Камен Канев

Величко Драгнев
Димо Димов

Медицина
на бедствените
Веска Ламбова
Агнес Гълъбова

м
МЕДИЦИНСКИ
НАУКИ

ситуации
Компендиум

Уни верси тетско

и зд ател ств о
университетски учебници „Св. Клим ент Охридски“
Камен Канев, Величко Драгнев, Димо Димов,
Веска Ламбова, Amec Гълъбова

МЕДИЦИНА НА БЕДСТВЕНИТЕ
СИТУАЦИИ

Тф Ш Ш Ш ЯУМ

София *2014
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
*>54 И

ЦЕНТРАЛНА МЕДИЦИНСК а ]
БИБЛИОТЕКА I
Hd»J%
121400006966

© 2014 Камен Канев, Величко Драгнев, Димо Димов,

Веска Ламбова, Агнес Гълъбова
© 2014 Борислав Кьосев, художник
© 2014 Университетско издателство „Св. Климент Охридски"

ISBN 978-954-07-3760-7
С ъдърж ание

Предговор ...................................................................................7

Съкращснми .............................................................................. 8

Л егенда...................................................................................... 10

Глава първа
Бедствени ситуации и защита на населението
I. Обща характеристика на бедствените ситуации....... 11
В. Драгнев, К. Канев, Д. Димов
II. Медицина на катастрофите.............................................. 18
К. Канев, В. Драгнев
III. Организация на Националната система за
зашита на населението при бедствия, аварии и
катастрофи........................................................................ 21
Д. Димов. В. Ламбова, В. Драгнев
IV. Организация и обем на медицинското осигуряване
на пострадалото население при земетресение........... 80
В. Ламбова. К. Канев, Д. Димов
V. Организация на медицинското осигуряване на
пострадалото население при крупни
производствени аварии...................................................87
А. Гълъбова, В. Драгнев, Д. Димов
VI. Хигиенно-противоепидемично осигуряване на
епидемично огнище ......................................................93
Д. Димов, К. Канев, А. Гълъбова
VII. Санитарен контрол...................................................... 105
К. Канев, Д. Димов, В. Драгнев

5
Глава втора
Радиационна защита
I. Радиобиология...................................................................... 110
К. Канев, В. Ламбова, В. Драгнев
II. Радиационни увреждания. Стохастични
(вероятностни) и детерминистични е ф е к ти ............ 124
В. Ламбова, В. Драгнев, Д. Димов

Тлава трета
Химична защита
I. Химическо оръжие.............................................................. 134
Д. Димов, К. Канев, В. Драгнев
II. Бойни отровни вещества е нервнопаралитично
действие................................................................................. 136
К. Канев, Д. Димов, А. Гълъбова
III. Токсикология на кожнообривните бойни
отровни вещ ества............................................................. 145
В. Драгнев, А. Гълъбова, В. Ламбова
IV. Отравяния с цианиди...................................................... 155
В. Ламбова, К. Канев, А. Гълъбова
V. Токсикология на въглероден оксид..............................162
Д. Димов, В. Драгнев, А. Гълъбова
VI. Токсикология на хлор..................................................... 170
А. Гълъбова, В. Ламбова, Д. Димов
VII. Токсикология на ам он як.............................................179
К. Канев, В. Драгнев, А. Гълъбова
VIII. Отравяния е полицейски газове................................185
В. Драгнев, В. Ламбова, К. Канев

Литература ............................................................................... 189

6
 П редговор

Масовите медицински загуби вследствие на природни,

антропогенни катастрофи и тероризъм поставят много и
трудно разрешими въпроси относно медицинското осигуря­
ване на пострадалите. Необходимостта от съвременна кон­
цепция и единни схващания в тази област е мотив за изучава­
не и актуална интерпретация на медицинските дейности при
кризисни ситуации.
Придобиването на основополагащи знания и умения е от
съществено значение за защитата на населението и оказване­
то на своевременна медицинска помощ при кризисни ситуа­
ции.
Настоящото учебно пособие е създадено, с цел да се сис­
тематизират и обобщят необходимите знания за поразяващи­
те фактори на природните и антропогенните катастрофи, като
е акцентирано на конкретните мероприятия на първата меди­
цинска помощ при различни поразяващи фактори. Предста­
вената информация е съобразена с бакалавъреката програма
за обучение по дисциплината „Медицина на бедствените си­
туации“ на студентите от специалностите „Медицински сес­
три“ и „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“ на Меди­
цинския факултет при Софийския университет „Св. Климент
Охридски“.
Компендиумът може да бъде използван и за обучение на
здравните кадри в различни ведомства и организации, на не-
медицински кадри, в средните училища и ВУЗ.
Авторите са се постарали да предоставят съвременни и
систематизирани данни с научно-практическо значение на
базата на дългогодишния си преподавателски опит, но ще бъ­
дат признателни за всякакви препоръки.

От авторите

7
Съкращения

АСК -
автосанитарна колона
БАЛ -
болница за активно лечение
БНМП -
бърза и неотложна медицинска помощ
БОВ -
бойно отровно вещество
БТХВ -
бойни токсични химични вещества
ВМА -
Военномедицинска академия
ВМОБР -
Военномедицински отряд за бързо реагиране
ГВП -
група за вземане на проби
ГЗ -
Гражданска защита
КПА -
крупни производствени аварии
ЛЕО -
лечебно-евакуационно осигуряване
МБАЛ -
многопрофилна болница за активно лечение
МБС -
медицина на бедствените ситуации
M3 -
Министерство на здравеопазването
ОБЗ -
огнище на биологично заразяване
ОВ -
отровно вещество
ОМО -
отряд за медицинско осигуряване
ООН -
особено опасни инфекции
ОП -
огнище на поражение
ОРС -
остър радиационен синдром
ОХЗ -
огнище на химическо заразяване
ояп -
огнище на ядрено поражение
ПКЗНБАК -
Постоянна комисия за защита на населението
при бедствия, аварии и катастрофи
ПОВ - промишлено отровно вещество
РЗИ - Регионална здравна инспекция
САНММК - Световна асоциация по неотложна
медицина и медицина на катастрофите
СБАЛ специализирана болница за активно лечение
СКП - санитарно-контролен пункт
ФОВ фосфорорганично вещество
ФОС фосфорорганични съединения

9
 ЛЕГЕНДА
Пр и родни катастрофи Антропогенни катастрофи

Лавина Биологично

Сняг
Химическо

Вулкан

“К
Гръмотевична А Радиация

буря

Торнадо Промишлени

Земетресение

И Свлачище

И Циклон

и Пожар

г л Наводнение

10
 Глава първа

Бедствени ситуации и защита на

населението

I. Обща характеристика на бедствените

ситуации

1. Определение

Бедствените ситуации (катастрофите) са стихийни при­

родни явления или човешка дейност, които предизвикват
тежка обща и медицинска обстановка със заплаха за живота
и здравето на хората. Те довеждат до рязко несъответствие
между характера и мащабите на пораженията и наличните в
региона или страната здравни и други ресурси за ликвиди­
ране на възникналите последствия, което налага да се търси
помощ отвън.

2. Терминология според Правилника за

организацията н дейността по предотвратяване
н ликвидиране на последствията при бедствия,
аварии и катастрофи

• „Катастрофа“ е внезапно събитие, съпроводено с

тежки последствия, жертви, наранявания, разруше­
ния и повреди, които причиняват загуби, налагащи
незабавна локализационна. спасителна и непосред­
ствена възстановителна намеса в широк мащаб.

11
• „Бедствие“ е всяко природно явление като земетре­
сение, наводнение, свличане на земни пластове, бури,
снежни виелици, лавини, специфични пожари, про­
дължителни суши и епидемии; радиационно, химиче­
ско и бактериологично заразяване, когато са причи­
нени жертви и тежки щети на собствеността или са
застрашени здравето и животът на населението.
• „Бедствено положение“ е особено състояние вслед­
ствие на възникнало природно бедствие, авария или
катастрофа с трайни последици, засягащи част от
територията (области, общини) или цялата страна,
изискващо прилагането на специални мерки за опре­
делен период, имащи за цел провеждане на меропри­
ятия за намаляване на загубите и ликвидиране на
последствията.
• „Зона на бедствено положение“ е територията, на
която са се проявили резултатите от възникналото
бедствие, авария или катастрофа и се прилагат мер­
ки за намаляване на загубите и за ликвидиране на по­
следствията.
• „Авария“ е внезапна технологична повреда на маши­
ни, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране
или сериозно нарушаване на технологичния процес,
с взривове, образуване на пожари, замърсяване на
околната среда, разрушения, жертви или заплахи за
живота и здравето на населението.
• „Критична обстановка“ е внезапно възникване или
явна опасност за възникване на бедствия, аварии или
катастрофи.
• „Рискови обекти“ са тези, които съхраняват, използ­
ват за суровини, преработват, произвеждат или пре­
возват силно токсични, патогенни, радиоактивни, по­

12
 жароопасни и взривоопасни вещества и субстанции
или извършват дейности в условия, представляващи
потенциална опасност за работниците, служителите,
населението и околната среда.
• „Рискови вещества и материали44 са тези, чието
производство, превозване, съхранение, употреба или
изхвърляне може да увредят или да създадат опасност
за човешкото здраве и живот и за околната среда.
• „Превантивна дейност44е комплекс от мероприятия,
свързани с изследване и оценка на риска, разработва­
не и реализиране на програми и мерки за предотвратя­
ване и/или намаляване на вредните последици върху
здравето и живота на хората, околната среда и нацио­
налното стопанство от въздействието на природни и
техногенни фактори, предизвикани от бедствия, ава­
рии и катастрофи.
• „Индивидуални средства за защита“ са средствата,
предназначени за предпазване на дихателните органи,
очите и кожата от отрови и радиоактивни вещества,
пари и аерозоли от високи температури и изгаряния
от взривове и други механични действия.
• „Колективни средства за защита“ са средствата,
предназначени за осигуряване на жизнена среда за
група хора за определено време при бедствия, аварии
и катастрофи в обектите на националното стопанство,
причиняващи смърт или заплашващи живота на хо­
рата, при замърсяване на околната среда - въздуха,
водата, земята, продуктите и другите материи.
• „Ликвидиране на последствията от бедствия, ава­
рии и катастрофи44 са спасителни и неотложни ава­
рийно-възстановителни работи, насочени към спа­
сяване на живота и опазване на здравето на хората.

13
 намаляване на размерите на щетите на околната среда
и на материалните загуби, а така също локализиране
на зоните на бедствено положение и прекратяване на
действието на характерните за тях опасни фактори.

3. Класификации

В зависимост от избрания критерий са предлагани много

класификации. В България е приета следната класификация
на катастрофите, предложена от СЗО:
• Стихийни природни бедствия (естествени природ­
ни катастрофи)

1. Метеорологични: бури, урагани, смерчове, циклони,

прекомерни застудявания, необичайно затопляне на
времето, засушавания и др.
2. Топологични: катастрофални наводнения, снежни ла­
вини, свлачища и др.
3. Тектонични: земетресения и вулкани.
4. Космически.
• Изкуствени, предизвикани от човешката дейност
(антропогенни катастрофи)
1. Крупни производствени аварии: химически, радиа­
ционни и други аварии (е пожари и взривове в про­
мишлени предприятия, обществени и търговски обек­
ти, фирми и др.).
2. Социално-икономически катастрофи:
а) икономически катастрофи;
б) социални катастрофи: глад, тероризъм, социални
вълнения, алкохолизъм, наркомания, токсикома­
ния и др.;

14
 в) военновременна обстановка: без прилагане на
средства за поражение; е прилагане на конвенцио­
нални средства; с прилагане на средства за масово
поражение и геофизично оръжие; с комбинирани
поражения от прилагането на поразяващи средства
и възникването на различни огнища.
3. Пътнотранспортни катастрофи: пътни, железопътни,
морски и авиационни.
4. Други бедствия (катастрофи). Това са явления, кои­
то не могат да се причислят към другите групи, като:
срутвания на тунели, шахти и сгради; заболявания от
особено опасни инфекции (ООИ) и други епидемии;
масови отравяния; замърсявания на водите от водо­
снабдяването; масови водни инциденти; съществени
екологични нарушения и др.

Общите елементи, които характеризират катастро­

фите, са:
• внезапност на възникване на събитието;
• тежки материални поражения и заплаха за живота и
здравето на хората;
• рязко несъответствие между необходимите и налич­
ните сили и средства за ликвидиране на последствия­
та, включително и за оказване на медицинска помощ,
евакуация и лечение на поразените;
• нарушения в екологичното равновесие.

15
 4. Основни поразяващи фактори

Ударна вълна - възниква при взривяване на боеприпа­

си, съдове под налягане, газо- и нефтопроводи и др., а също
и при въздействие на сеизмичните вълни при земетресение.
Представлява зона на повишено налягане на средата, което
се разпространява радиално във всички посоки. Взривната
вълна има две фази - фаза на сгъстяване и фаза на раз­
реждане. Пораженията, които взривната вълна причинява
върху човека, биват преки и косвени (от летящи предмети).
Преките поражения зависят от големината на свръхналяга-
нето във фронта на ударната вълна, нейната скорост и поло­
жението на човека спрямо нея. Наблюдават се поражения в
слуховите органи, кръвотечение от носа и ушите, фракту­
ри на тънките кости и др. При свръхналягане над 0,5 кило­
грам-сила/ см2 се получават тежки травми - тежки фрактури
на големите кости на крайниците, силни кръвотечения и чес­
то изходът е фатален.
Поражения се установяват и вследствие на динамичния
импулс на ударната вълна. Под действието на този импулс
човек може да бъде подхвърлен със скорост над 100 км/ч.
Температурен фактор - под въздействие на високата
температура настъпва прегряване на организма (хипертер-
мия), а при ниските температури - обратното (хипотермия),
като в някои случаи тези състояния са несъвместими с жи­
вота.
Йонизиращо излъчване - възниква при авария в АЕЦ,
радиационно опасни обекти, при взрив на ядрени боеприпа­
си, нарушения в технологичните процеси на производство и
техниката на безопасност при работа е йонизиращи лъчения.
Въздействието на йонизиращото излъчване върху чо­
века, намиращ се непосредствено до източника на лъчение,

16
носи характера на т.нар. външно облъчване; ако той се на­
мира в заразена местност, освен външното облъчване опас­
ност представляват и радиоактивните вещества (РВ), които
попадат в организма с вдишания въздух, пиенето на вода,
чрез храната, а така също и през кожата - т.нар. вътрешно
облъчване. Степента на въздействието се определя от погъл­
натата доза.
Високотоксични отровни вещества - о т високотоксич-
ните вещества най-разпространени са хлор, амоняк, серовъг­
лерод, сероводород и др. В промишленото производство се
използват 500 различни химически вещества, способни да
оказват вредно въздействие върху организма на човека.
Бактериални агенти - действието на този поразяващ
фактор е основано на попадането на болестотворни микро­
организми и техните токсични продукти в организма на чо­
века (животното), които причиняват тежки инфекциозни за-
болявания. Поразяващото им действие не се проявява ведна­
га, а след различно дълъг инкубационен период - от часове
до няколко дни. Заразяването става от човек на човек чрез
въздуха, ухапване от насекоми и др. Към висококонтагиоз-
ните инфекции се отнасят грип, много детски инфекции, а
така също и особено опасни инфекции (чума, холера и др.).
Въздушно-воден динамичен фактор - например при
наводнения е възможно разрушаване на здания, мостове, съ­
оръжения.
Психоемонионално въздействие - психотравмиращи-
те фактори се проявяват в понижаване на работоспособност­
та, немотивирано поведение, а в някои случаи могат да се
установят сериозни психически разстройства. Необходимо е
да се различават непатологичните психоемоционални реак­
ции от психогенните (реактивни) състояния. За първите е
характерна психологичсрген-а-м о! imamor Тона състояние се
Н Н 1ЦЕНТ РАЛНА М ЕДИЦИНСКА)
БИБЛИОТЕКА
определя като психическо напрежение, стрес. Могат да въз­
никнат и психогенни разстройства, изразяващи се в изваж­
дане на човека от строя, невъзможност да общува с другите
хора, понякога е разстройства в съзнанието.

II. Медицина на катастрофите

Изпитанието и трудностите, пред които се поставя здра­

веопазването при кризи, се изразяват в това, че необходи­
мостта от медицинска помощ е значително по-голяма и пре­
възхожда наличните възможности. За да могат медицински­
те специалисти да изпълнят максимално своя професиона­
лен дълг в такава ситуация, е необходимо те да се осигурят
с адекватни организационно-методически и научно-практи­
чески знания, инструкции и др.
Затова след създаването през 1945 г. на Организацията
на обединените нации (ООН) се поставя началото и на Све­
товната здравна организация (СЗО) - 1946 г., която играе ог­
ромна роля при предоставянето и оказването на медицинска
помощ при кризи (катастрофи).
През 1971 г. в ООН се създава Отдел за координиране
на помощите при катастрофи. Като самостоятелно науч­
но-практично направление „Медицина на катастрофите“ е
била организирана през 1976 г. в гр. Майнц (Германия) от
R. Frey и Р. Safar, които създават Клуб по неотложна меди­
цина и медицина на катастрофите.
През 1976 г. в Женева възниква Световната асоциа­
ция по неотложна медицина и медицина на катастрофи­
те (САНММК), в която участват повече от 500 членове от
30 държави. През 1989 г. Генералната асамблея на ООН
приема резолюция за обявяване на 90-те години на XX в. за

18
Световна декада за намаляване на опасността от стихийни
бедствия и катастрофи.
През 1992 г. във Военномедицинска академия се създава
катедра „Медицина на катастрофите“.
Медицината на катастрофите (кризите) е науч­
но-практична и най-интердисциплинарната специалност
за медицинското осигуряване и защитата на населението и
войските при бедствени ситуации (кризи).
Тя е съставна част от системата за реагиране при екс­
тремни ситуации. Тъй като е предназначена да решава спе­
цифични задачи за запазване на живота и здравето на обще­
ството и (или) негови отделни групи при извънредни ситу­
ации, тя използва и неспецифични за нормалните условия
техники и прийоми.
Целта на медицината на катастрофите е предпазване
и възстановяване на живота на хората, тяхното здраве и тру­
доспособността им при възникване на кризи.
Предмет на медицината на катастрофите
• специални и научни организационни основи на меди­
цинското осигуряване при катастрофи;
• основни знания за природните и технологичните ка­
тастрофи като явления, тяхното развитие и медицин­
ското взаимодействие при тях;
• общи и специфични знания за масовите поражения;
• обем, материално осигуряване и методи за профилак­
тика, диагностика, лечение и рехабилитация на пора­
женията при такива ситуации.

Задачи на медицината на катастрофите

• изучаване на медицинските аспекти на природните и
антропогенните катастрофи и въздействието им вър­
ху здравето на хората;

19
 • установяване и анализиране на връзката между вида,
специфичните особености и методите на лечение на
пораженията;
• разработване на научнообосновани структури за
ефективно планиране, организация и управление на
медицинското осигуряване при бедствия;
• разработване на методи, материални средства и сис­
теми за профилактика на пораженията, болестите и
епидемиите при бедствия;
• провеждане на практическо обучение за усвояване на
медицинската практика при бедствена ситуация. Съз­
даване на специфична организационна база на осно­
вата на съществуващата здравна система за ефектив­
но медицинско осигуряване;
• разработване на анализи, научни изследвания, доку­
менти, методики, литература и пропагандни материа­
ли в тази област.

Методи на медицината на катастрофите

Методите, които се използват в медицината на катастро­
фите, са: клинични проучвания, анализи, експертни оценки,
статистически анализ, анкетиране, наблюдения, експери­
ментиране и т.н.
В подготовката на здравните кадри основните задачи
са:
• изучаване на механизмите на въздействие на поразя­
ващите фактори, характера на пораженията, медицин­
ската помощ и лечението на засегнатите;
• подготовка по методите и средствата за профилакти­
ка и защита за намаляване или отстраняване на ефек­
та на въздействие на поразяващите фактори;

20
 • изучаваме на организацията на медицинското и хиги­
енно-противоепидемичното осигуряване на населе­
нието при бедствени ситуации.

Признаването на медицината на катастрофите като са­

мостоятелно научно и практическо направление в съвремен­
ната медицина е закономерност.

III. Организация на Националната система

за защита на населението при бедствия,
аварии и катастрофи

При възникване на различни катастрофи, природни бед­

ствия и аварии се създава тежка обща и медицинска обста­
новка, характеризираща се със:
• обхващане на различни по размери географски и де­
мографски територии;
• частично или пълно разрушаване на производствени,
селскостопански, частни и обществени сгради; разру­
шаване на съществуващите средства за комуникации
и транспорт;
• възникване на пожари и наводнения;
• засягане на различни възрастови групи от население­
то и различни специалисти;
• напълно или частично престават да функционират
здравни заведения;
• създаване на сложна хигиенно-епидемична обста­
новка и др.
Кризите оказват негативни последици върху инфра­
структурата на даден регион, държава и дори върху няколко
държави.

21
 Защитата на населението при възникване на кризи пред­
ставлява комплекс от специфични мероприятия, провежда­
щи се с цел да не се допуснат човешки жертви и максимално
да се понижи въздействието на поразяващите фактори.

1. Цел на организацията

Целта е за кратко време да се организират и проведат

комплексни аварийно-спасителни мероприятия, чрез които
да се предотврати или намали до максимум въздействието
на поразяващите фактори.

2 . Задачи на организацията

Защитата на населението от поразяващите фактори при

бедствия, аварии и катастрофи може да се осигури в макси­
мална степен при правилното и своевременно решаване на
редица задачи. Те не са в компетентността и не могат да се
решат само от една организация. Световният опит доказва,
че за това е необходимо да се обединят усилията на всички
министерства.

3. Основни групи задачи по организиране на

защитата на гражданското население

В зависимост от характера, съдържанието и времето,

през което се провеждат задачите, те могат да се разделят на
три основни групи:
Първа група задачи. Тези задачи се решават в предва­
рителния етап (до събитието). Те имат превантивен характер
и се отнасят до подготовката за действие при различни по
характер и мащаби бедствия.

22
 • изграждане и специална подготовка на комисиите за
защита на населението при бедствия и аварии;
• проучване на рисковите фактори, условията и въз­
можностите за възникване на бедствени ситуации и
техните характеристики;
• прогнозиране и оценка на съответната обща и меди­
цинска обстановка и възможен брой поразени;
• уточняване на обектите, секторите и зоните за работа
при мащабни бедствия;
• изготвяне на националния план за действие при БАК,
плановете на следващите нива и апробирането им;
• определяне и подготовка на екипите, предвидени за
участие;
• осигуряване на материалните ресурси за провеждане
на аварийно-спасителните дейности (булдозери, ка­
миони, кранове, линейки и др.);
• осигуряване на съвременни индивидуални средства
за защита за различните възрастови групи и индиви­
дуални медицински средства за защита;
• осигуряване на колективни средства за защита;
• провеждане на превантивни дейности за намаляване
на риска и ефекта на поразяващите фактори.

Прието е, че многократното намаляване на плътността

на населените места води съответно и до съществено нама­
ляване на медицинските и безвъзвратните загуби.
Втора група задачи. Те се изпълняват при обявяване на
извънредно положение (от първите часове до 3-ото деноно­
щие).
Извънредно положение се обявява от Народното събра­
ние по предложение на Министерския съвет, а когато то не
заседава - от президента на страната. Въвеждат се национал­
ният план и териториалните планове за действие при кризи.

23
 Обявява се тревога. Привеждат се в готовност органите
за управление и формированията на Главна дирекция „По­
жарна безопасност и защита на населението“ и се уточнява
взаимодействието с войсковите подразделения според пред­
варително изготвения план.
Уточняват се естеството и мястото на събитието и при­
близителният брой на пострадалите. Потушават се пожари­
те и се извличат (извеждат) хора от горящи сгради, следват
оказване на медицинска помощ, сортировка, евакуация и
настаняване в болници. Евакуира се останалото непоразено
население (ако се налага), осигуряват се охрана на хора и
имущество, поддържане на реда, провеждане на оглед и пър­
вична експертиза. Важно значение за избягване на паника
сред населението и за адекватното му поведение придоби­
ва постоянната и достоверна информация за възникналата
кризисна обстановка.
Трета група задачи. Провеждат се с цел възстановяване
(седмици и месеци след събитието). За този етап се плани­
рат възстановителни дейности по електрозахранването, во­
доснабдяването, провеждане на стриктен хигиенен контрол,
профилактични мероприятия за недопускане на епидемии,
експертизи, изхранване и подслон на работещите хора в ог­
нището.

4. Принципи на изграждане на организацията и

способи за защита на населението

За оптимално функциониране на системата на защита тя

трябва да е изградена при спазване на следните принципи:
• Задачите, организацията и структурата на защита се
формират на базата на научнообоснована концепция
за гражданска защита и прогнозираната обстановка;

24
 • Изгражда се на териториално-производствен принцип
и по зони. Така организационното изграждане на на­
селението се свързва с административната и стопан­
ската структура на страната и в зависимост от вида на
вредните фактори, характерни за даден регион;
• У ниверсален характер - да дава възможност за работа
при различни по поразяващ ефект бедствия;
• Включване на медицински сили с висока степен на
подготовка, е готовност и оборудване за самостоятел­
на работа при необичайни условия;
• Унифицираност и единство на принципите и методи­
те в профилактиката, диагностиката и лечението на
пораженията;
• Компетентно и ефективно управление на системата
чрез бърза и достатъчна по обем информация;
• Децентрализация и демилитаризация;
• Предварителна подготовка и провеждане на защитни
мероприятия, т.е. заделяне на средства за защита от
опасните и вредните фактори и поддържането им в
готовност за използване, подготвителни мероприятия
за евакуация на населението от зоните на риска (огни­
щето) и използването на защитни съоръжения.

5. Организационна структура на Националната

система за защита на населението

Министерският съвет формира националната полити­

ка, осъществява общото ръководство на дейностите по упра­
вление на кризи, създава и ръководи Националната система,
приема Националния план прп управление на кризи и обявя­
ва кризисно положение на територията на цялата страна или
част от нея. Той организира извеждането на населението и

25
разсредоточаването на културните и материалните ценнос­
ти; приема Националната програма за обучение на населе­
нието за действия при кризи.
Към Министерския съвет функционират Съвет по сигур­
ността и Национален ситуационен център, които при въз­
никване на криза прерастват в Национален кризисен щаб и
Национален център за управление на кризи (схема 1).
При възникване на криза към МС като нещатен орган
се свиква Постоянна комисия за защита на населението при
бедствия, аварии и катастрофи (ПКЗНБАК) за изпълнение
на задачи, свързани е организирането, координирането и ръ­
ководството на спасителни и неотложни аварийно-възстано­
вителни работи на територията на Република България.
Председател на ПКЗНБАК е заместник министър-пред­
седателят.
В състава на комисията се включват ръководители или
заместник-ръководители на министерства и ведомства, има­
щи отношение към бедствените ситуации. Дейността на ко­
мисията се подпомага от оперативно бюро и щаб, които се
формират от съответни специалисти. Структурата й е пока­
зана на схема 2.

26
 Схема I. Структура на системата »а управление на кризи в
Република България

ПРЕЗИДЕНТ

м W
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

II \Ц И О || АЛЕН КРИ !И< I II Щ АБ

w
Н А Ц И О Н А Л Е Н ЦЕНТЪР г л
УП РАВЛЕН И Е ИЛ КРИ 1И

А _____ —______ N
ПОСТОЯННА КОМ Ж ИМ 1А 1А1ЦИГА НА
НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ БЕДСТВИЯ. ЧВАРИИ
И КАТАСТРОФИ

А
ОБЛАСТИ
ОБЛАСТНИ КОМИС ИН ШЬЛК

I i I
ОБЩ ИНИ
ОЬЩИНС КИ КОМИС ИИ 1НБЛК

27
 Схема 2

ПОСТОЯННА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ БЕДСТВИЯ,

АВАРИИ И КАТАСТРОФИ (ПКЗНБАК)
КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

т
НАУЧЕН КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ

ЕКСПЕРТНИ СЪВЕТИ

Нейната роля се определя като координатор на усилията

и взаимодействието на различните министерства и ведом­
ства.
ПКЗНБАК разработва и съгласува е министерствата и
ведомствата Национален план за действие при бедствия, ава­
рии и катастрофи, който се утвърждава от министър-предсе­
дателя на Република България.

6. Организация на здравеопазването при бедствия,

аварии и катастрофи

Медицинското осигуряване на пострадалото население

е важна и отговорна задача в дейността на здравните заве-

28
дения при възникване на бедствена ситуация. Дейността на
здравните заведения по медицинското осигуряване на насе­
лението при кризи се ръководи от постоянните комисии за
борба с природните и антропогенните катастрофи към Ми­
нистерството на здравеопазването, областните и общински­
те съвети.
Основната задача на здравните заведения при такава
ситуация е оказването на медицинска помощ и лечение на
пострадалите и хигиенно-епидемичното осигуряване на об­
служвания район.

6.1. Дейност на ръководителя на здравното заведение

Преди възникването на бедствието ръководителят на

лечебното заведение трябва да извърши цялостна оценка на
състоянието и възможността на здравното заведение за ра­
бота в бедствена ситуация. В този период е необходимо да се
разработи планът за подготовка и работа на здравното заве­
дение при различни бедствени ситуации, който да е съобра­
зен с плана на съответната комисия за борба при възникване
на кризи. Планът съдържа вариантни решения, като в него са
залегнали и въпросите за поддържане на системата за опо­
вестяване, прогнозиране и определяне на медицинските за­
губи и необходимите сили и средства, преструктуриране на
легловия фонд (при необходимост - разкриване на допълни­
телни легла), изписване на леко болни, уточняване на вида
и обема на медицинската помощ в огнището и в здравното
заведение.
Ръководителят на лечебното заведение уведомява неза­
бавно териториалната комисия за борба с природните и ан­
тропогенните катастрофи и комисията на M3 за датата, часа,
мястото на възникване и характера на събитието, за броя и
състоянието на пострадалите, за взетите мерки и ефекта от
тях и необходимото усилване с екипи, специализиран и не-
специализиран транспорт и медико-санитарно имущество.
При всички случаи ефектите на природните бедствия
влошават епидемичната обстановка и увеличават риска от
появата на заразни болести.

