Изследване на пародонталния комплекс: Пародонтално-насочена

анамнеза, основни клинични параметри, индексни системи - акценти

Др. Михаил Танев

1.Пародонтално-насочена анамнеза

Денталната анамнеза играе ключова роля в определянето на клиничния контекст на всеки

индивидуален случай. Базирайки се и анализирайки събраната информация, клиницистът
взима под внимание всички индивидуални фактори, които могат да повлияят или определят
както курса на лечението, така и избора на конкретни терапевтични модалности. Тези
обстоятелства важат особено ярко в пародонталното изследване и лечение. Пародонталните
заболявания представляват комплексно взаимодействие между много строго индивидуални
фактори – локални и системни. Всеки елемент на пародонталната патогенеза може да се
проследи до специфично взаимодействие на хистологично ниво в пародонталните тъкани. Тези
процеси се влияят силно от системното здраве на индивида. По тези причини, пародонтално
-насочената анамнеза се фокусира върху 3 специфични компонента в общата рамка на
денталната анамнеза: Системно здраве, Начин на живот и вредни навици, Орална хигиена.

1.Орална хигиена: Тази част се фокусира върху конкретни детайли от орално-хигиенните

навици на пациента:

 Механична орална хигиена: Четка за зъби – механична, електрическа, твърда, мека,

тип влакна (ако пациентът е забелязал); Описание на техниката на четкане;
Продължителността на четкане; Честотата на четкане
 Химична орална хигиена: Използват ли се плакоинхибиращи разтвори – колко често,
от колко време, бранд (за ориентиране в състава), употреба на други средства за
химична орална хигиена – гелове, спрейове, пяни и пр.
 Интердентална орална хигиена: Използват ли се някакъв вид интердентални
средства за хигиена – конец, междузъбна четка, иригатор. Честота и
продължителност на употребата, демонстрация на използваната техника.
 Кървене: Забелязано ли е кървене по време на четкане – ако да, откога и колко
често се появява. Има ли кървене и извън четкането?

2. Системно здраве: Тази част се фокусира върху системното здраве на пациента и

придружаващите заболявания

 Медикаменти: Описание на всички приемани медикаменти (включително и

приемани суплементи – витамини, протеинови пудри, фитнес добавки) – дози и
продължителност на прием.
 Хронични заболявания (независимо дали има предписана терапия): Специално
внимание върху автоимунни заболявания, ендокринни заболявания, диабет, кръвни
дискразии, онкотерапия
 Скорошни медицински намеси: Описание на инвазивни процедури в последните 6 м

3. Вредни навици и начин на живот:

 Употреба на тютюн: Форма (пури, цигари, наргиле.) ; Честота и продължителност на

употреба
 Употреба на алкохол: Колко питиета (50 мл концентрат или еквивалент) на седмица
 Употреба на никотин: Употреба на електронни цигари, вейп устройства, никотинови
сашети (сну) – честота и продължителност на употреба.
 Стискане и скърцане със зъби – честота, епизодичност, денем/нощем
 Специфични културни или религиозни практики
2. Основни клинични параметри

Основните клинични параметри на пародонталното изследване са : Дълбочина на джоба при

сондиране (ДДС); Гингивална рецесия (ГР); Ширина на прикрепената гингива (ШПГ); Ниво на
клинично прикрепяне (CAL); Кървене при сондиране (BOP); Зъбна подвижност; Ангажиране на
фуркациите.

Клиничен параметър Дефиниция

Измереното разстояние от гингивалния ръб

Дълбочина на джоба при сондиране (ДДС) до дъното на сулкуса (джоба). Дъното на
– измерва се в милиметри в 6 точки около сулкуса се определя като първото усетено
всеки зъб съпротивление при сила на сондиране <25
N/cm2
Гингивална рецесия (ГР) – измерва се в
Измереното разстояние от клинично
милиметри в 3 точки фациално и орално на
видимата ЕЦГ до гингивалния ръб
всеки зъб
Двустъпков сумарен параметър – разликата
между измереното разстояние от
Ширина на прикрепената гингива –
гингивалния ръб до гингиво-букалната
сумарен параметър, измерен в мм
линия и ДДС+ГР, т.е
ШПА = ГБЛ(мм) – (ДДС+ГР)
Измереното разстояние от ЕЦГ до дъното на
Ниво на клинично прикрепяне (CAL) –
сулкуса (джоба). При липса на рецесия ДДС
измерва се в мм и е точен дескриптор на
и CAL съвпадат. При наличие на рецесия,
циркумферентната пародонтална
нейната стойност се сумира с ДДС,
поддръжка на единичен зъб
формирайки CAL.
Визуален индикатор на възпалението –
Кървене при сондиране (BOP) – измерва се
наблюдава се при сондиране и се отбелязва
в%
с + или -.
Клинично доловима подвижност на зъби,
по-голяма от естествената (естествената
Зъбна подвижност – измерва се чрез скали
подвижност на зъбите е около 150 микрона
за оценка
и е недоловима клинично).

