ЕТИОЛОГИЯ НА ЗЧД

Постнатален период

І. Етиологични фактори до 3-годишна възраст.

1. Начин на хранене – естествено/изкуствено
2. Хормонални смущения
3. Авитаминози – рахит
4. Преждевременна загуба на млечни зъби .
До 3-годишна възраст не се наблюдават още кариозни разрушения, които
водят до загуба на млечни зъби.
Най-често се дължи на травма – засягат се фронталните зъби.
Изменението зависи от:
- възрастта при загуба на зъба.
- броят на изгубените зъби
5. Фактури в ЛЧО – има значение за развитието на челюстта и особено, ако
линията на фрактурата пресича даден постоянен зародиш.
Получава се:
- хиперодонтия
- неправилно положение
- ретенция
- промяна в съотношението на челюстите.
6. Травма на зъбите
- луксиране
- избиване
- набиване – може да засегне зародиша на постоянния зъб; да се наруши
нормалната минерализация /смущения в емайла/; да се наруши съотношението
коронка/корен; да се измести зародиша; да срастнат два зародиша.
7. Вредни навици
Определение – условни рефлекси възникнали на базата на безусловните при
липса на адекватен дразнител.
Според B. Acht /1962/ - вредните навици са търсене към интимното
задоволяване на индивида.
Най-правилна постановка за вредните навици дава F. Kraus /1956/, в основата
на която лежи Павловското учение.
Това са: смучене на пръст, устни, език, бузи и предмети. От тях най-рано се
създава смученето на палеца.
Вредните навици у децата се създават най-често до едногодишна възраст,
по-рядко 1-2 годишна възраст, а по-късно почти не се създават.
Те се смятат за етиологичен фактор след 3-годишна възраст, защото ако
се отстранят до 3 години не могат да създават ЗЧД.
8. Заболяване на челюстната става – получават се при родови травми
/деструктивни процеси/ Смутен е растежът на долната челюст.
При едностранно засягане – лицева асиметрия.
 При двустранно засягане – функционални смущения – трудно отваряне,
дъвчене, отхапване и естетични смущения – „птиче” лице.
9. Смутено миодинамично равновесие – микро/макроглосия, къс френулум.
Няма равновесие между външния и вътрешен мускулен пояс – неправилно
развитие на челюстите.
Неравновесието между мускулите отварячи и затварячи -отворена/дълбока
захапка.

ІІ. Етиологични фактори на ЗЧД след 3 годишна възраст.

