Professional Documents
Culture Documents
ИЗДАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР
УЧЕБНИК
ПО
ОЧНИ БОЛЕСТИ
за медицински сестри
и акушерки
Издателски център
Медицински университет - Плевен
2012
|H(pCH
ISBN 978-954-756-120-5
ЦЬНТРАЛI i А М КД И I Щ 1 1 СКА. I
i БИБЛИОТЕКА (
Л1нь^
121300005963
3
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР 7
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОРБИТАТА 37
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КЛЕПАЧИТЕ 42
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОНЮНКТИВАТА 45
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА РОГОВИЦАТА 48
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СКЛЕРАТА 53
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА УВЕЯТА 54
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА РЕТИНАТА 56
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЛЕЩАТА 64
ГЛАУКОМА 68
ОЧЕН ТРАВМАТИЗЪМ 75
БИБЛИОГРАФИЯ 82
7
ПРЕДГОВОР
ОЧНА ЯБЪЛКА
Очната ябълка има приблизително сферична форма и диаметър 24 mm.
хориоидея
еклера Състои се от:
ретина
• три обвивки:
роговица - външна (роговица и еклера);
о
а.
- средна (увея);
V - вътрешна (ретина);
а
• очно съдържимо:
- вътреочна течност(в предната и
задна очна камера);
- стъкловидно тяло;
леи,_
зрителен
- леща.
ирис
нерв
цилиарно тяло
В ъ н ш н а о б в и в к а на окото
Роговица (корнея):
• заема предната 1/6 от външната
еклера обвивка с диаметър 11,5 mm и дебелина
0,5 mm централно и 1 mm периферно;
• гладка, лъскава и прозрачна (без
кръвоносни съдове);
• богата инервация (п.ophthalmicus);
• хистоморфологично се състои от 5 слоя
(епител, слой на Бауман, строма,
Десцеметова мембрана и ендотел).
V^ ^
Фиг. 2. Роговица и еклера
Ирис:
• предна част на увеята;
• диафрагма, регулираща количеството
на светлината, която навлиза в окото
чрез зеницата - кръгло отверстие в
центъра;
• цветът на ириса се определя от
количеството пигмент (меланин) в
стромата му;
• в него са разположени 2 мускула
[сфинктер и дилататор), които
променят големината на зеницата и така
Фиг. 3. Ирис и зеница регулират постъпващата в окото
светлина. Сфинктерът свива зеницата и
е с парасимпатикова инервация, а
дилататорът разширява зеницата и е
съссимпатикова инервация.
конюнктива
Ресничесто (цилиарно) тяло:
• средна част на увеята:
• структура, разположена между ириса
напред и хориоидеята назад;
ирис
• състои се от 2 части: предна - ресни-
чест венец със 70 - 80 израстъка и
цилиарно тяло
хориоидея задна - плоска част.
Ретина:
• тънка, многослойна, прозрачна
мембрана;
• с л я п а ч а с т - в периферията на
ретината; покрива отвътре цилиарното
тяло и ириса;
• з р я щ а част - възприема светлинните
дразнения и ги предава по нервен път до
зрителната мозъчна кора.
Леща:
• между ириса и стъкловидното тяло;
• прикрепена с лигаменти(Цинови връзки)
към цилиарното тяло;
• прозрачна, двойно изпъкнала;
• с голяма еластичност, намаляваща с
възрастта;
• без кръвоносни съдове и нерви;
• пречупва светлинните лъчи и ги фоку
сира върху ретината;
• променя пречупвателната си способност
чрез изменение кривината на предната си
повърхност в резултат на контракцията на
мускулите в цилиарното тяло, процес
наречен акомодация.
Очни камери ( ф и г . 1 )
Предната камера е разположена зад роговицата и пред ириса.
Преднокамерен ъгъл е мястото, където ирисът контактува с роговицата в
областта на лимба и се дренира вътреочната течност.
( о р б и т а , к л е п а ч и , д в и г а т е л е н апарат, с л ъ з е н апарат, к о н ю н к т и в а )
1 26 з 4 Орбита:
• с форма на четиристенна пирамида с
дълбочина 45 mm;
• съставена е от 7 к о с т и : челна (1),
клиновидна (голямо крило 2а, малко крило 26),
решетъчна (3), слъзна (4), небцова (5),
...горночелюстна (6) и ябълчна ( 7);
• костните стени отделят орбитното съдържимо
от околните синуси;
• най-тънка е вътрешната стена, а най-здрава -
външната;
• в преднта част на вътрешната стена е
слъзната ямка, в която се намира слъзната
Фиг. 8а. Схема на костите торбичка;
на орбитата • на горната стена медиално има структура,
наречена макаричка (трохлея), през която се
прехвърля сухожилието на горния кос мускул.
35 mm
vi
4 0 mm
С и н х р о н н о т о д в и ж е н и е на д в е т е очи е з а д ъ л ж и т е л н о у с л о в и е з а
осъществяване на двуочното зрение, при което образите от двете очи, проектирани в
зрителната кора на главния мозък трябва да се слеят.
Слъзен апарат
слъзна жлеза
синус
Конюнктива
Прозрачна, тънка и лъскава мукозна ципа, която покрива предната част на
склерата и вътрешната повърхност на клепачите, като при прехода образува хлабави
гънки - форникс (свод). Тя съответно има 3 части: клепачна, булбова и форниксова.
Булбовата конюнктива започва от лимба и е хлабаво свързана с подлежащата еклера.
Клепачната конюнктива е плътно сраснала към вътрешната клепачна повърхност.
Форниксовата конюнктива е нагъната, което позволява свободното движение на
очната ябълка. Пространството между вътрешната повърхност на клепачите и
повърхността на окото се нарича конюнктивен сак.
В конюнктивата има множество допълнителни слъзни жлези и клетки,
продуциращи муцин, важна съставка на слъзния филм. Лимфната система е добре
развита, което е от значение за локалната защита. Конюнктивата има богата сетивна
инервация.
77
З Р И Т Е Л Н И Н Е Р В Н И П Ъ Т И Щ А И К О Р О В И ЦЕНТРОВЕ
зрителна
Д.Иив^
18
ФИЗИОЛОГИЯ НА ЗРИТЕЛНАТА СИСТЕМА
ЗРИТЕЛНИ УСЕЩАНИЯ
Светлоусещане
Способността на зрителния апарат да възприема светлинни дразнения. В
еволюционно отношение това е най-старата функция на окото и последната, която
отпада при засягането му от патологичен процес. Различават се дневно (фотопично),
сумрачно (мезопично) и нощно (скотопично) зрение.
Има два вида светлоусещане:
- абсолютно - способността да се възприема минимално количество светлина;
- различително - способността да се долавят минимални светлинни разлики,
което е в основата на форменото зрение.
Адаптацията е важен елемент от светлоусещането и е способност на окото
да променя светлочувствителността си според степента на осветеност на околната
среда.
Адаптацията към светло се проявява при силно осветяване на ретината и е
бърз процес (до 5 min.).
Адаптацията към тъмно се проявява при слабо осветление и е бавен процес с
две фази: първична - адаптация на конусчетата ( 5 - 1 0 min) и вторична - адаптация на
пръчиците (45 - 60 min). Зеничната реакция и промените в биохимията на зрителния
пигмент на фоторецепторите са в основата на адаптацията.
Разстройствата на адаптацията са:
- нощна (кокоша) слепота - нормално дневно и нарушено нощно и сумрачно
зрение. Засегнати са пръчиците, намиращи се в периферията на ретината. Най-честите
причини са наследствени заболявания на ретината (пигментна дегенерация) или
недостиг на витамин А;
- дневна слепота - по-слабо дневно и по-добро нощно зрение. Засегнати са
конусчетата, намиращи се в макулата. Придружена е с намалено централно зрение.
ЗЕЛЕН
Цветоусещане
• способността на окото да различава светлинни
лъчи с различна дължина на вълната:
• цветът на предметите се определя от дължи
ната на вълната на отразените светлинни лъчи;
• в ретината има 3 вида конусчета, които се
възбуждат предимно от лъчи с определена
дължина на вълната - за червен, зелен и син
^ г Цвят;
• при едновременното дразнене на конусчетата,
усещането за цвят е в зависимост от степента на
Фиг. 15. Схема на цветния спектър ДРазненето о т лъчи с различна дължина на
и трите основни цвята вълната.
19
Цветовете имат 3 основни характеристики:
- цветен тон - определя се от дължината на вълната на отразения от обекта
светлинен лъч;
- наситеност - зависи от концентрацията на цветния тон и се определя от
примеса на бял цвят към него;
- яркост - зависи от интензитета на отразената светлина.
Съществуват 3 вида цветове:
- о с н о в н и - ч е р в е н , зелен и син;
- съставни - всички останали цветове, които се получават при смесването на
основните в различни пропорции;
-допълнителни - два цвята, при смесването на които се получава бял цвят.
О ©
• граници: 60 медиално (според носа), 90
латерално, 45 горе (според горния ръб на
орбитата и веждата) и 70 долу.
