Хистогенеза,

морфология и
физиология на емайл
Хистогенеза на емайл
 Стадий на ранна камбанка
 Спираделенето на клетките, получено е нужното количество
преамелобласти. Слоят от преамелобласти има формата на бъдещата
коронка.
 Преамелобластитетърпят трансформация и се превръщат в
амелобласти-секреторни клетки.
 Амелобластите са клетки с цилиндрична форма, Томесов израстък и
характерни клетъчни органели като апарат на Голджи, ендоплазматичен
ретикулум, митохондрии.
Хистогенеза на емайл

 Промени в зъбната папила,през камбанковидния стадий

Повърхностните клетки преодонтобласти се диференцират до одонтобласти.

Одонтобластите са удължени клетки, с един основен израсък насочен към
ектодермалните тъкани, който е директен стимул за диференциацията на
преамелобластите до амелобласти
Започва образуването на първичния дентин, който е основа за образуването
на емайл.
Хистогенеза на емайл
• М/у слоя от амелобласти и
одонтобласти се наблюдава
базалната мемрана, която тук се
нарича разграничителна
мембрана- membrana limitans.
• Разграничителната мембрана се
превръща в ЕДГ след отлагането
на първичен дентин и дава
началото на амелогенезата. ЕДГ
има двоен произход- екто- и
мезодермален и е нагъната. Тя е
плътна преграда към зъбната
папила(досегашния хранителен
източник).
Хистогенеза на емайл
• Прекъсването на хранителния източник, води до
промени в емайловия орган, всички слоеве от него
претърпяват трансформация:
 Външният емайлов епител се нагъва, като в гънките се
вмъкват капиляри от новия хранителен източник- зъбната
торбичка.
 Вгъванията са дълбоки,навлизат в звездовидния ретикулум
 Амелобластите се удължават,достигат окончателната си
височина, сменят се позициите на важни вътреклетъчни
стуктури- ядроро се премества в противоположния край на
клетката, по-близо до новия хранителен източник. Към ЕДГ
се разполагат ЕПР и АГ, образува се Томесов
амелобластен израстък (секреторна част на амелобласта).
Амелогенеза – етапи:

1. Образуване на органичен матрикс

2. Минерализация

3. Матурация
1. Образуване на органичен матрикс
• Амелобластите,подредени палисадно осъществяват протеинов синтез, който се
извършва в ЕПР на клетката, синтезираните продукти мигрират в АГ ,където се
кондензират и пакетират в амелобластни телца.
• Амелобластните телца се секретират през амелобластния израстък в
свободното пространство м/у израстъка и ЕДГ. Това свободно пространство се
нарича призмено пространство.
• Амелобластите се отдръпват към вътрешността на емайловия орган,
оформеното призмено пространство се изпълва с амелобластни телца и се
образува т.нар призмен сегмент..
• Още при първоначалното отлагане на органичния матрикс, се натрупват около
25% минерални компоненти – първоначална минерализация.
• Амелогенезата протича пластово, като започва от върховете на бъдещите
корони.
 Минерализация
• Това е процес на отлагане на минерални соли в органичната материя и последващо
кристализиране.
• Съществуват различни теории за минерализацията на органичния емайлов матрикс.
• Фосфаразна теория на Robison 1923г.- Според тази теория, минерализацията е
процес на спонтанна преципитация на неорганични йони. Това става поради
свръхнасищане на матрикса с фосфатни йони отцепени под действието на АФ
от фосфатни естери. АФ се продуцира от секреторните амелобластни клетки под
въздействието на вит. D и редица микроелементи (Mn, Ca, Sr). АФ катализира и
синтеза на протеините, участващи в образуването на емайловия органичен
матрикс.
Концентрациите на Са2+ и РО43- са много високи в кръвта и тъканните
течности, но не се получава преципитация, защото минерализацията изисква
преодоляване на висока енергетична бариера.
Според Robison тази бариера се преодолява при разграждането на
високоергични фосфати, особено АТФ.
АТФ  АДФ  АМФ
При този процес се увеличава и локалната концентрация на фосфатни йони.
При преодоляване на енергетичната бариера преципитира кисел калциев
фосфат, който постепенно преминава в апатит- Са10(РО4)6(ОН)2

Този тип минерализация се определя като хомогенна кристализация.

