Съкровището на богомилите PDF

1
Съкровището на Богомилите
Живко Гавраилов
Притчи 4:18.
Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване,
което се развиделява, догдето стане съвършен ден.[1]
За контакт с автора: s_bogomilite@abv.bg
2
Съдържание
Религия............................................................................4
Богомилите......................................................................5
На везните на Библията ...............................................8
Дуализъм..........................................................................11
Кой излъгва - Бог или сатана?....................................13
Но казал ли е истината дяволът?...............................19
Кой е дявол и сатана?...................................................30
До кога сатана се движи безпрепятствено по цялата
вселена?..........................................................................34
Кой е Исус Христос?.....................................................39
Бог има ли син?.............................................................46
Творческата седмица....................................................63
Защо има толкова много религии и как да разбера коя е
фалшива? ....................................................................76
Спасителният план или: Защо Христос дойде на
Земята?............................................................................97
Каква е разликата между първата и втората
смърт?..............................................................................110
Българите в земите Македония и Тракия..............114
Два вида църкви..........................................................132
Молитвата.....................................................................166
Свободата като ценност..............................................174
Той ще съди..................................................................177
Пророчеството с най-дълъг указан времеви
период............................................................................182
Светилището................................................................194
Заключение.................................................................. 206
Библиография...............................................................217
3
Религия
Съвременното общество страни все повече от организации и

формирования, които наричат своя път – религия. Моето
виждане по този въпрос е, че човечеството е подлъгано да влезе
в един опасен „водовъртеж“ от религиозни течения, създадени с
цел да манипулират или да ограбят човешките индивиди,
водещи ги към фалшиви хоризонти - колкото и да ви е чудно,
религията не е Божие дело. Посредством религиозните ни
практики ние се опитваме да се извисим до Божествени висини
в познание, възможности или в характер, подобно на строежа
на вавилонската кула. Но Бог не се нуждае от нашите опити да
се „изкатерим“ при Него. Напротив, Той слиза при нас и прави
всичко възможно да ни излекува от най-опасната болест в целия
безграничен космос. Планетата Земя е превърната в спешно
отделение, в което се лекуват всички засегнати индивиди. За
съжаление, заради комплексарските ни опити да се извисим до
Бога, ние сме се разминали с Него и пропускаме спасението си.
Вместо да създаваме нови и нови религии, чрез които да
влизаме в конфронтация един с друг и да се отдалечаваме от
Бога, ние трябва само да се върнем отново към чистото
Божие Слово, което добрият наш Небесен Баща ни е
предоставил.
Библията използва като основен литературен прийом
повторението, за да подчертае важните неща и да доразвие
идеята в пълнота, от друга гледна точка. Не случайно има
четири евангелия, които разглеждат живота и жертвата на
Христос. Поради тази причина смятам да си послужа със същия
прийом, с цел да навлезем в дълбочина на разглежданата тема.
Надявам се да успея да запазя нужния баланс и това да не
подразни читателя.
4
Богомилите
Казват, че всеки човек си има цена. Няма да споря, може би е

така, но ценностите на различните хора са различни. За един е
голяма ценност да има много деца и внуци, за друг- да има
купища пари, а за трети - да натрупа знание и мъдрост.
Богомилите избират за себе си едно друго богатство –
съкровище, което бих искал да открием заедно. Да изтупаме
хилядолетния прах от скриновете и сандъците! Да открехнем
със затаен дъх проскърцващите панти на нашето минало!
Преди повече от 1000 години по нашите български земи
се зародило едно народно религиозно образувание, наречено
църква на богомилите.
В книгата на Екзарх Стефан „Богомилите и презвитер Козма“
четем на стр. 92:
„... богомилската църква, още от времето на поп Богомила, се

раздели на две отделни общини „Чина българска“ и „Чина
драговическа“. Другите общини се формираха от тези две
главни. „Чина българска“ приемаше един смекчен дуализъм,
среден монотеизъм и поучаваше, че злото е временно, за късо
време. Тази църква, основана и образувана от поп Богомила,
даде името на различни други богомилски общини и я считаха
като „Майка на църквите“.[4]
На същата страница екзарх Стефан е записал цитат от Е.
Голобинский: „Всеки богомил желаеше да стане учител, всеки
се стремеше да открие нещо ново и това правеше, че тяхната
литература беше пълна с разкази и
фантастични басни , свързани със старата еретическа вяра.
[4]
Старите български народни вярвания са били
дълбоко залегнали в учението на богомилите.
На страница 91. в същата книга са взети цитати от К. Иречек и
Д. Мишев:
„Почти всички познати апокрифи преди богомилската
5
литература, както и всички тези, които се явиха през нейното
съществуване, бяха преобразени според тяхната гледна точка.
Те много допринесоха за съвършенството на българския
литературен език и богатството на изражението по форма и
по стил... От литературна гледна точка богомилите имат
една неоспорима заслуга : те извънредно много допринесоха за
разпространението на българския литературен език извън
България, в Сърбия, в Босна и в Русия, създавайки официалния
литературен език на целия югоизточен славянски свят“ [4]
Когато четем всички тези текстове, използвани от екзарх
Стефан в книгата му „Богомилите и презвитер Козма“, можем да
останем с грешно впечатление, че авторът симпатизира на тази
вяра.
На страница 56. в същата книга е записано:
„Когато българите пристигнаха на свой ред, те намериха един
народ, съставен от смесица на раси и различни религии. Това
създаде много грижи на Бориса. През неговото царуване имаше
три различни религиозни течения: езическото, ересите и
християнството.“[4]
Според екзарх Стефан имало допирни точки между тези
вярвания, които допринесли за формирането на някои
дуалистични вярвания, за сатана и неговите ангели и за
демоните, които някои от тях наричали самодиви и земни
духове. Така наречените „Еретици “ са били павликяните, които
не признавали православното християнство, а езичниците са
били носителите на тракийските, древнобългарските и
славянските вярвания.
Тези общности имали много общи черти, които ще
разгледаме в тази книга.
Първата била - поклонението на открити места или
пещери, като приемали, че Този, на Когото се покланяли, не
обитавал в ръкотворни храмове.
Втората - дуалистичното мислене, според което
съществува вечна борба между доброто и злото.
Общностите се обединявали и от отхвърлянето на
поклонението, което се извършвало пред образи на Бога или
пред икони на мъртви „светии“.
Това са били само някои от допирните черти, които били
6
допирни точки за споделяне и модулиране на едно ново народно
религиозно движение. Дали е така, ще се опитаме да
отговорим в тази книга!
В спора, водил се повече от хиляда години, се проляла
немалко кръв на богомили. Опитвали се да ги купят или да ги
сплашат, но тези хора имали различна ценностна система,
различна от тази на православните вярващи и католиците.
Днес много хора съдят за богомилите по това, което са
писали за тях техните врагове, затова основата на тази
книга ще почива върху книги като:
Катарски требник
Видение Исаево
Учението на богомилите
Библията
Свещения Коран
Можем да кажем, че богомилите са ценели тези писания
повече от злато и скъпоценни камъни.
Съкровището на богомилите било толкова ценно, че
те не го разменили дори за живота си.
Библията – 2 Коринтяни 4:
7. Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та
преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.[2]
Този Бог е оставил две неоспоримо скъпоценни
свидетелства за любовта Си към нас: Едното е прекрасната
планета, окъпана с бистри чисти води, напояващи
спиращата дъха природна красота; а другото е пропитото с
кървави сълзи писмо, написано от любящата Божия
бащинска ръка, наречено - Книгата (позната като
Библията).
Бих искал да вляза на пръсти в тази съкровищница и с
тръпнещи ръце от вълнение да запаля дъхащата на петрол стара
факла, поставена в стената сякаш точно за мен.
Не бих искал да бродя сам в този мрачен лабиринт на
миналото. Моля ви, елате с мен, за да си даваме кураж, но и да
се възхитим заедно на едно чудно богатство, незагубило блясъка
си от годините.
7
На везните на Библията
Още в самото начало на тази книга трябва да

подчертая, че ранните български богомили не са християни.
Съществуват три условни етапа в развитието на
богомилите:
1. Ранни богомили – приемащи древните български
ценности за свой закон, в който са залегнали вярванията от
зората на цивилизацията.
2. Късни богомили - приемащи частично Библията и
християнството.
3. По-късни богомили - приемащи Библията като своя
основна пътеводна светлина. (Този период на развитие се
случва извън пределите на България и носят нови имена –
катари, албигойци, валдейци (валденси), хугеноти, лоларди,
патарени, торбеши, бугри и др.)
От книгата на Антон Глогов „Богомилското учение“,
издадена през 1935 година, черпя сведения за ранните богомили
от първа ръка. Глогов твърди, че книгата му е създадена на
базата на: „Тия документи бяха притежание по наследство на
дядо ми Данчо Глогов в Етрополе. Едната книга беше написана
с глаголица, а другата с турски букви“. [5] Антон Глогов
написва тази книга в чест на 1000-годишнината от създаването
на богомилството. В нея четем:
„Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е
бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски
законовед при царуването на Петър (927-978). Някои историци
считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род. Знае се
във всеки случай, че Богомил, като византийски възпитаник,
е бил пръв тълкувател на християноучението, току-що
въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед, е
трябвало да приеме апостолството за разпространението на
новата религия в цялото Българско царство...
Селяните, които са били роби на болярите тогава, са
се придържали към своето древно учение за общинарското
равноправие между хората, покровителствано от всички
8
небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите
и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при
дедите им и при прадедите им, в по-раншните Български
ханства. Поставен да избира между едното и другото,
Богомил, у когото очевидно е пламтяло чувството на
обществената правда, взел страната на селяните. Той дори
застанал начело на тяхното движение и се заел да пресъздаде
старинния им мироглед,“ [5]
Разбираме, че учението на поп Богомил всъщност не се
заражда през 935 година. То е продължение на древната
българска традиция за обществения ред и порядък в социалното
и духовното пространство на древните българи.
Поп Богомил е бил изпратен да изучи християнската
религия във Византия, но там той не се запознал с чистото
християнство, а с едно извратено подобие на Христовото
учение, създадено да обслужва интересите на затлъстелите
богаташи. Поради тази причина Богомил се върнал в
България и оглавил едно опониращо светската власт
движение, верен на принципа на древните българи, с чиято
вяра и мироглед е бил закърмен.
Въпреки че древните богомили не са били християни
и са наричани „еретици“, в тяхното учение имало повече
любов и правда от гръцкото православие и католическото
учение.
Затова моята идея е да претеглим на праведните
везни на Библията ученията и доктрините на тези
вероизповедания - богомилство, православие и
католицизъм. И да преценим чие съкровище е от фалшиви
диаманти, като приемем само Библията за еталон (без да се
водим от доктрините на никое религиозно образувание).
Библията - Даниил 5: 27. ... Претеглен си на везните, и си бил
намерен недостатъчен;[1]
Много хора са си изградили точно определен образ за
богомилите, но не бива да забравяме коя е тяхната родина –
България. Тук всяко село си е имало собствена носия и
характерни песни, но въпреки това всички са се наричали
българи. Също така всички богомили са наричали сами себе
си – общинари, или българи, но във всяка община е имало
9
свобода за автономно развитието на познанието за Бога.
Затова и когато говорим за богомилите, трябва да знаем, че
те са били шарена палитра от знание и вяра, обединени в
поклонение пред Силата на Сътворението, имащи любовта
за свят закон.
10
Дуализъм
Всички стари български народни приказки са основани

на дуалистичното разбиране за битка между доброто и злото,
изтъкани като стари черги, изпъстрени с колоритни багри.
Но има ли Библейска основа вярването на
богомилите, че сатана е „бог„ на злото“ или, както го
наричат някои от богомилите, проява на „силата на
разрушението“?
Библията казва: 2 Коринтяни 4:3. Но ако
благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито
за тия, които погиват,
4. за тия, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е
заслепил, за да ги не озари светлината от славното
благовестие на Христа, Който е образ на Бога.[1]
Тук дяволът е описан от апостол Павел като „бог на този
свят“.
Тази книга ще разкрие пред вас една неподозирана
духовна война между силите на светлината и слугите на
мрака. Дяволът с всички сили и средства се стреми да
имитира истинския Бог, Който е сътворил безбрежния
космос. Богомилите наричат тези враждуващи сили:
Силата на сътворението и проява на силата на
разрушението.
„Богомилското учение“ свидетелства:
Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и силата на разрушението.
В името на нашата всевдъхновителка, силата на
сътворението, като свръхтворческа сила, на която ние
служим и която сътвори: и слънцето, и месеца, и звездите, и
земята, и всички красоти на земята до человека, но не и
человека-звяр, ние наставляваме:
1. Съгласно началното учение на нашия
всечеловековдъхновител Богомил да не се допуска при
проповедите да се назовава силата на разрушението с думата
Сатанаил, или дявол, защото тя изразява злото само според
11
както го разбират павликите, а не както е изразено то в
нашето собствено общиарско учение.
2. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме
служили на павлико-манихейския Сатанаил (Дявола), комуто се
приписва разпъването на человековдъхновителя Христос,
почитан от нас, но отречен като всечеловековдъхновител
поради проповедите му към робите да бъдат послушни и
поради това, че той признава кесаря (господаря).[5]
Днес физиците говорят за антиматерия, но тя е твърде
непозната все още за съвременната наука. Но се предполага, че
антиматерията е антипод на познатата ни материя, имаща
противоположно заредени частици, които в контакт с познатата
ни материя взаимно анихилират, превръщайки остатъчната си
маса в енергия.
Но нямаме достатъчно познание върху духовната антиматерия.
Богомилите осъзнават, че силата на разрушението не
може да се ограничи само в личността на сатана, те
осъзнават, че този „октопод на мрака“, наречен в Библията
грях, се стреми да завладее чрез пипалата си сърцето на
всяка една личност, притежаваща свободна воля. Първата
жертва на силата на разрушението е духовно същество от най-
висок ранг, затова той се изживява като цар на мрака.
Всеки път, когато хората се покланят пред измислено
от тях божество, независимо от името, с което са го нарекли,
този, който приема техните дарове и молитви, е небесният
бунтовник, наречен сатана, той се приема, че е господар на
тази планета.
Библията говори за неговата арогантност в
описанието на изкушенията, отправени към Христос:
Библията - Матей 4:8. Пак Го завежда дяволът на една много
висока планина, показва Му всичките царства на света и
тяхната слава и казва Му: 9. Всичко това ще ти дам, ако
паднеш да ми се поклониш.[1]
За да видим как се достига дотам, че дяволът става
господар на планетата Земя, ще се наложи да се върнем в
началото на Божието Свято Слово.
12
Кой излъгва - Бог или сатана?
Ще се наложи да се впуснем при нашето пътуване в най-

старите лабиринти на знанието и да станем свидетели на
първите дни за планетата Земя.
Библията - Битие 2:
16. И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво
в градината свободно да ядеш;
17. но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш
от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще
умреш.
Битие 3:1. А змията беше най-хитра от всички полски зверове,
които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина
ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2. Жената рече на змията: От плода на градинските дървета
можем да ядем;
3. но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза:
Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не
умрете.
4. А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5. но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се
отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто
и злото.
6. И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че
беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание,
взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и
той яде.
7. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха
голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски.[1]
Бих искал да използвам и някои стихове от Корана, за
да можем да си отговорим донякъде: Защо Волжските
българи и някои от богомилите впоследствие са предпочели
да приемат Корана и исляма?
Същата история, погледната през Корана, изглежда
така:
13
Коранът - 7 сура 19.А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая
и яжте откъдето пожелаете, но не
доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители!”
20.Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните
срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ
ви възбрани онова дърво само за да не
станете ангели или да не станете безсмъртни.”
21.И им се закле: “Наистина за вас съм от
доброжелателите.”
22.И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се
показаха срамотиите и
двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги
призова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не
ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?”
23.Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни
опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.”
24.Рече: “Напуснете врагове един на друг! За вас на земята
има пребивание и ползване довреме.”
25.Рече: “На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще
бъдете извадени.” [6]
Всъщност въпросът кой излъгва - Бог или сатана, е
многопластов и ще се наложи да отговорим и на други въпроси,
които са свързани пряко или косвено с материята.
Да погледнем: Бог казва, че в деня, в който ядат от плода,
ще умрат, но те не умират. На пръв поглед изглежда, че Бог ги е
излъгал. Изглежда, като че Той само ги е плашил, както бабите
плашат внуците си, за да са послушни. Или наистина не е
желаел хората да станат „божествени“?
На пръв поглед изглежда също, че дяволът, скрит в
тялото на змия, казва истината.
И отворят им се очите, и започват да разбират що е добро
и какво зло. Но дали станаха като боговете?
22. И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас,
да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си
да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да
обработва земята, от която бе взет.[1]
14
Този текст сякаш говори в полза на дявола, но да не
бързаме с изводите!
Нека първо разгледаме Божието предупреждение, че
ще умрат в същия ден.
По принцип, за да разберем думите и тезата на някоя
личност, първо трябва да знаем неговия начин на мислене и
изразяване, а и с каква символика той облича всяка своя
дума. За да разбираш правилно говора, мнението на един човек,
се налага първо добре да го опознаеш.
Всъщност според вас възможно ли е човек външно да
изглежда като жив, но всъщност да е мъртъв? Звучи малко
объркващо, нали?
Но нека разгледаме какво казва по този въпрос Иисус
Христос.
Библията - Матей 8:
21. А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да
отида и да погреба баща си.
22. Но Иисус му каза: Следвай Ме и остави мъртвите да
погребат своите мъртъвци.[3]
Възможно ли е това - мъртвите да погребват умрелите?
Ако беше така, нямаше нужда никой от нас да ходи на
погребение!
Следващите текстове задълбочават пропастта в нашето
разбиране на материята.
27.Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото
приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат
хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква
нечистота.[1]
Този текст говори за човеци, които вътрешно са мъртви, а
външно са напудрени, за да изглеждат като живи.
Какво има предвид Христос с тези сравнения?
Библията – Лука11:
44.Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото сте
като гробове, които не личат, така че хората, които ходят
по тях, не знаят.[1]
Библията – Ефес.2:
1. И съживи вас, които бяхте мъртви във вашите
15
престъпления и грехове, [1]
Кой в такъв случай е факторът, който определя дали сме
живи по Божия стандарт?
Библията - Йоан 11:
25. Исус и рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва
в Мене, ако и да умре, ще живее;
26. и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре
довека. Вярваш ли това?
Според Корана в сура 36:12.
Ние съживяваме мъртвите. И записваме какво са направили
отнапред, и следите им подир тях, и отбелязваме всичко в ясна
книга.
(Съживяването на мъртвите се тълкува и като извеждане на
невежите към правия
път, и като обръщане на съдружаващите от многобожието
към истинската вяра.)(Пояснението е от преводача на
Корана.)[6]
Библията – 1 Петрово 4:
3. Защото доволно е миналото време, когато сте живели
така, както желаят да живеят езичниците, като сте
прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в
пирования, в опивания, и в омразните идолослужения.
4. Относно това те се и чудят, и ви хулят, загдето не тичате
с тях в същата крайност на разврата;
5. но те ще отговорят пред Онзи, Който скоро ще съди
живите и мъртвите,
6. понеже затова се проповядва благовестието и на
мъртвите, тъй щото, като бъдат съдени по човешки в
плът, да живеят по Бога в дух.[1]
Ако не се разгледа от правилната перспектива, този стих
не може да бъде разбран, понеже се говори за проповед на
мъртви, които трябва да живеят по Бога в дух. Тук става въпрос
за хора, които на вид са живи, но в Божиите очи са мъртви.
Библията - Римляни 8:
1. И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в
Христос Иисус.
2. Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме
освободи от закона на греха и на смъртта...
16
5. Защото тези, които са плътски, се стремят към
плътското; а тези, които са духовни – към духовното.
6. Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът
на Духа – живот и мир.
11. И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус
от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от
мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си,
който живее във вас.[1]
Сиреч Божият Свят Дух определя нашето състояние -
Живи или Мъртви.
Значи, когато Святият Дух не е в нас, Бог ни смята за
мъртви! В този момент нашите имена биват заличени от
„Книгата на Живота“, понеже Бог създава човека за вечен
живот, и сега, когато отхвърляме неговия Свети Дух, ние се
оприличаваме на мухи еднодневки, родени, за да ядем, да се
размножим и умрем в един и същи ден. По Божиите
стандарти сме мъртви.
Библията – 2 Петрово 3:
8. Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа
един ден е като хиляда години, и хиляда години са като един
ден.[1]
В „Богомилското учение“ е записано в глава 27:
„Человекът, обаче, в който не живее този безсмъртен дух,
единен и вездесъщ в творчество, още не е человек, а само
животно-человек.“[5]
И глава 30 в същата книга:
„Защото вечността за человека се простира, докато
той е в творчество. Престане ли да твори, той става
мъртъв и всяко негово общение с вечността, която е само
творчество и само за творчество, се прекъсва.“[5]
За такива хора, които са достигнали до напреднала фаза
на отхвърляне на Светия Дух, народът казва, че този човек няма
съвест.
Библията - 1 Тимотей 4:
1. А Духът изрично казва, че в послешните времена някои
17
ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове
и бесовски учения,
2. чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е
прегоряла[1]
Значи Бог не е излъгал Адам и Ева, че ще умрат! А
ние си мислим, че смъртта, за която се говори в стиховете,
изглежда по друг начин.
18
Но казал ли е истината дяволът?
Виждаме в горните стихове, че плътта е антипод на

Духа Божи. Досега ние сме разглеждали плътските страсти
като състояние на ума, без водителството на Святия Дух.
Христос казва, че плътта се стреми към смърт. Но какво има
предвид зад думата плът? И има ли това понятие нещо общо
със змията и нейните твърдения? Нека разгледаме още няколко
библейски текста:
Библията - Лука 8 :
27. А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града,
който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха,
и не живееше в къща, а в гробищата.
28. Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със
силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния
Бог? Моля Ти се, не ме мъчи.
29. Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от
човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха
връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше
връзките и демонът го гонеше из пустините.
30. Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион;
защото в него бяха влезли много демони.
31. И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната.
32. А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и
демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им
позволи.
33. И след като демоните излязоха от човека и влязоха в
свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се
издави.[1]
Изглежда зад думата Плът в Библията се крие демонско
присъствие. Това сигурно звучи шокиращо!
Но така погледнато, следващият стих става разбираем.
Библията – Лука11:
23. Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира
заедно с Мен, той разпилява.
19
24. Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през
безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва:
Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл.
25. И като дойде, намира я пометена и украсена.
26.Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли
от него, и като влязат, живеят там; и последното
състояние на онзи човек става по-лошо от първото.[1]
В този текст виждаме неколкократно преместване на
различни духовни същества в една материална личност.
Нека разгледаме по-обстойно тази загадка!
Виждаме, че един зъл дух е изгонен да излезе „от дома
си“, от даден човек, скитащ в духовната пустиня, неговото
желание е да се върне отново.
Въпрос – Кой го е изгонил?
В „Богомилското учение“ е записано в глава 16: „Този
человечески бяс, който носи името “аз”, е и една от
първопричините, за да се появят царете и господарите,
чиито души са пълни с бесове спрямо всички завладени от
тях, подчинени тям или заставени да им бъдат роби.“ [5]
Според този текст не само господарите имат демони, но
количеството от тях е несравнимо повече спрямо тези, които са
поробени.
Според късните Богомили, приели частично
християнството, всеки човек от падението на Адам и Ева може
да има демон в себе си. Но също са вярвали, че трябва да го
покори. И единствено чрез пост и молитва към Бога Творец, а
според късните богомили и чрез Иисус Христос, можем да се
освободим от този натрапник. Знам, че това ще ви шокира
и че досега сте имали друго разбиране за обладаването от
демони. Нека разгледаме случая на първия роден човек,
наименуван от баща си и майка си Каин.
6. И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е
помрачено лицето ти?
7. Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш
добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти
си длъжен да го владееш.
8. А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на
20
полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.[1]
Ясно е, че Каин не може да овладее демона, който го подтиква
към зло. Но Бог е казал: „Ти си длъжен да го владееш“.
Вината остава в нас, понеже не сме поискали помощ от Бога
да се справим с греха.
Бог не ни упреква за това, че сме грешни, Той ни кори за
това, че не искаме помощ от Него, за да се справим с
греховете си.
В по-горните текстове виждаме, че Иисус Христос е Този,
Който има власт да заповядва на демони.
Въпрос - Кой е подредил, изчистил и украсил „домът
на демона“ в стиха от Лука 11:25?
Отговора можем да намерим отново в Божието Слово.
Библията - 1Коринтяни 6:
19. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух,
който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
20. защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с
телата си, [и с душите си, които са Божии].[1]
Следователно когато от един човек бъдат изгонени
натрапниците, наречени демони, чрез помощта на Божиите
слуги, на тяхно място влиза законният собственик - Светият
Дух Божи, когато бъде поканен с любов и доверие.
В „Богомилското учение“, глава 5, е записано:
„Че действително силата на разрушението се е изпарила от
провинения, това се счита за доказано, ако той, след като е
стоял вързан 24 часа, признае, че е прегрешил спрямо силата
на сътворението.“ [5]
Но, за съжаление, и този процес е обратим.
Когато ние съгрешаваме, като позорим Бога с делата
си или с думите си, се случва нещо непредвидено от нас,
даващо възможност на демоните да се върнат.
Библията - 1 Коринтяни 6:
16. Или не знаете, че който се съвъкуплява с блудница, е едно
тяло с нея? защото "ще бъдат", казва, "двамата една
плът".
17. Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.
18. Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би
сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува,
21
съгрешава против своето си тяло.[1]
Този стих ни казва на нас, хората, които смятаме, че сме
деца на сексуалната революция, че сексуалните ни завоевания
всъщност са провали на духовно ниво. И не е задължително да е
с блудница, а е достатъчно да е блудство или изневяра. Тези
текстове, разбира се, важат и за хората от женски пол, които не
приемат сексуалната чистота на връзките си за важна.
За богомилските духовници е имало много строг закон -
ако някой от тях прояви сексуалност, се е наказвал с гладна
смърт.
Но следващият текст ще ви шокира наистина.
27. Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".
28. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я
пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.[1]
Според текста не си прелюбодействал с жена само ако
смяташ, че тя е красива. А прелюбодействие е, ако си позволил
на фантазиите си да се развихрят в полето на страстта, макар и
виртуално. Всъщност се принизяваш до личност, обладана от
демон, който се стреми да те съблазни. И както са казвали
богомилите: „ Този човек е завладян от силата на
разрушението.“
Библията - Притчи 23:
26. Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека
внимават в моите пътища,
27. Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е
тесен ров.
28. Да! тя причаква като за плячка, И умножава числото на
неверните между човеците.
29. Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване?
кому удари без причина? Кому подпухнали очи?[1]
В деня, в който Ева бе съблазнена от сатана, тя бе
напусната от Светия Дух заради духовното прелюбодеяние с
нечестивия. А на мястото на Светия Дух веднага се
настанява неканен гост, наречен демон.
Така че натрапниците в нашите тела са готови да се
наместят в нас в часа, в който ние сме прогонили от сърцата си
Светия Дух чрез нашата безпределна глупост.
22
Сиреч Светият Дух не прилага сила над нас, за да
остане в нас, но когато се наложи, прилага сила срещу
„нашите“ демони, за да ги прогони.
Нека да се опитаме да анализираме състоянието на Адам
и Ева след грехопадението. Забелязваме ли някаква промяна в
поведението и мирогледите им?
8. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като
ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от
лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9. Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10. А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се,
защото съм гол; и се скрих.
11. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от
дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12. И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя
ми даде от дървото, та ядох.
13. И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си
сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.[1]
Всъщност падението на Адам и Ева е започнало от мига на
усъмняването в Божията заповед, че е дадена с добри
намерения и от любов към тях. Това мисловно действие ги
направи невярващи в личността на Бога, Който ги е сътворил за
добри дела. Самото ядене на този плод е резултат от греховните
мисли. Божият Дух веднага отстъпва, понеже Любовта
винаги зачита правото на избор.
Забележете първите реакции на Адам
1. Срам и нехаресване на собственото си тяло
2. Страх от наказание и търсене на извинение
3. Прехвърляне на личната вина върху тази, която бе
обикнал и смяташе за съвършена
4. Липса на покаяние и липса на желание за възстановяване
на отношенията с Бога
Библията - 1Йоаново 4:
18. В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда
страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се
страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
Библията - 1Йоаново 2:
23
1. Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако
съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа
праведния.
2. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за
нашите, но и за греховете на целия свят.[1]
Несъзнаването на собствената грешка и
отговорността, която носи, довежда Адам до състояние на
липса на Свети Дух в него.
Резултат – заразяване с духовни паразити.
Но въпреки че Светият Дух е напуснал една личност,
Той не спира да се бори за нейната свобода до деня, в който
не бъде накаран да замлъкне. Този глас наричаме Съвест.
Поетът Яворов пише в произведението „Две души“
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши... [7]
Погледнато от научна гледна точка, когато един
организъм се стреми да попадне в друг организъм, за да се
храни от неговите хранителни вещества или да се
възползва едностранно , се нарича паразит.
Всъщност ние сме свикнали да разглеждаме паразитите
като материални същества, които действат негативно главно на
нашите тела.
Тук бих искал да разгледаме как някои паразити действат
на психиката на засегнатия организъм и да направим паралел с
духовните паразити, тъй наречените в Библията демони.
Spinochordodes tellinii паразитира в скакалци и други
насекоми, приемат го чрез водата, която те пият. Прилича на
тънък кръгъл червей, но дължината му може да достигне до 1
метър. След навлизането в жертвата той започва да се храни с
нейните вътрешности и да расте, но не я убива. Целта му е да
бъде отведен до нов водоизточник, където да се размножи,
затова премахва страха на скакалеца от вода и го подтиква към
самоубийство във водата.
Можем веднага да направим връзка с описания случай
със стадото свине самоубийци, макар там да действат и други
24
фактори.
Dicrocoelium dendriticum е майстор на манипулацията
на съзнанието, някои го познават като „малкия метил“.
Възрастният метил паразитира в жлъчните канали на крайния
гостоприемник, който може да е свиня, заек, гризачи, крава,
лисица, мечка или човек. Чрез фекалиите тези паразити
разпръскват своите яйца, които при попадане в сухоземно
охлювче претърпяват няколко метаморфози, като достигат до
слузестите канали на охлюва и полепват по листата на
растенията.
Чрез листата се заразява допълнителният гостоприемник -
мравки от рода Formica, но за да се затвори отново веригата и
метилът да попадне в краен гостоприемник, паразитът
манипулира съзнанието на мравката до неузнаваемост. През
деня тя си изглежда като напълно нормална мравка и се
занимава с обичайните си отговорности, но с падането на
вечерния мрак нещо се включва в нейната главица. И в
резултат на това тази мравка не се прибира заедно с другите
си сестрици в мравуняка. Несъзнателно тя търси всякакви
начини да бъде изядена от тревопасно животно. Катери се по
тревите, които са любима храна за тревопасните животни,
хранещи се през нощта, с цел да бъде изядена.
Ако случайно мисията ѝ не е успешна, на следващата
сутрин тя отново си става нормална мравка и така като
омагьосана принцеса от приказките тя е една през деня, а
друга през нощта.
Могат да се дадат още десетки примери, при които се
достига дори до промяна на пола на жертвата, но това не е
нашата цел в момента.
При всички описани случаи жертвата не може да се
освободи сама от натрапниците. Същото важи и за хората,
които са опаризитени с демони. Колкото повече пъти попадат в
клопката на дявола, толкова по-трудно става дори да поискат
помощ отвън.
Библията - Лука 11:
24. Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през
безводни места и търси спокойствие; и като не намери,
казва, ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.
25
25. И като дойде, намира я пометена и наредена.
26. Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли
от него, и като влязат, живеят там; и последното
състояние на оня човек става по-лошо от първото.[1]
Нека погледнем още веднъж Лука, 8 . глава, тук виждаме
крайната фаза:
29. Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от
човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха
връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше
връзките и демонът го гонеше из пустините.
30. Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион;
защото в него бяха влезли много демони.[1]
Броя на войниците в един легион наброявал между 5000 и
6000 души.
Тук не човекът говори, а демоните са взели пълен
контрол над личността.
Задавали са ми въпрос:
Защо, щом като повечето хора имат демони, не се давят в
първото езеро, което видят?
Отговорът е, че ние, хората, имаме способността да
анализираме и претегляме всяка наша мисъл на базата и на
нашата съвест и едва след това да действаме. За разлика от
нас животните действат като биороботи, управлявани от
инстинкти и натрупване на опит.
Какво казва самият Исус Христос за начина, по който
можем да се запазим или да се избавим от тези натрапници?
Библията - Марко 9:
25. А Исус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух,
казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от
него, и да не влезеш вече в него.
26. И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето
стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е
умряло.
27. Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,
28. И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме:
Защо ние не можахме да го изгоним?
29. И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с
молитва и пост.[1]
26
Покаянието в молитва и пост и искане на помощ от Бога е
разковничето на нашето спасение според богомилите и според
Библията. Но не си мислете, че е лесно един човек да се покае
за делата си от дълбините на сърцето си.
Библията - Евреи 6:
4. Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са
вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Светия
Дух
5. и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и
от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
6. а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат
до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия
Син и Го опозоряват.[1]
Покаянието е всъщност да сключим мир с Бога и да
признаем всичките си грешки и недостатъци. То не може да се
осъществи, докато имаме дори и малко бунт в себе си
против Бога Творец и посредника Иисус Христос. За да се
случи това, трябва да позволим на Светия Божи Дух да ни
изобличи за греховете ни чрез съвестта и ние да намразим
греховната си същност. Това е дело, което трябва да бъде
извършено от човека в директна връзка с Бога Творец и Иисус
Христос без човешки посредници. Защото Христос е нашата
връзка с Бога и никой друг.
5. защото има само един Бог и един ходатай между Бога и
човеците, човекът Христос Исус,[1]
Библията - Деяния 4:
10. да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез
името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте,
Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек
стои пред вас здрав.
11. Той е камъкът, който вие, зидарите, презряхте, който
стана глава на ъгъла.
12. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под
небето друго име, дадено между човеците, чрез което
трябва да се спасим.[1]
Късните богомили са отхвърляли всеки друг
кандидат-посредник между Бога и човеците.
27
В книгата „Богомилите и презвитер Козма“ на 113.
страница екзарх Стефан е записал.
„Той(презвитер Козма) обяснява поведението на богомилите
спрямо свети Йоан Кръстителя по следния начин: Бидейки
„сами суще по истинѣ антихристе“, те богохулстват против
Свети Йоан Кръстителя, зората на Великото Слънце
(„безчуствиютъ iоана Предтечю и зарю Великого Солнца)
Хвалебствието за благоговението на Светата Дева е бисерът
на тази проповед. Цялата дълбочина на неговата вяра, цялата
пламенност на неговата любов говорят в тези линии, в които
той оспорва еретическите думи против Светата Дева, тази
Майка, която изпълни божествената заповед и която осигури
спасението на грешното човечество“.[4]
Трябва да се подчертае, че Дева Мария би могла да
бъде заменена с друга жена. И друг пророк да подготви пътя
на Христос, но единствено и само Господ Иисус Христос
може да плати нашите грехове, да възкръсне и да
ходатайства за нас, седнал от дясната страна на Божия свят
престол.
Проблемът с поклонението пред Дева Мария идва и от
това, че хората са прехвърлили поклонението пред фригийската
богиня Кибела (великата майка на боговете) към майката на
Иисус от Назарет.
И така, каза ли в крайна сметка истината дяволът,
скрит в змията?
4. А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5. но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се
отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто
и злото.[1]
Жената бе подло излъгана и използвана като
троянски кон за падането в грях и на Адам. Те не станаха
като богове, а бяха използвани и манипулирани от новия си
господар - сатана.
Човекът придоби нов духовен статут „антроподемон“ (
човеко-демон от гръцки άνθρωπος -δαίμων ). Някои, незнайно за
мен защо, го превеждат като бого-човек, може би на базата на
обещанието на дявола.
28
А когато демоните надделеят над личността, човекът става
подобен на тракийския цар Резос, възпят в едноименната
трагедия от Псевдо-Еврипид (967-971 пр. Хр.) "За мене
занапред той ще бъде като мъртъв и невиждащ
светлината: нито ще се върне в предишния си образ, нито ще
види някога лицето на майка си, а ще лежи, вперил поглед в
светлината на деня, превърнат в антроподемон и скрит в
пещерите на земята със сребърни жили ..."
Превод Д. Бояджиев в: Извори за историята на Тракия и
траките. т. I, Изд. БАН, София, 1981, с.142 [8]
22. Нечестивият ще бъде хванат от собствените си
беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.[1]
Дяволът променя желанията и целите на всяка поробена
от него личност, но всъщност кой е той?
29
Кой е дявол и сатана?
Както казах вече, богомилите го наричат проява на силата

