Ортодонтско-

хирургично лечение
Изготвили: Цветко Грънчаров
Любомира Василева
КОМПЛЕКСНО ОРТОДОНТСКО-ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА ТЕЖКИТЕ
ЗЪБНО-ЧЕЛЮСТНИ
ДЕФОРМАЦИИ И АНОМАЛИИ

 Определението тежки ЗЧД е условно, тъй

като всяка деформация може да бъде лека
и тежка. Лечението обаче на част от
тежките деформации не може да бъде
проведено само с ортодонтски методи и
средства. Обикновено се налага
комплексно ортодонтско-хирургично
илихирургично-ортодонтско лечение.
Фактори определящи предприемането на хирургично
лечение

- Завършен е челюстно-лицевият растеж и не се очакват

промени 6 големината иположението на че­люстите, които
могат да бъдат ръководени и насоч­вани с ортодонтското
лечение. Това е в периода след пубертета, когато:

 завършил е растежът на зъбните дъги;

 трудно се повлияват сутурите;

 развитието на мъдреците е напреднало;

 трудно се ремоделира долночелюстната става.

При ортодонтско лечение в този период се получават

основно зъбноалвеоларни, а не скелетни промени. При
необходимост от тези промени се налага хирургическа
намеса.
Фактори определящи предприемането
на хирургично лечение
- Невъзможност да се проведе продължително
ор­тодонтско лечение поради:
 естетични съображения;

 затруднение за носене на ортодонтски апарати

поради професионални ангажименти.

-Липсва достатъчен естетичен резултат от под­
реждането на зъби и зъбни редици и
подобряване на оклузалните съотношения;
- Съмнителна прогноза на резултатите от
ортодонтското лечение с опасност от рецидив
- например при медиална оклузия. .
комбинирано ортодонтско с
хирургич­но лечение се налага при:

 тежки нарушения в съотношението на

челюстите:
прогения;
 прогнатия;
 прогения;
 латерогнатия;
 отворена оклузия;
 вродени цепки на устната и небцето.
Основни хиругични методи
 изваждане на зъби (обикновено с цел освобождаване
на място);
 гермектомия (изваждане зародиш на зъб) - най-често
на долни мъдреци, с цел да се предотврати нежеланото
въздействие при пробива им за медиализиране на
зъбните редици или стимулиране развитието на долна
челюст;
 сегментна и челюстна остеотомия — преместват се.
челюстни фрагменти или цяла челюст съобразно
показанията;
 медио-палатинална остеотомия —разтваря се
небцовият шев по хирургичен път;
 непълна остеотомия и компактостеотомия.
Проблеми при прилагането на
методите
 преместването на костните основи при хирургична
корекция на съотношението на челюстите води до
разместване на мускули и меки тъкани, до повишаване
на мускулния тонус чрез рефлекторно съкращение;
 могат да се получат парестазии или парези;
 необходимо е достатъчно фиксиране на резултатите

след оперативната интервенция; при разместване на

фрагментите може да се получи неправил­но
зарастване;
 при неподготвени или неправилно подготвени зъбни

дъги, които да влязат в нормална оклузия с

достатъчно покритие, може да се получи рецидив.
Определяне на диагнозата и показанията за
хирургична интервенция се съобразява с:

 вида и тежестта на ЗЧДА - например при

прогения, преразвито тяло на долна
челюст, преразвшп възходящ клон, хипо-
или хипердивергентен тип и т.н.;
- профила и външния вид;
- възрастта на пациента
 прилаганите методи за хирургично и

ортодонтско лечение (снемаема,

фиксирана, екстраорална апаратура).
Възможностите на пациента и готовността му
да проведе необходимото лечение

 ортодонтско - ще може ли да носи

ортодонт-ска апаратура: фиксирана или
снемаема — колко вре­ме в денонощието;
по време на хранене и т.н.;
 хирургично - във връзка с общото му

състоя-дие (общи противопоказания) и

професионалните му ангажименти.
 периода на провеждане на хирургичната

интервенция.
 Когато хирургичната интервенция трябва да бъде проведена
след завършване на основния растеж - 17-18 години,
ортодонтското лечение за подготовка на зъбните дъги е
желателно да започне своевременно, но не по-рано от 2-2,5
години преди интервенцията, защото за коригиране на зъбните
дъги често се налага дезартикулиране. Коригирането на зъбните
дъги нарушава оклузалните съотношения, тъй като зъбите са
подготвени за нормални оклузални съотношения след
хирургичната корекция на междучелюстните съотношения. За
компенсация в периода до хирургичната интервенция
нарушената оклузия може да се компенсира с оклузалните
повърхности на апарата за дезартикулиране. Това обаче трябва
да се планира за възможно кратък период, т.е. не е разумно
ортодонтската подготовка да започне на 12 години, да завърши
на 14 години и до 17-18 години пациентът да носи апарати.
Подготовка
 Прогнозиране на оклузалните съотношения след оперативната
интервенция - проследяват се съотношенията на зъбните редици на
модели, които могат да се разместват в сагитална и трансверзална
посока до желаното нормализиране на оклузалните съотношения. Това
заедно с измерванията на зъбнат та дъга и рентгеновите изследвания
насочва към разширение или стеснение, на определени участъци,
протрузия или ретрузия и т.н. При прогения, отворена оклузия и
латерогнатия за контрола на подготовката на зъбните дъги са
необходими нови модели,тъй като долната челюст не може да се
премести клинично до желаните нормализирани оклузални съотношения.
При всички ЗЧДА с дистална оклузия е възможен и клиничен
ориентировъчен контрол на резул­татите от предхирургичната
ортодонтска подготовка.
 Планиране на необходимото ортодонтско лечение за подготовка на

зъбните редици с цел постигане на оптимални оклузални съотношения.

