Д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън

Дисциплина без драма

Осъз нат начин з а успокояване и раз вит ие на т ревож ния дет ски ум
 Родит елит е са ум орени от викове и наказания. Те се ст араят да научат децат а си на определени
правила и норм и, принципи и ценност и, за да се впишат успешно в общест вот о. Чест о обаче усилият а им
ост ават безрезулт ат ни.
Изхож дайки от богат ия си опит на психот ерапевт и и невролози, авт орит е предлагат еф ект ивен
подход за справяне с гневнит е изблици, напреж ениет о и сълзит е. Тяхнат а идея за дисциплина не е
свързана с викове и наказания, а с осъзнат подход към решаване на възникналит е проблем и. Желаниет о
на родит еля е да накара дет ет о да разбере грешкат а си и да я поправи. За целт а обаче чест о използва
неподходящи средст ва: наказания, заплахи, подкупване, уговорки, крясъци, а понякога дори и шам ари. Те
не сам о не дават резулт ат и, но и подкопават от ношеният а м еж ду децат а и т ехнит е родит ели. Това
всъщност са м ерки, в коит о им а повече драм а и по-м алко дисциплина.

Подплат ена с ист ински ист ории и забавни илюст рации, книгат а ще ви даде насоки как да работ ит е
осъзнат о за разрешаване на конф ликт нит е сит уации. По т ози начин не сам о ще решит е конкрет ни
проблем и, но и ще пом огнет е на децат а си да изградят ем оционални и социални ум ения, необходим и за
цял ж ивот .
 На м ладеж ит е по свет а, незам еним и наши учит ели
Д. Сийгъл

На родит елит е м и: м оит е първи учит ели и първа любов

Т. П. Брайсън
 НАЙ-НАПРЕД ЕД ИН ВАЖЕН ВЪПРОС

Купа прелит а през цялат а т рапезария и срещайки ст енат а, ост авя върху нея огром но пет но от м ляко и
зърнена закуска.
Кучет о влит а от задния двор във всекидневнат а, незнайно защо цялот о боядисано в синьо.
Едно от децат а ви заплашва с ф изическа сам оразправа своя брат или сест ра.
За т рет и път т ози м есец се налага да се срещнет е с класния ръководит ел на дет ет о си заради
провинение.
Как пост ъпват е в подобни сит уации?
Преди да от говорит е на т ози въпрос, забравет е всичко, коет о знает е за дисциплиниранет о. Забравет е
значениет о на сам ат а дум а „дисциплина", забравет е съвет ит е за т ова как да реагират е на неж еланот о
дет ско поведение. И пом ислет е склонни ли ст е да възприем ет е различен подход в дисциплиниранет о на
децат а си. Подход, койт о ще ви пом ага да пост игнет е какт о непосредст венат а си цел - да накарат е
децат а си да се държ ат подобаващо в наст оящия м ом ент , - т ака и дългосрочнат а си цел - да им
пом огнет е да ст анат от говорни, добронам ерени, успешни и щаст ливи хора, коит о дем онст рират добра
сам одисциплина.
Ако решит е, че ст е гот ови да възприем ет е подобен подход, в ръцет е си държ ит е правилнат а книга.
 ВЪВЕД ЕНИЕ

Д ИСЦИПЛИНИРАНЕ, ОСНОВАНО НА БЛИЗОСТ, НЕ НА КОНФ РОНТАЦИЯ

Не ст е единст венит е, коит о срещат е т рудност и.

Ако ст е се Виж дали в чудо, опит вайки се да накарат е децат а си да ви опонират по-м алко или да
разговарят по-почт ит елно... Ако не м ож ет е да убедит е м алчугана си да не се качва до върха на
боядж ийскат а ст ълба или да си облича връхна дреха, преди да излезе навън... Ако ви е дошло до гуша да
повт арят е едно и също („Побързай, ще закъснееш за училище!") или да водит е безкрайни спорове, когат о
ст ане врем е за лягане, за писане на дом ашни или да бъде изключен т елевизорът ... Ако т ези
преж ивявания са обичайна част от еж едневиет о ви, не ст е сам и.
Всъщност в полож ениет о ви ням а нищо необичайно. Знает е ли защо? Защот о принадлеж ит е към
кат егорият а „родит ел". И по-т очно - родит ел и човек.
Трудно е да решим по какъв начин да дисциплинирам е децат а си. Наист ина е т ака. Сит уацият а, с коят о
най-чест о се сблъсквам е, е следнат а: децат а правят не онова, коет о се очаква от т ях. И се ядосвам е. Те
пък се разст ройват . И всичко завършва със сълзи (нашит е или на децат а).
Ум орит елно е. И вбесяващо. Драм ат ични ем оции, викове, наранени чувст ва, вина, обида, накърнени
взаим оот ношения...
Случвало ли ви се е след особено т еж ка сит уация с дет ет о да се запит ат е: „Не съм ли способен да се
държ а по-добре? Не съм ли способен да се владея по-добре и да бъда по-еф ект ивен родит ел? Способен
ли съм да налож а дисциплина т ака, че да успокоявам сит уацият а, вм ест о да задълбочавам хаоса?“.
Желает е да слож ит е т очка на лошот о поведение, но същеврем енно да съхранит е и подобрит е
взаим оот ношеният а с децат а си. Желает е да заздравяват е връзкат а си с т ях, не да я рушит е. Желает е
да сниж ават е до м иним ум драм ат изм а в т руднит е сит уации, а не да разпалват е още повече ем оциит е.
Мож ет е да го направит е.
Впрочем им енно т ова е основнот о послание на т ази книга: дейст вит елно е възм ож но да
дисциплинират е децат а си по уваж ит елен и подкрепящ начин и същеврем енно да поддърж ат е ясни и
последоват елни граници. С други дум и, м ож ет е да бъдет е по-добри родит ели. Възм ож но е да
дисциплинират е децат а си, без да разрушават е връзкат а си с т ях и уваж ениет о пом еж ду си, да сведет е
до м иним ум драм ат ичнит е ем оции и конф ликт ит е и същеврем енно да поощряват е развит иет о на
дет ет о т ака, че т о да изгради добри социални ум ения, да подобри способност т а си за взем ане на
разум ни решения, да м исли за другит е и с дейст вият а си да пост ига успех и щаст ие в ж ивот а.
Разговаряли см е с хиляди родит ели от всички краища на свет а, редовно провеж дам е сем инари, за да
запознавам е хорат а с основнит е ф акт и за човешкия м озък и взаим овръзкат а м еж ду неговот о развит ие
и от ношеният а м еж ду деца и родит ели. И см е се убедили, че родит елит е ж адуват да се научат как да се
справят с проблем нот о поведение на децат а си т ака, че да съхраняват дост ойнст вот о им . Дот егнало им
е да крещят и да наказват , но не знаят какъв друг подход да възприем ат . Желаят да дисциплинират
благо и любящо, но дойде ли м ом ент ът за справяне с неприем ливот о поведение, сякаш се сблъскват с
непреодолим а преграда. Копнеят да им ат на разполож ение м ет од за дисциплиниране, койт о освен
еф ект ивен е и щадящ.
В наст оящат а книга ще ви предст авим подход, койт о см е нарекли „Дисциплина без драм а" и е основан
на принципи и ст рат егии, коит о спом агат за елим иниранет о на драм ат изм а и силнит е ем оции,
съпровож дащи обикновено процеса на дисциплиниране. Този подход ще облекчи ж ивот а ви кат о
родит ели и същеврем енно ще повиши еф ект ивност т а на възпит ат елния процес. И коет о е по-важ но: ще
съум еет е да ф орм ират е в м озъка на децат а си връзки, важ ни за изграж данет о на ем оционални и
социални ум ения, коит о ще им служ ат през целия ж ивот , и същеврем енно ще задълбочит е
взаим оот ношеният а си с т ях. Надявам е се да осъзнает е, че м ом ент ит е, в коит о се налага да
дисциплинират е децат а си, са всъщност сред най- важ нит е в родит елст вот о, т ъй кат о т е ви дават шанса
да м оделират е ум еният а и характ ера на децат а си най-резулт ат но. Когат о възникват подобни
предизвикат елст ва - а т ова със сигурност ще се случва, - благодарение на нашия подход вие ще ст е
способни да ги прием ат е не прост о кат о сит уации, будещи гняв, ф руст рация и драм ат изъм , но кат о
възм ож ност и да укрепит е връзкат а с децат а си и да ги насочит е към усвояванет о на поведения, коит о са
от полза не сам о за т ях, но и за цялот о сем ейст во.
В случай че освен родит ели ст е учит ели, т ерапевт и или т реньори, ще уст ановит е, че предст авенит е
т ук т ехники са прилож им и и във взаим одейст вият а с ученицит е, пациент ит е, клиент ит е и дори
спорт нит е възпит аници. Последнит е м озъчни изследвания предост авят данни, коит о м огат да ни
пом огнат в гриж ит е за децат а. Те ни разкриват м ного за пот ребност ит е на децат а и м огат да ни
подскаж ат как да ги възпит авам е т ака, че да способст вам е в м аксим ална ст епен развит иет о им .
Наст оящат а книга е адресирана към всеки, койт о се гриж и за дет е и ж елае да използва любящи,
научнообосновани и еф ект ивни ст рат егии за възпит ание. Нат ат ък ще използвам е дум ат а „родит ел", но
ако ст е дядо, баба, учит ел или друг значим за ж ивот а на дет ет о човек, книгат а е предназначена и за вас.
Живот ът ст ава по-съдърж ат елен, когат о в него им а сът рудничест во, ет о защо възраст нит е членове на
сем ейст вот о м огат да обединят усилият а си и да си съдейст ват в от глеж данет о на дет ет о още в най-
раннит е дни на неговия ж ивот . Надявам е се възраст нит е в ж ивот а на всички деца да се научат да
подхож дат с разум в общуванет о с т ях и когат о е необходим о, да ги дисциплинират т ака, че да
изграж дат т ехнит е ум ения и да укрепват връзкат а си с т ях.

Д А РЕАБИЛИТИРАМЕ ПОНЯТИЕТО „Д ИСЦИПЛИНА"

За начало нека поразсъж давам е върху същинскат а цел на дисциплиниранет о. Какво всъщност
ж елает е да пост игнет е, когат о дет ет о ви започне да се държ и зле? Да изпит а последст вият а от
лошот о си държ ане ли е основнат а ви цел? Тоест да го накаж ет е?
Разбира се. че не е т ака. Когат о см е ядосани, ни се иска да накаж ем дет ет о. Раздразнениет о,
нет ърпениет о, разочарованиет о или прост о несигурност т а м ож е да породят в нас т ова ж елание. И е
съвсем разбираем о. Нещо повече - напълно обичайно е. Но щом се поуспокоим и почист им суровот о
яйце от косат а на-двам ат а си палавници, вече ясно осъзнавам е, че понасянет о на последст вият а и
наказаниет о не са най-важ нат а ни цел.
И т ака, какво всъщност ж елаем ? Каква е същинскат а цел на дисциплиниранет о?
Да започнем с едно по-ф орм ално определение. Дум ат а дисциплина се е използвала още в XI век със
значениет о „обучение". Тоест „дисциплинирам " означавало „обучавам ".
В днешно врем е повечет о хора свързват дисциплиниранет о с налаганет о на наказания. Една м айка със
син на година и половина веднъж попит а Дан: „Непрекъснат о уча сина си на разни неща, кога т рябва да
започна да го дисциплинирам ?". Тя беше наясно, че някои победения на сина ù се нуж даят от коригиране,
но пост авяше знак за равенст во м еж ду дисциплинат а и наказаният а.
Чет ейки наст оящат а книга, до сам ия й край не забравяйт е нещо, коет о Дан държ и да подчерт ае:
когат о дисциплинирам е децат а си, нашат а основна цел не т рябва да е да ги наказвам е или да ги
принуж давам е да понесат последст вият а от своит е дейст вия, а да ги научим на нещо. Коренът на
дум ат а „дисциплина" е лат инскот о disciple, коет о означава „ученик, учащ се". Дет ет о, коет о
дисциплинирам е, не бива да възприем ам е кат о прест ъпник, койт о т рябва да изт ърпи наказание, а кат о
свой ученик. Наказаниет о м ож е да слож и край на определено поведение в крат косрочен план, но
обучениет о възпит ава ум ения, коит о ост ават за цял ж ивот .
Двоум яхм е се дали изобщо да включвам е дум ат а „дисциплина" в заглавиет о на книгат а. Не бяхм е
сигурни как т очно да наречем практ икат а да се определят граници, кат о същеврем енно се съхранява
ем оционалнат а харм ония в от ношеният а с децат а - т оест подхода, съсредот очен върху обучениет о на
децат а и целящ изграж данет о на онези т ехни ум ения, коит о ще им позволят да правят разум ни избори.
Все пак решихм е да реабилит ирам е понят иет о „дисциплина" и да го използвам е с неговот о първично
значение. Желаем да пост авим в изцяло нова рам ка дискусият а за дисциплинат а и да разграничим
дисциплинат а от наказаниет о.
Казано накрат ко, ж елаем Възраст нит е, коит о се гриж ат за деца, да започнат да прием ат
дисциплинат а кат о едно от най- добрит е блага, коит о м огат да осигурят на възпит аницит е си. Децат а
им ат нуж да да се научат да въздърж ат им пулсит е си, да управляват силнит е чувст ва кат о гнева и да
м ислят за последст вият а от поведениет о си върху другит е. Усвояванет о на т ези основни за ж ивот а и
човешкит е взаим оот ношения ум ения е онова, от коет о децат а дейст вит елно се нуж даят , и ако им
пом огнет е в т ова, вие не сам о ще направит е безценен подарък на т ях, но и на цялот о си сем ейст во и
дори на общест вот о кат о цяло. Твърдим т ова съвсем сериозно и без ни най- м алко преувеличение.
Мет одът „Дисциплина без драм а", какт о ще разберет е от следващит е ст раници, ще пом огне на децат а
ви да реализират своя пот енциал, да подобрят способност т а си за сам оконт рол, да уваж ават другит е и
да водят нравст вен ж ивот . Пом ислет е за въздейст виет о, коет о ще окаж ат т е с т ези свои ум ения върху
иднит е поколения!
Пост авихм е начало на книгат а с преосм исляне на понят иет о „дисциплина", коет о досега е било
от ъж дест вявано с налагане на наказания и силов конт рол. До края ще се опит ам е да ви убедим , че
дисциплиниранет о предст авлява дейст вит елно обучение и изграж дане на ум ения в ат м осф ера на любов,
уваж ение и ем оционална свързаност .

Д ВЕТЕ ЦЕЛИ НА МЕТОД А „Д ИСЦИПЛИНА БЕЗ Д РАМА"

Еф ект ивнот о дисциплиниране им а две основни цели. Първат а, разбира се, е да склоним децат а да ни
съдейст ват и да вършат онова, коет о е редно. Когат о сит уацият а в рест орант а ст ане напечена и дет ет о
започва да хвърля играчкат а си и да говори грубост и или у дом а от казва да седне и да напише дом ашнот о
си. нашет о ж елание е т о прост о да започне да се държ и подобаващо. Да спре да хвърля играчкат а си. Да
започне да разговаря почт ит елно. Да седне да си напише дом ашнот о.
При едно по-м алко дет е пост иганет о на първат а цел - съдейст виет о - м ож е да означава да го
придум ат е да ви държ и за ръка, докат о пресичат е улицат а, или да го склонит е да ост ави бут илкат а с
олио, коят о разм ахва кат о бейзболна бухалка в м агазина. При по-голям от о дет е м ож е да означава да го
убедим да си напише дом ашнит е по-бързо или да се зам исли как се чувст ва сест ра м у. след кат о я е
нарекло „дебелогъза загубенячка".
По-нат ат ък в книгат а чест о ще срещат е следнот о т върдение: всяко дет е е различно и ням а подход
или ст рат егия, коит о да дейст ват безот казно във всяка сит уация. Очевиднат а цел в изброенит е по-горе
сит уации е да получим съдейст вие от дет ет о и да го предразполож им да започне да се държ и по
прием лив начин (да не наранява с дум ит е си, да пост авя м ръснит е дрехи в коша за пране и т ака нат ат ък).
Какт о и да избягва неприем ливит е поведения (наприм ер да не удря другит е деца и да не пипа дъвкат а,
коят о негов съученик е залепил под чина). Това е крат косрочнат а цел на дисциплиниранет о.
За м ного хора непосредст венот о съдейст вие от ст рана на дет ет о сякаш е единст венат а цел. Те искат
децат а им да спрат да правят нередни неща и да започнат да правят сам о реднит е. Ет о защо чест о
чувам е родит ели да използват ф рази кат о „Прест ани веднага*' и непреходнот о „Защот о аз казвам
т ака!".
Всъщност обаче ж елаем да пост игнем нещо повече от голо съдейст вие, не е ли т ака? Разбира се,
т рябва да попречим на дет ет о да превърне вилицат а в опасно оръж ие. Разбира се. т рябва да го склоним
да се държ и почт ит елно, да не обиж да и да не проявява враж дебност . Но им а и една вт ора цел, коят о е
важ на колкот о първат а. И докат о първат а цел - пост иганет о на съдейст вие - е крат косрочна, вт орат а е
дългосрочна. При нея основнот о е да обучавам е децат а си - да развивам е т ехнит е ум ения и капацит ет а
им да се справят с т руднит е сит уации, ф руст рацият а и ем оционални бури, коит о биха м огли да нарушат
сам оконт рола им . Тези ум ения м огат да бъдат използвани не сам о в наст оящия м ом ент , а и по-късно в
различни сит уации. Вт орат а и по-дълбока основна цел на дисциплиниранет о се изразява в т ова да
пом огнем на децат а да развият сам оконт рол и да изработ ят свой нравст вен ком пас, т ака че дори когат о
край т ях ням а авт орит ет на ф игура, да се държ ат добросъвест но. Изразява се също в т ова да им
пом огнем да израснат и да ст анат добри и от говорни хора, коит о да се радват на успешни
м еж дуличност ни взаим оот ношения и см ислен ж ивот .
На м ест а ще определям е подхода си и кат о „съсредот очен върху пълноценнот о развит ие на м озъка",
защот о, какт о ще обясним м алко по-нат ат ък, когат о кат о родит ели използвам е целия капацит ет на
м озъка си, ние м ож ем да се съсредот очим едноврем енно върху непосредст венит е външни аспект и на
обучениет о и върху по-дългосрочнит е вът решни аспект и. А когат о възпит авам е децат а си по т ози
съзнат елен начин, т е също ще започнат да използват своя м озък възм ож но най-пълноценно.
С годинит е са били развит и безброй т еории за т ова как да се пом ага на децат а да раст ат правилно.
Познат а ни е какт о „школат а на пръчкат а", т ака и школат а на либералнот о възпит ание. Но през
„десет илет иет о на човешкия м озък“ и впоследст вие ученит е нат рупаха огром но количест во
изследоват елски данни за работ ат а на м озъка, въз основа на коит о м ож ем да дисциплинирам е децат а
си по любящ, почт ит елен и последоват елен начин.
Сега вече знаем , че за да подпом огнем дет ет о да се развие опт им ално, т рябва да м у пом агам е да
създава в м озъка си т акива невронни връзки, коит о способст ват развиванет о на социални ум ения,
поддърж анет о на добро ум ст вено здраве и воденет о на см ислен ж ивот . Наречет е го „м озъчно
скулпт ирано" или „м озъчно изграж дане". Независим о кое название ще предпочет ет е, процесът в
основат а е един: в резулт ат на дум ит е, коит о използвам е, и дейст вият а, коит о предприем ам е, дет ският
м озък се пром еня и изграж да.
Да дисциплинирам е еф ект ивно означава не сам о да слож им край на неж еланот о поведение или да
способст вам е възприем анет о на ж елано т акова, но и да подпом агам е изграж данет о на т акива връзки в
м озъка на дет ет о, коит о ще м у пом огнат в бъдеще да взем а по-добри решения и да се конт ролира по-
добре. И т о без съзнат елно усилие, авт ом ат ично. Така ние пом агам е на децат а да разберат какво
означава да управляваш ем оциит е си, да конт ролираш им пулсит е си, да се зам исляш за чувст ват а на
другит е и за последст вият а от дейст вият а си, да взем аш разум ни решения и м ного други неща.
Пом агам е им да развият своя м озък и да се превърнат в по-добри прият ели, по-добри брат я и сест ри,
по-добри синове и дъщери, подобри човешки същест ва. А един ден и в по-добри родит ели.
И т ова не е всичко. Колкот о повече пом агам е на децат а да развиват своя м озък, т олкова по-м алко
усилия ще са ни нуж ни за пост игане на крат косрочнат а цел - съдейст виет о. Съдейст вие и изграж дане на
дет ския м озък: т ова са двет е цели, залегнали в основат а на любящия, съсредот очен върху развит иет о
на дет ския м озък подход в дисциплинат а.

КАК Д А ПОСТИГНЕМ ЦЕЛИТЕ СИ: ОТХВЪРЛЯЙТЕ НЕПРИЕМЛИВИТЕ ПОВЕД ЕНИЯ,

УТВЪРЖД АВАЙТЕ Д ЕТЕТО

Как родит елит е обикновено пост игат своит е цели в дисциплинат а? Много чест о посредст вом заплахи
и наказания. Когат о децат а се държ ат зле. непосредст венат а реакция от ст рана на родит еля е да
приведе в дейст вие всичкит е си оръж ия.
 Децат а извършват дейст вие, родит елит е реагират , децат а реагират на реакцият а на родит елит е. За
м ного родит ели - ако не за повечет о - наказаниет о (съпроводено от порядъчна доза крясъци) е
основнат а ст рат егия за дисциплиниране: изгонване, пляскане, от нем ане на привилегия, налагане на
забрана и т .н., и т .н. Не е чудно в т акъв случай, че дисциплиниранет о почт и винаги прот ича т ака
драм ат ично. Но какт о ще обясним м алко по-нат ат ък, възм ож но е да дисциплинирам е децат а си т ака, че
да елим инирам е м ного от причинит е за налагане на наказания.
Наказаният а и гневнит е реакции всъщност са чест о конт ра- продукт ивни не сам о от гледна т очка на
м озъчнот о развит ие, но дори и що се от нася до съдейст виет о от ст рана на децат а. Въз основа какт о на
личния си и клиничен опит , т ака и на последнит е изследоват елски данни за развит иет о на м озъка, ние
т върдим , че авт ом ат ичнот о налагане на наказание не е най-добрият начин да се пост игнат целит е в
дисциплиниранет о.
Но кой е най-добрият начин? Този в основат а на подхода „Дисциплина без драм а". Той м ож е да бъде
синт езиран в съвсем прост ат а ф орм ула: уст ановяване на ем оционална връзка и пренасочване.

УСТАНОВЯВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА И ПРЕНАСОЧВАНЕ

Всяко дет е и всяка сит уация са различни. Но им а нещо, коет о т рябва да превърнем в конст ант а при
буквално всяка сит уация. Това е първат а ст ъпка в еф ект ивнот о дисциплиниране - уст ановяванет о на
ем оционална връзка с дет ет о. Във всичко, коет о правим , т рябва да пост авям е на първо м яст о
взаим оот ношеният а си с дет ет о. Независим о дали играем , разговарям е, см еем се с т ях или ги
дисциплинирам е, нашат а цел е т е да изпит ат на м ного дълбоко ниво пълнат а сила на нашат а любов -
независим о дали ги хвалим за проява на доброт а, или опит вам е да се справим с т яхно неприем ливо
поведение. Да уст ановявам е ем оционална връзка с децат а си означава да ги дарявам е със своет о
вним ание, да ги уваж авам е дост ат ъчно, за да ги изслушвам е, да оценям е приноса им в разрешаванет о на
проблем ит е и пост оянно да им изпращам е посланиет о, че см е на т яхна ст рана - независим о дали ни
харесва как се държ ат .
Когат о дисциплинирам е децат а си, т рябва да осъщест вявам е дълбока връзка с т ях, т ъй кат о т ака ще
им засвидет елст вам е колко м ного ги обичам е. Впрочем в м ом ент ит е, когат о се държ ат зле, т е най-
м ного се нуж даят от връзкат а с нас. Нашит е дисциплиниращи м ерки т рябва да се пром енят в
зависим ост от възраст т а, т ем перам ент а, ст адия на развит ие на дет ет о и съобразно конт екст а на
сит уацият а. Но онова, коет о т рябва да ост ане неизм енно по врем е на цялот о дисциплиниращо
взаим одейст вие, е яснот о съзнание за дълбока връзка с дет ет о. Взаим оот ношеният а с дет ет о са по-
важ ни от коет о и да било поведение.
Но ем оционалнат а връзка в никакъв случай не е равност ойна на от ст ъпчивост или м екушавост от наша
ст рана. Да уст ановим ем оционална връзка е дет ет о не означава да м у позволявам е да прави каквот о си
иска. Всъщност означава т очно обрат нот о. Да обичам е децат а и да задоволявам е пот ребност ит е им
означава да им определям е ясни и логични граници, да създавам е ст рукт ура и предсказуем ост в ж ивот а
им , какт о и да поддърж ам е високи очаквания към т ях. Децат а т рябва да разбират как ф ункционира
общест вот о - да са наясно кое е позволено и кое не е. Добре ф орм улиранит е правила и граници им
пом агат да пост игат успехи в м еж дуличност нит е взаим оот ношения и другит е област и на ж ивот а си.
Когат о опознаят ст рукт урат а на сигурност т а у дом а, по-късно т е ще са способни да се справят по-добре и
в друга, външна среда - училище, работ но м яст о и т .н., - къдет о ще се сблъскват с м ного- бройни
изисквания за прием ливо поведение. Децат а ни се нуж даят от повт арящи се преж ивявания, за да
развият в м озъка си невроннит е път еки, коит о им позволяват да от лагат удовлет ворениет о, да
овладяват агресивнит е си реакции към другит е и гъвкаво да се справят с ф руст рацият а. Липсат а на
граници и ограничения всъщност е дост а ст ресиращо за т ях, а ст ресиранит е деца са по-реакт ивни.
Зат ова, когат о определям е граници за децат а си, ние внасям е предсказуем ост и сигурност в един иначе
хаот ичен свят . А освен т ова изграж дам е в т ехния м озък връзки, коит о им позволяват да се справят по-
добре с т рудност ит е в бъдеще.
С други дум и, дълбокат а ем пат ична връзка с дет ет о м ож е и т рябва да бъде съчет ана с ясни и логични
граници, коит о създават необходим ат а ст рукт ура в ж ивот а м у. А след ем оционалнат а връзка идва ред и
на пренасочванет о. Щом см е уст ановили връзка с дет ет о си и см е м у пом огнали да се успокои, т о вече е
способно да ни слуша и разбира. Тогава м ож ем да го пренасочим към по-прием ливо поведение и да м у
пом огнем да от крие начин да се владее.
Но им айт е предвид, че пренасочванет о рядко ще им а успех, докат о ем оциит е на дет ет о са все още
силни. Наказаният а и наст авленият а ще са безрезулт ат ни, ако т о е разст роено и не чува какво м у
говорит е. Ще е все едно да се опит ват е да научит е куче да сяда при ком анда, докат о е в схват ка с друго
куче - прост о ням а да седне. Но ако пом огнет е на дет ет о да се успокои, възприем чивост т а м у ще се
възвърне и т о ще разбере какво се опит ват е да м у каж ет е м ного по-бързо, от - колкот о ако прост о го
накаж ет е или м у дръпнет е едно „конско".
Им енно т ова обяснявам е на родит елит е, коит о ни пит ат какво т рябва да направят , за да уст ановят
връзка с децат а си. Бихт е м огли да възразит е: „Да, признавам , че т ова е начин да дисциплинирам
децат а си с уваж ение и любов. Разбирам , че т ой би м огъл да пом огне на децат а м и в дългосрочен план и
дори да облекчи ж ивот а м и. Но хайде да бъдем реалист и! Аз съм работ ещ човек! Освен т ова им ам и
други деца! Трябва да ги водя на уроци по пиано, на т ренировки по балет , им ам още куп други
задълж ения. И сега едва см огвам да се справям с всичко! От къде да изцедя нуж нот о врем е за
уст ановяване на ем оционална връзка и пренасочване?".
И ние бихм е разбрали възраж ениет о ви. Наист ина. И двам ат а, Дан и Тина, см е работ ещи родит ели.
Работ ят и брачнит е ни парт ньори. Знаем , че не ви е лесно. Но онова, коет о см е научили от личен опит с
принципит е и ст рат егиит е, разгледани в следващит е глави, е, че м ет одът „Дисциплина без драм а" не е
лукс, койт о м огат да си позволят сам о родит ели с дост ат ъчно свободно врем е (не см е сигурни дали
т акива въобще същест вуват ). Мет одът ни не изисква допълнит елно врем е, за да разговарят е с децат а
си. При него ще използват е обичайнит е сит уации кат о възм ож ност и да научит е децат а си на наист ина
важ ни неща. Мож е да ви се ст рува, че да извикат е „Прест ани!" или да изпрат ит е дет ет о в ст аят а м у би
било по-бързо, по-прост о и по-еф ект ивно решение, от колкот о да уст ановяват е връзка с него. Но какт о
скоро ще обясним , прояват а на вним ание към чувст ват а на дет ет о обикновено м у пом ага да се успокои и
го предразполага да ни съдейст ва, и т о м ного по-скоро, от колкот о след драм ат ичен изблик от наша
ст рана (койт о по-скоро води до ескалиране на ем оциит е).
А ет о и най-добрат а новина. Когат о сведем до м иним ум драм ат изм а и хаоса във възпит ат елнит е
сит уации - с други дум и, когат о съчет аем яснит е логични граници с любяща ем пат ия, - печелят всички.
Защо ли? Най-м алкот о защот о м ет одът „Дисциплина без драм а" улеснява ж ивот а и на родит елит е, и на
децат а. В м ом ент и на повишен ст рес - наприм ер, когат о дет ет о заплашва да хвърли дист анционнот о на
т елевизора в т оалет нат а чиния броени секунди преди края на последния епизод от последния сезон на
любим ия ви м едицински сериал - вие м ож ет е да се обърнет е към по-висшат а, м ислеща част на неговия
м озък, вм ест о да предизвикват е по-низшат а и по- реакт ивна част . (Тази ст рат егия ще обясним по-
подробно в Трет а глава.) С т ова в повечет о случаи ще ст е в съст ояние да избегнет е гневнит е изблици и
виковет е, чест о съпровож дащи процеса на дисциплиниране (да не говорим , че дист анционнот о ще
ост ане сухо, а вие ще видит е развръзкат а на най-инт ересния случай в сериала).
По-важ нот о обаче е, че уст ановявайки връзка и пренасочвайки. най-прост о казано, ще пом огнет е на
децат а си да бъдат подобри хора какт о в крат косрочен, т ака и в дългосрочен план - когат о навлязат в
зрелост т а. Тези две т ехники ще изградят в т ях ум ения, необходим и за справянет о с ж ивот а. Те не сам о
ще пониж ат реакт ивност т а на дет ет о и ще повишат възприем чивост т а м у към Вашит е ж изнени уроци
(т оест ще получит е съдейст вие и ще пост игнет е крат косрочнат а, външнат а цел), но ще изградят и нови
невронни връзки в неговия м озък. Тези връзки ще м у позволят да се превърне в човек, койт о ум ее да се
конт ролира и да регулира ем оциит е си, да зачит а другит е и да прави разум ни избори. Вие ще пом огнет е
на дет ет о да изгради свой вът решен ком пас, на койт о да разчит а в поведениет о си. Вм ест о прост о да м у
нареж дат е какво да прави и да изискват е от него да спазва нареж даният а ви, вие ще м у осигуряват е
преж ивявания, коит о развиват изпълнит елнит е ф ункции на м озъка м у, ем пат ият а, сам опознаниет о и
нравст веност т а. А с т ова ще пост игнет е и дългосрочнат а, вът решнат а цел - изграж данет о на неговия
м озък.
Изследоват елскит е данни в т ази насока са кат егорични. Децат а, коит о пост игат най-добри резулт ат и
в ж ивот а - в ем оционален, социален и дори образоват елен план, - са онези, коит о биват от глеж дани в
ат м осф ера на ем оционална близост и подкрепа, но същеврем енно при наличие на ясни граници и високи
очаквания. Родит елит е на т ези деца са последоват елни във възпит аниет о и в общуванет о с т ях
засвидет елст ват своят а любов, уваж ение и съст радание. В резулт ат на т ова децат а са по-щаст ливи,
справят се по-добре в училище, им ат по-м алко проблем и и се радват на по-съдърж ат елни
м еж дуличност ни взаим оот ношения.
Невинаги в процеса на дисциплиниране ще ст е способни да уст ановяват е връзка и да пренасочват е. Ние
сам ит е невинаги съум явам е. Но колкот о по-чест о използват е т ези две т ехники, т олкова по-м алко
драм ат ични ем оции ще предизвикват е в децат а със своит е реакции към неж еланот о поведение. И коет о
е още по-хубаво - т е ще научават повече, ще ф орм ират по- качест вени от ношения, ще изградят по-добри
ум ения за разрешаване на конф ликт и и ще се радват на по-силна връзка с вас.

НЯКОЛКО Д УМИ ЗА КНИГАТА

Какво ст ои в основат а на една ст рат егия за дисциплиниране, коят о укрепва взаим оот ношеният а
м еж ду дет ет о и родит еля и сниж ава напреж ениет о м еж ду т ях? Им енно на т ози въпрос от говарям е в
ост аналат а част от книгат а. В Първа глава - „Преосм исляне на понят иет о дисциплина" - изпълвам е с нов
см исъл понят иет о „дисциплина", разглеж дам е някои въпроси, касаещи нейнат а същност , и ви
разкривам е как м ож ет е да развиет е собст вен подход въз основа на предлож енит е т ук ст рат егии. Във
Вт ора глава - „Дисциплинат а и м озъкът " - разглеж дам е развиващия се м озък и неговат а роля в процеса
на дисциплиниране. Трет а глава - „Ключът към спокойст виет о" - е съсредот очена върху ем оционалнат а
връзка в дисциплиниранет о. В нея наблягам е върху важ ност т а да обичам е и прием ам е децат а си т акива,
каквит о са. В Чет върт а глава доразвивам е т ази т ем а и предлагам е конкрет ни ст рат егии за уст ановяване
на връзка с дет ет о.
След т ова идва ред на пренасочванет о, коет о е ф окусът на Пет а глава. Тук ще предст авим едно
определение на понят иет о „дисциплина" („обучение"), два ключови принципа („изчакайт е, докат о дет ет о
е гот ово" и „бъдет е последоват елни, не ригидни"), т ри ж елани резулт ат а (сам опознание, ем пат ия и
инт еграция). Шест а глава е концент рирана върху специф ични ст рат егии за пренасочване, коит о м ож ет е
да използват е за пост игане на непосредст венат а цел - съдейст вие от ст рана на дет ет о - и да развиет е
неговот о сам опознание, ем пат ия и способност за взем ане на разум ни решения. Заключит елнат а глава
на книгат а съдърж а чет ири послания, с коит о целим да ви вдъхнем надеж да и да ви пом огнем да
сниж ит е напреж ениет о, съпът ст ващо дисциплиниранет о. Всички „правим гаф ове", дисциплинирайки
децат а си. Какво да се прави, хора см е. Не същест вуват съвършени родит ели. Но ако се научим да
признавам е грешкит е си, а след т ова да възст ановявам е от ношеният а си с децат а, дори нашит е т ака
наречени „гаф ове" м огат да се превърнат в ценни за децат а преж ивявания, благодарение на коит о да
развиват полезни ум ения. При подхода „Дисциплина без драм а" целт а не е съвършенот о родит елско
поведение. Важ ни са връзкат а с дет ет о и преодоляванет о на т ърканият а, коит о неизбеж но възникват .
Накрая см е включили и допълнит елна инф орм ация. Надявам е се т ези м ат ериали да обогат ят
придобит ит е от книгат а знания и да ви пом огнат да усъвършенст ват е уст ановяванет о на връзка и
пренасочванет о. Най-напред см е ви подгот вили „Списък за врат ат а на хладилника". Той съдърж а най-
важ нит е идеи от книгат а, синт езирани и предст авени т ака, че да си ги припом нят е лесно. Мож ет е да
разпечат ат е т ози списък и да го закрепит е на врат ат а на хладилника, на т аблот о на авт ом обила си или
другаде, къдет о ще ви е от полза.
След списъка е разделът „Дори експерт ит е правят гаф ове", в койт о с Дан разказвам е два случая,
когат о см е изгубили сам ообладание и см е се предст авили в недобра свет лина. Споделяйки т ези
ист ории, ние прост о ж елаем да покаж ем , че никой не е съвършен и че всички допускам е грешки в
общуванет о с децат а си. Надявам е се нашит е гаф ове да ви развеселят . Не ни съдет е т върде ст рого.
Следва „Бележ ка към онези, коит о се гриж ат за децат а ви във ваше от съст вие". Тези ст раници
предст авляват им енно бележ ка, коят о м ож ет е да дадет е на човека, койт о се гриж и за дет ет о ви във
ваше от съст вие. Повечет о от нас разчит ат за пом ощ на баби и дядовци, бавачки и прият ели. Бележ кат а
предст авлява опрост ен и съкрат ен списък с най-важ нит е принципи в подхода „Дисциплина без драм а“.
Подобен е на „Списък за врат ат а на хладилника", но е предназначен за хора, непрочели книгат а
„Дисциплина без драм а". Благодарение на него ням а нуж да да искат е от бабит е и дядовцит е да си
купуват и чет ат цялат а книга (м акар че никой не м ож е да ви спре, ако пож елает е да го направит е).
След „Бележ кат а" им а още един списък, наречен „Двайсет грешки, коит о и най-добрит е родит ели
допускат в дисциплиниранет о". Той предст авлява още едно средст во за припом ня- не и обм исляне на
принципит е и проблем ит е, коит о предст ои да разгледам е. Книгат а завършва с от къс от предишнат а ни
книга - „Как да развием пот енциала на дет ския м озък". Този от къс ще ви даде по-добра предст ава какво
им ам е предвид, когат о говорим за от глеж дане на деца с м исъл за пълноценнот о развит ие на м озъка.
Не е необходим о да чет ет е т ози от къс, за да разберет е наст оящат а книга. Включили см е го в случай, че
пож елает е да навлезет е по-дълбоко в нашит е идеи и да научит е още принципи и ст рат егии за развиване
на дет ския м озък.
В най-общ план целт а ни в наст оящат а книга е да пром еним разбиранет о на хорат а за
дисциплиниранет о на децат а и за начина, по койт о т о би т рябвало да се практ икува. Едно от най-
неприят нит е неща в от глеж данет о на децат а - дисциплиниранет о - м ож е да се превърне в едно от най-
съдърж ат елнит е взаим одейст вия. При т ова без обичайнит е драм ат ични ем оции. Родит елят м ож е да
използва неж еланот о поведение на дет ет о кат о възм ож ност за осъщест вяване на по-добра
ем оционална връзка с него и за изграж дане на по-качест вени невронни връзки в неговия м озък.
Дисциплиниранет о с акцент върху пълноценнот о развит ие на дет ския м озък ще ви позволи изцяло да
пром енит е общуванет о със своит е деца в сит уациит е, когат о се държ ат неприем ливо, и да използват е
т ези м ом ент и кат о възм ож ност и за изграж дане на ум ения, коит о ще им служ ат сега и по-късно, в
зрелост т а. Да не говорим , че т ака ще направит е ж ивот а на сем ейст вот о си по-прият ен и лек.
 1
Д А ПРЕОСМИСЛИМ ПОНЯТИЕТО „Д ИСЦИПЛИНА

Ет о няколко признания на родит ели, с коит о см е работ или. Дали някои от т ях ням а да ви се ст орят
познат и?
 Звучат ли ви познат о т ези признания? Много родит ели ж елаят да се предст авят по-добре в т руднит е
м ом ент и, но чест о прост о реагират на сит уацият а, вм ест о да я разрешат с пом ощт а на набор от
изпит ани принципи и ст рат егии. Дейст ват „на авт опилот ", коет о ги прави неспособни да взем ат разум ни
родит елски решения.
Авт опилот ът м ож е да е нещо чудесно, когат о пилот ират е сам олет . Прост о нат искат е копчет о,
облягат е се назад и се от пускат е, а ком пют ърът ви от веж да до програм иранат а цел. Но когат о ст ава
въпрос за дисциплиниране на деца, авт опилот ът не е ж елат елен. Той м ож е да ви насочи право към
т ъм нит е буреносни облаци и път уванет о с дет ет о да ст ане дост а т урбулент но.
Вм ест о да реагирам е с гняв на поведениет о им , ние т рябва да от кликвам е на пот ребност ит е на
децат а си. Трябва да см е разум ни и да взем ам е съзнат елни решения, съобразно предварит елно
обм ислени и възприет и принципи. Да дейст ваш с разум означава да обм исляш различнит е
възм ож ност и, след коет о да избираш онази, коят о м ож е да бъде осъщест вена съобразно
предварит елно определени цели. При подхода „Дисциплина без драм а" целит е са две: крат косрочнат а
външна цел - уст ановяване на поведенчески граници и ст рукт ура, и дългосрочнат а вът решна цел -
усвояване на ж изнени ум ения.
Да каж ем , че чет иригодишният ви син ви нанася удар по гърба (изненадващо е каква болка м ож е да
причини един м алчуган, нали?). Мож е би е гневен, защот о е поискал да си играет е с конст рукт ора, а вие
ст е м у казали, че т рябва да изчака, до- кат о довършит е започнат ия им ейл.
Как бихт е пост ъпили в подобен случай? Ако в поведениет о си не изхож дат е от конкрет на сист ем а от
принципи за справяне с неж еланит е победения, вероят но бихт е м инали на авт опилот и прост о ще
реагират е, без м ного-м ного да м у м ислит е. Мож е би ще сграбчит е сина си и през ст иснат и зъби ще м у
каж ет е: „Не е хубаво да се удря!”. После вероят но ще м у налож ит е някакво наказание - наприм ер да
ост ане в ст аят а си извест но врем е.
Това възм ож но най-лошат а родит елска реакция ли е? Не, не е. Но възм ож но ли е да се реагира по-
добре? Определено. Но за т ази цел е необходим о ясно да осъзнават е какво всъщност ж елает е да
пост игнет е, когат о дет ет о ви се държ и зле.
Основнат а ни цел в наст оящат а глава е да ви пом огнем да разберет е колко е важ но да се дейст ва от
позицият а на ясна ф илософ ия и с пом ощт а на конкрет на и последоват елна ст рат егия за справяне с
неж еланот о поведение. Какт о подчерт ахм е във въведениет о, двет е цели на дисциплиниранет о са да се
способст ва възприем анет о на прием ливо поведение (в крат косрочен план) и да се изгради в м озъка на
дет ет о ст рукт ура, улесняваща поддърж анет о на прием ливот о поведение и развиванет о на социални
ум ения (в дългосрочен план). Не забравяйт е, че дисциплиниранет о в крайна см ет ка е обучение. Така че,
когат о се уловит е да налагат е правила през ст иснат и зъби и чрез наказания, запит айт е се дали дет ет о
ви дейст вит елно ще се от учи да удря?
От говорът е и „да", и „не". С т ова бихт е м огли да пост игнет е крат косрочен еф ект : да го накарат е да не
ви удря повече (или да не удря вас). Ст рахът и наказаниет о м огат да дадат резулт ат в наст оящия
м ом ент , но не са еф ект ивни в дългосрочен план. А т рябва да решим дали дейст вит елно ж елаем да
използвам е ст раха и наказаниет о кат о основни м от иват ори на децат а си? Дали искам е да ги научим , че
силовият конт рол е най-добрият способ да накарам е другит е да правят онова, коет о ж елаем .
Разбира се, напълно норм ално е да реагирам е им пулсивно в м ом ент и на гняв, особено когат о някой ни
е причинил ф изическа или ем оционална болка. Но определено им а по-добри начини да реагирам е, за да
пост игнем и двет е си цели. При коет о, вм ест о да се ст рахува от реакциит е ви и да пот иска им пулсит е
си, дет ет о ще изгради вът решни ум ения, нем от ивирани от ст раха. Този род учене е напълно възм ож ен,
при т ова с м иним ум драм ат ични ем оции и ненарушена връзка.
А сега нека пом ислим как бихт е м огли да реагират е, за да елим инират е ст раха в процеса на
дисциплиниране и еф ект ивно да изграж дат е ум ения в дет ет о си.

ТРИ ВАЖНИ ВЪПРОСА: ЗАЩО? КАКВО? КАК?

Преди да реагират е на неж еланот о поведение, добре е да си зададет е т ри съвсем прост и въпроса:
1. Защо дет ет о м и се държ и по т ози начин? В м ом ент и на гняв е възм ож но да си от говорим : „Защот о
е лигльо" или „Защот о обича да м и къса нервит е". Но когат о подходим към т ози въпрос с любопит ст во,
вм ест о с предубеж дение, и се вгледам е дълбоко под повърхност т а на неж еланот о поведение, м ож е да
уст ановим , че дет ет о се е опит ало да изрази или направи нещо, но прост о не е успяло да го ст ори какт о
т рябва. Разберем ли т ова, реакцият а ни ще е по-еф ект ивна. И по-съст радат елна.
2. Какъв урок ж елая да дам на дет ет о си в т ози м ом ент ? Нека не забравям е, че целт а на
дисциплиниранет о не е дет ет о да понесе последст вият а от своет о поведение. А да го научим на нещо -
да се конт ролира, да споделя и пр.
3. Как най-добре м ога да поднеса т ози урок? Как най-еф ект ивно бихм е м огли да предадем своет о
послание предвид възраст т а на дет ет о, ет апа на неговот о развит ие и конт екст а на сит уацият а. (Знаело
ли е т о, че м егаф онът е включен, преди да го доближ и до ухот о на кучет о?) Твърде чест о подхож дам е
към неж еланот о поведение сякаш наказаниет о е основнат а ни цел в дисциплиниранет о. Понякога дет ет о
ясно разбира връзкат а м еж ду ест ест венит е последици и своет о поведение и урокът бива усвоен без
нуж дат а да полагам е каквот о и да било усилие. Важ но е да се от бележ и, че им а дост а по-еф ект ивни и
деликат ни начини да предадем урока си от незабавнот о налагане на наказание.
Задавайки си т ези т ри въпроса - защо, какво и как, - когат о децат а дем онст рират неприем ливо
поведение, ние м ож ем лесно да излезем от реж им а на авт опилот . Така ще увеличим вероят ност т а да
реагирам е по-начин, койт о еф ект ивно ще слож и край на неж еланот о поведение и същеврем енно ще
подпом огне изграж данет о на характ ера и ум еният а на дет ет о.
Нека пом ислим как т рит е въпроса биха ни пом огнали във въображ аем ат а сит уация с чет иригодишния
ви син. Когат о чует е плясъка на м алкат а ръчичка по гърба си и почувст ват е болкат а, възм ож но е да ви
т рябва извест но врем е да се поуспокоит е и да удърж ит е инст инкт ивнат а си реакция - коет о невинаги е
лесно, нали? Всъщност м озъкът ни е т ака уст роен, че да т ълкува ф изическат а болка кат о заплаха.
Зат ова в т акива м ом ент и се акт ивират невронни път еки, коит о ни правят no-реакт ивни и ни въвеж дат в
реж им на борба. Ет о защо са нуж ни извест ни усилия (понякога значит елни), за да запазим
сам ообладание и да се придърж ам е към принципит е на „Дисциплина без драм а". Необходим о е да
преодолеем реакцият а на прим ит ивнит е част и на своя м озък. А т ова не е лесно. (Меж ду другот о, т ази
задача е м ного по-т рудна, когат о см е недоспали или гладни.) Им енно в ум ениет о да се направи подобна
„пауза" след възникванет о на им пулса за реакция се съст ои способност т а да бъдеш разум ен и
вним ат елен родит ел.
Така че възм ож но най-бързо т рябва да си зададет е горнит е т ри въпроса. След т ова вашият поглед
върху сит уацият а ще е м ного по-ясен и ще общуват е м ного по-добре с дет ет о. Всяка сит уация е различна
и зависи от най-разнообразни ф акт ори. От говорит е на т рит е въпроса в описанат а сит уация биха м огли
да са следнит е:
1. Защо дет ет о м и се държ а по т ози начин? То ви е ударило, за- щот о е пож елало да м у обърнет е
вним ание, а вие не ст е го направили. Не е ли т ипично за едно чет иригодишно дет е? Желат елно ли е т ова
поведение? Не. Съот вет ст ва ли т о на ет апа на развит ие на сина ви? Изцяло. За дет ет о на т ази възраст е
т рудно да дем онст рира т ърпение, а когат о е завладяно от силни чувст ва, м у е още по-т рудно. Синът ви
все още не ум ее да се успокоява дост ат ъчно еф ект ивно, за да избегне от реагиранет о на чувст ват а си в
поведениет о. Вие бихт е искали т о прост о да се успокои и със завидно сам ообладание да каж е: „Мам о,
дразня се, че м е караш да чакам , и чувст вам в себе си силен агресивен им пулс. Но вм ест о да т е ударя,
избрах да използвам дум и". Това ням а да ст ане. (Би било дост а ст ранно, ако се случеше.) На т ози ет ап
от дет скот о развит ие удрянет о е обичайнат а ст рат егия за изразяване на силни чувст ва, каквит о са
ф руст рацият а и нет ърпениет о, и дет ет о се нуж дае от извест но врем е и практ ика за изграж дане на
определени ум ения - да от лага удовлет ворениет о и да управлява гнева си. Ет о защо удря.
В подобни случаи чувст ват е удара кат о лична обида, нали? Децат а обикновено пост ъпват т ака не
защот о са груби или ние см е се провалили кат о родит ели. Правят го, защот о все още ням ат
способност т а да регулират ем оционалнит е си съст ояния и да конт ролират им пулсит е си. Освен т ова с
нас се чувст ват дост ат ъчно сигурни и знаят , че ням а да изгубят любовт а ни дори когат о се държ ат зле.
Впрочем , ако едно чет иригодишно дет е не удря и се държ и безупречно през цялот о врем е, т ова би било
повод за т ревога от носно връзкат а, коят о т о им а с родит елит е си. Когат о децат а са сигурно привързани
към своит е родит ели, т е се чувст ват в безопасност и подлагат на изпит ание връзкат а си с т ях. С други
дум и, лошот о държ ание на вашет о дет е чест о е признак за неговот о доверие към вас и чувст вот о м у на
сигурност . Много родит ели са убедени, че децат а им кат о че ли пазят най-лошот о си поведение за т ях, а
се държ ат м ного по- добре в училище или с други възраст ни. Сега вече знает е защо. Изблици кат о
описания чест о са знак за сигурност и доверие, а не ф орм а на бунт срещу нас.
2. Какъв урок ж елая да дам на дет ет о си? Урокът т ук не бива да е, че с лошот о си поведение дет ет о
ще си навлече наказание, а че им а по-добри начини да спечели вним аниет о ви и да изразява гнева си.
3. Как най-добре да поднеса т ози урок? Същест вува по-добра алт ернат ива от наказаниет о да накарат е
сина си да се зам исли следващия път , преди да ви удари. Бихт е м огли да уст ановит е ем оционална
връзка с него, кат о го придърпат е към себе си и т ака м у покаж ет е, че им а цялот о ви вним ание. После
бихт е м огли да прием ет е чувст ват а м у и да м у дадет е прим ер как да изразява т ези ем оции: „Не е лесно
да се чака. Искаш да си играя с т еб и си м и ядосан, че т рябва още да работ я на ком пют ъра. Така ли е?".
Най- вероят но бихт е получили в от говор гневно „Да!”. И т ова ще е добър знак. Той ще знае, че им а
вним аниет о ви, а вие от своя ст рана също ще им ат е неговот о вним ание. И до- кат о т ой пост епенно се
успокоява и ст ава все по-възприем чив, м ож ет е да уст ановит е конт акт с очи, да обяснит е, че не е добре
да се ударя в никакви случаи и че м ож е по други начини (наприм ер с дум и да изрази ф руст рацият а си) да
привлече вним аниет о ви.
 Този подход работ и и при по-голем ит е деца. Да разгледам е един от най-разпрост раненит е проблем и,
с коит о се сблъскват родит елит е навсякъде по свет а: разправиит е за дом ашнит е. Предст авет е си, че
девет годишнат а ви дъщеря ви създава сериозни проблем и всеки път . когат о ст ане врем е за учене и
писане на дом ашни, и редовно си им ат е разправии. Поне веднъж в седм ицат а т я ст ига до ем оционален
изблик. Нат рупанат а ф руст рация я докарва до сълзи, т я започва да ви крещи, нарича учит елит е си
„гадняри", защот о дават т рудни дом ашни, а себе си „глупава", че не м ож е да се справи. След т ова скрива
лице в сгъвкат а на лакът я си, опира ръка на м асат а и започва да се т ресе неудърж им о от плач.
За родит еля т ази сцена м ож е да бъде също т олкова влудяваща, колкот о удар по гърба. Авт опилот ът
би ви подвел да се поддадет е на гнева си и да започнет е да спорит е с дъщеря си и да я поучават е. Да я
обвинит е, че не ум ее да разпределя врем ет о си и че не вним ава в час. Вероят но са познат и реплики
кат о: „Ако беше започнала по-рано, още когат о т е пом олих, досега да си свършила". Уверявам е ви, никога
ням а да чует е дет е да от връща на т ова с „Прав си, т ат ко, наист ина т рябваше да започна, когат о м и каза.
Взем ам си бележ ка и от сега ще съм по-от говорна. Ут ре ще започна да пиша дом ашнот о си по-рано.
Благодаря, че м и пом огна да осъзная т ова".
Пом ислет е какво ли би последвало, ако вм ест о да дръпнет е на дъщеря си „конско", си зададет е т рит е
важ ни въпроса?
1. Защо дет ет о м и се държ а по т ози начин? Нека припом ним : подходит е в дисциплиниранет о т рябва
да се пром енят в зависим ост от личност т а на всяко дет е. Мож е би дом ашнит е са реален проблем за
вашет о и т о се чувст ва обречено - кат о в бит ка, коят о никога не м ож е да спечели. Мож е би им а нещо в
конкрет нат а дом ашна, коет о е т върде т рудно за него и накърнява сам очувст виет о м у. Мож е прост о да
м у т рябва повече ф изическа акт ивност . Основнит е чувст ва, коит о изпит ва, вероят но са ф руст рация и
безпом ощност . А м ож е би дом ашнат а не е т рудна и ем оционалният изблик се дълж и на ум ора. Мож е да
е ст анала рано, след коет о да е им ала шест часа в училище и да е била на продълж ит елна скаут ска
сбирка. И след кат о вече се е нахранила, от нея се очаква да седне на кухненскат а м аса и в продълж ение
на чет ирийсет и пет м инут и да решава задачи с дроби. Предвид т ези обст оят елст ва ем оционалният
изблик м ай не е т олкова необясним . Подобен ден е т върде т еж ко изпит ание за едно девет годишно дет е
(че дори и за възраст ен!). Това не означава, че т о не т рябва да си напише дом ашнот о, но м ож е да
пром ени гледнат а ви т очка - и от т ам реакцият а ви.
2. Какъв урок ж елая да предам на дет ет о в т ози м ом ент ? Мож е да ж елает е да научит е дъщеря си как
еф ект ивно да управлява врем ет о си и да поем а от говорност и, как да организира извънучилищнит е си
заним ания или как да се справя по-адапт ивно с ф руст рацият а.
3. Как най-добре бих м огъл да поднеса т ози урок? Какт о и да си от говорит е на вт ория въпрос, една
поучит елна лекция, когат о дъщеря ви е разст роена, не е най-добрият подход. Този м ом ент не е
подходящ за уроци, защот о ем оционалнит е и реакт ивни част и на нейния м озък са под пара и им ат
превес над по-спокойнит е, рационални, м ислещи и възприем чиви част и. Ет о защо м ож ет е прост о да й
пом огнет е с дробит е и т ака да „избут ат е" кризат а. „Знам , че им аш да решаваш дост а задачи, а си
ум орена. Но заедно ще се справим . Ще седна до т еб и двам ат а ще я разнищим т ази дом ашна." След
т ова, когат о м ом ичет о вече е спокойно и доволно си хапват е сладолед (защо не дори на следващия ден),
м ож ет е да обсъдит е дали т я не е прет оварила граф ика си, не разбира част от м ат ериала или обем а на
дом ашнит е й е по-голям , т ъй кат о в час, когат о т рябва да прави упраж нения, разговаря със съученицит е
си. Задавайт е й въпроси и заедно т ърсет е разрешение на проблем а. Пит айт е какво я зат руднява да си
напише дом ашнат а, защо см ят а, че не се получават нещат а, и какви са нейнит е предлож ения за
справяне със сит уацият а. А вие гледайт е на сит уацият а кат о на възм ож ност да съдейст ват е на дет ет о
да подобри предст авянет о си в училище. Мож е да м у е необходим о врем е, за да изгради ум еният а,
необходим и за нам иране на решение за подобни сит уации, но се ст арайт е да го включват е в процеса на
т ърсене, колкот о е възм ож но повече.
Не забравяйт е да изберет е за разговора м ом ент , когат о и двам ат а ст е в спокойно и възприем чиво
съст ояние на ум а, след коет о пост авет е начало на диалога с дум и от рода на: „Тази сит уация с
дом ашнат а не е никак добра, нали? Обзалагам се, че м ож ем да нам ерим начин за справяне с нея. Как
см ят аш, какво би м огло да пом огне?". (В Шест а глава, посвет ена на ст рат егиит е за пренасочване, ще
от криет е м нож ест во конкрет ни и практ ически съвет и, коит о ще ви пом огнат в т ози род разговори.)
При различнит е деца от говорит е на т рит е важ ни въпроса ще са различни, зат ова не т върдим , че
предст авенит е прим ерни от говори ще съот вет ст ват на дет ет о ви и конкрет нат а сит уация. Идеят а е да
погледнет е на дисциплиниранет о по нов начин, да преосм ислит е сам от о понят ие „дисциплина". След
т ова в общуванет о с дет ет о ще ст е м ного по-съзнат елни и ням а да реагират е им пулсивно на
неж еланот о поведение. Трит е въпроса, за коит о ст ана дум а, ви дават възм ож ност т а да добиет е изцяло
нова, по-възприем чива нагласа и да използват е по-разум ни и еф ект ивни ст рат егии в дисциплиниранет о.
Ясно е, че невинаги ще ст е способни да от делит е врем е да т ърсит е от говори на въпросит е защо, какво
и как. Когат о безобиднот о боричкане в дневнат а прем ине в „схват ка на ж ивот и см ърт " или когат о
близначкит е ви закъсняват за т ренировкат а по балет , ням а да ви е никак лесно да направит е пауза, за да
си зададет е въпросит е. Наясно см е с т ова. Нереалист ично е да се очаква да от делят е врем е за подобни
разм исли в разгара на сит уацият а.
Разбира се, ням а да се справят е идеално всеки път . Наясно см е, че ще ст е неспособни да обм ислят е
реакциит е си, кога т о дет ет о ви е силно разст роено. Но колкот о повече прилагат е т ози подход, т олкова
по-ест ест вено и авт ом ат ично ще правит е бърза оценка на сит уацият а и ще реагират е разум но. Той
м ож е да ст ане вашият подход „по подразбиране". С врем ет о т рит е въпроса ще ви пом агат да запазват е
разсъдливост т а и възприем чивост т а си в нелекит е взаим одейст вия с дет ет о. От говаряйки си на защо,
какво и как, ще създават е в себе си чувст во за яснот а, дори сит уацият а да е подвласт на на хаоса.
В резулт ат на т ова необходим ост т а да дисциплинират е ще нам алява все повече, защот о не сам о ще
ф орм ират е м озъка на дет ет о си т ака, че да е способно да взем а по-добри решения и да от крива
връзкат а м еж ду чувст ват а и поведениет о си, но вие сам ит е ще разбират е по-добре какво се случва във
вът решния м у свят . Коет о означава, че ще ст е способни да го т ласнет е в правилнат а посока още преди
ем оциит е да са ескалирали. Освен т ова ще ст е по-способни да погледнет е на сит уацият а от неговат а
гледна т очка, а т ова ще ви пом огне да разпознават е м ом ент ит е, когат о се нуж дае от вашат а пом ощ, а
не от гнева ви.
 „НЕ МОГА" ИЛИ „НЕ ИСКАМ". НЕ СЪЩЕСТВУВАТ УНИВЕРСАЛНИ СТРАТЕГИИ В
Д ИСЦИПЛИНИРАНЕТО

Най-прост о казано, т рит е въпроса - защо, какво и как - ни пом агат да не забравям е, че дет ет о ни е
неповт орим а личност и със свои пот ребност и. Онова, коет о дава добър резулт ат при едно дет е, м ож е да
е нееф ект ивно при неговот о брат - че. И да се окаж е напълно безполезно при същот о дет е десет м инут и
по-късно. В дисциплиниранет о ням а универсално решение. Винаги пом нет е, че е важ но да
дисциплинирам е конкрет нот о дет е в конкрет ния м ом ент .
Много чест о, когат о дисциплинирам е в реж им „авт опилот ", ние реагирам е на дадена сит уация от
позицият а на своет о общо душевно съст ояние, вм ест о да изхож дам е от пот ребност ит е на дет ет о в
конкрет ния м ом ент . Лесно е да забравим , че дет ет о е прост о дет е, и да очаквам е от него поведение,
коет о е от въд възм ож ност ит е за възраст т а м у. Наприм ер не м ож ем да изисквам е от чет иригодишнот о
дет е да управлява добре гнева към м айка си, коят о не м ож е да м у обърне вним ание, също какт о не
м ож ем да очаквам е от девет годишно- т о дет е да пише дом ашнит е си спокойно и прилеж но всеки път .
Наскоро Тина видяла в м агазина две ж ени, м айка и баба. В пазарскат а им количка седяло м ом ченце на
видим а възраст около пет найсет м есеца. Женит е разглеж дали излож енит е чант и и обувки, а
м ом ченцет о се късало от плач и напирало да слезе от количкат а. То им ало пот ребност т а да се движ и,
да ходи и да изследва. Двет е ж ени разсеяно м у подавали по някоя обувка или порт м оне, за да от влекат
вним аниет о м у, но т ова сам о го ядосвало повече. Мом ченцет о не м ож ело да говори, но посланиет о м у
било съвсем ясно: „Искат е т върде м ного от м ен! Искам да разбират е от какво се нуж дая!". Поведениет о
и ем оциит е м у били напълно разбираем и.