6.2. Дейности на РЗИ

В РЗИ съществува план за работа на инспекцията по хи­

гиенно-епидемичното осигуряване в района на бедствието.
При възникване на бедствена ситуация директорът на
РЗИ трябва да изясни мястото и характера на събитието,
след което да организира и проведе контрол на хигиенните
параметри на околната среда в засегнатите райони по отно­
шение на токсични вещества, прах, радиоактивно заразяване
и други вредно действащи фактори.
Предписва се и се контролира провеждането на спешни
профилактични мерки в засегнатите обекти, като особено
внимание се обръща на водоснабдяването и канализацията,
складовете за хранителни продукти, миенето и дезинфек­
цията, борбата с гризачите, електроснабдяването, техниче­
ската изправност на съоръженията и др. Задължително се
организира наблюдение на движението на заразните боле­
сти в засегнатите райони и се предприема провеждането на
съответни неотложни противоепидемични мерки.

6.3. Радиологична помощ

Здравната система понастоящем няма необходимата го­

товност за работа при евентуално създаване на радиацион­
на обстановка. Целесъобразно е да се създаде възможност в

30
терапевтичните отделения да се диагностицира и окаже ра­
диологична помощ при инциденти е йонизиращи лъчения,
транеграничен пренос на радиоактивни вещества и аварии
в АЕЦ.
Важна задача при оказването на радиологична помощ е
контролът на радиационните параметри в работната и жиз­
нената среда.

6.4. Токсикологична помощ

Химическите аварии причиняват големи медицински

и безвъзвратни загуби, огромни материални щети и тежки
екологични нарушения. В организацията на токсикологич­
ната помощ се използва смесен подход, включващ изграж­
дането на щатни и на функционални звена.
В страната има създадени щатно оформени клиники и
отделения по токсикология, които оказват постоянна токси­
кологична помощ на населението и служат за подготовка на
медицински кадри по тази специалност. На тяхна база се из­
граждат специализирани медицински екипи, осигурени с ме­
дико-санитарно имущество и транспорт. Тези екипи трябва
да имат постоянна готовност за работа при нужда на мястото
на аварията или за усилване на терапевтичните отделения, в
които са хоспитализирани токсикологично болни.
Функционалните звена се изграждат в терапевтичните
отделения за приемане на токсикологично болни при осигу­
ряване на съвременните изисквания на спешната токсиколо­
гична помощ. Особено важно е и доброто взаимодействие с
реанимационното отделение в дадената болница.

31
 6.5. Хирургична помощ

Оказването на хирургична помощ заема съществено

място при медицинското осигуряване на пострадалите при
катастрофи. Водещи са ВМА, висшите медицински учебни
заведения. НИСМ „Пирогов“, МБАЛ. При необходимост се
включват и други лечебни заведения. При липса на свобод­
ни легла всяка болница може да освободи до 60% от легло-
вия си фонд. За работа при нужда в травматологично огнище
може да се сформират функционални звена от специалисти,
без това да наруши сериозно готовността на съответните от­
деления за приемане и лечение на тези пострадали.
При медицинското осигуряване на населението при ката­
строфи се увеличава многократно необходимостта от кръв и
кръвозаместващи течности, което в определен момент може
да създаде проблем. Затова трябва да има неприкосновен за­
пас от кръв и е наложително актуализирането на списъците
на потенциални кръводарители, които да бъдат поканени да
дарят кръв. Възможно е да се поиска от Държавния меди­
цински резерв деблокиране на инфузионни средства - тест-
серуми за определяне на кръвни групи, албумин и др.

7. Медицинско осигуряване на населението

7.1. Организации на медицинското осигуряване при

БАК

При настъпване на криза в района на бедствената ситу­

ация екстремно възниква необходимостта от всички видо­
ве осигурявания на населението: продоволствено и вещево
осигуряване, енергийно и топлинно осигуряване, транспорт­
но, техническо, осигуряване е питейна вода, инженерно оси­

32
гуряване, медицинско осигуряване, осигуряване на общест­
вения ред и т.н.
> Определение - медицинското осигуряване е един от
основните видове осигуряване на населението и войските,
представляващо система от взаимосвързани мероприятия за
опазване на здравето, оказване на медицинска помощ на по­
разените, евакуация и лечение, поддържане на високо ниво
на хигиенно-епидемичното състояние.
Същността на медицинското осигуряване при кризи се
състои в оказване в кратки срокове на оптимален обем меди­
цинска помощ на възможно най-голям контингент пострада­
ли. Това може да се осъществи чрез създаване на организа­
ция за оказване на своевременни лечебни, евакуационни и
противоепидемични мероприятия (схема 3).

Схема 3

ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКОТО ОСИГУРЯВАНЕ

НА ПОСТРАДАЛОТО НАСЕЛЕНИЕ

С Ф О Р М И Р А Н ! НА Ш Ч ! ЬИО
КИТ И | »#<о С ТЕЛС1ВА
ме л и ц и ж КИ 1 к и п и 1 В А *У А Ц И О Н И О
ПРОТИВОЕПИДЕМ ИЧНО ЗА 1 A U A 4 IA H A
ФОРМ И РОВАН ИЯ И П! ЧГ БИИ ОС ИГУРЯНАНС
ОСИ1 VP H B AH i ИАС f П ! Н И Н О
ЗАВЕДЕ МИН

-
« ■ ш а и в » ■тяяшшшштшшшг

33
 > Цел
• Спасяване на живота на поразените, намаляване на
смъртността и инвалидността, най-бързо възстановя­
ване на здравето и работоспособността им.
• Недопускане на поява и развитие на инфекциозни за-
болявания.
> Задачи на медицинското осигуряване
Задачите на медицинското осигуряване условно могат да
се разделят на две основни групи в зависимост от времето за
тяхното реализиране - преди и след възникване на кризата.
• Задачи но медицинското осигу ряване преди възник­
ване на кризата
1. Усъвършенстване на организацията и управлението
за осигуряване на постоянна готовност за действия
при кризи.
2. Организиране, изграждане и стъкмяване на органи за
управление на здравните заведения и медицинските
формирования.
3. Подготвяне на личния състав на здравните заведения
за работа в условията на бедствия, аварии и катастро­
фи.
4. Изготвяне на формирования, планирани за изпълне­
ние на задачите по медицинското осигуряване.
5. Подготвяне на населението за оказване на помощ и
взаимопомощ при възникване на бедствия, аварии и
катастрофи.
6. Изготвяне на план за лечебното, евакуационното и
противоепидемичното осигуряване на населението
при бедствия, аварии и катастрофи.
7. Създаване, съхраняване, опресняване и контролиране
на запасите от медико-санитарно имущество, необхо­
димо за работата на формированията.

34
 Правилното изпълнение на тези задачи е предпоставка
съответно и за изпълнението на задачите при възникване на
криза.
• Задачи по медицинското осигуряване след възник­
ване на кризата
Най-общо те се свеждат до организиране и провеждане
на лечебно-евакуационни мероприятия при възникване на
бедствени ситуации:
1. Бързо възстановяване на здравето, връщане към тру­
дова дейност, снижаване на смъртността и инвалид­
ността.
2. Провеждане на лечебно-профилактични мероприятия
за намаляване на нервнопсихичните и емоционалните
въздействия на катастрофите върху населението.
3. Предотвратяване на възникването и разпростране­
нието на масови инфекциозни заболявания сред насе­
лението.
4. Осигуряване на санитарно-хигиенното благополучие
на населението, застрашено от неблагоприятните са­
нитарни последствия, възникнали в резултат на бед­
ствия, аварии и катастрофи.
5. Запазване на здравето на формированията, участващи
в спасителните и неотложните аварийно-възстанови­
телни работи.
6. Провеждане на съдебномедицинска експертиза на за­
гиналите и съдебномедицинско освидетелстване на
поразените за определяне на степента на инвалидност
и прогноза за трудоспособност.
> Принципи на организирането на медицинското
осигуряване
Ефективното медицинско осигуряване на населението и
войските при възникване на криза независимо от вида и се

35
основава на прилагането от всички структури на здравеопаз­
ването на следните организационни принципи:
1. Единна координираща система за управление на спа­
сителните и медицинските мероприятия.
2. Единна доктрина за оказване на медицинска помощ и
лечение, започваща от огнището на поражение и за­
вършваща до окончателен изход в квалифицирани и
специализирани лечебни заведения.
3. Внедряване на ЛЕО в системата на цялостната орга­
низация по спасителните дейности.
4. Двуетапна система на лечебно-евакуационните меро­
приятия.

7.2. Структура на медицинското осигуряване

За успешното реализиране на задачите по медицинското

осигуряване се използват постоянно действащи сили и сред­
ства на здравеопазването и такива, които се създават на ба­
зата на действащи учреждения.
В структурата на медицинското осигуряване влизат ръ­
ководни органи, сили и средства, заведения.
А. Ръководни органи
а) на национално ниво - M3
б) на областно ниво - РЗИ
в) на общинско ниво - общински

Б. Сили и средства на здравеопазването при

бедствени ситуации
1. Медико-санитарни формирования (М С Ф )
а) С Е К (санитарни екипи)
б) СП (санитарни постове)

2. Медицински формирования

36
 а) медицински екипи
- специализирани лекарски екипи
- обикновени лекарски екипи
- фелдшерски екипи
- транспортни екипи
б) медицински формирования с повишена готовност
- ОМ О (отряд за медицинско осигуряване)
- ВМ ОБР (Военномедицински отряд за бързо реагиране)
- ПЕО (противоепидемични отряди) и ПГ (противоепи­
демични групи)
-СКТ1 (санитарно-контролни пунктове)
- ГВП (групи за вземане на проби)
- АСК (автосанитарни колони)

В. Лечебни заведения
а) заведения за индивидуална и групова практика - ДКЦ
б) лечебни заведения за болнична помощ
- БАЛ (М БА Л и СБА Л)
- болница за долекуване и продължително лечение
- болница за рехабилитация
в) диспансери, домове за медико-социални грижи

Г. Хигиен но-проти воеп идем ич ни ул велен ия

а) санитарно-химични лабораторни
б) токсикологични лаборатории
в) радиологични лаборатории
г) микробиологични лаборатории

Д. Център по хематология и трансфузионно лечение

Съгласно Закона за лечебните заведения в зависимост от
териториалното им разположение те биват:
- районни болници
- областни болници

37
 - междуобластни болници
- национални болници

Реално при кризи с масово поразени системата на бърза

и неотложна медицинска помощ (БНМП) ще бъде затруд­
нена, дори безпомощна. Следователно необходими са съз­
даване, организиране и използване на по-мощна система за
осигуряване на пострадалото население в тежките условия
на бедствена ситуация.
Тази система на медицинското осигуряване (МО) може
да бъде ефективна, ако се изгради на научно доказани и ут­
върдили се в практиката принципи.

> П ринципи на структури ран е на медицинското

осигуряване
1. Изгражда се въз основа на административно-терито­
риалното деление на страната.
2. Има универсален характер, което дава възможност
на системата за работа в различни по поразяващ ефект бед­
ствия.
3. Самостоятелност за работа в необичайни условия
медицински сили е висока степен на готовност и съответно
оборудване.
4. Унифицираност и единство на принципите и методите
за профилактика, диагностика и лечение на пораженията.
5. Компетентно и ефективно управление на системата
чрез бърза и достатъчна по обем информация.

Конструкцията на тази система се изгражда въз ос­

нова на съществуващата гражданска здравна мрежа на
функционален принцип и трябва да осигури:
- максимално приближаване на медицинската помощ до
пострадалите по време и място;

38
 -т я с н о взаимодействие на медицинските екипи с други­
те спасителни групи, работещи в района на бедствието;
- ранна медицинска сортировка и евакуация на постра­
далите;
непрекъснатост на медицинската помощ и грижи за
пострадалите от мястото на произшествието до настанява­
нето им в съответното лечебно заведение.
При така изградена и функционираща система на меди­
цинското осигуряване може да се прилагат всички основни
видове медицинска помощ:
- първа медицинска помощ;
- първа лекарска помощ;
- квалифицирана и специализирана медицинска помощ.
При разделянето на медицинската помощ на първа ме­
дицинска, първа лекарска, квалифицирана и специализира­
на, оказвана на различни места по веригата за медицинско
осигуряване, е необходимо да има възприети единни вижда­
ния и методи за лечение на пострадалите при бедствие. Това
може да се постигне чрез:
• създаване на подвижни медицински формирования
за работа в такива условия (медицински екипи, меди­
цински отряди), екипи за специализирана медицинска
помощ;
• организиране и оборудване на болнични заведения за
оказване на квалифицирана и специализирана меди­
цинска помощ;
• бърза и срочна евакуация в съответното лечебно заве­
дение;
• използване на експрес-методики за оценка на тежест­
та на състоянието на пострадалите, медицинска сор­
тировка на всички етапи, единни етиопатогенетични
методи за лечение.

39
 8. Организация и обем на първата медицинска
помощ

Анализът на организацията на медицинската помощ при

бедствия, аварии и катастрофи показва, че своевременното
оказване на първа медицинска помощ значително намалява
броя на безвъзвратните загуби. Основните причини за смърт
на пострадалите в огнището на катастрофата (стихийното
бедствие) са тежки механични травми, шок, кръвотечение и
нарушаване на функциите на жизнено важни органи.
Определение - първа медицинска помощ представлява
комплекс от елементарни медицински мероприятия, които
се оказват непосредствено в огнището на поразяване или
близо до него предимно под формата на само- и взаимопо­
мощ от личния състав на аварийно-спасителните групи, от
медицинския състав на медицинските пунктове.
За оказване на първа медицинска помощ не се изисква
разкриване на медицински подразделения, а се използват
наличните медицински и подръчни средства. Тя се състои в
провеждане на елементарни и други мероприятия е цел спа­
сяване на живота на пострадалите и предпазване от тежките
усложнения (асфиксия, шок, кръвотечение, ранева инфек­
ция и др.), а също и подготовка на поразените за евакуация.

8.1. Цел на първата медицинска помощ

Основната цел е отстраняване на въздействието на пора­

зяващия фактор, спасяване на живота на пострадалите, пре­
дотвратяване и намаляване на тежките усложнения.
Това може да се постигне чрез адекватни действия и съ­
трудничество между всички участващи и бърза евакуация
извън бедствената зона.
Първата медицинска помощ трябва да бъде оказана в

40
най-кратки срокове, но не по-късно от 30 минути, а при спи­
ране на дишането - до 5—7-ата минута, независимо от маща­
бите и вида на катастрофата. Оптималният срок за оказване
на първа медицинска помощ е от 30 мин до 1 час след полу­
чаване на пораженията. Именно затова в американската ли­
тература се използва изразът „първият златен час“. С удъл­
жаване на времето за оказване на първа медицинска помощ
бързо нараства и честотата на усложненията при поразени­
те. Ето защо първата медицинска помощ се оказва в хода
на спасителните работи (които се провеждат денонощно) и
в цялата зона на катастрофата. При това е задължително да
се контролират радиационната и химическата обстановка и
при необходимост да се използват индивидуалните средства
за защита (технически и медицински).
Ефективността от оказването на първата медицинска по­
мощ е в пряка зависимост от нивото на медицинската подго­
товка на населението.

8.2. Фази па първата медицинска помощ

Организацията на първата медицинска помощ е тясно

свързана с фазовото развитие на процесите в района на бед­
ствие. Провеждането й основно може да се раздели на три
фази:
Първа фаза - па изолация. Това е периодът от момента
на възникване на катастрофата до навлизането на съответни­
те сили за оказване на първа медицинска помощ. Продължи­
телността е от няколко минути до няколко часа.
През тази фаза е невъзможно да се окаже помощ отвън.
Тя се оказва непосредствено на мястото, където са получени
поражения (в огнището), или в съседство предимно под фор­
мата на само- и взаимопомощ, а също и от личния състав на
спасителните формирования, от медицинските работници.

41
 Втора фаза - на спасяване. Тя започва от момента на
пристигане в огнището на поразяване на първите екипи от
бърза медицинска помощ, лекарско-сестринските екипи на
лечебните заведения, разположени в близост до огнището.
Медицинските сили и пристигналите в огнището спасители
чрез разузнаване определят мащабите и характера на ката­
строфата, количеството и тежестта на поразените, основни­
те направления за съсредоточаване на силите по оказване
на първа медицинска помощ и информират ръководещите
органи. През този период работата на медиците е насочена
към провеждане на неотложните медицински мероприятия
по жизнени показания и подготовка на поразените за ева­
куация към съответните лечебни учреждения. Провеждат се
планираните спасителни мероприятия от обучени за целта
състави (медицински екипи, медико-санитарни и медицин- |
ски формирования, формирования на ГЗ, полицията, проти­
вопожарната охрана и др.). Основните работи в огнището по
издирването, освобождаването, извличането и изнасянето
на пострадалите се извършват от спасителните отряди.
Трета фаза - на възстановяване на пострадалите.
Състои се от:
сортиране на поразените при констатация на най-теж­
ките поражения; I
разпределение на медико-санитарните материали и
оборудване;
- разпределение на транспорта;
работа на специализираните бригади;
- оценка на епидемиологичната обстановка.
Съставът и числеността на медицинските сили и сред­
ства се определят от характера и мащабите на огнището на
катастрофата, предполагаемите медицински загуби и други
фактори.

42
 S.3. Обем па първата медицинска помощ

Незабавна първа помощ се налага при следните състоя­

ния:
- непроходимост на дихателните пътища;
- липса на дишане;
- липса на сърдечна дейност;
- голяма кръвозагуба.
О бемът па п ървата медицинска помощ включва ком­
плекс от лечебно-профилактични мероприятия, осигурява­
щи: възстановяване на дихателната и сърдечната дейност,
временно преустановяване на кръвотечението; първични
противошокови мероприятия; профилактика на инфекциоз­
ните усложнения; подготовка за евакуация и евакуация на
поразените.

8.3.1. В ъзстановяване на дихателната и сърдечната

дейност
а) предварителна оценка на състоянието

Н ачин на действие:

Проверете дали пациен­

тът е в съзнание (дали е кон­
тактен), като леко го разтър­
сите и попитате „Как сте?“
(фиг. 1).

Фиг. 1. Проверете дали

пациентът е контактен

43

Фиг. 2. Проверете дали
пациентът диша чрез
слушане
Фиг. 3. Проверете дали
пациентът диша чрез
поставяне на ръка
върху гърдите и корема
Фиг. 4. Странично стабилно
положение (ССП)
44
Ако пациентът е загубил
съзнание, проверете дали
диша чрез:
слушане, като по­
ставите бузата и ухото си в
непосредствена близост до
устата и носа на пациента:
установяват се дихателни
шумове при вдишване и из­
дишване {фиг. 2);
поставяне на ръка
върху гърдите и корема на
пациента. Спиране на диша­
нето се установява по спира­
не на дихателните движения
на гърдите и коремната сте­
на {фиг. 3).
Ако пациентът е в без­
съзнание, но със запазено
дишане и нормална сърдечна
дейност, поставете го в стра­
нично стабилно положение
(ССП). При ССП постра­
далият лежи на една страна
със сгънат в колянната става
крак, който е отдолу. Долна­
та ръка се намира изправена
зад тялото и не позволява
обръщането му назад. Дру-
 гата ръка, която е отгоре, е
сгъната в лакътя, а китката е
поставена под лицето, глава­
та е леко извита нагоре. Това
положение на сгънатата ръка
предотвратява обръщането
на тялото напред, осигуря­
ва добро самостоятелно ди­
шане, а събраната в устата
секреция, повърнато и други
се изтичат спонтанно навън
(фиг. 4).
б) възстановяване на проходимостта на дихателните пъ­
тища
Най-честата причина за запушване на дихателните пъти­
ща е спадането на езика. В повечето случаи дихателният път
може да бъде освободен чрез огъване на врата назад. По този
начин езикът се повдига и освобождава дихателния път.

Начин на действие:
I етап. Сигнализирайте за помощ и поставете пострада­
лия по гръб, като щадите гръбнака му.
ВНИМ АНИЕ! Ако в устата се виждат чужди тела
или повърнато - отстранете ги, но без да губите много
време за това.

II етап. Освободете дихателните пътища, като използ­

вате едната от двете техники - избутване на долната челюст
или повдигане на брадичката.
ВНИМ АНИЕ! Повдигането на брадичката е живо­
тоспасяваща манипулация, но трябва винаги да се прилага
внимателно, за да не се увреди допълнително гръбначният
мозък. Затова, когато предполагаме счупване на врата,

45
правилно е да използваме другия способ - избутване на дол­
ната челюст, при което вратът не се движи.
Избутване на долната челюст - начин на изпълнение
Избутването на долната челюст нагоре може да се по­
стигне, като оказващият първа помощ повдига долната че­
люст в областта на нейните ъгли е по една ръка от двете
страни. При това положение лактите са опрени на земята, от
двете страни на главата на пострадалия. Ако устните му се
затварят, може да придърпате долната устна е палец. Ако ще
правите дишане уста в уста, ноздрите на пострадалия се зат­
варят, като ги притиснете плътно е бузата си. Главата трябва
да бъде придържана неподвижно, като в краен случай може
да бъде изтеглена леко назад. Избутването на долната че­
люст е най-сигурният подход при оказване на първа помощ,
защото чрез него се освобождават дихателните пътища, без
да се огъва вратът (в повечето случаи).
Повдигане на брадичката - техника на изпълнение
Сложете ръка на челото на болния, като упражнявате на­
тиск назад. Върховете на пръстите на другата ръка сложете
под брадичката и повдигайте долната челюст. При това пов­
дигане не се използва палецът {фиг. 5).

Ако пациентът не диша

- осигурете проходимост на
дихателните пътища:
- почистете устната ку­
хина от повърнати материи,
кръв или слуз;
- изтеглете долната че­
Фиг. 5. Осигурете проходимост на люст напред и наклонете гла­
дихателните пътища вата назад, така че брадичка­
та да е по-високо от носа. Изтеглете езика напред от задната
част на гърлото {фиг. 5).

46
 ВНИМ АНИЕ! Пръстите не трябва да натискат ме­
ките тъкани йод езика поради риск от запушване на диха­
телния път.

III етап. Проверявайте има ли дишане.

След освобождаване на дихателните пътища е важно те
да се поддържат отворени. Понякога това е достатъчно за
възстановяване на дишането. Постига се, като установеното
положение на главата и долната челюст се поддържа непре­
къснато. Докато поддържате проходимостта на дихателните
пътища, трябва да следите за наличието на спонтанно диша­
не. Това става по следния начин:
- наблюдавайте дали има дихателни движения на гръд­
ния кош;
слушайте за шум от издишване е ухо, доближено до
устата на пострадалия;
- опитвайте се да усетите въздушна струя от издишване­
то е бузата си;
- ако след отварянето на дихателните пътища не се по­
яви дишане, трябва да се започне изкуствено дишане „уста
в уста“.

в) изкуствено дишане
Ако след освобождаването на дихателния път пострада­
лият не продиша самостоятелно, следва да се пристъпи към
изкуствено дишане. Трябва без излишна паника да се започ­
не обдишване - колкото по-скоро, толкова по-добре за пос­
традалия. В случай че не сте напълно сигурни има ли диша­
не, обдишвайте - няма да навредите да пациента.
Начините за изкуствено дишане са два: „уста в уста ',
който е за предпочитане, и „уста в нос”, който се прилага
при наранявания в областта на устата.

47
 - изкуствено дишане „уста в уста“
При този метод белите дробове на пострадалия се изпъл­
ват е въздух от вашите бели дробове. Прави се по следния
начин:
I етан. С едната ръка на челото на болния избутваме гл
вата назад, за да осигурим дихателен път. С палеца и пока­
залеца на същата ръка стискаме ноздрите на пострадалия. С
върховете на пръстите на другата ръка повдигаме брадичка­
та (фиг. 6).

Ф иг. 6. Изкуствено дишане

ВН ИМ А Н И Е! Ако се съмнявате за счупване на врата,

използвайте техниката с избутване на долната челюст,
като затворите ноздрите чрез затискане с бузата си.
II етан. Поемете дълбоко въздух и долепете устата си
до устата на пострадалия (херметично). Ако пострадалият е
дребен на ръст, долепете устата си едновременно до устата
и ноздрите му.
III етап. Издишайте два пъти в устата на пострадалия
(1-1,5 сек на издишване), като всеки път, преди да издишате,
си поемайте дълбоко въздух. С периферното си зрение сле-

48
дете дали при това гръдният кош на пострадалия се издига.
Ако това става, той получава достатъчно въздух и можете
да преминете към етап IV. Ако гръдният кош не се издига
и спуска, проверете дали правилно сте осигурили проходи­
мост на дихателните пътища и след като се коригирате, за­
почнете отново да обдишвате. Преди това проверете за чуж­
ди тела в устата на пострадалия.
IV етап. След като сте издишали в устата на пострадалия
два пъти и сте се уверили, че гръдният му кош се повдига,
опитайте се да проверите и пулса му. Използвайте показале­
ца и средния пръст, с които потърсете пулсации на артерия
каротис. С другата ръка придърпайте челото, за да държите
дихателния път отворен. Можете да си позволите да търсите
пулса не повече от 5-10 сек.
- Ако установите пулс и пострадалият диша, спрете до­
тук. Ако е възможно, осигурете му топлина и други удобс­
тва;
- Ако установите пулс, но пострадалият не диша, прис­
тъпете към изкуствено дишане;
- Ако няма пулс и дишане, започнете изкуствено диша­
не и сърдечен масаж. Търсете спешна намеса на квалифици­
ран медицински персонал. Обдишването „уста в уста“ става
със скорост един път на всеки 5 сек (12 пъти в минута), като
на всяка минута проверявате за наличието на пулс и спон­
танно дишане.
ВНИМ АНИЕ! Продължавайте да търсите медицинс­
ка помощ!
- изкуствено диш ане „уста в нос“
Използвайте този прийом, когато изкуственото дишане
„уста в уста“ е невъзможно - например при тежки счупвания
на челюст, при рани на устата или при спазми на дъвкагел-
ните мускули.

49
 Методът е принципно същият като „уста в уста“. Разли­
ката е в това, че при „уста в нос“ се издишва в ноздрите на
пострадалия, докато устните му се придържат затворени от
ръката, поддържаща брадичката. Друга малка разлика е, че
по време на издишването въздухът освен през ноздрите на
пострадалия може да излиза и през устата му. За целта, след
като сте му вдишали, затворете устните му.

г) външен сърдечен масаж (ВСМ)

Външният сърдечен масаж представлява ритмично при­
тискане на сърцето. Този метод се явява временен замести­
тел на нормалната сърдечна дейност. При ВСМ се разчита
на това, че сърцето е разположено между гръдната кост и
гръбнака, и натискайки гръдната кост, Вие притискате сър­
цето към гръбнака, в резултат на което в кръвоносната сис­
тема се изтласква кръв.

Фиг. 7. Установяване на пулс на
каротидната артерия
Липсата на сърдечна
дейност се установява чрез
проверяване, дали пострада­
лото лице има пулс.
Пулсът се опипва при лек
натиск на показалеца и сред­
ния пръст върху каротидната
артерия (фиг. 7).
Не се използва палецът
за проверка на пулса, защо-
то той притежава собствена
пулсация.
Липсата на пулс налага
незабавно да се започне вън­
шен сърдечен масаж:

50
 Начин на действие:
- пострадалият се поста­
вя по гръб върху твърда под­
ложка (земя, дъска и др.);
- главата се извива мак­
симално назад, за да се оси­
гури проходимост на диха­
телните пътища;
извършващият масажа
застава на колене отстрани
на гръдния кош на постра­
далия и поставя дланта на
едната си ръка върху сърдеч­
ната област, а другата ръка
обхваща китката на първата
((f)иг. 8);
с изправени в лактите
ръце, като използва тежестта
на цялото тяло, спасителят
притиска гръдната кост по
посока на гръбнака, така че
да хлътне 4-5 см.
• След като сте притиснали гръдната кост до необхо­
димата дълбочина, отпуснете ръцете изведнъж. Съ­
щевременно дланта Ви трябва да се допира леко до
гръдната кост, без обаче това да пречи на гръдната
кост свободно да се върне в изходно положение.
• Времето, през което сте притиснали гръдната кост,
трябва да е равно на времето, през което не упражня­
вате натиск (така се имитира естествената сърдечна
дейност). Не правете почивки между натисканията.
ВНИМАНИЕ! Никога не прекъсвайте външния сърде­
чен масаж за повече от 7 сек.

51
 д) външен сърдечен масаж и изкуствено дишане при:
- един спасител
Когато оказващият първа помощ е сам, трябва да се спаз­
ва съотношението 15:2. Това означава, че след 15 натискания
на гръдния кош следват две бързи, но дълбоки обдишвания
на пострадалия. За да компенсира времето за обдишване,
спасителят трябва да прави сериите от по 15 натискания със
скорост 80 до 100 натискания в минута.
За постигане на ритмичност при редуването между ВСМ
и обдишване оказващият първа помощ си тактува по след­
ния начин: „едно и, две и, три и“ и така до „петнадесет“.
След като произнесе „петнадесет“, спасителят бързо се пре­
мества до главата на болния. След това слага едната си длан
на челото на пострадалия, а е палеца и показалеца на същата
ръка запушва ноздрите му. Тази ръка натиска челото назад,
за да осигури проходимост на дихателните пътища. След
това спасителят 2 пъти вдухва дълбоко въздух в устата на
пострадалия. Това трябва да става бързо - за 5-6 сек. Този
цикъл (15:2) се повтаря 4 пъти. След четвъртото обдишване
оказващият първа помощ слага ухото си до устата на пос­
традалия и се заслушва има ли дишане, като същевременно
следи за движения на гръдния кош. Едновременно с това се
търсят пулсации на сънните артерии, за да се провери дали е
възстановена спонтанната сърдечна дейност.
- при двама спасители
На всяко вдухване от единия спасител вторият извърш­
ва 5 притискания на гръдния кош, при ритъм минимум 80 в
минута. Периодично спасителите сменят местата си (фиг. 9).