Нарушения на з р и т е л н о т о поле:
темпорална хемианопсия назална хемианопсия - с т е с н е н а г р а н д а : концентрично,
Ь
половината на зрителното поле (хеми
анопсия), една четвърт (квадрантопсия);
- с к о т о м и (островчета с н а м а л е н о
зрение): централен, парацентрален, в
зоната на Бжерум и периферни.
Д в у о ч н о зрение:
• образите, получени върху ретината на
двете нормално функциониращи очи, се
проектират в зрителната кора и се сливат
от мозъчния фузионен (сливателен)
център в един образ;
• функции:
- повишава зрителната острота;
- разширява зрителното поле;
- триизмерно зрение - най-висшата, най-
сложната и еволюционно най-младата
функция на зрителния апарат; развитието
му започва след раждане и завършва на
6 -10-годишна възраст.
Ретините на двете очи имат симетрично разположени точки (кореспондентни) с
еднакво погледно направление - а - а^ b - Ь1 и с - насочени към една точка в
зрителното поле А (фиг. 19). От нея те получават информация и я предават на
зрителната кора. Проектираните в мозъка два образа се различават минимално
поради ъгъла между зрителните оси на двете очи. Образите се сравняват в процеса на
сливането им, което е в основата на дълбочинното зрение. Областта в пространството с
точки, дразнещи кореспондентни точки на ретината се означава като зона на Панум.
Всички обекти пред и зад зоната на Панум се виждат двойно. Това не се
осъзнава в процеса на зрението и помага на триизмерното възприятие на обектите.
Двуочното зрение има три степени:
- едновременно (панорамно) - половината от зрителното поле се възприема
от едното око, а другата - от другото, но образите на двете очи не се сливат;
- сл ивателно (двуизмерно) - образите от двете очи се сливат в една плоскост;
- дълбочини© (триизмерно) - образите се виждат в реалните им размери и
може точно да се локализират спрямо другите обекти в пространството.
Дълбочинното зрение е сложен, комплексен процес, в който участват и други
механизми: паралакс, въздушна и линейна перспектива и др. Това обяснява
задоволителната зрителна адаптация на индивиди с едно око (те дори могат да бъдат
любители шофьори).
Дълбочинното зрение е много важно за нормалния живот на хората и когато е
нарушено, е необходимо да се проведе лечение за възстанояването му. Например при
деца с кривогледство, след успешна хирургична интервенция, очните оси се изправят,
но двуочното зрение остава едновременно и се налага продължително лечение за
възстановяване на дълбочинното.
РЕФРАКЦИЯ НА ОКОТО
Окото може да се оприличи с фотоапарат.
Зеницата е блендата, а ретината е
фотографската лента.
Светлинните лъчи, отразени от обектите
на околната среда, попадат върху окото,
пречупват се от роговицата и лещата и
достигат до ретината. Ясен образ на даден
обект се получава, когато лъчите, идващи
от всичките му точки се фокусират върху
ретината. Процесът на пречупване и
фокусиране на светлинните лъчи се
нарича рефракция.
Фиг. 20. Схема на проекция на
обектите върху ретината
Видове рефракция:
- физична рефракция - зависи от параметрите на пречупващите структури:
общо 55 - 65 диоптъра (д), като роговицата пречупва 45 д. а лещата - 1 9 д;
- клинична р е ф р а к ц и я - отношение между физичната рефракция и дължината
на окото (средно 24 mm);
- статична рефракция - без участие на акомодацията и динамична рефракция
- при участие н а а к о м о д а ц и я т а (цилиарния мускул) за усилване на пречупването.
22
Еметропия (нормална рефракция) - съответ
ствие между силата на пречупването и
дължината на окото, при което образът на
обектите, разположени в далечина (над 5 т ) , се
фокусира върху ретината и те се виждат ясно.
еметропатия
За фиксиране на обекти на по-близко
разстояние трябва да се увеличи пречупва-
телната способност на лещата с помощта на
акомодацията. Тази функция намалява с
възрастта - пресбиопия и се налага корекция с
очила.
Аметропии (нарушения на рефракцията) - при
ААИОПИЯ
фокус извън ретината: получава се неясен
образ;
• миопия (късогледство) - фокус пред ретината;
силно пречупващо или голямо око; тя е рефрак-
ционна (ученическа) и осева (ексцесивна или
малигнена);
• хиперметропия (далекогледство) - фокус зад
ретината; слабо пречупващо или малко око;
хиперметропия • астигматизъм - при роговица с неправилна
с ф е р и ч н а п о в ъ р х н о с т п р е ч у п в а н е т о на
срокус н а фокус на
светлинните лъчи не е еднакво в отделните
вертикалния хоризонталния меридиани и обектът не може да се фокусира
меридиан добре върху ретината:
- миопичен - меридианите пречупват силно и
различно, фокусите им са пред ретината;
- хиперметропичен - меридианите пречупват
астигматизъм слабо и различно; фокусите им са зад ретината;
- смесен - някои от меридианите пречупват по-
силно, с фокуси пред ретината, а други
Фиг. 21. Схема на аметропиите пречупват по-слабо, с фокуси зад ретината.
Според разположението на най-силно и най-
слабо пречупващия меридиан астигматизмът
може да бъде прав, кос, правилен и неправилен.
Всяко око, в съответствие с анатомичните си параметри (сила на пречупване на
роговицата и лещата, надлъжна ос и възможност за акомодация), има далечна и близка
точка на ясно зрение.
Далечната точка на ясно зрение при изключена акомодация при еметропията е
в безкрайността (над 5 т ) , при миопията - разстояние под 5 m, а при хиперметропията
няма такава точка.
Близката точка на ясно зрение зависи от акомодацията. Еметропичното око
трябва да повиши пречупвателната способност на лещата си, за да вижда наблизо.
Например за фокусиране на 1 m е необходима акомодация от 1 д (диоптър), а за
разстоянието за четене (33 - 40 cm) - 3 д. Миопичното око има по-малка нужда от
акомодация. Например при миопия 1 д окото трябва да акомодира на разстоянието за
четене под 1 m, а при миопия 2 д акомодация не е необходима. Хиперметропичното око
може да вижда надалече и близо с а м о с п о м о щ т а на а к о м о д а ц и я т а .
Акомодацията намалява с възрастта. След 60-годишна възраст тя практически
отсъства, при което:
- еметропичното око вижда само надалече и са необходими очила за близо със
събирателни (+) лещи;
2 3
ФУНКЦИОНАЛНИ МЕТОДИ
И з с л е д в а н е на з р и т е л н а а д а п т а ц и я
Ориентировъчни (субективни) методи:
- наблюдава се как и за колко време изследваният се ориентира в тъмна стая;
- листчета бяла хартия се разхвърлят в тъмна стая, вратата се открехва леко и
се отчита за колко време изследваният ще ги различи;
- следи се времето, за което изследваният ще различи цифрите на часовник със
светещ циферблат.
Обективни (апаратни) методи - с адаптометър.
И з с л е д в а н е на з р и т е л н а о с т р о т а
Зрителни таблици
ш з
m
^ # 9
Субективен метод за изследване на зрителна
острота.
Ш Е V Болният застава на 5 m срещу таблицата (или на
Е Mз О ^ я
2,5 т , ако я гледа в огледало); всяко око се
III 3 Е ^ О ^ т г : г
"
1 изследва поотделно.
я 1 м и S. Т * * * ЯГ * Зрителната острота (визус) на изследвания
IL о т • r ^
6
' в т
* „ t J съответства на цифрата, отбелязана срещу най-
малкия видян ред; нормалното зрение е при
визус = 1.0 (вижда се предпоследния ред).
Ако знаците (оптотипи) от най-горния ред на
таблицата не се виждат, изследващият показва
пръстите на ръката си пред окото на болния и
разстоянието, от което той ги вижда се записва
като визус. Например, ако окото вижда пръсти от
2 т , визусът е 2/50 = 0,04 (пръстите се виждат
нормално от 50 т ) .
Ако не се виждат пръсти, се изследва дали окото
възприема светлина централно и периферно.
При липса на усещане за светлина, за визус се
отбелязва 0 (абсолютна слепота).
Има таблици, изследващи зрението надалеч и
наблизо.
Фиг. 22. Зрителна таблица
26
Изследване на з р и т е л н о п о л е
Ориентировъчен метод
С р а в н я в а с е з р и т е л н о т о п о л е на
изследвания с това на изследващия.
Лекарят и пациентът застават един срещу
друг като затварят едно от срещуполож
ните си очи и се фиксират с другото.
Лекарят придвижва показалеца на ръката
си странично във всички посоки от
периферията към центъра до момента, в
който болният го види и сравнява със
собственото си зрително поле.
Фиг. 23. Ориентировъчен метод
Периметрия
Върху полусферичен екран се показва и
д в и ж и светлинен о б е к т с р а з л и ч н а
големина, яркост ипи цвят. Изследваният
трябва да съобщи момента, в който
о б е к т ъ т се появява или изчезва в
полезрението му. Резултатите се нанасят
на специална схема като се очертава
границата на зрителното полето (изоптер)
и островчетата с н а м а л е н о з р е н и е
{скотоми). Съвременните компютъризи
рани периметри автоматично придвижват
светлинната марка и анализират състоя
нието на зрителното поле.