Впрочем всички т рябва да прием ем за аксиом а, че децат а понякога ще проявяват ем оционална

реакт ивност , а също т ака и „опозиционно" поведение. От гледна т очка на дет скот о развит ие
поведениет о им не е ф ункция на напълно ф орм иран м озък (какт о ще обясним по-подробно във Вт ора
глава). Ет о защо т е са буквално неспособни да покриват очакваният а ни през цялот о врем е. Това
означава, че когат о дисциплинирам е, ние винаги т рябва да им ам е предвид ет апа на развит ие,
т ем перам ент а и ем оционалния ст ил на дет ет о си, какт о и конт екст а на сит уацият а.
От пом ощ би м огло да ви е да се научит е да разграничават е неспособност т а и неж еланиет о,
ф руст рацият а на родит еля драст ично нам алява, когат о направи т ова разграничение. Понякога
прием ам е, че децат а ни не ж елаят да се държ ат какт о искам е, докат о в дейст вит елност т е прост о не
м огат (най- м алкот о в конкрет ния м ом ент ).
Ист инат а е, че при огром ен процент от случаит е неж еланот о поведение се дълж и по-скоро на
неспособност , от колкот о на неж елание. Всеки път , когат о дет ет о ви изгуби сам оконт рол, се запит вайт е:
„Обясним о ли е държ аниет о м у с възраст т а и обст оят елст ват а?". Много чест о от говорът ще е „да".
Тичайт е по задачи часове наред с т ригодишнот о си дет е на дет скат а седалка в колат а и т о със сигурност
ще започне да нервничи. Десет годишно дет е, коет о вечерт а се е забавлявало до късно с ф ойерверки, а
на сут ринт а е ст анало рано за училище, най-вероят но по някое врем е през деня ще ви сервира
ем оционален изблик. Не защот о не иска да се овладее, а защот о ням а да м ож е.
Непрекъснат о обяснявам е т ова на родит елит е, коит о консулт ирам е. Този ф акт бе изключит елно
полезен за един баща, с когот о работ и Тина. Той беше се видял в чудо, т ъй кат о пет годишният м у син
бил способен да се държ и добре и да взем а разум ни решения, но на м ом ент и изпадал в ем оционални
изблици за най-незначит елни неща. Ет о как Тина подходи към проблем а:
В началот о се опит ах да обясня на т ат кот о, че на м ом ент и синът м у е неспособен да се конт ролира.
Коет о означаваше, че м ом чет о не взем аше решение да бъде послушно или непослушно. С езика на
т ялот о си бащат а м и даде ясно да разбера какво е м нениет о м у за чут от о - т ой скръст и ръце и се
облегна назад в ст ола си. Макар да не каза нищо, очевидно не бе доволен Зат ова казах: „Им ам чувст вот о,
че не си съгласен с м ен".
Той от върна: „Прост о не м и се връзват нещат а. Понякога синът м и се справя т ака добре и с най-
голем ит е разочарования. Наприм ер м иналат а седм ица не успях да го заведа на хокеен м ач и се прим ири
без никакво оплакване. Друг път направо изпада в ярост сам о защот о синят а чаша за м ляко е за м иене!
Напълно способен е да се владее Прост о е разглезен и се нуж дае от по-ст рога дисциплина. Трябва да се
научи да се подчинява. Как да не м ож е! Вече е доказал, че напълно съзнат елно м ож е да решава кога да
се държ и подобаващо".
Реших да поем а един т ерапевт ичен риск и да пост ъпя необичайно, без да съм сигурна какво ще
последва. Ким нах, а след т ова го попит ах: „Обзалагам се, че си любящ и т ърпелив баща през повечет о
врем е, не е ли т ака?"
„Да - от върна т ой, - през повечет о врем е. Понякога, разбира се, не съм т акъв."
Опит ах се в следващат а си реплика да влож а хум ор и закачливост : „Значи, м ож еш да бъдеш т ърпелив
и любящ, но понякога избираш да не си т акъв?". За щаст ие бащат а се усм ихна, схванал м исълт а м и.
Зат ова продълж их: „Щом обичаш сина си, защо не си добър т ат ко през цялот о врем е? Защо понякога
избираш да си нет ърпелив и да реагираш ост ро?". Той ким на и се усм ихна широко, с коет о м и даде да
разбера, че от лично схваща идеят а м и.
Продълж их: „Защо т и е т олкова т рудно да бъдеш т ърпелив?". Той от говори: „Ам и зависи от т ова как
се чувст вам , дали съм им ал т еж ък ден в служ бат а, или нещо друго м е е изнервило". Усм ихнах се и
казах: „Мож еш да предвидиш следващит е м и дум и, нали?".
Разбира се, бащат а от лично разбра Тина. После т я м у обясни, че способност т а на човек да се справя
добре с т рудни сит уации и да взем а добри решения м ож е да варира спрям о обст оят елст ват а и
сит уационния конт екст . Хора см е и невинаги ни се удава да се конт ролирам е. Това с пълна сила важ и и за
пет годишнит е деца.
Бащат а ясно осъзна, че е нереалист ично да прием а, че щом синът м у м ож е да се държ и добре в
определен м ом ент , т рябва да е способен на същот о винаги. Какт о и че когат о синът м у не съум ява да
регулира чувст ват а и поведениет о си, т ова непрем енно означава, че е разглезен и се нуж дае от по-
ст рога дисциплина. Мом чет о прост о се нуж даеше от разбиране и пом ощ. Уст ановявайки ем оционална
връзка и определяйки граници, бащат а м ож еше да доразвие ум ениет о за сам оконт рол на сина си.
Ист инат а е, че при всички нас способност т а за сам оконт рол се пром еня в зависим ост от душевнот о и
т елеснот о ни съст ояние. А т ези съст ояния на свой ред се влияят от м нож ест во ф акт ори - особено
когат о м озъкът все още се развива.
Тина и бащат а продълж иха разговора си. Той схвана изцяло идеят а за разликат а м еж ду
неспособност т а и неж еланиет о и си даде см ет ка, че очакваният а, коит о им а към своя м алък син (и към
сест ра м у), са т върде високи и не съот вет ст ват на възраст т а м у. Тази нова гледна т очка м у позволи да
изключи родит елския си авт опилот и да започне да взем а разум ни, адекват ни за конкрет нат а сит уация
решения, съобразени с различнит е личност и и пот ребност и на децат а си. Бащат а осъзна, че не сам о е
способен да определя ясни и логични граници, но и да го прави м ного по-еф ект ивно и с повече уваж ение.
В резулт ат на т ова т ой лесно щеше да пост игне и двет е цели в дисциплиниранет о: да предразполож и
към съдейст вие своя син и да го научи на важ ни ж ит ейски ум ения, коит о да м у пом огнат да се превърне
в зрял м ъж .
Този баща се научи да пост авя под въпрос определени свои предразсъдъци, кат о наприм ер т ози, че
лошот о поведение е винаги израз на съзнат елна опозиция, а не резулт ат от т рудност и в сам оконт рола.
Следващит е разговори с Тина го насърчиха да се усъм ни не сам о в т ова свое допускане, но също и в
убеж дениет о си, че т рябва да накара сина си и дъщеря си да м у се подчиняват безусловно и без
изключение. Да, т ой съвсем основат елно ж елаеше посредст вом дисциплиниране да насърчи децат а си
към съдейст вие. Но пом ислет е сам о - пълно и безпрекословно покорст во! См ят ат е ли/че т ози м ъж
наист ина ж елаеше децат а м у да пораснат в сляпо подчинение към всекиго и т ака да прем ине целият им
ж ивот ? Или по-скоро би ж елал да развият своят а индивидуалност и да научат какво означава да се
разбираш с другит е, да спазваш границит е, да взем аш разум ни решения, да бъдеш дисциплиниран и да се
справяш с т рудност ит е, м ислейки със собст венат а си глава? Бащат а възприе правилнат а нагласа и т ова
се от рази благот ворно върху децат а м у.
Друго свое допускане, коет о т ози баща пост ави под въпрос, беше, че същест вува вълшебна пръчка, с
пом ощт а на коят о м ож е да се разрешава всеки поведенчески проблем . Би било добре да същест вува
подобно средст во, но за съж аление не е т ака. Изкушаващо е човек да повярва, че една ст рат егия за
дисциплиниране м ож е да е еф ект ивна през цялот о врем е и във всяка сит уация. Или пък коренно да
пром ени дет ет о в рам кит е сам о на няколко дни. В дейст вит елност динам икат а на взаим одейст виет о с
децат а винаги е м ного слож на. Поведенческит е проблем и прост о не м огат да бъдат разрешавани с
универсален подход, прилож им при всякакви условия.
А сега нека разгледам е две от най-разпрост раненит е „универсални" дисциплиниращи т ехники, на
коит о родит елит е чест о разчит ат : плясканет о и изгонванет о (чест о наричано „т айм аут ").

ШАМАРИТЕ И Д ЕТСКИЯТ МОЗЪК

Една от авт ом ат ичнит е реакции на м ного родит ели към неж еланот о поведение е плясканет о. Чест о
ни пит ат какво е ст ановищет о ни по т ози въпрос.
Въпреки че см е горещи поддръж ници на пост авянет о на граници, и двам ат а см е кат егорично прот ив
шам арит е, ф изическот о наказание е слож на и спорна т ем а и т ук не м ож ем да си позволим да я
разисквам е в дълбочина - т рябва да се разгледа в м нож ест во конт екст и. Едно обаче е сигурно:
от рицат елнит е последици от ф изическот о наказание са м ногобройни. Ние см е убедени, че плясканет о е
по-скоро конт рапродукт ивно и м нениет о ни се подкрепя от невробиологичнит е изследвания и
специализиранат а лит ерат ура. Когат о ж елаем да градим изпълнени с уваж ение от ношения с децат а си и
т е да усвояват ж ит ейскит е ни уроци, когат о ж елаем да насърчим опт им алнот о им развит ие,
ф изическит е наказания т рябва да се избягват . Също т ака вярвам е, че децат а не т рябва да ст радат от
никаква ф орм а на насилие, особено от ст рана на онези, на коит о т е разчит ат най-вече за закрила.
Знаем , че им а всякакви родит ели, всякакви деца и всякакви сит уации, изискващи дисциплиниране. И
със сигурност разбирам е, че гневът и разочарованиет о, ведно с ж еланиет о да вкарат децат а си в правия
път , кара някои родит ели да използват плясканет о кат о дисциплинираща ст рат егия. Но
изследоват елскит е данни кат егорично свидет елст ват , че дори когат о родит елит е са любящи и
подкрепящи, плясканет о не сам о не пом ага за пром яна на поведениет о в дългосрочен план, но им а
от рицат елни последст вия в ред от ношения. Разбира се, им а м ного други подходи, коит о са също т олкова
вредни. Изолиранет о за дълги периоди от врем е, различнит е ф орм и на словесно или психическо
насилие са все дисциплиниращи практ ики, чрез коит о родит елит е нараняват дет ет о, без дори да са го
докоснали с пръст .
Ет о защо ние насърчавам е родит елит е да избягват всеки дисциплиниращ подход, койт о причинява
болка, предизвиква ст рах или уж ас. Най-м алкот о защот о т ова е конт рапродукт ивно. Така вним аниет о на
дет ет о се пренасочва от собст венот о поведение и необходим ост т а за пром яна към реакцият а на
родит еля към т ова поведение. Коет о означава, че дет ет о прест ава да м исли въобще за своит е дейст вия.
То вече м исли за т ова колко несправедлив и зъл е родит елят , че м у е причинил т ази болка.
Родит елскат а реакция в т акъв случай препят ст ва пост иганет о и на двет е основни цели в
дисциплиниранет о - пром янат а на проблем нот о поведение и изграж данет о на дет ския м озък, - защот о
бива елим инирана възм ож ност т а дет ет о да пом исли за поведениет о си и да почувст ва здравословна
вина или разкаяние.
Друг важ ен проблем при плясканет о е онова, коет о се случва с дет ет о на ф изиологично и
неврологично ниво. Мозъкът инт ерпрет ира болкат а кат о заплаха. Така че. когат о родит елят причини
ф изическа болка на дет ет о, т о се изправя пред един нерешим парадокс от биологично ест ест во. Всички
им ам е вроден инст инкт , когат о см е наранени или се ст рахувам е, да се обръщам е за закрила към онези,
коит о се гриж ат за нас. Но когат о родит елят е изт очникът на болкат а и ст раха, м озъкът на дет ет о е
объркан. От една ст рана, дет ет о чувст ва им пулс да избяга от родит еля, койт о м у причинява болка. От
друга, се ст рем и към него, за да т ърси сигурност . Така че, когат о родит елят ст ане изт очник на ст рах или
болка, м ож е да предизвика дезорганизация във ф ункциониранет о на м озъка, т ъй кат о за т ози парадокс
решение ням а. Ние наричам е т ова съст ояние „крайна ф орм а на дезорганизирано привързване".
Ст ресовият хорм он корт изол, освобож даващ се при подобно дезорганизирано вът решно съст ояние, и
повт арящит е се преж ивявания на ярост и уж ас м огат да причинят дългот райни негат ивни еф ект и върху
развит иет о на м озъка, т ъй кат о корт изолът е т оксичен за м озъка и възпрепят ст ва норм алнот о
развит ие. Суровит е и ж ест оки наказания м огат да доведат до значит елни пром ени в м озъка - сред
коит о унищож аванет о на м озъчни връзки и дори м озъчни клет ки.
Друг проблем е, че плясканет о показва на дет ет о, че родит елят не разполага с друга еф ект ивна
ст рат егия, освен причиняванет о на т елесна болка. Трябва да пом ислим м ного сериозно: ж елаем ли да
научим децат а си да разрешават конф ликт ит е, причинявайки ф изическа болка на по-слабит е и
беззащит нит е?
Въз основа на всичко, коет о знаем за м озъка и т ялот о, м ож ем да заключим , че хорат а са
биологически уст роени да избягват болкат а. А онази част от м озъка, коят о м едиира ф изическат а болка,
обработ ва и социалнот о от хвърляне. Ет о защо м акар плясканет о чест о да слага край на неж еланот о
поведение в даден м ом ент , т о не е т олкова еф ект ивно в дългосрочен план. Децат а чест о ст ават no-
ум ели в прикриванет о на провиненият а си. С други дум и, същест вува опасност децат а да започнат да
правят всичко необходим о, за да избегнат болкат а от ф изическот о наказание (и социалнот о
от хвърляне), коет о означава повече лъж и и пот айност . Тоест т е нит о ще ни съдейст ват в
дисциплиниранет о, нит о пък ще са от ворени за ж изненит е ни уроци.
И накрая, т рябва да решим коя част от м озъка на дет ет о всъщност ж елаем да развивам е и допринася
ли за т ова плясканет о. Какт о ще обясним в следващат а глава, родит елит е м огат да избират да
ангаж ират no-висшат а, м ислеща част от дет ския м озък, или no-реакт ивнат а и прим ит ивна част , коят о я
им а и при влечугит е. Ако заплашит е или нападнет е едно влечуго, каква ще е реакцият а м у? Предст авет е
си как би се държ ала заст рашена кобра. В реакцият а й едва ли ще от криет е нещо рационално.
Когат о бивам е заплашени или ат акувани ф изически, и у нас се задейст ва нашият прим ит ивен м озък.
Прем инавам е в адапт ивен реж им на оцеляване, чест о наричан „бий се, бягай или заст ини". Бихм е м огли
също т ака да припаднем , да изгубим съзнание - реакция, дем онст рирана от някои хора при чувст во на
пълна безпом ощност . По същия начин, когат о предизвикам е в децат а си ст рах, болка и гняв, ние
повишавам е пот ока на енергия и инф орм ация към прим ит ивнит е и реакт ивни региони на т ехния м озък,
вм ест о към възприем чивит е и рационални по-висши региони, коит о пом агат на децат а да правят гъвкави
и ум ест ни избори и да владеят ем оциит е си.
Прим ит ивнит е част и в м озъка на дет ет о си ли ж елает е да акт ивират е, или искат е да ст им улират е
м ислещит е, рационални м озъчни региони? Когат о акт ивирам е реакт ивнит е м озъчни част и, ние губим
шанса да развием м ислещит е част и. Нещо повече, същест вуват т олкова м ного други еф ект ивни
ст рат егии за дисциплиниране на децат а - ст рат егии, коит о ангаж ират по-висшит е региони - „горния
ет аж " на м озъка. Така ще пом огнем на децат а си да се развият кат о от говорни и разум ни хора, коит о в
ловенет о случаи взем ат правилнит е решения. (Повече за т ова ще научит е от Трет а до Шест а глава.)

А ИЗГОНВАНЕТО („ТАЙМАУТЪТ") НЕ Е ЛИ ЕФ ЕКТИВНО СРЕД СТВО ЗА Д ИСЦИПЛИНИРАНЕ?

Днес повечет о от родит елит е, коит о не искат да пляскат децат а си, прием ат изгонванет о за неговат а
най-добра алт ернат ива. Но т ака ли е наист ина? Пом ага ли ни изгонванет о да пост игнем целит е в
дисциплиниранет о?
Казано най-общо, ние см ят ам е, че не пом ага.
Познавам е м ного любящи родит ели, коит о използват изгонванет о кат о основна дисциплинираща
т ехника. Но след кат о се запознахм е с изследоват елскит е данни, разговаряхм е с хиляди родит ели и
от гледахм е собст венит е си деца, ние ф орм улирахм е няколко основни причини, поради коит о
изгонванет о не е най-добрат а дисциплинираща ст рат егия. Първо, родит елит е чест о прекаляват с
изгонваният а и ги практ икуват с гняв. А биха м огли да използват полож ит елни и см ислени ст рат егии,
коит о по-добре реализират двет е цели в дисциплиниранет о. Какт о ще обясним по-подробно в
следващат а глава, м озъчнит е връзки се ф орм ират благодарение на повт аряем и преж ивявания. А какво
преж ивяване пораж да в децат а изгонванет о? Изолация. Дори да ст е способни за извест но врем е да
изпрат ит е дет ет о в ст аят а м у по любящ начин, ж елает е ли при всяка своя грешка т о да преж ивява
сам от а, коят о м алкит е деца чест о инт ерпрет ират кат о от хвърляне?
Не би ли било по-добре дет ет о да разбере какво означава да се държ и какт о е редно? Вм ест о да го
наказват е с изолация, м ож е да го ст им улират е да се упраж нява как да се справя с конкрет нат а
проблем на сит уация еф ект ивно. Ако е проявило неуваж ение с т она или дум ит е си, м ож ет е да го
пом олит е да опит а от ново да каж е онова, коет о иска, но с нуж нот о уваж ение. Ако се е от несло зле със
своет о брат че, м ож е да го пом олит е да направи т ри прият ни неща за него преди лягане. По т ози начин
повт арящот о се позит ивно поведение започва да създава връзки в неговия м озък.
Казано накрат ко, изгонваният а чест о не успяват да пост игнат своят а цел, коят о би т рябвало да е
дет ет о да се успокои и да се зам исли върху своет о поведение. От опит знаем , че изгонванет о чест о
предизвиква в децат а по-скоро гняв и дисрегулация на ем оциит е, а т ова никак не им пом ага да възвърнат
сам оконт рола си и да се зам ислят върху ст оренот о. Освен т ова, колко чест о см ят ат е, че децат а
използват врем ет о, коет о са принудени да прекарат насам е, за разм исли от носно поведениет о си? Нека
ви освет лим по т ози въпрос: основнот о, за коет о разм ишляват децат а през т ова врем е, е колко зли са
родит елит е им , задет о им причиняват т ова.
Когат о децат а, сковани от уж ас, оплакват късм ет а си да им ат т акива зли и несправедливи родит ели,
т е пропускат възм ож ност т а да развият сам опознаниет о, ем пат ият а и ум еният а си за разрешаване на
проблем и. Изгонвайки ги да ст оят сам и в своят а ст ая, ние ги лишавам е от шанса да се упраж няват в
акт ивно разрешаване на проблем и и ем пат ия. По-добре е да им давам е възм ож ност да правят своит е
избори и да се опит вам е да ги ут ешавам е в м ом ент ит е на ем оционални кризи. Мож ет е да ст орит е за
децат а си добро прост о кат о ги попит ат е: „Каж и, им аш ли идея как да подобрим нещат а и да решим
т ози проблем ?". Даде ли им се шансът , при полож ение че са вече спокойни, децат а обикновено ще
пост ъпят какт о е редно и ще си взем ат поука от случилот о се.
Освен всичко друго, т върде чест о изгонванет о ням а онази пряка логическа връзка с конкрет нот о
неж елано поведение, коят о е ключ към еф ект ивнот о учене. За дет ет о да направи купчина от накъсана
т оалет на харт ия м ож е да означава после да пом огне за почист ванет о. Да кара колелот о без каска м ож е
да означава, че в продълж ение на две седм ици ще т рябва да прем инава през „проверка за безопасност "
всеки път , преди да излезе на велосипеднат а алея, и т .н. Това са прим ери за родит елски реакции, ясно
свързани с проявенот о поведение. Те не са наказат елни по своя характ ер, а целят да научат децат а на
нещо и да им пом огнат да започнат да бършат нещат а какт о т рябва. Изгонванет о обаче чест о ням а ясна
връзка с неж еланот о поведение. В резулт ат на т ова т о чест о е нееф ект ивно за пост игане на пром яна.
 Дори когат о им ат добри нам ерения, родит елит е чест о не използват изгонванет о по адекват ен начин.
Ние м ож е да ж елаем през врем ет о насам е дет ет о да се успокои и да възвърне сам ообладаниет о си, да
излезе от съст ояниет о на вът решен хаос и да ни съдейст ва. Но най-чест о родит елит е използват
изгонванет о с наказат елна цел, а не за да пом огнат на дет ет о да възст анови спокойст виет о си или да
усвои важ ен урок. А т ака успокояващият , поучит елен аспект на „т айм аут а" изцяло се губи.
Но основнат а причина, поради коят о се съм нявам е в ползат а от изгонванет о кат о дисциплинираща
м ярка, е дълбокат а пот ребност на дет ет о от връзка. Чест о неж еланот о поведение е резулт ат от
ем оционална прет овареност , коят о го кара да изразява някоя своя пот ребност или силно чувст во по
агресивен, непочт ит елен начин. То м ож е да е гладно или ум орено, м ож е да им а и друга причина за
м ом ент нат а липса на сам оконт рол. Вероят но е причинат а да е прост о неговат а възраст - ако е на т ри
години, м озъкът м у не е дост ат ъчно развит , за да разбира чувст ват а си и да ги изразява. Зат ова вм ест о
да се пост арае да изрази огром нот о си разочарование, че не е ост анал гроздов сок, т о започва да ви
зам еря с играчки.
Им енно в т ези м ом ент и децат а най-м ного се нуж даят от нашат а ут еха и спокойно присъст вие. Ако ги
карат е да се зат варят в ст аят а си и да седят сам и, м ож е да предизвикат е в т ях чувст во на изост авеност ,
особено в съст ояниет о, в коет о се нам ират . Нещо повече - т ака м ож е да им внушит е, че когат о „не
правят каквот о т рябва, не ж елает е присъст виет о им . А вие, убедени см е, не искат е да изпращат е на
децат а си посланиет о, че ще им ат любовт а и вним аниет о ви сам о когат о са добри и щаст ливи. Кой би
ж елал подобна връзка с дет ет о си?
 Не т върдим , че крат кит е „т айм аут и" са възм ож но най-лошат а дисциплинираща т ехника, че
причиняват т равм и или че не бива никога да ги използват е. Ако се използват при наличиет о на любяща и
изпълнена с уваж ение връзка, извест но врем е насам е м ож е да пом огне на дет ет о да се успокои.
Всъщност от особено значение е да научим децат а си как да „правят пауза" и да от делят врем е за
разм ишление, за изграж дане на изпълнит елнит е ф ункции, коит о ще им пом огнат да ограничат
им пулсивност т а и да впрегнат силат а на съсредот оченот о вним ание. Но подобна реф лексия е възм ож на
единст вено в рам кит е на общуванет о, не в пълна изолация, и т ова важ и особено за м алкит е деца. С
напредванет о на възраст т а т е м огат все повече да се възползват от вът решнат а реф лексия, от
концент риранет о на вним аниет о си върху своя вът решен свят . Им енно по т ози начин т е се учат „да
виж дат м орет о в себе си" и да ут алож ват бурит е в него. Тези развиващи се ум ения са основат а на
осъзнат от о виж дане, на виж данет о в собст вения и чуж дия ум с проницат елност и ем пат ия. А
осъзнат от о виж дане включва процеса на инт еграция, койт о позволява на децат а да пром енят
вът решнит е си съст ояния, да прем инат от хаоса и ригидност т а към харм оният а и гъвкавост т а.
Осъзнат от о виж дане - сам опознание, ем пат ия и инт еграция - е основат а на социалнат а и
ем оционалнат а инт елигент ност . Така че, когат о изпращам е децат а в ст аят а им за уединена реф лексия,
ние им пом агам е да изградят невроннит е Връзки, необходим и за изброенит е важ ни ум ения. В подхода
„Дисциплина без драм а" врем ет о насам е се използва, за да се слож и край на определено поведение
(първат а цел) и да се способст ва вът решнат а реф лексия, коят о изграж да изпълнит елнит е ум ения
(вт орат а цел).
Бихм е м огли наприм ер да пом огнем на дет ет о да си създаде „зона на спокойст вие" с играчки, книги
или плюшени ж ивот ни, в коят о т о да се от т егля, когат о им а нуж да да се успокои. Това се нарича
вът решна сам орегулация, ф ундам ент ално ум ение, характ ерно за изпълнит елнот о ф ункциониране. (От
т ехникат а м огат да се възползват и родит елит е. Когат о им ат нуж да от успокояване, м ож е да хапнат
м алко шоколад, да почет ат списание, да пийнат чаша червено вино, да послушат м узика...) Идеят а не е
дет ет о да се наказва за допуснат а грешка. Идеят а е да м у се предост ави избор и м яст о, коет о м у пом ага
да се успокои и регулира ем оциит е си (процес, койт о включва и разт оварване от ем оционалния т овар).
Какт о ще се убедит е от следващит е ст раници, им а десет ки други, по-деликат ни и еф ект ивни начини
да се реагира на дет скот о поведение от авт ом ат ичнот о изпращане в „т айм - аут " (чест о наказание за
всякакъв род неж елани поведения). Същот о важ и за плясканет о и изобщо за налаганет о на наказания. За
щаст ие, какт о съвсем скоро ще разберет е, им а м ного добри алт ернат иви на плясканет о, изгонванет о
(т айм аут а) или авт ом ат ичнот о от нем ане на играчка или привилегия. Алт ернат иви логични и ест ест вено
свързани с дем онст риранот о от дет ет о поведение, коит о изграж дат дет ския м озък и укрепват връзкат а
с родит еля.

КАКВА Ф ИЛОСОФ ИЯ СЛЕД ВАТЕ В Д ИСЦИПЛИНИРАНЕТО?

Основнат а идея В наст оящат а глава е, че родит елит е т рябва да проявяват разум в реакциит е си към
неж еланот о поведение на своит е деца. Вм ест о да реагират драм ат ично и ем оционално или да прилагат
една и съща ст рат егия във всяка сит уация, независим о от конт екст а, родит елит е м огат да се
придърж ат към принципи и ст рат егии, коит о съот вет ст ват едноврем енно на т яхнат а сист ем а от
убеж дения и индивидуалност т а на дет ет о. Мет одът „Дисциплина без драм а" е съсредот очен не сам о
върху непосредст венит е обст оят елст ва ц крат косрочнот о поведение, но и върху изграж данет о на
ум ения и м озъчни връзки, коит о в дългосрочен план ще пом огнат на децат а да правят разум ни избори и
да управляват добре ем оциит е си. Коет о означава, че дисциплиниранет о ще ст ава все по-м алко
необходим о.
Съобразяват е ли се с всичко т ова сега? Доколко ст е разум ни и целенасочени, когат о дисциплинират е
децат а си?
От делет е м алко врем е и пом ислет е какъв е норм алният ви от говор към неж еланот о поведение на
децат а ви. Позволяват е ли си авт ом ат ично да ги напляскат е, да ги изгонит е в ст аят а им и да им
крещит е? Мож е би пост ъпват е, какт о са пост ъпвали вашит е родит ели, м ож е би т очно обрат нот о?
Същинският въпрос е доколко вашат а ст рат егия за дисциплиниране е основана на съзнат елни нам ерения
и последоват елен подход или прост о реагират е им пулсивно, водени от ст ари навици и зат върдени
м еханизм и?
Ет о някои въпроси, коит о м ож ет е да си зададет е:
1. Следвам ли въобще някаква ф илософ ия в дисциплиниранет о? Доколко целенасочен и
последоват елен съм в дейст вият а си, когат о децат а м и дем онст рират неж елано поведение?
2. Върши ли работ а онова, коет о правя в т акива сит уации? Позволява ли поддърж аният от м ен подход
да предам на децат а си уроцит е, коит о ж елая? Правя ли необходим от о, за да се проявяват все по-рядко
т ези неж елани поведения, или се налага да се заним авам с т ях от ново и от ново?
3, Харесва ли м и т ова, коет о правя? Пом ага ли м и м оят подход в дисциплиниранет о да се радвам на
добри взаим оот ношения със своит е деца? Доволен ли съм от своет о поведение в м ом ент ит е на
дисциплиниране? Задавам ли си чест о въпроса дали не същест вува и по-добър начин?
4. Харесват ли децат а м и м оя подход в дисциплиниранет о? Децат а рядко харесват да бъдат
дисциплинирани, но разбират ли м оит е деца подхода м и и чувст ват ли любовт а м и? От насям ли се с
уваж ение към т ях, подхранвам ли доброт о им сам очувст вие?
5. Допадат ли м и посланият а, коит о изпращам на своит е деца? Им а ли м ом ент и, когат о им предавам
уроци, коит о не бих искал да усвоят - наприм ер, че подчинениет о е по- важ но от ум ениет о да се взем ат
разум ни решения? Или че силат а и конт ролът са най-добрият начин да накараш хорат а да правят онова,
коет о искаш? Или че искат е да ст е с т ях единст вено когат о са щаст ливи?
6. Доколко м оят подход наподобява подхода на родит елит е м и? Как са м е дисциплинирали м оит е
родит ели? Спом ням ли си конкрет ни прим ери за т ехния м ет од и как т ой м е е карал да се чувст вам ?
Повт арям ли ст ари м одели на поведение? Или се бунт увам срещу т ях?
7. Предразполага ли м оят подход децат а м и искрено да поискат извинение? Макар да е невъзм ож но
т ова да се случва редовно, позволява ли въобще подобно нещо подходът м и?
8. А допуска ли подходът м и възм ож ност т а аз да поем а от говорност и да поискам извинение за
собст венит е си дейст вия? Доколко от крит съм пред децат а си по от ношение на своит е грешки? Охот но
ли им давам прим ер какво означава да признаваш грешкит е си?
Как се чувст ват е, след кат о си от говорихт е на всички т ези въпроси? И вие, подобно на м ного родит ели,
навярно изпит ват е съж аление, вина, срам или дори от чаяние, признавайки пред себе си, че ст рат егиит е
ви са били безполезни и че м ож е би не ст е правили най-доброт о, на коет о ст е способни. Но ист инат а е,
че ст е правили най-доброт о, на коет о ст е способни. И ако ст е м ож ели да ст орит е нещо по-добро, щели
ст е да го ст орит е. Сега, докат о усвояват е нови принципи и ст рат егии, пост арайт е се да не се
сам обичуват е заради пропуснат ит е възм ож ност и, а се опит вайт е да оползот воряват е новит е. Когат о
знает е повече, ст е способни да направит е повече. Много неща ние научихм е от проф есионалния си опит
и сега ни се иска да ги бяхм е знаели още когат о децат а ни бяха съвсем м алки. Мозъкът на децат а е
изключит елно пласт ичен - т ой пром еня ст рукт урат а си спрям о опит а - и т е м огат да от говарят м ного
бързо и м ного продукт ивно на новит е преж ивявания. Колкот о по-съст радат елни ст е към себе си,
т олкова повече съст радание м ож ет е да проявит е към дет ет о си. Дори най-добрит е родит ели
осъзнават , че винаги м огат да бъдат по-разум ни, по-еф ект ивни и по-почт ит елни в дисциплиниранет о на
децат а.
В следващит е глави на книгат а см е си пост авили за цел да ви пом огнем да пом ислит е какви
напът ст вия и уроци ж елает е да предадет е на децат а си. Никой никога ням а да пост игне съвършенст вот о.
Но всеки м ож е да се пост арае да запази спокойст виет о и сам оконт рола си в м ом ент ит е, когат о дет ет о
м у се държ и зле. Не бива да забравям е да си задавам е т рит е въпроса: защо, какво и как. Мож ем с чист а
съвест да изост авим „универсалнит е" дисциплиниращи т ехники. И да се ст рем им да осъщест вим двет е
цели: оф орм яне на външнот о поведение и изграж дане на вът решнит е ум ения. Мож е също т ака да
полож им усилие да ограничим случаит е, в коит о реагирам е им пулсивно (или преком ерно) на сит уацият а,
и да ум нож им случаит е, когат о реагирам е от позицият а на яснот о разбиране, възприем чивост т а и
увереност т а, че знаем какво е пот ребно на децат а - в конкрет ния м ом ент и във всеки ет ап на прехода от
дет ст вот о към зрелост т а.
 2
Д ИСЦИПЛИНАТА И МОЗЪКЪТ

Сут ринт а на Лиз вървяла добре. И двет е й дъщери закусили, всички били облечени, а т я и съпругът й
Тим били гот ови да от карат двет е си деца на училище. На излизане от къщи Лиз зат ворила врат ат а и
казала наглед безобиднот о: „Нина, качи се в колат а на т ат ко, Вера, т и влизай във вана". И внезапно всичко
т ръгнало наопаки.
Тим и седем годишнат а Вера вече били на алеят а, Лиз заключвала входнат а врат а, когат о див вик
някъде зад нея см разил сърцет о й. Тя бързо се обърнала - чет иригодишнат а Нина ст ояла на най-долнот о
ст ъпало на верандат а и с писъцит е си заплашвала да спука т ъпанчет ат а на всички.
Лиз изгледала Тим , после Вера. С разширени от изум ление очи и двам ат а свили рам ене. Нина
прем инала в ст акат о: „Не! Не! Не!", без да нам аля силат а на гласа си. Лиз бързо коленичила и придърпала
Нина към себе си. Безм илост нит е писъци прем инали в плач.
„Скъпа, какво им а? - попит ала Лиз, крайно изненадана от изблика. - Какво е ст анало?"
Нина продълж ила да плаче, но успяла да каж е: „Вчера т и закара Вера!".
Лиз от ново погледнала към Тим , койт о пак свил озадачено рам ене. Лиз с писнали уши се опит ала да
обясни: „Знам , слънчице. Защот о училищет о на Вера е съвсем близо до работ нот о м и м яст о."
Нина се от скубнала от м айка си и от ново писнала: „Но днес е м ой ред\ '.
Сега, когат о вече знаела, че дъщеря й не е в опасност , Лиз поела дълбоко въздух и за крат ко се
зам ислила как да пост ъпи. Вера, коят о обикновено не проявявала съчувст вие към проблем ит е на сест ра
си, нет ърпеливо подканила м айка си: „Ще закъснея за училище".
Преди да ви разкаж ем как Лиз се справила с т ази класическа сит уация, т рябва да ви разкрием няколко
прост и ф акт а за човешкия м озък и за т ова как т ой м ож е да повлияе на нашит е решения в
дисциплиниранет о. Да започнем с т ри ф ундам ент ални от крит ия - ще ги наречем прост о „т рит е
от крит ия", - коит о м огат да бъдат от огром на полза, когат о се опит вам е да дадем на децат а си важ ни
уроци за сам оконт рола и м еж дуличност нит е от ношения.

ОТКРИТИЕ № 1: МОЗЪКЪТ СЕ ПРОМЕНЯ

Мозъкът се пром еня. Мож е да звучи прост о, но значим ост т а на т ова от крит ие е огром на и т рябва да
се съобразявам е с него във всички взаим одейст вия с децат а си - в т ова число и дисциплиниранет о.
Мозъкът на дет ет о е подобен на къща в ст роеж . „Долният ет аж " се съст ои от м озъчния ст вол и
лим бичния дял, коит о ф орм ират по-низшат а част от човешкия м озък, коят о е сходна с м озъка на
влечугит е и бозайницит е. Тези по-низши и по- ниско разполож ени региони на м озъка - особено
м озъчният ст вол - са добре развит и още при раж данет о. „Долният ет аж " на м озъка е дост а по-
прим ит ивен, т ъй кат о е от говорен за най-базиснит е нервни и ум ст вени операции: силнит е ем оции;
инст инкт ит е, кат о т ози за закрила на м алкит е; и базиснит е ф ункции кат о дишане, регулация на
циркадичнит е рит м и (будуване и сън), храносм илане. Долнат а част на м озъка е т ази, коят о кара
м алкот о дет е да хвърли играчка или да ухапе някого, когат о не м у се угоди. Тя м ож е да бъде изт очник на
нашат а реакт ивност и нейно м от о би м огло да бъде: „Огън! Прицели се!", защот о чест о пропуска
подгот овкат а и прицелване- т о. Им енно „долният ет аж " на м озъка на Нина е надделял, когат о м ом ичет о
разбрало, че не м айкат а ще я закара на училище.
 Кат о родит ели вероят но вече ст е се убедили, че долнат а част на м озъка, с всичкит е си прим ит ивни
ф ункции, работ и м ного добре дори при най-м алкит е деца. Горнат а част обаче, коят о е от говорна за по-
усъвършенст ванот о и слож но м ислене, е неразвит а при раж данет о и започва да нараст ва и се развива
м алко по-нат ат ък. „Горният ет аж " на м озъка ни се съст ои от различнит е дялове на м озъчнат а кора -
най-външния м озъчен слой, койт о кат о купол закрива долнит е част и. За разлика от прим ит ивнит е, по-
ниско разполож ени част и на м озъка, изпълняващи рудим ент арни ф ункции, по-високо разполож енит е
м озъчни част и са от говорни за м нож ест во м исловни, ем оционални и социални ум ения, коит о ни
пом агат да ж ивеем харм оничен и см ислен ж ивот и да се радвам е на съдърж ат елни м еж дуличност ни
от ношения:
• разум ни решения и планиране;
• регулиране на ем оциит е и т ялот о;
• сам опознание;
• гъвкавост и приспособим ост ;
• ем пат ия;
• нравст веност .
Това са качест ват а, коит о искам е да развием у децат а си, но за т ази цел е необходим о да са добре
развит и горнит е част и на м озъка. Със съчувст вие ще ви съобщим , че т е дост игат пълнот о си развит ие
след двайсет годишна възраст . Това не означава, че дот огава нищо не м ож е да се направи за по-висшит е
м озъчни част и - означава прост о, че докат о м озъкът се развива, т ой ще пром еня своит е основни
ст рукт ури. В книгат а си, предназначена за юношит е - Brainstorm, Дан разглеж да всичкит е процеси,
прот ичащи в м озъка в т ози период. Добрат а новина е, че познаниет о за м озъка м ож е да пром ени
подхода - какт о вашия, т ака и т ози на дет ет о - към ученет о и поведениет о. Когат о познавам е м озъка,
ние м ож ем да направлявам е м исленет о и вним аниет о си т ака, че да подкрепям е правилнот о развит ие
на м озъка на дет ет о си.
При все т ова, колкот о и да ни се иска нашит е деца да се държ ат кат о зрели и съвест ни хора с ясна
логика, ст абилен ем оционален баланс и завършена нравст вена сист ем а, т ова прост о е невъзм ож но,
докат о са все още м лади. Поне не през цялот о врем е. Трябва да се съобразявам е с т ози ф акт и да
нагаж дам е очакваният а си. Ще се случи да попит ам е девет годишния си син, койт о т оку-що е ударил
пет годишнат а си сест ра с т опка в лицет о: „Защо го направи?". От говорът м ож е би ще е: Не знам . И най-
вероят но ще е сам ат а ист ина. В м ом ент а, в койт о се е прицелвал в лицет о на сест ра си, горнит е част и
на м озъка м у не са дейст вали. Също какт о не са дейст вали горнит е м озъчни част и на сест ра м у предния
ден, когат о се е зат - ръшкала градинскот о парт и за рож дения ден на брат овчедка й да се пренесе вът ре,
защот о им ала на крака си рана, в коят о не искала да влезе пръст . Основнот о, коет о т рябва да
запом нит е, е, че независим о колко ум но, от говорно и съвест но е дет ет о ви, не е справедливо винаги да
очакват е от него да се държ и добре или да прави разлика м еж ду добър и лош избор. Това е
непост иж им о дори за възраст нит е.
Кат о прим ер за пост епеннот о развит ие на м озъка да взем ем една зона в горнат а част на м озъка,
наречена десен слепоочно-т ем енен възел (СТВ).
 Тази м озъчна част е от ключова роля, когат о ж елаем да разберем какво се случва в ум а на другия.
Когат о пож елаем да видим една сит уация или проблем т ака, какт о ги виж да друг, десният слепоочно-
т ем енен възел се акт ивира и си съдейст ва с някои други зони в преф ронт алнат а кора, коят о се нам ира
т очно зад челот о ни и ни позволява да проявявам е ем пат ия. Тези и други зони са част от т ака
нареченат а „м ент ализираща м реж а", т ъй кат о участ ват в осъзнат от о виж дане - т оест „виж данет о" в
ум а на другит е, а и в собст вения. Мож ем да изградим способност т а за осъзнат о виж дане в децат а си,
кат о ги насочим да развиват сам опознаниет о, ем пат ият а и нравст венот о си м ислене. Ем пат ият а,
разбира се, влияе в значит елна ст епен върху нашия нравст вен и социален ж ивот . Проявявам е
благосклонност към някой, койт о ни е наранил, защот о си давам е см ет ка, че е им ал добри нам ерения.
Оправдавам е грешкат а на друг, защот о им ам е доверие в м от ивит е м у.
Едно дет е обаче, коет о все още се развива и горнат а част на м озъка м у - къдет о са десният
слепоочно-т ем ен възел и преф ронт алнит е региони - все още се изграж да, чест о ще е неспособно да
от чит а чуж дит е м от иви и нам ерения, разглеж дайки някоя сит уация или проблем . Ет ичнит е
съображ ения са по- скоро в черно-бялат а гам а, а понят ия кат о справедливост и чест ност са ст рого
еднозначни. Нина наприм ер въобще не се инт ересувала от конт екст уалнат а инф орм ация - колко близо
до работ нот о м яст о на м айка й е училищет о на сест ра й. ф акт ит е от реалност т а били без значение за
нея. Инт ересувала единст вено ф акт ът , че м айка й е закарала сест ра й предния ден и справедливост т а
побелява днес т я да е наред. Така че, за да разбере Лиз гледнат а т очка на дъщеря си, т я т рябвало да си
даде см ет ка, че Нина гледа на събит ият а през призм ат а на своя все още развиващ се м озък, койт о е
неспособен да от чит а сит уационнат а и конт екст уална инф орм ация.
Какт о ще обясним в следващит е глави, когат о използвам е осъзнат от о виж дане, за да разберем какво
ст ои зад поведениет о на децат а ни, ние им давам е прим ер как да се вглеж дат в себе си и в другит е.
Осъзнат от о виж дане е усвоим о ум ение, коет о е в основат а на способност т а за ем пат ия и сам о-
познание, нравст веност т а и съст раданиет о. Основа е също на социалнат а и ем оционалнат а
инт елигент ност и ние м ож ем да дадем прим ер на децат а си как да го развиват в себе си, какт о и да
насочвам е развит иет о на т ехния м озък.
От основна важ ност е да разберем , че когат о се гриж им за децат а си и особено когат о ги
дисциплинирам е, т рябва да полагам е усилие да разберем т яхнат а гледна т очка. Трябва също т ака да
им ам е предвид ст адия им на развит ие и нивот о на способност ит е им . Необходим о е да използвам е
ум ениет о си за осъзнат о виж дане, за да узнаем чувст ват а и м ислит е зад поведениет о на децат а си.
Трябва не прост о да реагирам е на т ехнит е външни дейст вия, а да се наст ройвам е на вълнит е на т ехнит е
м исли и чувст ва. Също т ака т рябва да пом ним , че способност ит е им не са пост оянни. Те от слабват ,
когат о децат а са ум орени, гладни или ем оционално прет оварени. Първот о от крит ие - че м озъкът в
дет скат а възраст все още се пром еня и разбива - м ож е да ни направи по-способни да слушам е децат а си
с разбиране и съст радание, какт о и по-добре да разбирам е защо се разст ройват и невинаги съум яват да
се конт ролират . Прост о е нереалист ично да се прием а, че децат а взем ат решеният а си с напълно
развит , безупречно ф ункциониращ м озък и м огат да гледат на свет а кат о нас.
Зам ислет е се за колко м ного ф ункции е от говорна горнат а част на м озъка ни. См ят ат е ли, че едно
дет е (кое да е) е способно на всичко т ова? Разбира се, всеки родит ел би ж елал да е т ака. Кой не би ж елал
дет ет о м у да планира и да взем а винаги разум ни решения, да конт ролира ем оциит е и т ялот о си, да
дем онст рира гъвкавост , ем пат ия и себеразбиране, да основава дейст вият а си на едно добре развит о
нравст вено чувст во? Това обаче прост о ням а как да ст ане. Най-м алкот о не е възм ож но през цялот о
врем е. Да не говорим , че подобни прояви м ож е дори да са рядкост .
 Но т ова извинение ли е за лошот о поведение на децат а? Трябва ли да зат варям е очит е си за
неприем ливот о държ ание? Разбира се, че не. Развиващият се м озък на дет ет о е прост о още една
причина да определям е ясни граници и да м у пом агам е да усвоява норм ит е, ф акт ът , че т о не разполага
с пълноценно ф ункциониращ горен м озък, койт о да осигурява вът решнит е задръж ки, управляващи
поведениет о м у, означава, че т о т рябва да разполага с външни задръж ки. Мож ет е да се досет ит е кой
т рябва да пост ави т ези външни задръж ки: родит елит е и другит е възраст ни, коит о се гриж ат за дет ет о.
Ние т рябва да подпом агам е развит иет о на горнит е част и на м озъка на дет ет о си. За т ази цел м ож е да е
необходим о да поем ем ролят а на горнит е част и от м озъка на дет ет о си и да м у пом агам е да взем а
решеният а, коит о все още не е способно да взем е сам о.
Скоро ще разгледам е т ази идея по-подробно и задълбочено. Ще ви дадем и практ ически съвет и как да
я осъщест вит е. Засега обаче прост о не забравяйт е първот о от крит ие: м озъкът на дет ет о се пром еня и
развива. Зат ова т рябва да сниж авам е очакваният а си и да си давам е см ет ка, че ем оционалнит е и
поведенчески предизвикат елст ва са нещо съвсем норм ално. Разбира се, т рябва да учим децат а си на
необходим от о и да очаквам е подобаващо поведение. Но не т рябва никога да забравям е, че м озъкът им
все още не е завършил развит иет о си. Прием ем ли т ози ф ундам ент ален ф акт , ще см е м ного по-
способни да реагирам е на поведениет о им т ака, че да съхраним уваж ениет о и взаим оот ношеният а си с
т ях непокът нат и и в същот о врем е да коригирам е поведениет о им .

ОТКРИТИЕ № 2: МОЗЪКЪТ Е МОД ЕЛИРУЕМ

Вт орот о от крит ие е изключит елно вдъхновяващо и дава надеж да за родит елит е навсякъде по свет а:
м озъкът не сам о се пром еня, но е и подат лив на пром яна - м оделируем е. Ако се задълбочит е в
специализиранат а лит ерат ура за м озъчнот о развит ие, най-вероят но ще попаднет е на концепцият а за
„невропласт ичност т а", според коят о м озъкът се пром еня ф изически въз основа на преж ивяваният а. Да,
сам ат а ф изическа ст рукт ура на м озъка се пром еня в зависим ост от онова, коет о ни се случва. Ет о защо
ученит е казват , че м озъкът е пласт ичен.
Мож е да ст е попадали на м ат ериали за невропласт ичност т а. В книгат а си ..Как да развием пот енциала
на дет ския м озък" наприм ер ние привеж дам е изследоват елски данни, че при ж ивот нит е, коит о в лова
разчит ат на своя слух, слуховит е цент рове в м озъка са уголем ени, какт о и че при цигуларит е м озъчнит е
региони, обслуж ващи ляват а ръка (коят о борави със ст рунит е изум ит елно сръчно и бързо), са по-голем и,
от колкот о при другит е хора.
Някои проведени наскоро изследвания свидет елст ват , че деца, коит о чет ат нот и и ги възпроизвеж дат
на пиано, прет ърпяват значит елни м озъчни пром ени и развиват т ака нареченат а способност за
„прост ранст вено сензом от орно карт ограф иране". С други дум и, когат о децат а усвояват дори базиснит е
ум ения за свирене на пиано, т ехният м озък се развива различно от м озъка на деца, коит о не развиват
т ези ум ения. Зат ова т е м огат по-пълно да разбират т ялот о си в от ношеният а м у с околнит е обект и.
Извест ни са подобни изследвания с м едит иращи хора. Упраж неният а за осъзнат ост предизвикват
дейст вит елни пром ени в м озъчнит е връзки, а т ова значит елно повлиява начина, по койт о човек
взаим одейст ва с другит е хора, и адапт ивност т а м у в т рудни сит уации.
 Горнот о, разбира се, не означава, че всички деца т рябва да ходят на уроци по пиано. Или че всички
възраст ни т рябва да м едит ирам е (м акар че ние не бихм е разубеж давали никого да го прави!). Идеят а
т ук е, че опит ът - уроцит е по пиано и м едит ат ивнат а практ ика (свиренет о на цигулка или т ренировкит е
по карат е), из основи и ф изически пром еня пласт ичния ни м озък - най-вече в периода на развит ие по
врем е на дет ст вот о и юношест вот о, но дори и по-късно в ж ивот а. Един по-драст ичен прим ер за т ова е
м алт рет иранет о в ранна дет ска възраст . То м ож е да направи хорат а подат ливи на психични заболявания
в зрелост т а. При скорошни изследвания, проведени посредст вом ф ункционална м агнит но-резонансна
т ом ограф ия (или м озъчно сканиране), са уст ановени специф ични пром ени в определени м озъчни
област и - кат о хипокам пуса при хора в ранна зрелост , коит о кат о деца са т ърпели сист ем ен т орм оз. При
т ях е по-голям а вероят ност т а от развиване на депресия, прист раст яване и пост т равм ат ично ст ресово
разст ройст во. Техният м озък е бил ф ундам ент ално пром енен в от говор на т равм ат а, коят о са
преж ивели в дет ст вот о.
Невропласт ичност т а касае в огром на ст епен онова, коет о правим кат о родит ели. Щом повт арящит е се
преж ивявания пром енят ф изическат а ст рукт ура на м озъка, т рябва да подхож дам е с изключит елна
разсъдливост към преж ивяваният а, коит о осигурявам е на децат а си. Зам ислет е се как взаим одейст ват е
със своит е деца. Как общуват е с т ях? Как им пом агат е да разм ишляват за дейст вият а и поведениет о си?
На какво ги учит е за м еж дуличност нит е взаим оот ношения - за уваж ениет о, довериет о и ст араниет о?
Какви възм ож ност и им дават е? Какви значим и хора въвеж дат е в ж ивот а им ? Всичко, коет о т е виж дат ,
чуват , чувст ват , докосват или дори пом ирисват , въздейст ва върху м озъка им и влияе върху свет огледа
им и ст ила им на взаим одейст вие с хорат а - в т ова число сем ейст вот о, съседит е, непознат ит е,
прият елит е, съученицит е - и дори със сам ит е себе си.
Всичко описано се случва на клет ъчно ниво, в невронит е и във връзкит е м еж ду невронит е, наречени
синапси. Невробиолозит е обичат да казват : „Невронит е, коит о се акт ивират заедно, се свързват ".
Това е сбит ият вариант на правилот о, извест но кат о Аксиом а на Хеб (по им ет о на канадския
невропсихолог Донълд Хеб), коет о гласи, че когат о неврони се акт ивират едноврем енно в от говор на
някое събит ие, т е се свързват един с друг, ф орм ирайки м реж а. А когат о определено преж ивяване се
повт аря от ново и от ново, т о задълбочава и заздравява връзкит е м еж ду т ези неврони. И т е дейст ват
кат о м реж а.