на разрушението. Всъщност думите дявол и сатана означава
враг и бунтовник от гръцки и еврейски език. (В тази книга ще
ги изписвам с малка буква, понеже ги приемам за
съществителни нарицателни.)
В Корана е записан под името Иблис (Луцифер ) – име,
което е носел преди падението си. Ето какво е записано за него
в Корана като причина за неговото падение.
15 сура 28.Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя
човек от изсъхнала глина, от менлива кал.
29.И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се
пред него!”
30.И всички ангели се поклониха заедно,
31.освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.
32.Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите
се?”
33.Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти
сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.”
34.Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.
35.Над теб е проклятието до Съдния ден.”
36.Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат
възкресени!”
37.Рече: “Ти си сред отсрочените
38.до Деня на знайното време.”
39.Рече:“Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда,
непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще
заблуждавам всички,
40.освен Твоите предани раби сред тях.”
41.Рече:“Това е правият път към Мен.
42.Над Моите раби нямаш власт, освен за който те
последва измежду заблудените.”[6]
Информацията, която имаме в Библията за Луцифер, е
малко по-различна.
Библията - Езекил 28:
30
11. При това Господното слово дойде към мене и рече:
12. Сине човешки, дигни плач за тирския цар, и кажи му: Така
казва Господ Иеова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с
мъдрост и съвършен по хубост.
13. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с
всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант,
хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със
злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била
приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден.
14. Ти беше херувим, помазан за да засеняваш; и Аз те
поставих така, щото беше на Божия свет хълм; ти ходеше
всред огнените камъни.
15. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе
създаден, догдето се намери беззаконие в тебе.
16. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред
тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като
скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените
камъни, херувиме засеняващи!
17. Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти
разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на
земята, изложих те пред царете, за да те гледат.
18. Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония,
чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред
тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред
очите на всички, които те гледат.
19. Всички, които те познаваха между племената, се удивиха
на тебе; ужас си станал, и не ще те има довека.[1]
Вече обяснихме как нечистите духове се вселяват в
нечестиви човеци, но началникът на всички демони
предпочита да се вмъква в телата на царе и императори, за
да може да се наслаждава на властта, която има чрез тях.
Така например древните египтяни смятали, че след
смъртта на един фараон „царственият дух“ се вселявал в
следващия владетел. И са били прави!
В горните текстове ясно прозира зад личността на
„тирския цар“ едно друго древно същество, което е сътворено
не на планетата Земя.
Херувим засеняващ е всъщност най- високият ранг от
31
сътворените духовни същества.
За да научим за неговото съвършенство и сила, трябва да
погледнем описанието на херувими, отново в Библията:
4. Видях и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и
пламнал огън, а около него сияние; и от сред него се виждаше
нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня.
5. Отсред него се виждаше и подобие на четири живи
същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко
подобие.
6. Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири
крила.
7. Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им
беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха
искри като повърхността на лъскава мед.
8. И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си
страни; и на четирите лицата и крилата бяха така:
9. крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха,
като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.
10. А колкото за изгледа на лицата им, той беше като
човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната
страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и
четирите имаха орлово лице...
27. И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на
огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че
е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е
кръстът му, и надолу видях като изглед на огън, обиколен
със сияние.
28. Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден,
такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът
на подобието на Господната слава. И когато го видях,
паднах на лицето си и чух глас на едного, който говореше.[1]
Можете да намерите същите същества и в 10. глава на
Езекил.
Виждаме същество от най-висок ранг с четири лица и
движещо се със скоростта на светлината. Но най-важното, това е
същество, което носи над себе си господната слава, и самият
Бог се вижда седнал на престол, озарен от седемцветна дъга. От
32
стиховете в 28. глава разбираме, че е херувим засеняващ, а това
означава, че е бил с право на достъп пред Божия престол.
Възгордяло се от красотата си и от своето съвършенство,
това сътворено същество пожелало да има славата и властта на
самия Бог.
Неправедната търговия, за която се споменава в 28. глава,
е неговият голям грях. Понеже е бил с върховен ранг, всички
останали ангели и други духовни същества са го почитали и са
вярвали на всяка негова дума. Луцифер е име, което означава
носител на светлина. Но решението да се възползва от
привилегията си и да започне да манипулира умовете на
духовните същества в своя полза го довело до непрогледен
мрак. Подмамил ангелите с думите, че те са съвършени и
нямат нужда от закон, който да ги ограничава за техните
действия. Луцифер постепенно започнал да насажда
съмнение в умовете им за лоялността на Бога и за
причините, поради които Бог им определил ограничения.
Накрая довел една трета от всички небесни жители до
открит бунт, подобно на случая с Ева в Едемската градина.
Библията - Откровение 12 :
7. И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите
ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със
своите ангели;
8. обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на
небето.
9. И свален биде големият змей, оная старовременна змия,
която се нарича дявол и сатана, който мами цялата
вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите
му заедно с него.[1]
Бунтът достигнал до критична точка, от която нямало
връщане назад, и се стигнало до война. Виждаме друга духовна
личност, наречена Архангел Михаил, да повежда армия от
Божии Ангели. За да намерим времето на тази война в
човешката история, ще се наложи да разгледаме някои
странични въпроси.
33
Докога сатана се движи безпрепятствено
по цялата вселена?
Много хора си мислят, че по време на сътворението

сатана е бил заточен вече на Земята, но грешат.
Ако погледнем книгата „Иов“, в която се говори за
времето малко след всемирния потоп, време, в което все още
хората не са се развратили да се покланят на идоли,
изображения и фалшиви божества, виждаме, че почти всички
се покланяли на Бога в небесата. Те все още не са знаели за
делата на сатана и неговите клеветнически походи против
съществата от цялата вселена, като са имали смътна представа
за борба между доброто и злото. От това време идва
философията на богомилите. А дори някои приемали Бога за
извор на доброто и злото, като не предполагали за
съществуването на един клеветник, който постоянно търсил
случай да им вгорчи живота и да представи Бог за строг и
непростителен тиранин.
Библията - Откровение 12:
10. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде
спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на
Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите
братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.[1]
Да видим какво прави сатана по времето на Иов:
Библията - Иов 1:
1. Имаше в земята Уз един човек на име Иов. Тоя човек бе
непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от
злото.
2. И родиха му се седем сина и три дъщери.
3. А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили,
петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и
голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият
от всичките жители на изток...
5... като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния
според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не
би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в
34
сърцата си. Така правеше Иов постоянно.
6. А един ден, като дойдоха Божиите синове да се
представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
7. И Господ рече на Сатана: Отгде идеш? А Сатана в
отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене
насам-натам по нея.
8. После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на
слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек
непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава
от злото?
9. А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се
бои Иов от Бога?
10. Не си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко що
има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е
умножил на земята.
11. Но сега простри ръка и допри се до всичко, що има, и той
ще Те похули в лице.
12. И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко,
що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана
излезе от присъствието на Господа.[1]
Виждаме, че по това време на човешката история сатана се
движи безпроблемно по Земята и цялата вселена. Той
самият е инициатор праведният Иов да бъде изпитан и
прави всичко възможно Иов да се провали. А освен това
представя пред всички останали изпитанието на Иов като
Божие дело. По този начин събужда негодувание в умовете
на всички творения.
Не бих искал да пропуснем как дяволът използва
разрешението на Бога да бъдат отнети всички притежания
на праведния Иов:
13. И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и
пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14. дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и
ослиците пасяха при тях,
15. савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с
острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
16. Докато още говореш, той, дойде и друг та рече: Огън от
35
Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги
погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17. Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците
образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги
откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се
отървах да ти известя.
18. Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти
и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-
стария си брат,
19. ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите
ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и
само аз се отървах да ти известя.
20. Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата
си, и като падна на земята, поклони се.
21. И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да
се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено
Господното име.
22. Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно
спрямо Бога.[1]
Не бива да забравяме този модел на поведение на
сатана в случаите, когато Бог е отдръпнал Своята защита
по някаква причина от дадена личност или народ. Дяволът
дори до днес не е сменил подхода си.
В цитата се разкрива, че притежава сили, които по
принцип ние, хората, приписваме само на Бога.
И по времето на Мойсей лукавият все още не е в
немилост, а и няма пълно разбиране от хората за пъклените му
дела.
Библията - Юда 1:
9. Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за
Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна
присъда, но рече: Господ да те смъмри.[1]
Когато Христос е изкушаван в пустинята, сатана
продължава да действа по стария си начин - насажда
съмнения. Виждаме го да се хвали пред Христос, че е
господар на цялата Земя. Но все още не е заточен на тази
планета.
Едва по време на активната дейност на Иисус Христос
36
на Земята съществуват фактори, които говорят за затягането на
примката около дявола.
Библията - Лука 10 :17. И седемдесетте се върнаха с радост, и
казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18. А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като
светкавица.19. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и
на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да
ви повреди.[1]
Едва тук виждаме сатана като враг, с който се води
открита война, а Христос като главния фактор за победата
над лукавия. До този момент изкусителят се движи
безпрепятствено в целия космос.
Византийците приписват на богомилите, че вярвали в
това, че сатана е творец на Земята. Но в четвъртата
богомилска заповед четем:
4. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме
признавали сътворението на Земята от Сатанаил (Дявола).
Всъщност ние знаем и учим, че Земята и Всемирът са
сътворени от силата на сътворението, на която не
придаваме никакъв человечески или животински образ, в
каквито образи проповедниците на лъжечеловеческото
възкресение представляват своите богове или своите
противобогове. („Богомилското учение“ Десетте богомилски
заповеди.) [5]
Дяволът не е Бог и не може да твори като нашия
небесен Творец. Но сатана има силата да опорочава дори
доброто.
Ранните богомили вярват, че тялото на мъжа е сътворено
от дявола, но духът му е придаден от любопитните животни. А
жената като цялостна личност е сътворена от Бога. Тя според
тях е най-висшето творение, способно да твори с любов и
красота. И жената е опитомила чрез любовта си мъжа.
Късните богомили вследствие на грешното тълкуване на
някои текстове в Новия Завет поддържат това виждане за
творческата сила на дявола.
Например:
44.Вие сте от баща дявола и желаете да вършите
37
похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и
не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато
говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на
лъжата баща.[1]
Когато Христос говори тези силни думи, Той няма
предвид, че хората са сътворени от сатана. Иисус казва, че в тях
вместо Светия Божи Дух обитава нечистият дух на дявола,
който ги води в погибел.
Наложително е вече да обърнем внимание на
личността на Христос, който е центърът на вярата на
късните богомили, за разлика от ранните богомили, които
Го отхвърлят заради съветите му за подчинение на
светската власт, понеже богомилите отхвърлят всяка власт,
която заробва хората като животни.
38
Кой е Иисус Христос ?
Този въпрос е повдигнал неедна война, но бих казал, че

твърде малко хора познават същността на тази личност.
Всъщност Той е предсказан още в книгата „Битие“ като
потомството на жената:
15. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между
твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани
главата, а ти ще му нараниш петата.[1]
Около 1100 години преди рождението на детето Иисус
е предсказана сцената на разпятието.
Библията - Псалом 22:
16. Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме
окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17. Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в
мене и ме гледат.
18. Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха
жребие.
19. Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя,
побързай да ми помогнеш...
22. Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред
събранието ще Те хваля.
23. Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово
потомство славете Го; И бойте Му се всички вие от
Израилевото потомство.[1]
Краят на стиховете обрисува триумфа на
възкресението и радостта от победата.
По-късно виждаме в писанията около 750 години преди
Христа пророк Исая да описва раждането Му и Неговата мисия.
Библията - Исая 7:
14. Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще
зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил(Бог с нас )
И изпълнението - „Матей“ 1:
21. Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус, защото Той е,
Който ще спаси людете Си от греховете им.
22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа
39
чрез пророка, който казва:
23. "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го
нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).[1]
И отново пророк Исая говори за мисията на Христос:
1. Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила
мишцата Господна?
2. Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от
суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие, та да Го
гледаме, Нито красота, та да Го желаем.
3. Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и
навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат
хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
4. Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се
натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и
наскърбен.
5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит
биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието,
докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
6. Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в
своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички
ни.
7. Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори
устата Си; Както агне, водено на клане, И както овца,
която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори
устата Си.
8. Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род
разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде, върху които
трябваше да падне ударът?
9. И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта
Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито
имаше измама в устата Му.
10. Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види
потомството, ще продължи дните Си, И това, в което
Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се
40
насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез
знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията
им.[1]
Оставям стиховете без коментар, те говорят достатъчно
красноречиво. Късните богомили не отхвърляли целия Стар
завет, а основно „Мойсеевото петокнижие“. Книгата „Исая“ е
една от любимите им. Това наистина са блестящи съкровища от
скриновете на богомилите, от които те са раздавали с радост на
жадните за водата на живота.
Около 550 години преди да се роди Исус е предсказана
цената на подкупа, даден на Юда Искариотски за предаването
на Христос. Предсказано е какво ще се направи с парите, които
Юда ще захвърли в нозете на свещениците:
Библията - Захария 11:
12. Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми,
но ако не, недейте. И тъй, те ми претеглиха за заплата
тридесет сребърника.
13. И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря - хубавата цена,
с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и
ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.[1]
Ето и изпълнението на пророчеството:
Матей 27:4. Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха:
Нам що ни е? Ти гледай.
5. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се
обеси.
6. А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е
позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на
кръв.
7. И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за
погребване на чужденци.[1]
Както виждаме, няма нищо случайно в живота и смъртта
на Иисус Христос, но всичко това все още не обяснява кой е
Христос.
В Корана Исус е почитан като един от най-великите
пророци:
Коранът - 3 сура
45.Когато ангелите рекоха: “О, Мариам (Мария), Аллах те
благовества за Слово от Него.
41
Името му е Месията Иса (Исус), синът на Мариам, знатен в
земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].
46.И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и
ще бъде от праведниците.”,
47.рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е
докосвал?” Рече: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае.
Щом реши нещо, казва му само:“Бъди!”И то става.
48.И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на
Тората, и на Евангелието...
54.И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното
лукавство. Аллах е над лукавите.
55.Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те
въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до
Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха,
над онези, които не повярваха. После при Мен ще се
завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били
в разногласие.”
56.А онези, които не повярваха, ще накажа с тежко мъчение в
земния живот и в отвъдния. И не ще има за тях избавители.”
57.А на онези, които вярват и вършат праведни дела, Той ще
изплати наградите. Аллах не обича угнетителите.
58.Това ти го четем [о, Мухаммад] от знаменията и от
Мъдрото напомняне.
59.Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам.
Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той
стана. 60.Истината е от твоя Господ. Не бъди от
съмняващите се![6]
Тук се говори за човешкото същество Иисус, че е
сътворен в утробата на Дева Мария и че е подобен на Адам.
Нека погледнем и „Библията“ какво казва по този
въпрос:
19. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от
всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
20. Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на
починалите.
21. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез
човека дойде възкресението на мъртвите.
42
22. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа
всички ще оживеят.
23. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при
пришествието на Христа, тия, които са Негови.
45. Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива
душа", а последният Адам стана животворящ Дух.
46. Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после
духовното.
47. Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е
от небето.
48. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е
небесният, такива са и небесните.
49. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем
и в образа на небесния.[1]
Всъщност Библията никъде не твърди, че Иисус Христос
не е човек, напротив - тя го подчертава.
5. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и
човеците, човекът Христос Исус,[1]
И сега е моментът да намерим разликата между първия
Адам и последния Адам, наречен Иисус Христос!
Адам бе сътворен в Едем от пръст от Земята.
7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в
ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
45. Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а
последният Адам стана животворящ дух.
46. Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после
духовното.
47. Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от
небето.
48. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е
небесният, такива са и небесните.[1]
Разликата, грубо казано, е в количеството. Първият
43
Адам бе сътворен целият от глина и бе нужна само малка
частица от Божието жизнено дихание, за да стане жива
душа. Трябва да имаме предвид, че в Христос е цялата
възможна пълнота на Светия Дух, поместен в малкото
човешко тяло.
Ето думите на Йоан Кръстител, с които той описва
Христос:
33. Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е с
печата си, че Бог е истинен.
34. Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи;
понеже Той не Му дава Духа с мярка.[1]
Ще попитаме: до каква степен „без мярка“?
Ето какво говори Иисус Христос за това колко има от
Духа:
1. До ангела на сардикийската църква пише: Това казва Оня,
Който има седемте Божии Духове и седемте звезди: Зная
твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.
А видяното от апостол Йоан във видение е:
4. И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да
разгъне книгата, нито да я гледа.
5. Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът,
който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен,
превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните
седем печата."
6. И видях между престола и четирите живи същества между
тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше
седем рога и седем очи, които са седемте Божии Духове,
разпратени по цялата земя.
7. И то дойде та взе книгата из десницата на седящия на
престола.
8. И когато взе книгата, четирите живи същества и
двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки
държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са
молитвите на светиите.[1]
44
В този текст представен Иисус Христос, който е
жертвеният Агнец. Който носи греховете на света. Той е
изпълнен със седемте Божии Духове, виждаме и още една сцена
- всички небесни същества, и то от най-висок ранг, Му се
покланят като на Бог.
А според Христос поклонение и преданост заслужава
само Бог:
10. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано:
"На Господа, твоя Бог да се покланяш, и само Нему да
служиш".[1]
А и ангелът, който разговаря с Йоан, бърза да го
привдигне при опита на апостола да се поклони на вестителя:
9. И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на
сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни
Божии думи.
10. Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той
ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята
ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се
Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме
за Исуса.[1]
Защо тогава Христос приема поклонение?
33. А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха:
Наистина Ти си Божий Син.
Йоан 13:13. Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре
казвате, защото съм такъв.[1]
И така, стигнахме до същината на „разногласието“
между Корана и Библията.
Трябва да имаме предвид, че някои от богомилите са
вярвали, че Христос е духовно същество, равно по ранг на
Луцифер преди падението, сиреч, че е въплътил се херувим.
45
Бог има ли син?
Коранът казва.
4. сура 171.О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята
религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса,
синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово,
което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в
Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!”
Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е
единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е
всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах
за довереник.
5. сура 116.И когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, ти
ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове освен
Аллах!” Рече: “Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това,
на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш
това. Ти знаеш какво има в душата ми, „но аз не зная какво
има в Твоята душа“ [6]
Христос познава естеството на Бога, но казва: за
последния ден и час знае само Отец. Това не означава, че
Христос не познава дълбините на Божия характер, това
означава, че решението за този ден и час има право да вземе
само Бог Отец, седящ на престола.
14. Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене
познават,
15. също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и
Аз давам живота Си за овцете. [1]
Трябва да имаме предвид, че и преводачите на Корана
вкарват някои неверни идеи поради неразбирането на
Библията и естеството на Христос.
Тук в първия момент можем да си помислим, че има
разминаване между Библията и Корана, но когато се
задълбочим, ще открием, че говорят едно и също!
А ние, хората, пак си изваждаме погрешни изводи,
понеже не сравняваме две святи книги, а две религии, които
са производни на тези писания.
46
Библията казва:
3. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител,
4. Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до
познание на истината.
човеците, човекът Христос Исус,
6. Който, като своевременно свидетелство за това даде Себе
Си откуп за всички;[1]
Ние, хората, принизяваме всяко едно понятие до материалната
му същност, но когато работим с духовни понятия, трябва да ги
измерваме с духовен аршин.
Ще ви дам пример:
53. Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не
ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате
живот в себе си.
54. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен
живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55. Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е
истинско питие.
56. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той
пребъдва в Мене, и Аз в него.[1]
Колко от вас си помислиха, че трябва наистина да ядат от
месата на Христос и да пият от истинската му кръв?
Знаем, че става дума за символите на писаното Слово и
Божия Дух. Не го приемате буквално, защото е шокиращо за
вашето възпитание и култура, но ако прочетете тези стихове на
племената канибали в Папуа Нова Гвинея, може те да ги
изтълкуват и буквално. Но тяхната култура и предразсъдъци ги
водят до погрешни изводи. Така и ние не можем да разберем
веднага дълбоките духовни истини поради нашето плътско
естество и предразсъдъци.
Когато хората на Корана оспорват мнението на някои
християни, които смятат, че Иисус Христос е заченат от
връзката между Бог и Дева Мария, имат абсолютното право
за тези упреци.
Понеже Исус не носи гените на Дева Мария!
47
Но само ако предположим, че Иисус Христос е продукт
на такова сношение, то стигаме до въпроса за невинността на
жертвата за грях. Ако Христос носи гените на Мария, то Той
носи и гените на цялото съгрешило човечество и би бил
недостоен да понесе греховете на човеците, то Той не би бил
способен да се нарече жертва без недостатък и не би могъл да
ни освободи от нашите грехове.
Дева Мария всъщност бе само сурогатна майка, дойка
и приемна майка на човека Иисус Христос.
Освен това Неговото начало на съществуване би било
от момента на неговото раждане. А самият той казва:
56. Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден;
и видя го и се зарадва.
57. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и
Авраам ли си видял?
58. Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е
родил Авраам, Аз съм.[1]
Не бива да забравяме, че сам Христос, преди да се облече
с човешка плът, казва:
5. Затова Христос, като влиза в света, казва: "Жертва и
принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;[1]
Сиреч Христос е Личност, Която идва от вечността.
Библията - Филипяни 2:
5. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
6. Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва
твърдо да държи равенството с Бога,
7. но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга
и стана подобен на човеците;
8. и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана
послушен до и, и Му подари името, което е над всяко друго
име;
10. така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от
небесните и земните, и подземните същества,
11. и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава
на Бога Отца.[1]
И тук виждаме още един препъникамък в разбирането за
48
Христос – Който като беше в Божия образ, пак не счете, че
трябва твърдо да държи равенството с Бога.
В Библията и Корана се твърди, че има само един Бог
Творец на Небесата и Земята.
Библията – 1 Тимотей 2:
човеците, човекът Христос Исус [1]
Защо тогава се казва, че Христос имал право да държи
равенство с Бога?
Нека разгледаме Божия престол:
26. И над простора, който бе върху главите им, се виждаше
подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху
подобието на престола имаше подобие наглед като човек,
седящ на него нависоко.
27. И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на
огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е
кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е
кръстът му, и надолу видях като изглед на огън, обиколен
със сияние.
28. Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден,
такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът
на подобието на Господната слава.[1]
Всички знаем, че дъгата има седем цвята, но нека
продължим с Писанието:
4. Иоан до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир
да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде,
и от седемте духове, които са пред неговия престол[1]
Виждаме, че освен Бог пред престола са само седемте
Божии Духове, и тук Те са представени като отделна Личност,
която благославя седемте църкви по особен начин.
10. А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже духът
издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
11. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на
човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога,
освен Божия Дух.[1]
49
Мисля, че най-после стигнахме до разковничето.
Както казахме по-горе, Бог дава Духа Си в Христос без
мярка, в книгата „Откровение“ видяхме, че в Христос
обитават седемте Божии Духове. А накрая прочетохме, че
Духът Божи произлиза от Бог и представя Неговия характер
в дълбочина, която само Той може да изследва. Сиреч
Божият Дух произлиза от Бога, но има елементите на
личност.
Когато в началото на книгата „Битие“ Бог разговаря за
сътворяването на човека, Той казва:
1. В начало Бог създаде небето и земята.
2. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше
бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
26. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше
подобие; и нека владее ...[1]
Единствената друга личност, с която в този момент
Бог може да разговаря, използващ множествено число, е
Божият Дух споменат във втория стих.
Тук би трябвало да спомена, че много християни
вярват в едно предвечно триединство, в което участват Бог
Отец, Бог Свети Дух и Бог Слово.
Тези вярващи смятат, че Бог Слово се е вселил в тялото на
Иисус Христос. Но бих искал да ги попитам кой е всъщност
Словото?
Библията - 2 Петрово 1:
20. И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в
писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля;
21. защото никога не е идвало пророчество от човешка воля,
но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от
Светия дух. [1]
Ако в Христос обитаваше някой, наречен Бог Слово, защо
му е да влиза в Него и цялата пълнота на Светия Дух.
Тогава Христос би бил 100% човек и 200% Бог.
Моят прочит на Библията открива, че Светият Божи
Дух е Този, Който „диктува“ Словото на пророците и в един
момент се облича в човешка плът.
Вижте как апостол Петър говори за личността на Светия
50
Дух:
Библията - Деяние 5:
3. А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да
излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
Е, ако Светият Дух е личност, която според :
Филипяни 2: 6. Който, като беше в Божия образ, пак не
счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7. но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга
и стана подобен на човеците;
8. и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и смърт,
даже смърт на кръст.
9. Затова и Бог го превъзвиши и стана послушен до смърт,
даже смърт на кръст.[1]
В такъв случай този Святи Дух, Който произлиза от
Бога, отделно божество ли е? Не! Той е част от личността на
Бога – произхожда от Отца и с Него е едно цяло! Това
посочва и самият Христос в горницата на Своите ученици:
20. И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали
в Мене чрез тяхното учение,
21. да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в
Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си
Ме пратил.
22. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да
бъдат едно, както и Ние сме едно;
23. Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство;
за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях,
както си възлюбил и Мене.
24. Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които
си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал;
защото си Ме възлюбил преди създанието на света.[1]
Това обяснява и отговора, даден на Филип:
6. Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът;
никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
7. Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега
Го познавате и сте Го видели.
8. Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно
51
ни е.
9. Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли
Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш
ти: Покажи ми Отца?
10. Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене?
Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но
пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.
11. Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или
пък вярвайте Ме поради самите дела.[1]
Надявам се сега да разбирате Кой е всъщност Иисус
Христос – Човешко същество, което носи характера и
силата на Бог, самото То не е отделно Божество, защото е
неразривна част от самия Бог, наречен също и Аллах. Сиреч
Творецът на Всемира!
Всъщност самият Бог чрез своя Свят Дух влиза в едно
сътворено човешко същество - в утробата на една чиста и мъдра
девойка. Защото Бог пожелава да дойде и да ни спаси от
робството на греха. Любовта на Бога е основният двигател
на този спасителен план за спасението на всички човеци,
които пожелаят да се върнат отново при своя Небесен
Баща.
Вие самите не бихте ли жертвали живота си, за да
спасите своите деца от робство?
Да обобщим:
Има само един Бог според Библията и Корана.
Иисус Христос е 100% човек и 100% Свят Божи Дух. Той е
неразривна част от Бога на Всемира, затова и не може да се
нарече отделен Бог. Сиреч характерът на Иисус Христос
отразява на 100% характера на Бог - Отец на всичко
видимо и невидимо.
Сега, когато знаем какво е естеството на Христос,
можем да разберем и тези стихове:
Библията - Колосяни 1:
12. като благодарите на Отца, Който ни удостои да
участвуваме в наследството на светиите в светлината;
13. Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели
в царството на Своя възлюбен Син.
14. В Него имаме изкуплението си, прощението на
52
греховете;
15. в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди
всяко създание;
16. понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на
небесата и на земята, видимото и невидимото, било
престоли или господства, било началства или власти,
всичко чрез Него бе създадено;
17. и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.
18. И глава на тялото, тоест, на църквата, е Той, Който е
началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство
във всичко.
19. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената
пълнота,
20. и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и
небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на
Неговия кръст.[1]
Христос е разпнат на кръста в третия час от деня (9 ч.
сутринта), което е времето на сутрешната жертва, и издъхва
през деветия час от деня (15 ч.) - времето за вечерната жертва:
Библията - Марко 15:
25. А беше третият час, когато Го разпнаха...
33. А на шестия час настана тъмнина по цялата земя,
трая до деветия час.
34. И на деветия час Исус извика със силен глас: \"Елои,
Елои Лама Савахтани?“, което значи: Боже Мой, Боже
Мой, защо си Ме оставил?[1]
Самият Свети Дух влезе в човешко тяло, за да изпълни
закона и да спаси погиналото.
В такъв случай няма противоречие между Библията и
Корана. Тогава защо е пролята всичката кръв в миналото, а
и днес какво не можем да разделим?
Задавали са ми въпроса:
Библията или Коранът е Божието истинско Слово?
Сигурно ще разочаровам много от тези, които очакват
да посоча едната от тези свети книги. Според мене Коранът
и Библията са Божие Слово, но дадено на различни народи в
различни епохи.
Да не забравяме, че Коранът признава цялата Библия
53
за Божие Слово.
Коранът – 3. сура
3.Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща
онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и
Евангелието (В Свещения Коран под “Евангелие” (Инджил) се
имат предвид не познатите ни евангелия от Новия завет, а
цялостно Писание, низпослано на пророка Иса(Исус), мир нему,
което идва, за да потвърди истината от низпосланото на
пророка Муса (Мойсей), мир нему.)(пояснението е от
преводача на Корана)
184.И ако теб [о, Мухаммад] взеха за лъжец, то и преди теб
бяха взимани за лъжци пратеници, донесли ясните знаци и
писанията, и сияйната Книга.[6]
Разликата е в тълкуванието на двете книги. Понеже
сатана се стреми по всякакъв начин да опорочи
разбирането за Божието слово и както дявола владее някои,
които се наричат християни, така лукавият владее и над
такива, които се наричат мюсюлмани. Сиреч няма значение
как се наричаме, има значение само на кого служим дълбоко
в сърцата си.
Бих искал да ви приведа един конкретен пример как един
текст от Корана е изтълкуван и преведен грешно под
внушенията на лукавия, чрез което се създава желаното от него
разделение:
Коранът - сура 4 :
157.и изричаха(евреите): “Ние убихме Месията Иса, сина на
Мариам, пратеника на Аллах.”
но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И
които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат
знание за това, освен да следват предположението. Със
сигурност не го убиха те.
(Всевишният Аллах избавил Нух(Ной) от потопа,
Ибрахим(Авраам) от огъня, Муса(Мойсей) от Фараона,
Мухаммад (Мохамед) от засадата на съдружаващите. Спасил
и Иса (Исус) от евреите - уподобил на него човека, който го
предал, и той бил убит вместо Иса.(коментара е от
преводача на Корана)
158.Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ,
54
премъдър.[6]
Всъщност тези стихове са едни от най-трудните за
разбиране от самите мюсюлмани . Затова арабските учени,
изследователи на Корана, са разделени на два лагера спрямо
този текст.
Има различни начини за интерпретирането им, понеже
езикът и начинът на изписване не предполагат конкретика. Един
от тези начини за интерпретация на същия текст е: Коранът -
сура 4:
157-158. Да се помни, отношението на евреите към
Христос. Когато Исус е бил отведен при римския управител,
те не вярват, че Той е Месия. Те искаха да се отърват от
него. По думите: "Убиха го несъзнателно,"
Коранът просто заявява, че те убиват Иисус, без да
вярват, че Той е наистина Месия. Евреите са очаквали друг вид
Месия - месия, който да ги освободи от римляните и да ги
направи господари на света.
И това звучене е много по-вероятно, тъй като
еврейските управници оспорват това, което Пилат написва
на табелата над Христос.
19. А Пилат написа и надпис, който постави над Него на
кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.
20. Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото
мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и
написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.
21. А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей
писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.
22. Пилат отговори: Каквото писах, писах.[1]
Първо: юдеите и до ден-днешен чакат Месия, ако вярваха
в това, че са убили Христос, нямаше да го чакат и до днес.
Второ: трябва да се има предвид, че нито римляните,
нито евреите убиха Христос. По принцип кръстната смърт е
една от най-нехуманните, понеже осъденият може да остане
жив повече от три дни в мъки и агония. Иисус умря за не
повече от седем часа, но не от кръста, а понеже бе натоварен
с всички грехове на цялото човечество, което доведе до
отделяне от Бога Отец на всичко видимо и невидимо.
55
Христос не можа да преживее тази раздяла.
Още преди да бъде арестуван, Христос споделя
38. Тогава им казва: душата Ми е прескръбна до смърт;
постойте тук и бдете заедно с Мене.[1]
34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво
правят...[1]
Освен това единствено на базата на този стих от Корана
някои мюсюлмани си правят погрешен извод, че Христос е взет
на небето, без да види смърт. Тези мюсюлмани изобщо не
разбират мисията на Христос! Защото ако Христос не е
умрял за греховете на човеците, то дори и те, мюсюлманите,
нямат шанс за спасение, понеже Христос умря за всички
човешки същества, които се обърнат към Него за помощ,
прошка и сила за нов живот.
Така някои преводачи пренебрегват и други текстове в
Корана заради тази идея и ги тълкуват неправилно поради
неразбирането на мисията на Христос и идеята, че Бог не би
позволил на такъв велик пророк като Иисус да бъде прикован на
кръст, но по този начин стават инструменти на лукавия: Вижте
преводът в този текст как е изопачен:
117.Казах им единствено това, което Ти ми повели:
“Служете на Аллах, моя Господ
и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях.
А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си
свидетел.[6]
Но тук от израза „когато Ти ме прибра“ (на арабски:
tawaffaitani, със смисъл, "ме накара да умра") се разбира, че в
оригиналния Коран се говори за смъртта на Христос. Друг
пасаж в Корана, който говори за смъртта на Иисус, е Сура Ал-
Имран 3:55: "Ето! Аллах казва: "О, Исусе! Аз ще те отведа до
мен [арабски: mutawaffeeka, което означава "Аз ще те направя
да умреш"] и ще те повиша до себе си. [11]
Освен това, ако е истина обяснението на преводача -
че друг е застанал на мястото на Христос, то това влиза в
противоречие с всички останали текстове в Корана, които
56
казват, че Библията е вярно Божие слово.
Не бива да забравяме факта, че смъртта на Иисус
Христос е центърът на Библията, около който се върти
целият спасителен план.
Мюсюлманите почитат Христос (Иса) като най-
великия пророк, но много от тях не осъзнават какво
празнуват на „Курбан байрам“, понеже смятат, че правят
жертвоприношение по примера на Ибрахим (Авраам), но не
разбират, че подареното голямо жертвено животно е символ
на Христос – подарен на човечеството Жертвен агнец, Който
застава на нашето място, за да ни спаси от вечна смърт.
Коранът сура 37:
99.И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме
напъти.
100.Господи мой, дари ме с праведни потомци!”
101.И го благовестихме за смирен син.
102.И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О,
синко мой, сънувах, че
трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой,
прави, каквото ти е
повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от
търпеливите.”
103.И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,
104.Ние му извикахме: “О, Ибрахим,
105.ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние
благодетелните.
106.Това е явното изпитание.
107.И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.
108.И оставихме за него спомен сред сетните.
109.Мир за Ибрахим!
110.Така награждаваме Ние благодетелните.
111.Той бе от Нашите вярващи раби.
112.И го възрадвахме за Исхак пророк от праведниците.
113.И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци
имаше и благодетелни,
и явни угнетители на себе си.[6]
Същата история според Библията - Битие 22:
6. И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си
57
Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
7. Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате!
Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огъня и дървата, а
де е агнето за всесъжение?
8. Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за
всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
9. И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи
там Авраам жертвеник, наслага дървата и като свърза сина
си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина
си.
11. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме,
Аврааме! Той отговори: ето ме!
12. Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му
нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали
едничкия си син за Мене.
13. Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се
бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го
принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
14. И нарече Авраам онова място: Иехова-ире; затова и сега
се казва: на планината Господ ще предвиди.[1]
Тази жертва за грях е Божия дар за всички човеци!
Основният принцип при тълкуване на Свещените
книги е да не се влиза в противоречие с останалите писания,
ако няма солидни доказателства. За съжаление картината
не е по-различна в християнските писания.
А ако тези, които ги тълкуват, не живеят това, което е
предписано в тях, как можем да очакваме и тълкуванието им да
е вярно.
Лукавият се забавлява, като насъсква едни срещу други
хора, които се заблуждават, че са праведни.
Независимо каква свещена книга четем, Библия или
Коран, за нас има опасност да служим не на Бога, а на змея,
наречен дявол и сатана, като задушаваме Божието Слово с
нашите традиции, предпочитания и суеверия!
Що се отнася за заблудените от сатана терористи
камикадзета, вижте какво казва самият Коран за тях:
58
195.И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със
собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте!
Аллах обича благодетелните (тези, които правят само добро
на другите).
4.сура 29.О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама
помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И
не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.
30.А който върши това с престъпване и несправедливост,
ще го изгаряме в Огъня. Това е лесно за Аллах.[6]
Сатана е този, който владее умовете на тези, които
извършват терористични акции, но той владее и тези, които
се подиграват с Аллах и Мохамед.
Библията дава съвет да сравняваме своята религия с
Христос, Който ни съветва да побеждаваме злото чрез доброто:
5. Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе
си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен
ако сте порицани?
Римляни 12: 21. Не се оставяй да те побеждава злото; но
ти побеждавай злото чрез доброто.[1]
Ранните богомили, от своя страна, имат една грешна
представа за Христос - те Го наричат Йе-Шо. В 1. глава от
втори раздел на „Богомилското учение“ четем:
Позволява се да остане летоброенето, считано от
рождението на человековдъхновителя ЙЕ-ШО (етап 33 от
сътворението на света), който се счита поначало
противник на силата на разрушението, но не и покровител
на силата на сътворението, понеже той провъзгласява
покорството на робите и признава кесаря, т.е. Господаря.[5]
В етап 33 е записано:
После един от человеко-мъжете, кръстен във вода
(ЙЕ-ШО), като человеко-вдъхновен и человеко-вдъхновител,
поиска да узнае тази истина за мировото и человеческо
произхождение и да я предаде на человеците, но тогава
хаосът от вери, неверия и разноезичия, дето владееше силата
на разрушението, толкова се разяри, щото всички племена,
близки до ЙЕ-ШО, се нахвърлиха върху самия него с хули и с
камъни, докато най-после го убиха. [5]
59
Поради това си неразбиране естеството на Христос
някои от богомилите са предпочели да приемат
впоследствие исляма.
Някои от късните богомили приемат естеството на
Христос за равно на Луцифер. Но и това разбиране е
грешно, понеже Христос не е ангел или херувим.
Предполагам, че архангел Михаил е същество, подобно на
Иисус Христос, сиреч цялата пълнота на Светия Дух да обитава
в Него. В този случай виждаме подобна проява на Светия Божи
Дух, но чрез друг вид „материя“ и в друго общество.
„И попитах ангела: “Кой е този, който надвишава ангелите в
своята слава?” И като ми отговори, рече ми: “Този, който
надвишава ангелите, той е великият архангел Михаил, който
винаги моли за човечеството.“ Видение Исаево [44]
От разгледаните досега доктрини на богомилите
виждаме, че има правилни, но има и грешно разбирани.
Но ако съпоставим доктрините на богомилите с
вярванията на католическата църква например, ще видим,
че богомилите са като бистра сълза в сравнение с упадъка
на католицизма.
У богомилите съществуват едни наднационални
общини, основани на принципите на любов, равенство и
братство. Те се покланят на Твореца на всемира.
Богомилите са хора, които прекъсват още в зародиш
пипалата на злото в характерите на човеците.
А и богомилството се е развивало постоянно в
познаването на Светото Писание.
В книгата на Линъс Брокит „Богомилите от България и
Босна“ на страница 80 е записано:
„През този период, възползвайки се от възможностите си за
мисионерска работа, богомилите са изпратили помощ и
насърчение за техните братя в Бохемия и Унгария. Твърди се,
че Реформацията под ръководството на Ян Хус и Йероним
Пражки е била богомилско движение. По това време техните
водачи са били хора с такова високо познание и култура, че
папа Пий II през 1462г. разбрал, че е необходимо да изпрати
най-учените мъже, които може да намери, за да оборят
ереста в Босна.“ [12]
60
Освен това ние виждаме делото на богомилите да се
разраства и доразвива от техните наследници катари, албигойци,
валдейци (валденси), хугеноти и лоларди. Това може добре да
се проследи в книгата на професор Георги Василев
„Българската ерес и английската реформация“, където на
страница 25 можем да прочетем:
„Всъщност Джон Уиклиф възпроизвежда точно израза на
италианските катари „Lo nostre pa qui es sabre tota causa“.
Тъй като богомилите са предали на катарите вариант
на Кирило-Методиев превод на Новия завет (впоследствие
преведен на латински от катарите), ние се насочваме към
идеята, че Джон Уиклиф е превел Новия завет не от
Вулгата, както се пише по-късно в печатните издания на
превода му, а именно от Кирило-Методиев препис, преведен
на латински.“ [13]
От тези слова разбираме, че богомилското
съкровище не само се излъсквало до блясък, но и трупало
солидни „лихви“, когато е попадало в ръцете на святи
човеци.
В книгата си „Светият граал – съкровището на
богомилите бугри“ авторът Светослав Пинтев е напипал
златната нишка - „Те се мултиплицират така, както и Граалът
в някои митове за него, а те под различна форма битуват и
днес. Словото е свещената им чаша“ стр.34 [14]
Моето мнение за свещения Граал на богомилите е, че
става дума за Божието Слово - преведено на народен език,
наречено „Кирило-Методиев превод на Библията“ , който
се стремили да опазят от дългите ръце на враговете на
Словото. Трябва да се има предвид, че по това време
инквизицията гори на клади всеки човек, у когото се открие
дори страница от Божието Слово.
Митологичната сила на свещения Граал е да дава вечен
живот. На различни места е описан като съд за питие, на други
като съд за храна.
В този контекст бих искал да разгледаме метаморфозата
на думата „Словото“ в любимото евангелие на богомилите.
Библията – Евангелие на Йоана 1:
1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше
61
Словото.
14. И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и
видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца,
пълно с благодат и истина.
6: 43. Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.
51. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде
някой от този хляб, ще живее довека; и хлябът, който Аз ще
дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.
54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен
живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
Откровение на Йоана 10:
8. И гласът, който чух от небето, пак заговори с мен и каза:
Иди, вземи отворената книжка, която е в ръката на ангела,
който стои на морето и на земята.
9. И аз отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. И
той ми каза: Вземи и я изяж; и в корема ти ще стане
горчиво, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10. И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох. И в
устата ми беше сладка като мед, но като я изядох, коремът
ми се вгорчи.
11. Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много
народи и нации, и езици, и царе. [1]
Виждаме как Библията тълкува идеята за Граала, даващ
вечен живот. Писаното Слово е било този свещен Граал в ръцете
на богомилите, затова те са били толкова прилежни в неговото
записване, превеждане на чужди езици и споделяне с жадните за
истината човеци. Разнасяли го с трепет по целия тогавашен свят,
по който са се пръснали като вестоносци на идващата Божия
справедливост.
62
Творческата седмица
Вече познаваме в основни линии героите, които водят

