Етични проблеми на

евтаназията
Изготвил: Мария Колева, рехабилитатор, III курс
Проверил: д-р Б. Парашкевова
Гл.ас. П. Господинова
Определение
• Евтаназията буквално преведено означава смърт без страдание, или „лека, нежна“
смърт.
• Асоциира се с основните морални проблеми на човека и на здравния екип.
• В държави като Белгия, Австралия, Колумбия, Холандия, Япония и някои щати на
САЩ, евтаназията е разрешена със закон.
Видове
• Доброволна – пациентът взема съзнателно решение и сам пожелава неговия живот
да бъде прекратен, нарича се още „асистирано самоубийство“.
• Недоброволна – обществото или някой от обществото взема решение да сложи край
на страданията на някого, без да иска съгласието му.
• Активна – от лекаря или от екипа се предприема активно действие, като даване на
хапчета или друг метод, за предизвикване смъртта.
• Пасивна – не се предприема или се прекратява активното лечение, например ако
настъпва инфекция, тя не се лекува.
Етични проблеми
• Проблемът идва от там, че за едни граждани това е избавление от мъките, но за
други това може да бъде предумишлено убийство.
• Противниците застъпват тезата, че евтаназията противоречи на хуманната идея и
лекарите не може и не трябва да допускат да бъдат поставяни в ролята на
изпълнители на евтанатични действия, тъй като това би оказало отрицателно
въздействие върху тях.
• Защитниците считат, че човекът трябва да гледа по-реалистично на смъртта в
биологичен план и да замени схващането за „благоговението към живота“ със
свобода, човешко достойнство и милосърдие.
В медицинските разбирания по този въпрос превес имат доводите против евтаназията,
на фона на по-малко изброени аргументи за нейното провеждане.

„ЗА“ „ПРОТИВ“
1. Абсолютна автономност на личността 1. Неприложимост на утилитарния/практичния/ подход
към ценността на човешкия живот.
2. Право на свобода, човешко достойнство и милосърдие. 2. Противоречие с хуманния принцип на медицината.

3. Евтаназията затваря кръга на лекарска намеса в 3. Може да доведе до деморализиращо действие върху
човешкия живот от раждането до смъртта. лекарите и до засилване на ятрогенията/мед.усложнение/

4. Прекратяване на мъчителния и болезнен начин на 4. Възможни са много грешки, опасност от професионални

настъпване на смъртта при неизбежна и скорошна смърт. пропуски.

5. Снема от лекаря отговорността за живота на пациента.

6. Недопустимо е обществото да решава проблемите си

чрез мед.мерки и да превъща лекаря в екзекутор.
7. Желанието и доброволността на пациента могат да се
оспорват.
Изводи
• Евтаназията е социален феномен, притежаващ особености, трудно подчиняващи се на
генерализация.
• Ежедневната практика на българския лекар поставя на изпитание неговото индивидуално
правно съзнание.
• Пациентското право на достойнство, в частност и на достойна смърт налага преосмисляне
на лекарското правно съзнание.
• Необходимо е провеждането на емпирично изследване на правното съзнание на лекаря и
пациента.
• Самата необходимост от обсъждане на проблема представлява епохална промяна в
разбирането за мисията на медицината, правното съзнание на лекаря и правата на пациента.
Заключение
• Дебатът за евтаназията е феномен на късната модерност и отзвукът от него у нас не
цели създаване на престъпни правни норми, а представлява възможност за
обсъждане на изход от една безизходна за пациента ситуация.
• Българското общество е на такъв етап от своето развитие, на който е трудно
решаването на този въпрос със закон.
• Анализът на опита по проблема и касащието го правни норми сред страните членки
на ЕС, биха били от полза при изработването на правната рамка и решаването на
този морален, етичен и социален проблем.