НЕВРОНИТЕ, КОИТО СЕ АКТИВИРАТ ЗАЕД НО, СЕ СВЪРЗВАТ

Извест ният ф изиолог Иван Павлов всъщност е ст игнал до същат а идея, от кривайки, че кучет ат а м у
започват да слюноот делят не сам о когат о пред т ях бъде пост авена ист инска храна, но и когат о чуят
звънеца, извест яващ храненет о. „Невронит е на слюноот делянет о" при кучет ат а се свързали в м реж а с
„невронит е на звънеца за хранене". Ет о и един по-съврем енен прим ер от ж ивот инския свят : всеки път ,
когат о от борът Сан ф ранциско Дж айънт с играе вечерен м ач на своя ст адион, някъде към края на
ст адиона се събират ят а от чайки, гот ови да пируват с ост ат ъцит е от храна по седалкит е. Биолозит е са
изум ени с каква т очност пт ицит е синхронизират прист иганет о си за девет ия ининг. Дали се ориент ират
по усилващия се шум на т ълпат а? Или ги привличат свет линит е на ст адиона? Едно обаче е ясно: пт ицит е
са били кондиционирани да очакват храна след края на м ача. Невронит е им са се акт ивирали заедно
м нож ест во път и, вследст вие на коет о са ф орм ирали м реж а.
Аксиом ат а на Хеб обяснява кое кара м алкот о дет е да вдигне ръце с дум ит е „Да т е взем а?", когат о
иска родит елят да го взем е в ръце. То не разбира изцяло значениет о на всяка дум а и очевидно не владее
грам ат икат а. Но знае, че когат о го попит ат „Искаш ли да т е взем а в ръце?", т о бива взем ано в ръце. Така
че, когат о иска да го взем ет е в ръце, т о пит а: „Да т е взем а?". Акт ивиране и свързване.
Свързванет о на невронит е в м реж а м ож е да е нещо м ного добро. Полож ит елнит е преж ивявания с
учит еля по м ат ем ат ика м ож е да доведат до ф орм иранет о на невронни връзки, коит о асоциират
м ат ем ат икат а с удоволст вие, удовлет ворение и добро сам очувст вие. Но важ и и обрат нот о. Негат ивнит е
преж ивявания със ст рог учит ел или т еж ки т ест ове м ож е да ф орм ират в м озъка връзки, коит о сериозно
препят ст ват радост т а не сам о от м ат ем ат икат а, но и дори от училищет о кат о цяло.
Идеят а е прост а, но ключова: преж ивяваният а водят до пром ени в ст рукт урат а на м озъка. Ет о защо
т рябва да им ам е наум невропласт ичност т а, когат о решавам е как да взаим одейст вам е с децат а и как да
организирам е врем ет о им . Добре е да се зам ислим какви невронни връзки биха се ф орм ирали в т ехния
м озък и каква би била ролят а им в бъдеще.

Какви ф илм и наприм ер искат е децат а ви да гледат и с какви заним ания ж елает е да запълват
врем ет о си? Знаейки, че пласт ичният дет ски м озък ще бъде пром енян от опит а, м ож е би ням а с т акова
спокойст вие да ост авят е децат а си да гледат определени т елевизионни предавания или да играят
ком пют ърни игри с насилие. Вм ест о т ова бихт е м огли да ги насърчават е да се заним ават с неща, коит о
изграж дат социалнит е им ум ения - игри с прият ели, сем ейни игри или спорт ни акт ивност и, изискващи
работ а в екип. Бихт е м огли дори целенасочено да им дадет е възм ож ност т а да поскучаят в някой
слънчев ден, да ги ост авит е да поровят в гараж а и да си нам ерят нещо инт ересно - въж е, т ръба или
м акара (т оку-виж скалъпят някое „изобрет ение").
Не м ож ем , нит о пък е редно да опит вам е да предпазим децат а си от всички неприят ност и и
от рицат елни преж ивявания. Предизвикат елст ват а са важ на част от развит иет о. Те развиват
уст ойчивост т а и гъвкавост т а, какт о и вът решнит е ум ения, необходим и за справяне със ст реса и
неуспеха. Това, коет о м ож ем да правим , е да пом агам е на децат а си да осм ислят своит е преж ивявания,
т ака че в м озъка им т е да се кодират по-скоро кат о поучит елни преж ивявания, а не кат о т равм и, коит о
ще им създават проблем и в бъдеще. Когат о родит елит е обсъж дат с децат а си т ехнит е преж ивявания и
спом ени, децат а изграж дат способност т а за по-добър дост ъп до пам ет т а. Децат а, чиит о родит ели
разговарят с т ях за чувст ват а им , също т ака развиват в по-висша ст епен ем оционалнат а си
инт елигент ност и ум еят по-добре да идент иф ицират и разбират своит е и чуж дит е чувст ва. Невронит е,
коит о се акт ивират заедно, се свързват и т ака пром енят м оделируем ия дет ски м озък.
С т ова се връщам е към идеят а, че м озъкът се пром еня в от говор на опит а. Какви ж елает е да са
преж ивяваният а, коит о пром енят м озъка на дет ет о ви? И един въпрос в свет линат а на наст оящат а
книга: Как бихт е ж елали да реагират е на неж еланот о поведение на дет ет о си? В крайна см ет ка
повт арящит е се преж ивявания в процеса на дисциплиниране ще създават в м озъка на дет ет о ви
специф ични м реж и.

ОТКРИТИЕ № 3: МОЗЪКЪТ Е СЛОЖЕН

И т ака, м озъкът се пром еня и е м оделируем . Той също т ака е слож ен, коет о е нашет о т рет о
от крит ие. Мозъкът е, т ака да се каж е, м ногоф асет ен - съст ои се от м нож ест во различни част и, коит о
от говарят за различни ф ункции. Някои част и са от говорни за пам ет т а, други - за езика, т рет и - за
ем пат ият а.
Това т рет о от крит ие е сред най-важ нит е ф акт и, коит о т рябва да пом ним , що се от нася до
дисциплиниранет о. Слож ност т а на м озъка предполага, че когат о децат а ни са разст роени или се държ ат
неприем ливо, м ож ем да уст ановим връзка с различни „част и" на т ехния м озък, с различни зони,
изпълняващи различни ф ункции. Реагирайки по различен начин, ние акт ивирам е различни невронни
м реж и. Emo защо, осъщест вявайки връзка с една м озъчна част , ще получим един резулт ат , а с друга -
друг.
Наприм ер нека се върнем към идеят а за „горния" и „долния" ет аж на м озъка. Ако дет ет о ви изпадне в
ем оционален изблик и изгуби сам оконт рол, към коя част от м озъка бихт е се обърнали? Към
прим ит ивнат а и реакт ивнат а? Или към по-висша- т а, коят о е от говорна за логическот о м ислене,
съст раданиет о и себеразбиранет о? Коя ж елаем да ангаж ирам е - онази, коят о реагира кат о влечуго -
от бранит елно и нападат елно, - или другат а, коят о м ож е да успокоява, разрешава проблем и и дори да
иска извинение? От говорът е очевиден. Искам е да общувам е с част ит е от „горния ет аж ", не да
предизвиквам е реакт ивнит е no-низши част и. По-висшит е м озъчни част и м огат да спом огнат за
укрот яванет о на по-низшит е и им пулсивни част и.

Когат о дисциплинирам е със заплахи - дали словесни или не- словесни (посредст вом поза и
лицеизраж ения), - ние акт ивирам е от бранит елнит е невронни м реж и в „долния ет аж " на м озъка,
от говорни за прим ит ивнот о поведение. Ние наричам е т ова дисциплиниране „да дразниш влечугот о" и не
го препоръчвам е, защот о почт и винаги води до ескалиране на ем оциит е. Когат о пет годишнот о ви дет е
започне да се т ръшка в м агазина, а вие се надвесит е над него и разм ахвайки пръст , през ст иснат и зъби
м у наредит е „да се успокои на м ига", дразнит е влечугот о. Предизвикват е реакция в долнат а част на
м озъка, коят о - почт и сигурно е - ням а да е от полза за никого от участ ващит е в сит уацият а. Сет ивнат а
сист ем а на дет ет о възприем а т елесния ви език и дум ит е ви и м озъкът м у от крива В т ях заплаха, коят о
по биологичен път акт ивира невроннат а м реж а за реакция към външна заплаха (да се бие, да бяга, да
заст ине или да изгуби съзнание). Долнат а част на м озъка се задейст ва, подгот вя дет ет о да реагира
бързо, вм ест о да обм исли другит е възм ож ност и. Мускулит е м у се напрягат , гот ови за бягст во, от брана
или нападение. Всяка от т ези реакции им а своя път ека в долнат а част на м озъка. А м реж ит е на
м исленет о и рационалния сам оконт рол, коит о са на „горния ет аж ", в т ози м ом ент се деакт ивират ,
ст ават недост ъпни. И в т ова е ключът - човек не м ож е да е едноврем енно в реакт ивно и възприем чиво
съст ояние. В м игове на заплаха дом инира реакт ивност т а.
В описанат а сит уация бихт е м огли да се обърнет е към по-висшат а, горна част на м озъка на дет ет о си
и да й пом огнет е да надделее над реакт ивнат а долна част . Проявявайки уваж ение към дет ет о,
насърчавайки го с ем пат ия и ост авайки от крит и към см ислен разговор, вие м ож ет е да изпрат ит е
послание за „не- заплаха", т ака че да не дразнит е прим ит ивния м озък и т ой да ост ане спокоен. Така ще
акт ивират е м реж ит е в горнат а част , къдет о е изключит елно важ нат а преф ронт ална кора, от говорна за
спокойнит е решения и конт рола над ем оциит е и им пулсит е. Ет о как м ож ет е да пом огнет е на дет ет о да
прем ине от реакт ивност към възприем чивост и разсъдливост . А им енно т ова ж елаем да научим децат а
си да правят сам и.
И т ака, вм ест о ярост но да наст ояват е пет годишнот о ви дет е да се успокои на м ига, м ож ет е да
пом огнет е на долнат а част на м озъка м у да се успокои и деликат но да акт ивират е горнат а част -
наприм ер кат о придърпат е дет ет о по-близо до себе си и го изслушат е.
Изследоват елскит е данни подкрепят т ази ст рат егия: да се ангаж ира горнат а част на м озъка, вм ест о
да се предизвиква долнат а. Когат о човек види сним ка на лице, на коет о е изписан гняв или ст рах,
м озъчнат а м у акт ивност се повишава в един регион на „долния ет аж ", койт о се нарича ам игдала. Тази
м озъчна част е от говорна за бързат а обработ ка и изразяванет о на силнит е ем оции, особено на ст раха и
гнева. Една от основнит е ф ункции на ам игдалат а е да „бъде нащрек" и да „бие т ревога", когат о бъдем
заст рашени, за да м ож ем да реагирам е бързо. Инт ересно е, че т ази м озъчна част се акт ивира сам о при
виж дане на сним кат а с гневно или изплашено лице. А още по-инт ересно е. че т ова се случва дори при
съвсем крат ко, неосъзнат о възприем ане на образа.

Но онова, коет о е най-инт ересно, е, че когат о възприем ащият образа бъде пом олен да идент иф ицира
ем оцият а на сним анот о лице и да я назове на глас, ам игдалат а м у незабавно сниж ава акт ивност т а си.
Защо? Защот о при назоваванет о се акт ивира една част от „горния ет аж " на м озъка - зона, наречена
вент ролат ерална преф ронт ална кора. - коят о обработ ва ем оцият а, позволявайки на м ислещат а,
аналит ична част от м озъка да поем е конт рола да успокои раздразненит е по-низ- ши област и. Така
реакт ивнат а и ем оционална долна част на м озъка прест ава да дикт ува реакциит е. Това е м еханизм ът на
ст рат егият а „Назови и опит ом и", коят о разглеж дам е подробно в книгат а „Как да развием пот енциала на
дет ския м озък". Прост о назовавайки ем оцият а, човек м ож е да почувст ва как ниват а на ст раха и гнева се
сниж ават . Това ум ение м ож е да ни служ и цял ж ивот .
 Eт o какво е добре да правим , когат о децат а ни са разст роени и се държ ат неприем ливо: да им
пом агам е да ангаж ират горнат а част на м озъка си. Преф ронт алният м озъчен дял им а способност т а да
успокоява no-низшит е зони, когат о са в съст ояние на реакт ивност . Ключът е да го развием добре при
децат а си и в крит ичнит е м ом ент и да го акт ивирам е посредст вом уст ановяване на връзка и
пренасочване. Всеки от нас ж елае дет ет о м у да развие способност т а да успокоява вът решнит е си бури и
да м исли върху случващот о се в него.
Да си припом ним ф ункциит е на горнат а част на м озъка: взем ане на разум ни решения, конт рол над
ем оциит е и т ялот о, гъвкавост . ем пат ия, себеразбиране и нравст веност . Това са все характ ерови черт и,
коит о искам е да прит еж ават децат а ни, нали? Ет о защо ангаж ирайт е горнат а част на м озъка, не
предизвиквайт е долнат а. Когат о подразним долнат а част на дет ския м озък, т ова обикновено е защот о
собст венат а ни ам игдала се е задейст вала. А познайт е каква е целт а на ам игдалат а. Да победи! Така че,
когат о ам игдалит е на родит еля и на дет ет о са акт ивирани и дейст ват с пълна сила, бит кат а е
драм ат ична и неизм енно завършва с пораж ение и за двет е ст рани. А щет ит е са сериозни. И всичко т ова,
защот о см е предизвикали прим ит ивнит е част и на м озъка, вм ест о да ангаж ирам е по-висшит е.
 Ще си послуж им с една визуализация, за да ст ане идеят а ни още по-ясна. В т рудни м ом ент и си
предст авяйт е, че държ ит е дист анционнот о управление за дет ет о си и м ож ет е, поне в извест на ст епен,
да определят е реакциит е м у в общуванет о. При нат искане на бут она „успокояване и м ислене"
(ангаж ирайки висшит е м озъчни част и), ще акт ивират е горнат а част на м озъка на дет ет о и т о ще
започне да се успокоява. Но нат иснет е ли бут она „ескалиране на ем оциит е“ (посредст вом заплахи и
заповеди), буквално ще си изпросит е съот вет нат а реакция. От вас зависи кой бут он ще изберет е.
Пом нет е: нищо от казанот о по-горе не освобож дава родит еля от от говорност т а да определя граници
и ясно да заявява очакваният а си. Ще ви дадем м нож ест во практ ически съвет и в т ази насока на
следващит е ст раници, т ъй кат о, определяйки граници и заявявайки очакваният а си, вие ще улеснит е
нещат а какт о за себе си, т ака и за дет ет о си и всеки друг участ ник в сит уацият а.
Изключит елно инт ересно е онова, коет о се случва, когат о ангаж ирам е по-висшит е част и на дет ския
м озък. Ако т ова ст ава чест о, т е укрепват . Спом нят е си, че невронит е, коит о се акт ивират заедно, се
свързват в м реж а. Ет о защо, когат о дет ет о е разст роено и акт ивирам е по-висшит е част и от м озъка м у,
ние създавам е ф ункционална връзка м еж ду наст оящот о дисрегулирано съст ояние и акт ивиранет о на
онази част от м озъка, коят о възвръща съст ояниет о на регулираност . Така спом агам е за ф орм иранет о
на „успокояващи нишки", коит о се прост ират от преф ронт алнат а зона на горнат а част на м озъка до по-
прим ит ивнит е част и на долнат а.
Това означава, че колкот о по-чест о ангаж ирам е инт егриранат а същност на дет ет о си - т оест , колкот о
по-чест о го предразполагам е да м исли, преди да дейст ва, да се зам исля за чувст ват а на другит е и да се
държ и ет ично и ем пат ично, - т олкова по-чест о дет ет о ще използва по-висшит е част и на м озъка си.
Вследст вие на т ова т е ще укрепват , т ъй кат о връзкит е в т ях ще се заздравяват и т е ще се инт егрират с
по- низшит е зони. Когат о дет ет о използва горнит е част и на м озъка си по-чест о, невроннит е път еки т ам
ще ост ават дост ъпни дори в м ом ент и на силни ем оции. В резулт ат на т ова дет ет о ще ст ава все по-
способно да взем а разум ни решения, да управлява ем оциит е си и да проявява загриж еност към другит е.

КАК Д А ПРИЛАГАМЕ ТРИТЕ ВАЖНИ ОТКРИТИЯ ЗА МОЗЪКА

Сега нека видим как т рит е важ ни от крит ия - пром янат а, м оделируем ост т а и слож ност т а на м озъка -
м огат да ни послуж ат на практ ика. Когат о Нина изпада В ем оционален изблик на ст ъпалат а на верандат а,
първат а и инст инкт ивна реакция на Лиз е да обясни на дъщеря си логично как със съпруга й решават кой
кое дет е да закара на училище: „Училищет о на сест ра т и е съвсем близо до м оет о работ но м яст о". Лиз
би м огла също т ака да обясни, че Тим разполага с повече врем е преди работ а, какт о и че сам ат а Нина
предния ден е пож елала да прекарва повече врем е с баща си. Всички т ези аргум ент и са ист ини и
рационални.
Но какт о вече спом енахм е, когат о дет ет о е в разгара на ем оционален изблик, логикат а чест о ще е
нееф ект ивна, а понякога дори конт рапродукт ивна. Им енно т ова Лиз осъзнала, до- кат о разговаряла със
своят а м ного ядосана дъщеря. Всъщност т я добре осъзнавала първот о от т рит е от крит ия: че м озъкът
на децат а непрекъснат о се пром еня; че не е разбит , а е в процес на развит ие. Коет о означава, че
т рябвало да бъде т ърпелива с м алкот о си м ом иче и да не очаква от него винаги да се конт ролира кат о
възраст ен (или дори кат о м алко по-голям о дет е). Тя поела дълбоко въздух и се опит ала да запази
спокойст вие, въпреки писъцит е на чет иригодишнот о м ом иче, нет ърпениет о на седем годишнат а й
сест ра и бързо напредващот о врем е.
Също т олкова важ но за сит уацият а било вт орот о от крит ие - че м озъкът е м оделируем . Коет о
означава, че начинът , по койт о т я и съпругът й подхож дали към всяка сит уация, създавал в м озъка на
децат а определени връзки. И т ака, в т ози м иг на осъзнат ост Лиз не се поддала, какт о обикновено, на
им пулса припряно и дори агресивно да взем е в ръце плачещат а си дъщеря и да я от несе до колат а на
Тим , къдет о да я слож и в дет скат а седалка, да закопчае коланит е й и да хлопне врат ат а.
Меж ду другот о, ако ст е правили последнот о, знайт е, че не ст е единст вени. На всекиго се е случвало
(прочет ет е „И експерт ит е правят гаф ове" в края на книгат а). Гриж овнит е родит ели чест о се
сам обичуват за всяка м алка грешка, коят о допускат , за всеки неуспех да се справят с т рудна сит уация
посредст вом принципит е, съобразени с пълноценнот о м озъчно развит ие. Насърчавам е ви да се
вслушват е в своя вът решен крит ик сам о дот олкова, колкот о да се зам ислит е как да се предст авит е по-
добре следващия път . Но след т ова проявет е м илост и великодушие към себе си. Разбира се, всеки
ж елае да се държ и възм ож но най-добре с децат а си. Но какт о ще обясним по-подробно в
заключит елнат а част , дори родит елскит е грешки м огат да бъдат изключит елно полезни за децат а. Ние
м ож ем да ги научим , че всички допускам е грешки, но м ож ем да поем ам е от говорност за т ях и да ги
поправям е. А т ова е урок от неизм ерна важ ност за децат а.
Лиз е родит ел. Но преди всичко е човек и зат ова допуска грешки. В описания прим ер т я основала
дейст вият а си на подхода „Без драм а" и взела разум нот о решение да от дели м алко врем е и да уст анови
ем оционална връзка със своят а разст роена дъщеря. Цялот о сем ейст во вече закъснявало. Лиз обаче си
давала см ет ка, че м акар чувст ват а на Нина да изглеж дали пресилени, т е били съвсем реални. Мом ичет о
им ало нуж да от м айка си. Зат ова уст ояла на им пулса да направи леснот о и бързот о.
Навярно вече се пит ат е каква е била конкрет нат а реакция на Лиз. И т ук ст игам е до т рет от о от крит ие
за м озъка - неговат а слож ност . Лиз разбирала дъщеря си дост ат ъчно добре, за да предизвиква по-
прим ит ивнит е част и на м озъка й. Те и без т ова били дост ат ъчно акт ивни в т ози м ом ент . Първат а
ст ъпка била ем оционалнат а връзка. Основно правило е, че преди да пренасочим поведениет о на дет ет о,
ние т рябва винаги да уст ановим ем оционална връзка с него. Им енно т ова направила Лиз, прегръщайки
дъщеря си. Да, т я бързала, но нищо полож ит елно ням ало да произлезе, докат о Нина не се успокояла
поне м алко, коет о не от нем а дълго врем е в прегръдкит е на м айка й. Сам о за броени секунди м ом ичет о
започнало да диша по- спокойно и напрегнат от о м у т яло се от пуснало.
Ако Нина бе вашет о дет е, бихт е м огли да реагират е по няколко начина, в зависим ост от вашия ст ил и
нейния т ем перам ент . Подобно на Лиз, вие вероят но бихт е м огли да се уст рем ит е към първат а цел - да
пом огнет е на дъщеря си да се успокои и да способст ват е горнит е част и на м озъка й да възст ановят
своят а норм ална работ а, за да е способно дет ет о да чуе разум нит е ви доводи. Бихт е м огли да обещает е
другат а сут рин да ст анет е по-рано, за да им ат е врем е да я заведет е на училище. Или бихт е м огли да я
уверит е, че ще пом олит е шеф а си да ви освободи по-рано от работ а същия следобед, за да я взем ет е от
училище и заедно да направит е нещо специално. Или пък бихт е м огли да предлож ит е да й разкаж ет е
приказка по т елеф она, докат о т я път ува в колат а на баща си към училище.
Лиз опит ала няколко от описанит е ст рат егии, но без резулт ат . Нина не склонила на нищо.
Не се ли радват е, че използвахм е прим ер с т рудна, заплет ена сит уация? Навярно ст е въздъхнали с
облекчение след т ова пот върж дение, че нещат а невинаги вървят гладко. Независим о колко ум ело
подхож дам е към една сит уация, независим о колко добре осъзнавам е важ нит е принципи и от крит ия за
м озъка, чест о децат а но не се държ ат какт о ж елаем . Не подреж дат играчкит е си. Не се извиняват по
свой почин на брат чет о или сест ричет о си. Не се успокояват бързо. Какт о и в описанат а сит уация. Нина
прост о не ж елаела да съдейст ва. Майкат а не м ож ела да пост игне т ази цел с нищо - нит о с гушкане, нит о
с изслушване, нит о с друг план.
Но Лиз все пак т рябвало да от иде на работ а, а децат а - на училище. Ет о защо, запазвайки
спокойст виет о и ем пат ийнат а си нагласа, т я обяснила, че т рябва да т ръгват и че т ази сут рин Тим ще я
закара на училище, какт о е планирано: „Знам , че си нат ъж ена, и разбирам , че искаш аз да т е закарам . И
аз бих ж елала да го направя. Но днес не м ога. Сам а ли ще се качиш в колат а на т ат е, или искаш т ой да т и
пом огне? С него ще си поговорит е по път за училище. Обичам т е, ще се видим следобед". С т ова на
напеченат а сит уация на верандат а било слож ено край. Тим прегърнал плачещат а Нина и я от несъл към
колат а си.
 Осъзнават е ли, че разказвайки ви горнат а сит уация, ние направихм е едно признание. Подходът „Без
драм а" не дава гаранция, че всеки път , когат о го прилож ит е, децат а ви ще възприем ат ж еланот о
поведение. Той определено ви дава м ного по-добър шанс да пост игнет е крат косрочнат а цел - съдейст вие
от ст рана на децат а. Той също т ака спом ага за ут алож ванет о или поне за см екчаванет о на най-
взривоопаснит е ем оции и т ака елим инира т равм ат ичнит е последст вия от виковет е на родит еля. Но
м ет одът ням а да е винаги еф ект ивен за усвояванет о на ж еланот о поведение. В края на краищат а децат а
са човешки същест ва и им ат своит е ем оции, ж елания и планове. Те не са ком пют ри, коит о м ож ем да
програм ирам е. Но, убедени см е, ще се съгласит е, след кат о прочет ет е следващит е глави, че м ет одът
„Дисциплина без драм а" ви дава м ного по-добър шанс да общуват е с децат а си добре, да поддърж ат е
доверие и уваж ение пом еж ду си и да нам алит е драм ат ичнит е ем оции в т руднит е сит уации.
Нещо повече - подходът с акцент върху пълноценнот о развит ие на дет ския м озък ви осигурява
възм ож ност и да покаж ет е на децат а си колко м ного ги обичат е и уваж ават е дори когат о ги
дисциплинират е. Те ще знаят - и вие ще зат върж да- бат е т ова през целия им ж ивот . - че когат о са
разст роени (и дори се държ ат неприем ливо), м огат да разчит ат на вас; че ням а да ги пренебрегнет е; че
ням а да им обърнет е гръб или да ги от хвърлит е, когат о са в дист рес. Не бива дори да им нам екват е, че
ще получават любовт а ви единст вено при условие, че са щаст ливи. Подходът „Дисциплина без драм а" ви
позволява да общуват е с децат а си т ака, че да им изпращат е посланиет о: „С т еб съм . Ще т е подкрепям .
Дори когат о се чувст ваш най-зле и не харесвам как се държ иш, аз т е обичам и ще бъда с т еб. Разбирам ,
че в м ом ент а т и е т рудно, но съм с т еб". Никой родит ел не е способен да изпраща т ова послание през
цялот о врем е и във всяка сит уация. Но м ож ем да полагам е усилие да го изпращам е възм ож но най-
чест о и искрено. за да не ост авим никакво съм нение в дет ет о.
Този род предсказуем о, чувст вит елно, любящо, щадящо от ношеният а дисциплиниране позволява на
децат а да се почувст ват сигурни. В резулт ат на т ова т е пост епенно ст ават независим и индивиди, коит о
поради организацият а на м озъчнит е си връзки обм ислят решеният а си, разбират чувст ват а си и от чит ат
чуж дат а гледна т очка. С други дум и, усещанет о за ем оционална и ф изическа сигурност развива т яхнат а
способност да дейст ват от говорно и да правят разум ни избори. И обрат но - родит елят , разчит ащ на
конт рола и ст раха, подкопава чувст вот о за сигурност на дет ет о. Ако т о ж ивее в пост ояннат а т ревога да
не се „издъни", да не ядоса родит елит е си или да не бъде наказано, т о ням а да се чувст ва свободно да
прави всички онези неща, коит о развиват и укрепват по-вис- шит е част и на неговия м озък, от коит о
зависят ем пат ият а, сам опознаниет о и рационалност т а. Дисциплиниращит е ни ст рат егии не бива да
карат дет ет о да съсредот очава цялат а си енергия в т ова да ни направи щаст ливи или да не си навлече
неприят ност и. Най-добре е, дисциплинирайки, да развивам е висшит е част и от м озъка на дет ет о си. А
им енно т ова е целт а на м ет ода „Дисциплина без драм а".

ПОД ХОД ЪТ „Д ИСЦИПЛИНА БЕЗ Д РАМА" ИЗГРАЖД А Д ЕТСКИЯ МОЗЪК

Трит е важ ни от крит ия, за коит о ст ана дум а, от веж дат до едно ключово и неопроверж им о
заключение, коет о е цент ралнат а идея на т ази глава: м ет одът „Дисциплина без драм а" реално
подпом ага изграж данет о на м озъка. Подходът с акцент върху развиванет о на пот енциала на дет ския
м озък не сам о м ож е да доведе до разрешаване на напеченит е сит уации. Не сам о ще ви пом огне да
укрепит е взаим оот ношеният а с дет ет о си. Принципит е и ст рат егиит е за дисциплиниране, коит о ще ви
предст авим на следващит е ст раници, наист ина ще ви пом огнат да осъщест вит е всичко т ова и ще
направят ж ивот а ви по-лек.
Но освен всичко изброено, подходът „Дисциплина без драм а" изграж да дет ския м озък. Той
заздравява невроннит е връзки м еж ду горнит е и долнит е част и на м озъка. А т ези връзки способст ват
сам опознаниет о, от говорност т а, гъвкавост т а при взем ане на решения, ем пат ият а и нравст веност т а.
Причинат а е, че когат о ние спом огнем за заздравяванет о на свързващит е нишки м еж ду горния и долния
„ет аж ", no-висшит е м озъчни част и ще започнат да надделяват над прим ит ивнит е им пулси на дет ет о
все по-чест о. А силат а на т ези връзки нараст ва с врем ет о, в коет о използвам е м ет ода. Начинът , по
койт о взаим одейст вам е с децат а си, когат о т е са разст роени, значит елно повлиява развит иет о на
т ехния м озък, а от т ам определя и в какви хора ще се превърнат в бъдеще. Ет о как ст илът ни на
общуване с децат а се от разява върху т ехнит е вът решни ум ения, коит о се кодират в невроннит е връзки
на т ехнит е пром енящи се, м оделируем и и слож ни м озъци.
И т ова е напълно обясним о, кат о се позам ислит е. Всеки път , когат о ст им улирам е висшит е м озъчни
част и на дет ет о си, укрепвам е и развивам е целия м у м озък. Когат о м у задавам е въпроси,
задълбочаващи сам опознаниет о м у, т о ст ава по-осъзнат о.
 Това им енно е една от основнит е цели на възпит аниет о - децат а да ст анат по-осъзнат и, по-ем пат ични
и по-способни сам ост оят елно да взем ат разум ни решения. Вероят но знает е ст арат а поговорка: „Дай на
човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го да лови риба и ще го нахраниш за цял ж ивот “. Най-
висшат а ни цел кат о родит ели не е децат а ни да правят онова, коет о ж елаем , когат о ги наблюдавам е
или им нареж дам е как да се държ ат . (В крайна см ет ка т ова би било дост а непракт ично, освен ако не
планирам е да не се от делям е от т ях през ост ат ъка от ж ивот а си.) Вм ест о т ова би т рябвало да ги учим
да правят полож ит елни и продукт ивни избори сам ост оят елно и във всяка сит уация, с коят о се
сблъскват . А т ова означава, че т рябва да гледам е на м ом ент ит е, в коит о се държ ат неприем ливо, кат о
на възм ож ност и да им осигурим т акива преж ивявания, коит о изграж дат необходим ит е връзки в м озъка.

ОПРЕД ЕЛЯНЕТО НА ГРАНИЦИ ИЗГРАЖД А Д ЕТСКИЯ МОЗЪК

 Тази гледна т очка м ож е изцяло да пром ени начина, по койт о възприем ам е сит уациит е, изискващи
дисциплиниране. Когат о пост авям е граници на дет ет о, ние м у пом агам е да развие зони в горнат а част на
своя м озък, коит о м у позволяват да конт ролира ем оциит е си и да регулира поведениет о и т ялот о си.
Така всъщност пом агам е на децат а си да развият способност т а да превключват м еж ду различнит е
реж им и на авт оном нат а нервна сист ем а. Авт оном нат а нервна сист ем а им а сим пат иков дял, койт о
м ож е да бъде наречен „акселерат ор". Подобно на педала на газт а на авт ом обила, т ой ни кара да
реагирам е с гот овност на им пулси и сит уации, т ъй кат о подгот вя т ялот о ни за дейст вие. Другият дял е
парасим пат иковият , койт о служ и кат о .спирачка" на сист ем ат а и ни позволява да се въздърж ам е, да
регулирам е им пулсит е си. Ум ениет о да боравим прем ерено с газт а и спирачкат а е ключът към
ем оционалнат а регулация. Така че, когат о пом агам е на децат а да развиват способност т а да се
конт ролират дори когат о са разст роени, ние ги учим да балансират дейст виет о на дват а дяла на своят а
авт оном на нервна сист ем а.
Що се от нася до ф ункциониранет о на м озъка, понякога акт ивиранет о на „акселерат ора" (коет о м ож е
да им а за резулт ат им пулсивно или неж елано поведение), последвано от рязко „нат искане на
спирачкат а" (под ф орм ат а на пост авяне на граница от ст рана на родит еля), води до от говор от ст рана на
нервнат а сист ем а, койт о м ож е да накара дет ет о да прекрат и въпроснот о поведение и да изпит а вина.
Когат о т ова се случи, ф изиологичнот о проявление на преж ивяванит е чувст ва м ож е да се конкрет изира в
избягване на конт акт с очи, усещане на т еж ест в гръдния кош, а чест о и присвиване на ст ом аха. Тоест би
м огло да се каж е, че дет ет о се „чувст ва зле" заради т ова, коет о е направило.
Съзнание за прекрачване на определена граница е изключит елно полезно и е свидет елст во, че
дет ският м озък т ърпи развит ие. Някои учени т върдят , че пост авянет о на граници, чиет о прекрачване
пораж да „здравословно чувст во за срам ", води до създаванет о на вът решен ком пас, койт о ръководи
бъдещот о поведение на дет ет о. То започва да развива съвест , вът решен глас, и започва да разбира какво
са м оралът и сам оконт ролът . С Врем ет о, ако родит елит е редовно м у пом агат да осъзнае кога т рябва да
„нат исне спирачкат а", поведениет о м у започва да се пром еня. Това не означава прост о да казват е на
дет ет о, че определено дейст вие е неприем ливо и че т рябва да го избягва, ако не ж елае да си им а
проблем и. Дет ет о т рябва да учи м ного повече, не прост о да запам ет ява правила за добро или лошо,
прием ливо и неприем ливо.
Мозъкът на дет ет о дейст вит елно се пром еня с опит а, нервнат а м у сист ем а пост епенно се изграж да
т ака, че т о да „чувст ва" кое е редно, и т ова е, коет о м оделира бъдещот о м у поведение. Новит е
преж ивявания ф орм ират нови връзки м еж ду невронит е, а пром енит е в невроннит е м реж и пром енят
начина, по койт о т о взаим одейст ва с околнит е. А родит елит е т рябва да подпом агат т ози процес, кат о
любящо и ем пат ич- но учат дет ет о кои поведения са прием ливи и кои не са. Ет о защо е от решаващо
значение да определям е граници и когат о е необходим о, децат а дори да инт ернализират забранит е -
особено в раннит е години, когат о регулат орнит е невронни м реж и на м озъка са в процес на изграж дане.
Кат о им пом агам е да разбират правилат а и границит е в своят а среда, ние пом агам е на децат а да
изградят собст вена съвест .
Това чест о е т рудно за любящия родит ел. Всички ж елаем децат а ни да бъдат щаст ливи и да
получават онова, коет о ж елаят . Но си давам е см ет ка колко бързо прият нат а сит уация м ож е да се
обърне наопаки, ако дет ет о не получи ж еланот о. Но ако наист ина ж елаем най-доброт о за децат а си,
т рябва да см е способни да понасям е напреж ениет о и диском ф орт а, коит о границит е предизвикват и в
нас, и в т ях. Желаем възм ож но най-чест о да изричам е „да", но понякога да каж ем .не" е най-любящот о
нещо, коет о м ож ем да ст орим .
 Тук ще направим една уговорка: м ного родит ели казват „не" т върде чест о. Те от казват авт ом ат ично и
в м ного случаи - когат о не е необходим о. „Прест ани да пипаш балона. Спри да т ичаш. Не изливай вода на
зем ят а..." Децат а не бива да чу- Ват „не" т върде чест о. Всъщност м ного по-еф ект ивно от кат егоричния
от каз е съгласиет о при условие: „Да, м ож еш да си напълниш ванат а по-късно" или „Да, ще прочет ем още
една приказка, но ще т рябва да го направим ут ре". С други дум и, идеят а е не да се от сича „не“, а да се
пом ага на децат а да опознават границит е и да развиват ум ениет о сам и да .нат искат спирачкат а", когат о
е необходим о.
Важ но е да направим и още една уговорка: когат о определянет о на граници и от казът са съпроводени с
гняв или обиди от ст рана на родит еля, „здравословният срам " на дет ет о се т рансф орм ира в „т оксичен
срам " и чувст во на униж ение. Според м нениет о на някои учени т оксичният срам включва не прост о
чувст вот о, че си направил нещо нередно, коет о м ож е и т рябва да бъде коригирано, но и болезненот о
усещане, че и сам ият т и аз не е наред. А т ова усещане дет ет о прием а за непром енлив ф акт - не за
поведение, коет о подлеж и на м оделиране. Някои учени см ят ат , че децат а, коит о т ърпят враж дебност и
сурови крит ики от ст рана на родит елит е си, развиват убеж дениет о, че азът им е безвъзврат но увреден.
Токсичният срам и униж ениет о м огат да от ровят цялот о дет ст во и да се задърж ат в зрелост т а, чест о
почт и несъзнавани, кат о см ът но усещане за непълноценност . Те м огат да предизвикат каскада от
от рицат елни последст вия - проблем и в близкит е взаим оот ношения, м ъчит елно чувст во за
м алоценност , нат раплив ст рем еж да се успее в ж ивот а, липса на всякакво удовлет ворение. Вие кат о
родит ели м ож ет е да предот врат ит е последст вият а от т оксичния срам , кат о се научит е да създават е
необходим ат а ст рукт ура, без да униж ават е децат а си. Това е съвсем пост иж им а цел и ние ще ви
разкрием как да я пост игнет е.
Основнот о е да насърчават е децат а си да се вглеж дат в себе си, да се зам ислят за чувст ват а на
другит е и да взем ат правилнит е решения дори когат о чувст ват им пулса да направят нещат а другояче.
Така ще дадет е на децат а възм ож ност т а да упраж няват ем оционалнит е и социалнит е ум ения, коит о
ж елает е да овладеят . И същеврем енно ще създават е необходим ат а ст рукт ура с уваж ение към т ях.
Когат о ж елаем по любящ начин да пост авим някаква граница - също какт о когат о дисциплинирам е със
съзнаниет о за т рит е важ ни от крит ия за м озъка, - ние спом агам е за ф орм иранет о на невронни връзки,
коит о изграж дат социалнит е ум ения, сам оконт рола, ем пат ият а, сам опознаниет о, нравст веност т а и още
м ного м ного неща. Така децат а ще придобият сам очувст вие на авт оном ни личност и, коит о съзнат елно
м оделират поведениет о си.
Всичко т ова ни от веж да до едно вълнуващо заключение: всеки път , когат о децат а ни се държ ат зле,
т е ни дават възм ож ност да ги разберем по-добре, да придобием по-добра предст ава как т очно да
подпом огнем ж ит ейскот о им учене. Децат а чест о се държ ат неприем ливо, защот о все още не са
развили определени ум ения. Така че, когат о т ригодишнот о ви дет е оскубе свое прият елче, защот о първо
е получило подаръка си за празника, т о всъщност ви казва: „Необходим о м и е да развия ум ениет о да
изчаквам своя ред". По същия начин, когат о седем годишният ви син започне да се държ и
предизвикат елно и ви нарече „грозник", след кат о ст е м у казали, че е врем е да си т ръгват е от дет ския
цент ър, т ой всъщност ви инф орм ира: „Трябва да изградя ум еният а да владея ем оциит е си и да
изразявам разочарованиет о си без обиди". Чрез лошот о си поведение децат а всъщност ни показват
върху какво е необходим о да се работ и - кое в т ях все още е недоразвит о и кои ум ения им ат нуж да да
упраж няват .
Лошат а новина обаче е, че т ова рядко е забавно какт о за дет ет о, т ака и за родит еля. Но пък добрат а
новина е, че по т ози начин добивам е инф орм ация, коят о иначе не бихм е получили. Им а обаче една още
по-добра новина и т я е, че след т ова м ож ем съвсем целенасочено да осигурим на децат а си
преж ивяваният а, коит о да подобрят способност т а им да споделят , да се зам ислят за чувст ват а на
другит е, да разговарят с необходим от о уваж ение и т .н. Не т върдим , че когат о децат а не се справят
добре със сит уацият а, вие т рябва да ликуват е. („Ура! Ет о възм ож ност с разум нат а си реакция да
пом огна на м озъка на дет ет о си да се развие опт им ално!") Вероят но ням а да ви допада процесът на
дисциплиниране, вероят но ням а да очакват е с нет ърпение ем оционалнит е изблици на дет ет о си. Но
когат о осъзнает е, че м ом ент ит е на „лошо поведение" не са прост о неприят ност и, коит о т рябва да
изт ърпит е, а реални възм ож ност и за изграж дане на дет ския м озък и създаване на нещо см ислено и
значим о в ж ивот а на дет ет о си, убедени см е, ще погледнет е на дисциплиниранет о с други очи.
 3
КЛЮЧЪТ КЪМ СПОКОЙСТВИЕТО Е ЕМОЦИОНАЛНАТА ВРЪЗКА

Майкъл чул викове от ст аят а на синовет е си, но т ъй кат о гледал баскет болен м ач по т елевизият а,
решил да изчака реклам нат а пауза, за да от иде и да разбере какво ст ава. Коет о се оказало голям а
грешка.
Осем годишният м у син Греъм и прият елят м у Дж ейм с през последния половин час вним ат елно
сорт ирали и подреж дали м ногобройнит е част и от конст рукт ора „Лего" на Греъм . Мом чет о спест явало
от дневнит е си пари, за да си купи голям а кут ия за рибарски принадлеж ност и, в коят о определило
от деление за всяка част - глава, т яло, каска, м еч, м агическа пръчка, брадва и т .н. Двам ат а прият ели
били в съст ояние на блаж ена съсредот оченост .
Но пет годишнот о брат че на Греъм - Мат иас - се почувст вало изолирано. Трим ат а били започнали
заним аниет о заедно, но впоследст вие по-голем ит е м ом чет а решили, че Мат иас не схваща съвсем
слож нат а им сист ем а за кат егоризиране, зат ова го от ст ранили от дейност т а.
Им енно т огава Майкъл чул виковет е.
Той т ака и не успял да дочака реклам нат а пауза. Усилващит е се викове м у дали да разбере, че т рябва
да се нам еси незабавно, но т ой не бил дост ат ъчно бърз. На т ри крачки от ст аят а на м ом чет ат а - сам о на
т ри крачки! - т ой чул безм илост нот о изт рополяване по пода на ст от ици дребни част и от „Лего".
Влизайки в ст аят а на м ом чет ат а, Майкъл заварва същинско бойно поле. Гледкат а е пот ресаваща.
Навсякъде се т ъркалят глави, част и от т ела и оръж ия - средновековни и ф ут урист ични. Цари хаос. До
преобърнат ат а рибарска кут ия е заст анал пет годишният Мат иас, навъсен, със зачервено лице и очи, в
коит о се чет е едноврем енно предизвикат елст во и уж ас. Крещейки „Той съсипа всичко!", Греъм излит а
от ст аят а облян в сълзи, последван от Дж ейм с, койт о очевидно е обзет от неудобст во.
Ам а че сит уация, какво ще каж ет е? Двам ат а сина на Майкъл са се спречкали ж ест око, прият елят се
нам ира под кръст осан огън, а сам ият Майкъл е бесен. Не сам о че Мат иас е съсипал работ ат а на двет е по-
голем и м ом чет а, но в ст аят а цари неразбория, коят о т рябва да бъде разчист ена. (Ако познават е
болкат а от наст ъпено блокче „Лего", разбират е защо е задълж ит елно пръснат ит е по пода част и да
бъдат събрани.) Майкъл си дал см ет ка, че не ще догледа баскет болния м ач.
Той решил по-късно да се заним ава с голем ит е м ом чет а и първо да се заем е с Мат иас.
Първоначалнот о м у нам ерение било да се надвеси над него, да разм аха пръст пред лицет о м у и да го
сгълчи, задет о е обърнал кут ият а на брат си. В гнева си искал да м у налож и незабавно наказание. Искало
м у се да изкрещи „Защо го направи?", да каж е на Мат иас, че никога повече ням а да м у позволи да участ ва
в игрит е на Греъм и неговит е прият ели, а след т ова да добави: „Сега разбираш ли защо не искат да си
играеш с т ях?".
За щаст ие обаче м ислещит е част и от м озъка на Майкъл надделели и т ой подходил към сит уацият а
от позицият а на м ет ода с акцент върху пълноценнот о развит ие на дет ския м озък. Защот о Майкъл
от лично си давал см ет ка колко силно м алкот о м у м ом че се нуж даело от него в м ом ент а. Разбира се,
Майкъл т рябвало да обърне вним ание на неприем ливот о поведение на Мат иас. И със сигурност т рябвало
за следващия път да се нам еси своеврем енно, преди сит уацият а да излезе от конт рол. Той решил да
пом огне на Мат иас да се зам исли как Греъм се е почувст вал след пост ъпкат а м у и да проум ее, че
дейст вият а на човек въздейст ват на другит е. Този урок и пренасочванет о били абсолют но налож ит елни.
Но не и на първо врем е.
В м ом ент а най-налож ит елно било уст ановяванет о на ем оционална връзка.
Мат иас бил в съст ояние на ем оционална дисрегулация и им ал нуж да баща м у да ут еши обидат а и
гнева от крит икат а и от хвърлянет о от ст рана на двет е по-голем и м ом чет а. Мом ент ът все още не бил
подходящ за пренасочване, за поучения или разговори за сем ейни правила и уваж ение към чуж дат а
собст веност . Мом ент ът изисквал уст ановяване на ем оционална връзка.
Зат ова Майкъл коленичил, разт ворил ръце и Мат иас се гушнал в него. Майкъл държ ал дет ет о в
обят ият а си, докат о т о хлипало, галел го по гърба и не казвал нищо друго освен: „Знам , м ом чет о м и.
Знам ".
Около м инут а по-късно Мат иас погледнал баща си с проблясващи от сълзит е очи и казал: „Аз
разпилях конст рукт ора". Майкъл се засм ял и от върнал: „1/1 не сам о т ова, бих добавил, м алчо".
Мат иас леко се усм ихнал и в т ози м ом ент Майкъл разбрал, че м ож е да прем ине към пренасочванет о
и да даде на Мат иас някои важ ни уроци от носно ем пат ият а и адекват нот о изразяване на силнит е
чувст ва. Мом чет о вече било способно да слуша баща си. Ем оционалнат а връзка и ут ехат а м у позволили
да излезе от реакт ивнот о съст ояние и да ст ане по-възприем чиво.
Уст ановяванет о на ем оционална връзка е не сам о първа ст ъпка в един по-любящ подход. Да, т о
позволява на родит еля да се наст рои на едни вълни с дет ет о и да от кликне на ем оциит е м у, когат о т о е
разст роено и дисрегулирано. Така дет ет о се чувст ва разбрано, коет о т рансф орм ира хаоса в спокойст вие,
а усещанет о за изолация - в ем оционална свързаност . Безспорно уст ановяванет о на ем оционална връзка
е изключит елно любящо начало на процеса за дисциплиниране. Но обърнет е вним ание колко по-
еф ект ивен ст ава сам ият подход „Дисциплина без драм а". Не че поучениет о би било погрешно кат о
първоначална реакция от ст рана на Майкъл в описанат а сит уация. Нам ерениет о ни не е да определям е
кое е правилно или погрешно в родит елскит е подходи (м акар да държ им , че подходът с акцент върху
пълноценнот о развит ие на дет ския м озък е м ного по-любящ и съст радат елен). Прост о ж елаем да
подчерт аем , че решениет о на Майкъл първо да уст анови ем оционална връзка е пост игнало и двет е цели
на дисциплиниранет о – съдейст вие от ст рана на дет ет о и изграж дане на м озъка м у - изключит елно
еф ект ивно. Така Майкъл получил вним аниет о на сина си - бързо и без драм ат ични ем оции. Вследст вие
на коет о двам ат а били способни да разговарят за поведениет о на Мат иас резулт ат но. Ем оционалнат а
връзка несъм нено е спом огнала за изграж данет о на м озъка на Мат иас, защот о м ом чет о вече м ож ело
да чуе онова, коет о баща м у иска да м у каж е, и да го разбере. Освен т ова Майкъл дал прим ер на сина си
как да уст ановява ем оционална връзка и м у показал, че им а по-подходящи начини да общуваш с хорат а,
когат о си разст роен. И всичко т ова ст анало възм ож но, защот о Майкъл уст ановил ем оционална връзка
със сина си, преди да се опит а да пренасочва поведениет о м у.

ПРОАКТИВНО РОД ИТЕЛСТВО

Малко по-нат ат ък ще разгледам е въпроса защо ем оционалнат а връзка е т олкова еф ект ивно средст во
в м ом ент и, когат о децат а са разст роени и им е т рудно да взем ат разум ни решения. Майкъл, какт о се
убедихм е, се възползвал от т ова средст во добре, но заради леко закъснялат а си реакция пропуснал
възм ож ност т а да прескочи целия процес на дисциплиниране.
Да, т ова е възм ож но. Понякога м ож ем да предот врат им дисциплиниранет о изцяло, проявявайки
проакт ивност . вм ест о реакт ивност . Да см е проакт ивни в от ношеният а си с децат а означава да следим
кога им а вероят ност да проявят лошо поведение или да изпаднат в ем оционален изблик и да се
нам есим , когат о е необходим о - да се опит ам е да ги преведем безопасно през пот енциално
взривоопаснат а сит уация. Майкъл пож елал да от лож и нам есат а си до следващия реклам ен блок, зат ова
не реагирал своеврем енно на знацит е, че в ст аят а на синовет е м у предст ои да се случи нещо неприят но.
Проакт ивнот о родит елско поведение м ож е изцяло да пром ени нещат а. Да каж ем , че докат о се
подгот вя за т ренировкат а по плуване, вашат а сладка и обикновено крот ка осем годишна дъщеря реагира с
извест на ост рот а, когат о решит е да я нам аж ет е със слънцезащит ен крем : „Защо т рябва да м е м аж ещ
всеки ден?". После, докат о пригот вят е м алкот о й брат че, т я сяда на пианот о, за да изсвири една от
любим ит е си м елодии. Но пропуска няколко нот и и удря по клавиат урат а раздразнено.
Бихт е м огли да прием ет е т ези прояви кат о случайни инцидент и и да не им от делит е вним ание. Или
пък да ги т ълкуват е кат о предупредит елни знаци, каквит о т е най-вероят но са. Дали дъщеря ви
обикновено не се изнервя, когат о е гладна. В т акъв случай бихт е м огли да прекъснет е за м иг
заним аниет о си и да пост авит е пред нея ябълка. Ако ви погледне въпросит елно, усм ихнет е й се
разбиращо, за да й припом нит е т ази й склонност , и надявайки се да изяде ябълкат а и да възвърне
сам оконт рола си
 .
Разбира се, понякога децат а взем ат лоши решения и се държ ат неприем ливо, без да дадат
предупредит елни знаци. Но по-чест о бихм е м огли да уловим и разчет ем знацит е и да предприем ем
м ерки за избягване на дисциплиниращит е дейст вия - да предупредим дет ет о пет м инут и преди да си
т ръгнем от парка или да определим час за лягане, за да не се изнервят децат а от ум ора. Мож е също
т ака да започнем да разказвам е някаква м ного инт ересна ист ория и да обещаем , че ще я довършим
сам о след кат о дет ет о седне в дет скат а седалка в авт ом обила. Или пък да предлож им на децат а нова
инт ересна игра, когат о доловим , че пом еж ду им назрява сериозен конф ликт . Мож е да каж ем на
двегодишнот о дет е: „Хей, преди да хвърлиш чиният а си на другат а м аса, искам да т и покаж а какво нося в
чант ат а си".
Друг начин да бъдет е проакт ивни е да изчакат е м алко, преди да реагират е. Щом видит е, че
поведениет о на дет ет о се от клонява в неж елана посока, запит айт е се дали т о не е глад- но/гневно/
сам от но/ум орено. Мож е всичко, коет о е необходим о да направит е, е да м у дадет е шепа ст аф иди, да го
изслушат е, да си поиграет е с него или да м у дадет е възм ож ност да се наспи. Това ще рече прост о да
проявит е м алко прозорливост и да планират е предварит елно.

Д АЛИ Д ЕТЕТО ВИ НЕ Е ГЛАД НО? РАЗГНЕВЕНО? САМОТНО? УМОРЕНО?

Проакт ивнот о поведение от ст рана на родит еля не е лесно и изисква висока ст епен на осъзнат ост . Но
колкот о по-бдит елни ст ават е за от рицат елнит е поведения и колкот о по-чест о ги елим инират е от рано,
т олкова по-рядко ще ви се налага да се справят е с т рудни сит уации. Коет о означава, че вие и децат а ще
им ат е повече врем е да се радват е на присъст виет о си.
Какт о вече казахм е обаче, понякога лошот о поведение се проявява без каквот о и да било
предизвест ие. Кат о гръм от ясно небе! И никаква проакт ивност от наша ст рана не би м огла да го
предот врат и. Тогава е м ом ент ът за уст ановяване на ем оционална връзка. Ние т рябва да уст оим на
им пулса незабавно да накаж ем , да „дръпнем едно конско" или дори полож ит елно да пренасочим . Преди
всичко друго т рябва да уст ановим връзка с дет ет о.
 ЗАЩО Е ВАЖНО ПЪРВО Д А УСТАНОВИМ ВРЪЗКА?

Нека разгледам е по-подробно въпроса защо ем оционалнат а връзка е т олкова важ на. Ще се спрем на
т ри основни ползи - една крат косрочна, една дългосрочна и една социална - от уст ановяванет о на
ем оционална връзка кат о първа реакция към неж еланот о поведение.
Полза 1: Ем оционалнат а връзка пом ага на дет ет о да прем ине от съст ояние на реакт ивност към
съст ояние на възприем чивост
Какт о и да решим да реагирам е към неж еланот о поведение на децат а си, едно нещо т рябва
задълж ит елно да направим : да ост анем ем оционално свързани с т ях дори когат о - а м ож е би особено
когат о - ги дисциплинирам е. В края на краищат а им енно когат о са най-разст роени, децат а се нуж даят
най-м ного от нас. Те със сигурност не ж елаят да се чувст ват ф руст рирани, гневни и да губят
сам оконт рол. Тези съст ояния са не сам о неприят ни, а крайно ст ресиращи. Обикновено неприем ливот о
поведение е резулт ат от зат руднениет о на дет ет о да се справи със случващот о се около него и в него. То
изпит ва силни чувст ва, с коит о все още е неспособно да се справи. И резулт ат ът от т ова е
неприем ливот о поведение. Неговит е дейст вия в т ези м ом ент и са послание, че се нуж дае от нас, зов за
пом ощ и уст ановяване на връзка.
И т ака, когат о децат а са гневни, когат о се чувст ват от хвърлени, засрам ени, объркани, ем оционално
прет оварени или са изгубили сам оконт рол, т е се нуж даят от нашат а пом ощ. Посредст вом уст ановяване
на ем оционална връзка ние м ож ем да успокоим бурят а в т ях, да им пом огнем да възвърнат
сам оконт рола си и да взем ат по-добри решения. Щом почувст ват любовт а и прием анет о ни, когат о се
„почувст ват разбрани" (дори когат о знаят , че не харесвам е дейст вият а им или т е не харесват нашит е),
т е ще започнат да възвръщат сам оконт рола си и ще дадат възм ож ност на висшит е част и на м озъка си
да възобновят ф ункциит е си - а случи ли се т ова, вече м ож ем еф ект ивно да прилож им
дисциплиниращит е си ст рат егии. С други дум и, ем оционалнат а връзка пом ага на дет ет о да прем ине от
реакт ивност към възприем чивост и т о ст ава способно да възприем е урока, койт о ж елаем да м у
предадем .

И т ака, им а един важ ен въпрос, койт о т рябва да си зададем , преди да започнем да пренасочвам е и
пряко да обучавам е: Гот ово ли е дет ет о м и? Гот ово ли е да м е слуша, да се учи. да разбира? Ако дет ет о
не е гот ово, най-вероят но т рябва да подсилит е ем оционалнат а си връзка с него.
Какт о се убедихм е от прим ера с Майкъл и неговия пет годишен син, уст ановяванет о на ем оционална
връзка успокоява нервнат а сист ем а, ут алож ва реакт ивност т а и прави децат а способни да ни слушат , да
възприем ат уроцит е ни и дори да взем ат разум ни решения. Когат о вент илът на ем оциит е се от вори,
ем оционалнат а връзка е онзи м одулат ор, койт о пречи на чувст ват а да ескалират до опасни нива. При
липса на ем оционална връзка, ем оциит е м огат да излязат от конт рол.

