ВАСИЛ АС.

ВАСИЛЕВ

ДВИГАТЕАЕН АПАРАТ
ВЪТРЕШНИ ОРГАНИ'

анатомия л

атлас
 ПРОФ. ВАСИЛ ВАСИЛЕВ

REPETITORIUM
ANATOMICUM
анатомия - кратък курс и атлас

Част I

ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ
ВЪТРЕШНИ ОРГАНИ

Ц е н т ъ р за информация по медицина - МУ

София - 2009
Професор g-p Васил Василев, дмн. е дългогодишен
преподавател В К а т е д р а т а по а н а т о м и я и
хистология на Медицински ф а к у л т е т в София,
к о я т о ръководи до 1993 г.

Repetitoriiim anatomicum е одобрен о т Академичния

с ъ в е т на Медицинския у н и в е р с и т е т в София к а т о
учебно помагало за с т у д е н т и по медицина и
с т о м а т о л о г и я и за с т у д е н т и о т медицинските
колежи.

В т о р а т а ч а с т съдържа:
Съдова с и с т е м а
Нервна с и с т е м а
То пографска а н а т о м и я

© - Васил Василев
© - Ц е н т ъ р за информация по медицина
© - И з д а т е л с т в о Симсл R e e e
ТЦЕТГгралПл м ^ / т и п т т г ж !
ISBN 978-954-9487-69-5

HlID.JVv ..
121000004802
ПРЕДГОВОР

Досегашните четири издания на Repetitorium a n a t o m i c u m

показаха н е о б х о д и м о с т т а о т подобно учебно помагало,
к а к в о т о ползват с т у д е н т и т е по медицина и стоматология
о т еВропейските университети.
Основното му предназначение е лаконично, но т о ч н о да
предстаВи необходимите познания за у с т р о й с т В о т о на
чоВешкото т я л о на бъдешите лекари, стоматолози и други
медицински специалисти.
В т о В а п е т о издание т е к с т ъ т е осноВно преработен и
подреден, а фигурите о т атласа, които ч и т а т е л я т сам би
могъл да оцВетяВа, поВишаВат дидактичната му с т о й н о с т .
За удобстВо избрахме джобния ф о р м а т , к о е т о наложи
издаВането му В дВе части.

София, юли 2000 АВторът

2

СЪКРАЩЕНИЯ

a. - artcria
ant. - anterior
art. - articulatio
can. - c a n a l i s
comm. - communis
dex. - dexter
dist. - distalis
dors. - dorsalis
ext. - e x t e r n u s
for. - f o r a m e n
gl. - g l a n d u l a
inf. - inferior
int. - internus
lat. - lateralis
lig. - l i g a m c n t u m
m. - m u s c u l u s
n. - nervals
nucl. - n u c l e u s
pi. - p l e x u s
post. - posterior
sin. - sinister
sup. - superior
v. - v e n a
 3

СЪДЪРЖАНИЕ

Раздел I: Д в и г а т е л е н а п а р а т
1. К о с т н а с и с т е м а , osteologia 5
1.1. Уcmpoücmfk) на к о с т и т е 6
1.2. К о с т и на гръбначния с т ъ л б 11
1.3. К о с т и на гръдния кош 15
1.4. Череп, cranium 16
1.4.1. К о с т и на мозъчния дял на черепа 16
1.4.2. К о с т и на лицевия дял на черепа 25
1.4.3. Ч е р е п ъ т к а т о цяло 28
1.5. К о с т и на горния крайник 35
1.5.1. К о с т и на раменния пояс 35
1.5.2. К о с т и на сВободния горен крайник 35
1.6. К о с т и на долния крайник 42
1.6.1. К о с т и на т а з о в и я пояс 42
1.6.2. К о с т и на свободния долен крайник 43
2. Съединения на к о с т и т е , athrologia 51
2.1. Видове съединения на к о с т и т е 51
2.2. У с т р о й с т в о на с т а в и т е 52
2.3. Съединения на гръбначния с т ъ л б 53
2.4. Д о л н о ч е л к к т н а с т а в а 58
2.5. Съединения на гръдния кош 58
2.6. С т а в и на раменния пояс 59
2.7. С т а в и на горния крайник 62
2.8. Съединения на т а з о в и я пояс 68
2.9. С т а в и на долния крайник 69
3. Мускулна с и с т е м а , myologia 76
3.1. У с т р о й с т в о на мускулите 76
3.2. Мускули на гърба 81
3.3. Мускули на г л а в а т а 84
3.4. Мускули на ш и я т а 90
3.5. Мускули на гръдния кош 93
3.6. Коремни мускули 97
3.7. Мускули на горния крайник 99
3.8 Мускули на долния крайник 112
4

Рл*с)ел II: Вътрешни органи

1. У с т р о й с т в о на в ь т р е т н и т е органи 124
2. Храносмичателна система, systema digestoriuni 125
2.1. У с т н а кухина 125
2.2 Гълтам 135
2.3. Хранопровод 139
2.4. С т о м а х 140
2.5. Тънко черво 141
2.6. Дебело черво 146
2.7. Черен дроб 151
2.8. Задетомашна жлеза 154
2.9. Коремница 157
3. Дихателна система, systema respiratorium 159
3.1. Hoc 159
3.2. Гръклян 160
3.3. Дихателна т р ъ б а и бронхи 166
3.4 Бели дробове 167
4. Пикочополова система, apparatus urogeiiitalis 173
4.1. Пикочни органи 173
4.1.1. Бъбрек 173
4.1.2. Пикочопровод 176
4.1.3. Пикочен мехур 176
4.1.4. Пикочен канал 179
4.2. Полови органи 180
4.2.1. Мъжки полови органи 180
4.2.2. Женски полови органи 188
4.2.3. Междинница 194
5. Ендокринни жлези, glandulae endocrinae 198
5.1. Хипофиза 198
5.2. Епифиза 200
5.3. Щитовидна жлеза 200
5.4. Околощитовидни жлези 201
5.5 Надбъбречна жлеза 201
 5

РАЗДЕЛ I: ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ

K o c m u m c , c m a ß u m c u с к с л с т н и т с мускули и з г р а ж д а т
двигателния а п а р а т на човека. Toü дава о п о р а т а на т я л о т о и с
у ч а с т и е т о на н е р в н а т а с и с т е м а осъществява една о т основните
жизнени функции - движението. Д в и г а т е л н и я т а п а р а т се с ъ с т о и
о т пасивна ч а с т ( к о с т и и с т а в и ) и а к т и в н а ч а с т (мускули).

1. КОСТНА СИСТЕМА, OSTEOLOGIA

К о с т н а т а с и с т е м а оформя с к с л с т а , skeleton, изграден о т

повече о т 200 о т д е л н и к о с т и . К о с т и т е , o s s a , п р и т е ж а в а т
з н а ч и т е л н а у с т о й ч и в о с т , к о я т о се дължи на с т р у к т у р н и т е и
биологични особености на к о с т н а т а тъкан. Те са пластични органи,
в к о и т о процесите на изграждане и разграждане на к о с т н а т а т ъ к а н
се н а м и р а т в динамично равновесие и се в л и я я т о т различни
ф а к т о р и - механични и хормонални въздействия, хранене и др.
К о с т и т е са г л а в н о т о депо на калции в организъма и при нужда го
освобождават в к р ъ в т а . Те у ч а с т в у в а т а к т и в н о в хемопоезата.
При счупване (фрактура), к о с т и т е в ъ з с т а н о в я в а т ц е л о с т т а си
чрез регенерация на к о с т н а т ъ к а н . К о с т и т е п р е д с т а в л я в а т био-
механични л о с т о в е , посредством к о и т о мускулите о с ъ щ е с т в я в а т
с в о я т а функция - движенията на т я л о т о .
Според ф о р м а т а си, к о с т и т е се разпределят на дълги, къси и
плоски. Д ъ л г и т е к о с т и (при крайниците), п р и т е ж а в а т т я л о -
диафиза и два края - епифизи. Д и а ф и з а т а е изградена о т п л ъ т н о
костно вещество и сьдържа кухина, и шьлнена с ж ь л т костен МОЗЪк.
Епифизите (проксимална и дистална), са изградени о т г ъ б с с т о
к о с т н о в е щ е с т в о п о к р и т о о т т ъ н ъ к п л ъ т е н к о с т е н слой.
К о с т н и т е гредички се подреждат според н а т о в а р в а н е т о , поради
к о е т о епифизите са(^стойчиви на натиск. Преходът между диафиза
и спифиза се нарича\мстафиза. Там се разполага р а с т е ж н и я хрущял.
К ъ с и т е к о с т и (прешлени, к и т к а , ходило) се изграждат о т г ъ б с с т о
к о с т н о в е щ е с т в о , п о к р и т о о т т ъ н ъ к п л ъ т е н к о н т е н слой. В
кухините им се намира (Нервен к о с т е н мозък. Плоските к о с т и
(ребра, гръдна к о с т , таз) се и з г р а ж д а т о т две плътни к о с т н и
пластинки, между к о и т о се разполага г ъ б с с т о к о с т н о в е щ е с т в о с
червен к о с т е н м о з ъ к . О с в е н т о в а с ъ щ е с т в у в а т и к о с т и с
неправилна форма (череп).
 6

1. 2. УСТРОЙСТВО НЛ КОСТИТЕ

К о с т и т е се и з г р а ж д а т о т к о с т н а т ъ к а н , к о я т о оформя
п л ъ т н о и г ъ б е с т о к о с т н о в е щ е с т в о . О т в ъ н т е са п о к р и т и с
н а д к о с т н и ц а , с т а в н и т е п о в ъ р х н о с т и - със с т а в е н хрущял, а
кухините им - с е н д о с т и са изпълнени с к о с т е н мозък.

К О С Т Н О Т О ВЕЩЕСТВО се с ъ с т о и о т к о сytт н и к л е т к и и
екстрацелуларен матрикс. К о с т н и т е клетки б и в а т о с т е о б л а с т и ,
у
о с т е о ц и т и и-Ъстеокласти. О с т е о б л а с т и т е са а к т и в н о синтези­
ращи клетки, к о и т о произвеждат проколаген и протеогликани за
е к с т р а ц с л у л а р н и я м а т р и к с . О с т е о ц и т и т е са н е а к т и в н и
о с т е о б л а с т и . О с т е о к л а с т и т е са гигантски к л е т к и с много ядра.
Те с и н т е з и р а т ензими, чрез к о и т о м о г а т да р а з г р а ж д а т к о с т н и я
матрикс. К о с т н и я т матрикс представлява т в ъ р д о между­
к л е т ъ ч н о вещество. Той се с ъ с т о и о т органични и неорганични
в е щ е с т в а . О р г а н и ч н и т е в е щ е с т в а - колаген и протеогликани,
придават е л а с т и ч н о с т на к о с т т а . Неорганичните в е щ е с т в а са
соли на Са, Р, Mg, флуор, к о и т о образуват кристали на т в ъ р д о
в е щ е с т в о - х и д р о к с и а п а т и т . К р и с т а л и т е се п о л е п в а т по
колагенните влакна и придават т в ъ р д о с т на к о с т н о т о вещество.
П л ъ т н о т о к о с т н о в е щ е с т в о , substantia compacta
(компакта), се разполага по п о в ъ р х н о с т т а и дебелината му зависи
о т н а т о в а р в а н е т о . К о м п а к т а т а се изгражда о т остеони, к о и т о
са образувани о т концентрично подредени костни пластинки около
Хаверсови (надлъжни) канали. В кухинки на п л а с т и н к и т е се
разполагат к о с т н и т е клетки. Хаверсовите канали са свързанни
чрез коси и напречни ( ф о л к м а н о в и ) канали, В к о и т о в ъ р в я т
кръвоносни съдове и нерви. О т д е л н и т е остеони са свързани чрез
междинни пластинки, а о т в ъ н к о м п а к т а т а е покрита с голями -
генерални пластинки.
Г ъ б е с т о т о к о с т н о в е щ е с т в о , substantia spongiosa
(спонгиоза), се изгражда о т костни гредички, к о и т о са ориентирани
паралелно на силите на н а т и с к и о г р а ж д а т многобройни кухини.

Н А Д К О С Т Н И Ц А Т А , PERIOSTEUM, покрива к о с т т а без

с т а в н и т е хрущяли. На нея се различават външен и в ъ т р е ш е н слой.
В ъ н ш н и я т слой, stratum fibrosum се изгражда о т в л а к н е с т а
съединителна т ъ к а н . Чрез колагенни (Шарпееви) влакна т о й се
прикрепва за к о м п а к т а т а на к о с т т а . В ъ т р е ш н и я т слой, stratum
osteogenicum £камбиум) е б о г а т на кръвоносни съдове, нерви и
клетки, к о и т о м о г а т да се диференцират в о с т е о б л а с т и П о т о з и
 7

начин сс осигурява р а с т с ж а на к о с т и т с на дебелина и з а р а с т в а н е т о

на счупванията (псриоста.\сн ка.\ус)

К О С Т Н И Я Т МОЗЪК, MEDULLA OSSI UM, изпълва кухините

на к о с т и т с . Той бива червен и ж ъ л т . Ч е р в е н и я т к о с т е н мозък,
medulla ossiuni rubra сс намира във всички к о с т и на новороденото,
а при в ь з р а с т н и т с - в кухините на спон.чюзата. предимно при
к ъ с и т е и плоските кости. Той е кръвотворен орган, изграден о т
( р с т и к у л а р н и к л е т к и , , широки кръвоносни _съ^ове - синусоиуи и
кръотворни к л е т к и Ж ъ л т и я т к о с т е н мозък, medulla ossium flava,
е и з в а д е н о т м а с т н а т ъ к а н и изпълва кухината на диафизитс на
д ъ л г и т е к о с т и . Нормално т о й няма кръвотворни функции, но при
кръвни заболявания участвува в п я т о л о я и ч н а т а хемопоеза. При
фрактури на к о с т и т е , м а с т н и капки о т размачкания ж ъ л т к о с т с н
мозък може да н а в л е з а т във в е н и т е и да предизвикат м а с т н а
емболия на белия дроб.

Е Н Д О С Т Ъ Т , E N D O S T E U M , покрива с т е н и т е на к о с т н и т е
кухини и г р е д и ч к и т е на с п о н г и о з а т а . Т о й е с ъ с т а в е н о т
р е т и к у л а р н и к л е т к и , к о и т о м о г а т да се т р а н с ф о р м и р а т в
^стеобласти.

К Р Ъ В О С Н А Б Д Я В Л Н Е Т О на к о с т и т е се извършва о т
съдови сплитове на периоста или собствени артерии, аа. nutriciae,
к о и т о н а в л и з а т през о т в о р и , foramina nutricia. Тяхни клонове
преминават пре j ф о л к ма нови т е канали и з а в ъ р ш в а т с капилари в
Х а в е р с о в и т е канали, к о и т о х р а н я т о с т е о н и т е . Е п и ф и з и т е
п р и т е ж а в а т собствени кръвоносни съдове, к о и т о проникват о ш
периоста.
И Н Е Р В А Ц И Я Т А на к о с т и т е се осъществява о т сетивни
нерви, к о и т о се р а з к л о н я в а т в периоста. Заедно с в е г е т а т и в н и
нервни влакна к о и т о в ъ р в я т с а р т е р и и т е , т е проникват през
к а н а л ч е с т а т а с и с т е м а на к о с т т а и д о с т и г а т до е н д о с т а .

Р А З В И Т И Е Т О НА К О С Т И Т Е преминава през няколко фази.

В най-ранните фази к о с т и т е са изградени о т мезенхим. Т я х н о т о
по н а т а т ъ ш н о р а з в и т и е с т а в а мрез^десмална и х о и д р а л н а
остеогенеза. При д е с м а л н а т а остео^енеза (напр при черепните
к о с т и ) , мезенхимиитс к л е т к и сс т р а н с ф о р м и р а т в о с т с о б л а с т и
к о и т о образуваш к о с т н о вещество. I[риЧондралната остеогенеза,
мезенхимните к л е т к и се т р а н с ф о р м и р а т в хондробласти, к о и т о
и вграждат хрущялни модели на к о с т и т е I Тоследните се в.1шстяват
1|сй-К0НЛ р АЛНА - ucciu
мрсз з а м е с т в а н е на хрущяла с к о с т . О с т е о г е н е з а т а започва с
п р о р а с т в а н е на к р ъ в о н о с н и с ъ у о в е и м е з е н х и м н и к л е т к и .
Последните се т р а н с ф о р м и р а т в хондрокласти, к о и т о разрушават
хрущяла и в о с т е о б л а с т и , к о и т о о б р а з у в а т н о в о т о к о с т н о
в е щ е с т в о . В з а в и с и м о с т о т л о к а л и з а ц и я т а , (хспГдрал^ата
о с т е о г е н е з а бива* п с р и о с т а л н а i/сн\он(.]рална. П с р и о с т а л н а
остеогенеза започва в периоста к а т о се формира кошшалйанщсгти
(напр. при у и а ф и з и т е на д ъ л г и т е к о с т и ) . Е н х о н д р а л н а т а
остеогенеза започва във в ъ т р е ш н о с т т а на хрущялната заложба
във вид на к о с т н и ядра (напр. при к ъ с и т е к о с т и и спифизите на
дългите к о с т и ) .

РАСТЕЖЪТ НА К О С Т И Т Е на дебелина с т а в а чрез периоста,

а на дължина - чрез р а с т е ж е н (метаепифизарсн) хрущял.
Р А С Т Е Ж Н И Я Т ( Е П И ф И З А Р Е Н ) Х Р У Щ Я Л се разполага
м е ж д у м е т а ф и з а т а и е п и ф и з а т а на д ъ л г и т е к о с т и . Т о и
представлява хрущялна пластинка, в к о я т о хрущялните к л е т к и
разположените към диафизата дегенерират и се з а м е с т в а т о т
о с т е о б л а с т и . Х р у щ я л н и т е к л е т к и к ъ м е п и ф и з а т а се д е л я т
и н т е н з и в н о и по т о з и начин р а с т е ж н и я т хрущял р а с т е к ъ м
епифизата с к о е т о се осигурява р а с т е ж а на дължина на к о с т т а .
Микроскопски в р а с т е ж н и я хрущял се различават следните зони
по посока о т спи- към диафиза Хиллиннл (резервна) зона - о с т а т ъ к
о т ембрионалния хиалинен хрущял Пролифератибна ( с т ь л о е с т а )
зона - съставена о т по-плоски к л е т к и подредени в стълбове. Чрез
а к т и в н о делене на к л е т к и т е с т ъ л б о в е т е р а с т а т на дължина.
Дегенеративна (мехурчеста) зона - съставена о т големи с в е т л и
к л е т к и , к о и т о постепенно дегенериратИЗона i:a вкачняВане -
характеризира се с наличие на кръвоносни съдове и мезенхимни
клетки. Последните сс т р а н с ф о р м и р а т в хондрокласти. к о и т о
р а з г р а ж д а т о с т а т ъ ц и т е о т хрмцяла и в о с т с о б л а с т и , к о и т о
о б р а з у в а т нова к о с т н а т ъ к а н . О с т е о г е н е з а т а се регулира о т
хормони. Калцитонина на щ и т о в и д н а т а жлеза и половите хормони
а к т и в и р а т о с т е о б л а с т и т е , а паратхормона на околощитовиднитс
жлези активира о с т е о б л а с т и т е . Витамин Д повишава калция в
к р ъ в т а чрез увеличаване резорбцията му в ч е р в а т а , а витамин С
стимулира образуването на незрялата к о с т н а т ъ к а н
Фиг. 1. К о с т н а cucmc.via

а- ч а с т и на скслст;!, б- ycmpoücmßo на чълга кост,

ft- ycmpoücmfto на плоска к о с т / п о Platzcr/

I- с^иафиза, 2- спифиьо, 3- р а с т с ж с н хрущял, 4- к о м п а к т а,

5- споигиоза, 6- " мсцуларсн канал, 7- к о с т с н мозък,
К- Haqkocmnuivi, 9- външна пластинка, 10- диплос,
II- в ъ т р е ш н а пластинка
10

фиг. 2. У с т р о й с т в о на к о с т и т с

а- ламеларна к о ст, б- сцдафиза /напречен срез/. В- остеон,

г - растежен хрущя.\ /по Krstic/

1- компакт а, 2- спонгиоза, 3- медуларен канал, 4- остеони,

5- Хаверсов канал, 6- фолкманов кана\, 7- костни п\астинки,
8- растежен хругцяч, 9- костно ядро, 10- диафиза, 11- хиачинна
зона, 12- с т ъ л б е с т а зона 13- хипертрофна зона 14- зона на
вкалцяване, 15- надкостница
 II
1. 2. К О С Т И НЛ ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

Г р ъ б н а ч н и я т с т ъ л б , columna vertcbralis, п р е д с т а в л я в а ос на
с к е л е т а . T o ü наподобява с е г м е н т и р а н а колона, изградена о т 33-34
прешлени (7 шиини, 12 гръдни, 5 поясни, 5 к р ъ с т н и и 4-5 опашни)
К р ъ с т н и т е и о п а ш н и т е п р е ш л е н и с р а с т в а т п о м е ж д у си и
образуват к р ъ с т н а т а и опашната к о с т .

П Р Е Ш Л Е Н Ъ Т , V E R T E B R A , и м а т я л о , дъга и и з р а с т ъ ц и .
Т я л о т о , c o r p u s vertebrae, п р и т е ж а в а м а к а р о в и д н а ф о р м а и е
и з г р а д е н о о т спонгиоза, г р е д и ч к и т е на к о я т о са о р и е н т и р а н и
в е р т и к а л н о . Д ъ г а т а , arcus vertebrae, п р е д с т а в л я в а з а к р и в е н а
п л а с т и н к а , lamina arcus vertebraej к о я т о се прикрепва к ъ м т я л о т о
чрез к р а ч е т а , pediculi arcus vcilchrae. П о к р а ч е т а т а се н а м и р а т
изрезки, incisuLa vcitcbialis superior и incisure vertebralis intciioi
О т в о р ъ т , foramen vertebrale, и м а различна ф о р м а и се с т е с н я в а в
низходяща посока. И з р а с т ъ ц и т е са т р и вида. Б о д л е с т и я т и з р а с т ъ к ,
prot. spinosus, изхожда о т д ъ г а т а и е насочен назад. Н а п р е ч н и я т
и з р а с т ъ к , proc. transversus, е ч и ф т е н и е насочен в с т р а н и .
С т а в н и т е и з р а с т ъ ц и с л у ж а т за свързване на с ъ с е д н и т е прешлени.
Т е и з х о ж д а т о т д в е т е с т р а н и на д ъ г а т а и б и в а т горен и долен.
Г о р н и я т с т а в е н и з р а с т ъ к , proc. articularis superior, п р и т е ж а в а
с т а в н а повърхност о т з а д , а долният ставен израстък, proc.
articularis interior - с т а в н а п о в ъ р х н о с т о т п р е д . Прешлени п о к а з в а т
регионални различия.

Л Ш И Й Н И Т Е П Р Е Ш Л Е Н И , V E R T E B R A E CERVICALES (CI-
C V i l ) , п р и т е ж а в а т малки т е л а , р а з д в о е н proc. spinosus, г о р н о -
с т р а н и ч н и и з р а с т ъ ц и н а т е л а т а , unci corporis (procc. uncinati).
Н а п р е ч н и т е и м и з р а с т ъ ц и п р и т е ж а в а т и т в о р и . t o n . transveisaria и
з а в ъ р ш в а т с две пъпки, t u h e i c u l u m anterior et posterior., к о и т о
о г р а ж д а т бразда, sulcus nervi spinalis
П ъ р в и я т шиен прешлен, atlas, няма т я л о . T o ü п р е д с т а в л я в а
п р ъ с т е н с масивни с т р а н и ч н и ч а с т и и две дъги. С т р а н и ч н и т е
ч а с т и , massae laterales, п р и т е ж а в а т чодилообразна горна с т а в н а
п о в ъ р х н о с т , facies articularis superior, з а к о н д и л и т е на черепа и
окръглена долна повърхност, facies articularis inferior - з а свързване
с в т о р и я прешлен. Д ъ г и т е са две - предна и задна П р е д н а т а дъга,
Circus anterius .е по-къса и о т п р е д и м а пъпка, tuheiculum anterius и
о т з а д - малка с т а в н а п о в ъ р х н о с т , fovea dentis, за зъба на аксиса.
Задната дъга. arcus posterius, е по-уьлга и т ь м к а и о т iag п р и т е ж а в а
пъпка, tllberculum posterius, а о т г о р е ш и р о к а б р а з д а , sulcus а.
 12
vcitcbralis.
В т о р и я т шисн прешлен,axis; п р и т е ж а в а масивен зъб, dens axis
к о й т о завършва с връх, apex dentis. П о неяо onrnpeg се н а м и г а с т а в н а
по вър х н о с т , f a d e s articularis anterior, за свързване с а т л а с а . В с т р а н и
ОШзъба се н а м и р а т qвc овални с т а в н и повърхности, tacies ailiculaiis
superior.
С е д м и я т ш и е н п р е ш л е н , v e r t e b r a p r o m i n e n s , и м а дълъй,
неразивоен ргос. spinosus, к о й т о м о ж е да се опипа д о б р е ;

ГРЪДНИТЕ ПРЕШЛЕНИ, VERTEBRAE THORACICAE

( Т Н 1 - Т Н XII), п р и т е ж а в а т уголемяващи се каудално т е л а . П о
с т р а н и ч н а т а п о в ъ р х н о с т на т е л а т а сс намираггГдве с т а в н и я м к и .
tox ea costalis superior и fovea costalis inferior, за свързване c р е б р а т а
Ргос. spinosus е дълъг и сочи надолу, а ргос. transversus е и з т е г л е н
л е к о назад и п р и т е ж а в а с т а в н а п о в ъ р х н о с т , fovea costalis
proc.transversi, з а с в ъ р з в а н е с п ъ п к а т а на р е б р о т о . С т а в н и т е
и з р а с т ъ ц и , ргос. ailicularis superior et inferior, са о р и е н т и р а н и
ф р о н т а л н о . XI и XII гръдни прешлени п р и л и ч а т на поясни прешлени,
н о се о т л и ч а в а т о т т я х по н а л и ч и е т о на една fovea costalis.

Ь ПОЯСНИТЕ ПРЕШЛЕНИ, VERTEBRAE LUMBALES

(LI - LV), п р и т е ж а в а т масивни макаровидни т е л а , плосък
х о р и з о н т а л е н р г о с ^ s p i n o s u s и д о п ъ л н и т е л н и и з р а с т ъ ц и ; ргос.
accessorius ( в о с н о в а т а на proc. transversus) и ргос. mamillaris ( п о
з а д н а т а с т р а н а на ргос. ailicularis superior). С т а в н и т е и з р а с т ъ ц и ,
ргос. aiticularis superior et inferior, са о р и е н т и р а н и с а г и т а л н о .

К Р Ъ С Т Н А Т А К О С Т , OS S A C R U M , е образувана о т
с р а с т н а л и т е к р ъ с т н и прешлени, vertebrae sacrales. Т я има т р и ъ г ъ л н а
ф1)рма о т г о р е с широка основа, basis ossis sacri и връх, apex ossis
sacri, насочен надолу (каудално). Г о р н и т е с т а в н и и з р а с т ъ ц и на
първия прешлен са разположени ф р о н т а л н о . П р е д н а т а п о в ъ р х н о с т ,
F a c i e s p e l v i c е в д л ъ б н а т а и по нея се в и ж д а т ч е т и р и ч и ф т а о т в о р и ,
fori, sacralia anteriora и м е ж д у т я х напречни к о с т н и линии, lineae
transversae. З а д н а т а п о в ъ р х н о с т , facies dorsalis е изпъкнала и с ъ щ о
и м а о т в о р и , fori , sacralia posteriora и няколко гребени. С р е д и н н и я т
гребен,1 crista sacralis mediana, е образуввана о т с р а с т н а л и т с р и к ч
sprnosi, в с т р а н и о т нея, crista sacralis intermedia - о т procc. aiticulares
u^cristn s a c m l i s l a t e r a l i s - о т с р а с т н а л и т е p r o c c . t r a n s v e r s i .
С т р а н и ч н а т а ч а с т на к о с т т а , pars lateralis ossis sacri, е масивна и
п р и т е ж а в а с т а в н а п о в ъ р х н о с т , facies auricularis - за с в ъ р з в а н е ^ os
ilium. Зад нея лежи широка грапавина.(tuberositas sacralis. К о с т т а
 13

фи?.. 3. К о с т и на гръбначния с т ъ л б

а- с к с л с т на гръбначния с т ъ л б , б- ч е т в ъ р т и шиен прешлен,

ß- сеуми шиен прешлен, г- а т л а с , q- аксис /по Platzer/

1- шийни прешлени, 2- гръдни прешлени, 3- поясни прешлени,

4- к р ъ с т н а к о с т , 5- опашна к о с т , 6- proc. spinosus, 7- corpus,
8- proc. transversus, 9- proc. articularis superior, 10- foramen
transversarium, 11- massa lateralis, 12- areas «'ulterior, 13- areas
posterior, 14- dens axis, 15- proc. articularis inferior
фиг. 4. К о с т и на гръбначния с т ъ л б

а- и б- гръдни прешлени, в и г- поясни прешлени, д- и е- к р ъ с т н а

кост / п о Platzer/

1- proc. spinosus, 2- proc. transversus. 3- corpus, 4- foramen

vertebrae, 5- proc. articularis superior, 6- proc. articularis inferior,
7- incisura vertebrae inferior, 8- proc. mamillaris, 9- pars lateralis,
U)- lineae transversae, 11- foramina sacralia antt., 12- foramina
sacralia postt., 13- crista sacralis mediana, 14- tuberositas iliaca,
15- facies auricularis
 15
притежава канал, canalis sacralis, к о й т о завършва на върха с отворен
край, hiatus sacralis. ограбен о т две р о г ч е т а , cornua sacralia. К а т о
вроден д е ф е к т на к о с т т а се на6лк)дава несрастване на дъгите,
при к о е т о канала о с т а в а о т в о р е н (spina bifida).

О П А Ш Н А Т А К О С Т , O S C O C C Y G I S , е обр азуван а о т
с р а с т в а н е т о на р у д и м е н т а р н и т е опашни прешлени, vertebrae
coccygeae. Чрез р о г ч е т а , cornua ossis coccygis т я с е свързва с
кръстната кост.

1. 3. К О С Т И НА Г Р Ъ Д Н И Я К О Ш

С к е л е т ъ т на гръдния кош, thorax, се образува о т гръдната ч а с т

на гръбначния с т ъ л б , 12 ч и ф т а ребра и гръдната к о с т .

ГРЪДНАТА ЧАСТ Н А ГРЪБНАЧНИЯ СТЪАБ представлява

о п о р а т а на гръдния кош, изградена о т гръдните прешлени (вж.
гръбначен с т ъ л б ) .

ГРЪДНАТА КОСТ, S T E R N U M , е плоска к о с т , съставена о т

дръжка, т я л о и мечовиден израстък. Спонгиозата на гръдната к о с т
с ъ д ъ р ж а Нервен к о с т е н м о з ъ к , к о й т о у ч а с т в у в а а к т и в н о в
хемопоезата. Чрез стернална пункция и намазки о т к о с т е н мозък
най-често о т т у к се контролира хемопоезата.
Д р ъ ж к а т а , iiinnubriiiiii sterni, представлява широката, горна
ч а с т на к о с т т а Тя притежава странични изрезки за к л ю ч и ц и т е , , ^ ^
incisurae clavicular es, и м е ж д у т я х -(incisura jugularis. В с т р а н и
манубриума притежава изрезки, f .incisurae costäTcs, за първите две
ребра.
Т я л о т о , corpus sterni, се свързва с дръжката чрез влакнест
хрущял/symphysis manubriosternalis, к а т о образува изпъкнал напред
ix'i.A, angulus sterni. Встрани т о притежава изрезки, incesurae costales,
за свързване с II - VII ребра,
Мечовидният израстък, proc. xiphoideus, представлява долния
край на гръдната к о с т . Тои ч е с т о е перфориран или раздвоен.

РЕБРАТА, C O S T A E (I - XII), са чифтни плоски к о с т и , с

и ißuma навън повърхност, с м ъ к н а т надолу преден ръб и са осукани
навътре по ос. Те са съставени о т костна 4acm,<QS costaT^u хрущял,
\ Ccartilago costalis) I - VII ребра се наричат истински, costae verae,
понеже се залавят директно за гръдната к о с т . У Ш - X ребра се
 1 6

наричаш лъжливи, costac spurie, т ъ й к а т о х р у щ я л и т е им се

п р и к р е п в а т к ъ м хрущяла на VII р е б р о и о б р а з у в а т р е б р е н а т а уъга,
aicus costalis. П о с л е д н и т е две ребра (XI и XII) са плаващи ребра,
costac tluctuantes. к о и т о н я м а т връзка с .трьуната к о с т .
Всяко ребро п р и т е ж а в а г л а в а ^ шийка и ' т я л о . Г л а в а т а , caput
costae, се н а м и р а в з а д н и я к р а й и п р и т е ж а в а по д в е с т а в н и
повърхности, facies articularis capitis costae, разделени чрез <?ребенчс.
(crista capitis c(5sfae. I, XI и XII р е б р а се с ъ е д и н я в а т с а м о с един
прешлен и поради т о в а г л а в и т е им п р и т е ж а в а т само по една с т а в н а
повърхност. Ш и й к а т а , colluni costae, о т г о р е п р и т е ж а в а о с т ъ р р ъ б ,
crista colli costae. Т я л о т о , corpus costae, и м а заоблен горен р ъ б . а
о т д о л у п л и т к а бразда, sulcus costae. Н а й - и з п ъ к н а л а т а назад ч а с т
на р е б р о т о е ь г ъ л ъ т , amzulus costae. Н а него и м а пъпка, tuberculuin
costae, по к о я т о се намира малка с т а в н а повърхност, facies articularis
tuberculi costae, з а свързване с напречния и з р а с т ъ к на по-долния
прешлен П ъ р в о т о р е б р о е късо, плоско, на й-из в и то. П о г о р н а т а си
повърхност т о п р и т е ж а в а грапавинкаСшЬегсиют т . scaleni anterioris,
за залавяне на едноименния мускул. Пред нея лежи широка п л и т к а
бразда, sulcus v. subclaviae, а з а д нея в т о р а бразда, sulcus a. subclaviae
- за с ъ о т в е т н и т е кръвоносни съдове.. П о ^ о р н а т а п о в ъ р х н о с т на
в т о р о т о р е б р о о т п р е д се намира, tuberculum т . scaleni posterior, a
по назад tuberculum m. serrati anterior - за е д н о и м е н н и т е мускули.

1.4. ЧЕРЕП, CRANIUM

Ч е р е п ъ т се с ъ с т о и о т мозъчен и лицев дял, г р а н и ц а т а м е ж д у

к о и т о е г о р н а т а с т е н а на о р б и т а т а , с р е д а т а на я б ъ л ч н а т а дъга и
с р е д а т а на ч е р е п н а т а основа. Ч е р е п ъ т не е к о м п а к т н а к о с т , а се
изгражда о т 20 о т д е л н и к о с т и , п о в е ч е т о о т к о и т о са съединени
неподвижно чрез шевове.

1. 4. 1. КОСТИ НА М О З Ъ Ч Н И Я ДЯЛ НА ЧЕРЕПА

М о з ъ ч н и я т дял на черепа, пеигосгашит, при човека е по-добре

р а з в и т о т лицевия. Т о и образува к у х и н а т а в к о я т о се п о м е с т в а
главния мозък и се изгражда о т с л е д н и т е к о с т и ; т и л н а , клиновидна,
2 слепоочни, 2 т е м е н н и , челна и р е ш е т ъ ч н а .
Т И Л Н А Т А К О С Т , O S O C C I P I T A L E , ^ e разполага в т и л н а т а
Ч а с т на черепа. Т я се с ъ с т о и о т основна ч а с т , две с т р а н и ч н и ч а с т и
и люспа. Между т р и т е ч а с т и се намира голямия т и л е н о т в о р на
черепа, foramen magnum.
фиг. 5. К о с т и на гръдния кош

а- гръусн кош, б- гръдна к о с т , В- ребра, г- гръдни прешлени

/по Platzer/

1- sternum, 2- os eostale, 3- гръбначен с т ъ л б , 4- manubrium,

5- corpus, 6- proc. xiphoideus, 7- incisura jugularis, 8- incisura
clavicularis, 9- incisura costalis, 10- caput costac, 11- collum costae,
12- tuberculum costae, 13- fovea costalis, 14- proc. transversas

Ц Е Н Т Р А Л Н А Гт Т Г Д И ? г ' Ш С К А
* ICKA
 в

фиг. 6 . К о с т и на черепа

а- череп, б- т и л н а к о с т . В- челна к о с т /по Frick/

1- os frontale, 2- os zygomaticum, 3- maxilla, 4- mandibula, 5- o s

sphenoid.üe, 6- squama occipitalis, 7- protubcrantia occipitalis externa
8- linea nuchae suprema, 9- linea nuchae superir, 10- linea nuchae
interior, 1 1 - crista occipitalis externa, 1 2 - condylus occipitalis,
13 - pars basillaris, 14 - pars orbitalis, 15 - pars nasalis, 16 - glabella,
17- margo supraorbitalhs, 18- incisura cthmoidalis
 /9

О с н о в н а т а м а с т . pars bnsillaris, с насочсна напред u cpacmßa

с т я л о т о на к л и н о в и д н а т а к о с т . образувайки с р с д н а т а м а с т на
ч е р е п н а т а основа - clivals. П о в ъ н ш н а т а и п о в ъ р х н о с т се намира
пъпка, t u b e r c u l u m p ha rynge um , а по с т р а н и ч н и т е р ъ б о в е м а л к а
бразда, sulcus sinus petrosi interioris, за едноименен венозен съд.
С т р а н и ч н и т е ч а с т и , partes laterales, о т г о р е и м а т
и з п ъ к н а л о с т , tuberculum jugulare, а о т д о л у п р и т е ж а в а т масивен
и з р а с т ъ к , c o n d y l u s occipitalis Зад кондила лежи в д л ъ б н а т и н а , fossa
condylaiis, о т к о я т о по д ъ л ж и н а т а на кондила напред върви канал,
canaiis condylaiis. Напречно през кондила преминава в т о р и канал,
canalis hypoglossi, за подезичния нерв С т р а н и ч н о се намира дълбока
изрезка, Lncisura jugularis, к о я т о е ограничена т и л н о о т и з р а с т ъ к а ,
р ю с . jugularis. В п р е д н а т а ч а с т на и з р е з к а т а се н а м и р а м а л ъ к
и з р а с т ъ к , proc. intrajugularis, к о й т о я разделя на две ч а с т и - предна
и задна.
Л ю с п а т а , s q u a m a occipitalis, п р е д с т а в л я в а изпъкнала навън
к о с т н а плоча, ограничена о т г о р е о т назъбен ръб, margo lambdoidcus
и в с т р а н и о т margo mastoideus П о в ъ н ш н а т а и п о в ъ р х н о с т се
намира грапавина, protuberantia occipitalis externa. В с т р а н и о т нея
има т р и ч и ф т н и к о с т н и линии: linea nuchae suprema, linea nuchae
superior u linea nuchae inferior О т в ъ т р е л ю с п а т а е в д л ъ б н а т а , к а т о
в с р е д а т а u изпъква protuberantia occipitalis interna, о т к о я т о се спуска
гребенче, crista occipitalis interna. В с т р а н и о т п р о т у б е р а н ц и я т а
върви ш и р о к а ч и ф т н а бразда, sulcus sinus transversi, к о я т о
продължава в sulcus sinus sigmoidei, в к о и т о з а л я г а т с ъ о т в е т н и
венозни съдове.
К Л И Н О В И Д Н А Т А К О С Т , O S S P H E N O I D A L E , лежи в
о с н о в а т а на черепа, между os occipitale, os temporale, os frontale и os
cthmoidale С ъ с т о и се о т т я л о , малки и голями крила и криловиден
израстък.
Т я л о т о , corpus ossis sphenoidalis, е с р е д н а т а ч а с т на к о с т т а .
Т о съдържа кухина, sinus sphenoidalis, разделена чрез преграда, septum
sinuum sphenoidalium. Веска о т д в е т е ч а с т и се о т в а р я о т п р е д с
о т в о р и , aperturac sinus sphenoidalis, между к о и т о лежи гребенче,
crista sphenoidalis. На г о р н а т а п о в ъ р х н о с т на т я л о т о се намира
т у р с к о т о седло, sella turcica Т о се с ъ с т о и о т п л и т к а я м а , fossa
hypophysealis, в к о я т о лежи х и п о ф и з а т а и висок гръб, dorsum sellae.
В с т р а н и о т я м а т а върви широка бразда, sulcus caroticus, а о т п р е д
се разполага и з п ъ к н а л о с т , tuberculum sellae.
М а л к и т е крила, allae m in o res , се н а м и р а т пред т я л о т о и сс
с в ъ р з в а т е ч е л н а т а к о с т . Н а й - и з п ъ к н а л а т а им задна ч а с т , ргос.
clinoideus anterior, с р а с т в а с т я л о т о и образува канала на з р и т е л н и я
20
ncpß, canalis opticus. Мсж9у qßama з р и т е л н и канали ßbpßu п л и т к а
бразда, sulcus pi ehiasmatis. М а л к и т е крила о г р а ж д а т о т г о р е широка
janemaükoßugna цепка, fissura orbitalis superior.
Г о л я м и т е крила, allae majores, и м а т няколко noßbpxnocmu
горна - facies cerebralis, с т р а н и ч н а - tacies temporalis, предна - tacies
orbitalis и медиална - tacies maxülaris. PbGoßcme н о с я т и м е н а т а на
к о с т и т е с к о и т о се cßbpjßam. П о долния р ъ б се намира бразда,
sulcus tubae auditivae, към к о я т о заляга слухоВата т р ъ б а . Назад ßceko
го,\ямо крило е з а о с т р е н о , spina ossis sphenoidalis и п р и т е ж а в а малък
о т в о р , foramen spinosum. Близо до т я л о т о , челно - медиално лежи
кръгъл о т в о р , foramen rotondum, а в с т р а н и и назад - овален о т в о р ,
foramen ovale.
К р и л о в и д н и я т и з р а с т ъ к , proc. ptervgoideiis, е насочен надолу
ч и ф т е н и з р ъ с т ъ к , к о й т о с р а с т в а с г о р н о ч е л ю с т н а т а к о с т . Той се
с ъ с т о и о т две пластинки. М е д и а л н а т а п л а с т и н к а , lamina medialis,
е п о - т е с н а и завършва с кукичка, hamulus pterygoideus. Л а т е р а л н а т а
п л а с т и н к а , lamina lateralis, е по ш о р о к а и огражда дълбока я м а , fossa
pterygoidea. В о с н о в а т а на и з р а с т ъ к а се намира овална я м к а , fossa
scaphoidea, а през о с н о в а т а му отзад-напред преминава канал, canalis
pterygoideus.
С Л Е П О О Ч Н А Т А К О С Т , O S T E M P O R A L E , се разполага в
с т р а н и ч н а т а ч а с т на черепа, м е ж д у os occipitalc, os sphenoidale и os
parietale. С ъ с т о и се о т пирамида, т ъ п а н ч е в а ч а с т и люспа.
П и р а м и д а т а ( с к а л и с т а ч а с т ) , pars petrosa ( p y r a m i s ) , е
насочена медиално и напред и и м а т р и повърхности; предна, задна
и долна. 13 нея се р а з п о л а г а т кухините на с р е д н о т о и на в ъ т р е ш н о т о
ухо Н а върха и, apex partis petrosae, се о т в а р я широк канал, canalis
caroticus, за в ъ т р е ш н а т а сънна а р т е р и я . К ь м о с н о в а т а , basis partis
petrosae, с т р а н и ч н о заляга голям заоблен и з р а с т ъ к , proc. mastuideus
Той е ограничен медиално о т изрезка, incisura mastoidea, в с т р а н и
о т к о я т о върви бразда, sulcus a. occipitalis, а о т з а д се разполага
о т в о р , foramen mastoideum. И з р а с т ъ к ъ т съдържа кухини, cellulae
mastoideae, к о и т о се с в ъ р з в а т със с р с д н а т о ухо.
П р е д н а т а п о в ъ р х н о с т на п и р а м и д а т а , tacies anterior partis
petrosae. н а й о т п р е д и м а вдлъбнатина, impressio trigeminalis, в к о я т о
заляга ganglion trigeminale. Зад нея е о т в о р ч е т о , hiatus canalis п. petrosi
majoris et minoris, к о и т о напред п р о д ъ л ж а в а т в едноименни бразди.
П о назад се вижда и з п ъ к н а л о с т , eminentia arcuata, в с т р а н и о т к о я т о
лежи к о с т н и я покрив на т ъ п а н ч е в а т а кухина, tegmen tympani. П о
горния ръ б на пирамидата, margo superior, върви п л и т к а бразда, sulcus
sinus petrosi superior.
З а д н а т а п о в ъ р х н о с т на п и р а м и д а т а , tacies posterior partis
 21

pefrosae, п р и т е ж а в а о т в о р , p o m s acusticus internus, к о й т о (kuju

във в ъ т р е ш н и я слухов проход, meatus acusticus internus В ъ т р е ш н и я т
слухов проход завършва с дъно, fundus. Зад него лежи цепковидна
я м к а , fossa subaicuata, в к о я т о се о т в а р я ма.\ко каналме, apertura
externa aqaeductus vestibuli. П о задния р ъ б на п и р а м и д а т а , margo
posterioi pailis petrosae, върви п л и т к а бразда, sulcus sinus petrosi
inferior П о с р е д а т а на задния р ъ б се намира изрезка, incisura jugularis
с малък и з р а с т ъ к , proc. intrajugularis и до н е г о - о т в о р м е , apertura
externa canaliculi cochleae.
Д о л н а т а п о в ъ р х н о с т на п и р а м и д а т а , tacies interior partis
petrosae. и м а с л о ж е н релеф. О т нея изхожда т ъ н ъ к шиловиден
и з р а с т ъ к , proc. styloideus. Зад него е о т в о р ъ т , foramen
stylomastoideum, а медиално - дълбока я м а , fossa jugularis, о т к о я т о
започва т ъ н к о каналче, canaliculus mastoidcus. П о с р е д а т а на т а з и
п о в ъ р х н о с т лежи в ъ н ш н и я т о т в о р на canalis caroticus, в к о й т о се
р а з п о л а г а т т ъ н к и к а н а л ч е т а , canaliculi caroticotympanici. Напред и
м е д и а л н о з а л я г а т р и ъ г ъ л н а я м к а , fossula petrosa, с о т в о р ч е т а ,
canaliculi tympanici. Назад и в с т р а н и върви б р а з д а т а , sulcus tubae
auditivae, к о я т о продължава в канал, canalis rausculotubarius.
Т1)Панчевата ч а с т , pars tympanica, о г р а ж д а о т д о л у и о т п р е д
в ъ н ш н и я т слухов проход, poius acusticus externus. Т я п р е д с т а в л я в а
о г ъ н а т а к о с т н а п р а с т и н к а , долния край на к о я т о з а в ъ р ш в а с
гребенче, crista tympanica. П л а с т и н к а т а заляга към proc. styloideus
и по в ъ т р е ш н а т а и с т р а н а има бразда, sulcus tympanicus, к ъ м к о я т о
се прикрапва т ъ п а н ч е в а т а мембрана.
Л к ) с п а т а , pars squamosa, с т о и в е р т и к а л н о и з а в ъ р ш в а с
и з т ъ н е н ръб, margo paiietalis О т о с н о в а т а и напред изхожда дълъг
и з р а с т ъ к , proc. zygomaticus, к о и т о се свързва с я б ъ л ч н а т а к о с т и
т а к а се образува я б ъ л ч н а т а дъга, arcus zygomaticus. 13 о с н о в а т а на
и з р а с т ъ к а л е ж и д ъ л б о к а я м а , tossa mandihularis в к о я т о заляга
г л а в а т а на д о л н а т а ч е л к ) с т О т п р е д я м а т а д о с т и г а до заоблена
и з п ъ к н а л и с т , tuberculum articularc и в нея се намира т е с н а цепка,
fissura petrotympanica. 11о в ь т р е ш н а т а повърхност на л ю с п а т а , f a d e s
c e r e b r a l i s се н а б л к ) д а в а т ч л ь т в а н и я , i m p r e s s i o n e s d i g i t a t a e з а
и з в и в к и т е на м о п . к а и opaigu, sulci arteriosi, за кръвоносни сьдовс
Т Е М Е Н Н А Т А К О С Т . O S P A R I E T A L E , представлява ч и ф т н а
к о с т н а плоча с ч е т и р и рипа преден, margo trontalis, заден, margo
occipitalis, долен, maigo squmosus и горен, margo sagittalis Р ь б о в е т е
се с р е ш а т в ч е т и р и ь.-ли angulus trontalis, angulus occipitalis, а nullius
sphenoidalis и angulus mastoidcus В ъ н ш н а т а пов1>рхност на к о с т т а ,
tacies externa, е изпъкнала и по нея има възвишение, tubei paiietale и
широка к о с т н а \иния, linea temporalis 11о в ъ т р е ш н а т а п о в ь р х н о с т .
22

tacics interna, fVupfki п л и т к а бразда, sulcus sinus sagittalis superior, ß

к о я т о cc р а з п о л а г а т многобройни я м к и , foveolae granuläres.
Ч Е Л Н А Т А К О С Т , O S F R O N T A L E , се разполага ß предния
край на vloз^>koßuя с^ял на черепа. Т я сс с ъ с т о и о т люспа, носова
ч а с т и cjßc о р б и т н и ч а с т и .
Л ю с п а т а , squama frontalis, и м а изпъкнала ßbmuHa noßbpxnocm,
tacies externa. П о нея сс o4cpmaßam cjßc ßъзßulucнuя, tubera frontalia,
noy koumo в ъ р в я т к о с т н и дъги, arcus superciliares. Между т я х се
разполага срединно плоско поле, glabella. О т д о л у л ю с п а т а 3aßi J piußa
с к о с т е н pi)6, margo supraorbitalis, по к о й т о и м а изрезка, incisura
supraorbitalis или omßop, f o r a m e n supraorbitale. П о с т р а н и ч н а т а
noßbpxnocm на л ю с п а т а , tacics temporalis, се спуска к о с т н а линия,
linea temporalis, к о я т о 3aßi>puißa с къс и з р а с т ъ к , pioc. zygomaticus
П о в ъ т р е ш н а т а п о в ъ р х н о с т на л ю с п а т а , tacies interna, се намира
срединиа бразда, sulcus sinus sagittalis superior., к о я т о продължава с
гребен, crista frontalis и задънен omßop, foramen caecum.
Hocoßama ч а с т . pars nasalis, npegcmaß.^ßa с р е д н а т а долна
ч а с т на ч е л н а т а к о с т . Т я съдържа кухина, sinus frontalis и 3aßi)piußa
е к о с т е н шип, spina nasalis.
О р б и т н и т е ч а с т и , partes orbitales, o6pa3yßam nokpußa на
о р б и т и т е и са разделени чрез дълбока изрезка, incisura ethmoidalis
П о ßg.vb6Hamama и м долна noßi>pxHocm, tacies orbitalis, с т р а н и ч н о
лежи п л и т к а я м а , fossa gllandulac lacrimalis, за с л ъ з н а т а ж.\еза, а
ме д иал н о - я м к а т а , fovea trochJearis и gße o m ß o p n e m a , f o r a m e n
ethmoidale anterior et posterior.
Р Е Ш Е Т Ъ Ч Н А Т А К О С Т , O S E T H M O I D A L E , се разполага ß
incisura ethmoidalis на ч е л н а т а к о с т , межди gßeme о р б и т и и н о с н а т а
кухина. Т я се с ъ с т о и о т х о р и з о н т а л н а и ßepmuka.\Ha к о с т н и
пластинки и лабиринт о т к о с т н и клетки.
Х о р и з о н т а л н а т а пластинка, lamina cribrosa, съдържа omßopu,
foramina cribrosa. О т г о р е no с р е д а т а и се разполага к о с т е н гребен,
crista galli, к о я т о напред 3aßi>piußa с gße крила, alae cristae galli, к о и т о
о г р а ж д а т задънения omßop, foramen caecum.
В е р т и к а л н а т а п л а с т и н к а , lamina perpendicularis, се спуска
к ъ м н о с н а т а кухина и изгражда г о р н а т а ч а с т на н о с н а т а преграда.
Л а б и р и н т ъ т , iabvrinthus ethmoidalis, npegcmaß.uißa ч и ф т н о
o6pa3yßaHue о т к о с т н и кухини, cellulae ethmoidales, оградени о т
т ъ н к а к о с т н а п л а с т и н к а , lamina orbitalis. Медиално по него U3nbkßa
г о л я м а т а к л е т к а , bulla ethmoidalis, к о я т о заедно с u3ßumiw плосък
и з р а с т ъ к , ргос. uncinatus, огражда полулунна цепка, hiatus semilunai is
В нея чрез cjmuießugueH край, infundibulum ethmoidale. се omßap4m
sinus frontalis, sinus maxillaris и cellulae ethmoidales anteiioi es I То-нагоре
Фиг 7 . К о с т и на черепа

а- и 5- клиновидна к о с т , в- и г- слепоочна к о с т /по Platzer/

1 - .'da minoor, 2 - ala major, 3 - sulcus hiasmatis, 4 - sella turcica,

5- dorsum sellae, 6- foramen rotundum, 7- foramen ovale, 8- foramen
spinosum, 9- proc. pterygoideus, !()- squama temporalis, II- proc.
m.'Lstoideus 1 2 - p r o c . zygomaticas, 1 3 - poms acasticus externus,
14- pars tympanica, 15- fossa mandibularis, 16- tuberculum articulare,
17- proc. styloideas, 1H- canalis caroticus, 19- pars petrosa, 20- fossa
jugularis, 21- foramen mastoideum
24

8. Kocmu на черепа

a- u б- горноне,\1остна к о с т , ß- р е ш е т ъ ч н а к о с т , г- u g- долна
ч е л ю с т /по Platzer/

I- proc. frontalis, 2- corpus maxillae, 3- fossa canina, 4- foramen

infraorbitale, 5- tuber maxillae, 6- spina nasalis, 7- sinus maxillaris,
8- proc. palatinus, 9- lamina cribrosa, 10- lamina pcrpendicularis,
II- labyrinthas ethmoidalis, 12- concha nasalis media, 13- proc.
condylaris, 14- tuberisitas pterygoidea, 15- canalis mandibulae,
16- linea mylohyoidea, 17- fossa glandulae sublingualis, 18- foramen
mentale, 19- proc. coronoideus, 20- proc. alvcolaris, 21- tuberositas
masseterica
 25
о т м е д и а л н а т а п о в ъ р х н о с т на л а б и р и н т а и з х о ж д а т д в е т е носни
миди, concha nasalis media и concha nasalis superior, к о и т о о г р а ж д а т
с ъ о т в е т н и т е носни ходове, meatus nasi medius et superior. Напречно
между л а б и р и н т а на р е ш е т ъ ч н а т а к о с т и os frontale п р е м и н а в а т
д в е т е к а н а л ч е т а , canalis ethmoidalis anterior et posterior.

1. 4. 2. КОСТИ НЛ Л И Ц Е В И Я ДЯЛ НЛ ЧЕРЕПЛ

П о в е ч е т о о т к о с т и т е на лицевия дял, cranium viscerale, са

ч и ф т н и : слъзна, носна, горно ч е л ю с т н а , небцова, ябълчна и долна
носна мида. Н е ч и ф т н и к о с т и са д о л н а т а ч е л ю с т и ралника.
С Л Ъ З Н А ГА К О С Т , O S L A C R I M A L E , п р е д с т а в л я в а т ъ н к а
к о с т н а п л а с т и н к а , к о я т о се разполага по м е д и а л н а т а с т е н а на
о р б и т а т а м е ж д у os frontale, os ethmoidale и г о р н а т а ч е л ю с т . Т я
п р и т е ж а в а в е р т и к а л н о гребенче, crista lacrimalis posterior, с малка
кукичка, hamulus lacrimalis. Т е о г р а ж д а т о т з а д широка бразда, sulcus
lacrimalis, к о я т о п р е д с т а в л я в а задна ч а с т на я м к а т а , fossa sacci
lacrimalis, за с л ъ з н а т а жлеза.
Н О С Н А Т А К О С Т , O S NASAL E , п р е д с т а в л а в а правоъгълна
к о с т н а плочка, к о я т о изгражда гърба на носа. П о в ъ т р е ш н а т а и
п о в ъ р х н о с т се намира м а л к а бразда, sulcus ethmoidalis.
Г О Р Н А Т А Ч Е А Ю С Т , MAXILLA, е най-голямата ч и ф т н а
к о с т на лицевия дял. С ъ с т о и се о т т я л о и няколко израстъци: челен,
небцов, ябълчен и зъбен.
Т я л о т о , corpus maxillae, п р е д с т а в л я в а с р е д н а т а , куха ч а с т
на к о с т т а . Н а нея се р а з л и ч а в а т няколко повърхности: П р е д н а т а
п о в ъ р х н о с т , facies anterior, е л е к о в д л ъ б н а т а и п р и т е ж а в а широка
яма, fossa canina, в горния край на к о я т о се разполага о т в о р , foramen
infraorbitale. Медиално т я л о т о завършва с г о л я м а изрезка, incisura
nasalis и и з т е г л е н н а п р е д ш и п , spina nasalis anterior. Г о р н а т а
повърхност, facies orbitalis, образува пода на о р б и т а т а . П о нея върви
бразда, sulcus infraorbitalis, к о я т о продължава в ъ в канал, canalis
infraorbitalis. З а д н а т а п о в ъ р х н о с т , facies infratemporalis, има г о л я м а
и з п ъ к н а л о с т , tuber maxillae. 11о нея сс н а м и р а т няколко о т в о р ч е т а ,
foramina alveolaria maxillae и к а н а л ч е т а , canales alveolares maxillae.
М е д и а л н а т а п о в ъ р х н о с т , facies nasalis, огражда н о с н а т а кухина. П о
н е я о т п р е д се с п у с к а в е р т и к а л н а б р а з д а , sulcus lacrimalis, a
х о р и з о н т а л н о върви к о с т е н гребен, crista conchalis, към к о я т о се
прикрепва д о л н а т а носна мида. П о м е д и а л н а т а п о в ъ р х н о с т с е
разполага широкия о т в о р на максиларния синус, hiatus maxillaris. К ъ м
него заляга плосък и з в и т и з р а с т ъ к , pi ос. uncinatus и и з п ъ к н а л а т
26

к о с т н а к л е т к а , bulla ethmoidaiis на р е ш е т ъ ч н а т а к о с т .
Ч е л н и я т и з р а с т ъ к , proc. frontalis, се насочва нагоре м е ж у у
н о с н а т а и с л ъ з н а т а к о с т . О т в ъ н т о й п р и т е ж а в а .требенче, crista
lacrimalis anterior, к о е т о о г р а ж д а о т п р е д в е р т и к а л н а бразда, sulcus
lacrimalis ( п р е д н а ч а с т на fossa sacci lacrimalis). О т в ъ т р е n o
и з р а с т ъ к а върви crista ethmoidaiis, з а к о я т о се прикрепва concha
nasalis media на р е ш е т ъ ч н а т а к о с т .
Н е б ц о в и я т и з р а с т ъ к , proc. palntinus, лежи х о р и з о н т а л н о и
и з г р а ж д а п р е д н и т е 2/3 н а т в ъ р д о т о н е б ц е . П о г о р н а т а м у
п о в ъ р х н о с т се намира гребен, crista n a s a l i s , а по д о л н а т а - малки
ш и п ч е т а , S p i n a e p a l a t i n a e , бразди, sulci p a l a t i n i и о т в о р , foramen
p a l a t i n u m m a j u s . П р е д н а т а ч а с т на и з р а с т ъ к а огражда къс канал,
c a n a l i s incisivus.
З ъ б н и я т и з р а с т ъ к , proc. alveolaris, о б р а з у в а дъга, a r c u s
alveolaris. Т о й с ъ д ъ р ж а кухини за к о р е н и т е на з ъ б и т е , alveolae
dentales, к о и т о н а в ъ н о б р а з у в а т и з п ъ к н а л о с т и , juga alveolaria.
А л в е о л и т е са разделени чрез преградки, septa interalveolaria, а при
м н о г о к о р е н о в и т е зъби между к у х и н и т е за к о р е н и т е се н а м и р а т
преградки, septa interradicularia.
Н Е Б Ц О В А Т А КОСТ, OS PALATINUM, има Гобразна форма
и се разполага между г о р н а т а ч е л ю с т и proc. pterygoideus. Т я се
състои о т хоризонтална и вертикална пластинка.
Х о р и з о н т а л н а т а п л а с т и н к а , Inmiiin horizontal is, и з г р а ж д а
з а д н а т а 1/3 на т в ъ р д о т о небце. Г о р н а т а и повърхност, facies nasalis,
е гладка и з а в ъ р ш в а с к о с т е н гребен, crista nasalis и шипче, spina
nasalis (назад). П о д о л н а т а и п о в ъ р х н о с т , facies palatina, се разпола­
г а т гребенче, crista palatina и о т в о р и , foramina palatina minora.
В е р т и к а л н а т а п л а с т и н к а , lamina p t r p t i i d k u l a r i s , образува
з а д н а т а ч а с т о т л а т с р а л н а т а с т е н а н а н о с н а т а кухина. П о
м е д и а л н а т а и п о в ъ р х н о с т , facies nasalis, се намира гребени, crista
conchalis и crista ethmoidaiis, за р е ш е т ъ ч н а т а к о с т . А а т е р а л н а т а
п о в ъ р х н о с т на в е р т и к а л н а т а п л а с т и н к а , facies maxillaris, огражда
fossa pterygopalatina и по нея се спуска sulcus palatinus major. Г о р н и я т
край на п л а с т и н к а т а се разделя на два и з р а с т ъ к а - медиален, proc.
sphenoidalis и л а т е р а л е н , proc. orbitalis, между к о и т о се образува
и з р е з к а , incisura s p h e n o p a l a t i n a . Т а м к ъ д е т о в е р т и к а л н а т а и
х о р и з о н т а л н а т а п л а с т и н к и се с л и в а т , се намира о т в о р , foramen
palatinum majus и и з р а с т ъ к , proc. pyramidalis, к о й т о заляга в incisura
pterygoidea на к л и н о в и д н а т а к о с т .
Я Б Ъ А Ч Н А Т А К О С Т , O S Z Y G O M A T I C U M , се р а з п о л а г а
в с т р а н и о т м а к с и л а т а и образува д о л н о - л а т е р а л н а т а ч а с т на
о р б и т а т а . Чрез т р и и з р а с т ъ ц и т я се свързва със с ъ с е д н и т е к о с т и
 27

С л е п о о ч н и я т и з р а с т ъ к , proc. temporalis, я свързва с ргос. zygomaticus

на с л е п о о ч н а т а к о с т и т а к а се образува я б ъ л ч н а т а дъга, aicus
zygomaticus. Ч р е з челния и з р а с т ъ к , ргос. frontalis т я се свързва с
ч е л н а т а к о с т . а чрез гюрночелюстния и з р а с т ъ к , ргос. maxillaris - с
м а к с и л а т а . П о в ъ н ш н а т а п о в ъ р х н о с т на к о с т т а се намира о т в о р
foramen zygomaticofaciale, по г о р н а т а - foramen zvgomaticoorbitale и
no з а д н а т а - foramen zygomaticotemporale.
Д О Л Н А Т А Н О С Н А М И Д А , C O N C H A NASALIS I N F E R I O R ,
п р е д с т а в л я в а и з в и т а к о с т н а п л а с т и н к а , ч и й т о г о р е н р ъ б се
закрепва з а crista conchalis на г о р н а т а ч е л ю с т . П о задния и край се
н а м и р а т к ъ с и и з р а с т ъ ц и , ргос. l a c ri m a l i s, ргос. e t h m o i d a l i s и
ргос.maxillaris - к ъ м с ъ о т в е т н и т е к о с т и .
ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ, MANDIBULA, е единствената
подвижно свързана к о с т на черепа. Т я се с ъ с т о и о т т я л о , зъбна
ч а с т и д в а клона.
Т я л о т о , c o r p u s mniidibiilne, има заоблена основа, basis
mandibulae и се издава напред с и з п ъ к н а л о с т , protuberantia mentalis,
на к о е т о _ л и ч а т две пъпки, tubercula mentalia. В с т р а н и о т т я х лежи
о т в о р , ( f o r a m e n mentale, а по назад коса к о с т н а линия(Нпеа obliqua. \
П о в ъ т р е ш н а т а п о в ъ р х н о с т на т я л о т о върви к о с т е н гребен.Tinea
mylohyoidea. Над нея се намира п л и т к а я м к а , fovea sublingualis, a
още по-долу широка я м а , fossa submandibularis. В предния край на
в ъ т р е ш н а т а п о в ъ р х н о с т се р а з п о л а г а т ш и п ч е т а spinae mentalis и
под т я х - овална я м а , fossa digastrica.
З ъ б н а т а ч а с т , pars alveolnris, образува дъга, arcus alveolaris, е
кухини за з ъ б и т е , alveolae dentales. А л в е о л и т е са разделени чрез
прегради, septa interalveolaria, а при много коренови т е зъби и чрез
septa interradicularia.
К л о н ъ т , ramus m.inclibiilae, изхожда о т задния край на т я л о т о
под ъ г ъ л , angulus mandibulae. П о в ъ н ш н а т а му п о в ъ р х н о с т се
разполага широка грапавина, tyberositas masseterica, a no в ъ т р е ш н а т а
- tuberositas pterygoidea, за залавяне на д ъ в к а т е л н и т е мускули. В
горния край има о с т ъ р и з р а с т ъ к , lingula mandibulae и о т в о р , foramen
mandibulae, к о й т о води в канала на м а нд иб ул а та . К л о н ъ т завършва
с два и з р а с т ъ к а . П р е д н и я т и з р а с т ъ к , ргос. coronoideus, е з а о с т р е н ,
а на задния, ргос. coqdvlaris, се различава цилиндрична глава, caput
mandibulae и шийка, collum mandibulae, no к о я т о о т п р е д има я м к а ,
fovea pterygoidea.
РАЛНИКЪТ, V O M E R , представлява триъгълна костна
п л а с т и н к а , к о я т о изгражда з а д н а т а ч а с т на н о с н а т а преграда и
ра 1деля з а д н и т е носови о т в о р и . Г о р н и я т му край образува две крила,
allae vomeris, к о и т о о г р а ж д а т sulcus vomeris и з а л я г а т к ъ м crista
 28

sphenoidalis на т я л о т о на клиновидната к о с т .

