свещения Граал е търсене на собственото „Аз“, чието откриване увенчава завърш­
ването на Magnum Opus - Великото Творение.
Свещеният Граал може да бъде открит единствено от онези, които са се издиг­
нали над ограниченията на чувственото съществувание. Джеймс Лоуъл, в своята
мистична поема The Vision o f Sir Launfal (Видението на сър Ааунфал), разкрива ис­
тинската същност на Свещения Граал, като казва, че той е видим само в определено
състояние на духовното съзнание. Чак след завръщането си от напразните търсения и
след задоволяването на надменните си амбиции, остарелият и грохнал рицар вижда
в преобразената чашка на прокажения сияещия бокал мечтата на целия си живот.
Някои писатели съзират прилика между легендата за Граала и историите за мъчени­
чеството на Слънчевите богове, чиято кръв, след като изтича от небето на Земята, е
събрана в Чашата на Материята и може да бъде освободена оттам чрез ритуалите за
посвещаване. Свещеният Граал може също така да бъде шушулката със семена, из­
ползвана често в Древните мистерии като символ на зараждането и възкръсването.
А ако чашкообразната форма на Граала може да бъде изведена от формата на няка­
къв цвят на растение, то в случая това означава възраждането и одухотворяването в
човека на зараждащите сили на природата.
Има много разкази за изображения върху камъни, които заради субстанциите
в тях и заради церемониите, необходими за изработката им, са одухотворени от
самите богове, чиито образ са замислени да предадат. Н а такива изображения са
приписвани различни човешки способности, като говор, мисъл и дори движение.
Макар че някои свещенослужители несъмнено прибягват и към трикове - интере­
сен пример в това отношение е апокрифният фрагмент, наречен Бел1 и Драконът>
който, съдейки по всичко, е изхвърлен от Книга на пророк Даниила - повечето фе­
номени, свързани със свещените статуи и камъни, едва ли могат да бъдат обяснени,
ако бъде изключена възможността за намеса на свръхестествени сили.

1. Бел (аккадски - „господар") - в религиите на Древна Месопотамия така е наричан Върхов­

ният Бог - шумерския Енлил, а по-късно и Мардук, богът на Вавилон. - Бел. ред.
 И сторията ни разказва за съществуването на камъни, които при удар издават
звук, водещ до екстаз всички присъстващи. И ма дори камъни с ехо, които продъл­
жават шепота още много часове след като помещението е опразнено. И ма и камъни,
които издават музикални звуци в най-приятни хармонии. Осъзнавайки светостта
на тези камъни, гърците и римляните, по време на произнасяна клетва, поставят
ръцете си върху тях. В най-древните времена камъните са използвани за определяне
на съдбата на обвинен в престъпление човек, тъй като съдиите отсъждат вината му,
пускайки черно или бяло камъче в торбичка.
Гадаенето по камъни е широко разпространено сред гърците. Легендата разказ­
ва, че чрез литомания (гадаене по камъни) предсказали на Елена разрушаването
на Троя. Повечето разпространени суеверия за камъните надживяват и така наре­
чените Тъмни векове. В Англия най-важното подобно суеверие е онова, свързано
с прочутия черен камък в седалката на креслото за коронация в Уестмистърско-
то абатство, за което се говори, че е част от скалата, на която библейският пророк
И аков вижда изправена своята прочута стълба. Също така, черният камък много
пъти се явява в религиозния символизъм. Той е наричан Хелиогабал, дума, която по
всяка вероятност произлиза от думата Елагабал - името на бога на Слънцето при
сирийците и финикийците. Този камък е посветен на Слънцето и обладава много
свойства. Черният камък от Каабата в Мека все още е почитан в целия мюсюлман­
ски свят. Легендите твърдят, че в началото той бил бял и излъчвал толкова ярка свет­
лина, че можел да бъде видян от разстояние няколко дни път от Мека. Н о вековете
отминават и той почернява от сълзите на пилигримите и греховете на света.

Мягпятя ня мстялпте п кямънтт

Според ученията на Мистериите, лъчите на небесните тела, които оказват, крис­

тализирайки, своето влияние върху низшия свят, се превръщат в различни еле­
менти. Заимствайки астралните добродетели на своите източници, тези метали и
минерали неутрализират някои неуравновесени форми на небесната активност и,
когато бъдат комбинирани по правилния начин, до голяма степен определят бла­
госъстоянието на човека. За тези магически свойства на елементите не е известно
много, но съвременният свят и до днес извлича полза от откритията на древните
философи, които много често провеждат различни експерименти с камъни. Имен­
но от тези експерименти възниква практиката да бъдат идентифицирани металите
с костите на различни богове. Египтяните например, според Мането, разглеждат
желязото като костите на Марс, а магнита - като костите на Хор. По аналогия оло­
вото трябва да е костите на Сатурн, медта - на Венера, живакът - на Меркурий,
златото - на Слънцето, среброто - на Луната и антимонът - на Земята. Възможно е
уранът да е металът на Уран, а радият - металът на Нептун.
Четирите епохи на гръцките мистици - Златният, Сребърният, Бронзовият и
Железният векове - са метафори, които говорят за четирите главни периоди в жи-

От книгата на Джеймс Кристи „Disquisitions upon the painted Greek Vases and their probable
connection with the Shows of the Eleusionian mysteries" („Изследване на рисуваните гръцки вази и
вероятната им връзка с ритуалите на Елевсинските мистерии")

ПРИМЕРИ ЗА ХЕРМИ
Примитивният навик за преклонение пред боговете, във формата на камъни, става основа на
практиката за издигане на фалически обелиски в тяхна чест. Тези обелиски са много различни,
както по форма, така и по размери. Някои от тях са направо гигантски и богато украсени с
изображения на богове и герои. Други, като даровете на вавилонците, не надхвърлят десетина
сантиметра на височина, лишени са от всякакви украси и просто носят върху себе си кратко
съобщение за целите, с които е направена хермата, или дори химн в чест на бога, в чийто храм
е сложена хермата. Тези малки, изваяни от глина, конуси са тъждествени по своето значение
с големите херми, поставяни край пътищата и на обществените места. По-късно на горния
край на обелиска започват да слагат нечий бюст. Често даровете за боговете, обичайно храна,
са поставяни близо до хермите. Понякога тези колони са използвани, за да поддържат покрива
на някоя обществена сграда и често са истински произведения на изкуството.
вота на всички неща. В денонощиятате отбелязват изгрев, пладне, залез и полунощ.
В живота на боговете, хората и световете се отбелязват раждането, растежът, зре­
лостта и угасването. Гръцките векове си приличат много с четирите Юги на индий­
ците: Сатиа Юга, Трета Юга, Двапара Юга и Кали Юга. Начинът за изчисляване на
продължителността на тези епохи е описан от Чудамани Уламудайан (7 в.) по след­
ния начин: „Във всеки от дванадесетте знака има 1800 минути; като бъде умножено
това число по 12 се получава 21 600. Като умножим числото 21 600 по 80 получава­
ме 1 728 000, което е и продължителността на първата епоха, наричана Сатиа Юга.
Ако числото 21 600 бъде умножено по 60 ще получим 1 296 000, броят на годините
на втората епоха, наричана Трета Юга. Ако ч и с л о т о 21 600 бъде умножено по 40
ще получим 864 000, броят на годините в третата епоха, Двапара Юга. И накрая,
ако умножим 21 600 по 20, ще получим 432 000, броят на годините в четвъртата
епоха, Кали ЮгаГ (Тук следва да отбележим, че множителите се намаляват обратно
пропорционално на питагорейския Тетрактис: 1,2,3 и 4.)
Елена Блаватская твърди, че Орфей учи своите ученици как да въздействат на хо­
рата с помощта на магнит и че Питагор обръща внимание на цвета и същността на
скъпоценните камъни. Тя добавя: „Будистите твърдят, че сапфирът изпраща на душа­
та мир и уравновесеност и прогонва всички дяволски мисли, като помага за устано­
вяването на здравословна циркулация на енергиите в човека. Същото прави и нашата
електрическа батерия, с нейните насочени флуиди, както казват електротехниците.
„Сапфирът - казват будистите - отваря затворените врати и обиталища (на духа на
човека); той изпълнява желанията на молещия се и в присъствието на този камък све-
тът става по-разбираем, отколкото с помощта на който и да е друг минерал. А онези,
които го носят, трябва да водят чист и свят животГ (вж. Разбулената Изида).
Митологията е пълна с истории за магически пръстени и скъпоценни камъни-
талисмани. Във втората книга на своето произведение Държавата Платон описва
пръстен, който, ако бъде обърнат камъкът му навътре, прави своя притежател неви­
дим. С помощта на този пръстен пастирът Гиг успява да завземе престола на Лидия.
Йосиф Флавий също описва магически пръстени, направени от Мойсей и от цар
Соломон, а Аристотел споменава за подобен пръстен, който носи на своя прите­
жател любов и висока чест. В главата от своето произведение, посветена на този въ­
прос, Корнелий Агрипа не само споменава тези пръстени, но и твърди, опирайки се
на авторитета на Филострат Ярх1, че Аполоний от Тиана успява да удължи живота
си до 130 години с помощта на седем магически пръстени, които са му подарени от
един източноиндийски принц. Всеки от седемте пръстена има камък, който изра­
зява и споделя същността на една от управляващите дните от седмицата планети,
а Аполоний, с ежедневната смяна на своите пръстени, се защищава от болестите и

