Вътрешни болести - общи понятия

Здраве - състояние на едновременно и взаимно свързано биологично, психично и социално

благополучие за човека, осигуряващо адаптация в природната и социалната среда.
Болест - клинична изява на реакцията на организма спрямо вредните въздействия на околната
среда или спрямо вродени дефекти в развитието.

Предмет на вътрешната медицина - болестите на вътрешните органи на човека, тяхната

диагностика и лечение с консервативни нехирургически методи.
Класификация на вътрешните болести:
1. Болести на дихателната система
2. Болести на сърдечно-съдовата система
3. Болести на храносмилателната система - хранопровод, стомах, черва, черен дроб, жлъчен мехур
и пътища, панкреас
4. Болести на отделителната система
5. Болести на кръвта и кръвотворните органи
6. Болести на ендокринната система и болести на обмяната на веществата
7. Болести на опорно-двигателния апарат

Определение и предмет на пропедевтиката на вътрешните болести – подготвителен, уводен

курс за изучаване диагностичния подход към болните с вътрешни заболявания и методите на
изследването им.

Описанието на всяка една болест (болестно състояние, нозологична единица) включва:

1. Определение
2. Епидемиология – разпространение на болестта сред популацията
3. Етиология – всички фактори, които са причина за възникването на болестта:
а) Физични агенти - температура, йони
б) Химични агенти - отрови, лекарства
б) Биологични (инфекциозни) агенти - бактерии, вируси, гъби, рикетсии
г) Психогенни - стрес
д) Вродени и наследствени дефекти
е) Социално обусловени причини и условия
4. Патогенеза (патофизиология) – патологичните механизми водещи до възникване и развитие
на болестта
5. Патоанатомия – морфологичната находка.
6. Клинична картина – описание на самото заболяване като симптоми. Симптом: всяка
промяна в здравословното състояние, проява на физическо или психическо заболяване или
нарушение на жизненоспособността на организма
а) субективни - тези, които пациентът описва (Symptoms, Complaints).
б) обективни признаци - тези, които лекарят установява при клиничното изследване (Signs,
findings)
в) общи (неспецифични) симптоми
г) специфични (патогномонични) симптоми - характерни, задължителни за точно определена
болест
7. Диагноза - избиране на едно от предполагаемите заболявания, което най- пълно обяснява
клиничната картина с всички налични симптоми, синдроми, лабораторни и инструментални
изследвания. Синдром: Съчетание на 2 или повече симптома с обща етиопатогенеза, които

възникват едновременно или последователно. Тя бива предварителна, работна и окончателна.

Освен това се дели на:
а) Позитивна диагноза - въз основа на симптомите – теза/ антитеза
б) Диагноза чрез изключване (per exclusionem)
в) Диагноза след лечение в зависимост от резултата (ex juvantibus) – температура през ден
повлияла се от хинин – малария; температура повлияла се от кортикостероиди - колагеноза
г) По аналогия (интуитивна диагноза) – необходим е голям опит
7. Диференциална диагноза - съпоставяне на няколко вероятни диагнози с подобни симптоми.
8. Протичане (еволюция) на болестта - зависи както от защитните сили на болния, така и от
етиологичните фактори, характера на болестта и ефективността на провежданото лечение.
Стадии:
- латентен (скрит); продромален (първи симптоми); стадий на изразена клинична изява;
реконвалесцентен (стадий на постепенно оздравяване).
По характер протичането на болестта може да бъде:
- остро (акутно), подостро (субакутно), хронично, хронично-рецидивиращо.
9. Усложненията са патогенетично свързани с основното заболяване – напр: ОМИ с възбудно-
проводни нарушения или остра сърдечна недостатъчност; захарен диабет с диабетна гангрена;
язвена болест с перфорация и остър перитонит.
10. Лечение – етиологично, патогенетично, симптоматично; съответно - консервативно
(медикаментозно) и хирургично
12. Амбулаторно лечение, рехабилитация, профилактика, диспансерно наблюдение.
Профилактиката по отношение на заболяванията бива:
а) първична – премахване на рисковите фактори за предотвратяване на болест
б) вторична – след вече преживяна болест
13. Трудоспособност – оценява се при изписване на пациента.
14. Прогноза на болестта – представлява предсказание за изхода на заболяването. Познати са:
Prognosis bona (добра); Prognosis mala (лоша); Prognosis pessima; Prognosis letalis; Prognosis
dubia (несигурна).