ЕМОЦИОНАЛНАТА ВРЪЗКА УСПОКОЯВА

Припом нет е си последния път , когат о ст е били т ъж ни, гневни или разст роени. Как бихт е се
почувст вали, ако някой обичан човек ви каж еше „Трябва да се успокоиш“ или „Какво т олкова се е
случило?"? Тези дум и биха ви накарали да се почувст ват е уж асно, нали? И въпреки т ова м ного чест о
казвам е подобни неща на децат а си. И т ака увеличавам е вът решния им дист рес и влошавам е
поведениет о им , вм ест о да го подобряване.
Ем оционалнат а връзка, от друга ст рана, дейст ва успокояващо и позволява на децат а да възвърнат
конт рола върху ем оциит е и т ялот о си. Тя им позволява да се почувст ват разбрани, а ем пат ият а сниж ава
чувст вот о за изолация, успокоява реакт ивност т а на по-низшит е м озъчни част и и цялат а нервна сист ем а
(коят о в т ези м ом ент и предизвиква учест ен пулс и дишане, напрегнат ост на м ускулит е и свиване на
ст ом аха). Реакт ивнит е съст ояния са неприят ни и биват подсилвани от липсат а на ем оционална връзка и
власт нот о поведение. Благодарение на ем оционалнат а връзка обаче децат а м огат да възвърнат
сам оконт рола и рационалност т а си.
В най-общи линии м ож е да се каж е, че ем оционалнат а връзка инт егрира м озъка. Ет о как т я упраж нява
т ози еф ект . Мозъкът , какт о вече казахм е, е слож ен. Той се съст ои от м ного част и, всяка от коит о
изпълнява различна ф ункция. Им а горна част и долна част , лява полусф ера и дясна полусф ера. Им а
цент рове на пам ет т а и зони на болкат а. Всичкит е м реж и, зони и част и на м озъка изпълняват свои
ф ункции. Когат о т е работ ят заедно, кат о координирано цяло, м озъкът е инт егриран. В съст ояние на
инт еграция неговит е част и работ ят по-еф ект ивно, от колкот о поот делно.
Една добра м ет аф ора, посредст вом коят о м ож е да бъде разбрана важ ност т а на м озъчнат а
инт еграция, е „рекат а на благоденст виет о". Предст авет е си, че ст е в кану и се носит е по спокойна река.
Чувст ват е се спокойни, от пуснат и и гот ови да посрещнет е всяко събит ие, коет о възникне. Не изпит ват е
ж еланиет о всичко да бъде идеално или да се случва според ж еланият а ви. Нам ират е се в съст ояние на
инт егрираност - ум ът ви е ведър, възприем чив и харм онизиран, а т ялот о ви е спокойно и изпълнено с
енергия. Дори събит ият а да не се развиват какт о ви харесва, м ож ет е лесно да се адапт ират е. Това е
рекат а на благоденст виет о.
Понякога обаче ст е неспособни да ост анет е в спокойнот о средно т ечение на рекат а. Приближ ават е се
т върде до единия или до другия бряг. Единият бряг предст авлява хаосът . Близо до него им а опасни
бързеи, коит о правят ж ивот а т рескав и неуправляем . Когат о доближ ит е хаоса, вие лесно се
разст ройват е и дори м алкит е пречки м огат да ви извадят от конт рол. Биха м огли да ви обзем ат силна
т ревож ност или инт ензивен ст рах и в т акива м ом ент и сякаш цялот о ви т яло е подвласт но на хаоса -
м ускулит е са напрегнат и, пулсът е учест ен, веж дит е са сключени.
Другият бряг е също т олкова неприят ен, защот о т ой предст авлява ригидност т а. Близо до него вие
„зациклят е" в очакванет о си свет ът да ф ункционира по определен начин и ням ат е ж еланиет о или
способност т а да се адапт ират е. В усилиет о да налож ит е собст венит е си виж дания и ж елания на
околнит е вие ст ават е неспособни на ком пром ис.
И т ака, хаосът е единият бряг, а ригидност т а - другият бряг на рекат а на благоденст виет о. Две
крайност и, коит о предполагат или липса на конт рол, или преком ерен конт рол, изключващ гъвкавост т а и
адапт ивност т а. Те и двет е ви от далечават от спокойнот о средно т ечение на рекат а на благоденст виет о.
Дали ст е в съст ояние на хаос или ригидност , вие не м ож ет е да се насладит е на психическот о и
ем оционалнот о си здраве, да се почувст ват е ком ф орт но в свет а.

Сега да поразсъж давам е в свет линат а на т ази м ет аф ора за дисциплиниранет о на децат а. Почт и
винаги, когат о децат а са разст роени или се държ ат зле, ще забележ ит е признаци на хаос или ригидност .
Или и на двет е. Когат о едно девет годишно дет е изпадне В паника заради предст оящия уст ен изпит ,
започне да къса т ет радкит е си и през плач т върди, че не м ож е да запом ни Въведениет о на урока, т о е
Във Власт т а на хаоса. Лодкат а м у е заседнала на т ози бряг и дет ет о е далече от спокойнот о средно
т ечение на рекат а на благоденст виет о. По същия начин, когат о едно пет годишно дет е упорит о наст оява
да м у разкаж ет е още една приказка за приспиване или от казва да влезе във ванат а, докат о не от крие
любим ат а си гум ена гривна, т о се е уст рем ило право към брега на ригидност т а. Припом нет е си Нина от
преднат а глава. Когат о т я изпаднала в ем оционален изблик, след кат о узнала, че не м айка й, а баща й ще
я от кара на училище, т я от казвала да прием е какви- т о и да било алт ернат ивни разрешения на
сит уацият а. Шарела на зигзаг м еж ду бреговет е на хаоса и ригидност т а, далеч от спокойнот о т ечение в
средат а на рекат а.
Ет о как м ож е да пом огне ем оционалнат а връзка. Тя държ и дет ет о далеч от дват а бряга посред
спокойнот о т ечение, къде- т о т о се радва на ем оционално равновесие, щаст ие и сигурност . Тогава
дет ет о е способно да чуе онова, коет о им ам е да м у каж ем , и да прави по-разум ни избори. Когат о
уст ановим ем оционална връзка с дет е във власт т а на хаоса, ние м у пом агам е да се от далечи от опасния
бряг и да се върне към средат а на рекат а. Когат о уст ановим връзка с дет е в ригидно съст ояние,
неспособно да оцени алт ернат ивит е, ние м у пом агам е да ст ане по-гъвкаво и адапт ивно. И в дват а случая
ем оционалнат а връзка пораж да инт егрираност и възприем чивост .
В следващат а глава ще разгледам е по-подробно някои практ ични начини за уст ановяване на
ем оционална връзка с децат а. Основнот о обикновено е да изслушвам е и да проявявам е (словесно и
несловесно) инт ензивна ем пат ия. Така се наст ройвам е на вълнит е на вът решнит е преж ивявания на
дет ет о - чувст ват а и м ислит е, възприят ият а и спом енит е - всичко, коет о им а субект ивно значение за
неговия ж ивот . И на коет о се основава неговот о поведение. Един от най-сигурнит е начини да уст ановим
ем оционална връзка с дет ет о е прост о да го докоснем ф изически. Любящо докосване по ръкат а,
пот упване по гърба или т опла прегръдка - т ова са все неща, коит о предизвикват освобож даванет о на
„добрит е" хорм они (кат о ест ест вения оксит оцин и опиоидит е) и пониж ава ниват а на ст ресовия хорм он
(корт изол). Когат о дет ет о е разст роено, едно любящо докосване м ож е да го успокои и да ви пом огне да
уст ановит е връзка дори в м ом ент и на м ного висок ст рес.

Им енно т ова направил Майкъл, когат о видял сред неразборият а в дет скат а ст ая своя по-м алък син:
т ой клекнал и го прегърнал.
Така започнал да т ласка м алкот о кану на Мат иас далеч от брега на хаоса - обрат но към спокойнот о
т ечение в средат а на рекат а. После го изслушал. Мат иас ням ал да казва м ного: „Аз разпилях легот о".
Понякога децат а им ат нуж да да говорят повече, друг път въобще не искат да говорят . В случая на Мат и-
ас било дост ат ъчно едно крат ко изречение. И едно докосване или засвидет елст ваща ем пат ия дум а -
„Зная, м ом чет о м и". Ц Мат иас възвърнал до голям а ст епен равновесиет о в своя развиващ се м озък и
им пулсивнот о си т яло. Тогава баща м у м ож ел да прем ине към ж ит ейския урок.
Макар Майкъл да не изхож дал от научнит е принципи, т ой ум ело спом огнал за инт еграцият а в м озъка
на Мат иас. Когат о Мат иас се разгневил на двет е по-голем и м ом чет а, долнат а част на м озъка м у изцяло
надделяла над горнат а. Инст инкт ивнит е и реакт ивни no-низши м озъчни зони ст анали т олкова акт ивни,
че м ом чет о изгубило връзка с no-висшит е зони - онези, коит о щели да м у пом огнат да пом исли за
последст вият а от дейст вият а си и да се съобрази с чувст ват а на другит е. Горнат а и долнат а част на
неговия м озък не работ ели заедно. Мозъкът м у в т ози м ом ент бил в съст ояние на дезинт егрираност , а
резулт ат ът бил бойнот о поле, обсипано с част и от конст рукт ора. С ж ест , вм ест о с поучение (продукт на
лявот о полукълбо), Майкъл уст ановил връзка с дяснот о полукълбо на м озъка на Мат иас, коет о било
пряко свързано с долнат а м озъчна част . След коет о всички част и - дясна и лява, горна и долна - били
гот ови да заработ ят координирано и уравновесено, за да пост игнат инт еграция. Така Майкъл пост игнал
своят а крат косрочна цел - съдейст виет о на сина си.
Полза 2: Ем оционалнат а връзка изграж да дет ския м озък
Какт о обяснихм е в преднат а глава, подходът „Дисциплина без драм а" изграж да м озъка на дет ет о,
подобрявайки способност т а за поддърж ане на м еж дуличност ни от ношения, сам оконт рола, ем пат ият а,
сам опознаниет о и пр. Разгледахм е въпроса колко е важ но да се определят граници, да се създава
ст рукт ура и да се пом ага на децат а да развиват вът решнит е ум ения за сам оконт рол и задърж ане на
им пулсит е чрез инт ернализиране на от каза. Ет о как използвам е своит е от ношения с децат а, за да
изграж дам е изпълнит елнит е ф ункции на т ехния м озък. Разгледахм е и други начини за развиване на
т ехнит е ум ения за общуване и взем ане на решения. Всяко взаим одейст вие с дет ет о е възм ож ност да го
изграж дам е кат о добър човек.
А началот о се пост авя с ем оционалнат а връзка. Освен крат косрочнат а полза, какват о е преходът от
реакт ивност към бъзприем чивост , уст ановяванет о на ем оционална връзка по брем е на дисциплиниращо
Взаим одейст вие им а и дългосрочна полза, т ъй кат о въздейст ва т райно върху м озъка на децат а. Когат о в
т руднит е м ом ент и им предлагам е ут еха, когат о се вслушвам е в чувст ват а им , когат о им
засвидет елст вам е любовт а си, ние значит елно повлиявам е развит иет о на м озъка и личност т а им в
дългосрочен план.
В следващит е глави ще разгледам е по-подробно пренасочванет о, ж изненит е уроци, коит о давам е на
своит е деца, и прим ера, койт о им давам е в общуванет о. Мозъкът на дет ет о бива в голям а ст епен
повлиян от посланиет о, коет о м у изпращам е, реагирайки на неж еланот о поведение. Той също т ака ще
бъде м оделиран от прим ера, койт о м у давам е със собст венит е си дейст вия в м ом ент а. Съзнат елно или
несъзнат елно, м озъкът на дет ет о ще асим илира цялат а инф орм ация, коят о съдърж а родит елскат а
реакция във всяка сит уация. Ет о защо е изключит елно ум ест но да се задълбочим още в идеят а за
ем оционалнат а връзка и родит елскот о поведение по врем е на дисциплиниране.
В неврологичен аспект ем оционалнат а връзка заздравява нишкит е, свързващи горнат а и долнат а
м озъчна част . Така висшит е м озъчни част и м огат по-еф ект ивно да ком уникират с no-низшит е, да
надделеят над т ях и да овладеят прим ит ивнит е им пулси. Ние см е нарекли т ези свързващи нишки
„ст ълбат а на м озъка". Ст ълбат а инт егрира „горния" и „долния" ет аж и служ и на онази зона от м озъка,
наречена преф ронт ална кора. Тази ключова м озъчна зона спом ага за изграж данет о на изпълнит елнит е
ф ункции, съст авящи сам орегулацият а (коят о включва балансиранет о на ем оциит е, ф окусиранет о на
вним аниет о, конт ролиранет о на им пулсит е и ем пат ичнат а връзка с другит е). С развит иет о на
преф ронт алнат а кора децат а ст ават все по-способни да прилагат на практ ика социалнит е и
ем оционалнит е ум ения, коит о ж елаем да овладеят възм ож но най-добре, за да се справят с ж ивот а си в
зрелост т а.
Казано по-прост о, инт егрираност т а на взаим оот ношеният а м еж ду дет е и родит ел пораж да
инт еграция в м озъка. Инт егрирани взаим оот ношения възникват , когат о уваж авам е разликит е м еж ду
себе си и другит е и поддърж ам е ем оционална връзка посредст вом съст радат елно общуване. Тогава ние
ем - пат изирам е на другия - съпреж ивявам е неговит е чувст ва и разбирам е гледнат а м у т очка. В рам кит е
на подобна връзка ние уваж авам е вът решния психичен ж ивот на другия, но не ст авам е кат о него.
Ост авам е обособени индивиди, но въпреки т ова свързани с другит е. Този род инт еграция пораж да
харм ония във взаим оот ношеният а. Изум ит елен е ф акт ът , че инт еграцият а в от ношеният а родит ел-
дет е пораж да инт еграция в дет ския м озък. Така диф еренциранит е м озъчни региони продълж ават да
изпълняват специализиранит е си ф ункции, но същеврем енно са взаим освързани. Регулацият а в м озъка
зависи от координацият а и баланса на различнит е региони, а т е са следст вие от инт еграцият а.
Невроннат а инт еграция е основат а за изпълнит елнит е ф ункции, способност т а за регулиране на
вним аниет о, ем оциит е, м исленет о и поведениет о. И им енно в т ова е т айнат а! Инт еграцият а в
м еж дуличност нот о общуване култ ивира невронна инт еграция.
В т ова се изразява и дългосрочнат а полза от ем оционалнат а връзка: посредст вом
взаим оот ношеният а т я създава невронни връзки и инт еграт ивни нишки, коит о буквално изм енят м озъка
и правят децат а ни по-ум ели във взем анет о на ум ест ни решения, в поддърж анет о на от ношения и
взаим одейст виет о с околния свят .
Полза 3: Ем оционалнат а връзка задълбочава взаим оот ношеният а с дет ет о
И т ака, ем оционалнат а връзка им а крат косрочна полза (преходът от реакт ивност към
възприем чивост ), дългосрочна полза (изграж дане на дет ския м озък) и т рет а, социална полза, коят о се
изразява в задълбочаване на взаим оот ношеният а с дет ет о. Конф ликт ит е са м ож е би най-т руднит е и
рисковани м ом ент и във всеки род взаим оот ношения. Но м огат да бъдат и сред най-важ нит е. Разбира се,
децат а ни знаят , че см е до т ях, когат о ги гушкам е и им чет ем или когат о се радвам е на предст авянет о
им в училищнит е събит ия. Но какво ст ава, когат о м еж ду нас и т ях възникне напреж ение или конф ликт ?
Когат о ни разделят прот ивополож ни ж елания или позиции? Тези м ом ент и са същинският т ест за
от ношеният а ни. Как реагирам е, когат о не ни допадат изборит е, коит о правят децат а ни? С любящо
напът ст вие? С раздразнение и крит ики? С ярост и унизит елни дум и? Всяка наша реакция ще се от рази
на взаим оот ношеният а ни с децат а и дори върху т яхнат а идент ичност .
Невинаги е лесно дори да пож елаем да осъщест вим ем оционална връзка с дет ет о си, когат о т о се
държ и зле или ем оциит е м у са извън конт рол. Когат о двет е ви деца се скарат в сам олет а или когат о в
киносалона започнат да се оплакват на висок глас, че не ст е взели пуканки, ем оционалнат а връзка м ож е
да е последнот о нещо, за коет о ст е гот ови да полож ит е усилие.
Но ем оционалнат а връзка т рябва да е първот о, за коет о да се погриж им във буквално всяка една
сит уация, изискваща дисциплиниране. Не сам о защот о т я ще ни пом огне да се справим с проблем а в
крат косрочен план. Не сам о защот о т ака ще пом огнем на децат а си да ст анат добри хора в дългосрочен
план. Но и защот о (и т ова е всъщност най-важ нот о) т я ни пом ага да им покаж ем колко м ного ценим
взаим оот ношеният а си с т ях. Вече знаем , че м озъкът на децат а ни е м оделируем , слож ен и се пром еня,
какт о и че т е се нуж даят от нас в т руднит е м ом ент и. Колкот о по-чест о реагирам е с ем пат ия,
подкрепям е ги и ги изслушвам е, т олкова по-добри ще ст ават взаим оот ношеният а ни с т ях.
Ет о какво разказа наскоро на Тина една м айка, чият о дъщеря Сабрина им ала парт и по случай
рож дения си ден. Майкат а Ким бърли и съпругът й Васил изпрат или гост ит е в края на празненст вот о.
Когат о се върнали във всекидневнат а, ги очаквала изненада. Прочет ет е описаниет о на сит уацият а, коет о
Ким бърли изпрат ила в им ейл до Тина:
След празненст вот о, когат о Сабрина ост анала сам а, от ворила всички подаръци. Не бях успяла да
запиша кой какво й е подарил. Бъркот ият а беше ст рахот на. Успях да подредя подаръцит е, т ъй кат о
другат а м и дъщеря, Сиера, беше присъст вала на от варянет о им . Исках да ут очня кой какво е подарил,
преди Сабрина да напише благодарст венит е карт ички. Прост о м и се щеше да см е акурат ни в
благодарност ит е.
Кой в т ази сит уация не би проявил разбиране към ум орения родит ел, койт о е изпуснал нервит е си,
заварвайки неразборият а. Ким бърли била дом акиня на забавно, но шум но и хаот ично празненст во, на
коет о присъст вали пет найсет шест годишни деца със своит е родит ели, брат я и сест ри. Предвид т ова и
поведениет о на разглезенот о дет е, коет о не м огло да дочака края на празненст вот о, за да разкъса
опаковкит е на подаръцит е кат о диво ж ивот но, ем оционалният изблик би бил съвсем обясним .
Запазвайки сам ообладание обаче, Ким бърли подходила към сит уацият а от позицият а на м ет ода
„Дисциплина без драм а". Какво било първот о, коет о т я ст орила? Познахт е - вм ест о да се впуска в
поучения или гневни т иради, т я уст ановила ем оционална връзка с дъщеря си. От белязала колко забавно
било празненст вот о, а сигурно и от варянет о на подаръцит е. Дори поседнала т ърпеливо до Сабрина и й
показала см ешнит е си изкуст вени м уст аци. И чак след кат о осъщест вила ем оционалнат а връзка, т я
прист ъпила към важ ния разговор за подаръцит е, т ърпениет о и благодарст венит е карт ички.
Ем оционалнат а връзка създала възм ож ност за инт егриране и развиване на м озъка на Сабрина и за
заздравяване на взаим оот ношеният а м еж ду двет е.
Способни ли ст е да уст ановяват е ем оционална връзка всеки път , когат о децат а ви се държ ат зле или
изгубят конт рол върху себе си? Разбира се, че не. И ние (двам ат а авт ори) не успявам е да го пост игнем
всеки път в т руднит е сит уации със своит е деца. Но колкот о по-чест о съум явам е да уст ановим връзка
кат о първа реакция (независим о какво са направили децат а ни и дали ние сам ит е се нам ирам е в
спокойнот о т ечение на рекат а на благоденст виет о), т олкова по-чест о ще засвидет елст вам е на децат а
си, че м огат да разчит ат на нас за ут еха, безусловна любов и подкрепа дори когат о поведениет о им не ни
харесва. Им енно т ака м ож ем да заздравим и задълбочим взаим оот ношеният а си с децат а. Нещо
повече, по т ози начин ще ги научим да бъдат по-добри брат я, сест ри и прият ели, а по-нат ат ък и
парт ньори. Обучавайт е ги посредст вом личния си прим ер и ги напът ст вайт е и с дейст вия, не сам о с
дум и. Ет о в какво се съст ои социалнат а полза от ем оционалнат а връзка: т я учи дет ет о какво означава
да поддърж аш взаим оот ношения и да обичаш дори когат о не харесваш изборит е на обичания човек.

А ГНЕВНИТЕ ИЗБЛИЦИ? НЕ ТРЯБВАШЕ ЛИ Д А ГИ ИГНОРИРАМЕ?

Когат о обучавам е родит ели на т ехникит е за уст ановяване на ем оционална връзка и пренасочване, т е
най-чест о ни пит ат за гневнит е изблици. Наприм ер: „См ят ах, че т рябва да игнорирам е гневнит е
изблици. Не означава ли опит ът за уст ановяване на ем оционална връзка по врем е на изблик, че м у
обръщам е вним ание? Не подклаж дам е ли т ака неж еланот о поведение?".
Нашият от говор на т ози въпрос разкрива още един пункт , по койт о м ет одът „Дисциплина без драм а"
се различава от конвенционалнит е подходи. Да, м ож е да им а м ом ент и, в коит о дет ет о дем онст рира
онова, т ака наречения „ст рат егически гневен изблик",- по врем е на койт о т о м ного добре се конт ролира и
целенасочено сим улира дист рес, за да пост игне ж еланат а цел: да получи играчка, да ост ане по-дълго в
парка и т .н. Но при повечет о деца - и почт и винаги при по-м алкит е деца - ст рат егическит е гневни
изблици са по-скоро изключение.
В болшинст вот о от случаит е гневният изблик е свидет елст во, че долнат а част на м озъка на дет ет о е
взела за залож ник горнат а и вилнее на воля. Дори ако дет ет о не е напълно дисрегулирано, нервнат а м у
сист ем а е дост ат ъчно разст роена, за да е т о неспособно да прояви гъвкавост или да овладее напълно
чувст ват а си. А когат о дет ет о е неспособно да регулира своит е ем оции и дейст вия, т рябва да м у
осигурим пом ощ и ут еха. Трябва да проявим ем пат ия и да се съсредот очим върху ем оционалнат а
връзка. Дали дет ет о т ъкм о започва да се разст ройва, дали е вече „кисело" или извън конт рол, т о им а
нуж да от нас. Все пак необходим ост т а от определяне на граници не от пада - не м ож ем да позволим на
дет ет о, колкот о и да е разст роено, да см ъкне пердет ат а в рест орант а, - но основнат а ни цел в т ози
м ом ент е да го ут ешим и да м у пом огнем да се успокои, за да м ож е да си възвърне сам оконт рола.
Спом нят е си, че хаосът и липсат а на сам оконт рол са признаци, че инт еграцият а е блокирана и
различнит е м озъчни част и не работ ят координирано. А т ъй кат о ем оционалнат а връзка създава
възм ож ност и за инт еграция, т я се превръща и в средст во за ут еха. Инт еграцият а развива способност т а
за регулиране на ем оциит е - способст вайки я, ние успокоявам е децат а, пом агам е им да прем инат от
хаоса или ригидност т а към спокойнат а и ясна харм ония на инт еграцият а и благополучиет о.
Ет о защо, когат о родит елит е искат м нениет о ни от носно гневнит е изблици, ние от говарям е, че е
нуж но изцяло да преразгледат нагласит е си към м ом ент ит е, когат о децат а им са разст роени или извън
конт рол. Предлагам е на родит елит е да гледат на гневния изблик не прост о кат о на неприят но
преж ивяване, коет о да съум еят да изт ърпят или на всяка цена да пот ушат за свое собст вено добро, а
кат о на зов за пом ощ, кат о на още една възм ож ност да позволят на дет ет о си да се чувст ва сигурно и
обичано. В подобни м ом ент и им ам е шанса да ут алож им дист реса на дет ет о, да се превърнем в спокоен
прист ан, предлагащ закрила от вът решнат а буря, да м у пом огнем да упраж нява прехода от съст ояние на
дезинт еграция към инт еграция. Ет о защо м ом ент ит е, изискващи уст ановяване на ем оционална връзка,
са всъщност възм ож ност и за уст ановяване на инт еграция. Вече спом енахм е, че осъщест вявайки
редовно ем оционална връзка с дет ет о си, родит елят пост епенно развива способност т а на неговия
м озък да се сам орегулира и да се сам оуспокоява, в резулт ат на коет о независим ост т а и уст ойчивост т а
на дет ет о нараст ват .
Така че най-удачнат а първа реакция към гневнит е изблици от гледна т очка на м ет ода „Дисциплина
без драм а" е прояват а на ем пат ия. Когат о разбирам е защо децат а изпадат в гневни изблици (защот о
инт еграцият а в м ладия им м озък м ного лесно м ож е да бъде нарушена от силнит е ем оции), ние ще см е
способни да реагирам е м ного по-съст радат елно, когат о започнат рит анет о, т ръшканет о и виковет е. Това
не означава, че ще започнем да харесвам е гневнит е изблици (случи ли се т ова, пот ърсет е
проф есионална пом ощ), а че ще см е способни да запазвам е спокойст вие и да уст ановявам е
ем оционална връзка, вм ест о да прием ам е изблика кат о проява на своенравие.
Зат ова и не см е поддръж ници на общоприет ия подход за пълно игнориране на гневнит е изблици.
Съгласни см е, че м ом ент ът на гневния изблик не е най-подходящот о врем е да се обяснява на дет ет о, че
се държ и неприем ливо. Тогава дет ет о въобще не е способно да възприем а уроци. Но посредст вом
ем оционалнат а връзка т ози т руден м ом ент м ож е да бъде т рансф орм иран във възм ож ност за
инт еграция. Родит елит е им ат склонност т а да говорят т върде м ного т очно когат о децат а са разст роени,
да задават въпроси и да поучават . Това чест о сам о влошава нещат а. В подобни м ом ент и нервнат а
сист ем а на децат а е прет оварена и колкот о повече говорим , т олкова повече я зат орм озявам е с
допълнит елна инф орм ация.
Но т ова никак не означава, че т рябва да игнорирам е децат а, когат о са в дист рес. Дори напрот ив,
съвет ът ни е да се реагира с вним ание. Игнориранет о на дет ет о в разгара на гневен изблик е едно от най-
лошит е неща, коит о м ож ем да направим , защот о т огава т о ст рада. Нещаст но е. Ст ресовият хорм он
корт изол се разпрост ранява в т ялот о и в м озъка м у, т о напълно е изгубило конт рол върху ем оциит е и
им пулсит е си, неспособно е да се успокои и да каж е от какво им а нуж да. А т ова е ст радание. И също
какт о в м ом ент и на ф изическо ст радание децат а ни се нуж даят от нашат а подкрепа и ут еха, т е очакват
същот о по врем е на ем оционално ст радание. Ет о защо в т ези м ом ент и т рябва да бъдем спокойни,
любящи и подкрепящи. Децат а им ат пот ребност от ем оционална връзка с нас.
Знаем колко неприят ни м огат да бъдат гневнит е изблици. Повярвайт е ни, наист ина знаем . Но всичко,
коет о се изисква от нас в т ези м ом ент и, е да се запит ам е какво послание ж елаем да изпрат им на
дет ет о си.
Когат о изпращат е на дет ет о вт орот о послание, не изм енят е на себе си. Не проявяват е м екушавост .
Разбира се, ням а да позволит е на дет ет о да руши, да се сам онарани или да излож и друг на риск. Вие
м ож ет е и т рябва да определят е граници. Но същеврем енно т рябва да м у пом огнет е да овладее т ялот о
си или да уст ои на разрушит елнит е им пулси по врем е на гневен изблик. (За т ова ще ви дадем конкрет ни
предлож ения в следващит е глави.) Така, определяйки граници, вие същеврем енно осигуряват е на дет ет о
любов и подкрепа в т рудния м ом ент , изпращат е м у посланиет о „Аз съм с т еб“.
 Разбира се, всички ж елаем гневнит е изблици да прем инават възм ож но най-бързо, ст рахувам е се от
т ях кат о от посещение при зъболекаря. Те прост о са неприят ни. Но ако изберет е да подхож дат е към т ях
посредст вом м ет ода с акцент върху пълноценнот о развит ие на дет ския м озък, възм ож но най-бързот о
прекрат яване на гневния изблик ням а да е основнат а ви цел. Основнат а ви цел ще е да бъдет е
ем оционално от кликващи и да дарит е дет ет о си със своет о безусловно присъст вие. Първат а ви задача е
да уст ановит е ем оционална връзка, коят о ще ви осигури всичкит е крат косрочни, дългосрочни и социални
ползи, за коит о ст ана дум а. С други дум и, въпреки че ж елает е гневният изблик да приключи възм ож но
най-скоро, преследвайки по-висшат а цел на ем оционалнат а връзка, ще успеет е да м у слож ит е край по-
еф ект ивно в крат косрочен план и да пож ънет е м ного повече ползи в дългосрочен. Ще улеснит е м ного
повече нещат а и за себе си, и за дет ет о, кат о проявит е ем пат ия и спокойст вие по врем е на гневнит е
изблици. Освен т ова ще пом огнет е на дет ет о да развие способност т а да се владее по- добре в бъдеще,
т ъй кат о, от кликвайки ем оционално, ще заздравяват е инт еграт ивнит е връзки в м ладия м озък, коит о
способст ват взем анет о на по-добри решения, конт рола върху т ялот о и ем оциит е и зачит анет о на
чуж дит е чувст ва.

КАК Д А ОСЪЩЕСТВЯВАМЕ ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА С Д ЕТЕТО, БЕЗ Д А ГО РАЗГЛЕЗВАМЕ?

Вече знает е, че ем оционалнат а връзка ум ирот ворява конф ликт ит е, изграж да дет ския м озък и
заздравява взаим оот ношеният а м еж ду родит ел и дет е. Родит елит е обаче чест о ни пит ат и нещо друго:
„Ако винаги, когат о дет ет о м и направи нещо нередно, уст ановявам ем оционална връзка с него, ням а ли
да го разглезя? С други дум и, ням а ли т ака да подкрепя поведениет о, коет о се опит вам да пром еня?".
Тези основат елни въпроси са базирани на едно недоразум ение, т ака че нека от делим м алко м яст о и
разгледам е кое е разглезване и кое не е. Така ще ст ане по-ясно защо уст ановяванет о на ем оционална
връзка по врем е на дисциплиниране ням а нищо общо с разглезванет о.
Да започнем с т ова какво не е разглезванет о. Разглезване не е да даряват е с м ного любов, врем е и
вним ание децат а си. Не м ож ет е да разглезит е децат а си, кат о им се посвещават е. Също какт о не
м ож ет е да разглезит е едно бебе, взем айки го в прегръдкит е си всеки път , когат о т о изрази пот ребност
от т ова. Водещит е експерт и в родит елскит е гриж и преди врем е съвет ваха родит елит е да не държ ат
т върде м ного бебет ат а си в ръце, за да не ги разглезят . Днес обаче разбираният а са други. Ням а как да
разглезим дет ет о, ако от кликвам е на пот ребност ит е м у и го ут ешавам е. Дори напрот ив - ако не
от кликвам е и не ут ешавам е, ние пораж дам е т ревож ност в дет ет о и създавам е несигурна обвързаност с
него. Необходим о е да укрепвам е взаим оот ношеният а с дет ет о си и да зат върж давам е неговат а
увереност , че им а любовт а и вним аниет о ни. С други дум и, децат а т рябва да знаят , че м огат да разчит ат
на нас да задоволявам е пот ребност ит е им .
Разглезванет о, от друга ст рана, се случва, когат о родит елит е (или онези, коит о се гриж ат за дет ет о)
създават у дет ет о впечат лениет о, че винаги т рябва да получава онова, коет о ж елае (и когат о го ж елае),
че всичко т рябва да ст ава с лекот а и всички т рябва да м у угаж дат . Разбира се, децат а ни т рябва да
очакват пот ребност ит е им да бъдат разбирани и задоволявани. Но не е редно да очакват да бъдат
задоволявани всичкит е им ж елания и прищевки. А да уст ановим ем оционална връзка с дет ет о в
м ом ент ит е, когат о е разст роено, означава да задоволим неговит е пот ребност и, а не да склоним да
изпълним ж еланиет о м у.
Определениет о на глагола „глезя" в речника е „прекалено угаж дам на някого, задоволявам всичкит е
м у прищевки". Да разглезим дет ет о, разбира се, м ож ем , кат о м у подарявам е т върде м ного вещи,
пост оянно харчим пари за капризит е м у и не м у от казвам е нищо. Но също и когат о изграж дам е в него
убеж дениет о, че свет ът и хорат а винаги ще обслуж ват ж еланият а м у.
Възм ож но ли е наст оящот о поколение родит ели да са по- склонни да разглезват децат а си от
преднит е поколения? Да, възм ож но е. Много от т ях се опит ват да предпазят децат а си от каквот о и да
било усилие. Осигуряват им свръхзакрила, бранят ги от разочарованият а и т рудност ит е. Те бъркат
угаж данет о с любовт а и ем оционалнат а връзка. Ако сам ит е родит ели са били от гледани без
ем оционална подкрепа и вним ание, т е чест о им ат добронам еренат а нагласа да се от насят по- различно
със своит е деца. Проблем ът възниква, когат о започват да зат рупват децат а си с все повече вещи, да ги
предпазват от т рудност ит е и т ъгат а, вм ест о изобилно да им предост авят онова, от коет о децат а
наист ина се нуж даят - любов, ем оционална връзка, вним ание и врем е, - докат о т е се борят с
т рудност ит е и преж ивяват ф руст рациит е, неизм енно съпът ст ващи ж ивот а.
Им ат е основание да се ст рахуват е, че ще разглезит е децат а си с т върде м ного вещи. Когат о на
децат а винаги се предост авя онова, коет о пож елаят , т е не м огат да изградят важ ни ж ит ейски ум ения:
да от лагат удоволст виет о, да работ ят последоват елно за пост иганет о на някоя цел, да преодоляват
разочарованиет о. Убеж дениет о, че ж еланият а им т рябва да се задоволяват по подразбиране, м ож е да
им изиграе т върде лоша шега в бъдеще. Тази нагласа ще навреди на м еж дуличност нит е им от ношения,
т ъй кат о неизм енно ще влезе в конф ликт с инт ересит е на другит е.
Също т ака би т рябвало да осигурявам е на децат а си възм ож ност и да се учат да „преработ ват "
т руднит е преж ивявания. Ням а да направим на дет ет о си добра услуга, ако напишем дом ашнат а вм ест о
него и т ака го предпазим от ест ест венит е последст вия от м ързела м у. Или ако издейст вам е от
родит елит е на негов прият ел покана за празненст во, на коет о т о ж елае да от иде, но не е поканено. Тези
реакции създават у децат а очакванет о, че ж ивот ът т рябва да е безболезнено преж ивяване. В резулт ат
на т ова т е м огат да се окаж ат неспособни на сам оконт рол в м ом ент и, когат о ж ит ейскит е сит уации не
се развиват според ж еланият а им .
Друг проблем с разглезванет о е, че при него се избира незабавнот о удовлет ворение - и за дет ет о, и за
родит еля - вм ест о решениет о, коет о е най-добро за дет ет о. Понякога ние угаж дам е преком ерно или
пренебрегвам е границит е, защот о т ака е по-лесно в м ом ент а. Да позволим на дет ет о да изяде вт ори и
дори т рет и шоколадов бонбон за деня м ож е да е по-леснот о решение в крат косрочен план - т ака ще
избегнем ем оционалния изблик. Но пом ислет е за следващия ден? Дет ет о и т огава ще очаква същот о
количест во лаком ст ва. Пом нет е, че м озъкът създава асоциации въз основа на всички наши
преж ивявания. В крайна см ет ка разглезванет о прави ж ивот а ни кат о родит ели по-т еж ък, защот о
пост оянно т рябва да се справям е с исканият а или ем оционалнит е изблици на децат а си.
Разглезенит е деца чест о ст ават нещаст ни възраст ни, защот о другит е не се вт урват да задоволяват
всяка т яхна прищявка подобно на родит елит е им . На т ях им е по-т рудно да оценят м алкит е ж ит ейски
радост и, т е не познават и удовлет ворениет о от изграж данет о на собст вен свят , защот о винаги други са
правили т ова вм ест о т ях. Ист инскат а сам оувереност и реалнат а ком пет ент ност произт ичат не от
задоволяванет о на ж еланият а т и, а от реализиранит е със собст вени сили пост иж ения и усилият а за
усъвършенст ване на собст венит е ум ения. Освен т ова, ако дет ет о ням а практ ика в справянет о с
ем оциит е, съпровож дащи незадоволенит е ж елания, в адапт иранет о на нагласит е и сам оуспокояванет о,
на него ще м у е още по-т рудно в бъдеще, когат о разочарованият а ст анат по-сериозни. (В Шест а глава ще
разгледам е някои ст рат егии за см екчаване на еф ект ит е от разглезванет о.)
И т ака, т ревогит е на родит елит е от разглезване са съвсем основат елни. Преком ернот о угаж дане не е
от полза какт о за децат а, т ака и за родит елит е и за м еж дуличност нит е от ношения изобщо. Но
разглезванет о ням а нищо общо с уст ановяванет о на ем оционална връзка, когат о дет ет о е разст роено
или се държ и зле. Пом нет е: не е възм ож но да разглезит е дет ет о, уст ановявайки ем оционална връзка с
него, обгръщайки го с вним ание, ф изическа близост и любов. Винаги, когат о децат а ни им ат нуж да от
нас, ние т рябва да от кликвам е на т ази пот ребност .
Освен че не разглезва децат а, ем оционалнат а връзка не ги изнеж ва и не ги прави зависим и.
Ем оционалнат а връзка не означава да избавям е децат а от т рудност ит е. Означава да см е до т ях, когат о
им ат ем оционални т рудност и, също какт о когат о ож улят колянот о си наприм ер и ст радат ф изически.
Посредст вом ем оционалнат а връзка ние всъщност подпом агам е т яхнат а независим ост , защот о, когат о
децат а се чувст ват сигурни с нас, когат о им пом агам е да изградят необходим ит е социални и
ем оционални ум ения, т е ст ават все по-способни да посрещат предизвикат елст ват а на ж ивот а.

ВЪЗМОЖНО Е Д А УСТАНОВЯВАТЕ ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА И СЪЩЕВРЕМЕННО Д А

ПОСТАВЯТЕ ГРАНИЦИ

И т ака, дисциплинирайки децат а си, ние т рябва да поддърж ам е ем оционална връзка с т ях и да им

създавам е увереност т а, че ням а да ги изост авим в т руднит е м ом ент и. Но т ова изобщо не означава, че
т рябва да угаж дам е на всяка прищявка. Всъщност би било дори проява на безот говорност , ако позволим
на разст роенот о дет е да продълж и да крещи и да хвърля всичко, до коет о се докопат ръчичкит е м у.
Определено ням а да направит е на дет ет о добра услуга, прем ахвайки границит е от ж ивот а м у. То ням а
да се чувст ва добре, ако ост авят е ем оционалнит е бури в него да вилнеят необуздани. Вм ест о да го
ост авят е да се държ и, какт о м у идва от вът ре, когат о е изгубило сам оконт рол, по-ум ест но би било да
каж ет е нещо от рода на: „Виж дам , че си разст роен(а) и не м ож еш да владееш т ялот о си. Аз ще т и
пом огна". Дет ет о м ож е да им а нуж да неж но да го взем ет е в ръце или да го от ведет е някъде вст рани.
Поддърж айт е ем оционалнат а връзка с него, използвайт е ем пат ия, ф изически допир и не забравяйт е, че
т о им а нуж да от вас, за да се успокои. След кат о започне да възвръща сам оконт рола и
възприем чивост т а си. м ож ет е да обсъдит е случващот о се с него.
Обърнет е вним ание на разликат а м еж ду двет е реакции по- долу. Първат а („Изглеж даш разст роен")
позволява им пулсит е на дет ет о да превърнат всички в свои залож ници, а сам от о дет е ост авя в
неведение от носно границит е и не м у дава възм ож ност да изпит а какво означава да „нат исне
спирачкит е", до- кат о ж еланият а м у „нат искат педала на газт а". Вт орат а реакция м у дава да разбере, че
им а граници, правила какво м ож е да прави и какво не м ож е. Децат а им ат пот ребност да чувст ват , че ни
е гриж а за преж ивяваният а им , но също т ака са им пот ребни правила и граници, коит о ги инф орм ират
какво се очаква от т ях в дадена среда.
Когат о децат а м и бяха м алки, аз (Дан) ги водех в кварт алния парк. Веднъж т ам им аше едно 4-5-
годишно м ом че, коет о се държ еше т върде власт но и грубо с другит е деца, някои от коит о бяха м ного по-
м алки от него. Майкат а на м ом чет о не се нам есваше - очевидно предпочит аше „да не разрешава
проблем ит е м у вм ест о него". Друга м айка й даде да разбере, че м ом чет о се държ и зле и пречи на
другит е деца да използват пързалкат а, в резулт ат на коет о м айкат а на грубияна м у се скара от далеч:
„Браян! Ост ави децат а да се пързалят или се прибирам е!". Мом чет о й от върна, че е глупава, и започна да
хвърля пясък. Майкат а каза: „Щом е т ака, т ръгвам е си!", и започна да прибира нещат а им , но м ом чет о
от каза да т ръгне с нея. Майкат а продълж и да м у от правя заплахи, но не предприем аше никакво
дейст вие. Когат о си т ръгнах с м оит е деца десет м инут и по-късно, м айкат а и м ом чет о все още бяха на
площадкат а.
Тази сит уация повдига въпроса какво т очно им ам е предвид под уст ановяване на ем оционална връзка.
В описания случай проблем ът не е, че м ом чет о е разст роено. Проблем ът е, че т о все още им а
т рудност и с регулиранет о на своит е им пулси, коит о нам ират израз в т върдоглаво и „опозиционно"
поведение. И все пак м айкат а би т рябвало да уст анови ем оционална връзка с него, преди да го пренасочи.
Когат о дет ет о не е във власт т а на бурни ем оции, а прост о взем а недобри решения, да уст ановим
ем оционална връзка м ож е да означава да признаем чувст ват а м у в дадения м ом ент . В случая м айкат а
би м огла да от иде при м ом чет о си и да м у каж е: „Виж дам , че т и е забавно да решаваш кой да се спуска
по пързалкат а. Каж и м и каква т очно е идеят а на играт а т и“.
 Прост о изказване от т ози род, изречено с инт ерес и любопит ст во, вм ест о с осъж дане и гняв, спом ага
за уст ановяванет о на ем оционална връзка м еж ду родит еля и дет ет о. След т ова м айкат а по-еф ект ивно
би м огла да извърши пренасочванет о, коет о би м огло да е със същот о съдърж ание, но от ново с по-
различен т он. В зависим ост от своят а индивидуалност и от т ем перам ент а на сина си, т я би м огла да
каж е нещо кат о: „Хм м м . Току-що друга м айка м и каза, че някои от децат а искат да се спускат по
пързалкат а и никак не им харесва, че не им позволяваш. Пързалкат а е за всички деца. Мож еш ли да
изм ислиш как заедно да я ползват е?".
Ако м айкат а им а късм ет , м ом чет о би м огло да от върне наприм ер: „Да! Докат о се спускам по
пързалкат а и от ивам към ст ълбат а от зад, другит е деца м огат да се спускат ". В нет олкова добро
разполож ение т о би м огло да от каж е да съдейст ва и т огава м айкат а би м огла да продълж и: „Но децат а
не м огат да се спускат , защот о не им позволяваш. Да правим нещо друго, наприм ер да си подавам е
ф ризбит о".
Ет о как м айкат а би м огла да се наст рои на вълнит е на ем оционалнот о съст ояние на сина си и
същеврем енно да налож и границит е, коит о ще м у пом агат да се съобразява с другит е. Ако см ет не за
необходим о, т я би м огла дори да м у даде вт ори шанс да прояви по-ум ест но поведение. И в случай, че
дет ет о продълж и да се държ и грубо с другит е и да хвърля пясък, т я ще т рябва да осъщест ви
пренасочванет о, какт о е предупредила: „Виж дам , че си ядосан и разочарован, защот о т рябва да си
т ръгнем от парка. Но не м ож ем да ост анем , т ъй кат о в м ом ент а не м ож еш да се държ иш добре. Сам ли
ще ходиш до колат а, или аз да т е нося? Избирай". В т ози случай т я прост о т рябва да налож и волят а си.
Правилот о е винаги да осъщест вявам е ем оционална връзка с децат а си. Но същеврем енно т рябва да
пом агам е на децат а да правят разум ни избори и да съблюдават границит е. Защот о им енно от т ова им ат
пот ребност децат а. Нека подчерт аем от ново: т е не се чувст ват добре, когат о се превърнат в залож ници
на своет о ем оционално съст ояние (не им харесва да превръщат и околнит е в т акива). Така т е засядат на
брега на хаоса и губят конт рол. Ние обаче м ож ем да пом агам е на м озъка им да възвърне съст ояниет о си
на инт еграция и да се насочи към т ечениет о в средат а на рекат а на благоденст виет о. Как? Кат о
запознавам е децат а с правилат а в м еж дуличност нит е взаим оот ношения. Придавайки ст рукт ура на
ем оционалния ж ивот на дет ет о, родит елят всъщност м у дава чувст во за сигурност и свободат а да
преж ивява чувст ват а си.

Необходим о е да научим децат а си, че м еж дуличност нит е взаим оот ношения процъф т яват в
ат м осф ера на уваж ение, подкрепа, т оплот а, загриж еност , сът рудничест во и взаим ни ком пром иси. А
също т ака и да им давам е прим ер със собст венот о поведение. С други дум и, когат о обръщам е вним ание
на т ехния вът решен свят и същеврем енно държ им да поддърж ат определени ст андарт и в поведениет о,
т е ще усвояват уроцит е ни по-добре. Чувст вит елност т а, коят о проявява родит елят , и ст рукт урат а, коят о
придава на социалния ж ивот на дет ет о, способст ват развит иет о на находчивост т а, уст ойчивост т а и
социалнит е ум ения на м ладия човек.
Децат а очакват от нас да определям е граници и ясно да заявявам е своит е очаквания към т ях. Но
ключът е, че родит елят т рябва да пост ави начало на процеса на дисциплиниране, кат о подкрепи дет ет о
и се наст рои на вълнит е на неговия вът решен свят , да прояви разбиране и обич, въпреки че не одобрява
поведениет о м у. Така създавам е у него чувст во на сигурност , коет о ще ни пом огне с уваж ение да
оф орм ям е и ст рукт урирам е поведениет о м у. Мож ем да м у пом агам е да пром еня поведениет о си, да го
учим на нови ум ения и да м у показвам е начини за справяне с даден проблем , без да проявявам е
неуваж ит елност към чувст ват а и м ислит е зад дем онст риранот о поведение. Така бихм е м огли да
дисциплинирам е, да обучавам е и същеврем енно да подхранвам е идент ичност т а на дет ет о и връзкат а си
с него. И дет ет о ще започне да взаим одейст ва с околнит е посредст вом придобит ит е по т ози начин
социални и ем оционални ум ения, защот о м озъкът м у ще е уст роен да очаква, че пот ребност ит е м у ще
бъдат удовлет ворени и че е безусловно обичано.
 Така че следващия път , когат о някое от децат а ви изгуби конт рол или направи нещо, коет о е способно
да ви изкара извън кож ат а, припом нет е си, че им енно в подобни м игове пот ребност т а на дет ет о от
ем оционална връзка е най-силна. Разбира се, ще т рябва да коригират е поведениет о, т оест да
пренасочит е дет ет о и да м у предадет е необходим ия урок. Но първо признайт е силнит е чувст ва на
дет ет о и ги прием ет е т акива, каквит о са: зов за ем оционална връзка. Когат о дет ет о в и се държ и най-
зле, т о се нуж дае най-силно от вас. Да уст ановит е ем оционална връзка с него означава да споделит е
преж ивяванет о м у. Да бъдет е с него, да прем инет е заедно с него през т рудния м ом ент . С т ова ще м у
пом огнет е да пост игне инт еграцият а и ем оционалнат а регулация - нещо, коет о т о е неспособно да
направи сам о. Така дет ет о ще се върне към спокойнот о т ечение на рекат а на благоденст виет о.
Подпом агайки прехода от реакт ивност към възприем чивост , вие спом агат е за изграж данет о на м озъка
на дет ет о си и същеврем енно задълбочават е и укрепват е връзкат а си с него.
 4
ВЪЗД ЕЙСТВИЕТО НА ЕМОЦИОНАЛНАТА ВРЪЗКА

Веднъж Тина и сем ейст вот о й вечеряли у дом а. Шест годишният й син от ишъл до т оалет нат а и не се
върнал. От крила го да играе на айпада й в хола. Тина разказва:
Първоначално се подразних, т ъй кат о синът м и беше нарушил няколко от сем ейнит е правила. Беше се
изм ъкнал от м асат а, за да играе на айпада, без да е поискал разрешение. Освен т ова беше извадил
айпада от защит ния м у калъф , коет о знаеше, че не т рябва да прави. Общо взет о, нищо сериозно.
Проблем ът се съст оеше в т ова, че беше проявил незачит ане към правилат а, коит о всички бяхм е
възприели единодушно.
Най-напред се зам ислих за т ем перам ент а на сина си и за ет апа на развит ие, в койт о се нам ираше.
Какт о с Дан см е подчерт авали неведнъж , винаги т рябва да се от чит а и конкрет ният конт екст . Знаех, че
м ом чет о м и е чувст вит елно и съвест но, зат ова вероят но ням а да е необходим о да м у говоря дълго.
Със съпруга м и Скот седнахм е на дивана до него и аз прост о попит ах с любопит ст во: „Какво се случва
т ук?". На м ига долнат а уст на на сина м и зат репт я и очит е м у се напълниха със сълзи. „Прост о исках да
пробвам играт а „Майнкраф т ”. Езикът на т ялот о м у от разяваше вът решнот о м у съст ояние - неудобст во
от ст оренот о, - а и дум ит е м у бяха всъщност признание за вина. Подт екст ът им беше: „Знам , че не
т рябваше да ст авам от м асат а и да взем ам айпада, но т ака м и се играеше! Не успях да уст оя на
им пулса". Знаех, че пренасочванет о ням аше да е никак т рудно. В други м ом ент и бих им ала т рудност и, но
не и сега, когат о съвест т а на сина м и вече си беше казала дум ат а.
Преди да прем ина към пренасочванет о обаче, аз исках да се наст роя на неговит е вълни, да се свърж а с
него на ем оционално ниво. Казах: „Тази игра наист ина т и е инт ересна, нали? Искаш да знаеш на какво
играят по-голем ит е м ом чет а?".
Скот продълж и разговора и от беляза колко е гот ино, че играт а т и позволява да създадеш цял нов
свят . Синът м и плахо ни поглеж даше - т у Скот , т у м ен - и вероят но се пит аше дали не предст ои буря.
После ким на и леко се усм ихна.
Така, посредст вом няколко разм енени реплики и погледи, ем оционалнат а връзка м еж ду нас беше
осъщест вена. Вече м ож ехм е да осъщест вим и пренасочванет о. И какт о предполагах, т ова не беше никак
т рудно. Скот прост о попит а: „Ам и нашит е правила?".
Тук синът ни започна да плаче. Ням аше нуж да да казвам нищо повече - нашият урок беше вече
инт ернализиран. Прегърнах сина си, за да го ут еша. Казах: „Тази вечер не пост ъпи в съгласие с правилат а.
Как ще пост ъпиш следващия път ?". Хлипайки, м ом чет о обеща да пом оли за позволение, преди да ст ане
от м асат а. Прегърнахм е се, след коет о Скот го попит а нещо във връзка с играт а и м ом чет о се впусна
ож ивено да м у обяснява за подзем ият а. Пост епенно хлипаният а ст ихнаха и синът ни започна да забравя
винат а. Всички от ново се събрахм е на м асат а. Ем оционалнат а връзка способст ва пренасочванет о и ние
не сам о поучихм е сина си, но м у позволихм е да се почувст ва разбран и обичан.

НЕОБХОД ИМО УСЛОВИЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА Е ГЪВКАВОСТТА В

РЕАКЦИИТЕ

В предходнат а глава разгледахм е ем оционалнат а връзка кат о първа ст ъпка в процеса на

дисциплиниране. Сега ще се съсредот очим върху прилаганет о на т ази първа ст ъпка на практ ика. Ще ви
разкрием някои принципи и ще ви препоръчам е ст рат егии, на коит о м ож ет е да разчит ат е в м ом ент ит е,
когат о дет ет о ви е разст роено или се държ и зле. Понякога уст ановяванет о на ем оционална връзка е
дост а прост о, какт о в описания от Тина случай. Чест о обаче т о е т рудна задача.
Най-напред, препоръчвам е ви да избягват е изкушениет о да т ърсит е универсални т ехники и ф орм ули,
прилож им и във всяка сит уация. Принципит е и ст рат егиит е, коит о следват , са изключит елно еф ект ивни
в повечет о случаи. Но т рябва да съобразяват е прилаганет о им със своя родит елски ст ил, конкрет нат а
сит уация и т ем перам ент а на дет ет о. С други дум и, поддърж айт е гъвкавост в реакциит е си.
Разбирайт е понят иет о „гъвкавост в реакциит е" в неговия най-пряк см исъл - а им енно, кат о гъвкавост в
реакциит е към сит уацият а. Това означава да правит е паузи за разм исъл и да избират е най-добрия начин
на дейст вие. Гъвкавост т а ни позволява да разграничим ст им ула от от говора, т ака че реакцият а ни да не
следва непосредст вено (и им пулсивно) от поведениет о на дет ет о или нашия собст вен вът решен хаос.
Тоест , когат о се случи А. ние не правим авт ом ат ично В. а вм ест о т ова обм ислям е В. С. че дори
ком бинация от О и Е. Гъвкавост т а в реакциит е създава „прост ранст во" във врем ет о и в ум а ни, коет о
обхваща широк спект ър от възм ож ност и. В резулт ат на т ова ние см е способни прост о „да бъдем " в
преж ивяванет о, пък било т о и за няколко секунди, да разм ислим и чак т огава да задейст вам е
невроннит е м реж и на дейст виет о.
Гъвкавост т а ви пом ага да бъдет е своят най-м ъдър аз, взаим одейст вайки с дет ет о в т руднат а
сит уация, и да уст ановит е с него ем оционална връзка. Това е прот ивополож ност т а на дисциплиниранет о
„на авт опилот ", при коет о ст е склонни да прилагат е една и съща ст рат егия във всяка сит уация. Когат о
см е гъвкави в от говора си към проблем нит е съст ояния на децат а и неприем ливит е им поведения, ние
съзнат елно реагирам е на сит уацият а по най-добрия възм ож ен начин и осигурявам е на децат а си онова,
от коет о им ат пот ребност в конкрет ния м ом ент .
В зависим ост от провинениет о на дет ет о, първо м ож е да се нуж дает е от извест но врем е, за да се
успокоит е. Първот о полезно правило, коет о м ож ет е да възприем ет е, е да не реагират е на м ига. Знаем ,
че на м ом ент и навярно ще ви е м ного т рудно да се въздърж ат е. Но ако м ож ет е да от делит е няколко
секунди за успокоение, вм ест о да избухнет е и да направит е първот о, коет о ви дойде наум , ще увеличит е
шансовет е си да от кликнет е спокойно и осъзнат о на пот ребност ит е на дет ет о си.
В определени случаи гъвкавост т а м ож е да ви от веде до решениет о спрям о дадения проблем да
заем ет е по-т върда позиция, от колкот о е обичайно за вас. Ако от дост а врем е забелязват е признаци, че
единайсет годишнот о ви дет е не е т ака инициат ивно в дом ашнит е от говорност и и училищнит е
заним ания, бихт е м огли да решит е да не го от карват е с колат а до училище, за да си взем е (за кой ли
път ) забравения учебник, койт о незнайно защо е бил пост авен в шкаф чет о вм ест о в раницат а. Вие,
разбира се, ще проявит е искрена ем пат ия и ще се опит ат е да уст ановит е ем оционална връзка - „Колко
неприят но, че си забравил учебника и ням а да м ож еш да си напишеш дом ашнат а за ут ре", - но ще го
ост авит е да понесе ест ест венит е и логични последст вия от своят а „разсеяност ". А м ож е и да решит е
все пак да го от карат е до училище, за да си взем е учебника, т ъй кат о особеност ит е на характ ера м у или
конт екст ът на сит уацият а ви карат да вярват е, че т ози подход би бил най-добрият . Схващат е идеят а. Да
проявяват е гъвкавост в реакциит е означава съвсем съзнат елно да решават е как да реагират е към всяка
възникнала сит уация, вм ест о да реагират е авт ом ат ично.
Гъвкавост т а в реакциит е е в основат а на осъзнат от о възпит ание. Ст ава въпрос за осъзнат ост по
от ношение на пот ребност ит е на вашет о неповт орим о дет е в конкрет ния м ом ент . Когат о т ова е на
преден план в съзнаниет о ви, уст ановяванет о на ем оционална връзка ще се случи от сам о себе си.
Сега ще разгледам е т рит е принципа в подхода „Дисциплина без драм а", коит о способст ват
ем оционалнат а връзка м еж ду родит ел и дет е. После ще прем инем към някои конкрет ни ст рат егии за
осъщест вяване на връзкат а.

