1.Строеж на клетката.
Ядро-Ядрото прикрепваща, енергийна,
изгражда генетичния и регулаторния
апарат на клетката.Осн.му структура
вкл.: ядрена
обвивка,хроматин,ядърце и ядрен
матрикс.Ядрената обвивка е
изградена от две мембрани,като
външната е част от гранулирания
ендоплазмен ретикулум,а за
вътрешната се прикрепва
хроматинът. Хроматинът съдържа
геномите на клетката. Ядърцето е
неоградено с мембрана комплексно
образувание, притежаващо плътна
фиброзна част, гранулации и м/у тях
светли центрове съдържащи
ДНК.Ядр.матрикс е изграден от
протеини и йони,които изграждат
своеобразна решетка.
2.Немембранни органели.
Рибозоми-изградени са от малка и
голяма субединици,съставени от
различни по молекулен състав
протеини,както и рРНК.Те биват 2
вида-свободни и
свързани.Микротубулите-изградени
от нишки с белтъка тубули;участват
във вътреклетъчния транспорт в
подържане формата и стабилитета на
клетката.
3.Мембранни органели-
Ендоплазмен ретикулум-
представлява система от
канали,мехурчета и вакуоли.Апарат
на Голджи-състои се от пакет
сплеснати цистерни,свързани с
големи вакуоли.Близо до ядрото е.В
него се синтезират
гликопротеини,гликолипиди,хидроли
тични ензими. Лизозоми-те са
сферични до овални
органели.Лизозомите разграждат
ненужни за обмяната
високомолекулни съединения и
клет.структури, микроорганизми или
вредни вещества. Първични и
вторични. Пероксизоми-съдържат
ензими специализирани в
разграждането на водородния прекис
и ензими,участващи в окислението на
мастните киселини. Използват
кислород.Митохондрии-най-
големите кл.органели.В тях се
извършва окислително
фосфорилиране при аеробното
разграждане на веществата,чрез
които доставят енергия за клетъчната
обмяна.Митох.са единствените
органели, съдържащи
митохондриална ДНК и трите вида
РНК.
4.Видове тъкани.Епителна тъкан-
съдържа разнообразни по структура
клетки и слабо развито
междуклетъчно вещество.Епителните
клетки изграждат епидермалната
обвивка на тялото, тапицират
вътрешната повърхност на кухите
органи и изграждат жлезите в
организма.Te изпълняват покривно-
защитна,секреторна и резорбативна
функция.В зависимост от начина на
подрежданне на еп.клетки,епителът
може да бъде еднослоен или
многослоен. Еднослойният плосък
епител участва в изграждането на
белодробните алвеоли,някои
бъбречни каналчета, най-вътрешния
слой от стената на кръвоносните
съдове както и в структурата на
серозните обвивки.Многослойният
епител тапицира лигавицата на дих.
пътища и канали.
5.Съединителна тъкан-Тя е най-
разпространената тъкан в
организма.Изпълнява опорна,
неоплодената яйцеклетка във вид на
терморегулаторна,трофично-защитна,
имунно-защитна и транспортна
функция. Същинската съединителна
тъкан е хлабава и плътна,а
специализираната-мастна,
хрущялна,костна,кръвна и лимфна.
Видовете тъкан се определя от
основната роля,която играят
специализираните клетки,както и от
различно количество междуклетъчно
вещество.
6.Мускулна тъкан-Изгражда
скелетните мускули,мускулната
обвивка на вътрешните органи и
миокарда на сърцето.Напречно-
набраздената м.т. се състои напр.-
набр. м. клетки.Те са многоядрени
големи клетки с периферно
разположени ядра и мембранни
органели. Гладката м.т., изграждаща
част от стените на кръвоносните
съдове и обвивките на вътрешните
органи ,е изградена основно от
гладки мускулни клетки.Сърдечната
м.т. Изгражда средния слой от
стената на сърцето-миокарда.Тя е
изградена от напречно-набраздени м.
клетки, които са едноядрени с
централно разположено ядро и
мембранни органели.
7.Нервна тъкан-Нервната тъкан е
високо специализирана за създаване
и предаване на нервни импулси. Осн.
Специализирани клетки са нервните,а
като втори клетъчен вид са глиалните
кл. Нервните клетки имат различна
големина от 5 до 150µm. Нервните
импулси в двигателните неврони
представляват своеобразен отговор и
адаптация към получените сетивни
сигнали.Контактите и предаването
на нервните импулси м/у отделните
нервни ядра изграждат частите нна
рефлексните дъги.Нервните клетки
контактуват помежду си и с други
клетки,като образуват
специализирани контакти, наречени
синапси.
8.Полова тъкан:Сперматозоидът е
полова клетка.Зрелите сперматозоиди
се натрупват в семеотводните
канали.Те се изнасят от половата
система на мъжа чрез ечкулация.При
нея сперматозоидите се изтласкват и
се смесват със секретите на
простатната жлеза и семенните
мехурчета. От разждането на
момичето в яйчниците му има около
400 000 незрели яйцеклетки.
Зреещата яйцеклетка се намира в
малко мехурче изпълнено с течност-
фоликул. Клетките на фоликула
секретират хормони
естрогени.Когато узряването
завърши, фоликулът се пука и
зрялата яйцеклетка се изхвърля навън
от яйчника.Този процес се нарича
овулация. Яйцеклетката е голяма
клетка.Цитоплазмата й е богата на
хранителни вещества.С настъпване
на полова зрялост у жената
овулацията се повтаря
периодично.През първия етап от
зреещия фоликул се отделят
естрогени,под влиянието на които
маточната лигавица се разраства.
Така матката се подготвя да приеме
опладена яйцеклетка.Втория етап
започва с овулацията. Освободената
яйцеклетка навлиза в маточната
тръба и се придвижва към матката.
Третия етап настъпва в случаите
когато яйцеклетката не е
оплодена.Лигавицата на матката се
олющва и се изхвърля заедно с
повърхнини в китковата става са
кръвотечение.
