Заболявания и увреждания предизвикани от ортопедично лечение.

При протетично лечение може да се предизвика увреждане и заболяване на

зъбите, пародонта, зъбните редици, лигавицата, челюстната релация,
чеюстните стави, дъвкателните мускули и в детска възраст.
1. ТЗТ - Най-много ТЗТ се унищожават при изпиляване на зъбите за
частични и цели коронки. Недобре защитените твърди зъбни тъкани по
границата на частичната коронка, в шийката на зъба и при скъсен коронков
ръб са ретенционни места, където може да се развие вторичен кариес. По
емайловата повърхност на опорен зъб може да настъпи ерозия, която е
причинена от триенето на кука на частична протеза.
2, ТЗТ се декалцират и мацерират, при отмиване на цинкоксифосфатния
цимент под пробити или широки коронки. Същият процес се наблюдава под
разлепена неснемаема шина, която е била залепена с композитен материал.
Когато шината се свали се вижда мека, мацерирана маса. Без болка. Може
да се перфорира корена при поставяне на щифт.
3. Пародонт – често при субгингивална препарационна граница се уврежда
повърхностния лигавичен епител, около шийките на зъбното пънче.
4. Зъбни редици - Зъбите, които ограничават частично обеззъбяване, могат
да имат надлъжни оси, които конвергират или дивергират помежду си в
медио-дистална посока, или са с различен наклон във вестибуло-лингвална
посока. За да се постигне взаимоуспоредност при изпиляването,
предварително опорните зъби трябва да бъдат депуллирани, с цел
изработване на мостова протеза. Препарирането на зъбни пънчета с
взаимоуспоредни стени, в някои случаи е свързано с прекомерно изпиляване
на ТЗТ.
5. Лигавица. Повърхностно увреждане на лигавицата може да се причини
при поставяне за първи път на цели протези в устната кухина. Също така
при туморно разрастване, алергия и патогалванизъм, които са предизвикани
от протезни конструкции.
5.1. Травма - Лингвалните интердентални папили се травмират от
разположените върху тях необработени ръбове на частичната плакова
протеза. Декубитални наранявания се причиняват от неточно разположени и
незаоблени протезни ръбове, около френулуми, гингиво-букални връзки, в
клапанната зона, неизпилени перли и ръбчета по вътрешната повърхност, в
паратуберното пространство, "А" линията и др. Лигавицата може да бъде
травмирана от впит в нея гингивален край на мостово тяло, което да бъде
причина за сваляне на мостовата протеза.
Увредената лигавица се тушира с гранофурин, трипафлавин, хлорфенол-
камфор, антисептична и обезболяваща паста.
 5.2. Туморно разрастване - Травматизираната лигавица от
протезната плака или опорно-задръжното средство може да реагира със
зачервяване, подуване и хиперплазия.
В областта на вестибулума, протезните ръбове могат да предизвикат
доброкачествено разрастване на лигавицата и да се образува мек
травматичен фибром, който е подвижен и неболезнен. Необходимо е
хирургично изрязване на фиброма и функционално оформяне на протезните
ръбове.
6. Алергия - Дължи се на алергени, чийто произход е свързан с елементи
или химически съединения, които са включени в състава на зъбната протеза.
Алергичната реакция клинично се наблюдава и изразява в:
1. Зачервяване в мястото, където действа алергена.
2. Подуване на устните, езика и заглаждане на назо-лабилните гънки.
3. Оплаквания от парене и щипене в устата.
4. Чувство на сухота в устата и устните.
5.Намаляване, промяна или загуба на вкусовите усещания.
6. Симптоми на задушаване, при продължителна и непрекъсната
алергична реакция.
Лечение. Най-напред трябва да се установи, чрез тестване от специалист-
алерголог, вида на алергена. След това се изработва нова зъбна протеза, в
чийто състав няма доказания алерген. Ако е необходимо се предписват
антиалергични лекарства.
