Видове, класификация, лечение

ТРАВМИ НА ЗЪБИТЕ

28.11.2020 Глория Цачева 15990

 ТРАВМИТЕ НА ЗЪБИТЕ ИЛИ КАКТО СА ОЗНАЧАВАНИ В
АНГЛИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРА-DENTOALVEOLAR INJURIES
СА СРАВНИТЕЛНО ЧЕСТО СРЕЩАНИ СЪСТОЯНИЯ И
ТРЯБВА ДА СЕ СЧИТАТ КАТО СПЕШНИ. ИЗХОДЪТ ОТ ТЯХ
Е ЗАВИСИМ НАПЪЛНО ОТ ПРАВИЛНО ПОСТАВЕНАТА
ДИАГНОЗА И АДЕКВАТНО ПРОВЕДЕНО ЛЕЧЕНИЕ
 1. ТРЯБВА ДА СЕ СНЕМЕ АНАМНЕЗА- КАК Е
ВЪЗНИКНАЛА ТРВМАТА? КОГА? КЪДЕ? БИЛО
ЛИ Е ПРОВЕДЕНО НЯКАКВО ЛЕЧЕНИЕ И
КАКВО Е БИЛО? ИМА ЛИ НЯКАКВА ПРОМЯНА
В ЗАХАПКАТА НА ПАЦИЕНТА? (МОГАТ ДА БЪДАТ ЗАДАДЕНИ
ОЩЕ МНОГО ВЪПРОСИ, НО ПОСОЧЕНИТЕ СА С ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ)
2. ПРЕГЛЕЖДАНЕ НА ПАЦИЕНТА
-
нео
бхо
дим
ое
да
се
нап
рав
и
изс
лед
ван
еи
на
3. ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА
Каква информация може да се получи от рентгенова снимка?
1. Presence of root fracture2. Degree of
extrusion or intrusion3. Presence of preexisting
periapical disease
4. Extent of root development5. Size of the pulp
chamber and root canal6. Presence of jaw
fractures7. Tooth fragments and foreign bodies
lodged in soft tissues

Понякога рентгенография в една проекция не е достаъчна и е

необходимо да се направят снимки с различни центражи.
 КЛАСИФИКАЦИЯ
Класификацията може да се направи на базата на различни критерии

1. Пукнатини или непълни фрактури на емайла без загуба на зъбна Фрактурите могат да бъдат: 5. Наличие на патологична чувствителност, подвижност,
тъкан -хоризонтални изместване на зъба
-хоризонтални -вертикални -контузия
-вертикални -коси -луксация
-изместване- интрузия, екструзия, изместване в лабиална,
лингвална, латерална посока

2. Фрактури на зъбната коронка

-ограничени само в емайла
-включващи емайла и дентина
-разкриващи зъбната пулпа 6. Експулсия-avultion

3. Фрактури на коронката и корена на зъба

-без разкриване на пулпата
-с разкриване на пулпата

4. Фрактури на корена на зъба

-в областта на апикалната трета
-в средната трета
-в цервикалната трета
КЛИНИКА
ФРАКТУРИ

При фрактурите значение има дали е засегната пулпата.

При фрактура, която се ограничава само в емайла или
дентина липсва спонтанна болка, но може да има
повишена чувствителност към химични или термични
дразнители. Ако е засегната пулпата ще има силна
болкапри допир със засегнатия участък, и при огледа ще
се установи кървяща точка или ще е ясно видима
отворената пулпна кухина.
 КОРЕНОВИ ФРАКТУРИ
Силно изявената клинична подвижност на зъба насочва към коренова фрактура-цервикална или средна
трета най-често. Фрактурите в цервикалната трета са с неблагоприятна прогноза; фрактурите в апикалната
трета са по-благоприятни за лечение, поради възможност за отстраняване на малкия фрагмент и
осигуряване на достатъчно стабилност на зъба.
 КОНТУЗИЯ ЛУКСАЦИЯ
Характеризира се с травматичен периодонтит; като цяло се наблюдава
при по-леки травми. Разграничаването с инфекциозния периодонтит е
лесно-при последния се наблюдава прогресиране на оплакванията в
резултат на кариесно усложнение. Обикновено преминава за няколко
дена; ако се прекъсне съдово-нервния сноп се развива некроза на
пулпата, което може да е съпроводено и с болки.