1. Л у ц и й Ф лавий Ф илострат, н арич ан А т и н я н и н а (ок. 1 7 0 /1 7 2 -2 4 7 /2 5 0 ) - гръц ки ф илософ

соф ист о т врем ената н а Р и м ската и м п ер и я, автор н а н як ол к о п ро ч у ти п рои зв ед ен и я - Ж иво-
тоописание на Аполоний от Тиана, Ж ивот оописание на софистите и др. - Бел. ред.
смъртта чрез намесата на планетарните влияния. Освен това философът разказва на
своите ученици за благотворните свойства на тези скъпоценни камъни-талисмани.
Пръстенът винаги е разглеждан като символ на сближаването, съвършенството
и безсмъртието, тъй като пръстенът от благороден метал няма нито начало, нито
край. В М истериите пръстенът напомня змията, която поглъща собствената си
опашка; такива пръстени са носени като материално свидетелство за положението,
постигнато от посветените в ордена. Ж реците носят пръстените с печати, на които
са гравирани тайни символи. В онези времена е доста разпространена практиката
пратениците да представят отпечатък от пръстена или самия пръстен на някоя знат­
на особа, като доказателство за своите пълномощия. Обредният пръстен означава,
че онзи, който го носи, ще бъде в състояние на духовно равновесие и ще постигне

От книгата на Винченцо Картари „Imagini degli Dei degli Antichi"

(„Античните изображения на боговете")

ПИТАГОРЕЙСКИ ПРЪСТЕН С ПЕЧАТ

Числото пет е свързвано от питагорейците с изкуството на лечението и пентаграмата, или
звездата с пет лъча за тях е символ на лечението. Показаната по-горе рисунка представлява
магически пръстен с камък-талисман, върху който е изсечена пенталфа, или звезда, образува­
на от пет различни положения на гръцката буква Алфа. По този повод Албърт М аккей пише
следното: „Учениците на Питагор, които са истинските изобретатели на този талисман,
поставят във всеки от неговите вътрешни ъгли по една буква от гръцката дума ТГЕ1А, или-
латинската дума SALUS, като и двете означават „здраве". Точно по този начин те правят
талисманите за здраве. Питагорейците поставят тези думи преди посланията си до своите
кореспонденти. Но използването на този талисман не се ограничава само в кръга на учениците
на Питагор. Талисманите са използвани из целия Изток като средство за предпазване от зли
духове".
 своите цели. Обикновеният златен пръстен изразява съюза между Висшето „Аз
(Богът) и низшето „Аз“ (Природата), а ритуалът на завършването на неразривното
свързване на Божественото и човешкото в единната същност на посветения мистик
намира своето отражение в херметичната сватба на Мистериите.
В онази част от труда си, където описва регалиите на мага, Елифас Леви казва
следното: в неделя (денят на Слънцето) той трябва да държи в ръка златен жезъл,
украсен с рубин или хризолит; в понеделник (денят на Луната) трябва да носи три
броеници: от перли, от кристал и от селенит; във вторник (денят на Марс) той тряб­
ва да е със стоманен жезъл и пръстен от същия метал, като освен това металът трябва
да е намагнетизиран, а пръстенът да е с аметист; в сряда (денят на Меркурий) магът
трябва да носи огърлица от бисери или стъклени топчета с живак и пръстен с ахат;
в четвъртък (денят на Юпитер) трябва да е с гумен жезъл и пръстен със смарагд или
сапфир; в петък (денят на Венера) е редно да бъде с полиран меден жезъл, пръстен с
тюркоаз и корона с украса от берили; в събота (денят на Сатурн) трябва да е с жезъл
от оникс, пръстен със същият камък и верижка от олово на врата (вж. The Magical
R itual o f the Sanctum Regnum (Магическият ритуал на Свещеното царство).
Парацелс, Агрипа, Кирхер, Лилли1 и множество други магове и астролози ус­
тановяват съответствието между скъпоценните и полускъпоценните камъни, от
една страна, и планетите и зодиакалните знаци, от друга. Ето един списък на съот­
ветствията, извлечен от техните съчинения. Н а Слънцето съответстват карбункул
(червен гранат), рубин и гранат, особено пироп и другите огнени камъни, а поняко­
га и елмаз; на Луната - перла, селенит и други видове кристали; на Сатурн - оникс,
яспис, топаз и понякога - лапис лазури; на Юпитер - сапфир, смарагд, мрамор; на
Марс - аметист, хиацинт, магнетит и понякога елмаз; на Венера - тюркоаз, берил,
изумруд и понякога бисер, алабастър, корал или сардоникс; на Меркурий - хризо­
лит, ахат и тъмен мрамор.
Когато става дума за знаците на Зодиака, същите авторитети говорят за следните
минерали: За Овен - сардоникс, кървав камък, аметист и елмаз; за Телец - камелит,
тюркоаз, хиацинт, сапфир и изумруд; за Близнаци - топаз, ахат, хризопраз, кристал
и аквамарин; за Рака - топаз, халцедон, черен оникс, лунен камък, перла, котешко
око, планински кристал и понякога изумруд; за Лъва - яспис, сардоникс, берил,
рубин, хризолит, кехлибар, турмалин и понякога диамант; за Дева - изумруд, тюр­
коаз, нефрит, хризолит, розов яспис и хиацинт; за Везни - берил, ахат, лазурит,
опал, и понякога диамант; за Скорпион - аметист, берил, сардоникс, аквамарин,
червен гранат, магнетит, топаз и малахит; за Стрелец - хиацинт, топаз, хризолит,
изумруд, червен гранат и тюркоаз; за Козирог - хризопраз, рубин, малахит, черен
оникс, черен кехлибар, бял оникс, лунен камък; за Водолей - планински кристал,
сапфир, гранат, цирконий и опал; за Риби - сапфир, яспис, хризолит, лунен камък
и аметист.

