ЕЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ НА ПИТАГОР

Да се говори за езотеричното учение на Питагор е твърде сложно нещо и този въпрос със
сигурност не би могъл да бъде изчерпан в рамките на един Градеж, необходимо е да бъдат
разгледани факти от неговия житейски път и преди всичко основаната от него школа в Кротон,
Калабрия, около 530 год.пр.Хр.; имайки предвид обширността на неговото учение, се налага да
открием различните източници, свързани с математиката, физиката, музиката, астрономията,
религията, философията и други дисциплини, преподавани в школата и познати в онази епоха.
За съжаление тези сведения са откъслечни, независимо от техния обем, откриваеми в различни
писмени паметници, някои от които датират от доста по-късни периоди. Най-близките нему във
времето автори, писали за Питагор, от чиито ръкописи бихме могли да почерпим сведения са:
Филолай, Архит, Аристосен, от когото разполагаме само с няколко фрагмента и Платон, живял
в Атина около 150 години по-късно, както и по-късно от философите от Александрийската
школа и от неоплатониците (Плотин, Порфирий, Ямбик, Прокъл...) и неопитагорейците
(Нигидий Фигул, Никомак от Йераса, Аполоний,...) докато стигнем до флорентинското
възраждане с Марсилио Фичино, Леонардо Да Винчи, Фра Лука Пачоли, Пико Дела
Мирандола, Кампанела, Джордано Бруно, Кеплер и много други. От всички тези сведения на
философи, литературни творци, хора на изкуството следва да бъдат задълбочени аналогиите и
съжденията относно питагоровото учение.
Ще се опитам да маркирам някои съществени моменти от живота и организацията на
школата, за да премина впоследствие (само частично) върху разсъжденията за сложната
„Хармонична Наука", фундаментално ядро на езотеричното питагорейско учение. От доста
години вече съм се посветил на събирането на сведения за тази антична наука, с цел да напиша
след това и книга по въпроса.
МАСОНСТВО И ПИТАГОРЕЙСКО УЧЕНИЕ
Преди това бих желал да докажа колко много са аналогиите между учението и
питагорейските символи и масонската традиция.
В ритуала на втора степен за Калфа се казва: "Имената (Моисей, Платон, Хермет
Трисмегистър, Питагор, Парацелий) ... символизират непрекъснатостта през епохите на
Традицията на Посвещаването".
След това четем в Кармина Ауреа (както ни напомня Бр. Никозия): „ и след като напуснеш
тялото ще се възкачиш в свободния всемир. Ще бъдеш дух безсмъртен, непокваряем,
ненараним" (Стихове, стр.3б), ето как е представен по ясен начин прехода от легедата за Хирам.
Афилираните към питагорейската школа са живеели като братска общност, техният знак
за разпознаване изглежда е било ръкостискането, но по-характерно било изписването от един
път на Петолъчката или на Пентаграмата. Днес печата на Морей, избран за „масонски знак"
след неговото инициране в Единбургската Ложа през 1641г., е доказателство за важността на
Петолъчката и на Пентаграмата в масонството от седемнадесети век (R. Stevenson, The Origins
of Freemasonry, Cambridge University press 1998, стр.168 и следващи).
В откъса наречен „Великата Триада" Бр. Масон Генон казва така: „В масонския
символизъм ... Компасът обикновено е поставен отгоре, а Правият Ъгъл отдолу и между тях е
изобразена Горящата Звезда, която е символ на Човека и по-точно на Възродения Човек (според
един древен ритуал Горящата Звезда е символ на Масона; бихме могли да обобщим – на
Посветения, озарен от Светлината сред мрака на профанския свят)...." И също от „Въведение в
Масонството" от Бр. Масон Джузепе Скиавоне:
"Горящата Звезда в Масонството представлява животворния централен Огън, вътрешния
център на човека, от който струи истинската Светлина, Просветлението и божествената Наука,
Разума. Следователно това е Свещеният Огън на Божествения Дух, който е въплътен и оживява
човека отвътре, от неговия център, именно защото - както вече казахме - той е неговият център.
Затова Звездата се идентифицира с Вътрешното Просветление (интуицията), която води
посветения, имащ пълното съзнание, че сам по себе си представлява един микрокосмос и като
такъв, е носител на принципа на преплитането в едно на реда, хармонията, съвршенството.
Алхимистите наричат Горящата Звезда „Младежът философ", израз на Петата небесна същност,
което отново ни представя образа на божественото въплъщение и принципа на
себеосъзнаването". Най-древният масонски документ е наречен Региус (1390г. сл.Хр.), тъй като
е част от Кралската английска Библиотека, съхранявана днес в Британския Музей. Региус
допълва Геометрията (есенциална питагорейска дисциплина) с умението да се отдели със
сигурност лъжата от истината, тоест възтържествуването на дисциплината на справедливостта.
Според ръкописът Кук от четиринадесети век, друг важен исторически документ, който
послужил на Андерсон да изложи писмено Конституцията на масонството през 1723г.,
Геометрията е „в основата на всички свободни изкуства". Ръкописът Кук е единственият текст,
който наравно с Египетските мистерии на Ямблик, разказва за две изначални колони и
приписва на Питагор възловата роля на откривател и пазител на изначалните знания, заедно с
Хермет.
Питагоровата теорема е представена като основополагащ камък на цялото
зидарство и за Андерсон играе централна роля за полагане началото на Конституцията.
Така се казва и в един древен ритуал: ,,Кое прави ложата правилна и отлична? Един
Майстор, двама Надзиратели, четирима Калфи, петима Чираци, с прав ъгъл, пергел и
свещена книга." Достатъчно е да съберем двамата Надзиратели и Майстора, за да
получим съотношението 3-4-5 на питагорейския канонически триъгълник.