ИНТРУЗИЯ
 СТЕПЕНИ НА ЛУКСАЦИЯ

Krüger въвежда класификация на луксациите, която има прогностична стойност:

-луксация на зъба без дислокация (I степен)
-луксация на зъба с дислокация (II степен)
-луксация на зъба с екзартикулация извън алвеолата (III степен)
При I и II степен прогнозата за запазване на зъба е добра, а при III степен прогнозата е
лоша.
ЕКСПУЛСИЯ

Това е най-тежката травма; често може да съпътства

клиничната картина при фрактури на челюстите. По-
често, обаче, се среща изолирано. Обичайно пострадалите
са деца и юноши по време на спорт или игра, а също и при
побой. При оглед се установява кървяща алвеола,
понякога с фрактурирани стени.в съседните тъкани се
наблюдава разкъсно-контузна рана.
На базата на снетата анамнеза, клиничното изследване и образно-диагностичното изследване, се поставя диагнозата. Този
етап е важен за да може да се предприеме правилно лечение.
 ЛЕЧЕНИЕ
Целта на лечението е възстановяване на нормалния вид и функция на дъвкателния апарат. Като цяло почти във
всички случаи лечението е в компетенциите на лекаря по дентална медицина, изключение са случаите, когато
травмата на зъба се съпътства с фрактура на алвеоларния израстък, челюстта, наличие на черепно-мозъчна травма.
Колкото по-рано се осъществи лечението, толкова по-
добра е прогнозата, тъй като се намалява риска от
възникване на възпалителна хиперемия на пулпата.
Необходимо е и периодично изследване на пациента за
определяне на състоянието на пулпата и
периодонциума.
 . При пукнатините и непълните фрактури не се налага специално лечение. Препоръчва се наблюдение поради постоянното дъвкателно
налягане и риск от възникване на фрактура в съответната зона. Освен това има риск от увреда на пулпата и периодонталния лигамент.

. При фрактурите на емайла се налага заглаждане на ръбовете и евентуално по козметични съображения възстановяване изходната форма
на зъба. Това става чрез ецване и композиционен материал.

.Когато е засегнато и значително количество дентинна тъкан и има риск за пулпата,

препоръчително е да се аплицира калциев хидроксид, за да се стимулира образуването на
вторичен дентин. Необходимо е да се следи виталитета на зъба и дали има някаква симптоматика.
Съвременни препоръки позволяват използването и на ГЙЦ вместо калциев препарат (или дентин-
адхезивни системи) при ресторацията.
. В някои случаи ако при фрактурата е засегната малка част от коронката, но въпреки това се е стигнало до разкритие на пулпно рогче,
може да се приложи директно пулпно покритие. За извършването на такава процедура има определени показания. Пациента трябва да се
е явил при лекаря скоро след настъпването на травмата-това осигурява минимална контаминация на раната, няма фрактури на корена,
зъбът не е дислоциран и няма налична голяма обтурация или кариес, което да е индикация, че в пулпата може да съществува
възпалителен процес.
Поставя се калциев хидроксид върху пулпната рана, след това ГЙЦ, и накрая финално възстановяване с композиционен материал.
. Пулпотомия също може да се извърши; при нея се отстранява само коронковата пулпа, която е била инфектирана, докато кореновата
пулпа се запазва. Следи се състоянието на останала пулпа-периодична екзаминация.
. При по-големи фрактури, когато е запазен фрагмента, с помощта на различни адхезивни системи може да се прикрепи обратно.
CROWN-ROOT FRACTURES

