ЛИКЦИЯ № 6

ЗАМЕСТВАЩИ АПАРАТИ И ИМПЛАНТАТИ.

1. Определение : Заместващите апарати – заместват твърди тъкани(костни
сруктури) ,меки тъкани и сетивни органи – нос;око;ухо(без да възстановяват основ-
ните им функции) и прилежати тъкани около тях.
2. Видове заместващите апарати:
а. хирургични заместващи апарати – те се използват за заместване на твърди
тъкани(кости) и меки тъкани – имплантати :
- имплантати за седловиден нос;
- имплантати за ТМС;
- имплантати за горна и долна челюст.
б. обтуратори – заместващи апарати,които се запълват празнини и дефекти на
твърдите и меките тъкани на небцето,но при здраво и запазено протезно поле;
в. Ектопротези(лицеви протези) – заместващи апарати разположени извън
устната кухина,които възстановяват загубени сетивни органи – нос ухо и око и при-
лежащи тъкани към тях на лицето,без да възстановяват основните им функции.
 3. Задържане на заместващите апарати(хирургични протези) се осъществява :
- задържат се към здравите зъби;
- задържат се към останалите здрави костни фрагменти на горна или долна
челюст;
- задържат се към хирургично направени тъкънни ложи в меките тъкани;
- задържат се на лицевия скелет – ектопротезите.

ХИРУРГИЧНИ ЗАМЕСТВАЩИ АПАРАТИ

ИМПЛАНТАТ ЗА СЕДЛОВИДЕН НОС
Показания:
Планира се от лекарят по ДМ при дефект на горната част на носа,тя е
хътнала поради травма или заболявания,като се нарушава естетиката на
лицето.
Особенности: имплантата се изработва по взет отпечатък от лекаря в
зъботехническата лаборатория и се поставя чрез хирургична операция,
като поставения имплантат няма контакт с външната среда.
 Пример: Седловиден нос.
Клиничен етап първи :
- лекарят по ДМ взима отпечатък от лицето
на пациента – лицева маска:

- изолиране на косата на пациента чрез поставяне на “вертикална “бинтова

привръзка – тя обхваща косата,бакембардите,ушите,възходящия клон и ъгъла
на долната челюст и минава пред врата;
- странично на лицето се поставя лиглин или марли за изолиране на лицето
от отпечатъчния материал;
- веждите се изолират с вазелин,мъжете трябва да са обръснати за деня;
- поставяне на въздухоносни еластични тръбички в носа и устата;
- пациента е поставен в хоризонтална позиция на стоматологичния стол;
- очертаване на дефекта с демогравски молив на лицето от хирурга;
- разбърква се алгинат в течлива консистенция(или кремообразен силикон),в
необходимото количество;
- поставя се отпечатъчния материал на лицето в посока от горе на долу като
обхваща – челото,очите,носа,ушите,горната челюст,долната челюст,като се
обхваща цялото лицето на пациента(при цялостен отпечатък от лицето);
 - поставяне на “S” или “омегообразни” телени ретенции в още не втвърдения
(преди фазата на пластичност) алгинат - телените ретенции са предварително
направени и служат за свързване на алгинатния отпечатък с армиращия гипс на
отпечатъка;
- разбърква се гипсова каша в каймакообразна консистенция и се поставя с
дебелина от 1,5-2,00 см върху външната повърхност на алгинатовия(силиконовия)
отпечатък,като обхваща външната част на “S” или “омегообразните” телени
ретенции;
- за армиране на гипса се поставя върху него голямо парче марля и още
невтърдения гипс се заглажда ;
- изчаква се втвърдявянето на армиращия гипс на отпечатък “лицева маска” ;
- отстраняват се въздухопроводите вниматерно от носа и устата;
- сваля се отпечатъка”лицева маска” от лицето на пациента, при хоризонтално
положение главата и тялото на стоматологичния стол,много внимателно;
- лицето на пациента се почиства и се освобождава от бинтовата изолираща
превръзка и странично поставените – лиглин или марли;
- оглед и анализ на отпечатъка;
- даване указания за лабораторията.
 Пример : Взимане отпечатък от лицето
-”лицева маска”.
Лабораторен етап първи:
- оглед на работният отпечатък – лице-
ва маска;
- изолиране на гипсовите ръбове на
отпечатъка;
- отливане от твърд гипс на работен модел – “гипсова маска”;
- при необходимост работния модел може да се дублира и да се отливат
още работни модели - “гипсова маска”
- очертаване на границата на имплантата за седловиден нос от лекаря по ДМ -
(хирург);
- изолиране на гипсовия работен модел “гипсова маска” ;
- от восък се моделира имлантата за седловиден нос,като периферните му
ръбове се изтъняват до нула;
- опаковане на восъчния имплантат за седловиден нос в кювета без работния
модел и завършване на имплантата от еластична пластмаса;
- почистване на имплантата,(не се полира);
 Пример: Хирургично поставен имплантат за седловиден нос.