КОЙ Е БИЛ ПИТАГОР?

Ето как го описва ПОРФИРИЙ (Тир, 233г. сл.Хр. - Рим, 305г. сл.Хр.), гръцки
неоплатонически философ от сирийски произход, ученик на Плотин:
«(Питагор) Долавяше хармонията във всичко, ... разбираше дори вселенската
хармония на сферите и на небесните тела, които се движат в тях, хармония, която
несъвършенството на нашата природа ни пречи да възприемем. За това свидетелства
Емпедокъл, който ни разказва за него: „Имаше сред тях един човек надарен с
изключителни знания, притежаващ огромно богатство на мисълта, който бе вещ във
всяка разумна дейност. Когато простираше силите на своя разум, виждаше всички неща
за десет, двадесет поколения напред».
(ПОРФИРИЙ, Животът на Питагор (30)).
Винченцо Капарели, голям познавач на Питагор и автор на 4 тома за питагорейството,
"Знанието на Питагор" (2 том) и "Посланието на Питагор" (2 том), разказва живота на Майстора
подробно, ползвайки сведенията от казаното за него от живялите по-късно философи (Филолай,
Платон, Порфирий, Ямбик и т.н.) Ето някои откъси от неговите книги:
"Питагор се ражда около 590г. пр.Хр. в Сам, макар да няма точни сведения за неговото
раждане и за неговия произход, който донякъде е обвит в мистерия.... В космологичните науки
е посветен от Ферецид от Сирос, по-късно се усъвършенства в Милет при Талет и Анасимадър.
Няма цивилизован народ, който той да не е посетил: евреи, финикси, араби, египтяни,
калдейци, перси, индийци, етиопци, траки, келти, ибери, всеки народ очевидно му е открил
някоя тайна, някоя частица от истината.
Неговото същинско обучение било египетското жреческо познание; по време на цар
Амазис и великия жрец Еонуфис е възприел символичната реч, пречистващата диета,
писмеността, геометрията и т.н.
За двадесет и две години в Египет е успял да усвои цялото познание, след което се
преместил във Вавилон, давайки началото на още едно посвещение и за още дванадесет
години усвоил астрологията, астрономията от калдейските жреци и медицината и музиката от
персийските магове, както и от индийците и от етиопците.
По-късно посещава и Индия, усвоявайки светите тайнства от браманите.
Ямблик пише, че всички занимаващи се с мъдрост, пътували по чужди страни, за да
се усъвършенстват.
Когато се завърнал в родината си на 56 годишна възраст, Питагор завършил посвещението
си в Делфи, където бил посветен в орфическите мистерии. При завръщането му в Сам, въпреки
неговата известност, съгражданите му не проявили доверие към неговото учение (изглежда, че
в Сам той е имал само един ученик); решил да емигрира в южна Италия, в Кротоне, където
били известни с доброто си отношение към олимпийските шампиони, към красивите жени,
както и с една медицинска школа.... Той привлича вниманието на всички, той е предводител на
Душите, той лекува и неговите закони са приети като дошли от небето. Питагор придобива
славата на божествена фигура, на маг, жрец, неговото благотворно влияние се разпростира из
цяла Южна Италия; в основата на всичко са принципите, изразени в неговите мисли:
"анархията е най-голямото зло и онова, което придава стойност на съществуванието и на
общността е единството, хармонията, отличното напасване на частите към цялото."

