49.

Акутни пародонтални състояния – абсцеси – етиология, клинична

характеристика,диагноза, разрешаване.
акутни пародонтални проблеми са:
-некротично улцерозен гингивит(NUG) (ANUG)
-некротично улцерозен пародонтит(NUP)
-пародонталниат абсцес
Гингивални абсцеси -локализирана пурулентна инфекция , която ангажира
маргиналната гингива или интерденталната папила .често са резултат от
импактиране на чужди тела в гингивалния сулкус, откриването на които
потвърждава диагнозата. Д се поставя на базата на 1-2 дневна история на болка и
локализиран оток и еритем при здрави преди това гингивални тъкани. Е: акутен
инфламаторен отговор към чужди субстанции, форсирани в гингивата. К:
локализиран оток на маргиналната гингива или папила, еритемна, гладка, лъскава
повърхност, може да е болезнен и да има връх, може да е налице пурулентен
ексудат,няма предшестващо пародонтално заболяване.
Леч: елиминиране на чуждото тяло, дрениране през сулкуса със сонда или лек
scaling, проследяване
Пародонтални абсцеси -остър деструктивен процес в пародонта (пародонтален
лигамент и алвеоларна кост), който е довел до локализирана колекция от гной ,
комуницираща с оралната кухина посредством гингивалния сулкус или други
пародонтални места и не произлиза от зъбната пулпа. Е: наблюдават се при
съществуващи преди пародонтални джобове – ако джобът се затвори
(импактиране на чужди тела в сулкуса), инфекцията в него и гнойният ексудат може
да акумулират и да доведат до формиране на пародонтален абсцес с типични
клинични симптоми. Дренажът на джоба може да бъде блокиран след настъпило
оздравяване в коронарните гингивални тъкани докато бактерии и плака остават в
основата на дълбокия джоб – при неадекватно инструментиране и непочистване на
основата на джоба или фуркационната област, при секундерна инфекция от
латерална периодонтална киста, като резултат от травма на периодонциума при
перфорация на кореновия канал. Фактори, които повлияват микробната
вирулентност, могат да отключват формирането на пародонтални абсцеси –
например формиране на резистентни бактериални щамове след системна употреба
на антибиотици, системна антибиотична терапия в отсъствие на пародонтално
лечение и лошо контролиран диабет
К: болка,тъканите около болезнения зъб са обикновено еритемни и оточни, може
да е налице лимфаденопатия и фебрилитет,ангажираните зъби обикновено са
чувствителни на дъвчене и перкусия, зъбът обикновено е подвижен и по по-
висок на оклузия,пародонталното сондиране обикновено разкрива дълбок джоб,
през който пурулентният ексудат може да бъде дрениран ,може да е налице
фистулен ход, през който абсцесът да се дренира.рентгенографиите често са
полезни в потвърждаване на диагнозата като показват рентгенопрозрачна област
латерално на зъба. Ако абсцесът е локализиран букално или палатинално, не се
откриват рентгенографски доказателства.
Дд между пародонтални и апикални абсцеси - при пародонтална лезия
пародонтално заболяване ,пародонтално лечение ,предишна антибиотична терапия,
отговор на витална пулпа гноен ексудат при пародонтално сондиране доказателства
за пародонтално заболяване ,загуба на крестална алвеоларна кост,ангуларен костен
дефект (и),фуркационна лезия (и). Отговор към лечението: драматичен отговор на
освобождаването от гноен ексудат и субгингивално почистване, докато при
апикален абсцес- лош или никакъв отговор на пародонталните терапевтични
интервенции
Л: анестезия,осъществяване на дренаж,ограничено оклузално
ажустиране,антимикробна терапия,бактериална култура и тест за чувствителност
Amoxicilin, 500mg 1.0g ударна доза, след това 500мг 3 пъти по 3 дниреоценка след
3 дни за определяне нуждата от продължаване или адаптиране на атибиотичната
терапия
Алергия на penicillin - clindamicin 600mg ударна доза, след вао 300мг 4 пъти по 3
дни
Azithromyciн 1,0g ударна доза, след това 500мг 4 пъти по 3 дни
Оценката на пародонта след разрешаване на акутните симптоми е от
съществена важност!!!
Пародонталните абсцеси са локализирани пурулентни инфекции на пародонталните
тъкани и са честа находка сред пациенти с умерен и тежък пародонтит. МО са
основно gram-негативни пръчки и са подобни на МО в дълбоките пародонтални
джобове
Диагнозата на пародонталните абсцеси се базира на информация от историята на
пациента и клиничното и рентгенографско изследване.пародонталните абсцеси
трябва да се диференцират от гингивалните и периапикални абсцеси