Елементи на лекарския преглед и медицинската документация

1. Уточняване на паспортната част

2. Снемане на анамнеза
3. Преглед на болния (физикално изследване) – Status praesens
4. Поставяне на предварителна диагноза
5. ДД
6. Съставяне на диагностично- лечебен план (назначаване на параклинични изследвания –
лабораторни и инструментални, определяне на терапия и диета). Трябва да се назначават такива
констелации (панели) от изследвания, избрани по сензитивност, специфичност и положителна
предиктивна стойност, с които да се потвърди предполагаемата диагноза, а не просто с цел да се
изключи нещо !!! Тестове с висока сензитивност (чувствителност) са тези, чиито резултат е
отрицателен. Например отрицателния D- димер и негативната перфузионна сцинтиграфия доказват
липса на БТЕ. Тестове с висока специфичност са тези, при които има положителен резултат.
Например диастолните шумове са високоспецифични, защото никога не са функционални. Ако са в
първата половина на диастолата се касае за Ао или Рu инсуфициенция, а във втората – за Mi или Tri
стеноза.
7. Нанасяне на горните данни в „История на заболяването” както и ежедневно вписване на
промени в състоянието на болния (Decursus morbi), промени в неговата Therapia и резултати от
проведени консултации с други специалисти.
8. По време на престоя генериране на работна диагноза (до 48 час с първоначални
изследвания) и окончателна диагноза - при изписването
9. Оформяне на епикриза (Epicrisis), която е официален документ за болния и обобщава
всички горепосочени точки. Бива:
- Етапна епикриза – прави се в хода на болестта при комплицирани случаи, като се обсъждат
работната диагноза, изследванията и лечение до момента и се набелязват насоките на тяхното
изясняване и оптимизиране. Разновидност е преводната епикриза при превеждане на болния за
лечение в друга клиника (отделение) или лечебно заведение
- Окончателна епикриза – с която се приключва лечението на болния в дадена клиника
(отделение) с обосновка за поставената диагноза, обсъждане причината на заболяването,
протичането, развили се усложнения, резултата от лечението, мнение за прогноза, трудоспособност
и заключение с насоки за по- нататъшно лечение и поведение.
- Предаутопсионна епикриза – изготвя се при смърт на болния с подробно съдържание, в
която се поставят и въпроси за проучване от патологоанатомите.
Основни правила за общуване между лекаря и пациента:
„Когато влиза в стаята на болния, лекарят трябва да внимава по какъв начин ще седне, как ще се
държи, как ще бъде облечен, да показва добро настроение и загриженост, да отговаря точно на
всички въпроси, без да загубва никога самообладание пред възникналите трудности” – Хипократ.
1. От лекаря се очаква да бъде облечен конвенционално. Крайностите в модата, които се
подават под бялата престилка не се приемат добре от пациентите! Личната хигиена е
задължителна!
2. При първа среща с болния, лекарят е добре да се ръкува с него и ако не е сигурен, че
знае името му да се представи!
3. Лекарят трябва да бъде уравновесен, да говори уверено и с умерена сила на гласа
(прекомерно силното говорене болният приемат като израз на самонадеяност, а слабото – като
плахост и неуравновесеност)!
4. Усмивката на лекаря се предава на болните и е с благоприятен ефект!
5. Желателно е лекарят да седне така, че очите му да са на една височина с тези на
пациента (това създава чувство за равноправие) и между тях да няма бюро (55% от болните се
чувстват спокойни ако няма преграда между тях и лекаря). Добре е зад гърба на болните да има
стена – това също създава сигурност.
6. Внимателно докосване на пациента по време на прегледа без да се навлиза грубо в
личното му пространство! Всеки човек има интимно пространство около себе си, което варира от
15 до 45 см., в което допуска само най-близките си хора. Навлизането на непознати в това
пространство води до активиране на симпатикуса с отделяне на адреналин, учестяване на пулса,
увеличаване на кръвотока към мозъка, повишаване на мускулния тонус. Хващането за ръка на
възрастна дама или потупването по рамото на възрастен господин обаче имат позитивен
ефект.
7. Болния трябва да бъде изслушван, да се показва съчувствие, съпричастност и
емоционална подкрепа! Недопустимо е по време на преглед или манипулация провеждане на
разговори по телефона или с колеги или близки, споделяне на планове за уикенда или почивка.
Болния човек се чувства пренебрегнат и в известна степен ревнува от здравето и радостта на
здравия.
8. Необходимо е да се вдъхва сигурност и спокойствие! Не бива да се показва
притеснение и тревожност относно диагнозата и състоянието на болния!
9. При работа на кабинет тежко болните и малки деца влизат с предимство, като на