П О Д Е З И Ч Н А Т А КОСТ, OS HYOIDEUM, с о т д е л н а к о с т ,
към к о я т о се прикрепват шийни мускули. Тя се разполага под
долната ч е л ю с т и има форма на подкова. Т я л о т о , corpus ossis hyoidci,
завършва назад с два ч и ф т а р о г ч е т а , долно по-голямо, coi nu majus
и горно, cornu minus.

I. 4. 3. ЧЕРЕПЪТ КАТО ЦЯЛО

Черепната кухина, cavitas cranii се огражда о т покрив, основа,

странична и лицева повърхност.

Ч Е Р Е П Е Н И Я Т П О К Р И В , CALVARIA, е образуван о т д в е т е
теменни к о с т и , (squ a т a J j on t a1is и vsc)и am a occipitalis. К о с т и т е са
изградени о т два слоя к о м п а к т а -въиик n. lamina externa и вътрешен,
lamina interna Между т я х се намира т ъ н ъ к слой груба спонгиоза.
(cTiplbe. О т в ъ н к о с т и т е са п о к р и т и с д е б е л а н а д к о с т н и ц а ,
pericranium, к о й т о с р а с т в а с шевовете. К о с т и т е на калварията са
съединени чрез няколко шеваТнадлъжен шев, sutura sagittalis - между
д в е т е т е м е н н и к о с т и , напречен шев^ьйшга coronalis - между os
frontale и т е м е н н и т е к о с т и и заден шeв^sutura lambdoidea - между
squama occipitalis и т е м е н н и т е кости. По в ъ н ш н а т а повърхност
на калварията във всака с т р а н а изпъква tuber parietale, под него -
linea temporalis, а медиално - foramen parietale. П о в ъ т р е ш н а т а
повърхност се в и ж д а т impressiones digitatae и sulci ailcriosi, a no
с р е д а т а -fsulcus sinus sagittalis sup. u^toveolae granularcs. При черепа
на н о в о р о д е н о т о , ш е в о в е т е м е ж д у к о с т и т е са ш и р о к и и
с ъ ш ^ с т в у в а т п р о с т р а н с т в а , tonticuli (фонтанели) изпълнени с
Гвлакнеста съединителна т ъ к а н . Те с л у ж а т к а т о ориентири за
положението на плода при р а ж д а н е т о
Fonticulus anterior (major) има ромбовидна ф о р м а и се
разполага о т п р е д между д в е т е теменни к о с т и и н е с р а с т н а л и т е
две костни ядра на ч е л н а т а к о с т ; разделеени чрез sutura frontalis.
Г о л я м а т а фонтанела се з а т в а р я през в т о р а т а година.
Fuiiticulus posterior (minor) се разполагаГотзад между т е м е н ­
н и т е к о с т и и os occjpitalej М а л к а т а фонтанела има триъгълна
форма и се з а т в а р я през т р е т а т а година.\
Fonticulus sphenoidalis се разполага встрани о т п р е д , между
os frontale, os parietale и os temporale, а fonticulus inastoideus - встрани
о т з а д , между os temporale, os occipitale и os parietale.
 29

Ч Е Р Е П Н А Т А О С Н О В А , BASIS CRAN1I ( N O R M A
BAS1LLARIS/, п р и т е ж а в а в ъ т р е ш н а и външна п ов ърхн ост. Т я се
изгражуа о т к о с т и с особена с т р у к т у р а (влакнести к о с т и / и
съдържа м н о ж е с т в о отв(^ри за кръвоносни съдове и нерви. П о в е ч е т о
о т о т в о р и т е са повредени напречно и т о в а определя п о с о к а т а на
ф р а к т у р н и т с линии при счупване на о с н о в а т а на черепа.

В Ъ Т Р Е Ш Н А Т А П О В Ъ Р Х Н О С Т , BASIS CRANII I N T E R N A ,
се разделя на т р и черепни ями: предна, средна и задна, к а т о всяка
по-задна я м а е разположена(ло-нискол
^ П р е д н а т а черепна я м а , fossa ernnii anterior, д о с т и г а назад д о
alia minor, tubei culum sellae и sulcus pi chiasm,it K us Т я се и {.»ражда
от* lamina orbitalis на o s frontale, 2 lamina cribrosa ir'alla minor. П о
с р е д а т а лежи crista galli и пред нея - foramen caecum. Ч р е з foramina
cribrosa, т я се свързва сСносната кухина, а чрез canalis opticus - с
(орбитата^
С р е д н а т а черепна я м а , fossa cmiiii media, д о с т и г а назад д о
dorsum sellae и maieo supciioi на п и р а м и д а т а на с л е п о о ч н а т а к о с т
П о с р е д а т а и се намира sella turcica с fossa hypophysialis, tubeiculum
sellae ( о т п р е д ) uCsuIcus caroticus ( в с т р а н и ) . С т р а н и ч н и т е ч а с т и на
с р е д н а т а черепна я м а се из.траждат о т alia major и facies anterior на
п и р а м и д а т а П о нея и mi>Ma^emincntia arcuata, в с т р а н и о т к о я т о
лежи11е£теп tympani и ч а с т о т ^ д и а т а temporalis. Чрез fissura orbitalis
superior т я се свързва ( / о р б и т а т а , чре з foramen rotundum, foramen
ovale и foramen spinosum - c В ъ н ш н а т а п о в ъ р х н о с т на ч е р е п н а т а
основа. Tvk се намира foramen lacerum, к о й т о е запълнен с хрущял, а
на върха на п и р а м и д а т а се omftapfCcanalis caroticus .
\ \ \ З а д н а т а черепна я м а , fossa cranii posterior, е изградена о т os
occipital е, ч а с т о т т я л о т о на os sphenoidale (clivus) и facies posterior
на п и р а м и д а т а на с л е п о о ч н а т а к о с т . В с т р а н и лежи^роп^ acusticus
i n t e r n u s и под н е г о -^sulcus siauh s i g m o i d c L О т з а д с е н а м и р а
protubcrantia occipitalis interna, crista occipitalis interna и sulcus sinus
transversiy Ч р е з foramen magnum, з а д н а т а черепна я м а се свързва с
гръбначния канал, а чрез foramen jugulare, canalis condylaris и canalis D .
hypoglossi - c в ъ н ш н а т а повърхност^на ч е р е п н а т а основа.

ВЪНШНАТА П О В Ъ Р Х Н О С Т НА ЧЕРЕПНАТА О С Н О В А ,
BASIS CRANII E X T E R N A се разделя на предна, средна и задна ч а с т .
у
\ П р е д н а т а ч а с т , p a r s palatina, д о с т и г а д о з а д н и я р ъ б на
т в ъ р д о т о небце Т я се изгражда onl proc. alvcolaris ijproc. palatinus
на ( ^ а к сила т а и lamina horizontal is на o s palatinum. К о с т и т е са
30

свързани чрез cjßa шева - сре^инен, sutura palatina mediana и напречен,

sutuia palatina tiansveisa.
Ч р е з canalis incisivus т я се свързва c н о с н а т а кухина, ч р е з
f o r a m e n palatinus major и foramina p a l a t i n a minora, - c fossa
pteiygopalatina
2 С р е д н а т а ч а с т на в ъ н ш н а т а черепна основа се ограничава
назад о т л и н и я т а , к о я т о свързва предния р ъ б на foramen magnum с
в ъ р х о в е т е на д в а т а procc. mastoidej. Т я се изгражда о т д о л н а т а
п о в ъ р х н о с т на clivus, proc. pterygoideus, ala major, faci£s inferior на
п и р а м и д а т а и ч а с т о т squama temporalis. Ч р е з з а д н и т е носови
о т в о р и , choanae, т я се свързва с н о с н а т а кухина, а чрез foramen
ovale, foramen spinosum и foramen lacerum - със < р е д н а т а черепна
яма. Тук се о т в а р я ( с а п а ^ caroticus, canalis musculotubarius, foramen
stylomastoideum, f o r a m e n jugulare, canaliculus tympanicus, canalis
pterygoideus, canaliculus caroticotympanicus и canaliculus cochleae.
3). З а д н а т а ч а с т на в ъ н ш н а т а черепна основа е изградена о т
os occipitale и proc. mastoideus на с л е п о о ч н а т а к о с т . Тук са д в а т а
condyli occipitales,(crista et protuberantia occipitalis externa, linea nuchae
inferior et superior. Ч р е з foramen magnum, canalis hypoglossi и canalis
condylaris, т я се свързва със з а д н а т а черепна я м а .

С Т Р А Н И Ч Н А Т А П О В Ъ Р Х Н О С Т НА Ч Е Р Е П А , N O R M A
LATERALIS, съдържа т р и ями: слепоочна, подслспоочна и
крилонеГщова, к а т о всяка по долна я м а лежи по-медиално.
С л е п о о ч н а т а я м а . fossa temporalis, се ограничава о т г о р е о т
linea temporalis superior и о т д о л у - о т arcus zygpmaticus и crista
infratemporaiis. Т я се изгражда о т squama temporalis, ala major, squama
frontalis и os parietale.
П о д с л е п о о ч н а т а я м а , fossa infratemporaiis. cc разполага под
crista infratemporaiis. Т я е оградена медиално о т proc. pterygoideus и
corpus maxillae, о т г о р е - о т ala major и л а т е р а л н о - о т n i m u s
mandibulae и oszvgomaticum. Чрез fissura orbitalis inferior т я се свързва
c о р б и т а т а . Tvk се о т в а р я т foramina alveolares maxillae и foramen
zygo m a t icof a c ia1е.)
К р и л о н е б ц о в а т а яма, fossa ptervgopalatina, се огражда о т г о р е
о т coipusossis sphenoidalis.отпред - о т coipus maxillae и р ю с orbitalis
o s s i s p a l a t i n i и о т з а д - о т p r o c p t e r y g o i d e u s . Ч р е з lltoi a mc n
sphenopalatinum т я се^свързва е н о с н а т а кухина, чреГса па lis palatinus
major - с у с т н а т а кухина, 4pe3 / tissura orbitalis inferior - с о р б и т а т а и
чрез foramen rotundum - С1)С с р е д н а т а черепна я м а .
 31

фиг. 9 . Ч е р е п ъ т к а т о цяло

а- външна повърхност на черепния покрив 5- вътрешна

повърхност на черепния покрив /по Platzer/

1- os frontale, 2- os parietale, 3- os occipitale, 4- tuber frontale,

5- tuber parietale, 6- sutura coronalis, 7- sutura sagittalis, 8- sulci
.irteriosL, 9- foveolae granuläres, 1()- sutura lambdoidea
32

фш?. 10. Ч е р е п ъ т к а т о цяло

а- в ъ т р е ш н а повърхност на ч е р е п н а т а основа, б- външна

повърхност на ч е р е п н а т а основа /по Platzer/

1- fossa cranii .'interior, 2- fossa cranii media, 3- fossa cranii posterior,

4 - crista galli, 5 - ala minor, 6 - ala major, 7 - foramen rotundum,
8- foramen ovale, 9- foramen lacerum, 10- sella turcica, 11- clivus,
12- pars petrosa, 13- porus acusticus internus, 14- foramen jugulare,
15- foramen magnum, 16- protubcrantia occipitalis interna, 17- sutura
palatina mediana, 18- sutura palatina transversa, 19- choana,
20- proc. pterygoideus, 21- canalis caroticus, 22- foramen lacerum,
23- fossa mandibularis, 24- foramen stylomastoideum, 25- condylus
occipitalis, 26- canalis condylaris, 27- proc. mastoideus
 33
ЛИЦЕВАТА ПОВЪРХНОСТ НА ЧЕРЕПА, NORMA
F R O N T A L I S , с с изгражда o m o s frontale и к о с т и т е на лицевия дял.
П о нея с е р а з п о л а г а т о р б и т и т е и н о с н а т а кухина.

О Р Б И Т А , O R B I T A . О р б и т а т а п р е д с т а в л я в а кухина с ф о р м а
на ч е т и р и с т е н н а пирамида Н е й н и я т вход, aditus orbitae, е ограничен
о т margo supraorbitalis на ч е л н а т а к о с т и о т margo infraorbitalis на
м а к с и л а т а и o s zygomaticum. О р б и т а т а има ч е т и р и с т е н и : горна,
долна, л а т е р а л н а и медиална. Г о р н а т а с т е н а сс образува о т pars
orbitalis на ч е л н а т а к о с т и ala minor и по нея в с т р а н и лежи fossa
glandulac lacrimalis. Д о л н а т а с т е н а сс изгражда о т corpus maxillae,
os zygomaticum и proc. orbitalis ossis palatini. А а т е р а л н а т а с т е н а с с
и з г р а ж д а о т ala major и o s z y g o m a t i c u m , а м е д и а л н а т а - о т o s
cthmoidalc, o s lacrimalc и proc. frontalis maxillae. Тук с с намира fossa
sacci lacrimalis. Чрез canalis opticus и fissura orbitalis superior о р б и т а т а
сс свързва със с р е д н а т а черепна я м а , ч р е з fissura orbitalis inferior - с
fossa intratcmporalis и fossa pterygopalatina и чрез canalis nasolacrimalis,
canalis ethmoidalis anterior et posterior - c н о с н а т а кухина.

К О С Т Н А Т А Н О С Н А К У Х И Н А , C A V I T A S NASI OSSEI, с е
о т в а р я напред с крушавиден о т в о р , apertura pyriformis Чрез septum
nasi т я сс разделя на две кухини, всяка о т к о и т о сс о т в а р я назад
с а м о с т о я т е л н о ч р е з заден HOCH о т в о р , choana Н о с н а т а кухина има
по ч е т и р и с т е н и : горна, долна, медиална и лат е рал на. Г о р н а т а
с т е н а с е и з г р а ж д а о т o s nasale, lamina cribrosa и corpus o s s i s
sphenoidalis. Д о л н а т а с т е н а е palatum d u m m , изграден о т procc.
palatini на м а к с и л а т а и lamina horizontalis на o s palatinum. М е д и а л н а т а
с т е н а е п р е г р а д а т а , septum nasi osseum, с ъ с т а в е н а о т yomer и lamina
perpendicularis на o s cthmoidalc. А а т е р а л н а т а с т е н а е у с т р о е н а най-
сложно. Т я с с изгражда о т corpus maxillae, o s cthmoidalc, lamina
perpendicularis на o s palatinum и lamina medialis на proc. ptcrygoideus.
П о нея се р а з п о л а г а т т р и т е конхи; concha nasalis superior, concha
nasalius media и concha nasalis inferior. Т р и т е конхи о г р а ж д а т о т г о р е
с ъ о т в е т н и т е носови ходове. В долния носов ход, meatus nasi inferior,
се о т в а р я ductus nasolacrimalis. В средния носов ход, meatus nasi
medius, м е ж д у bulla ethmoidalis и proc. uncinatus се разполага hiatus
semilunaris. В него се о т в а р я sinus maxillaris, sinus frontalis и cellulae
ethmoidales anteriores et medii В горния носов ход, meatus nasi superior,
сс о т в а р я sinus sphenoidalis и з а д н и т е к л е т к и на е т м о и д а л н и т е
синуси Ч р е з foramina cribrosa н о с н а т а кухина сс свързва с п р е д н а т а
черепна яма, чрез foramen sphenopalatinum - с fossa pterygopalatina и
чрез canalis nasolacrimalis - с о р б и т а т а .
Ф и г . 10а. Ч е р е п

а - долна челюст , изглед о т медиално, б - черепен покрив

на н о в о р о д е н о , в - с а г и т а л е н р а з р е з / п о P l a t z e r и п о F r i c k /

1 - tuberositas masseterica, 2 - canalis mandibulae,3 - fossa

subtnandibularis, 4 - linea m y l o h y o i d e a , 5 - fonticulus a n t e r i o r ,
6 - fon ticulu s posterior, 7 - s i n u s frontalis, 8 - s i n u s s p h e n o i d a l i s ,
9 - s e l l a turcica, 1 0 - c o n c h a nasalis inf., 11 - c o n c h a n a s a l i s
m e d i a , 12 - palatum d u r u m , 13 - c l i v u s , 1 4 - p o r u s a c u s t i c u s
internus, 1 5 - f o s s a cranii po s t .
 35
1. 5. К О С Т И НЛ Г О Р Н И Я К Р А Й Н И К , OS SA MEMBRI
SUPER! ORIS

Kocmume на горния крайник изграждат с к е л с т а на раменния

пояс и свободния горен крайник.

1. 5. 1. КОСТИ НА РАМЕННИЯ ПОЯС

Р а м е н н и я т пояс се изгражда о т ключица и л о п а т к а , чрез

к о и т о свободния горен крайник се свързва с гръдния кош.

К Л Ю Ч И Ц А Т А , CLAVICULA, е хоризонтално разположена

S-unp.i ша к о с т , сьстаВсна о т т я л о и два края Медиалният кран.
А extremitas sternalis, с по-дебел, изпъкнал напред и се свързва със
стернума.
С т а в н а т а му повърхност,(facics articularis sternalis, е неравна и
отдолу има вдлъбнатина, impressio lig. costoclaviculare^Лamepaлнuяm
kpaiif1 extreniitas a c r o m i a l i s , е плоськ и с изпькнал назад. Той
притежава малка с т а в н а повърхност, facies articularis acromialis , a
о т д о л у гребенчеЦшеа trapezoidea и tuberculum conoideumJ
ЪС
Х -ifaptcotoljAi ь ^ Cov-o^deuM
Л О П А Т К А Т А , SCAPULA, е плоска к о с т счпри ръба; margo
superior, margo medialis и margo lateralis. Те се срегцят в т р и ъгли:
angulus superior, angulus inferior и an^ulus lateralis. П о страничния
ъгъл се разполага овална с т а в н а я м а ^ с а у к а з gleiioidalis.)Над нея
има възвишение, tuberculum supraglenoidale, а отдолу, tuberculum
infraglenoidaleCCmecHCHama часдз^се нарича шийка, Collum scapulae.
П р е д н а т а повърхност на к о с т а , facics costalis. притежава широка
яма, fossa subscapularis, а по з а д н а т а повърхност, facies posterior, се
намира масивен гребен, spina scapulae. Гребенът разделя надгребен-
н а т а яма/fossa supraspinata, о т поддгребенната яма^fossa infraspinata/
С т р а н и ч н о spina scapulae се разширява и образува р а м е н н и я
израстьк, Acromion, сьс малка с т а в н а повърхност ia клк)чицата.
Под него напред се и з д а в а к л ю н о в и д н и я т и з р а с т ъ к , р г о с .
coracoiclfcus]

1. 5. 2. КОСТИ НА СВОБОДНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК

С к е л е т ъ т на свободния горен крайник се изгражда о т

р а м е н н а т а к о с т , л ъ ч е в а т а к о с т , лак ь т н а т а и к о с т и т е на р ъ к а т а .
36

фиг. 11. Ч е р е п ъ т к а т о цяло

а- с т р а н и ч н а повърхност на черепа, б- и в- о р б и т а /по Platzer/

1 - fossa temporalis, 2 - fossa infratemporalis, 3 - linea temporalis,

4 - iircus zygomaticum, 5 - porus acusticus externus, 6 - fossa canina,
7- margo supraorbitalis, 8- margo infraorbitalis, 9- fossa gl. lacrimalis,
10- fissura orbitalis superior, 11- fissura orbitalis inferior, 12- sulcus
infraorbitalis, 13- fossa sacci lacrimalis, 14- os ethmoidale, 15- fossa
pterygopalatina
ф и г 12 KocmcH с к с л е т на н о с н а т а кухина

а- и б- л:ит1ср;1\на с т с н а , ß- фронтален срсз /по Platzcr/

1- concha nasalis inferior, 2- concha nasalis medi.4, 3- concha nasalis

inferior, 4- fofamen sphenopalatinum, 5- proc. pterygoideus, 6- sinas
sphenoidalis, 7- lamina cribrosa, 8- sinas ethmoidalis, 9- proc.
uncinatas 10- bulla ethmoidalis, 11- crista galli, 12- meatas nasi
mcdias, 13- palatum durum, 14- orbita, 15- septum nasi
 38

Р А М Е Н Н А Т А К О С Т , H U M E R U S , с дълга к о с т , к о я т о
изгражда с к е л с т а на м и ш н и ц а т а )
П р о к с и м а л н а т а спифиза п р и т е ж а в а глава, caput huiiieri и под
нея - а н а т о м и ч е с к а шийка, Collum anatomicum. В с т р а н и изпъква
грапавина, tubcrculum majus, и напред - tuhercujum minus. М е ж д у
д в а т а т у б е р к у л а и м а бразда, sulcus intertuberculaiis. М е т а ф и з а т а
п р е д с т а в л я в а т . н . хирургическа шийка, Collum chirurgicum. т ъ й к а т о
т у к ч е с т о се п о л у ч а в а т ( ф р а к т у р и . П о нея о т т у б е р к у л и т е се
с п у с к а т два гребена: crista tuherculi t чсе.: i ( о т п р е д ) и crista tuberculi
majoris ( в с т р а н и ^ .
Л и а ф и з а т а , corpus humeri, е заоблено и има т р и повърхности:
f a d e s anterior medialis, facies anterior lateralis (no к о я т о се разполага
ZpanaßuHa^tubeiositas deltoidea) и tacies posterior (по к о я т о косо върви
п л и т к а бразда/sulcus п. radialis). О т д в е т е с т р а н и в д о л н а т а ч а с т
на д и а ф и з а т а се о ф о р м я т заоблени ръбове, margo medialis и margo
lateralis, к о и т о п р о д ъ л ж е н а в а т с г р е б е н и / c r i s t a supraepicondylaris
medialis et lateralis.
Д и с т а л н а т а епифиза е по-плоска и п р и т е ж а в а с т а в е н край,
condvlus humeri, с ъ с т а в е н о т главичка, capitulum humeri ( л а т е р а л н о )
и макара, trochlea humeri (медиално). В с т р а н и о т кондила и з п ъ к в а т
н а д к о н д и л и т е ^ejiTcondylus lateralis и epicondylus-xnedialis. З а д
медиалния епикондил се в и ж д а ш и р о к а б р а з д а , sulcus a. ulnaiis.
О т п р е д над г л а в и ч к а т а се разполага tossa radialis и над м а к а р а т а -
fossa coronoidea. О т з а д заляга г о л я м а т а tossa olccranii.

А Ъ Ч Е В А Т А К О С Т , RADIUS, е дълга к о с т , к о я т о се
разполага по с т р а н и ч н а т а ч а с т на о р е д м и ш н и ц а т а .
11роксималната епифиза е по-малка и завършва със глава, caput
radii. О т г о р е г л а в а т а и м а с т а в н а я м к а , t o v e a a r t i c u l a i i s и е
заобиколена със цилиндрична с т а в н а п о в ъ р х н о с т , xärcumferentia
ailicularis, под к о я т о лежи ш и й к а т а , collum radii.
Д и а ф и з а т а , corpus radii, е леко изпъкнала в с т р а н и и и м а т р и
п о в ъ р х н о с т и ; предна, facies anterior, задна, facies posterior и
с т р а н и ч н а , facies lateralis. П о в ъ р х н о с т и т е се с р е щ а т в т р и ръба:
преден, .margo anterior, з а д е н t т а г ц о posterior и м е ж д у к о с т е н , margo
(niterossea. В г о р н и я к р а й н а п р е д и з п ъ к в а м а с и в н а г р а п а в и н а ,
(tuberositas radii.
Д и с т а л н а т а епифиза е по-масивна т ъ й к а т о се свързва с
к и т к а т а . Т я и м а изпъкнала грапава задна п о в ъ р х н о с т , tubcrculum
dorsale и в д л ъ б н а т а д и с т а л н а с т а в н а п о в ъ р х н о с т (facies articularis
carpi. В с т р а н и се спуска масивен и з р а с т ъ к , ( p r o c . sftiuideus. а
медиално лежи с т а в н а изрезка за у л н а т а , incisura ulnaris Тъй к а т о
 39
р а д и у с ъ т п о е м а о с н о в н а т й ч а с т о т т о в а р а на р ъ к а т а , в
д и с т а л н и я т му край се локализира н а й - ч е с т о т о счупване (fractura
radii in loco typico])

Л А К Ъ Т И А Т А КОСТ, U L N A , е дълга koem, разположена no

медиалната с т р а н а на предмишницата
П р о к с и м а л н а т а епифиза е по масивна и п р и т е ж а в а два
израстъка: горен - лакътен, olecranon и преден - венечен,(ргос.
coronoideus Те са съединени чрез макаровидна изрезка, incisura
trochlcans Под proc. coronoideus се намира gpanaBunaCuiberositas ulnae^
а латерално - с т а в н а изрезка за paguycaCTncisura radialis.
Диафизата. c o i t u s ulnae, има т р и повърхности: предна, f a d e s
anterior, задна, facies posterior и медиална, tacies medialis. Те се с р е щ а т
в т р и ръба: п р е д е н , m a r g o a n t e r i o r , з а д е н , m a r g o p o s t e r i o r и
междукостен, margo interossea.
Д и с т а л н а т а епифиза завършва със малка глава, caput ulnae
Тя е заобиколена сьс с т а в н а повърхност, ciicumtcicntia ailiculaiis и
заоблен шиловиден израстък,{proc.styloideus^ к о й т о лежи дорзо-
\amcpa \Ш),

КО С Т ИТ Е НА РЪКАТА, OSSA MANUS, изграждат скелета

на ръката. Те се д е л я т на киткови к о с т и , предкиткови к о с т и и
фаланги.
<
П
К И Т К О В И Т Е К О С Т И , O S S A C A R P I , са 8 къси к о с т и ,
подредени в две редици - проксимална и дистална. Най латерално в
^проксималната редица лежи ладиевидната к о с т , os scaphoidcum.
Д о нея се разполага полулунната к о с т , os lunatuni, а най-медиа.\но
- т р и с т е н н а т а к о с т , os triquetruni П о д л а н н а т а с т р а н а на
т р и с т е н н а т а к о с т заляга граховидната к о с т , os pisiformc. В
'дисталната редица най-латерално лежи трапецовидната к о с т , os
trapezium, следвана о т т р а п е ц о и д н а т а к о с т , os trapezoideuni.
г л а в е с т а т а к о с т , os capitatum и к у к е с т а т а к о с т , os hainatuin. Всяка
о т к и т к о в и т е к о с т и има характерна форма и ш е с т повърхности:
дорзална, дланна, проксимална, дистална, медиална и латерална
Д в е т е латерални кости - os scaphoidcum и os trapezium п р и т е ж а в а т
по една изпъкналост, tuberculum и формират л а т с р а л н о т о китково
вь{втисмис eniinentia carpi radialis. O s p i s i t o i m c u куката, hamulus
o s s i s hamati обра ^уват медиалното китково възвишение;eniinentia
carpi ulnaris, Д в е т е възвишения, заедно с леко вдлъбнатата дланна
повърхност на к и т к о в и т е к о с т и образуват широк улей,(sulcus carpi.j
к о й т о представлява о с н о в а т а на карпалния канал.
cor^ - o s s c a ^ r n J -• « (•гц^«с(г(
фиг. 13 К о с т и на раменния пояс

а- скелст на горния крайник, б- и &- лопатка, г- к.\1омииа

/по Spcnce/

1- clavicula, 2- scapula, 3- humerus, 4- radius, 5- ulna, 6- fossa

subscapularis, 7- proc. coracoideus, 8- acromion, 9- cavitas
glenoidalis, 10- spina scapulae, 11- fossa supraspinata, 12- fossa
infraspinata, 13- extremitas stemalis, 14- extremitas acromialis,
15- tuberculum infraglenoidale
 41

фил. 14 Кости на горния крайник

а- и б- раменна кост, ft- кости на npcqмишницата /по Platzcr/

1- caput humeri, 2- Collum anatomicum, 3- tuberculum majus,

4- tuberculum minus, 5- sulcus intertubercularis, 6- Collum
chirurgicum, 7- crista tuberculi minoris, S- sulcus n. radialis,
9- epicondylus medialis, !()- trochlea humeri, 11- capitulum humeri,
12- fossa coronoidea, 13- epicondylus lateralis, 14- fossa -olecranii,
15- olecranon ulnae, 16- proc. coronoideus, 17- tuberositas ulnae,
1H- margo interoseus 19- caput ulnae, 20- caput radii, 21- Collum
radii, 22- tuberositas radii, 23- proc. styloideus, 24- fac. articularis
carpca
 П Р Е Д К И Т К О В И Т Е К О С Т И , OSS A METACARPI, с а ( ^ на
Gpoü u образуват с к с л с т а на длан ща Всска о т т я х п р и т е ж а в а т
о с н о в а Д т з к iiietatarpalk, т я л о Д о г р и з metacarpal is и глава,(caput
metacarpal is О с н о в а т а на I метакарпална к о с т се свързва с os
trapezium, на II - с os trapezoideum, на Mlj^c os capitatum. на IV и V -
с os hamatum.j

Ф А Л А Н Г И Т Е , PHALANGES, и з г р а ж д а т С к е л е т а на
npi>cmume. Тс п р и т е ж а в а т основа, basis phalangis. т я л о corpus
phalangis и глава, caput (trochlea) phalangis II - IV п р ъ с т и и м а т по
т р и фаланги: проксимална, phalanx proximalis, epe^ya, phalanx media
и дистална, phalanx distalis. Д и с т а л н а т а фаланга има грапавина за
Hokijn-w/tubcrositas phalangis distalis. П а л е ц ъ т притежава две фаланги
- проксимална и дистална.

1. 6. К О С Т И НА Д О Л Н И Я К Р А Й Н И К , O S S A M E M B R I
INFERIORIS

К о с т и т е на долния крайник изграждат с к е л е т а на т а з о в и я

пояс и на свободния долен крайник.

1. 6. 1. КОСТИ НЛ ТАЗОВИЯ ПОЯС

Т а з о в и я т пояс ( т а з ъ т ) свързва долните крайници с т о р с а и
при с т о е ж прехвърля т е ж е с т а на т я л о т о върху крайниците. Т а з ъ т
се изгражда о т к р ъ с т н а т а к о с т и д в е т е т а з о в и к о с т и .

КРЪСТНАТА КОСТ, OS SACRUM, се разполага о т з а д на т а з а

и е образувана о т с р а с т в а н е т о на к р ъ с т н и т е прешлени ( в ж
гръбначен с т ъ л б ) .

ТАЗОВАТА КОСТ, OS COXAE, е образувана о т с р а с т в а н е т о

на т р и кости: хълбомна, седалищна и срамна (лонна), к о и т о се
р а з в и в а т с а м о с т о я т е л н о и с р а с т в а т през 15-16 г в ъ з р а с т . На
м я с т о т о на срастване, по външната повърхност на к о с т т а се
разполага дълбока яма(acetabulum. Л ц е т а б у л у м ъ т е ограден с рьб,
limbus acctabuli. к о й т о е прскъснат о т д о л у о т изрезка, incisuia
acctabuli. Д ъ н о т о на ацетабулума, fossa acctabuli, е оградено о т
с т а в н а повърхност, facies lunata, на к о я т о се опира г л а в а т а на
бедрената к о с т . О т п р е д т а з о в а т а к о с т притежава широк о т в о р ,
foramen obturatoriiim.
 43
Х Ъ Л Б О Ч Н А Т А К О С Т , O S IL IUM, изгражда г о р н а т а широка
ч а с т на os coxae. Т я се с ъ с т о и о т т я л о и крило. Т я л о т о ^ c o r p u s
o s s i s ilii. образува п р с д н о - г о р н а т а ч а с т на а ц с т а б у л у м а . а к р и л о т о ,
ala ossis ilii, о т в ъ т р е е л е к о в д л ъ б н п т п и обр.нув-ч широки ямл , 1пччл
"ТГГаса^ О т г о р е к р и л о т о з а в ъ р ш в а с заоблен гребен, e r b t a ilinca
Г р е б е н ъ т п р и т е ж а в а т р и к о с т н и линии: labium externum. line a
intermedia и labium internum Н а п р е д к р и л о т о з а в ъ р ш в а със два
заоблени бодила - горен, spina iliaca anterior supciior и долен, spina
iliaca anterior inferior. Н а задния край на к р и л о т о също се н а м и р а т
два бодила^Грта iliaca posterior superior и spina iliaca posterior inferior.
По в ъ н ш н а т а повърхност на к р и л о т о , facTes glutea, сс в и ж д а т т р и
к о с т н и линии - linea glutea inferior, linea glutea anterior и linea glutea
posterior. З а д н а т а ч а с т на х ъ л б о ч н а т а к о с т п р и т е ж а в а грапавина,
tuberositas iliaca и медиална с т а в н а повърхност,(Pictes a u r i c u l a r i s ,
за свързване с к р ъ с т н а т а к о с т .
С Е Д А Л И Щ Н А Т А К О С Т , OS 1SCH1I. е долната ч а с т на o s
coxae. Т я п р и т е ж а в а т я л о и^клон. Т я л о т о , c o r p u s o s s i s i s c h i i ,
изгражда з а д н а т а ч а с т на а ц с т а б у л у м а . К л о н ъ т , r a m u s o s s i s ischii.
сс и з в и в а н а д о л у и н а п р е д , к а т о о б р а з у в а и з п ъ к н а л о с т , t u b e r
ischiadic um. Медиално к о с т т а п р и т е ж а в а бодил, spina ischiadica,
над к о й т о л е ж и г о л я м а т а изрезка,(inclsura rscTuadlca majorat под
него - м а л к а т а и з р е з к а ( incisura ischiadica minor.
С Р А М Н А Т А ( А О Н Н А ) К О С Т . O S PUBIS, изгражда п р е д н а т а
ч а с т на os coxae. С ъ с т о и се о т т я л о , c o r p u s o s s i s pubis и два клона
- горен, r a m u s superior и долен, r a m u s inferior П о г а й д а т а
повърхност на ramus supeiior се намира грапавина^Сегптеп^а iliopubica •
и горен о с т ъ р рьб.рсctсп ossis pubis, к о й т о о т п р е д завършва с т . п к а .
tuber си lu т pubicum. П о д о л н а т а п о в ъ р х н о с т на клона има гребен,
crista o b t u r a t o r i a , к о е т о о г р а ж д а б р а з д а , sulcus obturatorius.
М е д и а л н а т а п о в ъ р х н о с т на к о с т а , facies symphysialis, се включва в
л о н н о т о съчленение.

1. 6. 2. КОСТИ НА СВОБОДНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК

о
С к е л е т ъ т на свободния долен крайник се изгражда о т бедре­
н а т а к о с т , к а п а ч е т о , г о л я м и я и м а л ъ к п и щ я л и к о с т и т е на
ходилото.

В Е Д Р И Н А Т А К О С Т , F E M U R , е н а й - д ъ л г а т а к о с т на ч о в е ш ­
к о т о т я л о и и з г р а ж д а с к е л е т а на б е д р о т о .
П р о к с и м а л н а т а епифиза п р и т е ж а в а глава, c a p u t femoris, no
44

фиг.15 К о с т и на ръката

а- скелет на ръката, 6- киткови кости /по Frick и по Platzer/

1- radius, 2- ulna, 3- os naviculare, 4- os lunatum, 5- os triquetrum,

6- os pisiforme, 7- os trapezium, 8- os trapezoideum, 9- os capitatum
10- os hamatum, 11- os metacarpale I, 12- caput ossis metacarpalis
III, 13- phalanx proximalis, 14- phalanx media, 15- phalanx distalis,
16- hamulus ossis hamati, 17- tuberositas ossis navucularis, 18- caput
ossis capitati
фи.? 16 К о с т и на долния крайник

а- с к с л с т на долния крайник, б- и R- т а з о в а к о с т /по Spcncc/

1- os сохас, 2- femur, 3- patella, 4- tibi;», 5- fibula, 6- к о с т и на

х о д и л о т о , 7- ala ossis ilii, S- crista iliaca, 9- spina iliaca anterior
superior, 10- spina iliaca posterior interior, 11- incisura ischiadica
major, 12- spina ischiadica, 13- spina iliaca .'ulterior inferior, 14- fossa
acetabuli, 15- fades lunata,16- incisura acetabuli, 17- tuber
ischiaducum, 18- foramen obturatum, 19- os pubis, 20- fossa iliaca,
21- f a d e s auricularis, 22- tuberositas tibiae, 23- eminentia iliopubica,
24- facics symphysitis
4 Ь

к о я т о и м а я м к а / f o v c a capitis femons) Г л а в а т а с свързана с дълга

шийка,ГсоИит temorb. Ш и й к а т а склк)чва с т я л о т о ъгъл о т 125°-
130° (шийно-диафизарсн ъгъл) и с и з т е г л е н а напред на около 140°
( а н т е в е р з и о на ш и й к а т а ) . К о г а т о ъ г ъ л ъ т е по-малък о т 125° и м а м е
coxa vara, а к о г а т о е по-голям о т 130° - coxa у а ^ а ^ С а т е р а л н о к о с т т а
има масивен и з р а с т ъ к , trochanter major, по м е д и а л н а т а п о в ъ р х н о с т
на к о й т о лежи дълбока я я м а , fossa trpchanterica.'fianpeg под ш и й к а т а
заляга в т о р и по-малък и з р а с т ъ к , trochanter minor.)Двата т р о х а н -
т с р а се с в ъ р з в а т о т п р е д с к о с т н а линия, linea intertrochanterica, a
о т з а д - с гребен, crista intertrochanterica.
Д и а ф и з а т а ( т я л о т о ) , corpus femoris, е кръгла и изпъква л е к о
напред. П о з а д н а т а и п о в ъ р х н о с т се разполага добре изразен к о с т е н
гребен, linea aspera, на к о й т о се р а з л и ч а в а т две у с т н и - медиална,
labium mediale и л а т е р а л н а , labium laterale. В с т р а н и В горния край
на д и а ф и з а т а ( л а т е р а л н а т а ) у с т н а д о с т и г а грапавина, tuberositas
glutea, а м е д и а л н а т а - продължава linea pectinea. Надолу д В е т е
у с т н и диВергират и о г р а ж д а т плоско поле, facies poplitea.
Д и с т а л н а т а е п и ф и з а образуВа д В а т а к о н д и л а , c o n d y l u s
medialis и condyluss lateralis. Т е са разделени чрез широка я м а , fossa
intercondylaris. С т а В н и т е поВърхности н а к о н д и л и т е се с р е ш а т
о т п р е д ВъВ В д л ъ б н а т а с т а В н а п о В ъ р х н о с т , ! f a c i e s p a t e l l a r i s T
С т р а н и ч н о по к о н д и л и т е се р а з п о л а г а т и з п ъ к н а л о с т и , epicondylus '
medialis и epicondilus lateralis. О т т я х нагоре ВарВят к о с т н и гребени,
linea supracondylaris medialis и linea supracondylaris lateralis!)

К А П А Ч Е Т О , P A T E L L A , предстаВляВа къса к о с т с ши рока

го р на ч а с т , basis patellae и насочен надолу Връх, apex patellae.
П р е д н а т а поВърхност, facies anterior, е леко изпъкнала, а з а д н а т а ,
facies articularis и м а дВе с та Вни ф а с е т к и - медиална и л а т е р а л н а
(по-голяма) з а съчленяВане с фемура.

Г О А Я М И Я Т ПИЩЯ/Л, TIBIA, е дълга к о с т , разположена по

м е д и а л н а т а с т р а н а на п о д б е д р и ц а т а .
П р о к с и м а л н а т а епифиза е по-масиВна и се с ъ с т о и о т медиален
кондил, condylus medialis и л а т е р а л е н кондил,(condylus lateralis.
Д В а т а кондили на т и б и я т а и м а т по е д н а В д л ъ б н а т а с т а В н а
поВърхност, facies articularis superior. П о с р е д а т а между т я х лежи
к о с т н о ВъзВишение, e m i n e n t i a i n t e r c o n d y l a r i s . н а к о я т о с е
р а з л и ч а в а т дВе пъпки - медиална, tuberculum intcrcondvlare mediale
и tuberculum intercondvlare laterale. Eminentia intercondylaris разделя
(дВе грапави полета) - предно, area intercondylaris anterior и задно, area
intercondylaris posterior. В с т р а н и no л а т е р а л н и я кондил се разполага
 47

малка с т а в н а повърхност.(Tacics ailicularis t i b u l a n s ^ a свързванс с

фибулата.
Т я л о т о , c o r p u s tibiae, и м а т р и повърхности: медиална, facies
medialis, л а т е р а л н а , tacics lateralis и задна, tacies posterior, по к о я т о
лоре лежи^Гтеа т . soTci. П о в ъ р х н о с т и т е се с р е щ а т в т р и ръба:
преден, т а г ц о anterior, медиален, margo medialis и м е ж д у к о с т с н ,
margo interosseus•^Пpeднuяm р ъ б е о с т ъ р и нагоре д о с т и г а до масивна
грапавинаЛиЬегом^И^Ьшс,- - - j (
Д и с т а л н а т а епифиза завършва с в д л ъ б н а т а с т а в н а
п о в ъ р х н о с т , facies ailicularis inferior. Т я е ограничена медиално о т
медиалния глезен; m a l l e o l u s m e d i a l i s , по м е д и а л н а т а п о в ъ р х н о с т
на к о й т о и м а с т а в н а noF^pxHocm^lfacies articularis malleoli, а о т з а д
- широка бразда,(sulcus malleolaris., Д а т е р а л н о к о с т т а п р и т е ж а в а
широка изрезкаГТпсТмл а fTbuTaris. за свързване с малкия пищял.

М А Л К И Я Т П И Щ Я Л , FIBULA, е т ъ н к а дълга к о с т ,
разпоожена по л а т е р а л н а т а с т р а н а на п о д б е д р и ц а т а .
П р о к с и м а л н а т а епифиза, c a p u t fibulae, з а в ъ р ш в а с връх, apex
capitis fibulae. Мсдиллнп т я п р и т е ж а в а с т а в н а п о в ъ р х н о с т , facies
articularis capitis fibulae, за свързванс с т и б и я т а .
Д и а ф и з а т а , c o r p u s fibulae, е леко и з в и т а назад и и м а т р и
повърхности:^медиална, facies medialisf л а т е р а л н а , facies lateralis и
задна, facies posterior. Т е се с р е щ а т в т р и ръба: преден, margo anterior,
заден, margo posterior и м е ж д у к о с т с н , margo interosseus.
Д и с т а л н а т а епифиза п р е д с т а в л я в а л а т е р а л н и я глезен,
^malleolus l a t e r a l i s ^ к о й т о медиално има с т а в н а п о в ъ р х н о с т , facies
aiticülaris malleofi^a о т з а д овална я м а . fossa malleoli lateralis.

К О С Т И Т Е Н А Х О Д И Л О Т О , OSSA PEDIS, и з г р а ж д а т
с к е л е т а на х о д и л о т о . Т е се д е л я т на т а р з а л н и , м е т а т а р з а л н и и
фаланги .
Г,
Т А Р З А Л Н И Т Е К О С Т И , OSSA T A R S I , са 7 н а брой u се д е л я т
на проксимални (скочна, п е т н а и ладиевидна) и д и с т а л н и (кубовидна
и т р и клиновидни).
С К О Ч Н А Т А К О С Т , T A L U S , свързва х о д и л о т о е подбедри-
ц а т а Т я се с ъ с т о и о т глава! caput, m u ü k a ^ c o l l u m и т я л о ^ c o r p u s
tali Г о р н а т а ч а с т на т я л о т о , п р е д с т а в л я в а макаровидна с т а в н а
повърхност.''trochlea tali>. Т я има т р и с т а в н и повърхнпгти: горна,
tacies superior, медиална,C|acies та11ео1аць mcdiaiisiu лamcpa.\нaUacics
mälleolaris lateralis" В с т р а н и к о с т т а п р и т е ж а в а масивен и з р а с т ъ к ,
proc. lateralis tali, а назад, proc.posterior talij З а д н и я т и з р а с т ъ к
фиг. )7. К о с т и на долния крайник

а- и б- бедрена к о с т , ft- и г- к о с т и на nog6egpuivuna /по Platzer/

I- caput, 2- Collum. 3- trochanter major, 4- trochanter minor, 5- linea

intertrochanterica, 6- crista intertroch;interica, 7- condvlus medialis,
8- condvlus lateralis, 9- fossa intercondylaris, 10- facies patellaris,
II- epicondylus medialis, 12- epicondylus lateralis, 13- caput fibulae,
14- margo interosseus, 15- malleolus lateralis, 16- condylus medic'ilis,
17- eminentia intercondylaris, 18- linea m. solei, 19- malleolus
medialis, 20- tuberositas tibiae, 21- linea aspera
фиг. . К о с т и на ходилото

а- и 5- скслст на ходилото, ft- петна кост, г- скочна к о с т

/по Frick и по Platzer/

1- calcaneus, 2- talus, 3- os naviculare, 4- os cuboideum, 5- os

cunciformc intermedium, 6- os cunciformc laterale, 7- os cunciformc
mediale, 8 - caput ossis metatarsale II, 9 - phalanx proximalis,
10 - phalanx media, 11 - phalanx distalis, 12 - tuber calcanci,
13- sustentaculum talare, 14 - facies articularis talaris posterior,
15- facies articularis talaris .'Ulterior, 16- proc. posterior tali, 17- proc.
lateralis tali, 18- caput, 19- trochlea, 2()- collum tali
50

п р и т е ж а в а cjBl- пъпкириЬсм с и ю т mcdiajc и tuhci culum latci alQ. между

к о и т о има широка бразуа, sulcus tendinis т . tlexoris hallucis longi.
П р е д н а т а ч а с т на к о с т т а е г л а в а т а , caput tali. Т я п р и т е ж а в а
изпъкнала с т а в н а повърхност,Qfacies a i t i c u i a r i s navicularis и е
р а з д е л е н а о т т я л о т о ч р е з ш и й к а т а , ( с о П и т tali). П о д о л н а т а
п о в ъ р х н о с т т а л у с ъ т има т р и с т а в н и п о в ъ р х н о с т и за съчленение с
калканеуса; npccjna, tacies articularis calcanea anterior, средна, tacies
ailicularis calcanea media и задна, tacTes articularis calcanea posterior.
Т е са разделени чрез дълбока бразда, sulcus tali.
П Е Т Н А Т А К О С Т , C A L C A N E U S , е н а й - г о л я м а т а к о с т на
х о д и л о т о и лежи под т а л у с а . З а д н а т а и ч а с т образува п е т н о т о
възвишение, tuber calcanei, к о е т о и м а две и з п ъ к н а л о с т и , р г о с .
mcdialisu pi ос. lateralis tuheris calcanei. Мсдиа.\но kocmma п р и т е ж а в а
масивен плосък и з р а с т ъ к , sustentaculum tali, под к о й т о върви
широка бразда, sulcus tendinis т tlexoris hallucis longi. П о с т р а н и ч н а т а
п о в ъ р х н о с т на калканеуса има малък израстък,(trochlea peronea, зад
к о й т о лежи бразда,(sulcus tendinis т . peronei longi. П о г о р н а т а
п о в ъ р х н о с т на к о с т т а се н а м и р а т т р и с т а в н и п о в ъ р х н о с т и за
съчленявае с талуса: задна, f a d e s articularis talarisposterioi7Megua.\Ha,
facies articularis talaris media iPnpcgna, facies ailicularis talaris anterior.
Т е са разделени о т дълбока бразда/sulcus calcanei.,
А А Д И Е В И Д Н А Т А КОСТ, OS NÄVTCÜLARE, се разполага
по м е д и а л н а т а с т р а н а на у о у и л о т о . пред т а л у с а . О т з а д к о с т т а
п р и т е ж а в а в д л ъ б н а т а с т а в н а повърхност за caput tali. Д и с т а л н а т а
с т а в н а п о в ъ р х н о с т има т р и ф а с е т к и за к л и н о в и д н и т е к о с т и . П о
м е д и а л н а т а п о в ъ р х н о с т на к о с т т а се н а м и р а и з п ъ к н а л о с т ,
tuberositas ossis navicularis
К А Й Н О В И Д Н И Т Е К О С Т И , OSSA CUNE1FORMIA. с е
р а з п о л а г а т пред os naviculare. П ъ р в а т а о т т я х , os cuneiforme
mediale, е най-голяма u д и с т а л н о п р и т е ж а в а г о л я м а бобовидна
с т а в н а повърхност за 1 м е mania рзална к о с т . В т о р а т а , os cuneiforme
iiiteriiiediuiiL, е най-малка, и заедно с т р е т а т а , os cuneiforme laterale,
притежава заострен стъпален крайл
К У Б О В И Д Н А Т А К О С Т , OS C U B O I D E U M , е разположена
пред калканеуса, в с т р а н и на ходилото. О т г о р е т я е гладка, а о т д о л у
п р и т е ж а в а изпъкналост!,mberositas ossis cuhoidei, зад к о я т о върви
бразда, sulcus tendinis т . peronei longi. З а д н а т а с т а в н а п о в ъ р х н о с т
е седловидна (за калканеуса), а д и с т а л н а т а има две ф а с е т к и за IV и
V метатарзални кости^

М Е Т А Т А Р З А А Н И Т Е К О С Т И , OSSA M E T A T A R S I , са 5 на
брой u всека о т т я х п р и т е ж а в а т основа, (basis metatarsal is) т я л о .
 51
corpus^inetatarsale u глава, caput metatarsals О с н о в и т с на 11-V
\icтТшгадja.\ни кости притсжаВат странични ставни noßi>pxHocmu,
а т е л а т а са леко изпъкнали дорзално. Най-дебела е първата, os meta-
tarsi 1. ч ш т ю основа медиално има изт.кна.\ост. tubeiositas ossis meta­
tarsi 1 Най-дълга е в т о р а т а , os metatarsi II, а п е т а т а , os metstsrsi V ,
притежава латерална изпъкна.\ост, tuberositas ossis metatarsalis V

Ф А Л А Н Г И Т Е , P H A L A N O E S , п р и т е ж а в а т основа, b a s i s
p h a l a n g i s , т я л о , c o r p us p h a l a u g i s и макаровидна глава, c a p u t
(trochlea) phalaugis II-V прьсти и м а т no т р и фаланги: проксимална,
phalanx proximalis, средна, phalanx media и дистална, phalanx dsistalis.
Палецът има две фаланги - phalanx proximalis и phalanx distalis. Всички
ещетални^фаланги п р и т е ж а в а т грапавина за нокътя, tuberositas
phalangis distalis?)

2. СЪЕДИНЕНИЯ НЛ КОСТИТЕ 4 6

К о с т и т е на с к е л е т а се с в ъ р з в а т по определен начин.
Независимо о т специфичните о с о б е н о с т и , съединенията м о г а т да
се разпределят в два основни вида

2. I. ВИДОВЕ СЪЕДИНЕНИЯ НЛ КОСТИТЕ, ARTHROLOGIA

Според начина на свързване, съединенията б и в а т прекъснати

и непрекъснати.
| НЕПРЕКЪСНАТИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ, SYNARTHROSIS,
п р е д с т а в л я в а т с т а б и л ни свързвания, к о и т о ß зависимост о т
т ъ к а н т а к о я т о о с ъ щ е с т в я в а в р ъ з к а т а бива, ( с и н д е с м о з и ,
синхондрози и синостстГ)
Синдесмо{ата! sviidesmosis (articulatio fibrosa), е свьрзванс
на две к о с т и чрез С1>единителна т ь к а н (напр junctura t i b i o f i b u l a r i s ,
/
m c m b i a n a i n t c i o s s e a ^ . О с о б е н вид синдесмози предстабляват
костните шевове на черепа, s u t u r a e c i a n i i . ючкто и сВързВането на
корена на зъба с стената на алвеолата/^отрЬочТЧ)
С и н х о н д р о м т а ) swichoiidrosis (articulatio cartilaginea), е
свързване на две к о с т и чрез хрущял (напр. при гр ьдн ат а к о с т ,
о т д е л н и т е к о с т и на т а з о в а т а к о с т ) Особ£Н_вид хругцялна
свързване представлява^имфизат71 ( s y m p h y s i s p u b i c a ) .
C u H o c m o { a m a . ( M iiostosis (jiinctnra ossea). представлява с р а с т -
в а н е т о на две к о с т и чрез к о с т н а тъкан (напр при т а з о в а т а к о с т .
52

кръстната кост).
П Р Е К Ъ С Н А Т И Т Е С Ъ Е Д И Н Е Н И Я . DI A R T H R O S I S
(СТЛВИ), са подвижни свързвания мсж^у увс или повече к о с т и ,
между к о и т о се оформя с т а в н а кухина.
1
2. г. УСТРОЙСТВО НА СТАВИТЕ
. . . . . 4
С т а в а т а , ailiculatio synovilis (ailiculatio), притежава ставни
повърхности^ с т а в н а капсула,-^ставна кухина и в ъ т р е с т а в н и
с т р у к т у р и , ставни връзки, и определена подвижност (механика).
С т а в н и т е повърхности,^facies articulares, п р е д с т а в л я в а т
гладки костни участъци, к о и т о са покрити със с т а в е н хрущял.
С т а в н и т е повърхности с и ( с ъ о т в е т с т в у в а т по форма ( т е са
кон<?руентни), аСпри разлика във формата на с т а в н и т е повърхности,
м е ж д у т я х се в л а г а т Хрущялни плочки^ С т а в н и я т хрущял има
дебелина о т 1 - 5 mm. Toü е хиалинен хрущял, б е з с о б с т в е н и
кръвоносни съдове и се храни о т подлежащата к о с т или с т а в н а т а
т е ч н о с т . При някои по натоварени участъци (напр. долночелюст-
н а т а ст а в а ) , хрущялът <влакнест.
С т а в н а т а капсула/Capsula articularis, представлява
съединително тъканна торбичка, к о я т о се прикрепва към р ъ б о в е т е
на с т а в н и т е повърхности и заедно сьс с т а в н и т с хрущяли о.гражда
с т а в н а т а кухина Капсулата притежава две мембрани - външна и
вътрешна.' Външната мембрана, iiieiiibrana fibrosa, се изгражда о т
влакнеста съединителна тъкан. В ъ т р е ш н а т а мембрана, т е т Ь г а и а
synovialis, притежава граничен слой о т клетки, к о и т о показват
е пишело подобно подреждане. К л е т к и т е u,£ynoviocyti, са два основни
т и п а - синовиални фибробласти, к о и т о у ч а с т в у в а т в секрецията
на с т а в н а т а т е ч н о с т и^синовиални макрофаги, к о и т о резорбират
т . н . продукти на износване о т "ставния хрущял.
С т а в н а т а kyxunaT'cavuiii articulare, разделя с т а в н и т е повърх­
ности. Тя съдържа синовиплнп т е ч н о с т , synovia, к о я т о "смазва" и
храни с т а в н и т е хрущяли. Кухината ч е с т о е свързана с околоставни
торбички( hursae synoviales.'^
^.Вътреставни с т р у к т у р и се с р е щ а т при различни по форма
ставни повърхности (инконгруентните стави). Те са изградени о т
влакнест хрущял и периферията им сраства със с т а в н а т а капсула.
Към т я х спадат с т а в н и т е пръстени (напр lahrum glenoidale на
раменната с т а в а )("с т а вн и т е плочки, disci ailiculares (при с т е р н о -
клавикуларната с т а в а ) 1/менискусите в коляината става.
С т а в н и т е връзки, liganienta. представляват л е н т и о т влак-
 53
н с с т а съсуинитслна т ь к а н (сноповс о т колагенни влакна), к о и т о
сс и з о п в а т мсжуу ц в е т е к о с т и и подсилват с т а в н а т а капсула. Т с
б и в а т и звън с т а в н и (върху с т а в н а т а капсула) и в ъ т р с с т а в н и .
В ъ т р с с т а в н и т с връзки са покрити със синовиална мембрана.

М Е Х А Н И К А Т А НА С Т А В И Т Е сс определя о т ф о р м а т а на
с т а в н и т е повърхности, р а з п о л о ж е н и е т о на в р ъ з к и т е и около-
с т а в н и т е мускули. Д в и ж е н и я т а се о с ъ щ е с т в я в а т чрез з а в ъ р т а н е
или преместване на съчленяващите се к о с т и около една или повече
мислени оси. О с и т е преминават през ц е н т ъ р а на г е о м е т р и ч н и т е
т е л а , с к о и т о се с р а в н я в а т с т а в н и т е повърхности. Различаваме
^едноосни с т а в и с една с т е п е н свобода на движение^ двуосни с т а в и
с две степени свобода на движение и триосни с т а в и с т р и степени
свобода на движение. О с н о в н и т е движения са спъване, flexio,
разгъване, extensio, о т в е ж д а н е , abductio, привеждане, adductio и
( в ъ т р е ш н о или външно завъртване^) rot alio. Чрез т я х н а т а комбина­
ция се постига голямо ра «шобра ше на движенията в с т а в и т е
Е Д Н О О С Н И Т Е СТАВИ биват(макаровидни и цилиндрични.)
М а к а р о в и д н а т а с т а в а ^ а г ! . trochoid е а, п р и т е ж а в а една с т а в н а
повърхност е дълбока бразда в к о я т о влиза гребен на другата с т а в н а
повърхност (напр ail humeroulnans) При цилиндричната с т а в а ,
art. cylindrieuin, движението се води о т здрава връзка (напр. art.
radioulnaris proximalis). Д в и ж е н и я т а сс и з в ъ р ш в а т около една ос
(флсксия-екстснзия или вътрешна-външна р о т а ц и я ) .
Д В У О С Н И Т Е С Т А В И също са два вида: (елипсовидни и
" седловиднщ Е л и п с о в и д н а т а с т а в а ^ art. elypsoidea, има овални
(вдлъбната и изпъкнала) ставни повърхности (напр к и т к о в а т а
става). При седловидната с т а в а ^ а Н . sellaris, с т а в н и т е повърх­
н о с т и са разположени взаимно перпендикулярно (напр. с т а в а т а на
^палеца на р ъ к а т а ) . Д в и ж е н и я т а се и з в ъ р ш в а т около две оси ;
напречна (флсксия-екстснзия) и предно-задна (абдукция-аддукция).
Т Р И О С Н И Т Е С Т А В И , art. s p h a e r o i d e a , и м а т сферични
(изпъкнала и в д л ъ б н а т а ) с т а в н и повърхности (напр. (раменната
с т а в а ) . Д в и ж е н и я т а се и з в ъ р ш в а т около т р и оси: напречна
(флсксия-екстснзия), предно-задна (абдукция-аддукция) и надлъжна
(вътрешна-външна р о т а ц и я ) .

2. 3. СЪЕДИНЕНИЯ НЛ ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

С в ъ р з в а н е т о на о т д е л н и т е прешлени с т а в а чрез съединения

на т е л а т а , връзки между дъгите и и ф а с т ъ ц и т е и междупрешленови
стави
 w

С Ъ Е Д И Н Е Н И Я Т А М Е Ж Д У ТЕЛАТА HA П Р Е Ш Л Е Н И Т Е
сс о с ъ щ с с т в я в а т чрез надлч.жни връзки и мсжс]упрсш.\енс)Ви дискове.
П р е д н а т а надлъжна вр ь ika.; lig. loiigituclinnle n n t e r i u s ,
п р е д с т а в л я в а широка ujpaf^a врьзка. к о я т о свързва п р е д н и т е
И/ повърхности на т е л а т а на прешлените Тя сс с ь с т о и о т дълбоки -
кьси влакна, к о и т о ^ с в ь р з в а т съседиитс прешлени и с р а с т в а т с
дисковете и повърхностни -дъл.мл влакна, к о и т о прескачат няколко
прешлен/.а
Задната надлъжна ръзка, lig. loiigitudinnle posterius, е по-тънка
и сс разполага по задната повърхност на т е л а т а , с к о и т о не е с р а с т -
нала. Върху дисковете в р ъ з к а т а образува( ромбовидни разширения.
М е ж д у п р е ш л е н о в и т е дискове, (disci iiitervertebrales,N сс
разполагат между т е л а т а на прешлените. Т я х н а т а функция е да
разпределят налягането върху по долните прешлени. Изградени са
о т ( ц е н т р а л н о ядро, фиорозен п р ъ с т е н и Хрущялни пластинки.
Я д р о т о на диска?nucleus pulposus, представлява желеподобна маса,
к о я т о се намира под налягане ( в ъ т р е д и с к о в о налягане). Т о е
о с т а т ъ к о т chorda dorsalis и е б о г а т о на глюкозаминогликани,
поради к о е т о има г о л я м С а ф и н и т е т към в о д а т а , ф и б р о з н и я т
npbcmeH^aiiuIus tlbrosus, е изграден о т влакнест хрущял. Toü с
с ъ с т а в е н о т к о н ц е н т р и ч н и п л а с т и н к и о т косо о р и е н т и р а н и
колагенни влакна, к о и т о ( с р а с т в а т с прешленовитс т е л а . Ограж­
дайки я д р о т о , т о й под ьржа в ъ т р е д и с к о в о т о на.\ягане, а при
разкъсване сс получава " и з т и ч а н е " на я д р о т о (дискова хсрния|.
Хрущялните пластинки з а л я г а т към спонгиозата на т е л а т а на
прешлените. Те са изградени от(хиалинен хрущял и и г р а я т важна
роля за т р о ф и к а т а на междупрешленовия диск.

В Р Ъ З К И Т Е М Е Ж Д У Д Ъ Г И Т Е И И З Р А С Т Ъ Ц И Т Е се
разполагат по з а д н а т а с т р а н а на прешлените и т е са ч и ф т н и .
Между д ъ г и т е се разполага lig. intcrarcuaic Ülavuni). к о й т о е
съставен о т еластични ( ж ъ л т и ) влакн.1 l,ig. interspinale се изопва
между б о д л е с т и т е израстъци, а lig. supraspinale - между т я х н и т е
върхоПкГТТри шийните прешлени т е з и връзки o6pa3yßanvslig. nuchae,
к о я т о се залавя за черепа. Lig. intertransveriuni свързва напречните
израстъци на съседните прешлени.

