проф. д-р М.

Семерджиева
 “Ако се нуждаем от една
умна помощничка при
раждането си в момента,
в който се появяваме на
този свят, то двойно
повече се нуждаем от
някой по-умен
помощник, когато
умираме и напускаме
този свят.”

Мишел дьо Монтен

(1533 — 1592 г.)
 Смъртта е необратим процес и естествен завършек
на човешкия живот. Процесът на умирането е
много емоционален. Възникват редица морални
въпроси свързани с лечението и грижите за болния.

 Тези грижи изискват специфични умения и много

индивидуален подход. Mоралното поведение при
обгрижването на болните се определя от
емпатията, съчувствието и обвързаността с обекта
на медицинските и здравните грижи.

 Предоставянето на помощ на лица в терминален

стадий и на техните семейства е отличителен белег
на хуманността и загрижеността на дадено
общество.
 Терминално болен е този пациент, който
има болест с висока вероятност за смъртен
изход независимо от това дали болестта се
лекува или - не.

 диагнозата е потвърдена - страда от

активна и прогресираща болест

 смъртта е с висока вероятност

 здравните грижи са сведени до

палиативни грижи, поради невъзможност
за осъществяване на ефективно лечение
„Активна цялостна грижа за пациенти,
чиято болест не се поддава на
медикаментозно лечение. Преобладава
(водещ е) контролът на болката и други
симптоми, както и на психологични,
социални и духовни проблеми. Целта на
палиативните грижи е постигане на
възможно най-добро качество на живот
на пациентите и техните близки.“
СЗО 1990 г.
 Утвърждават гледната точка, че животът и смъртта са един
нормален процес;
 Нито ускоряват, нито отлагат смъртта;
 Предлагат облекчаване и успокояване на болката и
другите /дисстресни/ симптоми;
 Интегрират психологическите и духовните аспекти на
грижите;
 Подкрепят пациента да води активен живот /доколкото
това е възможно/;
 Удължават живота на терминално болните пациенти поради
подобряване на психо-емоционалното им състояние
 Обучение на семейството как да се грижи за болния
 Подпомагат семейството да
се справи със заболяването,
както и със скръбта от загубата
на близкия човек.
КРИТЕРИИ ЗА КАЧЕСТВО НА ПАЛИАТИВНИТЕ ГРИЖИ

Равен достъп

Всеобхватност
Своевременност
на грижите

Качествени ПГ

Полезност/ Непрекъснатост
ефективност на грижите

Научна
Фокусиране
обоснованост
върху болния
 Обект на палиативни грижи

 Деца и възрастни с вродени заболявания или състояния,

водещи до зависимост от животоподдържащо лечение или
продължителни грижи от други лица

 Лица от всяка възраст с остро, животозастрашаващо

заболяване като тежка травма, левкемия, тежък инсулт,
където излекуването е постижима цел, но заболяването
само по себе си или неговото лечение представлява
значително бреме за болния;
 Болни с прогресиращо хронично заболяване като
периферна съдова болест, злокачествени
новообразувания, СПИН, хронична бъбречна или
чернодробна недостатъчност, инсулт, напреднала фаза на
белодробно или сърдечно заболяване,
невродегенеративни заболявания и деменция;

 Сериозно или терминално болни пациенти в крайна фаза

- деменция, терминален стадий на рак, тежък
инвалидизиращ инсулт, при които няма шанс за
възстановяване или стабилизиране.
 Дейности, насочени към облекчаване на физическите
страдания
1. Интердисциплинарна оценка на пациента и
неговото семейство с оглед съставянето на план за
грижите.
2. План за грижите - базира се на потребностите на
пациента и неговото семейство и се преоценява
периодично
3. Контрол на болката и симптомите на пациента на
базата най-добрите постижения на медицината.
4. Разпознаване на терминалната фаза и осигуряване
на състрадателни грижи, които да съответстват на
потребностите на пациента и семейството;
 Дейности, насочени към облекчаване на психическите
страдания:  

1. Психологическа оценка на влиянието на
терминалното състояние върху пациента и семейството
му и оказване на адекватна психологическа помощ

2. Насочване на пациента или неговото семейство към

съответните специалисти или служби, когато е
необходимо.