останалите вежливо се обяснява защо се постъпва така.
10. Получената от пациента информация се пази в строга тайна! „Всичко, каквото видя или
чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го
пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено”. Лекарят може да наруши тайната в два случая:
- когато е професионално задължен (при остро заразно заболяване или професионално
отравяне)
- когато е призован от следствено-съдебните органи
11. Трябва да се избягват сексуални връзки с пациенти! „В колкото и домове да вляза ще
отивам заради нуждаещите се от помощ, бидейки извън всяка неправда и всяка друга поквара и
любовни действия към телата на жени и мъже, били те свободни или роби” – Хипократ.
Доказано е обаче, че 3 до 18% от лекарите имат полови контакти с пациенти (предимно гинеколози
и психиатри). Млади пациенти от другия пол се преглеждат винаги в присъствие на свидетел
(медицинската сестра) – така се предпазваме от обвинения за сексуално насилие!
12. Винаги на пациента се обяснява много ясно какво е състоянието му (с точна диагноза),
на какво вероятно се дължи, какво лечение предстои и какви превантивни мерки трябва
предприеме в бъдеще!
13. Изследвания и лечение се предприемат само след подписано „информирано съгласие”
от страна на пациента или ако той е недееспособен, психически увреден или е дете от негов
кръвен роднина!
В условия на спешност и липса на възможност за подписване на информирано съгласие от страна
на болния или негов попечител в България се прилага принципа на „предполагаемо съгласие”-
т.е. лекарят предприема общоприети мерки за съответното заболяване, които той би желал да се
приложат на него, ако беше на мястото на пациента.
Болният има право да откаже преглед, манипулация или хоспитализация, като собственоръчно
написва текста: „Отказвам преглед (манипулация, хоспитализация), въпреки разяснените
обстоятелства относно здравословното ми състояние и съответните рискове за мен. С настоящето
освобождавам от отговорност д-р ………… затова че е уважил/а и последвал/а изразеното от мен
желание.”
14. Сведения на болния се дават като лекарят се стреми винаги да казва истината! Ако
болният е психично здрав, колкото и лоша да е диагнозата, вероятността да посегне на живота си е
минимална. От друга страна юридически се създава възможността пациента да се разпореди с
бизнеса, имотите си, да направи всичко за децата си. Лекарят може да премълчи истината за
наличие на фатална болест, само когато думите му могат да навредят допълнително и да намалят
шансовете за живот, както и при пациенти с изразена депресия или склонност към самоубийство.
15. Сведения на близките се дават като се казва цялата сериозност на положението и ако
има дори минимална вероятност за летален изход тя се споменава!
По време на лечението не бива да се дават излишни надежди, че пациента е по-добре и ако
той рязко се влоши или почине се създават условия за търсене от близките на „лекарска
грешка”!
„Помощта, която медицината дава о, Демокрит, не винаги се признава от хората, а се приписва на
боговете, но ако самата природа причини вреда, близките на болния обвиняват винаги лекаря, който
се е грижил за него, а не боговете или природата” из писмо на Хипократ до Демокрит.
Желателно е сведения да се дават само на един от роднините – който е най-близък (съпруг/а,
кръвен родственик)! При желание на болния не даваме сведения за здравословното му
състояние, като подчертаваме изрично неговата воля! Сведения по телефона не се дават!
Сведения за смъртен изход се дават ясно и с цялата сериозност, като се посочват
проведените мероприятия, час на смъртта и вероятната причина!
16. Сведения за медиите не се дават – насочват се към P.R. или ръководството на
болницата! В условия на спешност се казва, че „състоянието на болния е критично, стабилно
или без промяна”!
17. Жестове от страна на пациента като източник на информация.
Ако пациента наклони глава настрани слушайки ни – означава, че проявява интерес (същото е и
при животните описано още от Дарвин), ако главата е приведена надолу – издава отрицателно
дори съдническо отношение.
Ако поглажда брадичката си това означава, че преценява думите ни, ако барабани с пръсти или
с крак явно няма търпение да дочака края на срещата.
Прекръстосаните ръце пред тялото с оплетени пръсти, или когато едната ръка държи
другата, са израз на дискомфорт и отрицателно отношение. Същото значение имат и
прекръстосаните крака. Ако болният ни лъже избягва да ни гледа в очите, жестовете му не са в
синхрон с думите, крие дланите си, често ръката му е пред устата, например почесвайки носа или
устните си.
Ако чисти въображаеми прашинки от дрехите си или други предмети това означава, че не е
съгласен, не харесва или не приема това което му се казва.

