ЕМБРИОЛОГИЯ.

ПРЕГОВОР
Ембриологията е наука за пренаталното развитие на организма – от оплождането до
раждането.

Преембрионален период – до 2 г.с

след оплождане
 Ембрионален период (в тесен смисъл
на думата)- от 3 до 8 г.с, когато са се
развили всички органи
Фетален период – след 8 г.с до
раждане-продължава развитието на
органите
 ПРОИЗХОД НА ПЪРВИЧНИТЕ ПОЛОВИ КЛЕТКИ. ГАМЕТОГЕНЕЗА

Произход на половите клетки

 Произход на половите клетки

Първичните полови клетки се

наричат гоноцити.

•Първичните полови клетки се формират през втората седмица на

ембрионалното развитие в епибласта.
•В края на третата седмица на ембрионалното развитие те се придвижват в
стената на жълтъчното мехурче, близо до алантоиса.
•През четвъртата седмица гоноцитите започват да мигрират чрез амебовидни
движения по хода на дорзалния мезентериум, като достигат половите гребени
в края на петата седмица. Ако не ги достигнат, не се образуват гонади!
•Гоноцитите са големи и светли клетки, в които има много гликоген и алкална
фосфатаза.
 Произход на половите клетки

Половите гребени се намират медиално от

първичния бъбрек и на повърхността си
имат целомен епител, който разраства,
включва половите клетки и прониква в
подлежащия мезенхим. По този начин се
оформят първичните полови кордонни
повлекла.
Половата диференциация се извършва, когато
зародишът достигне 17 mm.В случай, че ембрионът е
от мъжки пол, тестис-определящия фактор
допринася за навлизането дълбоко в медулата на
първичните полови кордони и образуването на
тестисните повлекла.
Последните изгубват връзката с повърхностния
епител много бързо. При зародиш с големина 25 мм
се образува tunica abluginea. През 4м. повлеклата са с
подковообразна форма. Те се състоят от Сертолиеви
клетки (произлизащи от целомния епител) и
гоноцити, които се диференцират в сперматогонии.

При ембрион от женски пол връзката с

повърхностния епител се запазва. Оформянето на
женската гонада закъснява. Първите повлекла или
кордони, в които има и примордиални полови клетки
навлизат дълбоко и дегенерират. На това място се
образува медулата на яйчника. Тук има и вторична
пролиферация на кордони (Пфлюгерови), които
остават в кортекса на яйчника, разпадат се на малки
клетъчни групи. В центъра на всяка група има
гоноцит, ограден от епителни клетки (от тези групи
по-късно се образуват примордиалните фоликули)
 Гаметогенеза – превръщане на гоноцитите в зрели полови клетки

 Включва мейоза и цитодиференциация.

Сперматогенеза – образуване на мъжките полови клетки (сперматозоиди)
Овогенеза – образуване на женските полови клетки (овоцити)

•Преговор на мейозата
Без S
фаза

Профаза 1: лептотен(компактизиране на
интерфазните хромозоми) зиготен От 1 клетка с
(образуване на биваленти) пахитен диплоден набор
(кросинговър), диплотен(разделяне на се получват 4 с
бивалента), диакинеза – преход към хаплоиден (n)
метафаза набор
NB! Запомни таблицата!
 Сперматогенеза – образуване на сперматозоидите

o Къде се осъществява? В семенните каналчета на семенниците

o Кога стартира? През пубертета и продължава до напреднала възраст
o Колко трае? 72 дни
o От какво зависи нормалното й протичане? От Сертолиевите клетки,
Лайдиговите клетки, FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH (лутеинизиращ
хормон), отделящи се от хипофизата
 Сперматоцитогенеза
фази
Спермиогенеза

1. Сперматоцитогенеза

• По време на ембрионалното развитие

в плътните повлекла има само
примордиални герминативни клетки
(гоноцити) и опорни клетки. И двата
вида лежат върху базална мембрана.

• Преди пубертета плътните повлекла

канализират и се образуват
семенните каналчета, като
поддържащите клетки се
диференцират в Сертолиеви, а
гоноцитите в сперматогонии.
Сертолиевите се свързват с
цитоплазмени израстъци.
Сперматогониите чрез делене
дават два типа клетки:
резервни и герминативни или
тип А-стволови клетки (Аp-
бледи, активно делящи се, Ad-
тъмни, рядко се делят) и тип В-
прогенитори- от тях произлизат
сперматоцитите от 1 ред.
Сперматогониите се делят
митотично все още (2n набор).
Сперматоцитите от 1 ред са най-
големите клетки в сперматогенезата.
Образуват се от тип В сперматогонии.
Влизат в 1-во мейотично делене.
От тях се образуват сперматоцитите от
II ред, които са с хаплоиден набор
(22+Х или 22+У) и са с ненамалена ДНК
маса наполовина все още – 2N.
Сперматоцитите от II ред навлизат във
второ мейотично делене.
Сперматоцитите от II ред навлизат във
второ мейотично делене, като от тях се
образуват сперматиди, чиито
генетичен материал е съставен от 23
хромозоми, но вече с намалена маса
ДНК (1N). Сперматидите са в близост
до лумена. Биват ранни и късни – с
овална и удължена форма. Свързани са
с цитоплазмени мостчета. Не се делят.
От тях се образуват сперматозоидите.
2. Спермиогенеза- Трансформация
на сперматида в зрял сперматозоид–
3 фази

• Голджи фаза-образуване на преакрозозомални

везикули, те съдържат хидролитични ензими,
оформя се аксонемата на опашката
•Акрозомална фаза-сливане на везикулите и
образуване на акрозомата (тя съдържа
хиалуронидаза, неврамидаза, кисела фосфатаза,
акрозин), митохондриите се подреждат в
средната част
•Матурационна фаза- част от цитоплазмата се
отделя като резидуално телце (което се фагира от
Сертолиевите клетки), синцитиума се нарушава,
настъпва спермиация-освобождаване на
сперматозодите в лумена на каналчетата, те са
все още неподвижни
Устройство на сперматозоид

Глава – в нея се намират акрозомата и ядрото, форма

на пламък на свещ
Шийка-тук се намират проксималната и дисталната
центриола
Опашка: междинна част-изграден от аксонема (9х2+2),
митохондрии; главна част-аксонема и фибрили, крайна
част-само аксонема
 Попаднали в лумена на каналчетата
сперматозоидите не са все още узрели и подвижни.
Достигат до надсеменника чрез движението на
цилиите на клетките в rete testis.

В главата и тялото на епидидима (надсеменника)

те узряват (покриват се със защитни белтъци).
Складират се в опашката на епидидима и началната
част на семепровода. Ако не бъдат еякулирани, се
разграждат в надсеменника.

Стават подвижни след контакт със секрета на

семенните мехурчета. Семенните мехурчета
образуват 60% от състава на спермата-съдържа
простагландини, аскорбинова киселина, фруктоза.
 Други видове
клетки в
тестиса

 Сертолиеви клетки: функции:

Заобикалят и поддържат развиващите се
сперматогенни клетки
Секретират важни протеини (растежни
фактори, андроген-свързващ протеин,
антимюлеров хормон, инхибин), необходими за
функциите на тестиса и сперматогенезата
Свързват вит. Е и вит. А
Синхронизират процесите на сперматогенезата
Секретират тубулната течност
Фагоцитират резидуалните тела
Формират кръвно-тестисната бариера
Между сeменните каналчета cе разполагат
групи от интерстициални клетки на Лайдиг
(Leydig), източник на тeстостерон.
хипоталамус
GnRH  Хипоталамус – рилийзинг
хормони ->
Хипофиза->
Фоликулостимулиращ и
Лутеинизиращ хормон
FSH действа върху
сертолиевите клетки (кара ги да
произвеждат андроген-
свързващ протеин)
LH стимулира клетките на
Лайдиг да произвеждат
тестостерон.
Андроген-свързващия протеин
заедно с тестостерона
стимулират сперматогенезата.
Тестостерона потиска
секрецията на рилийзинг хормон
от хипоталамуса и на FSH и LH
(отрицателна обратна връзка)
Инхибина от Сертолиевите
клетки потиска
Регулация на сперматогенезата, без да
сперматогенезата повлиява нивата на тестостерон в
кръвта.
Характеристики на
семенната течност
• Цвят: бял, опалесцентен
• pH: 7.2-7.80 (<7.2-проблем със семенните мехурчета, >7.80-инфекция)
• 2-5 мл сперма се отделят при еякулация (60% секрет от семенни мехурчета,
30% простатен секрет, 10% сперматозоиди)
• Брой: 50-120 млн. сперматозоида/мл (<20 млн./мл – безплодие!)
• Над 50% от сперматозоидите трябва да са подвижни
• 14% или > трябва да са с нормална морфология
• Втечняемост- протеините се втечняват за 20 мин. (>30 мин-инфекция)
• Биохимия на семенната течност: фруктоза (служи като енергиен източник,
отделя се от семенните мехурчета), фибриноген-сгъстява спермата,
коагулиращи ензими-сгъстяват спермата и служат за прилепването й към
влагалището), фибринолизин-втечнява спермата след 15-30 мин,
простагландини-секретират се от простата и семенните мехучета и намаляват
вискозитета на цервикалната слуз, както и стимулират перисталтиката на
женския репродуктивен тракт, спермин-предпазва сперматозоидите от
киселото pH на вагината)
 КЛИНИКА
 В норма по време на пренаталното развитие
отначало при образуването си тестисите са в
коремната кухина. Чрез processus vaginalis
(удължение на коремницата) те се смъкват в
скротума (descensus testis). Разстройването на този
процес води до крипторхизъм (задръжка на тестиса в
абдомена). В този случай семенниците не могат да
произвеждат зрели сперматозоиди, защото за
нормалното протичане на сперматогенезата е
нужна 2-3 градуса по-ниска температура от
телесната.

Също така крипторхизмът увеличава риска от рак заушка

на тестиса. Лекува се оперативно.

Различни фактори могат да увредят

сперматогенезата и да доведат до стерилитет. Това
са йонизиращата радиация, алкохолизма, вирусите
(вируса на заушката), недохранването и др.

За да се осъществи оплождане е необходимо да

има 50% подвижни сперматозоиди!
 КЛИНИКА
Отклонения в качеството и количеството на
спермата:

Аспермия-липса на сперма
Хипер- и хиповолемия - >6 и <2 мл
отделена сперма при еякулация
Азооспермия – липса на сперматозоиди
Олигоспермия – малък брой
сперматозоиди в спермата (<20 млн./мл)
Астенозооспермия-намалена подвижност
на сперматозоидите (<50%)
Тератозооспермия-нарушения в
морфологията на сперматозоидите
Възможности за
репродукция при мъжки
стерилитет:
ICSI
Мъжки стерилитет (интрацитоплазмено
инжектиране на
сперматозоид в
яйцеклетката)
 Овогенеза – образуване на женските полови клетки

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

1. Период на пролиферация:
пренатално гоноцитите се превръщат в
овогонии, които се делят митотично и
дават началото на овоцита от 1 ред ( 7
000 000 на брой). Те влизат в първо
мейотично делене и спират в стадия на
диплотен в профаза I. Всеки овоцит е
ограден от ред епителни клетки
(примордиален фоликул).
 Овогенеза – образуване на женските полови клетки

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
След раждането тези фоликули от 7 млн.
намалят на 2 млн, а до пубертета
остават едва само 400 000. По време на
фертилния период се отделят 450
яйцеклетки, другите загиват чрез
атрезия
2. Период на растеж: овоцита от I ред на
примордиалния фоликул се превръща в
овоцит от I ред на растящия
фоликул(размерите му нарастват,
натрупват се жълтъчни гранули
 Овогенеза – образуване на женските полови клетки

3. Период на съзряване- обхваща двете

мейотични деления, овоцита от 1
ред се превръща в овоцит от 2 ред и
се отделя 1 редукционно телце,
фоликула от Граафов се превръща в
преовулаторен, овоцита от 2 ред
дава яйцеклетка и полярно телце

1 яйцеклетка и 3
полярни телца
Овогенеза – образуване на женските полови клетки
Различия със сперматогенезата

1. Мейотичната профаза протича пренатално.

2. Овогенезата протича циклично, докато

сперматогенезата – непрекъснато

3. При овогенезата 1-вото мейотично делене

завършва при овулация.

4. При овогенеза 2-рото мейотично делене

завършва след оплождане!!

5. При сперматогенезата се получават 4

сперматозоида, а при овогенезата – 1
овоцит и 3 полярни телца.
Яйцеклетката е най-голямата клетка,
която се среща при човека (50-150
микрометра).
Около нея се намира блестящ слой
(zona pellucida), изграден от три
протеина ZP1, ZP2, ZP3. Този слой е
PAS+. Функция: съдържа рецептори,
които се свързват със сперматозоида ->
начало на акрозомната реакция.
Ядро-хаплоидно
Цитоплазма: богата на жълтък,
изграден от фосфовитин и липовителин
В яйчника овоцитите (яйцеклетките) се разполагат във фоликули

 Те се намират в кортекса на яйчника.

Общо биват примордиални, растящи (първични и вторични) и зрели
(Граафов).

Примордиален фоликул

Изграден е от овоцит от 1 ред и един

ред плоски фоликулни клетки около
него.

Телце на Балбиани-
групирани органели
около ядрото. С растежа
на фоликула то изчезва.
 В яйчника овоцитите се разполагат във фоликули

 Те се намират в кортекса на яйчника.

Общо биват примордиални, растящи (първични и вторични) и зрели
(Граафов).

Първичен фоликул

Изграден е от овоцит от 1 ред и един

ред кубични/призматични фоликулни
клетки около него.
 В яйчника овоцитите се разполагат във фоликули

 Те се намират в кортекса на яйчника.

Общо биват примордиални, растящи (първични и вторични) и зрели
(Граафов).

Вторичен фоликул

Изграден е от овоцит от 1 ред и няколко

реда клетки около него. Появява се
еозинофилен блестящ слой (zona
pellucida). В късните стадии на развитие
на вторичния фоликул се образува
кухина между сателитните клетки –
започва образуването на theca foliculi.
 В яйчника овоцитите се разполагат във фоликули

 Те се намират в кортекса на яйчника.

Общо биват примордиални, растящи (първични и вторични) и зрели
(Граафов).

Зрял (Граафов) фоликул

Има голяма кухина, пълна с течност.

Сателитните (гранулозните) клетки
оставащи по периферията образуват
membrana granulosa. Яйцеклетката се
намира в единия полюс на фоликула,
включена е в яйценосното хълмче
(cumulus oophorus). Извън базалната
мембрана се намират клетките на theca
foliculi: theca interna (епителоподобни,
които заедно с гранулозните продуцират
естроген), theca externa-фибробласти.
 В яйчника овоцитите се разполагат във фоликули

 Те се намират в кортекса на яйчника.

Общо биват примордиални, растящи (първични и вторични) и зрели
(Граафов).

Фоликулът, който ще овулира се превръща в

преовулаторен и се характеризира с 2 основни
белега: яйцеклетката губи ядрото си, но има
делително вретено в единия полюс, а фоликулните
клетки започват да се трансформират към лутеинни.
Малко преди овулацията или по време на нея,
овоцитьт завършва първото мейотично делене, като
отделя първото полярно телце и се превръща в
овоцит от II ред. Последният започва второто
мейотично делене, но спира в неговата метафаза.
Отделеният овоцит II ред при овулацията постъпва в
маточната тръба. Той е заобиколен от фоликулни
клетки, които образуват лъчист венец (corona
radiata).Завършва второто мейотично делене едва
при оплождането (ако такова се осъществи)
 Други клетъчни типове, характерни за яйчника

 Сателитни
(фоликулни) клетки-имат
отношение към
продукцията на
фоликуларната течност.
Имат и защитна функция
спрямо овоцита.

 Текоцити. Установено е, че текоцитите

съвместно с клетките на membrana
granulosa отделят естрогени — женските
полови хормони. След овулацията
текоцитите заедно с фоликулните клетки се
превръщат в лутеинови клетки на жълтото
тяло и секретират хормона прогестерон.
 Други клетъчни типове, характерни за яйчника

 Интерстициални клетки –
Имат характеристиката на
клетки, произвеждащи липиди
(глЕр, мастни капки).
Разположени в медулата
(сърцевината) на яйчника, около
малките кр.съдове. Продуцират
естрогени и прогестерон.

