21 юли 1981 г. България е в траур.

В ранни-
те часове на този ден (или поне така е спо-
ред официалната информация) е починала
първата дама на България Людмила Живкова. ЦК на
БКП, Министерски съвет Народното събрание и На­
ционалният съвет на Отечествения фронт подготвят
некролога. „Кончината на Людмила Живкова е тежка
и непрежалима загуба за партията, за целия български
народ. Нейният кратък, но изпълнен с кипяща твор­
ческа енергия и дела живот в служба на партията и на­
рода й отрежда достойно място сред най-изтъкнатите
обществени и държавни дейци - строители на съвре­
менна социалистическа България. Нейното име и дело
са вдъхновяващ пример за трудещите се в борбата за
тържеството на комунизма“, се казва в жалейката. По­
гребението е два дни по-късно, като ковчегът с тяло­
то на мъртвата е носен от най-изтъкнатите членове на
Политбюро.
Кончината на Людмила Живкова е една от най-тайн-
ствените в политическата история на страната. Верси­
ите за трагичния край на Татовата щерка са всевъз­
можни - убийство, самоубийство, естествена смърт,
намеса на зли сили. Причината мистерията да е толко­
ва голяма са заниманията на самата Людмила в послед­
ните 7-8 години от живота й. Преживяно през 1973-та
 пътнотранспортно
произшествие проме­
ня до неузнаваемост
първата дама на репу­
бликата - тя залита по
окултното и минава
под влиянието на ша­
мани, махатми и врач­
ки. „Трябва, изглежда,
да си разбиеш главата
в някоя катастрофа, за
да ти дойде умът“, за­
явява тя на своя п р и ­
ятел Богомил Райнов
след кошмарния ин­
цидент.

Ударът на съдбата
На 12 ноември 1973 г. Живков заминавал за Полша.
Дъщеря му Людмила трябвало да е сред изпращачи­
те на летището. По традиция обаче се замотала нещо
вкъщи и тръгнала по-късно за аерогарата. Шофьорът
й решил да навакса и настъпил здраво газта на Мерце­
деса. „Разминават се с камион панеловоз много дълъг.
Срещу тях излиза някакъв военен с Москвич, тръгнал
да изпреварва камиона. Влиза в тяхното платно и ги
удря“, разказва Батето. В момента на катастрофата
Людмила е четяла нещо. Затова и не е разбрала какво
се случва. В противен случай е можело да се предпази.
Лоша шега й е изиграл и фактът, че е била без колан.
Главата й се е забила в предното стъкло. В резултат
първата дама получила мозъчни кръвоизливи и съ-
тресение. Следващите дни тя изкарала на границата
между живота и смъртта. Докторите се чудели дали да
отворят черепа й или да се опитат да я лекуват без опе­
рация. В крайна сметка избрали второто.
Лечението на Людмила продължило около 2 месеца.
Едва в началото на февруари тя се върнала на работа,
но била омаломощена. По главата й пък се виждали
белези от катастрофата. Резките от челото били пре­
махнати през пролетта на 1974-та в Париж със серия
пластични операции. Във френската столица Живкова
останала 40 дни.
Писано ли е било на Людмила да умре още на 12
февруари 1973 г.? До, ако се съди по реакцията па Ван-
га след катастрофата. На пророчицата занесли някакви
дрехи на Татовата щерка, които при инцидента били в
злополучния Мерцедес. „Миришат на гроб, на смърт
миришат!“, развикала се петричката ясновидка, кога-
то й ги поднесли. Чак когато разбрала, че Людмила все
пак е оцеляла, Ванга се успокоила. Тогава направила
и впечатляващо пророчество. Обяснила, че Живкова
нямало да умре от раните по главата, но съществувал
риск да се спомине, ако не обърнели внимание на въ­
трешните органи в корема й. Там имало спукан бъбрек,
който пускал отрови в тялото. И точно така и било, ус­
тановили по-късно докторите. Ванга се оказала права!

Живот и дело
26 юли 1942 г. На тази дата стартирал жизненият път
на Людмила Живкова. Щастливият баща - шумкарят
Тодор Живков, се явил няколко пъти в родилния дом
на този ден. Занесъл една тава с пасти, за да почерпи
 акушерките, но заб­
равил да попита ка­
къв е полът на бебе­
то. Сетил се за това
едва няколко часа
по-късно, когато
роднини започна­
ли да го разпитват
момче или момиче
си има.
Малката била
кръстена на името
на легендарна съвет­
ска снайперистка от
Великата отечестве­
на война - Людмила
Павличенко. През
следващата 1943 го­
дина сукалчето жи­
вяло в Говедарци,
където майка му Мара Малеева работела като участъ­
ков лекар. 1944-а невръстната девойка пък прекарала
в Смолян в семейството на Найден и Весела Малееви
- брат и снаха на родителката й.
На 15 септември 1949 г. Людмила постъпила в пър­
ви клас. Записали я в основното училище „Васил Ап-
рилов“ в столичния район „Васил Левски“. Семейство
Живкови в този период живеело недалеч от школото -
на ул. „Оборище“ 13. „И в прогимназията, и в гим­
назията ходеше винаги с униформа. Не обичаше да се
отделя от останалите чрез външни ефекти. Искаше да
живее като всички, но имаше съзнание за своята инди­
видуалност и свято я пазеше. Тъмносинята й престил­
ка, бялата якичка винаги блестяха от чистота. Още от
дете тя имаше същински култ към чистотата - физи­
ческата чистота, чистотата на дрехите, но също така и
чистотата на идеите, до най-висшата - духовната чис­
тота“, пише в типичния за онези години хвалебствен
стил Любо Левчев в биографичния си очерк за бивша­
та ни първа дама „Людмила Живкова или пламъкът на
върха“. Това произведение на големия наш писател е
включено в книгата „Мислете за мене като за огън“,
издадена след смъртта на Татовата щерка. Заглавието
на томчето е заимствано от фраза, приписвана дълги
години на Людмила. Оказва се обаче, че тя никога не
е изличала подобно нещо. Истинският автор е сами­
ят Левчев. „Това изречение стана заглавие и на книга.
Изписваше се на плакати и се повтаряше в доклади и
речи за покойната. Попитах го Левчев и ми обясни, че
тя (Людмила) наистина е изрекла тази мисъл, но във
второ лице единствено число: „Мисли за мене като за
огън!“ Лично аз такива думи от нея не съм чувал. Не
зная да са ги чували и онези, които работеха с Людми-
ла“, твърди дългогодишният съратник на някогашната
ни първа дама Емил Александров. Други пък твърдят,
че ако Живкова изобщо е казвала нещо подобно, то
фразата е звучала по следния начин: „Мислете за мене
като за Агни!“ Агни от Агни йога - тайнственото фи­
лософско учение, по което се увличала Людмила.
1936-а е годината, в която се провежда историче­
ският априлски пленум на ЦК на БКП и Тодор Живков
завзема властта. През есента на същата тази година
Людмила попаднала в ново училище - гимназията с
изучаване на руски език. Тя била приета и в Англий­
ската, но не я предпочела. В клас седяла на третия чин
на средната редица. И отново носела ученическата уни­
форма, макар да можела да си позволи и друг имидж.
Предвид позицията на татко й в партията на нея никой
нямало да й се скара дори и да се появяла с минижуп.
Людмила дотолкова харесвала ученическата си прес­
тилка, че продължила да
я носи и през лятото след
завършването на средното
си образование. Свалила
я, едва когато прекрачила
прага на Софийския уни­
верситет. В СУ наследнич-
ката на Тато била приета
история.
Когато се записвала за
студентка, Людмила изпад­
нала в конфузна ситуация.
Администраторката, която
преглеждала документите
й, се оказала изключител­
но неделикатна жена. Щом
прочела името й, другарка-
та се развикала развълнувано: „Ама вие да не сте дъще­
рята на Тодор Живков?! Боже, боже, докъде доживяхме,
дъщерята на първия секретар да влиза в университета
без привилегии и да идва сама да се записва!“. Високи­
ят тон, с който били изречени тези думи, привлекли
всички погледи към Людмила. Тя се изчервила от неу­
добство и забола очи в пода.
„Людмила четеше много и с увлечение. Четеше
легнала на дивана или направо на пода, просната
върху килима, забила нос в книгата, чужда на всичко
наоколо. Ориентира се към новосъздадената специ­
алност Балканистика и занимавайки се със застъпе­
ните дисциплини, непрекъснато разширяваше обсега
на научните си интереси. Когато получаваше отлич­
ни оценки, тя често си задаваше въпроса, на й ли ги
пишат просто така, само защото е... Живкова. Затова
случвало се е да моли екзаминаторите да я оставят да
доразвие изтегления въпрос, да не избързват с поста­
вянето на бележката. Ние, родителите й, я познавахме
добре и знаехме, че това не е израз на някаква амби­
ция, а желание да докаже, че високата оценка е заслу­
жена, а не подарена“, описал е студентските години на
дъщеря си Тато.
През 1961 г., едва 19-годишна, Живкова сключила
граждански брак. Неин съпруг станал инж. Любомир
Стойчев. Сватбата била двойна. Заедно с Людмила се
оженила и братовчедка й Яна и двете булки съчетали
празненствата си.
Живкова родила дъщеря си Евгения на 7 ноември
1965 г. Дипломирала се на през февруари 1966-а, а през
пролетта постъпила на работа в Института по балка­
нистика към БАН. Когато взела първата си заплата, за­
вела близките си на ресторант да ги почерпи. В заведе­
нието обаче била като на тръни, защото не знаела дали
ще й стигнат спечелените нари, за да плати сметката. Е,
слава Богу, стигнали.
В Българската комунистическа партия Людмила по­
стъпила през 1967 г. Поръчител за членството й в БКП
станал поетът Владимир Башев. „Познавам лично др.
Людмила Живкова от ученическите й години. Тя е из­
ключително искрен и отзивчив човек, скромна и тру­
долюбива, изпълнена с желание да бъде полезна. Полу­
чила солидно семейно възпитание, възпитана в духа на
здрав български морал, израсла и укрепнала в редици­
те на комсомолската организация, Людмила Живкова
се изяви като добре образована, енергична личност с
всестранна подготовка и пълноценни разбирания. Ес­
тественият за възрастта й недостиг на жизнен опит по­
ставя пред нея въпроса за каляване на характера, което
несъмнено ще бъде постигнато в сериозната професи­
онална среда, в която работи и се развива. Убеден съм,
че в дружното семейство на партийната организация
Людмила Живкова ще укрепне като пълноценен млад
комунист. Тя има всички необходими качества и затова
аз препоръчвам да бъде приета за член на Българска­
та комунистическа партия“, написал авторът на фра­
зата „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме
родени“. Това били едни от последните редове, излезли
изпод перото му. Няколко дни по-късно той загинал в
автомобилна катастрофа на „Цариградско шосе“ (тога­
ва бул. „Ленин“ - бел. авт.), отивайки на помен на своя
позната.

***

С първия си съпруг Любомир Стойчев Людмила се

запознали през 1957 г. По онова време тя била ученичка
в 10 клас, а той - студент. Развели се 10 години по-къс­
но - през 1967 г. „Разделихме се като приятели и такива
си останахме. Формулировката в съдебното решение
беше „взаимна вина“, защото по това време нямаше
„взаимно съгласие“ като законов термин. През 1976 г.
се ожених за втори път. Поисках
съгласието на Мила. Тя беше ми­
нистър на културата. Говорихме
си приятелски и не ме спря. Вто­
рата ми съпруга се казва Мария.
Имаме дъщеря, която се нарича
Десислава. Тя завърши едновре­
менно немска филология и ди­
зайн във Виена. Двете дъщери ги
запознахме по идея на Людмила.
Жени беше на 12, а малката на 2
години. Мила отрупа с огромни
Людмила с майка си, баща си и брат си Владимир

Със съу­
ченички

Тодор Живков обичал дъщеря си повече от всичко

подаръци Деси, а двете си играха“, разказва бивши­
ят съпруг на Тодор Живковата терка. 40 години след
развода си с някогашната ни първа дама на република­
та той не бе давал интервю. Проговори едва в края на
първото десетилетие на XXI век.
Във въпросната своя пресизява Стойчев разкри, че
медения си месец с Людмила карали в Румъния. Там
ги приютил някакъв стар замък, превърнат в хотел. В
София пък живели в едно жилище с Тато. Тогавашни­
ят апартамент на бившия Първи бил разделен на две.
Едната половина била за младите, а другата - за Тодор
Живков и Мара Малеева. Скандали с тъщата Любомир
Стойчев нямал никакви.
Дъщеря му Жени не носи неговата фамилия, защото
дядо й я осиновил. Самият Стойчев дал съгласието си
за стартиране на процедурата.
1968-ма е годината, в която Людмила Живкова се
омъжила повторно. С втория си съпруг Иван Сла­
вков Татовата щерка заживяла в дом на ул. „Толбухин“
18. Там всяка седмица се събирали на партита видни
представители на столичната художественотворческа
интелигенция. На т. нар. „Петъци на Людмила“ при­
съствали Дечко Узунов, Георги Джагаров, Николай Гя-
уров, Величко Минеков, Александър Фол, Вера Ганчева
и други знаменитости.
С Людмила Батето се запознал благодарение на ак­
трисата Краси Кемалова. През 1960 г. на плажа във Ва­
рна тя довела цяла сюрия приятелки. Сред девойките
била и Людмила, и първата съпруга Славков - загина­
лата в самолетна катастрофа стюардеса Светла. „И от­
там се запознахме с тази среда, с цялата голяма ком­
пания“, разказва бившият шеф на БОК, БНТ и БФС.
В първите години на познанството им той и Людмила
били само приятели.
 Батето твърди, че
не е искал да се жени
за щерката на Пър­
вия. Или поне не
толкова бързо, кол-
кото станало. Люд­
мила обаче му вдиг­
нала скандал, задето
я излага с ергенски­
те си навици го на­
карала да сключат
брак. Къде ще ходи,
склонил. За сватбата
определили дата 4
юли.
Мнозина знаят,
че Славков не е бил най-примерният съпруг. Самият
той е признал за няколко свои изневери в мемоарите
си. Пак там обаче намеква, че и Людмила май не му е
била много вярна.
„Имало е нещо между Людмила и Александър Ли­
лов - какво е било, дълбоко не ме интересува. Ако се е
случило - то тя има да ми връща, да не говоря колко...
Такова нещо даже бих го посрещнал с облекчение, за
да имам основание! Първо - да се оправдая, второ -
и аз да връщам, нали! Но са ги виждали по ресторан­
ти, това го знам от първа ръка. Много време след като
сключихме брак...“, свидетелства Батето.
Не е тайна, че издигането си в партийната йерархия
при социализма Александър Лилов дължи именно на
покойната щерка на Тато. Известно време Стратега
бил заместник на Людмила в отдел „Култура“ на ЦК на
БКП и в качеството си на такъв успял да влезе дълбоко
под кожата й. Благодарение на близките си отношения
с госпожата направил шеметна кариера. Добрал се до
длъжността секретар на ЦК и член на Политбюро. Ста­
нал вторият по важност човек в партията след Тодор
Живков!
Лилов го карах още преди да се издигне. Тогава
беше заместник-началник по културата, подчинен на
Людмила. Колегите шушнеха, че й е бил любовник“,
разправял с някогашният шофьор на БКП величия То­
дор Живков (Няма грешка в името. Човекът е адаш на
бившия Първи - бел. авт.) Други, докосвали се до соц-
големците, разказвали още по-сочни пикантерии. В ня­
кои издания пък са се появявали информации за това
как по пирове и банкети в провинцията Стратега пиел
вино от обувката на Татовата щерка. Свалял изящния
вносен чепик от крака на дамата, пълнел го с алкохол и
после изгълтвал съдър­
жанието му под нестих­
ващите аплодисменти
на присъстващите. Ав­
торите на „Окултната
Людмила“ не вярват на
тези слухове, но ги от­
белязват за сведение.
В началото на 70-те
Живкова родила второ­
то си дете - този път от
Иван Славков. Синът
им Тодор сега е един от
най-големите бохеми в
държавата и е наследил
специфичното чувство
за хумор на баща си.
След катастрофа­
та от 1973 г. Людми-
ла Живкова залитнала съвсем по окултното и спряла
секса. Това, както се вижда от втората част на книга­
та, го твърдят някои от нейните близки и познати. Ле­
гендарната медицинска сестра на Тато Ани Младенова
пък разкрива, че в един момент някогашната ни първа
дама е поискала да се разведе и с Батето. Тодор Живков
обаче не й позволил, за да не стане за резил.

***

Що за човек е била Людмила Живкова? Някои от

хората, с които разговаряха авторите покрай написва­
нето на тази книга, я описват като скромна личност,
готова винаги да помогне. Не си падала по показността
и можела да се задоволява с малко. Пари харчела най-
вече за книги, повечето от които окултни.
Дали обаче точно това е портретът на Людмила? Има
и такива, които представят бившата ни първа дама в
коренно различна светлина. Бившият служител на
митичното Управление за безопасност и охрана Анчо
Бекяров, например, твърди че Живкова е извършва­
ла големи разхищения. Изразходвала суми от 1500 до
3000 лева за подаръци на свои приятели, а и самата тя е
приемала дарове с удоволствие. УБО плащало заплати
на личната й секретарка, на учителката й по английски,
на преводачката й, на двете гувернантки на децата й,
на прислугата й... Единственото, за което първата дама
изразходвала свои средства, били тоалетите й.
През 1974 г. Людмила била на посещение в Иран с
баща си. Водела със себе си цял антураж - доктори, ме­
дицински сестри, камериерки, масажистка, приятели.
Всеки от тях вземал командировъчни във валута. „В
град Исфахан реши да закупува бижута на едро. Обя-
ви, че ще чака в хотела след 20 часа собствениците на
златарски магазини. Вечерта стана цял пазар! Закупи
всичко, което й предложиха, за хиляди долари. Оказа
се, че делегацията не носи толкова валута. И посол­
ството нямаше толкова пари. Преведоха ги от София“,
твърди Бекяров.
Иван Славков разказва, че понякога Людмила си ку­
пувала полускъпоценни камъни от Индия, а тук с тях
си поръчвала направата на бижута но неин дизайн. За
тоалетите си пък се доверявала на Центъра за нови сто­
ки и мода. Тя пак сама си правела моделите, а жените от
фирмата ги шиели. „Като застанеше пред огледалото с
нова дреха, защото идваха вкъщи да й вземат проби, с
един поглед претегляше нещата“, категоричен е Бате­
то.
В съзнанието на българите Живкова е запечатана
като тотален аскет. Такава тя обаче станала след ката­
строфата си от 1973 г. и залитането по окултното. Пре­
ди ПТП-то обичала да си пийва алкохол и да пуши ци­
гари. Обожавала също нескафето, танците и рокендро-
ла. „От певците любимци й бяха Елвис и Джони Холи-
дей. Слушаше и италианска музика“, разказва първият
й съпруг Любомир Стойчев.

***

В качеството си на историк в края на 60-те и начало­

то на 70-те години на миналия век Людмила започнала
да изследва политиката на Англия на Балканите в пери­
ода между двете световни войни. С Батето заминали за
Великобритания, за да се порови тя в тамошните архи­
ви. Оттогава датира и познанството на Татовата щерка
с Живко Попов, станал впоследствие един от най-дове-
рените й хора. В онзи период Попов бил дипломат на
Острова. По-късно той се издигнал до зам.-министър
на външните работи и оглавил службата „Културно на­
следство“, която била създадена за 1300-годишнината
на България.
През 1971 г. Людмила защитила дисертация на тема
„Англо-турските отношения“, а 3 години по-късно я
избрали за старши научен сътрудник. Успоредно с това
дъщерята на Тато специализирала и изкуствознание в
Московския държавен университет.
„Тук й се издаваха документи, които се носеха в ру­
ската столица, за да й бъдат признати изпитите. Ни­
кога Людмила не е живяла дълго време в Москва. Не е
ходила там и на лекции. Според мен тя беше повърх­
ностен човек. Правило ми е впечатление, че винаги се
опитваше да се представи като връх на интелигенци­
ята“, казва по този повод Дина Станишева - майка на
експремиера Сергей Станишев и съпруга на комунис­
тическото величие Димитър Станишев.
 Пак през ноември 1971 г. назначили Живкова за пър­
ви председател на Комитета за приятелство и културни
връзки с чужбина. На 1 януари 1972 г. пък свидната Та-
това щерка станала заместник на Павел Матев в Коми­
тета за култура. 3 години по-късно оглавила и тази ин­
ституция. На 16 юли 1979 г. влязла и във висшето пар­
тийно ръководство - издигнали я за член на могъщото
Политбюро на ЦК на БКП, органът, който решавал съд­
бините на България в онези години. Предложението за
вкарването й във висшия ешелон на властта направил
Александър Лилов. „Първата дама на България много
рядко удостояваше с присъствието си заседанията на
Министерски съвет. Обикновено изпращаше някои от
заместниците си“, разкрива Богомил Герасимов - бивш
началник на правителствения протокол и експосланик
в Мексико.
В Политбюро най-големият враг на Людмила бил
Милко Балев. Тя го мразела, защото уреждал любовни­
ци на баща й. Благодарение на своя сив кардинал Мил­
ко Тато преспал с не една и две хубавици, а с това си
навлякъл ревността на дъщеря си. Щерката не смеела
да вдигне скандал на родителя си, но пък редовно изли­
вала цялата си омраза върху Балев. Наричала го с какви
ли не обидни думи. „Докато не махна това Квазимодо,
няма да се успокоя. Той пробутва на татко партньорки
за секс“, казвала някогашната първа дама на народната
република.
Въпреки лошите си отношения с Людмила Балев не
спирал да й се подмазва. Редовно повтарял в речите си,
че името й означава „мила на людете“. „Не веднъж съм
бил свидетел как й сервилничеше. Където й да я срещне­
ше, ще се изпъне чинно, та чак и мене да ми стане неу­
добно. Мисля, че той нямаше илюзии относно апатията
й към особата му. Тя и пред нас не криеше това“, споде­
ля бодигардът на Живкова Димитър Мурджев. В същия
дух с и свидетелството на Богомил Герасимов: „На мен
Людмила неведнъж ми е казвала, че ненавижда този сла­
гам, от чиято подлост всичко може да се очаква.“.
След смъртта на Людмила Милко Балев внесъл пред­
ложенията на нейно име да бъдат кръстени улици, теа­
тър и сгради. Издал и речите й. Тях обаче предварител­
но ги очистил от всички окултни нюанси.

В зоната на здрача
Писателят Богомил Райнов е човекът, за когото се
смята, че е запалил Людмила Живкова по езотерика-
та. Негов баща е Николай Райнов - виден художник,
академик и окултист. Покрай дейността и книгите на
родителя си Богомил се запознал с тайнственото уче­
ние Агни йога, по което по-късно увлякъл и първата
ни дама. От Агни йога тя черпела своите идеи за все­
странното и хармонично развитие на личността.
С Людмила Живкова Райнов се запознал през сеп­
тември 1971 г. на 60-годишния юбилей на Тато. На тър­
жеството писателят и щерката на Първия се заговори­
ли на окултни теми. Впоследствие Живкова започнала
често да гостува у Богомил и да взема от него книги за
Агни йога. Преснимала си ги на ксерокс и дори имала
идея да направи издателство за подобна литература.
Мълви се, че сближаването с Людмила помогна­
ло много на Богомил в професионален план. Според
слуховете по настояване на клана Живкови за писате­
ля работел цял отдел на МВР. Милиционерите от тази
структура захранвали Райнов със сюжети за криминал­
ните му романи.
 При първата си
среща с Богомил
Людмила сподели­
ла, че е ходила на
врачка. Не давала
обаче вид на човек,
която вярва на про-
рочици. Окултният
разговор с писателя
й бил интересен, но
нищо повече. Едва
след катастрофата
си от 12 ноември
1973 г. дъщерята на Първия започнала да се интересува
истински от паранормални явления, духовно усъвър­
шенстване и източни философии.
Още през 1971 г. Райнов дал на Людмила да прочете
книга за Агни йога, но в следващите две години тя дори
не я разлистила. Чак в началото на 1974-та, когато вече
се била поосвестила от катастрофата, обърнала внима­
ние на томчето. То до такава степен я увлякло, че в един
мартенски ден Живкова цъфнала в дома на Богомил и
поискала още подобни произведения.
„Имаш ли други книги от Учителя?“, рекла първа­
та дама. „Намират се“, отвърнал й домакинът. И й дал
друго томче. Така лека-полека Людмила „изгълтала“
цялата окултна библиотека на своя нов приятел.
Впрочем спорно е кой е имал по-голямо влияние
върху увлечението на Татовата щерка по мистичното -
Богомил Райнов или Петър Димков. Според някои из­
точници народният лечител също повлиял на Людмила
в това отношение. Възможно е дори той да е запалил
искрата у нея.
Освен от билки Петър Димков се интересувал от из-
точни философии, от Дънов и богомилите. И той като
писателя Райков притежавал библиотека с томчета за
духовно усъвършенстване. Людмила взимала и от него
окултни книги, преснимала ги и ги изучавала. Поня­
кога двамата с Лечителя прекарвали по цели нощи в
обсъждане на написаното в тези творби. Помежду им
възникнала силна връзка, доказателство за което е на­
чинът, по който се обръщали един към друг. Живкова
наричала Димков татко Петьо, а той я зовял галено Лю-
дмилка.
С Лечителя първата дама на НРБ се запознала след
катастрофата си. Макар и позакрепена от традицион­
ната медицина, госпожата все още страдала от силно
главоболие. Тогава съпругът й Иван Славков, генерален
директор на БНТ, чул, че бащата на един от подчине­
ните му цери всякакви болежки. Въпросният лечител,
досещате се, бил Петър Димков. Неговият син Любо­
мир работел като инженер в студията за документални
филми към телевизията.
Чрез своя служител Батето уредил на жена си среща
при познавача на билките. Людмила отишла при Дим­
ков с обгрижващата родата й легендарна медицинска
сестра Ани Младенова. Последната имала задачата да
запише рецептите на Лечителя и да приготви отвари­
те.
Петър Димков не само изцерил главоболието на
ВИП пациентката, но и изчистил главата й от белезите,
останали от тежката катастрофа. Това станало с помо­
щта на специален мехлем, забъркан от Ани Младенова
по технология на Лечителя.
Заблуда е, че Людмила Живкова е сложила просло­
вутия си тюрбан, за да скрие с него белезите си от ката­
строфата. Не, тя криела обезобразеното си чело с при­
ческата си. Затова и след ПТП-то ходела с нехарактерен
за нея бретон. Косата си вдигнала на кок и сложила
тюрбана чак след като мехлемът на Димков извършил
чудеса с главата й и резките от автоинцидента по кожа­
та изчезнали.
„Чалмата“ на главата си Людмила започнала да носи
заради първата дама на Иран. За това свидетелства
дългогодишният ни външен министър и експрезидент
на републиката Петър Младенов. „Подражавайки на
шахкинята, Людмила започна да се облича само в бяло
и да носи шапки-тюрбани“, отбелязва бившият ни ди­
пломат №1 в автобиографичната си книга „Животът -
плюсове и минуси“.
Но да се върнем пак на Петър Димков и връзката
му с Живкова. Под влияние на Лечителя Людмила се
отрекла от традиционната медицина и се фокусира­
ла върху билките и отварите. Изхвърлила и месото от
менюто си. Станала толкова заклета вегетарианка, че
дори Димков й направил забележка, задето прекалява-
ла. Първата дама минала на семки и треви, а в един от
дните на седмицата не хапвала нищо.
Дълги години билколечението на Петър Димков не
било признавано от официалните власти. Лечителя бил
спъван най-вече от д-р Атанас Малеев - зам. минис­
тър на здравеопазването и вуйчо на Людмила. Когато
в един момент ситуацията се променила и рецептите
на Димков били издадени в книга, мнозина решили,
че заслугата за това с на Живкова. Да, ама не. Първата
дама не смеела да се противопоставя на Малеев и не тя
лансирала своя спасител. Димков бил популяризиран
от друг големец - ген. Иван Михайлов, бивш министър
на отбраната, член на Политбюро на ЦК на БКП. Той
също бил изцерен от Лечителя и от благодарност се за­
стъпил за него пред Тато. След смъртта на Людмила и
отстраняването на генерала от властта Малеев взел ре­
ванш, подлагайки специалиста по билките на нов тор­
моз - забранил му да практикува.
Близък приятел на Петър Димков бил Никола Нан­
ков. Някога той издавал книгите от поредицата „Водо­
лей“ на Петър Дъновото Бяло братство. Нанков също
като Лечителя и Богомил Райнов снабдявал първа­
та дама на републиката с томчета за духовно усъвър­
шенстване.
Запалена по мистичното, през 70-те години на ми­
налия век Людмила решила да организира отпечатва­
нето на окултна литература. За целта щял да й помага
Теодор Димитров - служител на библиотеката на ООН
в Женева. Той щял да осигурява произведения за пре­
вод на български, а производството им трябвало да се
осъществява в западна печатница. Живкова планирала
окултните книги да са в малък тираж, за да не се драз­
нят от тях висшите партийни кадри. В крайна сметка
обаче проектът не се осъществил. „Засега ще трябва да
го отложим“, обяснила Татовата щерка на своя настав­
ник в езотериката Богомил Райнов.

***

Придобила знания в окултните науки, Людмила ре-

шила да популяризира теософията и сред други пар­
тийни величия. Веднъж на някаква сбирка тя взела за
слушател външния министър Петър Младенов. Започ­
нала да му разказва за прераждането на душите, с ко­
ето предизвикала гнева на съпруга си Иван Славков.
Батето я скастрил, задето не си държи езика зад зъбите
и мъти главата на дипломат №1 с врели-некипели.
 На друга сбирка Людмила говорила на Младенов за
това как човечеството се развива по възходяща спира­
ла. Министърът на външните работи се преструвал, че
му е интересно, но всъщност бил отегчен. По-късно
Батето дръпнал жена си и й направил забележка. „За
каква спирала му говориш на него! Той познава спира­
лата само във формата на тирбушон“, рекъл Славков,
намеквайки за пиянството на дипломата. „Ти пък да не
мислиш, че не знам, че му викат Пешо Мастиката!?“,
отвърнала Людмила. При което Батето уточнил, че
Младенов отдавна е минал на „Джони Уокър“. Случка­
та е описана с подробности в книга на писателя Бого­
мил Райнов.
През 70-те години на миналия век Петър Младенов
гледал все да е в обкръжението на Людмила. Навъртал
се край нея не защото му била кой знае колко прият­
на компанията й, а понеже се надявал Живкова да го
вкара в Политбюро. Като член на висшия партиен ор­
ган външният министър щял да придобие още повече
власт.
„Младенов разчиташе Людмила да каже някоя и
друга добра дума за него на баща си и Живков да го
издигне“, коментират запознати тактиката на минис­
търа на външните работи. В крайна сметка човекът се
добрал до Политбюро на 19 декември 1977-ма.
Любопитни случки с Людмила Живкова и Петър
Младенов разказва и изтъкнатият наш дипломат и екс-
посланик в арабския свят Киряк Цонев. През 1974-та
външният министър и Татовата щерка посетили Кай­
ро с официална делегация. Тогава Младенов отпуснал
на Людмила само сто долара джобни и заявил, че пове­
че няма да даде.
Тръгнала Живкова със съпругата на дипломат №1 по
магазините на града и си харесала пръстен с обеци. Би­
жутата обаче стрували над 200 долара и нямало как да
си ги купи. Впоследствие погледът на Татовата щерка
бил привлечен от кожа на гущер. С нея Людмила ис­
кала да си ушие чанта и обувки. Да, но отпуснатите от
Младенов джобни и за това стигали. Живкова се при­
нудила да иска кредит от Киряк Цонев, за да си вземе
харесания артикул. „Ще може ли да ми дадете 50 долара
на заем? И да не казвате на Пешо...“, рекла дъщерята на
генсека на ЦК на БКП.
Пак в Египет й предложили да разгледа музея, в кой­
то била мумията на жената фараон Хатшепсут. Тя кате­
горично отказала. „Мразя смъртта... Не мога да гледам
трупове... И не вярвам в смъртта!“, били думите й.

