Bog Mitra

МИСТЕРИЯТА МИТРА
ИЛИ
МИСТЕРИЯТА САБАЗИЙ
Може да се каже, че тази книга е второ електронно издание на

книгата „Мистерията Митра или Мистерията Сабазий”; като книга е
поместена е в сборника „DEO SOLI INVICTO MITHRAE / Богът на
Слънцето, Непобедимият - на Митра”, София 2021 г., ISBN: 978 – 954 –
9670 – 53 – 0
(https://www.academia.edu/45572800/DEO_SOLI_INVICTO_MITHRAE_
%D0%91%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D
0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%B
E_%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%
D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0
%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0).
Разликите от първото издание (2015 г.) са малки, но съществени
корекции, поясняващи смисъла и практиките на ритуалите, известни
под названието „Римски митраизъм”. Оформянето е така, както е в
сборника.
Това издание се прави с цел улеснение при търсене на книгата по
заглавие.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Защо трябваше да бъде написана тази книга? 5

2. Иконографията на Митра 11
3. Жертвоприношение на бик, Сабазий 16
4. Загрей , Дионис, Сабази - змия, овен или лъв, бик 21
5. Кратерът, лъвът и змията 30
6. Митреуми 35
7. Митра банкет 39
8. Раждането на Митра 44
09. Рим, Митра, Сабазий 48
10. Сабазий, Пергам, Тракия, Македония 52
11. Превъплащенията на бога Слънцето 56
12. Духове от миналото 60
13. Приложения 67
Защо трябваше да бъде написана тази книга?

Първият международен конгрес за проучванията на митраизма е
проведен в Манчестър, Англия през 1971 г. Конгресът подложиха на
сериозна критика постановката на Франц Кюмон за иранския произход на
римския митраизъм. Достатъчно е да се цитира становището на един от
организаторите: „Човек може да отиде по-далеч и да каже, че
изобразяването на Митра, дадено от Кюмон, просто не е подкрепено от
иранските текстове, но и всъщност е в сериозен конфликт с известната
иранска теология. Кюмон реконструира първично живота на бога на
земята, но такава концепция е немислима от гледна точка на известни,
специално зороастрийски текстове, според които боговете очевидно никога
не биха могли да живеят на земята.“ 1
Нито конгресите, нито по-късните разработки дадоха отговор на въпроса
за произхода и същността на митраизма. Това трябва да направи тази
книга, придържайки се към съвета на John R. Hinnells, който пише: „Бих се
съгласил с казаното от R. Gordon, че изследователите на Митра трябва в
бъдеще да започнат с римските доказателства, а не след очертаване на
зороастрийските митове да побират в тази предварителна схема римската
иконография“ 2 .
Четиридесет години след конгреса нещата не са се променили. Въпреки
казаното и заключенията, изследователите продължиха със старата схема -
да наливат персийски аналогии в римските форми или обратното.
Резултатът е печален – между иконографията и написаното няма нищо
общо. Това е така, защото общото между персийския Митра и римския е
само името.
Методът, посочен от John R. Hinnells е в основата на тази книга – ще
говорим преди всичко за символиката на иконографията Митра-Дионис-
Сабазий на Европа и Мала Азия от римския период и смятам, че тя, заедно
със сведенията от писмените източници, ясно ще очертае образа на
римския Митра и римския митраизъм в Европа. Образите от релефите са
елементи на символен език, който, за съжаление, за нас е мъртъв. Дали го
разчетох вярно – надявам се това да е така.
Въпреки, че обикновено се говори за Митра като за персийски бог,

първото му споменаване не е в Персия. Почти по едно и също време Митра
присъства както при малоазийските хети (договора с митаните), така и в
религиозните химни Ригведа – след 1600 г. пр.Хр., където е придружаван
от боговете Варуна и Арьяман 3 . В главната свещена книга на зороастризма
„Авеста“ Митра се споменава в периода 1000–600 г. пр.Хр. като
второстепенен бог 4 . Значително по-късно, през 404–259 г. пр.Хр., Митра е
5
редом с главния бог Ахурамазда и Анахита в паметниците на Атаксеркс.

Доста по-късно Антиох I Теос (69 г. пр.н.е. до ок. 36 г. пр.н.е.), цар на
анатолското царство Комагена, син на Митридат I Калиник (Митридат –
дар от Митра), издига храм, в който една от статуите е наречена
„Аполлон–Митра–Хелиос–Хермес“. Това многосъставно име има своя
предистория – твърди се, че Антиох е далечен потомък на Александър
Велики и поради тази причина стремежът му е бил да съчетае в едно
боговете на своите предци, да изгради паметник на всички богове.
В първи век Плутарх описва киликийски пирати, разбити от Помпей сто
години по-рано, които „празнуваха някои тайни ритуали, сред които тези
на Митра, които продължават и до днес“. Този цитат е причина по-късно
да се свържат без основание римските ритуали с Митра от Киликия, но ние
не знаем кой е киликийският Митра, не знаем и какви са били неговите
ритуали. Това, което можем и трябва да направим, е да опознаем римския
Митра.
В първи век царят на Кушанското царство Канишка сече монети с образ
на мъж с ореол и надпис Митра. Кушаните са тохари (юеджи), обитавали
преди това областта Синцзян, Китай. А Птолемей 5 казва – „този могъщ
слънчев бог (Митра) е почитан във всички области, които се простират от
Индия до Асирия“.
Това широко разпространение е може би основанието да се определи
култът към Митра в Римската империя като персийски, но това е
несериозно. Кой обаче пръв в Европа посочи, че фигурата на мъж,
принасящ в жертва бик и обърнал поглед към раждащото се слънце, е
персийският Митра? Според Ричард Гордон 6 може би това е станало през
1550 г. от натуралиста Улис Алдрованди, който, описвайки скулптура в
градината на кардинал Пио да Карпи, споменава ниша, в която е „бог
Митра на персите, който убива бик“. Само двадесет страници по-нагоре в
своето изложение Алдрованди пише за „човек, който убива бик“. По-
голямо основание за твърдението, че принасящият жертва е бог (макар че
боговете убиват, но не принасят жертви) вероятно има Мартин Сметиус 7 ,
който описва няколко надписа с името Митра, включително надписите на
релефа от Капитолия, намиращ се днес в музея на град Ланс – DEO SOL
IINVICTO MITRНE и NAMA SEBESIO. Преди това обаче персийската
принадлежност на Митра се признава в най-ранната литературна справка
за тях. Това е от латинския поет Стаций, който, пишейки за 80 АД, описва
Митра като човек, който „усуква непокорни рога под скалите на персийска
пещера“ 8 . Да, Митра е бил известен предимно като персийски бог, това
има значение. Римският Митра е бил бог в тайно общество – какво можем
да напишем за една тайна, за която съдим по късни христянски коментари?
Факт за иранска връзка е и един текст на свети Йероним 9 , потвърден от
серия надписи, в който са седемте степени на посвещение, от които едната
степен е персиец: мистът (musthV, sacratus) приема последователно
6
наименованията Гарван (corax), Окулт (cryptius), Воин (miles), Лъв (leo),

Персиец (perses), Вестител на Слънцето (heliodromus) и Баща (pater).
През 1903 г. (преди 130 години) Франц Кюмон издава своя труд
„Мистериите на Митра“, където доразвива тезата за персийски произход на
римския митраизъм, въпреки липсата на всякакви археологически
доказателства в Мала Азия, в частност Киликия и Комагена, за култ към
Митра от типа на римския. Това признава и Кюмон и пита: „Защо в Азия,
във Витиния, в Галатия, в Пафлагония, провинции, съседни на тези, в
които култът от векове се практикува, не се намира никаква следа от
персийските мистерии?“. И си отговаря: „… защото от Веспасиан
насетне нито един легион не е изпращан в тях да ги защитава или държи
в подчинение“.
Този цитат е показателен. Римски митраизъм има там, където има
римски легиони. Кюмон продължава: „Ако искаме с абсолютна точност да
проследим неговия път (на разпространение на митраизма), бихме могли с
основание да предположим, че осми легион, прехвърлен през 70 г. сл.Хр.
от Мизия в Горна Германия, първи е започнал да изповядва религията,
призвана скоро да стане доминираща в тази област“. И малко след това:
„Персийската религия в Африка следователно е практикувана най-вече от
онези, които военната служба призовава, и нейните колегии са съставени в
голямата си част ако не от азиатци, то поне от рекрути, докарани от
дунавските провинции“.
Факта, че легионите раждат митраизъм, отбелязва и Вермасерен 10 :
„Веществените доказателства от втория век след Христа показват, че там,
където римляните поставят своите стандарти (знамена), Митра и култът му
ги следват… Има силна връзка между дунавските провинции, където
култът към Митра е широко разпространен, и Африка“. Вермасерен дава
като пример Валерий Максимин, роден в днешния гр. Птуй, Словения,
Далмация, който осветил митреуми в Алба Юлия (Дакия) и Нумидия.
Вермасерен продължава: „Доказателствата могат да се намерят в Troesmis
(Троезмис) в Мизия, а също и в Sitifs (Сетиф) в Африка, където Втори
легион (Legio II Herculia) е разположен по различни времена. M. Aurelius
Сабин, който идва от Carnuntum (Deutsch –Алтенбург), източно от
Виндобона (Виена), където отдаваха на Митра дълбока почит, като
командир освети олтар в Lambaesis“. Вермасерен описва и случая, в който
M. Aurelius Руфинус, роден в град Bizye в Тракия, бидейки в състав на
корпуса на Септимий Север в Palaepolis на остров Андрос, освещава
митреум в една пещера. Вероятно, според Вармасерен, Руфинус е бил
посветен в култа в родното си място.
Случайно или не, в посочените сведения на Кюмон и Вермасерен
участниците в тези действия са войни от балканския регион. Това
потвърждава и схемата на разпространение на артефактите на митристкия
(виж приложената тук карта) култ – първите два центъра са на Балканите –
7
днешна Северна България и Далмация–Панония. Вторият център е

Германия, където са легионерските лагери. „Действително Германия е
страната, в която са открити най-голям брой митреуми, барелефите са с
най-внушителни размери и най-цялостни композиции“ – пише Кюмон.
Третият център е Рим, където вероятно е направлявана основната част от
роби от завзетите балкански земи „и е съществувал значителен гарнизон,
формиран от войници от всички краища на империята, а и след като са
получили honesta missio, ветераните вкупом идват да се заселват в него“ 11 .
Цитирайки Кюмон и Вармасерен, интересна е констатацията относно
корените на римската иконография на последния: „... По мое скромно
мнение този култ се основава повече на елинистическите концепции,
отколкото на ирански субстрат, както веднъж повярва брилянтният Франц
Кюмон“ 12 .
В тази книга основното ползвано помагало е т.нар. „Корпус от надписи и

монументи на религията на Митра“ (CIMRM), Вермасерен 13 , или по-точно
версията на Gordon, Richard, L. (2004), „CIMRM Cupplement“, Electronic
Journal of Mithraic Studies.
Карта на значимите находки на митраизма в Европа 14 .