 Хилусни клетки. В
медулата на яйчника се
намират. Произвеждат
тестостерон.
Овулация. Хормонална регулация на
овулацията. Овариален (менструален) цикъл

 Отделянето на яйцеклетка в лумена на маточната

тръба се нарича овулация.

Този процес е цикличен. Започва през пубертета.

Регулира се от хипоталамуса (който освобождава
рилийзинг хормон , повлияващ хипофизата),
хипофизата-отделя фоликулостимулиращ и
лутеинизиращ хормон. ФСХ води до нарастване на
фоликулите, а ЛХ – до овулация. Яйчниците и
произвежданите от тях хормони са другото ниво на
регулация.
Промените, които настъпват в яйчника и промените, които настъпват в матката по
време на менструален цикъл. Общ преглед
 Менструалния цикъл има три фази:

1. Фоликуларна фаза – трае от 10 до 14

дни. Регулира се от FSH. Узряват
фоликулите.
2. Овулаторна фаза-настъпва овулацията.
Към 15 ден. Регулира се от LH.
3. Лутеална фаза: при разкъсването на
зрелия фоликул, неговата кухина се
изпълва с кръв (corpus rubrum).
Мигрират текоцити и заедно с
фоликуларните клетки претърпяват
лутеинизация (corpus luteum-жълто
тяло). То произвежда прогестерон. Бива
два вида:
-жълто тяло на бременността-функционира
до появата на плацентата
-менструационно(циклично)-ако не настъпи
бременност, претърпява обратно
развитие, в него разраства съединителна
тъкан-превръща се в corpus albicans
(бяло тяло)
Микроскопска анатомия на матката.
1. Ендометриум – лигавица. Има два слоя: stratum
functionale (по-дебел, пролиферира и
дегенерира и се изхвърля по време на мензис)
и stratum basale (запазва се при менструация и
служи за регенерация-от него се образува
отново функционалния слой). Ендометриумът е
изграден от еднореден цилиндричен епител и
жлези.
2. Миометриум-дебелия мускулен слой на матката
3. Периметриум-външния слой на матката. Част от
него е покрит с коремница.
 ЦИКЛИЧНИ ПРОМЕНИ В
МАТОЧНАТА ЛИГАВИЦА

-синхронни са с овулаторния
цикъл

1. Менструална (десквамативна) фаза- характеризира се с кръвотечение, което съдържа

кръв, излющени епителни клетки от функционалния слой на ендометриума.
Продължава 1-5 дни. Предхожда се от пременструална фаза (период на дегенерация
на ендометриума през последните 2 дни от цикъла)
2. Пролиферативна фаза – под влиянието на естрогените в матката настъпва
пролиферация на нейните елементи (епител, жлези, рехава съединителна тъкан).
Ендометриума задебелява до 5 мм. Фазата трае около 10 дни(от 5 до 15 ден). Нарича
се преовулаторна, защото завършва с настъпване на овулацията.
3. Секреторна фаза – подготвя матката за нидацията (имплантацията) на оплоденото
яйце. Съвпада с лутеалната фаза от яйчниковия цикъл. Регулира се от прогестерона,
произведен от corpus luteum. Характеризира се с нарастване на ендометриума до 8-9
мм, жлезите се нагъват като тирбушон. Кръвоносните съдове се разклоняват. От 15 до
28 ден)
Менструална фаза Пролиферативна фаза Секреторна фаза
1. Пролиферативна (фоликуларна) фаза;
2. Секреторна (лутеална) фаза;
3. Десквамативна (менструална) фаза.
 Честота –21-35 дни (средно 28 дни)
 Продължителност -3-7 дни (средно 5дни)
 Количество -30 до 70 ml
 Липса на съсиреци
 Регулярно, спонтанно, свързано с
известен тазов дискомфорт
Всяко отклонение от нормата на тези
характеристики е признак за патологичен
процес!
*аменорея-липса на менструация повече от три
месеца
*полименорея-по-честите менструации от 21-
дневен интервал
*олигоменорея-рядко настъпваща
менструация
 (fertilisatio)

 Процесът на сливане на яйцеклетката със

сперматозоида. Осъществява се в маточната
тръба и по-точно в нейната разширена част
(ампула).

Предхожда се от инсеминация. Тя бива

естествена и изкуствена. Последната се дели
на хомоложна и хетероложна в зависимост
от това дали спермата е от партньора или от
случаен донор. Сперматозоидите при полов ~300 милиона сперматозоида се еякулират при
акт се депонират в задния свод на коитус → само ~ 200 достигат овоцита в
ампулата
влагалището. От там чрез камшичетата си те
достигат до маточната тръба и чрез
перисталтиката на женския репродуктивен
тракт.

Яйцеклетката е годна за оплождане 12 ч, а

сперматозоидите – две денонощия!!!
Оптималното време за зачеване на дете е Бариери, които трябва да преодолеят
следователно 48 часа преди овулация до 12- сперматозоидите: цервикална слуз,
14 часа след това. левкоцити, pH на вагината.
При контакт с лигавицата на маточната тръба се осъществява
капацитацията на сперматозоидите – премахване на холестерол и някои
инхибиращи фактори от главата на сперматозоида – тя трае 7 ч. Мъжките
полови клетки вече могат да осъществят акрозомална реакция.
Главичката става пропусклива за калций – той спомага за по-мощно
движение на опашката.
Оплождането преминава
през три фази:

1. Преминаване през корона радиата

2. Свързване с рецептори в zona pellucida и
осъществяване на акрозозомална реакция
3. Сливане на яйцеклетката и сперматозоида
Оплождането преминава през три фази:

Сперматозоидите преминават през corona radiata.

(отделят хиалуронидаза и акрозин – първия ензим
разгражда хиалуроновата киселина, свързваща
клетките в corona radiata, втория-разгражда
глюкозамините в зона пелуцида).
Прикрепване на сперматозоида към рецепторите
на zona pellucida на яйцеклетката. След това те
осъществяват акрозомна реакция (освобождават се
много ензими от акрозомата) – пусков механизъм -
свързване с ZP3
След завършването на акрозомалната реакция
сперматозиодът започва да преминава през zona
pellucida. Под действието на акрозомалните ензими
свойствата на zona pellucida се променят и тя става
непроницаема за други сперматозоиди.

Митохондриите и
камшичето отпадат при
навлизане в
яйцеклетката.
За предотвратяване на полиспермията след навлизането на един сперматозоид в
овоцита, мембраната на овоцита става непропусклива за други сперматозоиди. Това
става най-вероятно чрез два механизма: бърз (навлизането на сперматозоида в
яйцеклетката води до отваряне на натриеви канали и деполяризация на мембраната),
бавен (навлизането на сперматозоида провокира екзоцитозата на съдържимото на
кортикалните гранули в перивителинното пространство (това води до набъбване на zona
pellucida и разрушаване на рецепторните гликопротеини (кортикална реакция) -
следователно клетката става непропусклива за други мъжки гамети).
свързване и сливане на мембраните на
главата на сперматозоида и
яйцеклетката. При навлизане на
сперматозоида в яйцеклетката, тя завършва
второто си мейотично делене, при което се
получават едно полярно телце и яйцеклетка.
Формира се делителното вретено, като
центриолите са внесени от
сперматозоида. От ядрото на
сперматозоидът се образува мъжкият
пронуклеус. Последният при контакт с
женския пронуклеус губи обвивката си
(женския също) и хромозомите им се
смесват.
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане
Включва дробене, имплантация и ембриогенеза => краен резултат: формиране на
ембрион!

Дробене (сегментация) на зиготата: в резултат на митотично делене

Стартира към края на първото денонощие. Продължава 3-4 дни. Получават се
бластомери.
Едновременно делящата се зигота се придвижва към матката посредством
перисталтиката на маточната тръба и движението на цилиите по епитела на тръбата.

Деленето на зиготата при човека е пълно, неравномерно и асинхронно.

Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане
Приема се, че бластомерите до стадии 4- до 8-клетки са тотипотентни (т.е всеки
един от тях може да се развие в самостоятелен ембрион).

Към третия ден бластомерите са 16 – «морула» - морфологично се различават

светли и тъмни бластомери. Първите се разполагат повърхностно – от тях се появява
трофобластът. Вторите се разполагат дълбоко – дават началото на ембриобласта. Към
4-5 ден морулата е съставена от 100 клетки.

Морулата се изхранва от складираните при овогенезата хранителни в-ва в

цитоплазмата на яйцеклетката и от секрета на ендометриума.

Деленето на зиготата при човека е пълно, неравномерно и асинхронно.

Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане

Морулата се превръща в
бластула (3-4 денонощие)

Бластоцист – куха сфера,съдържаща течност,

състояща се от:
1 външен слой (= трофобласт) → ще
допринесе за плацентата
вътрешна клетъчна маса (= ембриобласт ) →
ще произведе
ембриона
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане

 Към 5 ден след фертилизацията бластоцистът попада в маточната кухина.

Към 7 ден се осъществява неговата имплантация (нидация). Тя продължава около

седмица (т.е до към 14 ден). Нидацията се осъществява в секреторната фаза на
менстр.цикъл!

клетките на
трофобласта при
ембрионалния полюс се
прикрепват за епитела на
ендометриума.

Етапи:
 Преди имплантацията зона пелуцида се разгражда.
Адхезия на бластоциста към маточния епител
Трофобластна пенетрация в ендометриума
Миграция на бластоциста в ендометриума
Разрушаване и пролиферация на трофобласта -> разрушава и инвазира майчини тъкани
Трофобластните клетки секретират хормон:
човешки хорионгонадотропин (hCG)

hCG стимулира
секрецията на естроген и
прогестерон от corpus
Luteum
След 2. месец на
бременността hCG повече
не е необходим →
хорионът произвежда
необходимите хормони
(яйчниците остават
неактивни до края на
бременността)

Изследване на HCG в урината.

Човешкият хорионгонадотропен хормон
може да се изследва и в урината. Това е така
наречения рутинен тест за бременност,
който се провежда в домашни условия. Този
тест не измерва точното количество на hCG,
но показва, че се отделя hCG.
 КЛИНИКА
Извънматочна бременност

 Най-честата локализация на извънматочната

бременност е маточната тръба. Предразполагащи
фактори са: срастванията в тръбата поради
възпаление, предишна хирургическа интервенция и
др. Имплантацията на зародиша става там.
Маточната тръба анатомично и функционално не
може да осигури нормално развитие на ембриона,
както матката. Руптура на тръбата е най-честото
усложнение, което настъпва (обикновено до 12 с.)
Обобщение на 1-ва гестационна
седмица
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане

2 седмица от развитието: биламинарен зародишен диск

Събитията през 2. седмица следват правилото „2“

•Ембриобластът образува два слоя
•Трофобластът също
•Две кухини се формират

Трофобластът образува:
синцитиотрофобласт – клетки от
външния слой, губят плазмалемите
си, образуват синцитиум,
инвазират ендометриума (чрез
хидролитични ензими),
произвежда hCG)
цитотрофобласт – клетки от
вътрешния слой, които запазват
своите мембрани
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане
Вътрешната клетъчна маса
(ембриобластът) дава началото
на епибласта и хипобласта.
Епибластът и хипобластът дават
начало на 2 кухини:
1. Амнион-формиран от
епибласт, изпълнен с
амниотична течност-
осигурява защита на
ембриона, поддържа
температурата.
Амниотичната течност
произлиза от майчината
кръв, а по-късно и от
урината на плода.
Ден 9
цитотрофобласт
синцитиотрофобласт
епибласт
хипобласт
жълтъчен сак
2. Жълтъчен сак – клетки от
хипобласта го образуват по
вентралната повърхност на
ембриона. От него произлизат
първите кръвни клетки,
формира част от
храносмилателната тръба.
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане

Формиране на амниотичната
кухина -в сферата от епибласт
някои клетки стават
цилиндрични, епибластната
сфера става плоска, натрупваа
се течност

Формиране на първичния
жълтъчен сак – хипобластни
клетки мигрират и покриват
цитотрофобласта – формират
се 2 хипобластни слоя:
париетален – екзоцеломна
мембрана (Хойзерова
мембрана) и висцерален-в
контакт с епибласта.
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане

През 9-ия ден между

синцитиотрофобластната мрежа се
образуват трофобластни лакуни, а
майчините капиляри близо до тях
образуват синусоиди, които
анастомозират с лакуните.
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане

Отслояването на Хойзероватa
мембрана от цитотрофобласта
дава началото на две нови кухини:
хорионна и вторичен жълтъчен
мехур

Нова клетъчна популация,

произхождаща от епибласта, се появява
между цитотрофобласта и париеталния
хипобласт – екстраембрионална
мезодерма.
Големи кухини се формират в
екстраембрионалната мезодерма →
конфлуират → екстраембрионален целом
(=хорионна кухина)
 Екстраембрионалната мезодерма формира
2 слоя
екстраембрионална
спланхноплеврална
мезодерма
Покрива жълтъчния сак

екстраембрионална
соматоплеврална мезодерма

Покрива цитотрофобласта
и амниона

Преембрионален период – до 2
г.с след оплождане
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане

Хипобласта продуцира
допълнително клетки, които постепенно
формират нова кухина в първичния
жълтъчен сак – вторичен жълтъчен сак (той
е по-малък). Отделените части на първичния
жълтъчен сак → екзоцеломни кисти.
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане

Зародишевият диск с амниона и жълтъчното

мехурче се свързва с хориона чрез
прикрепваща дръжка(стъбло), формирана
от екстраембрионалната мезодерма. По-
късно в нея се развиват кръвоносни съдове
и стъблото се превръща в пъпна връв.

13-дневна човешка
бластоциста
Хориалната кухина се увеличава бързо
чрез натрупване на течност и става
преобладаващата кухина.
Амниалната кухина и жълтъчното мехурче
се смаляват.

Хорионът се развива като 3-слойна мембрана около

хориалната кухина. Състои се от синцитиотрофобласт,
цитотрофобласт и екстраембрионална мезодерма.
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане

Клетки от
цитотрофоблста
пролиферират локално и
проникват в
синцитиотрофобласта,
формирайки клетъчни
колони, заобиколени от
синцитиум. Тези колони се наричат
първични вили (въси) -ден 13
Преембрионален период – до 2 г.с след оплождане

Обобщение на 2 г.с
 КЛИНИКА
Абнормени бластоцисти
Чести (20-30%) от
нормално протичащите
бременности
Свързани са с аплазия на
трофобласта или
ембриобласта

Гроздовидна бременност
“снежа буря” – ултразвукът
(mola hydatidosa)
поставя диагнозата редом с
Трофобластът се развива (секретира hCG), високите нива на hCG в
ембриобласт не се развива кръвта
Въсите образуват гроздовидна маса от не се усещат движения на плода,
мехурчета с воднисто съдържимо, което не няма тонове
позволява да изпълняват физиологичната си роля.
Произхождат от фертилизация на овоцит без ядро,
последвана от дупликация на мъжките хромозоми
завъзстановяване на диплоидния брой → Mola hydatidosa е рисков
трофобластът се фактор за
регулира главно от бащини гени хорионкарцином!!!
 КЛИНИКА
Процес, при който яйцеклетки биват оплодени от сперматозоиди извън женския полов
път.

• Овариална стимулация->
след това се взема
яйцеклетка
•Вземане на сперма
•Оплождане in vitro ( в
специални хранителни
среди) и развитие на
ембриона
•Ембриотрансфер в
маточната кухина (от 1 до
3 оплодени яйцеклетки)
•Предварителна
хормонална подготовка
на матката
•Интензивно лечение с
прогестерон, за да се
стимулира функцията на Честотата на многоплодната
жълтото тяло бременност след IVF е висока.
 КЛИНИКА
Предимплантационна диагностика
Основната цел на Предимплатационната
диагностика /ПД/ е откриването и
профилактирането на хромозомни
патологии в периода на ранната
ембриогенеза /предимплатационен
период/, т.е. когато все още не е
осъществен ембриотрансферът.

