КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА

ЕНДОКРИННАТА СИСТЕМА
Част II
Паращитовидна жлеза,
надбъбречна жлеза, панкреас
и APUD с-ма

Катедра по обща и клинична патология

Медицински факултет
Тракийски университет
Анатомия
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
ПАРАЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА
ХИПЕРПАРАТИРЕОИДИЗЪМ

Различават се две форми на хиперпаратиреоидизъм:

 Първичен хиперпаратиреоидизъм
Той възниква в резултат на увреждания, присъщи на
жлезите, свързани със свръхпродукция на паратхормон с
хиперкалцемия и хипофосфатемия.
Етиология. Първичният хиперпаратиреоидизъм (болест на
Recklinghausen, osteodystrophia generalisata fibrosa cystica) се
развива най-често на основата на аденом от главните клетки
на една от околощитовидните жлези или хиперплазия на
четирите жлези. Основните биохимични белези са следните:
 повишени серумни нива на паратхормон;
 хиперкалцемия;
 хипофосфатемия;
 повишена екскреция на калций с урината.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
ПАРАЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА
Морфогенеза и прицелни системи и органи:
в резултат на усилена деминерализация рязко се

преустройва архитектониката на дългите и плоски кости на

скелета;

извлечените големи количества калций от костите се отлагат

в белите дробове, миокарда, в стената на кръвоносните
съдове, в меките тъкани;

бъбречният паренхим се импрегнира с калциеви соли

(нефрокалциноза);

характерно развитие на язви преди всичко в

дванайсетопръстника;
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
ПАРАЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

 Вторичен хиперпаратиреоидизъм
Свързан е със свръхпродукция на паратхормон, но който в
основата си се характеризира с видимо противопоставяне в
таргетните тъкани на действието на хормона. Така че при
вторичния хиперпаратиреоидизъм физиологичните действия
на паратхормона са до известна степен блокирани, в резултат
на което се появява хипокалцемия и хиперфосфатемия.
Ниските нива на серумен калций стимулират паратиреоидната
функция и в определен момент индуцират хиперпластични
изменения.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
ПАРАЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА
ХИПОПАРАТИРЕОИДИЗЪМ

Недостатъчност на паращитовидните жлези се среща сравнително

рядко. Обикновено възниква след тиреоидектомия, ако бъдет
отстранени и паратиреоидните жлези. Освен в тях могат да се
наблюдават атрофия и фиброза като последица от хроничен
възпалителен процес.
Морфогенеза. Главна роля играе абсолютният или относителният
дефицит на паратхормон с хиперфосфатемия и хипокалциемия,
развитието на които е свързано с нарушаване на всмукването на
калций в червото, понижаване на мобилизацията от костите и
относително намаляване на реабсорбацията в бъбречните каналчета.
Отрицателният калциев и положителният фосфатен баланс нарушават
електролитното равновесие, изменя се съотношението калций/фосфор
и натрий/калий.
Това довежда до универсално нарушаване на пропускливостта на
клетъчните мембрани, в частност и в нервните клетки, до изменения в
процесите на поларизация в областта на синапсите.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
ПАРАЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА
ТУМОРИ НА ПАРАТИРЕОИДНИТЕ ЖЛЕЗИ

Аденоми
Честота. Аденомите на паращитовидните жлези са
сравнително редки тумори, които най-често протичат с
явления на хиперпаратиреоидизъм. Аденомът се развива в
една от жлезите и само в изключителни случаи може да бъде
в две или повече жлези.
Макроскопски. Представя се като единичен възел с
тъмнокафява срезна повърхност и по нея могат да се видят и
кистични образувания. Винаги се намира добре оформена и
нежна капсула, извън която паренхимът на жлезата е запазен
или атрофичен.
Микроскопски. В хистологично отношение повечето аденоми
са съставени от главни клетки и светъл ( "водно-светли") тип
клетки. Макар по-рядко туморите могат да бъдат изградени от
оксифилни клетки, които по своите хистологични и
ултраструктурни особености съответстват на онкоцити.
Клетките са подредени в гнезда и повлекла, но могат да се
открият ацини, които са тапицирани с кубични клетки и
съдържат колоидоподобна материя.
КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
ПАРАЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Аденом на
паращитовидните жлези
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
ПАРАЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА
Карцином на паращитовидните жлези

