Цимент и Периодонциум

Хистогенеза, морфология и физиология

доц. В. Кондева
 Пародонт

Пародонтът е комплекс от
тъкани и структури и
представлява зъбодържащ
апарат. Включва:
 Гингива; Периодонциум
 Периодонциум; Гингива
 Цимент;
 Алвеоларна кост.
Цимент Алвеоларна
Тези структури осигуряват кост
задръжането на зъба в
алвеолата и са от
ектомезенхимен произход.
Циментът е твърда, аваскуларна съединителна
тъкан, която покрива корените на зъбите.
Циментогенеза
Началото на циментогезената
започва след пълното изграждане
на емайла на зъбната коронка;
В шиечната област на коронка
вътрешният и външният емайлов
епител се срещат и формират
епителното прорастване на
Хертвиг (цервикална примка),
което е отговорно за формата на
бъдещия корен.
Пролиферацията на клетките от
цервикалната примка стимулира
пробива на развиващия се зъб.
Цервикална примка

Двата епителни слоя на

емайловия орган – вътрешен и
външен емайлов епител, са
отделени помежду си чрез
звездовидния ретикулум и
междинния пласт.

В шиечната област те се
допират без участието на тези
слоеве – образуват цервикална
примка на мястото на бъдещата
емайло-циментова граница.
Хертвигово епително
прорастване
Представлява пролиферация на
епителни клетки в областта на
цервикалната примка на емайловия
орган от развиващия се зъб.
Хертвиговото епително прорастване
се разпада и стимулира
одонтобластите от зъбната папила
да образуват коренов дентин, като
по този начин инициира
кореновото развитие.
При дезинтеграцията на
прорастването могат да останат
единични клетки – епителни
остатъци на Маласе.
 Хертвигово епително
прорастване

Съставено от двата допрени

слоя на емайловия орган –
вътрешен и външен емайлов
епител.

Пролиферирайки към
ектомезехима в най-долната
си част тези два слоя се
сливат и завършват с 4-5
гигантски клетки – клетки
водачи.
 Процеси, свързани с началото на
Циментогенеза
циментогенезата:

1. Диференция на
одонтобластите в шиечната
област от ектомезенхима на
зъбната папила;
2. Фрагментация и разпадане
на Хертвиговото епително
прорастване.
3. Диференция на част от
клетките на зъбния фоликул в
циментобласти.
Циментогенеза

 Първият слой цимент се образува от

клетки на Хертвиговото прорастване.
Покрива кореновия дентин,
ацелуларен е и се нарича
интермедиерен цимент.
 Последващото разпадане на епително
прорастване позволява контакт
между недиференцираните
ектомезенхимни клетки на зъбния
фоликул и новообразувания дентин
на корена;
 Клетките на зъбния фоликул,
контактуващи с дентина се
диференцират в незрели
циментобласти.
Образуване на цимент от циментобластите

 Циментобластите отлагат
органичния матрикс на
цимента, съставен главно от
протеоглигани и фибрилерен
материал.

 Органичният матрикс подлежи

на минерализация – циментоид
или прецимент.

СВ – циментобласти
D - дентин;
ECR – епителни остатъци на Маласе;
DF – зъбен фоликул.
Хертвиговото епително прорастване

 След достигането на кореновото

изграждане на дължина,
епителното прорастване
претърпява пълна дезинтеграция.
 Циментогенезата е завършена със
затварянето на кореновия апекс.
 Единични клетки могат да
останат на повърхността на
цимента – епителните остатъци
на Маласе.
 По време на кореновото развитие в апикално
направление се наблюдава следните процеси:

Продължаваща пролиферация на клетките от

Хертвиговото епително прорастване;

Образуване на коренов дентин;

Фрагментация и изчезване на прорастването в

частта на корена, която е образувана;

Диференция на нови циментобласти;

Образуване на цимент.
Многокоренови зъби

 При достигане на бъдещото място на

фуркацията, отворът на изграждащият
се корен се разделя. На няколко места –
две, три или повече, клетките на
Хертвиговото прорастване получават
стимул за растеж. Образуват се
езиковидни изтегляния, които
нарастват от противоположните краища
на отвора.
 Изтеглянията се сливат във
фуркационна област. След сливането,
съответен брой корени продължават
нарастването си на дължина. Броят на
кореновите канали е предопределен в
съответствие с групите кръвоносни
съдове, навлизащи в зъбната папила.
 Видове цимент

Коренов цимент: Циментът по кореновата

Спрямо повърхност.
локализацията Коронарен цимент:  Циментът, покриващ емайла
в шиечната област.