Наблюдавани зони на костна загуба около

Ангажиране на фуркации – измерва се
фуркационните точки на многокоренови
клинично и рентгенографски, отчита се
зъби. Измерва се рентгенологично или
чрез скали за оценка
клинично чрез UNC-15 или Сонда на Набер.

3. Индексни системи

Индексните системи представляват градуирани скали с горна и долна граница и стойности,

отговарящи на определени критерии, които позволяват сравнение. Индексните системи са
мощен диагностичен инструмент, разработен за обективизиране на иначе субективни данни –
клинични наблюдения, изводи, състояния. Индексните системи създават диагностичната
основа, на която се разработва терапевтичният план на всеки индивидуален случай. Всяка
индексна система се състои от два компонента – стойности и променлива. Индексните системи
биват два основни вида – количествени и дексриптивни.Съществуват 3 основни групи индексни
системи – орално-хигиенни, гингивални, пародонтални.

 Орално-хигиенни индексни системи – Разнообразни системи, разработени за точно

регистриране на орално-хигиенния статус на пациента. Сред класическите примери са
Greene-Vermillion, Sillness-Loe, Quigley-Hein. Най-често използваните в практиката са
Апроксималният плаков индекс (API) и Опростеният плаков индекс на O’Leary (PI)
 PI API
 Отразява наличието на
супрагингивална плака в
Индексът е прецизен и регистрира
апроксималните пространства на
наличието на супрагингивална плака
съзъбието.
по 4-те повърхности на зъба
 Аналогичен на papilla bleeding index
(V,L,M,D)
(PBI)
 Плаката се визуализира (оцветява)
 Индициран е при събиране на данни
 Наличието (+) или отсъствието (-) на
за конкретен пациент и
плака се вписва в проста таблица,
терапевтичния му план
отразяваща плаковия статус на
 Плаката не се визуализира – сондата
пациента в проценти
се въвежда в интерпроксималното
 Практически индекс
пространство и след изваждането й
 Изчисление:
се наблюдава наличие на плака (+)
Pl=Брой повърхности с плака (+), разделен
по върха й.
на общ брой изследвани повърхности х 100
 Изчислението е аналогично на PI

 Гингивални индексни системи – Индексни инструменти, оценяващи гингивалното

кървене като най-ранен показател за възпалителен процес в пародонталните тъкани.
Два от най-използваните индекси са Кървенето при сондиране (BOP) и FMBS – Full
mouth bleeding score.

BOP
BOP се изпълнява заедно със сондирането
на ДДС. При наличие на кървене от сулкуса,
съответната пародонтална единица се
отбелязва с + в проста таблица. Кървенето
при сондиране се отбелязва при
фациалната и лингвална повърхност на
зъбите. Изчислява се в проценти,
аналогично на PI.
FMBS
FMBS се изпълнява като самостоятелен тест.
Той измерва нивото на възпалителен
процес преди стартиране на инициалната
терапия, както и за контрол на отговора към
нея. FMBS се измерва чрез сонда, въведена
1 мм в сулкуса ( независимо от ДДС), която
се влачи по фациалната и оралната част.
Наличието на кървене се отчита с +.
Изчислението е в проценти, аналогично на
PI.

 Пародонтални индексни системи – Индексни системи, оценяващи нивото на деструкция

на пародонталните тъкани. Пародонталните индекси позволяват прогнозиране и на
необходимите лечебни модалности при всеки индивидуален случай. Най-популярните
пародонтални индекси са CPITN (Пародонтален обществен индекс за нужда от лечение)
и Индекс на Ръсел.

Задача: Опишете стойностите и променливите при CPITN и индекса на Russel.