7. Патогалванизъм - Електрохимични процеси могат да се развият в
устната кухина, когато в нея се намират зъбни протези, които са изработени
от две разнородни метални сплави с голяма електропотенциална разлика.
Клиничната картина при полиметалия е следната: метален вкус в устата;
възпалителни процеси - гингивит и стоматит по лигавицата; афтозно
разязвяване, едно или повече на брой, което протича със силна болка;
чувство на протичащ ток при допир на две разнородни метални
повърхности, които са разположени на зъби-антагонисти. Лечение - На
първо място, трябва да се установи електропотенциална разлика между
различните метални сплави в устната кухина. След това всички протезни
конструкции в устата трябва да се свалят и да се изработят отново от една и
съща метална сплав
8. Промени в челюстната релация. Тези промени може да са причинени от
проведено протетично или ортодонтско лечение, в резултат на което са
засегнати нивото на оклузалната равнина, височината на оклузия и
централната позиция на долната челюст.
8.1. Ниво на оклузялмятя равнина. То се променя най-често при
протезиране на частично обеззъбяване с изразен феномен на Годон. С
прорастване на зъба-антагонист и конвергиране на ограничаващите зъби
нивото на оклузалната равнина се променя и става асиметрично и
нерегулирано вляво и вдясно. Преди протезирането е правилно да се
проведе протетична подготовка-селективно изпиляване за коригиране
нивото на оклузалната равнина. Ако това не се направи и се протезира, без
споменатата подготовка, се създава предпоставка за възникване на
преждевременен контакт и оклузо-артикулационен блокаж. Лечението се
извършва чрез селективно изпиляване. Протезните конструкции се
изработват отново, ако след селективното изпиляване не се получи
задоволително ниво на оклузалната равнина.
8.2. Височина на оклузия. Тя може да се промени при едновременно
възстановяване на цялото съзъбие с коронки и мостови протези; при
протезиране на частично обеззъбяване, което се характеризира с естествени
зъби, които се разминават, без да контактуват помежду си; при цялостно
обеззъбяване. Височината на оклузия след лечението може да бъде
повишена или понижена, спрямо позицията на покой на долната челюст.
Последствията от променената височина на оклузия се отразяват с
настъпване на изменения в челюстните стави, дъвкателнйте мускули и
психиката на пациента. Лечението е да се коригира неточно определената
височина на оклузия, като се преработят, ако е възможно или се изработят
нови протезни конструкции.
8.3. Централна позииия на долната челюст. С неточно определената
централна позиция на долната челюст се създават оклузо-артикулационни
препятствия. Чрез тях се нарушава плъзгането в центъра, между позицията
на долната челюст в централна оклузия и централна релация, както и
ексцентричните микродвижения. Създаденото оклузално несъответствие е
причина да се възбуди доминантно огнище в централната нервна система и
да се наруши физиологично-функционално-реакгивното равновесие на
дъвкателния апарат.
С лечението се цели да се коригират оклузалните препятствия, чрез
селективно изпиляване. Ако това е трудно да се постигне протезните
конструкции трябва да се преработят или отново да се изработят.
9. Челюстни стави и дъвкателни мускули. Неточно или недостатъчно
прецизно определената челюстна релация и оклузо-артикулационни
съотношения на протезните конструкции могат да действат като остра и
хронична травма от оклузия и артикулация. Те стават причина за смущения
в захапката, движенията на долната челюст и за хронично увреждане на
челюстните стави и дъвкателните мускули. Когато се вземат незабавно
лечебни мероприятия, симптомите бързо отзвучават.
10. Детска възраст - Зъбопротезирането в детска възраст трябва да
улеснява развитието на челюстните кости, растежа на зъбните зародиши,
пробива, правилното им подреждане в зъбните редици и оформянето на
съзъбие с ортогнатна захапка. Когато се конструира неправилно зъбна
протеза може да се попречи на растежа и развитието.