война за нашите души и можем да хвърлим един поглед към
сътворението на нашата чудна планета.
За разлика от библейския доклад, богомилите приемат
планетата Земя за сътворена в пет творчески дни и шести ден, в
който Силата на Сътворението си почива (празнува). В
„Богомилското учение“ в частта за богомилския календар се
казва:
Шестте седмици в месеца са имали по шест дни, които
са се назовавали: понеделник, вторник, среду, четвъртък,
петък и неделя. всеки шести ден е бил празник.
Празнуването през работните пет дни в седмицата е било
забранено. Наименованието на дните през календарната
година с човешки имена е било също забранено.
Презвитер Козма твърди, че богомилите не са спазвали
неделните дни и другите празници, установени от
християните...[5]
Повечето хора знаят, че в Библията се говори за шест
дни, в които Бог сътвори този жив свят, а в седмия Си
почина. Има много теории, създадени върху тази материя, тук
бих искал да споделя моя личен прочит на Битие.
1. В начало Бог създаде небето и земята.
2. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше
бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели
светлината от тъмнината.[1]
Моето мнение е, че в тези първи стихове се говори за
време, което е извън рамките на творческата седмица.
Вярването на богомилите за това време на началото е:
„За силата на сътворението първоначално бе нужно
63
осезание, и първото единствено осезание, върху което тя се
спря по замисъл и което тя поиска да създаде, бе тяло. От
него започва битието.
Силата на разрушението беше обаче против битието и
поради това борбата между тези две сили продължи с още по-
голямо ожесточение, докато най-после силата на
сътворението сполучи да отстрани от пътя си силата на
разрушението и да положи основата на битието. По-нататък
силата на сътворението сгъсти голяма част от своето
дихание, за да се огради от небитието и от силата на
разрушението. Това сгъстено дихание създаде тялото,
пожелано от силата на сътворението в нейния първичен
замисъл. (Богомилското учение- Сътворението)“ [5]
Според богомилите от това „тяло“ впоследствие е
сътворена планетата Земя.
Според библейския доклад животът на земята е с възраст
около 6000 години. Но изследванията на неживата материя
показват чувствително по-голяма възраст. Първите стихове на
Библията не дават информация за време, единственото, което
научаваме от тях е, че тази планета е сътворена по специален
дизайн преди неопределен период от време. Въпреки това от
стиховете научаваме, че Божият Свят Дух, наречен от
богомилите „силата на сътворението“, обгръща грижливо тази
планета. Научаваме също, че Богът Творец е Този, Който е
сътворил светлината преди неопределено в текста време.
6. Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из
тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се
просвети света с познаването на Божията слава в лицето
Исус Христово.[1]
Според библейския доклад преди около 6000 години Бог
решава, че тази планета е вече „узряла“ да бъде заселена с живи
твари.
Първи ден.
5. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И
стана вечер, и стана утро, ден първи.[1]
На пръв поглед може да помислим, че в този първи
64
творчески ден Бог е казал само да бъде светлина. Но е известно,
че за да се редуват дни и нощи, трябва планетата да се върти
около оста си с определена скорост. Важно условие е да бъде
правилно позиционирана спрямо светилото, с вертикална ос на
въртене, за да се редуват циклично ден и нощ на цялата планета.
Когато стигнем до четвъртия творчески ден, ще направим
паралел с казаното дотук.
Втори ден.
6. И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да
раздели вода от вода.
7. И Бог направи простора; и раздели водата, която беше
под простора, от водата, която беше над простора; и стана
така.
8. И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро,
ден втори.[1]
Тази част от текста е много важно да бъде разбрана.
Словото казва, че водите се разделят на две части - едната се
издига в орбита с формата на куха сфера, а другата образува
световния океан.
5. Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието
слово отначало е имало небе и земя, сплотена от водата, и
всред водата,
6. но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от
водата, загина.[1]
Възможна ли е такава куха водна сфера?
Понеже в момента не наблюдаваме такава структура, ние,
хората, сме скептични. Но през 1933г. Майснер и Оксенфелд
откриват левитирането на свръхпроводниците, познато като
ефект на Майснер. Ние сме свикнали да възприемаме водата
като нещо обикновено, но тя притежава необикновени свойства
и множество разновидности, например тежка, лека или мълчана
вода са по-известните имена. Обикновена вода по закона на
диамагнитната левитация се издига в орбита при сила на
магнита над 16Т, но съм сигурен, че в определени съединения тя
би левитирала и при по-ниски нива на магнетизъм.
Например съединението на водород с литий, чрез
65
неодимов магнит, изявява майснеров ефект при минус 26
градуса по Целзий. Не бива да се подценява и акустичната
левитация - позната като акустофорезия, която в момента се
използва в промишлеността. В описание на сътворението в
Библията се говори за акустичен ефект.
4. Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си
разумен:
5. Кой определи мерките ѝ? (ако знаеш) Или кой тегли връв за
мерене по нея?
6. На какво се вдълбочиха основите ѝ? Или кой положи
краеъгълния ѝ камък,
7. Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките
Божии синове възклицаваха от радост?[1]
Защо е толкова важно да се знае този факт за
съществуването на обвиващата куха водна сфера при
определяне на възрастта на дадена фосилна проба?
Първо – поради способността на водата да спира
вредните радиоактивни лъчения. В организми, обитавали такава
среда, радиоактивният въглерод 14 липсва. Неговият период на
полуразпад е 5700г., а максималният срок на проследяването му
- до 40000 години назад. Този факт би променил възрастта на
пробата с десетки хиляди години.
Второ, би обяснило съществуването и смъртта на
динозаврите, които според намерените фосили не биха могли да
живеят в климатични условия, подобни на съвременните. Но
при по-високо атмосферно налягане - над 2200hPa при сегашно
около 1023 hPa и 25% кислород - при сегашни нива около 21%,
условията за живот на огромни същества биха биле перфектни,
понеже при такива условия цялата кръвна плазма пренася
нужния О2.
Ако добавим и ниските нива на ултравиолетови лъчи, ще
получим неколкократно удължаване на живота им, а също и
постоянен растеж. Този ефект може да се наблюдава дори и днес
при рибите.
За растенията тези условия за живот биха довели до
бурно непрекъснато развитие. По принципа на този модел се
изграждат в момента хипербаричните камери за лечение на
66
множество „нелечими“ болести.
Тази водна капсула би обяснила и дължината на живот на
предпотопните хора, описана в Библията - със средна
продължителност около 900 години.
Разрушаването на водната сфера е описано в Библията, в
разказа за всемирния потоп.
11. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория
месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден
всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и
небесните отвори се разкриха.
12. И дъждът валя на земята четиридесет дни и
четиридесет нощи.[1]
Липсата на кухата водна сфера обяснява смъртта на
динозаврите, понеже премахването ѝ довежда до рязка
промяна на атмосферното налягане, която промяна убива
големите екземпляри с ефекта на кесоновата болест, която
се наблюдава при рязко излизане на водолази на
повърхността от дълбоки води. От друга страна малките
екземпляри са загинали във водите на потопа.
Трети ден.
9. И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под
небето, та да се яви сушата; и стана така.
10. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече
Морета; и Бог видя, че беше добро.
11. И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева
семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според
вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12. Земята произрасти крехка трева, трева, която да дава
семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според
вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13. И стана вечер, и стана утро, ден трети.[1]
Трябва да се отбележи, че когато Бог твори живи
същества – животни или растения, през творческата
седмица, Той ги създава в зряла възраст, готови за
размножаване.
Например Адам веднага след сътворението проучи
67
навиците на всички животни и ги наименува според
характерните им черти.
Четвърти ден.
14. И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да
разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване
времената, дните и годините;
15. и да бъдат за светила на небесния простор, за да
осветляват земята; и стана така.
16. Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за
да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта;
създаде и звездите.
17. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват
земята,
18. да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от
тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.[1]
Още в словото, описващо първия творчески ден, стана
въпрос какво е нужно, за да има смяна на нощта с ден, там
описах условията, които са нужни за получаване на тази
цикличност – „И стана вечер, и стана утро“. Щом тази
монотонна смяна на ден с нощ е описана в първия ден, това
би означавало, че в четвъртия ден Слънцето е отдавна
сътворено. По- логично е тук да се говори за луната като тази,
която е поставена за спътник на Земята с цел да служи - за
знаци и за показване времената, дните и годините, макар и
вече да знаем, че нашият спътник извършва много повече
жизнено важни функции за живота на тази планета. В този стих
се говори за сътворението на Слънцето и звездите според мен
само за да се подчертае, че същият Бог, Който е сътворил и
поставил Луната, е извикал в съществуване и цялата вселена.
Според мен при сътворението Бог е направил небесните
тела да се движат като огромен космически часовник,
синхронизиран във всичките си детайли. Днес тази точност
липсва поради разминаването на лунната според слънчевата
година. За да се доближим до мащаба на творението и да
разберем причината за разминаването, съм записал малко факти:
68
Лунна година = средно Слънчева година= средно 365
354.50000 дни дни, 5 часа, 48 минути и 45.5
секунди = 365,242 190 419 дни
Лунен месец = Слънчев месец =
29,54166666666667 денонощия средно 30,43684920158333 дни
Земя- обиколка при екватора 40 075,004 km - един градус
=111,3194555555556км
Лунна година часове= 8508 Слънчева година часове =
часа 8765,812570056
Един звезден ден = Земята прави пълна обиколка
23 часа, 56 минути и 4,09 около Слънцето с път от 939
секунди. 861 383км
Периферна скорост на въртене Орбитална скорост на
на Земята при екватора1674,38 Земята около Слънцето 107
km/h = 465,11 m/s 219 km/h
Скорост на светлината Орбитална скорост на
300 000 км в секунда или Слънцето около центъра на
1 079 252 848,8 km/h Млечния път
781 000 km/h
Разликата причинява разминаване от:
Слънчева година =8765.81 часа
Лунна година= 8508часа
8765.81 - 8508 = 257,81 часа разлика
257,81 х 60 = 15468,6 минути разлика
15468,6 : 365 = 42,37972602739726
42,37972602739726 : 24часа = 1,76 минути
= 1минута и 45,6 секунди закъснение на всеки час.
Каква е причината този астрономичен часовник да не
работи точно? Това не е присъщо за „Небесният Часовникар“,
вярвам, че това закъснение не е без причина.
Библията свидетелства:
Библията - Исус Навин 10:
12. Тогава говори Исус Господу, в деня, когато Господ предаде
аморейците на израилтяните, като рече пред очите на
Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над
долината Еалон.
69
13. И слънцето застана, и луната се спря, Догдето
мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли
записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред
небето, и не побърза да дойде почти цял ден.
14. Такъв ден не е имало ни по-напред, ни после, щото така да
послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за
Израиля,[1]
За нашите умове е невъзможно да се обясни научно как
може да се случи това – Земята да намали до такава степен
скоростта на въртеливото си движение, което нормално е
1674,38 km/h при екватора. Това е свръхзвукова скорост - звукът
се движи с 1234,8km/h).
Поради тази причина редица скептици не вярват в
истинността на този текст. Следващото описано вмешателство
в движението на земята е още по-грандиозно.
7. И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще
извърши това, което каза:
8. ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е
изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето
се върна надире десет градуса, които бе изминало.[1]
На друго място се казва десет стъпала, но и в двата
случая говорим за нещо впечатляващо.
Царят на Вавилон – Меродах, изпраща делегация в
Ерусалим, която да разбере за този Бог, Който е извършил това
велико чудо.
Има много чудеса, които можем днес да кажем, че са
просто фокуси, но това знамение, дадено от Този, Който е
сътворил небето и Земята, не може да бъде пренебрегнато.
Бог е позволил това изоставане в движението на Земята с
1минута и 45 секунди на всеки час да бъде спомен за Неговата
Съпричастност с живота на Неговите верни слуги.
Пети ден
20. И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества
одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния
простор.
70
21. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено
същество, което се движи, които водата произведе изобилно,
според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и
Бог видя, че беше добро.
22. И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте
се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и
птиците по земята.
23. И стана вечер, и стана утро, ден пети.[1]
Не бих искал да навлизам в детайлите на тези стихове, но
мога да отбележа, че тук ясно е записано кое е първичното във
връзка със спора за яйцето и кокошката.
Шести ден.
24. И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни,
според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според
видовете им; и стана така.
25. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка
- според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според
видовете му; и Бог видя, че беше добро.
26. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше
подобие; и нека владее над морските риби, над небесните
птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно,
което пълзи по земята.
27. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го
създаде; мъж и жена ги създаде.
28. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се
размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте
над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо
същество, което се движи по земята.
29. И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която
е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си
плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30. А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици,
и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам
всяка зелена трева за храна; и стана така.
31. И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде
добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.[1]
Твърде често, когато разговарям с хора на тема, свързана със
71
сътворението и еволюцията, срещам много поляризирани
схващания. Според мен трябва да сме много по-отворени в
размишленията си, когато говорим за произхода на видовете.
Еволюционистите отдават всичко на случайността, а
креационистите не отстъпват нито педя на еволюционния
модел. Моето виждане е по-различно. Когато говорим за
еволюция, трябва да имаме предвид, че има два основни вида
еволюция: Макро-еволюция и Микро-еволюция.
Макро-еволюцията е добре позната и тя е гръбнакът на
еволюционната теория, и според която всичко живо е дело на
случайността.
Микро-еволюцията, от своя страна, работи само в
рамките на предварително заложените параметри на генетичния
запас на един определен вид и в малки изключения чрез
мутации.
Пример – има стотици породи гълъби, които микро-
еволюцията приема, че са произлезли от една двойка гълъби,
сътворени в петия творчески ден. Но микро-еволюцията не
приема за възможно гарванът и гълъбът да имат общ
прародител. Така че другото име на микроеволюцията, бих
казал, че е вътревидова еволюция. Този тип еволюция не влиза
в конфронтация с Творческото начало. Извънвидовото
съешаване, когато е успешно, води до безплодно потомство.
Този модел по същия начин важи и за сътворението на
човека. Ние всички сме от вида човек, въпреки че изглеждаме
различни, с различен цвят на кожата и очите, различен ръст,
различни по навици и маниери. Всички ние имаме една обща
черта – приличаме си по това, че имаме 99,9 % еднакви гени.
Благодарение на това можем да създаваме междурасово
плодовито потомство, можем да даряваме и вземаме кръв
според кръвните групи и резус-фактора между расите, дори
ставаме донори или реципиенти при нужда от присаждане на
органи.
Според мен намираните артефакти на различни места по
земята не могат да бъдат основа за определяне на епохи и
степен на еволюиране на човешкия вид, понеже дори и днес
виждаме хора, които отхвърлят технологиите по някаква тяхна
причина, но това не им пречи да живеят в ерата на най-широко
72
разпространения технологичен бум. Познавам и днес хора,
които живеят в пещери и се хранят като диваци. Познавам също
човеци, чиято интелигентност не е по-висока от тази на
шимпанзето, но това не ги прави „загубеното звено“. Също така
вярвам, че всеки човек, независимо от раса народност и пол,
носи в себе си тази частица, която го прави ценен за Бога.
26. направил е от една кръв всички човешки народи да
живеят по цялото лице на земята, като им е определил
предназначени времена и пределите на заселищата им;
27. за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и
намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;[1]
Седми ден
1. Така се свършиха небето и земята, и цялото тяхно
войнство. 2. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които
беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които
беше създал. 3. И благослови Бог седмия ден и го освети,
защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което
Бог беше създал и сътворил.[1]
Повечето изследователи на Библията приемат само
първите шест дни за творчески, но пропускат тези думи - И
благослови Бог седмия ден и го освети.
Древните хора са приемали благословията по един много
отговорен начин. За тях това не са просто думи! Ние нямаме
записано това благословено слово, изговорено по адрес на
седмия ден. Но знаем какво е отношението на Бог към хората,
описано във връзка със седмия ден.
Кое според вас е по-трудната част: да бъде заченато и
родено едно дете, или да бъде възпитано в добродетели и
любов?
Според мен Бог благослови седмия ден със Своето
особено присъствие сред хората, които се приближават при
Него в този седми ден, сиреч творческата седмица все още не е
свършила, понеже Бог във всеки седми ден от седмицата
продължава да твори отношения, вяра и любов в нас, които се
възползваме от поканата. Затова и в словото не се поставя край
на седмия творчески ден. Бог ни призовава да влезем в това
73
благословено време!
13. Ако отдръпнеш ногата си в събота, За да не вършиш
своята воля в светия Ми ден, И наречеш събота наслада, света
на Господа, почитаема, И Го почиташ, като не следваш в нея
своите си пътища, И не търсиш своето си удоволствие, и не
говориш своите си думи,14. Тогава ще се наслаждаваш в
Господа; И Аз ще те направя да яздиш по високите места на
земята, И ще те храня в наследството на баща ти Якова;
Защото устата Господни изговориха това.[1]
Имената на дните в българската седмица и днес носят
отпечатъка на традициите и философията на богомилите.
понеделник – означава денят след почивката
вторник – носи името на втория работен ден
сряда - идва от богомилското „среду“, което означава, че този
ден е в средата на петте работни дни.
четвъртък – подсказва, че е четвъртият ден
петък – се подразбира, че е петият, последен работен ден
неделя е бил денят за почивка и означава „не работя“.
Както подразбирате, събота е име, което няма български
корени и не фигурира в богомилската „седмица“. Името събота
бива прието от Библията от еврейската дума „шабат“, която
означава – почивка.
Затова е толкова трудно да обясниш на един българин, че според
Библията неделята е първият работен ден, а съботата е седмият
ден, докато за западните европейци е нормално неделята, сиреч
Sanday, да бъде първия ден на седмицата – понеже е посветена
на „бога“ Слънце. Затова ранните богомили наричат деня на
сътворението неделя, но когато приемат християнството и
Библията, те възприемат и седемдневната седмица, в която
седмият ден е събота.
Следващите стихове късните богомили приемат като
обещание за приемането им от Бога, въпреки че не са
Авраамово потомство.
6. Също и чужденците, които се прилепват към Господа, За да
Му служат, да обичат името на Господа, И да бъдат Негови
слуги, - Всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни, И
74
държи завета Ми, -
7. И тях ще доведа в светия Си хълм, И ще ги зарадвам в Моя
молитвен дом; Всеизгарянията им и жертвите им ще Ми
бъдат благоугодни на олтара Ми, Защото домът Ми ще се
нарече Молитвен дом на всичките племена.[1]
Забележете контраста в сравнение с наименованията на
дните на седмицата на английски език.
1-ви ден. Sanday -ден на бог Слънце – неделя
2-ри ден. Monday- ден на богиня Луна - понеделник
3-ти ден. Tuesday – ден на едноръкия скандинавски бог на
войната- Тюъ (Тир) - равен на римския бог Марс – вторник
4-ти ден. Wednesday – ден на древногерманския бог Водън -
равен на римския Меркурий – сряда
5-ти ден.Thursday – ден на бог Тор Гръмовержец - равен на
Юпитер – четвъртък
6-ти ден. Friday – ден на богинята Фрея - равна на Венера
– петък
7-ми ден. Saturday – ден на бог Сатурн, господар на времето
– събота [17]
Може би ви направи впечатление, че съм изписал имената
на дните на седмицата - на английски с главни букви, а на
български с малки. Това е останало в правилата на българския
език от богомилите, които забраняват наименуването на дните
на седмицата с имена на хора или псевдобогове.
Според тези наименования на дните от седмицата
можем безпогрешно да разберем кои са истински езичници и
еретици.
Късните богомили приемат напълно библейския доклад
за сътворението и живеят според наученото в него.
75
Защо има толкова много религии
и как да отделим фалшивите?
За да разпознаваш фалшивите църкви, не е нужно да

изучиш всички фалшиви доктрини! Достатъчно е само да
познаваш много добре оригинала от Библията!
От времето на богомилите няма съществена промяна в
качеството на религиите, а най-вече в бройката.
Дяволът няма право да унищожи чрез сила истинската
църква, той може само да опитва да подмами „децата“ ѝ в
измамна посока.
За да скрие оригинала, сатана създава множество
фалшификати!
Според последни проучвания в момента на планетата
Земя има над 4200 религиозни образувания и всяко едно от тях
смята своето за единствено правилното. Но ако се опитате да
подложите на дисекция всяка една от тези деноминации, като
единственият ви критерий бъде чистото Божие Слово, ще се
окаже, че по-малко от 1 %, сиреч не повече от 42 от тези
религии, се покланят наистина на Бога, Който сътвори
безграничния космос и нашата малка, но немаловажна за Него
планета Земя.
На какво се основава това мое твърдение ли? Нека
направим една елементарна справка. Според Библията и Корана
един от най-омразните грехове е поклонението пред
изображения и статуи, тъй наречените идоли.
Точно това е и една от най-големите разлики между
богомилите и „официалните“ църкви, които са прехвърлили
поклонението на старите си езически „богове“ към светии,
които отговарят по някои характерни черти на езическите
„божества“, чиито са предишните идоли .
Ще ви дам пример с пророк Илия – повелител на
светкавиците и стихиите. Ако разгледате митологиите на
древните народи, ще откриете, че Илия е заместил „бог“
Юпитер при римляните, „бог“ Тор при скандинавците и
Зевс при гърците.
В „ Богомилското учение “, в четвъртата богомилска
76
заповед, е записано:
„4. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме
признавали сътворението на Земята от Сатанаил (Дявола).
Всъщност ние знаем и учим, че Земята и Всемирът са
сътворени от силата на сътворението, на която не
придаваме никакъв человечески или животински образ, в
каквито образи проповедниците на лъжечеловеческото
възкресение представляват своите богове или своите
противобогове.“ [5]
В тази заповед ясно се вижда, че богомилите не
позволяват поклонение пред икони или статуи.
Коранът казва в 29. сура:
25.И рече: “Вместо Аллах приехте идоли само заради
приятелството между вас в земния живот. После, в Деня на
възкресението, ще се отречете един от друг и ще се
проклинате един друг. И Огънят ще е вашето място, и не ще
имате избавители.” [6]
А Библията! Вижте как звучи втората Божия заповед:
Библията - Изход 20:
4. Не си прави икони (изображения- от гръцки език) или
какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или
което е на земята долу, или което е във водата под земята;
5. да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз,
Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам
беззаконието на бащите върху чадата до третото и
четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
6. а показвам милости към хиляда поколения на ония, които
Ме любят и пазят Моите заповеди.[1]
А за тези, които ги изработват и рисуват, е записано:
Исая 44:9. Всички, които изработват изваяни идоли, са за
посрамление; И многожелателните им неща са безполезни;
И те сами им са свидетели; не виждат, нито разбират, За
да се засрамят...
11. Ето, всичките му привърженици ще се засрамят; А
художниците, които и те са от човеци, Нека се съберат
всички, нека застанат; Ще се убоят, ще се засрамят
всички...
13. Дърводелецът простира връв, начертава идола с
77
тебешир, Изработва го с длета, начертава го с пергел, И
образува го по човешки образ, според човешка красота, За да
стои в къщи...
16. Една част от него той изгаря в огън, С друга част готви
месо да яде, Изпича печиво и се насища. Грее се и казва: Ох!
стоплих се! видях огъня!
17. И останалото от него прави бог, изваяния си идол.
Коленичи пред него и му се кланя, И му се моли, казвайки:
Избави ме, защото ти си мой бог!
18. Те не знаят, нито разсъждават; Защото са замазани
очите им, за да не гледат, И сърцата им - за да не разбират:
19. И никой не взема на сърцето си, Нито има знание или разум,
та да рече: Част от него изгорих на огън, Още и хляб изпекох
на въглищата му. Опекох и месо та ядох: И да направя ли
останалото от него гнусота? Да се поклоня ли на нещо,
станало от дърво?
Библията - Еремия 10:
2. Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се
плашете от небесните знамения По причина, че народите се
плашат от тях.
3. Защото обичаите на племената са суетни; Понеже само
дърво е това, което секат от гората, Нещо издялано от
дърводелски ръце с брадва;
4. Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и
чукове, За да не се клати;
5. Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят,
Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се
от тях, защото не могат да докарат някакво зло, Нито им е
възможно да докарат някакво добро.
6. Няма подобен на Тебе, Господи; Велик си и велико е името Ти
в сила.[1]
Нима изобщо има нужда да коментирам всички тези
думи, изказани ясно и недвусмислено?
Но някои ще кажат: Ние правим изображения на Бога
и на Исус Христос, на тях се покланяме.
Библията им отговаря:
Библията - Второзаконие 4:
9. Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би
78
да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да
се изгубят от сърцето ти през всичките дни на живота ти;
но предавай ги на чадата си и на внуците си...
12. Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на
думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.
13. И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите,
сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи...
15. Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня,
когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие не
видяхте никакъв образ),
16. да не би да се развратите и си направите идол, подобие
на някой образ, подобие на мъж или на жена...[1]
Да, тези стихове говорят за това, че Бог не желае да Го
рисуват в никакви образи и асоциации и още по малко да
Му се покланят чрез такива гнусутии, както се изразява сам
Той. И който го прави, макар да си мисли, че се покланя на
Бога в небесата, всъщност се покланя на самия дявол, който
мами човечеството.
15. и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво
съучастие има вярващият с невярващия?
16. и какво споразумение има Божият храм с идолите?
Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се
заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те
ще Ми бъдат люде"[1]
21. Казва и Исус: Жено, вярвай Ме, че иде час, когато нито
само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се
покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от
юдеите.
23. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще
се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска
Отец да бъдат поклонниците Му.
24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина
трябва да се покланят.[1]
В своята книга „Богомилите и презвитер Козма“ екзарх
Стефан пише на страница 114:
79
„И тъй Козма установява в тази проповед нуждата да се
употребяват и почитат иконите, които богомилите
отричаха и даже оскверняваха. Той доказва, че не е дъската и
изображението, които трябва да бъдат уважавани в
християнската църква, но идеята на светостта, изобразена
в образа на Този, който живя на земята в страх божи, който
възхваляваше Бога и олицетворяваше Бога в своята плът.“[4]
Според екзарх Стефан презвитер Козма е успял да
докаже нещо на своите съмишленици, а не на богомилите.
Достатъчно е да сравним иконите на един и същ светец и да
се запитаме защо навсякъде е с различна физиономия и по
какво познаваме, че този нарисуван човек е определен
светия? А и с какво право пренебрегваме ясната Божия
заповед? Дори Тертулиян (155-230г сл.Хр) – основателят на
латинската теология, пише в „Относно
идолопоклонството“:
Веднага щом дяволът въведе в света производителите на
статуи, картини и други изображения от всякакъв вид,
това просташко дело, от което произлязоха всички човешки
беди, прие форма и име, произлязло от идолите. От този
момент всяко изкуство, което произвежда идоли, под една
или друга форма, става извор на идолопоклонство.
(http://christian-books.hit.bg Преводач: Юлия Борисова ) [19]
Виждаме, че тази доктрина на богомилите, наричани
еретици, е вярна и е точна според Библията.
Е, сега отделете от познатите ви вероизповедания всички,
които включват в поклонението пред техния „бог“ изображения
и статуи.
Сигурно сте шокирани, че ще трябва да изключите от
списъка най-големите и най-пищните религиозни
формирования още по първия критерий. Но не се
безпокойте, те няма да отпаднат само по един признак!
Другото, в което Библията и Коранът са единодушни, е
свързано с нашия ежедневен живот – храната.
Оказва се, че за Бог има значение какво ядем.
Коранът казва в сура 6:
145.Кажи: “Сред онова, което ми бе разкрито, не намирам
храна под възбрана за хранещия се, освен ако е мърша или
80
пролята кръв, или свинско месо, те са нечистота, или
животно, заклано за друг, а не в името на Аллах.” А за който
е принуден, без да е потисник, нито престъпващ, твоят Господ
е опрощаващ, милосърден.[6]
17. Ония, които се освещават и очистват, за да отиват в
градините сред една ашера в средата, Като ядат свинско
месо и гнусотии, и мишки, Те всички ще загинат, казва
Господ.[1]
Библията - Левит 11:
7. и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени
копита, но не преживя; тя е нечиста за вас.
8. От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се
допирате; те са нечисти за вас.[1]
По принцип списъкът с нечисти храни, описани в
Библията в книгата „Левит“ 11 глава е много дълъг. В случая
вземам само свинското месо и ви питам колко от познатите ви
вероизповедания отпаднаха, колкото и да са ви били
симпатични?
Когато Христос говори за нечистота, която се очиства
през стомаха, там Той споменава за нечистите ръце, а не за
нечистите храни, описани в здравния закон.
17. Не разбирате ли, че всичко, що влиза в устата, минава в
корема и се изхвърля в захода?
18. А онова, което излиза из устата, произхожда от
сърцето, и то осквернява човека.
19. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства,
прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20. Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с
немити ръце, това не го осквернява.[1]
В някои преводи съм срещал след този стих дръзко
твърдение, че с тези думи Христос е направил всички храни
чисти. Това означава ли според тях, че плъховете, паяците ,
червеите и хлебарките са станали чиста храна? Бихте ли яли с
81
охота от свинята, от която току-що сте видели да изкарват
купища паразити – тении и глисти?
Богомилите са били вегетарианци, ядящи яйца,
мляко и понякога риба. Но за тях е било недопустимо да се
отнеме животът на едно полезно животно .
В „Богомилското учение“ е записано в 13-а глава:
Така силата на разрушението остана да владее в самия
дом на человека, за да направи от него убиец на домашните
животни, които бяха негови сътрудници и от чието мляко, от
чиято вълна, от чиито яйца, от чиято кожа и пр. при
естествената им смърт, той се ползваше...
За да се изкорени силата на разрушението в человека и при
този случай, месоядието в общиарията се забранява.
Всеки общиарец, който се прояви като месоядец, се счита за
заразен от силата на разрушението и се изпъжда от
общиарията без никакво право на опрощаване, а за убийството
на полезно домашно животно виновният се наказва като убиец
на себеподобен, на умъртвяване чрез глад.[5]
В зората на човешката история, когато Адам е все
още сам, Бог представя пред човека всички животни като
приятели, за които трябва да се грижи. Богомилите
приемат тази отговорност присърце и за тях животът на
всяко полезно същество е свещен.
18. И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му
създам подходящ помощник.
19. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и
всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види
как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко
одушевено същество, това име му остана.[1]
Виждаме, че и тази тяхна доктрина е правилна
спрямо Библията, имайки предвид, че в началото Бог
определи вегетарианска диета за човека.
Библията - Битие 1:29. И Бог рече: Вижте, давам ви всяка
семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко
дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви
бъдат за храна.[1]
82
А колко от вероизповеданията смятат десетте Божии
заповеди за критерий за праведност, без да се опитват да
променят нито дума в този закон.
В книгата „Свещеният Граал съкровището на богомилите
бугри“ Светослав Пинтев на страница 119. е записал:
„В лионския, известен като окситански катарски требник, е
описано към кои принципи трябва да се придържат
вярващите, но в пожелателен дух, немислим за католическата
църква, без да се налага сляпо подчинение: „Добре би било да
спазваш всичките Божи заповеди, от Христос и от Новия
Завет...“ [14], [45]
Нека погледнем какво е записал по този въпрос в
„Новият Завет“ след смъртта и възкресението на Иисус
Христос ръководителят на новозаветната църква – Яков,
братът Христов.
Библията - Яков 2:
10. Защото който опази целия закон, а съгреши в едно нещо,
бива виновен във всичко.
11. Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай",
рекъл е и: "Не убивай", тъй че ако не прелюбодействуваш, а пък
убиваш, станал си престъпник на закона.
12. Така говорете и така постъпвайте като човеци, които
ще бъдат съдени по закона на свободата.[1]
Как така, след като ръководителят на Новозаветната
Апостолска Църква предупреждава, че ще бъдем съдени по
критерий „Десетте Заповеди“, някои поучават, че
заповедите са приковани на кръста и вече са невалидни?
Десетте Божи Заповеди
1. Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:
(1ва 2. Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из
Египетската земя, из дома на робството.
3. Да нямаш други богове освен Мене.)
83
(2ра 4. Не си прави изображение, или какво да било
подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на
земята долу, или което е във водата под земята;
5. да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз,
Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам
беззаконието на бащите върху чадата до третото и
четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
6. а показвам милости към хиляда поколения на ония, които
Ме любят и пазят Моите заповеди.)
(3та 7. Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог;
защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който
изговаря напразно Името Му.)
(4та 8. Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си
дела;
10. а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог,
да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни
дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито
добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре
вратите ти;
11. защото в шест дни Господ направи небето и земята,
морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина;
затова Господ благослови съботния ден и го освети.)
(5та 12. Почитай баща си и майка си, за да се
продължават дните ти на земята, която ти дава Господ
твоя Бог.)
(6та 13. Не убивай.)
(7ма 14. Не прелюбодействувай.)
(8ма 15. Не кради.)
(9та 16. Не свидетелствувай лъжливо против ближния
си.)
(10та 17. Не пожелавай къщата на ближния си, не
пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито
слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е
нещо, което е на ближния ти.)[1]
Неспазването на една заповед те прави престъпник на
закона, а ако учиш хората в лъжа, това те прави
инструмент на сатана!
84
Няма нужда да издирвате дали деноминациите спазват
всичките 10 заповеди. Само проверете кои църкви спазват двете
най- дълги и обширни заповеди.
Това са втората и четвъртата заповед.
Втората - за идолите, я разгледахме. Остава да видим
четвъртата:
8. Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
10. а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да
не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря
ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти,
нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;
11. защото в шест дни Господ направи небето и земята,
морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина;
затова Господ благослови съботния ден и го освети.[1]
Защо е толкова важна ли?
12. Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и
тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам...
20. освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак
между Мене и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог.
[1]
6. Също и чужденците, които се прилепват към Господа, За
да Му служат, да обичат името на Господа, И да бъдат
Негови слуги, - Всеки от тях, който пази съботата, да я не
оскверни, И държи завета Ми, -
7. И тях ще доведа в светия Си хълм, И ще ги зарадвам в Моя
молитвен дом; Всеизгарянията им и жертвите им ще Ми
бъдат благоугодни на олтара Ми, Защото домът Ми ще се
нарече Молитвен дом на всичките племена.[1]
Има църкви, които не спазват съботата, защото не знаят,
че трябва да го правят, понеже са излъгани от католиците. За
това ще говорим по- късно.
85
Но в началото не е било така, църковният историк Сократ
Схоластик от V век хвърля светлина откъде е дошла промяната
от събота в неделя:
"Почти всички Църкви по света празнуват светите
тайнства всяка седмица в събота. Но християните в
Александрия и Рим поради някаква древна традиция са
престанали да правят това. Египтяните в съседство на
Александрия и жителите на Тива провеждат
Богослуженията си в събота. (Сократ Схоластик - "
Църковната история на Евсевий Кесарийски от 325г до 439
г. ) [20]
Древната традиция, за която говори, е поклонението в
първия ден, посветен на Слънцето.
Други, като богомилите, са пазели десетте Божии
заповеди, без да осъзнават.
Интересно е това, че богомилите имат различен календар
и различна „седмица“, понеже за тях годината има десет месеца
по 36 дни, общо 360 дни, плюс пет мръсни дни. И шести
„мръсен“ ден за всяка високосна година. Седмицата им е била
от шест дни, от които пет работни и един празничен в чест на
сътворението.
В главата учение за календара в „Богомилското учение“ е
записано:
Етапите пък до завършека на първата част от
мировото сътворение бяха 5, а шестият послужи за почивка
и за тържество на силата на сътворението. Ето защо за
човека на земята седмицата трябва да се състои от пет
работни дни и един празничен, за възхваление на
извършената творческа работа през петте работни дни.[5]
Забележете, че деня, който празнуват, е в чест на
сътворението - свързан с библейската почивка.
Когато приемат Библията, богомилите приемат и
седемдневната седмица, като приемат съботата за празник
на сътворението. Намираме доказателство за това в
ритуалите, които дори до ден-днешен се извършват в
България в почит на мъртвите в съботен ден.
В „Богомилското учение“ глава 8 е записано:
Само на третия ден от погребението на гроба могат да
86
отидат близките на покойника, които после в течение на 40
дни от деня на смъртта всеки празничен ден продължават
тия свои посещения, за да отправят молитви към силата
на сътворението духът на погребания да бъде вселен в тялото
на някое новородено, което очакват да се яви на света из
средата на техните близки. При тия молитви около гроба бива
поливано с елей, а самият гроб бива накичен с благоуханни
треви и цветя. [5]
Въпреки че това вярване за прераждането няма
библейски корени, в един момент при късните богомили то
прераства в библейската вяра за възкресението на
праведните!
Като имаме това предвид, може смело да кажем, че в
сърцата си спазват, без да подозират, и десетте Божии заповеди.
За разлика от тях католиците продължават да почитат деня на
слънцето, а имената на дните в седмицата им са имена на
„богове - планети“.
Затова Христос е предупредил всички:
13. Влезте през тясната порта, защото широка е портата
и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са
ония, които минават през тях.
14. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който
води в живот, и малцина са ония, които ги намират.
15. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при
вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
16. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от
тръни, или смокини от репеи?
20. И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в
небесното царство, но който върши волята на Отца Ми,
Който е на небесата.
22. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в
Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове
изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики
дела?
23. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал;
87
махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.[1]
Библията - Матей 23:8. Но вие недейте се нарича учители,