***

Обсебена от окултното, Людмила вярвала, че Бълга­

рия, Япония, Индия и Мексико са от една зодия. Затова
се зарекла лично да наблюдава как се развиват отноше­
нията ни с „астралните ни близнаци“. И изпълнила за­
каната си - през годините направила доста посещения
в споменатите по-горе три чужди държави.
„Превеждал съм й в Япония два пъти, разказва Пе­
тър Папазов - син на комунистическото величие Начо
Папазов (бивш министър на образованието, секретар
на ЦК на БКП и експосланик в страната на изгрява­
щото слънце - бел. авт.). - Тогава се случи един мой
личен гаф. Отидохме в театър „Кабуки“, където Люд­
мила искаше да види представление. В „Кабуки“ обаче
се говори на старояпонски и въобще нямаше начин да
преведа репликите. Вместо да си призная, започнах да
си съчинявам разни неща. В крайна сметка моят сце-
нарий се провали тотално и нищо от това, което казах
на Людмила, не се случи. Живкова започна да се чуди.
Добре, че беше Иван Славков. Той рече: „Абе, японци!
С тях можеш ли да се разбереш?“.
Друг наш посланик в Япония - Тодор Дичев, също
пази спомени от Людмила. „Тя дойде в страната през
1979-а във връзка с честванията на 1300-годишнина­
та. Имаше изложба на тракийските съкровища тогава.
При пристигането си беше болна, но въпреки това из­
кара визитата си. Японците й предложиха да се лекува,
а тя каза: „Не, всичко ще бъде по програмата!“ Много
впечатли местните хора“, споделя дипломатът.
 Приключения в Мексико
Значително по-интересни от окултна гледна точка
са посещенията на Живкова в Мексико. В латиноаме­
риканската държава първата ни дама отишла да види
местните пирамиди и проявила интерес към предска­
занието на маите за края на света. Ще припомним, че
според календара на тази древна цивилизация в края
на 2012 година ще настъпи апокалипсис или в най-
добрия случай светът ще претърпи коренна промяна.
Живкова залагала по-скоро на второто. Тя смятала, че
и след 21 декември 2012-а човечеството ще го има, но
нямало да е същото. Съзнанието на хората щяло да се
промени, както гласяла и философията на Агни йога -
учението, по което я запа­
лил Райнов.
„В древния град на ма­
ите Чичен Ица Живкова
пожела да се изкачим на
върха на една от най-голе-
мите пирамиди. Бе с неиз­
менните си високи токче­
та. Температурата - над 40
градуса. За мен не остана
друг избор освен да я пос­
ледвам. Движех се малко
но диагонал отзад. Носех
вечното дипломатическо
куфарче, за което всички,
които ни придружаваха в
чужбина, си мислеха, че е
пълно с пистолети и бом­
би. А не беше тъй“, връща
лентата назад във времето Димитър Мурджев - лични­
ят бодигард на дъщерята на Тато. А Богомил Герасимов,
тогавашният ни посланик в Мексико, допълва: „Не
съм предполагал, че човек, който яде само треви, сем­
ки и агуакате, може да бъде толкова чевръст и зареден с
енергия“. По думите на дипломата Людмила се спусна­
ла пъргаво по тесни стълби във вътрешността на пира­
мидата и с любопитство проучила пространството.
По обратния път Живкова имала малък инцидент.
Вятърът вдигнал полата й и някои от присъстващите
успели да зърнат бельото на първата ни дама. Людмила
обаче хич и не се притеснила - мисълта й била заета от
видяното в легендарната пирамида на маите.

***

Маите са оставили хиляди изящни паметници на

архитектурата и изкуството. Завещали са гениална ка­
лендарна система и сложна писменост, йероглифите на
която все още са обвити в мистерия. Но безспорно най-
вълнуващото, което са дали на човечеството, е проро­
чеството, че нещо ще се случи на 21 декември 2012 г.
Тълкуватели на предсказанията на маите твърдят, че
краят на техния календар е всъщност сигнал за това, че
предстои промяна в съзнанието на човечеството. Про­
мяна, която ще помогне на цивилизацията да оцелее.
Един от най-известните изследователи на календара
на маите е Ян Лунголд. Този бележит учен е изнесъл
стотици лекции по темата. Заснел и няколко докумен­
тални филма. Той пръв популяризира схващането, че
календарът на маите показва не друго, а еволюцията на
съзнанието. Всичко останало - пророчествата за пото­
пи, сблъсъци с астероиди и край на света, е незначи­
телно.
Еволюция на съзнанието! Според календара на ма­
ите тя протича на цикли. След всеки цикъл идва друг,
при който човешкото съзнание преминава в ново из­
мерение. Тогава хората заживяват в хармония с Вселен­
ското информационно поле и космическия разум.
Маите ни казват, тълкува Лунголд, че във Времето на
безвремие, когато Слънчевата система излиза от нощта
на своята циклична обиколка, за да навлезе в Галакти­
ческата зора, шансът да проумеем нуждата от промяна
на съзнанието е най-голям. Случи ли се, ще станем сви­
детели на нова светла реалност. Хората ще бъдат свър­
зани помежду си на планетарно ниво и ще разберат, че
са част от единен гигантски организъм. Контактите ще
стават чрез телепатия. Лъжите ще изчезнат завинаги,
защото никой няма да е способен да скрие нищо. Няма
да има насилие и негативни емоции. Нуждата от зако­
ни, военни и полиция също ще отпадне, защото всеки
доброволно ще носи отговорност за своите постъпки
и прилагането на сила ще е излишно. Земята ще бъде
управлявана от световно правителство, съставено от
най-мъдрите и високоразвити жители на планетата ни.
Ето това ще се случи на 21 декември 2012 г.!
С преминаването на съзнанието в ново измерение
ще се увеличи скоростта, с която се правят научните
открития. Хората ще използват непознати досега висо­
ки технологии за усвояването на светлина и енергия. С
тяхна помощ материята ще може да се трансформира
лесно от един вид в друг. Сбогом на бедността и лише­
нията. Изкуството и съзидателни дейности ще заемат
основната част от мислите на новия човек, тълкуват
фантастичното предсказание най-оптимистично на­
строените изследователи на маите.
 Какво общо има всичко това с Людмила Живкова
ли? Има и то много. Татовата щерка също е смятала,
че именно промяната на съзнанието е двигателят на
прогреса. Затова и толкова се е интересувала от маите
и тяхната култура. Затова и приживе е издигала лозун­
ги като „Единство, творчество и красота“. Не искала
обаче да чака 21 декември 2012 г. Възнамерявала е да
пришпори събитията, организирайки детски асамблеи
и всякакви други форуми на артистичността.
„Людмила смяташе, и то напълно справедливо, че
културната програма - ако й се даде съответното духов­
но съдържание - ще бъде архимедовият лост, способен
да преобърне съзнанието на хората. Тя разработи та­
кава програма - за онези времена твърде смела и уни­
кална. Същността на експеримента се заключаваше в
следното: оттогава и до края на столетието (става дума
за XX век - бел. авт.) културният живот на България
трябваше да мине под знака на някоя велика личност.
Цялата страна - от малко до голямо - сякаш беше пока­
нена да участва в целогодишни курсове за всестранно
изучаване на живота, творчеството и дейността на една
или друга личност от историята. Подборът на имената
за дългосрочната програма не бе случаен, а внимател­
но обмислен: 1978 година бе обявена за Година на Рьо-
рих. 1979-а - на Леонардо да Винчи, 1980-а - на Ленин.
Предизвикателен беше дори само фактът, че списъкът
с имената започваше с Рьорих. Според официалното
мнение той беше съмнителна личност, тъй като имаше
стабилна репутация на идеалист и мистик“, отбелязва
руският писател Валентин Сидоров - съмишленик на
Живкова по линия на окултното учение Агни йога.
За това колко важно е било развитието на съзнани­
ето за дъщерята на Тодор Живков свидетелства и Елит
Николов. По времето на Людмила той е бил директор
на Института по култура - институция, намираща се в
пряко подчинение на първата ни дама. „Обръщайки се
към източните психотехники и методи на управлявано
самосъзнание, тя (Живкова) съзираше в самия човек,
в неговата психо-соматична дейност възможностите
за промяна в отношението му към природата. Съдим
ли но част от нейните изказвания, текстове и поведе­
ние, именно в този вид дейност тя търсеше начините
човек да се превърне в същество с повишена устойчи­
вост пред външния свят и с разширени, дори пределни
и свръхчовешки възможности за въздействие върху
него. В нейната мисъл усъвършенстването на човека
се очертаваше като един от възможните начини да се
надделеят и трудностите, създавани му от самата циви­
лизация, чийто субект е той самият“, разсъждава Ни­
колов. Пред него Людмила споменавала, че с помощта
на съзнанието можело да се управлява самолет. Теле­
патично! Самата тя нееднократно била предотвратяла
самолетни катастрофи със силата на своето съзнание.
Живкова нееднократно е говорила за силата на съз­
нанието в своите доклади. В един от тях, озаглавен
„За усъвършенстване на човека обществото“, първата
дама на НРБ казва буквално следното: „Нека съзнание­
то, сетивата, емоционалният, мисловният, психически
и духовен свят се отварят за прекрасното в живота, за
красотата и истината на заобикалящата ни действител­
ност, да воюват за най-светлите идеали на човечество­
то, за бъдещето.“
В периода 28 февруари - 6 март 1981 г. Людмила на­
правила поредното си посещение в Мексико, оказало
се и последно. В броя на „Работническо дело“ от 5 март,
четем, че дъщерята на Живков отново е проявила ин­
терес към културата на маите и ацтеките. Запознала се
археологическите разкопки, извършвани на „Площада
на конституцията“, където през 1978 г. бил открит мо­
нолитен каменен блок с изображение на богинята на
луната Койолшауки - най-голямото откритие след на­
мирането на Календара на ацтеките, известен по цял
свят като Слънчев камък.
Съществуват подозрения, че официозът не е отра­
зил правдоподобно визитата на Людмила. В онези дни
на нея хич не й било до разходки из археологически
обекти. В Мексико Живкова била в окаяно състояние,
жив труп. И посещението й спокойно можело да бъде
определено като провал.
В латиноамериканската държава Татовата щерка
трябвало да участва в тържества, посветени на 1300-
годишнината на България. Мексико била една от стра­
ните, включили се активно в честванията, при това на
най-високо равнище. Можем да си представим какво е
било разочарованието на домакините, когато им било
съобщено, че Людмила не е добре и макар и пристигна­
ла в страната, не ще участва в мероприятията.
 Самолетът с българската ВИП персона кацнал на ле­
тището в Мексико в събота следобед. На пистата чакал
посланикът ни Богомил Герасимов, а също и местният
министър на образованието. Людмила обаче не слязла
от машината. От „Боинга“ излязъл само бодигардът
Мурджев и заявил, че Живкова е зле и не е в състояние
да се появи. Тогава Герасимов се качил в салона и се оп­
итал да проведе разговор с първата дама. Уви, не успял.
Тя била в полубезсъзнание и мълчала.
По-късно я пренесли в автомобил и я закарали в хо­
тел „Камино реал“. Охраната й не допускала никой в
апартамента й в следващите няколко дни - дори и док­
тори. Посланик Герасимов обаче успял да се промък­
не тайно. Когато отворил вратата, застинал. Пред него
Людмила седяла гола върху чаршаф на пода. Дланите
на ръцете си притискала към гърдите си по начина, но
който се молят индийците, а лицето й било изрисувано
с бои. Около наредени тайнствени предмети. Вероятно
тях тя носела в окултното си куфарче, с което никога
не се разделяла.
„Не ме чуваше, не ме виждаше. Не смятам, че в мо­
мента се молеше или медитираше. Тя просто не беше
в апартамента - изпаднала бе в онова състояние, при
което според окултните науки душата напуска тялото
и се юрва в други светове или в отвъдното. Знаех, че е
опасно да я „събуждам“ от това скитосване между звез­
дите. Не посмях да направя тази глупост и бавно се из­
мъкнах навън“, разказва Герасимов, автор на книгата
„Дипломация в зоната на кактуса“ и други творби.
Официалното честване на 1300-годишнината на
България в Мексико било предвидено за 3 март. Люд­
мила не се оправила до тогава. Наложило се тържества­
та да бъдат проведени без нея.
На 5 март като по чудо тя отворила вратата на апар­
тамента си, свежа и пременена в бяло. Готова била за
честването, но не си давала сметка, че то вече е при­
ключило. Трябвало да й обяснят кой ден е, защото явно
била загубила представа за времето.
За късмет на българската делегация мексиканците се
съгласили да повторят тържествената церемония. Този
път с нейно участие. На същия този 5 март Людмила
споделила с Богомил Герасимов, че не била болна пре­
дишните дни. Занимавала се бил с нещо важно, за ко­
ето не можела да
говори и не било
удачно да я раз­
питват.
Малко по-
различна версия
за случилото се
в Мексико пред­
ставя бодигар-
дът на Людмила
Димитър Мур-
джев. Според
него на път за
латиноамериканската държава Живкова изпаднала в
нещо като кома. Щом обаче самолетът докоснал писта­
та, тя се съживила като докосната с магическа пръчка.
„Лицето й се освежи, тя заговори и когато спряхме на
стоянката и влезе посланикът да ни посрещне, всичко
си дойде на мястото“, твърди охранителят. И той обаче
признава, че се е наложило програмата на първата дама
да бъде отложена.
Докато Людмила била в Мексико, там пристигнал й
Иван Славков. Той долетял спешно с правителствения
самолет заради състоянието на жена си. Понеже поле­
тът бил подготвен набързо, нашите служби забравили
да поискат разрешение за прелитане през въздушното
пространство на САЩ. Американците като по чудо не
свалили самолета, обявявайки го за вражески.
Според някои източници Людмила не искала да пус­
не Батето в хотелската си стая. Била се заключила и
крещяла: „Няма да отворя! Ще се самоубия!“. Самият
Славков обаче твърди, че ситуацията не е била чак тол­
кова трагична. „Кацнахме в Мексико. Людмила беше
изкарала 24 часа в кома. Говорих с лекарите - казаха, че
може да пътува обратно. Макар, че изобщо не е трябва­
ло да пътува и натам. Качихме се на самолета и се при­
брахме. И тогава вече мила просто се усамоти. Спря да
пътува", връща лентата назад Батето.

Людмила и махатмите
Непосредствено преди посещението си в Мексико
Людмила направила визита в Индия. Тя и преди била
ходила в азиатската държава, но миналите й команди­
ровки там не били наситени с толкова страховити ок­
ултни занимания. При последното си посещение пър­
вата дама се срещала с шамани и участвала в ритуали,
от които на човек могат да му се изправят косите.
Престоят в Индия бил десетдневен - от 17 до 27 фев­
руари 1981 г. Родната преса, естествено, отразила само
официалната част от програмата. За окултните дей­
ности на Татовата щерка нямало и дума. „Българска
културна делегация начело с Людмила Живкова прави
официално посещение в Република Индия по покана
на индийското правителство във връзка с откриването
на изложбата „Тракийското изкуство по българските
земи“ и подписването на нова програма за културен
 обмен между Индия и
България", гласяло съоб­
щението в официоза „Ра­
ботническо дело“ на 18
февруари. В следващите
дни вестникът информи­
рал за срещите на Живко­
ва с министър-председа­
телката Индира Ганди, с
президента Нилам Сан-
джива Реди и вицето му
Мохамед Хидаятулах, с
председателя на Народна­
та камара на парламента
Ч. Балрам Джакар, с ми­
нистри и други високо­
поставени лица. Единствено в броя си от 27 февруари
1981 г. органът на БКП публикувал малко по-любопит-
на дописка - за гостуването на Людмила в митичния
експериментален град Ауровил, център на духовен на­
предък, чийто жители прекарват в медитации часове
наред.
За да осведомим читателите що за място е Ауровил,
ще цитираме няколко точки от неговата харта. На пър­
во място в нея е записано, че за да живее човек в този
град, трябва да е готов да служи на Божественото съз­
нание. „Ауровил е място за непрестанно обучение, на
постоянен прогрес и неувяхваща младост, място за ма­
териални и духовни изследвания, мост между минало­
то и бъдещето“, отбелязано е също в хартата.
Та в този странен град окултната ни първа дама за­
садила 1300 рози. Точно толкова години навършвала
България през 1981 г. Храстите Людмила мъкнела със
самолета си от София.
 В Индия Живкова посетила и други секти. На по-
вечето си срещи с представители на братствата водела
със себе си единствено бодигарда Мурджев. „Сеансите
на някои от адресите продължаваха по около два часа
и тя излизаше доста впечатлена и напрегната. За тези
ни срещи не знаеха другите в делегацията, както и слу­
жителите на нашето посолство“, свидетелства охрани­
телят.
Него най-много го изумило посещението на Люд­
мила при някакъв махатма. Човекът бил възрастен и
със страшно излъчване. Приличал на бог. Срещата се
състояла в луксозен хотел, а Мурджев не бил допуснат.
Той чакал „обекта“ си пред вратата на апартамента. „От
време на време се дочуваха звуци на песнопения или
нещо подобно. Това продължи малко повече от час. На
излизане от стаята Живкова сияеше от възхищение. Не
бях я виждал такава никога преди. Сякаш беше друг
човек. И от този момент до самата си смърт тя наис­
тина бе друга!“, написал е бодигардът в мемоарната си
книга „Така ги видях“.
По време на десетдневната си визита в Индия Лю­
дмила посетила неколкократно храма на Кали - боги­
нята на смъртта. Това направило впечатление на мес­
тен жител и той се свързал с Любо Левчев, който също
бил в делегацията. Индусът се представил на писателя
за доктор по магия и му обяснил, че гостуванията на
Живкова при Кали не предвещават нищо добро. „Взе­
мете мерки!“, наредил онзи загрижено.
„Но преди още да помисля какви „мерки“ да взема,
Людмила получи тежък припадък. Беше страшно да
гледам как на среща с индийски интелектуалци изпада
в транс. Говореше с пророчески патос, но думите й ста­
ваха все по-неразбираеми. И все по-разбираемо става­
ше за всички, че припада. За първи път я виждах в та­
кова състояние. Изведнъж извика Любо, продължи!“
и излезе. Скриха я в апартамента на хотел „Ашока“.
Правеха се, че нищо не са забелязали, но си шушука­
ха насаме“, връща лентата назад във времето големият
наш поет.
Между 17 и 27 февруари Людмила Живкова се срещ­
нала и с индийския милиардер Тата. Двамата обаче си
говорили не за бизнес, а на окултни теми. Според Елит
Николов (по онова време директор на института за
култура) богаташът и Татовата щерка провели и няка­
къв ритуал.
Полетът, с който първата ни дама отпътувала от Ин­
дия за София, закъснял. „Имам основания да мисля,
че стана така заради други, неизвестни нам срещи. Ве­
роятно с гадатели. Или по-скоро с лечители“, разказва
Николов. Тон също като Левчев бил член на делегаци­
ята ни.
В Узбекистан, където самолетът спрял за кратко,
Живкова отново изпаднала в транс. Неадекватното й
поведение учудило тамошните партийни величия, кои­
то дошли да се ви­
дят с Людмила на
летището.
Любо Левчев
твърди, че на връ­
щане от Индия се
е сбогувала с всеки
от придружаващи­
те я нейни сърат­
ници, раздавайки
им бели кърпич­
ки. Подобно е
свидетелството и
на преводачката
проф. Вера Ганчева - една от най-големите приятелки
на Татовата щерка. „Истина е. В самолета от Делхи тя
ни връчи на всички кърпички с разноцветен прах в тях.
На всеки даде и по някой съвет. Тогава обаче не схванах
поведението й като прощаване. Възприех го по-скоро
като някакво обобщаване на това, което сме направили
- нали кърпичката е символ на чистота“, споделя сес­
трата на режисьорката Васа Ганчева.

Тайнственият пръстен
Като изключим визитата, за която разказахме до тук,
Людмила е правила още две официални посещения в
Индия. При едното от тях начело на делегацията стоял
Тодор Живков. Дъщеря му била негов придружител.
Историята мълчи кога точно Живкова се е среща­
ла с легендарния индийски чудотворец Сай Баба. Факт
е обаче, че двамата са се виждали. По-вероятно е това
да е станало през 1978-а. През ноември същата година
първата ни дама прекарала в страната на Индира Ганди
близо 20 дни. Тогава била без баща си и можела да си
прави каквото си поиска.
Кой всъщност е Сай Баба? Той е роден в южноин-
дийското селце Путтапарти. От малък се отличавал от
връстниците си. Приятелчетата му го наричали гуру.
Докато вървели към училището, той ги забавлявал и
ги шашардисвал с най-различни магии - от празната
си ученическа чанта като фокусник изваждал играчки,
бонбони и дъвки.
Веднъж, през май 1940 г., бил заобиколен от тълпа.
Той започнал да хваща направо от въздуха бонбони и
плодове, а хората го помислили за Бог, слязъл на Зе­
мята. Разгневеният му баща се приближил към него и
строго го попитал: „Кой си ти?“ А момчето произнесло
спокойно: „Аз съм Сатия Сай Баба.“
Също като Христос Сай Баба напуснал семейството
си на 13-годишна възраст. През ноември 1940 г. бил
провъзгласен за Аватар - превъплъщение на Бога. Хора
от цяла Индия се затекли към него. Точно тогава Сай
Баба започнал да материализира по-големи количества
храна за поклонниците. Неговата почитателка и съсед­
ка - Суббамма, предоставила дома си за делото на чудо-
дееца и за все по-големия му брой последователи. Кога-
то след няколко години тя се разболяла, Сай Баба, уви,
бил далеч. Съобщили му за болестта й, но той прис­
тигнал късно. Тя вече била мъртва. Сай Баба седнал до
нея, два пъти нежно произнесъл името й и... я върнал
към живота. Това бил първият случай, при който той
възкресил мъртвец от
Отвъдното.
Предшественик на
Сатия Сай Баба е Сай
Баба, който живял в
село Ширди от 1872
г. нататък. Дебютно­
то извършено от него
чудо било превръща­
нето на водата в мас­
ло за свещниците в
обитавания от него
храм. Той поддържал
постоянен огън, за да
получава от него пе­
пел (вибхути), която
използвал за лечение
на болести. Сай Баба
от Ширди имал способността да чете мислите на спо­
ите ученици от разстояние сто мили, можел да прео­
долява времето и пространството и да се превръща
във всякакви материални форми. Изпращал на хората
видения, защитавал ги от разстояние срещу аварии,
чума, беди, смърт. Изцерявал слепота, паралич и про­
каза. Сай Баба умрял през 1918-та, като преди смъртта
си заявил, че отново ще дойде на Земята след осем го­
дини в Южна Индия.
Когато Сатия Сай Баба заявил, че той е прероденият
Сай Баба от Ширди, мнозина първоначално не повяр­
вали. Той обаче повдигнал двете си длани. Върху едната
от тях се появило собственото му изображение. Върху
другата - ликът на Сай Баба от Ширни.
„Живкова предприема дълго пътуване в Индия и
Тибет. Среща се с прочутия Сай Баба. Разказваше, че
е отишла сама в планината, за да живее няколко дни
в пещера като отшелничка. Разказваше ми, че имен­
но там е научила медитацията, умението да преодоля­
ва гравитацията, да влиза в контакт с неземни сили, с
други думи казано била е посветена“, твърди дългого­
дишният политически съветник на Тато и дъщеря му
Костадин Чакъров.
Сай Баба се срещнал с Людмила по молба на Све­
тослав Рьорих, синът
на идеолозите на Агни
йога-Елена и Николай
Рьорих. Чудотворецът
приел първата ни дама
в своята обител и си
поприказвал с нея за
смисъла на човешкото
съществуване. Накрая
подарил на нашенката
платинен пръстен с
вграден в него топаз.
Бижуто сътворил от
нищото - щраквай­
ки с пръсти във въз­
духа. Поредното му
вълшебство!
„Людмила ми по­
каза пръстена. Дър­
жах го в ръце, гледах
как топазът оцветява
пръстите ми в лила­
во. Изглежда, пръс­
тенът притежаваше
някакви магнетични свойства, защото пръстите също
започнаха да излъчват лилава светлина. Забелязахме
това, когато го върнах обратно на Людмила. Наисти­
на явлението не продължи дълго, не повече от две-три
минути, споделил е спомените си в книга руският пи­
сател Валентин Сидоров. Той също като Людмила бил
мистик и последовател на тайнственото философско
учение Агни йога.
За подарения от Сай Баба пръстен Левчев пише в
посветената на Живкова книга „Мислете за мен като за
огън“, излязла година след смъртта й. Цяло чудо е, че
тогавашната комунистическа цензура не е премахнала
пасажа за бижуто. Та нали БКП отричаше чудесата.
„С течение на годините изяществото на Людмила
Живкова ставаше все по-строго и чисто. Последната й
слабост - хубавите украшения - също й бе отмиляла.
И сега, когато наближаваше нейният 39-ти рожден ден,
тя се сещаше само за един малък пръстен от бял метал
и син тюркоаз. Една сутрин, когато посегна към него,
забеляла с изненада, че камъкът изведнъж е побелял.
Когато запита на какво може да се дължи това, обясни­
ха й, че тюркоазът избледнява при изключително ви­
сока температура или с течение на много време. Тя се
усмихна пак с тази нова усмивка. А може би наистина
беше изминало безкрайно много време, и то в една ог­
нена температура...“, гласи текстът от 1982 г. 16 години
по-късно е публикувана мемоарната книга на Левчев
„Ти си следващият“. Там авторът отново се е спрял на
подареното от Сай Баба бижу. Отбелязал е, че свойство­
то тюркоазът да предсказва смъртта е описано още от
Орфей в „Литика“. И че този камък побелява, когато
стопанинът му започне да поглъща отрова.
Съществува и друга версия за това каква е била съд­
бата на пръстена на Людмила. Според Валентин Си-
доров той просто изчезнал. Изпарил се също толкова
ненадейно, както се появил в ръката на Сай Баба. „Тя
самата ми каза за тайнственото му изчезване, когато
дойде за кратко в Москва и имах възможност да се видя
набързо с нея. Може би беше знамение, може би просто
съвпадение, но така или иначе, това ме наведе ма ми­
сълта, че предметите, които притежаваме от астралния
свят, живеят по свои закони. Разбрах, че с тях непре­
менно нещо се случва“, споделил е приживе руският
писател и приятел на Живкова.
С индийски мистици дъщерята на Живков се среща­
ла не само в чужбина, но и у нас. При нея в София чес­
то идвал някой си професор Джош. Него вдовецът на
Людмила Иван Славков определя като индийско „све­
тило по окултизма“. „Един ден Людмила му казва: „Я
му погледни ръката. Аз вдигнах ръката, дясната, няма
да забравя. Той ме погледна, погледна към нея й каза:
„Ей този триъгълник тука - и посочи някакъв триъ­
гълник, само Александър Невски и Наполеон имат та­
къв на ръката.“ Людмила се опули“, разказва бившият
шеф на БОК, БФС и БНТ.
Елит Николов пък твърди, че друг индийски съмиш­
леник на Живкова най-редовно я навестявал в сградата
на ЦК на БКП и с вида си предизвиквал шок сред ко­
мунистическите величия. Шаманът бил доста неугле­
ден и гледал страшно. Пак по думите на Елит Николов
индиец подкокоросвал Людмила да спретне преврат на
баща си.
Бившият шеф на БНТ и кинематографията Павел
Писарев свидетелства, че в София първата ни дама е
ползвала и услугите ма индийски лечители. Знахарите
били двама и церели неразположенията й, които се по­
явили след катастрофата й от 1973 г.
През 1979 г. по покана на Людмила дошла у нас йо­
гата Индра Деви. Тя провела 15-дневен курс в столица­
та ни. Чела лекции и водила практически упражнения
по медитация и йогистки пози. Подобно нещо никога
преди това не се било случвало в комунистическа Бъл­
гария.
Моменти от живота на Люд­
мила: на маса, на хорото и на
тържествена церемонил по
откриването на соцобект.
И на трите кадъра Живкова
е с тюрбан на главата - въз­
лов елемент в имиджа и
 „Не можах да посетя Индия като турист. Това, раз­
бира се, в никаква степен не накърнява интереса ми
към тази огромна и загадъчна страна. Към нейната ис­
тория и култура. Към нейните проблеми и развитие.
А с Индия бе свързана и моята дъщеря Людмила.
Тя обичаше, изучаваше и познаваше добре древната
индийска култура. И нейната дъщеря, моята внучка
Жени, избра тема за доктората си по Индия и посети
няколко пъти страната, за да задълбочи своите проуч­
вания.“ С тези думи самият Тодор Живков е маркирал
елегантно интереса на щерка си към страната на Ин-
дира Ганди и чудотвореца Сай Баба. В своите мемоари
Тато обаче съвсем съзнателно е пропуснал да спомене,
че дъщеря му се е вълнувала не толкова от културата
на Индия, колкото от нейните магьосници и окултните
им практики.

***

Съществуват подозрения, че освен по източните ок­

ултни практики Людмила се е интересувала и от масон-
ството. Според някои източници дори самата тя била
свободен зидар.
Но принцип в масонските ложи не се приемат жени,
но има и изключения. Една такава ложа, приемаща
дами, е със седалище в Париж и филиали в Латинска
Америка.
С едно евентуално масонство на Людмила биха мог­
ли да се обяснят многобройните й контакти по целия
свят. Никой от значимите световни лидери не й е от­
казвал среща, което по принцип си е постижение за чо­
век с ранг на министър от социалистическа държава.
Живкова била в добри отношения с президента Джими
Картър, с японския император Хирохито, с шведския
крал Густав, с държавния глава на Мексико, с Индира
Ганди и т.н. За някои от изредените тук личности със
сигурност се знае, че са масони.
Бившият директор на института за култура Елит
Николов намеква, че Людмила веднъж сама се издала,
че е свободен зидар. Говорела за Тито и по някое време
се изпуснала, че „и той е масон“. И той като кого? Като
нея ли? „Премислила бе даже до коя степен на масон­
ското посвещение би трябвало да е достигнал. Предпо­
лагала, че вероятно е получил 33-та степен, сиреч най-
високата степен на посветеност в тази среда“, отбеляз­
ва Николов в своята книга „Дъщерята на надеждите“.