9.Кости и стави на гръбначния
стълб-изграден от 33-35
прешлена,разположени в шийната
област(7),в гръдната(12),в
поясната(5),в кръстцовата(5) и в
опашната от (4-6).Всеки прешлен се
изгражда от тяло,дъга и три вида
израстъци.Шийните прешлени, имат
малки тела,къси ставни израстъци и
увеличаващи дължината си бодлести
израстъци.Първия шиен
пршлен,atlas,притежава 2
дъги.Втория шиен прешлен,axis, има
вертикален израстък(зъб) за
съчленяване с първия. Гръдните
прешлени притежават по страничната
повърхност на телата си ставни ямки
за съчленяване с главичките на
ребрата.Поясните прешлени
притежават допълнителни израстъци
за залавяне на мускулите по гръбната
повърхност на тялото.Кръстовите
прешлени са обединени в, os
sacrum.Чрез сливането си опашните
прешлени образуват опашната
кост.Стави на гръбначния стълб
свързванията м/у телата на
прешлените се осъществява чрез
междупрешленови хрущялни
дискове.В централната част на
дисковете се намират пихтиести ядра
от по-хлабава съединителна
тъкан,заобиколени периферно от
плътна.Ставни свързвания се
извършват и между ставните
израстъци на прешлените.
10.Мускули на гърба-те се
разполагат в повърхностна и дълбока
групи.Най-повърхностно е
разположен трапецният мускул.Той
придърпва лопатката назад и
медиално.Най-широкият мускул на
гърба разгъва,привежда и завърта
навътре мишницата.Ромбовидните
мускули придвижват лопатката
нагоре и към гръдния
кош.Повдигачът на лопатката я
повдига и също раменния
пояс.Задните зъбчати мускули
участват в дишането като повдигат и
спускат ребрата.Дълбоките мускули
на гърба образуват латерална и
медиална редици. Латер.редица се
означава като мускул изправящ
гърба.В горно-страничната част на
гърба се разполага лентовидният
мускул.При двустранно съкращение
мускулът наклонява главата назад,а
при едностранно я завърта.
11.Кости и стави на горен крайник-
Раменната кост е дълга тръбеста кост
с тяло и два края.Лъчевата кост е като
раменната. На самата главичка се
вижда кръгова ставна
повърхност,която се свързва с
изрезка на лакътната кост в
проксималната лъчево-лакътна
става.На проксималния край на
лакътната кост се разполага
макаровидна ставна изрезка за
свързване с макарата на раменната
кост. Костите на китката са 8 на
брой.Костите на пръстите са 14(по 2
за палеца и по 3 за останалите).Те се
свързват чрез цилиндрични ставни
повърхности. В раменната става
участват сфероподобните ставни
повърхности от главата на раменната
кост и гленоидалната ямка на
лопатката.Тя е най-подвижната става
в човешкия организъм поради
сферичните ставни повърхнини и
голямата разлика между тях. Поради
елипсовидния характер на ставните
възможни сгъване,разгъване,лъчево и
лакътно отвеждане.В лакътната става
поради макароподобното ставно
свързване м/у раменнната и
лакътната кост се извършва само
сгъване и разгъване. Ставите м/у
пръстите са цилиндрични,
макароподобни.
12.Мускули на горен крайнник-
Мускулите на мишницата се
разполагат в преднаи задна
групи.Предната включва 3
мускула:двуглав,клюновидномишнич
ен и мишничен мускул.Задната група
на мишницата се заема от триглавия
мускул, m.triceps brachii.Крайното
сухожилие на мускула се залавя за
лакътния израстък. Мускулът разгъва
раменната и лакътната става.
Мускулите на предмишницата се
разделят в три групи-
предна,латерална и задна. Предната
група мускули са основните сгъвачи
на китката и пръстите. Те биват
повърхностни и дълбоки.
Латералната група мускули на
предмишницата включват: дългия и
късия разгъвач на китката от
лъчевата страна и мишнично-
лъчевият мускул. Задната група
мускули също се разделя на
повърхностна и дълбока подгрупи.
13.Кости и стави на долен крайник-
Бедрената кост е най-дългата
тръбеста кост на човека.Тя притежава
тяло и два края.На проксималния
крайщник различаваме глава и два
хълма-голям,trochanter major и малък-
trochanter minor.Големият пищял е
дълга тръбеста кост,която на
проксималния крайщник притежава
аналогични кондили вдлъбнати на
повърхността сии за ставно
съединяване с кондилите на
бедрената кост.М/у тях се намира
малка изпъкналост с две хълмчета за
залавяне на вътреставните връзки на
колянната става.Малкия пищял е
също толкова дълга кост,но по-
тънка.Костите на ходилото са
задходилни,предходилни и кости на
пръстите (14 по 2 за големите пръсти
по 3 за останалите).Ставните
повърхности на тазобедрената става
са гладката повърхност на
ацетабуларната ямка и главата на
тазобедрената кост. Поради
сферичните ставни повърхнини в
ставата се извършваат сгъване и
разгъване, привеждане и отвеждане и
външно и вътрешно
завъртане.Колянната става е сложна,в
нея участват колелоподобните ставни
повърхнини на бедрената кост и
големия пищяял,както и ставната
повърхност на капачето.М/у скочната
кост от една страна и петната
ладиевната става от друга се
разполага долна скочна става,със
здрави връзки.В нея са възможни
слаби движения на повдигане и
снемане на голямопищялния ръб на
ходилото,както и на малкопищялния.
В останалите свързвания м/у костите
са възможни незначителни
размествания.
14.Мускули на долен крайник-
Външните мускули на таза
подпомагат изправения строеж.Най-
голяма мускулна маса притежават
седалищните мускули.Те биват
голям,среден и малък.Разполагат се
един под друг,като най-повърхностен
е големия. Трите мускула са основни
разгъвачи в тазобедренара
става.Мускулите на бедрото
ангажират предната,медиална и задна
области на бедрото.Предната група
мускули(шивашки и четириглав
бедрен мускул) са сгъвачите в
тазобедрената става.Медиалната
група са основните привеждачи в
тазобедрената става.Освен
отвеждането те въртят бедрото навън.
група мускули са три: двуглав
бедрен, полусухожилен и полуципест
мускул. Трите мускула разгъват в
тазобедрената става и сгъват в
колянната става.Те са антагонисти на
предната група мускули. Мускулите
на подбедрицата се разпределят на
задна,предна и латерална. В задната
група различаваме повърхностен и
дълбок слой.Мускулите на ходилото
са към мускули,разположени по
гърба и стъпалната му
повърхност.Гръбните мускули са за
големия и останалите
пръсти,разгъват в пръстовите
фаланги.