1. Уилям Лилли (1602-1681 г.) - прочут английски астролог, автор на фундаменталния труд
Християнска астрология (1647 г.) - Бел ред.
 Дори днес магическите огледала и кристалните стени са все още малко разбра­
ни. Горко на онези невежи смъртни, които вярват буквално във всички истории за
тези предмети! Те ще открият (често с цената на своето умствено здраве), че въл­
шебството и философията, често бъркани едно с друго, нямат нищо общо помежду
си. Персийските магове носят огледала като символи на материалната сфера, която
огражда Божественото във всяка негова част. Кристалната топка, често неправилно
възприемана като средство за култивиране на психически сили, е символ с тройно
значение: 1) Кристалното Вселенско Яйце, в чиито прозрачни дълбини се осъщест­
вява Творението; 2) Самият Бог до Неговото потапяне в материята; 3) Ефирната
сфера на света, чиято прозрачна същност вместява в себе си съвършения образ на
цялата земна активност.
Метеорите, или камъните от небето, са разглеждани като носители на Божест­
вен атрибут и са свидетелство за договора между боговете и населението на онази
местност, където падат метеоритите. Сред метеоритите понякога се намират любо­
питно оцветени или оформени, сякаш издялани, метеорити. В Китай, например, е
намерено парче мрамор, или гранит, който има съвършената форма на дракон. Или
камъкът от Обераменграу, който е така съвършено изрисуван от природата, че ри­
сунъкът върху него напомня най-популярната концепция за лика на Христос. Този
камък става толкова прочут, че дори коронованите особи на Европа се борят кой да
го притежава. Подобни камъни са почитани винаги, не само от примитивните на­
роди, а дори днес те оказват влияние върху религиозното настроение на човешките
умове.
0
V ■Р
 !;C— /

й р
ч<даД?1и}’/

ш ф &
Щ Щ Щ
m m
a * ? /

Ш й Ш&&А
т я Wfl
Ш Ш & .
щ
7V*’Л X

'rVwiA
ш
5ййв
•V4VA»4u. у

JVwi ;йч\
К+&ДО>*«Ь
й $ Я (# ]| L «у.
©Ml 1 1 ШPSSV3
Ш
> 7 ///:,
\<мй
X4?!!! ;Ч\\'иЛ
!г
51К\
ш тЬт ш

,г:ф&*2§&*'»»**>
и

Щ Ш Ш к
fe v g 1
к< ш л

Ч (."'Й

х/*•! }»,<”•?
ХН®М®1
Шш //ЛГ*.
Р Ш |5 \ 0
VA' W'AVA’w ттЖ % ш
/ч Р Ш
$Ш 4& / \ €.VaV#VJ>
Л ?% *у

ЗАВЪРШВАНЕТО НА ВЕЛИКОТО ТВОРЕНИЕ

Робърт Ф лъд твърди, че Христ ос е крайъгълният к а м ъ к на а лхи м и чни я храм, а освен това е
т айнст веният прашец на проекцият а, коят о трансформира основните субстанции, до кои­
то се докосва. Установяването на Христ ос във всяка човешка душа е им енно това Велико Тво­
рение, което след завършването си издига философа до възвишеното състояние на Отец Творец,
 или Рицар на Златния Камък. На картината е изобразен стар , който символизира
зрялата мъдрост, отворената книга пред него е символ на Природата, а фигурите в колбата
- завършеното олхимично изкуство. В търсене на Философския камък, патриархът Маков
издига стълба от алхимическистъпала, която го води през три свята и го дове
Йехова. Разбирайки, че Природата е същността и последствието от Бога, а човекът е послед­
ствието от дейността на Природата, философът създава в своята колба миниатюрна Вселена
и изследвайки я открива законите, управляващи живота и смъртта. Чрез тези знания той не
само освобождава своята собствена душа, но дава и своя принос за Възраждането на света.

■
 Някога изкуството на лекуването е било една от тайните науки на жреците и
тайната на неговия произход е покрита от същия покров, характерен за тайната на
произхода на религиозната вяра. Още от самото начало на цивилизацията всички
висши форми на знанието са в разпореждането на жреческата каста. Храмът е люл­
ката на цивилизацията. Осъществявайки своите божествени прерогативи, жреци­
те създават закони и следят за тяхното изпълнение, поставят на трона владетели и
и управляват чрез тях, обслужват нуждите на живите и направляват съдбините на
мъртвите. Всички направления в обучението са монопол на жреците, които допус­
кат в своя кръг единствено онези, които са подготвени, интелектуално и морал­
но, за увековечаването на божествения дар на жреца. В тази връзка е любопитно
твърдението на Платон в неговия диалог Държавата: „.. .в Египет не позволяват на
царя да управлява, докато не получи жреческа власт, а ако той принадлежи на друга
класа или е завзел трона със сила, той е задължен да приеме жречески сан“.
Кандидатите, което се стремят да станат членове на религиозните ордени, пре­
минават сурови изпитания, за да докажат своите достойнства. Процедурите по тези
изпитания са наричани инициации или посвещения. Онези, които преминат успеш-
 но изпитанията са наричани братя от жреците и след това са посвещавани в тайните
учения. Древните мъдреци никога не разделят философията, науката и религията и
всяка от тези дисциплини е смятана за част от цялото. Философията е научна и ре­
лигиозна; науката е философска и религиозна; религията е философска и научна.
Съвършената мъдрост е постижима единствено по пътя на пълната хармония между
всичките три проявления на умствената и моралната активност на индивида.
Макар че съвременните лекари предполагат, че основател на тяхната наука е
Хипократ, древните лекари смятат за основател на изкуството на лечението без­
смъртния Хермес Трисмегист. Климент от Александрия, описвайки книгите, при­
писвани на Хермес, разделя свещените текстове на шест раздела, а единият от тях,
Пастофорус, е посветен на медицинската наука. Tabula Smaragdina (Изумруденият
скрижал), открит в долината на Хеврон и приписван на Хермес, всъщност е химич­
ната формула на висш и таен орден.
Хипократ, прочутият гръцки лекар, живял през 5 в. пр. Хр. отделя изкуството на
лечението от другите науки в храма и по този начин създава прецедент. Една от по­
следиците от това е повсеместното разпространение на грубия научен материализъм.
Древните мъдреци осъзнават добре взаимозависимостта между науките. Съвремен­
ните учени не осъзнават това и като следствие се появяват непълните и незавършени
системи на обучение, които се стремят да утвърждават индивидуализма. Трудности­
те, с които се сблъсква науката на нашето време, са продукт от ограниченията на пред­
разсъдъците, наложени в науката от тези, които не искат да признаят, че съществуват
много неща, които превъзхождат петте първични органи или сетива на човека.

Спптмятя пя медпцпнспятя ф п ш ъ ф щ ня П ягяцслс

През Средновековието отново са събрани, систематизирани и уточнени дълго

пренебрегваните аксиоми и формули на херметичната мъдрост. Н а Теофраст Хо-
хенхайм, нарекъл себе си Парацелс (което означава „по-велик, отколкото е Целс1“),
светът е задължен за много знания, особено за древните системи в медицината.

1. Авъл Корнелий Целс (лат. Aulus Cornelius Celsus, ок. 25 г. пр. Хр. - ок. 50г.) — римски фило­
соф и лекар, оставил след себе си около 20 книги по философия, риторика, право, селско стопан­
ство, военно дело и медицина. В своите трудовете по медицина той събира най-достоверните (за
онова време) знания по хигиена, диетика, терапия, хирургия и патология. - Бел. прев.
Парацелс посвещава целия си живот на изучаването и излагането на херметичната
философия. Всяко понятие и всяка теория преминават през мелницата на неговите
възгледи и докато медицинската общност се старае да омаловажи неговите пости­
жения, тъй като не приема системата му, окултният свят знае, че дори и в наши дни
той е най-великият лекар на всички времена и народи. Макар че сложният и екс­
травагантен характер на Парацелс настройва хората срещу него, а неговата страст
към пътешествията на мнозина им изглежда като скитничество, той е един от онези
рядко срещащи се си умове, които търсят синтеза на изкуството на лечението и на
философските религиозни системи на езичеството и християнството.
Защитавайки своето право да търси знанието по всички части на света и сред
всички класи на обществата, Парацелс пише: „Предполагам, че заслужавам похва­
ла, а не хули и обиди за това, че търся знания чрез странствания. Та нали този, който
иска да знае пътищата на природата, трябва да ги извърви със собствените си крака.
Онова, което е описано в Книгата на природата, е записано с букви. Но листата
на тази книга са различните земи и краища на света. И ако законите на природата
са такива, значи някой трябва да прелиства тези листа (Theophrastus Bombastus von
Hohenheim called Paracelsus (Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наричан Парацелс),
Джон Максън Стилмън).
Парацелс е голям наблюдател и онези, които го познават, го наричат „вторият
Хермес“ или дори „швейцарският Трисмегист“. Той е човекът, който преброжда
Европа от единия край до другия и може би дори отива в източните земи, за да съ­
бира суеверия и загубени доктрини. О т циганите той научава много за лекарстве­
ните растения, а от арабите - как да прави талисмани и за влиянието на небесните
тела. Парацелс разбира, че лечението на болните е много по-важно, отколкото е
утвърждаването на ортодоксалното медицинско учение, и затова той жертва своята
официална медицинска кариера и, въпреки че е преследван през целия си живот,
яростно напада лечебните системи на своето време.
Основното схващане в неговия светоглед е убеждението му, че всичко в приро­
дата е полезно за нещо. П о тази причина той събира в полунощ плесен в гробници­
те и роса по ливадите. Парацелс е истински изследовател на тайните на природата.
Много авторитетни автори са на мнението, че именно Парацелс е откривателят на
месмеризма, а Месмер развива лечебното изкуство, задълбоченото изучавайки тру­
довете на великия швейцарски лекар.
Парацелс изпитва явно презрение към модерните по онова време тясно специа­
лизирани медицински системи и неговата убеденост в тяхната неадекватност е из­
разена най-добре от самия него с типичния му маниер: „Но броят на болестите,
които се появяват по някакви неизвестни причини, превишава многократно броя
на онези болести, които се появяват по известните на медицината причини, и за
тези болести нашите лекари нямат лекарство, защото, когато лекарите не знаят
причините за болестта, те не могат да се справят с нея. Всичко, което лекарите пред­
пазливо могат да предприемат в такива случаи, е да наблюдават болния и да правят
 LAPIDE PHILOSO-
PHICO
PERBREVE OPUS.
CULUM,
Q U O D A B IG N O T O A L IQ U O G ER .
m anico P bilofopbo а pcnc ante ducentos a n n o s,
сопГспршп&LIBER ALZEnuncupatumfuit,
nuncveroinlucem editum.

