РАЗВИТИЕ НА ЗЪБНИ ДЪГИ И ОКЛУЗИЯ

Временно съзъбие
Временното съзъбие се оформя в периода от 6-ия до 30-ия месец след
раждането на детето, като:
- първите резци пробиват от 6-8 месеца
- вторите резци – 8-12-ия месец
- третите зъби – 16-20-ия месец
- първи временен кътник – 12-16-ия месец
- втори временен кътник – 20-30-ия месец
Последователно пробиват най-напред долните средни резци, след пробива на
първия временен молар следва кучешкия зъб и дентицията завършва с втория
временен молар.
Според Weyers е налице ранен пробив /dentition praecox/, когато първия зъб
пробива преди четвъртия месец, а закъснял пробив има след едногодишна възраст.
Временните зъби са с къси клинични коронки и ниско разположен екватор.
Това затруднява прилагането на ретенционни елементи /куки/ и използването на
подекваторното пространство.
Млечното съзъбие е напълно функционално годно.
Зъбните дъги са с формата на полуокръжност. Ширината на дъгата е по-голяма
от дължината й.
Зъбните дъги във временно съзъбие нямат крива на Spee L. Baume и D.
Neumann разделят временното съзъбие на две групи:
- временно съзъбие без междузъбни пространства /диастеми и треми/
- временно съзъбие с множество треми –
 в горна челюст – между вторите и третите временни зъби.
 в долна челюст – между третите и четвъртите зъби /маймунски треми/
При временно съзъбие с треми 80 % от децата имат правилно съзъбие, а при
съзъбие без треми в 70 % от случаите постоянните зъби се разполагат неправилно.

Оклузия
І. Сагитално:
- фронтални зъби – ПП на горните временни резци оклудират с вестибуларните на
долните.
- странични зъби – горните трети временни зъби оклудират с третия и четвъртия от
долната челюст.
Линията, която минава по средата на клиничната коронка на горния временен
канин, продължава точно между третия и четвъртия долен временен зъб.
При наличие на маймунска трема в долната челюст линията на горния канин
минава по дисталната повърхност на долния трети временен зъб. Дисталната
повърхност на вторите временни молари оформят три вида стъпала: медиално,
равно включване и дистално стъпало.
Въпреки, че МДД на горните временни фронтални зъби са по-големи от
долните, то горната редица не по-дълга от долната и вторите молари по-често
завършват в една равнина. Дължи се на това, че общият сагитален диаметър на
горните временни молари е по-малък от общия сагитален диаметър на долните
временни молари.
Baume установява четири механизма за включване на шестите зъби. Във
временното съзъбие има няколко взаимоотношения на дисталните повърхности на
V-те зъби.
1. Дисталните повърхности на V-те зъби се допират в една равнина –
„медиално стъпало” /долният временен молар е по-напред от горния/. Първият
постоянен молар след пробива му се включва в неутрално положение.
2. „Равно включване” с маймунски треми в долната челюст. След
медиализиране на долните временни молари тремата се затваря и шестия зъб
минава в неутрално положение.
3. При индивиди с големи челюсти с или без маймунски треми и вторите
временни молари са с „равно включване”, шестите зъби ще се включат директно в
нормална позиция.
4. При „равно включване” с липса на маймунски треми 6-те зъби се срещат с
едноименните си туберкули. С пробива на премоларите в горна и долна челюст се
създават условия 6-те зъби да преминат в неутрално положение.

ІІ. Трансверзално
Във временно съзъбие в областта на фронталните зъби се наблюдава съвпадение
на медианните линии.
В страничния участък вестибуларните туберкули на долните странични зъби
оклудират с фисурите на антагонистите.

ІІІ. Вертикално
Във вертикално отношение е нормално съотношение от ръбцова захапка до ½
покритие на клиничните коронки на долните фронтални зъби от горните.
Временното съзъбие осигурява нормална дъвкателна функция.
При временно съзъбие няма сагитален растеж.
Има слаб трансверзален растеж /1,5 мм/ в областта на млечните молари.
Познавайки този етап от развитието на зъбно-челюстната система, могат да се
вземат подходящи профилактични мероприятия.

Кога се очакват ЗЧД ?

