1 Геронтология. Стареене и старост. Теории за стареенето.

Физиологични
промени при стареенето
Геронтологията е многопрофилна наука изучаваща процесите на стареене,
възможностите за предотвратяване болестите на старостта и за увеличаване
продължителността на живота.Най-важната част от геронтологията е да бъде
удължен жовешкия живот, при съхраняване на трудоспособността и
съхраняване на социалната активност. Осн.зад.е да се разработват меропр.за
повишаване продължителността на живот при по-добри условия.
Стареенето е закономерно и неизбежно настъпващ заключителен възрастов
период. Има няколко вида старост:
*Хронологична – броя преживени години
СЗО – млади-до40год; средна възраст 45-59г; възрастни 60-74г; стари 75-
89г; над 90г дълголетници и над 100 столетници
-Ранна старост 65-74; старост 75-84; късна старост над 85г.
*Физиологична-съвкупността на соматичните отклонения настъпващи при
нормалното стареене на организма.
*Психологична – от самооценката на човека
*Социална – средната продължителност на живот в дадена страна.
-Стареенето е ендогенен разрушителен процес, който приближава смъртта.
То бива физиологично и патологично.Теории на стареенето
*Генетичи- теория за програмирано стареене при което клетките още при
раждането са програмирани да умрат на опр.възраст.
*Еволюционна – адаптационен отговор на пренаселеността.
*Износване или разрушение – наруш.равновесието между енергията за
репродукция и поддържане.
*Влияние на външната среда – повиш податливостта към заболяваня.
*Стареещо тяло – влошаването на функциите са необратими
*Киберкинетична теория – ЦНС определя процесите на стареене
*Случайна химична увреда или нарушаване предаването на информация
*Грешките в протеиновия синтез
*Свободни радикали – случайни и разнообразни клин.увреди
Физиолог промени при стареенето- нарруш.терморегулация, понася се по-
трудно ре-или дехидратация, нарушение в хомеостазата, лош имунитет,
нужда от вит.и минерали, заспиват трудно и спят по-малко, намал.
обонянието и рефлекцикте, кожни промени и промени в зрението и ума
2Гериатрия. Предмет и задачи
Гериатрията е наука, която обхваща всички аспекти на здравето на ВСХ:
профилактика, клин леч., рехабил.,диспансеризация. Гериатрията се е
появила, като съставна част на геронтологията и вкл.медицински аспекти и
проблеми на стареенето на организма. Занимава се с въпроси за запазване
здравето на ВСХ. Тя изучава:причините за възникване, развитие, диагностика
и лечение на заболяванията, възможност за предоставяне медико-
соц.помощ. Възникнала е самост.в началото на 20в. Нейна задача е да
удължи живота на пациента, като се отстранят неблагоприятните фактори.
Един от най-сложните въпроси за разрешаване от геронтологията и
гериатрията е разграничаването на възрастовите изменения от
последствието на преживените заблявания. Има 4 критерия за хорактерния
процес на стареене:
*универсални симптоми
*Неповторяемост
*Прогресия
*Вреда
3 Здравеопазване за възрастни и стари хора. Организация на мед.помощ.
Палиативни грижи
Едно от най-гол.постижения за човечеството в началото на 21в. Е че хората
живеят по-дълго. Това поставя различни здравеопазни системи в света пред
редица проблеми: увеличава се брояна посещенията при лекар, липсват
специалисти по гериатрия, увеличава се делът по хрон.заболявания водещи
до инвалидизация. Здравната политика трябва да е насочна към осигуряване
на соц.адаптация икономическа защита и премахване на социалните
неспрведливости.
Здравната помощ трябва да е насочена към:
*съхраняване и подобряване функционалното съзстояние, физическите и
психическите фукции, самост и независимост
* Вградимост и функционалност в обществото
*По-добро качество живот възможно най-дълго време. Здр.помощ трябва да
се осъществява в заведения за болннична и извънболнична помощ, в
центровете за палиативни грижи.
Палиативните грижи са мултидисциплинарни грижи за болния, фокусирани
върху облекчаването на страданието и подобряването на качеството на
живота. Тяхата цел е да подобрят качествтото на живот, а не да го удължат
4 Психологични проблеми сързани със стареенето. Особености на
психиката при ВСХ
При ВСХ настъпват промени в 3-те осн.сфери на характера.