- имплантата се поставя върху седловидния нос,премерва се върху рабонтния

гипсов модел;
- на импланатата с борер се изработват отвори с d-0,5 мм на разстояние от
2-5 мм. един от друг (през тези отвори след операцията ще навлиза съединителна
тъкан,чрез която ще се задържа имплантата.
Клиничен етап втори:
- чрез операция се поставя имплантата за седловиден нос;
- зашиват се оперативно меките тъкани.
 ИМПЛАНТАТ ЗА ЛЕКУВАНЕ НА АНКИЛОЗА НА ГЛАВИЧКАТА НА ТЕМРОРО –
МАДИБУЛАРНАТА СТАВА

Показания:
- при анкилоза се получава срастване и обездвижване на ТМС;
- лечението е хирургично,но след операциятя за да се предотврати ново след-
оперативно срастване се изработва имплантат – калпаче от пластмаса, което се
поставя върху артикулационната ставна главичка на ТМС.

Клиничен етап първи:

- лекарят по ДМ прави външно-лицев преглед
и измервания на ТМС;
- по ретгенови снимки на ТМС в профил и
анфас се прави измервания за големината и
формата на ставната главичка;
- изпращат се указания за лабораторията,за формата и голимината на ставната
главичка на ТМС;
 Лабораторен етап първи:
- изработнане на гипсов работен модел на ставната главичка от твърд гипс
по указаниятя и схемата очертана от лекаря по ДМ,по рентгеновите снимки;
- указания от лекаря за формата на резецираната ставната главичка след
хирургичната операция;
- корекция на работния модел на главичката на ТМС след операцията на
работния модел по указания на лекаря по ДМ-хирург;
- изолиране на работния модел;
- моделиране от восък на имплантата- калпаче върху резецираната част на
ставната главичка на работния модел;
- моделирания имплантат – калпаче е с размери : височина(дълбочина) – 1 см.
и дебелина на стените – 1мм.;
- опаковане в кювета,заместване с еластична пластмаса
- почистване с борчета и монтирни камъчета на имплан-
тата;

- изработване над външния ръб на импланатат на отвори с d – 0,5-1,00мм през

3-5 мм разстояние;
 - изработват се още два импланта с различни размери:
а. вторият импланатат – калпаче е с по-голями размери с няколко мм.от първия
имплантат;
б. третият импланатат –калпаче с по- малъки размери с няколко мм. от първия
имплантат.
Клиничен етап втори:
- оглед на трите имплантата-калпачета с различни размери;
-хирургична операция на ТМС – отстранявне на срастванията;
- поставане на имплантата – калпаче върху ставната главичка и зашиване на
хирургичната рана.

1. 2.