1. Тракия, Мизия, Дакия, Илирия, Панония, южна Италия
8
2.Германия, Северна Италия, Британия, Франция.
3. Германия, Франция, северна Италия, Британия
9
10
Иконографията на Митра
Според Херодот при персите „не е прието да издигат статуи, храмове и
олтари на боговете. Тези, които правят това, персите считат за глупаци,
защото за тях боговете не са човекоподобни същества, както правят
елините“ 15 . Вероятно така е било при Херодот, но триста години по-късно
Антиох издига в Комагена паметник - обобщен образ на Аполлон–Митра–
Хелиос–Хермес като бог „на всички народи“. На релефа Митра е с ореол
от лъчи, подобно на Хелиос, в облекло като персиеца Антиох, с
тракофригийска шапка и с нож в ръка. Нож, отличителен белег на римския
Митра.
На релефа на Атаксеркс Митра също е изобразен с ореол от лъчи.
CIMRM 30
Релефи от Персия с изображения на Митра с колесница и лъчи от светлина
На пръсти се броят изображенията на Митра в Персия, но те нямат

нищо общо с иконографията на римския митраизъм.
11
Изображения на Митра от Персия и региона: фигура с ореол от светлина
Текстовете от „Ригведа“ и „Авеста“ не дефинират Митра като слънце 16 ,

а като носител на светлина; и може би поради тази причина е изобразяван
със слънчев ореол. Но римският Митра няма такъв ореол и това е първата
отлика от персийския Митра.
CIMRM 641
Римският бог Сол и Митра от митраистки релеф, Митра

е изобразяван без ореол
12
Това изображение на Митра и Сол е показателно – то дефинира Сол и

Митра като напълно отделни персонажи, а Митра като обект, нямащ нищо
общо със слънце или светлина.
На римските релефи няма надпис, който директно да казва – Митра е
Слънце.
Горното изображение на Митра и Сол е част от изображението,
наричано Банкет на Митра. На обратната страна на плочата е изобразена
сцената, показана по долу - типична сцена на митраистки релеф, сцена на
„бикоубийство”.
CIMRM 641
Релеф „Митра жертва бик“, Лувър
На релефа Непобедимият Митра, Sol Invictо, е забил нож в бика;

изобразени са още змия (с гребен), куче, скорпион и гарван. В двата горни
ъгъла са изобразени мъж и жена, изобразяващи слънце и луна.
Релефът е типичен за преобладаващата част митраистки релефи. Както
обикновено, опашката на бика завършва със житни класове.
Обикновено се смята, че този релеф е „имитация на мотива на
класическата гръцка група Нике жертва бик.
13
Скулптурата Нике жертва бик
Но скулптурата на Нике едва ли би могла да е единственият следван

модел на изобразяване на жертвоприношение, от IV в. пр.Хр. е и златният
гетодакийски шлем от Поиана Котофенещи, в който е застъпена същата
идея за иконография, тук жертвата е овен; античните релефи от
Пантикапия, Керч, I в. пр.Хр.
CIMRM 11 CIMRM 12
Гетодакийски шлем, Керч, жертвоприношение
Повече ще ни каже за смисъла на изобразяваната група един друг релеф,

този от Пергамон музей, Берлин. Изненада е и фактът: освен стандартните
фигури Митра – бик, куче, скорпион и гарван, до змията е изобразена жена
с кошница, пълна с плодове; фигура, която не присъства на нито един друг
релеф от митраистката иконография. Пълната кошница с плодове е символ
на бременност, както показва и самата фигура на жената.
Втората изненада е тази, че въпреки обширните разнопосочни
коментари по всички останали изображения, за това изображение
коментари липсват, то е невидимо за иначе многословните коментатори на
митраизма.
14
Pergamon Museum in Berlin
В този релеф темите са две: предстояща смърт и раждане – ножът още

не е забит в бика, младенецът не е роден. Но кой умира и кой се ражда?
15
Жертвоприношение на бик, Сабазий

В Древен Египет Апис, богът на плодородието, е продължението на
Амон Ра. Всяка пролет бикът Апис е ритуално убиван, за да се възроди от
калта на надигащите се води на Нил отново в образа на младия Озирис.
Ритуалната смърт на Апис и новото възкресение се празнуват всяка пролет
в Египет, очертавайки слънчевата годишна цикличност. Периодичното
повтаряне на ритуала е свързало трайно образа на бика с бога на
плодородието и Апис е изобразяван така – бик със слънце и змия между
рогата, наподобяващи луна. Над главата на бика е изобразена змия. Тази
змия ще видим по нататък и при бика от митраистките релефи и тя е
трайно свързна с него.
Има много елементи в митраистките релефи, които показват, че става

въпрос наистина за изобразяване на подобно жертвоприношение, в което
бикът олицетворява бог на плодородието.
1. В повечето случай бикът е изобразяван с опашка от житни класове,
което ясно говори за характера на изображението – бикът е свързван с
плодородието подобно на египетския Апис.
2. Какво остава от старата година? Семена, които ще употребим през

новата. Именно това прави скорпионът: откъсвайки тестисите на бика,
16
запазва семето. Зодията Скорпион започва на 24 октомври, след два дни е

Димитров ден, на който приключват селскостопанските дейности,
земевладелците се разплащат с наетите работници. 17
3. Изобразяването на изгряващото слънце и отиващата си луна в

горните два ъгъла указва, че става въпрос за времеви цикъл – смяна на
сезоните. Често слънцето е на слънчева колесница, теглена от коне, а
залязващата луна, символ на дългата зимна нощ, е с кола, теглена от
бикове.
Christie's catalogue
Двете фигури с факли: лявата, до изгряващото слънце, е изправена, дясната е
наведена; вляво е петелът, символ на изгряващото слънце, вдясно – совата,
символ на нощта. Смяната на сезоните е ясно подчертана
Другите елементи на релефа: гарванът, символ на вестител в древността

ще разпространи новината за раждането на новото слънце, кучето е символ
на спътник в света отвъд.
17
Боговете на плодородието (при хетите е Телепин, в Мала Азия и Тракия –

Сабазий, Баал във Вавилон) са изобразявани като възрастни мъже,
последните двама са изобразявани или с бичи рога, или със знака на
отиващата си луна.
Телепин Сабазий
Ритуалните чествания на смяната на сезоните са традиция и на

Балканите. Според Макробий 18 : „В Тракия слънцето се нарича Сабазий и
траките го честват с великолепна религиозност“. Сабазий е честван и сега
– Етрополе 19 , Странджа 20 ; десетки са релефите на Тракийския конник с
вдигнати три пръста – жест, известен като „жестът на Сабазий“.
Има ли елемент от митра-изображенията, който да посочва пряко, че

бикът е символ на отиващия си цикличен бог на плодородието, вечно уми-
ращия и раждащ се. Има, и това е надпис на една от най-добре
изработените фигури, намерена на Капитолия в Рим, сега в музея Нов
Лувър, Ланс, Франция. Под Митра е изписано: DEO SOL INVICTO
MITRHE. Надписът е графит, стандарта на подобни надписи гласи:
„непобедимият бог Сол на Митра”; до ножа на Митра върху бика е
изписано: NAMA SEBEZI.
Според Кюмон NAMA SEBESIO е или заклинание, или персийски
поздрав. По-скоро е грешно изписана думата „име“, което на латински се
изписва nominis, галийски, португалски и италиански – nome, немски –
18
name, румънски – nume, френски – nom, шведски – namn. Или „name“

вероятно означава име. Съществува обаче по-вероятна версия, че NAMA е
санскритската дума „нама”, преведена като слава, поклон, благоговение,
която съвпада добре с концепцията на книгата и допълнително изяснява
изложението.
CIMRM 415-416
Релефът в Новия Лувър в гр. Ланс
Надписът NAMA SEBEZIO
Наистина ли бикът, когото Митра убива, е образ на Сабазий? Сабазий,

който бива убиван, за да се роди новото слънце. Какъв трябва да е релефът,
който би изобразявал убийството на Сабазий от Митра? Естествено, актът
на самото убийство. Този акт на убийството на Сабазий от Митра е
изобразен на скулптура от Капитолия, намираща се сега в музея във
Ватикана. На скулптурата е изобразен бюст на Сабазий с неизменната
шишарка в ръка, носител на семето. Пред Сабазий е фигурата на Митра в
характерната поза от убийството на бика. Но бик няма. Вместо в бика,
19
Митра е забил ножа в Сабазий. Изразът на лицето на Сабазий е

недвусмислен, Сабазий умира. Това, което изразява релефът, е изразено
ясно и недвусмислено – Митра от релефите на римския митраизъм убива
Сабазий; бикът е символ на Сабазий.
Vatican museum inv. No 12158 21
На преден план е погребална урна, около нея е увита змия, вдясно е

лъвът, над урната са навели глави двамата факлоносци. Това е
стандартната сцена на скръб над погребалната урна, изобразена на много
от релефите на митраизма.
След появата на лъва и змията е време да отговорим на въпроса –

символ на кого са те?
20
Загрей , Дионис, Сабази – змия, овен или лъв, бик

„Хелиос, ти най-почитано божество у конелюбивите
траки“ 22
В средата на релефа от Лувъра (CIMRM 641) е жертвеникът, по който

пълзи „рогата“ змия, във връзка с която Нон 23 описва как Зевс,
„преобразен като змей“, сътворява Загрей: „Съединението с небесния змей
оплоди утробата на Персефона. Тя забременя и роди Загрей, рогатата
рожба“. Персефона е жена на Хадес, владетелят на подземното царство.
Беотийската версия на раждането на Загрей обяснява: Загрей се ражда
от съюза между Зевс и Семела (Semele от фригийски Zemelo, земята;
старобългарски – земля 24 ). Загрей, роден от съюза между Небето и Земята.
Змията е символ на духа на Загрей.
Името Загрей няма смисъл на гръцки (превежда се приблизително като
ловец), но има прекрасен смисъл на български – „грея“, „изгрявам“, което
описва превъзходно ритуалната слънчева религия с изгряването,
раждането на Загрей и завършваща с жертвата на Сабазий, бога слънце,
когото „траките чествали с великолепна религиозност“. А там, между
Загрей и Сабазий в годишния цикъл, е и времето на тракийския Дионис,
оплодителят. Змията е символът дух и на Загрей, и на Дионис, и на
Сабазий.
„Рогата змия“ от фигура „ръка на Сабазий“, и от митра-изображения
На релефите на Дионисиевите шествия ясно са изразени следните

повтарящи се символи: кошница, от която излиза змия (раждане), малко
дете (Загрей), овен (плодовитост), лъв (сила), жезъл с шишарка (семе),
обърнат съд с изтичаща вода (утроба, майка, раждане). На великолепния
саркофаг от Metropolitan Museum Дионис е стъпил върху кошницата, от
която излиза змията (раждането). Кракът на Дионис върху кошницата
означава: това е отминало.
21
Змията отразява раждането, агнето – детската възраст на Дионисий;

лъвът, на който е седнал Дионисий – възмъжалия юноша Дионисий. Тази
близост идентифицира Дионис с лъва, Дионис е придружаван от лъв или е
наметнат с лъвска кожа на десетки релефи.
Шествие на Дионисий 25
Същата градация е показана на релефите на няколко саркофага: Walters

Art Museum, Baltimore, Maryland, Museum of Fine Arts, Boston, MA,
Москва, ГМИИ А. С. Пушкин. Изобразяването на змията, овена (агне) и
лъва на релефите на Дунавските конници носи същия възрастов смисъл,
същият похват е използван и във фигурите „Ръце на Сабазий“, където
Сабазий е над овена, над възрастта на Дионис.
22
Десетки са монетите от Пергам, изобразяващи символа на раждането на бога 26
Млад лъв като символ на Дионис присъства на релефите, изобразяващи

дионисови тържества. На бронзовата пластина – Дионис със символите си
– бръшлян, лъв, жезъл с шишарка и знака на слънцето над главата.
Разглежданите релефи отразяват картината на една завършена ритуална

религия към слънцето, чиито ритуали се повтарят всяка година, започващи
със смъртта на слънцето в образа на Сабазий, раждането на Загрей, и
продължаващи с пролетните дионисии.
Същата градация е показана и на така наречените „Ръце на Сабазий“.
След раждането в пещерата с гарвана вестител следват трапезата на
рождество с хлебни пити с кръст (срещащи се и на митраистки релефи),
овенът, на който е стъпил Сабазий. В преносен смисъл актът означава –
това е отминало, Сабазий е над времето на овена, той е близо до луната,
символа на „другия свят“.
23
Seint Luis art museum Melbourne museum, Pompeii
Фигури на „Ръце на Сабазий“
Ръката изобразява жеста на Сабазий – вдигнати три пръста. Два от

вдигнатите пръсти са обозначени с орел и земноводното жаба,
символизиращи Небе и Земя. Орелът държи с
краката си сноп от мълнии. Сабазий посочва тях
двамата, отеца и майката.
Шишарката на третия вдигнат пръст е символ на
дървото на живота, духа на Живота, на Бога,
одухотворил и Земята, и Небето 27 . Жестът на
Сабазий изразява единство на троицата Свети Дух,
Отец и Велика Майка.
„Рогатата“ змия, духът на Загрей, Дионис,
Сабазий е изминала пътя от раждането до кратера (погребална урна) –
символично представяне на живота от раждането до смъртта.
Единството на Загрей, Дионис и Сабазий като слънчева алегория на
годишния цилъл превръща змията едновременно в дух и на Загрей, и на
Дионис, и на Сабазий (като όφις παρείας при Демостен, като рогата змия
при Нон), който дух като безсмъртна субстанция остава и след смъртта
24
на Сабазий (змията около погребалната урна на релефите на Митра и