FRANCO F V R 7 1
Apod HERMAKNUM a. SANDE.

Anno чЖ *DC LXXV1L

agg
От книгата на Михаел Майер „Musaeum hermeticum reformatum et amplificatum"

ТИТУЛНАТА СТРАНИЦА HA КНИГАТА АЛЦЕ

Тази титулна страница е още един пример за херметичен и алхимичен символизъм. Звездата
със седем лъча; изработена от свещените метали, е разположена така, че черният сегмент
сочи надолу и е символ на Сатурн (Разрушителят). Отляво на черния сегмент, по посока на
часовниковата стрелка, може да бъде открита зашифрована дума, образувана от заглавните
букви на седемте латински думи, изписани по външния кръг.
догадки, а пациентът трябва да е доволен, че назначеното му лечение не му носи
вреда и не пречи на оздравяването му. Най-добрите лекари са онези, които правят
най-малко зло на пациента. Но, за нещастие някои лекари отравят пациентите си
с живак, правят им кръвопускане и така довеждат болните до смърт. Има такива
лекари, при които прекаленатаученост направо измества всякакъв здрав смисъл, и
подобни лекари много повече се тревожат за своите доходи, отколкото за здравето
на своите пациенти. Болестта не може да се приспособява към знанията на лека­
ря; по-скоро, обратното, лекарят трябва да разбере причините за болестта. Лекарят
трябва да е слуга на природата, а не неин враг. Той трябва да я води и насочва в бор­
бата за живота, а не да издига пред нея препятствия по пътя към оздравяването на
пациента“ (Парацелс, Paragranum, 1530 г.).
Убеждението, че всички причини за болестите произтичат от невидимата същ­
ност на човека, е фундаментален принцип на херметичната медицина, тъй като
херметистите, без по никакъв начин да отричат важността на физическото тяло,
същевременно вярват, че материалната структура на човека е еманация или обекти-
визация на неговите невидими, духовни принципи. По-долу следва кратко изложе­
ние на херметичните принципи на Парацелс.
Според Парацелс в природата съществува една животворна субстанция, от коя­
то са създадени всички неща. Тя се нарича археус, или животворна сила, и е синоним
на астралната светлина или духовния въздух на древните мислители. За тази суб­
станция Елифас Леви пише следното: „Светлината - този творчески агент, чиито
вибрации са движението и живота на всички неща, светлината, скрита в универсал­
ния ефир и излъчвана от центрове, които, като я съберат, изпращат светлината към
движението и живота, образувайки по този начин творчески токове - е източникът
на астралната светлина в звездите, на живота в животните и очовечаването при хо­
рата. Същата светлина е причината да растат всички растения, да блестят метали­
те, тя произвежда всички форми в природата и уравновесява всичко чрез законите
на универсалната симпатия и проявява същността на магнетизма, предсказана от
Парацелс. Дори кръвта ни е пропита от тази светлина, която се отделя от въздуха,
когато го вдишваме и той се разпределя от белите ни дробове (от книгата Histoire de
la magie {История на магията).
Тази животворна енергия произхожда от духовното тяло на Земята. Всяко сът­
ворено нещо има две тела, едното от които е видимо и веществено, а другото -
невидимо и трансцедентно. Второто тяло е съставено от ефирните аналози на фи­
зическата форма. То представлява обвивката на археуса и може да бъде наречено
жизнено тяло. Тази ефирна сенкоподобна обвивка не се разпада след смъртта на физи­
ческото тяло, а остава дотогава, докато не се разпадне напълно физическата форма.
Тези „ефирни двойници“ често могат да бъдат видени на гробовете на покойниците
и те са в основата на вярванията в духове. Тъй като е много по-фин като субстан­
ция, отколкото е земното тяло на човека, ефирният двойник е много по-изложен
на различни импулси и, оттам, на разсейване. Безпорядъкът в това астрално тяло е
 причина за много заболявания. Парацелс казва, че човек с болен ум може да отрови
своята собствена ефирна същност и тази инфекция, нарушавайки естествения по­
ток на жизнената сила> по-късно ще се прояви като физическо заболяване. Всички
растения и минерали имат невидима същност, която е съставена от археуси, но вся­
ка същност се проявява различно.
През 1650 г. Джеймс Гафарел пише за астрално-светлинните тела на цветята
следното: „И аз ви отговарям, че те могат да бъдат нарязани на парченца, могат да
бъдат счукани в Хаван или дори да бъдат изгорени до Пепел и въпреки това те ще се
запазят (чрез някаква Тайна и вълшебната Сила на Природата) дали в Сока, дали в
Пепелта в тази същата форма и в същата Фигура, каквито са били преди това, и ма­
кар те да са вече Невидими, все пак Изкуството може да ги направи Видими за Око­
то и това може да бъде направено от Артиста. Това може да се стори Невероятно за
тези, които са свикнали да четат само Заглавията на Книгите. А онези, които са на­
истина заинтересовани, могат да видят потвърждението на тази истина в Творбите
на г-н Жозеф дю Чесн1, сийор на Ла Валет - един от най-добрите химици на нашето
Време. Те твърдят, че сами са видели, как Отличен Полски Лекар от Краков, който
държи в стъкла Пепел от почти всички известни Билки, по тяхно желание може да
вземе например Роза от едното Стъкло, т.е. нейната Пепел, да я подържи над горя­
ща Свещ и тогава може да се види, че Пепелта се движи. Разбърквайки я, може да
се види Тъмен Облак, който след това се разпада на отделни части и от всяка част се
получава Роза, толкова Прекрасна, така Свежа и така Съвършена, че може да бъде
приета за веществена Роза (Unheard-ofCuriosities Concerning Talismanical Sculpture o f
the Persians (.Нечувани истории във връзка със Свещените Талисмани на персите).
Парацелс, който смята разстройството и безпорядъка в ефирния двойник за
най-важната причина за болестите, търси начин за хармонизиране на неговата
субстанция, поставяйки го в контакт с други тела, чиято жизнена енергия може
да го снабди с необходимите елементи и е достатъчно силна за преодоляването на
болестта, която съществува в аурата на болния. Щом невидимата причина бъде от­
странена, безпокойството преминава бързо. Обвивката на археуса, или жизнената
сила, е наричана от Парацелс мумия. Добър пример за физическата мумия е вак­
сината, която е обвивката на полуастралния вирус. Всичко, което може да служи
като медиум за предаването на археуса, независимо от това, дали е органично или е
неорганично, дали е физическо или частично духовно, е наричано мумия. Най-уни­
версалната форма на мумия е ефирът, който е възприеман от съвременната наука в
качеството на хипотетична субстанция и служи като посредник между жизнената
енергия и органичната или неорганичната субстанция.
Управлението на универсалната енергия е невъзможно, освен чрез нейната об­
вивка (мумия). Добър пример е храната. Човекът не се зарежда с храна от мъртвите
животни или растения, но вкарвайки в себе си техните структури, първоначално той
1. Ж озеф дю Чесн (лат. Josephus Quercetanus, ок. 1544-1609 г.) - сийор на Ла Валет и барон на
Моранс, френски лекар и дипломат, химик и алхимик, личен лекар на крал Анри IV. - Бел. ред.
получава контрола над мумията или ефирния двойник на животното или растението.
Получавайки контрола, човешкият организъм след това насочва потока от археуси
за собствените си цели. Парацелс казва: „Всичко, което представлява животът, се съ­
държа в мумията и давайки мумия на каквото и да е ние всъщност му даваме живот
В това се състои тайната на лечебните свойства на талисманите и амулетите, защото
мумиите на субстанциите, от които са направени, служат като канали между лицето,
което ги носи, и определени прояви на универсалната жизнена сила.
Според Парацелс растенията пречистват атмосферата, приемайки в себе си въ-
глеродия диоксид, издишан от животните и от хората, но по този начин растенията
могат да приемат и болести от животните и хората. Онези низши форми на живот,
чиито организми и нужди са различни от човешките, са способни да асимилират
тези субстанции без вреда за себе си. Понякога растенията и животните умират,
жертвайки себе си заради по-разумни и следователно, по-полезни, създания, които
оживяват по тази причина. Парацелс открива, че във всеки от тези случаи пациен­
тът постепенно оздравява. Когато низшият живот погълне напълно чуждата мумия
от пациента, той самият или умира, или се разпада в резултат от неспособността си
да погълне мумията. И в двата случая налице е лечебен ефект. За ода се определи
кое растение или животно може да погълне мумията на определена болест са необ­
ходими много години.
Парацелс открива, че в повечето случаи растенията напомнят, със своите форми,
онези човешки органи, на които могат да послужат най-ефективно. Медицинската
система на Парацелс е основана на теория, според която отстраняването на болната
ефирна мумия от организма на пациента и поглъщането на нейната разпадаща се
същност, което е по-незначително, води до промяна на потока на археуса в човеш­
кия организъм, който изцелява и храни оздравяващия организъм, вече избавен от
болестта.