Примери :
1. Имплантат калпаче за ТМС.
2. Хирургично поставен имплантат на ставната
главичка на ТМС.
 ИМПЛАНТАТИ ЗА ГОРНА И ДОЛНА ЧЕЛЮСТ
Показания:
Имплантатите за горна и долна челюст се поставят при хирургична операция за
да заместят половин или цяла челюст, която е отстранена поради заболяване.
Особенности :
Имплантатите след като се поставят оперативно в освободеното място на
резецираната половин или цяла челюст изпълняват следните функции:
- заместваща функция - да замества отстранена част или цяла челюст;
- формообразуваща функция за меките тъкани на оперативното поле;
- опорна функция – за останалите здрави запазени костни фрагменти на
челюстта при частична резекция на челюстта;
- опорна функция за меките тъкани след пълна резекция на челюстта;
- естетична функция – възстановява формата и симетрията на лицето в
областта на горната или долната челюст където са поставени.
Материали от които се изработват имплантатите:
 Металните имплантати се използват много,те се изработват от:
- хром-кобалт-молибденова сплав- “Vitalium” ;
- хром-никелови сплави с титаново покритие;
- сплави на титана;
- Ед.Папазян в България е разработил – българска кобалт-хром-никел - молиб-
денова сплав “Ферохроникум” с много добри качества.
Металните имплантати са покрити:
а. покрити с пластмаса;
б. покрити с тефлон – омекотяват функционалното налягане;
в. покрити със силикон – омекотяват функционалното налягане;
Металните имплантати имат много добри качества – механични,биологични,
антикорозионни и антимагнитни и изместиха пластмасата,като материал за
изработването на имплантатите на съвременния етап.
Имплантатите се поставят при оперативно лечение вътре в тъканите:
- те да са прецизно изработени и от подходящ материал;
- зъботехниците да са с висока квалификация и голям професионален опит;
- лабораториите да са с подходящо обурудване - материали и апаратура.
Примери:Двучастова СРП за ДЧ - фрез протеза - неснемаема(1) и снемаема
част(2).
1. 2.

4. 5.

Примери: 4. СРП при фронтална 5. СРП при цялосна екстерпация на ДЧ.

резекция на долната челюст.
Примери: 1.Зъбно алвеоларна СРП; 2.Титанови елементи за заместване на части
от долната челюст;3. Универсален пластинков имплантат по Папазян и Угринров.

1. 2. 3.

Примери:4. Заместваща протеза 5. Телескопно задържане на заместваща

с пружинно задържане. протеза.
Примери:Класификация на придобитите проходни дефекти на горна челюст:
1 – ва група – хирургично създаден дефект на твърдото небце; дефект на
алвеоларния гребен; дефект на половин горна челюст;
2 – ра група –дефект на част(1/2) от твърдото и мекото небце;
3 – та група – пълно хирургично отстранявяне на горната челюст;
4 - та група – пълно хирургично отстраняване на горночелюстната кост и
всички мускули на мекото небце.
Принципи при конструиране на следрезекционни протези:
- опора – устойчивост на протезета към след оперативното поле към меките
тъкани и остатъчната кост на челюстта със запазените зъби(без зъби);
- ретенция – устойчивост към вертикаланите премествания на протезата,
ползват се за задържане към останалите зъби на запазената част на челюстта;
при безъби челюсти при протезирането се използва – адхезиятя и кохезията към
запазените – меко и твърдо небце и алвеоларен гребен,носния отвор или
създадените тъкънни ложи при операцията;
- стабилност – устойчивост на протезата върху протезното поле при функция и
постигане на балансирана оклузия в областта на запазената част на алвеоларния
гребен и остатъчното съзъбие на него с антагонистите на другата челюст;
- при протезиране на небцови дефекти на горна челюст – запазената част от
твърдото небце дава добра опора и стабилност на протезната конструкция.
При резекция на половин челюст в зависимост от начина на фиксиране на
заместващата част – протеза към здравата част на челюстта,според Боянов и
Оксман са два вида:
- протези с вътрекостна фиксация;
Пример: Класификация на следрезекционните дефекти на долна челюст:
1- група- дефект на алвеоларния гребен,с непрекъсната ДЧ със зъби; дефект
на алеоларния гребен,но с запазена беззъба долна челюст;
2 – група – резецирана част,но прекъсната ДЧ – лекувани с костна пластика
или метален имплнтат;
3 – група – резецирана сегментна част на ДЧ – до 3 см; над 3-см.-със запазени
зъби на здравите костни фрагменти; обеззъбени костни фрагменти;
4 – група – едностранна резекция на ДЧ – със запазени зъби на здравия костен
фрагмент;
5 - група – екстерпирана
цяла долна челюст.
Примери:Заместващи протези след екстерпация на долна челюст:
 СЛЕДРЕЗЕКЦИОННИ ПРОТЕЗИ(СРП)