Паспортна част:
Име, пол, възраст, дата на раждане, местоживеене, професия (ако пациентът е пенсионер се
уточнява по възраст или по болест), семейно положение, адрес и телефон на близките.

Анамнезата от anamneo (спомняне, възпоменание) - това са онези данни за здравословното

състояние на болния, които научаваме от неговите думи, близките му, родители или наличната
медицинска документация. “ Който добре разпитва, добре диагностицира” е казал Пел.
Снемането на анамнеза в известен смисъл пробужда криминологичния инстинкт в лекаря.
Анамнезата се различава от разпит в полицията по това, че лекарят се опитва да създаде
атмосфера на равноправие, доверие и спокойствие, докато в полицията целта е разпитвания да
се почувства подчинен и застрашен:
- разпитвания е седнал, а полицая прав, т.е. погледът му е по-високо, което създава чувство за
превъзходство
- полицая често навлиза в интимната зона на пациента особено от към гърба, като създава чувство
за безпокойство
- разпитвания седи на стол, пред него има бюро и е осветен, така че всеки негов жест е видим, което
също създава притеснения.

Изречението, с което се започва гласи: Анамнезата е снета по данни на :

1. Болният/ната
2. Близки
3. Родители /при деца/
4. Медицински документaция (епикризи, изследвания и др.)
Ако болният е намерен в безсъзнателно състояние и без свидетели се описва мястото, на
което е намерен, с какво е транспортиран до лечебното заведение, какви медицински
документи са намерени в джобовете му, евентуално какви опаковки или лекарства е имало
около него.
Според класиците 90% от диагнозата се поставя от анамнезата, 9% - от физикалното изследване и
1% - от инструменталните изследвания. В съвременната медицинска практика около 50% от
диагнозите се поставят от анамнезата, 30% - от физикалното изследване и 20% от
инструменталните изследвания.
Анамнезата е двустранен процес включващ думи и жестове – докато лекарят оценява
пациента, неговото психично състояние, интелигентността му, емоционалните му реакции, то
и пациентът оценява лекаря, доколко може да му се довери, дали да започне предписаното
лечение, дали да се подложи на предложена му манипулация!

Анамнеза на сегашното заболяване (Аnamnesis morbi):

1. Първият въпрос е кое е основното оплакване накарало пациента да потърси лекарска
помощ.
Записва се: Пациентът/тката постъпва за … път в клиниката (отделението) със следните
оплаквания…
2. Вторият въпрос е защо е дошъл на преглед точно днес, т.е. определя се момента, до който
болния е бил здрав и от който започват оплакванията (час, ден, месец), както и начина на
поява на оплакванията – внезапно, постепенно или неусетно.
3. Понякога пациентите са насочени от ОПЛ и друг лекар и не знаят повода за постъпването или
погрешно представят причината. Затова винаги се пита дали болният е прегледан от друг
лекар и каква диагноза е поставена; извършени ли са някакви изследвания и какви са
резултатите от тях; какво лечение е започнато и какъв е ефекта от него (пациентите често
носят своите лекарства – добре е да се уточнят техните имена и дози).

