You are on page 1of 14

Съдържание

1. Предпоставки за развитие на оклузален кариес


2. Цел на профилактичното покритие
3. Исторически данни
4. Индикации за приложение
5. Медикотехнически изисквания към материалите
6. Видове силанти
7. Методика на приложение
Предпоставки за развитие на оклузален кариес
1.Анатомия на ямките и фисурите

При детските зъби,фисурите и ямките по дъвкателните повърхности са дълбоки,все


още слабо минерализирани и са предилекционно място за развитие на зъбен кариес.
В тях се задържа зъбна плака и се колонизират бактерии.Фисурите могат да имат V-
образна форма,Y-образна форма,I-образна, U-образна.

2.Лоша орална хигиена.Механичното почистване на зъбите не унищожава


бактериите,а само ги премахва от повърхностите на зъбите.Голяма част от тези
бактерии се премахват от устната кухина чрез изплакване,но остава достатъчен брой
,който реколонизира върху зъбите.При клинични изследвания е установено
възстановяване на почисената плака след 12 часа ,близо до изходното ниво
регистрирано преди почистването.

3.Ниска кариесна резистентност,която може да се дължи на фамилна


облемененост,социален статус и географски и климатични фактори.
Цел на профилактичното покритие
Запечатването на фисурите лишава бактериите от условия за развитие и
улеснява почистването.При първичната профилактика покритието защитава
зъба от развитие на кариес през първите 2 години след пробива,когато той
е най-уязвим.При вторичната профилактика,чрез покритието се стационира
началния кариес на ямките и фисурите.
Исторически данни
-1895 Wilson съобщава за поставяне на цимен във фисурите за
предотвратяване на появата на кариес.

-1923 Hyatt механично разкриване на некариозните фисури и запълване с


амалгама /профилактична одонтомия/.

-1929 Bodecker препоръчва само механично отваряне и разширение на


дълбоките фисури за да се премахне ретентивността /enameloplasty/.

-Правени са неуспешни опити за запечатване на фисурите с различни


материали:цинков хлорид,калиев фероцианид,медна амалгама.

-Прилагано е флуоризиране на зъбите,което намалява появата на кариес по


гладките повърхности,но не редуцира ретентивността на фисурите и
ямките.

-През 1955 Buonocore успява да запечата фисурите като ги ецва с 85%


фосфорна киселина за 30 секунди.Първите материали използвани
експериментално като силанти били от групата на цианоакрилатите,но не
влизат в производство.

-През 1965 Bowen изобретява смолата bis-GMA ,която е основна съставка за


повечето силанти.Уретановият диметакрилат и други от групата на
диметакрилатите са алтернативни смоли използвани в материалите за
силанизиране.
Индикации за приложение
Силанти се прилагат във фисурите и ямките на първи и втори постоянни
молари,като най-застрашени от поява на зъбен кариес.Силанизирането на
другите зъби като премоларите и лингвалните и палатиналните
повърхности на резците се прави според оценката на риска от кариес на
пациента.

Критерии:
-Анатомия на фисурите(дълбоки,с тесни входове)

-Възраст на зъба(възможно най-скоро пробил)

-Състояние на съседните повърхности(наличие на обтурации и кариеси)

-Кариес резистентност на съзъбието

-Пробив на зъба(Напълно пробили зъби са подходящи за силанизиране

Силанти не се прилагат при:


-Поведение на пациента непозволяващо осигуряване на добро
подсушаване на местата за нанасяне на силант

-Наличие на отворена кариозна лезия

-Наличие на голяма оклузална обтурация

-Временен зъб,който се очаква да бъде сменен с постоянен

-Недостатъчно пробил зъб

-Плитки ямки и фисури


Медикотехнически изисквания към материалите
-адхезионна устойчивост

-устойчивост на влажна среда

-износоустойчивост

-бързо втвърдяване

-лесна технология и приложение

-да не променят цвета на зъба

-херметичност

-биологична поносимост
Видове силанти
Силанти-средства за трайно запечатване на ямките и
фисурите с цел предотвратяване на задържане на зъбна
плака и развитие на зъбен кариес.

Видове силанти според начина на втвърдяване:

Силанти втъврдяващи се чрез химична реакция.Представляват система от


катализатор и база,като двете се смесват и нанасят преди започване на
полимеризацията.

Светлинно полимеризиращи силанти.Не изискват смесване и се нанасят


директно върху зъбната повърхност.Втърдяват се със видима светлина в
синия спектър.

Цвят

Безцветни:по-трудни за работа,незабележими след манипулацията

Оцветени: добър контрол при работа


Филъри

Филърите правят материала по-устойчив на износване.Някой филъри са


радиоконтрастни.Силантите със и без филър проникват еднакво добре във
фисурите и осигуряват еднаква херметичност.

Силанти с филър може да се нуждаят от наартикулиране след нанасяне.

Силанти без филър нямат нужда от наартикулиране след нанасяне.

Флуорно съдържание

Съдържащите флуор,подпомагат минерализацията на подлежащия


емайл.Несъдържащите флуор силанти изискват нанасяне преди започване
на локална флуорна профилактика.

Силанти на основата на смоли (resin based)


Този тип силанти се свързват с подлежащият емайл с помощта на
киселинно ецване.Тяхната защитна функция се осигурява от доброто
запечатване,което осигуряват и невъзможността за достигане на
хранителни вещества към вътрешността на фисурата.Те могат да са
съставени изцяло от смола,да са композити или компомери,а тяхната
полимеризация да се извършва химически или светлинно.

I поколение 1972 (Nuva Seal)

Полимеризират с ултравиолетова светлина (356 nm);Лоши резултати

II поколение

Полимерицират химично;без филър;транспарентни или оцветени

III поколение

С филър или без;светлинно полимеризиращи (430-490 nm)


Глас-йономерни цименти
Едно от основните предимства на глас-йономерните силанти е
способността им да се свързват с емайла химически без нуждата от
използване на ецващ агент,което ги прави по-малко уязвими към
влагата.Това заедно с факта,че те отделят флуор ,което спомага за
реминерализацията на емайла ги е направило алтернативен вариант за
силанизация в случаи,когато постигането на пълна сухота е трудно
постижимо.Глас-йономерните цименти не блокират преминаването на
калциевите и фосфатните йони.Отделянето на флуор в първите 24 часа е
изключително високо,след това то пада и остава постоянно през
следващите седмици.
Методика на приложение

Етапи:
Почистване

Доброто задържане на силантите изисква стриктно почистване на фисурите


от остатъчна плака.Това става с ротационни четки прикрепени към
наконечника.

Изолиране

Изолирането на зъбните повърхности от околната слюнка има важно


значение за крайният резултат.Всяко замърсяване със слюнка би отслабило
връзката между емайла и силанта.Използването на кофердам е най-
добрият метод за изолация,но не е подходящ за всички пациенти особено
в детска възраст,това налага използването на лигнинени ролки.
Ецване

Осъществява се със разтвори на фосфорната киселина(30%-50%) под


формата на течтост или гел за 20-30 секунди.След това се изплаква обилно
с вода.Ецването осигурява микроретенции в емайла,които подпомагат
задържането на силантите.

Подсушаване

Извършва се с въздушен спрей докато ецваният емайл придобие


тебеширено бял цвят.

Поставяне

Следвайки инструкциите дадени от производителя,запълваме внимателно


фисурата от единият край към другия като внимаваме за въздушни
мехурчета.Ако се появят такива те се премахват със сонда.Не трябва да
препълваме оклузалната повърхност или да оставяме незапълнени фисури.

Полимеризация

При химически полимеризиращите силанти трябва да се изчака


определеното от производителя време,като се следи и смесителното
блокче за фазата на полимеризация.
При светлинно полимеризилащите силанти трябва да се спазват
зададените от производителя дължина на вълната,интензитет и време на
полимеризация.Лампата се държи максимално близо до работната
повърхност без тя да се докосва.

След приключване на полимеризацията се прави оценка на покритието и се


отстраняват излишъците.

Поставените силанти имат нужда от периодична проверка,което има за цел


да проследи ефектите профилактичното покритие.Периодичните прегледи
се правят,защото между 5% и 10% от силантите имат нужда от поправка
или повторно поставяне в рамките на 1 година.Ако покритието е изцяло
или частично загубено,то се премахва и се полага отново по описаните
методи.
Библиография
1.Лекционен курс по Дентална профилактика-

Проф. д-р Мария Куклева

2.Dentistry for the Child and Adolescent 2004-

RALPH E. McDONALD ; DAVID R. AVERY; JEFFREY A. DEAN

3. Primary Preventive Dentistry - 6th Ed. 2004

Norman O. Harris ; Franklin Garcia-Godoy

4.The European Academy of Paediatric Dentistry


http://www.eapd.eu/E0201BB8.en.aspx

5. PIT AND FISSURE SEALANTS


http://ohsrc.ucc.ie/downloads/FS_Guideline_Online_Final_V_2.pdf

6.Ohio Safety Net Dental Clinics


http://www.ohiodentalclinics.com/curricula/sealant/mod1_0.html

You might also like