Мрежа на Амслер
И з с л е д в а се ц е н т р а л н а т а ч а с т на
Фиг. 24. Кугел периметрия зрителнито поле. Върху стандартна бланка
е изобразена решетка от квадратчета.
Изследваният фиксира с едно око точка в
центъра на мрежата и сам очертава
зоната, в която квадратчетата липсват или
са деформирани.
]i 11 [
н
Rffl •
' "г *
*
•
h —
4
-
1г 'pT'T-i 4 •
—
- i f* 1t { J
j-л —j
*
f-- -l
Фиг. 25. Компютърна периметрия -
— l-f-"i ^ . -1-J
t T"
—
+ —f h
Изследване на д в у о ч н о зрение
о о
б и н о к у л а р н о зрение
о о
едновременно зрение
- изследване на дълбочинното зрение (оценка
на способността за триизмерно зрение):
използват се различни апарати - синоптофор,
Фиг. 28. Апарат на Уорт полароиден стереотест на Титмус и др.
Ориентировъчен метод
Подв и ж н ос тта на очните ябълки се
изследва от 50 cm; при неподвижна глава
пациентът следи с поглед придвижването
на пръста на изследващия в 6 посоки -
наляво, надясно, нагоре, надолу и двете
коси посоки.
Наблюдава се движението на двете очи
едновременно.
О Б Е К Т И В Н И МЕТОДИ
Изследване на конюнктива
V^
Биомикроскопия
Извършва се с биомикроскоп, съставен от
увеличителна и осветителна система. С
него под увеличение се наблюдават:
клепачи, конюнктива, еклера, роговица,
предна камера, ирис, зеница и леща. При
поставяне на допълнителна леща пред
окото на изследвания, може да се огледат
стъкловидното тяло и ретината.
Изследване на р о г о в и ц а
• Оцветяване с флуоресцеин
/ За откриване на дефекти върху епитела на
роговицата в окото се капва багрилото
флуоресцеин, след това се промива с
физиологичен разтвор и роговицата се
Фиг. 45. Оцветяване с флуоресцеин
наблюдава с биомикроскоп със син
светлинен филтър. При дефект върху
епитела багрилото го оцветява в зелен
цвят (флуоресцеира).
• Роговична сетивност
Фиг. 46. Оцветяване с бенгал роз Докосва се роговицата с усукано памуче
със заострен връх. При запазена сетив
ност допирът до роговицата предизвиква
мигателен рефлекс.
•Пахиметрия
Изследва се централната роговична дебе
лина с пахиметър или с ехограф. Нормал
ната дебелина на роговицата централно е
0,5 mm. Различната дебелина е признак на
роговично заболяване и може да повлияе
на точността на измерването на очното
налягане.
Фиг. 47. Тест за роговична сетивност
Гониоскопия
Метод за изследване на преднокамерния
ъгъл и периферията на ретината. След ло
кална анестезия, до роговицата се допира
гониоскоп (триогледална леща на Голд-
ман) и чрез биомикроскоп се извършва
оглед.
Офталмоскопия
Обективен метод за изслед
ване на очното дъно. Извърш
ва се с офталмоскоп в тъмна
стая. За да се огледа ретин-
ната периферия, е необхо
димо медикаментозно разши
ряване на зеницата. Изслед
ват се структурите на очното
Фиг. 49а. Директна офталмоскопия дъно; ретина (център и пери
ферия), напилата на зрител
ния нерв, артериални и веноз
ни съдове. Могат да се видят
промени и в стъкловидното
тяло.
Офталмоскопията бива:
- директна - вижда се пре
димно задния полюс: папила,
макула и средна периферия;
- индиректна - оглежда се
цялото очно дъно, но с по-
малки подробности.
Фиг. 496. Индиректна офталмоскопия
Тонометрия по Маклаков
ti
Често използван в практиката инструментален
метод за измерване на ВОН. Тонометърът
представлява метален цилиндър, двата края на
който са разширени и завършват с плоски порце
ланови повърхности. Цилиндърът се поддържа в
свободно вертикално положение с помощта на
дръжка. Преди изследването повърхностите се
намазват с антисептично багрило (коларгол),
след което за 1 - 2 sec. се поставят върху предва
рително анестезираните роговици на двете очи.
При контакта с тонометъра роговицата се апла-
нира (сплесква) в различна степен, в зависимост
от ВОН на окото. Повърхността, която е в съ
прикосновение с влажната роговицата, се обез-
цветява под формата на диск. След това се отпе
чатва върху намокрена със спирт хартия. Отпеча
Фиг. 51. Тонометрия по Маклаков
тъкът е кафяв пръстен с бял кръг в средата.
Големината на бялото кръгче се измерва със спе
циална линийка, на която диаметърът е преизчи
слен в милиметри живачен стълб (mm Hg). При
този метод нормалното ВОН е от 16 до 23 mm Hg.
Тонометрия по Голдман
ВОН се измерва с помощта на пластмасов конус,
закрепен на корпуса на биомикроскопа. Конусът
се допира до оцветената с флуоресцеин рогови
Фиг. 52. Тонометрия по Голдман ца и след натиск върху нея, се отчита ВОН на
измерителен барабан.
Флуоресцеинова ангиография
Ултразвукова диагностика
Рентгенова диагностика
Използва се за установяване промени в
костите на орбитата. Има важна роля
при локализацията на чужди тела,
попаднали в очната ябълка и орбитата.
Използват се:
- фасова обзорна снимка;
- профилна обзорна снимка;
- контрастна рентгенография на слъзо-
отводните пътища.
57
Фиг. 56 Rö графия - - ^ графия
фрактура на орбитата чуждо тяло
36
Компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОРБИТАТА
Общата клинична характеристика на заболяванията на орбитата включва:
1. Субективни оплаквания:
- болка, зачервяване и оток на клепачите и конюнктивата;
- намалено зрение (при засягане на зрителния нерв);
- изпъкване на окото и двойно виждане (диплопия) в резултат на промененото
разположение и подвижност на очната ябълка.
2. Обективни признаци:
а) Разположението на очната ябълка в орбитата:
- по сагиталната ос:
• екзофталм - изпъкване на окото напред при увеличаване обема на орбитното
съдържимо (възпалителен процес, тумор, тиреотоксикоза, кръвоизлив и др.); може д а
бъде едностранен или двустранен, централен или ексцентричен, бързо или бавно
нарастващ и др.;
• енофталм - поради намаляване обема на орбитното съдържимо (атрофия на
орбитната мастна тъкан, фрактура на орбитна стена и др.), окото хлътва навътре в
орбитата;
- странично изместване на окото в резултат на патологичен процес в орбитата;
б) Подвижността на очната ябълка - променя се в резултат на механична
причина (притискане от тумор, гранулом, киста и др.), увеличено орбитно съдържимо
(тиреотоксикоза. тумор и др.) и при засегнати очедвигателни мускули и нерви.
В ъ з п а л и т е л н и з а б о л я в а н и я на о р б и т а т а
Целулит - остро възпаление на меките тъкани
на орбитата.
Възниква по екзогенен път (след проникваща
травма на орбитата) или по ендогенен път (по
с ъ с е д с т в о или х е м а т о г е н н о ) от ф о к а л н и
инфекции (синуси, зъби, тонзили, кожа и др.) и
системни инфекциозни заболявания.
Клинична картина: болка, оток и хиперемия
(зачервяване) на клепачите и конюнктивата,
екзофталм, ограничена подвижност на булба;
Л /
* \
при по-тежки случаи може да има системна
реакция - висока температура, общо неразполо
Фиг. 59. Целулит на лява орбита жение и др. Възпалителният процес може д а
засегне зрителния нерв (неврит) и очната
ябълка
З а б о л я в а н и я на с л ъ з н и я с а к (торбичка)
Д а к р и о ц и с т и т - възпаление на слъзния сак, поради стеснение или
запушване на носослъзния канал. Застоят на слъзния секрет в торбичката и наличието
на бактериална инфекция са причина за възникването на възпаление.
В ъ з п а л и т е л н и з а б о л я в а н и я на к л е п а ч и т е
В ъ з п а л е н и я на жлезите на клепачите
Хордеолум (ечемик)
Предразполагащи фактори: некоригирана
рефракционна аномалия (далекоглед
ство, астигматизъм); общи заболявания
(диабет, хиповитаминоза, анемия и др.).
• Външен хордеолум - възпаление на жле
зите на Цайс и Мол, разположени на
клепачния ръб. Клиничните прояви са:
болка, оток и хиперемия на клепача.
Оформя се подкожен абсцес, който може
спонтнно да пробие кожата, да се дренира
и да настъпи оздравяване. Консерватив
но лечение - топли компреси и антибио-
Фиг. 71. Външен хордеолум тични унгвенти. Хирургично лечение се
налага, ако процесът хронифицира.
• Вътрешен хордеолум - възпаление на
мейбомиевите жлези. Клиничните прояви
са: болка, оток и зачервяване на клепача.
Под кожата се опипва болезнен инфилт
рат, който след абсцедирането му може да
се дренира през конюнктивата. Лечението
е с топли компреси, локални антибиотични
унгвенти. Не трябва хордеолумът да се из
стисква поради опасност от разпростране
ние на инфекцията към орбитата и мозъка.