Криопрезервацията е процедура за запазване жизненността на

ембриони, получени чрез IVF. Те се складират в течен азот при
ниска температура. При нужда ембрионите могат да се затоплят
и да се пренесат в маткататана жена, предоставяйки нова
възможност за бременност
 Ембрионален период – 3-8 г.с
3 г.с – гаструлация (формиране на трислойния зародишев диск )
 Ембрионален период – 3-8 г.с

3 г.с – гаструлация (формиране на трислойния

зародишев диск )

 През 15-ия ден от развитието по надлъжната срединна ос на зародишевия диск се

появава плитка бразда със слабо изразена овална форма.
През 16-ия ден браздата се задълбочава и удължава, като заема почти половината от
дължината на диска. В краниалния край на браздата близо до центъра на диска се
образува дълбока ямичка, заобиколена от хълмисто задебеление на епибласта.
 Ембрионален период – 3-8 г.с

Браздата - ПЪРВИЧНА БРАЗДА,

Ямичката ПЪРВИЧНА ЯМКА, заобиколена от
 ПЪРВИЧНО ХЪЛМЧЕ или възелче на Хензен, а
Цялата структура - като ПЪРВИЧНА ИВИЦА.
 Ембрионален период – 3-8 г.с

През 16-ия ден епибластните клетки

около първичната ивица започват да
пролиферират и мигрират през първичната
ивица в пространството между епибласта и
хипобласта. Някои от клетките достигат
хипобластните клетки и ги заместват
напълно, като образуват нов слой клетки,
определящи ДЕФИНИТИВНАТА
ЕНДОДЕРМА.

 Мигриращите клетки, установили се

между епибласта и ендодермата формират
мезодермата.

Тези епибластни клетки, останали откъм

дорзалния аспект на ембриона, се
превръщат в ембрионалната ектодерма.

* Ингресия-процесът, при който клетки стават

част от ивицата и мигрират след това далеч от
нея под епибласта
Ембрионален период – 3-8 г.с

16-17-и ден: Част от клетките на

интраембрионалната мезодерма ще се
придвижат латерално или краниално, а
други ще останат в срединна позиция.
Клетките, които мигрират през първичната
ямка и се разпространяват в краниална
посока от нея по средната линия ще
образуват две структури: прехордална
плочка и нотохордален израстък (плътна
тръбичка, разположена каудално от
прехордалната плочка).
 Ембрионален период – 3-8 г.с

Нотохордата се простира в срединната

линия от прехордалната плочка
каудално, до първичната ивица.
Образува се около 19 ден. От нея
произлиза nucleus pulposus на disci
intervertebrales. Стадии в образуването
на нотохордата: хордален канал, Подът на нотохордалния израстък се слива с
хордална пластинка, окончателна интраембрионалната ендодерма на жълтъчното
мехурче. Двата слоя дегенерират, като се формира
нотохорда. временно съобщение между амниалното мехурче и
жълтъчното мехурче -canaliculus neuroentericus
 Ембрионален период – 3-8 г.с

Букофарингеална мембрана
Прехордална (прохордална) плочка
•малък регион в краниалния край на
•формира се между върха на нотохордата и
ембрионалния диск,краниално от
букофарингеалната мембрана
прехордалната плочка
•задебеление на ендодермата
•здраво срастнали екто- и ендодермални
•получена от някои от първите клетки,
клетки
мигриращи през
•представлява бъдещия отвор на устната
първичния възел в цефална посока
кухина
•важна за индукцията на предния мозък
•разрушава се през 4. седмица, отваряйки
устната кухина към фаринкса
 Ембрионален период – 3-8 г.с
Клоакална мембрана
•формира се в каудалния край на
ембрионалния диск
•подобна по структура на
букофарингеалната мембрана →
здраво
срастнали екто- и ендодермални клетки
без мезодерма помежду им
•разрушава се през 7. седмица →
отвърстия на анус и
отделителна/репродуктивна системи
Когато клоакалната мембрана
се появи (ден 16), задната
стена на жълтъчния сак
формира малък дивертикул,
достигащ до свързващото
стебло → алантоис
Значимост:
1.Структурна основа на
пъпната връв
2. Става част от пикочния
мехур
Ембрионален период – 3-8 г.с
Първоначално плосък и почти
кръгъл, ембрионалният диск
постепенно се удължава с
широк цефален и тесен
каудален край
Инвагинацията на клетки в първичната
ивица и миграцията им продължава до
края на IV-та с., когато рязко настъпва
регресия и към 29 ден първичната ивица
напълно изчезва.

В главовата област ембрионалните

слоеве започват специфичното си
диференциране в средата на III-та с.,
докато в каудалния край
диференцирането започва в края на IV-та
с.
 Ембрионален период – 3-8 г.с

Развитие на трофобласта през 3. седмица

Мезодермални клетки
проникват през
сърцевината на
първичните вили и
растат към децидуата
→ вторични вили

До края на 3. седмица, мезодермални

клетки в сърцевината на вилите започват да
се диференцират в кръвни клетки и
кръвоносни съдове, формирайки
вилозната капилярна система → третични
(дефинитивни, плацентарни) вили
 Ембрионален период – 3-8 г.с
Развитие на зародишевите листи

Видове мезодерма:

1. Парааксиална мезодерма (епимер)

2. Интермедиерна мезодерма (мезомер)
3. Латерална мезодерма – париетална и
висцерална (хипомер)
1 -нервна тръба
2 -нотохорда
3 -парааксиалнамезодерма
4 -интермедиарнамезодерма
5 -латерална мезодерма-соматоплевра(париетален лист)
6 -латерална мезодерма-спланхноплевра(висцерален лист)
7 -ектодерма
8 -ендодерма
9 -целомна(телесна) кухина
Ембрионален период – 3-8 г.с

Парааксиална мезодерма
Под нервната плочка
През 3 с. започва да се сегментира (сомити)

Сомитите са чифтни образувания от двете

страни на нервната бразда и chorda dorsalis.
Техният брой нараства постепенно, като в
края на 5- та седмица са 42 - 44 чифта: 4
окципитални, 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5
кръстцови и 8-10 опашни. Първият
окципитален и последните 5-7 опашни
изчезват, а от останалите се формира
аксиалния скелет- гръбначният стълб.
Окончателно се запазват 37-38 чифта.

Всеки сомит се диференцира, формирайки

дермомиотом (дерматом +
миотом) и склеротом – по дорзалната и по
вентралната повърхност на сомита

Склеротомите се диференцират в хрущял

и кост, а дермомиотомите– в кожа и
мускули.
Ембрионален период – 3-8 г.с

Интермедиерна мезодерма

От интермедиерната мезодерма се

образуват половата и отделителната
система.
Ембрионален период – 3-8 г.с

Латерална мезодерма

Латералната мезодерма се
разделя на соматичен
(париетален) и спланхничен
(висцерален) слой
Между тях – интраембрионален
целом

Тези два слоя формират в последствие

целомните кухини: плеврална,
перикардиална и перитонеална.

Стените им се покриват от париеталния

мезодермален слой на латералната
пластинка (соматоплевра), а органите,
разположени в тях се обвиват от
висцералния мезодермален слой на
латералната пластинка (спланхноплевра).
 Ембрионален период – 3-8 г.с
В 17-ия ден от клетките на спланхноплевралната
мезодерма, локализирана краниално и латерално от
нервната плочка се образуват кръвни клетки,
ангиобласти

Образуването на кръвоносните съдове се

осъществява по два основни начина:
васкулогенеза - формиране на съдове от
кръвните острови и ангиогенеза -
израстване на съдове от съществуващи вече
кръвоносни съдове.