Дружбата с Ванга
Една от най-честите посетителки на Ванга през 70-
те години на миналия век била дъщерята на някогаш­
ния ни комунистически лидер Тодор Живков. Смята
се, че покойната Людмила се е допитвала до гадателка­
та за всяка своя стъпка. Такова е, например, мнението
на Димитър Филипов, професор и близък приятел на
пророчицата. „Общо взето, се съветваше но всички ос­
новни въпроси. За кадрите, които ще взема при себе си,
за посещенията си в чужбина, за основните моменти на
политиката. Те двете си говореха с часове и Людмила си
водеше записки. Първоначално са се срещали в София
в една вила на УБО в Горна баня. По-късно започнаха
да се виждат и в Рилския манастир. По време на една от
последните им срещи, коя го е траяла четири часа, Лю­
дмила се е интересувала много за хората от обкръже-
нието си. Моралните й убийци са именно хората около
нея“, споделя ученият.
Но нареждане на Людмила бодигардът й Димитър
Мурджев е ходил до Петрич с автомобил да взима про-
рочицата и да я кара в София. По пътя сляпата Ван-
гелия го шашвала с предупреждения от рода на „Вни­
мавай как шофираш, има завой!“. Как ли е успявала
да отгатне завоите при положение, че е била незряща?
Ясновидката впечатлявала охранителя и с разказите си
за негови близки.
Понеже Тодор Живков не одобрявал контактите на
дъщеря му с Ванга, Людмила предпочитала двете с про­
видицата да се виждат тайно от баща й. За срещите в
София бил използван апартаментът на една от жените,
обслужващи семейството на бившия Първи. Случвало
се обаче провидицата и първата дама да се виждат и
на други места. Веднъж двете жени се събрали в двора
на двореца „Врана“. Там както си седяла Ванга изведнъж
изпаднала в особено
състояние. В следващия
миг вече разговаряла с
духовете на цар Борис и
принц Кирил.
Людмила Живкова и
Ванга се запознали още
през от 1960 година.
Тогава щерката на Тато
била все още тийней­
джърка. „За първи път
се видяхме с нея у наши
близки - семейство То­
мови. свидетелствала с
Любка, сестрата на про-
рочицата. - Ние отидо-
хме у тях ма гости в София. Заварихме там Людмила
с бъдещия й първи съпруг, с който тогава бяха само
приятели. По едно време Людмила дойде при нас,
представи се коя е и беше много радостна, че се е за­
познала с Ванга. Помоли за разрешение някой ден да
я посети в Петрич. А когато решихме да си ходим,
Любчо Стойчев предложи сам да ни закара до Петрич
с неговата кола. По пътя разговаряха с Ванга и тя му
каза, че е добре да се ожени за Людмила (Явно един
от неудачните съвети на пророчицата. Та нали с пър­
вия си съпруг татовата щерка се разведе - бел. авт.).
Някъде през 1971 година Людмила ни покани в апар­
тамента си на бившия бул. „Толбухин“. Майка й беше
вече тежко болна. Ванга каза съвсем искрено, че же­
ната си отива, но че тя, Людмила, има силен характер
и ще трябва да се мобилизира, за да е твърда и да се
справи с всичко по-нататък.“.
Когато се сближили, Ванга и първата дама започнали
да се виждат по 3-4 пъти годишно. Понякога и по-чес­
то. С годините срещите им се преместили от София в
Петрич или Рупите. Людмила отивала при провидица-
та с магнетофон и записвала разговорите им. Понякога
Татовата щерка навестявала Ванга през деня, понякога
надвечер, но повечето пъти следобед. Живкова споде­
ляла с гадателката къде е била, с кого се е срещала, как­
ви препоръки са й давали в Индия, за да живее здра­
вословно. Разказвала как е ходила дори на Хималаите.
Също и за индийския чудодеец Сай Баба.
И темата Агни йога била включена в разговорите.
Вангелия одобрявала учението на Рьорих и Махатма
Мория и казвала, че то ще завоюва света. Освен това
сляпата провидица безпогрешно описвала външния
вид на Елена и Николай Рьорих. За Учителя Мория пък
казвала, че носи душата на руския Св. Сергий.
 Людмила и Ванга об­
меняли мисли и за Ин-
дира Ганди. Руският пи­
сател и мистик Вален­
тин Сидоров бил свиде­
тел на един такъв техен
разговор. „Предайте
на Индира Ганди да не
плаче за сина си. Онзи,
когото в Индия нари­
чат Рама, го е взел при
себе си. Той е до него“,
рекла славната ясновид-
ка. После попитала кой
е този Рама, който й се
е явил. Обяснили й, че
става дума за бог. Също
така потвърдили, че
индийската министър-
председателка е загубила единия си син. Той починал в
самолетна катастрофа.
Людмила неведнъж задавала на пророчицата въпро­
си за преселилите се в отвъдното свои кумири, сред
които бил и Леонардо да Винчи. Вярвала, че те могат
да общуват с нея чрез Ванга. Петричката врачка често
била канена при Живкова, за да вика духовете на умре­
лите гении. В такива случаи Ванга била придружавана
от сестра си Любка. Последната обаче не присъствала
на сеансите.
Известен е фактът, че по време на посещение в Па­
риж Людмила Живкова поискала да разгледа Лувъра
във време, когато из залите няма други посетители.
Французите показали творбите на Леонардо и остави­
ли нашенката насаме с „Джокондата“.
 Какво е търсела, какво е искала да разбере тогава
тя в божествената красота на Мона Лиза? Тогава ли я е
озарило прозрението, че изкуството на Леонардо крие
тайни и е способно да промени съзнанието на хората -
това, което сега наричаме „Шифър на Леонардо“?
Трябва да се отбележи, че Живкова е можела да види
творбите на Да Винчи по по-различен начин от оста­
налите хора. След претърпяната през 1973 г. на път за
софийското летище катастрофа тя започнала да гледа
света наопаки - свойство, което притежавал и Леонар-
до (Да Винчи владеел огледалния начин на писане).
При последната си среща петричката пророчица и
Татовата щерка изкарали заедно повече от 7 часа. Как­
во ли са обсъждали тогава? Людмила пак носела касе­
тофон и записвала всяка дума на своята петричка при­
ятелка.
Преди време бившият директор на музея в Благо­
евград Илия Йовков даде прелюбопитно интервю за
отношенията на Татовата щерка с Ванга. От думите му
човек остава с впечатлението, че пророчицата е има­
ла пагубно влияние върху дъщерята на Живков. „Ван-
га се нарича една от причините, довели до смъртта на
Людмила, убеден е Йовков. 2 месеца преди кончината
й се скарахме заради въпросната пророчица. Почнах я
за Ванга: „Как можеш да й вярваш, не чувстваш ли, че
разговорите с нея ти изпиват силата и те правят като
парцал. Не понасям сектите ти, нито Ванга, съжалявам
те, че си губиш времето с нея!“ „Аз трябва пак да отида
при Ванга“, отговори Людмила и избяга към Рупите.
Вечерта бяхме в Кордопуловата къща в Мелник, тя
пристигна, но от слабост нямаше сили да се качи по
стълбите и аз й помогнах. Наистина се чувстваше като
парцал след трите часа, прекарани с Ванга. Съсипана
беше. И как няма - оная жена да ти врещи 3 часа на
главата и да ти мъти мозъка, кой няма да се съсипе?
Горе имаше череши, ягоди, смокини, Людмила отказа
всичко и поиска само чай с мляко.
После на Роженския манастир отидохме, а тя беше с
напълно неадекватно поведение. Не знаеше къде стъп­
ва, какво прави, къде отива. Объркана и безпомощна.
Говореше припряно, мисълта й изпреварваше говора,
непрекъснато бъркаше.“
Малко преди да почине, Людмила унищожила всич­
ки магнетофонни записи на срещите си Ванга. Това е
поредното доказателство, че първата дама е знаела, че
дните й са преброени. Предчувствала пи е кончината си
или е обмисляла самоубийство? Допускат се всякакви
версии, но на тях ще се спрем подробно по-нататък.
Видяла ли е Ванга смъртта на Живкова и ако да, защо
не е сторила нищо, та да я предотврати? Левчев твърди,
че провидицата не е знаела какво очаква приятелката
й. „Нямаше писана смърт, Любчо. И аз не бях преду­
предена", рекла гледарицата, скимтейки от мъка.
„Непредпазливо разказах тези нейни думи на ня­
колко места. В резултат бях посетен, за кой ли път, от
„доброжелател“. И все същата позната формула: Той
бил голям почитател на моята поезия и понеже работил
в Държавна сигурност, научил как на самия връх били
много разгневени от тона, че раздрънквам двусмисли­
ците на Ванга. Така че да бъда много внимателен. При
следващото ми посещение Ванга ме наруга. И при нея
бяха ходили „доброжелатели“. Вяха я заплашили яко“,
написал е в книгата си „Ти си следващият“ големият
български творец и някогашен заместник на Живкова
в Комитета за култура.
За отношенията между Татовата щерка и проро-
чицата има какво да разкаже и дизайнерката Жени
Живкова, дъщерята на Людмила. Нейната версия обаче
е по-различна от тази на Левчев. Жени твърди, че про­
видицата е знаела, че майка й ще почине.
„Няколко години, след като мама умря, Ванга ми раз­
кри, че е видяла смъртта й. Но не й е казала - просто не
е могла да го направи. Ванга сподели, че не знаела кога
и как ще се случи. Впрочем, за времето на нашите сре­
щи Ванга често влизаше в контакт с мама. Чрез Ванга
мама ме питаше за познати и близки хора - какво пра­
вят, как са“, откровеничи внучката на Тодор Живков.
 В деня, когато Живкова умряла, информацията за
смъртта й стигнала първо до ушите на Вангиния пазач.
Той отишъл при „шефката“ си и разчел в очите й изне­
нада. „Това е то смъртта, не идва със свирки и тъпани,
че да я чуеш. И един ден всеки си отива“, заявила натъ­
жена гадателката.
Журналистката Светослава Тадаръкова е категорич­
на, че през целия си живот Ванга е плакала всичко на
всичко два пъти. Първия път ревала, когато починал
неин служител на име Благой. Сълзи се появили в очи­
те й след като научила за кончината на Живкова.
„Ваша много я обичаше Людмила, връща лентата
назад във времето Димитър Наполеонов. Той дълги
години е бил приятел на ясновидката и тя му е имала
доверие. Затова и го е назначила за пръв председател
на своята фондация. - След смъртта на дъщерята на
Тодор Живков ми рече: „Мите, не ме питай...“ Много
тежко понесе новината.“
В своите мемоари Иван Славков пише, че накрая
на живота си Людмила се разочаровала от петричката
пророчица. Обяснява това с факта, че способностите
на Ванга били отслабнали значително. Вместо да отгат­
ва кое как е, подпитвала да научи от другите.
Че Батето е изневерявал на Людмила не е тайна за
никого. Кой обаче би предположил, че е кръшкал с
племенницата на пророчицата? Самият той прави това
признание в двутомника си със спомени. „Имах лав
стори с нейната племенница Краси Стоянова. И Краси
ми разказва: „С който и да се хванех и да се завъртя -
що клетви, що караници съм имала с Ванга! Само за
теб нищо не каза!“, споделя Славков.
Пророчицата със сигурност е знаела, че Батето и
Красимира Стоянова са имали интимно вземане-дава­
не. Твърде вероятно е и именно затова да е била толкова
резервирана към своята племенница и да я е оставила
без наследство. Както е известно на мнозина, Ванга хич
не е обичала прелюбодейките. Прощавала изневерите
само на мъжете.
Заради близостта си дъщерята на Тодор Живков
Вангелия получила официално признание от комунис­
тическите власти. Щели да й бъдат създадени и още
по-добри условия за врачуване, ако Людмила не се била
споминала ненадейно през 1981 г. Личният бодигард на
Живкова Димитър Мурджев дори твърди, че шефката
му убедила ръководителите на Благоевградски окръг
да построят на Руните модерна база, където Ванга да
приема посетителите си от страната и чужбина. Стро­
ежът трябвало да започне през 1982 г., но смъртна на
първата дама осуетила плановете. Пророчицата се раз­
минала с удобствата и продължила да гледа на хората в
мъничката си къщурка.
Според сестрата на Ванга пък Людмила не е „давала
рамо“ на провидицата. „Питали са ме много пъти дали
Людмила е помагала на Ванга. Да, тя помогна, когато
направиха обиск в дома на Ванга през септември 1974
г. Изведнъж, без предупреждение, нахлуха милицио­
нери и започнаха да грабят й хвърлят вещите в една
бохча, която направиха от покривката на масата. Хвър­
ляха вътре всичко, каквото им попаднеше пред очите.
След това отнесоха нещата нанякъде. Ванга, като раз­
бра какво става, припадна. Повикаха лекарка и тя каза,
че сестра ми е в прединфарктно състояние. Намерихме
кола и веднага я заведохме в София. Наша близка ни
уреди да я вземат във Втора градска болница. Обадих
се на Людмила и тя веднага дойде. Разпореди се Ванга
да бъде обект на специални грижи. След тази ужасно
грозна история Людмила беше извикала всички от Пе­
трич, които бяха участвали в този обиск, и ги разгони
от града. Но как? Както това се правеше едно време -
главните виновници ги преместиха на големи постове
в София “, разправяла е сестрата Любка преди години.
Съществуват данни, че макар и рядко някогашната
ни първа дама е контактувала и с друга феноменална
жена - Слава Севрюкова. На нея й ходела на гости в
схлупената й къщичка в столичния кв. „Овча купел“.
Предсказанията на миловидната Слава били не по-
малко впечатляващи от тези на Ванга. Софийската Ка-
сандра решавала личните проблеми на отделни хора,
но правела и глобални пророчества. За разлика от пе-
тричанката не връщала никого. Гледала дори на кръш­
качи и престъпници. „Всички сме човешки същества“,
била нейната философия.
Според изследователи на живота и делото й тя чер­
пела информация за миналото, настоящето и бъдеще­
то по много канали. Подобно на Ванга имала достъп до
света на мъртвите, но избягвала да комуникира с духо­
ве. Предпочитала да извлича знания от структурата на
атоми и клетки, от енергийни полета. Предсказанията
й впечатлявали със своята точност дори и най-големи-
те учени. Затова завършилата само 4 класа Слава била
канена да изнася доклади на световни конгреси.
Севрюкова казвала, че можела да спаси Людмила
Живкова от преждевременната й смърт. „Ако бе ме по­
търсила преди да я убият, навярно щях да я предпазя“,
споделяла столичната ясновидка. Тя починала точно
десет години след дъщерята на Тато.

По следите на
изчезналия кивот
През 1972 г. Людмила станала зам.-шеф на Комитета
за култура, а 3 години по-късно заела и най-високата
длъжност в тази институция с ранг на министерство.
Там тя изкарала до смъртта си през 1981 г. Не била си­
гурна дали й харесва държавната длъжност и имало
периоди, в които искала да напусне и да се посвети из­
цяло на окултните си занимания, но в крайна сметка
до оттегляне не се стигало. Да не си подава оставката я
разубеждавал синът на Елена и Николай Рьорих - Све­
тослав.
Никой не бива да си мисли, че в КК (Комитета за кул­
тура) Живкова не е успявала да се изяви като мистик.
Напротив - и на това скучно на пръв поглед място тя
се развихрила. Направила това, което в началото на 90-
те сторил в Царичината дупка Димитър Луджев като
министър на отбраната - започнала да издирва скри-
жалите на високоразвита цивилизация с извънземен
произход. Кивота Людмила обаче издирвала на друго
място - в Странджа планина.
 През 1980 г. до Людмила Живкова стигнала древна
карта, на която били отбелязани неразбираеми чертежи
и йероглифи. С проучването й се заел специален има-
нярски отдел към подчинената на КК и министерство­
то на Външните работи служба „Културно наследство“.
Решено било, че пергаментът показва къде в Странджа
се намира гробницата на египетската богиня фараон с
глава на котка Бастет. Според легендата на това мяс­
то криело несметни съкровища и знания за космоса и
сътворението. Смятало се, че гробницата е и врата към
други измерения.
Легендата сочи още, че високо развита извънземна
цивилизация се е заселила в Египет. Начело на пришъл­
ците била Бастет, която след смъртта й била погребана
в Странджа, като тленните й останки били пренесени с
кораб до земите, на които днес се намира България.
Мнение за картата, считана за упътване към гробни­
цата на богинята фараон с глава на котка дала и Ван-
га. Пред племенницата си Красимира тя обяснила, че
йероглифите сочат къде преди хиляди години е скрит
саркофаг, пренесен от Египет. Вътре се съдържала ин­
формация за историята на света. „Вървели са с камили.
Имало е роби, войници и висши началници. Една нощ
при пълна тъмнина и пълно мълчание ковчегът е бил
спуснат дълбоко в земята и зарит с огромно количество
пръст, а хората, които са участвали в тази работа до
един са избити на мястото. Така тайната с запечатана с
потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще
бъде открита, показана на бял свят и разгадана. Това
е едно хилядолетно послание с хилядолетна стойност“,
рекла феноменалната петричка пророчица.
През пролетта на 1981 г. Людмила Живкова изпра­
тила в Странджа секретна експедиция да дири гробни­
цата на Бастет. На 10 април участниците в проекта се
натъкнали на странна гледка. Когато изгряла луната, в
местността Мишкова дупка се появили като холограми
две човешки фигури. Приличали на мъже, като еди­
ният от тях седял на трон. Малко по-късно светещите
образи изчезнали. Иманяри, подвизавали се в региона,
твърдят, че подобни паранормални явления били на­
блюдавани и друг път. Холограмите се появявали всяка
година през април и докато не изчезнели, се усещало
странно енергийно поле.
Издирването на гробницата на Бастет в Странджа не
продължило дълго. Няколко месеца по-късно проектът
бил прекратен със смъртта на Людмила Живкова.

***

Подчинената на Людмила Живкова служба „Култур­

но наследство“ се занимавала не само с търсенето на съ­
кровища и високоразвити цивилизации, но и с издирва­
нето на изнесени зад граница антики и ценни картини.
Тя била създадена заради честванията на 1300-годиш-
нината на България. Специален екип имал задачата да
купува от чужбина и платна на изтъкнати художници,
с които да бъде напълнена галерията за чуждестранно
изкуство. „Културно наследство“ разполагало с фонд от
около 10 милиона долара. Като експерти били приви­
кани Богомил Райнов, Светлин Русев и други. Основно
с оперативното ръководство на службата се занимавал
Живко Попов - близък до Людмила Живкова зам.-ми­
нистър на външните работи. След смъртта на Татова
щерка той бил обвинен в злоупотреби и тикнат в затво­
ра. Набеждаването му за афераджия било част от план,
целящ погрома над хората, на които първата дама има-
 ла доверие при­
живе. Мълви се,
че разправата с
Живко Попов и
сие станала по
нареждане на
Кремъл. В СССР
не били доволни
от странности­
те на Людмила
и провежданата
от нея политика
по утвърждава­
не на България
като люлка на
славянската кул­
тура и цивили­
зация. Затова и
когато дъщерята
на Живков по­
чинала, русите
настояли приближените й да бъдат сурово наказани.
Че братушките не са обичали Людмила спор няма.
За това е свидетелствал и самият Тато в мемоарите си.
„Чувствах, че в СССР нараства напрежението около
нейните (на Людмила) възгледи, някои от които се раз­
личаваха от официално възприетите и установените,
написал е Живков в автобиографичната си книга. - Не
се одобряваха и някои нейни връзки с чуждестранни
партньори. На една от срещите ни Леонид Илич Бреж-
нев съобщи, че разполагал с информация, че моята
дъщеря Людмила Живкова поддържала секта, която
нямала нищо общо с нашата идеология и практика.
Ставаше дума за дъновистите. Отговорих му: „Друга-
рю Брежнев, дъновизмът, наричан още „Бялото брат­
ство“, се заражда в България и постепенно се разпрос­
транява в Западна Европа и Америка. Той и в момента
има свои искрени последователи на Запад. Дъновизмът
е теософско учение. Стреми се да синтезира мъдростта
на всички религии, за да проникне отвъд това, което е
тайнствено за религията - Космоса, природата и бога,
творението и твореца. Дъновистите изпитват особен
култ към слънцето, който в никакъв случай не е рели­
гиозен. Това братство не вреди на никого в България,
дори Светият синод не води борба против него. Нямам
сведения, че Людмила Живкова е оказвала политическа
или друга подкрепа на дъновистите, но допускам, че е
имала контакти с тях. Ще изясня случая...“ Очевидно
съветските служби в България са контролирали много
плътно дейността на моята дъщеря.“
Да, действително КГБ е следяло изкъсо първата ни
дама. Покрай нея винаги е имало руски шпиони, а по­
някога се е стигало и до крайности. Така при посеще­
нието на Живкова в Индия през 1981 г. агенти на съ­
ветските служби са преровили багажа й. Не е ясно оба­
че дали са успели да отворят прословутото й окултно
куфарче. „Багажът й в правителственият апартамент в
Делхи е бил преглеждан тайно при нейното двудневно
отсъствие от града. Но не от индийските служби“, ка­
тегоричен е бившият директор на института за култу­
ра Елит Николов.
Подобно на Брежнев и Горбачов нямал добро мне­
ние за Людмила. Когато няколко години след смъртта
на първата ни дама Михаил Сергеевич дошъл на власт
в Кремъл, попитал българския си колега Тодор Живков
защо толкова много обекти в България носят името на
дъщеря му. „На нея е назован театър, дворецът на кул­
турата, булевардът, който води към летището... Името
й се споменава дори на втори юни - деня на паднали­
те в борбата против турското робство... А на Яворов,
мой любим поет, не сте кръстили театър. Бива ли така,
другарю!?“, сгълчал перестройчикът. Тато тогава се за-
оправдавал, че критиката е справедлива, но той самият
нямал вина. Други в партията решавали кое на кого да
кръстят.
Като министър на културата Людмила станала иде­
олог на редица мащабни мероприятия - построява­
нето на НДК и камбаните, честването на 1300 години
България по света, популяризирането на тракология-
та зад граница чрез организирането на изложби на
тракийските ни съкровища, международната детска
асамблея „Знаме на мира“ програмите Леонардо До
Винчи“, „Рьорих“, Ленин“... Част от тези инициативи
били вдъхновени от Агни йога и окултните занимания
на първата дама. Лозунгите, които били издигнати на
детската асамблея, например, били заимствани от Жи­
вата стика. Не били избрани случайно и личностите, на
които били посветени 1978-ма, 1979-а и 1980 година. И
Рьорих, и Леонардо, и Ленин били мистици.
От всички изкуства Живкова като че ли най-много
тачела изобразителното. Театърът и киното изобщо
не били сред приоритетите й. Актьорите обаче също
не били за жалене, защото за тях се грижел лично
Тато. Той ходел на премиерите, контактувал с аркаш-
ките и им раздавал щедро апартаменти на народни
цени.
Людмила изобщо нямаше отношение към театъ­
ра. Когато раз­
даваха награди
на всеки пет го­
дини, тя дори и
тогава не идва­
ше. Лично мен
ме е поздравя­
вала с телеграма
за роля, но не
беше ме гледа­
ла. Тя просто го
правеше защо­
то й бяха каза­
ли, че трябва да
ме поздрави“,
разказва голе­
мият български
артист Георги Ру­
сев. А колежката
му Домна Гане­
ва пък е учудена
защо през 80-те
Младежкият те­
атър е бил кръс­
тен на Людмила
Живкова. Та на
нея кракът й ни­
кога не бил стъп­
вал там.
„Тя не проя­
вяваше особени
отношения и към
моята област -
киното. Гледаше
малко филми, за-
щото не беше добре с очите“, свидетелства пък от своя
страна Павел Писарев. Той е бивш шеф на БНТ и кине­
матографията. Бил е и заместник на Живкова в коми­
тета за култура.

Краят
Последните дни преди фаталния 21 юли (а може би
20-ти) Людмила сякаш не била на себе си. Постоянно
повтаряла, че всички са я предали. Нямала настроение,
чувствала се отпаднала, а времето си оползотворявала
в унищожаването на книжа. Според запознати в този
период тя скъсала и запалила всичките си окултни за­
писки.
 През юли Живкова се водела в отпуска. Почивката
карала на Боровец.
„През последните месеци от живота й тя бе израз­
ходвала вече сетните си сили. Виждах това, пък и лека­
рите не криеха от мен истината за състоянието й. Тога­
ва взех отпуск и прекарахме трийсетина дни заедно на
Боровец. С нас имаше и лекар, който я наблюдаваше и
провеждаше необходимото лечение. Но пред очите ми
тя губеше сили с всеки изминат ден, отпадаше физиче­
ски все повече и повече“, описал е кондицията на дъ­
щеря си Тато в своите мемоари. Според запознати два­
мата с щерка му са имали грандиозен скандал в онези
дни. За какво точно са се крали не е ясно, но вероятно
именно тази свада е довела до крайното влошаване на
състоянието на първата дама.
Възможно е скандалът да е бил предизвикан от фа­
кта, че се готвели гонения за близки сътрудници на
Людмила. Друг вариант е караницата да е предизвика­
на от неотдавнашното издигане на Гриша Филипов на
министърпредседателския пост. Източници на авто­
рите на „Окултната Людмила“ твърдят, че Живкова е
имала мерак да премиерства и е била много разочаро­
вана, задето баща й е назначил друг, а не нея начело на
изпълнителната власт. Първата дама имала подготвен
проектокабинет, в който като министър на вътрешни­
те работи фигурирал Живко Попов.
На 20 юли следобед Живкова ненадейно решила да
се прибере в София. Баща й по това време не бил на Бо­
ровец. Нямало го там и Иван Славков. „Приготви ко­
лата. След 10 минути заминаваме“, заръчала Людмила
на бодигарда си Мурджев. Той изпълнил нареждането.
В Бояна Живкова пристигнала към 15.00 ч. Там из­
дала нова заповед - да й донесат лекарства от Прави­
телствена болница.
 Мурджев доставил илачите, Людмила ги взела и се
оттеглила. Мурджев и шофьорът пък отишли в дежур­
ната стая на резиденцията. Оттам бодигардът на меди­
цинската сестра Ани Младенова и я извикал да дойде,
защото поведението на Живкова му се струвало съм­
нително.
Към 18.00 ч. телефонът в дежурната стая звъннал. В
слушалката крещяла прислужница. Тя тъкмо била на­
мерила безжизненото тяло в басейнчето на банята.
Охранителят и шофьорът се втурнали натам. Издър­
пали Людмила от водата и установили, че няма пулс.
После Мурджев звъннал в Правителствена болница и
поискал линейка. „Бързата помощ“ обаче се забавила
с цял час. Междувременно пристигнала Ани Младено­
ва и започнали опити за реанимация. Уви, безуспешно.
Людмила била мъртва. При това още на 20 юли, а на
21-ви, както гласи официалната версия.
„Макар, че бях в отпуск, често провеждах срещи с
членове на ръководството по спешни проблеми. Зает
бях и в деня, в който се случи непоправимото.
Намирах се на заседание, на което се обсъждаха ня­
кои проблеми на селското стопанство. Тя (Людмила) се
възползвала от отсъствието ми и заминала за София.
Знаейки за състоянието й, незабавно потеглих й аз. Как
съм стигнал до дома, аз си знам. Качих се в стаята си,
седнах на един стол и зачаках... Настъпи някаква сует­
ня, но аз не можех да помръдна от стола. После при мен
влязоха трима лекари. Помълчаха за миг и ми казаха,
че дъщеря ми е мъртва...
Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали
кончината й е била естествен резултат от изчерпване на
жизнените й сили, или е имало някакво външно „вме­
шателство“, разказал е един от най-тежките дни в жи­
вота си Тодор Живков в автобиографичната си книга.
Най-любопитното в случая е, че той допуска възмож­
ността щерка му да е била убита.
Димитър Мурджев пък е категоричен, че Людмила
сама е сложила край на живота си. Нагълтала се е с хап­
четата от цяла опаковка приспивателно „Дормопан“, в
резултат на което е заспала и се е удавила. После Ани
Младенова подменила изпразнената опаковка с пълна,
от която липсвали само две хапчета. Така медицинска­
та сестра прикрила самоубийството на своята ВИП па­
циентка.
 Младенова от своя страна определено не е съгласна с
Мурджев. Това се вижда от свидетелствата, публикува­
ни във втората част на книгата.
На Людмила не е правена аутопсия, но има офици­
ално заключение на медицинска комисия за смъртта й.
Ето какво гласи то:
„В последно време в резултата на голямо прена­
прежение здравословното състояние на другарката
Людмила Живкова се влоши. Предприетите мерки за
възстановяване на здравето й доведоха до бързо подо­
бряване. На 20 юли 1981 г. обаче състоянието й отново
рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъ­
чен кръвоизлив и последвали тежки необратими раз­
стройства на дишането и кръвообращението. Смъртта
настъпи в 2 часа на 21 юли 1981 г.“
Документът е подписан от вуйчото на първата дама
д-р Атанас Малеев, шефа на Правителствена болница
д-р Йонко Белоев, д-р Йордан Йорданов и д-р Сивчо
Сивчев. Първият е академик, а другите трима - профе­
сори.
Защо е това разминаване между твърденията на раз­
личните участници в трагедията? Мистерията остава и
до днес. Единственото логично обяснение е, че Людми­
ла наистина се е самоубила, а всички останали са на­
правили опит да прикрият този факт. Едно потвърдено
самоубийство би лепнало тъмно петно и върху Живко­
ва, и върху баща й. То би предизвикало куп въпроси:
Защо? Кой е виновен? и т.н.
Има всякакви обяснения какви биха могли да са мо­
тивите на Людмила да си посегне. Според една от вер­
сиите, тя е научила за злоупотреби на свои приближе­
ни с финансови средства и затова нагълтала хапчетата.
Друга пък гласи, че да се самоубие я накарал скандалът
с баща й на Боровец. А според трета и четвърта - най-
23 юли 1981 г. Погребението на Людмила Живкова

Тодор Живков полага

цвета на гроба на
дъщеря си

Ковчегът с мърт­
вата Людмила
невероятни версии, Людмила се е пренесла в жертва на
богинята на смъртта Кали или пък е напуснала тялото
си в опит да контактува с духове и невидими сили.
Ако ли пък все пак се касае за убийство, то заподозрян
№1 е руският Комитет за държавна сигурност - КГБ. Та
нали Людмила определено е дразнела братушките си с
окултните си занимания и с опитите си да осъществя­
ва културни връзки със Запада, отдалечавайки по този
начин страната от социалистическия лагер.
След смъртта на Людмила някои от най-близките й
хора са тикнати в затвора. Тази нерадостна съдба имат
Живко Попов и Емил Александров. Богомил Гераси­
мов, който също е бил приятел на първата ни дама, пък
се разминава на косъм с влизането зад решетките. Той
обаче загубил работата си на дипломат.
В немилост изпада и Александър Лилов. Него Живков
го уволнява от Политбюро и го изпраща в десета глуха.
Лилов се връща в ръководството на партията едва след
десетоноемврийския преврат.
 Иван Славков:

Людмила и първата
ми съпруга бяха
приятелки
Преди да почине, жена ми,
вегетарианката, прояде месо
Дългогодишен шеф на БНТ, БОК и БФС. Зет на Тато
и вдовец на Людмила Живкова. Председател на движени­
ето „Напред, България“. Иван Славков определено е един
от най-приятните събеседници в тази държава. Освен
че има много какво да разкаже, той впечатлява и с непо­
дражаемото си чувство за хумор.