ПРИНЦИП № 1: НАМАЛЕТЕ „УЖАСЯВАЩАТА МУЗИКА"

Идеят а за уж асяващат а м узика е на Дан. Ет о как сам ият т ой обяснява на сем инарит е си своят а идея:
Първо прож ект ирам на аудит орият а т рийсет секунден видеозапис и приканвам всеки да обърне
вним ание на реакциит е на т ялот о и ум а си. На записа се виж да красива гора. После път ека към красив
океански бряг, по коят о кам ерат а поем а. През цялот о врем е кат о ф он звучи класическа м узика,
изпълнена на пиано, коят о внушава усещане за покой и идиличност .
След т ова обяснявам , че ще пусна от ново записа, но т ози път под съпровода на различна ф онова
м узика. И присъст ващит е виж дат същит е образи - горат а, път ечкат а, океанския бряг. Този път под
въздейст виет о на м рачна м узика, внушаваща заплаха. Нещо подобно на т ем ат а от ф илм а „Челюст и", т я
придава коренно различна ат м осф ера на сценат а. Спокойният преди пейзаж сега изглеж да
заст рашит елен - нещо ст рашно м ож е да се случи всеки м ом ент , - а път екат а от веж да някъде, къдет о
зрит елят едва ли иска да от иде. Неизвест но е какво дебне във водат а. Ако се съди по м узикат а, най-
вероят но огром на акула. И въпреки т ова кам ерат а продълж ава към водат а.
 Възприем анет о на едни и същи образи, какт о уст ановяват присъст ващит е на сем инарит е, драст ично
се пром еня под въздейст виет о на различна ф онова м узика. В първия случай м узикат а внушава ведрост и
спокойст вие, а във вт ория - уж ас и заплаха.
Същот о важ и и при взаим одейст вият а ни с децат а. Трябва да обръщам е вним ание на ф оноват а
м узика в ум а си. Уж асяващат а м узика ни от клонява от наст оящия м ом ент и ни кара да дейст вам е на
основат а на ст раха. Вним аниет о ни е изцяло съсредот очено върху им пулсивнат а ни реакция. Тревож им
се какво ни очаква в бъдеще или реагирам е на м инало преж ивяване. Така пропускам е да обърнем
вним ание на случващот о се в м ом ент а, на реалнит е пот ребност и на дет ет о си и на неговит е послания.
Коет о ни пречи да дадем най-доброт о от себе си. Уж асяващат а м узика, с други дум и, ни пречи да бъдем
добри родит ели на своет о неповт орим о дет е в конкрет ния м ом ент .

Предст авет е си, че вашат а пет окласничка се връща у дом а с оценкит е за първия учебен срок, коит о
показват , че от какт о поради боледуване е пропуснала няколко учебни дни, успехът й по м ат ем ат ика се е
пониж ил повече, от колкот о ст е очаквали. При липса на уж асяваща ф онова м узика м ож е да припишет е
т ова на от съст вият а или на по-слож ния м ат ериал, койт о се учи в пет и клас. И бихт е се опит али да
разберет е дали й е ясен м ат ериалът или бихт е разговаряли с учит еля по м ат ем ат ика. С други дум и,
бихт е подходили към сит уацият а спокойно и рационално.
Ако обаче им ат е и син девет окласник, койт о е безот говорен към дом ашнит е или им а т рудност и с
м ат ем ат икат а, горчивият опит с него м ож е да се превърне в уж асяваща ф онова м узика, коят о звучи в
ум а ви, докат о гледат е оценкит е в бележ ника на дъщеря си. „Ет о, всичко се повт аря!" - т ози реф рен
м ож е да обсеби изцяло м ислит е ви. Зат ова, вм ест о да реагират е на сит уацият а т резво и обм ислено -
наприм ер да попит ат е дъщеря си как се чувст ва заради оценкит е и да се опит ат е да изнам ерит е
решениет о, коет о е най-добро за нея, - вие м ислит е за проблем ит е на сина си с м ат ем ат икат а и
съот вет но реагират е неум ест но към сит уацият а на дъщеря си. Започват е разговор за последст вият а,
наст ояват е да изост ави следучилищнит е дейност и. А ако уж асяващат а м узика ви обладае изцяло,
навярно ще й дръпнет е цяла лекция за от говорност т а към бъдещет о и за т ова как няколко лоши оценки
по м ат ем ат ика в пет и клас биха довели до проблем и в среднот о училище и гим назият а, а накрая и до
провал на кандидат ст удент скит е изпит и в цялат а ст рана. Така, преди да се усет ит е, ще дост игнет е до
заключениет о, че вашат а очароват елна десет годишна дъщеря ще се превърне в бездом ница, коят о бут а
пазарна количка и ж ивее в кашон под някой от речнит е м ост ове. Заради няколко слаби оценки!

Ключът към реагиранет о без драм ат изирам е е осъзнат ост т а. Щом осъзнает е, че в ум а ви звучи
уж асяваща м узика, м ож ет е да пром енит е душевнот о си съст ояние и да се освободит е от ст раха от
м иналот о, койт о ням а м яст о в наст оящат а сит уация. След коет о да уст ановит е ем оционална връзка с
дет ет о си и да м у осигурит е онова, от коет о се нуж дае в м ом ент а: родит елско присъст вие и ум ест на
реакция.
Това не означава, че не бива да обръщам е вним ание на повт арящит е се поведения. Същест вува риск да
попаднем в капана на от ричанет о, при коет о обяснявам е проблем нот о поведение как ли не, сам о за да
не се нам есим . Навярно познават е родит ели, чиит о деца никога не вършат нередни неща и са винаги
„свет а вода ненапит а".
Когат о склонност т а да се оправдава всяко поведение се превърне в привична реакция на родит еля, т я
най-вероят но е основана на един различен вид уж асяваща м узика. Подобен е случаят с родит ели, чиит о
деца са били болнави кат о бебет а. В глават а на т ези хора пост оянно звучи уж асяваща м узика, ост анала
от т ози период, коят о ги кара да се прест арават в гриж ит е до м ного късно и да се от насят с децат а си
сякаш са извънредно крехки.
Идеят а ни е, че ст раховит ат а м узика м ож е да ни попречи да Възпит авам е децат а си осъзнат о и
целенасочено и да задоволявам е пот ребност ит е им . Тя ни прави реакт ивни, вм ест о Възприем чиви и
от кликващи. Понякога е необходим о да преосм ислим очакваният а си и да си дадем см ет ка, че децат а
прост о им ат нуж да от повече врем е за развит ие. В някои м ом ент и т рябва да повишим очакваният а си,
осъзнавайки, че децат а са способни на повече, от колкот о см ят ам е, и да ги нат оварим с повече
от говорност . Друг път т рябва да обърнем вним ание на собст венит е си пот ребност и, ж елания и м инали
преж ивявания, всяко от коит о м ож е да повлияе върху способност т а ни да взем ем ум ест но решение в
конкрет нат а сит уация. Проблем ът е, че когат о см е реакт ивни, ст авам е неспособни да прием ам е
инф орм ация от другит е, да проявявам е гъвкавост в реакциит е си и да обм ислям е различнит е
възм ож ност и.
В крайна см ет ка задачат а ни е да осигурявам е на децат а си безусловна любов и спокойно присъст вие
дори когат о т е се държ ат зле. Особено когат о се държ ат зле. Необходим о е да ост авам е възприем чиви
и от кликващи, вм ест о да ст авам е реакт ивни. А начинът , по койт о гледам е на т яхнот о поведение, ще се
от рази и на реакцият а ни. Ако си давам е см ет ка, че децат а ни все още се развиват , ще см е по-способни
да от кликвам е на чувст ват а им и да се вслушвам е не в уж асяващат а, а в успокояващат а м узика. Така
общуванет о ни с т ях ще е спокойно и ведро.
Уж асяващат а м узика ни от клонява от наст оящия м ом ент и ограничава способност т а ни за разум но
м ислене. Тя подхранва вът решния ни хаос и ни прави подат ливи на всякакви предразсъдъци, кара ни да се
т ревож им за неща, на коит о дори не би т рябвало да обръщам е вним ание в конкрет нат а сит уация. Тя
м ож е да ни накара авт ом ат ично да прием ем , че децат а ни се държ ат зле, защот о са егоист ични,
м ързеливи, разглезени и т .н. Тогава ще реагирам е не от позицият а на любовт а и разум а, а от позицият а
на гнева, т ревож ност т а и ст раха.
Така че следващия път , когат о ви се налож и да дисциплинират е, направет е пауза и се вслушайт е каква
м узика звучи в глават а ви. Ако чует е спокойно пиано и се чувст ват е гот ови да реагират е с любов,
обект ивност и ясна м исъл, не се двоум ет е, а дейст вайт е. Но ако доловит е уж асяваща м узика, т рябва да
вним ават е какво правит е и говорит е. Дайт е си м инут а - а и повече врем е, ако е необходим о, - преди да
реагират е. Едва когат о се почувст ват е гот ови да се освободит е от ст раховет е, очакваният а и
неум ест нат а реакт ивност , прист ъпет е към дейст вие. Прост о осъзнавайки ф оноват а м узика в глават а си,
вие ще бъдет е м ного по-способни да реагират е гъвкаво, вм ест о ригидно или хаот ично, и да осигурит е на
дет ет о си онова, от коет о им а нуж да в конкрет нат а сит уация. Ключът е да се от кликне, а не да се
реагира им пулсивно.

ПРИНЦИП № 2: ТЪРСЕТЕ ПРИЧИНИТЕ

Един от най-лошит е ст ранични еф ект и на уж асяващат а м узика е родит елскат а склонност да се

правят прибързани допускания въз основа на привиднот о. Ако м ислит е ви са зам ъглени от ст раховит а
м узика, ням а да ст е обект ивни в определянет о на причинит е, коит о карат дет ет о да се държ и
неприем ливо в дадения м ом ент . Вм ест о т ова ще реагират е съобразно инф орм ация, коят о м ож е
въобще да не е акурат на. Казано м ет аф орично, ще прием ет е, че във водат а плува акула или че в
храст алака дебне звяр, дори да не е т ака.
Ако от дет скат а ст ая внезапно се разнесе плачът на по-м алкот о ви дет е, м ож е да ви се ст ори напълно
основат елно да влет ит е при децат а и обвинит елно да попит ат е по-голям от о: „Какво направи т ози път ?!".
Но ако м алкот о каж е: „Не, т ат е, аз прост о паднах и си ударих колянот о", вие ще си дадет е см ет ка, че
привидно очевиднот о всъщност не е ист ина, а уж асяващат а м узика (за пореден път ) ви е подвела.
Понеж е по-голям от о ви дет е преди е проявявало грубост в игрит е, вие ст е допуснали, че т ака е ст анало
и т ози път .

Малко неща възпрепят ст ват ем оционалнат а връзка по- еф ект ивно от предполож ениет о за най-
лошот о и съот вет нат а реакция. Ет о защо, вм ест о да правит е предполож ения и да дейст ват е
прибързано, въз основа на инф орм ация, коят о би м огла да е грешна, пост авет е под въпрос онова, коет о
ви се ст рува очевидно. Превърнет е се в дет ект ив, в Шерлок Холм с. Нали си спом нят е героя на Арт ър
Конан Дойл, койт о е казал: „Основна грешка е да градиш т еория, преди да разполагаш с ф акт и. Така, без
да се усет иш, започваш да изопачаваш ф акт ит е, за да ги нагаж даш към т еорият а си, вм ест о да
съобразяваш т еорият а си с ф акт ит е".
Това важ и и за взаим одейст вият а с децат а. Рисковано е да градим т еории, преди да си набавим
ф акт и. Необходим о е да проявявам е любопит ст во, да т ърсим причинит е.
Любопит ст вот о е крайъгълен кам ък на еф ект ивнот о дисциплиниране. Преди да реагират е на
поведениет о на дет ет о си (особено ако т о не ви се нрави), задайт е си един въпрос: „Защо дет ет о м и
направи т ова?": След кат о си от говорит е на т ози въпрос, задайт е си вт ори: „Какво м у е пот ребно? С т ова
поведение дет ет о изразява ли някакво ж елание? Мож е би се опит ва да от крие нещо? Какво послание м и
изпраща?".
Когат о дет ет о се държ и неприем ливо, изкушениет о е да се запит ам е: „Как м ож а да направи подобно
нещо?". Вм ест о т ова е добре да пот ърсим причинат а. Когат о влезет е в банят а и видит е, че
чет иригодишнат а ви дъщеря е „украсила" м ивкат а и огледалот о с м окра т оалет на харт ия и червило,
проявет е любопит ст во. Съвсем в реда на нещат а е да почувст ват е раздразнение. Но възм ож но най-
бързо пот ърсет е причинит е. Позволет е на любопит ст вот о да изм ест и раздразнениет о. Поговорет е с
дъщеря си, разпит айт е я. Най-вероят но нам ереният а й заслуж ават похвала, поне от нейна гледна т очка,
а освен т ова ще бъде см ешно. Да, все пак ще т рябва да почист ит е (за предпочит ане с пом ощт а на
дъщеря си). Посредст вом проявенот о любопит ст во обаче ще ст е получили дост а по-т очен - а и забавен и
чест ен - от говор за ст оренот о.

Или пък си предст авет е, че класнат а ръководит елка на вашия вт орокласник ви се обади, за да
обсъдит е проблем с „конт рола на им пулсит е". Учит елкат а разказва, че е започнал да вдига шум и да
прави неум ест ни ком ент ари по врем е на час. В началот о м ож е да ви се прииска да т еглит е на сина си
конско от т ипа: „Ние в нашет о сем ейст во не се държ им т ака, господинчо". Но ако пот ърсит е причинит е и
го разпит ат е за м от ивацият а м у, бихт е м огли да уст ановит е, че „Трум ан см ят а, че съм забавен, когат о
правя т ака, и м и позволява да се редя до него на опашкат а в ст ола". Все пак ще т рябва да извършит е
извест но пренасочване и да поработ ит е със сина си върху ум ест нит е начини да печели одобрениет о на
съученицит е си. Но вече ще ст е способни да го направит е въз основа на дост а по-т очна инф орм ация за
ем оционалнит е пот ребност и на сина си и м от ивацият а в дънот о на поведениет о м у.
Да т ърсим причинит е не означава непрем енно да разпит вам е децат а си „Защо направи т ова и т ова?"
всеки път . Всъщност т ози въпрос м ож е да породи у т ях усещанет о, че проявявам е осъж дане или
неодобрение вм ест о любопит ст во. Освен т ова понякога децат а, особено по-м алкит е, м ож е да не знаят
защо са разст роени или защо са направили нещо. Сам опознаниет о и осъзнат ост т а им м ож е да не са се
развили дост ат ъчно. Ет о защо съвет вам е ви не да пит ат е дет ет о защо, а да т ърсит е причинит е.
(Въпросът защо задавайт е на себе си.)
Понякога поведениет о, коет о ж елаем да пром еним , ням а да е т ака добронам ерено кат о украсат а на
огледалот о и м ивкат а. Понякога последицит е от поведениет о м у ще са счупени вещи, синини по нечие
т яло, нарушени взаим оот ношения. В подобни случаи е още по-важ но да т ърсим причинит е. Трябва с
любопит ст во да се опит ам е да разберем какво е накарало дет ет о да хвърли гневно от верт кат а, да удари
друго дет е, да наговори обидни дум и. Не е дост ат ъчно прост о да се опит ам е да пром еним поведениет о.
Човешкот о поведение през повече- т о врем е е м от ивирано от конкрет ни цели. Трябва да узнаем какво
се крие под поведениет о, какво го предизвиква. Ако се съсредот очим единст вено върху
дем онст риранот о от дет ет о поведение (неговия външен свят ), а пренебрегнем причинит е зад т ова
поведение (неговия вът решен свят ), ние ще се концент рирам е върху сам ит е сим пт ом и, вм ест о върху
причинат а, коят о ги предизвиква. А ако се опит вам е да се справим единст вено със сим пт ом ит е, със
сигурност ще се сблъсквам е с т ях от ново и от ново.
Но ако влезем в ролят а на Шерлок Холм с и пот ърсим причинит е, ние ще узнаем какво в
дейст вит елност се случва с дет ет о ни. Бихм е м огли да уст ановим реалнит е причини за проблем а. Мож е
би ще уст ановим , че първоначалнит е ни предполож ения са били погрешни. Или пък - че „лошот о
поведение" е адапт ивен от говор към нещо, коет о т орм ози дет ет о. Наприм ер дет ет о ви сим улира
неразполож ение всеки ден преди часа по ф изическо възпит ание не защот о е м ързеливо или своенравно,
а защот о т ова е най-добрат а м у ст рат егия да се справи със силнот о см ущение от своят а несръчност в
упраж неният а.
Давайки на децат а възм ож ност да обяснят пост ъпкит е си, преди да се впуснем да ги съдим , ние
събирам е ист инни ф акт и от т ехния вът решен свят . Коет о е невъзм ож но, ако реагирам е им пулсивно въз
основа на предполож еният а, прибързанит е т еории или уж асяващат а м узика в глават а ни. Освен т ова,
когат о най-напред пот ърсим причинит е и уст ановим ем оционална връзка, ние давам е на децат а си да
знаят , че см е на т яхна ст рана и че се инт ересувам е от т ехнит е вът решни преж ивявания. Това,
повт арям е, не означава да си зат варям е очит е за неприем ливот о поведение.

ПРИНЦИП № 3: ЗАМИСЛЕТЕ СЕ ЗА НАЧИНА СИ НА ОБЩУВАНЕ

Вслушванет о за уж асяваща ф онова м узика и т ърсенет о на проблем нот о поведение са два принципа,
коит о ни предразполагат в т руднит е сит уации да проявявам е инт ерес към своя вът решен свят и към
вът решния свят на дет ет о. Трет ият важ ен принцип за уст ановяванет о на ем оционална връзка касае
начина, по койт о взаим одейст вам е с дет ет о. Какво казвам е на дет ет о, разбира се, е важ но. Но също
т олкова важ но, ако не и по-важ но, е т ова как го казвам е.
Да предполож им , че предст ои да път уват е, а т ригодишнот о ви дет е не ж елае да седне в
авт ом обилнат а седалка. Ет о няколко различни начина да м у каж ет е едно и също нещо:
• С разширени очи, рязък ж ест и гневен т он: „Качвай се в седалкат а!“.
• Със ст иснат и зъби, присвит и очи и т он на сдърж ана ярост : „Качвай се в седалкат а".
• Със спокойно лице и т опъл т он: „Качвай се в седалкат а".
• Със см ешна ф изионом ия и преправен глас: „Качвай се в седалкат а".
Схващат е идеят а. Важ но е как се изразяват е. Когат о ст ане врем е за лягане, м ож ет е да използват е
заплаха: „От ивай в леглот о или ням а да т и прочет а приказка". Или бихт е м огли да каж ет е: „Ако легнеш
сега, ще им ам е врем е да прочет ем приказка. А ако не легнеш, ще ст ане късно и ще т рябва да пропуснем
чет енет о". Посланиет о и в дват а прим ера е същот о, но начинът на предаванет о м у е различен. И дват а
начина на поднасяне изразяват определено от ношение. И дват а пост авят граница. И дват а съдърж ат
същот о искане. Но чувст вот о, коет о пораж дат , е коренно различно.
Начинът определя какво децат а ще почувст ват към нас и към себе си. Освен т ова определя и
реакцият а на дет ет о и до голям а ст епен нашия успех в справянет о със сит уацият а. Децат а обикновено
съдейст ват м ного по-бързо, ако чувст ват ем оционална връзка с родит еля и ако вним аниет о им е
ангаж ирано в прият ен и закачлив разговор. А т ова е съвсем пост иж им о. Дисциплиниранет о ще е м ного
по-еф ект ивно, ако общувам е по уваж ит елен, забавен и спокоен начин.
И т ака, т ова са т рит е принципа, способст ващи осъщест вяванет о на ем оционална връзка. Кат о се
вслушвам е за уж асяващат а м узика, т ърсим причинит е за проблем нот о поведение и обм ислям е начина
си на общуване, ние подгот вям е почват а за осъщест вяванет о на ем оционалнат а връзка. Сега нека
разгледам е няколко конкрет ни ст рат егии за осъщест вяване на ем оционална връзка.

ЦИКЪЛЪТ „БЕЗ Д РАМА"

Какво всъщност предст авлява ем оционалнат а връзка? Как да пом огнем на децат а си да почувст ват
разбиранет о и подкрепат а ни в т руднит е м ом ент и?
Какт о ще се досет ит е, от говорът зависи от индивидуалност т а на дет ет о и личния ст ил на родит еля.
Но обикновено уст ановяванет о на ем оционална връзка м ож е да се сведе до че- т ирист ъпен цикличен
процес. Ние го наричам е цикъл „Без драм а".
Ст ъпкит е (или ст рат егиит е) за уст ановяване на ем оционална връзка невинаги следват един и същи
ред, но за успеха са необходим и всичкит е. Първат а е ут ешениет о.

СТРАТЕГИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА № 1: УТЕШЕТЕ

Понякога децат а би се нуж даят от пом ощ, за да се успокоят или да направят ум ест ен избор.
Обикновено т ова са м ом ент ит е, когат о са във власт т а на силни ем оции. Какт о взем ат е бебет о в ръце,
полюшват е го и го пот упват е по гръбчет о, за да успокоит е нервнат а м у сист ем а, т ака т рябва да се
опит ват е да ут ешават е и по-голем ит е деца. Дум ит е бършат добра работ а, особено когат о валидират е
чувст ват а на дет ет о. Но най- сериозна подкрепа м ож ет е да окаж ет е несловесно. Способни см е да
предадем м ного инф орм ация, без дори да продум ам е.
Най-въздейст ващият несловесен от клик чест о е съвсем непреднам ерен: докосванет о. Пост авет е ръка
върху ръкат а на дет ет о. Прит еглет е го към себе си, прегърнет е го. Погалет е го по гърба. Любящот о
докосване им а силат а бързо да разсейва напреж ениет о.
Причинат а е, че когат о почувст вам е нечий любящ допир, в т ялот о и м озъка ни се освобож дават
хорм они на щаст иет о (кат о оксит оцин), а ниват а на ст ресовия хорм он корт изол спадат . С други дум и,
докосвайки децат а си, ние благот ворно пром еням е хим ичнит е процеси в м озъка им . Когат о вашет о дет е
(или вашият брачен парт ньор) е разст роен, едно любящо докосване м ож е да го успокои и да ви пом огне
да се свърж ет е ем оционално с него дори в м ом ент и на м ного силен ст рес.
Допирът е сам о един от начинит е да общувам е с децат а си несловесно. Всъщност ние изпращам е
несловесни послания през цялот о врем е. Пом ислет е каква е обичайнат а ви поза, докат о дисциплинират е
децат а си. Мож е би се навеж дат е над т ях с гневен поглед? Им ат е ли навика със ст раховит глас да
нареж дат е „Прест ани!" или „Спри на м ига!". Този подход е в пълно прот иворечие с ем оционалнат а
връзка и ням а да ви свърши никаква работ а, ако ж елает е да успокоит е дет ет о си. Така сам о ще
раздухат е ем оциит е м у. Дори дет ет о наглед да се успокои, т о ще чувст ва всичко друго, но не и
спокойст вие. От ст рах ще скрие ем оциит е си, за да не ви разгневи още повече. А сърцет о м у ще бие
учест ено заради ст реса, койт о изпит ва.
Бихт е ли се държ али по описания начин с разгневено ж ивот но? Бихт е ли наредили със заплашит елен
вид на ядосано куче да се укрот и на м ига? Не би било м ного ум но, нит о пък резулт ат но. Защот о кучет о
би ви възприело кат о заплаха и би реагирало или кат о се свие от бранит елно, или кат о ви нападне. Зат ова
специалист ит е съвет ват да доближ авам е куче, кат о м у прот ягам е обрат нат а ст рана на длант а си и м у
говорим с м ек и успокояващ глас. Така ще излъчвам е посланиет о: „Аз не съм заплаха". В от говор кучет о
ще се почувст ва в безопасност и спокойно ще ни доближ и.
Същот о важ и и за хорат а. Когат о се почувст вам е заст рашени, невроннит е м реж и на социалнат а
ангаж ираност се деакт ивират . Вече см е неспособни да използвам е горнат а част на м озъка си, коят о е
от говорна за м исленет о и взем анет о на разум ни решения, за ем пат ият а и регулацият а на ем оциит е и
т ялот о. Вм ест о да се успокоим и да пом ислим т резво, ние дейст вам е им пулсивно - реакция, ум ест на от
еволюционна гледна т очка. Когат о м озъкът ни регист рира заплаха, долнат а част на м озъка незабавно
започва да дейст ва по т ревога. ф ункционирайки в т ози по-прим ит ивен реж им , ние м ож ем да се
защит авам е, т ъй кат о ст авам е свръхбдит елни, м ож ем да дейст вам е бързо, без да се зам ислям е,
хвърляйки се в борба или бягст во.
Същит е м еханизм и са акт ивни и при децат а. Когат о ние реагирам е със заплаха - посредст вом гневен
поглед, ст раховит глас, заплашит елна поза или ж ест (ръце на кръст а, разм ахване на пръст и пр.), -
т ехният вроден защит ен м еханизъм ще бъде акт ивиран в долнит е, по-низши част и на м озъка. Когат о
обаче родит елят предаде посланиет о „Не съм заплаха", реакт ивнат а част на м озъка се успокоява и
дет ет о прем инава в реж им на обработ ване на инф орм ацият а, койт о дава възм ож ност т а за по-добър
сам оконт рол.
И т ака, как да предадем на дет ет о си посланиет о „Не съм заплаха" в м ом ент на силни ем оции? Кат о
се опит ам е да уст ановим ем оционална връзка с него. Един от най-еф ект ивнит е начини е да заем ет е
незаплашит елна поза. Много специалист и съвет ват да се сниж им на нивот о на дет ет о, но един от най-
бързит е начини да м у вдъхнем сигурност е да се сниж им под нивот о на очит е м у и да от пуснем т ялот о
си. излъчвайки спокойст вие. Бозайницит е чест о използват т ази т ехника.

Препоръчвам е да я пробват е и вие следващия път , когат о дет ет о ви е разст роено. Седнет е или
полегнет е на пода, за да ст е под нивот о на очит е м у. Дали ще се облегнет е назад, ще кръст осат е крака
или ще от ворит е ръце, ням а никакво значение - важ нот о е езикът на т ялот о ви да говори за спокойст вие.
Вашит е дум и и несловеснот о ви послание ще се съчет аят , за да засвидет елст ват вашат а ем пат ия и
гот овност т а ви за ем оционална връзка. Така ще каж ет е на дет ет о: „Аз съм т ук, за да т е ут еша и да т и
пом огна".
Много от родит елит е, коит о см е научили на т ази т ехника, т върдят , че т я е „вълшебна". Казват , че
прост о не е за вярване колко бързо децат а се успокояват . А освен т ова, че от пуснат ат а,
незаст рашит елна поза успокоява и сам ит е т ях. Разбира се, не м ож ет е да седнет е на пода на
авт ом обила, докат о шоф ират е, или на улицат а, докат о я пресичат е, но пък м ож ет е да използват е т она
на гласа си и изпълнени с ем нат ия дум и, за да уверит е дет ет о в липсат а на заплаха.
Несловеснат а ком уникация е изключит елно м ощно средст во. Нещо т олкова прост о кат о една усм ивка
м ож е да ст опи разочарованиет о и да заздрави връзкат а ви с дет ет о. Навярно ст е им али подобни
м ом ент и: дет ет о се заним ава с нещо, коет о го въодушевява - играе ф ут бол или рецит ира
ст ихот ворение на училищнот о т ърж ест во. Търси ви с поглед в т ълпат а, очит е ви се срещат и вие се
усм ихват е. То разбира какво м у казват е с поглед: „Виж дам и споделям радост т а т и".
А м ож е да е и т очно обрат нот о. Разгледайт е рисункит е по- долу и обърнет е вним ание какво послание
изпращат родит елит е на децат а си. Без дори да от варят уст а, т е казват м ного.
Посредст вом т ялот о си ние изпращам е всякакъв род послания, независим о дали го целим или не. И
ако не см е вним ат елни, несловеснит е ни послания м огат да възпрепят ст ват връзкат а, към коят о се
ст рем им в сит уация на силни ем оции. Скръст вайки ръце, поклащайки глава, разт ривайки слепоочия,
въздъхвайки с досада, нам игвайки саркаст ично на друг възраст ен в ст аят а - м ного са начинит е да се
издадем , дори ако дум ит е ни изразяват инт ерес към онова, коет о дет ет о ни казва. А ако нашит е
словесни и несловесни послания си прот иворечат , дет ет о ще повярва на несловеснит е. Ет о защо е
изключит елно важ но да обръщам е вним ание на т елесния си език
 НЕСЛОВЕСНИТЕ ПОСЛАНИЯ ИМАТ МОЩНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ...

Ще им а сит уации, в коит о ще ст е м ного ядосани на децат а си и ем оциит е неизм енно ще ескалират .
Ще се случва и децат а да изт ълкуват погрешно ваша дум а или ж ест и да се разст роят . Грешкит е са нещо
съвсем норм ално. Важ нот о е да ст е възм ож но най-осъзнат и по от ношение на словеснит е и
несловеснит е послания, коит о изпращат е, особено когат о се опит ват е да уст ановит е ем оционална
връзка с децат а си в т руден м ом ент . Едно прост о ким ване, дори сам от о ф изическо присъст вие,
засвидет елст ва загриж еност

НЕСЛОВЕСНИТЕ ПОСЛАНИЯ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВАЩИ...

 СТРАТЕГИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА № 2: ВАЛИД ИРАЙТЕ,
ВАЛИД ИРАЙТЕ, ВАЛИД ИРАЙТЕ

Ключът към уст ановяванет о на ем оционална връзка с дет ет о, когат о т о е в реакт ивно съст ояние, е
валидиранет о. Освен да го ут ешим , ние т рябва да м у дадем да разбере, че чувам е онова, коет о ни казва;
че го разбирам е; че схващам е полож ениет о, в коет о се нам ира. Независим о дали харесвам е, или не
харесвам е поведениет о м у, ние т рябва да признаем неговит е чувст ва и да м у вдъхнем увереност , че
м ож е да разчит а на нас дори в т ози т руден м ом ент .
Казано с други дум и, т рябва да се наст роим на вълнит е на субект ивнит е преж ивявания на дет ет о си,
да съсредот очим вним аниет о си върху т ова как т о преж ивява нещат а. Също какт о м узикалнит е
инст рум ент и в един дует т рябва да свирят в съзвучие, за да се получи харм онична м елодия, т ака и ние
т рябва да се наст роим към онова, коет о се случва във вът решния свят на дет ет о. Да полож им усилие да
разберем и от кликнем . Да навлезем в прост ранст вот о на неговит е ем оции. Дет ет о им а пот ребност да
получи посланиет о: „Аз т е разбирам . Разбирам какво чувст ваш и го признавам . Ако аз бях на т воет о
м яст о и на т воят а възраст , щях да се чувст вам по същия начин". Когат о дет ет о получи подобно послание
от своит е родит ели, т о се чувст ва разбрано. Чувст ва се обичано. И вследст вие на т ова започва да се
успокоява и да прави по-добри избори, да възприем а уроцит е, на коит о искам е да го научим .
От практ ична гледна т очка, да валидирам е чувст ват а на дет ет о означава да уст оим на изкушениет о
да ги от речем или ом аловаж им . Тоест ще избягвам е изказвания кат о; „Защо се т ръшкаш, че ням а да
от идеш в дет ския цент ър? Вчера прекара у Кери целия ден" и „Знам , че брат т и скъса т воят а рисунка, но
т ова не е причина да го удряш! Мож еш да си нарисуваш друга рисунка". Или нареж дания от рода на:
„Прест ани да се т ревож иш за т ова".
Предст авет е си, че ст е разст роени и някой ви каж е, че ст е „прост о ум орени", че се вълнуват е за
„дреболии" и че „т рябва да се успокоит е". Когат о казвам е на децат а си как да се чувст ват (и как да не се
чувст ват ), ние всъщност от ричам е т ехнит е преж ивявания.
Повечет о от нас знаят как да се въздърж ат от подобни изказвания. Но когат о дет ет о реагира
инт ензивно, когат о не угодит е на някое негово ж елание, успяват е ли незабавно да неут рализират е в себе
си т ази реакция? Макар без да ж елаят , родит елит е чест о изпращат на децат а си посланиет о, че
чувст ват а им са нелепи и не заслуж ават вним аниет о им . Също т ака нерядко несъзнат елно им казвам е,
че не ж елаем да общувам е с т ях или да бъдем до т ях, когат о изпит ват от рицат елни ем оции. Когат о
дет ет о долови в нас посланиет о: „От казвам да прием а чувст ват а т и в м ом ент а. Не м е инт ересува как
преж ивяваш свет а", т о се чувст ва „невидим о", неразбрано. А т ова прави връзкат а м еж ду вас
невъзм ож на.
Нуж но е да изпрат им на дет ет о си посланиет о, че винаги ще см е с него, че винаги м ож е да разчит а на
нас, дори когат о се чувст ва най-зле. Трябва да се опит вам е да виж дам е дет ет о т акова, каквот о е,
независим о от преж ивяваният а м у. Да ост авам е с него в т руднат а сит уация, да признавам е чувст ват а
м у. Наприм ер бихм е м огли да каж ем : „Много т и се искаше да от идеш на гост и в Миа днес, нали? И си
м ного разочарована, че м айка й се обади да от м ени дет скот о събиране". Особено с по-голем ит е деца е
важ но да се идент иф ицирам е с онова, коет о чувст ват , и да им дадем да разберат , че м акар да не
одобрявам е поведениет о им , прием ам е чувст ват а им : „Ти се ядоса м ного, когат о Кийт скъса рисункат а
т и, нали? И аз м разя някой да чупи и разваля нещат а м и. Не т е обвинявам , че си т олкова ядосан".
Пом нет е: важ но е най-напред да уст ановит е ем оционална връзка. Ще дойде ред и на пренасочванет о -
със сигурност ще е необходим о да се заним ает е с проблем нот о поведение, - но първо е необходим о да
ут ешит е дет ет о, кат о осъщест вит е ем оционална връзка с него и валидират е чувст ват а м у.
 Обикновено валидиранет о е сравнит елно прост о. Основнот о, коет о т рябва да направит е, е прост о да
идент иф ицират е даденот о чувст во: „Това наист ина т е нат ъж и, нали?", „Разбирам , че се чувст ваш
изолирана" или дори по-общот о „Не т и е лесно". Идент иф ициранет о на ем оцият а е изключит елно
въздейст ващо върху разст роенот о дет е, т ъй кат о им а две огром ни ползи. Първо, пом ага на дет ет о да се
почувст ва разбрано, а т ова успокоява авт оном нат а м у нервна сист ем а и ут алож ва силнит е м у чувст ва.
После т о м ож е сам о да „нат исне спирачкат а" на своет о ж елание за им пулсивна реакция. Вт оро,
идент иф ициранет о на ем оциит е осигурява на дет ет о ем оционалния речник и ем оционалнат а
инт елигент ност , коит о ще м у позволят сам б да разпознава и назовава чувст ват а си. Това от своя ст рана
ще м у пом ага да разбира по-добре своит е чувст ва, да се конт ролира и т ака да подпом ага
пренасочванет о. Какт о ст ана ясно в предходнат а глава, ем оционалнат а връзка - в конкрет ния случай
осъщест вена посредст вом валидиране на чувст ват а - пом ага на дет ет о да прем ине от съст ояние на
реакт ивност към възприем чивост .
Признаванет о на ем оцият а на дет ет о е еднат а ст ъпка във валидиранет о. Вт орат а е
идент иф ициранет о на родит еля с т ази ем оция. За дет ет о (а и за възраст ния) е изключит елно
въздейст ващо да чуе: „Разбирам т е. Разбирам защо се чувст ваш т ака". Прояват а на ем пат ия ни
обезоръж ава. См екчава ригидност т а ни. Успокоява хаоса ни. Дори определена ем оция да ви се ст рува
нелепа, не забравяйт е, че т я е съвсем реална за дет ет о ви. Зат ова не т рябва да я пренебрегват е.
Наскоро Тина получи им ейл, койт о й напом ни, че не сам о м алкит е деца им ат нуж да от валидиране на
чувст ват а. Им ейлът беше от една м айка от Авст ралия, коят о слушала по радиот о Тина да говори за
ем оционалнат а връзка. Ет о част от него:
Докат о слушах радиопредаванет о, м и се обади м оят а девет найсет годишна дъщеря, коят о беше в
разгара на ем оционален изблик. Изпит ваше болка вследст вие на ф изикалнат а си т ерапия, банковат а й
см ет ка беше на м инус, не разбираше изцяло лекциит е си по бизнес право, беше прит еснена за
предст оящ изпит , а шеф ът беше поискал да от иде на работ а два часа по-рано.
Първо м и хрум на да й каж а: „Това са проблем ит е на реалния свят . Свиквай, принцесо". Но след кат о
бях слушала Вашет о инт ервю, си дадох см ет ка, че м акар т ези проблем и да бяха съвсем обичайни за
съврем енния ж ивот , т е всъщност бяха проблем ит е на м оят а дъщеря. Зат ова от върнах, че съж алявам ,
задет о е им ала лош ден, и я попит ах дали им а нуж да от м айчина прегръдка?
Това предизвика пром яна в съст ояниет о на дъщеря м и. Чух я как въздъхна и усет их, че започва да се
успокоява. Казах й, че я обичам , че с баща й ще плат им учебницит е й (т ова бе причинат а банковат а й
см ет ка да е на червено) и че след изпит а на следващия ден ще я почерпя с любим ат а й супа в нашет о
любим о рест орант че.
Тя беше м ного по-спокойна в края на разговора благодарение на м оят а реакция. Толкова чест о ние
реагирам е грубо, без да осъзнавам е какви ще са последст вият а от т ова. Дори когат о децат а ни са вече
извън власт т а на дневнит е изблици и т ръшканет о и ж ивот ът м и с т ях е дост а по-спокоен, им а т олкова
м ом ент и от еж едневиет о, когат о м ож ем да прилож им т ези идеи на практ ика.
Обърнет е вним ание как м айкат а от лично валидирала преж ивяваният а на дъщеря си. Тя не от рекла и
не ом аловаж ила чувст ват а й, нит о я обвинила за проблем ит е й. Вм ест о т ова признала, че м ом ичет о
им ало лош ден, и я попит ала дали им а нуж да от м айчина прегръдка. В резулт ат на т ова дъщеря й
въздъхнала и се от пуснала - не защот о родит елит е й щели да я подкрепят ф инансово, а защот о
чувст ват а й били идент иф ицирани и признат и. Били валидизирани. След коет о дошъл ред и на
разрешаванет о на проблем ит е.
Ет о защо, когат о дет ет о ви плаче, гневи се, удря своет о брат че или дем онст рира друго неж елано
поведение, валидирайт е ем оциит е, предизвикващи т ова поведение. Нека повт орим : възм ож но е да се
налож и да го изведет е от сит уацият а. Да валидират е не означава да м у позволяват е да се сам онарани,
да нарани някой друг или да счупи нещо. Идент иф ицирайки се с ем оциит е на дет ет о, вие не насърчават е
неприем ливот о м у поведение. Прост о наст ройват е своя инст рум ент в съзвучие с неговия. Навлизат е във
вът решния м у свят и т ърсит е см исъла на поведениет о м у, ем оцият а, коят о го м от ивира.
Идент иф ицирайт е и признавайт е преж ивяваният а на дет ет о.

СТРАТЕГИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА № 3: ЗАМЪЛЧЕТЕ И

ИЗСЛУШАЙТЕ

Повечет о родит ели говорят т върде м ного, когат о дисциплинират децат а си. Ако се зам ислит е, т ова е
всъщност абсурдно. Дет ет о се е разст роило, направило е нещо нередно и ние си м ислим : „Аз знам . Ще
м у дръпна една лекция. Ако го заст авя да седи, да м ирува и да м е слуша, докат о м у нат яквам безкрай
колко се е издънило, т о ще се успокои и следващия път ще се държ и подобаващо". Желает е ли да
накарат е дет ет о си да ви „изключи"? Нат яквайт е или не спирайт е да м у повт арят е какво е редно да
прави.
Освен т ова въобще не е еф ект ивно да говорит е продълж ит елно на разст роено дет е. Когат о ем оциит е
бушуват , едно от най-безполезнит е неща, коит о м ож ем да направим , е да се опит вам е да м у изясним
логикат а на своят а позиция. Ням а никаква полза да обясняват е: „Той не искаше да т е удари с т опкат а.
Беше случайност , не се ядосвай" или „Тя не м ож е да покани всички съученици на своет о празненст во".
Проблем ът при логическия подход е, че се основава на допусканет о, че в т ози м ом ент дет ет о е
способно да чуе и от кликне на гласа на разум а. Но пом нет е, дет ският м озък се пром еня, развива се.
Когат о дет ет о е наранено, разгневено или разочаровано, логичнит е горни част и на неговия м озък не
ф ункционират пълноценно. Това означава, че словесният призив към разум а не е най-добрият начин да
пом огнет е на дет ет о да възвърне конт рола върху ем оциит е си и да се успокои.
Всъщност говоренет о чест о задълбочава проблем а. Знаем т ова, защот о ни го казват децат а, с коит о
се срещам е в своит е кабинет и. Понякога на т ях им се иска да изкрещят на своит е родит ели: .Моля т е,
спри да говориш!", особено докат о т ърпят някоя прот яж на лекция, при полож ение че вече са осъзнали
грешкат а си. Мозъкът на разст роенот о дет е вече е прет оварен. А какво правим ние, когат о м у говорим в
т акъв м ом ент ? Допълнит елно го нат оварвам е и т ака още повече задълбочавам е съст ояниет о на
дисрегулация. В резулт ат на т ова дет ет о ст ава още по-неспособно да ни слуша и възприем а поученият а
ни.
Зат ова ви препоръчвам е да последват е съвет а на децат а и да прест анет е да говорит е т олкова.
Ут ешет е дет ет о и валидирайт е чувст ват а м у - „Много си обиден, защот о не си поканен, нали? Аз бих се
чувст вал по същия начин", - а после си зат ворет е уст ат а и слушайт е. Наист ина слушайт е какво ви говори
дет ет о. Не възприем айт е онова, коет о чуват е, т върде буквално. Ако дет ет о казва, че никога ням а да
бъде поканено на друго празненст во, т ова е призив да изразит е несъгласие с неговот о т върдение.
Задачат а ви е да „чует е" закодиранит е в дум ит е чувст ва. Признайт е същинат а в изказванет о на дет ет о:
„Аз се почувст вах изолиран. Не бях поканен на празненст вот о и се ст рахувам как ще се от рази т ова на
полож ениет о м и сред прият елит е".
Пот ърсет е причинат а за случващот о се във вът решния свят на дет ет о. Съсредот очет е се върху
ем оциит е, абст рахирайт е се от уж асяващат а м узика, коят о ви пречи да го дарит е с присъст виет о си в
наст оящия м ом ент . Независим о колко силно м ож е да е ж еланиет о ви, избягвайт е да спорит е с дет ет о,
да го поучават е, да защит ават е себе си или да м у нареж дат е как да се чувст ва. Наст оящият м ом ент не е
врем ет о за т ова. Наст оящият м ом ент е врем е да слушат е и да дадет е на дет ет о си възм ож ност да
изрази себе си.
 СТРАТЕГИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА № 4: ОТРАЗЕТЕ ЧУТОТО

Дот ук разгледахм е т ри ст ъпки от цикъла „Без драм а" - ут ешаване, валидиране чувст ват а на дет ет о и
изслушване. Чет върт ат а ст ъпка е да от разим обрат но към дет ет о онова, коет о т о е казало, и т ака да м у
дадем да разбере, че см е го чули. От разяванет о на дет скит е чувст ва ни връща към първат а ст рат егия,
т ъй кат о посредст вом него ние от ново ут ешавам е.
От разяванет о на чут от о е подобно на валидиранет о. но се различава по т ова, че се съсредот очавам е
върху конкрет нот о съдърж ание на онова, коет о ни е казало дет ет о. При ф азат а на валидиранет о
основнот о е да признаем неговит е ем оции, да проявим ем пат ия („Виж дам колко си ядосан"). Но когат о
от разявам е чувст вот о на дет ет о, ние всъщност повт арям е какво ни е казало. И когат о го направим с
нуж нат а чувст вит елност , позволявам е на дет ет о да се почувст ва разбрано. Как- т о вече подчерт ахм е,
необикновено успокояващо и дори целебно е усещанет о, че т е разбират . Когат о покаж ет е на дет ет о, че
наист ина ст е схванали см исъла на онова, коет о т о ви е казало (наприм ер „Разбрах. Не т и е ст анало никак
прият но, когат о т и казах, че т рябва да си т ръгвам е от празненст вот о" или „Не е чудно, че си ядосан. И аз
съм ядосан"), вие в огром на ст епен спом агат е за разсейванет о на силнит е ем оции.
Бъдет е вним ат елни обаче как от разяват е дет скит е чувст ва. Не бива да предст авят е м им олет нит е,
врем енни ем оции кат о по-сериозни и т райни, от колкот о са в дейст вит елност . Да каж ем , че
шест годишнат а ви дъщеря е силно разст роена заради т ова, че по-голем ият й брат пост оянно я дразни.
Тя започва да крещи: „Тъпак! Мразя т е!". Вие ст е в градинат а, им ат е гост и, коит о чуват (слава богу, че
съседът в м ом ент а коси т реват а си с елект рическат а косачка и не м огат да чуят и други). Дет ет о
изт ичва при вас и се хвърля в ръцет е ви с неудърж им о хлипане.
И вие започват е цикъла за уст ановяване на ем оционална връзка. Ут ешават е м ом ичет о,
засвидет елст ват е съст радание, сниж ават е се на нивот о на очит е м у, взем ат е го в обят ият а си, галит е го
по гърба и с лицет о си изразяват е ем пат ия. Валидират е преж ивяванет о й: „Знам , скъпа, знам . Много си
разст роена". Изслушват е чувст ват а й и от разяват е чут от о: „Много си ядосана, нали?". Дъщеря ви обаче
м ож е от ново да започне да вика: „Да, разст роена съм и м разя Дж им и! (им ет о на своя брат произнася с
по-силна инт онация).

С коет о наст ъпва т руднат а част . Вие т рябва да от разит е онова, коет о т я чувст ва, но без да
ут върж дават е в нея нагласат а, че м рази брат си. Сит уация кат о т ази изисква извест на еквилибрист ика -
от една ст рана, да бъдет е чест ни с дъщеря си и да й пом огнет е по-добре да разбере чувст ват а си, а от
друга - да й попречит е да зат върди м ом ент нит е си ем оции и да ги превърне в дългот райни възприят ия.
Бихт е м огли наприм ер да каж ет е нещо от т ози род: „Знам , че си разст роена. И аз не обичам някой да
м е дразни пост оянно. Но знам , че обичаш Дж им и. Преди м алко т ака добре се забавлявахт е заедно.
Прост о си м ного ядосана, нали?". Целт а на т ози род от разяване е да уверит е дет ет о, че разбират е
преж ивяваният а м у. Така ще ут алож ит е неговит е силни чувст ва, ще м у пом огнет е да се справи с
вът решния си хаос и да се върне от ново към т ечениет о на благоденст виет о. Но не т рябва да
позволяват е на дет ет о да възприем а м ом ент нот о си съст ояние - в случая гнева - кат о т райна
характ ерист ика на взаим оот ношеният а с брат си. Зат ова би било добре да припом нит е на дъщеря си
колко добре са се забавлявали двам ат а сам о м инут и преди т ова.
 Друго предим ст во на от разяванет о на чувст ват а е, че т о изпраща на дет ет о посланиет о, че им а не
сам о любовт а, но и вним аниет о ни. Родит елит е понякога см ят ат , че е лошо дет ет о да т ърси
вним аниет о им . Ист инат а е, че родит елскот о вним ание е от огром но значение за дет скот о развит ие и
предст авлява социална пот ребност . Том ограф скит е изследвания свидет елст ват , че локализацият а на
м озъчнат а акт ивност при изпит ване на ф изическа болка и при социално от хвърляне почт и съвпада. Така
че. когат о обръщам е вним ание на онова, коет о децат а правят и преж ивяват , ние удовлет ворявам е т яхна
важ на социална и ем оционална пот ребност . Им а м ного начини да разглезит е децат а си - зат рупвайки ги
с вещи, предпазвайки ги от т рудност ит е, неуспехит е и разочарованиет о, - но никога не бихт е м огли да ги
разглезит е с любов и вним ание.
Цикълът за осъщест вяване на ем оционалнат а връзка ни позволява да дадем на децат а си да разберат ,
че ги обичам е и че м огат да разчит ат на нас, независим о как се държ ат . Когат о се абст рахирам е от
уж асяващат а м узика в глават а си, когат о пот ърсим причинит е за неж еланот о поведение и обм ислим
начина си на общуване, ние см е способни да ут ешим дет ет о, да го изслушам е и да от разим чувст ват а
м у. Това ще ни позволи да осъщест вим с него любяща връзка, коят о ще го подгот ви за пренасочванет о.
 5
МОД ЕЛЪТ „1-2-3": ПРЕНАСОЧВАНЕ С МИСЪЛ ЗА Д НЕС И ЗА УТРЕ

Родж ър работ ел в гараж а, когат о шест годишнат а м у дъще- 'р ря Кейт и влет яла при него с гневни
викове: „Тат е, Али е нет ърпим а!”. Била разст роена, защот о девет годишнат а й сест ра Али обсебила
изцяло вним аниет о на прият елкат а й Дж ина, коят о т ози ден им гост увала. Кейт и очевидно се чувст вала
изолирана.
Родж ър им ал различни възм ож ност и за справяне със сит уацият а. Една от т ях била прост о да каж е на
Али да ост ави Кейт и и Дж ина извест но врем е насам е, т ъй кат о в крайна см ет ка Дж ина била на гост и, за
да си поиграе с Кейт и. Налагайки собст венот о си виж дане за сит уацият а обаче, Родж ър щял да пропусне
възм ож ност т а да упраж ни горнат а част на м озъка на Али.
Зат ова т ой влязъл у дом а и повикал по-голям ат а си дъщеря наст рана. Седнали на канапет о, т ой я
прегърнал, след коет о провели крат ък разговор. Съобразявайки се с индивидуалност т а и т ем перам ент а
на Али, Родж ър решил да започне с един прост въпрос:
Родж ър: На Дж ина й е забавно да си играе с т еб. Ти се държ иш м ного добре с по-м алкит е деца. Но се
пит ам дали си забелязала, че на Кейт и не й се нрави особено, че Дж ина не й обръща вним ание заради
т еб.
Али (от бранит елно): Тат е, не правя нищо лошо. Прост о слушам е м узика.
Родж ър: Не съм казал, че правиш нещо лошо. Пит ам дали си обърнала вним ание на т ова как сест ра т и
се чувст ва в м ом ент а.
Али: Да, но аз ням ам вина за т ова!
Родж ър: Скъпа, напълно съм съгласен, че ням аш вина. Чуй какво т е пит ам : виж даш ли, че Кейт и не е
доволна? Обърнала ли си вним ание?
Али: Мм м ... да.
Последнот о признание свидет елст ва, че висшит е част и на м озъка на Али вече са ангаж ирани с
разговора, м акар и не изцяло. Мом ичет о всъщност т ъкм о започва да слуша и да разм ишлява върху
онова, коет о баща й казва. Родж ър м ож ел да даде нов т ласък на т ози процес. Той не казал на дъщеря си
какво би т рябвало да м исли или чувст ва, а я подт икнал да пом исли върху сит уацият а сам ост оят елно и да
обърне вним ание на преж ивяваният а на сест ра си.
Родж ър: Защо см ят аш, че е разст роена?
Али: Предполагам , защот о иска Дж ина сам о за себе си. Но м ом ичет о дойде в м оят а ст ая сам о! Без
дори да съм я м олила!
Родж ър: Знам . Мож е би си права, че Кейт и иска Дж ина сам о за себе си, но см ят аш ли, че т ова е
единст венат а причина? Предст ави си, че Кейт и беше т ук, за да т и обясни как се чувст ва. Какво би т и
казала?
Али: Че Дж ина е поканена, за да си играе с нея, не с м ен.
Родж ър: Това вероят но е близо до ист инат а. И би ли била права?
Али: Не разбирам защо не м ож ем всички да слушам е м узика заедно.
Родж ър: Разбирам т е и бих м огъл дори да се съглася с т еб. Но какво би от върнала Кейт и на т ова?
Али: Че когат о см е всички заедно, Дж ина иска да играе с м ен?
 Последният въпрос на м ом ичет о свидет елст ва за ем пат ия, м акар и под ф орм ат а на една все още
крехка осъзнат ост . Не м ож ем да очаквам е едно девет годишно м ом иче да се просълзи от съст радание
към нараненит е чувст ва на по-м алкат а си сест ра. Но все пак е някакво начало. Али най-м алкот о
започнала да се зам исля за чувст ват а на сест ра си (коет о е сериозна крачка напред). От т ози м ом ент
нат ат ък Родж ър м ож ел да поведе разговора т ака, че Али още по-осъзнат о да пом исли за чувст ват а на
Кейт и. После т ой м ож ел да пом оли Али да изм исли план за справяне със сит уацият а и по т ози начин да
ангаж ира в по-голям а ст епен горнат а част на м озъка й.
Невинаги ще успяват е да проведет е подобен разговор. Ще им а м ом ент и, когат о дет ет о ням а да ж елае
(или да е способно) да види и другат а гледна т очка, да ви изслуша и да се зам исли за чувст ват а на
другит е. Родж ър м ож ел прост о да каж е на Али да си нам ери някое друго заним ание, какт о Лиз
пост ъпила, когат о дъщеря й от казвала да се качи в колат а на баща си. Или би м огъл да изм исли някоя
обща игра, за да не се чувст ва никое от м ом ичет ат а изолирано.
Обърнет е вним ание, че когат о възникнала необходим ост от пренасочване, Родж ър не налож ил
незабавно своет о виж дане за справедливост . Ст им улирайки ем пат ият а и способност т а за разрешаване
на проблем и у дъщеря си, т ой й дал шанса да упраж ни висшит е част и на своя м озък. Колкот о по-чест о
давам е на децат а си възм ож ност да м ислят не сам о за своит е ж елания, но и за чуж дит е ж елания и с
ум ест нит е си избори да влияят полож ит елно на околнит е, т олкова по-ум ели ще ст ават т е в социалнит е
взаим одейст вия. Дали разговорът на Родж ър с Али м у от нел повече врем е, от колкот о ако прост о беше
разделил м ом ичет ат а? Разбира се. Повече усилия ли влож ил? Най- вероят но - да. Но ст рува ли си
усилият а и врем ет о извършенот о с уваж ение пренасочване? Несъм нено. Ако винаги се придърж ат е към
т ози подход, ще улеснит е нещат а и за себе си, и за сем ейст вот о си, т ъй кат о крит ичнит е сит уации ще
нам аляват прогресивно, а вие ще изграж дат е м озъка на дет ет о си т ака, че все по-рядко ще ви се налага
да се заним ават е с неж елани поведения.

МОД ЕЛЪТ „1-2-3"

 В т ази глава ж елаем да разгледам е по-подробно концепцият а за пренасочванет о, м еж ду коет о и
дисциплинат а повечет о хора пост авят знак за равенст во. Пренасочванет о е начинът , по койт о реагирам е
към неж еланот о поведение, след кат о см е уст ановили ем оционална връзка.
Какт о вече ст ана ясно, м ет одът „Дисциплина без драм а" се основава на ем оционалнат а връзка с
децат а. Посредст вом нея се пост игат крат косрочнат а цел - съдейст вие от ст рана на децат а, и
дългосрочнат а цел - изграж данет о на дет ския м озък. Един съвсем прост начин да предст авим
пренасочванет о е м оделът „1-2-3", койт о се съст ои от едно определение, два принципа и т ри ж елани
резулт ат а. Не е необходим о да запам ет яват е всяка подробност от т ози м одел (в края на книгат а ще го
нам ерит е обобщен под ф орм ат а на Списък за врат ат а на хладилника). Използвайт е го кат о
организационна рам ка, коят о ще ви пом ага да се съсредот очит е върху най-важ нот о, когат о наст ъпи
м ом ент за пренасочване.