защото Един е вашият учител, а вие всички сте братя.
(Става въпрос за духовен учител или гуру)
9. И никого на земята недейте нарича свой отец, защото
Един е вашият Отец, Небесният.
10. Недейте се нарича нито наставник, защото Един е
вашият Наставник, Христос.
11. А по-големият между вас нека ви бъде служител.[1]
Ранните богомили не са имали правилно разбиране на
десетте Божии заповеди, но въпреки това са ги спазвали по
съвест.
Забележете как те са разглеждали десетата Божия
заповед „не пожелавай...“ :
„Мъжкият бяс за собственост не се ограничи само с
жената, а се прояви и в други направления: в бяс за
собственост на земя, в бяс за собственост на заграбени
други животни, дори бяс за насилствено заробване на други
человеци. Така в беса си за собственост человекът скоро
стигна до борба с всеки свой съперник за собственост.
Оттогава водят началото си войните между человеците за
притежание.
Тези войни, първо само между отделни человеци,
постепенно се превърнаха във войни между племена и между
народи за собственост, което означаваше пълно господство
на силата на разрушението.“ (Богомилското учение 17 глава)
[5]
Апостол Павел е описал това в посланието си към
римляните:
14. (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по
природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без
да имат закон, те сами са закон за себе си,
15. по това, че те показват действието на закона, написано на
сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а
помислите им или ги осъждат помежду си, или ги
оправдават),[1]
88
Освен това богомилите не наричат своите свещеници
„Отче“, а „Дед“ - от дядо.
Според библейските стандарти е останал един малък
остатък, който се стреми да се държи здраво за Божието Слово.
И само тези човеци създават проблеми на дявола.
17. Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да
воюва против останалите от нейното потомство, които
пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за
Исуса; и змеят застана на морския пясък.[1]
Знаете ли, сатана си е свършил перфектно работата в
заблудата на цялото човечество. Пресял ни е като пясък!
Разделя ни на черни и бели, на мъже и жени, на образовани
и неуки, на араби и европейци, на богати и бедни, на
работодатели и работници. А ние безропотно му се
подчиняваме, като не можем да разберем, че той просто ни
манипулира като кукли на конци.
За да спрем да се боричкаме, трябва първо да си
припомним, че всички сме братя и сестри, сътворени по Божия
образ и подобие. Да не забравяме, че Бог обича всеки от нас
независимо от нашите различия спрямо другите. И желае
всички да достигнем до познание за Неговата любов и
спасителен план.
До това прозрение стигат ранните богомили дори без
да имат за ръководство Библията, а имат ученията на своите
прадеди, които спазват стандарти от времето на праведния
Ной, който познава Божията любов и дълготърпение.
9. Господ не забавя това, което е обещал, според както някои
смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже
не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
Йоан 3:16. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя
Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него,
но да има вечен живот:
17. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но
за да бъде светът спасен чрез Него.
18. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече
осъден, защото не е повярвал в името на Единородния
89
Божий Син.
19. И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и
човеците обикнаха тъмнината повече от светлината,
защото делата им бяха зли.
20. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не
отива към светлината, да не би да се открият делата му;
21. но който постъпва според истината, отива към
светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени
по Бога.[1]
За съжаление много хора си мислят, че е достатъчно да
повярват в съществуването на Бог, и че някога е живял един
човек на име Иисус Христос, Който е бил разпънат на кръст за
всички човеци.
19. Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и
бесовете вярват и треперят.
20. Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без
дела е безплодна?[1]
Не е достатъчно само да вярваме в съществуването на Бог
и в истинността на Библията. Ако нашата вяра не ни води до
покаяние и смирение пред Бога Творец, ако нашата вяра не ни
води в нозете на Христос в молитва за сила и опрощение, то
тази вяра е мъртва и безплодна като вярата на сатана.
Самият Христос заявява тържествено:
17. Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или
пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
18. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и
земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да
премине, докато всичко не се сбъдне.
19. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и
научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното
царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще
се нарече велик в небесното царство.
20. Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине
правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да
влезете в небесното царство.
21. Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не
90
убивай; и който убие, излага се на съд".
22. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си
[без причина], излага се на съд; и който рече на брата си
Рака безделник, излага се на Синедриона; а който му рече:
Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.
23. И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си
спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24. остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с
брата си, тогава дойди и принеси дара си.
25. Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на
пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да
те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя,
и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам, докле
не изплатиш и последния кодрант.
27. Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".
28. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я
пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29. Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го;
защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти
части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
30. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли
я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните
ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.
31. Още било казано: "Който си напусне жената, нека ѝ даде
разводно писмо".
32. А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си,
освен по причина на прелюбодейство, прави я да
прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде
напусната, той прелюбодействува.
33. Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не
си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа
клетвите си".
34. Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето,
защото то е престол на Бога;
35. нито в земята, защото е подножието Му; нито в
Ерусалим, защото е град на великия Цар.
36. Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш
91
направи ни един косъм бял или черен.
37. Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече
от това, е от лукавия.
38. Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".
39. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако
те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
40. На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти
вземе ризата, остави му и горната дреха.
41. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него
две.
42. Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай
от оногова, който ти иска на заем.
43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази
неприятеля си".
44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се
за тия, които ви гонят;
45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата;
защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на
добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46. Защото ако обичате само ония, които обичат вас, каква
награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено
правите? Не правят ли това и езичниците?
48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен
вашият небесен Отец.[1]
Всъщност вместо Христос да премахне Закона, Той
влиза дълбоко в неговата същност и го издига до духовни
висоти, а и до високо интелектуално и морално ниво.
Библията - 1 Йоаново 2:
4. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази,
лъжец е, и истината не е в него.[1]
Късните богомили се стремят да спазват всички тези
предписания и дори когато ги убиват, не злословят за своите
мъчители.
Много вярващи смятат, че Законът е прикован на кръста,
като имат предвид този стих:
14. и като изличи противния нам в постановленията Му
92
закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го
прикова на кръста;[1]
На пръв прочит този, който не е запознат добре с
Библията, ще приеме, че тук се говори за Десетте Божи
Заповеди. Но ако е така, значи Библията влиза в противоречие
със себе си!
Възможно ли е Законът на Свободата да бъде наречен
враждебен и противен, или става въпрос за някакъв друг
закон?
24. А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон
дори докрай,
25. тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха
ковчега за плочите на Господния завет, като каза:
26. Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега за
плочите на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за
свидетелство против тебе.[1]
Забележете, че в тези стихове се говори за два закона -
единият е Десетте Заповеди, записани на каменни плочи от
Божията ръка и положени вътре в ковчега на завета. Това
означава, че тези заповеди изразяват непроменимия характер на
Бога. А другият закон е така нареченият Церемониален Закон,
записан от Моисей върху свитъци. Той е положен на земята
извън ковчега на завета.
Библията - Галатяни 3:
10. Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от
закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки,
който не постоянствува да изпълнява всичко, писано в
книгата на закона".[1]
Затова апостол Павел в посланието към колосяните
успокоява своите братя, че вече не е задължително да принасят
жертви и да извършват церемонии, които сочат към Христос.
93
„Приковава“ го на кръста, понеже този закон вече е ненужен. За
разлика от Десетте Божи Заповеди.
8. Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието:
"Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.
9. Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се
осъждате като престъпници.
10. Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо,
бива виновен във всичко.
11. Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай",
рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а
пък убиваш, станал си престъпник на закона.
В Светая Светих няма никаква друга мебел освен Ковчега
на Завета, а това означава, че церемониалният закон е сложен
долу на земята. Това символизира неговия временен характер.
Церемониалният закон е задължавал всички да принасят жертви
за своите грехове, в противен случай този закон ги обрича на
смърт. Тези жертви са символи на Христос и в момента, в който
Христос – истинската жертва за грях, умира на кръста, вече
няма нужда от символи и проливане на ненужна кръв.
1. Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на
бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то
свещениците, които непрестанно принасят всяка година
същите жертви, никога не могат с тях да направят
съвършени в чистота ония, които пристъпват да
жертвуват...
3. Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.
4. Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да
отмахне грехове.
5. Затова Христос, като влиза в света, казва: - "Жертва и
принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;
6. Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
7. Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано
за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -
94
8. Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и
приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които
впрочем се принасят според закона),
9. после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже:
Той отмахва първото, за да постанови второто.
10. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус-
Христовото тяло веднъж завинаги.
11. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден,
принася много пъти същите жертви, които никога не
могат да отмахнат грехове;
12. но Той (Христос), като принесе една жертва за
греховете, седна завинаги отдясно на Бога [1]
До този момент жертвите за грях са начинът за отнемане
на греха, но те са били само сянка на Христос и водител до
кръста на Иисус Христос - истинската жертва за грях.
Обърнете внимание на последните думи на
26 и там ще бъде за свидетелство против тебе
Сега може би, при повторен прочит, ще разберете по-
добре тези стихове:
Трябва да се има предвид, че Десетте Заповеди са
Законът на Божието царство на Земята. Всеки, който се
смята за поданик на новия Ерусалим, е длъжен да спазва
закона на това царство тук и сега.
Но въпреки това това спазване би трябвало да бъде израз на
добра воля и уважение към Бога, който го е дал от любов към
грешника с цел спасение от лошия път. А за хората, които са
поданици на царството на сатана, десетте заповеди не са
задължителни. Но в края на времето и те ще бъдат съдени
отново на базата на този Закон.
Трябва да се подчертае, че спазването на Закона дори
на 100% не може да ни оправдае пред Бога, понеже ние
носим греха на Адам и Ева, което ни прави виновни пред
закона.
95
Единственият път за оправдание е през кръста на
Христос, защото там е платена цената за греховете на
всички хора.
Но трябва да знаем, че Законът продължава да е валиден
и да е единствено мерило за познание на греха. Той е основен
критерий в Божия справедлив съд. Понеже за да ти прости
Христос греховете, ти трябва да му ги изповядаш лично. Но
за да ги изповядаш, трябва да познаваш греховете си чрез
Закона. Това може да стане, като се вглеждаме в Христос
като в огледало и търсим нашите различия с Него чрез
Закона.
Библията - 2 Коринтяни 3:18. А ние всички, с открито лице,
като в огледало, гледайки Господната слава, се
преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от
Духа Господен.[1]
Библията - 2 Петрово послание 3:
17. И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това,
пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на
беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.[1]
Но не бива да пазим Закона като евреите по буква, а
по Дух, защото същината на закона е Любов!
Евреите се опитваха да спазват Божия закон, без да
допуснат Бог в сърцата си. Това ги доведе до състояние, в което
законът бе изпразнен от истинското си съдържание – Любовта
бе заместена от лицемерие.
96
Спасителният план или:
Защо Христос дойде на Земята?
Богомилите не се смятат за поданици на сатана, не

приемали никой земен цар и господар. Те са имали повече от
„цар“, Който е несравнимо по-силен, Той е „Силата на
Сътворението“, сиреч Светият Божи Дух!
Библията казва за царете:
1 Царе 12:
19 ...защото върху всичките си грехове притурихме и това
зло да искаме за себе си цар.[1]
Сатана има претенции, че всички царства на Земята са
под неговата власт.
8. Пак Го завежда дяволът на една много висока планина,
показва Му всичките царства на света и тяхната слава и
казва Му:
9. Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.[1]
Но Христос избира да не се поклони, а да се бори:
8. Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало
съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на
дявола.[1]
Всъщност какви са делата на дявола, които трябва да
бъдат провалени?
Много хора си мислят, че единствената причина,
поради която Иисус Христос идва на тази планета, е да умре
на кръста и да възкръсне. Но истината е много по-дълбока.
Както споменахме по-горе, произходът на сатана е от най-
висок ранг и влиянието му над всички сътворени духовни
същества е огромно. Постът на засеняващ херувим го правел
да бъде високо почитан. Но и високото му място в йерархията го
правело особено уязвим от греха. Бог е съзнавал риска от
създаването на същества със свободна воля, имащи право да
избират между добро и зло. Но тъй като Бог е Любов, Той
желае отношенията, които има с всички творения, да бъдат
основани на законите на любовта. Тъй като само този, който
97
има свобода на избора, може и да обича!
8. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.[1]
Луцифер бе направен съвършен по хубост :
12 ...Така казва Господ Иеова: Ти си печат на съвършенство,
пълен си с мъдрост и съвършен по хубост.
13. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви
скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс,
яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на
тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в
деня, когато си бил създаден.
14. Ти беше херувим помазан, за да засеняваш; и Аз те
поставих така щото беше на Божия свет хълм; ти ходеше
всред огнените камъни.[1]
Виждаме го тук, обсипан със скъпоценни камъни,
надарен с мъдрост, но вместо да откликне на тези дарове с
любов и признателност към своя Творец, Луцифер насочва
любовта си към себе си.
Това себелюбие е породило гордост и липса на милост.
От същество, от което трябва да струи любов, се превръща в
извор на упреци и негодувание към другите. Започнал да се
изживява като прокурор, който следи за грешките на другите,
понеже се смятал за съвършен. Постоянно намира причина,
поради която да накара Бог да изпита дадена личност, а
впоследствие използва случая да представя Бог пред творенията
като заядлив тиранин.
3. После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на
слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек
непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от
злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме
подбуди против него да го погубя без причина.
4. А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да!
Все, що има човек, ще го даде за живота си.
5. Но простри ръката Си сега, та се допри до костите му и
до месата му, и той ще Те похули в лице.
6. И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само
98
живота му опази.
7. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа, та
порази Иова с лоши циреи от стъпалата на нозете му до
темето му. 8. И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и
седеше в пепел.[1]
Иов дори и не подозира за провеждането на този
разговор, той приема всяко изпитание като дадено от Бог.
При първото наклеветяване от сатана, когато дяволът
избива десетте деца на Иов и унищожава целия му имот, Иов
реагира така:
Иов 1:20. Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна
главата си, и като падна на земята, поклони се.
21. И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се
върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено
Господното име.
22. Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно
спрямо Бога.[1]
Но можете ли да си представите колко други хора и
ангели са поставяни на такива, изискани от дявола,
изпитания.
Вследствие на подмолните си и лукави действия и
думи някогашният Луцифер успява да подмами близо една
трета от небесните същества:
4. И опашката му, като завлече третата част от небесните
звезди, хвърли ги на земята...[1]
За неговите последователи Луцифер се крие зад
маската на херувим, който се бори за техните права и
свободи. Нито те, нито останалите верни на Бога творения, а
дори и самият Луцифер не разбират в пълнота истинските
последици от бунта.
Когато националсоциалистическата германска
работническа партия едва прохождала на политическата сцена,
на никого (дори и на самия Хитлер) и през ум не му е минавало
до какви резултати ще доведе нейното пълно съзряване във
властта.
Много хора са ми задавали въпроса:
Защо Бог не спря злото в зародиш?
99
Ако в този момент Бог бе спрял това развитие на греха
чрез унищожение на падналия херувим, би постигнал само
обратен ефект. Тогава много други щяха да се надигнат в защита
на своите права и свободи, не разбирайки причината за
унищожението. А най-важното би било, че никой нямало да
разбере защо Бог смята беззаконието за зло. И цялото Божие
творение е щяло да се завърти в един безспирен кръговрат от
бунт и наказание.
Бог избира друг път за справяне със злото!
В съвременния свят ни се представя, че битки могат да се
печелят само ако си много силен, знаеш перфектно бойни
изкуства или имаш огромен арсенал от оръжия. Освен това
лошият задължително трябва да бъде размазан на паважа.
Библията - 2 Коринтяти 12:
9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото
силата Ми в немощ се показва съвършена. [1]
Бог решава да изяви силата Си в едно новородено
детенце. Чрез Своя Свят Дух влиза в едно беззащитно
човешко телце, за да предложи себе си за изкупителна
жертва за греха, поробил човешкия род под властта на
дявола.
Бог приема да изпита всички несгоди на едно бедно
семейство: страха, гоненията и тежкия труд. Той самият
предлага Себе Си да поеме ударите и наказанието, което ние
заслужаваме. Без хули и заплахи Христос понася забитите
гвоздеи на кръста, без злоба помолва за прошка за
собствените си мъчители и умира с най-позорната смърт за
времето си - като разбойник.
Всеки би си помислил, че по този начин Бог загубва
битката с лукавия, много хора презират Христос, като го смятат
за безхарактерен заради това, че позволява да бъде разпънат на
кръст. Според техния мироглед Христос трябва да бъде
екшън герой, спасяващ света по холивудски модел. Но
Божията сила не е в насилието, а в Любовта.
6. Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог
жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с
милост и с вярност,
100
7. Който пази милост за хиляди поколения, прощава
беззаконие, престъпление и грях...[1]
21. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай
злото чрез доброто.[1]
Насилието не може да бъде победено чрез насилие, тъй
като насилието е зло, и ако си позволиш да бъдеш завладян
от насилието, всъщност си позволил злото да навлезе в теб.
По този начин не само не си победил злото, а директно си му
се предал за негов слуга.
Според богомилите в „Богомилското учение“ глава 17:
„А понеже всяко насилие е пък проявление на силата на
разрушението, то в общиарията семействата чрез насилие
не могат да съществуват.“[5]
Затова Христос ни заповядва да обичаме враговете си!
Защото ако се молим за враговете си, има възможност Бог да
освободи тези хора от робството на сатана. Тогава те могат да
станат наши приятели! А ако ги мразим и проклинаме, ние ще
се превърнем в роби на лукавия.
Поради тази причина богомилите са имали свят и
чист живот! За късните богомили е било неприемливо да
употребят физическа сила дори против собствените си
гонители.
Нужно ли е било Исус Христос да умре на кръста?
Още когато Бог сътворява човека и му показва
сътворената Земя, не пропуска да го предупреди за това, че ако
наруши единствената заповед, която му бе дал - да не яде от
дървото на познанието - в същия ден ще умре. Вече обяснихме
какво е имал предвид Бог под понятието смърт - че ако в
нас не обитава Божият Свят Дух, то ние всъщност сме
мъртви.
За нас, хората, думата смърт означава край на
съществуването и донякъде сме прави, но всъщност не знаем
всичко за смъртта:
23. Защото заплатата на греха е смърт...
5. Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха
101
хилядата години. Това е първото възкресение.
6. Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение;
над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат
свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда
години.[1]
За тези, които за първи път чуват за втора смърт и за две
отделни възкресения, сигурно цитираният текст звучи
невероятно. Хората погребват своите мъртъвци и смятат, че
всичко стига до гроба, но Бог е решил да не свърши всичко там.
Коранът казва в:
36 сура 47. И когато им се рече: “Раздавайте от онова, което
Аллах ви е дал!”, неверниците казват на вярващите: “Нима да
храним онзи, когото, ако Аллах пожелае, би го нахранил? Вие
сте в явна заблуда.”
48.И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако
говорите истината?”
49.Очаква ги само един Вик, който ще ги сграбчи, както
спорят.
50.И не ще съумеят нито да се разпоредят, нито при
семействата си да се завърнат.
51.И ще се протръби с Рога, и ето ги от гробовете към своя
Господ се втурват!
52.Ще рекат: “О, горко ни! Кой ни възкреси от нашите
гробове?” [Ще им се каже:] “Това е, което Всемилостивия
обеща, и пратениците говореха истината.”
53.Ще е само един Вик и ето ги всички при Нас доведени!
54.Днес никой не ще бъде угнетен с нищо и ще ви се въздаде
само за онова, което сте вършили.[6]
А Библията в:
Еклисиаст 11:9. Весели се младежо, в младостта си И нека те
радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по
пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти!
Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
Еклисиаст12: 13. Нека чуем края на цялото слово: Бой се от
Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека ;
14. Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на
съд всяко дело, Било то добро или зло.[1]
Евреи 9:27. И тъй като е определено на човеците веднъж да
102
умрат, а след това настава съд.[1]
Яков 2:12. Така говорете и така постъпвайте като човеци,
които ще бъдат съдени по закона на свободата.
13. Защото съдът е немилостив към този, който не е
показал милост. Милостта тържествува над съда[1]
Йоан 5:24. Истина, истина ви казвам, който слуша Моето
учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен
живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в
живота.[1]
Католиците измислят чистилището, чрез което да
измъкнат и останалите малко пари от кесиите на бедните си
заблудени последователи.
Богомилите не приемат това учение. Всъщност
ранните български богомили вярват в прераждането на
творческата душа. По-късните богомили прегръщат
християнството с всичките му учения и възкресението на
праведните.
В книгата на Линъс Брокит „Богомилите от България и
Босна“ на страница 56 е записано:
„Те не са приемали някаква идея за чистилището, но са вярвали,
че този, който умре за Христос, ще премине в покой – едно
блажено състояние, все пак различно от състоянието на
върховно блаженство, което е постижимо само след първото
възкресение.“ [12]
Но преди първото възкресение се провежда съд над
вярващите. Този съдебен процес няма нищо общо с
хилядагодишния съд, който ще се проведе над отхвърлилите
Христос.
Бих желал да ви представя примерните дебати, които се
водят в съда, като използвам себе си за пример.
Въпреки че сега съм приел Христос в сърцето си и се
стремя да водя един чист и непорочен живот, извършените мои
грехове в миналото, за които заслужавам смърт по Божите
стандарти, тегнат над мен като Дамоклев меч.
Сатана пледира като мой обвиняем прокурор пред
Бога, че щом той самият не може да се спаси от осъждане, и
аз нямам право на такава привилегия.
103
4. Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги
хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат
вардени за съд;[1]
Но тогава се изправя Христос и говори в моя защита.
33. Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги
оправдава?
34 Кой е оня, който ще ги осъжда?
Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от
мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който
ходатайствува за нас?[1]
Христос говори за Себе Си - как се ражда непорочен
на потъналата в грях планета, наречена Земя. И живее свят
и чист живот въпреки всички опити на сатана да опетни
Неговия характер. И без грях и вина е осъден на смърт като
невинно агне, принесено в жертва за грях. То според Закона
има право да впише Своята праведност и смърт за откуп и
прошка на грешниците, които са го приели в сърцата си за
свой Спасител и Защитник в небесния съд.
14. И както Моисей издигна змията в пустинята, така
трябва да бъде издигнат Човешкият Син,
15. та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има
вечен живот.[1]
Христос умира на кръста, за да може всеки един
човек, който повярва в Него, да има възможност да се спаси.
Спасението е дар от Бога, та всеки един човек да има достъп
до него.
18. като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте
изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви,
19. но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без
недостатък и пречист [1]
22. И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се
очистя; и без проливането на кръв няма прощение.[1]
Някои хора правят грешката да се опитат първо да се
покаят и да станат достатъчно добри със собствени усилия.
104
Но това е породено от тяхната гордост и неразбиране
естеството на греха, подклаждани от внушенията на
лукавия.
Ние, всички наследници на Адам и Ева, сме като
наркозависими, които гледат на греха като на удоволствие и
развлечение. Но Бог гледа на греха тъй, както би гледал на
наркотиците бащата на пропаднал наркоман. Родителят се
стреми по всички начини да спаси детето си.
За да се пребори със зависимостта си, жертвата
трябва да потърси помощ и да признае своята порочна
зависимост.
Христос желае да отидем при Него с всичката си
греховност, слабости и грешки, с всичките несъвършенства
на характера си и да положим всички тези наши лоши черти
в нозете Му. От Своя страна Той желае да ни даде мир в
сърцето, любов към хората, сила да отхвърляме
изкушенията и да запише имената ни в книгата на живота.
Без Христос ние не можем да постигнем нищо!
5. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене,
и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене,
не можете да сторите нищо.
6. Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън
като пръчка, и изсъхва; и събират ги, та ги хвърлят в огъня,
и те изгарят. [1]
Ако Христос не бе умрял без грях, то за мен нямаше да
има никакъв шанс да избегна страшния съд ! И не само за
мен, а и за всички човеци.
Но сега всички вие, които пожелаете да приемете
Христос в сърцето си, като изповядате своята греховна
безпомощност, ще получите нов живот и с нов ум, който
ненавижда старата ви глупост, приемащи Божието Слово и
Закон в сърцето си. Тогава ще се възползвате от „Спасението по
Благодат“
10. А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята
вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува,
утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като
105
пострадате малко.
11. Нему да бъде господството до вечни векове. Амин.[1]
Библията - Ефесяни 2:
1. И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите
престъпления и грехове,
2. в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по
княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в
синовете на непокорството;
3. между които и ние всички сме живели някога в нашите
плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и
на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и
другите.
4. Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата
любов, с която ни възлюби,
5. даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си,
съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени)...
8. Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от
сами вас; това е дар от Бога;
9. не чрез дела, за да се не похвали никой.[1]
Някои християни приемат едно опасно учение,
грешно наречено „Спасение по благодат“, според което
човек, веднъж повярвал в Христос, е вече „спасен
завинаги“, нямащ нужда да прави нищо в живота си. Това е
другата крайност спрямо законничеството, в което хората се
оправдават само чрез добрите си дела. Хитра измама от
страна на сатана са и двата подхода.
Спасението по благодат не означава, че ние не трябва да
пазим закона. Разликата е в това, че евреите си мислят, че се
спасяват чрез дела от Закона, но са късогледи да видят
жертвената система в храма, която сочи към Христос.
Сега пазя Закона не за да бъда спасен чрез моите добри
дела. Сега пазя Закона, защото съм спасен от Христос. А и
ако Светият Дух живее във вас, то Той ще ви насърчава да
пазите Закона.
Светият Дух има задачата и да ни покаже истинското
ни състояние. Колкото повече се изпълваме с Него, толкова
по-грешни и несъвършени ще се чувстваме в сравнение с
Христос, понеже Той ще ни става все по близък.
106
И обратно - колкото сме по далеч от Бога, ще си
казваме „ О, аз съм добър човек, защото не съм убил не съм
откраднал, а и другите около мен са толкова по-лоши от
мен“
Ние имаме свободна воля да изберем доброто или
злото и според нашия избор ще се определим за живот или
за смърт. Ако сравним знанието за Бога със Светлина, а
фалшивите теории, сътворени от лукавия, за тъмнина, ще
разберем този стих:
18. Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване,
Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
19. Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що
се спъват.[1]
Богомилите в началото на своя път към Бога нямат
съвършено разбиране за своя Създател. Но понеже са деца
на светлината и винаги се стремят към усъвършенстване и
получаване на цялата истина, в един момент техните
наследници достигат до пълна светлина и познание на това,
което Бог е пожелал да бъде открито за човеците. А това
познание има силата да спасява:
11 ... Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез
знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията
им.[1]
16. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя
17. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за
да бъде светът спасен чрез Него.
осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий
Син.
107
светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по
Бога.[1]
За разлика от богомилите, фалшивите религии
избраха мрака. За да не се открият съшитите с бели конци
лъжливи теории на дявола, Бог справедливо ще изправи
пред съд всички, които са ги проповядвали.
В този съд в края на времето ние не само че няма да
бъдем съдени, но и ще ни бъде дадена възможността заедно да
бъдем съдебни заседатели в един огромен съдебен процес, който
ще заседава цели 1000 години.
Този съд ще съди дори падналите ангели и сатана, на
нашия обвинител ще се наложи да „седне“ на подсъдимата
скамейка.
Библията – 1 Коринтяни 6 :
3. Не знаете ли, че ние ще съдим ангели?[1]
И тежко на тези, които нямат кой да ги защити!
Въпреки че ще имаме такава отговорност да
участваме в съдебен процес в небесата, тук и сега не бива да
си позволяваме да съдим човеците за техните духовни
избори, още по-малко да ги наказваме или убиваме - това е
запазено единствено и само за Бог. Нашата работа тук е само
да им помогнем с братска подкрепа и любов да се излекуват
от греховната абстиненция.
Христос слезе на Земята и за да може цялата вселена
да опознае характера на Бога Творец. Това е единственото
приемливо лекарство за излекуване на раната, която
лукавият нанася на сърцата и умовете на всички творения,
които са подложени на яростните лъжи на сатана,
изговорени за характера на Бога, нашия Небесен Баща.
Благодарение на тази визита от страна на Светия Дух,
облечен в плът като нашата, сатана е провокиран да изяви
истинския си характер.
По този начин е вече възможно дяволът и неговите ангели
да бъдат изпъдени завинаги от небесните обиталища:
7. И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите
108
ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със
своите ангели;
8. обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на
небето.
която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена;
свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с
него.
10. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде
спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на
Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите
братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.
11. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на
своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си
дотолкоз, щото да бягат от смърт.
12. Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях.
Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас
много разярен, понеже знае, че му остава малко време.[1]
Единствената надежда за късните богомилите е да
бъдат приети и очистени от греховете им чрез Божията
Любов.
За тях смъртта на горящата клада е по-приемлива пред
живот в едно повърхностно християнство.
Идеята за „Ад“, в който царува дяволът, не е
Библейска. Всъщност единственият „Пъкъл“, в който
сатана има власт над нас, е тук, на Земята, докато сме живи.
Но той може да повлече и нас със себе си в „Огнената
Гехена“, където ще бъде изгорено всичко, осквернено от
грях, за да бъде очистена цялата вселена.
109
Каква е разликата
между първата и втората смърт?
С какво се отъждествяваме - с тялото си или с духа си?