Целуларен цимент: Цимент, съдържащ

Спрямо
циментоцити, разположени в лакуни.
наличието на
клетки Ацелуларен цимент: Тънък пласт безклетъчен
цимент, отлагащ се върху кореновия дентин.

Фибрилерен цимент:   Цимент, чийто матрикс

Спрямо съдържда добре изразени колагенови фибрили тип
наличието на I.
колагенови
фибрили в Афибрилерен цимент: Цимент без изразени
матрикса колагенови фабрили. Вместо тях, матриксът има
фина гранулерна структура.
 Цименто-емайлова граница

 В 60% от случаите циментът покрива емайла;

 В 30% цимент и емайл се срещат в плътен

контакт.

 В около 10% те не се срещат, като се

наблюдава разстояние между тях с
непокрит дентин – причина за
дентинова свръхчувствителност.
 Ацелуларен цимент
 Ацелуларният цимент се отлага първично в тънък
пласт върху дентина. Съдържа секретиран матрикс
от протеини и фибри.
 Циментобластите се диференцират от клетки на
зъбния фоликул след стимулация от разпадането на
Хертвиговото прорастване.
 Циментобластите секретират фини колагенови
фибрили перпендикулярно на кореновата
повърхност. С формирането им те мигрират и се
отдръпват от корена.
 Секретират се също и неколагенови протеини
като костен сиалопротеин и остеокалцин.
 С отдръпването на циментобластите, колагеновите
влакна се удължават, удебеляват и формират
фибри.
 С напредването на минерализацията и
отдръпването на клетки, образуваните влакна в
последствие се свързват с формиращите се
периодонтални влакна.
 Целуларен цимент

 Развива се след като зъбното развитие е почти завършено и зъбът е в

контакт със зъб от срещуположната зъбна дъга. Този цимент се формира
по кореновата повърхност около снопчетата фибри на периодонталния
лигамент.
 Циментобластите, формиращи целуларния цимент, остават включени в
него.
 Произходът на формативните циментобласти е различен за целуларния и
ацелуларния цимент.
 Една от съвременните теории гласи, че клетките, образуващи целуларния
цимент, мигрират от близката област на алвеоларната кост, докато клетките,
продуциращи ацелуларния цимент, произлизат от зъбния фоликул.
 Целуларен цимент рядко се открива при еднокоренови зъби;

 При премолари и молари целуларен цимент се открива само в апикалната

област и интеррадикуларно при многокоренови зъби.
Видове цимент спрямо произхода на матриксните фибрили
(само за фибрилерните колагенови форми):

 Цимент с външни фибрили: Съдържа първичните външни фибрили

– шарпееви влакна, които продължават в периодонталния лигамент.
Тъй като те са образувани от периодонталните фибробласт, се
смятат за външни по отношение на цимента. Ориентирани са
перпендикулярно към циментовата повърхност и имат задържаща
зъба функция.
 Цимент с вътрешни фибрили:  Съдържа главно вътрешни фибрили –
такива, образувани от циментобластите и сравнително паралелни на
циментовата повърхност. Има функцията да възстановява дефекти,
например вследствие на повърхностна резорбция. Няма отношение
към задръжката на зъба в алвеолата.
 Цимент със смесени фибрили:  Област с комбинация от цимент с
външни и вътрешни фибрили.
1. Ацелуларен афибрилерен цимент
Открива се в цервикалната зона (като коронарен цимент),
като покрива част от емайла и дентина в областта на емайло-
циментовата граница. Съставен е от минерализиран матрикс,
в него няма клетки и колагенови влакна.
2. Ацелуларен цимент с външни фибрили (Първичен цимент)

 Притежава матрикс с добре изразени тип I колагенови

фибрили;
 В него са включени краищата на шарпеевите влакна,
които продължават към периодонциума като периодонтални
лигаменти.
 Тези влакна са изцяло инкорпорирани в матрикса, така че
трудно биват отличени в циментовия пласт;
 АЦВФ може да бъде открит в цервикалните две-трети на
корена;
 Този цимент играе главна роля в задръжането на зъба в
алвеолата.
Напречен срез на цимента