ОСОБЕННОСТИ НА СРП:
- поставят се по време на хирургичната операция или след нея;
- следрезекционните протези се задържат – към зравите зъби и останалия
алвеоларен гребен на здравия костен фрагмент и в предварително оформени
ложи в меките тъкани.
ВИДОВЕ СЛЕДРЕЗЕКЦИОННИ ПРОТЕЗИ(СРП) НА ГОРНА ЧЕЛЮСТ:
1.СРП за част от алвеоларния гребен и зъбите;
2.СРП за половин горна челюст с плътна заместваща част;
3. СРП за половин горна челюст с куха заместваща част;
4. СРП за половин горна челюст със сглобяема заместваща част – сложна кон-
струкция,като заместващата част се състои от 2-3 сглобяеми части чрез щифтове
за да мине протезата през устния отвор и да сепостави на протезното поле - не се
използва ;
5. СРП за половин горна челюст със заместваща част с магнити – не се изпол-
зва;
 6. СРП на половин горна челюст с чашковидна заместваща част – използва се
много,като метод и сега поради следните предимства:
- не оказва натиск на зарастналите тъкани;
- протезата е с олекотено тегло и събира ексудата в чашковидната замества-
ща част и при сваляне на протезата ексудата се отстранява;
7. СРП за цяла горна челюст – за подобряването на задържането им към
прилежащите тъкани,тя се изработва с хоризонтален улей над фронталните зъби
и с две странични дистално разположени крила за задържане във вътретъканни
ложи ,направени по време на хирургичната операция;
- за задържането им се използват – пружини фиксирани към двете протези
магнити, ключалки към изкуствени коронки на долните зъби и др.
КЛИНИКО-ЛАБОРАТОРНА ТЕХНОЛОГИЯ НА СЛЕДРЕЗЕКЦИОННА ПРОТЕЗА
ЗА ПОЛОВИН ГОРНА ЧЕЛЮСТ С КУХА ЗАМЕСТВАЩА ЧАСТ.
Клиничен етап първи:
- лекарят по ДМ прави планирането на протезата;
- взема се отпечатък със стандартни лъжици поотделно от горна и долна челюст
с еластомерен отпечатъчен материал;
- дават се указания за лабораторията;
 Пример: Граници на оперативното поле на горна челюст.
Лабораторан етап първи:
- оглед на отпечатъците;
- отливане на работни модели от твърд гипс;
- изработване на оклузионни шаблони с валове
по указание на лекаря по ДМ.
Клиничен етап втори:
- определяне на централна оклузия- при запа-
зени зъбни редици със силиконова захапка-ключ;
- при дистално неограничени ДЗР с оклузални
шаблони с восъчни валове;
Лабораторен етап втори:
- включване в оклудатор на работните модели с шаблоните в централна оклузия
- очертаване границите на оперативното поле от лекаря по ДМ - хирург;
- изрязване на частите които ще се отстранят при операцията;
- оперативния дефектът се оформя,като половин беззъба челюст;
- изработват се на зъбите на срещуположната половина на ГЧ опорно-задръжни
 - по очертаните граници с молив се поставя пластифицирана плака розов восък
и се моделира плаковата част и тялото на протезата – алвеоларния гребен на под-
лежащата за резециране половина на долната челюст;
- върху беззъбата половин челюст се нареждат изкуствените зъби в оклузия с
антагонистите на другата челюст;
- восъчната протеза се опакова в кювета,замества се пластмаса и се завършва.
Клиничен етап трети:
- опериране на болния – резециране на половината горна челюст;
- период на зарастване и оформяне на раната(формиращ апарат-протеза);
- вземане отпечатък от оперативното поле(празнина) с протезата,като се поставя
на протезата в областа на оперативното поле омекотена термопластична маса
стенц,гутаперча,розов восък или силикон, протезата се поставя на горната челюст;
 Лабораторен етап трети:
- отливане на работен модел с протезата и оперативния дефект – разбърква се
гипс и отпечатъка се потопявя в него - гипса обхваща дефекта и цялата лигавична
повърхност на плаката на протезата,като височината на работния модел е по-голя-
ма от височината на дефекта;
- след втвърдявяне на гипса протезата се отделя от работния модел,остава от-
печатъка на оперативния дефект на модела;
- отстранява се от модела отпечатъка на оперативния дефект чрез нагряване и
пластифициране на термопластичния отпечатъчен материал;
- получината празнина на работния модел се почиства,отстраняват се ретенции
по вътрешните стени на оперативния дефект на работния модел;
- стените на дефекта се облицоват с омекотен розов восък,заглажда се модела-
жа,поставя се протезата на модел с притискане за плътен контакт между тях;
 - отстранява се плаковата протеза от работния модел;
- опакова се в кювета работния модел с моделираната куха заместваща
част,поставя се горния пръстен на кюветата и се отлива от гипс на контрата,
гипса трябва да изпълни много добре моделираната кухина(куха заместваща част)
- работи се по технологията за частичните плакови протези – поставя се пласт-
маса,режим на топрлинна полимеризация, изстудяване на стайна t°,почиства и се
полира кухата заместваща част;
- следрезекционната протеза се свързва неподвижно с кухата заместваща част
на опертивния дефект със студенополимеризираща пластмаса-почисва и се
полира.
Примери :