ШКОЛАТА НА ПИТАГОР
Голямата заслуга на Питагор е основаването на школата, която историците
назовават с най-различни имена "сдружение, колеж, орден, братство, общество, комуна,
Школа за Посвещение." Многобразието от имена ни показва сложността и трудността тя
да бъде характеризирана, Майнерс потвърждава, че школата "е била най-върховната,
най-богата на знания законодателна система, която някога човешкият ум би могъл да
създаде с цел усъвършенстването на човешкия род".
Самият Платон, говорейки за Питагор, го нарича велик, заради налагането на питагоровия
начин на живот; Аристотел също потвърждава, че една от най- ревниво пазените тайни е тази за
съществуването на три вида разумни същества: Бог, човек и третия вид, питагорейския човек,
посредник между Бог и човека (Жрец лаик - истински Масон). От това съдим, че школата е
призовавала към възвишената форма и към човешкото усършенстване, на което Майстор
Питагор е бил модела; и наистина питагорейците винаги са повтаряли, че задачата на човек е да
следва Бога, да върви по неговите следи, да се асимилира с него колкото е възможно повече.
Заобикалящ ни свят, социална среда, политически институции, религиозни концепции, човешки
знания и универсални природни науки, физическо усъвършенстване, интелектуално и
възпитателно обучение, подходящ режим на живот, изкуство, литература...., всичко е било
взето под внимание, реформирано според целите на онази промяна, която е трябвало да изведе
човека по пътя на растящата асимилация с Бога (Великия Архитект)....
Питагорейците са първите на запад, които с тяхната школа твърдят, че човекът може да
стане Бог, от смъртен в безсмъртен и този процес може да бъде постигнат, работейки върху
физическата, интелектуалната и морална същност. Питагорейският човек е бил физически по-
надарен, по-устойчив на натоварвания, на лишения, на болести; притежавал е различни умения,
по-обширни познания, способности за възприятие и дълбоко осмисляне; освен това е трябвало
да притежава и известни магически способности, психически динамизъм, който го превръща в
извор на лъчение и който му позволява да доминира духовно над природата, да прониква в нея
не отвън, а отвътре, да твори чрез словото, да бъде тоест истински Демиург.
Основните принципи, управлявали питагорейския начин на живот били: да мислиш за Бог
(Великия Архитект) като за модел, да бъдеш убеден, че съдбата е до голяма степен в твои ръце
и че трябва да елиминираш случайността в живота Си.
Един от фундаменталните принципи на школата е изразен в следната питагорова
поговорка: "Не от всяко дърво може да се извае произведение на изкуството". Строгостта на
дисциплината, на която е трябвало да бъдат подложени, трудността и разнообразието на
учебната програма, изисквали учениците да бъдат щателно подбирани. Приемането в школата
ставало след дълга селекция, проучванията били подробни. След преминаването на този първи
изпит, готовият за посвещаване бил допуснат да посещава школата, където го очаквал
тригодишен изпитателен период, през който привидно не му било обръщано внимание, бил
държан настрани и в мълчание , за да бъде изпитана неговата издържливост и любовта му към