15.Кости и свързвания на черепа-
Кости на мозъковия дял-частите на
тилната кост ограждат големия тилен
отвор. Клиновидната кост взима
участие в изграждане на черепната
основа и очницата.Челната кост заема
предната област на черепа.Теменните
кости изграждат по-голямата част от
черепния покрив.Слепоочните кости
са най-сложно устроените
кости.Кости на лицевия череп-
горната челюст се състои от тяло и
четири израстъка.Носните кости
оформят отчасти външните носови
отвори. Слъзните кости се
разполагат от вътрешната страна на
предидущите костици.Долната носна
мида заема долната част на носовата
кухина.С изключение на долната
челюст и подезичната кост всички
черепни кости се свързват
неподвижно чрез шевове.
Единственото подвижно свързване е
долночелюстната става.
16.Мускули на главата-Мускулите
на главата се подразделят в
зависимост от функцията,която
изпълняват, на мимически и
дъвкателни.Едното сухожилие на
вс.от мимическите мускули се вплита
в подкожната съединителна тъкан на
лицето,а другото се залавя за костите
на черепа. Мимическите мускули се
групират главно около отвори на
лицето и главата. Различаваме
мускули около
устата,очите,носа,ушите и един
широк челно-тилен подкожен
мускул. Дъвкателните мускули
упражняват допълнителен натиск
върху двете челюсти и по този начин
участват в процесите на разкъсвне и
раздробяване на храната.
17.Кости и стави на гръдния кош-
Гръдния кош има форма на пресечен
конус,сплеснат в сагиталната
равнина,с два отвора -горен по-малък
и долен по-голям.Гръдната кост е
плоска кост, притежаваща в горната
си част дръжка, последвана от тяло и
накрая разположен мечообразен
израстък.Ребрата имат костна и
ребрена част.В/у костната част се
отличават главички,шийка и тяло.
Отпред първите седем ребра се
залавят за хиалинен
хрущял,образувайки полустави. Тези
ребра се наричат истински.
Останалите са лъжливи като
последните два чифта остават със
свободни предни
краища(плаващи).Назад ребрата се
свързват с гръдните прешлени в две
стави.
18.Мускули на гръдната стена-Те
се разделят на повърхностни и
дълбоки.Към повърхностните се
включват големия и малък гръден
мускул,предния зъбчат и
подключучен мускул.Големия гръде
мускул привежда и завърта навътре
мишницата,а поради залавянето си за
ребрата подпомага
дишането.Малкият гръден мускул
наклонява рамото напред. Предно-
зъбчатия покрива предностраничната
повърхност на гръдния кош.Към
дълбоките гръдни мускули
причисляваме междуребрените
мускули и напречния мускул на
гръдния кош.строеж.
изправения
19.Храносмилателна система.Устна
кухина-Органите на устната кухина
преработват механично
хран.продукти. Кухината е изградена
от преддверие и същинска устна
кухина.Важна част под епитела и
съединителната тъкан на устните е
разположения кръгов мускул.Бузите
умат аналогична вътрешна
структура.Зъбите са 32,разпределени
в 8 резци,4 кучешки,8 предкътника и
12 кътника.Всеки зъб се състои от
корона,шийка и корен.Резците,
кучешките зъби и предкътниците
притежават по 1 корен.Кътниците на
горната челюст имат 3,а на долната-
2.В корена емайлът е заместен от
костен цимент.Небцето се намира м/у
устната и носна кухина.Езикът се
състои от връх, тяло и
корен.Островърхите папили
съдържат разнообразни рецептори за
долавяне на механични,болкови и
температурни усещания.Задушната
жлеза е разположена пред и под
клона на долната
челюст.Подчелюстната жлеза се
разполага под тялото на долната
челюст.Тя отделя серозен и слузен
секрет.Подезичната жлеза се
разполага под езика.
20.Гълтач-Гълтачът е кух лигавично
мускулест орган,разположен от
тилната кост до нивото на 6 шиен
прешлен.Той има 3 части носна,устна
и гръклянова.Носната част е
разположена зад хоаните.В устната
част става кръстосване на храносм. и
дихателен пътища. Гръкляновата част
се разполага около отвора на
гръкляна. Лигавицата на органа в
носовата част е постлана с въсеносен
цилиндричен епител,а в другите 2
части с многослоен плосък
неврогоговяващ епител.
Хранопровод-Хран-т също е
лигавичо-мускулна тръба,отворена в
горния и долния край,като
продължение на гълтача и във връзка
със стомаха.Съставен е от
шийн,гръдна и коремна
части.Гръдната част кръстосва първо
левия бронх,а след това гръдната
аорта и през диафрагмата навлиза в
корема.Чрез коремната част
хранопр.се свързва с горния отвор на
стомаха.Поради добре развития
собствен мускулен слой от гладки
мускилни влакна лигавицата
образува изразени напречни гънки.
21.Стомах-Разширени торбесто
образувание в края на хранопровода.
Притежава 3 части:дъно,тяло и
привратник.Особената форма на
тялото е изградена от малка и голяма
кривини. Горния отвор,кардиа,е
свързан с хранопр.,а долния-пилор с
дванадесетопръстника. Собственият
добре развит гладкомускулен слой на
лигавицата увеличава повърхността й
чрез изграждане на надлъжни и
напречни гънки,заграждащи малки
поленца,в които се отварят
стомашните жлези.Различават се три
основни вида:същински,кардиачни и
пилорни жлези.Мускулната обвивка
съсържа три подслоя,разпределени
като кръгов, кос и
надлъжен.Външната обвивка е
типична двуслойна серозна обвивка.
22.Тънко черво-Има дължина около
6 метра,свързва стомаха с дебелото
черво. Заема средната част на
коремната кухина, оградено като
рамка от частите на дебелото
черво.На него различаваме 3
части:дванадесетопръстник,празно и
хълбочно черво. Лигавичните гънки
са покрити с чревни власинки за още
по-голямо увеличение на чревната
повърхност.Чревните жлези се
разполагат в собствената пластинка
на лигавицата,а те изливат секрета си
м/у чревните гънки. Тези жлези освен
слузен секрет отделят важни
протеини,ензими и невропептиди.В
края на тънкото черво лигавицата
образува клапа от 2 гънки,в които
има гладкомускулни влакна.Клапата
пропуща чревносъдържимото в
дебелото черво. Дебело черво-
Обгръща като рамка
тънкото,Съставено е от три
части:сляпо,
ободно,право.Лигавицата на дебелото
черво образува по редки и невисоки
полулунни гънки.Надлъжният
мускулен слой е концентриран в три
надлъжни ивици наречени
тении.Кръговият слой образува
концентрични надебеления по
дължината на червото,формиращи
разширения наречени хаустри.В
серозния слой се наблюдават
разширени възлести натрупвания на
мастна тъкан.Наличието на апендикс
в края на сляпото черво,където се
събират трите тении.Той е богат на
лимфна тъкан.Правото черво е дълго
15 см. и се разполага в малкия таз.