- Господин Славков, съпругата ви Людмила Живко­

ва защитаваше ли ви, когато баща й или други пар­
тийни величия са ви атакували и критикували в го­
дините на социализма?
- Такива разговори не сме водили с нея. Тя е била
длъжна да ме защитава. Не знам дали го е правила, но
предполагам, че е било така. Семейството е над всичко.
- С Людмила за какво най-често спорехте и се
карахте? Имахте ли например различия относно от­
глеждането на сина ви?
- Не, различия - не. Общо взето, мисля, че и двама­
та обръщахме достатъчно внимание на децата. Не сме
имали различия относно възпитанието на сина ни.
Споровете ни са били такива, каквито съществуват във
всяко семейство.
 - Вярно ли е, че сте се запознали с Людмила на по­
гребението на първата ви съпруга - загиналата в са­
молетна катастрофа стюардеса Светла?
- Не е вярно. Те бяха в една компания приятелки,
живееха през две къщи.
- А истина ли е, че известно време с Людмила сте
криели любовта си?
- Ожених се за Людмила през 1968 г. Лично аз никога
не съм крил нищо. Ходехме си двамата но ресторанти,
без да сме семейство. Тя идваше да ме взима от работа.
Не се е развела заради мен. Нашата връзка започна след
развода й. Аз дори й бях на сватбата.
- Защо смъртта на Людмила е обвита в такава мис­
терия?
- Никаква мистерия няма. Всички говорят глупости.
- Защо Александър Лилов твърди, че истината за
смъртта на Людмила е на Боровец? Знаете ли какво
се е случило там?
- Това са глупости. Глупости! На Боровец бяхме То­
дор Живков, Людмила и аз. Тя си легна и Живков каза:
„Абе, добре върви момичето, даже и месо взе да яде!“
Същата вечер Людмила яде и месо. А тя беше вегетари-
анка след катастрофата, беше се подложила на страхо­
тен режим. Сутринта Живков си тръгна, след това и аз
потеглих за работа оттам. Людмила не ни беше казала,
че ще се прибира в София. След работа отидох да играя
тенис, а после и табла на кортовете. Звънна ми телефо­
нът. Оказа се шофьорът ми, когото бях пуснал с колата.
Та той ми каза: „Нещо неприятно е станало на вилата!"
Идете при лекарите в „Пирогов“ и ги питайте. Те видя­
ха Людмила и след катастрофата в какво състояние я
закараха. Беше в насипно състояние. Никой не казва,
че на нея са й бъркали и гръбначния мозък да отпускат
напрежението. Имаше тромби в мозъка, имаше счупва­
не в основата на черепа...
- Разстрои ли се Людмила, когато разбра за злоу­
потреби на близки до нея хора с фондовете на служба
„Културно наследство“?
- Е, как да не се разстрои? Много се разстрои. Тези
глупости, които ги говори сега Марга Михнева, че Люд­
мила е откраднала...
- Как постъпи Людмила с хората, които бяха злоу­
потребили?
- Имаше комисии, следствия. Влязоха в затвора ня­
кои хора. Тя не е имала персонално отношение. Това си
беше държавна работа.
- Тодор Живков как гледаше на увлечението й по
мистиката?
- Тодор Живков вярваше в силата на Ванга. От него
знам, че пророчицата му е казала неща от нелегалния
му период преди 9 септември. Неща, които той не е
споделял с никого. В момент на малодушие, когато е
бил разбит отрядът „Чавдар“, той бил там откъснат в
някакъв гъсталак, а потерята - около него. И Живков
понечил да се самоубие, но пистолетът не щракнал. На
никого никога не бил казвал, че е правил опит да се са­
моубива, а Ванга а му го познала! Той вярваше, че тя има
дарба.
- Тодор Живков страдаше ли, когато след 10 ноем­
ври ви погнаха и вас, и сина ви Тодор, който пък бе
набеден за изнасилвач?
- Как да не страда? Зет му лежи в затвора! Внукът му
също е в затвора! Слухове за сина му Владко! За Люд­
мила - какви ли не приказки! Сега наскоро пък Марга
Михнева (чудя се на акъла на Янчо как й пригласяше)
каза, че Людмила откраднала 130 милиона долара лич­
но. Как да не се ядосва човек?
 - Кой е най-големият ви скандал с Живков?
- Аз не съм имал с него нито големи, нито малки
скандали. Ние си бяхме самостоятелно семейство с
Людмила. След това тя почина и той отиде да живее в
„Банкя“. Децата и аз останахме в града. Не е имало при­
чини да си правим скандали. Естествено, като му наго­
ворят на него, че аз се занимавам с жени (което изобщо
не е вярно), и той се нацупи. Но не сме имали генерални
скандали.
- Как се запознахте с него?
- През 1960 г., когато се запознах с компанията на
Людмила. Те бяха ученички и завършваха XI клас. Бях­
ме една компания. При едно от събиранията на ул.
„Оборище“, където живееха, случайно се срещнахме и
се запознахме с Тодор Живков.
- Като му станахте зет, как се обръщахте към
Живков? Казвахте ли му „тате“?
- Казвах му „татко“.
- По всяко време ли можехте да влезете при
Живков, докато той беше на власт? Или пък си запис­
вахте предварително срещи...
- Е, как да си записвам? Ние бяхме едно семейство.
Живеехме в една къща. Когато имах спешна работа, ко­
ято не можеше да чака да се видим вкъщи, ходех и вли­
зах в кабинета му без уговорка.
- Живков харесваше ли ви като зет?
- Е, как не?! Кой не би ме харесал мен? Разбира се, че
ме харесваше. Имаше хора, които го наговаряха. Но те
просто ревнуваха, че той е близък с мен.
- Кои бяха приятелите на Людмила? А враговете й?
- За врагове не мога да говоря. Тя имаше приятели.
Всички млади асистенти в историческия факултет й
бяха близки. И аз се радвам, че покрай нея се запоз­
нах с тях - Сашо Фол, Гюзелев, Дойно Дойнов... Това й
беше средата. Лилов се появи доста късно и трябва да
кажа, че аз съм причината. Работех тогава в „Работ­
ническо дело“. Там се получи празнина, имаше разме­
стване в културното направление. Сашо Лилов е бил
тогава секретар на ЦК на комсомола. Лили Лозанова
е работила с него и каза: „Ето един свестен и интели­
гентен човек!“ Една вечер вкъщи предложих това име
на Живков и Людмила. Живков извади лист и си го
записа. След време Лилов стана завеждащ-отдел. Любо
Левчев също беше в кръга около жена ми. Събирах­
ме се вкъщи, ходехме си на гости. Светлин Русев също
беше приятел.
- Дразнехте ли се от слуховете, че Людмила е има­
ла връзка с Александър Лилов? Кой ги пускаше тези
слухове? Каква беше целта им? Кого трябваше да уяз­
вят?
- Не, разбира се. Защо да се дразня? Ние си живеехме
много свободно, защото се познавахме добре.
- Що за човек беше Людмила? Как се веселеше?
Разказваше ли вицове, обичаше ли шумните праз­
ненства?
- Вицове не е разказвала, но беше добра компаньон­
ка, събираше доста хора вкъщи. Беше нормално моми­
че, което обичаше купоните.
- Какво я радваше и какво я натъжаваше?
- Радваше се на живота, но най-вече я радваше връз­
ката й с мен. Не мога да правя анализи, какво я е натъ-
жавало.
- Коя е вашата най-незабравима случка с Людми­
ла? Онази, която ще помните винаги?
- Когато ми каза, че ни е дошло време да се оженим.
Мен не ми се женеше. Живеехме си като семейство.
Един ден тя ми каза: „Престани да ме излагаш с твоя
ергенски начин на живот! Ще се женим ли, или няма?“
Аз не съм от тези, които си сядат на задника. Отвърнах
й: „Ами, те нещата вървят натам!“ Определихме дата и
се оженихме.
- Вярно ли е, че след катастрофата на Людмила Пе­
тър Димков я е спасил?
- Вярно е, но не беше само Петър Димков. Лекуваха
я всички наши светила, идваха лекари и от чужбина.
Лицевата операция си я направи във Франция. В Бъл­
гария пък беше първата операция. Още като я заварих
в коридора на „Пирогов“ след катастрофата, един от
нашите лекари ме дръпна настрана и каза: „Оживее -
не оживее, друг въпрос. Но това, което е по лицето й,
почва да некротизира. Няма да ни прости, ако я оста­
вим обезобразена!“ Изпаднах в лека истерия и пови­
ших тон: „Отнасяйте се с нея като към циганите, които
идват тук след побоищата!“ Започнаха много сериозни
грижи.
- След катастрофата Людмила промени ли се?
- Как няма да се промени?! Тя излезе от гроба. Беше
един месец в кома. След това промени коренно начина
си на живот, режима, отдаде се на аскетизъм и духовно
самоусъвършенстване.
- Защо Людмила се интересуваше толкова от фе­
номени като Ванга, индиеца Сай Баба и други подоб­
ни?
- Може би заради факта, че традиционната медици­
на не даде отражение върху нейното възстановяване.
Лекарите казваха, че след такава тежка травма не може
да има пълно възстановяване. Човек, като се разболее,
започва да вярва в какво ли не. Опитва се да намери лек
за себе си.
- През последните години от живота й имаше ли
нещо странно в държанието й? На вас какво ви пра­
веше впечатление в поведението й?
 - Не мога да кажа. Но след катастрофата тя промени
коренно начина си на живот. Отдаде се на това да се из­
лекува и да се самоусъвършенства. Направи програмата
за всестранно развитие, за възможностите на човешкия
мозък, центровете...
- Вие как гледахте на увлеченията й по мистиката?
- Не бих употребил думата „мистика“, а по-скоро
разширяване на нейните интереси към това, че с догми
не се живее. Трябва да се разширява кръгозорът. Кол-
кото повече знаеш, толкова повече не знаеш. Човек не
може да отхвърля и отрича контактите, които не са ма­
териални, не може да отрича духовния контакт от раз­
стояние.
- Людмила споделяла ли е с вас за срещите си с Ван-
га? За какво са си говорили двете?
- Не знам друго, освен че един път Ванга й казала:
„Да си го гледаш Ването, добро е момчето!“ Аз съм се
виждал много пъти с Ванга, но никога не ми е гледа­
ла. Водил съм и децата при нея. Говорили сме си. Беше
много земен човек. Няма да забравя как един път ми
разправяше, че при нея отишла бездетна колежка на
първата ми съпруга Светла и я попитала дали да осино­
ви едно дете. Ванга се притеснила много, защото знаела,
че жената ще роди. Като си помислила обаче за детето,
което чакало за осиновяване, казала да действа. Вярва­
ла, че стюардесата ще отгледа и своето, и осиновеното
дете. Ванга беше много човечна.
- Вие лично присъствали ли сте на срещите на
Людмила и Ванга?
- Не съм присъствал. Ходихме и с третата ми жена
при Ванга. Когато отидохме, Валя й занесе подарък -
шал или пуловер, опакован. Каза й: „Лельо Ванге, запо­
вядай, тук съм ти донесла нещо!“ А Ванга рече: „Усещам
нещо топло!“
 - Колко време ви трябваше, за да превъзмогнете
скръбта си по загубата на Людмила? Събирахте ли се
с Живков, за да си спомняте за Людмила?
- На този въпрос не мога да дам отговор. Неприятно
е да има деца и те да останат без майка. Събирали сме
се с Живков, но такива разговори не сме водили. Един-
единствен път той каза: „Абе, май на Тошко му е много
тежко! Жените, дето гледат къщата, казват, ме Тошко
тъгувал.“
 Майор Ани Младенова,
легендарната медицинска
сестра на Тато:

Людмила искаше
развод с Батето
Тодор Живков не позволи
да се стигне до раздяла между
щерка му и Иван Славков

Майор Ани Младенова е може би жената, която знае

най-много от тайните на Тодор Живков и семейство­
то му. Дълги години тя бдеше над бившия Първи почти
денонощно в качеството си на негова лична медицинска
сестра. Името й обаче нашумя след 10 ноември 1989 г.,
когато симпатичната госпожа бе привикана като сви­
детелка в процеса срещу Тато. Пред магистратите Мла­
денова описа началника си като човек, непонасящ разто­
чителството. По думите й от зората на демокрацията
той бил толкова скромен, че дори носел кърпени чорапи.
Лично му била зашивала дупките.

- Госпожо Младенова, нека поговорим за Людмила

Живкова. Мълви се, че тя винаги е носела куфарче, в
което е съхранявала окултните си вещи...
- Нямам представа. Носеше куфарче, което беше
с шифър, но аз никога не съм виждала какво е имало
вътре. Бяхме научени да задаваме въпроси само когато
трябва.
- Виждали ли сте Людмила да медитира?
 - Да, тя медитираше.
- Живков одобряваше ли увлечението на дъщеря
си по окултното?
- Много се тормозеше. Правеше всичко възможно да
я откаже. Тя се беше отдала изцяло на това благодаре­
ние на Богомил Райнов. Не знам дали тези хора съоб-
разяваха, че Людмила след катастрофата бе с крехко
здраве и трябваше да води по-спокоен начин на живот.
След катастрофата баща й я направи член на Политбю­
ро, а това беше грешка. Натоварването й беше много
голямо. Чувала съм проф. Малеев да казва на Живков:
„Людмила трябва да се диспансеризира и да се пенси­
онира! Не трябва да се прави изключение за нея! Ще й
запазиш живота, ако я оставиш да си почива, а не да
работи!“ Людмила беше много амбициозна. Успя да се
възстанови с билково лечение. То я съживи и й помогна
да остане жива. След катастрофата Людмила направи
депресия от изчерпване. Говори се, че е имала шизо­
френия - това е абсолютна лъжа! Трябваше да я оставят
да си почине, но самата тя, след като се почувства добре,
настояваше да работи.
- От какво точно се е била депресирала Людмила
след катастрофата?
- Направи депресия, че цялото й лице е нарязано. Но
не е вярно, че е имала пластина на мозъка и затова е
носила тюрбан. От депресията я изкара лечението на
Петър Димков, което беше много сложно. Сутрин, обед
и вечер пиеше различни чайове. Правех й и различни
вани, пълни с отвара от билки. След като Живков видя,
че Людмила се чувства добре от ваните, поиска и на него
да му правя такива.
- В коя болница се възстановяваше Людмила не­
посредствено след катастрофата?
- Искам да уточня, че след катастрофата Людмила
беше приета в „Пирогов“. Там лекарите я спасиха. По-
късно тя замина в Париж и й се направи пластична
операция на лицето. След това се депресира. От това
положение успя да се оправи с билките на Петър Дим-
ков.
- Батето с много жени ли кръшкаше на Людмила?
- Мен не ме питайте. Цяла България знае.
- Знаеше ли Тодор Живков за забежките на Иван
Славков?
- Да. Докладваха му от ДС. Людмила искаше да се
разведе с него. Тодор Живков обаче не й разреши. Каза:
„Ние даваме пример на целия народ! Вече си разведена
един път, а сега искаш да се разведеш отново. Трети път
ли ще се ожениш след това?“ Тодор Живков й забрани да
говори за раздяла пред Славков. Бившият Първи беше
и против първия развод на дъщеря си, но тя тогава не
го послуша.
- Вярно ли е, че в един момент Людмила се е от­
казала от секса и затова Батето й е кръшкал с други
жени?
- Според мен това може да го каже само Иван Слав­
ков. Ако някой друг си позволи да говори на тази тема,
е несериозно.
- Честването на 1300 години България, на което
Людмила се бе посветила, не я ли изтощи?
- Людмила хвърли последните си сили и искри жи­
вот за подготовката и организирането на честването. Тя
живя и умря с тази мисъл. Непрекъснато плачеше, ко-
гато разбра, че е имало злоупотреби от страна на нейни
близки хора. Това я довърши. Докладваха й в писмен
вид - четеше и плачеше. Предателството я съсипа.
- Чували ли сте някога Тодор Живков и Людмила
да се карат?
- При най-малкия признак за напрегнати отноше-
ния помежду им ние веднага напускахме стаята. Исти­
ната обаче е, че почти не е имало такива случаи. Живков
много я обичаше Людмила.
- Кога разбрахте, че Людмила е починала?
- Излязох в отпуска, защото съпругът ми се обади,
че синът ни е тежко болен. Оставих две сестри от Пра-
вителствена болница да ме заместят. По телефона ми се
обадиха да ми кажат, че е починала. Отидох на място с
Ирина Ненкова - друга сестра от диспечерската служ­
ба за бърза и неотложна помощ. Заварихме Людмила
мъртва на пода.
- Говори се, че сте скрили опаковка с хапчета, коя­
то се е търкаляла около мъртвото тяло на Людмила.
Искали сте да прикриете самоубийството й...
- Това е нелепо.
- Защо тогава бодигардът на Людмила Мурджев ви
обвинява, че сте скрили самоубийството на Живков­
ата дъщеря?
- Той се опитва да се скрие зад мен. Страх го е. Ако
има следствие, ще го попитат защо е купил и дал на бо­
лен човек силни сънотворни. Скрива се зад гърба ми и
се опитва да размие въпроса.
- А каква е вашата версия - кое уби Людмила?
- Преумората. Ако Иван Славков беше до Людмила в
последните й дни, може би щеше да е жива. И последни­
те й дни само баща й беше до нея.
- Може ли все пак да се допусне, че е имало убий­
ство или самоубийство?
- Не мога да кажа. Била е направена частична аутоп­
сия от проф. Сивчев и проф. Белоев. Тя показва какво
е станало.
- Мълви се, че през последния месец преди смърт­
та й Людмила е била скарана с Тодор Живков...
- Няма такова нещо. Връзката между тях беше неи­
моверно силна. Живков толкова много я обичаше, че
изпълняваше всяко нейно желание.
- Промени ли се Тодор Живков след смъртта на дъ­
щеря си?
- Да, затвори се в себе си. Толкова много я обича­
ше... Правеше всичко възможно да преодолее болката
и мъката си. Веднага след погребението той тръгна на
работа. Опитваше се да работи, да чете, но нищо не се
получаваше. Стоеше на една страница но часове, гледа­
ше загасения телевизор с часове...
- Живков как гледаше на приятелството между
Людмила и Ванга?
- Криеха от него. Живков не я приемаше на сериозно
Ванга. По-скоро гледаше на шега на способностите й.
Въпреки това казваше, че тя веднъж е идвала при него и
му е гледала. Била му познала как като партизанин той
и една негова бойна другарка цяла нощ били под об­
стрел. До тях имало змия, която щяла да ухапе момиче­
то. Това не го знаел никой друг, каза Живков. Людмила
и Ванга имаха много силна връзка. Последната година
двете се срещаха в тайна квартира, а не в резиденцията.
Людмила изпращаше кола да докарат пророчицата. С
часове са си говорили. Дори и от мен се пазеше в тайна
кога се виждат.
- Говори се, че вие сте човекът, който е най-обла-
годетелстван в материален аспект от близостта си с
Тодор Живков?
- 10 ноември 1989 г. завари семейството ми с едно
малко турско рено. От Дело № 1 може да се види, че мно­
зина, работили при Живков, са получили жилища. Не
желая да влизам в подробности, но много хора взеха по
няколко апартамента, и то доста по-големи от моя. С
тях обаче следователите по Дело №1 не се занимаваха
и медиите не гърмяха. Имаме един апартамент от 120
квадрата и 57 квадрата (застроена площ) вила в Банкя.
След като се омъжих, Людмила Живкова, която ми беше
кума на сватбата, ме попита: „Къде ще живеете?“ От­
върнах й: „При свекърва ми.“ А тя: „В никакъв случай
няма да те оставя да живееш при свекърва!“ След това е
разговаряла с Тодор Живков. Извикаха ме и ми дадоха
апартамента. От благодарност към Людмила кръстих
детето си на нея - Людмил. Синът ми беше много болен
като малък, непрекъснато боледуваше. Затова Живков
разпореди да ми се даде възможност да си закупим мяс­
то в Банкя. Всичко е платено.
 Поетът Любомир Левчев:

Людмила
Живкова сякаш
предчувстваше
смъртта си
Последните й дни,
обърканата й епикриза и
други знаци дават основание да се
подозира и самоубийство

Това интервю е резултат от три срещи с Любомир

Левчев. Когато го посетихме за пръв път в просторния
му дом в центъра на столицата, знаменитият наш
писател разказа много - най-вече за контактите си с
Людмила и Тодор Живкови. Не пожела обаче разговорът
да бъде записан с касетофон. Защо ли? Левчев обясни, че
предпочита да отговори писмено на въпросите. Пос­
ледваха още две журналистически визити за доуточне-
ния. Окончателната редакция на текста пристигна с
имейл.

- Бяхте близък приятел с Людмила Живкова. Бях­

те ли любовници с нея? Според вас каква беше при­
чината за смъртта й?
- Че сме били приятели, е известно. А любовници не
сме били. Вече съм го заявявал. Такова приятелство ни
позволяваше да нямаме тайни помежду си. За смъртта
й не мога да имам собствено твърдение. Людмила но­
сеше последиците от жестока автомобилна катастро­
фа. Премеждия, конто променят душата, са известни.
Когато подплашените коне скачат в Сена, каретата на
Блез Паскал остава да се люлее на моста. След този слу­
чай гениалният математик става религиозен мислител.
Дали такива мистични предупреждения бяха оставили
белег в душата на Людмила - дори това не мога да по­
твърдя. При пътуването ни до Индия няколко месеца
преди смъртта й тя имаше вече тежки припадъци. Един
професор по индуизъм ме предупреди, че не трябва да
позволяваме на Людмила да посещава повече храмове­
те на черната четириръка Кали. На връщане в специал­
ния самолет тя викаше един по един своите приятели.
На всеки подаряваше бяла кърпичка. Днес виждам в
това ритуал на сбогуване. Но днес, а не тогава. Като че
ли тя е предчувствала, предвиждала, предсказвала края.
Описанието на последните й дни, смъртта, обърканата
епикриза и други знаци дават основание да се подози­
ра и самоубийство. Аз не съм имал никога достъп до
нито един документ по случая и нямам право на нещо
повече от предположение. Но някои хора се дразнят и
от това. Те искат Людмила да е ясна и обикновена като
тях - човек от народа. Само че тя не е нито ясна, нито
обикновена.
- Жени Живкова ви обвини, че говорите глупости
за смъртта на майка й...
- Думи, казани зад гърба ми, не ме занимават.
- В какви отношения сте днес с Жени?
- Рядко я срещам. По-скоро случайно. Помня я като
малко симпатично детенце, на което подарявах малки
саксийки с кактуси.
- Случвало ли ви се е да се карате с Людмила?
- Може би веднъж, когато й съобщих, че искам да
напусна Комитета за култура. Но това беше нервен раз­
говор, а не кавга.
- Защо навремето подадохте оставка от поста пър­
ви заместник в Комитета за култура? Тази ваша стъп­
ка отрази ли се на отношенията ви с Людмила?
- Почувствах, че съм непригоден за управленски­
те игри. Отврати ме чиновническото двуличие. Но
не постъпих добре, като изоставих Людмила. Не зная
какви сили са я облъчвали. В самия край тя ме потър­
си няколко пъти. Но важният разговор все се отлага­
ше. Не разбирах, че идва краят. Това е моя непрости­
ма грешка.
- Бил сте приближен и на Тодор Живков. Ходите ли
на гроба му?
- Аз не съм бил приближен. Статутът ми беше друг.
Ходя на гроба на баща ми и майка ми.
- Какво най-често съветвахте Живков? Давахте ли
му съвети за личния живот, да речем?
- В самия край Живков ми даде съвет: „Казвай, че
сме били приятели.“ Мисля, че той не знаеше какво е
личен живот.
- С Живков карали ли сте се? За какво най-често?
- Казвали сме си и остри думи.
- Как успяхте да влезете под кожата на бившия
Първи?
- Не съм се опитвал. Цитирах го, но стихове за него
не съм писал.
- Живков как преживя смъртта на Людмила?
- Мисля, че много тежко и се промени. Най-напред
се усамоти. После ставаше все по-самотен. Казвал съм,
че направи преврат срещу себе си, като започна да маха
хората на Людмила.
- А вярно ли е, че Людмила е готвела преврат сре­
щу баща си?
 - Питър Суайцър в книгата си „Победа“ описва как
ЦРУ получава информация, че в България се е офор­
мила слаба дисидентска група около Людмила Живкова.
Тя подготвяше постепенна промяна на политиката, не
и преврат. Людмила обичаше нежно баща си. Все пак
веднъж ме предупреди да не се обвързвам с никого,
включително и с него. „Свободният човек не се обвърз­
ва с никого освен с бог - казваше тя. - А баща ми не е
бог. Може някой ден да работим без него, а може - и
против него.“
 Бившият член на Политбюро
на ЦК на БКП и експредседа-
тел на БСП Александър Лилов:

Истината
за смъртта на
Людмила е на
Боровец
Кончината й е мистерия и за мен
При комунизма Александър Лилов бе най-младият член
на Политбюро. Имаше период, в който дори бе вторият
по важност човек в БКП след Тодор Живков. През 1983 г.
Тато обаче изненадващо промени отношението си към
своя дългогодишен довереник. Отстрани го от партий­
ното ръководство и го „заточи" като директор на Ин­
ститута за съвременни социални теории. 10 ноември
1989 г. завари Лилов в Лондон. Малко по-късно той оглави
преименувалата се на БСП комунистическа партия. На
този пост остана до края на 1991 г. После пое Центъра
за стратегически изследвания на БСП.

- От години се говори, че дължите издигането си

в политиката на приятелските си отношения с Люд­
мила Живкова. Приемате ли подобно твърдение? За
какво сте най-благодарен на Людмила Живкова?
- Аз влязох в голямата политика още преди да позна­
вам Людмила. След като се върнах от Москва, бях издиг­
нат за завеждащ-отдел „Култура“. Година-две по-късно
(1972 г.) бях избран за секретар на ЦК. Тогава именно се
запознах с Людмила, тъй като тя стана заместник-пред­
седател на Комитета за култура. Бяхме близки приятели
с нея. Людмила направи много за българската култура.
Дай боже, някой сега да стори поне половината от това,
което направи тя. Тя имаше замах, беше целеустремена
и с неортодоксално мислене. Слуховете са любопитни,
но не са сериозен източник на информация за добрия
журналист.
- Случвало ли се е да се скарате за нещо с Людмила?
За какво най-често спорехте? Тя критикувала ли ви е
несправедливо за нещо?
- Имало е въпроси, по които сме спорели. Нормал­
но е.
- Бивш зам.-министър твърди в интервю, че Люд­
мила е искала да се самоубива в Мексико заради вас
Заключила се в стаята си и казала: „Сашо, защо ме
предаде?“ Каква е истината за този случай?
- Това е пълна измислица. При това посредствена.
Телепат ли е този човек? Има мексикански случай с
Людмила, но той е медицински. Станал е инцидент,
прилошало й е. Людмила тъкмо си беше дошла от Ин­
дия и веднага замина за Мексико. Натоварването и
смяната на климата са й повлияли, а освен това, както
се знае, тя бе претърпяла и тежка автомобилна ката­
строфа.
- Изпитвали ли сте някога угризения спрямо Люд­
мила?
- Не! Скръб - да, жал - да. Ние бяхме приятели. Но
угризения - не, няма за какво.
- А усетихте ли някаква промяна в нея в последни­
те години от живота й? По-странна ли ставаше тя?
- Има един период „Боровец“, който ако е възмож­
но добре да се проучи, ще се открие причината за тра­
гедията на Людмила. Това, което е написано досега за
този едномесечен период в Боровец, не дава отговор.
Най-верен анализ на Людмила прави Богомил Райнов в
своята едноименна книга. Подозирам, че на Боровец са
станали неща, които са разтърсили Мила. И Богомил, и
Светлин Русев, с които тя също беше приятелски близ­
ка, съм ги питал защо не са се свързали тогава с нея. И
двамата са ми казвали, че достъпът е бил невъзможен.
Този месец в Боровец е пълен с тайни.
- Смъртта на Людмила е обвита в мистерия и до
днес. Любомир Левчев не изключва възможността тя
да се е самоубила...
- Не бих си позволил да навлизам в тази материя, без
да имам факти. И аз обаче мисля, че смъртта на Люд­
мила е мистерия. Но изключвам самоубийството - то
е противопоказно на нейните убеждения, на идеите, в
които вярваше.
- Преди 10 ноември отношенията ви с Тодор
Живков минаха през различни фази. Каква беше
причината той да се промени спрямо вас?
- Имаше време, в което Тодор Живков ми гласуваше
пълно доверие, направи ме негов заместник. Аз тогава
бях най-младият член на Политбюро. Да, от един опре­
делен период (1980-1981 г.) нататък по едни или други
причини той промени отношението си към мен. Из­
важдането ми от Политбюро е олицетворение на тази
промяна. В момента смятам да започна мемоарна кни­
га, в която ще разкажа всичко. Сложен въпрос.
- Искрен ли беше Живков, когато ви отстрани от
Политбюро с думите: „Другарят Лилов е феномен,
надарен с огромни интелектуални възможности, но
е съвършено неподготвен практически, без желание
да се потопи в икономическите и социалните пробле­
ми.“ Какво почувствахте тогава - обиден ли бяхте,
разсмяхте ли се, или се ядосахте?
- Трудно е да се опишат такива моменти. Спомням
си, че в деня на пленума бях на лов за едър дивеч в Габ­
ровския балкан. Тъкмо тогава отстрелях необикновено
красив еленов трофей. Нали си спомняте: „Не везет мне
в смерти, повезет в любви.“ Разбира се, разочаровани­
ето ми беше огромно. Нямаше никакви сериозни по­
литически, идейни или други причини за този акт. Той
не измести основите на моето мислене и убеденост и на
моята принадлежност към лявата идея. Сега, след тол­
кова години, стигам до убеждението, че трябва да съм
благодарен на Живков, задето ми подари прекрасни
години след 50-ия ми рожден ден. Аз съм роден на 31
август, а на 20 август бе заседанието на Политбюро във
Варна, на което не бях поканен.
- Знаехте ли предварително какво ви готви
Живков?
- О, разбира се! Нямах илюзии в това отношение.
Познавах системата отвътре, а и имаше предизвестие.
Когато се избираше нов председател на Комитета за
култура, аз направих изказване, че главната опасност
в този момент е догматизмът, а не опортюнизмът, и
Живков ме критикува пред конгреса на комсомола за
тази моя позиция. След това изпратих в сп. „Ново вре­
ме“ една голяма статия „Маркс и марксизмът пред пре­
дизвикателствата на съвременността“ (хубаво заглавие,
нали?), която стана и повод за моето изваждане от По­
литбюро.
- След 10 ноември срещахте ли се с Живков? Той
съжаляваше ли, че е постъпил несправедливо спрямо
вас?
- Срещнахме се няколко пъти. Най-напред се видях­
ме, когато дясната опозиция се опита да разиграе поли­
тически фарс - да го привика в парламента и да го ос­
мее. Тогава нашата парламентарна група, на която бях
лидер, реши и левицата да се срещне с Живков, както
преди това направи десницата. При него отидохме аз
и Янаки Стоилов. В „Бояна“, резиденцията, водихме
много сериозен политически разговор. Съобщих му
позицията ни и изслушах становището му. Той ме по­
моли да се отнасяме добре с Жени (Евгения Живкова
- бел. авт.), която беше в напреднала бременност. На­
шата комисия тогава се беше поувлякла в проверките,
имаше грубости. Обещах на Живков съдействие. И из­
пълних обещанието си.
 Бившият шеф на БНТ и кинема­
тографията Павел Писарев:

Индийски шамани
лекуваха Людмила
Живкова след
катастрофата
Легализира дейността на Петър
Димков
Павел Писарев е бил заместник на Людмила Живкова
в Комитета за култура. В определени периоди от кари­
ерата си той е ръководил и БНТ, и кинематографията.
Сега е активист на лявото крило на БСП, което упори­
то критикува Сергей Станишев и кликата му.