възприятието, както и доколко за него славата е от значение. Един път влязъл, ученикът
трябвало да се ограничава в слушане на лекциите без да търси обяснения, бивал е прикрепян
към по-възрастните и не виждал Майстора (Питагор), а го слушал зад една завеса (елеузинско
влияние). Може би още от този период учениците споделяли един с друг благата си, но все още
били смятани за външни лица е не взимали участие в най-интимния живот на школата.
На оказалия се през този период неподходящ за изискваното усършенстване, му били
връщани благата, внесени в общността и то - в двоен размер, и бил считан за мъртъв (дори му
бил издиган погребален паметник)... Изглежда онези, които посещавали публичните
конференции се определяли като питагористи, онези, които били допуснати до послушничество
Питагорейци и тези две категории се определяли като изотерични (външни). Допуснатите да
продължат в школата се определяли като Питагорци или езотерици (вътрешни); тази категория
се деляла след това според степента на посвещение на математици (математиката разбирана и
като аритметика, геометрия, музика, астрономия, гномоника като съставна част от науката за
природата, тоест физиката)... Истинският Питагорец, онзи който е бил способен да измине до
края тежкия път, ставал съзерцателен, но това съзерцание било не толкова научния поглед
върху света, колкото духовния мироглед за него; ето защо теоретикът-съзерцател бил също и
уважаван, тоест свят, Почитаем, с една дума перфектен....
Правила (да си припомним вегетарианството), подходящи и непрекъснати упражнения
развивали, засилвали всички части на тялото, всички способности на душата; добродетелта
била преподавана чрез примера, а чрез навика се затвърждавала по най-силен начин.
Редица обучения вътре в школата трябвало да останат тайни, например някои
математически открития като неизмеримите множества, вписванията на додекаедъра и на
правилните твърди тела. Тайна било твърдението за съществуването на трите вида човеци и
вярването, че може да бъде формиран вида питагоров човек, посредник между Бог и човеците;
също така тайна била и доктрината за хармонията на сферите и преди всичко за мистериозната
тетрада. Следователно обект на тайна са били всички онези познания и открития, които са били
разкривани само в последните степени на посвещение; в школата е имало по-низше
посвещаване, включващо малки тайни за подготовка към по-голямото посвещаване, което е
включвало Големите Тайни (Виж. Тайните на Елеузия).
Обучаващите се в школата били като братство и се придържали към питагоровите
разбирания, които били: "между приятели всичко е общо, помагай при всякакви обстоятелства."
Изглежда техният опознавателен знак бил ръкостискането, но по-характерният била
Петолъчката или Пентаграмата. Петолъчката се свързвала с онези тайни открития като
неизмеримите множества, златното сечение, построяването на правилните многоъгълници и
тн...; на символа се придавало и значението за здраве (да си подадеш ръка и да пожелаеш
здраве). Дълбоко питагорейско убеждение било, че няма право да управлява и да
законодателства онзи, който не е бил подготвен с най-дългото и трудно изпитание, докато не се
превърне в светец и не стане перфектен.

