60.

Сърдечна мускулна тъкан

1. Произход: от мезобласта или по- точно от миоепикардни пластинки на спланхноплеврата в
шийния участък- от тях се образуват кардиомиоцити и мезотела на епикарда
1. По своята структура и функция заема междинно място между скелетната и гладката мускулна
тъкан
2. Видове кардиомиоцити: съкратителни, проводящи секреторни
2. Съкратителни кардиомиоцити:
1. имат цилиндрична форма с раздвоени краища;
2. с централно разположено ядро (или 2); повечето клетки са с полиплоидни ядра
3. напречно набраздени са като труктурата и функцията на контрактилните протеини е като при
рабдомиоцитите.
4. При полюсите на ядрото се намират клетъчните органели: цитоцентър, КГ, слабо развит
ГрЕР, добре развит гладък ЕР, лизозоми, множество митохондрии и липидни капки
5. Уникална определяща структура на кардиомиоцитите са тъмно осветяващите се напречни
линии, пресичащи клетката в неправилни интервали, т.нар. вметнати дискове (интеркалатни
дискове)- свързочни комплекси между два съседни кардиомиоцита
6. Интеркалатните дискове имат
1. напречна част:
1. zonula adhaerens или fascia adhaerens, (роля на полу-Z диск)
1. между клетките – кадхерин
2. вътре в клетките – актинови микрофиламенти, свързани с адхезивни молекули
2. macula adhaerens;
1. между клетките – десмоглеин
2. плака върху цитоплазмената повърхност – десмоплакин
3. вътре в клетките – интермедиерни филаменти (V-образно)
4. в мембраната - кадхерини
2. надлъжна част
1. Цепковиден контакт -nexus (gaр junction)- функция- свободен обмен на малки
молекули, йони и електрически сигнали; Метаболитно координиране и електрическо
свързване между клетките.
3. Резултат – функционален синцитиум за преминаване на възбудния процес от клетка на клетка.
2. Проводящи кардиомиоцити
1. Сърцето има специализирана система да генерира ритмични стимули, които се
разпространяват вътре в миокарда. Това са видоизменени кардиомиоцити, изграждащи:
1. синоатриалния (възел на Keith и Flack)
2. атриовентрикуларния възел (възел на Аschoff-Tawara) и
3. снопа на His.
2. Tяхната морфологична характеристика показва приспособления повече за проводимост,
отколкото за съкратимост.
3. Проводящи кардиомиоцити, изграждащи възела на Keith и Flack
1. с по-големи размери – диаметър 30 – 50мкм;
2. недобре подредени актинови и миозинови филаменти – трудно забележима
набразденост;
3. цитоплазма – в по-голямо количество, но с по-малко миоглобин; гликоген – в
голямо количество, но устойчив на амилаза
4. липсват оформени интеркалатни дискове - липсват интердигитации и
десмозоми, има само цепковидни контакти; съединяват се и по страничните си
повърхности
5. плазмалемата не образува Т тубули;
4. Сърдечномускулни клетки, изграждащи възела на Аschoff-Tawara и снопа на His
(миоцити на Purkinje)
1. цилиндрични клетки с дължина 50 μm и дебелина 30 μm;
2. свързани край с край посредством обширни цепковидни контакти;
3. липсват интеркалатни дискове.
4. Приемат сигналите от възела на Keith и Flack и го предават на съкратителните
кардиомиоцити.
3. Секреторни / Ендокринни кардиомиоцити:
 1. Кардиомиоцитите, изграждащи част от миокарда в предсърдията, се различават от тези в
камерите
2. Те са по-малки
3. Притежават добре развит ГЕР, КГ
4. Притежават електронно плътни гранули с големина 300-400 nm
5. Количеството на миофибрилите е по-малко
6. По-малко и по-дребни митохондрии
7. Т-тубулите са слабо развити
8. Хормон с протеинов характер – предсърден натриуретичен фактор (аурикурин, атриопептид,
кардиодилатин)
1. понижава кръвното налягане;
2. разширява кръвоносните съдове,
3. антагонист на алдостерона и нтидиуретичния хормон.
4. ВАЖНО:
1. Напречно набраздената сърцева мускулна тъкан не притежава регенеративни възможности.
2. На мястото на загиналите кардиомиоцити прораства съединителна тъкан!