През 3-та седмица в стената на

жълтьчния мехур и в латералната
пластинка на мезодермата се образуват
кръвните острови, които са изградени
от хемангиобласти.
Тези от хемангиобластите, които
са разположени в центъра на островите
се диференцират в хемопоетични
стволови клетки, а тези в периферията -
в ангиобласти.
 Ембрионален период – 3-8 г.с
Хемопоетичните стволови клетки се Зачатъкът на сърцето се образува много
трансформират в хемоцитобласти и така рано (около 3-та седмица) в резултат на
започва първата мезобластна фаза на сливане на двете първични осеви
пренаталната хемопоеза. кръвоносни тръбици. От тях произлиза
От ангиобластите се развива стената на ендотелът на бъдещия ендокард
кръвоносните съдове.
Сърцето започва да бие около 21 ден.
 Производни на мезодермата

1. Скелетна мускулатура (от миотомите на

сомитите)
2. Образуване на отделителна система –
зачатъците на бъбрека – пронефрос,
мезонефрос и метанефрос водят началото
си от интермедиерната мезодерма,
образуваща сегменти – нефротоми.
3. Зачатъкът на гонадите се образува от
интермедиерната мезодерма – чифтните
полови гребени.
4. Мезодермални ендокринни жлези –
надбъбречна кора, яйчник, тестис
5. Серозни кухини – произлизат от
латералната мезодерма
6. Сърдечно-съдова система
 Ембрионален период – 3-8 г.с
Ендодерма Образуване на първичното
черво

предно черво – временно ограничено от

букофарингеалната мембрана – след 4. седмица се
формира връзка между предното черво и
амниотичната кухина

средно черво – временно комуникира с жълтъчния

сак чрез широко стебло, вителинен проход (= ductus
vitellinus, ductus omphaloentericus)

 задно черво – временно ограничен от клоакалната

Първичното черво възниква в
мембрана – след 7 седмица се формира връзка резултат на странично, предно и
между задното черво и амниотичната кухина (анус) задно прегъване на зародишевия
диск
Производни на ендодермата
органи на храносмилателната ситема
 органи на дихателната система и
 ендодермални ендокринни жлези.

От предното черво се образуват гълтач,

езофаг, стомах и начална част на дуоденума,
черен дроб, панкреас.
От средното – крайната част на дуоденума,
тънкото черво, сляпо черво, апендикс,
възходящо дебело и 2/3 от colon
transversum
Oт задното – останалите 1/3 от colon
transversum, colon descendens, colon Щитовидната, околощитовидните жлези и
sigmoideum, rectum и горната част на тимусът произлизат от ендодермата.
аналния канал.

От предното черво се появява мехче –

зачатък на трахеята. Към 6 с. – зачатък на
белите дробове.
 Ембрионален период – 3-8 г.с
Ектодерма
Неврулация
 Първият зачатък на формиращата се
централна нервна система е появата
през 18-ия ден на НЕРВНА ПЛОЧКА.

Ден 20 Ден 21
Нервна Нервна Нервен
бразда тръба гребен

Нервни
ивици
 Ембрионален период – 3-8 г.с
Ектодерма
Производни на нервния гребен: сетивни
ганглии, шванови клетки, надбъбречна
медула, меланоцити, симпатикови и
чревни неврони. (ПНС)

От нервната тръба възниква ЦНС.

Затварянето на нервната тръба започва в

шийната област(средата на ембриона) и
продължава в краниална и каудална
посока.Главовият отвор се затваря на 25 ден, а
каудалният-на 27 ден. На този етап ЦНС
представлява куха тръба разширена в
предния(мозъчните мехурчета) и стеснена в
задния си край(бъдещия гръбначен мозък).
 Ембрионален период – 3-8 г.с
Ектодерма

След затварянето на нервната тръба в

главовия край на ембриона се наблюдават
две двустранни ектодермални задебеления-
лещовите и слуховите плакоиди.

В хода на развитието лещовите плакоиди се

инвагинират и формират лещите на очите.
Слуховите плакоиди се инвагинират и
формират слуховите мехурчета, които след
това се развиват в структури на слуха.
 Производни на ектодермата

 Централна нервна система – 3 мозъчни мехурчета:

Прозенцефалон – от него се образуват теленцефалон
(краен мозък) и диенцефалон (междинен мозък)
Мезенцефалон (среден мозък) – не се разделя
Ромбенцефалон – дава метенцефалона и
миеленцефалона (продълговатия мозък)

Периферна нервна система – ганглии, нерви, шванови

клетки

Сетивни органи

Епидермис и кожни придатъци

Епител на устна кухина, носна кухина, анален канал

Ендокринни органи: джобче на Ратке, произхождащо

от усната кухина и разрастващо към
мозъка=>аденохипофиза,
=>неврохипофиза (от диенцефалона) епифиза (от трето
мозъчно стомахче) и надбъбречна медула (от ганглийна
ивица)
 Ембрионален период – 3-8 г.с

Производни на трите зародишеви листа

Обобщение

Мезенхим: от него произлизат

гладката мускулна тъкан, микроглията,
NB! Научи я!
съединителната тъкан и кръвните клетки.
 Външен изглед на ембриона – 5-8 г.с
Дисковидната форма на
зародиша придобива
цилиндрична форма. За този
преход от едната в другата
форма благоприятстват 2
прегъвания:
Краниокаудалното прегъване
се дължи на формирането на
централната нервна система и
амниона.
Латералното прегъване се
причинява от развитието на
амниона, сомитите и другите
структури по латералната стена
на зародиша.

Всички останали главни

органи се формират до 56- ия
ден
 Външен изглед на ембриона – 5-8 г.с

5–8 седмица е периодът на

органогенеза

Към края на 4 седмица

основните външни черти са
сомитите и фарингеалните дъги
През 4с.на развитието възрастта
на ембриона се изразява чрез
броя на сомитите
На 2м. възраст ембриона се
определя по главично-
1. Очни плакоиди
седалищна дължина (CRL) 2. Фарингеални дъги
(разстоянието от краниума до 3. Ушни мехурчета
точката в средата между задните 4. Сърдечно издуване
части) 5. Пъпка за крайниците
6. Сомити
В края на ембрионалния
период ( 8 г.с) ембрионът е с
човешки облик.
“Карнеги стадиите”сa
стандартизирана с-ма от 23 стадия за
хронологичното развитие на
зародиша.

С-мата не включва възрастта или размера
на ембриона, а различни външни признаци
или структури през първите 60 дни от
развитието.
През втория месец външният изглед на
зародиша сe променя поради
нарастване на главата и формиране на
крайниците, лицето, ушите, носа и
очите.
 Фарингеалните дъги са издувания по латералната
повърхност на ембриона.
Имат основна роля за изграждането на
структурите в областта на главата и шията.
Появяват се през 4 седмица. Разделят се чрез
бразди. 6 на брой са – при последните липсва ясно
отграничение в организацията им. Цепките
притежават вътрешни дубликати- фарингеални
джобчета.

Късна 4-ранна 5
седмица.
 Научи ги!

Фарингеални дъги Фарингеални джобчета

1. От първата произлизат:
слуховите
костици(чукче,наковалня),
двете челюсти-мандибула и
максила
2. От втората произлизат: малките
рога на подезичната кост,
шиловидния израстък на
темпоралната кост, стремето
(слухова костица)
3. От третата произлизат:
големите рога и тялото на
подезичната кост
4. От четвъртата и шестата:
хрущяли на гръкляна
 Първата фарингеална Надхрилните
дъга плакоди са
притежава едновременно специализирани
максиларна и региони
мандибуларна на повърхностната
проминенция. Дорзално ектодерма, чийто
от нея се намира клетки
възвишение, формирано инвагинират,
от подлежащия допринасяйки за
тригеминален ганглий. формирането на
сетивните ганглии
на
черепномозъчни
нерви.