Всеки симптом се характеризира със седем характеристики:

1. Време на поява (начало) - например за симптома БОЛКА от кога е налице, внезапно или
постепенно се е появила, кога през денонощието достига своя максимум, съответно кога
изчезва, има ли предчувствие (аура). Например при БТЕ и дисекация на аортата болката се
появява внезапно и е най- силна в първия момент на появата си, докато при ИБС се усилва
вълнообразно и достига своя максимум няколко минути след началото си.
2. Локализация и ирадиация (разпространение)
3. Продължителност – секунди, минути, часове.
4. Тежест и сила. Тежестта на някои оплаквания се определя полуколичествено :
- функционалния клас при СС заболявания - по появата на лесна умора, задух, ангина пекторис и
сърцебиене
- ортопнеята – по броя на използваните възглавници
- ревматичнта болка – по броя на таблетите НПВС необходими за успокояването и
- полидипсията – по литрите изпита вода
- полиурията – по диурезата
- никтурията – по броя на нощните уринирания
- диарията – по броя на изхожданията за денонощие
5. Характеристика – тежест, стягане, разпъване, пробождане, разкъсване, парене. Например
болката при ИБС е с характер на тежест, стягане, дискомфорт, „мъка”. Неисхемичната болка - се
описва като пробождане траещо секунди, при БТЕ и дисекация на аортата болката е с характер на
разкъсване. При перфорация на кух коремен орган - се оприличава на „удар с нож в корема”. При
бъбречнокаменна болест и холелитиаза болката е коликообразна, при хронична венозна
недостатъчност на долни крайници е разпъваща (от отока), а при ХАНК – стягаща (от исхемията и
намаления кръвоток), при скъсано мускулно влакно – „търкаляща се надолу по крака”.
6. Провокиращи и облекчаващи фактори. Например болката при ИБС се провокира на върха
на физическото усилие (по-бързо ходене, особено сутрин срещу студен вятър, полов акт особено
извънбрачен) и се облекчава от покой или NG под езика. Плевралната болка се влошава от кашлица
и дълбоко вдишване, облекчава се от спиране на дишането и НСПВС. Болката при ИМ се облекчава
в известна степен от Фентанил.
7. Съпътстващи симптоми. Обикновено гръдната болка при ИМ е съпроводена с вегетативна
симптоматика – гадене с или без повръщане, обилно изпотяване със студена лепкава пот. Гръдна
болка с кръвохрак, сърцебиене и чувство за страх от наближаващата смърт е суспектна за БТЕ.
Гръдна болка с температура и ръждиви храчки е характерна за пневмония, плеврит.
Функционалните болки са съпроводени от прозяване, безпокойство, депресия.

Анамнеза на живота (Anamnesis vitae):

1. Минали заболявания. Уточняват се с въпросите: „Боледували ли сте досега от нещо?”,

„Пролежавали ли сте досега в болница?”, „Ходили ли сте досега на лекар?”. За всяка прекарана
болест трябва да се опитаме да разберем как и дали е доказана. Например пациентът може да
смята, че е лекуван за пневмония, а всъщност да се касае за БТЕ или да съобщава за бронхиална
астма, а всъщност да има кардиална астма.
В анамнезата за минали заболявания трябва да се спомене и минало лечение!
2. Професионална анамнеза и условия на труд. Удачни са въпросите: „Работите ли в
запрашена среда или други физически (шум, влага, вибрации) и химически вредности (тежки метали
– олово, цинк, токсични вещества)?”, „Работата Ви свързана ли е с по- големи физически и
психически натоварвания?”.
3. Социална и лична анамнеза.
Пита са за условията на живот, вредни навици – алкохол, цигари, аналгетици, дрога. Трябва
да се уточни количеството алкохол, броя на изпушените цигари дневно, ако са спрени
цигарите – от кога, защото здравният риск е пропорционален на изпушените цигари, а няколко
години след спирането им, сърдечно-съдовият риск намалява чувствително. Ако е налице се
уточнява вида на аналгетика или употребяваната дрога.
Сексуалната анамнеза при жени включва: първа менструация (нормално между 9 и 16
години), ако пациентката е в менопауза – от кога (средно 50,8). Нормално менструалният цикъл
трае 28 дни, но може да бъде между 21 и 40 дни, а кървенето е от 3 до 7 дни. Менструация се
появява обикновено 6 седмици след спонтанен или предизвикан аборт и 3 до 10 седмици след
раждане ако жената не кърми.
Задължително се изключва бременност, защото тя значително променя диагностичните и
лечебни решения!
Задължително се пита за контрацепция – риск от ИМ, тромбофлебит и БТЕ!
Сексуалната анамнеза при мъже включва уточняване статуса на простатна жлеза (често
ходене по малка нужда на тънка струйка особено нощем, консултации с уролог, изследван ли
е PSA)
4. Алергии към храни и медикаменти

Фамилна анамнеза ( Аnamnesis familie)

Разпитваме за болести с наследствен компонент само при кръвните роднини (майка, баща, брат,
сестра, чичо, леля, деца) и за инфекциозни (хепатит, Тбк, СПИН, язва) или провокирани от
околната среда болести - при некръвни роднини (съпруг, съпруга, тъща, свекърва и т.н.). Основно
се задават въпросите: „Майка Ви, (Баща) Ви живи ли са?”, Ако са починали - на каква възраст и от
какво?, „Братя и сестри имате ли”, „Някой от тях боледува ли от нещо?”.

