Трудни диференциални

диагнози в ендодонтията
Основни теми
1. Трудни диференциални диагнози в ендодонтията
2. Неодонтогенни единици, имитиращи ендодонтски
заболявания
3. Неодонтогенни патологични промени и
заболявания- травматична киста, остър и подостър
максиларен синуит, херпес зостер, невалгия на
нервус тригеминус, пукнатини и фрактури на
ТЗТ.
Основни причини за
затруднения в диагностиката:
Недостатъчно изясняване на
индивидуалния клиничен случай

 Наличие на пукнатини и фрактури

Анатомични структури и
неендодонтски единици, имитиращи
ендодонтски заболявания
Недостатъчно изясняване на
клиничното състояние на пациента:
 Причини

Пренебрегване на оплакванията на
пациента
Неправилна проверка на оплакванията
на пациента
Непълноценно изследване
Недостатъчно изясняване на
клиничното състояние на пациента:
Пренебрегване на оплакванията на пациента
пациентът не може да определи източника на болката и дава
объркваща симптоматика:

1. Поетапно събиране на информация с методите на

изследване
2. Отлагане на лечението с един ден

 пациентът посочва причинния зъб, но клиницистът среща

затруднения във връзка с определянето на точната фаза на
патологичния процес, винаги се приема като основна и
водеща по-тежката диагноза.
Недостатъчно изясняване на
клиничното състояние на пациента
Неправилна проверка на оплакванията на пациента

 Целта е да потвърдим с обективни и реални тестове,

събрани налични данни от изследването в
потвърждение на симптоматиката на пациента

 Тестът с анестетик е особено обективен метод, когато

източникът и локализацията на болката не могат да
бъдат коректно определени от пациента-селективна
анестезия
Недостатъчно изясняване на
клиничното състояние на пациента
Непълноценно изследване

 пренебрегване на някои от методите на изследване

 неправилна интерпретация и анализиране на

получените данни от обективно изследване,
 пропускане на определена симптоматика,
 пренебрегване на изследване на съседни структури

като евентуални източници на сходната и близка

симптоматика.
Трудни ДД на ендодонтски
заболявания
Фистула в областта на горните молари от
пародонтален, ендодонтски или синусов произход
 Фистула от пародонтален произход:
 витален з ъб най-често!
 едем на лигавицата
 ексудация от джоба
 болка при палпация.
 патологична подвижност
 притъпен перкуторен тон.
 допълнително доказателство в подкрепа е
рентгенова снимка с гутаперков щифт.
ТРУДНИ ДД НА ЕНДОДОНТСКИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ
Трудна ДД при абсцеси от пародонтален,
периодонтален и ендопародонтален произход

 Ендодонтските и пародонталните
заболявания имат обща симптоматика:
 Спонтанна болка

 Оток

 Болка при перкусия

ТРУДНИ ДД НА ЕНДОДОНТСКИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ
 Ендо-пародонталната лезия може д а се определи като
комбинирана лезия, която трябва д а се лекува както
ендодонтски, така и пародонтално, но е важно да се определи
първичността заради прогнозата!
 Правилото е, че независимо с какъв произход първично е
лезията, първо се повлиява ендоинфекцията и после се
предприема определен обем от пародонтални мероприятия.

 Сериозен диагностичен проблем е когато абсцесът е

локализиран в зоната на фуркацията на многокоренов зъб.