Мезенхимът на
дъгите
Бразди отделят
произлиза отчасти
фарингеалните дъги по
външната повърхност от нервния
Джобчета отделят гребен и отчасти
фарингеалните дъги по от мезодермата
вътрешната повърхност
ЕМБРИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА УСТНАТА КУХИНА И
ЛИЦЕТО

• ДОЛНА УСТНА– от сливането на двата

долночелюстни израстъка
• ГОРНА УСТНА–от сливането на двата
горночелюстни израстъка и средния носов
израстък
•БУЗИ –от горночелюстния израстък
•НОС- образува се от фронтоназалното
възвишение и двата носни израстъка
 Към началото на 5. седмица предните и
задните крайници се появяват като
перковидни зачатъци

Развитие на крайниците
Развиващият се горен
крайник е видим по-рано
от долния

Задебелената ектодерма по дисталния

ръб на зачатъка на
крайника се нарична апикален
ектодермален хребет
 В края на периода се
появяват и
задълбочават четири
дигитални бразди,
които ограничават 5
дигитални гребена –
дигитални лъчи

В областта на браздите клетките започват

апоптоза и така се формират пръстите на
ръката и ходилото.
Ембрионални мембрани–амнион и хорион. Алантоис. Жълтъчно мехурче

Ендометриумът по време на
бременност носи наименованието
децидуа:
Decidua basalis (лежи между
зародиша и миометриума)
Decidua capsularis (между зародиша и
просвета на матката)
Decidua parietalis (цялата останала
част от лигавицата на матката)

С нарастване на хорионния мехур, decidua

capsularis се разтяга и дегенерира.
 Ембрионални мембрани–амнион и хорион. Алантоис. Жълтъчно мехурче

Амнион (гр. агне). Амниотичната кухина се формира от епибласта.

В началото на втория
месец амниалното мехурче
заедно с ембриона е
обхванато от хориалната
кухина.

В края на третия месец

амнионът, chorion leave и
decidua parietalis се сливат.
Така се образува стената на
околоплодния мехур, който
е изграден от амниона и
хориона, като отвътре се
намира амнионът.
Ембрионални мембрани–амнион и хорион. Алантоис. Жълтъчно мехурче

Основната му функция е да
произвежда околоплодните води,
Амниоцентеза - които осигуряват защита на плода
диагностика на от механични и други вредни
хромозомни аномалии агенти. Обгръща ембриона-
осигурява нормална температура.
Има отношение към движението
на плода.

Амниалната течност в началото

на феталното развитие е около
30 ml, а към края на
бременността е 800-1000 мл.
Плодът преглъща около 400 ml
дневно от нея и отделя в нея
около 500 ml урина на ден.
Излишната амниална течност се
поема от плацентата и се
прехвърля в майчиното
кръвообръщение.
 Ембрионални мембрани–амнион и хорион. Алантоис. Жълтъчно мехурче

Гладък хорион(chorion leave)- Хорионът представлява външната

неплацентарна част зародишева обвивка, чиято вилозна
Въсоносен хорион(chorion frondosum)- част, chorion frondosum
плацента представлява феталната част на
плацентата. В края на третия месец
амнионът, гладкия хорион и
децидуа париеталис се сливат . В
резултат на това сливане се
образува амниохорионна мембрана
или околоплоден мехур. Неговото
спукване е свързано с изтичане на
околоплодните води - амниалната
течност. В резултат на това, най-
често започва родовата дейност.
 Ембрионални мембрани–амнион и хорион. Алантоис. Жълтъчно мехурче

Първият елемент който се

регистрира в 5 г.с. на
бремеността

Жълтъчното мехурче – формира се от хипобласта. Част от

жълтъчния мехур се инкорпорира в ембриона и образува
първичното черво. Средната част от него (средното черво)
е временно свързано с жълтъчния мехур. Негова основна
функция е хемопоезата през първата мезобластна фаза -
образуването на хемоцитобластите. Като кръвотворен
орган функционира до края на 7 - 8-та седмица.
Първичните полови клетки - гоноцитите, които се
формират в епибласта, мигрират и достигат в края на
третата седмица в стената на жълтъчния мехур, в съседство
с алантоиса.
 Ембрионални мембрани–амнион и хорион. Алантоис. Жълтъчно мехурче

Алантоисът (гр. алас, алантос — салам, в

смисъл с такава форма) се образува като
сляпо завършващ израстък от задната стена
на жълтъчното мехурче, като навлиза в
свързващото стебло. По това стебло
преминават кръвоносните съдове, чиито
разклонения залягат в стромата на
хориалните въси. По-късно при
образуването на пъпната връв в нея остават
единствено алантоисните съдове, като две
пъпни артерии и една пъпна вена. При
човека алантоисът не достига голямо
развитие. През втория месец алантоисът се
редуцира. От него се образува част от
пикочния мехур. В редки случаи може да се
съхрани и в пъпната връв, но като силно
стеснено каналче наречено урахус.
 ПЛАЦЕНТА

 Плацентата (гр.питка) е
извънзародишен орган, чрез който се
осъществява връзката между
зародиша и майчиния организъм.

Има форма на диск или питка с

диаметър 15-25 см, дебелина 2 - 3 см
и тегло около 600 гр.

Pars foetalis (фетална част) –

включва ресничестия хорион и
прилягащия амнион
Pars materna (майчина част)-
включва decidua basalis
 ПЛАЦЕНТА

Pars foetalis (фетална част) –

включва ресничестия хорион и
прилягащия амнион
Pars materna (майчина част)-
включва decidua basalis
 ПЛАЦЕНТА
2 с. – трофобластни лакуни (свързват се с
майчините съдове)
3 с. – първични въси (клетъчни колони от
бластоциста, заобиколени от
синцитиотрофобласт)
Вторични въси – мезодерма навлиза във
първичните въси
Третични въси – мезодермалните клетки
се диференцират в кр.съдове

Реално развитието на плацентата започва

през третата седмица, а в края на третия и
началото на четвъртия месец тя е
изградена от две части: фетална и
майчина.
 ПЛАЦЕНТА

Котиледонът е образуван от стволова въса и

Плацентата се
нейните вторични и третични (крайни)
разделя на няколко
разклонения.
компартмента-котиледони.

Общият брой на котиледоните в

плацентата е 20.
 ПЛАЦЕНТА
КРЪВНО-ПЛАЦЕНТАРНА БАРИЕРА
NB! Майчината и феталната кръв не се
смесват!

Хемохориалната бариера, която разделя

двата кръвотока се състои от ендотела на
съдовете, обкръжаващата съединителна
тъкан, епитела на хориалните въси
(цитотрофобласт, синцитиотрофобласт), а
така също от фибринои- да, който на места
покрива въсите.

Майчини съдове проникват през обвивката на цитотрофобласта, навлизайки в

интервилозните пространства, обграждащи вилите.
Капиляри във вилите са в контакт със съдове в хорионната плочка
и свързващото стебло, които от своя страна са свързани с
интраембрионалните съдове.
 ПЛАЦЕНТА

Функции на плацентата – обмен на газове и

нутриенти, хормонална продукция – човешки
хорионгонадотропин, естрогени, прогестерон,
имунна (предаване на IgG антитела) -> имунитет у
плода се създава.
 ПЛАЦЕНТА

Плацентарни въси
 ПЪПНА ВРЪВ
Съдов кордон(~ 55 cm), който съединява
ембриона с плацентата.

Покрита е с амниален епител и съдържа

две артерии и една вена, заобиколени от
Вартонова пихтия.

Видове прикрепване на пъпната връв към

плацентата:
=>Insertio centralis- най-честото
=> Insertio lateralis
=> Insertio marginalis (към ръба)
Фетално кръвообращение

Пъпните артерии пренасят бедна на

кислород кръв към плацентата. След
насищане с кислород в плацентата, кръвта
се връща чрез пъпната вена oбратно във
фетуса. Tова е в противовес след
раждането с провеждането на богата на
кислород кръв в aртериите и бедна на
кислород кръв във вените
 Многоплодие. Близнаци
 Многоплодие - > от 1 плод при една бременност
Близнаци, тризнаци, четиризнаци….
Близнаците са най-чести (1:80)

Монозиготни (еднояйчни) Дизиготни (двуяйчни) близнаци:

близнаци:  образуват се при оплождането
 образуват се при оплождането на 2 яйцеклетки от 2
и нидацията на една яйцеклетка, сперматозоида
но от зиготата се образуват два те са генетично и фенотипни
индивида различни.
те са генетично и фенотипни имат отделни плаценти и
еднакви. Полът им е един и същ. амниални сакове
имат най-често общи по-чести
амнион,хорион и плацента
 Многоплодие. Близнаци

Имат най-често общи амнион,хорион и Имат отделни плаценти и амниални

плацента. сакове
 Тератология
 Тератология (teratos гр. – чудовище) –
наука, занимаваща се с изучаването на
вродените малформации.