МЕЖДУПРЕШЛЕНОВИТЕ СТАВИ, ARTT

INTER VERTEBRA LES (ZYGAPOPH YSIALES), се образуват о т
прилягащите един към друг с т а в н и израстъци С т а в н и т е капсули
се з а л а в я т по ръбовете на с т а в н и т с с повърхности и ч е с т о т я х н а т а
 u
O - Knc^o4o 55
синовиална м с м о р а н а oopajyßa \1снискс)по^оГ)ни ^ьнки. Мсждупрсш-
л е и о в и т е с т а в и н а п р а в л я в а т д в и ж е н и я т а на гръбначния с т ъ л б . Т с
cc lußbpiußam ß т р и посоки: наВсж^анс напред-назад, наклоняВанс
в с т р а н и и з а в ъ р т а н е / Д В и ж с н и я т а са ß иай-ао.\ям о б е м при ш и й н а т а
ч а с т и са най-о.?ранимени ß г р ъ д н а т а ч а с т , поради В р ъ з к и т е с
ребрата.
П р е з Време на р а з В и т и е т о и изпраВения с т о е ж , на чоВешкия
г р ъ б н а к се о ф о р м я т н[яко\к(^ кривим^ Ш и й н а т а и поясна ч а с т
r e g i ü e a a ö i ä i ä a a , l o r d o s i s , а г р ъ д н а т а и к р ъ с т н а т а м а с т - и im.kßam
CHa3ag,,irvphosis. СъщестВуВа и леко изкриВяванеСв с т р а н и , scoliosis,
к о е т о се получава о т п р е и м у щ е с т в е н а т а у п о т р е б а на е д и н и я т
горен крайник. П а т о л о г и ч н а т а сколиоза е вродена деформация на
гръбначния с т ъ л б .
Г р ъ б н а ч н и я т к а н а л , c a n a l i s v e r t e b r a l i s , се о б р а з у в а о т
omßtipume на п р е ш л е н и т е и в него се разполага гръбначния мозък.
Той се о г р а ж д а о т ^ т е л а т а на прешленипте и м е ж д у п р е ш л е н о в и т е
eju^koße ( о т п р е д ) и cji./unu и ßpi>{kumc м с ж д \ т я \ ( о т tag ) В с т р а н и
гръбначния канал се о т в а р я ч р е з м е ж д у п р е ш л е н о в и т е о т в о р и , forr.
inteiveilebralia, през к о и т о и з л и з а т г р ъ б н а ч н о м о з ъ ч н и т е нерви.

СВЪРЗВАНЕТО НА ЧЕРЕПА С ГРЪБНАЧНИЯ СТЪАБ

с т а в а чрез две с т а в и : горна i / д о л н а
^t| Г о р н а т а с т а в а , art. atlantooccipitalis, се о б р а з у в а м е ж д у
condylus occipitalis и massa lateralis atlantisJCmaftnama капсула е широка
и се за\аВя п о р ъ б о в и т е на с т а в н и т е п о в ъ р х н о с т и В с т р а н и т я е
подсилена </liu allantooccipitalc laterale. Между д ъ г и т е на а т л а с а и
р ъ б ъ т на foramen magnum, се и з о п в а т две м е м б р а н и / т е т Ь г а п а
atlantooccipitalis anterior и menibraiia atlantooccipitalis posterior В
д в е т е а т л а н т о о к ц и п и т а л н и с т а в и се и з в ъ р ш в а наклоняване на
г л а в а т а напред-назад и в с т р а н и .
Д о л н а т а с т а в а се с ъ с т о и о т две ч а с т и : медиална и л а т е -
рална М е д и а л н а т а emaßaf art. atlantoaxialis mediana, е нечифтна.
Т я се образува между п р е д н а т а дъга на а т л а с а , з ъ б ъ т j ü u i k c u с а и
н а п р е ч н а т а врьзка, ( П2. transversuni atlaiitis. к о я т о се и tonßa между
д в е т е massac laterales Съединението се подсилва с криловидните
в р ь з к и , ^ ! ^ . alaria. които з а п о ч в а т о т 31)ба на аксиса и се згглавят
ia к о н д и л и т е на черепа. С ь щ е с т в у в а т и в е р т и к а л н и връзки: Iii»,
apicis dentis - cßhptßa ßi>pxa на ii.6a c ocnoßama па черепа и fasciculi
Iniuntudinalcs - cßi.pißam {1.0,1 ^ т я ч о т п n.i (Сторим прешлен Гака се
I )(|)< )р\1И kpamu bßcpmeopa \ен Връ jkoß комплекс Jit; cmcitoi mc at lantis,
chemaßcH о т lig transversum atlantis, u gßeme Верикални ßpi»3ku Гой
е rtokpum е п л ъ т н а мембрана, memhiana tectoiia, Л а т е р а л н а т а emaßa.
56

фиг. 19. Съединения на к о с т и т е

а- основни движения в с т а в и т е , б- у с т р о й с т в о на става,

в- костен шев, г- симфиза /по Schiebler et al и по Platzer/

1- ставен хрущял, 2- фиброзна капсула, 3- синовиална мембрана,

4- ставна кухина, 5- sutura serrata, 6- влакнест хрущял 7- ставна
връзка
фил. 20. Съединения на черепа и на гръбначния стълб
/ п о Platzcr/

а- и б- цолночс-чюстна става, (V- и г- съсцинсния межуу

прешлените

1 - lig. laterale, 2 - lig. stylomandibuhire, 3 - f o s s a mandibularis,

4- tuberculum .'irticul.'ue, 5- caput mandibulae, 6- Capsula articularis,
7- m. pterygoideus lateralis, 8- discus .-ulicul.'uis, 9- discus
intervertebralis, 10- lig. flavum, 11- lig. interspinosum, 12- lig.
transversum atlantis, 13- lig alare, 14- lig. apicis dentis, 15- massa
lateralis atlantis, 16- lig. longitudinale .mterius, 17- lig. longitudinale
posterius
 IcVf f o ^ 5
art. atlantoaxialis, c ч и ф т н а . Т я cc образува между massa lateralis на
а т л а с а и .'.орната с т а в н а п о в ъ р х н о с т на аксиса. С т а в н а т а капсула
е широка и не се подсилва с връзки.
13 а т л а н т о а к с и а л н и т е с т а в и г л а в а т а се з а в ъ р т а вляво и
вдясно и се наклонява напред-назад и в с т р а н и .

2. 4. ДОЛНОЧЕЛЮСТНА СТАВА i> 0

Д о л н о ч е л ю с т н а т а с т а в а , art. temporomandibularis, е ч и ф т н а
с т а в а к о я т о се образува м е ж д у fossa mandibullaris на черепа и caput
mandibulae. Тъй като_ с т а в н и т е п о в ъ р х н о с т и не са к о н г р у е н т н и ,
между т я х се влагк discus articularis. Всички с т а в н и п о в ъ р х н о с т и
' са п о к р и т и със в л а к н е с т хрущялУ С т а в н а т а капсула е широка и се
залавя по р ъ б о в е т е на с т а в н и т е повърхности. Т я е с р а с т н а л а с
п е р и ф е р и я т а на диска, поради к о е т о с т а в н а т а кухина се разделя
на две к а м е р и ( г о р н а и долна). К а п с у л а т а е подсилена с здрава
латералиа в р ъ з к а Щ ^ . laterale, к о я т о започва о т proc. zygomaticus и
се залавя з а Collum mandibulae. Т ъ нк а в р ъ з к а , ^ mediale, с р а с т в а с
м е д и а л н а т а п о в ъ р х н о с т на к а п с у л а т а . За укрепване на с т а в а т а
с л у ж а т и о т д а л е ч е н и т е о т нея връзки:С112. sphenumandibulare - о_т
spina ossis sphenoidalis, к ъ м lingula mandibulae и lig. st\ioiiiaiidibulare
- o m p r o c styloideus к ъ м angulus mandibulae. В д в е т е д о л н о ч е л ю с т н и
сави с т а в а о т в а р я н е и з а т в а р я н е на у с т а т а . О т в а р я н е т о н а
у с т а т а започва в г о р н а т а камера със з а в ъ р т в а н е на caput mandibulae
спрямо диска и з а в ъ р ш в а в д о л н а т а к а м е ра с плъзгане на диска,
заедно с м а н д и б у л а т а върху tuberculum articulare. Освен т о в а е
в ъ з м о ж н о движение напред-назад и в с т р а н и .

2. 5. СЪЕДИНЕНИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ £

Р е б р а т а се с в ъ р з в а т о т з а д с гръбначния с т ъ л б и о т п р е д - с
г р ъ д н а т а к о с т . З а д н а т а ч а с т на всеко ребро се свързва с т е л а т а и
с н а п р е ч н и т е и з р а с т ъ ц и на г р ъ д н и т е прешлени.

СТАВАТА НА ГЛАВАТА НА РЕБРОТО. ARTICULATIO

CAPITIS C O S T A E , се образува между «caput costac и foveac costales
на т е л а т а на с ъ с е д н и т е гръдни прешлени и междупрешленовия диск.
С т а в н а т а капсула се подсилва о т п р е д чре з л ъ ч и с т а т а врьзка/lMg.
c a p i t i s c o s t a e r a d i a t u m - ojn р е б р о т о к ъ м д в а т а п р е ш л е н а .
С ъ щ е с т в у в а и в ъ т р е с т а в н а връзка, lig. capitis costae intraartkulare,
к о я т о започва о т гребенче на г л а в а т а и се залавя за диска. Т я
разделя с т а в н а т а кухина на две камери.

СТАВАТА НА НАПРЕЧНИТЕ ИЗРАСТЪЦИ,

A R T I C U L A T I O C O S T O T R A N S V E R S A R I А , свързва tuherculum
costae с напречния и з р а с т ъ к на по-гстрния прешлен. О т в ъ н т я е
подсилен чрез няколко връзки, к о и т о з а п о ч в а т о т напречния
израстък, .jg. costotransversariuni - към ш и й к а т а на р е б р о т о , lig.
costotransversariuni laterale - към п ъ п к а т а и lig. costotransversarius
superius - към по-горния прешлен Д в и ж е н и я т а на р е б р а т а спрямо
.гръбначния с т ъ л б се и з в ъ р ш в а т едновременно в д в е т е с т а в и около
една ос, к о я т о върви по д ъ л ж и н а т а на шийката. При повдигане ^а
р е б р о т о , п р е д н и я т му край се и з м е с т в а в с т р а н и и се з а в ъ р т а
н а в ъ т р е , с к о е т о се увеличава напречния размер на гръдния кош.

СТАВИТЕ М Е Ж Д У РЕБРАТА И ГРЪДНАТА КОСТ,

ARTICULATIONES STERNOCOSTALES, се о б р а з у в а т между
изрезките на стернума и хрущялите на 1 - VII ребра. Между хрущяла
на I ребро и с т е р н у м а няма с т а в а а(синхондроз1к С т а в н а т а капсула
се подсилва о т п р е д чрез лъчистата бръзка, lig. sternocostalc
radlatum, а при II ребро има и в ъ т р е с т а в н а връзка, li^. sternocostale
intraarticularc. Между хрущялите на Vl-Vll и VlI-\ III ребра може да
има малки с т а в и , artt. intcrchondralcs, а към proc. vyphoidcus - li^
costoxyphoideum

Гръдният кош образува основната ч а с т о т с к е л е т а на торса.

Н е г о в а т а форма е обусловена о т конституционния т и п , о т пола и
други фактори. Тои притежава два отвораГгорен и долен. Г о р н и я т
о т в о р , apertura thoracis superior, е по-малък и е ограден о т с т е р ­
нума, пърВитс две ребра и т я л о т о на първия .гръден прешлен.
Д о л н и я т о т в о р , apertura thoracis inferior, о по-голям и се огражда
о т г р ъ д н а т а к о с т , ребрените дъги и т я л о т о на XIГгръден прешлен.
Встрани о т гръбначния с т ъ л б се оформят два широки улси( sulci
_ри1топаГеч, в к о и т о се п о м е с т в а т б е л и т е дробове. Благодарение
на ребрените хруиляли, гръдния кош п р о м е н я ф о р м а т а си при дишане.

2. 6. СТАВИ НА РАМЕННИЯ П О Я С ^ //;

Клк)чицата се свързва медиално с гръдната к о с т и латерално

с раменния израст1>к на л о п а т к а т а .
60

фиг. 21. Съединения на гръдния кош

а- съединения на р е б р а т а с гръдната к о с т . б- и в- съединения

на р е б р а т а с гръбначния с т ъ л б /по Platzer/

1 - lig. sternoclaviculare, 2 - lig. steraocostale, 3 - art. sternocostalis,

4 - lig. capitis costae radiatum, 5 - lig. costotransversarium superius,
6- lig. costotransversarium laterale, 7- art. capitis costae, 8- lig.
tuberculi costae, 9- lig. costotransversarium
фиг. 22. Cmaßu на раменния пояс

а- гръцноклюнични cmaßu, б- и ß- раменна cmaßa /по Platzer/

1- lig. sternoclaviculare, 2- lig. costoclaviculare, 3- lig. intcrclavicularc,

4- discus articularis, 5- art. acromioclaviculjuis, 6- lig.
coracoclaviculare, 7 - lig. coracoacromiale, 8- lig. coracohumcrale,
9- Capsula articularis, 10- vagina synovialis, 11- m. subscapularis,
12- cavitas glenoidalis.
 62
ГРЪДНОКДЮЧИЧНАТА СТАВА, ARTICULATIO
S T E R N O C L A V I C U L A R I S , сс образува м е ж д у incisura claviculaiis
s t c i n i u с т с р н а л н и я k p a ü на к л ю ч и ц а т а . Т ъ й с а т о с т а в н и т с
повърхности са^нкон^уситн>1 5 между т я х се ßAaaa\discus articuJaris
С т а в н а т а капсула се з а л а в я б л и з о д о р ъ б о в е т е н а с т а в н и т с
п о в ъ р х н о с т и к а т о с р а с т в а с п е р и ф е р и я т а на диска. П о т о з и начин
' с т а в н а т а кухина се разделя на две камери (медиа.\на и л а т е р а л н а ) .
С т а в а т а сс укрепва с ч е т и р и връзки: предна, lig. sternoclaviculart;
anterior, задна, lig. sternoclaviculare posterior, горна, lig.
interclavicullare и долна, lig. costoclaviculare - к ъ м п ъ р в о т о ребро.
Гръдною\]очичната с т а в а и м а т р и с т е п е н и свобода на движение:
повдигане-смъкване, напред-назад и з а в ъ р т а н е н а к л ю ч и ц а т а .

РАМЕННОКЛЮЧИЧНАТА СТАВА, ARTICULATIO

A C R O M I O C L A V I C U L A R I S , се образува между л а т е р а л н и я край на
к л ю ч и ц а т а и раменния и з р а с т ъ к на л о п а т к а т а . С т а в н а т а капсула
се залавя по р ъ б о в е т е на с т а в н и т е п о в ъ р х н о с т и и сс подсилва ч р е з
горна връзка'.)lig. acromiociaviculare - м е ж д у д в е т е к о с т и и долна
в р ъ з к а ^ lig. coracoclaviculare. П о с л е д н а т а з а п о ч в а о т ргос.
coracoidcus и се дели н а две 4acmu^Iig. trapezoideum - к ъ м linea
trapezoidea и lig. conoideum - към tuhci culum conoideum на ю\к)чицата.
Р а м е н н о к л ю ч и ч н а т а с т а в а и м а т р и с т е п е н и свобода на
движение:напред-назад, нагоре-надолу и з а в ъ р т в а н е . Д в и ж е н и я т а
сс с у м и р а т е т е з и на г р ъ д н о к л ю ч и ч н а т а с т а в а .

2. 7. СТАВИ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК

С т а в и т е на свободния горен крайник с в ъ р з в а т о т д е л н и т е

к о с т и на горния крайник. К ъ м т я х с п а д а т : р а м е н н а т а с т а в а ,
л а к ъ т н а т а с т а в а и с т а в и т е на р ъ к а т а .
>
Р А М Е Н Н А Т А СТАВА, A R T I C U L A T I O H U M E R I , се образува
между cavitasglenoidalis на Д ч п а т к а т а и г л а в а т а н а р а м е н н а т а к о с т
Ti)ü к а т о я м к а т а е п \ u m k a . к ьм р ь б ь т и i a \ я г а xpyui^i \сн п р ь с т е н .
'iabruin glenoidale. С т а в н а т а капсула е хлабава и сс прикрепва по
collum а n a l о т i с и т на хумсруса и labium glenoidale, к а т о заобикаля
t u b e r c u l u m s u p r a g l c n o i d a l e . П р е з с т а в н а т а кухина п р е м и н а в а
с у х о ж и л и е т о на д ъ л г а т а глава н а ^ т . biceps biachii и се залавя за
tuberculum supraglcnoidale. К а п с у л а т а сс подсилва о т п л о с к и т е
с у х о ж и л и я на р а м е н н и т е м у с к у л и и о т г о р е о т в р ъ з к и : ' l i g .
coracoliuiiierale - о т о с н о в а т а на ргос. coracoidcus, к ъ м tuberculum
 63
2-%
majus humeri u ligg. g l e n o h u n i e r a1iл^ koumo cpacmßam c п р е д н а т а
п о в ъ р х н о с т на к а п с у л а т а ^ а й - т ьнка u н е под силсн а; с<^олна т а масп^
на к а п с у л а т а , к о я т о н а й - ч е с т о се р а з к ъ с в а при луксации т Г р а м е н -
н а т а с т а в а . О т г о р е м е ж д у acromion и proc. coracoideus се изопва
^ lig. c o r a c o a c r o m i a l e , к о й т о образува покрива на р а м е н н а т а с т а в а .
Art. humeri е н а й - с в о б о д н а т а с т а в а на ч о в е ш к о т о т я л о с т р и
с т е п е н и свобода на движение: напред-назад, абдукция-аддукция и
р о т а ц и я . О к о л о нея и м а многобройни бурси, с някои о т к о и т о т я е
във връзка.

Л А К Ъ Т Н А Т А С Т А В А , A R T I C U L A T I O CUDITI се с ъ с т о и о т
т р и ч а с т и ; р а м е н н о л а к ъ т н а , раменнолъчева и проксимална
лъчеволакътна с т а в а .
Р а м е н н о л а к ъ т н а т а с т а в а , ( a r t . hiimeroиТпагТГ. се образува
м е ж д у trochlea humeri и incisura trochiearis ulnae ( т я е макаровидна
с т а в а ) . Р а м с н н о л ъ ч е в а т а с т а в а , Г a r t . Tumieroradialis, се образува
м е ж д у capituium humeri и fovea capitis r a d ü ( т я е к ъ л б е с т а с т а в а ) .
П р о к с и м а л н а т а л ъ ч е в о л а к ъ т н а с т а в а , / ü r t . r a d i o u l n a r l s proxlnialis,
се образува между circumferentja articularis radii и incisura radialis ulnae
( т я е цилиндрична с т а в а г С С т а в н а т а капсула е о б щ а за т р и т е
ч а с т и . Т я се прикрепва над fossa coronoidea, fossa radialis и в г о р н а т а
ч а с т на fossa olecranii. Т я се подсилва о т две с т р а н и ч н и връзки, lig.
collaterale u l n a r e - о т epicondylus medialis humeri, к ъ м ръба на incisura
trochiearis ulnae и lig. collaterale radiale - о т epicondylus lateralis humeri,
пред и зад г л а в а т а на радиуса - за горния край на у л н а т а . Т р е т а т а ,
п р ъ с т е н о в и д н а в р ъ з к а / l i g u i n n u l a r e r a d i i , започва и се залавя за
у л н а т а и обхваща ш и й к а т а на радиуса. П о д нея к а п с у л а т а образува
п р ъ с т е н о в и д е н д ж о б , recessus^ sacciformis. Поради р а з л и ч н и т е по
ф о р м а с т а в н и п о в ъ р х н о с т и , л а к ъ т н а т а с т а в а и м а две с т е п е н и
свобода на движение; ф л е к с и я - е к с т е н з и я и з а в ъ р т в а н е н а в ъ т р е ,
pronatio ujiaßbHj supinatio. Ок ол о с т а в а т а се н а м и р а т няколко бурси,
к о и т о н я м а т в р ъ з к а със нея.

К О С Т И Т Е Н А П Р Е Д М И Ш Н И Ц А Т А се с ъ е д и н я в а т ч р е з
п р о к с и м а л н а т а л ъ ч е в о л а к ъ т н а с т а в а , м с ж д у к о с т н а т а мембрана
и дисталната лъчеволакътна ставай
МЕЖДУКОСТНАТА МЕМБРАНА, MEMBRANA
1NTEROSSEA ANTEBRACHI1, представлява пластинка о т
в л а к н е с т а с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н , к о я т о се прикрепва за
м е ж д у к о с т н и т е р ъ б о в е на радиуса и у л н а т а . Г о р н и я т и край е
{ауспслсн к а т о коса в р ь в , c h o r d a o b l i q u a и по нея има няколко
о т в о р и М е м б р а н а т а е най и ю п м а т а в положение на полупронация.
 6-4

Д И С Т А Л Н А Т А А Ъ Ч Е В О Л А К Ъ Т Н А СТАВА, ARTICU-
LA7 IO R A D I O U L N A R I S D I S T A L I S , сс образува MCikäy_jü_ c i sura
ulnaris radii u circumfcicnjia articularis ulnae. К ъ м ръба на радиуса се
fnpukpcnßa discus articularis, k o ü m o з_аля^а к ъ м д о л н а т а п о в ъ р х н о с т
на г л а в а т а на у л н а т а . С т а в н а т а капсула е хлабава и с р а с т в а с
п е р и ф е р и я т а на диска. Т я не е подсилена с връзки и образува джобче,
ffccessub saccitoi mis Тази с т а в а и м а една с т е п е н свобода на движение
- з а в ъ р т в а н е при пронация и супинация на р ъ к а т а .

С Т А В И Т Е Н А Р Ъ К А Т А , A R T 1 C U L A T I O N E S M A N U S , се
р а з д е л я т на т р и .?рупи: к и т к о в и с т а в и , к и т к о в о п р е д к и т к о в и с т а в и
и с т а в и на п р ъ с т и т е .

К И Т К О В И Т Е С Т А В И са две: проксимална и д и с т а л н а .

П Р О К С И М А Д Н А Т А К И Т К О В А СТАВА, ARTICULATIO
R A D I O C A R P A L I S , се образува м е ж д у с т а в н а т а п о в ъ р х н о с т на
радиуса с discus articularis и с в ъ р з а н и т е в б л о к ч е п р о к с и м а л н и
к и т к о в и к о с т и - os scaphoideum, os lunatum и os triquetium. Ö s
pisiforme е с в ъ р з а н а ч р е з о т д е л н а с т а в а с o s triquetrum. О т o s
pisiforme з а п о ч в а т lig. pisohamatiun - к ъ м hamulus oossis hamati и lig.
pisomctacarpcuiji - к ъ м V м е т а т а р з а л н а к о с т . С т а в н а т а капсула
на п р о к с и м а л н а т а к и т к о в а с т а в а се залавя по р ъ б о в е т е на с т а в ­
н и т е п о в ъ р х н о с т и и се подсилва о т две с т р а н и ч н и връзки, lig.
c o l l a t e r a l carpi radiale и lig. collateralc carpi ulnare, о т две дланни
връзки, lig. r a d i o c a r p a l palmare и lig. iilnocarpale palmare и о т една
«тръбна връзка, lig. r a d i o c a r p a l dorsale. П р о к с и м а л н а т а к и т к о в а
с т а в а и м а две с т е п е н и свобода на движение - ф л е к с и я - е к с т с н з и я и
абдукция-аддукция.

Д ИСТАДНАТА К И Т К О В А СТАВА, ARTICULATIO

M E D I O C A R P A L I S , се образува между д в е т е редици о т к и т к о в и
к о с т и , к о и т о са обединени в две к о с т н и Б л о к ч е т а чрез връзки по
д л а н н а т а и г р ъ б н а т а с т р а н а . С т а в н а т а капсула е къса и о г р а ж д а
S-образна с т а в н а кухина, Т я се подсилва о т къси дланни и гръбни
връзки, ligg. intcrcacarpalia paimaria e t dorsalia О т os capitatum
и з х о ж д а щ , carpi palmare radiatum^konmo се насочва към к а р п а л н и т с
и м е т а к а р п а л н и т е . koernu. Д в и ж е н и я т а в д и с т а л н а т а к и т к о в а
с т а в а допълват т е з и в проксималната киткова става.
 К И Т К О В О П Р Е Д К И Т К О В И Т Е СТАВИ, ARTICULATIONES
C A R P O M E T A C A R P A L E S , с в ъ р з В а т у и с т а . \ н а т а рсуица kumki)ßu
к о с т и с о с н о В и т е на м с т а ^ а р а о л н и т с к о с т и . В т о р а т а уо п е т а т а
м с т а к а р п а \ н и к о с т и и м а т о б щ а с т а В н а кухина, а на палеца т я е
отуелна.

ОБЩАТА КАРПОМЕТАКАРПАЛНА СТАВА, ARTICU-

L A T I O C A R P O M E T A C A R P A L K S C O M M U N I S , се образуВа межуу
qs trapezoideum, os capitatum и os hamatum и о с н о В и т е на 11-V м е т а -
карпа.\ни к о с т и . С т р а н и ч н и т е поВьрхности на 1I-V метакарпални
к о с т и о а р а ж у а т artt. i n t e r m e t a c a r p a l e s , к о и т о с е с в ъ р з В а т с
к а р л о м е т а к а р п а , \ н а т а с т а В а , К ъ с а т а с т а В н а капсула се подсилВа
о т Връзки по д л а и н а т а и .тръбната с т р а н а , ligg. carpometacarpal in
palmaria et dorsalia. Л В и ж е н и я т а са В малък о б е м ( а м ф и а р т р о з а )

СТАВАТА НА П А Л Е Ц А , ARTICULATIO CARPOMETA­

C A R P A L S P O LL I C IS, се образуВа между os trapezium и о с н о В а т а
на 1 м е т а к а р п а л н а к о с т . ) Ставната капсула е хлабава и не е
поуси^^сна с Връзки. ТоВа е седлоВидна cmaBa с дВе с т е п е н и сВобода
на дВижение: опозиция-репозиция и абдукция-аддукция.

СТАВИТЕ НА ПРЪСТИТЕ, ARTICULATIONES DIGI-

T O R U M M A N U S , се д е л я т на проксимална, средна и д и с т а л н а . При
па.\еиа т е са дВе проксимална и д и с т а л н а .

П Р О К С И М А А Н А Т А ПРЪСТОВА СТАВА, ARTICULATIO

M E T A C A R P O P H A L A N G E A L I S , се образуВа м е ж д у г л а В а т а на
м е т а к а р п а л н а т а к о с т u nptikcua.\Hama фаланга. Г л а В и т е на II - V
м е т а к а р п а л н и к о с т и са сВързани помежду си ч р е з ligg. metacarpea
transversa profunda С т а В н а т а капсула е хлабаВа и се подсилВа о т
с т р а н и ч н и Връзки, lig. collaterale ulnare, lig. collaterale radiale и ligg.
palmaria - косо к ь м фиброзната плочка по дланната страна на
к а п с у л а т а . П р о к с и м а л н а т а с т а В а на п р ъ с т а и м а дВе с т е п е н и
сВобода на дВижение: ф л е к с и я - е к с т е н з и я и абдукция- аддукция.
В ъ з м о ж н а е и пасиВна р о т а ц и я

СРЕДНАТА И ДИСТААНАТА Н Р Ь С Т О В И СТАВИ. ARTI­

C U L A T I O N E S I N T E R P H A L A N G E A L E S M A N U S , се о б р а з у В а т
м е ж д у м a к a p o B u д н u т е с т а В н и поВьрхности на ф а л а н г и т е . С т а В -
н и т е капсули са хлабаВи и са подсилени с Връзки, lig. collaterale ulnare,
lig. collaterale radiale и ligg. palmaria. Тези с т а В и и м а т една с т е п е н
сВобода на дВижение фле к с ия-е к с те нзия.
66

Фиг. 23. Л.чкътна става, съеуинсния на коститс на

предмишницата

а- и б- лакътна става, в- съсдинсния между радиус и улна

/по Platzer/

1- trochlea humeri, 2- caput radii, 3- lig. collaterale radiale, 4- lig.

collaterale ulnare, 5- Capsula articularis, 6- lig. anulare radii,
7- incisura trochlearis, 8- membrana interossea, 9- chorda obliqua
 67

фиг. 24. Cmaßu на р ъ к а т а

а- фронтачсн разрез, б- връзки по ^лайната страна. В- връзки

по г р ъ б н а т а с т р а н а /по Platzcr/

I- radius, 2- ulna, 3- discus articularis, 4- art. radiocarpea, 5- art.

mcdiocarpc.-L, 6- art. carpometacarpea, 7- art. mctacarpophalangca,
S- ;irt intcrphalangca 9- lig. collateralc, 10- lig. radiocarpale p.dm.uc,
II- lig. ulnocarpale p;dm;ue, 12- lig. carpi radiatum, 13- lig.
collaterale radiale, 14- lig. collaterale ulnare, 15- lig. radiocarpale
dorsale, 16- lig. carpometacarpale palmare, 17- lig. carpomctacarpale
dorsale, 18- lig metacarpale
68

2 . 7 . СЪЕДИНЕНИЯ НЛ ТАЗОВИЯ П О Я С

К о с т и т е н а г азовия пояс сс с в ъ р з в а т с т а б и л н о ч р е з
с а к р о и л и а ч н и т е став» и л о н н о т о съчлснснис.

С А К Р О И Л И А Ч Н А Т А СТАВА, ARTICULATIO SACRO-

I LI А С А , се о б р а з у в а м е ж д у к р ъ с т н а т а u х ъ л б о ч н а т а к о с т .
С т а в н а т а капсула е къса u се подсилва о т многобройни връзки:
предни, ligg. sacroiliaca anteriore, задни, ligg. sacroiliaca posteriora и
м е ж д у к о с т н и , ligg. sacroiliaca interossea С а к р о и л и а ч н а т а с т а в а се
с т а б и л и з и р а и ч р е з две здрави връзки, к о и т о се и з о п в а т между
сакрума и с е д а л и щ н а т а к о с т . Г о р н а т а връзка, lig. sacruspiiiale се
залавя за spina ischiadica, a^Jig. sacrotuberalt; - за tuber ischiadicum.
Заедно със с ъ о т в е т н и т е изрезки на т а з о в а т а к о с т , т е о г р а ж д а т
з а д н и т е о т в о р и на т а з а : f o r a m e n ischiadicum majus и f o r a m e n
ischiadicum m i n u s \ С а к р о и л и а ч н а т а с т а в а е полуподвижна с т а в а с
н е з н а ч и т е л н о движение (пружиниране) на к о с т и т е една с п р я м о
друга.
ГгО . " л ' - ' f ^ Г \ t,' 1 v 1 < Т - f <VJ( \
А О Н Н О Т О С Ъ Ч Л Е Н Е Н И Е , S Y M P H Y S I S PUBICA, свързва
о т п р е д д в е т е с р а м н и к о с т и . Т о се о с ъ щ е с т в я в а ч р е з п л о ч к а
в л а к н е с т х р у щ я л , ' d i s c u s interpubicus и се подсилва чрез две връзки:
горна, lig. pubicum superius и долна, lig. arcuatum pubis В с т р а н и
о т с и м ф и з а т а , по ръба на foramen qbturatum се изопва membrana
ubturatoria, к а т о в горния край б р а з д а т а , sulcus obturatorius, се
превръща в канал, canal is obturatorius.

ф О Р М А И Р А З М Е Р И Н А ТАЗА. Т а з ъ т се с ъ с т о и о т две
ч а с т и : г о л я м т а з , pelvis major и малък т а з , pelvis minor. Разделя ги
г р а н и ч н а т а линия, linea terminalis. Т я започва о т н ай -и зп ъкн алата
напред ч а с т , promontoi ium. о т us sacrum и V лумбален диск, върви
в с т р а н и no linea arcuata и crista pubica и д о с т и г а до горния р ъ б на
с и м ф и з а т а . Н а малкия т а з се р а з л и ч а в а т т р и ч а с т и ^ в х о д ? т а з о в о
разширение u4i3Xog.
П л о с к о с т т а на входа на т а з а ; apertura peh b superior, свьрзва
п р о м о н т о р и у м а с горния р ъ б на с и м ф и з а т а . Т я е наклонена напред
и сключва с х о р и з о н т а л н а т а равнина ь.м.л о т 5()-6()о П р е д н о -
з а д н и я т (прав) р а з м е р на входа на т а з а , diameter recta, е 11 cm.
Н а п р е ч н и я т му р а з м е р , diameter transversa, е 12.5-13 cm К о с и т е
д и а м е т р и , diameter obliqua, са по 12.5-13 cm.
 П л о с к о с т т а на т а з о в о т о разширение свързва най-вулъбна-
т а т а т о ч к а на сакрума с долния р ъ б на с и м ф и з а т а . IТравият р а з м е р
на т а з и п л о с к о с т е 11 cm. а напречния - 10.5 cm.
П л о с к о с т т а на изходъ на т а з а , apertura pelvis inferior, и м а
две ч а с т и - предна задна. П р а в и я т и д и а м е т ъ р е 9 cm и чрез и з м е с т ­
ване на о п а ш н а т а к о с т назад д о с т и г а 11 cm. Н а п р е ч н и я т и р а з м е р
е 11 cm.
Тъй к а т о не всички р а з м е р и м о г а т да се о п р е д е л я т на живо,
и н д и р е к т н и данни за р а з м е р и т е на т а з а д а в а т в ъ н ш н и т е д и а м е т р и .
За ( ш и р и н а т а на т а м говори р а з с т о я н и е т о между spinae iliacae
antcrioi supciioi. dlstantia spinaruin f 25-26 cm). pa к т о я н и е т о между
ciistae iliacae, dbtanfia cristauin (2(S-29 cm), к а к т о и р а з с т о я н и е т о
м е ж д у д в а т а т р о х а н т с р а , * dlstantia trochanterica )(3 1-32 cm). За
п р е д н о з а д н и я т р а з м е р на т а з а говори в ъ н ш н и я т прав д и а м е т ъ р ,
conjugata externa (20 cm), к о й т о свързва proc. spinosus на V пояссн
прешлен с предния р ъ б на с и м ф и з а т а .
Между мъжкия и женския т а з с ъ щ е с т в у в а т разлики.
Ж е н с к и я т т а з е по-широк, по-нисък, с по-голя ми размери. Ъ г ъ л ъ т
под с и м ф и з а т а е 90°-100° и foramen obturatum има т р и ъ г ъ л н а ф о р м а .

2. 8. СТАВИ НА Д О А Н П Я К Р А Й Н И К

С т а в и т е на долния крайник о с и г у р я в а т н е г о в а т а п о д в и ж н о с т
и с т а б и л н о с т к а т о орган за опора на т я л о т о . К ъ м т я х с п а д а т
тазобедрената с т а в а , колянната с т а в а , тибиофибуларната с т а в а
и с т а в и т е на х о д и л о т о .

Т А З О Б Е Д Р Е Н А Т А С Т А В А , A R T C U L A T I O C O X A E , свързва
А ц с т а б у л у м а с г л а в а т а на б е д р е н а т а к о с т С т а в н а т а п о в ъ р х н о с т
на а ц с т а б у л у м а , tacies lunata, е п о к р и т а с хрущял; fossa a c c t a b u l i j e
запълнена с възглавничка о т у^астна т ъ к а н , a incisura acctabuli - с
в р ъ з к а Г ^ transvcrsum acctabuli. Д ъ л б о ч и н а т а на а ц с т а б у л у м а се
увеличава с п р ь с т с н н о т в л а к н е с т хрущял, labruni acetabidare.
С т а в н а т а капсула е дебела и се прикрепва по р ъ б а на l a b i u m
acetahulare и В о с н о в а т а на collum temoris ( ш и й к а т а лежи
в ъ т р с с т а в н о и е п о к р и т а със синовиална мембрана). К а п с у л а т а се
подсилва с т р и връзки: предна, li^- iliotemorale - о т spina iiiaca antcrioi
inferior k i>M linea intcrtrochanterica, долна, Пц. piibofeniorale - о т ramus
superioi ossis pubis к ъ м trocantcr minoi и задна^Пб» ischiofeinorale -
о т corpus ossis ischii к ь м trochanter major. Освен т о в а около ш и й к а т а
 70

на фсмура ß к а п с у л а т а с в п л е т е н а zona orbicularis, к о я т о се

прикрепва з а spina iliacji anterior infcnoi. С т а в н а т а кухина на
т а з о б е д р е н а т а с т а в а обхваща и ш и й к а т а на фсмура. Тя е свързана
с bursa iliopectinea, разположена о т п р е д под сухожилието на т .
iliopsoas. В ъ т р е с т а в н о лежи lig. capitis femoris, к о я т о започва о т
я м к а т а на г л а в а т а и сс залавя за üg. transversum acetabuITTазобедре-
н а т а с т а в а е кълбеста с т а в а с т р и степени свобода на движение:
ф л е к с и я - е к с т е н з и я , абдукция-аддукция и външна и в ъ т р е ш н а
ротация,
С\

К О Л Я Н Н А Т А СТАВА, A R T I C U L A T I O G E N U S , свързва
кондилите на фсмура с т и б и я т а (фемуротибиа.\на с т а в а ) и фсмура
с п а т е л а т а (фемуропателарна с т а в а ) . За с т а в н и повърхности
с л у ж а т кондилите и tacies patellaris на фсмура, г о р н а т а повърхност
( п л а т о ) на т и б и я т а и з а д н а т а повърхност на п а т е л а т а . Тъй к а т о
с т а в н и т е повърхности са инконгруентни, между т я х се в л а г а т
сърповидни хрущяли -(менискуси> Те са изградени о т в л а к н е с т
хруилял и сс прикрепват за т и б и я т а чрез с в о и т е краища (рогове).
Медиалният мени ек, (meniscus inedialis, има по.\\'лунна форма и се
прикрепва към area intercondylaris anterior и area intcrcondylaris
posterior. А а т е р а . \ н и я т мениск^ meniscus lateralis, е по-затвс^рен, c
no малък диаметър и се прикрепва за eminentia intercondylaris?^
С т а в н а т а капсула е широка и при п а т е л а т а и т и б и я т а сс залавя за
р ъ б о в е т е на с т а в н и т е повърхности, к а т о с р а с т в а с менискусите.
При фсмура отпред т я се отдалечава над п а т е л а т а и образува джоб,
recessus (bursa) snprapatellaris Синовиалната мембрана образува
гънки изпълнени с м а с т н а т ъ к а н , о т п р е д - plicae alares, о т г о р е -
plicae suprapatellarcs) Поради з н а ч и т е л н о т о натоварване, колянн а т а
с т а в а има извънставни и в ъ т р е с т а в н и връзки. О т п р е д заляга
дебела връзка ( l i g . patellae^ к о я т о започва о т върха на п а т е л а т а и
са залавя за tuberositas tibiae. Около нея капсулата е подсилена с
лентовидни снопчста. retinaculum patellae mediale и retinaciilum
patellae laterale Встрани о т епикондилите се спускат с т р а н и ч н и т е
връзки. Медиално към т и б и я т а заляга, li<j. collaterale tibiale. к о я т о
е широка и срастнала с капсулата, а латерално към г л а в а т а на фибу-
л а т а . lyj. collaterale tlbulare, к о я т о с обла и не с р а с т в а с капсулата
О т з а д капсулата е по-къса и е подсилена w ' lig. popliteum obliquum и
lig. popliteum arcuatum В ъ т р е в с т а в а т а с с р а з п о л а г а т кръстоса­
н и т е връзки. П р е д н а т а кръстосана (ipi)3ka(lig. cruciatum anterius,
започва о т в ъ т р е ш н а т а повърхност на л а т е р а л н и я кондил на
фсмура и се залавя за area intcrcondylaris anterior на т и б и я т а Задната
кръстосана врмка^lig. cruciatum posterius, започва о т в ъ т р е ш н а т а

\ а м ^ п г У \ — V o A O M j V
i XUiCW-C« Wfcum
 1
V^JV-x*vt K
S ЬЛ. ^
Р О и Г 0 и д 1
~* 'V'-O^ew < p ^ u f txireAceü
п о в ъ р х н о с т на медиалния контил на ф е м у р а и сс залавя за area
intercondylaris posterior н а т и б и я т а . Освен т я х м е ж у у п р е д н и т е
краища на м е н и с к у с и т с се изопва lig. t r a n s v c r s m i i gcnus^ к а к т о и
две н е п о с т о я н н и връзки към л а т с р а л н и я Menuckjig. meniscofemoiale
anterius и lig. meniscofemorale posterius. К о л я н н а т а с т а в а има две
с т е п е н и с в о б о д а на движение. О с н о в н о т о д в и ж е н и е е флексия-
е к с т с н з и я , се в о д и о т к р ъ с т о с а н и т е и с т р а н и ч н и т е в р ъ з к и .
Възможна е и в ъ т р е ш н а и външна р о т а ц и я при леко с г ъ н а т о коляно
(за разхлабване на с т р а н и ч н и т е връзки). О к о л о к о л я н н а т а с т а в а
и м а многобройни 6vpcu 1 ч а с т о т к о и т о са свързани със с т а в н а т а
кухина (bursa supi apatellaris, bursa infrapatellai is, bursa m.poplitei и др ).
Q
К О С Т И Т Е Н А П О Д Б Е Д Р И Ц А Т А се с в ъ р з в а т проксимално
чр ез с т а в а , д и а ф и з и т е - ч р е з м с ж д у к о с т н а мембрана, а д и с т а л и о -
чр ез синдесмоза.

ТИБИОфИБУДАРНАТА СТАВА, ARTICULATIO

T I B I O F I B U L A R I S , се образува м е ж д у л а т с р а л н и я кондил на
т и б и я т а и г л а в а т а на ф и б у л а т а . С т а в н а т а капсула е къса и се
подсилва ч р е з две връзки: предна, lig. capitis fibulae ante r ius и задна,
lig. capitis fibulae posterius В с т а в а т а сс извършва н е з н а ч и т е л н и
движения.

МЕЖДУКОСТНАТА МЕМБРАНА, MEMBRANA

I N T E R O S S E A C R U R I S , се изопва между margo interossea на т и б и я т а
ujyL4>u6yAama. Т я прехвърля н а т о в а р в а н е т о о т е д н а т а к о с т върху
другата.

Т И Б И О ф И Б У Д А Р Н А Т А С И Н Д Е С М О З А , SYNDESMOSIS
T I B I O F I B U L A R I S , свързва incisura fibularistibiae с malleolus lateralis
О т п р е д т я се подсилва с lig. tibiotlbularis anterius и о т з а д - чрез lig.
tibiotibulare p o s t e r i u s . Тук и м а н е з н а ч и т е л н а п о д в и ж н о с т -
пружиниране м е ж д у д в е т е к о с т и .

С Т А В И Т Е НА Х О Д И Д О Т О , ARTICULATIONES PEDIS,
в к л ю ч в а т с л е д н и т е с т а в и : горна скочна с т а в а , долна скочна с т а в а ,
калканеокубовидна с т а в а , клиноладисвидна с т а в а , т а р з о м е т а т а р -
зална с т а в а и с т а в и на п р ъ с т и т е .
ГОРНАТА С К О Ч Н А ( Г Д Е З Е Н Н А ) СТАВА, ARTICULATIO
T A L O C R U R A L I S , сс о б р т у в а между д и с т а л м а т а с т а в н а повърх-
н п е т н . х л ш и и я т а . д в а т а малеола и м а к а р а т а на т а л у с а ; С т а в н а т а
кгтсула е широка и сс прикрепва б л и ю до р ь б о в с т с на с т а в н и т с
фиг. 25. Съединения на т а з а и т а з о б е д р е н а с т а в а

а- съединения на т а з а , 6-, в- и г - т а з о б е д р е н а с т а в а /по Platzer/

1- art. sacroiliaca, 2- lig. sacrospinale, 3- lig. sacrotuberale,

4- membrana obtiuatoria, 5- lig. iliofemorale, 6- lig. pubofemorale,
7- lig. ischiofemorale, 8- zona orbicularis, 9- lig. capitis temoris,
10- acetabulum, II- capsula articularis, 12- caput temoris
фиг. 26. Колянна с т а в а

а- външни връзки б- мснискуси, в- и г- вътрешни връзки

/по Platzer/

1- lig. patellae, 2- retinaculum patellae laterale, 3- retinaculum

patellae mediale, 4- lig. collaterale fibulare, 5- lig. coUaterale mediale,
6- lig. cruciatum anterius, 7- lig. cruciatum posterius, 8- meniscas
lateralis, 9- meniscus medialis, 1()- lig. capitis fibulae anterius, 11- lig.
meniscofemorale, 12- lig. capitis fibulae posterias
v-t- У
Л J C( \J o ' , v ^ j 0 1 ч
74 f
OUJ КХ( (AAfi l>t>ü*M u rpr (xVvSlOVA-1 c olkikortlbt/
повърхности. Т я c подсилена медиално c lig. mediale (deltoicleum),
к о я т о започва о т върха на медиалния малеол и се дели ня^Ъгдирй"
ч а с т и ^ p a i s tibionavicularis - напред к ъ м os naviculaief p a r s tibiotalaris
anterior - к ъ м Collum tali^pars tibiocafcanearis - към sustantaculum tali
на калканеуса ü p a r s tibiotalaris posterior - к ъ м proc posterior tali. O m
л а т е р а л н а т а с т р а н а в р ъ з к и т е са по-добре разграничени и з а п о ч в а т
о т л а т с р а л н и я малечхч: lig. tnluflbulnre nnterlus - ким Collum tili. lig.
^ calcaneofibularc - к ъ м с т р а н и ч н а т а п о в ъ р х н о с т на калканеуса и lig.
1, talofibulare posterius - к ъ м proc. posterior tali. Г л е з е н н а т а с т а в а е
—^ — — *
шарнирна с т а в а с една с т е п е н свобода на движение; п л а н т а р н а
флексия)дорзална е к с т с н з и я .
Д О Л Н А Т А СКОЧНА C T A B A ^ R T I C U L A T I O TALOCALCA-
N E O N A V 1 C U L A R 1 S , се р а з д е л я о т м е ж д у к о с п ш а в р ъ з к а , lig.
^ t a l o c a l c a n e u m intcrosseum. на две камери: заина и предна.
^ ЗАДНАТА КАМЕРА, ARTICULATIO SUBTALARIS, се
о б р а з у в а м е ж д у з а д н и т е с т а в н и п о в ъ р х н о с т и на т а л у с а и
калканеуса. К ъ с а т а с т а в н а капсула се подсилва с няколко връзки;
медиална, lig. talocalcancare mediale, л а т е р а л н а , lig. talocalcancare
laterale u задна, lig. talocalcaneare posterius.^
i y ПPЕДHATA KAMЕPA, ARTCULATIO TALOCALCA-
N E O N A V I C U L A R I S , се о б р а з у в а м е ж д у с р е д н и т е и п р е д н и т е
с т а в н и п о в ъ р х н о с т и на т а л у с а и калканеуса (art. talocalcanearis),
г л а в а т а иа т а л у с а и л ади е в и д н а т а^ ко с т (ail. talonavicularisf'Kbcama
с т а в н а капсула се подсилва о т г о р е с lig. talonaviculare и е lig.
calcaneonaviculare, к о я т о е ч а с т о т lig. bifurcatum и о т д о л у с lig.
calcaneonaviculare plantare П л а н т а р и а т а в р ъ з к а е п о к р и т а с
ß \ а к н е с т xpviu^ \ и върху нея 1а.\яга ' . \ а в а т а на т а \ \ д в и ж е н и я т а
в д о л н а т а с к о ч н а с т а в а са к о м б и н и р а н и о к о л о е д н а к о с а ос;
супинация, флсксия и аддукция, пронация, е к с т с н з и я , абдукция.
К А Л КАН Е О К У Б О ВИДНАТА СТАВА, ARTICULATIO
C A L C A N E O C U B O I D E A , с в ъ р з в а предния край на калканеуса с
к у б о в и д н а т а к о с т . К ъ с а т а с т а в н а скапсула се подсилва о т г о р е с
lig. calcaneocuboideum dorsale, о т д о л у с lig. cailcaneocuboideum
plantare и медиално cOig. calcaneocuboideiii^, к о я т о е ч а с т о т lig.
bHurcatiim Тази с т а в а е а м ф и а р т р о з а с н е з н а ч и т е л н и движения.
К а т о articulatio tarsi transversa ( с т а в а на Chopart) се означава
с т а в а т а , к о я т о разделя п р е д н а т а о т з а д н а т а ч а с т на х о д и л о т о .
Т я обединява art. talonaviculaiis и ail. calcaneocuboidea. К л ю ч о в о
значение за с т а в а т а има lig.bHiiix-atiim, к о я т о започва о т калканеуса
и дели на lig. calcaneonaviculare - к ъ м л а д и е в и д н а т а к о с т и lig.
calcaneocuboideum - к ъ м к у б о в и д н а т а к о с т
х,-. t ^ ^ I ^ . t-QVA c a v f i v w c a n ^
- C^V\LO^ACXO< CAJLCIRC — ^

(X f t - t CL^C UCL o'lСД.(Сс< ß. ^

 К Л И Н О Л А Д И Е В И Д Н А Т А СТАВА, ARTICULATIO
C U N E O N A \ 1CULARIS, cßbpjßa лауисвиуната к о с т с т р и т е
к л и н о в и у н и к о с т и , к о и т о са о б е д и н е н и в б л о к ч е ч р е з ligg.
intercuneitoi mia doisalia, plantaria et interossea C т а в н а т а капечла c
къса и се n o g c u \ в а 90p т \ н о с Пц. cuneunaviculnrt; dorsale и с т ь п а л н о
с lig. cuneonavicular^ plantare К а т о а м ф и а р т р о з а т у к у в и ж е н и я т а
са силно ограничени - пружиниране.
/*/Я-Н1А.1Л r
ТАРЗОМЕТАТАРЗААНАТА СТАВА, ARTICULATIO
TARSOMETATARSAL1S, свързва клиновидните к о с т и и os
vjuboideum с о с н о в и т е на 1 - V м е т а т а р з а л н и к о с т и . С т а в н а т п а
капсула сс подсилва о т къси връзки; дорзално, lig«;» tarioiuttalarsalia
dorsalLi. с т ъ п а ч н о . ligg. tarsometatarsal Li plantaria и между к о с т и т е
- lig. tarsometatarsal La niten>ssea. Това е а м ф и а р т р о з а с незначителни
движения.
Между о с н о в и т е на II - V м е т а т а р з а л н и к о с т и и м а малки
стави,(^airtt. i n t e r m e t a t a r s a l e s , к о и т о сс п о д с и л в а т ч р е з ligg.
metatarsalia dorsalia и ligg. metatarsalia plantaria

СТАВИТЕ HA ПРЪСТИТЕ, ART1CULATIONES DIGI-

T O R U M PEDIS, б и в а т проксимална, средна и д и с т а л н а . При палеца
т е са две; проксимална и д и с т а л н а .
П Р О К С И М А Л Н А Т А ПРЪСТОВА СТАВА, ARTICULATIO
M E T A T A R S O P H A L A N G E A L I S , свързва г л а в а т а на м е т а т а р з а л -
^ а т а к о с т е п р о к с и м а л н а т а фаланга. С т а в н а т а капсула е широка и
се подсилва с две с т р а н и ч н и врьзки. lig. collaterale tibiale и lig.
collaterale tibulare и коси в р ъ з к и , ( ^ . plantaria. Г л а в и т е на м е т а -
т а р з а л н и т е к о с т и с а с в ь р з а н и с ligg. m e t a t a r s a l i a transversa
profunda Т о в а са к ъ л б е с т и с т а в и с т р и с т е п е н и свобода на дви­
жение; ф л е к с и я - е к с т е н з и я , абдукция-аддукция и пасивна р о т а ц и я .
СРЕДНАТА И ДИСТААНАТА ИНТЕРфАААНГЕАЛНИ
СТАВИ, ARTICULATIONES INTERPHALANGEALES PEDIS,
с в ъ р з в а т ф а л а н г и т е на п р ъ с т и т е . К ъ с и т е капсули се п о д с и л в а т
със с т р а н и ч н и връзки, lig. collaterale tibiale и lig. collaterale tibulare
и коси врьзки. ligg.plantaria. Т о в а са макаровидни с т а в и с една
с т е п е н свобода на движение; фл е к с ия-е к с те нзия .

Х О Д И А О Т О К А Т О 11.ЯАО Ч о в е ш к о т о ходило има^сводеста

конфигурация и при с т ъ п в а н е fVi.pvy хс^ризонтална п л о с к о с т т о се
опира на tuber calcanei и г л а в и т е на м с т а т а р з а л н и т е к о с т и . Гози
м а г р ь ж е н cß«)fj ее обуелабя о т с т р о е ж а н а к о с т н и я с к е л е т и се
подържа о т връзковия а п а р а т (особено на lig. calcaneonaviculare
 76

plantare) u мускулите на ходилото. Поради клиновидната форма на

ossa cuneiformia и приложението на мускулната сила, се оформя и
Втори Напречен tßotj, с опорни точки - главите на 1. J V и V
мстатарia.\HU кости. Когато двата свода са запазени, т е ж е с т т а
на т я л о т о , приложена върху талуса се разпределя назад - към tuber
calcanei и напред - към главите на I. IV и V метатарзални кости.
Нередко се наблюдават вродени и придобити дееформации на
ходилото; плоско стъпало, pes planus, конско стъпало, pes equinus,
изкривено навътре стъпало, pes varus, изкривено навън стъпало,
pes valgus както и комбинации о т тях.

3. МУСКУЛНА СИСТЕМА, MYOLOGIA

Мускулната с и с т е м а представлява а к т и в н а т а ч а с т на
двигателния апарат. Нейни органи са скелетните мускули, които
са изградени о т напречно набраздена мускулна тъкан. Мускулите
могат да се съкращават и тяхната тяга, приложена върху скелета
се изразява в движенията на т я л о т о . Всеки мускул има определени
залавни места на к о с т и т е , които са разделени чрез става. По-.мал.ко
подвижната (при крайниците проксимална) залавна част е начало,
origo, а по-подвижната (дистална) ч а с т - залавяне, insertio на муску­
ла. функционално залавните м е с т а могат да променят м е с т а т а
си при промена на опорната кост.
5
'V
3. I. УСТРОЙСТВО НЛ МУСКУЛИТЕ.

Мускулът, imisciilus ( т . ) , се състои о т тяло, сухожилия и

помощни образувания. Според формата на т я л о т о , мускулът бива:
вретеновиден, т . fusiformk (напр. т . rectus femoris), едноперест,
т unipennatus ( т . extensor hallucis longus), двуперест, т bipennatus
(mm. interossei), плосък, m. planus (коремни мускули), кръгов, т .
orbicularis ( т . orbicularis oris), двуглав, т . biceps ( т . biceps brachii),
двукоремчест, т . biventer ( т . digastricus).
МУСКУЛНОТО ТЯЛО, VENTER, е контрактилната ч а с т
на мускула. То се изгражда о т напречно набраздени мускулни влакна
Мускулните влакна п р и т е ж а в а т м н о ж е с т в о ядра, к о и т о се
разполагат периферно. 13 цитоплазмата им, sarcoplasma, се разпо­
лагат контрактилни нишки - миофибрили, множество м и т о -
хондрии, добре развит гладък ендоплазмен ретикулум и гликогенни
включвания. Миофибрилите са съставени о т актинови (тънки) и
 77

миозинови (дебели) миофиламенти. Те са т а к а подредени, че под

микроскоп мускулните Влакна изалеждан напречно набраздени.
Редуващите се т ъ м н и ивици (Z-линии) ограничават т . н . саркомери
(вж. мускулна т ъ к а н ) . С к ъ с я в а н е т о на с а р к о м е р и т е с т о и в
о с н о в а т а на мускулното съкращение. То се дължи на тангенциал­
н о т о плъзгане на а к т и н о в и т е спрямо миозинозите миофиламенти.
Между миофиорилитс се разполага мсмранна каналчеста с и с т е м а .
Тя се с ъ с т о и о т надлъжни и напречни тубули. Надлъжните тубули
(L-тубули) са е л е м е н т и на г л а д к и я т ендоплазмен ретикулум, а
напречните (Т- тубули) п р е д с т а в л я в а т инвагинации на мембраната
на мускулното влакно. О т д е л н и т е мускулни влакна се с в ъ р з в а т
чрез хлабава с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н , e n d o i m s i u m , сред к о я т о се
разполагат кръвоносни съдове и нерви. Групи о т 10-50 мускулни
влакна се о б в и в а т чрез periimsiiuii iiitermim в първично мускулно
снопчее, а няколко първични с н о п ч е т а , о б в и т и с p e r i m y s i u m
e x t e r n u m , о б р а з у в а т в т о р и ч н и с н о п ч е т а . Всички обвивки са
изградени о т с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н , ч и й т о колагенни влакна
образуват с к е л е т а на мускула и преминават в сухожилията. Освен
за механиката на мускула, т е и м а т значение за т р о ф и к а т а , т ъ й
к а т о в н а с я т кръвоносни и лимфни съдове и нерви.
С У Х О Ж И Л И Е Т О , T E N D O , служи за прикрепване на мускула
към к о с т т а . То се изгражда о т уст^редни снопове о т колагенни
влакна, между к о и т о се р а з п о л а г а т силно разклонени к л е т к и ,
tenocyti. Между колагенните снопове има хлабава съединителна
т ъ к а н , peritendineum internum, а около т я х - по-плътна т ъ к а н ,
peritendineuni externum Свързването на сухожилието с мускулното
в л а к н о (мускулно-сухожилна в р ъ з к а ) се о с ъ щ е с т в я в а между
п р ъ с т о п о д о б н о р а з к л о н е н и я край на м у с к у л н о т о в л а к н о и
колагенните влакна на сухожилието. Закрепването на сухожилието
за к о с т т а с т а в а чрез проникване на колагенните (Schaipey, еви)
влакна в канали на к о м п а к т а т а или чрез в п л и т а н е т о им в периоста.
Тъй к а т о к о л а г е н н и т е влакна са н е р а з т е г л и в и , с у х о ж и л и я т а
пренасят мускулната т я г а върху к о с т и т е .

П О М О Щ Н И О Б Р А З У В А Н И Я Н А М У С К У А И Т Е са
ф а с ц и и т е ^ синовиалните т о р б и ч к и ^ сухожилните влагалища и
С- сезамовидните костици.
Ф А С Ц И И Т Е , FASCIAE, п р е д с т а в л я в а т калъфи на муску­
л и т е , изградени о т влакнеста съединителна тъкан. Ге ограничават
разширяването на мускулното т я л о и понякога с л у ж а т за залавяне
на мускулни влакна. Те б и в а т собствени и групови. Груповите
фасции са свързани с междумускулни прегради, septa intermuscularia
78

фиг. 27. С т а в и на х о д и л о т о

а - фронтален срсз, б- и в- Връзки на х о д и л о т о / no Frick и по

Platzer/

1- art. talocruralis, 2- art. talocalcaneonavicularis, 3- art. intcrtarseae,

4- art. tarsometatarseae, 5- art. mctatarsophalangeae, 6- art.
intcrphalangeac, 7- lig. tibiofibularc ant., 8- lig. dcltoidcum, 9- lig.
talofibulare antcrias, 10- lig. calcaneofibulare, 11- ligg. tarsi dorsalia,
12- lig. biturcatum, 13- lig. tarsometatarscum, 14- lig. tibionaviculare,
15- lig. tibiocalcancarc, 16- lig. tibiotalare, 17- lig. plant.'U"c longum,
18- lig. calcanconavicularc
 79

фиг. 28. С т р о е ж на с к е л е т н и т е мускули

а- ßuqoße мускули, б- напречен срез през мускул, ß- мускулни

влакна, г - сухожично влагалище /по Platzer и no Spence/

1- ßpemenoßucjcH мускул, 2- е^ноперест мускул, 3- qßynepecm

мускул, 4- мускул с различно ориентирани мускулни влакна,
5- hiivcia, 6- perimisium, 7- endomysium, 8- мускулно влакно,
9- миофибричи, 10- сухожилие, 11- фиброзно влагалище,
12- синовиално влагалище
8ü

u oGpaayßam мускулни леговищя за група мускули

СИНОВИАЛНИТЕ ТОРБИЧКИ, BURSAE SYNOVIALES, са
у с т р о с н и подобно на с т а в н и т с капсули (mcmbrana fibrosa и
mcmbrana synoyialis). Тс сс влагат между мускулите или т я х н и т е
сухожилия и к о с т и т е и намаляват т р и е н е т о при мускулното
съкращение. Голяма ч а с т о т тях се разполагат около с т а в и т е и
и м а т връзка с тях
СУХОЖИАНИТЕ ВААГААИЩА, VAGINAE TENDINUM,
обвиват сухожилията и улесняват плъзгането им спрямо околните
тъкани. Те са изградени о т плътен външен слой, stratiini fibrusum
и тънък вътрешен добре кръвоснабден слой, stratum synoviale
Синовиалният слой покрива сухожилието и се прехвърля по вътреш­
ната повърхност на фиброзния слой. На прехода се образува дубли-
катура - опорак, mesotendineunL, по която навлизат кръвоносни
съдове.
СЕЗАМОВИДНИТЕ КОСТИЦИ, OSSA SESAMOIDEA, се
влагат под сухожилията и увеличават ъгъла под к о й т о т е се
залавят за к о с т и т е . С т о в а т е подобряват полезното действие
на мускула.

МЕХАНИКАТА НА МУСКУАИТЕ е действието им върху

определена става. Подемната сила е р е з у л т а т о т мускулното
съкращение и зависи о т физиологичния му напречник (сбора о т
сеченията на всички мускулни влакна), положението му спрямо о с т а
на с т а в а т а и м е с т а т а на залавяне. Мускулите които се разполагат
пред напречната ос на с т а в а т а са флексори, а т е з и разположени
зад нея - екстензори. Е ф е к т ъ т на мускулното действие зависи и
о т ъгъла под който сухожилието на мускула се за\авя за к о с т т а .
Най-благоприятно е залавянето под прав ъгъл. Подемната сила се
увеличава при предварителното разтягане на мускула и намалява
при неговото разхлабваме (напр. при флексия на китката, силата
на сгъване на пръстите намалява). Мускулният тонус представля­
ва трайно напрежение на мускула, подържано о т постоянни нервни
импулси. Съществена роля играе тренировката, чрез която може
да се постигне увеличаване (хипертрофия) на мускулната маса и
максимално използване на ефекта о т мускулното съкращение

КРЪВОСНАБДЯВАНЕТО на мускулите се осъществява о т

клонове на преминаващи около т я х артерии. Заедно с нервите,
вените и лимфните съдове т е пробиват мускулната фасция и се
разклоняват в^ендомизиумаДато образуват капилярни мрежи около
мускулните влакна (тук се срещат и фенестрирани капиляри).
 81
И Н Е Р В А Ц И Я Т А на мускулите сс ивършва о т м о т о р н и ,
сстивни и в е г е т а т и в н и нерви М о т о р н и т е нервни влакна загубват
миелиновата си обвивка и завършват върху мускулнитс влакна с
моторни плочки (невромускулни синапси). С е т и в н и т е нервни влакна
завършват с мускулни рецептори - мускулни вретена В е г е т а т и в ­
н и т е нерви съпровождат кръвоносните съдове с к о и т о д о с т и г а т
qo мускулните влакна.
Според разположението си, мускулите се у е л я т на следн и т е
групи; мускули на гърба, мускули на главата, мускули на ш и я т а ,
мускули на г ъ р б и т е , мускули на корема, мускули на горния крайник
и мускули на долния крайник.

