36.ШИНИРАНЕ. Индикации за пародонтални шини: 1.

Спешно лечение при зъби

с голяма загуба на поддържащи структури. 2.Шиниране преди хирургично
лечение.
4.Комбинирано ортодонтско-пародонтално лечение. Три главни основания за
контрол на подвижността на зъбите с пародонтални шини: І.Първична оклузална
травма / увреждане в резултат на прекомерни оклузални сили върху зъби с
нормален пародонт. ІІ.Вторична оклузална травма / прекомерни или нормални
оклузални сили върху зъби с компроментиран пародонт. ІІІ.Прогресираща
подвижност, миграция и болка при функция. Класификация. Според
етиологията и степента на подвижност: Временни шини 1.Пост травматични –
при луксации и сублуксации 2.Пероперативни - шини от композит за задържане на
ламбото за целите на пародонтална хирургия.
Полудефинитивни шини (полупостоянни): 1.За няколко месеца до няколко години,
предоставят на клинициста време за похдодящ избор на перманентна, биологично
приемлива форма на стабилизиране. 2. Прехирургични – при напреднала загуба на
кост и прогресираща подвижност на зъбите. 3. Ретенционни – след ортодонтско
лечение.
Дефинитивни шини (постоянни): Обикновено се използват при много редуциран
пародонт. Шините от трите категории по-нататък могат да се подразделят на
екстракоронарни (снемаеми и неснемаеми) и интракоронарни.
Варианти на временни шини: Телена лигатура, шина от композиционен материал,
Вакуум-формирана акрилова шина (за бруксизъм), шина от композиционен
материал без кавитетна препарация. Полудефинитивни шини: Използвани са за
ретенция кариозни лезии, но това не е кавитетна препарация - за дистални зъби от
дентална амалгама; Полудефинитивни шини от амалгама; Ретенционна снемаема
шина след проведено ортодонтско лечение; Ретенционна шина от хибриден
композит, усилена с включен ribbon.
Важен проблем, пред който се изправя клинициста в изпълняването на очакванията
на пациента при пародонтална терапия, е повишената подвижност на зъби, особено
фронтални (мандибуларни), в резултат на загуба на аташман. В такива
обстоятелства третирането с редукция на подвижността на зъбите чрез шиниране е
приемлив подход.
Интракоронарни шини. Техниката включва препариране на кавитети на
лингвално, палатинално или оклузални повърхности. Препарирането на кавитетите
и шините може да са прекъснати и непрекъснати.
Техника:1.Оценка на оклузалните контакти (да се избягват). 2.Препариране на
кавитети с дълбочина 1.5 – 2 мм.
3.Ажустиране на армираща тел с дебелина 0.018 – 0.030 мм. 4.Нанася се
композиционен материал и се полимеризира.5.Шината се финира и полира.
Интракоронарна шина в дисталните сегменти: Препариране на оклузални кавитети;
Армиране и изпълнение на шината с композиционен материал; Клиничната
практика говори за повишена механична устойчивост при армировка.
Екстракоронарни шини. Екстракоронарните шини обикновено са временни по
природа, но могат да бъдат полудефинитивни или дефинитивни. Те не включват
препариране. Подобно на интракоронарните шини, могат да бъдат допълнително
усилени. Обикновено се правят във фронталния сегмент. Техника:1. Оценка на
проксималните контакти. 2. Ретиниране на армиращата тел с конци за зъби. 3.
Завършване и фиксиране на шината от композиционен материал.