^ гм ш ч н я т я T w n a зя гшвятя ня в ш ггт я

Според херметичната философия има седем основни причини за болестите.

Първата причина са дяволските духове. За такива са смятани създанията, които се
пораждат в резултат от дегенеративни действия и съществуват за сметка на жизне­
ните енергии на онези, към които се прикрепят. Втората причина еразстройството
 От книгата на фон Хелмонт
„Ausgang der Artznen-Kunst"
„Краят на лечебното изкуство"

ЙОХАН БАПТИСТ ФОН

ХЕЛМОНТ
В началото на 17в. фон Хелмонт,
белгийският алхимик (комуто
светът е задължен за общоприе­
тия термин „газ", на мястото
на употребяваното до тогава
„въздух") експериментира с ко­
рен на растението А... и докосва
с езика си края му, без да гълта
веществото. Той описва своите
усещания така:

„Веднага главата ми бе стегна­

та сякаш в някакъв обръч и ско-
след това с мен се случи нещо,
което преди не бях изпитвал. С
почуда открих, че чувствам и
мисля не с главата, а с областта
на корема си, сякаш съзнанието
ми бе преместено там. Ужасен
от този необичаен феномен,
започнах да си задавам въпроси
да се изследвам по-внимателно,
но само за да мога да се уверя, че
силата на моите възприятия е
по-голяма от преди. Тази инте­
лектуална яснота бе свързана с
голямо удоволствие. Аз не спях и
това не ми пречеше. Бях напъл­
но трезвен и здравето ми беше ■ 1
напълно в ред. И преди бях из­
питвал състояния на екстаз, но
те нямаха нищо общо със със­
тоянието на корема ми, в кои­
то сега протичаха усещания и мисли, без главата ми да участва в този процес. Приятелите ми
започнаха да се плашат, че съм полудял. Но моята вяра в Бога и готовността ми да се подчиня
на Неговата воля разсеяха тези страхове. Това състояние продължи два часа, след което припад­ щ
нах за кратко. Впоследствие често опитвах А..., но никога повече не изпитах това състояние"
(Фон Хелмонт „Demens idea" („Умопобъркваща идея"), препечатана в книгата на П.Дейвид-
сън „The Mistletoe and Its Philosophy" („Имелът u неговата философия").
Фон Хелмонт е един от малцината, които търсят и наистина откриват тайните на
античните жреци. Но дори тези избрани малцина изследователи не показват адекватно раз­
биране на древните херметични тайни. От даденото от фон Хелмонт описание става ясно,
че растението, опитвано от него, временно парализира гръбначно-мозъчната нервна система
и в резултат съзнанието м у е принудено да функционира чрез симпатичната нервна система
и нейния мозък - слънчевият сплит.
в съгласуването между духовната същност и материалната същност: ако тези две
същности не са във взаимно равновесие, това води до умствени и физически от­
клонения. Третата причина е нездравото или ненормалното умствено настроение.
Меланхолията, ужасните емоции, прекомерните страсти (похот, алчност, ненавист)
влияят на мумията, а чрез нея и на физическото тяло, което води до язви, рак, трес­
ка и туберкулоза. Древните лекари разглеждат зародиша на болестта като мумия,
оплодена от еманациите на дяволските влияния. С други думи, зародишите са ми­
ниатюрни създания, които се раждат от злите човешки мисли и действия.
Четвъртата причина е онова, което на Изток наричат Карма, т.е. законът на Спра­
ведливостта, който изисква личността да заплати изцяло за липсата на сдържаност
и лошите си постъпки в предишния си живот. Лекарят трябва да бъде особено вни­
мателен при срещата си с този закон, като по никакъв начин не трябва да се намесва
в плановете на Вечната Справедливост.
Петата причина са движението и аспектите на небесните тела. Звездите не пре­
дизвикват болест, а по-скоро я причиняват, или я привеждат в действие. Хермети-
ците учат, че силният и мъдър човек управлява своите звезди, а слабият и лош човек
е управляван от тях. Тези пет причини за болестта са суперфизически по своята
същност. Те могат да бъдат установени с дедуктивни и индуктивни заключения и
внимателно изследване на обстоятелствата в живота и темперамента на пациента.
Шестата причина за болестите е неправилното използване на органите в тялото,
като например прекалено натоварване на мускулите или свръхнапрежение на нерви­
те. Седмата и последна причина за болестите е присъствие в системата на странич­
ни субстанции, нечистотии или препятствия. В този аспект са разглеждани въздуха,
Слънцето, диетата и присъствието на странични тела. В този списък не влизат рани­
те, нанесени случайно, тъй като те, сами по себе си, не принадлежат към групата на
болестите. Много често раните са средство за проява и израз на Закона за Кармата.
Според учението на херметистите болестта може да бъде предотвратена или из­
лекувана по седем начина. Първият начин е заклинанието и призоваването на дух,
когато лекарят заповядва на злия дух да излезе от пациента. Тази версия, вероятно,
е основана на библейската история за човека, обсебен от демон; Иисус изцелява
човека, заставяйки дявола да го напусне и да се засели в стадо свине. Понякога дя­
волските духове влизат в пациента, подстрекавани за това от човек, който иска да
навреди на болния. В тези случаи лекарите заповядват на духовете да се върнат в
онзи, който ги е изпратил. Разказва се за случаи, когато злите духове напускат тяло­
то през устата във вида на облак дим или на пламък от ноздрите. Понякога се случва
духовете да напускат човека във вида на птици или насекоми.
Вторият начин за лекуване се състои във вибрациите. Дисхармонията в телата е
неутрализирана чрез произнасянето на заклинания и свещени имена или чрез сви­
рене на музикални инструменти и пеене. Понякога на болния са показвани различ­
ни цветове, тъй като древните лечители признават, поне частично, принципите на
цветотерапията, особено по време на процеса на оздравяване.
 Третият начин се осъществява с помощта на талисмани, украшения, магически
предмети и амулети. Древните лечители вярват, че планетите контролират функ­
циите на човешкото тяло и че украшенията от различни метали могат да противо­
действат на лошите влияния от различните звезди. Например, анемичният човек
изпитва недостиг на желязо, а желязото е под влиянието на Марс. Следователно,
за да бъде подложен пациента на влиянието на Марс, трябва около шията му да
бъде окачен талисман с написани върху него тайни инструкции, необходими за за­
клинанието на духовете на Марс. Ако в организма на пациента има твърде много
желязо, болният трябва да носи талисман от метал, който се намира под влиянието
на планета с изразена антипатия към Марс. Този талисман ще отклони влиянието
на Марс и по този начин ще възстанови нормалното състояние на организма на
болния.
Четвъртият начин е чрез лечението с билки и лекарствени растения. Въпреки че
античните лекари използват метали в лечението на болните, те все пак не одобряват
използването на минерални лекарства за лечение на вътрешни болести. Затова бил­
ките са тяхното любимо средство за лечение. Също както при металите, всяка билка
и всяко растение са приписвани на определена планета. След като диагностицират
болестта по звездите, древните лекари предписват лечение със съответните билки.
Петият начин на лечение е чрез молитви. Всички древни народи вярват в за­
интересованото застъпничество на Бога за облегчаването на човешките страдания.
Парацелс често казва, че вярата може да лекува всички болести. Н о малцина са хо­
рата, които притежават достатъчна сила на вярата.
Ш естият начин, който по-скоро предотвратява болестта, отколкото да я леку­
ва, е използването на диети и установяването на правилен начин на живот. Онзи
човек, който избягва нещата, предизвикващи болести, си остава здрав. Древните
лечители предполагат, че здравото състояние на организма е норма, а болестта е
резултат от нежеланието на човека да следва природата.
Седмият начин е „практическата медицина“, която се състои предимно от кръ-
вопускания, пречистване на организма и други подобни методи. Тези процедури са
полезни при умерено прилагане, но са вредни в голяма доза. Много хора умират с
двадесет и пет или тридесет години по-рано от възможното, заради излишно пре­
товарване с пречиствания или поради загуба на кръв.
Парацелс използва всичките седем начина за лекуване и дори неговите най-голе-
ми врагове допускат, че той постига фантастични резултати. В определено време на
годината, в неговото родно място Гугенхайм пада обилна роса и Парацелс открива,
че когато събира тази роса, при определена конфигурация на планетите, той полу­
чава вода с вълшебни медицински свойства, която съдържа в себе си свойствата на
небесните тела.
 ^гмапчнятя жгБялпстая и ф я р м я д о л о г ш