23.Черен дроб-Най-голямата жлеза в
чов.организъм с разнообразни
функции: метаболитна,секреторна,
резервоарна,
детоксична,терморегулаторна.Той се
разполага в дясното и част от лявото
подребрие.Черния дроб е покрит от
сероза, под която се намира плътна
съединително- тъканна
капсула.Активната обмяна м/у
клетките и кръвта се извършва в
спец. клетъчни
пространства,наречени пространства
на Дисе. Жлъчен мехур-Разполага се
по дясно-долната ямка на
чернодробната висцерална
повърхност с основата си под долния
чернодробен ръб. Той съдържа около
50 мл.жлъчен резервен
секрет,отделящ се при нужда от
жлъчния канал към общия жлъчно-
чернодробен канал.
24.Задстомашната жлеза-Е жлеза с
външна и вътрешна секреция.Тя се
разполага пред задната коремна
стена,зад стомаха,м/у частите на
диоденума и слезката на нивото на
първите два поясни прешлена.Състои
се от глава,тяло и опашка.Под
серозната обвивка се намира
съединителна тъкан,която разделя
паренхима на жлезата на
делчета.Отделя се секрет богат с
ензими,участващи в обменните
процеси.
25.Дихателна система,дихателни
пътища-Носната кухина е
пространство,заградено и
дооформено във вътрешността си от
черепните кости,допълнени с малки
хрущяли.Носната кухина се състои от
преддверие и същинска носна
кухина.Лигавицата на носната кухина
и ходовете е покрита с цилиндричен
ресничест епител.Кухината на
гръкляна е оградена от
гръкляновите хрущяли,свързани
помежду си със стави и
съединителнотъканни мембрани и
връзки. Гласните връзки се простират
и изопват м/у гласовите израстъци и
вътрешността на щитовидния
хрущял.Лигавицата на гръкляновата
кухина е покрита с цилиндричен
въсеносен епител.Дих.тръба е
разположена пред хранопровода.В
долния край тя се разделя на двата
главни
бронхи,асимертично.Лигавицата на
тръбата е покрита с ресничест
многослоен цилиндричен епител.
26.Бял дроб-Заема по-голямата част
от гръдната кухина.Наподобява
разполовен конус,като двте части
имат върхова част и белодробна
основа.На вс. бял дроб различаваме
вътрешна, медиална
повърхност,външна,гръдно-ребрена и
долна диафрагмена повърхност.
Около алвеоларните ходове като
зърна на грозд,обкичени,се развиват
алвеолите.
27.Отделителна система.Бъбрек-
Бъбрекът е чифтен орган с бобовидна
форма.Десния бъбрек е разположен
малко по- ниско поради притискането
му от черния дроб.Всеки бъбрек
притежава горен и долен
полюс,предна и задна
повърхнина,медиален и латерален
ръб.Отвън бъбреците са покрити от
две съединителнотъканни и една
мастна капсула.Сърцевидната част е
представена от бъбречни пирамиди с
основа към кората и връх към
бъбречните чашки в посока към
бъбр.хилус.В кората се намира
нефрона.В пространството м/у двата
слоя се отделя първичната
урина,която напуска телцето през
противоположен на съдовия пикочен
полюс..Вторичната или истинската
урина се отделя след това с
събирателните каналчета на
пирамидите и чрез по-големи
каналчета се излива на върха на
пирамидите в малките бъбр.чашки.
Пикочопровод.Вс.пикочопровод е
тънка,дълга тръбица с дължина около
30см.,която преминава по задната
стена на коремната кухина,навлиза в
малкия таз през хълбочните
артерии,отивайки към предната му
част,където се влива с основата на
пик.мехур.
28.Пикочен мехур.Пик.мехур е
конусовиден орган с връх ,насочен
към предната коремна стена,а тяло и
дъно разположени в подножието на
малкия таз.Пик.мех.се разполага зад
симфизата.Той може да побере около
300-400мл.урина,като рефлексът на
отделяне се появява при напълненост
от 150мл.Пикочен канал.Пик.канал
у жената се различава по дължина (4-
5см.) и изграждане на стената от този
на мъжа (22-24см.).
29. ЖПС.Влагалище-
лигавичномускулна тръба като
продължение на мат.шийка.Има 2
стени предна и задна като при
нераждала жена са долепени една до
друга.Дължина-8-10см.Стена-
лигавица и мускулна обвивка.По
стените лигавицата образува
гънки,покрита е с многослоен плосък
невраговяваш епител. Стените не
съдържат жлези, влажността се
поддържа от вестибуларните жлези и
трансудат от капилярите. Мускулната
обвивка се състои от вътр.циркулярен
и външ.надлъжен слой. Повърхността
е покрита с хлабава съед.тъкан.
30.ЖПС.Матка-кух мускулест
орган, тапициран с лигавица,с
крушовидна форма. Разполага се в
малкия таз м/у пик.мехур и правото
черво.Прикрепена чрез плътни съед-
тъканни връзки.2 части-тяло и шийка.
Тяло-дъно,предна и задна
повърхност. Стената- 3 обвивки-
лигавица,мускулна обв.и серозна
обв.Епителът на лиг. е еднореден
цилиндричен.В канала на шийката
лиг. образува мн коси гънки.В
съед.тъкан на лиг. има тръбести
жлези изгр.от цилиндричен епител-
отделят слуз.Лиг. претърпява
циклични промени(от хормоните):
1фаза- повърхн.слой отпада поради
намаленото действие на прогестерона
и заедно с разрушени крайни
кръв.съдове се изхвърля като
менстр.кръвотечение. 2фаза-
следменстр.-епителът на жлезите
нараства и се отваря на повърхността.
3фаза-пролиферативна-дебелината на
лигавицата се увеличава,жлезите се
нагъват като се увеличава височината
на цилиндр.епит. клетки. 4 фаза-
преместр.-дебелината на лиг. се
увеличава с 7-8мм жлезите се нагъват
още повече.Муск.обв. е съставена от
3 гладко муск.слоя-външ,вътр.и
среден(най-дебел-коси и напречни
муск.снопчета).
