ЛЕКЦИЯ № 1

ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНО ПРОТЕЗИРАНЕ

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ПРЕДМЕТ НА ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНОТО

ПРОТЕЗИРАНЕ.
Още в древността хората са започнали да се запознават с основните принци-
пи за лечение на челюстнолицивите увреждания в резултат на :
- лов на диви животни;
- последици от военни действия;
- спортни състезания;
- битови злополуки;
През 460 година от новата ера Хипократ описва първите методи за лечение:
- лечение на фрактура на долна челюст с превръзка от два ремъка- които
обхваща брадата,но единия ремък отива към главата, а другия назад с цел да се
фиксира счупената кост в предно-задна позиция,като се фиксират с превръзка на
главата.
 Двадесет века по-късно други автори като Гален,Паре използват прашковид-
на превръзка през брадата при фрактури на долна челюст.
Целзиус и по-късно Пиер Фошар през 1728 г. при фрактури на долната
челюст имобилизиратат фрагментите чрез превързване на зъбите с лигатури от
тънки конци изплетени от косми и по-късно лигатури от тел.
През 18 век Ретенюк създава първия репониращ и първия репониращо-
фиксиращ апарат който е вътрешно –външноустен апарат и се състи от две шини :
- дървени дъсчици поставени на зъбите на фрагментите,излизащи извън
устата,с край насочен към брадата;
- дървена дъсчица поставена под брадата,фиксирана към главата с шапка;
- двете дървени шини се свързват чрез резба с две гайки – за придвижване
на фрагментите в отвесна посока.
Пирогов през 19 век използва и усъвършенства подбрадната прашка при
фрактури на долна челюст.
През този период Вебер и Гунинг-Порт създават шини от каучук – в две
модификации:
- при наличие на зъби върху фрагментите,шината обхваща вестибуларно и
лингвално зъбите и и прилежащия венец
- при беззъби челюсти-са горна и долна плака свързани помежду си оклузално
 Обикновенна бинтова превръзка

Шини на Гунинг-Порт,Лимберг – за беззъби челюсти.

с вал в които е изработен удължен отвор във фронталната област за хранене на
пациента.
През 20 век автори като Кузмин,Ростовцев слагат началато на използването
на телените шини за фиксирани на фрагменти при фрактури на долна и горна
челюст.
През 1916 година С.Тигерщед създава аломиниеви вътрешноустни шини
изработени върху зъбните редици на горната и долната челюст свързани към
зъбите с лигатурна тел а по-между си с гумени пръстени – те се използват и сега.
По-време на първата и втората световна война се развива много бързо челюс-
но-лицевото протезиране като част от общата хирургия,но с развитието на стома-
тологията започва да се развива към хирургичната стоматология,като протетич-
ните методи за лечение с зъботехническите лабораторни технологии я обособя-
ват на съвременния етап към ортопедичната стоматология-протетичната дентална
медицина, като комбинирано хирургично-протетично лечение с технологичното
участие на специализирани сектори на зъботихническата лаборатория.
В Р.България тази специалност се развива във Факултетите по дентална меди-
цина,в Медицинските колежи - София,Пловдив,Варна,Военно медицинска акаде-
мия,МВР-Болница,Института за бърза медицинска помощ и в Специализирани
клиники.
Телени шини на Тигерщед.
 ПРЕДМЕТ НА ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНОТО ПРОТЕЗИРАНЕ

1.Профилактиката и лечението на челюстно-лицевите увреждания:

- вродени увреждания – цепнатинни увреждания и аномалии на меките и
твърдите тъкани;
- придобити увреждания – военновременни и мирновременни;
- мирновременните увреждания - от заболявания,травматични увреждания,
битов,производствен,транспортен,спортен травматизъм.
2. Лечението е комбинирано хрургично,терапевтично,протетично лечение с
участие на зъботехническата лаборатория.
3. Лицево-челюстната протетика е част от специалността протетичната дентал-
на медицина и включва :
- профилактика и лечение,чрез заместване на увредени тъкани и органи с
методи и апарати на протетичната дентална медицина изработени в зъботехни-
ческата лаборатория,
- използват се и методи и специализирани протезни конструкции за профилак-
тика и лечение на вродени и придобити аномалии и увреждане на меките
тъкани,костите и органите в лицево-челюстната област при деца и възрастни.
 ОСОБЕННОСТИ НА ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНИТЕ УВРЕЖДАНИЯ
1. Лицево-челюстната протезиране провежда профилактика и лечение на вро-
дени и придобити травматични или болестни увреждания при деца и възрастни.
2. Засегнати са костите,меките тъкани –мускули,нерви и кръвоносни съдове,
зъби или цялото съзъбие –ЧЛУ са в близост до мозъка,норушават се дъвкател-
ната,говорната функция и дишанета и се лекуат с различни методи,
3. Нарушава се естетиката на лицето
4. Задържането на апаратите към тъканите е затруднено
5. Лечението е комбинирано :
– специализирано хирургично – увреждането в областа на главата може да
увреди функциите на главния мазък,сетивни органи,важни кръвоносни съдове,
нерви и кости на черепа,лицето,след лечението остават видими белези по лицето
и се отразава негативно върху психиката на пациента;
- дентално хирургично и терапевтичо лечение – на зъбите;
- специализирано дентално протетично лечение
3. Планираните от лекаря по дентална медицина апарати и шини,се изработ-
ват в зъботехническата лаборатория да трябва максимално да възстановят :
- естетиката,обема на загубените твърди и меки тъкани и при необходимост и
сетивни органи,като се осигури добро задържане и стабилност на протезната
 4.Изработените в зъботехническата лаборатория специализирани – апарати,
шини,протезни конструкции изискват висока квалификация на
зъботехниците,които
работят в областа на лицево-челюстното протезиране.

ВИДОВЕ ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНИ УВРЕЖДАНИЯ И ТЕХНИТЕ ОСОБЕННОСТИ

1.Вродени увреждания – цепнатинни дефекти те са нарушения при ембрио-

налното развитие на дъвкателния апарат,нарушавайки храненето,дишането и
говора,изразяващи се в:
- несрастване на горната устна – “заешка устна”;
- несрастване на твърдото небце по средния и напречния шев;
- несрастване на мекото небце по средния шев;
- комбиниран увреждания на горната устна,твърдото и мекото небце – “вълча
уста”.
Основното лечението е хирургично, но до настъпване на този момент
според възраста на детето се израбоват заместващи протетични апарати, с което
се подобрява дишането,храненето.
Пример: Вродени дефекти на горна челюст по Боянов:

1. Централен дефект на твърдото и мекото небце.

2. Дефект на мекото небце.
3. Комбиниран дефект на мекото и част от твърдото небце.
4. Скрити дефекти поотделно на мекото и твърдото небце.
5. Една цепнатина на твърдото и мекото небце.
6. Двустранна цепнатина на твърдото и мекото небце.
 2.Придобити увреждания – получават се през целия живот на човека и са два
основни вида:
а. военновременни увреждания- получени при военни действия;
б. мирновременни увреждане:
- причинени от заболявяния – туморни заболявяния,кожна туберкулоза,сифи-
лис,цикатрикси,заболявяния на ТМС и др.;
- травматични увреждания – битов травматизъм,производствен – промишлен
и
селскотопански;
- транспортен травматизъм – пътно-транспортен травматизъм;
- спортен травматизъм – при тренировки и спортни състезания.