• Епитаксна теория 1950г.- Според тази теория първоначално се формира
органичен кристал- домакин, в който се импрегнират неорганични
съединения. Процеса се означава като хетерогенна нуклеация.
Зародишевите центрове привличат калциеви и фосфатни йони чрез
действието на електростатични сили. Нуклеационни центрове са
карбоксилните, фосфатните и NH 2+ групи на редица органични
съединения. CO3 и PO4 на пептидните вериги се свързват с Ca2+, а NH2 с
PO43-. В първичните органични кристали-домакини се осъществява
ориентиран неорганичен кристален растеж. Енергетичната бариера е
ниска и кристализацията протича при ниски нива на насищане от
неорганични йони.
• Наносферна теория 1994г. ( Fincham)- Според тази теория
минерализацията на емайла се обеснява със свойствата и поведението
на високо специализираните матриксни емайлови протеини.
 Амлогенин- представлява 90% от матриксните протеини Най-нови
проучвания сочат, че регулира образуването и растежа на
хидроксилапатитните кристали по време на минерализацияна на емайла.
Участва в организацията на емайловите призми.
Амелогенинът има функция за спонтанно
самоподреждане на малки наносфери в
матрикса. Тези наносфери служат като скеле, Амелогенин
улсеняващо кристалния растеж. Наносферите
имат свойството да се самогрупират до тънки и
дълги вериги- 100nm.

Всяка наносфера е с размер 15-25 nm .

Секреторни
гранули

Амелогининовите молекули контролират

растежа на кристалите на ширина и
дебелина,както и по тяхната аксиалната ос.
 Амелин (амелобластин)- представлява 5%-10% от целия емайлов
протеин. Образува се от амелобластите от периода на ранната
секреция до периода на късната матурация. Функцията му е контрол
върху растежа (удължаването) на апатитнигте кристали и общ контрол
на емайловата минерализация.

 Енамелин– съставлява <1% от емайловия протеин. Играе ключова роля

във формирането и растежа на кристалите.

 Тафтелин – кисел фосфорилиран гликопротеин. Образува се за кратко

по време на амелогенезата. Оказва въздействие върху началото на
минерализационния процес.
 МАТУРАЦИЯ
• След отлагането на органичния матрик, амелобластите търпят нови промени.
Емайловия орган е съществувал, за да осигури нормалната функция на
амелобластите и място за образуващия се емайл. След приключването на този
процес от него остава само редуциран емайлов епител.
• Редуцирания емайлов епител се състой от абсорбционни амелобласти, клетки от
външен емайлов епител и капиляри.
• Амелобластна трансформация- от секреторни към абсорбционни:
• Загубват амелобластния си израстък, като на негово място се появява ресничест стрииран край.
• От високи клетки, те стават ниски, кубоидни.
• Намалява броя вътреклетъчни органели
• Амелобластите синтезирят протеолитични ензими, съдържанието на които разгражда големи орг.
молекули. Следва абсорбция на разградената органична материя и вода от емайла.
• Продължава вносът на минерали през тях към образувания емайл.
Матурация
• В процеса на матурация се осъществява количествено увеличение на
минералното съдържание в емайла.
• Намалява водното съдържание в емайла.
• Намалява количеството органична материя.
• Настъпват качествени промени:
• Нарастване на кристалите до апатит и намаляване на неапатитните примеси.
• Част от карбонат- и хидроксилапатита преминават в устойчивия флуорапатит, т.е
намалява се киселинната разтворимост на емайла.
• Изчерпват се амелогенин и амелобластин нужни за кристалната инициация и
преобладават тафтелин и енамелин.

• Матурацията е процес, който продължава до постигане на оптимална

минерализация на емайла, години след пробива на зъба.
 5 5
1. Преамелобласт

2. Начална фаза на
хистодиференциация на 6
преамелобласта 4
3. Инициална фаза на секрециа,
отлагане на първичен дентин.

4. Секреторна фаза- Томесеов

израстик, секреторен 3
амелобласт.

5. Фаза на матурация-
абсорбционен амелобласт.

Фаза на матурация 2

6. Протективна фаза на
амелобласта.
1
 Морфология на емайла
• Определение за емайл- емайлът е протективната обвивка на зъбната
корона и е най-силно минерализираната твърда биологична структура в
човешкото тяло ( 7 по Moos).
• Морфологична единица на емайла е емайловата призма. Средната ширина
на емайловата призма е 4- 5m в диаметър. Дължината им е малко по-голяма от
дебелината на емайловия слой, в който се намират, тъй като имат
вълнообразна ( S-образна) извивка във вътрешните 2/3 на емайла. Разполагат
се от ЕДГ до повърхността на емайла, като са по- тънки към ЕДГ и по дебели
към емайловата повърхност. В различните участъци на емайла,призмите имат
различен ход. Всяка призма е резултат на секрецията на 4 амелобласта, а всеки
амелобласт е свързан с продукцията на поне две призми.
Емайлови призми