Дунавските конници, змията до жертвеника на убития бик, змията до
тялото на убития бик). Това е същата змия, увита около дървото от
релефите на Тракийския конник – образ на универсалния
неперсонифициран, понякога указан с текст или чрез подразбиране бог.
Казаното пределно ясно е изобразено на следващите два релефа. На
релефа от Танаис е изобразена познатата композиция от релефите на
Тракийския конник, но вместо змия, в короната на дървото е изобразена
глава на бик. Надписът под конника показва, че се отнася за посвещение на
Тиберий Савромат, цар от тракийската династия Разкупориди, и започва
така: „Василевсът, бидейки Сабазий“, вероятно със смисъл „царят, бидейки
поклонник на Сабазий“.
Релеф от Танаис Релеф на Тракийски конник, Истанбул
И на двата релефа са изобразени олтари на бога слънце Сабазий. На

първия олтар е неговият възрастов символ, на втория – неговият дух и
символ, змията. На същия жертвеник при друг случай ще бъде убит и
жертвеният бик, символ на Сабазий.
След изследването на 665 паметника на Тракийския конник, Диляна
Ботева прави смелото заключение: „От гледна точка на божествената
йерархия богът змия стои по-високо (от останалите, изобразени там,
б.а.)“ 28 . Да, но с уточнението – не и от Бога, духа на живота, символизиран
с Дървото на живота, около което е увита змията; негов пазител, защитник
и закрилник.
Тези факти и фактите от източниците позволиха на Александър Фол да
напише, че „влечугото може да е самият Сабазий в зооморфен
образ“ 29 .Фол е доста предпазлив – може да е – писмените източници
действително са оскъдни. Но езика на стотиците релефи казва ясно – лъвът
е зооморфен образ на Дионис, бикът – на Сабазий, змията е тяхото общо
начало – духа.
25
На следващите релефи конникът е с вдигнати три пръста – знака на

Сабазий пред символа на бога Сабазий, или според А. Фол, пред неговия
зооморфен образ.
На голяма част от няколкото хиляди известни релефи на Тракийския

конник, появили се успоредно с релефите на римския митраизъм, конникът
поднася дар, прави жертвоприношение или отправя молба пред жертвеник,
зад който са Дървото на живота и увитата около него змия.
26
Дървото на живота с увита около него змия срещаме и на релефите на

римския митраизъм, от което дърво се ражда Митра.
Приемането на змията като зооморфен образ или по точно – дух на бога
Сабазий, самият той идентифициран със слънцето, обяснява
изображенията на римските монети от Пауталия, Августа Траяна и
Сердика, на които хтоничното същество змия е със знака на слънцето.
Интересни са символите, гравирани върху монетите. В тях има три
елемента, свързващи ги със Сабазий, и първият е знакът на слънцето.
Вторият знак също отвежда към Сабазий – някои от змиите са изобразени с
брада, някои имат и гребен. По-съществен е третият елемент, където краят
на опашката завършва с три житни класа, символ на плодородието.
Трите класа в края на опашката са идентични на тези, с които завършва
опашката на бика от релефите на т.нар. римски митраизъм.
Тази връзка е интересна и показателна, тя отново идентифицира бика от

релефите на Митра като образ на Сабазий. В съгласие с идеята, че Сабазий,
това е богът слънце, характеризиращ плодородната, последната част на
годината, е реалното обстоятелство за неговата циклична смърт, което
обяснява сцената с принасянето му в жертва, по подобие на египетските
традиции.
Античните автори свидетелстват.
27
Демостен 30 (330 г. пр.Хр.): „Хубавите тиаси се движеха по улиците със

змии парейи, закачени на главите, и с викове еуой сабой“, от което става
видно, че става въпрос за честване на Сабазий“.
Климент Александрийски 31 (II век) – „Сабазий е богът, изтеглян през
пазвата, змия.“
Арнобий 32 (III–IV в.) добавя „златистата змия“.
Хизихий 33 (V в.): „Тракийският Дионис е другото име на Сабазий“. За
Хизихий тракийският Дионис не е гръцкият.
Аристофан 34 (430 г. пр.Хр.): „Съдейки по това, което откриваме на
много места, изглежда, че Дионис и Сабазий са едно и също божество“.
Амфитей (II–III в. пр.Хр) – „Сабазий и Дионис са едно и също“.
Плутарх 35 (46–127 г.), описвайки Олимпиада, майката на Александър,
пише: „От древни времена всички жени в тази страна участват в
орфическите тайнства и в оргиите в чест на Дионис; участващите в
тайнствата и оргиите се наричат клодонки и мималонки, а действията им са
много сходни с обредите на едонките, а също така и на тракийките,
живеещи в подножието на Хемус (с последните според мен е свързан
произходът на думата „трескеин“, служеща за обозначение на
неумерените, свързаните с излишества свещенодействия). Олимпиада по-
ревностно от другите беше привързана към тези тайнства и действаше
съвсем по варварски; по време на тържествените шествия тя носеше
опитомени змии...“.
Релеф от Белинташ, Сабазий на трон, обвит от змии
28
Изворите не казват много за другото превъплъщение на Дионис –

Сабазий – в образа на бик. Макар и неточно, но Диодор съобщава, че
„някои говорят за мита, че имало и друг, много по-древен Дионис,
вторият Дионис. Този Дионис, когото някои наричат Сабазий, бил син на
Зевс и Персефона и научил хората на земеделие. Той именно бил
представян и с рога“. Диодор добавя и: „Понеже те се срамували от
общества, те чествали неговото раждане и извършвали
жертвоприношения тайно и нощем“, което съответства и на
жертвоприношенията в пещера при запалени факли при митраизма.
Като бик или с рога на бик е изобразяван и аналогът на Сабазий,
вавилонският бог на плодородието Баал.
Апис, богът на плодородието при египтяните, е изобразяван като бик със
слънчев диск между рогата.
Символът на Сабазий е и двурога луна (ръцете на Сабазий, релефът от
Копенхаген).
Загрей е роден като рогата змия и последното му превъплъщение е бик.
Плутарх пише, че на пеласгийския остров Тенедос имало крава, за която
се полагали специални грижи, и когато раждала мъжко теле, го съсичали с
либрис, сякаш то е „Загрей, малкият Дионис“ 36 . Плутарх казва още, че
„елейските жени по време на молитва призовават бога с думите „ела при
нас с биче копито“ 37 , а също, че „много гърци правят изображения на
Дионис във вид на бик“ 38 .
В „безумно опиянение“ вакханките на Еврипид в дионисиевите шествия
разкъсват бикове по ливадите, аналогично с представата от по-късния
израз „вкусване на божието тяло“.
Царят на Пергам, Атал, въвел култа на Сабазий в царството, е наричан
„син на бика“, „носещ бичи рога“.
С едва наболи рога на бик са и показаните скулптури на Дионис,
„младият Сабазий“.
Ираклион Крит Бейрут Лувър
Рогатата змия и бикът са изобразени един до друг в митреума в Остия.
29
Релефите на Тракийския конник и релефите на римския митраизъм се

появяват по едно и също време и отразяват едно и също нещо – почит пред
Бога Слънце. Писмените източници и релефите очертават ритуалната
религия на траките като годишни циклични ритуали към бога Слънце с
ипостази в образите на Загрей, Дионис Сабазий, което е и основанието
Александър Фол да озаглави книгите си за тракийската религия като
„Тракийският Загрей Дионис“ и „Тракийският Дионис Сабазий“.
Кратерът, лъвът и змията

На една немалка част от митраистките релефи са изобразени лъв и змия,
наведени над изправен съд, по подобие на същите от релефите на
Дунавските конници. Изправеният съд в древната иконография в
съответния контекст е погребална урна. Според вече казаното змията и
лъвът символизират Загрей и Дионис, две от ипостазите на бога слънце. На
показания по-долу съд от музея в Кьолн, освен слънцето и двамата
факлоносци, са изобразени лъв и змия като дръжки на съда урна. Какво
означават символите на Загрей и Дионис над погребалната урна?
Museum, Köln
На територия на Германия (Хадерхайм, Карслруе, Остербрукен) са
открити едни от най-значимите релефи, определяни като релефи на
римския митраизъм. Те се отличават значително от известните релефи с
присъствието на една особена група, разположена до умиращия бик – лъв,
змия и изправена урна. Тази група е известна от повечето релефи на т.нар.
Дунавски конници.
Релефът от Хедерхайм е най-съдържателният релеф, изобразяващ акта
на раждане на новото слънце. На него, освен стандартните за други релефи
елементи, са изобразени и елементи, които разкриват връзката на релефите
на митраизма с тракийския свят.
Горе вдясно, в ъгъла, са изобразени Дървото на живота и змията от
релефите на Тракийския конник, змията, духът на Сабазий.
30
CIMRM 1083
Митра, релеф от Хедерхайм
Под бика е известната група от релефите на Дунавските конници – лъв,

змия и изправен съд (кратер). Тази група, на скърбящите лъв и змия над
погребалната урна, е репродуцирана на една значителна част от релефите.
Присъствието на лъва, змията и кратера на митраистки релефи е нео-

бяснимо и необяснено с представите за митраизма като персийски; по този
въпрос също има крещящо... премълчаване. Змията (символ на раждането,
на Загрей) и лъвът (Дионис) очевидно скърбят и оплакват бика,
изправената урна символизира смърт. Но духът на Сабазий, змията, е жив,
тя оплаква пепелта в урната. Нека да припомним – според Херодот траките
31
вярвали в безсмъртието. Анализът на A. Фол добавя – в безсмъртието на

душата. 39 Обезсмъртяване посредством безсмъртния дух, Духа на живота.
CIMRM 1283
Релеф от Карлсруе
В долната част на релефа от Карлсруе отново са

скърбящите лъв и змия с изправения кратер. На
картината вляво е представена уголемена част от
релефа, която представя една тракийска картина,
описана от Херодот 40 : „…някои тракийски племена
през време на буря, когато святкат мълнии,
пускат стрели в небето и заплашват бога, тъй
като не признават друг бог, освен своя“ 41 .
Вляво на този релеф, а и на много други релефи, е показана фигура на
полегнал едър мъж. Траколозите го определят като почиващия Херакъл –
елемент, който се среща на много тракийски релефи. Херакъл е
изобразяван винаги близо до Митра, понякога с оръжие.
Следващият релеф е от Остербрукен, забележителен с изобразените

сцени; там са отново лъвът и змията
32
CIMRM 1292-1293
Една от сцените повтаря тема от оброчните плочки на Тракийския

конник – конника, лъва и прислужника зад него.
Лъвът и змията са често срещан елемент от тракийската иконография.

Както при митраистките релефи, сцените изобразяват жертвоприношение
пред жертвеник в пещера, символизирано с дъговидния свод над конника.
Тракия е известна с подмогилните сводести храмове, вероятно служили и
33
за жертвоприношения. Митра-изображенията са конкретно тематично

продължение на релефите на Тракийския конник, отнесени конкретно към
раждането на новото слънце.
Митреумите са строени до източник на вода, често означавана с
човешки фигури, държащи съд с изливаща се вода. Тракийският конник
често поднася дар пред лъв, с лапа върху урна с изливаща се вода, символ
на извора, до който е светилището. Дарът е поднасян или в чест на Дионис,
подчертано с лъва, или на техния дух, подчертано със змията (средната
икона).
Релефите от типа на така наречените Дунавски конници, отразяващи

сцени на инициализация, също повтарят елементи както от Тракийските
конници, така и от релефите на Сабазий.
Релеф от типа Дунавски конници
В долната част отново са лъвът, змията и погребалната урна, символично

оплакващи детето (Загрей), преминало във възрастта на юношата
(Дионис); или юношата (Дионис), преминал във възрастта на зрелия мъж
(Сабазий).
34
Митреуми
Според Jonas Bjørnebye 42 : „Митраистите никога не са използвали думата
митреум, доколкото ние знаем, предпочитани думи са speleum или antrum
(пещера), crypta (подземен коридор или коридор), fanum (свещено или
свято място) или дори templum (храм или свещено пространство)“.
Вероятно по същия начин по онова време не е използвана и думата
митраизъм, конструирана е по-късно.
Митреумите са изграждани в повечето случаи под земята със сводест
таван, наподобяващ пещера. В единия край е поставян барелеф или
скулптурната група „Митра убива бика“. В много случаи над фигурата в
тавана има отвори, направени така, че дневната светлина да пада върху
композицията. Има изследвания за някои храмове, за които се твърди, че
това се случва в деня на зимното или лятно слънцестоене 43 . Този факт е
загатнат на релефите на Митра – над пещерата обикновено са показани два
отвора, през които се виждат слънцето и луната вероятно така, че да
осветяват сцената на определена дата през деня и нощта.
CIMRM 229
Caesarea Maritima, Israel
Към композицията води пътека или проход. Посочените помещения

представляват сгради за посвещаване и пиршества – от двете страни на
35
прохода са посветените, пред които са сервирани ястия. Повечето от

помещенията са подземни.
Митреуми, възстановки
По-долу са представени фигурите от митреума в Сан Клементе, Италия.