В много случаи дивите растения са свещени за античните езичници, които вяр­

ват, че растенията са създадени от боговете, за да лекуват хората. Правилно при­
готвеното и използвано растение, неговият корен и надземна част, може да донесе
облегчение на страданията или може да бъде използвано за получаване на духовни,
умствени, морални, а също така и физически сили. В своята книга TheMistletoe and Its
Philosophy {Имелът u неговата философия) П. Дейвидсън отдава дължимото на това
растение по следния начин: „Книги са написани на езика на цветята и растенията,
от незапомнени времена поетите възпяват най-красивите от тях, кралете се радват
да притежават техните есенции, но истинските лечители - Жреците на Природа­
та —говорят на по-висш и по-възвишен език. Няма такова растение или минерал,
които да са разкрили докрай своите свойства. Нима ученият може да бъде убеден
в това, че в цветята и растенията не е скрита още някоя тайнствена, вътрешна сила,
свойствена само за природата на това растение? Защо цветята са наричани „Звезди­
те на Земята“ и защо са така прекрасни? Дали не е заради това, че много време пре­
карват усмихвайки се на Слънцето през деня, а нощем дремят под звездите? Дали
не са дошли от друг, по духовен свят, на нашата Земя? Та нали Бог е сътворил „всяко
растение“ преди то да се покаже на Земята, а всяко растение от полята е сътворено
преди да израстне от земята?“
М ного от примитивните народи използват лечението с билки. Китайците, егип­
тяните, американските индианци лекуват с билки болести, за които съвременни­
те медици не знаят лек. Доктор Николас Кулпепър1 вероятно е най-известният от
всички хербалисти. Откривайки, че медицинските системи на неговото време са
крайно неудовлетворителни, Кулпепър обръща своето внимание към растенията и
открива начини за лекуване с тях, което го прави прочут. Той умира през 1654 г., но
трудовете му са популярни и до днес.

1. Николас Кулпепър (1616 - 1654 г.) - английски фармацевт, ботаник и лекар, автор и преводач
на ред трудове по астрология и медицина. Посвещава живота си на изучаване на лечебните свой­
ства на растенията. Най-известният му труд, цитиран и до днес, е наречен The Complete Herbal
(.Пълен справочник на билките), 1653 г., и съдържа списък на лекарствени растения с описание на
тяхното използване. В този труд Кулпепър свързва билколечението и астрологията, като описва
и обяснява влиянието и взаимодействието между планетите и билките. - Бел. прев.
 В системата на д-р Кулпепър астрологията и хербалистиката са свързани по ■
такъв начин, че всяко растение е под юрисдикцията на планета или светило. Той ?
вярва, също така, че болестта е под контрола на конфигурациите от звезди. Опис- j
вайки накратко своята система за лечение, той казва следното: „Можете да противо- ’
действате на болестта с Растенията на планетата, която противостои на планетата,
предизвикала болестта; болестите на Меркурий се лекуват с билките на Юпитер и
обратното, а болестите на Марс се лекуват с билките на Венера и обратното... По­
някога болестите могат да бъдат лекувани със Симпатия и затова всяка планета ле­
кува своята собствена болест. Така например Слънцето и Луната лекуват със своите
билки очите, Сатурн - далака, Юпитер - черния дроб, Марс - жлъчния мехур, а
Венера - болестите по детеродните органи“ ( The Complete Herbal (Пълен справочник
на билките).
Средновековните хербалисти само частично откриват за себе си древните тайни
на херметистите от Египет и Древна Гърция. Тези древни народи развиват основи­
те на почти всички съвременни науки и изкуства. В онези времена методите за ле­
чение са тайни, притежавани единствено от посветените в Мистериите. Мазилата,
цяровете, омайните билета са незменни участници в лечебните, странни ритуали.
Историята познава много свидетелства за ефикасността на тази медицина, в която
също така са използвани и благовония, и парфюми.
Франсис Барет1 в своята книга The Magus (Магът) описва теорията, по която
тези лекарства работят, по следния начин: „Тъй като нашият дух е чист, едва доло­
вим, прозрачен, въздушен и мек, няма нищо по-подходящо за промивка на очите от
тези пари, които са подходящи за нашия дух по субстанция. Защото тогава, заради
тяхното сходство, има голямо движение, притегляне и преобразуване на духовете“.
Отровите са предмет на внимателно изучаване, а в някои времена и в някои
страни отровните растения са използвани за изпълнение на смъртните присъди,
какъвто е случаят на Сократ. Печално известното семейство Борджия в Италия
създава цяло изкуство на отравянето. Безброй хора - блестящи и известни мъже
и жени - са отстранявани тихо и ефективно с помощта на почти свръхестествени
познания по химия, които дълго време са строго пазена тайна на това семейство.
Жреците от Древен Египет откриват множество растения, чиито извлек докар­
ва хората до състояние, в което те могат да пророкуват, използвано по време на

1. Франсис Барет (вероятно роден в Лондон около1770-1780 г.) - английски окултист, зачий-
то живот почти нищо не е известно. Самият той описва себе си като учен, изследващ химията,
метафизиката и естествената окултна философия. Известен е най-вече с преводите си на каб-
балистични трактати и с това, че дава уроци по магически изкуства. Основното му произведе­
ние е The Magus (Магът), публикувано в Лондон през 1801 г., което всъщност е компилация
на труда на Корнелий Агрипа D e occulta philosophia (За окултната философия) и трактати на
средновековния окултист Пиетро от Албано. Произведението му The Magus (Магът) става
изключително известно, когато Елифас Леви е впечатлен от него и го поставя в основата на
учението на Херметичния орден на Златната зора. - Бел. ред.
 НИКОЛАС КУЛПЕПЪР
П рочут ият лекар, билкар и астролог провежда по-голямата част от своя плодотворен живот
сред хълмовет е и горите на А нглия, като създава каталог на буквално стотици медицински
билки. Презирайки неестествените методи на медиците , негови съвременници, Кулпепър
пиш е следното: „М акар че това не беше никак прият но и изобщо не беше изгодно за м ен, аз се
консулт ирах с двама м ои братя - д-р Разум и д-р О пит , посещавах моята м айка Природата,
на чиито съвети, с помощта на д-р Прилежност, подчиних желанията си и след като бях
предупреден от г-жа Чест, рядка гостенка в наши дни, че моит е резултати трябва да бъдат
публикувани, направих точно това" (из предговора къ м „The Complete Herbal" („Пълен справоч­
н и к на билкит е"), издание от 1885 г.). Д окт ор Джонсън казва за Кулпепър, че той заслужава
благодарността на поколенията.
т тсмнптт учеш т вспчбп вгемш

