Рефлексна дейност

Определение

 РЕФЛЕКСЪТ Е НЕВОЛЕВА ЗАКОНОМЕРНА ДВИГАТЕЛНА ИЛИ

СЕКРЕТОРНА РЕАКЦИЯ НА ОРГАНИЗМА В ОТГОВОР НА
СЕТИВНО ДРАЗНЕНЕ, КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОТ
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СТРУКТУРИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА.

 РЕФЛЕКСЪТ Е ОСНОВА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ

ЧАСТИТЕ НА ТЯЛОТО, КАКТО И МЕЖДУ ОРГАНИЗМА И
ОКОЛНАТА СРЕДА.
Класификация на рефлексите
 Според вида и локализацията на дразнителите, които ги
предизвикват: екстерорецептивни (от кожа и лигавици),
проприорецептивни (от мускули и сухожилия),
интерорецептивни (от вътрешните органи)
 Според вида на рефлексната реакция: рефлекси на

анималната нервна система, с ефект клинично или тонично

съкращение на напречнонабраздената мускулатура и
рефлекси на автономната НС, с ефект съкращение на
гладката мускулатура на вътрешните органи и секреторна
дейност на жлезите с вътрешна и външна секреция
Класификация на рефлексите
 СПОРЕД МЯСТОТО НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ В ЦНС: спинални и
стволови
 СПОРЕД ПОЯВАТА В РАЗВИТИЕТО НА ЦНС: БЕЗУСЛОВНИ- те са

вродени, наследствени и се проявяват веднага след

раждането на индивида (сукане, гълтане, кашляне и др.). Те
са постоянни и не се променят под влияние на околната
среда. Разновидност на безусловните рефлекси са
ИНСТИНКТИТЕ (хранителен, отбранителен, полов и др.);
УСЛОВНИ- те са придобити корови реакции, които са
временни и се появяват във връзка с приспособяване на
организма към промените във външна или вътрешна среда
Рефлексна дъга

 Рецепторна част- специализирани нервни структури, които

превръщат енергията на дразненето в нервен импулс
 Аферентна част- сетивни неврони, които провеждат
нервните импулси до ЦНС
 Асоциативна част- превключване в ЦНС (в гръбначния мозък
или мозъчния ствол) към еферентен неврон
 Еферентна част- двигателен или автономен неврон, който
провежда импулсите към ефекторния орган
 Ефекторен орган- напречно- набразден мускул или жлеза
 Мозъчнатакора чрез пирамидната система
(кортико-спиналните и кортико-булбарните
пътища) и ретикуларната формация (основно чрез
ретикуло-спиналния път) влияе потискащо върху
някои рефлекси (сухожилни и надкостни) и
облекчаващо върху други (коремните).
Нормални рефлекси
 ЕКСТЕРОРЕЦЕПТИВНИ: полисинаптични, с по-дълго рефлексно
време
 ЛИГАВИЧНИ:

1. КОРНЕАЛЕН (с по-голямо клинично значение) и

КОНЮНКТИВАЛЕН. Корнеалният липсва при дълбока кома.
Отслабва или изчезва при неврити, травми, херпес зостер и
тумори. Най-често липсва при увреждане на лицевия нерв.

2. ФАРЕНГИАЛЕН- фаренгиална арефлексия се наблюдава при

синдром на булбарна парализа при тумори в продълговатия
мозък, мозъчен инфаркт във ВБСС и ЛАС
Нормални рефлекси
КОЖНИ:
1. КОРЕМНИ - Th5-Th12 -горен, среден и долен- изчезват
при лезия на пирамидните пътища.
2. КРЕМАСТЕРЕН – Th12-L2, n. genitofemoralis -не е
клинично значим, поради физиологичната анизорефлексия
3. ПЛАНТАРЕН – L5-S2, седалищен нерв - най-често
отслабва при прекъсване на пирамидните пътища или
лумбални дискови хернии, при неврити на седалищния
нерв, при лезии на гръбначния мозък
4. АНАЛЕН – S4-S5 – nn. anococcigei (или вулво-вагинален)
Плантарен
рефлекс

Кремастерен
рефлекс
Нормални рефлекси
 ПРОПРИОРЕЦЕПТИВНИ-моносинаптични, с по-къс латентен
период. Това са предимно сухожилните и надкостните
рефлекси. Развиват се в резултат на проприорецептивни
дразнения на мускулите, сухожилията и надкостницата, които
водят до съкращение на самите мускули.