ЕД НО ОПРЕД ЕЛЕНИЕ

Когат о ст ава въпрос за пренасочване на дет ет о към по-добро поведение, т рябва да се започне с
определениет о за дисциплина. Когат о децат а ни взем ат неум ест ни решения или са неспособни да
владеят ем оциит е си, ние не т рябва да забравям е, че дисциплинат а е обучение. Забравим ли т ази
прост а ист ина, ще се от клоним от правилния курс. Ако дисциплиниранет о се превърне в налагане на
наказания, т о прест ава да бъде обучение за дет ет о. Съсредот очавайки се върху последст вият а от
неприем ливот о поведение, ние лишавам е дет ет о от възм ож ност т а да опознае ф изиологичнит е и
ем оционални м еханизм и на своя вът решен ком пас.
Една м айка разказа, че веднъж , докат о с шест годишнат а й дъщеря почист вали ст аят а на м ом ичет о,
нам ерила кут ия паст ели. Няколко дни по-рано т е пазарували учебни пособия и дъщеря й м ного харесала
им енно т ези паст ели в книж арницат а. Майкат а от казала да ги купи, но м ом ичет о ги пуснало
незабелязано в дж оба й.
Майкат а решила да повдигне въпроса за паст елит е директ но. Когат о м ом ичет о видяло кут ият а в
ръкат а на м айка си, по лицет о м у се изписало объркване, а очит е м у се разширили и се напълнили със
сълзи на вина. В м ом ент кат о т ози реакцият а на родит еля до голям а ст епен определя какво дет ет о ще
научи от преж ивяванет о. Какт о обяснихм е в Първа глава, ако родит елят се съсредот очи върху
последст вият а от пост ъпкат а или наказаниет о и веднага се скара, напляска или изпрат и дет ет о в ст аят а
м у, вним аниет о на дет ет о също ще се от клони в друга посока. Вм ест о да осъзнае чувст вот о на
разкаяние, коет о се надига в него, т о ще се съсредот очи изцяло върху т ова колко зъл и ст рашен е
родит елят . Дори м ож е да се почувст ва кат о ж ерт ва, чият о пост ъпка е оправдана със задна дат а поради
лошот о от ношение, коет о се налага да т ърпи.
Майкат а в горния прим ер възприела дисциплиниращ подход, основан на обучениет о, вм ест о върху
наказаниет о. Тя дала на дъщеря си врем е да осъзнае онази неудобна, благот ворна и ест ест вена вина в
резулт ат на краж бат а. Да, винат а м ож е да бъде здравословна. Тъй кат о е признак за здрава съвест . И
м ож е да оф орм я бъдещот о поведение.
Майкат а коленичила, за да е под нивот о на очит е на дет ет о и с м ек т он повела разговор. Първоначално
шест годишнот о дет е от ричало да е взело паст елит е. После т върдяло, че не си спом ня, но в крайна
см ет ка обяснило на м айка си, че ням а за какво да се прит еснява, т ъй кат о „Изчаках продавачкат а с
голям ат а коса да погледне на другаде, и т огава пост авило паст елит е в дж оба й. След т ова м айкат а
задала на дъщеря си м нож ест во въпроси, коит о я ст им улирали да се зам исли върху понят ия, коит о все
още й били м алко далечни: „Знаеш ли как се нарича взем анет о на нещо, коет о не е т вое? Краж бат а
прест ъпление ли е според закона? Знаеш ли, че ж енат а с голям ат а коса е т рябвало да плат и
изчезналит е паст ели със свои пари?".
 Дъщерят а увесила още повече глава. Долнат а й уст на започнала да т репери, а по лицет о й пот екли
едри сълзи. Очевидно се чувст вала зле заради ст оренот о. Майкат а я придърпала към себе си, без да
от клонява вним аниет о й или да прекъсва случващот о се с нея. Казала: „Чувст ваш се зле заради
ст оренот о". Мом ичет о ким нало, а сълзит е продълж авали да се ст ичат по лицет о м у. Майкат а м ож ела
да ут еши дъщеря си и да бъде с нея в т ози красив м ом ент . Процесът на дисциплиниране прот ичал от
сам о себе си, без т я да прави или казва нищо повече. Майкат а задърж ала м ом ичет о в обят ият а си и м у
позволила да се наплаче и да преж ивее чувст ват а си. После изт рила сълзит е м у и м у казала да си поем е
дълбоко въздух. След коет о двет е продълж или още извест но врем е разговора си. обсъж дайки
чест ност т а, уваж ениет о към чуж дат а собст веност и реднит е пост ъпки, коит о понякога изискват усилие.
Започвайки реф лексивен диалог и ост авяйки дисциплиниращия процес да се развие ест ест вено,
м айкат а дала на дъщеря си възм ож ност т а да упраж ни висшит е част и на своя м озък, кат о пом исли върху
своят а пост ъпка и последст вият а й. Така м ом ичет о усвоило някои м орални принципи. После двет е
заедно изм ислили план как да върнат паст елит е на „продавачкат а с голям ат а коса".
Подходът „Дисциплина без драм а" е основан на обучениет о и им енно върху т ова се съсредот очила
м айкат а. Тя позволила на дъщеря си изцяло да преж ивее чувст ват а и м ислит е, произт ичащи от
решениет о да взем е скришом паст елит е. Позволявайки на вът решнит е преж ивявания на м ом ичет о да
ост анат на преден план в съзнаниет о м у - вм ест о да т рансф орм ира ем оциит е м у в гняв от наказание. -
т я позволила на дъщеря си не сам о да осъзнае вът решния си диском ф орт , но също да го свърж е със
своя лош избор. Наказаниет о, особено налож енот о с гняв, м ож е да бъде конт рапродукт ивно, защот о т о
от влича вним аниет о на дет ет о от ф изиологичнит е и ем оционални послания на собст венат а м у съвест ,
коят о е м ощен ф акт ор в развиванет о на сам одисциплина.
Не забравяйт е, че невронит е, коит о се акт ивират заедно, се свързват в м реж а. А ние ж елаем децат а
ни да изградят ест ест венат а асоциация на недоброт о решение със следващия го диском ф орт . Тъй кат о
м озъкът поначало се ст рем и да избягва от рицат елнит е усещания, ест ест вено възникващит е в дет ет о
неприят ни чувст ва в резулт ат на конф ликт а със съвест т а м огат бързо да избледнеят в съзнаниет о м у.
Но пом агайки м у да осъзнае т ези ем оции, м ож ем да ги превърнем във важ на база за развит иет о на
м орала и сам оконт рола. Този процес на сам орегулация впоследст вие ще започне да се задейст ва дори
без съдейст виет о на родит еля. Дет ет о ще е инт ернализирало урока на възраст ния на синапт ично ниво.
Така собст венат а ни нервна сист ем а пост епенно се превръща в най-добрия ни м орален съвет ник.
Различнит е сит уации, разбира се, изискват различна реакция от ст рана на родит еля. Майкат а, за
коят о ст ана дум а, реагира съобразно т ова от какъв урок се нуж даела дъщеря й в конкрет ния м ом ент .
При други обст оят елст ва т я би м огла да реагира различно. Идеят а е, че щом см е уст ановили
ем оционална връзка с дет ет о си и решим , че е врем е за пренасочване, т рябва да дейст вам е с м исъл за
пот ребност т а на дет ския м озък да се учи. Реф лект ивният разговор пом ага на дет ет о да осъзнае какво
се случва във вът решния м у свят , а т ова опт им изира ученет о. Дисциплиниранет о е опт им изирано
обучение.

Д ВА ПРИНЦИПА

В пренасочванет о би т рябвало да се придърж ам е и към два основни принципа. Тези принципи, ведно с
произт ичащит е от т ях конкрет ни ст рат егии, насърчават децат а към съдейст вие и улесняват ж ивот а на
Всички в сем ейст вот о.
Принцип № 1: Изчакайт е, докат о дет ет о е гот ово
Припом нет е си какво научихт е от Трет а глава: ем оционалнат а връзка пом ага на дет ет о да прем ине от
реакт ивност към възприем чивост . Щом уст ановит е ем оционална връзка с дет ет о, т о вече м ож е да
слуша и да използва „горния ет аж " на м озъка си. Вече м ож ет е да прем инет е към пренасочванет о. Но не
и преди т ова. Една от най-неум ест нит е препоръки, коит о см е чували, е следнат а: „Когат о дет ет о се
държ и зле, важ но е да се заним ает е с проблем нот о поведение незабавно. В прот ивен случай дет ет о
ням а да разбере защо бива дисциплинирано".
Всъщност см ят ам е, че т ова е нелош съвет , но ако ст ава въпрос за поведенческо обуславяне на
ж ивот ни. В дресиранет о на м ишки или на кучет а т ози подход е резулт ат ен. При хорат а обаче не е т ака,
ф акт е, че им а случаи, когат о дейст вит елно е необходим о неж еланот о поведение да се коригира
незабавно. Чест о обаче най-неподходящият м ом ент да се заним авам е с неж еланот о поведение е
непосредст вено след неговот о дем онст риране.
Причинат а е съвсем прост а. Неж еланот о поведение чест о е резулт ат от неспособност т а на дет ет о да
регулира своит е силни чувст ва. А когат о неговит е ем оции са дисрегулирани, горнат а част на м озъка м у
не работ и пълноценно. Тя е врем енно извън изправност , коет о означава, че не е способна да изпълнява
задачит е, за коит о от говаря: взем ане на разум ни решения, проява на загриж еност към другит е,
обм исляне на последст вият а, балансиране на ем оциит е и т ялот о, учене. Ет о защо ние препоръчвам е да
се заним ает е с поведенческия проблем възм ож но най-скоро, но сам о след кат о дет ет о е вече спокойно
и възприем чиво. Ако е необходим о, изчакайт е. Дори по-м алкит е деца, наприм ер на около т ригодишна
възраст , м огат да си припом нят събит ия от близкот о м инало, включит елно от предния ден. Мож ет е да
започнет е разговора с дум ит е: „Бих ж елал да поговорим за онова, коет о се случи вчера, преди да си
легнеш. Не беше съвсем редно, нали?". Изчакванет о на подходящ м ом ент е от ключово значение, когат о
ж елает е дет ет о наист ина да усвои урока.
И т ака, нека се върнем към предлож ениет о, коет о ви дадохм е в Чет върт а глава. Да каж ем , че ст е
уст ановили ем оционална връзка и се двоум ит е дали е врем е да прем инет е към ф азат а на
пренасочванет о. Запит айт е се нещо съвсем прост о: Гот ово ли е дет ет о м и? Гот ово ли е да слуша, да се
учи, да разбира? Ако от говорът е „не", т огава ням а причина да се опит ват е да пренасочват е в т ози
м ом ент . Най-вероят но е необходим о да задълбочит е ем оционалнат а връзка. Особено по-голем ит е деца
м ож е да се нуж даят от повече врем е и прост ранст во, преди да ст анат гот ови да ви чуят .
Работ ейки с учит ели и възпит ат ели, ние чест о обяснявам е, че им а един опт им ален прозорец за
предаване на урока. Ако нервнат а сист ем а на ученика е недост ат ъчно възбудена - поради сънливост ,
скука или някаква друга причина, - т ой е в невъзприем чиво съст ояние. Коет о означава, че ням а да е
способен да усвои урока еф ект ивно. Прот ивополож нот о съст ояние е също т олкова неподходящо. Ако
нервнат а сист ем а на ученика е свръхвъзбудена - поради т ревож ност , ст рес или хиперакт ивност , - т ова
също е признак за невъзприем чиво съст ояние и съот вет но неспособност за учене. Трябва да се опит ам е
да създадем среда, коят о да пом огне на дет ет о да прем ине в спокойно, съсредот очено и възприем чиво
съст ояние на ум а. Това е прозорецът , в койт о урокът ще бъде възприет най-добре.
Същот о важ и и в дом ашна среда. Когат о нервнат а сист ем а на дет ет о е недост ат ъчно или прекалено
възбудена, т о ням а да е възприем чиво. Зат ова, когат о дисциплинирам е, ние т рябва да изчакам е, докат о
дет ет о се успокои, вним аниет о м у се избист ри и ст ане възприем чиво. Задайт е си въпроса: Гот ово ли е
дет ет о? Дори след кат о ст е уст ановили ем оционална връзка с него и ст е го успокоили, все още м ож е да
е необходим о да изчакат е по-късен м ом ент или дори следващия ден, за да поучават е и пренасочват е.
Мож ет е да каж ет е: „Бих ж елал да изчакам е, докат о см е наист ина способни да разговарям е и да се
изслушвам е един друг. Да продълж им по-късно".
Освен „Гот ово ли е дет ет о?", важ но е да се запит ат е и „Гот ов(а) ли съм аз?". Ако ст е в съст ояние на
реакт ивност , най-добре е да изчакат е по-подходящ м ом ент , за да проведет е разговора. Не м ож ет е да
бъдет е еф ект ивен учит ел, ако не ст е спокойни и съсредот очени. Ако ст е т върде разст роени и ви липсва
сам оконт рол, т върде вероят но е да не успеет е да уст ановит е ем оционална връзка и да пост игнет е
целит е си. В т ози случай чест о е най-добре да каж ет е наприм ер: „Твърде съм ядосан, за да водя
разговор сега, т ака че излизам да се успокоя и след т ова ще продълж им . По-късно, след кат о и двам ат а
с дет ет о ст е гот ови, дисциплиниранет о ще даде по-добри резулт ат и.
Принцип № 2: Бъдет е последоват елни, не ригидни
Ням а съм нение, последоват елност т а е от ключово значение, що се от нася до възпит аванет о и
дисциплиниранет о на децат а. Много от родит елит е, с коит о работ им , осъзнават , че т рябва да проявяват
последоват елност във възпит аниет о на децат а - в налаганет о на определен реж им , ограничаванет о на
нездравословнит е храни и т .н. Но им а и родит ели, коит о превръщат последоват елност т а си в ригидност ,
коет о вреди и на децат а, и на сам ит е т ях, и на взаим оот ношеният а в сем ейст вот о.
Нека изясним разликат а м еж ду последоват елност и ригидност . Последоват елност т а означава да
възпит авам е от позицият а на надеж дна и съгласувана ф илософ ия, коят о позволява на децат а да знаят
какво очаквам е от т ях и какво т е м огат да очакват от нас. Ригидност т а, от друга ст рана, означава
безком пром исно да съблюдавам е правила (понякога налож ени от нас без дост ат ъчно обм исляне), коит о
не пром еням е в съот вет ст вие с развит иет о на децат а. Кат о родит ели т рябва да см е последоват елни, но
не и ригидни.
Децат а им ат пот ребност от последоват елност . Те им ат нуж да да знаят какви са очакваният а ни към
т ях и как ще реагирам е, ако нарушат (или дори заобиколят ) уст ановенит е правила. Освен т ова вашат а
последоват елност им пом ага да се чувст ват сигурни дори когат о във външния или вът решния им свят
царува хаос. Им енно предсказуем ат а и от кликваща загриж еност изграж да сигурнат а привързаност на
дет ет о към родит еля. Тя пом ага да осигурим на децат а си т ака нареченат а „безопасна ограниченост ",
т ъй кат о т е разполагат с ясни граници, на коит о да разчит ат , когат о ем оциит е им се развихрят .
Границит е, коит о пост авят е, са кат о предпазнит е перила на речен м ост . За едно дет е ж ивот ът без ясни
граници провокира същат а т ревож ност , какват о вие бихт е изпит али, карайки по м ост без перила.
Но ригидност т а не осигурява безопасност или надеж дност , т я е по-скоро проява на инат . Тя лишава
родит еля от способност т а да направи ком пром ис, когат о е необходим о, да от чет е конт екст а на
сит уацият а или да се съобрази с нам ереният а зад дем онст риранот о поведение. А също и да разпознае
м ом ент а, когат о е разум но да се направи изключение от правилот о.
Една от основнит е причини родит елит е да ст ават ригидни с децат а си е ст рахът . Тревож ат се, че ако
от ст ъпят и позволяват на дет ет о да изпие една газирана напит ка на обяд, ще го „т ласнат по
надолнищет о" и т о ще започне да пие газирано на закуска, обяд и вечеря през ост ат ъка от ж ивот а си.
Зат ова безком пром исно и дори войнст вено от казват на дет ет о си ж еланат а газирана напит ка.
Веднъж работ ихм е с родит ели, чиет о шест годишно дет е сънувало кошм ар и поискало да легне при
т ях. Било уплашено, но т е се прит еснили, че ако м у позволят да легне в т яхнот о легло, ще създадат
опасен прецедент . Казаха: „Не ж елаем да разбива вредни навици. Ако не пресечем нещат а още в
зародиш, ще им а т ази лоша привичка през цялот о си дет ст во". И не м у позволили да легне при т ях,
изпрат или го в собст венот о м у легло.
Разбирам е т ози ст рах. Сам ит е ние см е го изпит вали кат о родит ели. Освен т ова см е съгласни, че
родит елит е т рябва да осъзнават какви м одели на поведение ут върж дават у децат а си. Зат ова
последоват елност т а е т олкова важ на.
 Но когат о ст рахът не ни позволява да направим изключение от правилот о за лаком ст ват а или да
ут ешим уплашенот о дет е посред нощ, т о ние см е заседнали на брега на ригидност т а. Така ние ост авам е
ф окусирани върху своя ст рах вм ест о върху реалнит е пот ребност и на дет ет о ни.
Как да бъдем последоват елни, без да пресичам е границат а със ст рахливат а ригидност ? Кат о начало
м ож ем да определим кои правила не т ърпят никакви преговори. Наприм ер при никакви обст оят елст ва
не м ож ет е да позволит е на т ригодишно дет е да ходи сам о из нат оварен паркинг, на първокласник - да
плува в басейна без наблюдение, или на юноша - да се вози в колат а на пиян шоф ьор. Правилат а за
ф изическа безопасност не т ърпят преговори.
Това обаче не означава, че не м ож ет е да правит е изключение от други правила или дори от врем е на
врем е да си зат варят е очит е за някои дребни прост ъпки. Наприм ер, ако им ат е сем ейно правило на
м асат а да не се използват см арт ф они и други елект ронни дж адж и, но чет иригодишнот о ви дет е т оку-
що е получило елект ронен пъзел, на койт о крот ко си играе, докат о вечерят е с гост ит е, т ова е вероят но
подходящ случай да направит е изключение от правилот о. Или пък ако дъщеря ви е обещала, че ще
довърши дом ашнит е си преди вечеря, но баба и дядо решат да я изведат на разходка, м ож е да се
договорит е с м ом ичет о дом ашнит е да почакат .
Ако поддърж ат е последоват елен, но гъвкав подход, децат а ще са наясно какво да очакват от вас, но
също т ака ще знаят , че се съобразяват е с пром енливит е ф акт ори и понякога ще правит е изключения.
Гъвкават а последоват елност ни връща към гъвкавост т а в реакциит е, за коят о ст ана дум а в предходнат а
глава. На всяка сит уация т рябва да реагирам е обм ислено, съобразявайки се с т ова какво е най-добре да
направим за дет ет о и сем ейст вот о, дори ако т ова означава да пренебрегнем някое от уст ановенит е
правила.
Тук от ново опирам е до въпроса какво се надявам е да пост игнем ? Какво ж елаем да предадем на
дет ет о си кат о урок? При норм ални обст оят елст ва е необходим о с последоват елност да се придърж ам е
към правилат а и очакваният а си. Но същеврем енно т рябва да избягвам е ригидност т а и да се
съобразявам е с конт екст а. Понякога т рябва да пот ърсим други начини за пост игане на целит е, за да см е
способни по-еф ект ивно да учим децат а си.
Понякога наприм ер м ож е да опит ат е т ехникат а „поправка", вм ест о незабавно да накаж ет е. Ако
дет ет о е проявило неуваж ит елност в общуванет о, м ож ет е да предлож ит е: „Обзалагам се, че ако
опит аш от ново, м ож еш да каж еш същот о по почт ит елен начин". Поправкат а дава на дет ет о вт ори шанс
да се справи със сит уацият а по-добре. Вие пак последоват елно поддърж ат е очакваният а си, но го
правит е по начин, койт о е по-плодот ворен от ригиднот о налагане на правилнот о поведение или на
неум ест нот о наказание.
 В крайна см ет ка развиванет о на ум еният а е огром на част от същност т а на дисциплиниранет о. А т о
изисква да повт арям е напът ст вият а си. Ако дет ет о ви играе ф ут бол, но все още не е дост ат ъчно ум ело,
вие навярно ням а да го наказват е всеки път , когат о рит не т опкат а накриво. По-скоро ще м у дават е
възм ож ност да се упраж нява повече, за да насочва все по-добре т опкат а. По същия начин, когат о дет ет о
се държ и в несъот вет ст вие с вашит е очаквания, понякога най-доброт о, коет о м ож ет е да ст орит е, е да
м у осигурит е възм ож ност т а да се упраж нява в онези поведения, коит о покриват изискваният а ви.
Друг начин да насърчим развит иет о на ум еният а на дет ет о е да го ст им улирам е да реагира
креат ивно. Колкот о и да ни се иска, извинениет о не м ож е да поправи счупенат а вълшебна пръчица на
неговия прият ел. Написванет о на извинит елнат а бележ ка и закупуванет о на нова вълшебна пръчка с
дж обнит е пари м ож е по-добре да пом огне на дет ет о да развие своят а ем пат ия и ум еният а си за
взем ане на разум ни решения.
Идеят а ни е, че в целенасоченот о изграж дане на дет скит е ум ения м ож ет е да бъдет е последоват елни
и същеврем енно да ост ават е гъвкави и от ворени за нови алт ернат иви. Децат а т рябва да научат , че
социалният ж ивот не се съст ои единст вено от външни награди и наказания. Гъвкавост т а, ум ениет о да се
разрешават проблем и, съобразяванет о със сит уационния конт екст и ум ениет о да се поправят грешкит е
са изключит елно важ ни. Най-важ но е децат а да усвоят урока, койт о им дават е, с възм ож но най-дълбоко
сам опознание спрям о ст адия им на развит ие, да проявят ем пат ия към онзи, когот о са наранили, а след
т ова да решат как да реагират към сит уацият а и да избегнат повт арянет о й в бъдеще.
 С други дум и, освен кое е редно и кое не е, м ож ем да предавам е на децат а и м ного м орални уроци. Не
т рябва да се превръщам е в полицаи, да ги следим , да им нареж дам е кога да прест анат и кога да
продълж ат , да им налагам е наказания за нарушеният а на закона. Би било м ного по-добре да ги научим
как да се държ ат от говорно, да развием ум еният а им и да им осигурим практ икат а, необходим а да се
научат сам ост оят елно да взем ат разум ни решения. За т ази цел понякога т рябва да бъдем склонни да
виж дам е и сивит е нюанси, не сам о чернот о и бялот о. Трябва да взем ам е решения въз основа не на
т иранични правила, а съобразно т ова какво би било най-добро за децат а и сем ейст вот о ни в конкрет нат а
сит уация. Тоест в никакъв случай не бива да бъдем ригидни.

ТРИ ЖЕЛАНИ РЕЗУЛТАТА

И т ака, м оделът на дисциплина „1-2-3" се съст ои от едно определение (обучение), два принципа
(изчакайт е, докат о дет ет о е гот ово, и бъдет е последоват елни, но не ригидни). Сега нека разгледам е
т рит е резулт ат а, коит о е ж елат елно да пост игнем в пренасочванет о.
Ако ст е чели книгат а ни „Как да развием пот енциала на дет ския м озък", вече познават е понят иет о
„осъзнат о виж дане", коет о Дан прост ранно разяснява в книгит е си „Осъзнат о виж дане" (Mindsight) и
Brainstorm. Накрат ко, осъзнат от о виж дане е способност т а да виж дам е в своя собст вен ум , какт о и в ум а
на друг човек. Тя ни позволява да развием съдърж ат елни взаим оот ношения и същеврем енно да
съхраним своят а независим а идент ичност . Когат о призовавам е децат а си да се вгледат в собст венит е
си чувст ва (сам опознание) или да се зам ислят за чувст ват а на друг (ем пат ия), ние им пом агам е да
развият способност т а си за осъзнат о виж дане.

САМОПОЗНАНИЕ + ЕМПАТИЯ = ОСЪЗНАТО ВИЖД АНЕ

Осъзнат от о виж дане включва и процеса на инт еграция. Инт еграция. какт о си спом нят е, наст ъпва,
когат о биват свързани от делни неща - наприм ер двет е полукълба на м озъка или двам а души. Липсва ли
инт еграция, власт ват хаосът или ригидност т а. А когат о в една връзка липсва взаим нот о уваж ение и
съст раданиет о, инт еграцият а е нарушена. Инт еграция м ож е да бъде създадена чрез попълване на
липсат а. Ако уст ановит е, че хаосът или ригидност т а завладяват от ношеният а ви с дет ет о, налага се да
взем ет е м ерки. Мож ем да предприем ем ст ъпки, за да поправим грешкат а си - взели см е лошо решение
или см е наранили някого с дум а или дейст вие. А сега да разгледам е всеки от ж еланит е резулт ат и
(сам опознание, ем пат ия и инт еграция) поот делно.

Резулт ат № 1: Сам опознание

Един от най-добрит е резулт ат и от пренасочванет о е сам о- познаниет о, коет о пост ига дет ет о. Той е
възм ож ен, ако вм ест о да нареж дам е на децат а да изпълняват изискваният а ни, ги насърчавам е да
обръщат вним ание на своит е чувст ва и реакциит е си към т руднит е сит уации и да разм ишляват върху
т ях. Това, разбира се, м ож е да е т рудно, т ъй кат о горнат а част на м озъка на дет ет о приключва
развит иет о си късно, а освен т ова не ф ункционира пълноценно в напеченит е м ом ент и. Но благодарение
на практ икат а и реф лект ивнит е разговори децат а м огат да ст анат по-осъзнат и. Те м огат да развият
способност т а за осъзнат о виж дане, коят о ще им позволи по-добре да разбират чувст ват а си и по-добре
да конт ролират реакциит е си в т руднит е м ом ент и.
При по-м алкит е деца м ож ем да улесним т ози процес прост о назовавайки ем оциит е, коит о
наблюдавам е у т ях: „Когат о сест ра т и взе куклат а, т и м ного се ядоса, нали?". При по-голем ит е деца е по-
добре да задавам е въпроси с от ворен край: „Наблюдавах т е, докат о брат т и се шегуваше с т еб.
Раздразнение ли чувст ваше?". Ако им ат е късм ет , дет ет о ще от говори нещо от рода на: „Да! Толкова се
ядосвам , когат о т ой м и говори т ака..." Всеки път , когат о дет ет о заговори конкрет но за своит е
ем оционални преж ивявания, т о задълбочава сам опознаниет о и себеразбиранет о си. Реф лект ивнит е
разговори култ ивират осъзнат от о виж дане. А ф окусът върху сам опознаниет о м ож е да пом огне на
дет ет о да се доближ и до вт ория ж елан резулт ат от пренасочванет о.

Резулт ат № 2: Ем пат ия
Заедно с развит иет о на сам опознаниет о ние т рябва да развивам е в децат а си и другат а ст рана на
осъзнат от о виж дане - ем пат ият а. ф акт ит е от изследваният а на невропласт ичност т а свидет елст ват , че
практ икуванет о на реф лексия (наприм ер посредст вом водене на реф лект ивен диалог с другит е)
акт ивира невроннит е м реж и на осъзнат от о виж дане. А повт арящот о се ф окусиране на вним аниет о върху
вът решния ж ивот пром еня връзкит е в м озъка и изграж да и заздравява от говорнит е за ем пат ият а горни
м озъчни част и. Казано с други дум и, в преф ронт алнат а кора се ф орм ира онова, коет о ученит е наричат
„невронна м реж а на социалнат а ангаж ираност ". В преф ронт алнат а кора се изгот вят т ака нареченит е
„карт и" не сам о на сам опознаниет о и ем пат ият а, но също и на м орала и взаим нот о разбират елст во. Те
са продукт на невроннит е м реж и на осъзнат от о виж дане. Ет о защо т рябва да осигурявам е на децат а си
м ного възм ож ност и да разсъж дават върху т ова как дейст вият а им се от разяват на другит е и да
заст ават на чуж дат а гледна т очка. И т ака да развиват способност т а да се съобразяват с чувст ват а на
другит е.

Прост о задавайки въпроси и насърчавайки децат а да обръщат вним ание на другит е, м ного по-
еф ект ивно ще развивам е способност т а им за ем пат ия, от колкот о ако ги поучавам е или наказвам е.
Човешкият м озък е способен да разбира преж ивяваният а на другит е хора и да осъзнава човешкат а
взаим освързаност . Това е предпост авка за пораж данет о на инт егрираност , коят о е основат а за
м оралнот о въображ ение, м ислене и дейст ване.
 И т ака, колкот о повече възм ож ност и осигурявам е на децат а си да се зам ислят за чувст ват а и
преж ивяваният а на другит е, т олкова по-ем пат ични ще ст ават т е. А с развит иет о на невроннит е м реж и
на сам опознаниет о и ем пат ият а т е ще изграж дат важ нот о вът решно чувст во, че освен обособени
индивиди, хорат а са и взаим освързани, инт егрирани в едно по- голям о цяло.

Резулт ат № 3: Инт еграция

След кат о пом огнем на децат а да се зам ислят за своит е чувст ва и за последицит е от дейст вият а,
т рябва да ги попит ам е какво м огат да ст орят , за да пост игнат инт еграция, т оест да възст ановят
накърненит е взаим оот ношения. За т ази цел, ест ест вено, ще се обърнем към горнат а част на т ехния
м озък, коят о е от говорна за ем пат ият а, нравст веност т а, осъзнаванет о на последст вият а от
собст венит е решения и конт рола на ем оциит е.
Мож ем да ангаж ирам е висшит е м озъчни част и, кат о задавам е въпроси: „Как м ож еш да поправиш
сит уацият а? Какво според т еб т рябва да ст ане сега?". „Поправянет о на сит уацият а" е възм ож но
единст вено при наличиет о на сам опознание и ем пат ия. След кат о см е ст им улирали дет ет о да прояви
себе- разбиране и ем пат ия, т рябва да го т ласнем да предприем е необходим ит е дейст вия не сам о да се
справи със сит уацият а, възникнала вследст вие на поведениет о м у, но и да възст анови от ношеният а си с
наранения от него човек.
Да предприем е необходим ит е дейст вия, след кат о е наранил някого, не е лесно за възраст ния, а какво
ост ава за дет ет о. Особено когат о дет ет о е м алко или ст еснит елно, вие т рябва да го подкрепят е и да м у
пом агат е да иска извинение. (Понякога е необходим о сам ит е вие да поискат е прошка вм ест о него.)
Мож е да е полезно заедно да обм ислит е как т очно да ст ане т ова в конкрет нат а сит уация. Нищо добро
ням а да произлезе, ако насилит е дет ет о да поиска извинение, ако т о все още не е гот ово или нервнат а
м у сист ем а все още не се е успокоила. Понякога се налага да изчакам е.
Никога не е лесно да се опит аш да поправиш грешкат а си. Но посредст вом м ет ода „Дисциплина без
драм а" м ож ем да пом огнем на децат а да се научат да го правят . Мет одът цели пост иганет о на
спом енат ит е т ри резулт ат а: пост игане на себеразбиране, ем пат ия, а след т ова и предприем ане на
м ерки за подобряванет о на сит уацият а. С развит иет о на изброенит е т ри способност и децат а изграж дат
и заздравяват връзкит е в челния дял на м озъка си, коет о ще им позволи по-добре да взаим одейст ват с
другит е и по-нат ат ък, в юношест вот о и зрелост т а. По същест во вие обучават е дет ския м озък да създава
ум ст вени карт и на „аз", „т и" и „ние".

МОД ЕЛЪТ „1-2-3" В Д ЕЙСТВИЕ

Живот ът непрекъснат о ни предост авя възм ож ност и да изграж дам е дет ския м озък. В т ова ни
убеж дава и разговорът на Родж ър с неговат а дъщеря, койт о прочет охт е по-горе. Родж ър с лекот а би
м огъл да каж е на м ом ичет о: „Али, защо не ост авиш Кейт и и Дж ина насам е за извест но врем е?". Така
обаче т ой би пропуснал шанса да предаде важ ен урок на дъщеря си и да подпом огне изграж данет о на
нейния м озък.
 И т ой прилож ил м одела „1-2-3". Започнал реф лект ивен разговор с Али („Обърна ли вним ание, че
сест ра т и не е доволна?"). Вм ест о да налага свое решение на сит уацият а, т ой избрал да й пом огне да
усвои важ ен урок, т оест предпочел обучениет о. Прилож ил дват а ключови принципа. Първо, изслушал
дъщеря си, без да я съди, и се уверил, че е гот ова („Напълно съм съгласен, че винат а не е в т еб"). Вт оро,
избегнал ригидност т а и дори пом олил Али да предлож и как да подобрят сит уацият а. Пост игнал т рит е
ж елани резулт ат а, ст им улирайки дъщеря си да се зам исли за своит е дейст вия („Защо според т еб Кейт и
м ож е да е разст роена?"), за чувст ват а на сест ра си („Ако беше т ук и м ож еше да ни разкрие как се
чувст ва, какво би ни казала?") и как би м огла да поправи сит уацият а („Да изм ислим план").
Подходът е еф ект ивен и при по-голем и деца. Ет о как двам а родит ели го прилож или с т яхнот о дет е,
ученик в основно училище.
От година Нила ж елаела да получи за подарък клет ъчен т елеф он. Тя неведнъж казвала на
родит елит е си. Ст ийв и Бела, че всичкит е й съученици им ат т елеф они. След дълга съпрот ива, когат о
м ом ичет о навършило дванайсет години, родит елит е склонили. В крайна см ет ка Нила била от говорно
дет е, а т елеф онът щял да улесни общуванет о им . т ъй кат о не се виж дали през целия ден. Ст ийв и Бела
взели всички необходим и м ерки - ограничили дост ъпа до инт ернет , инст алирали прилож ение за
ф илт риране на опасно съдърж ание, разяснили на дъщеря си някои понят ия кат о поверит елност и
сигурност , - след коет о прем инали в следващат а ф аза в ж ивот а си на родит ели.
През първит е няколко м есеца поведениет о на Нила сякаш оправдало решениет о на родит елит е. Тя се
гриж ела за т елеф она си и го използвала по предназначение. Родит елит е осъзнали, че не са надценили
ф акт ора удобст во.
Но една вечер, два часа след кат о Нила си легнала. Бела дочула от ст аят а й кашлица. Решила да
провери как е и неочаквано за м ом ичет о влезнала при нея. Синьот о сияние над леглот о на Нила на м ига
угаснало, но м айкат а вече го била видяла.
Бела свет нала лам пат а и преди да успее да каж е каквот о и да било, Нила побързала да обясни: „Мам о,
т ревож а се за ут решния т ест и не м ож ех да заспя. Зат ова опит ах да от влека м ислит е си с т елеф она".
Бела не реагирала пресилено. Нейнат а основна цел в м ом ент а била да пом огне на дъщеря си да заспи,
т ака че първо уст ановила ем оционална връзка с нея: „Разбирам , че им аш нуж да да от клониш м ислит е си
. И аз се дразня, когат о не м ога да заспя". После прост о казала: „Но нека поговорим за т ова ут ре. А сега
дай м и т елеф она и заспивай".
Когат о Бела казала на Ст ийв, т ой споделил, че им ал подобна случка с Нила преднат а седм ица, докат о
Бела не била у дом а, но забравил да й каж е за нея. Оказало се, че дъщеря им нарушавала правилат а за
използване на м обилния т елеф он вт ори път .
Ст ийв и Бела прилож или м одела „1-2-3", придърж айки се към същност т а на понят иет о дисциплина.
Какъв урок ж елаели да предадат на м ом ичет о в т ози м ом ент ? Искали да наблегнат върху значениет о на
чест ност т а, от говорност т а, довериет о и спазванет о на сем ейнит е правила. Докат о обм исляли как да
реагират към прост ъпкит е на Нила, определениет о за дисциплина било на преден план в съзнаниет о им .
След т ова се съсредот очили върху дват а принципа. Бела прилож ила първия, решавайки да изчака
м ом ент , когат о дъщеря им е гот ова - т я прост о взела т елеф она на Нила и я пом олила да заспива. Късно
вечер, когат о всички са ум орени, рядко е подходящот о врем е за поучения. Поученият а по-скоро биха
предизвикали драм ат ични ем оции. А т ова изобщо не би пом огнало на дет ет о да заспи или пък да усвои
ж елания урок. По-добрат а ст рат егия в случая било да се изчака следващият ден, когат о Бела и Ст ийв
щели да изберат най-подходящия м ом ент да се заним аят с проблем а. Не по врем е на сут решнит е
пригот овления за работ а и училище, а след вечеря, когат о всички биха м огли да обсъдят проблем а
спокойно и т резво.
Що се от нася до конкрет нат а реакция към проблем а, т ук своят а роля изиграл вт орият принцип:
бъдет е последоват елни, но не ригидни. Последоват елност т а, разбира се, е от ключово значение. За
Ст ийв и Бела било важ но Нила да бъде чест на и от говорна. Зат ова не т рябвало да си зат варят очит е за
нарушениет о й.
Не бивало да взем ат ригидно, прибързано решение, коет о не съот вет ст ва на проблем а. Първат а им
реакция била да от нем ат т елеф она на дъщеря си. Но след кат о разговаряли и обм ислили нещат а
спокойно, Ст ийв и Бела си дали см ет ка, че в случая т ази м ярка била т върде драст ична. Кат о цяло Нила
ползвала т елеф она от говорно. Зат ова, вм ест о да й го от нем ат , т е решили да обсъдят проблем а с
м ом ичет о и да я попит ат как според нея м ож е да разреши сит уацият а. Нила вече била изм ислила
решение, коет о удовлет ворило всички; вече ням ало да взем а т елеф она в своят а ст ая, когат о си лягала.
Така ням ало да се изкушава да го включва, а родит елит е й щели да са спокойни, че ще се наспи добре.
Реакцият а на родит елит е била разум на, при полож ение че Нила кат о цяло била способна да взем а
добри решения. Всички се споразум ели, че ако от ново възникнат подобни проблем и, Ст ийв и Бела ще
задърж ат т елеф она и ще го дават на Нила в предварит елно договорени часове от деня.
С т ази реакция Ст ийв и Бела едноврем енно дем онст рирали уваж ение към Нила и ут върдили
правилат а и очакваният а си, без да проявяват ригидност и накърняват своит е от ношения с дъщеря си.
В резулт ат на т ова т е пост игнали т рит е ж елани резулт ат а: сам опознание, ем пат ия и инт еграция.
Насърчили сам опознаниет о на дъщеря си посредст вом въпроси и ангаж иран диалог. Въпросит е
пом огнали на Нила да се зам исли върху своет о решение да използва т елеф она в неподходящ м ом ент :
„Как се чувст ваш, когат о правиш нещо, коет о знаеш, че не е редно? Как м ислиш, как се чувст вам е ние,
когат о т е заварим да ползваш т елеф она?". С други въпроси т е насърчили м ом ичет о да пом исли и за по-
добри бъдещи възм ож ност и. Следващия път , когат о им аш т рудност и със заспиванет о, какво м ож еш да
направиш, освен да включиш т елеф она си? С въпроси кат о т ези родит елит е на Нила спом огнали за
задълбочаванет о на сам опознание- т о й. подпом огнали изграж данет о на висшит е част и на м озъка и и й
дали възм ож ност да развие своя вът решен ком пас и да проявява повече разум в бъдеще. Освен т ова,
подхож дайки към сит уацият а с уваж ение към нейнит е ж елания, т е я предразполож или да разговаря с
т ях и от носно по-сериозни проблем и по- късно, когат о навлезе в юношест вот о.
Пост игнат ат а в описания случай ем пат ия е м алко по-различна от ж еланат а в други сит уации ем пат ия.
Чест о ние се опит вам е да ст им улирам е децат а си да се зам ислят за чувст ват а на друг човек, наранен от
т яхнот о поведение. В т ози случай никой не бил наранен, освен м ож е би сам ат а Нила, коят о изгубила
част от съня си. Ст ийв и Бела дали на дъщеря си да разбере, че довериет о им към нея било накърнено -
поне м алко. Те не драм ат изирали излишно сит уацият а, не вм енили вина. Но обяснили, че не е добре
довериет о пом еж ду им да е накърнено.
Акцент ът в разговора бил върху инт еграцият а. Им енно инт еграцият а пораж да любовт а в една връзка.
Сам опознаниет о и ем пат ият а от вели съвсем ест ест вено до т рет ия резулт ат - инт еграция, или
поправяне на взаим оот ношеният а. Щом взаим оот ношеният а са били накърнени, независим о м алко или
м ного, ние т рябва да се опит ам е да ги възст ановим възм ож но най-скоро. Родит елит е на Нила т рябвало
да й дадат т ози шанс. Пом олили я да предлож и разрешение на проблем а. Не я изм анипулирали
ем оционално, вм енявайки й вина, а й задали въпроси, засвидет елст ващи доверие към нея - „Какво
м ож еш да направиш, за да запазиш довериет о ни към т еб?". Тогава т я взела решениет о да ост авя
т елеф она в дневнат а преди лягане. Така щяла да възвърне довериет о на родит елит е си.
Обърнет е вним ание, че проблем ът с Нила спада към кат егорият а на т ипичнит е поведения, с коит о
родит елит е т рябва да се справят еж едневно. Същест вуват обаче и поведенчески предизвикат елст ва,
коит о изискват пом ощт а на проф есионалист . По-крайнит е поведения, с коит о ви е т рудно да се справит е
и се задърж ат дълго врем е, понякога м огат да са признак, че се случва и нещо друго. Ако дет ет о ви
чест о изпада в съст ояние на инт ензивна ем оционална реакт ивност , коят о не се влияе от опит ит е ви за
успокояване, м ож е да ви е от полза да разговарят е с дет ски психот ерапевт , койт о с ваша пом ощ да
изследва сит уацият а и да прецени им а ли нуж да от някаква инт ервенция. Според нашия опит децат а,
коит о дем онст рират чест а и инт ензивна реакт ивност , м ож е да се борят с повече вродени т рудност и,
касаещи сензорнат а инт еграция, вним аниет о и/или им пулсивност т а, или пък да им ат разст ройст во на
наст роениет о. Освен т ова предишни т равм и и нелеки м инали преж ивявания също м огат да допринасят
за поведенческит е проблем и. Съвет вам е ви да пот ърсит е проф есионална пом ощ, за да изяснит е
причинит е и да от криет е опт им алния начин да развиет е м озъка на дет ет о си.
В повечет о случаи обаче прилагане на подхода по описания м одел ще предразполож и дет ет о към
съдейст вие и ще внесе м ир в сем ейст вот о. Моделът „1-2-3" не е ф орм ула, коят о т рябва да бъде
ст рикт но следвана. Не е необходим о да запам ет яват е м одела. Предст авяйки ви го прост о, се опит ахм е
да ви дадем общи насоки, с коит о да се съобразяват е, когат о възникне необходим ост от пренасочване.
Им айки наум определениет о, принципит е и ж еланит е резулт ат и на дисциплиниранет о, вие им ат е м ного
по-добър шанс да предадет е на децат а важ нит е уроци еф ект ивно и да заздравит е взаим оот ношеният а
м еж ду всички членове на сем ейст вот о.
 6
ПРЕНАСОЧВАНЕ

Единайсет годишният син на Анна - Пасло - й се обадил от училище и поискал разрешение следобеда да
от иде на гост и на своя прият ел Харисън. Планът , обяснил Паоло, бил двам ат а да напишат дом ашнит е си,
след коет о да си поиграят до вечерт а. Анна пит ала дали родит елит е на Харисън знаят за т ехния план и
синът й я уверил, че знаели. Анна м у казала, че ще от иде да го взем е преди вечеря.
По-късно следобед Анна писала на м айкат а на Харисън съобщение, че т ръгва към дом а им , за да
взем е Паоло. но се оказало, че т я е още на работ а. Бащат а на Харисън също не си бил у дом а и никой от
двам ат а родит ели не знаел за плана на м ом чет ат а.
Анна се ядосала м ного. Тя допускала, че м ож е да е ст анало някакво недоразум ение, но по всичко
изглеж дало, че Паоло не бил съвсем чест ен с нея. В най-добрия случай т ой не бил разбрал, че
родит елит е на Харисън ням а да са си у дом а, но т огава би т рябвало да й се обади, за да й каж е за
грешкат а си. В най-лошия случай т ой целенасочено бил излъгал м айка си.
По път към къщи на Анна й се приискало да се скара на Паоло, да м у обясни последст вият а от
пост ъпкат а м у и да м у дръпне една гневна лекция за довериет о и от говорност т а.
Но не т ова е направила.
Тъй кат о синът й бил вече дост ат ъчно голям и не бил в реакт ивно съст ояние, т я прост о го прегърнала
и го попит ала дали си е прекарал добре. После м у засвидет елст вала своет о уваж ение, започвайки
от кровен разговор. Казала м у, че с м айкат а на Харисън са си разм енили съобщения, след коет о
продълж ила: „Радвам се, че с Харисън се забавляват е заедно. Но искам да т е пом оля нещо. Понеж е
знам , че си наясно колко е важ но довериет о в нашет о сем ейст во, зат ова м и каж и какво се случи". Тя
говорела със спокоен т он. койт о изразявал любопит ст во към сит уацият а.
Този подход елим инирал възм ож ност т а за разгаряне на драм ат ични ем оции. Макар да била гневна,
Анна не побързала да заключи, че м ом чет ат а целенасочено заблудили своит е родит ели, и дала на Паоло
възм ож ност да обясни. В резулт ат на т ова Паоло възприел исканет о на м айка си, без да се обиди. Освен
т ова проявенот о от Анна любопит ст во го ст им улирало да поем е от говорност за поведениет о си и да го
обясни. А т ова било ценно упраж нение за висшит е част и на м озъка м у. Чрез подхода си Анна показвала
на своя син, че им а доверие в способност т а м у да взем а разум ни решения и че е объркана и изненадана
от поведениет о м у в конкрет ния случай.
Паоло обяснил, че Харисън бил убеден, че баща м у ще си е у дом а, но когат о двам ат а прист игнали, се
оказало, че е грешал. Паоло признал, че т рябвало да се обади на м айка си веднага щом уст ановили
грешкат а: „Знам , м ам о, т рябваше да т и каж а, че никой от родит елит е на Харисън не си у дом а.
Съж алявам “.
На т ози ет ап Анна вече м ож ела да прем ине от ем оционалнат а връзка към пренасочванет о, казвайки
нещо от т ози род: „Радвам се, че осъзнаваш грешкат а си. Каж и м и защо не м и се обади?". Но т я ж елаела
пренасочванет о да е нещо повече от коригиране на конкрет нот о поведение. Осъзнавала, че м ом ент ът й
предост авя възм ож ност да изгради важ ни лични и социални ум ения в своя син. Анна искала м ом чет о да
разбере, че с решениет о си е накърнило нейнот о доверие и е нарушило сем ейнот о споразум ение да
държ и родит елит е си в т ечение на всяка пром яна в плановет е си. Ет о защо, преди да прист ъпи към
пренасочванет о, т я се вгледала в себе си.

ПРЕД И Д А ПРЕНАСОЧИТЕ, ЗАПАЗЕТЕ СПОКОЙСТВИЕ И НЕ НАРУШАВАЙТЕ УСТАНОВЕНАТА

ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА

Един брит ански м от ивационен плакат от Вт орат а свет овна война напоследък ст ана изключит елно
популярен. На него пише: „Запазет е спокойст вие и продълж авайт е". Не е зле да превърнет е т ози призив
в своя м ант ра за т руднит е м ом ент и с дет ет о. Анна си давала см ет ка колко е важ но да запази
спокойст вие. Ако избухнела и започнела да се кара на сина си, ням ало да произлезе нищо добро. Дори
напрот ив - Паоло щял да се от чуж ди и да не обърне необходим от о вним ание на урока на м айка си.
 По-нат ат ък в книгат а ще ви предст авим м нож ест во ст рат егии за пренасочване. Но преди да решит е
каква ст рат егия да прилож ит е и да ст им улират е дет ет о да използва висшит е част и на м озъка, т рябва
да направит е друго: да се вгледат е в себе си. Не по-м алко важ ен от въпроса „Гот ово ли е дет ет о?" е
въпросът „Гот ов ли съм аз?".
Предст авет е си, че влизат е в т оку-що почист енат а си кухня и заварват е чет иригодишнот о си дет е
покачено на плот а. До него им а празна опаковка от яйца и дузина яйчени черупки. А дет ет о бърка ли
бърка нещо в коф ичкат а си за пясък. С лопат кат а за пясък! Или да каж ем , че дванайсет годишнот о ви
дет е в 6 часа вечерт а в неделя ви сервира, че им а да прави за дом ашна слож на апликация, коят о т рябва
да предаде в понеделник сут ринт а. И т ова, след кат о същия следобед, преди да от иде да играе
баскет бол, ви се е клело, че дом ашнит е м у са гот ови.
Във ф руст риращи м ом ент и кат о описанит е най-доброт о, коет о м ож ет е да ст орит е, е да направит е
пауза. В прот ивен случай вашет о реакт ивно съст ояние м ож е да ви подведе да започнет е да крещит е или
най-м алкот о да се впуснет е в дълги поучения.
Прост о направет е пауза. Поем ет е въздух. Опит айт е да се въздърж ит е от реакции, наказания и дори
поучения.
Знаем , че ням а да е лесно, но пом нет е: когат о децат а ви са направили нещо нередно, т рябва да
ангаж ират е горнат а част на м озъка им . Зат ова е важ но вие сам ит е да говорит е и дейст ват е с висшит е
част и на м озъка си. Когат о т ригодишнот о ви дет е започне да се т ръшка, пом нет е, че способност т а м у
да конт ролира ем оциит е и т ялот о си все още не е добре развит а. Вашат а задача е да продълж ит е да се
държ ит е кат о възраст ен и да осигурит е на дет ет о спокоен прист ан в разгара на ем оционалнат а буря.
Вашат а реакция към дет скот о поведение в огром на ст епен ще повлияе на развоя на събит ият а. Зат ова,
преди да пренасочит е, вгледайт е се в себе си и направет е всичко възм ож но да запазит е спокойст вие. За
т ова ще ви пом огне горнат а част на вашия м озък. А дем онст рират е ли т ази способност пред дет ет о си,
м ного вероят но е и т о да го развие.
Запазванет о на спокойст вие е първат а ст ъпка, коят о т рябва да направит е.
След т ова не забравяйт е да осъщест вит е ем оционална връзка. Не подценявайт е силат а на благия т он.
Пом нет е, че във взаим одейст виет о с дет ет о си е необходим о да м у засвидет елст ват е т оплот а, любов,
уваж ение и съст радание. Благост т а и последоват елност т а м огат и т рябва да същест вуват
едноврем енно. Им енно т яхнот о съчет аване целяла да пост игне и Анна в разговора си с Паоло.
Какт о неведнъж подчерт ахм е дот ук, децат а се нуж даят от граници дори когат о са разст роени. А ние
м ож ем да поддърж ам е границит е и същеврем енно с дълбока ем пат ия да валидира- м е дет скит е
чувст ва и ж елания. Ет о как наприм ер: „Знам , че м ного искаш още един сладолед, но аз ням а да пром еня
решениет о си. Съвсем в реда на нещат а е да плачеш, да бъдеш т ъж ен и разочарован, т ова е разбираем о.
И аз винаги ще се ст арая да т е ут ешавам в т акива м ом ент и".
Никога не ом аловаж авайт е и не пренебрегвайт е чувст ват а на дет ет о. Признавайт е неговит е вът решни,
субект ивни преж ивявания. Когат о дет ет о реагира бурно на дадена сит уация, особено ако реакцият а м у
изглеж да непропорционална и дори абсурдна, родит елят е изкушен да каж е: „Ти си прост о ум орен",
„Недей да плачеш за т акива дреболии" или нещо от т ози род. Но т ака ом аловаж ава преж ивяваният а на
дет ет о - неговит е м исли, чувст ва и ж елания. Много по-от говорно и еф ект ивно би било да го изслушат е,
да проявит е ем пат ия и да се опит ат е наист ина да разберет е преж ивяваният а на дет ет о. Желаниет о на
дет ет о м ож е да ви се ст рува нелепо, но пом нет е, че т о е важ но за него. А не т рябва да пренебрегват е
нищо, коет о е важ но за него.
Зат ова, когат о дойде врем е за дисциплиниране, запазет е спокойст вие и уст ановет е ем оционална
връзка. След т ова м ож ет е да прем инет е към ст рат егиит е за пренасочване.

СТРАТЕГИИ ЗА ПРЕНАСОЧВАНЕ

Ост аналат а част от т ази глава е посвет ена на конкрет нит е ст рат егии, коит о м ож ет е да прилож ит е
след уст ановяване на ем оционална връзка с дет ет о. За ваше улеснение см е ги организирали в няколко
групи:
Ограничет е дум ит е
Прием айт е ем оциит е
Описвайт е, не поучавайт е
Увлечет е дет ет о в процеса на дисциплиниране Трансф орм ирайт е от каза в „да, при условие"
 Наблегнет е Върху полож ит елнот о
Подходет е креат ивно към сит уацият а
Предайт е средст ва за осъзнат о виж дане
Преди да навлезем в конкрет икат а, нека е ясно: т ова не е списък, койт о т рябва да бъде наизуст ен, а
прост о препоръки, коит о в практ икат а ни са се доказали кат о най-полезни. (Меж ду другот о, ст рат егиит е
са включени в Списъка за врат ат а на хладилника в края на книгат а.) Най-добре е да прибавит е
предст авенит е ст рат егии в своя родит елски арсенал и да избират е от т ях най-подходящат а за
конкрет нит е обст оят елст ва, т ем перам ент а, възраст т а и ет апа на развит ие на дет ет о. Разбира се, и
съобразно родит елскат а си ф илософ ия.

СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕНАСОЧВАНЕ № 1: ОГРАНИЧЕТЕ Д УМИТЕ

В дисциплиниращит е взаим одейст вия родит елит е чест о см ят ат за необходим о да изт ъкнат
грешкит е на децат а си и да подчерт аят кое т рябва да бъде пром енено следващия път . Децат а обаче,
особено по-голем ит е, обикновено знаят в какво са сгрешили. И последнот о, коет о ж елаят (или се
нуж даят ) да чуят , е дълга лекция за ест ест вот о на грешкат а си.
Горещо ви препоръчвам е, когат о пренасочват е, да не говорит е прекалено. Разбира се, важ но е
проблем ът да бъде разрешен и дет ет о да възприем е необходим ия урок. Но бъдет е по- крат ки.
Независим о на каква възраст е дет ет о, дългит е лекции ще убият ж еланиет о м у да ви слуша. Така прост о
ще го прет оварит е и т о напълно ще ви изключи.
При по-м алкит е деца е дори още по-важ но да ограничит е дум ит е. Те чест о не са способни да
изслушат дори крат ко поучение.
Ако наприм ер 2-3-годишнот о ви дет е ви удари, защот о не м у обръщат е вним ание, прост о ням а
см исъл надълго и нашироко да го поучават е защо удрянет о е неприем лив израз на от рицат елнит е
ем оции. Вм ест о т ова опит айт е следния чет ирист ъпен подход:

ПОД ХОД В 4 СТЪПКИ:

 Освен че поученият а са сведени до м иним ум , ценнот о при т ази ст рат егия е, че не се от деля т върде
м ного вним ание на негат ивнот о поведение.
Ако все пак см ят ат е за необходим о да разгледат е някой проблем по-задълбочено, направет е го под
ф орм ат а на диалог - задавайт е въпроси и изслушвайт е от говорит е. Какт о ще обясним м алко по-нат ат ък,
една подобна дискусия м ож е да доведе до м ного еф ект ивно усвояване на ж ит ейскит е уроци, а
родит елит е м огат да пост игнат целит е си в дисциплинат а, без да произнасят дълги м онолози.
Казано накрат ко: „спест ет е усилият а си". Всеки, чият о дейност зависи от еф ект ивност т а на
ком уникацият а (полит ик, бизнесм ен, общест веник и пр.), би пот върдил, че в определени м ом ент и по-
ст рат егически е да си спест им усилият а и да каж ем по-м алко, от колкот о ни се иска. Това означава да не
навлизам е в незначит елни подробност и, за да придобият дум ит е ни по-голям а т еж ест .
 Така е и в общуванет о с децат а. Ако непрекъснат о им казвам е да правят т ова и да не направят онова,
повт аряйки се от ново и от ново, т е рано или късно (по-вероят но рано) ще прест анат да ни слушат . Ако
обаче спест им усилият а си и им говорим сам о онова, коет о дейст вит елно см ят ам е за важ но, дум ит е ни
ще им ат повече т еж ест .
Желает е ли децат а да ви слушат по-вним ат елно? Бъдет е крат ки. Каж ет е, каквот о им ат е да казват е, и
карайт е нат ат ък.

СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕНАСОЧВАНЕ № 2: ПРИЕМАЙТЕ ЕМОЦИИТЕ

Един от най-добрит е начини да се справит е с дадено неж елано поведение е да пом огнет е на дет ет о да
направи разграничение м еж ду чувст ват а и дейст вият а си. Тази ст рат егия е сродна с идеят а за
уст ановяване на ем оционална връзка, но идеят а т ук е по-различна.
Когат о казвам е да прием ат е ем оциит е, им ам е предвид, че по врем е на пренасочванет о т рябва да
пом агат е на децат а си да осъзнаят , че чувст ват а им не са добри или лоши, редни или нередни. Те прост о
са. Ням а нищо нередно в т ова да си разочарован, т ъж ен или т олкова ядосан, че да т и иде да ст рошиш
нещо. Но да уверит е дет ет о, че е в реда на нещат а да т и иде да счупиш нещо, не означава да пот върдит е,
че е редно дейст вит елно да го направиш. С други дум и, онова, коет о правим в резулт ат на ем оциит е си. е
прием ливо или не е.
И т ака, нашет о послание към децат а т рябва да е: „Мож еш да чувст ваш всичко, но не м ож еш да правиш
всичко, коет о т и се иска". Трябва да прием ам е ж еланият а на децат а си дори когат о от ричам е т яхнот о
поведение. След коет о да ги пренасочвам е към прием ливи поведения.
Бихм е м огли да каж ем : „Знам , че искаш да взем ем пазарскат а количка у дом а. Наист ина би било
забавно да си играем с нея. Но т я т рябва да ост ане т ук, в м агазина, за да м огат и другит е клиент и да я
използват " или „Разбирам , в м ом ент а т и се ст рува, че м разиш от дънот о на душат а брат си. И аз, когат о
бях м алък, понякога чувст вах същот о към сест ра си. Но да крещиш „Ще т е убия!" не е прием ливо в
нашет о сем ейст во. Напълно в реда на нещат а е да си ядосан и им аш пълнот о право да го каж еш на брат
си. Но нека заедно пом ислим по какъв друг начин би м огъл да изразиш чувст ват а си". Прием ет е
чувст ват а, дори да от хвърлят е поведениет о.
Когат о не признавам е и не валидирам е чувст ват а на децат а си, когат о им внушавам е, че ем оциит е им
„не са кой знае какво", че дори са „глупави" и т рябва да бъдат пот ушени, ние изпращам е посланиет о:
„Твоит е чувст ва не м е инт ересуват и не т рябва да ги споделяш с м ен. Прост о ги пот искай". Навярно
м ож ет е да си предст авит е как т ова се от разява на взаим оот ношеният а ви с дет ет о. С врем ет о т о ще
прест ане да споделя вът решнит е си преж ивявания. В резулт ат на т ова ем оционалният м у ж ивот ще
започне да се свива, а т о ще ст ава все по-неспособно да участ ва в съдърж ат елни м еж дуличност ни
взаим оот ношения.
Нещо повече - дет е, чиит о родит ели ом аловаж ават или от ричат чувст ват а м у, м ож е да развие т ака
нареченот о „некохерент но личност но ядро". Когат о дет ет о преж ивява дълбока т ъга или ф руст рация, но
м айкат а реагира с изказвания кат о „Успокой се" или „Нищо т и ням а", дет ет о, м акар и на не- съзнавано
ниво, ще уст анови, че вът решният м у от говор към сит уацият а не съот вет ст ва на външнат а реакция на
човека, на когот о най-м ного се доверява. Кат о родит ели ние т рябва да дем онст рирам е т ака наречения
„съот вет ст ващ от говор", коет о означава да харм онизирам е реакцият а си с чувст ват а на дет ет о и по
т акъв начин да придадем валидност на вът решнит е м у преж ивявания. Ако дет ет о преж ивява едно
събит ие по определен начин и реакцият а на родит еля е в харм ония с него, т огава т о ще нам ери
основание за своет о преж ивяване. Така т о ще м ож е да разбере преж ивяванет о си, уверено да го назове и
изрази пред другит е. И т ова ще бъде ст орено на основат а на едно „кохерент но личност но ядро".
Но какво се случва, ако липсва съот вет ст вие м еж ду вът решнит е преж ивявания на дет ет о и реакцият а
на възраст ния? Еднократ нот о несъот вет ст вие ням а да окаж е дългот райни последици. Но ако т ова се
повт аря пост оянно, дет ет о ще започне да се съм нява в способност т а си т очно да наблюдава и разбира
вът решнит е си преж ивявания. Личност нот о м у ядро ще бъде некохерент но. а т ова ще пораж да у него
обърканост , съм нение и дисоциираност от ем оциит е. По-нат ат ък в ж ивот а т о чест о м ож е да им а
чувст вот о, че ем оциит е, коит о изпит ва, са неосноват елни. Мож е да се съм нява в субект ивнит е си
преж ивявания и на м ом ент и дори да среща т рудност и в разпознаванет о на ж еланият а и чувст ват а си.
Зат ова е от наист ина ключово значение да прием ам е ем оциит е на децат а си и да от кликвам е в съзвучие
с т ях.
Едно допълнит елно предим ст во на признаванет о на дет скит е чувст ва по врем е на пренасочванет о е,
че т ова ще пом огне на децат а по-лесно да усвоят уроцит е, коит о им предавам е. Когат о успеем наист ина
да погледнем през очит е на дет ет о, т о започва да се успокоява, а нервнат а м у сист ем а навлиза от ново в
съст ояние на регулация. От друга ст рана, когат о от ричам е или ом аловаж авам е чувст ват а м у, ние го
т ласкам е от ново към съст ояниет о на дисрегулация и прекъсвам е ем оционалнат а връзка. Коет о
означава, че дет ет о ще ост ане в съст ояние на повишена възбуденост и ще е м ного по-склонно към
ем оционален изблик или зат варяне в себе си.