Когато някой наш близък почине, независимо от това колко го
обичаме, ние вземаме решение за погребение или кремиране. За
нас този човек е спрял да съществува и само чрез някои ритуали
го почитаме като наш близък, който ни липсва. Но Бог не
разглежда по този начин края на човешкия земен път. Всъщност
ние сме нещо много повече от едно тяло! Може би не вярвате в
това, но желая да ви задам един въпрос: Ако на някого му
трансплантират различни органи от трима различни човека,
колко личности ще обитават в този човек?
И ако една сутрин се събудите и установите, че тялото ви
е по-красиво от това, което помните, би ли означавало, че вече
нямате нищо общо с човека, който сте били преди месец?
Ние всъщност сме духовни личности, изтъкани от
спомени, надежди и мечти, приели формата и образа на
нашия характер. Този характер е повлиян от духа на човека.
11. Защото кой човек знае що има у човека, освен духа на
човека, който е в Него?...[1]
Не бива да бъркаме понятията дух и душа, понеже
душата е производна на съединението между духа и тялото.
Библията - Битие 2: 7. И Господ Бог създаде човека от пръст
из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът
стана жива душа.[1]
Жизненото дихание на Бога е причината ние да сме живи.
Библията - Еклисиас 12:
7. И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне
при Бога, Който го е дал.[1]
Разликата между първата и втората смърт е в това, че при
първата умира само тялото, а Духът, който се връща при Бога,
отнася и цялата информация за нашата личност, нашия характер
и самосъзнание.
28. Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не
110
могат да убият; но по-скоро бойте се от Оногова, Който
може и душа и тяло да погуби в пъкъла.[1]
Тук се говори за Бога като Този, който може в един
момент да унищожи душата и тялото на човек. Самият сатана
ще бъде хвърлен в пъкъла - „огненото езеро“, и той няма да има
власт над нашите души. Той може само да ни опорочи и да ни
направи негодни за небето.
Но за да сме по-точни, ще трябва да кажем, че
съвременното мислене за „душа“ е изградено върху гръцкия
начин на мислене, придобит от гръцката митология. Може
да се каже, че това разбиране за „душата на човека“ е
примитивно и неточно.
Когато коментираме Библията, трябва да се съобразим с
еврейския начин на мислене и разбиране на света. Според
евреите „душата“ не е еднокомпонентна, те смятат, че
човекът има най-малко пет „слоя“ на своята „душа“, като по-
вътрешните слоеве до голяма степен определят работата и на
по-външните.
Тези слоеве са „инсталирани“ в хардуерните образувания,
наречени слоеве на главния мозък.
1. Най-вътрешния духовен слой те наричат „Нефеш“, според
евреите този слой отговаря за поддържането на жизнените
функции.
2. Втория слой те наричат „Руах“, който отговаря за емоциите и
инстинктите.
3. Третия слой е наречен „Нешама“, той отговаря за паметта на
човека, извиква образи и фрази.
4. Четвъртият „слой“ е наречен „Хая“, той отговаря за
вземането на решения и за волевите качества на личността.
5. Петият слой е наречен „Йехида“, той обединява всички
останали и изгражда характерните особености на личността,
дава завършен вид на това, което просто наричаме „Душа“
Трябва да се подчертае, че според евреите тези
„слоеве“ („Нефеш“, „Руах“, „Нешама“, „Хая“ и „Йехида“)
са само основата (операционна система), над която Бог
може да надгради или (инсталира) още много „етажи“
подобно на програми в компютър.
При първата смърт умира тялото, но всички тези
111
компоненти на „душата“ биват запазени неактивни. И при
евентуално възкресение биват „инсталирани“ във
възкресеното или в ново - нетленно тяло.
Ще ви дам един пример, който много бегло може да
представи трудностите, свързани със спасението и първото
възкресение, което е само за праведните.
В момента има практика да се кандидатства за зелена
карта за САЩ, но за да бъде одобрен един кандидат, трябва да
отговаря на определени условия:
1. Да опознае законите и традициите на желаната държава.
2. Да се стреми да ги спазва дори и още преди да е
пресякъл границата.
3. Да приеме, че законите и ограниченията са условие за
осигуряване свободата на всяка личност.
4. Някой близък роднина поданик на тази държава да
гарантира за кандидатстващия.
Библията - Йоан 14 :
1. Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте
и Мене. 2. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не
беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви
приготвя място. 3. И като отида и ви приготвя място, пак
ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз,
да бъдете и вие.[1]
Христос обещава да ни приготви място в дома на Нашия
Небесен Отец. Но също казва и че има много обиталища.
Тази Земя бе пригодена за живот само за шест дни,
което показва, че материалното място не е проблем.
Всъщност Христос отива да ни направи място сред
останалите непокварени от греха творения на Бога, сиреч
място в техните умове, за да ни приемат в дома си без страх.
За да ви илюстрирам тази нелека задача, ще ви дам още
един пример пред каква дилема са поставени тези същества:
Всяка една черта на човешката раса се записва и
анализира от небесни същества, които наблюдават нашето
развитие. За всички тях е отвратителна и плашеща нашата
склонност да изядем или просто да убием всичко, което
мърда.
Представете си как бихте реагирали, ако
112
правителството ви предложи да участвате в програма за
интегриране в обществото на бивши престъпници? За целта
от вас се иска да приемете в своя дом да живее опасен
рецидивист със склонност към канибализъм, който е
получил амнистия, понеже в един момент се е покаял за
престъпленията си, като е поискал помощ от
правителството и обществото, за да се поправи напълно.
Какъв ще бъде вашият отговор и лесно ли ще вземете
решение?
Да, на Христос Му се налага да гарантира за нас,
рецидивистите, и да убеждава всички творения, че ние сме
безопасни и дори ще допринесем с нашия опит в тяхното
общество.
За тези, за които Христос не е призован от самите тях
да им бъде гарант, и за тези, които продължават да
престъпват законите съзнателно и бунтовно, ще се наложи,
след като изтърпят наказанието си за неразумния си живот,
да бъдат заличени завинаги и да не продължат да
съществуват като личности.
Това е втората смърт, нейните резултати са
окончателни и вечни. В този случай биват заличени и петте
слоя на „душата“ като нещо опасно и заразно.
Богомилите не са се страхували от първата смърт и са
били напълно уверени във възкресението на мъртвите.
113
Българите в земите
Македония и Тракия
Както споменахме в началото, богомилството се заражда

в пределите на българска Македония и Тракия. Имайки предвид
последните изследвания за заселванията на българите по
нашите земи, виждаме, че Теофан е записал за трайно
присъствие на множество българи в Тракия и Илирия. „В тази
година (494 сл.Хр.) и тъй наричаните българи, които живееха в
Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги
забележи човек“ Theophanes p.143 [22]
Не бива да се пропуска и факта, че архиепископа на
Първа Юстиниана от 1216 – 1234г. Дмитрий Хоматиян нарича
тракийското племе Мизи - българи.
Апостол Павел от своя страна, четири века по рано,
смята, че апостолската църква, основана в Македония, е една
от най-ревностните, които е виждал.
1. При това, братя, известявам ви Божията благодат,
дадена на църквите в Македония,
2. че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им
радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да
преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3. Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според
силата си, и даже вън от силата си [1]
Интересен е също фактът, че единствено Македония е
посочена от Светия Дух на апостол Павел като специална
дестинация за мисиониране.
9. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше,
та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
10. И като видя видението, веднага потърсихме случай да
отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог
ни призовава да проповядваме благовестието на тях.[1]
Когато Аспарух идва южно от Дунава и основава
Дунавска България през 681г., той заварва огромни множества
стари заселници с българско самосъзнание. Според древните
114
български традиции, изковани в по-старите български държави,
и в новата Дунавска България има религиозна свобода. Освен
това не бива да забравяме, че в новата българска държава се
включват и множество други племена като тракийци, илирийци,
славяни, авари, узи, печенеги, кумани, алани и други по-малки
племена. Те всички идват със своята религия и никой не ги е
закача в това отношение.
Когато говорим за кървавото покръстване на българите от
цар Борис през 865г., много често този срамен акт се представя
като някакво добро дело. Но не си задаваме въпроса - защо се е
разбунтувал народът при положение, че кан Кубрат и кан
Тервел са били християни, а за кан Аспарух нямаме сигурни
сведения. Истината е много по-грозна от това, което
изглежда. Цар БорисI, притиснат от политическите
обстоятелства, в които е попаднала България, взема прибързани
решения. Кръщава се с таен ритуал през нощта на 14.
септември 865г . Сключва и един съмнителен договор с
лукавите византийци, които му подаряват част от областта
Загоре, която по принцип вече цялата е законна собственост
на България от 705 г., подарена на кан Тервел от император
ЮстинианII.
Налагането насила на една религия е престъпление.
Вижте примера на наследника на Мойсей - Исус Навин,
човекът, който въвежда еврейския народ в обещаната земя,
какво казва на народа си при навлизането:
Библията - Исус Навин 24:
14. Сега, прочее, бойте се от Господа, и служете Му с
искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха
бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете Господу.
15. Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете
днес кому искате да служите - на боговете ли, на които
служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на
аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще
служим Господу.
16. И людете в отговор казаха: Не дай, Боже, да оставим
Господа, за да служим на други богове![1]
Цар Борис I не е дал право на избор - затова с
пролятата невинна кръв е извършил престъпление пред Бога
115
Небесен.
Освен това православието от времето на кан Тервел,
който през 718 г. защитава Европа и Византия от арабите, се е
променило много за тези около 150 години. През 787 година
окончателно на VII Никейски събор е прието поклонението пред
изображения.
Трябва да подчертаем, че според управляващите
България тези, които са били поклонници на Тангра, е било
недопустимо да се покланят пред изображения.( За това ще
говорим малко по-късно)
Българите са познавали добре упадъка и покварата на
византийската църква и не желаели някой да им налага против
тяхната воля фалшива религия, само заради политически доводи
и цели.
Едва по времето на цар ПетърI (927-969 г.) виждаме едно
оформено от народа движение, наречено Богомилство, чиито
корени са дълбоко в историята на нашите предишни земи и
прадеди.
Имаме информация от тъй наречения Сръбски синодик от
1221 година, в който се говори, че поп Богомил е създал своето
учение "в Македония българска, във Филипопол и околността
му", днешна Пловдивска Тракия.
Според някои летописци като презвитер Козма и Кедрин: не
по-малко от половината на българския народ изповядва
богомилството.
Техните храмове представлявали: Място за поклонение пред
силата на сътворението - скромни постройки без никакви
украси, без никакви икони или статуи, където се провеждали
проповеди в празничния ден.
Както видяхме в предишните глави на тази книга,
ранните богомили не са християни. По-късните техни
наследници приемат християнството от павликяните. Но да
наречем всички павликяни – богомили - е груба грешка. Понеже
името павликяни има своите корени още от 1-ви век след
Христа.
4. Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм
Аполосов, не сте ли като човеци слаби?
116
5. Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители,
чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от
тях.
6. Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.[1]
В християнството е имало практика тези, които се
кръщават, да приемат името на този, който ги е обърнал във
вярата и ги е кръстил. Както споменахме вече, апостол Павел
създава църквата на Христос и в Македония, павликяните се
разраствали и развиват като църква на народните маси в
продължение на повече от десет века. Богомилите от своя
страна оставят отпечатък в историята чрез по-крайните си
възгледи и откритото противопоставяне на светската власт.
Под въздействието на гръцката православна църква е
проведена пропаганда с цел да бъде отвратен народът от
богомилството. Затова изфабрикуват какви ли не версии, с
които да клеветят тази вяра, която ги изобличава, без никакъв
страх от смърт или мъчения.
Знаем, че късните богомили, както павликяните, не се
покланят пред изображения и вещи, наречени „християнски“
символи. Не се покланят и на човеци или на „нетленни мощи“.
Приемат Божието Слово като единствен критерий за вярата.
Считат свода небесен за най-добрата катедрала, в която да се
поклонят пред Твореца на вселената.
За сведение най-ранните богомили са провеждали своите
духовни сбирки в пещери или сгради, но не на открито, което
постепенно се променило при късните богомили.
47. А Соломон му построи дом.
48. Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове, както
казва пророкът:
49. "Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв
дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е
мястото за Моя покой?
50. Не направи ли Моята ръка всичко това?"[1]
Смятат всички лоши човеци за заразени с демон,
същества, които единствено чрез пост и молитва към Небесния
баща и Иисус Христос могат да бъдат освободени от робството
на силата на разрушението.
117
Славят се с отличен морал, а по-късните и с уважение
към Божиите Закони.
За тях лакомията, чревоугодничеството и сребролюбието
са скверни грехове - хранят се оскъдно, предимно с растителни
храни.
За тях се казва, че Богомилът не може да спи, ако знае, че
съседът му е гладен.
Имали са способността да лекуват болести чрез
призоваване на Божието име, както и останалите последователи
на апостол Павел. Тези, които са излекувани чрез тях, с радост
приемат тази действена религия за своя.
Кръщението им е с полагане на ръце „В името на Отца,
Сина и Светия Дух“, по примера на апостол Павел. Но ранните
богомили смятат водното кръщение като един акт без особена
духовна стойност за човека. То е било като очистващ ритуал.
Освен това не приемат детското кръщение, понеже според тях
човекът, който сключва завет с Бога, трябва да е зрял във
вземането на решения - 16 години за момичетата и 18 години за
момчетата.
1. А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше
минал през горните страни, дойде в Ефес, гдето намери някои
ученици.
2. И рече им: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те
му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух.
3. И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото
кръщение.
4. А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние,
като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да
дойде подир него, сиреч, в Исуса.
5. И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6. И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на
тях; и говореха други езици и пророкуваха.[1]
Всъщност ранните богомили отхвърлят парите като
творение на силата на разрушението. Те си служат само с
размяна на стоки. За богомилите, както и за павликяните, е
немислимо някой чрез пари или имоти да се приближи при
Бога. За разлика от тях византийските вярващи се опитват да
118
угодят на Бога чрез строене на църкви, параклиси и показни
парични дарения.
Библията - Деяние 8:
17. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха
Светия Дух.
18. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце
се даваше Светият Дух, предложи им пари, казвайки:
19. Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце,
да приема Светия Дух.
20. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат,
защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото
сърцето ти не е право пред Бога.[1]
Богомилските общности са на принципа, показан в
Библията, и са прибежище за отрудените и онеправданите:
Деяния 4: 32. А множеството на повярвалите имаше едно
сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от
имота му е негово, но всичко им беше общо.
33. И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за
възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше
над всички тях.
34. Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички,
които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и
донасяха цената на продаденото,
35. и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на
всекиго според колкото имаше нужда.[1]
Богомилите не вземат пари, но живеят по този принцип и
основават общини, в които да бъде приютен всеки, който е в
нужда.
В „Богомилското учение“, 17. Глава, се говори за тяхното
отношение към собствеността:
„За да се изгони силата на разрушението, проявена в тоя вид
на бяс за собственост, създаде се всеземната человеческа
общиария без този бяс за лична, племенна, разнородна или
разноцарска собственост, които не са нито за лична, нито за
племенна, нито за разнородна, нито за разноцарска, а само
за всеобща и вселочеловеческа собственост.“[5]
Въпреки множеството гонения от страна на
119
византийската църква по времето на византийското владичество
над България, виждаме това движение да набира сила и да се
разпространява дори и във Византийския двор и в цяла Западна
Европа. През 1111г. Византийската църква изгаря на клада
Богомила Василий Врач (в случая се смята, че името му идва
от лекарската му професия, а не от врачуващ). По-късно
римокатолическите хронисти ще нарекат наследниците на
богомилите и останалите от павликяните, имигрирали в
Западна Европа, „българската ерес“(Bulgarorum haeresis), като
имат предвид валденси, катари, албигойци и хугеноти.
Всъщност в тъй наречената Вартоломеева нощ на 24.
август 1572г. са били избити около 7000 наши братя
хугеноти (наследници на богомилите) в цяла Франция.
Заради издевателствата и убийствата на праведни човеци,
извършени по заповед на католическата църква, в Божието
Слово е записано:
5. И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно;
даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.
6. И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули
името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на
небесата.
7. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи;
и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.
8. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята,
всеки, чието име не е било записано в книгата на живота на
Агнето, заклано от създанието на света.[3]
За информация - когато в Библията се говори за
светии, става въпрос за искрените вярващи последователи
на Бога Творец и Христос, обикновено за тези, които са все
още живи. Ако тези свети хора като Петър и Павел знаят, че в
един момент ще им се кланят и ще ги рисуват като скверни
идоли, както се казва - мъртви щяха да се преобърнат в гроба.
17. чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че
закоренени и основани в любовта
18. да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии
що е широчината и дължината, височината и дълбочината,
120
19. и да познаете Христовата любов, която никое знание не
може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
18. молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и
молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и
моление за всичките светии [1]
Както сигурно забелязахте в стиха, не се молиш на
светиите, а се молиш за светиите, защото това са живите твои
братя и сестри по вяра.
Библията – Римляни 12:
13. помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да
бъдете гостолюбиви.[1]
Освен това според Библията да разговаряш с умрели
човешки същества е зъл грях.
10. Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина
си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател,
или омаятел,
11. никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на
мъртвите;
12. защото всеки, който прави тия дела, е омразен на
Господа, и поради тия мерзости Господ, твоят Бог, изгонва
тия народи отпред тебе.[1]
Богомилите и останалите от павликяните жертват живота
си и не се плашат от смърт. Те слагат началото на Реформацията
в целия средновековен свят. Дългите години гонения на
християните в Западна Европа и Византия, както и
асимилацията от страна на католическата и византийската
църква, оставят тази част на света без верни на Божието
Слово хора, докато се изпълва времето, в което трябва
отново да се посее семето на истината в Западна Европа.
Тогава Бог позволява да започнат гонения над неговите
верни светии и в България. Така богомилите и останалите
от павликяните по нашите земи се разпръскват из целия
познат тогава свят.
Откриваме при техните наследници в Западна
Европа, които са наричани „Българската ерес“, чистота на
разбирането на Словото Божие и пълно посвещаване на
121
Господ Иисус Христос. Контрастът е огромен в сравнение с
католическите гонители.
Преследвани и гонени като еретици, избивани като
животни, тези хора презират болката и страха и се хващат за
обещанията на Бога Небесен.
16. Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме
Божии чада.
17. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, и
сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и
прославяме заедно с Него.
18. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не
заслужават да се сравнят със славата, която има да се
открие към нас.
19. Защото създанието с усърдно очакване ожида
откриването ни като Божии синове.
35. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или
утеснения, гонение или глад, голота, беда, или нож?
36. (защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял
ден; Считани сме като овце за клане").
37. Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез
Този, Който ни е възлюбил.
38. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито
ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето,
нито сили,
39. нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго
създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е
в Христа Исуса, нашия Господ.[1]
Дори Българската православна църква е силно повлияна
от характера на Богомилите, въпреки че самата тя е техен
гонител. Но с времето, за съжаление, започва да се оприличава
все повече на Гръцката, а по-късно и на Римската католическа
църква. Наблюдаваме как година след година навлизат нови
празници с поклонения пред различни „светии“ и поклонение
пред покварени, затънали в грях попове, които не могат да
разберат, че тази практика е открит бунт против Бога, сътворил
тази планета и нас самите:
Библията – 1 Коринтяни 10:
122
14. Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
20. Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците,
жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие
да имате общение с бесовете.
Библията – 1 Тимотей 2:
човеците, човекът Христос Исус [1]
9. И никого на земята недейте нарича свой отец, защото
Един е вашият Отец, Небесният.[1]
Бог забранява да наричаме човеци с прозвищата:
„Отче“, „Папа“ и „Патриарх“, понеже всички те представят
някого като духовен „Баща“.
Затова богомилите наричат своите земни водачи „Дядо“,
откъдето идва българското название „Старейшина“, отговарящо
на библейското „Презвитер“ като църковна длъжност в някои
протестантски деноминации в България:
1. Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз,
който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите
страдания и участник на славата, която има да се яви:
2. Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте
го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за
гнусна печалба, но с усърдие;
3. нито като че господарувате над паството, което ви се
поверява, а като показвате пример на стадото.
4. И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца
на славата, който не повяхва.
5. Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да!
Всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се
противи на горделивите, а на смирените дава благодат.[1]
Богомилите се оформят като религиозно образувание по
нашите български земи. Формирането се осъществява, като
примесват в своята вяра и част от така наречената езическа
същност. Но под влиянието на павликяните постепенно
езическите идеи отстъпват на християнските.
Какво да кажем за българите - носителите на
философията на ранните богомили, в която виждаме
123
утвърден с хилядолетия улегнал социален модел! Един
народ, смятан от византийците в миналото за варварски, и днес
малко хора знаят, че произхожда от семитската група от народи.
Според „Анонимния римски хронограф“ от 354г.
българите сме потомци на най-големия син на Ной, наречен
Сим, като родоначалник на българите е записан Зиези. „Ziezi ex
quo vulgares“ (Зиези, от когото са българите) [25]
В книгата „Сага за древните българи“ виждаме една
интересна зависимост за превода на това име от памирски език.
Значението е „Родоначалник“. Но като се има предвид
„Именник на българските канове“, на първо място е поставен
Авитохол, което в превод от кавказки наречия означава „Син на
сърната“
„Възможно е и още едно обяснение. В някои памирски езици
като сариколския се среща думата ДЗИЕДЗ, която значи
„благороден елен“ и има същия смисъл, както думата АВИ —
сърна — в легендата за Авитохол, разгледана по-горе. От това
название може да се образува притежателната форма
ДЗИЕДЗИ, която на сариколския език означава буквално „от
елена“. В такъв случай името ЗИЕЗИ може да се окаже
синоним на АВИТОХОЛ.“(Сага за древните българи от Петър
Добрев) [23]
Но надписът от Мурфатлар (ЕАН ЗЪЙЕЙЗЪ ) според
публикацията „Зиези в руните от Мурфатлар“ сочи към
женско начало, понеже в превод от индоевропейски езици
означава: „майчина утроба“ [24]
Като имам предвид вярването на богомилите в
женското начало на човечеството и типично женската
теология, която изповядват, изказвам предположение, че
Зиези е дъщеря на Сим. Името не е записано в Библията,
където са описани само синовете, но е добавено в
„Анонимния хронограф“ като наследник на Сим, възможно
е да е носила красивото име Ави (Сърна). А Авитохол е
първият ѝ син, който е записан в „Именника на българските
ханове“.
Да си от рода на Сим е привилегия, но и отговорност.
Вижте благословията за Сим, съчетана с проклятието за
Хам след неговото непристойно поведение:
124
24. Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което
му бе направил по-младият му син, рече:
25. Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята
си.
26. Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му
бъде слуга.
27. Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима;
И Ханаан да им бъде слуга.[1]
От тези трима синове започва родословието на целия
свят. На Сим се пада отговорността да води, пази и поучава
своите по-млади братя.
Един спомен за това проклятие на Хам е останал в
традициите на ранните богомили. В „Богомилското учение“ ,14.
Глава, четем:
Силата на сътворението създаде плода на лозата като
най-благодатна храна за человека, а силата на разрушението
чрез человека превърна плода на лозата във вино, чрез което да
изгонва от человека силата на сътворението.
Защото всяко изкуствено опиянение свършва с
унищожение на творческата сила в человека и с пробуждане
само на разрушителните сили, които силата на
разрушението е оставила в человека в неговата първичност.
Опиянението на человека трябва да идва не от виното, а от
вдъхновението към творчество, към любов и към веселие от
плодоносното творчество и от плодоносната любов.[5]
За българина се говори като за краен индивидуалист,
стремящ се към лидерска позиция, понякога с болни амбиции.
Не желае да служи на никого и да не е подчинен никому. Както
бе записано в началото на тази книга, всички богомили искат да
станат учители и се надпреварват в старанието си:
„Всеки богомил желаеше да стане учител, всеки се стремеше
да открие нещо ново и това правеше, че тяхната литература
беше пълна с разкази и фантастични басни, свързани със
старата еретическа вяра.(Богомилите и презвитер Козма
92.стр. )[4]
Но уви, нашите недоосъзнати от самите нас
преимущества се превръщат понякога в недостатъци.
125
Според текст от библиотеката на Ватикана :
„Българите бяха някога най-справедливият от всички народи и
затова градовете и племената се присъединяваха към тях
доброволно“( „Записка на готския топарх”, познат като
Аноним на Хазе)
С понятието „справедлив“ винаги свързваме думите
„закон“ и „морал“. Но възможно ли е един варварски, езически
народ да има справедливи закони и дълбоки морални устои?
Но първо какво означава думата „езичник“, ако не човек,
който се кланя на богове, измислени от самите хора.
В християнските среди името Тангра звучи като мръсна
дума. Но за мен най-мръсното нещо на тази планета е
невежеството.
32. и ще познаете истината и истината ще ви направи
свободни.[1]
За да остане човек в невежеството си, може да има три
причини:
1. Предразсъдъци
2. Чужда манипулация
3. Натурален мързел
Имаме няколко източника, които ни говорят за
поклонението пред Тангра:
В ръкопис, написан от Рашид- ал-Дин (1247г. -1318г.),
пазен в Берлинската кралска библиотека, можем да прочетем
какво е отговорил бъдещият халиф Муавия на въпроса на
император Ираклий:„Кои са светите имена на славния Аллах
на всички езици?“ Халифът му ги назовава на 13 езика;
между другото казва: „В езика на (пра)българите
(въпросното име) е Tangry (bulghar dilinge tangry-dir)“
Берлинска библиотека. Сборник монографии на Германската
академия на науките от 1866г. Стр. 662 [26]
Аллах е арабското име на Бог Яхве – Този, Който
сътвори небето, Земята, цялата вселена и всичко в нея.
Според текст, открит във Волжска България,
„Соколът Тангра – Бог - Творец“ [...]Боян, останал в самота,
бе изтерзан до дън-душа. Помоли Тангра: " Бог, спаси!" - и
тъй Аллах го изцели[...]
126
Пред своя съд ги призовал, Творецът щастие им дал.
България той осени, над нея непрестанно бди.(Сказание
„Дъщерята на Хана“) [27]
Надписи от Дунавска България: Номерация по„Списък
на раннобългарските надписи”
Надпис № 56:...Нека роденият по-късно, като гледа този
надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името
на архонта е Омортаг кана субиги. Нека Бог да го удостои да
преживее 100 години. [28]
Надпис №57: Кан субиги Омуртаг е от Бога архонт в земята
гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък
стан на Тича и премести войската си срещу гърци и сляавяни...
(Превод по акад. В.Бешевлиев ) [28]
Надпис № 14
Персиан, от Бога архонт на многото българи, изпрати
Ишбул, кавхана, като му даде войски и ичиргу боила и кана
колобъра. И кавханът към смоляните […] Който търси
истината, Бог вижда, и който лъже, Бог вижда. На
християните българите направиха много добрини и
християните забравиха, но Бог вижда. [28]
От всички текстове се вижда, че става въпрос за
поклонение пред един Бог Творец, Който е в небесата. Този
Бог не може да бъде нарисуван, защото е Дух. Но Тангра
вижда и чува всичко и справедливо ще отсъди за всеки. Той
е Този, Който определя колко години ще живее всеки човек.
Тангра е българското име на Аллах и Яхве, Богът, Който
сътвори небето, Земята , Слънцето, Луната, цялата вселена
и самите нас.
„Богомилското учение“ ,глава 16., казва:
„Силата на сътворението сътвори всичко: и
слънцето, и месеца, и звездите, и земята, а силата на
разрушението искаше да го разруши.“[5]
Според много изследователи на религиите на
човечеството до монотеизъм се стига след хилядолетия в
езически ритуали.
Но древните българи не стигат постепенно до разбиране
за един Бог на любовта.
Богомилите показват, че познават любовта на
127
Твореца и се стремят да му подражават, като слагат любовта
към Бога и човеците на първо място, а това е същината на
закона в Библията. „Богомилското учение“ , 36. глава, казва
„Защото чистата любов остана само на силата на
сътворението“[5]
И 3. глава:
„Силата на сътворението, обаче, е олицетворено
творчество, а творчеството е труд.
Ето защо първата любов след тази към силата на
сътворението и подобните нам, е любовта към труда.
Трудът като творчество трябва да се прояви във
всичко, което е полезно за общиарията, но главно в
отглеждането и възсъздаването на земните творения на
силата на сътворението“. [5]
Нашите предци го знаят от устата на самия дядо Сим,
който е живял до близо 500-та година след световния потоп.
За внуците на Сим Библията свидетелства:
Според - Библията - Битие 10:
30. Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар,
източната планина.[1]
Деца на планините, българите винаги се заселват до
планина - например Имеон, Кавказ, Урал и Балканския
полуостров.
Те носят вестта за един Бог, наречен Тангра.
Но може би някой си мисли, че като изговаря някакво име на
истинския Бог, ще бъде благословен? Да, но когато в
представите си се покланяте на някакво измислено от нас,
хората, „божество“, не си мислете, че ще бъдете приети и
благословени! Може да се каже, че Бог не си е казал името!
Елохим означава Създател, Яхве е превеждано като „Аз съм,
Който съм“ и „Името“ или „Адонай“, което означава Господар
или Бог.
На езика на древните българи Тангра означава
„Небесният Господар“ или Бог.
Само развратните идолопоклонници кръщават
„боговете“ си с имена като Зевс, Дагон, Хадес, Кибела, Ищар
или Юнона.
Всъщност идеята за поклонение на един-единствен Бог е
128
представена в Библията като „Вечното Благовестие“:
6. И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше
вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по
земята и на всеки народ и племе, език и люде.
7. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему
слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и
поклонете се на Този, Който е направил небето и земята,
морето и водните извори.[1]
Има една теория, че всеки народ, приемайки Божието
Слово, винаги има склонност да смесва старите си вярвания с
Божията истина. Например евреите не се отърсват напълно от
египетските практики и вярвания .
Ако направим едно паралелно сравнение между
гърците, които се хвалят със своята култура и история, и
българите, ще открием една огромна пропаст в разбирането
за същността на Бога и Неговия характер. Гърците имат
безброй божества, кланят се на всеки трети камък. В същото
време българите имат само един Бог, но не кой да е, а Този,
Който сътворява небето и Земята, Слънцето, Луната и
звездите. Не се кланят на звезди и небесни тела, а ги използват
за познание и съзерцаване. Например докато гърците приемат
поклонение пред римския „бог“ Юпитер, българите наричат
тази планета „Янкул войвода“, защото смятат Юпитер за
небесното тяло, което ръководи хода на времето. Затова
използват тази планета за ръководеща поради точността, с
която прави пълна обиколка за 12 години. Оттам идва и
„Прабългарският календар“. Макар сред българското население
да има и много идолопоклонници по причина, че съществува
пълна религиозна свобода за присъединилите се племена,
асимилирани в България по тяхно желание, ханския род и
боилите държат на истината за справедливия, всевиждащ,
всезнаещ и въздаващ справедливост Бог. Затова виждаме как
Бог подарява победи на българите във войните.
Древните хронисти пишат:
При бързото бягство ромеите се тъпчели едни други, а
настаналият поради някаква магия на варварите мрак забулвал
очите им, те не виждали къде бягат и загинали, налитайки в
129
огромни пропасти. По този начин загинали повече от 60 000
души и цялата дълбочина на пропастта се изпълнила чак
догоре от многото нападали вътре хора и добитък /Йоан
Антиохийски за българския отряд, помагащ в бунта на
Виталиан/ [29]
За съжаление в един момент дори и сред ханския род на
българите се просмукват идолопоклоннически вярвания и
съюзяване с врагове на истината. По тази причина в един
момент Бог позволява да бъдат вразумени чрез загуби на
бойното поле.
Според Йоан Антиохийски в 482 г., когато остготите
нападали придунавските провинции, император Зинон (474-491
г.) повикал на помощ:
„за първи път тъй наречените българи”. След тези битки
Еннодий (473-521), епископ на град Павия, в писанията си към
Теодериха Остготски казва, че той още на млади години се
прославил с победите си над непобедимите дотогава
българи.
Но, от друга страна, ако се вгледаме в гръцката
православна църква, ще видим поклонение пред множество
светии, сребролюбие и неспазване на Божия свят Закон.
Разбираме, че гърците просто остават същите езичници, каквито
са били преди да приемат името християни, и само сменили
имената на своите богове с имена на християнски светии. Това
започват да правят още по време на проповедите на апостол
Павел.
11. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен
глас, казвайки по ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са
слезли при нас.
12. И наричаха Варнава - Юпитер, а Павла - Меркурий,
понеже той беше главният говорител.
13. И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред
града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с
народа се канеше да принесе жертва.[1]
Ако разгледаме в какво се превръща неофициалното
българското християнство 700 години след покръстването на
кан Кубрат, ще открием една действена, миролюбива, изпълнена
130
с милост и любов богомилска общност, държаща Светото
Евангелие в ръцете и сърцето си.
Любовта към обикновения човек е неподправена,
нелицемерна, а жива и действена.
А гърците по това време се тровят един друг със
сатанинска жлъч в сърцата, за да заграбят повече власт и злато,
изпълнявайки пророчеството на апостол Павел:
4.[...] Предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не
боголюбиви,
5. имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже
от такива страни.[1]
Кан Кубрат никога не би се покръстил в такава вяра, която се
кланя на рисунки. Кан Тервел не би защитил това
вероизповедание. Цар БорисI ще носи срама на челото си за
тази срамна подмяна на ценности, направена в името на
политиката.
Богомилите, изгорени на кладите, запалени от Византия и
Рим, един ден ще сияят като слънца, в бели дрехи на
стъкленото море.
2. И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че
тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на
името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии
арфи.
3. И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на
Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи
Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища,
Царю на вековете.[1]
131
Два вида църкви
Почти във всички книги, които съм чел за богомилите и