3. Изготвяне и прилагане на програми за справяне със

скръбта от загуба на близък и програми за лицата,
полагащи грижи,

4 . Оценка на влиянието на извършваната дейност върху

персонала – бърнаут синдром.
 в дома на болния,
 лечебни заведения за извънболнична медицинска

помощ,
 в лечебни заведения за болнична медицинска

помощ (клинична пътека No 297),

 комплексни онкологични центрове,

 социални домове,

 хосписи,

 дневни центрове,

 специфични места (затвор).

 Основен екип: лекари, сестри,
психолог/социален работник,
свещеник/духовен наставник, доброволци.

 Разширен екип: физиотерапевт, трудов

терапевт, специалист диетолог,
психотерапевт, както и други специалисти
с подходяща квалификация и клиничен
опит , които да отговорят на нуждите на
пациентите.
 Терминът "евтаназия" произхожда от старогръцки
(euthanasia) и в буквален превод означава "лека и
красива смърт без външна намеса".

 Днес се използва като понятие за безболезнена

смърт, причинена съзнателно за облекчаване на
страданията и прекратяване живота на хора, които
са неизлечимо болни.
 Белгия- акт, с който едно лице съзнателно слага
край на живота на друго лице по негова молба.

 Холандия- правото и моралното задължение на

лекаря да причини смъртта на безнадеждно болен
с оглед премахване на страданията му чрез
употреба на обезболяващи средства.
„Подпомогнато самоубийство” - даване на
пациента на средство, което той може да използва
за прекратяване на живота си.

 САЩ (Орегон)-,,подпомогнато самоубийство е

предписване на медикамент след искане от
пациента, за да се сложи край на живота му.
 Гърция и Рим още при раждане децата са
били разглеждани и оценявани от гледна
точка на потенциалната им ценност в
бъдеще.

 В Спарта новородените деца с

малформации, тегло под нормата били
убивани, а старите хора изоставяни в
планините.

 В Древна Гърция самоубийството се е

смятало като “освобождаване” от
безнадеждния живот.
 Платон е предвиждал специални места, където
да бъдат изоставяни деца с телесни
недостатъци. Препоръчвал е активна евтаназия
по отношение на психично болните.

 Единствен противник на евтаназията е

Хипократ и неговата школа, които отхвърлят
евтаназията и самоубийството като практика за
лечение.
 По-късно християнството доразвива тази теза.

 По времето на Ренесанса е допускан

“доброволен отказ от животоспасяващи
действия”. Томас Мор допуска доброволната
евтаназия.
 През 20-ти век Хитлер издава заповед за
прилагане на евтаназия в специални заведения с
цел унищожаване на неизлечимо болните.Около
275 000 психично болни били унищожени. През
1941 г. тази програма е прекъсната под натиска
на Католическата църква.

 Женевската Декларация на Световната

медицинска асоциация (1948 г.) - акцентира
ясно и категорично: „...Ще поддържам в най-
висша степен уважение към човешкия живот от
самото му начало, дори под заплаха няма да
използвам моите медицински познания против
законите на човечността”.
 1906 г. в щата Охайо е направено
предложение за легализиране на
евтаназията, но не се приема закон.

 Първата държава, която правно

регламентира евтаназията в своето
законодателство е Швейцария. Законът за
„убийство от милосърдие” е приет през
1941 г.
 Най-подробна уредба на правото на смърт
съдържа законодателството на Холандия приет
през 2001 г. Интересното е, че в Холандия
евтаназията се практикува от близо 35 години,
като за този период няма нито един осъден по
подобно обвинение.