Най-честите причинители на острото
възпаление на жлезите на клепача са
Фиг. 72. Вътрешен хордеолум стафилококите.
43
Халацион
Хронично възпаление на клепачните жлези {външен - на жлезите на Цайс и
Мол л
\ вътрешен —на мейбомиевите жлези). Може да се развие след предшестващ
хордеолум или да започне като хроничен процес. Болните нямат съществени
оплаквания. Няма видими признаци на възпаление. Под кожата на клепача се вижда
неболезнена, подвижна, овална подутина. Периодично хроничният възпалителен
процес се обостря. Лечението започва, както при хордеолум. При липса на обратно
развитие се прилага оперативно отстраняване.
шкм
Фиг. 73. Външен халацион Фиг. 74. Вътрешен халацион
В ъ з п а л е н и е на клепачния р ъ б
Блефарит
Предразполагащите фактори са същите както при хордеолум.
Различават се две форми на блефарит:
- прост (себореен, сквамозен) - в резултат на хиперсекреция на
Мейбомиевите жлези;
- язвен-причинява сеотстафилококова инфекция.
Оплаквания и признаци; дразнене, сърбеж, зачервяване на мигления ръб и
наличие на мастни люспички или корички около миглите. При язвената форма под
коричките остават разязвени участъци, миглите лесно опадат, след което растат
неправилно. Лечението на себороичната форма е с масаж на мейбомиевите жлези и
локално приложение на кортикостероидни унгвенти. Язвените форми се лекуват с
антибиотични унгвенти. Важно е да се отстранят предразполагащите фактори.
i 1 4
Фиг. 75. Себороичен (прост) блефарит
_»V
Лагофталм
Невъзможност на клепачите да покрият
окото. Може да се дължи на парализа на
лицевия нерв, увреждане на орбику-
ларния мускул, цикатрикси на клепачната
кожа, изразен екзофталм. Роговицата
остава непокрита, изсъхва, разязвява се и
се възпалява. Лечението е медикамен
тозно (изкуствена сълза, антибиотичен
унгвент) и оперативно.
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОНЮНКТИВАТА
Вирусен конюнктивит
Инкубационен период 1 - 2 седмици. Най-често
се причинява от аденовируси, засягащи горните
дихателни пътища и е силно заразен.
Секрецията е водниста или муцинозна. При
Фиг. 90. Фибринозен конюнктивит ангажиране на роговицата във възпалителния
процес субективните оплаквания се увеличават
като се появява болка и дразнене от светлина
(светлобоязън). Обикновено се увеличават
регионалните лимфни възли. Лечението е с
антибиотични капки за предпазване от вторична
бактериална инфекция и с противовъзпалител
ни средства (локално и общо).
Хламидиен конюнктивит
Причнинява се от различни серотипове на
хламидия трахоматис. Инфекцията се предава
най-често по полов път.
Фиг. 91. Гонококов конюнктивит
Дегенерации на конюнктивата
Пингвекула
Жълтеникаво, плоско надигане на конюнктивата, предимно назално от лимба.
Не изисква лечение. Отстраняват се хирургично с козметична цел.
Птеригиум (външно перде)
Триъгълна гънка на конюнктивата, която навлиза от лимба върху роговицата,
най-често назално. Главата на птеригиума постепенно пълзи към центъра на роговцата
и когато го достигне, зрението намалява. Среща се при хора, изложени на
ултравиолетови (УВ) лъчи и хронично механично дразнене (прах и др.). Лечението е
оперативно.
1
•ä Фиг. 94. Птеригиум
Фиг. 93. Пингвекула
48
Тумори на конюнктивата
/ Д о б р о к а ч е с т в е н а тумори - невус, папилом, хемангиом, липом, дермоид
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА РОГОВИЦАТА
Вирусен кератит
Херпес симплекс кератит
Най-честа форма на вирусна инфекция на
роговицата. Заразяването се осъществява
в д е т с к а възраст. В и р у с ъ т х е р п е с
симплекс се локализира и остава в
латентно състояние в невралните ганглии
(по-специално в тригеминалния ганглий).
При отслабване на имунната защита на
организма, травма, стрес, фебрилитет и
др. вирусът може да се активира и по
сетивните нерви да достигне и засегне
Фиг. 108. Херпесен кератит кожния и роговичния епител.
Клинична картина;
• субективни оплаквания:
подобни на тези при бактериален кератит;
• обективни признаци;
- хиперемия на окото; по хода на рогович-
ните сетивни нерви се появяват фини,
повърхностни (интраепителиални) мехур
чета, които бързо се пукат и се оформя
дефект под форма на "клонче" (ден-
дритна форма), което се диагностици
ра най-сигурно с флуоресцеинов тест
(фиг. 45);
Фиг. 109. Херпесен кератит с - роговичната сетивност е намалена,
оцветяване с флуоресцеин което е характерен признак за херпесно
засягане.
51
Ако не се проведе навреме правилно лечение, херпесният вирус може д а
засегне по-дълбоките слоеве на роговицата и да се формират цикатрикси (мътнини),
които нарушават зрението.
Лечението е локално: механично - отстраняване на засегнатия повърхностен
участък на роговицата (абразио) и консервативно медикаментозно —с антибиотици и
нестероидни противовъзпалителни средства. Не се прилагат кортикостероиди. При
рецидив се прилага системно лечение с противохерпесни антибиотици (Ацикловир).
Херпес симплекс вирус може да засегне първично стромата на роговицата по
имунен път - дисциформен кердгпиш. Лечението е с кортикостероиди локално.
Херпес зостер кератит
Причинява се от варицела зостер вирус.
Засягат се най-често индивиди, които не са
боледували в детска възраст от варицела.
Вирусът се разпространява по офталмичния
нерв и засяга цялата зона на инервацията му.
Заболяването започва с болезнени кожни лезии
(зачервена кожа, гнойни мехурчета, корички,
ц и к а т р и к с и ) . В ъ з м о ж н о е д а се з а с е г н е
роговицата, което е тежко усложнение, водещо
до помътнение на роговицата и съществено
намаляване на зрението.
Фиг. 110. Х е р п е с зостер
Аденовирусен (епидемичен) кератоконюнктивит
Заболяването започва с развитие на фоликуларен конюнктивит. Впоследствие
се засяга роговицата с характерни субепителни инфилтрати. Кератитът е
продължителен, но изходът е благоприятен за роговицата и зрението. Засягането се
развива по имунен механизъм, поради което се прилага лечение с кортикостероиди.
Трябва д е се обърне особено внимание на профилактиката. В повечето случаи
аденовирусите причиняват конюнктивит с фоликули (лимфоцитни възелчета).
Фоликуларният конюнктивит често придружава инфекциите на горните дихателни
пътища.
Микотичен кератит
Развива се рядко при болни с намалена имунна защита и след продължително
локално приложение на антибиотици и кортикостероиди. Върху роговицата се
наблюдава надигнат, сух, жълто-бял инфилтрат (като налеп) при сравнително спокойно
око. Клиничната картина е подобна на тази при бактериалните кератити, поради което
микробиологичното изследване е задължително. Переспективата за запазване
прозрачността на роговицата и зрението е лоша. Лечението е антимикотично.
Д е г е н е р а ц и и на р о г о в и ц а т а
L
- пръстен на Кайзер-Флайшер (болест на
Уилсон) - зеленикаво-кафяво-жълт
пръстен от медни соли в периферията на
роговицата:
- отложения на железни соли (метално
Фиг. 114. Сенилна дъга (аркус сенилис)
чуждо тяло):
- пикочна киселина {поцагра);
- отложения при мукополизахаридози\
- ^сш^нов^/фасшалбу(цистиноза);
- отложения под форма на вортекс (от
лекарства).
Зрението в повечето случаи не е засегнато.
Поясовидна дегенерация
Отложения на калциеви соли, липиди и
съединителна тъкан в междуклепачното
пространство при тежки очни заболявания
Фиг. 115. Пръстен на Кайзер-Флайшер в терминален стадий (увеит, глаукома и
ДР)-
т
Възпалителни заболявания на
Фиг. 118. Синя еклера склерата
Епиеклерит - рецидивиращо възпале
ние на повърхностния слой на склерата,
развиващо се по имунен път, с доброкаче
ствено протичане. Причините най-често са
неясни. Заболяването често се асоциира
със системни заболявания - ревматоиден
артрит, синдром на Сьогрен и д р .
Обикновено се засяга едното око.
Протича със зачервяване на окото в един
сектор и болезненост при палпация. При
оглед се вижда зачервено, надигнато
Фиг. 119. Епиеклерит възелче под конюнктивата, в близост до
лимба - епиеклерална пъпка. Отзвучава
за 1 - 2 седмици, но често рецидивира.
Лечението е локално със стероидни и
нестероидни противовъзпалителни
средства и общо при наличие на системно
заболяване.
В ъ з п а л и т е л н и з а б о л я в а н и я на у в е я т а ( у в е и т и )
Увеята е богато кръвоснабдена, което е предпоставка за развитие на
възпаление.
Най-често боледуват хора между 20 и 50 години. Засяга се едното или и двете
очи (едновременно или последователно). Увеитът често рецидивира. В развитите
страни 10 - 1 5 % от случаите на слепота се дължат на увеит.