1. МАНДИБУЛАРЕН РЕФЛЕКС – r. mandibularis n. trigemini -

отслабен при: булбарна парализа, увреда на мандибуларния
клон на троичния нерв, при някои тежки мускулни
заболявания(миастения гравис); усилен при псевдобулбарна
парализа, при тетанус и др .
Нормални рефлекси
2. РЕФЛЕКС НА m. Biceps brachii – n. musculocutaneus, C5-6
3. РЕФЛЕКС НА m. Triceps brachii – n. radialis, C7-8
4. СТИЛОРАДИАЛЕН РЕФЛЕКС – аф. част - n. Radialis, еферентна
n.radialis, n.medianus, n. musculocutaneus, C5-8
5. КОЛЕНЕН РЕФЛЕКС – n. femoralis, L2-4
6. АХИЛОВ РЕФЛЕКС – n. tibialis, S1-2
ОТСЛАБВАТ ПРИ: цервикобрахиален плексит,
травми на някои от нервите, участващи в рефлексната дъга,
дискови хернии, неврити, полиневрити, полиневропатии,
туморни процеси.
ОЖИВЯВАТ ПРИ: пирамидна лезия.
Патология на рефлексите. Количествени
разстройства на рефлексната дейност
БОЛЕСТНО УСИЛВАНЕ НА РЕФЛЕКСИТЕ:
1. ХИПЕРРЕФЛЕКСИЯ: болестно усилване на рефлексите, при
което по-слабо дразнене, предизвиква по-жива ефекторна
реакция. Ограничена хиперрефлексия- при лезия на
пирамидните пътища- усилват се проприорецептивните, а
отслабват коремните рефлекси.
Дифузна
хиперрефлексия- болестно усилване на всички кожни,
сухожилни и надкостни рефлекси- при дисоциативно
разстройство (хистерия), тиреотоксикоза, тетанус и в
началния стадии на някои полиневрити.
Патология на рефлексите
 ПОЛИКИНЕТИЧНИ РЕФЛЕКСИ: еднократно сетивно дразнене
предизвиква няколко последователни отговора

КЛОНУС: ритмично съкращение на мускул, което се

предизвиква от разтягане на сухожилието му.
1. Клонус на мандибулата
2. Клонус на китката
3. Клонус на пателата
4. Клонус на стъпалото
Патология на рефлексите
Болестно отслабване на рефлексите:
1. Хипорефлексия- болестно отслабване на рефлексите, при
което е понижена степента на ефекторната реакция при
повишен рефлексен праг
2. Арефлексия- пълна липса на рефлексна реакция при
адекватно по сила и локализация дразнение.
Наблюдават се при болестни състояния с
частично или пълно прекъсване на част от рефлексната дъга-
неврити, полиневрити, тумори, травми, полиомиелити, при
блокиране на предаването на импусите в нервно- мускулния
синапс (миастения гравис), при засягане на ефекторния орган
(прогресивна мускулна дистрофия)
Качествени разстройства на рефлексната
дейност

 Патологични рефлекси- получават се само при увреда на

пирамидните пътища. Те са израз на освобождаването на
по-стари рефлексни отговори, които са били потиснати от
влиянието на по-нови мозъчни структури
Екстензорно-тонични патологични рефлекси от
групата на Бабински

 Рефлекс на Бабински- ветрилообразен, „кимателен“(при

множествена склероза), псевдобабински (при полиневрити,
прогресивна мускулна дистрофия и др.)
 Рефлекс на Опенхайм
 Рефлекс на Гордон
 Рефлекс на Шефер
 Рефлекс на Чадок
Флексорно-клонични патологични рефлекси от
групата на Росолимо