Наред със сцената на убийството на бика, тук са и релеф на змия, фигурата
на раждащия се Митра, а също така скулптура на римския Сол Инвикто.
CIMRM 339-340 CIMRM 344 CIMRM 343
Скулптурни композиции в митреума в Сан Клементе, наред с Митра е Сол
36
Релеф или скулптура на Сол са намирани и в други митреуми, а също

така и надписи с името на Сабазий и елементи от обредността на Сабазий.
Този факт показва, че т.нар. днес митреуми не са конкретно храмове на
Митра, а храмове на слънцето, ритуални храмове, в които посредством
обреди и процедури се е посрещало Новото слънце или Новата година с
определен ритуал, който включва и Митра в някои от сцените. В подкрепа
на това твърдение са и следните материали.
Фиг. 1 Фиг. 2 Фиг. 3
На фигури 1, 2 и 3 са показани три сгради, и трите в Остия, Италия.

Очевидна е общата идея – удължена конструкция с алея (проход) в средата,
постлан с мозайка с изображения или надпис и по-високи полета отстрани.
Първата конструкция е наречена „Митреум“, тъй като в нея е открит
надпис, включващ фразата DEO INVICTO MITHRAE:
(DEO INVICTO MITHRAE DIOCLES OB HONOREMC).
Втората конструкция е наречена „Сабазиум“, тъй като в нея има
надпис, упоменаващ Сабазий.
37
(L.AEMILIV[s ---] ‹F=E›VSC(us) EX IMPERIO IOV IS SABAZI VOTVM

FECIT 44 )
На третата конструкция отсъства всякакъв надпис, но тя също е
наречена „Митреум“, въпреки изображенията, голяма част от които
съответстват на иконографията на Сабазий – гарванът вестител, змията.
Така че въпросът на кой бог са митреумите – на Сол, на Сабазий или на
Митра – е безсмислен. Сол, Сабазий и Митра са само елемент от тази
обредност.
Рогатата змия на Сабазий в митреум Остиа
Змията, символът на Сабазий е на всеки един релеф на Митра. Тъй като

вероятността култът към Сабазий да е проникнал в Рим значително по-
рано от съюзника на Рим, Пергамон, или след завладяването на Македония
и западните Балкани, то и храмовете, днес наречени митреуми, е вероятно
да са от по-ранен период от сега приетия.
Пишещите за Митра пропускат съзнателно или не един много известен
момент – описанието на Херодот за това как и в какви храмове персите
извършват жертвоприношения. „Колкото до обичаите на персите, мога
да ви кажа следното. Въздигането на статуи, храмове и олтари при тях
не е прието [ ]. Така те принасят жертви на Зевс (бога, б.а.) на
върховете на планините и назовават Зевс „небесния свод“. Ако някой
пожелае да принесе жертва на даден бог, то той довежда жертвеното
животно на „неосквернено“ място и призовава бога, като често украсява
своята тиара (трапецовидна шапка) с миртови клони.“ 45
От казаното е ясно, че персите извършват жертвоприношение не в
пещера, под земята, а на върховете на планините, близо до небесния свод;
жертващият от релефите на Митра не е с тиара и е без клонки. Този
момент е сериозен аргумент против тезата, че т.нар. римският митраизъм е
пренесен от Персия.
Като правило храмовете митреуми нямат установена ориентация.
38
Митра банкет
Някои от сцените на митра-релефите са наречени Митра банкет и
отразяват тържествата около празненството. Маскирани участници са
разигравали ритуали, между които и убийството на бика. На релефа от
Далмация са показани маскирани участници като гарвана, лъва, змията и
бика пред старото и новото Слънце, с вдигнати ръце за поздрав. Масата е
покрита с кожата на бика, там е и главата му. На триножника пред тях са
поставени хлебчета с гравиран кръстен знак по подобие на хлебчетата от
ръката на Сабазий.
CIMRM 1896
Свети Августин (354–430 г.) описва сцената така: „Едни бият криле като
птици, подражавайки грака на гарвана, други ръмжат подобно на
лъвове“ 46 .
На следващите сцени са показани участващите в тържествата –
участници-те носят жертвени дарове пред масата, където са седнали Митра
и Сол.
39
Пресъздаването показва и интересна подробност – в тържествата, освен

новото слънце, присъства и старото – на първата сцена новото слънце
посяга към короната на старото, новото слънце е на масата до слънцето със
загасваща корона. Двамата поздравяват участниците.
На първите три релефа от показаните по-долу участниците вдигат тост
след жертвоприношението, под тях е кожата на бика. На първия релеф
пред жертвеника е змията с гребен, на втория релеф, освен бичата кожа, на
трикраката маса е гроздето, на последните два релефа слънцето е свалило
короната си. Гроздето, свалената корона и тога вероятно символизират
изпълняващия ролята на „старото слънце“ – отминало плодородие.
CIMRM 641 Lopodunum/Ladenburg, Germany.
40
Mithreum of Rirgel CIMRM 1083

Отново банкет над убития бик, и на двете сцени старото слънце е свалило своята
корона
Вероятно в многоплеменните римски легиони са се смесвали различни

религии, но раждането на новото слънце в границите на Римската империя
е било общ празник с обща иконография – жертвата на бика.
Около някои релефи са изобразени допълнителни детайли и сцени,
които нагледно показват, че става въпрос за сцени на религиозен ритуал,
пресъздаващ раждането на новото слънце или посрещането на новата
година. Главните действащи лица в този ритуал са принасящият жертвата
и изпълняващият ролята на слънцето. На първото изображение
изпълняващият ролята на старото слънце като бог на плодородието
поднася на Митра грозде. Бих напомнил, че дори и днес в Португалия и
Испания точно в полунощ на Нова година под звъна на камбаните трябва
да се изядат дванадесет гроздови зърна, този обичай е пренесен от
испанците и в Куба.
CIMRM 1083 Mithreum Ostia
Това, което прави впечатление, е не гроздът в ръцете на Сол, а фактът,

че Сол е без слънчева корона: короната е на стената зад двамата, т.е. тя е
реквизит. Фактът потвърждава тезата, че става въпрос за спектакъл при
честване. Предметите вдясно са изображения на факел, камшик и слънчева
корона изобразени в „митреума в Остия“, театралните реквизити на
41
спектакъла. На релефа по-долу, част от релефа от „митреума“ в Хедерхайм,

е изобразена красноречива сцена, описваща част от този спектакъл.
Основното действащо лице е жрецът, убиващ бика.
Хедерхайм CIMRM 1083
Първата фигура от композицията е повторена многократно в каменни

изваяния, които „митраистите“ кръщават „раждането на Митра от камък“.
В случая се вижда, че става въпрос за дърво. По-късно ще видим, че
проблемът дърво или камък действително съществува и ще се опитаме да
разберем кой е привнесен и кой е оригиналният.
Втората сцена от релефа от Хедерхайм изобразява мъж, понесъл бика. В
тракийските ритуали този, който носи бика е описан като “βοωφόρος” 47 .
Бикът вече не е бог, той е само тяло, неговият дух в образа на змия се
връща там, където е изобразен и на релефите на Тракийския конник – на
Дървото на живота, на дървото на душите, символът на Светия Дух.
Третата сцена показва поставянето на короната от Митра на този, който
ще изпълнява ролята на „новото слънце“, обличането на мантията.
На последната сцена Митра е свалил короната и слънчевата мантия от
изпълняващия ролята на „старото слънце“ и го поздравява.
Изкушен съм да направя коментара – очевидно е как от един
новогодишен ритуал или театър, придружен с новогодишен банкет,
историците конструираха религията митраизъм, която дори „съперничи на
раждащото се християнство“.
Обикновено след тази сцена следва друга, в която слънцето, жрецът и

вестител с кадуцей, жезълът на вестителя, тръгват с колесница да известят
раждането на новото слънце.
42
На други релефи са изобразени ритуалните сцени на посвещаване.
Елементи от реквизита на тържествата – враната вестител, кадуцея на

вестителя, бут от бика, кратер и змия
Митреум с изображение на реквизита от церемонията, сред които урната

е изобразена два пъти – в началото и в края
43
Иконографията на римския митраизъм възниква внезапно като готова,

привнесена. Археологията не подкрепя с нищо внос на митра-иконография
от земите от изток. Технологията на римската империя и войнишките
балкански легиони, дислоцирани на запад, създадоха селища и градове, в
които не само живееха, но и празнуваха посрещането на Новото слънце
(Новата година), създадоха условия за изява на иконография с основно
изображение жертва на бик в пещера, смъртта на Сабазий.
В голямата си част митреумите са подземни храмове. А самите митра-
общества са считани за тайни общества. Голяма част от тракийските
храмове на Балканите са подмогилни или пещерни светилища. Релефите на
Тракийския конник отразяват този факт чрез сводестата арка на релефа;
римските митраистки релефи – също. Тракиецът Замолксис проповядва
вярата си в безсмъртието на душата сред своите сътрапезници чрез
посветителски пиршества в специални помещения („Замолксис заповяда да
се направят стаи за мъже, където канеше на угощение знатните
граждани“ 48 ; залите за пиршества, строени от тракийските владетели
Котис, Дромихет, Диегилис, са наричани андреони, хестиаториони).
Орфиците също проповядват своето учение сред заможните граждани на
специално организирани пиршества. И двете общества – последователите
на Замолксис в Тракия и на римския митраизъм – са тайни общества на
посветени. И в двете не участват жени. Пирът на посветените е знаков и за
тракийските религии, и за митраизма.
Раждането на Митра
Показаното тук раждане на Митра и следващите изображения показват,
че става въпрос не за камък, а за дърво, което според Вермасерен 49 е
кипарис, т.е. вечнозелено дърво, символ на Дървото на живота. На
CIMRM 344 дървото дори наподобява шишарка. Всяка клонка от дървото е
оформена с централен ствол (линия) и странични плоскости, по подобие на
кипарисови клонки, разбира се, стилизирани.
Köln, Germany. CIMRM 344 Heidelberg, Germany
44
Биха могли да се покажат още примери, но и на тези ясно личи

художествената представа за корона на дърво, а не за скала.
В едната си ръка роденият от дървото държи нож, в другата – факел,
което показва, че това е човекът, принасящ жертвата, Митра. Какво
означава тази символика – раждане на бикоубиеца от дърво, символ на
Дървото на живота?
Можем да предположим, че отнемането на живота на един бог в
религиозна церемония може да бъде изпълнено само от бог. Зеленото
дърво е символ на Дървото на живота, т.е. на духа на живота, част от който
е безсмъртната душа на бога. Митра е материализиран дух, роден от бога.
Много често на дървото наред с Митра е изобразяван и символът на
Загрей, Дионис, Сабазий, на техния дух, змията, обвита около Дървото на
живота така, както е изобразявана на релефите на Тракийския конник. Така
е и на фигурата вдясно (от Археологическия музей, България), показана
по-долу, както и на трите скулптури от музеите в Птуж, Словакия,
Сармизегетуза Дакия, Бад Доич-Алтенбург, Австрия, което подкрепя
тезата, че богът е роден от Дървото на живота; в иконографията няма
повтарящ се символ на змия, обвита около камък.
НАИМ, България
Вляво – скърбящият лъв, вдясно – Митра се ражда от дърво, обвито от змия 50 .
Надписът гласи: deo sancto invicto, „светият, непобедим бог….”
45
CIMRM 1492-1493 CIMRM 1687 CIMRM 2134