31.ЖПС.Маточни тръби-чифтен
орган свързан с матката като
свободният й край е разположен
около яйчниците.Тя се състои от
средна разширена и медиална тясна
част. Маточната част завършва с
отвор към кухината на
матката(д=1мм).Разширената част е
най-дълга и д=8-9мм-там се опложда
и яйцеклетката Латералната част е в
близост до яйчниците и завършва с
коремен отвор,заобиколена от мн
ресни.Едната от ресните е най-дълга
и приляга към яйчниковата
повърхност.Стената на мат. тръби-
лигавица,муск.обвивка и външ.
серозна обв.Лигавицата образува мн
гънки постлани с едрореден
цилиндр.ресничест епител.Муск.обв.-
външни надлъжни и вътр.кръгови
гладкомуск.влакна.
32.ЖПС.Яйчник –чифтен орган с
големина на костилка на
слива,разположен в
горностраничната част на малкия
таз.Чрез перитониалната гънка е
прикрепен към г.объл мускул, а чрез
собст.връзка (изхождаща от др му
край) се прикрепва към широчината
на мат.връзка.Външ.повърхност на
яйчника е покрита с перитоиум.
Вътрешността се състои от кора и
сърцевина. В кората се разполагат
първични,вторични и третични
фоликули. Фоликулните клетки на
зрелия фоликул изграждат
вътр.хормонална зона,която
произвежда естроген.Сърцевината на
яйчника е изгр.от хлабава съед.тъкан
с преобладаване на
еласт.влакна,гладкомуск. клетки
кръвоносни съдове и нерви.След
овулация остатъкът от зрелия
фоликул образува кръвен съсирек,а
фолик.клетки секретират лутеин.Тези
клетки проузвеждат хормона
прогестерон,който поддържа
развитието на оплодената яйцеклетка.
33.ЖПС.Външни полови органи.
Венереният хълм представлява
възвишение над лонното
съчленение,съдържащо подкожна
мастна тъкан като кожата е с груби
къси косми.Големите срамни устни-
надлъжни кожни гънки,разположени
от венер.хълм до
междинницата,покрити с могослоен
плосък враговяващ епител.В
предната си част се свързват в
предната комисура,а назад-в задната
комисура. Малките срамни устни са
навътре от гол.ср. устни като в
горния си край се разцепват и
покриват клитора.Те не са окосмени
и съдържат жлези и венозни
сплитове. Клиторът се състои от 2
пещеристи тела, обвити от плътна
съед.тъкан.Чрез крачета кавернозните
тела се прикрепват за срамните
кости.Главичката на клитора е
покрита от гънката на срамните устни
и постлана с многослоен плосък
епител. Предверието на влагалището
е пространство, оградено от малките
срамни устни, което се разграничава
от влагалището чрез химена(тънка
лигавична гънка,в която се
разполагат слабо разклонени
кръвоносни съдове).Вестибуларните
жлези са с големина на грахово зърно
и се разполагат около влагалищния
отвор.
Чрез малко каналче тези тубуло-
алвеоларни отделят секрета си м/у
химена и м.ср.устни. Междинницата
е съед. тъканна муск.плоча,която
прегражда дъното и външ.отвор на
малкия таз.Разграничаваме:
пикочополова (състои се от напречно
набраздени мускули които при
съкращението си подпомагат ф-ите
на пол.органи и отводните канали на
отд.с-ма) и тазова част(обхваща по
голяма част от мускулни снопчета.В
нея осн.роля играе повдигачът на
ануса).
34.ЖПС.Млечна жлеза-тази жлеза е
преназначена да отделя млечна
секреция като храна за
новороденото,покрита е с
кожа.Съставена е от 15-20 жлезни
делчета от тубуло-алвеоларни
жлези,които извън бременността са
предимно тръбовидно изградени и
разделени от хлабава съед. тъкан.По
време на бременност тубулите на
жл.делчета приемат предимно
алвеоларна, мехурчеста форма като
ацините отделят мл.секрет чрез
мерокринна секреция.
35.МПС.Семенник-чифтно
образование със сплесната странично
форма-горен и долен полюс,медиална
и латерална повърхност,преден и
заден ръб.Обвит е от
капсула.Клетките на сем.каналчета се
делят на сперматогонии(образуват
сперматозоидите) и Сертолиеви
клетки (подпомагат узряването на
сперматозоидите).Мъжките полови
хормони(тестестерон) се образуват в
Лайдингови
хорм.клетки,разположени в делчетата
на семенника.
36.МПС.Надсеменник- разполага се
в горния полюс и задния ръб на
семенника и се състои от глава,тяло и
опашка.Представен е от каналчета с
цилиндричен епител,в лумена на
който сперматозоидите узряват
допълнително като засилват функц.си
активност.
37.МПС.Семепровод-
лигав.муск.тръба която провежда
сперматозоидите от надсеменника до
основата на пик.мехур. Има
снопова,слабинна и тазова част.Има
разширение в последната част-
ампула. Лигавицата е изградена от
двуреден ресничест
цилиндр.епител.Муск.обвивка е с 3
слоя-вътр,среден и
външен.Външ.стена е изградена от
хлабава съед.тъкан.
38.МПС.Простата-жлеза с големина
на кестен,разположена в основата на
пик.мехур.Изградена е от 3 дяла- 2
странични сжързани с третия
срединен. Жлезата е покрита с
съед.тъканна капсула. Секретът на
жлезата съставлява голяма част от
сем.течност.
39.МПС.Сем.мехурчета-разполагат
се в страни от ампулата на
семепроводите. Тубуло-алвеоларните
жлезички на мехурчетата
произвеждат допъл.бистър
секрет,който е богат на фруктоза и
участва в метаболизма на
сперматозоидите.
40.МПС.Външни полови органи-
Скротумът е кожна и съед. тъканна
торбичка, която обвива част от
вътр.пол.
органи(семенници,надсеменници и
началната част на
семепроводите).Кожата е окосмена с
редки косми и е богата на мастни и
потни жлези.От вътр.страна на
торбичката е серозна обвивка.
Мъжкият полов член е съставен от
коре,тяло и главичка.Отвън органът е
покрит с кожна дубликатура,богата
на мастни жлези. Органът е изграден
от 3 пещеристи тела. Двете горно-
предни тела се закрепват за лонната
кост.Третото тяло е прикрепено м/у
двете тела чрез плътна съед.тъкан-
гъбесто тяло,образуващо главучка ж
предния си край.Трите тела са обвити
от плътна съед.тъканна
обв.Вътрешността на телата на члена
е изградена от малки каверни,в които
се отварят крайните артериални
разклонения и венули. Ерекция –
състояние на
удължаване,разширяване и повдигане
на пениса при полова възбуда. То се
дължи на затрудненото оттичане на
венозна кръв,каверните се
разширяват и потискат плътната
съед.тък.обвивка.По дължината на
гъбестото тяло преминава мъжката
уретра.
