Клетката

Елементарна единица на живата материя

Клетка

• Клетката е структурна и функционална единица

на всички живи организми.

• Тя може да се самообновява, саморегулира и

самовъзпроизвежда.

• Някои организми като бактериите са едноклетъчни.

Други организми като човека са многоклетъчни.
Прокариотна клетка

• Прокариотните клетки не притежават обособено

ядро, което да е отделено от цитоплазмата със
самостоятелна мембрана, и това ги отличава от
еукариотите.

• Повечето от функциите на органели като

митохондриите, апарата на Голджи и др. се
изпълняват от прокариотната плазмена мембрана.
Еукариотна клетка
• Еукариотните клетки са 10 пъти по-големи от
прокариотните и могат да са до 1000 пъти по-обемни.

• Основната разлика между двата типа клетки е тази, че

еукариотите притежават мембранно ограничени
цитоплазмени компартменти, които участват по
специфичен начин в метаболизма на клетката.

• Най-важният от тях е ядрото, мембранно ограден

органел, съдържащ клетъчната ДНК.
Еукариотна и прокариотна клетка

Модел на еукариотна клетка Модел на прокариотна клетка

Клетъчна биология

• Клетъчната биология е поддял на биологията,

занимаващ се с изучаването на клетките като
цяло.

• Клетъчната биология разглежда не само състава

на клетката, но и функционирането ѝ, както и
взаимодействието между клетките и други
клетки, или между клетките и околната среда.
История на изучаването
на клетката
• За първи път в Европа клетките са наблюдавани през 17 век
с изобретяването на съставния микроскоп.

• През 1665 г. Робърт Хук нарича градивния блок на всички

живи организми „клетки“, след като разгледа парче корк и
наблюдава клетъчната му структура.

• Няколко години по-късно, през 1674, Левенхук е първият,

койно анализира клетки на жив организъм, в неговото
изследване на водораслите.
Клетъчна теория

• Клетъчната теория се основава на идеята,

че клетката е основната структурна и
функционална единица на всеки организъм.

• Теорията започва да се развива още през 17 век с

развитието на първите микроскопи.

• Клетъчната теория е един от фундаментите

на клетъчната биология.
История на клетъчната теория
• Необходими са били около два века наблюдение
описание на различни видове клетки от редица
изследователи, докато се достигне до най-
същественото в общение в биологията -клетъчната
теория.

• Тя е създадена от ботаника Мейлс Шлайдер и зоолога

Теадор Шван през 1838 – 1839г. Впоследствие тази
теория е допълвана о обогатявана от други учени.
Основни положения на клетъчната теория
•1 - Клетката е основна структурна и функционална единица на всички живи организми, най-малката

единица на живота. Вън от клетката няма живот.

•2 - Клетките на всички едноклетъчни и многоклетъчни организми са сходни (хомологични) по своя

строеж, химически състав, основна проява на жизнедеятелност и обмен на веществата.

•3 - Размножаването на клетките става по пътя на деленето им и всяка нова клетка се образува в

резултат на делене на изходна (майчина) клетка.

•4 - В сложни многоклетъчни организми клетките са специализирани според изпълняваните от тях

функции и образуват тъкани; от тъканите се състоят органи, които са тясно свързани помежду си и

са подчинени на регулацията на нервните и хормонални системи.

•5 - Клетъчният строеж на организмите е свидетелство за това, че всичко живо има единен произход.
Клетката като равнище на ораганизация
на живата материя
• Биологичните системи са взаимосвързани и йерархично
подредени.

• Най – голямата биологична система (биосферата) се състои от

по-малки биологични системи – организмите.

• Организмите са изградени от клетки (микросистеми).

• Самата клетка също е изградена от няколко равнища

(подсистеми), подкрепени по големина: атоми малки молекули,
големи органични молекули, комплекси от органични молекули,
органели.
 Уреди за микроскопско наблюдение.

• Развитието на микроскопските изследвания започва с

микроскопа на Робърт Хук (увеличавал от 30 пъти),

преминава през този на Антони ван Льовенхук (увеличавал

270 пъти) и достига до съвременните електронни

микроскопи увеличаващи над 1 000 000 пъти.

Микроскопът
• В зависимост от природата на лъчението има два
вида микроскопи – светлинни (оптични) и
електронни.

• Светлинният микроскоп е микроскоп на основата на

оптични лещи, който също е известен с
наименованието светлинен микроскоп или
микроскоп с ярко поле. Той може да бъде
монокулярен или бинокулярен, което означава, че
може да се види с едно или две очи.
Микроскопът
• Електронният микроскоп е вид микроскоп, с чиято помощ се
изследват обекти, невидими за обикновения оптичен уред -
например клетъчни органели, вируси, протеини и т.н. Разделителната
способност, получена от електронен микроскоп е значително по-
добра от тази на оптичния микроскоп.

• Максималното увеличение при модерните уреди достига до 1 000 000

пъти. Недостатъци на електронния микроскоп са липсващата
пространствена представа за обекта, черно-бялото изображение и
необходимостта за постигане на вакуум в камерата.
Електронният микроскоп 
Електронен микроскоп Мравка видяна през Сканиращ
електронен микроскоп
Благодаря за вниманието!

Изготвил: Атанас Джуров №3 9в