обредите за посвещаването им в Мистериите. Понякога в храната на кандидата е

примесвано наркотично вещество или му е предлагана отрова, чиято същност му
е обяснявана подробно. Скоро след приемането на отровата неофитът получава
световъртеж. Струва му се, че лети през пространството, а всъщност тялото му е
абсолютно безчувствено (същевременно жреците го следят, за да не се нарани). В
това състояние кандидатът преминава множество странни изпитания, за които не
помни нищо, след като идва на себе си. В светлината на днешните познания на чо­
вечеството е трудно дори да си представим, че чрез миризми, или няколко глътки
изпарения от благовония, древните умеят да предизвикат всякакво видение и пове­
дение и все пак жреците на Древния свят владеят това изкуство.
Елена Блаватская, най-прочутият окултист на 19 в., пише по този повод следното:
„Освен това растенията притежават мистични свойства в огромна степен, а тайните
на предизвикването на видения с екстракти от растения са загубени за европейската
наука, като изключим, разбира се, хашиша и опиума. Н о дори и в тези изключителни
случаи, тяхното психическо действие е смятано за предизвикващо умопомрачение.
Ж ените от Тесалия и Епир, жрици в ритуалите на Сабазий1, не са отнесли със себе си
тези тайни познания. Те все още са тук и онзи, който осъзнава същността на сомата12,
познава и свойствата на другите растения (Разбулената Изида).
Билките, предизвикващи пророчески транс, са използвани при сеансите на ора­
кулите, сред които Делфийският оракул е най-известния. Думите, произнесени в
транс, са смятани за пророчески. Съвременните медиуми, под влиянието на пре­
дизвикана от самите тях каталепсия3, дават на хората твърде подобни на древните
съобщения, но в повечето случаи резултатите им са по-малко точни, защото проро­
ците от нашето съвремие са загубили познанието за тайните сили на природата.
Мистериите учат, че при посвещаването във висшите степени, в инструктира­
нето на посвещаваните вземат участие самите богове, или поне присъстват, което и

1. Сабазий, или Загрей (гр. Zaypeu^, „великият ловец“) - тракийски бог, син на Зевс и Пер-
сефона, част от орфическата теогония, която свързва с него цяла система от философско-ми­
тологични идеи. Сабазий (Загрей) е основният герой в Орфическите мистерии. Всъщност
Загрей е тракийският бог-прототип, който впоследствие е известен като Дионис в гръцката и
Бакхус в римската митология. - Бел. прев.
2. Сома (санскр. soma), от протоиндоиранското sauma) - важна ритуална напитка за индо-
иранците и в по-късните ведическа и древноперсийска култури. Питието сома се споменава
често в Ригведа, която съдържа много химни, възхваляващи нейните ободряващи или опияня­
ващи качества. Няколко текста в Атхарваведа превъзнасят целебните свойства на сома, а рас­
тението, което дава този сок, е разглеждано като цар на лекарствените растения. - Бел. прев.
3. Каталепсия - патологично дълго запазване на приетата поза, наричано често „восъчна гъв­
кавост“ в психиатрията, обичайно поведение при кататоничната форма на шизофренията. Ка-
талепсията е разглеждана като следствие от максимално изразена податливост на внушение.
Тя често е съчетана с другите прояви на повишена податливост на внушение: ехопраксия -
(повторение на видени жестове), ехолалия (повторение на чути думи). Каталепсията може да
бъде предизвикана в състояние на хипноза. - Бел. прев.
само по себе си е смятано за благословия. Тъй като боговете обитават невидимите
светове и се появяват само в своите духовни тела, не е по силите на неофита да ги
види без помощта на наркотични вещества, които стимулират пророческия център
в съзнанието му (най-вероятно, щитовидната жлеза). Мнозина посветени упорито
твърдят, че са общували с безсмъртните и са видели лице в лице боговете.
Когато заедно с упадъка на Античния свят започва моралното разложение на
езическите Мистерии, онези, които са наистина Посветени, се отделят от останали­
те, като при това запазват най-важните си тайни и изчезват, без да оставят никаква
следа. Останалите, не напълно посветени, плават бавно по течението, подобно на
кораб без платна и често са изхвърляни на скалите на израждането. Някои от не
толкова важните тайни формули попадат в ръцете на профаните, които ги изопа­
чават и, както това става в случая с Вакханалиите, с виното започват да се смесват
обикновени наркотици, което води до истински оргии.
Н а някои места, както твърдят мнозина мъдреци, има такива извори, чиято
вода притежава свещени свойства (заради минералите, през които протича). Често
около тези места са издигани храмове, заради предположението, че в околностите
на естествените пещери и изворите обитава някой бог, комуто най-често е посве­
щаван и храмът. „Стремящите се към посвещаване, както и онези, които идват за
пророчествата на боговете, се подготвят бързо за това чрез тайнствени напитки
(водите на Лета и Мнемозина) в пещерите на Трофоний1или на Елевсинските мис­
терии. В храната и напитките са примесвани наркотични вещества, за да направят
състоянието на ума по-възприемчиво и да предизвикат желаните видения“ (Йозеб
дьо Салверт, Des sciences occultes ои Essai sur la Magie, les prodiges et les miracles {За ок­
улт нит е науки или есе за магията и чудесата). Същият автор разказва, че някои
секти във времената на ранното християнство са обвинявани в използването на
наркотици за същите цели, за които ги ползват езичниците.
Сектата на асасините12 показва още един аспект на употребата на наркотиците.
П рез 11 в. този орден завзема крепостта Аламут и укрепва позициите си в съвре­
менен Иран. Хасан ибн Саббах, основателят на ордена, известен като Старецът от
планината, е подозиран в това, че манипулира съзнанието на своите последователи
с наркотици. Хасан кара своите последователи да вярват в това, че се намират в рая,

1. Трофоний —персонаж от древногръцката митология, архитект, автор на храма на Аполон в

Делфи, брат на Агамед. Син на Ергин (според едно от преданията, син на Аполон). - Бел. прев.
2. Асасини (араб. хашашини) - през Средновековието арабска шиитска секта, таен орден на
исмаилити низарити, съществувал от ок. 1095 г. до 1265 г. Основната идея на ордена е джиха-
дът като религиозен дълг. Орденът е военизирана организация, станала известна със система­
тичната практика на убийства на политически противници. Основател на Ордена на асасини­
те е Хасан ибн Саббах, наричан Старецът от планината. О т края на 11 в. тяхна основна база е
крепостта на планината Аламут в Иран, разрушена през 1256 г. от монголите. О т времената
на Кръстоносните походи думата „асасин“ навлиза в повечето европейски езици в смисъла на
„убиец“. - Бел. ред.
 ХИМИЧЕСКИТЕ З Н А Ц И
Йохан де Монте-Снайдер в „Metamorphosis planetarum " твърди, че всеки от показаните по-горе
знаци преставлява една от седемте срички на думата, която изразява първичната материя
или първоначалната субстанция на Вселената. Тъй като всички субстанции са съставени от
седем сили, съединени според космическия закон, в седморната конструкция на Бога е скрита
една велика тайна. Това се отнася и за седморната конст рукция на човека и за тази на Вселена­
та. За показаните по-горе знаци Д е Монте-Снайдер пише: „Всички, които искат да разберат
истинското име на първичната материя, трябва да знаят, че от комбинацията на тези срич­
ки и единствено от тях, може да бъде получена тази значима дума."