41.Сърд-съд.с-ма.Сърце-муск.орган
с конусообразна форма,разположен ж
предното средостеснение.Има 2
повърхности-диафрагмална и гръдно-
ребрена.По повърхностите ж
областта на камерите се разполагат
м/у камерните бразди,а м/у камери и
предсърдия-циркулярна
бразда.Кръвоносните съдове в
сърцето са:белодробния
ствол,аортата, горната и долната кухи
вени,4 белодробни вени.Кухината на
сърцето се разделя чрез плътно
съед.тък. и муск.преграда: 1. ляво
предсърдие-съдържа 4 отвора през
които навлизат белодробните
вени.М/у предсърдието и камерата се
намира антрикулярната клапа с 2
платна.Тези платна чрез съед.тък.
нишки са заловени за мускулите на
лявата камера. 2.лява камера-има
отвор,от койта аортата води началото
си.Отворът е преграден от аортната
клапа с 3 полулунни платна. 3.дясно
предсърдие- съдържа отворите на
вливащите се горна и долна кухи
вени и венозния кръгов ствол(внася
бенозна кръв от собствените съдове
на сърцето).Отворът м/у дясното
предсърдие и дясната камера е
преграден от 3 платнена
атриобентикулярна клапа. 4.дясна
камера- има отвор за белодробния
ствол.Отворът е преграден от клапа с
ляво дясно и предно полулунни
платна.
Стената на сърцето е изградена от 3
слоя: 1.ендокарт(вътр)-съставен от
плътна съед. тъкан,покрита с
ендотелен плосък епител. Този тънък
слой покрива стената на
предсърдия,камери,клапи и
сухожилните нишки на клапите.
2.миокард-изграден от сърд-напречно
набраздени муск.влакна и подрежда в
подслоеве в предсърдията (2слоя) и
камерите(3-външен,среден и
вътрешен,средният е най-дебел).
3.Епикард-серозна ципа от мезотелни
плоски клетки и тънък слой
съед.тъкан Под него са разположени
кръвоносни съдове,обгърнати от
мастна тъкан. Регулацията на
сърд.дейност се извършва от
импулсоводна с-ма на сърцето.Тя
включва специф.възли и влакна
достигащи до
сърд.миофибри.Възлите са 2:синусов
(в дясното предсърдие) и
вентрикулярен (над трикрилатата
клапа).Кръвоснабдяването на сърцето
се извършва от венечните артерии (л.
и д. коронарна артерии,излизащи от
полулунните платна на аортната
клапа) и от 4 белодробни вени.
Външно сърцето е обхванато от
серозна обвивка-перикард.Тя е
изградена от външ.(плътна
съед.тъкан) и вътр.листове(сероза-
продължение на епикарда).
42.Сърд-съд.с-ма.Осн.артерии-
Аортата е най-големият кръвоносен
съд,започващ от аортния отвор на
л.камера.Първата част е възходяща
аорта-отделя 2 венечни коронарни
артерии за кръвоснабдяване на
сърцето.Втората част-дъгата на
аортата-отделя 3 клона за
кръвоснабдяване на главата,шията и
и горния крайник от 2 страни.В дясно
се разполага мишнично-главовия
ствол : дясна обща сънна артерия и
дясна подключична артерия.В ляво от
дъгата на аортата се отделят
самостоятелно лявата обща сънна
артерия и лявата подключична
артерия.Третата част е гръдната
аорта. Четвъртата част е коремната
аорта-тя се разделя на лява и дясна
общи хълбочни артерии. Артериите
на главата и шията са клоновете на
общата сънна артерия. Артериите на
раменния пояс и горния краъник са
клоновете на подключичната
артерия.Осн.артерии на гръдния кош
и органите в него са клоновете на
гръдната аорта и клоновете на
подключичната артерия. Главните
артерии на на коремната област са
клоновете на коремната
артерия,които се подразделят на
клонове за коремната стена и
коремните органи.Осн.артерия на
таза е общата хълбочна
артерия,преминава от лявата и дяната
страна на таза. Кръвоснабдява
органите в таза и свободния долен
крайник(бедерената артерия).
43.Сърд-съд.с-ма.Осн.вени-горна и
долна куха вени.Горната куха вена
оттича венозна кръв от
главата,шията,горните крайници и
гръдната област.Долната куха вена се
образува чрез сливането на 2
хълбочни вени-чрез нея оттича
кръвта от долните крайници,тазовата
област, коремната стена,чифтните
коремни органи и чернодробните
вени.От своя страна чернодробните
вени оттича вен.кръв чрез с-мата на
вратната вена от нечифтните коремни
органи.Белодробните вени пренасят
арт.кръв от белите дробове до лявото
предсърдие.
44.Лимфна с-ма-играе основна роля
в имунната защита на орг-ма.Тя се
състои от лимфнопоетични органи и
лимфни съдове. Лимфните съдове
образуват гъста капилярна и съдова
мрежа м/у клетките и тъканите.Те
съдържат лимфна течност и клетки –
В- и –Т- лимфоцити.Лимфната
течност се излива във венозната с-ма
чрез главните лимфни съдове.
Лимфната капилярна мрежа започва
от м/уклетъчните пространства.От
капилярите започват лимф-съдовите
разклонения.2 главни лимфни съда:
1.Гръдния поток- събира лимфата от
долните крайници,коремната
кухина,лявата гръдна
половина,лявата част на главата и
шията и левия горен крайник. В него
се изливат левия,десния и чревния
стволове.2.Десния лимфен поток-
приема лимфата от дясната половина
на гръдния кош,дясната половина на
главата и шията и десния горен
крайник.Влива се в десния венозен
ъгъл.
45.Лимфни органи: 1.Червеният
костен мозък-образува червени и
бели клетки(и лимфоцити).При
възрастен-в гръдната
кост,хрущялните краища на ребрата,
ключицата и телата на
прешлените.При младите до 25г-и в
епифизите на дългите кости и
хълбочните крила.Вътрешността е
изгр.от строма(ретикулярна
съед.тъкан) Лимфоцитите произлизат
от стволови клетки-лимфобласти.
