Включения в растителната клетка

II. Кристали от калциев оксалат

А. Единични кристали
1. В сухи люспи от лук (Allium cepa)
2. В коренище от перуника (Iris germanica)
Б. Друзи
3. В листни дръжки от ревен (Rheum palmatum)
В. Рафиди
4. В коренище от момкова сълза (Polygonatum odoratum)
Г. Оксалатен пясък
5. В лист от лудо биле (Atropa bella-donna)
6. Експресна задача – анализ на комбинация от обекти с кристали от калциев оксалат.
Кристали от калциев оксалат
Излишекът от оксалова киселина, който се получава при дишането на
растенията, се отлага под формата на калциев оксалат. Този екскреторен продукт
кристализира в най-разнообразни форми, характерни за съответното растение,
което го прави с диагностично значение.
Калциевите оксалати са слабо разтворими съединения. Оксалова киселина е
основният източник на оксалати. Той е много разпространен в природата и се
намира в корените и листата на елда, ревен др. В резултат на биосинтезата,
оксалова киселина се натрупва поради частично окисляване на въглехидратите.
 Единични кристали в сухи люспи от лук (Allium cepa)
Почти всяка клетка в сухите люспи от лук съдържа безцветни кристали - единични, по-
рядко сраснали. Кристалите представляват обемни тела, като някои имат форма на
призма – три- или четиристенна, други са комбинация от призма и пирамида, а по-редки
са тези с форма на октаедър - две сраснали в основите си пирамиди. Най-рядко се срещат
срасналите на кръст под различен ъгъл кристали, които образуват т. нар. сраслеци.

2 2
1
1. Клетка от суха люспа на лук
2. Единичен (прост) кристал
3
3. Сраслек

Моля, нарисувайте кристалите от калциев оксалат и обозначете особеностите!

Стилоид в коренище от перуника (Iris germanica)
Всред безцветната паренхимна тъкан на коренището се наблюдават многобройни,
едри иглести кристали – т. нар. стилоиди. Единият или и двата им края са изострени
и скосени подобно на писалка.

1. стилоид
2. паренхимна клетка на коренището
3. скорбелни зърна
4. проводящо снопче

Моля, нарисувайте кристалите от калциев оксалат и обозначете особеностите!

Друзи в листни дръжки от ревен (Rheum palmatum)

При надлъжен пререз на листни дръжки на ревен, между проводящите снопчета

(кафяви надлъжни ивици) се наблюдават т. нар. друзи. Те представляват сложно сборно
образувание от малки сраснали в основата си пирамиди, ориентирани радиално.

1. Клетка от листна дръжка на ревен

2. Друзи (сложни кристали)
3. Проводящи снопчета

Моля, нарисувайте кристалите от калциев оксалат и обозначете особеностите!

Рафиди в коренище от момкова сълза (Polygonatum odoratum)
Сред безцветните паренхимните клетки на коренището се наблюдават по-големи клетки, т. нар.
рафидни клетки. В тях се намират фини иглести кристали, ориентирани в посока, успоредна на
дължината на клетките - рафидни снопчета.
Чeсто се срещат разкъсани при разрязването рафидни клетки с разрушени снопчета и разпилени
наоколо рафиди (от rhaphis – игла, и eidos - вид). При силно увеличение се вижда, че всеки
рафид е тънка иглица със заострени върхове.

1. паренхимни клетки на коренището

2. рафидна клетка
3. рафидно снопче
4. единични рафиди

Моля, нарисувайте кристалите от калциев оксалат и обозначете особеностите!

Оксалатен пясък в лист от лудо биле (Atropa bella-donna)
В лист от лудо биле ясно е очертана сложна мрежа от проводящи снопчета (жилки),
които заграждат различни по форма и големина участъци от асимилиращата тъкан на
листата (хлоренхим). Върху жълтеникаво-зеления фон на асимилационния паренхим се
открояват черни петна със закръглени или неправилни очертания – т. нар. оксалатни
клетки, заети с оксалатен пясък.

2 3

4 1

4
3 1. клетка с оксалатен пясък
2. оксалатен пясък 2
3. проводящо снопче (жилка на листа)
4. клетки на хлоренхима с множество хлоропласти в тях
(фотосинтезиращ паренхим)

Моля, нарисувайте кристалите от калциев оксалат и обозначете особеностите!

 Клетъчна обвивка

1. Вътрешни локални задебеления в трахеи от стебло на тиква (Cucurbita pepo) - надлъжен пререз.

Първична клетъчна стена
•тънка и еластична
•граничи със средната ламела
Състав:
• вода 60%
• хемицелулози до 20%
• пектинови вещества
• малко количество целулоза 2-12%
Вторична клетъчна стена
•твърда, образува се след приключване
на растежа на клетката
•характерна само за някои типове
клетки: механични и проводящи
елементи
•отлага се върху първичната клетъчна
обвивка и се намира между нея и
плазмената мембрана
Състав:
•целулоза
• по-малко хемицелулози и пектини.
Нарастване на клетъчната стена
Повърхностно
• Равномерно нарастване: при младите меристемни клетки
• Локализирано (неравномерно) нарастване: при диференциращите се клетки
• Удължаване на клетките: с разместване, обусловено от пластичността на пектиновите вещества
На дебелина – свързано с изграждане на вторична обвивка

Видове задебелявания на клетъчната стена

Външно
• с участие на съседни клетки
• разнообразни скулптирания при клетки със свободна повърхност – полен, спори
• важен таксономичен белег
Вътрешно
• при клетките в тъканите
• скулптурно: пръстеновидно, спираловидно, мрежесто
• поресто: местата за плазмодезмите остават ненадебелени. прости и дворчести пори
Вътрешни локални задебеления в трахеи от стебло на тиква (Cucurbita pepo) – надлъжен пререз.
Наблюдават се тънки надлъжни прерези от стъбло на тиква, в което се вижда голямо проводящо снопче. Ксилемната (от
xylon - дърво) част на снопчета е съставена от цеви - трахеи (от trachia - тръба) с различен диаметър и с вътрешни
локални задебелявания от различен тип. Най-тесните трахеи, които са най-стари и имат задебелявания с форма на
пръстенчета, се наричат пръстеновидни.
Следват трахеи с преход от пръстеновидно спирални към типично спирални задебелявания, които постепенно увеличават
диаметъра си. Надясно от спиралните са разположени стъпаловидните задебелявания средни по диаметър, след това
широки, мрежести цеви и накрая ксилемът завършва с точковидни цеви, които имат най-голям диаметър и са най-млади.

1. Пръстеновидно задебелени трахеи

Диаметърът се увеличава в еволюцията!
2. Спираловидно задебелени трахеи
3. Стъпаловидно задебелени трахеи
4. Мрежовидно задебелени трахеи
5. Точковидно задебелени трахеи
1, 2, 3 - трахеи на протоксилема; 4, 5 - трахеи на м-ксилема

Моля, нарисувайте вътрешните локални задебеления и ги обозначете!