Онтогенетично развитие на

зъбния зародиш
Морфологични и биологични
характеристики

доц. В. Кондева
 Съдържание

1.Онтогенетично развитие на зъбния зародиш.

1.1. Стадии на развитие на зъбния зародиш.
1.2. Слоеве на емайловия орган - функции.
1.3. Произход и характеристика на зъбната папила и
зъбния фоликул.
1.4.Периоди на развитие на зъбния зародиш
 Стадии на развитие на зъба

начален момент в зъбното развитие, свързан с

Инициация епително нарастване, както и с агрегация на
поглежащия мезенхим
Пролиферация делене и умножаване на броя клетки
период на клетъчна диференциация – поява на
Хистодиференциация
клетки с различна форма, структура и функция
Морфодиференциация поява на слоеве със специфична функция
Апозиция и
минерализация
Матурация
Зъбен пробив
Инициация

✓ Удебеляване на ектодермалния
пласт;
✓ Изразено митотично делене на
ектодермалните клетки;
✓ Наблюдава се при клетки от двете
страни на базалната мембрана;
✓ Кондензация на мезодермални
клетки.
 Инициация

1.Развитието на зъба започва от два

типа клетки:
✓ Клетки на оралния епител;
Плоски ✓ Мезенхимни клетки на
клетки денталната папила;
✓ Клетки на невралните гребени
– ектомезенхимни клетки;

2.Епителните клетки са плоски на

повърхността на епитела и
Цилиндрични цилиндрични непосредствено над
клетки базалната мембрана;

3.Подлежащите ектомезенхимни
клетки се натрупват около
епителните прораствания.
Инициация
 Пролиферация

Пролиферацията е : 1. Оформяне на челюстни

✓ Делене на клетките; валове и челюстни
✓ Увеличава размерите гредички;
на зъбната пъпка;
2. Формиране на lamina
Пролиферация се наблюдава: vestibularis.
✓ В епитела;
✓ В ектомезенхима. 3. Формиране на lamina
dentis.
 Първична епителна гредичка
1. Непрекъсната гредичка от задебелен
Горна епителна епител се формира около устата в
гредичка предполагаемите горна и долна челюсти;
Език
2. Тези гредички са с приблизителна форма на
подкова и съответстват на позицията на
бъдещите зъбни дъги на челюстите;

3. Всяка епителна гредичка дава началото на

две подразделения:
Долна епителна ✓ Lamina vestibularis
гредичка ✓ Lamina dentis

Език

Горна и долна
епителни гредички
Задълбочаване на епителната пролиферация
 Lamina vestibularis Lamina dentis
В резултат от прорастване на Второ прорастване на
първичната епителна гредичка в първичната епителна гредичка в
мезодерма се формира т.нар. орално направление, води до
lamina vestibularis – формиране на lamina dentis –
вестибуларна пластинка; зъбна пластинка;
Вестибулумът се формира в Lamina dentis е разположена
резултат на пролиферацията на орално от lamina vestibularis;
lamina vestibularis в В рамките на lamina dentis,
ектомезенхима; продължението на
Клетките на пластинката бързо пролиферативната активност
нарастват и дегенерират, за да води до образуването на серия от
образуват цепнатина, която се епителни прораствания в
превръща във вестибулума ектомезенхима на местата,
между бузата и челюстния съответстващи на позициите на
гребен. бъдещите временни зъби.
 Lamina dentis; Lamina vestibularis

Lamina dentis

Lamina
vestibularis
 Развитие на lamina dentis

1. Локализация на пролиферативния процес:

✓ първо в медиалната част - резци;
✓ след това в латералната - канини и молари;

2. По 10 клетъчни струпвания се формират в горната

и долната lamina dentis;

3. Процесът се нарича – „Залагане на зъбните

зародиши“;

4. С това се поставя началото на зъбното развитие.