„Митра“ от Дървото на живота, опасано от змията
CIMRM 1240 CIMRM 1991 CIMRM 1756
В същото време съществуват и релефи, в които ясно е показано, че

Митра се ражда от скала. На първия релеф от митреума в Птуж надписът
гласи „Щастливо роден от скала“, въпреки че скалата е оформена като
листа или клонки на кипарис. На вторият релеф, също от Птуж, Митра се
ражда от скала. На последния релеф от Хедерхаим и изработката, и
надписът акцентират на раждане от скала. Тук и самият Митра е наречен
„непобедимия бог“: DEO IN MI, P GNERICEM (непобедимият бог Митра,
роден от скала).
Птуж, Словения CIMRM 1593-1594 Хедерхаим

В подкрепа на раждането от скала са и следващите две скулптури.
46
S. Stefano Rotondo, Rome

Надписът под първата скулптура утвърждава – „роден от скалата“ –
Petram genetricem.
Оказва се, че в религиозното пространство съществуват две противо-

положни представи за раждането на бикоубиеца – роден от дърво и роден
от камък. Как да обясним тези два факта?
Според мен тази двойственост показва, че постепенно идеята „роден от
дърво“ е трансформирана в „роден от скала“. Вероятно причината е
асимилация на идеята „Митра бикоубиецът“ в „Митра войникът“.
Иконографията на митраизма се развива във военната среда на римските
легиони, постепенно Митра е идентифициран с войн. Един непобедим
войн не може да бъде роден от дърво, раждането от скала импонира на
войнишката сила и твърдост. Съществува текст, който свързва Митра със
скала, но той очевидно не се отнася до „този Митра“ и определено не
показва раждане на Митра от скала: „Клаус разказва историята за това как
Митра разпилял семето си върху скала и камъкът родил син на име
Диорфос, който след като бил победен и убит в дуел от Арес, се превърнал
в планина със същото име недалеч от арменската река Араксес“ 51 .
В крайна сметка, вероятно една народна традиция, отразяваща светоглед
за света, в модерното римско време се превръща във военен култ, където
Митра е непобедимият бог. Релефите на Митра – един ритуал, отлят и
застинал в камък.
В познатата ни иконография митраизмът е в резултат (според Кюмон) от

наслоенията върху персийския зороастризъм, получени от „малокултурния
регион на Понта, който му придал своята образност“. Вероятно е прав – от
своята гледна точка. Но кой е малокултурният? Този, който създава
образи, или този, който не може да ги разбере и ги приписва на друга
религия. Тази теза се развива упорито и днес, дори и от изследователите от
тракийския ареал, които очевидно познават повече зороастризма,
отколкото балканския духовен свят. Разбирам ги, конюнктурата изисква да
продаваш това, което е добре рекламирано днес и носи дивиденти.
47
Рим, Митра, Сабазий

Според историците началото на развитие на т.нар. Римски митраизъм в
Европа с известната митра-иконография започва в края на първи век, като
с особена сила той се проявява във втори век, до известна степен – в трети
век. Това съвпада и с времето на тракиеца император Аврелиан (270–275)
г., който решава да засили позициите на римския СОЛ, важно божество в
Римския пантеон. Аврелиан построява голям храм на слънцето Сол на
Марсово поле. Богът Марс е римски бог на войната и е вторият по важност
римски бог след Юпитер. Първоначално е бог на плодородието, реколтата,
добитъка и границите, както и закрилник на добитъка, полетата, границите
и фермерите. (Впрочем така е започнал и персийският Митра, бог на
полетата, добитъка, границите и договорите). По време на разширението
на Римската империя Марс се свързва с битките и се превръща в бог,
равностоен на бог Арес от тракийската митология 52 .
Установява се традиция за честване на римския Сол в този държавен
култ на всеки четири години на рождението на бога, 25 декември.
Създадена била и колегия от понтифици на слънцето, излъчени от
сенаторските среди. Замисълът на Аврелиан бил да създаде единна
монотеистична религия, която да обедини народите на империята (идеята
на Антиох) под знака на Непобедимото слънце, вероятно поради факта, че
слънцето де факто е било религия на много римски народи и е почитано от
тях, макар и по различен начин.
Представата на Аврелиан за Непобедимия бог слънце, самият той нарича себе

си бог (слънце); щитове на римски легиони с изображения на слънце
Слънцето било изобразявано на монети с надпис „Повелител на Римска

империя“ (SOL DOMINVS IMPERI ROMANI). Култът бил официален за
легионерите и върху техните щандарти е изобразявано слънцето. Така че,
ако той не е бил военен култ, Аврелиан го тласка в тази посока. Вероятно
по пътя, очертан от отношението, изградено към Митра – богът в римските
легиони.
48
Какъв е бил характерът на новата имперска религия на Аврелиан става

ясно дори само от показаната монета – римският бог Сол е войн, в краката
му са покорените народи. Не е случаен и фактът, че император Аврелий
издига пантеон на бога слънце на Марсово поле, полето на бога на войната.
Някои надписи създават илюзията, че непобедимият DEO SOL

INVICTO е Митра. Казаното за дейността на Аврелиан опровергава това.
Надписът върху бика на скулптурата от Алба Юлия, музей Сибиу Румъния
– D.S.I.M. – DEO SOL INVICTO MITНRАЕ потвърждава отново
хипотезата, че бикът е символ на слънцето - D.S.I.M. (В дясно е и
погребалната урна със скърбящия лъв.)
CIMRM 1935
Възможните вариантите на изписване на сакралните Deo, Soli, Invicto,

Mithra са показани по-долу. Вариантите 1-5 се превеждат безпроблемно,
отнасят се за Сол. Останалите съдържат в себе си Mithrae – Митра е в
родителен или дателен падеж; първото означава притежание,
принадлежащо на Mithra, а второто, посочващо бенефициента на действие,
получаващия - към Mithra; надписът вероятно е възглас, произнасян в
ритуала от участнците означаващ "Непобедимият Бог на Слънцето –
(дайте) на Митра”.
1. Deo Invicto - Непобедимият Бог
2. Deo Soli Invicto - Богът на Слънцето, Непобедимият
3. Soli Invicto - Непобедимото Слънце
4. Soli Invicto Mithrae - Непобедимото Слънце, на Митра
5. Soli Mithrae - Слънцето, на Митра
6. Deo Soli Invicto Mithrae - Непобедимият, Богът на Слънцето
на Митра
7. Deo Invicto Mithrae - Богът, Непобедимият, на Митра
8. Invicto Mithrae - Непобедимият на Митра
9. Deo Mithrae - Богът на Митра
Релефите представят Митра и слънцето като отделни обекта, слънцето е

със слънчева корона, Митра е без корона. Поради тази причина Soli
49
Mithrae (5) може да бъде представено само като „слънцето на Митра”,

което показва и падежното окончание, но не и „слънцето Митра” или
„богът слънце Митра”. Същото би трябвало да се отнася и за останалите
конструкции, посочените сакрални елементи би трябвало да се отнасят към
Митра като негово притежание – Митрае, което е разбираемо – сезоните
принадлежат на балканския Митра, който ги сменя по подобие на гръцката
Деметра, „носителката на сезоните” (ὡρηφόρος, ΩΡΗΦΟΡΟΣ според
Омировия химн) 53 – т.е. – „римския Митра” с основание може да се
разглежда като функционален аналог на Деметра.
CIMRM 546-547
Тук надписът SOLI INVICTO DEO е ясен, релефът е посветен на Сол,

римския бог слънце.
Надписът на релефа от България (НАИМ, стр. 45) DEO SAMCTO
INVICTO означава „светият, непобедим бог”.
CIMRM 435-436
На релефа е изписан стандартният надпис DEO SOLI INVICTO MITHRAE,
в ляво този, който носи бик (“βοωφόρος”); Митра, „носителят на сезоните”;
Сабазий, непобедимият бог на слънцето; скорпионът
50
Скорпионът откъсва тестисите на бика, семето, което ще бъде

употребено в следващата плодородна година. Със зодията Скорпион
завършва плодоносната част на годината, 21 ноември; 26 ноември е
Димитров ден, тогава приключват всички селскостопански дейности.
Християнството заменя „непобедимия” Митра с „победоносния” Димитър.
На ранните икони св. Димитър убива скорпиона, символ на Митра. Само в
ритуалите на траките е описана фигурата от релефите, която носи бика при
тауросконията – “βοωφόρος” 54 . Тракийски са имената Метра, Митро, а
също така по-късните български Митре, Митро, Митри, Митран, не
съществуващи в европейската именна система, с изключение на келтското
Mitrias и италианските Mitri, Mitro. 55
В ритуалната религия на честване на слънцето, наречена от историците

Римски митраизъм, ролята на Митра е дефинирана от самите релефи – в
Римския митраизъм той е този, който превърта колелото на времето,
Митра е богът-време, Митра-Кронос, който убива своите деца, сезоните;
неизбежният Митра-Време, който един ден идва и на когото всички
принадлежим. Релефът от Augusta Treverorum CIMRM 985 56 демонстрира
ясна представа за това, кой е римският Митра.
Митра, медиатор на времето, CIMRM 985, CIMRM1472, CIMRM 810-11 57
Като тракийско наследство в ранните черкви на балканите са

изобразявани и скорпионът, и бикът, в рамка от слънца (свастики):
51
Първа Юстиниана, Таурисиум, бик, скорпион и слънца (свастики);

черква Бобошево. Кюстендилско, Св. Димитър убива скорпиона
Сабазий и Пергам, Тракия, Македония

Кюмон и други автори виждат произхода на римската иконография в
Пергам. Според Кюмон релефът на бикоубийство е сцена, „изобразяваща
всички характеристики на епохата на диадохите – оригиналът на всичките
изображения от този тип е бил предоставен от един художник от
Пергам“ 58 ; „тази фамозна артистична група се основава на оригинал от
Атика от един художник в Пергам във втори век преди Христа.
Оригиналът на релефа, орнамент в балюстрадата от храма на Атина – Нике
от Акропола – познатата фигура „Победата жертва бик“ 59 ; „първи
идентифицираха с бога на слънцето Хелиос гърците, синкретичен Митра-
Хелиос се трансформира в този релеф на Митра през втори век пр.Хр.,
вероятно в Пергам.“ 60 ; „това беше в Пергам, през II в. пр.Хр., гръцките
скулптори започват да произвеждат барелеф изображения на Митра
Бикоубиеца“ 61 .
Пергам, и разбира се, Гърция.