IR
Ход на емайловите призми в различните
участъци на емайла
Морфология на емайл
• Основната структурна единица на емайла е апатитният кристал.
• Емайловите призми, съдържат снопчета от апатитни кристали.
• Формата на кристалите, изграждащи емайловите призми е хексагонална
и придава форма на цялата призма. Оделните кристали в призмата са
съединени от органична материя и неорганични примеси. Най-прътно
подредени и с най-малки интеркристални пространства са кристалите в
призмата  устойчивост на призмата.
• Зрелите кристали са с дължина 160nm, и ширина 20nm.
• В центъра на призмата кристалите са подредени в колони, успоредни на
надлажната й ос, а в периферията дивергират.
Cr

IR cr

IR
• Интерпризматични зони- зоните разположени м/у съседни призми.
Те също са изградени от апатитни кристали,но подредени по
различен начин, интеркристалните пространства са по-големи, по-
голямо е количеството на неапатитните примеси и органичната
материя  по-слабо минерализирани от емайловата призма.
• Призмени граници- пространства разграничаващи призмите от
интерпризматичните зони. Те са резултат от срещата на кристали с
различна ориентация от двете зони. По-слабо минерализирана зона
на емайла.
• При напречен срез призмите са подредени като люспи на риба.
• Емайловата призма има 3 части:
• Глава
• Тяло
• Опашка
 Инкрементални линии в емайла
• Линии на Retzius 1873г.- израз на
степенните разлики в отлагането на емайла.
Поради вариации в метаболизма на
организма се получават и вариации в обема
отложен органичен матрикс,а оттам и в
минерализацията му. Линиите са
разположени на различни разстояния една от
друга и говорят за пластовото отлагане на
емайл. При напречен срез на емайла,
линиите се виждат като концентични
окръжности, успоредни на ЕДГ. Разполагат се
ЕДГ към повърхността на емайла.
• Неонатална линия- акцентирана,
дебело подчертана линая на
Retzius. Образува се по време на
раждането- критичен момент за
организма- механична травма,
дишане, смяна на хранителен
източник и околна среда. Емайла
под нея е сформиран преди
раждането и е с по-малко дефекти
от този сформиран след раждането.
НАБЛЮДАВАСЕ САМО ПРИ ЗЪБИ,
ЧАСТ ОТ ЧИЕТО РАЗВИТИЕ
ПРОТИЧА ПРЕНАТАЛНО. ТОВА СА
ВСИЧКИ ВРЕМЕННИ И ЧАСТ ОТ
ПОСТОЯННИТЕ – ПЪРВИТЕ
МОЛАРИ, ИНЦИЗИВИТЕ И
КАНИНИТЕ.
• Напречни стриации- израз на
денонощият ритъм на
минерализациа. Наблюдават се на
малки и равни интервали, на
разстояние от 4m . През деня
метаболитната активност на клетките
е по-голяма, в синхрон с целия
организъм- оформя се слой емайл с
определена дебелина, а по-късно и
по-добре минерализиран. По време
на нощния сън метаболитната
активност намалява тънка и слаба
линия, разграничаваща две зони
отложен емайл по време на дневната
активност.
Линии на Хънтър- Шрьогер (Hunter-Schreger)
• При прекарване на поляризирана
светлина през слой емайл, се
забелязват редуващи се на равни
интервали светли и тъмни линии.
Излизат от ЕДГ и косо се отправят
към повърхността без да я
достигат.
• Тези линии не са морфологична
структура, а оптичен феномен,
породен от промяна в хода на
емайловите призми (S- образни).
Емайлови
призми
Емайлова- дентинова граница
• Гарница м/у двете структури
емайл и дентин
ЕДГ Е
• Образува се в/у Д
разграничителната мембрана
м/у ектодерм и мезодерм.
• Осигурява стабилна връзка
м/у емайл и дентин
• Минерализирана е, но по-
слабо в сравнение с двете
съседни структури
ЕДГ
• Ясно видима и фестонирана
 Емайлови туфи
• Дефект в най-вътрешния
слой на емайла
• Излизат под ъгъл от 90
градуса от ЕДГ
• Повишено съдържание на
органична материя
(енамелин)
Емайлови бухалки (вретена)
• Терминални участъци на
одонтобластните
израстъци.
• Излизат от ЕДГ
• Представляват тубули
запълнени от органична
материя
• Наблюдават се
поединично / на групи
• По-къси от туфите и с
дължина само няколко
милиметра
Емайлови ламели
• Пукнатини в емайла, които могат
да бъдат видими дори с просто
око.
• От ЕДГ до емайловата
повърхност.
• Запълнени с органична материя
• Дължат се на дефект в
секреторните амелобласти/
стрес във вече изградения емайл
от температурни или механични
натоварвания.
Емайлова повърхност
 Структурина повърхността 1. Повърхностен емайлов слой:
на емайла:  Дебелина - 25-30 μm.
 Апризматиченслой-  Апризматичен – при 70% от зъбите.
повърхностен емайлов слой Резултат от загубата на Томесовите
израстъци в последния стадий на
 Перикимати амелогенезата.
 Кутикула  Най-минерализиран, с най-големи
апатитни кристали, перпендикулярни на
 Пеликула
повърхността, тесни интеркристални
пространства  резистентност.
С повишена електронна плътност.
 Израз на реминерализационни процеси.
2. Перикимати.
Резултат от линиите на
Retzius,излизащи на
повърхността- крайща на
линиите на Retzius.
Проявяват се на повърхността
на емайла като серия от бразди,
и тя изглежда нагъната.
С течение на времето изчезват.
Наблюдават се най-често в
областта на шийката на зъба по
неговата вестинуларна
повърхност.
3. Кутикула - 0.2 m