Според локализацията си увеитите се делят на;
преден увеит (иридоциклит)-възпаление на ириса и цилиарнототяло;
междинен увеит (циклит) - възпаление на цилиарното тяло;
заден увеит (хориоретинит) - възпаление на хориоидеята и ретината по
съседство;
панувеит- възпаление на цялата увея.
Според п р о т и ч а н е т о си увеитите са остри и хронични.
Етиология на увеита:
• неизвестна причина (идиопатични у в е и т и ) - при повече от половината болни;
• инфекциозни причинители:
- бактерии - стафилококи, стрептококи, туберкулоза, сифилис и др.;
- вируси-херпессимплекс, херпесзостер, H l V n др.;
- паразити-токсоплазма и др.;
- гъбички - кандида и др.
Инфекциозните причинители могат да засегнат увеята:
• екзогенно- при проникващи наранявания на окото;
• е н д о г е н н о - п о кръвен и лимфен път от:
- фокални инфекции (локализирани възпалителни огнища - зъби, тонзили,
синуси, кожа, яйчници и др.);
-системни инфекции.
Възпалителният процес обикновено се развива по имунен (токсо-алергичен)
механизъм. Увеитите често се асоциират със системни автоимунни заболявания;
ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, синдром на Райтер, болест на Бехчет,
саркоидоза и др.
Пре де н у в е и т ( и р и д о ц и к л и т )
Оплаквания: болка (по-силна нощем и при
близка работа), зачервяване, светлобоязън,
блефароспазъм, сълзене и различно по степен
намаление на зрението.
Обективни признаци; зачервяване (хиперемия)
на окото; п р е ц и п и т а т и ( в ъ з п а л и т е л н и
отложения по вътрешната повърхност на
роговицата); ексудат (възпалителен секрет) в
предната камера, често гноевиден - х и п о п и о н ,
г
стъкловидното тяло) и развитие на катаракта. Окото е бяло и без болка.
Заден у в е и т (хориоретинит)
Окото е бяло, без болка. Оплаквания:
н ам ален о зрение, плуващи мътнини,
р а з к р и в я в а н е на о б р а з и т е ( м е т а -
морфопсии), тъмни петна в зрителното
поле (скотоми), светкавици (фотопсии).
При офталмоскопия в очното дъно се
вижда възпалително огнище.
На болните с увеит се извършва цялостно
изследване и консултации с други
Фиг. 126. Остър хориоретинит
специалисти, с цел откриване причината
за възпалението.
Лечение: отстраняване на установената
фокална или системна инфекция
оперативно (зъбен гранулом, синузит,
сливици и др.) и медикаментозно — със
системни антибиотици, стреоидни и
нестероидни противовъзпалителни
средства, капки за р а з ш и р я в а н е на
зеницата (мидриатици).
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА РЕТИНАТА
Обща клинична характеристика - зрителни оплаквания при спокойно „бяло" око.
Диагнозата се поставя чрез офталмоскопия, флуоресцеинова ангиография,
ехография и образна диагностика.
Циркулаторни разстройства на ретината
артерия вена Остри циркулаторни разстройства на
ретината
В ъ з н и к в а т при о к л у з и я ( з а п у ш в а н е ) на
кръвоносен съд (артерия или вена).
Оклузия на артерия (инфаркт) - ембол (най-
често тромб), идващ от централното кръво
обращение, запушва артериален съд и рети
ната, която се кръвоснабдява от него, престава
да функционира. В момента на запушването
болният внезапно загубва зрението си.
Офталмоскопичната картина е характерна -
стеснени артериални съдове, едем на ретината
и червена макула ("черешово топче").
Заболяването е резултат на системно кардио-
васкуларно заболяване и лечението е насочено
Фиг. 130. Запушване на артерия в тази насока.
и вена Прогнозата е неблагоприятна за зрението и
сериозен признак за риск за живота на болния.
Оклузия на вена - запушване от локално
формиран тромб в резултат на стеснение на
съда, увреда на съдовата стена и повишаване
на съсирваемостта на кръвта. Кръв достига д о
ретината, но оттичането й е затруднено.
Метаболизмът на ретината е нарушен, което
м о ж е д а с т и м у л и р а р а з в и т и е на н о в и
кръвоносни съдове (неоваскуларизация) и
развитие на усложнения (вторична глаукома и
др.), водещи до загуба на зрението.
Колкото по-малко съдово разклонение е
запушено, толкова зрението е по-слабо
Фиг. 131. Запушване на артерия засегнато и прогнозата е по-добра.
Офталмоскопичната картина е характерна -
разширени вени преди мястото на оклузия,
"пламъковидни" хеморагии и бели петна по хода
на съдовете.
Съдовите оклузии са спешни състояния и
лечението им трябва да започне, колкото е
възможно по-рано. Прилагат се медикаменти и
процедури, намаляващи BOH, с цел възстановя
ване на кръвообръщението. За намаляване
риска от образуване на нови кръвни тромби,
които да запушат съд в другото око, сърцето или
мозъка, се прилагат антиагреганти (аспирин и
др.) и антикоагуланти.
Хипертонична ретинопатия
При дългогодишна артериална хипертония настъпват изменения в
кръвоносните съдовете на целия организъм. Те могат да се наблюдават в очното дъно и
от промените им може да се определи стадия на хипертонията. Първоначално се
засягат само съдовете (хипертонична ангиопатия и ангиосклероза). Поради хроничното
нарушение на храненето ретината страда и се развива хипертонична ретинопатия,
което се отразява на зрението.
Ретинопатия на недоносеното
Развива се при недоносени деца, отглеждани след раждането в кувьоз. При
подаване на чист кислород настъпва спазъм на кръвоносните съдовете в периферията
на ретината, което води до тъканна исхемия и пролиферация на нови съдове. Развиват
се усложнения, подобни на тези при пролиферативната диабетна ретинопатия.
Промените в очното дъно се проявяват след първия месец от раждането. Всяко
недоносено дете задължително трябва да се изследва при изписването от родилния
дом и на третия месец. При данни за развитие на ретинопатия се прилага лечение с
лазерна фотокоагулация или криотерапия (транссклерално замразяване с азот).
59
Д е г е н е р а т и в н и з а б о л я в а н и я на ретината
П и г м е н т н а д е г е н е р а ц и я на р е т и н а т а
Генетично, двуочно, прогресиращо и нелечимо
заболяване. Започва в детска възраст, развива
се бавно и болният ослепява към 40 - 50 години.
Увредени са фоторецепторите на ретината.
П ъ р в о се з а с я г а п е р и ф е р н о т о з р е н и е .
Оплакванията започват със затруднено
ориентиране вечер и при слабо осветление
(кокоша слепота). С времето ориентацията в
пространството се затруднява и през деня. В
напредналия стадий намалява и централното
Фиг. 137. Пигментна дегенерация зрение. Лечението е неефективно. Препоръчва
се генетична консултация.
Възрастова дегенерация на макулата
Развива се след 60-годишна възраст и води до
двуочна необратима загуба на централното
зрение. Причините са неясни. Приема се
генетично предразположение. Промените
засягат макулата. Оплакванията започват с
разкривяване на образите (метаморфопсии),
замъгляване на зрението в центъра на
зрителното поле (централен скотом) и промени
в цветоусещането. Зрителната острота
Фиг. 138. Д е г е н е р а ц и я на макулата, п р о г р е с и в н о и з н а ч и т е л н о н а м а л я в а .
свързана с възрастта Периферното зрение е запазено и болните
могат да се ориентират в пространството.
Лечението е неефективно. Профилактично се
прилагат витамини (вит. А, Е, лутеин и др.).
О т л е п в а н е на ретината
Отделя се вътрешния (невронен) слой на ретината от външния (пигментен) и се
нарушава храненето и функциите на отлепения слой. Прогнозата зависи от
навременното диагностициране и провеждането на адекватно хирургично лечение.
Според механизма на възникване отлепването на ретината бива 3 типа:
вродено - налице е при раждането и е съчетано с други очни аномалии;
първично (с дупка на ретината):
вторично (без дупка на ретината): тракционно, ексудативно и солидно.
руптура (дупка)
Фиг. 141. Лазерна коагулация Фиг. 142. Хирургия с Фиг. 143. Хирургия с
около руптура на ретината еписклерална пломба витректомия (по Kanski)
с начално отлепване
Заболявания на з р и т е л н и я нерв
Вродени аномалии на зрителния нерв
• Хипоплазия - малка папила с нормални
съдове.
• Колобома - вдлъбнат дефект в папилата.
Съчетава се с колобоми на други очни структури
(ирис, хориоидея, ретина и леща). Зрението е
нарушено с дефекти в зрителното поле.
• Медуларни фибри - изглеждат като бели
снопчета около папилата и са резултат на
запазени миелинови обвивки около нервните
в л а к н а . Не в л и я я т на з р е н и е т о и с е
диагностицират случайно.
Фиг. 145. Друзи на папилал1а на
• Друзи - блестящи, сферични образувания
зрителния нерв
върху папилата. Обикновено са безсимптомни и
се откриват случайно. Понякога могат да
притискат папилата и да нарушат функциите й.