1. 2.

1. Опаковане в кювета 2.Свързване на кухата заместваща част с плаката

на кухата заместваща част. на СРП със студенополимеризираща пластмаса.
Примери : След резекционни протези с куха заместваща част на ГЧ,след
резекция на половин горна челюст.
 СЛЕДРЕЗЕКЦИОННА ПРОТЕЗА ЗА ПОЛОВИН ГОРНА ЧЕЛЮСТ С
ЧАШКОВИДНА ЗАМЕСТВАЩА ЧАСТ
Клинико-лабораторна технология на изработване е същата,като при СРП с куха
заместваща част ,при изработване СРП с чашковидната заместваща част.

Клиничен етап първи:

-планиране на СРП;взимане на отпечатък поотделно от
двете челюсти със стандартни лъжици и еластомерен
отпечатъчен материал;
- определяне централната оклузия – с захапка ключ
при запазени зъбни редици;указания за лабораторията.
Лабораторен етап първи:
- отливане на работни модели;
- очертаване границите на оперативното поле с лекаря;
- включване на работните модели в централна оклузия;
- изрязване и оформяне на оперативното поле,като
беззъба челюст;
- изработване на СРП с изкуствените зъби на дефекта;
 Клиничен етап втори:
- при зазравяла опративна рана се взима отпечатък с
СРПротеза с термопластичен отпечатъчен материал
или силиконов материалкоито изпълва оперативния
дефект с протезата поставена на протезното поле;
Лабораторен етап втори:
- отливане на работен модел с дефекта на оператив-
ното поле;
- на работния модел на ГЧ в дъното на на оперативния дефект(кухина) се насип-
ва гипс до средата на дефекта и се оформя П-образно гипсово пънче със загладе-
ни стени;
- протезата се поставя на работния модел и се опакова в кювета без вал -
гипса достига до ръбовете на протезата,като протезата се включва при опакова-
нето в контрата(горната част на кюветата);
- след втвърдаване на гипса кюветата се отваря –изолира се гипсовата повърх-
ност и в дълбочина на оперативния дефект;
- СРП се намазва с мономер в областа на дефекта,поставя се пластмаса в опе-
ративния дефект на модела,кюветата се затваря,пресова и се завършва,почиства
и полира.
Примери : След резекционни протези за цяла горна челюст с куха заместваща
част ,с форма на трапец – за намаляване на теглото им.
 СЛЕДРЕЗЕКЦИОННА ПРОТЕЗА ЗА ДОЛНА ЧЕЛЮСТ
Покозания :
При оперативно отстраняване на част или цялата долна челюст.
СЛЕДРЕЗЕКЦИОННА ПРОТЕЗА ПРИ ДЕФЕКТ БОЛАСТТА НА БРАДАТА
Видове СРП за ДЧ:
- снемаеми СРП;
- неснемаеми СРП;
- според задържанито си биват – вътрешнокостно;зъбноалвеоларно и вътре-
мекотъканно здържане.
Особенности на СРП на ДЧ:
- възстановават загубените меки,твърди тъкани,алвеоларния гребен и зъбите
на оперативния дефект на ДЧ;
- фиксират костните фрагменти,формират меките тъкани по съседство;
- подобряват храненето – възтановяват частично оклузията;
- подобряват говора;
- подобряват естетиката(симетрията) на лицето след протезирането.
Клиничен етап първи:
- планиране на СРП;
- взимане на отпечатък преди операцията от цяла долна челюст със стандартна
лъжица и еластомерен отпечатъчен материал ;
- взимане на отпечатък със стандартна лъжица от цяла горна челюст с еласто-
мерен отпечатъчен материал; оглед и анализ на отпечатъците;
- при интактни зъбни редици се определя централната оклузия със сииконова
захапка-ключ,при дистално неограничени ДЗР с оклузионен шаблон с восъчен
вал(изработен в лабораторията);
- определяне цвета на зъбите с разцветка;
- даване на указания за лабораторията.
Лабораторен етап първи:
- оглед на отпечатъците;
- отливане на работни модели от гипс на долна и горна челюст;
- включване на работните модели в оклудатор(артикулатор) в централна оклузия
и очертаване границите на оперативното поле по указание на лакаря по ДМ-хирург
- изрязване на зъбите разположени по границата на оперативния дефект,защото
тези зъби ще се извадят-хирургично;
- върху останалите зъби на здравите костни фрагменти на ДЧ двустранно се пла-