52
 Фиг. 9. Изкуствено дишане и сърдечен масаж при наличие
на двама спасители

Първичната реанимация се извършва до възвръщане на

дишането и на сърдечната дейност. Прекратява се при по­
явата на сигурни признаци за настъпване на биологична
смърт. Смята се, че след 30—40 мин ефективна реанимация
и при липса на признаци на съживяване същата може да се
прекрати.
ВНИМАНИЕ! П ри о к а зва н е на първична реаним аци я
при п ост авян ет о на гл а ва т а в пълна т илна деф лекси я сл ед ­
ва д а се отчетат:
- наличието на евентуална фрактура в областта на ший-
ните прешлени;
- при възрастни хора - наличието на вероятни склеротич­
ни промени, включително и на а.а.каротис. Кръвоснабдява-
нето се осъществява основно от а.а. вертебралис, а при тилна
дефлексия проходимостта й в голяма степен се нарушава.

8.3.2. Временно спиране на външно кръвотечение

Спешна задача на първата медицинска помощ при трав­

матичните поражения е преустановяването на кръвотече­

53
нието, причинено от увреждане на по-големи кръвоносни
съдове - артерии и вени. Анализът на медицинските дейнос­
ти показва, че летален изход настъпва в 2,6% от поразените е
непреустановено кръвотечение от крайниците. Капилярните
кръвотечения обикновено спират благодарение на способ­
ността на кръвта да се съсирва.
Начините на кръвоспиране са:
1) притискане с пръсти
За използването на този способ е необходимо да се зна­
ят местата, където едни или други артерии лежат сравнител­
но по-повърхностно (фиг. 10).

Фиг. 10. Места за притискане на артериите

Притискат се главните артериални съдове централно от

мястото на кървене е палеца или другите четири пръста на
ръката върху подлежащата кост.

54
 ♦ При кръвотечение от главата
Фиг. II. Спиране на кръвотече­
нието от сънната артерия
чрез притискане
♦ При кръвотечение в областта на раменния пояс
Фиг. 12. Притискане на
подключичната артерия
55
П ритиска сс сънната
артерия с трите пръста от­
страни на шията пред изпък­
ващия мускул в дълбочина.
Не бива да се притиска с па­
лец и другата сънна артерия,
за да не спре притокът на
кръв към мозъка (фиг. II).
След като се постави
пострадалият в легнало по­
ложение и се повдигне ра­
менният пояс чрез подложе­
на дреха, за да бъде артери­
ята по-лесно достъпна, се
притиска подключичната
артерия. Тя се притиска с
пръсти в областта над клю­
чицата отдолу нагоре, като
при продължаване на кръ­
вотечението притискането
се засилва чрез поставяне
на дланта на другата ръка на
спасителя върху притиска­
щата (фиг. 12).
 ♦ При кръвотечение от мишницата и предмишницата
Фиг. 13. Притискане на
мишничната артерия
♦ При кръвотечение от китката
Фиг. 14. Притискане на лъчевата
артерия
56
Притиска се мишнич­
ната артерия в междината
между двуглавия и тригла-
вия мускул отвътре на миш­
ницата е четири пръста, а
е палеца на същата ръка се
обхваща циркулярно миш­
ницата, за да има по-голяма
опора за пръстите. Същото
се извършва и при кръво­
течения в лакътната ямка
(фиг. 13).
Притиска се лъчевата
артерия на мястото, където
обикновено се опипва пул­
сът (фиг. 14).
 ♦ При кръвотечение от бедрената артерии
Притиска се бедрена­
та артерия в областта на
слабинната гънка, след като
се установи точно мястото
на артерията чрез опипване
на пулса. Най-добре е да се
натисне с палците на двете
Фиг. 15. Притискане на бедрената
ръце, а с останалите пръсти
артерия
да се обхване от вътрешната
и външната страна бедрото
(фиг. 15).

♦ При кръвотечение от подбедрицата - притискане­

то става в под кол и ннага ямка
Ако е невъзможно да се преустанови кръвотечението
чрез външно притискане, се прилага директно притискане
на отвора на кървищата артерия с палец или показалец в
самата рана.
2) сгъване на крайниците
Кръвоспирането се осъ­
ществява чрез максимално
сгъване на крайниците. При­
лага се, когато е невъзможно
да се прибегне до друг начин
на кръвоспиране. При увреж­
дане на бедрената артерия се
поставя неразгънат бинт в
слабинната гънка, крайникът
Фиг. 16. Кръвоспиране чрез
се сгъва в тазобедрената и ко-
сгъване при увреждане на
бедрената артерия лянната става и се стяга в това
положение с бинтова превръз­
ка или колан (фиг. 16).

57
 При увреждане на под­
бедрената артерия се пос­
тавя неразгънат бинт в зад-
колянната ямка, крайникът
се сгъва в колянната става и
се пристяга {фиг. 17).
Фиг. 17. Кръвоспиране чрез
сгъване на подбедрената
артерия

3) пристягане

При нараняване на миш­

ничната артерия се поставя
неразгънат бинт в мишнич­
ната ямка и се фиксират гор­
ните крайници откъм гърба
чрез пристягане (фиг. 18).

Фиг. 18. Кръвоспиране чрез

пристягане на
мишничната артерия

58
 При кървене от пред­
мишничната артерия се
поставя бинт на руло в ла-
кътната ямка, сгъва се ръката
в същата става и се пристяга
{фиг. 19).

Фиг. 19. Кръвоспиране чрез

пристягане на
предмишничната артерия

Кръвоспиране може да се осъществи и чрез компресив-

на превръзка. Поставя се върху раната бинт на руло и се
прави стегнато бинтоване. Ако превръзката се напои с кръв,
не се сваля, а се прави допълнително надвръзка.

♦ Пристягане с триъгълна кърпа

Фиг. 20. Кръвоспиране на мишни­
цата и предмишницата с
триъгълна кърпа
Кръвоспиране на миш­
ницата и предмишницата.
Прави се чрез неколкократ-
ното прегъване на кърпата
на 6-8 см широка лента, чрез
която се пристяга мястото
над лакътя, което е подпла­
тено предварително. Краи­
щата се увиват около миш­
ницата {фиг. 20).

59

Фиг. 21. Кръвоспиране на бедрото
или подбедрицата с триъ­
гълна кърпа
♦ С гумена тръба (есмарх)
Фиг. 22. Кръвоспиране чрез при­
стягане с гумена тръба
(есмарх)
60
Кръвоспиране на бед­
рото или подбедрицата
процедира се по същия
начин, само че се използва
и палка, с която се усуква
превръзката, за да се стегне
по-здраво. Палката се фик­
сира с втора триъгълна кър­
па (фиг. 21). По същия начин
може да се направи пристя­
гаща превръзка с бинт или
носна кърпа.
Есмархът представля­
ва гумена тръба, дълга 1 м,
с верижка на единия край и
кукичка на другия.
Гумената тръба се опъва
с две ръце и се навива около
повдигнатия нагоре край­
ник малко над раната, къде-
то преди това е навита мека
памучна материя за подлож­
ка. Двата края на тръбата се
фиксират чрез превързване
{фиг. 22).
 ♦ Пристягане с турникет
Фиг. 23. Пристягане на крайника с
турникет
Турникетът се прави от
дълга ивица плат, широка
най-малко 5 см. Поставя се
точно над раната, така че да
не се смъкне при стягането.
Омотава се два пъти ивица­
та плат около крайника и се
кръстосват двата края. като
се изваждат един под друг.
Взема се къса здрава пръч­
ка и се поставя напряко на
възела, след това се завърз­
ват двата края над пръчката.
Пръчката се завърта, дока-
то спре кръвта. Завързва се
второ парче плат накрая на
пръчката и след това се за­
вързва около крайника, така
че да държи турникета на
мястото му (фиг. 23).

Пристягащата превръзка не трябва да се държи пове­

че от два часа лятно време или около един час през зима­
та. Турникетите еа опасни! Използвайте ги само в краен
случай!
Пострадалите, престояли продължително време под раз­
валините с притиснати долни крайници, части от тялото и
други (повече от 4-5 часа), развиват синдром на продължи­
телна компресия. Опасността при тези поражения идва от
развитие на шок и на последваща бъбречна недостатъчност.
Такива пострадали след бавно освобождаване от компреси­
ята се нуждаят незабавно от пристягаща превръзка над мяс-

61
тото на притискане, след което им се дават обезболяващи, а
по показания - и кардиотонични средства.

> Проникващи рани в гръдния кош и коремната ку­

хина

Проникващи рани в гръдния кош и корема се получават,

когато с остър предмет се наруши целостта на важни телес­
ни кухини - гръдната или коремната.

При проникващи рани в

гръдния кош може да се чува
свистене при вдишване и из­
дишване от влизане и изли­
зане на въздуха от гръдната
кухина. Полученият отвор
трябва да бъде запушен вед­
Фиг. 24. Херметизация на гръдния
кош нага с голи ръце, найлонова
торбичка или тампон от чист
плат (фиг. 24).

Пострадалият трябва да
бъде поставен в странично
стабилно положение върху
ранената страна {фиг. 25).

Фиг. 25. Странично стабилно

положение при
проникваща рана в
гръдната кухина

62
 При проникващи рани в
коремната кухина не трябва
да се прави опит да се напъхат
обратно черва или вътреш­
ни органи, които се подават
от раната. Раната се покрива
е чиста превръзка. Постра­
далият се поставя легнал по
Фиг. 26. Подходящо положение гръб, слага се сгънато одеяло
при проникващи рани в
под свитите му колена, за да
коремната кухина
се намали натискът върху ко­
ремната стена. Пострадалият
не бива да поема никакви теч­
ности, вода и храна (фиг. 26).

> Превързваме на рани

Превързването на рани може да се извърши е бинт, ли­

чен превързочен пакет и триъгълна кърпа.

♦ Превъртане е триъгълна кърпа

Триъгълната кърпа е
памучен плат е триъгълна
форма и определени размери
(фиг. 27).
Удобството на триъгъл­
ната кърпа е в това, че тя
бързо се поставя и покрива
голяма част от превързваната
област, а когато бъде нагъна­
та на лента, може да замести
Фиг. 27. Триъгълна кърпа и бинта.

63

Фиг. 28. Превръзка на главата с
триъгълна кърпа
Фиг. 29. Превръзка на рамото,
мишницата и гърдите
Фиг. 30. Превързване на китката с
триъгълна кърпа
64
С нея по-лесно се рабо­
ти, когато се налага спешна
помощ и няма време за пре­
връзки с бинт или трябва да
се превържат окосмената
част на главата, челото, уши­
те, цялото лице (фиг. 28).
С две триъгълни кърпи
може да се направи превръз­
ка на рамото и мишницата, а
също така и на гърдите, гърба,
корема и седалището, тазо­
бедрената става (фиг. 29).
Триъгълната кърпа е
удобна за превързване на
китката (фиг. 30), на стъпа­
лото (фиг. 31), колянната и
лакътната става (фиг. 32). Тя
бързо се поставя и може да
бъде прегъвана в зависимост
от характера, мястото и цел­
та на превръзката.
Фиг. 31. Превързваме на стъпалото
с триъгълна кърпа

Фиг. 32. Превързва не на коля ината

и лакътната става е триъ­
гълна кърпа

8.3.3. Първични противошокови мероприятия

Първичните противошокови мероприятия се про­

веждат за предотвратяване на хиповолемичния шок, причи­
нен от тежки травми, масивни хеморагии, изгаряния и де-
хидратация. Често тези причини се комбинират - например
големи травми и кръвозагуба. Необходимо е своевременно
прилагане на противошокови мероприятия, зашото е уста­
новено, че шок с продължителност 1 час, проявил се след

65
травма, може да бъде необратим. При провеждане на проти-
вошоковите мероприятия през първите 6 часа смъртността
се намалява до 25-30% .

■ Профилактика при травматични поражения

Профилактичните мероприятия за предотвратяване на
шока включват: имобилизация, преустановяване на кръвоте­
чението, даване на обезболяващи, подготовка за евакуация и
евакуация.
Имобилизация. Извършва се при фрактури (открити и
закрити) на крайници, на гръбначния стълб, на таз. Наблю­
даваните обективни признаци са: патологична подвижност,
крепитация, хематом, деформация на крайника или през ко­
жата се показва кост, и субективни оплаквания - болка, коя­
то пречи на нормалните движения на крайника. Имобилиза­
ция се налага и при обширни наранявания на меки тъкани и
обширни изгаряния. Чрез нея се намаляват болевото драз­
нене, рискът от разкъсване на кръвоносни съдове и мастна
емболия. Обездвижване при фрактура на крайниците може
да се извърши със стандартни шини (крамерова, надуваеми
шини и др.), триъгълни кърпи, е подръчни средства или чрез
прикрепване на счупения към здравия крайник.
Изискване към обездвижването:
шината да обхваща две съседни стави;
шината да бъде добре подплатена е бинт и др., особе­
но в мястото на допиране на раната;
при наличие на рана най-напред се превързва тя и по­
сле се прави обездвижване;
шината се моделира предварително по здравия край­
ник и се фиксира към болния.
Внимание! Пръстите на крайника се оставят свобод­
ни, за да се контролира кръвоснабдяването му.

66
 Начин на действие:
Фиг. 33. При черепно-мозъчни
травми пострадалият се
фиксира към носилка
Фиг. 34. Обездвижване на шията с
крамерови шини
67
При черепно-мозъчни
травми пострадалият се фик­
сира към носилката в ста­
билно странично положение
за избягване на допълнител­
ни усложнения (асфиксия
от повърнати маси, кръвни
съсирени, падане от носил­
ката по време на транспорт
и др.) {фиг. J3).
Обездвижване на шията
е възможно да се направи е
две крамерови шини, които
предварително се моделират
{фиг. 34).
 Обездвижване на горен
крайник се постига:
с шина, която да об­
хване раменната и лакътна-
та става, а при счупване на
предмишницата - лакътната
и гривнената става {фиг. i5);

Фиг. 35. Обездвижване на горен

крайник с шина

- е две триъгълни кърпи,

от които едната е като лента
и фиксира ръката към гръд­
ния кош, а другата е вързана
на шията и ръката, сгъната
под прав ъгъл, лежи на ши­
роката й част {фиг. 36);

Фиг. 36. Обездвижване на горен

крайник

- е импровизирана от
подръчни материали непод­
вижна превръзка {фиг. 37).

Фиг. 37. Импровизирана непод­

вижна превръзка на горен
крайник

68

Фиг. 38. Обездвижване на
гръбначен стълб
Обездвижване иа гръб­
начен стълб
Пострадалият се повди­
га внимателно от четирима
души и под него се подпъхва
дъска. Под коленете, кръста
и шията се поставят невисо­
ки подложки, а от двете стра­
ни на главата - импровизи­
рани възглавнички, за да не
се движи. Пострадалият се
фиксира с 6-7 превръзки от
триъгълни кърпи и бинт през
челото, над и под гърдите
през таза, над коленете и над
глезените (фиг. 38).
Внимание! Н е п рем ест ­
вай т е излиш но п о ст р а д а ­
лия, т ъй кат о т ова м о ж е
д а д о в е д е д о допълнит елни
у вр е ж д а н и я на гръбначния
м озък.

Обездвижване на таза
Пострадалият внимателно се поставя легнал по гръб
върху твърда поставка с крака, сгънати в коленете и тазо­
бедрените стави. Под коленете се поставят одеяло, вързоп
от дрехи и др. Тялото се фиксира стабилно - особено тазът
и краката - към твърдата подложка, както при гръбначен
стълб.

69
 Обездвижване на бедро <
Извършва се с две шини. .
Външната се поставя под !\
мишницата и продължава f
през целия крак. Вьтреш- -
ната започва от слабинната i
Ф иг. 39. Обездвижване на бедро
гънка. Под мишницата и i
под гънката на чатала се ;
поставя неразгънат бинт или |]
памук, за да не убиват шини­
те. Фиксирането става с 6-7
триъгълни кърпи или бинт
(фиг. 39).

Ако не разполагате с
какъвто и да е предмет, под­
ходящ за направата на ши­
на, можете да постъпите по
следния начин: за обездвиж- .
ване на горен крайник - фик­
сиране на ръката към гръд- ,
ния кош, а за долен край­
ник - фиксиране на счупения
крак към здравия {фиг. 40).

Фиг. 40. Импровизирана непод­

вижна превръзка на долен
крайник

70
 Обездвижване на под-
бедрипа и стъпало

За фиксиране на колян-
ната и глезенната става се
използва крамерова шина,
която се поставя по задната
Фиг. 41. Обездвижване на
страна на крака, започва от
подбедрица и стъпало горната трета на бедрото и
е огъната в долната си част
около 30 см, за да се фиксира за нея стъпалото. Под колян-
ната става се поставя неразгънат бинт или памук.
За обездвижване на стъпалото се използва шина, изви­
та Г-образно, по начин, подобен на този при обездвижва­
не на подбедрица. Шината започва от задколянната ямка.
Фиксирането се извършва с триъгълни кърпи или бинтове
{фиг. 41).

При липса на подходяща

шина обездвижването може
да бъде извършено с подръч­
ни средства {фиг. 42).

Фиг. 42. Обездвижване на подбед-

рнца е импровизирана
шина

71
 Обездвижване на клю- -
чина

На двете рамене се по­

ставят триъгълни кърпи или \
бинтове, увити в кръг, при­
дърпват се максимално назад j
и се завързват на гърба е тре­
та кърпа (фиг. 43).

Фиг. 43. Обездвижване на

ключица

При счупване на ребра j

обикновено се прави стъпа­
ловидна превръзка е лейко-
пластни ленти, която започ­
ва от гръдната кост и достига
до гръбначния стълб. Поста- •
вя се в момент на издишване
(фиг. 44).

Фиг. 44. Имобилизация на

гръдния кош

При счупване на отделни ребра без разместване може да

не се налага превръзка.
Преустановяването на кръвотеченията се извършва
по описаните вече начини.
Обезболяване. Основно значение при профилактиката
на шока има потискането на болката чрез обезболяващи (е
аналгин, лидол и др.).

72
 С цел запазване на телесната температура се препоръч­
ват затопляне (завиване е одеяло, топли вълнени дрехи и
др.), даване на горещи течности (чай, кафе, подсладена вода,
бульон и др. през устата).
Освен това могат да се приложат сърдечни средства (ко­
феин, коразол, корамин и др.), като задължително се осигу­
рява пълен покой.

■ Профилактика на шок вследствие на изгаряне

От патофизиологична гледна точка шокът при изгаряни­
ята е хиповолемичен.
При площ на повърхностните изгаряния повече от 20%
и на дълбоките изгаряния повече от 10% се развива шок. Де­
цата развиват шок при площ на повърхностните изгаряния
повече от 10%.
Профилактичните мероприятия за предотвратяване на
шока включват:
Оценка на дълбочината и площта на поражение въ­
преки ограниченото време за провеждане на сорти-
ровката. За ориентировъчно определяне на площта на
изгарянията в доболничния етап се използват два кри­
терия: „правило на деветката“ и „правило на дланта“.
Съгласно „правилото на деветките“ при възрастните
площта на главата и шията съставлява 9% от цялата повърх­
ност на тялото; гърди с корем - 18%; гръб и седалище - 18%;
горни крайници - по 9%; долни крайници - по 18%; перине-
ум - 1%.
Съгласно „правилото на дланта“ площта на дланта е рав­
на на 1% от повърхността на тялото.
По възможност дрехите на поразения се свалят на
мястото на произшествието (опасност от десорбция
на отровни газове) и той се транспортира незабавно

73
 на носилка в затоплено помещение, особено ако вре­
мето е хладно. При освобождаване от дрехите не се
допускат допълнително травмиране и повреждане на
образувалите се були.
За отстраняване на болката и психомоторното въз­
буждане се прилагат седативни средства, аналгетици,
невролептици,транквилизатори.
За защита от допълнително механично въздействие и
вторично заразяване изгорелите повърхности се по­
криват със стерилна марля.
Срещу дехидратацията се препоръчва даване на теч­
ности и солеви разтвори още в района на бедствието.
Спешна евакуация към лечебно заведение за оказва­
не на квалифицирана и специализирана медицинска
помощ. Обезболяването по време на транспорта про­
дължава с венозно прилагане на наркотични и ненар-
котични аналгетици и следене на хемодинамиката.

Тези основни мероприятия са насочени за предотвратя­

ване на хиповолемията, острата бъбречна недостатъчност и
други опасни усложнения при изгаряне.

8.3.4. Профилактика на инфекциозните усложнения

В условията на бедствена ситуация профилактика се на­

лага в случаите на изгаряния, наранявания на меки тъкани,
открити счупвания, травми на лицето, при епидемична опас­
ност и др. Използват се различни видове стерилни превръз­
ки (марли, бинтове, кърпи, специални хемостатични и анти­
септични превръзки - лидокол, гентакол, гемаспонт и др.,
личен превързочен пакет и др.). Профилактичният им ефект
продължава няколко часа (6-8 часа), след което трябва да се

74
включат и съответните антибиотици. При бедствие от голям
мащаб с много пострадали, което забавя значително хирур­
гичната обработка на раните, даването на антибиотици при
оказването на първата помощ е задължително при всички
травматично и термично пострадали, както и при наличие
на въздействие от радиационен фактор.
Внимание! Мероприятията, които не могат да бъдат
съкратени в никакъв случай в обема на първата медицинска
помощ, са:
- осигуряване на лична безопасност;
извличане на пострадалите от развалини, транспорт­
ни средства и пожари;
- при пожар - гасене на горящи дрехи;
отстраняване на асфиксията чрез освобождаване на
горните дихателни пътища;
временно преустановяване на външно кръвотечение с
достъпни средства;
провеждане на дихателна и сърдечна реанимация;
освобождаване на езика и поставяне в странично по­
ложение при повръщане и обилно кръвотечение от
устата и носа;
обездвижване при счупване на крайниците;
поставяне на превръзка при открит пневмоторакс;
поставяне на превръзки върху открити рани;
при измръзвания - поставяне на топлоизолиращи
превръзки и затопляне;
- обезболяващи и евакуация.
Тези мероприятия трябва да бъдат усвоени от всички
категории на населението, тъй като е известно, че тяхното
изпълнение даже от неспециалисти съкращава смъртността
до два пъти.

75
 Необходимо е да се има предвид, че при оказване на
първа медицинска помощ на двама или повече пострадали
най-напред се обслужват поразените със силни артериални
кръвотечения, пострадалите в състояние на шок, е признаци
на задушаване, както и деца и бременни при равни други
условия. Това са предимно тежко поразените, чийто живот е
непосредствено застрашен. Посочените мероприятия са еле­
менти от първичната сортировка, която винаги се извършва
едновременно е оказването на първата медицинска помощ.

8.3.5. Конкретни мероприятия на първата медицин­

ска помощ
Те зависят от вида на поразяващия фактор, съответно от
получените поражения.
При катастрофи е преобладаващ механичен поразяващ
фактор се провеждат:
извличане на пострадалите;
възстановяване на проходимостта на горните диха­
телни пътища;
поставяне на пострадалите в удобно (физиологично)
положение;
временно преустановяване на външно кръвотечение;
- непряк сърдечен масаж;
превързване на установени рани и изгаряния;
имобилизация на счупени крайници, а също и при об­
ширни изгаряния и размачкване на меки тъкани;
фиксиране към дъска или врата - при травма в гръб­
начния стълб;
затопляне на пострадалите;
даване на топла вода (при отсъствие на повръщане и
данни за травми и разкъсвания в областта на корема);
- подготовка за евакуация и евакуация.

76
 При катастрофи с изхвърляне в околната среда на ви-
сокотоксични вещества първата медицинска помощ се из­
вършва под формата на само- и взаимопомощ. Състои се в
провеждането на:
незабавна защита на дихателните органи, очите и
кожата от непосредственото въздействие на отров­
ните вещества чрез използване на индивидуалните
средства за защита или закриване на лицето и носа
с подръчни влажни марлени превръзки, носна кърпа,
плат;
- прилагане на антидот;
бързо изнасяне на поразените от зоната на заразяване;
при попадане на отровно вещество в стомаха - про­
мивка с обилно количество вода, мляко и абсорбенти;
изкуствено дишане - извършва се след изнасяне на
поразените извън границите на огнището;
частична санитарна обработка на откритите части на
тялото с течаща вода и сапун, 2% р-р на сода бикарбо­
нат;
- частична дегазация на дрехи и обувки.
При катастрофи с преобладаваща термична травма:
Първата медицинска помощ основно се състои в прекра­
тяване на действието на поразяващия фактор, възстановя­
ване на сърдечната дейност и дишането (по описаните вече
начини) и прилагане на обезболяващи средства.

При изгаряне от пламък:

изгасяват се горящите дрехи с вода. но не се премах­
ват;
извеждат се пострадалите от опасната зона (горящи
или задимени помещения, наличие в близост на взри-
во- и огнеопасни вещества). В опасната зона помощта

77
 се оказва от спасители, пожарникари и от специали­
зираните аварийни служби;
извън опасната зона внимателно се свалят дрехите на
поразените, като не се допускат допълнително трав­
миране и разкъсване на образувалите се були;
Внимание! Дрехит е от синтетични материи продъл­
жават да тлеят върху кож ата на поразения и след угася-
ването на самия пламък.
- даване на пострадалите на чисти дрехи;
- премахват се бижутата;
поразените се поставят на сух чаршаф на здравите им
места, като се повдигат засегнатите крайници;
изгорените повърхности се покриват със стерилна
марля;
- копиране на болката с обезболяващи;
даване на кислород и осигуряване на венозен път.
При изгаряне от горящи течности и агресивни хими­
чески вещества:
незабавно се свалят пропитите дрехи и обувки;
при химични изгаряния незабавно се измива поразе­
ният участък с течаща вода най-малко 10-15 мин;
- промиване на очите с вода или серум;
поставяне на поразените на сух чаршаф и повдигане
на крайниците;
- кислородотерапия и вливания;
- идентифициране на химическия агент.
При електротравма:
ако поразеният е под електрическо напрежение, той
трябва незабавно да се освободи от него, като предва­
рително осигурим собствената си безопасност;
осигуряване на дихателна и сърдечна реанимация при
необходимост след възстановяване на проходимост-

78
 та на дихателните пътища. Тази реанимация се про­
вежда на поразени с ограничени изгаряния, при които
спирането на сърдечната дейност и дишането е на­
стъпило в резултат на непроходимост на дихателните
пътища, гръдни и черепно-мозъчни травми, електро-
травма и др.;
снемане на дрехите и бижутата;
имобилизиране на гърба, шията и крайниците, ако
има фрактура;
- кислородотерапия, венозни вливания.

При авария в атомни реактори в района на бедствието

освен това се провеждат:
- йодна профилактика;
приемане на радиопротектори;
частична дезактивация на дрехи и обувки;
евакуация на населението извън заразената зона и
оказване на първа медицинска помощ по време на
евакуацията.
При масови инфекциозни заболявания в епидемично­
то огнище първата медицинска помощ включва:
използване на табелни или подръчни средства за ин­
дивидуална защита;
активно издирване и изолация на болни и съмнител­
ни;
провеждане на обща и специална екстрена профилак­
тика.

79
 IV. Организация и обем на медицинското
осигуряване на пострадалото население
при земетресение

По тежестта на медицинските последствия земетресе­

нията заемат водещо място сред стихийните природни бед­
ствия.

1. Определения

Земетресенията са подземни трусове, удари, вертикал­

ни и хоризонтални премествания на повърхността на Земя­
та, предизвикани от мощна и страшна изява на вътрешните
сили на земната кора.
При силните земетресения се освобождава огромно ко­
личество енергия, която нарушава целостта на грунта. Тази
енергия се разпространява във вид на еластични сеизмични
вълни (надлъжни и напречни), предизвикват се разкъсване и
деформация на земните пластове и разрушения на земната
повърхност.
Хипоцентър (огнище, фокус) - това е мястото, където
се зараждат сеизмичните вълни на земетресението. Огнище­
то на земетресението представлява разрив на монолитността
на материала под действието на еластични напрежения.
Епицентър - това е областта върху земната повърхност,
върху която се проектира хипоцентърът на земетресението
{схема 4).

80
 Схема 4

СХЕМА НА ЗЕМЕТРЪСНО ОГНИЩЕ

Основните параметри, характеризиращи силата и харак­

тера на едно земетресение, са: дълбочината на огнището,
магнитудът, както и интензивността на изявата му на земна­
та повърхност.
Магнитудната скала на Рихтер (1935) характеризира
енергията, която се освобождава в земетръсното огнище, и
използва условна величина, наречена магнитуд.
Степента на разрушенията на повърхността се установя­
ва много по-късно с визуалните наблюдения и последващи­
те анализи по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник
(МШК-64) в балове (12 степени).

81
 2. Характеристика на пораженията при
земетресение

Земетресението като сеизмично природно бедствие при­

чинява преки и косвени последствия. Преките послед­
ствия от земетресенията са настъпилите разрушения на ин­
фраструктурата, докато пораженията върху хората се причи­
няват изключително от косвените последици.
Огнището на поразяване при земетресение предизвиква
катастрофална ситуация, която се характеризира със:
> Възникване на обширни територии с масови раз­
рушения на сгради, предприятия, съоръжения, пъти­
ща, жп линии, мостове, тунели; прекъсват водопро­
водни и канализационни мрежи, спира се електро­
захранването, нарушават се съобщителните системи
> Възникване на вторични огнища на поразяване
• Огнища на поразяване вследствие на ножари и взри­
вове при земетресения се причиняват при разрушава­
не на лесно запалими и взривоопасни обекти.
• Огнища на химическо заразяване при земетресе­
ния се причиняват от промишлени отровни вещества
(ПОВ) поради разрушения или увреждания на пред­
приятия и складове от химическата промишленост.
• Огнища на радиоактивно заразяване при земетре­
сения се получават вследствие на изхвърляне в окол­
ната среда на големи количества радиоактивни веще­
ства при настъпила радиационна авария в АЕЦ.
• Огнища на наводнения при земетресения възникват
при разрушения на хидросъоръжения - язовирни сте­
ни, бентове, диги.
Катастрофални наводнения се причиняват от подводни­
те земетресения. Те се характеризират е появата на гигант­
ски вълни с голяма дължина - нунами.