Ацелуларен цимент

Целуларен цимент

Циментоцити

Линиите са израз на периодичното

отлагане на цимента
3. Целуларен цимент с вътрешни фибрили

 След като зъбът влезе в оклузия,

започва бърза апозиция на слабо
минерализиран цимент около
апикалната зона – ЦЦВФ;
 Диференциращите се циментобласти
имат израстъци, които депозират
колагенови фибрили;
 С напредването на процеса, тези
клетки остават включени в цимента
като в капан в екстацелуларния
матрикс, който са секретирали.
Намират се в лакуни и се наричат
циментоцити.
Смята се, че изхранването на тези клетки се осъществява чрез дифузия, като
циментоцитите от най-дълбоките слоеве могат да бъдат невитални.
Ацелуларен и целуларен цимент

А – Ацелуларен цимент

В – Целуларен цимент в апикалната област

4. Смесен слоест цимент
 Може да бъде открит в апикалната трета на корените и във
фуркационната зона;
 В тези области скоростта на циментовото отлагане обикновено е
по-висока, отколкото в цервикалната зона;
 Съдържа външни, вътрешни фибрили и циментоцити в лакуни;
Външните фибрили (шарпееви влакна) с неправилен ход в
сравнение със същите в АЦВФ. Образувани са от фибробласти
и се отличават ясно в структурата;
 Притежава и вътрешни фибрили – образувани от
циментобласти.
 Вътрешните фибрили преобладават над външните;
 Възможно е да има слоесто редуване на АЦВФ и ЦЦВФ.
Смесен слоест цимент

Циментобласти (CB);

Циментоцити (СС);

Шарпееви фибрили (SF);

Целуларен цимент със смесени

фибрили (CMFC) 

Периодонтален лигамент
(PDL).
 Смесен слоест цимент

Когато периодонциумът се организира, целуларният цимент

продължава да се депозира около периодонталните влакна,
инкорпорирайки ги в структурата си. Осъществява се частична
минерализация и по този начин се образува цимент със смесени
влакна;
Той притежава:
 Включени циментоцити в състава си;
 Има слоест строеж;
 Наблюдава се неминерализиран цимент – циментоид, на
повърхността му;
 Отличават се тънки, гъсто разположени вътрешни
фибрили, паралелно на кореновата повърхност, и
инкорпорирани външни фибрили, перпендикулярно на
корена.
5. Интермедиерен цимент

 ИЦ е тънък ацелуларен аморфен пласт от твърда циментна

тъкан с дебелина около 10µm;
 Отлага се от епителните клетки на вътрешния пласт на
Хертвиговото прорастване;
 Депозицията се осъществява непосредствено преди
дезинтеграцията на епителните клетки на прорастването и
мигрирането им към периодонталната област;
 Това е първият отложен слой от цимент, който запечатва
дентиновите каналчета.
 Минерален състав
 Циментът, в своята цялост, е по-слабо минерализиран от
кореновия дентин;
 Ацелуларният цимент с външни фибрили е по-силно
минерализиран в сравнение с целуларния цимент с вътрешни
фибрили и смесения слоест цимент;
 Минералният състав е близък до този на останалите твърди
зъбни тъкани, и се състои главно от хидроксиапатит -
Ca10(PO4)6(OH)2, и малки количества аморфен калциев фосфат;

 Както и в останалите твърди тъкани, хидроксиапатитът съдържа

примеси – други йони, включени в структурата на кристала по
време на минерализацията;
 Циментът притежава високо съдържание на флуор в сравнение
с другите минерализирани тъкани (до 0.9% от теглото му);
 Също съдържа до 0.1-0.3% серни, медни, цинкови и натриеви
йони.
 Органичен състав

 Органичният матрикс на цимента е съставен главно от

колагенови фибрили тип I и III;
 Циментът също притежава два главни неколагенови протеина:
 Костен сиалопротеин;
 Остеопонтин.
 Те са фосфорилирани и сулфатирани гликопротеини;
 Тези протеини са изразени главно при ацелуларния цимент с
външни фибрили и ацелуларния афибрилерен цимент.
Свързват се здраво с колагеновата матрица и хидроксиапатита,
и притежават способността да стимулират клетъчно
прикрепяне.
Сравнение на състава на емайл, дентин, цимент и кост:

% Емайл Дентин Цимент Кост

Минерали 95 70 61 45

Органичен
състав 2 20 27 30

Вода 3 10 12 25
 Възстановяване на цимента

 Способността за възстановяване на дефекти в цимента е

защитна функция на циментобластите;
 Тези клетки са програмирани да поддържат гладка кореновата
повърхност;
 Загубата на циментна тъкан се съпровожда със загуба на
прикрепените външни фибрили;
 В подобна ситуация, свързана с дефект, циментобластите
депозират цимент за възстановяване на неговата цялост.
 Функции на цимента

1. Покривна функция: Покрива дентиновите тубули и ги предпазва.