 Стадии на развитие на зъбния зародиш

Пъпковиден
стадий
Шапковиден
стадий
Камбанковиден
стадий

Тези термини са пояснителни от морфологична гледа точка и изобразяват

функционални промени, които се появяват по време на развитието, като
морфогенеза и хистодиференциация.
Зъбното развитие е непрекъснат процес, чийто нива не могат да бъдат точно
разграничени.
 Стадии на развитие на зъбния зародиш

Пъпковиден
стадий

Шапковиден
стадий

Камбанковиден
стадий
 Хистодиференциация

Развиват се клетки, характеризиращи се хистологично с:

✓ Различна форма
✓ Различна големина
✓ Различна функция
 Морфодиференциация

1. Диференцираните клетки трябва да бъдат

разпределени в различни слоеве;

2. Всеки слой придобива отделна функция;

3. Всеки слой взема участие в изграждането на частите

на зъба, както и в определянето на неговите форма и
големина.
Елементи на зъбния зародиш

1. Емайлов орган - епителен;

2. Зъбна папила:
✓ Мезенхимен;
✓ Ектомезенхимен;

3. Зъбна торбичка:
✓ Мезенхимен;
✓ Ектомезенхимен
Пъпковиден стадий

1. Пролиферация на
епителни клетки;
2. Митотично клетъчно
делене;
3. Увеличаване на броя
клетки;
4. Увеличаване на
големината на
клетките;
5. Все още липсва
клетъчна
диференциация.
 Пъпковиден стадий- зъбна пъпка

Пъпковидният стадий се
изразява в епително
прорастване в ектомезенхима
на челюстите с форма на пъпка;

Подлежащите ектомезенхимни
клетки са прилепнали близо и
около зъбната пъпка.

1.Зъбна пъпка;
2.Орален епител;
3.Ектомезенхим.
Пъпковиден стадий- формиране и растеж на зъбната пъпка –
активация на мезодермата
 Преход от „зъбна пъпка“ към „шапковиден стадий“

1. Преходът от “зъбна пъпка” към “зъбна шапка” бележи

началото на морфологичната диференциация на
зъбните зародиши;

2. Докато епителната пъпка продължава да пролиферира,

клетъчната плътност в ектомезенхима
непосредствено под нея, се увеличава;

3. Този процес се отнася до кондензацията на

ектомезенхима, в резултат на локално групиране на
клетките, които не са успели да синтезират
екстрацелуларна субстанция и поради това не са се
отделили една от друга.
Lamina lateralis или gubernaculum dentis
• С растежа си, зъбната пъпка
придърпва към себе си част от
lamina dentis;

• Развиващият се зъб е
прикрепен към lamina dentis
чрез удължение, наречено
gubernaculum dentis или
lamina lateralis.

• Преход от пъпковиден към

шапковиден стадий –
наличие на кондензиран
ектомезенхим
 Шапковиден стадий- зъбна шапка

Процеси, протичащи през шапковидния стадий

1. Начало на клетъчната диференциация;

2. Диференцираните клетки за разпределени в различни
слоеве;
3. Формиращите елементи на зъба са:
✓ Епително нарастване, което се изразява в шапка, стояща
върху слой от кондензиран ектомезенхим - т.нар. бъдещ
емайлов орган (който ще формира зъбния емайл);
✓ Кълбо от кондензирани ектомезенхимни клетки, наречено
„зъбна папила“ - образува дентина и пулпата;
✓ Кондензиран ектомезенхим, който ограничава зъбната
папила и капсулира емайловия орган – зъбен фоликул
(зъбен сак), който дава начало на опорните тъкани на
зъба
 Шапковиден стадий – ранен и късен период

ранен период късен период

Lamina
орален dentis
ектодерм Зъбна пъпка
Външен на постоянен
базална емайлов зъб
мембрана епител базална
мембрана

фибробласти Вътрешен
емайлов
епител

ектомезенхим
 Хистодиференциация на клетките на емайловия орган

1. Клетките, покриващи емайловия орган, се наричат външен

емайлов (зъбен) епител - един ред кубични клетки;
2. Клетките, покриващи мястото на вдлъбване на емайловия
орган, се наричат вътрешен емайлов епител - кубични клетки,
прилепнали към зъбната папила;
3. Центърът на емайловия орган се нарича звездовиден
ретикулум- клетки със звездовидна форма. Те заемат най-
голям обем от общото интрацелуларно пространство на
емайловия орган.
 Формиране на три нови структури

1. Емайлов възел – струпване

на неделящи се епителни
Lamina
dentis клетки от звездовидния
ретикулум;
Зъбна пъпка 2. Емайлова корда (септум) –
на постоянен започва от емайловия възел,
зъб
пресича вътрешността на
камбанката и достига до
Емайлов
външния емайлов епител;
3. Емайлова ниша –
пространства между
епителните клетки на
Зъбна
папила lamina dentis и външния
Емайлов емайлов епител
възел
 Емайлов възел

1. Емайловият възел е
струпване на неделящи се
епителни клетки от
звездовидния ретикулум;

2. Емайловият възел се
разполага в най-вдлъбнатата
част на шапката, над stratum
intermedium
Емайлов възел
3. Емайловият възел
представлява
организационен център,
който дирижира
морфогенезата.

