Специфични грижи за стари хора с

деменция. Възможности за оказване на

подкрепа на хора с деменция.

Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- Бургас

ФОЗЗГ
Катедра „Здравни грижи“
Доц. Катя Попова дм
 Деменция – определение, честота, причини
 Определение-прогресивно нарушаване на мозъчните функции като памет, мислене, език, решаване
на проблеми, внимание и др. – оказва силно влияние върху ежедневните дейности на човек.
Заболяване, което се наблюдава предимно при възрастни хора, но НЕ е естествена част от
остаряването – най-често се причинява от болестта на Алцхаймер.
• Вероятността за поява на деменция нараства с напредване на възрастта, най-често след 65-годишна
възраст. В настоящия момент в света 3-6% от населението между 65 и 79 годишна възраст и 20-30%
от населението между 80 и 95 години боледува от деменция.  

Причини са:
• Съдови заболявания
• Инфекции
• Травми
• Интоксикации
• Генетични, метаболитни и неопластични заболявания.
Видове деменции
 Болестта на Алцхаймер е най-често срещаната форма на деменция в
третата възраст – около 60% от всички деменции. Между 50% и
70% от всички деменции да се дължат на болестта на
Алцхаймер.  Класифицирани като “дегенеративни”. Терминът е
избран, за да покаже, че първопричината им не е известна, както
и че са необратими и все още не е познато лечение за тях.  
 Следва съдовата деменция, която е причина за 15% от деменциите,
 Смесената форма на деменция (12%),
 Фронто-темпоралната деменция (10%), подкоровите дегенеративни
деменции (8%).
 Останалите форми на деменция представляват общо 5% от всички
деменции.
 Фази на деменция- 3 основни:
Първа или лека фаза

Това е стадият на амнезията с продължителност от 1 до 3 години. Отличителни признаци:

Проявява се с постепенно
Често може да започне с поява на депресия
Едвазабележимо начало на забравяне на близки събития, което прогресира Леко затруднение при
назоваването
Постепенно говорима и писмена реч става по-бедна със затруднено назоваване на прдмети, синоними, думи
Леконарушение в зрително-пространствените способности с трудности при ориентация в непозната
обстановка
Нарушена способност за абстрактно мислене и за бърза превключваемост между различни умствени
дейности и др.
Пасивност, липса на интерес или по-рядко свръхактивност
Не се наблюдава промяна на личността
Намалена продуктивност и спонтанност в ежедневието
 

 Фази:
Втора или умерена фаза

• Продължителност: от 1 до 8 години
• Отличителни признаци:
• Значителен когнитивен упадък: нарушение на паметта за близки и далечни събития
• Речта продължава да се нарушава с непълни изречения, парафазични грешки и
трудно разбиране на говорната и писмена реч
• Поради тежък зрително-пространствен дефицит болните се губят дори в позната
обстановка
• Критичността и решаването на проблеми са тежко нарушени
• често срещани са халюцинации
• Поведенчески отклонения като шляене, враждебност, агресия и др.
• Болният става все по-неспособен да живее самостоятелно
 Фази:
Трета или тежка фаза