2. Прикрепваща функция: Включване на периодонталните

лигаменти в структурата му.

3. Защитна функция: Способност да възстановява резорбционни

дефекти.

4. Адаптивна функция: При загуба на оклузална височина (при

изтриване на зъбите при бруксизъм), апикално отложен цимент
компенсира изгубената позиция.
Периодонциум
Периодонтални лигаменти

 Периодонталните лигаменти се
определят като фиброзно-
съединителна тъкан, която
свързва алвеоларната кост и
цимента, покриващ корена на зъба;
 Част от лигаментите също
осъществяват връзка с гингивата,
като се вплитат в нея;
 Периодонталните лигаменти,
намиращи се в периодонталното
пространство, са съставени от:
Фибрили;
Клетки;
Основна субстанция.
 Развитие на периодонтален лигамент и алвеоларна кост
С изграждането на зъбната коронка, ограждащите я тъкани също
претърпяват развитие.
 Ектомезенхимът на зъбния
фоликул дава начало на
формирането на периодонталните
структури в тясна връзка с
отлагащия се коренов цимент.
 Този процес се изразява в
образуване на колагенови влакна,
които се организират във фибрили.
Краищата на тези фибрили се
включват във външната част на
цимента и поддържащата
алвеоларна кост, за да осигурят
задръжането на зъба.
 Външният пласт ектомезенхим от
зъбния фоликул оформя костната
алвеола, в която зъбът е
разположен.
Развитие на периодонциума

 С инициацията на кореновото
развитие, клетките на зъбния
фоликул се стимулират –
наблюдава се изразена
пролиферация;
 Клетки от зъбния фоликул се
диференцират:
– Вътрешен слой клетки (към
корена) - циментобласти.
– Централен слой - фибробласти;
– Външен слой - остеобласти.
Периодонциум

 Ширината на
периодонциума варира
между различните
индивиди, видове зъби и в
отделните области на един
и същи зъб;
 Най-тесен е в средната част
на корена;
 С възрастта ширината на
периодонциума намалява.
 Фибробластите продуцират фибрили, които се организират в
периодонтални лигаменти;
 Те се включват в структурата на цимента и ограждащата
алвеоларна кост;
 Първоначално развиващите се фибрили са разположени
успоредно на кореновата повърхност;
 След пробива на зъба настъпват промени в ориентацията им.
 Формиране на периодонтално пространство
Образуване на първа група фибрили – в посока към цимента.

 Под сигналите на
Хертвиговото прорастване,
ектомезенхимните клетки се
трансформират във
фибробласти;
 Подреждат се под
циментобластите;
 Влакната, които продуцират,
са насочени към цимента.
 Сформиране на периодонталните лигаменти

 Циментовият матрикс
притежава специфични
матриксни молекули,
привличащи образуващите
се фибрили;
 Прикрепянето на влакната се
осъществява чрез адхезини и
специфични рецептори във
фибрилите;
Шарпееви влакна, включени в  Привлечени по този начин,
цимента фибрилите се включват в
цименовия матрикс,
перпендикулярно на дентина.
 Първа група влакна - Шарпеевите влакна

Те са първоначално свободностоящи в периодонталното пространство.

 След прикрепянето им към

корена, те се покриват с
циментен матрикс;
 Остават фиксирани в цимента –
наричат се външни фибрили или
Шарпееви фибрили;
 Другите им краищата са
разположени свободно в
сформиращото се периодонтално
пространство.
Втора група влакна - образуване на фибрили, фиксирани
към алвеоларната кост

 Част от фибробластите започват

продукция на влакна, които се
вмъкват между остеобластите,
изграждащи алвеоларната кост и се
закотвят в пространството, в което
се отлага костния матрикс.
 Краищата им също висят в
периодонталното пространство.
 Наблюдават се къси Шарпееви
влакна (SF), включени в остеоидната
структура(OS) , секретирана от
остеобластите (OB) към
периодонталното пространство;
 OC, остеоцити;
 Формиране на трета група влакна

