10.

МЕТОДИ В ДИАГНОЗАТА-АНАМНЕЗА,МЕДИЦИНСКИ И ЛОКАЛЕН

СТАТУС, ИНСТРУМЕНТАРИУМ, АПАРАТУРА.
Точната диагноза е основата за правилното лечение. отсъствието или наличиетo на
заболяване. След това вида на заболяването, разпространението, степента на
обхващане на пародонталните тъкани, тежестта и прогресията на заболяването. да
изясни основните патологични процеси и техните причини. Находките се
интерпретират заедно така, че да дадат значително обяснение на проблемите на
пациента, свързани с пародонта.
Първо посещение Обща оценка на пациента. оценка на интелектуалния и
емоционален стстус на пациента, темперамент, манталитет и физиологична възраст.
Медицинска история:системни заболявания, състояния или вредни фактори,
Медицинска анамнеза (сегашни заболявания) –откриване на системни
състояния, дали пациентът е под контрол на лекар (Име, адрес и телефонен номер
на лекаря), медикации на пациента (да се анализират всички възможни ефекти).
всички медицинскипроблеми на пациента (кардиоваскуларни, хематологични,
ендокринни) включително инфекциозни болести, сексуално-трансмисивни болести,
и високо-рисково отношение към HIV инфекция. Да се вземе предвид начало на
пубертет , менопауза, менструални разстройства, хистеректомия, бременност и
помятания. кръвни разстройства и diabetes mellitus. антикоагуланти и
кортикостероиди. професионални вредности, история на алергични прояви (общи и
към стоматологични материали), хормонални нарушения, тенденция за абнормно
кървене.
Генетична диспозиция. Суспектни за влияние на генотипа са формите на
препубертален и ювенилен пародонтит. Специфични генетични диспозиращи
фактори за бавнопрогресиращите пародонтити не са били идентифицирани до сега.
Генетични заболявания и синдроми: - Papillon-Lefevre Syndrome – палмо-плантарна
дискератоза.
- Down Syndrome – монголизъм. - Leukocyte Adhesion Deficiency Syndrome – липса
на адхезия на PMNs.
- Chediak-Higashi Syndrome – аномалии в белите кръвни клетки. - Lazy Leukocyte
Syndrome – увреден химиотаксис.
Пародонтално насочената анамнеза кървене от венците (от кога датира,
провокирано илиспонтанно), болки в зъбите или венците (провокиране, вид и
продължителност, начин на успокояване), подвижност на, лош вкус и дъх, и вредни
навици ,предишни пародонтални проблеми, проведеното лечение и ефектът от него.
посещенията при стоматолог (честота, последна визита, лечение, последно
посещение за контрол), начините за поддържане на орална хигиена (основни
идопълнителни орално-хигиенни средства и методи на четкане) и наличие на
ортодонтско лечение (продължителност, дата на завършване).
Интраорални рентгенографии.минимум 14 интраорални филми и 4 bite-wing
филми. Full-mouth intraoral radiographic series включва 16 периапикални филми и
4 bite-wing филми. Отпечатъци (гипсови модели).позицията на гингивалния ръб и
позицията назъбите, отношенията на проксималните контакти и областите на
импактиране на храна абнормални изтривания (абразии, изпъкнали зъби, неравни
маргинални ръбове, малпозиционирани и екструдирани зъби, кръстосани
отношения или други оклузални дисхармонии).. Клинични фотографски снимки.
вида на тъканите преди и след лечението. промените в гингивалната морфология,
но трудно регистрират промените в цвета на гингивата. С появата на клиничните
дигитални снимки, регистрирането на мукогингивалните проблеми става важно
(област на гингивална рецесия, ангажиран френулум, загуба на папила). Ревизия на
инициалното изследване.Ако не се налага спешна помощ, пациента се информираза
второ посещение.
Второ посещение .Екстраорално изследване.Оглед – изследване за асиметрия,
изследване на кожата, изследване на полулигавицата на устните. Палпиране на
лимфни възли на глава и шия (големина, консистенция, подвижност, болезненост).