3. 2. МУСКУЛИ НА ГЪРБА

Мускулите на гърба, musculi dorsi, спореу произхода и разполо­

ж е н и е т о си б и в а т повърхностни и дълбоки.
П О В Ъ Р Х Н О С Т Н И Т Е М У С К У Л И започват о т гръбначния
с т ъ л б и п о в е ч е т о о т т я х се залавят за раменния пояс. Тук с п а д а т
следните мускули:
Т Р А П Е Ц О В И Д Н И Я Т МУСКУЛ, М TRAPEZIUS, се с ъ с т о и
о т т р и части: горна - низходяща, pars deseendeiis, хоризонтална,
pars horizontalLs и долна - възходяща, pars ascendcns. Мускулът
започва о т т и л н а т а к о с т и ргосс. spinosi на всички шийни (чрез
septum nuchae) и всички гръдни прешлени и се залавя за ключицата,
acromion и spina scapulae. Toü доближава д в е т е лопатки и наклонява
главата назад. Инервира се о т п. accessoi ius и клонче на pi. cervicalis.
Ш И Р О К И Я Т ГРЪБЕН МУСКУЛ, М LAT1SSIMUS DORSI,
се разполага в д о л н а т а ч а с т на гърба. Toü започва о т ргосс. spinosi
на VII-XII гръдни и всички поясни прешлени, к р ъ с т н а т а к о с т и
хълбочния гребен и се залавя за crista tuberculi majoris humeri. Toü
привежда м и ш н и ц а т а и я в ъ р т и н а в ъ т р е . Инервира се о т п.
thoracodorsalis.
Р О М Б О В И Д Н И Я Т МУСКУЛ, М RHOMBOIDEUS, се
разполага под трапецовидния мускул. Toü започва о т ргосс. spinosi
на CVI и CVII ( т . rhomboideus minor) и о т ргосс. spinosi на Th I - IV
( т . rhomboideus major) и се залавя за медиалния ръб на л о п а т к а т а .
Мускулът т е г л и л о п а т к а т а към гръбначния стълб. Инервира се
о т п. dorsalis scapulae.
П О В Д И Г А Ч Ъ Т НА Л О П А Т К А Т А , М L E V A T O R S C A ­
PULAE, се разполага под трапецовидния мускул. Гой започва о т
напречните израстъци на шийните прешлени и се залавя за горния
82

ъгъл на л о п а т к а т а . М у с к у л ъ т т е г л и л о п а т к а т а нагоре. Инервира

се о т п. dorsalis scapulae.
Г О Р Н И Я Т З А Д Е Н З Ъ Б Ч А Т М У С К У А , М. S E R R A T U S
P O S T E R I O R S U P E R I O R , започва о т procc. spinosi на д о л н и т е 2
шийни и г о р н и т е 2 гръдни прешлени и се залавя за п ъ р в и т е 4 ребра.
Тои повдига р е б р а т а ( и н с п и р а т о р ) . Инервира се о т пп. intercostales
I - IV.
Д О Л Н И Я Т З А Д Е Н З Ъ Б Ч А Т М У С К У А , М. S E R R A T U S
P O S T E R I O R I N F E R I O R , започва о т procc. spinosi на п о с л е д н и т е
два гръдни и п ъ р в и т е два поясни прешлени и се залавя за п о с л е д н и т е
4 ребра. Той с м ъ к в а р е б р а т а ( е к с п и р а т о р ) . Инервира се о т пп.
intercostales IX - XI

ДЪАБОКИТЕ (АВТОХТОННИ) МУСКУАИ стабилизират

гръбнака и п о д ъ р ж а т изправения с т о е ж . Т е са разположени в с т р а н и
о т procc. spinosi и са п о к р и т и с дебела фасция. fascia thoracodorsalis
С п о р е д п о л о ж е н и е т о , а в т о х т о н н и т е мускули се д е л я т на
л а т е р а л н а и медиална редица.
А А Т Е Р А Л Н А Т А Р Е Д И Ц А , включва мускули, к о и т о се зала­
в я т за гръбначния с т ъ л б и р е б р а т а . Тук с п а д а т с л е д н и т е мускули;
Г А А В О В И Я Т А Е Н Т О В И Д Е Н М У С К У А , М. S P L E N I U S
CAPITIS, започва o m procc. spinosi на ш и й н и т е прешлени и са залавя
т и л н а т а к о с т на черепа. Той наклонява г л а в а т а назад. Инервира
се о т з а д н и т е клонове на с п и н а л н и т е нерви.
Ш И Й Н И Я Т А Е Н Т О В И Д Е Н МУСКУА, М.SPLENIUS
C E R V I C I S , започва o m procc. spinosi на г о р н и т е гръдни прешлени и
се залавя за н а п р е ч н и т е и з р а с т ъ ц и на г о р н и т е шийни прешлени.
Т о й наклонява назад шийния гръбнак. И н е р в и р а се о т з а д н и т е
клонове на с п и н а л н и т е нерви.
Х Ъ А Б О Ч Н О Р Е Б Р Е Н И Я Т М У С К У А , М. ILIOCOSTALIS, е
дълъг мускул, с ъ с т а в е н о т т р и ч а с т и : поясна, гръдна и шийна.
П о я с н а т а ч а с т , т . iliocostalis lumborum, започва о т
к р ъ с т н а т а к о с т и хълбочния гребен и се залавя за п о с л е д н и т е 6
ребра и н а п р е ч н и т е и з р а с т ъ ц и на п о я с н и т е прешлени.
Г р ъ д н а т а ч а с т , т . iliocostalis thoracis, започва о т п о с л е д н и т е
6 р е б р а и се залавя за п ъ р в и т е 6 ребра.
Ш и й н а т а ч а с т , т . iliocostalis cervicis, започва о т п ъ р в и т е
ребра и се залавя за procc. transversi на ш и й н и т е прешлени.
М. iliocostalis на к л онява г р ъ б н а к а на с в о я т а с т р а н а . При
д в у с т р а н н о съкращение - изправя гръбнака. Инервира се о т з а д н и т е
клонове на с п и н а л н и т е нерви.
Д Ъ А Г И Я Т М У С К У А , М. L O N G I S S I M U S , се дели на т р и
 8.1

части: -тръбна, шийна и глаВова.

Гръдната ч а с т . т . longissinius thuracis, започва о т к р ъ с т н а т а
к о с т и рюсс. spinosi на пояснитс прешлени и се залавя за напречните
израстъци на гръдните прешлени и р е б р а т а .
Шийната ч а с т . т . longbsiinus cerv k i s , започва о т напречните
и з р а с т ъ ц и на .^ръ^ните прешлени и се залавя за н а п р е ч н и т е
израстъци на шийните прешлени.
Главовата ч а с т , т . longLssfaiius capitis, започва о т напречните
израстъци на шийните прешлени и се залавя за proc. mastoideus на
черепа.
М. longissimus наклонява гръбнака и г о в ъ р т и на с в о я т а
с т р а н а . При д в у с т р а н н о съкращение т о й изправя гръбнака.
Инервира се о т з а д н и т е клонове на с п и н а \ н и т е нерви.
Б О Д И Л К О В И Я Т МУСКУЛ, М SPINALIS, започва u завърш­
ва на гръдните procc. spinosi. Той наклонява гръбнака на с в о я т а
страна. Инервира се о т з а д н и т е клонове на спиналните нерви.
М Е Д И А Л Н А Т А Р Е Д И Ц А с съставена о т мускули, к о и т о
се залавят само за прешлените Към нея принадлежат мускулите
на транзверзоспиналната с и с т е м а и м а \ к и т е мускули на гръбнака.
ТРАНСВЕРЗОСПИНАЛНАТА СИСТЕМА включва мускули,
к о и т о започват о т напречните и ф а с т ъ ц и на по-болните прешлени
и се залавят за procc. spinosi на по-горните прешлени. Тук с п а д а т
следните мускули:
П О Л У Б О Д И Л К О В И Я Т М УСК УЛ , М SEMISPINALIS, се
с ъ с т о и о т т р и части: главова, шийна и гръдна.
Главовата ч а с т , т . st-mispinali.s capitis, започва о т напреч­
н и т е израстъци на шийните прешлени и се залавя за т и л н а т а к о с т
на черепа.
Шийната ч а с т , ш. seinispiiialis cervkis, започва о т напречните
израстъци на г о р н и т е гръдни прешлени и се за\авя за procc. spinosi
на горните шийни прешлени.
Гръдната ч а с т , т . stiiiispinalis thoracis, започва о т напреч­
н и т е израстъци на д о л н и т е гръдни прешлени и се залавя за procc.
spinosi на д о л н и т е шийни прешлени.
М. semispinalis върти гръбнака на противоположната страна.
При двустранно съкращение стабилизира гръбнака. Инервира се
о т з а д н и т е клонове на спиналните нерви.
М Н О Г О П Е Р Е С Т И Я Т М У С К У Л , М. M U L T I F I D U S , с с
разполага по целия гръбнак. Влакната му започват о т к р ъ с т н а т а
к о с т и напречните израстъци на прешлените, прескачат 2-3 преш­
лени и се залавят за procc. spinosi на по-горните прешлени. Гой
завършва прешлените на противоположната страна. При двустран-
8-4

но съкращснис стабилизира гръбнака. Инсрвира сс о т з а д н и т е

клонове на спиналните нерви.
ЗАВЪРТВАЩИТЕ МУСКУАИ, MM ROTATORES, са къси
мускули, к о и т о започват о т напречните израстъци на прешлените,
прескачат един прешлен (mm. rotatores longi) или се з а л а в я т направо
за ргос. spinosus на съседния по-горен прешлен (mm. rotatores breves).
Те завършват гръбнака на с в о я т а страна. Инервират сс о т задните
клонове на спиналните нерви.
К Ъ С И Т Е М У С К У Л И НА Г Р Ъ Б Н А К А , ММ. I N T E R ­
SPINALES И ММ. INTERTRANSVERSARII, се разполагат между
с ъ о т в е т н и т е израстъци на съседните прешлени и с п о м а г а т за
с т а б и л и з и р а н е т о на гръбначния с т ъ л б .

ф А С Ц И И Т Е НА ГЪРБА п о к р и в а т различните мускулни

групи. П о в ъ р х н о с т н и т е мускули на гърба са покрити о т т ъ н к а
повърхностна фасция. П о задната с т р а н а на ш и я т а т я се уплътнява
к а т о подтилна фасция, fascia nuchae. Чрез плътна преграда, septum
nuchae, т я се прикрепва към procc. spinosi на шийните прешлени.
Д ъ л б о к и т е мускули са покрити о т fascia thoracolumbalis.
Между последното ребро и т а з а т я о т д е л я ълбок л и с т , к о й т о
заляга пред а в т о х т о н н и т е мускули.

3. 3. МУСКУЛИ НА ГЛАВАТА

Мускулите на главата, mm. capitis, се д е л я т на: дълбоки тилни

мускули, мимически мускули и дъвкателни мускули.

Д Ъ Л Б О К И Т Е Т И Л Н И МУСКУЛИ, MM. SUBOCCIP1TALES

PROFUNDI, д е й с т в а т върху с т а в и т е между първите два прешлена
и черепа. Те са следните;
Г О Л Я М И Я Т ПРАВ ЗАДЕН МУСКУЛ, М. RECTUS CAPITIS
POSTERIOR MAJOR, започва om proc. spinosus на CI I u сс залавя за
тилната кост.
М А Л К И Я Т ПРАВ ЗАДЕН МУСКУЛ, М RECTUS CAPITIS
POSTERIOR MINOR, започва о т задната дъга на атласа и се залавя
за т и л н а т а к о с т медиално о т голямия.
Д О Л Н И Я Т К О С М У С К У Л , М. O B L I O U U S C A P I T I S
INFERIOR, започва о т proc. spinosus на СИ и се залавя за напречния
и з р а с т ъ к на атласа.
Г О Р Н И Я Т К О С МУСКУЛ, М. OBLIOUUS CAPITIS SUPE­
RIOR, започва о т напречния и з р а с т ъ к на а т л а с а и сс залавя за
 85
тилната кост.
П Р Е Д Н И Я Т П Р А В М У С К У Л , М R E C T U S CA P ITIS A N T E ­
R I O R . започва о т напречния и з р а с т ъ к на а т л а с а и сс залавя за
черепа npeq foramen magnum.
Д Ъ Л Г И Я Т М У С К У Л Н А Г Л А В А Т А , М L O N G U S CAPITIS,
започва о т н а п р е ч н и т е и з р а с т ъ ц и на ш и й н и т е прешлени и се залавя
за черепа npeq foramen magnum.
Д ъ л б о к и т е т и л н и мускули н а к л о н я в я т и в ъ р т я т г л а в а т а . Т е
се и н е р в и р а т о т п. suboccipitalis.

М И М И Ч Е С К И Т Е М У С К У Л И , M M . F A C I A L E S , са разпо­
ложени в п о д к о ж н а т а т ъ к а н , н я м а т с о б с т в е н а фасция и е д н о т о
и м сухожилие се в п л и т а в к о ж а т а , a qpyaomo се прикрепва к ъ м
черепа. При съкращение т е т е а л я т к о ж а т а , к а т о о б р а з у в а т кожни
гънки или п р о м е н я т п о л о ж е н и е т о на л и ц е в и т е цепки и т а к а т е
и з м е н я т израза на л и ц е т о ( м и м и к а т а ) . Всички мимически мускули
се и н е р в и р а т о т п. facialis. М и м и ч е с к и т е мускули се р а з д е л я т на
няколко групи: мускул на черепния покрив, мускули около клепач-
н а т а цепка, мускули о к о л о носа, мускули около у с т н а т а цепка и
мускули около у ш н а т а мида.

М У С К У Л Н И Я Т К О М П Л Е К С НА Ч Е Р Е П Н И Я IЮКРИВ, М
E P I C R A N I U S , е с ъ с т а в е н о т няколко мускула, к о и т о се з а л а в я т за
сухожилния ш л е м на черепа, galea aponeurotica. Т я п р е д с т а в л я в а
дебела с ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н а п л а с т и н к а , к о я т о е свързана е
черепния покрив ч р е з хлабава с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н и м о ж е да сс
движи спрямо него.
Т И Л Н О Ч Е Л Н И Я М У С К У Л , М O C C I P I T O F R O N T A L I S , има
две к о р е м ч е т а ; челно и т и л н о .
Ч е л н о т о к о р е м ч е , venter frontalis, започва о т к о ж а т а на
в е ж д а т а и ч е л о т о и сс залавя за galea aponeurotica. Т о повдига в е ж ­
д и т е и образува напречни кожни гънки на ч е л о т о , с к о е т о дава израз
на внимание, очудване, изненада.
Т и л н о т о коремче, venter occipitalis, започва о т т и л н а т а к о с т
и се залавя за galea aponeurotica. Т о т е г л и galea aponeurotica назад и
т а к а изглажда к о ж н и т е гънки на ч е л о т о .
СЛЕПООЧНОТЕМЕННИЯ МУСКУЛ, М TEMPORO-
P A R I E T A L I S , започва o m galea aponeurotica u се залавя за у ш н а т а
мида. Т о й т е г л и у ш н а т а мида нагоре.

МУСКУЛИТЕ ОКОЛО КЛЕПАЧНАТА ЦЕПКА и м а т

в а ж н о значение за м и м и к а т а и з а т в а р я т к л е п а ч и т е .
86

К Р Ъ Г О В И Я Т М У С К У Л НА О К О Т О , М. O R B I C U L A R I S
OCULI, огражда клспачната цепка. Toü се с ъ с т о и о т т р и ч а с т и ;
клепачна, о р б и т н а и слъзна. К л с п а ч н а т а ч а с т , pars pnlpebralis,
започва и се залавя за с т р а н и ч н и т е връзки на к л е п а ч и т е , lig.
palpebrale mediiale и lig. palpcbralc laterale. Тя притиска клепачите
един към друг ( з а т в а р я клспачната цепка). О р б и т н а т а ч а с т , pars
orbitalis, се залавя за ръба на о р б и т а т а . Тя притваря клепачите
(напр при намигане). С л ъ з н а т а ч а с т , pars lacrimalis, започва о т
с л ъ з н а т а к о с т и к л е п а ч н и т е ръбове и се в п л и т а в с л ъ з н а т а
торбичка. При съкращение т я п р и т и с к а с л ъ з н а т а т о р б и ч к а и
подпомага о т т и ч а н е т о на с л ъ з н а т а т е ч н о т .
М У С К У Л Ъ Т ЗА С Б Р Ъ Ч К В А Н Е Н А В Е Ж Д А Т А , М.
C O R R U G A T O R SUPERCILII, започва о т ч е л н а т а к о с т и се залавя
за к о ж а т а на в е ж д а т а . Той т е г л и в е ж д а т а медиално к а т о
предизвиква вертикални гънки и дава израз на загриженост.
СМЪКВАЧЪТ НА ВЕЖДАТА, М DEPRESSOR S U P E R C I U I ,
започва om медиалния ръб на о р б и т а т а и се залавя за к о ж а т а на
в е ж д а т а . Той т е г л и в е ж д а т а надолу и медиално к а т о дава израз на
строгост.
М У С К У Л Ъ Т НА СТРАШНИЯ ВИД, М. PROCERUS, започва
о т о с н о в а т а на носа и се залавя за к о ж а т а между веждите. Той
предизвиква напречни кожни гънки в о с н о в а т а на носа (израз на
с т р а ш е н вид).

М У С К У Л И Т Е О К О Л О НОСА п р о м е н я т ф о р м а т а на външ­
ния нос и ноздрите и с т о в а и м а т значение и за мимиката.
Н О С О В И Я Т МУСКУЛ, М. NASALIS, се разполага в с т р а н и
на носа. Той има напречна и криловидна ч а с т , к о и т о започват о т
г о р н а т а ч е л ю с т и се в п л и т а т в к о ж а т а на носа. Той приплесва
носа и с т е с н я в а ноздрите.
С М Ъ К В А Ч Ъ Т НА НОСНАТА ПРЕГРАДА, М. DEPRESSOR
SEPTI, се с ъ с т о и о т влакна на кръговия мускул на у с т а т а , к о и т о
се в п л и т а т в преградата между ноздрите. Той смъква върха а носа.
П О В Д И Г А Ч Ъ Т Н А Н О С А И Г О Р Н А Т А У С Т Н А , М.
L E V A T O R LABII SUPERIORIS A L A E Q U A E NASI, започва om
г о р н а т а ч е л ю с т под орбиталния ръб и се спуска към носа и г о р н а т а
устна. Той разширява н о з д р а т а и повдига г о р н а т а у с т н а .

МУСКУЛИТЕ О К О Л О УСТНАТА ЦЕПКА променят

положението на у с т н и т е и у с т н а т а цепка. Освсн за мимиката, т е
и м а т значение за п о е м а н е т о на храна и т е ч н о с т и .
К Р Ъ Г О В И Я Т МУСКУЛ НА УСТАТА, М. ORBICULARIS
 87

O R I S , и з г р а ж д а у с т н и т е . T o ü з а п о ч в а о т у с т н и т е ъгли и
алвеоларните израстъци на г о р н а т а и долна ч е л ю с т и се вплита в
к о ж а т а на у с т н и т е . Мускулът притиска у с т н и т е к а т о променя
ф о р м а т а им и дава израз на раздразненост.
ПОВДМГАЧЪТ НА ГОРНАТА УСТНА, М LEVATOR LABII
SUPERIORIS, започва о т г о р н а т а ч е л ю с т и се залавя за к о ж а т а
на г о р н а т а у с т н а и sulcus nasolabialis. Toü повдига г о р н а т а у с т н а и
предизвиква кожни гънки о к о л о носа с к о е т о дава и з р а з на
недоволство.
П О В Д И Г А Ч Ъ Т НА УСТНИЯ ЪГЪА, М LEVATOR ANGUL1
ORIS, започва om fossa canina на горната ч е л ю с т u се залавя за
у с т н и я ъгъл. Toü т е г л и у с т н и я ъгъл нагоре, при к о е т о се показват
кучешките зъби ( а т а в и с т и ч е н израз на недоволство).
Я Б Ъ Л Ч Н И Я Т М УСК УЛ , М Z Y G O M A T I C U S , започва о т
ябълчната к о с т u се залавя за к о ж а т а на устния ъгъл. Toü т е г л и
у с т н и я ъгъл нагоре и встрани и дава израз на добро настроение.
М У С К У Л Ъ Т Н А С М Е Х А , М. RISORIUS, е н е п о с т о я н е н
мускул к о й т о започва о т fascia masseterica и се залавя за к о ж а т а на
у с т н и я ъгъл. Toü тегли у с т н и я ъгъл нагоре и встрани и дава израз
на добро настроение (предизвиква трапчинка на б у з а т а ) .
М У С К У Л Ъ Т НА Б У З А Т А , М. BUCCINATOR, започва о т
алвеоларния израстък на г о р н а т а ч е л ю с т и се залавя за linea obliqua
на мандибулата. Назад т о й с р а с т в а със сухожилния шев, raphe
pterygomandibulare. Мускулът притиска б у з а т а към з ъ б и т е к а т о
тегли у с т н и я ъгъл встрани.
С М Ъ К В А Ч Ъ Т НА У С Т Н И Я ЪГЪЛ, М DEPRESSOR A N G U ­
LI ORIS, започва om ръба на д о л н а т а ч е л ю с т и се вплита в устния
ъгъл. Той тегли у с т н и я ъгъл надолу и встрани к а т о дава израз на
недоволство.
С М Ъ К В А Ч Ъ Т Н А Д О Л Н А Т А У С Т Н А , М. D E P R E S S O R
LABII INFERIORIS, започва о т ръба на долната ч е л ю с т и се вплита
в д о л н а т а у с т н а . Той т е г л и д о л н а т а у с т н а надолу (мускул на
пиячите).
М У С К У Л Ъ Т НА Б Р А Д И Ч К А Т А , М MENTALIS, се вплита
в к о ж а т а на брадичката. Той тегли брадичката напред и предиз­
виква вертикална кожна гънка.

МУСКУЛИТЕ О К О Л О УШНАТА МИДА при човека са слабо

развити. Т е биват: горен, т . auricular is anterior, преден, т . auricularis
anterior и заден, т auricularis posterior Залавяйки се за хрущяла на
у ш н а т а мида, т е т е г л я т у х о т о на своята страна.
фиг. 29, Мускули на гърба

а- повърхностни мускули, б- а в т о х т о н н и мускули /по Spence и

no Platzcr/

1- т . trapezius, 2- т . stcrnoclcidomastoidcus, 3- т . splenitis capitis,

4- т . levator scapulae, 5- т . rhomboidcus, 6- т . latissimus dorsi,
7- m. serratus posterior superior, 8- fascia thoracolumbalis, 9- m.
transversooccipitalis, 10- m. sacrospinalis, 11- m. iliocostalis, 12- m.
longissimus, 13- m. semispinalis, 14- m. multifidus
 89

фиг. 30. Мускули на г л а в а т а

а- миминсски мускули, б- и ß- у ьвкатслни мускули / п о Platzcr/

1- т . frontalis, 2- т . ргосстч, 3- т . corrugator supcrcilii, 4- т .

orbicularis oculi, 5- т . levator labii superior alacque nasi, 6- m.
levator labii supcrir, 7- m. zygomaticas, 8- m. risorius, 9- m.
orbicularis oris, !()- m. depressor anguli oris, 11- m. depressor labii
inferior, 12- m. mentalis, 13- m. temporalis, 14- m. masseter, 15- m.
pterygoideus lateralis, 16- m. ptcrygoideus mcdialis, 17-
уолночелюстна cmaBa
90

Д Ъ В К А Т Е Л Н U T E М У С К У Л И , M M . М А S T I CA T O R I I ,
осъществяват движсниата в долночслюстната става.
С Ъ Щ И Н С К И Я Т Д Ъ В К А Т Е Д Е Н М У С К У Л , М. M A S S E T E R .
и м а предна, п о в ъ р х н о с т н а и задна, дълбока ч а с т . T o ü започва о т
я б ъ л ч н а т а к о с т , я б ъ л ч н а т а дъга и fascia temporalis и се залавя за
в ъ н ш н а т а п о в ъ р х н о с т на ъ г ъ л а на д о л н а т а ч е л ю с т и r a m u s
mandibulae (tuberositas masseterica). М у с к у л ъ т и м а голям физиоло­
гичен напречник и п р и т и с к а с голям а сила д о л н а т а к ъ м г о р н а т а
ч е л ю с т при дъвкане. Освен т о в а т о й т е г л и д о л н а т а ч е л ю с т напред.
И нервира се о т п. mandibularis.
С Л Е П О О Ч Н И Я Т М У С К У Л , М. T E M P O R A L I S , з а п ъ л в а
с л е п о о ч н а т а я м а на черепа и е п о к р и т о т дебела фасция, fascia
temporalis. T o ü започва о т черепа и о т ф а с ц и я т а и се залавя за ргос.
c o r o n o i d c u s на д о л н а т а ч е л ю с т . С л е п о о ч н и я т мускул повдига
д о л н а т а ч е л ю с т . Инервира се о т п. mandibularis.
М Е Д И А Л Н И Я Т К Р И Л О В И Д Е Н М У С К У Л , М. P T E R Y ­
G O I D E U S M E D I A L I S , се разполага в п о д с л е п о о ч н а т а яма. T o ü
з а п о ч в а о т ргос. p t e r y g o i d e u s u t u b e r m a x i l l a e u се з а л а в я з а
в ъ т р е ш н а т а п о в ъ р х н о с т на ъгъла на д о л н а т а ч е л ю с т (tuberositas
pterygoidea). М у с к у л ъ т повдига д о л н а т а ч е л ю с т и я т е г л и напред.
Инервира се о т п. mandibularis.
Л А Т Е Р А Л Н И Я Т К Р И Л О В И Д Е Н М У С К У Л , М. P T E R Y ­
G O I D E U S LA T E R A LIS, започва о т л а т е р а л н а т а п л а с т и н к а на ргос.
pterygoideus и се з а л а в я з а ш и й к а т а на д о л н а т а ч е л ю с т (fovea
pterygoidea). T o ü т е г л и м а н д и б у л а т а напред, к а т о з а е д н о със
с т а в н и я диск т я се плъзга върху tubcrculum articulare и по т о з и начин
е д и н с т в е н о т д ъ в к а т е л н и т е мускули о т в а р я у с т а т а . Инервира се
о т п. mandibularis.

ф А С Ц И И Т Е Н А Г Л А В А Т А п о к р и в а т мускули те. В с т р а н и
т . temporalis е п о к р и т със с л е п о о ч н а т а фасция, fascia temporalis,
к о я т о се прикрепва к ъ м я б ъ л ч н а т а дъга. О т д ъ г а т а започва fascia
masseterica, к о я т о разцепвайки се на два л и с т а : повърхностен и
дълбок обхваща т masseter. Назад т е п р о д ъ л ж а в а т в fascia parotidea.
к о я т а обхваща о к о л о у ш н а т а слюнчена жлеза.

3. 4. М У С К У Л И НА Ш И Я Т А

М у с к у л и т е на ш и я т а , mm. colli, според п о л о ж е н и е т о си се

д е л я т на п о в ъ р х н о с т н и мускули, горни и долни подезични мускули
и дълбоки шийни мускули.
 9!

П О В Ъ Р Х Н О С Т Н И Т Е М У С К У Л И НА Ш И Я Т А сс
о ч е р т а в а т при съкращение и м о г а т ^ а сс о п и п а т . Т е са с л е д н и т е :
П О Д К О Ж Н И Я Т М У С К У Л Н А ШИЯТА, PLATYSMA,
п р е д с т а в л я в а широк т ъ н ъ к мускул, к о й т о започва о т д о л н а т а
ч е л ю с т и сс спуска върху ф а с ц и я т а к ъ м к л ю ч и ц а т а и .тръдния кош.
Тои предизвиква к о ж н и т е гънки на ш и я т а . Инервира сс о т на п.
facialis.
Г Р Ъ Д Н О К Л Ю Ч И Ч Н О С И С О В И Д Н И Я Т М У С К У Л , М.
S T E R N O C L E I D O M A S T O I D E U S , се разполага в с т р а н и на ш и я т а .
Той и м а две глави; медиална и л а т е р а л н а . М е д и а л н а т а глава, caput
stemaJe, започва о т с т е р н у м а , а л а т е р а л н а т а глава, caput claviculare
- о т медиалния край на к л ю ч и ц а т а . Д в е т е глави се о б е д и н я в а т в
обло т я л о , к о е т о се залавя за proc. mastoideus. М у с к у л ъ т наклонява
г л а в а т а на с в о я т а с т р а н н а и я в ъ р т и на п р о т и в о п о л о ж н а т а с т р а н а .
При д в у с т р а н н о съкращение т о й наклонява г л а в а т а назад. Инервира
се о т п. accessorius и pi. ccrvicalis.

ГОРНИТЕ ПОДЕЗИЧНИ МУСКУЛИ, MM SUPRA-

H Y O I D E I , се р а з п о л а г а т м е ж д у д о л н а т а ч е л ю с т и п о д е з и ч н а т а
к о с т . Т е о б р а з у в а т пода на у с т н а т а кухина.
Д О Л Н О Ч Е Л Ю С Т Н О П О Д Е З И Ч Н И Я Т М У С К У Л , М.
M Y L O H Y O I D E U S , п р е д с т а в л я в а плосък мускул, к о й т о започва о т
linca mylohyoidca на д о л н а т а ч е л ю с т u се залавя за сухожилен ш е в ,
raphe т . mylohyoidei, к о й т о се изопва м е ж д у м а н д и б у л а т а и
п о д е з и ч н а т а к о с т Той е главния мускул на пода на у с т н а т а кухина.
М у с к у л ъ т с м ъ к в а д о л н а т а ч е л ю с т и повдига п о д е з и ч н а т а к о с т .
Инервира се о т п. mandibularis.
Д В У К О Р Е М Ч Е С Т И Я Т М У С К У Л , М DIGASTR1CUS, и м а
две к о р е м ч е т а : предно и задно. П р е д н о т о коремче, venter anterior,
запова о т д о л н а т а ч е л ю с т (fossa digastrica) и преминава в междинно
сухожилие, к о е т о се прикрапва к ъ м п о д е з и ч н а т а к о с т . О т него
започва з а д н о т о коремче, venter posterior, к о е т о се залавя за ргос.
mastoideus. М у с к у л ъ т подсилва пода на у с т н а т а кухина. Инервира
се о т п mandibularis и п. facialis.
Ш И Л О В И Д Н О П О Д Е З И Ч Н И Я Т МУСКУЛ, М STYLO­
D
I Y O I D E U S , започва o m ргос. styloideus на черепа u се залавя за
п о д е з и ч н а т а к о с т , к а т о обхваща м е ж д и н н о т о сухожилие на т .
digastricus. Т о й повдига п о д е з и ч н а т а к о с т . Инервира се о т п. facialis.
ПОДВРАДИЧКОВОНОДЕЗИЧНИЯТ МУСКУЛ, M G E N I O -
H Y O I D E U S , лежи над m milohyoideus. Той започва о т долната
челюст (spina mentalis) и се залавя за подезичната кост. Мускулът
92

подсилва пода на у с т н а т а кухина. Инсрвира сс о т п. hypoglossus.

Д О Л Н И Т Е П О Д Е З И Ч Н И М У С К У Л И , MM. I N F R A -
HYOIDE1, сс разполагат между подезичната к о с т и гръдния кош.
Г Р Ъ Д Н О П О Д Е З И Ч Н И Я Т М У С К У Л , М. S T E R N O -
HYOIDEUS, започва о т г р ъ д н а т а к о с т u ключицата и се залавя за
подезичната к о с т . Той т е г л и подезичната к о с т надолу. Инервира
се о т pi. cervicalis.
Р А М Е Н Н О П О Д Е З И Ч Н И Я Т М У С К У Л , М. O M O H Y O I -
DEUS, има две коремчета; долно и горно. Д о л н о т о коремче, venter
inferior, започва о т г о р н и я т ръб на л о п а т к а т а и преминава в
междинно сухожилие о т к о е т о започва г о р н о т о коремче, venter
superior и т о се залавя за подезичната кост. Мускулът тегли надолу
подезичната к о с т . Инервира се о т pi. cervicalis.
Г Р Ъ Д Н О Щ И Т О В И Д Н И Я Т МУСКУЛ, М. STERNOHYOI-
DEUS, започва о т з а д н а т а повърхност на гръдната к о с т u п ъ р в о т о
ребро u се залавя за щитовидния хрущял на ларинкса. Той стабили­
зира положението на ларинкса. Инервира се о т pi. cervicalis.
Щ И Т О В И Д Н О П О Д Е З И Ч Н И Я Т М У С К У Л , М. T H Y R O -
HYOIDEUS, започва о т щитовидния хрущял на ларинска и се за\авя
за подезичната к о с т . Той стабилизира положението на гръкляна.
Инервира се о т pi. cervicalis.

Д Ъ Л Б О К И Т Е М У С К У Л И НА ШИЯТА се разполагат по
гръбначния стълб. Към т я х с п а д а т следните мускули:
П Р Е Д Н И Я Т С Т Ъ Л Б Е С Т М У С К У Л , М. S C A L E N U S
A N T E R I O R , започва о т н а п р е ч н и т е и з р а с т ъ ц и на ш и й н и т е
прешлени и се за\авя за п ъ р в о т о ребро. Той с т а б и л и з и р а т шийния
г р ъ б н а к и п о в д и г а т р е б р а т а ( и н с п и р а т о р ) . И н е р в и р а се о т
предните клонове на спиналните нерви.
СРЕДНИЯТ С Т Ъ Л Б Е С Т МУСКУЛ, М. SCALENUS MED!US,
лежи зад предния и заедно с него образува цепковидно пространство,
spatium interscalenum. Той започва о т напречните израстъци на
долните шиини прешлени и се залавя за п ъ р в о т о ребро. Мускулът
стабилизира гръбнака и повдига р е б р а т а (инспиратор). Инервира
се о т предните клонове на с п и н а \ н и т е нерви.
ЗАДНИЯТ С Т Ъ Л Б Е С Т МУСКУЛ, М SCALENUS
P O S T E R I O R , започва о т н а п р е ч н и т е и з р а с т ъ ц и на ш и й н и т е
прешлени и се залавя за в т о р о т о ребро. Той стабилизира шийния
гръбнак и повдига р е б р а т а (инспиратор). Инервира се о т предните
клонове на спиналните нерви.
ДЪЛГ И Я Т М У С К У Л НА ШИЯТА, М. L O N G U S COLI.!,
 93
започва о т т е л а т а u сс залавя за н а п р е ч н и т е и з р а с т ъ ц и на ш и й н и т е
прешлени. Т о и с т а б и л и з и р а шийния гръбнак. Инервира се о т pi.
ceivicalis.

ф А С Ц И И Т Е Н А Ш И Я Т А п о к р и в а т мускулите. О б щ а т а
ш и й н а ф а с ц и я , f a s c i a c e r v i c a l i s , с е р а з д е л я на т р и л и с т а :
п о в ъ р х н о с т е н , среден и дълбок. П о в ъ р х н о с т н и я т л и с т , lamina
superficialis, се спуска о т д о л н а т а ч е л ю с т к ъ м ;гръдния кош. Т я се
разцепва на два л и с т а ; п о в ъ р х н о с т е н и дълбок, к о и т о о б х в а щ а т т .
sternocleidomastoideus и п о д д о л н о ч е л ю с т н а т а слюнчена жлеза.
С р е д н и я т л и с т , lamina pretrachealis, заляга по с р е д а т а на ш и я т а и
покрива д о л н и т е подезични мускули и ларинкса. В с т р а н и т о и
образува влагалище за к р ъ в о н о с н и т е съдове, vagina carotica. Д ъ л б о ­
к и я т л и с т . lamina prevertebral is. покрива д ъ л б о к и т е шийни мускули
и гръбначния с т ъ л б .

3. 5. МУСКУЛИ НА ГРЪДНИЯ КОШ

М у с к у л и т е на гръдния кош, mm. thoracis, се д е л я т на две групи;

гръдни мускули на раменния пояс и с о б с т в е н и мускули на гръдния
кош. К ъ м т я х спада и д и а ф р а г м а т а .

ГРЪДНИТЕ МУСКУЛИ НА РАМЕННИЯ ПОЯС,

у ч а с т в у в а т в д в и ж е н и я т а на гръдния кош и на раменния пояс. Тук
с п а д а т с л е д н и т е мускули;
Г О Л Я М И Я Т ГРЪДЕН МУСКУЛ, М PECTORALIS MAJOR,
се с ъ с т о и о т т р и ч а с т и ; ключична, г р ъ д н о р е б р е н а и к о р е м н а .
К л ю ч и ч н а т а ч а с т . pars clavicularis, започва о т м е д и а л н а т а ч а с т
на к л ю ч и ц а т а , г р ъ д н о р е б р е н а т а ч а с т , pars sternocostalis - о т
г р ъ д н а т а к о с т и х р у щ я л и т е на р е б р а т а и к о р е м н а т а ч а с т , pars
abdominalis - о т предния л и с т в л а г а л и щ е т о на правия к о р е м е н
мускул. Т р и т е ч а с т и се с ъ б и р а т в о б щ о сухожилие, к о е т о сс залавя
з а crista tuberculi majoris на хумеруса. М у с к у л ъ т привежда и в ъ р т и
н а в ъ т р е м и ш н и ц а т а . Инервира се о т pi brachialis.
М А Л К И Я Т ГРЪДЕН МУСКУЛ, М PECTORALIS MINOR,
сс разполага под голямия Той започва o m I11-V ребро и се залавя за
proc. coracoideus на л о п а т к а т а . М у с к у л ъ т т е г л и л о п а т к а т а напред.
Инервира се о т pi. brachialis.
П О Д К Л Ю Ч И Ч Н И Я Т М У С К У Л , М. S U B C L A V I U S , започва
о т п ъ р в о т о р е б р о u се залавя за к л ю ч и ц а т а . Гой с т а б и л и з и р а с т е р -
н о к л а в и к у л а р н а т а с т а в а . Инервира се о т pi brachialis.
94

фиг. 31. Мускули на главата и шията

а- изглед о т страни, б- изглед отпред /по Spence/

I- venter frontalis т . occipitofrontalis, 2- т . orbicularis oculi.

3- m.levator labii supcriooris alaegue nasi, 4- m. orbicularis oris, 5- m.
depressor .'uiguli oris,' 6- m. depressor labii interior, 7- m. masseter,
8- m. sternocleidomastoideus, 9- m. m. platysma, 10- m. trapezius,
II- venter occipitalis m. occipitofrontalis, 12- m. auricularis superior,
13- m. omohyoideus, 14- m. mylohyoideus, 15- m. digastricus, 16- m.
stcmothyroideus, 17- m. sternohyoideus, 18- m. thyrohyoideus,
19- mm. scaleni
 95

ф и г 3 2 Мускули н а г ь р ^ и т с

а- г р ъ д н и мускули, 6- д и а ф р а г м а , ft- и г - м е ж д у р е б р е н и м у с к у л и
/ п о Platzcr/

1- т . p c c t o n d i s m a j o r , 2- т . p e c t o r a l is m i n o r , 3- m. s e r r a t u s .'ulterior,
4- m m . intercostales externi, 5- m m intercostales interni, 6- c c n t r u m
t e n d i n e u m , 7- p a r s stern;dis, 8- p a r s costalis, 9- p a r s lumbalis, 1()- e r a s
laterale, 11- c r u s mediale, 12- f o r a m e n v. c a v a e , 13- hiatus ao r t i cu s,
14- f o r a m e n e s o p h a g e u m
96

П Р Е Д Н И Я Т ЗЪБЧАТ МУСКУА, М SERRATUS ANTERIOR,

сс разполага в с т р а н и на гръдния кош. Той започва с зъбци om I-1X
ребра и се залавя за долния ъгъл и медиалния ръб на л о п а т к а т а .
Мускулът т е г л и долния ъгъл на л о п а т к а т а напред к а т о и з м е с т в а
cavitas glenoidalis нагоре и в с т р а н и ( о т в е ж д а р ъ к а т а над 90° в
р а м е н н а т а с т а в а ) . Инервира се о т pi. brachialis.

С О Б С Т В Е Н И Т Е М У С К У А И НА Г Р Ъ Д Н И Я К О Ш се
з а л а в я т за р е б р а т а u о с ъ щ е с т в я в а т движенията им. Tvk спадат:
В Ъ Н Ш Н И Т Е М Е Ж Д У Р Е Б Р Е Н И МУСКУАИ, ММ. INTER­
COSTALES EXTERN!, започват о т долния ръб на по-горното ребро,
спускат са косо надолу и напред и се з а л а в я т за горния ръб на по-
д о л н о т о ребро. О т п р е д между ребрените хрущяли т е се з а м е с т в а т
о т сухожилна мембрана, membrana intercostalis externa. Външните
междуребрени мускули повдигат р е б р а т а ( т е са инспиратори).
И н е р в и р а т се о т пп. intercostales.
В Ъ Т Р Е Ш Н И Т Е М Е Ж Д У Р Е Б Р Е Н И МУСКУЛИ, ММ.
INTERCOSTALES EXTPL&.NI. се разполагат под външните и и м а т
о б р а т е н вървеж. Те започват о т горния ръб на по-долното ребро,
в ъ р в я т косо нагоре и назад и се з а л а в я т за долния ръб на по-горното
ребро под sulcus costae. Ч а с т о т влакната им, к а т о mm. intercostales
iiitiiiiL, се з а л а в я т над sulcus costae. В ъ т р е ш н и т е междуребрени
мускули с м ъ к в а т р е б р а т а ( т е са експиратори). И н е р в и р а т се о т
пп. intercostales.
П О Д Р Е Б Р Е Н И Я Т М У С К У Л , М. SUBCOSTALIS, започва
о т з а д u прескача едно - две ребра. Toü смъква р е б р а т а (експиратор).
Инервира се о т пп. intercostales.
Н А П Р Е Ч Н И Я Т МУСКУЛ НА ГРЪДНИЯ КОШ, М. TRAN-
SVERSUS THORACIS, се намира отпред. Той започва о т хрущялите
на р е б р а т а и се залавя за стернума. Мускулът смъква ребрените
хрущяли (експиратор). Инервира се о т пп. intercostales.

Ф А С Ц И И Т Е НА ГРЪДНАТА СТЕНА покриват мускулите.

О т п р е д върху т . pectoralis major се разполага гръдната фасция. fascia
pectoral is Тя о т д е л я дълбок л и с т , fascia clavipectoralis, к о й т о покри­
ва т . pectoralis minor и се прикрепва към ключицата. Встрани дълбо­
к и я т л и с т преминава в подмишничната фасция, fascia axillaris,
к о я т о покрива подмишничната яма. В ъ т р е ш н а т а повърхност на
г р ъ д н и я т кош и диафрагмата е покрита с fascia endothoracica

ДИАФРАГМАТА. DIAPHRAGMA, представлява мускулно

сухожилна плоча, разделяща г р ъ д н а т а о т коремната кухина На нея
 97

сс различават т р и ч а с т и : гръуна,ребрена и поясна. Гръдната ч а с т ,

pars s t e n i n l b , започва о т з а д н а т а повърхност на г р ъ д н а т а к о с т и
влагалището на т . rectus abdominis. Ребрената ч а с т , pars costnlis,
започва о т в ъ т р е ш н а т а повърхност на VII-XII ребра. П о я с н а т а
ч а с т , pars lumbalis, и м а две к р а ч е т а : медиално и л а т е р а л н о .
Медиалното краче, t r u s mediale, започва о т т е л а т а на поясните
прешлени, а л а т е р а л н о т о краче, crus laterale - о т две сухожилни
дъги: медиална и латерална. Медиалната дъга, lig. arcuatum mediale,
се прехвърля о т т я л о т о на в т о р и поясен прешлен към напречния
му израстък, а л а т е р а л н а т а дъга, lig. arcuatum laterale - о т същия
напречен и з р а с т ъ к към XII ребро. Т р и т е ч а с т и на диафрагмата се
з а л а в я т за сухожилния и ц е н т ъ р , cenfruiii tendineum, к о й т о се
разполага в с р е д а т а . Д и а ф р а г м а т а п р и т е ж а в а няколко о т в о р и :
foramen venae cava«; - в з а д н а т а ч а с т на centrum tendineum, hiatus
aurticus - между д в е т е медиални к р а ч е т а на поясната ч а с т , hiatus
e s o p h a g e u s - в л у м б а л н а т а ч а с т пред hiatus aorticus, trigonuni
st er n o c o s t a le - между г р ъ д н а т а и р е б р е н а т а ч а с т и trigonuni
lunibocostale - между р е б р е н а т а и поясната ч а с т . При съкращение
диафрагмата се и з м е с т в а надолу. Така се увеличава вертикалния
размер на гръдния кош (инспирация). Инервира се о т n.phrenicus

KcipcMHume мускули, m m . a b d o m i n i s , и з г р а ж д а т коремната

с т е н а . П о в е ч е т о о т т я х и м а т широки сухожилия (апоневрози),
к о и т о се с р е щ а т в срсдинната линия к а т о образуват т . н . бяла
линия на корема, l i n e a a l b a . Те п о д ъ р ж а т коремните органи и при
съкращението си о с ъ щ е с т в я в а т н а т и с к върху т я х (коремна преса).
Свързвайки гръдния кош с т а з а , т е н а к л о н я в а т т о р с а напред.
К о р е м н и т е мускули са следните:
ВЪНШНИЯТ К О С КОРЕМЕН МУСКУЛ, М OBLI0UUS
EXTERNUS ABDOMINIS, започва о т в ъ н ш н а т а повърхност на
последните 6 ребра. В л а к н а т а му в ъ р в я т косо надолу и медиално и
се з а л а в я т за външния ръб на хълбочния гребен и lig. i n g u i n a l e , a
медиално се в п л и т а т в l i n e a a l b a T o n наклонява т я л о т о на с в о я т а
с т р а н а и го з а в ъ р т а на противоположната страна. При двустранно
съкращение наклонява т о р с а напред и о с ъ щ е с т в я в а к о р е м н а т а
преса. Инервира се о т пп. i n t e r c o s t a l e s , п. i l i o h y p o g a s t r i c u s и п.
ilioinguinalis.
В Ъ Т Р Е Ш Н И Я Т К О С К О Р Е М Е Н МУСКУЛ, М O B L I 0 U U S
INTERNUS ABDOMINIS, се разполага под външния и влакната му
9H

вървят в о б р а т н а посока. Toü започва о т fascia thoracolumbalis,

срсдния ръб на хьлбочния гребен и л а т е р а л н а т а ч а с т на lig inguinale.
В л а к н а т а му в ъ р в я т косо нагоре и медиално и се з а л а в я т за
в ъ н ш н а т а п о в ъ р х н о с т на п о с л е д н и т е 3 - 4 ребра и linea alba.
Мускулът наклонява т о р с а на с в о я т а с т р а н а u го завършва на
противоположната. При двустранно съкрашение т о й наклонява
т у л о в и щ е т о напред и участвува в коремната преса. Инервира се
о т пп. inteicostales, п. iliohypogastricus и п. ilioinguinalis.
Н А П Р Е Ч Н И Я Т КОРЕМЕН М УСК УЛ , М T R A N S V E R S U S
ABDOMINIS, се разполага под в ъ т р а ш н и я т кос коремен мускул.
Той започва о т в ъ т р е ш н а т а повърхност на последните 6 ребра,
fascia thoracolumbalis, вътрешния ръб на хълбочния гребен и lig.
inguinale. Влакната му преминават в широка апоневроза, к о я т о се
вплита в linea alba. Напречният коремен мускул е главен мускул на
коремната преса. Инервира се о т пп. intercostales, п. ilioinguinalis и
п. genitofemoralis.
П Р А В И Я Т КОРЕМЕН МУСКУЛ, М RECTUS ABDOMINIS,
се разполага в с т р а н и о т linea alba и е вложен във влагалище
образувано о т апоневрозите на о с т а н а л и т е коремни мускули. Той
започва о т р е б р е н и т е хрущяли и proc. xyphoideus на гръдната к о с т .
Влакната му вървят вертикално, прекъсват се о т т р и сухожилни
ивици, ill terse ct ion e s tendinene и се залавят за срамната к о с т на
таза. Мускулът наклонява т о р с а напред и участвува в коремната
преса. Инервира се о т пп. intercostales.
П И Р А М И Д Н И Я Т МУСКУЛ, М PYRAMIDALIS, лежи пред
долния край на правия коремен мускул. Той започва о т срамната
к о с т на т а з а и се залавя за linea alba. Укрепва linea alba. Инервира
се о т п. iliohypogastricus и п. ilioinguinalis.
В Л А Г А Л И Щ Е Т О НА П Р А В И Я КОРЕМЕН МУСКУЛ,
VAGINA М. RECTI ABDOMINIS, има две стени: предна и задна.
Над пъпа а п о н е в р о з а т а на в ъ т р е ш н и я кос коремен мускул с е
разцепва. Към предния л и с т се прибавя апоневрозата на външния
кос коремен мускул, а към задния л и с т - апоневрозата на напречния
коремен мускул. Под пъпа (linea aicuata) всички апоневрози премина­
в а т о т п р е д , а з а д н а т а с т е н а на влагалището се образува само о т
fascia transversalis.
С Л А Б И Н Н И Я Т КАНАЛ, CANALIS INGUINALIS, предста­
влява цепковидно п р ос транс тв о с дължина 4-5 см. Той пробива косо
надолу и медиално долната ч а с т на предната коремна с т е н а и през
него при мъжа се спуска т е с т и с а . Каналът има два отвора: повърх­
н о с т е н и дълбок. П о в ъ р х н о с т н и я т о т в о р , niiiiulus inguiiinlis
superficialis, лежи о т п р е д по- медиално и е ограничен о т две
 99

к р а ч е т а , c m s mediale u c m s laterale, съединени о т г о р е c tibiae

interemraies. Дълбокият omßop, ami и Ins iii^uinnlis protiiiuliLs, е о т в о р
на fascia transvcrsalis, о.?раничен меуиа.\но о т lig. inteifoveolare.
Слабинният кана.\ има четири стени: предна, задна, горна и
долна. П р е д н а т а с т е н а се образува о т апоневрозата на външният
кос коремен мускул. Задната с т е н а се образува о т fascia transvcrsalis,
к о я т о се спуска към lig. inguinale и се подсилва о т връзки: lig.
intcrfoveolare, lig. retlexum и falx inguinalis. Горната с т е н а е т е с н а и
се образува о т долния ръб на в ъ т р е ш н и я т кос и напречния коремни
мускул, а д о л н а т а - о т lig. inguinale. Canalis inguinalis е слаб участък
на к о р е м н а т а с т е н а . П р е з него м о ж е да се и з т л а ч и коремно
съдържимо и да се о б раз ув ат слабинни хернии.

ф А С Ц И И Т Е НА К О Р Е М Н А Т А СТЕНА покриват корем­

н и т е мускули. Външният кос коремен мускул е покрит с повърх­
н о с т н а фасция, fascia abdotiiinalis supt-rfkLilis. к о я т о сраства с linca
alba. В ъ т р е ш н а т а повърхност на коремната с т е н а и диафрагмата
е покрита с fascia endoabdomiiialis (fascia transversal is).

М У С К У Л И Т Е П О З А Д Н А Т А КОРЕМНА СТЕНА се разпо­

л а г а т между гръбначният с т ъ л б , гръдния кош и т а з а .
КВАДРАТНИЯ ПОЯСЕН МУСКУЛ, М Q U A D R A T U S LUM-
B O R U M , започва о т хълбочния гребен и се залавя за напречните
израстъци на поясните прешлени и последното ребро. Тои образува
за дна та коремна с т е н а Едностранно наклонява т о р с а на с в о я т а
с т р а н а , а д в у с т р а н н о - изправя гръбнака. И нервира се о т п.
subcostalis и pi. lumbalis.
Г О Д Я М И Я Т О Б Ъ Л МУСКУЛ, М PSOAS MAJOR, е ч а с т
о т хълбочнопоясния мускул (вж. мускули на т а з а ) .

3.7. МУСКУЛИ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК

Мускулите на горния крайник сс д е л я т на; мускули на рамен­

ния пояс, мускули на мишницата, мускули на предмишницата и
мускули на ръката.

МУСКУЛИТЕ НА РАМЕННИЯ ПОЯС б и в а т гръбни, гръдни

и собствени. Към гръбиите мускули на раменния пояс спадат: т
trapezius, т latissimus doisi, т rhomboideus и т . levator scapulae (вж
мускули на гърба). Към гръдните мускули на раменния пояс спадат;
т pcctoralis major, т pectoralis minor, т . scrratus anterior и m. subclavius
(вж. мускули на гръдния кош).
100

СОБСТВЕНИТЕ МУСКУЛИ ИА РАМЕННИЯ П О Я С

gcücmßyßam върху р а м е н н а т а с т а в а . Т с са с л с у н и т с :
Д Е Л Т О В И Д Н И Я Т М У С К У Л , М. D E L T O I D E U S , се разполага
в с т р а н и на р а м е н н а т а с т а в а . Т о й и м а т р и ч а с т и ; к л ю ч и ч н а ,
раменна и босилкова. К л ю ч и ч н а т а ч а с т . pars clavicularis. започва
о т л а т е р а л н а т а ч а с т на к л ю ч и ц а т а , р а м е н н а т а ч а с т , p a r s
acromialLs - о т acromion scapulae, а б о с и л к о в а т а ч а с т . pars spinata
- о т spina scapulae. Т р и т е ч а с т и се о б е д и н я в а т в общо сухожилие,
к о е т о се залавя за tuberositas deltoidea на хумеруса. М. deltoideus е
най-мощния а б у у к т о р на р а м е н н а т а с т а в а . Освен т о в а т о й
подпомага з а в ъ р т в а н е т о и п о в д и г а н е т о на р ъ к а т а напред и назад.
Инервира се о т п. axillaris.
Н А Д Г Р Е Б Е Н Н И Я Т М У С К У Л , М. S U P R A S P I N A T U S , започ­
ва o m fossa supraspinata на л о п а т к а т а u се залавя за tuberculum majus
на хумеруса. Той о т в е ж д а u в ъ р т и навън м и ш н и ц а т а . Инервира се
о т п. suprascapularis.
П О Д Г Р Е Б Е Н Н И Я Т М У С К У Л , М. INFRASPINATUS, започва
o m fossa rnfraspinata u се залавя за tuberculum majus на хумеруса. Т о й
в ъ р т и н а в ъ н и п р и в е ж д а м и ш н и ц а т а . И н е р в и р а с е о т п.
suprascapularis.
М А Л К И Я Т О Б Ъ Л М У С К У Л , М T E R E S M I N O R , започва о т
л а т е р а л н и я р ъ б на л о п а т к а т а и се залавя з а tuberculum majus на
хумеруса. Той в ъ р т и навън и привежда м и ш н и ц а т а . Инервира се
о т п. axillaris.
Г О Л Я М И Я Т О Б Ъ Л М У С К У Л , М T E R E S M A J O R , започва
o m долния ъгъл на л о п а т к а т а и се залавя о т п р е д за crista tuberculi
minoris на хумеруса. Той в ъ р т и н а в ъ т р е и привежда м и ш н и ц а т а .
Инервира се о т п. thoracodorsalis.
П О Д Л О П А Т К О В И Я Т М У С К У Л , М. S U B S C A P U L A R S , се
разполага по п р е д н а т а с т р а н а на л о п а т к а т а . Той започва о т fossa
subscapularis u се залавя за tuberculum minus на хумеруса. М у с к у л ъ т
в ъ р т и н а в ъ т р е м и ш н и ц а т а . Инервира се о т п. subscapularis.
Поради у ч а с т и е т о и м в з а в ъ р т в а н е т о на р ъ к а т а н а в ъ т р е и
навън, м у с к у л и т е около р а м е н н а т а с т а в а функционално се обединя­
в а т в т н ротаторна маншета

Ф А С Ц И И Т Е НА Р А М Е Н Н И Я П О Я С покриват мускулите.
Д е л т о в и д н и я т мускул е п о к р и т с fascia deltoidea. к о я т о образува
многобройни с ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н и преградки между м у с к у л н и т е
влакна. П о з а д н а т а с т р а н а на л о п а т к а т а се н а м и р а т надгребе-
н о в а т а фасция, fascia supraspinata и п о д г р е б е н о в а т а фасция, fascia
infraspiiiata, к о и т о п о к р и в а т с ъ о т в е т н и т е мускули
фиг. 33. Мускули на корема

а- б- и В- коремни мускули, г- н;шречен срез naq пъпа,

q- напречен срез noq пъпа /по Platzer/

1- m. obliquus externas abdominis, 2- m. serratus .'ulterior, 3- m.

oblicjuus internus abdominis, 4- m. transversus abdominis, 5- linea
alba, 6- m. rectus abdominis, 7- m. pyramidalis, 8- peritoneum
parietale
фиг. 34. Мускули на раменния пояс и на мишницата

а- и б- из«г\С9 omnpeq, ft- и г- изглед о т з а д /по Platzer/

1- т . deltoideus, 2- т . т . subscapularis, 3- caput breve т . bicipitis

brachii, 4- caput longum m. bicipitis brachii, 5- m. supraspinatus,
6- m. infraspinatus, 7- m. teres minor, 8- m. teres major, 9- m. triceps
brachii, 10- caput laterale, 11- caput longum, 12- caput mediale,
13- m. coracobrachialis, 14- m. brachialis, 15- m. biceps brachii
 103

• М У С К У Л И Т Е НА МИШНИЦАТА, MM BRACHIl,cc дс.\ят

на yßc .?pynu: предна u задна.

П Р Е Д Н А Т А I РУ П А се разполага по п р е д н а т а с т р а н а на миш­
н и ц а т а . Т я се с ъ с т о и о т т р и мускули, к о и т о се и н е р в и р а т о т п.
musculocutaneus.
Д В У Г Л А В И Я Т М У С К У Л , М B I C E P S B R A C H I I , и м а дълга и
къса глава. Д ъ л г а т а глава, caput longiim. п р и т е ж а в а дълго сухожи­
лие, к о е т о заляга в sulcus intertubercularis на хумеруса, навлиза в
р а м е н н а т а с т а в а о б в и т о о т синовиално влагалище и се залавя за
tuberculum supraglenoidale на л о п а т к а т а . К ъ с а т а глава, caput brtve,
започва о т proc. coracoidcus на л о п а т к а т а . Д в е т е глави се обеди­
н я в а т в о б л о т я л о , ч и е т о сухожилие се залавя за tuberositas radii, a
ч р е з п о в ъ р х н о с т н о сухожилие - и за fascia antebrachii. М у с к у л ъ т
д е й с т в а в две с т а в и . В р а м е н н а т а с т а в а moü повдига р ъ к а т а напред,
к а т о подпомага о т в е ж д а н е т о или п р и в е ж д а н е т о , а в л а к ъ т н а т а
с т а в а moü е флексор и супинатор. Инервира се о т п. musculocutaneus.
К Л Ю Н О В И Д Н О М И Ш Н И Ч Н И Я Т МУСКУЛ, М CORACO-
BRACHIAL1S, започва o m proc. coracoidcus на л о п а т к а т а u се залавя
з а с р е д а т а на хумеруса. T o ü т е г л и м и ш н и ц а т а напред и подпомага
а д д у к ц и я т а . И н е р в и ра се о т п. musculocutaneus.
М И Ш Н И Ч Н И Я Т М У С К У Л , М BRACH1AL1S, лежи под дву­
главия мускул. T o ü започва о т п р е д н а т а п о в ъ р х н о с т на хумеруса и
се залавя з а tuberositas ulnae. T o ü е флексор на п р е д м и ш н и ц а т а .
Инервира се о т п. musculocutaneus.

З А Д Н А Т А Г Р У П А е п р е д с т а в е н а с а м о о т един голям т р и -
глав мускул.
ТРИГЛАВИЯТ МУСКУЛ НА МИШНИЦАТА, М TRICEPS
B R A C H I I , и м а дълга, л а т е р а л н а и медиална глава. Д ъ л г а т а глава,
caput lon^uiii. започва о т tuberculum infraglenoidale на л о п а т к а т а ,
л а т е р а л н а т а глава, caput laterale - о т хумеруса над sulcus п. radialis,
а м е д и а л н а т а , caput mediale - о т хумеруса под sulcus п. radialis. Г р и т е
глави се с р е щ а т в общо т я л о , ч и е т о сухожилие се залавя за olecranon
ulnae. Т р и г л а в и я т мускул д е й с т в у в а в две с т а в и . В р а м е н н а т а с т а в а
moü т е г л и м и ш н и ц а т а назад и я привежда, а в л а к е т н а т а с т а в а е
най-мощния е к с т е н з о р . Инервира се о т п. radialis.

М И Ш Н И Ч Н А Т А ф А С Ц И Я , FASCIA BRACHII, обвива

всички мускули на м и ш н и ц а т а . Ч р е з две с ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н и
прегради, septum intermusculare brachii mediale и septum intermusculare
104

brachii laterale. Те се прикрепват към с ъ о т в е т н и т е ръбове на

хумеруса и т а к а подфасцииното п р о с т р а н с т в о се разделя на две
леговища: предно и задно. В т я х се п о м е с т в а т мускулите о т предна­
т а и з а д н а т а група. Над л а к ъ т н а т а ямка фасцията притежава
о т в о р , hiatus basilicus, за едноименна вена.

М У С К У Л И Т Е Н А П Р Е Д М И Ш Н И Ц А Т А , MM. A N T E -
BRACH11, се д е , \ я т на т р и групи: предна, латерална и задна.

П Р Е Д Н А Т А I РУПА СА ф Л Е К С О Р И Т Е . Според разположе­

н и е т о т е се д е л я т на повърхностни и дълбоки мускули.
П О В Ъ Р Х Н О С Т Н И Т Е М У С К У Л И започват предимно о т
epicondylus medialis на хумеруса. Те са следните:
О Б Л И Я Т ПРОНАТОР.' М. PRONATOR TERES, има две къси
глави: хумерална и улнарна. Х у м е р а л н а т а глава започва о т
epicondylus medialis на хумеруса, а улнарната - о т proc. coronoideus
ulnae. Главите се сливат в обло т я л о , к о е т о се залавя за с р е д а т а
на л а т е р а л н а т а повърхност на радиуса. Мускулът е пронатор и
флексор на предмишницата. Инервира се о т п. medianus.
Л Ъ Ч Е В И Я Т СГЪВАЧ НА КИТКАТА, М. FLEXOR CARPI
RADIALIS, започва о т epicondulus medialis на хумеруса и се залавя
за о с н о в а т а на II метакарпална к о с т . Той действува върху две
стави. В л а к ъ т н а т а с т а в а е флексор и пронатор, а в к и т к о в и т е
с т а в и - флексор и абдуктор. Инервира се о т п. medianus.
ДЪЛГИЯТ ДлЯНЕН МУСКУЛ, М PALMARIS LONGUS, е
н е п о с т о я н е н мускул, к о й т о започва о т epicondylus medialis на
хумеруса. Той има малко т я л о и дълго т ъ н к о сухожилие, к о е т о се
залавя за aponeurosis palmaris. Мускулът подпомага флексията на
к и т к а т а и изопва aponeurosis palmaris. Инервира се о т п. medianus.
ПОВЪРХНОСТНИЯТ СГЪВАЧ НА ПРЪСТИТЕ, М
FLEXOR D1GITORUM LONGUS, има две глави: хумероулнарна и
радиална. Хумероулнарна т а глава започва о т epicondylus medialis
на хумеруса и proc. coronoideus ulnae, а радиалната глава - о т радиуса.
Д и с т а л н о се о б о с о б я в а т ч е т и р и к о р е м ч е т а , ч и и т о сухожилия
преминават през карпалния канал и сухожилнитс влагалища на I1-V
пръсти, разцепват се на две и се залавят за с р е д н и т е фаланги.
Мускулът подпомага флексията на л а к ъ т я и к и т к а т а и сгъва
п р ъ с т и т е без крайната фаланга. Инервира се о т п. medianus.
Л А К Ъ Г Н И Я Т СГЪВАЧ НА КИТКАТА, М. FLEXOR CARPI
ULNARIS, има две къси глави: хумерална и улнарна. Хумералната
глава започва о т epicondylus medialis на хумеруса, а улнарната - о т
olecranon и горната ч а с т на улната. Мускулът се залавя за eminentia
 105
caipi ulnarrs (os pisiformc u hamulus ossis hamati). Toü gcücmßyßa ß
gßc cmaßu. В л а к ъ т н а т а cmaßa c флсксор, а ß kumkoßume cmaßu -
флсксор u aggykmi^p. MHCpßupa cc om n. ulnaris.
Д Ъ Л Б О К И Т Е М У С К У Л И , з а л я г а т ßbpxy kocmumc на npcg-
м и ш н и ц а т а и mcmbiana intcrossca. Към нея cnaqam с л с ^ н и т с
мускули:
Д Ъ Л Б О К И Я Т СГЪВАЧ НА ПРЪСТИТЕ, М FLEXOR DIGI-
T O R U M P R O F U N D U S , sanonßa о т у л н а т а и mcmbiana intcrossca.
Д и с т а л н о т о и формира ч е т и р и к о р е м ч е т а , ч и и т о сухожилия
npe.MUHaßam през карпалния кана.\ и сухожилнитс ßлaгaлuщa на II-V
пръсти. Там т е се npoMi>kßam между разцепените сухожилия на
noßъpxнocmнuя флсксор и се зaлaßяm за крайните фаланги. Мускулът
е флсксор на к и т к а т а и ßcu4ku cmaßu на II-V пръст. Hucpßupa се
о т п. medianus и п. ulnaris.
Д Ъ Л Г И Я Т СГЪВАЧ НА П А Л Е Ц А , М. FLEXOR POLLICIS
LONGUS, 3ano4ßa о т радиуса и membrana intcrossca, npcMunaßa през
карпа\ния канал и сухожилното ßлaгa\ulцc на па\еца и се зa\aßя за
крайната фаланга. Toü е флсксор и абдукте^р на к и т к а т а , абдуктор
и флсксор ß emaßume на палеца. Hnepßupa се о т п. medianus.
К В А Д Р А Т Н И Я Т ПРОНАТОР, М P RON A TOR Q U A D R A -
TUS, заляга ß д и с т а л н а т а ч а с т на предмишницата. Toü 3ano4ßa
о т у л н а т а и се зaлaßя за л а т е р а л н а т а повърхност на радиуса.
Мускулът е пронатс^р при ßcu4ku положения на ръката. Hnepßupa
се о т п. medianus.