техните наследници - албигойци, катари, валдейци (валденси) и
хугеноти, те са наричани еретици.
Бих искал чрез Библията да смъкнем маските и да открием кои
са истинските еретици според Бога Небесен
1. И голямо знамение се яви на небето - жена, облечена със
слънцето, с луната под нозете ѝ и на главата ѝ корона от
дванадесет звезди.
2. Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше
да роди.
3. И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей,
който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем
корони.
4. И опашката му, като завлече третата част от небесните
звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената,
която щеше да роди, за да изяде чадото ѝ, щом роди.
5. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките
народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и
занесено при Бога, дори при Неговия престол.[1]
Коя е тази жена?
Когато прочета този текст на някого, който не е запознат
добре с Божието Слово, му задамвам този въпрос.
Обикновено получавам отговора : Ами, то е ясно, това е Дева
Мария! Да, наистина, на пръв поглед изглежда така, но нека да
разнищим тази тема по-дълбоко.
В книгата „Битие“ в 3:15 четем: Ще поставя и вражда
между тебе и жената и между твоето потомство и нейното
потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш
петата.[1]
Бог говори на дявола, въплътил се в тялото на змията. В
тези стихове Бог дава едно обещание, че ще постави вражда
между потомството на жената и сатана.
Може би, на базата на това обещание, в умовете на древните
остава убеждението, че жената е носител на доброто, а мъжът -
132
на злото начало.
„Богомилското учение“ глава 16:
„Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето,
и месеца, и звездите, и земята, и жената.
Силата на разрушението обаче не можеше да победи
самостойно жената, като последен вид на силата на
сътворението, а си послужи за тая цел с мъжа.“[5]
Ева смята, че още първият ѝ син е този, който ще ги
избави от робството на сатана. Но остава дълбоко огорчена,
когато разбира, че е родила първия убиец на тази планета.
Истината е, че когато Бог говори в пророчески план, думата
жена означава нещо повече от нашите човешки възприятия и
представи. Вижте това сравнение, което прави апостол Йоан във
второто си послание към църквите:
1. От Презвитера до избраната госпожа и до чадата ѝ,
които аз наистина любя, (и не само аз, но и всички, които са
познали истината)...
4. Много се възрадвах, че намерих някои от чадата ти да
ходят в истината, както приехме заповед от Отца.
5. И сега, госпожо, умолявам те, не като че ти пиша нова
заповед, но тая, която имахме отначало; Да любим един
другиго.
6. И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тая е
заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули
отначало.
7. Защото много измамници излязоха в света, които не
изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек
е измамник и антихрист.
8. Внимавайте на себе си да не изгубите онова, което сте
изработили, но да получите пълна награда.[1]
В това послание Йоан заменя думата за „църква“ с
„госпожа“, сиреч жена.
В четвърти стих се разбира, че църквата има два вида
деца - едните са богобоязливи, а другите, за съжаление, се
превръщат в антихристи. Затова в един момент Библията
започва да говори за две жени, символизиращи две коренно
различни по възгледи църкви. И двете църкви са описани в
133
книгата „Откровение“. Праведната църква е представена в 12.
глава, а неправедната в 17. Глава.
Нека първо разгледаме символизма в 12. глава на книгата
„Откровение“, с която започнахме този раздел:
Жена, облечена със слънцето, стъпила върху луната, на
главата ѝ корона от дванадесет звезди.
Луната е небесно тяло, което не излъчва собствена
светлина, а използва сянката и отразена слънчева светлина, за да
приеме познатите на нас форми в различните ѝ фази. Думата
сянка тук е ключова за разбиране на стиха.
Библията - Евреи 8. Глава, говори за Христос:
4. А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник,
защото има такива, които принасят даровете според закона;
5. (които служат на онова, което е само образ и сянка на
небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше
да направи скинията; защото: "Внимавай", му каза Бог, "да
направиш всичко по образеца, който ти бе показан на
планината"),
6. но на дело Христос е получил служение толкоз по-
превъзходно, колкото и заветът, на който Той е ходатай, е по-
превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.
7. Защото ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не
би търсил място за втори.[1]
Според тези стихове Старият Завет е само сянката на
истинските небесни и духовни неща, които се изявяват в Новия
Завет.
Като имаме предвид това, ни е по-лесно да разберем
символа на Луната, която свети с отразена слънчева светлина.
Сиреч Луната е символ на Стария Завет, а слънцето е символ на
Новия Завет.
Но защо праведната църква е бременна с Христос?
Неправедната църква няма нужда от Христос, тя има много
заместници на Иисус - например човек, който да оглавява
църквата, наричащ се Отец, Папа или Патриарх, и всички да му
се покланят като на посредник между Бога и човеците. Има и
множество други личности, които също претендират за
посредническа служба и за поклонение на човеците пред тях.
За разлика от този порочен модел праведната църква се
134
надява единствено и само на Този, Който трябва да слезе от
небето и след това отново да се качи при нашия Небесен Баща,
за да ходатайства за нас. Тази идея идва от еврейското
светилище и службата на първосвещеника, който единствен от
целия Божи народ има право да влезе в най-вътрешното
помещение на светилището, наречено „Светая Светих“, където
обитава Божието присъствие, явяващо се между златните
херувими във вид на блестяща Шекина над умилостивилището.
Първосвещениците, които са хора, живеещи в нашия грешен
свят, носещи гените на съгрешилите Адам и Ева, трябва
задължително, преди да влязат, да пренесат жертви за греховете
на цялото семейство. В противен случай е сигурно, че ще умрат
или ще бъдат сериозно повредени. Затова винаги единият крак
на първосвещеника е бил вързан с въже, за да бъде изтеглен, ако
Бог го убие. В Стария Завет е описан един случай, който говори
за един цар, осмелил се да влезе в преддверието на
светилището:
Библията – 2 Летописи 26:
16. Но когато стана силен, сърцето му се надигна, та се
отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа
своя Бог, като влезе в Господния храм, за да покади върху
кадилния олтар.
17. А свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет
Господни свещеници, храбри мъже;
18. и възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не
принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на
свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за
да кадят; излез из светилището, защото си извършил
престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа
Бога.
19. А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади,
разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му
избухна на челото му пред свещениците в Господния дом,
близо при кадилния олтар.[1]
Никой друг, освен наследниците на първосвещеника
Аарон, няма право да държи кадилница пред Господа.
Има описан един случай, в който един човек от
Моисеевия род се надига срещу него и Аарон с двеста петдесет
135
и двама съмишленици.
Библията - Числа 16:
1. А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевия син, и Датан
и Авирон, синове на Елиава, и Он, син на Фалета, Рувимуви
потомци, като си взеха човеци,
2. дигнаха се против Моисея с двеста и петдесет човеци от
израилтяните, първенци на обществото, избрани за
съветници, именити мъже.
3. Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и
рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето,
всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо
възвишавате себе си над Господното общество?
4. А Моисей, като чу това, падна на лицето си,
5. и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре
Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще
направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере, ще
направи да се приближи при Него.
6. Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете
си кадилници,
7. турете в тях огън, и турете в тях тамян пред Господа
утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет...
23. Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
24. Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от
жилищата на Корея, Датана и Авирона...
29. ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци,
или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките
човеци, то Господ не ме е изпратил;
30. но ако Господ направи ново нещо - ако отвори земята
устата си, та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те
слязат живи в шеол (гроба), тогава ще познаете, че тия
човеци презряха Господа.
31. Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна
под тях.
32. Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията
им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
33. Те и всичко тяхно слязоха живи в гроба, земята ги покри,
и те погинаха отсред обществото.
34. А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като
136
извикаха, думайки: да не погълне земята и нас.
35. И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет
мъже, които принесоха тамяна.[1]
И точно тук бих искал да попитам свещениците в църкви,
където се кади тамян: На какво основание палят кадилници и
кадят тамян, след като не са преки потомци на първосвещеника
Аарон и дали смятат, че ще им се размине огънят?
Праведната църква се обляга на писаното Слово, което
повече от 700 години преди да се яви Иисус Христос в човешки
образ на тази планета, е предсказано чрез пророка:
4. Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се
натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и
наскърбен.
5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит
биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието,
докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
6. Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в
своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички
ни.
7. Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори
устата Си; Както агне, водено на клане, И както овца,
която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори
устата Си.
8. Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род
разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде, върху които
трябваше да падне ударът?
9. И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта
Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито
имаше измама в устата Му.
10. Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на
печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види
потомството, ще продължи дните Си, И това, в което
Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се
насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина
чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с
137
беззаконията им.[1]
Апостол Йоан е описал реакцията на Йоан Кръстител:
36. И като съгледа Исуса, когато минаваше каза: Ето Божия
Агнец!
37. И двамата ученици го чуха да говори така, и отидоха подир
Исуса.[1]
И двамата ученици веднага разбират за кого говори,
оставят досегашния си учител, тръгват след Иисус Христос.
Праведната църква е бременна с Христос, защото го
очаква с цялото си сърце, тъй както майка очаква да види
детето си.
Облечена е със слънцето, защото сам Христос е Слънцето
на правдата, както е предсказан от последният пророк в Стария
Завет
Библията - Малахия 4:
2. А на вас, които се боите от името Ми, Ще изгрее слънцето
на правдата с изцеление в крилата Си; И ще излезете и се
разиграете като телци из обора.[1]
Христос е светлина за характера на Бога - Твореца на
всемира:
Божий Син.
човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото
делата им бяха зли.
светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по
Бога.[1]
Праведната църква се стреми към светлината и в
един момент самата тя става светлина.
14. Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не
може да се укрие.
138
15. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на
светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
16. Също така нека свети вашата виделина пред човеците,
за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец,
Който е на небесата.[1]
Дванадесетте звезди са символ на дванадесетте израелеви
племена, на които е дадено истинното Божие Слово
21. Казва ѝ Исус: Жено, вярвай Ме, че иде час, когато нито
само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се
покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от
юдеите. 23. Но иде час, и сега е, когато истинските
поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото
такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина
трябва да се покланят.
25. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се
нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
26. Казва ѝ Исус: Аз, Който се разговарям с тебе, съм Месия.
[1]
Христос смята, че има праведни хора по цялата Земя:
14. Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите
Мене познават,
15. също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и
Аз давам живота Си за овцете.
16. И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях
трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно
стадо с един пастир. [1]
Но и подчертава, че истинското спасение и праведното
слово идват от Израел, от тези дванадесет звезди над главата на
праведната църква.
В книгата „Откровение“ виждаме едно ужасяващо
същество, което има небесен произход, облечено в тяло на
седмоглава ламя, желаеща да изяде надеждата на църквата:
3. И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен
139
змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му
седем корони.
4. И опашката му, като завлече третата част от
небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред
жената, която щеше да роди, за да изяде чадото ѝ, щом
роди.[1]
Нима това същество е гладно, или има друга причина?
„Богомилското учение“, глава 35, открехва завесата:
„И поведе се тогава най-страшната борба между
силата на сътворението и силата на разрушението: борба
между Бога на человека в невинност и Бога бяс на животно-
человека.
И продължи тази междучеловеческа борба, в която
бесът на силата на разрушението хвърли всичките си сили
срещу невинността на силата на сътворението. Тази
невинност съществуваше във вид на дете или във вид на
други человеци, смирени и трудолюбиви, но заробени от
человеко-животните, наречени господари, преизпълнени от
бесовете на силата на разрушението.“[5]
За да разберем каква е същността на това същество, ще се
наложи да разгледаме паралелно с него и личността на
отпадналата църква, тъй като те са неразривно свързани:
1. И дойде един от седемте ангели, които държаха седемте
чаши, та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа
съдбата на голямата блудница, която седи на много води;
2. с която блудствуваха земните царе, и земните жители се
опиха от виното на нейното блудствуване.
3. И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях
жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който
имаше седем глави и десет рога.
4. Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със
злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в
ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с
нечистотиите от нейното блудствуване.
5. И на челото ѝ имаше написано това име: Тайна; великий
Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.
6. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите
140
и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях,
зачудих се твърде много.[1]
Да, всъщност „голямата блудница“ е отпадналата църква,
която се съюзява с духа на разрушението, владеещ този
седмоглав змей. Виждаме, че земните царе и земните жители са
омагьосани от нейния чар и пищно облекло. Пияни са от
виното, което тя им дава. Всички хора, цялата земя, с
изключение само на принадлежащите към праведната църква,
са зомбирани и превърнати в нейни покорни слуги.
Тази духовна блудница е облечена с цветовете на властта
– пурпурно и червено, цялата блести в злато и скъпоценни
камъни и ако спрем дотук да я описваме, ще си помислим, че тя
е една изискана дама, облечена със стил и власт. Но текстът
продължава и открива нейното уродливо естество чрез питието,
което тя си приготвя сама, забърквайки всичко най-
отвратително.
Докато праведната църква е облечена скромно, но блести
в Божията истина и Светлина, тази напудрена блудница
предпочита мракът като вампир, опил се с кръвта на Праведната
Христова църква.
Тя е възседнала върху подобаващ на характера ѝ звяр,
който сега ще се опитаме да разберем какво представлява.
7. Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа
тайната на жената и на звяра, който я носи, който има
седемте глави и десетте рога.
8. Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче скоро ще
възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители,
всеки, чието име не е написано в книгата на живота от
създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът
беше и го няма, но пак ще дойде.
9. Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем
хълма, на които седи жената;
10. те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и
единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде,
трябва само малко да постои;
11. и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е
от седемте, и отива в погибел;
141
12. и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още
не са получили царска власт, но за един час получават власт
като царе заедно със звяра;
13. те са единомислени и предават на звяра своята сила и
власт;
14. те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи,
защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и
ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и
верни.
15. Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи
блудницата, са люде и множества, народи и езици.
16. И десетте рога, които си видял, те и звярът ще намразят
блудницата и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата
ѝ, а нея ще изгорят в огън.[1]
Словото казва, че седемте глави са седем хълма, на които
седи блудната жена, сиреч фалшивата църква. А 15. стих
посочва, че водите са: множества народи и езици. Старият
континент се слави със своето разнообразие от съсредоточени
на едно място множества народи и езици. В Европа и Мала Азия
има няколко града на седем хълма:
Пловдив, Истанбул и Рим
Някои се опитват да включат и Ерусалим, но той не е на
седем хълма, въпреки че развитието на голямата блудница
минава през този град.
Пловдив отпада, понеже никога в древността не е столица
на държава, която да властва над „целия свят“.
Истанбул не отговаря на времевата рамка, определена от
седемглавия змей, който властва над Израел по времето на
Рождество Христово.
И стигаме до Рим - „Вечният град“.
Пророчеството ни подсказва и още нещо:
трябва само малко да постои;[1]
Първо, трябва да уточним, че този звяр е обладан от
самия дявол, демаскиран в книгата „Откровение“:
142
която се нарича дявол и сатана, който мами цялата
вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите
му заедно с него.[1]
Седемте глави са всъщност седемте превъплъщения на
сатана, влизащ в ролята на император, господар или цар на
враждебна на истинската църква империя. Ако започнем да
броим империите и държавите, измъчвали Божия народ през
вековете, ще достигнем до една ясна хронологична схема:
1. Египет
2. Асирия
3. Вавилон
4. Мидо-Персия
5. Гръко-Македония
6. Езическа Римска империя
Ангелът обяснява, че петима вече са паднали, а в момента
шестият е на власт. Не се подлъгвайте от това, което казва, че
седмият трябва само малко да постои. Казано е, за да ни насочи
към този, който владее тази сила.
12. Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но
горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много
разярен, понеже знае, че му остава малко време.[1]
Всъщност падналата църква не е само ездач на сатана, тя
самата за един голям отрязък от време става част от неговото
управление. За да разберем този времеви период , ще трябва по-
дълбоко да се потопим в пророчествата на Библията.
Същият звяр е представен в пророчеството на Даниил, 7.
глава, където са показани всички империи от времето, в което
пише самият пророк Даниил. Тази глава е написана по времето
на последния цар на Вавилон.
Библията - Даниил 7:
1. В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя
сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа
съня и разказа същността на работите.
2. Даниил, проговаряйки, рече: Видях в нощното си видение и
ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото
море.
3. И четири големи зверове възлязоха из морето, различни
143
един от друг.
4. Първият бе като лъв, и имаше орлови крила; а като го
гледаха, крилата му се изскубаха, и той се дигна от земята и
биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му
се човешко сърце.
5. След това ето друг звяр, вторият, приличен на мечка,
който се подигна от едната страна, и имаше три ребра в
устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж
много месо.
6. Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на
леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя
звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.
7. Подир това, като погледнах в нощните видения, ето
четвъртия звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше
големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като
стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от
всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет
рога.
8. Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг
рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха;
и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които
говореха надменно.[1]
Първият звяр е крилат лъв, и днес навсякъде в музеите за
древен Вавилон може да се види същият образ. А това, че се
превръща в човек, означава, че цар Навуходоносор се е смирил
пред Бога Небесен и се е покаял за греховете си.
Вторият звяр прилича на мечка, привдигната от едната
страна, защото представлява една обединена империя между
мидяни и перси, от които персите са били по-силни. В устата си
държи три ребра, символ на три големи царства. Мидо-Персия
покорява Вавилон, Лидия и Египет.
Третото царство е представено като крилат леопард с
четири глави. Гръко-Македонскота империя се слави с най-
бързото завладяване на древния свят. След смъртта на
АлександърIII Македонски царството се разделя на четиримата
му генерали: Лизимах, Касандър, Птоломей I Сотер и Селевк I
Никатор.
Но четвъртият звяр е ужасен и твърде як, има железни
144
зъби, с които изяжда всичко. Другата му характерна черта е,
че има десет рога, но най-важната част на този особен звяр е
единадесетият малък рог, който Даниил вижда, че е по-
различен от останалите десет.
Този рог още с излизането си изкоренява три от старите
рога, които както се посочва по-нататък имат царски корони.
Сиреч този малък рог унищожава три царства още с
появата си.
Даниил продължава да пише:
... 23. Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото
царство на света, което ще се различава от всичките
царства, и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши.
24. А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат
от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се
различава от първите и ще покори трима царе.
25. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава
светиите на Всевишния, и ще замисли да промени
определени времена и закони; и те ще бъдат предадени в
ръката му до време и времена и половина време.[1]
Но въпреки голямата му сила, Небесният Бог го осъжда
на смърт. (Четвърти е по ред, ако се започне да се брои от
Вавилон, по което време е написано видението, но по
общата схема описана в Откровение е шести.)
9. Гледах, догдето се положиха престоли, и Старият по дни
седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на
главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци,
и колелата Му пламенен огън.
10. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион
служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред
Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.
11. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи,
които рогът изговаряше; гледах, догдето звярът биде убит и
тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.[1]
Този малък рог е убит, но скоро след това наблюдаваме в
книгата „Откровение“ неговото възкресение.
145
1. И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет
рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на
главите му богохулни имена.
2. И звярът, който видях, приличаше на леопард, и краката
му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и
змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.
3. И видях една от главите му като че ли смъртно ранена;
но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена
отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде
властта си на звяра;
4. поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? И
кой може да воюва против него?
даде му се още власт да действува четиридесет и два
месеца.
небесата.
всеки, чието име не е било записано в книгата на живота
на Агнето, заклано преди създанието на света.[1]
Ето тук вече виждаме истинския образ на този звяр,
наречен от Даниил „малкият рог“, който съчетава в себе си
всички предишни империи:
Прилича на леопард, понеже използва гръцката
философия; има крака на мечка, понеже законите му са строги
дори и към самите законодатели като в Мидо-Персия; а устата
му е уста на лъв, понеже религията му е вавилонска смесица от
езически и християнски вярвания, превърнати в бъркотия -
името Вавилон означава бъркотия.
Не бива да пропускаме факта, че змеят - сиреч сатана, му
предоставя престола си, силата си и голяма власт.
Да започнем издирването на тази империя, която се
различава от всички досегашни империи, както малкият рог се
различава от останалите рогове.
В пророчеството, в стих 5-и, е споменато времето на
146
власт, равно на 42 месеца. В Библията има утвърден метод за
изчисляване на пророчески периоди:
4. Тогава легни на лявата си страна, и положи на нея
беззаконието на Израилевия дом; колкото дни лежиш на нея,
ще носиш беззаконието им.
5. Защото Аз определих годините на беззаконието им да ти
бъдат съответствено число дни [1]
Трябва да знаем също, че пророческият месец има 30 дни.
Така можем да изчислим трайността на тази Богопротивна сила:
42х30=1260 пророчески дни, равни на 1260 години. Има ли
изобщо империя, която да е властвала 1260 години? И в
същото време да е получила власт почти едновременно с
десетина други царе, но след 476 година сл.Хр.
Тези десет племена, превърнали се в държави, са:
херули, вандали, остготи, вестготи, франки, суеви,
лонгобарди, бургунди, алемани и англо-сакси.
Тази сила трябва да е унищожила трима от царете на тези
държави, преди да дойде на власт, а също трябва да е свързана
и с религията, понеже в пророчеството се казва, че си има
работа с Всевишния.
светиите на Всевишния, и ще замисли да промени
определени времена и закони; и те ще бъдат предадени в
ръката му до време и времена и половина време.[1]
Тук срещаме още една времева рамка, равна на време,
времена и половин време. Как можем да изчислим този
пророчески период?
В този случай Библията говори за години, което в
разбираем превод би звучало така : година и години и половин
година, чиито общ сбор е равен на 3.5 години. Тези три
години и половина, превърнати в месеци, са равни отново на 42
месеца (като предишния период), които са равни на 1260
години.
Но за да сме сигурни в това число, Бог ни дава още един
период, записан в:
6. И жената побягна в пустинята, гдето имаше място,
147
приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и
шестдесет дни.[1]
Казва се, че праведната църква е била в изгнание в
продължение на 1260 години.
За Божието Слово и за храма на Бога се казва в:
1. И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани, та
измери Божия храм и олтара и ония, които се кланят в него;
2. но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва,
защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия
град четиридесет и два месеца.
3. А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда
двеста и шестдесет дни, облечени във вретища.[1]
Двамата свидетели са Старият и Новият Завет.
„Облечени във вретище“ означава, че ще бъдат в скръб и
гонение.
Явно всички тези текстове сочат към една числена
стойност от 1260 години!
На 12. март 538 г. Рим е освободен от остготите, чийто
цар е Витигис.
Папа Вигилий става първият папа в Рим, облечен в
светска власт, убит от своя наследник папа ПелагийI.
На 20. февруари 1798 г. генерал Бертие пленява папа
Пий VI поради несъгласието му да се откаже от светската си
власт и да остане само духовен глава на римската църква.
Ако изчислим 1798 - 538= 1260 години светска власт на
римокатолическата църква, представена като „малкия рог“,
който изтръгва от мястото им три от десетте рога, израснали
върху Западната Римска империя. Тя е разгромена на 4.
септември 476 година, когато Ромул Августул, последният
император, бива свален от вожда на германското племе Херули,
с име Одоакър.
Причината за премахването на тези три царства е тази, че
изповядват арианска вяра.
Имената са: Херули, Вандали и Остготи. Те всички са
били пречка католическата църква да се облече в светска власт и
да седне на престола в Рим, като единствената сила,
управляваща Западна Европа. На този „малък рог“ се
148
подчиняват останалите царства и се покланят на папата като на
„бог“, който има право да ги короняса или детронира.
Библията - 2 Солунци 2:
3. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да
бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви
човекът на греха, синът на погибелта,
4. който така се противи и се превъзнася над всеки, който се
нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той
седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.[1]
Освен това не трябва да подценяваме отношението на
тази сила към праведните Божии слуги.
светиите на Всевишния и ще замисли да промени определени
времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до
време и времена и половина време.[1]
Тази сила се откроява и с още една отличителна проява,
която я прави невъзможна за объркване - ще замисли да
промени определени времена и закони.
Що се отнася до Божиите закони, вижте какво пишат
самите католици за себе си:
„Катехизис на католическите доктрини за новообърнати,
1977 г., стр. 50:
ВЪПРОС: Защо съблюдаваме неделята вместо събота?
ОТГОВОР: Ние съблюдаваме неделята вместо съботата,
защото на Лаодикийския събор от 336 г. сл. Хр.
Католическата църква прехвърли светостта от съботата
върху неделята.[30]
“Католическо огледало”, 23 септември 1893 г.:
“По силата на своята божествена мисия Католическата
църква е променила деня от събота в неделя.”
„ На историческия Трентски събор през 16. век
протестантите настояват запазване валидността на
принципа: “Библията и само Библията”. Католическата
църква отхвърля това. Католиците вярват, че
авторитетът на Библията е повлиян от традицията, като
тя (църквата) е прехвърлила светостта на съботата в
неделя.“ [31]
149
Католическата църква си позволява не само да
прехвърли светостта на събота върху неделя (нещо, което
само тя си „мисли“, че може да направи), но и премахва
напълно втората Божия заповед и след това разделя на две
десетата заповед, за да станат отново десет. Освен това
осакатява всичките останали заповеди.
В книгата си “Канон и традиция” д-р Х. Дж. Холдсман
разказва за драмата по време на Трентския събор: “Накрая […]
на 18. януари 1562 г. всяко колебание бе отстранено:
архиепископът на Реджо произнесе реч, в която открито
заяви, че Традицията стои над Писанието. Следователно
авторитетът на църквата не би могъл да бъде обвързван с
авторитета на Писанията, защото църквата е променила
[…] съботата в неделя не чрез заповед от Христос, но чрез
своя собствен авторитет.” [32]
На 2. май 1988 г. архиепископ Робърт Заборовски, главен
епископ на Северна Америка, пише: “Ние (католиците)
вярваме, че църквата е била мъдра при превръщането на
неделята в почивен ден вместо съботата. Независимо колко
много протестантите осмиват или презират католицизма,
те все още поддържат елементи, от които не биха могли да
се освободят и които са в основата си католически по
произход и основание. Неделята е само едно от тези
неща…”
Според мен тези самопризнания, изказани като хвалба за
силата на католицизма, нямат нужда от коментар! В края на
това изказване осъзнаваме една ужасяваща истина: Всички
протестантски църкви, които са приели католическа
философия или ритуали, всъщност са позволили на дявола
чрез спиритически практики да ги оплете в отровната си
паяжина. По този начин той смята да ги използва в края на
времето, за да излъже целия свят да се поклони на звяра и
на змея - тоест на сатана.
В пророчеството се посочва, че ще замисли да
промени не само закони но и времена:
Григорианският календар е въведен на 4. октомври
1582 г. по заповед на була, издадена от папа Григорий XIII,
да замести „неточния“ Юлиянски календар.
150
Бих искал да хвърлите един поглед и към отношението на
православната църква спрямо някои реформи, направени от
католическата църква.
„Новият стил“, коментиран от Архиепископ Сарафим
(Соболев ):
„И ще сторим това, след като добре знаем, че Типиконът е
създаден от Православната Църква, Църквата, в която като в
богата съкровищница апостолите са вложили всичко, което
принадлежи на истината; ще сторим това, след като добре
ни е известно, че посочените нарушения на Устава
произхождат от римокатолиците, потънали в тъмнината
на всякакви ереси и заблуждения! Новият стил, като рожба
на римокатолицизма и като противоцърковно явление, не може
да донесе нищо друго на Православната Църква освен смутове.
Така е бил изтълкуван той още от самото начало на
появяването му от неговите първи противници -
Константинополския патриарх Йеремия II и свикания от него
през 1583 г. поместен Константинополски събор. Но и до днес
новият стил продължава да бъде такова разложително
начало и твърде вредна за живота на Православните църкви
римокатолическа пропаганда. “ [33]
И още един текст от същия източник, който говори
красноречиво за отношението на православната църква спрямо
католическите реформи:
„За да бъдат предпазени православните от
приемането на новия стил, като от най-тежък грях,
Вселенският патриарх Антим VI и другите Източни
патриарси - Александрийският йеротей, Антиохийският
Методий и йерусалимският Кирил, заедно с техните синоди,
през 1848 г. в Окръжно послание от името на едната съборна
и апостолска Църква, са заявили такова изповядване на
вярата:
"При нас ни патриарси, ни събори никога не са могли
да въведат нещо ново, защото пазител на
благочестието у нас е самото Тяло на Църквата,
т.е. народът, който винаги желае да запази своята
вяра неизменна и съгласна с вярата на неговите
отци... Нека държим изповеданието, което сме
151
приели от такива мъже - св. Отци, нека да
отхвърляме всяко нововъведение като дяволско
внушение, та ако някой би дръзнал или с дело, или
с дума или с помисъл на такова нововъведение -
такъв вече се е отрекъл от вярата Христова и
доброволно се е подхвърлил на вечно проклятие
заради хулата против Духа Святаго, Който
(според него) сякаш е говорил несъвършено в
Свещеното Писание и на Вселенските Събори. И
така всички, внасящи в Църквата нововъведения -
били те еретици или разколници, облекли се
доброволно в проклятие като в риза (Пс. 108, 9),
макар да са папи, макар да са патриарси, макар да
са миряни, или дори ангел от небето - анатема да
бъде!" [33]
С тези думи самата православна църква заявява,

че всеки, който дръзне да промени нещо в
Свещеното Писание, е слуга на дявола.
През 325 г. папа Силвестър обявява неделята за

„Господен Ден“. През 336 г. Лаодикийският събор
забранява пазенето на съботата, което ясно
говори, че там все още е имало вярна на Бога
църква.
През 538 г. е забранено на всички, дори и на

земеделците, да работят в неделя.
Сега чрез тази книга, вярвайки, че съм

наследник на богомилите, задавам няколко
въпроса към управниците на Православната
Църква:
Защо вие, които знаете, че католическата църква води

целия християнски свят в заблуждение и в отявлен грях
против Бога в Небесата, отхвърляте едни промени, но
прегръщате радушно други, направени в Десетте Божии
152
Заповеди, като приемате промяната на святата събота в
неделя, езическият ден за поклонение на Слънцето?
Приемате и като нещо маловажно поклонението пред
изображения, като пренебрегвате Втората Божия заповед? И
дори обявявате за еретик всеки, който ви каже истината за
иконите - въпреки ясното Божие Слово:
13. И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите,
сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.
14. И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления
и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате
да я притежавате.
15. Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня,
когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие не
видяхте никакъв образ),
16. да не би да се развратите и си направите идол, подобие
на някой образ, подобие на мъж или на жена...[1]
Не казва ли Христос на такива като вас думите:
3. А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето
предание престъпвате Божията заповед?
22. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в
дела?
махнете се от Мене вие, които вършите БЕЗЗАКОНИЕ.[1]
24. Слепи водители! Които прецеждате комара, а камилата
(прасето) поглъщате.[1]
Защо Христос не познава тези „християни“, описани в
евангелието от Матея, 7. глава? И с чия сила те са лекували
и вършили тези велики дела?
Тези човеци са се задоволили с една повърхностна вяра,
основана върху чудеса и човешки басни.
Бог не желае неговият народ да основава вярата си
върху евтини чудеса. Божият народ трябва да основава
153
вярата си в Бога върху знанието за Него и покорността си.
Тези, които се надяват на „чудеса“, ще бъдат подло
измамени от сатана и неговите лакеи.
Много хора биват излъгани да вярват в чудотворни
икони и “святи мощи“. Бог е позволил на дявола да пресее
всички хора чрез лъжливи чудеса, извършени чрез демони и
нечисти сили. Чрез хора, които се наричат с Христовото име,
но служат вярно, без да подозират - на змея, наречен дявол и
сатана - понеже са намразили истината и са обикнали
лъжата и тъмнината.
Библията - 2 Солунци 2:
9. Този, чието идване се дължи на действието на сатана,
съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса
10. и с всичката измама на неправдата, между ония, които
погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се
спасят.
11. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за
да повярват лъжа,
12. та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали
истината, а са имали благоволение към неправдата.[1]
На 20. февруари 1798 г. е нанесена смъртоносна рана на
този малък рог, който се е разраснал повече от всяко друго
царство. Но в книгата „Откровение“ 17. глава е представен
като блудница, която се е опила с гнусотии и кръвта на Божиите
верни хора.
Според пророчеството в книгата „Откровение“ 17,
десетте рога са тези, които нанасят тази смъртоносна рана на
блудницата (малкия рог ):
16 . И десетте рога, които си видял, те и звярът ще намразят
блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат
месата ѝ, а нея ще изгорят в огън.[1]
Трябва да имаме предвид, когато разглеждаме
пророчествата в книгата „Откровение“, че там няма
хронологична подредба на събитията.
В началото на 13. глава виждаме от морето да излиза
символът на сатана, облечен като Папска Римска империя.
154
1. И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет
рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите
му богохулни имена.[1]
Според обяснението на ангела в 17. глава многото води
са:
15. Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи
блудницата, са люде и множества, народи и езици.[1]
Това означава, че в тази империя има множество
различни племена и народи, които не са обединени от общ
официален език, а всеки народ говори своя си език.
2. И звярът, който видях, приличаше на леопард, и краката му
бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и
змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.[1]
Както вече веднъж описах, „Римската империя“ е
амалгама от нейните предшественици:
Леопардът е символ на Гръко-Македония, откъдето Рим
взема своята философия - светът се разбира според Платоновата
теория за устройството на света.
Краката на мечка са символ на Мидо-Персийските
закони, които се славят със своята строгост и неотменимост -
дори за тези, които са ги издали:
15. Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай,
царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква
забрана или повеление, което царят постави, да не се
изменява.[1]
Устата на лъв е вавилонската смесица от фалшиви
божества, към които води тази сила.
Библията - Малахия 2:
7. Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание, И
от неговите уста трябва людете да искат закона. Защото
той е посланик на Господа на Силите.[1]
А дяволът му дава своя престол поради простия факт, че
самият сатана владее тази сила.
3. И видях една от главите му като че ли смъртно ранена;
но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена
155
отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде
властта си на звяра;[1]
Последната, седма глава на звяра, е смъртно ранена през
1798 г., но тази глава оздравява и е на път да стане осмият цар.
9. Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем
хълма, на които седи жената;
трябва само малко да постои;
11. и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който
е от седемте, и отива в погибел;[1]
По времето, когато е писано пророчеството, са паднали
пет империи, които са властвали над Божия народ.
1. Египет
2. Асирия
3. Вавилон
4. Мидо-Персия
5. Гръко-Македония
6. Езически Рим, по времето на написването на
пророчеството
7. Папски Рим
8. Оздравелият звяр, в дует със звяра с подобни на агне рога
в близкото бъдеще
4. поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? И
кой може да воюва против него?
даде му се още власт да действува четиридесет и два
месеца.
небесата.
всеки, чието име не е било записано в книгата на живота на
закланото Агне от създанието на света.[1]
156
Някои от стиховете са ретроспективни, за да обяснят кой
е звярът, който е оздравял, и който е властвал 1260 години, като
през тях сам се е възвишавал като Бог на земята, и се е кичел с
трикратна корона.
Виждаме от текста, че му е било позволено да воюва
против светиите и да ги победи. Използваната дума –
светиите, я свързваме с понятието - добри хора. Интересно е
това, че едно от наименованията на богомилите в Западна
Европа е било – добри хора.
Много учени и историци смятат, че папството е успяло да
победи богомилите, но всъщност се лъжат. В тази битка
победителите са богомилите, наречени в горния текст
светии, понеже сатана не успя с нито едно от своите оръжия:
– ласкателства, подкупи, изкушения, болка, заплахи и смърт
да ги пречупи. Също както се провали при Христос.
Що се отнася за хулите против Бога от страна на
папството - нека да хвърлим един поглед на скандалния
текст, приет като „Догма за непогрешимостта на папата“ на
„Първия Ватикански събор“ с гласовете на 533 „за“ и само
2-ма „против“ по време на четвъртото пленарно заседание,
състояло се на 18. юли 1870 г.
Догма за непогрешимостта
на папата
"Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не
може да го съди. Той притежава неограничена божествена
власт. За него на земята е възможно всичко, което е
възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е
все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се
изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е
подобен на папата. Папата има власт над небесните и
земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога,
той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от
всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над
Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието,
"всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят
единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта
и по волята на папата и никой и нищо не може да му се
157
противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони
хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче,
защо правиш това?".
Папата е непогрешим като Бог и може да прави
всичко, което прави и сам Бог. Папата е опасан с
два меча – той властва над духовното и
светското: над патриарси и епископи, над
императори и крале.
Всички хора на земята са негови поданици. Той е

всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко. Което
той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят
или порицават. Папата може да изменя природата
на нещата, от нищо да прави всичко. Той има
властта от неправдата да сътвори правда и
обратното. Без правда и въпреки правдата да върши
всичко, което му е угодно. Може да оспорва
апостолите и заповедите, дадени ни от тях, да
поправя Новия завет, където смята за
необходимо, дори да изменя самите тайнства,
установени от Иисус Христос. Папата има такава
сила и на небето, че от умрелите може да направи
светец всеки, когото пожелае, независимо от
мнението на околните и въпреки тяхната
съпротива.
Папата има власт над чистилището и ада. Той е

владика на Вселената. Той може всичко, понякога
дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото
могъщество е светотатство. Властта му е по-
обширна и по-висша от тази на ангелите и
светиите. Никой няма право, дори мислено, да
протестира на неговите заповеди или съд. Който
отрича властта на папата, той греши против
Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на
папата е дадена властта да отнема от някого нещо
и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава
кралства, империи, княжества и всякакво
158
имущество. Властта си той получава направо от
Бога, а императорите и кралете своята - от
папата.
Папата е Божий наместник, и който отрича

това, е лъжец. Наместо Бога той управлява
добрите и лошите ангели. Който не се подчинява
на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може
да съди папата, защото е казано: "Духовният пък
изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор.
2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло
живее Светият Дух. Папата е господар на всички,
цар и причина на всички причини, жених и глава
на Църквата, той не може да се заблуждава,
защото е всемогъщ, в него е превъплътена
властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап.
Павел, защото по своето призвание стои наравно с
ап. Петър. Поради тази причина папата може да
оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава
наставления, противоположни на тези послания.
Да обвиняваш папата, е все едно да хулиш Светия
Дух, а това не се прощава нито на този, нито на
онзи свят. Тройната папска корона е символ на
троичната му власт - над ангелите на небето,
над хората на земята и над бесовете в ада. Ако
папата изрече присъда срещу Божия съд, то
съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен.
Папата е светлината на вярата и отражение на
истината. Той е над всички и може всичко". [34]
Е, сега, ако сте прочели достатъчно внимателно това

богохулство, може би вече разбирате какво е имал
предвид пророкът.
Библията - Откровение 13:5. И даде му се да говори

и с устата си горделиво и богохулно...[1]
Само не си мислете, че тази блудница не е във
159
форма отново да яхне рогатия и да започне да гори
на клада. Защото тя вече направи своята
генерална репетиция.
Няколко месеца преди да дойде на власт, фашистът

Мусолини влиза в съюз с папа Пий XI, който обезврежда
опонентите на Мусолини с църковни хватки.
На 31. октомври 1922 г. Бенито Мусолини влиза реално
във властта. Съставя кабинет в широка коалиция от фашисти,
либерали, католици и монархисти.
На 11. февруари 1929 г. Мусолини връща жеста - папа
ПийXI получава Ватикана с площ 44 хектара като автономна
католическа държава в държавата. Папа ПийXI облича отново
папската институция със светска власт точно след 131 години
прекъсване. Но Рим вече се стреми към световно господство.
Хитлер пише в своята книга „Май кампф“ колко е
възхитен от католическата църква:
"Най-много съм научил от йезуитите... Светът никога не е
познавал нещо толкова възхитително, колкото йерархичната
структура на католическата църква. Много неща от
йезуитите аз използвах в нашата партия."
(Adolf Hitler, Mein Kampf, p. 478) [35]
За своето отношение към евреите фюрерът заявява:
"Що се отнася до евреите, аз просто продължавам тази
политика, която католическата църква провежда вече 500
години, като смята евреите за опасни и ги затваря в гета."
Новият папа Пий XII е личен приятел на Хитлер.
В публикацията „Ватикана в услуга на фашизма“ е
записано изчерпателно за делото, което е извършила
католическата църква, за да спаси от военен съд фашистите
военнопрестъпници, като им дава духовен сан и убежище във
Ватикана, а след това им урежда депортация за Бразилия.
Реално католическата църква е официалната религия на
бъдещия фашистки „рай“.
Благодаря на Бог, че продължи благодатното време и спря
този пъклен дует. Само си представете какво щеше да се случи,
ако фашистите бяха направили първи атомното оръжие!
Сега католическата църква чака последния влак, за
160
да си намери достатъчно силен и безскрупулен съюзник,
готов да изсипе военна сила там, където му посочи „духовният
му баща“
Това, че католическата църква се е превърнала в
блудница, която завлича и своите подражаващи ѝ сестри
след себе си, не означава, че поклонниците в тези църкви са
отхвърлени от Бога Небесен. Напротив, Бог желае тези
хора да изтрезнеят от виното, което са пили на големи
глътки, и да се обърнат към Христос за спасение и прошка.
Библията - Осия 4:
6. Людете Ми загинаха от нямане знание...
1. След това видях друг ангел, който слизаше от небето,
имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.
2. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият
Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на
всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и
омразна птица;
3. защото всички народи пиха от виното на нейното
разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея,
земните търговци се обогатиха от безмерния ѝ разкош.
4. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея,
люде Мои, за да не участвувате в греховете ѝ и да не
споделяте язвите ѝ;
5. защото греховете ѝ стигнаха дори до небето, и Бог си
спомни нейните неправди[1]
Господ Бог желае да се покаят всички и да се спасят. Но
ще го направят само тези, които се отърсят от тъмнината,
невежеството и лъжата - стремящи се към Светлината.
16. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя
за да бъде светът спасен чрез Него.
осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий
Син.
161
светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени
по Бога.[1]
Много скоро пияната блудница ще се залюби с нов могъщ
любовник, който прилича външно на християнин, но гласът му
е дяволски, и ще завладеят целия свят, и ще наложат
драконовски закони.
11. И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше
два рога, прилични на агнешки; а говореше като змей.
12. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в
неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на
нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана
бе оздравяла.
13. И вършеше големи знамения, дотам щото да направи и
огън да излиза от небето на земята пред човеците.
14. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията,
които му беше позволено да извърши пред звяра, като
казваше на живеещите на земята да направят образ на
звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.
15. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така
щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат
избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
16. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и
сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата
или на челата им;
17. за да не може никой да купува или да продава, освен оня,
който носи за белег името на звяра, или числото на
неговото име.
18. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне
числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е
шестстотин шестдесет и шест.[1]
Според числената стойност на буквите всяка дума може
162
да се приведе в числена стойност. Тук Библията ни насърчава да
потърсим коя е тази сила, която е властвала в продължение на
1260 години.
Римските числа са букви с числена стойност:
I = 1 (едно)
V = 5 (пет)
X = 10 (десет)
L = 50 (петдесет)
C = 100 (сто) / лат. centum
D = 500 (петстотин)
M = 1000 (хиляда) / лат. Mille,
Гръцки числа са:(Αα=1)(Ββ=2)(Γγ=3)(Δδ=4)(Εε=5) (дигамма=6)

(Ζζ=7)(Ηη=8)(Θθ=9)(Ιι=10)(Κκ=20)(Λλ=30)(Μμ=40)(Νν=50)
(Ξξ=60)(Οο=70)(Ππ=80)(коппа =90)(Ρρ=100)(Σσ=200)(Ττ=300)
(Υυ=400)(Φφ=500)(Χχ=600)(Ψψ=700)(Ωω=800)(санпи=900)
Евреите са наричали Римските царе LATEINOZ, което на

гръцки означава „римлянин“. За разлика от арабите, които са
имали отделни знаци за числата, римляните и гърците са
използвали числената стойност на буквите. Ако приложим
числената стойност на гръцката азбука, получаваме 666.
Много изследователи смятат император Нерон за този

звяр 666, но този извратен инструмент на сатана не покрива
условията, посочени от пророчеството, сиреч времевата
рамка от 1260 години, също промяната на времена и закони,
а и разглеждането на живота му в изследователния съд,
описан в книгата „Даниил“ 7. глава, в който съд се
разглеждат само тези, които имат претенции, че се покланят
на истинския Бог . Не отговаря и на условието да царува
заедно с десетте рога, а именно след разпадането на
Римската империя на 10 големи царства. Освен това той не
може да се върне и отново да царува като „Осмия цар“, това
може да го стори само институция! Всички тези условия
сочат към човешка институция, в която човек, обладан от
сатана, е поставен на мястото на Бога, подобно на
фараоните, за които се е смятало, че във всички тях е
обитавал един и същи дух.
163
Библията - Откровение 17: 11. и звярът, който беше и го
няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в
погибел;
12. и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още

не са получили царска власт, но за един час получават власт
като царе заедно със звяра;[1]
Един от представителите на силата, наречена „малкия рог“