 Успехът в лечението се определя от коректно поставена

диагноза.
ТРУДНИ ДД НА ЕНДОДОНТСКИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ
Първична пародонтална лезия
 Характеристика:
1) Витални зъби;
2) Генерализирана костна загуба;
3) Зъбен камък/ плака;
4) Възпалени меки тъкани;
5) Пародонтални джобове.
Трудни ДД на ендодонтски
заболявания
 Диагноза:
1) Обективно изследване, включващо оценка на
дълбочината на джобовете;
2) Рентгенография;
3) ЕОД.
Обикновено пародонталното заболяване е хронично
генерализирано и протича с по-нисък интензитет и
сила на болката
 По-трудно е разграничаването при наличие на
девитализиран зъб без периапикални
изменения и наличие на абсцес.
 Разграничаването се прави с рентгеново
изследване с помощта на гутаперков щифт.
СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА ЗА
ДД НА ЕНДО-ПАРО
СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА ЗА
ДД НА ЕНДО-ПАРО
СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА ЗА
ДД НА ЕНДО-ПАРО
ПУКНАТИНИ
 Характеризират се с повишена чувствителност
към термични (към студено) и хипертонични
дразнители;
 Има подобна субективна симптоматика при зъбен
кариес, ерозио, хиперестезия дентис,клиновидни
дефекти, некомплицирана фрактура;
 Оплакванията при хиперестезия са периодични,
основно през пролетта. Има запазена
морфологична цялост на ТЗТ и се среща по- често
при жените на симетрични зъби.
 Обективно пукнатините могат да са вертикални,
хоризонтални, напречни или в комбинация.
 Могат да засегнат коронката и корена отдeлно
или едновременно.
ПУКНАТИНИ
Методи за диагностика

 Светлинен източник, насочен паралелно на

вертикалната ос на зъба;
 Трансилюминация с оптични влакна;
 Багрила, например метиленово синьо;
 Рентгеново изследване;
 УВ-светлина.
ПУКНАТИНИ
ДД между фрактури и пукнатини

 При комплицираната остра фрактура има болка,

кървене, кръв при фрактурната линия,смутена
дъвкателна и дихателна функция, подвижна коронкова
част. Движението на фрагментите понякога е трудно
установимо.

 След отстраняване на обтурацията се прилага т.нар stick

bite test-захапване на твърд предмет.

 Виталният зъб в този случай реагира с болка при

отпускане- синдром на спукания зъб.
ВЕРТИКАЛНИ КОРЕНОВИ
ФРАКТУРИ
 Клиничните сигнали при вертикалните фрактури на
корена са много различни и зависят от позицията на
фрактурата и вида на зъба.

 Болката е обикновено остра- среден интензитет.

Появява се при дъвчене, особено натвърда храна,
съпътствана с подуване. Общ признак е наличие на
дълбок и тесенпародонтален джоб.