1. При зъбни дъги с наличие на ротации на временните фронтални зъби и
зъбните дъги са без треми.
2. Когато е нарушено дори и малко оклузалното съотношение при временните
трети зъби.
3. Когато 6-те зъби след своя пробив се срещат с едноименните си туберкули, а
останалите зъби са в норма.
4. Когато в горната зъбна дъга има диастема и треми, а в долната те не се
наблюдават.
 Смесено и постоянно съзъбие.
І. Смесено съзъбие.
Наблюдават се два етапа на развитие:
І период от 6-9 години.
ІІ период от 9-12 години.
І период – характеризира се с пробива на 6-те зъби и смяната на временните
резци с постоянните. В този период има усилен растеж на зъбно-алвеоларната дъга,
особено при смяната на резците.
В долната челюст постоянните странични резци се намират непосредствено зад
централните и могат да пробият лингвално от своите предшественици.
Лингвалният пробив впоследствие се коригира под въздействие на езика.
При съзъбие с треми вторите постоянни долни резци пробиват веднага на
мястото на предшествениците си. Възможно е букалното изместване на кучешките
зъби, които с растежа си стимулират разширението на зъбната дъга.
При съзъбия без треми се очакват отклонения.
В горна челюст смяната на зъбите започват от 6 до 9 месеца по-късно,
отколкото в долната челюст.
І фаза – 6-7,5 години – активен растеж на зъбните дъги във връзка с пробива на
6-ти и резците.
ІІ фаза – 7,5-9 години – растежът е малък, свързан с оформянето на зъбните
корени.
ІІ период
Г. Ветцел и Коркхауз установяват, че сумата от МДД на горните постоянни
резци е 5,5 мм /до 6,5 мм/ по-голяма от тази на горните временни резци. Сумата от
МДД на долните постоянни резци е с около 3,8 мм /до 4,5 мм/ по-голяма от тази на
временните.
Най-голям трансверзален растеж има при пробива на постоянните резци и най –
вече на централните резци според Владиславов
Трансверзалният растеж не е достатъчен при пробива на постоянните резци, за
да се подредят. Това се компенсира със значителни сагитални промени на зъбната
дъга и челюстите. Още във временно съзъбие зад V-те зъби се образуват, т. нар.
„Моларни полета”. Те се дължат на натрупване /апозиция/ на кост в туберите.
Според Коркхаус и Нойман активен растеж на зъбно-алвеоларните дъги има и с
пробива на канините. Бом доказва, че интерканиновото разстояние се увеличава с
2,6-2,7 мм. Трансверзалният растеж при кучешките зъби може да достигне до 4
мм.
В долната челюст най-напред пробива канина, а след това първия премолар. За
да пробие постоянният 3-ти зъб е необходим сагитален и трансверзален растеж, т.е.
да се създаде едно ново пространство за него.
Канинът пробива в долна челюст за сметка на:
1. Маймунските треми.
2. Разлика в размерите на временните молари и постоянните премолари.
3. Зародишът на постоянния кучешки зъб е разположен вестибуларно.
 В горна челюст първо пробива първият премолар, а след това кучешкият зъб, а
понякога пробиват почти едновременно.
Канинът в горна челюст пробива за сметка на
1. Диастеми и треми – плъзгат се над вторите постоянни резци, като ги
медиализират или вземат част от пространствения излишък.
2. Разлика в размерите на временните първи молари и постоянните първи
премолари.
3. Растежа на горната челюст.

Активен е растежът на зъбните – алвеоларните дъги и с оформянето на

корените на кучешките зъби и премоларите /10,5 – 12 годишна възраст/.
Смяната на зъбите в страничния участък се осъществява благодарение на т.нар.
„опорна зона”, която обхваща трети, четвърти и пети временен зъб.
В горната челюст сумата от МДД на временните зъби е 1,5 мм по-голяма от
тази на постоянните.
В долната челюст тази разлика между временните и постоянните зъби е 2,5 мм.
Тази разлика позволява долният 6-ти зъб да се предвижи повече напред
отколкото горният и по този начин, равното включване преминава в „медиално
стъпало”.
Пробивът на постоянните премолари в горната и долната челюст става за
сметка на освободеното място от предшестващите ги временни зъби, които са с по-
голям медио-дистален диаметър. Разликата в горна челюст е от 2 – 2,5 мм, а в
долната – 2,2 мм. Има разлика в МДД между горните и долните постоянни
премолари, като последните са с по-малък МДД от горните.
Медиализирането на 6-те зъби в горна челюст е 1,2 мм, а в долната – 2,2 мм.
Освен от разликата в МДД на временни и постоянни зъби долните 6-ти се
медиализират малко повече и от факта, че долната челюст расте по-късно, но
повече от горната – 1 – 1,5 мм.
Пробивът на вторите постоянни молари е между 10-14 години, а на третите
постоянни молари започва след 17-18 годишна възраст.
ІІ период - смяната на временните молари и кучешки зъби:
І фаза – 9 – 10,5 г. при пробива на премоларите няма активен растеж.
ІІ фаза – 10.5 – 12 г. – активен растеж на зъбните дъги, който е свързан с
формирането на корените на премоларите и пробива на кучешките зъби.

Физиологичното повдигане на захапката започва още във временно съзъбие с

пробива на първите временни молари – І физиологично повдигане.
ІІ физиологично повдигане на захапката – с пробива на 6-те зъби.
ІІІ физиологично повдигане – с пробива на постоянните канини.
ІV физиологично повдигане – с пробива на 7-те зъби.

Кривата на Шпее започва оформянето си с пробива на 6-те зъби и завършва с

пробива на премоларите. При норма средната дълбочина на кривата е около 1,5 мм.
ІІ. Постоянно съзъбие
Между 12 и 18 години има активен растеж на зъбно-алвеоларната дъга. При
пробива на вторите молари /12-13,5 г./ растежът продължава до 15 години – период
на оформяне корените на кучешките зъби и вторите молари.
Мястото за 7-те зъби се създава:
1. В горна челюст – натрупване на кост в туберите.
2. В долна челюст – чрез резорбция на медиалното рамо на възходящия клон.

Нормалните оклузални съотношения при постоянното съзъбие имат малки

разлики от тези във временно и смесено съзъбие.
ВП на долните фронтални зъби оклудират с ПП на горните.
Характерно за постоянното съзъбие е, че всеки горен зъб артикулира с
едноименния си долен и дисталностоящия зъб. Изключение правят само долните
централни резци и горните мъдреци.
Горните фронтални зъби покриват 1/3 от клиничната корона на долните при
норма.
Медиалната линия на горната челюст съвпада с тази на долната.
Вестибуларните туберкули на долните странични зъби оклудират с фисурата на
горните.
При норма всички зъби са разположени един до друг, като се допират с
контактните си точки.
Горната челюст има формата на полуелипса, а долната на парабула.
Познавайки развитието на зъбно-челюстната система, денталните лекари може
да провеждат правилна профилактика на ЗЧД и при необходимост от лечение –
насочване към специалист ортодонт.
Ортодонтът е този, който ще определи най-подходящия момент за започване на
ортодонтското лечение и ще построи правилен план за лечение на съответната
ЗЧД.