Нещо повече - децат а ням а да се чувст ват уваж авани, ако от ричам е ем оциит е им . Ние т рябва да им
създавам е увереност т а, че см е с т ях, че винаги ще ги изслушвам е, каквот о и да ги т ревож и или т ерзае.
Не т рябва да им изпращам е посланиет о, че м огат да разчит ат на нас единст вено когат о са щаст ливи
или изпит ват полож ит елни ем оции.
И т ака, по врем е на дисциплиниране ние прием ам е ем оциит е на децат а си и ги учим да правят
същот о. Трябва да ги научим дълбоко да вярват , че дори когат о не одобрявам е поведениет о им ,
преж ивяваният а им ще бъдат винаги валидирани. Така т е ще бъдат м ного по-способни да усвояват
ж изненит е уроци, коет о означава, че с врем ет о все по-рядко ще се налага да ги дисциплинирам е.

СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕНАСОЧВАНЕ № 3: ОПИСВАЙТЕ, НЕ ПОУЧАВАЙТЕ

Им пулсът на м ного родит ели е да крит икуват и поучават , когат о децат а направят нещо, коет о не им
харесва. В повече- т о сит уации обаче т ази реакция прост о не е ум ест на. Ние м ож ем прост о да опишем
какво виж дам е. Децат а ще схванат идеят а ни м ного по-добре, от колкот о ако крещим и нат яквам е.
Освен т ова ще срещнем далеч по-м алко от бранит елност и драм ат ични ем оции.
 На 2-3-годишнот о дет е бихм е м огли да каж ем нещо от рода на: „Опа, т и хвърляш карт ит е. Така
т рудно м ож ем да играем ". а на по-голям от о дет е - „Виж дам още чинии по м асат а" или „Дост а грубост и
наговори на брат си". Прост о, описвайки онова, коет о виж дам е, ние пост авям е началот о на диалог с
дет ет о. А т ова го предразполага към съдейст вие и е дост а по-еф ект ивно от забележ кат а („Прест ани да
говориш на брат си по т ози начин").
Причинат а е, че дори м алкит е деца в повечет о сит уации м огат да различават реднот о и нереднот о.
Вие вече ст е ги учили на т ова. Чест о прост о т рябва да насочит е вним аниет о им към поведениет о, коет о
наблюдават е. Им енно т ова Анна направила, казвайки на Паоло: „Знам , че си наясно колко важ но е
довериет о в нашет о сем ейст во, зат ова се пит ам какво се случва". Ням а нуж да да казвам е на децат а си
да не взем ат неум ест ни решения. Необходим о е да ги пренасочвам е, да им пом агам е да осъзнаят
последицит е от своит е неум ест ни решения и причинит е, коит о са ги от вели до т ези решения. Така
децат а м огат да коригират поведениет о си и да се пром енят .
 Разбира се, децат а - и особено по-м алкит е - т рябва да бъдат учени да правят разлика м еж ду добро и
зло, редно или нередно. Но нека повт орим : крат кот о, ясно и директ но послание би било м ного по-
еф ект ивно от дългит е поучения. Дори при най-м алкит е деца прост от о изричане на едно наблюдение би
предало по-резулт ат но идеят а ви. И т е ще от кликнат - словесно или поведенчески.
Не т върдим , че описвайки наблюдаванот о поведение, кат о с м агическа пръчка ще слож ит е край на
неприем ливот о поведение. Прост о ви призовавам е да обм ислят е начина, по койт о общуват е с дет ет о, и
ф орм ат а на онова, коет о искат е да м у каж ет е.
Не че ф разат а „Изглеж да, Дж они също иска да се полюлее" предава някакво коренно различно
послание от „Трябва да се научиш да от ст ъпваш". Но им а няколко от крояващи се предим ст ва пред
вт орат а. Първо, не предизвиква от бранит елност в дет ет о. То все пак м ож е да реши, че е необходим о да
се защит и, но ням а да е т ака аф ект ирано, какт о ако см е го сгълчали или см е м у наредили какво да
прави.
Вт оро, описвайки наблюдаванат а сит уация, ние пост авям е в ръцет е на дет ет о от говорност т а да реши
как да реагира на онова, коет о см е казали. Така упраж нявам е висшит е част и на м озъка м у и м у
пом агам е да развие своя вът решен ком пас. Казвайки: „Дж ейк се чувст ва изолиран, т рябва да го
включит е в играт а", ние със сигурност предавам е посланиет о си. Но вършим м исловнат а работ а на
дет ет о и не м у позволявам е да развие способност т а си за разрешаване на проблем и и ем пат ият а си.
Ако вм ест о т ова каж ем прост о: „Погледни как Дж ейк седи сам , докат о т и и Лео си играет е", ние ще
дадем на дет ет о възм ож ност т а сам ост оят елно да обм исли сит уацият а и да реши какво да направи.
Трет о, по т ози начин пост авям е началот о на диалог и т ака внушавам е на дет ет о, че когат о направи
нещо нередно, ще м у дадем възм ож ност да обясни поведениет о си, да се защит и и да изм исли решение
за проблем а.
„Какво се случи?", „Ще м и обясниш ли?" и „Не м ога да разбера" са все полезни ф рази. Описвайки онова,
коет о виж дам е, и призовавайки дет ет о да ни пом огне да го разберем , ние го предразполагам е към
съдейст вие, диалог и израст ване.
Сам и м ож ет е да се уверит е, че дват а подхода, независим о от сходст вот о в съдърж аниет о на
изказваният а, предизвикват различни реакции в децат а. Щом родит елят опише какво наблюдава и
пом оли за пом ощ, т ой м ож е да направи пауза и да ост ави дет ския м озък да свърши своят а работ а.
После м ож е от ново да поем е акт ивнат а роля и да реагира на сит уацият а.
Тази ст рат егия за пренасочване е същност но свързана със следващат а, коят о превръща
дисциплиниранет о в процес на взаим но съдейст вие.

СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕНАСОЧВАНЕ № 4: УВЛЕЧЕТЕ Д ЕТЕТО В ПРОЦЕСА НА Д ИСЦИПЛИНИРАНЕ

Как обикновено се осъщест вява общуванет о по врем е на дисциплиниране? Обикновено родит елит е
говорят (разбирайт е: „чет ат конско"), а децат а слушат (разбирайт е: правят се, че слушат ). Повечет о
родит ели см ят ат , че м онологът е най-добрият - и единст веният прилож им - подход в подобни м ом ент и.
 Днес обаче м ного родит ели осъзнават , че дисциплиниранет о би било изпълнено с повече уваж ение - а
и по-еф ект ивно, - ако водят с децат а си диалог.

Не т върдим , че родит елят т рябва да изост ави авт орит ет нат а си роля във взаим оот ношеният а с
дет ет о. Ако ст е чели вним ат елно дот ук, вече знает е, че определено не подкрепям е т ази идея. Но пък
м ож ем да ви уверим , че когат о децат а са ангаж ирани в процеса на дисциплиниране, т е се чувст ват по-
уваж авани и проявяват повече съпричаст ност към уроцит е на родит еля. Зат ова са и м ного по-склонни да
съдейст ват и дори да т ърсят решения за проблем ит е, коит о са причинили със своет о поведение. Така
родит елит е и децат а работ ят в съгласие за пост игане на най-добрит е резулт ат и.
Припом нет е си концепцият а на осъзнат от о виж дане и колко важ но е да пом агам е на децат а да
развиват сам опознаниет о и ем пат ият а си. Щом ст е уст ановили ем оционална връзка с дет ет о и т о е вече
възприем чиво, м ож ет е прост о да пост авит е началот о на диалог, насочен първо към сам опознание
(„Знам , че пом ниш правилот о, зат ова се пит ам какво т е накара да пост ъпиш т ака"), а после към ем пат ия
и инт еграция („Как м ислиш, че се почувст ва т я, и как би м огъл да оправиш нещат а?").
Да каж ем , че единайсет годишният ви син направо излиза от кож ат а си от ярост , защот о сест ра м у е
от ишла на гост и на своя прият елка и т ой е ост анал без другар в игрит е. В гнева си м ом чет о запраща
любим ит е ви слънчеви очила в ст енат а и т е се чупят .
Да каж ем , че след т ова ст е съум ели да се успокоит е и да уст ановит е ем оционална връзка. Как би
т рябвало да разговарят е с м ом чет о за ст оренот о? Традиционният подход е да изнесет е м онолог от
рода на: „Ням а нищо нередно в т ова да се ядосаш - всеки се ядосва понякога, - но когат о си ядосан, т рябва
да конт ролираш т ялот о си. Не е редно да се чупят вещит е на другит е. Следващия път , когат о си ядосан,
т рябва да от криеш по-подходящ начин да изразиш силнит е си чувст ва".
Им а ли нещо нередно в т ози ст ил на общуване? Не, нищо. Той изразява съст радание и уваж ение към
дет ет о и неговит е ем оции. Но прави ли ви впечат ление, че е основан на еднопосочна, низходяща
ком уникация? Вие налагат е важ нат а инф орм ация. а дет ет о ви я прием а.
Какво би ст анало, ако вм ест о т ова го увлечет е в диалог и го приканит е да пом исли как най-добре да
бъде разрешена сит уацият а? Мож е би е добре да започнет е с т рет ат а ст рат егия за пренасочване и
прост о да опишет е какво ст е наблюдавали, а след т ова да го попит ат е: „Преди м алко т и м ного се ядоса.
Хвърли очилат а м и и ги счупи. Какво ст ава?".
Тъй кат о вече ще ст е уст ановили ем оционална връзка, изслушали ст е и ст е от кликнали на чувст ват а
м у, дет ет о ще м ож е да се съсредот очи върху вашия въпрос. Най-вероят но ще се върне към своя гняв и
ще каж е наприм ер: „Прост о бях м ного ядосан!".
После бихт е м огли да опишет е - разбира се. с подходящ т он - какво ст е видели: „И запрат и очилат а
м и в ст енат а". Тогава най-вероят но ще чует е нещо от рода на „Извинявай, м ам о".
След т ова м ож ет е да прем инет е към следващат а ф аза на разговора и да се съсредот очит е от крит о
върху поучениет о: „Всички се ядосвам е от врем е на врем е. В т ова ням а нищо нередно. Но какво м ож еш
да направиш следващия път , когат о се ядосаш т олкова?". Мож ет е дори да се усм ихнет е и да внесет е
деликат ен хум ор, дет ет о ще го оцени: „Освен да ст рошиш нещо друго, разбира се". Разговорът бихт е
м огли да продълж ит е с въпроси, коит о да пом огнат на дет ет о да пом исли върху понят ия кат о
ем пат ият а, взаим нот о уваж ение, ет икат а и конт рола на силнит е ем оции.
Обърнет е вним ание, че независим о дали изнесет е м онолог, или проведет е диалог, посланиет о ще е
едно и също. Но когат о увлечет е дет ет о в процеса на дисциплиниране, вие ще м у да- дет е
възм ож ност т а да обм исли своит е дейст вия и последст вият а от т ях на м ного по-дълбоко ниво.
 Ще м у пом огнет е да задейст ва по-ком плексни невронни път еки и т ака ще спом огнет е за развит иет о
на способност т а м у за осъзнат о виж дане. В резулт ат на т ова ученет о ще се осъщест ви на по-дълбоко
ниво, а резулт ат ит е от него ще са по-т райни.
Увличанет о на децат а в процеса на дисциплиниране е освен т ова от личен начин да се неут рализират
несъзнат елно уст ановени в дом а ви навици или победения. Еднопосочнат а низходяща ком уникация в
дисциплиниранет о м ож е да изглеж да по следния начин: влит ат е в хола и обявяват е: „От деляш т върде
м ного врем е за видеоигри напоследък! От сега нат ат ък ще играеш не повече от пет найсет м инут и на
ден!" - вероят но м ож ет е да предполож ит е каква реакция ще последва.
Предст авет е си, че вм ест о т ова изчакат е до вечеря и щом всички са вече по м ест ат а си на м асат а,
каж ет е: „Виж дам , че напоследък играеш дост а врем е на видеоигри и т ова не е м ного добре. Така
изост ават дом ашнит е, а искам да от деляш врем е и за други заним ания. Зат ова т рябва да изм ислим
нещо. Им аш ли някакви идеи?".
Навярно пак ще срещнет е съпрот ива - все пак решили ст е да ограничит е врем ет о за видеоигри, - но ще
ст е започнали дискусия по проблем а, в коят о и дет ет о определено им а инт ерес да участ ва (защот о ще
ж елае да повлияе върху разм ера на ограничениет о). Мож ет е да м у напом нит е, че в крайна см ет ка вие
ще взем ет е крайнот о решение, но и да м у дадет е да разбере, че очакват е да чует е неговот о м нение,
защот о го уваж ават е, ж елает е да се съобразит е с него и вярват е, че е способно да допринесе за
разрешаванет о на проблем а. После, дори да не м у се нрави крайнот о решение, дет ет о ще е доволно, че
ст е се съобразили с него.
Същот о би м огло да се прилож и и за ред други проблем и: „Знам , че пишем дом ашнит е след вечеря,
но м исля, че т ова вече не е удачно, зат ова т рябва да изм ислим нов план. Им аш ли някакви идеи?" или
„Прави м и впечат ление, че не ходиш с ж елание на уроци по пиано сут рин преди училище. Ще м и каж еш
ли по кое друго врем е би м огъл да посещаваш уроцит е?". Чест о дет ет о ще ви предлож и същот о
решение, коет о сам ит е вие ст е м у подхвърлили преди т ова. Но с т ази разлика, че ще е ангаж ирало
висшит е част и на м озъка си и ще се е уверило, че го уваж ават е.
 Понякога децат а ще ви предлагат идеи, за коит о не ви е хрум вало. Освен т ова ще бъдет е изум ени на
какви ком пром иси са гот ови, за да се ст игне до м ирно разрешаване на сит уацият а.
Тина разказва за случай, когат о чет иригодишният й син наст оявал на всяка цена да получи лаком ст во -
по-конкрет но пакет че с плодови бонбони - в девет и половина сут ринт а. Тя м у казала: „Тези плодови
бонбони са м ного вкусни, нали? Мож еш да ги получиш, след кат о обядваш".
Дет ет о не било съгласно с Тина. Разплакало се и започнало да спори с нея. Тя от върнала следнот о:
„Трудно е да се чака, нали? Много искаш плодовит е бонбони, а аз пък искам първо да изядеш
здравословния си обяд. Хм м м , им аш ли някаква идея как да пост ъпим ?".
Синът на Тина сериозно се зам ислил, след коет о с грейнали от възбуда очи извикал: „Изм ислих! Мога
да хапна един бонбон сега, а другит е да изям , след кат о обядвам ".
Мом чет о осъзнало, че м у е гласувано доверие, им пулсът м у за съпрот ива от слабнал и т о разрешило
проблем а. Всичко т ова кост вало на Тина един нищо и никакъв плодов бонбон.
Им а, разбира се, сит уации, в коит о не м ож ет е да дадет е подобна свобода на дет ет о. Зат ова е
необходим о да м у пом агат е да се прим ирява с от каза, да се учи да чака и да се справя с
разочарованиет о. Но в повечет о случаи, когат о увлечем дет ет о в процеса на дисциплиниране,
резулт ат ът е решение, удовлет воряващо и двет е ст рани.
Дори по-м алкит е деца т рябва да ангаж ирам е по т ози начин. Да ги приканвам е да разм ишляват върху
своит е дейст вия и върху т ова как биха м огли да избегнат подобни проблем и в бъдеще: „Спом няш ли си,
когат о вчера се ядоса? Обикновено не рит аш и не удряш другит е деца. Какво се случи?". С подобни
въпроси вие ст им улират е дет ет о да разм ишлява върху своет о поведение и да задълбочава
сам опознаниет о си. Разбира се, от съвсем м алко дет е не м ож ет е да очакват е гениални от говори, но
поне ще полож ит е основат а.
Попит айт е по какъв друг начин м ож е да се държ и следващия път , когат о се ядоса т олкова. Обсъдет е
как м ож ет е да м у пом огнет е да се успокои. Този род разговори ще м у покаж ат колко важ но е да се
регулират ем оциит е, да се уваж ават взаим оот ношеният а, да се планира предварит елно, да се изразяват
чувст ват а по ум ест ен начин и т .н., а освен т ова ще м у покаж ет е, че ценит е неговит е идеи. Всеки път ,
когат о ангаж ират е дет ет о с процеса на дисциплиниране, вие заздравяват е връзкат а си с него и
същеврем енно увеличават е шансовет е т о да се държ и по-добре в бъдеще.

СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕНАСОЧВАНЕ № 5: ТРАНСФ ОРМИРАЙТЕ ОТКАЗА В „Д А, ПРИ УСЛОВИЕ"

Когат о т рябва да от каж ет е удовлет воряванет о на някое ж елание, им а значение как казват е „не".
Кат егоричният от каз м ож е да бъде м ного по-т руден за прием ане от съгласиет о при определено
условие. От казът , особено с груб и пренебреж ит елен т он, м ож е авт ом ат ично да породи реакт ивно
съст ояние в дет ет о (а и във възраст ния). А реакт ивност т а м ож е да се изрази в им пулса за бягст во,
борба, заст иване или дори припадък. От друга ст рана, едно подкрепящо изказване, изразяващо „да", пък
м акар и съдърж ащо забрана за определено поведение, акт ивира невроннит е м реж и на социалнат а
ангаж ираност и въвеж да м озъка във възприем чиво съст ояние.
Тази ст рат егия се м одиф ицира в зависим ост от възраст т а на дет ет о. На 2-3-годишнот о дет е, коет о
наст оява да ост ане още при баба си, при полож ение че е врем е за т ръгване, бихт е м огли да каж ет е:
„Разбира се, м ож еш да прекараш още врем е с баба. Сега т рябва да т ръгвам е, но ще дойдем от ново през
почивнит е дни". Дет ет о м ож е с неохот а да прием е от каза, но вече ще разбира, че м акар ж еланиет о м у
да не бъде удовлет ворено в м ом ент а, съвсем скоро т ова ще ст ане. Ключът е в идент иф ициранет о на
дет скот о чувст во (ж еланиет о да прекара още врем е с баба си) и прояват а на ем пат ия. Така им ат е
възм ож ност т а едноврем енно да създават е ст рукт ура и да развиват е ум ения (в случая ум ениет о за
от лагане на удовлет ворениет о).
 Или да каж ем , че синът ви е прегърнал някоя играчка в дет ския м агазин и не ж елае да я ост ави, за да
си т ръгнет е. Бихт е м огли да опит ат е нещо от т ози род: „Знам , че искаш играчкат а! Нека сега я занесем
на лелят а на щанда и да й каж ем да ни я пази, докат о другия път се върнем да я купим ". Продавачкат а
вероят но би съдейст вала и пот енциалнот о ф иаско ще бъде избегнат о. Освен т ова по т ози начин вие ще
пом огнет е на дет ет о да развие способност т а си да м исли в перспект ива, да разпознава възм ож ност ит е
в бъдещет о и да планира дейст вият а си, за да удовлет ворява наст оящит е си пот ребност и. Това са
изпълнит елни ум ения, коит о, развит и веднъж , ще служ ат на дет ет о цял ж ивот . Напът ст вият а ви
буквално ще развиват онези важ ни невронни вериги в преф ронт алнат а кора, от коит о зависят
ем оционалнат а и социалнат а инт елигент ност .
Обърнет е вним ание, че идеят а на т ази ст рат егия въобще не е да предпазим дет ет о от ф руст рация
или да м у осигурим всичко, коет о пож елае. Тъкм о напрот ив - целт а е да м у осигурим възм ож ност и да се
упраж нява да понася разочарованиет о. Така м у пом агам е да развие онази важ на уст ойчивост , коят о ще
м у е от полза всеки път , когат о се сблъсква с от кази в ж ивот а. Вдигам е прага на т ърпениет о им и ги
учим да от лагат удовлет ворениет о. Ет о как вм ест о в процеса на дисциплиниранет о дет ет о да се чувст ва
от хвърлено, т о ще усвоява насъщни ум ения.
Ст рат егият а е еф ект ивна и при по-голем и деца (а дори и при възраст ни). Никой от нас не обича да
среща от каз, когат о ж елае нещо, и в зависим ост от обст оят елст ват а едно безапелационно „не" м ож е да
ни изкара от равновесие. Зат ова кат егоричният от каз м ож ем да зам ест им с нещо от т ози род: „Да, ще
поканим т воя прият ел на гост и, но понеж е днес и ут ре см е планирали дост а неща, нека го направим в
пет ък, когат о ще им ат е повече врем е за игра". Подобен от говор се прием а м ного по-леко и осигурява на
дет ет о практ ика в справянет о с разочарованиет о и от лаганет о на удоволст виет о.
Предст авет е си, че група прият ели на девет годишнат а ви дъщеря планират да от идат на концерт на
последнат а поп сензация, коят о за вас е съчет ание от всичко, на коет о не ж елает е дет ет о ви да
подраж ава. Независим о как ще поднесет е от каза си, дъщеря ви ням а да е никак щаст лива. Но м ож ет е
поне да см екчит е донякъде драм ат ичнит е ем оции, кат о проявит е проакт ивност и изпреварит е
възникващия проблем .
Бихт е м огли наприм ер да я разпит ат е за други предст оящи концерт и и да й предлож ит е
м еж дуврем енно да я заведет е с нейна прият елка на кино. Ако ст е склонни и на м алко извънредни
усилия, бихт е м огли дори сам и да се поровит е из инт ернет за друг инт ересен за нея концерт .
Вним авайт е с т она на гласа си. Особено ако се налага да от каж ет е на дет ет о нещо, коет о т о ж елае
силно. Важ но е да избягват е повелит елност т а. Нека повт орим : с т ази ст рат егия ням а да решит е
проблем а кат о с м агическа пръчица, а дет ет о м ож е да се почувст ва гневно, наранено или неразбрано. Но
поне ще разсеет е неговат а реакт ивност и ще м у покаж ет е, че зачит ат е ж еланият а м у.
Разбира се, в определени м ом ент и прост о т рябва да изречем кат егоричнот о „не". Но в повечет о
случаи см е способни да изм ислим как да каж ем „да" при условие. Пък и децат а най-чест о ж елаят неща,
коит о см е гот ови да им дадем - прост о не в конкрет ния м ом ент . Искат да им прочет ем още една
приказка, да се позабавляват още м алко с прият ели, да хапнат сладолед или да поиграят на ком пют ъра.
Лесно е да решим кога да ст ане т ова.
Всъщност в от ношеният а м еж ду дет е и родит ел им а м яст о за преговори. И м яст от о им ст ава все по-
важ но с нараст ванет о на възраст т а на дет ет о. Наприм ер десет годишният ви син ж елае да ост ане буден
до по-късно, а вие м у от казват е. Той ви напом ня, че е пет ък вечер, и обещава да спи час повече
следващат а сут рин. Мом ент ът е подходящ поне да се зам ислит е върху позицият а си. Разбира се, им а
правила, коит о не подлеж ат на преговори: „Съж алявам , но не м ож еш да пост авиш сест ричкат а си в
сушилнят а, дори да я обградиш с възглавници". Но ком пром исът не е признак за слабост , а свидет елст во
за уваж ение към дет скит е ж елания. Освен т ова дава на дет ет о възм ож ност да извършва слож ни
м исловни операции, развива в него способност т а да м исли не сам о за собст венит е, но и за чуж дит е
ж елания и да съобразява решеният а си с т ова. А и ком пром исът е дост а по-еф ект ивен в дългосрочен
план от директ ния от каз.

СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕНАСОЧВАНЕ № 6: НАБЛЕГНЕТЕ ВЪРХУ ПОЛОЖИТЕЛНОТО

Родит елит е чест о забравят , че в дисциплиниранет о невинаги т рябва да дом инира от рицаниет о. Да.
обикновено се налага да дисциплинирам е, защот о се е случило нещо неж елано, коет о налага
усвояванет о на определен урок или развиванет о на конкрет но ум ение. Но един от най-добрит е начини за
справяне с неприем ливот о поведение е да се ф окусирам е върху нещо полож ит елно, коет о дет ет о прави.
Да взем ем едно от най-ом разнит е за родит еля поведения - хленченет о. На кого не м у наст ръхва
косат а и не м у иде да си запуши ушит е, когат о го чуе? Родит елит е чест о реагират с реплики от рода на
„Спри да хленчиш!", друг път проявяват оригиналност : „Моля, нам али звука на хленча" или „Какво казваш?
Не разбирам хленчовски език. Говори м и на човешки".
Не т върдим , че т ова е възм ож но най-лошият подход. Проблем ът е, че от рицат елнит е реакции
съсредот очават цялот о ни вним ание върху поведениет о, коет о не ж елаем да се повт аря.
Какво би ст анало, ако вм ест о т ова изм ест им ф окуса върху полож ит елнот о? „Спри да хленчиш" бихм е
м огли да зам ест им с „Харесва м и, когат о говориш с норм алния си глас. Би ли повт орил т ова, коет о м и
каза?". Бихт е м огли да ст е дори по-директ ни: „Каж и м и го от ново със своя силен м ъж ки глас".
Тази идея е прилож им а и в други сит уации. Вм ест о да се съсредот очават е върху неж еланот о
поведение („Прест ани да се м от аеш и се пригот вяй за училище, ще закъснееш"), наблегнет е върху
полож ит елнот о („Трябва да си изм иеш зъбит е и да си нам ериш раницат а"). Вм ест о ненуж но да
подчерт ават е от рицат елнот о поведение („Ням а да излезеш навън, докат о не опит аш от м андж ат а с
грах"), ф окусирайт е се върху полож ит елнот о („Опит ай от м андж ат а с грах и излизай навън").
 Същест вуват м ного други начини да се наблегне върху полож ит елнот о. Наприм ер да „хванет е" дет ет о
в добро поведение и да насочит е вним аниет о м у към т ова. Когат о чует е сина си, койт о обикновено обича
да дразни по-м алкат а си сест ра, да й каж е нещо хубаво, от бележ ет е го: „Много м и харесва, когат о
казваш подобни неща на сест ра си". Ако забележ ит е, че чет върт окласникът ви полага необичайни за него
усилия, за да подгот ви дом ашнит е си наврем е, подкрепет е го: „Виж дам , че работ иш здрават а. Добре е,
че м ислиш за ут решния учебен ден". Или пък, ако децат а ви се забавляват заедно, вм ест о да се карат ,
изт ъкнет е го: „Вие двам ат а добре се забавляват е. Е, от врем е на врем е се карат е, но е хубаво, че
м ож ет е и да се погаж дат е".
 Пост авяйки ударениет о върху полож ит елнот о, вие съсредот очават е вним аниет о си върху
поведениет о, коет о ж елает е да виж дат е и в бъдеще. Това е един ненат рапчив начин за насърчаване на
прием ливит е поведения, без да разчит ат е на награди или похвали. Прост о изразявайки одобрение към
ж еланот о поведение, вие м ож ет е да го превърнет е в полож ит елно преж ивяване сам о по себе си.
Не т върдим , че т ака не бива да се заним ават е с от рицат елнит е поведения. Разбира се, че т рябва да го
правит е. Прост о възм ож но най-чест о пост авяйт е акцент върху полож ит елнот о и давайт е на децат а да
разберат , че забелязват е и оценят е добрит е им прояви.

СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕНАСОЧВАНЕ № 7: ПОД ХОД ЕТЕ КЪМ СИТУАЦИЯТА КРЕАТИВНО

Едно от най-ценнит е оръдия в родит елския ви арсенал е креат ивност т а. Какт о подчерт ахм е вече
неведнъж , ням а универсална дисциплинираща т ехника, прилож им а във всяка сит уация. Трябва да см е
способни да м ислим сам ост оят елно и да обм ислям е различни начини за справяне с възникналит е
проблем и. От Пет а глава вече знает е, че родит елит е се нуж даят от гъвкавост в реакциит е, коят о да им
позволява да прилагат различни подходи съобразно индивидуалния си родит елски ст ил и т ем перам ент а
и пот ребност ит е на дет ет о.
Когат о проявявам е гъвкавост в реакциит е си. ние използвам е преф ронт алнат а кора на м озъка си,
коят о е от основно значение за изпълнит елнит е ф ункции. Ангаж ирайки т ази висша част на своя м озък
по врем е на дисциплиниране, ние ст авам е способни да проявявам е ем пат ия, да общувам е еф ект ивно и
дори да преодолеем своят а реакт ивност . Ако, от друга ст рана, проявим ригидност , прест авам е да се
владеем добре и изост рям е своят а реакт ивност . Случвало ли ви се е да заседнет е на брега на
ригидност т а? На нас (авт орит е) ни се е случвало. В т акива м ом ент и долнат а част на м озъка „взем а
власт т а" и всичко се проваля. Emo защо е т олкова важ но да се ст рем им да развивам е своят а гъвкавост в
реакциит е и креат ивност т а си и да си служ им с т ях в т руднит е м ом ент и с децат а.
Хум орът наприм ер е м ощно средст во за разсейване на напреж ениет о, когат о дет ет о е разст роено.
Особено с по-м алкит е деца м ож ет е изцяло да пром енит е динам икат а във взаим одейст виет о прост о
преправяйки гласа си, припадайки науж ким или правейки някой друга см ехория. Ако ст е дет е на шест
години и ст е ядосани на баща си за нещо, ням а да ви е лесно да продълж ит е да м у се сърдит е, ако се
препъне в някоя играчка и изиграе най-дългот о и ком ично падане, коет о ст е виж дали. По същия начин
м ного по-забавно ще си т ръгнет е от парка, ако гонит е м ам а към колат а, а т я пищи и криви лицет о си в
прест орен уж ас. Закачливост т а е ст рахот ен начин да разсеет е силнит е ем оции на дет ет о и да м у
пом огнет е да възвърне сам оконт рола си.
Същот о е прилож им о и във взаим одейст вият а с по-голем ит е деца. С т ях обаче т рябва да ст е м ного
no-деликат ни и да ст е гот ови да преглът нет е някоя и друга въздишка на досада. Ако
единайсет годишнот о ви дет е се е излегнало на канапет о и не ж елае да се включи в сем ейнат а игра,
м ож ет е да подобрит е наст роениет о м у, кат о се прест орит е, че се гот вит е да седнет е върху него.
Подчерт авам е от ново: т ова т рябва да направит е вним ат елно и да го подплат ит е с добро от ношение.
Закачливо м у се извинет е: „Ох, съж алявам . Не т е видях". Така бихт е м огли да предизвикат е едно не
т олкова гневно „Тат еее!” и да пром енит е динам икат а на сит уацият а.
Една от причинит е закачкит е и проявит е на хум ор да им ат еф ект при децат а - а и при възраст нит е,
м еж ду другот о - е, че човешкият м озък обича новост ит е. Ако м ож ет е да изненадат е м озъка с нещо,
коет о не е възприем ал преди, т ой ще го удост ои с инт ереса си. Този ф акт е съвсем обясним в
еволюционен план: м озъкът ни авт ом ат ично насочва вним аниет о си към новост ит е, т ъй кат о основнат а
м у задача е да преценя всяка сит уация от гледна т очка на сигурност т а. Преценкат а се конст руира около
въпроса „Важ но ли е т ова? Заслуж ава ли си да м у обръщам вним ание? Добро ли е или лошо? Да се
приближ а ли, или да избягам ?". Им енно инт ересът към новост ит е е основнат а причина хум орът и
закачливост т а да са т ака еф ект ивни в м ом ент ит е на дисциплиниране. Подплат енот о с уваж ение
чувст во за хум ор свидет елст ва за липса на заплаха, а т ова позволява на невроннит е м реж и на
социалнат а ангаж ираност да се акт ивират . Така ние се от варям е за връзка с другия. Креат ивнит е
родит елски реакции към т руднит е сит уации ст им улират м озъка на дет ет о да ст ане по-възприем чив и
да ни дари с вним аниет о си.
 Креат ивност т а си м ож ем да прилагам е и по м ного други начини. Да каж ем , че дъщеря ви е в
предучилищна възраст и започне да използва някоя дум ичка, коят о не харесват е. Наприм ер
определениет о „т ъп". Първоначално се опит ват е да не обръщат е вним ание, после да склонит е дет ет о да
я зам ест ва с по-прием ливи синоним и („Права си, скъпа, т ези плувни очила са ст ранни") - но м ом ичет о
продълж ава да я упот ребява от ново и от ново.
След всичко т ова, вм ест о да забранит е на дъщеря си да упот ребява дум ичкат а - от лично знает е колко
резулт ат но би било т ова, - проявет е находчивост . Много са начинит е да се подходи в подобна сит уация.
Мож ет е да предлож ит е на дъщеря си да изм исли кодова дум а със см исъла на „т ъп". Така двам ат а ще
споделят е т айна дум а, коят о никой друг не разбира. Мож е дори да я зам ест и с някакъв звуков сигнал или
ж ест . Идеят а е да от криет е находчив начин да насочит е дет ет о към ж еланот о поведение и
същеврем енно да се сближ ит е.
Трябва да признаем обаче, че човек невинаги е в съст ояние да проявява креат ивност . Понякога прост о
ст е т върде изт ощени. Или пък т олкова възм ут ени от поведениет о на дет ет о си, че дори не ви хрум ва да
полагат е усилия да пром енят е наст роениет о м у или да м у пом агат е да види сит уацият а в нова свет лина.
С други дум и, им а м ом ент и, когат о въобще не ви е до закачливост . Искат е дет ет о прост о да седне на
дет скат а седалка в авт ом обила, без да се правит е на клоуни. Прост о да си нахлузи проклет ит е обувки!
Да си напише дом ашнот о, да ст ане от ком пют ъра, да спре да се бие с другит е деца... и т ака нат ат ък.
Разбирам е ви. Повярвайт е ни, наист ина ви разбирам е.
Нека обаче сравним двет е възм ож ност и. Първат а е да проявит е креат ивност , коет о чест о изисква
повече енергия и добра воля.
Другат а възм ож ност е да продълж им схват кат а, коят о см е започнали с дет ет о. Не е ли т ази
възм ож ност още по-неприят на? Не пропилява ли всъщност т я повече врем е и повече енергия? Впрочем
чест о м ож ем да избегнем напълно схват кат а прост о кат о от делим няколко секунди, за да изм ислим
някоя забавна идея.
 Така че следващия път , когат о усет ит е, че назрява проблем , или вече ст е започнали схват ка с дет ет о,
зам ислет е се върху т ези две възм ож ност и. Запит айт е се: „Наист ина ли ж елая драм ат а, коят о
предст ои?". Ако не я ж елает е, опит айт е да бъдет е забавни. Проявет е хум ор. Дори да не ви е до т ова,
посвет ет е и последнат а си енергия на креат ивност т а. Избегнет е драм ат а, коят о ще пом рачи връзкат а
ви с дет ет о. Гарант ирам е, че с т ова ще разведрит е наст роениет о на всички.

СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕНАСОЧВАНЕ № 8: ПОКАЖЕТЕ НА Д ЕТЕТО КАК Д А ИЗПОЛЗВА

ОСЪЗНАТОТО ВИЖД АНЕ

Последнат а ст рат егия за пренасочване, коят о ще разгледам е, е м ож е би най-революционна от

всичкит е. Спом нят е си, че осъзнат от о виж дане е способност т а да виж даш в своет о и чуж дот о съзнание
и да допринасяш за инт еграцият а в от ношеният а си. Щом децат а започнат да развиват сам опознание-
т о, коет о им позволява да осъзнават собст венит е си преж ивявания, т е м огат да се научат да използват
т ова познание, за да се справят с т руднит е сит уации.
Тази идея разгледахм е подробно в предишнат а си книга - „Как да развием пот енциала на дет ския
м озък", къдет о се съсредот очихм е върху редица ст рат егии, коит о родит елит е м огат да използват , за да
пом огнат на децат а си да инт егрират своя м озък и да развият осъзнат о виж дане.
Идеят а на последнат а, осм а ст рат егия за пренасочване е дост ъпна дори за м алкит е деца, въпреки че
по-голем ит е деца м огат да схванат посланиет о й в по-голям а дълбочина: Не е необходим о да
„зациклиш" в негат ивнот о преж ивяване. Не е необходим о да ст аваш ж ерт ва на външни събит ия или на
вът решни ем оции. Посредст вом ум а си м ож еш да пром еняш чувст ват а или дейст вият а си.
Давам е си см ет ка, че предст авяйки ви т ази ст рат егия, ви давам е едно необикновено обещание. Но т я
е дала резулт ат и при изключит елно м ного хора през годинит е. Родит елит е наист ина м огат да научат
децат а (а и себе си) на способи за осъзнат о виж дане, коит о ще им пом агат да оцеляват в
ем оционалнит е бури и да се справят по-еф ект ивно с т руднит е преж ивявания. В съст ояние см е да
пом огнем на децат а пост епенно да се научат да изразяват чувст ват а си и да м оделират свет огледа си.
Не посредст вом някакво т айнст вено, езот ерично знание, дост ъпно сам о за посвет енит е, а с пом ощт а на
непрекъснат о т рупащит е се изследоват елски ф акт и за човешкия м озък.
Мож е би ст е чували за извест ния Ст анф ордски експерим ент с бонбонит е, проведен през 60-т е и 70-т е
години на м иналия век с чет иригодишни деца. Пред всяко дет е бил пост авен ж елиран бонбон. Водещият
експерим ент а обяснявал, че ще напусне ст аят а за извест но врем е и ако дет ет о уст ои на изкушениет о да
изяде бонбона по врем е на от съст виет о м у, впоследст вие ще получи два.
Резулт ат ит е били, какт о м ож ет е да предполож ит е, забавни и очароват елни. Пот ърсет е в инт ернет и
ще от криет е запис на някои от м ногобройнит е възпроизвеж дания на т ози експерим ент . Ще видит е как
децат а зат варят очи, закриват уст а, обръщат гръб на бонбона, галят го кат о плюшено ж ивот инче, хит ро
гризкат от ъгълчет ат а м у и т .н. Някои деца пък излапват лаком ст вот о още преди водещият
експерим ент а да довърши инст рукциит е.

Много е изписано за т ова изследване и за съпът ст ващит е го проучвания на способност т а да се от лага

удоволст виет о, на сам оконт рола, ум ениет о за ст рат егическо м ислене и пр. Изследоват елит е са
уст ановили, че децат а, коит о са способни да уст оят на ж еланиет о си да изядат бонбона, пост игат
подобри резулт ат и по-късно в ж ивот а - наприм ер предст авят се по-добре в училище, получават по-
високи оценки на т ест овет е, а освен т ова поддърж ат по-добра ф изическа ф орм а.
Във връзка с т ова ж елаем да ви споделим , че при едно скорошно изследване е уст ановено, че
посредст вом способност т а за осъзнат о виж дане децат а м огат по-успешно да от лагат
удовлет воряванет о на ж еланият а си. Изследоват елит е от крили, че ако научат децат а на ст рат егии за
удърж ане на им пулсит е, децат а м ного по-чест о успяват да проявят сам оконт рол. Наприм ер, когат о
изследоват елит е посъвет вали децат а да си предст авят , че бонбонът пред т ях не е ист ински, а
нарисуван, децат а успявали да издърж ат м ного по-дълго на изкушениет о в сравнение с децат а, коит о не
разполагали с подобни ст рат егии. С други дум и, използвайки едно прост о средст во за осъзнат о виж дане,
децат а били способни по-еф ект ивно да управляват своит е ем оции, им пулси и дейст вия.
Мож ет е да пробват е същот о и с вашет о дет е. Ако вече ст е прочели книгат а „Как да развием
пот енциала на дет ския м озък", знает е как да предст авит е м одела на м озъка с пом ощт а на еднат а си
ръка. Ет о как ние см е го предст авили в спом енат ат а книга:
 Дан наскоро получи им ейл от училищна директ орка, в койт о ст аваше дум а за първокласник с особен
проблем . Класнат а ръководит елка на дет ет о предст авила на целия клас нашия м одел на м озъка и
ст анала свидет елка на незабавни резулт ат и. Ет о какво се разказва в им ейла:
Вчера една учит елка дойде при м ен дост а загриж ена за поведениет о на ученик от нейния клас, койт о
съвсем наскоро бе пост ъпил в нашет о училище. Им ал навика да се крие под чина и да казва, че м рази
всичко. (Мом чет о не ж ивее с м айка си, т ъй кат о т я е в зат вора.)
Днес учит елкат а от ново предст авила на класа си вашия м одел на м озъка. Той бил новост за
спом енат от о дет е. През повечет о врем е, докат о учит елкат а говорела, м ом чет о се спот аявало под чина.
След кат о т я приключила, т о й направило знак - вдигнало пръст ит е на ръкат а си, за да покаж е, че е
„кипнало", и по собст вено ж елание се от делило наст рана, за да се „охлади" (и почт и заспало).
След извест но врем е м ом чет о от ишло при учит елкат а, вдигнало юм ручет о си, показвайки, че вече е
спокойно, и се присъединило към ост аналит е деца.
По-късно учит елкат а го похвалила за участ ие в дискусиит е на класа и дет ет о казало: „Знам . Аз ви
казах" - и от ново вдигнало юм руче.
Това било знам енат елен м ом ент . Учит елкат а ликуваше. Дет ет о очевидно бе им ало нуж да от т ова
познание.
По-късно същия ден влязох в т ози клас и играх на „рест орант " с т ова м ом че. То извади едно цвет е от
близкат а ваза и м и го подаде. Сърцет о м и се разт опи. Довчера дет е със значит елни т рудност и в
общуванет о, днес т о сам о т ърсеше възм ож ност и да общува. Толкова съм благодарна, че разполагам е с
т ези знания.
Какво всъщност направила класнат а ръководит елка? Предлож ила на своя ученик средст во за
реализиране на осъзнат от о виж дане. Пом огнала м у да разбере и изрази случващот о се вът ре в него, а
след т ова да направи съзнат елен избор как да реагира.
Казано с други дум и, необходим о е да пом огнем на децат а да развият два м одуса за обработ ка на
инф орм ацият а от събит ият а, коит о се случват в ж ивот а им . В първия м одус т е прост о осъзнават
субект ивнит е си преж ивявания. Когат о преж ивяват т рудност , ние не т рябва да от ричам е или пот искам е
ем оциит е им . Напрот ив, т рябва да ги предразполож им да говорят за случващот о се в т ях, да опишат
вът решнит е си преж ивявания, да изразят чувст ват а и виж данет о си за конкрет нот о събит ие. Накрат ко,
първият м одус се изразява в т ова дет ет о прост о да признае преж ивяванет о си и да ост ане с него.
Учит елкат а не ж елаела ученикът й да от рича своит е чувст ва.
Освен т ова дет ет о т рябва да придобие способност т а да наблюдава случващот о се вът ре в него и да
виж да как т ова преж ивяване м у влияе. Научнит е изследвания на м озъка разкриват , че ние всъщност
разполагам е с две различни невронни м реж и за преж ивяваният а и наблюдениет о. Важ но е да ги
изграж дам е и двет е, да създавам е връзки м еж ду т ях и да ги инт егрирам е. Необходим о е децат а ни не
сам о да преж ивяват своит е чувст ва и усещания, но да обръщат вним ание и на т ялот о си. Да наблюдават
ем оциит е си („Забелязвам , че м и е някак т ъж но" или „Преди м алко раздразнениет о м и беше колкот о
гроздово зърно, а сега е колкот о диня!"). Трябва да ги учим да се сам онаблюдават , а след т ова да
разрешават проблем ит е си съобразно съзнаниет о за вът решнот о си съст ояние.
Им енно т ака пост ъпил първокласникът от горния прим ер. Той преж ивявал ем оциит е си и
същеврем ено ги наблюдавал. Това м у позволило да прием е случващот о се в него. Той ст анал свидет ел
на разгръщанет о на преж ивяванет о си, след коет о м огъл да го разбере и опише посредст вом образния
език на нашия м одел. Моделът на м озъка ст анал негово изразно средст во. Мом чет о признало, че е
„кипнало", и предприело съот вет нит е м ерки. И т ака пром енило вът решнот о си съст ояние. А след кат о
възст ановило конт рола върху ем оциит е си, се присъединило към другит е деца.
Чест о работ им с деца и родит ели, коит о не м огат да се освободят от свои преж ивявания. Разбира се,
т е т рябва да се справят със случилот о се. Но т ова е сам о еднат а ст рана на нещат а. Освен т ова т е т рябва
да се учат да наблюдават случващот о се и да го обм ислят , подобно на репорт ери.
Когат о учим децат а да прием ат преж ивяваният а си и същеврем енно да ги наблюдават , ние им давам е
важ но средст во за пром яна на реакциит е си към сит уацият а. Това ще им позволи да почувст ват : „Мразя
т ест ове! Сърцет о м и препуска и започвам да се паникьосвам !", но също и да от бележ ат : „В т ова ням а
нищо ст ранно - ж елая да се предст авям добре на т ест овет е. Но ням а нуж да да се паникьосвам . Прост о
т рябва да пропусна т елевизионнот о шоу т ази вечер и да от деля м алко повече врем е за учене".
Необходим о е да научим децат а, че не бива да се превръщат в залож ници на своит е преж ивявания.
Наблюдениет о ще им позволи да кат ализират пром янат а. Да каж ем , че дет ет о ви се разт ревож и м ного
за предст оящ т ест . Тази т ревога пост авя началот о на цяла каскада от т ревоги (за срочнат а оценка по
предм ет а, за т ова как т я м ож е да се от рази на бала при кандидат ст удент скит е изпит и и т .н.).
Този м ом ент би бил подходящ родит елит е да го научат да пром еня ем оциит е и м ислит е си
посредст вом раздвиж ване на т ялот о или пром яна на позат а. В книгат а „Как да развием пот енциала на
дет ския м озък" см е нарекли т ази т ехника „Раздвиж ет е, за да успокоит е". Родит елит е също т ака биха
м огли да накарат дет ет о да седне и да се от пусне за няколко м инут и. И заедно с него да наблюдават как
чувст ват а и м ислит е м у започват да се пром енят . (Наист ина изум ит елно е колко еф ект ивна м ож е да
бъде т ази ст рат егия в м ом ент и на напрегнат ост .) После биха м огли да разговарят с дет ет о за т ест а без
прит еснение, т ъй кат о т о вече ще гледа на нещат а по друг начин.
Най-различни са м ет одит е да научит е дет ет о си как да използва силат а на ум а. Обяснет е м у идеят а
за уж асяващат а м узика и обсъдет е кои м инали преж ивявания биха м огли да м у влияят неблагоприят но в
наст оящия м ом ент . Или м у разкаж ет е за рекат а на благоденст виет о. Покаж ет е м у рисункат а в Трет а
глава и дайт е прим ер със скорошна сит уация, когат о е било във власт т а на хаоса или ригидност т а. Когат о
се чувст ва уплашено, предлож ет е м у: „Покаж и м и как изглеж да т ялот о т и, когат о си см ел, и да видим
как ще се почувст ваш". Скорошни изследвания свидет елст ват , че придавайки на т ялот о си различна поза,
м ож ем да пром еням е ем оциит е и дори виж данет о си за сит уацият а.
 Възм ож ност и да учим децат а си да използват средст ват а на осъзнат от о виж дане ни се предст авят
пост оянно. Наприм ер път уват е с авт ом обила и девет годишният ви син започва да се ж алва, че е
пропуснал изст рел към коша по врем е на баскет болния м ач. Покаж ет е м у т очицит е по преднот о
ст ъкло. Каж ет е нещо от т ози род: „Всяка т очица е нещо, коет о се е случило или ще се случи т ози м есец.
Тази т очка т ук е днешният баскет болен м ач. Той е съвсем реално събит ие и знам , че си разст роен
заради него. Радвам се, че осъзнаваш чувст ват а си. Но виж колко м ного други т очки им а по ст ъклот о.
Тази т ук е празненст вот о, коет о см е планирали за почивнит е дни. Вълнуваш се за него, нали? А т ази т ук
е от личнат а т и оценка по м ат ем ат ика от вчера. Спом няш ли си колко горд беше?". После продълж ет е
разговора, кат о пост авит е съж алениет о за пропуснат ия кош в конт екст а на другит е преж ивявания на
дет ет о.
Идеят а не е да каж ет е на сина си да не се прит еснява за пропуснат ат а т очка. Напрот ив, т рябва да
насърчавам е децат а да преж ивяват ем оциит е си и да ги споделят с нас. Модусът на преж ивяване е
важ ен м одус за преработ ка на инф орм ация. Но освен т ова т рябва да пом огнем на дет ет о да придобие
перспект ива и да разбере, че е способно да съсредот очава вним аниет о си и върху други аспект и от
своят а реалност . Това е възм ож но благодарение на невроннит е м реж и на наблюдениет о, коит о подобно
на м реж ит е на преж ивяванет о т рябва да са добре развит и. Не т рябва да се избира м еж ду двет е.
Инт еграцият а им е от същност но значение. Развивайки и двет е м реж и, дет ет о ще придобие
способност т а да насочва м ислит е си и към други събит ия, не сам о към онези, коит о го разст ройват в
дадения м ом ент . В резулт ат на коет о ще м ож е да пром еня съст ояниет о си и виж данет о си за
сит уацият а. Ет о как развивайки осъзнат от о виж дане на дет ет о си, ние го дарявам е със способност т а да
регулира своит е ем оции, вм ест о да се превръща в т ехен залож ник.
Следващия път , когат о в дом а ви възникне необходим ост да дисциплинират е дет ет о си, научет е го
как да използва осъзнат от о виж дане. Или прилож ет е някоя от предст авенит е т ук ст рат егии за
пренасочване. Мож е да се налож и да опит ат е няколко различни подхода. Никоя от ст рат егиит е не е
универсално решение. Но ако използват е м ет ода „Дисциплина без драм а“, бихт е м огли еф ект ивно да
пост игнет е двет е основни цели на дисциплиниранет о: съдейст вие от ст рана на дет ет о и изграж дане на
дет ския м озък.
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ЗА ВЪЛШЕБНИТЕ ПРЪЧКИ, ЧОВЕШКАТА ПРИРОД А, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА НАКЪРНЕНИТЕ

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И ПРОМЯНАТА. ЧЕТИРИ ПОСЛАНИЯ

Неведнъж дот ук подчерт ахм е, че м ет одът „Дисциплина без драм а" ни позволява по-спокойно и
любящо да дисциплинирам е децат а си. Освен т ова т ози м ет од развива пот енциала на дет ския м озък,
подобрява взаим оот ношеният а м еж ду вас и дет ет о и увеличава еф ект ивност т а на дисциплиниранет о. А
и прави ж ивот а на всички в сем ейст вот о по-лек.
И все пак, дори при наличие на най-добри нам ерения и най- усъвършенст ван м ет од, понякога ще се
чувст ват е гневни, объркани и ф руст рирани. В заключит елнит е ст раници на книгат а си ж елаем с чет ири
послания да ви дадем надеж да и ут еха, коит о да ви послуж ат в т руднит е м ом ент и, с каквит о всички
неизбеж но се сблъсквам е, дисциплинирайки децат а си.