Л А Т Е Р А Л Н А Т А Г Р У П А е cbcmaßcna о т т р и мускула:
МИШНИЧНОЛЪЧЕВИЯТ МУСКУЛ, М BRACHIORA-
DIALIS, 3ano4ßa om л а т с р а \ н и я ръб на хумеруса u се зaлaßя за ргос.
styloideus radii. Мускулл^т geücmßa само ß л а к ъ т н а т а cmaßa. Toü е
флсксор, а според и з х о д н о т о положение пронатор или супинатор.
Hnepßupa се о т п. radialis.
Д Ъ Л Г И Я Т Л Ъ Ч Е В РАЗГЪВАЧ НА КИТКАТА, М EXTEN­
SOR CARPI RADIALIS LONGUS, 3anoMßa над epicondylus lateralis
на хумеруса и се зaлaßя за oenoßama на II метакарпална кост. Toü
geücmßa ß gße cmaßu. В л а к ъ т н а т а cmaßa е флсксор, а ß kumkoßume
- с к с т с н з о р и абдуктор. Hnepßupa се о т п. radialis.
КЪСИЯТ Л Ъ Ч Е В РАЗГЪВАЧ НА КИТКАТА, М EXTEN­
SOR CARPI RADIALIS BREVIS, 3ano4ßa om epicondylus lateralis на
хумеруса и се зaлaßя за oenoßama на III метакарпална к о с т Toü
geücmßa к а т о скстснзор ß л а к ъ т н а т а и kumkoßume cmaßu. Hnepßupa
се о т п radialis.
106

З А Д Н А I A I Р У П А ВключВа м у с к у л и т е с к с т е н з о р и и
всичките се и нервират о т n. radialis. Според разположението си
т е се р а з д е л я т на повърхностни и дълбоки мускули.
П О В Ъ Р Х Н О С Т Н И Т Е М У С К У Л И започват предимно о т
epicondylus medialis на хумеруса. Към т я х спадат следните мускули;
Р А З Г Ъ В А Ч Ъ Т НА ПРЪСТИТЕ, М. E X T E N S O R DIGITO-
R U M , започва c m epicondylus lateralis на хумеруса. Д и с т а л н о moü се
разделя на четири ксуремчета, ч и и т о плоски сухожилия се в п л и т а т
в дорзалните пръстови разтеглици на II-V пръст. Всяка о т т я х се
разделя на т р и крачета - две странични, к о и т о се з а л а в я т за
крайните фаланги и едно срединно късо краче, к о е т о се залавя за
средната фаланга. Мускулът е е к с т е н з о р в л а к ъ т н а т а , к и т к о в и т е
с т а в и и всички с т а в и на п р ъ с т и т е . Инервира се о т п. radialis.
Р А З Г Ъ В А Ч Ъ Т Н А М А Л К И Я Т П Р Ъ С Т , М. E X T E N S O R
DIGIT! MINIMI, представлява допълнително коремче отразгъвача
на п р ъ с т и т е . Сухожилието му се вплита в дорзалната разтеглица
на малкия пръст. Той е е к с т е н з о р и се инервира о т п. radialis.
Л А К Ъ Т Н И Я Т РАЗГЪВАЧ Н А ПРЪСТИТЕ, М. EXTENSOR
CARP! ULNAR1S, има две глави: хумерална и улнарна. Хумералната
глава започва о т epicondylus lateralis на хумеруса, а улнарната - о т
olecranon ulnae. Залавя се за о с н о в а т а на V метакарпална к о с т . Той
е е к с т е н з о р и aggvkmop на к и т к а т а . Инервира се о т п. radialis.
С У П И Н И Р А Щ И Я Т М У С К У Л , М. S U P I N A T O R , обгръща
л а к е т н а т а става. Той започва о т epicondylus lateralis на хумеруса u
lig. collatcrale radiale u се залавя за л а т е р а л н а т а повърхност на
радиуса. Мускулът действа к а т о супинатор при всички положения
на ръката. Инервира се о т п. radialis.
Д Ъ Л Б О К И Т Е М У С К У Л И л е ж а т върху к о с т и т е на
предмишницата и membrana interossea.
Д Ъ Л Г И Я Т О Т В Е Ж Д А Ч Н А П А Л Е Ц А , М. A B D U C T O R
POLLICIS L O N G U S , започва о т радиуса, у л н а т а и membrana
interossea и се залавя за проксималната фаланга на палеца. Той е
абдуктор на к и т к а т а , абдуктор и е к с т е н з о р на палеца. Инервира
се о т п. radialis.
КЪСИЯТ РАЗГЪВАЧ НА П А Л Е Ц А , М. EXTENSOR POLLI­
CIS BREVIS, започва о т радиуса и membrana interossea и се залавя
за д и с т а л н а т а фаланга на палеца. Той е е к с т е н з о р и абдуктор на
к и т к а т а и палеца. Инервира се о т п. radialis.
ДЪЛГИЯТ РАЗГЪВАЧ НА ПАЛЕЦА, М EXTENSOR POLLI­
CIS LONGUS, започва о т membrana interossea и улната и се залавя
за д и с т а л н а т а фаланга на палеца. Той е екстензор на к и т к а т а и
палеца. Инервира се он п. radialis.
фи.г 35. Мускули на прс^миижшлата

а- и б- изглед omnpeq, ft- и г- изглед о т з а д /по Platzcr/

1- т . brachioradialis, 2- т . pronator teres, 3- т flexor carpi radialis,

4- m. palmaris longus, 5- m. flexor digitorum superficialis, 6- m. flexor
c.'irpi ulnaris, 7- m. flexor pollicis longus, 8- m. flexor digitorum
profundus, 9- m. pronator quadratus, 10- m. anconaeus, 11- m.
extensor carpi ulnaris, 12- m extensor digitorum, 13- m. supinator,
14- m. abductor pollicis longus, 15- m. extensor pollicis brevis, 16- m.
extensor pollicis longus, 17- m. extensor indicis, 1H- retmaculim
extensorum, 19- m. extensor carpi radiaslis brevis, 20- m. extensor
c.'irpi radialis longus
фиг. 36. Мускули нп р ъ к а т а

а- карпалсн канал и сухожични влагалища, б- и в- дланни

мускули, г- гръбни мускули/по Platzer/

1- retinaculum flexorum, 2- т . abductor pollicis longus, 3- m.

adductor pollicis, 4- m. abductor digiti minimi, 5- m. opponens digiti
minimi, 6- синовиално влагачищс, 7- mm. lumbricalcs, 8- m. flexor
digitorum superficialis, 9- m. flexor digitorum profundus, 10- mm.
interossei palmares, 11- mm. interossei dorsales
 109

Р А З Г Ъ В А Ч Ъ Т Н А П О К А З А А Е Ц А . М. E X T E N S O R IND1CIS,
започва о т у л н а т а u m e m b r a n a intcrossea u cc в п л и т а в д о р з а л н а т а
разтсг.\ица на II п р ъ с т . Той с с к с т с н з о р на к и т к а т а и на показалеца.
Инсрвира се о т п. radialis.

П Р Е Д М И Ш Н И Ч Н А Т А ф А С Ц И Я , fascia antebrachii с р а с т в а
с у л н а т а , а чрез две с ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н и прегради: предна и задна
се прикрепва и за радиуса. Т а к а п о д ф а с ц и й н о т о п р о с т р а н с т в о се
разделя на т р и леговища, в к о и т о з а л я г а т м у с к у л и т е на п р е д н а т а ,
з а д н а т а и л а т е р а л н а т а група. В някои о т т я х с ъ щ е с т в у в а т допъл­
н и т е л н и прегради, к о и т о р а з д е л я т п о в ъ р х н о с т н и т е и д ъ л б о к и т е
мускули. Н а г р а н и ц а т а с к и т к а т а , д о р з а л н а т а с т р а н а на ф а с ц и я т а
се подсилва с н а п р е ч н и т е влакна на retinaculum extensorum.

R E T I N A C U L U M E X T E N S O R U M ук ре пв а с у х о ж и л и я т а на
е к с т е н з о р и т е . Ч р е з преградки к о и т о с р а с т в а т с к о с т т а , подфас­
ц и й н о т о п р о с т р а н с т в о се разделя на ш е с т костнофиброзни канали.
През т я х п р е м и н а в а т сухожилията, о б в и т и в синовиални влагалища.
П р е з I канал п р е м и н а в а т с у х о ж и л и я т а на т . abductor poüicis longus
и на т . extensor pollicis brevis. П р е з II канал - с у х о ж и л и я т а на т .
extensor carpi radialis longus и m. extensor caipi radialis brevis. П р е з III
канал - с у х о ж и л и е т о на m. extensor pollicis longus. П р е з IV канал -
с у х о ж и л и е т о на т . extensor digitorum и т . extensor indicis. П р е з V
канал - с у х о ж и л и е т о на т . extensor digiti minimi. П р е з VI канал -
с у х о ж и л и е т о на т . extensor carpi ulnaris.

М У С К У Л И Т Е Н А Р Ъ К А Т А , MM. M A N U S , се д е л я т на т р и
групи: къси мускули на палеца, къси мускули на малкия п р ъ с т и
мускули на д л а н т а .

К Ъ С И Т Е М У С К У А И Н А П А А Е Ц А , MM. T H E N A R I S , обра­
з у в а т д л а н н а т а въглавничка на палеца, thenar. Т е са с л е д н и т е :
КЪСИЯТ О Т В Е Ж Д А Ч НА ПААЕЦА, М ABDUCTOR
POLLICIS B R E V I S , започва о т л а д и е в и д н а т а к о с т и се залавя за
п р о к с и м а л н а т а ф а л а н г а на палеца Той е а б д у к т о р и в ъ т р е ш е н
р о т а т о р на палеца. Инсрвира се о т п. medianus.
К Ъ С И Я Т С Г Ъ В А Ч НА П А А Е Ц А , М F L E X O R POLLICIS
BREVIS, има две глави: п о в ъ р х н о с т н а и дълбока. П о в ъ р х н о с т н а т а
глава започва о т retinaculum flexorum, а д ъ л б о к а т а - о т к и т к о в и т е
к о с т и Мускул i>m се залавя за п р о к с и м а л н а т а фаланга на палеца.
Гой е флексор на палеца. Инсрвира се о т п. medianus и п. ulnaris.
по
П Р О Т И В О П О С Т А В Я Щ И Я Т П А Л Е Ц А М У С К У Л , М.
OPPONENS POLL1CIS, започва om retinaculum tlcxorum u сс залава
за п ъ р в а т а мстакарпална к о с т . Toü сгъва палеца u го противо­
п о с т а в я на о с т а н а л и т е пръсти. Инервира се о т п. medianus.
П Р И В Е Ж Д А Ч Ъ Т НА П А Л Е Ц А , М. A D D U C T O R POLLICIS,
има уве глави: коса и напречна. К о с а т а глава започва о т к и т к о в и т е
к о с т и , а напречната глава - о т III мстакарпална к о с т . Мускулът
се залавя за проксималната фаланга на палеца. Toü е aggykmop и
флексор на палеца. Инервира се о т п. ulnaris.

К Ъ С И Т Е М У С К У Л И НА М А Л К И Я ПРЪСТ, MM HYPO-
THENAR1S, образуват д л а н н а т а възглавничка на малкия п р ъ с т ,
hypothenar.
К Ъ С И Я Т Д Л А Н Е Н М У С К У Л , М. PALMARIS B R E V I S ,
започва о т д л а н н а т а разтеглица и се залавя за к о ж а т а . Toü изопва
д л а н н а т а разтеглица. Инервира се о т п. ulnaris.
К Ъ С И Я Т О Т В Е Ж Д А Н НА М А Л К И Я Т ПРЪСТ, М
A B D U C T O R DIGITI MINIMI, започва о т медиалното к и т к о в о
възвишение и се залавя за проксималната фаланга на V пръст. Toü
е а б д у к т о р на малкия пръст. Инервира се о т п. ulnaris.
К Ъ С И Я Т С Г Ъ В А Ч НА М А Л К И Я П Р Ъ С Т , М. F L E X O R
DIGITI MINIMI BREVIS, започва о т медиалното к и т к о в о възви­
шение и се залавя за проксималната фаланга на V пръст. Toü е
флексор на малкия пръст. Инервира се о т п. ulnaris.
П Р О Т И В О П О С Т А В Я Щ И Я Т М А Л К И Я П Р Ъ С Т МУСКУЛ,
М. OPPONENS DIGITI MINIMI, започва о т медиалното к и т к о в о
възвишение и се залавя за п е т а т а мстакарпална кост. Toü противо­
п о с т а в я малкия р ъ с т на палеца. Инервира се о т п. ulnaris.

М У С К У Л И Т Е НА Д Л А Н Т А у ч а с т в у в а т във захвата (хваща-

н е т о ) и ф и н и т е движения на р ъ к а т а . Те се разполагат под дланната
разтеглица и сухожилията на дългите флексори.
Ч Е Р В Е О Б Р А З Н И Т Е МУСКУЛИ. MM LUMBRICALES, са
ч е т и р и на брой. Те започват о т сухожилията на т . flexor digitorum
profundus на II-V п р ъ с т и и се з а л а в я т за л а т е р а л н а т а ч а с т на
дорзалната апоневроза на с ъ о т в е т н и я пръст. Те са флексори в
метакарпофалангеалните с т а в и и екстензори в интерфалангеал-
н и т е с т а в и на п р ъ с т и т е . И н е р в и р а т се о т п. medianus (I и II) и п.
ulnaris (III и IV).
Т Р Ъ Б Н И Т Е М Е Ж Д У К О С Т Н И МУСКУЛИ, MM INTER-
OSS El DIRSALES, са ч е т и р и на брой. Те започват о т съседните
повърхности на I-V метакарпалии к о с т и и се залавят за проксимал-
 II!
наша фаланга u дорзалната разтсглица на I1-IV пръст. Тс о т в е ж д а т
пръститс о т III npi>cm и са флсксори R метакарпофалангсалните
стави. Инсрвират сс о т п. ulnaris.
ДЛАННИТЕ МЕЖДУКОСТИИ МУСКУЛИ, ММ 1NTER-
OSSEI PALMARES, са mpu. Тс започват о т метакарпалнитс кости
и сс з а \ а в я т за проксима\ната фаланга на II , IV и V пръсти. Тс
привеждат п р ъ с т и т с към III пръст и са флсксори в мстакар-
пофалангсамштс стави. Инсрвират сс о т п. ulnaris.

фАСЦИИТЕ НА РЪКАТА покриват гръбната и дланната

страна. Гръбната фасция, fascia dorsalLs nmnus. има повърхностен
и дълбок лист, между които преминават сухожилията на скстензо-
рите. Дланната фасция, fascia palniaris nianus. също има повърхно­
с т е н и дълбок лист Повърхностният лист покрива мускулите на
thenar и hypothenar и заедно с медиалното китково възвишение
огражда canalis ulnaris (канал на Оуоп). Дълбокият лист на фас-
цията покрива късите мускули на дланта. Дланната повърхност
на ръката сс стабилизира чрез палмарната апоневроза.
ПАЛМАРНАТА АПОНЕВРОЗА, APONEUROSIS PALMA­
RIS, представлява триъгълна сухожилна пластинка в която се
вплита сухожилието на т . palmaris longus. Проксимално т я е
срастнала е retinaculum flexorum, а дистално се разделя на снопчета,
които срастват със флексорните влагалища на пръстите

КАРПААНИЯТ КАНАЛ, CANALIS CARPI, се разполага

между карпалните кости, медиалното и латералното китково
възвишение и плоската Връзка, refinaciiluin tlexonuii. която се изопва
между т я х . През него преминават сухожилията на дългите
флсксори и п. medianus. Сухожилията са обвити в синовиални
влагалища. М. flexor pollicis longus преминава през отделна влага­
лища, к о е т о продължава във влагалището на палеца. Сухожилията
на т . flexor digitorum superficialis и т . flexor digitorum profundus
преминават през общо влагалища, к о е т о сс свързва с влагалището
на малкия пръст.
Ф Л Е К С О Р Н И Т Е С У Х О Ж И Л Н И В Л А Г А Л И Щ А НА
ПРЪСТИТЕ се разполагат по дланната им страна. Те са съставени
о т външен фиброзен слой, vagina fibrosa и вътрешен синовиален слой,
vagina synovialis. Синовиалният слой покрива и сухожилието. Пре­
х о д ъ т между двата листа става в краищата к а т о mesotendineum
(vineula tendinum). Синовиалните влагалища на палеца и на V пръст
се свързват със синовиалните влагалища на карпалния канал, а
влагалищата на II-IV пръсти са отделени.
У/2

3. 8. М У С К У Л И НЛ Д О Л Н И Я К Р Л Й Н И К

М у с к у л и т е на уолния крайник се у е л я т на мускули на т а з а ,

мускули н а б е д р о т о , мускули н а п о д б е д р и ц а т а и мускули н а
ходилото.

М У С К У Л И Т Е Н Л Т Л З Л според р а з п о л о ж е н и е т о си б и в а т
в ъ т р е ш н и и външни.

ВЪТРЕШНИТЕ ТАЗОВИ МУСКУЛИ започват о т

г р ъ б н а ч н и я с т ъ л б и к о с т и т е на т а з а и д е й с т в у в а т върху
тазобедрената става.
П О Я С Н О Х Ъ Л Б О Ч Н И Я Т М У С К У Л , М. I L I O P S O A S , с е
с ъ с т о и о т д в а мускула; г о л я м о б ъ л мускул и хълбочен мускул.
Г оля м и я т объл мускул, т . psoas major, започва о т т е л а т а и напреч­
н и т е и з р а с т ъ ц и на п о я с н и т е прешлени. Х ъ л б о ч н и я т мускул, т .
iliacus, започва о т fossa iliaca. Д в а т а мускула се о б е д и н я в а т в обло
т я л о , к о е т о п р е м и н а в а п р е з lacuna m u s c u l o r u m и се з а л а в я з а
trochanter major на фемура. Ч е с т о се среща и малък объл мускул, т .
psoas minor, к о й т о се разполага над голямия. М. iliopsoas е флексор
и външен р о т а т о р в т а з о б е д р е н а т а с т а в а . Той се инервира о т
к л о н ч е т а на pi. lumbalis и п. femoralis.
В Ъ Т Р Е Ш Н И Я Т З Л Т У Л Я Щ М У С К У Л , М. O B T U R A T O R I U S
I N T E R N U S , з а п о ч в а о т р ъ б а на f o r a m e n o b t u r a t u m и m e m b r a n a
obturatoria. Т о й преминава през foramen ischiadicum minus и се залавя
за fossa trochanterica. М у с к у л ъ т е външен р о т а т о р на т а з о б е д р е ­
н а т а с т а в а . И н е р в и ра се о т клонове на pi. sacralis.
К Р У Ш О В И Д Н И Я Т М У С К У Л , М. P I R I F O R M I S , започва о т
к р ъ с т н а т а к о с т , преминава през foramen ischiadicum majus и се
залавя за trochanter major на фемура. Той е е к с т е н з о р и в ъ т р е ш е н
р о т а т о р на т а з о б е д р е н а т а с т а в а . Инервира се о т клонове на pi.
sacralis.

В Ъ Н Ш Н И Т Е ТЛЗОВИ МУСКУЛИ заобикалят тазобедре­

н а т а с т а в а . П о в е ч е т о о т т я х се р а з п о л а г а т по з а д н а т а и с т р а н а .
Г О Л Я М И Я Т С Е Д А Л И Щ Е Н М У С К У Л , М. G L U T E U S MAXI­
M U S , започва o m к р и л о т о на х ъ л б о ч н а т а к о с т , os sacrum и lig.
sacrotuberale и се залавя за tuberositas glutea на фемура. Ч а с т о т
с у х о ж и л и е т о му се в п п л и т а в tractus iliotibials. М у с к у л ъ т е най-
мощния е к с т е н з о р и външен р о т а т о р на т а з о б е д р е н а т а с т а в а .
Инервира се о т п. gluteus interior.
СРЕДНИЯТ СЕДАЛИЩЕН МУСКУЛ, М GLUTEUS
 из
M E D I U S , лежи nog ^олямия, к а т о п р е д н а т а му ч а с т е п о к р и т а о т
д е б е л а т а fascia glutea. T o ü започва о т к р и л о т о на х ъ л б о ч н а т а к о с т
и се залавя за trochanter major на фемура. М у с к у л ъ т е а б д у к т о р на
т а з о б е д р е н а т а с т а в а и подпомага е к с т е н з и я т а и в ъ н ш н а т а
р о т а ц и я на б е д р о т о . Инервира се о т п. gluteus superior.
М А Л К И Я Т С Е Д А Л И Щ Е Н М У С К У Л , М G L U T E U S MINI­
MUS, се разполага върху к а п с у л а т а на т а з о б е д р е н а т а с т а в а . Toü
започва о т к р и л о т о на х ъ л б о ч н а т а к о с т и се залавя за trochanter
major на фемура. T o ü е а б д у к т о р и външен р о т а т о р на т а з о б е д р е ­
н а т а с т а в а . Инервира се о т п. gluteus inferior.
И З О П В А Ч Ъ Т И Л Б Е Д Р Е Н А Т А ф А С Ц И Я , М T E N S O R FAS­
C I A E L A T A E , започва o m spina iliaca anterior superior u чрез tractus
iliotibialis на б е д р е н а т а фасция се залавя за л а т с р а л н и я кондил на
т и б и я т а . T o ü изопва ф а с ц и я т а и е флексор и в ъ т р е ш е н р о т а т о р
на т а з о б е д р е н а т а с т а в а . И н е р в и р а си о т п. femoraiis и п. gluteus
superior.
М У С К У Л И Т Е Б Л И З Н А Ц И , М М G E M E L L I , з а л я г а т около
с у х о ж и л и е т о на т . obturatorius internus. Т е б и в а т горен и долен.
Г о р н и я т мускул, т . gemellus superiot, започва о т
spina ischiadica, а д о л н и я т , ш . gemellus inferior - om tuber ischiadicum
Т е с р а с т в а т със с у х о ж и л и е т о на т obturatorius internus и чрез него
се з а л а в я т за fossa trochanterica на фемура. М у с к у л и т е са външни
р о т а т о р и на т а з о б е д р е н а т а с т а в а . Т е се и н е р в и р а т о т клонове
на plexus sacralis.
КВАДРАТНИЯТ МУСКУЛ НА БЕДРОТО, М OUADRATUS
F E M O R I S , започва о т tuber ischiadicum и се залавя за crista intertro-
chanterica на фемура. T o ü е външен р о т а т о р и а д д у к т о р на т а з о ­
б е д р е н а т а с т а в а . Инервира сс о т клонове на plexus sacralis
В Ъ Н Ш Н И Я Т З А Т У Л Я Щ М У С К У Л , М. O B T U R A T O R I U S
E X T E R N U S , започва о т р ъ б а на foramen obturalum и membrana
obturatoria и се залавя за fossa trochanterica на фемура. T o ü е външен
р о т а т о р и а д д у к т о р на т а з о б е д р е н а т а с т а в а . Инервира сс о т п.
obturatorius.

ф А С Ц И И Т Е Н А Т А З А п о к р и в а т мускулите. В ъ т р е ш н и т е
т а з о в и мускули са п о к р и т и о т fascia obturatoria ( п о к р и в а т
obturatorius internus), fascia psoica (покрива m. psoas major) и fascia
iliaca (покрива m iliacus). Т е с р а с т в а т c lig. iingumale и о б р а з у в а т
arcus iliopecfmeiis, к о й т о заедно c os coxae разделя lacuna musculorum
o m lacuna vasorum. О т В ъ н m. gluteus mcdius е п о к р и т о т п л ъ т н а т а
fascia glutea
 114

М У С К У Л ИТ Е НА БЕДРОТО, MM. FEMORIS, се разделят

^ на т р и <фупи: предна, задна и медиална.

П Р Е Д Н А Т А ГРУПА са флексори на т а з о б е д р е н а т а с т а в а и
екстензе^ри на коляниата става. Те се инервират о т п. femoralis.
Тук с п а д а т следните мускули;
Ш И В А Ш К И Я Т М У С К У Л , М. S A R T O R I U S , е най-дългия
мускул на ч о в е ш к о т о т я л о . Той започва om spina iliaca anterior
superior, извива се медиално и се вплита в сухожилен комплекс, pes
anserinus, к о й т о се прикрепва за медиалния кондил на т и б и я т а . В
образуването на pes anserinus, освен т . sartorius у ч а с т в у в а т още т .
gracilis и т . semitendinosus. Шивашкият мускул е вложен във влагали­
ще на б е д р е н а т а фасция. Той действува в две стави. В т а з о б е д р е ­
н а т а с т а в а е флексор, външен р о т а т о р и абдуктор, а в колянната
с т а в а - флексор и вътрешен р о т а т о р . Инервира се о т п. femoralis.
Ч Е Т И Р И Г Л А В И Я Т МУСКУЛ НА БЕДРОТО, М Q U A D R I ­
CEPS FEMORIS, притежава четири глави: прав мускул на б е д р о т о ,
латерална глава, медиална глава и междинна глава. Правият мускул
на б е д р о т о , т . rectus fcmoris, е най-добре обособен и започва о т
spina iliaca anterior inferior. Л а т е р а л н а т а глава, т . vastus lateralis,
започва о т о с н о в а т а на trochanter major и linea aspera на фемура.
Междинната глава, т . vastus iiitenuedius. започва о т предната
повърхност на фемура, а медиалната глава, т . vastus niedialis - о т
linea aspera. Ч е т и р и т е глави се обединяват в общо сухожилие, к о е т о
обхваща п а т е л а т а и чрез lig. patellae се залавя за tuberositas tibiae.
О т д е л н и влакна о т дълбоката ч а с т на мускула се залавят за с т а в ­
н а т а капсула на коляниата с т а в а ( т . articularis genus). М. quadriceps
femoris д е й с т в а върху две стави. В т а з о б е д р е н а т а с т а в а т о й (чрез
т . rectus femoris) е флексор, външен р о т а т о р и абдуктор, а в колян­
н а т а с т а в а - е к с т е н з о р (единствен). Инервира се о т п. femoralis.

ЗАДНАТА ГРУПА МУСКУЛИ започват о т tuber ischiadicum

и д е й с т в у в а т в две с т а в и - т а з о б е д р е н а т а и колянната.
Д В У Г Л А В И Я Т МУСКУЛ НА Б Е Д Р О Т О , М BICEPS
FEMORIS, има две глави: дълга и къса. Дългата глава, caput longuiu.
започва о т tuber ischiadicum, а късата глава, caput breve, о т linea
aspera на фемура. О б щ о т о сухожилие се спуска ла т срал но и се залавя
за caput fibulae. Мускулът действува в две стави. В т а з о б е д р е н а т а
с т а в а т о й е екстензор, а в колянната с т а в а - флексор и външен
р о т а т о р . Инервира се о т п. ischiadicus (caput longum - п tibialis,
caput breve - n. peroneus communis).
П О Л У С У Х О Ж И Л Н И Я Т МУСКУЛ, M. SEMITENDINOSUS.
 IIS
започва om tubci ischiadicum u сухожилието му cc в п л и т а ß pes
ansci inus, к о й т о cc залавя за медиалния кондил на т и б и я т а . Муску­
л ъ т д с й с т в у в а в две с т а в и . В т а з о б е д р е н а т а с т а в а т о й е
екстснзор, а в колянната - флексор и вътрешен р о т а тори. Инервира
се о т п. ischiadicus (п. tibialis).
П О Л У Ц И П Е С Т И Я Т М У С К У Л , М SEMIMEMBRANOSUS,
започва om tuber ischiadicum u се залавя за медиалния кондил на
т и б и я т а под pes anscrinus. Негово продължение е lig. popliteum
obliquum на к о л я н н а т а с т а в а . Мускулът действува в две стави. В
тазобедрената с т а в а т о й е екстснзор, а в колянната с т а в а -
флексор и в ъ т р е ш е н р о т а т о р Инервира се о т п. ischiadicus (п.
tibialis).

М Е Д И А Л Н А Т А ГРУПА са а д д у к т у р и т е на бедрото. Те се
инервират о т п. obturatorius. Към нея с п а д а т следните мускули:
Г Р Е Б Е Н О В И Д Н И Я Т МУСКУЛ, М PECTINEUS, започва о т
с р а м н а т а к о с т и се залавя за linea pectinea на фемура. Той е флексор,
аддуктор и в ъ т р е ш е н р о т а т о р на т а з о б е д р е н а т а става. Инервира
се о т п. femoralis и п. obturatorius.
Н Е Ж Н И Я Т МУСКУЛ, М. GRACILIS, започва о т с р а м н а т а
к о с т и сухожилието му се в п л и т а в pes anscrinus, чрез к о й т о се
залавя за медиалния кондил на т и б и я т а . Той действува в две с т а в и .
В т а з о б е д р е н а т а с т а в а е аддуктор, а в колянната с т а в а - флексор
и в ъ т р е ш е н р о т а т о р . Инервира се о т r. anterior на п. obturatorius.
Д Ъ Л Г И Я Т П Р И В Е Ж Д А Н , М. A D D U C T O R L O N G U S ,
започва о т с р а м н а т а к о с т и с и м ф и з а т а и се залавя за linea aspera
на ф е м у р а . Т о й е а д д у к т о р , ф л е к с о р и в ъ н ш е н р о т а т о р на
т а з о б е д р е н а т а с т а в а . Инервира се т r. anterior на п. obturatorius.
К Ъ С И Я Т П Р И В Е Ж Д А Н , М A D D U C T O R BREVIS, започва
о т с р а м н а т а к о с т и се залавя за linea aspera на фемура. Той е
аддуктор и външен р о т а т о р на т а з о б е д р е н а т а с т а в а . Инервира
се о т r. anterior на п. obturatorius.
Г О Л Я М И Я Т П Р И В Е Ж Д А Н , М ADDUCTOR MAGNUS,
започва om tuber ischiadicum u с р а м н а т а к о с т u се залавя за linea
aspera u epicondylus medialis на фемура. Toü е аддуктор, u външен
р о т а т о р на т а з о б е д р е н а т а с т а в а . Инервира се о т r. posterior на п.
obturatorius.

Б Е Д Р Е Н А Т А ф А С Ц И Я , FASCIA LATA, обвива бедрените

мускули Нрез две прегради septum intermusculare femoris mediale и
seeptim intermusculare femoris laterale, т я се ппикрепва за linea aspera
на фемура. Така подфасцийното п р о с т р а н с т в о се разделя на предно
116

u задно леговище за с ъ о т в с т н и т с мускулни .трупи. Ч р е з съедини-

т е л н о т ъ к а н н а преграда в з а д н о т о леговище се обособява медиална
ч а с т - за а д д у к т о р и т с . П р о к с и м а л н о ф а с ц и я т а с р а с т в а с Hg.
inguinale, под к о й т о се намира овален о т в о р , hiatus snphenus. Toü
и м а полулунен ръб, margo falciformis и е п о к р и т с fascia cribrosa.
Л а т е р а л н о fascia lata, е подсилена с tractus iliotibialis, в к о й т о се
в п л и т а т с у х о ж и л и я т а на т . gluteus maximus и т . tensor fasciae latae.
Tractus iliotibialis се прикрепва к ъ м л а т е р а л н и я кондил на т и б и я т а .
Fascia lata се разцепва и о б г р ъ щ а т . sartorius и т . tensor fasciae latae.

М У С К У Л И Т Е Н А П О Д Б Е Д Р И Ц А Т А , M M . C R U R I S , се
д е л я т на т р и групи: предна, л а т е р а л н а и задна.

П Р Е Д Н А Т А Г Р У П А са е к с т е н з о р и т е на х о д и л о т о . Т е се
и н е р в и р а т о т п. p e r o n e u s profundus. К ъ м нея с п а д а т с л е д н и т е
мускули:
П Р Е Д Н И Я Т Г О А Я М О П И Щ Я А Е Н М У С К У Л , М. TIBIALIS
A N T E R I O R , започва о т л а т е р а л н а т а п о в ъ р х н о с т на т и б и я т а и
membrana interossea и се залавя за м е д и а л н а т а клиновидна к о с т и
о с н о в а т а на I м е т а т а р з а л н а к о с т . Toü е е к с т е н з о р , с у п и н а т о р и
а д д у к т о р на х о д и л о т о . Инервира се о т п. peroneus profundus.
Д Ъ Л Г И Я Т Р А З Г Ъ В А Н Н А П Р Ъ С Т И Т Е , М. E X T E N S O R
D I G I T O R U M L O N G U S , започва о т т и б и я т а , membrana interossea
и ф и б у л а т а , разделя се на ч е т и р и к о р е м ч е т а , ч и и т о сухожилия се
в п л и т а т в д о р з а л н а т а р а з т е г л и ц а на II-V п р ъ с т . Р а з т е г л и ц а т а на
всеки п р ъ с т , aponeurosis dorsalis, се дели на две с т р а н и ч н и к р а ч е т а ,
к о и т о се з а л а в я т за к р а й н а т а фаланга и едно средно краче - за
с р е д н а т а фаланга. М у с к у л ъ т е е к с т е н з о р на х о д и л о т о и на всички
с т а в и на II-V п р ъ с т и . Инервира се о т п. peroneus profundus.
Д Ъ Л Г И Я Т Р А З Г Ъ В А Н Н А П А Л Е Ц А , М. E X T E N S O R
H A L L U C I S L O N G U S , започва о т membrana interossea и ф и б у л а т а и
с у х о ж и л и е т о му се в п л и т а в д о р з а л н а т а р а з т е г л и ц а на палеца. Toü
е е к с т е н з о р и с у п и н а т о р на х о д и л о т о и е к с т е н з о р на всички с т а в и
на палеца. Инервира се о т п. peroneus profundus.

Л А Т Е Р А Л Н А Т А Г Р У П А мускули се р а з п о л а г а т около фибу­

л а т а и се и н е р в и р а т о т п. peroneus superficialis. Т е са п р о н а т о р и на
ходилото.
Д Ъ Л Г И Я Т М А Л К О П И Щ Я Л Е Н М У С К У Л , М. P E R O N E U S
( F I B U L A R I S ) L O N G U S , з а п о ч в а о т горния край на ф и б у л а т а .
С у х о ж и л и е т о му се спуска зад л а т е р а л н и я глезен по с т ъ п а л н а т а
с т р а н а на х о д и л о т о и се залавя за медиалния му ръб. М у с к у л ъ т е
фиг. 37. Мускули на т а з а и на б е д р о т о

а- изглед о т п р е д , б- и ft- изглед о т з а д /по Platzer/

1- т . iliopsoas, 2- т . sartorius, 3- т . tensor fasciae latae, 4- т .

pectineus, 5- т . rectus femoris, 6- m. vastus lateralis, 7- m. vastus
mediaks, S- m gracilis, 9- m. adductor magnus, 1()- m. gluteus
maximus, 11- m. gluteus medius, 12- m. piriformis, 13- m. quadratus
temoris, 14- m. biceps femoris, 15- m. semitendinosus, 16- m.
semimembranosus, 17- tractus iliotibialis, 18- m. quidriceps femoris
фиг. 38. Мускули на подбедрицата и на х о д и л о т о

а- и б- изглед о т з а д , ß- изглед о т п р е д , г- мускули по

с т ъ п а л н а т а с т р а н а на х о д и л о т о / п о Platzer/

1- т . triceps surae, 2- tcndo calcaneus /Achillis/, 3- caput mediale m.

gastrocnemii, 4- caput laterale m. gastrocnemii, 5- m. soleus, 6- m.
tibialis posterior, 7- m. flexor hallucis longus, 8- m. flexor digitorum
longus, 9- mm. peronei, 10- m. tibilis anterior, 11- m. extensor
digitorum longus, 12- m. extensor hallucis longus, 13- m. abductor
hallucis, 14- m. abductor digiti minimi, 15- m. guadratus plantae
 119

флсксор u п р о н а т о р на х о д и л о т о . Инсрвира сс о т n. peroneus

superficialis.
КЪСИЯТ МАЛКОПИЩЯЛЕН МУСКУЛ, М PERONEUS
(FIBULARIS) B R E \ 18,лежи noq дългия Toü започва о т фибулата,
сухожилието му преминава зад латералния глезен и се залавя за
о с н о в а т а на V м е т а т а р з а л н а к о с т . Toü е флексор и пронатор на
ходилото. Инервира се о т п peroneus superficialis.

ЗАДНАТА 1 РУПА мускули са флексорите на ходилото. Те

се д е л я т на повърхностни и дълбоки. Всичките се инервират о т п.
tibialis.
П О В Ъ Р Х Н О С Т Н И Т Е М У С К У Л И о ф о р м я т изпъкналият
релеф на подбедрицата. Г л а в н и я т о т т я х е триглавия мускул.
Т Р И Г Л А В И Я Т М У С К У Л , М TRICEPS SURAE, се с ъ с т о и
о т повърхностен - к о р е м ч е с т мускул и дълбок - калкановиден
мускул.
К О Р Е М Ч Е С Т И Я Т МУСКУЛ, М GASTROCNEMIUS, има
две глави: медиална и латерална. М е д и а л н а т а глава, caput mediale,
започва о т з а д над медиалния кондил, а л а т е р а л н а т а глава, caput
laterale - над латералния кондил на фемура.
К А Л К А Н О В И Д Н И Я Т М У С К У Л *, М SOLEUS, лежи под
m. gastrocnemius и е п о к р и т о т б л е с т я щ о сухожилие. Toü започва
о т сухожилна дъга, arcustendineus т . solei, к о я т о се прехвърля между
т и б и я и фибула.
Д в а т а мускула се обединяват в общо т я л о , ч и е т о дебело
сухожилие, tendo calcaneus (Achillis), се залавя за tuber calcanei. Мус­
к у л ъ т действува в две с т а в и В колянната с т а в а (m.gastrocnemius),
moü е флексс^р, а в г л е з е н н а т а с т а в а - флексор и супинатор на
ходилото. Инервира се о т п tibialis. (* Калкан - вид риба).
С Т Ъ П А Л Н И Я Т МУСКУЛ, М PLANTARIS, е малък мускул,
к о й т о започва над латералния кондил на фемура и чрез т ъ н к о дълго
сухожилие се залавя за Ахилесовото сухожилие Toü подпомага флек-
с и я т а на к о л я н н а т а с т а в а Инервира се о т п. tibialis.
Д Ъ Л Б О К И Т Е М У С К У Л И з а л я г а т върху к о с т и т е и
membrana interossea. Към т я х с п а д а т следните мускули;
З А Д Н И Я Т Г О Л Я М О Н И Щ Я Л Е Н МУСКУЛ, М TIBIALIS
POSTERIOR, започва о т т и б и я т а , membrana interossea и фибулата.
Сухожилието му върви зад медиалния глезен и се залавя за ладиевид-
н а т а к о с т на ходилото. Мускулът е флексор, супинатор и аддуктор
на ходилото Инервира се о т п. tibialis.
Д Ъ Л Г И Я Т СГЪВАЧ НА П Р Ъ С Т И Т Е , М F L E X O R DIGI-
T O R U M LONGUS, започва о т з а д н а т а повърхност на т и б и я т а .
120

Сухожилието му сс спуска зае; медиалния ЙЛСЗСН и по с т ъ п а л н а т а

с т р а н а на ходилото сс дели на ч е т и р и части, к о и т о се з а л а в я т за
к р а й н а т а фаланга на II-V пръсти. Мускулът е флексор и супинатор
на ходилото, флексор на всички с т а в и на I1-V пръсти. Инервира сс
о т п. tibialis.
Д Ъ Л Г И Я Т СГЪВАЧ НА П А Л Е Ц А , М. F L E X O R HALLUCIS
LONGUS, започва о т membrana interossea и фибулата и се залавя за
крайната фаланга на палеца. Той е флексор и супинатор на ходилото
и флексор на всички с т а в и на палеца. Инервира се о т п. tibiali.
З А Д К О Л Я Н Н И Я Т МУСКУЛ, М. POPLITEUS, заляга върху
к а п с у л а т а на к о л я н н а т а с т а в а T o ü започва о т л а т е р а л н и я
надкондил на фемура и се залавя за т и б и я т а Мускулът изопва
капсулата на с т а в а т а и подпомага флексията Инервира се о т п.
tibialis.

Ф А С Ц И Я Т А НА П О Д Б Е Д Р И Ц А Т А , F A S C I A C R U R I S
обвива мускулите на подбедрицата и сраства с т и б и я т а и д в а т а
малсоли. Чрез две прегради, septum intermusculare cruris anterior и
septum intermusculare cruris posterior, т я се прикрепва за фибулата и
образува мускулни ложи за т р и т е мускулни групи. Дистално о т п р е д
ф а с ц и я т а се подсилва с напречни снопчета влакна, retinaculum m m .
extensorum superius, nog к о й т о през сухожилни влагалища премина­
в а т сухожилията на е к с т с н з о р и т е . Подобни уплътнения, retina­
culum mm, flexorum, се н а м и р а т зад медиалния глезен - за флексо-
р и т е и retinaculum mm. peroneorum superius, зад латералния глезен
- за малкопиидялните мускули.

М У С К У Л И Т Е НА Х О Д И Л О Т О , MM. PEDIS, се разполагат

по дегрзалната и с т ъ п а л н а т а с т р а н а на ходилото.

Д О Р З А Л Н И Т Е М У С К У Л И са екстензори на п р ъ с т и т е и сс
инервират о т п. peroneus profundus.
К Ъ С И Я Т РАЗГЪВАЧ НА 11РЪСТИТЕ, М. EXTENSOR DIGI-
T O R U M BREVIS, започва о т дорзо-латерална повърхност на
х о д и л о т о и се дели на ч е т и р и к о р е м ч е т а , ч и и т о сухожилия се
з а л а в я т за дорзалните разтеглици на I1-V пръсти. Той е е к с т е н з о р
на Ii - V пръсти. Инервира се о т п. peroneus profundus.
К Ъ С И Я Т Р А З Г Ъ В А Ч Н А П А Л Е Ц А , М. E X T E N S O R
HALLUCIS BREVIS, започва к а т о медиална ч а с т на късия разгъвач
на п р ъ с т и т е и сухожилието му се вплите в дорзалната разтеглица
на палеца Той е екстензор на палеца Инервира се о т п. peroneus
profundu.
 12!

С Т Ъ П А Л Н И Т Е М У С К У Л И сс у с л я т на т р и ;!рупи: къси
мускули на палеца, къси мускули на малкия п р ъ с т и мускули на
стъпалото.

КЪСИТЕ М У С К У Л И НА П А Л Е Ц А сс залаВят за прокси-

малната фаланга. В т я х н и т с сухожилия са вплетени cjße сезамо-
BUCJHU костици.

О Т В Е Ж Д А Ч Ъ Т НА П А Л Е Ц А , М A B D U C T O R HALLUCIS,
започва о т ка.\канеуса и лауисвиуната к о с т и се за.\авя за основата
на проксималната фаланга на палеца. Toü е aGcjykmop на палеца.
Инервира се om п. tibialis.
КЪСИЯТ СГЪВАЧ НА П А Л Е Ц А , М FLEXOR HALLUCIS
BREVIS, има уве глави: медиална и латерална. Медиалната глава,
caput mediale, започва о т медиалната клиновидна к о с т , а латерал-
н а т а глава, caput laterale - о т п л а н т а р н и т е с връзки на ходилото.
Между д в е т е глави заляга сухожилието на дългия флексор на палеца.
О б щ о т о сухожилие се залавя за основата на проксималната фаланга
на палеца. Мускулът е флексор на метатарзофалангеалната с т а в а
на палеца. Инервира се о т п. plantaris medialis (caput mediale) и n.
plantaris lateralis (caput laterale).
П Р И В Е Ж Д А Ч Ъ Т HA П А Л Е Ц А , M A D D U C T O R HALLU­
CIS, има две глави: коса и напречна. К о с а т а глава, caput obliquum
започва о т os cuboideum и о с н о в и т е на м е т а т а р з а л н и т е и кости, а
напречната глава, caput transversum - о т lig. metatarseum transversum
profundum и капсулите на м е т а т а р з о ф е л а н г е а л н и т е стави на II-V
пръст. О б щ о т о сухожилие се залавя за основата на проксималната
фаланга на палеца. Инервира се о т п. plantaris lateralis.

КЪСИТЕ М У С К У Л И НА М А Л К И Я ПРЪСТ сс разполагат в

с т р а н и ч н о т о леговище и се инервират о т п. plantaris lateralis.
О Т В Е Ж Д А Ч Ъ Т НА М А Л К И Я ПРЪСТ, М. A B D U C T O R
DIGITI MINIMI, започва о т калканеуса и сс залавя за основата на
проксималната фаланга малкия пръст. Toü е абдук т ор и флексор в
метатарзофалангеалната с т а в а на V пръст. Инервира сс о т п.
plantaris lateralis.
К Ъ С И Я Т СГ Ъ В А Ч НА М А Л К И Я ПРЪСТ, М FLEX OR
DIGITI MINIMI BREVIS, започва о т о с н о в а т а на V метагаарзална
к о с т и се залавя за о с н о в а т а на проксималната фаланга. Гой е
флексор и абдуктор в метатарзофалангеалната с т а в а на V пръст.
Инервира се о т п plantaris lateralis.
П Р О Т И В О П О С Т О В Я Щ И Я Т М ААК И Я ПРЪСТ МУСКУА,
122

M. OPPONENS D1GI 11 MINIMI, започва om lig plantare longum u ce

залавя за V м е т а т а р з а л н а к о с т . Toü участвува в подържането на
надлъжния свод на ходилото. Инервира се о т п. plantaris lateralis.

М У С К У Л И Т Е НА С Т Ъ П А Л О Т О се разполагат в с р е д н о т о
леговище на с т ъ п а л о т о . Тук с п а д а т следните мускули:
К Ъ С И Я Т С Г Ъ В А Ч НА П Р Ъ С Т И Т Е , м ' FLEXOR D1GI-
T O R U M BREVIS, започва о т калканеуса и п л а н т а р н а т а апоневроза.
Toü се дели на ч е т и р и коремчета, ч и и т о сухожилия се р а з ц е п в а т ,
о б х в а щ а т сухожилието на дългия флексор и се з а л а в я т за с р е д н а т а
фаланга на II-V пръст. Мускулът е флексор (без крайната фаланга)
на п р ъ с т и т е . Toü участвува в подържането на надлъжния свод на
ходилото. Инервира се о т п. plantaris medialis.
КВАДРАТНИЯТ МУСКУЛ НА СТЪПАЛОТО, М. QUADRA-
TUS PLANTAE, започва о т калканеуса и се залавя за сухожилието
на дългия флексор на п р ъ с т и т е . Toü т е г л и сухожилието и засилва
флексорното му действие върху крайната фаланга на II - V пръсти.
Инервира се о т п. plantaris medialis.
Ч Е Р В Е О Б Р А З Н И Т Е М У С К У Л И , MM. LUMBRICALES, са
ч е т и р и на брой. Те з а п о ч в а т о т сухожилията на дългия флексор на
п р ъ с т и т е и се з а л а в я т за о с н о в а т а на проксималната фаланга и
дорзалната разтеглица на II-V пръсти. Те са флексори в м е т а т а р -
зофалангеалните с т а в и и екстензори в интерфалангеалните с т а в и
на II - V пръсти. И н с р в и р а т се о т п. plantaris medialis (I) и п. plantaris
lateralis (II,1II,IV).
Т Р Ъ Б Н И Т Е М Е Ж Д У К О С Т Н И М У С К У Л И , MM. INTER-
OSS El D O R S A L E S , са ч е т и р и на брой. Те з а п о ч в а т о т II-V
м е т а т а р з а л н а к о с т и се з а л а в я т за проксималната фаланга и
дорзалната разтеглица на I1-V пръсти. Мускулите о т в е ж д а т III и
IV п р ъ с т о т II и са флексори в м е т а т а р з о ф а л а н г е а л н и т е с т а в и на
п р и е т и т е . И н с р в и р а т се о т п. plantaris lateralis.
С Т Ъ П А Л Н И Т Е М Е Ж Д У К О С Т Н И МУСКУЛИ, М. INTER-
OSS El PLANTARES, са т р и на брой. Те започват о т 1II-V м е т а т а р -
зални к о с т и и се з а л а в я т за проксималната фаланга и дорзалната
апоневроза на III-V пръст. Мускулите привеждат III, IV и V п р ъ с т
към II и са флексори в м е т а т а р з о ф а л а н г е а л н и т е с т а в и на III-V
пръсти. И н с р в и р а т се о т п. plantaris medialis.

ф А С Ц И И Т Е НА Х О Д И Л О Т О покриват гръбната и стъпал­

н а т а M V страна. Тръбната фасция, fascia dorsalis p t d i s , има два
л и с т а повърхностен и дълбок. П о в ъ р х н и с т н и я т л и с т покрива
к ъ с и т е мускули и сухожилията на дългите мускули Toü се подсилва
 123
omnpcq om кръстоВиуна връзка, retinaculum mm.extensorum intt-riiis
и в с т р а н и - о т retinaculum m m . peroiieorum inferius. Floq т я х през
сухожилни влага.\ища преминават д ъ л г и т е сухожилия. Д ъ л б о к и я т
л и с т покрива у о р з а л н и т с м е ж у у к о с т н и мускули. С т ъ п а л н а т а
фасция, fascia plantaris pedis, също има повърхностен и дълбок л и с т .
П о в ъ р х н о с т н и я т л и с т покрива к ъ с и т е стъпални мускули и се
подсилва чрез с т ъ п а л н а т а разтеглица. С т ъ п а л н а т а разтеглица,
aponeurosis plantaris, започва о т tuber calcanei и достига до основата
на п р ъ с т и т с . Ч р е з д в е с ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н и п р е г р а д и ,
п о д ф а с ц и и н о т о п р о с т р а н с т в о се разделя на т р и леговища -
медиално, средно и латсрално, в к о и т о се разполагат с ъ о т в е т н и т е
мускули на с т ъ п а л о т о . Д ъ л б о к и я т л и с т на с т ъ п а л н а т а фасция
покрива м е ж д у к о с т н и т с мускули. С у ж о ж и л и я т а на д ъ л г и т е
флексори на п р ъ с т и т е п р е м и н а в а т през сухожилни влагалища,
vaginae tendinum digitorun pedis. В л а г а л и щ а т а на Il-V п р ъ с т и
д о с т и г а т до края на п р ъ с т и т е , а на палеца - до о с н о в а т а на I
метатарзална кост.
124

РАЗДЕЛ II: ВЪТРЕШНИ ОРГАНИ

В ъ т р е ш н и т е органи и з п ъ л в а т к у х и н и т е на т я л о т о . Т е
принадлежат към различни системи; храносмилателна, дихателна,
пикочополоваи ендокринна.

1. УСТРОЙСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ ОРГАНИ.

Спореу у с т р о й с т в о т о си, в ъ т р е ш н и т е органи се д е л я т на

паренхимни и кухи.
Плренхимните орални (черен дроб, бъбрек, слезка и др.)
п р и т е ж а в а т съединително т ъ к а н е н с к е л е т , stroma, к о й т о освен
че определя ф о р м а т а , съдържа кръвоносни и лимфни съдове и нерви
за органа. А к т и в н а т а ч а с т е паренхимът, parenchyma, к о й т о е
изграден о т специализирани клетки. Между паренхима и с т р о м а т а
с ъ щ е с т в у в а т много т е с н и взаимоотношения.
Кухите органи (стомах, черва, пикочни пътища и др.) п о е м а т
и провеждат определено съдържимо. С т е н а т а им се изгражда о т
т р и обвивки; лигавица, мускулатура и сероза.
Л И Г А В И Ц А Т А , T U N I C A M U C O S A , покрива о т в ъ т р е
с т е н а т а на к у х и т е органи. Тя обикновено е н а г ъ н а т а , добре
кръвоснабдсна и б о г а т а на жлези. Лигавицата притежава т р и слоя; J
епителна покривка, собствена съединително т ъ к а н н а пластинка и
субмукоза.
Е п и т е л н а т а покривка, lamina epithelialis. е съставена о т
различен спиитсл според функцията на органа. Тя лежи върху базал-
на мембрана и съдържа единични слузни и ендокринни клетки.
С о б с т в е н а т а пластинка, lamina propria, се изгражда о т
хлабава с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н , к о я т о ч е с т о образува вдавания,
papillae, към епитела. Тя съдържа съдови, лимфни и нервни сплитове, |
лимфни фоликули и жлези. При редица органи лигавицата притежава
гладкомускулен слой, muscularis mucosae, к о й т о променя р е л е ф ъ т
на лигавицата.
С у б м у к о з а т а , tela submucosa, се и з г р а ж д а о т хлабава
съединителна т ъ к а н , к о я т о свързва подвижно лигавицата с подле­
жащия мускулен слой. Тук се разполага нервен с п л и т , plexus
suhmucosus.
МУСКУЛНАТА ОБВИВКА. TUNICA MUSCULARIS, при
п о в е ч е т о кухи органи е съставена о т два гладкомускулни слоя;
кръгов и надлъжен. К р ъ г о в и я т мускулен слой, stratum circulare,
обикновено се намира о т в ъ т р е , а н а д л ъ ж н и я т слой, stratum
 /25
loiigituclinnle. заляга о т в ъ н Върху кръговия слой Мсжуу д в а т а слоя
има хлабава съединителна т ъ к а н , в к о я т о се разполага нервен сплит,
plexus myentericus.
С Е Р О З Н А Т А О Б В И В К А , TUNICA SEROSA, представлява
гладка ципа, к о я т о покрива о т в ъ н органите и улеснява движенията
помежду им. Тя е изградена о т мезотелни к л е т к и , разположени
върху базална мембрана, под к о я т о се намира хлабава съединителна
т ъ к а н . При някои органи липсва сероза и т я се з а м е с т в а само с
х\абава съединителна т ъ к а н , tunica adventitia.

2. ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА, SVSTEMA DIGESTORIUM

По-голяма ч а с т о т органите на храносмилателната с и с т е м а

са кухи и и з г р а ж д а т х р а н о с м и л а т е л н а т а т р ъ б а . Тя започва о т
у с т н а т а цепка и завършва с ануса. Лигавицата на п о в е ч е т о органи
е покрита с еднореден цилиндричен епител, к о й т о бързо регенерира.
Тя с ъ д ъ р ж а м н о ж е с т в о жлези, кръвоносни и лимфни съдове.
Мускулатурата се с ъ с т о и о т в ъ т р е ш е н кръгов и външен надлъжен
слой. По-голяма ч а с т о т органите са покрити със сероза. Към храно­
с м и л а т е л н а т а с и с т а м е с п а д а т още и две голями жлези - черния
дроб и панкреаса.

2. I. УСТНА КУХИНА

У с т н а т а кухина, cavitas oris, се с ъ с т о и о т предверие и

същинска у с т н а кухина. Лигавицата и е покрита с многослоен плосък
невроговяващ е п и т е л и съдържа многобройни елкжчени жлези.

ПРЕДДВЕРИЕТО, VESTIBULUM ORIS, представлява

п р о с т р а н с т в о т о около з ъ б и т е . С т р а н и ч н о т о се огражда о т
бузите, а о т п р е д о т у с т н и т е .
Б у з а т а , Ьисса, притежава мускул, т.buccinator, к о й т о започва
о т raphe pterygomandibulare (сухожилна дъга м е ж д у hamulus
pterygoideus и ramus mandibulac), залавя се за г о р н а т а и д о л н а т а
ч е л ю с т и напред се вплита в т . orbicularis oris О т в ъ т р е към мускула
заляга лигавица без субмукоза. В лигавицата се разполагат слюнчени
жлези, gll bucales О т в ъ н между к о ж а т а и т masseter се натрупва
м а с т н а т ъ к а н във вид на голямо м а с т н о т я л о , corpus adiposum
buccae. Срещу II горен к ъ т н и к се намира и з п ъ к н а л о с т , papilla
paritidea, на к о я т о се о т в а р я канала на околоушната слунчина жлеза.
126

ductus parotideus. Б у з а т а п р и т и с к а х р а н а т а к ъ м з ъ б и т е и играе

в а ж н а роля за п о е м а н е т о на х р а н а т а .
У с т н и т е , labia oris, о г р а ж д а т у с т н а т а цепка, rima oris. Т е са
свързани с в е н ц и т е ч р е з юзцимки, frenulum labii superior et inferior.
Главна с ъ с т а в н а ч а с т е т . orbicularis oris. В ъ т р е ш н а т а и м повърх­
н о с т е п о к р и т а с лигавица с многослоен плосък н е в р о г о в я в а щ
е п и т е л и многобройни слюнчени жлези, gll. labiales. В ъ н ш н а т а и м
п о в ъ р х н о с т е п о к р и т а с кожа. Между к о ж а т а и л и г а в и ц а т а има
преходна ч а с т , к о я т о не съдържа рогов слой и п и г м е н т н и к л е т к и и
е б о г а т о к р ъ в о с н а б е н а поради к о е т о т а з и ч а с т на у с т н и т е е
о ц в е т е н а . Н а г о р н а т а у с т н а има улей, philtrum, а с т р а н и ч н о д в е т е
у с т н и се с в ъ р з в а т чре з comissura labiorura в у с т е н ъгъл, angulus oris
(dexlrum et sinistrum).
В е н е ц ъ т , gingiva, обхваща ш и й к а т а на зъба и се вдава между
з ъ б и т е . Той п р е д с т а в л я в а видоизменена лигавица п о к р и т а с
многослоен плосък невроговяващ е п и т е л и високи папили на lamina
propria.

С Ъ Щ И Н С К А Т А У С Т Н А К У Х И Н А , CAV1TAS O R I S
P R O P R I A , се огражда о т з ъ б и т е , н е б ц е т о и пода на у с т н а т а кухина.
Назад т я се съобщава с г ъ л т а ч а чрез у с т н и я я т провлак.

З Ъ Б И Т Е . D E N T E S , о б р а з у в а т с ъ з ъ б и е т о , к о е т о при човека
е х е т е р о д о н т н о (различни видове зъби) и д и ф и о д о н т н о (със смяна
на м л е ч н и т е с п о с т о я н н и зъби). С ъ з ъ б и е т о се образува о т д в е т е
зъбни редици: горна и долна.
П О С Т О Я Н Н И Т Е З Ъ Б И , D E N T E S P E R M A N E N T E S , са 32 на
брой (8 резци, 4 кучешки, 8 предкътници и 12 к ъ т н и ц и ) . За т я х н о т о
означаване се и з п о л з в а т т . н . зъбни формули:

3 2 1 2 2 12 3 или 8 7 65 4 3 2 1 12 3 4 5 6 7 8
3 2 12 2 12 3 8 7 65 43 2 1 12 3 4 5 6 7 8

Всеки зъб се с ъ с т о и о т : корона, шийка и корен.

К о р о н а т а , c o r o n a dentis, е д ь в к а т е л н а т а ч а с т на зъба, к о я т о
има п е т повърхности: горна - д ъ в к а т е л н а , f a d e s oclusialis, външна,
facies vestibularis (labialis или buccalis), в ъ т р е ш н а , facies lingualis,
предна, facies mesialis и задна, facies distalis. Р а з л и ч н и т е видове зъби
и м а т различни по ф о р м а корони. Т е с ъ д ъ р ж а т кухина, cavitas dentis,
изпълнена с з ъ б н а т а пулпа. П о с т е н а т а на кухината з а л я г а т к л е т к и ,
dentinoiblasti, к о и т о п р о и з в е ж д а т д е н т и н а .
Ш и й к а т а , cervix dentis, заляга под к о р о н а т а и е о б х в а н а т а
 127

о т венеца.
К о р е н ъ т , radix d e n t i s , лежи R с ъ о т в е т н а т а алвеола на
ч е л ю с т т а и е прикрепен към к о с т т а посредством колагенни влакна.
К о р е н и т е са о т суин (резци, кучешки, уолни преукътници), qo т р и
(лорни кътници). През т я х преминава канал, canalis radicis dentis,
по к о й т о н а в л и з а т кръвоносни съдове и нерви за пулпата на зъба.
Спорес) ф о р м а т а им различаваме няколко ви^а зъби;,резци, кучешки,
предкътници и кътници.
Р е з ц и т е , d e n t e s i n c i s h i , се р а з п о л а г а т о т п р е у . За всяка
половина на ч е л ю с т т а т е са два - медиален и л а т е р а л е н . Т е
п р и т е ж а в а т длетовидна коронка с режещ ръб, лабиална и лингвална
повърхност и единичен прав корен. Г о р н и я т медиален резец е най-
голям, а долния медиален резец е наи-малкия зъб на съзъбието.
К у ч е ш к и т е зъби, dentes canlni, се разполагат в с т р а н и о т
р е з ц и т е и са по един за всяка половина на ч е л ю с т т а . Те и м а т
конусовидна коронка с заоблен връх, а к о р е н ъ т им също е единичен
и дълъг. Г о р н и т е кучешки зъби са най-дългите зъби на съзъбието.
Т я х н и т е корени л е ж а т близо до максиларния синус.
Предкътници. dentes premolares, се разполагат зад кучешките
зъби. На всяка половина о т ч е л ю с т т а има по два премолари. Т е
п р и т е ж а в а т четириъгълна корона, ч и я т о дъвкателна повърхност
има два туберкула - букален, по-голям и лингвален. К о р е н ъ т на
долните предкътници е единичен, а на горните е о т ч а с т и раздвоен.
К ъ т н и ц и т е , d e n t e s m o l a r e s , са н а й - г о л я м и т е зъби на
съзъбието. Те л е ж а т зад п р е д к ъ т н и ц и т с . На всяка половина о т
ч е л ю с т т а има по т р и кътника. Те п р и т е ж а в а т голями корони с
широка дъвкателна повърхност и 4-5 туберкули Д о л н и т е кътници
и м а т по два корена (преден и заден), а горните т р и ( 2 вестибуларни
и 1 лингвален). Последният к ъ т н и к - мъдрец, dens serotinus, е най-
малък и прораства най-късно.
З ъ б ъ т е изграден о т д е н т и н , к о р о н к а т а е покрита с емайл, а
к о р е н ъ т - с ц е м е н т . Кухината на зъба е изпълнена е з ъ б н а т а пулпа,
а прикрепването на кегрените с т а в а чрез периодонта.
Д е н т и н ъ т , dentinum, представлява особена к о с т н а т ъ к а н .
Той притежава каналчета, tubuli dentinales, к о и т о при короната са
ориентирани в е р т и к а л н о или косо, а при ш и й к а т а - напречно.
К л е т к и т е на дентина, dentinoblasti, се разполагат в един ред по
с т е н и т е на кухината на зъба. Те п р и т е ж а в а т дълги израстъци,
к о и т о н а в л и з а т в к а н а л ч е т а т а на дентина. Д е н т и н о б л а с т и т е
произвеждат т . н . предентин, ч и й т о екстрацелуларен м а т р и к с
съдържа проколаген и протеогликани. Към т я х о т к р ъ в т а се
прибавят неорганични соли, предимно кристали на хидроксиапатит
128

u т а к а cc oCipajyßa врелия у е н т и н .
З ъ б н а т а глеч, enameluni, покрива д е н т и н а на короната. Тя е
най т в ъ р д о т о в е щ е с т в о на ч о в е ш к о т о т я л о . С ъ с т а в е н а е о т
хидроксиапатит под ф о р м а т а на призми, слепени с кит-субстанция.
Зъбният ц е м е н т , cementuin, покрива корените на зъбите. Той
представ.\ява влакнеста к о с т н а т ъ к а н с неориентирани колагенни
влакна и к о с т н и клетки, cementocyti.
З ъ б н а т а пулпа, pulpn dentis, се изгражда о т хлабава съедини­
т е л н а т ъ к а н , к о я т о изпълва кухината и каналите на зъба. Тя е
б о г а т а на клетки: фибробласти, фиброцити, мезенхимни к л е т к и и
свободни кръвни клетки. На границата между пулпата и дентина
се разполагат д е н т и н о б л а с т и т е . П у л п а т а съдържа кръвоносни и
лимфни съдове и амиелинови нервни влакна, к о и т о навлизат о т
ч е л ю с т и т е през канали на к о р е н и т е . Тя играе важна роля за
т р о ф и к а т а на зъба.
П е р и о д о н т ъ т , periodontium, е опорен а п а р а т на зъба. Той се
изгражда о т колагенни влакна, к о и т о започват о т ц е м е н т а и се
в п л и т а т в периоста на алвеолата. При ш и й к а т а на зъба колаген­
н и т е влакна са ориентирани хоризонтално, а при корена - косо
нагоре, т а к а че з ъ б ъ т виси в алвеолата и в ъ р х ъ т на корена му не се
опира в к о с т а и при дъвкателен натиск. П е р и о д о н т ъ т съдържа
кръвоносни съдове и нерви и т ъ к а н н а т е ч н о с т , к о я т о играе р о л я т а
на буфер, намаляващ дъвкателния натиск. З ъ б и т е се кръвоснабдя-
в а т о т клонове на a. maxillaris и се инервират о т п. тaxillaris и п.
mandibularis.
МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, DENTES DECIDUI, предхождат
п о с т о я н н и т е . Те са 20 на брой (8 резци, 4 кучешки и 8 кътници).
О з н а ч а в а т се чрез следните зъбни формули:

2 12 1 2 12 или 54321 | 12345

Л1ПI П]1 54321 I 12345

На всяка половина на ч е л ю с т т а има по 2 резци, 1 кучешки и 2

кътника. По форма и с т р о е ж т е наподобяват п о с т о я н н и т е зъби
Х а р а к т е р н о е че млечните зъби и м а т по-широки кухини и канали и
са по- синкави на ц в я т . П р о б и в ъ т (поникването) на млечнита зъби
с т а в а о т с р е д а т а на п ъ р в а т а година след р а ж д а н е т о - до 2,5-3
годишна възраст. Т я х н а т а смена с т а в а след отпадане и пробив на
п о с т о я н н и т е зъби.
фиг. 39. Вътрешни органи

а- шийни, гръдни и коремни орггши, 5- с т р о с ж на кух орган

ft- голями елкжчени ж л е з и / п о Leonhardt и no Spenee/

1- щитовидна жлеза, 2- бел цроб, 3- черен уроб, 4- с т о м а х ,

5- сляпо черво, 6- т ъ н к и черВа, 7- tunica mucosa, 8- tunica
muscularis, 9- tunica serosa, 10- plexus myentericus, 11- gl. paroidea,
12- gl. subm;mdibularis, 13- gl. sublingualis
фиг. 40. У с т н а кухина

а- изглед о т п р е д , б- еагитачен срез, в- език, г- езикови

брадавички /по Spence и по Schiebler et a]/

1- labium superior, 2- palatum, 3- uvula, 4- arc us palatoglossus,

5- areas palatopharyngeus, 7- isthmus faucium, 8- palatum durum,
9- m. genioglossus, 10- m. geniohyoideus, 11- m. mylohyoideus,
12- tonsilla lingualis, 13- dorsum linguae, 14- papilla valata,
15- papilla tungitormis, 16- papilla filitormis, 17- papilla conica,
18- sulcus terminalis
 131

Приблизителни срокове за пробиВ на з ъ б и т е

Млечни (месеци) Поетоянни (години)

6 - 8 6 - 8
Латерални резци 7 - 10 7- 9
Кучешки 16 - 2 0 9 - 12
Първи предкътник 9 - 12
В т о р и пре^кътник 11 - 13
Първи кътник 12 - 16 5-8
В т о р и кътник 20-30 11-14
Т р е т и кътник 12-30

П О Д Ъ Т Н А УСТНАТА К У Х И Н А , D I A P H R A G M A ORIS, се
изгражда о т горните подезични мускули, главно - о т т . mylohyoideus.
Д в а т а мускула се свързват чрез сухожилсн шев, raphe т . mylohyoidei.
О т д о л у встрани заляга п р е д н о т о коремче на т . digastricus и т .
stylohyoideus, а о т г о р е медиално - т . geniohyoideus. Diaphragma oris
е покрита с лигавица, к о я т о се прехвърля о т венеца към езика и
във всяка с т р а н а образува надлъжна гънка, plica sublingualis, на пред­
ния кръй на к о я т о се разполага papilla sublingualis. Там се о т в а р я т
каналите на подезичната и поддолночелюстната елкжчена жлеза.

