Методи на изследване на пародонта: изследване на кревикуларна

течност, вземане на материал от пародонтален джоб.

Гингивалната течност (gingival fluid, crevicular fluid, gingival exudate) е течността, която
изтича от sulcus gingivalis, т.е съдържимото на сулкуса в норма и патология. Тя е
съставена от : 1. Клетъчни елементи, представени от ексфолиирани епителни клетки,
мигрирали левкоцити и бактерии ( микроорганизми от зъбната плака).
2. Електролити- натрий, калий, калций; 3. Органични съставки – въглехидрати,
протеини, комплемент, албумини, глобулини; 4. Метаболитни и бактериални продукти
– млечна киселина, урея, сереводород, ендотоксин, цитотоксични в-ва; 5. Ензими –
кисела фосфатаза, алкална фосфатаза, лизозим, хиалуронидаза, протеинази, аспартат -
аминотрансфараза; 6. Простагландин Е2.

Гингивалната течност свободно преминава от кръвоносните съдове в съединителната

тъкан към сулкусния епител и после в sulcus gingivalis, където се обогатява. Като
повишен съдов пермеабилитет се получава при дразнене и възпаление. Гингивалната
течност има редица положителни функции: антимикробна – поради съдържащите се в
нея неутрофилни левкоцити, лизозим, миелопероксидаза; отмиваща – на бактерии и
частици в сулкуса; фибринолитична; излъчва антитела срещу микроорганизмите – А.а,
P.g и P.i; чрез своите съставки допринася за доброто епително прикрепване на
гингивата. Отрицателната и роля се изразява в това, че тя е идеална среда за развитие
на микроорганизми и за образуване на субгингивален зъбен камък.

Гингивалната течност съдържа множество биомаркери, клетки на възпалителния

отговор, проинфламаторни фактори, които могат да имат важна диагностична
стойност. Средствата за нейното събиране могат да бъдат: 1 – абсорбиращи ленти от
филтърна хартия с които се изследва количествено, както и нейното PH; 2 – капилярни
тръбички (стъклени или пластмасови) – те се използват за фин анализ и основно за
научни цели; 3 – електронни уреди за количественото ѝ измерване – Periotron 600 и
Periotron 6000.

Методи на изследване на ГТ (гингивална течност):

 Цитологични методи – дават информация за промените на клетъчния състав в

епителната и съединителната тъкан. Като вземането на материала може да стане
чрез: 1 – цитонатривка; 2 – цитоотпечатък – директен и индиректен; 3 – двустранен
сонда отпечатък (Джемилева и кол.)
 Изследване на ензими (биомаркери) в ГТ:
- Аспартат – аминотрансфераза
- Еластаза (от неутрофилните левкоцити)
- Тест за активност на колагеназата (Periocheck) (MMP)
- Тест за откриване на лизозомни ензими (освободени от неутрофилните
левкоцити) (Periceck)

Изследване на медиатори на възпалението в ГТ:

 - Интерлевкини - 1β – с най – голямо значение в пародонтологията
- Простагландин Е2 – покзващ деструкцията на костната тъкан.
- Изследване на левкоцити и еритроцити в ГТ – комбиниран експресен тест за
ранна (субклинична) диагностика на гингивалното възпаление (Джемилева,
Ненов)

За поставяне на правилната диагноза, определяне плана на лечението и за оценка на

прогнозата се изследва клинично и бактериологично пародонталния джоб. Клиничното
му изследване се състои в оценката на количеството загубени тъкани и неговата
активност. Определят се клиничните параметри – ДДС, НЕП, гингив. рецесия, ширина
на прикрепена гингива. Активността на джоба се оценя чрез изследване на кървенето
при сондиране и наличието на супурация. Изследването на ексудат може да се
установи чрез палпация чрез оказване на лек натиск в посока – от преходната гънка
към limbus gingivae, като се наблюдава изтичащия ексудат. Той може да бъде: кръвен,
гноен, или materia alba. Доказването на гноен ексудат става чрез: 1 – промиване с вода;
2 – бензидинова проба с помощта на книжен щифт.

Изследването на количеството, вида и съотношението на пародонтопатогените в

пародонт. джоб се извършва с помощта на: 1 – културални методи – покриват най –
широк спектър от микроорганизмите. С помощта на книжен щифт се взема материал от
най дълбоката част на пародонталния джоб, като не трябва да има кървене. Материала
се поставя в различни типове хранителни среди, на база на което се идентифицират
микроорганизмите и се определя тяхната чуствителност спрямо антибиотиците; 2 –
светлинната, тъмнополевата и фазоваконтрастната микроскопия на зъбната плака,
остъргана с кюрета дава информация за нейната патогенност – оценка на подвижни и
неподвижни микроорганизми; 3 – за откриването на специфични пародонтопатогени
се изпозват редица бактериологични тестове: 3.1 – ДНК и РНК – сонди, 3.2 – тест на
полимеразно-верижна реакция (PSR), който е с голяма чуствителност при
идентифицирането на дадена бактерия, 3.3 – тестове, базирани на разпознаването на
бактериални ензими на суспектни бактерии. Ензимните тестове са бързи и се използват
за откриване на бактериални групи, докато PSR тестовете са прицелни за индивидуални
щамове, и единични микроорганизми – BANA тест, за откриване на P.g, T.d, B.f, на
базата на хидролизна реакция с отделения от тях трипсин и бета-нафтиламида,
Periosan тест – на същия принцип, - Evalusite тест – за наличие на А.а, P.g, P.i