2.Гръдна жлеза-обвита от
съед.тък.капсула,спускаща прегради
в дълбочина и разделяща паренхима
на делчета.Ретикулярната строма на
делчетата съдържа лифобласти които
след делене преминават в Т-
лимфоцити и епителни
клетки.Жлезата функционира като
лимфен орган до пубертета след
което преминава в мастна тъкан.
3.Слезка-с форма на зърно на кафе,
покрит с плъна съед.тък.капсула
спускаща прегради и разделяща
органа на непълни делчета.В
делчетата се намира богата мрежа на
капилярни разширения, изграждащи
бялата й пулпа.В фоликулите се
произвеждат В- и Т- лимфоцити.
4.Лимфни възли-овални до сферични
образования с големина от грахово до
бобено зърно.Също са разделени на
делчета.Имат сърцевинанна и корова
част. И в 2 зони се произвеждат 2вида
клетки. 5.Лимфни сливици-изградени
са както лим.възли но с по увеличена
съед.тъкан и по плътни
прегради,които навлизат по дълбоко
в органа и образуват т.нар.крипти.
46.Ендокринна с-ма.Хипофиза-
нечифтна жлеза с овална форма и
големина около д=1см,разположена в
ямката на турското седло на
котловинната кост.Тя е свързана с
междинния мозък.Състои се от
предна жлезиста(аденохипофиза) и
задна нервно-мозъчна
част(неврохипофиза).
Аденохипофизата-изградена е от
епителоподобни клетки,разположени
в повлекла и оградени от
многобройни кръвоносни
разклонения.Жлезните клетки
съдържат специф.гранули, с
хормонално съдържимо.Произвеждат
се хормони:
растежния(соматотропен)хормон;
пролактин(регулира дейността на
мл.жлеза по време на
бременност);хормони регулиращи
дейността на др.ендокр.жлези:
аденокортикотропен(набъбр.),тиротр
опен (щитов.),гонадотропни(полови
жлези). Неврохипофиза-богат на
невни разклонения с разширени
нервни окончания(съдържат
хормони,произведени в ядрата на
хипотеламуса на междинния мозък-
окситоцин и антидиуретичния
хормон).
47.Ендокр.с-ма.Щитовидна жлеза-
най-голямата жлеза с
вътр.секреция,разполага се от 2
страни на щитовидния хрущял на
гръкляна и е изграден от 2странични
свързани с трети удължен провлак.
Произвеждат се тироксин и
трийодтиронин-регулират обмяната в
организма.Те произвеждат
калситоцин-участва в регулацията на
калциевата обмяна.Околощитовидни
телца-овални структури разположени
по задната повърхност на
щит.жлеза.Отделят
паратхормон,свързан с регулацията
на калцио-фосфатната обмяна.
48.Ендокр.с-ма.Надбъбречни
жлези- са чифтен орган разположени
в горните полюси на
бъбреците.Лявата жлеза е с
полулунна форма, а дясната-с
триъгълна форма.Те са съставени от
кора и сърцевина.В кората се
произвеждат
минералкортикоиди(регулация на
калиево-натриевата
обмяна),глюкокортикоиди (регулация
на въглехидрати,липиди и
протеини).Тези хормони имат
противовъзпалителен и
антиалергичен ефект и подтискат
имунните реакции на
организма.Сърцевината е богата с
нервни клетки и влакна на
симпатиковия дял на ВНС.Отделят
норадреналин(осн.медиатор в
адренергичните синапси на ЦНС) и
адреналин (въздейства на
гладкомуск.клетки на кръвонозните
клетки).
49.Ендокр.с-ма.Ендокринен
панкреас- съставен е от
Лангерхансовите острови-
произвеждат се инсулин(повишава
приемането на глюкоза и съдейства
образуването на гликоген), глюкагон
(повишава концентрацията на
кръвната захар),панкреатичен пептид
(регулира стомашната
секреция),соматостатин.
50.Ендокр.с-ма.Женски полови
хормони-естроген и прогестерон се
отделят от вътрешно раз положената
клетъчна зона на фоликулите.
Естрогените регулират женските
вторични белези и заедно с
прогестерона стимулират секрецията
на млечната жлеза.Прогестерона
регулира овалния цикъл и поддържа
метаболизма на маточната лигавица
при закрепване на оплодена
яйцеклетка.
51.Ендокр.с-ма.Мъжки полови
хормони-отделят се от малки
клетъчни струпвания, разположени
м/у семенните каналчета-Лайдингови
клетки-отделят тестостерон,чиято
активна
форма,дехидротестостерон,определят
вторичните полови белези у мъжа.
52.Централна нервна
система.Главен мозък-Той се
намира в черепната кутия и е
посредствено продължение на
гръбн.мозък във филогенетичен
аспект.Той се състои от стволова
част,малък мозък и краен главен
мозък.От своя страна стволовата част
се подразделя на продълговат
мозък,мост, среден и междинен
мозък.Сивото вещество изгражда
коровата част на крайния и малкия
мозъци или под форматана нервни
ядра изгражда части от останалите
мозъци.
53.Централна нервна
система.Главен мозък-Той се
намира в черепната кутия и е
посредствено продължение на
гръбн.мозък във филогенетичен
аспект.Той се състои от стволова
част,малък мозък и краен главен
мозък.От своя страна стволовата част
се подразделя на продълговат
мозък,мост, среден и междинен
мозък.Сивото вещество изгражда
коровата част на крайния и малкия
мозъци или под форматана нервни
ядра изгражда части от останалите
мозъци 56.Гръбначен мозък-Той е
най-първичната филогенетична
организация на централната нервна
система у гръбначните.У човека той
представлява дълга мозъчна
връв,разположена в гръбначния канал
м/у 1-ви шиен и 2-3-ти поясни
прешлени.В средата на мозъчната
връв се намира канал,изпълнен с
гръбначно-мозъчна
течност.Микроскопски гръбначния
мозък може да се подраздели на 31
групи гръбначни сегменти,като от
всеки сегмент се образува по 1 чифт
гр.-мозъчни нерви.За разлика от
частите на главния мозък при
гр.мозък бялото вещество огражда
сивото.
54.Периферна нервна система.
Гръбначномозъчни нерви-Те са 31
чифта,излизащи от
гръбн.мозък.Всеки нерв се образува
от две коренчета на даден
сегмент.Предните корени
представляват групирани аксони на
преднороговите двигателни нервни
клетки,а задните корени са
групирани централни сетивни
израстъци на гробн.-моз. сетивни
връзки.