В ъ з п а л и т е л н и заболявания з р и т е л н и я нерв {неврити)
Невритът е едноочно, остро заболяване на зрителния нерв, водещо до засягане
зрителните функции на окото. Причините са инфекциозни, имунологични, метаболитни
идр.
Различават се две клинични форми:
• Папилит
Възпаление на папилата на зрителния нерв.
Засяга по-често млади хора. Зрението е силно
намалено. Първо се засяга зрителната острота
(централен скотом) и цветоусещането.
Офталмоскопично се вижда възпалена папила
(хиперемия и оток). Зрението се възстановява в
различна степен в зависимост от тежестта на
заболяването и ефективността на лечението. В
тежките случаи може да се развие атрофия на
нерва.
Лечението е с антибиотици системно и
Фиг. 146. Папилит
нестероидни и стероидни противовъзпалителни
медикаменти - локално (ретробулбарно) и
системно. При заболяване на нерва се прилагат
задължително витамини от групата „В".
Ретробулбарен неврит
Засяга се зрителния нерв зад окото. Причинява се от нарушаване на миелино-
вите обвивки на нервните влакна и е една от локализациите на заболяването мултипле-
на склероза. Заболяването е с имунна генеза. Среща се по-често при млади жени.
Зрителната острота намалява бързо с развитие на централен скотом. Често има тъпа
болка при движение на окото. Не се виждат патологични промени на папилата. Харак
терна е флуктуацията на зрението - рязко подобряване или влошаване. Зрението
често се нормализира и без лечение. Заболяването обикновено рецидивира. Диагно
зата се поставя с ЯМР. Лечението е с кортикостероиди ретробулбарно. Болните се
насочват за системно лечение и диспансеризация в специализирани клиники по
неврология.
62
Опт и ч ни н е в р о п а т и и (оптикопатии)
• Исхемична о п т и к о п а т и я
Дължи се на запушване на кръвоносните съдо
ве, хранещи зрителния нерв ("инфаркт" на
нерва). Развива се при възрастни пациенти.
Засяга се едното око, но има риск и за другото,
както и за други органи (сърце, мозък и др.).
Предразполагащите фактори са: атеросклеро
за, хипертонична болест, диабет, сърдечни,
кръвни заболявания, колагенози и др.
Заболяването започва с внезапно намаляване
на зрението в различна степен и дефекти в
Фиг. 147. Предна исхемична з р и т е л н о т о поле ( п р е д и м н о ц е н т р а л н о ) .
оптикопатия Обективно напилата е бледа, оточна, с неясни
граници и хеморагии около съдовете и напилата
Прогнозата зависи от броя на запушените артериални съдове (може да се
установи с флуоресцеинова ангиография) и обикновено е неблагоприятна. Зрението
остава ниско или се възстановява в слаба степен. Лечението е медикаментозно
(съдоразширяващи, антиагреганти, диуретици и кортизон ретробулбарно).
• Токсична о п т и к о п а т и я
Развива се при остра или хронична интоксикация с химични вещества,
медикаменти. Засягат се и двете очи. За зрителния нерв са особено токсични: метилов
и етилов алкохол, тежки метали (олово), етиленгликол, анилинови производни, никотин
и медикаменти (антибиотици - стрептомицин, етамбутол, хлорокин, резохин и др.).
Развива се частична или пълна атрофия на нерва с избледняване на напилата.
• Хранително-дефицитна оптикопатия
При хиновитаминоза „В", нернициозна анемия и др. Лечението е заместително.
• Компресионна оптикопатия
Притискане на нерва при тумори, кисти и кръвоизливи в мозъка, вродени
орбитни аномалии или орбитни тумори. Постепенно се развива едностранна или
двустранна атрофия на нерва в зависимост от локализацията на компресията.
Застойна папила
Развива се при заболявания на мозъка и
м е н и н г и т е , п р и д р у ж а в а н и от п о в и ш е н о
вътречерепно налягане - тумори, абсцеси,
V хематоми, енцефалит, менингит и др. Ликвор под
' \ ||«ЛР н а л я г а н е н а в л и з а м е ж д у о б в и в к и т е на
ш Ш Я к ^ [I *, . з р и т е л н и я нерв, притиска го и се предизвиква
Ш затруднено оттичане на венозната кръв от
напилата. Развива се двустранен, невъзпали-
К | . 'Щ »1 ш Ш Ш ш телен, застоен оток на напилите.
I ^ w Оплакванията са: главоболие, повръщане и
ДРУГИ неврологични симптоми, без зрителни
I 4 Й' V- нарушения. Клинично напилите са силно оточни
(като "тапа от шампанско"), вените са разширени
и нагънати с
Фиг. 148. Застойна папила линейни кръвоизливи но хода на
съдовете и по ретината около напилата.
Хронично протичащият застой води до двустранна атрофия на зрителните нерви и
слепота. Болните със застойна напила задължително се насочват към неврохирург.
63
А т р о ф и я на з р и т е л н и я нерв
Заболяванията, засягащи зрителния път,
могат да д о в е д а т д о р а з в и т и е на
дегенерация на зрителните нервни влакна
(атрофия) и заместването им с глиални
(съединителнотъканни) клетки. Атрофията
може да започне от болести на ретината
(пигментна дегенерация), на напилата
(папилит, исхемична оптикопатия,
застойна папила и глаукома), на зрителния
път (компресионна невропатия, травма)
или може да се причини от токсична невро
патия. Засягането може да е едноочно или
двуочно в зависимост от локализацията на
Фиг. 149. Атрофия на зрителния нерв причиняващото заболяване.
Т у м о р и на з р и т е л н и я н е р в
Най-чести са доброкачествените тумори глиом и менингиом. Развиват се в
орбитата. Рядко могат да предизвикват екзофталм и притискане на зрителния нерв.
При нарастване на тумора нервът се притиска, зрението се нарушава и може да се
развие частична атрофия на нерва. Диагнозата се поставя с КТ и ЯМР Лечението е
оперативно.
Заболявания на хиазмата
Хиазмата се засяга най-често от т у м о р на хипофизата (аденом), който
притиска кръстосващите се нервни влакна и те атрофират. Постепенно отпадат
външните половини на зрителните полета на двете очи (битемпорална хемианопсия).
Зрителната острота се засяга по-късно, поради което болният осъзнава заболяването
си със закъснение. Може да има и ендокринни смущения. В очните дъна се вижда
частична атрофия на напилите. Диагнозата се поставя чрез нериметрия,
офталмоскопия, КТ или ЯМР на хипофизата. Необходима е и консултация с
ендокринолог. Прогнозата е добра, ако диагнозата е поставена навреме и се проведе
оперативно лечение на аденома.
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЛЕЩАТА
При различни патологични процеси прозрачността на лещата намалява или се
променя местоположението й.
О
означава като катаракта. Тя може да бъде вродена или придобита, едноочна или
двуочна, стационарна или прогресираща.
р
Вродена катаракта
• Наследствена - предава се по генетичен път.
| Може да се диагностицира при раждането или
| да се развие по-късно. Често е едноочна и леща
та е помътнена изцяло. Може да се придружава
| от други очни или системни аномалии.
• Придобита по време на бременността - пре
дизвиква се основно от инфекции (рубеола,
токсоплазмоза, цитомегаловирус) и интоксика
ции на майката. Възможно е влиянието и на
други фактори (физични, хормонални). Не се
унаследява. Катарактата е двуочна. Най-честата
Фиг. 150. Конгенитална (слоеста) вродена катаракта е слоестата - редуват се
катаракта прозрачни и помътнени слоеве на лещата.
Вродената катаракта може да е малка, стационарна и да не влияе на зрението.
Лечението е оперативно, в зависимост от степента на помътняване на лещата и
намалението на зрението.
Придобита катаракта
• Старческа (сенилна) катаракта
Катарактата е най-честата причина за слепота в света - около 45%.
Засягането е двуочно.
65
Развива се след 60-годишна възраст, но може и по-рано. Наследствеността се
предполага, че е основен фактор за развитие на катаракта, заедно с продължителното
излагане на слънчево лъчение и тютюнопушене.
Възрастните хора обичайно съобщават за подобрение на зрението за близо.
Това се дължи на склероза на лещата, която води д о повишаване на пречупвателната й
способност (развива се умерена миопия). Катарактата започва по подобен начин. При
спокойно око зрението постепенно намалява д о пълна загуба.
Фиг. 151. Незряла Фиг. 152. Зряла (матура) Фиг. 153. Презряла (хипер-
сенилна катаракта сенилна катаракта матура) сенилна катаракта
Степента на нарушение на зрението зависи от разположението на мътнините в
лещата (кортикално, нуклеарно и задно субкапсуларно) и от стадия на развитието им
(начална, незряла, зряла и презряла катаракта).
В началото болните се оплакват от леко замъгляване на зрението, заслепяване
от светлина, двойно виждане с едното око. С напредване на помътняването на лещата
зрението постепенно намалява. В стадия на зряла катаракта се различава само
светлина пред окото и зеницата изглежда бяла. Ако не се оперира, лещата преминава в
стадий на презряла катаракта, при който могат да се развитият усложнения (увеит и
вторична глаукома).