- Бяхте и заместник на Людмила Живкова в Коми­

тета за култура? Как се запознахте с нея?
- Знаехме се с Людмила още от ученици покрай ком­
панията й. Запознах се с нея покрай бъдещата ми съп­
руга Цветана Коларова. Всички, които Людмила прив­
лече около себе си, й бяха стари приятели.
- Според вас от какво умря Людмила?
- Тя претърпя много тежка катастрофа. Засегна­
та беше главата й. Черепът й беше разбит, едва оживя.
Смятам, че причина за смъртта й са напрегнатата ра­
бота, нездравословният живот и последиците от ката­
строфата.
- Казвате, че е живяла нездравословно...
 - Не се хранеше пълноценно. Пазеше разни диети и
беше обсебена от мистични учения. Смятам, че това е
дало отражение върху здравето й.
- Има ли нещо тайнствено около катастрофата на
Людмила?
- В катастрофата не може да има нищо тайнствено.
Баща й заминава за Чехословакия, а тя го изпраща на
летището. На връщане я удря камион. (Според повече-
то източници Живков е пътувал за Полша, а не за Чехо­
словакия и преди катастрофата Людмила е отивала да
го изпраща на летището - бел. авт.) Спира един военен
с москвич, слага я в колата си, за да я закара, но и той се
блъска. Станали са две катастрофи.
- Защо през последните години от живота си Люд­
мила ходеше все с тюрбан?
- Предполагам, че е прикривала белег.
- Вярно ли е, че след катастрофата Петър Димков е
спасил Людмила?
- Тя го уважаваше и до голяма степен легализира не­
говата дейност. Заради нея престанаха да го тормозят.
На Людмила Димков реално е помогнал. Бяха й докара­
ли и от Индия двама лечители, които работеха с нетра­
диционни методи.
- Странно ли беше поведението на Людмила в по­
следните й години?
- Започна да мисли много за отвъдното и вечните
непреходни неща в живота. Не обръщаше вече толкова
внимание на битовите въпроси и материалното.
- Кога видяхте Людмила жива за последно?
- Преди да замине на Боровец. В началото на лятото
на 1981 г. тя излезе в отпуска. Извика ме, за да ми пред­
ложи да отида на работа като председател на Комитета
по печата и да ми постави няколко задачи по този по­
вод. След това замина за почивка и умря.
 - Лилов твърди, че истината за смъртта на Людми­
ла е на Боровец...
- Не съм бил там, но знам, че е почивала с баща си,
децата и Иван Славков. Предполагам, че на Боровец
са се появили конфликти, когато Людмила е говорила
с Тодор Живков. Възникнали са разни спорове, тъй
като по това време имаше разкрития за злоупотреби,
в които бяха замесени няколко от нейните заместни­
ци.
- Разстрои ли се Людмила, когато разбра, че близ­
ки до нея хора са злоупотребявали с фондове?
- С Людмила не сме разговаряли за това, защото въп­
росът не беше станал публичен. После тя почина. Тодор
Живков ги освободи по-късно всички - Мирчо Спасов,
зам.-министъра на външните работи (има се предвид
Живко Попов - бел. авт.), Емил Александров... Някои
от тях лежаха и в затвора.
- Кои бяха приятелите на Людмила? А врагове­
те й?
- Най-близките й приятели бяха Вера Ганчева, Таня
Русева, Любо Левчев, Светлин Русев, Александър Ли­
лов... Явен враг й беше Милко Балев.
- Вие как успяхте да влезете под кожата на Люд­
мила?
- Не съм влизал под кожата й. Работили сме заедно,
били сме приятели и познати. Може да се каже, че тя бе
взискателна към работата на всички свои заместници.
Не проявяваше особен интерес към моята област - ки­
ното. Людмила гледаше малко филми, защото не беше
добре с очите.
- Людмила откога имаше проблем със зрението?
- Носеше очила. Не знам откога. След катастрофата
зрението й се влоши.
- Що за човек беше Людмила? Как се веселеше?
Разказваше ли вицове, обичаше ли шумните праз­
ненства?
- Людмила беше добър човек. Гледаше да помогне.
Когато излизаше от работа, навън винаги я чакаха хора
по лични въпроси. Людмила беше любезна и внимател­
на с тях, опитваше се да помогне. В дните за посещения
на граждани оставаше, докато не се свършеше опаш­
ката от хора, дошли да се срещнат с нея. Имаше ши­
рок кръг приятели. Не разказваше вицове, но обичаше
много да слуша. Когато се ожениха с Иван, в дома им
веднъж седмично правеха събиране на младата софий­
ска интелигенция. Тя тогава работеше в Комитета за
приятелство и културни връзки с чужбина.
- Щастлива ли беше с Иван Славков? Двамата как
се разбираха?
- Мисля, че се разбираха добре. Фактът, че отгледаха
Жени Живкова и си имаха и свое дете, показва, че са
били хубаво семейство.
 Проф. Вера Ганчева,
Знаменита преводачка и
най-добра приятелка на
някогашната ни първа дама:

Людмила
предизвика
богинята на
смъртта Кали
Индийски жрец нарисува червена
точка върху челото на Живкова,
окичи я с гирлянди и извърши
страховит ритуал
Проф. Вери Ганчева е изтъкната наша преводачка
от скандинавски езици, университетски преподавател,
автор на книги с есеистика и публицистика, на научни
трудове. Сестра е на режисьорката и телевизионна кри­
тична Васа Ганчева, вдовица е на поета Владимир Башев
и дъщеря на Лалю и Надя Ганчеви. По времето на социа­
лизма баща й бе ръководен деец на БЗНС, а майка й - гла­
вен редактор на списание „Лада“. В интервюто, което
предлагаме на вниманието на читателите, Вера не раз­
казва за себе си или за известната си рода. Главен герой
в разговора ни е Людмила Живкова - щерка на бившия
Първи Тодор Живков и една от най-добрите приятелки
на Ганчева.
 - Госпожо Ганчева, коя беше вашата първа среща с
Людмила Живкова?
- Постъпихме заедно в Руската гимназия в София,
но реалният контакт между нас датира от по-късно, ко-
гато се сближихме вече като приятелки и съмишленич-
ки, не само като съученички. Училището беше реноми­
рано, обучението - на високо равнище, изискванията за
дисциплина - строги. За неспазване на задължителната
униформа имах два срока намалено поведение, но на
Людмила тя не пречеше и така си я спомням - с тради­
ционната черна престилка от сатен, с бяла якичка. Не
изпъкваше между другите, а и не се стремеше към това.
Общественото положение на баща й нямаше значение
за класа ни, а още по-малко за нас, няколко приятел­
ки, с които Людмила дружете. Обичахме да се смеем,
да танцуваме, да разговаряме не само за книги, а и за
модни дрехи, за филми и музика... Често гостувахме
в дома на Людмила, където се разполагахме в нейната
стая с калъфи на мебелите от плътна китайска коприна.
Там понякога идваше и майка й д-р Мара Малеева, коя­
то дискретно ни съветваше за „нещата от живота“, без
да ни поучава.
- Какво я радваше и натъжаваше Людмила?
- Добър и щедър човек, тя получаваше удовлетво­
рение, когато можеше да помогне някому. Лирична
натура - пишеше стихове, които не показваше всеки-
му. Людмила оценяваше хората по собствена твърде
романтична скала. Беше „расла в памук“, както се из­
разява народът, и задълбоченият психологизъм в тези
преценки не й беше свойствен. Наивността й носеше
разочарования, чието натрупване, съчетано с преумора,
доведе до окончателния й срив. Не можеше да се при­
мири с констатацията, че е „градила въздушни кули“
по собственото й болезнено признание. Но тук не беше
права, защото постигнатото по нейно време и в резул­
тат на атмосферата за творческа дейност и обвързаност
със световните явления и критерии се оказа полезно не
само за периода преди прехода, който в известен сми­
съл подготви. Оказа се полезно и за новия етап в дви­
жението на нацията и обществото ни, тъждествено на
еволюция според употребяваната от нея дума, предпо­
читана пред „революция“. Людмила не можеше да по­
нася измамите и лъжите. Когато пътувах в чужбина,
обикновено ми даваше пари за книги, за конкретни
заглавия или по ориентировъчни теми. Настояваше да
й се отчитам до стотинката, до цента и да й предавам с
книгите и касовите бонове. Беше толкова педантична в
това отношение, че веднъж не се сдържах и отреагирах
рязко, с обида. Отговорът й гласеше: „Не се сърди. Тези
пари подлежат на отчетност и един ден ще искат да дам
точна сметка за тях.“
- Има ли нещо странно и мистериозно в смъртта
на Людмила?
- Тя беше достигнала предела на своите физически
възможности. Аскетизмът, който си беше наложила,
подкопаваше издълбоко силите й. Опитваше се да се под­
държа с упражнения и практики, заимствани от Изтока,
но опъна докрай сребърната корда, която в един момент
не е издържала. Убедена съм, че нейната смърт можеше
да се предотврати. Людмила ядеше съвсем малко, едва
ли не по листо маруля на ден, беше се докарала до пълно
изтощение. Особено непосредствено преди 1300-годиш-
нината, при цялото напрежение, пътуванията. Смятам,
че смъртта й можеше да се предотврати, чисто медицин­
ски, лекарски, ако около нея е имало хора. Иван ми раз­
правяше, че тогава отивал на концерт на Сара Вон и я
попитал дали иска да остане при нея, защото видял, че
е напрегната. Била е сломена, разочарована и отчаяна от
това, че мисията й претърпява крах. Людмила му казала,
че няма нужда от нищо, и отишла да вземе вана. Според
мен тя се е удавила - беше подпухнала в ковчега. Ако не
е била сама, сега сигурно щеше да е жива. Според ня­
кои причина за смъртта й може да с била и аневризма
в резултат от автомобилната катастрофа. Помня добре,
че преди това тя имаше планове да ходи в Евксиноград,
след няколко дни обаче срещнах човек от охраната й и
той ми каза, че била в Боровец. Това ме изненада. Море­
то винаги й действаше добре. Може би планината там е
подсилила унинието й. Не са ли забелязали лекарите, че
Людмила е в дълбока депресия?!
- След катастрофата през 1973 г. Людмила проме­
ни ли се?
- Да, основно. Сериозните изпитания сякаш изпра­
вят човек пред стена, така че ако не може да мине през
нея, да се върне обратно. Людмила не се върна.
- Защо ходеше с тюрбан?
- Тя имаше белези от катастрофата, които посте­
пенно поизчезнаха. Вероятно заради тях носеше често
тюрбан. Но също така често и не го носеше - в домашна
обстановка и на доста официални мероприятия се явя­
ваше без тюрбан. Имаше хубава гъста коса, в която вече
сребрееха нишки.
- Говори се, че е имала куфарче, пълно с окултни
принадлежности...
- Никога не съм виждала такова куфарче нито у нея,
нито у когото и да било. Между другото приех поканата
за този разговор, защото бих искала да разпръсна ня­
кои предубеждения и откровени глупости за Людмила,
за нейните лични интереси и дори за държавническата
й дейност. Истината е една: тя допринесе реална полза
за обществото и страната ни, деидеологизира духовна­
та сфера в немалка степен, но й беше съдено да работи
в сложни условия, а и в продължение на твърде кратко
време.
- Как гледахте вие на увлечението на Людмила към
окултното?
- Много положително. Всъщност не става дума за
окултизъм от „сергиен“ тип, ако мога така да се изразя,
а за задълбочен интерес към закономерности във все­
мира, проектирани в съзнанието и душевността на чо­
века и с огромно значение за развитието на световната
култура и наука. За една вековна традиция в мисловно­
то и художественото творчество, свързана с античност­
та, Ренесанса, Просвещението, Романтизма. Традиция,
запознанството с която обогатява мнозина. Тя създаде
уникална колекция с книги на английски, на руски, коя­
то възнамеряваше да предаде на Народната библиотека
и на някои научни и педагогически институти. Работе­
ше се по каталогизирането на тази внушителна сбирка.
Но веднага след смъртта й, както узнах, библиотеката
е била запечатана. Дано тези книги се съхраняват днес
някъде.
- Защо Людмила се разведе с първия си съпруг?
Вие познавахте ли Любомир Стойчев?
- Познавах го добре, но не съм го виждала от мно­
го години. Любо беше симпатичен, позитивен човек,
инженер и практик за разлика от Людмила и от нас,
нейните приятелки. Струва ми се, че откривам у Жени
Живкова доста от неговото спокойствие и заземеност.
Защо се разведоха? Че кой пък не се развежда, така да
се каже.
- Беше ли щастлива Людмила с Батето?
- Щастието е твърде условно понятие, особено за
тясното пространство на брака, на семейния живот. Но
двамата се разбираха и държаха един на друг въпреки
различията си в много отношения. Иван беше осле­
пителен и много забавен. Винаги разреждаше с хумор
сгъстеното напрежение в една или друга ситуация, а не
беше и лош съпруг. Людмила му беше много благодар­
на за грижите, които той полагаше за Жени и Тошко,
изпитваше угризения, че не може да бъде по-продъл-
жително време с децата си, и казваше съвсем искрено:
„Не знам какво щях да правя, ако не беше Ванчо.“ Добре
известно е впрочем, че съпружеството не е идилия, но и
двамата бяха широко скроени, толерантни и лишени от
дребнав егоизъм.
- Страдаше ли Людмила заради забежките на Слав­
ков с чужди жени?
- Не помня да сме коментирали такъв въпрос и мис­
ля, че тя отдавна беше излязла от този стадий на своето
личностно развитие, когато това би имало някакво зна­
чение.
- Говори се, че Людмила е искала да се развежда с
Иван Славков...
- Какво ли не се говори... Не се разведоха - това е
важно. Людмила не можеше да има нормален съпру­
жески живот, при положение че изобщо не се прибира­
ше вкъщи. През февруари 1981 г. например кацнахме
от Индия в София. В самолета тя ми каза, че ще дойдат
да й донесат дрехи и някои други неща, защото след ня­
колко часа ще заминава за Мексико.
- Говори се, че в Мексико Людмила е получила стра­
хотна криза...
- Недискретно и арогантно Богомил Герасимов опи­
са някъде нещо такова. С нея обаче е имало и други хора -
Таня Русева, историкът Васил Гюзелев... А те се въз­
държат от подобни коментари.
- Спорили ли сте някога с Людмила? Давали ли сте
й съвети?
- Никога не сме се карали. Едни от най-хубавите спо-
мени в живота ми са свързани с нашите разговори „на
4 очи“ в резиденция „Бояна“, край огромен прозорец,
отвъд който се простираше парк. Никой не ни пречеше,
освен може би само големият стенен часовник, който
отбиваше всеки час и ми подсказваше, че става късно и
трябва да си вървя. Давала ли съм й съвети? Не, всъщ­
ност много рядко. Тя беше зодия Лъв и следователно
прекалено горда, прекадено независима, за да позволя­
ва да я съветват. Въпреки това съм била свидетел как
внимателно се вслушва в думите на по-авторитетни и
мъдри хора. Аз неведнъж съм й казвала, че трябва да
се консултира със специалисти по сценично поведе­
ние и говор - нямаше техника, не умееше да се изразя­
ва изразително и нюансирано, да модулира гласа си, а
почти непрекъснато държеше речи от разни трибуни.
Това нейно неумение водеше и до това, че слушателите
не разбираха смисъла, който влагаше в речите. Тях тя
подготвяше набързо - в паузите между срещи, посеще­
ния, пътувания. Людмила подценяваше съобщителната
функция, която е много важна. Предупреждавала съм
я също да има предвид наличието на един много силен
планетарен аспект в нейния хороскоп - почти пълен
съвпад на Слънце с Плутон, лидерски, изключително
мощен, но и пагубен при стечение на свръх неблагопри-
ятни обстоятелства.
- Присъствали ли сте на ритуали на Живкова?
- Ако тя е извършвала някакви ритуали, те са били
прекалено лични, прекалено интимни, за да бъде допус­
нат външен човек до тях. Нито съм била свидетелка на
такива, нито тя е споделяла нещо по този повод. Поне
не пред мен. Но известно е колко обичаше Изтока и по-
специално Индия, която аз посетих два пъти. Първия
път благодарение на нея - беше ме включила в делега­
цията, съпровождаща я при нейното официално посе­
щение там през февруари на фаталната 1981 г. Задачата
ми беше да установя контакти с писатели и издатели,
да посетя творчески обединения и да набавя книги за
превод и издаване у нас. Именно тогава в Индия стана­
ха две случки, които ме настроиха тревожно, събудиха
някакви предчувствия, затвърдени впрочем от смъртта
на Людмила няколко месеца по-късно.
- Какви случки?
- В Лакнау, щата Утар Прадеш, където беше подгот­
вена мащабна програма за Людмила и съпровождащите
я лица, ни заведоха в храм на богинята Кали, алегория
на губителната, разрушителна енергия. Там на нещо
като сцена, обляна в кървавочервена светлина, жрец из­
върши някакъв ритуал, който беше сценично ефектен,
но и страховит. В един момент той покани Людмила на
сцената, даде й гирлянди, нарисува традиционната точ­
ка на челото й, а след това изненадващо покани и мен
за същото. Жестовете, танцът му, музиката породиха
у мен чувство за някаква опасност, неосъзната, но се­
риозна. Заключих, че с Изтока шега не бива, ако не си
органична частица от него. И пак по време на това посе­
щение, недалеч от Мадрас, посетихме истински ашрам,
свързан с живота и делото на големия индийски мисли­
тел и пост Шри Ауробиндо, когото Людмила много та­
чеше. Навсякъде из сградата му се натъквахме на телата
на медитиращи хора - индийци и чужденци. Разтърси
ме усещането, че наблюдавам някакви черупки, изпраз­
нени от съдържанието си, че при такава медитация съз­
нанието напуска човека и оставя вакуум, който може да
се запълни с какво ли не. За себе си реших да не го до­
пускам никога през живота си. Без в никакъв случай да
отричам зареждащото духа и въображението въздейст­
вие на индийския мистицизъм, произтичащите от него
практики не са за всекиго.
 - Вярно ли е, че в самолета на връщане от Ин­
дия Людмила се е сбогувала с приятелите си, разда­
вайки им бели кърпички? Сякаш е предчувствала
смъртта си...
- Истина е. В самолета от Делхи тя ни връчи на всич­
ки кърпички с разноцветен прах в тях. На всеки даде и
по някой съвет. Тогава не схванах поведението й като
прощаване. Възприех го по-скоро като някакво обоб­
щаване на това, което сме направили - нали кърпичка­
та е символ на чистота. В онзи момент бях леко обидена
на Людмила, защото в Мадрас тя посети прочутия тео-
софски център там, но без мен. Казах й: „Толкова ли не
можа да ме вземеш?“ А тя: „Не съжалявай, ти ще пъту­
ваш много и ще имаш други възможности. И в такива
центрове ще ходиш, и с интересни хора ще се срещаш...“
Продължих: „Взела си някакви издания оттам, дай да ги
видя..." - „И издания ще идват при теб! Всичко, което
те интересува, ще идва при теб!“, заяви Людмила. Така
и стана.
- Ходили ли сте при Ванга?
- Първия път бях при нея с моя приятелка, която и
Людмила познаваше добре. Тя беше китайка, омъжена
за българския художник Марин Върбанов. Мъжът й
беше един от най-забележителните майстори на гобле­
на, правеше истински скулптури от вълна. По време на
китайската революция Сун, китайката, нямаше ника­
къв контакт с родителите си. Много страдаше от това.
Някой й беше уредил среща с Ванга. Тя ми се обади и
предложи: „Искаш ли да дойдеш с мен? Рангел Вълча­
нов ще ни закара!“ Съгласих се и отидохме. Занесохме
дребни подаръчета. Много гостоприемно ни прие Ван­
га. Направи ми впечатление, че при нея идваха съседки
и приятелки от Петрич, беше много общителна и сър­
дечна. Отидох с големи резерви, но видях, че е чудесен
човек. На мен ми каза няколко неща - много верни и
точни. Примерно, че трябва да си пазя ушите. След това
заминах за фестивала в Кан. Изглежда, от пътуването
получих страхотни болки в ушите и се наложи да ме во­
дят в болница. На Сун пък Ванга каза, че ще има скоро
връзка с родителите си. Така и стана. Пророчицата за­
почна да говори и на Рангел за болестите на сестра му.
Това ни смая. Ние дори не знаехме, че той има сестра.
Накрая предупреди: „Ще караш внимателно на връща­
не, защото дясната ти спирачка не е наред!“ Рангел, кой­
то е много разумен човек, се вслуша в съвета на Ванга.
На една бензиностанция на връщане спря и помоли да
прегледат колата. Оказа се, че леля Ванга е права.
- Други посещения при пророчицата имали ли
сте?
- Второто ми посещение при Ванга помолих Люд­
мила да го уреди. Баща ми беше много болен, имаше
тежка форма на паркинсон. Искахме да знаем какво е
положението. Татко лежеше в болница, когато отидох
при пророчицата. Людмила ми беше заръчала да занеса
часовника му. Не успях, но отидох с негова вратовръз­
ка, която намерих вкъщи. Ванга се въздържа да ми каже
каквото и да било, заяви само, че баща ми е много до­
бър човек. Не направи прогноза. За мен това означава,
че е видяла, че татко си отива, но е премълчала, защото
не е искала да ме разстройва. Трети път отидох при нея
с Любо Левчев, жена му Дора Бонева и дъщеря им Мар­
та. Те имаха уговорка с Ванга и взеха и мен. Това беше
вече на Рупите.
- Как си помагаха Ванга и Людмила?
- Не смятам, че Ванга е имала генерално значение за
Людмила, въпреки че пророчицата беше явление. Има­
ше много хора, които я записваха с магнетофони, пи­
шеха разни глупости... Изследваха я разни психиатри...
Людмила допринесе за това около Ванга да има спокой­
ствие, да й се позволи да е от полза на хората. Людмила
помогна и на д-р Лозанов, който изследваше феномена
чрез своя институт по сугестология. Той беше създал и
метод за обучение по чужди езици в спящо състояние,
подсъзнателно. Към методиката му имаше интерес от
чужбина, а у нас го ограничаваха.
- Някои хора твърдят, че Александър Лилов е пре­
дал Людмила...
- Това са глупости. Напротив, той пострада след
смъртта й. И Светлин Русев, и Левчев, които също бяха
приятели на Людмила, запазиха почтеност спрямо нея.
В един период беше близка и с Андрей Луканов. Това
бяха хора, на които тя залагаше в своята визия за Бъл­
гария.
- Кои бяха недостатъците й?
- Максимализмът. Не приемаше средно положение.
Прекалено бързаше да осъществи една тогава невъз­
можна реформа, политическа и обществена, подце­
няваше своите идеологически противници, а също и
войнстващата посредственост, винаги фактор у нас.
Беше и прекалено доверчива, може би защото не по­
знаваше човешката природа откъм тъмните й страни.
Майка й Мара Малеева казваше: „Говорете й да не за­
почва тази кариера. Тя е историк. Нека си гледа науката.
Каква хубава област е историята! За какво й е другото?!“
Людмила тогава вече беше станала зам.-председател на
Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина.
Колелото на съдбата се беше завъртяло.
 Стоян Михайлов, бивш
секретар на ЦК на БКП: ___
Людмила
вярваше
в прераждането
При този начин на живот, който
имаше, не можеше да не умре

Стоян Михайлов свиден български социолог. В периода

1978-1988 г. той е секретар на ЦК на БКП и като такъв
е имал доста контакти с Людмила Живкова. Макар по
принцип да отказва интервюта, Михайлов се съгласи да
сподели впечатленията си от бившата ни първа дама.