Първичния херпетичен гингивостоматит, NUG и акутните пародонтални абсцеси
могат да продуцират лимфаденитИнтраорално изследване.Изследване за дъх от
устата (foetor ex ore, halitosis, oral malodor), изследване на цялата орална
лигавица,изследване на зъбите: - Дефекти на твърдите зъбни тъкани (ерозия или
корозия, абразия, атриция и абфракция). - Възстановявания на твърдите зъбни
тъкани. - Свръхчувствителност и откриване на цемента на корените. - Позиция на
зъбите и апроксимални контакти – леко отворени контакти (open
contacts)позволяват импактиране на храна. - Подвижност на зъбите (физиологична
и патологична). Зъбна подвижност (Tooth mobility).Увеличената подвижност
сутрин се отдава на лека екструзия на зъба заради граничните оклузални контакти
по време на сън. Еднокореновите имат по-голяма подвижност от многокореновите.
Инцизивите имат най-голяма подвижност. Подвижността е в хоризонтална посока,
а в аксиална ев много по-ниска степен. Има две степени на зъбна подвижност:
Степени на подвижност:
0 – нормална (физиологична). 1 – доловимо увеличена. 2 – видима до 0,5 мм. 3 –
голяма до 1 мм. 4 – многа голяма, вертикална; зъбът не е функционален. Оценка на
състоянието на зъбодържащите тъкани (подвижност) с Periotest.
- 8 до +9 = 0 – клинично здраве. - 10 до 19 = І – палпируема мобилност. - 20 до 29 =
ІІ – видима мобилност. - 30 до 50 = III – значителна мобилност при натиск от устни
и зъби.E:(загуба на кост./оклузална травма .Оклузалната травма не причинява
пародонтит! SledПародонталната хирургия, бременност, менструален цикъл или
прием на контрацептиви, (остеомиелит и тумори на челюстните кости). Зъбна
подвижност определена с метален инструмент и един пръст Изследване на
промени в позицията на зъбите и оклузията- Голямо припокриване (overbite)– -
Отворена захапка (open-bite)– хипофункция и намалено механично почистване при
хранене, може да доведе до акумулиране на плака, калкулус и екструзия на зъбите. -
Кръстосана захапка (crossbite)– оклузална травма и вклиняване на храна.
Изследване на функционалните оклузални взаимоотношения. При латерално
движение вдясно на долната челюст или балансиращата страна (вляво) се
установява силен контакт между # 27 и # 37 – конецът не преминава между зъбите.
Клинично изследване на пародонта. Методите са насочени към откриване на най-
ранните признаци на пародонталното заболяване.
Гингивален статус (Gingival Examination)1.Оценка на промяната в тъканите
посредством: - Цвят (коралово розов срещу еритематозен/синкаво-червен - Oбем. -
Контур заострени ръбове срещу заоблени ръбове скалопирана папила срещу
заобленa/уплътненa папила - Консистенция) – твърда, еластична срещу
едематозна/фиброзна). -Текстура на повърхността. -Позиция. - Болка. 2.Кървене
провокирано или спонтанно; индекси. 3.Разпространение на гингивалното
заболяване. 4.Характер на гингивалното възпаление (остро, хронично). 5.Клинични
индекси за гингивален статус.
Пародонтален статус (Periodontal Examination)
1.Дълбочина на сондиране (PD – 2.Ниво на клиничен аташман (CAL – 3.Големина
на рецесията (GR). 4.Количество на прикрепената гингива .количеството зъбна
плака сеосъществява чрез оцвет. Изследване за ексудат от пародонтален джоб-
дигитално. Оценка на възпалението чрез температурни измерваниясе прави с
Periotemp– регистрира температурни промени в зелено за ниските, в червено за
високите и в жълто за средните температури. Температурочувствителната сонда се
въвежда в джоба Дълбочина на сондиране и дълбочина на джоба.клинична
дълбочина на джоба е дълбочината на пенетриране на сондата При здрав до 2/3 от
височината на епитела. При гингивит – на 0,1 мм от апикалния край на епитела.