4. Начало на амелобластната
функция
 Емайлова корда (септум)

1. Ограничена група от
клетки в емайловия
Емайлова корда орган;
2. Емайловата корда се
намира под външния
емайлов епител;
3. Тя се насочва и води до
емайловия възел;
4. Функцията на
емайловата корда е
свързана с емайловия
възел.
Емайлова ниша

1. Наблюдава се на
хистологичен срез;

2. Намира се над шапката на

мястото на дегенериращата
lamina lateralis;

3. Мезенхимните клетки са
оградени от зъбен епител.
Преход от шапковиден към
камбанковиден стадий

1. Lamina dentis
2. Зъбен фоликул
3. Външен емайлов епител;
4. Звездовиден ретикулум;
5. Вътрешен емайлов епител;
6. Зъбна папила;
7. Емайлова корда – епителна
пролиферация, която разделя
емайловия орган на две части;
8. Папиларен слой;
9. Кръвоносни съдове;
10. Емайлова ниша;
11. Зародиш на постоянен зъб.
 Камбанковиден стадий- зъбна камбанка

1. Продължението на растежа на зъбния зародиш води до следващия

стадий – камбанковидния;

2. Нарича се така, защото емайловият орган започва да прилича на

камбанка, вследствие на задълбочаването на конкавитета на
епителната шапка;

3. По време на този стадий, зъбната коронка придобива

окончателната си форма (морфодиференциация);

4. Клетките (амелобласти и одонтобласти), които ще продуцират

твърдите зъбни тъкани на коронката, придобиват своя
отличителен фенотип (хистодиференциация).
 Емайловият орган има четири слоя клетки
1. В периферията на емайловия
орган, клетките придобиват
ниска кубична форма и
формират външния емайлов
1 епител;
4 2. Клетките, граничещи с
денталната папила,
3 придобиват цилиндрична
2 форма – вътрешен емайлов
епител;
Пре-
одонто- 3. Звездовидните клетки
Зъбна
бласти образуват звездовидния
папила ретикулум;
4. В камбанковидния стадий,
някои епителни клетки
между вътрешния емайлов
Базална епител и звездовидния
мембрана ретикулум се диференцират в
Шиечна слой, наречен stratum
примка intermedium.
 Камбанковиден стадий на емайловия орган

1. Изразява се в увеличение на големината на целия зъбен зародиш и

задълбочаване на долната му повърхност;
2. Клетките в центъра синтезират кисели мукополизахариди в
екстрацелуларното пространство между епителните клетки,
покриващи зародиша;
3. Зона с разтеглени, но взаимно свързани клетки (звездовиден
ретикулум), се оформя в центъра на зародиша;
4. Епителни клетки:
✓ Близо до папилата се преобразуват в слой от емайл-
продуциращи клетки (вътрешен емайлов епител);
✓ На мястото, където вътрешен и външен емайлов епител се
допират, без участието на звездовидния ретикулум, се формира
шиечната примка.
 Външен емайлов епител

1. Този слой покрива емайловия орган;

2. Клетките са с кубична форма;
3. Свързани са с lamina dentis;
4. Функцията на този клетъчен слой е да транспортира вещества
от зъбния фоликул до емайловия орган и да ограничи
растежните импулси на емайловия орган.
 Вътрешен емайлов епител

1. В ранния камбанковиден стадий, клетките имат ниска кубична

форма;
2. Клетките се удължават и придобиват цилиндрична форма;
3. Клетките се намират непосредствено над основната мембрана,
която ги разделя от клетките на зъбната папила;
4. Те имат високоспециализирани интрацелуларни органели;
5. В този стадий, те получават хранителни вещества от зъбната
папила;
6. Ядрото на клетката е голямо и позиционирано над базалнзта
мембрана.