55.Черепномозъчни нерви-Те са 12
чифта.Биват сетивни,двигателни,или
смесени,към които се добавят и
парасимпатикови нервни влакна на
ВНС.Сетивните нерви прозилизат
чрез групиране на аксони от
сетивните нервни ядра на ЦНС или
сетивни ганглии на ПНС.Двиг.нерви
са групирани аксони на двиг.нервни
клетки в двиг.моторни ядра на ЦНС.
Парасимпатиковите влакна са
групирани аксони на нервни клетки в
парас.ядра на ЦНС.
56.Вегетативна нервна
система.Парасимпатикова част-
Състои се от пред- и следвъзлови
неврони.Предвъзл.неврони се
установяват в парасимпатиковите
ядра,разположени в средния
мозък,малкия и продълговатия.
57.Симпатикова част-Се състои от
пред- и следвъзлови
неврони.Предвъзл.неврони се
намират в нервни ядра, заемащи
латералната част на предните рога на
гръбн.мозък м/у 8 шиен и 2 поясен
прешлен.
58.Сет.органи.Орган на
обонянието- състои се от периферно
разположени специф.клетки в
лигавицата на горния носов ход и
съответната страна на носовата
преграда.Клетките са 3 вида:
обонятелни неврони,подпорни клетки
и неидентифицирани.Обонятелният
нерв достига до обонятелната
луковица и предава от там импулсите
на първ.обонят.центрове,а от там на
коровите представителства(1
черепно-моз.нерв).
59.Сет.органи.Орган на вкуса-
намира се във вкусовите
луковици,разположени във
вс.езикови папили.Вс.вкусова
луковица е изградена от:
специф.вкусови,подпорни и
неидентифицирани клетки.На вксу.
луковица се намира отвор в който
постипва лигавичния
секрет,възприемат се от
пецепторните участъци и се
преработват в нервни импулси.(7,9,10
черепно-моз.нерви).
60.Сет.органи.Орган на зрението-
състои се от очна ябълка и помощни
образувания: клепащи,външ..очни
мускули и слъзна жлеза.Очната
ябълка е изградена от стена и
сърцевина.Стената-
3слоя:външен,съдова обвивка и
ретина.Външ.обвивка е изградена от
роговица(финни мембрани и
правилно подредени влакна на
съед.тъкан, прозрачна) и
склера(плътна съед.тъкан,
бяла).Съдовата обвивка съсдържа
слой от
кръвон.разклонения,ресничесто тяло
и ирис.Ретината е гл.рецепторна
структура на очния апарат-
долавя,преработва и предава
светлинните дразнения чрез очния
нерв на последв.нервни
ядра;съставена е от причици(долавят
интензитета на светлината) и
колбични(цветовете). Сърцевината
на очната ябълка е представена от
леща(осн.роля9адаптация на
светл.лъчи),стъкловидно
тяло(покрито с финна
капсула,прикрепена към вътр.слой на
очната стена) и 2 очни
камерки.Външ. спом.мускули-при
съкращението им очн. ябълка се
придвижва различни посоки.
Клепачите са кожно-лигав.гънки,
завършващи с мигли.В тях са
вложени хрущялни плочи.Слъзна
жлеза-разпол.в горно-стран.част на
очницата.От тубуло-алвеол.жлези
секретът се излива в горния свод на
клепача.
61-62.Сет.органи.Орган на слуха и
равновесието-състои се от
външно,средно и вътрешно
ухо.Външ.ухо насочва звуковите
вълни към тъпанчевата
мембрана.Има 2 части-ушна
мида(представена от еластичен
хрущял) и външ.слухов
проход(хрущялна и костна
част).Кожата на прохода е снабдена с
груби къси косми и мастни
жлези.Тъпанч. мембрана е изградена
от съед.тъкан. Средното ухо е
представ. от тъпанч. кухинка и
вложени в нея слухови костици
(чукче,наковалня и стреме,свързани
ставно пом/у си).Костицуте предават
трептенията на вътр.ухо.Вътр.ухо се
намира в пирамидата на слепоочната
кост и е съставено от костен
лабиринт,покрит с ципест
лабиринт.М/у ципестия и костния
лабиринт има течност-перилимфа.
Костният лабиринт-предверие на
вътр. ухо,охлювна част и 3
полуокр.канали. Костните части са
запълнени с съответните части на
ципестия лабиринт,в тях се намира
ендолимфа. В предверието и
полуокръжните канали се намира
рецепторния апарат на равновесието.
Полуокръжните канали са
преден,заден и латерален.Всеки от
тях има разш.част (ампула) и
краче.Каналите са разположени в 3
бзаимно перпендикулярни равнини.
При разклащане на ендолимфата
клетките трансформират дразненията
в нервни импулси,предават се в
нерв.влакна на равновес.нерв и
достигат нерв.ядра и центрове в
крайния мозък.Слуховата рецепторна
част се помества в охлюва на
ципестия лабиринт-Кортиев орган
(изграден от рецепторни и подпорни
клетки).
63.Кожа и кожни придатъци-
Кожата изпълнява: покривно-
защитна,веществено-
обменна,терморегулаторна и сетивна
ф-я. Тя се състои от епидермис.дерма
и подкожна съед.тъкан.Епидермисът
е изграден от многосл.плосък
враговяващ епител,подреден в 5
осн.подслоя;в него са разположени
пигментни клетки;най-повърхн.слой
клетки не съдържат ядра. Дермата се
състои от 2 подслоя съед.тъкан
съдържащи кръвон. и лимфни съдове,
нерви,рецептори и кожни
придатъци.На отделни места тя се
вдава в епидерм.слоеве образувайки
нагъвания и гребени-те придават
строго индивидуален вид на
кожата.Подкожната съед.тъкан е
комбинация от хлабава и мастна съед.
тъкан.Придатъците на кожата са
образувания на епидермиса:1.Потни
жлези-тръбести жлези: екринни
(секретират потния секрет) и
апокринни (разполож. в
междинницата и подмишн.
яма).Космите покриват цялото тяло
без дланите и стъпалото.Притежават
свободна горна част и корен с
космена луковица и папила.Нокти-
рогови образувания на
епидермиса.Роговата част нараства от
матрикса на
епидерм.слой,разположен в основата
на нокътовата възглавничка.Под
матрикса-добре кръвоснаб.плътна
съед.тъкан.