При пародонтит – на 0,3 мм в съединителната тъкан. CAL-Промените в нивото
на аташмана се дължат само на загуба или печалба на аташман и позволяват
определяне на пародонталната деструкция или пародонталната репарация.
при пародонтит (BoP). латерално по стената на джоба. 30 секунди и се отчита
наличието на кървене и количеството кръв.
Количество на аташираната гингива – Roll Test/ с Schiller-ов или Lugol-ов
разтвор аташираната гингива остава неоцветена поради липсата на гликоген в нея.
чрезултразвуков апарат с точност до 0,1 мм. Височината на прикрепената гингива е
равна на разстоянието от гингивалния ръб до MGJ(кератинизираната гингива)
минус дълбочината на сондиранеИзследване на фуркациите. Извършва се с СН
3,Nabers 2 (биват:F0 – няма увреждане на фуркацията. F1 до 3 мм. F2 над 3 мм. F3
– пълна проходимост на фуркацията. вестибуларно и лингвално.
Променитенастъпват по-рано вестибуларно. Измерване при гингивални рецесии.
CAL=7 мм при гингивална рецесия=5 мм+ 2 мм PDСупурация. изобилие от
неутрофили в гингивалната течност, я превръща в пурулентен ексудат.

Клинични характеристики на гингивалните тъкани при възпаление – цвят,

контур, текстура, обем и консистенция на венечния ръб и интерденталната венечна
папила – определяне и диагностично значение.
Клинично нормалната гингива се характеризира с розов цвят, твърда консистенция
и фестонообразен гингивален ръб.
Папилите са твърди, изпълват междузъбните пространства, не кървят при
сондиране.
Клинично здрава гингива
Клинични и хистоморфологични белези
- Малко плака, основно Gr+ микроорганизми, аероби
- характерен е минимален възпалителен инфилтрат -15% от обемз нз
съединителната тъкан нормален свързващ епител без инвагинации.
- Мното малко гингивален ексудат в сулкуса
- Нормални фибробласти, съединителна тъкан, алвеоларна кост.
- Клинично здравата гингива се защитава от микробните агенти без да настъпва
болестно състояние, с факторите: фагоцитоза от възпалителни клетки, антитела,
интактен епител, десквамация на епителни клетки, позитивен поток на течности.
Клинични белези на възпалението се установяват около 10-20 ден от натрупването
на плака: еритем, едем, кървене при сондиране
- Като патохистологичните промени при възпаление: алтерация на васкуларната
мрежа с дилатация и отваряне на резервни капиляри, излив на ексудат и протеини
екставазално и в сулкуса, увеличаване на възпалителните клетки - неутрофили,
лимфоцити, макрофаги, плазматични клетки, намаляване нз количеството на
колагена и фибробластите.
- Класическите фази на „акутно" и „хронично" възпаление са трудно приложими
при пародонталните заболявания. При клинично здраве и в ранните етапи на
развитие на възпалението се откриват лезии, подобни на акутиите, след това се
наслагват хроничните промени и съществуват едновременно в ранните,
установените и напредналите лезии
Здрава гингива - бледо коралово розова и зърниста. Тясна свободна гингива, ясно
разграничена от аташираната гингива, не кърви при сондиране.
интактен свързващ епител: много дискретен субепителен кръглоклетъчен
инфилтрат. Мигриращи PMNs
Лек гингивит - локализиран лек еритем и лек едем, със ззгубз нз зърнистост,
минимално кървене при сондиране (РВ1=1)С възникване нз възпалението се
увеличава количеството на възпалителният инфилтрат.
Умерен гингивит - изразен еритем и едем, липсва зърнистост, кървене при
сондиране (РВИ=2) Инфламаторният инфилтрат става no-плътен и no-широко
разпространен, свързващия епител пролиферира латерално, формирайки
гингивален джоб.Тежък гингивит - огненочервен цвят на едематизирана и
хиперплазирала гингива, пълна загуба на зърнистост, улцериран епител
интердентално, кървене при сондиране и тенденция за спонтанно кървене (РВИ=3-
4) изобилие от неутрофили в гингивалната течност, я превръща в пурулентен
ексудат.