• Нарича се още вегетативна и продължава от 1 до 4 години

• Отличителни признаци:
• Пълна невъзможност на болния да се грижи за себе си – да се облича, храни и извършва тоалета си
• Паметта е тежко нарушена, като са съхранени само отделни фрагменти
• Не разпознава дори най-привични предмети, обстановка, най-близки хора, но понякога се появяват
спонтанни моменти на припомняне
• Често не разпознават дори себе си в огледалото
• Речта се състои от отделни думи, с повторение на срички и фрази.
• Могат да се наблюдават неврологични симптоми-ригидност и постурална нестабилност; миоклонус
(неволево свиването или отпускането на мускулите) и генерализирани епилептични припадъци.
• Болните са с инконтиненция (незадръжка, изпускане) на тазовите резервоари, с флексорни
контрактури на крайниците (перманентното скъсяване на даден мускул), затруднено гълтане, загуба
на тегло
• Болните обикновено не могат да говорят и не разпознават хората около тях, но реагират на ласки,
на мил и успокояващ тон, наслаждават се на музика или да галят домашен любимец.
 Възможности за оказване на подкрепа на болния с
деменция (съвети към близките и обгрижващи):
 Установяване на режим. Помага на стария човек да стане по-организиран и
подреден, да съхрани усещането си за защитеност и увереност.
 Въздържане от конфликти. В повечето ситуации, в които болния става
раздразнителен и агресивен, има възможност да му се отвлече вниманието.
 Важно е да се помни, че причината за поведение е болестта, а не човека.
 Поощрение на самостоятелността на болния, доколкото е възможна.
 Дейностите могат да се разделят на по-малки изпълними части.
 Специални усилия за осигуряване на безопасност — например: болния винаги да
носи със себе си лист с имената и адреса си.
 Препоръчително е да се говори ясно, по-бавно, като се следи непрекъснато дали
болния не е отклонил вниманието си.
 Възможности за оказване на подкрепа.....
 Използване на нагледни средства за поддържане на паметта. Например, на видно
място да има снимки на близките с четливо изписани имена, надписи на стаите, като
е добре буквите да са в ярък цвят. Тези методи са подходящи за ранните стадии на
болестта.
 При оказването на помощ при обличане могат да се използват следните методи:
поставяне на дрехите една над друга в реда на обличане; избягване на дрехи с трудно
закопчаване; препоръчително е обувките да не са с връзки и да не са хлъзгави.
 • При оказването на помощ за ползване на тоалетна може да помогне: въвеждането
на режим; ясно обозначаване на вратата; използването на дрехи, които лесно се
събличат.
 • При оказване на помощ при хранене: храната да е нарязана на малки парчета, като
в по-късните стадии се препоръчват пюретата, за да не се задави болния; напомняне
да яде по-бавно; внимание към температурата на яденето, защото болния може да е
загубил усещането за топло и студено.
 Възможности за оказване на подкрепа.....
 Губене на вещи. В някои случаи болния може да обвини член на екипа в
кражба, забравяйки къде е поставил даден предмет. Добре е да се установи дали
той има любимо място за криене на неща; да се проверява кошчето, преди да
бъде изхвърлено. Вместо да се влиза в конфликт, по-добре е мед. Сестра или
асистент да се съгласи, че предметът е загубен и заедно с потребителя да
започне да го търси.
 Бълнувания и халюцинации. Възникват на базата на погрешни убеждения.
Например: стария човек може да си въобрази, че хората, които се грижат за него
му са врагове. Някои хора могат да имат и халюцинации, т.е. да виждат или
чуват неща, каквито няма в реалността. Например: сянка на прозореца, гласове в
съседната стая. Важно е да не спори с потребителя за реалността на видяното и
чутото, а по-добре да се успокои, да се опита да отвлече вниманието му и да
потърси консултация с лекар (някои лекарства могат да дадат странични
ефекти).
 Агресия при болни с Деменция
 Много често обгрижваният често изпада в ярост, стават упорит, плаче без
причина, с внезапни промени в настроението. Това е тясно свързано с
проявяващите се при протичане болестта нарушения в поведението. Когато
някоя ситуацията надхвърля нарушената способност за мислене на болния, той
може да реагира крайно, да е агресивен.
 Болните имат подобна реакция при елементарни ежедневни ситуации. Ако някой
член от екипа продължи да го уговаря, болният може да започне да се кара, да
крещи, дори да удари.
 Как може да се справим в подобна ситуация, когато в поведението на болния
среща отпор, критика и крайно отричане, халюцинации, а понякога дори
признаци на лудост? Ключът към справянето в такива ситуации е в научаването
как да намалим крайните реакции на болния и да ги избегнем.
 Поведение за избягване на агресивни реакции ( съвети към близки или обгрижващи):

 Първо трябва напълно да се примирим с факта, че подобно „неподходящо“ поведение на

болния не е признак за инат или непокорство, а реакция в ситуация, която болният не може
и не умее да контролира.
 За да намалим прекалено крайните реакции, трябва да не се отклоняваме от
предначертаната дневна схема (редовни хранения, къпане по едно и също време и т.н.); да
оставяме писмени инструкции (за тези болни, които все още се справят с четенето).
Обгрижващия трябва да опрости всички дейности, които болният трябва да извърши.
 Нарежданията и информацията трябва да се подават постепенно, бавно, стъпка по стъпка.
 Трябва да се даде време на болния за съответната реакция.
 Ако болният много често реагира бурно – да опитаме да намалим прекомерното движение
и шум около него. Това може да бъде намаляване на броя на хората в стаята, намаляване на
шума, изключване на радиото или телевизора. Целта е сигналите, подавани на болния, да
са възможно най-опростени, последователни и постепенни – един след друг.
 Поведение за избягване на агресивни реакции…:
 Да опитаме да намерим такава задача за болния, която действително може да извърши.
Някои от по-трудните задачи ще извършим ние. Ако болният изглежда по-раздразнителен от
обикновено, да проверим дали не го боли нещо, дали неговото поведение не е признак на
заболяване (настинка, грип и т.н.). Дори и най-малката болест или неудобство може да
затрудни мисленето на болния.
 Понякога ще трябва да променим своя подход към болния. Дали е правилно да изискваме да
изпълни действията бързо, още по-бързо? Дали правилно сме разбрали какво е имал
предвид? Можем ли да чуем протестите му? Дали с нашето поведение или тон не показваме
собственото си незадоволство от болния?
 Когато болният проявява упорство за нещо, нека се опитаме да запазим спокойствие и да
отклоним вниманието от ситуацията спокойно и търпеливо. Често емоционалната буря
приключва толкова бързо, колкото е започнала, а болният чувства облекчение, че суматохата
е преминала.
 Опитвайте се да не показвате недоволството и гнева си от болния. Говорете спокойно.
Движете се бавно и тихо. Не забравяйте, че болният не се инати и не прави нищо
целенасочено и злонамерено.
 Поведение за избягване на агресивни реакции…:
 Важно е също така да си водите бележки и да описвате ситуациите, при
които болният реагира бурно.
 Напишете какво се е случило, кога се е случило, кой е бил наблизо, какво е
станало непосредствено преди гневния изблик. Може би ще успеете да
установите причината за реакциите, които се повтарят и да ги избегнете в
бъдеще.
 Докладвайте на екипа и вземете съвместно решение.
 Ако се окаже, че бурните реакции се повтарят твърде често, а вие самите
реагирате с гняв и недоволство, това може би означава, че сте прекалено
изморени. В този случай трябва така да организирате грижите за болния, че
да намерите време за почивка.
Общуваме с болни, които имат нарушения
в говора и разбирането при Деменция- съвети към близки и обгрижващи):

 Когато болният има затруднения с разбирането на вашето изказване, си

помагайте с жестове.
 Когато забележите, че обгрижваният има проблеми с разбирането, забавете
речта си, говорете спокойно, с кратки и прости изречения.
 Назовавайте всички предмети, които използвате в ежедневието си, предметите,
които се намират пред погледа ви.
 Назовавайте и коментирайте дейностите, които извършвате, напр. правя чай,
слагам захар, разбърквам с лъжица, нарязвам хляб и т.н.
 По всякакъв възможен начин поощрявайте болния да говори.
 Използвайте затворени въпроси, напр. „Искате ли да отидете до тоалетна?“
 Не го прекъсвайте, ако иска да каже нещо.
Общуваме с болни, които имат нарушения в говора и
разбирането при Деменция…..
 Оставете го да прави грешки при говорене, защото твърде честото и настоятелно
поправяне ще го обезкуражи да говори.
 Отменяйте болния при разговор само когато това е абсолютно необходимо
 Не поставяйте езикови изисквания, които не е в състояние да изпълни. Не
очаквайте от обгрижвания същите умения, които е притежавал преди
заболяването.
 В зависимост от възможностите на болния в момента, тананикайте с него
любимите му песни, слушайте любимата му музика, записи.
 Обърнете внимание на езика на тялото на болния.
 Представете си как би изглеждал света от позицията на болния.
 Опитайте се да говорите ясно и спокойно, избягвайте повишаването на глас или
използването на остър тон, тъй като това може да обезпокои болния, дори и да не
разбира смисъла на чутото.
 Общуваме с болни, които имат нарушения в говора и разбирането
при Деменция....
 Обработването на информацията отнема повече време при болните, затова трябва
съответно да му дадете повече време. Не го пришпорвайте, защото болният ще се
почувства притискан.
 Не принуждавайте болния да взема сложни решения. Твърде големият брой думи
наведнъж предизвиква объркване, дезориентация и раздразнение.
 Ако болният не разбира какво му се казва, се опитайте да предадете информацията
по друг начин, а не повтаряйте същите думи отново и отново.
 Шегата много често сближава болния и обгрижващия и намалява напрежението в
отделните ситуации. Обръщайте недоразуменията и грешките в шега и им се
присмивайте заедно с болния.
 С напредването на болестта реалността може да започне да се смесва с фантазията.
Ако болният каже нещо, което очевидно не е истина, не бива категорично да отричате,
но се опитайте по заобиколен път да излезете от създалата се ситуация. Например, ако
болният каже: „Трябва да си тръгвам, защото майка ме чака“, можете да отговорите:
„Майка ти винаги те е чакала, нали?“.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!