Ле
че
ни
ет
о
зав
ис
и
от
. При по-тежките фрактури, засягащи по-голяма част от зъба, се определя дали той може да бъде запазен. В някои случаи се налага
провеждането на ендодонтско лечение и последваща ресторация на коронката. В други случаи прогнозата е неблагоприятна и се
налага премахването на зъба. Последното е едва в случаи когато зъбът не може да бъде възстановен по никакъв начин. Например
фрактури, които са близо до шийката са по-неблагоприятни; при тях може да се наложи отстраняване на зъба. При фрактури на
корена, засягащи средната или апикалната трета, се извършва имобилизиране на фрагментите за около 1-2 месеца като през това
време би трябвало да се осъществи калцифициране в зоната. Ако съдово-нервния сноп не е бил прекъснат, виталитета на зъба е
запазен, а стова и шансовете му да остане, където му е мястото.
 Когато се касае за хоризонтална или коса фрактура, основния фактор, определящ прогнозата е близостта на фрактурата до
гингивалния ръб/цервикалната линия. Ако фрактурата е в тази област, зъбът трябва да бъде премахнат или да се отстрани
коронарния сегмент и да се извърши ендодонтско лечение. Във втория случай зъбът може да се възстанови с помощта на щифт.
Фрактури в средната трета на корена имат добра прогноза; в тези случай се извършва репозиция и имобилизация за 2-3 месеца (с
помощта на шини).
Ако зъбът е с повишена чувствителност или е развил травматичен периодонтит, се препоръчва да се извади от оклузия.
Лечението на временните зъби е сходно с това на постоянните ; проблемът в този случай обаче е, че децата много често не кооперират на
лекаря и в немалко случай се стига до екстракция на зъба. Освен това трябва да се провери дали е бил засегнат зародиша на постоянния
зъб.
При екстракция на временен зъб е добре да се постави местопазител.
При прекъсване на съдово-нервния сноп, се стига до некроза на пулпата и в
последствие зъбът придобива по-тъмен цвят. Задължително е да се проведе
ендодонтско лечение
При травматична интрузия, алвеолата вероятно е претърпяла компресионна фрактура, за да се стигне до новото положение на зъба. При перкусия
се чува “метален” звук, близък до този на анкилозиран зъб. В някои случай с по-тежка интрузия, при клинично изследване зъбът може да изгледжа
като че липсва. Интрузиите са по-рядко срещани от дислокацията на зъбите, и обикновено засягат максиларните зъби. Имат относително лоша
прогноза.
Някои клиницисти покрепят хирургичната репозиция на зъба, но това води до сериозни последствия за перидонциума. Според други
интрудираните зъби могат сами да възстановят позицията си. Трети използват ортодонтски средства за връщането на зъба в изходната му позиция.
Когато се използва последния метод, от изключително значение е да се прави бавно, за около 3-4 седмици период. След това е препоръчително
зъбът да се извади за известно време от оклузия.
При интрузия на временен зъб има голям риск от засягане на фоликула на постоянния. Временният трябва да бъде отстранен по възможно по-
атравматичен метод, и след това да се постави местопазител.
Екструдираните зъби обикновено могат да бъдат мануално репозиционирани и след това да се извадят от оклузия за известен период от време.
При дислокация отново мануално се връща на място, ако е приложимо. В някои случаи обаче може да има и фрактура на алвеоларната стена, както
и разкъсване на гингивата.
При луксация се извършва имобилизиране на зъба.
При експулсията е от значение колко време е минало
от настъпването на травмата. Колкото по-рано може да
бъде реимплантиран зъба, толкова по-благоприятна е
прогнозата.
Важно е да не се остъргва или травмира кореновата
повърхност. Зъбът трябва да бъде обмит с вода или
физиологичен разтвор-неагресивни разтвори. След
това дори и пациента с наставлението на лекаря (ако
не може да достигне до него) трябва да постави зъба
обратно в алвеолата като го държи само за коронката,
без да допира корена. Ако пациента не е способен сам
да извърши процедурата, е необходимо да се пази
зъба, докато се стигне до професионална помощ-може
да се постави във вода, мляко, дори според някои и
във вестибулума. Най-добрият разтвор е т.нар Hank
balanced salt solution. Зъболекарят трябва да прецени
По-тежките луксации налагат имобилизиране на засегнатия зъб/зъби

Осморковидна лигатура
Гладка шина
Шина на Weber
Лигатура по Лимберг
И други
При наличие и на алвеоларни фрактури лезението се усложнява още повече и по-скоро е за
компетенциите на лицево-челюстен хирург.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО