Елементарните фибрили се групират от своя страна в плътни влакна –
микрофибрили, във всяка от които участват до 2000 целулозни молекулил В първичната клетъчна обвивка микрофибрилите не са ориентирани и образуват рехава, пластична мрежа, докато във вторичната обвивка те са подредени в снопчета – макрофибрили (фибрили), дости-гащи дължина няколко микрометра и дебелина 0,5 мкм. Макрофибрилите са подредени плътно един до друг, образувайки целулозни слоеве. Отделните целулозни слоеве са разположени помежду си под прав ъгъл, наподобявайки шперплат.
СТРУКТУРА
Клетъчната стена е изградена от целулозни нишки, потопени в матрикс.
Матриксът се състои от вода и набъбнали хемицелулоза и пектин, малко белтъчини и липиди. Целулозните фибрили са от различен порядък. Най- малките фибрили се наричат елементарни фибрили (мицели).
Нарастване на клетъчната стена
Външно при клетките със свъбодна повърхност
Вътрешно при останалите клетки Неравномерно- пръстеновидно, спираловидно, стъпалчесто, мрежесто. Равномерно – увеличава се общата дебелина на обвивката с изключение на тази на порите (поресто). Порите биват прости и дворчести и се разполагат една над друга. Изменения в химичния състав на клетъчната стена Вдървесиняване (лигни-фициране)-инкрустиране на клетъчната стена с лигнин.Клетката е жива водопропусклива и устойчива на загниване. Вкорковяване (суберинизиране)- отлагане на суберин (корк) по целулозните клетъчни стени.Клетките са мъртви, непропускливи. Вкорковените клетки са добър изолатор. Кутинизиране- покриване на външните стени на епидер-малните клетки с липидното вещество кутин, което образува кутикула. Тя предпазва от изсъхване, паразити, на-раняване и ултравиолетови лъчи клетките. Кутинизираните клетки са живи. Минерализиране - инкрус-тиране на кл. обвивка с минерални соли, главно силициев диоксид и калциев карбонат.Минерализирането снижава фуражната стойност на съответните растения. Пигментиране - инкрустиране на клетъчната обвивка с окислени продукти на дъбилни вещества, флавонови багрила и хинони.На дъбилни вещества се дължи оцветяването на ядрото на дървесината, на есенните листа на дъба, дюлята и др. Пигментирането настъпва след отмиране на протопласта. Ослизяване - настъпват промени в пектиновите вещества или в целулозата на клетъчната обвивка, в резултат на което се полу- чават слизести вещества. Гумозис- превръщане на клетката или на стената в гума или клей, обикновено при нараняване. Мацерация- разрушаване на средната ламела и разеди-няване на клетките.