ПЪРВО ПОСЛАНИЕ: НЕ СЪЩЕСТВУВА ВЪЛШЕБНА ПРЪЧИЦА

Веднъж седем годишният син на Тина й се ядосал, защот о м у казала, че ням а да м ож е да покани негов
прият ел на гост и, за да си играят . Мом чет о се зат ворило в ст аят а си. Малко по- късно Тина чула врат ат а
да се от варя и да се зат варя от ново. Ет о какво разказва за случкат а Тина:
Запът их се към ст аят а на сина си и ст игайки пред врат ат а, видях следнат а рисунка, залепена на нея:
 (Мом чет о редовно използва худож ест вения си т алант , за да изразява чувст ват а към своит е
родит ели.)
 Влязох в ст аят а м у и заварих каквот о очаквах: синът м и беше на леглот о си, завит презглава. Седнах
до него и пост авих ръкат а си т ам , къдет о см ят ах, че е рам от о м у Той рязко се прем ест и към ст енат а,
по-далеч от м ен, и извика изпод завивкат а: „Махни се от м ен!".
В м ом ент и кат о т ози чест о се е случвало да реагирам дет ински. Наприм ер да заявявам : „Добре! Щом
не м и позволяваш да изреж а счупения нокът на крака т и, нека т е боли цяла седм ица!".
Но в т ози случай запазих сам ообладание и се опит ах да подходя към сит уацият а посредст вом м ет ода
„Без драм а". Първо се опит ах да уст ановя ем оционална връзка, кат о призная чувст ват а на сина си: „Знам ,
че си ядосан, защот о Райън не м ож е да дойде у дом а днес".
Каква беше реакцият а ли?
„Да! И т е м разя!"
От ново запазих спокойст вие и казах: „Скъпи, виж дам , че си разст роен, но днес прост о ням а врем е да
си играет е с Райън. След м алко баба т и и дядо т и ще дойдат за вечеря".
В от говор синът м и се изм ест и възм ож но най-далеч от м ен и се сви още повече.
„Казах т и вече, м ахни се!"
Опит ах цяла серия ст рат егии (всичкит е, коит о разгледахм е в предходнат а глава!. Съобразих се с
особеност ит е на неговия пром енящ се и слож ен м озък. Пот ърсих причинит е и обм ислих начина си на
общуване. Валидирах чувст ват а м у. Опит ах се да го ангаж ирам в реф лект ивен диалог и т рансф орм ирах
от каза си, предлагайки м у да поканим Райън още на следващия ден. Но т ой не м ож еше и не м ож еше да
се успокои. Не ж елаеше да м и позволи да м у пом огна по никакъв начин. Ем оционалнат а връзка не
пом агаше.
Подобни м ом ент и подчерт ават реалност т а на един ф акт , койт о родит елит е т рябва да прием ат :
понякога е невъзм ож но да направим каквот о и да било, за да „оправим нещат а". Мож е да дейст вам е със
спокойст вие и любяща нагласа, да прилагам е цялат а си находчивост и пак м ож е да не успеем да
подобрим сит уацият а. Понякога Всичко, коет о т рябва да осигурим на дет ет о, е своет о присъст вие,
докат о т о изж ивее ем оциит е си. Когат о дет ет о ясно ни даде да разберем , че ж елае да ост ане сам о,
бихм е м огли да уваж им ж еланиет о м у.
Това не означава да го ост авим да плаче сам о в ст аят а си прекалено дълго. Не означава също да
прест анем да пробвам е различни ст рат егии, когат о очевидно им а нуж да от пом ощт а ни. Тина в крайна
см ет ка изпрат ила съпруга си в ст аят а на своя син, с коет о пром енила динам икат а на сит уацият а и
дет ет о започнало да се успокоява. По-късно разговаряла с него за проблем а. Но първоначално всичко,
коет о т я била способна да ст ори, е да каж е: „Ако им аш нуж да от м ен, повикай м е", след коет о ост авила
м ом чет о за извест но врем е.
Същият подход м ож ем да прилагам е и в случаит е на конф ликт м еж ду брат я и сест ри. Целт а е да
първо да пом огнем на всяко от децат а да възвърне възприем чивост т а си, след коет о да се пост араем да
развием ум еният а им за общуване. Но им а м ом ент и, когат о т ова прост о ням а да е възм ож но. Ако дори
сам о едно от децат а е в съст ояние на ем оционална дисрегулация, т ова м ож е да направи невъзм ож но
м ирнот о разрешаване на конф ликт а. Понякога най-доброт о, коет о м ож ет е да ст орит е, е да разделит е
децат а, докат о се успокоят . Ако ж ест окат а съдба е решила в т ози м ом ент да се нам ират е в зат вора на
сем ейния бус, м ож е да се налож и да обявит е, че нещат а не вървят на добре, и да увеличит е м узикат а.
Но ням а да е капит улация от ваша ст рана, а прост о признание, че в конкрет ния м ом ент еф ект ивнот о
дисциплиниране прост о не е възм ож но. Мож ет е да каж ет е: „Сега м ом ент ът не е добър за разговори.
Вие двам ат а ст е ядосани, аз съм ядосан, т ака че нека да послушам е м узика".
Ние, Дан и Тина, им ам е опит в психот ерапият а за деца и възраст ни, пишем книги със съвет и към
родит елит е. Хора идват при нас, за да им пом огнем да се справят с различни проблем и. Но нека е ясно:
и ние изпадам е в сит уации, когат о ни се иска да разполагам е с вълшебна пръчица, с пом ощт а на коят о на
м ига да направим децат а си спокойни и щаст ливи. Но т ова не е възм ож но. Понякога най-доброт о, коет о
м ож ем да направим , е да дадем на дет ет о си да разбере, че го обичам е, че го подкрепям е, и да
изчакам е, докат о се успокои и ст ане възприем чиво. Какт о в онази м олит ва: „Господи, дай м и кураж а да
пром еня нещат а, коит о м ога да пром еня, спокойст виет о да прием а нещат а, коит о не м ога да пром еня, и
м ъдрост т а да ги различавам ".
И т ака, нашет о първо послание накрат ко: вълшебна пръчица не същест вува. И ако въпреки полож енит е
усилия дет ет о ви не се успокои, т ова не означава, че ст е лоши родит ели.
 ВТОРО ПОСЛАНИЕ: Д ОРИ ГРЕШКИТЕ ВИ СА ПОЛЕЗНИ ЗА Д ЕЦАТА

Допуснат ит е грешки също не бива да ви карат да се чувст ват е лоши родит ели.
Никой от нас не е съвършен, особено в м ом ент ит е, когат о т рябва да се справям е с проблем но дет ско
поведение. Понякога се предст авям е добре и се гордеем , че см е проявили т ърпение и разбиране. Друг
път сам ит е се държ им дет ински и се разочаровам е от себе си.
Вт орот о ни послание е, че не бива да се от чайват е, когат о реакциит е ви към дет скот о поведение не са
съвършени: вие все пак осигуряват е на децат а си ценни преж ивявания.
Били ли ст е наприм ер т олкова раздразнени, че да повишит е т он: „Ст ига! Ако някой продълж и да се
оплаква от м яст от о си в колат а, ще върви пеш!". Мож е би се е случвало, изслушвайки с пот иснат гняв
негодуваниет о на дет ет о, че т рябва да ходи на уроци по пиано, да процедит е хапливо през зъби:
„Надявам се да им аш чудесен ден, след кат о развали цялат а м и сут рин".
Очевидно т ова не са прим ери за образцово родит елско поведение. Със сигурност всеки от нас се е
сам обичувал за подобни м ом ент и.
И т ака, ет о в какво се крие надеж дат а: т ези не т ака дост ойни м ом ент и не са непрем енно нещо лошо
за децат а. Всъщност т е са дори невероят но ценни преж ивявания за т ях.
Защо? Защот о нашит е човешки, несъвършени родит елски реакции дават на децат а възм ож ност т а да
се учат да се справят с т рудни сит уации и да развиват нови ум ения. Те т рябва да се научат да
конт ролират себе си дори когат о родит елит е им не проявяват добър сам оконт рол. А когат о им
покаж ет е как се иска извинение, т е научават , че след конф ликт м ож е да бъде полож ено усилие за
възст ановяване на от ношеният а и нещат а от ново да т ръгнат пост аром у. Така т е ще се почувст ват
сигурни и ням а да се ст рахуват т олкова в бъдещит е си взаим оот ношения. Учат се да се доверяват на
хорат а, знаейки, че след конф ликт ит е харм оният а от ново бива възст ановена. Освен т ова децат а
научават , че дейст вият а им влияят върху ем оциит е и поведениет о на другит е. И накрая - виж дат , че вие
не ст е съвършени, и прием ат своит е несъвършенст ва. Това са все важ ни уроци, коит о т е научават
посредст вом несъвършенот о поведение на родит елит е си.
Торм озът - бил т ой ф изически или психически, - разбира се. е нещо съвсем различно. Ако
предизвикват е у дет ет о си силен ст рах, т ова преж ивяване м ож е да им а значит елни от рицат елни
еф ект и. Този род преж ивявания обикновено предизвикват непоправим и последици. Ако чест о се улавят е
в подобно поведение, т рябва незабавно да пот ърсит е пом ощт а на специалист и заедно да предприем ет е
необходим ит е м ерки децат а ви да се почувст ват от ново сигурни и защит ени.
Но ако всеки път след т руден м ом ент се ст арает е за възст ановяват е от ношеният а си с дет ет о, не
бъдет е прекалено сурови към себе си. Дори да ви се иска да ст е се държ али по- различно, м ож ет е да
ст е сигурни, че ст е осигурили на децат а си ценни преж ивявания.
Нека е ясно: не т върдим , че родит елит е т рябва целенасочено да накърняват взаим оот ношеният а си с
децат а или че не бива да се ст араят да се държ ат възм ож но най-добре в т рудни сит уации (и по всяко
друго врем е). Колкот о по-любящи и подкрепящи ст е, т олкова по-добре. Всички им ам е лоши м ом ент и -
дори ние, коит о пишем книги със съвет и. Важ но е да им ам е цел, да се от насям е м илост иво към себе си
и да си прощавам е. Кат о проявявам е доброт а и съст радание към себе си, показвам е на децат а си как да
бъдат добри към сам ит е себе си и към другит е. Учим ги да се справят с бъдещит е конф ликт и, да
поддърж ат м еж дуличност ни взаим оот ношения и дори да обичат . Това ням а как да не ви вдъхне
надеж да, нали?

ТРЕТО ПОСЛАНИЕ: ВИНАГИ МОЖЕТЕ Д А ВЪЗСТАНОВИТЕ ВРЪЗКАТА С Д ЕТЕТО

Конф ликт ит е с децат а ням а как да бъдат избегнат и. Те ще възникват понякога по няколко път и на
ден. Поради недоразум ения, прот ивополож ни ж елания и ред други причини. Наприм ер, когат о дет ет о
наруши пост авена от бас граница – пресрочи врем ет о за лягане или пренебрегне забранат а да гледа
неподходящ за възраст т а м у ф илм . Неразбират елст ва възникват пост оянно. Понякога сериозни, друг
път не т олкова. Наист ина ням а начин да ги избегнем . Всяко дет е ни пост авя пред уникални т рудност и в
поддърж анет о на връзкат а с него. Играят роля и собст венит е ни м инали преж ивявания.
Във взаим оот ношеният а с възраст нит е, щом нещо се обърка, решавам е проблем а по някакъв начин и
взем ам е м ерки да възст ановим взаим ност т а. Но в от ношеният а с децат а си м ного родит ели прост о
пренебрегват ст аналот о и не взем ат м ерки за поправяне на щет ит е. Това обърква и наранява децат а.
Също какт о възраст нит е. Предст авет е си, че ваш близък ви нагруби, а после се държ и сякаш нищо не е
ст анало? Не бихт е се чувст вали добре, нали? Така е и при децат а.
От ключово значение е да поправят е взаим оот ношеният а си с дет ет о възм ож но най-скоро след всяко
т яхно накърняване. Да възст ановяват е връзкат а си с него и ат м осф ерат а на съдейст вие и подкрепа.
Неизгладенит е т ъркания м еж ду родит ел и дет е пораж дат и чувст во за от чуж деност . Ако т ова чувст во
ст ане т райно - и особено ако в съзнаниет о на дет ет о бъде асоциирано с ваши прояви на гняв,
враж дебност или пренебреж ение, - т огава дет ет о м ож е да се почувст ва униж ено и в него да се породи
т оксичен срам , койт о ще увреди неговия ф орм иращ се аз и предст ават а м у за м еж дуличност нит е
взаим оот ношения. Ет о защо е от изключит елна важ ност да възст ановявам е връзкат а с децат а си
възм ож но най-скоро след кат о см е им али някакъв конф ликт с т ях.
Това е наша от говорност кат о родит ели. Мож ем да възст ановим връзкат а си с дет ет о, кат о поискам е
прошка или кат о я дадем . („Съж алявам . Реагирах т ака, защот о бях м ного изнервен. Но осъзнавам , че не
се държ ах добре. Каж и м и как се почувст ва, ще т е изслушам .") Мож е да опит ат е с хум ор. (Ах, че се
издъних! Някой ще м и покаж е ли що за ненорм алник изглеж дах от ст рани.") Мож е да е необходим о
прост о признание. („Не се държ ах какт о т рябва. Ще м и прост иш ли?") Ням а голям о значение как,
важ нот о е да го направит е. Когат о възм ож но най-скоро - с обич и искреност - полож им усилие да
възст ановим накърненит е взаим оот ношения с дет ет о, ние м у изпращам е послание, че връзкат а ни с
него е по-важ на за нас от причинат а за конф ликт а. А освен т ова м у дем онст рирам е едно ключово
ум ение, коет о по-късно ще м у даде възм ож ност да се радва на съдърж ат елни м еж дуличност ни
взаим оот ношения.
И т ака, т рет от о послание, с коет о ж елаем да ви вдъхнем надеж да, гласи: винаги м ож ем да
възст ановим връзкат а си с дет ет о. Дори да не ст ане веднага, дет ет о ще се успокои и ще ст ане по-
сговорчиво. В крайна см ет ка ще осъзнае, че нашит е нам ерения са добри, и ще прием е любовт а и ут ехат а
ни. А случи ли се т ова, връзкат а е възст ановена. Хора см е, понякога ще грешим , но винаги м ож ем да
полож им усилия да поправим грешкат а си.
Ет о че с т ова от ново се връщам е към ем оционалнат а връзка. Да, т рябва да пренасочвам е децат а и
т рябва да им предавам е ж изнени уроци. Те им ат нуж да от пом ощ, за да се учат да удовлет воряват
своит е ж елания по прием ливи начини, да разпознават границит е и да ги спазват , да бъдат м орални,
ем пат ични, добри и всеот дайни. Пренасочванет о е от основно значение. Но в крайна см ет ка
взаим оот ношеният а с дет ет о винаги т рябва да са на най-преден план в съзнаниет о ви. Ако по някакъв
начин ст е накърнили връзкат а си с дет ет о, възст ановет е я възм ож но най-скоро.

ЧЕТВЪРТО ПОСЛАНИЕ: НИКОГА НЕ Е КЪСНО Д А НАПРАВИТЕ ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОМЯНА

 Последнот о ни послание към вас м ож е би съдърж а най-м ного надеж да: никога не е късно за
полож ит елна пром яна. След прочет енот о дот ук м ож е да чувст ват е, че подходът ви в дисциплинат а не е
бил съвсем в инт ерес на дет ет о и по-скоро ст е подковавали връзкат а си с него. Или пък. че ст е
пропускали важ ни възм ож ност и да развиват е пот енциала на м озъка м у. Мож е да ви се ст рува, че в
м ом ент а разчит ат е на ст рат егии за дисциплиниране, коит о са не прост о нееф ект ивни, но пораж дат
драм ат ични ем оции и ф руст рация в сем ейст вот о, без да коригират проблем нит е поведения.
Но не губет е надеж да. Никога не е т върде късно. Невропласт ичност т а на м озъка м у позволява по
удивит елен начин да се адапт ира през целия ж ивот . Мож ет е да пром енит е м ет ода си на
дисциплиниране във всеки м ом ент . С пом ощт а на подхода „Дисциплина без драм а". Ням а да ви
предлож им ф орм ула, коят о да следват е неот клонно. Humo ще ви дадем в ръцет е вълшебна пръчица, с
коят о да разрешават е всякакви проблем и и т ака да се превърнет е в съвършени родит ели. Но вече
разполагат е с принципи, коит о ще ви пом агат да дисциплинират е децат а си т ака, че да оф орм ят е
благот ворно т ехния м озък, да спом агат е за развит иет о на ем оционалнат а им инт елигент ност и
способност т а за взем ане на разум ни решения, кат о същеврем енно заздравяват е връзкат а си с т ях и им
пом агат е да се превърнат в зрели и авт оном ни личност и.
Когат о в т рудни м ом ент и уст ановяват е ем оционална връзка, вие пост авят е ударение не върху
наказаниет о (и покорст вот о), а върху уваж ениет о към дет ет о и връзкат а си с него. Зат ова следващия
път , когат о двегодишният м алчуган ви сервира гневен изблик и започне да се т ръшка, когат о
вт орокласникът ви удари сест ра си, а чет върт окласникът ви от върне с непочт ит елен т он, вие им ат е
избора да реагират е съобразно подхода „Без драм а". Започнет е с уст ановяванет о на ем оционална
връзка, после прем инет е към ст рат егиит е за пренасочване, коит о учат дет ет о на сам опознание,
социална ем пат ия и от говорност за грешкит е си.
С врем ет о м ож ет е все по-целенасочено да акт ивират е определени невронни м реж и в м озъка на
дет ет о. Вече знает е: невронит е, коит о се задейст ват заедно, се свързват . А м реж ит е, коит о се
акт ивират чест о, укрепват и се развиват . Така че запит айт е се коя част от м озъка на дет ет о си ж елает е
да укрепит е. Горнат а или долнат а? Дисциплинирайки с грубост и викове, сила, наказания и ригидност , ще
акт ивират е долнат а, реакт ивна част . Дисциплинирайки със спокойст вие и любов, ще акт ивират е
реф лект ивнит е, рецепт ивни, от говарящи за осъзнат от о виж дане невронни м реж и, с коет о ще укрепит е
и развиет е горнат а част на дет ския м озък. Така ще ст им улират е развит иет о на сам опознаниет о,
ем пат ият а и инт еграцият а. Още сега си дайт е дум а да правит е т ова за децат а си. Мож ет е да им
пом огнет е да развият способност т а си за сам орегулация дори в т рудни м ом ент и, когат о ням а да ст е
ф изически до т ях.
Забравет е съвършенст вот о, никога ням а да ст е способни да следват е м ет ода „Дисциплина без
драм а" безупречно. Ние, неговит е създат ели - също.
Но т ова не бива да ви обезкураж ава да полагат е усилия. Всяка ст ъпка, коят о правит е към
усъвършенст ванет о си, ще превръща децат а ви в щаст ливи, здрави и пълноценни личност и.

СПИСЪК ЗА ВРАТАТА НА ХЛАД ИЛНИКА

УСТАНОВЯВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА И ПРЕНАСОЧВАНЕ

ПЪРВО УСТАНОВЕТЕ ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА

Защо първо ем оционална връз ка?
• Крат косрочна полза: ем оционалнат а връзка пом ага на дет ет о да прем ине от реакт ивност към
възприем чивост .
• Дългосрочна полза: изграж дане на дет ския м озък.
• Меж дуличност на полза: задълбочаване на връзкат а с дет ет о.
Принципи при уст ановяване на ем оционална връз ка
• Нам алет е „уж асяващат а м узика“: абст рахирайт е се от ф оновия шум на м иналит е преж ивявания и
ст раховет е за бъдещет о.
• Пот ърсет е причинит е: вм ест о да се съсредот очават е сам о върху проблем нот о поведение,
пот ърсет е м от ивит е зад него: „Защо дет ет о м и се държ и по т ози начин? Какво послание м и изпраща
т о?".
• Обм ислет е начина си на общуване: важ но е не сам о какво казват е, но и как го казват е.
Цикълът „Без драм а": пом огнет е на дет ет о да се почувст ва раз брано
• Ут ешет е: сниж ет е се под нивот о на очит е на дет ет о, докоснет е го с любов, ким нет е или го
погледнет е с ем пат ия. Така най-вероят но ще успеет е да разсеет е силнит е м у ем оции.
• Валидирайт е: м акар да не ви харесва поведениет о, признайт е и прием ет е чувст ват а на дет ет о.
• Спрет е да говорит е и слушайт е: докат о ем оциит е на дет ет о ви са в разгара си, не обяснявайт е, не го
поучавайт е и не м у казвайт е как би т рябвало или не би т рябвало да се чувст ва. Прост о слушайт е,
т ърсет е см исъла на ем оциит е, коит о изразява дет ет о.
• От разет е чут от о-, щом изслушат е дет ет о, от разет е чут от о и т ака дайт е на дет ет о да разбере, че
ст е го слушали. Това ще ви от веде от ново в началот о на цикъла и необходим ост т а от ут ешение.

СЛЕД ТОВА ПРЕНАСОЧЕТЕ

Моделът „1-2-3"
• Едно определение: дисциплинат а е обучение. Задайт е си т рит е въпроса:
1. Защо дет ет о се държ а по т ози начин? (Какво се е случвало в него в ем оционален план?)
2. Какъв урок ж елая да м у дам ?
3. Как най-добре да м у поднеса т ози урок?
• Два принципа:
1. Изчакайт е, докат о дет ет о е гот ово (и вие също).
2. Бъдет е последоват елни, но не ригидни.
• Три ж елани резулт ат а:
1. Сам опознание: пом огнет е на дет ет о да разбере чувст ват а и реакциит е си в т руднит е сит уации.
2. Ем пат ия: дайт е възм ож ност на дет ет о да разм ишлява върху последст вият а от своит е дейст вия
върху другит е.
3. Инт еграция: попит айт е дет ет о за идеи как да се поправят нещат а.
Ст рат егии з а пренасочване
• Ограничет е дум ит е
• Прием айт е ем оциит е на дет ет о
• Увлечет е дет ет о в процеса на дисциплиниране
• Трансф орм ирайт е от каза в „да, при условие"
• Наблегнет е върху полож ит елнот о
• Подходет е към сит уацият а креат ивно
• Научет е дет ет о как да използва осъзнат от о виж дане

Д ОРИ ЕКСПЕРТИТЕ ПРАВЯТ ГАФ ОВЕ

НИКОЙ НЕ Е СЪВЪРШЕН

Независим о че пишем книги за възпит ание и родит елски Те гриж и, и ние понякога допускам е грешки в
общуванет о със собст венит е си деца. Следват две ист ории - по една от всеки от авт орит е, - коит о по
забавен начин дем онст рират , че всеки м ож е да се превърне в залож ник на реакт ивнит е част и на своя
м озък.

ИЗБУХВАНЕТО НА Д АН
(АД АПТАЦИЯ ПО КНИГАТА НА Д АН „ОСЪЗНАТО ВИЖД АНЕ")

Един ден с т ринайсет годишния м и син и девет годишнат а м и дъщеря ходихм е на кино и по път към
къщи спряхм е в м алко рест орант че. Дъщеря м и каза, че не е гладна, а синът м и си поръча м алка
палачинка и седнахм е. След м алко палачинкат а прист игна, синът м и т ъкм о бе преглът нал първат а си
хапка, когат о сест ра м у го пом оли да опит а. Синът м и погледна м алкат а палачинка и от върна, че е
гладен и ж елае да си я изяде сам . И че сест ра м у м ож е да си поръча същат а. Разум на идея, пом ислих
си, и предлож их на дъщеря м и да й поръчам палачинка. Но т я каза, че искала да опит а м алко, за да види
дали ще й хареса. Какво пък т олкова, казах си, и пом олих сина си да й от реж е м алко.
Ако им ат е повече от едно дет е или ст е израснали с брат или сест ра, м ож е да ви е добре познат а
борбат а м еж ду децат а за надм ощие и надпреварат а за родит елско признание и одобрение. И м акар
случаят в заведениет о да не беше т акъв, поръчвайки вт ора палачинка, аз щях с нищож но усилие да
предот врат я онова, коет о навярно се досещат е, че последва. Вм ест о прост о да поръчам палачинка на
дъщеря си, аз допуснах грешкат а да взем а ст рана в спора м еж ду децат а си. Твърдо наст оях синът м и да
от реж е от своят а палачинка на сест ра си. Им енно след нам есат а м и спорът им се превърна в дива борба
за надм ощие.
„Защо прост о не от реж еш м алко парченце, за да я вкуси?", попит ах сина си.
Той м е погледна, после погледна палачинкат а си и с въздишка се съгласи. Макар и т ийнейдж ър, все
още м е слушаше. После с нож а си кат о със скалпел от ряза възм ож но най-м иниат юрнот о парче, коет о
м ож ет е да си предст авит е. Сест ра м у м ож еше да го взем е единст вено с пинцет и. При други
обст оят елст ва т ова би м е разсм яло, бих го приел кат о хит роум ен м аньовър в играт а.
Дъщеря м и взе „пробат а", пост ави я на салф ет ка и заяви, че парчет о е т върде м алко. И освен т ова
било от прегорялат а част . Ост роум ен ход и от нейна ст рана.
От ст рани драм ат изм ът на сит уацият а вероят но би ост анал незабелязан. Но ат м осф ерат а м еж ду
т рим а ни беше наж еж ена до червено. Препирнят а продълж и и се превърна в същинска кавга. Тогава нещо
в м ен се преобърна. Глават а м и се завърт я, но се зарекох да запазя спокойст вие и да подходя от
позицият а на разум а. Чувст вах как черт ит е на лицет о м и се изост рят , юм руцит е м и им пулсивно се
свиват , а сърцет о м и започва да забързва рит ъм а си, но се опит ах да пренебрегна т ези сигурни признаци,
че долнат а част на м озъка м и взем а превес над горнат а. След крат ко изгубих конт рол.
Нелепост т а на сит уацият а м и дойде в повече. Изправих се, хванах дъщеря си за ръкат а и я изведох на
т рот оара пред заведениет о, за да изчакам е т ам сина м и да си довърши палачинкат а. Няколко м инут и
по-късно т ой излезе и попит а защо см е излезли. Аз бързо се упът их към колат а, т еглейки дъщеря си за
ръка. Синът м и подт ичваше, за да не изост ава. Казах и на двет е деца, че т рябва да се научат да споделят
хранат а си един с друг. Синът м и изт ъкна с равен т он, че е дал на сест ра си парченце от палачинкат а, но
в т ози м ом ент аз вече бих кипнал и връщане назад ням аше. Ст игнахм е до колат а, качихм е се вът ре,
ядосан ст арт ирах двигат еля и подкарах към къщи. Двет е м и деца се бяха държ али съвсем обичайно за
възраст т а си, а аз бях извън кож ат а си от гняв.
Не м ож ех да се успокоя. Седнал до м ен в пасаж ерскат а седалка, синът м и от връщаше на всичко,
коет о каж ех, с разум ни, прем ерени аргум ент и. Всъщност т ой дост а ум ело поддърж аше
сам ообладаниет о си в разговора със своя ирационален в м ом ент а баща.
Гневът м и непрекъснат о се разпалваше, докат о в крайна см ет ка започнах да ругая и да наричам сина
си с епит ет и. Дори го заплаших да м у от нем а любим ат а кит ара. Съвсем неум ест но поведение, при
полож ение че дори не беше извършил провинение.
Разбира се, не се гордея с т ази своя проява. Но Тина и аз см е на м нение, че родит елит е чест о са
подат ливи на подобни изблици, зат ова е от изключит елна важ ност да ги признаем кат о проблем и да
осъзнаем , че от рицат елнит е последици от т ях м огат да бъдат ограничени. За ж алост чест о
пренебрегвам е ф акт а, че см е изпуснали нервит е си. Но ако прием ем ист инат а, м ож ем не сам о да
поправим щет ит е - коит о м огат да са пагубни какт о за дет ет о, т ака и за сам ит е нас, - но също т ака да
нам алим инт ензивност т а и чест от ат а на подобни епизоди.
И т ака, когат о прист игнахм е у дом а, аз си дадох см ет ка, че т рябва да се успокоя и да уст ановя връзка
със сина си. Знаех, че е от ключово значение да възст ановя от ношеният а си с него, но все още бях
аф ект иран и т рябваше да се опит ам да възвърна сам ообладаниет о си, преди да правя каквот о и да било
друго. Знаейки, че раздвиж ванет о м ож е да м и пом огне да пром еня съст ояниет о си, аз излязох да
покарам кънки с дъщеря си. Им енно т я м и пом огна да си възвърна осъзнат от о виж дане. Успях да
пост игна по-дълбоко сам опознание: дадох си см ет ка, че бях реагирал по т ози начин от част и защот о
несъзнат елно бях идент иф ицирал сина си със собст вения си по-голям брат . Почувст вах и прилив на
ем пат ия към м ом чет о си.
Когат о най-сет не се успокоих и с дъщеря м и се върнахм е у дом а, влязох в ст аят а на сина си и го
пом олих да разговарям е.
 Признах, че бях прекалил, и казах, че би било от полза и за двам ат а да обсъдим случилот о се. Той
каза, че ненуж но съм защит авал сест ра м у. И беше абсолют но прав. И м акар че чувст вах им пулс да се
оправдая, аз прост о запазих м ълчание. Той т върдеше, че съм ням ал основание да се „разст ройвам ",
кат о не бил направил нищо нередно. От ново беше прав. Но аз от ново почувст вах ж еланиет о да се защит я
и да м у дръпна едно лекция за споделянет о. Напом них си, че т рябва да запазя реф лект ивност т а си и да
ост ана съсредот очен върху преж ивяваният а на сина м и, не върху своит е. Важ но в м ом ент а беше не да
от съдя кой е прав, а да бъда прием ащ и възприем чив. Разбира се, т ова изискваше осъзнат о виж дане. Бях
благодарен, че преф ронт алнат а кора на м озъка м и от ново си вършеше работ ат а.
След кат о го изслушах, аз признах, че на практ ика бях взел (несправедливо) ст ранат а на сест ра м у в
спора, че разбирам чувст вот о м у на онеправданост и че избухванет о м и е било проява на ирационалност
(т ова си беше голат а ист ина). След коет о кат о обяснение - не кат о опит за сам ооправдание - м у разкрих
какво се беше случило в м ен: че съм видял в него брат си. Макар вероят но да изглеж дах неловък и
недодялан в неговия юношески ум , убеден съм , че т ой долови искренот о м и ж елание да поправя
от ношеният а ни. Способност т а м и за осъзнат о виж дане бе възст ановена, а с нея и връзкат а със сина м и.

ТИНА ЗАПЛАШВА С АМПУТАЦИЯ

Веднъж , когат о най-голям от о м и дет е беше на т ри години, м е удари. Млада и идеалист ично наст роена
м айка, по т ова врем е аз вярвах, че най-добрат а възм ож ност в подобни сит уации е да се проведе
рационален разговор с дет ет о. Зат ова седнах до него на ст ълбит е към горния ет аж на дом а ни и се
усм ихнах. С любов (и наивност ) казах: „Им ам е ръце, за да пом агам е на хорат а и да ги галим , не да им
причинявам е болка".
Още не бях довършила изречениет о си, когат о синът м и м е удари от ново.
Реших да пробвам да събудя ем пат ия в него. Все още с наивност , но м ож е би вече с не т олкова любящ
т он, казах: „Ох! Така м ам а я боли. Бъди вним ат елен с т ялот о м и".
При коет о т ой м е удари т рет и път .
Реших да възприем а по-т върд подход: „Не е добре да се удря. Ние не удрям е. Ако си ядосан, т рябва да
използваш дум и".
Да, досет ихт е се: удари м е от ново.
Бях объркана. Чувст вах, че т рябваше да съм по-убедит елна, но не знаех как. Със своя най-т върд глас
заявих: „Сега ще от идеш на горнат а площадка и ще ост анеш т ам , докат о т и каж а, че си свободен".
(Им провизирах, не следвах конкрет на ст рат егия.)
Хванах го за ръка и го от ведох до горнат а площадка на ст ълбищет о. Синът м и вероят но си м ислеше:
„Супер! Никога преди не см е правили нещо подобно... Пит ам се, какво ли ще последва, ако продълж а да я
удрям ?".
Щом ст игнахм е горе, аз се наведох над него и поклащайки показалец, м у повт орих: Без повече удари!
Не м е удари.
Рит на м е в пищяла.
(Наскоро, когат о м у разказах т ази ист ория, синът м и от беляза, че на практ ика спазил инст рукцият а
м и.)
В т ози м ом ент изцяло бях изгубила сам оконт рола си и не съзирах никакви възм ож ност и за
разрешаване на сит уацият а. От ново го хванах за ръкат а, дръпнах го в спалнят а и изкрещях: „Сега си
наказан в ст аят а на м ам а и т ат е!".
Какт о вече спом енах, не прилагах никаква ст рат егия, не се придърж ах към никакъв план или подход. В
резулт ат на т ова синът м и продълж и да наж еж ава сит уацият а, докат о аз, зачервена от ярост , го т еглех
насам -нат ам из къщат а.
До т ози м ом ент бях опит ала да го полаская, да м у се скарам , да м у заповядам и да ангаж ирам
разум а м у (чрез т върде м ного приказки): „Не бива да причиняваш болка на м ам а. В нашет о сем ейст во не
удрям е и не рит ам е..." Дрън-дрън-дрън...
И т огава синът м и направи най-голям ат а си грешка. Изплези м и се.
В резулт ат на коет о долнат а част на м озъка м и изцяло взе превес над горнат а. И аз изкрещях: Ако м и
се изплезиш още веднъж , ще т и изт ръгна езика!
 В случай че се запит ат е, нит о Дан, нит о аз препоръчвам е при каквит о и да било обст оят елст ва да
заплашват е дет ет о с от ст раняване на някоя част от т ялот о м у. За м ой срам обаче, направих им енно
т ова.
Синът м и се т ръшна на зем ят а с плач. Бях го уплашила и т ой повт аряше: „Ти си гадна м айка!". В т ози
м ом ент не м ислеше въобще за своет о поведение - беше ф окусиран единст вено върху м оет о.
Онова, коет о направих след т ова, беше единст венот о правилно решение, коет о взех в т ази сит уация.
От него м ож ет е да се поучит е: опит ах се да оправя от ношеният а си с него. Давах си см ет ка колко
уж асно се бях държ ала в своя гняв. Ако някой друг беше заплашил дет ет о м и по т ози начин, определено
щях да се разст роя. Коленичих до сина си и го прегърнах. Казах м у колко съж алявам . Насърчих го да
изрази недоволст вот о си от случилот о се. Заедно разказахм е случкат а, за да си я обясним , и аз го
ут еших.
Обикновено когат о разказвам т ази ист ория на своит е сем инари. предизвиквам бурен см ях, защот о
родит елит е в голям а ст епен се идент иф ицират с м оет о поведение в описанат а сит уация. (Дори м исля,
че са доволни да чуят , че един експерт в дет скат а психология м ож е до т акава ст епен да излезе от
кож ат а си, че да пот ъпче научнит е принципи.) После обяснявам на аудит орият а си защо т рябва да
проявявам е т ърпение, разбиране и великодушие - не сам о към децат а си, но и към себе си. (Чест о м е
пит ат как бих пост ъпила сега в описанат а сит уация. В Шест а глава см е предст авили ст рат егия за
справяне с неж еланот о поведение на по-м алки деца в чет ири ст ъпки.)
Макар двет е ист ории, коит о прочет охт е, да не ни предст авят в добра свет лина, ние ги включихм е в
книгат а кат о ком ично доказат елст во, че всички м ож ем да изгубим сам оконт рол. Подобни епизоди
обаче не бива да ст ават редовни. Ако чест о губит е сам ообладание, препоръчвам е ви да пот ърсит е
проф есионална пом ощ, за да изследват е причинит е за своит е изблици. Но ако „гаф овет е" се случват
сам о от врем е на врем е, т е са съвсем в реда на нещат а. Ключът е винаги след подобни м ом ент и да
възст ановяват е взаим оот ношеният а си с дет ет о.
 БЕЛЕЖКА КЪМ ОНЕЗИ, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА Д ЕТЕТО ВЪВ ВАШЕ ОТСЪСТВИЕ
ПОД ХОД ЪТ „Д ИСЦИПЛИНА БЕЗ Д РАМА" НАКРАТКО

Вие ст е важ ен човек в ж ивот а на дет ет о, т ъй кат о допринасят е за оф орм янет о на неговат а личност ,
ем оционалния м у ж ивот , характ ера и дори ст рукт урит е на м озъка м у. Вярвам е, че дисциплиниранет о е
изключит елна привилегия и от говорност , зат ова ж елаем да ви споделим как ние се справям е с
поведенческит е предизвикат елст ва и се ст араем да превръщам е дисциплиниранет о в ползот ворно
преж ивяване. Надявам е се да см е ви от пом ощ.
Ет о осем т е принципа, от коит о се ръководим :
1. Дисциплинат а е от решаващо значение. Убедени см е, че да обичам е дет ет о и да задоволявам е
пот ребност ит е м у означава също да определям е граници и да поддърж ам е високи очаквания към него.
Това ще м у пом огне да пост ига успех в м еж дуличност нит е си от ношения и в другит е сф ери от ж ивот а
си.
2. Еф ект ивнот о дисциплиниране зависи от любящит е, изпълнени с уваж ение взаим оот ношения
м еж ду възраст ния и дет ет о. Дисциплиниранет о никога не бива да бъде съпът ст вано със заплахи и
униж ение, ф изическа болка, враж дебност и всяване на ст рах. Дисциплиниранет о т рябва да се
осъщест вява в ат м осф ера на сигурност и любов.
3. Целт а на дисциплиниранет о е обучениет о. Посредст вом дисциплиниранет о ние изграж дам е у
дет ет о ум ения, коит о м у пом агат да се владее по-добре и да взем а по-добри решения. Същест вуват по-
добри начини за обучение от налаганет о на наказания. Вм ест о да наказвам е, по-добре е да насърчавам е
дет ет о към съдейст вие, кат о м у пом агам е да се зам исля за своит е дейст вия, да бъде креат ивно и
игриво. Пост авям е необходим ит е граници посредст вом разговор. Така развивам е у дет ет о осъзнат ост и
ум ения, коит о ще м у пом огнат да регулира поведениет о си.
4. Първат а ст ъпка в дисциплиниранет о е да обърнем вним ание на ем оциит е на дет ет о. Лошот о м у
поведение обикновено е резулт ат от неспособност т а м у да се справя със силнит е си ем оции и да взем а
добри решения. Така че да проявим вним ание към ем оционалнит е преж ивявания на дет ет о е също
т олкова важ но, колкот о и сам от о поведение. Научнит е данни свидет елст ват , че задоволяванет о на
ем оционалнит е пот ребност и на дет ет о е на практ ика най-еф ект ивният способ за пром яна на
поведениет о, а освен т ова развива м озъка и способст ва изграж данет о на добър сам оконт рол.
5. Когат о дет ет о е разст роено или в разгара на гневен изблик. т о им а най-голям а нуж да от нас. Трябва
да м у покаж ем , че см е с него дори когат о се държ и зле. Така ще спечелим неговот о доверие и ще м у
създадем чувст во за сигурност .
6. Понякога се налага да изчакам е, докат о дет ет о ст ане възприем чиво. Мом ент ит е, когат о децат а са
силно разст роени или им липсва сам оконт рол, са най-неподходящи да се опит вам е да ги научим на
нещо. Силнит е ем оции са свидет елст во, че дет ет о им а нуж да от нас. Нашат а първа задача е да м у
пом огнем да се успокои, за да възвърне сам оконт рола си.
7. Мож ем да пом огнем на дет ет о да възвърне възприем чивост т а си, кат о уст ановим ем оционална
връзка с него. Преди да пренасочим поведениет о м у, е необходим о да уст ановим ем оционална връзка и
да го ут ешим . Също какт о го ут ешавам е, когат о е наранено ф изически, т рябва да го ут ешавам е и в
м ом ент и на ем оционална разст роеност . Това м ож ем да направим , кат о валидирам е чувст ват а м у и го
обгърнем с подкрепяща ем пат ия. Преди да поучавам е, винаги т рябва да уст ановявам е ем оционална
връзка.
8. След уст ановяване на ем оционална връзка прем инавам е към пренасочванет о. След кат о се
почувст ва ем оционално свързано с нас, дет ет о ще е гот ово да учи с охот а, а ние м ож ем еф ект ивно да го
пренасочвам е и да разговарям е с него за дем онст риранот о поведение. Какво се надявам е да пост игнем ,
когат о пренасочвам е и определям е граници? Желаем дет ет о да придобие сам опознание. ем пат ия и
способност т а да поправя грешкит е си.
За нас същност т а на дисциплинат а м ож е да бъде ф орм улирана в една прост а ф раза: уст ановяване на
ем оционална връзка и пренасочване. Нашат а първа реакция към всяко неж елано поведение винаги
т рябва да бъде опит за уст ановяване на ут ешаваща връзка. Едва след т ова т рябва да прем инем към
пренасочванет о. Дори когат о от хвърлям е поведениет о на дет ет о. ние винаги т рябва да прием ам е
неговит е ем оции и преж ивявания.
 Д ВАД ЕСЕТ ГРЕШКИ, КОИТО Д ОРИ НАЙ-Д ОБРИТЕ РОД ИТЕЛИ Д ОПУСКАТ В
Д ИСЦИПЛИНИРАНЕТО

Тъй кат о взаим одейст вам е с децат а си пост оянно, изисква се ист инско усилие да погледнем на
ст рат егиит е си за дисциплиниране с обект ивност . Добрит е нам ерения бързо м огат да бъдат зам енени
от , м еко казано, нееф ект ивни навици. Започвам е да дейст вам е сляпо и да проявявам е своит е не
т олкова добри ст рани. Ще ви предст авим най-чест ит е грешки, коит о дори най-добронам еренит е и добре
инф орм ирани родит ели допускат в дисциплиниранет о. Тези грешки възникват , когат о забравим своит е
същински цели.
1. Превръщам е дисциплиниранет о в налагане на наказания.
Целт а на дисциплиниранет о не е всяко прегрешение да бъде незабавно санкционирано. Същинскат а
цел е да научим дет ет о как да ж ивее добре в т ози свят . В м ного случаи обаче дисциплинирам е „на
авт опилот " и се съсредот очавам е най-вече върху наказаният а и т ака ги превръщам е в своя крайна цел.
Ет о защо, когат о възникне необходим ост от дисциплиниране, запит айт е се каква е ист инскат а ви цел.
После от крийт е креат ивен начин да предадет е на дет ет о нуж ния урок. Убедени см е, че ще от криет е
добър начин да го направит е, без да прибягват е до наказание.
2. См ят ам е, че в дисциплиниранет о ням а м яст о за т оплот а и подкрепа.
Напълно възм ож но е да дисциплинирам е спокойно, любящо и подкрепящо. Дори е от основна важ ност
да съчет авам е яснит е и последоват елни граници с любяща ем пат ия. Не подценявайт е силат а на благия
т он в пренасочванет о. Необходим о е да бъдет е последоват елни и т върди в дисциплиниранет о и
същеврем енно да проявяват е т оплот а. любов, уваж ение и съст радание.
3. Бъркам е последоват елност т а с ригидност .
Да проявявам е последоват елност означава да следвам е надеж дна и кохерент на възпит ат елна
ф илософ ия, за да са наясно децат а във всеки един м ом ент какво очаквам е от т ях. Това обаче не
означава ф анат ично да следвам е уст ановенит е правила. На м ом ент и бихт е м огли да правит е
изключения, да си зат варят е очит е за някои незначит елни прост ъпки или да дадет е на дет ет о извест на
свобода.
4. Говорим т върде м ного.
Когат о дет ет о е в реакт ивно съст ояние и е неспособно да ни слуша, прост о т рябва да зам ълчим . Нищо
ням а да пост игнем с дългит е си поучения в т акъв м ом ент . Тъкм о напрот ив - ще прет оварим м озъка на
дет ет о с инф орм ация и т ака още ще задълбочим съст ояниет о на дисрегулация. Зат ова използвайт е
повече невербална ком уникация. Прегърнет е дет ет о, погалет е го по гърба. Усм ихнет е се,
дем онст рирайт е ем пат ия с израж ениет о си. Ким айт е. След кат о започне да се успокоява и възвърне
възприем чивост т а си, м ож ет е да го пренасочит е, кат о обсъдит е проблем а на словесно, логично ниво.
5. Съсредот очавам е се преком ерно върху поведениет о и недост ат ъчно върху причинит е за
поведениет о.
Всеки добър лекар знае, че сим пт ом ът е прост о знак за наличиет о на нещо нередно. Неприем ливот о
поведение при децат а обикновено е сим пт ом , свидет елст ващ за нещо друго. Този сим пт ом ням а да
от шум и, ако не уст ановим ем оционална връзка с дет ет о и не се наст роим на вълнит е на неговот о
субект ивно преж ивяване, коет о предизвиква въпроснот о поведение. Следващия път , когат о дет ет о ви
дем онст рира неж елано поведение, изследвайт е възм ож нит е причини - любопит ст во, гняв, ф руст рация,
ум ора, глад и т .н.
6. Не се зам ислям е върху начина си на общуване.
Онова, коет о казвам е на дет ет о, е важ но. Но също т олкова важ ен е начинът , по койт о го казвам е.
Трябва да се ст рем им винаги да проявявам е уваж ение в общуванет о с дет ет о си.
7. Внушавам е на дет ет о, че не бива да изпит ва силни или от рицат елни чувст ва.
Без да го правят съзнат елно, родит елит е чест о изпращат на дет ет о си посланиет о, че ж елаят да
бъдат с него сам о когат о е щаст ливо и не изразява от рицат елни ем оции. Опит ват се да пот искат
ем оционалнит е м у реакции. Вм ест о т ова т рябва да изграж дам е у дет ет о увереност т а, че ще бъдем до
него дори когат о се държ и възм ож но най-зле. Дори когат о от хвърлям е определени поведения, ние
т рябва да прием ам е ем оциит е и преж ивяваният а на дет ет о си.
 8. Реагирам е прекалено ост ро и дет ет о се съсредот очава върху нашат а извънм ерна реакция, а не
върху своит е дейст вия.
Когат о см е т върде сурови в своет о от ношение, когат о налагам е т върде м ного наказания или
реагирам е т върде инт ензивно, дет ет о прест ава да м исли за собст венот о си поведение и започва да
м исли за т ова колко зли и несправедливи см е към него. Зат ова всячески избягвайт е да правит е от
м ухат а слон. Ако е необходим о, от ст ранет е дет ет о от проблем нат а сит уация. Осигурет е и на себе си
врем е за успокояване, за да ст е разум ни, когат о обсъж дат е проблем а и пренасочват е. Така ще
задърж ит е вним аниет о на дет ет о върху собст венот о м у поведение, а ням а да го от вличат е със своет о.
9. Не взем ам е м ерки да поправим накърненит е взаим оот ношения с дет ет о.
Ням а начин да избегнем конф ликт ит е с дет ет о. Невъзм ож но е винаги да см е в най-добра кондиция и
да поддърж ам е безупречно сам ообладание. Понякога ще се държ им незряло, ще си изпускам е нервит е.
Но най-важ нот о е да признавам е грешкит е си и възм ож но най-скоро да възст ановявам е нарушенит е
взаим оот ношения. Така ще дем онст рирам е на дет ет о едно ключово ум ение, коет о ще м у позволи да се
радва на съдърж ат елни м еж дуличност ни взаим оот ношения в ж ивот а си.
10. Проявявам е безком пром исност .
Понякога реагирам е „леко пресилено": „Ням а да ходиш на плуване до края на лят от о!". Когат о т ова се
случи, опит айт е да се „поправит е". Разбира се, важ но е да следит е за спазванет о на правилат а, иначе ще
изгубит е авт орит ет а си. Но м ож ет е да бъдет е последоват елни, без да ст е ригидни. Наприм ер м ож ет е
да предлож ит е вт ори шанс: „Не м и харесва какво направи, но ще т и дам възм ож ност да пост ъпиш
правилно". Когат о ст е реагирали пресилено, бихт е м огли да го признает е: „Ядосах се и се изказах
прибързано. Но кат о пом ислих, пром ених решениет о си”.
11. Забравям е, че дет ет о понякога се нуж дае от пом ощ, за да се успокои.
Когат о дет ет о започне да губи сам оконт рол, изкушавам е се да м у наредим да „прест ане веднага". Но
понякога, особено ако дет ет о е м алко, м ож е да не е способно да се успокои сам о. Тогава т рябва да м у се
прит ечет е на пом ощ. Първат а ст ъпка е да уст ановит е ем оционална връзка с него - с дум и и несловесна
ком уникация - и да м у дадет е да разбере, че го разбират е. Сам о след уст ановяванет о на ем оционална
връзка дет ет о ще е гот ово за пренасочване. Пом нет е; чест о т рябва да изчакат е, преди да реагират е на
неж еланот о поведение. Когат о дет ет о е изгубило сам оконт рола си, не е най-подходящият м ом ент да
м у налагам е да спазва правила. Когат о се успокои и ст ане по- възприем чиво, ще е способно да усвои
урока ви най-добре.
12. Дисциплинирайки, м ислим за другит е.
Повечет о от нас са т върде загриж ени за м нениет о на другит е. Но не е справедливо да дисциплинират е
дет ет о по различен начин в присъст виет о на друг. Пред свекърват а и свекъра наприм ер м айкат а се
изкушава да бъде по-ст рога, чувст вайки, че в м ом ент а оценят родит елскит е й качест ва. Не се
поддавайт е на подобни изкушения. Ако се налож и, дръпнет е дет ет о наст рана и т ихо обсъдет е проблем а.
Така не сам о ще елим инират е влияниет о на околнит е, но и ще го слушат е по-добре и по-еф ект ивно ще
се наст роит е на вълнит е на неговит е пот ребност и.
13. Повеж дам е борба за надм ощие.
Когат о дет ет о се почувст ва прит иснат о в ъгъла, т о инст инкт ивно от връща на нат иска или се зат варя.
Ст арайт е се да избягват е т ова. Винаги ост авяйт е на дет ет о изход: „Искаш ли първо да пийнеш нещо, а
после да прибереш играчкит е?". Или преговаряйт е: „Нека пом ислим как и двам ат а да ост анем доволни".
Разбира се, някои неща не т ърпят преговори. Иначе склонност т а за преговаряне не е признак за слабост ,
а знак за уваж ение към дет ет о и неговит е ж елания. Бихт е м огли дори да пом олит е дет ет о за пом ощ:
„Им аш ли някакви предлож ения?". Мож е да ост анет е изненадани от гот овност т а на дет ет о да прояви
гъвкавост , за да се ст игне до м ирно разрешаване на прот иворечиет о.
14. Дисциплинирам е съобразно своит е навици и чувст ва, вм ест о да от кликвам е на пот ребност ит е на
дет ет о в конкрет ния м ом ент .
Понякога проявявам е агресивност към дет ет о, защот о см е ум орени и защот о т ака са реагирали
нашит е родит ели. Или защот о неговият брат се е държ ал зле цяла сут рин и ни е „опънал нервит е". Не е
справедливо, но е обясним о. Им а нуж да да см е осъзнат и в своет о поведение, наист ина да бъдем с
децат а си в конкрет ния м ом ент и да реагирам е на онова, коет о се случва в м ом ент а. Това е една от най-
т руднит е задачи във взаим оот ношеният а с децат а, но определено си заслуж ава да полагам е усилия в
т ази насока.
15. Засрам вам е дет ет о със забележ ки на всеослушание.
Когат о се налож и да дисциплинират е дет ет о на публично м яст о, съобразявайт е се с чувст ват а м у.
(Пом ислет е как вие бихт е се чувст вали, ако ви се скарат пред всички.) Ако е възм ож но, усам от ет е се с
дет ет о или прост о м у шепнет е. Това невинаги е възм ож но, но направет е всичко по силит е си да не
униж ават е. Освен т ова, ако злепост авит е дет ет о, т ака сам о ще от клонит е вним аниет о м у от урока,
койт о ж елает е да м у дадет е.
16. Допускам е най-лошот о, без да см е дали на дет ет о възм ож ност да обясни поведениет о си.
Понякога сит уацият а изглеж да сериозна и дейст вит елно е т ака. Но друг път първоначалнит е
впечат ления са лъж ливи. Преди да „извадит е пищовит е", изслушайт е дет ет о. Наист ина е ф руст риращо
да им аш добро обяснение за дейст вият а си, а другият да каж е: „Не м е е гриж а. Не искам да т е слушам .
Не м е инт ересува ни причина, ни извинение". Разбира се. не т рябва да ст е наивни. Всеки родит ел т рябва
да поддърж а извест на доза скепт ицизъм . Но преди да упрекнет е дет ет о за нещо, коет о ви изглеж да
кат о очевидно провинение, чуйт е какво им а да ви каж е. И след т ова решет е как да пост ъпит е.
17. Пренебрегвам е преж ивяваният а на дет ет о.
Когат о реакцият а на дет ет о към нещо изглеж да неум ест на и дори нелепа, изкушавам е се да каж ем :
„Прост о си ум орен", „Проиграваш", „Какво т олкова?" или „Как м ож е да плачеш за т ова?". Но подобни
изказвания ом аловаж ават преж ивяваният а на дет ет о. Предст авет е си, че някой каж е на вас нещо
т акова, когат о ст е разст роени. Много по-добре е да изслушат е с ем пат ия и наист ина да се опит ат е да
вникнет е в преж ивяваният а на дет ет о, преди да реагират е. Дори определено преж ивяване да ви се
ст рува нелепо, пом нет е, че т о е съвсем реално за дет ет о. Не си позволявайт е да ом аловаж ават е нищо,
коет о е значим о за него.
18. Поддърж ам е т върде високи очаквания.
Чест о родит елят на дум и осъзнава, че дет ет о м у не е съвършено, но същеврем енно очаква от него да
се държ и добре през цялот о врем е. Надценява способност т а на дет ет о да конт ролира ем оциит е си и да
взем а добри решения. (В повечет о случаи т ази грешка бива коригирана при вт орот о дет е). Друга грешка,
коят о допускам е, е да прием ам е, че ако дет ет о се справя добре в определени сит уации, т о м ож е да се
предст авя добре винаги. Но особено при м алкит е деца способност т а да се взем ат добри решения е все
още нест абилна. Те м огат да се справят добре в определени сит уации, но в други да се държ ат зле.
19. Позволявам е на м ним и експерт и да ни подвеж дат . Същест вуват всякакви шарлат ани и гурут а,
коит о м огат да ни оплет ат със своит е т еории. Но м огат да ни подведат и прият ели и дори членове на
сем ейст вот о. Важ но е да избягвам е да дисциплинирам е дет ет о си по съвет ит е на някого. Събирайт е
инф орм ация от различни изт очници, но когат о избират е т ехники, доверявайт е се на вът решния си глас.
И винаги се съобразявайт е с конкрет нат а сит уация и уникалния характ ер на дет ет о си.
20. Проявявам е прекалена ст рогост към себе си.
Чест о най-гриж овнит е и съвест ни родит ели са най-ст роги към себе си. Те искат да се предст авят
добре във всяка дисциплинираща сит уация. Но т ова е невъзм ож но. Така че бъдет е по- благосклонни към
себе си. Обичайт е децат а си. определяйт е ясни граници, дисциплинирайт е с любов и поправяйт е
грешкит е си. Това ще е от полза за цялот о сем ейст во.
 БЛАГОД АРНОСТИ

Изключит елно благодарни см е на всички, коит о допринесоха за създаванет о на книгат а. Много наши
колеги, прият ели, ст удент и и близки ни пом огнаха да оф орм им и поднесем в сегашния вид идеит е си.
Особено благодарни см е на Майкъл Том псън, Нат али Том псън, Дж анел Ум ф рес, Даръл Уолт ърс,
Родж ър Том псън, Дж ина Ошър, Ст еф ани Хам илт ън, Рик Кид, Андре ван Ройен, Лара Лов, Дж ина
Гризуолд, Дебра Бъкуолт ър, Галън Бъкуолт ър и Лиз Олсън за обрат нат а инф орм ация. Благодарни см е
също на своит е м ент ори, участ ницит е в нашит е сем инари, коит о със своит е въпроси ни насърчаваха да
задълбочавам е знаният а си и ни споделяха м неният а си за подхода „Дисциплина без драм а. Много хора
обогат иха ж ивот а и работ ат а ни - не м ож ем да благодарим на всекиго поот делно, но се надявам е всеки
от т ях да усеща нашат а признат елност .
Желаем да благодарим на нашия прият ел и лит ерат урен агент Дъг Абрам с, койт о ни бе полезен не
сам о с лит ерат урнит е си ум ения, но и със ст раст нат а си от даденост на м исият а за заздравяване на
сем ейнит е връзки и от глеж данет о на здрави и щаст ливи деца. Уваж авам е го кат о проф есионалист в
своят а област и кат о хум анист . С благодарност ще от бележ им и усилият а и ент усиазм а на нашат а
редакт орка Марни Кокрън, коят о не сам о ни даваше м ъдри съвет и в процеса по издаванет о на книгат а, но
също т ака прояви изключит елно т ърпение, докат о ние редакт ирахм е ли редакт ирахм е, т ърсейки най-
подходящия израз за идеит е си. Благодарни см е и на нашат а изключит елна илюст рат орка Мерлий
Лидиърд - заради т алант а и креат ивност т а, коит о влож и в книгат а ни.
Освен т ова благодарим на всички родит ели и пациент и, с чиит о ист ории си послуж ихм е, за да
придадем конкрет ност на идеит е и т еориит е ни. Разбира се, пром енихм е им енат а и личнит е
подробност и, за да съхраним сам оличност т а им .
Искам е да засвидет елст вам е и благодарност т а си един към друг. Съвм ест нат а ни ст раст и
ж еланиет о да споделим идеит е си с широкат а публика направиха работ ат а ни удовлет воряваща.
Благодарим и на своит е близки, коит о и до днес не спират да ни ф орм ират кат о личност и и да се радват
на пост иж еният а ни. И накрая, благодарим на брачнит е си парт ньори - Каролин и Скот , - коит о
допринесоха пряко и косвено за създаванет о на книгат а. Никога не ще успеем напълно да изразим колко
са ни скъпи какт о в личен, т ака и в проф есионален план.
В ж ивот а човек най-добре се учи, когат о във взаим оот ношеният а м у с другит е дом инира
сът рудничест вот о. Нашит е най-ценни учит ели са собст венит е ни деца - децат а на Дан са вече над
двайсет годишни, а децат а на Тина са юноши. От т ях научихм е колко са важ ни разбиранет о и
ем оционалнат а връзка, т ърпениет о и пост оянст вот о. С предизвикат елст ват а, пред коит о ни пост авяха, с
дум ит е и ем оциит е си т е не ни ост авяха да забравим , че дисциплинат а е всъщност обучение. В процеса
на дисциплиниране се учат какт о децат а, т ака и родит елит е, а усвояванет о на уроцит е невинаги е лесно.
Всъщност дисциплиниранет о е една от най-т руднит е ж изнени задачи. Зат ова см е благодарни на децат а
си - т е превърнаха собст венот о си дисциплиниране в едно обогат яващо и радост но от криват елско
път уване. Надявам е се нашат а книга да ви е пом огнала да преосм ислит е предст ават а си за
дисциплиниранет о и да внесет е повече спокойст вие и радост във взаим оот ношеният а си с децат а.
Дан и Тина
 ЗА АВТОРИТЕ

Даниъл Сийгъл е лекар и психот ерапевт , койт о работ и с деца, юноши и възраст ни, преподават ел във
ф акулт ет а по м едицина на Калиф орнийския университ ет . Лос Андж елис. От говорен е за публикуванет о
на десет ки книги кат о авт ор, съавт ор или редакт ор. Написал е книгит е Brainstorm: The Power and Purpose
of the Teenage Brain. Mindsight: The New Science of Personal Transformation u The Developing Mind: How
Relationships and the Brain Interact to Shape Who We Are. Изпълнит елен директ ор е на Инст ит ут а за
осъзнат о виж дане - образоват елен цент ър за м еж дуличност на невробиология, обединяващ широк
спект ър от научни област и в обща сист ем а, спом агаща за разбиранет о на човешкот о развит ие и
същност т а на благополучиет о. Изнася лекции из целия свят , онлайн и на ж иво, пред родит ели,
проф есионалист и и широка публика. (Конт акт м ож ет е да уст ановит е с него на www.DrDanSiegel.com.)
Тина Пейн Брайсън е съавт ор (заедно с Даниъл Сийгъл) на бест селъра „Как да разбием пот енциала на
дет ския м озък", преведена на осем найсет езика. Психот ерапевт , койт о работ и с деца и юноши, директ ор
на от дела за родит елски гриж и в Инст ит ут а за осъзнат о виж дане, специалист по дет ско развит ие към
училищет о „Сейнт Марк" в Алт адена, Калиф орния. Организира конф еренции и води работ илници за
родит ели, учит ели и клиницист и из целия свят . Докт ор Брайсън защит ава докт орскат а си дисерт ация в
Юж нокалиф орнийския университ ет . Живее недалеч от Лос Андж елис със своя съпруг и т рит е си деца.
Ще научит е повече за нея на адрес: TinaBryson.com, къдет о м ож ет е да се абонират е за нейния блог и да
чет ет е м ат ериалит е й, посвет ени на дет скот о развит ие и родит елст вот о.