- Папа Инокентий III - въвежда титлата VICARIUS FILII DEI
(Христов Заместник) (забележка: на латински U и V имот
еднаква числена стойност). Поставя началото и на
инквизицията през 1215 г. на четвъртия латерански събор, на
който се решава също и задължително всеки християнин
ежегодно да се изповядва пред свещеник.
V- 5 L- λ 30
I- 1 A- α 1
C- 100 T- τ 300
A- 0 E-ε 5
R- 0 I- ι 10
I- 1 N-ν 50
U- 5 O- ο 70
S- 0 Z- Σ 200
F- 0 ---------
I- 1 666
L- 50
I- 1
I- 1
D-500
E- 0
I- 1
666
Когато се върне отново на власт, този „звяр “ ще се
развихри и ще се опита да подчини целия свят, и ще има
грандиозен успех.
В миналото тази блудница не е успяла да поквари и избие
всички верни християни в Европа.
164
Много скоро звярът с агнешки рога и възкръсналата
блудница ще се опитат да подчинят цялата планета чрез
икономически, технологически и политически инструменти.
Според мен ще стане така:
Приучаването на голяма част на западното общество да
получава средства от държавата, без да са си мръдне и пръста,
ще изтощи западно ориентирания свят. Освен това скоро, под
въздействието на климатичните промени и застаряването на
населението, ще започнат да зачестяват протести и недоволство
в обществото, като паралелно с това зачестилите терористични
заплахи ще поставят управляващите в ситуация, която ще
ги принуди да засилят драстично контрола и да
предприемат драконовски мерки, прилагайки финансови,
икономически и политически инструменти. Този отворен
коридор за прилагане на сила и контрол ще бъде използван
веднага от тъй наречената „блудница“, която ще разшири
сферата си на влияние до максимално възможните граници,
като спомогне за издаване на закони и наредби, които ще са
подобни на йезуитските през тъмните векове. Това ще бъде
Новият световен ред. Но този път ще има по-силна подкрепа от
демони, на които ще им е разрешено да извършват
големи„чудеса“ и знамения. Тази промяна в духовната
обстановка ще разтърси из основи представите на
неукрепналите в Божието слово човеци, които ще бъдат
майсторски заблудени от лукавия. Само времето ще покаже
дали съм прав!
165
Молитвата
По-късните богомили са познавали силата на молитвата и

постоянно са говорили на Бога за своето състояние, за
страховете и радостите си. Самият Бог е бил техният доверен
изповедник, а не човек, облечен в расо.
Богомилите в Западна Европа са известни със своя ритуал
сonsolamentum , означаващ утешение. Това е молитва, в която
личността изповядва всичките си грехове, предава волята си в
Божиите ръце и се обляга на Неговите обещания за възкресение
на праведните. Този вид молитва е практикуван масово от
всички наследници на богомилите, особено преди екзекуции
или мъчения от страна на „светата“ инквизиция.
Сам Христос учи своите последователи как да се молят.
9. А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да
се свети Твоето име!
10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на
небето, така и на земята;
11. Дай ни днес ежедневния хляб;
12. и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите
длъжници;
13. и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия,
[защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете.
Амин].
14. Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им,
то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то
и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.[1]
Трябва да се има предвид, че това е само примерна
молитва за начинаещи. Молитвата, може да се каже, е най-
важната част от връзката между Бога и човека. Но също е и най-
пренебрегваната или използвана погрешно.
Повечето вярващи са научили наизуст няколко красиви
молитви и си мислят, че по този начин се приближават до Бога.
Забележете какво казва Бог за тази практика:
166
13. Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при
Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са
отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението
им към Мене е По човешки поучения, изучени папагалски...
[1]
Бог копнее да разговаря с нас, да споделяме с Него
нашите трудности и своите радости, сърцата ни да се отворят
пред Него, както когато разговаряме с най-близките си
приятели, а не да си служим с папагалски заучени фрази.
Представете си, че се обаждате по телефона на своята
дъщеря, която живее на другия край на земята - в Австралия.
Вие я питате за живота ѝ, а тя ви отговаря с научени наизуст
красиви думи, изречени стотици пъти на ден.
Ще бъдете ли във възторг от това, или ще се притесните
за нейното умствено и душевно здраве?
Бог желае да отидем при Него със всичките си слабости и
грешки и да започнем да разговаряме. Да сме готови да
променяме това, което Той ни казва, и да бъдем честни към себе
си за своето духовно състояние.
18. Дойдете сега, та да разискваме, казва Господ; Ако са
греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако
са румени като червено, Ще станат като бяла вълна.[1]
Когато четем Библията, Бог ни говори, когато се молим,
ние Му говорим и питаме това, което не сме разбрали от
Неговото Слово. Молим ли Го искрено за промяна на своето
духовно състояние, Той винаги е готов да откликне и да прати
помощ. Тази помощ или отговор на Бога невинаги ще ни
хареса, но Той винаги прави най-доброто за тези, които Го
обичат. Просто трябва да му се доверим!
28. Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които
любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
[1]
Така Йосиф е продаден от братята си в робство, но Бог
обръща всичко за добро. Йосиф претърпява много унижения и
изкушения, но не спира да вярва в Божията любов и дочаква
триумфа на Божието провидение.
167
Когато знаем, че има възкресение, няма да се страхуваме
от смъртта. Тогава и молитвите ни ще бъдат за важните неща.
Понеже най-важното нещо на тази планета не е колко години си
живял, не е и какво си построил или съборил. За най-важното
нещо може да не намериш време дори ако живееш сто години, а
може и за три часа, като разбойника на кръста, да се покаеш и
да приемеш дара на спасението. В следващите стихове ще
видите две молитви: едната от подигравател, а другата - от
смирен покаян страдалец, който не се моли за живота си.
39. И един от разпънатите злодейци Го хулеше, казвайки:
Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40. А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се
не боиш ти, който си под същото осъждение?
41. И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме
заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е
сторил нищо лошо.
42. И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато
дойдеш в царството Си.
43. А [Исус] му рече: Истина ти казвам днес, ще бъдеш с
Мене в рая.[1]
Молитвата на втория разбойник се отличава с това, че той
не се стреми да бъде спасен мизерният му живот. Този човек
осъзнава, че е разпънат на кръста справедливо, понеже е бил
злодей. За да разберем каква е дълбоката разлика между
молитвите на двамата разбойници, трябва да обърнем внимание
на покаянието и изповедта.
Когато Адам и Ева са запитани защо са нарушили
единствената заповед, те, вместо да се опитат да вникнат в
естеството на греха си и в неговите резултати, хвърлят всички
свои усилия да си намерят оправдание. Адам се оправдава с Ева,
а тя се оправдава със змията. Те и двамата не разбират
сериозността на падението си.
Ако сравним тяхната реакция с Давид, който бе
изобличен от пророк Натан за греховете му, ще видим ярък
контраст!
1. (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато
168
пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при
Витсавия . Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си;
Според множеството на благите Си милости изличи
беззаконията ми.
2. Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от
греха ми.
3. Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е
винаги пред мене.
4. На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това
зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.
5. Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.
6. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме
мъдрост в скришното на сърцето ми...
16. Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти
са угодни.
17. Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и
разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.[1]
Въпреки че цар Давид има много добри дела, той не се
надява на нито едно от тях, за да смекчи наказанието. В горните
стихове не виждаме нито намек за омаловажаване на вината.
Давид не се оправдава с никой друг, той сам си признава греха.
В същото време иска помощ и сила от Бога, за да се справи с
греховната си същност. Давид не скърби за наказанието за
греха, а за това, че е опетнил името на Бога.
4. На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това
зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И
да излезеш непорочен, когато съдиш.[1]
Давид осъзнава сериозността на греха и не отронва ни
една дума против Бога, когато е наказван по-късно за
извършеното зло.
Нека да погледнем още един ярък пример за молитва и
покаяние, даден от самия Христос:
9. И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и
презираха другите, каза и тая притча:
10. Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият
фарисей, а другият бирник.
169
11. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители,
неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що
придобия.
13. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите
си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше:
Боже бъди милостив към мене, грешника.
14. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи;
защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който
смирява себе си, ще се възвиси.[1]
Виждаме, че единият се надява на добрите си дела, но
базата му за сравнение не е Бог в небесата или Христос, а
другите грешни човеци. Този самохвалко не е приет от Бога
Небесен, неговата молитва е отхвърлена. В същото време
отхвърленият от обществото бирник (събирач на данъци за
Рим), е съкрушил духа си и не смее да погледне към небето.
Той се надява единствено на прошка от любов и милост от
страна на Бога.
18. Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И
спасява ония, които са с разкаян дух.
Библията - Притчи Соломонови 28:
13. Който крие престъпленията си, няма да успее, А който ги
изповяда и оставя, ще намери милост.[1]
Късните богомили не се надяват на дарове, с които да
отидат при Бога, за да бъдат приети техните молитви. Те отиват
пред престола на Твореца на всемира със смирение и искрена
любов към своя Създател.
15. Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят
Твоята хвала.
16. Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти
са угодни.
17. Жертви на Бога са дух съкрушен;
Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.[1]
Когато се молим и изповядваме своите грехове, ние
трябва да вникнем в естеството на греховете, които са ни
170
отделили от Бога. Ако не се отвратим от греховете си, това
означава, че покаянието ни не е искрено.
Когато нараняваме или ощетяваме по някакъв начин
нашите братя и сестри човеци, ние нараняваме Бога, Който ни е
създал за разбирателство и любов с всички творения.
Дори древните богомили, неповлияни от християнството,
разбират това.
В „Богомилското учение“, в глава 10., е записано:
Поради всичко това, види се, че раят на земята ще
настъпи само когато се премахнат господарството и
робството, като се премахнат границите между народи и
между племена, като се премахнат царете и царствата и
само след като всеземните человечески поселения заживеят
във всеземно человеческо общожитие, с други думи, в
общиария, в която няма да има място за силата на
разрушението, за да зацарува за человечеството на земята
само силата на сътворението във вид на человеческо
творчество, без войни, без разрушения. Така всяко человеческо
земно селище в общиарията, отдадено на творчество, при
обща земя, при общ труд, при пълно равенство и при пълно
братство, ще бъде част от всеземната человеческа общиария,
в която человеците ще творят и пресътворяват всички за
един и един за всички, като една-единствена и
свръхтворческа сила, каквато е била в първичност силата
на сътворението... [5]
Както виждате, лозунгът: „Един за всички, всички за
един“ се корени в богомилството, предава се и на френските
хугеноти - наследници на прокудените богомили.
Когато се молим, трябва да го правим с вяра, любов и
свято уважение, достойно като за пред най-висшето Същество в
целия космос. Тогава, когато молитвата прилича на мантра
или на медитация чрез контролиране на дишането, и когато
е отправена към един пантеистичен бог, можем да сме
сигурни, че ще ни свърже с всичко друго, но не и с Бога
Творец. Такъв вид молитва е „съзерцателната
молитва“, която търси Бог, живеещ в сърцето, да проговори
на молещия се. Но Словото казва:
171
23. Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази
учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем
при него и ще направим обиталище у него.
24. Който не Ме люби, не пази думите Ми; и учението, което
слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.[1]
В този текст Христос казва, че ще обитава в сърцата
само на тези, които живеят според Словото на Отца. Това
означава, че Христос не живее в сърцата на тези, които не
живеят според Божието Слово, сиреч чрез съзерцателната
молитва, която е продукт на Игнацио Лойола - създателя на
Йезуитския орден, сиреч хората непослушни на Словото се
свързват с демона, който ги владее. Бог желае да разговаря
с нас чрез Библията. Ако молитвите отвеждат нашия ум
далеч от принципите на Божието Слово, то това означава, че
общуваме със света на тъмнината и разрухата.
Някои хора възприемат молитвата като „лампата на
Аладин“ и си мислят, че могат да контролират Бог чрез нея.
Това е дързост и сатанинска измама.
Когато се молим, трябва задължително да го правим в
обръщение към Този, Който е сътворил Небесата, Земята,
морето и водните извори. Трябва да се доверим на Неговата
любов и милост, изразени в саможертвата и застъпничеството
на Иисус Христос. Той е нашият ходатай и единствената
надежда за спасение и промяна.
Ако не сме готови да променим живота си към
синхронност с Божията воля, не можем да очакваме Той да
ни отговори.
1. Ето, ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да
спаси, Нито ухото Му отъпяло, та да не може да чува;
2. Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И
вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да
чува.[1]
Но ако правим всичко по силите си да изпълним Божията
воля за нашия живот, като искаме постоянно Неговата помощ за
това - Той обещава:
15. И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще
172
Ме прославиш.[1]
Твърде често чувам молитви, които изискват от Бога
да бъде с нас или с някой друг наш близък. Тези хора не
разбират, че Бог е с всеки един човек, понеже всички ние сме
Негови деца. По-добре е да започнем да се молим ние да сме с
Него и Бог да променя характерите ни - по Негов образ и
подобие, какъвто е бил първоначалният замисъл. Би
трябвало да се молим Бог да ни помогне в изоставянето на
любимите ни грехове, да ни дава сила и желание да вършим
Неговата воля, да станем добри - да се научим да прощаваме
и да обичаме всички хора без разлика на етнос или религия,
да се молим Бог да вложи в нас отвращение към греха, но
любов към грешника, да ни даде желание и сила да живеем
свят и чист живот в служба от любов.
Богомилите са били хора, които са предали волята си
и живота си в Божиите ръце, като са възлюбили Бога
Творец и хората с цялото си сърце и с всичката си сила, по
примера на апостол Павел.
Библията – Галатяни 2:
20. Съразпнах се с Христа, и сега вече не аз живея,
но Христос живее в мене; а животът, който сега
живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия
Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.[1]
173
Свободата като ценност
България е място, където думата свобода има ореол!

Неслучайно се говори за „Българския модел“, макар и вече да е
много „изтъркан“ и опорочен от силата на разрушението, която
действа на принципа - „Разделяй и владей“.
В „Богомилското учение“ е записано в глава 10.: „И
стана ясно, че разделянето на человеците от силата на
разрушението на племена, народи, царства, господари и
роби, има за последствие само непрекъснати человечески
изтребления, които да не позволяват на человека да
превъзмогне себе си и които да осигурят господство върху
земята само за животните человеци-зверове, изпълнени от
бесове още в началото от силата на разрушението.“[5]
В пълен синхрон с тези идеи любимият идеолог и
революционер на почти всички българи Васил Левски говори
подобно на богомилите, когато става въпрос за свободата на
всички хора:
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — до
Л. Каравелов, 25.VII.1872 [36]
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти

и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и
за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките
еднакво ще е само ако припознаят законите равно с
българинът. Така ще е в наша България! [37] - Писмо дописка
до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже

погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю,
1.III.1871 г. [38]
Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и

неговите закони, с една дума, турското правителство, което
варварски владее не само нас, но и самите турци. — до
чорбаджи Г. Милев в Карлово, 10.V.1871 г. [39]
174
В с. Микре селяни питат Апостола дали след
Освобождението ще стане български цар. Той отговаря:
"Ако се борим, за да си туриме цар, то е безсмислено,
защото и сега си имаме султан. Ние сме за чиста и свята
република, в която българи, турци, евреи, арменци и други
народности ще живеят като равноправни. А аз самият ще
отида да се боря за освобождението на други поробени
народи". [40]
Задавал съм си на времето въпроса: Защо наричаме
Левски „Апостол“?
Можем да намерим отговора в книгата на богомилите:
Ето защо нейните свещенослужители, във вид на
проповедници, навлизат в тия противообщиарски
поселения, за да вдигнат на бунт робите, и всеки общиарски
свещенослужител, който падне жертва за общиарията в
такива походи, се счита за създател на етап към
всечеловеческата общиария, която го провъзгласява за
апостол.(Богомилското учение 22. глава) [5]
На 16. април 1889г. е приета Конституцията на Третата
българска държава. Търновската конституция е образец за
толерантност и равенство в една млада държава. България от
народ, считан за робска рая, се превръща в държава с най-
висши морални и законови устои, поне на документи.
Не е лесно да направиш роба свободен!
Чл. 61, алинея втора, гласи: "Всякой роб, от какъвто пол,
вяра, народност да бъде, свободен става, щом стъпи на
българска територия." [41]
Българската толерантност стига до парадокса, че в
България евреите са опазени и чрез гласовете на четиридесет и
трима от депутатите от една партия в българския парламент.
Същите депутати са наречени по-късно фашисти. В писмото на
Д. Пешев като основна причина за протеста, свързан с
депортацията на евреите, се посочва: „...моралните позиции
на нашия народ“ София, 17 март 1943 г. [42]
В Библията има описани едни борци за свобода, и те
са единствените, които се опълчват на сатана и не се
омърсяват от него, издигайки високо знамето на Христос:
175
17. Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва
против останалите от нейното потомство, които пазят
Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса...[1]
морето и водните извори.[1]
176
Той ще съди
Според повечето тълкуватели на Библията има един

съден ден в края на времето, в който Бог ще въздаде на всекиго
според заслугите му. Късните богомили са проповядвали за този
ден с грейнали лица. Но Библията говори за един
предварителен съдебен процес:
17. Защото дойде времето да се започне съдът от Божието
домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде
сетнината на тия, които не се покоряват на Божието
благовестие?[1]
По-рано в главата „Спасителният план“ казах, че
праведните Божи чада няма да бъдат съдени в края на времето.
Да, така е, но дори в момента тече един съдебен процес, в
който се разглежда живота на всеки един човек, който си
мисли, че е вярващ в живия Бог. Да, има хора, които си
мислят, че са вярващи, но всъщност ще бъдат сметнати от този
съд за езичници. Но има и такива, които са били обявени за
еретици, а този съд ще ги определи за светии. А има и такива,
които дори си мислят, че са дейни работници на Божията
„нива“, но ще бъдат отхвърлени от Христос.
Библията - Матей 7:19. Всяко дърво, което не дава добър
плод, отсича се и се хвърля в огън.
20. И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в
небесното царство, но който върши волята на Отца Ми,
Който е на небесата.
22. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в
дела?
махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.[1]
Фактът, че някой използва Библията и името на Иисус
Христос, не означава, че е Божи човек. Самият дявол използва
Библията, за да изкуши Христос!
177
5. Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на
крилото на храма и Му казва:
6. Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - „Ще
заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не
би да удариш о камък ногата Си".
7. Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа
твоя Бог".[1]
Божието Слово посочва критериите, които ще определят
дали ще бъдем приети за Божи чада от този предварителен
съдебен процес.
И както има два белега за разпознаване на чистите от
нечистите животни в Библията - книгата „Левит“ 11 глава:
1. Да преживят
и
2. Да имат раздвоени копита
Така има и два белега за разпознаване на фалшивите църкви и
фалшивите вярващи.
Първият белег е:
10. Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо,
бива виновен във всичко[...]
ще бъдат съдени по закона на свободата.
13. Защото съдът е немилостив към този, който не е
показал милост. Милостта тържествува над съда.
Вторият белег е:
Йоан 3:16. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя
за да бъде светът, спасен чрез Него.
Божий Син.[1]
Цитираните текстове ясно разкриват белезите,
определящи кои са Божият народ.
Първият - уважение към Божия свят Закон и стремеж
178
да си в синхрон с него, без да си позволяваш да го променяш
по твое усмотрение.
И вторият равностоен белег е приемане на Господ
Исус Христос за единствения фактор за праведност,
изповядване на всички грехове лично на Него, както и
упование в Христос за спасение, справяне с греха и
изкушенията.
Това отделяне от пияното множество, разбира се, ще
доведе до реакция от страна на дявола!
17. Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да
воюва против останалите от нейното потомство, които
пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за
Исуса; и змеят застана на морския пясък.[1]
Тези, които отговарят на двете изисквания, са и
единствените врагове на сатана от рода човешки.
23. Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази
учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем
при него и ще направим обиталище у него.
24. Който не Ме люби, не пази думите Ми; и учението,
което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.[1]
Бог ни заповядва не като на слуги, а като на
приятели, които трябва да бъдат излекувани от хероинова
зависимост. опитвайки се да преодолеят абстиненцията
13. Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде
живота си за приятелите си.
14. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви
заповядвам.
15. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що
върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви
явявам всичко, що съм чул от Отца Си.[1]
Много вярващи пренебрегват „Десетте Божи
Заповеди“ с идеята, че Христос ги е отменил, но всъщност
Той казва:
Библията - Матей 5:17. Да не мислите, че съм дошъл да
разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но
179
да изпълня.
18. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и
земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да
премине, докато всичко не се сбъдне.
19. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и
научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното
царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще
се нарече велик в небесното царство.[1]
Трябва да се прави разлика между „Десетте Божи
Заповеди“ и Книгата на Закона (тази тема бе разгледана).
В „Книгата на Живота на закланото Агне“ се
записват имената на хората, които имат посочените по-горе
два белега в своята вяра.
20. Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се
покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на
небесата.[1]
Христос казва, че има „книги“ в небесата, които ще
решат в крайна сметка участта на всеки човек и
институция.
служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха
пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.
11. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи,
които рогът изговаряше; гледах, догдето звярът биде убит и
тялото му погубено и предадено да се изгори с огън. [1]
Както виждаме, „Малкият рог“, който е и духовната
блудница, е разгледан по време на този предварителен
съдебен процес, в който Христос не се застъпва за него. Този
проводник на греха е оставен за екзекутивния съд в края на
времето, когато ще бъде хвърлен в неугасимия огън.
В Корана - сура 38., е писано:
61.Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това,
надбави двойно мъчение в Огъня!”
62.И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас]
хора, които смятахме за злосторници?
63.Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.”
180
64.Такава е истината за свадата между обитателите на
Огъня.[6]
Ние живеем в особено време, което се различава от
цялата земна история!
5. А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята,
издигна десницата си към небето,
6. и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал
небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и
морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,
7. но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви
да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога,
както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.[1]
181
Пророчеството с най-дълъг
указан времеви период
Ранните богомили не разбират това пророчество, но

то става разбираемо чрез техните наследници.
Времето за началото на подготовката на седмата тръба е
предсказано от дълбока древност чрез най-дългото пророчество,
записано в Божието Слово.
14. И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава
светилището ще се очисти.
15. И когато аз, Даниил, видях видението, поисках да го
разбера. И ето, застана пред мене нещо като човешки образ;
16. и чух човешки глас, който извика изсред бреговете на Улай и
рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.
17. И така, той се приближи, гдето стоях; и когато дойде, аз
се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине
човешки; защото видението се отнася до последните
времена.[1]
За да нагазим във „водите“ на това пророчество, ще се
наложи да обясним малко за службата в светилището и да
разгледаме по обстойно Мидо-Персийската империя. Освен това
ще се наложи да разгледаме и пророчеството за благодатното
време за израелския народ, което е част от голямото
пророчество.
Понеже пророчеството за 2300 денонощия продължава в
следващата, 9. глава, смятам за уместно първо да прочетем
цялото пророчество.
Библията - Данаил 8:
светилището ще се очисти...
17. И така, той се приближи, гдето стоях; и когато дойде, аз
се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине
човешки; защото видението се отнася до последните времена.
18. И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на
земята; но той се допря до мене и ме изправи.
19. И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в
182
последните гневни времена; защото видението се отнася до
определеното последно време...
20. И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и
греха на людете си Израиля, и принасях молбата си пред
Господа моя Бог за светия хълм на моя Бог,
21. дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил,
когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо,
се приближи до мене около часа на вечерната жертва.
22. И вразуми ме, като говори с мене, казвайки: Данииле, сега
излязох да те направя способен да разбереш.
23. Когато ти почна да се молиш, заповедта излезе; и аз
дойдох да ти кажа това, защото си възлюблен; затова
размисли за работата и разбери видението.
24. Седемдесет седмици са определени за людете ти и за
светия ти град за въздържането на престъплението, за
довършване греховете, и за правене умилостивение за
беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата
видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият.
25. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да
се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем
седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново,
с улици и окоп, макар в размирни времена.
26. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен,
и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза,
който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му
ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има
определени опустошения.
27. И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в
половината на седмицата ще направи да престанат
жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде,
яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху
запустителя до определеното време.[1]
Виждате, че това е едно пророчество с най-висока степен
на сложност, понеже то самото е съставено от няколко
пророчества. Това слово е написано в стил на ребус, като
загадка, която трябва да бъде разгадана само от тези, които имат
мъдрост, дадена им от Бога - Творец на Всемира. За нейното
183
разнищване ще се наложи да не вървим стих по стих, а да я
разглеждаме на подредени като пъзел теми.
Логично е като начало да намерим времевата отправната
точка, която е спомената в пророчеството.
седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с
улици и окоп, макар в размирни времена.[1]
Както виждате, тук е дадена началната точка за
изчисление. Но кога е издадена заповед за изграждането на
Ерусалим като завършен град?
Трябва да имаме предвид едно пояснение във връзка с текста
(съгради изново). Този превод не дава пълно разбиране за това,
което се случва с Ерусалим. Текстът е преведен от еврейския
глагол „хашив“ с корена „шув“, който означава „връщам“. В
този ред на мисли можем да предположим, че в текста става
въпрос за връщането на Ерусалим на законните му собственици.
Сиреч получаване на автономия.
Сега само трябва да потърсим кой и кога е издавал такъв
указ. За наша радост Библията е запазила нужната информация
по този въпрос. Книгата „Ездра “ се занимава основно с
възстановяването на Ерусалим и храма. Но не е така лесно
веднага да определим кога е издаден въпросният указ. Защото
всъщност са издадени три отделни указа от трима различни
владетели - Кир, Дарий и Артаксеркс.
Библията - Ездра 6:
14. И юдейските старейшини градяха успешно, насърчавани
чрез пророкуването на пророк Агея и на Захария, Идовия син.
Те градиха и свършиха, според заповедта на Израилевия Бог, и
според указите на персийския цар Кир, и Дарий, и
Артаксеркс.[1]
Трябва да се има предвид: първо, че книгата Ездра не е
написана в хронологичен ред; второ, че трите указа отстоят във
времето в рамките на 94 години между първия и последния;
трето, че книгата „Ездра“ е написана по времето на цар
Артаксеркс.
Въпреки че делото на цар Кир е предсказано близо 200
184
години преди издаването на първия указ и пророчеството е
свързано с Ерусалим, ще видим, че самият указ не отговаря на
посочените условия.
28. Който казвам за Кира: Той е Моят овчар, Който ще
изпълни всичко, което Ми е угодно, Даже когато кажа на
Ерусалим: Ще се съгради, И на храма: Ще се положат
основите ти.
13. Аз издигнах Кира с правда, И ще оправям всичките му
пътища; Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците
Ми, Без откуп или подаръци, казва Господ на Силите.[1]
Цар Кир наистина освободи евреите, но когато четем
самия указ на цар Кир, виждаме разрешение да се строи само
храмът, но не прозира нищо за съграждане и автономия на
Ерусалим.
Първият указ (издаден през 552г. пр.Хр.) от цар Кир
Персийски, гласи:
2. Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми
е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му
построя дом в Ерусалим, който е в Юда.
3. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е
наклонен неговият Бог да бъде с него, нека възлезе в Ерусалим,
който е в Юда, и нека построи на Иеова Израилевият Бог
(Той е Бог) дома, който е в Ерусалим...[1]
В указа виждаме, че всичко се върти около Божия дом.
Вторият указ е издаден (през 520г пр.Хр.) от цар Дарий,
в него се казва:
7. Не спъвайте работата по тоя Божий дом; областният
управител на юдеите и старейшините на юдеите нека
построят тоя Божия дом на мястото му...[1]
Както забелязвате, тук отново се говори само за Храма, а
споменаването на областните управители на юдеите ни
подсказва, че все още Ерусалим няма автономия. Храмът е
завършен през шестата година от царуването на цар Дарий,
сиреч през 515г пр.Хр.
185
Третият указ е издаден (през 457 пр.Хр.) в седмата
година от цар Артаксеркс I (Дългоръкия):
12. Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра,
книжникът, вещ в закона на небесния Бог, съвършен мир, и
прочее.
13. Издавам указ, щото всички, които са от Израилевите
люде...
15. и да занесеш среброто и златото, което царят и
съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог,
Чието обиталище е в Ерусалим,
...25. И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя
Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките
люде, намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива,
които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки,
който не ги знае.
26. И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и
царския закон, нека се изпълнява незабавно против него
присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на
имот или за затвор.[1]
Според прочетеното в този указ вече можем да бъдем
сигурни, че търсената година е 457 година преди Христа.
При това в пророчеството са споменати съпътстващите
съграждането на Ерусалим обстоятелства: в размирни времена.
Наистина по това време има междуособици в Мидо-Персия,
свързани с египетското неподчинение.
Нека си припомним отново част от текста:
24. Седемдесет седмици са определени за людете ти и за
светия ти град за въздържането на престъплението, за
довършване греховете и за правене умилостивение за
беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата
видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият.
седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново,
с улици и окоп, макар в размирни времена.
26. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен,
186
и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза,
който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му
ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има
определени опустошения.
жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде,
яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху
запустителя до определеното време.[1]
Имайки предвид класическия начин на тълкуване на
пророчествата, които изучихме досега, можем да започнем да
пресмятаме.
Седемдесет седмици са дадени като благодатно време
за Израил.
Уравнението 7 х 70 сигурно ви е познато от Новия завет.
21. Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко
пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем
пъти ли?
22. Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до
седемдесет пъти по седем.[1]
Много хора, като четат този текст, си мислят, че Христос
говори за безкрайност. Но всъщност става въпрос за точна
цифра – 490, макар и за нас да е по-добре да прощаваме винаги,
понеже ние не можем да съдим подбудите на хората както Бога
небесен. В пророчеството се говори метафорично за 490 години,
които са подарени на еврейския народ, за да изберат Бога или
да го отхвърлят.
В пророчеството виждаме три отделни периода:
Седем седмици
Шестдесет и две седмици
Една седмица
От текста - 9: 26. И подир шестдесет и две седмици Месия ще
бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат;
Разбираме, че Месия ще се изяви след 62 седмици,
а периодът за възстановяване на Ерусалим е 7 седмици.
Ето и числения израз на казаното дотук:
(7х7 за възстановяване на храма и Ерусалим) + (62х7 до княза
187
Месия)+(1х7 спиране на жертвата и приноса чрез посичане
(пробождане) на Месия) = 49+434+7=490 години.
И ако започнем да пресмятаме от 457г.пр.Хр. +49 = 408г.
пр.Хр. за възстановяване на Ерусалим.
408г. пр.Хр. + 434 до княза Месия = 26г.сл.Хр. Понеже
преминаваме в друго летоброене, в което нямаме нулева година,
затова добавяме +1г., за да имаме правилен резултат -
получаваме =27г.сл.Хр.
Словото казва, че Месия ще бъде посечен след тази година, а
не в нея. Двадесет и седма година е времето, в което трябваше
да се изпълни пророчеството като Месия или Помазаника се
изяви на света.
16. И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си
влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17. И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като
отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
18. "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да
благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася
освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да
пусна на свобода угнетените,
19. Да проглася благоприятната Господна година".
20. И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а
очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21. И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във
вашите уши.[1]
Веднага след завършване на борбата си срещу дявола в
пустинята, Иисус Христос влиза в синагогата и изявява своята
мисия в 27г. от новото летоброене.
В 26. и 27. стих виждаме една ожесточена война между
две сили. Първите части и на двата стиха касаят Христос, а
вторите им части касаят дявола и неговото бъдеще, но няма да
се спирам на него.
Тези са частите, които говорят за Христос:
26. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и
не ще има кои да Му принадлежат;...
188
жертвата и приносът;...[1]
А тези стихове са за сатана, който е князът на този свят:
26 ... И людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и
светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до
края на войната има определени опустошения.
27 ... И един, който запустява, ще дойде, яздещ на крилото на
мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до
определеното време.[1]
В двадесет и седмата година Христос все още няма нито
един ученик или последовател, а му остава само една
„седмица“, сиреч седем години, за да потвърди завет с мнозина,
които повярват в Него. А на половината от това време (3,5
години) трябва да направи така, че да престане жертвата и
приноса в ерусалимския храм.
Изпълнението на това сочи към деня – петък, 19.
април 30г. сл.Хр. (Въпреки че християнския свят твърди, че се
е случило 31г.сл.Хр., това не е възможно, понеже тогава
Пасхата се пада на 8. април, вторник)
7. И настана денят на безквасните хлябове, когато
трябваше да жертвуват Пасхата.
8. И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни
пригответе, за да ядем пасхата.[1]
Според лунния календар четвъртък, 18. Април, се е падал
14. Авив, първият ден от празника на безквасните хлябове.
5. В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца,
привечер, е Пасха Господна;
6. и на петнадесетия ден от същия месец е Господният
празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни
хлябове.[1]
Виждаме, че Христос яде Пасхата според заповедта, на
четиринадесетия ден вечерта, но от Словото разбираме, че в
петък сутринта свещениците все още не са яли от пасхалното
агне, което показва, че евреите по него време празнуват Пасха с
един ден закъснение, спрямо заповедта.
28. Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше
189
рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не
осквернят, та да могат да ядат пасхата.[1]
Трябва да заколят пасхалните агнета в петък, в такъв
случай събота се пада втория ден от празника им.
Йоан 19:31. И понеже беше Приготвителният ден, то, за да
не останат телата на кръста в съботата, (защото оная
събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се
пребият пищялите и да ги дигнат оттам.[1]
Както става ясно, според свещениците съботата се е
падала втори ден от празника на безквасните хлябове, не знам
защо с един ден закъснение. Тази събота се е падала част от
великия празник Пасха, като още на 14. ден от месец Авив е
трябвало да няма никакъв квас в домовете.
18. От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до
вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете
безквасни хлябове. 19. Седем дена да се не намира квас в
къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби
отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или
туземец.[1]
И така, тази дата – 19. април, петък 30г., става моментът,
в който старозаветната жертвена система среща истинската
Жертва за грях, точно в деня за празнуване на Пасхата.
Разпънат е в часа на сутрешната жертва - 9ч. и издъхнал в часа
на вечерната жертва в – 15ч.
При условие, че Великден е пряко свързан с
еврейския празник Пасха, какво дава основание и право на
съвременните църкви да го отделят от първообраза му, като
се стремят да не празнуват на датата заедно с еврейската
общност?
В последните дни преди да бъде принесен в жертва,
Христос изговаря паметните думи:
37. Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с
камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да
събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под
крилата си, но не искахте!
38. Ето, вашият дом се оставя пуст.[1]
190
В пророчеството на Даниил се казваше, че ще направи да
престанат жертвите и приноса.
жертвата и приносът;...[1]
Затова апостол Павел пише:
2. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в
Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.
3. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй,
че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати
Сина Си в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за
грях, и осъди греха в плътта,
4. за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които
ходим, не по плът, но по Дух.
1. И тъй, бивайте подражатели на Бога като възлюбени чада;
2. и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде
Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна
миризма.[1]
24. Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище,
образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред
Божието лице за нас;
25. и не за да принася Себе Си много пъти, както
първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда
кръв,
26. (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието
на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да
отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
27. И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а
след това настава съд,
28. така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе
греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа
с грях, за спасението на ония, които Го очакват.[1]
От тези стихове разбираме, че Христос прави да
престанат жертвата и приноса в храма в Ерусалим, но в
191
същото време влиза в присъствието на Бога Творец на
всемира, като принася собствената Си кръв в откуп за
нашите грехове.
Но да не забравяме, че остават още три години и
половина благодатно време за евреите.
5. Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки:
Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не
влизайте;
6. но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия
дом.
7. И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното
царство наближи.[1]
Христос насочва основните Си усилия за Израел, понеже
знае, че им остава малко време. Но все пак времето на тези 490
години свършва и, за съжаление, е отбелязано с убийството на
първия християнски мъченик - дякон Стефан, който провокира
евреите да покажат истинското си естество с думите:
51. Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се
противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така
правите и вие.
52. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха
ония, които предизвестиха за дохождането на Този
Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци
-
53. вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не
опазихте.
54. А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те
скърцаха със зъби на него.
55. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на
небето, и видя Божията слава и Исуса, стоящ отдясно на
Бога;
56. и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият
Син, стоящ отдясно на Бога.
57. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си
ушите и единодушно се спуснаха върху него.[1]
След като открихме успешно началото на това
192
пророчество, вече е много по-лесно да открием неговия край.
2300 - 457 = 1843г. Но към тази година трябва да прибавим и
една година поради липсата на нулева година, от което
получаваме - 1844г.
Какво трябваше да се случи тогава?
светилището ще се очисти.[1]
Отговорът е: Светилището ще се очисти.
За да разберем тази част от пророчеството, ще се наложи
да разгледаме устройството на светилището и някои от
службите в него.
193
Светилището
Не е възможно да се разберат Божието Слово и

спасителният план, без да се разбира светилището.
8. И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.
[1]
След изгонването на човека от Едем, Бог е Този, Който
постоянно се стреми да бъде около нас. Като притеснен баща на
тинейджърка, Той се тревожи за нас, за нашите избори и нашите
„приятели“.
Устройството на светилището има символичен характер.
Всеки цвят, всеки материал, от който е построено, както и
формата, която му е придадена, говорят за Божия характер и за
устройството на всемира. Няма да се впусна сега в
разглеждането на всеки детайл, колкото и да ми се иска, понеже
не е това основната цел на тази книга. Но за пример ще ви
покажа символизма на част от цветовете:
Белият цвят е символ на праведност и чистота на
характера.
Синият цвят символизира, че даденият персонаж или
детайл имат небесен (неземен) произход.
Червеният цвят и моравият цвят символизират различна
степен на омърсяване с грях.
16. Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото
на делата си, Престанете да вършите зло,
17. Научете се да струвате добро, Настоявайте за
правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на
сирачето, застъпвайте се за вдовицата.
18. Дойдете сега, та да разискаме, казва Господ; Ако са
греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако
са румени като червено, Ще станат като бяла вълна.[1]
Може да се каже, че най-важният скъпоценен материал в