 Рефлекс на Росолимо
 Рефлекс на Жуковски
 Рефлекс на Мендел-Бехтерев
 Рефлекс на Хофман
 Рефлекс на Трьомнер.
Рефлекси на орален автоматизъм
Появяват се при двустранна увреда на кортико-булбарните
пътища, когато отпадат потискащите влияния на мозъчната
кора. Срещат се при псевдобулбарна парализа, която се
наблюдава при дифузна мозъчна атеросклероза,
амиотрофична латерална склероза.
1.Хоботков рефлекс
2.Смукателен рефлекс
3.Назо-лабиален рефлекс на Аствацатуров
4. Палмо-ментален на Маринеску-Радович
Качествени разстройства на рефлексите
 Защитни рефлекси- при пълно прекъсване на гръбначния
мозък и връзката му с главния мозък( рефлекс на скъсяване,
рефлекс на удължаване, кръстосан защитен рефлекс)
 Тонични рефлекси:

1.Нормални тонични- лабиринти, шийни

2.Патологични тонични- феномен на Магнус-Клайн,
феномен на “глава на кукла“
 Парадоксални рефлекси- при опит за изследване на един

рефлекс, се получава друг

Сетивност
 Определение- способността на организма да възприема
дразненията от околната среда или от собствените си
тъкани и органи и да им отговаря по специфичен начин.
 Основна физиологична единица при осъществяване на

сетивната дейност е анализаторът. Състои се от:

1. рецептор (екстеро-; проприo-; интерорецептори)
2. проводникова част (гръбначномозъчни възли, ядра от
мозъчния ствол и таламуса, малкия мозък и др.)
3. корова
Класификация на сетивността
 Обща сетивност:
1. Повърхностна - допир, болка, температура
2. Дълбока - натиск, тежест, ставно- мускулен, вибрационен
усет
3. Интеорецептивна ( от вътрешните органи)
4. Сложна - за локализация, дискриминация, двумерно-
пространствен усет и стереогнозис
 Специализирана сетивност- зрение, слух, вкус, мирис,

вестибуларна сетивност
Видове рецептори
 Екстерорецептори:
1. Механорецептори ( за допир- телца на Майснер; натиск-
телца на Меркел; вибрации- Фатер Пачини )
2. Терморецептори (колбички на Краузе; топлинни- телца на
Руфини)
3. Ноцирецептори- за възприемане на болка
 Проприорецептори (нервно- мускулните вретена- реагират

при мускулно разтягане; сухожилни стуктури на Голджи-

също реагират при разтягане, но имат по-висок праг на
дразнение)
Видове рецептори
 Интерорецептори- локализирани във вътрешните органи и
сверзани с автономни нервни импулси (автономна болка-
при увреждане на вътрешен орган или сигнализират за
физиологична потребност, напр. изпразване на тазови
резервоари)
 Път на анализатора на повърхностната
сетивност
 Първи неврон- телата на клетките се намират в спиналните
ганглии и провеждат импулси за болка и температура до задния
рог на гръбначния мозък
 Втори неврон- започва от големите клетки в задния рог на
гръбначния мозък, аксоните им се кръстосват на нивото на
сегмента, от който произлизат, оформят спиноталамичния път
(разположен в сраничния сноп на гръбначния мозък) и завършва
в таламуса (вентро-латералното ядро на зрителния хълм)
 Трети неврон- от таламуса аксоните му преминават през
задното бедро на капсула интерна и завършват в 3, 1, 2 и 7
Бродманово поле на гирус постцентралис.
Път на анализатора на дълбоката сетивност
 Първи неврон- изграден от клетките на спиналните
ганглии, без да се кръстосват в състава на задните
стълбци на Гол и Бурдах завършват в едноименните ядра в
продълговатия мозък
 Втори неврон- от ядрата на Гол и Бурдах в продълговатия

мозък, след кръстосване на нивото на долната булбарна

олива, достига до таламуса
 Трети неврон- от таламуса, в състава на задната трета на

задното бедро на вътрешната капсула завършва в задната

централна извивка на кората на главния мозък- полета 3,
1, 2 и 7 на париеталния дял
Симптоми на увреда на общата сетивност
 Количествени:
1. Отпадни:
 Анестезия, аналгезия, термоанестезия- при прекъсване на