Това е изключително рядък тумор, протичащ обикновено с

функционална активност, на който се дължат не повече от 1%
от случаите с първичен хиперпаратиреоидизъм.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ
ХИПОАДРЕНАЛИЗЪМ

 Хронична надбъбречна недостатъчност

(хипокортицизъм, болест на Addison)
Заболяването настъпва в случаи, когато различни болестни
процеси разрушават не по-малко от 80-90% надбъбречните
жлези. Развива се кортикомедуларна инсуфициенция с
преобладаване на явленията от страна на засегнатия кортекс.

Макроскопски. Надбъбречните жлези са силно атрофични,

сбръчкани и трудно се откриват. Коровият слой е силно
изтънен, а медулата може да изглежда непроменена. При
туберкулозни поражения на надбъбреците се виждат
жълтеникавобелезникави огнища (казеозна некроза) и участъци
на фиброза и хиалиноза, в които са отложени калциеви соли.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Болест на
Addison

Синдром на Cushing

При вродена хипоплазия на жлезите се установява силна

редукция предимно на zona fasciculata и zona reticularis. В
клетките на първата зона се редуцират липоидните
включвания, а в тези на втората има обилно отложен
липофусцин.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ
Остра надбъбречна недостатъчност

Надбъбрекът при новородени е особено предразположен, тъй

като той е огромен за размерите на тялото и неговите големи
медуларни венозни синуси са нежни и имат слабо развити
мускулни стени. При възрастните кръвоизливното
разрушаване на надбъбреците най-често е свързано с ДИК
синдром при менингококов сепсис - синдром на Уотърхаус-
Фридериксен (Waterhous-Friderichsen).

Микроскопски. При остра надбъбречна недостатъчност се

наблюдават тежки дегенеративни и атрофични изменения в
zona fasciculata и zona reticularis на коровия слой, огнищни
кръвоизливи или масивни апоплексии. Могат да се видят и
възпалителни инфилтрати или обширни цикатрикси,
заместващи функционалния паренхим на коровия слой.
Острата надбъбречна недостатъчност завършва с внезапна
смърт от остра циркулаторна слабост.
КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Waterhous-Friderichsen
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Пациент с Waterhous-Friderichsen синдром представящ се със

сепсис и ДИК с-ом.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

ХИПЕРФУНКЦИЯ НА НАДБЪБРЕЧНАТА КОРА (ХИПЕР-

АДРЕНАЛИЗЪМ)

Известни са три основни типа кортикостероиди, изработвани

от надбъбречната кора - глюкокортикоиди,
минералкортикоиди и полови стероиди. При хиперфунция се
наблюдават съответно три хиперадренални синдроми:
1. Синдром на Cushing, характеризиращ се с излишък на
кортизол.
2. Алдостеронизъм със свръхпродукция на алдостерон.
3. Адреногенитални синдроми с излишък на полови стероиди.
Може да има и смесени синдроми.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Надбъбрена жлеза на пациент със

синдром на Cushing и аденом

Пациент с Cushing синдром

 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Аденом на надбъбречните
жлези придружен с първичен
алдостеронизъм – синдром на
Conn
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Адреногенитале синдром - при хистологичното изследване на

надбъбречните жлези се установява хиперплазия, главно на
zona reticularis на коровия слой, като цитоплазмата на клетките
съдържа обилно количество липиди.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ
ТУМОРИ НА НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Различията в произхода, структурата и функцията на двете

съставки (кортикална и медуларна) на надбъбречната жлеза
намират израз и в морфологично-биологичните особености на
неопластичните процеси, развиващи се тук. В кортекса, чиято
активност се регулира от АКТХ на предния дял на хипофизата
и хипоталамуса, се наблюдава твърде широк спектър от
хиперпластични процеси (с и без функционална изява), които
не са присъщи на медуларна част, където неопластичните
процеси са единственият израз на клетъчна профилация.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ
Тумори на коровия слой на надбъбречните жлези
Доброкачествени тумори на надбъбречната кора
- аденоми
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ
Тумори на коровия слой на надбъбречните жлези
Злокачествени тумори на надбъбречната кора

Карцином
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Тумори на медуларната част на надбъбречните жлези

Туморите, които се наблюдават в медуларната част на

надбъбрека (и в разположена в различни части на тялото,
извън надбъбреците, хромафинна тъкан), повтарят стадиите
в диференциацията на произлизащата от невралния гребен
недиференцирана нервна клетка (необласт) при образуване
на симпатиковите ганглии, надбъбречната медула и
хромафинната тъкан.