При възрастни болни катарактата често се съпътства от други очни
заболявания — глаукома и възрастова макулна дегенерация, които водят д о
необратима загуба на зрението. При тези случаи лечението е комплексно.
• Травматична к а т а р а к т а
В резултат на механични или физични
въздействия лещата може да помътнее.
Наблюдава се при:
- контузия или проникващо нараняване на
очната ябълка (едноочно засягане);
- облъчване с инфрачервени, ултравиоле
тови, рентгенови, йонизиращи лъчи (дву-
очно засягане):
- електрически ток (едноочно или двочно
засягане).
• Патологична катаракта
Наблюдава се при:
- общи заболявания - диабет, тетания, миотонична дистрофия, кожни
ГЛАУКОМА
Група заболявания, при които се засяга зрителния нерв в резултат на повишено
вътреочно налягане (ВОН). Развива се прогресираща специфична атрофия на
напилата с характерни промени в зрителното поле.
Глаукома може да се развие и при нормално ВОН (глаукома с нормално
налягане).
Глаукомата води до необратима слепота, ако не се открие и лекува навреме.
Между причините за слепота в света заема второ място, след катарактата.
Заболяването е двуочно и се развива над 40-годишна възраст (най-често след
60 г ) .
Рискови фактори - наследственост, ексцисивна миопия, оклузия на ретинална
вена, пигментна дегенерация, диабет, напреднала възраст и др.
К л а с и ф и к а ц и я на г л а у к о м и т е :
1. Първична глаукома:
а)откритоъгълна ( с и м п л е к с ) - с повишено ВОН; с нормално ВОН;
б) закритоъгълна - остра (застойна или конгестивна) и хронична;
2. Вторична глаукома - травматична, възпалителна, от лещен произход,
неоваскуларна и др.
3. Конгенитална (вродена) глаукома.
• 69
Диагноза на глаукома се поставя се по четири основни критерия:
изследване на ВОН (тонометрия) - нормалните стойности са под 22 mm Hg;
изследване на преднокамерния ъгъл (гониоскопия) —степен на откритост;
изследване на зрителното поле (периметрия) —граница и скотоми;
изследване на напилата на зрителния нерв (офталмоскопия) - характерни
промени.
©
промени в дренажният апарат, намиращ се в
преднокамерния ъгъл (основно канала на
Шлем). При оглед ъгълът е нормално открит,
без видими патологични промени. ВОН се
покачва бавно в продължение на години и
достига до високи стойности.
О к о т о се а д а п т и р а към п о с т е п е н н о
нарастващото ВОН и заболяването протича
без симптоми (спокойно око и запазена
зрителна острота). Болният започва да
усеща нарушения в зрителното си поле едва
в напредналия стадий на болестта.
Засягат се и двете очи, но не в еднаква
степен, което също затруднява ранната
диагноза. Болните често разбират, че едното
им око е с намалена функция при случайно
закриване с ръка на другото.
Оплаквания от зрителен дискомфорт, тежест
в слепоочията и честа смяна на очилата са
насочващи за глаукома.
Високото ВОН постепенно уврежда напилата
на зрителния нерв и зрителното поле.
Промените са характерни за глаукомата.
Напилата постепенно атрофира и едновре
менно се развива екскавация (вдлъбване в
резултат на натиск от повишеното ВОН).
Постепенно части от зрителното поле
Фиг. 158. Схема на паралелното отпадат но характерен за глаукомата модел,
увреждане на палилата и зрителното което не се усеща при гледане с двете очи.
поле при различните стадии на ПОЪГ Зрителната острота намалява малко преди
Първична закритоъгълна
глаукома (ПЗЪГ).
Развива се при очи с тесен по рождение
преднокамерен ъгъл. При разширяване на
зеницата (медикаментозно, емоционално,
престой на тъмно) коренът на ириса
блокира изцяло ъгъла и оттокът на
вътреочната течност рязко се нарушава.
ВОН се покачва до високи стойности - 50 -
60 mm Hg. Развива се остър глаукомен
пристъп.
Клинична картина:
- субективни оплаквания - силна болка в
окото и половината на главата; гадене и
Фиг. 159. А. Открит ъгъл: Б. Закрит ъгъл повръщане; блефароспазъм; сълзене;
внезапно намаление на зрението;
- обективни признаци - зачервено око; оток
на роговицата; плитка предна камера;
широка зеница, която не реагира на
светлина; ВОН над 40 mm Hg.
Пристъпът може да се предхожда от виж
дане на цветни кръгове около светлинен
източник, в резултат на настъпващ оток на
роговицата.
Обикновено пристъпът се развива еднооч-
но. Другото око също е предразположено.
ПЗЪГ се среща повече с напредване на
възрастта. По-често се развива при жени и
Фиг. 160. Остър глаукомен пристъп
заяга повече жълтата раса.
Диагнозата може да се постави само с палпаторно изследване на ВОН —окото е
твърдо. Диференциална диагноза се прави с други очни заболявания, при които има
червено око (конюнктивит, кератит, иридоциклит) и с общи заболявания (мигрена,
менингит, хипертонична криза, инсулт, язва на стомаха, грип), при които има главоболие
и повръщане.
Глаукомният пристъп изисква спешно лечение. Ако ВОН остане продължително
време високо, зрението се засяга и се развива слепота.
Л е ч е н и е на ПЗЪГ:
Медикаментозно - отблокиране на преднокамерния ъгъл с миотици
(медикаменти, свиващи зеницата — пилокарпин) и понижаване на BOH с осмотични
диуретици (манитол, карбоанхидразни инхибитори —дехидратин) и др. медикаменти и
процедури (пургативи, топли бани на краката).
2. Лазерно — правят се отвори в ириса (иридотомии), които да улеснят
циркулацията на вътреочната течност. Прилага се профилактично и на другото око.
3. Хирургично - провежда се при липса на ефект от медикаментозното и
лазерното лечение.
Вторична глаукома
Развива се като усложнение на друго очно
заболяване или травма и е в резултат на
нарушена циркулация на вътреочната
течност. Камерният ъгъл може да е открит
или закрит.
• Травматична глаукома - при контузия и
изгаряне (деструкция на преднокамерния
ъгъл), луксация и сублуксация на лещата
(възпаление на предната увея), хифема
(запушване на ъгъла от еритроцити) и др.
• Възпалителна глаукома - при иридо-
Фиг. 161. Неоваскуларна глаукома циклит (хиперсекреция на цилиарното
(неосъдове по ириса и в тяло, запушване на преднокамерния ъгъл
преднокамерния ъгъл) от възпалителни клетки, циркулярни
сраствания между зеницата и лещата).
• Гпаукома от лещен произход - набъбна
ла катаракта и при руптури на лещената
капсула (презряла катаракта или травма).
• Неоваскуларна глаукома - блокиране на
преднокамерния ъгъл от неосъдове
(пролиферативна диабетна ретинопатия,
тромбоза на ретинална вена и др.).
• Гпаукома при вътреочни тумори - ме-
ланобластом, ретинобластом, метастази.
• Кортизонова глаукома - при някои хора,
след продължително общо или локално
лечение с кортикостероиди. ВОН се
Фиг. 162. Глаукома в резултат на нормализира след спиране на кортизоно-
луксирана леща вото лечение.
Лечението е медикаментозно и оператив
но и е насочено към отстраняване на
причината.
К о н г е н и т а л н а (вродена) глаукома
Нарича се още хидрофталм или буфталм („биволско око"). Заболяването е рядко
и присъства от раждането. Засягат се и двете очи. Причината е нарушено развитие на
преднокамерния ъгъл, което води до затруднен отток на вътреочната течност При деца
роговицата и склерата са разтегливи, лри ловишено ВОН очите се уголемяват и детето
има големи „красиви" очи. Поради засягане на нерва, зрението не се развива и очите не
фиксират обектите (фиксацията нормално се появява между 4-тия и 6-тия месец след
раждането). Често има и кривогледство.
Лечението е хирургично.
72
НАРУШЕНИЯ В ДВИЖЕНИЯТА НА ОЧНАТА ЯБЪЛКА
Кривогледство (страбизъм)
Различават се два вида: съдружно (конкомитентно) и паралитично.
С ъ д р у ж н о кривогледство
Разположението и движението на очите е строго координирано. В резултат на
сливателния рефлекс осите им едновременно се насочват към една фиксационна точка
(ортофория). Картините, получени от двете очи, се проецират в зрителната кора и се
сливат в един образ {фузия).
Поради несъвършено мускулно равновесие, след раждането очните оси на
детето може да не са успоредни и получените в зрителната кора образи се различават.
За да могат да се слеят, фузионният рефлекс коригира позицията на очите чрез
моторния мозъчен център, който изпраща коригиращи импулси към очедвигателните
мускули и очите се изправят. Това нарушение се нарича хетерофория (скрито
кривогледство). Открива се лесно с помощта на ковър тест.
В резултат на допълнителното натоварване на някои от очедвигателните
мускули скритото кривогледство може да предизвика оплаквания от тежест в очите,
главоболие и умора при близка работа.
Скритото кривогледство може да стане явно (страбизъм или тропия).