ВИДОВЕ ФРАКТУРИ НА ГОРНА И ДОЛНА ЧЕЛЮСТ

1. Фрактури на горна челюст.
Фрактурите минават по:
- анатомичните особенности на челюста;
- строежа на челюстните кости;
 Военновремени увреждания на :
1. Горна челюст. 2. Долна челюст
 ВИДОВЕ ФРАКТУРИ НА ГОРНА ЧЕЛЮСТ:
1. Първи тип фрактура по Льо Фор I – фрактурната линия отделя горната
челюст от останалите лицево-челюстни кости.
2. Втори тип фрактура по Льо Форт II – фрактурната линия минава по носни-
те и слъзните кости,преминава през очницата по границата с между горната челю-
ст и ябълчните кости,дистално към туберитепресича носната преграда и палати-
налната кост – носните и слъзните кости се движат и горната челюст увисва.
3. Трети тип фрактура по Льо Форт III – фрактурната линия минава през нос-
ните,слъзните кости,през очницата,по границата между ябълчните кости и
фронталните кости и продължава по границата на ябълчните касти с темпорални-
те кости,като може да се комбинират с фрактури на основата на черепа.

Тип 1 Тип 2 Тип 3

 4.Фрактура на средната линия между двете половини на горната челюст,като
отделя половината от горната челюст.
5. Фрактура на части от горната челюст – фрактурната линия минава почти хо-
ризонтално
При фрактури на горната челюст,фрагмнтите се разместват под действие на:
- посоката и голимината на травматичната сила
- тежеста на фрагмента
- и в посока надолу,назад ,към средната линия или настрани
– нарушена е централната оклузия

4. 5.
 ФРАКТУРИ НА ДОЛНА ЧЕЛЮСТ
Фрактурната линия минава през анатомично най-слабите костни участъци:
- по средната линия между централните резци
- в областа на кучешките зъби
- при foramen mentale
- при първите молари
- през долночелюстния ъгъл
- през шийката на ставния израстък
- през processus muscularis
- фрактури на алвеоларния гребен
Фрагментите се разместват по посока на на действието на залавните места
на мускули:
- мескулите затварячи ще изместят фрагмента нагоре;
- мускулите отварячи ще изместят фрагмента надолу;
- при фрактура по средната линия разместване няма да има защото двустранно
мускулите уравновисяват теглещите си сили.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЛИЦЕВО- ЧЕЛЮСТНИТЕ АПАРАТИ

Класификации по Оксман,Катц,Бетелман и др.

1. Снемаеми и неснемаеми апарати .
2. Едночелюстни и двучелюстни.
3. Вътрешноустни,външноустни и комбинирани.
4. Стандартни и индивидуални.
5. Основни и спомагателни.
6. Хоризонтално,вертикално,медиално и дистално действащи апарти
7. Функционално и механично действащи апарати.
 КЛАСИФИКАЦИЯ ПО ПРОФ.Б.БОЯНОВ

Боянов класифицира апаратите според лечебното им действие:

1. Репониращи апарати - наместват разместените фрагменти и възтановяват
антомичната цялост на засегнатия участък.
2. Фиксиращи апарати – обездвижват наместените фрагменти,до завършва-
не на оздравителния период.
3. Формиращи апарати – образуват твърда основа за формиране на увреде-
ните тъканите.
4. Заместващи апарти – заместват изгубени тъкани и органи в ЛЧО:
- хирургични заместващи апарати;
- обтуратори;
- ектопротези(лицеви протези) – за нос,око,ухо;
5. Апарати за профилактика и допълнително лечение на лицево
челюстните увреждане – ЛЧУ.
 ИЗТОЧНИЦИ НА СИЛА ПРИ ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНИТЕ АПАРАТИ И ШИНИ
Апаратите и шините се състоят от две основни части:
- задържаща част – закрепва апарата към зъбите,алвеоларния гребен,небцето
и прилежащите тъкани – закрепващи шини,куки,коронки и др.;
- действаща част – намества,фиксира фрагментите,може да замества изгубени
тъкани и органи.
Източници на механични сили са:
- гумени пръстени;
- пружиниращи стоманени телове;
- винтове;
- използват се при механичните апарати,трудно се дозира голимината на сила-
та .
Източици на функционални сили са:
- силата на дъвкателните мускули - затварячи при съкращението им – използ-
ват се и направляващи равнини на функционалните апарата;
- пациента сам дозира голимината на силата в границата на физиологичната