*Интелектуална сфера – паметта отслабва, трудно придобиват нови знания и
умения и трудно се приспособяват.
*Емоционална- ВСХ са склонни към безпрочинна тъга и плачливост по
незначителен повод.
*Морална – ВСХ отказват да се адаптират към нови фирми на морал и
поведение.
В раз. на човека се опр 8 псохосоц. Кризисни периода, като 8-та криза
започва на 65-70год и е завършека на предшестващия живот. Той преминава
спокойно, когато човека разбира, че смъртта е ест.край на живота. Този
период преминава през няколко етапа:
*ВСХ запазват връзка с дейността пред пенсиониране и са свързани с
професията си.
*Стеснява се кръга от интереси, като професионалните отпадат.
*Главния проблем е грижата за личното здраве.
*Кръга на общуване е стеснен и смисъла на живота е съхраняване на живота.
*Почти няма общуване и емоционалност. Имат потребности от витален
характер
Характерни за негативния стереотип са склонност към болести, лесна
уморяемост, самоограничаване на двиг способности, консервативни възглеги
и постоянното поучаване на по-младите. Колкото повече са негативните
преживявания, толкова по-рано се появява чувството за старост. Успешния
подход за решаване на проблемите свързани с псих.здраве на ВСХ изисква
съвместни усилия в много направления-психологични,медицински,социални
и др.
5 Гериартрична фармакология. Особености на факмакокинетиката и
фармакодинамиката на медикаментите при ВСХ. Принципи на
медикаментозното лечение при ВСХ
Гериартричната фармакология е сравнително нов раздел на гериартричната
медицина. Развива се през последните десетилетия благодарение на
усилията на геронтологията, гериатрията и фармакологията. Основни задачи:
*Изучава особеностите в действията на лекарствата в стария организъм
*Търсене на ефективнисредства за профилактика и лечение на хронични
заболявания
*създ.на лекарства за предотвратяване или отслбване явлния на
преждевременно стареене
-ВСХ са с повишена чувствителност към много от лек.средства, също така те
често не спазват препоръките и правилата за лечение.Важно е да се
предписват медикаменти, които са лесни за гълтане, опак.са удобни за
използване и да се дават ясни инстрункции за използване.
При опр.на лечението трябва да се има впредвид: предписването на
лекарства да е по приоритети, да се започне с малки дози, дасе избягват
ненужните медикаменти.
С възрастта е понижена възможноста за метаболизиране и екскреция на
медикаменти и техните продукти.
Промените във формакокинетиката при стареенето са свързани с:
*промени в абсорбацията,разпределението,променения метаболизъм и
промените в екскрецията.
Дозировка на лекарствата при много ВСХ трябва да бъде намалена на 2/3 до
½ от дозите на младите. Лечението да е индивидуално, лек средства да се
взимат в първата пловина на деня за да се контролират страничните явления.
Да се назначи диета и да се следи водно-електролитния баланс.
6 Хранене при ВСХ. Геродиетика
Правилното хранене при ВСХ е не само обект на науката геродиетика, но и
съществен медицински и соц. Проблем. Оценката на храненето е важен
елемент от гериартричната помощ и вследствие събиране на информация и
оценка в няколко направления: клинично, диетично, биохимично – за да се
открие спецификата, природата и степента на недохранването. Комплексната
оценка трябва да включва анамнеза и физикален преглед. Специално
внимание трябва да се обърне на хигиената на устната кухина, проблеми със
зъбната протеза и за затруднения в дъвкателния процес. Рискови фактори за
лоши хранене са неподходяща храна, невъзможност за набавяне на храна,
лекарства, депресия, инвалидност, някои забол.,твърде напреднала възраст.
За ВСХ трябва да се изгтвят подходящи диети с всички необходими
въглехидрати, белтъци, минерали, витамини и др. Да има двиг.режим и да
приемат течности.
7 Х-ка и особености на заболяванията при ВСХ. Особености на клин.оценка.
осн.клин. принципи в гериатрията. Осн.проблеми в процеса на изследване
на ВСХ
Основни отличителни черти са множествената патология, множествените
поражения в органите, множеството причини за едни и същи симптоми,
различна от класическата КК, по-късно се диагностицират засболяванията,
влошаването на здравословното състояние грешно се приема за нормално,
често ВСХ не желаят изследване и лечение поради страха от хоспитализация,
прием на множество медикаменти. Лечението често предизвиква нови или
задълбочава съпътстващи здравни проблеми, промените в интелекта и
трудността за комуникация също пречат. Лечението по-често е по-дълго при
ВСХ, както и прогнозата е по-лоша.
Клинични принципи в гериатрията:
*Спектъра на заболяванията е относително уникален, наблюдава се
едновременна множествна патология.
*Заболяването представя по необичаена начин
*Процесите на стареене играят относително малка клинична роля
*Проблемите често не се съобщават на време .Целта на здравните грижи
обичайно е насочена към подобряване функционалните възможности на
старите хора и към функционална независимост.
8 Осн.симптоми и синдроми и по-чести здр.проблеми при ВСХ. Делириум,
деменция, депресия, наруш.в съня, неподвижност, инконтиненция,
секс.проблеми
Осн.проблеми при ВСХ са изолацията, слабост, интлектуални нарушение,
имунен дефицит, инфекции и др.
1 Делириум – Остро настъпващ синдром характеризиращ се с глобални
безсмислени грешки в познанието. Наблюдават се халюцинации, грешно
възпроемане и параноя.
2 Деменция- Хронична и необратима промяна в мозъчните функции,
характеризираще се с глобални влошаване в познавателните функции,
несъвместимо със социалните и професионални функции. Нарушено е
мисленето, абстрактните разсъждения и индивидуалността на пациента.
Окръжаващата среда на такива болни трябва да е безопасна. Постепенно
загубват подвижност, сдържаност, говор, гълтателни рефлекци и стават
напълно зависими от другите хора. Средно преживяват 7год.
3 Депресия-Наличието на депресивна симптоматика се свързва с повишен
риск за миокарден инфаркт и смърт, също така и за суицидни опити. Този
риск е най-висок около 75г. Често симптомите на депресия се приемат за
нормални прочви на стареенето и не се съобщават.
4 Нарушения в съня – Безсънието влошава качеството на живот, а почти ½ от
ВСХ имат такова. Жените се оплакват по-често. С възрастта нуждата от сън
намалява. Човек на 70г.има нъжда от 6 часа ън, но през деня дрямката е по
1,2 часа. Спят по-леко и се събуждат по-лесно, което ги прави смутени и
неспокойни. Често наушенията се дължат и на някои заболявания.
5 Неподвижност- обикновенно е от средна възраст, поради ниската
двиг.активност. Да се постави диагноза своевременно.
6 Инконтиненция – Незадържане на урина причините са кинфекции,
лекарства, диабет и др.; Незадържането на фекалии – болести на колона и
ректума, диария и др.
7 Сексуални проблеми – Сексуалния контакт помага да се запазят и
поддържат сексуалните способности. Риска от спин не зависи т възрастта и
мерките за безопасен секс са актуални.
9 Осн.симптоми и синдроми и по-чести здр.проблеми при ВСХ. Падания,
синкопи, намалено зрене, увреден слух, декубитуси, постурална
хипотония, дехидратация
Осн.проблеми при ВСХ са изолацията, слабост, интлектуални нарушение,
имунен дефицит, инфекции и др.
1 Падания – увеличават се с възрастта пораи намалена зрителна острота,
нарушена възможност за пазене на равновесие, неврологични забол. и др.
2 Синкопи – Внезапна загуба на съзнание продължаваща до 5 мин със
спонтанно възстановяване на съзнанието. По-висок е леталитета свързан със
синкопални прояви, ако етиологичната причина е ССЗ
3 Намалено зрение – намалена е зрителната острота, контрастната
чувствителност, виждането в дълбочина. Има 4 причини, които са най-чести
при ВСХ - катаракта, макуларна дегенерация, глаукома, диабетна
ретинопатия. Препоръчва се преглед на 1-2 години.
4 Увреден слух – глухотата е обичаен проблем при 50% от ВСХ. Най-честото
хронично заболяване. При разговор с тях да сме пред тях, да няма шумов
фон, да се използват жестове, да се говори бавно и да не се вика.
5 Декубитуси – Честотата нараства с напредването на възрастта и
обездвижването. често се дължи на нарушения в системното
кръвообръщение и ОБН.
6 Постурална хипотония – Среща се ори 1 от 5 възрастни. Спад на повече от
20мм/Нg на АН при промяна на полож.на тялото от легнало в право.
7 Дехидратация – Най-честите проблеми и най-честото нарушение във водо-
електролитния баланс. Повишен е риска за инфекция на пикочните пътища,
на кожата на ДС. Хипотонията е честапричина за паданията.
8 Рехидратация – Перорално се извършва да се избягва острото .
10 Болести на ДС при ВСХ
Физиологичните промени на стареенето засягат ДС чрез промяна в
белодробната механика, газовта обмяна в БД, силата и издръжливостта на
дихателната мускулатира , контрола на вентилацията и белодробната
циркулация. При стареенето гр.кош се деформира и придобива бъчвовидна
форма. Ребрата декалцифицират, а ставните хрущяли калцифицират.
Дих.мускулатура атрофира, нарушава се белодробната вентилация. БД при
ВСХ са по-уязвими на инфекции, поради намалена механична и имунна
защита, непълноценно хранене и др. Осн. симптоми и синдроми-кашлица,
задух, гр.болка, ДН
1 Остър бронхит – най-често е с вирусна етиология. Оплакванията са с остро
настъпила кашлица. Клин.му протичане зависи от функционалното
състояние, придружаващите заболявания и др. Леч е с АБ
2 ХОББ най-често 75г. Честа причина за смъртността при 65-84год. Началния
период често преминава асимптомно и в късния стадий КК е ясно изразена. С
годините кашлицата остава постояна и зачестява при студ и мъгливо време.
Експекторацията е слузно-гнойна,количеството е голямо, а отхрчването е
трудно. Често има сънливост, главоболие, задух, кислородотерапия.
3 Превмонии – РФ- Промени в анатомията на БД. Ограничава се във
функционалните възм.на дих мускулатура и отслабване на кашличният
рефлекс. Често се развива при продължитлно залежаване. При ¼ от болните
има делириум. Трябв да се направи рентген на БД. МБИ на храчка. Лечение –
хоспитализация, пневмококова ваксина и ежегодно противогрипна ваксина.
11 Болести на ССС при ВСХ
Болестите на ССС са осн причинител за високата заболеваемост,
инвалидизация и смъртност при ВСХ. Боледуват по-често хората над 60г. В
резултат на фиброзиране и отлагане на калций задебеляват и се деформират
лплатната на клапния апарат. При наличие на някои от следните симптоми се
изисква навременно изследване – задух, гадене, отмаляване, пребледняване
сърцебиене, обърканост, болка в гърба,ръцете,раменете и шията, безсъзн,
коремна болка. С възрастта еластичността намалява, също така и плътността
намалява на капилярите в скелетната муск. и намалява притока на кислород.
1 ИБС – една от осн. причини за инвалидност и смъртност сред ВСХ – РФ – АХ,
хиперлипидимия, ЗД, Тютюнопушене, понижена физическа акт, затлъстяване
, менопауза и др. Соц.изолация и депресията са по-чести при ВСХ преживели
ОМИ. С голямо значение е определянето на глобалния СС риск. Определя се
от тютюнопушенето, фамилната обремененост и степента на увреда на ССС
2 Стенокардия – С нетипични характеристики, може да се дължи на
понижена двигателна активност, придружаващи заболявания, променена
чувствителност към болка. При ВСХ често се появяват и при промяна в
метеорологичинте условия. РФ са: подуване на корем, метеоризъм, хранене
с тлъсто. Често се наблюдава ббезболкова форма на ИБС и ОМИ
3 ОМИ- нетипични клин.прояви – болковия симптом не е характерен.
Лечение с аспирин и бетаблокери и рехабилитация. Често болката не е силна
и ирадацията е нетипична. По-често безболково е при оперирани диабетици.
Водеща е новопоявилата се СН, остро нарушение на мозъчното
кръвообръщение, нарушаване на ритъма и проводимостта.
4 Остър коронарен синдром – ВСХ с ОКС често са хипертоници, диабетици,
ОМИ, мозъчен инсулт, стенокардия, периф съдова болест и СН. По-често
имат повишени нива на хилицистеина и лявокамерна хипертрофия,
повишени нива на серумния холестерол. При ВСХ изсл в повечето случаи не е
като при младите поради противопоказанията и по-малката възприемчвост.
5 АХ – Честотата и нараства с напредване на възрастта, често няма
специфични симптоми и се открива при профилактичен преглед. Леч –
пневмококова ваксина и ваксина срещу грип
6 Сърдечна аритмия – честотата на камерните и надкамерните ритъмни
наруш нараства с напредв на възр. Нормалния ритъм при ВСХ е синусоидния
12 Болести на гастроинтестиналния тракт при ВСХ
След 40-50г намалява обема на устната кухина, промени в слунчените жлези,
атрофия на мимическата и дъвкателната мускулатура. Променя се
нормалното съотношение в съзъбието, намалява вкусовата чувствителност,
загуба на зъби и сухота в устата. Настъпват промени в жлъчния мехур и в
черния дроб, намалява тонуса на мускулатурата на стената на жлъчния мехур
има застой в жлъчката, намалена секреторна активност и моториката на
жл.мехур. намалява теглото на ч.дроб с 20%, както и задстомашната жлеза.
Промени в моториката и МФ на ФИТ
1 Стомах – намал секрецията на стомашния сок с 20% и понижава секрецията
на солна киселина и се забавя евакуацията на стомашното съдържимо
2 тънки черва – намалява мукозната повърхност и секрецията. Променен е
метаболизма и абсорбацията на лактоза и ккалции, вит.Д, желязо.
3 Дебели черва – атрофия на мукозата. Нараства хипотонията и понижава
перисталтиката.
Осн симпт и синдроми – Запек, ГЕР, Дисбактериоза
1 Гастрит – Възп процес, обхващащ слизестата обвивка на стомаха.
*Остър – началото е остро и протичането е тежко. Общото състояние се
влошава остро, фебрилитет, слабост и др
*Хроничен – най-разпространен е. Често няма оплаквания – тежест в
епигастриума, чувство за пълнота, гадене и парене зад грудната болест
2 Язва на стомаха и дуоденума – При ВСХ се случва по-често. Усложненията
са кървене и перфорация. Симпт на явената болест е болка е епигастриума,
нощна болка при язва на стомаха, ирадация на болката към гърба,
повръщане, гадене и запек. Характерно е понижена ТМ, язвената болест
може да е безимптомна и първата проява да е обилен кръвоизлив.
3 Хроничен панкреатит – причина-жлъчнокаменна болест, холецистит,
забилявания на стомаха и дудоденума, неподходящ хранителен режим.
Симпт – тъпа болка в епигастриума ирадираща към гърба и сърцето
безапетитие, тежест, гадене след нахранване, метеоризъм, диария
4 Хроничен холецистит – протича атипично и безсимпт дори при обостряне.
5 Жлъчно-каменна болест – с възраастта честотата и нараства, в повечето
случаи протича безсимптомно и се приявява сами с диспептично
разстройство, болните се оплакват от оригване, горчивина, повръщане,
тежест и дискомфорт в горната половина на стомаха
13 Болести на кръвоносната система при ВСХ
При повечето ВСХ образуването на еритроцитите и нивото на хемоглобина и
хематокриса са в нормални граници. При ВСХ често се устаноява анемия,
която нараства с възрастта. С възрастта намалява резорбцията на желязо
1 Анемии – симтоми – лесна уморяемост, слабст, чувство за безсилие. При
наличието на анемия при ВСХ е вероятно да има неоплазма ии инф.забол.
Диагностикат на анемиите е същата, като при малдите
*Остра постхеморагична анемия – животозастрашаваща е дължи се на ИБС,
ЦНС, ГИТ, гункционалното състояние на бъбреците и др.
*анемия при хрон.забол- най-честата при ВСХ, поради забол на съед тъкани,
хрон възп.заболявания, белтъчен енергиен недуимък, декубитални язви и
други.
*желязодефицитна анемия – втората най-честа анемия дължаща се на
хрончно кървене на ГИТ, често при ВСХ са окултните кръвоизливи, по-рядко
ЖДА се дължи на намален прием на желязо.
*В12 дефицитна анемия – открива се трудно, често е в следствие на влошена
чревна абсорбция. Само при хора с подчертана рестриктивна диета.