Ендодонтът и пародонтът са анатомически тясно свързани и заболяванията на

едната тъкан могат да доведат до секундерни заболявания на другата.
Пародонталната лезия може да причини инфектиране на ендодонциума през апекса,
акцесорните канали и дентиновите тубули. Ендодонтската лезия може да причини
пародонтална лезия при образуването на sinus tract (дрениране на ексудата през
периодонталната цепнатина). Клинично се различават:
А. Първични ендодонтски лезии с дренаж през периодонталния лигамент
(sinus tract) — сондира се дълбок тесен дефект само в една област на зъбния корен.
Това обикновено е дрениращия синус, произлизащ от инфектираната коренова
система, продължаващ по хода на периодонталното пространство. Възможно е и
периапикалният абсцес да перфорира кортикалната кост близо до апекса и да се
дренира през меките тъкани в гингивалния сулкус.
Б. Първична ендодонтска лезия със секундерно ангажиране на пародонта – по-
екстензиран пародонтален джоб, в резултат на дренирането на кореновата система.
Персистирането на дефекта е довело до депозиране на плака и калкулус в джоба с
последващо напредване на пародонталното заболяване.
С. Първична пародонтална лезия - пародонталното заболяване постепенно се е
разпространило по кореновата повърхност към апекса. Пулпата може да е останала
витална, но може да покаже известни дегенеративни промени във времето.
Д. Първична пародонтална лезия със секундерно ангажиране на ендодонта -
прогресията на пародонталното заболяване и джоба е довело до ангажиране на
пулпата по пътя на латералните канали или основния апикален форамен, пулпата
последователно некротизира и се инфектира – „ретрограден пулпит“
Е. Комбинирана ендодонтска-пародонтална лезия - зъбът има лишена от пулпа,
инфектирана коренова система и съществуващ едновременно пародонтален дефект

Клинично изследване – инспекция на гингивалните и мукозните тъкани.

Пародонталното сондиране детерминира дълбочината на пародонталния джоб и
загубата на аташман. Прави се за всички зъби! Пулпни тестове с CO2 и ЕОД.
Рентгенографии с гутаперков щифт.

Външни коренови резорбции. Класифицират се в зависимост от стимулиращите

фактори:
1.Резорбция в резултат на пулпна инфекция. Инфламаторният отговор и
активирането на остеокластите имат важна роля в кореновата резорбция. Бактерии
в дентиновите тубули стимулират остеокластите.
2.Резорбция в резултат на пародонтална инфекция. Инфекцията и бактериите
произхождат от пародонталните тъкани. Пулпата е витална.
3.Външна резорбция в резултат на ортодонтски натиск – екстензиращите сили
активират остеокластите. Екстензивен натиск от импактирани зъби може да доведе
до външна коренова резорбция на зъб в съседство в резултат на активирането на
остеокластите
4. Резорбция в резултат на натиск от импактирани зъби или тумори.
5. Резорбция в резултат на анкилоза – при реимплантирани зъби. Кореновия
канал е обтуриран за превенция на коренова резорбция в резултат на пулпна
инфекция, но в резултат на анкилозата на костта към дентина настъпва
„физиологична” остеокластна активност и костна резорбция. Дентина е в директен
контакт с костта и не се наблюдават периодонтални лигаменти.

Лечението се извършва по генералните принципи на лечение на тези единици като

отделни лезии. ендодонтско лечение (МТА - изолиране на ендодонта от
пародонта).Пародонталните заболявания се третират чрез рутинен SRP, орално-
хигиенни инструкции, поддържаща терапия, включително хирургия при
необходимост. Заболяванията на пулпата или инфектираните КК се третират с
почистване, механично третиране, медикация и запълване на кореновата канална
система