- Една от основните ви задачи в ЦК като зав.-отдел

и секретар бе да наблюдавате културата... Имахте ли
проблеми по тази линия? С кого бяха най-големите
ви търкания?
- През 1979 г. в ЦК се създадоха шест комисии, една
от които беше оглавена от Людмила Живкова. Вся­
ка комисия трябваше да бъде ръководена от член на
Политбюро и секретар, който да движи оперативна­
та работа. Тогава мен ме сложиха при Людмила. Мно­
го добре работехме до самата й смърт. Продължих да
наблюдавам цялата духовна сфера - науката, култура­
та, пропагандата, средствата за масова информация,
изкуството. Е, имах и конфликтни ситуации. Имаше
търкания с журналисти, научни работници и хора на
изкуството, направили нещо нередно. Но сложните
проблеми за мен идваха „от горе“. Над мен винаги е
имало член на Политбюро, който ме контролираше.
Пред него се отчитах за всичко направено, а след това
идваше и Тодор Живков. Той беше най-високото ниво.
С Живков нямах много контакти. Пет-шест пъти в
годината ходех при него, когато имаше проблем, или
той ме викаше но дадени въпроси. Никога не съм го
придружавал в чужбина при пътуванията му. Имаше
дори срещи на интелигенцията, на които не бях канен,
въпреки че наблюдавах духовната сфера. Понякога се
налагаха решения, с които не бях съгласен. Излизаха
статии, за които се знаеше, че са наложени от ЦК на
партията, а не от автора. Няма нито един случай, в
който аз да съм решил, че дадено произведение е по­
рочно и трябва да се спре.
- Участвали сте в книгата „Мислете за мен като за
огън“ за Людмила Живкова. Много близък ли бяхте
с нея?
- Аз съм главен редактор на книгата. Много близък
- не, но имахме добри отношения от есента на 1979 г.
до смъртта й. През 1975 г. започнаха нашите контакти.
Имаше пленум на Комитета за култура, който трябваше
да приеме програма за всенародно естетическо възпита­
ние. Беше смислено мероприятие. Тогава се запознахме
с Людмила. Тя не ми е разказвала за своите конкретни
намерения. Нито веднъж не съм бил канен на сбирките
у нея, където са се раждали и обсъждали редица идеи.
Решавали са например как да се купуват в чужбина кар­
тини за културно историческото наследство. От 10 ху­
дожници да вземем творби, един от тях да стане голямо
име - и ти изплаща всичко. Това го научих постфактум
след години.
- Според вас от какво умря Людмила?
 - При този начин на живот, който тя имаше, не може­
ше да не умре. Казват, че се е самоубила, но не го вярвам.
- Защо смъртта й е обвита в такава мистерия?
- Напоследък излязоха доста публикации по този
въпрос. Има неща, които никога не могат да се разкри­
ят. Смятам, че тя не можеше да не умре при този начин
на живот, който имаше.
- Кога видяхте Людмила жива за последно?
- В началото на юли 1981 г. Имаше мероприятие и
тя като председател на комисията го ръководеше, а аз
предварително бях подготвил всичко. След това зами­
нах със съпругата си за Монголия - честваше се 60-го-
дишнината от Монголската революция и трябваше да
участвам като представител на БКП. След официалната
част останах още десетина дни на почивка там. На връ­
щане кацнахме в Иркутск. Оттам - на летището в Мос­
ква, където ни посрещна един сътрудник. Той ни каза,
че Людмила е починала. Цяла нощ със съпругата ми не
можахме да спим. Аз имам добро мнение за Людмила,
независимо от някои нейни слабости. Тя направи твър­
де много за българската култура и не са прави онези,
които я отричат.
- Защо Лилов твърди, че истината за смъртта на
Людмила е на Боровец? Знаете ли какво се е случило
там?
- Не съм съгласен с Лилов. След катастрофата през
1973 г. настъпиха дълбоки изменения в нея.
- Какво знаете за катастрофата на Людмила? Има
ли нещо тайнствено около нея?
- Банална катастрофа. Людмила е бързала, защото
винаги закъсняваше. Не смятам, че има заговор.
- Защо през последните години от живота си Люд­
мила ходеше все с тюрбан? Прикриваше ли нещо на
главата си?
 - Не знам, но не е изключено да е имала белези по
главата от катастрофата. Тя е била направена на пар­
чета и ако не е имала страхотна воля, не би оцеляла. Тя
беше увлечена и по индийски учения.
- Разстрои ли се Людмила, когато разбра за финан­
сови злоупотреби на близки до нея хора?
- Извънредно много. Това е една от причините, която
я отнесе преждевременно - дълбокото разочарование.
- Как постъпи Людмила с хората, които бяха злоу­
потребили?
- То не й остана много време. Беше голямо разочаро­
вание за нея. Хора, на които тя е вярвала и които е из­
дигнала до върховете, отведнъж се оказват мошеници и
злоупотребители с авторитета й. Това беше удар за нея.
- Кои бяха приятелите на Людмила? А враговете й?
- Приятели й бяха Богомил Райнов, Светлин Русев,
Любомир Левчев, Александър Фол и др. Имаше много
хора, които й завиждаха - предимно жените на ръковод­
ни постове. Людмила беше изтъквана много от Живков,
той искаше да я направи свой приемник. Много жени
се чувстваха пренебрегнати в нейната сянка, чувстваше
се недоволство. На извънредния XIV конгрес на БКП в
края на януари през 1990 г. имаше редица остри изказ­
вания срещу Людмила.
- Карахте ли се с Людмила? За какво най-често ви
критикуваше тя?
- Никога не ме е критикувала. От Комитета за кул­
тура излезе едно становище, че София и България ще
станат културен център на света. Понеже разбирам от
обществено развитие, сметнах, че това не може да ста­
не. Отидох при Живков и му казах, че не е реалистич­
но и ако позволим тази постановка да продължи да се
проповядва, ще научат в развитите западни страни и
ще ни се смеят. Това не бе в интерес и на самата Люд­
мила. Живков ми рече: „Това трябва да й го кажеш и на
нея! И й помагай!“ Предварително си бях планирал да
отида и при Людмила, но по такъв въпрос не можех да
се обърна към нея, без да съм информирал най-напред
първия ръководител. Веднага след това я посетих. Тя ме
прие и ме изслуша много внимателно. Не ми направи
никакво възражение, не ми се и обиди. От следващия
ден работата приключи. Веднъж пътувахме от Варна за
София Людмила, съпругата ми и аз. Тя започна да ни
убеждава, че в най-скоро време чужденците ще тръгнат
да учат български и езикът ни ще се наложи като меж­
дународен. Спогледахме се с жена ми. „Едва ли ще ста­
не това нещо!“, заявих. Людмила живееше с известни
илюзии. През 1980 г. в Югославия се състоя генерална
конференция на ЮНЕСКО. Там присъстват ръководи­
телите на културата - най-малко на ниво министри.
Живкова произнася слово. Около 17.30 ч. (беше поне­
делник) ме вика Лилов и ми дава един ръкопис около
30 страници. Казва ми: „Това е речта на Людмила на
конференцията, трябва да я редактираш и да съкратиш
нещата, които могат да породят напрежение - КПСС,
туй-онуй...“ - „Кога трябва да се публикува това?“, пи­
там. „Утре!“, отвръща ми. Тогава имахме 8 ежедневника
и 5-6 седмичника в средствата за масова информация.
Ежедневниците към 10.00 ч. (вечерта) приключваха
редакционната работа и влизаха за печат, за да може в
ранните часове на другия ден да тръгне разпростране­
нието. Казах на Сашо: „Когато аз направя редакцията,
кой ще види след мен материала и какво съм оставил?"
Отговори ми: „Никой!“ Аз се стреснах, защото поемах
пълната отговорност, но трябваше да изпълня задачата.
Извиках стенографка и машинописки. Повечето от то­
гавашните машинописки и стенографки в ЦК след 1989
г. работеха в Народното събрание. Почти не правеха
грешки и работеха бързо. Та дойдоха жените и като сед­
нах, съкратих някои неща, редактирах други и на дру­
гия ден словото излезе в печата. Освен това на два пъти
Людмила ми е казвала, че диалектическият материали­
зъм като философия е съвършено неправилен - нещо, с
което аз не съм съгласен. Диалектическият материали­
зъм е нещо изключително.
- Що за човек беше Людмила? Как се веселеше?
Разказваше ли вицове, обичаше ли шумните праз­
ненства?
- Аз съм присъствал само на официални срещи и за­
седания. Не съм бил на неформални срещи с нея. Не й
познавам личния живот.
- Какво я радваше и какво я натъжаваше?
- Радваха я мероприятията, които се провеждаха по
нейна инициатива. Когато мероприятията завършва­
ха добре, тя се радваше. Да кажем например, между­
народните срещи на децата „Знаме на мира“ или пък
писателските срещи. В СССР и по света ни завиждаха,
Съветите дори бяха и против тези форуми. След това
обаче на един етап се съгласиха. Чак на третата среща
изпратиха приветствие. В България идваха най-големи
световни писатели от ранга на Ърскин Колдуел. Това не
можеше да стане в СССР. Людмила се натъжаваше от
предателствата на хора, които беше издигнала до мно­
го високо ниво, а те я предадоха. Тя срещаше за редица
мероприятия отпор от някои членове на Политбюро и
постепенно този отпор се засилваше. В икономическо
отношение България от 1970 г. върви надолу. От 1981
г. започна икономическата криза в основния отрасъл, а
пък тези мероприятия, които се правеха, струваха нари.
НДК се построи по абсолютно безобразен начин. Не
беше включен нито в петилетен, нито в годишен план. А
струваше около 250 милиона. За да го построиш, тряб­
ва да замразиш маса други обекти и да вземеш парите,
техниката и работната сила оттам. Но пък е вярно, че
сега София без НДК би приличала на едно провинци­
ално селище. НДК е чудесен дворец.
- Щастлива ли беше Людмила с Иван Славков?
Двамата как се разбираха?
- След катастрофата тя нямаше нормален сексуален
живот, даже веднъж и Живков ми го каза. А пък Иван
си хойкаше - хем пиеше, хем ходеше с жени. Людми­
ла е била наясно, но доколкото знам, те двамата са се
били разбрали. Трябвало е Славков да го прави малко
по-прикрито.
- Защо Людмила се разведе с първия си мъж Люб­
чо Стойчев?
- Това не ми е известно. Не съм я познавал тогава и
нищо не зная.
- Твърди се, че Людмила се е интересувала от прос­
транствени изкуства, но не и от кино. Така ли беше?
- Не бих казал. Дори напротив. Киното беше мно­
го важно тогава и властта му обръщаше сериозно вни­
мание, даваше доста пари за него. През този период се
направи „Борис I" на Борислав Шаралиев, заснеха се
„Хан Аспарух“ и „Време разделно“ на Людмил Стайков
и редица други. Всичко това беше направено по време­
то на Людмила и беше свързано с 1300-годишнината на
България.
- Вярно ли е, че след катастрофата на Людмила Пе­
тър Димков я е спасил?
- Чувал съм за такова нещо. Чувал съм дори, без да
участвам лично, че трите тома на Петър Димков са из­
дадени с непосредствената намеса на Людмила. Голяма
част от лекарите беше против.
- А след посещенията в Индия Людмила промени
ли се?
 - Тя беше станала привърженичка на учението Агни
йога. Като е ходила в Индия, си е правила срещи и се
е опитвала да задълбочава знанията си. През февруари
1981 г. се върна от Индия. Беше там около десетина дни
с делегация. Наложи се аз да отида и да я посрещна на
летището. В петък вечерта трябваше да кацне, но съоб­
щиха, че това ще стане със закъснение. На другия ден
сутринта си дойде, поздравихме се и тя веднага отиде
във вилата си в Бояна. Същия ден към 17-18 часа за­
мина за Мексико. Двамата с Георги Йорданов я изпра­
тихме. Аз й казах: „Людмила, това, което правиш, е лу­
дост!“ Да пристигне от Индия и още същия ден да за­
мине за Мексико! Тя ме погледна, усмихна се и нищо не
рече. Отиде и там настъпи първата й страхотна криза.
Иван Славков след това замина при нея със специален
самолет. Участвал съм в много делегации. Членовете хо­
дят и разглеждат разни обекти, дори могат да дремят на
масата, но ръководителят винаги трябва да следи и да
гледа, да взима отношение. Неговото съзнание винаги
е напрегнато. Сядаме на масата да разговаряме, а ръко­
водителят трябва да е нащрек. Представете си: 10 дни
те обикалят и Людмила през цялото време е напрегната.
Връща се съсипана от умора и веднага тръгва за Мекси­
ко. След това се повтори по-слаба криза през юни месец
в Австрия. Там канцлерът участваше в основното меро­
приятие за 1300-годишнината. До смъртта на Людмила
се стигна по съвсем естествен път.
- Защо Людмила се интересуваше толкова от фено­
мени като Ванга, индиеца Сай Баба и други подобни?
- Никога с нея не сме си говорили за това. За Ванга
стана дума на срещата на Живков със списание „Соци­
ологически проблеми“, за която вече споменах. Тогава
генералният секретар ни запита: „Какво смятате за Ван­
га?“ По това време пророчицата беше нашумяла доста.
 Нашето мнение беше следното: „Към Ванга трябва да
има много сериозно отношение! Този феномен трябва
да се изследва научно!“ Живков не ни възрази. Ясно е,
че и самият той не е имал отрицателно отношение към
Ванга. След време разбрах, че Людмила много често се е
срещала с Ванга, дори е изпращала кола да докара ясно-
видката при нея в София. Не е случайно, че и Светлин,
и Нешка Робева бяха близки с Ванга.
- През последните години от живота на Людмила
имаше ли нещо странно в държанието й? На вас как­
во ви правеше впечатление в поведението й?
- Аз не я познавах преди катастрофата лично. Чу­
вал съм, че е била много жизнен човек, на когото нищо
човешко не му е чуждо. След това тя се концентрира в
едно определено направление - тези индийски духов­
ни прояви. Людмила въведе в нашата лексика понятия
като „космическо съзнание“. Даже някои от тези по­
нятия ги пишеше с главна буква. Ще дам елин пример.
Откриването на първата асамблея „Знаме на мира“ през
1979 г. бе отразено във всички вестници. Там понятието
„светлина“ беше с главна буква. Имаше и още три-че-
тири такива, които играят основна роля в концепцията
на Агни йога.
- Вярно ли е, че Людмила е искала да се самоубива?
Защо?
- Не, освен това, доколкото аз съм чел, това е проти­
вопоказно в учението Агни йога. Людмила беше при­
върженик на идеята за прераждането.
 Валерия Фол, вдовица на
легендарния траколог
и соцминистър на
образованието:

Людмила
е починала по
собствено желание
Мъжът ми Александър Фол
и проф. Николай Генчев не са
се били пред нея

При социализма Александър Фол бе министър на на­

родната просвета (в периода 1979-1986 г.). Стоя начело
и на мегаминистерството на културата, образованието
и науката (1989 г.). През 70-те Александър Фол минава­
ше за един от най-близките хора на Людмила Живкова.
За да разкаже за отношенията му с щерката на бившия
Първи, потърсихме вдовицата му д-р Валерия Фол. Тя
също като покойния си съпруг е учен траколог.

- Какво мислеше проф. Фол за Тодор Живков и

Людмила?
- Съпругът ми дълбоко уважаваше госпожа Живко­
ва, защото тя направи много за българската култура. За
Тодор Живков пък смяташе, че е човек, който е мислил
за държавата, която е управлявал. Отношението на
мъжа ми към семейство Живкови е описано в книгата
му „Самотният пешеходец“.
 - Говори се, че съпругът ви е бил един от онези, ко­
ито са препоръчали на Тодор Живков да си подаде ос­
тавката...
- Имали са един такъв разговор. Съпругът ми с казал
на Живков, че времето е друго и интелигенцията иска
промяна.
- Правехте ли си подаръци с Людмила Живкова, с
която съпругът ви е бил изключително близък?
- Може би сме подарявали книги. Веднъж на едно
събиране в Благоевград при реставрацията на крепост
Людмила пък раздаде на всички хора, с които беше ра­
ботила, бели кърпички.
- Говори се, че съпругът ви е написал голяма част
от тракологичните изследвания и дисертацията на
Людмила Живкова...
- Ще отговоря на тези обвинения със смях.
- В свое интервю Александър Фол казал, че Люд­
мила доброволно е напуснала този свят...
- Така мислеше съпругът ми. Понякога в живота на
хората се случва така, че се пресичат различни линии.
Има моменти, когато всичко ти е омръзнало и точно
тогава ти се случва нещастие.
- Жени Живкова обвинява съпруга ви, че й е под­
лял вода при защита на дисертацията й...
- Не е добре информирана. Никой не може да каже
кой е гласувал срещу нея, защото до ден днешен вотът в
такива случаи е таен.
- Във филма на Васа Ганчева „Последните седем го­
дини от живота на Людмила“ не фигурира съпругът
ви. Защо, след като двамата с дъщерята на Живков са
били толкова близки?
- Професор Фол умираше във Военна болница, ко­
гато правеха филма. Звъннаха и той им отказа, защото
беше на много тежка химиотерапия. Беше болен от рак,
но никой не знаеше. Работеше до последния си ден.
- Мълви се, че Александър Фол се е бил с колегата
си историк Николай Генчев в присъствието на Люд­
мила. Какво знаете за този случай?
- О, боже! Александър Фол беше мъж, висок метър
и 90 сантиметра. Генчев пък е слаб и метър и 60. Как си
представяте да е имало бой?
- Вярно ли е, че през 70-те години Людмила е пра­
щала Фол да се среща с царя в Мадрид? Защо го е ко­
мандировала при Симеон?
- Ако е имало такова нещо, бих знаела за него.
- Людмила е била много близка с Ванга. Вие с мъжа
ви ходили ли сте при пророчицата?
- Минавали сме няколко пъти, след като тя ни се е
обаждала. Никога не сме питали за нас самите и за съд­
бата ни. Тя се вълнуваше какви изследвания се правят в
района и беше много впечатлена от българо-френската
експедиция, която копаеше край село Ковачево. Как тя
е усещала тези неща, не мога да кажа, но там наистина
е най-ранният неолит. Разпитваше ни как вървят раз­
копките.
 Бившият вицепремиер и
кандидат-член на Политбюро
Григор Стоичков:

Живков страдаше
за Людмила повече,
отколкото за Мара
Малеева
Дъщерята нямаше чувството
3а хумор на баща си
Кандидат-член на могъщото Политбюро на ЦК на
Б К П , дългогодишен министър на земеделието, транс­
порта, строителството и архитектурата, бивш вице­
премиер. Григор Стоичков бе един от най-силните хора
в държавата до 1989 г. Затова и след 10 ноември той на­
бързо бе погнат от новата власт и дори лежа в затвора.
Обвинен бе, че е нарушил нормативните документи за
санитарните радиационни правила и не е взел ефектив­
ни мерки за опазване на здравето на населението при
аварията с Чернобилската А Е Ц .

- Ванга и Людмила Живкова бяха приятелки. А вие

бяхте ли близък с дъщерята на бившия Първи? Знае­
те ли от какво почина тя?
- Людмила я познавам още от дете. Израсна пред
очите ми. Когато почти бяхме завършили НДК, ми се
обади и каза: „Другарю Стоичков, искам да посетя дво­
реца, преди да бъде открит официално!“ Отвърнах й:
„Людмила, кажете кога и Милчо Брайнов (заместникът
на НДК) ще ви доведе!“ Така и стана. Дойде тя, разгледа
и бе много доволна. А за смъртта й знам това, което се
говори. Нищо повече.
- Как преживя Живков кончината на дъщеря си?
- Много тежко. Той не преживя така тежко смъртта
на Мара Малеева, както загубата на Людмила.
- Що за човек бе Людмила? Какво в нея ви се стру­
ваше най-странно?
- Беше умна, четеше много. Нямаше обаче чувство за
хумор, каквото притежаваше Живков. Винаги бе сери­
озна. Вслушваше се, а когато не знаеше, питаше. Беше
отзивчива. Мисля, че влияеше много положително на
баща си.
- Защо през последните години от живота си Люд­
мила ходеше все с тюрбан?
- Не знам. Не допускам да се е опитвала да прикрие
нещо. Тоалетите й бяха винаги по-особени.
 Бившият шеф на
правителствения протокол
и експосланик в Мексико
Богомил Герасимов:

Людмила Живкова
медитираше гола
върху бял чаршаф
След сеанс с висшите сили беше
свежа като краставичка

Богомил Герасимов е дипломат и писател. Бил е наш

посланик в Мексико, като по негово време отношения­
та между двете държави бележат невиждан възход. След
завръщането си от латиноамериканската държава Бо­
гомил става жертва на разразилите се гонения срещу
близките приятели и сътрудници на Людмила Живкова.
Той е бил сред най-доверените хора на Татовата щерка,
като дружбата им започнала в Лондон.

- Господин Герасимов, били сте много близък с

Людмила Живкова? Как се сприятелихте?
- Бях на работа в Лондон 5 години. Изпратиха ме,
защото в самото посолство нямаше хора, знаещи при­
лично английски език. Трябваше да помагам. На почти
всички важни разговори и преговори присъствах. Люд­
мила дойде в Англия като младо момиче да учи езика.
Беше близка с домакина на посолството Младен Гълъ­
бов. Него тя го попитала: „Кой тук най-добре може да
ми помогне да се ориентирам в английската култура,
традиции и език?“ Гълъбов й казал за мен. Тя дойде у
нас и видя децата ми. Стана й много приятно и после
често идваше да си играе с наследниците ми. Живееше
в стаята ни за гости.
- Вие сте били сред 28-те души, близки приятели на
Людмила Живкова, срещу които през 80-те години на
миналия век се е готвела разправа заради чествания­
та на 1300-годишнината от основаването на българ­
ската държава...
- Така беше. И мен ме викаха. Вързаха да ме прибе­
рат от Мексико в София.
- Как разбрахте, че готвят разправа с вас?
- Бях пристигнал в България по-рано от набелязано­
то време за отпуска, тъй като трябваше да бъда с бив­
шия президент на Мексико Луис Ечеверия. Той имаше
стара покана от Тодор Живков да посети страната. Люд­
мила Живкова му я връчи, когато беше още президент
и когато всъщност започнаха нашите добри отношения
с мексиканската държава. Та трябваше да бъда с него и
да го съпровождам из България. Още с пристигането си
в София научих, че съм даден под съд за преразход на
средства на посолството. Този преразход беше направен
по времето, когато в Мексико беше Тодор Живков. Вие
допускате ли, че ще се правят икономии, когато Тодор
Живков, Людмила и делегацията им са на посещение в
страната? Сумата, която беше изразходвана, беше около
30 000 долара. За всяко нещо си имаше документ.
- По чия инициатива бяхте подгонен?
- Не се разбра кой точно е наредил. Тогава главни­
ят секретар на министерството, дясната ръка на Петър
Младенов, беше внесъл обвинението за безстопанстве­
ност към мен. Отидох при прокурора. На него му беше
ужасно неудобно да ме гледа в очите. Каза ми: „Знаете
 ли, не е моя работа, но има нещо нередно! Това не са
пари, които вие сте взели и сте си ги сложили в джоба!
Не виждам как по друг начин сте можели да постъпите
при посещението на Тодор Живков.“ Тогава се обадих
на Людмила. Разбрахме се да се срещнем в резиденция
„Бояна“. Пристигайки там, тя попита: „Какво се е запа­
лило?“ Разказах й и се поинтересувах дали ще говори с
Петър Младенов. „В никакъв случай! Ще говоря напра-
во с баща ми!“, отвърна тя. И допълни: „Ти не разби­
раш ли, че това не е удар срещу теб?! Срещу мен е!“ На
другия ден Тодор Живков даде обяд на Ечеверия. Бяха
Людмила, Андрей Луканов и други хора от външно
министерство. Говореха си, а когато ме видяха, разго­
ворът секна. Тодор Живков каза: „Е, какво сега?! Дали
са те под съд?! Ще видим кой си позволява такива вол-
ности! Как е възможно през главата на Политбюро да
се даде под съд действащ посланик?!“ Андрей Луканов
ме дръпна веднага щом Първия приключи. „Иди и се
обади на Пешо! Кажи му какво е казал Живков!“, за­
ръча ми. Бях много гневен и отвърнах: „Ти му се обади
на Петър Младенов, нали сте приятели!“ Луканов му е
звъннал. На следващия ден се получи писмо от Петър
Младенов в прокуратурата. В документа се казваше, че
разходите на посолството в Мексико са направени по
време на посещението на Тодор Живков с разрешение
на Министерството на външните работи. От прокура­
турата тогава казаха, че с това писмо обвиненията сре­
щу мен отпадат.
- След смъртта на Людмила и в края на вашето
посланичество пак е имало индикации, че ще бъдете
наказан...
- Президентът на Мексико Хосе Лопес Портильо ме
спаси. Той не ми даде да се върна веднага в България
след отзоваването ми. Тогава много бързаха с процеса
срещу Живко Попов (близък до Людмила бивш зам.
външен министър, лежал в затвора по обвинения за
злоупотреби, а впоследствие обявен за невинен - бел.
авт.) и останалите, искаха и мен да ме включат. Говоре­
ше се, че хората, които са се занимавали с годишнината,
са направили така, че Людмила да се разочарова и да
се хване за главата. Всичко това бе сторено, за да може
СССР да разбере, че Живков не е съгласен с поетата от
дъщеря му линия и че е взел решителни мерки. Това е
причината, която доведе до смъртта на Людмила, това е
и причината за осъждането на Живко Попов.
- Президентът на Мексико как точно ви помогна?
- Той беше наредил посолството да разузнае и да
му докладва веднага каква е причината за моето изне­
надващо отзоваване. Изненадващо, защото се знаеше
какво е отношението му към мен и как връщането ми
в България ще се отрази на двустранните отношения.
Това, което са му отговорили от посолството, е убеди­
ло президента, че ми се готви разправа и най-вероятно
ще бъда арестуван при пристигането си в София. Хосе
Лопес Портильо ме попита: „Какви проблеми имаш в
България?“ Отвърнах му, че не знам в какво точно ме
обвиняват, но че е нещо, свързано с честванията на
1300-годишнината на България, и че други дипломати
също са взети на прицел. Президентът тогава рече: „Аз
ти предлагам да останеш тук! За твое добро и за без­
опасност е! Гарантирам ти икономическа и финансова
независимост!“ Не можах да се възползвам от офертата
му, защото половината ми семейство бе в България.
- Честване на 1300-годишнината на България се
е провело и в Мексико. Людмила включи ли се ак­
тивно?
- Людмила беше в Мексико, но не участваше. Тя беше
изтощена тогава. Беше се отдала на един ритуал, който
 целеше да я свърже с висшите сили, които да възстано­
вят жизнеността й. Затвори се в стаята си и заповяда
да не се влиза при нея, дори и за лекари важеше забра­
ната. Мурджев и Петър Петров (бодигардовете й - бел.
авт.) не допускаха никого. Един ден обаче издебнах, че
няма охрана пред вратата й, и влязох. В стаята Людмила
лежеше гола на земята върху един бял чаршаф. Около
нея бяха наредени някакви камъчета, имаше и черве­
на точка на челото. Беше в много специално състояние.
Леко я извиках, но тя не ми обърна никакво внимание.
И излязох. Когато Людмила се съвзе, честването беше
свършило без нея.
- Как се оправихте с честването в тази ситуация?
- Отидох при президента на Мексико отчаян и му
казах, че всичко се проваля. Той знаеше, че Людмила
се моли в момента и се възстановява. Каза: „Нищо не
е изгубено! Утре вашата прекрасна изложба по случай
1300 години България ще бъде открита от мен и теб
като посланик! Въобще не го мисли!“ Така и стана. Пос-
ле отидохме в Пуебла, открихме улица „София“, при­
съствахме на един обяд, даден от губернатора. На дру­
гата сутрин пак бях в хотела на Людмила. Мурджев и
Петров се суетяха. Знаеше се, че ще пристигне самолет с
Иван Славков и лекарски екип. Тогава Людмила излезе
от стаята си много свежа и наконтена. Свежа като крас­
тавичка! Рече: „Хайде, отиваме да откриваме изложба­
та!“ Никой не посмя да й каже нищо. Аз обаче застанах
срещу нея и заявих: „Мила, каква изложба? Ние вече я
открихме!“ Тя продължи: „Значи отиваме в Пуебла да
открием улицата!“ Обясних й, че и това сме го свърши­
ли. Тогава тя се обърна и влезе отново в стаята си. Имах
чувството, че ще заплаче. Извика ме след малко. „Нали
казваш, че си приятел с губернатора! Кажи му, че искам
да отида в Пуебла да видя отново камбаните и да вляза
в храма!“ бяха думите й. Звъннах на губернатора и се
разбрах с него. Отидохме после в Пуебла и повторихме
цялата церемония отново - открихме пак улицата, съ­
щите подаръци се размениха, музикантите изпяха съ­
щите песни... Но този път всичко стана в присъствието
на Людмила.
- Александър Лилов казва, че истината за смъртта
на Людмила е на Боровец...
- В началото на юни тя ме питаше кой ще дойде от
мексиканска страна у нас на честването за 1300 години
България. Обясних й, че президентът няма да може, за-
щото вече е бил на посещение тук. Людмила умря след
около месец. Нещо е станало през това време. След като
с Луис Ечеверия заминахме заедно за Мексико, се загуби
връзката с нея. Била е затворена тя тогава в Боровец -
нито е ходила в комитета, нито с имала връзка с няко­
го. И това при положение, че кроеше големи планове за
честването на 1300 години България! Дори с баща си се
е виждала рядко и не е сядала да обядва с него. Търсей­
ки причината, стигнах да заключението, че на Людмила
й е било забранено да напуска Боровец.
- От кого й е било забранено?
- От баща й. Но той е нямало да го направи това на
своя глава. Някой го е натиснал. А може да го натисне
само Москва. В България е дошла високопоставена съ­
ветска делегация и членовете й са казали директно на
Живков, че Людмила работи срещу СССР. Те са поис­
кали тя да бъде незабавно отстранена от честването на
1300-годишнината и от поста председател на Комитета
за култура. Обяснили са, че техни хора няма да работят
с нея. Тогава Тодор Живков е бил принуден да каже на
Людмила, че с дейността си е предизвикала Москва и
ако искат двамата да запазят положението си на ръко­
водители в България, тя трябва да се оттегли. За това си
 е имало подходяща форма. Трябвало е да се направи на
болна и да изчака да отмине бурята. Людмила е няма­
ло как да приеме това поражение. Тя беше честолюбив
човек, волеви. Казваше: „С мен може да се случи нещо
само когато аз реша!“ Знаейки, че това е краят, какво й е
оставало да направи, за да запази достойнството си? Да
премине там, където са нейните учители.
- Кои бяха приятелите на Людмила?
- Живко Попов й беше приятел, Иван Славков, бив­
шата съпруга на Батето Светла... Повечето от хората
около нея бяха млади. Това не са онези, които по-късно
й станаха приятели. Не мога да кажа, че Богомил Райнов
й беше такъв. Те имаха близки връзки, но той не беше
неин приятел. Трудно ми е да си представя, че Людми­
ла ще бъде приятел с човек като Богомил! За мен той е
една от мрачните фигури в нашата култура. За разлика
от тези, които го смятат за свестен и знаеш, аз съм на
друго мнение. Богомил Райнов от индийска и индуист-
ка религия си няма и понятие. Всичко го знае от един
ръкопис на баща си, намерен в тях. Богомил усеща, че
Людмила си пада по източните мистерии и тайни, и се
възползва. Райнов е проводникът и главната причина
Людмила да залитне по окултното.
- Беше ли щастлива Людмила Живкова с Иван
Славков?
- Да. Един път й казах, че искам вече да се връщам
от Мексико в България, а тя ми отвърна: „Друг не би
могъл да направи връзките, които имаш ти в Мексико!
Ще стоиш, докато аз кажа! След това, като се върнеш в
София, ще видим. Може и да дойдеш при мен в коми-
тета!“ Репликирах я: „Да, ама знаеш ли какви работи се
говорят по мой адрес?“ - „А знаеш ли какви работи се
говорят за мен и Ванчо? - продължи тя. - Но аз не им
обръщам внимание! Издигнах се над тях! Аз уважавам
Ванчо и той ме уважава, живеем добре заедно! Трябва и
ти да преглътнеш някои неща!“ Не можах да се сдържа
и отговорих: „На теб ти е лесно, защото баща ти се каз­
ва Тодор Живков!“ Людмила по това време вече не се
интересуваше от секс, от месо, ядене и пиене. Тя беше
решила да направи България един истински център на
културата. Това й даваше сили.
- Петър Младенов се е сближил с вас, за да се спри­
ятели с Людмила Живкова. Кога разбрахте, че ви из­
ползва?
- Бях близък с Андрей Луканов. Познавах го, аз му
бях наставник в дипломацията. Луканов, жена му и
Людмила много обичаха да идват у нас на гости, за да
хапнат индийско къри. Изглежда, че Андрей се е похва­
лил пред Петър Младенов за нашите срещи с Людмила.
Младенов тогава не беше член на Политбюро, а искаше
да стане. Един ден ми каза: „Абе, какви са тези кърита,
които готвите във вас? Защо не ме поканиш и мен? Аз
толкова много обичам индийската кухня!“ Усетил се е
той, че у нас на неофициално равнище може да направи
връзка с Людмила Живкова.
- От какво почина Людмила Живкова?
- Дълбоко съм убеден, че Людмила Живкова беше
убита.
- От кого беше убита?
- От себе си. Странно положение! Убийството беше
предизвикано от други лица. но извършено от ръката
на Людмила Живкова.
- Кои хора предадоха Людмила?
- Баща й, на първо място. Милко Балев пък работеше
през цялото време срещу нея. Людмила ми казваше: „Аз
нямам на Милко никакво доверие! Той, ако може, ще ме
удави в капка вода. Но и аз, ако мога, ще го удавя!“
- Разкажете за семейството си...
 - Не живея със законната си съпруга. Разделихме се с
нея през 1982 г., когато се върнах от Мексико. Всъщност
през повечето време ние не се разбирахме добре и не
бяхме щастливи. Между нас настъпи и един проблемен
момент - загубихме сина ни. Той на 31-годишна възраст
се самоуби. Баща ми - също. И двамата скочиха от ви­
сок етаж. Татко изпадна в стресово състояние след мо­
ето завръщане. Виня за смъртта му преди всичко ста­
рия режим и най-вече Тодор Живков и неговите хора.
Те бяха подели кампания срещу всички, които са рабо­
тили и са били близки до Людмила Живкова. И заради
това погнаха и баща ми. Когато се върнах от Мексико,
бях изхвърлен от външно министерство. В това време
съпругата ми си промени отношението към мен. Нямах
основание и желание да поддържам тази връзка.
- Вера Ганчева ви обвинява, че в своя книга сте
описали недискретно и арогантно случилото се с
Людмила в Мексико...
- Вера Ганчева ще я причисля към групата хора, кои­
то аз наричам за себе си людмилолози. Тя е имала ряд­
кото щастие да бъде съученичка на Людмила Живкова,
била е в компанията й и смята, че това й дава право да
говори от нейно име. Вера Ганчева винаги говори така,
все едно е Върховният съд. Аз съм работил с Людмила,
а не съм бил член на нейния петъчен кръжок, където
се събираха от тогавашния хайлайф. Всички говорят за
нейната прекалена умора и посещението й в Индия, от
което, видите ли, тя се е върнала смазана. Избягват оба­
че темата „Мексико“. А всъщност всичко, всичко свър­
зано с нейната смърт, започна от Мексико. Мексико е в
основата на нейната гибел.
 Заместникът на Татовата
щерка в Комитета за култура
Емил Александров:

Людмила спря
секса след
катастрофата си
Съветското посолство събираше
доноси срещу дъщерята на Живков
Юристът Емил Александров е роден в София през 1934
г. В периода 1973-1982 г. той е заместник-председател
на оглавявания от Людмила Живкова Комитет за кул­
тура. Във ведомството отговаря за международната
дейност. След смъртта на Татовата щерка през 80-те
години на миналия век е тикнат в затвора по обвинение
за злоупотреби. С настъпването на демокрацията при­
съдата му обаче е отменена.