ХАРМОНИЧНАТА НАУКА НА ПИТАГОР

"Хармоничната" питагорова наука имала за главна цел изучаването на хармонията на
Вселената, самият Платон свидетелства в диалога "Тимей", че питагорците били особено
отдадени на изучаването на математиката, на физиката, на музикалната хармониа и на
астрономията, за да обяснят така наречената "Музика на сферите" и по-точно хармонията на
Вселената.
Тази наука в течение на вековете е вдъхновявала хора на изкуството, учени и творци,
също и Кеплер за негото откритие, касаещо законите на движението на планетите се вдъхновил
от тази древна хармонична наука и от петте твърди тела на Платон, цитирани именно в
“Тимей”. Орбитите на основните планети отстоят помежду си в същата пропорция на вписаните
и очертани от Платон сфери на твърдите тела.
В тази наука на «познанието» целта била да се разбере, да се опознае и да се види
Хармонията на Вселената, за да се използва след това като модел в човешкия живот, вписвайки
се по този начин в"божествената картина". Напомняме за херметичното твърдение "както горе,
така и долу", аналогично на християнското "както на небето, така и на земята", чийто смисъл
може да бъде изведен до горепосочената концепция, която е трябвало да бъде в основата на
хармоничната наука и която откриваме като основен стълб в най-древните религии, било в
египетската, било в месопотамската. За да се възпита човека към изучаването на космическия
порядък, който е обект на хармоничната наука, учените посочили следните четири науки
"посестрими": аритметика, геометрия, музика и астрономия (четирите свещени изкуства). В
творбите на Платон откриваме важни сведения, които напомнят как тези посестрими изкуства
са свързани с хармонията на вселената, преди всичко музиката, която той е считал за много
важна дисциплина за "обучението на душата"; напомняме, че "Тимей" от Платон е считан от
учените за трактат на питагорейската наука.
 Основната цел, посочена в “Тимей” от Платон и касаеща човека, напълно съвпада с
питагоровото учение:
Изучи Хармонията, с която е просмукана Вселената и пречиствайки се, завладей
наново древната хармонична природа, следвайкм вселенския модел.
Целта на Тимей следователно е съществена част от Учението на Питагор, и по-точно
улавянето или излаrането на тайната за световния порядък, за един свят организиран
хармонично и музикално, побиращ се по възможност в една математическа формула, според
амбициозната питагорова мечта. Тимей може да бъде смятан трактат именно за тази музикална
организация на света и никоя друга творба не е допринесла толкова за разпростанението сред
следващите поколения на вярването за взаимовръзка между микрокосмос и макрокосмос;
вярването за универсалния стремеж на нещата към компактното цяло. Хармоничната
питагорова наука може да бъде задълбочена по по-съответстващ начин, било посредством
пояснения върху Тимей, било с последващи проучвания, които включват различни автори.

Един практически пример за питагоровото познание на посвещението:

Бих желал като пример да представя някои "езотерични" приложения на известната
теорема на Питагор в нейната канонична форма със страните (3 - 4- 5), чиито сбор е равен на 12,
определен също и като "Свещения Триъгълник". Напомняме, че Ипас е бил изгонен от
питагорейската школа, защото разкрил другиму тази тайна. Знаем добре, че триъгълник с тези
пропорции има един прав ъгъл и представлява съвършения Прав Ъгъл. Когато бях млад, преди
около 40 години, един стар Зидар ми разкри тайна, предадена му от един по-възрастен Главен
Майстор Зидар и която се състои в построяването на прав ъгъл (без помощта на линия или друг
чертожен инструмент), именно ползвайки питагоровия триъгълник. В по-късните ми
езотерични проучвания съм срещал редица сведения относно церемонията по построяването на
Храма, както се е извършвала в древен Египет и съм оставал силно впечатлен от аналогичния
метод, съвпадащ с "малката" тайна, казана ми от онзи възрастен Зидар преди толкова години.
Сега ще ви опиша накратко в какво се състои, посредством малка практическа
демонстрация, пресъздавайки един древен египетски обичай. "Почитаемият" Майстор на
Жреците-астрономи, придружен от други Жреци, ползвал въже с 13 възела (и дванадесет
отсечки, забележете аналогията с въжето, което описва Храма) и в деня на пролетното
равноденствие (когато слънцето изгрява точно от изток), той определял линията Север-Юг
(много важна за ориентирането на Храма) и тогава няколко Жреци с Каменарски Чук, а други с
две Колчета фиксирали първите 4 възела от въпросното 13-възлово въже и накрая Главният
Жрец (Главен Майстор) "опъвал въжето", фиксирайки последния възел към първото Колче,
образувайки така триъгълника 3- 4- 5, тоест Перфектния Прав Ъгьл, за да се определи ъгъла на
Храма.

1° Колче Въже с 13 възела и 12 отсечки

2° Колче Опъване на въжето

Запазвам си правото да опиша по по-подробен начин, в един следващ градеж, ритуала по

построяването на Храма, както и онзи, който е свързан с “опъването на въжето”.