съкровището на богомилите е Божията Любов, която сплотява
цялото съкровище в едно неделимо цяло!
194
Трябва да се запомни, че Небесният Бог не желае
жертви и курбани, Той ни прощава греховете не заради
паричната стойност на жертвите, които са принесени.
Нашият Небесен Баща ни прощава греховете заради
отношението ни към истинската жертва за грях - „Иисус
Христос“ - към Когото сочат символичните жертви в
светилището. Ако продължаваме да принасяме агнета и телета,
то ние показваме, че не зачитаме истинската жертва - Иисус
Христос Праведния.
Бог няма нужда да бъде умилостивяван, за да ни
прости, Той ни обича повече, отколкото ние можем да
обикнем себе си, понеже Той е Нашият Баща, Който прави
всичко да ни освободи от състоянието, в което сме
изпаднали. Понеже сами сме се продали в робство на сатана,
като окаяни наркомани. Бог плаща за нас с живота си! Като
сега само от нас зависи дали ще пожелаем да бъдем
свободни!
Затова ако принасяме своите дарове пред Бога с
идеята да Го умилостивим, да Го накараме да ни обича, то
ние всъщност предлагаме своите дарове на дявола, който
ни е заслепил да не можем да видим огромната Божия
Любов.
Библията - Михей 6:
6. С какво да дойда пред Господа, И се поклоня пред Всевишния
Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни
телци?
7. Ще благоволи ли Господ в хиляди овни, Или в десетки хиляди
реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението
си, Плода на утробата си за греха на душата си?
8. Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска
Господ от тебе освен да вършиш праведното, да обичаш
милост, И да ходиш смирено със своя Бог?[1]
Цялата жертвена система сочи към Иисус Христос!
Светилището е изградено от три помещения, като
размерите са дадени в лакти, а за по голямо удобство ще приема
един лакът за 50см:
1. Двор с размери около 50м х25метра
2. Светая - тъй нареченото „Свято Място“ или „Шатър за
195
срещане“, приблизително 9х3метра
3. Светая Светих или „Пресвятото Място“ около 3х3метра.
Втората и третата част на светилището са свързани, като втората
част се явява преддверие на третата част.
Дворът символизира църквата на планетата Земя, където
са локализирани всички същества - болни от духовната болест
грях, но и където можем да се очистим от всичките си грехове.
Входът е от източната страна и символизира идващия Христос.
9. Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде
спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.[1]
Също така всички жертви и всеизгаряния символизират
Христовата жертва на кръста. Металът, от който са изработени
умивалниците и олтара за всеизгаряне, е мед, понеже медта е
символ на греха. Има само някои детайли, които са изработени
от сребро, което е символ на непадналите в грях небесни
същества участващи в спасителния план и небесните отношения
между хората от Божия народ.
Второто отделение - „Святото Място“, символизира
небесните обиталища, в които живеят всички непокварени
Божии творения. В това отделение използваните материали са
предимно сребро, злато и малко медни атрибути.
Златото символизира Божията святост и характер,
основан в любовта. В Шатъра за срещане се намират:
Светилникът от южната страна, трапезата с присъствените
хлябове на северната страна и кадилният олтар на западната
страна до завесата, отделяща „Святото“ от “Пресвятото място“
Третото отделение е изградено главно от материали,
които са присъщи на Божия характер. Тук основният метал,
който е използван, е злато. Изключение прави завесата, която е
изработена и с червена прежда, а подложките на коловете са
медни. Това е направено, за да ни напомня откъде е започнала
епидемията - грях. В това отделение се намира ковчегът на
завета вътре, в който са били сложени двете каменни плочи с
„Десетте Божии Заповеди“, делвата с манната небесна и
процъфтелия жезъл на Аарон.
Върху ковчега на завета е поставен капак, наречен
„Умилостивилище“, над който се е явявала Божията слава
196
между двата златни херувима.
До ковчега на завета е поставена „Мойсеевата книга на
Закона“. Няма нищо друго.
Между второто и третото отделение има дебела и тежка
завеса, за която стана дума преди малко, тя разделя двете
отделения. Завесата е с извезани херувими. Тази преграда не
бива да бъде престъпвана през цялата година, а само в един
ден, и то по специален начин - на празника Йом Кипур (Ден на
Изкуплението)
1. и Господ говори на Моисея, след смъртта на двамата
Ааронови синове, когато пристъпиха с чужд огън пред Господа
и умряха.
2. Господ каза на Моисея: Кажи на брата си Аарона да не
влиза на всяко време в светилището, което е отвътре
завесата, пред умилостивилището, което е върху ковчега, за
да не умре; защото Аз ще се явявам в облак върху
умилостивилището[...]
7. Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа
до входа на шатъра за срещане.
8. Тогава да хвърли Аарон жребий за двата козела, един
жребий за Господа, и другия жребий за отпущане;
9. и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за
Господа, и да го принесе в принос за грях;
10. а да представи жив пред Господа козела, на който е
паднал жребият за отпущане, за да направи с него
умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпущане.
29. Това да ви бъде вечен закон; в седмия месец, на десетия ден
от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква
работа, нито туземец нито пришелец, който се е заселил
между вас;
30. защото в тоя ден ще се направи умилостивение за вас, за
да се очистите от всичките си грехове, та да сте чисти
пред Господа.
31. Това да ви бъде събота за тържествена почивка и да
смирите душите си; това е вечен закон...[1]
Този ритуал се нарича „Очистване на Светилището“.
197
светилището ще се очисти.[1]
Каква връзка има този празник с 1844 година?
Всъщност през тази година започва да се извършва
„Изследователният Съд“ за всички, които претендират, че се
уповават и служат на Бога - Творец на всемира.
22. докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за
светиите на Всевишния...[1]
Нека да се опитаме да разгадаем ребуса от картини и
персонажи от Левит, 16. глава.
Кой е първосвещеникът?
14. И тъй, като имаме велик първосвещеник Исуса, Божия
Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим
това, което сме изповядали.
15. Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може
да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е
бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.
Евреи 6:19. която имаме за душата като здрава и
непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре
завесата;
20. гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана
първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.[1]
Тези стихове разкриват неоспоримата истина, че Христос
след възкресението е застъпник за нас - служещ като
първосвещеник, сиреч ходатай.
24. но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не
преминава на другиго.25. Затова и може съвършено да
спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже
всякога живее да ходатайства за тях.26. Защото такъв
първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен,
отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
27. Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници,
да принася жертви първо за своите грехове, после за
греховете на людете; защото стори това веднъж завинаги,
като принесе Себе Си.[1]
198
Стиховете ясно поясняват, че Христос няма нужда да
принася жертви за собствените си грехове и за цялото си
семейство. Но какви са тези два козела, които са
представени пред Шатъра за срещане?
Библията - Левит 16 :
7. Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа
до входа на шатъра за срещане.
8. Тогава да хвърли Аарон жребий за двата козела, един
жребий за Господа, и другия жребий за отпущане;
9. и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за
Господа, и да го принесе в принос за грях; 10. а да представи
жив пред Господа козела, на който е паднал жребият за
отпущане, за да направи с него умилостивение и да го
изпрати в пустинята за отпущане.[1]
Кого символизират?
Трябваше да бъде хвърлен жребий, за да се избере кой
козел ще представлява Господа, сиреч Христос. Този, който
е определен за Господа, е принесен в жертва, кръвта му е
събирана и с тази кръв Аарон трябваше да влезе в „Светая
Светих“. Трябваше да помаже с нея роговете на олтара и да
поръси кръв седем пъти пред умилостивилището и върху
източната част на умилостивилището.
15. Тогава да заколи козела на приноса за грях, който е за
людете, и да внесе кръвта му отвътре завесата, и с кръвта му
да направи както направи с кръвта на юнеца, като поръси с
нея над умилостивилището и пред умилостивилището.
16. Така да направи умилостивение за светилището поради
нечистотите на израилтяните и поради престъпленията
им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за
срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им.[1]
Този козел символизира Христос на Голгота. Той послужи
за примирителна жертва.
19. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената
пълнота,20. и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и
земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта,
пролята на Неговия кръст.21. И вас, които бяхте някога
199
отстранени и по разположение врагове в злите си дела,
22. примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му
тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и
безупречни [1]
Чрез жертвата на Исус Христос е възможно всички изповядани
грехове, които са се натрупали в светилището, да бъдат взети
оттам и да бъдат възложени върху този, който е подбудил към
грях цялата вселена.
Всъщност Бог не прощава грехове, Той опрощава
грешници. Бог приема греха като нечиста материя, която
може да бъде „транспортирана“ и възложена на този, който е
първопричината за греха сред разумните същества.
20. А като свърши да прави умилостивение за светилището, за
шатъра за срещане и за олтара, нека приведе живия козел;
21. и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия
козел, нека изповяда над него всичките беззакония на
израилтяните, всичките им престъпления и всичките им
грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го
изпрати в пустинята чрез определен човек;22. и като пусне
козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките
им беззакония в необитаема земя.[1]
Сигурно се досещате на кого е символ живият козел,
наречен още „Азасел“, който грешно се тълкува от някои евреи
като демон - помощник на дявола, понеже този персонаж визира
точно сатана.
1. И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше
в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. 2. Той
улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана,
и го върза за хиляда години, 3. и като го хвърли в бездната,
заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите,
преди да се свършат хилядата години, след което той трябва
да бъде пуснат за малко време.[1]
Тук виждаме кого символизира човекът, който трябваше
да отведе козела в пустинята.
В края на времето, което се оказва не чак толкова
далеч, Христос прекратява службата си в небесното
200
светилище, „взема“ всички отнети от неговите
последователи грехове и ги възлага върху главата на сатана.
Тъй като дяволът е обвинен за греховете на света, бива
заключен със златна верига, която символизира Божията
заповед, която в случая е непреодолима дори за сатана.
От всички тези текстове заключаваме, че
„Изследователният Съд“, който се занимава само с делата на
вярващите и само с изповяданите грехове, е започнал да
заседава от 22. октомври 1844г., понеже на тази дата се е падал
по лунния календар празникът Йом Кипур – десетият ден от
седмия месец.
9. Гледах, догдето се положиха престоли, и Старият по дни
седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на
главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени
пламъци, и колелата Му пламенен огън.
служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха
пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха...
21. Гледах същия рог като воюваше със светиите и
превъзмогваше против тях,22. докато дойде Старият по дни,
и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана
времето, когато светиите завладяха царството.[1]
Не се заблуждавайте в това, че е записано: „светиите
завладяха царството“
Ранните богомили са се надявали на рай на земята, но
това не е възможно поради последиците от греха за цялата
планета, които първо трябва да се почистят с огън.
7. Така, със същото слово, и днешното небе и земя са
натрупани за огън, пазени до деня на Страшния съд и
погибелта на нечестивите човеци.[1]
Божиите хора няма да завладеят това царство на
сатана, в което живеем в момента. Светиите ще завладеят
царството, което им е обещано.
1. И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и
първата земя преминаха; и море нямаше вече.
201
2. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето
от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си.
3. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето,
скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те
ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.
4. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще
има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка;
първото премина.
5. И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И
каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.[1]
Но преди да „завладеем“ това царство, което ни е
обещано, ще се наложи да се занимаваме известно време с
царството на сатана.
5. Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха
хилядата години. Това е първото възкресение.
6. Блажен и свет оня, който участвува в първото
възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а
те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с
Него хиляда години.
7. И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде
пуснат от тъмницата си, 8. и ще излезе да мами народите в
четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за
войната - чието число е като морския пясък.
9. И те се разпростряха по цялата широчина на земята и
обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от
[Бога из] небето, та ги изпояде.
10. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото
жупелно езеро, гдето са и звярът, и лъжепророкът; и ще
бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.
11. След това видях един голям бял престол и Онзи, Който
седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето,
че не се намери място за тях.
12. Видях и мъртвите - големи и малки, стоящи пред
престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга,
която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени
според делата си по написаното в книгите.
13. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и
202
смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и
те бидоха съдени всеки според делата си.
14. И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро.
Това - присъдата за в огненото езеро, е втората смърт.
15. И ако някой не се намери записан в книгата на живота,
той биде хвърлен в огненото езеро.[1]
Тук е може би моментът да обърна внимание на
понятието за „Ад“, чрез което биват плашени милиони невежи
човеци.
Думата „Ад“ в българския език идва от гръцката
„Хадес“, която на еврейски език е „Шеол“, което означава
гроб. Поради гръцката митология и философия е възприето
едно не-библейско разбиране на това понятие.
13. о, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине
гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше
за мене![1]
Всъщност използваната тук дума „преизподня“ е
еврейската „Шеол“ - гроб. Сиреч адът не е място за
мъчения, а е гроб, в който умрелите чакат своето
възкресение според издадената присъда. Библията и Корана
говорят за гроба или „Хадес“ като за място на почивка до
момента на възкресението.
Същото се отнася и с понятието „Рай“, почти никой не може
да отиде директно в рая преди второто пришествие на
Христос.
Библията - 1Солунци 4:
16. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен
вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в
Христа ще възкръснат по-напред;
17. после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати
заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и
така ще бъдем всякога с Господа.[1]
Ако мъртвите в Христа са вече в Рая, защо им трябва да
бъдат възкресявани? И ако неправедните са вече в Ада,
защо трябва да бъдат възкресени при второто възкресение
за наказание?
Освен това, ако Христос на третия ден след смъртта все
203
още не се е възнесъл в Рая, как някои тълкуват, че Христос е
обещал на разбойника -„днес ще бъдеш с мен в рая“
Библията – Йоан 20:
16. Казва ѝ Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски:
Равуни! Което значи, Учителю!17. Казва ѝ Исус: Не се допирай
до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди
при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и
вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.[1]
Библията – Лука 23:
42. И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш
в Царството Си.
43. А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с
Мене в рая.[1]
В последния стих запетаята е на грешно място.
Всъщност Христос казва –
Истина ти казвам днес, в този момент, когато вися на
кръста като разбойник - деня, в който само ти ме
разпозна като Цар – обещавам ти, ще бъдеш с мен в
Рая!
В по-предните стихове се говореше за втория съдебен
процес, който се провежда хиляда години след Второто
Пришествие на Иисуса Христа.
За да не стигнат хората до този екзекутивен съд, сега
трябва да обърнат внимание на вестите, които звучат днес в
ефира:
6. И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше
вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по
земята и на всеки народ и племе, език и люде.
морето и водните извори.
8. И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше:
Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките
народи от виното на своето разпалено блудствуване.
9. И друг, трети ангел вървеше подир тях и казваше със силен
глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и
204
приеме белег на челото си или на ръката си,
10. той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е
приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с
огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.[1]
205
Заключение
През тъмните векове на Средновековието, изпълнено

с мракобесие и невежество, под тежката ръка на „Светата
инквизиция“ - попарваща всичко чисто и свято, сатана
успява да отврати хората от Бога. В края на 18-и век никой
не желае да е вярващ, Библии се изгарят на клади по време
на Френската революция и човечеството издига „Човека“ в
култ. Науката доказва, че може да открива тайни. Хората
желаят да са свободни от закони и ограничения, но всъщност
затъват още повече в сатанинските софистики и в робството на
греха. Франсоа Волтер през 1778 г., оспорвайки Библията,
решава да произнесе едно пророчество: „След сто години
Библията ще бъде една забравена книга.”
Всички се страхуват от тази Книга, защото тя показва
истинското им окаяно състояние. Хората, като прокажени
страдалци с окапващи меса, се страхуват да отворят това
„Огледало“, да не би да се отвратят от себе си, та да се
покаят и да се спасят.
Техните демони се къпят със смях в кръвта на гилотината и
си устройват „празненствата на смъртта“ по време на
Френската революция.
Но Бог е предвидил това окаяно състояние на
човечеството и е записал как ще привлече вниманието на
хората отново към Библията, за да разберат, че е започнал
последният етап от земната история.
12. И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям
трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата
луна стана като кръв;
13. небесните звезди паднаха на земята, като когато
смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите
си смокини;
14. небето биде преместено като свитък, когато се свива; и
всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
15. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и
силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и
206
между скалите на планините;
16. и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и
скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на
Агнето;
17. Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може
да устои?[1]
Почти в края на 1260-годишното владичество на „Малкия рог“,
когато светската му власт вече е разклатена от делото на
Реформацията, Бог започва да изпраща вести за края на това
управление и да напомня за края на царството на дявола на
планетата Земя.
На 1. ноември 1755г., в неделя, в 9.20 часа сутринта
става най-опустошителното земетресение в историята на
Европа, а може би и на планетата Земя, наречено
„Лисабонско земетресение“, с магнитуд около 9 по Рихтер, дало
начало на науката сеизмология. Всички католически църкви и
катедрали са препълнени с поклонници, но само за няколко
секунди тези храмове рухват, погребвайки множествата в тях -
общо жертвите от земетресението и от вълната цунами стигат
до 100 000 жертви.
Като по разписание, записано в 12. и 13. стих, пристига и
следващото знамение:
Денят 19. май 1780г. е запомнен с мистериозна тъмнина
над Нова Англия. В 12ч. на обяд хората са палели свещи, за да
се виждат един друг. Фазата на Луната е пълнолуние, който
факт затруднява още повече учените, понеже не може да се
получи слънчево затъмнение при тази лунна фаза, а и звездното
небе премахва предположението за облак дим.
Същата вечер луната изгрява като окъпана в кръв.
Следващото знамение също не закъснява, а то според
Библията е трябвало да бъде незабравимо светлинно шоу,
наречено звездопад:
Това знамение се случва през нощта между 12. и 13.
ноември 1833г., запомнен като най-големия метеоритен
дъжд на планетата Земя. Наблюдателите казват, че сякаш
метеорите са извирали от една точка в съзвездието Лъв и са се
пръскали на различни страни наистина като зрели смокини –
както ги описва апостол Йоан. Въпреки че е било вечерта преди
207
новолуние, и следователно не се е виждала никаква луна, в
Бостън от светлината на леонидите е можело да се чете
спокойно вестник. Очевидци споделят, че е било като
снеговалеж.
Има предположение, че е било възможно, ако продължи малко
по-дълго, да промени дори кислородния баланс на планетата. От
този момент на всеки 33 години се повтаря миниверсия на този
светлинен спектакъл като припомняне за 33-те години живо
свидетелство на Христос и църквата до убийството на дякон
Стефан, преди изтичането на благодатното време на Израил.
Не е случайно, че „извират“ от съзвездието Лъв:
Библията – Откровение 5:
5. Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето Лъвът,
който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен,
превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните
седем печата."[1]
Матей е записал думите на Христос за тези дни, които е
описал и Йоан в Откровение, 6. глава.
Библията - Матея 24:
29. А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще
потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще
паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и
тогава ще заплачат всички земни племена, като видят
Човешкия син, идещ на небесните облаци със сила и голяма
слава.
31. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще
съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край
на небето до другия.
32. А научете притчата от смоковницата: Когато клоните ѝ
вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.
33. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че
Той е близо при вратата.[1]
След тази 1833г. започва пробуждането на ума на
хората за познаване на Божието Слово. Подобно на десетте
дни преди празника Йом Кипур - предназначени за
покаяние, Божият народ търси път за покаяние и мир с
Бога. Започват великите археологически открития,
208
говорещи за истинността на Библията.
40. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия (учениците)
млъкнат, то камъните ще проговорят.[1]
Небесният Бог открехва в милостта си завесата на
небесния „Светая Светих“, за да видим Неговия съвършен
спасителен план в цялата му красота и милост.
Но дори и днес ние живеем в царството на сатана,
който мрази дълбоко в душата си всеки човек, но въпреки
това - спонсорира и толерира учени, духовници и
изследователи, омаяни от неговото вино, които да
омаловажават Свещеното Писание и да изопачават всичко,
което би събудило ума на хората за техния божествен
произход.
Така ще бъде до самия край на царството на „силата на
разрушението“ - убийства, лъжи, интриги и изневери.
Паралелно с това - издигане на парите, грубата сила, властта и
златото в култ и символ на просперитета и щастието.
В момента сатана използва най-коварно католическата
църква, която омайва с красиви думи и пищни церемонии
всички народи, за да унищожи по-голямата част от
човечеството. Само тези, които познават в дълбочина Божието
слово, могат да усетят отровната жилка в този инструмент на
мрака, забил смъртоносните си зъби в човечеството.
Христос казва за такива лакеи на мрака:
Библията – Матей 15:
7. лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -
8. "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме
почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от
Мене.9. Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за
поучения човешки заповеди".[1]
Но ние не бива да си позволяваме омраза към някого
(колкото и лош да е той) да трови нашата душа, понеже това
е целта на царството на мрака – да използва заблудени и
нестабилни хора за свои марионетки, насаждайки омраза и
жажда за отмъщение в сърцата на хората. По този начин, без
да осъзнаваме, ще станем подвластни на мрака. Нуждаем се
от сила да прощаваме като Христос.
209
Библията – Лука 23:
33. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там
разпънаха Него и злодеите – единия от дясната Му страна, а
другия – от лявата. 34. А Иисус каза: Отче, прости им,
защото не знаят какво правят.[1]
Грехът оказва влияние на всички хора на тази
планета и не съществува човек, незасегнат от тази коварна
болест. Но ние можем да се борим с него, както се борим с
рака.
За тази цел трябва да се храним с правилната духовна
и материална храна, да позволяваме на съвестта си да ни
изобличава за истинското ни състояние и да вземаме
адекватните мерки навреме. В противен случай грехът ще
разпростре своите метастази в цялото ни тяло и в един
момент, когато легнем на „операционната маса“, ще се
окаже, че трябва да бъде „ампутирана“ цялата ни личност.
В същото време, ако се хванем здраво за Божиите
обещания и Неговата любов към нас, ако изповядаме
греховете си и предадем волята си в ръцете на Бога Творец,
също нашите надежди и планове, то независимо колко слаби
изглеждаме в очите на другите човеци – сатана трепери от
страх в момента, в който падаме на колене пред Бога за
искрена молитва, покаяние и отдаване на слава на нашия
небесен Баща, Който се жертва за нас на кръста, за да имаме
живот, и то вечен.
Остава само още едно знамение до края - небето да се
премести като свитък, а предвестникът на това е, както
казва Христос - „небесните сили ще се разклатят“ . Днес
всеки може да потвърди началото на този процес.
Но освен това, от този момент, маркиращ началото на
Изследователния съд (след 1844г), предстоят три големи
изпитания за човечеството.
17. Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си
бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш.
18. Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето
да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си
пророците и на светиите, и на ония, които се боят от Твоето
210
име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.[1]
1. Гневът на народите.
2. Божият гняв.
3. Съдът над мъртвите.
През целият 20-и век се нагледахме на гневната лудост
на народите, подстрекавани от зли демони в човешки тела. Но
сега започваме само да усещаме вятъра на промяната, който ще
доведе скоро описаното в Откровение, 16. глава, която оставям
на вас да си я прочетете от Библията.
Това е, което предстои на планетата Земя,
насъбраният Божи гняв против всички, които от глупост,
злост или немарливост са пренебрегнали предупрежденията
Му.
Много хора подценяват вестта за Божия гняв и
наказание, но Бог ни е оставил един паметник в България,
който да ни напомня, че Неговото търпение има край. Този
паметник е символът на красивия град Каварна, в който съм
се родил и отраснал, като съм размишлявал за съдбата на този
град и тези древни мои предци. Наречен е - нос Чиракман, което
име според преданието означава „Факел“, идващо може би от
големия неугасващ огън, поддържан като фар за ориентир на
корабите. Този нос Чиракман заедно с нос Калиакра са
образували на времето един от най-защитените заливи в Черно
море. На широкото плато на полуострова в древността е бил
изграден град Бизоне, влизащ почти три километра в морето.
Благодарение на отличния пристан и изобилието на много
плодородни земи в миналото този град е бил един от най-
проспериращите. И до днес можем да видим лабиринти от
пещери, водещи до огромни, с размерите на стая, изсечени в
мекия варовик делви за съхранение на вино и житни култури.
Неговата непристъпност за вражески войски и възможността да
остане обсаден с години без повреда са превърнали тези хора в
поклонници на богатството и развлеченията дотам, че се
самозабравили, имали отвратителни езически практики.
Почитали Кибела, Дионисий, Перун и цяла плеада други
фалшиви „божества“, принасяли чрез огън дори човешки
жертви.
Но около I век пр.Хр. е станало едно от най-
211
опустошителните земетресения по нашите земи. Когато тези
хора са преминали границата на Божието дълготърпение, са
били унищожени по особен начин.
Целият град, който се е простирал на платото на
полуострова, влизащ няколко километра в морето, бил
погълнат от морските вълни и унищожен завинаги само за
няколко минути. В този случай виждаме, че се задействал
известният в сеизмологията модел, наречен „ефект на
втечняване на почвата“, при който водните молекули се
просмукват в почвата и я правят като пихтиеста маса.
От 160-метровата височина на това някогашно плато
днес няма и следа в морето. Подобно на унищожението на
древната Атлантида (сиреч предпотопния свят) и
унищожението на Содом и Гомор, тези хора са били
заличени, та дано се покаят останалите, виждайки Божието
отношение към греха.
Корана сура 54:
50.Нашата повеля се изпълнява, докато мигне окото.
51.Вече погубихме подобните на вас. Но има ли кой да се
поучи?
52.И всяко нещо, което са вършили, го има в писанията.
52.Всичко, малко или голямо, е записано.
54.Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки
55.истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия.[6]
Бог, нашият небесен Баща, ни умолява да се покаем и
променим живота си, докато е възможно това.
7. затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз
време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако
чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".[1]
За нас, хората, има само един ден, и той е днес. Ако не
използваме правилно времето и уменията си „Днес“, а
оставяме всичко важно за „Утре“, то един ден ще разберем,
че утре всъщност за нас не съществува и сме пропуснали
собствения си живот! Тогава ще осъзнаем, че парите,
имотите, дипломите и удоволствията ни не струват нито миг от
вечността, за която сме сътворени.
Така както човек, който купува 21кг ягоди, за да си
212
направи сладко от тях, вкусва само една ягодка, за да я опита за
вкус и аромат, така този наш земен живот ни е даден само да
вкусим и да решим дали желаем да продължим напред.
Защото Бог ще ни държи отговорни за най-големия
диамант в това съкровище на богомилите- „Времето“, и за
„най-ценния метал“, сплотяващ това съкровище - Любовта.
Днес живеем във време, в което сатана, който е продукт
на „силата на разрушението“, се стреми да ни разделя и да
владее над нас.
Моят призив е да изтрезнеем от виното на сатана, да
си спомним, че всички сме братя и сестри, затова никой
човек няма право да убива друг човек - защото всички ние
сме Божии деца.
Нека всички човеци си подадем ръце и да работим
заедно, както са мечтаели и работили богомилите. Нека да
се поклоним заедно на Твореца на всемира! Да откликнем
на Неговата любов с любов и благодарност, осъзнавайки, че
всички пред Него сме равни, но Той ни е възложил различни
отговорности и задачи, които трябва да извършим с доверие,
смирение и любов, понеже Той ни възлюби още когато бяхме
Негови врагове, отваряйки пред нас врата, която никой не
може да затвори!
Библията – Откровение 3:
8. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени
врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки
само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл
от името Ми.
6. Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из
тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се
просвети света с познаването на Божията слава в лицето
Исус-Христово.
7. А ние имаме това Съкровище в пръстни съдове, за да се
види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.[1]
Днес върху съкровището на богомилите е поставен
голям надгробен камък от техните силни врагове, чрез
който се надяват да потиснат и смълчат гласа от миналото,
опитвайки се да погребат истината.
213
Но докато има хора, които изповядват техните
принципи, вяра и любов: Богомилството ще живее в
сърцата на нас - техните наследници!
Защото ще продължим да изследваме Библията на
народен език и ще изобличаваме блудницата и нейния
господар до края на времето, по примера на нашите прадеди
– богомилите!
Лечителят Петър Димков споделя в интервюто, дадено на
Магдалена Асенова, оформено от нея като книгата „Петър
Димков – откровено“, на страница 131. и 132.:
„Трябва да се гордеем с историята си! Чие дело е например
Хагската конвенция да не се избиват пленниците? Пак е
българско дело. Когато богомилите помагат на цар Иван
Асен да се справи с тоя гад Борил, който убил баща му, целият
народ го посреща с почести – още дори неоформил държавата
си. Тогава гърците, въпреки че имат сключен договор, с
коварство използват да ни окупират. Но когато царят ни
тръгва на поход за защита, Бог ни помага, защото народът му
казва: Не бой се, целият народ е с теб. И както се вдигнахме
всички при Ивайло, така и при теб ще го сторим. И
победиха. Какво направиха? Императорът пленен, войските
му също до един пленници. И тогава съветниците богомили
на нашия цар го учат: Не бързай! Покажи на целия свят, че
България има нов цар, който не убива пленници. И тогава ще
видиш какво ще стане с България. Царят ни тогава събира
всички свои вождове, боляри и прочее и се обръща към
пленените: Ромеи, вие си изпълнихте вашия дълг към своя
император и вашата държава. Бихте се като добри войници.
Сега сте наши пленници. Аз ви подарявам свободата. вървете
си и кажете, че в България има цар, който не убива
пленници!
Ония са стъписани. Смеят се. Много от тях плачат.
Какво да правят? Най-после тръгват, но все се обръщат.
Страх ги е да не е капан. А когато наближават крепостите
си и ги питат: Вас не ви ли убиха? – Не! – отвръщат. – Там
има нов цар, той не убива пленници. Подари ни
живота.“[43]
Трябва да се гордеем, но и да се срамуваме, че сме
214
позволили да бъдат прогонени от нашите земи стотици хиляди
от нашите родни братя и сестри - богомили, изтикани от
България като животни към кланица, за да угодим на
политически прищявки на някои от нашите извратени
управници.
В същата книга на 37. стр. се говори:
...когато османлиите ни поробили, султан Мурад
издава ферман до Шуменския валия. Там пише: Ефенди, в твоя
вилает – Шумен, Преслав, Плиска и прочее – е било гнездото
на едно велико учение, невидяно в света. Казва се богомилско.
Ако беше останало, планетата щеше да е съвсем друга...
[43]
Само свободният духом може да дари свобода!
Библията – Йоан 8:
32. И ще познаете истината и истината ще ви направи
свободни. [1]
Свободната воля е ключът за това безценно
съкровище и богомилите направиха своя избор.
Сега е твой ред, читателю!
Кого избираш за свой приятел?
Този, Който се пожертва, за да те спаси, или дилъра на
грях, който е готов да те използва като роб и накрая да те
пожертва за развлечение?
1. Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако
съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа
праведния.
2. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за
нашите, но и за греховете на целия свят.
3. И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим
заповедите Му.
4. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец
е, и истината не е в него.[1]
12. Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да
отплатя на всекиго, според каквито са делата му.
13. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и
краят.
215
14. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да
дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите
на града.[1]
Бог е Този, Който прави възможно ние да можем да пазим

закона Му. Неговата любов действа в нас чрез Неговия
Свят Дух.
Библията - Филипяни 2:
13. Защото Бог е, Който, според благоволението Си,
действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
14. Вършете всичко без роптание и без препиране,
15. за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии
чада всред опако и извратено поколение, между които
блестите като светила на света.[1]
Благодаря на Бога Небесен, Който е сътворил

безбрежния космос и всичко, което е в него, за това, че ме
удостои с такава велика чест - да вляза в Неговата
съкровищница.
Благодаря, че ми позволи да взема от това несравнимо
по блясък и ценност съкровище, което дава сила на
отпадналите духом и освобождава продадените в робство
души.
Благодаря, че ми позволи да го споделя с всички вас,
мили приятели - братя и сестри човеци.
216
Библиография
1. Библията издание 1940

2. Библията православно издание 1991
3. Библията издателство „Верен“
4. „Богомилите и презвитер Козма“ от Екзарх Стефан
ISBN: 978-619-152-042-8
5. „Богомилското учение“ от Антон Глогов ISBN: 9545781904
6. Превод на свещения Коран от проф. д-р Цветан Теофанов
https://d1.islamhouse.com/data/bg/ih_books/single/bg_Translation_
of_the_Meanings_Quran.pdf [от 01.VIII. 2016]
7. „Две души“ Пейо Яворов
8. „Цар Резос“ Псевдо-Еврипид Превод Д. Бояджиев в: Извори
за историята на Тракия и траките. т. I, Изд. БАН, София,
1981
9. http://nauka.bg/2014/50/Ne-obiknovenite-zivotni-2012.pdf
10. https://en.wikipedia.org/wiki/Dicrocoelium_dendriticum
11. http://www.letmeturnthetables.com/2010/02/jesus-did-not-die-
according-to-quran.html
12. „Богомилите от България и Босна“ Линъс Брокит
ISBN: 978-619-152-241-5
13. „Българската ерес и английската реформация“ професор
Георги Василев ISBN: 9879543217823
14. „Светият Граал – съкровището на богомилите бугри“
Светослав Пинтев ISBN: 978-619-90010-1-1
15. http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-
19-55-01/physical-geography-/2012-06-16-19-58-32/atmospheric-
pressure.html
16. https://bg.wikipedia.org
17. http://www.teenproblem.net/a/159-istoria/28637-skandinavska-
mitologiya-tor/
18. http://www.astrofenomen.com/
19. „Отностно идолопоклонството“ Тертулиян -
http://christian-books.hit.bg Преводач: Юлия Борисова
20. Църковната история на Евсевий Кесарийски от
325г до 439 г.
217
21. http://www.mysoul-kogan.com/
22. Хрониката на Теофан изповедник - Theophanes
23. „Сага за древните българи“ от Петър Добрев
Издателство „Кама“, 2005
24. http://tres1.blog.bg/history/2013/10/26/ziezi-v-runite-ot-
murfatlar.1197135
25. „Анонимния римски хронограф“ от 354г.
26. Сборник монографии на Германската академия на
науките от 1866г. Берлинска библиотека.
27. „Сказание Дъщерята на Хана“ от Волжка България
28. „Списъка на ранно-българските надписи”
29. „За българският отряд помагащ в бунта на Виталиан“
от Йоан Антиохииски
30. „Катехизис на католическите доктрини за
новообърнати, 1977 г.
31. “Католическо огледало”, 23 септември 1893 г.
32. “Канон и традиция” от д-р Х. Дж. Холдсман
33. „Новият стил“, от Архиепископ Сарафим (Соболев )
34. „Догма за непогрешимостта на папата“ от
18 Юли 1870 г.
35. „Май кампф“ (Adolf Hitler, Mein Kampf)
36. Васил Левски до Л. Каравелов, 25.VII.1872
37. Васил Левски писмо - дописка до Ганчо Мильов в
Букурещ, 10.V.1871 г.
38. Васил Левски писмо до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
39.Васил Левски до чорбаджиГ. Милев в
Карлово, 10.V.1871 г.
40. Васил Левски реч в с. Микре
41. Търновската конституция чл. 61 алинея втора
42. Протестно писмо Д. Пешев София, 17 март 1943 г.
43. Книгата (интервю) на Магдалена Асенова „Петър
Димков – Откровено“ ISBN: 9789543216802
44. Видение Исаево - апокриф
45. Катарски требник -[наръчник за духовно здраве]
218

Съкровището на богомилите PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Съкровището на богомилите PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

1

За контакт с автора: s_bogomilite@abv.bg

Съвременното общество страни все повече от организации и

Казват, че всеки човек си има цена. Няма да споря, може би е

„... богомилската църква, още от времето на поп Богомила, се

Още в самото начало на тази книга трябва да

Всички стари български народни приказки са основани

Ще се наложи да се впуснем при нашето пътуване в най-

Виждаме в горните стихове, че плътта е антипод на

Както казах вече, богомилите го наричат проява на силата

Много хора си мислят, че по време на сътворението

Този въпрос е повдигнал неедна война, но бих казал, че

Вече познаваме в основни линии героите, които водят

За да разпознаваш фалшивите църкви, не е нужно да

Библията - Матей 23:8. Но вие недейте се нарича учители,

Богомилите не се смятат за поданици на сатана, не

С какво се отъждествяваме - с тялото си или с духа си?

Както споменахме в началото, богомилството се заражда

Почти във всички книги, които съм чел за богомилите и

С тези думи самата православна църква заявява,

През 325 г. папа Силвестър обявява неделята за

През 538 г. е забранено на всички, дори и на

Сега чрез тази книга, вярвайки, че съм

Защо вие, които знаете, че католическата църква води

Всички хора на земята са негови поданици. Той е

Папата има власт над чистилището и ада. Той е

Папата е Божий наместник, и който отрича

Е, сега, ако сте прочели достатъчно внимателно това

Библията - Откровение 13:5. И даде му се да говори

Само не си мислете, че тази блудница не е във

Няколко месеца преди да дойде на власт, фашистът

Гръцки числа са:(Αα=1)(Ββ=2)(Γγ=3)(Δδ=4)(Εε=5) (дигамма=6)

Евреите са наричали Римските царе LATEINOZ, което на

Много изследователи смятат император Нерон за този

12. и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още

Един от представителите на силата, наречена „малкия рог“

По-късните богомили са познавали силата на молитвата и

България е място, където думата свобода има ореол!

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже

Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и

Според повечето тълкуватели на Библията има един

Ранните богомили не разбират това пророчество, но

Не е възможно да се разберат Божието Слово и

Може да се каже, че най-важният скъпоценен материал в

През тъмните векове на Средновековието, изпълнено

Бог е Този, Който прави възможно ние да можем да пазим

Благодаря на Бога Небесен, Който е сътворил

1. Библията издание 1940

You might also like