Пергам има своята заслуга в развитието на култа към Сабазий в Мала
Азия. Но Пергам е само едно от звената на този култ, неговите корени са
по-дълбоки във времето.
През 134 г. пр.Хр. царят на Пергам Атал въвежда култа към Сабазий
като държавен култ. Предисторията на този акт е следната.
Лизимах, телохранител, генерал и пълководец на Александър
Македонски, след неговата смърт владее към 284 г. пр.Хр. Тракия,
днешното българско крайбрежие на Черно море, Македония, Тесалия,
крайбрежието на Мраморно море и днешна северна Анатолия. По
известните сведения на древните автори в Тиризис на Калиакра, Тракия и
Пергам, Мала Азия Лизимах изгражда крепости, в които пази заграбените
от Персеполис съкровища на Дарий. Вероятно охраната на крепостта и
съкровищата е била поверена на доверен гарнизон от македони или траки.
Лизимах е убит в 281 г. Три години по-рано, в 284 г., Пергам е обявен за
самостоятелно царство с владетел Филатер. Бащата на Филатер е
52
македонец, майка му е понтийка. Филатер вероятно е бил подкрепен от

местния гарнизон на крепостта, вероятно там вече е съществувала и
балканска колония. Благодарение на своето богатство Пергам станал
крупен културен център с множество храмове. Храмът на Зевс с
изображения на борбата с титаните, с изображенията на Афродита, Гея,
Хеката, Хелиос и много други, днес е в Пергамон музей, Берлин.
Благодарение на своето богатство Пергам владее и значителна част от
Мала Азия. В Пергам се намирала втората по величина библиотека в
античния свят – след Александрийската.
Обяснението защо култът към слънцето, култът към Сабазий е станал
държавна религия в Пергамското царство е може би в състава на
пергамския гарнизон, вероятно траки и македони. Макробий 62 пише, че в
Тракия слънцето се нарича Сабазий и траките го честват с великолепна
религиозност: „Знаем, че в Тракия слънцето се смята също като Либер.
Траките го наричат Сабазий и го почитали много тържествено, както
пише Александър Полихистор. Нему е посветен храм върху хълма
Зилмисос, един околчест храм, чийто покрив е отворен в средата.
Кръглостта на храма показва природата на тая звезда. Светлината
влиза през върха на покрива, за да се покаже, че слънцето осветява всичко
с лъчите, които пуска от върха на небето, и че с неговото огряване се
открива всичко...“.
Херодот пише: „Според македонците, докато фригите живеели заедно с

тях в Европа, те се наричали бриги. А след преселването в Азия заедно с
промяната на местопребиваването си променили и своето име на фриги.” 63
Тук бихме могли да се запитаме, тези ли скитащи се бриги, живеещи
между македони и траки и прогонени от македоните основаха
анатолийската Фригия, на царете Мидас и Гордий? Тези ли бриги оставиха
там надписа Сабаз, сина на Кибела, поради което Сабазий е наричан трако-
фригийски бог? Столица на Фригия е град Гордий, превзет шест века по-
късно отново от македонски цар, Александър, след като разсича възела
пред храма на Зевс, направен от фригийския цар Гордий.
През 370 г. пр.Хр. управителят на Лидия (част от тогавашна Персия)
забранява на жреците да участват в тържествата в чест на Сабазий, където
се танцува върху огън и жреците „носят нещо в ръце“, защото обичаят
осквернявал култа към Ахура Мазда, чийто основен елемент е
преклонението пред огъня.
Страбон (68 г. пр.Хр. – 24 г. сл.Хр.) казва, че фригийската Кибела (едно
от имената на майката) „в известен смисъл е майка на Сабазий“; а също
така, че жриците в храма на Артемида в Кастабала, планината Тавър,
танцуват върху огън.
53
4 април 204 г. пр.Хр. – Рим „купува“ култа на фригийската богиня

Кибела.
139 г. пр.Хр. – преторът на Рим изгонва халдеи, защото развращавали
римските нрави с култа към Юпитер Сабазий, който проповядвали, а на
следващата година, според Тит Ливий, Рим въвежда култа на Сабазий в
Рим.
135–134 г. пр.Хр. – според пергамски надпис царят на Пергам Атал
официално въвежда култа на Сабазий в царството, пренесен от майка му,
царица Стратоника от Кападокия 64 . Атал е наричан „син на бика“, „носещ
бичи рога“ 65 .
133 г. пр.Хр. – малоазийското царство Пергам доброволно се
присъединява към Римската империя. От този момент над двеста и
петдесет години, до възникването на римския митраизъм, в Рим и
империята ще се строят храмове и ще се издигат релефи на „култа към
Сабазий“, обикновено обслужвани от жреци от храмовете, от които е
„внесен“ култът (Мала Азия, Балканите).
* * *
За реалното значение на символите на лъва и змията говори
отношението на по-късното християнство. Те стават един от главните
обекти на критика и противопоставяне. На показания стенопис от Равена,
Архиепископски параклис, V в. сл.Хр., вечният бог Христос е победил,
стъпил върху змията и лъва. В ръката си Исус държи книга с надпис: „Аз
съм пътят, истината и животът“. Единственият. Стенописът е от времето,
когато все още добре са помнели кои са лъвът и змията.
Мозайка, Равена, параклис „Св. Андрей“, IV–V век
Дори в дванадесети век лъвът и змията и образът на слънцето – петелът, са

главните врагове на християнството – виж скулптурната група пред
кметството в Мюнхен.
54
Опитът на император Аврелий да обедини различните култове към

слънцето е опит за създаване на монотеистична религия, обслужваща
империята. Може би последва обратна реакция, защото само 36 години по-
късно бива обявен Едиктът за толерантността или т.нар. Сердикийски
едикт на римския император Галерий, издаден от негово име и от името на
съуправителите му, августите Константин и Лициний, в Сердика на 30
април 311 г. Едиктът безусловно дава на християнството статут на
„законна религия“, на вероизповедание, признато и прието от Римската
империя. Първият никейски събор през 325 г., свикан от родения в Ниш
император Константин I Велики, окончателно дава път на християнството,
утвърждавайки Веруюто и Символа на вярата. Но представата за старата
света троица – Свети Дух, Отец и Велика майка още съществува в
съзнанието на хората, поради което необходимият компромис роди трудно
асимилируемото и днес триединство: Отец, Син и Светия дух.
Разбира се, не всички бяха съгласни с образа на новосъздадения Син –
Христос. Вероятно поради тази причина в храмовете на римските
катакомби се появи новият син, когото вярващи изобразяваха като Орфей,
добрия пастир.
Хрестиянски изображения на ”добрия пастир” в катакомбите Присцила

и Домицила, Рим; Патриаршеската базилика на Санта Мария Асунта,
Аквилея
55
* * *
Какво в крайна сметка изобразяват римските митраистки релефи? Нищо
друго, освен рождество. Икони на рождество, на раждането на Новото
слънце. Някои са придружени с допълнителни художествени изображения
на ритуални сцени; на битови сцени с дейности около тържеството. Бихме
могли да заключим, че релефите на култа към слънцето в Римската
империя отразяват отношението към Бога слънце на различни народи в
империята, където в условията на синкретизъм съществуват и римският
Сол, и балканският Сабазий с общо релефно изображение смъртта на
старото слънце и раждането на новото.
Превъплъщенията на бога Слънце

Първата стела (CIMRM 822-823) е от митреума от Walbrook Mithraeum,
London, Britain. Втората е от България, Археологически музей, Варна.
Композициите са идентични и повтарят един и същ мотив – тържеството
на Дионис. Изображенията са вероятно от едно и също ателие.
CIMRM 822-823 Археологически музей Варна
Дионис със своите символи – змията и младия лъв
На пръв поглед е непривично присъствието на Дионис в митреум. Но в

светлината на казаното – митреумите, храмове на слънцето, фактът има
логично обяснение.
56
Стелата от Модена е определяна като изображение на божеството

Фанес. Така е, ако смятаме символа „раждане от яйце” като запазена марка
за един бог, което очевидно не е така, а означава и начало на отброяване на
времето, което не може да бъде монопол. Тематично подобни скулптури са
намирани предимно в митреуми и вероятно и тя също е от митреум. Тази
стела е преход към т.нар. скулптури на леонтоцефали – човешко тяло с
лъвска глава от различни митреуми.
Стелата обаче е изпълнена със символиката Дионис–Сабазий. От
главата на бога излизат лъчи, на раменете е луната. Тук са и змията,
козелът, лъвът, бикът – времевите символи на Дионис и Сабазий.
Очевидно става въпрос за годишен цикъл (смисълът на зодиите около
изображението), за цикличния бог слънце и символите на неговото
развитие от раждането до смъртта.
CIMRM 695-696
Стелата от Модена
Богът е изобразен във възраст под знака на овена, времето на честване

на Големите Дионисии. Вероятно става въпрос за един обобщен образ, на
релефа е красивият Дионис, но неговите стъпала в огъня на времето са вече
копита (Плутарх – „Ела при нас с биче копито“ 66 ). Може да се каже, че
57
стелата представя определен момент от годишния цикъл, изразен чрез

символите, описващи и Загрей, Дионис, Сабазий.
На жезъла на Дионис липсва шишарката, но тя липсва и на жезъла на
Сабазий, което още веднъж подчертава прехода Дионис – Сабазий.
Символът – змия увит около Дионис и около Духа на живота (Дървото) от
Тракийския конник е не само символ на душата на бога, но тя е и
защитник, пазител, херос, херувим 67 на тялото.
Бих разглеждал следващите изображения като следващ момент, късна

времева проекция на образа на Дионис от стелата от Модена, тяхно
развитие и продължение.
CIMRM 545 Bordeaux, France.
Времето е безмилостно, то има и своята много жестока страна.

Старостта изкривява чертите на Дионис, той става жестокият бог,
заключил в подземието своя наследник. Поради тази причина богът е
изобразяван с жестоки черти и често в ръцете си държи ключ. Образът е
илюстрация, човешко подобие на „другия Сабазий“, „късния Сабазий“...
който трябва да бъде убит.
За какъв наследник става въпрос? Изображенията на майката от
пещерата, където тя е обвързана с въжета, поясняват изложената по долу
теза.
58
„Окованата” майка от скулптурите „ръце на Сабазий”
Майката с младенеца в пещерата от релефа на Сабазий – Ампуриас;

Митра релеф, Майката в пещерата, която ще роди.
Вероятно приказката, излята от камък и бронз може да се разкаже с думи

и като народен фолклор би звучала например така: „Великият дух, Богът,
одухотвори Земята и Небето, но беше тъмнина. Тогава „съюзът между
Земята и Небето роди Загрей, рогатата рожба“, Слънцето, Загрей. Титаните
разкъсаха детето Загрей, но Небето го възкреси и се роди Дионис, когото
времето постепенно превърна в Сабазий. Сабазий растеше богат и щедър,
но в края на дните си отслабна, времето го превърна в стар, изморен старец
и студ скова Земята. Сабазий се затвори в пещерата, там беше и Майката,
очакваща своята рожба – новото слънце. Сабазий знаеше – когато то се
роди, той ще умре. Сабазий завърза майката с дебели въжета. Тогава Бог се
разгневи и роди Непобедимия. Юнакът уби Сабазий в пещерата и освободи
майката. Така тази история се повтаряше отново и отново всяка година, от
незапомнени времена досега“.
Разбира се, това представяне не е лишено от наивитет и посредственост,
но не е лишено и от присъствие на истина. На много от „ръцете на
Сабазий“ раждащата майка е „окована“, завързана и очаква спасителя. До
нея е гарванът, който ще разнесе вестта за раждането на новото слънце.
Митра от Персия беше гарант на договорите споразуменията и
справедливостта. Сабазий наруши догора и беше убит. От Митра.
59
Духове от миналото
В условията на Рим в I–IV век се налага балкано-малоазийската
концепция за религиозна обредност към Слънцето с представата за
развитие на годишния цикъл в образа на Загрей, Дионис, Сабазий с едни и
същи символни средства в иконографията – образите на змията, овена и
лъва, бика, а също така образите на Небето, Земята и Дървото на живота
като образ на Светия дух. Те се вграждат в представите, които днес
наричаме римски митраизъм, релефи на Тракийския конник, ръце на
Сабазий, притежаващи общи елементи:
- развитие на действието в пещера;
- змията като образ на душата;
- змията и лъва пред погребалната урна;
- кучето, като неизменен придружител;
- тракийското облекло;
- гарвана-вестител и петела.
Рим и неговата държавност позволиха изявата на тракийската духовност

в каменните релефи на Тракийския конник, Сабазий и Митра, останали до
този момент скрити от погледа на света, но съществуващи в тракийските
ритуали, част от които се честват и до днес в българските земи.
По особено впечатляващ начин е представена идеята за раждането на
новото слънце на изображението, направено на обратната страна на
плочата на първото изображение на Митра и бика от това експозе – релефа
от музея Лувър. Релефът е наричан от знаещите Банкет на Митра.
60
На небето е луна с лице, обърнато встрани от сцената. Бикът, образ на

Сабази, отиващото си слънце, е повален. Старото слънце е слязло при
облечените в топли зимни дрехи хора, жертвата бик е повалена.
Слънцето слиза най-ниско на земния хоризонт, при хората, на 22
декември; на 25 започва да се възкачва отново. Това е времето на зимното
слънцестоене, когато денят започва да расте, а нощта намалява. Зима е,
хората са в зимните си дрехи. За българите това е Бъдни вечер, вечерта
срещу Раждaнето. По обичая на трапезата се оставя едно празно място.
След молитвата най-възрастният от семейството казвал три пъти: „Слез,
Боже, да вечеряме“ 68 ! И богът, Старото Слънце, слизал.
Тези български мъже, които празнуват Коледа, раждането на новото

слънце, носят същите дрехи, наричани ямурлуци, със същите гугли, и
двете групи носят тояги в ръце. Идентични са и изображенията от гръцка
ваза с Орфей – V в. пр.Хр. 69 – същите дрехи със същите хоризонтални
ивици в десена.
На Дионисиевите празници, празниците на зачеването, жените