Получава се в късните стадии на емайловото

формиране от реддуцирания емайлов епител и СИНОНИМИ:
емайловия матрикс. cuticula dentis,
adamantine membrane,
Покрива короната на новопробилите зъби и по-късно dental cuticle,
membrana adamantina,
се изтрива от дъвченето. Nasmyth's cuticle,
Nasmyth's membrane,
Микроскопски се наблюдава аморфна субстанция. skin of teeth

Чрез нея, амелобластите осъществяват

потективната си функция.
4. Пеликула
Оформя се няколко часа след механично почистване
на зъбите.
Преципитат от слюнчени протеини в/у зъбната
повърхност.
МО имат свойството да я колонизират начален етап
от образуването на зъбната плака.
 Състав на емайла
1. Неорганична съставка на емайла- апатитни кристали и неапатитни
примеси
95-96% при постоянни зъби (OH)2
93% при временни зъби Ca10(PO4)6 F2
2. Вода CO3
Хлабаво свързана- ¼ от цялото количество,свързана е с органичната материя.
Стабилно свързана- под формата на хидратационен слой към апатитния
кристал, осигурява дифузията на йони и степента на обмяна в кристала.
3. Органична материя
Киселинно разтворима- 2/3 от цялото количество орг. материя.
Киселинно неразтворима- 1/3 от органичната материя- енамелин
Обмяна на емайла
• Реализира се по пътя на дифузията на йони, като преди пробива те се доставят от
тъканната течност, след пробива от слюнката.
• Обмяната на емайла се свежда до обмяна в кристалната решетка на апатита.
• В кристалната решетка на апатита различаваме следните зони:
1. Електронеутрално ядро- всеки анион е обиколен от катион.
2. Зона на електрическа асиметрия- основно РО4 3- .
3. Двоен слой на Хелм-Холц- около кристала.

 Вътрешен стабилно свързан слой- вода трайно-свързана и йони неутрализиращи ел.

асиметрия (хидратен слой)
 Външен слабо свързан слой- йони образуващи дифузно ориентиран слой.

4. Интеркристално пространство- хлабаво свързана вода и органична материя.

 Дифузия на йони при обмяната
ЙОНИ ДИФУНДИРАТ В ХИДРАТНИЯ СЛОЙ,НО НЕ СЕ ЗАДЪРЖАТ

ЙОНИТЕ СЕ ЗАДЪРЖАТ В ХИДРАТНИЯ СЛОЙ И НЕУТРАЛИЗИРАТ

ЕЛ.АСИМЕТРИЯ НА ПОВЪРХНОСТТА НА КРИСТАЛА

ЗАМЕСТВАНЕ НА ЙОНИ ОТ ПОВЪРХНОСТТА НА КРИСТАЛА

ЗАМЕСТВАНЕ НА ЙОНИ ОТ ВЪТРЕШНОСТТА НА КРИСТАЛА

• Обмяната може да
бъде: Двоен слой на Хелм-Холц

ИЗОЙОННА- с йони,
които нормално
+ - H2O
+-
съществуват в
кристалната решетка H2O H2O
+ + H2O
- H2O + -
ХЕТЕРОЙОННА- с +
+ РО4 3- + +
йони,които не
РО4 3- РО4 3- H2O
съществуват в H2+O ЕНЯ
+ H2O
кристалната решетка +
+
(Na,Mn,Si,Str) H2O РО4 3- РО4 3-
H2O + +
- +
- + H2O -
+ H2O +
H2O H2O
- +
Фактори влияещи в/у обмяната

• Големината на кристала
• Обема на интеркристалните пространства
• pH на средта
• Вид, големина и количество йони в
околната среда.