 Днес в редица страни е уреден въпросът с

възможността да бъде прекратен животът на
безнадеждно болни пациенти. Това са
Холандия, Белгия, Франция, Швейцария,
Япония, САЩ (само в щата Орегон), Италия,
Уругвай.
 През 1935 г. в Лондон е създадена първата
международна организация на защитниците на
евтаназия.

 Една от най-големите и влиятелни асоциации,

които се занимават с изследвания в областта на
евтаназията е Световната федерация за
правото на смърт (The World Federation of Right
To Die Societies), която е основана през 1980 г.
и обединява 40 организации от 23 държави.
 Въпросът с евтаназията у нас е законово
регламентиран.

 Според чл. 97 от Закона за здравето: „...на

територията на Република България не се
прилага евтаназия...”.

 Пасивната евтаназия, разглеждана като

отказ от лечение, е позволена от Закона при
спазването на определени условия и
предпоставки (чл. 90 ал.1 от Закона за
здравето).
 Първата класификация е според желанието на
пациента.

 Доброволна – когато пациентът желае евтаназия,

изявява желание неговият живот да бъде
прекратен.

 Недоброволна (принудителна) – пациентът няма

възможност да изрази волята си (напр. поради
тежки вродени дефекти, кома, бебе) или не го
питат и решават вместо него.
 В зависимост от участието на друго лице в процеса на
причиняване на смърт.
 Пасивна – смъртта настъпва като резултат от
прекратяването или неприлагането на реанимационни
и/или животоподдържащи мерки (като кръвопреливане,
обдишване или поставяне на системи) и пациентът
остава на своето естествено биологично развитие.
 Активна – когато друго лице допринася за прекратяване

живота на пациента.
- Индиректна помощ при умиране – даване на
болкоуспокояващи, които оказват влияние върху
продължителността на живота.
- Асистирано самоубийство – предоставяне на
медикаменти и вещества за причиняване на смърт, при
което пациентът сам взима тези средства.
 Светостта на живота: религиозни и светски традиции
защитават светостта на човешкия живот.
 Евтаназията е убийство. Убийството е тежко престъпление,
което се наказва с най-голяма строгост от закона. 
 Потенциал за злоупотреба: уязвимите групи от населението,
липса на достъп до качествени грижи и подкрепа, може да
бъдат принудени към подпомогнато самоубийство,
злоупотреба от страна на мед. специалисти и на близките
 Съвременното развитие на медицината в областта на
контролиране на болката и правилната грижа за безнадеждно
болните правят евтаназията ненужна
 Професионален дълг: Исторически етичните традиции в
областта на медицината са силно против отнемането на
живота. Би довело до промени в ценностната система на
медицинските специалисти
 Несъвършенство на професията: възможност за грешки при
диагнозата и прогнозата. По този начин държавата е длъжна
да защити живота на хората от тези неизбежни грешки.
 Честото практикуване е възможно да забави развитието на
медицината, защото нуждата от откриването на нови
медикаменти и начини за лечение ще намалее
 Правото на автономност, всеки човек трябва да може
свободно да избере изхода на своя живот, достойна смърт.
 Насочена е към отделен човек и е от негов висш интерес. Не
накърнява правата на другите.
 Юридически: терминално болни пациенти имат законово
право да откажат лечение, което ще ускори смъртта. При
пациенти, които страдат, но не са зависими от
животоподдържаща техника (респиратори, диализа), отказа
от лечение няма да е достатъчен, за да се ускори смъртта.
 Поддържането на живота на пациента по изкуствен начин,
когато той е в състояние “жив труп” го лишава от
достойнство, той няма никакво качество на живот.
 Терминално болните изискват много грижи и средства,
които може да бъдат насочени в други области на
медицината, за лечение на други тежки заболявания.
 Уязвимият пациент ще е защитен по-добре, ако има ясни
правила и процедури.