Вътрешен
емайлов епител
 Функции на вътрешния епител

1. Тези клетки се наричат „пре-амелобласти“- амелобласти

2. Техните функции са:

✓ Синтез на протеини;
✓ Секреторна функция;
✓ Стимулиране на подлежащия ектомезенхим на зъбната
папила;
✓ Те ще се превърнат в клетките, които продуцират и
секретират емайла;
✓ Определят формата на зъбната коронка.
 Звездовиден ретикулум

1. Звездовидните клетки са свързани една с друга, с клетките на

външния емайлов епител, и към stratum intermedium с
прикрепващи елементи, наречени десмозоми;

2. В тяхната цитоплазма се съдържат всичките клетъчни органели,

но те са разпръснати хаотично;

Звездовиден
ретикулум
 Функции на звездовидния ретикулум

1. Този слой предостява място за развитието на емайла;

2. Транспортира хранителни вещества и клетъчни стимули към
амелобластите;
3. В широкото интрацелуларно пространство се складират
хранителните вещества и водата;
4. Там се извършва трансформацията на различните субстанции.
✓ Клетките в центъра на емайловия орган синтезират и
секретират глюкозоаминогликани (ГАГ) в екстрацелуларното
пространство между епителните клетки;
✓ ГАГ са хидрофилни и придърпват вода към емайловия орган;
✓ Увеличеното количество течност увеличава обема на
екстрацелуларното пространство на емайловия орган и
клетките, намиращи се в центъра, принудително се отделят
една от друга;
✓ Те запазват връзката помежду си чрез десмозомни контакти и
придобиват звездовидна форма.
 Stratum intermedium

1. Клетките на stratum intermedium са свързани помежду си, с

клетките на звездовидния ретикулум и клетките на вътрешния
емайлов епител, също с десмозоми;
2. Има разстояния между клетките;
3. Тези клетките могат да претърпят диференциране в
определен момент и да се включат в близкостоящите слоеве;
4. Това е причината този слой да се нарича герминативен слой.

Stratum intermedium
 През камбанковидния стадий:

1. Първоначално, lamina dentis (и lamina lateralis) свързват

зъбния зародиш с оралния епител, се разпадат на отделни
островчета от епителни клетки, като по този начин се отделя
развиващият се зъб от оралния епител;

2. Второ, вътрешният емайлов епител завършва своето вгъване,

създаващ възможност за формиране на зъбната коронка.
Камбанковиден стадий – апозиция и калцификация

Емайлово и дентиново отлагане

 Камбанковиден стадий – апозиция и калцификация

Емайлово и дентиново отлагане

2 1

3 1 – зъбен фоликул
2 – папиларен слой
3 –звездовиден ретикулум
4 – stratum intermedium
5 – амелобласти
 Камбанковиден стадий – апозиция и калцификация

Емайлово и дентиново отлагане

8
3

5 4
1 – зъбен фоликул
2 – папиларен слой
3 – звездовиден ретикулум
4 – stratum intermedium 6
5 – амелобласти
6 – одонтобласти
7 – зъбна папила
7
8 – Хертвигово прорастване
 Епителни перли
1. Разрушаването на lamina dentis води до отделно натрупване на
епителни клетки, които нормално дегенерират, но някои могат
да се задържат като епителни перли;
2. Те могат да образуват малки мехурчета (ерупционни мехурчета),
които да забавят пробива на зъба;
3. Могат да дадат началото на odontoma (бенигнен тумор с
одонтогенен произход);
4. Активирани, те образуват свръхбройни зъби.
 Цервикална примка

1. Мястото, където вътрешен и

външен емайлов епител се
срещат на ръба на емайловия
орган, се нарича зона на
отражение или „цервикална
примка“;
2. Това е точката, в която клетките
продължават да се делят, докато
зъбната коронка придобие
окончателната си големина.
3. След формирането на коронката
се дава началото на епителната
Цервикални компонента, участваща в
примки кореновото формиране;
4. По-късно, клетките от
цервикалната примка
пролиферират и образуват двоен
слой от клетки, наречен
Хертвигово епително
прорастване.
 Звездовиден
ретикулум
Мезенхим

Междинен
пласт

Външен
емайлов пласт
Цервикална примка
Зъбна папила Зона свободна
от клетки /ЕДГ/

Вътрешен
емайлов пласт
 Хертвиговото епително прорастване

1. Хертвиговото епително прорастване (често срещано под

абревиатурата “HERS”) е пролиферация на епителните клетките,
които се намират в цервикалната примка на емайловия орган в
развиващия се зъб.

2. Хертвиговото епително прорастване дава началото на

формирането на дентин в корена на зъба, чрез
диференциацията на одонтобластите от зъбната папила.