в който те ще останат навеки, стига да му се подчиняват безпрекословно. Томас де

Куинси в своята книга Confessions o f an English Opium-Eater (.Изповед на един англий­
ски почитател на опиума), описва интересния психологически ефект, причиняван
от този продукт на мака, който може да е източникът на идеята за Рая за членовете
на сектата на асасините, употребяващи този наркотик.
Философите от всички времена казват, че видимата Вселена е само малка част от
цялото и по аналогия с физическото тяло на човека тази реалност е по-маловажна в
сравнение с неговата сложна конструкция. Повечето от съвременните медицински
системи напълно игнорират тази суперфизична структура на човека. Те почти не
обръщат внимание на причините за болестите и все повече наблягат на подобря­
ване на последствията. Парацелс, забелязвайки тази склонност на медиците от не­
говото време, проницателно твърди следното: „Има голяма разлика между силата,
която отстранява невидимите причини за болестта, което всъщност е Магията, и
силата, чрез която просто се проявяват някакви външни ефекти, чиято същност е
изчезването на симптомите на болестта, представляваща Психическо Вълшебство
или ШарлатанствоГ
Болестта е неестествено състояние, което е свидетелство за липсата на съгласува­
не в работата между отделните органи в човешкото тяло. Здравето не може да бъде
възстановено, преди да бъде възстановена хармонията в организма. Най-голямата
заслуга на херметичната медицина е осъзнаването на факта, че причините за физи­
ческата болест са духовните и психофизичните разстройства. Съответната терапия
е използвана широко и постига значителни успехи от жреците-лечители на Антич­
ността. Сред американските индианци - шамани или „мъже лечители“ - е широко
разпространена практиката на „прогонване“ на болестта с помощта на мистични
танци, заклинания и амулети. Факт е, че въпреки непознаването на съвременните
методи на медицината, тези магове продължават да лекуват огромен брой болести,
което само по себе си заслужава внимание.
Магичните ритуали, използвани от египетските жреци при лекуването на боле­
сти, са основани на високо развитата концепция за това как работи човешкият мо­
зък и как реагира на физическите условия. Египетските жреци, както и брамините,
несъмнено разбират фундаменталното значение на принципите на вибротерапия-
та. Чрез песнопения и мантри, в които се слага ударение на определени гласни и съ­
гласни звуци, те създават колебателни реакции, които отстраняват препятствията
и помагат на природата да реконструира повредените крайници и поразените от
болести органи. Същите свещенослужители използват своето познание на закони­
те на вибрацията към духовната структура на човека; предизвиквайки определени
реакции на определени звуци, те успяват да стимулират латентните центрове на
съзнанието и увеличават чувствителността на субективната същност.
В Книга за пришествието на деня (част от Египетската книга на мъртвите) мно­
го от египетските тайни учения са запазени до наши дни. Макар че тази книга е
преведена напълно удовлетворително, малцина са онези, които разбират тайното
значение на магичните пасажи в нея. Източните раси и народи разбират много до­
бре динамиката на звука. Те знаят, че всяка произнесена дума притежава огромна
сила и определена поредица от думи може да създаде канал, по който силата на не­
видимата Вселена може да влияе по най-силен начин на физическата субстанция.
Свещеното Слово, от което е създаден света, Изгубената Дума, която масоните все
още търсят, и тройното Име на Бога, изразявано чрез символа^. U .M . - творящо­
то слово на индийците - всичките тези три примера са форма на преклонение пред
принципа на звука.
Така наречените нови открития на съвременната наука често са просто преот­
криване на онова, което вече е било правено и е било известно на жреците и фи­
лософите от античния езически свят. Нечовешкото отношение на хората един към
друг е резултат от загубата на знания и формули, които, стига да бяха запазени, щяха
да решат много от проблемите на нашата цивилизация. С огън и меч расите и наро­
дите унищожават наследството на своите предшественици и след това неизбежно
се сблъскват с потребността от онази мъдрост, която именно те са унищожили.
 Хс Ъ
ъдД ъЪрР д а Н
нПпР
с

П ГСД ГОБШ Ч И ПЗДДТСЛСГВДТО ■'•••;•■••••—;-..........

пге дговдг jki (Bfrefn .,U...... .............................. .19

ц^Нонпялня т т п вълшебства.......... ...............£1

слшдатс.п танйт^ ^ Б п т я т а п . .. я7
ГПБП. Н Я Ш 59МП, гспватнп '
вледугп п птгаш ч я ш .....

■а ' -А * -
- _ \ : ;_v
т н ясш м п.тш тн п. -
ел^чугп п птпцп.чпсг и . ........
ЦВШ. Г Я С Т Ш а 1 Ш Щ 0 К П Д Ъ Г В Ш

т ъ т , мш ап .и сгсьшщ гажтп

Й Ж НЯw m a w w ™ /
m m п к г т п п ......... -
ja rm m r w ir a на в с т о п в г е м ш
Мснлп П. Яил

Т9М I
U t Д гсвнптс мпстсгпп до Пптягогспсш я философия

1. Древните мистерии и тайните общества I

2. Древните мистерии и тайните общества II
>Л•* / 3. Древните мистерии и тайните общества III
4. Чудесата на Атлантида
5. Ж ивотът и философията на Питагор
6. Питагорейска математика
,7. Питагорейска теория за музиката и цвета

Там II
UT ТГПСМНПСГ Д9 у н г т о т а л ш спмвашъм

1. Ж ивотът и съчиненията на Х ермес Трисмегист *

2. Инициация на пирамидите
3. И зида, непорочната девица
4. Слънцето, универсалното божество
5. Зодиакът и неговите знаци
^ 6. Плочката на Бембо
'^ 7. Символизмът на човеш кото тяло
8 . Символизмът на американските индианци

Там III
9 т цптманпалнатя магия д а ^рм ггпчнтт т ш
1. Ц еремониална магия и вълшебство
2. Елементите и техните обитатели
3. Риби, насекоми, ж ивотни, влечуги и птици I
4 . Риби, насекоми, ж ивотни, влечуги и птици II
5. Ц ветя, растения, плодове и дървета
6 . Камъни, метали и драгоценности
7 . Херметична фармакология, химия и терапия
 у Том IV /
U t ваввалнстичнатя восмогония до дрсвнятя ялхимня

1. Каббала - тайната доктрина на Израел.

2* Основи на каббалистичната космология
3. Дървото на Сефирот
4. Каббалистически ключове към сътворението начовека
5. Алхимията и нейните представители ;
6. Теория и практика на алхимиятаIV-' .
. 7. Теория и практика на алхимията II

ТОМ V
От Лсгсндятя зя Я и р я м до Бгятството на Розятя и Б ръстя

1. Легендата заХирам >—

2. Масонски символизъм
; _3. Братството на Розата иКръста
4. Доктрини и догми нарозенкройцерите
5. Петнадесетте розенкройцерскиикаббалистическидиаграми
6. Химичната сватба 1
7. Бейкън, Шекспир ирозенкройцерите . \
8. Мистериите итехните емисари

ТОМ VI
V t вяршс Тя р о д о м и с т и ч н о т о християнство

1.Анализ на картите Таро

2. Криптограмата - фактор на символичната философия
3. Скинията в пустинята
4.\ Мистичното християнство
** 5. Кръст и разпятие в езическия и християнския мистицизъм
6. Мистерията на Апокалипсиса "
7. Вярата на Исляма
 м ш п пялмъг
топнтт учо ш на т ч т т а ш
Том ш
У т цсттж тнгш кщ ! м а ги я
до ж г м с т п ч н п т р ПЯУ15П

Първо издание
Превод от английски, Явор Иванов

Съставител предговор,
Мария Арабаджиева v '

Редактор,
Мария Арабаджиева

Художествено оформление на текста и корицата,

Делян Арабаджиев

Предпечатна подготовка, Делян Арабаджиев

„МАРИЯ АРАБАДЖИЕВА" ЕООД

Издава „МИРИАМ ПАБЛИШИНГ" ЕООД

www.clubabagar.com
e-mail: abagax@clubabagar.com
Приемна на Клуб на книгата АБАГАР
София, ул. „Иван Асен II" №33
тел. 02 419 75 69; 0895 713114; 0895 713115
"Печат - „БУЛГЕД" О О Д

ISBN 978-954-787-085-7 ^ \•
 H i

5ЛЧ
м ш ш
2~у
ПлТмн)Т^

4 7 8 7 0 8 5 7