82
г Възникване на лавини и катастрофални свлачи-
ща
> Възникване на голям брой човешки загуби (убити,
безследно изчезнали), ранени и поразени, които са не­
равномерно разпределени на територията на бедстви­
ето
> Създаване на тежка хигиенно-епидемична обста­
новка на територията на огнището от разрушенията
на сгради, на канализационните и водопроводните
системи, труповете на загинали хора и животни, поя­
вата на гризачи, насекоми и др. Има опасност от поя­
вата на епидемии
Поразяващи фактори при земетресение
• Механичен фактор вследствие на настъпили разру­
шения на сгради и на съоръжения - срутвания, зат­
рупвания, счупени стъкла, падащи строителни мате­
риали.
• Термичен фактор при възникване на пожари и взри­
вове на лесно запалими и взривоопасни обекти на
електропреносната мрежа.
• Токсичен фактор, дължащ се на въздействието на
отделени отровни вещества при аварии, пожари и др.
• Радиоактивно замърсяване с поразяващ фактор
вследствие на възможна радиационна авария.
• Психологически фактор - паника и неконтролируе­
мо поведение на хората вследствие на катастрофална­
та заобикаляща обстановка.
• Приливна вълна при разрушаване и увреждане на
хидросъоръжения.
• Цунами вълни в резултат на земетресения под оке­
анското и морското дъно.

83
 Факторите, които влияят върху количеството, структу­
рата и разпределението на медицинските загуби по терито­
рията на бедствието, са следните: времето (часът) и сезонът
на възникналия трус; силата на труса, дълбочината на огни­
щето, мястото на епицентъра - отдалеченост или близост до <
населени места; гъстотата и броят на населението в отдел­
ните населени места; разпределението на населението - на
открито или в сгради според часа и сезона; конструкцион-
ните особености на сградите, етажността, гъстотата на за-
строеност; наличието на предприятия - АЕЦ; наличието на
пожаро- и взривоопасни обекти; наличието на хидросъоръ-
жения - изненада при труса; подготовката на цялото населе­
ние за действие при земетресение.

3. Структура на медицинските загуби

При земетресения преобладават травматичните увреж­

дания. Това се дължи на факта, че основната причина за въз- .
никване на поражения са срутвания и разрушения на сгради
и съоръжения.
За огнището на поразяване вследствие на земетресения
във връзка е разгледаните поразяващи фактори са харак­
терни комбинираните увреждания. Най-честа е тройната
комбинация: травма + изгаряния + остър радиационен
синдром (ОСР) във всичките й разновидности, като към
тази комбинация може да се прибавят токсични увреждания
в резултат на възникналите пожари. Пример: травма + ин­
токсикация + изгаряния или травма + изгаряния.

84
 4. Медицинско осигуряване

За оказване на медицинска помощ в оптимална степен

след земетресение е необходимо изпълнението на три усло­
вия.
1. Подготовка на населението;
2. Подготовка на здравните кадри;
3. Създаване предварително на организация.

Непосредствено след катастрофални земетресения няма

информация за мащабите на бедствието, разрушенията, броя
на загиналите, броя и структурата на ранените, а оттук - и
за необходимия обем на медицинската помощ. Трябва да се
отчитат и загубите от медицински сили и средства в засегна­
тия район. При оказване на медицинска помощ в огнището
ще трябва да се преодолеят редица трудности като разру­
шени лечебно-профилактични учреждения, разрушен жили­
щен фонд, комуникации, електроснабдяване, канализация,
водопровод, шосета, а също така и уплахата и притеснение­
то сред здравните работници.
Непосредствено след земетресение леко ранените сами
търсят медицинска помощ.
Както показва световният опит, при такава ситуация
най-подходящо е да се формират следните 4 потока:
1. Нуждаещи се от оказване на първа лекарска помощ
и евакуация (хора със счупени крайници, ранени в
меките тъкани, черепно-мозъчни травми, наранява­
ния в гръбначния мозък).
2. Нуждаещи се от провеждане на реанимационни меро­
приятия и неотложна хирургична помощ.
3. Неподлежащи на евакуация след оказване на помощ
(леко ранени).
4. Агонизиращи.

85
 Установено е, че през първото денонощие след земетре- -
сение постъпват най-много поразени и особено между 4-ия н
и 10-ия час.
Това обосновава прилагането на принципа „максимално е
приближаване до района на земетресението на квалифици­
раната медицинска помощ, основно по жизнени показания, I,
с последваща евакуация на пострадалите с автотранспорт до г
специализирано лечебно учреждение“ .
В същото време не трябва да се забравят грижите за бре­
менните, хипертониците, инвалидите, по-възрастните хора, ,
хронично болните, т.е. необходимо е да се осигурят съответ­
ните специалисти.
Опитът доказва, че при слаба организация на медицин­
ското осигуряване или при недостатъчна предварителна i
подготовка на медицинските кадри в стремежа да се но- •
могне се допускат грешки като например: предприемане на :
сложни и продължителни оперативни интервенции на не­
перспективни болни, нееднакви критерии при диагностици- .
ране на синдрома на продължителното притискане (а оттук
и неадекватно лечение) и др.
Особено важно при медицинското осигуряване е бързо­
то снабдяване с медикаменти, кръв, кръвозаместващи течно­
сти и апаратура.
Евакуацията на поразените реално е затруднена.
В някои случаи се провеждат масови имунизации.
В Република България е създаден от ВМА за действие
при бедствени ситуации Военномедицински отряд за бързо
реагиране (ВМОБР).
Медицинското осигуряване не трябва да се разглежда
като самостоятелна дейност на M3 или на МО. То се осъ­
ществява при организиране на взаимодействието основно
между тези две министерства. След възникване на земетре-

86
сснис обаче се включват в различна степен и много други
министерства като МВР, МТ, обединени и под ръководство­
то на ПКБПБА.
Медицинското осигуряване започва още от момента на
търсене и изваждане на пострадалите. Затова участниците в
аварийни спасителни групи трябва да бъдат предварително
инструктирани от лекар, особено за недопускане на допъл­
нителни травми при действията си.
Обобщавайки, ще отбележим, че организацията на меди­
цинското осигуряване при земетресение се изгражда предва­
рително, но се прилага в зависимост от оценката на конкрет­
ната обстановка.

V. Организация на медицинското
осигуряване на пострадалото население
нри крупни производствени аварии

Организирането на медицинското осигуряване на насе­

лението изисква предварително разработени реалистични
планове за действие по отношение на необходимите спа­
сителни, лечебни, ликвидационни, възстановителни, соци­
ално-психологични и други мероприятия. Организирането
на медицинската помощ при КГ1А е една от най-трудните и
сложни задачи на здравеопазването.

1. Определения и свойства

Високотоксичните отровни вещества са химически ве­

щества или съединения, използвани в промишлеността и
селското стопанство, които при авария се изхвърлят в атмос­
ферата или на земната повърхност и могат да предизвикат

87
масови поражения на хора, животни и растения. Те могат да б
окажат пагубно въздействие върху екосистемата.
От високотоксичните промишлени отровни вещества б
потенциално опасни за възникване на огнище на химическо Iс
заразяване (ОХЗ) са: хлор, амоняк, серни оксиди, азотни ок­
сиди, фосген, циановодород, солна, сярна, азотна киселина f
и техните анхидриди, въглероден оксид, диоксини и др. От i
посочените промишлени отровни вещества най-често и по­
тенциално най-опасни за създаване на 0X 3 са хлорът и амо­
някът.

2. Особености и класификации на ПОВ

Високотоксичните отровни вещества притежават след­

ните особености:
1. Възможност да се пренасят по посока на вятъра и да
поразяват на значителни разстояния.
2. Обемност на поразяващото действие - заразеният с .
високотоксични съединения въздух може да проник­
не в нехерметизирани помещения и да интоксикира
намиращите се там хора.
3. Голямо разнообразие от високотоксични съединения,
което затруднява, даже изключва възможността за
създаване на универсален противогаз.
4. Повечето от високотоксичните отровни вещества
оказват поражение не само в резултат на непосред­
ственото действие върху човека, но и чрез заразена
вода, хранителни продукти и околни предмети.

В медико-тактическо отношение всички огнища на

химическо заразяване с високотоксични ПОВ се характери­
зират със:

88
 - внезапност на възникването;
масови поражения;
наличие на комбинирани поражения (интоксикация и
изгаряния, интоксикация и травми и др.);
- заразяване на околната среда.

3. Организация на медицинското осигуряване при

възникване на 0X3

При организирането на медицинската помощ трябва да

се имат предвид:
високата степен на заразяване на околната среда;
възможността на високотоксичните ОВ да поразяват
организма инхалаторно, а в някои случаи и през кожа­
та;
масовостта на острите отравяния;
наличието на комбинирани и съчетани поражения;
затрудненията при провеждането в пълен обем на
детоксикационните мероприятия на неотложната по­
мощ;
отрицателното морално психично въздействие на ка­
тастрофата върху населението;
възможността за възникване на неблагоприятна епи­
демична обстановка;
затрудненията в управлението на спасителните рабо­
ти в огнището.

Особености на медицинското осигуряване

Организацията на медицинското осигуряване при масо­
во поражение с високотоксични ПОВ се отличава със след­
ните основни особености:
необходимост от провеждане в огнището на пораже­
ние на мероприятия за противохимична защита;

89
 необходимост в кратки срокове да се окаже първа ме- I-
дицинска помощ (не повече от 30 минути от момента \
на образуването на огнището) и да се осъществи бър- -
за евакуация от зоната на поражение;
провеждане на санитарна обработка на всички заразе­
ни е устойчивите ПОВ;
максимално приближаване към огнището на пораже- -
ние на първата лекарска помощ (не повече от 1 час от
момента на образуването на огнището);
оказване на бърза квалифицирана и специализирана i
медицинска помощ (не повече от 2 часа от момента на
образуването на огнището).
Първа медицинска помощ. В зависимост от създаде­
ната обстановка и квалификацията на оказващия помощта
тя може да нарасне от първа медицинска помощ до първа
лекарска помощ.
Обемът на първата медицинска помощ е в зависимост
от вида на ОВ, но принципно се провеждат хронологично .
следните дейности:
а) активно издирване на поразените;
б) прекъсване на контакта е отровата (поставяне на про­
тивогаз);
в) прилагане на антидот;
г) частична санитарна обработка;
д) поддържане на основните жизнени процеси (дишане,
кръвообращение);
е) сортировка и изнасяне на носилка на всички поразени
извън огнището.
Първата медицинска помощ се оказва в зоната на
бедствие под формата на само- и взаимопомощ от аварий­
но-спасителните групи и други формирования на ГЗ, меди­
цински персонал на запазени лечебни учреждения, обекто-

90
вите санитарни дружини. Формированията, които ще влизат
в огнището за оказване на помощ, трябва да бъдат задължи­
телно е индивидуални средства за защита. Изкуственото ди­
шане се провежда извън границите на огнището, а в огнище­
то то може да се извърши само при наличие на технически
средства, даващи възможност за провеждането му по метода
„маска към маска“. Поради опасността от развитие на бело­
дробен оток при интоксикация с хлор, амоняк, фосген и дру­
ги ПОВ изкуственото дишане е противопоказано.
Във връзка с химическото увреждане на белодробната
тъкан поради опасност да развият белодробен оток поразе­
ните от задушливи ОВ не трябва да напускат района пеша.
Поведение и действия на населението при аварин е
високотоксични ПОВ
Те зависят от концентрацията, вида, свойствата на ПОВ,
от метеорологичните условия и др.
Персоналът и населението, работещи и живеещи в бли­
зост до химически опасен обект, са длъжни да знаят свой­
ствата, отличителните признаци и потенциалната опасност
от високотоксичните ПОВ, които се използват в дадения
обект, възможностите за индивидуална защита и оказване
на първа медицинска помощ на поразените. Населението,
живеещо до химически опасен обект, при авария с изхвър­
ляне в атмосферата на високотоксични вещества, след уста­
новения сигнал (по радио, телевизия или високоговорите­
ли) трябва да постави противогаза, да затвори прозорците,
бързо и без паника да излезе от жилищата в указаното на­
правление или в посока, перпендикулярна на посоката на
вятъра, по възможност на по-високо място на разстояние,
не по-малко от 5 км от центъра на разпространението на
газа (за NH.) и 10 км (за С1,), до получаване на по-нататъш­
ни разпореждания.

91
 При липса на противогаз за защита на дихателните ор- -
гани могат да се използват подръчни средства, марли, носни ь
кърпи, напоени при възможност с вода и оцет (при аварии е Iс
амоняк и алкални пари и газове) или с вода и сода бикарбо­
нат (при аварии с хлор и кисели пари и газове), или само с ;
вода. При движение в заразена местност е необходимо да се It
спазват строго следните правила:
Бързо придвижване, но не бягане и без вдигане на j
прах;
Да не се прикриват зад сгради и не се докосват до об- ■
кръжаващите предмети;
Да не стъпват върху срещащите се по пътя течности
или прахообразни неизвестни вещества;
Да не снемат индивидуалните средства за защита до
издаване на разпореждане за това;
При забелязване на капки по кожата, дрехите, обув­
ките, средствата за индивидуална защита - да се пре­
махват с тампони;
По възможност се оказва медицинска помощ на по­
страдалите.
След излизане от зоната на заразяване задължително се
провежда санитарна обработка. Всички хора (население, ме­
дицински персонал, аварийно-спасителни групи и др.), по­
паднали на територията на ОХЗ, задължително се хоспита­
лизират и наблюдават в продължение на двадесет и четири
часа независимо от тяхното добро общо състояние. Получи­
лите поражения се обръщат към медицинските учреждения
за лечение. Ето защо е задължително в здравните заведения
във и около потенциално опасните обекти да се провежда
целенасочена подготовка на медицинския персонал, както
и да се осигури и поддържа необходимият минимум специ­
фични (според очаквания етиопатогенетичен фактор) анти-

92
доти и медицински средства. Във всички случаи влизането
в жилищни помещения, производствени сгради, складове и
други, намиращи се на територията на ОХЗ, се разрешава
след санитарен контрол на въздуха.
В общия комплекс от мерки за борба е КПА от първосте­
пенно значение са мерките за превантивна защита.

VI. Хигиенно-противоепидемично
осигуряване на епидемично огнище

В районите, засегнати от природни или антропогенни

катастрофи, често възникват епидемични огнища. Това са
бързо разпространяващи се инфекциозни болести, които за
определено време обхващат част или цялата територия на
бедствената ситуация.
Причините, които определят възникването на епиде­
мичните огнища, са:
разрушение на комуникационни обекти (водоснабдя­
ване, канализация, отопление и др.);
рязко влошаване на санитарно-хигиенните условия
на територията за сметка на разрушените химически,
нефтопреработващи и други промишлени предприя­
тия, наличието на трупове на хора и животни, разла­
гащи се продукти от животински и растителен произ­
ход;
масово размножение на гризачи, поява на епизоотии
сред тях и активизиране на природните огнища;
интензивна миграция на организиран и неорганизи­
ран контингент от хора;
повишаване на възприемчивостта на хората към ин­
фекции;

93
 нарушаване на работата на санитарно-епидемичните з
и лечебно-профилактичните учреждения, обикновено }с
разполагащи се в зоната на катастрофата.

Характерни особености на епидемичните огнища:

масово заразяване на хората и оформяне на множе- -
ство огнища за сметка на активизираните механизми i
на предаване на причинителя на инфекциите;
продължително действие на огнището (особено при-
родно-огнищните инфекции) за сметка на продължи- ■
телното заразяващо действие на неизяснените източ­
ници;
съкращаване на инкубационния период в резултат на j
постоянния контакт е източника на инфекцията, по­
нижаване на резистентността, условия за постъпване
на по-голяма инфекциозна доза от причинителя;
липса на защита на населението при контакт със за­
разно болните във връзка е несвоевременната изола­
ция на инфекциозно болните;
наличие на различни клинични форми на инфекциоз­
ните болести и несвоевременната им диагностика.

О пределение - хигиенно-противоепидемичното осигу­

ряване е система от организационни, профилактични, сани­
тарно-хигиенни и противоепидемични мероприятия за пред­
пазване на населението от заразни болести и за бързо ликви­
диране на епидемичните огнища, възникнали по естествен
път, вследствие на бедствена ситуация или тероризъм.
Хигиенно-противоепидемичното осигуряване е елемент
от медицинското осигуряване при възникване на бедствена
ситуация.
Цел - целите са свързани със запазване на здравето на
населението и се изразяват във:

94
 противоепидемични мероприятия за предотвратяване
на възникването на епидемии;
противоепидемични мероприятия за ограничаване и
овладяване на разпространението на инфекциозните
заболявания и ефективно лечение;
мероприятия за ликвидиране на епидемичното огни­
ще.

Задачи - основните задачи в зависимост от времето на

провеждане се делят на:
противоепидемични мероприятия преди възникване­
то на епидемичното огнище;
противоепидемични мероприятия при възникване на
епидемии;
мероприятия за ликвидиране на епидемичното огни­
ще.

1. Хигиенно-противоепидемични мероприятия
преди възникването на епидемичното огнище

Те имат превантивен характер и основно се свеждат до

провеждането на организационни, защитни и специфични
противоепидемични мероприятия.
Организационни мероприятия:
оптимално функциониране на правителствени струк­
тури (комисии, съвети, щабове, центрове и др.) за
действия при бедствени ситуации;
създаване на епидемични структури и тяхното кадро­
во и материално осигуряване и териториално разпре­
деление;
изграждане на ефективна система за взаимна инфор­
мация и оповестяване на населението;

95
 подготовка на здравните кадри за практическо про­
веждане на специфичните хигиенно-противоепиде­
мични мероприятия;
обучение на населението за поведение и работа в био­
логично огнище чрез провеждане на здравна просве­
та и организиране на медико-санитарна подготовка за
защита и ликвидиране на последствията;
провеждане на санитарна очистка, с цел да се обез­
вредят всички органични материали, които могат да
послужат като среда и пътища за възникване и раз­
пространение на епидемични заболявания - трупове
на хора и животни, отпадъчни хранителни продукти
и фуражи, водоизточници и др.

Защитни мероприятия
Защита на хранителни продукти. От голямо значе­
ние са складовите помещения за съхранение на хра­
нителни продукти. Препоръчително е хранителните ,
продукти да се разфасоват в защитни опаковки. Кон­
тролът върху хигиената на сградите, съоръженията,
транспортните средства, пропускателния режим и
личната хигиена на работещите трябва да бъде из­
ключително стриктен. Такива обекти трябва да се
осигурят е технически средства за деконтаминация и
да се организира незабавното й провеждане.
Защита на водата. Централните, основни водоизточ­
ници са защитени обекти. Около тях се създава охра-
няема санитарна зона, която се огражда, и в нея не се
допускат хора и животни. Всекидневно се вземат про­
би и се контролира качеството на подаваната вода,
като се хлорира. Затова се приема, че тези населени
места, които са осигурени е централно водоснабдява­

96
 не, са защитени в условията на бедствена ситуация, с
изключение на извършване на терористичен акт с цел
умишлено заразяване на питейната вода. За по-голяма
устойчивост водоснабдителните системи се захран­
ват от два и повече водоизточника, отдалечени един
от друг и извън зоните на прогнозирани бедствия.

2. Хигиенно-противоепидемични мероприятия при

възникване на епидемии

Всички тези мероприятия се организират и изпълняват

основно от отделите на РЗИ по предварително утвърден
план и във взаимодействие е областната комисия за защита
на населението от бедствия, аварии и катастрофи.
Всяко епидемиологично огнище има три елемента:
източник на инфекцията (болен, заразоносител);
- контактни здрави лица;
външна среда (в определени граници), в която цирку­
лира заразата.
Тези три елемента определят трите направления, по кои­
то се провеждат хигиенно-противоепидемичните мероприя­
тия при възникване на епидемично огнище.

2.1. Мероприятия по отношение на болните

(заразоносителите)

Ранно откриване на инфекциозно болните

Това е първото и много важно мероприятие за елимини­
ране на източниците на зараза. Реализира се чрез провежда­
не на биологично разузнаване още при първата информация
за съмнение или наличие на епидемични заболявания. Прак­
тически разузнаването се провежда от екипи на РПОКОЗ,

97
които имат за задача да определят вида на заразното заболя-1 -
ване, да изолират болните и контактните лица и да изяснят |т
епидемичната обстановка.
Ранна клинична и етиологична диагноза
При първите случаи на заболяване се поставя работна i
диагноза на базата на макар и оскъдна клинична находка и i
на епидемичните данни. Възможно най-рано трябва да се ! :
постави и етиологична диагноза от най-близката стационар­
на микробиологична лаборатория или от пристигналата в
огнището автолаборатория.
Изолация на инфекциозно болните
Провежда се по правило при контагиозните инфекции
и има стойност, когато това стане рано. За да се изпълни
това изискване, следователно не е задължително наличие­
то на етиологична диагноза. Извършва се „провизорно“ въз
основа на клиничните синдроми и епидемичната обстанов­
ка. Тази изолация е първична и временно явление. Болни­
те трябва да се хоспитализират в инфекциозни заведения за
крайна изолация и окончателно специфично лечение.
Транспортиране на инфекциозно болните
По правило се извършва със санитарен транспорт, вклю­
чително и със санитарни влакове или авиация. При масовост
се използват транспортни средства е общо предназначение.
И в двата случая евакуацията се извършва в условията на
изолация от други болни и ранени и по нозологични едини­
ци. Задължителна е дезинфекцията на транспортните сред­
ства от заведението, в което се доставят болните.
Хоспитализации и специфично лечение на болните
По правило това се извършва в най-близкото инфекци­
озно заведение. При масови заболявания е възможно разкри­
ването на инфекциозни болници в обществени сгради или
профилирането на терапевтични отделения в инфекциозни.

98
 Епидемично проучване
Това е задължителна дейност, която започва още е поя­
вата на първите болни. Целта е откриване на източника на
заразата, механизма на предаването й, пътищата на разпрос­
транение, преценка за степента на имунитет към съответ­
ното заболяване, интензивността на епидемичния процес,
условията, които съдействат за неговото развитие, и прогно­
зата му с оглед на осъществяването на бързи адекватни ме­
роприятия за нейното ликвидиране.

2.2. Мероприятия по отношение па контактните лица

Издирване на контактните
Контактните лица се регистрират и подлагат на меди­
цинско наблюдение, евентуално на изолация (при особено
опасни инфекции). Откритите заразоносители се събират в
инфекциозни отделения или импровизирани стационари в
условията на изолация.
Екстремна профилактика на контактните
Прилага се обикновено при епидемии, развиващи се с
голяма динамика, или при такива, водещи до висок летали-
тет. Прилага се при вероятно заразени лица е цел предотвра­
тяване на възникването на инфекциозен процес (инфекциоз­
на болест). С други думи, провежда се ,лечение“ в инкуба­
ционния период. Най-често се използват антибиотици или
специфични гамаглобулини.
Специфична профилактика на контактните
Ваксинопрофилактиката има малка стойност при епиде­
мична обстановка поради относително бавното формиране
на специфичната защита. I (звестна стойност имат някои ана-
токсини.

99
 2.3. Мероприятия по отношение на външната среда

Провеждане на допълнителни хигиенни мероприя- -

тия
При конкретната епидемична обстановка се акцентира t
върху неутрализирането на конкретни фактори от външната f
среда (вода, хранителни продукти, комунално-битови обек- -
ти), свързани е възникването на епидемичната ситуация.
Провеждане на дезинфекция (дезинсекция, дератиза- ■
ния)
Става дума за огнищни мероприятия по епидемични по­
казания. При установена роля на инсекти и гризачи се про­
вежда дезинсекция или дератизация. При необходимост от
дейност от по-голям обем се формират екипи, снабдени е
необходимата (в някои случаи и полева) дезинфекционна
техника и апаратура.
Предотвратяване на разпространението на заразата
извън огнището
Най-характерната особеност на заразните заболявания
е тяхната контагиозност. Целта на изолационните меро­
приятия е недопускане на разпространението на заразните
заболявания. При изолацията се прекъсва епидемичният
процес във второто му звено - механизма на предаване на
заразата.

3. Хигиенно-противоепидемични мероприятия за
ликвидиране на епидемично огнише

Основен организатор и отговорни за провеждането на

тези комплексни мероприятия са органите на РЗИ, но в тях­
ното провеждане участват и звената за поддържане на реда,
възстановяване на технически и комуникационни системи.

100
 Мероприятията, провеждани за ликвидиране на епиде­
мичните огнища, са насочени към трите звена на епидемич­
ния процес. За ликвидиране на последствията се провеждат
последователно или паралелно дейности в различни направ­
ления и е известна специфика:
Определяне на границите на създаденото огнище
Това е необходимо е оглед на уточняване на всички лица
и обекти, които са попаднали под въздействие.
Вземане на проби от конта ми ни раните обекти
Пробите от храни, вода, повърхности, инсекти, гризачи
и др. се изпращат незабавно в микробиологични лаборато­
рии за идентификация на биологичния агент.
Поставяне на заразените нод обсервация
Обсервацията е по-облекчена форма на изолация. Тер­
минът „обсервация“ означава наблюдение. Тя се явява ко­
лективна форма на изолация, с която се цели предотвратява­
не на разпространението на заразата.
Обсервацията включва провеждането на редица проти­
воепидемични мероприятия, които целят основно:
1. Възпрепятстване на разпространението на заразата
извън пределите на епидемичното огнище.
2. Предотвратяване на развитието на заболяването на
заразените.
За тази цел се провеждат следните дейности:
ограничаване на излизането на заразените от огнище­
то и влизането в него освен лицата, ангажирани е лик­
видирането му;
извършване на санитарна обработка. Пълната сани­
тарна обработка включва измиване под душ и ка­
мерна (химическа) дезинфекция на облеклото: при
невъзможност за такава се извършва частична обра­
ботка - механично изтупване на дрехите (с наложен

101
 противогаз) и обработка на откритите части на тялото о
с дезифектант;
започване на екстрена профилактика с широкоспек­
търен антибиотик, а след антибиограмата продължава е
като насочена;
- установяване на усилено медицинско наблюдение. .
Провежда се от медицинските работници и червено- -
кръсткия актив за ранно откриване;
засилване на хигиенния контрол на храненето, водо- -
снабдяването, личната хигиена и здравно-разяснител- -
на работа е оглед на избягване на риска от вторични t
заразявания.
Извършване на специфична индикация
Препоръчва се използването на експресни лабораторни i
методи е оглед на получаването на бърз отговор за естество­
то на биологичния агент.
При установяване на възбудители на контагиозни, но <
не особено опасни инфекции провежданите мероприятия в .;
рамките на обсервацията продължават за срок, равен на мак­
сималния инкубационен период на болестта.
При особено опасна инфекция или друга бързо разпрос­
траняваща се инфекция обсервацията преминава в каранти­
на.
Поставяне на заразените и района под карантина
Карантината е отдавна известна като форма за изолация.
Карантината е мероприятие, регламентирано от правилника
на Световната здравна организация за предотвратяване на
пренасянето на т.нар. карантинни болести от една страна в
друга. Провежданите при обсервация мероприятия се задъл­
бочават, допълват и се въвежда най-строг режим:
категорично се забраняват излизането на заразените
от огнището, извозването на имущество без пред-

102
варителна дезинфекция, както и влизането на други
лица освен тези, ангажирани с ликвидирането му;
организира се отцепване на огнището с въоръжена
охрана;
снабдяването с продоволствия, медикаменти и друго
имущество се осъществява през определени предва­
рителни пунктове, разкрити на границата на огнище­
то;
в населеното място се осъществяват и вътрешни изо­
лационно-ограничителни мероприятия по семейства,
квартали и т.н.;
организират се снабдяването и провеждането на екс­
трена профилактика по домовете;
провежда се медицинско наблюдение от медицин­
ския персонал, осигуряващ карантината. Па лицата,
поставени йод карантина, се измерва температурата
двукратно. Медицинският персонал, осигуряващ ка­
рантината, пребивава извън нея и влиза посменно,
като работи задължително със защитно облекло. Ме­
дицинският състав след приключване на сменната
работа напуска района на карантината, като задължи­
телно преминава през санитарния пропускник, където
се изкъпва и преоблича;
заболелите се хоспитализират „на място“ (в заразения
район) в разкритата или профилирана за целта болни­
ца (отделение). Евакуация на инфекциозно болни­
те не се нрави;
продължителността на карантината зависи от инфек­
циозната болест и продължава до изтичане на макси­
малния инкубационен период от последния случай на
заболяване. Тя се отменя съгласно възприетите крите­
рии и инструктивните материали за борба със зараз­
ните болести.

103
 Специфична профилактика
Провежда се след установяване на причинителя на за­
разното заболяване и е задължителна за застрашени контин­
генти като деца, учащи, ръководни и здравни кадри, личен
състав на формирования и др.
Въвеждане на противоепидемичен режим на работа
Заболелите, които се насочват към поликлиничните и
болничните звена, представляват потенциална опасност за
заразяване на медицинския персонал и други лица. Тази ка­
тегория болни по правило постъпват в инфекциозни отделе­
ния, в които е регламентиран режим на работа с инфекциоз­
но болни.
По-особен случай е, когато заразените, преди или след
поява на симптоматика, получат друг вид поражение - трав-
мично, соматично, и се налага хоспитализация в неинфек-
циозни болнични звена. Опасността за вътрешноболнични
заразявания в тези случаи е още по-голяма. И в двата случая
се налага в ангажираните лечебни учреждения да се въведе
противоепидемичен режим на работа.
Под противоепидемичен режим на работа се разбира
въвеждането на изолационно-ограничителни, лечебно-про­
филактични и дезинфекционни мероприятия, целящи пре­
дотвратяването на разпространението на заразата сред ме­
дицинския състав, заразяването на други болни, а също и
разпространението на заразата извън болничното заведение
както от самите болни, така и от обслужващия персонал.

104
 VII. Санитарен контрол

1. Определение

Санитарният контрол е комплекс от организационни,

санитарни и хигиенно-противоепидемични мероприятия за
защита на населението от появата и развитието на масови
заболявания.
Всички бедствия независимо от техния вид, тежест и
продължителност въздействат в една или друга степен вър­
ху външната среда, което изисква провеждането на усилен
санитарен контрол. При различните катастрофи се наблюда­
ва заразяване на външната среда с радиоактивни, химически
и биологични средства, които могат да предизвикат по кос­
вен път опасни поражения на населението.
Санитарният контрол при бедствена ситуация е про­
дължение на рутинния санитарен контрол, но е насочен към
обектите на външната среда, променени от вредното въз­
действие на бедствията. Той е основен елемент на хигиен­
но-противоепидемичното осигуряване за ликвидиране при
възникване на епидемично огнище.