Н Е Б Ц Е Т О , PALATUM, образува покрива на у с т н а т а кухина.

Т о се с ъ с т о и о т т в ъ р д о и меко небце.
Т в ъ р д о т о небце, palatum durum, представлява предните 2/3
на н е б ц е т о . Т о притежава к о с т н а подложка, съставена о т ргос.
palatinus на максилата и lamina horizontalis на os palatinum.
М е к о т о небце, pnlatum molle, е разположено о т з а д и завършва
със срединна висулка, uvula. О т с т р а н и ч н и т е му част и започват
н е б ц о в и т е дъги. М е к о т о небце е изградено о т мускули. Т е са
напречно набраздени и започват о т различни к о с т и на черепа и се
з а л а в я т за с ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н а т а апоневроза на н е б ц е т о ,
aponeurosis paiatina. Чрез промена на ф о р м а т а и положението на
н е б ц е т о , се улесняват а к т а на г ъ л т а н е т о . Мускулите на м е к о т о
небце са следните;
Повдигачът на н е б ц е т о , т . levator veli palatini, започва о т
пирамидата на слепоочната к о с т и tuba auditiva и се спуска към
небцовата апоневроза. Той повдига н е б ц е т о назад към фаринкса
к а т о прекъсва Връзката с нос ната кухина и о т в а р я tuba auditiva.
Изопвачът на м е к о т о небце, т . tensor veli palatini, започва о т
132

о с н о в а т а на proc. ptcrygoidcus u tuba auditiva. Сухожилието му се

извива о к о л о hamulus ptcrygoidcus и се в п л и т а в н е б ц о в а т а
апонсвроза. Той изопва м е к о т о небце и о т в а р я tuba auditiva
Мускулът увулата, т . uvulae, започва о т небцовата апонс­
вроза и завършва на върха на увулата. Той допринася за по добро
прекъсване на в р ъ з к а т а с н о с н а т а кухина при гълтане.
Небцовоезичният мускул, т . palatoglossus, започва о т небцо­
в а т а апонсвроза и се в п л и т а в корена на езика. Той образува
предната небцова дъга и с т е с н я в а у с т н и я провлак.
Н е б ц о в о г ъ л т а ч н и я т мускул, т . palatopharyngeus, започва о т
небцовата апонсвроза и proc. pterygoudeus и се вплита в с т е н а т а
на фаринкса. Той с т е с н я в а у с т н и я провлак.
Л и г а в и ц а т а на н е б ц е т о образува напречни гънки, plicae
palatinac transversae, а о т п р е д - изпъкналост, papilla incisiva. П о
д о л н а т а повърхност, facies oropharyngea, е п и т е л ъ т е многослоен
плосък, к а т о при т в ъ р д о т о небце показва белези на вроговяване.
По г о р н а т а повърхност, facies rhinopharyngea, е п и т е л ъ т е много-
реден цилиндричен рсснист. Lamina propria е п л ъ т н а и съдържа
многобройни слюнчени жлези, gll. palatinac. Характерна особеност
на н е б ц е т о е, че лигавицата е срастнала с подлежащата т ъ к а н
(няма субмукоза).
Встрани о т н е б ц е т о се спускат д в е т е небцови дъги. Предна­
т а небцова дъга, arcus palatoglossus се спуска към езика, а з а д н а т а
небцова дъга, arcus palatopharyngeus - към фаринкса. Д ъ г и т е са покри­
т и с лигавица и се образуват о т едноименните мускули ( т . palato­
glossus и т . palatopharyngeus). Между д в е т е дъги във всяка с т р а н а
се образува хлътване, sinus tonsillaris, в к о е т о се помества небцовата
сливица, tonsilla palatina.
Н е б ц е т о се кръвоснабдява о т едниоменни клонове на а. carotis
externa и a. maxillaris и се инервира о т п. maxillaris и п. giossopharyngeus.

Е З И К Ъ Т , LINGUA, е,мускулест орган, съставен о т корен,

т я л о и връх. К о р е н ъ т , radix lingune, е срастнал с пода на у с т н а т а
кухина и зад него заляга епиглотиса на ларинкса. Под върха на езика,
apex linguae, се намира юздица, frenulum linguae, а встрани о т нея
пъпковидни образувания, caruncuiac sublinguales, на к о и т о се о т в а р я т
каналите на подезичната и поддолночелюстната слюнчена жлеза.
Т я л о т о на езика, corpus lingae, притежава две повърхности - гръб,
dorsum liguae и долна повърхност, facies inferior, к о и т о се с р е щ а т в
заоблен ръб, margo linguae. П о г р ъ б н а т а повърхност има надлъжна
бразда, sulcus medianus и о т в о р е н а напред Уюбразна бразда, sulcus
terminalis, зад к о я т о лежи задънен о т в о р , foramen cecum и езиковата
 133
сливица, tonsilla lingualis.
Е з и к ъ т cc и з г р а ж д а о т с о б с т в с н и и с к с л с т н и мускули.
С о б с т в с н и т с мускули са о р и е н т и р а н и в различни посоки. Т е б и в а т ;
в е р т и к а л е н , т . verticalis linguae, надлъжен, т . longitudinalis linguae
(горен и долен) и напречен, т . transversus linguae. Т е са са напречно
набраздени и п р о м е н я т ф о р м а т а на езика при поемане на х р а н а т а ,
дъвкане, г ъ л т а н е и говорене.
С к е л е т н и т е мускули з а п о ч в а т о т различни к о с т и на черепа
и се в п л и т а т в а п о н е в р о з а т а на езика. М. genioglossus, започва о т
м а н д и б у л а т а и т е г л и езика напред и надолу. M.hyoglosssus, започва
о т п о д е з и ч н а т а к о с т и т е г л и езика назад и надолу. М. styloglosssus,
започва о т proc. styloideus на черепа и т е г л и езика назад и надолу.
Л и г а в и ц а т а на езика, tunica mucosa linguae, п р и т е ж а в а много­
слоен плосък е п и т е л , к о й т о показва белези на вроговяване. Lamina
propria съдържа колагенни снопове, к о и т о о б р а з у в а т с ъ е д и н и т е л н о
т ъ к а н н и я с к е л е т н а езика, с ъ с т а в е н о т апоневроза, aponeurosis
lingiae и п р е г р а д а , s e p t u m l i n g u a e , к ъ м к о и т о с е п р и к р е п в а т
м у с к у л и т е . Л и г а в и ц а т а с ъ д ъ р ж а слюнчени ж л е з и , gll. linguales.
Субмукоза липсва.
Х а р а к т е р н и образувания на л и г а в и ц а т а са е з и к о в и т е брада-
ви ч к и, papillae linguales. Т е п р е д с т а в л я в а т р а з л и ч н и по ф о р м а
и з т л а ч в а н и я на lamina propria, п о к р и т и с ч а с т и ч н о вроговен е п и т е л .
Различаваме няколко вида папили; нишковидни, конични, гъбовидни,
л и с т о в и д н и и жлебовидни.
Н и ш к о в и д н и т е папили, papillae filiformes, са най-многобройни
и се р а з п о л а г а т по г р ъ б н а т а п о в ъ р х н о с т на езика. В р о г о в е н и т е и м
върхове са и з в и т и назад к ъ м фаринкса. Т е и м а т механични и т а к -
т и л н и функции.
К о н и ч н и т е папили, papillae conicae, са по-малко на брой и се
о т л и ч а в а т о т н и ш к о в и д н и т е папили с п о - ш и р о к а т а си основа.
Г ъ б о в и д н и т е папили, papillae fungiformes, и м а т гъбовидна
ф о р м а и се р а з п о л а г а т предимно по с т р а н и ч н и т е р ъ б о в е и гърба на
езика. Т я х н и я т е п и т е л е невроговен, поради к о е т о и м а т червеникав
ц в я т . В т я х се н а б л ю д а в а т вкусови луковици.
Л и с т о в и д н и т е папили, p a p i l l a e f o l i a t a e , с е н а м и р а т по
р ъ б о в е т е на езика и и м а т широка о с т о в а . Т е са малко на брой и
с ъ д ъ р ж а т вкусови луковици.
Ж л е б о в и д н и т е папили. papillae valatae, са н а й - г о л я м и т с
папили на езика. Т е са 6 д о 12 на брой и се р а з п о л а г а т пред sulcus
terminalis. П р и т е ж а в а т гъбовидна средна ч а с т , заобиколена с бразда
и изпъкнал вал. Л и г а в и ц а т а на б р а з д а т а съдържа вкусови луковици
и серозни жлези.
134

Е з и к о в а т а сливица, tonsill.i lingualis, се разполага върху корена

на езика. Тя представлява струпване на лимфни фоликули, к о и т о
са покрити е лигавица. Повърхноста и е неравна, т ъ й к а т о епи­
т е л ъ т образува вдавания, ciyptae tonsillares, в к о и т о се о т в а р я т
серозни жлези, gli. tonsillares.
Е з и к ъ т се кръвоснабдява о т a. lingualis и мускулите му се
инервират о т п. hypoglosssus. С е т и в н а т а инервация е о т п. lingualis
(за предните 2/3) и п. glossopharyngeus и n.vagus (за з а д н а т а 1/3).

С Л Ю Н Ч Е Н И Т Е Ж Л Е З И , GLANDULAE SALIVARIAE, б и в а т
два вида - малки и голями. М а л к и т е слюнчени жлези са пръснати в
лигавицата на у с т н а т а кухина (gll. labiales, gll. buccales, gll. palatinae,
gll. linguales). Г о л я м и т е слюнчени жлези са ч и ф т н и органи, к о и т о
са изградени о т ж л е з и с т и д е л ч е т а и п р и т е ж а в а т к а н а л ч е с т а
с и с т е м а , н а й - ч е с т о е о б щ о т в о д е н канал. К ъ м т я х с п а д а т
околоушната жлеза, поддолночелюстната жлеза и подезичната
жлеза
ОКОЛОУШНАТА ЖЛЕЗА, GLANDULA PAROTIDEA
(PAROTIS), се разполага пред и под у ш н а т а мида и е о б в и т а о т
д в а т а л и с т а на fascia parotidea. Тя има повърхностна и дълбока ч а с т .
П о в ъ р х н о с т н а т а , pars superficialis заляга върху т . masseter, а
д ъ л б о к а т а ч а с т , pars profunda, изпълва ретромандибуларната яма.
Ж \ е з и с т и т е д е л ч е т а са съставени о т серозни ацини и о т в о д н и т е
им канали се в л и в а т в общ канал, ductus parotideus, к о й т о се о т в а р я
на papilla parotidea - в предверието на у с т н а т а кухина, срещу в т о р и
горен кътник. С е к р е т ъ т на ж л е з а т а е серозен (редък) и съдържа
езими, протеини и имуноглобулини. Ж л е з а т а се кръвоснабдява о т
a. temporalis superficialis и a. maxillaris и се инервира о т ganglion oticum
(п. glossopharyngeus).
П О Д Д О Л Н О Ч Е Л Ю С Т Н А Т А Ж Л Е З А , GLANDULA SUB-
MAND1BULAR1S, се разполага в trigonum submandibulare, в джоб
на п о в ъ р х н о с т н а т а шийна фасция. О т в о д н и я т и канал, d u c t u s
subiuniidibulnris, обикаля по задния ръб на т . mylohyoideus и се
о т в а р я в у с т н а т а кухина на caruncula submandibularis под върха на
езика. Ж л е з а т а е смесена, предимно серозна (серо-мукозна). Тя се
кръвоснабдява о т а. facialis и се инервира о т о т ganglion submandi­
bulare (п. intermedius).
П О Д Е З И Ч Н А Т А Ж Л Е З А , GLANDULA SUBUNGUALIS, се
разполага в ъ т р е в у с т н а т а кухина върху т . mylohyoideus. Тя е
п о к р и т а с лигавица и предизвиква гънка, plica sublingualis, по к о я т о
се о т в а р я т м а л к и т е и о т в о д н и к а н а л ч е т а , ductuli sublinguales
minores. Освен т о в а т я притежава и голям о т в о д е н канал, ductus
 135

sublingualis major, koümo също се отваря на papilla sublingualis.

Ж л е з а т а е предимно мукозиа и се крьвоснабдява о т a. facialis, а
uuepßupa о т ganglion submandibularc (п. intermedius).

УСТНИЯТ ПРОВЛАК, ISTHMUS FAUCIUM, представлява

връзката между у с т н а т а кухина и гълтана. Отдолу т о и се огражда
о т езика, отгоре - о т м е к о т о небце, встрани - о т небцовите дъги,

I
}
arcus palatoglossus и arcus palatopharyngeus. Между д в е т е небцовии
дъги се образува ямка, sinus tonsillaris, в к о я т о лежи небцовата
сливица. Над нея лигавицата образува джобче, recessus supratonsillaris.
Небцовата сливица, tonsilla palatina. притежава скелет о т
ретикуларна съединителна т ъ к а н . Тя е съставена о т лимфни
фоликули със светли реактивни центрове. П р и т е ж а в а т ъ н к а
съединително тъканна капсула и е покрита с лигавица по к о я т о се
наблюдават дълбоки вдавания, cryptae tonsilarcs. Епителните клетки
! на к р и п т и т е н я м а т плътни к о н т а к т и , поради к о е т о през интср-
целуларните пространства проникват макрофаги и лимфоцити към
повърхността. Небцовата сливица се кръвоснабдява о т а. carotis
externa, a. maxillaris и a. facialis.

2. 2. ГЪЛТА4

Г ъ л т а ч ъ т , pharynx, е кух орган с дължина 12-15 cm, в к о й т о

се к р ъ с т о с в а т п ъ т я на храната и п ъ т я на въздуха. Той се разполага
пред гръбначния с т ъ л б и наподобява издължена фуния, закачена за
ч е р е п н а т а основа. Д о л н и я т му край достига до ш е с т и шиен
прешлен. Според разположението, различаваме т р и части: носна,
у ст на и гръклянна.
НОСНАТА ЧАСТ, PARS NASALIS PHARYNGIS (EPI PHA­
RYNX), е горната ч а с т , к о я т о се свързва с носната кухина чрез
задните носови отвори, choanac. Нагоре т я завършва със свод, fornix
pharyngeus, а о т д в е т е страни се намират о т в о р и т е на слуховите
тръби, ostium pharviigeum tuhae nuditKae Чрез т я х г ъ л т а ч ъ т има
връзка със средното ухо. Зад и над отвора на т р ъ б а т а има изпъкна­
лост, torus tubarius, който се предизвиква о т хрущяла на tuba auditiva.
О т отвора на т р ъ б а т а се спускат две гънки, plica salpingt>pharyngea
(към фаринкса) и plica salpingopalatina (към небцето). 13 лигавицата
около ostium tubae auditivae се натрупва лимфна т ъ к а н , к о я т о
образува малка сливица, tonsilla tubaria. По-масивно натрупване на
лимфна тъкан има по задно-горната стена на гълтача, където се
образува т р е т а т а сливица, tonsilla pharyngealis. Характерно за нея
136

е чс с покрита с цилиндричен епител, к р и п т и т е и са плитки и в

т я х се о т в а р я т смесени жлези.
У С Т Н А Т А Ч А С Т , PARS O R A L I S P H A R Y N G I S ( M E S O -
PHARYNX), е с р е д н а т а ч а с т на гълтача. Тя се свързва напред с
у с т н а т а кухина чрез isthmus faucium. О т д о л у зад корена на езика
се извисява епиглотиса. Пред него лигавицата образува т р и гънки:
средна, plica glossoepiglotica mediana и две странични, plicae glosso-
epigloticae laterales. Те о г р а ж д а т два хлътнали участъци, vaUeculae
epigloticae.
ГРЪКАЯННАТА ЧАСТ, PARS LARYNGEEA PHARYNGIS
(Н YPOPHARINX), е долната ч а с т на гълтача, к о я т о се продължава
в хранопровода. О т п р е д т я притежава о т в о р , к о й т о представлява
вход към гръкляна, aditus laryngis. О т в о р ъ т се огражда о т п р е д о т
епиглотиса и о т с т р а н и о т две лигавични гънки, plicae aryepigloticae.
Встрани о т о т в о р а се разполага широк джоб, recessus piriformis.
С т е н а т а на г ъ л т а ч а се изгражда о т напречно набраздени
плоски мускули, к о и т о се з а л а в я т о т з а д за надлъжен сухожилен
шев, raphe pharyiigis. Чрез у п л ъ т н е н и е на с у б м у к о з а т а , fascia
pharyngobasiliaris, г о р н и я т край на сухожилния шев се прикрепва за
tuberculum pharyngeum на черепа.
Мускулите на г ъ л т а ч а са напречно набраздени и по функция
б и в а т стегачи ( к о н с т р и к т о р и ) и повдигачи (леватори).
К о н с т р и к т и р и т е са плоски мускули, к о и т о о б р а з у в а т
с т е н а т а на гълтача. Те з а п о ч в а т о т п р е д и дивергирайки назад се
з а л а в я т за raphe pharyngis. Всеки по-горен мускул з а с т ъ п в а по-
долния. Различаваме горен, среден и долен к о н с т р и к т о р . Г о р н и я т
к о н с т р и к т о р , constrictor pharyngis superior, започва о т proc.
pterygoideus и мандибулата. С р е д н и я т к о н с т р и к т о р , constrictor
pharyngis medius, започва о т подезичната к о с т , а долният, constrictor
pharyngis inferior - о т хрущялите на ларинкса. Всички констриктори
се з а л а в я т о т з а д за raphe pharyngis и се инервират о т п. glossopha-
ryngeus и п. vagus.
Л е в а т о р и т е з а п о ч в а т о т черепа и се в п л и т а т в с т е н а т а на
г ъ л т а ч а . М. stylopharyngeus започва о т proc. styloideus, а т .
palatopharyngeus - о т апоневрозата на н е б ц е т о и proc. pterygoideus.
Т е се и н е р в и р а т о т п. glossopharyngeus. При съкращение на
л е в а т о р и т е и к о н с т р и к т о р и т е х р а н а т а се придвижва к ъ м
хранопровода (гълтане).
А и г а в и ц а т а на г ъ л т а ч а , tunica mucosa pharyngis, съдържа
многобройни жлези. В г о р н а т а ч а с т т я е покрита с многореден
цилиндричен р е с т н и с т (респираторен) епител, а в долната му ч а с т
- о т многослоен плосък невроговяващ епител.
фиг. 41. Зъби

а- сьзъбис, б- ßuyoßc хьби, Ii- с т р о с ж на зъба /по Spcncc и по

Schicblcr et ;d./

1- dentes incisivi, 2- dentes canini, 3- dentes prcmolares, 4- dentes

molares, 5- corona dentis, 6- radix dentis, 7- enamelum, S- dcntinum,
9- pulpa dentis, [()- cementum, 11- periodontium, 12- alveola,
13- gingiva
фиг. 42. Гълтам

а- сагшпален срсз, 5- изглед ()тз<чд /по Spcnce и no Lconh.irdt/

1- cavum nasi, 2- cav um oris, 3- pars nasalis pharyngis, 4- pars oralis

ph;iryngis, 5- pars laryngea pharyngis, 6- oesophagas, 7- cavum
laryngis, 8- raphe pharyngis, 9- m. constrictor pharyngis superior,
1()- m. constrictor pharyngis mcdius, II- m. constrictor pharyngis
interior, 12- m. stylopharyngeus
 139
Г ъ л т а ч ъ т се кръвоснабдява о т клонове на а. carotis externa u
се unepßupa о т n. glossopharyngeus, n. vagus u симпатикуса.

Д И Ф Е Р Е Н Ц И А Л Н А Х И С Т О А О Г И Ч Н А Д И А Г Н О З А НА
ТОНЗИЛИТЕ

Tonsilln palntinn Tonsilln phanngea Tonsilla lingualls

Kpunmu Дълбоки разклонени Плитки бразди Плитки

Епител Многореден цил. Многосл. плосък Многосл. плосък
Жлези Няма Мукозни Серо мукозни
Капсула Има Тънка Няма

2. 3. ХРАНОПРОВОД

Хранопроводът, oesophagus, представлява мускулна т р ъ б а с

дължина 25-30 cm. Toii започва о т г ъ л т а ч а , к а т о ш и й н а т а му ч а с т ,
pars cervicalis. се разполага пред гръбначния с т ъ л б (CVI-ThXI).
Г р ъ д н а т а му ч а с т , pars thoracica, преминава пред aorta thoracica.
През hiatus oesophageus на диафрагмата moü навлиза в к о р е м н а т а
кухина, pars abdominalis, и се свързва със стомаха. Хранопроводът
има т р и стеснения; горно (предизвикано о т пръстеновидния хрущял
на гръкляна), средно ( о т левия бронх) и долно ( о т hiatus oesophageus
на диафрагмата).
С т е н а т а на хранопровода е изгражда о т т р и обвивки. Лига­
вицата, tunica mucosa, образува надлъжни гънки, plicae loiigifudinales,
поради к о е т о на напречен срез л у м е н ъ т му има звездовидна форма.
Тя е п о к р и т а с многослоен плосък невроговяващ епител, к о й т о над
кардият а преминава в еднореден цилиндричен епител. Лигавицата
съдържа два вида жлези; с о б с т в е н и и кардиачни. С о б с т в е н и т е
жлези, gll. oesophageae propriae, се разполагат в субмукозата, а
кардиачните, gll. cardiacae oesophagi - в lamina propria. В lamina
propria се наблюдават единични лимфни фоликули и добре р а з в и т а
muscularis mucosae. Tunica muscularis е дебела с добре оформени
в ъ т р е ш е н кръгов и външен надлъжен слой. В г о р н и т е 2/3 т е са
изградени о т напречно набраздени мускулни влакна, а в д о л н а т а
ч а с т - о т гладка (неволева) мускулатура. О т в ъ н хранопроводът е
покрит с хлабава съединителна т ъ к а н , tunica adventitia, в к о я т о има
мускулни влакна към съседни органи ( т . bronchooesophageus и т .
pleurooesophageus). Само коремната ч а с т на хранопровода е покрита
 140

със ссрозна oGRußka (peritoneum).

XpaHonpoRog-hm се kpijRocHaGqnRa o m kAonoRe на г р ъ д н а т а
а о р т а , a Renosnama kpъR се събира о т v. azygos и v. hemiazygos
( п р и т о ц и на v. cava superior.) и w . gastricae ( п р и т о ц и на v. portae). T e
а н а с т о м о з и р а т помежду си ^ а ж н а nopma-kaRaAHa а н а с т о м о з а ) .
MnepRupa се о т п. vagus и pi. aorticus на с и м п а т и к у с а .

2. 4. СТОМАХ

С т о м а х ъ т , gaster (ventriculus), е кух м у с к у л е с т о р г а н с

RMccmuMocm около 1200-1600 с с т . Разположен е R г о р н а т а ч а с т на
к о р е м н а т а кухина (epigastrium), под acRuh купол на д и а ф р а г м а т а .
(ГКтрмата му се R a u h c о т н а п ъ в а н е т о и о т п о л о ж е н и е т о на т я л о т о .
T o ü npumeжaRa gRa omRopa: кардия и пилор. Ч р е з к а р д и я т а , ostium
cardiacum, m o ü се cRъpзRa с xpanonpoRoga, а чрез пилора, ostium
pyloricum - с gRaHagecemonpijcmnuka. С т о м а х ъ т е пригь\еснат и
npumcжaRa gRe с т е н и : предна, paries anterior и задна, paries posterior.
О т г о р е т е се с р е щ а т R м а л к а т а kpuRuna, cuivatura gastrica minor, a
о т д о л у - R г о л я м а т а kpuRuna, c u w a t u r a gastrica major. С п о р е д
по л о ж е н и е т о , на с т о м а х а се р а з л и ч а в а т т р и ч а с т и : кардиачна ч а с т ,
т я л о и пилорна ч а с т . К а р д и а ч н а т а ч а с т , pars cardiaca, се разполага
о к о л о к а р д и я т а . В . ^ R o т я и м а изрезка, incisura cardiaca, о т к о я т о
3ano4Ra и з п ъ к н а л о с т , fundus gastricus Т я л о т о , corpus gastricus.
npegcmaR.^Ra с р е д н а т а , най-голяма ч а с т на с т о м а х а . Т я o6pa3yRa
U3RuRka,genu gastricus и cmecняRaüku се npog b . ^ a R a R canalis gastricus.
Д о л н а т а ч а с т , pars pvlorica, c c ^ m a R e n a o m npegRepue, antrum
pyloricum и канал, canalis pyloricus. С т е н а т а на с т о м а х а е дебела и
се изгражда о т т р и oGRuRku: л ш - ^ и ц а , м у с к у л а т у р а и ссроза.
A^^aRu^ama, tunica mucosa, oGpa3yRa множесгт^о гънки, plicae
gastricae, no к о и т о и м а гладки поленца, areae gastricae с малки я м к и ,
foveolae gastricae, R к о и т о се о п ^ а р я т ж . \ е з и т е . Е п и т е л ъ т и едно­
реден цилиндричен и о т д е л я мукоиден с е к р е т (PAS no3umuReH),
к о й т о не се р а з г р а ж д а о т с т о м а ш н и я сок и npegna3Ra е п и т е л а о т
т е р м и ч н и , механични и ензимни RъзgeücmRuя. В лuгaRuцama на
с т о м а х а и м а т р и Ruga жлези: кардиачни, coGcmRenu и пилорни.
К а р д и а ч н и т е жлези, glaudulae cardiacae, п р е д е m a R ^ R а т разклонени
mpi)Gecmu ж л е з и , к о и т о се с р е щ а т R A^?aRui\ama на фундуса и
т я л о т о . Т е са слузни жлези и с ъ д ъ р ж а т недиференцирани к л е т к и
о т к о и т о р е г е н е р и р а с т о м а ш н и я е п и т е л . CoGcmRcHume жлези,
glaudulae gastricae propriae, npeдcmaRляRam CAaGo р а з к л о н е н и
mpbGecmu жлези, разположени R лuгaRuцama на фундуса и т я л о т о
 141
на стомаха. Те се о т в а р я т ß foveolae gastricae u се с ъ с т о я т о т
шийка, т я л о и дъно. Съставени са о т няколко вида клетки: неди-
фсрснцирани. слузни, уооавьмни. лчаВни. пристсини и снсц)крим}1и
Недиференциранитс клетки c \\ /kani м рс.-снсрация на С'томаГииия
епител и заедно със слузните клетки се разполагат в крайната
ч а с т на жлезата. Главните клетки са високи, базофилни (богати
на ER) и произвеждат ензими - пепсинооген и катепсин, а пристен-
н и т е клетки са еозинофилни, богати на митохондрии и съдържат
интрацелуларни канали (инвагинации на плазмолемата). Те
о т д е л я т водородни йони (солна киселина) и т.н. вътрешен фактор,
intrinsinc factor, нужен за резорбцията на вит. В 12. Ендокринните
клетки показват афинитет към хромовите соли (ентерохрома-
финни клетки) и о т д е л я т хормони и серотонин. Пилорнитс жлези,
glandulae pyloricae, представляват разклонени тръбести жлези с
нагънати краища. Освен слузни клетки, т е съдържат и т.н. G-
клетки, които произвеждат gastrin (полипептид, който стимулира
секрецията на солна киселина).
Мускулната обвивка, tunica muscularis, се състои о т три слоя;
вътрешен кос, fibrae obliquae (около кардията), среден, stratum
circulare (най-дебел около ostium pyloricum, к ъ д е т о образува
сфинктер, т . sphincter pylori) и външен, надлъжен, stratum longitu-
dinale (най-дебел при кривините).
Серозната обвивка, tunica serosa, покрива отвън стомаха и
при кривините се прехвърля към съседни орган, като образува дубли-
катури: lig. hepatogastric um - о т малката кривина към черния дроб
(част о т omentum minus), lig. gastr<)spleiik:uiii - о т голямата кривина
към слезката и omentum majus (lig. gastrocolicum) - о т голямата
кривина към colon transversum.
С т о м а х ъ т се кръвоснабдява о т артерии, разположени по
малката кривина - a. gastrica sinistra и a. gastrica dextra и по голямата
кривина - a. gastroomentalis dextra и a. gastroomentalis sinistra. Веноз­
ната кръв се о т т и ч а no v. coronaria ventriculi във v. portae. Инерва-
цията му е о т п. vagus (truncus vagalis anterior и truncus vagalis
posterior) и симпатикуса (pi. celiacus).

2. 5. ТЪНКО ЧЕРВО

Т ъ н к о т о черво, iiitestiiiuin tenue, е най-дългата ч а с т на

храносмилателната тръба (5 - 7 т ) . Разполага се в средната ч а с т
на коремната кухина. Началната му ч а с т (duoodenum) лежи ретро-
перитонеално, а о с т а н а л и т е части - празно черво, jejunum и
142

хълбочно черво, ileum, са nokpumu о т в с я к ъ д е с п е р и т о н е у м и

п р и т е ж а в а т опорак, mesenterium, чрез к о й т о се прикрепват към
з а д н а т а коремна стена.. В т ъ н к о т о черво завършва смилането на
х р а н а т а и т у к се резорбират в о д а т а и х р а н и т е л н и т е вещества.
С т е н а т а му се изгражда о т т р и обвивки; лигавица, мускулатура и
сероза.
Л и г а в и ц а т а , tunica mucosa, образува кръгови гънки, plicae
circulares, к о и т о са най-високи (до 1 cm). Те са най-много близо до
стомаха. Кръговите гънки в к л ю ч в а т всички слоеве на лигавицата
и увеличават п о в ъ р х н о с т т а 1 . 5 - 2 пъти. По т я х се разполагат
ч р е в н и т е власинки, villi intestinales. Власинките са п о к р и т и с
еднореден цилиндричен е п и т е л и у в е л и ч а в а т п о в ъ р х н о с т т а на
лигавицата около 5 пъти. С к е л е т ъ т на власинката се изгражда о т
р е т и к у л а р н а с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н ; в ц е н т ъ р а и м се разполага
лимфен съд, а в периферията - мрежа о т кръвни капиляри и гладки
мускулни влакна о т muscularis mucosae. Между власинките се разпо­
л а г а т чревните жлези, glandulae intestinales (Либеркюнови крипти),
к о и т о о т д е л я т чревен сок, б о г а т на ензими. Е п и т е л ъ т на т ъ н к о т о
черво е еднореден и се с ъ с т о и о т различни клетки: е н т е р о ц и т и ,
чашковидни к л е т к и , к л е т к и на Paneth и ендокринни к л е т к и .
Е н т е р о щ п п и т е , epitheliocyti columnares, п р е д с т а в л я в а т основната
ч а с т о т чревния епител. Те са цилиндрични клетки, с еозинофилна
цитоплазма, стриирана повърхност (поради на\ичие на многобройни
микровили) и много к р а т ъ к жизнен цикъл (около 72 часа). Чашко­
видните клетки са светли и о т д е л я т слуз, к о я т о предпазва епитела
и улеснява хлъзгането на съдържимото. К л е т к и т е на Paneth л е ж а т
в д ъ н о т о на к р и п т и т е . Те с ъ д ъ р ж а т ацидофилни гранули и о т д е л я т
lysosym - в е щ е с т в о с а н т и б а к т е р и а л н о действие. Ендокринните
к л е т к и се о т л и ч а в а т с базално разположени гранули, к о и т о
с ъ д ъ р ж а т хормони, к о и т о регулират функцията на стомаха, черния
дроб и панкреаса. В lamina propria mucosae се разполагат лимфни
фоликули, к о и т о при дуоденума и йеюнума са пръснати, folliculi
lymphatici solitarü, а при илеума са струпани, folliculi lymphatici
aggregati и л е ж а т срещу прикрепването на мезентериума. Lamina
muscularis mucosae е съставена о т спирално навити влакна, к о и т о
п р о м е н я т релефа на лигавицата.
Мускулната обвивка, tunica muscularis, е съставена о т добре
изразен в ъ т р е ш е н кръгов слой, stratum circulare и външен надлъжен
слой, stratum longitudinale. Между т я х се разполага нервен сплит,
plexus myentericus, к о й т о регулира п е р и с т а л т и к а т а .
Серозната обвивка, tunica serosa, покрива с т е н а т а на т ъ н к о т о
черво и е свързана с надлъжния мускулен слой чрез хлабава съедини-
фиг. 43. Xp.'iHonpoBocj и cmoM;ix

а- хранопровод, 5- напречен срсз на хранопровод, в- с т о м а х

изглед о т п р е д /по Lconhardt/

I- oesopharus, 2- cardia, 3- areas aortae, 4- bronchus principalis

sinister, 5- tunica mucosa, 6- tela submucosa, 7- stratum circulare,
8- stratum longitudinale, 9- tunica adventitia, 10- fundus ventriculi,
II- corpus ventriculi, 12- pars pylorica, 13- curvatura minor,
14- curvatura major, 15- pars superior duodeni
144

фи.?. 44. С т о м а х

а- лигавица, б- мускулатура, ß- дълбок слой мускулатура,

г - с т р о с ж на с т с н а т а , у- с о б с т в с н а жлеза /по Lconhardt и по
Sobota/

1- ostium cardiacum, 2- ostium pyloricum, 3- plicae gastricae,

4- sulcus salivalis, 5- stratum longitudinale, 6- stratum circulare,
7- fibrae obliquae, 8- glandulae gastricae, 9- lamina propria,
1()- stratum circul.-uc, 11- stratum longitudinale, 12- с т о м а ш е н
е п и т е л , 13- пристснна к л е т к а , 14- главни к л е т к и , 15- агеае
gastricae
 / V 5

т с л н а т ъ к а н , tela subscrosa. С е р о з а т а образуВа onopak, iiiesenteriiiin,

чр ез к о й т о ч е р в о т о се закрепва к ъ м з а д н а т а коремна с т е н а . П о
опорака н а в л и з а т кръвоносни и лимфни съдове и нерви.
Т ъ н к о т о ч е р в о се кръвоснабдява о т a mesenterica superior, a
в е н о з н а т а кръв се о т т и ч а във v. mesenterica superior (v. portae).
Инервира о т n. vagus (pi. submucosus и pi. myentericus) и с и м п а т и к у с а
(ganglion mesentericum superior).

Д В А Н А Д Е С Е Т О П Р Ъ С Т Н И К Ъ Т , D U O D E N U M , е дълъг о к о л о
25-30 cm и п р е д с т а в л я в а дъговидно и з в и т а начална ч а с т на т ъ н к о т о
черво с и з п ъ к н а л о с т надясно. T o ü заляга пред гръбначния с т ъ л б
(LI - LIII) и се с ъ с т о и о т ч е т и р и ч а с т и : горна, низходяща, долна и
възходяща.
Г о р н а т а ч а с т , pars superior, се свързва с пилора на с т о м а х а
чр ез разширение, ampulla duodeni. За разлика о т о с т а н а л и т е ч а с т и
т я лежи и н т р а п е р и т о н е а л н о и е свързана с черния дроб чрез lig.
hepatoduodenale.
Н и з х о д я щ а т а ч а с т . pars descendens, се разполага вдясно о т
гръбначния с т ъ л б и к ъ м нея п р и р а с т в а г л а в а т а на панкреаса. П о
з а д н а т а и с т р а н а л и г а в и ц а т а о б р а з у в а н а д л ъ ж н а г ъ н к а , plica
loiigitudinalis duodeni, к о я т о се предизвиква о т к о с о т о вливане на
жлъчния канал. Г ъ н к а т а завършва с papilla duodeni major, к ъ д е т о
се о т в а р я жлъчния и п а н к р е е а т и ч н и я канал. Ч е с т о над нея и м а
в т о р а папила, papilla duodeni minor, на к о я т о се о т в а р я ductus
pancreaticus accessorius.
Д о л н а т а ч а с т . pars horizontalis, лежи пред т я л о т о на L11I и
се продължава в ъ в в ъ з х о д я щ а т а ч а с т , pars ascendens. Т я се извива
нагоре и в с т р а н и о т LIII образува извивкъ, flexura duodenojejunalis,
к о я т о продължава в п р а з н о т о черво. К ъ м и з в и в к а т а се прикрепва
гънка на п е р и т о н е у м а , plica duidenalis superior, предизвикана о т а.
mesenterica superior.
С т е н а т а на дуоденума е у с т р о е н а к а т о д р у г и т е о т д е л и на
т ъ н к о т о черво. Л и г а в и ц а т а в н а ч а л о т о н я м а гънки, поради к о е т о
т а з и ч а с т , п р и л е ж а щ а к ъ м пилора се о з н а ч а в а луковица, bulbus
duodeni К р ъ г о в и т е гънки на л и г а в и ц а т а , plicae circulares се п о я в я в а т
в pars descendens и са високи и се р а з п о л а г а т н а г ъ с т о . Освен glandulae
intestinales, т у к се н а м и р а т и с о б с т в е н и жлези, glandulae duodenales
(Брунерови жлези). Т е п р е д с т а в л я в а т разклонени т р ъ б е с т и жлези
с н а в и т и к р а и щ а , к о и т о л е ж а т д ъ л б о к о , под tunica muscularis
mucosae. Д у о д е н а л н и т е жлези п р о и з в е ж д а т с л у з е с т с е к р е т , к о й т о
съдържа ензими. М у с к у л н а т а обвивка, tunica muscularis е с ъ с т а в е н а
о т stratum circulare и stratum longitudinale. С е р о з н а т а обвивка, tunica
146

serosa, nokpußa изцяло само н а ч а л о т о и края на дуоденума. О с т а н а ­

л а т а по-голяма ч а с т е покрита със сероза само отпред, а з а д н а т а
с т е н а е п о к р и т а с хлабава съединителна т ъ к а н , tunica adventitia.

П Р А З Н О Т О ЧЕРВО, INTESTINUM JEJUNUM, с ъ с т а в я 2/5

о т о б щ а т а дължина на т ъ н к о т о черво и се разполага предимно в
л я в а т а ч а с т на к о р е м н а т а кухина. То е по-широко и има т ъ м н о
розов ц в я т поради доброто кръвоснабдяване. С т е н а т а му е у с т р о е ­
на по общия план (вж по-горе). Х а р а к т е р н и са в и с о к и т е plicae
circulares, с многобройни villi intestinales, к а к т о и folliculi lymphatici
solitarii.

Х Ъ Л Б О Ч Н О Т О ЧЕРВО, INTESTINUM ILEUM, представля­

ва последните 3/5 на т ъ н к о т о черво. То се разполага около пъпа и в
д я с н а т а ч а с т на к о р е м н а т а кухина. И л е у м ъ т притежава по т ъ н к а
с т е н а о т йеюнума, кръвоснабден е по-слабо, поради к о е т о има по-
с в е т ъ л ц в я т . Plicae circulares са по-ниски и по-наредко, с р е щ а т се и
folliculi lymphatici aggregati.

Р А З Л И К И В У С Т Р О Й С Т В О Т О НА Т Ъ Н К О Т О ЧЕРВО

Duodenum Jejunum Ileum

Дължина 25 cm 2/5 3/5

Лумен около 4 cm 4 cm 3 cm
Plicae circulares високи високи и г ъ с т и о ниски и редки
Villi intestinales високи и дебели къси и т ъ н к и оскъдни
Крипти плитки дълбоки дълбоки
Лимфни фол. foll.lymph.sol. foil.lymph.solit. foll.lymph.agg.
Жлези gll.duodenales gll. intestinales gll. intestinales
gll.intestinales

2. 6. ДЕБЕЛО ЧЕРВО

Д е б е л о т о черво, mtestinuiii crassuni, се разполага около т ъ н ­

к о т о черво (дължина 1.5 т ) . Х а р а к т е р н о е че има многобройни
изпъкналости, haustrae colli, т р и мускулни л е н т и , teniae colli и
м а с т н и висулки, appendices epiploicae. О т в ъ т р е ч а р в о т о п р и т е ­
жава полулуни гънки, plicae seniilunares. За разлика о т кръговите
гънки на т ъ н к о т о черво, т е се образуват к а к т о о т лигавицата,
 147
т а к а u о т к р ъ г о в а т а мускулатура
Лигавицата, tunica mucosa, притежава еднетреуен цилиндричен
е п и т е л с много чашковидни слузни к л е т к и , к а к т о и единични
ендокринни клетки. Лигавицата съдържа многобройни слузни жлези,
gll. intestinales. В lamina propria се наблюдават folliculi Ivmphatici
solitarii и добре изразена muscularis mucosae.
Tunica muscularis се с ъ с т о и о т непрекъснат кръгов слой,
д о к а т о надлъжният слой е разпределен в т р и л е н т и , teniae colli:
tenia libera, tenia mesocolica и tenia omentalis).
Tunica serosa п о к р и в а изцяло colon transversum и colon
sigmoideum, к о и т о п р и т е ж а в а т опораци, mesocolon и са подвижни.
З а д н а т а повърхност на colon ascendens и на colon descendens няма
сероза, a tunica adventitia, чрез к о я т о се прикрепва към к о р е м н а т а
стена.
Д е б е л о т о черво се с ъ с т о и о т т р и части: caecum, colon, rectum.

С Л Я П О Т О ЧЕРВО, CAECUM (CECUM), представлява

началната ч а с т на д е б е л о т о черво (дължина 7 cm). Т о се разполага
в д я с н а т а хълбочна яма, fossa iliaca dextra и е свързано с илеума чрез
клапа, к о я т о пречи на с ъ д ъ р ж и м о т о да се връща в т ъ н к о т о черво.
К л а п а т а , valva ileocaecalis (ilealis) се образува чрез вдаване на
т ъ н к о т о черво, и огражда цепковиден о т в о р , ostium ileocaecale. На
д ъ н о т о на цекума, т а м к ъ д е т о се с р е щ а т т р и т е т е н и и виси
апендикса.
А П Е Н Д И К С Ъ Т , APPENDIX VERMIFORMIS, е червеобразен
и з р а с т ъ к (дължина о к о л о 8 cm и дебелина 0.5-1 cm), к о й т о
притежава опорак, mesoappendix и съдържа лумен. Х а р а к т е р н о е че
в л и г а в и ц а т а му се с т р у п в а т лимфни фоликули с р е а к т и в н и
ц е н т р о в е (лимфоиден орган). О с н о в а т а на апендиксът проецирана
по предната коремна с т е н а лежи на около 6 cm над spina iliaca anterior
superior no посока към пъпа ( т о ч к а на Мс Burney). Toü е разположен
интраперитонеално, най - ч е с т о в малкия т а з , но понякога лежи
зад цекума (ретроперитонеално).

О Б О Д Н О Т О ЧЕРВО, COLON, се с ъ с т о и о т ч е т и р и ч а с т и :
възходяща, хоризонтална, низходяща и S-образна.
ВЪЗХОДЯЩАТА ЧАСТ, COLON ASCENDENS, започва о т
цекума и е прирастнал към з а д н а т а кстремна с т е н а . Нагоре с т и г а
до черния дроб и образува извивка, flcxura coli sinistra (hepatica). Тя е
свързана чрез перитонеални дубликатури с черния дроб, диафраг­
м а т а и стомаха.
148

Н А П Р Е Ч Н А Т А ЧАСТ, C O L O N T R A N S V E R S U M , се
разполага nog с т о м а х а , npcg дуодснума u панкрсаса. Т я се разполага
и н т р а п е р и т о н е а л н о и п р и т е ж а в а опорак, mesocolon transversum, к ъ м
к о й т о п р и р а с т в а om e nt um majus ( т о в а е lig. gastiocolicum). Вляво
ч е р в о т о се и з т е г л я к ъ м с л е з к а т а и завършва с извивка, flexura coli
sinistra.
Н И З Х О Д Я Щ А Т А ЧАСТ, C O L O N D E S C E N D E N S , се разпола­
га в ляво и е п р и р а с т н а л к ъ м з а д н а т а к о р е м н а с т е н а .
S - О Б Р А З Н О Т О Ч Е Р В О , C O L O N S I G M O I D E U M , се спуска в
малкия т а з . Т о п р и т е ж а в а опорак, mesocolon sigmoideum и пред
к р ъ с т н а т а к о с т (S 111) се продължава в р е к т у м а .
К р ъ в о с н а б д я в а н е т о на д е б е л о т о ч е р в о е о т a. mesenterica
superior ( д о flexura coli sinistra) и a. mesenterica inferior (colon descen-
dens, colon sigmoideum); В е н о з н а т а кръв се влива във v. mesenterica
(v. p o r t a e ) . И н е р в а ц и я т а е о т pi. mesentericus - nn. splanchnici
( с и м п а т и к у с ) и n. vagus.

П Р А В О Т О ЧЕРВО, RECTUM, представлява крайната ч а с т

на д е б е л о т о ч е р в о (дължина 12-15 cm). Разполага се пред сакрума и
п р и т е ж а в а две извивки, flexura sacralis (изпъкнала назад) и flexura
perinealis (изпъкнала напред). Г о р н а т а му ч а с т е широка, ampulla
recti, и надолу се с т е с н я в а в канъл, canalis analis. А н а л н и я т канал
(дължина 3-4 cm) з а в ъ р ш в а с аналния о т в о р , anus. Л и г а в и ц а т а на
ampulla recti образува няколко сре1цулежа1ци гънки, plicae transversales
recti, о т к о и т о п о с л е д н а т а лежи на 6 cm о т ануса. В canalis analis се
н а м и р а т н а д л ъ ж н и к о л о н к и , c o l u m n a e anales ( о т н а д л ъ ж н а т а
м у с к у л а т у р а ) , м е ж д у к о и т о л и г а в и ц а т а х л ъ т в а , sinus a n a l e s .
Д о л н а т а ч а с т на с и н у с и т е се огражда о т циркуларна линия, linea
anorectalis.
Л и г а в и ц а т а , tunica mucosa, е п о к р и т а с еднореден цилиндричен
е п и т е л с чашковидни слузни к л е т к и . В о б л а с т а на к о л о н к и т е (zona
columnaris) и ануса е п и т е л ъ т е многослоен плосък и п о с т е п е н н о
вроговява. В lamina propria се р а з п о л а г а т лимфни фоликули и слузни
жлези, gll. intestinales, а в к о ж а т а и м а с т н и жлези, gll. anales. В
с у б м у к о з а т а на аналния канал се н а м и р а т венозни с п л и т о в е , plexus
haemorrhoidalis internus et externus, к о и т о д о п р и н а с я т за з а т в а р я н е
на аналния о т в о р .
Tunica musculans е с ъ с т а в е н а о т кръгов и надлъжен слой. Ч а с т
о т в л а к н а т а на външния надлъжен слой п р е м и н а в а т о т в ъ т р е и
ф о р м и р а т columnae anales. К р ъ г о в и я т слой образува гладкомускулеи
с ф и н к т е р , т . sphincter ani internus, под к о й т о има в т о р и напречно
набразден с ф и н к т е р , т . sphincter ani externus.
ф и г . 45 Т ъ н к о ч е р в о

а- ч а с т и , 6- в ъ т р е ш е н релеф, в- с т р о е ж на с т е н а т а , г- чревни
власинки, чревни ж л е з и / п о Lconh.'irdt и n o Schicblcr et a]/

1- duodenum, 2- jejunum, 3- ileum, 4- caecUm, 5- plicae circuhires,

6 - villi inteestinales, 7- glandulae intestinales, 8- lamina propria,
9- stratum circulare, 10- stratum longitudinale, 11- tunica serosa,
12- enterocyti, 13- крьвоносни к . т и ч я р и о к о л о лимфен съу,
14- ци\инс)рични и чашковидни к л е т к и , 15- к л е т к а на Paneth
фиг. 46. Д е б е л о черво

а- ч асти, б- в ъ т р е ш е н релеф, в- напречен срез на апендикс,

г- с.\япо черво изглед о т п р е д , д- сляпо черво надлъжен срез,
е- право черво /по Spence и по Leonhardt/

I- caecum, 2- colon ascendens, 3- colon transversum, 4- colon

descendens, 5- colon sigmoideum, 6- rectum, 7- plica semilunaris,
8- tenia libera, 9- лимфни фоликули, 10- appendices epiploicae,
II- haustra colli, 12- appendix, 13- ileum, 14- valva ileocaecalis,
15- ampulla recti, 16- canalis analis, 17- m. sphincter ani
 151
Tunica serosa nokpußa само предно с т р а н и ч н а т а повърхност
на ампулата, а а н а л н и я т канал - о т хлабава съединителна т ъ к а н ,
чрез к о я т о р е к т у м а се свързва със съседните ор<?ани.
Кръвоснабдяването на р у к т у м а с т а в а о т : a. rectalis superior,
( о т a. mesenterica inferior.), a. rectalis media ( о т a. iliaca interna.) и a.
rectalis inferior (om a. iliaca interna). Венозната кръв се събира във v.
rectalis superior et media (v. portae) и във v. rectalis inferior (v. iliaca
interna). Това п р е д с т а в л я в а важна п о р т а - к а в а л н а а н а с т о м о з а .
И н е р в а ц и я т а е о т пп. splanchnici thoracici ( с и м п а т и к у с ) и пп.
splanchnici pelvini (парасимпатикус).

2. 7. ЧЕРЕН ДРОБ

Ч е р н и я т дроб, hepar, е най-голямия ораан на о б м я н а т а на

в е щ е с т в а т а , п о е т и о т храносмилателния канал ( т е г л о 1,500 g).
Toü участвува в храносмилането к а т о о т д е л я жлъчка и е депо на
различни вещества. Разполага се в д я с н о т о подребрие на епигастри-
ума пред стомаха. С р а с т н а л е с диафрагмата, поради к о е т о е респи­
р а т о р н о подвижен. Ч е р н и я т дроб п р и т е ж а в а две повърхности:
предно-горна, f a d e s diaphragmatica и задна, facies visceralis. Те се
с р е щ а т в о с т ъ р ръб, margo inferior.
Facies diaphragmatica, е изпъкнала и една ч а с т о т нея, area
nuda, е срастнала с диафрагмата. В нея заляга д о л н а т а куха вена, а
о т п р е д т я се огражда о т lig. coronarium hepatis, к о й т о продължава
в lig. triangulare dextrum et sinistrum. Чрез перитонеална дубликатура,
lig. falciforme hepatis, предната му повърхност се разделя на два дяла
- по-голям десен лоб, lobus dexter и ляв лоб, lobus sinister.
Към з а д н а т а повърхност, facies visceralis, з а л я г а т различни
органи (хранопровод, с т о м а х , дуоденум, colon transversum, десния
бъбрек и надбъречната жлеза, к о и т о о с т а в я т о т п е ч а т ъ ц и . Тесна
надлъжна бразда, fissura lig. venosi ( о т з а д ) и fissura lig. teretis (отпред)
разграничава д в а т а лоба. Чрез две по-широки бразди, sulcus venae
cavae ( о т г о р е ) и fossa vesicae biliaris (отдолу), о т десния лоб се
обособява междинна ч а с т . В нея се разполага дълбока напречна цепка
- в р а т а на черния дроб, porta hepatis, в к о я т о з а л я г а т v. portae, a.
hepatica propria, ductus hepaticus, лимфни възли и в е г е т а т и в н и нерви.
Над porta hepatis се оформя о п а ш а т и я лоб, lobus caudatus, а под нея
- квадратния лоб, lobus quadratus.
С изключение на area nuda, ч е р н и я т дроб е п о к р и т с перито­
неум. Чрез перитонеални дубликатури т о и се свързва със съседни
органи: omentum minus - с с т о м а х а и дуоденума, lig. falciforme hepatis
152

- с предната коремна с т е н а , lig. coronarium hepatis u ligg. triangularia

- c диафрагмата, lig.hepatorenale - c десния бъбрек.
Според к р ь в о с н а б д я в а н е т о си, ч е р н и я т дроб се разделя
условно на 4 с е г м е н т и ; заден, преден медиален и л а т е р а л е н .
Segiiientum posterius включва дясно з а д н и я т у ч а с т ъ к на десния лоб,
segmeiitum anterius - с р е д н а т а ч а с т на десния лоб, seginentum
mediale - л я в а т а ч а с т на десния лоб и lobus quadratus и seginentum
laterale - левия лоб.
О с н о в н а т а с т р у к т у р н а и функционална единица на черния
дроб е делчето, lobulus hepaticus (диам. 1 mm, дължина 1.5-2 mm)
То има многоъгълна форма и е съставено о т радиално ориентирани
пластинки, laminae hepaticae, около ц е н т р а л н о разположен съд,
v.centralis. П л а с т и н к и т е са изградени о т чернодробни клетки. Те
о г р а ж д а т цепковидни съдови п р о с т р а н с т в а , vasa sinusoidalia
(синусоиди), изпълнени с кръв. Синусоидите са постлани о т т ъ н ъ к
е н д о т е л с широки интерцелуларни п р о с т р а н с т в а , без базална
мембрана. Сред е н д о т е л н и т е к л е т к и се р а з п о л а г а т фагоцити -
Купферови к л е т к и , к о и т о принадлежат към моноцито-макрофа-
г е а л н а т а с и с т е м а . Те м о г а т да ф а г о ц и т и р а т и по т о з и начин
к о н т р о л и р а т с ъ с т а в а на к р ъ в т а в синусите. Между ендотела и
чернодробните к л е т к и се образува перивазално п р о с т р а н с т в о ,
spatium perisinusoideum ( п р о с т р а н с т в о на Disse), към к о е т о черно­
дробните к л е т к и п р и т е ж а в а т микровили (обмен на вещества).
Чернодробните к л е т к и , hepatocytl, и м а т полигонална форма
с кръгли ядра (1-2) и са б о г а т и на клетъчни органели, гликогенови и
липидни включвания и пигменти. Съседните к л е т к и п р и т е ж а в а т
жлебове, к о и т о о г р а ж д а т жлъчни каналчета, canaliculi biliferi, к о и т о
н я м а т собствени с т е н и . Х е п а т о ц и т и т е п о е м а т в е щ е с т в а о т
к р ъ в т а и с е к р е т и р а т жлъчка в жлъчните каналчета.
Междудслчевите (интерлобуларни) п р о с т р а н с т в а , canales
portales, са изпълнени с хлабава съединителна т ъ к о н , в к о я т о се
разполагат т . н . чернодробни триади, trias liepatica. Те са образувани
о т т ъ н к о с т е н н а v. interlobularis ( о т v. portae), a. interlobularis ( о т a.
hepatica propria) и ductus interlobularis (жлъчен канал) о т еднореден
кубичен епител. Кръвоносните съдове се в л и в а т в синусоидите на
с ъ с е д н и т е д е л ч е т а , а ductuli interlobares п р и е м а т ж л ъ ч н и т е
каналчета, canaliculi biliferi.
Крьвоснабдяването на черния дроб с т а в а о т два съда - v.
portae и a. hepatica propria. Vena portae внася кръв б о г а т а на резор­
бирани о т храносмилателния канал вещества. Тя навлиза през porta
hepatis и се разпада на сегментални и интерлобуларни вени, к о и т о
се в л и в а т в синусоидите. К р ъ в т а о т синусоидите се събира във v.
 153
centralis. Н я к о л к о ц е н т р а л н и Вени се В л и в а т в ъ в v. sublobularis. О т
с л и в а н е т о на сублобуларните вени се о б р а з у в а т у в е т е чернодробни
вени, v. hepatica dextra et sinistra, к о и т о се в л и в а т в v. cava inferior.
К р ъ в навлиза и през a. hepatica propria, ч и й т о разклонения д о с т и г а т
go м е ж д у д е л ч е в и т е п р о с т р а н с т в а . И н е р в а ц и я т а е о т pi. celiacus
чр ез пп. splanchnici ( с и м п а т и к у с ) , п. vagus и п. phrenicus по к о й т о
в а р в я т с е т и в н и влакна.
Ж Л Ъ Ч Н И Т Е К А Н А Л И п р о в е ж д а т о т д е л е н а т а о т черно­
д р о б н и т е к л е т к и жлъчка. О т canaliculi bilrftri, т я преминава през
междинни т ъ н к о с т е н н и к а н а л ч е т а (на Херинг) и се влива в ductuli
interlobulares. Т е се о б е д и н я в а т в по-широки канали, о т к о и т о се
образува ductus hepaticus dexter и ductus hepaticus sinister. О т
с л и в а н е т о на левия и десния жлъчни канали се образува о б щ и я т
жлъчен канал, ductus hepaticus communis. T o ü излиза през porta
hepatis и сливайки се с ductus cysticus, образува главния ж \ ъ ч с н канал,
ductus choledochus. П о с л е д н и я т накрая и м а разширение, ampulla
h e p a t o p a n c r e a t i c a и з а е д н о с d u c t u s p a n c r e a t i c u s се в ли в а в p a r s
descendens duodeni.
С т е н а т а на г о л я м и т е жлъчни канали се и з в а ж д а о т гладка
мускулатура, колагенни и е л а с т и ч н и влакна. П о с т л а н а е с лигавица,
к о я т о и м а кубичен е п и т е л и п р и т е ж а в а слузни жлези. D u c t u s
choledochus и м а с ф и н к т е р , к о й т о регулира о т т о к а на ж л ъ ч к а т а .

Ж Л Ъ Ч Н И Я Т М Е Х У Р , VESICA BILIARIS (FELLEA), е

резервоар на ж л ъ ч к а т а ( в м е с т и м о с т 40-50 ml) и заляга в ъ в fossa
vesicae biliaris на черния дроб. П р и т е ж а в а дъно, fundus, т я л о , corpus
и шийка, coUum vesicae biliaris. О т ш и й к а т а започва канал, ductus
cysticus, к о й т о заедно с ductus hepaticus communis се влива в ductus
choledochus.
Л и г а в и ц а т а на жлъчния мехур и м а гънки, plicae tunicae mucosae
и в ш и й к а т а образува спирална гънка, plica spiralis, к о я т о играе
р о л я т а на клапа. Е п и т е л ъ т е еднореден цилиндричен, с с к р е т и р а
слуз и резорбира ( ж л ъ ч к а т а в мехура се с г ъ с т я в а ) . К ъ м ш и й к а т а
и м а т у б у л о а ц и н о з н и ж л е з и . T u n i c a muscularis е с ъ с т а в е н а о т
к р ъ с т о с в а щ и се гладко мускулни с н о п ч с т а , между к о и т о и м а кола­
генни и е л а с т и ч н и влакна. Tunica serosa покрива з а д н а т а п о в ъ р х н о с т
на мехура и ч р е з субсерозна с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н п р и р а с т в а к ъ м
м у с к у л а т у р а т а . П р е д н а т а п о в ъ р х н о с т е п о к р и т а с tunica adventitia,
чрез к о я т о с р а с т в а с черния дроб.
К р ъ в о с н а б д я в а н е т о на жлъчния мехур с т а в а о т a. biliaris ( о т
a. hepatica communis). И н е р в а ц и я т а е о т pi. celiacus.
154

2. 8. ЗА СТОМАШНА ЖЛЕЗА

З а ^ с т о м а ш н а т а жлеза, pancreas, е голяма смессна (екзо- u

енуокринна) жлеза с т е г л о 70-90 g. Разполага се ретроперитонеално
3aq ст омаха, пред гръбначния с т ъ л б (LI-LII). С ъ с т о и се о т глава,
т я л о и опашка. Г л а в а т а , caput pancreatis, е вложена в извивката на
дуоденума. Тя има израстък, proc. uncinatus (зад v.portae) и изрезка,
incisura pancreatis. Т я л о т о , corpus pancreatis, п р и т е ж а в а т р и
повърхности (предна, долна и задна). О п а ш к а т а , cauda pancreatis,
д о с т и г а вляво до хилуса на слезката.
Е К З О К Р И Н Н А Т А Ч А С Т на панкреаса е изградена о т делчета,
lobuli pancreatici, разделени чрез хлабава съединителна т ъ к а н в
к о я т о в ъ р в я т съдове и нерви. П а н к р е а т и ч н о т о делче се изгражда
о т серозни ацини, о т к о и т о и з л и з а т каналчета, ductus intercalatus
и ductus intralobularis. Ж л е з и с т и т е к л е т к и са базофилни (добре
р а з в и т ER), с базални ядра и апикално - разположени зимогенни
гранули (ензими). К л е т к и т е о т к р а и щ а т а на и н т е р к а л а р н и т е
к а н а л ч е т а се разполагат във в ъ т р е ш н о с т т а на ацините (центро-
ацинозни к л е т к и ) и се о т л и ч а в а т по с в е т л а т а си цитоплазма.
К а н а л ч е т а т а на д е л ч е т а т а се събират в ductuli interlobulares, к о и т о
се в л и в а т в ductus pancreaticus, к о й т о започва^ о т о п а ш к а т а ,
преминава през т я л о т о и г л а в а т а и се влива в ampulla hepato-
pancraetica на papilla duodeni major. Често(В главата^се обособява и
в т о р и канал, ductus pancreaticus accessorius. Тсойто се о т в а р я на
papilla duodeni minor. С т е н и т е на г о л я м и т е канали се изграждат
о т еднореден кубичен е п и т е л и между т я х се разполагат чашко­
видни и ендокринни к л е т к и .