сетивните проводници
 Хипестезия- при частично прекъсване на сетивните

проводници
2. Възбудни симптоми:
 Хиперестезия- повишен усет за допир, болка и

температура, при понижен праг на възбудимост

Симптоми на увреда наобщата сетивност.
Видове болка
Според локализацията:
1. Местна - в областта на дразненето от болестния процес
(важна за топичната диагностика- болка при перкусията на
черепа в областта на туморен процес или вътречерепен
хематом)
2. Проекционна - дистално от мястото на възникването
(коренчева болка при заболявания на ПНС)
3. Ирадиираща - от един сетивен нерв към съседен (при
зъбен гранулом перкусията върху един зъб предизвиква
болка по целия клон на тригеминалния нерв)
Симптоми на увреда на общата сетивност.
Видове болка

4. Отразена - при заболявания на вътрешните органи.

Патологичните импулси преминават от рецепторите на
вътрешните органи,през задния рог на гръбначния мозък
и възбуждат проводниците на болевата сетивност на
съответния дерматом, където се разпространява и
болката. Това явление се нарича висцеро- сензорен
феномен, а кожният участък, където се проектира
болката - зона на Хед.
Симптоми на увреда на общата сетивност.
Видове болка
Според начина на възникване болките биват:
1. Спонтанни - дължат се на дразнене на ноцирецепторите в
кожа, мускули и др., от болестни процеси, които увреждат
общата сетивност- дискови хернии, тумори, възпалителни
заболявания…
2. Провокирани - при изразени болестни в структурата на
нервна система и вътрешните органи. Напр. разтягането на
нервните стволове (симптом на Ласег) или притискане
върху подлежаща кост (болкови точки на Вале)
предизвикват болка.
Симптоми на увреда на общата сеивност
Качествени:
1. Невралгии - силни, пристъпни, стрелкащи по хода на сетивни
нерви (радикулалгия- задно коренче, лумбалгия, цефалгия)
2. Симпаталгии, каузалгии - неприятна , мъчителна при увреда
на структурите на автономната нервна система
3. Фантомни - при болни с ампутирани крайници
4. Парестезии - спонтанни усещания на мравучкане
5. Хиперпатия - качествена промяна на болковия, температурния
и тактилния усет, съпроводена с неприятна емоция
Синдроми на увреда на общата сетивност
 Сетивни синдроми при увреда на периферните нерви-
хипестезия, анестезия (съчетани с двигателни разстройства,
тъй като са смесени нерви). Срещат се при травми, неврит,
невропатия.
 Заднокоренчев синдром - развива се нарушение на

сетивността от сегментен (дерматомен) тип.

 Синдром на спиналния ганглий - хиперпатии, неприятни

парестезии, силна болка. Най- често при херпес зостер.

Синдроми при увреда на общата свтивност
 Заднорогов синдром - при сирингомиелия се нарушава
структурата на сивото вещество в гръбначния мозък.
Наблюдава се сирингомиелитна дисоциация на сетивността-
блокова и температурна анестезия, при запазен усет за допир
и дълбока сетивност.
 Синдроми при увреда на сетивните проводници на

гръбначния мозък. Те са в бялото мозъчно вещество и са

разположени в задните и странични стълбци на гр. мозък.
При травми, тумори и миелити с пълно прекъсване се
наблюдава загуба на всички видове сетивност от нивото на
увреда надолу.
Синдроми при увреда на общата сетивност
 Синдром на Браун-Секар (синдром на полупрекъсване на
напречника на гръбначния мозък)- на страната на увредата
загуба на дълбоката сетивност, а на противоположната- на
повърхностната сетивност.
 При увреда в мозъчния ствол - алтерниращи синдроми с

хемихипестезия на противоположната половина на тялото.

 Таламичен синдром - хемихипестезия на срещуположната

страна на тялото и лицето, атаксия, неприятна таламична

болка.
Синдроми при увреда на общата сетивност
 Вътрешна капсула - уврежда се най-често при мозъчни
инсулти, тумори, травми. Наблюдава се хемихипестезия или
хемианестезия на противоположната телесна половина.
 Корови разстройства - най-силно се засяга сложната
сетивност и стереогнозисът; парестезии на
противоположната телесна половина.
 Психогенни разстройства - най-често при дисоциативни
разстройства (хистерия) - хипестезия, анестезия или
хиперестезия. Те са с резки граници- под формата на
„чорап“ или“ръкавица“.