2 Хронична лимфолевкоза – най-разпространена е при ВСХ, засяга мъжете,
оплакванията са неспецифични – лесна уморяемост, слабост при липса на
анемия. Понякога има увеличени лимфни възли, слезката е увеличена. При ¼
от болните заболяването протича безсимптомно и се открива случайно
14 Болести на ОС при ВСХ
Промените в ОС са свързани с промени в структурата на базалната мембрана
на гломерулите и каналчетата, на клетките и междуклетъчното пространство.
След 50г.теглото на бъбреците намалява с 20%, а размера с 2см. Намалява
броя и размерите на нефроните, задебелява базалната мембрана. С
възрастта намалява бъбречния кръвоток, плазмоток и гломерулната
филтрация над 2 пъти. Пикочния мехур е с намален обем, поток и
разтегливост. Увеличава се нощната диурез, повищава се обема на
остатъчната урина. Повишава се риска от хипер и хиповолемия.
1 БН
*ОБН – развива се в условия на полиорганна недостатъчност. Протича по-
тежко и е с по-висока смъртност. Най-честите причини са загуба на течности,
понижен сърдечен ударен обем, диуретици, захарен диабет, стеноза на
бъбречна аретерия.
*ХБН-съчетана е с няколко патологични процеса. Най-честата причина е
хроничния пиелонефрит.
2 Инфекция на пикочните пътища – най-честата причина за сепсис. По-често
е при жените. Предразполагащи фактори са късата уретра, постменопаузни
вагинални промени, намален имунитет, естрогенов дефицит, повишено
вагинално Рh, алкохол, стрес, недохранване.
3Пиелонефрит – един от основите нефрологични проблеми в гериатрията.
КК е нетипична. При острия пиелонефрит може да има остра болка,
фебрилитет, разтрисане, неразположение, отмляване и дизурия.
4 Гломерулонефрит –КК е сходна, като при младите. При лечението трябва
да се оценява риска от приложението на кортикостероиди и имуносупресори
5 Диабетна нефропатия – среща се при повечето хора с диабет тип2. След
появата на нефротична протеинурия, заболяването прогресира и за 3-5год. се
стига до диализа. За забавяне прогреса на заболяването е важен контрола на
АН и приема на АСЕ инхибитори.
6 Бъбречно-каменна болест – КК е атипична. При ВСХ рядко се отделят
конкременти с урината поради наличие на простатен аденом или
инволуционни нарушения на пикочния мехур. Изследването трябва да е
съобразено с възрастта. При хирургични интервенции внимателно трябва да
се определи риска.
15 Болести на ендокринната система при ВСХ
С напреването на възрастта клетъчната чувствитлност към инсулина
намалява с близо 30%. Мускулните клетки са с по-малка инсулинова
чувствителност, поради намаления брой на инсулиновите рецептори.
Намалена е и бета клетъчната чувствителност -към хиперглекимия
1 Хипотиреодизъм – често е с напредване на възрастта, най-честатапричина
е автоимунния тиреодит. КК-апатия, отпуснатост, болки в мускулите,
влошаване на паметта, умора и др. Изследването на Т3 и Т4 са с по-малка
диагностична стойност. Хипотиреодичната кома се развива по-често при
жени.
2 Хипертиреодизъм –психична подтиснатост, депресивни състояния,
поножен апетит , чести дежекации, ритъмни нарушения. Лечението е като
при младите.
3 Захарен Диабет- С напредването на възрастта се увеличава
забокеваемостта от ЗД. Може да протече асимптомно. Около 40% от болните
незнаят. КК-уморяемост, слабост, полиурия, сърбеж по кожата и др. При
преглед се търсят декубитални рани, повреди на стъпалата, кетоацидоза
(сериозно усложнение, заплаха за живота). Прогнозата е лоша. Прилага се
инсулинова терапия, диета и двигателен режим. Профилактиката е контрол
на АХ, отказ от тютюнопушене. При диабет особено внимание трябва да се
обърне на по-ччестите улцерозии и инфекциите на стъпалата.
16 Ревматични заболявания при ВСХ
1 Остеоартирит – бавно прогресиращо заболяване. Засягат се ставите на
ръката, гръбнака и долните крайници. Хараактеризират се с деструкция на
ставния хрущял, с маргиално и субходрално разрастване на костната тъкан.