 Те са продуцирани от
фибробластите,
разположени в средата на
периодонталното
пространство, между
влакната, вмъкнати в цимента
и тези в алвеолата.
 Тези фибрили са разположени
в групи под различен ъгъл
спрямо влакната, включени в
цимента и алвеоларната
 Постепенно узряват и
образуват мрежа в тъканта, но
не участват в групирането на
Интермедиерен плексус
лигаментите.
 кост.
Свързване на периодонталните влакна

 По време на зъбния пробив

влакната търпят ремоделиране и
все още не са организирани;
 Те се свързват под действие на
оклузалните сили при
дъвкателния акт;
 Съединяването на двете
фиксирани групи влакна става с
тяхното удължаване и
ремоделиране. Групирани и
обединени, влакната формират
лигаментите.
Промени в зъбния фоликул, водещи до образуване на
периодонталнити структури
 Най-ранно преструктуриране в зъбния
фоликул се наблюдава в посока към
зъба (T) и алвеоларната кост(AB) -
(Фиг. A и B).
 Малки струпвания от колаген се
ориентират перпендикулярно към
повърхността на зъба и костта.
 Постепенно нарастват на дебелина и
дължина, като тези към костта стават
по-дълги от тези, растящи към зъба.
 Влакната от страната на образуващия
се корен се инкорпорират в отлагащия
се цимент.
 Влакната към алвеоларната кост се
включват в новосформираната костна
структура. 
Първа фаза от формиране на перидонциума
 Многобройни тънки влакна се
развиват към циментовата
повърхност;

 Техните краища са издадени като

върхове на четчица;

 На повърхността на алвеоларната
кост се наблюдават по-малко, но
по-дълги и дебели влакна;

 Между тях се развиват аксиални

влакна;

 На този етап периодонталното

пространство е изпълнено със
свободностоящи влакна.
Втора фаза

 Закотвените от двете страни

фибрили нарастват на дължина;

 Разклоняват се;

 ¾ от периодонталното
пространство все още е заето от
свободностоящи фибрили;
Трета фаза

 Нарастване на фибрилите от двете

групи;

 Доближаване към централната

част на периодонциума;

 По този начин те избутват

свободните фибрили;
Четвърта фаза

 Преплитане на фибрилите;
 Продължава тяхното
задебеляване;
 Изглеждат непрекъснати,
макар че всъщност са
преплетени;
 Продължително
ремоделиране на фибрилите
вследствие на дъвкателните
сили.
 Хистология на перидонталния лигамент
Периодонциумът, като всеки вид съединителна тъкан, е изграден от
клетки и екстрацелуларни компопенти.
Клетки:
– Фибробласти;
– Циментобласти;
– Остеобласти;
– Остеокласти;
– Недиференцирани
мезенхимни клетки;
– Епителни остатъци на
Маласе.
 Екстрацелуларни компоненти

Освен главните влакна в периодонциума – колагенови и еластинови,

могат да бъдат открити и окситаланови влакна.

 Колагенови фибрили;
 Еластинови фибрили;
 Основна субстанция;
 Нервни влакна;
 Кръвоносни съдове;
 Еластинови влакна – придружават кръвоносните съдове;

 Окситаланови влакна – близки по структура до

еластиновите. Откриват се в зони с натоварване и богато
кръвоснабдяване – напр. при ортодонтско лечение.

 Тези видове влакна играят роля на поддържащ апарат на

главните фибри и кръвоносните съдове – част от
индиферентния фибрилен плексус.
Главни периодонтални влакна

 Влакната, издадени от
циментовата и
костната повърхност,
се обозначават като
главни;

 Спрямо тяхната
локация, се
подразделят на
дентоалвеоларни или
гингивални влакна.
Дентоалвеоларна група влакна

 Алвеоларно-гребенови фибри –
в шиечната област;
 Хоризонтални фибри – в
средната трета на корена;
 Коси фибри – непосредствено
над апикалната част;
 Апикални фибри – в апикалната
област;
 Интеррадикуларни фибри –
между корените.
Гингивална група влакна

 Денто-гингивална група – най-

многобройни влакна, разпростиращи
се от шиечния цимент към lamina
propria на гингивата;
 Алвеоло-гингивална група –
преминават от алвеоларния гребен
към lamina propria на гингивата;
 Циркулярни фибри на гингивата
около шийката на зъба;
 Транссептални фибри – свързват
два съседни зъба, преминавайки от
шиечния цимент на единия към
цимента на съседния зъб;
Алвеоларно-гребенови фибри