- Господин Александров, как се запознахте с Люд­

мила?
- Тя дойде в Париж, където бях на работа в посол­
ството, точно след като беше станала зам.-председател
на Комитета за култура. Пристигна, за да открие излож­
бата на Майстора. Тогава се видяхме. След това, като
си идвах в отпуски в България, се срещахме. В Париж
разказах на Людмила какво прави Франция със своя­
та култура по целия свят. Тя ми предложи да се върна,
преди да съм изкарал целия си мандат. Прибрах се през
1973 г. и станах заместник на Людмила Живкова.
 - Кои са приятелите ви от онова време?
- Живко Попов. Александър Фол също ми беше при­
ятел, но той почина. Ще спомена и Георги Йорданов, с
когото сме учили в един курс. С Петър Младенов бяхме
много близки до момента, в който започна преследва­
нето срещу мен. Щом излязох от затвора, ограничих
контактите си. Много хора ме отбягваха.
- Защо лежахте в затвора?
- Осъдиха ме за злоупотреби с материални блага.
Тази присъда си я излежах, но тя беше изцяло отменена
веднага след 10 ноември. Съдът изтъкна в мотивите си,
че наказанието е наложено по политически причини.
Целият процес бе организиран по указание на СССР и
със знанието на КГБ.
- Работили сте под прякото ръководство на Люд­
мила Живкова. Що за човек беше тя?
- По нейно време ние се отворихме към Запада и това
промени отношението на руснаците към нея и към хо­
рата, с които непосредствено работеше. Така се стигна
до нейната смърт. Както за Наполеон и за много други
не може да се каже причината за смъртта им, така и за
Людмила. За Наполеон казват, че са му помогнали да
умре. Същото важи и за Людмила.
- Кои бяха враговете й?
- Приятелите на Людмила бяха хора от обкръжени­
ето й. Ние, които се занимавахме с международната
културна дейност, й бяхме близки: Живко Попов, Алек­
сандър Фол... Тя поддържаше връзки и със Светлин Ру­
сев, Богомил Райнов, Любо Левчев, Александър Лилов...
Но имаше и врагове. Хората, които не бяха съгласни с
дейността й, бяха от Съюза на борците против фаши­
зма. Техен председател беше Владимир Бонев. Разказ­
вано ми е от моя приятел руснак Валентин Сидоров,
че несъгласните с нея и с дейността й са ходели да се
оплакват в съветското посолство. Там, вместо да ги из­
гонят, са ги карали да пишат какви ги върши Людмила.
Всичко после се е докладвало на съветското ръковод­
ство. Тогавашният член на Политбюро и секретар на
ЦК по въпросите на идеологията Константин Черненко
е идвал на тайно посещение в България, за да се среща с
Тодор Живков и да му каже, че руснаците не са съгласни
с Людмила. Било е настоявано тя да прекрати дейност­
та си. Наскоро научих от мои близки, че Черненко се е
срещал и с Людмила. След разговора двамата излезли
много сърдити от срещата. Няколко месеца по-късно
Людмила почина.
- Защо Милко Балев се опитваше да настройва То­
дор Живков срещу дъщеря му?
- Милко Балев беше много близък с руснаците и не
беше съгласен с линията на Людмила. Имаше един слу­
чай, когато той, бидейки в Москва, е разговарял на че­
тири очи с Леонид Брежнев. Когато Тодор Живков на­
учил за това, изпаднал в доста тежко състояние. Милко
беше праволинеен комунист и се дразнеше от успехите
на Людмила. Той искаше да бъде винаги най-близкият
човек до Живков. Дори кабинетът му беше до този на
бившия Първи, макар че Балев още не беше секретар
на ЦК. Александър Лилов благодарение на Людмила
Живкова стана секретар на ЦК и член на Политбюро.
Хората като него, които покрай нея се издигнаха, започ­
наха в един момент да лавират и да изчезват от погледа
й. Това стана, щом се разбра, че в Москва назрява недо­
волство. Имало е случай в Мексико през март (Живко­
ва почина скоро след това, през юли), когато Людмила
е изпаднала в депресия. Наложило се е Иван Славков
веднага да тръгне натам. Людмила се била заключила и
викала: „Защо ме изостави Сашо?“ Говореше се, че Ли­
лов и Людмила се имали по-близки връзки.
 - Вие колко близък бяхте с Людмила?
- Непосредствено след връщането ми от Франция
станахме приятели. Мога да твърдя, че съм бил от най-
близките й хора. Преди катастрофата тя обичаше да си
пийва и да пуши цигари, обичаше и веселията. След ин­
цидента престана да пуши и пие и много малко се хра­
неше... Един ден в седмицата беше на вода и чай. Спря
да се интересува от секса, правеше йога упражнения. Не
се вълнуваше и от материалните блага. В семейството
им Людмила трябваше да отговаря за плащанията, но
тя казваше: „Налага се да ме съветват, защото трудно
разбирам разликата между 5 и 50!“ Нямаше понятие за
парите и цените.
- Какво се случи в дните преди смъртта на Люд­
мила?
- Един четвъртък, около 10 юли 1981 г., бях на засе­
дание с нея. И двамата се изказахме. След това отидох-
ме в кабинета й в ЦК да се доуточним. Тя заяви: „Утре
си стягам багажа и в събота заминавам за Евксиноград.
Като дойде министърът на културата на Индия на 21-
ви, го посрещни. После ще го доведеш при мен.“ В не­
деля се обадих в Евксиноград да проверя как е пътува­
ла Людмила. Отвърнаха ми: „Няма я. Не е идвала тук!“
Научих, че Тодор Живков й е наредил да отиде с него в
Боровец. След седмица дойде едно момче от охраната й
и рече: „Идвам по поръчение на другарката Живкова.
Тя настоя да отмените посещението на индийския ми­
нистър на културата, тъй като има здравословни проб­
леми!“ Отмених посещението.
- При разговорите ви Людмила е говорела за ня­
какви „сили“. Кои точно сили е имала предвид?
- Тя казваше: „Определени сили не са съгласни с нас,
но истината ще победи!“ Споделях й за някои изказва­
ния на съветския посланик, а тя отвръщаше: „Остави
го, той е кон с капаци!“
- Людмила знаеше ли, че я следят?
- Тя знаеше, че т. нар. сили действат.
- Разкажете за последното й посещение в Мос­
ква...
- Не съм бил с нея, но знам, че там е имала тежък
разговор със съветския министър на културата. След
това Людмила е отишла на среща с Брежнев на четири
очи и нещата са се оправили. Леонид Илич тогава й е
направил забележка, че се е срещала в САЩ тайно с же­
ната на иранския шах.
 Писателят, преводач и
бивш наш посланик в
арабския свят Киряк Цонев:

Египетски
министър бе
влюбен в Людмила
Дъщерята на Живков ми поиска
заем за крокодилски кожи

Киряк Цонев е изтъкнат дипломат, преводач и писа­

тел. В миналото той е работил във външно министер­
ство, в посолствата ни в Дамаск и Кайро, бил е посла­
ник в Алжир и Мавритания и наш консул в Обединените
арабски емирства. Превеждал е от арабски на комунис­
тическите ни величия и е събрал много впечатления от
тях. Днес е преподавател в Софийския и Благоевградския
университет.

- Разкажете за срещите си с Людмила Живкова...

- Тя беше изключително интересен човек. Като за­
местник-председател на Комитета за култура дойде за­
едно с Петър Младенов в Кайро. Беше №2 в делегацията.
Имаше тогава един египетски министър на културата -
рус, със сини очи. Казваше се Юсеф. Отидохме в къща­
та му с Людмила. Той там й рече: „Госпожо, вие имате
някаква особена турска красота!“ Усетих как по лицето
на Людмила мина сянка на недоволство от сравнението.
Тя реагира моментално: „Пък аз, като ви гледам, госпо­
дин министър, вие не приличате на египтянин!“ - „Така
е, моята майка беше туркиня!“, съгласи се той. А Люд­
мила добави: „Питали ли сте я дали вашата баба не е
била отвлечена българка?“ Живкова говореше точно и
на място. Възхитен бях от поведението й.
- Други куриози имаше ли тогава?
- Спомням си, че отидоха с жената на външния
ни министър на големия пазар. Петър Младенов оба­
че беше казал преди това: „Не повече от 20 долара да
имат двете в тях! Толкова им отпускам!“ Аз дадох заем
на Людмила, за да си купи едни крокодилски кожички.
После ми върна парите.
 Оперният певец
и ясновидец Иван Рушев:

Три пъти съм

гледал на кафе на
Людмила Живкова
Ясновидец в операта - звучи невероятно, но е факт
в продължение на двадесет години. Толкова време басът
Иван Рушев, известен с брилянтните си интерпрета­
ции на арии от творби на Мусоргски, Глинка и Шоста-
кович, прекарва в щатния състав на Софийската опе­
ра. И паузата между репетициите той хвърля по едно
око в чашата с кафе на колегите си. И не само на тях. В
началото на 80-те при него за съвет идва Теодора Сте­
фанова, титулувана след години като ясновидката на
Берлускони. По онова време дамата се вълнува ще вземе
ли италианска виза. По-интересен обаче е друг случай
- веднъж самата Гена Димитрова моли колегата си за
помощ. В нейното кафе Рушев вижда тревогата й за
близък приятел, болен от рак. Допълва, че ще го спасят
хора с дръпнати очи. Великата Гена си дава сметка, че
става дума за Хосе Карерас. След сеанса с прозорливия бас
оперната прима тутакси телефонира на сестрата на
Карерас. В слушалката съобщава, че Хосе трябва да се
оперира в Япония.

- На Людмила Живкова гледали ли сте на кафе?

- При първото ми посещение при нея тя каза: „Чува­
ла съм, че гледате!“ Нареди на секретарката да й напра­
ви кафе. Донесе го. Сподели ми, че има голям мерак за
честванията на 1300 години България да покани Борис
Христов. Много неща видях в чашата й, но смърт - не.
Людмила ме е викала още два пъти да й гледам. След
това заминах за СССР, където изкарах около две годи­
ни. Там разбрах, че Живкова е починала.
- Людмила самоуби ли се, или я убиха?
- Бяхме много големи приятели с един от големите
български поети Радко Радков. Той почина миналата
година. Не беше оценен в България, защото беше бли­
зък с Людмила Живкова. Той имаше способности - явя­
ваха му се видения. Казвал ми е, че веднъж му се явила
Людмила и заявила, че е убита от чуждо разузнаване.
 Илия Божинов,
син на комунистическия
вицепремиер и член на
Политбюро на ЦК на
БКП Тодор Божинов:

Людмила
хокаше Тато, че
разиграва народа
Баща ми казваше: „На Живков
нямаше да му е лесно, ако
дъщеря му не беше починала."
Удивително си приличат съдбите на Илия Божинов
и неговия баща - члена на Политбюро на ЦК на БКП и
някогашен вицепремиер Тодор Божинов. И двамата се
занимаваха с политика и починаха мистериозно срав­
нително млади. Синът умря загадъчно през 2010 г. на
54-годишна възраст от стомашно заболяване. Повиха
се съмнения, че е бил отровен заради готовността си да
свидетелства срещу Алексей Петров. Бащата Тодор Бо­
жинов пък почина на Витоша в началото на 90-те годи­
ни на миналия век на 60-годишна възраст. За него също
имаше подозрения, че е бил убит.
Няколко дни преди Илия Божинов да издъхне, автори­
те на книгата „Окултната Людмила" разговаряха на­
дълго и широко с него и го разпитаха за славния му роди­
тел. Частта от интервюто, засягаща Людмила Живко­
ва, публикуваме тук.
 - Как започна приятелството между баща ви и То­
дор Живков?
- Тодор Живков и баща ми имаха по-скоро делови
отношения. Като научен секретар на Института за со­
циално управление баща ми беше привлечен от Вене­
лин Коцев в групата съветници на Тодор Живков в Дър­
жавния съвет на НРБ (нещо като сегашното президент­
ство - бел. авт.). Не сме били близки семейно с Тодор
Живков. Семействата ни се срещаха основно лятото
при почивките на Евксиноград. Но и тогава имаше оп­
ределена дистанция. До 1982 г. бе традиция семействата
на членовете на Политбюро да посрещат заедно Нова
година в резиденция „Бояна“, където сега президентът
дава приеми за 3 март и 24 май. След смъртта на Люд­
мила Живкова тази практика бе преустановена.
- Имал ли е срещи Тодор Божинов с Людмила
Живкова?
- Баща ми, разбира се, се познаваше с Людмила. Бяха
по едно и също време членове на Политбюро. Не знам
да са били много близки, но ми е разказвал случки от за­
седания на Политбюро с нейно участие. Ето една от тях.
Людмила закъснява за заседание и всички я чакат. Като
се появява, Тодор Живков й казва: „Людмила, защо се
бавиш? Какво си мислиш, че ще ни разиграваш всички
тук?“ А тя му отговаря: „Абе, ти разиграваш целия на­
род. Какво издребняваш сега?!“ Коментарът на баща ми
беше: „На Живков нямаше да му е лесно, ако Людмила
не беше починала.“
 Дългогодишният
съветник на Тато и
Людмила Костадин Чакъров:

Оплакваше се,
че фамилията
Живкова й тежи
„Всички ме предадоха!",
казваше в края на живота си
дъщерята на Първия

Костадин Чакъров е дългогодишен политически по­

мощник на Тодор Живков. Съветвал е и дъщерята на
бившия Първи Людмила. Днес е председател на ЦК на
Съюза на комунистите.

- Според вас каква е причината за смъртта на Люд­

мила?
- Тя водеше много нездравословен начин на живот.
Беше депресирана психически за това, че хората не й
вярваха. Обясняваше си това с факта, че е дъщеря на
Първия. Непрекъснато казваше: „Най-много ми тежи
фамилията Живкова! Не мога нито да похваля, нито
да накажа някого.“ Людмила беше голям ентусиаст. В
един момент разбра, че около нея се въртят подмазвачи.
Много тежко понесе и разкритията около злоупотреби­
те с фонда за 1300 години България. Станаха скандали и
в Комитета за култура. Людмила смяташе, че единство­
то на цивилизациите и културите е решаващо за плане-
тата. Изучаваше индуизма, будизма, исляма и въвеж­
даше понятия, които бяха извън щампите на нашата
комунистическа фразеология. В ООН каза пред всички:
„Да спрем с расовата, класовата и социалната омраза!“
Отвърнаха й: „Как така? А враговете?! Ние сме класо­
ви противници!“ Много пъти сме се карали с Людмила.
Непрекъснато настоявах да избягва този непонятен за
хората речник. Това не й го простиха и в СССР, и в Бъл­
гария. Оттук дойде и сблъсъкът. Людмила разбра, че не
може да пробие, и се отчая. Нейната безпомощност, съ­
четана с крайно вегетарианство, доведе до края й.
- Людмила беше ли щастлива с Иван Славков?
- Да, обичаше го. Казваше му „Ванчо“.
- Някога присъствали ли сте на скандали между
Людмила и Тодор Живков?
- Бяха принципни споровете им. Тодор Живков се
мъчеше да я предпази. Много я обичаше, а тя също
имаше топло отношение към него. Людмила искаше да
вкара в ръководството на страната и партията големи
имена от изкуството. Живков й казваше: „Не бързай,
партийното ръководство е едно, културата и изкуство­
то - друго!“ Подпомагаше я, но беше предпазлив, що се
отнася до самоцелното издигане на кадри.
- Коя беше вашата последна среща с Тодор
Живков?
- Беше април, дойде вкъщи на гости. Събрали се бях­
ме група приятели. До последно Живков запази своя
дух. Нямаше грам склероза. Имаше симптоми само за
преумора. През 1989 г. той беше болен и един германски
професор му направи преглед да установи координаци­
ята му. Тогава Живков даде бърза стрелба и фантастич­
ни резултати с бойно оръжие.
- Какъв е последният ви спомен от Людмила
Живкова?
 - Два дни преди да загине се чухме по телефона. А
пък преди да замине на последното си посещение в
чужбина, в Австрия, ми заръча: „Предай на Емил Алек­
сандров да не ми правят голяма програма. Нека посе­
тя само двореца на Мария Тереза и да присъствам на
официалните срещи! Повече не искам!“ Беше потисна­
та, изглеждаше като човек, който се е освободил от ро-
мантиката. Казваше: „Как ме предадоха всички?! Колко
истински души са останали около мен? Всичко е било
интереси!“ Радвах се, че най-сетне е прозряла цинизма
и егоизма в политиката.
 Акушерката от
Правителствена болница
Олга Пурчелова:

Людмила Живкова
направи аборт
След раждането на Жени Живкова
Мара Малеева донесе кашон с пла-
тове за акушерките и лекарките

Олга Пурчелова е работила 27 години като акушерка в

Правителствена болница. В този период при нея е ражда­
ла Людмила Живкова. „Много човечна жена“ казва за щер-
ката на бившия Първи медицинската труженичка. Сред
нейните ВИП пациентки са били и говорителката Лили
Ванкова, естрадната звезда Йорданка Христова и други.

- Госпожо Пурчелова, Людмила Живкова е родила

и двете си деца при вас. Станахте ли близки с нея? Що
за човек беше тя?
- Людмила беше много мила. На първото ми дежур­
ство в Правителствена болница разбрах, че тя е паци­
ентката, за която ще се грижа. Академик Малеев ми каза
да стоя в коридора и да следя лампичката над вратата й.
Ако светне червено, да вляза. Знаейки състоянието и ди­
агнозата й, не можех да си представя, че ще я оставя зад
няколко врати и ще си седя спокойно на канапето пред
стаята й. Влязох при нея. Започнахме да си говорим.
Смеехме се и се шегувахме до сутринта. Поговорихме
си и я оставих да си почива. Много човечна жена.
 - Виждали ли сте се с Людмила и извън болницата?
- Няколко седмици след аборта й бях отишла на
фризьор на бул. „Мария-Луиза“ (в онези години „Ге­
орги Димитров“ - бел. авт.). Косата ми беше дълга и
я носех на кок. Фризьорките не искаха да ме взимат.
Изведнъж усетих, че някой ме наблюдава. Обърнах се
и видях Людмила на един от столовете в салона. Изви­
ка ме и попита: „Какво ви води насам?“ Отвърнах й:
„Искам да си направя косата, но фризьорките ме из­
бягват.“ След като видяха с кого разговарям, всички
станаха много любезни. Щом приключихме, Людмила
ме закара до вкъщи.
- Веднъж са ви се обадили, че ще дойдат да ви взе­
мат с линейка от вас, защото Людмила кърви. При­
теснихте ли се?
- Да, аз държа на всяка моя пациентка. Във фаталния
момент в болницата бяха Живков и съпругата му. Седя­
ха много почтено в два фотьойла във фоайето. Не се на­
месиха в работата ни. Чакаха търпеливо да им съобщим
какво е състоянието на дъщеря им. От държанието им
по нищо не личеше, че са управляващи.
- В болницата при Людмила имаше ли охрана?
- Нямаше.
- Говорили ли сте с Живков за Людмила?
- Когато видях Живков за първи път отблизо, се из­
ненадах, че е много нисък на ръст. Той любезно попита
дали може да влезе при дъщеря си и дали ще му дадем
специални дрехи, за да се изолира. Заведох го при Люд­
мила и ги оставих да си говорят. Това беше, когато тя
роди първото си дете. За раждането беше дошъл про­
фесор Николов - най-големият акушер-гинеколог в
България. Лично Мара Малеева го беше извикала. Ние
му бяхме помощници.
 - След раждането на Жени Живкови подариха ли
нещо на болницата?
- Мара Малеева донесе кашон с платове за акушер­
ките и лекарките.
- Маруся, снахата на Живков, също е раждала при
вас...
- Не мога да коментирам. Но и Малък Тошко се роди
на мое дежурство.
 Дългогодишният
посланик Райко Николов:

КГБ подслушваше
Людмила Живкова
Райко Николов е дипломат от кариерата. По време­
то на социализма е бил посланик в Кувейт, Южен Йемен,
Югославия и Италия. Работил е също в мисиите ни в
Париж, Вашингтон и Прага, а е бил и постоянен пред­
ставител на България при службата на ООН и между­
народните организации в Женева. Негов син е бившият
зам.-министър на външните работи и актуален наш
посланик в Париж Марин Райков. Като човек, работил
дълги години в дипломацията, Райко Николов е контак­
тувал с най-големите ни комунистически величия.

- Предлагали са ви да работите с Людмила Живко­

ва. Защо отказахте?
- Един ден в МВнР отидох при Петър Младенов на
доклад. Той ми каза: „Е, Райко, какво става? Ти ни на­
пускаш!“ Изненадах се. „Искаш да правиш по-голя­
ма политика...“, продължи той. Изгледах го учудено и
обясних, че не знам за какво ми говори. Младенов рече:
„Предлагат те да работиш при Людмила и да отгова­
ряш за НДК! Чертае ти се едно такова, по-добро поло­
жение...“ Изтръпнах. Заявих, че не искам да напускам
Външно, за което съм се готвил и на което е посветен
целият ми живот. Отидох в ЦК и споделих и там как­
во мисля. В крайна сметка ми се размина. По-късно се
разбра, че Георги Йорданов ме е предложил на Тодор
Живков и той е приел. През 1983 г. придружавах Пър­
вия на официално посещение в Анкара. Седяхме си на
масата в резиденцията и Живков ми каза: „Ти защо не
прие оная работа?“ Разбрах, че ситуацията е била сери­
озна. „Другарю Живков, не се чувствах подходящ! Тук
съм по на мястото си", отвърнах. След това Петър Мла­
денов ме успокои, че добре съм отговорил на Живков.
Съпругата ми Лидия пък каза: „Ти повече чужбина
няма да видиш! Засегнал си другаря Живков, като не си
приел работа при дъщеря му!“ Отказвал съм да работя
и в Държавния съвет, когато се върнах от Кувейт.
- Отрази ли ви се отказът да работите при Людми­
ла по някакъв начин?
- Мина малко време и в най-трудния момент със съг­
ласието на Живков бях изпратен посланик в Рим. Бив­
шият Първи не показа никаква злопаметност.
- С Людмила Живкова как се запознахте?
- Като бях посланик в Белград, в сръбската столи­
ца по изключение трябваше да се проведе генерална­
та асамблея на ЮНЕСКО. Преди форума се прибрах
в България и се срещнах с Людмила, за да говорим по
този повод.
- Людмила е присъствала на асамблеята в Белград,
така ли?
- В Белград, на конференцията, тя беше много на­
прегната. Наложи се да работи до последно по текста.
След срещата с държавните ръководители се даде прием
в моята резиденция. Имаше голям интерес към Людми­
ла. Тогава тя произнесе една странна реч - като пропо­
вед. Тази реч не е публикувана в България. Направи ми
впечатление, че през цялото време до Живкова стоеше
кореспондент на ТАСС. КГБ я подслушваше.
 Художникът
Светлин Русев:

Людмила записваше
срещите си с Ванга
Знаменитият наш художник Светлин Русев е бил
един от най-големите приятели на Людмила Живкова.
Двамата са имали и обща дружка - петричката проро-
чица Ванга.

- Господин Русев, кога беше първата ви среща с

Ванга?
- Реалната среща стана на 29 март 1980 г. (няколко
пъти съм я описвал). Людмила Живкова извикала Ван­
га да гледа на нейна близка за болен човек. Още докато е
пътувала към София, казала (това го сподели шофьор­
ът на Л. Живкова): „Там, при художниците, има един,
какъв им е - председател ли, какво ли, той е при мен, а
още не е дошъл?!“ С влизането във вилата на Живкова
(тоест на Т. Живков) попитала: „Кам го Светлин? Дове­
дете го и тогава ще ви гледам.“ За щастие бързо ме от­
криха и след 20-30 минути вече бях при нея - притеснен
и смутен от срещата с Ванга, съзнавайки не само собст­
вената си греховност, но и че при нея няма скрито-по-
крито! По-голямата част от разговора я имам записана
лично от Л. Живкова, а целия след това го възстанових
по памет. С няколко доброжелателни думи Ванга ме по-
освободи от първоначалното притеснение. По повод
на вашето интервю отново прегледах и моите, и на Л.
Живкова записи - и за да не звучи като самохвалство,
ще си спестя думите на Ванга за мен, които повече ме
притесниха с добронамереността си. По-късно в един
филм на Галя Кралева и в друг, на Светослава Тадаръ-
кова, каза още по-силни неща, които до голяма степен
отдавам на някакво приятелско пристрастие и велико­
душие. Но най-същественото от тази среща, което ме
потресе, беше въпросът „Кой е Ван Гог?". След като й
обясних с няколко думи, тя ми описа гроба - и неговия,
и на брат му Тео. Попита къде се намира и поръча, като
ида във Франция, да го посетя. Разговорът беше около
час и припомняйки си го сега, виждам колко поръчения
са останали неизпълнени, а за едно от тях и по-късно
ме подсещаше - да нарисувам Христос сред житата. На
25 август същата година каза да ида при нея. Преживя­
ването от тази втора среща в Петрич доста подробно
съм описал навремето в голям материал във в. „По­
глед“. Бях потресен от стълпотворението от хора, които
търсеха спасение и изцеление при Ванга. Имаше нещо
апокалиптично от толкова много болки и тревоги, съ­
брани на едно място в очакване на пророческите думи
на Ванга.
- Придружавали ли сте Людмила Живкова при по­
сещенията й при гадателката?
- Освен първата среща в София, на същото място
се състоя още една с Ванга, Богомил Райнов и Людми­
ла Живкова, на Никулден. На този ден Ванга направи
контакт с Николай Райнов и Илия Бешков. Срещата
беше потресаваща с прозренията и контакта със света
на отвъдното. Окончателно разбрах, че Ванга не е от
този свят - само за един кратък мъченически човешки
живот беше изпратена на тази греховна земя. Имаше
магнетофонен запис. Л. Живкова на няколко пъти ме
канеше да го презапиша, но за съжаление отлагах... а
сега вече не знам съществува ли още и къде е.
 Бившият зам. външен
министър от времето
на соца Живко Попов:

Людмила ми се кле,
че Малък Тошко
не е от Лилов
Дъщерята на Тодор Живков прекаляваше
с алкохола; Живкова беше убита,
генерал Кашев - също; Щерката на Тато
наричаше Милко Балев „Квазимодо"