Това е най-разпространентото ставно заболяване и е сред основните
причини за инвалидизация на ВСХ. РФ- затлъстяване, напреднала възраст,
фамилна обремененост и травмиране на ставите. Болката е характересн
симптом. Засилва се при физ.натоварване и намалява в покой. Сутрешната
скованост трае около 1час. Друг симптом е намалената двигателна активност.
Лечеието е с двигателен режим, диета, понижаване на ТМ
2 Дегенеративни полиферативни изменения на гр.стълб - Първоначално се
увреждат междупрешленните дискове, след това дисковете изтъняват и се
развива костната тъкан. Получава се срастване на 2или повече прешлена,
като нервите които преминават от там повечето случаи са засегнати.
Лечението е с топли компреси, масаж, покой, лечебна физкултура.
Симптомите са болка и изтръпване.
3 Коксартроза- Дегенеративни изменения на тазобедрената става. По-често е
при жените. Профилактика-борба със затлъстяването, щадящ режим,
ограничаване на натоварването.
4 Гонартроза – Дегенеративни изменения в колянната става. По-често при
жените с наднормено тегло.
5 Остеопороза-състояние характеризиращо се с намаляване на костната маса
и микроструктурни промени на костната тъкан, водеща до чупливост на
костите. Засяга предимно жените. Има остеопоротични промени с различна
локализация. Рисковите фактори освен женския пол и наднорменото тегло са
и фамилната обремененост, ранната манупауза, хипертиреодизъм, нисък
прием на калций, желязо, вит Д и др.
17 Хирургични проблеми при ВСХ
Особеностите в клиничното протичане на хирургичните заболявания при ВСХ
се дължат предимно на лош имунитет, множествена патология, ЗД,
малигнени заболявания, ССЗ и белодр.заболявания. Поради влошената
чувствителност, интелектуалните и познавателни възможности доста от
заболяванията прогресират без дори да имат симптоми. Най-честия симптом
при ВСХ е коремната болка, която говори за множество заболяваия от
различен характер. Важно е анамнезата да бъде снета възможно най-
подробно. Спяцифичните РФ са затлъстяване, непълносенно хранене,
кифесколиоза, мускулна слабост, диспнея. Тютюнопушене, нарушаване на
белодробните функции и по-голямата продължителност на анестезията.
Важна е предоператвната оценка – приемани медикаменти. Поради по-
честата съпътстваща патология, в съчетание с процесите на нормалното
стареене при ВСХ по-често настъпват усложнения, които могат да бъдат
предотвратени. За да се понижи следоперативната заболеваемост
исмъртност е необходимо внимание към следоперативния двигателен
режим на болните. Важни са и профиактичните мерки за декубитуси,
инфекции, хранене и др.
18 Профил.при ВСХ. Рехабилитация. Качество на живот
Поддържането на добро физ.състояние е едно от най-ваните неща за
осигурявае на стареене при добро здраве. Редовните упражнения и
подходящата физ.акт.е свързао с по-малка заболеваемост, инвалидност и
смъртност. Заседналия начин на живот влияе неблагоприятно върху здравето
и функционалното състояние. Застоял живот е когато човек над 60г.още в
началото на физ.обременявне, сърд.честота се повиши с 30у/мин.
Физическите упражнения могат да бъдат полезни и при болните с хронични
заболявания и да допринесат за подобряване качеството на живот. Тежестта
на физическите усилия трябва постепенно да се увеличава поради опасност
от ОМИ
Целта на рехабилитацията е възможно най-пълно възстановяване за
оптимална адаптация и съществуване в обществото. Рехабилитацията
включва възстановяване и адаптация. Осъществява се в 3 фази:
1фаза-профилактика, физическо обременяване, диета, медикаментозно или
хирургично лечение
2фаза-рехабилитация в амбулаторни условия- целта е да се отстранят или
намалят ефектите на заболяването, да се подобри функционалното
състояние и осъществяване н здравословен и активен начин на живот.
3фаза-най-продължителната. Болните се включват в класове с
рехабилитационни програми.
Специфичните проблеми при ВСХ е множествената патология, промяната в
когнитивните умения и характера.