Вроден дефект, конгенитална

(вродена) малформация и
конгенитална аномалия са синоними,
използвани за на структурни,
поведенчески, функционални и
метаболитни нарушения, налични при
раждане.

Вродените дефекти се причиняват от

сложна комбинация на фактори-генетични,
на околната среда и начина на живот, като
причините за много вродени дефекти все
още не са напълно познати.
 Тератология
1. Генетични фактори – примери: хромозомни
болести- с-м на Даун (тризомия 21), с-м на Патау
(тризомия 13), с-м на Едуардс (тризомия 18) –
автозомни болести; с-м на Търнър-монозомия Х
– 45 О, с-м на Клайнфелтър – 47 ХХУ и др. –
гонозомни хр. болести.

2. Фактори на околната среда – йонизираща

радиация, химични вещества (лекарства), Спина бифида. Гръбначния
стълб и канал не са
хранителни дефицити, инфекциозни агенти
затворени преди раждането.
Свързва се с недоимък на
фолиева киселина от страна
на бременната.

Талидомид приеман по време на

бременността може да доведе до неразвитие
Момче със с-м на Даун на крайниците (фокомелия, амелия)
 Тератология

Дете с вродена токсоплазмоза

Аненцефалия

При непълно разделяне на ембрионалната

заложба се получават срастнали (сиамски)
близнаци.
 Тератология
Критични периоди на ембриогенезата

предимплантационен период -
характеризира се с висока чувствителност
на зиготата и бластоциста към радиация,
хипоксия, прегряване, медикаменти и др.
=> Факторите или убиват ембриона, или
изобщо не го увреждат («всичко или
нищо»)

времето на началната органогенеза.

Чувствителността е най-голяма през първите
6 — 8 седмици. Най-силно е изразена при
мозъка, сърцето, съдовете и черния дроб.

фетален: могат да настъпят структурни

дефекти, както и забавяне на растежа (от 56
ден до раждането)
 Пренаталната диагностика
 Методи, с помощта на които могат да се открият вродени
аномалии още преди раждането

Spina bifida
Ултразвук-морфологична Биохимични изследвания на
оценка различни маркери
 Пренаталната диагностика

Изследване на хориалните Амниоцентеза (пункция на

въси (хорионбиопсия) околоплодна течност) – около
10-12 г.с 30 мл се аспирират
16-19 г.с

Кордоцентеза
За хромозомни
След 20 г.с
аномалии
 ТЕСТ
1. Идентифицирайте посочената структура

Вартонова пихтия
 ТЕСТ
2. Идентифицирайте посочената структура

Граафов фоликул
 ТЕСТ
3. Идентифицирайте посочената структура

Епибласт (амниално мехурче)

 ТЕСТ
4. Идентифицирайте посочената структура

Лайдигови клетки в
тестис
 ТЕСТ
5. Идентифицирайте посочената структура 6. Идентифицирайте структурата с
номер 1

Букофарингеална
Синцитиотрофобласт
мембрана
 ТЕСТ
7. Коя клетка произвежда
тестостерон?
А) Сертолиева клетка в тестиса
Б) Сперматид
В)Фоликуларна клетка в яйчника
Г)Хилусна клетка в яйчника
8. Овогенезата стартира:
А) В пубертета
Б) Непосредствено след раждането
В) Преди раждането
Г) В ранна детска възраст

10.1 Колко часа е оплодителната

9. Сперматогенезата стартира: способност на мъжките гамети?
А) В пубертета А)12
Б) Непосредствено след раждане Б)24
В) Преди раждане В)48
Г) В ранна детска възраст Г)72

10.2 Колко примордиални фоликула

има в яйчника през пубертета?
А)7 000 000
Б)2 000 000
В)400 000
Г)450
 ТЕСТ
11. Кои клетки в семенните 12. Второто мейотично делене на
каналчета на тестиса се делят овоцита завършва:
митотично? А)пренатално
А)сперматозоидите Б)при оплождане
Б)сперматоцитите 1 ред В)след овулация
В)сперматоцитите 2 ред Г)в пубертета
Г)сперматогониите

13. Митохондриалната ДНК се 14. По отношение на цикличните

унасаледява в потомството от: промени в маточната лигавица
А)бащата за пролиферативна фаза
Б)майката отговаря хормонът:
В) и от двамата може А)естроген
Б)прогестерон
В)FSH
Г)тироксин
 ТЕСТ
15. Морфологията на кой фоликул в 16. Corpus luteum синтезира
яйчника е описана: “Съставен е хормона:
от овоцит и един ред кубични А)прогестерон
или призматични клетки”? Б)естроген
А)примордиален В)човешки хорионгонадотропин
Б)първичен Г)фоликулостимулиращ хормон
В)вторичен
Г)зрял (Граафов)

17. Капацитацията на 18. Акрозомалната реакция се

сперматозоидите трае: отключва при свързване на
А)3 часа сперматозоидите с:
Б)4 часа А) ZP1 рецептори
В)7 часа Б)ZP2 рецептори
Г)10 часа В)ZP3 рецептори
Г)рецептори по клетките на корона
радиата
 ТЕСТ
19. Имплантацията (нидацията) на 20. Амниалното мехурче се
бластоциста се осъществява на: образува от:
А) 4 ден А)синцитиотрофобласта
Б) 7 ден Б)цитотрофобласта
В)15 ден В)епибласта
Г) 20 ден Г)хипобласта

21. Кой от следните слоеве на 22. Кръвоносни съдове се появяват

зародиша инвазира маточната в:
лигавица и отделя хистолитични А)първичните вили
ензими? Б)вторичните вили
А)епибласта Г)третичните вили
Б)хипобласта
В)цитотрофобласта
Г)синцитиотрофобласта
 ТЕСТ
23. Гаструлацията започва през: 24. Коя от следните структури не
А) 1 седмица произлиза от парааксиалната
Б) 2 седмица мезодерма?
В) 3 седмица А)мускулите на предмишницата
Г) 4 седмица Б)хрущяла на ребрата
В)епитела на устната кухина
Г)костите на черепа

25. Производно на
26. Коремницата произлиза от:
интермедиерната мезодерма е:
А) парааксиалната мезодерма
А)бъбрека
Б)интермедиерната мезодерма
Б)черния дроб
В)латералната мезодерма
В)главовия мозък
Г)окото
 ТЕСТ
27. Коя от следните ендокринни 28. Производно на ендодермата не
жлези има ендодермален е:
произход? А)епителa на гълтач
А)хипофиза Б)епителa на стомах
Б)щитовидна жлеза В)епителa на дебело черво
В)надбъбречна медула Г)епителa на езика
Г)яйчник

29. От ектодермата не произлиза: 30. От диенцефалона произлиза:

А)епифиза А) епифизата
Б)потни жлези Б)аденохипофизата
В)очна ябълка В)неврохипофизата
Г)дермата Г) обонятелната луковица
 ТЕСТ
31. Краниалната невропора се 32. Колко средно е масата на
затваря на: плацентата?
А)21 ден А) 1000 г
Б)25 ден Б)300 г
В)27 ден В) 600 г
Г)29 ден Г)1500 г

33. Феталната част на плацентата се 34. Коя функция е характерна за

образува от: жълтъчното мехурче?
А)decidua basalis А) от него произлиза трахеята
Б)chorion frondosum Б) хемопоетична функция
В)chorion leave В) ендокринна функция
Г)decidua capsularis Г)дава началото на нервната тръба
 ТЕСТ
36. Кое не е вярно за дизиготните
35. Пъпната връв в норма е дълга
близнаци?
около:
А) имат отделни хорион,амнион и
А)100 см
плацента
Б)20 см
Б) генотипно и фенотипно
В)55 см
различни
Г)80 см
В)получават се при оплождане на 2
яйцеклетки от 2 сперматозоида
Г)по-рядко срещани от
37. Хромозомната аномалия 47 ХХУ монозиготните
е известна като:
А) синдром на Даун
Б) синдром на Клайнфелтър 38. Към кой ден започва да бие
В) синдром на Търнър сърцето?
Г)синдром на Патау А)30 ден
Б) 15 ден
В)21 ден
Г)40 ден
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА
ВНИМАНИЕТО!