2. Основни задачи на санитарния контрол

Основните задачи на санитарния контрол - както преди,

така и при възникване на бедствия - могат да се групират в
три основни направления:

2.1. Индикация (идентификация), т.е. откриване на

наличието на вредности и определяне на техния вид. Иден­
тификацията представлява комплекс от мероприятия за
установяване на наличието на химически, радиоактивни и

105
биологични средства (вредности) в различни среди. Тя се из­
вършва с помощта на физични, химични и биологични ме­
тоди и технически средства при провеждане на разузнаване
от определени министерства и специализираните органи на
ДАГЗ. Вземат се проби от външната среда за лабораторни
анализи, установява се степента на заразяване, определят се
границите на заразената зона и се предупреждава население­
то за съответната опасност.

2.2. Санитарна експертиза на хранителни продукти и

питейна вода. Откриването на увреждащия фактор не е дос­
татъчно за определяне на поведението спрямо заразените
обекти и защитата на населението. Необходимо е да се оп­
ределят степента на заразеност и годността на продуктите
и водата и да се дадат указания за тяхното обеззаразяване.
Тези въпроси се решават от санитарната експертиза, която
се провежда от санитарните органи на РИОКОЗ. Решенията
на санитарния експерт трябва да бъдат обосновани и точни,
защото се вземат решителни мерки за категорична забрана
за употребата на заразени продукти или за употребата на
хранителни стоки, които могат да се използват след специ­
ална обработка.

2.3. Контрол на специалната обработка на хранител­

ните продукти и питейната вода. Под специална обработ­
ка се разбира извършването на деконтаминация (дегазация,
дезактивация, дезинфекция) на обекти на външната среда.
Санитарните органи определят местата и методите за про­
веждане на специалната обработка, извършват контрола при
нейното провеждане и след приключването й.

106
 3. Обекти на санитарен контрол

Обектите на контрол са големите складови бази на хра­

нително-преработвателните предприятия, централните и
определени водоизточници. В зависимост от защитеността
обектите на контрол могат да се разделят на две основни
групи:
• Към първата група се отнасят защитените обекти от
радиоактивни, отровни и биологични средства. Това
еа херметизирани складове, големи хладилни камери,
защитени водоизточници, артезиански кладенци.
• Към втората група се включват незащитените обек­
ти (въздух, почва, животни, хранителни заведения
и др.). В тях е възможно проникване на посочените
вредности и увреждането им от тях. Продуктите, на­
миращи се в тези обекти, са в незащитени опаковки и
подлежат на санитарна експертиза и контрол. Същото
се отнася и за незащитените водоизточници.

4. Видове санитарен контрол

В зависимост от вида на вредните фактори, а оттук - и на

провежданите мероприятия, санитарният контрол може да
бъде: санитарно-химичен, радиологичен, микробиологичен
и комбиниран (схема J).

107
 Схема 5. В идове сан и тар ен контрол

Санитарно-химичен контрол се провежда при съмне­

ние или установяване на наличието на високотоксични хи­
мични вещества във външната среда вследствие на промиш­
лена или транспортна авария, използването на бойни отров­
ни вещества и при тероризъм.
Радиологичен контрол се провежда при радиационни
аварии и евентуално използване на радиоактивен материал
с терористични цели. При замърсяване на даден хранителен
продукт с радиоактивни вещества над допустимите норми
употребата му се забранява. Непосредствено след авария­
та се контролират питейната вода и пресните зеленчуци, на
третия ден - млякото и млечните продукти, а след седмия
ден - месото и месните произведения. Постепенно в контро­
ла и експертизата се обхващат всички останали хранителни
продукти.
Микробиологичен контрол се провежда при всички
видове бедствия. Неспецифичната и специфичната индика-

108
ция на биологичните агенти се извършват в микробиологич­
ните лаборатории на РЗИ.
Комбиниран контрол се извършва при комбинирано
заразяване на външната среда. При провеждане на меропри­
ятията се включват всички контролни и експертизни звена,
обединени в единна система.
Принципно възприетите критерии за ликвидирано
епидемично огнище (еп и д е м и я !) са следните:
• елиминирането на източниците на заразата от огни­
щето;
• провеждането на заключителни дезинфекционни ме­
роприятия и липсата на нови случаи на заболяване от
дадената инфекция в рамките на максималния инкуба­
ционен период.
Всяко огнище, което се третира за ликвидирано, трябва
да бъде поставено под епидемично наблюдение. Продължи­
телността на това наблюдение зависи от максималния ин­
кубационен период. При инфекции е известно или потенци­
ално носителство и установена роля на инсекти и гризачи
срокът на епидемично наблюдение и контрол не може да се
фиксира и трябва да се прояви максимализъм.

109
 Глава втора

Радиационна защита

I. Радиобиология

1. Определение

Тя изучава действието на йонизиращите и нейонизира-

щите лъчения върху биологичните обекти.
Радиобиологията има тясна връзка е редица теоретични
и практически области на знанието - биология, физиология,
цитология, генетика, биохимия, биофизика, ядрена физика,
фармакология, хигиенни и клинични дисциплини.

2. Радиоактивност

Радиоактивността е процес, при който ядрата на някои

изотопи спонтанно се разпадат, като се превръщат в ядра на
изотопи на други химични елементи. Този процес се съпро­
вожда е отделянето на алфа- или бета-частици. В някои слу­
чаи освен тях се изпускат и гама-лъчи.

А кт ивност (А)
Активността е величината, характеризираща скоростта,
е която се разпадат ядрата на отделните радионуклиди. Тя се
определя чрез броя на разпадащите се ядра на даден радио-
нуклид за единица време:
А = N/t.
Единицата в системата SI е бекерел (Bq), като 1 Bq =
1 разпадане за секунда (s ' ).
1 Bq = 1 s 1.

110
 П ер и о д па полуразпадане (7 , J
Периодът на полуразпадане представлява времето, за
което ядрата на даден радионуклид намаляват наполовина.
За различните радионуклиди той варира в много широко
граници - от части от секундата до стотици милиони години.
От практическа гледна точка радиоактивните изотопи могат
условно да бъдат разделени на две групи - краткоживеещи
и дългоживеещи.

3. Йонизиращи лъчения

Йонизиращите лъчения представляват потоци от части­

ци (алфа-, бета- и неутрони) или електромагнитни вълни е
дължина на вълната, по-малка или равна на 1 nm (рентгено­
ви и гама-лъчи), които могат директно или индиректно да
йонизират средата, през която преминават.

А л ф а -ч а с т и ц и
Те са идентични с хелиевите ядра, които притежават
много висока йонизационна способност. Имат положите­
лен електричен заряд. Получават се при радиоактивното ал­
фа-разпадане на някои ядра. Те имат малък пробег, който
във въздуха е не по-голям от 8-10 см. Практически предста­
вляват опасност само при вътрешно облъчване.

Б е т а -ч а с т и ц и
Те могат да бъдат електрони или позитрони, съответно
с отрицателен или положителен електричен заряд. Получа­
ват се при радиоактивното бета-разпадане на някои ядра.
В сравнение с алфа-частиците имат по-слаб йонизационен
ефект. Пробегът им във въздуха може да достигне до някол­
ко метра. Практически представляват опасност при външно
облъчване само в случаите, когато бета-емитерите са разпо- f -
ложени в непосредствена близост е човешкото тяло.

Н еут рони
Те представляват елементарни частици, които участ- -
ват в строежа на атомното ядро. Нямат електричен заряд и i
предизвикват косвено йонизация. Обикновено се получават | i
при ядрените реакции на делене или синтез.

/ ом а-лъчи
Гама-лъчите представляват електромагнитни вълни с :
много малка дължина на вълната, чийто произход се свърз­
ва основно с процеса на радиоактивното разпадане на някои i
изотопи. Не притежават електричен заряд и предизвикват
косвена йонизация. Имат много голям пробег във въздуха, ,
който може да достигне до няколко километра.

Рент генови лъ ч и
Те са също електромагнитни вълни с малка дължина *j
на вълната и имат техногенен произход. Техните свойства j
са идентични с тези на гама-лъчите. Съществуват два вида
рентгеново лъчение - спирачно и характеристично. Основно <
приложение в медицината намира спирачното рентгеново <
лъчение, което се генерира в рентгеновата тръба в резултат
на бомбардирането на анода на тръбата със сноп ускорени
електрони.

4. Величини и единици, използвани в областта

на дози метри ята на йонизиращите лъчения и
лъчезащитата

Доза - мярка за енергия, определена от йонизиращото . i

лъчение на веществото.

112
 Мощност на дозата - нарастване на дозата за единица
време.
Дозата бива (вж. табл. 2):
- погълната;
- еквивалентна;
- ефективна;
- колективна.
Погълната доза (D)
Тя представлява универсална дозиметрична величина,
която служи за количествено определяне на въздействието
на йонизиращото лъчение върху дадена среда и се определя
чрез средната енергия, която даден вид йонизираща радиа­
ция Е предава на единица маса т от разглежданата среда:
D = Е/т.
Единицата, с която се измерва погълнатата доза, в SI е
грей (Gy).
Еквива^зентна доза (Н)
Тя представлява осреднената погълната доза в даден ор­
ган или тъкан, умножена със съответния радиационен тегло­
вен коефициент (vvA>), и служи за оценяване на биологичния
ефект, предизвикан от облъчване с даден вид йонизираща
радиация:
Н = DWr
Радиационният тегловен коефициент характеризира сте­
пента на вредно въздействие на йонизиращото лъчение вър­
ху организма и зависи от неговия вид и енергия.
Единицата, с която се измерва еквивалентната доза. е си-
верт (Sv).
Ефективна доза (Е)
Ефективната доза е сумата от произведенията на екви­
валентните дози, които са получени в отделните органи или
тъкани, със съответния тъканен тегловен коефициент (vv):

113
 e = Yj H'Wr
Стойността на тъканния тегловен коефициент зависи от i
радиочувствителността на съответния орган или тъкан. Не- ; -
говите стойности са дадени в табл. 1:

Т аб ли ц а 1. Стойности на w за различни органи и тъкани

Органи или тъкани Wt

Гонади 0,20
Червен костен мозък, дебело черво, бял дроб, стомах
по 0,12
Пикочен мехур, млечни жлези, черен дроб, хранопровод,
щитовидна жлеза по 0,05
Кожа, повърхности на костите
по 0,01
Други органи и тъкани Общо
0,05

Единицата, с която се измерва ефективната доза, е също си-

верт (Sv).

К олект ивна еф ект ивна доза (S)

Колективната ефективна доза представлява пълната
ефективна доза, която получава дадена група от население­
то, и се определя по формулата:
S = EN ,
където:
Е е средната ефективна доза;
iV - броят на хората, които влизат в разглежданата група.
Единицата, с която се измерва колективната ефективна
доза, е човеко-сиверт (man.Sv).

114
 Т а б л и ц а 2 . М е ж д у н а р о д н а с и с т е м а и зм е р и т ел н и ед и н и ц и (Si)

Величина Единица
Име Означение
Активност на радиоактивен бекерел Bq
източник
Погълната доза лъчение грей Gy
Еквивалентна доза лъчение сиверт Sv
Ефективна доза лъчение сиверт Sv
Колективна ефективна доза човеко-сиверт man.Sv

5. Компоненти на естествения радиационен фон

През целия си живот човек е подложен на облъчването

от естествения радиационен фон. Той има три компоненти,
които имат различен принос в получаваната доза. Техните
стойности са представени в табл. 3.

Т аблица 3. Компоненти на естествения радиационен фон (ЕРФ)

Източник на облъчване mSv/a

1. Вторична космическа радиация 0,4
2. Външно гама-облъчване от намиращите се в околната 0,4
среда естествени радионуклиди
3. Вътрешно облъчване на човешкия организъм от 1,6
попадналите в него естествени радионуклиди
Общо: 2,4

От таблицата се вижда, че облъчването на българското

население от ЕРФ е 2,4 милисиверта за една година.

В т о р и ч н а к о с м и ч е с к а р а д и а ц и я се получава при взаи­

модействието на първичното космично лъчение със земната
атмосфера. Интензивността на вторичната космическа ради-

115
ация расте в зависимост от надморската височина, като най- -
ниска е тя на морското ниво. Атмосферата на Земята играе а
ролята на екран спрямо космичната радиация, който е екви- -
валентен на 3 до 5 m бетон.
Външно гама-облъчване се нарича облъчването от на- -
миращите се в околната среда естествени радионуклиди.
Съдържащите се в повърхностните земни слоеве и в стро- -
ителните материали естествени радионуклиди определят
втората компонента на външното облъчване от естествения i
радиационен фон.
Вътрешно облъчване на човешкия организъм е облъч­
ването, резултат от попадналите в него естествени радионук- -
лиди. Вътрешното облъчване на човека се определя главно г
от три фактора: съдържанието на калий-40 в тялото; инкор­
порирането на радионуклиди от семействата на уран и торий i
чрез поглъщане и вдишване и инхалирането на радон ( 222Rn) (
и дъщерните му продукти. Най-голям принос при вътреш­
ното облъчване на човешкия организъм имат 222Rn, 22"Rn и
техните дъщерни продукти (около 1,2 mSv/a).
В своето всекидневие човек е подложен на допълнител­
но професионално и непрофесионално облъчване от техно-
генни източници на йонизираща радиация. Най-голям дял
в това отношение се пада на източниците на йонизираща
радиация, които се използват в медицината. Сред тях прио­
ритет има рентгеновата диагностика (0,8 mSv/a). Дозите, по­
лучавани в нуклеарната медицина, са приблизително десет
пъти по-малки.

6. Миграция на радионуклидите

Радиоактивните продукти на деление във вид на аеро­

золи падат на земната повърхност под формата на локални

116
тропосферни или стратосферии отлагания, в резултат на
което се натрупват в почвата, растенията, животните, водата
на откритите водоеми и тяхната флора и фауна. В човешкия
организъм радиоактивните вещества могат да постъпят ди­
ректно чрез вдишвания въздух или по хранителната верига
{схема 6).
Радиоекологичен интерес представлява атмосферният
въздух, в който радиоактивните аерозоли по степен, площ
на разпространение, срок на падане и радиохимичен състав
формират радиоактивни отлагания.

Схема 6. Обща схема на миграция на радионуклидите

по хранителната верига

117
 • Локални радиоактивни отлагания
Те падат в района на аварията и най-често в зона до ня- -
колко десетки километра. Формата и контурите на радиоак- ■-
тивно замърсената площ се определят основно от енергията i
на взрива, метеорологичните условия, релефа на местността, t
размера на частиците, продължителността на изхвърляния- -
та, физико-химичното състояние на продуктите на деление.
Локалните радиоактивни отлагания падат на земната по- -
върхност в течение на 24 часа. Те са сухи, т.е. падат незави- -
симо от дъжда. В химично отношение представляват смес от i
продукти на ядрено деление е преобладаване на краткожи- -
веещите изотопи. Основен радиоизотоп е 1311. Опасност от i
увеличено локално падане на радиоактивни продукти след j
радиационна авария има при неблагоприятни метеорологич­
ни условия - когато радиоактивният облак се смеси е дъждо­
вен фронт, за кратко време заедно е дъждовните капки може *
да падне значително количество продукти на деление и да се '
създаде силно замърсяване на ограничена площ.
• Тропосфери» радиоактивни отлагания
Характерното за тези отлагания е, че те падат много бав­
но, средно за около 30 дни. Получава се широка радиоак­
тивна следа, дълга понякога до няколко хиляди километра.
Плътността на замърсяване на земната повърхност е тях в
сравнение е локалните отлагания е много по-малка. В тро­
посферата протичат основните метеорологични процеси -
образуване на облаци, валежи, въздушни течения, циклони
и т.н. Под влияние на газовата и турбулентната дифузия
радиоактивният облак в тропосферата променя първоначал­
ния си обем. Въздушните течения го разкъсват на части, а
вертикалното разместване на атмосферните слоеве може да
доведе до интензивно отлагане на радиоактивни вещества в
отделни райони на земната повърхност. Най-важният фак­
тор за очистване на атмосферата от радиоактивните частици
са валежите.
• Стратосферни отлагания
Характерни са за въздушните ядрени взривове. В стра­
тосферата радиоактивните продукти остават продължител­
но време - средно от половин до 5-7 години. През този пе­
риод краткоживеещите изотопи се разпадат, поради което
като правило в стратосферата се съдържат дългоживеещите
стронций-90 и цезий-137. Под влияние на разнообразни по
характер процеси (физико-химични, метеорологични и др.)
по време на продължителния си престой в стратосферата ра­
диоактивните продукти се разпространяват във всички по­
соки.
• Почва
Едно от основните свойства на радиоактивните веще­
ства, определящо тяхното поведение в почвата, е разтвори­
мостта им във вода. При радиационна авария около 1-10%
от продуктите на деление са разтворими. Към тях се отнасят
съединенията на стронций, цезий и йода.
Едрите неразтворими частици от продуктите на деление
се задържат в горния слой на почвата. Скоростта на мигра­
цията и дълбочината на проникване зависят не само от вида
на почвата, но и от нейния воден режим (нивото на подпоч­
вените води). Тежките глинести почви задържат по-силно
радиоактивните вещества в сравнение с песъчливите.
• Вода
Замърсяването на водата в откритите водоеми - реки,
езера, язовири, с радиоактивни вещества може да стане по
различен начин. Най-голямо значение има изливането в тях
на течни радиоактивни отпадъци или аварийно изхвърлени­
те от АЕЦ аерозоли, утаяващи се впоследствие над водната
повърхност. Опасни са също така отмиванията от дъждовете
на радиоактивно замърсени около водоема земни площи.

119
 В резултат от утаяването на попадналите във водоема ра- -
диоактивни вещества най-интензивно се замърсява повърх­
ностният слой на дъното. Най-голяма сорбционна способ- -
ност имат дъната, които са изградени от глинести частици и i
органични вещества. Очевидно е, че дъното играе ролята на
депо за попадналите във водоема радионуклиди и осигурява
обратното им постъпване във водата след прекратяване на i
радиоактивното замърсяване.
• Растения
Концентрацията на радионуклидите в растенията и тех­
ните продукти зависи от много причини. Между количе­
ството на радиоактивни отлагания в дадена местност и ни­
вото на концентрацията на радионуклидите в растенията съ­
ществува непосредствена връзка. Приема се, че в районите,
разположени на 1000 м над морското равнище, активността
на тревата е 3^4- пъти повече, отколкото в низините.
Има два основни пътя на радиоактивно замърсяване на
растенията - през корените и непосредствено през повърх­
ността на надземните им части.
Радиоактивното замърсяване на растенията нрез коре­
ните се определя от степента и характера на радиоактивно­
то замърсяване на почвата, нейния вид, химически състав,
водно съдържание и др. Важен фактор е способността на ра-
дионуклида да се сорбира от почвата.
През повърхността на надземните части на растенията
проникването на радиоизотопите е толкова по-интензивно,
колкото е по-висока концентрацията им във въздуха. Прие­
ма се, че този път на проникване на радионуклидите в рас­
тенията е първостепенен, а кореновидният - второстепенен.
Освен първоначалното попадане на радиоактивните от­
лагания върху листата на растенията се наблюдава и вторич­
но - посредством вятъра. Известна част от повърхностните

120
части на почвата заедно с намиращите се в тях радионукли-
ди се издигат във въздуха във вид на приземен прах и след
това се отлагат и фиксират върху растенията.
• Животни
В животинския организъм радиоактивните вещества по­
стъпват по два основни пътя - храносмилателен и дихате­
лен. Храносмилателният път на постъпване на нуклеидите
има първостепенно значение. Добре проникват в организма
на животните през стомашно-чревна бариера йод-131, ба­
рий-140, цезий-137, по-малко стронций-89 и 90.
От кръвта радиоизотопите се разпределят в различни ор­
гани и тъкани на животното. Остеотропните радионуклиди
(стронций, итрий, радий) се отлагат основно в костите. Ра-
диоцезият се депонира в мускулите, а йодът - в щитовидна­
та жлеза.

7. Радиационни аварии - седемстепенна скала за

оценка на радиационната обстановка при аварии
в АЕЦ

Радиационните аварии могат да варират в много широ­

ки граници с оглед на техните последствия за персонала,
работещ в обекта, и населението в региона. С цел тяхно­
то унифициране е въведена от Международната агенция за
атомна енергия (IAEA) международна седемстепенна скала
(1NES).
Първата степен се характеризира като „аномалия". Тя
би могла да се дължи на обективен или субективен фактор,
имащ отношение към нормалното функциониране на отдел­
ните съоръжения и компоненти, без това да води до промяна
на радиационната обстановка в обекта.

121
 Втората степен представлява „инцидент“, при който
отделни лица от персонала биха могли да получат дози, над­
вишаващи годишните граници, и да се стигне до значително
замърсяване с радиоактивни материали на определени учас­
тъци от обекта. Без последствия за населението от региона.
Третата степен е „сериозен инцидент“. При него облъ­
чените лица от персонала биха могли да получат дози, които
да доведат до остри радиационни увреждания и до сериозно
радиоактивно замърсяване на обекта. Отделни групи от на­
селението, намиращи се в непосредствена близост до него,
биха могли да получат дози от порядъка на десети от mSv.
Въвеждането на допълнителни мерки за защита на населе­
нието в региона е малко вероятно.
Четвъртата степен се определя като „авария без зна­
чителен риск за околната среда“. В този случай някои лица
от персонала могат да развият радиационни увреждания с
летален изход. Отделни групи от населението, намиращи се
в непосредствена близост до обекта, биха могли да получат
дози от порядъка на няколко mSv. Поради тази причина би
се наложило въвеждането само на някои защитни меропри­
ятия (контрол на радиоактивното замърсяване на хранител­
ните продукти, произвеждани в региона).
Петата степен се характеризира като „авария с риск за
околната среда“. При нея повредите, които настъпват в съо­
ръженията на реактора, могат да бъдат значителни и да дове­
дат до изхвърлянето в околната среда на големи количества
радиоактивни вещества. За населението от региона се пре­
поръчва въвеждането на някои защитни мерки от аварийния
план, целящи да се намали радиационният риск.
Шестата степен представлява „тежка авария“, при
която се изхвърлят значителни количества радиоактивни
вещества в околната среда. Необходимо е въвеждането на

122
всички защитни мероприятия, предвидени в аварийния план.
Седмата степен е „глобата а в а р и я при кояго се из­
хвърлят в околната среда много големи количества радио­
активни вещества, които могат да се разпространят на срав­
нително големи територии, включително и транеграничен
пренос. В този случай могат да се очакват дълготрайни по­
следствия за околната среда.

8. Фази на радиационна авария

При всяка една крупна радиационна авария могат да се

разграничат условно няколко последователни фази, чието
определяне е в зависимост от хронологията на аварията, сте­
пента на опасност за населението и персонала или мерките
за защита, които трябва да се предприемат, за да се предот­
врати потенциалното радиационно въздействие:
Ранна фаза. Тя включва периода, през който се устано­
вява опасността за възникване на авария, както и първите
няколко часа след началото й. При нея базата за вземане на
решение са данните от аварийния план на ядрената инста­
лация и локалната метеорологична обстановка. През ран­
ната фаза опасността е свързана основно с инхалирането на
радионуклиди, които се намират в атмоеферата, както и с
външното облъчване от самата ядрена инсталация, радиоак­
тивния облак и началните отлагания в околната среда.
Междинна фаза. Тя обхваща периода от първите някол­
ко часа след началото на инцидента до един или няколко дни
след това, през време на които основната част от изхвърле­
ните в атмосферата радиоактивни материали са отложени
в околната среда. През тази фаза вземането на решение за
съответните защитни мерки се базира въз основа на контро­
ла на околната среда. Населението ще бъде подложено на

123
въздействието на различни източници на радиация: радио­
активни материали, отложени върху почвата, вътрешно об­
лъчване в резултат на приемането на контаминирана храна
и вода, както и инхалиране на радиоактивни материали, по­
паднали повторно в атмосферата от околната среда.
Късна фаза. Тя включва периода, през който се ликвиди­
рат последствията от аварията и се преминава към нормал­
ни условия на живот. Продължителността й може да бъде
много голяма - от няколко месеца до няколко години. Ради­
ационният риск за населението е свързан основно с приема­
нето на замърсени хранителни продукти и външното облъч­
ване от отлаганията върху почвата. Провежданият контрол
на околната среда е решаващ за преминаване към нормални
условия на живот и отмяна на въведените защитни мерки и
ограничения.

II. Радиационни увреждания. Стохастични

(вероятностни) и детерминистични
ефекти

Изучаването на действието на йонизиращата радиация

върху живите организми е започнало непосредствено след
откриването на рентгеновите лъчи. Още през 1896 г. са отбе­
лязани първите случаи на възпаление на кожата и опадане на
косата на хора при облъчване с рентгенови лъчи.
Най-общият извод от всички проведени досега изслед­
вания по изучаване на биологичното действие на йонизи­
ращата радиация е, че тя оказва увреждащо действие върху
биологичните обекти —причинява такива изменения, които
(особено при по-големи дози) водят до загиване на клетките,
тъканите и на целия организъм.

124
 Важно е да се знае, че организмът на животните и човека
няма рецептори и анализатори спрямо йонизиращите лъче­
ния, поради което те са неадекватен дразнител. Реакциите
на организма на облъчването са много сложни и засега няма
единна, достатъчно ясна теория, която да обясни точно ме­
ханизма на поразяващото действие на йонизиращата радиа­
ция. На облъчения организъм влияят и много фактори като
дозата, мощността и вида на лъчението, размера и локализа­
цията на мястото на облъчване, състоянието на организма,
индивидуалната чувствителност.
Механизмът на първичното действие на радиацията се
определя от физичните, физико-химичните и химичните
процеси, които възникват в биологичната среда под действие
на йонизиращата радиация.

Рад иаци о нн и ефекти

Радиационните ефекти са два основни вида в зависимост

от големината на дозата: стохастични (вероятности) и де­
терминистични (пряко причинно зависими).

1. Стохастични ефекти
Представляват случайно възникващи (вероятни) послед­
ствия от облъчването, при това в отдалечени срокове след
него. Стохастичните ефекти могат да възникнат при ниски
дози на облъчване под 0,5 Sv. За появата им е достатъчно ув­
реждане на няколко или може би само на една клетка. Сто­
хастичните ефекти са безпрагови относно дозата. С увелича­
ване на дозата вероятността от тяхното появяване нараства,
докато тежестта на заболяването не зависи от дозата. Към
стохастичните ефекти се отнасят: развитието на злокачест­
вени новообразувания, т.е. рак, и т.нар. генетични ефекти
наследствените аномалии и заболявания.

125
 При стохастичните ефекти облъчените клетки, източник
на отдалечените последствия, получават лъчеви уврежда­
ния, от които те не умират, а преживяват, но запазват настъ­
пилите изменения в клетъчната си „памет“ и ги предават по
наследство на новородените клетки. Ако това става в сома­
тичните клетки, то възниква вероятност от развитие на раков
процес в самия облъчен индивид. Ако лъчевите запаметени
увреждания са в половите клетки, то те могат да предизви­
кат мутации, които да се предадат в следващите поколения
във вид на различни наследствени заболявания.

2. Детерминистични ефекти

В организма на човека непрекъснато умират клетки, кои­

то при нормални условия на живот бързо се компенсират и
заменят с нови клетки от естествените физиологични проце­
си. Облъчването на човешкия организъм с определена доза
йонизиращи лъчения може да предизвика клетъчна смърт.
При ниските дози радиация тази загуба на клетки бързо
се компенсира от нови пълноценни клетки. С нарастването
на погълнатата доза значителен брой клетки загиват, но по-
вечето органи и тъкани не променят своите функции. При
по-нататъшно нарастване на погълнатата доза значител­
но нараства броят на загиналите клетки, което довежда до
промяна в нормалната физиология на съответния орган или
тъкан. Следователно съществува определена доза, наречена
прагова доза, над която се причинява смърт на голям брой
клетки в съответния облъчен орган, а оттам и влошаване на
неговите функции. Този вид радиобиологични ефекти се на­
ричат детерминистични.
Характерно за тях е, че клиничната им изява е обвързана
с получената над прага доза.

126
 Някои детерминистични ефекти са функционални и мо­
гат да бъдат обратими: намаляване на секреторната актив­
ност на жлезите с вътрешна секреция, неврологични ефекти
(промени в електроенцефалограмите или ретинограмите),
съдови реакции и др.
Тиничен пример за детерминистичен ефект е острият ра­
диационен синдром. Той се наблюдава при остро целотелес-
но облъчване с дози над 1 Sv.
Като обобщение можем да кажем, че принципните раз­
лики между детерминистичните и стохастичните ефекти са
следните.
Съгласно сегашните официално възприети концепции
стохастичните ефекти нямат дозов праг, могат да се появят
при всякакви дози на облъчване, включително и най-ниски­
те, както в непосредствено облъчения индивид, така и в не­
говото потомство. Тежестта на стохастичните ефекти не за­
виси от дозата.
Детерминистичните ефекти винаги са само в облъчения
индивид, имат дозов праг, развиват се само при достатъчно
висока доза и тежестта им зависи от дозата.
Биологичните ефекти на йонизиращата радиация имат
принципно различен характер в областта на големите дози в
сравнение с малките дози.
При облъчване с големи надпрагови дози винаги се про­
явяват неблагоприятни за здравето ефекти, включително и
остър радиационен синдром с летален изход.