 Диференциална диагностика трябва да се направи

с външна коренова резорбция и с перфорация.
НОРМАЛНИ АНАТОМИЧНИ
СТРУКТУРИ
Могат погрешно да се диагностицират като патологични
процеси
 foramen mentale,
 foramen incisivum,
 sinus procedans
 носна кухина,
 foramina nutritivae.
 Инцизивният канал- образът му варира на ширина и дължина
и може да бъде сгрешен с хроничен периодонтит на горен
централен резец;
 Носните кости, наслагващи се върху рентгеновия образ на
горните резци, могат да доведат до невярна диагностика.
Нормални анатомични
структури
 При съмнение за наслагване на нормални анатомични
структури, се правят няколко рентгенови снимки в друга
проекция
 Най-добре е компютърна томография- СВСТ.
 При графичните метод проследяваме целостта на компактата
на съседните на стуктурата зъби- ако тя е ненарушена
вероятно става въпрос за анатомична структура.
НЕЕНДОДОНТСКИ ЕДИНИЦИ
ИМИТИРАЩИ ЕНДО-ЗАБОЛЯВАНИЯ
МАКСИЛАРНИ СИНУИТИ – БОЛКА
 засягаща няколко зъба
 постоянна и понякога доста силна
 болка при перкусия и хранене
 при острите и субакутните синузити трудно може да бъде
разграничена от болката с ендодонтски произход.
 засилва се при навеждане на главата
 ексудация от ноздрата
 болка в тила
 болка при палпация във fossa canina и
 тест на Рандам е положителен - поставяне на тупфер, напоен с
2% разтвор на лидокаин в ноздрата ( болката преминава за
около 5 минути).
НЕЕНДОДОНТСКИ ЕДИНИЦИ
ИМИТИРАЩИ ЕНДО-ЗАБОЛЯВАНИЯ
 Нерезорбирана папила дентис -
диагностицирана като хроничен периодонтит.
Прави се рентенография под друг ъгъл, ЕОД
(то е 25-35 микроампера) и се прави
контрола след 6-9 месеца.
 Остеосклероза - идиопатичната
остеосклероза се характеризира с
уплътняване на костната структура извън
границите на периодонта (задебеляване на
трабекулите). Изявява се като силна сянка без
определена форма и може погрешно да бъде
диагностицирана като радикуларна киста
НЕЕНДОДОНТСКИ ЕДИНИЦИ
ИМИТИРАЩИ ЕНДО-ЗАБОЛЯВАНИЯ
Диференциална диагноза
 с кондензиращ остеит;
 хиперциментоза - рентеновият образ се характеризира с
абнормална дебелина на кореновия апекс;
 циментобластом
НЕЕНДОДОНТСКИ ЕДИНИЦИ
ИМИТИРАЩИ ЕНДО-ЗАБОЛЯВАНИЯ
Кондензиращ остеит - при слаби и дълготрайно
действащи дразнители възниква реакция към
периодонталната инфекция - реакция с увеличена
костна плътност.
1) Има костна минерализация около апекса;
2) Зъбът е витален или невитален;
3) Рентгенографски наблюдаваме малка или голяма
област със силна сянка.
НЕЕНДОДОНТСКИ ЕДИНИЦИ
ИМИТИРАЩИ ЕНДО-ЗАБОЛЯВАНИЯ
 Dens invaginatus също може да бъде сбъркан с
хроничен периодонтит.
 Травматична киста:
 1) При зъби от долната челюст. Обикновено протича
безсимптомно, но може да има данни за болка и/или
парестезия;
 2) Границите й при рентгенологичното изследване
са неправилно очертани и неравномерни. Тя е
еднокамерна, между корените на канините и 3тите
молари.
 3) Има тенденция да расте по надлъжната ос на
костта;
 4) При изследване на виталитета се наблюдава
Неендонтски единици имитиращи
ендодонтски заболявания
Herpes zoster
1) Вирусно заболяване от Varicella zoster, протича в три
стадия. Продромалният стадий ( преди обрива) е с
продължителност 2 седмици преди стадия с обрива;
2) Клинично се характеризира със силна болка по хода на
2-3 клон на n.trigeminus и везикулозен обрив.
3) Преди обрива клиничната симптоматика се изразява със
силна, спонтанна, ирадиаща стрелкаща по характер болка
на засегнатата страна и силно имитира болката,
характерна за остър серозен пулпит.
4) При херпес зостер може да има обрив по мукозат, има
обрив по кожата;
5) ДД се прави с остри пулпити и остри синуити и се
изследва виталитетът на зъба.
НЕВРАЛГИЯ НА NERVUS
TRIGMINUS:
1) Клиника, подобна на остър серозен пулпит- остра,
силна, теглеща, ирадираща,едностранна болка с
ремисии по хода на нерва;
2) Внезапно започваща и изчезваща болка с
продължителност от 10 сек до 2-3 минути.
 Болката е непериодична и повтаряща се в интактни
зъби.
 Облекчаване на болката настъпва при масажиране
на бузата и/или в слепоочието.
 По- често се среща при пациенти на възраст пад 50
години.
Неендодонтски единици
имитиращи ендозаболявания
Циментобластом

1) Циментом може да се сгреши с периапикални изменения.

Представлява пролиферация на тъкани от периодонталния
лигамент
2) Рентгенографския образ зависи от стадия на развитие
3) Грешки се допускат при диагностиката главно при първия
стадий
4) Не се наблюдава коренова резобрция
5) ДД се прави при витален зъб и/или липса на болкова
симптоматика
Неендодонтски единици
имитиращи ендозаболявания
Амелобластома
1) Одонтогенен тумор, който расте бавно и клинично може
грешно да бъде диагностициран като киста.
2) Има някои общи белези- нараства, може да доведе до
 разместване на зъбите и тяхната подвижност.
Рентгенологично често е свързана с апексите на зъбите и
екстензивна коренова резорбция.
ДД се прави между амелобластом, фибром и карцином.