 Невробластом

 Феохромоцитом
КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Невробластом
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА
НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ
Феохромоцитом
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ
АПАРАТ НА ПАНКРЕАСА

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ (DIABETES MELLITUS)

Захарният диабет (diabetes mellitus) е хронично заболяване,

проявено като комплексно нарушение на въглехидратната,
мастната и белтъчната обмяна вследствие на абсолютна или
относителна инсулинова недостатъчност.

Честота и разпространение. Най-често заболяват лица на

възраст от 40 до 60 години, почти еднакво мъже и жени.

Етиология. В около 90% от болните захарният диабет е

наследствен, генетичнообусловен. Генетичните фактори са
свързани с някои антигени от системата HLA, които са
локализирани в шестата хромозома.
Вторичният или придобит диабет е свързан с
хроничнообструктивен панкреатит, тумори, хемохроматоза,
склеротични промени в екзо-ендокринния панкреас,
заболявания на други жлези с вътрешна секреция.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ
АПАРАТ НА ПАНКРЕАСА
Макроскопски. Панкреасът може да бъде атрофичен с
намален обем и маса (около 50-60 g вместо 100-100 g). У
възрастни починали болни често се наблюдава разрастване
на мастна и съединителна тъкан в интерстициума -
липоматоза и фиброза.

Микроскопски. Измененията на островния апарат претърпяват

и известна еволюция в зависимост от продължителността на
захарния диабет. Количеството на Лангерхансовите острови е
редуцирано. Някои от тях са атрофични и хиалинизирани, а
около други се наблюдава концентрично разраснала
колагенна тъкан. Откриват се само единични, големи, с
увеличени размери острови в състояние на компенсаторна
хипертрофия. В зависимост от продължителността на
заболяването, у болни с диабет I тип се наблюдава
намаляване количеството на В-клетките, докато А- и Д-
клетките са в непроменено, даже увеличено количество.
Понякога в цитоплазмата на В-клетките се отбелязват
дистрофични промени със загуба на гранулациите и
последваща атрофия.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ
АПАРАТ НА ПАНКРЕАСА
Панкреас – Лангерхансови
острови, нормален изглед

Имунопероксидазен тест – в
дясно антитела
идентифициращи инсулина, в
ляво антитела идентифициращи
глюкагон
КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ
АПАРАТ НА ПАНКРЕАСА

Диабет тип I – лимфоцитна инфилтрация в

панкреаса, деструкция на Лангерхансовите острови
КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ
АПАРАТ НА ПАНКРЕАСА

Диабет тип II – хиалинизация с отлагане

на амилоид в панкреаса
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ
АПАРАТ НА ПАНКРЕАСА
Макроангиопатия Усложнения Гангрена

Ретинопатия

Микроангиопатия

Фурунколоза
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ
АПАРАТ НА ПАНКРЕАСА
ТУМОРИ НА ЕНДОКРИННИЯ АПАРАТ НА ПАНКРЕАСА

Класификация. Понастоящем функциониращите тумори на

панкреаса е прието да се делят на две групи:
1. Ортоендокринни.
2. Параендокринни.

Макроскопски. Тези тумори са капсулирани възли, обикновено

единични, но могат да бъдат и множествени. Имат
различна големина - диаметър от 5 mm до 15 сm.