танцували и носели в ръцете си кошници със змии. В 370 г. пр.Хр. в Лидия
в тържествата в чест на Сабазий се танцува върху огън и жреците „носят
нещо в ръце“. По същия начин и днес българските жени танцуват върху
огън.
61
Българка танцува върху жарава, ритуалът, описан преди 2500 години. В

ръцете си носи икона на св. св. Константин и Елена. Константин, който уби
Сабазий завинаги.
Змията с гребен е изобразена и на жертвеника от втората страна в
релефа от Лувър.
Предметът в ръцете на мъжа вдясно от жертвеника е древният кадуцей,

жезълът на вестителя. 70 Какво известяват тримата мъже? Това, което
известиха и тримата влъхви, раждането на младенеца. Тримата жреци от
релефа са тримата древни влъхви 71 , заимствани по-късно от християнската
религия. 72 В древността кадуцеят е жезъл на вестителя от маслиново или
лаврово дърво, украсен с увити в осморка клонки. Той е идентичен с
ползваната и днес от българските деца традиционна българска сурвачка,
единствено и само на Коледа, в деня на зимното слънцестоене. „Сурва,
сурва, Нова година“ – пожелават българските деца. Сура 73 е тракийска
дума, която означава здрав, юначен, герой. Но оззначава и зора, зазоряване.
62
Индо-иранската дума suria се превежда като блестящ, светещ; светило,

слънце. Здраве за новороденото слънце!
В края на сурвачката често се закачат движещи се ленти, вероятно

имитация на огъня, с който вестителят от релефа запалва края на своя
кадуцей, за да бъде виждан през ноща.
Ако трябва да търсим древен аналог на новогодишната елха, обвита

с гирлянди, ще я намерим в оброчните плочки на Тракийския конник,
където Дървото на Живота е обвито от змия.
63
Под нея и сега слагаме дарове или изказваме своите желания така,
както са правели в далечното минало. А звездата не означва друго,
освен раждане на новото слънце – по аналогия с изображения от
Урарту, Асирия.
Дарове, молби и желания; на тази елха, случайно или не - раждане от Дървото

на Живота подобно на раждането на Митра
Шумните кукерски шествия в България са наследство от дионисиевите

празненства, където младежите също ходели облечени в кожи.
64
65
66
Приложения
1. Релефи на Сабазий
Релефът от Ампуриас
В центъра на композицията е богът слънце Сабазий. Зад гърба му

(вдясно) е неговото минало – пещерата с Майката (пещера, „раждане от
земята“), младенецът и гарванът вестител; над пещерата е Дървото на
живота, по което се издига коронована („рогата, с гребен“) змия, Духът на
младенеца Загрей. Дървото не ражда плод, а семена. Това е в миналото на
Сабазий. Пред Сабазий е плодно дърво, символ на бога на плодородието.
Сабазий е стъпил върху своето минало, глава на овен, под Сабазий са
три погребални урни, символизиращи смъртта на детето Загрей, юношата
Дионис и самия него, мъжа Сабазий. Следва отново пещерата с Майката
пред жертвеника, кръгът се затваря.
67
Релефът от Копенхаген
Дървото на живота е зад Сабазий; на жезъла вместо шишарка е

поставена „ръка на Сабазий“. Вляво са предмети, символизиращи изобилие
– пчела, бут, шишарка със семена, която Сабазий ще остави след себе си. И
тук Сабазий е стъпил с крак върху главата на овена. Митрите от двете
страни на Сабазий са украсени с рога, Сабазиеви символи и ритуални
реквизити при Сабазиевите тайнства. Сабазий е и жертвеният бик,
символично убиван от жреца, символ на края на старата година. До краката
на Сабазий е погребалната урна. На жезъла – ръка с жеста на Сабазий.
68
Релеф от България, Хасково
Релеф на Дионис–Сабазий. Релефът от Хасково (България) повтаря

символиката и метода на изображение, приложен в релефа от Ампуриас.
Но на релефа е все още младият Дионис или Дионис–Сабазий, жезълът все
още е с шишарка. До него е слънцето, подминало своя зенит, зад него е
Дървото на живота със змията, кошницата със змии, съдът с фалоси от
дионисиевите шествия. Съдът, с който се загребват семена, е обърнат,
семето е посято. Зад Дионис–Сабазий е миналото. Пред Сабазий, в
ликнона, в който по време на шествията носят фалоси, вместо фалос е
силèн с набръчкано от старост лице. Сабазий е протегнал дясната си ръка
над жертвеника и, както е и сега, „прелива“, „оживява“ мъртвите.
69
Релеф на Сабазий от Албания
Зад Сабазий е Дървото на живота. Пред него е погребалната урна.

Сабазий държи в ръка знака на семето, шишарка.
70
Дакийски релеф със символиката на Загрей, Дионис, Сабазий
Вдясно е дървото на живота, което „ражда“ Загрей, слънцето. Долу

следва линията на живота – овен, бик, банкетната маса с погребалната урна
и печалният гарван. Но вляво от дървото на живота змията отново се
издига и цикълът се повтаря. Всеки цикъл завършва с образа на слънцето.
Фигурата над Сабазий държи в ръка череп, фигурата пред Сабазий е
вдигнала рог за наздравица. Под Сабазий е неговото минало, фигура на
млад човек. Сабазий е изобразен като „лошия Сабазий“, размахал бойна
брадва.
71
2. Изображения „Ръце на Сабазий“
British Museum.
Жеста на тракийската света Троица. Шишарка, символ на вечно

зеленото дърво на Живота, на Духа на Живота, на БОГА. Раждане на
сина, слънцето, вечерта на рождество; змията, духът на Сабазий.
72
Seint Luis art museum
Пещерата на рождество, банкетната маса, Сабазий стъпил на своето

минало
73
Barakat gallery Museum of fina arts Boston
На фигурата в ляво – отново орел и земноводното жаба, символи на

Небе и Земя, Отеца и Великата Майка
74
Melbourne museum, Pompei
75
French Museum Collection (RMN)
76
Museu nacional de arqueologia Subacuatica, Spain

Villa Santa Maria Abruzzo
77
Dnboswell/sabazios/ Gradnitsa, Bulgaria
Ръце на Сабазий над които е имало орел, стъпил върху мълнии.

В дясно – вместо Сабазий е изобразена глава на бик.
78
„Ръце на Сабазий“, на които са изобразени празничната трапеза, глави на

овен, лъв и бик Walters Art Museum, Baltimore.
79
Сабазий стъпил върху глава на овен, символ на своето минало
Сабазий, релеф от Разград, България
80
Сабазий като бог на плодородието
81
3. Релефи Дунавски конници
Лъвът и змията над погребалната урна – „погребва” се детството или

юношествотов, инициализация на „новородените”
82
Отново лъв и змия над погребална урна
83
4. Релефи на Тракийски конник
Истанбул
New York, Rockefeller center
84
Археологически музей Пловдив
85
България………………
86
НАИМ
87
Ефес
Кария, Мала Азия: единствената богиня, която проси – Богинята Майка

– здраве и живот за своите деца
88
Чанаккале, Турция: на жертвеника е изобразен бик, зад бика изпълзява

змията, душата на Сабазий; засега единственият релеф от древността с
конник, яздещ със седло
НАИМ България
89
Пловдив, дар на лъва, под лапата изливаща се урна
Конник с дар на лъва, Дионис
90
Археологически музей София
91
Тракийско семейство и конник с жеста на Сабазий
92
Археологически музей Варна
93
Богинята Майка, Мадара
94
Реконструкция на релефа на богинята Майка, Мадара
95
Християнска икона на св. Георги и св. Димитър с тракийските

символи – змията и Дървото на Живота
96
5.Релефи на Митра
CIMRM 548
CIMRM 75
97
CIMRM 592
Royal Ontario Museum, Canada. CIMRM 81
98
Куртово конаре, България, CIMRM 2338
CIMRM 335
99
Archaeological museum, Venice
CIMRM 650-651
100
CIMRM 596
CIMRM 771
6. Дионис
101
102
Сатир, змия, дърво със шишарка, на заден план жена носи ликнон с
фалоси
Дионис, жезъл с шишарка, млад лъв
103
Сатир и лъв
Лъв, жезъл със шишарка, кошница със змия
104
Змия, дете лъв
105
Национален археологически музей София.
„Пияният Дионис”, прегърнал сатир със свирка; вторият носи кошница

със змии. От рога в ръката на Дионис се лее вино, „лъвът е пиян”.
106
БЕЛЕЖКИ
________________________________________________________________
1
John R. Hinnells, Reflections on the bull-slaying scene in Mithraic studies, vol. 2, p. 292
2
Пак там
3
В Риг Веда,
1. Книга 13, стих 46:
Слънцето...... се е въздига, окото на
Митра, Варуна, Агни.
2. Book 13, Hymn 2:
35 . Той (слънцето) е отишъл на високо, ..... окото на
Митра, Варуна и Агни.
4
В Авеста:
1. Zend Авеста, част 3, Ясна 1: Слънцето (се въздига) на бързи коне, окото на Ахура
Мазда, и към Митра провинциален владетел.
2. Слънцето на коне, окото на Ахура Мазда, и към Митра, който е господар на
провинциите.
3. Той, (Митра), първото небесно божество,
се издига от върха на планината Хара
преди безсмъртното, бързоконно слънце. (Глава IV 13)
5
Ptоl., Tetrabibl., II, Procl., Paraphr. in Ptol., стр. 93.
6
Richard Gordon, Interpreting Mithras in the Late Renaissance
7
Пак там
8
Boyce, Mary; Grenet, Frantz (1975). Zoroastrianism under Macedonian and Roman rule,
Part 1. Brill. pp. 468, 469. ISBN 90-04-09271-4. Retrieved 2011-03-16.
9
Св. Йероним, Epist. ad Laetam, 107.
10
Mithras, the Secret GodBy: M.J. Vermaseren, London, 1963
11
Фр. Кюмон, Мистериите на Митра
12
M.J. Vermaseren, "Nuove indagini nell'area della basilica di S. Prisca in Roma", in
Mededelingen van het Nederlands Instituut te Rome. Antiquity, n.s., 37, 2 (1975), pp. 87-96, p.93:
13
Corpus Inscriptionum et Monumentorum Religionis Mithriacae – CIMRM, който
представлява колекция от надписи и паметници, свързани с практикуването и
историята на митраизма, издаден от Департамента по изящни изкуства и литература
на Фламандската академия (1947 г.) и съставен и допълнен от Мартен Йoзеф
Вермасерен, излиза в Хага под това заглавие, съответно в 1956–60 г.
14
http://www.theposthole.org/sites/theposthole.org/files/downloads/posthole_41_309.pdf
15
Херодот, История, Клио, 131
16
In Avesta:
1. Zend Avesta, part 3, Yasna 1: The Sun (rises) on swift horses, Ahura Mazda’s eye, and
to Mithra, the lord of provinces.
2. The Sun on horses, Ahura Mazda’s eye, and to Mithra who is the lord of provinces.
3. He (Mithra), first of the heavenly gods,
reaches over Hara before the undying, swift-horsed sun. (Chapter IV 13)
17
Two days after this date is the Bulgarian St. Dimitri's Day, which is perceived as the end
of the field work.
107
18
Макробий, (Macrob. Saturn, I, 18, 1-11)
19
Диляна Ботева, Етрополският Свети Атанас, Сабазий и светилището на бесите
Архим. доц. д-р Павел Стефанов, Един култ на 2000 години
20
Александър Фол, Тракийският Дионис, Сабазий
21
Bronze bust of god Sabazios, 2nd-century CE. Musei Vaticani, temporary exhibition
(aug 2013) in Colosseum, Rome,
Italyhttps://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Bronze_busts_in_Italy#/media/File:Saba
zios_Colosseum_Rome_Italy.jpg,
22
В схолиите към Илиада, ХІІІ, 705 се цитира т.нар. фр. 523 от „Терей“ на Софокъл.
23
Nonnus, Nonn, Dion, VI, 155–223
24
Вл. Георгиев, Тракийският език, 60; Дуриданов, Езикът на траките,70, 81.
25
Triumph of Dionysos, Sarcophagus, New York, The Metropolitan Museum of Art .
260–270 Phrygian marble,
26
Свещени кошници със свещени змии от Пергам, Мала Азия, от II в. пр.Хр.; от
периода, когато пергамският цар Атал III оповестява официалното въвеждане на култа
към Сабазий в царството (надпис ССIS II 2755).
27
Символите на Небето и Земята, орела и змията, са символи и като пазители на
Дървото на живота, представени като такива и на неолитните плочки от Гьобекли
тепе, и на релефа на Тракийския конник от Бизантион. Като земно същество, в
конкретни сюжети змията също представя символично земята. Дървото на живота е
символ на Духа на живота, всепроникващ и всеобхващащ, присъщ на всяко живо
същество.
28
Диляна Ботева, „Тракийският Херос в системата на тракийския пантеон“
След изследването на 665 паметника на Херос, Диляна Ботева прави смелото
заключение: „От гледна точка на божествената йерархия богът змия стои по-високо от
Херос, но и от жената...“
29
Александър Фол, „Тракийският Дионис“, 89 стр.
30
Демостен, „За венеца“
31
Климент Александрийски, „Увещания“
32
Арнобий, „Срещу езичниците“
33
Хезихий, „Речник“
34
Аристофан, „Птици“
35
Плутарх, „Сравнително жизнеописание“
36
Робърт Грейвс, Пак там
37
Плутарх, Моралии, Изида и Озирис, 35
38
Плутарх, Моралии, Изида и Озирис 35
39
А. Fol. Thracian Legends, 131
40
Херодот, 4–94
41
Очевидно стрелецът стреля в облаци, а не в скала, както е в популярен мит за Митра,
неподкрепен с никакви документи
42
Bjørnebye, Jonas (2007). The mithraea as buildings
43
A. Joanne GREIG, Layout and orientation of cult sanctuaries (Mithraea) dedicated to the
mysteries of the Roman god Mithras: Mithraeum на Angera е така ориентирана, че
изгряващото слънце в равноденствие проникнали отвор над входа и осветен
основният култ снимката;
108
Bourg-Saint-Andeol Mithraeum Tauroctony гледа на изток от другата страна на