3. Остър радиационен синдром - форми, степени и

периоди

Острият радиационен синдром (ОРС) е рядко срещащо

се заболяване, предизвикано от целотелесно облъчване със
силно проникваща външна радиация или при масивна кон-

127
таминация: външна или вътрешна. ОРС е клинична изява на
увреждането на важни органи и в частност на тези, в кои­
то се извършва непрекъсната и бърза подмяна на клетките.
Поради това и симптомите се отнасят до голяма степен за
хемопоетичната и гастроинтестиналната система.
Тежестта на заболяването и неговите клинични проявле­
ния зависят преди всичко от големината на дозата йонизира­
ща радиация.
Клинични форми на ОРС в зависимост от получената
доза:
• Костномозъчна (типична форма) - 1 до 10 Gy. Воде­
що при тази форма е увреждането на хемопоезата.
• Интестинална (чревна) - от 10 до 20 Gy. Водещо е
увреждането на гастроинтестиналния тракт. При
тази форма всички поразени загиват до 5-6 дни след
облъчването поради тежки увреждания на стомаш­
но-чревния тракт. Липсва възстановителен период.
• Токсемична (съдова форма) - от 20 до 80 Gy. Водещо
в клиниката е интоксикацията. Тя се характеризира с
вторично поражение на нервната система. При тази
форма на болестта всички поразени загиват в първите
дни след облъчването. Също липсва възстанови­
телен период.
• Церебрална - над 80 Gy. Водещо е увреждането на
централната нервна система. При нея смъртта настъп­
ва без каквато и да било периодизация в първите ня­
колко часа след облъчването.
По тежест типичната форма на ОРС може да се про­
яви в 5 степени:
• лека степен, при облъчване от 1 до 2 Gy;
• средно тежка степен, при облъчване от 2 до 4 Gy;
• тежка степен, при облъчване от 4 до 6 Gy;

128
 • крайно тежка степен, при облъчване от 6 до 8 Gy;
• летална степен, при облъчване над 8 Gy.
Типичната форма на ОРС протича през следните пе­
риоди:
> Период на формиране, включваш 4 фази:
• начална фаза (първична лъчева реакция);
• латентна фаза (привидно благополучие);
• критична фаза (изразени клинични прояви);
• фаза на ранно възстановяване.
Начална фаза (първична лъчева реакция). Общата
картина, която се наблюдава в този период на радиационно
поражение, е следната: 20-30 минути или в първите часове
след облъчването общото състояние на поразените се вло­
шава, проявяват се гадене и многократно повръщане. В на­
чалото болният изпада в силно възбудено състояние, което
се последва от потиснатост, апатия, бърза уморяемост при
умствени и физически усилия. Болният има главоболие,
липса на апетит, безсъние, понижено RR, учестено дишане,
стомашно-чревни разстройства, повишена температура, за­
червяване на поразените участъци на кожата.
От всички тези симптоми най-голямо значение имат га­
денето, повръщането и адинамията.
Латентна фаза (привидно благополучие). След първия
период настъпва подобрение на състоянието на облъчения.
Описаните реакции изчезват и започва период на привид­
но благополучие, скрит период на ОРС, който продължава
обикновено от 3-7 дни до 1-2 седмици. Самочувствието на
болния се подобрява, главоболието изчезва, подобряват се
сънят и сърдечната дейност, изчезват стомашно-чревните
разстройства, състоянието на възбуда и раздразнителност.
Макар че се създава впечатление за оздравяване, болните
бързо се уморяват при физически и умствени усилия, трудно

129
се съсредоточават. В организма продължават да се развиват
дълбоки, често невъзвратими изменения.
Критична фаза (изразени клинични прояви). През
тази фаза внезапно и рязко настъпва периодът на разгар на
заболяването, който се характеризира с тежко общо състоя­
ние, стомашно-чревни разстройства, напълно изразен хе-
морагичен синдром, тежки увреждания на хемопоетичната
система, повишаване на температурата и поява на различни
усложнения. Самочувствието и общото състояние на болния
бързо се влошават.
В устната кухина се наблюдават кръвоизливи, възпали­
телни изменения и кръвотечение от венците, некротична ан­
гина.
Стомашно-чревните разстройства са едни от най-ярко
проявените през този период. Болният не приема никак­
ва храна, често повръща, понякога се появяват паретични
състояния на червата с частична или пълна непроходимост.
Диарията е една от най-честите и характерни симптоми, като
в много случаи е кървава. Стените на червата са покрити с
множество язви, при което са възможни перфорации с поява
на перитонит. Развива се прогресивно изтощение, стигащо
до т.нар. лъчева кахексия.
Сърдечно-съдовата система е тежко увредена. Наблюда­
ват се сърцебиене и болки в сърдечната област, RR е силно
понижено, проницаемостта на стените на съдовете е повише­
на, появяват се генерализирани хеморагии, като най-опасни
са кръвоизливите в мозъка, които могат да причинят пара­
лизи, увреждане на зрението и други тежки усложнения. Ха­
рактерни са кръвоизливите в белия дроб, сърдечния мускул,
бъбреците, стомаха и т.н.
Намиращите се в стомашно-чревния канал и дихателни­
те пътища микроби нахлуват в кръвта и предизвикват обща

130
инфекция на организма, която често причинява непосред­
ствено смъртта.
Пораженията в хемопоезата се задълбочават рязко, ско­
ростта на утаяването на еритроцитите се ускорява, броят на
формените елементи в периферната кръв максимално нама­
лява (табл. 4).
На табл. 4 са представени измененията в броя налимфо-
цитите в началните дни на ОРС в зависимост от получената
доза целотелесно облъчване.

Таблица 4. Стойности на лимфоцитите в зависимост от получената

доза

Степен на ОРС Доза, Gy Брой лимфоцити (G/1)*

Лека 1-2 0,7-1,5
Средна 2-4 0,5-0,8
Тежка 4 -6 0 ,3 - 0,5
Крайно тежка 6-8 0 ,1 -0 ,3
Летална >8 0 - 0,05

* Изразено в 10ч клетки/литър

Наблюдават се тежки изменения в нервно-психическата

сф ера-силно главоболие, виене на свят, зрителни и слухови
халюцинации, кошмарни сънища.
По кожата се появяват мъчителен сърбеж и пигментация,
космите се изтръгват лесно от кожата заедно с корените.
Нарушенията в очите са гнойни възпаления, разязвяване
на роговицата с по-късно развитие на катаракта.
В зависимост от тежестта на заболяването този период
може да продължи няколко седмици и да завърши със смърт
или да премине в оздравителния период.
Фаза на ранно възстановяване. Този период настъпва
постепенно към 4-6 седмица и трае няколко месеца. Проти­

131
чането му зависи от приложеното лечение. Общото състоя- -
ние и самочувствието на болния се подобряват, главоболи- -
ето намалява, възстановяват се сънят и апетитът. Болният
започва да наддава на тегло, постепенно изчезват кръвоиз- -
ливите и възпалителните изменения. Кръвотворните орга- -
ни възстановяват бавно своята функция, като най-напред :
в периферната кръв се появяват ретикулоцити, а след това i
моноцити и неутрофили. На мястото на падналите косми из­
растват нови. В тежките случаи дълго време се наблюдават
нарушения във висшата нервна дейност - обща отпадналост, .
намалена памет, бърза уморяемост. В този период допълни­
телните инфекции, наранявания и кръвозагуби, които може *
да се появят случайно, са особено опасни за болния.
Когато състоянието на болния не се нормализира напъл­
но, част от патологичните симптоми остават да съществуват
или се появяват нови усложнения, състоянията са известни
като късни последици от облъчването.
> Период на възстановяване (пълно или частично)
> Период на късни последици
Диагностицирането и лечението на ОРС през различ­
ните фази от неговото протичане се базират на клиничната
симптоматика и лабораторните данни.
Лечението на болните с ОРС трябва да бъде индивиду­
ално, съобразно особеностите в протичането на заболява­
нето, но винаги и комплексно, и подчинено на схема в съ­
ответствие с основните патогенетични моменти, степента и
стадия на развитие на заболяването.
На табл. 5 е представена началната фаза на ОРС с харак­
терните за нея симптоми, дозови диапазони и третиране на
пострадалите.

132
Таблица 5. Начална фаза - симптоми, лозови диапазони и третиране
на пострадалите

Симптоми ОРС и получена приблизителна доза целотелесно

облъчване (Gy)
Лека Средна Тежка Крайно Летална
(1-2 Gy) (2—4 Gy) (4 6 Gv) тежка (над 8 Gy)
(6 8 Gy)
Повръщане 2 ч след 1-2 ч < 1ч След След
% обл. 70-90 100 30 мин 10 мин
10-50 100 100
Диария Няма Няма Умерена, Тежка, 1-3 ч Тежка,
% 3-8 ч > 10 < 1ч
< 10 около 100
Главоболие Слабо Леко Умерено, Силно, 3^4 ч Много
% 4-24 ч 80 силно,
50 1-2 ч
80-90
Съзнание Непроме­ Непроме­ Непроме­ Може да Загуба на
нено нено нено бъде замъг­ съзнание
лено при
D > 50 Gy
Телесна Нормална Субфибр. Треска, Висока, Висока
температу­ 1-3 ч 1-2 ч < 1ч (треска),
ра % 10-80 80-100 100 <1 ч
100
Кожа и Нормални Слаба пре­ Умерена Изразена Силно
видими ходна хн- преходна хиперемия изразена
лигавици перемия хиперемия хипере­
мия
Продължи­ Няколко До 1 ден До 2 дни > 2-3 дни > 3 дни
телност часа
Третиране Амбула­ Наблю­ Лечение в Лечение в Симпто­
на постра­ торно на­ дение в специали­ специали­ матично
далите блюдение болница. зира­ зира­ лечение
При необ­ на болни­ на болница
ходимост ца
лечение
в специа­
лизирана
болница

133
 Глава трета

Химична защита

Историята на химическите средства за водене на бойни

действия датира още от древността: 600 г. пр.н.е. при об­
садата на Солон била отровена водата на града, 431-404 г.
пр.н.е. при обсадата на градовете Платен и Белизма спар-
танците използвали горящи стрели за получаване на отровен
дим.
За начало на съвременната химическа война се смята да­
тата 22.04.1915 г., когато германската армия провежда мощ­
на газова атака със 180 тона хлор срещу англо-френските
войски. Поразени са над 15 000 души и 5000 загиват на мяс­
то. През 1925 г. италианците използват иприт във войната
срещу Абесиния.

I. Химическо оръжие

Определение
Химическо оръжие са бойни отровни вещества, запали­
телни вещества и отровни димове, заедно със средствата за
тяхната употреба.
Основни понятия
Химическа защита - методи и средства, планове, про­
цедури, гарантиращи ефективно неутрализиране на въз­
действие с химическо оръжие;
Химически тероризъм - употреба на химически агенти
за придобиване на контрол над обществени обекти, отбрани­
телни и комуникационни съоръжения, причиняване на ма-

134
сови жертви и увреждания, смут, паника и разстройване на
нормалния начин на живот;
L C 1 0 0 - концентрация, при която настъпва смърт в
100% от случаите;
LC50 - концентрация, при която настъпва смърт в 50%
от случаите.
Таблици 6. Класификация на BOB (Б Т \В )

1. СМЪРТОНОСНО ДЕЙСТВАЩИ ОВ
1.1. БОВ с нервнопаралитично действие: — —
-табун (GA)
- зарин (GB)*
- зоман (GF)
- V-газове (Vx)
1.2. Кожно-обривни БОВ:
- иприти: дестилиран иприт (HD); X
технически иприт (Н); смес
я
дестилиран и кислороден иприт (НТ); (м
SC
азотен иприт (HN,) &
' - люизит (L); ua
- фосгеноксим (СХ) р
X
5 н
1.3. Задушливи БОВ:
- хлор(С 1) &
>4
SJ
- фосген (CG)
- дифосген (DP)
1.4. Общотоксични ОВ:
- синилна киселина (АС)
- хлорциан (СК)

Зарин * - неустойчив

135
2. ВРЕМЕННО ИЗВАЖДАЩИ ОТ
СТРОЯ —

2.1. Психозомиметиц:
- би-зет (BZ)
-лед
2.2. Раздразнителни БОВ:
02
2.2.1. Сълзотворни (лакриматори): С
- хлорацетофенон (NC)
S
- бромбензилцианид (СА)
- си-ес (CS) Н
о

- си-ар (CR) Q.

2.2.2. Кихавично (етернити):

е*
- адамсит (ДМ) Q.

- дифенилхлорарсин (ДА) S3
н
- дифенилцианарсин
2.3. Със забавено действие (фитотоксини):
- оранжева смес (2,4 D)
- бяла смес (2,4,5 - Т)
- синя смес

II. Бойни отровни вещества с

нервнопаралитично действие

1. Физико-химични свойства и токсичност

Най-характерното за основната група БОВ с нервнопа­

ралитично действие е, че те са най-токсични от всички БОВ.
Могат да проникват през всички възможни пътища в ор­
ганизма - през дихателната и храносмилателната система,
през лигавиците на очите, през увредена и неувредена кожа;
нямат цвят и мирис, трудно се откриват, поради което мо­
ментът на поражението е тях може да остане незабелязан;
значително са устойчиви на природни фактори: при заразя-

136
ване на местността в зависимост от вертикалната и хоризон­
талната устойчивост на атмосферата - от часове до дни и
месеци. Могат да предизвикат мълниеносни поражения, при
които смъртта настъпва в първите 5-10 мин преди възмож­
ност за получаване на първа медицинска помощ (само- или
взаимопомощ).
> Табун GА-газ, трилон-83 - представлява етилов ес­
тер на диметиламиноцианфосфорната киселина.

Cjlls О

СНз 7

• Физични свойства. Представлява безцветна течност

с миризма на горчиви бадеми. Техническият продукт
има кафяв цвят. Отн.т. - 1,09; т.з. - 43 °С, т.к. - 250 С.
Парите му са 5,5 пъти по-тежки от въздуха. Слабо
разтворим във вода (3%), много добре разтворим в
органични разтворители (100%).
• Химични свойства. Във вода табунът бавно хидро­
лизира, като се получават синилна киселина и не­
токсичният продукт етилов естер на диметиламидо-
фосфорната киселина.

с:2и5 о с:2н, о
\ _ / V /
Н20 — HCN +
СНз СНз
\ см х \ он
СН3/ СНз /

137
 Разрушаването на табуна се ускорява значително при
обработка с водни разтвори на алкалните вещества (натри­
ева основа, калиева основа, амоняк).
• Токсичност. Табунът е неколкократно по-токсичен
от циановодорода.
Смъртоносна доза при инхалация - LC = 1 mg/1/ min
Смъртоносна кож но-резорбтнвна - LD = 50 mg/kg
Миотнчна концентрация - 0,005 mg/1 при експозиция
2 мин.
> Зарин - GB - газ, трилон-46. Представлява изопро-
пилов естер на метилфлорфосфоновата киселина.
Името му произлиза от първите букви на имената на
немските химици, участвали най-активно в синтези­
рането му - S. Charader, А - mmos и RIN-net.
• Физични свойства. Безцветна лесно подвижна теч­
ност със слаба плодова миризма. Техническият про­
дукт има жълт цвят. Отн.т. - 1,09, т.з. - 54 °С, т.к. -
147 °С. Парите му са 4,8 пъти по-тежки от въздуха.
Много добре разтворим във вода (100%). Много добре
разтворим също в органични разтворители мазнини и
масла (100%). Парите му се абсорбират от облеклото.
• Химични свойства. Бавно хидролизира, като хидро­
лизата има автокаталитичен характер. Получават се
нетоксични продукти и флороводород. Удобен за за­
разяване на водоизточници. Алкалните съединения
ускоряват значително хидролизата.

i C3II7O О i С3Н7О О
н2о > Р + 1IF
автокаталигично
СИ, F СНз Ч ОН

138
• Токсичност. Осем до десет пъти по-токсичен от та­
буна при инхалаторно отравяне.
Смъртоносна доза при инхалация - LC =0,1 mg/1/ min
Смъртоносна кожно-резорбтивна - LD)(H)= 7-9 mg/kg
Смъртоносна доза per os - 1 ,5 mg/kg
> Зоман - G F - трилон-146. Представлява пиноколи-
нов естер на метилфлорфосфоновата киселина.

О
✓
С«11зО — Р — F

СНз

• Физични свойства. Представлява безцветна лес­

но подвижна течност със слаба камфорова миризма.
Отн.т. - 1,02, т.з. - 80°С, т.к. - 190°С. Парите му са
6,3 пъти по-тежки от въздуха. Слабо разтворим във
вода (1,5%). Много добре разтворим в органични раз­
творители.
• Х и м и ч н и свойства. Зоманът е хомолог на зарина и
има почти същите химични свойства. Хидрологично
е два пъти по-устойчив, в резултат на което заразява­
нето с него трае по-продължително - от няколко дни
до месец в зависимост от метеорологичните условия.
Той е много устойчиво БОВ. Хидролизата му също
както при зарина има автокаталитичен характер. Зо­
манът влиза във взаимодействие с основи, амоняк,
фенолати и др., при което се получават нетоксични
продукти. Това позволява от своя страна те да се из­
ползват за дегазация.

139
 • Токсичност.
Смъртоносна доза при инхалация -
LCt = 0,03 mg/1/ min
Смъртоносна кож но-резорбтивна - LD ...= 1 mg/kg
Смъртоносна доза per os - 1,5 mg/kg
> Ух-газове. Представлява сборно понятие, което
включва няколко групи ФОС, които представляват
химическо оръжие с висока токсичност „свръхотро-
ви“.
• Физични свойства. Те са безцветни маслоподоб-
ни течности, без миризма, цвят и вкус. Отн.т. - 1,57,
т.з. - 4 0 °С, т.к. - над 300 °С. Парите им са 7,4 пъти
по-тежки от въздуха. Практически са неразтворими
във вода. Отлично разтворими са в органични разтво­
рители (100%).
• Химични свойства. В молекулата на тези вещества
се съдържа остатък от ацетилхолин, естествен суб­
страт на ензима ХЕ, което обяснява и високата им ак­
тивност.
• Токсичност.
Смъртоносна доза при инхалация -
LCt= 0,007 mg/1/ min
Смъртоносна кожно-резорбтивна -
LDioo= 0 ’05 mg/kg

За смъртоносно поразяване на човек с тегло 70 kg е дос­

татъчно върху кожата да попаднат 2-3 mg ОВ. Това коли­
чество съответства на 1/15 част от обема на обикновената
капка (средното тегло на една капка е 35^10 mg).

140
 2. Механизъм на поразяващото действие на ФОВ

Действието на ФОВ. попаднало в организма, се изразява

в потискане на активността на много ензими, като особено
значение се отдава на ацетил ХЕ. Бойните ФОВ са силни
инхибитори на ХЕ, както на псевдо ХЕ (серумната и бути-
рил ХЕ), така и на истинската ХЕ (ацетилхолинестеразата в
нервните окончания, нервните клетки на мозъка, ганглиите
и в еритроцитите).
Ацетилхолинът е медиатор, който участва в предаването
на нервните импулси.
Активната ХЕ е фермент, който за много малък интервал
от време (0,002 сек) инактивира ацетилхолина, като катали­
зира неговото хидролитично разграждане до холин и оцетна
киселина и по такъв начин премахва действието му.
Класическите бойни ФОВ (табун, зарин, зоман) се явя­
ват монофункционални блокатори на ХЕ, тъй като притежа­
ват само една функционална група, т.е. те взаимодействат
само е естеразния участък на ХЕ.
За разлика от тях V-газовете представляват бифункцио-
нални ФОС, тъй като те имитират АХ, ензимът ХЕ ги „раз­
познава“ като свой естествен субстрат и се свързва много
здраво е тях - както е анионния, така и е естеразния участък.
Освен това ФОС взаимодействат и директно е рецептори­
те на постсинаптичните мембрани, което води до продъл­
жителна дисфункция на М- (до 48 часа) и на Н- (до 4 часа)
холинорецепторите.

3. Основни признаци на поражение е ФОВ

Според тежестта на интоксикацията различаваме четири

степени на поражение с ФОВ: лека (миотична); средно теж­
ка (бронхоепастична); тежка и свръхтежка (мълниеносна).

141
 Таблици 7. О с н о в н и п р и з н а ц и на п о р а ж е н и е с Ф О В

Степен на
Основни признаци

Лека Миоза и нарушена акомодация, чувство на

(миотична) задух в гърдите, обща слабост, главоболие,
повишена раздразнителност, фибрилации на
(30-50% ХЕ) отделни мускулни групи. Най-рано се проявяват
симптомите при вдишване на ФОВ. Оплакванията
продължават 5 -7 денонощия.

Средно тежка Преобладават симптомите на изключително

(бронхоспастична) тежък задух (белодробен оток, бронхоспазъм.
потиснат дихателен център, парализа на
(50-70% ХЕ) дихателната мускулатура). Тази бронхоспастична
фаза се откроява най-вече при инхалаторно
постъпване на ОВ. Освен затруднено дишане
се наблюдават безпокойство, световъртеж,
хиперсаливация, главоболие, миоза, нарушена
акомодация, нарушена координация на
движенията, дезориентация за място и време,
брадикардия, хипертония, спазми на червата и
изпускане на сфинктерите.
Тежка Рязко разстройство на дишането. Обилно пенесто
(80-90% ХЕ) секретиране от устата и носа. Белодробен оток -
силно изразен. Цианоза. Максимална миоза.
Обилно потене. Хиперсаливация. Клонично-
тонични гърчове. Парализа на отделни мускулни
групи. Загуба на съзнание. Хипотония. Коматозно
състояние и смърт.
Свръхтежка При изключително високи дози - смъртта
(мълниеносна) настъпва в продължение на 5 -10 минути.

Наблюдава се корелация между тежестта на интоксика­

цията и степента на блокиране на ХЕ. Лека - блокирана е
30-50% от ХЕ; средна - от 50-70% , и тежка - 80-90% . Тези
проценти са ориентировъчни, тъй като трябва да се имат

142
предвид директното действие на ФОС върху холинореак-
тивните структури и сенсибилизирането на холинореактив-
ните структури към АХ.

4. Профилактика, първа помощ и лечение на

отравянията с фосфорор! аничните бойни
отровни вещества

За профилактика се използват противогаз и комплекти

за защита на кожата (защитни облекла, ръкавици и чорапи).
Първа помощ - оказва се незабавно под формата на
само- и взаимопомощ или от силите, влизащи първи в огни­
щето на химическо поразяване.
Първата помощ в огнището включва:
• почистване на лицето с универсален дегазиращ раз­
твор, поставяне на противогаз или подмяна на неиз­
правния с изправен противогаз;
• въвеждане на антидот;
• извършване на частична санитарна обработка на от­
критите части на тялото е дегазатор;
• евакуация извън ОХЗ.
Първата помощ извън огнището включва:
• при нарушено дишане - снемане на горните дрехи и
правене на изкуствена вентилация на белите дробове;
• промиване на очите, носа и устната кухина с 2% раз­
твор на натриевбикарбонат или вода;
• почистване около раната и промивка с 2% разтвор на
сода бикарбонат при заразяване на раната е 013;
• предизвикване на повръщане и безсондово промива­
не на стомаха е 0,5-11 вода;
• при повторно появяване на симптомите на интоксика­
цията - инжектиране на антидот.

143
 Таблици S. Холинолитични средства, препоръчани за лечение
на отравянията с ФОС
(по С. Н. Голиков, 1968, и по Локтинов, 1970)

№ по Название на Дози на лекарството

ред препарата Вътрешно, Процентен разтвор, ml
m g

1. Атропин 2 2 ml 0,1% р-р

2. Амизил (бенактизин) 3 3 ml 0,1% р-р
3. Апоморфин 0,25 1 ml 1% р-р
4. Апрофен 20 2 ml 1% р-р
5. Арпенал 50 2 ml 2% р-р
6. Аминазин 50 2 ml 2,5% р-р
7. Бензацин 2 1 ml 0,1% р-р
8. Динезин 50 2 ml 2,5% р-р
9. Дипрофен 100 -
10. Метамизил 3 -
11. Метацин 5 1 ml 0,1% р-р
12. Пентафен (парпанит) 10 1 ml 1% р-р
13. Пентамин 50 2 ml 0,1% р-р
14. Парсилол 100 2 ml 0,1% р-р
15. Спазмолитин 100 10 ml 1% р-р
16. Тропацин 10 1 ml 1% р-р
17. Тифен 30 -

18. Циклодод (артан) 10 1 ml 1% р-р

144
 Таблица 9. Р еа к т и в а т о р и на х о л и н е с т е р а за т а

№ Наименование Форма на използване

Токсогонин
(1.П Н-б) 25% р-р по 1 ml за интравенозно или
1.
Обидоксим подкожно въвеждане

Диироксим
2. (ТМБ-4) 15% р-р по 0,1 ml за интравенозно въвеждане
Тримедоксим
Пралидоксим
3. 1% р-р по 50 ml за интравенозно въвеждане
(2 ПАМ)

40% р-р по 3 ml за интрамускулно и

4. И З О И I I I р О 31111
интравенозно въвеждане

Лечението на средно и тежко поразените изисква ква­

лифицирана медицинска помощ. Провежда се в болнична
обстановка и включва специфични и симптоматични сред­
ства.

III. Токсикология на кожнообривните бойни

отровни вещества

Принадлежат към смъртоносните ОВ със забавено

действие. Притежават общотоксично действие върху орга­
низма и силно изразени локални възпалително-деструктив-
ни изменения. Те са производни на тиоетери, амини, арсини
или оксими.

145
 1. Физични свойства на кожнообривните БОВ -
табл. 10.

Таблица 10. Физична характеристика на кожнообривните БОВ

БОВ Н азв ан и е и Ф и зи ч еск и т.т. т .к . Р азтвори м ост, П ари,

хи м и ч еск а струк тура свой ств а и о/
/о отн оси -
о т н .т . В ьв В орга­ телна

вода нични плът­

р азтв о­ ност

рители

С ерен Д ихлордиетил- Безцветна

пирит сулф ид маслоподобна
течност с
^ -C H jC H iC I 0,05 100 5,5
миризма на 14,7 +217
s \ чесън
^ С Н 2С Н 2С1

А зотен Три хлоретила ми н

и п рит Безцветна
_ С Н 2С К 2С1 маслоподобна -4 +85 0,02 100 -
N С Н 2С Н 2С1 течност
С Н 2С Н 2С1

Безцветна
Х лорвинилдихло-
маслоподобна
Л to ­ рар си н
течност с 0,1 + 190 0,04 100 7,2
il sit I
миризма на
С 1С Н = c h a nc i 2
здравец

2. Химични свойства

Хидролиза

СН2СН2С1 СН2СН2С1
+ 2 Н20 +2НС1
4 СН2СН2С1 Y h 2c h 2ci
(т и о д и г л и к о л )

Хидролизата може да се ускори и чрез нагряване или

чрез прибавяне на метанол.

146
 Взаимодействие със слаби окислители

с:н2с:н2с:1 /С Н 2СН2С1
S/ + н 2о2 o =s x + н 2о
\С Н 2СН2С1 СН2С112С1
(сулфоксид)

Взаимодействие със силни окислители

С Н 2С Н 2С1 о сн 2с:н2С1
Ч + 20 S
СН2СН2С1 О 7 ЧСН2СН2С1
(дихлордистилсулфон)

Възможността на иприта да се окислява се използва за

провеждане на дегазация, особено на заразени местности.
ВНИМАНИЕ! Р еакц и ят а м е ж д у иприт а и сухат а
хлорна ва р е екзот ермична!
Н еп ром ененият иприт се възпламенява! Зат ова сух а ­
та хлорн а ва р не трябва да се използва за дегазация.
ia дегазации може да се използват: спиртно-водни
разтвори па монохлорамин или дихлорамин за обработка
на кожата (10-15% ) и водни разтвори за обработка на ли­
гавиците (0,5-1,0%).
Употребява се под формата на пари или капково-течно
състояние.
Може да се използва при водене както на настъпател­
ни, така и на отбранителни бойни действия и с терористична
цел.
• Лесно и евтино производство
• Прониква в организма по всички пътища
• Налага използването на защитни средства

147
 • Устойчив - лятно време: часове
- зимно време: дни и седмици
- няма антидот

3. Механизъм на действие

Пиритът има универсално поразяващо действие върху

организма. Засяга всички органи и системи. Предизвиква i
дълбоки деструктивно-възпалителни изменения както на i
мястото на проникването, така и на други участъци, като <
въздейства по нервно-рефлекторен и хуморален път.

> Теории, обясняващи действието на ипритните

поражения
• Теория за клетъчно действие. В организма се обра­
зува реактивоспособният цикличен сулфониев йон

+ СН2СН2С1
S ^
4 СН2 СН2С1

• Теория на Маршал. В клетката пиритът хидролизи­

ра и се отделят тиодигликол и солна киселина (която
нарушава електролитния баланс на клетката и довеж­
да до денатурация на белтъците).
• Теория на Флюри и Виланд за окислителното
действие на иприта - в клетката той се превръща в
дихлордиетилсулфоксид и дихлордиетилсулфон.
• Теория на Лаусон. Ипритът встъпва в реакция с
амидогрупите на белтъка, при което се образуват про­
дукти, неспособни да поддържат обмяната на веще­
ствата.

148
 • I еории на Родневич за радиомиметичното действие
иа иприта. Основава се на образуването на оксониеви
съединения (от типа О Н ), които се установяват и при
въздействие с йонизираща радиация.

4. Токсичност

Пиритът прониква в организма по всички пътища.

LD|00- перорално - 2 mg/kg телесно тегло
LD 1()()- инхалаторно - 0,07 mg /1 /ехр. 30 min.
Смъртоносната доза за човек при кожно поражение е
иприт е 70 mg/kg телесно тегло.
Пиритът е отрова с кумулативно действие.
При повторно поражение човешкият организъм се сен-
зибилизира.

5. Клинична картина

Твърде разнообразна в зависимост от пътищата на про­

никването на отровата, от концентрацията, експозицията,
анатомичните и физиологичните особености на поразената
част от човешкото тяло, от степента на използване на инди­
видуалните средства за защита и др. Общата картина на по­
раженията се определя от възпалително-некротичните изме­
нения по пътя на проникване на отровата и от проявленията
на общорезорбтивното действие.