нират и изработват различни видове опорно задръжни елементи - куки,телескоп-
коронки,механични стави и др на СРП;
- по очертаните граници на операивното поле се изрязват зъбите и алвеоларния
гребен по указания на лекаря- хирург;
- модела се изолира в областа на оперативния дефект,моделира се тялото на
СРП,нареждат се липсващите зъби,протезата се замества с пластмаса,почиства
и се полира.
Клиничен етап:
- хирургична операция;
- период на зарастване на оперативната рана;
- поставяне на СРП на ДЧ в областта на брадата.
 СЛЕДРЕЗЕКЦИОННА ПРОТЕЗА ЗА ПОЛОВИН ДОЛНА ЧЕЛЮСТ
Покозания:
- при оперативна резекция на половин долна челюст с възходящия клон и гла-
вичката на ТМС;
Особенности СРП:
- разместване на здравия костен фрагмент под действието на мускулите;
- не може да се възстанови ТМС;
- задържането на СРП може да бъде – неподвижно с вътрекостна фиксация и
подвижно със зъбноалвеоларно задържане;
-протезата се състои от две основни части:
а. задържаща част;
б. заместваща част.
Клиничен етап първи:
- планиране на СРП;
- подготовка на опорните зъби на здравия костен фрагмент за опорно задръжни
елементи на задържащата част на СРП – при обвивни коронки опорните зъби се
изпиляват;
- взимане на отпечатък от долна челюст със силиконови отпечатъчни материали
с цяла стандартна лъжица;
- взимане на отпечатък от горна челюст със стандартна лъжица и еластомерен
отпечатъчен материал; оглед и анализ на отпечатъците;
- определане на централната оклузия със силиконова захапка – ключ(при дис-
тално неограничени дефекти на зъбните редици се определя със оклузионни шаб-
лоблони изработени в лабораторията за втори клиничен етап);
- определяне цвета на зъбите с фабрична разцветка;
- даване указания за лабораторията.
Лабораторен етап първи:
- оглед на отпечатъците;
- отливане на работен модел с подвижни пънчета по системата “Адапта”;
 - включване на работните модели в оклудатор(артикулатор);
- изработвоне на изкуствените коронки ;
Клиничен етап втори:
- ажустиране на коронките и взимане на отпечатък с тях от цяла долна челюст
със стандартна лъжица и силиконов отпечетъчен материал.
Лабораторен етап втори:
-отливане на работен модел с коронките;
- включване на работните модели в оклудатор или артикулатор;
- припояване на коронките като шина;
- изработване на канюли,те се припояват вертикално по вестибуларните повър-
хности на обвивните коронки;
- поставяне в канюлите на телена арматура и моделиране на наклонени(направ-
ляващи равнини) вестибуларни равнини,те опират по вестибуларните стени на
горните зъби и част от алвеоларния гребен на горна челюст над тях;
- към шината от коронки се изработват опорно-задръжни елементи на СРП –
куки,ключалки и др.;
- на долния работен модел се очертават границите на половината ДЧ,която
оперативно ще се резецира от хирурга по негови указания;
- изрязва се по границата,половината от дължината на ДЧ,на работния модел,
тя се моделира от восък в умален вид без възходящия клон и главичката на ТМС;
- нареждат се изкуствените зъби в този сектор в оклузиа с горните зъби антаго-
нисти;
- към здравия костен фрагмент на ДЧ,се моделира СРП от восък,като тя обхва-
ща и опорно-задръжните елементи;
- СРП се опакова,замества от пластмаса,почиства
и се полира.
Клиничен етап трети:
- оглед на СРП;
- хирургична операция – отстраняване на ½ от
долната челюст,оформяне на тъканни ложи в които
се поставя заместващата част на СРП,а задържащата им част чрез опорно-зад-
ръжните елементи към опорните зъби на здравиия костен фрагмент на ДЧ;
- поставяне на водещите равнини,към вестибуларните канюли на коронките,нап-
равляващите равнини опирайки във вестибуларните повърхности на горните зъби
не позволяват здравия костен фрагмент със зъбите да се измести към средната
линия на горната и долната челюст(1).