Е Н Д О К Р И Н Н А Т А Ч А С Т се с ъ с т о и о т Лангерхансовите
о с т р о в и (инсуларен а п а р а т ) . Т я о т д е л я хормони (инсулин и
глюкагон), к о и т о регулират о б м я н а т а на въглехидратите.
А А Н Г Е Р Х А Н С О В И Т Е ОСТРОВИ, INSULAE PANCRE­
ATICI, са струпвания о т епителни клетки, к о и т о са по-светли о т
о к о л н а т а жлезиста т ъ к а н . Те са най много в о п а ш к а т а и съдържат
т ъ н к о с т е н н и съдове - синусоиди с фенестриран е н д о т е л (повишена
пропускливост). Съставени са о т В, A, D, и РР к л е т к и .
В- к л е т к и т е са пръснати из о с т р о в а , с кръгли светли ядра,
а в ц и т о п л а з м а т а им се съдържат финни гранули. Гранулите наподо­
б я в а т на кристали и с ъ д ъ р ж а т цинк. Те произвеждат инсулин,
к о й т о стимулира н а т р у п в а н е т о на гликоген (гликогеногенеза).
А- к л е т к и т е са разположени в периферията на о с т р о в и т е .
Ц и т о п л а з м а т а им с ъ д ъ р ж а ацидофилни гранули, к о и т о се
фиг. 47. Черен у р о б

а- изглед omnpey, б- изглед о т з а у , ß- чернодробно делче,

г- mpu:iqa, q- жлъчно кангьлче /по Spencc и по Leonhardt/

1- diaphragm а, 2- lobus dexter, 3- lobas sinister, 4- lig. eoronarium

hepatis, 5 - vesica biliaris, 6- lobas eaudatas, 7- lobas quadratus,
H- porta hepatis, 9- vena cava interior, 10- vena centralis 11- ^rias
hepatica, 12- hcpatocyt, 13- vas sinusoidahs, 14- canaliculas bilitcras,
15- vena interlobularis, 16- ductulas interlobularis, 17- arteria
interlobularis IS- lamina hepatica
156

фиг. 48. З а д с т о м а ш н а жлеза

а- панкрсас и дуоденум. жлъчни канали, ß- панкреатични

ацини /по Lconhardt/

1- ostium pyloricum, 2- pars superior duodeni, 3- pars descendens

duodeni, 4- pars inferior duodeni, 5- caput pancreatis, 6- ductus
pancreaticus major, 7- серозни к л е т к и , 8- в м е т н а т о канал че,
9- о т б о д е н канал, 10- vesica biliaris, 11- ductas hepaticus communis,
12- ductus cysticys, 13- ductus choledochus, 14- papilla duodeni
 /57
о ц в е т я в а т със сребърни соли. Г р а н у л и т е и м а т п л ъ т е н кръгъл
център. П р о и з в е ж д а т алюкагон, к о й т о стимулира разграждането
на гликогена (гликогенолиза).
D- к л е т к и т е са пръснати между о с т а н а л и т е клетки. Те
и м а т п л ъ т н и ядра и фино зърниста цитоплазма. Гранулите им се
о ц в е т я в а т с анилиново синьо. П р о и з в е ж д а т с о м а т о с т а т и н .
РР- к л е т к и т е са малки с в е т л и к л е т к и с осмиофилни гранули.
С и н т е з и р а т полипептиди.
Кръвоснабдяването на панкреаса е о т a. splenica (lienalis), a.
gastroduodenalis и a. mesenterica superior. В е н и т е му е в л и в а т във v.
portae. Инервира се о т pi. celiacus чрез пп. splanchnic! (симпатикус)
и п. vagus.

2. 9. КОРЕМНИЦА

К о р е м н и ц а т а , peritoneum, е серозна ципа, к о я т о огражда

к о р е м н а т а кухина, cavitas peritoneal is. Изградена е о т еднореден
плосък епител, mesothel, разположен върху базална мембрана и суб-
мезотелна съединителна т ъ к а н , б о г а т а на еластични влакна. Хара­
к т е р н а за перитонеума е в и с о к а т а пропускливост (отделяне на
перитонеална т е ч н о с т к о я т о е т р а н с у д а т на к р ъ в н а т а плазма),
г о л я м а т а резорбтивна способност и р о л я т а му к а т о рефлексогенна
зона. Чрез перитонеални дубликатури, т о й спомага за прикрепва­
н е т о на о р г а н и т е и създава гладки повърхности, с к о е т о се улесня­
ва п е р и с т а л т и к а т а Различават се два л и с т а на перитонеума - пари-
е т а л е н и висцерален Peritoneum parietale покрива коремната с т е н а
и заедно с нея огражда е к с т р а п е р и т о н е а л н о т о п р о с т р а н с т в о , spa-
tium extraperitoneale. Peritoneum viscerale покрива ki>peMHume органи
и е интегриран слой о т с т е н а т а им (tunica serosa). Преходът между
д в а т а л и с т а образува перитонеални дубликатури -опораци. Според
положението си о р г а н и т е се р а з д е л я т на екстра-, р е т р о - и и н т р а -
перитонеално разположени.
Е к с т р а п е р и т о н е а л н и т е органи и м а т дебели капсули, поради
к о е т о т е не к о н т а к т у в а т с перитонеума (бъбрек, п р о с т а т а ) .
Ретроперитонеалните (юргани са прирастнали към коремната
с т е н а и една о т п о в ъ р х н о с т и т е им не е покрита с перитонеум
(дуоденум, панкреас, пикочен мехур).
И н т р а п е р и т о н е а л н и т е органи са покрити изцяло с перито­
неум (tunica serosa) и п р и т е ж а в а т опорак.
Опораците, nieso, са съставени о т два перитонеални л и с т а ,
между к о и т о се разполага хлабава съединителна т ъ к а н с кръвоносни
158

u лимфни cbcjoßc и нерви. Чрез т я х о р г а н и т е се п р и к р е п в а т

подвижно към к о р е м н а т а с т е н а (mesenterium - при т ъ н к о т о черво,
mesocolon tiansversum - при colon transversum, mesocolon sigmoideum
- при colon sigmoideum, mesoappendix - при апендикса).
O M E N T U M MAJUS е препъната дубликатура (4 л и с т а ) о т
curvatura gastrica major и з а д н а т а коремна стена. Преминава пред
colon transversum и срастнал с неговия опорак (2 л и с т а ) , образува
lig. gastrocolicum (общо 6 листа). Свързва се с диафрагмата чрез
перитонеални дубликатури -lig. gastrophrenicum, с л е з к а т а - lig.
gastrosplenicum. Toü се спуска пред извивките на т ъ н к о т о черво
к а т о престилка, pars libera.
O M E N T U M MINUS представлява перитонеална дублика­
т у р а , к о я т о се изопва между porta hepatis и м а л к а т а кривина на
с т о м а х а - lig. hepntogastricuin и дуоденума - lig. hepatoduudenale. В
него в ъ р в я т v. portae, a.hepatica propria, ductus choledochus, лимфни
съдове и нерви.
П О П Р Е Д Н А Т А К О Р Е М Н А СТЕНА париеталния п е р и т о ­
неум образува няколко гънки и хлътвания. Срединната гънка, plica
umbilicalis mediana се предизвиква о т lig. umbilicale medianum (chorda
urachii). В с т р а н и о т нея има хлътване, fossa supravesicalis и в т о р а
гънк, plica umbilicalis medialis, предизвикана о т chorda а. umbilicalis.
Още по л а т е р а л н о е в т о р о т о хлътване, fossa inguinalis medialis,
к о е т о лежи зад anulus inguinalis superficialis. Т р е т а т а гънка, plica
inguinalis lateralis се предизвиква о т а. et v. epigastrica inferior, к о я т о
огражда т р е т о т о хлътване, fossa inguinalis lateralis, к о е т о лежи зад
anulus inguinalis profundus.
В М А Л К И Я ТАЗ на ж е н а т а перитонеума образува ш и р о к а т а
м а т о ч н а връзка, lig. latum uteri, к о я т о се изопва между м а т к а т а и
с т р а н и ч н а т а с т е н а на т а з а . Нагоре т я образува опорака на tuba
uterina, mesosalpinx и опорака на яйчника, mesovarium.
ПЕРИТОНЕАЛНАТА КУХИНА, СА VITAS PERITONEALIS,
е цепковидно п р о с т р а с т в о между о р г а н и т е и париеталния
перитонеум. Н а м е с т а т я се разширява к а т о образува бурси и
рецесуси.
Bursa omentalLs се разполага зад с т о м а х а и omentum minus и
притежава предверие, vestibulum bursae omentalis и няколко джоба:
recessus superior, recessus splenicus и recessus inferior. Съобщава се c
п е р и т о н е а л н а т а кухина ч р е з f o r a m e n omentale (epiploicum),
разположен вдясно зад lig. hepatoduodenale.
Recessus duodenal is superior et inferior се разполагат около
plica duodeni sup. Recessus Ueicaecalis superior et inferior - над и под
края на илеума. Recessus retrocaecalis - зад цекума. Recessus inter-
 759
sigmoidci - о к о л о mcsosigmiodcum. Rcccssus suhphrcnicus - мсжуу
чорния cjpoG и д и а ф р а г м а т а . Rccessus subhepatic! - под черния дроб.
Excavatio rcctovesicalis - м е ж д у р е к т у м а и пикочния мехур у м ъ ж а .
Excavatio rectouterina - м е ж д у р е к т у м а и м а т к а т а . Excavatio
vesicouterina - м е ж д у м а т к а т а и пикочния мехур.

3. ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА, APPARATUS RESPIRATORILS

Д и х а т е л н а т а с и с т е м а се с ъ с т о и о т д и х а т е л н и п ъ т и щ а и
р е с п и р а т о р н а ч а с т - белодробни алвеоли. Д и х а т е л н и т е п ъ т и щ а
б и в а т ; горни ( нос, фаринкс и ларинкс) и долни ( т р а х е а , бронхи и
бронхиоли). Тъй к а т о п р о в е ж д а т въздух, о р г а н и т е са кухи и с т е н и т е
и м п р и т е ж а в а т к о с т е н или хрущялен с к е л е т . О т в ъ т р е т е са
п о с т л а н и с лигавица п о к р и т а с многореден цилиндричен р е с т н и с т
е п и т е л и с ъ д ъ р ж а чашковидни слузни к л е т к и . В lamina propria се
н а м и р а т м н о г о е л а с т и ч н и влакна, свободни кръвни к л е т к и и т у б у -
лоалвеоларни слузни жлези. Субмукоза п о ч т и липсва и л и г а в и ц а т а
е слабо подвижна.

3. 1. Н О С

Н о с ъ т , nasus, се с ъ с т о и о т външен нос и носна кухина.

В ъ н ш н и я т нос, nasus externus, п р и т е ж а в а корен, radix, гръб,
dorsum, и връх, apex nasi. С к е л е т ъ т м у се изгражда о т н о с о в и т е
к о с т и ц и , proc. frontalis maxillae и няколко хрущяла; cartilago nasi
lateralis - по гърба на носа, cartilageneas alares majores - около н о з д р и т е ,
cartilago septi nasi - п р е д н а т а ч а с т на н о с н а т а преграда, cartilagenes
alares minores et accessoriac - около н о з д р и т е . T o ü е п о к р и т с кожа,
к о я т о е п л ъ т н о с р а с т н а л а с х р у щ я л и т е и е б о г а т а на м а с т н и жлези.
Н о с н а т а кухина, cavitas nasi, се о т в а р я напред с н о з д р и т е ,
nares, а чрез з а д н и т е о т в о р и , choanae, се свързва със фаринкса. В
нея се о т в а р я т слъзния канал и о к о л о н о с н и т е синуси. П р е д н а т а
ч а с т се нарича предверие, vestibulum nasi. Т о се ограничава о т з а д
о т прагчето, limen nasi. К о ж а т а на н о з д р и т е и предверие т о съдържа
косми, vibrisae, п о т н и и м а с т н и жлези. Ч р е з преграда, septum nasi,
н о с н а т а кухина се дели на дясна и лява ч а с т . Septum nasi се изгражда
о т ; кожа, pars membranacca, хрущял, pars cartilaginea (cartilago septi
nasi) и к о с т , p a r s ossea (vomei и lamina perpendicularis ossis
ethmoidalis).
К о с т н и я т с к е л е т н а н о с н а т а кухина и м а ч е т и р и стени; горна,
долна, медиална и л а т е р а л н а (вж. череп). Т е са п о с т л а н и е лигавица
160

на която различаваме с^ве части дихателна и обонятелна.

Дихателната част, rtgio respiratoria. е по-голямата част о т
лигавицата. Тя покрива к о с т н и т е стени, носните ходове (meatus
nasi interior, meatus nasi medius meatus nasi superior) и по-голямата
ч а с т о т септума. Притежава многореуен цилиндричен реснист
епител, с чашковидни слузни клетки. Lamina propria съдържа смесени
жлези, gll. nasales и венозен сплит, plexus cavernosi concharum.
Обонятелната ч а с т , regio ulfacturia, покрива средата на
горната конха и срещулежащата ч а с т на септума. Тя има жълте­
никав цвят и е е покрита с невроепител, съставен о т обонятелни
и подпорни клетки. Израстъците на обонятелните клетки образу­
в а т обонятелните нерви, пп. olfactorii. (вж. орган на обонянието).
СЖОЛОНОСНИТЕ ПАЗУХИ, SINUS PARANASALES, пред­
ставляват кухини в черепни кости. Те са постлани с носна лигавица,
съобщават се с носната кухина и съдържат въздух.
Горночелюстният синус, siiius maxillaris. е най-голямия синус.
Предната му стена го отделя о т fossa canina, задната - о т tuber
maxillae, горната - о т орбитата, долната - о т с т е н и т е на зъбните
алвеоли, медиалната - о т носната кухина. О т в о р ъ т , hiatus maxillaris,
лежи под средната носна конха в hiatus semilunaris на средния носов
ход.
Челният синус, sinus frontalis, се разполага се в pars nasalis и
squama frontalis. Д в а т а челни синуси са разделени чрез преграда.
Челният синус се отваря в предния край на hiatus semilunaris в
средния носов ход.
Решетъчните синуси, sinus ethnioidales, представляват т р и
групи костни клетки о т лабиринта на os ethmoidale. Медиалната
им стена, lamina orbitalis, ги отделя о т орбитата, а латералната -
о т носната кухина. Предните и средните синуси се о т в а р я т в
hiatus semilunaris на средния носов ход, а задните - в горния носов
ход.
Клиновидният синус, sinus sphenoidnlis. е кухината в т я л о т о
на os sphenoidale, която е разделена о т преграда. Горната му стена
образува пода на т у р с к о т о седло, sella turcica. Отваря се в горния
носов ход.

4. 3. 2. ГРЪКЛЯН

Гръклянът, larynx, се разполага в предната част на шията,

под подезичната кост. Освен дихателен орган, той е и гласов орган.
Притежава хрущялен скелет със собствени мускули и о т в ъ т р е
 161

кухината му с п о к р и т а с лигавица.
Х Р У Щ Я Л Н И Я I С К Е Л Е Т сс образува о т подвижно свързани
хрущяли. Г о л я м и т е хрущяли са изградени о т хиалинен хрущял, а
спиглотиса и м а л к и т е хрущяли - о т сластичсн хрущял.
Щ и т о в и д н и я т хрущял, cartilage thyroidea, с наи-голямия
хрущял на ларинкса. Toü с с ъ с т а в с н о т цве плочки, lamina dcxtra и
lamina sinistra, к о и т о сс с р е щ а т о т п р е д в изпъкналост, prominentia
laryngea (Адамова ябълка). О т в ъ н на плочките лежи .гребен, Ипеа
obliqua, за залавяне на мускули. Назад д в е т е плочки з а в ъ р ш в а т с
р о г ч е т а , cornu superius и cornu inferius.
П р ъ с т е н о в и д н и я т хрущял, cartilago cricoidea, се с ъ с т о и о т
дъга, arcus и плочка, lamina cartilaginus cricoideae ( о т з а д ) . П о плоч­
к а т а има с т а в н и повърхности за пирамидните хрущяли ( о т г о р е ) и
щитовидния хрущял ( в с т р а н и ) .
Пирамидните хрущяли, cartilagines arvtaenoideae, са ч и ф т н и
хрущяли, к о и т о се разполагай върху плочката на пръстеновидния
хрущял. Всеки о т т я х и м а основа, връх и т р и п о в ъ р х н о с т и :
медиална, задна и предностранична. О с н о в а т а притежава овална
с т а в н а повърхност за пръстеновидния хрущял, изтеглен наприд
гласов израстък, proc.vocalis и заоблен заден израстък, proc. mus-
cularis за залавяне на мускули.
М а л к и т е хрущяли, cartilagines corniculata, cartilagines
сипе Horm in и cartilagines triticea, се разполагат над върха на пира­
м и д н и т е хрущяли.
Надгръклянникът, epiglottis, се издига зад ю^рена на езика и
огражда о т п р е д входа на гръкляна. Т я с н а т а му долна ч а с т , petiolus
epiglottidis, сс свързва чрез еластични влакна с щитовидния хрущял.
Хрущялите на ларинкса са свързани помежду си чрез с т а в и и чрез
мембрани.
СТАВИТЕ осигуряват подвижно свързване на гръкляновите
хрущяли. Т е п р и т е ж а в а т с т а в н и повърхности и къси с т а в н и
капсули.
Art. cricothyroidea се образува между д о л н о т о рогче на щ и т о ­
видния хрущял и с т р а н и ч н а т а повърхност на пръстеновидния
хрущял. При смъкване на щитовидния хрущял гласните връзки се
изопват.
Art. cricoarytaenoidea е елипсовидна с т а в а между основата
на пирамидния хрущял и п л о ч к а т а на пръстеновидния хрущял. При
завъртване и плъзгани на пирамидния хрущял с т а в а разширяване и
стесняване на г л а с н а т а цепка.
МЕМБРАНИТЕ о т съединителна т ъ к а н з а т в а р я т простран­
с т в а т а между хругцялите и сс у п л ъ т н я в а т чрез връзки.
фиг. 49 Дихателни органи

а- уихателни пътища, о- носна кухина, (V носна мида,

г- нос /по Leonhardt/

1- cavum nasi, 2- pharynx, 3- larynx, 4- trachea, 5- pulmo, 6- concha

nasalis superior, 7- concha nasalis media, 8- concha nasalis interior,
9- sinus sphenoidalis, 10- pars hasalis pharyngis, II- palatum molle,
12- plexus cavernosus, 13- cartilago nasi lateralis, 14- cartilago ;daris
major, 15-sinus frontalis
 163

ф и г 50. Гръклян

а- хрущялен с к е л е т , б- сагитален срез на с к е л е т а , ß- кухина на

ларинкса ф р о н т а л е н с р е з / п о Spence и по Leonhardt/

1- os hyoideum, 2- cartilago thyroidea, 3- cartilago cricoidea,

4- membrana thyrohvoidejt, 5- epiglottis, 6- cartilago arytaenoidea,
7- plica vestibularis, 8- plica vocalis, 9- vestibulum laryngis, !()- rima
glottidis, 11- cavitas intraglotica, 12- recessus piriformis
164

Membrana thyrohyoidea cc изопва между подезичната к о с т и

щитовидния хрущял. Тя е уплътнена с lig. thyrohyoideum medianum
и lig. thyrohyoidum laterale.
Membrana fibroelastica laryngis, е и з в а д е н а о т еластични
влакна и се разполага под лигавицата. Тя се състои о т долна и горна
ч а с т . Д о л н а т а ч а с т има конусовидна форма, conus elasticus и се
изопва между пръстеновидния хрущял и гласните връзки. Г о р н а т а
ч а с т , membrana quadraiigularis, се насочва към щитовидния хрущял
и епиглотиса.
Lig. hyoepiglotkum, се изопва между епиглотиса и подезичната
к о с т , a lig. thyroepigloticum - между епиглотиса и щитовидния
хрушял.

М У С К У Л И Т Е НА ГРЪКЛЯНА се и з г р а ж д а т о т напречно
набраздена мускулни влакна. Те о с ъ щ е с т в я в а т движенията между
хрущялите, с к о е т о п р о м е н я т ширината на г л а с н а т а цепка и изоп-
н а т о с т т а на гласните връзки. О т т я х зависи к а ч е с т в о т о на гласа.
Всички мускули на гръкляна с изключение на т . cricothyroideus, се
инервират о т п. laryngeus inferior (recurrens).
М. CRICOTHYROIDEUS, има две ч а с т и - pars recta и pars
obliqua. Toü започва о т плочката на щитовидния хрущял и се залавя
о т п р е д за д ъ г а т а на пръстеновидния хрущял. Мускулът т е г л и
щитовидния хрущял надолу и изопва гласните връзки. Инервира се
о т п. laryngeus superior.
М. CRICOARYTAENOIDEUS POSTERIOR (М. POSTICUS),
започва о т плочката на пръстеновидния хрущял и се залавя за ргос.
muscularis на пирамидния хрущял. Toü завършва пирамидния хрущял
навън и разширява г л а с н а т а цепка.
М. C R I C O A R Y T A E N O I D E U S L A T E R A L I S , започва о т
д ъ г а т а на пръстеновидния хрущял и се залавя за ргос. muscularis на
пирамидния хрущял. Toü завършва пирамидния хрущял н а в ъ т р е и
с т е с н я в а гласната цепка (без з а д н а т а и ч а с т ) .
М. A R Y T A E N O I D E U S TRANS VERSUS, се изопва между
pi occ. musculares на д в а т а пирамидни хрущяли. Toü доближава пира­
м и д н и т е хрущяли и с т е с н я в а з а д н а т а ЧхЧст на г л а с н а т а цепка.
М A R Y T A E N O I D E U S OBLIQUUS, също се изопва между
пирамидните хрущяли. Д в а т а мускула се п р е к р ъ с т о с в а т и в ъ р т я т
пирамидните хрущяли навън ( о т в а р я гласната цепка).
М. T H Y R O A R Y T A E N O I D E U S , започва о т п л о ч к а т а на
щитовидния хрущял и се залавя встрани за пирамидния хрущял. Toü
завършва пирамидния хрущял н а в ъ т р е и стеснява гласната цепка.
М. VOCALIS (гласов мускул), се изопва между предния край
 76 5
на щ и т о в и д н и я хрущял и гласовия и з р а с т ъ к на пирамидния хрущял.
Той изопва г л а с н а т а връзка.
М. A R . V E P I G L O T I C U S , сс изопва м е ж д у върха на пирамидния
хрущял и епиглотиса. Той т е г л и е п и г л о т и с а назад и с т е с н я в а о т в о р а
на гръкляна.
М. Т Н V R O E P I G L O T I C U S , се и з о п в а м е ж у щ и т о в и д н и я
хрущял и е п и г л о т и с а . Той т е г \ и е п и г л о т и с а напред и разширява
входа на гръкляна.

К У Х И Н А Т А НА Г Р Ъ К Л Я Н А , CAVITAS LARYNGIS, има

ф о р м а на пясъчен часовник и се с ъ с т о и о т вход, предверие, гласна
цепка, и подгласна кухина.
В х о д ъ т на гръкляна, a d i f u s laryngis, свързва гръкляна с
г ъ л т а ч а . Т о й се о г р а ж д а о т п р е д о т •епиглотиса, в с т р а н и - о т plicae
aryepigloticac и о т з а д - о т incisura intcratytaenoidea.
П р е д в с р и е т о , vestibuluin laryngis, д о с т и г а до г л а с н и т е връзки.
В него се в д а в а т л ъ ж л и в и т е гласни връзки, plicae vestibularesi. П о д
т я х се разполага г р ъ к л а н н о т о с т о м а х ч е , ventiiculus laryngis, к о е т о
п р е д с т а в л я в а с т р а н и ч е н д ж о б на к у х и н а т а на ларинкса.
Г л а с н а т а цепка, glottis (rima glottidis), сс о г р а н и ч а в а о т
г л а с н и т е връзки, plicae vocales. Н е й н а т а предна ч а с т , p a r s
intcrmembranacca, се ограничава о т ligg. vocalia, а з а д н а т а ч а с т . pars
intercartilaginea - о т п и р а м и д н и т е хрущяли.
П о д г л а с н а т а кухина, cavitas intraglotica, е п р о с т р а н с т в о т о
м е ж д у г л а с н а т а цепка и п р ъ с т е н о в и д н и я хрущял.
Л И Г А В И Ц А Т А п о с т и л а о т в ъ т р е к у х и н а т а на ларинкса. Т я
образува н я к о л к о гънки. Plicae aryepigloticac о г р а ж д а т входа на
гръкляна и се о б р а з у в а т о т едноименния мускул. Plicae vestibuläres
(лъжливи гласни връзки) се в д а в а т в п р е д в с р и е т о , a plicae vocales
( и с т и н с к и гласни връзки с ъ д ъ р ж а т т . vocalis. Л и г а в и ц а т а е п о к р и т а
с многореден цилиндричен р е с н и с т е п и т е л с единични чашковидни
слузни к л е т к и . П р е д н а т а п о в ъ р х н о с т на е п и г л о т и с а е п о к р и т а с
многослоен плосък е п и т е л , a plicae vocales - с многослоен плосък
вроговяващ е п и т е л (поради м е х а н и ч н о т о т р и е н е о т преминаващия
въздух). Lamina propria е изградена о т хлабава с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н
и в нея се р а з п о л а г а т тубулоацинозни жлези, gll laryngeae. В добре
р а з в и т а т а tela submucosa сс ф о р м и р а т е л а с т и ч н и т е мембрани.
К р ъ в о с н а б д я в а н е т о на гръкляна се извършва о т a. laryngea
superior (а. carotis ext.) и a. laryngea inferior (а. subclavia). В е н о з н а т а
кръв се о т т и ч а n o w . thyroideae. Л и г а в и ц а т а на ларинкса над гласна­
т а цепка се инервира о т п laryngeus superior, а под г л а с н а т а цепка -
о т п laryngeus inferioi М о т о р е н нерв на ларинкса е п. laryngeus inferioi
 166

(rccurrcns). В е г е т а т и в н и т е нерви в ъ р в я т заедно с к р ъ в о н о с н и т е

съдове.

3. 3. ДИХАТЕЛНА ТРЪБА И БРОНХИ

Д И Х А ГЕЛНАТА 1 РЪБА, TRACHEA, прдставлява пластич­

на въздухоносна т р ъ б а ( д ъ л ж и н а 10-12 cm), к о я т о з а п о ч в а о т
cartilago cricoidea и завършва с bifurcatio tracheae. С ъ с т о и се о т шийна
ч а с т , pars cervicalis и гръдна ч а с т , pars thoracica. П р е д ч е т в ъ р т и
гръден прешлен, т р а х е я т а се дели на два бронха, bifurcatio tracheae.
С т е н а т а на т р а х е я т а е изградена о т хрущяли, връзки и гладка
м у с к у л а т у р а - tunica fibromusculocartilaginea. Х р у щ я л и т е , cartilagenes
tracheales, са 15-20 на Gpoü и са с ъ с т а в е н и о т хиалинен хрущял. Т е
и м а т ф о р м а на п о л у п р ъ с т е н и и са съединени ч р е з връзки, ligg.
annularia. О т з а д (пред хранопровода) се изопва ц и п е с т а ч а с т , pars
membranacea, в к о я т о и м а гладки мускули, т . trachealis. Л и г а в и ц а т а
на т р а х е я т а е гладка, само в pars membranacea т я образува надлъжни
гънки, а при б и ф у р к а ц и я т а - м е с е с т о изпъкване, carina tracheae.
Е п и т е л ъ т е многореден цилиндричен р е с н и с т с м н о ж е с т в о чашко­
видни слузни к л е т к и . Lamina propria съдържа е л а с т и ч н и влакна,
кръвоносни съдове, лимфни фоликули и тубулоацинозни ж \ е з и , gll.
tracheales. О т в ъ н с т е н а т а е п о к р и т а с хлабава с ъ е д и н и т л н а т ъ к а н ,
tunica adventitia, к о я т о е б о г а т а н а е л а с т и ч н и влакна. Ч р е з т я х
т р а х е я т а се прикрепва к ъ м с ъ с е д н и т е органи.

Б Р О Н Х И Т Е , B R O N C H I , п р е д с т а в л я в а т въздухоносни
п ъ т и щ а за б е л и т е дробове. Г л а в н и т е бронхи, bronchi principales,
при о т д е л я н е т о си о т т р а х е я т а с к л ю ч в а т ъгъл 70°. Д е с н и я т главен
бронх, bronchus principalis dexter, е по-широк, по-къс и се о т к л о н я в а
по-малко о т о с т а на т р а х е я т а . Л е в и я т главен бронх. bronchus
principalis sinister, е п о - т е с е н и по-дълъг. Г л а в н и т е бронхи н а в л и з а т
в б е л и т е дробове и се д е л я т на лобарни бронхи, bronchi lobares -
в дясно т р и (bronchus lobaris superior, -medius et interior), а в ляво -
два (broncus lobaris superior et interior). Всеки лобарсн бронх се дели
п о - н а т а т ъ к на с е г м е н т а л н и бронхи, bronchi segnientales, (вдясно
10, в л я в о 9), всеки о т к о и т о чре з по н а т а т ъ ш н о деление дава 6-12
бронхиоли, bronchioli, к о и т о о б р а з у в а т б р о н х и а л н о т о дърво, arbor
bronchialis.
С т е н а т а на г л а в н и т е бронхи е у с т р о е н а подобна на т а з и на
т р а х е я т а . При л о б а р н и т е и с е г м е н т а л н и т е бронхи л и г а в и ц а т а има
с ъ щ о многореден цилиндричен въсеносен е п и т е л и единични чашко-
 167
виуни к л е т к и . Lamina propria е б о г а т а на е л а с т и ч н и влакна, лимфни
фоликули и д ъ л б о к о р а з п о л о ж е н и т у б у л о а л в е о л а р н и жлези, gll.
bronchiales . Х и а л и н н и я т хрущял е във вид на плочки, cartilagenes
broniales, свързани със с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н , а г л а д к а т а мускулатура
и м а спираловиден вървеж, т . bronchialis. В с т е н а т а на брон хи оли те
вече н я м а хрущял и жлези, г л а д к а т а м у с к у л а т у р а се увеличава, а
е п и т е л ъ т с т а в а кубичен. О т в ъ н б р о н х и т е са п о к р и т и с хлабава
с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н , tunica adventitia.
К р ъ в о с н а б д я в а н е т о на б р о н х и т е се извършва о т клонове на
аа. esophageae и аа. bronchiales. В е н о з н а т а кръв се о т т и ч а във v.
azygos и v. hemiazygos. И н е р в а ц и я т а е о т п. laryngeus recurrens и plexus
aorticus thoracicus.

3. 4. Б Е Л И Д Р О Б О В Е

Б е л и т е дробове, pulinoiies, са органи на г а з о в а т а обмяна. Т е

се р а з п о л а г а т в г р ъ д н а т а кухина и са е л а с т и ч н и органи - при
о т в а р я н е на гръдния к о ш т е се с в и в а т к ъ м хилуса ( к о л а б и р а т ) .
Различаваме десен и л я в бел дроб. Всеки бял дроб има широка основа,
basis pulmonis и заоблен връх, apex pulmonis и т р и повърхности: долна,
с т р а н и ч н а и медиална. Д о л н а т а п о в ъ р х н о с т , f a d e s diaphragmatica,
е в д л ъ б н а т а и лежи върху д и а ф р а г м а т а . С т р а н и ч н а т а п о в ъ р х н о с т ,
facies costalis, е изпъкнала, а медиална повърхност, f a d e s mediastinalis,
ограничава с р е д о с т е н и е т о . П о м е д и а л н а т а повърхност се разполага
х и л у с ъ т , hilum p u l m o n u m , през к о й т о н а в л и з а т б р о н х и т е ,
кръвоносни съдове и нерви. О т в ъ н б е л и т е дробове са п о к р и т и със
серозна ципа, pleura.
Д Е С Н И Я Т Б Е Л ДРОБ, PULMO DEXTER, притежава т р и
дяла: г1>рен, lobus superior, среден, lobiis med ins и долен, lobiis inferior
Те са разделени чрез дълбоки цепки, fissura obliqua и fissura horizontalis.
В хилуса о т п р е д и долу се р а з п о л а г а т две w.pulmonales, по с р е д а т а
- a. p u l m o n a l i s и н а д н е я b r o n c h u s p r i n c i p a l i s . Зад хилуса и м а
о т п е ч а т ъ ц и , impressiones pulmonum, за хранопровода и за v. azygos.
Л Е В И Я Т Б Е Л Д Р О Б , P U L M O S I N I S T E R , се с ъ с т о и о т два
дяла: гегрен, lobus superior и долен, lobus inferior, разделени чрез
fissura obliqua. П о м е д и а л н а т а му п о в ъ р х н о с т се намира широко
вдлъбване, impresio cardiaca, а по предния р ъ б - изрезка, incisura
cardiaca, к о я т о завършва с lingula pulmonis. В хилуса о т д о л у и о т п р е д
се р а з п о л а г а т две w . pulmonales, по с р е д а т а е bronchus principalis, a
над и зад бронха - a. pulmonalis. Зад хилуса и м а о т п е ч а т ъ ц и за
хранопровода и aorta thoracica.
168

Б Е Л О Д Р О Б Н И Т Е С Е Г М Е Н Т И , SEGMENTA BRONCHO-
PULMONALIA, п р с д с т а в . \ я в а т ч а с т и на л о б о в е т е , с форма на
пирамиуа, ч и я т о основа е към плеврата, а в ъ р х ъ т към хилуса. О т
хилуса в с е г м е н т а навлиза сегментален бронх и артерия. Сегмен­
т и т е са разделени чрез съединителна т ъ к а н в к о я т о се разполагат
и н т е р с е г м е н т а л н и вени, к о и т о с ъ б и р а т кръв о т с ъ с е д н и т е
сегменти.

С Е Г М Е Н Т И НА Д Е С Н И Я Б Я Л Д Р О Б
Lobus superior
SI - Segmentum apicale - горно медиален върхов
Sil - Segmentum posterius - заден
SI 1 - Segmentum anterius - преден
Lobus medius
SIV - Segmentum laterale - предно латерален
SV - Segmentum mediale - медиален
Lobus inferior
SVI - Segmentum apicale - горен
SVII -Segmentum basale mediale - долно преден
SVI 11-Segmentum basale anterius - долно преден
SIX - Segmentum basale laterale - долно латерален
SX - Segmentum basale posterius - долно заден
С Е Г М Е Н Т И HA Л Е В И Я Б Я Л Д Р О Б
Lobus superior
SI - Segmentum apicoposterius - горно заден върхов
Sil - Segmentum anterius - предно медиален
SI 1 - Segmentum lingulare superius - горен
SIV - Segmentum lingulare inferius - долен
Lobus inferior
SVI - Segmentum apicale - горен
SVII -Segmentum basale mediale - долно медиален (най-често липсва)
SVIII-Segmentum basale anterius - долно преден
SIX - Segmentum basale laterale - долно латерален
SX - Segmentum basale posterius - долно заден

Б Е Л О Д Р О Б Н И Т Е Д Е Л Ч Е Т А , LOBULI PULMONES, са
съставни ч а с т и на с е г м е н т и т е . В т я х навлизат разклонения на
бронхиалното дърво, bronchioli lobulares. Тяхните крайни разкло­
нения, broiichioli teriuiuales, (диам под 1 mm) не с ъ д ъ р ж а т хрущяли
и жлези, а с т е н и т е им са покрити с еднореден кубичен въсеносен
е п и т е л сред к о й т о се р а з п о л а г а т с е к р е т о р н и к л е т к и (Clara-
 /69

клетки). Около базалмата мембрана на е п и т е л а има еластични и

г л а у к о м у с к у л н и влакна ( т . spiralis). Bronchioli terminales се у е л я т
дихотомно на bronchioli respiratorii, (уиам 0. 4 mm) е п и т е л ъ т , на
к о и т о с т а в а по-нисък, а на м е с т а се появяват единични алвеоли.
Bronchioli respiratorii се р а з п а д а т на ходове, ductus alveolares, около
к о и т о с т е н а т а се издува във вид на ."групи о т мехурчета, sacculi
alveolares, свързани с х о д о в е т е чрез разширения, antrum alveolare.
О т д е л н и т е м е х у р ч е т а , a l v e o l a e puliuones, са разделени ч р е з
прегради, septa interalveolaria, по к о и т о има отвори. С т е н а т а на
а л в е о л и т е се и з г р а ж д а о т р е с п и р а т о р е н алвеоларен е п и т е л ,
с ъ с т а в е н о т н я к о л к о вида к л е т к и : плоски е п и т е л н и к л е т к и
( п н е в м о ц и т и 1 вид), голями с е к р е т о р н и к л е т к и , съдържащи
ламеларни т е л ц а ( п н е в м о ц и т и II вид) и алвеоларни макрофаги
(прахови клетки). П н е в м о ц и т и т е II вид о т д е л я т сърфактанга,
к о й т о подържа п о в ъ р х н о с т н о т о напрежение на алвеолите. Около
б а з а л н а т а м е м б р а н а се р а з п о л а г а т р е т и к у л а р н и , еластични и
к о л а г е н н и в л а к н а , к а к т о и капилярни м р е ж и . С т е н а т а на
к а п и л я р и т е се и з г р а ж д а о т е н д о т е л , заобиколен о т базална
мембрана, к о я т о на м я с т о т о на к о н т а к т с б а з а л н а т а мембрана
на а л в е о л а т а се слива с нея. П о т о з и начин k p b ß m w a i o ß a i u a
бариера се и з р а ж д а о т алвеоларния е п и т е л п о к р и т с ь с
с ъ р ф ь к т а н т , о б щ а т а базална мембрана и капилярния е н д о т е л .
К р ъ в о с н а б д я в а н е т о на белия дроб се и з в ъ р ш в а о т две
а р т е р и и . Г а з о в и я т обмен (функционално кръвообръщение) се
осигурява о т a. pulmonalis. Н е й н и т е клонове в ъ р в я т с бронхите и
без а н а с т о м о з и се р а з п а д а т на алвеоларни капиляри (крайни
артерии). Т р о ф и к а т а на т ъ к а н и т е се осигурява о т аа. bronchiales
(клонове на а о р т а т а ) . Венозната кръв се о т т и ч а по w . bronchiales,
к о и т о сс в л и в а т в v. azygos и v. hemiazygos. Между д в а т а кръга
с ъ щ е с т в у в а т а н а с т о м о з и . И н е р в а ц и я т а е о т plexus pulmonalis
(симпатикус) и п. vagus.

ПЛЕВРАТА, PLEURA, е серозна ципа к о я т о се състои о т два

л и с т а ; висцерален и париетален Висцералната плавра, pleura
visceralis, покрива белия дроб и в о б л а с т т а на хилуса преминава в
п а р и е т а л н а т а плевра, pleura parietalis. П а р и е т а л н а т а плевра
с р а с т в а с fascia endothoracica на г р ъ д н а т а с т е н а (pleura costalis), с
диафрагмата (pleura diaphragmatica) и се вмъква към хилуса (pleura
mediastinalis). Около върха на белия дроб плеврата образува изпък­
н а л о с т , cupula pleurae. П л е в р а т а е серозна ципа, изградена подобно
на перитонеума о т м е з о т е л к о й т о резорбира и секретира, базална
мембрана и субмезотелна с ь е д и н и т е л н а т ькан с много колагенни и
фиг. 51. Дих.чтелни пътигца

а- т р а х е я и бронхи, 5- бронхиално църво. В- т р а х е я напречен

срез, г - бронхиоли и алвеоли, д- с т е н а на алвеола /по Sobota и по
Spence/

1- trachea, 2- bronchus principalis dexter, 3- bronchus principalis

sinister, 4- lobus superior dexter, 5- lobus medius, 6- lobus interior
dexter, 7- lobus superior sinister, 8- lobus interior sinister, 9- cartilago
trachealis, 10- pars membranacea, 11- bronchiolus terminolis,
12- ductas alveolaris, 13- saccus alveolaris, 14- alveola, 15- капи\яр,
16- alveolocyti
ф и г 52. Бял qpo6

а- проекции на белия qpo6 и плеврата, 2- белодробни сегменти,

ft- ляв бел дроб, г- десен бел дроб изглед о т медиално / п о
Leonhardt/

1- lobas superior dexter, 2- lobus medius, 3- lobas interior dexter,

4- cavitas plcuralis dextra, 5- lobus superior sinister, 6- lobas interior
sinister, 7- cavitas plcuralis dcxtra, 8- a. pulmonalis, 9- bronchus
principalis, 10- w. pulmonales, 11- segmentum apicalc,
12- segmentum an t e n as, 13- segmentam posterias, 14- segmentam
apicalc interias, 15- segmentum basale .ulterior, 16- segmentum
basale mediale, 17- segmentum basale posterior, 18- segmentum
basale laterale
сластимни влакна.
Плсвралната кухина, cavitas pleuralis. представлява цспко-
видно п р о с т р а н с т в о между д в а т а плеврални л и с т а на всеки бял
дроб. Тя съдържа малко т е ч н о с т , к о я т о улеснява плъзгането и
създава адхезионни сили, к о и т о придържат плавралните л и с т о в е
един към друг. На м е с т а плевралната кухина се разширява, к а т о
образува джобове, recessus pleurales. Retessus costodiaphraginaticus,
се намира отдолу, между диафрагмата и г р ъ д н а т а стена; recsssus
costomediastinalis лежи о т п р е д , между г р ъ д н а т а с т е н а и
м е д и а с т и н а л н а т а плевра; recessus phrenicomediastinalis - между
д и а ф р а г м а т а и м е д и а с т и н а л н а т а плевра. Под hilum pulmonum,
к ъ д е т о м е д и а с т и н а л н а т а плевра преминава в висцсралната, се
образува дубликатура, lig. pulmonale.

Г Р А Н И Ц И Т Е НА Б Е Л И Я Д Р О Б се о р и е н т и р а т спрямо
с к е л е т а ( с к е л е т о т о п и я ) . Върхът лежи над 1 ребро на 3-5 cm над
ключицата. П р е д н и я т ръб на десния бел дроб следва стерналния
ръб в дясно до VI- в ляво - до IV ребрен хрущял и се и з м е с т в а в ляво
(incisura cardiaca). Д о л н а т а граница о т з а д лежи на proc. spinosus
ThXII, в скапуларната линия - на X ребро, в аксиларната линия - на
VIII ребро, в медиоклавикуларната линия - на VI ребро.
Границите на плеврата с л е д в а т т е з и на белия дроб, к а т о
cupula pleurae д о с т и г а н а д к л ю ч и ч н а т а ямка. При о с н о в а т а на
б е л и т е дробове п л е в р а т а се спуска по ниско: о т з а д до ThXII, в
с к а п у л а р н а т а линия - XI ребро, в а к с и л а р н а т а - X ребро, в
медиоклавикуларната линия - VII ребро.

Д И Ф Е Р Е Н Ц И А Л Н А ДИАГНГПА НА Р А З Л И Ч Н И
Б Е Л О Д Р О Б Н И СТРУКТУРИ (no Schiebler - Schmidt)

Трахея и Лобарни Bronchioli Bronchioli

главни бронхи и сегм.бронхи terminales respiratorü

Е п и т е л многор.цил. многор.цил. еднор.куб. еднор.куб.

реснист реснист реснист без цилии
Чашков
к л е т к и има има няма няма
Хрущял подковообр. хр. пластинки няма няма
Муск. pars membranac. концентр. спирали е динични
Жлези gll.tracheales gll.bronchiales няма няма
gll.bronchiales
 173

4. ПИКОЧОПОЛОВА СИСТЕМА, APPARATUS UROGEMTALIS

Към пикочополовата с и с т е м а с п а д а т пикочните и полоВите

органи, някои о т к о и т о и м о т общ произход.

4. 1. ПИКОЧНИ ОРГАНИ

П и к о ч н и т е органи, organa urinaria, образуват и о т д е л я т

у р и н а т а , чрез к о я т о о р г а н и з ъ м ъ т се осВобождава о т редица
междинни продукти на о б м я н а т а на в е щ е с т в а т а . Към т я х с п а д а т
бъбреците и пикочните п ъ т и щ а .

4. 1. 1. БЪБРЕК

Б ъ б р е к ъ т , r t n , е ч и ф т е н паренхимен орган е характерна форма

и т е г л о 120-200 g. Разполага се екстраперитонеално по з а д н а т а
коремна с т е н а , в с т р а н и о т гръбначния стълб. - л е в и я т бъбрек
ThXI-LlI, д е с н и я т по-ниско Th XII-LIII. Toil е вложен в м а с т н а
т ъ к а н , corpus adiposum pararcnale, около к о я т о заляга fascia renalis.
С т р а н и ч н и я т му ръб, margo lateralis, е изпъкнал, а по медиалния
ръб, margo medialis, се разполага вдлъбване, sinus renalis. П р е д н а т а
му повърхност, f a d e s anterior, е изпъкнала, а задната, fades posterior
- гладка. Г о р н и я т край на бъбрека, cxtremitas superior, е по-широк
о т долния, cxtremitas inferior, к о й т о е изместен медиално. В sinus
renalis се разполага хилуса, hiliiin renale, съставен о т pelvis renalis
( о т з а д ) , а. renalis, v. renalis (отпред), лимфни съдове и нерви.
Б ъ б р е к ъ т притежава п л ъ т н а съединително тъканна капсула,
Capsula f i b r o s a и т ъ н к а , хлабаво с р а с т н а л а с паренхима Capsula
subtibrosa. Според разклоняването на а. renalis, паренхимът условно
се разделя на бъбречни сегменти:
Segmentum superius - горен
Segmentum anterius superius - предно горен
Segmentum anterius inferius - предно дорен
Segmentum inferius - долен
Segmentum posterius - заден

Б ъ б р е к ъ т е съставен о т кора и сърцевина. К о р а т а , cortex

renalis, е по-светла, дебела около 1 cm и и се се състои о т лъчиста
ч а с т , pars radiata и з ъ р н и с т а ч а с т , pars convoluta. Сърцевината,
174

medulla renalis, сс изгражда о т 12-18 пирамиди, pvramides renales,

разделени чрез колонки о т kopoßo в е щ е с т в о , columnae renales.
О с н о в и т е на пирамидите са обърнати към к о р а т а , а заоблените
им върхове, papillae renales - към хилуса. По т я х сс намира надупчени
п о л е т а , area cribrosa, с о т в о р ч е т а , foraminna papillaria. Една
пирамида с прилежащата и ч а с т о т к о р а т а образува бъбречно делче,
lobulus renalis (renculum).

Н Е ф Р О Н Ъ Т , N E P H R O N U M , представлява с т р у к т у р н а и
функционална единица на бъбрека (в д в а т а бъбрека има 2-2.5 милиона
нефрони). Toü се с ъ с т о и о т бъбречно т е л ц е и бъбречно каналче.
Б Ъ Б Р Е Ч Н О Т О Т Е Л Ц Е , CORPUSCULUM RENALE, пред-
с т а в л я в а съдово клъбце - гломерул, о б в и т о с капсула. Т е л ц е т о
притежава съдов и пикочен полюс. В съдовия полюс, polus vascularis,
влиза приводящ съд, artcriola glomerularis afferens (vas afferens) и
излиза по-тесен о т в о д я щ съд, artcriola glomerularis efferens (vas
efferens). О т пикочния полюс, polus tubularis започва проксималното
каналче.
Гломерулът, glomerulus, филтрира к р ъ в т а и образува първич­
н а т а vpuna (около 180 1). Toü представлява съдово с а \ е т е н и е , rete
capUlare glomerulare, с 30-40 капилярни примки между к о и т о има
анастомози. С т е н а т а на капилярите се изгражда о т т ъ н ъ к фене-
стриран ендотел (пори 70-90 п т ) , дебела базална мембрана и особени
к л е т к и с цитоплазмени к р а ч е т а , podocyti. К р а ч е т а т а на подо-
ц и т и т е к о н т а к т у в а т с базалната мембрана и о г р а ж д а т помежду
си интерцелуларни цепки , к о и т о п р е д с т а в л я в а т филтрационни
пори (25 п т ) затворени с диафрагми. Между капилярите се разполага
съединителна т ъ к а н , mesangium. К л е т к и т е и образуват базалната
мембрана около е н д о т с л а , м о г а т да ф а г о ц и т и р а т и о т д е л я т
хормона е р и т р о п о е т и н .
Капсулата на гломерула, Capsula glomeruli, е съставена о т
два л и с т а - външен и вътрешен. В ъ н ш н и я т л и с т , paries externa
(Бауманова капсула), е п о к р и т с плосък епител. В ъ т р е ш н и я т л и с т ,
paries interna, се изгражда о т п о д о ц и т и т е на гломерула. Преходът
между д в а т а л и с т а с т а в а в съдовия полюс и между т я х се образува
цепковидно п р о с т р а н с т в о , в к о е т о постъпва първичната урина.
Б Ъ Б Р Е Ч Н О Т О К А Н А Л Ч Е , TUBULUS RENALIS, провежда
и резорбира 99 г г о т първичната урина к а т о променя състава и я
превръща в крайна vpuna. То сс с ъ с т о и о т ч е т и р и ч а с т и :
Проксималното и з в и т о каналче, tubulus contortus proximalis. е
н а г ъ н а т о каналче, к о е т о излиза о т пикочния по.чюс и заВършва с
права ч а с т , tubulus rectus proximalis. С т е н а т а му се изгражда о т
 7 75
кубични к л е т к и С ацидофилна ц и т о п л а з м а и М Н О Й О микровили
(стриирана луменова повърхност). К л е т к и т е п р и т е ж а в а т т . н .
базален л а б и р и н т с ъ с т а в е н о т инвагинации на п л а з м а л е м а т а в
б а з а л н а т а ч а с т на к л е т к а т а и колонки о т митохондрии.
П р и м к а т а на Henle, a n s a iiephroni (tuhulus attenuatus), е
с ъ с т а в е н а низходяща и възходяща ч а с т . Низходящата ч а с т , pars
descendens е по т ъ н к а и е съставена о т плоски епителни клетки.
Възходящата ч а с т , pars ascendens и широка и е п о к р и т а със с в е т л и
к л е т к и наподобяващи к л е т к и т е на проксималното каналче.
Д и с т а л н о т о и з в и т о каналче, tubulus contortus tils tails, се връ­
ща в к о р а т а и се нагъва около своя гломерул. С т е н а т а му се изграж­
да о т с в е т л и кубични к л е т к и с базален лабиринт и оскъдни микро-
вили. Т а м к ъ д е т о к а н а л ч е т о се допира до съдовия полюс на гломе-
рула, се разполага т . н . юкстагломеруларен а п а р а т . Ю к с т а г л о -
меруларният а п а р а т , complexus juxtaglomeruhiris, е съставен о т
по-високи к л е т к и в с т е н а т а на к а н а л ч е т о (macula densa) и о т
голями миоепителни к л е т к и в с т е н а т а на vas afferens. Последните
произвеждат ренин и ангиотензиназа, к о и т о и г р а я т важна роля за
регулация на к р ъ в н о т о налягане.
С ъ б и р а т е л н о т о каналче, tubulus renalis colligens, се спуска в
пирамидата и приема д и с т а л н и т е к а н а л ч е т а на няколко нефрона.
Т о се изгражда о т с в е т л и и т ъ м н и кубични к л е т к и , к о и т о с т а в а т
по-ниски в края на каналчето, к о е т о се о т в а р я с foramen papilläre
на върха на пирамидата. Между к а н а л ч е т а т а се разполага и н т е р -
стициална съединителна т ъ к а н с ретикуларни и колагенни влакнл
и фиброцити, ч а с т о т к о и т о с е к р е т и р а т простагландини.
П р о с т в а н с т в е н о т о разположение на нефрона е следното;
Гломсрулите, проксималните и д и с т а л н и т е нагънати каналчета
л е ж а т в к о р а т а . П р и м к и т е на Хенле и с ъ б и р а т е л н и т е каналчета
се спускат в пирамидите.
Б Ъ Б Р Е Ч Н О Т О Л Е Г Е Н ЧЕ, PELVIS RENALIS, се образува о т
сливането на 2-3 голями чашки, calices renales majores. Те п р и е м а т
м а л к и т е чашки, calices renales minores, к о и т о обхващащи папилите
на пирамидите. Л е г е н ч е т о се разполага в sinus renalis, в з а д н а т а
ч а с т на хилуса. Според начина на разклоняване на ч а ш к и т е ,
различаваме ампуларен т и п - широко легенче с къси чашки и дендри-
т и ч е н т и п - т я с н о легенче с дълги т ъ н к и чашки. С т е н а т а на
ч а ш к и т е и л е г е н ч е т о и изградена о т гладка мускулатура и съедини­
т е л н а т ъ к а н и е покрита с лигавица с преходен епител.
Кръвоснабдяването на бъбрека с т а в а о т a. renis. В хилуса т я
се дели на предни и задни клонове, к о и т о навлизат между пирами­
д и т е (аа. interlobares) и се извиват дъговидно около т я х (a. arcuata).
 /76

О т т я х сс о т д е л я т к л о н ч е т а к ъ м к о р а т а (аа. interlobulares). Тяхни

клонове са привоуяшите съдове на г л о м е р у л и т е (arteriolaglomerularis
atterens) и к а п и л я р и т е около к а н а л ч е т а т а (arteriolae rectae). Веноз­
н а т а к р ъ в се о т т и ч а по едноименни вени във v. renis - v.cava inferior.
И н с р в а ц и я т а е о т plexus renalis -ganglionaorticorcnalc ( с и м п а т и к у с )
и п. vagus.

4. 1. 2. ПИКОЧОПРОВОД

П и к о ч о п р о в о у ъ т , ureter, провежда у р и н а т а о т б ъ б р е ч н о т о
легенче до пикочния мехур. Т о й п р е д с т а в л я в а мускулна т р ъ б и ц а
(дължина 25-30 cm). Според п о л о ж е н и е т о , различаваме к о р е м н а ,
т а з о в а и мехурна ч а с т . К о р е м н а т а ч а с т , pars abduininalis, се спуска
р е т р о п е р и т о н е а л н о по з а д н а т а к о р е м н а с т е н а , к р ъ с т о с в а а. iüaea
externa ( в дясно) или a. iliaca communis (в ляво) и навлиза в т а з а .
Т а з о в а т а ч а с т . pars pel\ ica, върви по с т р а н и ч н а т а с т е н а на малкия
т а з , к р ъ с т о с в а ductus deferens при м ъ ж а (или а. uterina при ж е н а т а )
и пробивайки косо с т е н а т а на пикочния мехур (мехурна ч а с т , pars
vesicalis), се влива в д ъ н о т о му. У р с т е р ъ т и м а т р и с т е с н е н и я :
горно - под б ъ б р е ч н о т о легенче, средно - при п р е х в ъ р л я н е т о върху
vasa iliaca и долно - при пробиване с т е н а т а на мехура.
Л и г а в и ц а т а на у р е т с р а образува надлъжни гънки, поради
к о е т о л у м е н ъ т на напречен р а з р е з и м а звездовидна форма. Т я е
п о к р и т а с преходен е п и т е л . Lamina propria е б о г а т а на е л а с т и ч н и
влакна, липсва lamina muscularis mucosae, а с у б м у к о з а т а е добре
изразена.
Tunica muscularis е дебела и се с ъ с т о и о т в ъ т р е ш е н кръгов и
външен надлъжен слой, а в т а з о в а т а ч а с т и м а в т о р и в ъ т р е ш е н
надлъжен слой. Н а д л ъ ж н и т е слоеве о б р а з у в а т и з т е г л е н и спирали.
О т в ъ н е п о к р и т с хлабава с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а т , tunica adventitia, с
кръвоносни съдове и нерви.
К р ъ в о с н а б д я в а н с т о на у р е т е р а е о т клонове на a. renis, а.
testicularis (при ж е н а т а a. ovarica) и a. pudenda interna. В е н о з н а т а
к р ъ в сс о т т и ч а по едноименни вени. И н с р в а ц и я т а е о т gangl.
aorticorenale ( с и м п а т и к у с ) и п. vagus.

4. 1. 3. ПИКОЧЕН МЕХУР

П и к о ч н и я т мехур, vesica urinaria, е резерв оар на у р и н а т а

( в м е с т и м о с т 300-500 ml). П р а з е н т о й има ф о р м а на п р и п л е с н а т а
пирамида. Разполага сс в малкия т а з зад с и м ф и з а т а , р е т р о п е р и т о -
ф и г 53. Бъбрек

а- фронтален разрез, 5- нефрони, В- гломерул, г- клетка о т

проксимален т у б у л , q- к л е т к а о т примка на Хенле, е- к л е т к а
о т cjucma\cH т у б у л , ж- п о д о ц и т /по Spence и no Krstic/

1- Capsula fibrosa, 2- cortex renalis, 3- medulla renalis, 4- pyramis

renalis, 5- calix major, 6- pelvis renalis, 7- а. renalis, S- ureter,
9- nephronum, 10- a. arcuata, 11- glomerulus, 12- tubulus contortus
proximalis, 13- примка на Хенле, 14- tubulas contortas distalis,
15- arteriola afferens, 16- artcriola efferens, 17- rete capilare
glomerular e, 18- Capsula glomeruli, 19- мик ровили,
20- MumoxoHqpuu, 21- п о д о ц и т , cap- капиляр
ф и г . 54. Пикочни п ъ т и щ а

а- б ъ б р е ц и и пикочопровос)и, б- с а г и т а ч с н р а з р е з п р е з м ъ ж к и
т а з , ß- пикочен мехур из.г\ед о т з а д , г - напречен разрез на
у р е т е р , д- д ъ н о на пикочен мехур / п о Leonhardt/

I- ureter, 2- vesica urinaria, 3- urethra, 4- tunica mucosa, 5- tunica

muscularis, 6- trigonum vesicae, 7- pars prostatica urethrae,
8- vesicula seminalis, 9- ductus deferens, 10- crista urethralis,
I I - ostium ureteris, 12- prostata
 179

нсално. Г о р н и я т му край, apex vesicae, с свързан с к о р е м н а т а с т е н а

мрез lig. umbilicale medianum ( о т chorda urachii). Т я л о т о , corpus
vesicae, се р а з ш и р я в а надолу в ъ в дъно, fundus vesicae В с т р а н и в
д ъ н о т о се в л и в а т у р е т е р и т е , а о т п р е д през т . н . шийка, cervix
vesicae, излиза у р е т р а т а .
Л и г а в и ц а т а на мехура е н а г ъ н а т а в п о - г о л я м а т а ч а с т о т
с т е н а т а . С а м о на д ъ н о т о и м а гладък у ч а с т ъ к , trigomini vesicae,
ограден о т г о р е с гънка, plica interureterica, в к р а и щ а т а на к о я т о
косо се о т в а р я т у р е т е р и т е , ostium ureteris. Н а долния ъгъл се намира
о т в о р ъ т на у р е т р а т а , ostium urethrae internum, к а к т о и изпък­
н а л о с т , uvula vesicae. Е п и т е л ъ т е преходен, a lamina p r o p r i a е
с ъ с т а в е н а о т хлабава с ъ е е д и н и т е л н а т ъ к а н , б о г а т а на е л а с т и ч н и
влакна и венозни с п л и т о в е . Единични слузни жлези, gll. trigoni vesicae,
се н а м и р а т с а м о в д о л н а т а ч а с т , a lamina muscularis mucosae липсва.
Tunica muscularis е с ъ с т а в е н а о т гладка мускулатура,
подредена м р е ж о в и д н о в т р и слоя: stratum longitudinale internum,
stratum circulare и stratum longitudinale externum. Влакна о т различ­
н и т е слоеве п р е х о ж д а т един в друг и функционално о ф о р м я т т .
detrussor vesicae. О к о л о о т в о р и т е на у р е т е р и т е м у с к у л а п ^ а т а
образува примки - г л а д к о мускулни с ф и н к т с р и . Д о б р е о ф о р м е н
гладкомускулсн с ф и н к т е р , т . sphincter urethrae internum се намира
около о т в о р а на у р е т р а т а . Н е г о в а т а функция се подсилва и о т
напречнно набразден с ф и н к т е р , т . sphincter urethrae diaphragmaticae.
Мускулни снопове се п р е х в ъ р л я т к ъ м съседни органи ( т .
rectovesicalis, т . pubovesicalis).
Tunica serosa (peritoneum), покрива г о р н а т а и задна ч а с т на
мехура и образува напречна гънка, plica vesicalis transversa. С с р о з а т а
се прикрепва к ъ м м у с к у л а т у р а т а чрез хлабава съединителна т ъ к а н ,
tunica subserosa. Прехвърляйки се назад к ъ м р е к т у м а при м ъ ж а се
о б р а з у в а excavatio rectovesicalis, а при ж е н а т а - к ъ м м а т к а т а ,
excavatio rectouterina. П р е д н а т а с т е н а на мехура е свързана със
с и м ф и з а т а и с т е н а т а на т а з а с хлабава съединителна т ъ к а н б о г а т а
на е л а с т и ч н и влакна.
К р ъ в о с н а б д я в а н е т а на мехура е о т a. vesicales superior и а.
vesicalis inferior. В е н и т е о б р а з у в а т с п л и т , plexus venosus vesicalis,
к о й т о се о т т и ч е с в ъ в v. p u d e n d a i n t e r n a . И н е р в а ц и я т а е о т plexus
hypogastrics ( с и м п а т и к у с ) и пп splahchnici pelvini (парасимпатикус).

4. I, 4. П И К О Ч Е Н КАНАЛ

П и к о ч н и я т канал, urethra, п р е д с т а в л я в а мускулна т р ъ б и ц а .

IHO

к о я т о изВсжда у р и н а т а о т пикочния мехур. При м ъ ж а през нея

преминава и с е м е н н а т а т е ч н о с т . У р е т р а т а започва с в ъ т р е ш е н
о т в о р , ostium u r e t h r a e internum, к о й т о лежи на долния ъ г ъ л на
trigonum vesicae и завършва с ostium urethrae externum, на върха на
г л а в а т а на половия член на м ъ ж а (или в п р е д в е р и е т о на в л а г а л и щ е т о
при ж е н а т а ) .

Ж Е Н С К А Т А У Р Е Т Р А , U R E T H R A FEMININA, п р е д с т а в л я в а
къс канал, к о й т о се извива дъговидно под с и м ф и з а т а (дължина 4-5
cm). В ъ н ш н и я т и о т в о р , ostium urethrae externum, се разполага в
п р е д в е р и е т о на в л а г а л и щ е т о под к л и т о р а . А и г а в и ц а т а образува
надлъжни гънки и з а д н а т а о т т я х , crista urethralis, е продължение
на uvula vesicae. В н а ч а л о т о е п и т е л ъ т е преходен, по с р е д а т а - мно-
гореден цилиндричен и накрая - многослоен плосък. В lamina propria
се н а м и р а т венозни с п л и т о в е , tunica spongiosa, е л а с т и ч н и влакна и
слузни жлези, gl!, urethrales. Някои о т ж л е з и т е се о т в а р я т в ходове,
lacunae urethrales, к о и т о в о д я т в общи канали, ductus paraurethrales
и се о т в а р я т в у р е т р а т а . Tunica muscularis се изгражда о т т ъ н ъ к
в ъ т р е ш е н надлъжен слой и дебел външен циркуларен слой.

М Ъ Ж К А Т А У Р Е Т Р А , U R E T H R A MASCULINA, е значи­
т е л н о по дълга. Т я преминава през п р о с т а т а т а и през д о л н о т о
п е щ е р и с т о т я л о на половия член (вж. полов член).
К р ъ в о с н а б д я в а н е т о на у р е т р а т а е о т клонове на a. p u d e n d a
interna. В е н о з н а т а кръв се о т т и ч а в ъ в v. pudenda interna. И н е р в а -
ц и я т а е о т pi. hypogastricus ( с и м п а т и к у с ) и пп. splanchnici pelvini
(парасимпатикус).