^ Поражения на кожата
Поразява се при попадане върху нея на иприт в паро-
образно или капково-течно състояние. Благодарение на до­
брата си липоидоразтворимост ипритът бързо се резорбира
(15-20 мин) през кожата главно по ходовете на потните и

149
мастните жлези и космените фоликули. Не предизвиква
дразнене.
Лека стенен - еритемен стадий
След латентен период от 4 -6 часа се появява еритем, съ­
проводен със слабо парене и сърбеж.
Еритемът се увеличава по площ и интензитет и обхва­
ща значително по-голям участък, отколкото непосредствено
поразената площ. Еритемът при попадане на капков иприт
има бледорозов цвят и неясни граници. При въздействие с
парообразен иприт еритемът има дифузен характер и заема
по-голяма площ от кожата. Възстановяване след 10-12 дни,
но хиперпигментацията се задържа с месеци.
• Средно тежка степен - ексудативен (везикулозен)
стадий
Към 8-12 часа след образуването на еритема се появяват
малки везикули, по-често разположени по границата на ери-
темния участък и здравата кожа. Ексудатът е прозрачен със
сламеножълт цвят. Впоследствие везикулите могат да уве­
личат своя обем и да се слеят, като образуват були.
• Тежка степен (улцеро-некротичен) стадий
След разкъсване на мехурните стени се откриват язви с
яркочервена повърхност, които към 6-8-ия ден се покриват
с мръсножълтеникави или зеленикави налепи от некротична
материя и гной. Характерни за ипритните язви са тяхната бо­
лезненост и лесното присъединяване на вторична инфекция.
Образуваните крусти лесно отпадат, а гранулационни-
те процеси са изключително вяли. Образуваният нов епител
е силно чувствителен към всякакви механични и химични
травми. Пълното възстановяване на целостта на кожата на­
стъпва към 40-60-ия ден от началото на поразяването е об­
разуване на цикатрикси на мястото на язвения дефект.

150
 В заключение може да се каже, че ипритният дерматит
се характеризира е някои общи черти:
• липса на болезненост в момента на контакта на кожа­
та е иприта (некротизиращата протоплазмена отрова
най-напред уврежда високодиференцираните кожни
рецептори за болка. Сърбежът се явява вследствие на
развитието на едем в кориума);
• наличие на скрит период, вариращ в широки граници
от 1-12 часа (най-често 4-6 часа);
• бавно развитие на картината на поразяването;
• склонност към вторично инфектиране;
• изключително вяло протичане на възстановителните
процеси;
• продължителна хиперпигментация в областта на по­
разяването.
Особено чувствителни към парите на иприта са очите
и в зависимост от концентрацията се различават следните
степени:
• Лека степен - след скрит период от 2-3 часа пора­
зените усещат парене в очите, сълзотечение, фото-
фобия, появява се учестено мигане - конюнктивит
• Средно тежка степен
Силно парене и рязка болка в очите, блефароспазъм с
фотофобия - тежък конюнктивит е кератит. Кожата на кле­
пачите е зачервена и отекла. По конюнктивата - малки еро­
зии е добавена вторична инфекция. Обилна гнойна секреция
от очите. В деструктивния процес могат да бъдат въвлечени
и ирисът, и лещата. Пълно оздравяване - към 15-20-ия ден.
• Тежка степен
При пряко попадане на течно ОВ в окото. Още в първата
минута се появява остър възпалителен процес на конюнкти­
вата и роговицата е последваща обилна гнойна секреция от
очите - блефарит и улцерозен кератит. Съществува голяма
опасност от перфорация на роговицата, гной в предната ка­
мера, иридоциклит до панофталмит.

> Поражения на половите органи

Особено голяма чувствителност към иприта проявява
кожата в областта на половите органи. Появата на еритема
е съпроводена с масивен едем по кожата на члена и препу-
циума и силна болезненост. Отокът на препуциума може да
доведе до фимоза.

> Поражения на дихателната система

• Лека степен (ринофаринголарингит). След скрит
период от 6-24 часа признаците на поражение напо­
добяват простудно заболяване - сухост и стягане в
гърлото, затруднено гълтане, хрипкав глас, кихане,
хрема, слаба кашлица.
• Средна стенен - дифузен бронхит - силна кашлица с
обилно количество слузно-гнойни храчки, загуба на
гласа, силни болки при гълтане, инспираторен задух.
Температурата се повишава. В отделните храчки има
кръв и късове от псевдомембрани.
• Тежка степен - възпаление на белодробния парен-
хим - висока температура, тежко общо състояние -
бронхопневмония, абсцеси, гангрена, токсичен бело­
дробен оток.
Смъртността е най-висока към 3^4-ото денонощие.

> Поражения на храносмилателната система

Храносмилателната система може да бъде поразена при
попадане на слюнка, съдържаща иприт, или при консумация
на заразена храна. След 15 мин - 2 часа се появяват рязка

152
болка в епигастриума, обилна саливация, гадене и повръща­
не. По устните и лигавицата на устата - хиперемия с вези-
куларсн обрив. Развива се токсичен ентероколит с диарични
изпражнения, примесени с кръв.
При всички форми на поражения се наблюдават общо-
токсични симптоми. Поразените са вяли, с л о т о настроение,
затворени, мълчаливи, сомнолентни.
При по-тежки интоксикации - настъпват обща двига­
телна възбуда, халюцинации и загуба на съзнание. Конвул­
сиите са л о т прогностичен белег. Наблюдават се ритъмни
нарушения - аритмии, екстрасистоли, отоци, кръвоизливи в
различни вътрешни органи, съществени изменения в пери­
ферната кръв.

> Общо резорбтивни явления

Ипритът е нервно-съдова, некротизираща протоплаз-
мена отрова. Най-бързо се явява симптоматиката от страна
на нервната система. Поразените са вяли, с лошо и потис­
нато настроение, затворени, мълчаливи и сомнолентни. При
по-тежка интоксикация може да настъпят обща и двигател­
на възбуда с халюцинации и загуба на съзнание. Появата на
конвулсии е лош прогностичен белег.
Смущенията на сърдечно-съдовата дейност се изразя­
ват в забавяне на сърдечния ритъм, поява на аритмии, екс-
трасистолии и т.н. Намаляването на съдовия тонус и пови­
шаването на пропускливостта на съдовете водят до появата
на хиперемия, отоци и кръвоизливи в различните вътрешни
органи.

153
 6. Профилактика и първа помощ

За профилактика надеждно могат да се използват про­

тивогаз и комплектите за защита на кожата (плащ, защитни
ръкавици и чорапи).
Първа помощ при използване на кожнообривни БОВ се
оказва под формата на само- и взаимопомощ и първа меди­
цинска помощ.
Първата помощ в огнището включва:
• след предварителна обработка на очите е вода и на
лицето с дегазатор се поставя противогаз;
• частична санитарна обработка;
• евакуация извън ОХЗ.

Първата помощ извън огнището включва:

• при попадане в очите - промивка е 0,2% воден раз­
твор на хлорамин, 2% разтвор на натриев бикарбонат,
0,05% разтвор на калиев перманганат или 3% разтвор
на борова киселина. Последва обилно измиване на
очите с чиста вода;
• поставяне под клепачите на 5-10% синптомицинова
мас или унитолова мас, а при поражение е люизит -
3,5% димеркапталова мас;
• за обработка на лигавиците се използва 0,5% воден
разтвор на хлорамин или 0,1% разтвор на калиев пер­
манганат.
• при поразяване на дихателната система вследствие
на дишане на кожнообривни БОВ се прилага симпто­
матична терапия с антибиотици, сърдечни средства и
др.
• при попадане в стомашно-чревния тракт - неза­
бавно се поглъща водна суспенсия от медицински въ-

154
 глен (25 г медицински въглен в 100 ml вода). Следва
стомашна промивка е 0,05% воден разтвор на калиев
перманганат. Необходимо е да се предизвика много­
кратно повръщане, затова в стомаха се вкарват 400-
500 ml от този разтвор 10-20 пъти.
• при попадане върху кожата - частична санитарна
обработка на поразените кожни участъци - покриват
се с превръзка, съдържаща 1-2% разтвор на монохло-
рамин. Лечение на булите - само в болнична обста­
новка!

IV. Отравяния с цианиди

Циановодородът принадлежи към групата на особено

опасните промишлени отровни вещества (ПОВ). Той и него­
вите производни соли са токсични съединения е бърз смър­
тоносен ефект. Отравянията настъпват от секунди до ми­
нути след инхалация или интравенозно въвеждане, минути
след прием на храна, съдържаща разтворими цианови соли,
или минути до няколко часа след проникване през кожата.
По-голяма част от смъртните случаи са в резултат на само­
убийства, индустриални нещастни случаи или при инхала­
ция на цианови съединения.
От практическа гледна точка познанията за циановодо­
рода и неговите токсични производни трябва да включват
бързо диагностициране на интоксикацията и бърза обработ­
ка и лечение на пациентите, подложени на въздействието на
тези отрови.

155
 1. Приложение на HCN и неговите производни

Различните цианови съединения намират широко при­

ложение в бита, в селското стопанство, химическата и други
промишлености, а също и като бойни отровни вещества.

> Невоенно използване (приложение)

Циановодородната киселина се съдържа в костилките на
някои плодове (бадеми, кайсии, праскови) и консумация на
300-500 г от тях може да доведе до тежки отравяния, особе­
но при деца. Цианид се съдържа в плодовете и корените на
бобовите растения в Лима, е което се обяснява и увеличена­
та заболеваемост от невропатии в тези области. Цигареният
дим също съдържа цианид. В кръвта на непушачите той е
около 0,06 mg/ml, а при пушачите е 0,17 mg/ml кръв, или
около 3 пъти повече.
При горенето на синтетични изделия, които съдържат
въглерод и азот (пластмаси, синтетични влакна), се отделя
цианид. Някои естествени материали, като вълна и коприна,
при горене също отделят циановодород. Нитрилите и други­
те продукти на органичния синтез на циановодородната ки­
селина са особено опасни при пожари, където от различните
синтетични влакна и изкуствени смоли се отделя за кратко
време голямо количество циановодородна киселина, влиза­
ща в състава на образувалия се токсичен пушек.
При пожар интоксикацията се дължи на синергичното
действие на СО и NCH, тъй като те причиняват тъканна хи­
поксия по различни механизми.
Циановодородната киселина (Циклон В) намира прило­
жение за борба е гризачи в затворени помещения (за фуми-
гация на складове, шлемове и трюмове на кораби, пренася­
щи зърно, и др.), които след това трябва да се проветряват
продължително време (карантинен период).

156
 > Военно използване (приложение)
Силно променлив газ и по-лек от въздуха, циановодоро­
дът се запазва само за няколко минути в открита местност,
което затруднява създаването на смъртоносна концентра­
ция. По време на Първата световна война французите са
използвали цианиди и по-точно циановодородната кисе­
лина, примесена с отежнители, под названието „винсент“,
„мангант“, „форестит“ в артилерийски химически снаря­
ди, но без ефект.

2. Фнзнко-хнмични свойства и токсичност

Циановодородната (синилната) киселина е много слаба

киселина. Тя е безцветна прозрачна течност с миризма на
горчиви бадеми. Тази миризма обаче не може да се използва
за индикация, тъй като само 40-60% от хората могат да я
установят. Тя лесно се изпарява - температурата й на кипене
е 25,6 °С. Относителното тегло е 0,94, т.е. парите й са по-ле­
ки от въздуха. Парите на циановодорода са запалими, а в
присъствие на влага, NH,, О,, NaOH, КОН, както и слънчева
светлина се разлагат с взрив.
Най-често и най-висока смъртност циановодородиите
съединения причиняват при инхалаторно попадане в орга­
низма, а също и при поглъщането им. Циановодород може
да прониква и през кожата - както при допиране на разтвори
на HCN, така и при действие върху кожата на високи кон­
центрации от газообразен HCN (при дезинсекция или дера-
тизация на помещения, когато се работи с противогаз).

3. Механизъм на токсичното действие

От физиологията е известно, че кислородът от артери­

алната кръв се отдава на тъканите под въздействие на ен-

157
зима цитохромоксидаза (ензима на Вартбург). Основни­
ят механизъм на действие на цианидите е да се свързват с
цитохромоксидазата и така да блокират нейното действие.
Поради това кислородът достига до тъканите, но не може да
се отдаде на тях. Той преминава във венозната кръв и там
неговото количество се увеличава неколкократно. Поради
това почти не съществува разлика между количеството на
кислорода в артериалната и венозната кръв.

4. Клинична картина

При производствени аварии най-често пътят за постъп­

ване на циановодорода в човешкия организъм е инхалатор-
ният. Пероралните отравяния обикновено имат криминален
характер.
Водещо в патогенезата при интоксикации е цианови
съединения е тъканната хипоксия. Появата и развитието
на симптомите са в пряка зависимост от приетата доза ци­
анид, пътя на проникване и вида на циановото съединение
( табл . 11).

Таблица 11. Смъртоносни концентрации на NCN

Смъртоносна концентрация, mg/1 0,7 0,5 0,3 0,2 0,12

Експозиция, min 1 2 5 15 30

Бойното използване на цианидите е в газообразно агре­

гатно състояние. При вдишване на газ в големи концентра­
ции смъртта настъпва в границите на няколко минути. Към
15 сек след интоксикацията настъпва хиперпнея и на 30 сек
загуба на съзнанието. Развива се апнея и на петата-осмата
минута се прекратява сърдечната дейност и настъпва смърт.

158
 При приемане per os или през кожата на една смъртна
доза появата и развитието на клинична картина са забавени.
След поглъщане при нещастни случаи на една смъртна доза
от сол на цианида смъртта настъпва след 15-30 мин, време,
което дава възможност да се приложат антидотни средства.
Основните клинични прояви при отравянията с циано­
водород са от страна на вазомоторния и дихателния център
на главния мозък, което е свързано с тяхната изключително
висока чувствителност към недостига на кислород. От прак­
тическа гледна точка се различават три основни форми на
отравяне - лека, тежка и свръхтежка (мълниеносна, фудро-
янтна).
Лека форма. Изявява се при ниска концентрация на па­
рите на синилната киселина и се характеризира със следни­
те симптоми: миризма на горчиви бадеми, горчив и мета­
лен вкус в устата; дразнене в гърлото, бодежи в сърдечна­
та област, главоболие, световъртеж, шум в ушите, слабост
в мускулите на крайниците, гадене, повръщане, повишено
слюноотделяне, пулсиране в слепоочията. Характерен е
страхът от приближаваща се опасност. При прекратяване
на въздействието на ОВ посочените оплаквания отзвучават,
като от няколко часа до едно денонощие се задържат оплак­
ванията от обща слабост, главоболие, тежест в сърдечната
област и намалена работоспособност.
Тежка форма на отравяне. За нея са характерни някол­
ко периода на протичане: начален, диспноичен, конвулсивен
и паралитичен.
^ През време на началния период се повтарят оплаква­
ния, сходни с леката форма.
През диспноичния стадна доминират дихателните
смущения. Рязко намалява дихателната честота. Пул­
сът е забавен, зениците са разширени (мидриаза). Ли­

159
 цето е зачервено, но по устните се наблюдава циано-
за.
> В конвулсивния стадий болният е в дълбока кома. Ди­
шането е учестено и повърхностно, пулсът е забавен,
слаб и аритмичен. На кратки интервали, обикновено
терминално, се явяват тонично-клонични гърчове. Зе­
ниците са широки и не реагират на светлина. Посте­
пенно дишането става бавно и спира. Усеща се дъх на
горчиви бадеми. Кожата на лицето е силно зачервена.
Характерно за циановодородната кома е нейната мал­
ка продължителност. Смъртта настъпва обикновено
след няколко минути.
> В п а р алит ичния стадий болните са в пълна прос-
трация. Рефлексите изчезват. Комата е дълбока. Има
непроизволно уриниране и дефекация. Дишането е
рядко и неправилно, а пулсът е слаб, учестен и арит­
мичен. Кръвното налягане е ниско. Смъртта настъпва
от парализа на дихателния център.
Фудроянтна (свръхтежка, мълниеносна) форма. На­
стъпва след инхалация на пари на синилната киселина в
много високи концентрации или поставяне на цианови соли
под езика. Характерни симптоми са: няколко кратки дъл­
боки дихателни движения, пристъп от тонично-клонични
гърчове, загуба на съзнанието, остра асфиксия, спиране на
сърдечната дейност и летален изход. Последният настъпва
за няколко минути.

5. Първа помощ и лечение

При инхалаторни отравяния на първо място е необхо­

димо да се прекрати постъпването на отровата в кръвта на
болните, като те се извеждат със защитни средства извън за­

160
разената атмосфера. Под маската на противогаза се поставя
предварително счупена ампула (или перла) с амилнитрит.
Третират се с кислород и дихателни аналептици.
При нерорални отравяния се извършва стомашна про­
мивка с 1% разтвор на натриев хипосулфат, вода и медицин­
ски въглен, назначава се салинно очистително и се правят
очистителни клизми.
При попадане върху кожата и лигавицата се прави тоа­
лет с обилно измиване с вода; или на кожата - с 5% разтвор
на натриев карбонат, а на лигавицата - с 2% разтвор. Сва­
лят се замърсените дрехи, за да се отстранят като допълните­
лен потенциален източник на отравяния с цианиди.
Циановодородните отравяния протичат много бързо,
поради което първата помощ и лечебните мероприятия
трябва да се провеждат незабавно. Благоприятният изход от
отравянето зависи от своевременното въвеждане на антидо-
ти (натриев нитрит, амилнитрит, диметиламинофенол,
натриев тиосулфат, ЕДТА) в съчетание с комплексна пато-
генетична и симптоматична терапия. Антидотите, прилага­
ни за лечение на циановодородните отравяния, действат по
физиологичните принципи на обезвреждане на циановите
радикали.

6. Дегазации

Използва се възможността да се свързва с феросулфата

в присъствието на натриева основа, в резултат на което се
получава натриев ф ероцианид- нетоксично съединение.
6HCN+4Na0H+FeS04—» Na4Fe(CN)6+ H ,S04 + 4H ,0
Тази реакция се използва за дегазация на разливане от
циановодород и алкални цианиди.

161
 Неголеми разливания и техника, работила в ОХЗ, се де- -
газират е 20% разтвор на натриева основа и 10% разтвор на i
феросулфат (зелен камък).

7. Зашита

Задържа се от дихателите на общовойсковия противогаз *

и гражданския противогаз П Г -1, но защитната им мощност е j
с 50% по-ниска в сравнение със защитата от други бойни от­
ровни вещества. В зоната на авария се действа само с пълен i
комплект защитни средства и изолиращ противогаз.

V. Токсикология на въглероден оксид

Въглеродният оксид (СО) се отнася към отровните ве­

щества (ОВ) с общотоксично действие. Практически СО има j

значение като промишлена и битова отрова. Интоксикации­

те е СО са сравнително чести. По литературни данни те са на 'j
четвърто място след отравянията с алкохол и производните ;
му, различни лекарствени средства и наркотици. В САЩ съ­
щите случаи, дължащи се на отравяния с СО, са около 3700 I
души годишно.
Разпространение
СО се образува при непълното горене на различни ма­
териали, съдържащи органични вещества или въглерод, при i
непълното горене на отоплителни уреди (камини, нафтови I]
печки, печки с въглища и др.). Той е основната съставна j

част на горивните смеси при пожари (табл. 12), на взривни­

те газове, на ауспуховите газове, на двигателите с вътрешно <
горене. Въглеродният оксид в състава на барутните газове :
достига до 50-60% , а в ауспуховите - в зависимост от тех- |■

162
ническото състояние на двигателя от 1-13%, в доменните
газове - до 30%, в генераторните газове - до 27%, в светил-
ния газ - до 11%.

Таблици 12. Материали и продукти на горене и разлагане

№ по Продукти на горене и разлага­

Материали
ред не
1. Дървесина и други Въглероден оксид и дноксид.
целулозни материали вода, дихидрополизахариди,
акролейн, алдехиди, нискомоле­
кулни летливи вещества, оцетна
киселина
2. Плоскости от дървесина Въглероден оксид и диоксид,
вода, дихидрополизахариди.
акролейн. амоняк, алдехиди, циа­
новодород, азотни оксиди, хало-
генирани въглеводороди
3. Памук Въглероден оксид и диоксид,
вода, метилов алкохол, акролейн.
ацетон, оцетна и мравчена кисе­
лина
4. Вълна Въглероден оксид и диоксид,
амоняк, азотни оксиди, амини.
циановодород,алдехиди,кетони
и др.
5. Полиестер, включително и Въглероден оксид и диоксид,
влакна акролейн.кетони, алдехиди,аро­
матни въглеводороди, циановодо­
род, стирол и азотни оксиди
6. Полипропилен Въглероден оксид и диоксид.
формалдехид, ацеталдехид, про­
пилей
7. Полиамид, включително и Въглероден оксид и дноксид,
влакна амоняк, ацетонитрил. капро-
лактан. пиридин. пиролидин,
метилпиридин. диазометан.
диазоетан, бензонитрил, азотни
оксиди, алдехиди, кетони

163
8. Полиакрил Въглероден оксид и диоксид,
акрилонитрил, амоняк, цианово­
дород, дициан, дивинил, азотни
оксиди
9. Полиетилен Въглероден оксид и диоксид,
етилен, метан, етан, пропан, про­
пилей, бутан, бутилен, парафин,
циклоалифатни въглеводороди,
формалдехид, ацеталдехид

10. Полиуретан Въглероден оксид и диоксид,

циановодород, азотни оксиди,
изоцианиди,ацетонитрил, акро-
лонитрил, пиридин, бензонитрил,
анилин, метан, етан, ацеталдехид
11. Полистерол Въглероден оксид и диоксид,
бензол, толуол,стирол,етилбен-
зол, акронитрил, циановодород,
азотни оксиди
12. Епоксидни материали Въглероден оксид и диоксид,
епилхлорхидрин, бензол, толуол,
ацеталдехид, амини, азотни ок­
сиди
13. Поливинилхлорид Въглероден оксид и диоксид,
метан, етан, ацетилен, пропилен,
пропан,бензол, толуол, ксилол,
фосген, хлороводород и други
хлороводородни вещества
14. Аминоформалдехиди Въглероден оксид и диоксид,
амоняк, метиламин, формалде­
хид, циановодород, фенолфор-
малдехид
15. Полиетилметакрилат Въглероден оксид и диоксид,
метилетакрилат, ненаситени и
наситени въглеводороди
16. Фенол и Въглероден оксид и диоксид.
фенол формалдехи дни флуороводород, хлороводород,
материали и пенопласти циановодород, фенол, формал­
дехид, метилов алкохол, амоняк,
мравчена киселина

164
 1. Физико-химичии свойства п токсичност

1.1. Физични свойства

Въглеродният оксид е газ, без цвят, без мирис, по-лек от

въздуха. Относителната му плътност е 0,967. Той е неразтво­
рим във вода, лесно се запалва и гори със синкав пламък и
се окислява до въглероден диоксид. Смесите на въглеродния
оксид и въздуха при обикновена температура и съдържащи
от 16,2 до 73,4% въглероден оксид са взривоопасни. Въгле­
родният оксид влиза в присъединителни реакции е хлора и
образува фосген.
Въглеродният оксид лесно дифундира през порести ма­
териали - стени, почва и др. В литературата са описани мно­
го случаи на отравяния в резултат на дифундиране на въгле­
родния оксид на големи разстояния от мястото на първона­
чалното му образуване (спукване на газопроводи, непълно
горене и др.).

1.2. Химични свойства

В химическо отношение въглеродният оксид е инертен -

е вода, киселини и основи не реагира.
При обикновена температура в присъствие на хопкалит
(60% манганов диоксид и 40% меден оксид) се превръща във
въглероден диоксид.

1.3. Токсичност

Поразява човешкия организъм по инхалаторен път и се

елиминира също през белите дробове.
В производствени помещения се допуска концентрация,
не по-висока от 0,03 mg/1.

165
 0,02 mg/1 - допустимо престояване 15-20 min
0,3% - 0,5% експозиция 1 min -» може да завърши със
смърт
к = 2-3 mg/1 - 1 час е опасна
к = 5 mg/1 - 5-10 min е смъртоносна
ПДК - 20 mg/m3, или 0,02 mg/1

2. Патогенеза на острите отравяния с въглероден

оксид

Въглеродният оксид е типична инхалаторна отрова, коя­

то при вдишване бързо преминава през алвеоло-капилярната
мембрана на белия дроб. Основният механизъм на токсич­
ното действие на СО е взаимодействието му с хемоглобина
(НЬ), като образува карбоксихемоглобин (СОНЬ).
СО се свързва с хемоглобина по-лесно и по-устойчиво,
отколкото кислородът (O J с хемоглобина. Афинитетът му
е около 250-300 пъти по-голям от този на кислорода. Ско­
ростта на образуване на карбоксихемоглобин зависи от кон­
центрацията на СО във вдишвания въздух. При 3% СО във
вдишваната смес карбоксихемоглобинът достига 90%.
Освен с хемоглобина СО взаимодейства и с миоглобина,
който е дихателният пигмент на мускулните клетки.
СО образува с миоглобина (МГ) карбоксимиоглобин
(СОМГ). Миоглобинът подобно на хемоглобина се свързва
с О, и го отдава, като по този начин осъществява снабдява­
нето на мускулните влакна с кислород.
Количеството му нараства паралелно с увеличаването на
карбоксихемоглобина (СОНЬ) в кръвта. В резултат на това
се нарушават транспортът и усвояването на О, в мускулната
тъкан. Карбоксимиоглобинът (СОМГ) и карбоксихемогло­
бинът (СОНЬ) са значително устойчиви съединения. Уста­

166
новено е наличието на СО в тъканите над 16 денонощия след
остра интоксикация.
В резултат на отравянето е СО настъпва тежка директна
и индиректна хипоксия в организма.
Най-силно се засягат окислителните процеси в главния
мозък, миокарда и черния дроб, които са силно чувствителни
към липса или недостиг на О,. Най-чувствителен към хипо­
ксията е дихателният център. В ранните фази на отравянето
той се възбужда, а след това се потиска до пълна парализа.
При насищане на хемоглобина е над 66% СО настъпва
летален изход при здрав възрастен човек.

3. Клинична картина

Остри отравяния е СО настъпват след еднократно вдиш­

ване или последователни инхалации в продължение на ня­
колко часа - в зависимост от токсичната концентрация. Съ­
ществуват 4 форми на остро въглеоксидно отравяне.

3.1. Лека форма

Съдържанието на СОНЬ в кръвта е между 20 и 30%.

Съзнанието е запазено, общото състояние е задоволител­
но. Болните се оплакват от силно главоболие, световъртеж,
пулсации в слепоочията, шум в ушите, промени в зрението,
гадене, повръщане. Характерни за тази форма са: адинамия
(особено при физически усилия) и болки в мускулите и ста­
вите. Нервно-психичните смущения се изразяват в еуфория,
дезориентация за място и време, нарушение в паметта, пора­
ди което наподобяват на остро алкохолно отравяне.
Обективно се наблюдават: ускорена сърдечна дейност,
учестено дишане, нарушение на фината моторика - писане,

167
говор. Кожата на лицето и лигавицата е розова, температу­
рата е повишена до 38 °С.

3.2. Средно тежка форма

Количеството на СОНЬ е между 30 и 40%. Характеризи­

ра се е умерено увредено общо състояние и промени в съз­
нанието от токсична сомнолентност, сопор до повърхностна
кома. Промените в съзнанието бързо се възстановяват след
изваждането на поразения от обгазената среда и провеждане
на терапевтични мероприятия - средно за 3 до 4 часа.
Посочените по-горе прояви тук са значително по-силно
изразени и е по-голяма продължителност на изявата, като
главоболието е упорито и често пъти продължава и след из­
писването на болния, налице са изявен световъртеж, невъз­
можност за прав стоеж, шум в ушите, промени в зрението,
болки в мускулите и ставите и др. При някои болни се разви-
виват преходни психози. Характерни за тази форма са ади-
намия, апатия, абулия, ускорен пулс, преходна хипертония.
Кожата и видимите лигавици са е малиновочервен цвят.
Зениците са разширени. Налице е тежък инспираторен за­
дух.

3.3. Тежка форма

Количеството на СОНЬ е над 50%. Характеризира се с

тежко увредено общо състояние и продължителна кома. В
зависимост от токсичното увреждане на мозъка и количе­
ството СОНЬ комата има различна продължителност - от
няколко часа до 4-5 денонощия.
Коматозно състояние повече от 1 денонощие се смята
за неблагоприятен прогностичен белег. Тежката форма се

168
характеризира с клонично-тонични гърчове; при тежки от­
равяния може да настъпят пълна арефлексия. мидриаза, лип­
са на реакция за светлина, повишена температура до 41 °С,
изпускане на сфинктерите, кръвоизливи в мозъка, парези,
хемипарези, дишането е силно увредено, повърхностно и
неравномерно.
Сърдечната дейност е ускорена, пулсът е мек, сърдечни­
те тонове са глухи. На ЕКГ се регистрират инфарктоподобни
промени, дължащи се на хипоксията на миокарда. Нерядко
се установява екстрасистулна аритмия.

3.4. Крайно тежка форма (мълниеносна, апоплектич­

на)
Летален изход настъпва при превръщане на 60-70% от
НЬ в СОНЬ. Това става при много високи концентрации на
СО във въздуха, които се създават в затворени помещения.
Пострадалият изпада бързо в кома и след няколко клонични
гърча, преминаващи в тетанични, настъпват парализа на ди­
хателния център и смърт.
Особено опасен е СО при нощно отравяне, тъй като
няма раздразнително действие и не позволява да се излезе от
сънното състояние, което води до сигурна смърт.

4. Първа помощ и лечение на острите отравяния

• Незабавно отстраняване на поразените от обгазената

среда при използване на противогази с хопкалиптов
патрон (съдържащ 40% меден и 60% манганов окис)
или противогази със собствено кислородно захранва­
не от спасителните команди.
• Кислородолечение - при тежка и средно тежка фор­
ма на отравяне с увреждане на дишането поразени­

169
 ят се поставя на кислородолечение в зависимост от
конкретните възможности и състоянието на болния,
като най-благоприятен ефект се постига при незабав­
но поставяне на болния в камера за хипербарна окси-
генация. Някои автори разглеждат тази терапия като
антидотна. Тя ускорява 10-15 пъти дисоциацията на
СОНЬ и увеличава количеството на О,, разтворен в
плазмата.
При запазено спонтанно дишане се подава смес от кис­
лород и въглероден диоксид (C O J с маска или назален ка­
тетър.
Заключение. Въглеродният оксид се отнася към ковар­
ните газове. Както вече споменахме, той няма мирис и цвят
и отравянията с него в повечето случаи настъпват незабеля­
зано. При масови отравяния в мирно време и във време на
война е необходимо да се обърне внимание на факта, че въг-
леоксидните отравяния се развиват бързо, без скрит период,
и кислородолечението е основното лечебно мероприятие в
посочената по-горе комплексна лечебна програма.