долината на Рона, което предполага, че вратите на митраеума служили за насочване на
входящо слънчевата светлина върху бикоубиеца.
Примери от CIMRM
Mithraeum Caesarea Maritima, Israel: Два отвора в тавана са направени така, че
светлина в Mithraeum пада под ъгъл, от една от които светлина през месеците юни
пада все по-близо до олтара.
Mithraeum Hawarte / Hawarti, Syria. Налице е хоризонтална пролука в западната
стена на главната камера. Експериментите показват, че светлината през този източник
ще падне върху върху лицето на Митра в рамките на декември и до 6 януари.
44
http://www.ostia-antica.org/regio5/12/12-3.htm
Regio V – Insula XII – Sabazeo (V,XII,3)
45
Херодот, История – Клио, 131, 132
46
Пс. Агустин, Quaest. Vet. et novi Test., 114, (М.М.М., т. II, стр.8)
47
Георги Митрев, Дионисиевите таиси в римска провинция Македония – традиции и
нововъведения
48
Херодот, 4–95
49
M.J. Vermaseren, Mithras, the Secret God, London, 1963 г.
50
Тук е интересен надписъто: DEO SAMCTO. SAMCTO от латински означава
светият. Тогава началото на надписа би означавало приблизително СВЕТИЯТ
НЕПОБЕДИМ БОГ.
51
Псевдо-Плутарх, За реките, XXIII. 4. (Ps.Plutarch, De fluviis, XXIII. 4.)
52
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%81_(%D0%B1%D0%BE
%D0%B3)
53
https://sites.google.com/a/hellenicgods.org/www/demeter-epithets , Ohriphóros -
(horephorus; Gr. ὡρηφόρος, ΩΡΗΦΟΡΟΣ) Lexicon entry: ὡρηφόρος, ον, leading on the
seasons, or bringing on the fruits in their season, epith. of Demeter, Homeric
Hymn Demeter lines 54, 192, 492, Orph.Fr.49.102. (L&S p. 2037, left column)
54
Георги Митрев, Дионисиевите таиси в римска провинция Македония – традиции и
нововъведения
55
Николай Тодоров, Български именник в стара и нова Европа
56
CIMRM, Corpus Inscriptionum et Monumentorum Religionis Mithriacae, which
represents a collection of inscriptions and records related to the practising and history of
Mithraism issued by the Department of Fine Arts and Literature of the Flemish Academy
(1947) and compiled and supplemented by Maarten Jozef Vermaseren, was published in The
Hague under this title in 1956–60.
57
CIMRM 1472 Сисак, Хърватия, CIMRM 810-811, Лондон
58
http://opensiuc.lib.siu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1445&context=ocj
Franc Kumon The mysteries of Mithra, 204
59
http://gnosis.org/library/grs-mead/grsm_mythra.htm
Джордж Робърт Стоу Мийд, The mysteries of Mithra, 1907 g. VOL. V.
60
http://www.romanarmy.net/mithras.shtml Mithras Sol Invictvs – An initiate's Guid
61
http://www.crystalinks.com/mithraism.html Mithraizm – Mithraic Mysteri
109
62
Макробий, (Macrob. Saturn, I, 18, 1-11)
63
Херодот, История, Книга VII, Полигимния, 73
64
W. Dittenberger, Orient gr. inscr. no 331
65
Павзаний, Фокида
66
Плутарх, Моралии, Изида и Озирис, 35
67
Понятията защитник, пазител, херос, херувим са синоними, виж П. Георгиев,
Траките, които създадоха християнството.
68
Константин Рангочев, Росен Р. Милчев, Проект фолклор и социално-
информационни процеси в село Белчин и западната част на Самоковската котловина
(2007–2011)
69
Пергамон музей, Орфей свири на лира пред тракийски воини, червено фигурен
кратер от 450–440 г. пр.Хр.
70
Мъжете носят факли, мъжът пред жертвеника е навел кадуцей над пламтящ огън.
Поради тъмнината, за да бъде виждан вероятно горната част на кадуцея също е оформена
като факел. Кадуцеят, като жезъл на пратеника или известителя, е известен от описанието
на Тукидит, „История на пелопонеските войни“, Книга първа, 53, Превод: Милчо Мирчев,
1979 г. Квинт Курций Руф, Книга трета, „История на Александър Велики Македонски“
71
„Влъхва“ е име на жрец, употребявано при славяните и заимствано от
християнството. В гръцкия и латинския превод на Библията е употребено името „маг“,
което е с ирански произход
72
Никъде в митраизма дори не е загатнато, че християнството е негов опонент или
противник. Павзаний (115–180) в „Описание на Елада“ подробно описва всички
светилища в региона, но не споменава за християнство
73
Дуриданов, Езикът на траките, Surа, 40, 51, 65
110
С преклонение пред майка ми и Митра.

Митра е жената, която и помогна да роди.
Сега съм във възрастта на Сабазий.
И някой ден ще дойде…. отново Митра.
111
Други книги от автора:

Траки, готи, славяни
http://www.otizvora.com/2010/07/2079
Убий Сабазий, убий българина
Мадарският конник
http://www.ivanstamenov.com/files2011/mkonnik-pg.pdf
Мизия, тук е и България
Траките, които създадоха християнството
http://www.otizvora.com/files2015/pg-thraki-religia.pdf
Бендида; Тракийският херос
http://www.otizvora.com/files2015/pg-madarski-konnik-se-2015.pdf
Античният мадарски конник
https://www.academia.edu/34771746/%D0%90%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0
%A7%D0%9D%D0%98%D0%AF%D0%A2_%D0%9C%D0%90%D0%94%D
0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%9A%D0%9E%D0%9D%
D0%9D%D0%98%D0%9A_%D0%A0%D0%90%D0%97%D0%A8%D0%98%
D0%A0%D0%95%D0%9D%D0%9E_%D0%98%D0%97%D0%94%D0%90%
D0%9D%D0%98%D0%95_2017_pdf
Стара Велика България
https://www.academia.edu/44975697/%D0%A1%D0%A2%D0%90%D0%A0%D0
%90_%D0%92%D0%95%D0%9B%D0%98%D0%9A%D0%90_%D0%91%D0
%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%98%D0%AF
112

Bog Mitra

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Bog Mitra

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

МИСТЕРИЯТА МИТРА

Може да се каже, че тази книга е второ електронно издание на

1. Защо трябваше да бъде написана тази книга? 5

Защо трябваше да бъде написана тази книга?

Въпреки, че обикновено се говори за Митра като за персийски бог,

редом с главния бог Ахурамазда и Анахита в паметниците на Атаксеркс.

наименованията Гарван (corax), Окулт (cryptius), Воин (miles), Лъв (leo),

днешна Северна България и Далмация–Панония. Вторият център е

В тази книга основното ползвано помагало е т.нар. „Корпус от надписи и

Карта на значимите находки на митраизма в Европа 14 .

2.Германия, Северна Италия, Британия, Франция.

3. Германия, Франция, северна Италия, Британия

Релефи от Персия с изображения на Митра с колесница и лъчи от светлина

На пръсти се броят изображенията на Митра в Персия, но те нямат

Изображения на Митра от Персия и региона: фигура с ореол от светлина

Текстовете от „Ригведа“ и „Авеста“ не дефинират Митра като слънце 16 ,

Римският бог Сол и Митра от митраистки релеф, Митра

Това изображение на Митра и Сол е показателно – то дефинира Сол и

На релефа Непобедимият Митра, Sol Invictо, е забил нож в бика;

Скулптурата Нике жертва бик

Но скулптурата на Нике едва ли би могла да е единственият следван

Гетодакийски шлем, Керч, жертвоприношение

Повече ще ни каже за смисъла на изобразяваната група един друг релеф,

Pergamon Museum in Berlin

В този релеф темите са две: предстояща смърт и раждане – ножът още

Жертвоприношение на бик, Сабазий

Има много елементи в митраистките релефи, които показват, че става

2. Какво остава от старата година? Семена, които ще употребим през

запазва семето. Зодията Скорпион започва на 24 октомври, след два дни е

3. Изобразяването на изгряващото слънце и отиващата си луна в

Другите елементи на релефа: гарванът, символ на вестител в древността

Боговете на плодородието (при хетите е Телепин, в Мала Азия и Тракия –

Ритуалните чествания на смяната на сезоните са традиция и на

Има ли елемент от митра-изображенията, който да посочва пряко, че

name, румънски – nume, френски – nom, шведски – namn. Или „name“

Надписът NAMA SEBEZIO

Наистина ли бикът, когото Митра убива, е образ на Сабазий? Сабазий,

Митра е забил ножа в Сабазий. Изразът на лицето на Сабазий е

Vatican museum inv. No 12158 21

На преден план е погребална урна, около нея е увита змия, вдясно е

След появата на лъва и змията е време да отговорим на въпроса –

Загрей , Дионис, Сабази – змия, овен или лъв, бик

В средата на релефа от Лувъра (CIMRM 641) е жертвеникът, по който

„Рогата змия“ от фигура „ръка на Сабазий“, и от митра-изображения

На релефите на Дионисиевите шествия ясно са изразени следните

Змията отразява раждането, агнето – детската възраст на Дионисий;

Същата градация е показана на релефите на няколко саркофага: Walters

Десетки са монетите от Пергам, изобразяващи символа на раждането на бога 26

Млад лъв като символ на Дионис присъства на релефите, изобразяващи

Разглежданите релефи отразяват картината на една завършена ритуална

Seint Luis art museum Melbourne museum, Pompeii

Фигури на „Ръце на Сабазий“

Ръката изобразява жеста на Сабазий – вдигнати три пръста. Два от

на Сабазий (змията около погребалната урна на релефите на Митра и

Релеф от Танаис Релеф на Тракийски конник, Истанбул

И на двата релефа са изобразени олтари на бога слънце Сабазий. На

На следващите релефи конникът е с вдигнати три пръста – знака на

На голяма част от няколкото хиляди известни релефи на Тракийския

Дървото на живота с увита около него змия срещаме и на релефите на

Тази връзка е интересна и показателна, тя отново идентифицира бика от

Античните автори свидетелстват.

Демостен 30 (330 г. пр.Хр.): „Хубавите тиаси се движеха по улиците със

Релеф от Белинташ, Сабазий на трон, обвит от змии

Изворите не казват много за другото превъплъщение на Дионис –