Техника на разпитването

1. Пациентът трябва да се изслушва, като лекарят тактично прекъсва отклоненията в

разказа ако са в ненужна посока и го насочва към факти и обстоятелства свързани с
конкретното заболяване.
2. Започва се с по – общи въпроси: „Кое е основното оплакване, за което идвате да търсите
помощ?”, „До кога бяхте здрав и от кой момент започнаха оплакванията?”, Внезапно или постепенно
се появиха те?”, „Употребявате ли медикаменти и какви?”, „Боледували ли сте досега от нещо?,
„Пролежавали ли сте досега в болница?
3. Преминава се към по- конкретни (насочващи) въпроси. Например „Получавате ли
неприятни усещания в гърдите, когато изкачвате стълби, когато се затичате или в по- студено
време?”.
4. Добре е да се оставят „бременни паузи”. Представляват 4-5 секунди мълчание, които
лекарят оставя, след като е изслушал пациента преди да зададе следващият си въпрос или да
направи коментар. Неловкото мълчание кара болния да продължи с думите си и понякога да даде
по-детайлна информация, която се е чудил дали да не премълчи. Когато се задават неудобни
въпроси може да се изчака и до 20 секунди.
5. Трябва да се задава по един конкретен въпрос и да се изчаква отговора. Двойните
въпроси объркват болния, а и той може да отговори само на едната част на въпроса. Например не е
редно да се пита: „От какво болката Ви се влошава или подобрява?”.
6. Болния не бива да се сугестира, т.е не бива да се внушава „желан отговор”. Например
не се задава въпроса: „Нали болката Ви се мести към лявата Ви ръка и плешка?”, а „ Болката
разпространява ли се на някъде - към крак, ръка, шията, плешката?”.
7. Трябва да се говори разбираемо без медицински термини
8. Снемането на анамнезата изисква многократно уточняване на фактите – може да се
допълва в следващите дни по време на престоя на болния в лечебното заведение

Трудности при снемането на анамнеза

1. Симулация, агравация или опит за заблуда – част от болните симулират заболяване за да

получат облаги. Трябва да ги разпознаем по това, че оплакванията им не съответстват на клинична
картина за дадено заболяване, жестовете им не са в синхрон с думите, избягват да ни гледат в
очите, крият дланите си, ръката им е пред устата, често почесват носа и устните си.
2. Дизсимулация – други болни се правят на по- здрави от колкото са с различни мотиви -
например да не изгубят работата си. Реалното им състояние се разкрива с физикалните и
инструментални методи.
3. Глухоням пациент
4. Амнезия (загуба на паметта) – обикновено след ЧМТ. Бива: конградна амнезия (липса на
спомен за събитията по време на които болният е бил в безсъзнание); ретроградна (липса на
спомен и за част от събитията преди травмата – минути, часове, дни до 4-5 години назад преди
травмата); антероградна амнезия (част от пациентите не си спомнят и за събития и свои действия
и след като са дошли в съзнание – може да трае до часове, дни, седмици, рядко месец). За разлика
от ретроградната амнезия, която с времето изчезва и споменът се възтановява, то антероградната
амнезия никога не изчезва.

Техника на записването

1. При записване на настоящето страдание и на миналите заболявания данните се

отразяват в хронологичен ред. Възможни са следните 3 варианта:
- календарен ( описване на месец, година)
- спрямо възрастта на пациента („на 12 годишна възраст…”)
- събитията се измерват спрямо настоящият момент („преди 4 години, преди 2 години...)
2. В анамнезата се записват думите на пациента, които в случай на нужда се ограждат с
кавички
3. В анамнезата могат да се включат и предишни доказани диагнози (от приложена
медицинска документация)