VI. Токсикология на хлор

Хлорът принадлежи към групата на отровните вещества

със задушливо действие (фосген, дифосген, амоняк и азотни
окиси).
Хлорът е втората след амоняка промишлена отрова с
най-широко приложение в промишлеността. По количество
на производство той отстъпва на амоняка, но по вредно въз­
действие върху човека и околната среда го превъзхожда не-
колкократно.
В България са известни няколко тежки промишлени ава­
рии. В НХК - гр. Бургас, през 1973 г. след взрив се изхвърлят

170
в атмосферата 70 тона хлор под налягане, вследствие на кое­
то се формира ОХЗ с дължина 10 км и ширина до километър.
В ХК - гр. Девня, през 1974 г. се взривяват два резервоара,
съдържащи 50 тона течен хлор. Отровният облак остава на
място и са интоксикирани много хора.
Употреба. Хлорът се употребява за извличане на метали
от техните руди, в органичния синтез, за дезинфекция при
хлориране на водата, при получаване на брома и хлорната
вар, за получаване на хлорати и избелващи разтвори, за пре­
чистване на керосина, за борба срещу вредители по селско­
стопанските култури и др.
Транспортиране. Транспортира се и се съхранява втеч­
нен под налягане в стоманени бутилки, цистерни и резерво­
ари.

1. Фнзнко-хнмични свойства и токсичност

1.1. Физични свойства

Хлорът е жълто-зелен газ със специфична „задушлива“

миризма (границата на възприемането му от обонянието на
човек е 0,003 mg/1 ). Той е 2,5 по-тежък от въздуха. Т.к.
34,6 °С.
При изпаряването му с водните пари от въздуха образува
бяла мъгла. Разтваря се във вода, като разтворимостта му на­
раства с понижаването на температурата. Разтваря се добре
в органични разтворители. Задържа се от активния въглен.

1.2. Химични свойства

Хлорът е силно реактивоспособен елемент, който влиза

в съединение с много органични и неорганични вещества.

171
Поради това той е удобен за използване като дегазатор и де-
зинфектор.

С12+ Н Х > -----*• НС1 + НСЮ

~ Н С Ю ---- » НС1 + О

Именно на отделения кислород се дължат дезинфек­

ционното и дегазиращото му действие.
Реагира е амоняка, като образува бял дим от амониев
хлорид (нишадър).

3CL1 + 85N H ,----- *. 6NH.C1

4
+ N,1

Реагира е алкални основи (натриева, калиева) и алкало­

земни основи (калциева). Тези реакции са е голямо практи­
ческо значение за ликвидиране на аварии е хлор.
С калциевия хидрооксид (гасена вар - Са(ОН),) образува
калциев хипохлорит (хлорна вар).
Особено ефективно е действието на хлора е натриев тио-
сулфат (хипосулфид, антихлор), като последният се окисля­
ва.

N a,S
2 ,0
2 3 . 52Н ,0 + 4 C L
2
----- » NaSO 4 + 2H,SO
4
+ 8НС1

Тази реакция се използва (5-10% р-р на тиосулфат) за

дегазиране на разливания от хлор или във водни завеси за
утаяване и разсейване на хлорните облаци, но този метод е
изключително скъп.
На светлина реагира е водорода е експлозия, а на тъмно
реагира бавно.

172
 1.3. Токсичност

Хлорът поразява човешкия организъм при вдишване,

перорално и при попадане върху кожата, като най-голямо
значение имат инхалаторните отравяния.
При концентрации 0,001-0,006 mg/1 настъпва забележи­
мо раздразващо действие. Концентрация 0,012 mg/1 се пона­
ся е трудност, даже и при кратковременно въздействие. Кон­
центрация 0,1-0,2 mg/1 е опасна за живота при половин- до
едночасово въздействие (наблюдава се изгаряне по кожата),
затова тази концентрация се приема за токсична.
Летална доза - 2,0 g/1
П Д К - 0,001 mg/1
Известни са много токсични съединения на хлора, но те
действат по друг механизъм.

2. Механизъм на действие и патогенеза

При контакт е течните секрети на лигавицата хлорът от­

нема от тях водороден атом, образува се хлороводород, кой­
то е водата на секретите образува солна киселина. Тази ки­
селина причинява химическо изгаряне (некроза) на лигави­
цата на бронхите и белия дроб. При по-ниски концентрации
се развива типичната картина на отравянето. Вследствие на
преки местни въздействия (от солна киселина, хипохлорна
киселина и кислород) и редица нервно-рефлекторни меха­
низми се развива токсичен белодробен оток. Повишава се
проницаемостта на алвеоларните и капилярните мембра­
ни, което води до излив на течности, запълващи алвеолите
и бронхите. Интензивното дразнене на лигавиците в белия
дроб предизвиква поредици от импулси по аферентните
влакна на нервус вагус до хипоталамуса и нарушава него-

173
вите функции. Еферентните импулси се изпращат по симпа-
тикуса. Затова вагосимпатикова блокада намалява или пре­
дотвратява развитието на белодробния оток и потвърждава
валидността на посочения механизъм. Набъбването на лига­
вицата на дихателните пътища води до стесняване на техния
лумен и развитие на бронхиална обструкция. Поради драз­
ненето на разклоненията на нервус вагус се предизвиква
рефлекторен спазъм на гладката мускулатура на бронхите.
Това засилва бронхиалната обструкция и води до рязко на­
растване на съпротивлението на въздушния поток в бронхи­
те. Към горните фактори се прибавя и хипоксемията, която
е значително по-изявена през средно тежката и тежката сте­
пен на интоксикация, допринасяща допълнително за задъл­
бочаване на обструктивните процеси също чрез дразнене на
разклоненията на блуждаещия нерв. Така се затваря един
порочен кръг, в който хипоксемията отначало е последица
от обструкцията, а впоследствие - и причина за нея. Тахип-
неята е обективен компенсаторен израз на затрудненото
преминаване на въздуха през дихателните пътища.

3. Клинична картина на острите отравяния с хлор

а) инхалаторни отравяния
За основен критерий при определяне на тежестта на
острата инхалаторна интоксикация с хлор се приемат изме­
ненията от страна на дихателната система. В зависимост от
тях се различават следните степени на интоксикация:
Лека степен. При контакта на хлора с лигавиците се по­
лучават кисели продукти, които оказват директно дразнещо
действие. Израз на такава иритация са сълзотечението, ки­
хането, дразненето в гърлото и зачервяването на лигавиците
на назофарингса. Установяват се симптомите на токсичен

174
ларпнготрахеит, а при по-продължителна експозиция - и
бронхити, обикновено е астматичен характер (сухи хрипове
в белите дробове, кашлица), а също зачервяване на конюнк-
тивите, меката част на небцето и глътката; неголяма емфизе-
ма, лек задух, чувство за тежест в гърдите.
Средно тежка степен. Тя настъпва при интоксикация
със средни и малки концентрации хлор. Водещ симптом е
токсичният трахеобронхит, който е много по-силно изра­
зен, отколкото при леката степен на интоксикация. Болният
изпитва остри болки зад гръдната кост, парене и остри бол­
ки в очите със сълзотечение. Появява се суха и мъчителна
кашлица, често с пристъпи. Болният често е възбуден, а в
други случаи - обратно, той е твърде потиснат. След 2-3
часа започва развитието на белодробен оток. Явленията от
раздразване на дихателните пътища постепенно стихват и
отровеният в значителна степен се успокоява. Кашлицата
става по-малко мъчителна, но задухът се увеличава (40-50
пъти в минута), пулсът е ускорен. Отделя се значително ко­
личество храчки. Отхрачва се пенеста жълта или червени­
кава течност - до 1 литър в денонощие. Аускултаторно се
установяват влажни и по-малко сухи хрипове, задържащи се
достатъчно дълго време след изчезването на другите симп­
томи. Явяват се хиперемия и оток на лигавицата на устата,
гърлото, на гласните връзки, срещат се петна от разпадащ се
епител, фазата на оток в белите дробове може да се развие
незначително или да не се развие. Често интоксикациите се
усложняват с пневмония.
Тежка степен. Тя настъпва при въздействие на хлора в
концентрация 0,12-0,1 mg/1, като изходът от нея зависи от
продължителността на експозицията. В началото настъп­
ва кратко рефлекторно спиране на дишането; след няколко
секунди то се възстановява, но става често, повърхностно,

175
неправилно, конвулсивно. Прогностично неблагоприятни са
появяващите се по-чести и продължителни паузи между ди­
хателните движения. Евентуалният смъртен изход се дължи
на химическото изгаряне на белите дробове.
Отравянията е по-високи концентрации хлор могат да
доведат до „мъченическа смърт“ вследствие на рефлекторно
затормозяване на дихателния център. След вдишването на
хлора следва кратко, но придружено е гърчове издишване,
нерядко съпроводено е неволен вик или стон. Пострадалият
се задъхва, лицето му посинява, той се измъчва и прави опит
да избяга, но веднага пада; движенията му стават некоорди-
нирани, губи съзнание, пулсът му се учестява, а след това
става едва доловим.

б) нерорални отравяния
Те се срещат по-рядко. Установяват се проявите на ири-
тативно-корозивни промени на гастроинтестиналния тракт-
повишено слюноотделяне, повръщане на кървави материи,
болки в корема и зад гръдната кост, кървави диарии, дехид-
ратация на организма.

в) действие върху кожата

Газообразният хлор при високи концентрации в някои
случаи може да причини дерматит на хора е по-чувствител­
на кожа, изразяващ се със зачервяване, отоци и изпотяване.
Понякога може да прерасне в екзема. Тези симптоми могат
да се наблюдават и при допир е хлорна вар.
При електролитното получаване на хлор у работниците,
особено през лятото, се появява т.нар. хлорно акне, отначало
предимно по лицето, а след това и по цялото тяло и особено
над лактите, по гърба, по седалищните части и мъжките по­
лови органи. Заболяванията по кожата според някои автори

176
могат да се причинят и от редица хлорсъдържащи съедине­
ния (хексахлорбензол, хексахлоретилен, пентахлорбензо-
ена киселина и др.), образуващи се на въгления анод. При
прането на облекло, напоено с тези вещества, и даже при
съприкосновение с него могат да заболеят и членовете на
семейството на работника.

4. Патологоанатомични промени

Смъртният изход при високите концентрации се обясня­

ва с химично изгаряне на белите дробове. 11ри аутопсия те са
с намалени размери и имат характерен жълто-кафяв цвят. В
алвеолите се открива обилен зелено оцветен ексудат. Тъка­
ните на белите дробове изгубват еластичността си, лесно се
разкъсват и се разтриват между пръстите на ръцете във вид
на зърнеста материя.
Нарастването на злокачествените заболявания се обяс­
нява с канцерогенното действие на органичните хлорни съ­
единения.

5. Действия при авария

От общ характер. Отстраняват се външните хора, като

се застава от ветрената страна. Избягват се ниските места. В
зоната на аварията се влиза само с пълен комплект защит­
но облекло. На пострадалите се оказва първа медицинска
помощ. Хората от огнището се изпращат за медицинско из­
следване.
При изтичане и разливане. Не се докосва разлятото
отровно вещество. Отстраняват се от зоната на разливането
горящите предмети. При наличие на специалисти се отстра­
нява течът, ако това не представлява опасност, и се прех­

177
върля съдържанието в изправен съд с голяма предпазливост.
Изолира се районът в зависимост от количеството хлор,
концентрацията му, релефа и метеорологичните условия,
докато се разсее газът. Извиква се на мястото на аварията га-
зоспасителната служба и се оповестяват местните органи и
щабът на ДАГЗ. Не се допуска течният хлор да попадне във
водоеми. В случай на заразяване на водата се съобщава на
санитарно-епидемичните станции. Мястото на разливането
се залива с вода, варно мляко, разтвор на сода или натриева
основа и се създават водни завеси.
При пожар. Облича се пълен комплект защитно облек­
ло. Напуска се зоната на пожара, ако тя представлява опас­
ност. Не се разрешава приближаването към съдовете с хлор,
като те се охлаждат с вода от максимални разстояния. Гаси
се с всички подръчни средства.

Хлорът не гори!

6. Първа помощ и защита

Първа помощ. Пострадалите се изнасят на чист въздух.

Като антидотно средство се използва 3% разтвор на натриев
бикарбонат за инхалация непосредствено след отравянето.
Дава им се овлажнен кислород и се осигурява покой. Не се
прави изкуствено дишане предвид на опасността от разви­
тие на белодробния оток.
При раздразване на горните дихателни пътища се пре­
поръчва вдишване на 2% р-р на натриев тиосулфат (анти-
хлор) - N a ,S ,0 3, или алкални разтвори (натриев бикарбонат
0,5% или боракс). Промиване на очите, носа и устата с 2%
р-р на натриев бикарбонат не по-малко от 15 минути.

178
 Важен елемент в терапията на острите инхалаторни ин­
токсикации с хлор е правилното организиране на грижите
за поразените. С цел предотвратяване на вторичните инфек­
ции следва да се осигури настаняване в просторни, топли и
добре проветрени помещения, щателно изолирани от болни
е възпалителни процеси.
Зашита. В зоната на смъртоносна концентрация задъл­
жително се работи е кислородоизолиращ прибор и пълен
комплект защитно облекло. В зоната на поразяващата кон­
центрация се използват промишлени противогази с дихате-
ли за хлор.
11ри работа, свързана е получаване на хлор, трябва да се
употребяват гумени ръкавици, защитни обувки, престилки и
др. Па работниците, заети в производството на хлор и в про­
изводства, свързани е неговото отделяне, е необходимо да се
правят предварителни и веднъж на 12 месеца медицински
прегледи.

VII. Токсикология на амоняк

Амонякът и нитрозните газове се отнасят към отровните

вещества със задушливо действие. Те притежават способ­
ността чрез специфично увреждане на белодробния парен-
хим да предизвикат развитието на некардиогенен токсичен
белодробен оток. Амонякът е най-прилаганото промишлено
отровно вещество, докато нитрозните газове се получават
при различни технически манипулации, пожари и взривове.
При инхалиране на газове от изброените химически ве­
щества се наблюдава токсично възпаление на белите дро­
бове, изразено в различни клинични форми в зависимост от
погълнатата доза, както и дразнещо действие върху кожата,
лигавицата и очите.

179
 1. Ф и з и к о - х и м и ч н и с в о й с т в а и т о к с и ч н о с т

Амонякът е безцветен газ, с остра задушлива миризма

(границата на усещане на N H . e 0,37mg/l). Той е по-лек от
въздуха - относителното му тегло е 0,59, но при наличие на
Н ,0 или водни пари се задържа в ниските слоеве на атмос­
ферата. Разтворим е в Н ,0. При 20 °С 726 обема амоняк се
разтварят в 1 обем Н ,0. Гори и е взривоопасен. С въздуха
образува експлозивни смеси.
Пределно допустима концентрация на работното
място - 18 mg/m3.
Концентрация, непосредствено опасна за здравето -
348 mg/m3.
Инхалаторна токсодоза, предизвикваща летален из­
ход - 7,0 mg/1 = 7,000 m g/m 3при експозиция 30 мин.
Поразяваща токсодоза - 0,2 mg/1 = 200 mg/m3 при екс­
позиция 6 часа.

2. Кратка характеристика на образувания облак при

авария с амоняк

Амонякът лесно се втечнява при обикновена температу­

ра и налягане. Съхранява се втечнен в резервоари при обик­
новена температура и под налягане или по криоскопски на­
чин в резервоари от охладен тип.
При неспазване на мерките за безопасност при работа с
течен амоняк стават аварии. Течният амоняк при изтичане
образува облак от пари, капки и въздух. Облакът се харак­
теризира с голяма оптическа плътност (амонячна мъгла) и
ясно очертани граници. Падане на капчици амоняк от облака
не се наблюдава и разрушаването му по този начин не се
извършва.

180
 Създаденият облак дава възможност за доближаване на
човек перпендикулярно на неговото направление на движе­
ние до външните му граници, без да се използват средства­
та за индивидуална защита, но е достатъчно само няколко
крачки да се навлезе в облака и се попада в силно задушлива
среда.
На разстояние 50-100 m от фронта на движещия се об­
лак започва зона на висока концентрация, предизвикваща
мигновено задушаване. Температурата на облака е с 2 °С по-
ниска от околната среда, а в мястото на изтичане на амоняка
се образува лед (т.к. - 33,35 °С). В зоната, където е преминал
облакът, човек може да се движи веднага без индивидуални
средства за защита. Проникването на амоняка при премина­
ването му през затворени помещения е слабо, концентраци­
ята в такива помещения е от 6 до 10 пъти по-малка в сравне­
ние е тази на облака.
Образуваният амонячен облак нормално следва направ­
лението на приземния вятър, като размерите и концентраци­
ята на амоняка в него зависят от количеството на изтеклия
амоняк. Скоростта на преместване на облака съответства на
вятъра, измерена на височина 10 м над земята.
В химическо отношение амонякът действа алкално и ре­
агира е киселините. Практическо значение в борбата с ава­
риите е изтичане на амоняк имаг реакциите му с органич­
ните киселини - оцетна, оксалова, лимонена и други, с
кои го образува съответните амониеви соли.

NH, + С Н ^С О О Н ----- » c h 3c o o n h 4
(амониев ацетат)

Тази реакция се използва при утаяване и разсейване на

облаци от амоняк е водни завеси, съдържащи 5-10% ор­

181
ганични киселини, което прави тяхното действие по-ефек­
тивно.
Опитите да се прекрати образуването на облак само с
впръскване на Н ,0 в амоняка усилват образуването на аеро­
зол от дим, увеличават се разливането и обемът на облака,
като това не позволява приближаването на човек до място­
то на разлива за извършването на ремонтни работи. Струята
вода не трябва да се впръсква в самия разлив, а да се използ­
ва само за разсейване на образувания вече облак от амоняк.

3. Пътища на проникване и механизъм на действие

Основният път на проникване в организма на човека е

дихателният, но отравяния са възможни и през устата и ко­
жата.
С водните пари от техните течни секрети образува амо­
ниева основа, която води до корозивни промени в засегна­
тите органи. Много бързо настъпва коликвационна некроза
и прониква в голяма дълбочина. Това намалява здравината
на трахеята или хранопровода и създава голяма опасност от
перфорация при интубиране или сондиране. Около некро-
тичните и иритативни участъци се образува токсоалергичен
оток.

4. Клинична картина

В клиничната картина се наблюдават следните особе­

ности:
При неголеми концентрации (0,1-0,2 mg/1) се наблю­
дава дразнене на горните дихателни пътища и очите. Раз­
вива се остър конюнктивит, появяват се пристъпи от суха
дразнеща кашлица, болка зад гръдната кост, обилно сълзене
и отделяне на секрет от носа.

182
 При по-масивни инхалации, при концентрации 0,3-
0,7 mg/1 (една десета от леталната инхалационна токсодоза),
се наблюдават обилно отделяне на сълзи и болки в очите,
силна кашлица, данни за остър трахеобронхит. Възниква
опасност от развитие на ларингоспазъм, оток на гласните
връзки, оток на белия дроб е последваща бронхопневмония.
В големи концентрации амонякът възбужда ЦНС и може да
предизвика гърчове. В много тежки случаи смъртта може да
настъпи за няколко минути.
При поглъщане на отровата се наблюдават корозивни
изменения и токсоалергичен оток в устната кухина и глас­
ните връзки, който може да доведе до бързо настъпваща
асфиксия и летален изход. По устната лигавица се наблю­
дават зачервяване, оток, мръсни сиво-кафяви налепи, а по­
някога и мехури. Наблюдават се силни болки зад гръдната
кост и в епигастралната област, саливация, дисфагия и пов­
ръщане. При тежки случаи още в първия час се развива те­
жък колапс, който може да завърши летално. По-късно са
възможни кръвотечения, които трудно се купират, а също
перфорации на хранопровода и стомаха е произтичащата от
това драматична клинична картина. В някои случаи към тре­
тия ден се появява повръщане е отделяне на големи части от
лигавицата или диария, примесена с кръв. При контакт с ко­
жата започва рязкото й изстудяване. Наблюдава се еритем,
впоследствие мехури, ерозии и язви. Тези промени са съпът­
ствани от непоносимо дразнене и сърбеж по кожата. Интен­
зивността на кожните поражения зависи от концентрацията
на N Н3(14 mg/1 и повече).
Протичане и прогноза. При леките форми прогнозата
е благоприятна и заболяването продължава 1-2 денонощия.
При тежките случаи летален изход може да настъпи поради
поява на внезапен оток на гласните връзки и остра асфиксия.

183
 П а г о л о г о а н а т о м и ч н и п р о м е н и . В зависимост от пътя
на проникване на отровата патологоанатомичните промени
се изразяват в иритативни, корозивни и некротични учас­
тъци в засегнатите лигавици и значителен оток на гласните
връзки.

5. Първа помощ и защита

• Бързо напускане на заразената атмосфера, за да се пре­

установи контактът с амоняка. За защита на дихател­
ната система се използват противогази със специални
промишлени дихатели за NH, в зоната на поразяваща
концентрация. В зоните на смъртоносна концентра­
ция се използват КИП с автономно захранване, като
вдишваният въздух не се влияе от концентрацията на
ОВ в атмосферата.
• При липса на противогаз за защита на дихателната
система се използват подръчни средства - марля или
кърпа, напоена с вода и оцет в съотношение 1:1.
• Пострадалите се оставят на топло и покой.
• Дихателна реанимация с кислородна струя. Да не се
прави изкуствено дишане! Не се дава противодим-
на смес! (съдържа 1\НД.
При попадане на NH в очите те се промиват с чиста
вода в продължение на 10 минути.
За защита на кожата в района на разлива се използва
пълен комплект защитно облекло.
При попадане на NH^ върху кожата тя се измива обил­
но с вода или разреден разтвор на оцетна киселина (2%).
При попадане на амоняк през устата и поглъщане на
отровата не се предизвиква повръщане. Дава се обилно вода
или 1-2% разтвор на оцетна, винена, млечна, лимонена ки­

184
селина, разреден лимонов сок или оцет (2 лъжички на чаша
вода). Промивка на стомаха може да се направи много вни­
мателно до 15 минути от постъпването на отровата. Дава се
белтъчна вода и след това медицински въглен. Перорално се
прилага маслиново или слънчогледово масло.

VIII. Отравинин с полицейски газове

Веществата от тази група са бойни отровни вещества,

използвани през Първата световна война и във Виетнам. Те
не са включени в списъка на новата Конвенция за забрана
на химическото оръжие. В много страни тези вещества се
използват като средства за разгонване на демонстрации,
стачки и др., откъдето са получили и името си полицейски
газове. Основен път за проникване на посочените токсични
вещества в човешкия организъм е дихателната система.
Характерно за посочените вещества е: ниската ефектив­
на токсодоза, т.е. количеството вещество, което при експо­
зиция 1 минута прави човека нетрудоспособен; имат висок
коефициент на безопасност, тъй като изявяват ефектите
си при минимални концентрации във въздуха; мигновено
действие (липсва скрит период); отсъствие на сериозни или
продължителни за здравето увреждания; промените са вре­
менни и отзвучават от няколко часа до няколко денонощия.
Полицейските газове представляват безцветни кристал­
ни вещества, трудно разтворими във вода. много добре раз­
творими в органични разтворители. Раздразващата концен­
трация е 0,001-0,00015 mg/1 въздух.
По своето действие полицейските газове се разделят на
две големи групи - сълзотворни и кихавични.

185
 1. Сълзотворни отровни вещества (лакриматори)

Към тази група спадат: оргохлорбензилиденмалоноди-

ннI рил,хлоранетофенон, бромбензилцианид и др.

Клинична картина
Токсичните ефекти се изразяват е локални промени от
страна на очите и горните дихателни пътища, централната
нервна система и общотоксични промени.
Пораженията варират в значителна степен в зависимост
от концентрацията на отровното вещество и времето на пре­
стой в заразената атмосфера (време на експозиция). Миг­
новено след контакт е веществото се появяват силно болез­
нен конюнктивит, с обилно сълзене и пареща болка в очи­
те, спазъм на клепачите (в някои случаи може да се стигне
до некротични промени в роговицата), обилно отделяне на
воднист секрет от носа, упорита кашлица с отделяне на вод-
нисти храчки, раздразваща болка зад гръдната кост, нерит­
мично дишане, промяна в тембъра на гласа, все по-усилващо
се чувство на напрегнатост и страх, стремеж към бягство от
заразената атмосфера.
При по-тежките форми на отравяния локалните про­
мени са значително по-силно изявени, болките в очите са
изгарящи, налице са временна слепота, временна загуба
на чувството за ориентация и координация на движенията.
При голяма част от поразените като усложнения се разви­
ват пневмонични огнища с различен по степен оток на белия
дроб. Централномозъчните промени достигат до временни
психози и панически прояви. Налице са и общотоксични
прояви като упорито гадене, повръщане, диарични изхож­
дания, силно главоболие и др. При попадане върху кожата,
особено ако участъкът е нежен или овлажнен, се получават

186
зачервяване, парене и съроеж, които преминават по-късно
в болка е картина на изгаряне от II степен и в такъв случай
се налага лечение, не по-малко от 10 дни. Наблюдавана е
свръхчувствителност при повторен контакт е кожата. Голя­
ма част от отравянията, протекли в тежка форма, при пред­
варително увредени хора, деца, старци или в закрити поме­
щения, завършват летално.

2. Кихавични отровни вещества - етернити

Основни представители са: дифенилхлорареин, дифе-

нилцианарсин и дифениларсинхидрохлорид (адамсит).

Клинична картина
Причиняват характерна силна болка зад стернума, което
определя и названието им - етернити, чувство на дразнене
и парене в носа, неудържимо кихане и кашляне, силни бол­
ки в зъбите, венците, долната челюст. Отделяне на обилен
воднист секрет от носа, воднисти храчки, повишено слюно-
отделяне, сълзене и дразнене в очите, бучене в ушите, нару­
шено равновесие и координация, сънливост.
При попадане върху кожата настъпват хиперемия, бо­
лезнен инфилтрат е последващо развитие на мехури и язви.

Първата помощ включва:

Незабавно напускане на заразената атмосфера. Промив­
ка на очите, лицето, носоглътката и кожата е хладка вода
или 2% р-р на натриев бикарбонат. Застава се срещу вятъра
и се правят дълбоки дихателни движения. При леките форми
на отравяне симптомите отзвучават няколко часа след на­
пускане на заразената атмосфера. При поставяне на проти­
вогаз със закъснение или при дразнене на очите и горните

187
дихателни пътища е необходимо да се счупи ампула е про-
тиводимна смес и да се постави във фаза на силно издишва­
не под шлема на противогаза (вдишват се до 4 ампули). При
болки в очите се поставят 1-2 капки 1% р-р на дикаин или
2% р-р на новокаин, не трябва да се търкат очите с ръце. При
по-тежки форми на интоксикация или усложнения трябва да
се потърси незабавно лекарска помощ.

188
 Литература

Александров, Н., М. Миланов. Клинична и специална токсикология. Со­

фия, 1983.
Белоконски, Е. и кол. Медицинско осигуряване при мисии, кризи и теро­
ристични актове. София. 2007.
Борчук, Н. 11. Медицина зкстремальнмх ситуации. Минск, Вьииейшая
школа, 1998.
Еончаров, С. Ф., Б. В. Бобий. О некоторьгч проблемах медицинското
обеспечения населения в кризиснь1х ситуациях, ВМЖ. бр. 7, 2005.
Гуренкович, А. Аварийно-спасительние работн при ликвидации чрезвь!-
чайних ситуации, вмзванньгх наводнениями. Кафедра „Скорой по­
мощи и медицина катастрофа, Беларусской академии последиплом-
ного образования - http//www.belkmk.narod.ru
Драгнев. В. Управление на кризи. София, 2004.
Драгнев, В. Справочник „Медицина на бедствените ситуации (катастро­
фите)“. София, Класик Дизайн. 2004.
Пзбрашше лекции. Кафедра „Скорой медицинской помощи и медицинь1
катастроф“. Белорусская медицинская академия последипломного
образования - www.belkmk.narod.ru
Канев, К. и кол. Медико-тактическа характеристика на бедствените си­
туации. Под ред. на генерал-майор доц. С. Тонев. Казанлък. Прита.
2007.
Канев. К. и кол. Наръчник „Медицинско осигуряване при кризи“. Под
ред. на генерал-майор доц. С. Тонев. Казанлък. Прита. 2007.
Канев, К. Индивидуални средства за първа помощ, самопомош и взаи­
мопомощ при мисии, кризи и тероризъм. София. 2009.
Наредба за ОНРЗ. ПМС № 229 от 25.09.2012.
Наумов. И. М. Медицинска география на България, част I. 2004.
Попзахариева. В. и кол. Медицина на катастрофите. Стара Загора. Зна­
ние - ООД, 1995.
Рябочкина, В.. Г. Назяренко. Медицина катастроф. Москва. ИНИ Атд.,
1996.
Сапунджиев. П. Медицина на бедствените ситуации. ИК - Ban. 1999.

Brendan. М. Blast Injuries. A Prehospital Perspective. - Journal of Emergen­

cy Primary Health Care, Vol. 4, Iss. 1,2006.

189
Catastrophes de la strategic d'intervention a la prise en charge medicale Else­
vier. Paris, 1996.
Johnson, T., B. Birky. Handbook o f health physics and radiological health.
USA, 2012.
Harmon, Christopher C. Terrorism Today. London, Frank Cass Publishers,
2000; Reprint, Portland: Frank Cass Publishers, 2001.
Medical management o f radiological casualties. Military Medical Operations
Armed Forces Radiobiology Research Institute Bethesda, Maryland
Fourth Edition - July 2013.
NATO - Handbook on the medical aspects o f NBC defensive operations, Part
I, II, 111,2005.

190