При тази подготовка може в крайната фаза да се проведе и подходящо
селективно изпиляване.
 Точната диагноза и вярната прогноза ни насочват
към подходящ лечебен план, при който не трябва
да се робува на догми.
 За провеждане на планираното ортодонтско

лечение за предхирургична подготовка на зъбните

реди­ци.
 За задържане на постигнатите резултати от

проведеното ортодонтско с хирургично лечение:

 с поставяне на подходящи ретенционни апарати;

 с нормализиране функциите в челюстно-лицевата

област.
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ОРТОДОНТА ПРИ КОМБИНИРАНОТО ОРТОДОНТСКО С
ХИРУРГИЧНО : ЛЕЧЕНИЕ НА ТЕЖКИТЕ ЗЪБНО-ЧЕЛЮСТНИ ДЕФОРМАЦИИ- Прогнатия

Във връзка с диагнозата е необходимо:

На модели:
 да се изясни степента на трансверзални или са-гитални отклонения в зъбните дъги (компресия,
екс­панзия, протрузия, ретрузия).
На профилна телерентгенография. Уточнява се:
 големината на долна челюст (тяло, възходящ клон); *
 положението на долна челюст;
 големината и положението на горна челюст;
 наклонът на горни и долни фронтални зъби и алвеоларни гребени;
 типът на растеж — хипо- или хирпердивергентен, и височината на долния лицев етаж.
Планът на лечение се определя във връзка с щежестта на отклоненията, локализацията им и възрастта.
Задачи на ортодонта във връзка с лечението
 При изваждане на горните премолари и ортодонтско лечение за дистализиране на кучешките зъби
и ретрудиране на фронта основно изискване е да се осигури опора и да не се допусне нежелано
медиализиране на дистално стоящите зъби.
 При хирургично преместване на предния горен сегмент зъбите трябва да са подредени и след
премест­ването да се получи нормална оклузия и покритие. При корекция в размера и
положението на долна челюст също е необходима подготовка на зъбните дъги, за да се получат
нормални оклузални съотноше­ния след хирургичната интервенция,;. .
 Ретенция.
 След хирургичната интервенция постигнатият резултат може да се фиксира и поддържа с
ретенционен функционален апарат.
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ОРТОДОНТА ПРИ КОМБИНИРАНОТО
ОРТОДОНТСКО С ХИРУРГИЧНО : ЛЕЧЕНИЕ НА ТЕЖКИТЕ ЗЪБНО-
ЧЕЛЮСТНИ ДЕФОРМАЦИИ- Прогения

Основна задача на ортодонта е точната и пълна диагноза:

На модели:
ширина и дължина на зъбните дъги;
медио-дистални премествания на зъби;
големина на липсващото място за подреждане на зъбната дъга.

На профилна телерентгенография:
 Оценка на долна челюст: положение - размер на медиализирането й; големина -

оценява се преразвитието и къде се намира - в тялото и/или във възходящия клан;

ъгъл на долна челюст — колко е уголемен; наклон на фронталните зъби.
Оценка на горна челюст: положение — нормално или дистално; развитие - оценка

на апикална база; наклон на фронтални зъби; оценка типа на растеж — хипо- или
хиперди-вергентен.
Функционални изследвания- Преценява се клинично възможността за достигане на
ръбцова оклузия. След отчитане на данните от телерентгенографията се преценява
дали прогенията е принудителна.
План на лечение
В зависимост от поставената диагноза се планират и хирургичните интервенции:

изваждане на долните първи премолари с цел последващо дистализиране на

кучешките зъби. След изваждането на долните премолари и дистализирането на
кучешките зъби те трябва да бъдат в нормални оклузални съотношения с горните,
както и резците след ретрудирането им.
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ОРТОДОНТА ПРИ КОМБИНИРАНОТО
ОРТОДОНТСКО С ХИРУРГИЧНО : ЛЕЧЕНИЕ НА ТЕЖКИТЕ ЗЪБНО-
ЧЕЛЮСТНИ ДЕФОРМАЦИИ- Прогения

Основните хирургични методи за корекция на прогения са:

 остеотомия на възходящия клон - провежда се при медиализирана долна челюст;
 остеотомия на ъгъла на долната челюст - при едновременно лечение на отворена оклузия;
 скъсяване размера на тялото на долна челюст, когато е увеличено, като предварително се

отстраняват странични зъби, за да се освободи място за провеждане на хирургичната интервенция;

 преместване на горната челюст след остеото­мия;
 гениопластика - при необходимост от корекция на брадата;
 глосектомия - при проблеми с големината на ези­ка.

Задачи на ортодонта във връзка с лечение­то *

 Основната задача е да подготви зъбните редици за постигане на нормални оклузални съотношения

след хирургичната корекция на положението или големи­ната на долна, а при необходимост, и на

горна челюст. Подготовката на зъбните дъги може да наложи ко­рекция в трансверзална
(разширение или стеснение), сагитална (протрузия или ретрузия и др.) или верти­кална посока.
Видът и големината на корекцията се контролират системно на модели, които позволяват
преместване и оценка на бъдещите оклузални съот­ношения. Основната цел е горната зъбна дъга да
ста­не легло за долната при нормални оклузални съотно­шения и достатъчно покритие във фронта с
nogxoдящ наклон на резците.
 За оптимизиране на оклузията може да се проведе и селективно изпиляване.

Ретенция
 Особено е важна за задържане резултата както от ортодонтското лечение, така и за фиксиране съот ­

ношенията на челюстите след хирургичната интер­венция. За тази цел могат да се ползват

функционал-, ни ортодонтски апарати. ;
 При проблеми с функцията на езика ретенционни-ят апарат трябва да изолира неговото действие.