 Разполагат се косо,
непосредствено под
свързващия епител към
гребена на алвеоларната
кост;

 Противодействат на силите
на екструзия и латерално
насочените сили;
Транссептални фибри

 Транссептални фибри (H):

приминават от цимента на
един, интерпроксимално
през интерденталния
септум , и се залавят за
цимента на съседния зъб;
H  Формират т.нар.
интердентален лигамент;
 Поддържат подредбата на
зъбите;
Хоризонтални фибри

 Прикрепят се за
цимента под
алвеоларно-
гребеновите фибри;

 Разполагат се
перпендикулярно на
корена в посока към
алвеоларната кост.
Коси фибри

Те са най-многобройните
фибри в периодонциума.
Преминават от цимента косо
и в коронарна посока към
алвеоларната кост.
Апикални фибри

Излизат радиално от
апикалния цимент към
дъното на костната алвеола.
Интеррадикуларни фибри

Откриват се единствено
между корените на
многокореновите зъби, напр.
молари.

Те също са прикрепени към

цимента и подлежащата
алвеоларна кост.
Схема на периодонталния лигамент

Ligamentum circulare – състои се от:

- гингивалния лигамент;

- циркулярните фибри на
гингивата;

- алвеоларно-гребеновите фибри.
Кръвоснабдяване и инервация

 Пространствата между фибрилите

се обозначават като
интерстициални;

 В интерстициалните пространства
се намират кръвоносни и лимфни
съдове, и нервни влакна;

 Те поддържат виталитета на
периодонталните структури.
 Интерстициални пространства между влакната:

Кръвоносни съдове:
 Апикални съдове – клончета на централната артерия се отделят
преди навлизането й през апекса в пулпата;
 Пенетриращи съдове – клончета, навлизащи от алвеоларната
кост през костните лакуни;
 Анастомозиращи съдове – идващи от кръвоснабняването на
гингивата.

Инервация – нервните влакна следват хода на кръвоносните съдове;

Лимфни съдове – налични фини лимфни съдове;

Основна субстанция – екстрацелуларен матрикс между всички

елементи на периодонциума.
 Клинични характеристики

1. Ширината на периодонциума варира от 0.1 до 0.4 мм (средно 0.2 мм).

2. Периодонциумът е по-широк при активно функциониращи зъби и

по-тесен при такива, които не са подложени на дъвкателно натоварване.
3. Клетките в периодонциума са способни на ремоделиране на
структурите му при увреждане или промяна във функционалното
натоварване с цел адаптиране към функцията.
4. Екстремно натоварване е способно да причини локализирана
некроза в лигаментите, чрез прекъсване на кръвоснабдяването към
клетките.
5. В такава ситуация процесите на ремоделиране се прекратяват. Ако
причината е ортодонтско преместване, то то спира да бъде възможно.
Възстановяването на дефекта се осъществява чрез миграция на
клетки от близкия витален лигамент. Ако цялостта не се възстанови,
възможно е да настъпи локализирана резорбция и анкилоза на зъба. 
6. При инциденти, свързани с експулсия на зъб, може да се предприеме
реимплантиране. Възможни усложнения са външна коренова резорбция и
анкилоза, в случай на трайно увреждане на голяма порция от
периодонталните лигаменти. Този риск може да бъде минимизиран с
избягване на прекалена обработка на вече разкъснания лигамент преди
реимплантирането.
7. Подходяща терапия при прогресивна деструкция на периодонциума
вследствие на пародонтит, може да стационира развитието му и да
възстанови периодонтални дефекти.
8. Периодонциумът е уникален сред останалите пародонтални структури,
тъй като съдържа прекурсорни клетки за възстановяването на целия
зъбодържащ апарат – цимент, периодонален лигамент и кост.
Чрез използването на биологично съвместими бариери, терапевтът може да
стимулира развитието на клетки в засегнати области с цел ново
периодонтално прикрепяне. Този терапевтичен подход е известен като
направлявана тъканна регенерация.
9. Съвременните изследвания са насочени към изследване на растежни
фактори и цитокини, целящи развитие на специфични клетки в дефектите,
като същевременно растежа на неблагоприятни клетки бива потиснат.
Периодонциумът е в непрекъснато състояние на
ремоделиране

Функции на периодонциума:
– Формативна;
– Поддържаща;
– Защитна;
– Сензорна;
– Нутритивна.