4. 2. ПОЛОВИ ОРГАНИ

П о л о в и т е органи, organa genitalia, о с и г у р я в а т възпроиз­

в е ж д а н е т о на и н д и в и д и т е . Т е п р о и з л и з а т о т и н д и ф е р е н т н и
заложби о т к о и т о се д и ф е р е н ц и р а т м ъ ж к и т е и ж е н с к и т е полови
органи.

4. 2. 1. М Ъ Ж К И ПОЛОВИ ОРГАНИ

М ъ ж к и т е полови органи, organa genitalia masculina, се д е л я т

н а в ъ т р е ш н и (testis, ductus deferens, vesica seminalis, prostata, gl.
bulbourethralis) и външни (penis и scrotum).
 / 81
М Ъ Ж К А Т А П О А О В А Ж А Е З А ( С Е М Е Н Н И К ) , TESTIS
(ORCHIS), произвежда м ъ ж к и т е полови к л е т к и и о т д е л я полови
хормони. Произлиза о т обща заложба с бъбрека и преди р а ж д а н е т о
се спуска през слабинния канал в с к р о т у м а (descensus testis). Тя има
овална форма и е сплесната в напречна посока. Върху .?орния край
на т е с т и с а заляга придатъка, epididymis, на к о й т о различаваме
глава, caput, т я л о , corpus и опашка, cauda epididymidis. О п а ш к а т а
на епидидима се продължава в семепровода.
Т е с т и с ъ т е п о к р и т ч а с т и ч н о с перитонеум, о с т а т ъ к о т
к о й т о с с е р о з н а т а му обвивка, tunica vaginalis testis. Тя притежава
два л и с т а - висцерален, lamina visceralis, с р а с т н а л с т е с т и с а и
париетален, lamina parietalis, к о й т о обикаля около него. Между д в а т а
серозни л и с т а с з а т в а р я цепковидно п р о с т р а н с т в о к о е т о се вдава
медиално под придатъка, sinus epididymidis. Под серозната обвивка
се разполага дебела съединително т ъ к а н н а обвивка, tunica albuginea,
к о я т о н а в ъ т р е о т д е л я преградки, septula testis. Те се с р е щ а т о т з а д
в т . н . mediastinum testis, к ъ д е т о навлизат кръвоносните съдове и
нерви. С ъ е д и н и т е л н а т а т ъ к а н образува скелета, к о й т о подържа
отворени с е м е н н и т е к а н а л ч е т а и внася кръвоносните съдове.
Д Е А Ч Е Т А Т А , LOBUL! TESTIS, са около 200 и се разполагат
м е ж д у septula testis. Т е са с ъ с т а в е н и о т н а г ъ н а т и семенни
каналчета, tubuli seminiferi contorti и хлабава съединителна т ъ к а н .
В с ъ е д и н и т е л н а т а т ъ к а н , interstitium testis, се р а з п о л а г а т
кръвоносни съдове и ендокринни (Аайдигови) клетки. Лайдоговише
к л е т к и и м а т кръгли ядра, слабо еозинофилна цитоплазма с липидни
кристалоиди и гликоген. Те произвеждат мъжкия полов хормон,
testosteron.
Н А Г Ъ Н А Т И Т Е С Е М Е Н Н И КАНААЧЕТА, TUBULI SEMI­
NIFERI CONTORTI, и м а т дължина 30-70 cm. Те са изградени о т
многореден е п и т е л , с ъ с т а в е н о т Сертолиеви и сперматогенни
клетки.
С е р т о л и е В и т е к л е т к и се разполагат Върху базалната мем­
брана и се о т л и ч а в а т с неправилната си форма и голями с в е т л и
ядра с добре изразени нуклеоли. В ц и т о п л а з м а т а им се в м ъ к в а т и
з р е я т сперматозоидите. С е р т о л и е в и т е клетки о т д е л я т т е ч н о с т ,
спермена плазма и хстрмони (инхибин). Те ф а г о ц и т и р а т дегенери­
р а л и т е сперматозоиди (сперматофагия).
С п е р м а т о г е н н и т е к л е т к и са разположени в 5-10 реда.
Базално л е ж а т т . н . сперматогонии с б о г а т и на хроматин ядра,
к о и т о непрекъснато се делят. О т т я х се образуват сперматоцити
I вид, к о и т о увеличават големината си и са най-многобройните
к л е т к и на к а н а л ч е т а т а . Чрез деление т е се превръщат в преспер-
 182

магаиди u cncpMamuqu, komo и м а т ма.\ки ядра и хаплоидсн (23-1-1)

брой хромозоми. С п с р м а т и д и т е нс сс д е л я т повече и се диференци­
р а т в сперматозоиди. С п е р м а т о з о и д и т е п р и т е ж а в а т глава, шийка
и опашка. Г л а в а т а съдържа я д р о т о , а в заострения и край се разпола­
га т . н . acrosoma. В ш и й к а т а з а л я г а т м н о ж е с т в о митохондрии, а в
о п а ш к а т а 9-1-2 двойки тубули. Ц и к ъ л ъ т на спермиогенезата е около
16 дни, но п о я в а т а им в е й я к у л а т а е след около 80 дни.
П Р А В И Т Е К А Н А Л Ч Е Т А , TUBULI SEMINIFERI RECTI, са
продължения на н а г ъ н а т и т е к а н а л ч с т а . Те се н а с о ч в а т к ъ м
m e d i a s t i n u m testis, к ъ д е т о о б р а з у в а т м р е ж а о т по-широки
каналчста, rete testis. О т т у к з а п о ч в а т 12-18 отводни каналчста,
ductuli ettereiites, к о и т о навлизат в г л а в а т а на придатъка, caput
epididymidis. Те сс в л и в а т в първия ductus efferens, к о й т о продължава
к а т о общ канал, ductus epididymidis и нагъвайки се многократно в
т я л о т о и о п а ш к а т а на придатъка продължава в ductus deferens.
С т е н а т а на ductuli efferentes е п о к р и т а с многореден кубичен
епител. По-високите к л е т к и п р и т е ж а в а т киноцилии, а н и с к и т е
о т д е л я т секрет. Около базалната мембрана на епитела има т ъ н ъ к
слой о т с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н и гладка м у с к у л а т у р а . D u c t u s
epididymidis п р и т е ж а в а двуреден цилиндричен р е с н и с т е п и т е л ,
заобиколен о т tunica fibromuscularis - съединителна т ъ к а н и спирално
ориентирани гладко мускулни влакна.
Кръвоснабдяването на т е с т и с а е о т a. testicularis. К р ъ в т а се
о т т и ч а по венозен с п л и т , plexus pampiniformis и v. testicularis.
И н е р в а ц и я т а е о т plexus testicularis, к о й т о съдържа с е т и в н и ,
симпатикови и парасимпатикови нерви.

С Е М Е П Р О В О Д Ъ Т , DUCTUS DEFERENS, провежда семен­

н а т а т е ч н о с т о т ductus epididymidis до у р е т р а т а (дължина50-60
cm). Н а ч а л н а т а му ч а с т , pars epididyiuica, заляга към придатъка.
Тя се включва в с е м е н н а т а връв, pars fmiicularis и преминава през
слабинния канал, pars inguiiialis. В корема семепроводът сс спуска
р е т р о п е р и т о н е а л н о по с т р а н и ч н а т а с т е н а на т а з а , pars pelvina и
залягяйки към д ъ н о т о на пикочния мехур образува разширение,
ampulla ductus deferentis. К р а я т на а м п у л а т а продължава в
фуниевидно с т е с н я в а щ се канал, ductus ejaculatorius, к о й т о пробива
п р о с т а т а т а и се влива в у р е т р а т а .
Аигавицата на семепровода образува надлъжни гънки, поради
к о е т о л у м е н ъ т му е звездовиден. Тя е покрита с двуреден кубичен,
на м е с т а р е с н и с т епител. Мускулатурата е дебела, подредена в
т р и слоя; външен и Вътрешен надлъжен и среден - крьгов. П о
г о л я м а т а му ч а с т е покрита с tunica adventitia, а в т а з а има частично
 183
nokpumuc c п е р и т о н е у м .
КръВоснабуяванс на cc.vicnpoßoya c o m a. ductus deferentis u a
vcsicalis intci ioi. В е н о з н а т а кръв сс о т т и ч а в plexus pampinitormis и
plexus venosus vcsicalis. И н е р в а ц и я т а c o m plexus hypogastricus.

С Е М Е Н Н О Т О М Е Х У Р Ч Е , VESICULA SEMINALIS, c
ч и ф т н а ж л е з а c ф о р м а на ф а с т ъ к . Т я сс разполага под пикочния
мехур, в с т р а н и о т ampulla ductus deferentis. Т я п р е д с т а в л я в а нагъ­
н а т канал, ч и я т а лигавица е п о к р и т а с 1-2 реда кубични к л е т к и ,
к о и т о с е к р е т и р а т б о г а т а на ф р у к т о з а вискозна т е ч н о с т . С т е н а т а
е изградена о т гладка мускулатура и съединителнна т ъ к а н , а
д ъ н о т о е п о к р и т о с перитонеум. О т в о д н и я т канал, ductus
exeretorius, сс влива в ductus ejaculatorius.
К р ъ в о с н а б д я в а н с т о е о т к л о н ч е т а на a. vcsicalis inferior и а.
d u c t u s d e f e r e n t i s . В е н о з н а т а к р ъ в се о т т и ч а в plexus v e n o s u s
vesicoprostaticus. Инервира се о т plexus hypogastricus.

П Р О С Т А Т А Т А , P R O S T A T A , представлява мускулно ж л е з и с т
орган с ф о р м а на к е с т е н . Л е ж и под с и м ф и з а т а , пред пикочния мехур
и р е к т у м а . Т я п р и т е ж а в а основа, basis prostatae (към мехура), заоблен
връх, a p e x prostatae. Г л а д к а т а и з а д н а п о в ъ р х н о с т з а л я г а к ъ м
р е к т у м а , и з п ъ к н а л а т а предна п о в ъ р х н о с т - към с и м ф и з а т а и долна­
т а п о в ъ р х н о с т - к ъ м перинеума. С ъ с т о и се о т два дяла: десен, lobus
dexter, и ляв, lobus sinister. М е ж д у т я х лежи м е ж д и н н а т а ч а с т ,
isthmus prostatae, к о я т о се вдава к ъ м у р е т р а т а и пикочния мехур
к а т о lobus medius. П р е з п р о с т а т а т а п р е м и н а в а у р е т р а т а П о
з а д н а т а с т е н а на pars prostatica urethrae се намира надлъжна гънка,
crista urcthralis, с ч и ф т н а и з п ъ к н а л о с т , colliculus seminalis. Т а м се
о т в а р я ductus cjaculatorii.
П р о с т а т а т а е о б в и т а със п л ъ т н а с ъ е д и н и т е л н о т ъ к а н н а
капсула, cnpsuln prostatica. Т я п р и т е ж а в а добре р а з в и т а с т р о м а
о т колагенни, е л а с т и ч н и и гладко мускулни влакна. Ж л е з и с т и я т
паренхим е с ъ с т а в е н о т 30-50 д е л ч е т а , к о и т о п р е д с т а в л я в а т
тубулоалвеоларни жлези, Glandulae prostaticae, с кубични к л е т к и .
В лумена на ж л е з и с т а т а ч а с т ч е с т о се н а б л ю д а в а т ламеларни
к о н к р е м е н т и , concretio prostatica. О т в о д н и т е канали на ж л е з и т е ,
ductuli prostatici, се о т в а р я т с а м о с т о я т е л н о в с т р а н и о т crista
urcthralis. С е к р е т ъ т е алкален и придава х а р а к т е р н а миризма на
с п е р м а т а . О к о л о б а з а л н а т а м е м б р а н а на е п и т е л а се разполага
с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н и добра р а з в и т а гладка мускулатура
К р ъ в о с н а б д я в а н с т о е о т a. vcsicalis inferior и a. ductus deferentis.
В е н о з н а т а к р ъ в сс о т т и ч а в plexus venosus vesiculoprostaticus.
18-4

Инсрвацията с о т plexus hvpogastricus.

Б У Л Б О У Р Е Т Р А Л Н И Т Е Ж Л Е З И , GLL. B U L B O U R E T H -
RAl.ES, п р е д с т а в л я в а т ч и ф т н и т е л ц а с форма на грахово зърно.
Те се разполагат под симфизата, над спонгиозното т я л о на пениса.
П р е д с т а в л я в а т тубулоалвеоларни жлези с кубични клетки, к о и т о
о т д е л я т слузен с е к р е т . О т в о д н и я т им канал ductus gl. bulboureth-
ralis е дълъг около 4 cm и се о т в а р я в у р е т р а т а .

М Ъ Ж К И Я Т П О Л О В ЧЛЕН, PENIS, е купулационен орган,

съставен о т корен, т я л о и глава. К о р е н ъ т , radix penis, го свързва
със симфизата. Т я л о т о , corpus penis, притежава плосък гръб, dorsum
penis и заоблена долна повърхност, tacies urethralis. Г л а в а т а , glans
penis, завършва с ръб, corona glandis, заобиколена о т шийка, Collum
glandis. На glans penis се намира в ъ н ш н и я т о т в о р на у р е т р а т а .
П е н и с ъ т е п о к р и т с кожа, к о я т о о т п р е д образува дубликатура,
preputium penis, к о я т о скрива г л а в а т а и е свързана с нея чрез
юздичка, frenulum preputii. Препуциумът е б о г а т на м а с т н и жлези,
gll. sebaceae. П е н и с ъ т се изгражда о т т р и пещеристи т е л а .
C O R P O R A CAVERNOSA PENIS (ляво и дясно) се н а м и р а т
о т г о р е и са срастнали чрез преграда, septum penis. З а д н и я т им край,
cms corporis cavernosi се прикрепва чрез съединителна т ъ к а н към
п е р и о с т а на os pubis. Нагоре се с в ъ р з в а т с linea alba чрез lig.
fuodiforme penis и със симфизата - чрез lig. suspensorium penis.
Corpora cavernosa са покрити c п л ъ т н а съединителна т ъ к а н ,
fnnica albnginea. Тя се вдава н а в ъ т р е с гредички, trabeculae, в к о и т о
има и гладка мускулатура. Между гредичките се образуват различни
по форма кухини, cavernae, с т е н и т е на к о и т о са покрити с ендотел.
К а в е р н и т е се п ъ л н я т с кръв о т клонове на a. profunda penis - аа.
helicinae. При вливането си в каверните а р т е р и и т е п р и т е ж а в а т
к о н т р а к т и л н и възглавнички о т миоепителни клетки. Те действу-
в а т к а т о с ф и н к т е р и , к о и т о р е г у л и р а т п р и т о к а на к р ъ в в
к а в е р н и т е . О т т и ч а н е т о на к р ъ в т а с т а в а по фуниевидни w .
cavernosae, к о и т о п р и т е ж а в а т клапи. При полово дразнене, контрак-
т и л н и т е възглавнички се о т п у с к а т и притока на артериална кръв
в каверните се увеличава. Поради п р и т и с к а н е т о на вените, веноз­
н и я т о т т о к се намалява и п е щ е р и с т и т с т е л а се препълват с кръв.
При наличие на н е р а з т е г л и в а т а tunica albuginea т о в а води до
втърдяване на п е щ е р и с т и т с т е л а и изправяне на пениса, erectio
penis.
CORPUS SPONGIOSUM PENIS, е нечифтно т я л о , к о е т о се
разполага в жлеб по д о л н а т а повърхност на corpora cavernosa penis
 185
u c с р а с т н а л c т я х . З а у н и я т му край с задсбелен, bulbiis penis, a
предният образуВа glans p e n b През астрната му ч а с т преминава
у р е т р а т а . Coipus spongiosum е п о к р и т с т ъ н к а tunica albuginea, a
т р а б с к у л и т е с ъ д ъ р ж а т еластични влакна (може да се разширява).
К а в е р н и т е са ориентирани надлъжно по у р е т р а т а , а в glans penis
т е п р е д с т а в л я в а т нагънати вени.
Кръвоснабдяването на пениса е о т клонове на a. pudenda
interna - a. profunda penis, a. dorsalis penis и a. bulbi penis Венозната
кръв се о т т и ч а по w . dorsales penis. Инервацията е о т п. dorsalis
penis и plexus hypogastricus.

М Ъ Ж К И Я Т П И К О Ч Е Н К А Н А Л , U R E T H R A MASCULINA,
провежда к а к т о урината, т а к а и с е м е н н а т а т е ч н о с т . Тои е дълъг
около 22 cm и започва с в ъ т р е ш е н о т в о р , ostium urethrac internum,
на върха на т р и ъ г ъ л н и к а на пикочния мехур. К а н а л ъ т пробива
т а з о в о т о дъно и през спонгиозното т я л о на у р е т р а т а се о т в о р я с
ostium urethrac externum на glans penis. Лигавицата е покрита с т р и
вида е п и т е л - в з а д н а т а ч а с т т о й е преходен, по с р е д а т а -
многореден цилиндричен, а в п р е д н а т а - многослоен плосък. Lamina
propria съдържа слузни жлези, gll. urethrales, някои о т к о и т о се
о т в а р я т в ходове, lacunae urethrales, к о и т о се вливат в общи канали,
ductus paraurcthrales. М у с к у л а т у р а т а е о т два слоя - надлъжен и
кръгов с предимно спирален вървеж на влакната. М ъ ж к а т а у р е т р а
има т р и ч а с т и : п р о с т а т н а , ц и п е с т а и пещериста.
ПРОСТАТНАТА ЧАСТ, PARS PROSTATICA U R E T H R A E ,
(задна у р у т р а ) пробива п р о с т а т а т а и е дълга 3-4 cm. П о з а д н а т а и
с т е н а лежи надлъжна гънка, crista urethralis с ч и ф т н о възвишение,
colliculus scminalis, на к о й т о се п о т в а р я ductus ejaculatorius. П о
с р е д а т а се намира вдлъбване, utriculus prostaticus ( о с т а т ъ к о т
М ю л е р о в и т е канали). В с т р а н и се о б р а з у в а т два улеи, sinus
prostaticus, в к о и т о се о т в а р я т ж л е з и т е на п р о с т а т а т а , ductuli
prostatici.
Ц И П Е С Т А Т А ЧАСТ, PARS MEMBRANACEA U R E T H R A E ,
пробива diaphragma urogenitale на перинеума (дължина 1-2 cm). Гази
ч а с т на канала е стеснена, поради натрупване на съединителна
т ъ к а н и напречно набраздени мускулни влакна на т . transversusperinei
profundus. Те образуват напречно набраздения (волеви) сфинктер
на пикочния мехур, т . sphincter urethrac. Към края г о р н а т а ч а с т на
с т е н а т а и з т ъ н я в а и образува разширение, ampulla urethrac и т у к се
в л и в а т каналите на булбоуретралните жлези.
ПЕЩЕРИСТАТА ЧАСТ, PARS SPONOIOSA, (предна уретра)
се разполага в coipus spongiosum penis, близо до г о р н а т а му
фшг. 55. Мьжки полови органи

а- пикочни и полови органи на мъжа, б- каналчета на т е с т и т а ,

fV разрез на семенни каналчета, г- сперматогенни и
Сертолиеви клетки, q- семенни мехурчета и п р о с т а т а ,
е- штречен срез през мьжки полов член, ж- псщеристи т е л а /по
Spencc и по Leonhardt/

1- testis, 2- epididymis, 3- ductus deferens, 4- prostata, 5- vesicula

seminalis, 6- urethra, 7- lobulus testis, 8- rete testis, 9- ductuli
effercntes, 1()- ductus epididymidis, 11- Сертолиева клетк;и
12- spcrmii, 13- tubulus seminiterus contortus, 14- Лай^игови
клетки, 15- ampulla ductus deferentis, 16- ductus ejaculatorius,
17- glandulae bulbourethrales, 18- corpus cavernosum penis,
19- corpus spongiosum penis, 20- glans penis, 21- bulbus penis
 187

ф и г . 56. Ж с н с к и полови opz;inu

а- т а з о в и о р г а н и н а ж е н а т а , б- яйчник на разрез, в- яйчникови

фоликули, г - с а г и т а л е н срез н а т а з а на ж е н а т а / п о Spence и п о
Leonhardt/

1- ovarium, 2- tubauterina, 3- uterus, 4- vagina, 5- vesica urinaria,

6- rectum, 7- cortex ovarii, S- medulla ovarii, 9- tlliculi ovarici,
И>- foliculus ovaricus primarius, 11- foliculus ovaricus vesiculosus,
12- ovulatio, 13- corpus luteum, 14- uretra feminina
1S8

повърхност. Ilpcgu външния о т в о р т я образува разширение, fossa

navicularis urethrae.
М ъ ж к а т а у р е т р а има няколко стеснения, к о и т о са важни при
к а т е т е р и з и р а н е т о на пикочния мехур. С т е с н е н и я т а се н а м и р а т
при външния и в ъ т р е ш н и я о т в о р и и ц и п е с т а т а ч а с т , а разшире­
н и я т а - fossa navicularis, ampulla urethrae и pars prostatica.

М Ъ Д Н И Ц А Т А , SCROTUM, представлява кожна торбичка в

к о я т о се п о м е с т в а т спустналите са през слабинния канал т е с т и с и .
Тя представлява изтлачване на предната коремна с т е н а , съставено
о т н е й н и т е слоеве. К о ж а т а е т ъ н к а , пигментирана, с м а с т н и и
многобройни потни ж\ези. Подкожната тъкан, tunica dartos, съдър­
жа гладка мускулатура и еластични влакна ( т у к липсва м а с т н а
т ъ к а н ) . Fascia spermatica externa, е продължение на апоневрозата
на т . obliquus externus abdominis. О т влакна на т . obliquus internus
abdominis и т . transversus abdominis се образува т . cremaster.
Продължението на fascia transversalis е обвивката, fascia spermatica
interna, а о с т а т ъ к о т и з т л а ч в а н е т о на перитопеума, proc. vaginalis
peritonei са обвивките periorchium и epiorchium на т е с т и с а .

СЕМЕННАТА ВРЪВ, FUNICULUS SPERMATICUS, предста­

влява подкожен кордон, к о й т о се спуска о т слабинния канал към
ckpomvMa. В него се включва ductus deferens ( о т з а д ) , a. testicularis,
a. ductus deferent is, венозният сплит, plexus pampiniformis и нервният
с п л и т , plexus testicularis. О т в ъ н е п о к р и т с fascia spermatica externa,
под к о я т о заляга т . cremaster и под него - fascia spermatica interna.

4. 2. 2. Ж Е Н С К И ПОЛОВИ ОРГАНИ

Ж е н с к и т е полови органи, organa genitalia feminina, се д е л я т

на в ъ т р е ш н и (ovarium, tuba uterina, uterus и vagina) и външни
(pudendum femininum).

ЖЕНСКАТА ПОЛОВА Ж Л Е З А , ЯЙЧНИК, OVARIUM,

о т д е л я я й ц е к л е т к и т е и ж е н с к и т е полови хормони. Разполага се в
малкия т а з , в с т р а н и о т м а т к а т а във хлътване на перитонеума,
fossa ovarica, разположено при разделянето на a. iliaca communis.
Я й ч н и к ъ т има овална форма и две повърхности - медиална и л а т е -
рална. П р е д н и я т ръб, margo liber е свободен, а към задния, margo
mesovaricus, се прикрепва перитонеума, mesovarium. Л а т е р а л н и я т
край, extremitas tubaria, е свързан със с т е н а т а на т а з а чрез lig. ovarii
 189
proprium, а медиалния, extremitas uterina - c м а т к а т а чрез plica
uteroovarica. Връзките са уубликатури на перитонеума, съдържащи
еластични влакна и гладка мускулатура.
Яйчникът е покрит с кубичен епител и до п у б е р т е т а е гладък,
а след многобройните оВулации по п о в ъ р х н о с т т а му се появяват
ръбци. Под епитела се намира съединително тъканна обвивка, tunica
albuginea, к о я т о н а в ъ т р е образува повлекла, stroma ovarii. В
съединителната тъкан, interstitium ovarii, се разпоолагат ендокринни
клетки, кръвоносни и лимфни съдове и нерви. Яйчникът е съставен
о т кора и сърцевина.
КОРАТА, C O R T E X OVARII, съдържа по-голямата ч а с т о т
паренхима, к о и т о е съставен о т различни фоликули.
НЕЗРЕЛИТЕ ( П Ъ Р В И Ч Н И ) ф О Л И К У Л И , FOLICUL1 OVA­
RICI PRIMARII, са около 2()0,()0{) u с ъ д ъ р ж а т незрели яйцеклетки.
Я й ц е к л е т к и т е , ovocyti, са голями клетки с овални ядра. Т е са
оградени с един ред плоски епителни клетки . При по- н а т а т ъ ш н о т о
диференциране е п и т е л ъ т с т а в а кубичен и се оформя хомогенен слой,
zona pelucida.
З Р Е Е Щ И Т Е ф О Л И К У Л И , FOLLICULI OVARICI VESI­
CULOSA се о т л и ч а в а т по с л е д н и т е белези: Я й ц е к л е т к а т а с е
огражда о т базална мембрана, lamina vitrea, а е п и т е л ъ т с т а в а
многослоен и в ц и т о п л а з м а т а му се появяват гранули (гранулозни
клетки). Около е п и т е л а се оформя слой о т б о г а т о кръвоснабдена
тъкан, theca interna. Гранулозните клетки започват да с с к р е т и р а т
и т а к а м е ж д у т я х с е о ф о р м я т широки и н т е р ц е л у л а р н и
п р о с т р а н с т в а изпълнени с т е ч н о с т .
З Р Е Л И Т Е ( Г Р А А ф О В И ) ф О Л И К У Л И , н а п о д о б я в а т на
мехурчета в с т е н а т а на к о и т о се разполага з р е л а т а яйцеклетка с
хаплоиден брой хромозоми. Те са изпълнени с т е ч н о с т , liquor
follicularis. У ч а с т ъ к ъ т в к о й т о се разполага я й ц е к л е т к а т а е
задебелен, ciiimilus oophorus Тя е заобиколена о т zona pellucida и
един ред цилиндрични клетки, corona radiata. С т е н а т а на фоликула
се състои о т гранулозни епител, базална мембрана, б о г а т а на кръво­
носни съдове тъкан, theca interna и хлабава съединителна тъкан,
theca externa. Една ч а с т о т т е з и фоликули се пукат, а други дегене­
р и р а т . Преди овулацията (12-15 ден на цикъла) един фоликул
н а р а с т в а и се и з т е г л я към п о в ъ р х н о с т т а . Гой издува tunica
albuginea, налягането на т е ч н о с т т а във фоликула се увеличава и
фоликулът се пука -овулация. При разпукванетао на фоликула, яйце­
к л е т к а т а заедно с corona radiata и изтичащия ликвор излиза на
п о в ъ р х н о с т т а на яйчника и преминава в м а т о ч н а т а т р ъ б а . В
к у х и н а т а на п у к н а т и я фоликул се образува съсирек, c o i p u s
190

haemorrhagicum u cc образува ж ъ л т о т о т я л о .
Ж Ъ Л Т О Т О Т Я Л О , C O R P U S L U T E U M , сс образува о т
гранулознитс к л е т к и - о с т а т ъ к о т с т с н а т а на фоликула В т я х сс
н а т р у п в а т липи^и и т ъ к а н т а придобива ж ъ л т ц в я т Чрез деление
на к л е т к и т е , ж ъ л т о т о т я л о р а с т е , corpus luteum menstruationis и
след 12 ден се развива обратно. Е п и т е л н и т е к л е т к и сс редуцират
и прораства съединителна т ъ к а н , к о я т о образува т . н . бяло т я л о ,
corpus albicans. Ако я й ц е к л е т к а т а е оплодена, corpus luteum се
превръща в жлеза с в ъ т р е ш н а секреция, corpus luteum graviditatis.
К л е т к и т е на theca interna и и н т е р с т и ц и а л н и т с к л е т к и произвеж­
д а т е с т р о г е н и , а «?ранулозните к л е т к и - п р о г е с т с р о н . След
ч е т в ъ р т и я месец на б р е м е н н о с т а ж ъ л т о т о т я л о се развива
о б р а т н о и чрез прорастване на съединителна т ъ к а н се превръща в
corpus albicans.
Д е г е н е р и р а л и т е фоликули, folliculi atretici. п р и т е ж а в а т
дегенерирали я й ц е к л е т к и и гранулозен епител. Theca interna се
нагъва и к л е т к и т е първоначално з а п а з в а т е н д о к р и н н а т а си
функция, но по-късно също дегенерират и сс з а м е с т в а т о т съедини­
телна тъкан.
С Ъ Р Ц Е В И Н А Т А НА Я Й Ч Н И К А , M E D U L L A OVARII, е
с ъ с т а в е н а о т с ъ е д и н и т е л н а т ъ к а н , в к о я т о сс р а з к л о н я в а т
кръвоносни и лимфни съдове и нерви.
Кръвоснабдявансто на яйчника с т а в а о т а. ovarica и а. uterina.
В е н о з н а т а кръв сс о т т и ч а чрез plexus venosus ovaricus във w .
ovaricac. Инервацията е о т plexus ovaricus.

М А Т О Ч Н А Т А ТРЪБА, TUBA UTERINA (SALPINX), пред­

с т а в л я в а мускулна т р ъ б а с дължина около 12 cm, к о я т о провежда
я й ц е к л е т к и т е към м а т к а т а . Поради ограничената им оплодителна
способност ( ф е р т и л и т е т ) т у к с т а в а оплождането. В ъ т р е ш н и я т
о т в о р , ostium uterinum tubae uterinae, се свързва със кухината на
м а т к а т а , а външния о т в о р , ostium abdominale tubae uterinae - c
к о р е м н а т а кухина. М а т о ч н а т а т р ъ б а се с ъ с т о и о т т р и ч а с т и :
м а т о ч н а ч а с т , стеснение и широка ч а с т . М а т о ч н а т а ч а с т . pars
uterina, е н а й - т я с н а т а ч а с т на т р ъ б а т а , к о я т о пробива с т е н а т а
на м а т к а т а . С т е с н е н и е т о , isthmus tubae uterinae, представлява
началната 1/3 о т дължината на т р ъ б а т а . Широката ч а с т . anipulla
tubae uterinae, е по-голямата - 2/3 о т лаералната ч а с т на т р ъ б а т а .
Тя завършва с ресни, fimbriae tubae, една о т к о и т о се свързва с
овариума, fimbria ovarica.
Л и г а в и ц а т а на м а т о ч н а т а т р ъ б а образува надлъжни гънки
В о б л а с т а на ампулата т е се разклоняват многократно, plicae
 191

tubariae. Е п и т е л ъ т е еднореден цилиндричен, на м е с т а реснист.

К л е т к и т е о т д е л я т с е к р е т , к о й т о се придВижве о т ресничките
към м а т к а т а . Lamina propria е б о г а т а на клетки и не съдържа жлези.
Tunica muscularis е съставена о т надлъжен и кръ<?ов слой о т спира\но
кръстосващи се гладкомускулни влакна. О т в ъ н е покрита със сероза,
к о я т о образува перитонеална дубликатура, mesosalpinx - към lig.
latum uteri.
Кръвоснабдяването на т р ъ б а т а е о т а. ovarica и а. uterina.
Венозната кръв се о т т и ч а в plexus venosus uterinus. Инервацията е
о т plexus ovaricus.

МАТКАТА, U T E R U S , представлява кух мускулест орган с

крушовидна форма. Тя се разполага в малкия т а з , между пикочния
мехур и р е к т у м а и д ъ л г а т а и ос сключва с о с т а на влагалището
ъгъл о т в о р е н напред, anteversio uteri. П р е д н а т а и повърхност, facies
vesicalis, заляга към пикочния мехур, а з а д н а т а , facies intestinalis -
към примки на т ъ н к о т о черво и ректума. С т р а н и ч н и т е ч а с т и на
м а т к а т а са обхванати о т ш и р о к а т а м а т о ч н а връзка, lig. latum uteri,
чрез к о я т о се свързва с с т е н а т а на т а з а . М а т к а т а се състои о т
дъно, т я л о и шийка.
Д ъ н о т о , tiindus uteri, е г о р н а т а широка ч а с т , о т к о я т о изхож­
д а т м а т о ч н и т е т р ъ б и . Т я л о т о , corpus uteri, е о г ъ н а т о напред,
anteflexio uteri. Шийката, cerv ix uteri, се състои о т две ч а с т и - горна,
portio supravaginalis и долна, portio vaginalis, к о я т о се вдава във влага­
л и щ е т о През нея преминава цервикалния канал, к о й т о се о т в а р я
във влагалището с отв*)р ostium uteri, ограден о т две устни - предна,
labium anterius и задна, labium posterius.
О п о р н и я т а п а р а т на м а т к а т а се състои о т връзки и перито-
неа\ни дубликатури в к о и т о има колагенни, еластични и гладко-
мускулни влакна. Ligg. cardinalia с в ъ р з в а т ш и й к а т а със с т е н а т а
на т а з а . bigg, sacrouterina заобикалят р е к т у м а и свързват шийката
със сакрума. Lig. teres uteri започва о т т я л о т о на м а т к а т а и през
canalis inguinalis д о с т и г а г о л я м и т е срамни у с т н и ( п о д ъ р ж а т
м а т к а т а в антеверзия). Lig. Intiim, е перитонеална дубликатура,
к о я т о се изопва встрани о т м а т к а т а към с т е н а т а на т а з а Заедно
с м а т к а т а , т я разделя т а з о в а т а кухина на ж е н а т а на excavatio
rectouterina и excavatio vcsicouterina. Г о р н и я т на ш и р о к а т а връзка
се разделя на mesovarium ( към овариума) и mesosalpinx (към м а т о ч ­
н а т а тръба).
С т е н а т а на м а т к а т а е дебела и огражда цепковидна кухина,
cavitas uteri Тя има триъгълна форма и о т ш и р о к а т а и ч а с т в
фундуса »апочват т р ъ б и т е . Надолу кухината се свързва с церви-
192

калния канал, к о й т о сс о т в а р я във влагалището.

Лигавицата, endometrium, с гладка а в цервикалния канал
образува характерни гънки, plieae palmatae. Е п и т е л ъ т е еднореден
цилиндричен, о т ч а с т и реснист. Lamina propria (ендометриална
с т р о м а ) е б о г а т а на к л е т к и (лимфоцити, левкоцити, макрофаги,
плазматични к л е т к и ) и съдържа с р а в н и т е л н о малко колагенни
влакна. Тя е б о г а т а на слузни жлези, gll. uterinae. Субмукоза липсва
и ж л е з и т е д о с т и г а т м у с к у л а т у р а т а . Л и г а в и ц а т а на м а т к а т а
т ъ р п и циклични промени (менструационен цикъл). Менструацион­
н и я т цикъл, menses, е около 28 дни и се с ъ с т о и о т няколко фази;
Пролиферлционнлта фаза включва 5-14 ден о т м е н с т р у ­
ационния цикъл. Н о в и я т е п и т е л регенерира о т епитела на дълбо­
к и т е ч а с т и на ж л е з и т е , образуват се нови жлези и се подготвя нов
фоликул за овулация.
Секреционната фаза (15-28 ден) се характеризира с а к т и в и ­
ране на ж л е з и с т и т е к л е т к и и к л е т к и т е в lamina propria к о и т о
с и н т е з и р а т протеолитични ензими. П о я в я в а т се спирално навити
съдове. Оформя се п л ъ т н а повърхностна зона, zona compacta и
дълбока зона, zona spongiosa е разширени жлези.
Десквамативната (менструационна) фаза (1-4 дни) настъпва
ако я й ц е к л е т к а т а не е оплодена. След спазъм на кръвоносните
съдове (иехемична фаза), в лигавицата н а с т ъ п в а т дегенеративни
промени и кръвоизливи. Под д е й с т в и е т о на протеолитични ензими,
повърхностният слой се о т д е л я и заедно с к р ъ в т а (около 50 сс) се
изхвърля във влагалището. Цервикалният канал се разширява, а
л и г а в и ц а т а му т ъ р п и н е з н а ч и т е л н и промени ( р а з р а с т в а т се
ж л е з и т е ) и не се о т д е л я . При бременност, менструационния цикъл
се прекъсва и лигавицата о с т а в а в секреционна фаза.
Мускулната обвивка, myometrium, се изгражда о т кръстос­
ващи се спирални с и с т е м и о т гладки мускулни влакна (вътрешен и
външен надлъжен и среден циркуларен слой), к о и т о са б о г а т о
кръвоснабдени. При бременност в л а к н а т а сс удължават и по т о з и
начин м а т к а т а се уголемява без напрежение върху плода.
С е р о з н а т а обвивка, perimetrium, покрива м а т к а т а с
изключение на ч а с т о т п р е д н а т а повърхност на ш и й к а т а . Т я
образува ш и р о к а т а м а т о ч н а връзка, е к о я т о огражда excavatio
rectouterina и excavatio vesicouterina. П о с т р а н и ч н и т е ръбове се
образува цепковидно п р о с т р а н с т в о , parametrium, изпълнено с
хлабава съединителна т ъ к а н . Тук върви спирално н а г ъ н а т а т а а.
uterina, венозни и лимфни съдове и нерви.
Кръвоснабдяването на м а т к а т а е о т а. uterina Веенозната
кръв се о т т и ч а чрез plexus venosus uterinus във w . iliacae internae.
 /93

И н с р в а ц и я т а с о т pi. uterovaginalis.

В Л А Г А Л И Щ Е Т О , V A G I N A , с жснския копулационсн с^рпан

(дъ.\жина 6-10 cm). Във задния край сс вцава ш и й к а т а на м а т к а т а и
около нея сс образува своу, fornix vaginae. T o ü и м а п л и т к а предна
ч а с т и д ъ л б о к а з а д н а ч а с т , в к о я т о при полов а к т сс излива
с с м с н н а т а т с ч н о с т , rcccptaculum seminis. В л а г а л и щ е т о и м а две
с т е н и ; предна и задна П р е д н а т а с т е н а , paries anterior, е о т д е л е н а
о т пикочния мехур ч р е з преграда, septum vesicourethrovaginalc, a
з а д н а т а , paries posterior - чрез septum rectovaginale.
Л и г а в и ц а т а на в л а г а л и щ е т о п р и т е ж а в а напречни гънки, rugae
vaginales, ч и й т о средни ч а с т и о б р а з у в а т и з п ъ к н а л о с т и , columna
rugarum anterior et posterior. П р е д н а т а гънка се продължава под
у р е т р а т а к а т о и з п ъ к н а л о с т , carina urethralis. Е п и т е л ъ т е много­
слоен плосък н е в р о г о в я в а щ и к л е т к и т е са б о г а т и на гликоген.
Lamina p r o p r ia е д о б р е р а з в и т а и с ъ д ъ р ж а е л а с т и ч н и влакна и
венозни с п л и т о в е . Ж л е з и л и п с в а т , а влагалищния с е к р е т п р е д с т а ­
влява т р а н с у д а т , к ъ м к о й т о сс прибавя с е к р е т о т ш и й к а т а на
м а т к а т а и млечна киселина о т гликогена на и з л ю щ е н и т е е п и т е л н и
к л е т к и . Л и г а в и ц а т а т ъ р п и циклични промени свързани с м е н с т р у а ­
ционния цикъл - г л и к о г е н ъ т се увеличава и в с е к р е т а се п о я в я в а т
левкоцити.
М у с к у л н а т а обвивка се с ъ с т о и о т взаимно к р ъ с т о с в а щ и сс
спирални с и с т е м и , fasciculi circulares и външни надлъжни влакна,
stratum longitudinale.
К р ъ в о с н а б д я в а н е т о е о т а. u t e r i n a и a. p u d e n d a interna.
В е н о з н а т а кръв е о т т и ч а чре з plexus venosus vaginalis в ъ в v. iliaca
interna. И н е р в а ц и я т а е о т plexus uterovaginalis.

ВЪНШНИТЕ Ж Е Н С К И ПОЛОВИ ОРГАНИ, PUDENDUM

F E M I N I N U M , в к л ю ч в а т Венериния хълм, г о л я м и т е и малки срамни
у с т н и , к л и т о р а , п р е д в е р и е т о на в л а г а л и щ е т о , п е щ е р и с т и т е т е л а
и г о л я м и т е в е с т и б у л а р н и жлези.

В Е Н Е Р И Н И Я Т Х Ъ Л М , M Ö N S PUBIS, п р е д с т а в л я в а н а т р у п ­
ване на подкожна м а с т н а т ъ к а н пред с и м ф и з а т а . К о ж а т а е окосме­
на с х о р и з о н т а л н а граница к ъ м к о р е м н а т а с т е н а .

Г О Л Я М И Т Е CPAMI1И У С П 1 И , LABIA MA.IORA P U D E N D I ,

п р е д с т а в л я в а т кожни гънки, съдържащи м а с т н а т ъ к а н . Свързани
са ч р ез comissura labiorum anterior et posterior и о г р а ж д а т с р а м н а т а
ц е п к а , r i m a p u d e n d i О т в ъ н ш н а т а с т р а н а т е са о к о с м е н и , а
194

о т в ъ т р е са покрити с лигавица с многослоен плосък вроговяващ

епител и многобройни потни и мастни жлези.
МАЛКИТЕ СРАМНИ УСТНИ, LABIA MINORA PUDENDI,
са уубликатури на лигавицата и се разполагат медиално о т
голямите срамни устни. Предният им край огражда клитора, к а т о
preputium clitoriclis, който е свързан с него чрез юздичка, frenulum
clitoridis. Те са покрити с многослоен плосък невроговяващ епител,
а в подлежащата хлабава съединителна тъкан се разполагат ела­
стични влакна, венозни сплитове и жлези, gll. vestibuläres minores,
които о т д е л я т алкален секрет.
КЛИТОРЪТ, CLITORIS, представлява пещеристо т я л о ,
устроено подобно на corpora cavernosa penis. К р а ч е т а т а , crura
clitoridis, са свързани с os pubis чрез üg. suspensorium clitoridis, a
т я л о т о , corpus clitoridis завършва c главичка, glans clitoridis.
П РЕД ВЕРИ ЕТО HA В Л А Г А Л И Щ Е Т О , V E S T I B U L U M
VAGINAE, е п р о с т р а н с т в о т о к о е т о се ограничава о т голямите и
малки срамни устни и задната koMucvpa. В него най-отпред се
разполага клитора, зад него външният о т в о р на уретрата и зад
него входа към влагалището. О т секрета на м а с т н и т е ж\ези и
излющените епителни клетки тук се образува г ъ с т секрет, smegma.
Входът към влагалището, ostium vaginae, се прегражда о т девстве­
н а т а ципа, hymen, к о я т о има различно оформен о т в о р . Тя
представлява дубликатура на лигавицата и разграничава вътреш­
н и т е о т външните полови органи. О с т а т ъ ц и о т химена след
раждане са т.н. carunculae hvmenales.
П Е Щ Е Р И С Т И Т Е Т Е Л А НА В Л А Г А Л И Щ Е Т О , BULBI
VESTIBULI, се разполагат под лигавицата около vestibulum vaginae.
Те представляват венозни сплитове обвити със съединителна
тъкан и мускули. Напред т е се свързват с corpora cavernosa clitoridis.
GLANDULAE VESTIBULÄRES MAJORES, представляват
тубулоалвеоларни жлези c големина на грахово зърно. Разполагат
се под т . transversum perinei profundus и се о т в а р я т по медиалната
повърхност на малките срамни устни.
Кръвоснабдяването на външните полови органи става о т а.
pudenda interna и a. pudenda externa. Венозната кръв се о т т и ч а no v.
pudenda interna. Инервацията е о т п. pudendus.

4. 2. 3. МЕЖДИННИЦА

Мсждинницата, periiieiini, представлява мускулно сухожилна

плоча, която образува дъното на таза. Тя се състои о т две части:
 /95

т а з о в а диафрагма и пикочополова диафрагма. Д в е т е диафрагми сс

с р е щ а т в сухожилен ц е н т ъ р , centrum tendineum.
ТАЗОВАТА Д И А Ф Р А Г М А , DIAPHRAGMA PELVIS,
представлява фуниевидна мускулна плоча около ануса, съставена
о т няколко мускули.
М. LEVATOR AN1, започва о т сужожилна дъга, arcus tendineus
т . levatoris ani, с р а м н а т а к о с т и fascia obturatoria и се залавя за
о п а ш н а т а к о с т . В с т р а н и о т в ъ н ш н а т а му повърхност и tuber
ischiadicum лежи fossa ischioanalis.
М. SPHINCTER ANI EXTERNUS, се разполага около ануса
под т . levator ani. Назад moü с р а с т в а с lig. anococcygeum.
М. C O C C Y G E L ' S , з а п о ч в а о т s p i n a i s c h i a d i c a и lig.
anococcygeum и се залавя за о п а ш н а т а к о с т .
ПИКОЧОПОЛОВАТА ДИАФРАГМА, DIAPHRAGMA
U R O G E N I T A L E , и м а т р и ъ г ъ л н а ф о р м а и се р а з п о л а г а под
симфизата. Тя се изгражда о т следните мускули:
М. T R A N S V E R S U S P E R I N E I P R O F U N D U S , започва о т
клоновете на os pubis и os ischii и се залавя за centrum tendineum.
Toii е главен мускул на diaphragma urogenitale. Негови влакна
о б х в а щ а т pars membranacea urethrae ( т . compressor urethrae).
M. T R A N S V E R S U S P E R I N E I S U P E R F I C I A L I S , е т ъ н ъ к
мускул, к о й т о започва о т tuber ischiadicum и се залавя за centrum
tendineum perinei.
М. ISCHIOCAVERNOSUS, започва о т клона на os ischii и се
залавя за corpus cavernosus penis (clitoridis).
M. B U L B O C A V E R N O S U S , започва о т centrum tendineum
perinei и се среща с мускула о т противоположната с т е н а в raphe
т . bulbocavernosi под bulbus penis. При ж е н а т а мускулът покрива
bulbi vestibuli.

ф А С Ц И И Т Е НА Н Е Р И Н Е У М А покриват мускулите. Fascia

pelvis parietalis, е ч а с т о т fascia endoabdominalis и покрива перинеума
о т г о р е . У п л ъ т н е н а ч а с т о т нея е fascia obturatoria и fascia
diaphragmatis pelvis superior (върху m. levator ani) и fascia
dinphraginafis urogenitale superior. Fascia diaphragmatis pelvis
inferior, покрива д о л н а т а п о в ъ р х н о с т на м у с к у л и т е , a fascia
superficialis perinei, с ъ о т в е т с т в у в а на подкожната фасция.
 196

фи.?. 58. Жлези с в ъ т р е ш н а секреция

а- междинен мозък - сагитален срез, б- неВросекреторни ядра,

(5- хипофиза - сагитален разрез, г- аденохипофиза,
q- невросекреторна к л е т к а /по Leonhardt/

1- hypophisis, 2- hypothalamus, 3- adenohypophysis, 4- pars

intermedia, 5- neurohypophysis, 6- nucleus supraopticus, 7- nucleus
paraventricularis, 8- невросекреторна гранула / т е л ц е на Hering/,
9- базофична клетка, 10- ацидофилна клетка, 11- хромофобна
клетка
 \97

фиг. 57. Жснски полоВи органи

а- в ъ т р е ш н и жснски полови органи, б- напречен разрез на

м а т о ч н а т р ъ б а , в- външни женски полови органи, г- епителни
к л е т к и на м а т о ч н а т а лигавица, 9- т а з о в о ^ъно /по Spencc и по
Krstic/

1- corpus uteri, 2- isthmus tubae uterinac, 3- ampulla tubae uterinae,

4- cervix uteri, 5- ovarium. 6- ligamentum latum uteri, 7- tunica
mucosa, S- labia majora pudcndi, 9- labia minora pudcndi, 10- bulbas
vestibuli, 11- clvtoris, 12- m. bulbocavernosus, 13- m. transversas
perinei profundus, 14- m. sphincter ani externus, 15- m. leevator ani,
16- цилиндрична к л е т к а , 17- к л е т к а c киноцилии
I9H

5. ЕНДОКРИННИ ЖЛЕЗИ, CLANDLLAE ENDOCRINAE

Ендокринните ж.\ези са органи, к о и т о с и н т е з и р а т и о т д е . \ я т

хормони. Те са обилно крьвоснабуени ( ч е с т о с ф е н е с т р и р а н и
капиляри и cjJHycouqu), к о е т о улеснява преминаването на хормоните
в к р ъ в т а П о кръвен п ъ т хормоните д о с т и г а т до органите, к а т о
о о с ъ щ е с т в я в а т т . н . хуморална регулация" на т е х н и т е фупкции.
Х о р м о н и т е са активни в е щ е с т в а и специфичното им действие се
дължи на мембранни рецептори на с ъ о т в е т н и т е к л е т к и ( к л е т к и
мишени), ф у н к ц и я т а на ж л е з и т е с в ъ т р е ш н а секреция се регулира
о т хормони на хипофизата, к о я т о о т своя с т р а н а има връзка с
хипоталамуса на междинния мозък. Ендокринни жлези са хипофи­
з а т а , епифизата, щ и т о в и д н а т а жлеза, околощитовидните жлези
и надбъбречната жлеза. Освен т я х , ендокринни к л е т к и се н а м и р а т
в з а д с т о м а ш н а т а жлеза (ендокринен панкреас), в половите жлези
и в редица други органи.

5. 1. ХИПОФИЗА

Хипофизата, hypophysis (gl.nidula pituifaria), представлява

окръглено.телце с големина на лещник и т е г л о около 1 g. Чрез т ъ н к о
с т с б л о , infundibulum, т я с cßbpiana с хипоталамуса. Разполага се
във fossa hypophysialis на sella turcica, к о я т о е покрита с т в ъ р д а т а
мозъчна обвивка, diaphragma sellae. Заобиколена е о т венозни кухини,
sinus canernosus. през к о й т о встрани о т нея преминава а. carotis
interna и някои нерви. Хипофизата се с ъ с т о и о т два дяла - преден и
заден.
П Р Е Д Н И Я Т Д Я Л , LOBUS ANTERIOR (ADENOHYPO-
PHYS1S), съставлява п р е д н и т е 3/4 о т ж л е з а т а и произлиза о т
изтлачване на епитела на назофаринкса ^джобче на Rathke). На
аденохипофизатасе р а з л и ч а в а т т р и части: предна^ pars distalis.
горнл^Гpars infincMmlaris и задна, pars intermedia Аденохипофизата
е изградена о т повлекла о т е п и т е л н и к л е т к и , trabecuiae
adenohypophysis, разделени чрез ретикуларна съединителна т ъ к а н .
Наблюдават се и широки кръвоносни съдове - синусоиди. к о и т о са
свързани с кръвоносните съдове на хипоталамуса. Ж л е з и с т и т е
к л е т к и с ъ д ъ р ж а т секреторни гранули (хсфмони), к о и т о м о г а т да
се и д е н т и ф и ц и р а т имунохистихимично. Различаваме ацидофилни,
базофилни и хромофобни к л е т к и .
 199
/f CO-*.v.C»TC I P C O M i ' »t ^
Л ц п ^ о ф и ч н и т е к л е т к и (алфа к л е т к и ) , са около 3 0 - 4 0 ^ и
с ъ д ъ р ж а т ациуофилни гранули Разполагат сс предимно ß перифе­
р и я т а и произвеждат с о м а т о с т а т и к ' ^расте^кен хормон, к о и т о
действа върху р а с т е ж н и я хрущял) и пролактин (активира млечната
секреция). ^ мпТГГГРспйи к л
Бп^офилнише К л е т к и ( б е т а к л е т к и ) , са около \ 0 г ' с и съдър­
ж а т базофилни, PAS+ гранули. Разполагат се предимно във в ъ т р е ш ­
н о с т т а и о т д е л я т а д р е н о к о р т и к о т р о п е н хопмон ( А С ^ Н ^ ,
гонадотропни хормони и т и р д т р о п е н хормон . ' ^ u.opTt<u r
Х р о м о ф о о н и т е к л е т к и (гама к л е т к и ) са около^ЗО^ Те са
с в е т л и бледовиолетови к л е т к и , с фини гранули. П р ъ с н а т и са сред
другите к л е т к и и се с ч и т а т за тяхни предшественици.
В pars intermedia се наблюдават к и с т и с хомогенно съдържимо
(колоид), а к л е т к и т е са слабо базофилни и о т д е л я т меланотропен
и липотропен хормон.
З А Д Н И Я Т Д Я Л , LOBUS POSTERIOR (NEUROHYPO­
PHYSIS), с ъ с т а в л я в а з а д н а т а 1/4 о т ж л е з а т а и произлиза о т
и з т л а ч в а н е на с т е н а т а на п р е д н о т о м о з ъ ч н о мехурче. Ч р е з
фуниевидна дръжка, infundibulum, moü се свързва е хипоталамуса.
Неврохипофизата е изградена о т амиелинови нервни влакна и
глиялни к л е т к и . Н е р в н и т е в л а к н а п р е д с т а в л я в а т аксони на
невросекреторни к л е т к и , разположени в ядра на хипоталамуса. Т е
з а в ъ р ш в а т със синапси върху кравоносните съдове. Глиялните
к л е т к и , pituiciti, п р е д с т а в л я в а т п р о т о п л а з м е н а глия с неясна
функция. В неврохипофизата се освобождават хормоните о к с и т о -
цин ( а к т и в и р а г л а д к а т а мускулатура на м а т к а т а ) и адиурстин
(активира о б р а т н а т а релурбция в бъбречните каналчета). Те се
образуват о т невросекреторнитс к л е т к и на ядра на хипоталамуса
(nucleus supraopticus и nucleus paraventricularis). Свързани с белтъчен
преносител -{neuiophysyn. т е се придвижват по аксонитс и чрез
аксова пли синапси преминават в к р ь в т а Лру;'а ч а с т о т хормони
на хипоталамуса, д о с т и г а т чрез кръВта до аденохипофизата и
р е г у л и р а т н е й н а т а функция (releasing хормони - с т а т и н и и
ли бери ни).
Хипофизата се кръвоснабдява о т a. hypophysialis superior ( о т
а. carotis interna) и а. hypophysialis inferior ( о т circulus arteriosus cerebri).
Те о б р а з у в а т капилярни мрежи в инфундибулума и синусоиди е
ф е н е с т р и р а н е н д о т е л в аденохипофизата. В е н о з н а т а кръв се
о т т и ч а по УУ. hypt^physiales в sinus cayernosus.
200

5. 2. Е П И ф И З Л

Епифизата, epiphysys, с малко сплсснато шишарковидно т е л ц е

к о е т о е cßiipaaHo е з а д н а т а чаен на междинния мозък. Тя заляга
между г о р н и т е м . л м ч е т а на ч е т и р и х ъ л м и е т о на средния мозък.
О б в и т а е о т м е к а т а мозъчна обвивка, pia mater, к о я т о образува
повлекла, разделящи паренхима на д е л ч е т а о т глиялни к л е т к и и
нервни влакна. К л е т к и т е , pinealocyti. са предимно а с т р о ц и т и и
между т я х у в1>зрастни индивиди се набл]одават ламеларни калциеви
отлагания*acervи!us. Пинеа.\оцитите п р и т е ж а в а т фини гранули,
а функцията им е неуточнена (пигментна обмяна. Въздействие
върху половите жлези).
Л и /Ш ТОуЦди

5. 3. ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА

Щ и т о в и д н а т а жлеза, glaiidula thyroidea, се разполага пред

хрущялите на гръкляна и г о р н а т а ч а с т на т р а х е я т а . Тя се с ъ с т о и
о т два дяла - десен, lobus dexter и ляв, lobus sinister, съединени чрез
с т е с н е н а ч а с т , isthmus gl. thyroideae. П о к р и т а е със съединително
т ъ к а н н а капсула, Capsula fibrosa, к о я т о о т д е л я повлекла разделящи
паренхима на делчета. Д е л ч е т а т а , lobuli gl. thyroideae. са съставени
о т фоликули. фоликулшпе п р е д с т а в л я в а т мехурчета с д и а м е т ъ р
около 1 mm. Те са изпълнени с хомогенна т е ч н о с т - колоид, к о й т о
представлява гликопротеид (тироглобин), свързан е н е а к т и в е н
хормон (тироксин и или трийодтиронин). С т е н а т а на фоликула се
изгражда о т еднореден епител, базална мембрана и ретикуларни
влакна. К л е т к и т е , thyrociti, при активиране с т а в а т високи и и м а т
добре р а з в и т и клетъчни органели и микровили към кухината на
фооликула. Те с и н т е з и р а т хормоните и чрез екзоцитоза ги изливат
в колоида. Стимулирани о т т и р о т р о п н и я хормон на хипофизата,
т и р о ц и т и т е резорбират хормоните о б р а т н о и ги пренасят в пери-
фоликуларната капилярна мрежа. В и н т е р с т и ц и а л н а т а съеди­
нителна т ъ к а н се разполагат групи о т светли к л е т к и (С-клетки),
к о и т о принадлежат към т . н . APUD-cucmeMa и о т д е л я т
калцитонин.
Щ и т о в и д н а т а жлеза се кръвоснабдява о т a. thyroidea superior,
a. thyroidea interior и понякога (l() r r) о т a. thyroidea ima. Венозната
кръв се о т т и ч а no v. thyroidea superior, v. thyroidea media и v. thyroidea
interior. И н с р в а ц и я т а е о т n. laryngeus superior (сетивни и napa-
симпатикови влакна), n. laryngeus interior (симпатикови влакна).
 201
5. 4. ОКОЛОЩИТОВИДНИ ЖЛЕЗИ

О к о л о щ и т о в и у н и т с жлези, glandulae parathyroidae,

прсдстай.\яват 2-4 плоски овални т е л ц а с големина на лещено зърно.
Т е се разполагат о т з а д ß капсулата на щ и т о в и д н а т а жлеза. С ъ с т а ­
в е н и са о т г л а в н и и о к с и ф и л н и к л е т к и . Г л а в н и т е к л е т к и
п р и т е ж а в а т базофилни гранули, съдържащи хормона (паратхормон)
и б и в а т светли и т ъ м н и . Оксифилните кчетки п р и т е ж а в а т много
митохондрии и са б о г а т и на оксидативни ензими. Освен т о в а се
с р е щ а т и дегенерирали к л е т к и - онкоцити.

5. 5. НЛДБЪБРЕЧНЛ ЖЛЕЗА

Надбъбречната жлеза, glandula suprarenalLs, е ч и ф т е н орган

разположен върху горния полюс на бъбрека. Л я в а т а жлеза има
полулунна форма, а д я с н а т а - триъгълна фс^рма. Ж л е з а т а притежа­
ва т р и повърхности: предна, facies anterior, задна, fades posterior и
долна, facies renalis. П о медиалния и ръб се разполага хилуса, hilum
gl. suprarenalis. Тук н а в л и з а т кръвоносни съдове и нерви и излиза
вена, v. centralis. Надбъбречната жлеза е покрита със съединително
т ъ к а н н а капсула и паренхимът и се с ъ с т о и о т кора и сърцевина.
КОРАТА, C O R T E X GL. SUPRARENALIS, се изгражда о т
епителни к л е т к и б о г а т и на липиди, поради к о е т о т я е по-светла.
Между е п и т е л н и т е к л е т к и се разполага хлабава съединителна
т ъ к а н с широки т ъ н к о с т е н н и съдове - синусоиди. Според устрой­
с т в о т о и функцията, в к о р а т а се различават т р и зони: кълбеста,
стълбеста и мрежеста.
К ъ л б е с т а т а зона, zona glomerulosa, се разполага най-отвън
под капсулата. Тя се с ъ с т о и о т кълбовидно нагънати повлекла о т
малки ацидофилни к л е т к и , к о и т о о т д е л я т минералкортикоидни
хормони (регулират минералната обмена).
С т ъ л б е с т а т а зона, zona fasciculata, е най-дебелата средна
ч а с т на к о р а т а . Тя е с ъ с т а в е н а о т колонки о т голями с в е т л и
к л е т к и б о г а т и на липиди (спонгиоцити). К л е т к и т е п р и т е ж а в а т ,
гладък ендоплазмен ретикулум и митохондрии о т тубулус тип. I е
о т д е л я т гликокортикоидни хормони (регулират въглехидратната
обмена).
М р с ж с с т а т а зона, zona reticularis, се разполага най-дълбоко.
Тя е съставена о т мрежовидни повлекла о т малки т ъ м н и клетки с
гранулирана цитоплазма, к о и т о о т д е л я т андрогени.
' С Ъ Р Ц Е В И Н А Т А , MEDULLA G L SUPRARENALIS, е no-
202

т ъ м н а u сс и з г р а ж д а о т хромафинни и гаиглийии к л е т к и и
амиелииови нервни влакна. Хромафиннитс клетки съдържат фини
гранули и произвеждат адреналин и норадреналин.
Надбъбречната жлеза се кръВоснабдява о т a. suprarenalis media
( о т aorta abdominalis), a. suprarenalis superior (om a. phrenica inferior)
и о т a. suprarenalis inferior (om a. renalis). При вливането си в
с и н у с о и д и т е а р т е р и и т е и м а т к о н т р а к т и л н и възглавнички.
Венозната кръв се о т т и ч а no v. suprarenalis. Инервацията е о т п.
phrenicus (сетивни влакна), пп. splanchnici (симпатикови влакна) и
п. vagus (парасимпатикови влакна).

11АРАГАНГАИИТЕ. PARAGANGLIA, представляват малки

възелчета, изградени подобно на сърцевината на надбъбречната
жлеза. С ъ с т а в е н и са о т хромафинни ( с и м п а т и к о в и ) к л е т к и ,
ганглийни нервни клетки и амиелинови нервни влакна^ Хромафинни
клетки съдържа p.irngnnglion aorticuni - около aorta abdominalis, a
ганглийни клетки - Paraganglion caroticum - на бифуркацията на а.
carotis communis. Последният има връзка с п. glossopharyngeus и п.
vagus.

Е Н Д О К Р И Н Н И Я Т П А Н К Р Е А С включва Аангерхансовите
острови. Те с ъ д ъ р ж а т А, Б, Д и РР клетки к о и т о произвеждат
хормони - инсулин и глюкагон (вж. задстомашна жлеза).

П О А О В И Т Е Ж Л Е З И съдържат ендокринни клетки к о и т о

о т д е л я т половите хормони. При яйчника такава функция и м а т
т е к а - к л е т к и т е , на фоликулите, и н т е р с т и ц и а л н и т е клетки и
corpus luteum, а при т е с т и с а - Лайдиговите клетки (вж. полови
жлези).
 203

фог. 59. Жлези с Вътрешна секреция

а- щитовидна жлеза, б - щитовидна жлеза - хистологичен

препарат, В- епифиза, г- епифиз;! - хистологичен препарат,
q- околощитовиуна жлеза - хистологичен п р е п а р а т /по
Leonhardt/

1- lobus dexter, lobus sinister, 3- lobas pyramidalis, 4- acervulus,

5- pinealocyti, 6- epiphysis, 7- foliculus, 8- интерстицшьчни
/С-клеткц/, 9- т ъ м н и к л е т к и , 10- с в е т л и к л е т к и
204

фиг. 60. Жлези с в ъ т р е ш н а секреция

а- панкреас, б- Лангерхансов о с т р о в , в- надбъбречна ж.\еза,

г - нацбъбречна жлеза - разрез, q- кора на наубъбречната ж.\еза
/по Leonhardt/

1- duodenum, 2- caput pancreatis, 3- corpus, 4- cauda, 5- А-клетки,

6- В-клетки, 7- кръвоносни съдове, 8- gl. suprarenalis, 9- zona
glomerulosa, 10- zona fasciculata, 11- zona reticularis,
12- хромафинни клетки, 13- cortex, 14- medulla
Забелязани п е ч а т н и грешки:
стр. написано qa се ч е т е
104 долу т . flex digit, longus m. flex digit, superficialis
106 горе epicondylus mcdialis epicondylus lateralis
112 среда trochanter major trochanter minor
113 горе n. gluteus inferior n. gluteus superior
Ъ8 Cn ST c\ ,CUU ' I ' ^ c h i s ( J

П р и о ф о р м я н е т о н а а т л а с а с а п р е р а б о т В а н и фигури
о т : A p r i l Е . ( 1 9 9 0 ) , F r i c k Н . , L e o n h a r d t Н., S t a r k D .
(1980), K a h l e W., L e o n h a r d t H., Platzer W. (1991),
Krstic R . ( 1 9 8 4 ) , S c h i e b l e r T - H . , S c h m i d t W . , Zilles K .
(1995) и Spence (1971).