Микроскопски. Хистологично са изградени от овални или леко

източени клетки с добре оцветени ядра, които се
подреждат в повлекла и трабекули, а могат да образуват и
жлезни лумени.
КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ
АПАРАТ НА ПАНКРЕАСА

Аденом
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ЕНДОКРИННИЯ
АПАРАТ НА ПАНКРЕАСА

Инсулином –
имунохистохимично
иследване

ИНСУЛИНОМИ
Най-честите тумори на Лангерхансовите острови са В-
клетъчните (инсулиноми). Разполагат се обикновено в тялото и
опашката на панкреаса.
Много рядко се среща тумор от А-клетки на ендокринния
панкреас - глюкагоном, който в по-голямата част от случаите е
злокачествен. Тези тумори се проявяват клинично със сложен
симптомокомплекс, включващ най-често дерматит, диабет,
анемия и загуба на тегло.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ДИФУЗНАТА
ЕНДОКРИННА СИСТЕМА
АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ

Освен обособените жлези с вътрешна секреция в организма се

намират и групи от клетки с различна локализация, които
формират т.н. дифузна (периферна) ендокринна система. Голяма
част от тези клетки продуцират полипептидни хормони. Освен
това те притежават способността да натрупват предшественици
на биогенни амини и да ги декарбоксилират, откъдето е и
названието APUD система (AMINE PRECURSOR URTAKE AND
DECARBOXY-LATION). Клетките, съставящи APUD системата, са
широко разпространени в организма. Те са описани в
епифизата, хипофизата, хипоталамуса, щитовидната и
паращитовидната жлеза, дихателната система,
храносмилателния тракт, жлъчния мехур, панкреаса,
надбъбреците, слюнчените жлези, яйчниците, кожата,
плацентата.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ДИФУЗНАТА
ЕНДОКРИННА СИСТЕМА

Понастоящем е установено, че клетките на дифузната

ендокринна система могат да изпълняват четири различни
функции:
 ендокринна;
 невроендокринна;
 неврокринна;
 паракринна.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ДИФУЗНАТА
ЕНДОКРИННА СИСТЕМА
ТУМОРИ НА АРUD СИСТЕМАТА
АПУДОМ (КАРЦИНОИД)

Туморните образувания, съставени от клетки на тази

система, се наричат апудоми, най-често срещаният от които
е карциноидът.
Локализация. Те могат да се намерят в стомашно-чревния
тракт, в дихателната система и др. За тях е характерно, че
по-голямата част запазват ултраструктурните особености на
нормалните клетки и са източник на продукция на хормони и
биологично активни вещества.
Микроскопски. Карциноидът, независимо от органната му
локализация, е с много сходна микроскопска структура.
Туморът формира гнезда, розетки или алвеолоподобни
структури, които са разделени от многочислени тънкостенни
съдове. Клетките са сравнително еднообразни, с
политонална форма и хиперхромно ядро. Цитоплазмата е
светла или еозинофилна, в което могат да се позитивират
аргирофилни гранули.
КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ДИФУЗНАТА
ЕНДОКРИННА СИСТЕМА

Карциноидни тумори
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ДИФУЗНАТА
ЕНДОКРИННА СИСТЕМА
МНОЖЕСТВЕНИ ЕНДОКРИННИ НЕОПЛАЗИИ

Под термина множествени ендокринни неоплазии (МЕН) са

обединени заболявания, при които се установяват тумори
и/или хиперплазии (дифузни, нодуларни) от клетки с
невроектодермален произход в повече от два ендокринни
органа.

МЕН - I (синдром на Werner), който е най-често съчетание на

тумори или на хиперплазия на надбъбречната кора,
ендокринния панкреас и хипофизата. Всички от посочените
изменения са в по-голяма или по-малка степен
функционално активни. В панкреаса се установяват
единични или множествени аденоми (гастриноми), които
могат да станат причина за развитие на синдрома
Цьолингер-Елисон (Zollinger-Ellison). В по-голяма част от
болните с МЕН-I се наблюдават хипергастринемия и
пептични язви в дванадесетопръстника.
 КЛИНИЧНА ПАТОЛОГИЯ НА ДИФУЗНАТА
ЕНДОКРИННА СИСТЕМА
МЕН - II (синдром на Sipple), който се среща в два варианта.
Единият е комбинация между медуларен карцином на
щитовидната жлеза с феохромоцитом и хиперплазия на
околощитовидните жлези.
Другият вариант е съчетание на медуларен карцином на
щитовидната жлеза с ферохромоцитом и множествени
неврогенни тумори.
Мултиплените ендокринни неоплазми потвърждават теорията
за съществуване на общи клетки - предшественици за всички
клетки на APUD системата.

Патогенеза на синдрома на Sipple