Живко Попов е роден през 1930 г. в Бургас. Завърш­

ва икономика, а в крал на 60-те години на миналия
век е назначен за секретар в българското посолство
в Лондон. През 1974 г. се издига до началник на от­
дел „Кадри“ в Министерството на външните рабо­
ти. Две години по-късно става зам.-министър. Между­
временно е избран и за кандидат-член на ЦК на Б К П .
Попов години наред е сред най-приближените хора на
Людмила Живкова. Въпреки близостта си с бившата
първа дама на 3 октомври 1 9 8 1 г. ( 3 месеца след смъртта
на Людмила) той е арестуван в Прага, където ръководи
посолството ни, и е докаран принудително в България.
Осъден е на 20 години затвор за злоупотреби. През 1990
г. е освободен по здравословни причини, но малко по-късно
отново е пратен зад решетките за доизлежаване на на­
казанието. Впоследствие присъдата на Живко Попов е
обявена за незаконосъобразна.
 - Говори се, че в последните дни от живота си Люд­
мила Живкова е имала психически отклонения и не
се е държала адекватно...
- Това са пълни глупости. Тя беше изключително
будна и много авангардна за времето си.
- Людмила споделяла ли ви е лични неща?
- Беше бременна с малкия Тошко и един ден поис­
ка да се срещнем. Дойде в дома ми, плачейки. Хванах
я за ръка и й помогнах да седне. Людмила тогава рече:
„Кажи на Иван да престане с неговите ревности! Изкар­
ва ме сега, че съм бременна от Лилов! Живко, кълна ти
се, това е дете на Ванчо. Аз него и сега го обичам и рев­
нувам! Стига с този Лилов!“ След дни и Иван Славков
дойде при мен да поговорим. Заплака и каза: „Мила ми
изневерява! Тя е любовница на Лилов!“ Людмила ми се
е оплаквала, че Иван Славков ходи по жени и не дава
никакви пари в семейството им.
- Истина ли е, че Людмила е била следена?
- На два пъти ми се е оплаквала, че я следят. И двата
пъти звънях на Григор Шопов (шеф на ДС - бел. авт.) и
му казвах: „Престанете с това следене! Вие да не мисли­
те, че не се забелязва!“ Той винаги отричаше. За следе­
нето на Людмила беше редно да се изисква съгласието
на Тодор Живков.
- Какъв човек беше Людмила преди тежката ката­
строфа от 1973 г.?
- Попийваше си доста миличката. Знам за един слу­
чай, когато са били в Лондон. Тя тогава се е напила. В
един период е пушила и много цигари, обичала е купо­
ните. След катастрофата обаче се промени доста. Започ­
на да води здравословен начин на живот.
- Някои твърдят, че след катастрофата Людмила е
спряла и секса...
 - Не, това не е истина. Иван Славков лично ми е спо­
делял, че са си водили нормален начин на живот.
- Как точно е умряла Людмила?
- Била е изпаднала в кома. Славков в това време е иг­
рал комар с приятели.
- Тиражира се и версия, според която Людмила се е
самоубила...
- Убиха я! Людмила ми е казвала: „Живко, запомни,
аз съм техният прицел, не вие! Цялата истина е, че искат
да ме ликвидират!“ Разказвали са ми, че когато е била
в Мексико, тя е страдала, задето близките й хора са я
изоставили. Усещала е, че примката се затяга. Уж близ­
ките й приятели, а всъщност големи използвачи, са се
крили от нея.
- Как се държеше Живков с вас?
- Винаги когато съм ходил при него, беше гостопри­
емен. От вратата още ми казваше: „Адаш, здравей, ся­
дай!“ Черпеше ме с кафе и боза. Той не пиеше нищо.
- След 10 ноември имали ли сте срещи с Тодор
Живков?
- Не ми е казвано да е искал да ме види. Аз също не
съм имал желание да се срещам с него. Единственият
човек, който ме потърси, беше Иван Славков.
- Какви бяха разногласията ви с Тодор Живков?
- Един ден ме викнаха в ЦК Милко Балев и Мирчо
Спасов. Дадоха ми да прочета едно нареждане на Тодор
Живков, по точно решение на Секретариата на ЦК. Там
пишеше, че на моя глава съм върнал човек от културния
център в Мароко. Обясних, че няма такова нещо. Ока­
за се, че въпросният човек бил близък с Живков. Уста­
нови се, че бил върнат по лично нареждане на Людмила
Живкова. Тодор Живков в докладната записка на секре­
тариата написал: „Разпореждам, ако е виновен Живков
Попов, да бъде наказан най-строго. А ако не е виновен,
аз лично ще му се извиня!“ Ходих при Милко Балев, след
като се разнищи случаят, и му казах: „Чакам извине­
ние от другаря Живков!“ Балев ми се нахвърли: „Кой си
ти, че другарят Живков да ти се извинява!“ Станах и си
тръгнах. Един път Милко Балев ми звъня и искаше да
изпратим една негова позната в чужбина. Отвърнах му:
„Не може така! Има решение на Политбюро жени да не
се пращат на ръководни дипломатически постове! Няма
да я изпратя!“ Винаги съм се придържал към наредба­
та. Братът на Тодор Живков беше шеф на финансовата
служба в посолството в Швейцария. Правиха му на два
пъти проверки. Веднъж дори ме награбиха, че аз съм из­
пратил ревизорите. Викнаха ме в ЦК да давам обяснение.
Опитах се да ги убедя, че нищо не знам по случая. Уста­
новили са се тогава липси към 180-200 хил. швейцарски
франка. Извика ме и Тодор Живков да му обяснявам.
- Какво му обяснихте?
- Живков се убеди, че нямам отношение към про­
верките. Благодари ми и започна да ми обяснява колко
бил честен брат му. Най-вероятно гафът се е получил,
защото онзи не е разбирал от финансовите дела.
- Живков намесвал ли се е в съдебния процес сре­
щу вас?
- Разбрах, че е казал: „Искам да бъде вкаран в затвора
и осъден на смърт!"
- През 1982 г. са ви изключили от партията...
- Имало е заседание на Политбюро на 20 януари 1982
г. Докладвал е Димитър Стоянов (вътрешният минис­
тър). Взело се е решение, че съм главен виновник. Там
Тодор Живков казал: „Такива като него не бива да виж­
дат бял свят.“ Милко Балев (член на Политбюро, дълго­
годишен началник на кабинета на Тодор Живков - бел.
авт.) пък впоследствие извикал съпругата и дъщеря ми
и им рекъл: „Трябва да сте благодарни, че не е осъден на
смърт! Можеше да стане и така за такова деяние! Взехме
решение в Политбюро майката да не бъда вкарвана в
затвора, за да не останат децата без родител!“
- Вие предчувствахте ли, че ще ви подгонят така?
- Съветският посланик ме беше предупредил. Иван
Славков също се опита. А бай Мирчо Спасов на някол­
ко пъти ми искаше обяснение, защо се целя в мястото
му. Отговарях му: „Глупости! Кой съм аз, че да се меря
с вас!“
- Как минава един ваш ден днес?
- Имам много болести. Още като дете съм бил много
болнав и затова съм кръстен Живко. Майка ми и баща
ми са мислели, че съм се родил мъртъв. Добре че е била
баба ми Вълкана и е казала, че съм жив. Сега имам аст­
ма. Зависим съм от медикаменти, които взимам сутрин,
обед и вечер. Не мога да дишам. Изпращат ми лекарство
за 90 евро всеки месец от Италия.
- Доволен ли сте от пенсията си? Стига ли ви?
- Пенсията ми е 700 лв. Съпругата ми взима около
300 лв. и успяваме някак да се оправяме. През лятото
спестяваме, доколкото можем.
- Интересувате ли се от политика?
- Не. Нямам никакво време. Харесвам Бойко Бори­
сов. Дано да не се промени! Той е силен човек и, грубо
казано, не му пука от нищо. Правдив е. Не съм го виж­
дал на живо, но смятам, че умее да предразполага наро­
да към себе си.
- Правейки си равносметка, има ли нещо, за което
съжалявате?
- Съжалявам, че преди време не избягах със се­
мейството си в чужбина. Някои хора излъгаха Тодор
Живков за мен. А той ме уважаваше, даже много. На 3
октомври 1981 г., когато съм бил вече арестуван, е из­
викал моята съпруга и е попитал: „Как е адашът (така
ме наричаше)? Много поздрави му прати.“ Знам, че по
времето, когато са ме арестували, той не е бил наясно.
Задържа ме цял отбор следователи, докато изнасях док­
лад в Карлови Вари. Димитър Стоянов е бил излъган, че
искам да му взема мястото. Аз него, ако исках, можех да
го издухам, когато си поискам. Той е един некадърник.
- Арестуван сте на 3 октомври 1981 г. и сте доведен
от Прага в България. Осъдили са ви на 20 години зат­
вор за финансови злоупотреби...
- Спомням си, че този ден пих кафе на заседанието на
Българо-чехословашките комисии и след това бях малко
неадекватен. Бях като пиян, а не употребявам алкохол.
Както споменах, главната причина за ареста ми според
мен е, че Димитър Стоянов си беше втълпил, че искам
да му взема поста. А ако му бях взел поста, са щели да
излязат наяве злоупотребите, които е правил. В затвора
разбрах от съкилийници, че всеки месец в завода, къде-
то се е отделяло злато от рудата, са давали на директора
по няколко килограма благороден метал. После той го е
предавал на братовчед си Димитър Стоянов.
- За други злоупотреби знаете ли?
- Димитър е ходил на посещения на българите във
Виена и уж е събирал помощи за град Велико Търново.
Нищо обаче не е отивало в касата на Окръжния коми­
тет на партията - всичко е изчезвало. Милко Балев и
Димитър Стоянов са били шефове на иманярските ма­
фии в техните райони. Милко Балев е владеел Трявна и
Троян, а Димитър Стоянов - Велико Търново. Шефът
на консулския отдел полковник Нецов ми каза веднъж:
„Открито е имане в една пещера в Стара планина. Един
ден Димитър Стоянов пристига с негови хора и изна­
сят две пълни чанти.“ Никой не знае къде са изчезнали
златните и сребърните богатства от последните българ­
ски царе, които са изнесени оттам! Според мен Дими-
тър Стоянов и Милко бяха комбина. Неведнъж двамата
са ми звънели с искане да назначавам техни познати
жени за дипломати. Отговарях им: „Не може така! Пус­
нете си писма до Второ управление. Оттам да кажат!“
Заканвали са ми се Милко Балев и Димитър Стоянов
и са ме псували. Имаше записи, където те казват: „На
Живко Попов ще му отрежем главата! Какво си мисли
той! Не е над нас!“
- Какво стана след ареста ви?
- Когато мина процесът, ме закараха в Софийския за­
твор. Решението на председателя на съда беше за неоп­
ределено време да лежа при най-тежки условия. Оста­
нах на такива почти до края. Григор Шопов на смърт­
ното си ложе разпорежда да ми бъде променен режи­
мът. Гой пита Димитър Стоянов: „Митко, ти помогна
ли на Живко да му се облекчи режимът?“ С второто ми
вкарване в затвора съм лежал зад решетките 9 години, 3
месеца и няколко дни.
- Димитър Стоянов се е опасявал да не му вземете
поста, но какъв беше формалният повод за арестува­
нето ви?
- Руснаците излъгаха, че сме прибрали от Московска
област някои ценности. Много неща успяхме да взе­
мем, но за това отговаряше Сашо Фол. За съжаление
тези неща изчезнаха и не се знае къде са. Богомил Рай-
нов, Светлин Русев, Сашо Лилов и Сашо Фол ми вдиг­
наха мерника, защото аз казах: „Всичко трябва да се за-
приходи!“ Поставих този въпрос пред ЦК и пред Мила
(Людмила Живкова - бел. авт.). Тя се хвана за главата.
Думите й бяха: „Мамо, мамо, как ще я караме?“
- Как всъщност започна дружбата ви с Людмила?
- Когато бяхме в Лондон. Аз отидох там в началото
на 1968 г. и стоях до края на 1973 г. Наредиха ми да под­
държам контакти с Людмила и Иван Славков. Те дой­
доха там още в началото на моя престой и създадохме
връзка.
- Ходите ли на гробовете на Людмила и Тодор
Живкови?
- Ходя. Те тримата са на едно място - Мара Малеева,
Людмила и Живков. Винаги паля свещички на Мила и
Мара Малеева. На Тодор Живков гробът е почти разбит.
- Вярно ли е, че Людмила е била любовница на
Александър Лилов?
- Лъжа! Тя ми се е оплаквала лично от Лилов. Гово­
рил съм с хора, които са казвали, че са имали вземане-
даване с него.
- Сега поддържате ли връзка с децата на Люд­
мила?
- С никого не поддържам връзка, дори и с Иван Слав­
ков. С него бяхме добри приятели, работили сме заедно.
Не съм го виждал от три години. Когато те двамата с
Людмила бяха в Лондон, аз му направих среща с Би Би
Си. Тогава той си уреди въпросите с телевизията. От­
дръпнах се от Иван, защото говори много нецензурни
неща, а навремето беше хубаво и чисто момче. Смятам,
че през последните години го тровят с нещо. Държи се
неестествено и неадекватно.
- Говори се, че Людмила се е гласяла за премиер.
- Кълна ви се, никога Людмила не е говорила с мен,
че иска да става министър-председател и готви кабинет.
Казват и това, че съм искал да ставам вътрешен минис­
тър. Не съм, а и да ми беше предложила Людмила такъв
пост, нямаше да приема. Тя на два пъти искаше да рабо­
тим заедно. На мероприятие на руското посолство през
1979 г. ми каза: „Дай да те целуна, за да видят и жените
на съветските другари, че се уважаваме и си имаме дове­
рие!“ Целунахме се по бузите. И съпругата ми беше там.
Двете с Людмила бяха близки приятелки.
 - Людмила усещаше ли края си?
- В последния ни разговор ми каза: „Живко, аз про­
верих, че ти и Емил Александров нямате вина за нищо!
Целият удар идва от руснаците! От Москва! Да знаеш,
че много скоро ще станат промени!“ Преди това бях
споменал кои у нас са агенти на руснаците и не можете
да си представите как ме захапаха.
- Кои бяха приятелите и кои - враговете на Люд­
мила?
- Не знам за приятелките й и не съм се интересу­
вал. Много добре се разбираше с Богомил Райнов. Той
и баща му са от така нареченото Бяло братство. Разби­
раше се Мила и с Лилов, и с Любо Левчев... Защо да се
лъжем - те й се слагаха, понеже беше Людмила Живко­
ва. Мила не обичаше Милко Балев. Казваше му „Ква-
зимодо“. Пред мен е заявявала: „Докато не махна това
Квазимодо, няма да се успокоя. Той пробутва на татко
любовници!“ Милко Балев е един суперинтересчия,
влязъл под кожата на Тодор Живков.
- Ако Людмила не бе умряла, щеше ли да ви спаси
от затвора?
- Въобще нямаше да се стигне дотам, ако тя беше
жива. Казваше: „Вие Емил (Александров) работете и не
се бойте! Аз съм се разбрала с татко! Бъдете спокойни!
Всичко е насочено срещу мен!“ Людмила въобще не се
пазеше. Веднъж отишла в САЩ и някой й поставил въ­
проса: „Вие защо се борите да заемете поста на баща си
след неговата смърт?“ - „Защо не!“, отвърнала тя. Според
мен оттам са тръгнали нещата. Людмила беше ларж на
приказките. Иначе беше много добър и откровен човек.
И скромна! Лъжа е, че е ходела да си прави прическите в
Париж. Тя въобще не се интересуваше от такива неща.
- Докато лежахте в затвора, как минаваха дните
ви? Имаше ли по-особено отношение към вас?
 - Крайно лошо беше отношението. Взело се е реше­
ние да съм при усилено строг режим, а семейството ми
да не напуска страната и да бъде подложено на полити­
чески и социален терор. Обвиниха ме, че съм наредил да
се купят от Бразилия диаманти. Пълни глупости! Аз не
разбирам от диаманти. Обвиниха ме и за картини. Имам
само една на Дечко Узунов, която ми е подарък от него.
- Как точно протече арестът ви на 3 октомври
1981 г.?
- Противозаконно, в Чехословакия. Казаха, че ме
арестуват по заповед на другаря Григор Шопов. Той ня­
маше това право. Използван е като маша, Дори и Тодор
Живков не можеше да ме арестува на чужда територия.
Бях посланик и имах имунитет. В Карлови Вари, в един
дворец, изнасях доклад, когато дойдоха да ме арестуват.
Поисках да видя заповедта. Отвърнаха ми: „Няма, кач-
вай се в колата!“ На 3-и ме арестуваха, а чак на 13-и ми
връчиха заповедта. Явно им е трябвало време на орга­
низаторите, за да успеят да излъжат Тодор Живков. На
13-и ме вкараха официално в Национално следствено
управление. Дотогава ме разхождаха и ме местеха по
различни вили на Витоша. Заповедта, която ми пока­
заха на 13-и, беше подписана от главния военен проку­
рор Капитанов. След това разбрах, че той е участвал и
в заверата за свалянето на Живков. Димитър Стоянов
и Григор Шопов ми идваха периодично на посещения
в затвора. Опитваха се да ме убеждават да си призная.
Отговарях им: „Няма какво!“
- След като ви осъдиха, кои се отдръпнаха от вас?
Кои ви предадоха?
- Много бяха. Не очаквах да ме предадат Светлин Ру­
сев и Богомил Райнов. Аз на тях много им помагах. Не
съм очаквал подобно нещо и от Тодор Живков. Лилов
също ме предаде.
 - Какви точно бяха отношенията ви с Любо Левчев,
Светлин Русев и Богомил Райнов? И вие ли бяхте тол­
кова близък с тях, колкото Людмила?
- За Богомил Райнов бях наясно, че краде, но за Свет-
лин нямах такова мнение. Райнов се натискаше за кар­
тини и скулптури... Знаех, че е искал при откриването
на всяка изложба да има но една или две картини и за
него. Съюзът на художниците държеше 5 милиона до­
лара в банки и от ЦК казаха, че тези пари трябва да се
внесат в касата на комитета. Светлин обаче отказа. Дой­
де при мен и ми се оплака. Дадох тази информация на
руснаците и те го подкрепиха. С Любо Левчев сме били
и добри отношения, помагал съм му много. Неведнъж е
постъпвала информация, че са му откраднали пари при
различни негови посещения в чужбина. Веднъж отидох
при Мила и й казах: „Не е нормално толкова често да
му изчезват парите?“ Людмила отговори: „За да може
да изпълни задачата си в чужбина, трябва да му пре­
ведем валута сега, но като се прибере, ще поговоря с
него!“ Людмила ми е споделяла по-късно, че е възмож­
но Левчев да е искал допълнително пари, защото при
посещенията му в чужбина винаги си е водел по една
преводачка любовница. Затова се е кълнял, че е ограбен.
Случвало се е и посолства да ми пишат в телеграми, че
Левчев ги е крадял. Лично аз с него обаче не съм имал
конфликти.
- Говори се, че някакво момиче преди години е
правило опит за самоубийство заради Светлин Русев.
Вие знаете ли за този случай?
- Христо, бащата на момичето, беше полковник от
Първо управление. Видяхме се с него и той заплака. Раз­
каза ми, че Светлин имал отношения с девойчето. То се
хвърля от балкона, за да се самоубие, и остава сакато.
- Според един друг тиражиран слух Нешка Робева
доставяла забавления на Живков. Едва ли не му про­
бутвала гимнастичките си...
- Децата вероятно са присъствали на срещите с То­
дор Живков. Може да се каже, че това е грубо слагател-
ство. Не допускам обаче тези непълнолетни момичета
да са били интимно близки с Живков. Като ги е водила,
Нешка Робева си е уреждала апартаменти, команди­
ровки...
- Не може да не знаете как обичаше да се весели
бившият Първи. Хората около него участваха ли в
оргии?
- Не е имало оргии. Когато Тодор Живков ходеше
на тържества, от двете му страни винаги сядаха по две
хубави момичета. Той танцуваше с тях, но и други ги
канеха. Щом станеше 23.00 ч., Живков задължително
казваше: „Другари, дотук! Вие останете и си се веселете,
но аз си тръгвам!“ Живков беше принципен и много се
пазеше.
- Ани Младенова и Тодор Живков бяха ли любов­
ници?
- Не мога да кажа дали са били любовници, но Люд­
мила се дразнеше много от Ани Младенова.
- Полковник Найден Петров, бивш началник на
Първи отдел на Шесто управление, ви обвинява, че
сте занесли материали на Георги Атанасов, с които сте
целели да попречите на Александър Фол да стане ми­
нистър.
- Пълна лъжа! Не съм се занимавал с такива неща.
Един ден, докато бях посланик ме извика Георги Атана­
сов (бивш премиер - бел. авт.). Отидох и той ми каза,
че президентът на Гърция се оплакал на Тодор Живков.
Рекъл, че аз организирам да бъде иззета някаква корона
на владика. Думите били: „Имате един Живко Попов,
той ни обра!“ Информацията на гърка идвала от Алек­
сандър Фол. Отвърнах на Георги Атанасов: „Ако Сашо
Фол го е казал това, то той е най-долнопробен византи­
ец! Развалям си мнението за него!“
- Тодор Живков ви е псувал на майка от ЦК до ре­
зиденцията си в Бояна. С какво успяхте да го ядосате
толкова?
- Знам за това. Беше през 1978 г. Информира ме Сер-
биновски, охранител на бившия Първи. Отвърнах му:
„Не мога да допусна, че Живков ще ме псува така, но
ако излезе истина, и аз ще го напсувам на майка!“
- Защо Живков се държеше на дистанция от вас?
- Не се е държал на дистанция. Винаги когато съм
искал среща с него, сме се виждали. Разбирахме се. При
него съм ходил много. Два пъти лично съм му носил
разработки по линия на атомната агенция. Пращал съм
му и доста неща, които съм взимал от чехите. Казвал
съм им на чехите: „Ако не ми дадете това, което искам,
ще го открадна!“ И те ми го даваха.
- Николай Гяуров ви е взел апартамента. Как успя?
- На Николай брат му е Кочо Гяуров. Има впрочем
слух, че те са полубратя. Николай Гяуров и Дража Въл­
чева (министър на народната просвета - бел. авт.) чрез
разни игри успяха да свалят ръководството на Окръж­
ния комитет на партията в Пловдив. Кочо стана кан­
дидат-член на Политбюро. Дража Вълчева не е хубава
жена, но въпреки това се говорят разни неща за нея. Тя
всъщност е една прогимназиална учителка, която се из­
дигна по непочтен начин. Но да се върнем към Гяуров.
Един ден дойде решение Кочо да бъде пратен посланик
в държана в Африка. Дойде, представи се и замина. По-
късно ме посети шифровачът ни в африканската дър-
жава. Рече: „Другарю Попов, Гяуров ме командирова в
провинциите, защото се опитва да обработва жена ми.
Тя не се съгласила да станат любовници и той излязъл
с предложение да бъда уволнен!“ Докладвах за случая в
ЦК и на министъра и предложих да върнем шифровача
на работа. Наредиха после Гяуров да замине за Монго­
лия посланик. Дойде обаче оплакване и от Монголия
срещу него - всяка събота викал генералния секретар
на тяхната партия да докладва каква е ситуацията в
страната. Прибрахме го и го пенсионирахме. След това
той умря. Николай Гяуров още от 1956 г. става член на
ловната дружинка на Тодор Живков и когато е в Бъл­
гария, ходят на лов заедно. Имал е много добри отно­
шения и с Пенчо Кубадински. Хвърлят ми око на мен.
Решават да ми вземат апартамента, въпреки че нямат
право, защото е единственият ми дом. Предлагат жи­
лището на доста хора, но те отказват от свян. Единстве­
но Гяуров приема, за да ми отмъсти за брат му. Той не
е спал и един ден в този апартамент. В Бояна притежа­
ваше дворец палат, имаше вила и на морето във Варна.
Тя се разруши, защото беше близо до морето.
- Вярно ли е, че Петър Младенов е наговарял
Живков срещу вас?
- Не. Имаше някакви интриги, че съм се срещал с
посланиците на СССР, на Чехия и на ГДР и съм заго-
ворничил за свалянето на Тодор Живков. Искал съм на
негово място да дойде Петър Младенов или някой друг.
Това са пълни глупости. По онова време в България мо­
жеше да смениш някого на върха само със съгласието
на СССР.
- Людмила ви е казвала да внимавате с Лилов, Бо­
гомил Райнов, Светлин Русев и Левчев. Не е ли стран­
но? Та те й бяха приятели.
- Това стана в последните месеци преди Людмила да
умре. Бях казал, че съм неспокоен, защото изчезват раз­
ни неща, главно картини. Всъщност аз никога не съм
съгласувал нищо с нея. Благодарение на моите сигна-
ли Мила взе под внимание това, че изчезваха ценности.
Мога да твърдя, че затова тя бе убита. Те я убиха.
- Ваше твърдение е, че братът на Богомил Райнов
е убил първата си съпруга, а престъплението е било
прикрито. Какъв точно е случаят?
- И това го бях съобщил на Мила. Богомил много
настояваше да ходи в Париж, а беше обявен за персона
нон грата. Дадох му съвет да отиде в Германия и оттам
да поиска транзитна виза, каквато не могат да му от­
кажат. Спираше в Кьолн и стоеше по един месец да си
отпочине. А съпругата си брат му я убива при скандал.
Последната информация, която ми дадоха, когато изля­
зох от затвора, беше, че Богомил Райнов много е купу­
вал за колекцията си от хора на брат му в Швейцария,
Германия... Там е била голямата далавера.
- Вашето име също беше замесено с някакви цен­
ни картини...
- Бяха около 180 картини на Майстора, Мърквичка...
Едно момче, постоянно живеещо в Прага, дойде при мен
и каза, че някакъв мъж желае да се видим. Уговорихме
среща. Човекът пристигна и рече: „Другарю посланик,
искам да ти подаря нещо.“ Хората в Чехия ми бяха бла­
годарни, защото направих така, че Българският културен
център стана тяхна собственост. Отнех го от държавата и
го дадох на тях. Та този човек искаше да ми подари въп­
росните картини. Отвърнах, че не ги желая лично за себе
си. Изпратих обаче няколко буса да ги докарат в посол­
ството. Картините са били изнесени от България от чеш­
ки евреин през пойната. Звъннах на Емил Александров и
му казах, че ще изпратя платната в София. Картините са
отишли в голямата резиденция в Бояна. След това следи­
те им се загубиха. Никой нищо не знаеше за тях.
- За какво спорехте най-често с Людмила
Живкова?
 - За нещата, които тя не разбираше. Тя си мислеше,
че всичко може да стане. Винаги я карах да обмисля и да
действа внимателно. Чисто технически бяха споровете
ни. Аз я обичах като мое собствено дете.
- Случайност ли беше катастрофата на Людмила
през 1973 г., или някой още тогава се е опитал да я
убие?
- Тогава тя ползваше една от най-евтините западно-
германски коли, която бях докарал от Лондон за Мара
Малеева. Шофьор преди това на Людмила беше едно
момче от УБО, което караше като препарирано. Изпра­
тих го в Париж и я отървах от него.
- Пътували ли сте с Людмила заедно в чужбина?
- В Япония бяхме двамата с Мила на посещение. Вля­
зохме в един будистки храм и тя рече: „Живко, искам
сега да се закълнем! Много ме гонят и трябва да имаме
готовност. Обещай ми, че каквото и да стане с мен, ти
ще се грижиш за моите деца, включително и за Ванчо!
Ако всичко е наред, ще напишем спомените си заедно,
когато станеш на 75 години!“ Обещах й.
- Людмила споделяла ли ви е за срещите си с
Ванга?
- Не сме говорили. Аз никога не съм имал доверие на
Ванга. Тя е правила опит да се свърже с мен, но казах, че
си нямам работа с нея.
- Защо Живков е бил зле настроен към Ванга?
- Първоначално гледаше презрително на нея. След
това обаче МВР я вербува.
- Има ли връзка между смъртта на Людмила и пос­
ледващото самоубийство на шефа на УБО генерал
Илия Кашев?
- Четох някъде, че Тодор Живков го бил обвинил,
че не е успял да предотврати смъртта на Мила. Пъл­
на лъжа! Говореше се, че Живков се е скарал с Кашев,
защото генералът не е успявал да опази Владко. Онзи,
като се напиел, правел големи глупости с гаджетата си
и жените си. Кашев информирал Живков какви ги вър­
ши Владко, а бившият Първи му се сопнал: „Ти защо
не си гледаш твоите деца, а кориш и критикуваш мои­
те?!“ Смята се впрочем, че Кашев не се е самоубил, а са
го убили. Жена му мълчи, за да живее добре. Защо не
каже какво е видяла? Когато се е прибирала, е срещна­
ла слизащи хора на стълбите. Миг по-късно е намерила
съпруга си мъртъв.
- В какви отношения е била Людмила с първия си
съпруг? Защо двамата са се разделили?
- Отишъл той веднъж в консулския отдел и поискал
да му се даде паспорт. Аз обаче не разреших. След това
се видяхме с Мила и тя ми рече леко сърдита: „Не пра­
виш добре! Излагаш ме, та той ми е съпруг! Оплакал се
на детето и то ме пита защо не давам на тати да ходи в
чужбина.“ Мисля, че след развода им Мила позволява­
ше на бившия си мъж веднъж в месеца да вижда дъщеря
им. Самата Людмила прекъсна всякаква връзка с него.
Според мен двамата не са били щастливи в брака си.
Живеели са първоначално в правителствената резиден­
ция на Живков, а след това са се преместили в София.
Тодор Живков имаше апартамент на ул. „Оборище“.
- Да разбираме ли, че с Иван Славков е била по-
щастлива?
- Тя обичаше Иван и го ревнуваше много. Иван нея
- също. Той ми е признавал, че е обичал само три жени
в живота си и едната е Людмила.
- Мълви се, че Батето е кръшкал на Людмила. Тези
грозни слухове стигали ли са до ушите й?
- Сигурно е знаела. Казвал съм на Славков: „Пази се,
защото те следят денонощно!“
- Людмила за какво ви е помагала?
 - Когато ме вкараха в Седмо отделение на затвора,
където вероятността да те убият е 110%, спях на земята,
на цимента. Там припадах, направих няколко бронхо­
пневмонии. На няколко пъти съм бил на косъм от
смъртта. Никой не можеше да ми помогне. Два пъти,
докато имах треска, сънувах, че Мила идва при мен в
бяла рокля и ми казва: „Живко, не се сърди на тате!
Всичко ще се оправи!“ Това ме спаси. Благодарение на
Мила съм още жив.
- Съпругата ви Юлия Попова е била много близка
с Мирчо Спасов...
- Това са пълни глупости. Той ме е карал дори да се
развеждам със съпругата ми. Жена ми е водена за ца-
ристка. Мирчо веднъж ми се обади по телефона. Рече:
„Слушай, има решение да се разведеш с тази царистка!
Дори другарят Живков каза, че ако се разделите, всичко
около теб ще се оправи!“ Целта им е била да ме разведат,
за да ме убият по-лесно. Съпругата ми имаше големи
връзки. Людмила дори използваше жена ми да й уреж­
да някои неща.
- Работили сте заедно с легендарния заместник-
министър на вътрешните работи министър Мирчо
Спасов, който е ръководил комунистическите конц­
лагери. Разкажете за него.
- Знам му и кътните зъби. Пише се, че е алчен, но
това не е истина. Той никога не е поискал нещо за себе
си. Кум съм на децата му. Много сме си вярвали и сме
се уважавали. Накрая го излъгаха и когато ме атакува­
ха, той мина на страната на Димитър Стоянов и Милко
Балев. Те са хората, които разсипаха България. Успяха
да обработят и Тодор Живков, заблуждаваха го. Докато
не са го обработили, Живков е имал положително отно­
шение към мен. Петнадесет дни преди да ме арестуват
отидох във вилата на Мирчо Спасов и му казах: „Искам
да поговорим за някои неща.“ - „Нека излезем навън“,
рече ми. Отидохме в градината и започнах: „Лъжат дру­
гаря Живков, разбери го! Ти си приятел с него от 1934 г.!
Стават неща, които не ми харесват! Следят ме! Преду­
преждават ме чужди посланици да внимавам.“ Руският
посланик и чехите вече ми бяха казали: „Готвят ти кла­
не!“ Те даже искаха да ме скрият във високите Татри.
Отказах, защото смятах, че не е достойно. А можех да
избягам.
- Говори се, че Мирчо Спасов е съдействал за увол­
нението на министъра на вътрешните работи Ангел
Солаков. Така ли е?
- Солаков отиде в СССР в делегация. С него е бил
Григор Шопов. Говорили със заместник-председателя на
КГБ, който им казал, че русите са ни освободители. Со­
лаков станал и извикал: „Няма такова нещо!“ Избухнал
голям скандал и набързо приключил обедът. Прибрали
се в България, Мирчо Спасов и Григор Шопов се погри­
жили Тодор Живков да разбере какво е станало в Съвет­
ския съюз. Главната причина Солаков да бъде изгонен са
изявленията му в СССР. Има обаче и още нещо. Когато
умират Гунди и Котков, Солаков вика ръководството на
Левски-Спартак“. Отборът тогава се водеше към МВР.
Заявява: „Трябва да направим суперпогребение! Тако­
ва, каквото не е имало в страната ни!“ Същия ден обаче
погребват и загинали съветски космонавти. Привикват
Солаков в ЦК и му нареждат да прекрати подготовка­
та за траурната церемония на футболистите. Той пак се
свързва с шефовете на Левски“ и им казва: „ЦК ми на­
реди да няма грандиозно погребение. Вие обаче смене­
те маршрутите и ще го направим!“ Впоследствие Тодор
Живков извиква Ангел Цанев и нарежда: „Отиваш със
Солаков в МВР. Отваряш му касата и прибираш всичко!
Той е уволнен!“
 - Наследилият Солаков като министър на вътреш­
ните работи Ангел Цанев се задържа само 2 години
начело на МВР. Той защо беше свален?
- В определен период той е бил много близък с То­
дор Живков. Двамата са играли дори на домино заедно.
Един ден Ангел Цанев среща генерал Здравко Георгиев
и му казва: „Дай да свалим Тодор Живков.“ Военният
отива веднага при Мирчо Спасов и му споделя какво е
чул. Спасов пък докладва на Тодор Живков. Взимат Ца­
нев на разработка и го уволняват.
- Мнението ви за Андрей Луканов не е добро.
Защо?
- Той беше един невероятен егоист. Маниак на тема,
че е висшата аристокрация на БКП. Неговият дядо е бил
един от секретарите на БКП, но е имало данни, че не е
бил коректен към партията. Прадядо му поп Лукан пък
е един от предателите на Васил Левски. Бил е касиер на
организацията му в Плевенско. Когато умира поп Лу­
кан, в къщата му са намерени откраднати 1360 турски
златни монети.
- И от Петър Младенов май не сте възхитен...
- За да стане той външен министър, главните ви­
новници са Людмила и Иван Славков. Те са казали на
Тодор Живков, че по-добър от Петър Младенов няма.
Когато ме арестуваха, дойдоха Шопов, Димитър Сто­
янов и Капитанов. Единствено Капитанов ми про­
шепна: „Не им вярвай!“ Шопов пък рече: „Другарят
Живков каза, че ако дадеш данни срещу Иван Славков
и другите в списъка, ще те освободи и отношенията
ви ще станат както преди! Ще те върне, откъдето те
е прибрал!“ Във въпросния списък бяха имената на
Батето, Лилов, Богомил Райнов, Светлин Русев, Любо
Левчев, Емил Александров... Отговорих: „Не! Гледайте
си работата!“
 - Що за човек беше комунистическият министър
на културата Георги Йорданов?
- Получих информация, че когато са му предложили
моя апартамент след арестуването ми, той е отказал. Ре­
къл: „Щом е на Живко Попов, не го искам!“ Георги Йор­
данов е бил прокурор и партиен работник в Сливен.
- Вие ли сте уредили бореца Боян Радев на работа в
Българския културен център във Виена?
- Да. Боян е много работлив, а умее и да пази тайни.
Със средно образование е, но го уредих да стане дипло­
мат и да замине в дом „Витгенщайн“ във Виена. Тогава
не съгласувах с никого. Казах само на Емил Алексан­
дров да знае и той се съгласи. Заръчах му да осведоми
и Людмила, за да не си мисли тя, че я прескачам. На­
последък чета, че Боян Радев се е заровил в културното
историческо наследство. Това не го одобрявам. Преди
време той мина покрай мен по „Витоша“, погледна ме и
подмина. След време отново го засякох и му казах: „Не
те ли е срам, бе?!“ Оправда се, че не ме е видял предиш­
ния път.
- Защо си развалихте отношенията с Любо
Левчев?
- Той е един хитрец. Уважавах го, но си развалих мне­
нието за него. Един ден ме извика съпругата му Дора
на гости. Беше през септември месец, а мен ме аресту­
ваха през октомври. Отидох с първия мъж на дъщеря
ми Мая. Седнахме, Дора ни почерпи. След малко вля­
зоха Любо Левчев и Георги Йорданов. Като ме видяха, и
двамата пребледняха. Минаха покрай мен и дори не ме
поздравиха. Отидоха в друга стая. Извиних се на Дора
и си тръгнах. Не постъпиха добре, защото аз ги мъкнех
на гърба си, а те само обираха парсата.
- ДС опитвала ли се е да ви вербува?
- Да, в Главно следствено управление ми изпрати­
ха офицер от МВР. Спяхме с него в една стая. Беше от
Пловдив. Той ми каза на ухото: „Другарю Попов, изпра­
тен съм да ви шпионирам!“
- Лежали сте в затвора и с Цар Киро...
- Цар Киро и аз три месеца бяхме заедно в болницата
на Централния затвор. Той също ме е предупреждавал
да се пазя. Снабдяваше ме с лекарства, шоколади... Като
се покажеше на прозорчето и викнеше нещо на циган­
ски, след половин час имахме това, от което се нужда­
ехме.
- Какво ви остана като наследство от времето, ко-
гато бяхте в управлението на държавата?
- Всичко ми взеха. Дори и бельото на децата ми. Вли­
заха следователи и прибираха. Имах наследствени тур­
ски златни монети - и тях ми откраднаха.
 Светльо Дукадинов
Цветана Пешунова
Със специалното участие на
Първолета Петкова

Окултната Людмила
Редактор Веселина Стоянова
Оформление на корицата Адриян Николов
Технически редактор Галина Василева

Българска
Първо издание

Печатни коли 12

new/ media
group
1000 София
ул. „Триадица" 5А
тел. 02/980-92-95

Печат „Мултипринт" ООД