1. 2. СРП за половин челюст.

На съвременният етап СРП за ДЧ се изработват от :

- от хром-кобалт-молибденови сплави;
- хром-никелови сплави с титаново покритие;
- титанови сплави;
- по-малки са по обем; лесно се обработват;
- боилогично са поносими.
 СЛЕДРЕЗЕКЦИОННА ПРОТЕЗА ЗА ЦЯЛА ЧЕЛЮСТ(СРЦП)
Показания за изработване:
При заболявания при които има показания за екстерпация(отстранявяне) на
цялата долна челюст.
Особенности на СРЦП :
- липсваща костна основа влошава храненето – то е силно затруднено;
- постига се подобрение на естетиката на външния вид на лицето;
- подобрява се говора;
- предпазва меките тъкани от задълбочаване на деформазциите в резултат на
постоперативните цикатрикси при зарастване на оперативното поле.
Клинико-лабораторна технология:
Клиничен етап първи:
- лекарят по ДМ планира СРП на ДЧ;
- преди операцията взима отпечатъци от долна челюст и от горна челюст поот-
делно,със стандартни лъжици и еластомерен отпечатъчен материал;
- при запазени зъбни редици определя централната оклузия със захапка ключ
(при дистално неограничени ДЗР определя със оклузионни шаблони с валове
изработени в зъботехническата лаборатория във втория клиничен етап);
- определяне цвета на зъбите с фабрична разцветка;
- даване указания за лабораторията;
Лабораторен етап първи:
- отливане на долен и горен работен модел от гипс;
- включване на работните модели в централна оклузия в оклудатор или
артикулатор;
- очертаване границата с молив върху долния работен модел по указания на
лекаря по ДМ-хирург;
- изрязване на зъбите и алвеоларния гребен до основата ;
- по указание на лекаря може да се изреже и основата на ДЧ;
- моделиране от восък на резецираната част на ДЧ(без възходящия клон и ТМС);
- нареждане на изкуствените зъби на моделирания алвеоларен гребен;
- обработват се дисталните краища на протезата защото те ще потдържат меки-
те тъкани;
- лингвално в областта под малките и големите кътници се оформа ложа за
езика,за да се подобри здържането на СРП на ДЧ;
 - изработват се петлици и се поставят вестибуларно двустранно под малките и
големите кътници, за задържане към шина на зъбите на горна челюст след опера-
цията;
- моделираната протеза се опакова в кювета,замества се с пластмаса ,почиства и
се полира;
- за подобраването на задържането им може да се планира:
а.тежка пластмаса-амалгамирана пластмаса;
б. задържане двустранно с пружини;
в задържане с магнити.
Клиничен етап втори:
- оглед на СРП за ДЧ;
- хирургична операция за екстерпация на долната челюст;
- оформяне на тъканни ложи за СРП
- поставяне на СРП
- проверка на оклузиятя;
- фиксиране с гумене пръстени към горночелюстна назъбна шина – при запазени
горни зъби.