Явно съдружно кривогледство при очи с вродено скрито кривогледство се
развива, когато;
• фузионният рефлекс не може да коригира голямо вродено отклонение на
очните оси;
• отсъства фузионен рефлекс при силно нарушено зрение на едното око в
резултат на заболяване (катаракта, ретинобластома, тежко възпаление или
травма); в зрителната кора има само един образ;
• фузионният рефлекс е потиснат в резултат на:
- общи заболявания - системни травми и интоксикации, стрес, умора, детски и
мозъчни заболявания;
- голяма разлика в рефракцията на двете очи; образите от двете очи в
зрителната кора са различни, не могат да се слеят и по-неясният, с различна
големина образ се потиска активно от мозъка, за да не пречи;
• има двуочно изразена силна рефракционна аномалия (хиперметропия и
астигматизъм, по-рядко миопия); силната акомодация при високостепенна
хиперметропия води да свръхконвергенция на очните оси (конвергентен
страбизъм).
До 3 - 4-месечна възраст нормално може да има некоординирани очни
движения - физиологично кривене (фузионният рефлекс завършва развитието си
между 4-тия и 6-тия месец след раждането).
Съдружното кривогледство засяга около 2% от децата и често има
наследствено предразположение.
При възрастни хора с хетерофория може да се развие страбизъм при
едностранно очно заболяване.
Обща характеристика на съдружното кривогледство:
• нарушена позиция на двете очи едно спрямо друго;
• ъгълът между очните оси е еднакъв във всички погледни направления;
• нормална функция на очедвигателния апарат;
• зрението е едноочно (образът на отклоненото око е потиснат, за да не пречи).
73
Видове съдружно кривогледство:
• конвергентно кривогледство (езотропия)
'Ф ÄT -отклонено към носа око;
• дивергентно кривогледство (езотропия)
- отклонено навън око;
• вертикално кривогледство (хипертро-
пия) - отбелязва се по-високо разположе
ното око (без значение кое око фиксира);
[ - • алтерниращо кривогледство - посменно
кривене на двете очи;
• интермитентно кривогледство - появява
се периодично с различен ъгъл на
Фиг. 163. А. Алтернираща езотропия отклонение и с времето може да стане
Б. Алтернираща екзотропия постоянно;
• лъжливо кривогледство - при изразен
епикантус, асиметрични клепачни цепки,
хипертелоризъм (раздалечени орбити) и
ДР-
Високостепенната хиперметропия е
причина за 1/3 от случаите с езотропия -
акомодативна езотропия. При тези случаи
е необходима постоянна и силна
акомодация, която стимулира по-голяма
к о н в е р г е н ц и я . При к о р е к ц и я на
рефракцията очните оси се центрират
нормално и страбизмът изчезва.
В зрителната кора образите от двете очи
се различават съществено и не могат да се
слеят. Образът от отклоненото око се
потиска временно, за да не пречи на
зрението. Ако това състояние не се лекува,
мозъчният център на кривогледото око не
се развива и зрението му остава трайно
намалено - развива се амблиопия („мър
зеливо око"). Такова око е видимо здраво,
но не вижда. Състоянието е необратимо,
ако лечението започне след 6 - 7-годишна
възраст.
Диагнозата се поставя чрез изследване на:
очедвигателния апарат, зрителната остро
та, р е ф р а к ц и я т а ( с к и а с к о п и я с л е д
медикаментозна парализа на акомодаци
ята) и определяне ъгъла на отклонение.
Паралитично к р и в о г л е д с т в о
Развива се при увреда на очедвигателния
апарат. Настъпва най-често внезапно при
хора в зряла възраст и по-рядко - при
деца. Засегнатото око не може да се
д в и ж и в посоката на д е й с т в и е на
увредения мускул и се отклонява обратно.
В зависимост кой мускул е засегнат,
кривогледството може да е конвергентно
или дивергентно.
Парализата на очедвигателните мускули
може да е резултат на директното им
засягане при патологичен процес в
орбитата или на увреда на инервацията
им (тумор, кръвоизлив, възпаление,
травма, интоксикация и др. в орбитата или
мозъка).
Първият симптом е диплопия (двойно
виждане), която се засилва в посока на
Фиг. 168. Парализа на външния прав действие на засегнатия мускул. Това
мускул - дясно и ляво око нарушава координацията на болния
(посяга неправилно, бърка стъпалата) и
може да се яви световъртеж и гадене. За да избегне двоенето на образите, болният
държи главата си в принудително положение. Ако външният прав мускул на дясното око
не функционира, главата е обърната надясно.
Нистагъм
Състояние, при което очите извършват неволеви, бързи, ритмични движения.
Може да са хоризонтални, вертикални или кръгови. Това води до намаление на
зрението и затова болният избира компенсаторно положение на главата, в което
нистагъмът е по-слаб, а зрението е по-добро. Може да е вроден, физиологичен или
придобит (при заболявания на главния мозък).
ОЧЕНТРАВМАТИЗЪМ
Травматичните увреждания на окото и придатъците му са чести. Поради
финото им устройство и незначителни наранявания могат да доведат до сериозни
зрителни нарушения. Травмите често се придружават от инфекция, което влошава
прогнозата. Има различни по степен субективни оплаквания (болка, фотофобия,
блефароспазъм. червено око и различна степен на намалено зрение).
Според вида на увреждащия агент и механизма на възникването им, травмите
на окото и придатъците му биват:
• контузии;
• наранявания:
- прободни, порезни, разкъсни (с или без загуба на тъкан), огнестрелни;
- непроникващи или проникващи:
- с или без чуждо тяло;
• изгаряния: химични, термични и лъчеви.
Според тежестта травмите са: лека, средно-тежка, тежка.
Според условията на възникване травмите са: промишлени, селскостопански,
битови, детски и др.
Контузии
Причиняват се от силен удар с тъп предмет (юмрук, дърво, камък, топка, въздух
под налягане и др ) Механизмът на травмата може да е директен —върху окото, или
и н д и р е к т е н - върху тила.
К о н т у з и и на п р и д а т ъ ц и т е
* : Тъпата травма на орбь/шаша предизвиква
едностранен оток и кръвонасядане на
клепачите и конюнктивата. Появяват се
непосредствено след травмата. Двустран
ните кръвонасядания на клепачите са
характерни за фрактура (счупване) на
о с н о в а т а на ч е р е п а ( с и м п т о м на
"очилата"). Появяват се часове след
травма и могат да се придружават от
засягане на черепномозъчните нерви и
симптоми от страна на централната
нервна система.
Фиг. 169. Фрактура на основата
на черепа
В резултат на рязкото притискане на
кожата на клепачите и веждата към костите
на черепа се предизвикват разкъсно-
контузни рани. При по-тежки травми може
да настъпи фрактура на орбитен ръб и/или
да се наруши целостта на някои от стените
на о р б и т а т а . Н а й - ч е с т о се з а с я г а
вътрешната стена. Въздух от етмоидалния
синус прониква в орбитата и под кожата на
клепачите - развива се подкожен клепачен
е м ф и з е м ( п р и п а л п а ц и я се у с е щ а
крепитация). В орбитата може да навлезе
инфекция и да се развие възпаление. При
фрактура на долната стена, окото се
измества частично в максиларния синус и
се развива вертикално кривогледство и
енофталм. От тавана на орбитата може да
се откъсне трохлеята на горния кос мускул
и да се появи диплопия.
При м а с и в е н т р а в м а т и ч е н орбитен
хематом се развива екзофталм.
Наранявания на клепачите
Раните биват пробивни, порезни и разкъс-
ни. Клепачите са добре кръвоснабдени и
раните им зарастват първично, след
хирургична обработка. По-коварни са
пробивните рани, които проникват в
орбитата - кожният дефект е малък и
бързо заздравява, но проникналата в
орбитата инфекция води до развитие на
възпаление.
Наранявания на орбитата
Фрактури на орбитните стени, увреждане
на кръвоносните съдове (орбитален
хематом); на очедвигателните мускули
(нарушена подвижност на булба); на
зрителния нерв - може да се прекъсне или
изскубне с внезапна едностранна загуба
на зрението.
Интраорбиталните чужди тела може да
са от и н е р т е н м а т е р и а л ( с т ъ к л о ,
пластмаса, олово), да не са инфектирани и
да се понасят добре, поради което не се
ш i налага екстракцията им. При данни за
Фиг. 180. Огнестрелен проектил, възпаление на орбитата се налага
заседнал в пода на орбитата хирургичното им отстраняване.
79
Фиг. 185. Вътреочно чуждо тяло Фиг. 186. Чуждо тяло е ретината
Изгаряния
• Химични изгаряния
Причиняват се от киселини и основи.
Степента на изгарянето зависи от вида на
х и м и ч н и я агент, к о н ц е н т р а ц и я т а му,
престоя му в окото, оказаната първа
помощ и т.н. Изгарянията с киселина са по-
благоприятни. Засяга се предимно
повърхността на окото и агентът не
прониква в дълбочина. При изгаряне с
основа се получава втечняване на
некротизиралите тъкани, което позволява
проникването на агента в дълбочина. Това
обуславя по-тежко протичане.
Фиг. 187. Изгаряне с основа (вар) Окото е червено, болезнено, с фотофобия
и сълзене. По роговицата се виждат
дефекти и прозрачността й е намалена в
различна степен.
81