 Поставяне на точна диагноза с оглед извършване на определени хирургични

намеси, осигуряване на нормален заздравителен процес и успешен краен

резултат.
 Установяване на придружаващи заболявания, които могат да окажат
отрицателно влияние върху оперативната намеса и да изложат на опасност
живота на болния (противопоказания за извършване на хирургична намеса и
изискващи специална подготовка).
Снемането на анамнеза изисква големи познания, опит и много търпение от страна на
лекаря. Съществуват различни схеми за снемане на анамнеза, като общоприето е
болният сам да разкаже за оплакванията си. Трябва лекарят да умее да прекъсва на
определени места и да задава въпроси, имащи отношение към настоящото страдание.
Има пациенти, които много подробно и с часове разказват за болестта си, като редица
от тези данни нямат отношение към заболяването и няма да ни помогнат за поставяне
на точната диагноза. Ето защо лекарят с такт и умение трябва да задава въпроси,
следващи определен план, в зависимост от настоящото заболяване. При снемане на
анамнеза (история на заболяването) се върви в определена последователност. Така чрез
задаване на различни въпроси денталният лекар получава сведения както за настоящото
оплакване, така и за общото здраве на пациента. Обемът на анамнестичните данни,
клиничното изследване и параклиничните показатели са различни при пациенти,
подлежащи на амбулаторни орални хирургични намеси и такива при хоспитализация.
Стандартното изследване включва паспортни данни, анамнеза на заболяването и общо
здраве на пациента (таблица 1).
Части на анамнезата: Анамнезата се състои от следните части:
 Паспортни данни. Тези данни са обективни и включват следните въпроси:
o име и народност - има заболявания, които се срещат по-често при
определени етнически групи, напр. фиброзна дисплазия и луес
o пол - при мъжете се срещат по-често карциноми на долната устна и устната
кухина, а при жените - хипертрофичен гингивит
o възраст - при възрастните индивиди са по-чести атрофичните и
дистрофичните процеси, както и карциномите. При децата се срещат по-
често възпалителни заболявания и саркоми
o професия - учители, телефонисти по-често страдат от неврози и заболявания
на ТМС
o месторождение и местожителство - наблюдават се ендемични области с
определен вид заболявания, напр. ендемичен нефрит - във Врачанско,
ендемична гуша - Рила
o семейно положение - постоянните семейни разправии и перманентният стрес
при определени индивиди водят до развитие на неврози, ставни и туморни
заболявания
o име на личния лекар (телефон) - при необходимост се осъществява контакт с
личния лекар
Чрез биографичните данни лекарят добива представа за интелигентността и
индивидуалността на пациента и неговата надеждност, като при липса на такава търси
други пътища и средства за получаване на точни данни (Hupp, J.R., 2008).

16