1. Отклонение в броя на зъбите.
А. Хиподонтия – вродено намаляване на зародишите на постоянните зъби.
Проучванията я определят като автозомно-доминантно унаследена.
Засягат се дистално стоящите от съответната зъбна група, с изключение
на 31 и 41
Хиподонтията води до общо недоразвитие на челюстите и особено на
сагиталния растеж.
Води до:
- персистиране на млечни зъби;
- разреждане на зъбите /диастеми и треми/;
- медиализиране на странични и дистализиране на предни зъби;
- прорастване на антагонистите;
- в горна челюст – недоразвитие – прогения;
- в долна челюст – недоразвитие – прогнатия и дълбока захапка.
Б. Хиперодонтия – вродено увеличение на броя на зародишите –
атавистичен белег или травма.
Води до:
- преразвитие на алвеоларния гребен и челюстта.
- ретенция на други зъби;
- недостиг на място – неправилно подреждане на зъбните редици.
Медиоденс – свръхброен зъб с конична форма между централните резци.
Пробива на мястото на резците и пречи на пробива им. В редки случаи може
да бъде подреден в зъбната редица, но това става за сметка на преместване на
останалите зъби и нарушаване на оклузалните съотношения с антагонистите.
2. Преждевременна загуба на млечни зъби.
Деформациите зависят:
- от времето
- от броя
- от мястото и вида на изгубените зъби.
Води до:
- скъсяване на зъбната дъга /намалява сагиталния размер/ в резултат на
медиализиране на зъбите;
- ако е едностранно – води до асиметрия на зъбната дъга;
- нарушаване на оклузията;
- нарушаване на нормалния пробив на постоянните зъби;
- прорастване на антагонистите – отклонение във вертикално отношение;
- пълно затваряне на мястото за постоянни зъби.
 3. Преждевременна загуба на постоянни зъби.
Най-често се дължи на травма на фронтални зъби.
Промените са аналогични на загубата на временните зъби.
Получава се атрофия на алвеоларния гребен.
Преждевременната загуба на страничните зъби се дължи най-често на
кариозни увреждания.
Ако е загубен 6-ти зъб рано това е по-благоприятно, защото мястото му се
заема от 7-мия.
4. Кариозни разрушения на млечни зъби.
Засягането на апроксималните повърхности на инцизивите – води до
сгъстяване на фронта и намаляване мястото за пробиващите постоянни зъби.
Най-голямо значение има дисталното разрушение на V-те, особено ако е
над 2 мм. Пробиващите 6-ти зъби заемат по-медиално положение. Ако това е
симетрично в горна челюст се развива прогнатия /според Курляндски/.
Едностранният дефект е съпроводен с болка. Детето дъвче на едната страна и това
може да доведе до латерогнатия.
5. Персистирали млечни зъби.
При девитализиран млечен зъб коренът трудно се резорбира и постоянния
променя посоката си на пробив.
До ЗЧД може да доведе и неправилната резорбция на корените на временните
зъби, което е признак на зъбно-челюстно несъответствие.
6. Травматични увреждания на зъбите:
- фрактури
- луксации
- избиване /експулсия/ на зъб
Увреждането зависи от:
- посоката на силата;
- времето на удара;
- брой засегнати зъби;
- място /фронтални, странични/
При временните зъби води до увреждане зародишите на постонните зъби:
- промяна в посоката на пробив;
- в минерализацията;
- в развитието на корена на засегнатия зъб;
- забавяне на пробива на постоянния зъб.
При постоянните зъби се нарушава естетиката и морфологичната цялост на
съзъбието.
7. Вредни навици.
Определя се като фиксиран стереотип – сложна серия от съгласувани
рефлекси, включвани автоматично в определена последователност.
Продължителността на вредния навик има много по-голямо значение,
отколкото неговия интензитет. С увеличаване на възрастта вредните навици
намаляват, но се увеличават ЗЧД.
Ако се отстранят до 3 годишна възраст се очаква саморегулация.
 Смучене на пръст.
Наблюдава се още в утробата на майката.
Деформации, които се получават:
- протрузия на горен фронт;
- ретрузия на долен фронт;
- отворена захапка;
- лъжлива прогения;
- дистална захапка.
Смучене на устна
ЗЧД:
- протрузия на горен фронт;
- ретрузия на долен фронт;
- overjet.
Смучене на език и бузи
Увеличено налягане.
Зависи от: продължителността на навика и по какъв начин се изпълнява.
ЗЧД:
- отворена захапка във фронта
- отворена захапка в страничния участък.
8. Парафункции.
Гълтане
Рефлексна двигателена функция, която претърпява промени по време на
развитие на детето.
Според Graber при кърмачетата няма зъбни редици. Стабилизирането на
долната челюст по време на гълтане става чрез пъхане на езика между
алвеоларните гребени по време на преглъщане и по-силни контракции на
мускулите на устни и бузи. Това е т. нар. „инфантилно” гълтане, което е
нормално до 3 годишна възраст.
С окончателното оформяне на временното съзъбие се създават условия за
нормалното физиологично гълтане.
До 3-3,5 годишна възраст „инфантилното” гълтане преминава в
соматичен тип гълтане.
Неправилно гълтане – нервно-мускулен синдром – съвкупност от нарушена
функция на език, небце, устни, бузи, мимическа мускулатура и шията.
Саморегулация на инфантилното гълтане не настъпва, ако преди това не
са настъпили морфологични промени в ЛЧО.
Неправилното инфантилно гълтане се характеризира с:
- език между зъбите при приглъщане;
- зъбните редици не са в централна оклузия;
- лицева гримаса.
ЗЧД:
- отворена захапка във фронта;
- протрузия на горна челюст;
- прогнатия.
 Причини, които могат да доведат до запазване на „инфантилното” гълтане.
- дълъг биберон;
- аденоидни вегитации;
- макроглосия;
- къс франулум на езика.
9. Смутено равновесие между външния и вътрешен мускулен пояс.
При превалиране на външния мускулен пояс /микроглосия, къс френулум на
езика/ - компресия.
При превалиране на вътрешния мускулен пояс /макроглосия,
неправилна функция на езика/- отворена захапка, прогения.
При превалиране на дъвкателната мускулатура – дълбока захапка.
10. Дъвчене на едната страна и задържане на храната в една страна –
може да доведе до девиация на долната челюст.
11. Неправилно положение на главата по време на сън:
- ниска възглавница – дистална захапка
- висока възглавница – медиална захапка.
- спане с юмрук под бузата – латерогнатия, едностранна компресия.
12. Неправилен говор.
Поставяне на език между зъбите – отворена захапка, протрузия във
фронта.
13. Затруднено носово дишане.
Компенсаторен механизъм – синдром на респираторна обструкция.
Дължи се на смущения в горните дихателни пътища.
1. Промени в носа – хронични ринити, дeвиация на носната преграда,
хипертрофия на носната лигавица.
2. Промени в областта на назофаринкса – аденогидни вегитации.
3. Промени в орофаринкса- увеличени тонзили.
Довежда до:
- Недоразвита орбикуларна мускулатура /скъсена горна устна –
сухи и напукани/ - води до протрузия на фронтални зъби.
- Повишен тонус на буцинаторните мускули – компресия.
- Езикът се измества надолу и назад, следвайки движението на долната
челюст – дистална захапка;
- Прорастване на страничните зъби – отваряне на захапката;
- Дълго, тясно лице;
- Тъмни кръгове под очите
- Пролабиращи резци
Да се направи ДД между затруднено носово дишане или вредния навик –
дишане през уста.
Проба на Хорошилкина.
Канторович – създава се отрицателно налягане в устната кухина. Получава
се притискане от меките тъкани на бузите навътре. Това претискане е
пропорционално на розликата в наляганията вътре и вън от устната кухина.
При отваряне на устата – налягането отвън и отвътре се изравнява и
налягането от страна на бузите престава.
 Давид – въздушната струя се удря в небцето и то се задълбочава и челюстта
се стеснява.
Погодина – нарушена трофична функция на нервната система.
Богословски – езикът следва движението на долната челюст и престава да
противодейства на мускулите от външния пояс.