3. В бъдеще, кореновото прорастване ще определени дали зъбът

ще има един или няколко корена.
 Функции на Хертвиговото епително прорастване

1. Стимулира диференциацията на клетките на ектомезенхима

от денталната папила;

2. Стимулира диференциацията на клетките на ектомезенхима

на зъбния фоликул;

3. В него се съдържа информацията за броя, големината и

формата на корените на зъба.
 Формиране на постоянното съзъбие

1. Постоянните зъби също водят началото си от lamina dentis;

2. Зъбните зародиши, които дават началото на резците, кучешките

зъби и премоларите, се формират в резултат на продължилата
пролиферативна активност в lamina dentis в най-дълбокия и
край ;

3. Тази увеличена активност води до образуването на друг зъбен

зародиш лингвално от зародиша на временния зъб.
Временните зъби и техните „наследници“

Временен зъб

Части от gubernaculum
dentis

Зъбен фоликул

Зародиш на
постоянен зъб
 Определяне на вида на коронката

1. Прекъсването на митотичното делене в границите на клетките на

вътрешния емайлов епител определя формата на зъба.

2. Клетъчното делене, възникващо във вътрешния емайлов епител,

стимулира зъбния зародиш да расте бързо през периода на
преминаване от шапка към камбанка;

3. Деленето спира в определен момент, защото клетките започват да

се диференцират и придобиват функцията си да произвеждат
емайл;

4. Точката, в която се проявява диференциацията на клетките на

вътрешния емайлов епител, представлява мястото на развитие
на бъдещите туберкули или растежният център.
 Формиране на вида на коронката във вътрешния емайлов
епител

Зоните на клетъчно делене са изобразени чрез прекъсната черна

линия във вътрешния емайлов епител, а зоните, в които клетките
са диференцирани, са в бяло.
 Развитие на зъбната папила

1. Зъбната папила е разделена от емайловия

орган чрез базалната ламина;
2. Клетките на зъбната папила са
недиференцирани ектомезенхимни
клетки, които имат опростена структура
и притежават обикновените органели;
3. Кръвоносните съдове се появяват рано в
зъбната папила, първоначално в центъра
й, заедно с нервните влакна, свързани с
кръвоносните съдове ;
Зъбна 4. Кръвоносните съдове доставят
папила
хранителни вещества до бързорастящия
емайлов орган;
5. Докато папилата расте се наблюдават
малки кръвоносни съдове в периферията,
които доставят хранителни вещества на
удължаващите се одонтобласти и
амелобласти.
 Емайлов
орган

Зъбна
папила
 Функции на зъбната папила

1. Ектомезенхима на зъбната папила образува:

✓ Преодонтобластите в ранния камбанковиден стадий;
✓ Одонтобластите в късния камбанковиден стадий;
✓ Счита се, че клетките на зъбната папила са от голямо
значение за трансформацията на емайловия орган в шапка и
камбанка;
✓ Плътността на клетките се поддържа, докато расте емайловия
орган.

2. Зъбната папила дава началото на пулпата и дентина;

 Зъбен фоликул

1. Зъбният фоликул е ясно различим от зъбната

папила поради множеството колагенови
фибрили, заемащи екстрацелуларното
пространство между фоликулните фибробласти;
2. Зъбния фоликул е ориентиран циркулярно
около емайловия орган и зъбната папила;
3. Струпванията от кръвоносни съдове се развиват
като мрежа около зъбния зародиш в зъбния
фоликул в съседство с външния емайлов епител.
4. Дава началото на три важни образувания:
цементобласти, остеобласти и фиброцити.
5. Цементобластите образуват цимента;
6. Остеобластите образвуват алвеоларната кост;
7. Фибробластите формират периодонталните
лигаменти, които свързват зъба с алвеоларната
Зъбен кост;
фоликул
8. Зъбният фоликул е образуван частично от клети
в основата на зъбната папила, които се сплескват
и мигрират, заграждайки целия зъбен зародиш.
 Функции на зъбния фоликул

1. Зъбният фоликул доставя хранителни вещества на зъбната

папила и емайловия орган;

2. Ограничава техните растежни импулси;

3. След стимулиране на Хертвиговото епително прорастване,

зъбния фоликул образува цимента, периодонталните
лигаменти и алвеоларната кост.
 Ролята на елементите на зъбния зародиш при
формирането на зъба

1. Емайлов огран:
✓ Формира емайла;
✓ Поддържа зъбната папила и зъбния фоликул;

2. Зъбна папила:
✓ Формира дентина и пулпата;

3. Зъбен фоликул:
✓ Формира цимента, периодонталните лигаменти и
алвеоларната кост.
Стадии на развитие на зъбния зародиш